НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
119
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
То може да премине в друга
посока
- в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.
Аз също имам такава банкнота от Учителя. Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"? Вероятно това беше Негов метод. Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме. А изкушението е голяма сила.
То може да премине в друга
посока
- в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.
Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички. Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв.
към текста >>
2.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по
посока
на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.
Какви думи? Та това е Словото на Бога. Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен. Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава. А това място бе "Изгревът" в София, в България.
Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по
посока
на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.
Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света. Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън. Духът във всички времена е един и същ. Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все! " Аз мълча пред откровението на Духа Божий, на Духа Господен и на Духа Христов!
към текста >>
3.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга
посока
.
Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди.
Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга
посока
.
Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София. Пуснати са 327 бомби. На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби. На 10 декември са хвърлени 105 бомби.
към текста >>
4.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени
посоката
си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.
После се чу воят на сирените от София. От мястото, където бяхме седнали, се виждаше Софийското поле. Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи. Бомбардировката бе в разгара си. Ние бяхме втрещени от тази гледка.
Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени
посоката
си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.
Аз чух бръмченето на самолета, който приближаваше. Някои от приятелите също наблюдаваха. Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил. Той нас търси! " Помълча малко и добави: "Той Мен търси!
към текста >>
5.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга
посока
.
По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас. Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество. И то при нозете на този умен човек, който е бил ваш Учител! " Аз също вдигнах рамене. По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони.
Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга
посока
.
Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев". Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството. Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят. Ученикът в Школата трябва да има ценз.
към текста >>
6.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази
посока
.
Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи.
Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази
посока
.
Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше. После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото. Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист.
към текста >>
7.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга
посока
.
Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано Божественото! " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха.
Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга
посока
.
Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя. Споменавам нарочно думата "изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие. Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира Божественото! " Те ми бяха най-голямата опора.
към текста >>
8.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна
посока
.
Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева". Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева". Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини.
И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна
посока
.
Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин. А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки.
към текста >>
9.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка песен се дава съобразно тяхното движение и
посока
.
Тогава аз го извиках, заведох го при Учителя и там му казах пред Учителя онова, което ми беше поръчал да му кажа. Аз му го казвам, а Учителят седи и слуша. Янушев гледа ту мен, ту Учителя и накрая каза: "Това нещо не го знаех". И си отиде. Та имаше сили в природата, непонятни нам.
Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка песен се дава съобразно тяхното движение и
посока
.
Тези сили са включени в общата хармония на живата природа. Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят. Искаха още в самото начало на създаването й да я насочат в друга посока. Това се случи и по средата, и в края, когато се даваше Паневритмията. Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията.
към текста >>
Искаха още в самото начало на създаването й да я насочат в друга
посока
.
И си отиде. Та имаше сили в природата, непонятни нам. Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка песен се дава съобразно тяхното движение и посока. Тези сили са включени в общата хармония на живата природа. Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят.
Искаха още в самото начало на създаването й да я насочат в друга
посока
.
Това се случи и по средата, и в края, когато се даваше Паневритмията. Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията. Защото, така или иначе, упражненията от Паневритмията се промениха поради нашето невежество и несъвършенство, поради което Учителят беше много недоволен. Та тези духове са проводници на същите сили, които искаха да разрушат Школата от самото начало. Те влизат в строго определени личности, които им стават проводници и изпълнители.
към текста >>
10.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и
посока
на движение.
Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина.
Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и
посока
на движение.
Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю?
към текста >>
Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази
посока
, в която се движи действието.
Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение.
Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази
посока
, в която се движи действието.
Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю? " Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво".
към текста >>
11.
3_61 Каналът, през който изтичаше Злото
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Цялото това Зло трябваше да се излее чрез някого и в дадена
посока
.
Беше срамно да се слуша. Дори и онези, които бяха противници на Учителя, като я слушаха, си запушваха ушите и се отдалечаваха да не я гледат, защото тя беше преминала всички норми на благоприличието и всички граници. Тя бе преминала през човешката бариера и цялата преизподня се изливаше през нея срещу Учителя. Тя отвори вратата на Злото срещу Бялото Братство и то се нахвърли срещу нас. Тези гонения продължават дори тридесет години след заминаването на Учителя.
Цялото това Зло трябваше да се излее чрез някого и в дадена
посока
.
То се изля чрез нея и се насочи срещу нас. После тя се върна отново на "Изгрева" при Учителя. Представяте ли си? Все едно, че нищо не е било - ни лук яла, ни лук мирисала. Беше играчка на духовете, но на злосторните духове и на онези сили, които бяха враждебни на Делото на Учителя.
към текста >>
12.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато
посока
си иска.
Стана точно така, както Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и Кръстю Христов през 1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели. И той го използуваше много добре. Въведе вегетарианството, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето. Дотук добре. Но после?
Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато
посока
си иска.
Той зае мястото не на проповедник, а на ръководител и Учител на Бялото Братство. Да, точно така беше. Започнаха да се печатат неговите лекции, които изнасяше на френски език. Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат пред Учителя. Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези експозета на Михаил Иванов и за неговата дейност.
към текста >>
13.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но екскурзията се оказа на друго място и в друга
посока
.
Савка по това време също е била болна от рак на матката, но ние не знаехме това. Учителят след три дни си замина, а след пет месеца си замина и Савка. Учителят си я прибра. Беше казал по-рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка! " Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на Витоша.
Но екскурзията се оказа на друго място и в друга
посока
.
После всички се изумиха от такава развръзка със Савка. Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме. Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи.
към текста >>
14.
5_05 Певицата Лиляна Табакова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но понеже тя имаше връзка с Кръстю Христов - ние знаехме кой е той от думите на Учителя по времето на Школата, но тя нямаше представа с кого се бе свързала - той я подведе в друга
посока
.
Текстовете на песните намерихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева, която си бе заминала вече, значи това бяха думи на Учителя, записани собственоръчно от нея. Така че, това са песни на Учителя, дадени чрез Табакова, това са песни свещени, с дълбочина и с мистична вглъбеност и откровение на Духа. Това не са обикновени песни. Освен това, Табакова имаше много добра документация. Всичките й неща бяха много добре подредени, което ние бяхме видели нееднократно.
Но понеже тя имаше връзка с Кръстю Христов - ние знаехме кой е той от думите на Учителя по времето на Школата, но тя нямаше представа с кого се бе свързала - той я подведе в друга
посока
.
Тя стана мнителна, подозрителна и тъй като беше с ореола на голяма певица, не можеше да се сработва с приятелите от "Изгрева". Тя не можа да се смири, да слезе на нивото на нашите приятели и да работи с нас. Това бе голямо изпитание за нея, изпитание и препятствие и за самите нас. Имахме много неприятни сцени с нея, породени от нейното чувство и съзнание на примадона. Но "Изгревът" не бе театрална сцена, той беше друга сцена, в която всеки имаше своята роля и своята задача, поставени лично от Учителя.
към текста >>
15.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни
посоката
.
Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива.
Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни
посоката
.
Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя. Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело". Петър се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната". Оттатък се обажда глас: "Тази свирка търсим ние".
към текста >>
16.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но нещата се развиха в друга
посока
съвсем неочаквано.
На 17 май 1913 година в Лондон се сключва мирен договор. На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила.
Но нещата се развиха в друга
посока
съвсем неочаквано.
Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя.
към текста >>
17.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
Тя е причината България да тръгне в друга
посока
с Германия и след това да загуби войната.
Тези сили не се шегуват." "В Берлин Англия раздели Сан-Стефанска България на две и те попречиха. Никой човек не трябва да коригира Божествения План и затова Англия ще плати с разрушаването на Английската империя." "На Англия се даде да поправи грешката си през 1914 година спрямо България. Но тя не се поправи. Страданието на България се дължи на Англия. В 1914 година, в началото на Европейската война, България искаше да тръгне с Англия, но Англия я тикна да върви с Германия, за да бъде бариера между Русия и Цариград.
Тя е причината България да тръгне в друга
посока
с Германия и след това да загуби войната.
Ако навремето бе се постарала да създаде обединена България, щеше да има благословението на Небето. Но сега вече няма да го има. Тя се намеси срещу едно Божие дело и ще плати накрая. Божията правда раздава всекиму заслуженото." "Англия не се коригира през 1918 година Тя воюва заедно с Русия. Накрая Англия постъпи лошо с Русия.
към текста >>
18.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга
посока
и може да разтърси английската империя.
Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия. Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател.
Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга
посока
и може да разтърси английската империя.
Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза. Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя. Смъкнаха го по един необикновен начин. Намесиха се други сили. Кралят завърза голяма любов с една обикновена американка и поиска да се ожени за нея.
към текста >>
19.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга
посока
на търсене.
В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика.
Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга
посока
на търсене.
След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
към текста >>
20.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Защото мисълта е отишла в друга
посока
, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика.
Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
Защото мисълта е отишла в друга
посока
, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика.
Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист. Ха, дайте мелодия на тези думи".
към текста >>
21.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една
посока
.
На всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения. Защото организация има вътрешна и външна. Нашето Братство не може да се организира отвън. Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно.
Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една
посока
.
Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля.
към текста >>
22.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща
посока
.
Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога.
Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща
посока
.
Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят.
към текста >>
23.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според
посоката
на мисълта, според стремлението и настроението.
Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.
Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според
посоката
на мисълта, според стремлението и настроението.
Какво те смущава? Бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, кога ти причинява вреда? Тогава, какво те още безпокои?
към текста >>
24.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Взех една
посока
на запад и тръгнах.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО По моят старинен обичай аз тръгнах да се скитам. Беше неделен ден, учрежденията не работят, друга работа не мога да свърша, за която съм дошъл в Търново и аз реших да се скитам из природата сам, без другар.
Взех една
посока
на запад и тръгнах.
Излезнах от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах и излизах докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево. А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата. Така съм скитал няколко часа. Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора и то с белите дрехи, които видях сутринта в салона на читалище „Надежда".
към текста >>
25.
58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това е една невероятна слънчева енергия, която тръгва от слънцето като един голям прожекторен сноп, имащ своя
посока
и предназначение, която ние не знаем.
Жорж направи и скица и всеки ден, като наблюдаваше слънчевите петна как се явяват, как се разширявлат по слънчевия диск, то той ги отбелязваше на скицата, след това ги занасяше на Учителя. Учителят ги разглеждаше, правеше своите заключения и понякога споделяше с нас някои мисли за слънчевите петна. Веднъж Той каза, че слънчевите петна, които ние виждаме са изходната врата за същества, които живеят на слънцето. Те са вратата, през която слънчевите жители излизат и влизат. Друг път каза, че слънчевите петна представляват отвори, през които слънчевите жители излизат от него и тръгват в Космоса.
Това е една невероятна слънчева енергия, която тръгва от слънцето като един голям прожекторен сноп, имащ своя
посока
и предназначение, която ние не знаем.
Понякога Учителят открехваше завесата и ние получавахме толкова от това знание колкото можем да носим. Вероятно Жорж да знаеше много повече за тези слънчеви петна, защото той е докладвал за тях и непременно е чул и други думи на Учителя за тях. Но това трябваше да си го напише Жорж. А дали го е написал, това е друг въпрос. Беше направен и слънчев часовник.
към текста >>
Ето тук са отбелязани кога възникват, колко са големи и в каква
посока
се движат.
Това беше слънчевия часовник до самата клетка. Има запазени записи от пишещия барометър и термометър. Но жалко че Георги Радев, който беше физик, математик и беше лично натоварен от Учителя не написа нищо. Но има запазени снимки от метеорологичната клетка, дори някои приятели се бяха заснели с нея за спомен. Пред мен на масата стои една скица на слънцето и отбелязаните от милия Жорж слънчеви петна.
Ето тук са отбелязани кога възникват, колко са големи и в каква
посока
се движат.
А Учителят придаваше голямо значение на тях. А чак сега учените говорят за тях и за разни магнитни бури. Но те не знаят истината за тях. А ето и друго изказване на Учителя. „Те са врати, през които ангелите излизат и влизат в слънцето." Затова искаше да Му се докладва всеки ден.
към текста >>
26.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна
посока
, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни.
Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна
посока
, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока. Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани. Всички големи музиканти, които изнасяха концерти в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен концерт.
към текста >>
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща
посока
.
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас.
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща
посока
.
Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани. Всички големи музиканти, които изнасяха концерти в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти по покана на наши приятели идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала България. А около Него имаше винаги по 2-3 приятели.
към текста >>
27.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея бяха обърнати в обратна
посока
.
Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя. Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща. Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография. Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителят като видя, че с нея се отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши.
Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея бяха обърнати в обратна
посока
.
Всяка една градивна сила като й се промени посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал Пентаграмата наопаки. Вместо върхът да стои отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът им се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: „Ти защо обърна Пентаграмата с върхът надолу и предизвика гневът Господен?
към текста >>
Всяка една градивна сила като й се промени
посоката
обратно, тя става разрушителна.
Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща. Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография. Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителят като видя, че с нея се отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея бяха обърнати в обратна посока.
Всяка една градивна сила като й се промени
посоката
обратно, тя става разрушителна.
Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал Пентаграмата наопаки. Вместо върхът да стои отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът им се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: „Ти защо обърна Пентаграмата с върхът надолу и предизвика гневът Господен? Ти не знаеш ли, че нашият Бог е огън всепояждующ?
към текста >>
И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна
посока
и тези сили те разрушат.
Не е въпроса да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпроса е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формула, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, но не беше качествена както първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми - смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност.
И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна
посока
и тези сили те разрушат.
Те пострадаха-жестоко. Но останаха техните изработки медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за тях получиха златна монета.
към текста >>
28.
104. НАЧАЛОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отначало Учителят ги насочва в правилна
посока
.
Материализмът отрича невидимия свят, че извън сетивния свят друга реалност няма. А това не е така. Нашите сетива не са граница. Зад тях има .още сетивен живот, който ние не познаваме, нямаме органи за него. И така първите приятели се занимаваха със спиритизъм.
Отначало Учителят ги насочва в правилна
посока
.
Как да се ориентират, как да познават съществата, които се явяват чрез медиумите, как да се влиза във връзка тях и как да се справят с мъчнотиите, които се явяват в тази област. Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна. Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса. Какви ли не истории ние знаем от онова време. И забавни и много трагични за приятелите.
към текста >>
29.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга
посока
, като й внуши, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея.
И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга
посока
, като й внуши, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя отидохме с Мария при Табакова и й казахме: „Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните.
към текста >>
Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга
посока
.
Ние приехме, че тези песни дадени чрез Цветана Табакова са от Учителя и след като ги прегледа Мария Тодорова основно, видя и се убеди, че са на Учителя. Но при корекцията на нотния текст правото си запази лично Цветана и това условие ние приехме, но при печата осъществен на скрито място нямахме възможност да прегледаме коректурите/ Някои малки грешки се допуснаха, които при следващото издание могат да се поправят. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците.
Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга
посока
.
Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание.
към текста >>
30.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито
посоката
, по която вървят.
Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни. На другия ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр. Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака. По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада.
Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито
посоката
, по която вървят.
Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат.
към текста >>
Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил
посоката
накъде да вървят.
По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада. Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят. Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ.
Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил
посоката
накъде да вървят.
Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован.
към текста >>
Те взели тази
посока
и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат.
Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят. Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят.
Те взели тази
посока
и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат.
Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява.
към текста >>
31.
151. ОТЦЕПНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И понеже никой не може да спре живота, да протича в онази
посока
към която го води Небето и разумния свят, то отцепниците сами влизаха в разрез срещу Цялото и биваха помитани от Него, т. е.
Лазар Котев, Тодор Бъчваров и още други. Да не споменаваме и Елиезер Коен, който бе много деен през време на Учителя, а след това стана комунист и се опълчи срещу Учителя. Ако трябва да се говори за тези отцепили се и напуснали Братството, може да се говори много и то с примери. Воюваха срещу Учителя и срещу Духовното общество, което Той бе създал. А те не знаеха, че воюват срещу Бога и се изправяха срещу Сила, която ръководи съдбините на света и на живота.
И понеже никой не може да спре живота, да протича в онази
посока
към която го води Небето и разумния свят, то отцепниците сами влизаха в разрез срещу Цялото и биваха помитани от Него, т. е.
отстранявани от Него. Ще питате, ами къде е Любовта, която проповядва Учението? Любовта се отнася за Дървото на живота. Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва.
към текста >>
32.
162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Като се върнали в София, след някое време политическата обстановка в България се променила и взе след време съвсем друга
посока
.
Прекарали няколко дни и после се върнали. Начо не изтраял и попитал: „Учителю, каква духовна работа щяхме да вършим? " Учителят го погледнал: „Нали чу и видя! " Начо мисли: „Чух и видях, но нищо не разбрах". „Призовах Господа, да нареди на своите служители да изпълнят Божията Воля!
" Като се върнали в София, след някое време политическата обстановка в България се променила и взе след време съвсем друга
посока
.
През есента на 1925 г. управляващите среди решават да подменят Александър Цанков с по-приемлива и некомпрометирана фигура. А това е Андрей Ляпчев, който на 3 януари 1926 г. оглавява правителството до 1932 г. Настъпва време на относително нормализиране на политическите страсти.
към текста >>
33.
173. ОХРАНАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга
посока
".
За братята беше по-безопасно, но сестрите се страхуваха да не ги нападне някой. Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки. А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша. Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат.
Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга
посока
".
Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове. Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа.
към текста >>
34.
179. УТЕХАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При всички случаи протича в една и съща
посока
.
Той й се усмихнал леко. Жената също се усмихнала за първи път след толкова време и всичката й тъга и тежест изведнъж паднали от нея. Тя почувствувала, че синът й не е загубен безвъзвратно, че той е жив отново. Учителят рекъл: „Е, животът и тук протича по един начин, и горе протича, но по друг начин. В края на краищата животът винаги е един и същ.
При всички случаи протича в една и съща
посока
.
Животът винаги тече. Ти пак ще се срещнеш със сина си". Жената си заминала за провинцията и след няколко дни сънува сина си. Казал й: „Майко, аз съм жив и животът продължава! " Оттогава, когато тя го сънува, споделя с приятелите си и казва: „Тази нощ се видях с моят син и разговарях с него".
към текста >>
35.
2. КОЛИБАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени
посоката
си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси.
Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас.
Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени
посоката
си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси.
Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем.
към текста >>
36.
24. ЗМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Змията се обръща обратно, на
посоката
, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите.
Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш! " Змията се издига, навежда главата си и прави три поклона. Змията се покланя три пъти. „Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш!
" Змията се обръща обратно, на
посоката
, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите.
Пътят вече бе отворен. Трябваше да отмине старата епоха и да дойде Новата с Новите хора. „Пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки! " (Евангелие от Матея, гл. 3, стих 3).
към текста >>
37.
57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Светли дни са мамо настанали, настанали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща
посока
.
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал. „Светли дни мамо настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радва.
Светли дни са мамо настанали, настанали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща
посока
.
към текста >>
38.
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И да се насочват във възходяща
посока
.
Ще го раздадеш на бедните! В този дом риба повече няма да се готви! " Това беше краят. Това беше последният шаран. Човешките желания има нужда да се възпитават.
И да се насочват във възходяща
посока
.
към текста >>
39.
89. МАТЕРИАЛИСТЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга
посока
.
Адвокатът му казва: „Материализмът е последната дума на науката." Учителят му казва: „След пет години ти ще имаш възгледи противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвоката отишъл веднъж на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата ламба, тя се счупила, газта се запалила. Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ. След време изпраща дъщеря си с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна станала в душата му.
„Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга
посока
.
Тогава паднали оковите, които го придържали и той се видял друг в един нов свят. Ето този свят трябва да се изучава. За него има методи и знания дадени в Словото на Учителя.
към текста >>
40.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга
посока
.
Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока.
Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга
посока
.
Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището.
към текста >>
41.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След това разговорът потече в друга
посока
.
" - запита Учителят. Боян се стресна, леко подскочи както бе седнал и отсече бързо, напористо с неговия висок глас. „Сега, сега, сега, Учителю! " Всички се стреснахме. Учителят се усмихна.
След това разговорът потече в друга
посока
.
Боян до края имаше „трън в плътта си", а дойде време когато това го скова на легло, но той продължаваше да работи. Разчиташе стенограмите си и ги диктуваше на някои от сестрите, които пишеха на пишеща машина. По този начин излезнаха много неща от него за живота на Школата по това време, които трябва да бъдат отпечатани от следващото поколение. На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса. Не можехме да му откажем на брат Боев да дойде с нас.
към текста >>
42.
32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако я спрете ще стане по-лошо, ще избие на друго място и в друга
посока
и ще ви попречи повече на работата".
Ние седим в Салона, Учителят говори, ние слушаме, а Попова седнала на стола или застанала права, извършва непрекъснати движения с ръцете. Ние се дразнехме много, защото тя ни пречеше да се съсредоточим към Словото на Учителя. А Той беше невъзмутим, все едно, че не я забелязва и си говореше спокойно. Отидоха при Учителя да протестират да се отстрани от Салона или да й се направи строга бележка, да спре с тези нейни движения и фокуси. „Оставете я, ви казвам.
Ако я спрете ще стане по-лошо, ще избие на друго място и в друга
посока
и ще ви попречи повече на работата".
И така ние я оставихме. Някои свикнаха с нея и не я закачаха, а повечето се примириха, защото зачетоха думите на Учителя. Така един път мисля, че беше към обяд. Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и почна да прави своите обичайни движения.
към текста >>
43.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Изгубват
посоката
и застават в тъмната нощ, без да знаят накъде да се движат.
Тежки облаци виснат, ръми дъждец - всичко е проникнато от влага. Вървят кончетата, цапат из локвите, а небето тъмно, нито една звездичка. Тъмнината се сгъстява - непрогледна, в окото ти да бръкнат, няма да видиш. Жаби крякат, нощни птици се обаждат, от време на време подухва ветрец, дърветата шумят, още не облистени напълно. Прецапват вода, достигат до някаква воденичка, обикалят я един-два пъти жива душа няма.
Изгубват
посоката
и застават в тъмната нощ, без да знаят накъде да се движат.
Стефан спира кончето, отпуска юздата, притваря очи, вглъбява се в себе си, и казва полугласно: „Учителю, намирам се в непозната местност - тъма искрометна, нищо не се вижда, вали дъжд, загубихме пътя, не знаем посоката. Изпратен съм със задача на разсъмване да достигна Демир-Хисар, помогни ми." След няколко минути, отпуснал юздата, кончето пристъпва от крак на крак, клати глава насам, нататък и по едно време тръгва. Върви, върви, върви, цапа из бари и локви, пресича рекички и потоци, изкачва се все по-нагоре и по-нагоре. По едно време копитата започват да удрят в каманъци - калдаръм. Провиждат се и къщурки в тъмнината, но никъде светлинка.
към текста >>
Стефан спира кончето, отпуска юздата, притваря очи, вглъбява се в себе си, и казва полугласно: „Учителю, намирам се в непозната местност - тъма искрометна, нищо не се вижда, вали дъжд, загубихме пътя, не знаем
посоката
.
Вървят кончетата, цапат из локвите, а небето тъмно, нито една звездичка. Тъмнината се сгъстява - непрогледна, в окото ти да бръкнат, няма да видиш. Жаби крякат, нощни птици се обаждат, от време на време подухва ветрец, дърветата шумят, още не облистени напълно. Прецапват вода, достигат до някаква воденичка, обикалят я един-два пъти жива душа няма. Изгубват посоката и застават в тъмната нощ, без да знаят накъде да се движат.
Стефан спира кончето, отпуска юздата, притваря очи, вглъбява се в себе си, и казва полугласно: „Учителю, намирам се в непозната местност - тъма искрометна, нищо не се вижда, вали дъжд, загубихме пътя, не знаем
посоката
.
Изпратен съм със задача на разсъмване да достигна Демир-Хисар, помогни ми." След няколко минути, отпуснал юздата, кончето пристъпва от крак на крак, клати глава насам, нататък и по едно време тръгва. Върви, върви, върви, цапа из бари и локви, пресича рекички и потоци, изкачва се все по-нагоре и по-нагоре. По едно време копитата започват да удрят в каманъци - калдаръм. Провиждат се и къщурки в тъмнината, но никъде светлинка. Стигат до високи зидове.
към текста >>
44.
92. МЪГЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Извел я на пътя, посочил й
посоката
, която трябва да следва и тя тръгнала с Него.
Лутала се насам, натам и накрая се объркала. Идва й на ум, че трябва да търси помощ. Спира се, прави молитва и търси мислено помощта на Учителя. По едно време вижда пред нея застанал Учителят. Тя пристъпва към Него, целува Му ръка, а Той й казал: „Хайде сега двамата да намериме пътя".
Извел я на пътя, посочил й
посоката
, която трябва да следва и тя тръгнала с Него.
Вървели що вървели заедно и Учителят изведнъж изчезнал. Тогава по пътечката полека-полека тя слезнала обратно от планината и след няколко часа пристигнала на Изгрева. Отива при Него и Му благодари за помощта. Той се усмихнал: „Когато се намирате в затруднение търсете Ме в небесата небесни с молитва, където Моят Дух обитава". Така Паша прави своят опит.
към текста >>
45.
100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той се среща с Учителя и след това неговия живот тръгва в друга
посока
и е свързан с живота на Братството.
в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони.
Той се среща с Учителя и след това неговия живот тръгва в друга
посока
и е свързан с живота на Братството.
От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
към текста >>
46.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна
посока
траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено".
Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето. След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна
посока
траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено".
При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди.
към текста >>
47.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена
посока
, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя.
Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи. Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му.
Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена
посока
, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя.
А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място.
към текста >>
С длето и с чука Георги изсече
посоката
север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг.
После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията.
С длето и с чука Георги изсече
посоката
север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг.
Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата. В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България.
към текста >>
В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и
посоката
, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България.
С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата.
В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и
посоката
, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България.
Как така бъдещето? Спиралата означава еволюцията на човека, на народа в който сме се родили и в държавата, в която живеем. Така че еволюцията на този народ върви чрез Словото на Учителя. Словото е дадено и тази държава трябва да съществува, за да може този народ да реализира Словото на Учителя в държавата наречена България. А този камък го сложихме на върха на спиралата.
към текста >>
48.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Над това езеро по
посока
към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева.
Тука през 1939 г. се играеха най-големйте Паневритмии. Но през всички години тук сме играли. Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията. Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро.
Над това езеро по
посока
към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева.
Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни. Някои предвидливо се събуваха и играеха боси. След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро. По даден знак всеки тръгваше, взимаше посока и се изкачваше нагоре без да променя посоката си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено камъни - малки или големи.
към текста >>
По даден знак всеки тръгваше, взимаше
посока
и се изкачваше нагоре без да променя
посоката
си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено камъни - малки или големи.
Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни. Някои предвидливо се събуваха и играеха боси. След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро.
По даден знак всеки тръгваше, взимаше
посока
и се изкачваше нагоре без да променя
посоката
си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено камъни - малки или големи.
„Балдер - Дару" означава „Онзи, който дава благата".
към текста >>
49.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по
посока
на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне.
Веднъж те дойдоха между нас, застанаха помежду ни като преди това се бяха наредили в права редица и ни наблюдаваха. След като свърши Паневритмията ние се скупчихме около Учителя да Му целуваме ръка и когато се огледахме видяхме, че конете са се размесили между нас. Като че ние се намирахме между конете, а не конете между нас. Учителят ги погледна, усмихна се и рече: „Тези коне са кандидати за бъдещи ученици на Братството." Да, чуден е животът, неповторим, неразгадаем. Понякога Учителят даваше упражнения според местноста, според обстановката и според духа, който създава обстановката.
Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по
посока
на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне.
Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо пространство. Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх.
към текста >>
50.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А онзи: „Абе аз също те гледам, че ми се моташ насам-натам, а друг би се щурнал в една
посока
да бяга.
" Отговарям: „И не лягам. Ако искаш стреляй! " Онзи зад мене е опрял пушката в ребрата ми. Аз стоя, не мърдам. Казах му, че се разхождам и гледам Небето и звездите.
А онзи: „Абе аз също те гледам, че ми се моташ насам-натам, а друг би се щурнал в една
посока
да бяга.
Ама не мога да те пусна." „Тогава ме заведи при началника или ме пусни да си лягам." Накрая ме пусна, като ме огледа хубавичко. На следващият ден началникът ме предупреди да не се разхождам нощно време, защото стражата е много ядосана от бягството на затворници. И че могат да ме опукат като заек. Аз кимвам с глава, че съм разбрал. Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян заек.
към текста >>
51.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Злото е Сила, която е взела погрешна
посока
.
С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70. Комунистите ни показват какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим. Ние сме противоположното на тях, другия полюс. Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп. В миналото църквата постигаше такива ефекти над масите. 71.
Злото е Сила, която е взела погрешна
посока
.
Никой не може да я унищожи. Но човек, в когото Бог живее, може да й помогне да се насочи в правилна посока. Казано е: „Злото ще се превърне в добро". Доброто не е достояние на човека, то принадлежи на Бога. 72. Социализмът, като всяко човешко творение е непримирим, иска само той да съществува.
към текста >>
Но човек, в когото Бог живее, може да й помогне да се насочи в правилна
посока
.
Ние сме противоположното на тях, другия полюс. Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп. В миналото църквата постигаше такива ефекти над масите. 71. Злото е Сила, която е взела погрешна посока. Никой не може да я унищожи.
Но човек, в когото Бог живее, може да й помогне да се насочи в правилна
посока
.
Казано е: „Злото ще се превърне в добро". Доброто не е достояние на човека, то принадлежи на Бога. 72. Социализмът, като всяко човешко творение е непримирим, иска само той да съществува. В Царството Божие има място за всички същества. Всички те се допълват.
към текста >>
52.
XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тя ще определи
посоката
на мисълта, пътя и движението на човечеството.
Днес е окончанието на века. Съвременната култура е отживяла своето време, а сега идва вече Божествената Култура на хората от Шестата раса. Новото Учение е Устава на Шестата раса и основата на бъдещата Култура. Сега сме в началото на новия век. Новото днес иде със светлината.
Тя ще определи
посоката
на мисълта, пътя и движението на човечеството.
Братството между човеците се изгражда от вътре навън. То е преди всичко Братство по Дух, по Идеи и приложение. На 14.11.1940 г. накрая на неделната беседа в салона на Изгрева Учителят каза: „Има един вътрешен Изгрев, вътре в човешката душа и всеки един от вас трябва да бъде готов да го посрещне." От този вътрешен Изгрев ще изгрее Новото човечество, което ще се управлява в Дух и Истина.
към текста >>
53.
13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
,
,
ТОМ 4
ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ Траекторията на видимото движение на Слънцето, което се върти от запад на изток в същата
посока
, както и земята, се нарича еклиптика.
ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ Траекторията на видимото движение на Слънцето, което се върти от запад на изток в същата
посока
, както и земята, се нарича еклиптика.
Върху небесната сфера тя образува кръг, който е наклонен спрямо плоскостта на небесния екватор в две точки. Това са точките на пролетното равноденствие в знака Овен от Зодиака на 22 март и на есенното равноденствие в знака Везни на 22 септември. Движейки се по еклиптиката, за една година Слънцето преминава последователно през 12 съзвездия, които образуват зодиака, по около 30 дни. В дните на равноденствията - пролетно и есенно, Слънцето осветява еднакво двете полукълба на земята и денят е равен на нощта. Денят на пролетното равноденствие е 22 март и се нарича Денят на Пролетта, който е начало на Духовната година на Школата.
към текста >>
54.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по
посока
на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
" Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро.
Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по
посока
на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване.
към текста >>
55.
ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на Гръблашева и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в
посока
към Витоша.
Взела одеалото, наклала огън насред Изгрева и пред всички го изгорила, като казала: „Щом Учителят не приема одеалото от мен - аз ще го изгоря, за да го няма." След като изгорила одеалото, Учителят слезнал от стаята, движил се бастуна, приближил се до нея и я наложил с бастуна по гърба и задника много пъти. Тя викала и охкала. От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"! Всички се чудели на тази гледка. Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също.
Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на Гръблашева и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в
посока
към Витоша.
Гръблашева легнала на тревата и само плачела тихо. Учителят я огледал и казал: „Така е добре" и се отдалечил. На следващият ден на беседа говорил за това, че един тъмен дух, колкото по-лесно влиза в човека, то толкова по-трудно може да излезе от него. Всички се оглеждат и се усмихват. Всички знаят, че това се отнася за вчерашния случай и е за Гръблашева.
към текста >>
56.
ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Той излиза, отива под дървото, поглежда го и веднага се връща обратно, влиза в Изгрева, навежда се, вдига един камък и го запраща по
посока
на обесения и казва: „Обесиха го духовете!
А каква може да бъде тази символика? Бесилото си е винаги бесило. Щом има бесило, някой ще се беси и този някой ще умира. На следващия ден тичешком идва брат и съобщава на Изгрева, че в гората се е обесил брат Константин Иларионов. Веднага съобщават на Учителя.
Той излиза, отива под дървото, поглежда го и веднага се връща обратно, влиза в Изгрева, навежда се, вдига един камък и го запраща по
посока
на обесения и казва: „Обесиха го духовете!
Исках да го спася, но не можах! " Ние стоим, оглеждаме се и тръпнем само пред мисълта, че това ще се разчуе и утре ще гръмнат вестниците с тази новина, че ученици на Дънов се бесят в гората. А те чакаха най-малкия повод. А едно обесване в гората означаваше разследване от полицията, след това съдебна експертиза, извикване на Учителя в полицията, даване на обяснения, полицейски протоколи и т.н. Най-малко няколко месеца това обесване ще гърми по цяла България, разтръбявано от вестници и проповедници срещу Учителя.
към текста >>
57.
3.41. Трифон Кунев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка
посоката
север-юг на историческия камък с Трифон Кунев.
41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка
посоката
север-юг на историческия камък с Трифон Кунев.
Кой е Трифон Кунев? Трифон Кунев е роден в село Ъглен, Луковитска околия. Той иначе е писател, поет, наш приятел, който беше така също приятел на сестра д-р Дафина Кьорчева. Иначе, по убеждение политическо, е земеделец. След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър.
към текста >>
58.
3.47. Симеон Радев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
След това Учителят в една от беседите казва: „Много видни хора тук на земята обещаваха горе на небето, че като слязат на земята, ще работят за Делото Божие, обаче те се залисаха в други неща, между които женитби там и т.н., те горчиво ще съжаляват един ден, когато се върнат горе на небето за изгубеното време тук на земята." И аз сега смятам, това е вече мое мнение, че един от тия, които се бяха захласнали в друга
посока
е и г-н Симеон Радев.
И аз отидох. И той ми поиска ръката и аз като Му подадох ръката, Той ми каза: „Г-н Радев, Вие сте за тук, при нас в Братството". А аз Му отговорих: „Вижте какво, духовните въпроси не са ми чужди на мен, но така, да се определя или тук, или там. Не ми лежи." А Той ми отговори: „Разбира се, свободни сте Вие, Аз само Ви обърнах внимание, че Вие сте за тук". Това така беше.
След това Учителят в една от беседите казва: „Много видни хора тук на земята обещаваха горе на небето, че като слязат на земята, ще работят за Делото Божие, обаче те се залисаха в други неща, между които женитби там и т.н., те горчиво ще съжаляват един ден, когато се върнат горе на небето за изгубеното време тук на земята." И аз сега смятам, това е вече мое мнение, че един от тия, които се бяха захласнали в друга
посока
е и г-н Симеон Радев.
Това нещо, което го разказах сега тук, тази среща и разговор с г-н Симеон Радев беше след заминаването от този свят на Учителя, това беше някъде към 1955/1956 година. Той беше дошъл на Изгрева да търси някого, с когото се беше разминал. „Съзнателно или несъзнателно, всяка душа търси Бога. Грешката е там, че хората търсят Бога вън от себе си. Реалността е в самия човек.
към текста >>
59.
3.52. Нападките срещу Учителя
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
„Задачата на Великите Учители е да определят
посоката
, в която човечеството трябва да се движи.
Сега има наши приятели, които са на служба, които, по една или друга причина, оттам ги атакуват, че споделят нашите идеи, но ще дойде ден и време, когато ще казват: Петър Камбуров ли, от Казанлък ли, но ние сме от съседния квартал, познавам го лично, баща му го познавам. Моят дядо е бил съученик на неговия. Така че, работите ще се променят до такава степен, и в друга светлина, и в друга гама, та ще казват: аз съм от съседна околия на Петър Камбуров... примерно. Така ще бъде, пък, Петре, един ден това да го знаете. Ще го проверите." Е, ако не ние, то другите след нас ще го проверят.
„Задачата на Великите Учители е да определят
посоката
, в която човечеството трябва да се движи.
Те работят за освобождаването на света. Всеки Учител носи един свещен огън от Невидимия свят". (Учителят) Великият Учител на Вселената е Беинса Дуно.
към текста >>
60.
3.55. Ненадейни срещи
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Сигурно си е слезнал, си мисля аз, някъде по
посока
към стенографките, или там, към поляната и затова пак се връщам в града доволен, радостен, че видях Учителя, че разговаряхме и така доста пъти.
Искам да бъда в стола и да слушам, и да гледам Учителя, обаче когато и в делничен ден отида, няма никой, другите са на работа, аз щом съм свободен, седна на пейките в двора. Пред салона имаше маси с пейки, боядисани в бяло. Лятно време и при хубаво зимно време се сервираха обеди там. Аз седна на една пейка и гледам към балкона на Учителя и разбира се ми е драго, но не минат няколко минути и след малко се отваря вратата, и Учителят слиза по стълбата и аз разбира се ставам, поздравявам се с Учителя и вървя с Него, и разговаряме. Така, но не съм се задържал (дълго) много, защото не съм знаел, че Той има време.
Сигурно си е слезнал, си мисля аз, някъде по
посока
към стенографките, или там, към поляната и затова пак се връщам в града доволен, радостен, че видях Учителя, че разговаряхме и така доста пъти.
Сега, когато мина половин век; навремето... ако знаех, че той вижда и чува далече, щеше да ме бъде срам, стеснителност, да стоя пред салона и да гледам към жилището Му... тъй като в дните, когато имаха беседи... аз бях там. Аз, гледайки към стаята, съм Го извикал с мисълта си, без аз да зная. Учителят често повтаряше нали, този израз: „Доста наши братя и приятели не идват при мен, смятайки, че ме безпокоят. А те не знаят, че Аз тъкмо затова съм дошъл тук на земята." „Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещия строй. Това учение се крепи върху Разумните закони на природата.
към текста >>
61.
3.59. Божествената партия
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по
посока
на „Граф Игнатиев".
Аз, тъй като не членувах там, не ми дават работа. А приемаха се на работа от личния състав изрично лица, които притежават бележка от Оф, като член в тази организация. И 1948 г. аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер. И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало!
" И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по
посока
на „Граф Игнатиев".
На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев. Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната. Той стана сериозен и ми казва: „Вижте какво, ако ми обещаете, че ще влезете в Единната организация на ОФ, ще отидете тогава в участъка, където Ви викат и ще кажете: „Ако имате нещо да ме питате мене, изпраща ме кап. Захариев да Ви кажа, тогава питайте го него, каквото имате да питате мен." И аз му казах: „Добре".
към текста >>
62.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна
посока
?
Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили.
Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна
посока
?
Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение. Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата пирамида с нейните 30-тонни блокове. Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона. Това действително е едно чудо.
към текста >>
63.
6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ако бяха спазили решението, което бе взето между Антов и Боян Боев, събитията щяха да вземат друга
посока
.
Всички бяха потресени и възмутени. Накрая реших да питам Борис какво решение е имало между Антов и Борис, че после са накарали Боян да го промени. Той ми каза какво е. „Бива ли за такова нещо да се утрепе един човек? " И което е най-интересното, след време се видя, че туй решение, което бе проведено, и за което Боян Боев яде бой, беше напълно погрешно и то доведе до там - да бъде като една от причините за процеса.
Ако бяха спазили решението, което бе взето между Антов и Боян Боев, събитията щяха да вземат друга
посока
.
Ето ви един пример как действа едната ложа и другата ложа. И накрая се вижда, че и двете ложи изпълняват свои задачи, които се ръководят от Оня, Който ръководи и двете ложи. А това е Мировият Учител. На Рила съобщих и една приятна новина. Бяха дошли от Франция една съпружеска двойка музиканти.
към текста >>
64.
7.13. ТЕОФАНА САВОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Така те придвижват по
посока
на слънцето цветните си пити.
Тя непрекъснато стои пред вратата на Учителя и посреща и изпраща посетителите. Уведомява Учителя и предава Негови нареждания. Така че, когато Учителят отварял врата на стаята си, на прага винаги е стояла Теофана Савова. Имала е това като свое задължение и го е изпълнявала безотказно. Около нея също са се прикрепяли няколко сестри и те са представлявали групата на така наречените „слънчогледи", защото слънчогледите със своите пити винаги следят слънцето.
Така те придвижват по
посока
на слънцето цветните си пити.
По този начин и тези сестри са стояли пред вратата и са чакали да зърнат поне веднъж него ден лицето на Учителя. За тях това е било все едно, че виждат слънцето и Бога. Теофана дочака дълбока възраст. Приближих се към нея и тя се съгласи да работим. Бяха записани някои опитности от нея.
към текста >>
65.
7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Изскочиха хора изведнъж, хора които бяха незапознати с много неща, но много амбициозни, за да се проявят в дадена
посока
.Тези лица ще ги намерите в подписите под „Отворено писмо".
Въпросът за издаването Словото на Учителя Дънов подробно е разгледано в тези четири тома на „Изгревът". Издаването на беседите има своя история по времето на Школата на Учителя и са минали през няколко етапа, които са описани. Те трябва да се проучат добре, защото в тях има методи дадени от Учителя, в които се посочва пътя как и по какъв начин да се издават беседите Му. След 1989 г., след новите условия, които настанаха и се разреши свободен печат, този проблем трябваше да се раздвижи и да се започне отпечатването им. Но се явиха хора, които нямаха никаква представа за този голям проблем, който е толкова труден за разрешаване колкото и лесен за реализиране; Никой досега не знаеше как стои този въпрос, защото не беше осъществена приемствеността на поколенията.
Изскочиха хора изведнъж, хора които бяха незапознати с много неща, но много амбициозни, за да се проявят в дадена
посока
.Тези лица ще ги намерите в подписите под „Отворено писмо".
Аз бях този, който от самото начало се застъпвам да се отпечати Словото на Учителя така, както е дадено от Него без никакви промени. Всичко е разбираемо и там където е изпусната някаква дума, някой член, съюз и пр. може да се вмъкне, като се загради в скоба и по този начин се показва, че това се прави за изяснение на израза, но не се прави за промяна на мисълта и на изречението. Такъв опит бе направен с публикуването на „Запалена свещ" от Общия Окултен клас, XXVI година -1936-37 г., но бяха издадени само шест лекции от издателство „Бяло Братство". Опитът е сполучлив и така трябва да се издават.
към текста >>
66.
13. ТЕОФАНА САВОВА
,
,
ТОМ 4
Така те придвижват по
посока
на слънцето цветните си пити.
Тя непрекъснато стои пред вратата на Учителя и посреща и изпраща посетителите. Уведомява Учителя и предава Негови нареждания. Така че, когато Учителят отварял врата на стаята си, на прага винаги е стояла Теофана Савова. Имала е това като свое задължение и го е изпълнявала безотказно. Около нея също са се прикрепяли няколко сестри и те са представлявали групата на така наречените „слънчогледи", защото слънчогледите със своите пити винаги следят слънцето.
Така те придвижват по
посока
на слънцето цветните си пити.
По този начин и тези сестри са стояли пред вратата и са чакали да зърнат поне веднъж него ден лицето на Учителя. За тях това е било все едно, че виждат слънцето и Бога. Теофана дочака дълбока възраст. Приближих се към нея и тя се съгласи да работим. Бяха записани някои опитности от нея.
към текста >>
67.
28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
,
ТОМ 4
Изкочиха хора изведнъж, хора, които бяха незапознати с много неща, но много амбициозни, за да се проявят в дадена
посока
.
Издаването на беседите има своя история по времето на Школата на Учителя и са минали през няколко етапа, които са описани. Те трябва да се проучат добре, защото в тях има методи дадени от Учителя, в които се посочва пътя как и по какъв начин да се издават беседите Му. След 1989 г, след новите условия, които настанаха и се разреши свободен печат, този проблем трябваше да се раздвижи и да се започне отпечатването им. Но се явиха хора, които нямаха никаква представа за този голям проблем, който е толкова труден за разрешаване колкото и лесен за реализиране. Никой досега не знаеше как стои този въпрос, защото не беше осъществена приемствеността на поколенията.
Изкочиха хора изведнъж, хора, които бяха незапознати с много неща, но много амбициозни, за да се проявят в дадена
посока
.
Тези лица ще ги намерите в подписите под „Отворено писмо". Аз бях този, който от самото начало се застъпвам да се отпечати Словото на Учителя така, както е дадено от Него без никакви промени. Всичко е разбираемо и там където е изпусната някаква дума, някой член, съюз и пр. може да се вмъкне, като се загради в скоба и по този начин се показва, че това се прави за изяснение на израза, но не се прави за промяна на мисълта и на изречението. Такъв опит бе направен с публикуването на „Запалена свещ" от Общия Окултен клас, XXVI година – 1936 ÷ 37 г., но бяха издадени само шест лекции от издателство „Бяло Братство".
към текста >>
68.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
А отвличанията ставаха на младите госпожици непременно с файтони в непозната
посока
.
Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години. Аз се качих на влака заедно с майка ми и придружителката, защото те много държаха, за да видят къде ще бъде настанена дъщеря им и в какво купе ще седне и при кого ще седне. По онова време тези неща бяха много важни, сега за вас може да са смешни, но тогава всички любовни романи започваха със случайни срещи в купето на влака. А по улицата ако някое младо момиче си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе. Така започваха случайните запознанства.
А отвличанията ставаха на младите госпожици непременно с файтони в непозната
посока
.
Коя госпожица можеше тогава да язди кон? Тогавашното превозно средство бе файтона. А какви луксозни файтони бяха - с бели покривки, с породисти коне, със златни амулети на конете, със специални облекла на кочияшите, а чували ли сте как отекват копитата на конете по софийския калдъръм. Ами ако вие сте вътре във файтона и сте госпожица, която трябва да бъде открадната? Такива неща се случваше не рядко.
към текста >>
69.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
„Ако вървиш по
посоката
на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по
посока
обратна на светлината ще имаш радости и скърби.
Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си.
„Ако вървиш по
посоката
на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по
посока
обратна на светлината ще имаш радости и скърби.
Затова вяра, вяра трябва да имаш. Има неща, които с думи не могат да се кажат, но се подразбират вътрешно. Това ти е една вътрешна опитност. Това ще ти бъде един малък опит". Този ден аз имах неудача в изпита си в Университета.
към текста >>
70.
32. РАНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
В един четвъртък, когато правехме общи екскурзии на планината всички бяхме на път, на път по
посока
Витоша.
32. РАНИЦАТА Учителят насърчаваше онази естествена, внимателна, грижлива обхода между братята и сестрите, онази проява на чиста, безкористна обич помежду тях.
В един четвъртък, когато правехме общи екскурзии на планината всички бяхме на път, на път по
посока
Витоша.
Тогава тръгвахме пеш от Изгрева и стигахме до Симеоново за един, два часа, после нагоре, когато идваха височините пъплехме един след друг. Сега вие хващате автобуса и хайде горе на планината, сега е много лесно. Но за нас бе истински изпит и изпитание на самите нас и на духа ни. Това бяха естествени изпити, които всеки ги посрещаше различно и различно ги различаваше. Така колоната от братя и сестри се проточваше, всички не са еднакво силни, еднакво бодри, някои изостават, поспират се, почиват си, оглеждат се наоколо и се чудят как да намерят сили в себе си.
към текста >>
71.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
По този път върви човешката душа, защото тя върви по
посока
, където е връзката на ученика с Учителя, връзката, която води човешката душа към Бога.
От друга страна имаме също обикновено действие - някой им казва, че съм си намерила пътя. А всъщност какво се бе случило? Ето какво. В пътя на ученика са поставени много изпитания и изкушения и ученикът винаги може да се отклони от своят път, винаги може да се загуби и да загуби пътя си на ученик. А този път е вътрешен път и за него няма алеи и шосета.
По този път върви човешката душа, защото тя върви по
посока
, където е връзката на ученика с Учителя, връзката, която води човешката душа към Бога.
И ученикът винаги трябва да пази тази връзка, защото това е пътят на ученика в Школата на Учителя. Пази връзката си с Бога. На следващият ден съм при Учителя. „Ти имаш уроци да учиш, ти си направила грехове, от които трябва да се очистиш. Много работа ти предстои.
към текста >>
72.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
При една разходка към околностите на Изгрева, може би на един километър разстояние в
посока
на Диана Бад в присъствието на Учителя и няколко човека, то Учителят откри близо до рекичката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка.
В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас. Така живеехме скромно и много простичко, и много бедничко. За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то работниците се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно. Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно внушение срещу нас, което идваше от града. Това бе причината да се потърси и да се открие вода за Изгрева на друго място.
При една разходка към околностите на Изгрева, може би на един километър разстояние в
посока
на Диана Бад в присъствието на Учителя и няколко човека, то Учителят откри близо до рекичката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка.
Всеки, който е бил на екскурзия с Учителя е имал възможност да наблюдава как Учителя ей така съвсем случайно намира къде някъде има извор. След което, казваше: „Тук трябва да има вода". И ние търсехме и някой от братята извикваше радостно и Учителят се насочваше към него. Затова при нашите екскурзии ние сме направили и каптирали стотици извори, както по Витоша, така и по Рила. В това се състоеше един сим-вол-верую на извора, който тече и който дава вода и напоява жадните.
към текста >>
73.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
Това бяха някои от сестрите, които ги назовавахме „слънчогледите" понеже само слънчогледите стоят обърнати към слънцето и си обръщат главите по
посока
на движението на слънцето, от изток на запад.
Разговарям със събеседник, но не виждам нито образа му, нито него, но имах чувството, че говоря на една голяма аудитория. Стигнах на Изгрева и се завъртях и се огледах да не би други посетители да има при него, което означаваше, че той е зает и трябва да изчакам своят ред. Понякога той се затваряше и не приемаше гости и посетители. Тогава Учителят имаше своя работа - това го знаехме и затова "бяхме предпазливи, особено онези, които знаеха това. Но винаги се случваше, че денонощно имаше някой, който се въртеше около двора и пред прозореца на приемната му.
Това бяха някои от сестрите, които ги назовавахме „слънчогледите" понеже само слънчогледите стоят обърнати към слънцето и си обръщат главите по
посока
на движението на слънцето, от изток на запад.
Та случаят тук беше същият. Тези сестри стоят цял ден там, въртят се и гледат да зърнат Учителя. И да не стане много досадно задължението им на „слънчогледи" Учителят им даваше от време на време по някоя задача или да посрещат някой гост, или да го нагостят, или да го изпратят, също и да напишат някое писмо на посетителите от провинцията. Точно в този ден се случи, че от „слънчогледите" нямаше никой, защото понякога имах „престрелка" с тях. Спираха ме и ме запитваха къде отивам, защо отивам и искаха да ме спрат.
към текста >>
74.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Пътят ми бе познат и тръгнах, но след 15-20 метра след като излезнах от разсадника не виждах нищо, нито пътеката, нито
посоката
.
Ето така с едно отиване аз трябваше да свърша три задачи. А тогава бяхме млади, времето не ни стигаше и бързахме всичко да свършим едновременно и да не изпуснем нещо от живота. Слезнах долу, напълних стомните, огледах се и видях, че имаше работници в разсадника, които понякога се опитваха да ни заговорват или пък се опитваха да се задяват с жените. Огледах се наоколо и се наведох да взема стомните и изведнъж нещо ми притъмня пред очите. Тръснах глава и гледам какво да видя - около мен се спусна изневиделица мъгла, така като че ли ме захлупи отгоре с връшник.
Пътят ми бе познат и тръгнах, но след 15-20 метра след като излезнах от разсадника не виждах нищо, нито пътеката, нито
посоката
.
Мъгла като мляко. Реших да вървя в мъглата, вървя и накрая се загубих. Обхвана ме страх от мъглата, от гората и от всичко. Спрях се и реших, че не трябва да се паникьосвам и че трябва да търся помощ от Учителя. Започнах да се моля на Учителя, да се моля на Бога и на Всевишния, защото образът на Учителя и образът на Бога за мен тези неща тук на земята се сливаха в едно.
към текста >>
75.
60. УЧЕНИК НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Моят живот се завъртя по друга
посока
Нататък към истинската
посока
.
Но да имате такава опитност, ето това е важното. Душата изисква, има потребност, душата, която търси и душата, която е дошла на земята. Търси да намери Бога. И го намира. И знаете ли какво стана по-късно.
Моят живот се завъртя по друга
посока
Нататък към истинската
посока
.
Цялото това бъдеще, което майка ми го изчакваше да бъде със светли хоризонти се сгромоляса в нейните очи и започна една жестока борба у дома, беше ожесточена битка, траеща няколко години. Аз не зная как щеше да завърши ако не бе намесата на Учителя, защото непрекъснато търсех помощ от него и я получих. Но майка ми никога не се примири, че единствената й дъщеря замина от нея и се насочи по дру път. Трудно се понася и изнася от един родител като вижда, че детето му напуска този свят, в който той се движи и тръгва по своя път. А моя път бе съвсем друг.
към текста >>
76.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга
посока
.
Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност. Тук тези хора облекли се в български одежди от плът и кръв бяха дошли от всички краища на света, бяха представители на всички раси, на всички народности и на всички общества. А да не говорим, че бяха дошли представителите и на всички окултни школи, защото бяха преродени всички пророци на Стария завет и апостолите на Новия завет. Такава беше аудиторията на Учителя и състава на Школата. Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми".
Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга
посока
.
Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно.
към текста >>
77.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Беше я отвял вятъра на живота в нейната си истинска
посока
.
Така чрез тези три сита ние се пресявахме. Онова, което беше пясък, земя, падаше долу на земята. А сламата и плявата и бодила се отсяваше и Божията ръка премахваше ненужното, а вятърът на живота отвяваше онова, което трябваше да бъде отнесено извън Школата. Ето че стигнахме до вятъра на живота. Тази сестра, която ме окраде продължаваше да идва и изведнъж престана и повече не се мерна на Изгрева.
Беше я отвял вятъра на живота в нейната си истинска
посока
.
Ето така виждате как понякога човек изпуска някой съкровени неща, които никога повече няма да му се случат. Не ме беше яд за парите. Яд ме беше най-вече, че тя закъсня на онази беседа и не чу думите на Учителя. Исках да видя как тя ще реши този въпрос - щеше ли да ми върне парите, да се извини, да иска прошка и след това да се поправи и да тръгне в истинския път? А имаше и друг изход.
към текста >>
78.
90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ
,
,
ТОМ 5
А тук на Изгрева времето бе много интензивно и тук винаги имаше онзи вътрешен вятър, който духаше и издухваше Сили, които служеха на Учителя и които воюваха срещу Учителя.Тук не всеки можеше да отстои и да не го издуха вятъра в неизвестна
посока
.
Ако някой от страни бе гледал всичко това ще каже, че тук са всички ненормални и луди. А това бяха болни съзнания, разхлабени съзнания и обсебени от тъмни сили, които воюваха срещу Учителя и Школата. Те бяха медиумични, бяха къщи с отворени врати и прозорци и онези сили, които воюваха срещу Учителя много лесно влизаха в тях, обсебваха ги и те ставаха оръдия на чужди сили и воюваха по този начин срещу Учителя. Учителят намираше за всеки случай да се справи поотделно, а някой път прибягваше както до помощта на своят бастун, за което много хора видяха бастуна му как действа и също много хора се разочароваха от Учителя и напуснаха Изгрева, защото според тях Учител и бастун са несъвместими неща. Но когато Злото и Доброто влизаха последователно в един и същи човек и неговите състояния се сменяваха като ветропоказател ту наляво, ту надясно, то става опасно и трагично.
А тук на Изгрева времето бе много интензивно и тук винаги имаше онзи вътрешен вятър, който духаше и издухваше Сили, които служеха на Учителя и които воюваха срещу Учителя.Тук не всеки можеше да отстои и да не го издуха вятъра в неизвестна
посока
.
Във връзка с едни такива неприятни случки, които ви разказах и неприятни положения Учителят ме среща веднъж и казва: „Всички окултни Школи досега са се израждали в разврат. И сега има такава опасност." Аз стоях разтреперана пред Учителя, та ние всички бяхме от плът и кръв и като се оглеждах всички ние правехме опущения в личния си живот. Нима Школата ще се затрие и ще изчезне. Тези думи на Учителя са стояли винаги пред очите когато видя, че някои се залюбят и започнат да се водят за ръце. Винаги си припомням думите му, но това не може да се каже на всеки, а само на онези, които разбират.
към текста >>
79.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Но тя беше много волева, движейки се направо без задръжка, много пробивна и като тръгнеше в някоя
посока
пробиваше за общо учудване на всички.
Тези дрязги се получаваха, когато трябваше да се работи нещо общо и всеки даваше съвети като с тях искаше да наложи своето си и то когато Учителят не присъстваше. Ако той беше до онзи размирник, то онзи си свиваше опашката или Учителят му създаде такава работа, че той да не може да се справи с нея и нямаше време да прави магарии. Този случай съм го разказвала, но в друга светлина. Сега ще го зазкажа накратко, за да видите един друг финал достоен за учудване на всички и едно потвърждение на онова, което бе споменато по-горе. Имаше една сестра, казваше се Станка, която направо казано бе пов-лекана и от която Учителят го беше гнус.
Но тя беше много волева, движейки се направо без задръжка, много пробивна и като тръгнеше в някоя
посока
пробиваше за общо учудване на всички.
Така проби за мое учудване и започна да се върти около Учителя, за да му прислужва в неговия бит. От къде дойде този подтик в нея не можах да разбера. А той веднъж ми каза в София: Измий тази чаша, за да не я мие Станка". Аз разбрах много добре всичко. Но тя стоеше при него и избута и отстрани всички ония, които се грижеха за Учителя, за неговия бит - да се поднася храната му, да се готви, да се мие, да се чисти, да се пере и т.н.
към текста >>
80.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
А пък те изискваха от околните, които заобикаляха Учителя да ги признават като големи авторитети, но те нямаха онази дълбочина на мисълта, тя беше загубена някъде, така когато един извор излезе някъде, но после водата му се загуби и взел друга
посока
, че накрая излезе в някое друго, непознато дере и там си тече.
От къде беше дошло и от къде се беше появило това силно чувство, това непрекъснато желание да бъдат първи, да окупират първите места около Учителя и за другите да няма достъп до него. Силно желание, болезнено до краен предел, невъзможно да се отстрани по външен път и тогава той им даде това първо място и всеки си зае по едно първо място около него и до него и така се успокоиха. Те имаха повече амбиции отколкото дълбока и разораваща целината мисъл, която да обработва земята, че да посади някакво семе и някаква идея, че да възрасне, че да израсте, да се овършее, да се събере плод, да го смели на брашно, омеси и опече като хляб. Ето това е пътят на мисълта, така както тя трябва да работи, защото човек ако се добере до една мисъл, в която има една идея дошла от един по-висок свят то тази идея ако е от Божествения свят то тя се храни от Словото на Бога. Всяко нещо, което правеха онези, които заобикаляха Учителя имаха изисквания, които Учителят трябваше да задоволява.
А пък те изискваха от околните, които заобикаляха Учителя да ги признават като големи авторитети, но те нямаха онази дълбочина на мисълта, тя беше загубена някъде, така когато един извор излезе някъде, но после водата му се загуби и взел друга
посока
, че накрая излезе в някое друго, непознато дере и там си тече.
Така беше и с тези приятели, чакащи и търсещи от околните да ги признаят като авторитети около Учителя. Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика. Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори. И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал.
към текста >>
81.
104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ
,
,
ТОМ 5
Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по
посоката
където отиваше и той.
За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас. Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание. Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие.
Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по
посоката
където отиваше и той.
Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му. Да изпълня ли желанието му или не в този случай това беше въпросът, който ме занимаваше. Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико страдание. Един вътрешен глас ми казваше, че сега трябва да послушам какво ми говорят чувствата, защото той никога няма да поиска нещо за себе си.
към текста >>
82.
109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
,
,
ТОМ 5
Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази
посока
, от където е слезнала идеята.
Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод.
Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази
посока
, от където е слезнала идеята.
Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се. Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички. Тогава когато раздадеш плодовете това вече не е благотворителност, а ти раздаваш от своя труд, от онези блага, които си създал, които си жертвал време и сили за доброто и благуването на твоите ближни. Аз съм на разговор пред Учителя.
към текста >>
83.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки
посоката
на пръстите му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо.
Именно това, че то се бе полепнало по мен, беше ме оцапало от вън като външна намеса Учителят вероятно видя нещо в него, може би той видя онези сили, които ми го бяха залепили като белязан символ на едно бъдеще и на едно пророчество и затова той така трепна, така скочи като че ли видя нещо ужасяващо. Разбира се, че петното тук беше образен символ но зад него той прозря моят бъдещ живот. Не случайно по-късно той ми каза „Рекох, Бог може да съизволи да бъдеш петнена, чернена, хулена, гонена, но всичко с радост да издържиш". Да, това петно по моята рокля бе началото на моето опетняване. От тук се почна.
Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки
посоката
на пръстите му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо.
Вероятно и на мен в този момент и миг пред Учи|еля бе ми сложена невидимата дамга и моят път бе предопределен. И още до днес звучат думите му в мен: Марийке, едно леке". Искаше да покаже, че то е нещо от вън, дошло от вън, наметнато от вън с цел да ме окаля и опетни и че го нося, но по това петно ще съдят за моята външност в бъдеще. Връщайки се у дома аз положих доста усилия да го изчистя и да го премахна, а с годините след това всички петна, лекета, мръсотии, които ги лепяха върху мен аз полагах също така много усилия да ги чистя, защото виждах пръста на Учителя насочен към всяка една лепната мръсотия върху мен и чувах думите му: „Марийке, едно леке". И аз ги чистех и ги махах.
към текста >>
84.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга
посока
и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата.
Аз не знаех какво съм сполучила, но по-късно след отварянето на Школата когато той изнасяше своите беседи изискваше в онези години да се правят резюмета на предишната беседа, които се четяха преди всяка следваща беседа. Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от предишната беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси. Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели.
Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга
посока
и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата.
Представете си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат. Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона. Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си. И да искаш да се молиш едва ли ще можеш.
към текста >>
След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: „В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна
посока
и уредите за ориентиране му се бяха развалили от бурята.
Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости. Пиеме чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя и така както Учителя си държи чашата с чай и сърба изведнъж той си затвори очите, облегна се на стола, замълча и все едно, че заспа без да изпусне чашата с чая. Изминаха няколко минути, ние стоим, оглеждаме се, никой не смее да шавне или да продума дума. Чакаме Учителя. Ние знаем, че той се е извлякъл от тялото и е заминал някъде спешно по работа.
След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: „В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна
посока
и уредите за ориентиране му се бяха развалили от бурята.
Трябваше да покажа пътя на онзи, който държеше кормилото, за да поеме истинския път. Кормчията извика: „Господи, в тебе предавам живота на всички и на себе си". Е, понеже има Господ, то Господ отиде и показа истинският път". Ние се оглеждаме, усмихваме се и решаваме да запомним този случай. А пък сега го разказваме, за да бъде записан и запомнен от вас.
към текста >>
85.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Но брат й не послушал, оженил се и живота му премина и се насочи в друга
посока
.
Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма където думата „може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени за него то решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Отишли, питали Учителя и той казал; „В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара, изостанала раса на човечеството".
Но брат й не послушал, оженил се и живота му премина и се насочи в друга
посока
.
Накрая заплувал в арменските води и още е в техни води. Живота му протече в съвсем друга посока и Ричка много пъти разказваше този случай с голямо огорчение. Та главното правило бе за братските деца, за вашите деца, не онези родени по плът, а онези по дух, онези които идват при вас за Словото на Учителя, то тях дръжте, тях пазете и на тях предайте своите идеали и надежди, защото това са вашите деца - духовни деца и с тях ще направите връзката на онази приемственост на поколенията. А с вашите по плът родени деца ще си разплащате кармата и ако нещо могат да направят за делото на Учителя независимо колкото и да е малко то, то благодарете на Бога за това. Ето и аз правя същото, разказвам моят живот на човек, който дойде от света, бе изпратен за това, за да довърши онова, което аз не мога.
към текста >>
Живота му протече в съвсем друга
посока
и Ричка много пъти разказваше този случай с голямо огорчение.
А тя била арменка. Отишли, питали Учителя и той казал; „В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара, изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и живота му премина и се насочи в друга посока. Накрая заплувал в арменските води и още е в техни води.
Живота му протече в съвсем друга
посока
и Ричка много пъти разказваше този случай с голямо огорчение.
Та главното правило бе за братските деца, за вашите деца, не онези родени по плът, а онези по дух, онези които идват при вас за Словото на Учителя, то тях дръжте, тях пазете и на тях предайте своите идеали и надежди, защото това са вашите деца - духовни деца и с тях ще направите връзката на онази приемственост на поколенията. А с вашите по плът родени деца ще си разплащате кармата и ако нещо могат да направят за делото на Учителя независимо колкото и да е малко то, то благодарете на Бога за това. Ето и аз правя същото, разказвам моят живот на човек, който дойде от света, бе изпратен за това, за да довърши онова, което аз не мога. По-добър пример за това няма и това е потвърждение на онова, което ви разказах.
към текста >>
86.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга
посока
, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога.
Това означаваше, че съдбата на човека се определяше от кармата и в този живот те се разделяха наляво и надясно и особено ако човек тръгне в пътя на Христа както бе в моят случай със съня. Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света. Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за студент, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя. И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме.
Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга
посока
, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога.
Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока. Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него. Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то пътищата Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек. Когато човек постави живота си за Бога, постави силите си в служение за Бога, то Бог съдействува в пътищата му. А как става разплащането?
към текста >>
Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна
посока
.
Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света. Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за студент, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя. И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога.
Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна
посока
.
Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него. Ако се свърже и от своята съдба я направи съдба за Бога, то пътищата Господни са неизброими и незрими и те ще го изведат на онова място, където кармата му ще бъде благосклонна към него и той ще бъде в най-благоприятно положение за разрешаване на тази карма с най-малко сили и в най-благоприятен завършек. Когато човек постави живота си за Бога, постави силите си в служение за Бога, то Бог съдействува в пътищата му. А как става разплащането? Това, което тук на земята е множество, горе на Небето е единица.
към текста >>
87.
131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА
,
,
ТОМ 5
Малките величини се събираха едно след друго, свързваха се във верига и обвързваше всички начинания във съвсем друга погрешна
посока
и то не в такава каквато Учителят желаеше.
131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА Имаше моменти по време на Школата, които се изразяваха като отражение от времето в човека като единица за време, случваща се в минути, часове, цели дни, когато бяха запълнени с голяма интензивност и когато в опитностите на приятелите не бяха обикновени случки, а представляваха цели събития в техният живот, дори и епоха в живота им на земята. И в тези моменти винаги се откриваше величието на Учителя и непослушанието на ученика. А това не бе малка величина тук.
Малките величини се събираха едно след друго, свързваха се във верига и обвързваше всички начинания във съвсем друга погрешна
посока
и то не в такава каквато Учителят желаеше.
Но той не се опасяваше, оставаше приятелите да си направят опита и ако го запитваха след това той даваше мнението си по различен начин. Или казваше нещо така символично, че човек може да го запомни за вечни времена и пак да не го разбере до края на живота си. Или мълчеше - да, мълчеше, седи и не продумва дума. И мълчанието бе понякога много по-голям и силен отговор. Във връзка с едно такова проявено вироглавство питам Учителя: „Учителю, защо не им кажете на тези приятели това, че е грешка?
към текста >>
88.
133. ФОРМИ И СИМВОЛИ
,
,
ТОМ 5
Учителят погледна към
посоката
, от която дойде гърма и каза: „Долу онези гърмят и рушат скалите, но те не знаят, че става сътресение в атмосферата и с това развалят и атмосферата и времето".
Някой разрушаваше някоя форма, в която имаше живот и освободената енергия пагубно се обръщаше и връхлиташе към нас, жителите на Изгрева. Тук всичко беше свързано и обусловено от причини и последствия, които се движеха много бързо и бурно се отпечатваха у нас. Веднъж бяхме на Рила и се чу гръм. Огледахме се, ослушахме се, по-дигнахме глави нагоре към небето, а то времето беше тихо и без облаци. Някой от нас подхвърли; „Гръм от ясно небе".
Учителят погледна към
посоката
, от която дойде гърма и каза: „Долу онези гърмят и рушат скалите, но те не знаят, че става сътресение в атмосферата и с това развалят и атмосферата и времето".
След няколко часа времето се развали, налетяха бури и хали, дъжд и гръмотевици, ние се бяхме свили в палатките и негодувахме срещу онези там долу дето трошеха скалите с динамит, за да прекарат път или пък ги рушаха заради камъните, за да ги използват за строежи. Разрушаваха скалите и освобождаваха енергия от тях. Гърмяха с динамит, детонацията се отразяваха върху атмосферата и се променяше състоянието й. Днешното човечество навлезе в атмосферата със самолети, ракети и бомби и те смятат, че това ще мине безнаказано. Много се лъжат.
към текста >>
Аз се бях научила как да ловя, защото мухата като полита тя полита напред, а аз замахвах с ръката си в
посока
към главите им и така те се оказваха в шепата ми.
Долу беше трапезарията и кухнята и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя. Бяха накацали по стените, по вещите, като че ли беше рояк не на мухи, а на кошер от мухи. Учителят ме извика и ми каза: „Можех ли да очистиш стаята ми? " Аз кимнах с глава: „Мога". Започнах да ги ловя.
Аз се бях научила как да ловя, защото мухата като полита тя полита напред, а аз замахвах с ръката си в
посока
към главите им и така те се оказваха в шепата ми.
Излових ги една по една. Погледнах към Учителя какво да ги правя. Той ми кимна одобрително на моята мисъл и аз всички ги изтрепах. Поставиха ме в ролята на екзекутор на мухите. После се чудех от къде-накъде дойдоха тези мухи в стаята му и какво означаваше всичко това.
към текста >>
89.
141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Вместо този котарак да разбере, че щом го гонят с метла значи е виновен в нещо и трябва да побегне в някаква
посока
и да се затрие в вдън земя и да се махне от тук, а той търчи около палатките, а брат Добрев го гони с метлата.
Но ставаха. Имаше един много интересен случай. Един от приятелите, който бе и ръководител на Сливенското братство - Димитър Добрев и бе представител на едно от най-многочислените братства по онова време. Изведнъж очите ми виждат как брат Добрев гони с метлата си един черен котарак от палатка на палатка, но така ожесточено, че ако би го настигнал и цапардоса, то ще го умъртви с метлата. Добрев гони котарака, а той беше млад и силен мъж, а от очите му излизат искри на ярост, а котаракът така бяга, че да ядоса още повече Добрев и направо казано си играе на криеница с него.
Вместо този котарак да разбере, че щом го гонят с метла значи е виновен в нещо и трябва да побегне в някаква
посока
и да се затрие в вдън земя и да се махне от тук, а той търчи около палатките, а брат Добрев го гони с метлата.
Настъпи едно оживление, всички следят тази гонитба и се смеят и се превиват от смях. Накрая Добрев се измори да го гони и той се скри някъде. Много дълго се коментираше този случай. Но когато Учителят започна своята беседа тогава той спомена за това неразбирателство и за разправиите между Сливенското братство и за онези закони, които владеят в света, в нас и около нас. Той спомена: „Например сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола.
към текста >>
90.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга
посока
и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти.
Ние бяхме опитно поле, ние бяхме тези съзнания, в които Учителят засаждаше семената на Словото си така както се засаждаха семена в разсадника на Борисовата градина навремето, от които поникваха фиданки, че по-късно ги разсаждаха като млади дръвчета. Ние заварихме по онези години паркът с младите дръвчета. Ето така Учителят работеше с мене. Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме. И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя.
Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга
посока
и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти.
Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество.
към текста >>
91.
174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК
,
,
ТОМ 5
Така се подхлъзваха приятелите в друга
посока
.
" Аз се огледах, канарата бе отместена от въздуха, от Изгрева и пред мен стоеше Учителят когото познавах. На следващата беседа в Младежкия окултен клас латвийците не присъствуваха. Учителят беше направил забележка на Савка. Следващата неделя те присъствуваха на неделната беседа, но бяха вече размесени с нашите. Аз не обичах и не търпях Савка да се разпорежда без да пита Учителя, защото винаги създаваше бърканици и създаваше условия за образуване на група от привилигировани и най-изтъкнати братя и сестри.
Така се подхлъзваха приятелите в друга
посока
.
Трябваше някой да защити българската кауза пред лицето на Учителя. Дори само това да бях направила през живота си, щеше да ми стига. Но Школата продължаваше, годините се нижеха и винаги излизаше случай когато някой от учениците трябваше да излезе и да защити правото си, че не случайно е заел мястото си на ученик в Школата на Учителя. А това беше най-важната задача за разрешаване. Да отстоиш правото си да бъдеш при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно и да слушаш Словото му, което бе Слово на Бога.
към текста >>
92.
189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА
,
,
ТОМ 5
Отивам при Учителя, за да споделя как е възможно един човек дошъл интелигентен, разумен, смирен на Изгрева изведнъж да се промени толкова много и то в отрицателна
посока
вместо да бъде обратното - да се сдобие с добродетели, които Учителят непрекъснато споменава в Словото си.
189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА Магдалена бе дъщеря на съдия от Пловдив по онова зреме. Беше изучена, интелигентна за времето си и знаеше много езици, беше полиглот. Но след като дойде тук на Изгрева тя изведнъж се промени. Стана медиумич-иа и започнаха чрез нея да се изявяват разни духове, които воюваха срещу Учителя.
Отивам при Учителя, за да споделя как е възможно един човек дошъл интелигентен, разумен, смирен на Изгрева изведнъж да се промени толкова много и то в отрицателна
посока
вместо да бъде обратното - да се сдобие с добродетели, които Учителят непрекъснато споменава в Словото си.
Изведнъж идва Магдалена и застава до нас и иска да слуша нашия разговор. Учителят замълча, стана строг, аз също стоя и не мърдам и тя като видя, че няма никакъв разговор, огледа се и си излезна. Тогава Учителят каза: „Виж сега у нея, у Магдалена няма деликатност. Иска да слуша, а после ще иде да го разправя. Ние имаме частен разговор.
към текста >>
93.
208. ДЯДО БЛАГО
,
,
ТОМ 5
Не че не искаха и не че не можеха, но тяхното съзнание бе замъглено и техният устрем отклонен в съвсем друга
посока
и те се загубиха с годините.
Защо ли? Защото Учителят допускаше младите около себе си повече отколкото възрастните, ние се въртяхме непрекъснато около него, а в техните очи ние му губехме само времето. Те не можеха още да разберат, че срещата на Учителя с всеки един от нас беше започнала много отдавна и че в това се състоеше вътрешната Школа. Както аз сега описвам част от тази вътрешна Школа всички онези, които присъствуваха на Изгрева можеха да напишат повече или по-малко и да дадат своят дял и своят принос в целокупната изява на тази вътрешна невидима Школа за случайните и любопитни граждани. Но това малцина направиха, защото тогава по времето на Учителя се смяташе за нещо съвсем естествено такива прояви да ни се случват всеки ден, а след като той си замина много от старите приятели утаиха в себе си тези опитности, после те си заминаха без да напишат своите възпоминания и то поради съвсем други съображения.
Не че не искаха и не че не можеха, но тяхното съзнание бе замъглено и техният устрем отклонен в съвсем друга
посока
и те се загубиха с годините.
А което е най-важното Учителят чрез тях и чрез техните опитности, които те имаха приложи част от методите на своето Слово и тези опитности, които те имаха не бяха вече само техни лични преживявания, но бяха реализирани закони от Словото на Школата. Но това не се разбираше тогава. Дори смятаха, че тези опитности не са толкова важни, страхуваха се да не би да ги упрекнат, че ученика няма смирение пред останалите и пред Учителя. А-някои не ги написаха поради немарливост. Може да се изреждат още много, много причини, но за мен това бе грешка и сега я осъзнавам към края на живота си, защото всичко, което се отнасяше за Учителя, за Школата му трябваше да бъде записано и да се даде.
към текста >>
94.
214. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
Борбите за ръководство излезна-ха на преден план и те насочиха събитията в друга
посока
.
Единствено съжалявам, че не написахме нещо за вътрешната Школа на Учителя. Но сега виждам, че така можехме да се спънем. Ние още не можехме да обобщим в себе си целият този материал, защото бяхме вътре в събитията. Ето 25 години след това можем отчасти да говорим за вътрешната Школа на Учителя. Жалко, че много приятели си заминаха и не си написаха опитностите, но нямаше кой да ги задвижи.
Борбите за ръководство излезна-ха на преден план и те насочиха събитията в друга
посока
.
Така се пропиля много време, да се докаже кой е прав, кой колко е прав и така пропуснахме времето за работа. Та родът на Борис скочи отново върху мен, да покаже, че всичко това го е направил Борис, а за само съм се подписала. И като ги гледах тези хорица беше ме отначало много яд, защото без мен нямаше да направят абсолютно нищо, но после ги съжалих за невежеството им. През цялото време мълчах и преглъщах много трудно всички обиди, упреци и хули, които се сипеха по мой адрес. На никому не пожелавам такава съдба и такава кармична развръзка с роднините на Борис.
към текста >>
95.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА
,
,
ТОМ 5
Той не направи нито една от тия три стъпки в онази
посока
, която Учителят му посочи, а се обърна на обратната страна и скочи в бездната на непослушанието.
Така Жорж не послуша Учителя. Гордият философски дух не поиска да се смири пред Учителя. А първата стъпка бе да се смири, да се смали като обикновен човек и да пристъпи при нозете на Учителя като ученик. Втората стъпка бе да приеме думите на Учителя като откровение на Бога. А третата стъпка бе да изпълни всички съвети от Учителя.
Той не направи нито една от тия три стъпки в онази
посока
, която Учителят му посочи, а се обърна на обратната страна и скочи в бездната на непослушанието.
Как е възможно ли? Ето, ще ви разкажа как. Когато Жорж се разболя Учителят му каза да яде по едно яйце на ден, като всеки ден от седмицата увеличава по едно яйце, така че седмия ден да изяде 7 яйца. От следващата седмица трябваше да почне да яде отново по едно яйце всеки ден и отново ще увеличава с по едно яйце. При туберкулозата на белите дробове има отворени каверни и чрез тях се губи много белтък в организма.
към текста >>
96.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ
,
,
ТОМ 5
А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга
посока
.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни.
А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга
посока
.
Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране. Един от тях бе и Георги Радев.
към текста >>
97.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Ние бяхме поставени трите да свършим една обща работа, да купим черешите, после бяхме поставени да се движим в една и съща
посока
и след това да реализираме една и съща задача.
Задачата дадена от Учителя се състоеше в това, че трябваше да отидем на пазара, да си вземем и закупим всяка една от нас по половин килограм череши и след това да отидем на Изгрева и трите да седнем и да ги изядем заедно. Изгревът още не беше заселен, това бяха първите години на Школата, не беше построен и салона, който се построи през 1927 г. Около полянката имаше млада борова горичка колкото човешки бой, а сега вече са израснали над 30 м височина. Седнахме пред барчетата на поляната и с удоволствие си изядохме черешите и трите заедно. Упражнението беше всъщност една приятна разходка, но в самата си същност то криеше в себе си дълбок символизъм.
Ние бяхме поставени трите да свършим една обща работа, да купим черешите, после бяхме поставени да се движим в една и съща
посока
и след това да реализираме една и съща задача.
Да купим черешите заедно предполага подтик за обща работа, а тогава ние се дърпахме една от друга и се гледахме накриво. Да се тръгне по един общ път трите и да вървим няколко километра заедно и да запазим доброто си разположение една към друга, знаейки предварително, че това е една задача дадена от Учителя и че трябва да я изпълним изрядно по Високия идеал. Та общото ни движение на трите към Изгрева около пет километра означаваше, че трябваше да се движим общо по пътя очертан от Словото на Учителя до Изгрева. А че изядохме общо черешите заедно означаваше, че всеки от нас може да прилага Учението на Учителя без да пречи на другия и че всеки може да поеме от Словото на Учителя толкова колкото е необходимо на една душа със стремеж към Бога. А черешите бяха обичан плод от Учителя, той ги обичаше много.
към текста >>
98.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
Когато някой говореше пред Учителя за друг човек, за да го осъди Учителят не приемаше това осъждане нито в едната, нито в другата
посока
.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА По времето на Школата, когато всеки се съревноваваше пред другите, за да бъде пръв ученик и когато никой не правеше изключение в този вътрешен стремеж започнаха постепенно да излизат плевелите на общата нива, защото вътрешният свят се разбуди, намери благоприятна почва, слънцето го огря, поляха го дъждовете от сълзи и бурените избуяха. Единствено Учителят успяваше да се справи с нашите общи състояния.
Когато някой говореше пред Учителя за друг човек, за да го осъди Учителят не приемаше това осъждане нито в едната, нито в другата
посока
.
Защото този приятел осъждаше някого в една посока и като види, че Учителят мълчи и не одобрява, тогава се обърне и започва да осъжда в друга посока и прави точно обратното. Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли? Защото външният човек не трябва да даде повод да съдиш вътрешният човек, който е творение на Бога и е неопетняем. Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от жито и пшеница, които трябваше да го хранят.
към текста >>
Защото този приятел осъждаше някого в една
посока
и като види, че Учителят мълчи и не одобрява, тогава се обърне и започва да осъжда в друга
посока
и прави точно обратното.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА По времето на Школата, когато всеки се съревноваваше пред другите, за да бъде пръв ученик и когато никой не правеше изключение в този вътрешен стремеж започнаха постепенно да излизат плевелите на общата нива, защото вътрешният свят се разбуди, намери благоприятна почва, слънцето го огря, поляха го дъждовете от сълзи и бурените избуяха. Единствено Учителят успяваше да се справи с нашите общи състояния. Когато някой говореше пред Учителя за друг човек, за да го осъди Учителят не приемаше това осъждане нито в едната, нито в другата посока.
Защото този приятел осъждаше някого в една
посока
и като види, че Учителят мълчи и не одобрява, тогава се обърне и започва да осъжда в друга
посока
и прави точно обратното.
Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли? Защото външният човек не трябва да даде повод да съдиш вътрешният човек, който е творение на Бога и е неопетняем. Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от жито и пшеница, които трябваше да го хранят. Да, това беше по-висок етап и по-високо разрешение на въпроса от времето на Христа, когато трябваше да се чака краят на века, за да се отделят плевелите отделно от житото и да се изгорят, а пък житото трябва да се отдели, за да нахрани човешката душа.
към текста >>
99.
238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША
,
,
ТОМ 5
Савка навлезе в една
посока
, където се разглези като малко дете, заобиколи се с хора и приятели и поклонници, които я тачеха като първа ученичка, а пък другата - Елена, се завлече по други пътища, по пътища любовни.
Възрастните братя бяха много мудни в това отношение. Те не разбираха, пък и останалите около тях също, че времето за печат ще изтече и че няма да има други условия. Те мислеха, че това време ще продължи вечно. Не се съобразяваха с думите на Учителя, който многократно бе повтарял: „Бавно се печати. Побързайте". Паша беше натоварена много, защото хем дешифрираше, хем редактираше, макар че и другите помагаха, но то само на думи помагаха.
Савка навлезе в една
посока
, където се разглези като малко дете, заобиколи се с хора и приятели и поклонници, които я тачеха като първа ученичка, а пък другата - Елена, се завлече по други пътища, по пътища любовни.
Така че Паша остана сама. Веднъж присъствувах при Учителя и там Паша четеше беседите, които беше редактирала. Аз слушам и Учителят също слушаше внимателно. По едно време Учителят намръщи вежди и пита: „Какво, какво Паша? ". Паша повтори изречението.
към текста >>
100.
244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ
,
,
ТОМ 5
Край на всички умувания, разсъждения относно неговата личност, която отклони много хора от братството, обърка ги и ги насочи в друга
посока
.
Така се елиминираха борбите за ръководство. На Изгрева имаше какви ли не опити за ръководства и ръководители. Една такава личност бе Лулчев, като използваше братята и сестрите дошли при Учителя, за да си създава собствена аудитория и да се превръща от личност на ръководител, че накрая стана идол за някои. Когато обърнах внимание на Учителя за дейността на Лулчев и за моето неодобрение към неговата дейност в братството, то Учителят ме изгледа строго и ме предупреди: „Да се пазиш от Лулчев и да стоиш настрана от него, защото той работи с Черните сили". Край на цитата.
Край на всички умувания, разсъждения относно неговата личност, която отклони много хора от братството, обърка ги и ги насочи в друга
посока
.
Точни и неопровержими бяха думите на Учителя. А след време ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят го изобличаваше пред всички, дори има една беседа специално отнасяща се за него от Учителя и за белите, които той направи на Братството. Но после стенографите решиха, че не трябва да се излагаме и трябва да се премахне личният елемент, затова редактираха беседата, не цитираха името му и беседата я смекчиха. Трябвало да бъде блага речта на Учителя за неговите ученици. Какво неразбиране.
към текста >>
НАГОРЕ
