Търсене в текстове за 'Праведност'

Когато човек отива при Бога отива с чисто сърце, със светъл ум и с праведност.

Пристига Бошков на Изгрева, влиза в салона и застава най-накрая. Учителят влиза в салона, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: „Когато човек отива при Бога не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя и какво търси този пистолет в това изречение. А Бошков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. Това не беше изречение на Учителя, а това беше мисъл на Учителя. Когато човек отива при Бога отива с чисто сърце, със светъл ум и с праведност. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не!
към текста >>

Намирам се още в първично състояние на праведност.

Правда и справедливост тия са две неща неразделни. Там където е едната, трябва да бъде и другата. За себе си ще кажа, че съм крайно несправедлива към всички. Защото не си давам труд да поразмисля малко. Понятието ми е познато доколкото да си създам по-добри условия за живот. Намирам се още в първично състояние на праведност. Има хора, на които в една нощ им побелявала косата от страх. Чувствувам, че и към мен е приближило такъв един момент, когато добре ще разумея това. Правдата е свързана с Истината. Както обичам да поизлъгвам, така обичам и да изкривявам. Повечето взимам, по-мапко давам.
към текста >>

Те са били хора лицемерни с външна праведност.

19, ст. 3, гл. 23, стр. 23. 5. С мнимата си святост и външно благочестие те са спечелвали благоволението на простолюдието и особено на жените. Те са били хора лицемерни с външна праведност. Особено користолюбиви. 6. Приемали са, че съдбата управлява всичко, но са приемали също, че понякога участва и човешката воля. 7. Приемали са безсмъртието на човешката душа. 8. Приемали са бъдещото възкресение на човешкото тяло. (Деяния, гл. 23,стр.
към текста >>

Заложената от майка му Сузана, още от дете, обич към Бога и стремеж към праведност (святост) постоянно присъстват в живота му.

Същата година той е ръкоположен за дякон. На следващата година (1726 г.), на 23 години, Джон Уесли е избран за професор в Линконската колегия на университета. На 24 години (1727 г.), той получава степента "магистър". На 25 години (1728 г.), Джон Уесли бива ръкоположен за пастир. Това бързо интелектуално израстване е съпроводено с духовно съзряване. Заложената от майка му Сузана, още от дете, обич към Бога и стремеж към праведност (святост) постоянно присъстват в живота му. Джон Уесли се стараел да си налага в ежедневието, според разбиранията си, един доста строг режим. Неговият пример е бил последван от брат му Чарлз и други някои студенти - Морган, Киркам, Ингам, Броутън, Хуитфилд, Клейтон, Хърви. При техните събирания, те започнали изучаването на Новия Завет на старогръцки и взаимно се насърчавали в подражание на Христа и свят живот. Те си налагали живот организиран и подчинен на правила и методи при изключителна самодисциплина. Това тяхно поведение и начин на живот в университета правело впечатление.
към текста >>

Последният живее в съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по-близко до Бога, отколкото първият, който като фарисея в храма се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност.

Последният живее в съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по-близко до Бога, отколкото първият, който като фарисея в храма се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност.
В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате, че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно”? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем. Живота на „праведника” в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник. Последният живее в съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по-близко до Бога, отколкото първият, който като фарисея в храма се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност. За никого не са затворени пътищата към небето. Никой не може да претендира, че е привилегирован пред Бога. Истинско, вечно, духовно възкресение очаква всички. Днес и „праведници” и „грешници” са еднакво в гроба на несъвършения живот. И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по-големи, които ги задържат в мрака и студа на земния живот, който е гроб за душата.
към текста >>