Търсене в текстове за 'Права'

В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня.
Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме. Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност. Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
към текста >>

Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя. Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина.
към текста >>

2. 3_33 Съдба от Небето

" И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна".
"Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите. Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето. Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди. Нека това бъде съдба от Небето". Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя.
към текста >>

3. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Те виждаха, че той не е прав, но му съчувствуваха и вътрешно го подкрепяха, а мен - която бях права - мен ме ненавиждаха и ме мразеха.
Не можеше да упорствува срещу оригинала, макар че в комисията влизаха негови верни приятели. Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата. Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават. Дори когато сега той отстъпваше пред оригинала, те изпитваха повече уважение към него, отколкото към мен. Беше потресающа картина. Те виждаха, че той не е прав, но му съчувствуваха и вътрешно го подкрепяха, а мен - която бях права - мен ме ненавиждаха и ме мразеха. Е, как ще си обясните това? Нали говорим за Истината? Нали "Глава на Твоето Слово е Истината"! А къде бе тук Истината? Кой я затули?
към текста >>

Единствено с тях мога да докажа, че съм права.
Причината вече вие я знаете, но главният довод беше, че аз съм променила песните. На всеки казвах, че песните са приети от комисията с протокол и ги препращах към комисията. Комисията вдигаше рамене и казваше: "Не знаем за никакъв протокол". Само брат Боев говореше истината, но понеже ние работехме с него, казваха, че ние сме го завербували. Но оригиналите останаха у мен. Единствено с тях мога да докажа, че съм права. И когато дойде време да покажем и докажем на всички, попречи ми онзи, с когото живеех петдесет години под един покрив и който ми направи най-голямата беля. Да, има в Библията един стих: "И врагове човеку са неговите домашни! " Видях, че това се случи точно така и с мен. Проучвайте Писанията.
към текста >>

4. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Аз бях тогава права, че ще дойде това време.
Веднъж ме среща и се оплаква, че я нападали, че това не били песни на Учителя, а че тя си ги е нагласила заради гласа си - за да го изтъкне по-добре. Аз й отговорих: "Сестра, навремето ми казахте, че вие ще гарантирате, че това са песни на Учителя. Ето, сега е времето да сторите това". Табакова учудено вдига рамене: "Ама сестра, сега никой не ми вярва". "Ето, виждате ли? Аз бях тогава права, че ще дойде това време. Това време дойде". По-късно тя се окопити, разбра, че напечатани, те са узаконени по този начин. Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона. Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен. Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят.
към текста >>

5. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово.
Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата. Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин. Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово. Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения. Какво излезе накрая? Че за тези също няма място в Габрово. Мястото им бе на друго място. Заминаха там, където им е мястото, тоест на онзи свят, за да си научат някои ненаучени уроци от началното училище.
към текста >>

Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения.
А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата. Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин. Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово. Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения. Какво излезе накрая? Че за тези също няма място в Габрово. Мястото им бе на друго място. Заминаха там, където им е мястото, тоест на онзи свят, за да си научат някои ненаучени уроци от началното училище. Така бе направен първият опит срещу Учителя в Габрово.
към текста >>

6. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

" Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него.
" Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го! " Бяха двама човека униформени и въоръжени. Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята.
към текста >>

7. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка.
Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила. Вдъхновението, вдъхновеното изпълнение е именно отклонение от тези правила и закони в музиката. Изкуството седи в това - то не е геометрия. Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони. Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка. Изкуството е именно в това нарушение на правилата и законите на науката. При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода. С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение. Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла. Ушиха й дрешка, нотираха я и я ограничиха.
към текста >>

8. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо.
Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е жертви . То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи този народ нагоре към доброто, към Духовната свобода на Духът." (Писмо от 20 март 1913 година) Обсадат а н а Одри н започнал а н а 2 6 октомвр и 191 2 годин а и биткат а з а нег о е ожесточена . Пада т хиляд и убит и н а бойнот о поле.
към текста >>

9. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя.
Защото при нас се пишеше едновременно на няколко пишещи машини, имаше циклостил, с който се правеха резюмета на беседите и всичко това бе свободно у нас, на "Изгрева", и не правеше впечатление на никого, че тук се печата нещо нелегално. Тук на "Изгрева" освен, че всеки имаше цигулка, имаше бележници, тетрадки, листове и моливи за писане. Това бяха необходими учебни помагала на учениците в Школата. Та затова на никого тук не му идваше на ум, че се върши нещо нередно. Учителят виждаше и знаеше всичко това, но мълчеше. Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя. Това никой не желаеше да стане. Тук, в нашите бараки, идваха да пренощуват комунисти, които бяха в нелегалност. През деня се криеха в гората, промъкваха се и идваха на общите обеди, защото бяха гладни. Посещаваха събранията ни в салона, защото при нас всеки беше свободен когато си иска да идва и да си отива. Но дойдоха на власт и дойде онова време, когато забравиха всичко, което получиха от "Изгрева".
към текста >>

Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец.
Оглежда я. Аз Го следя. Учителят е строг и смръщил вежди: "Оградата не е направена както трябва. Ще разковеш отново всички дъски, ще извадиш пироните от тях и ще ме извикаш след това." Учителят си тръгва. Аз съм изненадан. Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец. Гледам, че това е ограда за чудо и приказ. Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два пръста разстояние. Специално спазвах това разстояние, за да бъде по-красива и да стигнат дъските до края. Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах.
към текста >>

Някои от моите противници изнесоха една теория, че аз съм осъден от съда и лишен от граждански права - да гласувам и да бъда избиран.
Дойдоха при мен и ме питат. Аз казах: "Не! Това е Волята на Учителя! Аз не разрешавам. А вие сте свободни да си направите опита и ще отговаряте за това пред Учителя." Те си отидоха крайно недоволни от мен и несъгласни с мен. Някои от моите противници изнесоха една теория, че аз съм осъден от съда и лишен от граждански права - да гласувам и да бъда избиран. И според решението на съда аз не мога вече да бъда нито председател на Братския съвет, нито да влизам в някакво ръководство на Братството и да взимам участие в него. А това решение на съда бе вярно. И те размахваха нашир и надлъж това решение на съда. Въпросът е друг. Това Братство не е на съда, нито на властите, нито на комунистите, нито на българския народ, нито на никого.
към текста >>

10. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Отмерихме по права линия едно разстояние и застанахме един до друг.
Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя, мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя непринудено и звучно. Друг път на Бивака пет-шест братя решихме да се надбягваме. Бяхме млади, с буйна кръв и тя не ни даваше мира. А пък и трябваше да покажем пред младите сестри, кой какво може и колко струва. Отмерихме по права линия едно разстояние и застанахме един до друг. Дойде един възрастен брат да даде сигнал за надбягването. Но ето че дойде и Учителят и каза: "И аз ще тичам! " Като дойде при нас, застана до нас, застина и се вкамени като статуя. Вероятно се съсредоточаваше. Даде се знак.
към текста >>

11. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички.
"Диамантите на евреите и скинията на Мойсея" През време на войната Хитлер реши да се разправи с евреите и започна изселването от тяхното местожителство по цяла Европа и препращането им в концлагерите за тяхното пълно унищожение. Но преди да научим за това се случиха други събития, които ни озадачиха и граничеха с чудеса. Еврейската община в София бе подушила как ще се развият нещата. Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички. Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в София. Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител. Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място.
към текста >>

12. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Там няма друга управа, друго ръководство.
Те трябва да присъствуват, за да се извърши един процес правилно. Влиянието им е подобно на онова на катализаторите в химията, елементи, които само с присъствието си улесняват една реакция. Те са необходими, за да може Божият Дух да се проявява. Те са, които образуват вътрешната верига. В Духовния свят в това седи организацията. Там няма друга управа, друго ръководство. Там Духът управлява и се проявява чрез когото си иска, но не чрез случайни хора, неподготвени, незнаещи, неможещи и невежи. Ученикът познава проявите на Духа чрез Светлината, която огрява ума му със светли мисли от Словото на Бога. Бог ръководи човечеството чрез душите, които е подготвил, само чрез тези, които са подготвени за тази работа. Навремето апостолите на Христа искаха да си изберат на мястото на Юда друг апостол и си го избраха чрез жребие. Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с камъни, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон.
към текста >>

Всяка външна управа, каквато и форма да взема, не може да подражава на вътрешната верига.
Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с камъни, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон. И апостол Павел свърши онази работа, която никой не можа да свърши. Той създаде вътрешната духовна верига на първите християни. Имената на всички други апостоли бледнеят пред делата на апостол Павел. Духовната верига съществува и днес в Бялото Братство в България - това са всички души, които Божият Дух обединява чрез Словото на Всемировия Учител. Всяка външна управа, каквато и форма да взема, не може да подражава на вътрешната верига. Наивно е да се смята, че могат да се съберат ученици на Школата в едно събрание и да си изберат чрез явно или тайно гласуване ръководител и ръководство. Те ще си го изберат. Но ако Божественият Дух, Христовият Дух не съизволи в техния избор, а си избере друг, който да върши и да организира работата на вътрешната Синархическа верига? Е, тогава как ще се справите с тази задача? Не можете да се справите.
към текста >>

13. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега.
Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това. Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи.
към текста >>

Отначало ни признаха за верска общност, но без никакви права.
На 6 декември 1957 година натовариха деветнадесет камиона с литература от "Изгрева" и я унищожиха чрез претопяване. Това бяха беседи на Учителя. И това го направиха ие чуждоземци, не чужди завоеватели, а българи! И запомнете добре това, защото този народ ще отговаря и ще изплати всичко докрай, като премине през страдания, мъчение, а може да попадне и под чужда окупация. Не може да му се размине на този народ така, защото той от себе си роди, отхрани и излъчи онези злосторници, които изгориха всичко. Отначало ни признаха за верска общност, но без никакви права. После, с друго официално писмо, анулираха това признание и ние вече бяхме нищо за тях! През 1965 година ни забраниха дори летуванията на Рила, където ходехме от 1922 година било групово, било на лагер с палатки. Отчуждиха ни салона на "Изгрева" и нямаше къде да се събираме. А дойде време и да го разрушат. Имаше само едно място на Витоша, където ходехме на общи и частни екскурзии по за няколко часа.
към текста >>

14. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права.
И ние всички се съгласихме. И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева". Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа. Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "парахода". А защо "парахода"? Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права. И отпред имаше малко права част. А останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше една скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена там бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа и така живеехме лете и зиме.
към текста >>

И отпред имаше малко права част.
И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева". Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа. Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "парахода". А защо "парахода"? Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права. И отпред имаше малко права част. А останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше една скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена там бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа и така живеехме лете и зиме. Отоплявахме се с печка.
към текста >>

Горе на правата страна имаше един голям прозорец и в бараката беше много светло.
Имаше един голям прозорец горе на тавана. А покривът бе объл. И понеже Паша обичаше да кръщава разни неща с различни имена, затова тя стана кръстница на тази постройка. "Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша. Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе кръстено "Параход". Горе на правата страна имаше един голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше едно малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше при нас.
към текста >>

15. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл.
" През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията. Писмото беше подписано от пълномощен министър Димитър Илиев. По-късно, с входящ X 6786/13 септември 1950 година, брат Ганчо Ганчев от София завери при Софийския нотариус, че това удостоверение наистина е валидно за страната, съгласно законите. Но по-късно то бе отменено и анулирано с писмо X 346-20 от 20 октомври 1956 година. Така че когато дойде време за процеса, ние не бяхме нито юридическа личност, нито верска общност.
към текста >>

16. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Животът пак слезе в нас, в своите права.
Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна.
към текста >>

17. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците.
Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти. Когато завършихме и трябваше да си вземем дипломите беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи. Под влияние на духовенството и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство. Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет. Ето с какво се засрещнахме ние тогава. А бяхме свободолюбиви хора, много чувствителни за свободата си и тази наредба ни възмути до дъното на душите ни.
към текста >>

18. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град.
По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава , като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови. Постепенно с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства. Но тук дойдоха и първите противодействия. Търновското гражданство подстрекавано от духовенството и църквата не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат. Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град. Така успяха да съберат няколко стотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново. Учителят се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. Но това беше през 1926 г., а до тогава от 1919 до 1925 г. включително съборите бяха в Търново. Съборните беседи са издадени.
към текста >>

19. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори.
Един млад брат написа историята на двете цигулки до най-големи подробности и засне на фотоапарат и двете цигулки също с най-големи подробности. Така че той след време ще изнесе историята на двете цигулки, но в никакъв случай няма да ви каже къде са цигулките. Аз съм го упълномощил да се грижи за рях и да наблюдава онези лица, които съхраняват цигулките. Е, кои са тези лица засега няма да ви кажем, а ще сложим върху тях шапки-невидимки. Двете цигулки на Учителя са в България. Учителят дойде в България за българския народ и те остават за българите, макар че направата им е италианска и са инструменти направени от старите италиански майстори. Хубави инструменти и какъв звук имаха. Вие чували ли сте как Учителят свири с тях? Ние имахме привилегията да слушаме музиката на Учителя изпълнявана чрез Неговите две цигулки. КОЯ Е ПО-ХУБАВА ЦИГУЛКА? Веднъж учителят извиква Мария Тодорова в стаята си и свири пред нея последователно ту с една, ту с друга цигулка.
към текста >>

20. 145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА

Настъпи жестока разправа, защото духовете явявящи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители.
Дори и Мария Тодорова е търсила помощ от Учителя за едно такова отклонение. Савка Керемидчиева си е остригала косата, ходила е с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така й наредили. Елена Ендреева също изпълнявала подобни нареждания на духовете. След това идва драматична развръзка. Първо си заминава от този свят бай Дончо, ръководител на групата. Настъпи жестока разправа, защото духовете явявящи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители. И всички участници вярваха в това. Беше времето, когато Духът на Заблуждението властвуваше и отклони много хора. За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Закони управляват духовния свят на човека.
към текста >>

21. 155. ЗАЩИТАТА

Офицерите бяха оформени в едно офицерско съсловие със свои права и задължения.
Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината! Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът". Този път Бошков е изненадан, защото с никого не е споделил този случай във влака. Следващата неделя сутринта рано, в 4 часа Бошков става и тръгва по тъмно на Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Този път се облича цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Офицерите бяха оформени в едно офицерско съсловие със свои права и задължения. Те се различаваха от обикновените граждани по всичко. Като се облича в цивилния костюм Бошков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Бошков на Изгрева, влиза в салона и застава най-накрая. Учителят влиза в салона, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: „Когато човек отива при Бога не ходи с пистолет в джоба".
към текста >>

22. 32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ние седим в Салона, Учителят говори, ние слушаме, а Попова седнала на стола или застанала права, извършва непрекъснати движения с ръцете.
Тя бе стара, а ние млади. Тя ни разказваше когато се събирахме около нея много интересни неща, от първите години на братския живот. Но ние също знаехме много неща, защото нашето поколение откри Школата. Така ние бяхме свидетели на много странности в нейното поведение. Когато всички бяхме в Салона, Учителят седеше на своя стол до катедрата и държеше своята беседа, то старата Попова правеше разни движения с ръцете - плавни и чудни движения. Ние седим в Салона, Учителят говори, ние слушаме, а Попова седнала на стола или застанала права, извършва непрекъснати движения с ръцете. Ние се дразнехме много, защото тя ни пречеше да се съсредоточим към Словото на Учителя. А Той беше невъзмутим, все едно, че не я забелязва и си говореше спокойно. Отидоха при Учителя да протестират да се отстрани от Салона или да й се направи строга бележка, да спре с тези нейни движения и фокуси. „Оставете я, ви казвам. Ако я спрете ще стане по-лошо, ще избие на друго място и в друга посока и ще ви попречи повече на работата".
към текста >>

23. 97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА

Беше отбелязано, че всички права са запазени съгласно закона на издателска къща „Всемир".
Това нещо сполучи. 4. В разстояние на ред години се правеха опити и се изпращаха няколко лица до Лалка Кръстева да се приберат откраднатите тефтерчета, но тя заявяваше, че не желае да ги предаде. 5. Нарушаването на Окултните закони винаги води до нежелани последствия и накрая небето показва кой кому служи. През 1994 г. бяха издадени „Свещени думи на Учителя" - II и III том на издателска къща „Всемир" на Мария Митовска, като съставител на тези два тома бе отбелязано, че е Лалка Кръстева. Беше отбелязано, че всички права са запазени съгласно закона на издателска къща „Всемир". Втори том излезна с ISВN 954-8447-02-9, а трети - ISВN - без номер. 6. В тези два тома Лалка Кръстева е ползвала приготвените от Борис Николов три томчета, които още по негово време през 1977 г. бяха напечатани на пишеща машина, подвързани и раздадени на различни лица. Те са ползвали материала на Борис Николов, но без да отбележат кой го е подготвял, кой е разчел материала и т. н. Използва се отново чрез една кражба чужд труд.
към текста >>

24. 43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР

Веднъж те дойдоха между нас, застанаха помежду ни като преди това се бяха наредили в права редица и ни наблюдаваха.
Трябваше да изречем и няколко формули. Трябваше по такъв начин да влезнем в общение с обитателите на езерата. След това се изсушавахме и се обувахме. Тука сме прекарвали незабравими часове. Наоколо обикновено пасеха конете на брат Янко. Веднъж те дойдоха между нас, застанаха помежду ни като преди това се бяха наредили в права редица и ни наблюдаваха. След като свърши Паневритмията ние се скупчихме около Учителя да Му целуваме ръка и когато се огледахме видяхме, че конете са се размесили между нас. Като че ние се намирахме между конете, а не конете между нас. Учителят ги погледна, усмихна се и рече: „Тези коне са кандидати за бъдещи ученици на Братството." Да, чуден е животът, неповторим, неразгадаем. Понякога Учителят даваше упражнения според местноста, според обстановката и според духа, който създава обстановката. Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне.
към текста >>

25. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Смятаха, че като имаме устав ще имаме по-големи права и закрила от властта.
Преди това ходеха да се узаконяват, да си правят устави, за да ни признаят като юридическа личност. Аз бях против уставите. Той се изработи от юристите Симеон Симеонов и другите, но след като се представи той не беше одобрен. Смениха се много началници, но нищо не стана. Възрастните приятели искаха да бъдем узаконени и да ни признаят за юридическа личност. Смятаха, че като имаме устав ще имаме по-големи права и закрила от властта. Особено на това държеше Тодор Стоименов, който беше председател на Братския съвет до 1952 г., в която година си замина от тоя свят. Пожизнено ръководство на Братството. Аз съм против такова ръководство. Никога не се знае какви промени ще станат с този човек след време. Какво е това пожизнено ръководство?
към текста >>

26. 3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Да се изкупят наследствените права от физическите наследници на Учителя за печатане на Словото Му, което се тълкуваше като Негово творчество и съгласно закона за авторското право Той имаше право върху Него. 2.
3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя бяхме всички зашеметени. Но наскоро се окопитихме и започнахме да мислим: „А сега накъде без Учителя? " И понеже Учителят бе в Словото Си, тогава решихме, че трябва да запазим и съхраним Словото. Така се оформиха проблемите след заминаването на Учителя. А те бяха много, но отделихме най-главните и започнахме да ги разрешаваме. 1. Да се изкупят наследствените права от физическите наследници на Учителя за печатане на Словото Му, което се тълкуваше като Негово творчество и съгласно закона за авторското право Той имаше право върху Него. 2. Да се подготви печатница на Изгрева, да се осигурят хора и хартия, които да печатат както и да се подвързват на място отпечатаните томчета. 3. Да се подготвят беседите за печат, да се дешифрират стенограмите, да се редактират и да са готови за печат. Тук работи Паша Теодорова, а след това дадох на Елена Андреева да дешифрира всички беседи и да ги подготви за печат. Тя се справи отлично с това поръчение, защото Паша вече бе загубила зрението си и не можеше да работи. Затова веднага влезнахме във връзка с наследниците на Учителя.
към текста >>

27. 19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА

изтеглиха за наследствени права за получаване авторско право 400 000 лв.
После той си замина и нямаше кой да свидетелства за това. Така че аз предадох онези 800 000 лв., които бяха при мен и още 1 534 000 лв., които Жечо ми беше донесъл на съхранение, плюс 200 000 лв. от мен, които прибавих в касетката от Учителя. Та сумата, която връчих беше 2 534 000 лв., защото финансовия съвет, който беше много ревнив още в първия месец изтеглиха всички суми. Така изтеглиха пари за печатарската машина 1 200 000 лв. изтеглиха за наследствени права за получаване авторско право 400 000 лв. Значи всичко 1 600 000 лв. Плюс дадох 900 000 лв. за заем на свободата, които пазех. Всичко 2 500 000 лв. Значи те си ги прибраха от мен и аз бях свободен.
към текста >>

28. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

лишаване от свобода, лишаване на граждански права за 15 години, конфискация на 1/2 част от имуществото ми и да платя глоба 25 000 лв.
Паша Теодорова държеше. Жечо седеше на два стола. На него не можеше да се разчита. Та като е за борба, аз поемам и така изнесох борбата. Накрая ме осъдиха 12 г. лишаване от свобода, лишаване на граждански права за 15 години, конфискация на 1/2 част от имуществото ми и да платя глоба 25 000 лв. Осъдиха ме, вкараха ме в затвора и там чрез труд с моя занаят на мозайките ми намалиха присъдата и аз пролежах четири пълни години. Разплатих се със всички мои длъжници. Какво по-хубаво от това да се разплатиш без да си дължал някому нещо. И това го има в живота на ученика. Той така се изпитва пред Учителя си!
към текста >>

29. 30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна.
Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха. Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна. Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в седмицата. Секретарката скочила и с пръст й посочила да мълчи. Като си излязъл директора от кабинета секретарката добавила, че това разрешение изобщо не се е давало десетина години. Мария замълчала, благодарила и така ми донасяше като поставяше в кошницата от всичко по малко. Част от тази храна аз я връщах, не можех да поема толкова неща.
към текста >>

30. 31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА

Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в кухнята да беля картофи.
Затова когато аз пристигнах там режимът на затвора бе облекчен. Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически. Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от слабост. Не бях още заякнал от оперираната язва, а и не можех да се храня. Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки. Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в кухнята да беля картофи. Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа. Главния готвач също затворник не ме харесваше, защото според него аз само съм седял. А аз бях отслабнал и едвам се движех. Хранех се само с варени картофи и топла вода. Той ме наблюдаваше с какво се храня и смяташе, че аз не искам да му ям храната, която готвеше и по такъв начин го обиждам като готвач на затворниците.
към текста >>

Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен.
Той изнесе казаните навън и няколко дни затворниците се хранеха само с чорба от казаните. Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима. Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи. А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката. Значи аз бях виновен да подскача и трябваше да бъда наказан. Затова ме извадиха от кухнята, пратиха ме на друга работа. Но в кухнята стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал.
към текста >>

А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи.
Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима. Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи. А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката. Значи аз бях виновен да подскача и трябваше да бъда наказан. Затова ме извадиха от кухнята, пратиха ме на друга работа. Но в кухнята стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал. И когато вече тръгвах за новата си работа готвача ще се приближи към мене, ще извади от пазвата си и ще ми напъха в торбичката прясна топла питка, опечена от него специално за мен.
към текста >>

31. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

Отначало затворниците не искаха, смятаха че това е уловка на управата.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ Аз излезнах пред началника на затвора с предложение да създам една бригада от тези затворници, които да работят. Защо да седим тук и да ядем готов хляб, когато може да си го изработиме. Те ме изгледаха подозрително. Обясних им, че съм майстор и след като прегледаха подробно досието ми се съгласиха, защото разбраха, че съм бил такъв. Аз организирах курсове за мозайкаджии, 2 курса по 30 затворника. Отначало затворниците не искаха, смятаха че това е уловка на управата. Но някои се съгласиха. Убедих ги. „По-добре да работим, а като работим сме на въздух и светлина и все едно, че сме свободни." Мина дълго време докато възприемат тази идея за свободата. Отначало имаше затворници от земеделската партия, а те бяха няколко групи и непрекъснато се караха. Отивам аз при тях и им казвам: „Слушайте какво ще ви кажа.
към текста >>

Управата на затвора се съгласи и след време ние отидохме на първия работен строеж.
Комунистическият секретар се изненада и ме потупа по рамото. „Работи, майсторе, така те искам! " Аз му обясних, че искам да направя бригада от тези затворници и да започнем да работим по строежите извън затвора. Полза ще има и затвора с парите, които ще получи от нашия труд, а и държавата ще има полза, защото ние ще строим, а няма да лежим и да ядем готови пари. Той се съгласи. Управата на затвора се съгласи и след време ние отидохме на първия работен строеж. Изкарваха ни сутрин с камиони, закарваха ни на строежа, оставяха ни да работим цял ден, на обед ни донасяха храна от затвора, а вечерта отново ни прибираха. С нас имаше милиционери за охрана, но аз бях предупредил затворниците, че който се опита да бяга, лично аз ще го съдя. И нито един затворник от моята бригада не направи нарушение. Работата навън за тях беше и трудна, но психически се освободиха от голямото напрежение. Започнаха да виждат света около себе си със затворнически очи.
към текста >>

Имаше един криминален затворник, който бе поставен като отговорник над нас, и макар че беше затворник, то управата на затвора го постави на този пост, за да ни контролира.
Работата навън за тях беше и трудна, но психически се освободиха от голямото напрежение. Започнаха да виждат света около себе си със затворнически очи. Почувстваха се наполовина освободени от затвора. Това им хареса и се стараеха в работата. Имаше провокатори между затворниците, а аз бях между политическите затворници. Имаше един криминален затворник, който бе поставен като отговорник над нас, и макар че беше затворник, то управата на затвора го постави на този пост, за да ни контролира. Но той се държеше много лошо с всички. Той ругаеше и псуваше работниците от бригадата. За него те бяха затворници, но за мен бяха работници. Аз се изправих срещу него: „Не позволявам да се унижават работниците ми! " „Кой си ти бре, че не позволяваш?
към текста >>

Отиде и ме наклевети на управата на затвора.
Аз се изправих срещу него: „Не позволявам да се унижават работниците ми! " „Кой си ти бре, че не позволяваш? " „Аз знам кой съм, но не позволявам да се псуват и ругаят моите работници в мое присъствие." Всички от бригадата ми изръкопляскаха. Поздравиха ме с аплодисменти, защото не смееха гласно да изкажат одобрението си. Онзи по-зеленя от яд. Отиде и ме наклевети на управата на затвора. Викат ме в канцеларията. „Ти защо бунтуваш хората? " „Аз съм за справедливостта. Когато нещо не е справедливо аз му казвам - не. А когато е справедливо - ще си мълча." „Ти издигаш култ към личността тук." „Аз издигам тук култ към труда.
към текста >>

Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в килия и да няма с кого да разговарят.
Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа. Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия. „Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха. Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна килия и да няма никой при мене. Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в килия и да няма с кого да разговарят. А аз в килията си почивах и работех с мисълта си непрекъснато. А това е първостепенна задача на човека. Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски. Човеците са навсякъде едни и същи само когато заработи и човешкото у тях.
към текста >>

А за благодарност управата на затвора издействува по този повод амнистия и бяха освободени преждевременно от затвора към 30 човека.
Но бях майстор, който с труд си изкарваше хляба в затвора. А това те го ценяха много високо. Постепенно бригадата се оформи като много добра. Свършвахме много качествена работа. Спомням си като построихме една сграда образцово, то началниците бяха наградени от правителството. А за благодарност управата на затвора издействува по този повод амнистия и бяха освободени преждевременно от затвора към 30 човека. Всички плачеха от радост, идваха при мен и благодаряха. Пуснаха ги, а трябваше да излежат още 10 години в затвора. Но за работата им в затвора намалиха присъдата им наполовина. Един от освободените помолих да отиде при Мария и да й съобщи някои новини от мен. Той непрекъснато се радвал пред нея не само че бил вече свободен, но че имал професия, с която можел да изкарва прехраната си.
към текста >>

32. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

Управата на затвора я пускаше на свиждане, оставяха ни свободни и не ни пречеха.
И този път едвам оживях. Успях да се възстановя много трудно. Когато бях по строежи в провинцията на всеки 15 дни идваше Мария Тодорова с една раница и ми донасяше храна. Беше правила разни неща и аз се хранех от тях. Донасяше ми и вещи за облекло. Управата на затвора я пускаше на свиждане, оставяха ни свободни и не ни пречеха. Знаеха, че аз няма да им създам неприятности. Изобщо за свижданията ми с нея те не ни пречеха, а ни съдействаха като се правеха, че не забелязват нищо. Спомням си бяхме по едни села, строехме там и беше време По черешобер, а с Мария се разхождахме по поляните, ядехме череши и лежахме под дърветата и разговаряхме дълго за всичко. После тя си тръгваше и след 15 дни идваше отново. Понеже беше с раница наричаха я „туристката".
към текста >>

Дори в затвора, където пренощувахме аз бях помолил управата да ставам в 5 часа и да ме пускат да се разхождам там долу на двора, че имам нужда от разходка.
Спомням си бяхме по едни села, строехме там и беше време По черешобер, а с Мария се разхождахме по поляните, ядехме череши и лежахме под дърветата и разговаряхме дълго за всичко. После тя си тръгваше и след 15 дни идваше отново. Понеже беше с раница наричаха я „туристката". Понякога от затвора ми викнат: „Майсторе, туриста дойде! " Аз се усмихвам и тръгвам към нея. Дори в затвора, където пренощувахме аз бях помолил управата да ставам в 5 часа и да ме пускат да се разхождам там долу на двора, че имам нужда от разходка. Те се съгласиха, не виждаха нищо лошо в това. Аз се разхождах непрекъснато и през цялото време се молех и правех молитви, а над главата ми бе синьото небе. Никой не знаеше за това мое занимание. А на седмия ден от седмицата, т.е. в неделята аз не обичах да седя в затвора между стените му.
към текста >>

33. 34. КОСТНИЦАТА

А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене. Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея. Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря. Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата. А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
към текста >>

34. 41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК

41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща килия, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща килия, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви. Но аз отказах и поисках самостоятелна стая - килия. Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества. Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха. Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя.
към текста >>

Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща килия, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви. Но аз отказах и поисках самостоятелна стая - килия. Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества. Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха. Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя. А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата.
към текста >>

35. 54. ПРИСЪДА

лишаване свобода, с лишаване от права пж чл.
пари на „Бялото братство", верска общност в гр. София поверени да ги пази и да ги управлява и за да осуети и затрудни откриването на деянието е подправил документи и извършил друго престъпление, свързано с присвояване, поради което на основание чл. 106 ал. II във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 12 г. лишаване свобода, с лишаване от права пж чл. 28 т. 1 - да бъде избирател и т. 3 - да упражнява отчетническа професия - от НК за срок от 15 години, считан от влизането на присъдата в законна сила, с конфискация на 1/2 част от имуществото. 2. В това, че като длъжностно лице по същото време и място не е положил достатъчно грижи за стопанисване, запазване и управляване на повереното му имущество, поради което последвало разпиляването му и са причинени значително вреди на братството в размер на сумата 39 699 лв. поради, което на основание чл.
към текста >>

лишаване от свобода с лишаване от права по чл.
117 във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода. На основание чл. 39 НК, налага на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на 12 г. лишаване от свобода с лишаване от права по чл. 28 т. 1 и т. 3 от НК за срок от 15 години, считано от влизане на присъдата в законна сила и конфискуване на 1/2 идеална част от имуществото му и да заплати на държавата глоба в размер от 25 000 лв. II. Признава подсъдимия Жечо Панайотов Жеков, 65-годишен, роден в гр. Ямбол, жител на гр.
към текста >>

35 от НК го осъжда да изтърпи наказание в размер на 8 години лишаване от свобода с лишаване от правата по чл.
в гр. София като длъжностно лице касиер-счетоводител на „Бялото братство" е присвоил обществени пари, връчени и поверени му в качество да ги пази и управлява в размер на 39 196 лв. като, за да затрудни и осуети откриването на деянието, е подправил и унищожил документи и книжа, отнасящи се до присвоените пари, поради което на основание чл. 106 ал. II във връзка с чл. 35 от НК го осъжда да изтърпи наказание в размер на 8 години лишаване от свобода с лишаване от правата по чл. 28 НК т. 1 да бъде избирател и т. 3 да заема отчетническа професия за срок от 10 години, считан от влизането на присъдата в законна сила и конфискация на 1/2 част от имуществото му. 2. В това, че като касиер-счетоводител на „Бялото братство" от 1945 г. до 1958 г.
към текста >>

лишаване от свобода и лишаване от права по чл.
43 и 78 от 986-тото постановление на МС от 1952 г. относно валутните ценности и чл. 35 НК го осъжда на 3 години лишаване от свобода и да заплати глоба в размер на 25 000 лв. На основание чл. 39 НК, налага на същия подсъдим едно общо наказание в размер на 8 г. лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 28 т. 1 НК за срок от 10 години, считан от влизане на присъдата в законна сила и конфискация на 1/2 част от имуществото му и глоба в размер на 25 000 лв. Конфискува иззетата литература, която да се унищожи след влизането на присъдата в сила. Осъжда подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в размер на 1620 лв. Зачита предварителното им задържане от 3.IХ.
към текста >>

36. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх.
Те идат с времето си по неизменните и вечни закони на,Битието. (27.Х11. 1959 г.) 47. Срещнах типа на стария затворник - стоик, лежал много години, посетил много затвори, живял и надживял всички мъки. Прилича на лозата, която е превъзмогнала филоксерата и не боледува повече от нея, защото е присадена на такъв корен, който е устойчив. Нищо не може да го смути. Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора.
към текста >>

37. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Нямаме управа, което е най-малкото, което ни трябва.
Те са навсякъде, по цялата земя, по всички народи. Не е въпросът във външната организация. Всичко е в идеите, в тяхната сила. Сега нямаме външна организация. Няма условия за това. Нямаме управа, което е най-малкото, което ни трябва. Все пак ние използваме най-малките условия, които ги имаме. Пак може да пием един чай и пак можем да чуем една беседа навсякъде и да направим една екскурзия в планината. Смалявайте се, смалявайте се, смалявайте се. Голямото Добро се проявява с най-малката видима величина. Запомнете това добре и го приложете.
към текста >>

38. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие.
Те сега проникват навсякъде. В Шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат право на свобода като него. Бъдещата култура се отличава с три неща: 1. Повдигане на жената. 2. Повдигане на бедните, на слабите в света. 3. Застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е започнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце. И Толстой ще дойде в Шестата раса.
към текста >>

39. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Тогава Учителят дава следния съвет: „В управата на Русенското Братство да влезнат всички 37 човека, толкова колкото са и самите членове на Русенското Братство".
Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г. след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе. Този разкол е затова, кой да управлява стопанството и кой да разполага с доходите му. Води се ожесточена битка за ръководство. Тогава Учителят дава следния съвет: „В управата на Русенското Братство да влезнат всички 37 човека, толкова колкото са и самите членове на Русенското Братство". Ето, това е разрешението на задачата според Учителя. Но тази задача не може да се разреши от русенци, защото според устава им трябва да има управление и управителен съвет, а останалите членове да бъдат изпълнители. Въпреки устава и регистрацията си пред съда, те не могат да решат задачите си по управлението и стопанисването на братските имоти. А защо ли? Защото се сбъдват онези думи на Учителя от писмото до Никола Ватев: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби.
към текста >>

40. 12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ След ноември 1989 г. и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник.
към текста >>

41. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско.
Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители.
към текста >>

42. 3.60. Декларация

НЕСТОР ИЛИЕВ

Правата за отпечатване на моя материал - моите спомени предоставям на д-р Вергилий Кръстев, който има добрината да финансира лично и да ги отпечата в поредицата на „Изгревът".
Единствено д-р Вергилий Кръстев има право на публикация на записаните от него спомени, които аз съм разказал. 4. В излезналия том I на книгата „Изгревът", през 1993 г., е публикуван материал от Нестор Илиев от стр. 511-519. Отпечатаният материал е лично мой и той е записван също от д-р Вергилий Кръстев през 1986 г. и прехвърлен съответно на машинописен текст от Марийка Марашлиева. Същият материал предварително ми бе поднесен да се запозная с него и аз одобрих да се отпечата в същия вид. 5. Правата за отпечатване на моя материал - моите спомени предоставям на д-р Вергилий Кръстев, който има добрината да финансира лично и да ги отпечата в поредицата на „Изгревът". 9 октомври 1995 г. Подпис: София /Нестор Илиев/ Свидетел: /Марийка Марашлиева/
към текста >>

43. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Мила Драга, много ме зарадва то... Права си, като казваш, че за да се пише едно хубаво писмо, нужно е настроение.
Ето и трите писма на сестра Тереза 1. Писмо от 16.ХII.1945 г. Мила и обична с. Драга, и мила и обична с. Цвета, Интересно, точно в момента, когато мислено се занимавах с Вас двете, ето, пристига Васил и ми носи милото Ви писмо, от 9.ХII.1945 г. Мила Драга, много ме зарадва то... Права си, като казваш, че за да се пише едно хубаво писмо, нужно е настроение. Но да видиш какво ми се случва понякога. Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша. Но аз едно мисля, а друго правя. Сядам и пиша разбира се, нищо от това, което гласих. Пиша без спиране две, три страници, и когато ги чета, сама се чудя на това, което съм писала.
към текста >>

44. 5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Един училищен инспектор, познат на брат ми, среща го и му казва: „Подайте молба до министерството, за да им върнат правата.
44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ След затвора отидох да работя в Елпром, а после във фабриката Бергман. Един училищен инспектор, познат на брат ми, среща го и му казва: „Подайте молба до министерството, за да им върнат правата. Защо да работят на фабриката, когато са учителки." Подадохме молба. Тогава министър беше Демир Янев. Разглежда молбата ни и изпращат един инспектор, да проверят на място как стоят нещата. Брат ми беше окачил един портрет на Сталин на стената. Посочва го.
към текста >>

" Върнаха ни правата.
Тогава министър беше Демир Янев. Разглежда молбата ни и изпращат един инспектор, да проверят на място как стоят нещата. Брат ми беше окачил един портрет на Сталин на стената. Посочва го. „Не виждаш ли, какви хора сме? " Върнаха ни правата. Но началникът на отдела в министерството не иска да ни вземе молбата за назначение. Аз се връщам отново при министъра и се оплаквам: „Не иска да ни вземе молбата за назначение." И той ме хвана за ръка, върна се, а беше тръгнал на обед. Заповяда му: „Ще вземеш заявлението и първото вакантно място ще го дадете на Михайлова." Взе ми заявлението ядосано и първото място, което се освободи, бе за мене. Имаше някаква занималня, където се подготвяха слаби ученици. Аз бях благодарна и за това.
към текста >>

45. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той взе една права лопата и ми я подаде.
Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината. Той измери сам 300 кв. м една площ, 10 м широка и 30 м дълга и сам заби колчетата. Аз се въртя около него и се чудя, защо ли го прави всичко туй. Той взе една права лопата и ми я подаде. „Докато не прекопаеш и разработиш това място, но така да го обработиш, че да бъде готово да се насади, няма да имаш паспорт, за да заминеш за чужбина." Показа ми на каква дълбочина да го изкопая, като сам направи първата копка. Понеже аз произхождам повече от интелектуалните страни, затова аз странях от физическата работа - да копая. Обикновено ходех, разхождах се из гората, седях на маса, седях на стол, размишлявах, четях книги, докато другите работят. С други думи - не обичах физическата работа. Но сега нямаше как, трябваше да го прекопая това място.
към текста >>

46. 6.39. Равносметката

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Споразумяха се за сътрудничество, признаха се следвоенните граници за ненакърними, заговориха за човешките права и се омекоти политическата атмосфера.
Даже за тази година - 1975 г. мога да кажа, че е определено астрологически следното: „Планетата Юпитер, която е символ на Бялото Братство, ще бъде в областта на Овена, който дирижира във всички области на живота. Забележка на редактора: Този документален магнетофонен запис бе правен през септември 1974 г. Наистина през 1975 г. - август се състоя международна конференция в Хелзинки между източния блок на СССР и западния блок - Европа и САЩ. Споразумяха се за сътрудничество, признаха се следвоенните граници за ненакърними, заговориха за човешките права и се омекоти политическата атмосфера. През 1974 г. имаше един тригон между Юпитер и Сатурн. Този тригон се явява на 20 години веднъж. Сатурн представлява лявото посвещение, а Юпитер представлява дясното посвещение, според Учителя. Туй показваше, че сега няма условия да се развихрят някакви големи политически събития, които да доведат до война.
към текста >>

47. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

Разбрах, че Цветанка е права.
Той по цяла нощ се моли на Учителя да Му даде живот и здраве, за да може да работи. Но на следващия ден се мотае насам и натам и не работи. И да иска да работи, вече не може да работи". Аз съм слисан. След пет минути той се връща и аз го подканям да започнем работа и да записваме на магнетофон много неща, които той знаеше за Школата на Учителя. Отказа. Разбрах, че Цветанка е права. Така той сам се провали. Разпитах го веднъж, как стои въпросът за Михаил Иванов. Разказваше ми подробно и аз си водех бележки. Той беше привърженик на Михаил. По едно време му казах, че това не е вярно и за доказателство ще му покажа едно писмо от Учителя, в което Учителят собственоръчно бе написал кой е Михаил.
към текста >>

Дори неговата рождена дъщеря Румяна Томалевска смята, че баща й е автор на тази книга и брани авторските му права.
Но другото, за което го обвиняваше, не посмя да го напише. Затова аз го описвам. А защо? По-късно тази книга бе преведена на френски и има днес издание в чужбина. Всички знаят, че авторът е Георги Томалевски. Дори неговата рождена дъщеря Румяна Томалевска смята, че баща й е автор на тази книга и брани авторските му права. Аз й доказах противното. Показах й материалите на Галилей Величков, с неговия подпис, които непроменени са включени от Томалевски в книгата. Никола Нанков бе събрал автентичен материал по документи за историята на Константин Дъновски, който е бащата на Учителя Петър Дънов. Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития.
към текста >>

48. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права.
Имаше адресите им и изпращаше редовно посланията на Борис Николов от името на Братския съвет, от които бяха останали в него да членуват Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Другите си бяха направили друг Братски съвет. Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му. Имаше един списък от около двадесет лица, които бяха положили подписите си за получаване на такова разрешение. Другият член на Братския съвет - Симеон Симеонов, също имаше разрешение да се събират в неговия дом. Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права. Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора? " Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата.
към текста >>

49. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони. В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и Бялата Ложа.
към текста >>

50. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Един пример: Ако някой се опита да промени дори една дума на някой писател в неговите произведения, той ще го даде под съд и ще го осъди съгласно закона за авторските права.
А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения беше предадено на две лица към издателство „Бяло Братство" по две годишнини от непечатаните беседи, които правят осем томчета за издаване. Досега не е издадено нито едно томче. Те не искат да печатат, понеже има противодействие от онези, които искат да променят Словото на Учителя, като се опитват да създават редакторски комисии, за да променят Словото на Учителя. Това са Сили, които работят срещу Учителя. Един пример: Ако някой се опита да промени дори една дума на някой писател в неговите произведения, той ще го даде под съд и ще го осъди съгласно закона за авторските права. А тук за Словото на Всемировия Учител важи стократно повече този окултен закон за неприкосновеността на Словото на Учителя. Ето, това е проблемът - за Учителя или срещу Учителя. В разстояние на няколко години последователите на Учителя Дънов отделят своя десятък, който е определен изцяло за печатане на Неговото Слово. Тези пари се отклоняват по различен начин. Досега най-малко четири пъти са викани ръководителите на Братствата в София и са им плащали пътните разноски за узаконяване на устав.
към текста >>

51. Въведение

Д-р Вергилий Кръстев 15ВИ 954-90041-4-7, том IV © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника.
Посвещава се на онези Братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия учител Беинса Дуно, слушаха Оловото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Оловото на Великия Учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух- признателност и преклонение пред саможертвеният труд на Марийка Марашлиева. На моят глвен незаменим сътрудник -Марийка Марашлиева - с благодарност и поклон. Д-р Вергилий Кръстев 15ВИ 954-90041-4-7, том IV © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Ие се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания.
към текста >>

52. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Разбрах, че Цветанка е права.
Той по цяла нощ се моли на Учителя да Му даде живот и здраве, за да може да работи. Но на следващия ден се мотае насам и натам и не работи. И да иска да работи, вече не може да работи". Аз съм слисан. След пет минути той се връща и аз го подканям да започнем работа и да записваме на магнетофон много неща, които той знаеше за Школата на Учителя. Отказа. Разбрах, че Цветанка е права. Така той сам се провали. Разпитах го веднъж, как стои въпросът за Михаил Иванов. Разказваше ми подробно и аз си водех бележки. Той беше привърженик на Михаил. По едно време му казах, че това не е вярно и за доказателство ще му покажа едно писмо от Учителя, в което Учителят собственоръчно бе написал кой е Михаил.
към текста >>

Дори неговата рождена дъщеря Румяна Томалевска смята, че баща й е автор на тази книга и брани авторските му права.
Но другото, за което го обвиняваше, не посмя да го напише. Затова аз го описвам. А защо? По-късно тази книга бе преведена на френски и има днес издание в чужбина. Всички знаят, че авторът е Георги Томалевски. Дори неговата рождена дъщеря Румяна Томалевска смята, че баща й е автор на тази книга и брани авторските му права. Аз й доказах противното. Показах й материалите на Галилей Величков, с неговия подпис, които непроменени са включени от Томалевски в книгата. Никола Нанков бе събрал автентичен материал по документи за историята на Константин Дъновски, който е бащата на Учителя Петър Дънов. Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития.
към текста >>

53. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права.
Имаше адресите им и изпращаше редовно посланията на Борис Николов от името на Братския съвет, от които бяха останали в него да членуват Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Другите си бяха направили друг Братски съвет. Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му. Имаше един списък от около двадесет лица, които бяха положили подписите си за получаване на такова разрешение. Другият член на Братския съвет - Симеон Симеонов, също имаше разрешение да се събират в неговия дом. Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права. Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора? " Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата.
към текста >>

54. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони. В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и Бялата Ложа.
към текста >>

55. 28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Един пример: Ако някой се опита да промени дори една дума на някой писател в неговите произведения, той ще го даде под съд и ще го осъди съгласно закона за авторските права.
А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения беше предадено на две лица към издателство „Бяло Братство" по две годишнини от непечатаните беседи, които правят осем томчета за издаване. Досега не е издадено нито едно томче. Те не искат да печатат, понеже има противодействие от онези, които искат да променят Словото на Учителя, като се опитват да създават редакторски комисии, за да променят Словото на Учителя. Това са Сили, които работят срещу Учителя. Един пример: Ако някой се опита да промени дори една дума на някой писател в неговите произведения, той ще го даде под съд и ще го осъди съгласно закона за авторските права. А тук за Словото на Всемировия Учител важи стократно повече този окултен закон за неприкосновеността на Словото на Учителя. Ето, това е проблемът - за Учителя или срещу Учителя. В разстояние на няколко години последователите на Учителя Дънов отделят своя десятък, който е определен изцяло за печатане на Неговото Слово. Тези пари се отклоняват по различен начин. Досега най-малко четири пъти са викани ръководителите на Братствата в София и са им плащали пътните разноски за узаконяване на устав.
към текста >>

56. СЪДЪРЖАНИЕ

Да защитиш правата си на ученик 175.
Отвличането на вниманието 170. Последната екскурзия на Учителя на 7-те Рилски езера 171. Латвийската група на гости в България 172. Разговор на Учителя с латвийците 173. Латвийска принцеса на муле 174. Да защитиш правата си на ученик 175. Николай Каллертс. Новото Учение 176. Писма от Латвия. Движението на Всемирното Братство 177. Едно предложение / Бележки на редакторана “Изгревът” 178.
към текста >>

57. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Аз съм цялата още мокра, окаля на, смутена от това положение, но не съм разколебана, защото съм права в себе си.
Качвам се на Изгрева и разправям на Учителя, че са ме изпъдили от дома заради учението. Чула всичко това една от сестрите, които бяха го наобиколили изважда и ми предлага 140 лева за първо време, но аз отказах. Учителят изчаква как ще си реша задачата. Аз отказвам парите, аз не съм дошла за пари, а да бъда тук и да търся подслон на Изгрева. След малко Учителят е отново при мен. Аз съм цялата още мокра, окаля на, смутена от това положение, но не съм разколебана, защото съм права в себе си. Преди да тръгна за Изгрева бях казала в себе си: „Бог и Учителят" и непрекъснато си повтарях само тези две Думи и ги произнасях високо на глас. Вървя, а всичко наоколо бе тъма около мене. Тук на Изгрева по това време имаше три сестри, които живееха заедно в една барака и Учителят ми каза: „Там при тех ще отидеш". Аз отидох при тях без пари като им казах, че Учителят ме изпраща при тях. Те вече знаеха целият случай с подробностите.
към текста >>

58. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

„Учението е друго нещо, то е свещено, ученикът се учи, но има и материални нужди, в тях той има нужда не от учител, но от приятел." Учителят ме погледна: „Тук си права.
Облаците зависят от човека. Затова когато е облачно ти трябва да видиш, че е облачно и да си отидеш. Същественото е какво човек ще придобие и научи духовно, него ще отнесе в другия свят със себе си." „Учителю, кажете ми кога да идвам и кога да не идвам. Как е за мене определено? Защото аз съм се обърнала тук на просяк и прося от вашето време." „Един ученик, който идва да се учи при Учителя си не е просяк. „Учението е друго нещо, то е свещено, ученикът се учи, но има и материални нужди, в тях той има нужда не от учител, но от приятел." Учителят ме погледна: „Тук си права. Един ученик, който няма дрехи, няма какво да яде, седи в нехигиенична стая не може да учи. Затова трябва да се моли. Трябва да се моли, за да му се подобрят условията." „Учителю, аз се моля, но Господ не чува молитвата ми". „Зле просиш тогава, молитвата ти е слаба и излиза на половин метър от главата ти." Учителят продължи: „Кажи ми сега ако ти с твоите разбирания си на моето място и аз така ти прося как би постъпила с мен, кажи ми и аз така ще постъпя с теб. Представи си, че си на моето място и си Учител." „Не мога да си представя".
към текста >>

59. 27. ПОСУДАТА

Аз стоях права до врата и чаках.
Научих си урока й когато бях в такова състояние аз не му поднасях нищо. Аз също минавах през различни етапи и аз не бях идеална както другите. Така се точеха дните един след друг, завързани като синджир. Тази сутрин се запътих с приготвени неща за Учителя, които носех в ръцете си и както с онези, които носех в главата си като въпроси. Заварих го току-що привършваше закуската си. Аз стоях права до врата и чаках. Като изпи чая той ми подаде чашката си и каза: „На иди измий чашата ми да не я мие Станка". Взех чашата, отидох и я измих безброй пъти. Тогава разбрах, че Той се гнусеше от нея и услугите й му бяха неприятни и трябваше да ги търпи, така както търпеше толкова много други неща от нас. А какви неща? Безброй много неща, които в нашето незнание и невежество поднасяхме на Учителя като постъпки, като деяния, а да не говорим за нашият мисловен и чувствен свят, където беше тъма от една страна, а от друга страна вреха и кипеха страсти.
към текста >>

60. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

Любовта не върви по права линия, тя ту се издигне, ту слезне.
„Сега е почнало вече да никне у теб новите кълнове. Любовта се усеща най-напред вътрешно и след това се изразява външно. Аз мога да сляза толкова надолу и да ида в пустите места дето никой не може да ме види и след това мога да се кача толкова високо в облаците, че никой да не може да ме достигне. Аз искам да оправдаеш това, което ти се дава. И ти ще го оправдаеш. Любовта не върви по права линия, тя ту се издигне, ту слезне. Но слизането не е грях. Ти тъй си останала, душата ти се чувствува самотна като че никой не те обича. Но ти трябва да знаеш, че на земята в света всякога има добри хора, които са готови заради Господа да ти помогнат. Човек трябва да намери тези хора и да се свързва с тех." „Учителю, аз не съм видяла други подобни хора освен вас? " „Хубаво е, че и мене си видяла.
към текста >>

61. 42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Упражнение за движение в планината без път, нощно време по права линия без никакво отклонение.
Всеки на всеки излет решаваше сам по някоя задача, строго определена, индивидуална задача вътре в себе си. Понякога тези индивидуални задача бяха толкова големи и страшни за нас, че те ни поглъщаха и времето и съзнанието и ние смятахме, че сме в центъра на събитията. Това бе вярно, но се отнасяше за самите нас, но центърът бе Учителят, а задачата, която той даваше, даваше я за всички. А всеки според себе си решаваше какво може и стигаше до там, където му бяха силите. Учителят тогава даде следната задача. Упражнение за движение в планината без път, нощно време по права линия без никакво отклонение. Ето условията на задачата. Ами сега? Какво означава всичко това? Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното.
към текста >>

Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото.
Ето условията на задачата. Ами сега? Какво означава всичко това? Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина?
към текста >>

Това е смисъла на движението по права линия.
Какво означава всичко това? Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи.
към текста >>

Ами движението нощем и то по права линия?
Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя.
към текста >>

Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е.
Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е. при най-неблагоприятните условия, през камъни, храсти, дървета и урви. Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат. Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи.
към текста >>

И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение.
Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички.
към текста >>

От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета.
И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача.
към текста >>

Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия.
Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа. Да бъде виделина! Аз съм при Учителят.
към текста >>

62. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Веднъж бях в едно такова състояние, след като имах конфликт с една сестра, която изобщо не беше права и се чудех защо Учителят я още търпи тук на Изгрева.
А Учителят може да се познае чрез Словото си и в Словото си и това се отнася за онези, които имат вътрешната връзка със Словото му и с Бога. Нашият личен път преминаваше през такива препятствия и противодействия. Освен това мнозина бяха и с различни политически увлечения - имаше анархисти, комунисти, социалисти и тути-кванти и всичко това беше разбъркано и вложено в един общ кюп и този кюп се намираше на Изгрева, а Учителят този кюп го превръщаше понякога на казан и отдолу слагаше дървета, запалваше ги и поддържаше огъня. Та тук на Изгрева имаше един огън, който непрекъснато гореше и се поддържаше от Учителя, затова всеки минаваше през изпити. И аз не правех изключения. Веднъж бях в едно такова състояние, след като имах конфликт с една сестра, която изобщо не беше права и се чудех защо Учителят я още търпи тук на Изгрева. Решавам, че това може да стори само Учителя и отивам при него с едно вътрешно изискване, незнам от къде дошло в мен, но имах изискване Учителят да озапти тази сестра. Знаете ли какво означава да се озапти кон и да се озапти конски впряг? Обикновено на конете се слагаше юзда и при един вироглав и буен кон ездачът се качваше, за да го обязди и този кон, след като рипа, скача и хвърля чифтета накрая ездачът го озаптява, така че този кон вече може да бъде полезен на стопанина. И така аз съм пред Учителя и му казвам: „Учителю, трябва да озаптите тази сестра". Той мълчи.
към текста >>

63. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Затова, когато говорим на някой човек ще чакаме Бог да създаде такива условия, щото онзи индивид, на който говорим да разбере, че действително ние сме на правата страна.
" Представете си, че аз говоря на един човек, който не вярва и който казва: „Трябва ядене и пиене". Минава той през някой счупен мост и аз го предупреждавам, но той минава и пада долу при онези, които мислят като него. Аз виждам това, протягам ръка и го изваждам. Тогава той няма ли да повярва на това, което аз му говоря? Ще вярва, защото вече има опитност. Затова, когато говорим на някой човек ще чакаме Бог да създаде такива условия, щото онзи индивид, на който говорим да разбере, че действително ние сме на правата страна. Има въпроси, които човек има да разрешава. Егоизмът е пол, полово отношение, два фокуса, при които всеки тегли към себе си. Амбиция трябва да има човек, за да работи: амбиция или към себе си, или към Бога. То е само едно движение. Има неща неизбежни.
към текста >>

64. 72. ГОНЕНИЯ

Права си.
Няма нито един, който да е достоен за моята любов. Любовта се изразява най-напред в дела, че после иде другото. Това, което гледате, това са материални отношения. Ти още гледаш, но не виждаш. Ти си станала положителна, с положително електричество и искаш от мен да бъда отрицателно зареден. Права си. Блага дума е: „Учи, аз ще ти помагам". Ти си по-силна от животинските състояния и трябва да ги владееш. Божествено е да се ползва човек само от това, което се дава в беседите и Школите ми. Тези, които много дигат шум още не са най-добрите ученици. Има по-добри, които работят мълчаливо и си разрешават сами задачите."
към текста >>

65. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

По онези години отивах при Учителя с едно мое оплакване, че все се предпочитат другите, зачитат се други мнения, а мен ме неглежират, отхвърлят ме и не ми зачитат мнението, макар че съм права и накрая излиза моето мнение почти винаги за вярно и за правилно.
Сега други го държаха цели тридесет години и какво издържаха те си знаят, пък и ние знаем - пълен провал по всички линии. Навремето аз мълчах и се смирих пред Божественото отвътре и отвън, а сега също се смирявах пред Божественото отвън, а отвътре казвах урока, който си бях научила за цели дванадесет часа и бях изпитана тридесет пъти. Ето така изнесох голяма борба върху плещите си и не съжалявам. Но никой не виждаше това и никой не ми призна този товар, който аз носех. С това ме огорчаваха понякога погледнато по човешки. По онези години отивах при Учителя с едно мое оплакване, че все се предпочитат другите, зачитат се други мнения, а мен ме неглежират, отхвърлят ме и не ми зачитат мнението, макар че съм права и накрая излиза моето мнение почти винаги за вярно и за правилно. И накрая когато видят, че са сбъркали не искат да си припомнят моето мнение. Учителят ме изгледа строго, вдигна дясната си ръка и ме посочи с пръст: „Ти си взела твоето и остави чуждите да се радват на онова, което им се дава през деня". Аз се възпрях, погледнах Учителя, а той рече: „Иди си и мисли на това, което ти рекох". Аз си отидох. Значи аз съм взела своето си, онова за което бях дошла при Учителя.
към текста >>

66. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Любовта на Учителя повдигаше, освобождаваше човека от всичките унижения на света, той се чувствуваше истински човек със свобода и с права да изнася тази свобода на духа.
А когато Божественият Дух се изяви като принцип то той се явява като Учител на човечеството. Затова той веднъж каза: „Аз не съм дошъл на земята да съдя човечеството, но да помагам на нуждаещите се". Имаше моменти когато той вършеше велика и незнайна работа от голям мащаб за човечеството. В такива случаи той се уединяваше, никого не приемаше, защото изнасяше голямо страдание и минаваше през мъчението на земята. След като си свършваше работата и след като излезеше от такова състояние Учителят се явяваше пред нас с голяма светлина и вдъхновение, усмихнат и лъчезарен. Любовта на Учителя повдигаше, освобождаваше човека от всичките унижения на света, той се чувствуваше истински човек със свобода и с права да изнася тази свобода на духа. Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения свят той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен. Над всички хора даже и над твоя възлюбен на земята седи Бог. Ето защо високият идеал, истинският възлюбен на човека това е Бог и Учителят, който ни води по най-верният път към Бога. Защото последният извод от земният живот е, че човек в края остава сам с Бога от когото черпи всички сили и блага на живота и остава сам със своя Учител. Любов Светлина и Сила човек може да получи само от присъствието на Божествения Дух в него.
към текста >>

67. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година.
Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата нива, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри. Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове. Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина. Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство. Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му.
към текста >>

68. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Те са на правата страна".
В стаята му на масичката непрекъснато е стоял портрета на Учителя. Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах". Докато той лежи и е в болницата Райна снове насам и натам, а това са военни години. Преди да замине за Германия Учителят веднъж на Изгрева й казал: Комунистите имат право. Правото е на тяхна страна. Те са на правата страна". Като отишла там тя без да иска вижда руски пленници жени, които ги прекарвали под строй. Тя се приближавала и пъхала в ръцете им по някой комат хляб. Така че това е била помощта на Учителя чрез нея към пленените рускини. А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка. Той послушал.
към текста >>

69. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Но се държат за него - тук си права".
А тресавището бях аз. Та се дойде до невъзможното положение - непрекъснато чувах, че те искат само благополучието на Борис и затова е необходимо, че за да се спаси от тресавището трябваше да бъда отстранена самата аз. Стигна се до финала - или те, или аз. Тогава аз отивам при Учителя и казвам: „Учителю, роднините и рода на Борис много го обичат и много държат на него". Той се усмихва: „Много се лъжеш ако смяташ, че го обичат. Но се държат за него - тук си права". Излезнах си замислена, че после осмислена и накрая много озадачена. Ами сега това е ново положение. Какво означава всичко това? Значи корйстолю-бие на рода и то с каква цел? И те се държат за него и с каква цел?
към текста >>

70. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

" Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила чистотата на тенджерата избърсана с пясък и вода.
Аз като я видях -настръхнах. Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята. Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук? " Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила чистотата на тенджерата избърсана с пясък и вода. До чистотата е много трудно да се добере човек. Трудно е да се добере до външната чистота, а още по-трудно да се добере до вътрешната чистота в себе си, за да може да протече в него живота на светлината. Само живота на Светлината изявява присъствието на Духът Божий. По-късно Цанка и Люба Славянска се сдушиха и подеха борба срещу мен по всички линии и фронтове. Дотогава аз все пак приказвах с тях, поздравявах ги, но когато всичко стана нетърпимо и не издържах вече аз отидох при Учителя и му казах, че съм решила да се оттегля от тях и от техния път и да стоя настрана.
към текста >>

71. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Проверете и вие това - отидете там и си записвайте всички мисли и чувства, които ще преминат през вас и ще видите, че съм права.
Цялото Братство се е разположило на палатки. Обикновено след 11 часа, след като се изиграе Паневритмията приятелите бяха свободни и правеха разходки до близките местности и езера. А тук имаше какво да се види и не само да се види, но това беше такова неземно преживяване като всяка местност бе създадена по свой начин от природният ваятел, че в нея можеха да се намерят специфични за нея излъчвания, които те свързваха с един друг възвишен свят. Така една група бяхме отишли на Калинините езера и там имахме едно необикновено присъствие на една сантиментална душевност. Усещахме едни трептения във въздуха и в гледката, която те кара да преживяваш нещо интимно, свързано с дълбоки чувства на сърцето и неосъществени мечти. Проверете и вие това - отидете там и си записвайте всички мисли и чувства, които ще преминат през вас и ще видите, че съм права. На следващата сутрин разказахме на всички, включително и на Учителя, че си заслужава да се отиде там. Той се съгласи и всички след Паневритмия се запътихме към Калинините езера. Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва. Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси. При една такава неприятна случка тя полетява от скалата надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за скалата и цялата охлузена се бе върнала в лагера.
към текста >>

72. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец на разстояние 10 м един от друг.
Тогава разбрахме от къде идваше онова благоговение на Янко пред Учителя. Другият случай е още по-приказен. Като чудо от приказка. Играехме Паневритмия на поляната до езерото „Бъбрека". Паневритмията завърши и всички заобиколихме Учителя да му целуваме ръка, така както правехме винаги. Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец на разстояние 10 м един от друг. Не мърдат, не шават, а само въртят опашки. Съобщават на Учителя. Всички гледат и се чудят на тази гледка. Всички знаеха, че Янко пуща конете на паша и те свободно се разхождаха. Когато трябваше да ги събере, той се качваше на един кон, който оставяше вързан на лагера за едно въже достатъчно дълго, за да пасе свободно.
към текста >>

73. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК Латвийската група пристигна на Изгрева, беше подслонена, нахранена и приета.
174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК Латвийската група пристигна на Изгрева, беше подслонена, нахранена и приета. Всички бяхме с повдигнато настроение. Латвийците бяха доволни от радушния прием оказан им от Учителя, а ние също бяхме поласкани от мисълта, че ето Учението на Учителя излезе от България, навлезе в Латвия и оттам ще отиде в Русия. Ще залее Русия и после идва наред и цялото славянство. Да, като че ли в наше време ще се сбъднат всички пророчески слова на Учителя. Тогава така виждахме нещата.
към текста >>

Ха, така ви искам, да се застъпите за правата си!
Като чух отговора аз цялата настръхнах. Вие виждали ли сте как квачка разперва с криле и настръхва пазейки пиленцата си? Нещо такова изпитах и аз. И таман да кажа нещо по повод своеволието на Савка и да му кажа всичко, което ми беше минало през главата, то той се взря в мене и схвана за миг всичко. Учителят протегна ръка, направи замах с една голяма амплитуда, като че отместваше някаква канара пред себе си и каза: „Ха, така! Ха, така ви искам, да се застъпите за правата си! " Аз се огледах, канарата бе отместена от въздуха, от Изгрева и пред мен стоеше Учителят когото познавах. На следващата беседа в Младежкия окултен клас латвийците не присъствуваха. Учителят беше направил забележка на Савка. Следващата неделя те присъствуваха на неделната беседа, но бяха вече размесени с нашите. Аз не обичах и не търпях Савка да се разпорежда без да пита Учителя, защото винаги създаваше бърканици и създаваше условия за образуване на група от привилигировани и най-изтъкнати братя и сестри.
към текста >>

74. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Но тя си беше права, за нея той беше Петър, нейният рожден брат, който е отглеждала като малък и толкоз.
Роднините се успокояваха и приемаха това като грижа към техния брат Петър. За тях беше рожден брат, а за нас беше Всемировият Учител. В Учението му влезе само една от неговите племенници. Рождената му сестра, а.за нас баба Мария често идваше на Изгрева, престояваше с месеци понеже й беше приятно тук и имаше с кого да си бъбре, приказва, пък и нашите приятели я обгръщаха с внимание и грижа. Но тя се обръщаше към Учителя с думите „Петре", а за нас това беше толкова смешно, че се забавлявахме с това нейно обръщение. Но тя си беше права, за нея той беше Петър, нейният рожден брат, който е отглеждала като малък и толкоз. За нея той не беше Учителят. Веднъж аз бях свидетел как тя отива при Учителя да му иска кафе. „Петре, имаш ли кафе да ми дадеш та да си сваря и пийна и после да си погледаме на кафе? " Учителят отговори: „Нямам". А всички знаехме, че в шкафа на Учителя имаше смляно кафе.
към текста >>

75. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята.
Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя. Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята. Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов. Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо.
към текста >>

76. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Учителят го погледна и отсече: „Сестра, права си, омърсил се е, понеже се е мърлял, мърлял с овцете там".
Със себе си бе донесъл полски влияния по женска линия. Беше много тънък по женската част и му бяха слаби ангелите. Имаше такава слабост, обичаше флиртовете и интересните връзки за духовно приобщаване, облагородяване и общение, както той се изразяваше пред нас. Ето аз съм застанала пред Учителя и Методий минава покрай нас. „Учителю, ама Методий много се е омърсил там в Полша както наблюдавам". Учителят го погледна и отсече: „Сестра, права си, омърсил се е, понеже се е мърлял, мърлял с овцете там". А когато един селянин у нас пуска овена си при овцете есенно време, за да се оплодят, израза се нарича „Мърли се тази овца, мърли се онази овца". Та от моят израз „омърсил се", излезна „мърлил се е". Беше много смешно и много забавно от страни, но беше хем вярно, хем трагикомично. А пък Учителят е майстор да каже онази дума, която трябва точно на място. По един такъв повод Учителят каза: „Аз говорих на Методи.
към текста >>

77. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Тя не е права мисъл.
Всеки, който страда той вече е намислил да оправи света. На гладния можеш да кажеш, че Господ е промислил, обаче той иска хляб. Занесе му хляб. Казвате: Бог ще промисли. Този израз: „Бог ще промисли" е вече от вън. Тя не е права мисъл. Човек мисли, че като му изядат хляба ще остане гладен, а той не знае, че като му изядат хляба, този хляб повече се увеличава. Ако изядат вашия хляб, за вас ще останат 12 коша пълни. Сега някой казват: да опитаме това, за да го повярваме. Вярно е, че човешките работи трябва да ги опитваме, за да повярваме в тях, а пък Божествените трябва да повярваме, за да ги опитаме. Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме.
към текста >>

78. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

" Той ми отговори: „Ти си права, тъй е.
„Защо, Учителю? " „Така", беше отговора му. Изминаха много години докато науча закона, че човек получава толкова, колкото му е необходимо. Да, това е Божественото разрешение, но човешкото решение предполага точно обратното. Отивам веднъж при Учителя и го питам: „Какво съм аз по-лоша от Савка и Паша, че съм поставена на последно място? " Той ми отговори: „Ти си права, тъй е. Не седиш по-долу от Савка и Паша, а напротив - стоиш по-високо от тях, но временно местата ви са разменени за твое и за тяхно добро". Аз седях пред Учителя с настроение покорно и почти не бях забелязала, че хранех у себе си мисълта и настроението, което имах в себе си, че Учителят цени повече и обича повече както Паша така и Савка и някои други. Той схвана това и почувствувах, че някаква болка отекна у него. Почувствувах, че вътрешно ми каза: „Ти пак мислиш така". Но външно започна да обяснява от какво зависят отношенията му към нас трите.
към текста >>

79. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Напиши си на едно листче всички въпроси и ми ги задай." „Аз искам да ви попитам, но не се решавам, чувствам, че нямам условия да ви ги кажа." „Права си.
Това ме накара да се замисля и много по-късно успях да разбера какво означава всичко това. Трябваше сама да си решавам задачите. А това изказване за учениците от по-долния клас бе направено предвид Паша и Савка. Вървим с Учителя и той ми говори: „Ти трябва да се освободиш от някои отрицателни мисли". „Учителю, аз сама виждам, че ги имам и това ме смущава." „Ние ще поговорим върху тях конкретно и ще ти ги разясня. Напиши си на едно листче всички въпроси и ми ги задай." „Аз искам да ви попитам, но не се решавам, чувствам, че нямам условия да ви ги кажа." „Права си. Всичко не може да се говори пред всекиго и за всяко нещо, което трябва да се изнесе е необходимо време и специални условия, но пред Учителя и пред Бога човек когато говори истината Бог определя времето и дава условия на ученика да направи връзка с него." „Всеки, който иде при теб Бог го е пратил да ти даде нещо Божествено, но ти като съмняваш в него спираш Божественото да се проявява. И Паша, и Савка, и те си имат своите мъчнотии, които разрешават." „Да, но, Учителю, разликата е там, че те ги разрешават при по-благоприятни условия, а аз не, при мен е точно обратното." „Това е вярно, на ученика от по-горния клас му се дават по-трудни задачи за разрешаване. Така ако вървиш и учиш аз вярвам, че ти ще оздравееш и ще се справиш с твоето състояние и ще можеше да свириш и учиш. Според мен ти вече си здрава и няма повече какво да се връщаш към старите форми, това е една епоха, която е вече преминала. Всеки един от вас тук на Изгрева преповтаря старите форми и старите епохи от където идва.
към текста >>

Така в Търново на един от съборите във връзка с някакво недоразумение аз се обръщам към Учителя да го разреши, защото аз съм на правата страна, а онези там го правят от лична амбиция, а той ме изслушва и ми казва: „Ще те гонят, а ти ще правиш добро докато Злото се умори и докато накрая кажат: „Тя е наистина добра".
Всеки един от вас тук на Изгрева преповтаря старите форми и старите епохи от където идва. Въпроса е този дали той ще премине това за една година, за десет години или за един месец. Ти ги преминаваш за един месец и затова при теб движението е по-трудно, движеше се по-интензивно и съответно страданията и мъчнотиите са по-големи. Но пък награда ще дойде по-бърже. Наградата от решението на задачата." Да беше дошло време всеки сам да се справя със своите си задачи. Така в Търново на един от съборите във връзка с някакво недоразумение аз се обръщам към Учителя да го разреши, защото аз съм на правата страна, а онези там го правят от лична амбиция, а той ме изслушва и ми казва: „Ще те гонят, а ти ще правиш добро докато Злото се умори и докато накрая кажат: „Тя е наистина добра". Аз стоя разтреперана от пътя, който ми предстоеше и питам: „Ама, Учителю, такъв ли е пътят на ученика? " „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам рамене, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил. Бях вече предупредена, че съм направила много връзки от миналото и правилно трябваше да ги разрешавам в този живот. А кое бе правилното и кое бе неправилното в това бе същината на въпроса, а той бе да оцелея и да оживея. Веднъж на Рила бяхме се събрали около огъня привечер.
към текста >>

80. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

Та аз бях права и това, което му казах беше вярно, но защо ли ме сгълча да мирувам, да мълча, та никой да не ме чуе.
Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата. Учителят беше си вдигнал пръста и искаше да изрече точно това: да спреш, да мълчиш, да не правиш бели и никой да не те чуе. Това беше точният превод на неговият жест с пръста. Аз замълчах, свих си опашката, подвих си я и си тръгнах. Вървя и размишлявам. Та аз бях права и това, което му казах беше вярно, но защо ли ме сгълча да мирувам, да мълча, та никой да не ме чуе. Та аз исках правда от негова страна и ето по какъв начин той ми раздаде правдата. Вървя и си мисля ами тази правда бе само за мен, но нали правдата е и за всички, къде отива техния дял на Паша и на Савка от тази обща правда? Вървя и си казвам, че за мен бе важно, че аз получих тази правда, а пък за тях двете - те да му берат грижата. Аз да изпълня онова, което Учителят ми каза за мен днес това е най-важното. Минаха няколко дни.
към текста >>

81. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Той разви трескава дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи.
Минаха години, Славянски искаше да отиде в Америка и да издава неиздадените беседи непосредствено след заминаването на Учителя, когато се промени старата епоха и дойде новата. Той искаше да ходи в Америка, защото си беше чист американски дух и който нямаше нищо общо с каузата на българския народ както и с каузата на Учителя, Школата и Словото на Учителя. Ние бяхме го видели, защото бяхме негови съвременници, а пък Учителя го провери няколко пъти и той се провали и не издържа на изпитите. Един път се провали с Неделчо, когато реши да търси печалба от отпечатаните беседи на Учителя. Втория път се провали с нас, когато постъпи много нечестно, за което Учителят ме предупреди да се пазя от него, защото е опасен човек. Той разви трескава дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи. Искаше да му се даде официално разрешение, да му се подпомогне с пари и да се изпрати там по живо и по здраво. Тогава беше още възможно да се пътува свободно понеже имаше икономическа емиграция, която официално заминаваше за Америка с американски паспорти и с разрешение от властите. Значи неговият път бе свободен, а що се отнася за пари тогава Братството имаше още пари и можеха да му ги дадат, а той щеше да отиде там и да ги похарчи. Ако бяха му ги дали той щеше да замине и след това тук Братството нямаше да има пари, с които да печати. А с тези пари те отпечатаха от 1945 до 1950 г.
към текста >>

82. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всеки търси само правата.
Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, когато отрицателната - отрицателен резултат." „От вас изисквам едно нещо: У моите ученици тук в България липсва почитание. Вие сте крайно груби, всички сте крайно груби. Едва ли ще намеря няколко души, които да са нежни. Много груби сте. Една Истина ви казвам. Всеки търси само правата. И всеки от вас търси първото място, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакайте малко! " Първото място е за онези, които се жертвуват, второто място е за тези, които уповават, а третото място е за тези, които имат надежда, които са радостни." „И ако вие не изпълните закона на Любовта, нямам нищо общо с вас. И няма да ви срещна и втори път. С вас няма да се занимавам, разберете. А други ще се занимават с вас.
към текста >>

83. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Той разви трескава дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи.
Минаха години, Славянски искаше да отиде в Америка и да издава не издадените беседи непосредствено след заминаването на Учителя, когато се промени старата епоха и дойде новата. Той искаше да ходи в Америка, защото си беше чист американски дух и който нямаше нищо общо с каузата на българския народ както и с каузата на Учителя, Школата и Словото на Учителя. Ние бяхме го видели, защото бяхме негови съвременници, а пък Учителя го провери няколко пъти и той се провали и не издържа на изпитите. Един път се провали с Неделчо, когато реши да търси печалба от отпечатаните беседи на Учителя. Втория път се провали с нас, когато постъпи много нечестно, за което Учителят ме предупреди да се пазя от него, защото е опасен човек. Той разви трескава дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи. Искаше да му се даде официално разрешение, да му се подпомогне с пари и да се изпрати там по живо и по здраво. Тогава беше още възможно да се пътува свободно понеже имаше икономическа емиграция, която официално заминаваше за Америка с американски паспорти и с разрешение от властите. Значи неговият път бе свободен, а що се отнася за пари тогава Братството имаше още пари и можеха да му ги дадат, а той щеше да отиде там и да ги похарчи. Ако бяха му ги дали той щеше да замине и след това тук Братството нямаше да има пари, с които да печати. А с тези пари те отпечатаха от 1945 до 1950 г.
към текста >>

84. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всеки търси само правата.
Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, когато отрицателната - отрицателен резултат." „От вас изисквам едно нещо: У моите ученици тук в България липсва почитание. Вие сте крайно груби, всички сте крайно груби. Едва ли ще намеря няколко души, които да са нежни. Много груби сте. Една Истина ви казвам. Всеки търси само правата. И всеки от вас търси първото място, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакайте малко! " Първото място е за онези, които се жертвуват, второто място е за тези, които уповават, а третото място е за тези, които имат надежда, които са радостни." „И ако вие не изпълните закона на Любовта, нямам нищо общо с вас. И няма да ви срещна и втори път. С вас няма да се занимавам, разберете. А други ще се занимават с вас.
към текста >>

85. 43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША

Един ден ме викат в управата и по-големите и важни братя ми възлагат една задача: Да отида в София при г-н Дънов и да Му разкажа за нашия почин да основем комуна и да искам известна сума - помощ.-„Той има пари и вярваме, че ще даде".
43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША Една сестра от провинцията разказва: „В ранната ми младост бях запалена Толстоистка. При образуване на комуната в Мечкюр - Прослав-Пловдивско, аз бях една от основателите, най-младата. Един ден ме викат в управата и по-големите и важни братя ми възлагат една задача: Да отида в София при г-н Дънов и да Му разкажа за нашия почин да основем комуна и да искам известна сума - помощ.-„Той има пари и вярваме, че ще даде". Аз тръгнах веднага. За Учителя нищо не бях чувала до тогава и те нищо повече не ми казаха от това. Пристигнах на Изгрева. Той беше току-що създаден. Тук малка бяла къщичка, спретната, приветлива, салонът бял и чист като лебед.
към текста >>

86. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

И когато влязох пак, застанах права зад брат Борис Николов.
Плачеха всички. Този салон, който беше изграден с радост и песен, стените на който бяха пропити с толкова песни и Слова, се проникнаха сега от толкова скръб. Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади. Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах права зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач, хлипане. Кой е? От де иде този плач? Гледам пред мене той, раменете му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете. Разплаках се отново и аз, без да се съдя вече, че върша нещо, което не е позволено.
към текста >>

87. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Нима сме толкова големи престъпници, за гдето искаме по-човешки права, за гдето искаме повече хляб за народа?
Вечерта настъпва. Мрак изпълва вагоните, а ние притаили дъх, все чакаме, чакаме готвената ни Вартоломеева нощ. Навън става все по-тъмно, все по-зловещо бучи морето, все повече и повече се обтягат нервите, а ние чакаме, чакаме... О, Господи! Докога ще продължи това? Докога това работническо тегло? Нима сме толкова големи престъпници, за гдето искаме по-човешки права, за гдето искаме повече хляб за народа? За това ли са ни затворили в тия вагони, като зверове, че искаме и ние като творим материалните блага да се ползуваме по-справедливо от тях? В такова трескаво състояние прекарахме нощта. Последва затишие. Разпитите продължаваха и то с единствената цел всеки обвинен да подпише изготвените му показания. Всичко вече е ясно.
към текста >>

88. 21. ПОМНЕТЕ, ЧЕ КОГАТО СТЕ В МОЛИТВА...

Мария Райчева

Ако не исках да издам страха си, трябваше да не отклоня правата посока на хода си и да мина точно до него, а ако почнех да бягам назад той щеше да ме стигне за две минути.
Беше съвсем светло, но по пътя нямаше никакви хора. Като наближавах същата тази широка напречна алея при телевизията, видях един човек, който вървеше по нея, пресичайки шосето, по което вървях аз. Той беше още далеч и щеше да отмине много преди аз да достигна пресечката. Обаче, той като ме видя, вместо да продължи пътя си, обърна се към мене, спря се и почна да чака. От града долу при моста до тука не бях срещнала нито кола, нито човек, а и напред до където стигаше погледът, нямаше жива душа. Ако не исках да издам страха си, трябваше да не отклоня правата посока на хода си и да мина точно до него, а ако почнех да бягам назад той щеше да ме стигне за две минути. Не ми оставаше нищо друго, освен да продължа пътя си с молитва. Започнах 91.псалм. Той не мърдаше от мястото. Колкото се приближавах към него, страхът ми се увеличаваше. Когато се изравнихме, той тръгна рамо до рамо с мен, без да продума.
към текста >>

89. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Болките се появяваха, когато бивах права или седнала.
Обаче след време и в моя стомах се появи една тежест, която скоро се превръщаше в болки придружавани често с повръщане. Болката се уталожваше само нощем при легнало състояние и то след заспиването. Сутрин се събуждах без болки, но само няколко минути след ставането тежестта в стомаха наново се появяваше и пак се превръщаше в болки и повръщания. Всички се уталожваше само когато легна. Обаче работата ми изискваше да бъда вън от къщи през по-голямата част от деня. Болките се появяваха, когато бивах права или седнала. Сега бяха по-силни. Започнах да повръщам и през време на работата си в Института където преподавах, а даже и на улицата. По това време вече познавах достатъчно Учителя и знаех с положителност, че Той може да ме излекува в един миг, но Той си беше вече заминал и беше погребан на Изгрева под лозичката. Видях се принудена да потърся лекарска помощ. Започнах лечението си при най-известния тогава лекар-интернист професор.
към текста >>

90. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

" С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не.
", веднага извади от портфейла си парите и ги брои на човека, който благодари и си излезе. Постъпката на тати ме трогна до сълзи. Образът на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат. Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа! " С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето! " Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати. И тъй към септември 1919 г. аз приех вегетарианството и окончателно се приобщих към Учението на Учителя.
към текста >>

91. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им.
Първият въпрос беше относно възпитанието на децата, на който Учителят отговори с няколко думи напълно изчерпателно. Вторият въпрос бе за революцията като социална необходимост, сваляне на господствуващата класа на експлоататорите и издигане на класата на потиснатите - класата на пролетариата. Учителят посочи едно черешово дърво и заговори: „Ето, вижте това дърво. То представлява един колектив, една държава: големи клоне, по-малки клоне, клончета, листа, цветове - това са поданиците на тази държава. Но появява се слаб ветрец. Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им. Но вятърът се засилва. Започват по-големите клони да се бият помежду си и да се обвиняват един друг. Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво. Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н.
към текста >>

92. 29. НА КОНЦЕРТ

Петър Камбуров

Измерваше с око, за да се получи идеално права линия.
29. НА КОНЦЕРТ 1928 година. През пролетта на 1928 година бях в София. По това време се устройваше Изгрева. Моята задача бе да направя ограда от бодлив тел на южната страна на поляната, дето се играеше Паневритмията, от чешмата със символите до квартирата на брат Боев. Изкопах дупките, обелих и обгорих коловете и когато почнах да ги поставям в дупките и затягам с камъни, Учителят беше през всичкото време и наблюдаваше работата. Измерваше с око, за да се получи идеално права линия. От време на време казваше за някой кол да се понаклони малко нагоре или надолу. Така под ръководството на Учителя оградата стана идеално права. След няколко дни реших да си отпътувам за Арбанаси. Предстоеше да отпътувам и за Нова Загора, дето в печатницата на чичо ми Слави Камбуров под ръководството на сестра Паша щяха да се печатат беседи от 11 и 12 серии. В това време из София бяха налепени грамадни афиши: „Сензация на деня!
към текста >>

Така под ръководството на Учителя оградата стана идеално права.
По това време се устройваше Изгрева. Моята задача бе да направя ограда от бодлив тел на южната страна на поляната, дето се играеше Паневритмията, от чешмата със символите до квартирата на брат Боев. Изкопах дупките, обелих и обгорих коловете и когато почнах да ги поставям в дупките и затягам с камъни, Учителят беше през всичкото време и наблюдаваше работата. Измерваше с око, за да се получи идеално права линия. От време на време казваше за някой кол да се понаклони малко нагоре или надолу. Така под ръководството на Учителя оградата стана идеално права. След няколко дни реших да си отпътувам за Арбанаси. Предстоеше да отпътувам и за Нова Загора, дето в печатницата на чичо ми Слави Камбуров под ръководството на сестра Паша щяха да се печатат беседи от 11 и 12 серии. В това време из София бяха налепени грамадни афиши: „Сензация на деня! ", „Музикално чудо! " „Кубелик залязва, Пшихода изгрява!
към текста >>

93. 4. ИНТУИТИВНОТО НАЧАЛО

И така, когато Учителката поглеждаше в тефтерчето си и се чудеше кого да извика на урок, при мене телефонния звънец звънеше, аз ставах права от чина, на който седях, а в ушите ми долитаха думите на Учителката, която произнасяше моето име, за да бъда изпитана.
По-късно го опознах и му се доверявах. Но в началото бе трудно и опасно. Обикновено то се изразяваше в най-различни форми. Като ученичка аз знаех кога точно ще бъда изпитана на дъската, по кой предмет и какви въпроси ще ми бъдат зададени. Аз разбира се заучавах предварително всичко много добре. И така, когато Учителката поглеждаше в тефтерчето си и се чудеше кого да извика на урок, при мене телефонния звънец звънеше, аз ставах права от чина, на който седях, а в ушите ми долитаха думите на Учителката, която произнасяше моето име, за да бъда изпитана. Но аз бях станала секунда преди това от чина си и бях вече готова. Това много забавляваше съученичките ми. А и мен също. Учителката така и не разбра какво става в този момент. Това качество оцених по-късно с някои други неща в живота ми.
към текста >>

94. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Аз стоях права до масата, до моят празен стол, който никой не зае тая вечер, не седнах и аз върху него, защото имах чувството, че Учителят е на гости при мен.
Разбрах съдържанието на бележката, която бе дадена за Люба и започнах да й помагам. Тя нямаше нищо - нито чайник, нито столове, нито чай, нито захар. Аз се разтичах, събрах от съседните бараки столове и в мен прозвуча същия глас: „Питата кашкавал от мандрата на Бузлуджа е за този случай". Чаят бе готов, аз носех от Габрово чай, захар, курабии и сладкиши и сервирахме на масата. След обичайната молитва всички пият чай, хапват си от курабиите, сладкишите, които бях правила в Габрово и посягаха към парченцата кашкавал. Аз стоях права до масата, до моят празен стол, който никой не зае тая вечер, не седнах и аз върху него, защото имах чувството, че Учителят е на гости при мен. След малко виждам, за моя голяма изненада, че Учителят яде само от питката кашкавал и с усмивка ме поглежда. Протегне с ръка, вземе си парченце от кашкавала и ме погледне, после се усмихне и така с усмивка го хапне. И това прави така всеки път, когато хапва от кашкавала. Разбрах окончателно, че Учителят беше дошъл на гости на мен. Така Великият Учител разреши тази задача.
към текста >>

95. 21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА

Бях подложена на невероятна разправа, разкъсваха ме на хиляди парчета, само и само да бъда унищожена.
Постепенно започнах да се възстановявам след всеки излет в планината, но не можех да понасям шум и присъствието на много хора. Бях станала много чувствителна и приемах техните дисхармонични състояния. Не можех да ги трансформирам в себе си и да ги изхвърлям. В следващите години още повече се свързах с планината и продължавах да излизам по височините. Високата планина ме спаси и чрез нея се свързах със силите, които минаваха през нея и те ми даваха сила да издържа долу в града, когато се потапях в дъното на ада, там където ми беше определено от съдбата да пребивавам. Бях подложена на невероятна разправа, разкъсваха ме на хиляди парчета, само и само да бъда унищожена. Опитваха се да ме ограбват и да присвоят онова, което бях изработила в себе си през дните, когато работех върху Словото на Учителя. Излизах отново горе на планината и се завръщах~заредена със сила. Моят път продължаваше.
към текста >>

96. 25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО

Отидох в читалището и какво да видя, бяха се събрали всички на някакво съвещание, че освен управата на читалището, имаше още 10-15 човека, които бяха нещо като настоятелство на читалището.
Учителят дойде отново в Габрово, отседна у нас, държа ни една беседа, пяхме песни и прекарахме доволни и щастливи, че Изгревът от София бе се преселил за един-два дни и в Габрово. Всички приятели бяхме в едно възвишено усещане за присъствието на Духа Господен. Дори когато Учителят бе у дома аз направих нови постъпки пред ръководството на читалището за отпускане на читалищния салон за беседа на Учителя. Смятах, че присъствието на Учителя ще помогне да получа салона. Но искам да призная, че аз това реших да го направя самоволно, без да се допитам до Него. Отидох в читалището и какво да видя, бяха се събрали всички на някакво съвещание, че освен управата на читалището, имаше още 10-15 човека, които бяха нещо като настоятелство на читалището. Влезнах и най-официално пред всички поднесох молбата си и казах причината, защо искам да наема салона. Отказаха ми. „Не разбирам защо ми се отказва." Обръщам се към мнозинството. А оттам дойде следният отговор: „Вие не разбрахте ли най-сетне, че тук в читалището и в града няма място за г-н Дънов." Аз се изненадах и без да искам им изстрелях отговора. Той дойде внезапно у мен и аз го изговорих без да се усетя и без да съзнавам, че това изчезна от моята уста: „Напротив, в този град има място за г-н Дънов и в този салон има място.
към текста >>

97. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Златка Георгиева (Вачева)

Ще придобиеш права за салон и за събиране.
Пенка Николова и на всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Телеграма Бърза - Цанка Екимова - София Регистрирай се непременно. Няма да споменаваш имената на членовете. Нареждането е от Комитета на вероизповеданието. Ще придобиеш права за салон и за събиране. Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул. „Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю Председател, Моля въз основа на чл. 16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души. Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул.
към текста >>

Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл.
Също и от Методи. С братски поздрав: Б. Боев Пожелавам ви всичко хубаво и светло! 18.ХII.1924 г. Писмо от Савка Керемидчиева Сестра Цанка, Живота на ученика седи в едно непрекъснато право разбиране на нещата, които се случват около него. Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл. И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл. Нам лежи задачата да покажем на света, че ние сме хора, които носим душа. И казва Учителят ни: „Любовта не може да се прояви без душа. А законът на Любовта е закон на Послушание". Тогава не можем ли и ние, малките на земята, да проявим Любовта?
към текста >>

И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл.
С братски поздрав: Б. Боев Пожелавам ви всичко хубаво и светло! 18.ХII.1924 г. Писмо от Савка Керемидчиева Сестра Цанка, Живота на ученика седи в едно непрекъснато право разбиране на нещата, които се случват около него. Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл. И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл. Нам лежи задачата да покажем на света, че ние сме хора, които носим душа. И казва Учителят ни: „Любовта не може да се прояви без душа. А законът на Любовта е закон на Послушание". Тогава не можем ли и ние, малките на земята, да проявим Любовта? Можем. Но трябва да слушаме Учителя, който ни носи Светлината към Бога и да служим на Бога.
към текста >>

Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда.
„Зелен синур" № 18 кв. „Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1.
към текста >>

Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права.
„Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1. Борис Николов Дойнов е осъден от Соф. гр.
към текста >>

Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3.
Борис Николов Дойнов е осъден от Соф. гр. съд по Н.О.Х. дело № 4/1959 г. с присъда № 31 - VII от 19 май 1959 г., потвърдена от Върховния съд на HP България с присъда № 851 от 21.I.1960 година, както следва: 1. Осъден на 12 години затвор; 2. Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3. Осъден на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева сегашни пари, злоупотреба - обсебил на бялото Братство - дъновисти. 4. Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени вреди и загуби на Бялото Братство - дъновисти; 5. Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6. Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл. 29 от Закона за изповеданията. 2.
към текста >>

Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3.
Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6. Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл. 29 от Закона за изповеданията. 2. Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2. Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4. Осъден на конфискация 1/2 от цялото му имущество в полза на държавата; 5. Осъден да заплати глоба 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на държавното съкровище. 3. Освен горните присъди съдът присъди и начет на верска общност „Бяло Братство" - дъновисти. Неплатени разни данъци, сегашни пари 572 000 (петстотин седемдесет и две хиляди) лева в полза на държавното съкровище - установен от ревизията на държавния контрол, поради непризнаването - неизпълнението на социалистическите закони.
към текста >>

са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме духовно и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова.
Заявиха ни, че се признава старото ръководство: т. е. четиримата от Братския съвет: бр. Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X. Симеонов и Никола Антов Вълчев, а така и вие ръководителите на провинциалните братства се признавате редовни, нови избори не се признават, не само на нас, но и на всички верски общности и секти в България. Така че няма на къде да философствуваме: сръдни, омрази, лъжи, демагогствувания и пр. са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме духовно и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова. С обединението ще получим и опрощението, защото ние не сме разтурени, но наказани, работи за обединение и ще излезем от тази нелегалност и всичко ще се уреди. А като си дойде Борис, вратата аз ще му отворя да се заеме председателското място. С другарски и братски почит: Никола Антов
към текста >>

98. 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

Златка Георгиева (Вачева)

Помня, че имаше едно сандъче в кухнята, на което аз заставах права и от него наблюдавах майка ми като готви.
Когато Учителят ги опита, той каза на сестрите, които бяха от антуража Му: „Идете при русенката да ви научи как да готвите". Или най-малкото да направите такива кюфтета от гъби, за което се иска не само изкуство, но и да можеш, а майка ми готвеше прекрасно. Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на баба си Друмка, моят зет, може би от уважение казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на баба си, ами ти си ги научила така да готвят". Но аз считам, че не мога да се сравня с нея. В нашия дом в Русе ние се хранехме в трапезарията, а имахме кухня, в която само се готвеше. Помня, че имаше едно сандъче в кухнята, на което аз заставах права и от него наблюдавах майка ми като готви. Не съм готвила като малка, но съм я гледала така. И който казва, че от гледане няма файда ще кажа, че не е вярно. Когато се оженихме с моят съпруг ние отидохме най-напред във Варна да живеем. Това беше точно след 9.IX.1944 г. На 27.IX.
към текста >>

99. 3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Рекох си, а-а значи в права посока ме води, не ме води някъде, нали знаеш ние все се съмняваме.
Абе той и сега е кротък и тих, ама това още повече дразни като мълчи. Ей тъй, млъква си, както и да е, това са вече подробности. Питам: „Къде ли ме води вън от града". По едно време спря едно дете и го пита: „Абе, гимназията още нататък ли е? " „Да, да, още нататък". Рекох си, а-а значи в права посока ме води, не ме води някъде, нали знаеш ние все се съмняваме. Заведе ме. След това ми прати много здраве по един негов приятел и колега. Той беше там на работа. Той беше в Дедеагач. Аз бях в Ксанти, областния град.
към текста >>

100. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН