Търсене в текстове за 'Пояс'

Галилей Величков (1911-1985)

Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра.
Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина.
към текста >>

2. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

А потурите на кръста били завити с червени пояси.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
към текста >>

3. 3_20 Души в почивка

"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
към текста >>

Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки.
Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин. А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо.
към текста >>

Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него.
Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка".
към текста >>

Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева".
Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята.
към текста >>

4. 3_31 Истинската работа

Затова Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение".
да изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да се бори с амбицията на личността си. Пътят на личността е път на насилие. Пътят на ученика е път на учение в Школата. В молитвата на Господа "Отче наш" имаше много интересни, непознати неща за нас. Затова Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение". Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости".
към текста >>

5. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Чакат пояснение от Учителя.
На следващия ден Методи е в салона, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата. Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува. След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата. Раздава им по групи пликовете с косите на Методи и нарежда да ги преброят. Броят ги цяла седмица и следващия път те съобщават, че са изброили триста и шестдесет хиляди косми. Чакат пояснение от Учителя. "Колкото косми преброихте, толкова са лошите навици и погрешки, които вие носите от света в тази Школа. Затова вие трябва косъм по косъм, навик по навик, заблуждение по заблуждение да отхвърлите от вас, за да се освободите от стария живот. След това ние ще ви пременим в нови одежди. Новата одежда се дава само от Духа Господен." Учителят спира за миг и поглежда към стола, на който седи Методи Константинов. Методи знае, че това се отнася за него, но другите в салона не го познават вече, защото той е пременен и преоблечен с дрехите, дадени му от Учителя, и остриган.
към текста >>

6. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори.
Светът на Истината е Свят на Божествения Дух. Неговото проявление е навсякъде, а цялата Природа, целият човешки свят е обективен свят на този Божествен Дух. Можеше ли това да се разбере? Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше. В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска.
към текста >>

7. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Иначе щяха да си разпашат пояса.
Той бе станал строг. "Затова държа някои вързани тук в Школата на "Изгрева", защото ако им дам условия, ще забравят Бога, ще се отклонят и ще навредят на себе си и ще направят поразии в света." По-късно, след тридесет-четиридесет години разбрах какво означават тези думи на Учителя - когато видях изгревяни с амбиции по-големи от тези в света без всякакво покритие: невежи, прости, неуки и нахални. И ако им бяха дали условия, особено след заминаването на Учителя, щяха да направят много пакости срещу Делото на Учителя. Затова ние нямаме още условия по мое време, макар че ми се иска понякога да имаме. Затова ни ограничиха, иззеха ни всичко, за да мируват тези хора. Иначе щяха да си разпашат пояса. И ела да гледаш какво значи опошляване. Та тези, гдето ни направиха процеса срещу Братството, гдето ни иззеха "Изгрева", че пратиха някои в затвора да си учат някои уроци ненаучени, то тези ни направиха най-голямото добро. А какво добро? Първо ни накараха да се определим - кой за къде е и за какво е. Второ, премахнаха всичко, чрез което можеше някой да прояви своето своеволие.
към текста >>

8. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Общите намеци през миналите години се поясняват обективно." (Писмо от 11 април 1913 година) След сключването на мирния договор, приятелите от фронта, развълнувани и пълни с въпроси, питат Учителя.
Сегашното е резултат от миналото. А сега се сеят семената на бъдещето. Вий се намирате в една струя, която носи сега този народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе умът, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Вие сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото. Сега схващате как се решава източният въпрос, понеже сте свидетели на това което става. Общите намеци през миналите години се поясняват обективно." (Писмо от 11 април 1913 година) След сключването на мирния договор, приятелите от фронта, развълнувани и пълни с въпроси, питат Учителя. "Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които вълнуват България. Мирът с турците се сключи. Но остават още малките недоразумения между съюзниците и те да се уредят. И те ще дойдат към края на своят финал. Което Господ е наредил, никой не може да го отмени.
към текста >>

9. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература.
В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.
към текста >>

10. 6_02 Кой измисли песните на Учителя

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Исках да Го разпитам повече, да искам пояснение, но започнахме нова песен и остана сам да търся изворите на тази чудна хармония.
Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил". Исках да Го разпитам повече, да искам пояснение, но започнахме нова песен и остана сам да търся изворите на тази чудна хармония. Изминаха няколко дни. Отново бяхме пред Учителя и пеехме заедно с Него Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не ги е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Случи се така, че отново застанах до Учителя и без да Го питам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез Виделината на Духовното Слънце.
към текста >>

11. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата.
Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах в къщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри.
към текста >>

"На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване".
Така завърши един подготвителен етап. Оставаше най-лесното. Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища. И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка.
към текста >>

12. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Тук е мястото да поясня един много важен факт.
При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
към текста >>

13. 8_13 Построяване на Изгрева

И дойдоха братята от Айтоския край с белите ризи, червените пояси и черните потури.
Тя се яви голяма преграда за мнозина. И изкушение! А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ! През 1927 година властта разреши събора. Преди това един брат, инженер от Стара Загора - Слави Николов - изработи план за новия салон на "Изгрева". И дойдоха братята от Айтоския край с белите ризи, червените пояси и черните потури. Те бяха майстори - зидари. Започнаха да строят сградата. Вода на "Изгрева" нямахме и носехме от Танушев, където беше бирарията. Там имаше вода. А по-късно нашите братя издействуваха и изкараха чешма на шосето до разсадника.
към текста >>

14. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

Варна.) Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят. Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. ю. 1898 год. гр. Варна.) Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син. А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, който е роден от Бога и има пряко общение с Небето. По това време Петър Дънов има пряко съобщение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. „Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост.
към текста >>

15. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

А снегът е бил до пояс.
Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис. Войната свършва.
към текста >>

16. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Понякога Учителят говореше и върху темата, която е дал и даваше пояснение, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени.
Те се четяха в началото на класа. Ако времето беше напреднало не се четяха, но се събираха и се запазваха темите, които Учителят беше дал. Не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците. Понякога Учителят говореше и върху темата, която е дал и даваше пояснение, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени. Учителят изискваше, но не го налагаше учениците от всяка беседа, която са чули от Него, да правят резюме. Това значи да се извадят основни мисли и идеи на беседата и то кратко. Това нещо редовните ученици го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше лично в тетрадка. Не се изнасяха общо и не се печатаха.
към текста >>

17. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята?
Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогава, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това. което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е.
към текста >>

18. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята?
Имате силна вяра, но слабо развита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
към текста >>

19. 154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ

Бошков е бил с военната си униформа, е офицерската сабля и с пистолет на пояса си.
Той чака, за да свършат сестрите разговора си с Учителя. А това не било според него разговор, а приказки, и то празни приказки изречени от две сестри. Той се възмутил и се скарал с тях, че занимават Учителя с такива неща. Сестрите се сконфузват, разбират, че разговора им е обикновен, а забележката на Бошков е била нещо повече от обида и то пред лицето на Учителя. Като излизат двете, той се обръща към Учителя и казва: „Учителю, аз за Вас съм готов бой да водя, а тези двете Ви губят само времето". Бошков е бил с военната си униформа, е офицерската сабля и с пистолет на пояса си. Униформен, български офицер. Тогава офицерите ходеха точно по този начин. С излъскани ботуши, които светеха като джам и прашинка няма по него. Целият е излъскан и свети на слънцето. Учителят го изслушва и му казва: „Ти сега отстъпи най-малко 50 км от предната позиция".
към текста >>

20. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно.
Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят.
към текста >>

21. 98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Във връзка с някои материали, които са намерили в чекмеджетата му, комисията намерила, че е необходимо да се извика Учителят да даде някои пояснения, някои показания.
98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ Ето какво ми казва Георги Драганов, адвокат от Ямбол, който бе пък приятел на Иван Бояджиев, адвокат от София, голям комунист. След 9 септември 1944 г. Иван Бояджиев участвува в комисия по изземването архивата на цар Борис. Във връзка с някои материали, които са намерили в чекмеджетата му, комисията намерила, че е необходимо да се извика Учителят да даде някои пояснения, някои показания. Изпращат човек да му съобщи това, но Учителят беше вече болен и не се явява. Изпращат втори човек, Учителя не се явява. Изпращат трети път двама души да Го доведат. Отиват на Изгрева, Учителят се беше вече поминал. Ние знаем от брат Ради следното: Тези хора, които са идвали да вземат Учителя се срещат най-напред с него.
към текста >>

22. 141. КОКОШАТА КЪЛКА

Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка.
141. КОКОШАТА КЪЛКА Търново. След съборните дни Учителят оставаше с няколко братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо? Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме вегетарианци.
към текста >>

23. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44.
- 248 39. В тринадесетия кръг на ада - 249 40. Трите въпроса и трите отговора - 250 41. Заплата на инженер и възнаграждение на затворник - 251 42. Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия кръг на ада - 252 43. Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253 45. Занаятът получен от затвора - 254 46. Първата минута в затвора - 254 47. Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48. Гладът - 256 49.
към текста >>

24. 72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее.
В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото. Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш".
към текста >>

25. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса.
А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук!
към текста >>

Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса.
Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда.
към текста >>

26. 18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ

18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ Тази зима имаше големи снегове почти до пояс.
18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Току-що наваляли чисти, пръхкави, ветровете ги носеха в планината по всички посоки и натрупваха преспи. Ние предприехме обща екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше. Нагазили в снега по указание на Учителя ние се наредихме в две-три редици на обща молитва, изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна.
към текста >>

27. 45 . „ХАРАМИЯТА ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е

Учителят поясни, че не трябва да се казва вече „Харамия".
45 . „ХАРАМИЯТА" ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е" Този връх се извисяваше над нас, когато бивахме долу при езерата или играехме Паневритмия горе в подножието му. Учителят поясни, че не трябва да се казва вече „Харамия". На този връх на времето е била наблюдателница на харамиите, които са причаквали търговците на едър рогат добитък, които са се спускали от платото на връх „Дамга" през есента. Там е бил пазара на добитък и е ставало заплащането с злато. Търговците са получавали добитъка и с горещо желязо са слагали дамга върху хълбока на животното, като този знак показва, че животното е закупено и е на търговеца. Всеки търговец има своя дамга, т. е. свой знак.
към текста >>

28. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Беше дошъл с пистолет на пояса.
Още на 1.1. 1945 г. Никола Антов, който имаше къщичка на Изгрева и който беше в Братството и който беше ту анархист, ту комунист, стана началник на Района на Отечествения Фронт. Този пост имаше тогава голяма власт. Той като подушва, че тук се оформя ръководство на Братството идва и казва: „Или ще ме приемете в Братския съвет и то ще ме турите във финансовия съвет, за да контролирам финансовите средства на Братството или ще разтуря Братството". Беше дошъл с пистолет на пояса. Това бяха първите месеци след 9.IX. 1944 г., когато ставаха безотговорни издевателства и много народ изчезна безследно. Това ние го знаехме и виждахме. А той идва с пистолет на кръста. Ръководителите се уплашиха и понеже знаеха, че е от Братството го приеха.
към текста >>

29. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи.
В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия Свят в отговор на моите молитви. Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела. Не зная дали ще можете да възприемете всичко, което бе написано от „Окованият ангел". Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел". Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят.
към текста >>

30. 43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА

43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА Трябваше да се завърши един голям обект.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА Трябваше да се завърши един голям обект. Трябваха работници и затова ни смесиха с криминалните затворници. Неща, които не се допускат. Но нуждата ги накара и те ни смесиха. Дойдоха при нас едни големи бабаити и нашите хора, които също бяха бабаити изведнъж се стъписаха и се смалиха. Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш бабаити.
към текста >>

Имаше един голям човек, буен, груб, невъздържан и винаги носеше нож в пояса си.
Трябваха работници и затова ни смесиха с криминалните затворници. Неща, които не се допускат. Но нуждата ги накара и те ни смесиха. Дойдоха при нас едни големи бабаити и нашите хора, които също бяха бабаити изведнъж се стъписаха и се смалиха. Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш бабаити. Имаше един голям човек, буен, груб, невъздържан и винаги носеше нож в пояса си. Аз се правех, че не виждам ножа му заврян на пояса му като турски ятаган. Веднъж той бе до мен, говореше нещо и произнесе думата „бачкам", която бе жаргон и означаваше „работя". „Ти знаеш ли какво правиш? Защо внасяш в нашия хубав роден език такива груби думи? Тези цигански думи?
към текста >>

Аз се правех, че не виждам ножа му заврян на пояса му като турски ятаган.
Неща, които не се допускат. Но нуждата ги накара и те ни смесиха. Дойдоха при нас едни големи бабаити и нашите хора, които също бяха бабаити изведнъж се стъписаха и се смалиха. Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш бабаити. Имаше един голям човек, буен, груб, невъздържан и винаги носеше нож в пояса си. Аз се правех, че не виждам ножа му заврян на пояса му като турски ятаган. Веднъж той бе до мен, говореше нещо и произнесе думата „бачкам", която бе жаргон и означаваше „работя". „Ти знаеш ли какво правиш? Защо внасяш в нашия хубав роден език такива груби думи? Тези цигански думи? Защо го мърсиш?
към текста >>

Започна да чете книги, да държи в ръцете си вестници, показвайки пред другите, че ножа му, който е затъкнат в пояса е за тях, но в душата си носи нещо друго.
И като излезнеш от затвора няма да бъдеш свободен, а ще останеш роб и отвътре и от вън." Той ме слушаше стреснат. Изобщо не очакваше, че някой би посмял да му направи забележка, а особено на такава тема. Изправи се с високия си ръст, огледа всички и каза: „На никого тук не позволявам да ми прави бележка, а само на майстор Борис! " Тръгна си горд от това, че съм разговарял с него на такава тема и съм му направил бележка за културно отношение между затворниците. Това много му допадна и той се измени постепенно. Започна да чете книги, да държи в ръцете си вестници, показвайки пред другите, че ножа му, който е затъкнат в пояса е за тях, но в душата си носи нещо друго. Беше забавно да се гледа този грамаден човек с вестник в ръка. Другите им се плачеше от умиление, но не смееха дори да се усмихнат, да не би той да помисли, че другарите му се подиграват. И вместо да го унижи моята забележка както сметнаха другите в онзи момент, то стана обратното. Моята забележка за нашия чист и роден език го въздигна пред очите му. Това го промени.
към текста >>

31. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Онзи, който ще излезне пред всички, трябва да тълкува изрази, да изяснява закони, да пояснява формули и да ги наставлява със своето умение.
На Изгрева се случва почти същото. Защото всичко това е задействувано от едни и същи Сили, които воюват срещу Словото на Учителя и търсят подходящи проводници и осъществители, за да се проявят. Ето какво се случва: Издига се идеята, че вместо да се четат беседите на Учителя по четири пъти седмично, както е било по времето на Школата, то днес е по-добре някой брат или сестра да прочетат предварително беседата и след това пред всички да обясняват, да тълкуват какво е искал да каже Учителят с нея. А затова е необходимо напреднал, интелигентен ученик. Намират се много кандидати. Онзи, който ще излезне пред всички, трябва да тълкува изрази, да изяснява закони, да пояснява формули и да ги наставлява със своето умение. Мнозина на Изгрева са стреснати и изненадани, защото излизат отново същите лица, които са искали да бъдат преподаватели в Академията и не се примиряват, че тяхната кариера е завършена. Сега търсят друго поприще за изява. Явяват се като тълкуватели на Словото на Учителя. Определен е вече състава на тълкувателите по списък. Но се явяват и други, които се противопоставят.
към текста >>

32. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.
И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4). Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава.
към текста >>

33. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява.
княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си. Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява. На престола възкачва третия си син - Симеон. Свиква в Преслав събор през 893 г. На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава. Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници. Това довело до нова война през 893-894 г.
към текста >>

34. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята.
Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог.
към текста >>

35. І.6. ЛОДКАТА

Как тази лодка се озова от низините на горския пояс в езерните води?
6. ЛОДКАТА Ако намерите рилски снимки из живота на Братството, ще откриете, че УЧИТЕЛЯТ е седнал в солидна лодка, плаваща по бистрите води на второто езеро, назовано Елбур. Не се учудвайте, а може и да запитате - как стана това чудо, че на високото рилско езеро да заплава лодка и то твърде солидна? Кой бе вдъхновителят? Кой претвори идеята в живо дело? Как тази лодка се озова от низините на горския пояс в езерните води? Как премина през тесните и стръмни пътеки на клековите гори, където обикновено хора и коне се движат един след друг? Но имайте търпение, на поставените въпроси ще ви отговорим. Навремето лодката породи много подобни въпроси. Твърде много се коментираше нейното появяване, така както и до днес се коментира библейския разказ за Ноевия ковчег. Имаше и шеговити окултисти, които не без стеснение споделяха, че може би е приложен някакъв египетски вариант на „дематериализация" и „обезвесяване"!
към текста >>

36. І.14. НЕСТИНАРИ

Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги.
От наша страна отговор не последва. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Въпросът е много сложен. Много са факторите, които обуславят огнените игри. Обърнете внимание. Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен.
към текста >>

Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите.
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Въпросът е много сложен. Много са факторите, които обуславят огнените игри. Обърнете внимание. Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници.
към текста >>

Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят".
Много са факторите, които обуславят огнените игри. Обърнете внимание. Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници. Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а децата, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат.
към текста >>

37. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Едните и другите условно поясняват поведението на животните, защото психичният им живот е отречен, или едва доловим.
29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК В световната литература често се изнасят случаи за странни и необясними прояви на животните. Всеки автор обяснява животинските прояви, съобразно своето разбиране. Обикновено извода е поучителен. Някои допускат педагогичен примес в извода, а други - философски. Едните и другите условно поясняват поведението на животните, защото психичният им живот е отречен, или едва доловим. Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме живота на едни или други животински видове. А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание. Недообяснението понякога прераства в чудесия. Това е работата на вековете. Те раждат мита.
към текста >>

38. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Не скривам, че имаше и сравнително добре подготвени в окултизма и религиозната тематика, те обикновено се въздържаха от отговори, но когато отговаряха, трябваше да разберат, че прочетеното в окултната литература е крайно едностранчиво и неосведомено, а пояснението на УЧИТЕЛЯ твърде различно, но истинно.
32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА Разговорите с УЧИТЕЛЯ, около топлата бумтяща печка в големия салон, след лекция и гимнастическите упражнения, винаги са били развръзка на много въпроси, повдигнати в клас, или при прочит на книги. Допълнителните обяснения винаги са били ценна необходимост. А понякога, не само ние поставяхме въпроси, но и Той ни запитваше за онова, което сме научили и разбрали. Ние не всякога отговаряхме както трябва, защото нито имахме познания, нито имаше откъде да се почерпят информации. А когато ни запитваше за току-що изнесената от Него лекция, поискваше да предадем основната мисъл и да споделим впечатленията си, ние отговаряхме не така, както трябва, защото едни от нас не запаметяваха точно и разбрано, а други предаваха със свои думи запаметеното, а имаше приятели добри стенографи, които прочитаха записаното и така отговорът бе достатъчно пълен. Не скривам, че имаше и сравнително добре подготвени в окултизма и религиозната тематика, те обикновено се въздържаха от отговори, но когато отговаряха, трябваше да разберат, че прочетеното в окултната литература е крайно едностранчиво и неосведомено, а пояснението на УЧИТЕЛЯ твърде различно, но истинно. Подобен зимен ден ни събра наново в салона. Темата на разговора бе около някои основни проблеми за развитието на изкуствата. Години наред, както в общия клас, така и в специалния младежки клас, УЧИТЕЛЯТ не веднъж е разглеждал подобни проблеми. Но този път, само преди около двадесетина минути, УЧИТЕЛЯТ се спря на някои френологични данни, от които зависи оформяването на дадено изкуство и в лекцията си Той си послужи с конкретни примери. За да се спре наново на тази тема, поводът бе основателен.
към текста >>

39. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

ТОМ 5

Тогава аз облечена по модата се явявам с една хубава рокля и с един хубав модел като роклята отгоре до пояса ми беше с много хубави копчета и аз бях разкопчала три-четири копчета от тях, така че имах едно скромно деколте на гърдите си.
Онова, което се случваше с нас беше неочаквано и непознато. Понеже аз произхождах от доста състоятелно семейство, а моята майка бе светска жена стараеше се единствената й дъщеря да бъде не само добре облечена, но и да се равнява с модата на това време. Тогавашната мода бе много строга, с официални дълги рокли до земята, като се виждаха само обувките и глезените на краката. Трябва да видите снимки на млади жени от онова време, за да видите какво значи млада девойка и какво значи мода. Днес така както се обличат жените това не е мода, а това е живо разголване. Тогава аз облечена по модата се явявам с една хубава рокля и с един хубав модел като роклята отгоре до пояса ми беше с много хубави копчета и аз бях разкопчала три-четири копчета от тях, така че имах едно скромно деколте на гърдите си. Бях млада и хубавичка, пък и тоалета ми беше направен както трябва и моето появяване в салона на беседа пред Учителя предизвика смут. Всички ме оглеждат, аз съм изваяна отгоре до долу С последен модел рокля и последна дума на модата. Дойде при мене един възрастен брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани. Той се завърна при другите и всички одобрително кимнаха с глава, но явно, че това не се хареса на другите и отново дойде една възрастна сестра и с такъв жест нетърпящ никакво възражение ми закопча и останалите две копчета до края. А според модела те не трябваше да бъдат закопчани.
към текста >>

40. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

ТОМ 5

Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази.
Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия. Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла. Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега? Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази. Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам. Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г. През 1920 г. влезнах официално в Братството и започнах да посещавам редовно неговите беседи Спомням си веднъж той спомена следното: „Аз имам една частна ученичка, с която се занимавам отдавна и мога да ви кажа, че тя къде, къде ви е преварила и отишла напред.
към текста >>

41. 160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА

ТОМ 5

Започнахме да затъваме до пояса.
До Чам Курия отидохме с камион, после с шейна се извозихме до Царска Бистрица и от там нагоре потеглихме в колона по един. Минахме покрай двореца на Царска Бистрица и някои от войниците, които бяха там ни изгледаха уплашено. Заедно с Учителя се движехме нагоре по снега. Колкото повече се качвахме, толкова повече затъвахме. Сестрите бяха с рокли. Започнахме да затъваме до пояса. Измъкнем един крак, а снега се събира под полите ни - ужасия и страхотия. Като си спомням сега направо ме е срам от Учителя по две причини, че така сме се изкачвали нагоре. А снегът беше замръзнал по чорапите, роклите, фустите, по долните ни гащи, а бяхме си сложили дълги бели гащи, които влизаха в черни вълнени чорапи. Смешно и трагично. Сега вие сте екипирани, но я си сложете една пола и по долни гащи тръгнете да се изкачвате в сняг до гърдите, па да видим тогава дали някой ще се смее или ще плаче.
към текста >>

42. 9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА

Петър Камбуров

Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: „Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка".
В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят застана при нея и държейки дръжката си лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: „Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: „Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече; „Ела, сестра, горе да дам и донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и той с цигулка и лък в ръка. „Ела, казва -сега да свирим заедно". Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български народни хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно.
към текста >>

43. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

В Арбанаси такива хора като тебе няма." „Вярно е, аз съм от Стара Загора, но сега живея в Арбанаси", му поясних аз.
Той ми отговори, че ще плащат след два месеца съгласно установения ред и изключение не правят никому. „Ето, този човек, който то-ку-що излезе също искаше да му се изплати, но невъзможно е", каза шефът. Аз вече се готвех да си тръгна обратно, когато той втренчено се загледа в мене и ме попита: „Ти, момко, от къде си? " „От Арбанаси" , отговорих. „Не, не си от Арбанаси. В Арбанаси такива хора като тебе няма." „Вярно е, аз съм от Стара Загора, но сега живея в Арбанаси", му поясних аз. „Да не би да си от ония - дъновистите? " „Да, рекох - така ни назовава народът." „О, аз отдавна имам желание да се срещна с някоя дъновист. Искам да ви задам един въпрос, ще можете ли да ми отговорите? " „Ще се постарая, доколкото мога да ви отговоря", отвърнах аз. „Как се третира у вас въпросът за честността?
към текста >>

44. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията.
Често се получаваха сандъци пълни с Библии и ние ги подарявахме на по-напредничавите и писмени съграждани. Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото. Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю Житото. На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност. За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията. Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми. Когато всички роднини се събирали при тържествени дни, той всякога взимал Библията и всички наред са четяли от нея. А това за онези времена е било необикновено, защото малцина са били писмени и са могли да четат Библиите отпечатани със старославянски текст. Така родовете ни са се подготвяли и накрая да изпратят последното поколение да бъдат представени в Школата на Учителя. Това бях аз с тримата ми братя - Борис, Николай и Стефан.
към текста >>

45. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Марийка Великова Марашлиева

За младите, които не познават София от онова време, длъжна съм да поясня, че за Учителя тогава на много места, включително и в черквите се говореха небивали неща, а на пл. „Св.
Той започна да ми се представя за много интересен и след като изрече куп невероятни за мен неща, ме запита: „Какво знаете за мъдреца в Борисовата градина? " Отговорих му, че у нас няма мъдреци. Той обаче продължи да философствува и каза, че този мъдрец имал способността да лекува всички болести, да вижда миналото и бъдещето на човека, да чете мислите му, да реализира всяко негово желание и ме покани да ме въведе при него, като предварително си намисля нещо. Тук роднината ни се обади: „Такива грозни неща се говорят за Дънов". Като чух „Дънов" аз още по-категорично реших да не отивам там. За младите, които не познават София от онова време, длъжна съм да поясня, че за Учителя тогава на много места, включително и в черквите се говореха небивали неща, а на пл. „Св. Неделя" бе поставена една ненормална, неугледна жена в черни дрипи, на мърлявата й забрадка бе прикрепен надпис, написан несръчно с бяла блажна боя „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ". Тази жена всяваше у мен страх още от малко детенце, който не ме напусна и до голяма. Поради това аз най-енергично му отказах. Обаче, роднината ни пак се обади: „Ама, Фанче, защо не искаш да отидеш, то ще е много интересно и аз ще дойда с вас". Съставът се измени и аз измених решението си.
към текста >>

46. 5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Трябва да поясня, че сестра Олга беше назначена като учителка в гимназията в гр.
Ето започнах да губя и аз. Понеже аз посещавах редовно лекциите и беседите в салона ни в Русе, а като се разболях останах вкъщи. Брат Петър и сестра Олга Славчева, която бе от Братството в София и беше дошла на гости в Русе, дойдоха двамата след екскурзия да ме видят. Те разговаряли с баща ми и майка ми, дойдоха в спалнята, където аз лежах, но нищо не казаха. Само видяха, че аз държа книгата на Луи Куне. Трябва да поясня, че сестра Олга беше назначена като учителка в гимназията в гр. Тутракан по това време и понякога идваше в Русе, защото се познаваха с брат Петър, както и с другите приятели в Русе. На сутринта сестра Олга замина с кораба за Тутракан, но брат Петър дойде да я вземе, защото тя пренощува у нас и наедно с нея отидоха на пристанището. Какво са говорили не зная, но след като я изпратил брат Петър дойде у нас и ми даде някои наставления как да започна лекуването. Аз нямах познания, нямах и опит. Нямах тогава никаква охота за ядене и не можех да се държа на краката си.
към текста >>

47. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята?
Имате силна вяра, но слаборазвита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш. Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята? Не трябва лидо да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание.
към текста >>

48. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Повече не може да се поясни, понеже поясняването става в тия- ,които го разбират.
Тия, които са с Христа сега ще минат в по-горна фаза, а тия, другите, ще останат. Едните, които са с Христа не ще ги закача злото, защото няма да имат материал за злото. Но има души, които са записани, а изостанали, закъснели или в ума или в сърцето, или във волята, или има да съградят в себе си някоя добродетел, или да си организират някои важни органи в телата духовни. И ако те не са готови, ще минат през големи страдания, за да си създадат тия важни необходими органи в техните духовни тела и да се пречистят физическите им тела. Сега вярвам ме разбираш. Повече не може да се поясни, понеже поясняването става в тия- ,които го разбират. Още не са подготвени не може да го разбират. За Възкреса писах, че може за Стоян да се ожени. С него ще има добър и сносен живот. За други, за сега не. Ако не й допада, да чака.
към текста >>

49. 36. Северният и южният учител

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Тук трябва да направя пояснението, че на тая улица „Опълченска“ 66, където е живеел Учителят, тая къща е била в съседство, т.е.
36. СЕВЕРНИЯТ И ЮЖНИЯТ УЧИТЕЛ Докато Учителят живеел на ул. „Опълченска“ 66, там са станали първоначално и беседите, през зимата и през лятото. Той е заставал на прозореца, а нашите приятели са били в двора. Как са възприемали нещата и какво са си мислили тогава аз не зная, но види се е имало нещо, което е накарало Учителя да направи следното изказване: „Ако вие и българския народ не слушате Учителя от юг, ще слушате северния Учител“. Тук трябва да направя пояснението, че на тая улица „Опълченска“ 66, където е живеел Учителят, тая къща е била в съседство, т.е. неговата стая е била в съседство с тази, в която е живял Георги Димитров. Георги Димитров е живял в северната стая, а Учителят е живял в южната стая. Това много наши приятели го знаят много добре, по-добре и от мене. Но това изказване сега го правя не за тия, които го знаят, а за тия, които не го знаят. Та именно, имайки предвид, че Той, Учителят живее в южната стая, ако не го слушат ще трябва да слушат учителя от северната стая, който е Георги Димитров.
към текста >>

50. 37. Отводняващият канал

Учителят пояснява, казва, че тия нечистотии не ги образува тръбата, през която минават нечистотиите, а ги образуваме всички ние тук.
Дава пример, че както във всяка къща има канал, през който излиза мръсната вода, така и във всяко едно общество, във всяка една единица колективна- ,която живее, винаги се образуват нечистотии и те трябва по някакъв начин да бъдат изхвърлени навън. Освен физическите, има и духовни и мислени такива нечистотии. В едно общество или някой трябва доброволно да поеме тая работа и да играе ролята на тая изходяща тръба за нечистотиите, или трябва да си намерим някой, на който да плащаме той да извършва това нещо срещу заплащане. Но във всички случаи трябва да има такова нещо. И тази наша сестра е възприела това, че тя именно е тази тръба, чрез която става изтичането на тия неща. Учителят пояснява, казва, че тия нечистотии не ги образува тръбата, през която минават нечистотиите, а ги образуваме всички ние тук. Така, че не тръбата е виновна за нечистотиите, а всички сме виновни за тях. И тогава тая наша сестра казала: „Видите ли бе, не аз съм виновна за това, а вие сте виновни за моите прояви“. По-късно знам пак от бай Иван, че тая сестра Учителят я използвал и тя е станала пощальон на Неговото писмо до Кришнамурти. Какво е писал в това писмо не знам, но Кришнамурти е бил обявен от теософското общество за бъдещия Учител на земята и че той ще образува някакво учение, което ще извърши преврат на земята. Учителят му е написал някакво писмо и тази сестра е станала приносител на това писмо до тоя Кришнамурти.
към текста >>

51. 13. Съдбата на братската градина

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса.
Сега има Братска градина, която работим, има свободен достъп до гроба на Учителя, но има разтурен Братски съвет и него никъде го няма. Поуките са за вас. Значи сега когато Учителят отново ме викна да работя в градината, пак се отвори един прозорец на хората, които имат отношение към Учителя. Създаде се условие за развиделяване. Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено. Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса. Вътре лежеше едно черно куче. Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии. След това се заех да обработя мястото около гроба. Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и тръне, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата. И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид.
към текста >>

52. 16. Вяра, Надежда и Любов

Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“.
Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари. Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави. Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят. Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят. Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта.
към текста >>

53. Съдържание

Нестинарките и огненият пояс 48.
Моис Басан 43. Музиката на Изгрева 44. Животът на Рила 45. Големият параван 46. Пътят на всеки музикант 47. Нестинарките и огненият пояс 48. Богомили и прабългари 49. Молитвата и песента в Окултната Школа 50. Учителят и официалния клир на църквите 51. Ново сетиво на човека и уд на ученика 52. Голямото отсяване през ситото на Изгрева 53.
към текста >>

54. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега.
За пръв път в живота си присъствувах на един такъв голям обяд на открито, в хубав слънчев ден при сдържано веселие и топлота. Това беше атмосферата му, това беше нешо ново, което ме порази и завладя. Това беше меката, любовна атмосфера, центърът, на която бе един голям магнит, който като че ли я излъчваше, а множеството я отразяваше. Та тук всичко за мен беше ново! не много угледните палатки, някъде дори навеси, под които се виждаха раници, куфари наредени едно до друго одеала с по една възглавница за временно нощуване. Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега. А големите бакърени казани, около които блестяха наредени калайдисани баки, панерите с хляб, първите дежурни, които разнасяха топлото ароматно ядене по масите, за мен това всичко беше ново, просто и красиво, естествено и задушевно. След обед към четири часа ме представиха на Учителя. Моята благосклонна съдба се усмихваше и откриваше нови страници в живота ми. Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи. Трябваше да ме подкрепи кроткия Му проникващ поглед, който като че ли говореше: "По-смело стъпвай, по-сигурно".
към текста >>

55. 47. СРОДНИ ДУШИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

КЪЩИЧКАТА НА СЕСТРА СТОЯНКА ИЛИЕВА ХРИСТОВА

Един от вас ще я гази до глезените, други до колената, трети до пояс, четвърти до гушата".
Хайде да се съвокуплим в общия идеал към опознаване на Бога". Какво ще кажете, наистина хубаво звучи, особено за женските уши. Аз бях съгласна с такава постановка, но не бях съгласна с такова тълкувание. Отивам при Учителя недоволна от начина, по който се тълкува: "Учителю, досега аз не разбрах на кого съм сродна душа на Изгрева". Той се усмихна и после натъртено проточи гласът си: "Вие всички ще минете и ще газите през астралната каша като един. Един от вас ще я гази до глезените, други до колената, трети до пояс, четвърти до гушата". Аз съм смутена, уплашена и засрамена. Тръгвам си. Разбрах, че моята сродна душа на Изгрева още я няма. Къде е тя? Горе на небето или долу на земята?
към текста >>

По-късно видях около себе си мои близки, познати да газят тази астрална каша, едни до пояс, други до гуша, а някои между тях се и удавиха.
Аз съм смутена, уплашена и засрамена. Тръгвам си. Разбрах, че моята сродна душа на Изгрева още я няма. Къде е тя? Горе на небето или долу на земята? По-късно видях около себе си мои близки, познати да газят тази астрална каша, едни до пояс, други до гуша, а някои между тях се и удавиха. Та аз сега още търся сродната си душа и ако е слезнала на земята непременно да дойде да ми се обади. А как ще я позная ли? Е, ще питам разбира се Учителя. Аз съм печена в тия работи. Била съм зелена, че съм узряла, че съм печена и не мога така лесно да се размина със сродната си душа.
към текста >>

56. ПРАВИЛО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Показах ги, подредихме ги, номерирахме ги и тя ми даде някои пояснения, като ми обърна внимание на прозорците по начина, по който въздуха се движи през тях.
26, N0 25; стр. 28; стр. 30, N0 27. Първият етап бе да заснема къщичката, което бе направено от мен с два филма при пълна нелегалност. Впоследствие бяха извадени към 60 снимки на фотохартия и с тях отидох при Стоянка. Показах ги, подредихме ги, номерирахме ги и тя ми даде някои пояснения, като ми обърна внимание на прозорците по начина, по който въздуха се движи през тях. А това Учителят е споменал в една от беседите си и е описано някъде. Аз също съм го чел това. Вторият етап бе да накараме Илия Узунов, който имаше технически умения да направи чертеж и скици на къщичката с всички размери и възможни разрези, както и да даде някои пояснения. След много настоявания той го направи и ми го предаде. Третият етап бе да се опише историята от тези, които са участвали при строежа на къщата.
към текста >>

Вторият етап бе да накараме Илия Узунов, който имаше технически умения да направи чертеж и скици на къщичката с всички размери и възможни разрези, както и да даде някои пояснения.
Първият етап бе да заснема къщичката, което бе направено от мен с два филма при пълна нелегалност. Впоследствие бяха извадени към 60 снимки на фотохартия и с тях отидох при Стоянка. Показах ги, подредихме ги, номерирахме ги и тя ми даде някои пояснения, като ми обърна внимание на прозорците по начина, по който въздуха се движи през тях. А това Учителят е споменал в една от беседите си и е описано някъде. Аз също съм го чел това. Вторият етап бе да накараме Илия Узунов, който имаше технически умения да направи чертеж и скици на къщичката с всички размери и възможни разрези, както и да даде някои пояснения. След много настоявания той го направи и ми го предаде. Третият етап бе да се опише историята от тези, които са участвали при строежа на къщата. Това бе направено от мен и е цитирано по страници и видно по-горе. Четвъртият етап бе да бъде изпратен човекът, който да подготви този материал. Това бе Наталия Попова, архитект по професия, с която работя от дълги години в ползотворно сътрудничество и за двама ни.
към текста >>

57. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Учените хора казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятствува на изкачването им.
Молитвата е по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой падне в затруднение, казват му: "Моли се, за да влезеш във връзка с разумните същества, които могат да помагат". Някои казват: "Аз се моля, но нямам отговор". Причината е, че съзнанието ти не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радиоапарат, който приема и предава вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятствува на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни, защо молитвата на някои хора не може да се издига по-високо от тях. Колкото е по-будно съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с невидимия свят? Да има свое радио. Той го има.
към текста >>

58. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

Боровите дървета се сменят вече с клек, който обхваща пояса до нашия бивак, от където нагоре е преметнат най-богатият губер на Рила - тучните й пасища.
Сребърни ленти пробягват по пъргавия й стан и играят със слънчевите лъчи. Ние починахме на Вада. Хубавата полянка ни предложи мекия си губер, и ние не отказахме любезната покана, пихме чай и продължихме пак. Една вековна борова гора ни преведе току над надвисналите си клони, върху проснати над почвата корени и много листа. Още малко. Боровите дървета се сменят вече с клек, който обхваща пояса до нашия бивак, от където нагоре е преметнат най-богатият губер на Рила - тучните й пасища. Ние вече отминахме височината над боровата гора. Ние вече отминахме наклона, където човек отпочива вървейки и ние сме на тясната пътека, която се провира между клек и която скоро ще се простре край първото от седемте рилски езера. Едно мъничко теленце се спря срещу нас. То ни загледа с влажните си очи и се зачуди как ще се размине с нас по този тесен път. Ние му се усмихнахме като на дете и го побутнахме.
към текста >>

59. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Като се събраха на един събор ония селяни дошли от провинцията, с червените пояси и сутринта от тъмно на мястото на Иван Антонов, където беше до гората.
Каква сила имаха. Нашата интелигенция не разбра. Учителят говореше на душата. Знаеш ли какво е в провинцията? Не си ходил сигурно. Като се събраха на един събор ония селяни дошли от провинцията, с червените пояси и сутринта от тъмно на мястото на Иван Антонов, където беше до гората. Молитви, четат 91.Псалом. Пристига конна стража. Обикалят ги, не мърдат ония. И стои оня командира и стоят и кръгом си отидоха. Това бяха богомилски души дошли с голям опит.
към текста >>

60. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Тия с червените пояси като се съберат тука.
Ти не гледай възрожденците. То е било една вълна бе, то се изсипва тогава тази Божествена вълна. Нямаме такива хора и понеже не е духовен тоя народ, не е религиозен, няма духовна нагласа, макар че е имало тука стари богомили. Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо. Ако си ходил там в Айтос и т.н. Тия с червените пояси като се съберат тука. При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов. Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с наденати щикове на пушките. А те започват молитва с 91.псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух. Тресе се земята. Дух и Сила е това.
към текста >>

Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с наденати щикове на пушките.
Нямаме такива хора и понеже не е духовен тоя народ, не е религиозен, няма духовна нагласа, макар че е имало тука стари богомили. Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо. Ако си ходил там в Айтос и т.н. Тия с червените пояси като се съберат тука. При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов. Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с наденати щикове на пушките. А те започват молитва с 91.псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух. Тресе се земята. Дух и Сила е това. И онези си отиват обратно. Не ги погледнали дори.
към текста >>

61. 48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС

48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯТ ПОЯС В: Какво ще кажете за нестинарите?
48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯТ ПОЯС В: Какво ще кажете за нестинарите? Вашето там наблюдение? Д: Ами това е едно много интересно явление. Учителят знаеше когато отидох да видя особено нестинарите аз. В: Той ви изпрати, така ли? Д: Не ни изпрати, но знаеше, че отиваме.
към текста >>

И след това Учителят ми обясняваше, че всъщност той е един огнен пояс, който опасва земята.
И излезе тя с иконата пред очите си така наблизко я държи и като премина един път на една страна, че още един път на другата страна, един кръст направи и аз се успокоих. И след това като започна тъп-тъп с краката си да играе в огъня. Но моето интересно впечатление беше, че местните жители, които наблюдаваха изпадаха в същия транс и издаваха същите звучи: Ху-у, ху-у и имаха един особен поглед. Като са ми разправяли, че друг път например едно младо момиче е влязло в огъня и играла и тя, а после казва, че не помни и се оплакала, че я обвиняват, че играла в огъня. Това е много интересно. И след това Учителят ми обясняваше, че всъщност той е един огнен пояс, който опасва земята. Тръгва в Европа от Алпите, тука през Стара планина, през Странджа, отсреща играят в Баку, чак до Хималаите. В: Продължаваме за нестинарките за огнения пояс. От къде идва той? Д: Той казва, че този огнен пояс го нарича. Сега и действително, когато човек е нестинар, напусна мястото където живее, той губи, значи самото излъчване на този пояс прави нестинарите.
към текста >>

В: Продължаваме за нестинарките за огнения пояс.
Но моето интересно впечатление беше, че местните жители, които наблюдаваха изпадаха в същия транс и издаваха същите звучи: Ху-у, ху-у и имаха един особен поглед. Като са ми разправяли, че друг път например едно младо момиче е влязло в огъня и играла и тя, а после казва, че не помни и се оплакала, че я обвиняват, че играла в огъня. Това е много интересно. И след това Учителят ми обясняваше, че всъщност той е един огнен пояс, който опасва земята. Тръгва в Европа от Алпите, тука през Стара планина, през Странджа, отсреща играят в Баку, чак до Хималаите. В: Продължаваме за нестинарките за огнения пояс. От къде идва той? Д: Той казва, че този огнен пояс го нарича. Сега и действително, когато човек е нестинар, напусна мястото където живее, той губи, значи самото излъчване на този пояс прави нестинарите. Така например на тези нестинарски игри имаше, пристигна един германски лекар, беше цяла нощ се блъскал с мерцедеса, чул за туй нещо, той казва така: "Ние когато следвахме медицина в берлинския университет ни прочетоха един протокол. В този протокол пише, че двама селяни от славянски села, около някъде си около Берлин са дошли в университета.
към текста >>

Д: Той казва, че този огнен пояс го нарича.
Това е много интересно. И след това Учителят ми обясняваше, че всъщност той е един огнен пояс, който опасва земята. Тръгва в Европа от Алпите, тука през Стара планина, през Странджа, отсреща играят в Баку, чак до Хималаите. В: Продължаваме за нестинарките за огнения пояс. От къде идва той? Д: Той казва, че този огнен пояс го нарича. Сега и действително, когато човек е нестинар, напусна мястото където живее, той губи, значи самото излъчване на този пояс прави нестинарите. Така например на тези нестинарски игри имаше, пристигна един германски лекар, беше цяла нощ се блъскал с мерцедеса, чул за туй нещо, той казва така: "Ние когато следвахме медицина в берлинския университет ни прочетоха един протокол. В този протокол пише, че двама селяни от славянски села, около някъде си около Берлин са дошли в университета. Запалили един огън и го изгасили с краката си боси. Това няма коментар, на този протокол, но на нас го четат.
към текста >>

Сега и действително, когато човек е нестинар, напусна мястото където живее, той губи, значи самото излъчване на този пояс прави нестинарите.
И след това Учителят ми обясняваше, че всъщност той е един огнен пояс, който опасва земята. Тръгва в Европа от Алпите, тука през Стара планина, през Странджа, отсреща играят в Баку, чак до Хималаите. В: Продължаваме за нестинарките за огнения пояс. От къде идва той? Д: Той казва, че този огнен пояс го нарича. Сега и действително, когато човек е нестинар, напусна мястото където живее, той губи, значи самото излъчване на този пояс прави нестинарите. Така например на тези нестинарски игри имаше, пристигна един германски лекар, беше цяла нощ се блъскал с мерцедеса, чул за туй нещо, той казва така: "Ние когато следвахме медицина в берлинския университет ни прочетоха един протокол. В този протокол пише, че двама селяни от славянски села, около някъде си около Берлин са дошли в университета. Запалили един огън и го изгасили с краката си боси. Това няма коментар, на този протокол, но на нас го четат. Сега и аз като чух, че има такова нещо в България, дойдох да го видя с очите си.
към текста >>

Този огнен пояс съществува.
"Чичо, ние можем да играем без тези работи на баба Кера." Казвам: "Вижте какво, ние сега да не огорчим баба Кера, първо ще играе тя, после вие". Оставих ги там настрана, седнаха на един стол легнал така, казах на един да ги пази да не направят някоя беля и бях ги забравил. Когато баба Кера тръгна с иконата там към един извор "аязмо" из един път тия деца се измъкнаха и влезнаха в огъня и играха, просто го разпердушиниха с краката си. Едното беше 7-8-годишно и издаваха същите звучи и същото нещо. Значи това е местното население сигур чрез тези икони кой знае кога ще ги открием някой път, това са вибрациите на етерния двойник, които ги вдига, обгражда ги, пази ги, както казва Учителят. Този огнен пояс съществува. В: Значи техния етерен двойник се вдига. Д: Обяснения един ден науката да ги даде. Ние не знаем, ние не ги познаваме тия неща. Аз не знам също, ако отидеш да живееш там, може ли да получиш тия вибрации един ден и ние да играем в огъня, и това не го знаем, нали? Но местните хора играят и по-надолу стигат.
към текста >>

62. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Д: От провинцията дойдоха, тия с червените пояси, така с ямурлука на гърба.
Аз ти казвам, тия богомилски духове, да отидеш да видиш в нашите села, там долу към Айтос, нашите хора, това са стари богомилски духове. Това е. Категорични, но не можеш да го върнеш. Аз имам едно преживяване, разправях ли ти го, през време на един събор? В: Не. Д: От провинцията дойдоха, тия с червените пояси, така с ямурлука на гърба. В: Това е на събора на Изгрева? Д: На Изгрева. И там до гората, на Иван Антонов мястото където беше, аз навсякъде отивах да видя какво става. И сутринта преди беседа, още от четири часа сутринта. Отиват тези хора там накрая и си правят своята молитва с 91.псалм "Който живее под покрива..." В това време, понеже знаят, че има събор, конна стража излиза от гората, десетина души конници и ги заобикалят.
към текста >>

63. 9. ЖЪЛТИТЕ СЛИВИ

Когато по-късно разправях това нещо на брат Боян Боев, той ми поясни: "Учителят е искал да каже, че всички хора са деца в едно или друго отношение!
Ето една груба грешка. А когато бяхме в градината пред дървото, Учителят каза: "Да има сега едно дете, че да събере тия паднали сливи по земята! " Чух всичко, но нищо не направих. Защо не се наведох, че да ги събера тия сливи? Друга грешка. Когато по-късно разправях това нещо на брат Боян Боев, той ми поясни: "Учителят е искал да каже, че всички хора са деца в едно или друго отношение! " На следващия ден пъпките от ръката ми бяха изчезнали.
към текста >>

64. 40. ХЛЯБЪТ И СЛОВОТО

Свенливо пояснявам: "От сестра ми е".
Поглежда ме. Аз не зная какво да правя. Очите му са дълбоки, големи. Савка поглежда питата и казва: "Топличка е". Учителят става и поема питата от мен. Свенливо пояснявам: "От сестра ми е". Той казва нещо. Не помня целунах ли ръка. Казах си: Учителят стана от креслото да посрещне питата топла и вкусна. На следващата беседа спомена, че една сестра му е донесла хляб и Той сега същия хляб го поднася в салона на класа. Всички очакваха да видят хляба.
към текста >>

65. 69. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЛАНИНАТА ЗА УЧЕНИКА

Мисли от Учителя

Слънчевите лъчи минали през астралния пояс над селищата, загубват своя първоначален ритъм, който именно лекува.
Гръдоболният да отиде на 2000 м. На планината има усилена обмяна на веществата. Планината действува укрепително върху организма, нервната система. Действат бавно върху организма - след 5-6 месеца. Места богати с електричество и магнетизъм. Слънчевите лъчи минали през астралния пояс над селищата, загубват своя първоначален ритъм, който именно лекува. Работа физическа и духовна." Затова Учителят твореше: "Каквото правиш вън, това ще правиш вътре". Изворчетата, мостове, пътища. Надписи. Имената на езерата: Махарзи, Елбур, Балдер-дару, Близнаци, Махабур, Сърцето, Главата.
към текста >>

66. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

И този индус беше тръгнал да обикаля Европа със своето индуско одеяние, с едно, помня го, много хубаво розово наметало, с бял копринен пояс.
Понеже тогава имаше много случаи на изпращане в странство със стипендии за пастори, тази вълна някакси го отмина. Отмина го тази вълна, предполагам, че Учителят е имал намеса и в живота на майка ми, за да може да изживее тези много силни сътресения. Мизерията по обсадата на Одрин, тревогите от самолетите, които така са хвърчали върху къщите, спускали някакви бомби ръчни. В 1928 г. в светлата сряда, когато отидохме на черква, помня че тогава говори един индус, който е приел християнството. И този индус беше тръгнал да обикаля Европа със своето индуско одеяние, с едно, помня го, много хубаво розово наметало, с бял копринен пояс. Тя той държа една много хубава проповед и се завърнахме вкъщи и си лягаме. В 9 часа ужасен тътен разтърси цялата къща, стана голямото земетресение в Пловдив, 1928 г. Къщата ни не пострада, защото беше на скала. А насреща ни имаше хълм, на който всеки пет минути земята се тресеше, а в равнинната част на Пловдив лумнаха пожари, огньове. Знам, че цар Борис тогава дойде още на сутринта да види какво е положението.
към текста >>

67. 2. ПОРОЙНИЯТ ДЪЖД

Докато пристигнат до шосето към Дървеница потъвали до пояс във вода.
Всички празнували. Но по едно време откъм запад небето се заоблачило, стъмнило се и те тръгнали към Дървеница и оттам да се придвижат до Изгрева. Заваляло дъжд. Отначало лек, след това се усилил докато се превърнал в порой. Вървели през локви и пороища. Докато пристигнат до шосето към Дървеница потъвали до пояс във вода. Майка му едва не се удавила. Най-после след големите премеждия си пристигнали вкъщи. А Учителят с другата група пристигнал на Изгрева преди да капне първата капка.
към текста >>

68. 18. „БЕЗ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НЕ МОЖЕ

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Накрая аз ги прочетох и реших да дам някои пояснения за някои събития и лица споменати от Тодор Маринчевски.
Аз изчаквах. 2. След като бяха минали дванадесет години и излезнаха седем тома от "Изгревът" бе дошло време и за неговият материал. При срещата ни той ме упрекна за някои неща описани в "Изгрева", които според него не били верни. Аз го помолих да ги опише така както той ги знае. Те бяха написани собственоръчно от него, а Марийка Марашлиева ги прехвърли на машинописен текст. 3. Накрая аз ги прочетох и реших да дам някои пояснения за някои събития и лица споменати от Тодор Маринчевски. Неговият разказ е верен и той е такъв какъвто го е видял като очевидец. Но е имало и други, които също са наблюдавали същите събития, но от техния зрителен ъгъл и от тяхното място чрез техните очи и съзнания. И те са описани в "Изгревът". И когато всичко се събере в едно ще се види, че няма противоречие. В момента различията са в това, че всеки очевидец го отразява от своето си място, от своето си време и чрез своите си очи и съзнание. 4.
към текста >>

69. П Р Е Д Г О В О Р ( В Ъ В Е Д Е Н И Е )

д-р Вергилий Кръстев

Необходимо е да дам някои пояснения за по-добро въвеждане към този материал. 1.
П Р Е Д Г О В О Р ( В Ъ В Е Д Е Н И Е ) д-р Вергилий Кръстев Понеделник, 14 септември 1998 год. Предоставям на вниманието Ви необикновеният и уникалният труд в резултат на 20 годишна работа с Елена Андреева. Необходимо е да дам някои пояснения за по-добро въвеждане към този материал. 1. Задължително е да прочетете от „Изгревът" том IV, стр. 608-614, за да се въведете в проблема. А онзи човек, който пожела съдба от небето от стр. 610, в момента я получи и я изтърпява, за поука на другите. 2. Каталогът на Словото на Учителя Дънов е направен от Елена Андреева.
към текста >>

70. 09. УЛ. „ОБОРИЩЕ №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ

Руси Николов, той е изработил плана и пишат приятелите, че ще се строи салон и като дойдоха братята с белите ризи и с червените пояси, майстори от провинцията.
То беше открито място -1926 год., а после Учителят го направи заградено със зебло, на земята. Най-простото и най-скромното, което може да бъде. Жечо отиде в града, купи зеблото и го заковахме така и една врата направиха най-просто скована и това беше нашия „работен кабинет", ха, ха,. Много скромно е било всичко. А имахме един брат, инженер от Стара Загора - инж. Руси Николов, той е изработил плана и пишат приятелите, че ще се строи салон и като дойдоха братята с белите ризи и с червените пояси, майстори от провинцията. Тогава вода нямахме на Изгрева и вода носехме от Танушев, както се казваше бирарията. Там срещу него имаше вода, а нашите бяха издействали да вземат вода до шосето, от разсадника до шосето. И оттам с бурета, и със стомни, и с кофи, и с всичко се пренасяше вода, за да се построи салона. По-здрави някои мъже като отидат по 20, по 30 литра вода носеха и с кобилици, и с кофи. Имахме две бурета по сто литра и с тях носеха.
към текста >>

71. 14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША

В.К.: Пояснете в какъв смисъл шаечни?
Е.А.: Бял, бял, ама той беше само за Рила. В.К.: Кой белия? Е.А.: Белия. Той имаше други бели костюми, които Му са подарявали. Но те са някъде другаде. В.К.: Пояснете в какъв смисъл шаечни? Е.А.: Ами дебел, да. Шаечен плат и така гъстичък, дебел, топъл. В.К.: Кой Му шиеше дрехите, костюмите? Е.А.: Имахме един брат майстор шивач, който шиеше в двореца. Той беше майстор и шиеше на Учителя.
към текста >>

72. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

До самият парк непосредствено имаше едно голямо място оградено от един пояс от млади борови дръвчета от север и изток.
Братството търсеше да закупи място, където можеше да си правим гимнастическите упражнения. Още от 1920 и 1921 год. ние излизахме на изгрев накрая на Парка на свободата, който тогава се наричаше Борисова градина. Горските власти не ни позволяваха да правим гимнастическите упражнения по поляните на парка. Налагаше се да имаме място. До самият парк непосредствено имаше едно голямо място оградено от един пояс от млади борови дръвчета от север и изток. Тя е била собственост на Баучер, един англичанин, който е приятел на българите и който подарил това място на своя слуга, разсилен, а самият той го продава. Братството купува това място от 5-6 декара. Това беше голямо облекчение за всички ни. На това място можехме после да посрещаме изгрева, защото след парка нямаше нищо построено на изток. Хоризонтът беше съвсем свободен.
към текста >>

73. III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?

Учителят винаги беше разположен и готов да поясни всеки въпрос, който ни интересуваше.
Първото нещо беше, че Учителят беше често при нас. Естествено Той се интересуваше от работата ни. А Той идваше и искаше да Му прочетем беседата, която е държал и така, в такива случаи ние Му задавахме много въпроси свързани с това, което ни е говорил. Питахме как трябва да разбираме някои въпроси и някои положения в беседата. Той с готовност винаги ни е изяснявал. Учителят винаги беше разположен и готов да поясни всеки въпрос, който ни интересуваше. Може би Учителят направи един опит като ни постави и трите да живеем заедно. При такива условия, за да види как ще се проявим. Правило ми е впечатление, че Той следеше вътрешното ни състояние на всяка една. Като идваше с това Той поддържаше нашето будно съзнание. Неговото присъствие респектираше.
към текста >>

74. V. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВА

Николов направи плана, който одобриха, започнаха да закупуват материали за строежа, дойдоха братя зидари от провинцията, които и сега виждам с белите ризи и червените пояси.
Братството взе решение да изгради свой салон, защото при едно прехвърляне на имотите салона на ул. „Оборище" 14 беше загубен. Тогава още повече инвентар от търновските събори се пренесе в София за уреждане на събора. Решението за построяването на салона се взе късно през пролетта и не си спомням точно кога, но оставаше сравнително малко време. Един брат инженер от Стара Загора, инж. Николов направи плана, който одобриха, започнаха да закупуват материали за строежа, дойдоха братя зидари от провинцията, които и сега виждам с белите ризи и червените пояси. Вода нямахме прекарана още на Изгрева, но по наша молба изкараха една чешма на Дървенишкото шосе на напречната алея от разсадника, когато започна самата работа за салона бяха останали две седмици до събора. Мисълта, че ще имаме салон на Изгрева се прие с ентусиазъм от всички сестри и братя от София и се спуснаха да помагат кой с каквото може. Всички бяха радостни. Всичко ставаше с радост и възторг. Не си спомням друг случай, нещо общо братско да се е построило с по-голяма радост.
към текста >>

75. VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

" Често в Словото Му имаше вметнати мисли, когато Той е държал Словото Си и когато е отговарял на мислите на слушателите Си, това е имало смисъл, но когато се предаде писмена реч, налагат се някои съкращения и пояснения.
Имаше една непрекъсната обмяна. Слушателите Му слушаха, но и преценяваха това, което говореше и някои непрекъснато възразяваха на Учителя. Той отговаряше на тези мисли, които те Му изпращаха. Често пъти тези отговори не бяха във връзка с основната мисъл на беседата и това предаваше разпокъсаност. За такива случаи Учителят е казал на Паша: „Прави връзки! " Често в Словото Му имаше вметнати мисли, когато Той е държал Словото Си и когато е отговарял на мислите на слушателите Си, това е имало смисъл, но когато се предаде писмена реч, налагат се някои съкращения и пояснения. Спомням си, че някой, който е слушал Словото на Учителя, намирал е, че е разпокъсано, дори нелогично. Тъкмо това Паша се стараеше да избегне при редактирането на Словото. И аз намирам, че тя е успяла да го направи. Още един аргумент искам да кажа, почти всички печатани беседи Паша ги е чела на Учителя. Ако Той ги е одобрил в такава форма, както Паша ги е предала, имаме ли право да критикуваме Паша и да я обвиняваме, че е изменила Словото на Учителя?
към текста >>

76. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Нали ти даваш пояснение, че стила на Учителя е бил много такъв обстоятелствен, нали, дълги изречения и т.н.
Ами как да го кажа? В.К.: Да. Е.А.: Аз съм го казала стилови, за да не бъде така грубо. Да. В.К.: Четем: „Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на Учителя тя го преразказваше, като винаги се стараеше да бъде точно всичко казано от Учителя". В.К.: Сега аз пак не можах да разбера, сега това преразказване и това прередактиране и изнасяне. Нали ти даваш пояснение, че стила на Учителя е бил много такъв обстоятелствен, нали, дълги изречения и т.н. Сега тя нали ги прави по-стегнати, изнася същата мисъл и т.н. Сега тя как го възприема това нещо, възприема, че Учителят с неподходящи думи ли се изразява. Е.А.: He. В.К.: Или от гледна точка на по-добро, правилно изнасяне. Е.А.: По-правилно изнасяне на нещата. Да.
към текста >>

Но пояснение е това сега.
Е.А.: Ами да спя една нощ. Къде ще остана сега? Учителят ще държи беседа, аз трябва да стенографирам. В.К.: Няма къде да спиш. Е.А.: Ами няма сега къде да спя, както беше. Но пояснение е това сега. В.К.: Ама пояснение към това. Аз питам и ти даваш пояснение. В.К.: Четем: „През 1935 год. в тази година през ноември Учителят даде една задача. Нарекохме я „Задачата за левчетата".
към текста >>

В.К.: Ама пояснение към това.
Къде ще остана сега? Учителят ще държи беседа, аз трябва да стенографирам. В.К.: Няма къде да спиш. Е.А.: Ами няма сега къде да спя, както беше. Но пояснение е това сега. В.К.: Ама пояснение към това. Аз питам и ти даваш пояснение. В.К.: Четем: „През 1935 год. в тази година през ноември Учителят даде една задача. Нарекохме я „Задачата за левчетата". Сега по какъв начин се отпечатаха, се събираха средства за печатане на беседите?
към текста >>

Аз питам и ти даваш пояснение.
Учителят ще държи беседа, аз трябва да стенографирам. В.К.: Няма къде да спиш. Е.А.: Ами няма сега къде да спя, както беше. Но пояснение е това сега. В.К.: Ама пояснение към това. Аз питам и ти даваш пояснение. В.К.: Четем: „През 1935 год. в тази година през ноември Учителят даде една задача. Нарекохме я „Задачата за левчетата". Сега по какъв начин се отпечатаха, се събираха средства за печатане на беседите? Първо тука споменаваш за томбола.
към текста >>

77. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 10

Тя направи необходимия каталог с всички мои бележки и пояснения.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Ефросина Антонова Ангелова-Пенкова работи две години в Държавния архив с оригиналните лекции и беседи на Учителя Дънов, които бяха иззети при обиска от държавните комунистически власти на 6-7.XII.1957 год. в София и по някакво чудо не са били унищожени, а съхранени и след 1977 год. обработени като архивни единици. Тя направи необходимия каталог с всички мои бележки и пояснения. Дори за мен беше трудно да се справя с него, макар, че съм запознат с целия този процес, защото изучавам го по факти повече от 30 години. В резултат има вече девет тома на „Изгревът". Помолих я да извади на ксерокс тези лекции и беседи от архива, които правеха впечатление на драстична промяна на Словото на Учителя Дънов, които никой не можеше да оспори. Тя бе работила с оригиналите и бе ги сравнявала с отпечатаните томчета. После при отиването ми в архива, тя ми ги показваше, аз ги преглеждах и насочвах, които да бъдат извадени на ксерокс.
към текста >>

78. 00 - Посвещение

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Посвещава се на онези Братя от Айтоското Бяло Братство с белите ризи, червените пояси и мерните потури, които построиха салона на Изгрева 1927 год.
Посвещение 1. Посвещава се на онези Братя от Айтоското Бяло Братство с белите ризи, червените пояси и мерните потури, които построиха салона на Изгрева 1927 год. в София, където Учителят Дънов, Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство - Беинса Дуно до 20. XII. 1944 год. предаваше Словото на Бога за идното човечество на VI-та раса. 2. Посвещава се на онези братя и сестри от времето на Школата на Великият Учител (1922 - 1944 год. ), чиито спомени, случки и събития документират историческото им присъствие между Българите. 3.
към текста >>

79. 01 - 41. ПОМОЛИ СЕ СЪРДЕЧНО

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Имал той купа сено, но тя се намирала на другия край на селото, а снегът бил до пояс.
Всеки искал да чуе нещо ново и да разменят някои мисли помежду си. Присъствал и един току-що постъпил брат. Казвал се Петър. Накрая се престрашил и решил да попита за съвет. Имал голям кахър над главата си: Имал стадо овце, които блеели гласно в кошарата, а големият сняг затрупал всички пътища и пречел да се пренесе храна за добитъка. Имал той купа сено, но тя се намирала на другия край на селото, а снегът бил до пояс. Невъзможно било да се впрегне шейна и да се докара сено за овцете. Споделил мъката с брат Георги, а той му казал: „Виж какво, брат. Това е един изпит за тебе. Ти довечера, преди да си легнеш, помоли се сърдечно и който образ ти се яви, той ще ти помогне. " Помолил се братът и си легнал да спи.
към текста >>

80. 01 - 48. ОТ КОЕ ДА СЕ ОТКАЖА - ОТ МОМАТА ИЛИ ОТ ИДЕИТЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Върнал се и брат Станко от село Камено, млад момък с малки черни мустачки, червен пояс на кръста и бяла риза на гърба.
48. ОТ КОЕ ДА СЕ ОТКАЖА - ОТ МОМАТА ИЛИ ОТ ИДЕИТЕ Европейската война приключила и останалите живи войници се върнали по домовете си. Върнал се и брат Станко от село Камено, млад момък с малки черни мустачки, червен пояс на кръста и бяла риза на гърба. Бил пръв между ергените. Той водел хорото, а селските моми го поглеждали - отличен хороводец и неуморим в играта. Някои от другарите му се били вече задомили. Дошъл и неговият ред. Имал си той своя изгора, но често се замислял дали любимата му няма да се поколебае, ако научи за идеите му.
към текста >>

81. 01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

82. ДУШИ В ПОЧИВКА Когато се започна да се строи сградата на салона на Изгрева през 1927 г., изведнъж на поляната на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня - ден и нощ - бяха и зидари, и дюлгери, иззидаха сградата, измазаха я, покриха я и присъстваха на съборните дни през август на 1927 г.
82. ДУШИ В ПОЧИВКА Когато се започна да се строи сградата на салона на Изгрева през 1927 г., изведнъж на поляната на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня - ден и нощ - бяха и зидари, и дюлгери, иззидаха сградата, измазаха я, покриха я и присъстваха на съборните дни през август на 1927 г. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше своята беседа, макар че нямаше още сложени врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: Едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на Изгрева не бяха братята от София, а братята от Aйтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре както от софиянци, така и от айтозлии.
към текста >>

Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки.
Макар че изгревяни да се правеха важни пред тях, като по-духовно издигнати, но те не можаха да си построят салона на Изгрева, а го построиха онези простите и неуките. И затова си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от Изгрева една година посети техния събор - празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда са били облечени по един и същ начин. А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо контраст по всички правила за случая, който трябва да се случи. Всичко преминало от добре, по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да му разкаже за всяко чуто и видяно нещо.
към текста >>

Той беше облечен непрекъснато с един панталон, превързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по панталона.
Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем и разберем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, се водеше разговор за преражданията и една сестра попита Учителя: „Ами брат Ради кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева - човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, превързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по панталона. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най- ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: „Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка.
към текста >>

Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на Изгрева.
Брат Ради я научи как да копае, как се сади лук и чушки и накрая получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава и какво значи „души в почивка". И винаги си запазих у мен това изказване на Учителя за братството в Айтос, като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на Изгрева. И които бяха „души в почивка", и които откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг, път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация. А животът на братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слезнаха на земята, въплътиха се в плът, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана кръв и плът чрез техния живот на земята.
към текста >>

82. 02 - 05. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока.
Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял. Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца. С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев. Всеки се силел да стигне по- скоро върха.
към текста >>

83. 06 - 14. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Те поясняват много работи.
Той дава радост и веселие и Той го взема, когато хората не слушат. Той повдига народите, благославя ги, праща ги да му вършат работата на земята и когато го не слушат ги наказва и ги лишава от своето благоволение. Като Господ люби един народ, Той му дава умни и добри ръководители, а когато ги наказва, дава им глупци. И добре е, когато слеп слепаго като води и двамата в ямата. Сегашните събития са отлични. Те поясняват много работи. На Турция й предложиха да даде права на тия народи. Тя отказа. Сега я бият за нейните безброй лъжи по минало оланджак . И тъй лъжата не помага. Ако тя се бе завзела да тури едно добро управление на Справедливост, това не би й се случило.
към текста >>

84. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Тази снимка много ми харесва, както е с пояса, с потурите.
/Георги Челибиев./ Снимка N 7 -Димитър Вълчев от Тополица. Баща на Митко-цигуларя. Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението. От бай Георги са се запознали и са образували кръжока. Значи той е един от основателите. Тази снимка много ми харесва, както е с пояса, с потурите. Те тогава тъй ходеха всички в Тополица. Те са се занимавали с въглищарство, преди да дойдат в Тополица и носията им е такава. Това е снимка N 8. Иван Калканджиев е от Сливен. По-късно той стана ръководител, след туй той се помина.
към текста >>

85. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пояснение: Този кратък доклад е изготвен по случай 74 години от смъртта му и 154 години от рождението му.
Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване. Той вярваше още в нравствения закон на живота, а именно, че всеки каквото прави, това ще пожъне. Всеки сам създава или подготвя съдбата си. Д-р Миркович е завещал на Сливенското читалище „Зора" своята библиотека, състояща се от 427 тома книги, както и своите печатни издания, възлизащи на 114000 тома, както и сумата 300 лева и други значителни суми, оставени за благотворителни цели. Д-р Георги Мрикович се е поминал на 29 септември 1905 година в родния си град, като е живял осемдесет години. Пояснение: Този кратък доклад е изготвен по случай 74 години от смъртта му и 154 години от рождението му. Литература: Сборникът „Той не умира" - Сливен на безсмъртните борци. Сливен 1935 година, Ст. Гидиков. 10 май 1979 г. ПЕНЮ КИРОВ /1968-1918/ Пеню Киров е роден на 13 юли, събота, 1868 година в гр. Карнобат. По-важни фази от неговия живот са следните: 1.
към текста >>

86. 09 - 160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ Веднъж, пак през 1922 година, попитах Учителя: „Ледбитер твърди, че когато осветява даровете, вижда как Христос излиза от чашата с причастието." (Нека поясним, че Ледбитер беше теософ, а освен това беше епископ на Свободната англиканска църква.) Учителят, след като помълча малко, каза със сериозен, но все пак благ тон: „Да, верно е, че понякога Христос излиза от чашата с причастието, но аз виждам същият този Христос да излиза всяка пролет от всяка чашка на цветята и дърветата.
160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ Веднъж, пак през 1922 година, попитах Учителя: „Ледбитер твърди, че когато осветява даровете, вижда как Христос излиза от чашата с причастието." (Нека поясним, че Ледбитер беше теософ, а освен това беше епископ на Свободната англиканска църква.) Учителят, след като помълча малко, каза със сериозен, но все пак благ тон: „Да, верно е, че понякога Христос излиза от чашата с причастието, но аз виждам същият този Христос да излиза всяка пролет от всяка чашка на цветята и дърветата. И ако Ледбитер вижда Христа само в неговата чаша, той не вижда много нещо."
към текста >>

87. 09 - 172. МАЙКО, ОГЛАДНЯХ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще гс изхвърля." След това се обърна към нас с думите: „А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител?
Попита ме какво работя. „Реферат, но не съм доволен от логическата връзка", му казах аз. Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър. По това време като студенти, ние, хората от Братството носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти и студентки, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името наУчителя. Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще гс изхвърля." След това се обърна към нас с думите: „А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов? " - „Знаете ли какво приказвате? Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете.
към текста >>

88. 09 - 206. КАК ЕДНА СЕСТРА ИЗПЪЛНИЛА СЛОВОТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пояснете се." - запитаха някои.
206. КАК ЕДНА СЕСТРА ИЗПЪЛНИЛА СЛОВОТО При една среща на Братската градина, при един разговор стана дума за приложението на Словото на Христа в живота, тогава една сестра каза: „Аз изпълних Словото на Христа, дето казва: Раздай всичко, тръгни и ме последвай..." Много погледи се насочиха към нея в тоя момент, защото всички горяха от желание да видят и да чуят как тя е изпълнила Словото, което се отнася за богатството. „Кажете, сестра, какво направихте. Пояснете се." - запитаха някои. „Ето как", поясни тя. „Имах чифлик от няколко декара, продадох го и парите раздадох на синовете и на дъщерите си, като и за себе си оставих. Възнаградих и оня брат, който се грижеше за чифлика. И тъй, всичко раздадох и сега съм свободна от материални грижи." Тогава една сестра я запита какво е раздала на сиромасите. На този въпрос тя замълча, което ще рече, че тях ги е забравила.
към текста >>

„Ето как", поясни тя.
206. КАК ЕДНА СЕСТРА ИЗПЪЛНИЛА СЛОВОТО При една среща на Братската градина, при един разговор стана дума за приложението на Словото на Христа в живота, тогава една сестра каза: „Аз изпълних Словото на Христа, дето казва: Раздай всичко, тръгни и ме последвай..." Много погледи се насочиха към нея в тоя момент, защото всички горяха от желание да видят и да чуят как тя е изпълнила Словото, което се отнася за богатството. „Кажете, сестра, какво направихте. Пояснете се." - запитаха някои. „Ето как", поясни тя. „Имах чифлик от няколко декара, продадох го и парите раздадох на синовете и на дъщерите си, като и за себе си оставих. Възнаградих и оня брат, който се грижеше за чифлика. И тъй, всичко раздадох и сега съм свободна от материални грижи." Тогава една сестра я запита какво е раздала на сиромасите. На този въпрос тя замълча, което ще рече, че тях ги е забравила. От тридесет-четиридесет милиона, които е получила от чифлика, не дала нищо за бедни и нещастни.
към текста >>

89. 09 - 246. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пояснение: В първите години, когато още нямаше печатани беседи, четяхме теософска литература, която ни запознаваше с отвъдния свят, а по-късно вече я изоставихме, защото почнаха да се печатат беседите, от начало на брошури, а наскоро след това и на томове.
- „Чета теософска литература." - „Почни да четеш беседите." След малко аз си излязох от стаята на Учителя окрилен от радост, че бях се запознал и разговарял с Учителя. Върнах се много доволен и почнах да чета беседите, а по-после влязох и в школата. Жена ми ме следваше. Разказал: К. Великов 1950 година, гр. Ямбол. Пояснение: В първите години, когато още нямаше печатани беседи, четяхме теософска литература, която ни запознаваше с отвъдния свят, а по-късно вече я изоставихме, защото почнаха да се печатат беседите, от начало на брошури, а наскоро след това и на томове. Теософската литература развива ума, а беседите на Учителя дават храна за всестранно развитие.
към текста >>

90. 09 - 319. НА ЛАГЕР В СИНИТЕ КАМЪНИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Учителят се усмихнал и пояснил, че на това място още преди векове е убит човек, военен, който все още стои тук на страж.
" - го запитал Учителят. - „Искам", отговорил Тодор Попов. Вечерта, когато Тодор Попов влязъл в палатката и си легнал, внезапно пред него се явява един военен, който веднага извадил ножа си. Студентът се уплашил и избягал навън. На утрото казал на Учителя. Учителят се усмихнал и пояснил, че на това място още преди векове е убит човек, военен, който все още стои тук на страж. Една вечер били наклали голям огън. Учителят станал и се отдалечил малко настрани и казал някакви думи, които те не разбрали, може би на непознат език. След това се върнал при тях, като им казал: „Освободихме го! Вече няма да ви плаши." Разказал: брат Боян Боев - Изгрева.
към текста >>

91. 09 - 343. ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ГОСПОДА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

„Но тук има една пречка, че те не ядат месо, пояснила хазяйката".
Изпяхме му. Сега и момата гостенка, и тя пожела песен. На всеки изпяхме по една песен. Гостенката много харесала както песните, така и нас, певците, което споделила с хазяйката. Тя й казала, че и двамата сме ергени, нотя да гледа по-малкия. „Но тук има една пречка, че те не ядат месо, пояснила хазяйката". - „Какво като не ядат! Щом те могат да живеят без месо, то и аз ще мога. Както те ядат, това ще ям и аз." И тъй, те се харесаха и задомиха. И всички живеем заедно във взаимна любов и разбирателство. Нашето заявление даде резултат.
към текста >>

92. 12 - 4. БРАТСКАТА НИВА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И когато тогава се учеше „Евера" от Паневритмията и отгоре братята от та с червените пояси, с потурите, но лицата им светят, млади, всичките почват отгоре „Евера" един след други, пеят от върха, от камънаците - там, гдето ги къртят и слизат долу в градината.
Там сме ги сели и ходехме да поливаме. Засяха се овощни дървета, бадеми, ябълки най-различни. Ся се лозе. Лозето беше, не мога да ви кажа точно, но голямо лозе - може би 10 декара. И така потече духовният живот на градината с всичките му подробности, с едно високо съзнание работеха всички, с радост. И когато тогава се учеше „Евера" от Паневритмията и отгоре братята от та с червените пояси, с потурите, но лицата им светят, млади, всичките почват отгоре „Евера" един след други, пеят от върха, от камънаците - там, гдето ги къртят и слизат долу в градината. Така потече един много хубав живот, от който и в моята душа е останала една хубава следа.
към текста >>

93. 12 - 47. НА КАФЕ ПРИ ВЕРКА КУРТЕВА

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

В.К.: На мен са ми разказвали онези братя, които дойдоха от Айтос с белите ризи, с червените пояси, на съборите, когато са идвали да правят Салона.
Те бяха към хиляда души. Братството на околията Бургас идваше, Сливен, Карнобат, от селата, те много хубави хора имат, такива сърдечни и като ги посрещахме и като ги видехме, се радвахме. М.М.: Гледаш го с потурите така, а като вземе да ти говори, то ти отваря душата. Надка: Ама те бяха много напреднали духовно. Духовни хора. В.К.: На мен са ми разказвали онези братя, които дойдоха от Айтос с белите ризи, с червените пояси, на съборите, когато са идвали да правят Салона. Надка: Да, да. Не Салона. В.К.: На съборите. Ама и като са строили Салона. Надка: Ама те за Салона няколко души братя дойдоха, а пък иначе, когато ги повикаха, Учителят ли ги е повикал кои, той имаше списък по име - толкова от това, те отиваха - с червени пояси, с чисти бели ризи, оставят жетвата.
към текста >>

Надка: Ама те за Салона няколко души братя дойдоха, а пък иначе, когато ги повикаха, Учителят ли ги е повикал кои, той имаше списък по име - толкова от това, те отиваха - с червени пояси, с чисти бели ризи, оставят жетвата.
В.К.: На мен са ми разказвали онези братя, които дойдоха от Айтос с белите ризи, с червените пояси, на съборите, когато са идвали да правят Салона. Надка: Да, да. Не Салона. В.К.: На съборите. Ама и като са строили Салона. Надка: Ама те за Салона няколко души братя дойдоха, а пък иначе, когато ги повикаха, Учителят ли ги е повикал кои, той имаше списък по име - толкова от това, те отиваха - с червени пояси, с чисти бели ризи, оставят жетвата. По него време е жетва, вършитба. Оставят за няколко дни, казват: „Нищо няма да им стане." Отиват, връщат се пак и си свършват работата. Предани братя бяха. Няма да кажат "А това- онова" - не. Първо Божието, после моето.
към текста >>

94. 20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Имам едно пояснение по отношение на теософската литература.
Бях ръководителка една година, исках да въведа някакъв стил на работа, но не ме възприеха. Господ ни е събрал не да се харесваме или не, а да учим, но ние се занимаваме повече с външни неща и аз се дистанцирах. Чета писмото Ви и Ви отговарям. Не съм казал, че има много неверни неща по простата причина, че аз бях малка, когато са се развивали тези събития. Когато Учителят си замина, аз бях на 14 години. Имам едно пояснение по отношение на теософската литература. Баща ми още като ученик е превел биографията и учението за кармата от Блаватска. Като студент успява да я издаде втори път/ първото издание е в Ямбол, 1919 година/ някъде около 1924 година. Показва я на Учителя. Той казал да му остави книжки на катедрата и след беседа казал: „Братя и сестри, един наш брат е превел тук Учението за кармата от Блаватска, който обича, нека да си я купи." И по този на чин баща ми си спечелил малко пари, защото и той. както и повечето, се е издържал сам.
към текста >>

95. 09 - 161. УЧИТЕЛЯТ ЗА НИКОЛАЙ РАЙНОВ

Учителят ми отговори: „Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал." Тодор Попов За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат.
161. УЧИТЕЛЯТ ЗА НИКОЛАЙ РАЙНОВ Наскоро беше изляза от печат книгата на Райнов „Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво е мнението му за този роман на Н. Райнов. Учителят ми отговори: „Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал." Тодор Попов За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. Ти става въпрос за този роман.http://www.otizvora.com/2012/09/4831/
към текста >>

96. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

И той пояснява ето как: „Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува.
За да отграничи старата Пасха при изхода на евреите от Египет и за да им припомни тогавашната юдейска пасха, и да им припомни, че небесният хляб се дава от Духа Господен, им казва: „Този е хлябът, Който слезе от небето, не както вашите бащи ядоха манната и умряха. Който яде този хляб, ще живее во веки." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 58). Хлябът небесен е Словото Господне, което се дава чрез Исуса, защото Бог е в Него и той е в Бога. Който се храни от Словото Господне има живот вечен на душата. И той пояснява ето как: „Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува. Думите, които Аз ви говоря, Дух са и живот са," (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 63). Божественият хляб е Словото от Бога, дадено чрез Божия Син. Животът вечен се дава от Духа на Словото, Духът на Словото е Духът на Истината. Духът на Истината, която изхожда от Отца, свидетелствува за Божия Син.
към текста >>

97. І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА

Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата.
11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА В долната част на обградената светла рамка квадрат, виждаме, че лежи голям каменен саркофаг. Капакът е повдигнат, той е отбелязан с бяла черта. От лявата страна Йосиф Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба. Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от Йосиф, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса. Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите. Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос. Това е така наречената Божествена Троица. Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега.
към текста >>

98. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Ще дам някои пояснения за тази статия, която се публикува дословно, но не сме включили „Откровението", понеже го публикуваме отделно по оригинала. 1*.
20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯТ НА „ИЗГРЕВЪТ" Вергилий Кръстев Тази статия бе открита от мен преди 30 години, когато търсех „Откровението" в неговия оригинал, Разбрах, че небето бе взело мерки и бе го публикувало официално в академичен сборник, за да не се загуби. Ще дам някои пояснения за тази статия, която се публикува дословно, но не сме включили „Откровението", понеже го публикуваме отделно по оригинала. 1*. Тук няма никакво противоречие, защото непознатият отец е бил бившият митрополит на Варна Йосиф Серски, който е бил от 1839 -1844 г., че дори и от по-рано. Ще дадем доказателства по-късно. 2*. Младият Константин Дъновски е посетил джамията Кассъма Джамиси в 1854 г., и тогава тя е представлявала съвсем друго нещо, от годината 1904, която се посочва тук. Дервишът, който е пазел джамията и който е видял цялата случка в 1854 г. има съвсем друго поведение.
към текста >>

99. І.03.01. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната дреха и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса.
След това отишъл на арената и победил Лий и го хвърлил върху копията. Като узнал имтераторът, че е бил благословен от Димитър, наредил да убият Нестор и изпратил войници да убият и Димитър. Пробили го с копие. Погребали го на същото място. Това станало на 26 октомври 306 година. Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната дреха и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса. Императорът научил за чудесата и изпратил войници да му отсекат главата. Минали години. Цезар Констанций Хлора умрял в Британия, а неговият син Константин станал император на Западната Римска империя през 306 г., а на изток останал Лициний. Италия се намирала под властта на цезар Максенций, който преследвал християните. През 312 г.
към текста >>

100. І.03.07. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ