Търсене в текстове за 'Правдивост'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух.
Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв един малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция , нито Германия, нито Русия. Другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство!
към текста >>

2. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.
По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО. Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух. И когато дойдоха тия трима Мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа - и Те бяха техни служители. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от БЯЛОТО БРАТСТВО. И ако съгрешат, то Белите Братя ще се справят с тях. Няма народ, с който Те да не могат да се справят. Нека запомнят това нещо всички!
към текста >>

3. 6.25. Змията ментора

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Иначе можем да завещаем на поколенията неща, които нямат нито правдивост, нито автентичност.
Навремето изигра голяма роля за една подготовка към окултното знание, което беше предадено в по-достъпна форма на читателя. Учителят не се е изказал отрицателно за този роман. Имах личен разговор с Него. Имаше известна пресиленост, надценяване на известни неща, разгледани от гледна точка на Учителя и на някои места представляваха една фантазия. Понеже в Школата на Учителя влизаха хора от разни култури, различни индивидуалности, по различни начини устроени, носещи в себе си представи от различни Школи, затова всичко трябва да се приема с резерви, критичност и предпазливост. Иначе можем да завещаем на поколенията неща, които нямат нито правдивост, нито автентичност. Георги Радев преведе и автобиографията на Ганди. Учителят за Ганди имаше високо мнение. Този човек, който беше не само висок идеалист, но и практически живееше със своите идеали. Този човек, който искаше за отечеството си свобода и независимост от Англия, играеше колосална роля не само със своя живот, не само със своите аскетически и монашески тежнения, но беше истински борец. Той беше мъченик на една голяма идея за освобождаването на Индия.
към текста >>

4. Писмо на Учителя

В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина.
ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ До обичните ученици, „Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш небесни“, е казал Единия Учител, Който е отделил стария живот от новия. Съвършени в какво? В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина. А Истината това е проявената Любов в живота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело? А знаете ли вие размерите на тая всеобемляюща Любов на Бога на боговете, на Господа, на господарите, на Учителят на учителите? Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се прощава, на брата, на приятелите, на ученика, който се обръща и иска прошка. Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя и днес е с вас.
към текста >>

5. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Иначе как би могъл да изисква от нас искреност, правдивост?
В една хубаво нарисувана картина, в която художникът е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и багри, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга? И външно и вътрешно Учителят беше нещо завършено, цялостно, изградено напълно. Ако Той изискваше ние да постигнем това, колко повече Той го притежаваше в голяма мяра. Един образец неповторим на външен и вътрешен финес и съвършенство. У Него беше видимо покритието между живота Му, постъпките Му и онова, което проповядваше. Иначе как би могъл да изисква от нас искреност, правдивост? Никой като Него не умееше да слиза тъй естествено до нивото на всеки човек, да вниква в него, да види какво го вълнува и най-главното: да му помогне, да му даде импулс, да раздвижи скритите у него сили. Тъй естествено Той четеше човешките аури! И никой като Него не познаваше и не живееше в Любовта, тази най-висша сила, от която изтича животът. "Любовта към Бога", посочи Той и остави като девиз, като бъдеще верую на човечеството. А всички ние бяхме дошли при Него от света със стари възгледи и най-често без правилна ориентация по големите въпроси на живота.
към текста >>

6. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове.
В: С какво? Веска: Ще ви кажа после, защото той се жени втори път. Във Ваймар той развива тази дейност вече, същевременно окултните общества в Европа се ориентират към него, защото виждат, че той е един човек, има сила, има знание, има много дълбоки познания и Ани Безант и Блаватска и Ледбитер така го наоби-калят понеже в Европа има вече създадено окултно общество. Ани Безант и Блаватска го канят да стане техен сподвижник. И той става секретар и известно време работи с тях. Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове. Той казва: "Това са европейци, хора на интелекта, други са методите, по които трябва на тях да се откриват реалистичните духовни истини". И понеже те прилагат методите на източната школа, той казва: "Вие трябва да знаете, че източния човек е един натюрел, европееца е друг натюрел. Източния човек е съзерцател, у него още, той не е слязъл още напълно във физическото поле, и той индуса казва: "Всичко е мая, всичко е измама". Р. Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена. Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието.
към текста >>

7. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

да вземе едно определено становище по българския църковен въпрос в полза на патриаршията, то това се дължи главно, ако не и изключително, на император Александра II, който със свойствената си правдивост се отнесъл напълно обективно към тоя въпрос и докрай си останал твърдо убеден в законните искания на българите да се сдобият с народна православна църковна иерархия.
Синод, като по тоя начин се дезинтересира от делото на българите и вземе страната на цариградската патриаршия. От друга страна пък саморъчните бележки на Александра II, както и резолюцията му, която гласи: „За жалост аз виждам, че вие не можете да се убедите, че покровителството, което оказваме на славяните, е едничкото средство да се спаси православието от отцепвание на многобройното паство, и че ние желаем за славяните само това, което ние сами имаме" - не е мъчно да се разбере, че обер-прокурорът не можал да постигне целта си, защото императорът открито и ясно отказал да санкционира мнението на руския Св. Синод. Установяването на тоя факт ни дава пълно основание да приемем, че ако руският Св. Синод се въздържал веднага след 3. април 1860 г. да вземе едно определено становище по българския църковен въпрос в полза на патриаршията, то това се дължи главно, ако не и изключително, на император Александра II, който със свойствената си правдивост се отнесъл напълно обективно към тоя въпрос и докрай си останал твърдо убеден в законните искания на българите да се сдобият с народна православна църковна иерархия. 10.VII.1922. Проф. В. Н. Златарски
към текста >>

8. ПЕТИ МЕСЕЦ

Значи аз още се движа към тоя строго установен закон, но нямам още тая чистота, при която в мене ще се прояви абсолютната правдивост.
Изисква се голяма осторожност, за да се издържи във всички случаи. 22. XI. 1923 г. [Без подпис] Правда Правдива ли съм аз? Туй, което днес мисля за правдиво, утре виждам, че далече не е такова. Значи аз още се движа към тоя строго установен закон, но нямам още тая чистота, при която в мене ще се прояви абсолютната правдивост. Като че всеки човек е обвит в една своя цветна атмосфера, през която гледа на нещата, тъй че те никога не идват до него в същинския си вид, а винаги боядисани от собствената му боя. А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие. Цветана 22. XI. 1923г. За Истината В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам.
към текста >>

9. 14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Николай Дойнов

Културата и правдивостта в света се подтиква все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух.
Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия си състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителят отваря школа на ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО, която има за задача да изработи в човека, един ум, които изключва всяка заблуда, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие. За Всемирното Бяло Братство Учителят казва: - „Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички писатели, свещеници, проповедници, философи, хората на науката, изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство. Културата и правдивостта в света се подтиква все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Бялото Братство не е нещо видимо. То не е секта, не е църква. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Братята от Бялото Братство са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта.
към текста >>

10. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Иван Толев

Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството.
Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е.
към текста >>

Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род.
Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе.
към текста >>

11. IX. НА КОГО СА НУЖНИ МОЛИТВЕНИ ДОМОВЕ И САЛОНИ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

И културата, правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух.
Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя, изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство.
към текста >>

12. 58. Първата и последна беседа на Учителя в гр. Свищов (разказва Иустина Халачева)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест.
Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. [1] Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия „Сила и Живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено? Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите ми. През 1921 г. в Свищов беше на служба прокурор нашият брат от Севлиево Стефан Тошев. Той организира първите братски събрания.
към текста >>

13. 14. Вместо сбогом

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Колкото повече различия във възгледите и настроенията предизвиква една идея, толкова повече е жизнена и правдивост срещаме в нея, толкова нейната дълбочина от живот ни засяга.
Въпреки някои дребни технически неудобства, които се създават, място за оплаквания и съжаления не трябва да има. От нас се иска да си дадем сметка за стореното през четиригодишното ни пребиваване в Хасково, за да почерпим поуката му. По наш адрес се говори различно. Хасковското гражданство, което е било в контакт с нас и особено редовните четци на Хасковските вестници вече са си съставили мнение за нас. А това е стъпка по стъпка потвърждение на нашите познания. Колкото повече различия във възгледите и настроенията предизвиква една идея, толкова повече е жизнена и правдивост срещаме в нея, толкова нейната дълбочина от живот ни засяга. А ние предлагахме - под разпични форми - една идея. Бихме желали да остане на нашите съграждани споменът за една идея - идеята за личната саможертва, продиктувана от любовта към ближен, народ и човечество, осмислена от едно дълбоко познаване законите на Битието. Изразено в подробности, нашата идея бихме завещали на хасковци като следните точки: 1. Нашето съзнание трябва всякога да бъде във връзка със съзнанието на Вселената, чийто основен закон е любовта. Всяка наша мисъл трябва да бъде пропита от елемента на безкористната любов, ако искаме да бъдем съратници на голямата вселенска процесия. 2.
към текста >>

14. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.” И когато; „Дойдоха тия трима мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа и Те бяха техни служители.” „Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство.
Голяма чест е направило То на България, ако мислите, че То е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си имат свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора, писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на Бялото Братство и културата. Правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.” И когато; „Дойдоха тия трима мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа и Те бяха техни служители.” „Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат. Белите Братя, ще се разправят със тях. Няма народ, с който Те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички. Това трябва да се отпечата в умовете ви.
към текста >>

15. ПОСВЕЩЕНИЕ

Настанало е Царството Божие

И културата, правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. 2.
ПОСВЕЩЕНИЕ Настанало е Царството Божие 1. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писа- тели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. 2. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни слу- жители. 3. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е даде- на от Бялото Братство.
към текста >>

16. 10. От миналото на българите

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)

Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувствува от всяко будно сърце.
И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери доколко църквите са се отместили встрани, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на великото духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чиито крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма - и свършим с реформацията и великата френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата, без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги тъкмо изобличаваха... Та това е ставало и по-рано - това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование: винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота - и развиващо се паралелно със старото, без да ще, един ден ще го измести, присъствуващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя на живота, но които сега му липсват изцяло. И то, като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като й припише собствените си грехове на новото, на невинния - и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов «свят», който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични, непроверени и дори несмислени фрази (като тази например, че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере преди всичко до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните тям движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувствува от всяко будно сърце. Тогава - и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно много по-дълбоко съпоставяние на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиций... Тия мисли ние взимаме само като увод към последующата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите; В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата - планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот - по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки-и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея - закон, другото, като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трохици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следната книжка.
към текста >>

17. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

Продължение

- цикъла линорезби „Минало”, „Из съпротивата” и други - не може да не бъдем завладени от силата на експресивната им рисунка, от тяхната правдивост.
С лекота и смелост той ни въвежда в един претворен чрез чудни хармонии свят, в който всичко - и небе, и нивя, и планини, и гори - тупти с пулса на българската природа. Кирил Казанлъклиев говори с истинския език на живописта - със силата на слънчевите багри успява и от най-незначителния сюжет да създаде картина, която живее, която затрогва защото художникът пристъпва с чисто сърце, с изключителна любов, без каквато и да е преднамереност. И творбите му носят най-ценното качество - искреността. Живописвани смело, на едри мазки, изградени в една интензивна тоналност от топли и студени зелени, умело съпоставени с червени и розови - тези пейзажи остават едни от верните портрети на нашата земя, създадени през последните години. Когато днес прелистваме графичните творби, които Кирил Казанлъклиев създаде през 1946 ÷ 1949 г. - цикъла линорезби „Минало”, „Из съпротивата” и други - не може да не бъдем завладени от силата на експресивната им рисунка, от тяхната правдивост. В тях е изразена будната съвест на художника-гражданин, изразени са много мисли, човешка болка, много героизъм, скръб, гняв. Някои от тях имат затрогващ биографичен характер. Тези линорезби допълват сериозните постижения в областта на нашата революционна графика от последните години, те разкриват по- цялостно творческия облик на този млад художник, който обогати съвременното ни изкуство. Портрет на Елена Казанлъклиева от синай Кирил Казанлъклиев, 1945 + 1946 Портрет на Елена Казанлъклиева от сина й Кирил Казанлъклиев, 1948
към текста >>

18. 4. Бялото Братство и България

И културата , правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух .
Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище . То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо , което сега съществува в света , то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата , правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух . Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят , че свободата им е дадена от Бялото Братство .
към текста >>

19. част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-

В много от приятелите липсваше предвидливост, правдивост и решителност, за да съзрат истината.
Като отговаряше вечер на всичките телеграми, отправени към него, той с бързо превозно средство отива в света на светлините, където го очакват проблемите на вселената. Той обяснява: „Аз не спя, а съзнателно минавам от този в онзи свят и продължавам работата си." Той има голяма способност да се обогатява и казва: „Аз съм най-богатият човек в света. Тук само на Балканския полуостров имам 12 милиарди в злато. На друго място други милиарди ме чакат." (Луна опозиция Юпитер). Този аспект се отнася до слушателите в школата на Учителя, някои от които не могат да разсъждават правилно поради липса на светлина в ума им и често спореха с него, като например брат Игнат Котаров. В много от приятелите липсваше предвидливост, правдивост и решителност, за да съзрат истината. Те не познаха този велик и благ дух, облякъл се като тях във физическо тяло и неуморно ги учеше и напътстваше в живота. Постоянно го критикуваха и търсеха да намерят погрешки в Словото на живота, което им изнасяше - било стилови или граматични. Учителят казваше: „Вашата граматика на земята е безграматичие за духовния свят." Това бяха хора, врагове на братството от минали животи, които не изправиха живота си и отидоха по пътя, който си бяха сами начертали. (Луна полусекстил Уран) изпълва душата на Учителя с голяма оригиналност, будно интуитивно въображение и голяма изобретателност. Той е астролог от памтивека (Уран в Риби) баща на астрологията и ръководи всичките астрологични школи във вселената.
към текста >>

20. I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

За да си докажат правдивостта на «Паневритмията», то в предговора, на стр.
Те са различни сили, но се ръководят от едно и също място. А защо? Защото един не предава снимките, за да се приложат към оригиналния текст, а друг предава оригиналния текст, за да бъде опорочен. Господарят им е един и същий. 18. И сега, което е най-интересното и учудващо. За да си докажат правдивостта на «Паневритмията», то в предговора, на стр. 9-14, включват «Из спомените на Николай Дойнов», които са откраднати от «Изгревът», том I, стр. 498-507. Ама как така? Нали тя му е дъщеря. Тя може да му е дъщеря, но му е враг. А защо ли?
към текста >>

21. VIII. КАЛЕНДАРЪТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ИСТИНИ И ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

Борис Рогев

В заключение трябва да кажем, че както често се случва в науката, вероятно и книгата на Борис Рогев ще има своите опоненти, но поне засега не е лесно да бъдат оборени неговите изчисления, защото тяхната правдивост от гледище на небесната механика е очевидна.
Първобългарското летоброене предхожда всички известни досега летоброения от древността. Отхвърлянето на едно от тези две предположения води до несъвместими поправки и прекроявания на Именника, към каквито мнозина учени прибягнаха.» В порядъка на тези разсъждения Борис Рогев стига до извода, че старите българи са ползували за своя календар двоен зодиак слънчев и лунен, които са били в комбинация. Слънчевият зодиак е имал 12 деления, а лунният -10 . Делението на лунния зодиак на 10 части заедно със слънчевия на 12 части придава определен астрономически смисъл на първобългарското летоброене на двойка светила (Слънцето и Луната) съответствува двойка зодиаци (слънчев и лунен), а на тях двойка имена (слънчево и лунно), съответно на всяка отделна първобългарска година, както е записана в Именника: дилом твирем, докс твирем, шегор вечем, сомор алтем, дилом тутем и т.н. Така например първобългарската година дилом твирем с първото име дилом, означава, означава, че Слънцето се е намирало в зодиакалното съзвездие Дилом (Дева), а с второто че Луната е заемала зодиакалното деление Твирем (девето). В заключение трябва да кажем, че както често се случва в науката, вероятно и книгата на Борис Рогев ще има своите опоненти, но поне засега не е лесно да бъдат оборени неговите изчисления, защото тяхната правдивост от гледище на небесната механика е очевидна. Без да прибягва до никакви корекции на Именника, само с едно допускане за делението на българския зодиак слънчев и лунен, на 12 и 10 части съответно, авторът успява да докаже хармонията на Календара на старите българи с времето, т. е. с годините, за които се отнася.» Димитър Павлов. В. «Орбита», бр. 15, 1979 г.
към текста >>

22. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

Но главно от липсата на предизвикателство, наличността на правдивост и удовлетворени понятия за справедливост.
Федерацията ще направи от нещастна Македония, сега ябълка на раздори, целебно звено на хармония. Тъй, във базата на взаимно зачитане свобода и справедливост - Федерацията ще удовлетвори съвестта, ще уталожи възмущението, ще успокои взаимният страх, ще премахне мотива за предизвикателни клевети и ще пресуши жаждата за отмъщение. * * * Прочие, добре е да разберем и никога да не забравяме, че въпроса за война и мир е преди всичко психично настроение. Мирът не зависи от приказки за мир. Твърде малко от желание или решение за мир. Но главно от липсата на предизвикателство, наличността на правдивост и удовлетворени понятия за справедливост. Затова, когато е дума за умиротворение на Балканите - па и на света, трябва да имаме предвид думите на великия Гладстон: "Свободата и правдивостта са неделими. Там, където едната липсва, другата не може да съществува". Също така неделим от правдата е и мирът. Или с по-други думи, и мирът си има една цена - както каза на глухият свят президента Уилсон - с изплащане, която единствено той се добива. И тая платежна за мир цена е, каза той, безпристрастна правда.
към текста >>

Затова, когато е дума за умиротворение на Балканите - па и на света, трябва да имаме предвид думите на великия Гладстон: "Свободата и правдивостта са неделими.
Тъй, във базата на взаимно зачитане свобода и справедливост - Федерацията ще удовлетвори съвестта, ще уталожи възмущението, ще успокои взаимният страх, ще премахне мотива за предизвикателни клевети и ще пресуши жаждата за отмъщение. * * * Прочие, добре е да разберем и никога да не забравяме, че въпроса за война и мир е преди всичко психично настроение. Мирът не зависи от приказки за мир. Твърде малко от желание или решение за мир. Но главно от липсата на предизвикателство, наличността на правдивост и удовлетворени понятия за справедливост. Затова, когато е дума за умиротворение на Балканите - па и на света, трябва да имаме предвид думите на великия Гладстон: "Свободата и правдивостта са неделими. Там, където едната липсва, другата не може да съществува". Също така неделим от правдата е и мирът. Или с по-други думи, и мирът си има една цена - както каза на глухият свят президента Уилсон - с изплащане, която единствено той се добива. И тая платежна за мир цена е, каза той, безпристрастна правда. "Безпристрастна правда във всяка една точка на уредбата, безразлично чий интереси може от това да пострадат; и не само безпристрастна справедливост, но и задоволяване на онез народи (и народни маси), съдбата на които с таз уредба се засяга." Това се изисква и налага от самото естество на нещата, което нито може да се отклони за дълго, нито да се изиграе.
към текста >>

23. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Днес повече от други път има голям по света повик за правда, за правдивост, за обществена справедливост.
Те може и да не си дадат труд да ме чуят. Ала чуят-нечуят, мой дълг е да им го кажа; защото аз съм положително убеден, че докато не оценят и приложат в живота и обществото си тези истини, тая трояка мъдрост, те няма да видят добро. С настоящата си реч аз ще се опитам да обясня, кактрябва да се разбират тия три заповеди. Прочее, ако има тук мой приятел и, още по-важно, ако има тук приятел на истината, моля, да ме изслуша и разбере. II. Правда или справедливост: дейна изправност "Да правиш праведното"; да постъпваш справедливо, първо и над всичко, всякога и вся къде. Днес повече от други път има голям по света повик за правда, за правдивост, за обществена справедливост. Има и съзнателно донейде старание чрез агитации, организации и законодателен стремеж да се отговори на тоя всенароден повик. Най-грамадното съвременно движение е едновременно и последица и носител на девиза: "Справедливост искаме, а не милостиня". * * * 1. Що значи правда? Правдата е първородна щерка на Истината.
към текста >>

"Доколкото човек е правдив, дотолкова е той и божествен; неуязвимостта, безсмъртието и величието на божествеността се засилват в човека заедно с неговата правдивост" - Емерсон.
"Отдай и на дявола дължимото". -Драйден. "Стори каквото е право, макар (да ти се чини, че) небесата ще се сгромолясат". - Латинска пословица. "Да бъде каквото ще, върши правото сега". - Емерсон. "Доколкото човек е правдив, дотолкова е той и божествен; неуязвимостта, безсмъртието и величието на божествеността се засилват в човека заедно с неговата правдивост" - Емерсон. "Трябва справедливост Защото на дъното на всяка социална проблема ние намираме социална неправда". - Хенри Джордж. "Аз (правдивия казва) ще стоя тук за човещината: ако и да ми се иска да бъда любезен, аз ще бъда истинен". - Емерсон. "Няма добродетел, тъй истинно велика и богоподобна, .като правдата." - Едисон.
към текста >>

Човек, който повече от всичко в света желае да бъде правдив, ще бъде правдив." "Ала какво значи туй правда, право, правдивост?
"Милостта е често пъти неправдива; Правдата е винаги и милостива." - "Първом Правда." "Първом търсете Божието царство и неговата правда; а всичко това (което е вам потребно) ще ви се прибави." - Исус Христос. "Думата правда е бележита и в двата библейски завети. С едно от блаженствата Исус облажава онези, които гладуват и жадуват за правдата. Това означава, предполагам, онези, които над всичко друго копнеят да бъдат правдиви и да постъпват право. "Те ще се наситят". Човек, който повече от всичко в света желае да бъде правдив, ще бъде правдив." "Ала какво значи туй правда, право, правдивост? Ние казваме, че света или всемира е морален, което значи, че човеците са тъй съставени и поставени, щото потребно е да постъпват по известен начин към Отца си в небесата и братята си на земята; т.е. има прав начин за живеене, по който, когато тоя начин е налучен и последван, единиците мъже и жени достигат своето пълно развитие, стават такива за каквито са назначени да бъдат; и обществото, съставено от такива правдиви мъже и жени, се радва на пълно щастие и ненарушим мир. Това е, що Исус означаваше с думата "правда" - приложението на тези правилни отношения, които съществуват между нас и Бога, от една страна, и между нас и другарите ни човеци, от друга." "Ние не можем да твърдим, разбира се, че Исус създаде тези отношения, защото те са вродени в нашето човечество; обаче, Той по-ясно от всеки друг ни посочи факта, че таквиз отношения съществуват, като ни показа, -освен това, в какви нещастни смутове и гибелни неразбории всякога изпадаме, когато не зачитаме или нарушаваме тези правдиви отношения." - Уашингтон Гладен * * *. Прочее, изисква се: 4. Да правиш праведното първо и преди всичко; да бъдеш справедлив всякога и всякъде.
към текста >>

24. 5. Д-р Йустина Халачева

Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест.
Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и се настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено. Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите [21-713,714] Промяната, която настъпва в живота на д-р Халачева след като се запознава със Словото на Учителя личи от едно писмо до основателя на групата в Свищов, Стефан Тошев, написано през 1927 г. : "Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри."
към текста >>

25. 40. На сватба в католическа катедрала

Весела Несторова

Тук е действал друг закон на живота - подтикът е бил дълбоката вяра в правдивостта на това огромно дело.
Попаднахме на сватба в голямата катедрала "Св. Стефан", където занемях от възторг, когато от сводовете проехтя тържествената хармония на органа след сватбената церемония. За първи път влизах в готическа катедрала, която проучвах с притаен дъх. Велико чудо на човешкия гений! Как са пълзели по тези страхотни височини плеяда хора с точни указания какво да правят; кое е направлявало цялата тази сложно замислена сграда - колко ли хора са посветили всичките си сили и средства в строежа й! Тук е действал друг закон на живота - подтикът е бил дълбоката вяра в правдивостта на това огромно дело. Религиозното ми възпитание тук разпери своите крила и за първи път литна към реалните висини на своите дотогава дремещи подбуди. Тук стоях пред конкретния израз на човешката вяра, тук мислещия човек се е стремил да даде образ на своите идеали, на своя стремеж към Безкрайния и Вечния, към Великото и Недостижимото.
към текста >>

26. 2. Елементи на духовния свят

Глава 4. Мъдростта

Нещо липсва на човека - тънкото чувство на съразмерност, на хармония, на правдивост, неща които лежат в строен ред пред погледа на незнайните автори на фолклора, които жадуват да направят достъпни ценните облици на своята мисъл и творческо хрумване.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ От народната мъдрост да фантастичната приказка, които народният разказвач ни поднася и от живота, чийто води се вливат и изливат, за да ни остави ценната утайка на мъдростта, един живителен елемент споява този живот, моделира го, за да го отнесе в една необозрима реалност, която човек в своето грубо невежество смее да отрече. Колко е трудно да се преведат образите, които стоят чисти и прозрачни, като ония форми на природния мир, които не можем да отречем, защото са премного живи. Зад приказките стоят героите, а зад тях живота. Скрити пружини го движат, оформяват и тяхното идейно съдържание стига до нас непосредствено, естествено. Изкуство е да можем да доловим живия поток на образите и идеите и от тях да направим концепция и убеждения. Нещо липсва на човека - тънкото чувство на съразмерност, на хармония, на правдивост, неща които лежат в строен ред пред погледа на незнайните автори на фолклора, които жадуват да направят достъпни ценните облици на своята мисъл и творческо хрумване. Героите са всичко. Чрез тях ние стигаме до височините и дълбочините, за да изпитаме не само наслада, но и за да се обогатим духовно. Тогава като тях ние започваме да мислим, да възприемаме, да действуваме, да мечтаем. Тогава ние виждаме какво прави умния, и какво прави глупавия, какво прави невежия, какво мъдрия, какво печели един, какво губи друг. Разбираме защо едни обичаме, а други равнодушно отминаваме, дори и презираме.
към текста >>

27. 3. Максим Горки и Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Оная ненавист към Горки, която Андреев така силно и с присъщия му хиперболизъм е изразил в горните думи, ще си обясним най-добре чрез тия именно данни, които Горки изнася с похвална правдивост.
На ония, които имат по при сърце делото на Анреева и Горки, те ще кажат много нещо. Но, освен това, тия спомени имат и друга цена - написани с рядко спокойствие и обективност те, като ни говорят за две големи и противоположни по характер личности, като ни рисуват някои инак скрити подбуждения на техните души - представяйки ни ги в ред изключителни, трагични и интимни настроения - ни дават ценни указания за благодатни психологични заключения. Като ни разкриват душите на тия две големи личности, те разтварят и нашите, разширяват кръгозора ни. В тях ще намерите и красивата външна, словесна игра и рядката понякога дълбина на мисълта и настроението, които така характеризират Андреева - изразявани тъй често не само в разговорите му, но и в произведенията му, с рядка, внушителна сила. В тия спомени вие ще почувствувате и голямото спокойствие, хладината, разумния и практичен поглед на Максим Горки. Оная ненавист към Горки, която Андреев така силно и с присъщия му хиперболизъм е изразил в горните думи, ще си обясним най-добре чрез тия именно данни, които Горки изнася с похвална правдивост. Рядко писател към писателя е бил тъй искрен - дори и като се знае по аксиома, че за умрелите се говори или добро или нищо. Своята жестока правдивост Горки и тука е проявил в голяма мяра... И още колко нещо друго, което мъчно се изразява, ще има да намерите в тия спомени. С една дума: от тях вие може да почувствувате онова потайно, странно внушение, което ще ви разкрие загадката, основата в настроенията и мислите на две големи личности... А, струва ми се, това не е малка печалба. София, 6 май 1926 г. Г.К. Константинов
към текста >>

Своята жестока правдивост Горки и тука е проявил в голяма мяра... И още колко нещо друго, което мъчно се изразява, ще има да намерите в тия спомени.
Като ни разкриват душите на тия две големи личности, те разтварят и нашите, разширяват кръгозора ни. В тях ще намерите и красивата външна, словесна игра и рядката понякога дълбина на мисълта и настроението, които така характеризират Андреева - изразявани тъй често не само в разговорите му, но и в произведенията му, с рядка, внушителна сила. В тия спомени вие ще почувствувате и голямото спокойствие, хладината, разумния и практичен поглед на Максим Горки. Оная ненавист към Горки, която Андреев така силно и с присъщия му хиперболизъм е изразил в горните думи, ще си обясним най-добре чрез тия именно данни, които Горки изнася с похвална правдивост. Рядко писател към писателя е бил тъй искрен - дори и като се знае по аксиома, че за умрелите се говори или добро или нищо. Своята жестока правдивост Горки и тука е проявил в голяма мяра... И още колко нещо друго, което мъчно се изразява, ще има да намерите в тия спомени. С една дума: от тях вие може да почувствувате онова потайно, странно внушение, което ще ви разкрие загадката, основата в настроенията и мислите на две големи личности... А, струва ми се, това не е малка печалба. София, 6 май 1926 г. Г.К. Константинов
към текста >>

28. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

И както Европа, таки и ние българите, понесохме и понасяме горчивините на своята слепота, за да разберем макар и късно, великата правдивост на ония съвети, които Толстой отправяше към всички ни... В нашия обществен и литературен живот името на Толстой се среща непосредствено след освобождението.
По-късно, по повод арестуването на г. Шопов заради отказа му от военна служба, Лев Толстой изпраща следното писмо до редакцията на българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран от д-р Петков, в което дава съвети за пътя, по който трябва да върви българския народ, в своето духовно развите: - „Малките народи, като България, Сърбия, Швейцария и др. очевидно нищо не могат да постигнат чрез грубата сила. Те винаги в борбата чрез силата ще бъдат задушавани от неизмеримо по-могъщите държави Австрия, Германия, Франция, Англия и Русия. Ролята на малките народности не се състои да маймунствуват в подражаване на големите държави, да се предават на милитаризма и на всички ужаси и жестокости, свързани с него, а в това, че като са свободни от тежестите и грубостите на милитаризма, да вървят според силите си напред по пътя на нравствения прогрес, като указват и пътя на големите народи”... Малко бяха хората, които можаха да схванат великата мисия, която предписваше на нашия народ Ясно-Полянския пророк - толкова малко, както и в цяла Европа, която се оказа тъй неподготвена и чужда за една велика, нравствена и възродителна роля. И както Европа, таки и ние българите, понесохме и понасяме горчивините на своята слепота, за да разберем макар и късно, великата правдивост на ония съвети, които Толстой отправяше към всички ни... В нашия обществен и литературен живот името на Толстой се среща непосредствено след освобождението. В осемдесетте години на миналия век, когато започват да си пробиват път у нас социалистическите учения, името на Толстоя се реди заедно с тия на Чернишевски, Писарев и Бакунин - повече като знамена на едно ново учение, без да се прави някаква разлика в идеите им. По-късно, през деветдесетте години, Толстоевия анархизъм постепенно се изяснява. Тогава се превеждат „Кройцеровата соната” /1890/, „Изповед” /1889/, „Възкресение” /1900/ и др., които правят цяла епоха в живота на нашата интелигенция. До 1900 година са преведени повече от 20 нравоучителни съчинения и статии на Толстоя. Техен преводач е главно Сава Т.
към текста >>

0.89107203483582