Търсене в текстове за 'Правителство'

207. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

По причина на заверата българите бяха подозирани като възстаници против турското правителство и управлението беше дигнало от тях всяка защита и ги прогонваха.

208. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

взима участие в един план, според който трябва да се принуди турското правителство да издаде фермана по черковния въпрос.

Това се проверява от турското правителство и се убеждава в достоверността на противоречивите съобщения, но опита, който има с българското четническо движение, довежда до промяна в позицията си - това става една от причините за по-скорошното издаване на фермана от 28.02.1870 г.

Заради обществената си дейност и организирането на революционни движение във Видинския санджак, бива предаден от софийския митрополит Доротей, българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил, туркофил, с намерение да стане доверено лице на турското правителство, за да бъде посочено от него за бъдещ български екзарх.

209. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Самото турско правителство ни наричаше Рум мемлети, т. е.

С една дума, въпроса взе официален характер пред турското правителство.

Пред това последнето се явяваха за разрешение нашите черковни домогвания и претенциите на патриаршиата, водеха се препирни и прего-вори, назначаваха се комисии с разни точки за спогодба от едната и другата страна, но нищо не излизаше, защото турското правителство не се решаваше на нищо.

Аз споменах вече, че турското правителство, било от благоразумие, било от други съображения, отказа на българите в техните заявления за самостоятелна черкова и каза на Илариона да иде да целуне ръка на патриарха и да се помири.

Там те показали, че са поръчители на поп Димитра от страна на българската черква, на българскиа народ, но им се казало от Портата, че турското правителство не припознава нито българска черква, нито български народ, а патриаршиа; следователно, попа трябва да се отведе в патриаршиата, че от там, който обича, нека отиде да го изиска.

Без нея българскиа глас щеше да бъде всякога потушаван пред Високата Порта и никога нашиа черковен въпрос нямаше да се реши; коги, щом се откри тя и захвана да напредва, турското правителство се видя принудено да допусне към решение черковниа въпрос.

Без Униата никога нямаше да се достигне това добро следствие, което гонеха и желаеха някои да достигнат, а именно спечелванието на черковни правдини от патриаршиата и турското правителство.

Турското правителство беше повече за Униата, отколкото за всяка спогодба с гръцката патриаршиа, понеже то също тръсеше средства да се разделят силите на православието за да може по някой начин да се отърве от свръзките, които имаше с патриаршиата или поне да ги направи по-леки.

Икономов, нямаше освен да съобщят на турското правителство, че той действува против униатските интереси.

68) Бележка на Вергилий Кръстев: Униатите чрез турското правителство получават правото да издават тескерета, без вноски и без помощта на гръцките владици.

210. 2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.

ТОМ 35

Още на другия ден турското правителство отговорили на арменския патриарх, че ще признае официално българската униатска черква.

211. 2.6.1.4. Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски

ТОМ 35

Въпреки това, обаче, бератът, издаден от турското правителство, го произвежда своеволно за такъв.

212. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

ТОМ 35

Скоро в тия слова започнаха да се вслушват и ръководните среди на турското правителство.

султана, щото да се припознае нашата йерархия за независима и от отоманското правителство и да окаже то усърдно покровителство против интригите, които могат да дойдат от гръцкото духовенство или от друга някоя страна.

Също молим французкото правителство да благоизволи да ни даде покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи от отоманската империя, които припознават Западната църква.

Едва бяха изминали само няколко дни от историческото събитие на 18 декемврий и турското правителство побърза да признае българската униатска община, на която даде правото да има и свой печат.

Това подействува толкова по-ободрително, защото останалите българи, които вече от девет месеци бяха прогласили отричането си от цариградската патриаршия, все още не бяха признати от турското правителство за отделна църковна община, само защото нямаха никакъв покровител, който да се застъпи за тях,

С целия този външен блясък, заедно със значителния факт, че турското правителство веднага призна новоръкоположения архиепископ за глава на новата българска църква, не можеше да не се укаже известно влияние както върху широките народни маси, тъй също и върху някои политически и духовни фактори от първостепенно значение.

213. 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.

ТОМ 35

Високата порта и руското правителство преследвайки своите политически домогвания продължаваха упорито да се противопоставят на справедливите български желания.

Това стресна преди всичко руското правителство и то си взема добра бележка за своето по-нататъшно поведение спрямо българския църковен въпрос.

214. 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

ТОМ 35

Турското правителство му поверило и административна длъжност в Ниш и Видин, но тя не го задоволила.

215. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за утвърждаване на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”.

Турското правителство, стремящо се да подрови колкото се може по-дълбоко руското влияние сред българите, вижда в унията път към постигането на тази цел.

Въпреки покровителството на униатското движение от католическата пропаганда и турското правителство започват първите трудности.

Необикновената бързина, с която турското правителство признава новата униатска църква, големият отзвук на българската уния в западния печат оказват своето въздействие.

Ясно е отразена и маневрената стъпка на Цанков-Арабаджийски, признат от турското правителство, да остане за граждански началник, а религиозните служби да бъдат водени от български униатски свещеник.

216. 2.7.2. Христо отива при дядо Йосиф Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

Руският посланик не гледаше с добро око на тая пряка намеса на иноверното правителство даже и в най-дребните религиозни и църковни разправии между разнородни, но едноверни народности, затова княз Лобанов постоянно настояваше за взаимни отстъпки, за помирението им, нещо, което пък Портата предугаждаше и се грижеше твърде усърдно да омаловажи възприетия принцип в Кючюк-кайнарджийския договор138 за покровителството от Русия на православните християни в турската държава.

217. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

Иноверното правителство, принудено по този начин, ся намеси в тая распра и заповяда синките владици да земат участие в гласоподаванието в църквата.

218. 2.8.2. Заплатата на Търновския митрополит Григория и предателството. - В: Ганчев, Стефан.

ТОМ 35

до Търновския каймакамин Али-бей молба-заявление от Свищов, с която се изтъквало, че „Царското правителство като издава, в кръга на законите, ирадета за в полза на гръцките владици, никак не е разположено да гледа да се продължават злоупотребленията, притесненията и клеветите на злонамерените гръцките владици върху незлобивия български народ, в сърцата на които (на гр.

219. 2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби. - В: Табаков, Симеон Киров.

ТОМ 35

Упорството на патриаршията и бавенето на турското правителство да разреши българските искания, усилиха още повече борбата и дадоха поле на една крайност, униатството, - толкова осъдителна по принцип, колкото и отлична като средство.

220. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Така кату ся удвориха лукавите фанариоти при турското правителство и добиха голямо влияние в техните работи в обще, тии почнаха да мислят непрестанно, как да уборят славянските в турско священоначалничьства.

221. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

ТОМ 35

Нейни агенти се явяваха поляците на турска служба, напътвани от Париж, гдето княз Чарторижки и граф Замойски, устройваха религиозното отцепване на България, унията й с католишката черква и припознаването на папата за върховен духовен глава на българите; неин застъпник пред турското правителство беше дипломацията на Наполеон III, загрижена за славата и могъществото на Франция и обезпокоена от влиянието, което придобиваше между българите Русия - макар Русия да залягаше най-много за хегемонията на патриарха, като не желаеше никаква схизма и се стараеше на всяка цена да предотврати разрива между българите и гърците.

222. 2.10.5. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 08.02.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Г-н Ранов има 10 и повече месеци, от как не си е зел заплата от правителство.

223. 2.10.14. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 25.10.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Не могат ли да си напомнат, че този същия Ваклидов е онзи, който с това си исуитско търкаляне сполучи да бъде учител в Е[ски] Загра и който най-после, освен като разсипа цяла Железненска община, ами представи железничани за бунтовници пред ч[естното] правителство?

224. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35

Турското правителство, което посреща по-скоро симпатично, отколкото равнодушно черковната разпря в тая й фаза (след 3 април 1860 г.), стои известно време на страна, наблюдавайки развоя на събитията.

Редица обстоятелства му идат на помощ, и особено толерантността на турското правителство към униатите и умишленото протакане на обтегнатите отношения между Патриаршията и българска черковна община, от страна на Портата.

Тия думи на заявлението са последвани от просба, да призове папата французкия император да посредничи пред Портата за признаване на новата българска йерархия, и от друга просба, да благоволи французкото правителство да вземе под своето покровителство българския народ в отоманската държава.

Далеч от нас тоя срам - и нека всички вървим „по път, по който досега сме вървели”, за да спечелим с търпение и чрез милостта на султанското правителство своето нравствено право.

225. 2.12.2. Учредяване на Българската екзархия

ТОМ 35

В резултат на плебисцита турското правителство издало берати за назначаване на български владици в двете епархии.

226. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

Като го уведомява за засилващото се западно влияние в Турция, че „турский султан е една сянка и негово царство се управлява от Западна Европа”, Раковски го моли да уведоми руското правителство, че западните мисионери действуват свободно в Цариград.204

изпраща подробен доклад в Париж, заедно с едно писмо на Брюнони, в което се настоява френското правителство да поеме покровителството на новото религиозно общество, една декларация от 20 декември, подписана от 20 българи и нотата на архиепископ Хасун до Високата порта за признаване на българската униатска община.

Но тези преговори били прекъснати от турското правителство, което под натиска на Патриаршията и на Лобанов арестува Иларион и Авксентий, за да ги заточи далеч от Цариград.

Ватикана и френското правителство се опитали да омаловажат постъпката на Лобанов.

Интерес към „аферата Соколски” се проявява едва през 1865 г., когато с вербална нота папският двор поискал от френското правителство да го осветли по въпроса какво е станало с българския архиепископ, който изчезнал при неизвестни обстоятелства.

Успехът на акцията Соколски, нанесла смъртен удар на унията в България, както и анемичната реакция на френското правителство и на Ватикана по този повод, активизирали руските атаки срещу униатското движение.

227. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква.

На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата.

Толкоз силно преобладаваше помежду по-зрелите и поредъчни в това време люде отвращението към мисълта, че Българский народ требва да отстъпи от праотеческото си вероисповедание, за да му се припознаят от турското правителство църковните правдини, щото всеки, който искаше да минува за человек от тая категория, се срамуваше да каже сочувствена дума за унията.

Всички ние имаме основателни надежди, че високото правителство на н.

Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение.

Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е.

5) Във всичките български училища ще се предпочита изучението на българский език и на неговата литература от всекий друг, като се въспретява всека книга със съдържание противно на православната Вяра и на императорското ми правителство.

Султаново правителство, както изесняваше официозний по това време орган, Journal de Constantinople, имаше пред вид да отвори на българското движение два пътя, единът - унията с Римската църква, а другият - подчинение под Цариградската патриаршия с гореприведените устъпки.

Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици.

Комитетът на клонът от Евангелский Съюз, като го получи, отнесе се незабавно до представителите на шестте протестантски държави в Цариград с ходатайство да подкрепят с приятелското си влияние пред султановото правителство проебата на Българете.

Ще да е достигнало, без съмнение, до вашето знание, че Българский народ се старае от няколко време да свали от себе си игото на гръцката йерархия и иска от Отоманското правителство възстановеньето на древнето си право да избира епископите си измежду сънародниците си.

Те казват най-първо в този меморандум, че Българската Църква е била съвършено независима от Цариградската патриаршия до 1767 година, в която тогавашний патриарх Самуил, подкрепен от фанариотските архонти, сполучил с интригите си да добие от Отоманското правителство упразнението на Охридската архиепископия и да тури Българский народ в зависимост от Цариградската патриаршия.

Долуподписаните се осмеляват, от страна на клонът на Евангелский Съюз в Цариград, да обърнат вниманието на ваше превъсходителство върху тая толкоз важна постъпка и да ви помолят да употребите вашето приятелско влияние пред султановото правителство, за да се съгласи то да отдели Българский народ, според желанието му, от ведомството на Цариградский патриарх.

2) Ние мислим, че това движение е съвършено независимо от всеко друго влияние и от всека политическа комбинация, враждебна на султановото правителство.

4) Припознаването от султановото правителство независимостта на българските духовни началници от Цариградский патриарх се съвършено оправдава, според нас от фактът, че българското население е много повече на брой от гръцкото в Европейска Турция и, вероятно, се въскачва до четире-пет милиона.

9) Клонът на Евангелский Съюз в Турция, като зема най-живо участие във всеки местен въпрос, който има свръзка с религиозната свобода, счита своя длъжност да приеме молбата за симпатия и поддръжка, с която се обръща към него българската община, и да изрази свето вътрешно убеждение, че императорското (султановото) Правителство, като постъпи в това обстоятелство, съгласно с припознатото от Хатти-Хумаюнът начало, ще заварди собствените си интереси и ще удовлетвори едно искане, основано върху права, които само е даровало на поданиците си.

10) Ние се научихме от разни страни, че султановото правителство е добре расположено към Българете и ние се надеем, по тая причина, че представителите на протестантските държави, като искажат такова мнение върху предметът, ще му дадат една силна подпора.

Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него.

„Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.”

За да не направят нито едното, нито другото, и в същото време да запазят независимостта си от гръцката патриаршия, нашите еднородци в Цариград намислиха да подадат на султановото правителство заевенье в следующий смисъл.

Последнята негова постъпка въздигна една стена между Гръцката и Българската Църкви, въпреки старанията на императорското правителство да се даде удовлетворение на Българский народ и да се въдвори мир между двете страни.

От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление.

Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква.

228. 2.15.1.2. Д-р Георги Миркович.

ТОМ 35

Станало е обратното: лазаристът Боре е внушил на Цанкова убеденост в безизходността на църковния въпрос поради противодействието на патриаршията, на Русия и на турското правителство, с цел да го спечели за унията.

Известно е, че той имал вече печатница до неговото сближаване с Католическата пропаганда, ала нямал разрешение от турското правителство да я открие,

229. 2.15.1.3. Петър Карапетров.

ТОМ 35

Като изхожда от вярното разбиране, че те си поставяли политически цели, съвсем неоснователно и просто измислено твърди, че униатските водачи са искали със съдействието на Наполеона III да получат от турското правителство признаване на българския народ за отделен от гръцкия, като се уреди българската униатска църква, а при удобен случай да се откажат и от папата, тъй както били сторили арменокатолиците.

230. 2.15.1.9. Боян Пенев.

ТОМ 35

Турското правителство пък се показало скпонно да признае независимостта на българската йерархия, ако българите приемат унията и по тоя начин се попречи на руското влияние сред тях (с. 39).

231. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията.

ТОМ 35

Турското правителство държало новата българска вероизповедна общност да се нарича католическа, а не униатска, а в тефтерите при българоуниатската община униатите да се записват като католици, а не като православни - съединени с Католическата църква.

232. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

ТОМ 35

„Голяма бе скръбта на католиците поради тоя скандал, толкова по-малко понятен, тъй като турското правителство се отнасяше към тия нови католици с голямо доверие и доброта и понеже два дни по-рано то облече горепоменатия архиепископ с гражданско достойнство на „патрик” или представител на административните интереси на неговата общност.330

Бягството на Йосиф Соколски било предварително обмислено в Цариград и по неговото изпълнение била постигната съгласуваност с руското правителство.

Той е бил настанен в Киево-Печерската лавра, гдето прекарал до края на живота си.336 Наистина, той е изявявал желание да се завърне в България, но руското правителство не му разрешило по понятни съображение, с оглед на определени стремежи на Пропагандата.

От лица, придадени към Руското посолство, ни бе разказано, че руският посланик, след като е наредил да избяга Соколски, е бил много разтревожен поради някои обстоятелства около бягството, и се боял, че Французкото посолство ще иска да бъде върнат, както и турското правителство, и че тогава ще бъде задължен да го върне.”343

Главната конгрегация е разгледала случая Йосиф Соколски и е възприела тезата, че той е бил отвлечен, поради което решила да се провери чрез френското и австрийското правителство дали той е останал верен на католицизма, и в случай че е така, да се поиска неговото освобождаване и завръщането му в Цариград.354

Руското правителство не е имало нужда да „отвлича” един българоуниатски архиепископ за служба на руските униати в Холм.

Известно е, че след настаняването на Йосифа Соколски в Киево-Печерската лавра, по поръка на руското правителство той е бил изпращан два пъти в Холм, за да извърши някои ръкоположения на тамошните униати.

Трябвало е да се предполага, че както Френското и Австрийското посолства, тъй и турското правителство биха могли да окажат силно противодействие и да дезориентират Йосифа Соколски.

Пък и отстъплението му идело само няколко дни след издаването на берата, а това представлявало един политически удар на Руското посолство срещу турското правителство.

А знаем, че турското правителство е било крайно недоволно от отстъплението и бягството на Йосифа Соколски и поради това дълго време не се е съгласявало да даде берат за граждански началник на българоуниат.

233. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

След превземането на Търново от турците, Търновската патриаршия била унищожена, патриарх Ефтимий испратен на заточение, българските учители, книжовници, боляри и първенци избити и прогонени, вследствие на което народа остава без свой роден духовен представител и ходатай пред турското правителство, без ръководители и община, която да го свързва и се застъпа за неговите културни нужди, разсипани българските монастири, които са били средоточие на книжнина и просвета.

Чрез гръцките владици турското правителство държало българите в повиновение и ги следило; с това то е избегвало да държи големи гарнизони в градовете и центровете и от грижата да създава политическа централизация.

234. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Турското правителство, като слушаше да се говори същото нещо и от други, започва да вярва и затова се видя принудено да повиши управителя на Търново в степен паша и да изпрати при него многобройна редовна войска под предлог да поддържа реда и потуши въстанието, което се очаквало да избухне наскоро.

Особено сега, когато турското правителство се показва индиферентно и толерантно към вярата, подхранва тези мисли на населението и го укрепва в това.

Те употребяват като средство за заплашване името на нашето правителство и на уважавания ни монарх и без всякакъв страх вършат най-невероятни закононарушения, неправди и грабежи.

Това ние научихме от многото и безобразни неща, които са известни и на Вашето правителство от преди много години.

Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство.

Като научи с помощта на своите шпиони, че това прошение е предадено на самия султан от страна на целия ни народ и със знанието на самия генерал Грамбер, Патриаршията се смути, но благодарение на интригите, коварството и помощта на своите силни приятели в турското правителство успя да направи така, че прошението да остане без всякакво последствие.

235. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

ТОМ 35

Молдавското правителство не само, че не ще ви нанесе никакво накърняване на правата, от които сте се радвали досега под Императорското руско правителство, но ще си вмени в дълг да запази привилегиите и правата, що имате придобити, и да ви направи участници в онези благодеяния, които установленията на княжеството могат да Ви обезпечат... Следвайте прочее с увереност вашите обикновени занятия...”

„Въз основа на рапорта от Съвета под № 2207, с който ми се поиска да одобря издаването на искания хрисовул и предвид, че спомената прокламация, издадена от правителството във времето на присъединението тая нова територия към Молдова, българите-колонисти трябва да се ползуват с всичките права и привилегии, що им са били дадени от Императорското руско правителство, аз намерих за уважително едно такова предложение и затова заповядвам на всички, до които се отнася това, да знаят, че правата и привилегиите на българите-колонисти от новата Молдовска територия, осветени с грамотата на руското правителство от 12.III.1820 год.

Руското правителство удобри нашата замисъл и обеща за нейното осъществяване своята подкрепа: но началото на войната и неизвестността на нейния ход побъркаха на нашите начинания.

236. 3.4. Бесарабия в руско време (1878-1918).

ТОМ 35

Руското правителство усвои ромънския закон за земите от 1874/75 година, но намали стойността на земята до 20 рубли за десетина и данъците изведнаж спаднаха с 33.2 по-долу от онези през ромънско време.

Независимо от тях руското правителство откри разни мъжки и девически средни специални училища из градовете и централни села на Бесарабия - Акерман, Измаил, Кишинев и пр.

237. 3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.

ТОМ 35

Въобще, турското правителство се стреснало много от преселническото движение в Сливенско и е употребило всичко възможно да го спре.

238. 3.6.5. Заселването на сливенци във Влашко и Русия.

ТОМ 35

По думите на мнозина, руското правителство се е грижило майчински за новите бежанци, като е давало на всяко семейство по петдесет десетини земя (около 250 декара) за обработване и право за безплатно ползуване от околните балтии.

Влашкото правителство не е давало най-напред място за заселване.

239. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

Тонуз, за да действува пред влашкото правителство и улеснява възвръщането на бежанците.

240. 3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.

ТОМ 35

Никола Атанасиев е бил секретар на кметството, болградски делегат до влашкото правителство за облекчение положението на колонистите и т. н.

2. През 1862 г., ромънското правителство решава да рекрутира войници между българските колонисти в Бесарабия.

241. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

ТОМ 35

В главната квартира делегатите научили, че руското правителство е определило за заселване южната част на Бесарабия.

За щастие турското правителство по своята късогледа политика не могло да насели тези запустели места и нашият народ със свойствената си жизненост в близките десетилетия е могъл наново да покрие и засели тези плодородни места с бързия си естествен прираст.

От всичко това се вижда, че руското правителство е проявило твърде много грижи за българските бежанци.

Влашкото правителство не било взело никакви мерки, било от политически съображения, било поради равнодушие, защото знаело от опита на предишните български преселения, че преселниците сами ще се погрижат за настаняването си.

Те изпратили една делегация направо при влашкото правителство да го уведоми за пристигането на толкова много хора и да го помоли да им даде свободна земя за поселение.

242. 3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича

ТОМ 35

Време беше дошло, и делото начнало беше веки да ся движи по проектът си, когито съдбата поиска да ги предаде под влиянието на едно по-свободно и по с ревност към просвещението правителство, под което незабавно, с първо представление, делото ся реши и ся постави в действие.

243. 3.8.2. Турски държавници и общественици.

ТОМ 35

от турското правителство предизвика изострянето на Източния въпрос.

Дадените му от турското правителство средства използува за подпомагане на дейците от ТБЦК.

244. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).

ТОМ 35

Централното правителство проводило чрезвичайна комисия да разследва причините на движението.

245. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

ТОМ 35

да се говори сичко против турското правителство, само Али-паша да се не закача; 4.

387) Нека говори кой щото ще; а ние пак ще да повториме, че турското правителство е лудо. р.

246. 5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.

ТОМ 35

Подтикнат от поляка Чайковски, преминал на турска служба като Садък-паша, той иска да създаде един проект по такъв начин, който да представи на тогавашното турско правителство, че е по-сходно, полезно и сгодно за нас, българите, както и за него, да имаме тук в страната главни училища за възпитание на нашите младежи, отколкото да ги пращаме в чужбина и да се завръщат с разни мнения...

Подобно нещо готвехме за 1869 г., когато бяхме предадени от живущия в Берковица софийски митрополит Доротея в ръцете на турското правителство”.

247. 5.4.2.2. Писмо №2

ТОМ 35

Осигуряването се състоеше в това: като главен деец в издирванието на тези лица, които могат да се укажат вредителни за турското правителство, за да ги узнае той трябваше да се приближи до тях и да се съедини с техните мисли в това отношение той щеше да изиска от Али-паша официално едно писмо, щото в такъв случай да не може никой от властите да го закача.

248. 5.4.2.5. Писмо № 5

ТОМ 35

Освободен един път от това си несносно положение, той дохожда в Цариград и се поставя под покровителството на своя баджанак Христо Арнаудова, който тоже беше фалирал и се навърташе при турското правителство като шпионин на българите, когото сички отбрани и добри българи знаяха, че той занимава една подобна служба.

249. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

ТОМ 35

6.9.3. Проект за училищата представен пред турското правителство от Г. Миркович.

6.14.2. Защо турското правителство държи д-р Миркович?

250. 6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител.

ТОМ 35

СЛАВА БОГУ, че се избавихме благополучно, треба да въздам сърдечна благодарност на Високославното царско правителство, че разпита по-тънко работите, и разумя нашата невинност в това съвсем страшно и против человеческите длъжности, обвинение.

И това право ли е мили българи и честно правителство?

251. 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.

ТОМ 35

Сичко това имайте предвид, защото отдавна вече е дало воля Молдовското правителство за типография.

252. 6.3.11. Из „Шудрав Славейков, руски подлизник и шудрава България“

ТОМ 35

Защо проси декорации от руското правителство за заслугите, които му е отдал?

253. 6.5. Публикации: 1863година. 6.5.1. Откриване на интернат към Болградското централно училище. Дописка.

ТОМ 35

Днес и останалата част на колониите в Руссия съревнувават на туй развитие, и тяхното правителство, Руссия, уже е обърнало внимание да ощастливи и по тая част Българските колонисти.

254. 6.5.3. Бесарабските българи.

ТОМ 35

Впрочем ний знаеме това, че щом половината население от тези българи колонисти остана в Молдова под друго правителство и немаха над себе си Комитетът от немци, то тутакси техните многогодишни желания се изпълниха.

Ей как това увехтяло немско чиновничество черни и морай своето правителство.

255. 6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.

ТОМ 35

Откак виждаме, че милото ни правителство и родолюбивите граждани ни дават такива удобства и добрини, не ни остава друго освен да им благодарим.

Благодарил отстрана на всичките си съученици, всемилостивейшето правителство и моля Бога щото да покори под краката си всичките грижи и ... и да подари на Всемилостивейшаго ни Княза Александра Йоана благоденствие и длъгоденствен живот!!!

256. 6.9. Публикации: 1867 година. 6.9.1. Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет.

ТОМ 35

Ще ни се сами да мислим, че ако би да се земат в призрение поне мненията на този наш съотечественик, който е едва ли не самият между нас по учеността и опитността си по тази част, може би да се нареди нещо колко-годе удовлетворително и от което да се чака некакъв напредък в училищата по тази страна; ако обаче по зла чест, както често се случва в таквиз обстоятелства, преобладават мненията на по-многото, и още по-зле, на тези които не разбират, а имат по-голямо влияние, няма освен да видим в букаи общественото образование в отечеството ни, и то против желанията и благите намерения на императорското правителство.

Тие учители са се събирали всеки ден, за да разгледуват според кой начин тази система може да се приспособи за да отговори на очакването на народът и царското правителство.

257. 6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.

ТОМ 35

правителство, и за който сега казва той, че Импер. Прав.

258. 6.9.3. Проект за училищата представен пред турското правителство от Г. Миркович.

ТОМ 35

ПРЕД ТУРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Той се представил на Император, правителство, както вече предизвестихме от г-на Д-ра Мирковича по насрочване от сливенското общество.

Проект за училищата, представен от Д-р Миркович на турското правителство)

И тъй от днешното положение на обществата принуден е секой да заключи, че вместо една морална и материална полза, която е секоги следствие на едно добро учение и на едно добро възпитание, може да запоследва противното, което е твърде неприятно както за нас, тъй и за императорското правителство.

правителство, е да са припознае официално една комисия съставена от хора достойни за тази служба.

правителство, ще имат грижа да си изберат от секи значителен град още по два члена - кои ще бъдат вънкашни членове.

1-во. Никое решение от най-важните не ще се полага в действие без удобрението или без позволението на имп. правителство.

правителство - освен другите ползи дето ще принесе, ще произведе и последните:

Но за да може това да има следствие и да се изпълни, треба щото император, правителство да благоволи да ни позволи щото да удобрим финансовото си положение, нещо което е необходимо и почти душата на делото.

По следствие на тези размишления, ние най-покорни слуги, молим покорно императорското правителство и Ваше Височество, да благоволи да ни отделни последната милост: щото освен определения данък, когото когото правителството, всяка казаа516 да има воля да събира ката година по два гроша от бедел.

правителство го прегледало, но го не одобрило напълно.

„Царското правителство реши и съобщи навред щото напредъкът на школите да се не възпира; техното подържане ще става според нуждите до колко го изискат на всяко място; стига само сяка община да се споразумее с местния управител, за да се разхвърли в публиката потребното количество.”

259. 6.9.4. Общонародно изучение.

ТОМ 35

При всичко това те там товарят върху Султановото правителство отговорностите за тези възмутителни оезредици, на които обаче не може се до край, без да се докачат правдивите, подарени с време от Султаните на християнските жителства, които правдини силите постоянствуват да поддържат, не толкоз за полза на християните, а само за да си запазят леснинса да се намесят в нашето вътрешно управление. ...

260. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

ТОМ 35

Благоволете да вместите в стълповете на вашия лист следующето: От няколко време Императорското Правителство има добрината да изпълни желанието на Пловдивските жители, както гледаме във вестниците, като и им дозволи да могат да разхвъргват по два гроша на бедел, сека година за подкреплението на една главна школа в този град.

Желанието на Императорското Правителство е голямо към напредъкът, към успехът и към благоденствието на неговите верни и покорни поданници - не остава освен тям да се постараят щото по-скоро да изпълнят неговото стремление и благонамерение.

261. 6.10.3. Мнението на Тодор Икономов за вълненията около Проекта за училищата и Наредбата.

ТОМ 35

Миркович, и не знаят да си наредят училищата; следователно ние приканваме правителство да земе тези училища под своето разположение.”

262. 6.11.2. Оставката на български владици и присъединяването им към българската църковна кауза.

ТОМ 35

Да, народът ни, който званично551, се отказа един път за всегда от заблудитената духовна власт на Цариградския патриарх, трябва да защити тия си народни пастири против всяко едно неприятелско покушение на Фенер, стига само Султановото правителство да не прави две лица, и в критическо едно достигвание на работите да употреби силата на оръжието, както направи това по време на заточванието на двамата български архипастири, Илариона и Авксентия.

263. 6.11.3. Залавянето на Васил Ганчев, предаден от владиката Доротей.

ТОМ 35

После това, отива на конака и казва: „аз за благоденствието на честното ви правителство, всякогаш бодърствувам, и тъй узнах че еди в кой си мънастир, намира се пашо, един от българските завераджии, да проводите за да го уловите; и покрай него, ще се уловят още много такива”, като прибавил да не отиват другояче тамо, освен да се преоблекат в български селски дрехи, като поклонници и да не влизат в одаята върху му, защото не могат го улови, ами да го вардят, като отиде някоя сутрин в нужника, само там могат да го уловят по за сигур, а иначе е неприближим, ако би да вземе известие.

264. 6.11.5. Коментар на дописка обвиняваща Г. Миркович и други лица в политически престъпления.

ТОМ 35

„Отечество”, която вместява във вестникът си такива безразсъдни дописки, които друга никаква цел немат, освен да компрометирува невинни лица пред турското правителство.

265. 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.

ТОМ 35

„Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин и затова ви молим да подадете нашата просба на честното правителство, за да ни избавите от него.” и пр.

Треба да сте чули и за това предателство, което направи негово преосвещенство преди 2 месеца, че предаде един българин на турско правителство.

266. 6.11.7. Д-р Миркович - наклеветен и арестуван във Видин.

ТОМ 35

Много пъти селяните са се отправяли до главното правителство с оплаквание, но то не е давало ни най-малко внимание.

267. 6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.

ТОМ 35

Работите на турското правителство в последньото време са се заплели повече, отколкото тия бяха заплетени досега.

Но сичкото това не щеше да бъде нищо, ако тия шарлатани, шпиони на такова също шарлатанско правителство, да не бяха компрометирали съвсем невинни хора, които живеят в Турско и които не са така независими, както ромънските българи, които знаят сичките тайни и на Арнаудова, и на Шнайдера, и даже на Али паша и умеят да се ползуват от тях.

Но из историята ние видиме много примери, които ни показват колко дълго може да се удържи най-сляпото и най-безсмислено правителство, ако народът е разединен и не е още начъртал план за своите действия.

Сичките християни са убеждени, че турското правителство ще скоро да падне и че тряба да се приготовят за нов живот.

268. 6.12.10. Азис паша обвинен, че „помага“ на българите.

ТОМ 35

Из Цариград ни пишат: „Истина е, че турското правителство е запалило Пера, за да разшири улиците.

269. 6.12.11. Шпионите на тайното министерство.

ТОМ 35

Известно е на читателите, че Турция държи цели рояк шпионе, които изпраща в Румъния и Сърбия, за да открият българските революционни комитети, но като видяха, че няма нищо не сполучиха, а напротив, с тия свои старания самото правителство стана за нищо и никакво.

Тия троица шпионе са известни вече секому и самото правителство това разбира, но както вече казах, правителството нема по-подли и по-низки мекерета ни в европейска, ни в азиятска Турция.

270. 6.13. Публикации: 1871 година. 6.13.1. Миркович още е затворен без присъда.

ТОМ 35

Любопитно би било сега да знаем, ще ли турското правителство да пусти и Мирковича.

271. 6.13.2. Съучастници в „Мирковичата работа“.

ТОМ 35

(Нека говори кой каквото ще; а ние пак ще да повториме, че турското правителство е лудо - Редактор.)

272. 6.14. Публикации: 1872 година. 6.14.1. Миркович и до днес лежи без присъда.

ТОМ 35

Тряба да ви кажа и това, че Миркович седи в темницата по желанието на Митхад паша, а правосъдието на Митхад паша е известно вече и на самото правителство.

273. 6.14.2. Защо турското правителство държи д-р Миркович?

ТОМ 35

6.14.2. ЗАЩО ТУРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Това известие ни докара на умът да попитаме турското правителство защо то държи доктора Мирковича?

... В немските вестници телеграфират из Цариград, че турското правителство открило съзаклятие между българските емигранти.

Ние ще да кажеме още и това, че самото правителство или самите шпиони щат да научат народът ни да прави комитети.

274. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

Турското правителство, което употреблява сичките си сили да разедини българският народ и да го направи неспособен за каквото и да е обществено предприятие, работи енергически.

Но ще ли нашето честно правителство да изпълни свето желание?

Това види твърде ясно и самото правителство.

Ако турското правителство да би имало верни сведения за произхождението на македонските или на тракийските жители и ако то да би било познато с духовете на тамошният народ, то никога не би издало ферманът.

[доктор] Мирковича и да се погрижи за неговото нещастно положение, то тоя господарствений мъж му отговорил, че ако бъде оправдан Миркович, то треба да се оправдаят и други няколко лица, а това не може да бъде при днешното правителство.

275. 6.17.4. Положението на заточениците в Диарбекир

ТОМ 35

От мойте братя и другари има мнозина, които живеят в европейска Турция, но аз не можах да направя това, защото, като един честен революционерин, аз не можах да гледам на ония безчовечни страдания, които търпят цели милиони славяне от страната на едно правителство, което само из умраза към Русия ни прибира и ни прави участници на своя деспотизъм.

НАГОРЕ

4.9794099330902