Търсене в текстове за 'Постоянство'

Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>

10. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Банкерските среди, между които бях на работа, ме приучиха на труд и постоянство.
От моят отказ не остана доволен забогателият евангелист. Третият изпит. Забравата на този изпит е наново доказателство за неукрепнала младежка психика. Динамиката на ежедневието между Изгрева, работното място и домът, постави животът ми в определен кръговрат с ясни и очертани стимули. Ръцете ми заякнаха и здраво държаха кормилото на дома. Банкерските среди, между които бях на работа, ме приучиха на труд и постоянство. А Изгревът, обществото, школата на УЧИТЕЛЯ бяха високо издигнат свят, укрепващ духът. Зачестиха срещите по различни поводи с УЧИТЕЛЯ. Непреривната и непосредствена връзка с Него откри нови хоризонти пред моето съзнание. Заредиха се разговори с широк и обемен регистър. Убедих се в многоизмерността на живота и знанието.
към текста >>

11. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Галилей Величков

Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце.
В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи. Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце. Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба.
към текста >>

12. 4.18. Кредитори и умът на човека

ИЛИЯ УЗУНОВ

Тогава разбрах, че се следва не само с пари, но и с разум, но и с постоянство и воля.
След известно време аз получих вече доста голяма сума за тази работа и имах възможност да замина да следвам в Австрия. По такъв начин аз проверих, че думите на Учителя са верни, и че се следва не с пари, а с разум. Защото, за да направя тези части, аз трябваше да работя със своят разум. Освен това с тези пари аз изплатих своите дългове, за които Учителят ми бе казал, да помоля кредиторите да ме почакат. Аз се върнах от Австрия, но не можах да се дипломирам. Тогава разбрах, че се следва не само с пари, но и с разум, но и с постоянство и воля. Това означава да има последователност в онази верига, която свързва идеята, която я прокарва като мисъл в ума ти, която се организира в самият тебе и която трябва да се организира на физическото поле. Това означава качества, способности, организация, много труд и постоянство, придружени с воля в името на един идеал. Прекъсне ли се някъде тази верига, прекъсва се всичко. Аз това имах възможност да наблюдавам не само със себе си, но и с другите около мен, които бяхме на „Изгрева". Всеки от нас правеше някъде грешка и се прекъсваше тази верига, и затова резултатите ни бяха повече от скромни.
към текста >>

Това означава качества, способности, организация, много труд и постоянство, придружени с воля в името на един идеал.
Защото, за да направя тези части, аз трябваше да работя със своят разум. Освен това с тези пари аз изплатих своите дългове, за които Учителят ми бе казал, да помоля кредиторите да ме почакат. Аз се върнах от Австрия, но не можах да се дипломирам. Тогава разбрах, че се следва не само с пари, но и с разум, но и с постоянство и воля. Това означава да има последователност в онази верига, която свързва идеята, която я прокарва като мисъл в ума ти, която се организира в самият тебе и която трябва да се организира на физическото поле. Това означава качества, способности, организация, много труд и постоянство, придружени с воля в името на един идеал. Прекъсне ли се някъде тази верига, прекъсва се всичко. Аз това имах възможност да наблюдавам не само със себе си, но и с другите около мен, които бяхме на „Изгрева". Всеки от нас правеше някъде грешка и се прекъсваше тази верига, и затова резултатите ни бяха повече от скромни. При една друга среща с Учителя аз Го запитах за някои мои проблеми, обаче Той ми отговаряше, както се казва, „ни в клин, ни в ръкав". Той ми каза следното: „Ти надолу из баира не разслабвай спирачката, а нагоре из баира не я стягай." Аз размишлявах върху тези думи на Учителя.
към текста >>

13. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Когато имаме постоянство, чудесни резултати се достигат.
V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина. За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит. Когато имаме постоянство, чудесни резултати се достигат. Нали знаеш, ние само трябва да желаем да направим нещо и веднага от горе ни помагат. У Бога е всичко възможно: „Божий Дух, възлюбеният на моята душа, всичко ще върши за мен". Ето и една формула за ограждане, която Учителят ни даде на 7.VII.1939 г. 1) Господи, огради ни с благия си Дух, да можем да изпълним Твоята свята воля. 2) Господи, огради ни с благия си Дух, да осветим Твоето име на земята.
към текста >>

14. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка.
„Опълченска" събранията, после в Клуба на журналистите, после в един салон на Турнферайн и накрая на ул. „Оборище", където си построихме салон. Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше.
към текста >>

15. 6.27. Тесният път на ученика

С голяма настойчивост и постоянство посещавах лекциите и много леко си вземах всички изпити в университета.
Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми. Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства. За мен тези дисциплини бяха близки, понеже моите склонности са винаги били насочени към стопанските и политическите проблеми. С голяма настойчивост и постоянство посещавах лекциите и много леко си вземах всички изпити в университета. За мен университетът представляваше една врата, която ме въвеждаше в обществото. Аз влязох във връзка с много академични среди. Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси. В скоро време влязох във връзка с академичната младеж, започнах да посещавам различни семинари, реферати, в които взимах активно участие и винаги гледах непринудено, незабелязано да прокарвам нишките на моите идейни схващания. Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от хаоса на стопанската, политическата и културна криза.
към текста >>

Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
За мен университетът представляваше една врата, която ме въвеждаше в обществото. Аз влязох във връзка с много академични среди. Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси. В скоро време влязох във връзка с академичната младеж, започнах да посещавам различни семинари, реферати, в които взимах активно участие и винаги гледах непринудено, незабелязано да прокарвам нишките на моите идейни схващания. Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от хаоса на стопанската, политическата и културна криза. Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
към текста >>

16. 6.46. ЦАНКА ЕКИМОВА

Поразяваше ме това постоянство.
Освен това тя е един от големите разпространители на Словото на Учителя. Тя непрекъснато избираше закони, изваждаше ги, търсеше случките и изваждаше цитати по различни теми от Словото на Учителя. Тогава нямаше печат и тя навсякъде тези материали ги доставяше. Тя изигра голяма роля в моето творчество, защото винаги ми доставяше това, което ми трябваше. Предаваше ми готови материали, които бяха извлечени от Словото на Учителя. Поразяваше ме това постоянство. Тя ми каза, че някой посветен се е явил от духовния свят и й казал, че нейното духовно име е Алмена. Така че двамата големи фактори за финансирането на книгата „Учителят" бяха Борис Николов и сестра му Цанка Екимова. Има и още един, който помогна. Идва един брат от провинцията и казва: „Брат Борис, имам 260 000 лв., които ги давам за печат на нещо". Той не знаеше, че ще излиза тази книга.
към текста >>

17. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Радваше ме нейната точност, постоянство, трудолюбие и честност.
В нея имаше чистота, въздържателност и преданост. Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене. Тя ме ревнуваше и пазеше. Втората сътрудничка е Цанка Екимова. Един закръглен характер. Радваше ме нейната точност, постоянство, трудолюбие и честност. Тя беше направила много извадки от беседите на Учителя с най-съществените неща. Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха. Третата под ред е д-р Янка Попова. Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги. Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание.
към текста >>

Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство.
Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша. Надя Гръблашева бе дъщеря на Мария Гръблашева. Тя е един светски човек с голяма култура и знаеше много добре френски. Тя винаги ми помагаше със своите преводи.
към текста >>

18. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Аз също станах и очаквах да бъда извикана, защото освен, че Той ме познаваше смятах се малко по-достойна и по-заслужила чрез усърдието и чрез постоянството си пред Учителя.
Той бе най-незначителния, най-безличният и най-дребният посетител на ул. „Опълченска" 66. Той бе човек без име, човек непознат за нас и „нищий" духом, беден и сиромах, човечец без Дух, човек в тъмнота. Тогава вратата на стаята, където живееше Учителят се отвори и Той излезе. Всички станахме, всеки се изпъна като струна и всеки очакваше да срещне погледа на Учителя, за да бъде извикан от Него, за да се осъществи срещата на Учителя с един от посетителите тук в двора. Аз също станах и очаквах да бъда извикана, защото освен, че Той ме познаваше смятах се малко по-достойна и по-заслужила чрез усърдието и чрез постоянството си пред Учителя. Трябваше да бъда извикана от Учителя и да се осъществи срещата ми с Него. Така по същият начин мнозина от присъствуващите разсъждаваха, всеки по своему и всеки за себе си беше прав. И затова всеки очакваше да бъде извикан от Учителя. Единствен в случая, а в това бях не само аз, но и всички останали сигурни, че само онзи човечец не се надяваше на някаква среща с Учителя. За нас Той беше дошъл така между другото и той стоеше там далеч в дъното, далеч от всички ни и изолиран от посетителите, които далеч бяха по-заслужили от него.
към текста >>

19. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен.
Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо.
към текста >>

20. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Те с постоянство и с труд изкараха.
Ето сега виждах какво означава, че Бог е благ и търпелив към Своите си. Отново съм пред Учителя на разговор. „Отначало ти си мислеше, че си по-способна от другите. Мислеше си щом седнеш да четеш и ще си вземеш изпитите. Но после видя, че другите свършиха, а ти остана на заден план най-накрая. Те с постоянство и с труд изкараха. Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят. Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен? " Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство.
към текста >>

Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство.
Те с постоянство и с труд изкараха. Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят. Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен? " Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд. Ти ме питаш: „Обича ли ме Учителят? " Ти си като някоя ученичка, на която учителят преподава на дъската математика, а тя вместо да слуша урока и да записва на тетрадката се пита, обича ли я учителя. Докато учителят пише математика на дъската той обича учениците си. Не може да учиш някого без да го обичаш.
към текста >>

Ще се учиш на постоянство и на труд.
Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят. Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен? " Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд. Ти ме питаш: „Обича ли ме Учителят? " Ти си като някоя ученичка, на която учителят преподава на дъската математика, а тя вместо да слуша урока и да записва на тетрадката се пита, обича ли я учителя. Докато учителят пише математика на дъската той обича учениците си. Не може да учиш някого без да го обичаш. Този закон е верен не сто на сто, а сто и едно на сто.
към текста >>

21. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Бях потънала в размисъл - това е израз, но за мен означаваше нещо друго, бях се добрала до един важен въпрос, бях хванала в мисълта си една светла нишка и започнах да я намотавам на кълбо в себе си и с постоянство и полека-лека зачетох по нея мисълта, която носеше.
Това трябва да подчертая и да бъде много ясно. Навярно знаете, че според Учителя човек не създава мисълта, а тя съществува в един свят където ако се добере и влезне в този умствен свят и ако има вътрешна скала на своето вътрешно радио може да се насочи на някоя вълна и да приеме някоя мисъл от съответното поле. Но при мен ламбите на радиото в мен светеха, но нито приемах някаква мисъл, нито предавах. Та на десетия ден изпаднах в особено размишление, което ме озадачи и което ме изненада. Аз бях започнала да размишлявам един много сериозен въпрос. Бях потънала в размисъл - това е израз, но за мен означаваше нещо друго, бях се добрала до един важен въпрос, бях хванала в мисълта си една светла нишка и започнах да я намотавам на кълбо в себе си и с постоянство и полека-лека зачетох по нея мисълта, която носеше. Четях я в себе си, размишлявах по нея и така бях потънала в размисъл и нищо друго в момента не ме интересуваше и не обръщах внимание какво става около мен. Така в периферията на моето външно зрение видях, че Учителят правеше нещо на двора и изобщо не ме поглеждаше и че около него имаше двама-трима приятели, с които разговаряше. Но това нйкакси беше вън от мен. А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях. Накрая дохождам до една съществена мисъл.
към текста >>

22. 264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА

С учение, с труд, с постоянство и много работа ежедневна, работа над себе си във всички посоки.
Някои отстояваха докрай, други се отклоняваха, трети не издържаха. Какви ли не случаи сме виждали - всички възможни случаи, които бяха съществували по света минаха през Школата. Това не бяха малко тези двадесет и две години. Та не всеки осъзнаваше своето вътрешно място в Школата, а да не говорим за онова външно място, което той заемаше и трябваше да отстоява. Но с какво? С учение, с труд, с постоянство и много работа ежедневна, работа над себе си във всички посоки. Та това място не се даваше даром, то се заемаше не по достойнство, не по заслуги. То се даваше по самоопределение. Определиш ли се, самоотречеш ли се от всичко, посветиш ли се изцяло, наложиш ли живота си в името на едно служение, то тогава ти се даваше място в Школата, ти го заемаше и работеше. Това място бе само твое и ничие друго. И никой не можеше да посегне на него.
към текста >>

23. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО Трябваше да ви разкажа за апартамента на Цеко, който Учителят му бе подготвил, за онова духовно жилище, което го очакваше след заминаването му. Вероятно брат Цеко беше си заслужил да му се приготви духовно жилище, заслужил си го е с примерна служба на Изгрева, в служението и в услуга на братята и сестрите. И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака? " След един месец Братството беше в Мърчаево и се получи вест, че Цеко е починал. Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие.
към текста >>

24. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Учение, което почива върху постоянството.
И само познанието на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците. Да превръща хората в съдби, а съдбите в пътища на учениците. Ето това бе важното в случая, че Бог съизволи в благодат, а Мировият Учител в привилегия към ученика, който учи. Учителят понякога ни даваше теми да развиваме у дома. Днес притежаваме една бележка от Савка със следното заглавие: „Една любима тема" Три думи, три форми (идеи), три безпределности: Ученик, Учител, Бог. Учение, което почива върху постоянството. Служене, което почива върху Любовта и послушанието и да бъдем посветени в Бога, което почива върху вярата. Ученикът отива при Учителя, а двамата заедно при Бога. Ученик, Учител, Бог. А (Аверуни) 29.11.1925 г., неделя, София." В Школата на Учителя има три важни величини. Ученик, Учител, Бог.
към текста >>

25. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

За постоянство имаш бележка 1.
По-добре е физическо еднообразие, а духовно разнообразие." 5. „Ти да имаш такива твърди убеждения, че каквото и да ти се случи да се не разколебаеш. Да си тъй високо повдигната в съзнанието си, че нищо да те не разколебае." „Учителю, ще кажете ли нещо за моите недостатъци? " „Ще кажа, защо да не кажа. А сега си запиши: 1. Непостоянна. За постоянство имаш бележка 1. 2. Нетърпелива. За търпение имаш оценка 2. 3. Ти си от недоволните. За доволство имаш оценка 0. 4. В тебе удоволствието е изключение.
към текста >>

„Ти нямаш постоянство.
Дължина на носа - 5 см. Височина на челото - 6 см. Дължина на лицевата част до брадата - 7 см. Дължина на цялото лице -18 см. По-нататък той каза, че за издадеността на горната устна у мен показва, че това е активност. „Ти нямаш постоянство. Мисълта ти се помрачава от чувствата. Водиш се от настроенията. И в музиката ти ти свириш когато имаш настроение. А един човек с развито въображение и време, преодолява настроението си и свири всякога. Така правят истинските музиканти." „Учителю, какво ще кажете за моят рожден брат Славчо?
към текста >>

26. 62. В КЛИНИКАТА

Постоянството, изглежда не е черта на българина.
Освен това, изпотяването е много хубаво нещо. Няма да оставим болен човек между нас". Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за обеда. 80 Ред години тази клиника функционираше. По-свободни и здрави, и болнави, и млади, и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати.
към текста >>

27. 8. ДА ТИ ПРИТЪМНЕЕ ПРЕД ОЧИТЕ ОТ ЯДОВЕ

И аз победих наистина и то накрая след 40-годишно постоянство, както ще се види накрая на моите спомени.
Не вярвам да е имало някога на земята по-кротък, по-тих и по-спокоен глас от този, с който Учителят ми каза: „Вие постоянствувате и ще победите". В един миг товарът, който беше легнал до изнемогване върху мене, падна от гърба ми. Стори ми се, като че ли литнах във висините. Тръгнах си да видя какво е станало вкъщи, но вървях бавно, съвсем без да бързам, като дори се върнах от улицата в салона да търся забравените си там ръкавици, след което бавно и спокойно продължих пътя си. У дома намерих всичко в най-добър ред и атмосферата най-спокойна. И аз победих наистина и то накрая след 40-годишно постоянство, както ще се види накрая на моите спомени.
към текста >>

28. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки.
Ще ви го разправя „от игла до конец". Днес е неделя. Тая сутрин имахме Утринно Слово. Ето по-важните мисли от Утринното Слово. „Трябва да се освободите от личния живот. С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки. Всички сме свързани. Ако един направи престъпление, то много души ще направят престъпление. Ако един направи добро, то много души ще направят добро. Светът е оправен. В тоя живот Бог иска да предаде някои свои благословения по пътя на страданията, а други свои благословения - по пътя на радостта.
към текста >>

29. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

Отначало бяха успешни, а след това ставаха неуспешни и главно поради моето непостоянство.
Но аз преминах като вихър, нямах време да се задълбоча, хванах едно, оставих друго, захвърлях трето и на края нищо не се сполучи. Сполучи се само едно, че аз бях причината да въведа в билколечението Петър Димков, който стана след време голям природолечител и написа книги за това. И като си спомням как съм го обучавал и въвеждал и като си спомням, че от мен нищо не стана, а той стана светило, започва да ми се плаче от жалост към самия себе си, че не проявих никакво послушание към Учителя. Това е за моята мина по билколечението и медицината. След време правих и други опити. Отначало бяха успешни, а след това ставаха неуспешни и главно поради моето непостоянство. Ето това е. Сънувам сън през великата събота. Намирам се в една голяма стая и виждам един голям дух и почвам да се боря с него. А Учителят стои на страна и ме гледа, наблюдава ме. Родната ми майка ме гледа, наблюдава в борбата ми, която е на живот и смърт.
към текста >>

30. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Маргарита Рангелова Стратева

Това бе грижа голяма за Учителя и това се дължеше на моето вироглавство и непостоянство.
И с това разговора приключи. А по- късно ми разказваше брат Боян Боев как една вечер Учителят го извикал при Него и няколко часа посред нощ са умували и разглеждали различни варианти как да се помогне на моето семейство. Учителят казал: „Бояне, тук има едно семейство, което гладува и нямат хляб от три дни. Кажи как да му се помогне, защото години ще предстоят тук". Какво са умували и какво са решили не зная, но след това мнозина от сестрите минаваха и оставяха суми на жена ми за прехрана. Това бе грижа голяма за Учителя и това се дължеше на моето вироглавство и непостоянство. По това време аз имах път в музиката поради богатството на гласа ми. Аз бях започнал да готвя опери. С мен се занимаваше режисьора Кърджиев и бях приет в едно богато семейство, където домакинята и господарката на къщата беше оперна артистка и пееше Тоска. Аз бях тенора и ме готвеха за такъв. Но после се случиха разни противоречия и нищо не излезе.
към текста >>

31. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Но след време, когато Учителят бил вече на легло, тя коленичила до Него и Той я запитал как върви китарата, а тя му казала: „Бавно и трудно", а Той отговорили, че с труд и постоянство ще дойде до едно ниво.
Йоана: Има нещо, което майка ми е пропуснала. Когато е ходила в Мърчаево и свирила трите песни с Учителя, по същото това време освен нея тогава там е бил и един брат Ганчо Генчев. И Учителят е казвал за тях двамата, че в миналото те са били китаристи и че през времето на Давида са били също музиканти. Майка ми, като музикант е имала някакво провинение и затова сега има някои трудности в паметта и способностите си. Тя боледува много след станалото с баща ми. Но след време, когато Учителят бил вече на легло, тя коленичила до Него и Той я запитал как върви китарата, а тя му казала: „Бавно и трудно", а Той отговорили, че с труд и постоянство ще дойде до едно ниво. А преди това, при един друг случай, когато пак са се разговаряли за свиренето тя казала: „Ами аз нищо не знам, Учителю, как ще се занимавам с музика, нали нищо не разбирам". Той й казал тогава: „Ще имате двама помощници! " Разбира се, че това сме ние двамата с брат ми. Причината, че те са били в Мърчаево с Генчо Генчев е тая, че те са били още в миналото и двамата музиканти, в древните времена. Майка ми често пъти е разказвала това нещо но тук е пропуснала.
към текста >>

32. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Засега търпение, вяра, упование, кротост и постоянство.
Аз виждам всичко и желая ти да не даваш място да изкушавате Духът ми. Защото всякой стои или пада според живота си. Ако вие се подвизавате Виделината ще дойде постепенно в душата ви. Чистота на сърцето това е потребно на тебе и на всички. Бъдете добри лозови пръчки. Засега търпение, вяра, упование, кротост и постоянство. Трябва да се сее преди да се жени, и копае преди да се бере. Идущия месец ще уредя всичко като дойда. Сега всяко нещо ще си върви по обикновения пьт. Моите благи пожелания на всички. П. К.
към текста >>

Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля.
Получих вашето писмо. Животът е училище, в което много уроци има да се учат. Има неща, които са мъчни за схващане. Има работи, които са трудни за извършване. Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага. Те отначало са кисели и горчиви, а отпосле след като ги погрее Слънцето стават такива. Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло. Спънките в ежедневния живот се дължат на причини далече скрити в миналото.
към текста >>

Труд, постоянство, търпение, трудолюбие, упование, бодрост на духа, всичко се постига.
Гледайте да се спогодите по който и да е начин с тоя человек. Настоявайте все таки. Той ще се съгласи. С добро всичко се постига. Моят поздрав на Величка. Труд, постоянство, търпение, трудолюбие, упование, бодрост на духа, всичко се постига. Ваш верен П. К. Дънов София, 26.Х.1910 г. Любезни Н. Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна.
към текста >>

Постоянство в молитва.
Аз изпращам наряда по Ст. Тошев, той като си го препише ще ви го даде. Моя поздрав вам и на домашните ви и на всички братя и сестри. В. В. Ж. К. В. О. П. К. Дънов (свещеният подпис) Римляном 14:12 И тъй всеки от нас за себе си ще даде ответ пред Бога. Постоянство в молитва. Варна, 9.V.1918 г. Любезна В. Н. Ватева, Изпращам ви с под. Младен Попов 20 яйца червени и хляб, раздайте ги на приятелите. Всеки, който вземе яйце да си отвори Библията три пъти, това което му се падне и писано на яйцето за него.
към текста >>

33. 16. Миомата и слънчевите бани

Мария Младенова

Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи я излекуваха.
Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й каза да се пече на слънце сутрин до обед най-късно, през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и на есен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да иде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо, там където трябва да играе ножът, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи я излекуваха. Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод. „Л.К.Гешева, Земният живот е велико училище. В него всяка душа влязла има да научи много уроци и да придобие ценни опитности, които са потребни за повдигане. Господ в Своя промисъл има всички предвид.
към текста >>

34. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

В работата ви трябва постоянство, учение и да се съобразява човек с условията.
Блажен, който работи. (Свещеният подпис) София, 22.III. Любезна Еленке, В материалния свят човек трябва да има познания. Всеки човек трябва да е роден за една работа. Ако дойдете в София ще имате други мъчнотии, вие вече бехте. В работата ви трябва постоянство, учение и да се съобразява човек с условията. Не трябва тъй скоро да се обезсърчаваш. Кармата на Найдена не е една от добрите. Не може и да му върви тъй лесно. Ще се уреди. Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 28.I.1914 г.
към текста >>

Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов.
Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може. Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов. Земята я наричат плачевен юдол, място на страдания. Тук е изкуството да преодолееш всички мъчнотии със Силата Божия и Неговата Любов. Ти се постарай сама да разрешиш тоя въпрос. Може да останеш във Варна, можеш да идеш в Русе, да дойдеш в София. Ако сама не ти се вдаде тогава Аз ще ти кажа.
към текста >>

35. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Всичко ще се оправи, всичко ще се нареди, само че иска време, труд, постоянство и работа.
Аз ще ви посещавам когато минавам през Бургас. Человек всякъде може да служи на Бога, стига да има добрата воля. Да се служи на Господа е приятно. Вървете по дадените ви наставления и нема да сбъркате. Как е дядо Сапунов? Всичко ще се оправи, всичко ще се нареди, само че иска време, труд, постоянство и работа. Ваш верен П.К.Дънов Трябва ти търпение. Не всичко, което е приятно е добро, и не всичко, което е неприятно е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания. Това е програмата на земното училище на живота. Което Господ е наредил, то е добро и което е допуснал то е приятно.
към текста >>

36. 10. Заровеният един талант

Анка Тодорова Петрова

Ние, хората сме на степени, но от нас зависят тия степени от работата и постоянството ни.
Господ така ще каже: „Аз като ти дадох тази дарба ти използва ли я? “ Само, че аз не го казвам както пише. Та като не си я използвал тази дарба, хайде отново на земята. Та човек трябва да е доволен. А пък ако работиш, ти се свързваш с ангелския свят. Ние, хората сме на степени, но от нас зависят тия степени от работата и постоянството ни. Ти може да си с два факултета и да не те пуснат, а пък Стойчо или бай Ради например, да го пуснат в Божествения свят. Там зависи какви дела имаш, какви ти са постъпките. Да кажа за Иван-каруцаря. Много добър човек беше, много хубав, пълничък, сериозен, работлив. Той умря от зъб, от пломба, някаква инфекция се получи.
към текста >>

37. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване!
А той е бил в една велика реалност, живеел е сред ангелите! И споменът от този велик живот, в който той е участвал, поддържа неговия свещен огън! Прави сте, че сега при тия условия не ви е възможно да бъдете учителка, понеже сте нужни там! Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с надежда за нейното реализиране! Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване! Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“. Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в тесен смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник. Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания. Един пример.
към текста >>

38. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция.
В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината. Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата отговорност, която носим, и само толкова. Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила. Учителят ни правеше достъпното постепенно. Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция. Затова и ние Му дължим и във вековете обич, признателност, благодарност. Без това знание и светлина, бихме били в безпътица сега, в усилното време, в което живеем, предсказано от Учителя. Когато се запитваме, кое беше характерно за Учителя, изпадам в голямо затруднение. В една хубаво нарисувана картина, в която художникът е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и багри, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга? И външно и вътрешно Учителят беше нещо завършено, цялостно, изградено напълно.
към текста >>

39. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

ТОМ 8

Д: Ах, Боев, той не случайно имаше източна кръв.То е постоянство.
Учителят разреши на Изгрева да се направи сеанс колкото за един опит. Аз присъствувах. И тогава на сеанс на мой въпрос се обади починалия музикант Дързев. Тогава питах Учителя за него и това даде повод да ми разкажа за съдбата му, за родителите му, които са били против Учителя, за заболяването му и смъртта му. В: Какво ще кажете за стенографите - Боян Боев, Паша, Савка, Елена? Д: Ах, Боев, той не случайно имаше източна кръв.То е постоянство. Такова постоянство ние славяните нямаме. От там си е той. В: Интересно, виж колко най-различни народности - арменец. Д: Той е арменец, да. В: Издържа.
към текста >>

Такова постоянство ние славяните нямаме.
Аз присъствувах. И тогава на сеанс на мой въпрос се обади починалия музикант Дързев. Тогава питах Учителя за него и това даде повод да ми разкажа за съдбата му, за родителите му, които са били против Учителя, за заболяването му и смъртта му. В: Какво ще кажете за стенографите - Боян Боев, Паша, Савка, Елена? Д: Ах, Боев, той не случайно имаше източна кръв.То е постоянство. Такова постоянство ние славяните нямаме. От там си е той. В: Интересно, виж колко най-различни народности - арменец. Д: Той е арменец, да. В: Издържа. Д: Че арменци има при първите християни.
към текста >>

40. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

Смятам, че ще ви убедя в това мое твърдение, когато ви демонстрирам нашия магнетофонен запис на Паневритмията и 13-те песни на Учителя, постигнат с толкова труд и постоянство.
Великото в случая е, че Учителят е дал тези песни. Ако някой външен човек би се заинтересувал от музикалното наследство на Учителя и би пожелал да се запознае с него, какво бихте направили вие? Бихте го запознали с някого от нашите музиканти, за да му изпеят или изсвирят едногласно песните на Учителя. Аз съм сигурен, че същият този човек ще добие много по-добра представа за музиката на Учителя и ще остане по-доволен ако чуе на нашия магнетофонен запис за пеене и щрайх или само за щрайх, или ако сестра Кисьова му посвири песните на Учителя на пиано с хубава хармония. Колкото нашата хармония да е несъвършена, все пак песните звучат по-добре, отколкото ако се свирят едногласно. Смятам, че ще ви убедя в това мое твърдение, когато ви демонстрирам нашия магнетофонен запис на Паневритмията и 13-те песни на Учителя, постигнат с толкова труд и постоянство. Записът на Паневритмията е направен с: първа и втора цигулки, пиано, контрабас и флейта. За 13-те песни имахме на разположение камерен оркестър и певци-солисти. Макар и двата записа по отношение на качеството на тона да не са на професионално ниво, защото са правени с любителски магнетофон при обикновена стайна обстановка, те ще останат уникални. С тях може да се представим и пред добри музиканти-професионалисти, които биха пожелали да чуят музиката на Учителя. На 5.03.1971 г.
към текста >>

41. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

ТОМ 9

Той вече беше забелязал непостоянството на духовете.
Щото мене ме смятаха много нова и затуй не ме бяха поканили. Но видяли че съм ревностна и даже тогава ще ви кажа, че бай Дончо беше много трезв. По-трезв беше. Вижте, каза, не бързай да си стрижеш косата. Те духовете казват сега, пък утре друго нещо може да кажат. Той вече беше забелязал непостоянството на духовете. Сега опитността която имах от духовете беше това, че тяхните уста на децата не можеха да измислят това което пише. Едното беше в четвърто отделение, другото беше във втори прогимназиален клас. Значи пети сегашен. В никой случай не беше тяхно това което пишеха. Те даваха едни сложни чертежи, много сложни, не знам как ги наричаха, сега съм ги забравила, защото аз не се занимавах, но Георги Томалевски и Кирил Икономов работеха в строителния техникум и те като специалисти чертаеха тия чертежи.
към текста >>

42. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Такъв какъвто беше Симеонов и той имаше жар, и той имаше постоянство, никога почти не е закъснял.
Кирил Икономов е водил също понякога хора. Матей Калудов беше в началото. Калудов водеше оркестър, не хор. Той беше капелмайстор и затова оркестъра водеше. При братските срещи концерти изнасяха, а пък Симеон с хора работеше. Такъв какъвто беше Симеонов и той имаше жар, и той имаше постоянство, никога почти не е закъснял. А той отиваше 15 минути преди това най-малко, понякога и половин час, за да свирят, за да създаде една приятна, хубава атмосфера на салона. Винаги е бил редовен и изпълнителен. Обичаше да свири и с любов го правеше. Всеки брат приемаше и на негово място да беше друг седнал да речем много способен диригент, пък той и друг слагаше и на него ще покаже. Така че това, което можеше Симеонов го правеше.
към текста >>

43. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

ТОМ 9

У българския череп центърът на постоянството е слабо развит.
Тук и доброто е голямо, и злото е голямо. Най-характерното за българите е упорството /упоритостта му/. Той представлява черния дроб на човечеството. Сатурн и Марс характеризират българина. Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез любовта да смекчи този си характер. У българския череп центърът на постоянството е слабо развит. У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито. Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание. А българинът критикува, не уважава. Това е поради слабото развито религиозно чувство.
към текста >>

44. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

" Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква.
Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни. Казваше често: „Който човек е гладен или жаден, сам ще потърси хляба или водата. " Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква. Той винаги бе желан събеседник, защото говореше само за онова, от което отсрещната страна се интересуваше. Понякой път той подхващаше някоя весела история като постепенно минаваше от веселото към сериозното или обратното, според случая. Или, с други думи казано, всякога намираше общ език, според равнището на събеседника си. Такъв беше брат Куртев - с чувство на достойнство, без да е горд. Това са малки скици, нарисувани от негов съвременник, нямащи амбицията да опишат напълно неговия духовен образ.
към текста >>

45. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога.
Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво! И затова - няма да забравим Тополица!
към текста >>

46. 07 - 09. ТРИТЕ БУДИЛНИКА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

„Който иска да развие търпение и постоянство, да започне да изучава някоя научна дисциплина", казвал Учителят.
9. ТРИТЕ БУДИЛНИКА Брат Благодумов вече бе на шестдесет години, когато си записа да следва хуманна медицина. Но защо се насочи тъкмо към тази научна дисциплина? Ето защо. „Който иска да развие търпение и постоянство, да започне да изучава някоя научна дисциплина", казвал Учителят. На него му липсвало постоянство. Ето защо се насочил към медицината, като най-трудната. Посещавал лекции, упражнения, най-редовно. Дошло време за изпити. Трябва много да се чете, а времето не достигало.
към текста >>

На него му липсвало постоянство.
9. ТРИТЕ БУДИЛНИКА Брат Благодумов вече бе на шестдесет години, когато си записа да следва хуманна медицина. Но защо се насочи тъкмо към тази научна дисциплина? Ето защо. „Който иска да развие търпение и постоянство, да започне да изучава някоя научна дисциплина", казвал Учителят. На него му липсвало постоянство. Ето защо се насочил към медицината, като най-трудната. Посещавал лекции, упражнения, най-редовно. Дошло време за изпити. Трябва много да се чете, а времето не достигало. Чудел се той какво да прави.
към текста >>

Така той придобил желаното постоянство.
Така победил всички трудности и си вземал редовно всички изпити. Изкарал и стажа. Бил най-старият студент и завършил на 65 години. Назначили го лекар в град Разград. Бил добър лекар и всички го търсели. Така той придобил желаното постоянство. Живял над 80 години. Пример за подражание. Ето как се каляваше стоманата.
към текста >>

47. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Причината за това е, че срещнал в някаква беседа, където Учителят казвал така: „Който иска да развие качество постоянство, да запише да следва научна дисциплина" и той намира за най-трудна медицината и заради туй отива да следва медицина, за да добие качества Той попада в затвора по време на септемврийското въстание 1923 година.
Г. С.: Той е писал книгата „Великото учение". Той с нея книга излезе пред българското общество. Не знам дали по-рано е издадена, преди този случай да е станал. Той е бил на 60-годишна възраст, когато е станал студент по медицина. Той е най-възрастният студент в българския университет и е бил член на братството. Причината за това е, че срещнал в някаква беседа, където Учителят казвал така: „Който иска да развие качество постоянство, да запише да следва научна дисциплина" и той намира за най-трудна медицината и заради туй отива да следва медицина, за да добие качества Той попада в затвора по време на септемврийското въстание 1923 година. В. К.: Той участвал ли е в политически събития тогава? Г. С.: Не е участвал, той попада съвсем случайно. Той не бил задомен и си готвел вечеря, когато идват и го арестуват. Това е навярно някакво отмъщение от някого, лично отмъщение, без да има някаква причина. Защото, като отишъл в затвора, седмици наред никой не го извикал да го разследва, дори и името му не било записано никъде.
към текста >>

48. 09 - 18. ИЗМАМИЛИ ГО ДУХОВЕТЕ

Разказал: Петър Камбуров Човекът е силен със своята твърдост и постоянство.
Видяли духовете, че той няма да отстъпи и те отстъпили. Спряла градушката. Повалял малко дъжд и утихнало. След малко пекнало слънце. Бодро се усмихвали дините и пъпешите със своите наедрели лица и благодарели на добрия стопанин, че този път не ги оставил и не побягнал в колибата. Разказал: Петър Камбуров Човекът е силен със своята твърдост и постоянство. Със своето постоянство той побеждава дори и водната морска стихия, като изгражда баражи и укрепва бреговете или променя посоката на речните течения.
към текста >>

Със своето постоянство той побеждава дори и водната морска стихия, като изгражда баражи и укрепва бреговете или променя посоката на речните течения.
Спряла градушката. Повалял малко дъжд и утихнало. След малко пекнало слънце. Бодро се усмихвали дините и пъпешите със своите наедрели лица и благодарели на добрия стопанин, че този път не ги оставил и не побягнал в колибата. Разказал: Петър Камбуров Човекът е силен със своята твърдост и постоянство. Със своето постоянство той побеждава дори и водната морска стихия, като изгражда баражи и укрепва бреговете или променя посоката на речните течения.
към текста >>

49. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет.
към текста >>

За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь!
Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл. първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му". Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год. варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци.
към текста >>

50. 13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос!
За тези двама първи черковни настоятели, както и въобще за варненските въобще българи, един пътник, който се намерил през първите дни на 1868 г. във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „ Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини. Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос! Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавшитеакта, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна. Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх Йосиф I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив. Ножаров (Николаос Иоану Махеропулос), който е бил и един от първите ученици, макар и за един само месец, и който при извършването на водосвета помагал на вуйка си, като постоянен негов помощник. „На същия ден (12 август)78, който на 28 август (неделя) събрал народа в училището, дето им приказвал едно слово, с което им доказал ползата от учението и нуждата да изнамерят средствата за поддържането на това народно заведение. Събранието се закрило с една песен, изпята за здразието на Н.
към текста >>

51. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Не се глупи, трезвен бъди; живота не е игра, ни всегдашна шега; той изисква труд и постоянство в добродетелта.
Щастие кога те постигне, не се радвай, понеже две нещастия ще си навлечеш; може да го изгубиш и може да те излъже. Щастието прилича на жена, която на всички се усмихва, като че ли ги люби, но кога дойде време за свадба, тя се губи. Ако ти се усмихва щастието, не мисли, че то ти мисли добро - не, то те лъже. Кога ти говори за любов, мисли, че ти говори за игра, да си ленив. Който щастието вярва, той младостта пропилява. Не се глупи, трезвен бъди; живота не е игра, ни всегдашна шега; той изисква труд и постоянство в добродетелта.
към текста >>

52. III.06 СВОЕНРАВИЕТО

Мъдростта ще те учи как да живееш и това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, които й са дадени от Бога; а с тяхното развитие и разцъвтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на животът ти ще озряват на време и приносят изобилна жетва от всички добродетели.
Затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пази се, следователно, от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие - само те се пряко управляват от Духът на Бога. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна виделина, която прониква всичко. За това приеми знанието и мъдростта да са твои ръководители и животът ти винаги ще бъде пълен с мир и радост. Мъдростта ще те учи как да живееш и това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, които й са дадени от Бога; а с тяхното развитие и разцъвтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на животът ти ще озряват на време и приносят изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от тези лош нрав, не давай му място да се загнезди в тебе, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото и стежание на ада, който ще разполага с тебе както иска. И горко ти, ако лукавия се вмъкне и загнезди в тебе и ада направи път до твоята душа. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, до като не заплатиш с живота си. Прочее, пази се от това голямо неогасимо зло, което може да те лиши от всички блага и те направи окаянен за винаги.
към текста >>

53. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ако бихте видели какво представлява един възвишен дух, каква енергия, каква подвижност, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите.
От леността вие може да се освободите по следния начин: трябва да се подигнете духовно, за да може да влезете в една атмосфера, която ще способствува за вашето подигане. И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я, не я пренебрегвайте, защото ако начаса я изпълните, тя е, която ще ви помогне да се подигнете. Трябва да ви се припомнят старите светувания, защото хиляди години сте се скитали, та сте забравили как сте живели в Небето и затова сега е нужно да ви се напомни. Там, гдето има леност, не може да се развие волята. Затова добродетел и леност са две несъвместими неща. Ако бихте видели какво представлява един възвишен дух, каква енергия, каква подвижност, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите. Ако сполучите да подигнете някой от вас, вие подигате и себе си и това е вашата награда. Земната душа е, която ви препятствува в живота и тя е, която ви държи и дърпа надолу. Няма нужда да се страхувате и съмнявате в пътя си, защото тези учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма място за страх. Обърнете внимание върху тримата приятели, които са ви назначили учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват в пътя ви.
към текста >>

54. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование.
Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността.
към текста >>

55. НАРЯД за 1904 година

Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изисква своето.
Когато аз говоря на една душа, там ще има съживление на Духа. Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но когато дървото на живота почне да вехне и листата му да капят, то е знак, че то не е при водните утоки. Всяко сърце, което съхне и ум, който се помрачава, показват, че МОЯТА ВИДЕЛИНА не присъствува в техните души. Бих желал да подражавате на непокорния син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изисква своето. Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и на която името аз поставих за пример на вас. Да, тя даде всичко и то без да мисли за бъдещето. Вие виждате, че нейната добра постъпка и досега се проповядва на вас. Ето аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате Истината на Моите думи, защото истинността на моите думи се опитва в живота. Останете си с МИРОМ.
към текста >>

56. НАРЯД за събора 1907 година

Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изиска своето си.
Когато Аз говоря на една душа, там има съживление на духа. Такъв човек ще бъде спасен, като дърво при водните утоки листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но кога „дървото на живота" започне да вехне и листата му да капят, то е знак, че не е при водните утоки. Всяко сърце, което вехне и ум, който се помрачава, показва, че МОЯТА ВИДЕЛИНА не присъствува в тяхната душа. Бих желал да подражавате на „непокорния" син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изиска своето си. Бих желал да подражавате на онази сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и на която името Аз поставих за пример на вас. Да, тя даде всичко и то без да помисли за бъдещето. Вие виждате, че нейната добра постъпка и досега се проповядва на вас. 9) Ето Аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате истинността на Моите думи. Защото истината на Моите думи в живота се опитва.
към текста >>

57. НАРЯДИ за 1917 година

В тоя път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее над вас.
Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можем, може. Мога аз. Можеш Ти, Господи, Който си в мене, в моята душа. Може великият Ти Дух, Който ме ръководи." След това ще употребите трите лица за множествено число. Вашата вяра, вашата чистота ще помага на всички, които са горе, да съдействуват на Божествената идея да се осъществи в живота ви. В тоя път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее над вас. Това ще правите на всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 часа. Точно в 4 часа сутринта, който може, да стане и да започне драговолно своя ред. Като изгрява слънцето сутрин, ще кажете: 1л. I Мога-така да изгрее моето Слънце в моята душа!
към текста >>

58. Наряди за 1945 г.

Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога.
Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас. Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога. Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ниеживеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи.
към текста >>

59. Наряди за 1947 г.

Второ, да се поканят по-готовите, по-идейните съчувственици, които редовно, от доста време посещават неделните беседи с усърдие и постоянство, да се запишат също.
Сравнително броя на нашите братя и сестри, и на съмишлениците, и на съчувствениците, броят на записаните за беседите е доста малък. Нека сега да поработим в това направление. Нека увеличим броя на записаните за беседите. Тук целта не е толкова за сумите, които ще се внасят, колкото намиране начин да се чете Словото на Учителя от по-голям брой готови души. Ето защо Братският съвет ви препоръчва следното: Първо, нека всички братя и сестри, които досега не са получавали беседите, да се поканят да се запишат за тяхното получаване. Второ, да се поканят по-готовите, по-идейните съчувственици, които редовно, от доста време посещават неделните беседи с усърдие и постоянство, да се запишат също. Нека тази работа да се проведе във всички села и градове, дето има кръжоци, а могат да се намерят отделни готови души съчувственици и в други околни села, дето няма кръжоци. Може да им се каже, че по-раншната вноска беше 365 лева, но днес поради поскъпване на хартия и печат, тая вноска, който иска, може да я увеличи доброволно, по свобода. Разбира се, записването на нови лица за беседите ще става в духа на пълната свобода и по закона на Любовта. Нека всички да направим нещо за Божественото дело на обичния ни Учител, Комуто сме безкрайно благодарни, че ни показа светлия и радостния път към Бога. Накрая ще ви съобщим какво четем сега: В неделя в5ч.
към текста >>

60. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

В тоя път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее във вас.
Вие го употребявахте само в първо лице - „мога“. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: Мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можеш, може! “ „Мога аз; можеш Ти, Господи, Който си в мене, в моята душа; може великият Ти Дух, Който ме ръководи.“ След това ще употребите трите лица за множествено число. Вашата вяра, вашата чистота ще помага на всички, които са горе, да съдейству- ват на Божествената идея да се осъществи в живота ви. В тоя път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее във вас. Това ще правите на всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 часа. Точно в 4 часа сутринта, който може, да стане и да започне драговолно своя опит. Като изгрява Слънцето сутрин, ще кажете: I лице: Мога - Така да изгрее моето слънце в моята душа. II лице: Можеш - Така да изгрее Божието слънце в моята душа.
към текста >>

61. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Трети разговор с Учителя:

Учението, което проповядвам, е учение на любов, на постоянство, на самоотричане и т.н.
Как ще ви посрещнат такива ученици? Ще ви посрещнат като слушатели; а ако знаете да свирите, ще ви приемат между тях. Същият принцип е и в християнския живот. Някои искат аз да ги направя съвършени, аз да им дам наготово знания, да ги направя разумни. Не, такова учение няма. Учението, което проповядвам, е учение на любов, на постоянство, на самоотричане и т.н. Ще учите сами всички предмети, ще учите българска литература и др. Казвате: „Българските писатели са глупави.“ Ако ви обясня какво е писал Пенчо Славейков, например, ще видите, че той стои много по-високо от вас, но ако би дошъл тук, щяхте да го оставите вънка. Вие не четете и мислите, че като вземете една моя беседа и я прочете, запомните някоя мисъл от нея и често я повтаряте. Не, това не е ваше, това е възпроизвеждане на грамофон. Вие трябва да пеете и да свирите, т.е.
към текста >>

62. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Човек, който се отличава със своето постоянство, той се отличава с една ярка пълна светлина.
Меланхолията у човека е едно добро качество, когато е съзнателна - той съзнава, че има някои неща, които трябва да придобие, и затова е сериозен. Една скръб, това е един висок връх, от който идат всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е един висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят, вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не ги знаете къде са, тези типични черти на лицето. В духовния свят има същите черти. Човек, който се отличава със своето постоянство, той се отличава с една ярка пълна светлина. Човек, който е съвършен, се показва като една горяща свещ, дето горението е пълно - без дим. А у другите хора горението е непълно, има повече кадеж. По това се познават и различават хората. Та, човек строи своята съдба. Не всички греди, които човек има, са здрави.
към текста >>

63. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Падна се: Послание к Римляном, 2 гл.,7 ст.: „Живот вечен на тези, които с постоянството в добро дело търсят слава, почест и безсмъртие" За М.
- „Възлюби Бога и себе си и ближния си и бъди съвършен, както е съвършен Отец, Който е на Небеса." С. - „Любовта е Воля." Ден пети Празникът на Мъдростта 26 декември 1924 г., петък, 6.30 часа сутринта [Присъстват:] М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п., Л.м.* Ръководителка: Елена (духом) (Савка-123) Утринната молитва:Съсредоточаване върху Мъдростта и хармония между петте ни.Отче наш * Любов - Мария, Мъдрост - Елена, Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша. ** Мария Тодорова.Молитва за Свещената Чистота„Благославяй, душе моя, Господа"Отворихме за Елена на която страница се падне - 7 стр. Падна се: Послание к Римляном, 2 гл.,7 ст.: „Живот вечен на тези, които с постоянството в добро дело търсят слава, почест и безсмъртие" За М. думите: Живот вечен За С. думите: С постоянството За П. думите: Добро Дело За Сот. думите: Търсят„Изгрява Слънцето"Мото на ДобродетелитеЖивата Пентограма Поздравление за Мъдростта --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Тук в оригинала е оставено празно място за чертеж, който липсва. [2] both (англ.) - двама.
към текста >>

думите: С постоянството За П.
(духом), Д.с. (духом), И.с., П.п., Л.м.* Ръководителка: Елена (духом) (Савка-123) Утринната молитва:Съсредоточаване върху Мъдростта и хармония между петте ни.Отче наш * Любов - Мария, Мъдрост - Елена, Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша. ** Мария Тодорова.Молитва за Свещената Чистота„Благославяй, душе моя, Господа"Отворихме за Елена на която страница се падне - 7 стр. Падна се: Послание к Римляном, 2 гл.,7 ст.: „Живот вечен на тези, които с постоянството в добро дело търсят слава, почест и безсмъртие" За М. думите: Живот вечен За С. думите: С постоянството За П. думите: Добро Дело За Сот. думите: Търсят„Изгрява Слънцето"Мото на ДобродетелитеЖивата Пентограма Поздравление за Мъдростта --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Тук в оригинала е оставено празно място за чертеж, който липсва. [2] both (англ.) - двама. [3] шин - буква от еврейската азбука, означава звука „ш".
към текста >>

64. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Той казва: „Можеш да работиш сега.“ На нервния казва: „Ти можеш да работиш, ще прилагаш своята нервност.“ На флегматика казва: „Ти, със своето постоянство, ще можеш да работиш.“ Всички ще ви подтиква Духът към работа.
Не изкоренявай всичките недостатъци изведнъж. Това е много голяма опасност. Като изкорениш един, сто недостатъци, останалото лесно ще се уреди. Ще кажете: „Слава Богу, реформирахме живота си.“ Но знайте, че Божественият дух като влезе, търговецът пак ще си остане търговец, но в него ще се зароди едно силно желание да работи, той прави големи усилия. Та, у всеки влиза желанието да прави усилия, но Духът сам по себе си не променя естеството на човека, но само му дава един подтик. Той казва: „Можеш да работиш сега.“ На нервния казва: „Ти можеш да работиш, ще прилагаш своята нервност.“ На флегматика казва: „Ти, със своето постоянство, ще можеш да работиш.“ Всички ще ви подтиква Духът към работа. Като дойде този ток на Любовта, всеки със своя съд ще вземе толкова колкото е голям неговия съд. Някой път малкият съд може да направи повече, зависи как ще се използува. Сега, туй, което хората считат невъзможно, то е как така мъже и жени ще примирят интересите си. Е, хубаво, ако жената престане да бъде жена, и ако мъжът престане да бъде мъж и станат нещо ново, тогава нямали да се оправи светът? (Олга: - „Но те нямат представа за това нещо.“) Но то ще стане.
към текста >>

65. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство.
При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня.
към текста >>

66. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

Следователно, у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина.
Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е заради мене! " Не, ще чукате докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно, у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо.
към текста >>

В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството.
И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е заради мене! " Не, ще чукате докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно, у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново! " Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот.
към текста >>

Това вече е постоянство.
И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно, у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново! " Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство.
към текста >>

И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо.
Следователно, у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново! " Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате.
към текста >>

Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство.
Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново! " Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте?
към текста >>

Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство.
Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново! " Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти.
към текста >>

67. 15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА

Които ще въздаде всекиму според делата му; живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и презрение и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината.
Да не бивами тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждами. Псал. 21; 5 17. Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда; любовта не се превъзнася не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; На неправдата се не радва, а срадва се на Истината, всичко претърпява на всичко хваща вяра, на всичко се надее всичко търпи. Псал. 13; 7 18. Които ще въздаде всекиму според делата му; живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и презрение и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината. Затова трябва да се стремим да имами удобрението в душата си от Бога. Псал. 73; 10 19. Истина ви казвам, Аз съм вратата; през мен ако влези някой спасен ще бъди и ще влези и ще из- лези и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам и те идат вслед мене. И Аз им давам Живот вечен и няма да загинат, никой няма да ги грабне от ръката ми; Това е волята на Отца. Псал.
към текста >>

68. 29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ

Стефан Тошев

Постоянство трябва в тази работа, докато се образува връзка с Божествения свят.
Той постоянно трябва да се моли. Денем и нощем да се моли. Нито един ден да не прескача. Молитва, молитва, молитва. Някой казва: „Аз се молих три пъти." С три пъти болест не си отива. Постоянство трябва в тази работа, докато се образува връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават. Трябва силна мисъл, за да се поддържа връзката - връзка непреривна с невидимия, с Божествения свят. 4.Като ученици вие трябва да отделяте на ден поне по половин или един час за размишление и молитва. 5.Всеки вярващ, като размишлява върху Христа по един, два часа, ще видите какъв подем ще имате. 6.Ако сто души, братя и сестри, или поне 10 души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат.
към текста >>

69. II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да подтикнат душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота.
Тошев, Получих вашето писмо. Засега мога да ви дам само това наставление. Пазете сърцата си чисти, умовете си безкористни. Имайте пълна вяра и Господ ще ви направлява стъпките. Да ви не смущават противоречията. Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да подтикнат душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота. За да може да се придобие правилно общение с духовния свят, трябва душевна чистота. Чистите по сърце ще видят Бога. Не пресиляйте нещата. Започнете с вашата опитност, която имате. Там гдето се намерите в затруднение Аз ще ви помогна.
към текста >>

70. 16. ИЗНЕНАДА

Паша Теодорова

Важно е да уча с любов и постоянство.
Като мина малко време, спомних си, страхът мина и аз си свърших работата. Реших се да говоря, като си помислих: Който и да е той, ще си свърша работата, още повече, че той беше напълно ориентиран в нашите работи. Най-после си отговорих: Може да е някакъв заместник на Учителя, макар че не можах тогава да си отговоря отде е дошъл този човек и как може да става такова заместване. От 1923 година досега е изминало много време, зная повече неща оттогава, но все пак не зная, още много време ще ми помогне да навляза в онази област на незнайното. Кога? Не е важно. Важно е да уча с любов и постоянство. Започнахме да печатаме материала от 1922 година, но изненадата не престана да ме занимава. Работата вървеше много бързо, защото взеха участие в набора на материала още двама словослагатели. Преди 22 март - празникът на пролетта - работата беше свършена и ние се върнахме за този празник в София с готово томче от беседи и слова на Учителя, държани през 1922 година на учениците на Бялото Братство. Какво научих впоследствие по въпроса за изненадата от една сестра, стенографка, която по някаква наложителна работа отишла при Учителя по същото време, когато той не приемал никого. С влизането си още тя останала крайно изненадана, че този човек не е Учителя и той я запитал: „Кого търсиш?
към текста >>

71. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Магдалина Стефанова Григорова

Да победиш тази мечка, трябва постоянство, което често ни липсва.
Но въпреки всичко, той от време навреме взимал четката и боите и рисувал пейзажи или натюрморти, но понеже нямал място, където да съхранява таблата си, подарявал ги на приятели и близки. Ето една от причините, дето не е могъл да прави изложби и не е могъл да даде публичност на своето изкуство. През 1932 година Генчо се разболява, но без да е постоянно на легло. Той дълго очаквал Учителят да го излекува по магически начин, но тъй като това не ставало, той почнал сам да се лекува по методите на Учителя (пиене гореща вода, изпотяване, носене вода от изворчето Диана бад, правене разходки из боровата гора и други). Болестта е една мъчнотия, една мечка, с която човек трябва да се бори. Да победиш тази мечка, трябва постоянство, което често ни липсва. Може би и нему е липсвало постоянство, затова Учителят го оставил сам да се лекува. След като Генчо оздравял, сам се смял на себе си, задето дълго бе чакал магическото излекуване. През 1940 година Генчо напуска Изгрева и се установява в село Тополица, в дома на Димо Джожев, ръководителя на общество Бяло братство в селото. В него дом Генчо преживял до лятото на 1942 година. В село Тополица имал добри условия за работа, които добре е оползотворил, като е рисувал пролетни, есенни и зимни пейзажи и натюрморт.
към текста >>

Може би и нему е липсвало постоянство, затова Учителят го оставил сам да се лекува.
Ето една от причините, дето не е могъл да прави изложби и не е могъл да даде публичност на своето изкуство. През 1932 година Генчо се разболява, но без да е постоянно на легло. Той дълго очаквал Учителят да го излекува по магически начин, но тъй като това не ставало, той почнал сам да се лекува по методите на Учителя (пиене гореща вода, изпотяване, носене вода от изворчето Диана бад, правене разходки из боровата гора и други). Болестта е една мъчнотия, една мечка, с която човек трябва да се бори. Да победиш тази мечка, трябва постоянство, което често ни липсва. Може би и нему е липсвало постоянство, затова Учителят го оставил сам да се лекува. След като Генчо оздравял, сам се смял на себе си, задето дълго бе чакал магическото излекуване. През 1940 година Генчо напуска Изгрева и се установява в село Тополица, в дома на Димо Джожев, ръководителя на общество Бяло братство в селото. В него дом Генчо преживял до лятото на 1942 година. В село Тополица имал добри условия за работа, които добре е оползотворил, като е рисувал пролетни, есенни и зимни пейзажи и натюрморт. През свободното си време е преподавал безплатно на девойките уроци по китара.
към текста >>

72. 20. СИЛАТА НА ЖЕЛАНИЕТО

Като се връща в България, отива на Изгрева при Учителя и Му казва: „Учителю, когато бях в Америка, непрекъснато се молих да ми се изявите по някакъв начин, но Вие не ми се изявихте." Учителят й отговорил: „Сестра, ако вашето желание да ви се изявя беше толкова голямо, аз наистина щях да ви се изявя." В случая постоянство в молитва, без сила на , последното не може да се реализира.
20. СИЛАТА НА ЖЕЛАНИЕТО Сестра Наталия Чакова ми разказа веджеланиенъж следния случай: Една сестра заминава за Америка, където престоява пет години. Като се връща в България, отива на Изгрева при Учителя и Му казва: „Учителю, когато бях в Америка, непрекъснато се молих да ми се изявите по някакъв начин, но Вие не ми се изявихте." Учителят й отговорил: „Сестра, ако вашето желание да ви се изявя беше толкова голямо, аз наистина щях да ви се изявя." В случая постоянство в молитва, без сила на , последното не може да се реализира.
към текста >>

73. 2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ето отговорът Му: Любезна Цветана Щилянова, Има една светла страна на живота, която трябва да се учи с голямо усърдие и постоянство, докато се постигне желания идеал на човешката душа.
2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ Писмото на Учителя до Цветана Щилянова в Париж е изпратено препоръчано от Боян Боев с адрес ул. „Опълченска" 66. То е отговор на писмо на Цветана до Учителя, изпълнено с тъга, безизходност и даже отчаяние, сполетяло я в Париж. Тя поднася молбата си за съвет и помощ. Ето отговорът Му: Любезна Цветана Щилянова, Има една светла страна на живота, която трябва да се учи с голямо усърдие и постоянство, докато се постигне желания идеал на човешката душа. Противоречията що по някой път се явяват в живота, за оня, който разбира вътрешния смисъл, носят нещо добро за съгражданието на характера. Вяра жива светла и добри мисли в Оногова, който направлява съдбините на разумните същества, всичко се постига. Провидението сега влага във вас нещо добро и ценно, което за бъдеще ще ви бъде потребно. Всички добри, благочестиви, велики хора от началото и до сега са минали по същия път на самовъзпитание, на труд, работа и разумно търпение. Живей със светли мисли за бъдещето, и пътят ти ще се уясни постепенно.
към текста >>

74. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

С труд и постоянство всичко се постига!
Желая ви най-красивото и благословението да ви закриля. Ваш Петър Тевекелев. * * * УЧИТЕЛЯТ ПО ИЗКУСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено, а когато той преживява нещо, замислен, нейде сам върху някоя пейка или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него се явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига! " „Ти по този път ще успееш! " Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-небходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи.
към текста >>

75. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

За това има обяснение и това обяснение се намира в нейния житейски път и в нейната астрологическа карта, и в нейните астрологически аспекти, които показват, че връзките, които тя създава, ги поддържа с голямо постоянство и упоритост.
Ние не знаем причината, но видяхме последствията. А те говореха за това, че тя беше един жив затворник и нямаше свободна воля. Само благодарение на това, че в нейното съзнание беше останал образът на Учителя в светлина и виделина в нейната душа, можахме да се доберем до нея в името на тази едва блещукаща в нейното съзнание светлинка, но тя бе достатъчна, за да я накара да се хване здраво за нея, да я освети и да й покаже, че има задължение към делото на Учителя и към Школата. Затова тя прие да предава някои оскъдни данни след зададените от нас въпроси. Всичко се извършваше чрез кореспонденция по пощата, като трябва да признаем, че не бе загубено нито едно писмо. За това има обяснение и това обяснение се намира в нейния житейски път и в нейната астрологическа карта, и в нейните астрологически аспекти, които показват, че връзките, които тя създава, ги поддържа с голямо постоянство и упоритост. Именно благодарение на това нейно изработено качество тя доказа, че може да се разчита на нея в онзи етап, когато всички смятаха, че е невъзможно да се съберат сведения и данни за едно лице и една епоха, която беше отминала. От писмата извадихме всичко онова, което се отнася за нейния житейски път и за нейното семейство и родители. Цитирахме дословно всичко без никаква промяна. Нашата цел бе да предадем всичко дословно, а не да преразказваме и да обясняваме събития и лица, и времена. Времето, в което писахме, беше друго, а времето, което ще дойде, ще бъде време за проучаване на тези събития и лица от други поколения.
към текста >>

76. 4) Четвърто тефтерче

Връзките, които създаваш поддържаш с голямо постоянство, даже упоритост.
Венера Скорпион - каквото ти попадне под ръка, можеш да изкараш нещо. Повече нашироко, отколкото надълбоко. Животът преминаваш при твърде широка амплитуда. Променчивост в настроението - желанията. Връзките с близки. Връзките, които създаваш поддържаш с голямо постоянство, даже упоритост. За изкуството много голямо благоволение имаш от Юпитер. Това изкуство се дължи най-много на Слънцето и Юпитер по пътя на интуицията, едно вътрешно духовно прозрение. За това ти е необходима атмосфера, при която да можеш да твориш. Необходимо ти е едно голямо спокойствие, среда ти трябва. Пътят ти не е гладък, минава се през много стръмни неща.
към текста >>

77. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

С труд и постоянство всичко се постига!
14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ Цветана Щилянова „Учителят по изкуството трябва да бъде един Велик Учител." Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни лиини на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено - а когато той преживява нещо, замислен нейде сам, върху някоя пейка; или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него са явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига! " * * * Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!
към текста >>

Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство.
Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек). В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си! Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство. Успехът ще дойде. Мъчното е докато водата си проправи път. Веднъж протече ли - тя вече постоянно си тече. * * * 1933-1934 г. Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж „Кое е най-важното в един портрет?
към текста >>

78. 3. ПИСМО НА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Цветана Симеонова

Тук открих 2-та си художествена изложба в салона на читалището, наречено „Постоянство".
На левия хоризонт се очертава голям параход, комините на който са изпъстрени с бели пояси; след себе си той тегли 5-6 шлепа, червени, сини, бели. Интересен е кръга, който прави, за да остави натоварените шлепове, а след това бързо и свободно се плъзна към пристанището. Образа на обикновения ежедневен живот се среща във всички същества, които сноват из улицата и пристанището. Сега добре разбирам защо този образ не ми е правил впечатление, тъй като той и мен е поглъщал в себе си. Може да се видят нещата правилно, само когато сме вън от тях или когато сме далеч от тях. Тук открих 2-та си художествена изложба в салона на читалището, наречено „Постоянство". Имам 19 нови работи, рисувани от Рила, Витоша и от цветистите поляни край изворчето. Главните ми табла са: Вярата, надеждата и любовта. Творческите сили на природата и Зовът към пробудените души. Всичко 36. Правя опит да заинтересувам тукашната публика и учащата младеж с по- добре подготвената си изложба от по-напред.
към текста >>

79. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 881-900

888 Ако искаш да придобиеш постоянство - дойде ти на ума да направиш нещо, направи го веднага!
Три неща. 887 Бъдещето на човека зависи от неговата глава, от неговото сърце, от неговото тяло. Три неща, които трябва да бъдат свещени за него. Едно отлично тяло, едно отлично сърце, един отличен ум - бъдещето е твое. Не отлагай! 888 Ако искаш да придобиеш постоянство - дойде ти на ума да направиш нещо, направи го веднага! Не отлагай! Всяко добро начинание, колкото и да е малко, не го отлагай. Човешкото тяло. 889 Радвайте се на вашата глава, на вашите очи, на вашите ръце, на вашето тяло. Като погледнеш човешките очи, трябва да видиш един характер, като един чист извор.
към текста >>

80. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260

Живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело, търсят слава, почест и безсмъртие.
Да не биваме тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждаме. XVII. (Псалом 13: 7 стих) Любовта дълготър- пи, благосклонна е. Любовта не завижда. Любовта не се превъзнася, не се гордей, не безобрадствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, във всичко търпи. XVIII. (Псалом 73:10 стих) Който ще въздаде всекиму според делата му. Живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело, търсят слава, почест и безсмъртие. И презрение и гняв на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината. Затова трябва да се стремим да имаме удобрението в душата си от Бога. XIX. (Псалом 63: 7 стих) Истина ви казвам, Аз съм вратата. През мене ако влезе някой, спасен ще бъде и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам, и те идат след мене, и аз им давам живот вечен; и няма да загинат.
към текста >>

81. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Белият люляк - постоянство.
Хортензия- трайна обич. Невен - вечна вярност. Перуника- доверие. Жасмин - непорочна любов Зокум - хубост. Белият крин - невинност. Белият люляк - постоянство. Бръшляна- преданост. Маргаритка- щастие. Риган - носител на щастие. Момина сълза - нежност. Мирт- чиста любов.
към текста >>

82. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1921-1940

Велика и мощна е силата на мисълта. Постоянството.
1930 Които иска да измени коренно живота си, той трябва да придобие дълбоко положително знание, което да даде нова насока на неговите мисли, чувства и постъпки. Напред и все напред. 1931 Мощното, великото в човека е неговия неп- реривен стремеж, които го подтиква напред и все напред. То е малко, но движенията му са силни. Мисълта. 1932 Светлата мисъл и светлото чувство правят духа на човека мощен и крепък. Велика и мощна е силата на мисълта. Постоянството. 1933 Божествено е човек да постоянства в постигането на своите добри мисли и желания. Желаеш ли нещо кажи: „Ще бъде! Ще бъде! Ще бъде! " Докато най-после стане. Учението.
към текста >>

83. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

4.IX.1926 г. Постоянството.
26.VIII.1926 г. Съмнението 42 Отидох при Учителя и му казах: „Избавете ме от съмнението. Да възлюбя Господа." Учителят казва: „Човек трябва да е чист, за да обича Господа, тъй съмнението ще изчезне." На полянката Учителят каза: „Ученикът не трябва да се отчайва. Трябва да постоянствува в опитите си, за да издържи. А не от първата несполука да оставя опита, който прави. 4.IX.1926 г. Постоянството. 43 (Савка Тъжно ми беше в душата, как да надвия себе си, аз трябва да измисля или да измоля от Небето да ми предаде отвътре или чрез сън как да постъпвам. Имам силно желание да направя много благороден жест, да постъпя благородно и да проявя голямо смирение. О, сили тайнствени, помогнете ми! 7.XI.1926 г. Противоречията. 44 Учителят ми каза: „В Божия свят няма противоречия.
към текста >>

84. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Всяка стъпка да се вземе нагоре изисква усилие, труд и постоянство!
Много приятели и много добри души все ученици на Учителя - много, много! Гале, получи ли ми първото писмо? Ами второто? А? И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе нагоре изисква усилие, труд и постоянство! Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се: Който победи, нему ще се даде венеца на живота! И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто, да станат печат достоен на покаяние. И това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
към текста >>

Само постоянство и усилена работа се иска от нас.
То беше вечерта, във време на нашата работа, нали? Как схващаш ти, тук на земята ли беше тази среща или на едно друго поле? Доволна, предоволна съм, че Учителят одобри нашата работа. Аз с цялото си съществувание участвувам в тази работа. Според мене и според малките успехи, които имаме, тази работа ще се увенчае с успех. Само постоянство и усилена работа се иска от нас. Знаеш ли Гале, като че ли тия часове на нашето събиране са моите най-щастливи часове и с нетърпение очаквам понеделник вечер. Впрочем всяка вечер аз се намирам в колибката си на Изгрев и там винаги намирам приятелите си събрани. Пък не само вас намирам, но и невидимите си приятели ги срещам там. И да видиш, аз почти не поглеждам часовника си, а приятелите ми казват: „Време е, 7 часа е, ние сме вече тук". И хоп се намирам на стола си в стаичката си и почвам.
към текста >>

85. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Само постоянство е , което ще ни изкара на добър край . 107.
Любовта е живот, не е приказка, почва от дома и отива в безконечността . 102. Бог обича цветето, което не знае, че благоухае . 103. Чрез истината, която познах , намерих смисъла в живота си . 104. Вярата е средство за добиване сила и мъдрост . 105. Человек може да достигне съвършенство само тогава, когато постоянства в доброто . 106. Само постоянство е , което ще ни изкара на добър край . 107. Да възлюбиш всички , това значи да живееш в Бога . 108. Пълно щастие не може да съществува без вяра в Бога . 109. Волята ми е слаба, трябва да се науча да я каля. 110. Човек истински може да обикне само един път в живота ;затова и думата Любов няма множествено число. 111. По-трудно е да станеш добър, отколкото лош, защото по-трудно е да се качваш, отколкото да слизаш . 112.
към текста >>

86. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества - любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всички това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
За в бъдеще, когато целият строй се измени, когато дойдат нови хора, тогаз друго. Тогаз ще имаме обратното. Но при сегашната култура ние трябва да се приготвим да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни. Ние ще бъдем умни, всичките тези неприятности да ги използуваме. От друга страна аз бих ви посъветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества - любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всички това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях. Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух.
към текста >>

87. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо.
Ще се молите за слизането на Духа да озари сърцето ви, ума ви, да изпълни душата ви, за да имате вътрешна придобивка. Има едно знание, което всякога трябва да остане у вас. То е същината на вашия живот. Него не можете да давате вън. Няма нещо, което можете да давате, само плода можете да давате. Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно. Той не чака докрая. Той е чакал 2-3 часа, но не чака още една минута и си заминава. Какво му струва, толкова време е чакал, да чака още малко!
към текста >>

На българина му липсва постоянство.
Има едно знание, което всякога трябва да остане у вас. То е същината на вашия живот. Него не можете да давате вън. Няма нещо, което можете да давате, само плода можете да давате. Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно. Той не чака докрая. Той е чакал 2-3 часа, но не чака още една минута и си заминава. Какво му струва, толкова време е чакал, да чака още малко! За една минута изгубва всичката работа.
към текста >>

88. Бележки на съставителя на Изгревът том XIV

Самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и характер - план за работа за 6 месеца от 1.ХІ.1938 - IV.1939 г.
София март 2000 г. Приложения I. План за работата на Савка Керемидчиева по материалите на „Свещените думи на Учителя". Приложени са две копия от две различни редакции. От 24.ІХ.1941 г. II. Самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и характер - план за работа за 6 месеца от 1.ХІ.1938 - IV.1939 г. Приложение I : План за работа по „Свещените думи на Учителя" на Савка Керемидчиева. Изгрев - 22.ІХ.1941 г. С. Б. Л. Какво тя - Савка - трябва да извърши: Зора на новата наука (11 книги). 1. Свещени думи на Учителя към ученика - 500 2.
към текста >>

Какво имам да правя всеки ден: /една самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и характер./ 1 ноември 1938 г., вт.
др. разни. Приложение II : План за работата на Савка по „Свещените думи на Учителя". Самонаредба, 1.ХІ.1938 г. Една просба от Господа! За 6 месеца. Какво имам да правя всеки ден: /една самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и характер./ 1 ноември 1938 г., вт. Изгрев - 1 май 1938 г. I. Моят молитвен час: 1. Жертва и една Просба от Бога: до три стр. От „Свещени Думи на Учителя". 2. Бог и в малкото ще се прояви.
към текста >>

89. 31. ДРУГИ ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ПО СПОМЕНИТЕ МИ

Жечо Панайотов

Значи, служенето с тях е изкуство, придобит с опит и постоянство - резултат от работата през „свещеният час" на ученика.
Хубаво е човек да има представа за Пентаграма и да си служи с него чрез мисълта си, да го използува мислено във важни случаи на живота си, така както Учителят е обяснил. За съжаление, виждал съм така занемарени пентаграми, даже и без рамка, което говори че притежателите им не знаят значението на този окултен чертеж, излъчващ духовни сили! Така и книжката „Завета на цветните лъчи на светлината", може да се нарече „талисман"! Такава е силата на поместените там цитати, както ги е подредил Учителят. Всеки от тия стихове излъчва един от цветовете на дъгата, така това съчетание на Слово и Светлина са носители на духовни сили и закони. Значи, служенето с тях е изкуство, придобит с опит и постоянство - резултат от работата през „свещеният час" на ученика. Антиминсът - според историята на създаването му /виж брошурката на свещеник Константин Дъновски, бащата на Учителя/, той представлява осветен олтар. Според каноните на църквата, само пред осветен олтар може да се служи литургия, а когато го имаме в молитвената си стая, да знаем, че и той излъчва духовни сили. Току що написаните на тези 4 листа обяснения, бях си набелязъл стенографно, при почивката ми на планината Рила, при Седемте рилски езера - от 5 до 24 август 1978 година. Дешифрирах ги и преписах на пишеща машина сега, в дните 10 до 21 януари 1975 година. Забележително е, че тъкмо когато днес ги дописвах, Учителят проговори изобщо за началото на спомените ми.
към текста >>

90. II. СПОМЕНИ ЗА СЕСТРА ВЕСКА - СЪПРУГА НА БРАТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ И МАЙКА НА БЛАГИ /БЛАГОВЕСТ ЖЕКОВ/

Веска Жекова

С много любов, упоритост, взискателност, строгост, постоянство и контрол, тя реализира идеята си, пак в духа на учението на Учителя.
Сестра Веска пееше в братския хор. Активно и прилежно, тя участвуваше и в дежурствата в кухнята /до малкия салон/ при приготвяне на общите братски обяди. При готвенето се пееше и се демонстрираше образцова хигиена и чистота. Семейството им летуваше на 7-те Рилски езера, ходеха на екскурзии на Витоша и т.н. Майката на Благи имаше основна заслуга, за да стане той музикант. С много любов, упоритост, взискателност, строгост, постоянство и контрол, тя реализира идеята си, пак в духа на учението на Учителя. Има го на снимка на 5 год. възраст, с дълга коса и малка цигулка. В тези времена от Изгрева се отиваше в града пеш през гората до Семинарията и оттам с „малкото трамвайче" /единична кола/ до сегашния пл. „Журналист", където се прекачваше на трамвай N 2. Това бяха старите трамваи с кондуктори.
към текста >>

91. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

Едно постоянство, което ме възхищаваше.
Казваха и Мария захарната, а някой я наричаха шекер Мария. Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах. От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал смелост да я запитам. Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше. Сутрин в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкави, гледам я пристига на Изгрева за беседа. Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй-раните часове на беседа, за нея нямаше. „Е, Миче, как дойде чак от захарната, толкова рано трамваи няма? ", закачливо я подхващам аз, когато я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и казва: „Аз, брат Николай идвам пешком, като тръгна от три часа сутринта в пет съм тука".
към текста >>

92. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
към текста >>

93. XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Те работят с голяма сила, с усърдие и постоянство.
Но крадецът е винаги един и същий. Разпространява ги като са извадени на ксерокс- копия и съдържа 279 стр. И само на доверени лица - наужким. 10. Когато дойде времето да се публикува писмото на Величка Няголова за този колосален труд на Гришата /Григор Кьосев/ тогава четейки нейното писмо, прехвърлих този обемист текст. Какво е моето впечатление: а) много е трудолюбив и плодовид е Духът на Заблуждението - той ражда лъжци, крадци и разбойници. Те работят с голяма сила, с усърдие и постоянство. б) онова, което е написано е дикутвано от един и същ дух - Духът на Заблуждението, които диктува от времето на Мойсея, Христа и по времето на Учителя. Ще го намерите в Стария Завет, ще го намерите в посланията на апостол Павел, той говори там за него и за отклонението на първите христиани. Това ще го намерите и в протоколите на разни спиритисти, медиуми, проводници по времето на Учителя Дънов в редовете на неговите последователи. Той присъствува винаги още от самото начало на света. Много е плодовит с последователи.
към текста >>

94. 8. „С ТЕБ Е БОГ! ТИ ЩЕ ПОБЕДИШ - ПЕСЕНТА НА УЧЕНИКА

От ученика се изисква постоянство.
А това се случваше често с приятелите, защото всички смятаха, че живеят по закона на свободата и могат да бъдат напълно свободни и съответно - безотговорни, както бе в този случай. Накрая се стигна дотам, че тази песен не бе отпечатана и само аз я зная и само аз останах жив да свидетелствувам за мелодията на тази песен, защото думите са отпечатани и няма как да се загубят вече. В тази лекция Учителят говори за погрешките на учениците и разглежда въпроса така: че те се намират в човешкото съзнание и представляват едно тъмно, черно петно в съзнанието ни, съставено от гъста материя, през която не може да преминава Божествената светлина; така съзнанието ни остава повече или по-малко помрачено и ставаме пасивни за възприемане на Светлината, която носи чисти мисли, чисти чувства и прави действия. Така че в онзи момент, онзи, който е трябвало да изпълни задължението си докрай, не е бил с будно съзнание, съзнанието му не е било обгърнато с чиста светлина и се е получила дисхармония между него и Божествената мисъл, дошла като светлина с идването на песента на Учителя, свалена от Божествения свят. Така че главното задължение на ученика е да държи съзнанието си будно, да използува Божията светлина, която идва и слиза чрез Словото на Учителя, и да бъде концентриран винаги чрез ума си в своите задължения като ученик на Школата. От ученика се изисква постоянство. Тогава ти ще се обърнеш към своята душа, ще потърсиш светлината на своето съзнание, за да може да се осветли всичко около теб и да се почувствуваш като душа и като лъч от светлината на Бога, изпратен на Земята да учи, да твори и да съзидава себе си като ученик. С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е и моя победа! Аз вярвам в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта и в един дух на Истината!
към текста >>

95. 1929 година

Ти не преставаш от да ни будиш и като мила любяща майка все говориш, все учиш и вярата Ти безсмъртна в Живота Безкраен ни вдъхва все нови и по-нови струи на ентусиазъм и постоянство в пътя към Вечния Живот, към царството на Любовта.
Ако не дойде скръбта - по-малкото благо за човека, и радостта - по-голямото благо, няма да дойде. Ако не дойде смъртта, и животът не може да дойде. Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо! " Това са думи с магическо съдържание и смисъл, за пробудените души. Учителю, как освежително действуват Твоите Бисерни Живи Слова! Ти не преставаш от да ни будиш и като мила любяща майка все говориш, все учиш и вярата Ти безсмъртна в Живота Безкраен ни вдъхва все нови и по-нови струи на ентусиазъм и постоянство в пътя към Вечния Живот, към царството на Любовта. Ти окриляш слабите, насърчаваш обезверените в светлото бъдеще. Колко много са съдържателни Словата, излизащи из устата Ти, че ако всички будни души биха разбрали извора на живите слова, ако люспите биха паднали от духовните им очи, то те не биха Те на мира оставили, но всичко това за Славата на Бога, Който работа по незнайни пътища за избавлението и пробуждането на спящите души. Нека светлината на Вечния, от Която си лъч, непреривно осветява сърцата, умовете и душите на всички братя и сестри, та стремящи се към Вечния Източник на Светлините и светлите Духове да се съберат техните светлини и тогава в едно да осветят и озарят тъмната бездна, която е още в сън и неуредена! Днес прекарах повечето си време в общината. В 7 ч сутринта станах от сън и още немит, отидох да дам на Енчо Пеев, писаря-помощник на с.
към текста >>

]. Жадността към наука и знания, към прилежание и с постоянство, тези й качества вдъхват дружелюбство и другарство и, взаимно подпомагащи се, можем да вървим по пътя, по който Великият ни Учител ни води.
Изпратени ми от София. От Еленка X. Григорова, моята любима сестра, нямам днеска писмо, но ми е драго, че тия дни тя така въздействува на живота ми, така съдействува, че Бог да ми даде светлина духовна, с която можах да изляза отлабиринта на създадената от мен катакомба. Тя така любяща и предана чиста душа, със силна мисъл и подвижен темперамент, с ясни съсредоточени живи очи, в които се чете чистота и ясност, така действува, щото сразява всяко грубо чувство и изгаря всяка нисша страст и позовава човека в човека за нова работа, за нов живот, пълен с радост, с пълнота, със смисъл. Време, в което нищо да не отива в пустота, а всичко в творба и ценно[? ]. Жадността към наука и знания, към прилежание и с постоянство, тези й качества вдъхват дружелюбство и другарство и, взаимно подпомагащи се, можем да вървим по пътя, по който Великият ни Учител ни води. Макар и далеко физически, духом не толкова, тя ми е помогнала много в избавянето от паяджината на света, в която аз без малко бях влязъл и нямаше да изляза здрав. Бог ми я прати като ангел вестител, че трябва да си припомня светлите идеи, а не да забравя всичко свято и да се върна в блатото смрадливо на земния заспал живот. И безкористната й любов, Божественият огън, който гори в нейното сърце, изпраща топлинни лъчи на моята студенина и скованост и ме прави подвижен. Тя ме зове всякога към жива връзка с Учителя. Зове ме към чистота на мислите, чувствата и желанията, къмто ред и порядък.
към текста >>

96. 1929 година - продължение

Но нали трябва да бъдем предвидливи, та да [не] притискаме нашите си хора, защото всеки от тях има нещо сериозно да учи, има нещо, което го занимава, да чете, да размишлява за ред важни въпроси из хубавите беседи на Учителя, а като сме събрани по много наедно, то се смущаваме и не може да има постоянство и прилежност в работата.
Вечерта на стъмняване си дойдохме. Мъка изпитвах, задето Еленка ми се не обажда. Все ми е криво нещо. Тук ми се не стои, в София да отида - нямам място къде да се установя. Трябваше да си бях вземал едно място досега, та да не се моля на братя и сестри, да се срамя, кога ме каняттъй любезно и братски: „Заповядай, брат, не се стеснявай, бъди като у дома си" и т. н. Но нали трябва да бъдем предвидливи, та да [не] притискаме нашите си хора, защото всеки от тях има нещо сериозно да учи, има нещо, което го занимава, да чете, да размишлява за ред важни въпроси из хубавите беседи на Учителя, а като сме събрани по много наедно, то се смущаваме и не може да има постоянство и прилежност в работата. Аз искам да отида сега в София и понеже има кой да ми показва, то ще свиря на цигулка, да вървя по-напред къде 4-та-5-а позиция. Трябва да се учат чужди езици, щото ще са необходими. Стенографията сега ми е много необходима, но ето, още отлагам, защото тук време ми не остава и у дома пък съвсем няма да бъда свободен, вътрешно, да гледам старата си майка да работи и братята си, а аз да уча. Просто техните мисли не мога издържа, също и на околни, от такова стоене и занимаване. Затова аз трябва да отпътувам за София.
към текста >>

Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа.
Затова аз трябва да отпътувам за София. Там имам условията да уча, само барака нямам, где глава да подслоня, но ще я наредя все по някой начин. Времето тече, а аз все отлагам. Трябва да се работи усилено, защото, бавно и неусетно, времето лети с невъобразима бързина. Годините се нижат, а в духовния прогрес бавно се движа. Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа. Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота.
към текста >>

97. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

А в нечист вид - непостоянство.
Чистият жълт цвят произвежда вътрешно равновесие на чувствата: уравновесяване, мир, тишина, спокойствие, а ако е приет в нечист вид, образува болезнено състояние - разни болести. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на благородни чувства и пр., а в нечистия вид произвежда съхнене - и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждения, в чувства. А в нечист вид - непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид - малодушие. Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види какво възпитателно влияние [имат] червените цветя, сините, тъмносините и пр. Ако хората знаеха законите на действието на цветята, до известна степен да се възпитават чрез тях. И всяка една мисъл произвежда особен цвят.
към текста >>

98. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

В музиката човек трябва да има голямо постоянство.
За да могат хората да разбират нещата, трябва непременно да са музикални, музиката в тях да бъде нещо насъщно. Истинската музика прогонва всички болести. Болестите се произвеждат от най-грубите, немузикални същества. Във всички положения, като изпеем една песен и работата стане, показва, че това е истинската музика. Ако хората станеха музикални, ние можехме да спестим голяма част от времето си и да вършим работата си много по-лесно от сега. В музиката човек трябва да има голямо постоянство. (19.I.1936 год., неделя) 149. Новият човек трябва да бъде музикален. Един ден ние ще приемаме по радиото музикалните творби от Слънцето, а някои и след 1000 години още слушат музика от Слънцето. Тази слънчева мелодия веднага ще влее живот в един анемичен човек. Ние, съвременните хора, залагаме някъде знанието, което Бог е вложил в нас.
към текста >>

99. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред!
Всеки човек, в зависимост от външни, друг - от вътрешни условия, трети - в зависимост от умствения сиуровен, ще действува по известни методи за осъществяването на идеала си. Казваме, че много са методите и различни, както са много пътищата за Рим, но за нас е важно сега от тия пътища кой е най-прекият, целесъобразният и през кой именно човек ще може да бъде най-сигурен, точен и с най-малки загуби, каквито и да бъдат те, да постигне целта си. Ако поставим точни рамки и кажем, че движещият се ученик в тях постъпва и действува по най-разумния метод, то ние ще изпаднем в грешка, защото не всеки е в състояние при дадени условия да работи. От окултно гледище най-разумният метод за работа е този, при каквито обстоятелства и условия да се намира ученикът, той трябва да помни всякога целта си. И че тези условия, вътрешни и външни, може да са най-забъркан лабиринт, но ученикът, подкрепен и стимулиран от силната си воля, с истината в душата, мъдростта в ума и любовта в сърцето, въоръжен с шлема на вярата и надеждата, ще преодолява всичко и ще постигне целта. Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред! (с почерка на Пеню Ганев) 2.4 Кой е най-добрият метод за работа? (правила за работа) I. Първото нещо е да създадем необходимите условия за нашата работа. II. Трябва да бъдем сериозни и внимателни в работата си. Отклонението на нашето внимание, липса на сериозност в работата, може да станат причина да не успеем в работата си. III.
към текста >>

100. XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ