Търсене в текстове за 'Постъпка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 112 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник!
Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка. Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност. По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му. Това Слово бе Божие и Бог бе слязъл на земята, между человеците, да им чете Словото. Е, питам: "Може ли Бог да постави като Свой заместник един человек, независимо кой е в случая?
към текста >>

2. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Дотук можеше да се обясни и оправдае постъпката й по човешки.
Искаше да изпъкне и да изтъкне личния си елемент като певица? Или искаше в песента да прокара своето чувствено състояние, облечено в песен и мелодия? Беше ли това стремеж да се промени песента на Учителя? За мен бе ясно, че тя искаше да се докара пред приятелите, да бъде интересна, да бъде забелязана, търсена, уважавана, зачетена като певица и личност с особени дарби и качества. Дотук това бе всичко приемливо и обяснимо. Дотук можеше да се обясни и оправдае постъпката й по човешки. Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам. Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време. Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени.
към текста >>

3. 3_33 Съдба от Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила.
Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години. Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила. Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си. Понякога някой от Братството се опитваше да им помогне, но това бяха дребни суми. Времената бяха други, всички преминавахме през изпити и оскъдица. Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на Небето.
към текста >>

4. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на Кръстю, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка.
Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура. Ние нямахме достъп до печатницата. Изданието се подготвяше и ръководеше от Неделчо Попов. Той можеше да влезне и да даде поръчката и накрая да вземе готовата продукция, но не можеше да се намесва в нито един етап на печатането. Изобщо имаше много условия в тази задача. Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на Кръстю, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка. Но нещата се извъртяха така, че от Братството се нахвърлиха върху нея, че това не са песни от Учителя, а нейни измишльотини - тогава тя се видя в чудо. Но ние гарантирахме, че са песни от Учителя. Веднъж ме среща и се оплаква, че я нападали, че това не били песни на Учителя, а че тя си ги е нагласила заради гласа си - за да го изтъкне по-добре. Аз й отговорих: "Сестра, навремето ми казахте, че вие ще гарантирате, че това са песни на Учителя. Ето, сега е времето да сторите това".
към текста >>

5. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Изпитва срам от своята постъпка, че е следила без разрешение Учителя, че е следила личния Му живот.
Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила без разрешение Учителя, че е следила личния Му живот. Отново чува гласа на Учителя, който я приканва да отиде при Него. Няма как, престрашава се, прекрачва през прага на вратата, полека-полека застава пред Него и виновно навежда глава. Учителят се обръща към нея и казва: "Еленке, извиках те, за да ти съобщя нещо. Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя.
към текста >>

6. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие.
Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели. Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна. Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата. България ще пострада.
към текста >>

7. 7_02 Бомбите и цената на духовния капитал

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 1

Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане".
Случаят продължава по-нататък. Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев. Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно. Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват. Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи. Дълго време след падането на бомбата, дъщерята на Борис Малджиев и съпругът й, банкерът, трябваше да живеят в Русе, поради липса на жилище в София. Този случай идва да потвърди цената на духовния капитал, който всеки човек създава със своите дела и цената на духовния капитал, който той носи у себе си. Имаш ли духовен капитал, ще се намери и онзи, който ще гарантира, ще отвори пътя ти и ще го освети с разумна мисъл и разумна воля.
към текста >>

8. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата.
Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят.
към текста >>

9. 8_04 Музиканти при Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отварящо пред Учителя и пред Бога.
Веднъж, Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отварящо пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губел времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участвува в записването на Паневритмията и на много песни. Влади Симеонов, в един много кратък период, участвува като цигулар и диригент на братския оркестър.
към текста >>

10. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка.
Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете. А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа". И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една идея от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача.
към текста >>

Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
А да сътвориш хармонични отношения между вътрешната си организация и външната си проекция - това означава правилни отношения към Бога, към ближния си и към себе си. Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

11. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони.
"Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София? " На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения.
към текста >>

12. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

ТОМ 1

Човешката постъпка е Силата на ангелите.
Съзнателният живот започва чрез Музиката като път на освобождаване и възходящ път към Бога. Човешката мисъл е Светлината на ангелите. Светлината е Музика за ума. Човешкото чувство е Чистотата на ангелите. Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила.
към текста >>

13. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

ТОМ 2

Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни.
към текста >>

Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден.
Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля.
към текста >>

14. Разговор Шестий. Пътят и Истината

ТОМ 2

Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала?
Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
към текста >>

15. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас.
Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада. А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя. А сега Учителят мълчи, строг и не разговаря с никого и само посегне и вкуси от туй или от онуй и се прибере в стаята.
към текста >>

16. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

ТОМ 2

Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем.
Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева. Той им хвърлил 60 лв. и те му дали сечивата. Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем. Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите.
към текста >>

17. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому?
Не му търсих повече - ни взех, ни дадох. Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш единия край се залива и когато я косихме запушихме дупката и водата се оправи в коритото и след като изсъхна го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба.
към текста >>

18. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Борис Николов

ТОМ 2

Това бе една хубава постъпка на Боян Боев.
А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф Щайнеровите издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата.
към текста >>

19. 31. СЕАНСЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
Не знаем какво да правим." Учителят препоръчва: „Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата „Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: „Какво става с мене? " Имаше някои от присъствуващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духът си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка. Този път се осветява от Словото на Учителя. Другия път е този на духовете и на падналите и изоставени от векове души, управлявани от Тъмните Сили.
към текста >>

20. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек.
Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи горе в Горницата и да се помоли заедно с тях. Не го щат. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: „Петко!
към текста >>

21. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Е, това братска постъпка ли е?
Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха. Някой ги открадна от мен. Това е някъде към 1980 г. Учителят ми ги предаде лично да ги пазя и аз бях обещал на моят приемник да му ги предам за съхранение. Но ме окрадоха. Е, това братска постъпка ли е? Не е. Кражбата винаги е кражба. А на Галилей извади от чекмеджето един портрет на дядо поп Константин Дъновски, както и няколко малки негови портрети. Така Учителят разпореди някои неща, кой какво да носи. Това беше жива символика.
към текста >>

22. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка.
И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка. Имаше една сестра Дафинка Доганова. Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше и един брат Константин Константинов, живееше на ул. „Оборище" 13,баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика.
към текста >>

23. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка.
Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа. Само това копие от този буркан бе унищожено. Но всичко беше съхранено и запазено от посегателство. Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите.
към текста >>

Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите.
Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях.
към текста >>

24. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

С тази си постъпка сме нарушили чл.
Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда. Събраха се няколко присъди с общо 20 години затвор.
към текста >>

25. 22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Цялото Братство в България бе възмутено от неговата постъпка и години наред се говореше, че с пари на Учителя е направен свинарник.
И когато го подсещат, че трябва да върне сумата, той идва през 1948 г., приспива у Антов и какво са се разговаряли никой не знае. По-късно Жечо Панайотов иска да се възстанови сумата, а той отговаря, че няма пари и че не може да върне нищо. Тази сума не бе върната. А Братският съвет отказа да търси тази сума по съдебен ред, защото се реши, че Братството има други принципи. За прахосването на тези пари той бе осъден по друг начин. Цялото Братство в България бе възмутено от неговата постъпка и години наред се говореше, че с пари на Учителя е направен свинарник. А това бе подобен сви-нарник на онзи, който го имаше залепен на гърба на салона, от където се носеше смрад, която достигаше до стаята на Учителя. Панайот Ковачев след това получи удар, парализира се и няколко години лежа парализиран на легло. Всички знаеха, че той сега има присъда от Невидимия свят. След време ме запитваха как е възможно един брат да похарчи по този начин братски пари? Щом е станало, значи е имало условие да стане.
към текста >>

26. 57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това го смекчи и строго каза: „За тази ти постъпка трябва да те сложа в карцера, но ти прощавам, защото си призна.
Дойде и началника на затвора в моята килия, защото разбраха, че от моят прозорец се е задействувала алармената система. Разбрах, че не са видяли как съм се качвал на нагънатото одеало. Ако бяха разбрали щяха да го считат като опит за бягство. Началникът ме запита: „Защо се качи на прозореца? ". Аз направо отговорих: „Исках да видя Витоша." Той изобщо не очакваше такъв отговор от мене. Това го смекчи и строго каза: „За тази ти постъпка трябва да те сложа в карцера, но ти прощавам, защото си призна. Е, видя ли Витоша? " „Не можах." „Друг път да не пробваш, защото стражите стрелят на месо, без предупреждение. Ако бе видял Витоша щяха да ти видят главата и сега нямаше да бъдеш жив." Промълвявам: „Друг път ще зная". И не правих опити. Нямаше смисъл.
към текста >>

27. IX. НОВАТА ЕПОХА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Божествената Мисъл, която ще мине през нашите умове, Божествената Любов, която ще мине през нашите сърца и Божествената постъпка, която ще мине през нашите души, те ще оправят света.
Ние чакаме светът да се оправи. Но кой ще го оправи? - Бог. Но как? -Чрез Нас. Божествената Мисъл, която ще мине през нашите умове, Божествената Любов, която ще мине през нашите сърца и Божествената постъпка, която ще мине през нашите души, те ще оправят света. Ние живеем между несметни богатства, но не можем да ги използваме. Животът на човечеството в края ще бъде Симфония. Ние чакаме други да оправят света. - Не, ние ще оправим света." В неделя Учителят каза: „Ние очакваме някой да победи в тази война. И питат кой ще победи?
към текста >>

28. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни.
Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков. Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г. са разрешили мястото на Учителя да бъде свободно от регулация. А това са три лица: Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков. За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни. Те и тримата имаха заслуги пред Някого и затова бяха надарени с жизненкредит. 8. За мястото на Учителя започват да се грижат Неговите последователи, което те вършат непрекъснато от 1945 г. Отдел „Архитектура" към СГНС разработва план как да се оформи мястото на Учителя. Съгласно този план, то трябва да се оформи, да се огради и да се постави човек, който да се грижи за него. Запланувано е да се отпусне щатна бройка и да се назначи човек със заплата, който да се води към „Градини, паркове и украса" към СГНС и да получава от там разсад за цветята.
към текста >>

29. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

ТОМ 4

То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка.
Вдъхновеният подем е несъизмерим. Неговата Виделина става наша виделина. Завесите на цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл. Изгрява нещо ново. Новото може да бъде незначимо, малко, и все пак - величествено. То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка.
към текста >>

30. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

ТОМ 4

За мнозина това бе срамна постъпка.
Той не съзираше, че между желанието му да бъде знаменит цигулар и възможностите му има огромна пропаст. Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал! Но покажи, че можеш от мен да направиш цигулар?! Репликата прозвуча като гръм от ясно небе! УЧИТЕЛЯТ изчака да премине настъпилото смущение в салона и продължи беседата си. За мнозина това бе срамна постъпка. Но Игнат не спря до тук! Той причака УЧИТЕЛЯ след беседата, когато слизаше от Горницата и с увличащо нахалство продължаваше да сипе укори и подигравки. Сериозен и много замислен, УЧИТЕЛЯТ изчака ерупцията на изригналия вулкан от устата на Игнат и бащински проговори: - Да, Игнате, с тебе не е възможно да направя този опит. Твоят път и твоята съдба не са отредени за цигулковото изкуство. За мен твоят път през този живот е истина.
към текста >>

31. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

ТОМ 4

Още една странна постъпка.
Странно повторение на две съдби! Питагоровата школа бе отречена и опожарена. Обществеността на древна Гърция показа на историята, че е твърде изостанала, за да разбере и оцени Питагор. Съвременниците на Щайнер отрекоха учението му и опожариха школата. Той превъзмогна ненавистта на своето време и изгради нов храм на съмишлениците си. Още една странна постъпка. Щайнер вътрешно бе известен за присъствието на УЧИТЕЛЯ в България. Подобно на Йоан Кръстител, който позна Христа, Щайнер измери духовният образ на УЧИТЕЛЯ - като Божествен пратеник на Духът, определен да поведе човечеството към Царството божие, посочи Го на брат Боев, но не намери време да прескочи до България. По сетне, след физическата смърт, Щайнер бе един от незримите ученици, който редовно посещаваше лекциите на УЧИТЕЛЯ. Между учениците, последователите и привържениците на школата в България, са установени прераждания на не малко лица. Скромни и смирени, без претенции за външен блясък, те заемаха своите места и вършеха определената работа.
към текста >>

32. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение.
За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата. Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко! Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен.
към текста >>

33. ІІІ.72. ЕКСКУРЗИЯ СЪС САЛДО НУЛА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Тогава всеки, за да даде тежест на някоя своя постъпка, казваше: „Духът ми говори сега, че това е точно така." Имаше много смешни и трагични неща с този дух, който говореше на всички и по всякое време.
Аз събирах парите и ги отбелязвах в тетрадка, като бях направил няколко графи за отчет. Групата бе готова, рейса дойде и на всекиму се подаваше картонче, на което бе отбелязано кой на кое място да седне, за да няма сръдня. Аз бях си оставил моето място да бъде до Учителя. Но дойде Цанка Екимова, взе картончето и вместо да отиде на обозначеното място, взе че отиде и седна до Учителя. Показах й картончето с нейното място, а тя каза: „Духът ми каза, че моето място днес е до Учителя." Нямаше как, преглътнах този горчив хап. Тогава всеки, за да даде тежест на някоя своя постъпка, казваше: „Духът ми говори сега, че това е точно така." Имаше много смешни и трагични неща с този дух, който говореше на всички и по всякое време. Лошото бе това, че учениците слушаха този дух, който им шепне за щяло и нещяло, а не слушаха Учителят и Духът на Истината, Който бе в Него и Който даваше Словото. Тръгнахме и пристигнахме. Прекарахме няколко дни на седемте езера и се върнахме. Автобусът ни чакаше в уречения ден и час. Качихме се.
към текста >>

34. ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Но след малко разбира, че постъпката й ще бъде скоро открита и че покривката ще се открие у нея.
Ще се хармонирате, ще правите молитви и ще произнасяте формули за помирение за онова семейство, което има нужда да се заздрави." Така тази група е съществувала години наред и се е намесвала там, където семействата на наши приятели са били пред угрозата да се разпаднат. Това е вторият метод за работа. Веднъж една сестра се обижда на Учителя, че Той й е направил забележка. Тя отива в стаята на Учителя, сваля бялата покривка от масата Му и я открадва. А това е един бял чаршаф, избелен, изгладен, поставен върху масата Му. Но след малко разбира, че постъпката й ще бъде скоро открита и че покривката ще се открие у нея. Кой знае защо, какъв дух я обсебва, но тя взема покривката и я хвърля в клозета. След няколко часа Учителят открива липсата на покривката. Извиква Мария Шопова и й нарежда, да открие покривката. „Ти ще намериш чаршафа." А как ще го открие на Изгрева? Къщи много и хора много.
към текста >>

35. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

ТОМ 4

И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.
Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия Живот, всичката Светлина, всичката Свобода.
към текста >>

36. 3.22. Брат Темелко иска прошка

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите.
Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си. Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на вечеря. Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза. И той си дал отговор на себе си - сигурно защото аз направих бележка на тези сестри. И на четвъртата сутрин, взел той жена си, децата си, отива при вратата на Учителя и почуква. Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите. Аз не съм знаел." Учителят усмихнат отваря вратата, идва вътре разбира се и все едно, че нищо не е било. Брат Темелко ми казваше: „От този момент и сега, и докато съм жив, от този момент - а той е над 85-86-годишен - докато съм жив, няма да питам посетителя кога си дошъл, колко време ще останеш, кога ще си отиваш, никакъв въпрос не му задавам. Къщата не е моя и нямам право на никого да задавам такива подобни въпроси." Така, един такъв спомен ми разказа този брат. Да, но това бе живот тогава, съчетан от Слово и Дух и той днес, утре ще бъде не само спомен, но жив образ в едно време, което не прихожда и което е вечно.
към текста >>

37. 3.27. Пътницата

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

То следва и най-малката мисъл, най-малкото чувство и най-малката постъпка.
Учителят минава покрай него и му казва: „Пътница е! " и си заминава. И наистина, след известно време, тя почина. Пътницата си замина. „От Божието Око нищо не може да избегне. То следва и най-малката мисъл, най-малкото чувство и най-малката постъпка. Затова бъди чист пред Бога". (Учителят)
към текста >>

38. 5.16. Кошница, пълна с кайсии

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Благословението може да се изсипе само в чист съд, сътворен от светъл ум, чисто сърце и праведна постъпка.
Значи от кошницата с кайсии Учителят не взе, защото онзи, който подаде кошницата, за да я занеса на Учителя, със същата тази ръка удари войничето, обуто с голи налъми. Той, офицер, целият излъскан, с ботуши, с шпори, със сабя, издокаран като на парад, със същата ръка, която подаде кошницата с кайсии, със същата ръка удари войничето. Ето затова Учителят не пожела да вкуси от неговите кайсии. Но взе от нас, от трите рождени сестри по три джанки, които всяка една от нас откъсна от джанката, която бе узряла в двора на брат Темелко. Благословението не се дава току така. Благословението може да се изсипе само в чист съд, сътворен от светъл ум, чисто сърце и праведна постъпка. Ето, това е Законът на благословението.
към текста >>

39. 5.20. Старият брат

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Савка се притесни от тази тяхна постъпка, разболява се и легна на легло, и сега ми разказа цялата тази история на разговорите със Стария брат.
Така навремето арестуваха престъпници, под дулото на заредена пушка, караха ги да си вдигнат ръцете със следната команда: „Ръцете горе и кръгом към стената! " По същия начин са изправили Савка, с вдигнати нагоре ръце, все едно, че е арестувана. Правят обиск на всички нейни неща. Намират онова, което търсят. Взимат разговорите на Савка със Стария брат. Савка се притесни от тази тяхна постъпка, разболява се и легна на легло, и сега ми разказа цялата тази история на разговорите със Стария брат. Лично Савка ми разкри този случай, как са взели нещата от нея. Учителят й бил поверил много неща. А сега, ето каква е историята за стария брат: Учителят е бил на ул. „Опълченска" 66. Било е на 19 август, когато стават съборите на Бялото Братство и на които събори ние присъствахме следващите години.
към текста >>

40. 7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Държеше се началникът така строго, че и аз се изплаших - имах кураж да запитам: „Ще ме биете ли за тази постъпка?
Но ето, развръзката идва - още след 15 минути изведоха и мен. Где ще ме водят - пак изкачваме стълбите към следователите, но ме въведоха не при моя, а при друг следовател. Там е и съквартирантът... Оказа се, че се намираме при началника на следователите, той ще се разправя с нас! Пита ме, каква е тази бележка, която съм дал на този човек и защо. Дадох обяснения, че по негово настояване стана това, макар че съм му казал безсмислеността на тази работа. Държеше се началникът така строго, че и аз се изплаших - имах кураж да запитам: „Ще ме биете ли за тази постъпка? " Другият в това време лее сълзи, моли началника: „Нали ще ме пуснете, аз не съм виновен, нали ми обещахте, че свърши следствието ми...? " Началникът гледа него, гледа мен, па вика милиционерите и казва: „Ще ги разделите веднага, да са в различни килии! " Повече нищо! Върнаха ме в килията, взех си багажа и ме отведоха в друга килия, пак в същия етаж. Бях сам!
към текста >>

41. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка.
Пеню Ганев повярва на мен и не отстъпи на никого. Така аз и Пеню Ганев свършихме една огромна работа за ужас на цялото семейство. Всичко бе прибрано и в разстояние на 23 години тези материали се пазят на скришни места и никой не е пострадал от семейството му. Петър Ганев задържа и укри тетрадката на баща си, която бе предназначена за мене, защото аз работех с баща му. Това го направи под внушение на жена си Божанка. Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка. Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих. Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба.
към текста >>

42. 20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ТОМ 4

Държеше се началникът така строго, че и аз се изплаших - имах кураж да запитам: „Ще ме биете ли за тази постъпка?
Но ето, развръзката идва - още след 15 минути изведоха и мен. Где ще ме водят - пак изкачваме стълбите към следователите, но ме въведоха не при моя, а при друг следовател. Там е и съквартирантът... Оказа се, че се намираме при началника на следователите, той ще се разправя с нас! Пита ме, каква е тази бележка, която съм дал на този човек и защо. Дадох обяснения, че по негово настояване стана това, макар че съм му казал безсмислеността на тази работа. Държеше се началникът така строго, че и аз се изплаших - имах кураж да запитам: „Ще ме биете ли за тази постъпка? " Другият в това време лее сълзи, моли началника: „Нали ще ме пуснете, аз не съм виновен, нали ми обещахте, че свърши следствието ми...? " Началникът гледа него, гледа мен, па вика милиционерите и казва: „Ще ги разделите веднага, да са в различни килии! " Повече нищо! Върнаха ме в килията, взех си багажа и ме отведоха в друга килия, пак в същия етаж. Бях сам!
към текста >>

43. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ТОМ 4

Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка.
Пеню Ганев повярва на мен и не отстъпи на никого. Така аз и Пеню Ганев свършихме една огромна работа за ужас на цялото семейство. Всичко бе прибрано и в разстояние на 23 години тези материали се пазят на скришни места и никой не е пострадал от семейството му. Петър Ганев задържа и укри тетрадката на баща си, която бе предназначена за мене, защото аз работех с баща му. Това го направи под внушение на жена си Божанка. Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка. Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих, Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо.
към текста >>

44. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

ТОМ 5

Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка?
Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие. Накрая отиват при Учителя, за да питат каква е тази работа. Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб".
към текста >>

45. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

ТОМ 5

Тя иска да й кажат хората, че постъпката й е умна.
Мога да ти кажа много неща, но ще застанат пред тебе форми, които може да те съблазнят. Много образи са изкривени и изопачени от света, та затова са загубили първоначалната си чистота. Когато те погледне някой отвън изглеждаш като че много лесно можеш да се влюбиш, но ти си отстъпчива само отвън, а вътрешно си твърда. В това отношение си приличате с Савка Керемидчиева и тя е отвън мека, но и много се различавате. Ти като направиш нещо интересуваш се от ефекта, който е произвел, а Савка се интересува от това, дали е постъпила умно. Тя иска да й кажат хората, че постъпката й е умна. Твоето е по-хубаво. Савка работи с разума, а ти с разсъдъка си. Казваш, че някой път не съм те гледал хубаво. Слънцето, което грее ли е причината или пък прозореца, който не пропуска светлината, защото на прозореца е спуснато тъмно перде? Разбира се, че в прозореца е причината.
към текста >>

46. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

ТОМ 5

Тук разбрахме, че за постъпката на един ученик от Школата са отговорни и другите ученици в Школата, защото тяхното отношение към постъпката създава условия и възможност тя да се прояви.
Учителят дойде до масата и катедрата, седна на стола, погледна цветята и каза сърдито: „Махнете тези цветя. Аз тук смърт не искам". Веднага скочиха някои от близкостоящите, протегнаха ръце, взеха цветята и вазата и бързешком ги изнесоха от салона. Беседата започна без определените в такива случаи преди беседа молитви и песни с Учителя. Ние всички видяхме, че той беше недоволен не само към онзи, който беше откъснал цветята, онзи който бе донесъл вазата, но и към нас, които бяхме допуснали тази ваза да стърчи там и да развали цялата атмосфера. Тук разбрахме, че за постъпката на един ученик от Школата са отговорни и другите ученици в Школата, защото тяхното отношение към постъпката създава условия и възможност тя да се прояви. Бяхме в ранните години на една екскурзия на Мусала и там до едно езеро при хижата през 1925 г. Учителят откъсна по едиН стрък тревичка и на всеки един от присъствуващите подари по една тревичка. Тогава Учителят говори беседата „Малкият стрък". Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии.
към текста >>

47. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

ТОМ 5

Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата.
Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата. Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края.
към текста >>

48. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

ТОМ 5

Но ние бяхме несъвършени като човеци и не винаги можехме да проумеем какво казва той с една дума, с едно Слово, с един жест и с една постъпка.
" Онзи приятел немее и свежда глава пред Учителя, казва: „Учителю, простете ми, че съм се кланял на предмети и на вещи". „Това не са вещи, а скрижали на Бялото Братство и те имат сила, но само онзи, който има в себе си ключа може да ги отключи. Ключът е в Словото, там ще го намерите." Аз смятам, че това е една от големите тайни, които разказвам пред вас и едно правилно отношение към скрижалите на Бялото Братство и всичко онова, което е дал Учителя чрез Словото си посредством своя живот тук на земята. Затова бе казал: „Гледайте мен и мен подражавайте, така ще имате едно предметно учение за служение на Бога". Ние бяхме около него, движехме се около него, гледахме го и много неща не видяхме, макар че дълго го наблюдавахме, слушахме думите му и виждахме действията му. Но ние бяхме несъвършени като човеци и не винаги можехме да проумеем какво казва той с една дума, с едно Слово, с един жест и с една постъпка. Спомням си на една от екскурзиите на Витоша един селянин пресрещна Учителя и го запитва: „Абе ти, човек, от де си? " Този българин го запитва, защото вижда, че пред него стои човек с бяла брада, с шапка, с костюм и с бастун. Иска човека да знае от кой град иде, от къде и с какво се занимава. Пита и се интересува българина, защото е любознателен и любопитен. Учителят се усмихва и казва: „От слънцето съм, от слънцето ида и към слънцето отивам".
към текста >>

49. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

ТОМ 5

Не можеше никой да отрече, че тази негова постъпка, деяние, произшествие не е негова.
Беше срамно и болно да се гледат такива неща. Но останалите мълчахме и траехме и чакахме какво ще каже Учителя по този въпрос. А той оставяше учениците да правят каквото си искат и да си изживеят нещата така, както са вложени у тях и подредени в тях, за да могат да излезнат от тях, да се проявят и да се видят отвън очебийно. Отвътре не се виждаха, а само се усещаха. Но като излезеха навън те се виждаха и беше нещо съвсем друго. Не можеше никой да отрече, че тази негова постъпка, деяние, произшествие не е негова. Беше негова отвътре, роди го и след това то излезна отвън и зареве и му се чуе гласа. Следващият етап бе етап на оглеждане и преценяване на случката от всички и от самият него. Ако решеше да се коригира трябваше да почне от там, където бе стигнал и спрял. В този случай всеки виждаше безпомощността и безнадеждността на положението, в което бе изпаднал и на онова, което се бе проявило. И ако искаше да се поправи отиваше и се изповядваше пред Учителя, признаваше си грешката или ако не я виждаше, то той му я казваше.
към текста >>

50. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

ТОМ 5

За тази тяхна постъпка в следващия си живот те няма да се родят като коне, а ще се родят в човешка форма и ще бъдат човеци, понеже са служили на Бога и са стояли чинно пред нозете на Великия Учител." Оглеждаме се и се питаме, та ние ли бяхме тези, които видяхме, които чухме и трябваше да засвидетелствуваме всичко това за следващите поколения.
Когато трябваше да ги събере, той се качваше на един кон, който оставяше вързан на лагера за едно въже достатъчно дълго, за да пасе свободно. С този кон той обикаляше езерата, ослушваше се за звънците и така намираше конете. А сега те стояха наредени в редица пред нас. Учителят се обръща, вдига ръка и ги поздравява. „Поздравяваме малките братя, които ни служат и бяха дошли на Паневритмията да ни гледат. За тази тяхна постъпка в следващия си живот те няма да се родят като коне, а ще се родят в човешка форма и ще бъдат човеци, понеже са служили на Бога и са стояли чинно пред нозете на Великия Учител." Оглеждаме се и се питаме, та ние ли бяхме тези, които видяхме, които чухме и трябваше да засвидетелствуваме всичко това за следващите поколения. Като страница от историята на Бялото Братство когато пребиваваше между българите.
към текста >>

51. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

ТОМ 5

Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за владиката следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него. Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от владиката Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствието на всички свещеници. Станал и си излязъл, а владиката не казал нито една дума. Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за владиката следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина владиката боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя. Майката на Учителя се казваше Добра. Тя е била една обикновена жена. Разказваха ми, че преди да се роди сина им Петър, преди това тя е боледувала много и дълго и едва се е закрепила. Може би чрез боледуването си Невидимия свят я е подготвял като по този начин е изчистил всичко у нея, подготвил я е, за да може да слезе чрез нея не кой да е, а повелителя на Вселената и на звездата Алфиола - Духът Беинса Дуно.
към текста >>

52. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

ТОМ 5

Дафинка като видя постъпката на Жорж се смути много.
И Жорж без да му мисли много отиде и седна между Динова и дъщеря й Сийка. Седна и толкоз. Дали беше мислил предварително и имаше решение и сега използва, за да действува бързо и точно? Само предполагахме. Но събитията се задвижиха много бързо. Дафинка като видя постъпката на Жорж се смути много. Тя разбра, че това означава вътрешно определяне на Жорж и се смути. Залъците й заседнаха на гърлото и не можеше да преглътне и за малко да се задави. Започнаха да я тупат по гърба, дадоха й водичка да пие и всичко се размина. Тя наведе поглед и повече не яде. Учителят я погледне, погледне Жорж как е седнал до Сийка Динова, как се е изтъпанчил и протегнал врат като гъсок в кошница, т.е.
към текста >>

Аз виждах, че той не одобрява тази постъпка на Жорж към Дафинка.
" И той си похапва и опитва от всичко сложено пред него. А ние седим уж закусваме, но знаем всички, че сме свидетели на голяма развръзка, но мълчим. Обикновено по време на обяд понякога разговаряме. Но сега мълчим, защото виждаме, че пред нас изникна случка, която ще доведе до драматична развръзка. Учителят погледне Дафинка, погледне Жорж при Сийка Динова, намръщи вежди и лицето му придоби строго изражение. Аз виждах, че той не одобрява тази постъпка на Жорж към Дафинка. Наблюдавах зорко и нищо не избегна от погледа ми. Свърши закуската, ние се поразходихме, а сетне Учителят ни изнесе беседа. Обикновено на екскурзии Учителят държеше кратко Слово и разясняваше повдигнати въпроси на планината. Учителят седеше на една скала, бяха му постлали и одеало и изнесе своята беседа. В нея той беше много строг.
към текста >>

53. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

ТОМ 5

За мен това не бе честна постъпка на човек, та дори това не го правеха и най-алчните предприемачи, те винаги се съобразяваха и даваха освен надницата при такива случаи, но и нещо отгоре, част от печалбата.
Парите са малко, а те не стигат за нищо. А бяхме си правили сметки без кръчмар, че с тези пари трябва да отидем на Рила на почивка заедно с Учителя и след като се върнем да купим зимнина за зимата и да се закупи някоя и друга дрешка. Планове и сметки без кръчмар. Та дойде кръчмаря и отряза сметката - солено и пресолено. Аз цялата съм възмутена. За мен това не бе честна постъпка на човек, та дори това не го правеха и най-алчните предприемачи, те винаги се съобразяваха и даваха освен надницата при такива случаи, но и нещо отгоре, част от печалбата. А това беше безбожна експлоатация и пладнешки обир. Като разбрах, че това е обир посред пладне в мен узря една мисъл, че на един окултен ученик не му е позволено да постъпва така и да ограбва труда на другите. А Бертоли минаваше за окултен ученик. Не спах цяла нощ от възбуда и от възмущение и от това, че целят ни план за лятото и есента рухна изведнъж. С тези пари, които Борис бе получил от Бертоли не бяхме на никъде.
към текста >>

54. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

ТОМ 5

Аз не очаквах такава постъпка от Галилей и не бях подготвена за такъв обрат на нещата.
Нещата така се подредиха, че аз се сепнах от това поведение на Галилей получи се конфузно положение, което обхвана всички. Надвесиха се буреносни облаци. И всеки момент може светкавици и гръм да падне от небето. Учителят седи на пейката, мълчи и нищо не казва.-Аз стоя пред Учителя, а на пейката няма място за мене и всички седят и ме гледат безучастно, показвайки, че аз съм тук излишна. Излишна в собствения си дом и то при положение, че Учителят е дошъл специално на посещение при нас, за да си почине. Аз не очаквах такава постъпка от Галилей и не бях подготвена за такъв обрат на нещата. Та аз бях в собствения си дом и нали си спомняте за онази приказка дето стените на дома помагат на стопанина му. А тук се случи обратното. При други случаи съм много внимателна, но тук бях неподготвена психически, защото бях в дома си. Трябваше да преглътна този горчив хап. Преглъщам го, мълча и стоя пред Учителя и ги наблюдавам всички.
към текста >>

55. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

ТОМ 5

Тя иска да кажат, че постъпката й е умна.
Веднъж ми каза: „От вън ти изглеждаш много мека, но от вътре си твърда и понякога остра. В това отношение си приличате със Савка, защото и тя е от вън мека. Но и много се различавате. Ти като направиш нещо интересуваш се от ефекта, който е произведен. А пък Савка се интересува от това пали е постъпила умно. Тя иска да кажат, че постъпката й е умна. Твоето е хубаво. Савка работи с разума, а ти с разсъдъка си. Важното е да решите правилно задачите си". Отново съм пред Учителя и той споделя с огорчение: „Савка има материал да работи три години, а се обленява и не работи. Само Паша работи" И той го каза с такава болка и с такова велико огорчение, че на мен тутакси ми се прииска да стана, да отида и да свърша работата на Савка.
към текста >>

56. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

ТОМ 5

Учителят беше недоволен от проявите на някои от приятелите за някоя тяхна постъпка и тогава той се затваряше в стаята и не излизаше с цели дни.
Онези ококорени се стряскаха и търчаха да изпълнят нареждането на Учителя. За тях не бе чудо това, че той без да знае за посетителя нареждаше да му се доведе еди кой си, защото те много добре познаваха и знаеха кой е Учителя и какви са неговите възможности. Но това, че те стояха около него го правеха от ревност, за да обсебят всичко за себе си и всичко трябваше да минава през тях. Именно това Учителят не дозволяваше, защото неведнъж за такива случаи бе казал на онези, които пречеха на контактите му: „Слънцето е едно за всички и ако пречите на останалите ще дойдат облаци и ще го засенчат и ще загубите и вие, и останалите, защото ще дойдат бури и дъждове". Така ставаше понякога. Учителят беше недоволен от проявите на някои от приятелите за някоя тяхна постъпка и тогава той се затваряше в стаята и не излизаше с цели дни. Тогава той там работеше по свой начин. Онези, които се грижеха за него занасяха му храната в такива случаи, но както занасяха блюдата, така ги и връщаха обратно - храната бе недокосната. Учителят през това време работеше и те го виждаха непрекъснато занят. Тогава онзи или онези, които бяха причина за бурята дошла над Изгрева идваха, чукаха, търсеха Учителя, за да му се извинят като искаха да поправят грешката си. Учителят приемаше извиненията само тогава, когато погрешката бе поправена и изпита бе издържан и тогава всичко се разсейваше, буреносните облаци отлитаха към Витоша, слънцето отново изгряваше и осветяваше всички на Изгрева.
към текста >>

57. 27. ПРИ ТОПОЛИТЕ

ТОМ 6

Няма ли да бъде недоволен от постъпката ни, а братята да се сърдят?
Тук по шосе-то нямаше тогава осветление. Стройни тополи като сенки на свръхземни същества вият стан край шосето - Дървенишкото шосе. Ние сме застанали до тях - мънички сенчици, вдигнали сме дясна ръка и чакаме с трепет да профучи колата край нас. Дали ще ни забележат? Дали ще ни забележи Той? Няма ли да бъде недоволен от постъпката ни, а братята да се сърдят? Ние, обаче, обещахме в себе си, че ще запазим тайната. И чакаме с тези мисли. О, колко хубаво беше да чакаме, да чакаме, да чакаме там, да се не разсъмваше, да чакаме с този трепет в душите. Но ето и колата се задава. О, тя ще профучи и отмине.
към текста >>

58. 33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО

Наталия Чакова

ТОМ 6

Но аз бях трогната и възхитена от тази постъпка, не заради това, че бях действуващо лице в този случай, но заради Неговото величие.
Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие тях после, не зная. Може би ги прие, но .им даде добър урок ако въобще имаха предпоставки да го разберат. Но аз бях трогната и възхитена от тази постъпка, не заради това, че бях действуващо лице в този случай, но заради Неговото величие. И заради хубавия урок, който им даде. Той, най-големият човек на земята е занят с най-малките и те „големите" не трябва да ги пренебрегват, а да се научат от Него на обхода към тях. Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка. Това беше по времето на революцията в Испания. Там имало някаква душа, близка моя от миналото, която страдала много в момента и аз по симпатия съм чувствувала нейното състояние.
към текста >>

59. 34. НА ВЕЛИКДЕН

ТОМ 6

Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле.
34. НА ВЕЛИКДЕН Имам и друга подобна малка, но интересна опитност - мил спомен, който говори какво правеше Той, най-големият, Братът на най-малките за тях. Беше Великден. Един ден преди това, в събота, ми се случи един малък инцидент с една стара, болнава и капризна сестра. Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле. Чувствувах се смазана, отъпкана, изпразнена, демагнетизирана. Където и да ходех, каквото и да вършех, не можех да сдържам сълзите си, въпреки усилията, които правех. Не можех да си обясня как и защо стана това, но стана. Да отида при Учителя срещу Великден, на великата събота, да Го моля да ме освободи от това състояние, не смеех. Надявах се, че ще мине.
към текста >>

60. 79. В МЪРЧАЕВО

ТОМ 6

" И се смеехме нехайно и двете и не можехме да си обясним постъпката Му.
" С неудоволствие го изрече, сякаш не искаше да ме пусне. „Ами, не съм ходила в този град, тъкмо имам възможност да го видя". И като видя, че желанието ми е голямо, каза: „Ех, пък иди, щом толкова много искаш! " Но почувствувах, като че ли Му бях някак свидна и не иска да ме пусне да отида. Чуден е Учителят, мислех си и казвах на Еленка: „Едно време ме пращаше хе-е- в Джендем дере (така наричах моето далечно село - Каял-дере или Каменна река) на шега „и месеци не Го виждах и не ме виждаше, а сега за пет дена не иска да ме пусне! " И се смеехме нехайно и двете и не можехме да си обясним постъпката Му. Аз ходих за пет дена в Кюстендил. Като се върнах постоях още няколко дена и на първи септември трябваше да си отивам в село. Бяхме си уговорили с колежката да се срещнем на Владая и да пътуваме заедно. Учебните занятия почваха на 15.септември, но тя беше директорка и трябваше на първи да бъде в село. И заради нея пътувах по-рано и аз.
към текста >>

61. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

ТОМ 6

Постъпката на тати ме трогна до сълзи.
Каруцата спря край печатницата. Ето ни пред тати, който работеше на машината. Събрах всички си кураж и казах на тати за какво водя този човек - че му дължа 300 лева. Тати веднага слезе от машината, ръкува се с кръчмаря и с мене и весело рече: „Е, триста лева - дребна работа! ", веднага извади от портфейла си парите и ги брои на човека, който благодари и си излезе. Постъпката на тати ме трогна до сълзи. Образът на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат. Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа! " С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах.
към текста >>

" С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не.
", веднага извади от портфейла си парите и ги брои на човека, който благодари и си излезе. Постъпката на тати ме трогна до сълзи. Образът на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат. Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа! " С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето! " Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати. И тъй към септември 1919 г. аз приех вегетарианството и окончателно се приобщих към Учението на Учителя.
към текста >>

62. 35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ

Петър Камбуров

ТОМ 6

Аз останах озадачен от тази постъпка на Учителя, но разбрах, че моята кореспондентка не е някоя особено издигната личност, на която може да се разчита.
Учителят пак повтори същите думи за нея, с което ми даде да разбера, че тя не притежава онези ценни духовни качества като N 12. Пак ми заговори за N 12, като я обрисува като честен човек, който всеотдайно служи на своя висок идеал, човек със стабилен характер и пр. Аз се почудих защо Учителят ми говори такива хубави неща за нея, а за N 13, която ме живо интересува като моя кореспондентка, не каза нищо хубаво. Едва ли не искаше да каже: тя не е човек с ценни духовни стремежи, нейният поглед е обърнат към земята. И когато трети път го върнах на N 13, Учителят ме остави без да ми отговори и си отиде. Аз останах озадачен от тази постъпка на Учителя, но разбрах, че моята кореспондентка не е някоя особено издигната личност, на която може да се разчита.
към текста >>

63. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

ТОМ 6

Тогава жената, която се беше допряла до Исуса получила изцеление се изправи пред Исуса и си изповяда постъпката.
Защото, ако беше ученик ти непременно щеше да знаеш защо Учителят има вид на стар човек и пр. Това е, защото Учителят се раздава (жертвува) за нас. Също както Христос попита: „Кой се допря до мене? " Отговориха му: „Народът те притисна". „Не, каза Исус - почувствувах, че сила излезе от мене". Тогава жената, която се беше допряла до Исуса получила изцеление се изправи пред Исуса и си изповяда постъпката. Това „сила излезе от мене" е своего рода даване, раздаване от себе си. Но тия неща може да ги разбере само ученикът, който познава Учителят си по дух". Разговорът ни продължи в този дух на есперанто около два часа. Не зная дали Емилия е останала доволна от обясненията, които направих, но другите две сестри бяха много доволни. „Това бе за нас, казаха те - извънредно ценна беседа, която никога при други обстоятелства нямаше да чуем." Следващата ни среща с Емилия стана на Изгрева в София.
към текста >>

64. МАРИН КАМБУРОВ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

ТОМ 6

Не бива да бъдат толкова жестоки към своя брат, на когото постъпката не е била толкова престъпна.
Нисичка жена, но много хубав човек. Аз съм ходил у тях, спал съм там, с бати съм ходил. Там беше център. За Петко Гумнеров случая не мога да го разкажа. Той е разказван от мнозина, на тримата братя, които отишли да клеветят Гумнеров Учителят казал, че и тримата ще пострадат. Не бива да бъдат толкова жестоки към своя брат, на когото постъпката не е била толкова престъпна. Че и в Търново, когато отивали в Горницата по 10 души на молитва, никой не го искал в групата си. Тогава Учителят го поканил да идат двамата като му казал: „Ела, брат, ние с тебе ще се качим". Той горкия възкръснал. Той беше хубав човек, малко гърбавичък. Учителят държеше за вътрешния живот на човека, същественото.
към текста >>

65. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

За тая своя постъпка вероятно ще си платя скъпо.
Но и този изпит не издържах както трябва и се провалих. Десетилетия по-късно след като си замина Учителя, моят рожден син се разболя в най-хубавата си възраст, когато беше цигулар в Софийската филхармония, заболя от тежко психическо заболяване и аз в един момент събрах всичко, което имах в себе си и го изгорих. Направих клада и изгорих всички книги, документи, снимки, защото не можех да проумея как така, аз който знам толкова много по окултизма да ми се случи такова нещо. Бях гневен и като протест срещу съдбата си изгорях всичко, включително и беседи на Учителя. И вероятно това няма да ми се размине току-така. За тая своя постъпка вероятно ще си платя скъпо. С природата аз бях свързан много и цялата сила и енергия аз получавах от нея. Когато трябваше да се акумулира и напълня със сила отивах в природата и черпех от нея. Така, че онова, което каза Учителят първата ми среща с Него се оказа точно и вярно, само че аз нищо не изпълних от това. Още на събора в Търново Петър Камбуров представи мен и баща ми на Учителя. Приятелите бяха слушали преди няколко дни неговата беседа за толстоизма и бяха разположени към него.
към текста >>

66. 23. ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Учителят й предал тази книга, да ми я връчи, да прочета определения пасаж: „Ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината - тя е Божествена.
Рекох, нека скърца и нека спира, аз си вдигам шапката и си тръгвам, аз съм свободен. Колата спря и аз тръгнах за Изгрева с шапка на глава. По едно време усещам, че шапката ми стяга. Стяга, не стяга, аз тръгнах към Изгрева. Среща ме една сестра и ми подава една беседа с посочена страница. Учителят й предал тази книга, да ми я връчи, да прочета определения пасаж: „Ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината - тя е Божествена. Ако в една постъпка са участвували твоята душа и дух и твоето тяло - тя е Ангелска. Ако в една твоя постъпка са взели участие ума, сърцето и волята - тя е човешка. Една добра постъпка. Аз наричам музикално парче."
към текста >>

Ако в една постъпка са участвували твоята душа и дух и твоето тяло - тя е Ангелска.
Колата спря и аз тръгнах за Изгрева с шапка на глава. По едно време усещам, че шапката ми стяга. Стяга, не стяга, аз тръгнах към Изгрева. Среща ме една сестра и ми подава една беседа с посочена страница. Учителят й предал тази книга, да ми я връчи, да прочета определения пасаж: „Ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината - тя е Божествена. Ако в една постъпка са участвували твоята душа и дух и твоето тяло - тя е Ангелска. Ако в една твоя постъпка са взели участие ума, сърцето и волята - тя е човешка. Една добра постъпка. Аз наричам музикално парче."
към текста >>

Ако в една твоя постъпка са взели участие ума, сърцето и волята - тя е човешка.
По едно време усещам, че шапката ми стяга. Стяга, не стяга, аз тръгнах към Изгрева. Среща ме една сестра и ми подава една беседа с посочена страница. Учителят й предал тази книга, да ми я връчи, да прочета определения пасаж: „Ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината - тя е Божествена. Ако в една постъпка са участвували твоята душа и дух и твоето тяло - тя е Ангелска. Ако в една твоя постъпка са взели участие ума, сърцето и волята - тя е човешка. Една добра постъпка. Аз наричам музикално парче."
към текста >>

Една добра постъпка.
Стяга, не стяга, аз тръгнах към Изгрева. Среща ме една сестра и ми подава една беседа с посочена страница. Учителят й предал тази книга, да ми я връчи, да прочета определения пасаж: „Ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината - тя е Божествена. Ако в една постъпка са участвували твоята душа и дух и твоето тяло - тя е Ангелска. Ако в една твоя постъпка са взели участие ума, сърцето и волята - тя е човешка. Една добра постъпка. Аз наричам музикално парче."
към текста >>

67. 6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

Учителят не бе доволен от неговата постъпка.
Той не можа да свърши никаква идейна работа с тях, макар че те бяха от братството. Дори с една от тях, която преподаваше като учителка в пансиона в Симеоново по английски език, той в своята ревност към нея написва писмо до директора срещу нея. Тя научава и отива да се оплаква на Учителя. Учителя го извиква и му казва: „Симеоне, не постъпи както трябва. Вместо да издоиш кравата, ти отиваш да хващаш бика за рогата". Учителят не бе доволен от неговата постъпка. Амелия Надзор беше руса жена, една от големите му увлечения. Заради нея и онова, което стана между тях двамата, той се раздели с Изгрева заради нея. Бяха големи недоразумения. Не можаха да си простят. Това е завързване на нова карма.
към текста >>

68. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

ТОМ 6

Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове.
Ватева, Получих вашето писмо. Засега вам ви трябва вяра, търпение и упование. Не се поддавайте на изкушенията. От тази си опитност извлечете важния урок за себе си. За да се повдигне душата, трябва да се озари от Истината и да се реши да слугува напълно на Господа и да върши Неговата блага воля. Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове. Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога. Там всяка душа може да стане девствена. Тия неща ви се случват от вътрешно притеснение и смущение. Гледайте да имате мир в душата си. Проектирайте си постоянно по няколко пъти на ден портокалената краска в умът си.
към текста >>

69. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Веднъж синът набил един гяурин и се похвалил на баща си, но той не одобрил постъпката му и казал: Едеи - болнур.
Сега Русия се научи от Германия как трябва да се бие и кара сега Германия да защищава страната си. Руснаците се научиха от германците и сега русите знаят, как да отидат в Германия. Има една турска дума - Едеи - Болнур, което значи: който прави, намира. Та и сега Германия, която прави, намери. За пример: Имало един бей, който имал син, който много ненавиждал българите (гяурите). Веднъж синът набил един гяурин и се похвалил на баща си, но той не одобрил постъпката му и казал: Едеи - болнур. Втори път пак същото станало. Третият път синът извикал на баща си, не че набил един гяур ами: хванах един гяур, ела да ми помогнеш. Баща му казал: „Доведи го при мен“. Синът отговорил: „Добре, ама не ме пуща“. Значи гяурът бил този път по-силен и хванал здраво сина.
към текста >>

70. 17. Завръщането на блудния син

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Това беше трогателна постъпка.
17. ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН Ще разкажа за професорите. Чехски професори са били на екскурзия из Рила и посещават обекти където имат лагери и се насочили към нашия лагер на Рила. Научили за Учителя, попитали там приятели и се заинтересували и искали да отидат при Учителя. Докладват приятелите на Учителя. А Учителят така ги вижда отдалеч, става, оправя си дрехите така, стегна се и тръгна към тях да ги посрещне. Това беше трогателна постъпка. Учителят бе като баща. Като блудния син, който се завръща, бащата научил, че синът му си идва, така разкаял се от толкова годишно скитане и след като изхарчил всичкото състояние. Излязъл бащата и отишъл на срещата да посрещне синът си и му дава угощение. Така също и Учителят посрещна тия професори, имаше хубави разговори с тях така, като една хубава постъпка на Учителя, която трогва, на която и аз присъствувах. В.К.: В коя година беше това?
към текста >>

Така също и Учителят посрещна тия професори, имаше хубави разговори с тях така, като една хубава постъпка на Учителя, която трогва, на която и аз присъствувах.
А Учителят така ги вижда отдалеч, става, оправя си дрехите така, стегна се и тръгна към тях да ги посрещне. Това беше трогателна постъпка. Учителят бе като баща. Като блудния син, който се завръща, бащата научил, че синът му си идва, така разкаял се от толкова годишно скитане и след като изхарчил всичкото състояние. Излязъл бащата и отишъл на срещата да посрещне синът си и му дава угощение. Така също и Учителят посрещна тия професори, имаше хубави разговори с тях така, като една хубава постъпка на Учителя, която трогва, на която и аз присъствувах. В.К.: В коя година беше това? Г.Д.: Това беше след 1935 г. В.К.: Слушал съм, че някакъв чех е докарал там на езерата някаква лодка. Г.Д.: А, тази лодка беше 1934-1935 г. Аз бях тогава на Рила с приятели с палатка и дойдоха тогава двама такива, американци ли бяха, поляци ли бяха, но мисля, че англичани бяха, доколкото си спомням с една гумена голяма лодка и измерваха дълбочината на езерата, на рилските езера и намериха там петото езеро за най-дълбоко, циркусът долу.
към текста >>

71. 17. Божественият параход

Боян Атанасов Златарев

ТОМ 7

По една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка.
Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият параход с някои подмоли. И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия. Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при пътуването из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее. Всеки един от вас да изпрати по едно писмо до свои близки. По една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка. Тази година ще бъде доста по-добра от идната година. (22 март 1941 г., 9 часа вечерта в големия салон на Изгрева, след братската вечеря)
към текста >>

72. 9. Конят при Диана Бад

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Това е един случай уникален в нашето общество, където Учителят решава една дилема сред нашите приятели, че не може човек да иска съвети от природата или от същества от категорията на Учителя как да избегнат неприятностите, лошите последствия от една неправилна постъпка, като знаят, че ще имат лоши последствия, а те искат да избегнат лошите последствия, за да имат добри материални облаги.
А аз ще му кажа тогава, ами зная. А той ще ме пита, ами като си знаел защо ми даде тоя съвет? Тогава Аз ще му отговаря: ами ти не идваш при мене, за да ме питаш как да избегнеш изкушението, за да нямаш неприятности, а идваш при мене да ме питаш как да избегнеш неприятностите, неприятните последствия от действието, което искаш да направиш. Ето, затова ти дадох тоя отговор“. Тук Учителят оставя всеки за себе си да решава нещата. Това е един случай уникален в нашето общество, където Учителят решава една дилема сред нашите приятели, че не може човек да иска съвети от природата или от същества от категорията на Учителя как да избегнат неприятностите, лошите последствия от една неправилна постъпка, като знаят, че ще имат лоши последствия, а те искат да избегнат лошите последствия, за да имат добри материални облаги. Такова нещо не може в природата. Като искаш да минеш по даден път, ти имаш свободата да избереш тоя път да вървиш, но трябва да носиш и последствията от движението по тоя път. А всички искат да имат хубави резултати, а разходите да ги носи някой друг. Този случай е много интересен в живота на нашите приятели. Учителят казва, че човек трябва да обуздае своя кон.
към текста >>

73. 13. Тежкият съд

Стефка Няголова

ТОМ 7

Аз измъчена и силно смутена от постъпката на децата ги прибрах вкъщи и строго ги наказах.
Учителят разговарял известно време с тях и им разказал някаква приказка, след което ги пуснал да си отидат като им казал: „Други път да не правите вече така! “ След това се обърнал към ощетената сестра и й казал: „Сестра, рекох, Аз ще платя палатката! “ Тогава сестра Елена съвсем объркана и смутена, казала: „Тя не струва нищо, Учителю, че да я платите, тя беше стара палатка. Аз, Учителю, ще ушия нова“. Сестра Елена Андреева шиеше палатки на братята и сестрите. Аз измъчена и силно смутена от постъпката на децата ги прибрах вкъщи и строго ги наказах. Те плачеха и аз плачех заедно с тях. Неизмерима беше любовта на Учителя към всички. Със своето велико снизхождение Той беше винаги готов да прости и да поеме отговорността върху себе си.
към текста >>

74. 58. Дългоочакваната среща

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

ТОМ 7

Зарекох се повече никога да не стъпвам при тях заради тази тяхна постъпка към мен.
След няколко месеца той изпраща някакъв младеж да ми се обади по телефона където работех и си искаше тетрадките обратно. Аз стоях като изумен. Не очаквах това от него. Тогава оставих едната тетрадка при мене и му върнах другата тетрадка чрез неговия племенник. Това го приех като предателство и удар с нож в гърба. Зарекох се повече никога да не стъпвам при тях заради тази тяхна постъпка към мен. И го изпълних. Двадесет години след това през 1985 г. Ангел си замина, а през 1986 г. Георги Йорданов, който го погреба и прие неговите неща ми даде един кашон от негови тетрадки. И там намерих онази втората тетрадка, която му бях връчил преди 20 години.
към текста >>

75. 9. Плесницата

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Аз видях тази му постъпка и казах веднага на Учителя.
9. ПЛЕСНИЦАТА Какви ли не случаи имаше в Търново на колибата с тези двама светци. Михаил си позволи да закачи една млада девойка, да я прегърне и целуне. Аз видях тази му постъпка и казах веднага на Учителя. Изведнъж Той стана много сериозен, слезе в градината, а аз се закрих, да не ме видят и наблюдавах зорко какво ще стане. Учителят извика Михаил. Той застана до него и тогава Учителят му удари една силна плесница, че оня се облещи. След това Учителят му говори дълго. Аз не можах да чуя разговора, но видях и чух плесницата.
към текста >>

76. 11. Братски къщи

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Тази братска постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми.
Един ден един брат от провинцията ме помоли да запитам Учителя получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов. Като чу това, Учителят стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума. Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума. След някоя година нашия съсед и брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил, че на Изгрева трябва да се правят само малки дървени бараки. За да реализира големия си строеж брат Епитропов без да се посъветва и да поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж. Тази братска постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми. Но беше причина и за много разправии. Един ден когато дежурех в кухнята дойде Учителят и ме извика да отида в Неговата стаичка където приемаше посетителите. Когато отидох, за моя изненада там беше брат Епитропов. Като го видях сърцето ми трепна смутено. Но Учителят застана между нас и ни помири.
към текста >>

77. 19. Разместените книги

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

“ „Не, прощавай, Юрданке, аз те огорчих.“ Аз много плаках и се засрамих от моята постъпка.
“ После друг ми казва в мене: „Недей да ходиш! “ Тъй се мъчих целия ден и накрая решавам да отида и да се извиня. Като влизам при Учителя, Той така се зарадва и пръв Той ми поиска извинение. Аз се разплаках. „Не, Учителю, как може един велик Учител да иска извинение от един шепа човек? “ „Не, прощавай, Юрданке, аз те огорчих.“ Аз много плаках и се засрамих от моята постъпка. А Гради дойде, размести книгите и после дим да го няма.
към текста >>

78. 44. Обредните хлябове

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

Разказали за постъпката на попа и какво им казал за попа у Темелкови.
А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благославяш? “ Обърнало се отчето ядовито към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! “ И ги отминал. Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигат при Учителя разплакани. Разказали за постъпката на попа и какво им казал за попа у Темелкови. Учителят не казал нищо, изгледал ги и си влезнал в стаята. На другата неделя попа умрял и мърчаевци присъствали на погребението му. А обредните хлябове, които ги бяха носили в черквата сестрите ги върнаха обратно и на обед ги сложиха на масите вън. Беше неделя, а имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва, която казваме преди ядене, след това се протегнаха десетки ръце, разчупиха хлябовете и накрая се оказа, че на братската трапеза те бяха изядени от гостите.
към текста >>

79. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

ТОМ 7

Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков.
В уговорката между Феликс и Милка Периклиева, то второто томче, което трябвало да издаде в САЩ Феликс, това да бъдат спомените на Галилей Величков за Учителя. Но Вера Гюлгелиева превежда една своя книжка на английски и я предава на Феликс, който я издава. Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските манастири. След като излезе тази книжка, тогава се видя измамата на Вера Гюлгелиева. Лично Галилей Величков ме заведе при Милка Периклиева, която лежеше на легло понеже беше скована от болестта Паркинсон. Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков. А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици. Доколкото си спомням тогава една американска омъжена за българин преведе на английски език „Учителят говори“, която бе издадена от Феликс в САЩ. По онези години Вера Гюлгелиева дружеше с много хора от Изгрева и беше канена и бе й оказано голямо внимание за нейните преводи. Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата. В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с висшия Клир на Православната черква.
към текста >>

80. 11. Възпоминание

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

ТОМ 7

По храбра постъпка в последните 45 години от заминаването на Учителя не бях срещал.
Не се поколеба, не се уплаши от никого, дойде в София и мина през стотици къщи и на всички разказа за случилото се. Едва ли в онези смътни времена някой би постъпил като него, така явно и открито да се противопостави на Мировия Лъжец - Михаил и да защити Всемировият Учител - Беинса Дуно. Ако беше друг, щеше да отиде тайно и потайно и на ухо да го разказва на онези лица, на които има доверие, страхувайки се да не си навлече омразата на привържениците на Михаил в България и да бъде обект на последващи санкции на властта, която гонеше братството. Но Крумчо не се уплаши, мина навсякъде и носеше развятото знаме на Истината. За него лъжата бе лъжа и той я отрече, защитавайки името на Школата и Учителя. По храбра постъпка в последните 45 години от заминаването на Учителя не бях срещал. И няма досега! Крумчо беше пчелар, отглеждаше пчели и изваждаше чист, натурален мед. Той го разнасяше в тенекии на приятелите и те го откупваха. Медът беше чист, но той бе набиран от пчелите в един сезон когато цъфтяха кестените и медът беше леко горчив. Спомням си, че някой му беше поръчал една тенекия мед и той бе изпратил една тенекия по пощата.
към текста >>

81. 10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава.
10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ Не мога да кажа, че край Учителя се живееше спокойно или че със Словото Му, което постоянно четях, се живееше изключително щастливо. По същина то бе мощно, динамично, излъчваше светлина, даваше мир, простор, упование, полет към далечни перспективи, но и колко бури, колко съмнения, колко терзания възникваха понякога от досега с това Слово, когато ставаше именно това оглеждане, за което споменах. Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава. Ще поразтърси съзнанието ти с няколко строги думи, за да излезе нещо от него, така че да го видиш. Друг път умишлено създаваше противоречия и то когато у теб е тихо и спокойно. Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил". Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в характера. За Него нямаше нищо скрито, покрито, затова /пък и по силата на моята искреност и прямота/ аз заставах пред очите Му като отворена книга, в която Той четеше, затова имах доблест да си признавам и грешки и слабости, защото исках да се изправя.
към текста >>

82. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я.
Можеше ли тогава да се показваш пред Него такъв, какъвто не си? Та нали Той виждаше, проникваше и там където ти не подозираш? Имаше голямо отвращение към лъжата във всичките й възможни форми, затова ценеше проявите на чистосърдечие, на прямота, на искреност. Един път ми казва: "Аз слушам там по телефона, когато ти протестираш понякога за нещо". "Да, вярно е това", казах аз, смеейки се, "но Вие слагайте телефонната слушалка, затваряйте в такъв случай телефона". Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я. Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник". Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане.
към текста >>

Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания.
Имаше голямо отвращение към лъжата във всичките й възможни форми, затова ценеше проявите на чистосърдечие, на прямота, на искреност. Един път ми казва: "Аз слушам там по телефона, когато ти протестираш понякога за нещо". "Да, вярно е това", казах аз, смеейки се, "но Вие слагайте телефонната слушалка, затваряйте в такъв случай телефона". Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я. Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник". Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел. Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област?
към текста >>

83. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

ТОМ 8

Едно красиво чувство потрепнало в сърцето - това е прираста за деня в новоизграждащото се сърце; една светла мисъл, проблеснала в ума - това е прираста за деня в новоизграждащия се ум; една благородна постъпка - проявила се във волята - това е прираста за деня в новоизграждащата се воля.
На човека. На новия човек. Той е роден. В неговото сърце човекът е роден. Сега той се ражда в своето сърце, в своя ум, в своята воля. Едно красиво чувство потрепнало в сърцето - това е прираста за деня в новоизграждащото се сърце; една светла мисъл, проблеснала в ума - това е прираста за деня в новоизграждащия се ум; една благородна постъпка - проявила се във волята - това е прираста за деня в новоизграждащата се воля. А ти, човекът го пази. Пази този красив трепет. Пази малкия проблясък в ума. Радвай се на благородната постъпка. Радвай им се когато ги доловиш у себе си, радвай им се, когато ги доловиш у своя приятел.
към текста >>

Радвай се на благородната постъпка.
Сега той се ражда в своето сърце, в своя ум, в своята воля. Едно красиво чувство потрепнало в сърцето - това е прираста за деня в новоизграждащото се сърце; една светла мисъл, проблеснала в ума - това е прираста за деня в новоизграждащия се ум; една благородна постъпка - проявила се във волята - това е прираста за деня в новоизграждащата се воля. А ти, човекът го пази. Пази този красив трепет. Пази малкия проблясък в ума. Радвай се на благородната постъпка. Радвай им се когато ги доловиш у себе си, радвай им се, когато ги доловиш у своя приятел. Дори и у своя неприятел. Ти не знаеш. Това е наредба за ученика. Твоя неприятел вижда, и пред тебе зее пропаст, и маха ръце, и вика.
към текста >>

84. 51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

ТОМ 8

Направи една постъпка напред.
Той все пак постави след 9.1Х. 1944 г. бялата килимавка. В: Така ли? Д: До тогава българските владици не ги носеха, а само руските владици имаха бели килимавки и той си постави бяла килимавка след 9.IX.1944 г. Направи една постъпка напред. Така че, разбира се, аз не мога да говоря много за Стефан, защото как да ти кажа, далеч ми е бил в обсега на вниманието, но това, което знам от баща си и от някои места. В: За опитността на Буча Бехар с Учителя и за евреите. Д: А, да. 1944 г., когато се взе решение в Палестина да се направи държава Израел, те там тия пясъци и пустини със злато сигурно ги откупиха и Буча дойде с един ентусиазъм, с една радост го каза това нещо на Учителя. Той каза: "Там ще ги сполети най-лошото евреите, ще преживеят най-лошото евреите, което са преживели досега.
към текста >>

85. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

ТОМ 8

Имай предвид, че една дума на Учителя, която е казал, не е казал така без нищо или една Негова постъпка.
А дядо му, баща му нямат нищо общо с Школата на Учителя, обаче ето на Галилей идва, идва и сестра му. В: Той посочва тия души къде трябва да се родят. Може да е едно предположение. Д: Може. Не е било за нищо. Имай предвид, че една дума на Учителя, която е казал, не е казал така без нищо или една Негова постъпка. Всяко нещо си имаше причина. Сигурно, но не можем нали ти казвам, нас ни е тясно вече с този сетивен опит при тия пет сетива и чувства. Затова гледам, че много ясновидци се явяват, много екстрасенси и т.н. събуждат се едни други сили. Създават се удни нови центрове следователно.
към текста >>

86. 10. ПАДНАЛИЯТ СТРУПЕЙ

ТОМ 8

Много често си мислих за тази постъпка на Учителя и доста по-късно разбрах, че Учителят не се пазеше от влияние, но той ме освободи от потиснатото състояние, от неспокойството и от тормоза, който ме преследваше, защото трябваше да се разреши един въпрос за моето оставане на Изгрева.
Аз се смутих и си помислих, че Учителят се пази от влияние, т.е. че аз имам струпей на устата си и не биваше да целувам ръката Му. Смутена бях и какво ли не премислих. Но същевременно ми стана леко, станах весела, жизнена и още до вечерта струпея падна от устата ми. Не споделих с никого тези си мисли и състояния. Много често си мислих за тази постъпка на Учителя и доста по-късно разбрах, че Учителят не се пазеше от влияние, но той ме освободи от потиснатото състояние, от неспокойството и от тормоза, който ме преследваше, защото трябваше да се разреши един въпрос за моето оставане на Изгрева. И по-късно при треска, която ме обземаше прилагах този жест на Учителя и оздравявах сама. Ето няколко мисли от УЧителя: "Болестите се дължат на една вътрешна дисхармония в живота. Болестите показват пътищата на нашето отклонение от Великия Божествен живот или от правата мисъл".
към текста >>

87. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея.
В: Значи иди и един по един ги доведи обратно. Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме". ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството.
към текста >>

88. ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ

ТОМ 8

Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея.
ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството.
към текста >>

89. 24. ПРЕДАТЕЛСТОВТО Писмо на Величка Няголова до семейство Гобо

ТОМ 8

Аз преценявам вашата постъпка като предателство.
Защото окултните закони са безмилостни! Защо ви пиша всичко това? Разбира се не, за да ви заплашвам. Ние работим заедно повече от 15 г. с много любов! Аз преценявам вашата постъпка като предателство. Вие разбирате ли? Казах ви, че съм неутрална. Но как аз мога да бъда неутрална, когато се отнася до една работа за Учителя и за Великото Всемирно Братство! И сега ще ви опиша как работи закона. Ще ви пиша за себе си.
към текста >>

90. 25. ПОДЛОСТТА

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

ТОМ 8

Изпращайки тези 10-на писма, той търси начин да оправдае своята лоша постъпка и както и ти си разбрал, да падне вината върху тези българи, получили тези писма.
Най-накрая получих съвсем кратко и лаконично писмо от Жан-Луи Гобо, в което той не отговаря на нито един въпрос засегнат било в твоето писмо, било в моето. Просто не е имал дори и желание да пише. Но не е спал! През това време, за да измие ръцете си като Пилат, и защото не желае да върне материалите, а има и някакви интереси за сделки с Никол Филасие (жената на Павел Желязков) и с него самия. От писмото му се разбира, че той вече е изпратил фотокопия на Павел Желязков. Изпращайки тези 10-на писма, той търси начин да оправдае своята лоша постъпка и както и ти си разбрал, да падне вината върху тези българи, получили тези писма. Така той печели и време, защото с тебе всичко беше вече уговорено и щеше да дойде този човек от България и прибере материалите, а сега кой ще се впрегне да идва от тези 10-на души. Пък и семейство Гобо няма да ги дадат на никого. Разбира се, че ако за в бъдеще те се решат да ги дадат при мене, аз ще ти ги предам, както сме се били разбрали с Анна Бертоли. Но и тя има огромна вина и дано отгоре да уреди този проблем, иначе ако трябва Учителят да се залови, Той ще разпер-душини много хора! Голяма отговорност е това, да се спира Божието Дело.
към текста >>

Затова и не желая да ги съдя за постъпката им към тези материали на Анина Бертоли, предадени у тях за съхранение.
Почти редовно посещавах и тези техни стажове през лятото. Те разчитаха да печелят пари. Но постепенно разбраха, че не може да се работи Паневритмията за пари и напоследък го организират безплатно. Иначе са верни на идеите на Учителя и са големи противници на Михаил Иванов. А това не е малко! Затова и не желая да ги съдя за постъпката им към тези материали на Анина Бертоли, предадени у тях за съхранение. Те ги пазят отлично! Но считам тяхното поведение към теб, Анна Бертоли и мене като едно предателство. Защото те си правеха тънки сметки, веднага след като откриха този филм с Паневритмията. Дойде им веднага мисъл да го предложат на Никол Филасие, за обмяна с този филм за Учителя, който тя има, движението му Паневритмията. Този филм съм го гледала, и съм сигурна.
към текста >>

91. 26. КЛОПКАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 8

Не одобрявам критиките на Вергилий към Анина и Павел, както и не одобрявам постъпката на Павел, който е очернил Вергилий пред вас, наложил ви е своето лично мнение и е взел копия от всичко, без никой от нас да знае за това.
Всички те са безкористни работници за Учителя и аз ги уважавам за това, но в случая е важно мнението на Анина. Или вие мислите, че тя не е била достатъчно умна и трезва да прецени Вергилий, та има нужда да питате за него и Павел и други и да решавате по ваша преценка? Друг е въпросът дали Вергилий има право да дава преценка за нейната работа. Това не е негово право, а на други по-висши инстанции. Тя е работила с любов, безкористно, както е преценила за добре и си носи своята отговорност пред Учителя. Не одобрявам критиките на Вергилий към Анина и Павел, както и не одобрявам постъпката на Павел, който е очернил Вергилий пред вас, наложил ви е своето лично мнение и е взел копия от всичко, без никой от нас да знае за това. И вие, и Павел трябва да благодарите на Вергилий, че ви е разкрил какво има в този архив! Споменатият филм се нуждае от компетентно съхраняване и той ни е толкова нужен. Отдавна трябваше да сме го видели, има толкова конфликти около редакциите на Паневритмията. Убедена съм, че ако го предадете на Вергилий той ще го запази и разпространи, както прави с всички непубликувани беседи и мемоари, които са в него, за разлика от някои хора, в които подобни материали попадат в дълбока неизвестност. Уверявам ви, че В.
към текста >>

92. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Не мога да не кажа че, нали, ако всеки който Му каже за постъпката си и за туй се казваше нали, за да Му се каже права ли е постъпката, или не е права.
Много ревностна е била в това отношение. Много така преданна и в целия си живот не е правила уклони насам и натам. Верно, че Учителят много е бдял над нея. Например, ако има нещо, тя ми разказваше всичко в живота си, и като направи нещо, което да речем не е правилно, Учителят ще й каже и ще я сгълчи. В това отношение Учителят беше, Той беше с всички така. Не мога да не кажа че, нали, ако всеки който Му каже за постъпката си и за туй се казваше нали, за да Му се каже права ли е постъпката, или не е права. Правилно ли е постъпил човек или трябва нещо да коригира, но Савка беше много ревностна. Но и Учителя имаше специална грижа над нея. И за Паша се е грижил така. От нас стенографките Паша пък недовиждаше. Тя Паша, още на 20 годишна възраст, късогледа от дете е била, но на 20 годишна възраст не знам какво нещо е имала на очите, отишли при д-р Гергинов в София, имаше двама лекари, д-р Пашев, който после стана професор след като се отвори факултета и Гергинов.
към текста >>

93. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Да направиш нещо повече, за да задоволиш другия човек, за да корегираш лошата си постъпка.
И Паша много по- късно ми каза: „Ти Еленке, никога не се извиняваш". Рекох: „Паша, вярно е. Аз не се извинявам". Но аз не се извинявах не защото ме беше срам да се извиня, а защото ми се виждаше много малко. Да кажеш извинявай, когато си направил една магария, когато си направил нещо, което не трябва да се прави, ти трябва да се коригираш смятах, да не го правиш или да направиш нещо, с което да покажеш, че ти не поддържаш това, нали? Да направиш нещо повече, за да задоволиш другия човек, за да корегираш лошата си постъпка. Така го разбирах. И когато Паша ми каза така аз казах: „Е добре Паша, когато съм правила такива неща, не си ли забелязала, че аз правя опит да се коригирам? " „Да, каза, забелязала съм". Аз бях удовлетворена вече, макар че, но сега, а то произлизаше от туй, че тя е възпитана така. Пък аз имам по-друго възпитание.
към текста >>

94. 49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

ТОМ 9

Да ви не съблазнява тяхната постъпка.
На всички приятели ще кажете да си напишет „91 Псалом" и да си го носят постоянно със себе си и да го четат. А така и „Добрата молитва". Обръщайте се постоянно към Господа. Осведомявайте ме всякога на време, да зная.Казано е от Господа: Търсете ме на всяко време докато съм близо. На госпожа Голова добре сте сторили. Да ви не съблазнява тяхната постъпка. Аз ще се постарая да им помогна. Нека чете тя всеки ден „Завета на цветните лъчи на светлината", да носи „91 Псалом" написан без да знаят това външни лица, некаго носят всички написан. По-нататък ще ви дам други напътствия, сега тия са достатъчни. Търпеливи, постоянни, трудолюбиви, развивайте в себе си Божествената воля. Весели духом, силни в надежда и крепки във вяра.Поздрав на всички приятели.
към текста >>

95. 59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Силата на човека седи в знанието на свещения огън, на човешката мисъл, чувства и човешката постъпка.
Три пъти детето си туря пръста на пламъка и тогава почва да разбира. Тази дума „гъш" е на ватански език, който е един от най-древните езици. В живота когато чуете гласа „гъш" послушайте го, това е вътрешно произхождение. Ако вие не го послушате ще имате страдания. Всяко страдание показва, че сте бутнали една запалена свещ. Силата на човека седи в знанието на свещения огън, на човешката мисъл, чувства и човешката постъпка. Но трябва да знаете как да употребите свещения огън. Ако няма свещен огън във вашата любов, във вашите чувства те не са отзивчиви. Някой казва моя възлюблен няма онази любов към мене, сега лъха нещо студено от него, значи онзи е изгубил този свещен огън. Вие всички сте били в миналото свещеници, жреци. Няма нито един от вас да не е бил жрец.
към текста >>

96. 74. ИВАН АНТОНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Учителят много недоволен бил от тая негова постъпка и дълго време не го прие в класа, за тая му постъпка.
Даже тогава Пашини ги писаха във вестник, за коя ли от трите се е тровил момъкът? В.К.: Така ли? Е.А.: Виждате ли как светът гледа, а аз Ви казвам вътрешната картина. И те въпреки тази хула го приеха вкъщи, гледаха го, защото той, помогнаха му след отровата, но той беше ослепял. И после възвръща му се зрението, но докато стане всичкото това бе дълго боледуване. Учителят много недоволен бил от тая негова постъпка и дълго време не го прие в класа, за тая му постъпка. И после вече те не промениха отношението си към него, съчувстваха му. Сега, младо момче, нали така, всичко това понятно от човешка гледна точка. Когато беше в братството, той на Изгрева дойде, после барака си направи, учи астрология. Един кръжок Георги Радев по астрология даде и там той много се интересуваше, та учи. Но иначе той беше чист момък.
към текста >>

97. 111. БОМБИ И КАМЪНИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Лично аз го почувствах като освобождаване, тая постъпка на Учителя.
Спомням си, че веднъж в клас дойде Учителят, изправи се на катедрата и каза: „Днеска няма да правим молитва" и седна и почна. Изпяхме една песен и си почна работата както ставаше. На мен ми направи впечатление това, че направи това веднъж без молитва. Това беше, за да ни освободи, да не се фанатизираме, че някога човек може да почне и без молитва работа, защото по-страшно е когато човек е фанатизиран. Така всяко нещо да не го прави така по програма, а да го прави по дух, по разположение, по свобода вътрешна. Лично аз го почувствах като освобождаване, тая постъпка на Учителя. Той с нея като че ли искаше да ни освободи от скованост. В.К.: Имало ли е случай, когато да не позволявал да се стенографира и записва? Е.А.: Имаше два случая. Единият случай беше:„Ще ви говоря нещо, искам, никой няма да пише, само ще слушате и ще внимавате и вие стенографките няма да пишете". И Той тогава говори, не помня, конкретни случаи не помня.
към текста >>

98. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Като постъпка, щото Учителят казвал е това, който иска да отиде и там да прекара, може би имал е нещо, за което да прекара или да се моли една нощ, така безсънна в молитва, съзерцание на едно чисто място, от това го е направила, но да ви кажа така, това не е малко нещо за една възрастна жена.
" Тя беше с бели коси, възрастна така, възпълна жена и се качва сама на върха. Хижа имаше тогава или заслончето само беше, не знам, качва се горе на върха и цяла нощ прекарва сама и се връща. На самия връх. На самия връх Мусала. Да ви кажа, аз не съм го направила, но тя го направи. Като постъпка, щото Учителят казвал е това, който иска да отиде и там да прекара, може би имал е нещо, за което да прекара или да се моли една нощ, така безсънна в молитва, съзерцание на едно чисто място, от това го е направила, но да ви кажа така, това не е малко нещо за една възрастна жена. Била е може би към 70 годишна, щото когато бяхме вече на езерата, тя беше към 80 години. Аз си спомням, коя година бяхме ние, тя беше на 80 години, беше 1933 год. Да, редовно се качваше на планината с братството. Тя бе енергична. Тя имаше много вяра и имаше някаква връзка и затуй беше така.
към текста >>

99. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И дати кажа толково отвратително ми се видя постъпката му, ами нямам ли право.
Е.А.: Невена беше болна, аз трябваше да отида при Учителя да питам с какво да й се помогне. И той почна да ми разказва, да ми казва, какво да кажа на Учителя. И аз само така казах: „Ама, аз все ще зная какво да кажа на Учителя". Той ме удари. Само затова. И дати кажа толково отвратително ми се видя постъпката му, ами нямам ли право. Аз постоянно с Учителя контактувам, сега той ще ме учи какво да кажа на Учителя. Ей такива работи правеше негово височество Любомир. В.К.: Добре де, става въпрос за Мърчаево, той казал на Темелко. Е.А.: Това е стара работа, която е станала. Аз ти разказах сега, дето новото беше, че Невена беше болна.
към текста >>

100. 3.Учителят имаше образен език

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Всяка отрицателна мисъл, чувство или постъпка можеше да я превърне в положителна.
Учителят имаше образен език Учителят имаше образен език, като че всяка мисъл можеше да я изрази образно. Той владееше едно изкуство в което беше маг. Всяка отрицателна мисъл, чувство или постъпка можеше да я превърне в положителна. Каквото и да му се кажеше отрицателно, веднага го превръщаше в положително. Някой се оплаква, че го боли крак. Учителят казваше: „Болестта е гостенин. Дошъл ти е. Приеми го, на гости го и той след ден-два ще си отиде".
към текста >>

НАГОРЕ

0.2230179309845