Търсене в текстове за 'Право'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 168 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато.
Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше.
към текста >>

2. 2_16 Пълководците от миналото

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

" Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече.
" Аз се стреснах. "Не може да бъде - повтаряше на глас хиромантът. - Такова нещо не може да съществува. - отсече той. - Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене! " Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече. Аз също не бях слабак, но се съгласих. Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя. Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!
към текста >>

Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.
Това според Учителя е идеалното разрешение. Когато Небето иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят. И този човек стриктно трябва да изпълнява повелята на Духа Господен. Този чиновник не осъзнаваше своята роля и своята задача. Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос. Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя. Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това. Накрая, когато всичко се приключи каза: "Днес приключихме. Аз се родих. От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята. Натискам звънеца на въпросната врата.
към текста >>

От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята.
Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос. Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя. Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това. Накрая, когато всичко се приключи каза: "Днес приключихме. Аз се родих. От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята. Натискам звънеца на въпросната врата. Тя се отваря и пред мене застава засмяното лице на онзи приятел. Посреща ме с думите: "Да знаеш, днес се родих, получих гарсониера. От утре излизам в годишен отпуск." Тези думи са ми познати вече. Чувам ги за втори път.
към текста >>

3. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Да, направо като часовои.
Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му. Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой. Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над възрастните приятели. Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате отговорността, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме". Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя. Да, направо като часовои. Имахме си караулен началник. Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите. До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни. А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога. Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота!
към текста >>

4. 2_18 Кой управлява света?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи.
Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична фигура. На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата. А какво ставаше по-рано?
към текста >>

5. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ.
Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.
към текста >>

А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.
Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му. По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха. Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона. Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком.
към текста >>

6. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви.
Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.
към текста >>

7. 2_39 Ризата на латвийците

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Имаше моменти, когато ние не можехме да преценим кое е право, кое е полезно за нас и кое ще ни спре в нашия път.
Тя беше ходила в Латвия и беше държала там сказки за Учението на Учителя. Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците. Но тя така настояла, че Той я пуснал. Какви са били съображенията на Учителя да спира Савка, ние не знаем. От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които Небето бе им дало. Имаше моменти, когато ние не можехме да преценим кое е право, кое е полезно за нас и кое ще ни спре в нашия път. Нямахме познания, не можехме да различаваме още нещата. За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя. Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение. Тя коленичи пред Него и целува десницата Му. След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка.
към текста >>

8. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща.
Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание? " Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим. След малко влязохме в салона и заехме местата си. Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си. Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща. Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел.
към текста >>

9. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи.
Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66.
към текста >>

Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж.
Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам.
към текста >>

10. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл.
8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева". Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр.
към текста >>

11. 2_50 Учителят

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

от д-р Вергилий Кръстев с право на печат.
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! " "Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина! Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта! "... Опитностите на Галилей Величков са записани през 1970-1983 год. от д-р Вергилий Кръстев с право на печат. Първите четири опитности и последният текст са взети от собственоръчно написани спомени.
към текста >>

12. 3_01 Чужди по дух хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле.
" Не се прие от Учителя. В нея нямаше духовен елемент. Всичко, което имаше в песента на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света. Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле. А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух.
към текста >>

13. 3_02 Чужди по дух хора

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

" Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен.
Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител. Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона! " Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено! Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило. А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат.
към текста >>

14. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора.
към текста >>

През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.
Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно.
към текста >>

15. 2_14 Великата симфония на теменужките

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство?
Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението. В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката. Беше силен дух. Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга.
към текста >>

16. 3_04 Росни китки

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от невежеството им.
" А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. Така се случи, че не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. А неговият рожден брат Кирил се издигна като добър музикант. Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от невежеството им. Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти. А тя е достъпна само за учениците от Школата на Учителя. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Словото на Живия Бог. Музиката на Учителя е Творчески акт на Божествения Дух! Амин!
към текста >>

17. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".
Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне". И стана точно така. После името му вече не се чу. Нито името му се чу, нито пък той се видя. Къде изчезна, къде се дяна? Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот.
към текста >>

18. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ.
А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше. Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на песента. Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, току-що се разделих с Него, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас.
към текста >>

19. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място.
Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат. Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".
към текста >>

20. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката?
Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка. Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи?
към текста >>

21. 3_20 Души в почивка

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Защото го приема направо, без остатък.
Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък. Това означава, че ще Го прояви в следващия си живот". Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други - завършили университети. За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на Патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него.
към текста >>

22. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Направо чувах хармонизациите на песните в себе си и щях да ги разработя и запиша всички досега, но дойде 1958, съдебният процес и големите тревоги.
По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започвах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една. 1957 година за мен бе една голяма,творческа година. Направо чувах хармонизациите на песните в себе си и щях да ги разработя и запиша всички досега, но дойде 1958, съдебният процес и големите тревоги. Всичко помнех, но от гоненията и тревогите забравих всичко. Всички разработки ми се изличиха от паметта. Бях разработила и "Битието". Бях я записала наполовина и бях я довършила, но не я записах изцяло. А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми.
към текста >>

Направо се учудвах на себе си при разработките.
Ето ви един велик пример за още по-велико непослушание на ученика към Учителя. Ето докъде ме доведе непослушанието. Провал се казва това. Признавам, че това бе моя груба грешка. А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не го запиша това. За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове. Току-така няма да ми се размине. Аз знам това, но тогава, когато се родя, няма да знам защо трябва да плащам и за какво. Ако зная, ще си го платя свободно както трябва.
към текста >>

Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа?
Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят! И аз дадох своя отговор. Преминах през годините, успях да оживея и да издържа. Но дали съм си издържала изпита? Не можах да го издържа!
към текста >>

23. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя.
По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя. Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя. Може би Той имаше работа, може би почиваше, може би имаше посетител при Него. Затова реших да надзърна в приземното помещение. Надзърнах - там имаше няколко сестри. Там плетеше на плетачна машина Василка. Обикновено се плетяха пуловери, мъжки и женски фланели, че и трикотажни рокли и чорапи.
към текста >>

24. 3_33 Съдба от Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място.
Нали така децата се спъват едно друго? Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш. Ама това, българите, са много загубени хора. Защо ли? Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място. Тук, на "Изгрева", стана точно така: македонците избутаха останалите. Проверете кои личности бяха македонци, какво беше тяхното поведение през време на Школата на Учителя и след това. Проверете кой какво направи и защо го направи. Като проверите, изводът ще бъде ваш. Аз си имам свой извод.
към текста >>

25. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента.
Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента. Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо. Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване. Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен.
към текста >>

26. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но тази комисия беше убедена предварително сто на сто, че ще ме срази окончателно, веднъж завинаги ще се справи с мен и ще се даде правото на Кирил Икономов.
Аз се чудя откъде дойдоха тези сили у мен да бъда една срещу цялата тази комисия? Но Учителят беше зад мен, защото Той ме бе поставил за тази работа. Благодарение на това, че Учителят стоеше зад мен и над мен, аз успях да издържа срещу комисията. Искам да кажа, че комисията се беше събрала по принцип да одобри и даде оригиналните песни на Учителя. Повтарям: комисията се беше събрала да одобри и даде веднъж завинаги оригиналните песни на Учителя. Но тази комисия беше убедена предварително сто на сто, че ще ме срази окончателно, веднъж завинаги ще се справи с мен и ще се даде правото на Кирил Икономов. Само Боян Боев знаеше, че работя с оригинала и очакваше да види какво ще решат другите и тогава и той да се приобщи. Така се приемаше песен след песен, така аз докладвах за всяка песен измененията на Кирил по текста или мелодията. Всички ме гледаха враждебно. Показвах им оригинала. Никой не възразяваше срещу оригинала.
към текста >>

27. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте, момичето тук има право".
Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала. "Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо! " Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя. А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте, момичето тук има право". И тогава той ме подкрепи. След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя. А комисията повече не се събра. Хорото се разтури - всички се пуснаха от него. Свирачът отгоре бе спрял да свири, свирнята му секна и всичко спря.
към текста >>

28. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право!
Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка. От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните. Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право! " Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен. Въпросът беше за издаване на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал. Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд.
към текста >>

Това беше моят личен живот и всеки има право да си го изживее така, както намери за добре.
По-голяма беля не можа да ми направи никой! Цялото Братство се беше събрало и беше против мен, настройвано от Кирил Икономов, от Лиляна Табакова и от други амбициозни музиканти. Но те не можаха да направят нищо, защото Учителят стоеше над мен. А каква беля ми направи този, под чийто покрив съжителствувахме години? Това беше човекът, когото най-много съм обичала в живота си, за когото всичко жертвувах и комуто се бях отдала телом и духом петдесет години. Това беше моят личен живот и всеки има право да си го изживее така, както намери за добре. След като излезе песнарката, всички ме упрекваха, че съм изменила песните на Учителя, защото ги сверяваха с песнарката на Кирил Икономов. Освен това, споменах, че Кирил ги беше записал така, както ги пееха приятелите и певиците-примадони. Но имаше някои сестри, които много добре знаеха, че Учителят ги е дал по друг начин и не одобряваха начина, по който ги бе дал Кирил. Но те не смееха да му се противопоставят открито, за да не си развалят отношенията. И после, той беше македонец - много остър и рязък, сечеше и отвътре, и отвън.
към текста >>

29. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо.
Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично. И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов. Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада. После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана. Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж. Аз съм ядосана, срязала съм го, вървя сама. Кръстю върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми.
към текста >>

30. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя.
Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше. Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае. Но никой досега не беше ги чел. А тя обичаше да разказва и да обяснява на своите приближени. Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя. А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво". Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа. Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може.
към текста >>

31. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"?
Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея. А който ги наруши, той си носи последствията. Ние бяхме свидетели на много драматични истории.
към текста >>

32. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме.
Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата. Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един!
към текста >>

33. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека.
" Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче?
към текста >>

Отивам на "Изгрева" право при Боян Боев.
А сега си отивай и запомни това. И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината. Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията". Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая вежливо ме изпроводи до вратата. Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом. Отивам на "Изгрева" право при Боян Боев. Разправям му всичко. Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в кюпа и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството? " Боян Боев мълчи. По едно време ми поднася онова решение, с което Общество "Бяло Братство" е признато юридически към Комитета по вероизповеданията. После ми поднася друго писмо, с което предишното решение е отменено.
към текста >>

34. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Всеки има право да се влюби във всекиго.
А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство. Това го виждахме всички. То излизаше от нея като от извор и се разливаше около нея и това бе приятно за всички, които я наблюдавахме и се радвахме за това изживяване. Но тя се влюби в Ангел Янушев. Всеки има право да се влюби във всекиго. Но той, Ангел, със своето лекомислено поведение през време на Школата, накара много сестри да изгорят заради него. Влюбваше се в тях, после ги разлюбваше. Учителят не одобряваше това негово поведение. Но понякога ние бяхме свидетели на това как разказваше на Учителя своите любовни увлечения. Учителят го изслушваше и нищо не казваше.
към текста >>

35. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух.
Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога. Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох. Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка. Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които имат! " След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат ли, слушат наставленията й.
към текста >>

Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра, ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги командваш, защото нямаш образование за това.
Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка. Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които имат! " След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра, ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш основното си образование. След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение.
към текста >>

Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение.
Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра, ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш основното си образование. След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят.
към текста >>

Те всички имат право да се образоват както със светско образование, така и с окултно знание.
Защо ли? Защото е необходим ценз за обществото, в което живее и пребивава Школата. Необходим е ценз и за самата Школа. Дърводелецът си е дърводелец, обущарят си е обущар, шивачът си е шивач, мозайкаджията си е мозайкаджия и накрая - занаятчията си е занаятчия. Те имат всички своята роля и значение в областта, в която работят. Те всички имат право да се образоват както със светско образование, така и с окултно знание. Но да вземат решения - те нямат ценз, както за света, така и за Школата. А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя. И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант. В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме.
към текста >>

36. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий.
Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата. Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото Небето бе допуснало. Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха. Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло. Така Учителят бе осигурил издръжката на своите три стенографки.
към текста >>

От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от "Изгрева", за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари.
Бяха напечатани нови банкноти и трябваше да се обменят старите. Това стана през 1947 година. Но тук дойде цялата трагедия за "Изгрева". Парите, които бяха зачислени в официалното счетоводство - те бяха обменени, както повелява законът. Но онези пари, които бяха заведени с второто счетоводство, не можеха да се обменят, защото трябваше да се дава отчет откъде са тези пари. От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от "Изгрева", за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари. И тогава решават, че тези милиони пари, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на "Изгрева". Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош. Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на "Изгрева", за да се грижи за градинката и да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа и десятъка за Братството, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята.
към текста >>

37. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам.
Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите. И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят.
към текста >>

Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие.
Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите. И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба.
към текста >>

38. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя.
На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел.
към текста >>

39. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат.
Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос. Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат. Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие.
към текста >>

40. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

И нямаше посланик, който да не вземе думата и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя.
А това можеше да стане само чрез Словото на Учителя. Младежите бяха подготвили свои реферати и изказвания. А тези младежи бяха представителите, те бяха онези посланици, които бяха изпратени в Школата на Учителя от всички ония общества, за които говорихме, че съществуват в света. Та всеки посланик и представител искаше да докаже, че той, като представител на някакво течение или учение, може да съобщи, че неговото учение напълно свободно може да се вмести в Учението на Учителя. Така се явиха изказванията "Анархизмът и Новото Учение" от Методи Константинов", "Толстоизмът и Новото Учение", "Окултизмът и Новото Учение","Педагогиката и Новото Учение". И нямаше посланик, който да не вземе думата и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя. Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство. Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет. Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй.
към текста >>

41. 3_55 Учителят и толстоистите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Те имаха право на опит.
Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство. Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение". А финалът на романа е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята. Ние познавахме много толстоисти в България. Те имаха право на опит. И те го направиха. Всички тези опити излязоха несполучливи. Онова, което те преведоха от руски на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи. Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България. Те имаха комуни, имаха вегетариански ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот.
към текста >>

42. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели.
Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител. Това е най-голямото доказателство. Веднъж по онова време, Учителят бе казал на Савка Керемидчиева да чете книгите на Брахман Чатърджи. И тя ги купи и започна да ги чете.
към текста >>

Направо се уплашва от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който, с негови представители в България, се стремеше да унищожи Братството.
Разказваше как Мория идвал лично при него и как му е давал различни задачи и окултни символи, който той си ги начерта вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целият "Изгрев". Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той се стрясва, но проявява послушание и ги маха. Направо се уплашва от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който, с негови представители в България, се стремеше да унищожи Братството. Връзките на Лулчев с Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и тези познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото това бе насочено срещу Делото на Учителя.
към текста >>

43. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения.
Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща.
към текста >>

Имаш право на избор.
Двете имат различни силови полета и като посещаваш и двете едновременно, тези силови полета и техните окръжности се пресичат у теб. Това е причината за твоето главоболие. И това ще те разруши. Затова трябва да избереш и да напуснеш една от двете Школи. Или ще отидеш при тях, или ще останеш тук при Мен. Имаш право на избор. И когато се определиш към една от двете - ще се освободиш от болестта." Учителят му дава свобода да избира. След дълго умуване, той се определил за Учителя, след което получава сила, става, сваля дипломата на теософията, която виси на стената му. Отива лично при Софрони Ников и му я връща. Главоболието му веднага изчезва. Той остава в младежкия клас и премина през времето на цялата Школа.
към текста >>

Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога.
На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята.
към текста >>

44. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя.
Учителят ги изслушва и казва: "Това, което казвате, е така. Най-лесното е да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място. Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителят я пита: "Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела? " А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева".
към текста >>

45. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Приятелите останаха изумени от една съвсем нова постановка за света - че това Зло има право на съществуване, щом е продукт и последица от колективната мисъл на всички, от колективните чувства и от колективните дисхармонични състояния.
Но трябва да има канал, през който да изтичат и да се отнасят всички ваши дисхармонични състояния, мисли и чувства. Тя отразява това, което у вас е събрано от всички ви. Та оставете я - по-добре чрез нея да минава всички това, защото я познавате и знаете как вече действува. Ако дойде друг на нейно място, ще си служи с други, по-фини методи, на които не сте свикнали и ще ви увлече и привлече на своя страна. Така е по-добре както за нея, така и за вас, така и за света, защото всички долу в града виждат, че това е карикатура и знаят, че някой е платил за нея". Приятелите останаха изумени от една съвсем нова постановка за света - че това Зло има право на съществуване, щом е продукт и последица от колективната мисъл на всички, от колективните чувства и от колективните дисхармонични състояния. Научиха, че трябва да се даде изход, за да се оттича това Зло, че трябва да има канал, да има човек, поставен на това място, който да върши ролята на канал. Ако не си я върши, то каналът ще се запуши и има опасност всички да се задушим от дисхармоничните състояния, защото нямаше накъде да излязат и да се изхвърлят. Тя беше отводнителният канал на нашата нечистоплътност, тя беше коминът, през който излизаше пушекът от нашите нечисти мисли и нечисти чувства. Тя имаше своето място между нас. Беше много трудно да се разбере това.
към текста >>

Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там.
Смятам, че разбирате добре, че онези духове, които бяха противници на Учителя, бяха влезнали в нея и разпилели едно хубаво начинание. Тогава тя се омъжва за един италианец на име Джино, после взема пари оттук-оттам и си развява байрака по Италия и по Европа. Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски. Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се боиш?
към текста >>

Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева" направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони.
Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Та Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там на онзи кладенец, каза най- великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти. Той вижда, че тук нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева" направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила. Накрая се разделили.
към текста >>

Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му "цепех басма" и му казах всичко направо в очите.
Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена. Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това, което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му "цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва." Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая. "Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели- некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея? " Учителят отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе сбъркана и направи това, което трябваше.
към текста >>

46. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но най-трудното ми е, когато давам изпити на учениците." А ние смятахме, че изпитите, които ни поднасяше Учителят, извират направо от Него като извор.
"Завързаното Братство на "Изгрева" Имаше дни, когато при Учителя идваха и искаха от него такива неща, с които не трябваше да Го занимават, защото си губеше времето. Но Той винаги внимателно изслушваше всички. Ако това тяхно желание беше уместно за развитието им, Той го изпълняваше. Но ако би им попречило на развитието, Той отказваше. По един такъв повод Учителят ми каза: "Да задоволя един човек за мен е най-лесното. Но най-трудното ми е, когато давам изпити на учениците." А ние смятахме, че изпитите, които ни поднасяше Учителят, извират направо от Него като извор. Имахме погрешна представа за много неща. А Учителят трябваше да се съобразява с всичко, за да може всеки един изпит да е подходящ и навременен за ученика. Веднъж казах на Учителя, че според мен всички, които са в Школата на "Изгрева" са по-лоши, отколкото ония, които са в света, долу в града. Казах, че онези от света трябва да дойдат в Школата, а ние да бъдем изпратени в света. Учителят се спря и ме изгледа така изпитателно, като че искаше да ме пита откъде ми дойде тази мисъл в моята малка глава.
към текста >>

Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него.
Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?
към текста >>

Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят.
Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са? " - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света.
към текста >>

Тогава аз виждах как идваха приятели и предаваха своя десятък направо на Учителя.
Ако я взема, за какво да я употребя? Виждах, че това е провокация на моя род, за да ме подкупи. После се сетих, че при всички трудни положения с рода ми, винаги ми е помагал Учителят. Тогава реших тази сума да я взема, за да я подаря на Братството. Защо ми се вмъкна тази мисъл, че трябва да я подаря на Братството, а не на Учителя? Тогава аз виждах как идваха приятели и предаваха своя десятък направо на Учителя. Но защо ми се втълпи тогава в главата, че трябва тази сума да я оставя на Братството? Отивам при Учителя и споделям с Него, че искам да предам на Братството една голяма сума пари, която съм получила от рода си като наследство. Учителят се обърна рязко към мен, погледна ме строго и каза: "Рекох, на кое Братство? " Но така строго го каза и ме изгледа, че не посмях да мръдна от мястото си. Дълго мислих върху този въпрос.
към текста >>

47. 3_68 Самозванецът

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си.
Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му. Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му. И трябваше дотук да се спре с това. Но кой да слуша? Отново Му занасят от тези експозета - от следващите броеве.
към текста >>

А вие имате право да се определите кому да служите.
След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел. Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата.
към текста >>

По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи.
Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания. Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж. Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска. А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам". Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи. Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша редакция. Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха.
към текста >>

През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат.
Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи. Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша редакция. Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа.
към текста >>

Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд.
Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път.
към текста >>

И правото да бъдем такива.
Та първите приятели - онези, които живееха в провинцията имаха стотици писма от Учителя. А ние, които бяхме в Школата и бяхме всеки ден с Учителя, на нас не ни трябваха писма, защото общувахме всеки ден с Него. А сега ще отговоря и на един друг въпрос. Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме трева по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа. Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа. Затова в Школата на "Изгрева" имаше представители и на Черната, и на Бялата ложа. Учителят Беинса Дуно управляваше тези две ложи и затова Михаил бе изпратен от Него във Франция да открие "фирма" и да носи на гърба си "рекламата" на Бялото Братство, макар че трябваше да продава черно кафе и да ги пои с черно кафе, и да им гледа и врачува на черно кафе.
към текста >>

Аз ви давам право да им дадете отпор.
Той трябва да я изпълни. А на друг не е определено да се жени. Те са крадци. А крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. Те са по-лоши от поповете, защото те вземат и вълната, и кожата. Аз ви давам право да им дадете отпор. Ученици на ученици могат да дадат отпор. Туй, което направиха в събора не бе съобразено със закона на Бялото Братство. Бъдете развързани и вземете мерки против такива. Всички стари приятели ще трябва да се предупредят да вземат мерки. Млади светии не искаме ние.
към текста >>

48. 3_69 Сватбата на Големия брат

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Около нас цареше пълна неизвестност, освен за онези братя, на които Учителят бе дал правото да узнаят за историческата развръзка на света.
Техните опитности ще си ги прочетете. Но ние, останалите, не знаехме това и не можехме да го знаем. За нас важното беше, че Учителят е до нас и ние сме до Него, а до Него не можеше да ни се случи нищо опасно. И ако трябваше да ни се случи, то щеше ни прескочи и така щяхме да преживеем. Такова беше убеждението на всички. Около нас цареше пълна неизвестност, освен за онези братя, на които Учителят бе дал правото да узнаят за историческата развръзка на света. Те я пазеха в тайна, а ние се движехме с нашата вяра, че се намираме под покрива на Всевишнаго, Който ни закриля. Обикновено за Нова година аз се подготвях по един и същ начин. Приготвях обикновените за такъв ден ястия и сладкиши. Понякога бивахме поканени да посрещнем Нова година при някои братя и сестри, където и Учителят присъствуваше и след дочакването на Новата година, Учителят казваше кратко Слово и символично даваше някои прогнози за предстоящата година. Друг път посрещахме Новата година в столовата на "Изгрева", където масата се отрупваше с плодове.
към текста >>

49. 3_71 Последните дни на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя.
Как изтърпя Учителят това, не зная. В последните два-три дни на Учителя отивам при Него. Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена. Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна. Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш". Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя. Но Учителят се намръщи, ядоса се и каза на Савка: "Иди си!
към текста >>

50. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме.
Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността. И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител. Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствувате и ще постъпвате като мене. Защо? Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате този път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствувате и да постъпвате както искате. Помнете!
към текста >>

Нямате право да мислите, както искате.
И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител. Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствувате и ще постъпвате като мене. Защо? Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате този път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствувате и да постъпвате както искате. Помнете! Който не иска да изпълни Божията Воля, ще бъде вън от Царството Божие.
към текста >>

51. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Има и много комунисти, които направо са объркани и се питат какво ли ще става.
Германците настъпват и са пред Москва. Москва е обкръжена и се очаква всеки миг да падне. Всички в България са разтревожени. Има много русофили, които помнят как Русия ни е освободила от турците. Има още живи опълченци и всичко това се помни. Има и много комунисти, които направо са объркани и се питат какво ли ще става. Един от тях е брат Руси Караиванов от с. Ветрен, Казанлъшко. Той е комунист по убеждение, бива много години преследван и бит от полицията, лежал е и в затвора. Но идва един момент и в живота му става промяна. Той се запознава с идеите на Учителя и разбира, че светът не може да се промени отвън, докато отделният човек не се промени отвътре в името на един Висш Идеал.
към текста >>

Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага.
" А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази. Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага. В Божиите решения няма обратни действия. Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение.
към текста >>

Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците.
Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение. Веднъж Му донася новината, че правителството иска да прави сондажи и преговори в Кайро с Англия и Америка, за да сключат сепаративен мир и да излязат от войната. Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците. Методи предава това на Багрянов и другите и те послушват съвета Му. След време всички се питат защо тази делегация, която е ходила в Кайро, не е сключила примирие? А за това си има една голяма причина. А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния. Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа.
към текста >>

Опитностите на Мария Тодорова бяха записани между 1969 и 1975 година от д-р Вергилий Кръстев с право на печат.
Тов а Слов о е на Бога. Защото: То е Духът Божи й на Славата. То е Силата Господн я на Виделината. То е Животъ т Христо в на Светлината! Амин! Опитностите на Мария Тодорова бяха записани между 1969 и 1975 година от д-р Вергилий Кръстев с право на печат.
към текста >>

52. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

"Там има един глас, който ще му каже правото.
А като учителка ще вземам много пари, защото освен учителската заплата, ще вземам толкова от уроци по цигулка. Но дълбоко и чистосърдечно заявих, че мен ме влече повече духовното. Учителят затвори очи и дълго мълча. В това време знаех, че Той разглежда със своя вътрешен взор зигзагите на моя живот, не само досегашния, но и моя бъдещ жизнен път. Като си отвори очите, каза: "Всеки човек, като разрешава някои въпроси, нека се вслуша тук." - и посочи с ръка слънчевия възел. "Там има един глас, който ще му каже правото. Ти забрави това, което ти казах. Вслушай се във вътрешния си глас и каквото решиш, направи го. Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава. Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи. Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя.
към текста >>

53. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска.
Всички са станали на крака. Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота. След молитвата идва беседа. След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята.
към текста >>

54. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя.
Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: " В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказвано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваше в тях.
към текста >>

Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя.
Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: " В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказвано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваше в тях. Но не се намери някой, който да изпълни Волята на Учителя, която е Воля на Бога.
към текста >>

55. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Е как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа Божий, Който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис?
А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят. Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музика. Е как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа Божий, Който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Питам: как ще го направите? Невъзможно е! Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща.
към текста >>

56. 5_31 Своеволия на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха.
Тогава те бяха изкарали една своя теория, че Учителят е вещ по духовните въпроси, но по материалните хич не Го бива. За това пък ги бива тях и то деятелните братя и сестри. Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда. Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях. Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха. Чак след заминаването на Учителя бяхме допуснати отчасти в решаване на някои проблеми, а тогава наближавахме към петдесет години. Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина. Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра. Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове.
към текста >>

Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя.
Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот? А парите не ги даваха те - даваше ги Учителят. Не изпълниха. И какво стана ли? Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница. Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя. А всички бяхме вегетарианци. Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани. Цяла дандания. Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя. Те се оправдаваха.
към текста >>

57. 5_32 Имотите на богатите братя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Според него всеки имаше право на едно жилище.
Минаха много години - повече от десет. На 9 септември 1944 година дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони на новата власт. Един от тях бе законът за едрата градска собственост. Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две.
към текста >>

58. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява.
Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя.
към текста >>

59. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

А вие имате право да проверите това по два начина: или чрез послушание към нашите опитности и думите на Учителя, или да проверите колко струва вашето вироглавство.
България никога повече не трябва да се свързва с Кобургите. Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез мъчение и страдание. Нашите бащи го провериха. Ние, техните синове, също проверихме, колко струват Кобургите. Затова бащи и синове гласувахме на референдума за република. А вие имате право да проверите това по два начина: или чрез послушание към нашите опитности и думите на Учителя, или да проверите колко струва вашето вироглавство. Ние проверихме всичко с главите си, чрез ръцете си и чрез гърбовете си, преминахме през няколко поколения българи и доживяхме да го опишем така, както е. А вие ще си прецените сами с умовете си, които носите в българските си глави. Дано умът, сърцето и волята ви са на място и защитавате българската кауза, за да станете съработници на Бога.
към текста >>

60. 5_46 Продавачът на Библии

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини.
Щом човекът продава Библии и разнася Словото Господне, значи е духовен човек, защото няма случайни неща. Да се разпространява Библията в България през онези години това не е шега работа. Изисква труд, лишения, убеждаване и търсене на купувачи. Да не смятате, че тогава българите през глава търчаха да купуват Библии? Във всяко село Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат. По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини. Българите тръгнаха масово по университетите след войните. Така че да се продава Библия в София и страната не бе лека работа. На следващия ден Тодор Стоименов отива при Учителя и чака Неговия отговор: "Ходих при Бога и Го питах за този човек. Бог ми каза: "Не е от нашите! " Тодор мига, мига.
към текста >>

61. 5_47 Окултна литература на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят.
Тя пробиваше и чрез непослушанието и своеволието на учениците към думите на Учителя. Мория бе Учител на Черната ложа, според думите на Учителя. Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тези книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини.
към текста >>

62. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

И ето, трябваше да се вземе решение от онзи, който знаеше как стоят нещата и от онзи, който има право да взима решение.
Техните имена ги имате вписани в протоколите на събранията на комунистическата им група на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Ние бяхме свикнали с тях, познавахме ги добре и за нас те бяха братя и сестри. Искаха освен това да ни ограничат отвън. Да ни сложат в техния калъп, да ни поставят на тяхна страна и да им служи за тяхната политика. Някои от Братството бяха съгласни, а някои не бяха. И ето, трябваше да се вземе решение от онзи, който знаеше как стоят нещата и от онзи, който има право да взима решение. Тогава някой подхвърли: "Да знае някои от нас какво е мнението на Учителя по този въпрос? " Аз станах, разказах им целия случай с оградата и накрая свърших с думите на Учителя: "Никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Това е Воля на Учителя! И аз я изпълних! След заминаването на Учителя, много от комунистите на "Изгрева" правиха различни опити за сближение с властта и срастване с нейните организации. И властите правиха открити опити за сближение с нас.
към текста >>

63. 5_50 Отклонението

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Но като се върнаха отново в София, за втори път поставиха въпроса да се даде на Михаил пълномощно с право за печат на беседите на Учителя.
После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре. Уредих да тръгнат на обиколка по Братствата в провинцията. Отличен прием. Но като се върнаха отново в София, за втори път поставиха въпроса да се даде на Михаил пълномощно с право за печат на беседите на Учителя. Ние бяхме твърди и не се съгласихме. Познавахме го като непочтен човек и мошеник. После всички ни упрекваха защо не сме му дали разрешение. Някои не го познаваха. А тези, които го познаваха и му бяха сърбали попарата, стояха настрани и се правеха на разсеяни.
към текста >>

Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат.
А тези, които го познаваха и му бяха сърбали попарата, стояха настрани и се правеха на разсеяни. Ослушваха се, правеха се, че нито чуват, нито виждат това. А от своя страна те сами наливаха масло в огъня. Голяма борба беше. Изобщо преминахме през големи борби, но опазихме Словото на Учителя. Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат. След това нашите отношения с Париж се скъсаха по всички линии. Но преди това се размениха много писма, написани от онези възрастни братя, които го познаваха, на които Учителят лично им бе наредил да го отстранят от братската работа, които пазеха писмата на Учителя и ги показваха на неговите привърженици тук. Но те ги вземаха, разглеждаха ги, прочитаха ги и накрая казваха така: "Да, ама това се отнася за онова време, а сега времето е друго и нещата са другояче." Така се опитваха да се измъкнат. Те не знаеха, че времето е едно и също за Христовия Дух! Вчера, днес и утре е едно и също!
към текста >>

64. 5_53 Учителят е болен

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

След като си замина, много приятели си спомниха много случаи, когато Учителят ги беше подготвял символично или беше казал направо за предстоящото Му заминаване.
Той бе полуседнал. Направи няколко тежки вдишки и си замина. Тялото Му остана в моите ръце. Така Учителят издъхна в ръцете ми. След това Го положих бавно на леглото. След като си замина, много приятели си спомниха много случаи, когато Учителят ги беше подготвял символично или беше казал направо за предстоящото Му заминаване. Но всичко беше като че ли забравено и никой не можеше да предположи, че това се отнася за този момент, за това време, което трябваше да дойде и да се случи всичко това. Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будни съзнания и се оказахме неподготвени, като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме че Той ще живее най-малко сто и двадесет години. Веднъж, при един приятел, Той бе казал: "Аз съм дошъл за сто и двадесет години на земята." След това бе замълчал за малко и тихо бе добавил: "Ако си замина на осемдесет години, о останалите четиридесет години ги оставям за Братството." Наистина, Той ги остави тези четиридесет години за Братството. Онези, които можеха да ги използуват, трябваше да свършат онова, за което бяха дошли на земята, за което бяха дошли в Школата. От това време идват нашите опитности - от времето на Школата.
към текста >>

65. 5_57 Кой спаси българските евреи?

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Уплашен е, отива право при Учителя и Му казва: "Царят е подписал указа за изпращането на евреите в Полша, за да ги ликвидират." Учителят изслушва целия разказ.
Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз? " "Защото знаеш полски. Ти си учил в Полша, завършил си международни отношения и имаш докторат за това, както и защото работиш като чиновник в Дирекцията на пропагандата." Методи свива рамене и се измъква тихомълком от кабинета на министъра. Уплашен е, отива право при Учителя и Му казва: "Царят е подписал указа за изпращането на евреите в Полша, за да ги ликвидират." Учителят изслушва целия разказ. Лицето Му придобива строг израз. Той нарежда: "Иди, повикай Лулчев! " Методи отива при него, извиква го и той пристига тичешком. Като бивш военен, той беше много дисциплиниран. Учителят е застанал пред него едновременно ядосан и строг и му нарежда: "Ще намериш царя и ще му кажеш, че ако изпрати евреите в Полша, от династията и от царството му помен няма да остане!
към текста >>

Никой не можеше да му говори направо, освен Любомир Лулчев.
След заминаването на Учителя, новата комунистическа власт си приписа заслугата за спасяването евреите. Това е лъжа. Наистина, имаше общественици, които протестираха. Но те бяха малко и нямаха никакво влияние върху царя, който управляваше България чрез своя послушен кабинет. Никой по това време не можеше да се добере свободно до царя, освен Любомир Лулчев. Никой не можеше да му говори направо, освен Любомир Лулчев. И царят можеше да се вслуша единствено в думите на Лулчев. Той не се вслуша в думите на Учителя, но се уплаши от тях, понеже знаеше, че неговият баща Фердинанд направи два погрома на България, поради непослушание и неизпълнение съветите на Учителя. Той знаеше защо баща му Фердинанд абдикира. Сега бе поставено на карта бъдещето на неговия престол и на неговата династия. Той знаеше, че ако не послуша и не изпълни нареждането на Учителя, всичко това ще се случи.
към текста >>

66. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество.
Даването на упоменатите диаманти представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля. А това, че Той ги прие означава, че ги взема тях, евреите, под Своя закрила. Трябва да се знае, че Всемировият Учител бе в България и то на "Изгрева". Това означава, че представителите на евреите в София и техният равин не бяха случайни хора, а бяха от подходяща духовна йерархия в Невидимия свят. Същият този равин след войната отиде в Израел и започна да проповядва идеите от Словото на Учителя, тоест евреите да приемат Учението на Христа, за което бил гонен много от тамошните евреи. По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава ще се помирят с арабите и с целия свят." Какво стана по-нататък с този равин ще ви разкажа след малко. А какво стана с диамантите? Известно време след заминаването на Учителя, когато се беше оформил Братският съвет, в един обикновен ден пристигнаха същите трима евреи, които навремето бяха оставили диамантите при Учителя. Те бяха уплашени и разтревожени, защото чули от членовете на Братския съвет, че никой не знае за тази епруветка с диамантите на евреите. Братският съвет се събра и изслуша цялата история, разказана от еврейските представители.
към текста >>

67. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Искам да отида в света да опитам твоето учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа.
Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: "Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем около него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него бедни и богати." Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: "Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш, бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето учение дали го бива или не го бива. Трябва да се опита." Святият човек му казал: "Хубаво, аз ще те замествам! " Отишъл главатарят в света да прилага учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците.
към текста >>

Право е.
" Пуснали бедняка, отървал се само с боя! Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато святият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството - да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатар им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойници могат да направят една добрина, когато Бог им заповяда! Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при святия човек и му казал: "Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при тебе да се уча." "Хубаво - казал святият човек, - ела да се учиш при мене." Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили. Казали му: "Тази работа тук на нас ни много харесва." Тогава главатарят им разказал истината - че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил светията, който се преобразил в негов образ и подобие и че той ги е управлявал досега. А те му казали: "Неговото управление е по-добро от твоето.
към текста >>

68. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ТОМ 1

Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон.
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия.
към текста >>

Грабнах картичките и тичешком - право при Него.
Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най-вече - от френологично гледище и отношение. Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни". Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека.
към текста >>

А тогава, по онези години, за едно такова обвинение направо се разстрелваше без съд.
Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. А тогава, по онези години, за едно такова обвинение направо се разстрелваше без съд. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Но понеже той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната от Учителя за тази книга.
към текста >>

69. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ТОМ 1

Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар.
Там много често го срещах и водехме разговор. През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Нещата ги изстрелваше направо в упор. Така че, ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов.
към текста >>

Нещата ги изстрелваше направо в упор.
През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Нещата ги изстрелваше направо в упор. Така че, ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

70. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли!
Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66. По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен.
към текста >>

Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес.
Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух. Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
към текста >>

Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него.
Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал.
към текста >>

В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята.
Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас. Този опит бе направен само един път. В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение.
към текста >>

71. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Учителят казва: "Ученикът няма право да се произнася за работата на съученика си.
Аз веднъж присъствувах на една такава разправия - много недостойни думи се казаха. Аз видях във всичко това амбиции, видях лични чувства и настроения и си Казах: "Музикантите още не са разбрали елементарни неща! " Като стенографка, никога не съм казвала на Паша Теодорова как да работи и редактира беседите. Тогава аз мълчах. Но когато започнахме да работим заедно след заминаването на Учителя, тогава аз казах на Паша какво мисля. Учителят казва: "Ученикът няма право да се произнася за работата на съученика си. Само Учителят има това право". Когато започнах да работя с Паша, тогава казах мнението си. Защото аз също носех отговорност със своя труд и своето участие! И ние с Паша работехме добре. Тя се съобразяваше с това, което аз мислех.
към текста >>

Само Учителят има това право".
Аз видях във всичко това амбиции, видях лични чувства и настроения и си Казах: "Музикантите още не са разбрали елементарни неща! " Като стенографка, никога не съм казвала на Паша Теодорова как да работи и редактира беседите. Тогава аз мълчах. Но когато започнахме да работим заедно след заминаването на Учителя, тогава аз казах на Паша какво мисля. Учителят казва: "Ученикът няма право да се произнася за работата на съученика си. Само Учителят има това право". Когато започнах да работя с Паша, тогава казах мнението си. Защото аз също носех отговорност със своя труд и своето участие! И ние с Паша работехме добре. Тя се съобразяваше с това, което аз мислех. Защото аз държах за буквалното и с много малки редакции излагане на мисълта на Учителя от беседите, които ние бяхме стенографирали и след това дешифрирали.
към текста >>

72. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи.
Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му. Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две.
към текста >>

А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти.
Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му. Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията.
към текста >>

И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Волята Му ще я намерите в Словото Му. Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства.
към текста >>

Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали.
Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен. После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии. Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви. Това разцепление не подмина никого.
към текста >>

Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода.
Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен. После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии. Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви. Това разцепление не подмина никого. Започнаха да се разделят и разцепват обществени групи, политически партии, правителство, парламент и всички структури в държавата.
към текста >>

73. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

В цялата Паневритмия има само три текста, които са от Учителя: това са "Аум", "Изгрява слънцето" и "Мисли, мисли, право мисли".
Олга Славчева и Георги Радев пееха написаните думи на текста. Когато логическото ударение и музикалното ударение не съвпадаха, гледаха как да го поправят да бъде сполучливо. Учителят присъствуваше и наблюдаваше целия този процес. Когато двете ударения съвпадаха, Той поклащаше глава в знак на одобрение. Доста време работиха двамата, защото това не бе лесна работа и след като Учителят одобри накрая всичко, "Паневритмията бе отпечатана с текста на Олга Славчева. В цялата Паневритмия има само три текста, които са от Учителя: това са "Аум", "Изгрява слънцето" и "Мисли, мисли, право мисли". Това са думи от Учителя, дадени в младежкия окултен клас. Всички останали текстове са от Олга Славчева. Днес има запазени снимки, на които се вижда как ние се обучаваме да играем Паневритмия. Когато играехме, ние бяхме в кръг, а Учителят седеше на стол. На някои места се вижда как Учителят показва движенията и ние вървим след Него и ги правим.
към текста >>

74. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Слънцето изгря направо в салона.
Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат.
към текста >>

Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам.
Трябваше за тръгнем рано сутринта. Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не предполагахме, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка. Ние не знаехме и не предполагахме това. Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола.
към текста >>

75. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Изгониха ни от "Изгрева" без право да си посочим ние жилище и да бъдем настанени.
Приятелите от Братството го откупиха. Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя. След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева". Първите две сестри, които бяха изселени от "Изгрева", бяхме двете стенографки - аз и Паша. Дори не ни посочиха жилища, както законът повеляваше. Изгониха ни от "Изгрева" без право да си посочим ние жилище и да бъдем настанени. Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици, които живееха на "Изгрева". Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града. Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров.
към текста >>

Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим.
Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя. След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева". Първите две сестри, които бяха изселени от "Изгрева", бяхме двете стенографки - аз и Паша. Дори не ни посочиха жилища, както законът повеляваше. Изгониха ни от "Изгрева" без право да си посочим ние жилище и да бъдем настанени. Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици, които живееха на "Изгрева". Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града. Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него.
към текста >>

76. 8_12 Братските салони и Изгревът

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда.
Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно. На тази нива по-късно бе построен салонът. Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя. Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си. По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее. А салонът да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе! Но тогава няма да има къде да се живее!
към текста >>

77. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща. Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него!
към текста >>

Борис няма право да пипа труда на Боян Боев!
Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха много интересни случки, които той записваше. Той дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на Доброто", който не бе отпечатан. По-късно Борис Николов направи нова редакция на това, което Боян Боев лично бе записал и лично бе дешифрирал. Аз смятам, че оригиналът на Боян Боев трябва да остане такъв, какъвто е. Борис няма право да пипа труда на Боян Боев! Ако иска да работи, да дешифрира своите бележници, в които стенографираше, а да не посяга на чужд труд! Брат Боев дешифрира от своите стенограми един голям материал, обхващащ 1 000 страници, който бе напечатан в четири екземпляра. Това са разговори на Учителя с приятелите на "Изгрева". Тези разговори бяха дадени от него като "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето". Освен това, в тези 1 000 страници има разговори на Учителя с приятелите на Бивака, Витоша.
към текста >>

Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя.
При сравнение на това издание дори и с оригиналната редакция на Борис Николов, има голяма разлика. Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен. Има някои цели пасажи изменени и променени. Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог". Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго. Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя. Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите.
към текста >>

78. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България.
Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията. Писмото беше подписано от пълномощен министър Димитър Илиев.
към текста >>

79. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Той беше много прям - говореше направо и понякога беше остър в думите си.
Отива на "Изгрева" и предава на партийната група думите на Учителя. Събрали се и умуват така: "Тези хора в никакъв случай не могат да бъдат представители пред властта." Започват да умуват върху биографията на Начо Петров, че е военен, че е еди-какъв си и че е най-малко подходящ за тази работа. Той имаше син, който участвува в Отечествената война и бе убит при Страцин. През младите си години е бил по убеждение член на Демократическата партия . Работил е дълги години в Орхание и там се запознава с Учителя, след което в живота му става поврат и промяна в характера му. Той беше много прям - говореше направо и понякога беше остър в думите си. Беше честен, прям, остър - езикът му сечеше, без да се съобразява с никого. Това не се харесваше на мнозина, които се опитваха да хитруват на дребно в Школата. Учителят имаше много хубаво отношение и доверие към него. Димитър Грива бе музикант. Той беше прям и много независим.
към текста >>

След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя.
Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна. Но това е друга тема за разказване. Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският салон се разтури, тури му се катинар и той бе взет за други нужди. В затвора трябваше да бъде научен ненаученият урок, даден чрез закона на Христа: "Кесаревото - Кесарю, а Божието - Богу". А ние бяхме Школа и всички бяха изумени, че не знаем този закон. След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя. "Изгревът" се разтури и започна неговата ликвидация. На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева". Елена Андреева - на 7 април 1961 година. И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София. Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и според тези теории се бяха оформили две групи.
към текста >>

80. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове.
" На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо? Отговорете си сами.
към текста >>

Човек имаше право да се определи само за едно.
През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така? Отговорете си сами. По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска собственост. Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ. Човек имаше право да се определи само за едно. Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави.
към текста >>

Понеже Братството не беше юридическа личност, нямахме право да събираме членски внос, като десятък и други подобни вноски.
По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол. Те извършиха ревизия на Братството за периода от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година. Понеже Братството не беше юридическа личност, нямахме право да събираме членски внос, като десятък и други подобни вноски. Ревизорите приеха тези вноски за дарение и като такива те бяха обложени с големи данъци. Според закона те бяха нарушение. А ние доказвахме противното. Но без резултат. И се стигна до съдебен процес.
към текста >>

Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище.
Те наследиха жилището. Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами. Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище. Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем. Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка. По това време тя работеше на Черни връх и почти цялата година прекарваше там. Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори.
към текста >>

81. 9_05 Кой бе Учителят?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

ТОМ 1

Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са.
Затова аз спокойно, без страх, разказвам тези неща за учениците от Школата, които ще дойдат след нас. Другите и да искат, не могат да се ползуват от тях. По този повод Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител.
към текста >>

Започнах най-напред с православните.
Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията на царуването Си, отказах се от това. Бил съм най-големият владика на Небето и на земята, но като опитах последствията, отказах се и от това. Сега искам да служа на Бога. На времето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща. Започнах най-напред с православните. Но истината я нямаше там. След това почнах с евангелистите, но и там истината я нямаше. После започнах при католиците - и там истината я нямаше. Опитах всичко. Най- после започнах Сам".
към текста >>

82. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

ТОМ 1

Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър.
към текста >>

Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно.
към текста >>

83. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

ТОМ 1

Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят.
Тук хармонията може да се види като лъчи, съставени от съзвучие на цветове или да се чуе музиката от това съчетание на цветове. Затова този свят може да се изрази и чрез формите, а да се прояви чрез музиката. Затова Вселената е създадена чрез Света на Мъдростта и Виделината, това е мястото, където се творят формите, чрез които трябва да се изразят съществата от различните йерархии в Духовния свят. Духовният свят, Светът на Мъдростта е създаден от Виделината, а се проявява като Хармония. А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията. Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят. БОГ Е СВЕТЛИНА. Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина. А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота. Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят.
към текста >>

84. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

ТОМ 1

Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа.
Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство. Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията. Защото Словото на Великия Учител показва пътя на човешката душа към Бога. Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на Петър Дънов. Школата на Великия Учител е Живот и Сила за онези, които четат, проучават Словото Му и Го прилагат в живота си. По този начин се изпълнява Волята на Всемировия Учител. "В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа" - е емблемата на Пентаграмата на Великия Учител, която емблема е печатът на Третия Завет на Бога за днешното и идното човечество.
към текста >>

Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа.
Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти. Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява. Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя. Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя. Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре. Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя. Това е златно правило на Школата на Великия Учител. В духовното Общество "Бяло Братство", което е вътрешно общество в духа на Учението на Учителя, няма място за други учения, за други идеи, за други идоли, за други окултни школи и за техните книги, за чужди песни, за чуждо Слово и чужди традиции. Общество "Бяло Братство" е духовно общество, което изучава и прилага Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно!
към текста >>

85. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

ТОМ 2

Българите получават право да се черкуват на български и да учат на българско четмо и писмо.
След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год. се ражда в дома му третото по ред дете, онзи младенец, за който е казано в Знамението, че ще се роди „Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 год. чрез Султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават право да се черкуват на български и да учат на българско четмо и писмо. А поп Константин Дъновски е взимал дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно Знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска.
към текста >>

86. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

ТОМ 2

Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения.
По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна. Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България. Всички ръководители на Братствата по времето на Учителя са само мъже. Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители. Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения. С годините в тази верига са привлечени жени. Но те не са имали право на вземане на решения. Това нещо се е спазвало строго от братята ръководители по времето на Школата 1922-1944 год. След заминаването на Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в борбите. Остават жените, които правят най-големите поразии и провалят Школата на Учителя след Неговото заминаване.
към текста >>

Но те не са имали право на вземане на решения.
Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България. Всички ръководители на Братствата по времето на Учителя са само мъже. Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители. Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения. С годините в тази верига са привлечени жени. Но те не са имали право на вземане на решения. Това нещо се е спазвало строго от братята ръководители по времето на Школата 1922-1944 год. След заминаването на Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в борбите. Остават жените, които правят най-големите поразии и провалят Школата на Учителя след Неговото заминаване. А защо? Защото не се спазва едно правило, дадено от Учителя.
към текста >>

87. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

ТОМ 2

Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка?
Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва. Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа.
към текста >>

И това е вярно и право.
Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо?
към текста >>

В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска.
Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо.
към текста >>

88. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

ТОМ 2

И това е право и вярно.
Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение.
към текста >>

89. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Борис Николов

ТОМ 2

Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума.
Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума. Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми.
към текста >>

90. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Борис Николов

ТОМ 2

Що риба сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река.
Когато оряха нивата ралата ги изравяха. Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за старинни оръжия. Ние се въоръжавахме със тези старинни оръжия и водехме момчешки сражения между махалите години наред. Имаше хубава река, къпехме се и ловехме риба. Що риба сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река. Какви чудни места имаше в Балкана. Какви воденици, какви тепавици имаше тогава. Лятно време бе райски живот в Балкана. Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо. След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук.
към текста >>

91. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

ТОМ 2

Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака.
Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето на богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага. Богомилска обстановка. И докато се оправя със спомените, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка. Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме на чардака и разговаряме. Той се казваше дядо Стефан. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото.
към текста >>

92. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Борис Николов

ТОМ 2

И наместо да отида в Щаермарк взех си куфарите и направо на Виенската гара.
Станах и се изправих, а до мене куфарите. Тогава си спомних пак за Търново, за Учителя, замислих се и си казах: „Какво правя аз тука в този изтъркан запад? Връщам се в Българя. Срещнах се с Учителя и Братството, а го оставих. Не, връщам се." А тази навалица тук ми беше много противна. И наместо да отида в Щаермарк взех си куфарите и направо на Виенската гара. Взех си билет, сядам във влака и пътувам за България. Отново пред очите ми премина целия сън и тогава разбрах какво решение съм взел през време на съня. То се покриваше с решението, което взех преди няколко часа на същия площад. След няколко дни се прибрах в Габрово, за най-голям ужас на родителите ми. Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя.
към текста >>

93. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Борис Николов

ТОМ 2

Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас.
От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант.
към текста >>

94. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме.
Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот. Ха отиди след това да чукаш камъни или да учиш уроци за университета.
към текста >>

95. 28. ХАРМАНЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу.
И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят.
към текста >>

96. 33. МАЛАРИЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

Баща ми беше православен, беше религиозен.
Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка. Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан.
към текста >>

Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка.
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка. Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха. Накрая се качиха на Рила, на общия братски лагер. И се запознаха с братския живот.
към текста >>

97. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

ТОМ 2

Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото село, а то е на нашия поп мерията.
Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г. стар стил идва дядо владика. Идва от Айтос първо за Ачларската енория. Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото село, а то е на нашия поп мерията. Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева. Той им хвърлил 60 лв. и те му дали сечивата.
към текста >>

Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите.
Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева. Той им хвърлил 60 лв. и те му дали сечивата. Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем. Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд.
към текста >>

98. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Преди година един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец).
Тия две точки са в отговор на писмата ти. От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята комунари. Ще ви опиша братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селския земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец). Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано закарах да поя конете та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея жито. Качен на Азията, а другите свободно вървят, а пък кал до колените нагоре. След като ги напоих се върнах и турих ечемик, а конете ги няма. Чаках, чаках - няма. Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох.
към текста >>

А по право трябва да я разделим загубата, да бъде и на двама ни тъй като съм и предупреждавал много пъти, а и те виждат, че у дома са отраснали.
А прасетата да не влизат в обора, да се затвори вратата, добре, тя се затваря от две страни от вън на вътре и от вътре навън. Та ако се подпре отвътре, случи се да влизат отвън и е затворено, трябва да се (избикаля) заобикаля през къщи. Също и обратното. Прасето бях решил да го платя, но те го прекалиха: идват и все искат парите. Казвам: почакайте сега нямам, когато имам без да искате ще ви ги дам. А по право трябва да я разделим загубата, да бъде и на двама ни тъй като съм и предупреждавал много пъти, а и те виждат, че у дома са отраснали. Но случи се, че не го платих. Ето как стана: Комшията имаше в нашия хамбар храна както и по-рано е турял без да му взема наем. Сега като го прекалиха за пари казах: Добре, ще ви ги дам още сега. Да питаме как се плаща наем за хамбар. Вие ще платите на мене и аз ще ви повърна парите за убитото прасе.
към текста >>

99. 39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК

Борис Николов- Блага Тачева

ТОМ 2

Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си.
Вложи много усилия и обич към това, което предприемаше. Не жалеше средства, даже и здравето си. След подготвителен период покани 10 братя и две сестри. Работата започна с любов и надежда за братски живот. Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си. А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опита не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си. Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички. Любовта между всички още не беше внедрена.
към текста >>

100. 42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА

Борис Николов

ТОМ 2

Бях студент по право през 1919 г.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА Този случай ми го е разказвал Петър Камбуров. Бях студент по право през 1919 г. Учителят ме извиква и казва: „Ти следвай право, но правото не е в университета. Ще дойдеш при мен, ще те изпратя в Търново в колибата. Ще направим опит за основаване на братска комуна. Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам. Но да отида първо в Ст.
към текста >>

Учителят ме извиква и казва: „Ти следвай право, но правото не е в университета.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА Този случай ми го е разказвал Петър Камбуров. Бях студент по право през 1919 г. Учителят ме извиква и казва: „Ти следвай право, но правото не е в университета. Ще дойдеш при мен, ще те изпратя в Търново в колибата. Ще направим опит за основаване на братска комуна. Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам. Но да отида първо в Ст. Загора, да продам зелето си, което съм отработил." Отидох и продадох зелето.
към текста >>

„Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък.
„Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм. Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен. Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури. И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13298201560974