Търсене в текстове за 'Полица'

Галилей Величков (1911-1985)

“Идилията” в село Тополица 19.
Най-малкото добро 14. Благославяй, душе моя Господа 15. Първият закон 16. Как Учителят даде песента “Идилията” 17. “Идилията” и брат Георги Куртев 18. “Идилията” в село Тополица 19. Краят на войната е близо 20. Войната 21. Мирът иде вече! 22. Диригентската пръчица 23. Сламената шапка и общественото мнение 24.
към текста >>

2. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите.
Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява.
към текста >>

Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.
Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка.
към текста >>

3. 5_17 Идилията и брат Георг и Куртев

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

"Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела".
"Идилията" и брат Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията". През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна.
към текста >>

В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица".
Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива.
към текста >>

Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица?
Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя. Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело".
към текста >>

Сядат в колата и пристигат в Тополица.
Оттатък се обажда глас: "Тази свирка търсим ние". И фенерът почва да се приближава. Скоро пристигат братята. Те тръгнали да го посрещат. Пристига и талигата - тя минала по другия клон на пътя, да не би да се разминат. Сядат в колата и пристигат в Тополица. Старият братски салон вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде Петър благополучно. Казват му: "Извикахме те само да ни изсвириш "Идилията". Петър започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до другият ден. Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила. Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва.
към текста >>

Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция.
Старият братски салон вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде Петър благополучно. Казват му: "Извикахме те само да ни изсвириш "Идилията". Петър започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до другият ден. Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила. Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция. На тази сбирка братята от селото канят приятелите от цяла България. И тогава се събират по няколкостотин души. По-рано салонът беше малък - обикновена селска стая. Сега си построиха нов салон, който може да събере двеста-триста души. Тази сбирка и сега става точно на Никулден и каквото и да е времето, там има посетители преизобилно.
към текста >>

4. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят.
Двата дома и семействата им дружаха и нямаха проблеми. Баба Парашкева бе евангелистка, така че не бе черковница и бе по-свободна в убежденията си. И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна, и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях.
към текста >>

Минават през насрещния кордон от полицаи, без някой да ги спре - всички смятали, че това са дъновистки и ги пуснали да минат.
Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията. Тя преминава през капандурата на тяхната къща и през приемната на Учителя отива при Него и Го моли да я спаси. Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с бяла рокля и бяла кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката. Минават през насрещния кордон от полицаи, без някой да ги спре - всички смятали, че това са дъновистки и ги пуснали да минат. И през тези години и събития нашите хора винаги им съдействуваха. Тези неща се знаеха от семейството им. След 9 септември 1944 година комунистите дойдоха на власт и сестрата на Георги Димитров зае голям пост. Накрая беше директор на Партийната школа в София. Това бе голям пост.
към текста >>

5. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Ето идва същата жена продавачка на картички с двама полицаи, оглежда се тук-там, открива ме по високия ми ръст и накрая идва при мен и казва: „Този е!
Минахме през Югославия и спряхме на гарата в Белград. Тук ми устроиха едно покушение. Влакът трябваше да престои на гарата два часа и ние, няколко млади хора пътуващи отидохме в града да го разгледаме и да купим някоя картичка, за да изпратим на нашите. Така влезнахме в една книжарница, купихме картички от една жена, която ги продаваше. Не мина много време и ние сме на гарата и чакаме влака да тръгне. Ето идва същата жена продавачка на картички с двама полицаи, оглежда се тук-там, открива ме по високия ми ръст и накрая идва при мен и казва: „Този е! " Полицаите ме арестуват. Казват ми: „Ти си взел на тази жена 400 динара." Правят ми обиск. „Как съм взел 400 динара? " Парите ми са описани, ето моят опис от митницата и ето парите в портфейла ми. Събличам сакото си, изтърбушвам джобовете на панталона си и вътре няма никакви други пари.
към текста >>

" Полицаите ме арестуват.
Тук ми устроиха едно покушение. Влакът трябваше да престои на гарата два часа и ние, няколко млади хора пътуващи отидохме в града да го разгледаме и да купим някоя картичка, за да изпратим на нашите. Така влезнахме в една книжарница, купихме картички от една жена, която ги продаваше. Не мина много време и ние сме на гарата и чакаме влака да тръгне. Ето идва същата жена продавачка на картички с двама полицаи, оглежда се тук-там, открива ме по високия ми ръст и накрая идва при мен и казва: „Този е! " Полицаите ме арестуват. Казват ми: „Ти си взел на тази жена 400 динара." Правят ми обиск. „Как съм взел 400 динара? " Парите ми са описани, ето моят опис от митницата и ето парите в портфейла ми. Събличам сакото си, изтърбушвам джобовете на панталона си и вътре няма никакви други пари. А шапката ми през това време стои във влака на поставката.
към текста >>

" Полицаите вярват на нея, а не на мене.
„Как съм взел 400 динара? " Парите ми са описани, ето моят опис от митницата и ето парите в портфейла ми. Събличам сакото си, изтърбушвам джобовете на панталона си и вътре няма никакви други пари. А шапката ми през това време стои във влака на поставката. А жената вика: „Той ми взе парите! " Полицаите вярват на нея, а не на мене. А пък тя ме обвинява, за да си отмъсти, защото през войната българите убили сина й. Бе озлобена на българите. Хванаха ме и хайде в затвора. Започна едно следствие безкрайно, а влакът замина с багажа. Приятелите ми заминаха за Прага, а аз останах в Белград в затвора.
към текста >>

6. 160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА

Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят.
А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него.
към текста >>

Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого.
Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува?
към текста >>

Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед.
Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере.
към текста >>

Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията.
А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. А брат Начо отива веднага на ул.
към текста >>

Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. А брат Начо отива веднага на ул. „Опълченска" 66 и там вижда Учителя, че е седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай заобиколен от сестрите.
към текста >>

Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него.
Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. А брат Начо отива веднага на ул. „Опълченска" 66 и там вижда Учителя, че е седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай заобиколен от сестрите. Той се обръща към сестрите: „Налейте на брат Начо един чай!
към текста >>

7. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

" Извиква двама полицаи и заповядват на Учителя да Го заведат долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществената безопасност в онова време.
Започва да обвинява Учителят в отмъщение. Учителят му казва: „Аз не отмъщавам, аз само благославям. Онзи Който благославя в Мене е огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън. Вината е в онзи, който воюва срещу Бога! " Следователят крещи: „Аз ще ти покажа какво значи пък нашият огън! " Извиква двама полицаи и заповядват на Учителя да Го заведат долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществената безопасност в онова време. Това са годините след 1924 г. и след събитията от 9.ХI.1923 г. и 23.IX. 1923 г. когато много от арестуваните земеделци и комунисти след мъчение и изтезание биват изгаряни в тази пещ особено след атентата на църквата ..Света Неделя" на 16 април 1925 г.
към текста >>

8. 86. ПОСЛЕДИЦИТЕ НА KAPMATA

Като минават по улицата гледат на една странична уличка убит човек и полицай го пази.
86. ПОСЛЕДИЦИТЕ НА KAPMATA Когато Учителят пътуваше из България и правеше своите френологични изследвания посети Стара Загора. Прекара няколко дни там, между приятелите. На тръгване отидоха с Него да Го изпратят на гарата някои от братята. Като минават по улицата гледат на една странична уличка убит човек и полицай го пази. Учителят само бегло погледнал каза на придружаващите Го братя: „Този човек е убит понеже е убил двама невинни хора. Това е карма." След няколко дни брат Стефан Камбуров като минава край кафененцето отбива се да пие едно кафе. Там е бил и неговият приятел, началник по застраховките. Станало дума за убития човек. Един от присъстващите казал: „Познавам този човек.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Чешмата в село Тополица - 52 42.
Георги Куртев - 45 37. Песента „Идилията" и брат Георги Куртев - 48 38. Георги Куртев и файтона на Мустафа - 48 39. Георги Куртев и спиритизма в Айтос - 50 40. Брат Георги Куртев и холерната болест - 50 41. Чешмата в село Тополица - 52 42. Василка Иванова - 56 43. Необикновената почерпушка - 57 44. Любете враговете си. Методи Константинов (1902-1979) - 58 45. Заканата - 59 46.
към текста >>

10. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ С брат Георги Куртев се познавах много добре. Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Плана на чешмата беше разработен от брат Бер-толи и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма.
към текста >>

11. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица.
Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си.
към текста >>

12. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА– разказва Борис Николов За чешмата в Тополица само аз мога да ви разкажа, защото аз бях този, който я построи.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА– разказва Борис Николов За чешмата в Тополица само аз мога да ви разкажа, защото аз бях този, който я построи. Мога да ви покажа хубави снимки от тази чешма. Те ме връщат десетки години назад и възвръщат спомените ми. Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище.
към текста >>

В село Тополица тогава нямаха вода.
Мога да ви покажа хубави снимки от тази чешма. Те ме връщат десетки години назад и възвръщат спомените ми. Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода. Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото. Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода. В селото имаше Братство благодарение на Георги Куртев от Айтос. Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше.
към текста >>

Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището.
Половината са с Братството, а другата половина с попа, който воюва срещу нашите приятели. Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата. А там си имат работници, имат строители. И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата. Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона. Единият от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия дъб. А той е един висок вековен дъб, а пред него е тресавището. Тук не можеше да се влезе. Влезеш ли, ще затънеш в тиня и едва ще се измъкнеш.
към текста >>

След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли.
Станахме приятели. Аз у тях бях като у дома си. Без негова помощ тази чешма нямаше да се построи. А тя служи на селото от 1928 г. близо 50 години. След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме.
към текста >>

Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме.
След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото. А как се набавиха средства за покупката на нашите материали?
към текста >>

А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос.
Нямаш ли коне, ти си вързан селянин. Получените пари от овеса, послужиха за закупуване на материали: било цимент, било желязо, дървен материал във връзка с построяването на чешмата. А това не беше чешмичка, не беше само чешма, а беше нещо повече. Беше голям извор с изтичаща вода, пригоден за наливане на вода за хората, с корита за пране за жените и с корита за водопой на добитъка. Едва ли в България има построена такава чешма. А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос. Ето сега към 1980 г. се намери един наш калпазанин, дори бих казал враг на Братството, който уж заради Братството реши да поправя чешмата. Искаше да я ремонтира. Свалиха знаците на зодиака, правиха-струваха и развалиха чешмата. Няма да казвам името му.
към текста >>

И това добро бе осъществено от мишците и ръцете на братята от село Тополица.
Уж щеше да я поправя, уж друг вид да й даде и накрая развалиха това, което ние бяхме направили и което 50 години бе останало неразрушено. Е, питам сега, кой ще оправи тази работа? Намерете си хора, вземете снимките, че си ги увеличете и по тях възстановете оригинала на чешмата, която ние направихме през 1928 г. Тя не е само чешма, но тя е и братски паметник от онова време. А каква вяра имаше в тези хора, че тук ще има вода, че ще стане чешма и ще бъде едно добро за цялото село. И това добро бе осъществено от мишците и ръцете на братята от село Тополица.
към текста >>

13. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

На гишето стои полицай невзрачен и тъп.
Намерих я. Пред гишето - дълга опашка. Нареждам се аз и чакам. Слушам какво се говори. Коли отпускат само за болни. На гишето стои полицай невзрачен и тъп. Работи като автомат. Каквото са му поръчали, това прави. Приближавам се до гишето и мисля. Търся усилено доводи, но виждам за никоя друга причина не дават освен за болни. Търся да направя и аз един компромис в себе си.
към текста >>

Слизам долу, нареждам се пак на опашката, изчаквам редът си, подавам бележката на полицая и взимам втора бележка, но вече без лъжа.
Отивам в службата, качвам се при началника, чукам на вратата му, отварям и влизам. На бюрото стои млад човек с офицерска униформа със светло лице и симпатичен. Казвам му: „Г-н Дънов с някои свои ученици иска да отиде на Мусала. Трябва ни кола до Чам Курия." Младият човек ме погледна, присегна се, взема листче от бюрото си и написа: „Да". Подписа се, подаде ми листчето и никакъв въпрос и нито дума. Слизам долу, нареждам се пак на опашката, изчаквам редът си, подавам бележката на полицая и взимам втора бележка, но вече без лъжа. Сега аз летя нагоре към Изгрева. Кой казва, че човек няма криле? Има. Зависи каква сила го движи. Брат Боян седи на същото място отчаян. Турям бележката пред него: „Ето бележка без лъжа".
към текста >>

14. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Преди години ме извикаха в село Тополица да каптирам извор - древен от далечните времена и да направя чешма.
Които черпят от Вечния Извор на всекиго могат да помогнат. 9. Чистотата. Най-голямата грижа на апостол Павел е била да запази чистотата на Христовото Учение и да не допусне примеси. Като се дойде до Главата на Извора, на най-дълбоката Му част, първата задача е да се запази Извора от примесите и повърхностните води. Това нещо го проверих и практически. Преди години ме извикаха в село Тополица да каптирам извор - древен от далечните времена и да направя чешма. Най-трудната част бе да се запази извора чист след като го открихме. Направихме чешма за чудо и приказ. Подобно и днес, след хиляди религиозни представи и заблуждения, лични амбиции, всичко протяга ръце към Божественото Учение на Учителя, за да Го заглуши. Най-важното е да запазим Божественото Учение, да опазим Неговата чистота, да Го предадем тъй както Учителят ни Го е предал. 10. Учителят и идеите.
към текста >>

15. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тополица Айтоско 44.
Кругер Дерлипански с. Враня стена Радомирско 42. Димитър Тенев Димитров, земеделец с. Лесково Айтоско 43. Димо Иванов Джеджев, земеделец с. Тополица Айтоско 44. Филип Илиев Чернев, земеделец с. Баня Бургаско 45. Илия Чернев Калушев с. Изворище Бургаско 46. Вълю Ненев Вълев, земеделец с.
към текста >>

16. ІІІ.44. ГАРАНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Беше отишъл да пилее кредита, който друг му го бе отпуснал и с подписа си бе подписал полица пред Небето.
А в една Окултна Школа също има закони и това са окултни закони. И този приятел плати. Гарантът трябваше да плати. Не след дълго той залиня, посърна, помръкна и не след дълго си замина от този свят. А онзи се беше запилял по широкия свят. Беше отишъл да пилее кредита, който друг му го бе отпуснал и с подписа си бе подписал полица пред Небето. Разбира се, като пропилее и свърши с кредита и го похарчи - тогава ще дойде времето, че трябва да плаща и той самият. Така е в живота. Имаш ли кредит - то работиш, нямаш ли кредит - ти си фалирал. А колко повече важи това за една Окултна Школа. Така аз имах своят гарант в лицето на Тодор Стоименов и не го посрамих, и не злоупотребих с него до края на живота си.
към текста >>

17. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили часовника, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен часовник, за да не го открадне някой.
Но като видели, че часовникът е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва. Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали. Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че часовникът е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил. Учителят се усмихва: „Знам, че е здрав и читав, и че не е навит, но ти го дадох нарочно, за да държиш връзка с мен. Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили часовника, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен часовник, за да не го открадне някой. Така през цялото време часовникът, който е бил здрав и читав, но не е бил курдисан, е стоял в джоба на палтото му. Връзката между Учителя и него е била осъществена и така той бе спасен. Как, по какъв начин стана това, ние можем само да гадаем. А как става това, вие ще го намерите в Словото на Учителя. Защото човешките съдби се управляват от духовни закони, които са рожба на живота в нас и извън нас.
към текста >>

18. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя.
Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал. Ето това е развръзката. И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици пред нашите невидими кредитори. Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си. Пред тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа. Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен кредит, даден чрез Учителя. Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото. Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха.
към текста >>

Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото.
Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си. Пред тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа. Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен кредит, даден чрез Учителя. Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото. Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха. Така че за всеки един ученик от Школата бе скъпо и прескъпо платено от Учителя. Аз заварих много от приятелите, които имаха опитности с Учителя във връзка с тяхното здраве. Той ги лекуваше по различен начин. Не може да се направи систематика от тези случаи и да се каже, че еди - какво си заболяване според Учителя се лекува с еди - какво си.
към текста >>

19. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми.
Вие какво смятате. Дали е така? Веднъж чета книга от Скрижовска, рускиня, която е била медиум, пише окултни книги, в които е изнесла тайни от Черната ложа. Така тази уважаема Черна ложа я направлява и ръководи. И затова тя преминава много тежък и драматичен живот: умира мъжа й, умира дъщеря й, а самата тя умира в крайна бедност и мизерия. Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми. Помислих, че е мишка, стреснах се и скочих веднага с метлата в ръка. Нямаше мишка. По едно време цялата посуда започна да се движи напосоки - ту наляво, ту надясно, ту нагоре, ту надолу. Тя се движеше както по полицата, така и по въздуха. Аз отскочих.
към текста >>

Тя се движеше както по полицата, така и по въздуха.
И затова тя преминава много тежък и драматичен живот: умира мъжа й, умира дъщеря й, а самата тя умира в крайна бедност и мизерия. Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми. Помислих, че е мишка, стреснах се и скочих веднага с метлата в ръка. Нямаше мишка. По едно време цялата посуда започна да се движи напосоки - ту наляво, ту надясно, ту нагоре, ту надолу. Тя се движеше както по полицата, така и по въздуха. Аз отскочих. След малко и масичката ми изтропа и за секунди тя започна да се движи на една педя разстояние във въздуха, като че ли невидими ръце я движеха. Да не смятате, че ми се е присънило? В никакъв случай. Аз се уплашвам, затичвам се при Учителя и му разказвам всичко.
към текста >>

20. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

" Та дедо Влайчо разбира, че е закъснял и че се размина с Учителя и Школата му, но пътуваше от града на град и помагаше на хората със своите ясновидски предсказания, които бяха доста точни и едновременно насочваше някои от тях към Братствата в Нова Загора, Айтос и Тополица.
Разказваше ми как няколко години след като се оженил нямал деца, но после отишъл при дядо Влайчо, един от странствуващите пророци и ясновидци в България. Той бе един от древните пророци на Израиля. Та този древен пророк дедо Влайчо на края на живота си беше дошъл на Изгрева при Учителя няколко седмици преди той да напусне физическия свят и чул думите му: „Много късно дойде. Къде се загуби в пустинята? Защо не дойде след огнения стълб на Йехова? " Та дедо Влайчо разбира, че е закъснял и че се размина с Учителя и Школата му, но пътуваше от града на град и помагаше на хората със своите ясновидски предсказания, които бяха доста точни и едновременно насочваше някои от тях към Братствата в Нова Загора, Айтос и Тополица. Някои се задържаха, други се заинтересоваха от учението и и след това оставаха в него. Та дедо Влайчо сеше накарал Руси Караиванов да стане вегетарианец понеже му беше казал, че за да има деца трябва да престане да яде месо и така той стана вегетарианец, народиха му се деца и по този начин се доближи и до Учителя Изгрева. Та той разказваше така: „Братя, разбрах, че с оръжие и насилие не може да освободиш човека, а само го препращаш от едно робство в друго все едно, че препродаваш едно стадо овце от един господар на друг, докато третия господар се яви, остриже вълната, издои млекото и накрая одере кожите на овците." Та брат Руси отива при Учителя и му казва: „Учителю, нали казвате и говорите, че славянството има мисия за идното човечество, а ето сега германците са пред Москва. Какво ще стане с Русия? " Учителят му отговорил: „Отговора си ще намериш в следващия брой на вестник "Братство" и ще разбереш какво има да стане".
към текста >>

21. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Искаше той да им се подпише от долу под полицата като гарант та когато трябва да плащат онази кармична полица с големи стари дългове от векове та Учителят после да им я изплаща.
Аз си тръгнах. Разбрах, че не бива да се обаждам в такъв момент. Накрая и те си тръгнаха и след това направиха опит да живеят заедно ,но не можаха дълго да живеят и се разделиха един от друг. Това не е важното, а важното бе друго. Те не идваха да питат Учителя дали да се оженят, дали са подходящи един за друг, а бяха взели сами решение да се оженят и идваха при Учителя с готово решение и искаха той да им определи кога да се оженят. Искаше той да им се подпише от долу под полицата като гарант та когато трябва да плащат онази кармична полица с големи стари дългове от векове та Учителят после да им я изплаща. Нали това ставаше тогава: решиш, взимаш заем от някъде, намираш двама гаранти, те се подписват под полица, ти взимаш парите, похарчиш ги, фалираш и накрая хващат гарантите да плащат заради тебе. И те плащат. Те същото искаха да направят с Учителя - той да се подпише под тяхната полица. Но Учителят не я подписа и мълча през цялото време. Бяха дошли с едно свое решение, предварително взето без да го питат.
към текста >>

Нали това ставаше тогава: решиш, взимаш заем от някъде, намираш двама гаранти, те се подписват под полица, ти взимаш парите, похарчиш ги, фалираш и накрая хващат гарантите да плащат заради тебе.
Разбрах, че не бива да се обаждам в такъв момент. Накрая и те си тръгнаха и след това направиха опит да живеят заедно ,но не можаха дълго да живеят и се разделиха един от друг. Това не е важното, а важното бе друго. Те не идваха да питат Учителя дали да се оженят, дали са подходящи един за друг, а бяха взели сами решение да се оженят и идваха при Учителя с готово решение и искаха той да им определи кога да се оженят. Искаше той да им се подпише от долу под полицата като гарант та когато трябва да плащат онази кармична полица с големи стари дългове от векове та Учителят после да им я изплаща. Нали това ставаше тогава: решиш, взимаш заем от някъде, намираш двама гаранти, те се подписват под полица, ти взимаш парите, похарчиш ги, фалираш и накрая хващат гарантите да плащат заради тебе. И те плащат. Те същото искаха да направят с Учителя - той да се подпише под тяхната полица. Но Учителят не я подписа и мълча през цялото време. Бяха дошли с едно свое решение, предварително взето без да го питат. Какво им беше казал по-нататък не зная, но явно по думите му, които изрече пред мен, че това не беше правилното решение на тяхната задача.
към текста >>

Те същото искаха да направят с Учителя - той да се подпише под тяхната полица.
Това не е важното, а важното бе друго. Те не идваха да питат Учителя дали да се оженят, дали са подходящи един за друг, а бяха взели сами решение да се оженят и идваха при Учителя с готово решение и искаха той да им определи кога да се оженят. Искаше той да им се подпише от долу под полицата като гарант та когато трябва да плащат онази кармична полица с големи стари дългове от векове та Учителят после да им я изплаща. Нали това ставаше тогава: решиш, взимаш заем от някъде, намираш двама гаранти, те се подписват под полица, ти взимаш парите, похарчиш ги, фалираш и накрая хващат гарантите да плащат заради тебе. И те плащат. Те същото искаха да направят с Учителя - той да се подпише под тяхната полица. Но Учителят не я подписа и мълча през цялото време. Бяха дошли с едно свое решение, предварително взето без да го питат. Какво им беше казал по-нататък не зная, но явно по думите му, които изрече пред мен, че това не беше правилното решение на тяхната задача. Съдби човешки, кармически възел и път Господен, който стоеше пред тях. Те предпочетоха чрез човешката съдба да си развържат възела.
към текста >>

22. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града.
" където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр. 277 до 303. По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели ги разказваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други бяха забравени. По това време Учителят е отседнал в хотел „Лондон" на последният етаж, в една малка стая и се отоплява с един мангал. Обикновено го посещават приятели и той сутрин излиза с тях да посрещат изгрева на слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града. Връщайки се от такъв излет двама жандарми поискали да арестуват Учителя заедно с приятелите. По това време се намесва един от офицерите, който е бил познат на Учителя и за да се застъпи за него той се отклонява и отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение и че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града. Когато минават покрай хотела Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но полицаят бил много ядосан, не му позволил и дори когато Учителят е искал да се спре то жандарма с приклада на пушката си го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно като му казал, че трябва да върви в полицейското управление. Отиват там, започва разпит, но накрая се намесват приятели-офицери и Учителят е бил освободен и инцидента приключил. Но след един месец именно този стражар бива убит при един сходен инцидент в едно село където е отишъл да арестува едного.
към текста >>

Когато минават покрай хотела Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но полицаят бил много ядосан, не му позволил и дори когато Учителят е искал да се спре то жандарма с приклада на пушката си го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно като му казал, че трябва да върви в полицейското управление.
По това време Учителят е отседнал в хотел „Лондон" на последният етаж, в една малка стая и се отоплява с един мангал. Обикновено го посещават приятели и той сутрин излиза с тях да посрещат изгрева на слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града. Връщайки се от такъв излет двама жандарми поискали да арестуват Учителя заедно с приятелите. По това време се намесва един от офицерите, който е бил познат на Учителя и за да се застъпи за него той се отклонява и отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение и че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града. Когато минават покрай хотела Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но полицаят бил много ядосан, не му позволил и дори когато Учителят е искал да се спре то жандарма с приклада на пушката си го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно като му казал, че трябва да върви в полицейското управление. Отиват там, започва разпит, но накрая се намесват приятели-офицери и Учителят е бил освободен и инцидента приключил. Но след един месец именно този стражар бива убит при един сходен инцидент в едно село където е отишъл да арестува едного. Името на този стражар се знаеше, но с годините никой не го записа и днес ние го забравихме. Споменаваме този случай, за да се видят Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили трябваше рано или късно да дадат отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват и Богупротивници като спъват и пречат на делото на Великият Учител слезнал на земята между българите. Ето какво казва Учителят за своето интерниране: „Преди години когато ме интернираха във Варна, с мене дойде един стражар със строго лошо лице.
към текста >>

23. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Ако не може тя да я изплати трябва още един да се включи и той да изплаща тази полица на рода.
А Мария Радева правеше много бели горе на езерата. Приятелите повече в следващите години не я качиха. Нейното състояние постепенно се влошаваше. Отидох при Учителя за помощ и съвет. „Това е тяхна родова карма и някой трябва да я изплаща. Ако не може тя да я изплати трябва още един да се включи и той да изплаща тази полица на рода. Тази полица е от минали грехове." Така че по-късно нейният рожден брат Георги Радев също трябваше да изплаща част от полицата на рода си. А как това стана аз вече описах. Историята има и друга развръзка. Нейните две рождени сестри ходеха при Синода, в църквата да говорят срещу Учителя. По-късно онези, които пишеха по вестниците срещу Учителя ги събраха, взеха един стенограф и направиха една изповед на двете рождени сестри - изповед на жертвите от дъновизма.
към текста >>

Тази полица е от минали грехове." Така че по-късно нейният рожден брат Георги Радев също трябваше да изплаща част от полицата на рода си.
Приятелите повече в следващите години не я качиха. Нейното състояние постепенно се влошаваше. Отидох при Учителя за помощ и съвет. „Това е тяхна родова карма и някой трябва да я изплаща. Ако не може тя да я изплати трябва още един да се включи и той да изплаща тази полица на рода. Тази полица е от минали грехове." Така че по-късно нейният рожден брат Георги Радев също трябваше да изплаща част от полицата на рода си. А как това стана аз вече описах. Историята има и друга развръзка. Нейните две рождени сестри ходеха при Синода, в църквата да говорят срещу Учителя. По-късно онези, които пишеха по вестниците срещу Учителя ги събраха, взеха един стенограф и направиха една изповед на двете рождени сестри - изповед на жертвите от дъновизма. Това бе публикувано в списание „Духовна култура", кн.
към текста >>

24. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Комендантството усили охраната с още един полицай.
Денят бе слънчев, топъл, приятен. Слушайки ритмичното тракане на колелата на влака неволно си задавах не веднъж въпроса: Какво ли ме очаква от днес нататък?... На всяка гара пътниците, слизайки от влака се спираха пред кабинката, в която бях затворен сам - на прозореца бе поставена табелка „Влизането забранено". Същото правеха и пътниците, които се качваха. Привечер стигнахме на гара Бургас. Комендантството усили охраната с още един полицай. В обществената безопасност бях посрещнах и поздравен от палача Баладински с ругатнята: „сволоч" и освежен с една силна плесница, която размъти мозъка в главата ми. Там беше и Иван Георгиев, който не можеше да издържи погледа ми и излезе. След „обичайното предаване-приемане" бях записан.и изпратен (заведен) във вагон N 2 до пристанището. Първото зловещо отваряне на вагона ми направи смразяващо впечатление. Вътре лежаха по корем не хора, а пребити от бой трупове.
към текста >>

Посрещнаха ме полицаи и ме помолиха да отида веднага на пристанището.
Той 155 да се навърта при телефона и само ако. стане голяма тревога (дойде началника на гарнизона и други подобни), да дойде и да ми съобщи. Иначе, само да следи. Останах на площадката до три часа. Излязох и тръгнах да проверя караулите. Посрещнаха ме полицаи и ме помолиха да отида веднага на пристанището. Аз, обаче, започнах проверката от затвора. Като стигнах до вагоните, посрещна ме Баладински с думите: „Господин капитан, вие нарочно станахте дежурен по караулите". В това време караулния началник се приближи към мене и ми рапортува: „Караула и постовете са в добър ред". „Караулът е извикан в оръжие, понеже Баладински искаше насила да му предадем 54 арестувани от вагоните". В подробности ми разправи следното: Към 23 и половина часа Баладински отишъл при него със списък да се извадят и предадат 54 човека от вагоните.
към текста >>

25. 6. ВОДЕН ПЛЕВРИТ И ПИСМОТО

Петър Камбуров

Този ден тати плащал полица и нямал в момента никакви пари в себе си.
", ги запитва баща ми. „Идваме да ти кажем да повикаш д-р Витанов." „Ами и аз тъкмо за него съм тръгнал", казва тати. Идва д-р Витанов, преглежда болния и предписва някакво лекарство. Тати занася рецептата в аптеката и на път за вкъщи, минавайки през църковния двор, намира една кесия, извезана със сини и бели синци (мъниста). Доста се помъчихме докато я отворим и намерихме в нея един лев и десет стотинки. Този ден тати плащал полица и нямал в момента никакви пари в себе си. Но когато отива в аптеката да вземе и плати лекарството, оказва се, че то струва точно 1.10 лв.! Това лекарство помогна. Братчето ми заспа, започна изобилно потене и в скоро време оздравя. Така Учителят го излекува през пространството.
към текста >>

26. 39. ПОДУТИЯТ КРАК И АРЕСТА

Петър Камбуров

През нощта, тъкмо се веселили младите, един кордон от 20-30 полицаи ги ограждат, обискират ги и арестуват всички.
Тръгнах накуцвайки към пощата, дето имах някаква работа. Докато отидох до пощата, на няколко места ме срещаха младежи и ми напомняха за вечерта - да не би да забравя: „Господин Камбуров, довечера с цигулката, кавала! " Отговорих им, че можеби няма да мога да отида, понеже ме заболя крака. Не отидох. На следния ден научихме новината. През нощта, тъкмо се веселили младите, един кордон от 20-30 полицаи ги ограждат, обискират ги и арестуват всички. Откарват ги в околийското управление, дето прекарали до сутринта в смут и страх. Разбира се, след разпита всички били освободени. Било донесено, че на „Тюмбето" ставали нелегални комунистически събрания. Господ ме освободи с крака, с галоша, който още същата вечер оздравя. Както казах по-горе през 1940-1941 г.
към текста >>

27. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия.
С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г. БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат акцията на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи. В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски. Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи. Хиляди привърженици на двата лагера потеглят към Търново с влак. Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия. Влакът тръгва от София. В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон. Към влака са прикачени 3 ^ 4 вагона с министър на вътрешните работи Райко Даскалов и други земеделски министри, а в останалите 2 3 вагона пътуват активисти от оранжевата гвардия. В един и същ влак пътуват блокари и дружбаши за една и съща гара, за едно и също място в Търново и за една и съща дата - 17.IX.1922 г. Необикновена и странна влакова композиция.
към текста >>

28. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Отивам при Него с тази мисъл и искам от Него начин, как да печеля пари, а Той заобиколи въпроса ми и ме оставя да си платя полицата.
И Учителят ги показваше. До мен жена ми наблюдаваше напрегнато всичко. Аз разбрах само, че имам тежка карма да изплащам. Аз съм от малцината, който е преживял най-големите противоречия. Бях беден и отидох при Учителя да ми помогне да ми каже как да печеля пари. Отивам при Него с тази мисъл и искам от Него начин, как да печеля пари, а Той заобиколи въпроса ми и ме оставя да си платя полицата. А аз съм Го обвинявал, че не ми помага. Особено когато бях на село. Аз водех вътрешна борба срещу Него, защото не ми помага. А Той ме оставя да си платя полиците. Това е нещо много важно, защото Учителят даваше метода и начина как ученика да си изплати полиците, но и да си научи урока.
към текста >>

29. 9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Точно по това време Иван Антонов носел вода и наблюдава как отдолу идват от Самоков един цивилен полицай, двама стражари и горският.
Една сестра Мария Младенова бе с дъщерите си горе на езерата. Нейният мъж Илия Младенов беше военен и с чин подполковник. В ония години това беше висш военен чин и те се движеха с ординарци и охрана. Та Илия Младенов беше дошъл на езерата, за да види семейството си. Той пристигна с ординареца си качени на два военни коня, униформени с офицерски пелерини, със сабя, шпори на ботушите и оръжие. Точно по това време Иван Антонов носел вода и наблюдава как отдолу идват от Самоков един цивилен полицай, двама стражари и горският. Всички нарамили пушки. Идват, за да изпълнят заповед да разтурят и разпуснат лагера. Те са горе при първото езеро. И отведнъж виждат как двама висши офицери отиват да целуват ръка на Учителя и си казват: „Ха, тук има офицери и военни. Ние не можем да се борим с войската.
към текста >>

30. 8. ПОЛИЦИТЕ

Само с любов може да се изплаща полица и с много, много търпение.
Дойде ред и на ръцете на Симеон Арнаудов. Той започна да Му показва някои линии на пръстите и накрая обобщи: „Братът има много полици да плаща". Аз като чух това се уплаших и избягах, да не би и на мене да каже същото. А по-късно Савка ми прочете от стенограмата си какво е казал Учителят за мен: „Тя обича хората". Тогава аз се успокоих, но то беше много контрастно с това на Симеон. Само с любов може да се изплаща полица и с много, много търпение.
към текста >>

31. 5. КАК СЕ Е ЗАПОЗНАЛ НИКОЛА АНТОВ С УЧИТЕЛЯ

Донка Илиева

Не след дълго идва полицай, почуква на вратата и когато Учителят отваря полицаят запитал, дали не е идвал някой анархист да се е укрил в сградата.
Смело носел знамето на своята партия, за което бил преследван от властите. Веднъж, когато бил подгонен и търсел убежище попаднал точно на ул. „Опълченска" 66, където живеел Учителят. Помолил да се скрие и Учителят му посочил мястото в стаята зад паравана (В стаята имало параван, зад който имало мивка за миене). Той се укрил там. Не след дълго идва полицай, почуква на вратата и когато Учителят отваря полицаят запитал, дали не е идвал някой анархист да се е укрил в сградата. Учителят отговорил: „Както виждате тук няма такъв! " по такъв начин Н. Антов бил спасен. След това обаче Учителят започнал разговор с Н. Антов във връзка с неговата идеология и му представил да види страшни картини на побоища, при които имало жестоки отмъщения и кръвопролития.
към текста >>

32. 6. ПРЕЖИВЕЛИЦИ

Паньо Славов

Маргарита Рангелова Стратева

Някой си човек бил заложил къщата си, но станало тъй, че добитъка му умира и той не може да изплати полицата и да даде парите.
Брат Паню говорил с един агроном веднъж и между другото го запитал: „Ти като агроном и си чел много, знаеш ли кога расте житото? " Агронома отговорил, че не знае. А брат Паню бил направил опит като сложил една пръчка в земята и наблизо един фенер. По такъв начин следял през деня и нощта кога расте класа. Указало се, че житото растяло сутрин рано. Някой си човек бил заложил къщата си, но станало тъй, че добитъка му умира и той не може да изплати полицата и да даде парите. Брат Паню имал 2000 лв. Извикал човека, отишли в банката? брат Паню дал 2000 лв. и така спасил човека от разорение. Веднъж пътувал пеш от село до Ямбол.
към текста >>

33. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Той извикал после един от полицаите и му казал: „Ти знаеш какво да й наложиш там (нещо подобно, като си послужили с някакъв техен израз).
А те като я подхванали да я бият. Самия началник на участъка я хванал за косата и й ударил главата в стената, от което тя се зашеметила. Дърпали я, скубали й косите, ритали я и й викали: „Ти си шпионка, къде си отивала, предателю, такава! " Пребили я от бой. Впоследствие разбрахме, че тоя началник се е самоубил. Той извикал после един от полицаите и му казал: „Ти знаеш какво да й наложиш там (нещо подобно, като си послужили с някакъв техен израз). Свалили й колана, свалили й фибите от косите и полицая я вкарал в една стая. Но той се смилил над нея, виждал, че е невинна жена и й казал: „Виждам, че ти си невинна, затова ще знаеш, аз ще удрям с каиша, а ти ще пищиш! " Та полицая плющял с каиша, а Гита пищяла. Така я държали до 4 часа след обед. В това време отивам в участъка да видя какво става, че Гита още не се прибира, а бебенцето пищи вкъщи.
към текста >>

Свалили й колана, свалили й фибите от косите и полицая я вкарал в една стая.
Самия началник на участъка я хванал за косата и й ударил главата в стената, от което тя се зашеметила. Дърпали я, скубали й косите, ритали я и й викали: „Ти си шпионка, къде си отивала, предателю, такава! " Пребили я от бой. Впоследствие разбрахме, че тоя началник се е самоубил. Той извикал после един от полицаите и му казал: „Ти знаеш какво да й наложиш там (нещо подобно, като си послужили с някакъв техен израз). Свалили й колана, свалили й фибите от косите и полицая я вкарал в една стая. Но той се смилил над нея, виждал, че е невинна жена и й казал: „Виждам, че ти си невинна, затова ще знаеш, аз ще удрям с каиша, а ти ще пищиш! " Та полицая плющял с каиша, а Гита пищяла. Така я държали до 4 часа след обед. В това време отивам в участъка да видя какво става, че Гита още не се прибира, а бебенцето пищи вкъщи. Та тогава я пуснаха.
към текста >>

" Та полицая плющял с каиша, а Гита пищяла.
" Пребили я от бой. Впоследствие разбрахме, че тоя началник се е самоубил. Той извикал после един от полицаите и му казал: „Ти знаеш какво да й наложиш там (нещо подобно, като си послужили с някакъв техен израз). Свалили й колана, свалили й фибите от косите и полицая я вкарал в една стая. Но той се смилил над нея, виждал, че е невинна жена и й казал: „Виждам, че ти си невинна, затова ще знаеш, аз ще удрям с каиша, а ти ще пищиш! " Та полицая плющял с каиша, а Гита пищяла. Така я държали до 4 часа след обед. В това време отивам в участъка да видя какво става, че Гита още не се прибира, а бебенцето пищи вкъщи. Та тогава я пуснаха. Като я гледам - бузите й сини, няколко зъба й бяха счупени, прегърнахме се двете разплакани. Питам я: „Какво стана?
към текста >>

34. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

И той извикал един полицай, наредил му като народен представител, скимнало му, арестувал мъжа ми.
той казва: „Ще отида на събор! " Тръгна да отива, върнаха го, защото събора бе забранен от властите. И като говорили лошо за Учителя в Елхово, той чул двама: един народен представител и един адвокат говорели за Учителя лошо и той казал: „Абе за кой Дънов говорите? " Този, народният представител вдигнал бастуна и казал: „И ти ли си чадо на Дънов? " И той се ядосал и рекъл: „Махай пръчката, тоягата, щото, ако я взема няма да те побере Елхово". И той извикал един полицай, наредил му като народен представител, скимнало му, арестувал мъжа ми. Тогава женени бяхме. Арестувал го и го закарал в участъка стражаря. Добре, ама в участъка бил на брат му най- близкия приятел - там работи: „Христо, какво правиш тука? " Разказал му: „Ами не знаех, че е забранено да се говори с елховската интелигенция? " „Имаш ли лична карта?
към текста >>

35. 10. КОЙ ЩЕ НОСИ КАРМАТА?

Люба Стойкова

Тополица при брат си, защото баща й и майка й си бяха вече заминали.
Представяйки си тази картина, той отговорил на Учителя: „Не съм готов, Учителю", „И все пак...", отвърнал Учителя. Няколко дена по-късно брат Велко получи удар, който продължи близо 8 години. Беше закован на леглото, после започна да се движи из двете си стаи, но не слизаше долу. Живееше на втория етаж. Втурнахме се мнозина от нас да го гледаме, докато се намери една наша сестра, която току- що я уволниха, беше сама и не й оставаше нищо друго освен да се върна наново в с. Тополица при брат си, защото баща й и майка й си бяха вече заминали. Тя се чувстваше неудобно там и дойде при брат Велко. Гледаше го добре. Пък и се разреши този важен въпрос. Един да носи кармата на Варненското братство, а друг пък да го гледа.
към текста >>

36. 1. ИЗПИТАНИЯ

Анка Венкова Георгиева

Веднъж отидох на събор в Тополица.
Назначиха ме като книговодител там. Работих няколко години и накрая ме преназначиха икономист. Само една година работих като икономист и след това ме пенсионираха с 10 % намаление, тъй като нямах достатъчно възраст, искали на това място да назначат човек партиец. Аз се пенсионирах през 1962 г., през комунистическо време. Четях беседите, чувала съм, че Учителя прави чудеса, лекува болни, помага много. Веднъж отидох на събор в Тополица. Учителят беше вече си заминал. В Тополица се събират на Никулден. Тръгвам си една вечер от там като свърши събора. Всички ме убеждаваха да не тръгвам в това лошо време. Имаше много силна снежна буря, но аз настоявах, че трябва да си замина.
към текста >>

В Тополица се събират на Никулден.
Само една година работих като икономист и след това ме пенсионираха с 10 % намаление, тъй като нямах достатъчно възраст, искали на това място да назначат човек партиец. Аз се пенсионирах през 1962 г., през комунистическо време. Четях беседите, чувала съм, че Учителя прави чудеса, лекува болни, помага много. Веднъж отидох на събор в Тополица. Учителят беше вече си заминал. В Тополица се събират на Никулден. Тръгвам си една вечер от там като свърши събора. Всички ме убеждаваха да не тръгвам в това лошо време. Имаше много силна снежна буря, но аз настоявах, че трябва да си замина. Изпратиха ме на гарата. Влакът беше почти препълнен.
към текста >>

37. 15. Мобилизираният войник се освобождава

Георги Йорданов Добрев

Друга една сестра от Тополица казва:“ Ще спреш на гарата.
В Айтос имах сестра, най-голямата ми сестра беше там. Отидох в Айтос, там у Георги Куртев, там всъщност ги занесох. Там направиха кифли, козунаци, направиха сума неща. Ама време е вече - ще заминаваме за София. От Горица вече идват, бяха месили козунаци, направиха там няколко вида курабии. Друга една сестра от Тополица казва:“ Ще спреш на гарата. Ами ще пътуваш кога? “ „Еди кога си“. „Ще ти дадем една топла баница завита всичко и веднага на Учителя.“ Топла баница направена с масло.И други носят. И аз по пътя каквото купувах, всичко занесох в Мърчаево на Учителя. Учителят - радва се, радва се и тогава Му разправям на Учителя.
към текста >>

38. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Сестра Савка, която е от немски произход, като стенографка е била поканена на гости в село Тополица, Бургаско.
24. ЯСНОВИДЦИТЕ И ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Г.Д.: Учителят бе казал: „Трима евреи правят един арменец, трима арменци правят един македонец“. Значи македонците се ценят много високо. Опасна работа. Сестра Савка, която е от немски произход, като стенографка е била поканена на гости в село Тополица, Бургаско. Като се върнала на Изгрева от Тополица казала на Учителя, че видяла идеална хармония и любов имало между всички братя и сестри в Братството на село Тополица. Учителят казал: „Не са им дошли още изпитанията, тогава ще ги видим. Това е“. Изпитанията като дойдоха по-късно всичко се разпердушини и салона им остана празен. В.К.: Ти си съвременник.
към текста >>

Като се върнала на Изгрева от Тополица казала на Учителя, че видяла идеална хармония и любов имало между всички братя и сестри в Братството на село Тополица.
24. ЯСНОВИДЦИТЕ И ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Г.Д.: Учителят бе казал: „Трима евреи правят един арменец, трима арменци правят един македонец“. Значи македонците се ценят много високо. Опасна работа. Сестра Савка, която е от немски произход, като стенографка е била поканена на гости в село Тополица, Бургаско. Като се върнала на Изгрева от Тополица казала на Учителя, че видяла идеална хармония и любов имало между всички братя и сестри в Братството на село Тополица. Учителят казал: „Не са им дошли още изпитанията, тогава ще ги видим. Това е“. Изпитанията като дойдоха по-късно всичко се разпердушини и салона им остана празен. В.К.: Ти си съвременник. Като дойдоха изпитанията какво?
към текста >>

Г.Д.: Сега две сестри, същите две Савка и още една били поканени да отидат на празника в село Тополица и казали на Учителя.
Г.Д.: Ами разделиха се на две и почнаха да воюват и един по един изчезнаха, измряха. Г.Д.: Е, нямаше оформени две групи, обаче имаше противоречие. В.К.: И накрая? ГД.: И накрая завърши така, че всички отидоха си от този свят и горе ще дават отчет. В.К.: Горе ще дават отчет. Г.Д.: Сега две сестри, същите две Савка и още една били поканени да отидат на празника в село Тополица и казали на Учителя. Учителят им казва: „Нямате работа там“. Не ги пуснал. В.К.: В ония години ходеха там, контактуваха, много се ходеше на гости, но виж не са имали работа там, няма какво да правят. При изпитанията, които дойдоха, нали? Аз съм я виждал Стойка от Тополица и ми е разказвала някои опитности, които е имала с Учителя така по вътрешен път, но чувал съм, че е направила много бели като медиум.
към текста >>

Аз съм я виждал Стойка от Тополица и ми е разказвала някои опитности, които е имала с Учителя така по вътрешен път, но чувал съм, че е направила много бели като медиум.
Г.Д.: Сега две сестри, същите две Савка и още една били поканени да отидат на празника в село Тополица и казали на Учителя. Учителят им казва: „Нямате работа там“. Не ги пуснал. В.К.: В ония години ходеха там, контактуваха, много се ходеше на гости, но виж не са имали работа там, няма какво да правят. При изпитанията, които дойдоха, нали? Аз съм я виждал Стойка от Тополица и ми е разказвала някои опитности, които е имала с Учителя така по вътрешен път, но чувал съм, че е направила много бели като медиум. Какво е твоето мнение? Ти я познаваш. Г.Д.: Ами сестра Стойка като медиум се е проявявала и е силно нейното чувство, че тя действително мисли, че Учителят говори чрез нея. Стояла на Изгрева при Учителя, не е седяла много при Учителя, а пък иска много да знае. Времето, в което тя е работила в тази насока като медиум не е много важен, но е имало много съмишленици и е станала много популярна.
към текста >>

А сега в Тополица не остана жив човек - заминаха си всички.
Учителят казва, да отиде в света да си вземе ученици. Да проповядва на тях, а не в Школата на Учителя. Аз й казах: „Ти в Школата на Учителя правиш школа. Това е престъпление даже от моя страна погледнато“. И когото трябваше отклониха. А сега в Тополица не остана жив човек - заминаха си всички. А навремето почти цялото село бе в Братството. В.К.: А ония другите слушат. Г.Д.: Всички слушат. В.К.: Не те ли упрекнаха после? Не?
към текста >>

39. 25. Реставрация на чешмата в Тополица

Георги Йорданов Добрев

25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица?
25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица? Г.Д.: При ремонтирането на чешмата, когато отидох, то мен беше ме избрал Борис Николов и затова не ме пратиха, защото те канеха Борис. И аз също исках: „Хайде, брат Борис да отидем заедно там“. „Аз, казва, не мога“. И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“. Той казал и пред други: „Ще изпратя Георги Йорданов“.
към текста >>

И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“.
25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица? Г.Д.: При ремонтирането на чешмата, когато отидох, то мен беше ме избрал Борис Николов и затова не ме пратиха, защото те канеха Борис. И аз също исках: „Хайде, брат Борис да отидем заедно там“. „Аз, казва, не мога“. И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“. Той казал и пред други: „Ще изпратя Георги Йорданов“. Аз преди да замина имах разговор с Борис. Питам го как се е работила чешмата, защото той я е работил 1928 г. Аз тогава не ходих там. Бях тука.
към текста >>

Но аз когато стъпих в Тополица да работя казах им така на сестра Стойка, брат Ангел и други там няколко души.
В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира. Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода. Тези стени бяха разрушени до такава степен, че просто и зодиаците не личаха, особено Водолея и като стъпиш долу се плъзгаш от жабуняк, от треви и т.н. Ние един път я почистихме, втори път пожелаха да се реставрира или да се реши да се събори цялата и да се направи изново и те го решиха. Но аз когато стъпих в Тополица да работя казах им така на сестра Стойка, брат Ангел и други там няколко души. Съберете се тук от Братството всичките и решете взаимно, без да има противоречие, да се направи чешмата и как да се направи, за да нямате после неприятности. Едни знаят, а други не знаят, едни искат, други не искат. И се замислиха. След известно време казва сестра Стойка; „Георге, няма да викаме никого, ние които сме тука 5-6 души, ние ще правим чешмата, финансираме“. „Викам, добре, ама не е хубаво така.
към текста >>

В.К.: Чешмата на Тополица?
В.К.: Големи противоречия. Г.Д.: Имах предложение, че после действувах там, исках да направим с наши хора и парка. Там има също едно голямо място около чешмата и дъба, което са го определили за парк на селото парк, за градина. Щях да уредя и да направим парка, но тъй като станаха тия бъркотии не разрешиха и не можа да се направи и друго. Исках да го дадем на "Паметници на културата“ тук в София, направих молба, приеха ми предложението да го предоставим на техните служби на разположение. В.К.: Чешмата на Тополица? Г.Д.: Да, тука. Директора и счетоводителя на Тополица направиха молбата. Направи казва молба, пратили са я до Бургас и там отговарят, че милицията не разрешава. Пак аз работа имал съм вече с тях. И остана така за в бъдеще да се уреди.
към текста >>

Директора и счетоводителя на Тополица направиха молбата.
Там има също едно голямо място около чешмата и дъба, което са го определили за парк на селото парк, за градина. Щях да уредя и да направим парка, но тъй като станаха тия бъркотии не разрешиха и не можа да се направи и друго. Исках да го дадем на "Паметници на културата“ тук в София, направих молба, приеха ми предложението да го предоставим на техните служби на разположение. В.К.: Чешмата на Тополица? Г.Д.: Да, тука. Директора и счетоводителя на Тополица направиха молбата. Направи казва молба, пратили са я до Бургас и там отговарят, че милицията не разрешава. Пак аз работа имал съм вече с тях. И остана така за в бъдеще да се уреди. Зодиаците са готови, всичко, корнизи да се направят и да се монтират зодиаците. В.К.: А къде се намират?
към текста >>

Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана?
Г.Д.: Там в селото. В.К.: Да, само че трябва да се поставят. Г.Д.: И около чешмата има работа още да се направи така да се каже по проекта на Пенчо, защото той е озеленител и предложи там как трябва да се направи водата там долу, с такива цветя. В.К.: Ясно, да. Значи това е един по-дълъг процес. Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана? Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено. ПРОТОКОЛ Днес, 22 март 1987 г., ръководството на Верска общност „Бяло Братство“ в гр. София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен.
към текста >>

Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г.
Значи това е един по-дълъг процес. Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана? Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено. ПРОТОКОЛ Днес, 22 март 1987 г., ръководството на Верска общност „Бяло Братство“ в гр. София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен. Съветът на братството реши: 1. Приема предложението на общинския съвет в с. Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета. 2. Определя размера на разхода да не надвишава 2500 лв. 3.
към текста >>

Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета. 2.
София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен. Съветът на братството реши: 1. Приема предложението на общинския съвет в с. Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета. 2. Определя размера на разхода да не надвишава 2500 лв. 3. Упълномощава Драга Михайлова Иванова - ръководител на братството да изтегли от влога на В.О. „Бяло Братство“ в ДСК сумата от 2000 лв. и със съдействието на Георги Йорданов Добрев да организират и отпочнат ремонта на чешмата. Братски съвет: 1.
към текста >>

40. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

Ние излезнахме изпод вагона и се предадохме на дежурните полицаи.
Докараха ни до Цариброд и аз бях с един мой другар и заведоха ни до гарата. Там изчакахме да мине полицията и с фенерче да прегледа всички вагони да не би някой да се е укрил. Тогава нашият познат ни пусна да се хванем за товарния вагон долу под спирачките. Така там се крепяхме докато премине влака от Цариброд до Драгоман. Тук беше вече България. Ние излезнахме изпод вагона и се предадохме на дежурните полицаи. Аз имах някаква югославска карта и оттам ни докараха в София в Дирекцията на полицията. Там престояхме два дни. Дойдоха представители от българското братство от нашия край. Това бе политическо братство, което застъпваше интересите на преселилите се от Босилеград българи. Освободиха ни и аз така останах в София.
към текста >>

41. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

Посреща ги един полицай, закарва и двамата в участъка и искат на Цеко личната му карта.
С този лев той „купуваше нещо за хапване от града и го пренасяше на бедната софра на онези, които се подвизаваха в Господа чрез съзерцание. И вместо да му благодарят, някой път го упрекваха, че донесъл много малко за ядене понеже бил мързелив и не работел. Няколко пъти ми се оплака брат Цеко от такива грозни случаи. Един път една сестра го помолила да донесе шевната машина от града където я дала за поправка. Вървят заедно към Изгрева, но било късничко, било се стъмнило, а по това време имало полицейски час поради политически причини. Посреща ги един полицай, закарва и двамата в участъка и искат на Цеко личната му карта. А той изобщо не си бил изваждал такава. Накрая Цеко си спомня една мисъл от Учителя, че човешкото лице е личната карта на човека, защото човешкият дух е изписал френологически цялата му същност и история на човешкия му живот на земята. Тогава той се обръща, показва лицето на полицая и му казва:“ На, чети какво пише на лицето ми! Тук всичко пише - кой съм, от къде съм дошъл и какво правя в момента“. Полицаят помислил, че Цеко му се подиграва и взел да го бие и удря по лицето, така както се бият крадци и разбойници, а сестрата дето била с него и чиято шевна машина той носел под мишница извикала: „Не бий брат ми щото чудо ще стане“.
към текста >>

Тогава той се обръща, показва лицето на полицая и му казва:“ На, чети какво пише на лицето ми!
Един път една сестра го помолила да донесе шевната машина от града където я дала за поправка. Вървят заедно към Изгрева, но било късничко, било се стъмнило, а по това време имало полицейски час поради политически причини. Посреща ги един полицай, закарва и двамата в участъка и искат на Цеко личната му карта. А той изобщо не си бил изваждал такава. Накрая Цеко си спомня една мисъл от Учителя, че човешкото лице е личната карта на човека, защото човешкият дух е изписал френологически цялата му същност и история на човешкия му живот на земята. Тогава той се обръща, показва лицето на полицая и му казва:“ На, чети какво пише на лицето ми! Тук всичко пише - кой съм, от къде съм дошъл и какво правя в момента“. Полицаят помислил, че Цеко му се подиграва и взел да го бие и удря по лицето, така както се бият крадци и разбойници, а сестрата дето била с него и чиято шевна машина той носел под мишница извикала: „Не бий брат ми щото чудо ще стане“. Повторила го три пъти. А полицаят през това време удрял Цеко по главата и му викал: „Ето чудото аз го правя“. В същия миг става земетресение.
към текста >>

Полицаят помислил, че Цеко му се подиграва и взел да го бие и удря по лицето, така както се бият крадци и разбойници, а сестрата дето била с него и чиято шевна машина той носел под мишница извикала: „Не бий брат ми щото чудо ще стане“.
Посреща ги един полицай, закарва и двамата в участъка и искат на Цеко личната му карта. А той изобщо не си бил изваждал такава. Накрая Цеко си спомня една мисъл от Учителя, че човешкото лице е личната карта на човека, защото човешкият дух е изписал френологически цялата му същност и история на човешкия му живот на земята. Тогава той се обръща, показва лицето на полицая и му казва:“ На, чети какво пише на лицето ми! Тук всичко пише - кой съм, от къде съм дошъл и какво правя в момента“. Полицаят помислил, че Цеко му се подиграва и взел да го бие и удря по лицето, така както се бият крадци и разбойници, а сестрата дето била с него и чиято шевна машина той носел под мишница извикала: „Не бий брат ми щото чудо ще стане“. Повторила го три пъти. А полицаят през това време удрял Цеко по главата и му викал: „Ето чудото аз го правя“. В същия миг става земетресение. Всичко почва да се тресе, падат разни рафтове, хвърчат разни вещи и всички се стресват от уплаха. А сестрата вика:“ Аз какво ви казах, не бий брат ми, защото чудо ще стане.
към текста >>

А полицаят през това време удрял Цеко по главата и му викал: „Ето чудото аз го правя“.
Накрая Цеко си спомня една мисъл от Учителя, че човешкото лице е личната карта на човека, защото човешкият дух е изписал френологически цялата му същност и история на човешкия му живот на земята. Тогава той се обръща, показва лицето на полицая и му казва:“ На, чети какво пише на лицето ми! Тук всичко пише - кой съм, от къде съм дошъл и какво правя в момента“. Полицаят помислил, че Цеко му се подиграва и взел да го бие и удря по лицето, така както се бият крадци и разбойници, а сестрата дето била с него и чиято шевна машина той носел под мишница извикала: „Не бий брат ми щото чудо ще стане“. Повторила го три пъти. А полицаят през това време удрял Цеко по главата и му викал: „Ето чудото аз го правя“. В същия миг става земетресение. Всичко почва да се тресе, падат разни рафтове, хвърчат разни вещи и всички се стресват от уплаха. А сестрата вика:“ Аз какво ви казах, не бий брат ми, защото чудо ще стане. Ето чудото стана и сега по-голямо чудо ще стане“. Онези в участъка се стресват: „Да се махате от тука и да не ви виждаме повече!
към текста >>

42. 1. Първата среща и първото непослушание

Стоянка Цанева Драгнева

Аз му разказах, че баща ми е продал един кон, който бяха взели срещу полица и са го излъгали и не са му върнали парите.
След като той не ме учи аз пожелах на науча някакъв занаят и той ме прати в Трявна при семейството на един бъчвар на когото жената работи дамска конфекция, а мъжът - мъжка. Там аз преседях две години където исках да уча шивачество. След това този човек ми предложи да ми купи шевна машина. Той беше представител на шевни машини. Обаче баща ми нямаше никаква възможност за това. Аз му разказах, че баща ми е продал един кон, който бяха взели срещу полица и са го излъгали и не са му върнали парите. И този същия Бъчваров, понеже аз си отивах на село събота и неделя, ми каза: „Като си дойдеш в понеделник, да дойде и баща ти като донесе тази полица“. Така и направихме. Баща ми даде на Бъчваров полицата и той можа срещу нея да вземе 5000 лв. на времето, за което пък ми даде една шевна машина. Но аз не се задоволих с това.
към текста >>

И този същия Бъчваров, понеже аз си отивах на село събота и неделя, ми каза: „Като си дойдеш в понеделник, да дойде и баща ти като донесе тази полица“.
Там аз преседях две години където исках да уча шивачество. След това този човек ми предложи да ми купи шевна машина. Той беше представител на шевни машини. Обаче баща ми нямаше никаква възможност за това. Аз му разказах, че баща ми е продал един кон, който бяха взели срещу полица и са го излъгали и не са му върнали парите. И този същия Бъчваров, понеже аз си отивах на село събота и неделя, ми каза: „Като си дойдеш в понеделник, да дойде и баща ти като донесе тази полица“. Така и направихме. Баща ми даде на Бъчваров полицата и той можа срещу нея да вземе 5000 лв. на времето, за което пък ми даде една шевна машина. Но аз не се задоволих с това. Прибрах се на село.
към текста >>

Баща ми даде на Бъчваров полицата и той можа срещу нея да вземе 5000 лв.
Той беше представител на шевни машини. Обаче баща ми нямаше никаква възможност за това. Аз му разказах, че баща ми е продал един кон, който бяха взели срещу полица и са го излъгали и не са му върнали парите. И този същия Бъчваров, понеже аз си отивах на село събота и неделя, ми каза: „Като си дойдеш в понеделник, да дойде и баща ти като донесе тази полица“. Така и направихме. Баща ми даде на Бъчваров полицата и той можа срещу нея да вземе 5000 лв. на времето, за което пък ми даде една шевна машина. Но аз не се задоволих с това. Прибрах се на село. Исках да усъвършенствувам своя занаят й по тази причина отидох в Стара Загора. Там попаднах на едно семейство братско, сестри Мечеви.
към текста >>

43. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Един от тях - Иван Баячев, той работеше в митницата като полицай в Бургас.
Вуйчо Васил бил земеделец и козар. После отишъл в София и бил пощенец на Изгрева. След това бил в Айтос на градината. Вуйчо Янко, както и леля Комня и свако Слави отидоха по-късно в Айтос на градината и там починаха. После като малки с другарчетата сме излизали из баира и някои почват да пушат цигари и аз да не кажем на родителите им, те ни хващат, слагат ни на земята и ни пъхват цигарата в устата. Един от тях - Иван Баячев, той работеше в митницата като полицай в Бургас. Аз си бях спечелил 150 лева и като отидох веднъж в Бургас му казах, че искам да си купя часовник. Той ми каза, че има един часовник, който може да ми го продаде за 150 лева. Той ми го даде и аз си тръгнах за село. През целият път вадя, поглеждам часовника и не мога да му се нарадвам. Но като стигнах до село и той спря.
към текста >>

През 1928 г., нали бях завършил трети клас, тръгнахме майстор Васил, свако Слави и брат Гради за Тополица да строим чешма.
Тогава за пръв път видях как мама се притесни и ядоса, че не я слушам, та ми каза: „Аз трябваше да се омъжа, а че да видиш как щеше да слушаш тогава. А сега не слушаш“. И аз не знам, но като че ли разбрах нещо и тъй както ми каза тя, останах на едно място и те продължиха пътя за с. Бата. Тогава за пръв път видях мама така разтревожена и ми каза това, за да ме засрами пред всички. А това послужи да се спра и да не тръгна с тях. През 1928 г., нали бях завършил трети клас, тръгнахме майстор Васил, свако Слави и брат Гради за Тополица да строим чешма. В Тополица заварихме и други майстори, дошли от селата. Имаше един брат Пеню Вълев от Ходжамар, сега Рудник. Син на ръководителя брат Вълев от Ходжамар, брат Димитър Петров от с. Карагеоргиево до Айтос и други. Най-голямо впечатление ми направи това, че и брат Борис Николов от София беше дошъл.
към текста >>

В Тополица заварихме и други майстори, дошли от селата.
А сега не слушаш“. И аз не знам, но като че ли разбрах нещо и тъй както ми каза тя, останах на едно място и те продължиха пътя за с. Бата. Тогава за пръв път видях мама така разтревожена и ми каза това, за да ме засрами пред всички. А това послужи да се спра и да не тръгна с тях. През 1928 г., нали бях завършил трети клас, тръгнахме майстор Васил, свако Слави и брат Гради за Тополица да строим чешма. В Тополица заварихме и други майстори, дошли от селата. Имаше един брат Пеню Вълев от Ходжамар, сега Рудник. Син на ръководителя брат Вълев от Ходжамар, брат Димитър Петров от с. Карагеоргиево до Айтос и други. Най-голямо впечатление ми направи това, че и брат Борис Николов от София беше дошъл. Започнахме да работим.
към текста >>

Няма да забравя, като работехме на чешмата в Тополица, че имаше един чорбаджия, който беше противник на братството и минаваше често там.
Отговорих му: „Трябва да питаме майстор Васил, ако той разреши може“. Попитахме брат Васил и той ме предаде тъй да се каже на брат Борис. От него момент, докато завършим чешмата, бях помощник на брат Борис. Между другото брат Борис пишеше всеки ден писмо на сестра Мария Тодорова и влака като почне да пухти от Айтос, то се чува в дефилето, а брат Борис имаше едни гуменки, летни, за екскурзия, които ми даваше и аз като ги обуя, с тях се чувствувах най-добре. Хлапак нали 15-16-годишен, тичам до спирката, чакам влака и като дойде, пусна писмото и пак се върна. Няма да забравя, като работехме на чешмата в Тополица, че имаше един чорбаджия, който беше противник на братството и минаваше често там. Аз не го познавах, но другите работници ми казваха. Добре, но какво стана, като излязоха дините, гледаме веднъж една кола натоварена с дини. А пътя минаваше на няколко метра от чешмата. Същият тоя чорбаджия спря колата и я даде на полянката където имаше един дъб, повика всичките майстори и каза: „Тези дини са за майсторите и работниците, които работят на чешмата“. Даже по едно време беше изпекъл една фурна хляб и ни донесе хляба на работното място.
към текста >>

През времето когато работихме чешмата на няколко пъти брат Бертоли и брат Лулчев идваха в Тополица.
Даже по едно време беше изпекъл една фурна хляб и ни донесе хляба на работното място. Същият този човек стана значи приятел поради чешмата. Като привършихме работата си брат Борис ми обеща, нали му бях помощник, че като си отиде в София, ще ми купи едни такива гуменки като неговите и ще ми ги прати. Взема ми и адреса и дори ми казваше, че ще ме вземат в София, на Изгрева. Аз много се зарадват на това. През времето когато работихме чешмата на няколко пъти брат Бертоли и брат Лулчев идваха в Тополица. Брат Бертоли беше главният майстор на чешмата. След привършване работата по чешмата в Тополица направихме братска вечеря. Мина известно време и всички се разделихме. Гради, разбира се чака обещаните гуменки. Ходи 4-5 пъти, може би и повече до гр.
към текста >>

След привършване работата по чешмата в Тополица направихме братска вечеря.
Като привършихме работата си брат Борис ми обеща, нали му бях помощник, че като си отиде в София, ще ми купи едни такива гуменки като неговите и ще ми ги прати. Взема ми и адреса и дори ми казваше, че ще ме вземат в София, на Изгрева. Аз много се зарадват на това. През времето когато работихме чешмата на няколко пъти брат Бертоли и брат Лулчев идваха в Тополица. Брат Бертоли беше главният майстор на чешмата. След привършване работата по чешмата в Тополица направихме братска вечеря. Мина известно време и всички се разделихме. Гради, разбира се чака обещаните гуменки. Ходи 4-5 пъти, може би и повече до гр. Каблешково (преди това Даутлий) да си получи гуменките, обаче уви... остана само спомена как е тичал с гуменките на брат Борис до влака,за да пусне писмото за сестра Мария Тодорова. А пък брат Бертоли, когото очаквах да ме повика на работа, той пък фалирал и станал някакъв издател, мисля, че с брат Лулчев.
към текста >>

Кавак махала (старото име на Тополица) и никъде не съм виждал такава буйна вода.
Казвам й: „Абе, сестра Невянке, тази вода от край време си извира там, само че беше едно блато и от блатото водата течеше и караше една воденица. Трябваше да се изчисти почвата и да се направи чешмата“. „А, не“, отговаря тя. „Брат Лулчев ходи и той намери водата“. И до днес даже, колкото пъти стане въпрос, тя не може да разбере, че не е права, а аз толкова пъти съм ходил в с. Кавак махала (старото име на Тополица) и никъде не съм виждал такава буйна вода. В селото, на няколко места извират големи извори, направени на чешми или пък нещо забранено да отива добитъка да пие вода и т.н. Значи водата си извира, само че беше блато. Четох някъде от Учителя, че зидарят работи с един чук, който тежи един килограм. Когато не може да разбие камъка, тогава взема големия чук. А когато и големия чук не помага, тогава употребява взрив.
към текста >>

44. 7. Петър Филипов

В Тополица се бях запознал вече с брат Борис, брат Бертоли и брат Лулчев, но не можех да си представя изобщо как ще стане от с.
Аз бях само 20-годишен, но зидах, работех всичко каквото трябва. А тогава ми плащаха 100 лв. надница. Брат ми Атанас беше по това време в сиропиталището в гр. Варна. За Великден Атанас си дойде през ваканцията. През това време желанието ми да отида до София растеше. В Тополица се бях запознал вече с брат Борис, брат Бертоли и брат Лулчев, но не можех да си представя изобщо как ще стане от с. Габерово да ида до София. Аз мислех да се преместя някъде, но къде и как - не знаех. Брат Петър Филипов е брат с когото имам много спомени. Известно време той боледуваше и беше отишъл на лозето на свой приятел в Горна Оряховица където се лекуваше и прилагаше суровоядство и водолечение, дълбоко дишане и природосъобразен живот. Той купуваше мед за себе си и за мене.
към текста >>

45. 14. Предсказанието на баба Хаджийка

Дойдоха, влязоха в първия вагон, първото купе, разположиха се и бай Гради отиде при полицая.
Един час преди това ще дойда“. Той ме гледа ,гледа и казва: „Ела утре в шест“ ли нещо такова. Отидох аз, преспах у наши приятели и сутринта отидох, почаках, нямаше го още влака и по едно време казаха къде ще го композират. Застанах аз, дойде влака. Седя отвънка, чакам да дойде полицията нали, ще карат арестанта. Дойдоха, влязоха в първия вагон, първото купе, разположиха се и бай Гради отиде при полицая. Казвам му: „Ето аз съм Гради Колев Минчев“. Полицаят отговори: „А, тука ви има писан“. Викам му: „Аз съм за София“. „Добре, сядай тука“. Оставих си багажа там, торбичка ли беше, куфар ли.
към текста >>

Полицаят отговори: „А, тука ви има писан“.
Отидох аз, преспах у наши приятели и сутринта отидох, почаках, нямаше го още влака и по едно време казаха къде ще го композират. Застанах аз, дойде влака. Седя отвънка, чакам да дойде полицията нали, ще карат арестанта. Дойдоха, влязоха в първия вагон, първото купе, разположиха се и бай Гради отиде при полицая. Казвам му: „Ето аз съм Гради Колев Минчев“. Полицаят отговори: „А, тука ви има писан“. Викам му: „Аз съм за София“. „Добре, сядай тука“. Оставих си багажа там, торбичка ли беше, куфар ли. Седнах и си викам: „Сега от Бургас, от Айтос, пък и Карнобат и Ямбол там съм работил на чифлика на спирка Нейчево, насам, натам, ще ме видят тука и ще кажат: „Гради арестуван“. Затова се обърнах към началника-полицай, те бяха двама: „Извинете, аз ще си оставя багажа, виждате, че не съм престъпник, ще се разхождам из вагона, да не ме видят някои близки“.
към текста >>

Затова се обърнах към началника-полицай, те бяха двама: „Извинете, аз ще си оставя багажа, виждате, че не съм престъпник, ще се разхождам из вагона, да не ме видят някои близки“.
Полицаят отговори: „А, тука ви има писан“. Викам му: „Аз съм за София“. „Добре, сядай тука“. Оставих си багажа там, торбичка ли беше, куфар ли. Седнах и си викам: „Сега от Бургас, от Айтос, пък и Карнобат и Ямбол там съм работил на чифлика на спирка Нейчево, насам, натам, ще ме видят тука и ще кажат: „Гради арестуван“. Затова се обърнах към началника-полицай, те бяха двама: „Извинете, аз ще си оставя багажа, виждате, че не съм престъпник, ще се разхождам из вагона, да не ме видят някои близки“. „Добре“, отговори той, „ходи където искаш“. Та излязох от купето. Стигнахме Стралджа, оттам се отделиха за Сливен, понеже имаше арестанти за Сливенския затвор и оттам отидохме до Пловдив. В Пловдив се смениха полицаите. Имаше и за пловдивския затвор, но те ги вземаха и по едно време пристига един, само че беше цивилен-агент с една девойка.
към текста >>

В Пловдив се смениха полицаите.
Седнах и си викам: „Сега от Бургас, от Айтос, пък и Карнобат и Ямбол там съм работил на чифлика на спирка Нейчево, насам, натам, ще ме видят тука и ще кажат: „Гради арестуван“. Затова се обърнах към началника-полицай, те бяха двама: „Извинете, аз ще си оставя багажа, виждате, че не съм престъпник, ще се разхождам из вагона, да не ме видят някои близки“. „Добре“, отговори той, „ходи където искаш“. Та излязох от купето. Стигнахме Стралджа, оттам се отделиха за Сливен, понеже имаше арестанти за Сливенския затвор и оттам отидохме до Пловдив. В Пловдив се смениха полицаите. Имаше и за пловдивския затвор, но те ги вземаха и по едно време пристига един, само че беше цивилен-агент с една девойка. Седя аз в купето и той влиза, взема от полицая писмото за арестантина, който е Гради и пътуваме. Оттам в София сутринта към 6 часа влака пристигна. Тогава влаковете пътуваха бавно, не като сега. Иска той да ме води в арестантната.
към текста >>

Седя аз в купето и той влиза, взема от полицая писмото за арестантина, който е Гради и пътуваме.
„Добре“, отговори той, „ходи където искаш“. Та излязох от купето. Стигнахме Стралджа, оттам се отделиха за Сливен, понеже имаше арестанти за Сливенския затвор и оттам отидохме до Пловдив. В Пловдив се смениха полицаите. Имаше и за пловдивския затвор, но те ги вземаха и по едно време пристига един, само че беше цивилен-агент с една девойка. Седя аз в купето и той влиза, взема от полицая писмото за арестантина, който е Гради и пътуваме. Оттам в София сутринта към 6 часа влака пристигна. Тогава влаковете пътуваха бавно, не като сега. Иска той да ме води в арестантната. Викам му: „Моля ви се! “ А пък доколкото разбрах той с тая девойка искаше да се поразходи и ми вика: „Ще седиш в чакалнята, аз в толкова часа ще дойда“ - да ме предаде.
към текста >>

46. 18. Крадецът

Викам му: „Виж какво, или ще тръгнеш с мен да се върнем на Изгрева или аз ще тръгна с тебе до Семинарията тогава и където срещнем полицай, ще те предам на полицая като крадец, обаче няма да те пусна, тъкмо те хванах сега“.
Мъжът й беше починал. Тя беше възрастна жена така, а крадеца беше неин внук. Той беше голям вече, ще завърши гимназия и беше приятел на моя брат Атанас. Виждал съм го, но не можах да се сетя отначало. Той почна да се кара, да се сърди. Викам му: „Виж какво, или ще тръгнеш с мен да се върнем на Изгрева или аз ще тръгна с тебе до Семинарията тогава и където срещнем полицай, ще те предам на полицая като крадец, обаче няма да те пусна, тъкмо те хванах сега“. Той няма накъде, върнахме се, отидохме вкъщи, в бараката. Те нали бяха приятели с брат ми. Брат ми в момента свиреше нещо и аз му викам пък и на крадеца: „Аз ще отида до някъде сега, а пък вие седете, приказвайте“. На брат си не казах нищо. Оттам отидох в парахода при с. Надя.
към текста >>

47. 27. Майсторите

В това време аз съм си сложил апарата на врата и уж, че правя снимки, а то беше само така, да любопитствувам и той тръгна така през арката с царицата и в това време го заобиколиха полицаи, един кордон.
Също и царицата щеше да дойде. По едно време гледам пристига влака, гледаме всички и очакваме цар Борис да излезе от вагона, нали от някой вагон, а той по едно време слиза от локомотива с работен комбинезон, после отиде във вагона, изми се и излезе и започна да държи реч. Понеже аз го видях, видях и царицата, викам си, сега ще отида пред арката в града, където ще го посрещнат гражданите. Да го видя по-отблизо. Отидох. По едно време пристига той с колата си и слиза с царицата, поднасят му хляб и сол и той взема. В това време аз съм си сложил апарата на врата и уж, че правя снимки, а то беше само така, да любопитствувам и той тръгна така през арката с царицата и в това време го заобиколиха полицаи, един кордон. Аз разбира се останах извън кордона и по едно време почнахме да влизаме вече в площада и царя по едно време спря, обърна се и почна да гледа и като видя началника на полицията му каза: „Какво е това нещо? “ - значи за кордона. Началника освободи полицаите и като се обърка: народ, цар, царица, всичкото това - яйце да хвърлиш на площада не можеше да падне на земята... По едно време направиха хоро. Царят води хорово. Направи ми впечатление свободата му, която се чувствуваше пред толкова народ.
към текста >>

Началника освободи полицаите и като се обърка: народ, цар, царица, всичкото това - яйце да хвърлиш на площада не можеше да падне на земята... По едно време направиха хоро.
Да го видя по-отблизо. Отидох. По едно време пристига той с колата си и слиза с царицата, поднасят му хляб и сол и той взема. В това време аз съм си сложил апарата на врата и уж, че правя снимки, а то беше само така, да любопитствувам и той тръгна така през арката с царицата и в това време го заобиколиха полицаи, един кордон. Аз разбира се останах извън кордона и по едно време почнахме да влизаме вече в площада и царя по едно време спря, обърна се и почна да гледа и като видя началника на полицията му каза: „Какво е това нещо? “ - значи за кордона. Началника освободи полицаите и като се обърка: народ, цар, царица, всичкото това - яйце да хвърлиш на площада не можеше да падне на земята... По едно време направиха хоро. Царят води хорово. Направи ми впечатление свободата му, която се чувствуваше пред толкова народ. Не го беше страх, че може да го разстрелят. След като се завърнах вече в София, аз си бях поизкарал пари нали, не търсех нито брат Бертоли, нито брат Борис, почнах да си работя самостоятелно. През 1938 г.
към текста >>

48. 28. Чичо Драган - дезертьора

Стигнах жп линията за Трявна и двама полицаи ме спряха, викат: „От къде идваш?
Почнах да му викам: чичо, дядо и т.н. Викам му: „Кажи ми, аз не зная пътя, правилно ли вървя? “ Обаче той - нула внимание. От едното дере прехвърли баирчето и слезе на бърза ръка в другото и аз нямаше какво вървях по стълбовете. По едно време стигнах едно друго село, но му забравих името вече. Стигнах жп линията за Трявна и двама полицаи ме спряха, викат: „От къде идваш? “ „Идвам от Габрово и отивам в Трявна“, отговорих. Те ме заведоха в полицията и ми казват: „Дай си личната карта! “ Аз пък за сведение бях я забравил. Понеже в Габрово квартирата ми беше на втория или третия етаж, като слязох долу на улицата и бръкнах в джоба си, забелязах, че не съм я взел. Добре, но досега вече двадесет и няколко годишен съм, бяУ на село, в София, тук, там, в Габрово, никой не ми потърси лична карта.
към текста >>

Аз му подадох писмото и снимката и той - Станчо каза на полицая: „Аз познавам тоя човек, аз гарантирам за него“.
Ако искате заведете ме у него, ако той гарантира за мене, добре“. И началника, който беше старши, взема писмото, прочете го, взема и снимката, която пък бе за бай Станко, когото не познавах и каза: „Хайде, добре“. Заведе ме и като отиваме у бай Станчо, какво да гледам, една грамадна триетажна къща. Като влязохме в първия етаж-партера - един голям луксозен магазин за хранителни стоки, подреден, прости за пръв път виждах такъв магазин. Поседях така с раницата, а имаше клиенти, той седи на касата, минават клиентите, казват какво са взели, той им взема парите и понеже по пътя ме валя малко дъжд, пък и бях малко изпотен, бях неугледен. Аз му подадох писмото и снимката и той - Станчо каза на полицая: „Аз познавам тоя човек, аз гарантирам за него“. Аз почаках, почаках, почна да ми става студено и казах: „Извинявайте, но пратете един човек да ме заведе в хотела, по възможност хубав хотел“. И той ми даде един човек, който ме води, води и ме заведе в един хан. Ханджията ме прие и ме заведе в една грамадна стая. Аз легнах изморен и тъкмо съм заспал, по едно време като пристигнаха много пияни хора, те цяла вечер гуляли, правили, стрували. Тъкмо се бях вече наспал, като видях пияните, станах, облякох се, вземах си раницата и тръгнах през Трявна, а този хан, после видях на снимка с един хубав мост, тревненски мост така на цветни картички.
към текста >>

Тръгнахме и в това време като вървим, гледам един полицай върви срещу нас.
Тя е гостувала у нас няколко пъти. Тя ме прие, него ден беше неделя, закусихме, разправяхме се, синът й беше учител и по едно време вика: „Гради, хайде сега на беседа“. Вземах си раницата и отидохме у една сестра Калугерова. Като разправях скоро на сестра Стоянка Драгнева, а тя нали е от него край, много се изненада. И тъй отидохме на беседа, четохме, пяхме там и по едно време наближава обед и сестра Цветана вика: „Хайде брат, да те водя вкъщи, да обядваме“. Тръгнахме и в това време като вървим, гледам един полицай върви срещу нас. И като ме видя, вика: „Извинявайте, ама ти ли си от София, гдето те арестуваха без лична карта? “ Казах: „Аз съм“. „Е, добре, понеже от сутринта те търсим, не можем да те открием къде си“. И тъй разделихме се със сестра Цветана и й казвам: „Сестра Цветана, с тебе се познавам много добре, пак ще дойда у вас, пак ще се видим и на беседа. Да ида да видя тоя човек, при който чичо ми ме праща, бай Станчо“.
към текста >>

Аз нали разбрах това, защото полицая ме търси и ме пита пред сестрата.
Аз съм вегетарианец и месо не ям“. Те съжаляваха, както и да е, сутринта чакал да се върна, той всъщност не ми го каза, но аз го разбрах. Като ме няма, праща в хотела, т.е. в хана, ханджията нищо не знае за мене, праща в полицията и те нищо не знаят и той започнал да се безпокои. Вика: „Тоя човек какъв беше, избяга“. Аз нали разбрах това, защото полицая ме търси и ме пита пред сестрата. Почнахме да приказваме. Викам му: „Всичко друго е лесно, кажи ми сега нещо за чичо Драган“. И той ми разправя. А за сведение чичо ми не е бил пленник, а дезертьор. Много пъти като мен е бил запас.
към текста >>

49. 39. Игнат Котаров

Като ставам, гледам полиция, няколко души полицаи.
Събудих се аз и запознах да мисля какво иска да ми каже. А ние вечерта имахме партийно събрание, писахме протоколи едно друго и си викам: не остава нищо друго освен, ставай Игнате и както са протоколите на масата, вземай ги и ги бутай в печката. Друго какво, не зная какво друго би могло да значи. Изгорих протоколите и пак си легнах. На разсъмване чувам да се чука на вратата. Като ставам, гледам полиция, няколко души полицаи. Като влязоха, мене ме дръпнаха настрани и започнаха да правят обиск вкъщи. Търсиха навсякъде. По масата, в чекмеджето, на леглото, под леглото, навсякъде. Не намериха нищо. А аз в това време си викам на ума: „Брей, ако бяха намерили протоколите, това щеше да бъде край с мене“.
към текста >>

50. 43. Летуване на Рила с Учителя

“ „Ами сестра Стойка от Тополица,която била ясновидка била казала, че тая вода била свещена“, казват те.
Тогава развалиха кухнята, развалиха и охлюва... Но ние от работната група и брат Крум Въжаров - няколко души направихме мозайката на хижата. Значи изпълнихме си обещанието. Поради това, че помогнахме с направата на мозайката на хижата три години ни даваха да ползваме един килер горе, в който слагахме колци, брезенти и други някои работи. Веднъж играехме Паневритмия на поляната над езерото на „Чистотата“ и гледам няколко братя и сестри отиват да си налеят вода от чешмичката над езерото на „Съзерцанието“ където си строеше палатки брат Петър Филипов. Питам сестрите: „Защо носите от там вода? “ „Ами сестра Стойка от Тополица,която била ясновидка била казала, че тая вода била свещена“, казват те. Викам им: „Да, свещена, откак започна да грее слънцето по-силно, овцете и козите пладнуват в снега, с извинение акат и пишат и всичко това като се топи снега отива в извора. Учителят препоръчваше водата от чешмата с двете ръце, долу до езерото“. „А не“, казват, „сестра Стойка ни я препоръчва“. Та искам да ви обърна внимание как се изопачават нещата. Та пиеха напикана вода от овцете.
към текста >>

51. 45. Време за равносметка

Веднъж от Тополица пристига група.
Значи след обед по някое време спря една кола, а той, шофьорът-собственик на колата ме видял, че чакам от сутринта и ме попита: „Ти какво чакаш? “ Обясних му какъв е случая и той ми помогна да пренеса паметника до Ст. Димитров. Ще кажа още нещо за брат Йордан-шофьора. С него имахме доста разправии. Той беше зависим от някои „сестрички“. Веднъж от Тополица пристига група. Съобщават му да отиде на гарата. Той отива, натоварва ги, както и багажа им и ги докарва на Изгрева. Тогава спирахме при брат Бертоли. Дворът му беше голям, та имаше широко място за рилски багаж. Някои си оставяха там багажа и след това си търсят начин да се придвижат за Рила.
към текста >>

Той започна да ми мънка нещо и аз му казвам, понеже той беше натоварен с багажа на братята и сестрите от Тополица.
Някои си оставяха там багажа и след това си търсят начин да се придвижат за Рила. Обикновено пътуваха до Самоков или Говедарци с автобуса. А пък те сега бяха възрастни хора - братя и сестри. Викам му: „Йордане, защо ти не ги заведеш? “ Защото той им каза, да си оставят багажа, а те да си търсят начин за пътуване с автобуса. Той започна да ми мънка нещо и аз му казвам, понеже той беше натоварен с багажа на братята и сестрите от Тополица. „Свалете всичкия багаж! Брат Йордан нека да си ходи където иска. Аз ще сляза и ще намеря превозно средство.“ Той ме погледна и вика: „Шега няма с брат Гради. Хайде, ще ги закарам“. И тъй както си беше натоварен камиона, така остана.
към текста >>

52. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

чешмата в Тополица решихме с мама да отидем от Габерово в Тополица да видим Учителя.
2. ХВЪРКОВАТИ ДЕЦА Когато започнаха да строят през 1928 г. чешмата в Тополица решихме с мама да отидем от Габерово в Тополица да видим Учителя. Обаче ние не видяхме Учителя тогава. Видяхме Борис Николов, Бертоли, италианеца, който пътува от Италия до Турция и Гърция и идва в България и започва да работи мозайките. Там започнаха да правят чешма на извора където ходим често. И всички почнахме да ходим там и да правим бригада. Аз понеже съм зодия Лъв и съм много нервен почвам веднага с кофата.
към текста >>

53. 1. Сирак и бездомник

Зная, че единия му брат беше полицай, т.е.
Тъй значи потърпевшите го удавят, без да искат. Майка му от мъка за бащата умира след една година. Така той остава на шест години кръгъл сирак. Има двама братя. Те може и да са живи, но не зная как се казват. Зная, че единия му брат беше полицай, т.е. милиционер през деветосептемврийско време. Аз съм се виждал с брат му. Беше добродушен човек, приличаше на брат Иван, но беше едър, докато брат Иван беше среден на ръст. Така набит и много силен. Отличавал се е със силата си, физическа сила.
към текста >>

54. 1. Втори разговор с Темелко през септември 1978 г. Петимата приятели

Темелко Стефанов Гьорев

“ „Ще направим една полица от 25 000 лв., ще я вложим в общината, та който пропие да плати“, казва Симеон.
Продаде вол, пак го изпием. И така веднъж на трезво Симеон ни каза: „Слушайте, братя, моят баща е богат и има достатъчно средства да ме издържа с пиянството, ами вие какво правите. Децата ви голи, боси. А вие, щом вземете заплата в кръчмата ги изпивате“. „Е добре, какво да правим, бе Симеоне? “ „Ще направим една полица от 25 000 лв., ще я вложим в общината, та който пропие да плати“, казва Симеон. Това беше в неделя. В понеделник аз имах работа в София. Отидох значи в София. Там в центъра зад „Свети Крал“ имаше един битпазар, а насреща имаше една бирария, още я помня, казваше се „Чаталджа“. Казвам си на ума, тук никой няма да ме намери, ще се напия.
към текста >>

И пропадна полицата.
Там в центъра зад „Свети Крал“ имаше един битпазар, а насреща имаше една бирария, още я помня, казваше се „Чаталджа“. Казвам си на ума, тук никой няма да ме намери, ще се напия. Напих се и си дойдох. Но не си дойдох вкъщи, а отидох направо в кръчмата. Отидох там и заварих ги четиримата пияни. И пропадна полицата. Пак продължаваме. Пак тоя брат ни съветва и казва: „Хайде да направим въздържателно дружество, може да се закрепим, да не пием“. Направихме въздържателно дружество. Записахме стари хора, млади хора. Но пак не издържахме, пак пропаднахме, пропихме отново.
към текста >>

55. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Ще направим една полица от 25 000 лева, кой пропие, да плати.
Има вие що правите? Я погледнете си децата, едно голо, друго босо. А ние парите пиеме, вашата заплата“. „Ами какво да направим, бе Симеоне? “ „Абе тя е най-лесната работа. Ще направим една полица от 25 000 лева, кой пропие, да плати. Че я завериме у общината. Значи,“който пие да плати“. И направихме я. Това беше у неделя. У понеделник отидох на София, та зад черквата „св.
към текста >>

56. 44. Мястото на Учителя

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Един ден минават по пътя откъм западната страна на градината стенографката Савка Керемидчиева и една гостенка на име Радка от село Тополица, Айтоско.
Така че напоследък всеки ден отиваше и седеше на тия дърва и седеше там уединен. Вероятно, защото в градината не идваха никакви хора и тук бе необезпокояван. Така смятахме ние, защото само работниците от градината ходеха там да работим. А това място беше около два декара лозе. В градината по това време беше засят и бостан и дините бяха станали доста големи. Един ден минават по пътя откъм западната страна на градината стенографката Савка Керемидчиева и една гостенка на име Радка от село Тополица, Айтоско. Като Го забелязали, те попитали: „Какво правите там, Учителю? “ „Избирам си място.“ И повдигнал една диня малко от земята като казал: „Да ви я дам, но още е зелена“. Те разбира се нищо не разбрали от това какво е искал да каже, че си избира място. За динята е обяснимо - трябва да мине време, за да узрее. При други случаи Учителят казал пред някои наши хора: „Аз като си замина и отида на другия свят от градината ще ви наблюдавам какво правите“.
към текста >>

57. 5. Арестът

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

5. АРЕСТЪТ По това време, преди да тръгнем на екскурзия за Мусала по настояване на свещениците и властите във Варна и чрез нареждане на полицията дойдоха полицаи и арестуваха Учителя от Ташлъ тепе.
5. АРЕСТЪТ По това време, преди да тръгнем на екскурзия за Мусала по настояване на свещениците и властите във Варна и чрез нареждане на полицията дойдоха полицаи и арестуваха Учителя от Ташлъ тепе. А ние сутрин там излизахме, за да чакаме изгрева на слънцето, пеехме песни, изричахме молитви и Учителят ни говореше. Когато дойдоха войниците да арестуват Учителя, Той поиска да си смени обущата, но войникът с пушка не позволяваше. Но аз се развиках, показах му обувките, че с онези ще си разрани краката и го склоних да разреши. Аз се наведох и Му нахлузих другите обувки, завързах ги, Учителят стана и тръгна за града към полицейския участък. С него тръгнаха няколко приятели.
към текста >>

58. 12. Глобата

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

Пресрещнали го полицаите и Му поискали личната карта, но Той казал, че такава няма.
12. ГЛОБАТА По ония времена размирни на политически борби и убийства властта е наредила всеки български гражданин да има своя лична карта издадена от полицията, с която да се удостовери личността му. Днес това е напълно нормално, но тогава нещата са били другояче и е било мярка за ограничение на свободата. Много пъти полицията посреща приятелите, които отиват при Учителя и търсят легитимация за проверка на личността им. Отначало Учителят също не е имал лична карта. Пресрещнали го полицаите и Му поискали личната карта, но Той казал, че такава няма. Докладвали на началника на полицията и той дал нареждане г-н Дънов да плати глоба и то голяма, та друг път да се научи да се подчинявана реда и законите на държавата. Една сутрин пристига в дома на Юрданка един брат, търси Дънов, за да Му съобщи нещо: „Г-н Дънов, днес платих 25 лв. глоба, че нямате лична карта за удостоверяване на личността Ви.“ А Той му отговорил: „Мен Бог ме е изпратил без лична карта на земята, а това, че си платил 25 лв., то българския народ ще плати заради тях 25 милиона репарации след свършване на войната“. И така става, България губи по време на Европейската война и победителите й налагат да плати 25 милиона репарации.
към текста >>

59. 43. КАКВА Е ТАЗИ ЛОГИКА?

ТОМ 8

Или може би тя беше пощаджийката, която дойде и ми донесе полица за изплащане на мои предишни дългове, или пък ми връчи повиквателна заповед за мобилизация за Невидимия свят.
Мъчение, като при инквизиция. Мъча се, боли ме и страдам. Как може така? На метър от кревата си да падна и да счупя кракът си. Какви ли бяха тия мои астрологически аспекти! Или може би тя беше пощаджийката, която дойде и ми донесе полица за изплащане на мои предишни дългове, или пък ми връчи повиквателна заповед за мобилизация за Невидимия свят. Лежа и се чудя. Полица ли е или мобилизационно за приготовление за заминаване? И това ли трябва да се случи на човек, който чете Словото и има смелостта да каже, че е ученик в Школата на Учителя?
към текста >>

Полица ли е или мобилизационно за приготовление за заминаване?
Как може така? На метър от кревата си да падна и да счупя кракът си. Какви ли бяха тия мои астрологически аспекти! Или може би тя беше пощаджийката, която дойде и ми донесе полица за изплащане на мои предишни дългове, или пък ми връчи повиквателна заповед за мобилизация за Невидимия свят. Лежа и се чудя. Полица ли е или мобилизационно за приготовление за заминаване? И това ли трябва да се случи на човек, който чете Словото и има смелостта да каже, че е ученик в Школата на Учителя?
към текста >>

60. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

ТОМ 8

Минаващият полицай почука на прозореца със своята палка, казвайки, че прозорецът на нашата изба е отворен.
Бях шест годишна. Сънувам, че крадец е влязъл в нашата изба. Събудих моите родители. Те се усмихнаха снизходително на моята детска наивност, че вярвам в този сън. В този момент някой почука на прозореца. Минаващият полицай почука на прозореца със своята палка, казвайки, че прозорецът на нашата изба е отворен. Баща ми веднага отиде да провери. Действително, крадецът, чувайки нашите разговори, уплашен, избягва през прозореца. Всички вкъщи скоро забравихме тази случка, но не и аз. От този ден започнах да следя моите сънища и наистина, някои от тях предсказваха какво ще се случи в нашето семейство. На десет годишна възраст аз се разболях от скарлатина.
към текста >>

61. 75. ИВАН РАДОСЛАВОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

След като направихме салона на Изгрева, той не знам какво нещо му обещал, какво да прави, не знам какво и пак Радославов му подписал някаква полица, станал му поръчител.
Никога не ставаше, винаги седеше на катедрата и като започне да говори, ще вземе края, както е отворен дневника, връхчето и така с пръстите и почва да говори. Никога не е чел, никога не е поглеждал листчета, но много богати и хубави лекции изнасяше. Да ви кажа, иначе беше много доверчив човек. Каквото му кажеха, това правеше. И този Цанев и него изигра. След като направихме салона на Изгрева, той не знам какво нещо му обещал, какво да прави, не знам какво и пак Радославов му подписал някаква полица, станал му поръчител. Та после трябваше за да погаси полицата и другата къща да продаде, и салона ни взеха. Разбирате ли, стана едно необикновено нещо. Сега по какви пътища стана. Салонът на ул. „Оборище" 14 беше на неговото място, да.
към текста >>

Та после трябваше за да погаси полицата и другата къща да продаде, и салона ни взеха.
Никога не е чел, никога не е поглеждал листчета, но много богати и хубави лекции изнасяше. Да ви кажа, иначе беше много доверчив човек. Каквото му кажеха, това правеше. И този Цанев и него изигра. След като направихме салона на Изгрева, той не знам какво нещо му обещал, какво да прави, не знам какво и пак Радославов му подписал някаква полица, станал му поръчител. Та после трябваше за да погаси полицата и другата къща да продаде, и салона ни взеха. Разбирате ли, стана едно необикновено нещо. Сега по какви пътища стана. Салонът на ул. „Оборище" 14 беше на неговото място, да. Той го даде.
към текста >>

Оня Цанев го изигра отново, стана отново поръчител и заради неизплатена полица взеха салона и мястото.
Салонът на ул. „Оборище" 14 беше на неговото място, да. Той го даде. Те го взеха братята, изплатиха му дълговете, защото имал дългове, изплатиха му дълговете, направиха салона. Но пак нещо объркал после. Оня Цанев го изигра отново, стана отново поръчител и заради неизплатена полица взеха салона и мястото. Брат Радославов, когато вторият път закъсва с къщата си и този Цанев за втори път го изиграва. Когато виждат, че той изхарчил всички пари, които взел и нищо не направил, заедно с адвоката си отиват при Учителя за да им даде съвет. Адвокатът обяснява какво е станало на Учителя. Аз не зная какво е говорил вече, но когато излиза оттам, той се кара на брат Радославов: „Абе Радославов, като имаш такъв умен човек, който разбира толкова хубаво от юридическите въпроси, какво си тръгнал да правиш на своя глава всички работи! Що не си го питал?
към текста >>

62. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И колко останаха градовете, гдето се събират - Бургас, Айтос и Тополица.
Закриха в Любимец, Сливен, в последно време и във Варна, гдето нашите умници направиха голяма грешка, че предложиха салона за продажба във връзка със закона за собствеността. Говорихда не правят такива работи, но кой да чуе. Сега съжаляват, че изтърваха салона. Ние може би доста работи бихме могли да уредим, но ако това бе направено на времето, когато говорихме и у вас с Тошко Симеонов по тези въпроси. Закъсняхме твърде много. И колко останаха градовете, гдето се събират - Бургас, Айтос и Тополица. Другаде - не. Има и известна опастност и за градината, но по този въпрос не искам да занимаваме никого от София и не го прави въпрос пред когото ида е. Оттук ще си уреждаме работата по-добре без намесата на софиянци. Гообът ще си остане така, ако не ровим много около него. Толкова е скромен и семпъл, че няма да пречи комуто и да е и за в бъдеще, стига и нашите хора да бъдат тактични и да не се събират групово.
към текста >>

63. 175. ЕКСКУРЗИИ ДО РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Е.А.: А ето го този полицая, да.
В.К.: Това са същите снимки от същото време. В.К.: Сега тука виждаме няколко снимки, които са вероятно на Чам Курия. Е.А.: Това е, чакайте да ви кажа. В.К.: Защото виждате тука камионите. Е.А.: Да, да това са група приятели, които слизат. Е.А.: А ето го този полицая, да. В.К.: Ай тука са групи. Обаче интересно къде е това нещо. Е.А.: Това нещо е. В.К.: На Чам Курия ли е, на Боровец, защото са борове ниско, има сграда, това е вила. Важно е, че ние разрешихме въпроса, че тая снимка е на Горското училище.
към текста >>

64. 10.Поради работата която имах

А друг път, доста по-късно ми каза: „Твоята полица е най-голяма.
За едно приятелство, каквото исках да имам не може да има неискреност и скритност. Обаче за него не е било така. Вероятно той сам е разбирал, че прави нещо, което едно приятелство изключва и не допуща. Спомням си при един разговор с Любомир той ми каза: „Учителят ми даде една овца и аз я изядох". Тогава разбрах, че той не е одобрявал в себе си своето поведение, сам е разбирал че не е постъпил правилно. А друг път, доста по-късно ми каза: „Твоята полица е най-голяма. Нея ще плащам най-после". Аз съм имала много разговори с него. Някои от тях бяха приятелски, хармонични. Тогава аз бях доволна разбира се, но друг път като го посещавах, той беше затворен, неприветлив, неразговорчив. В такъв случай го питах: „Какво съм направила, че така се държиш с мене?
към текста >>

65. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Но съм възхитена от това, че той не направи скандал в Братството, когато фалираха с онова списание и трябваше да се изплати полицата и задълженията.
В.К.: Трябва да питаме дъщеря му Анина. Е.А.: Не, аз за неговия живот ще питам Анина. Той беше човек реален, положителен. Той каквото каже го прави. Имаше много хубави качества. Но съм възхитена от това, че той не направи скандал в Братството, когато фалираха с онова списание и трябваше да се изплати полицата и задълженията. Хората не знаят какво е направено. Те харчеха парите, харчеха, свършиха ги. И млъкнаха, И брат Бертоли си продаде къщата. После като се върна си я купи пак. В.К.: Ха, ха... Това понеже не са питали Учителя.
към текста >>

66. VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.

Вергилий Кръстев

Второто копие се предава чрез Георги Куртев от Айтос и се укрива при един верен брат в с. Тополица.
Досега не са дошли при мен. Нито ги печатат, нито ми ги предават. Укриват ги нарочно. А наблюдават и знаят, че под мое ръководство се печати. Досега сме отпечатали над 20 годишнини оригинално Слово на Учителя. Второто копие се предава чрез Георги Куртев от Айтос и се укрива при един верен брат в с. Тополица. По-късно този архив се разбива, прехвърля се насам-нататък. Доказателство е, че аз притежавам две годишнини от това копие, на което е написано Георги Куртев - фелдшер, Айтос, върху опаковката. Третото копие се укрива от Борис на Витоша, на „Резньовите" в скалите, в специално укрито скривалище. Този архив беше определен също за мен. Но той чрез Петър Филипов и Лалка Кръстева се окрадва.
към текста >>

67. КОЙ И КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

29.03.1999г.

Една част от оригиналите са били съхранявани в село Тополица, а друга част в Айтос.
Отказа, че има неща при него. А това е лъжа. В тефтерчето на Борис бе написано, че при него са негативите на Васко Искренов и то за Паневритмията. На него Лалка Кръстева предаде едно от коригираните, редактирани копия на десетки променени годишнини, които тя коригира, което е описано вече в „Изгревът", том IX. в/ Надка Куртева от гр. Айтос. Една част от оригиналите са били съхранявани в село Тополица, а друга част в Айтос. Това копие е разбито и не се знае къде отиде. Аз имам 1-2 годишнини, на които пише: „За Георги Куртев - Айтос". А това означава, че едното копие е било за него. г/ Геновева Жекова от гр. Варна. Чрез Марийка Марашлиева успяхме да узнаем къде се пази онова, което е оставил Борис Николов при нея.
към текста >>

68. СЪДЪРЖАНИЕ

Поздравленията ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА – ПАМЕТНИК В СЕЛО ТОПОЛИЦА / Георги Събев 1.
АЙТОС – БРАТСКАТА ГРАДИНА - 12 ЮЛИ – ПЕТРОВДЕН, 1968 г. / Сава Калименов 1. Денят на Учителя 2. Братската градина, 14 юли 1968 г. 3. Паневритмията 4. Поздравленията ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА – ПАМЕТНИК В СЕЛО ТОПОЛИЦА / Георги Събев 1. Село Тополица – Кавак Махле 2. Първите заселници 3. Кайнакът под стария дъб 4. Организация на работа по строежа на чешмата 5. Промяна на общественото мнение 6.
към текста >>

Село Тополица – Кавак Махле 2.
/ Сава Калименов 1. Денят на Учителя 2. Братската градина, 14 юли 1968 г. 3. Паневритмията 4. Поздравленията ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА – ПАМЕТНИК В СЕЛО ТОПОЛИЦА / Георги Събев 1. Село Тополица – Кавак Махле 2. Първите заселници 3. Кайнакът под стария дъб 4. Организация на работа по строежа на чешмата 5. Промяна на общественото мнение 6. Подготовката 7.
към текста >>

ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА / Боян Боев4.
Организация на работа по строежа на чешмата 5. Промяна на общественото мнение 6. Подготовката 7. План и устройство на чешмата – паметник 8. Завършване на чешмата СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА / Боян Боев4. Моята печка 5. Видението на детето 6. Малкият приятел 7. Ти всичко знаеш 8. Изгонен от затвора 9.
към текста >>

от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа?
254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с. Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО.
към текста >>

69. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Тополица Снимка 35.
Снимка 32. Надежда Куртева и Добри Ганев със сина си Живко. Снимка 33. Учителят Петър Дънов Снимка 34. Чешмата в Кавак Махала, с. Тополица Снимка 35. Чешмата в с. Тополица Снимка 36. Чешмата с изтичащата вода. Снимка 37. На водопой пред чешмата.
към текста >>

Тополица Снимка 36.
Снимка 33. Учителят Петър Дънов Снимка 34. Чешмата в Кавак Махала, с. Тополица Снимка 35. Чешмата в с. Тополица Снимка 36. Чешмата с изтичащата вода. Снимка 37. На водопой пред чешмата. Снимка 38. Общ изглед на чешмата със зодиаците.
към текста >>

Стойка от село Тополица. 3.
Учителят Петър Дънов Снимка 66. Георги Куртев чете послание за събора. Снимка 67. Георги Куртев разяснява посланието. 1. Верка Велчева. 2. Стойка от село Тополица. 3. Георги Куртев. 4. ... 5. Паска Касабова. 6. Надка Куртева. 7. Пенка Димитрова. 8.
към текста >>

Георги Драгнев от село Тополица. 5.
Снимка 69. Съборен ден - поздравите на Георги Куртев. 1. Иван Топалов. 2. Михаил Стоицев. 3. ...4. Георги Драгнев от село Тополица. 5. Георги Куртев. 6. Желю Тонев от Айтос. 7. ... 8. ... 9. Донка Колева от гр.
към текста >>

Керачка от село Тополица. 2.
Снимка 72. Паневритмия с Георги Куртев. Снимка 73. Паневритмия на сестрите. Първи ред: 1. Керачка от село Тополица. 2. Надка Куртева. 3. Стойка Ангелова от село Тополица. 4. Петра от село Страцин, жена на Ангел Василев. Втори ред: Зад Надка е Радка Бойчева, зад Стойка е Маринка на Тодор Кралев жена му. Снимка 74.
към текста >>

Стойка Ангелова от село Тополица. 4.
Снимка 73. Паневритмия на сестрите. Първи ред: 1. Керачка от село Тополица. 2. Надка Куртева. 3. Стойка Ангелова от село Тополица. 4. Петра от село Страцин, жена на Ангел Василев. Втори ред: Зад Надка е Радка Бойчева, зад Стойка е Маринка на Тодор Кралев жена му. Снимка 74. Млади и стари на Паневритмия. На балкона Георги Куртев и Желязка Радулова. 1.
към текста >>

Кънчо Димитров от село Тополица.
11.... Снимка 76. Братски разговор. 1. Иван Калканджиев. 2. Георги Куртев. 3. Таню Кънев, баща на Добри Ганев. 4. Кънчо Димитров от село Тополица. Снимка 77. Важни разговори. 1. Стойка от село Тополица. 2. Колю Колев от село Тополица. 3. Слави Иванов. 4.
към текста >>

Стойка от село Тополица. 2.
Георги Куртев. 3. Таню Кънев, баща на Добри Ганев. 4. Кънчо Димитров от село Тополица. Снимка 77. Важни разговори. 1. Стойка от село Тополица. 2. Колю Колев от село Тополица. 3. Слави Иванов. 4. Михаил Стоицев Снимка 78. Слушателите. 1. Владимир Калудов от село Бата.
към текста >>

Колю Колев от село Тополица. 3.
Таню Кънев, баща на Добри Ганев. 4. Кънчо Димитров от село Тополица. Снимка 77. Важни разговори. 1. Стойка от село Тополица. 2. Колю Колев от село Тополица. 3. Слави Иванов. 4. Михаил Стоицев Снимка 78. Слушателите. 1. Владимир Калудов от село Бата. 2. Колю-тъпана. 3.
към текста >>

Димитър Вълчев от село Тополица, баща на Митко цигуларя.
Слушателите. 1. Владимир Калудов от село Бата. 2. Колю-тъпана. 3. Стоян Лечев от село Вресово. 4.... Снимка 79. Димитър Вълчев от село Тополица, баща на Митко цигуларя. Снимка 80. Усмивката на отрудените. 1. Иван Бойчев. 2. Владимир Калудов от село Бата. 3. ... 4.
към текста >>

Стойка Ангелова от село Тополица. 15.
Боян Боев. Трети ред прави, отляйо надясно: 11. ... 12. Лечева. 13. Петър Лечев от село Вресово. 14. Стойка Ангелова от село Тополица. 15. Савка Керемидчиева. 16. Надка Куртева. 17. Марийка Милевска. Четвърти ред прави, отляво надясно: 18. Олга Славчева.
към текста >>

70. 01 - 72. ПЪРВИТЕ МУ СПОДВИЖНИЦИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

брат Куртев се запознал с Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев от село Кавак-махле, сега Тополица.
72. ПЪРВИТЕ МУ СПОДВИЖНИЦИ Още през 1913 г. брат Куртев се запознал с Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев от село Кавак-махле, сега Тополица. Все потова време се запознава и с Владимир Калудов и Димитър Вергиев от село Бата, Михаил Вълков от Орман, сега Горица, Черню Калушев от с. Изворище, в чиито села по-късно се образуват първите групи на Бялото Братство. В село Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1916 г. - Петър Костов и Станю Костов, Димитър К. Киряков, Димитър Костадинов, Яни Желев, Вълю Станчев и Петър Ст.
към текста >>

В Кавак-махле -Тополица е имало най-голяма група от 20-30 души, чиито имена няма да споменаваме сега.
В Аптързак - Лясково: Димитър Тенев, Тоню Атанасов, Злати Желязков, Учков, Бою Грудев и др. В Пещерско: Баба Василка, акушерката, Стоян... В Булчино, сега Карагеоргиево: Петра Г. Манева и синовете й Иван и Еню Г. Маневи, Петър Митев, Иван Кибритев, почти всички са били в групите заедно с жените и децата си. В Бурунжик, сега Просеник, също е имало група от няколко души. В Кавак-махле -Тополица е имало най-голяма група от 20-30 души, чиито имена няма да споменаваме сега.
към текста >>

71. 01 - 73. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И КРЪЖОЦИ В ГРАДА И СЪСЕДНИТЕ ОКОЛИИ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Тополица: Първите са: Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев, а по-късно баба Драгана и синовете й Петър и Ангел, Панайот Джибирев, Георги Къса Иванов, Димитър Къркеланов, а по-късно Слав Димов, Кинчо Димитров, Иван Г.
Куртев, Станчо Барабана, Янаки Кавръков и Янко Стоянов, а по-късно влизат: Киро Димитров, Ташо Тумбов, Иван Милевски и синовете му Петко, Слави и Велчо, Крум Илиев, Божил Иванов, Йовчо Иванов, Христо Марков и Георги Иванов с ръководител Г. Куртев. Всички с жените си, които не споменаваме. С. Карагеоргиево: Петра Г. Манева и синовете й Иван и Еню, Петър Митев, Георги Добрев и по-късно Иван Кибритев и др. /около 18-20 души/. С. Тополица: Първите са: Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев, а по-късно баба Драгана и синовете й Петър и Ангел, Панайот Джибирев, Георги Къса Иванов, Димитър Къркеланов, а по-късно Слав Димов, Кинчо Димитров, Иван Г. Коларов, Димитър Иванов /Мичо/ и след 1930 г. Георги Драгнев. С. Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев, Петър и Станю Костови, Димитър К. Киряков, Янаки Желев, Димитър Костадинов Терзиев и Петър Ст. Лечев. С.
към текста >>

72. 02 - 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Хората, участвали в изкопа са: от село Тополица: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Георги Къса Иванов, Петър Тодоров, Ангел Тодоров, Слави Къркеанов, Димитър Иванов /Мичо/, Слав Димов; от село Горица: Михаил Вълков; от село Бата: Владимир Калудов и Димитър Вергиев; от село Изворище: Черню Калушев, Милю и Христо Чараджийски от село Банево.
Камъните извозени и изкопът завършен. Изкопът бил работа не за 20, но за 100 души. Никой не чувствал умора. Всеки искал повече работа да свърши. Сякаш зад всеки от братята имало невидими ръце, които помагали. Хората, участвали в изкопа са: от село Тополица: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Георги Къса Иванов, Петър Тодоров, Ангел Тодоров, Слави Къркеанов, Димитър Иванов /Мичо/, Слав Димов; от село Горица: Михаил Вълков; от село Бата: Владимир Калудов и Димитър Вергиев; от село Изворище: Черню Калушев, Милю и Христо Чараджийски от село Банево. Единадесет чифта волове преорали цялата нива. Приятелите, като видяли как работата до вечерта била привършена, си отишли с укрепена вяра. През есента на 1922 г. било посадено лозето и овощната градина, а през следващата, 1923 г. били посадени боровете.
към текста >>

73. 02 - 13. ОСНОВИ НА СГРАДАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Похвална е отзивчивостта на приятелите от селата: Тополица, Карагеоргиево, Вресово, Страцин, Бата, Горица и Българово, които при различни случаи са се отзовавали на всеки повик на брат Куртев и със своя труд са отстоявали докрай.
Тук му е мястото да споменем за сестра Петра Георгиева Манева от Ченге, сега село Карагеоргиево, известна още като „баба Петра". Баба Петра почти през ден е носела хляб в бохчи и баници за работниците по строежа на сградата, носела топла храна в котлета. Споменът за нея е още жив, а нейният пример е насърчителен за младите. Вечер, след работата си във фелдшерската служба, брат Куртев отивал на градината да наблюдава строежа, да види какво липсва, за да се разпореди за следващия ден. Така продължило до завършването на строежа. Похвална е отзивчивостта на приятелите от селата: Тополица, Карагеоргиево, Вресово, Страцин, Бата, Горица и Българово, които при различни случаи са се отзовавали на всеки повик на брат Куртев и със своя труд са отстоявали докрай. Има едно име, което трябва да споменем. Това е брат Божил от Айтос. Още от първия ден, когато почнал строежа на сградата, той се отдал напълно в услуга на строежа. Той имал малко дюкянче в града, което му гарантирало прехраната. Но щом като се почнал строежа на сградата, той ударил ключа на дюкяна и отишъл на градината, за да се включи в работата от сутрин до вечер.
към текста >>

74. 02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

Бил поканен за пазач брат Иван Колев от село Тополица.
Било голям изпит за брат Куртев и за братството. След като всички разбрали, че Георги не иска да се поправи, тогава взели решение след 18 години търпение. Накрая били освободени през 1946 година. Така завършва и вторият опит на брат Куртев и на братството. Есента на 1946 год. Бил поканен за пазач брат Иван Колев от село Тополица. Той прекарал около година и половина, но бил болнав и като видял, че тази работа не е за него, се върнал на село. В началото на 1949 г. отново се върнали Георги и Рада, като се молили да бъдат приети отново и Георги дал големи обещания, че ще слуша и ще работи. Преди това двамата работили в местната болница - една тежка и изнурителна работа. Но ето че не минали и няколко месеца, Георги пак започнал да проявява своите лоши навици на мързел и непокорство.
към текста >>

75. 04 - 01. СЕЛО ТОПОЛИЦА - КАВАК МАХЛЕ

ГЕОРГИ СЪБЕВ ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА 1.
ГЕОРГИ СЪБЕВ ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА 1. СЕЛО ТОПОЛИЦА - КАВАК МАХЛЕ Случи ли се да пътувате от град Айтос за Тополица, вие непременно ще минете по долината на неголямата айтоска река. Пътят за село Тополица ще ви преведе покрай най-източните разклонения на Стара планина. Айтоската река, макар и малка, пресича пътя за разклоняване на юг и затова те продължават безпрепятствено на изток, докато стигнат морето при нос Емине. Красива е айтоската долина. Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край.
към текста >>

СЕЛО ТОПОЛИЦА - КАВАК МАХЛЕ Случи ли се да пътувате от град Айтос за Тополица, вие непременно ще минете по долината на неголямата айтоска река.
ГЕОРГИ СЪБЕВ ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА 1. СЕЛО ТОПОЛИЦА - КАВАК МАХЛЕ Случи ли се да пътувате от град Айтос за Тополица, вие непременно ще минете по долината на неголямата айтоска река. Пътят за село Тополица ще ви преведе покрай най-източните разклонения на Стара планина. Айтоската река, макар и малка, пресича пътя за разклоняване на юг и затова те продължават безпрепятствено на изток, докато стигнат морето при нос Емине. Красива е айтоската долина. Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край. Няколкото малки и големи склонове правят пейзажа по-разнообразен.
към текста >>

Пътят за село Тополица ще ви преведе покрай най-източните разклонения на Стара планина.
ГЕОРГИ СЪБЕВ ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА 1. СЕЛО ТОПОЛИЦА - КАВАК МАХЛЕ Случи ли се да пътувате от град Айтос за Тополица, вие непременно ще минете по долината на неголямата айтоска река. Пътят за село Тополица ще ви преведе покрай най-източните разклонения на Стара планина. Айтоската река, макар и малка, пресича пътя за разклоняване на юг и затова те продължават безпрепятствено на изток, докато стигнат морето при нос Емине. Красива е айтоската долина. Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край. Няколкото малки и големи склонове правят пейзажа по-разнообразен. Ако преди тридесет или четиридесет години пътувахте по пътя Айтос - Тополица, вие щяхте да минете по кален между селски път и след около два часа бихте стигнали малкото подбалканско село Кавак-махле, сега прекрасно курортно село Тополица.
към текста >>

Ако преди тридесет или четиридесет години пътувахте по пътя Айтос - Тополица, вие щяхте да минете по кален между селски път и след около два часа бихте стигнали малкото подбалканско село Кавак-махле, сега прекрасно курортно село Тополица.
Пътят за село Тополица ще ви преведе покрай най-източните разклонения на Стара планина. Айтоската река, макар и малка, пресича пътя за разклоняване на юг и затова те продължават безпрепятствено на изток, докато стигнат морето при нос Емине. Красива е айтоската долина. Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край. Няколкото малки и големи склонове правят пейзажа по-разнообразен. Ако преди тридесет или четиридесет години пътувахте по пътя Айтос - Тополица, вие щяхте да минете по кален между селски път и след около два часа бихте стигнали малкото подбалканско село Кавак-махле, сега прекрасно курортно село Тополица. Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен дъб, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден. Спрете ли се под сянката на стария дъб, вслушайте се в тихия шепот на неговите листа, и ако разбирате езика им, ще чуете неговата интересна история, свързана с това място и с извора, който извира от самите му корени. Старият дъб ще ви разкаже на свой език за ония отдавна минали времена, когато тук е било вековна гора, из дебрите на която са се разхождали диви свине и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч.
към текста >>

Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен дъб, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден.
Айтоската река, макар и малка, пресича пътя за разклоняване на юг и затова те продължават безпрепятствено на изток, докато стигнат морето при нос Емине. Красива е айтоската долина. Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край. Няколкото малки и големи склонове правят пейзажа по-разнообразен. Ако преди тридесет или четиридесет години пътувахте по пътя Айтос - Тополица, вие щяхте да минете по кален между селски път и след около два часа бихте стигнали малкото подбалканско село Кавак-махле, сега прекрасно курортно село Тополица. Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен дъб, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден. Спрете ли се под сянката на стария дъб, вслушайте се в тихия шепот на неговите листа, и ако разбирате езика им, ще чуете неговата интересна история, свързана с това място и с извора, който извира от самите му корени. Старият дъб ще ви разкаже на свой език за ония отдавна минали времена, когато тук е било вековна гора, из дебрите на която са се разхождали диви свине и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч.
към текста >>

76. 04 - 02. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ

Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода. Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>

77. 04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ

3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници.
3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници. Ето защо ние наново ще се върнем към някогашния извор, който по-късно се е превърнал в прекрасна чешма, предмет на нашето описание. Пътниче, ако пътуването ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото пътуването тогава по този път е леко и приятно. Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете пътуването си. Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария дъб, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък. Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро.
към текста >>

Брат Лулчев пристигнал в Тополица, заедно с брат Куртев.
Но за реализирането на такава идея били нужни много средства, с каквито те не разполагали, ето защо решили да отнесат въпроса до брат Георги Куртев, бай Георги, както по този край го назовавали. Поканили го и той дошъл, споделили с него идеята си и решили да отидат на самото място и там да преценят какво може да се направи. Бай Георги не само възприел идеята, той я намерил за прекрасна, но преди да се взема каквото и да било решение, трябвало да се допита до Учителя. Той писал писмо на Учителя и получил отговор, в който Учителят ги насочвал към брат Л. Лулчев, който да отиде на мястото, за да открие дълбочината на главния извор с помощта на лескова пръчка. Брат Лулчев пристигнал в Тополица, заедно с брат Куртев. Събрали се братята и отишли на самото място, където брат Лулчев направил необходимите проучвания, открил посоката на подземното течение и ги насочил къде трябва да копаят. Братята били готови и веднага десет чифта здрави ръце почнали да копаят с кирки и лопати и тъй работата почнала. На 10 август се турило начало на работата по направата на чешмата. Било през 1929 година, която година валели по-малко дъждове, а това благоприятствало за работа на мочурливи места. По указанията на брат Лулчев бил поканен и брат Бертоли, който да изработи мозаечната работа, на която покана той веднага се отзовал със своята работна група.
към текста >>

78. 04 - 04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА

Приятелите от Тополица не спели, защото сън не ги хващало.
Така се случило, че брат Борис, без сам да иска, застанал в центъра на строителните работи, не само защото ги познавал добре, но и заради това, че всякога, когато имало да се върши някоя по-тежка работа, той винаги заставал начело на тая работа, без да си счита труда или да смята, че той, като квалифициран работник, не е за обща работа. Той твърде често помагал при разтоварване на торби с цимент, което се смята за една от тежките работи. За брат Борис селяните казвали, че е с херкулесова сила, понеже разтоварвал по две торби наведнъж. Работата по направата на чешмата тръгнала добре, защото винаги имало достатъчно работна ръка и материали. Видим разпоредител нямало, но всички се съветвали какво е най-належащо и се правело всичко възможно да не се загуби нито ден, нито час, като не се допуска работата да спре. Приятелите от Тополица не спели, защото сън не ги хващало. Всеки от тях бил загрижен за работата на чешмата, която смятал като своя работа, като своя задача, за която всеки мълком бил поел обезателство. Приятелите от Тополица били в мълчаливо съревнование помежду си кой повече надници да даде в труд или кой повече камъни да подари и когато техните резерви свършили, купували от съседите или се задължавали да им ги върнат, когато чешмата бъде привършена. Тогава думата „съревнование" не била популярна както днес, но съревнование пък е имало между нашите приятели. Ако едни превозвали камъни, други носели пясък, трети куфражни материали, а четвърти отивали в Айтос или Бургас за цимент. С една дума винаги навреме е било набавяно всичко необходимо, като се пресмятало какво ще потрябва в близките дни.
към текста >>

Приятелите от Тополица били в мълчаливо съревнование помежду си кой повече надници да даде в труд или кой повече камъни да подари и когато техните резерви свършили, купували от съседите или се задължавали да им ги върнат, когато чешмата бъде привършена.
За брат Борис селяните казвали, че е с херкулесова сила, понеже разтоварвал по две торби наведнъж. Работата по направата на чешмата тръгнала добре, защото винаги имало достатъчно работна ръка и материали. Видим разпоредител нямало, но всички се съветвали какво е най-належащо и се правело всичко възможно да не се загуби нито ден, нито час, като не се допуска работата да спре. Приятелите от Тополица не спели, защото сън не ги хващало. Всеки от тях бил загрижен за работата на чешмата, която смятал като своя работа, като своя задача, за която всеки мълком бил поел обезателство. Приятелите от Тополица били в мълчаливо съревнование помежду си кой повече надници да даде в труд или кой повече камъни да подари и когато техните резерви свършили, купували от съседите или се задължавали да им ги върнат, когато чешмата бъде привършена. Тогава думата „съревнование" не била популярна както днес, но съревнование пък е имало между нашите приятели. Ако едни превозвали камъни, други носели пясък, трети куфражни материали, а четвърти отивали в Айтос или Бургас за цимент. С една дума винаги навреме е било набавяно всичко необходимо, като се пресмятало какво ще потрябва в близките дни. Та ако въпреки всичко се допуснело нещо да липсва или да не достига, тогава някой от най-ревностните и готови за жертва бръквал в джоба си и пак всичко тръгвало като по часовник, без засечка, без да се допусне забавяне на работата нито за час. Нямало е отделно лице, което да се грижи за своевременно набавяне на материали, но работата пак вървяла тъй, като трябвало, защото всеки се вслушвал в гласа на по-компетентния.
към текста >>

Братството в Тополица издържало един от своите изпити с отличие.
Нямало е отделно лице, което да се грижи за своевременно набавяне на материали, но работата пак вървяла тъй, като трябвало, защото всеки се вслушвал в гласа на по-компетентния. Брат Куртев, въпреки че бил на работа в Айтос, и той отблизо следял хода на работата. Интересувал се от техните нужди и възможности, като и той помагал с каквото е можел. От всичко се виждало, че взаимното допитване и разбирателство са били на безупречна висота. Всяка къща, всеки дом, всяко семейство от нашите приятели се стараели да дадат повече работна ръка или да направят материални жертви, като никой не считал, че много е дал, след като имало нужда още нещо да се направи, още да се даде за общото дело. Братството в Тополица издържало един от своите изпити с отличие. Вече пет - шест дни, откак край Кайнака кипи живот. Там хора, коли и добитък са в неспирна работа. В селото вече всички знаят, че „набожните" -тук така наричат нашите приятели - правят чешма, голяма чешма. И млади, и стари идвали да видят какво става тук, на мястото, дето често добитъци са затъвали, откъдето са бивали изваждани с големи мъки. Младите интуитивно долавяли, че тук се прави нещо незапомнено небивало и, ето защо те се връщали по домовете си с таен копнеж в сърцето си щото чешмата да стане колкото може по-скоро.
към текста >>

И наистина братята от Тополица изпълнили с успех поетото обезателство.
Не се минавало ден, през който да не идват на чешмата мъже, жени, младежи, дори деца, които да предлагат услугите си, труда си. Нашите приятели вежливо ги отклонявали, като им казвали, че имат достатъчно работна ръка. „Да, знаем, че имате, но и ние искаме да помогнем" - казвали те. За работници на чешмата не са приемали външни хора, защото те често избухват и псуват, а нашите приятели били поели обезателство да направят чешмата без нито една лоша дума. За да се изпълни такова обезателство било нужно да се вземат предохранителни мерки. И наистина братята от Тополица изпълнили с успех поетото обезателство. Външните хора, като не били приемани да работят на чешмата, взели да носят хляб, ядене и други, но тъй като приятелите и това вежливо отклонявали, те взели да носят всичко нощем или рано сутрин, преди още да са дошли работниците. Често работниците, като отидели на чешмата, заварвали чувал с хлябове, бакър с кисело мляко или чувал с дини, зарзават и др., предназначени за храна на работниците. Това го правили ония селяни, които искали да участват в това благородно дело - направата на тази чешма.
към текста >>

79. 04 - 05. ПРОМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

5. ПРОМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ Когато приятелите от Тополица почнали работата по направа на чешмата, на никого и през ум не минавала мисълта, че това дело няма да успее, никакво съмнение в това, че чешмата ще бъде завършена.
5. ПРОМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ Когато приятелите от Тополица почнали работата по направа на чешмата, на никого и през ум не минавала мисълта, че това дело няма да успее, никакво съмнение в това, че чешмата ще бъде завършена. Но това не било така за другите хора от селото. Някои от светските хора все още мислели, че „набожните" напразно си хабят труда и харчат средства, че на това тресавище нищо не може да стане. Не са били един и двама, които мислели така, които имали отрицателно отношение към възможността, че чешмата ще може да стане. Един от тия хора е бил Тодор Карапачов, един от първенците на селото. Но само след няколко дни, откакто почнала работата на чешмата, след като видял реда и организацията на работата и той се убедил, че работата ще излезе на добър край и коренно променил отрицателното си отношение.
към текста >>

80. 04 - 08. ЗАВЪРШВАНЕ НА ЧЕШМАТА

8. ЗАВЪРШВАНЕ НА ЧЕШМАТА С дружните усилия на приятелите от Тополица предимно и със съдействието на съселяните от една страна, с добрата воля на брат Куртев и с благословението на Учителя чешмата — паметник била завършена на 30 август 1929 г.
8. ЗАВЪРШВАНЕ НА ЧЕШМАТА С дружните усилия на приятелите от Тополица предимно и със съдействието на съселяните от една страна, с добрата воля на брат Куртев и с благословението на Учителя чешмата — паметник била завършена на 30 август 1929 г. Бликнала чиста кристална вода из ръцете на Водолей, която само за няколко минути напълнила коритата на вътрешното отделение и потекла навън, за да пои животни, дървета и цветя в китната долина. За откриване на чешмата се били събрали много хора - млади и стари, моми и момци, учители и учителки, цял празник, небивал, неповторим. Бликнала обилната вода, бликнала и радост в душите на всички присъстващи, неудържима радост. Била сложена обща трапеза, за да се даде още по-тържествен вид на това празненство. Когато трапезата била към своя край, директорът на училището, Слав Топалов, засвирил с цигулка кръшни български хора.
към текста >>

" А той е знаел, че Бялото Братство от Тополица е правило тази историческа чешма, чешма - паметник, която на свой език ще говори на поколенията за ония, които са я правили, както и за идеите, които са ги вдъхновявали.
След привършване на освещаването, селяните го поканили да види чешмата. Когато отишли на самото място и я разгледали, той останал възхитен. Казал, че е чест за тия хора, които са могли да направят такава чешма със свои собствени средства. Казал: „Тези хора са ни изпреварили най-малко с два века. Това е чешма — паметник. " А той е знаел, че Бялото Братство от Тополица е правило тази историческа чешма, чешма - паметник, която на свой език ще говори на поколенията за ония, които са я правили, както и за идеите, които са ги вдъхновявали. Чешмата бе започната на 10 август и завършена на 30 август 1929 година. Нека всичко бъде за славата на името Божие и всички пожелаем да станем като този извор, който неспирно дава и благославя. Бургас, 1966г.
към текста >>

81. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОЯН БОЕВ СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА Китното село Тополица, недалеч от Айтос, е разположено в живописните поли на Стара планина.
БОЯН БОЕВ СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА Китното село Тополица, недалеч от Айтос, е разположено в живописните поли на Стара планина. При селото планината се прорязва от тясна клисура, от която понякога духат силни ветрове. Почвата тук е плодородна - повечето е благословеният чернозем, скъп дар на майката земя - приготвена от нея с любов преди стотици хиляди години за бедното население на тия места. Селото често през деня се оглася от свирката на локомотива, понеже линията е близо. То си има и спирка. Няколко пъти съм посещавал това село.
към текста >>

Забележка на Редактора: За чешмата в Тополица виж спомените на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр. 52-56.
Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините! Вечната хармония на висшите сфери слиза към земята! " Вестник „Братство", брой 143 Севлиево, 15 декември 1935г. Забележка на Редактора: За чешмата в Тополица виж спомените на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр. 52-56.
към текста >>

82. 04 - 10. ПЕСЕН ЗА ТОПОЛИЦА

САВА КАЛИМЕНОВ ПЕСЕН ЗА ТОПОЛИЦА Да запеем песен за великото и красивото!
САВА КАЛИМЕНОВ ПЕСЕН ЗА ТОПОЛИЦА Да запеем песен за великото и красивото! Да запеем песен за чистото и светлото! Да запеем песен за братството, единството и любовта - песен за бъдещето, затуй, което идва вече, за всички хора и народи на земята, за туй, което в един малък мащаб, в един скромен размер е реализирано вече тук, в нашата малка България. Да изпеем песен за Тополица! Светлият пример за всички нас. За всички села и градове, за всички хора и народи, за цялата земя !
към текста >>

Да изпеем песен за Тополица!
САВА КАЛИМЕНОВ ПЕСЕН ЗА ТОПОЛИЦА Да запеем песен за великото и красивото! Да запеем песен за чистото и светлото! Да запеем песен за братството, единството и любовта - песен за бъдещето, затуй, което идва вече, за всички хора и народи на земята, за туй, което в един малък мащаб, в един скромен размер е реализирано вече тук, в нашата малка България. Да изпеем песен за Тополица! Светлият пример за всички нас. За всички села и градове, за всички хора и народи, за цялата земя ! Тополица! Светлината на Учителя те озари! И ти ще останеш завинаги, във вековете, да светиш с Божествена светлина.
към текста >>

Тополица!
Да запеем песен за чистото и светлото! Да запеем песен за братството, единството и любовта - песен за бъдещето, затуй, което идва вече, за всички хора и народи на земята, за туй, което в един малък мащаб, в един скромен размер е реализирано вече тук, в нашата малка България. Да изпеем песен за Тополица! Светлият пример за всички нас. За всички села и градове, за всички хора и народи, за цялата земя ! Тополица! Светлината на Учителя те озари! И ти ще останеш завинаги, във вековете, да светиш с Божествена светлина. Да ни даваш пример за единство между думи и дела. Да ни сочиш пътя за дейно приложение на Учението, за влагане в живота на могъщите сили, които се съдържат в живото Божествено Слово, донесено ни от Учителя, за прилагане на великите Божествени закони, на които Той ни научи. Тополица! Айтос!
към текста >>

Да ни сочиш пътя за дейно приложение на Учението, за влагане в живота на могъщите сили, които се съдържат в живото Божествено Слово, донесено ни от Учителя, за прилагане на великите Божествени закони, на които Той ни научи. Тополица!
За всички села и градове, за всички хора и народи, за цялата земя ! Тополица! Светлината на Учителя те озари! И ти ще останеш завинаги, във вековете, да светиш с Божествена светлина. Да ни даваш пример за единство между думи и дела. Да ни сочиш пътя за дейно приложение на Учението, за влагане в живота на могъщите сили, които се съдържат в живото Божествено Слово, донесено ни от Учителя, за прилагане на великите Божествени закони, на които Той ни научи. Тополица! Айтос! Светлина, светлина, светлина! „Мир, Любов, Светлина" - така е написано, така и днес стои написано с дребни бели камъчета на върха, който се издига над Братската градина в околността на Айтос. Мир, Любов, Светлина! Божествен мир, Божествена любов, Божествена светлина!
към текста >>

Това са Тополица и Айтос!...
Айтос! Светлина, светлина, светлина! „Мир, Любов, Светлина" - така е написано, така и днес стои написано с дребни бели камъчета на върха, който се издига над Братската градина в околността на Айтос. Мир, Любов, Светлина! Божествен мир, Божествена любов, Божествена светлина! Това са Тополица и Айтос!... Тук тополите са много. Тополите са емблема на Тополица и Айтос. Тополите, с могъщ устрем, вървят право нагоре - стремят се към небето, към Бога. А думичката „АЙ" - с която започва името на града, означава „свещен". Свещен е Айтос за нас.
към текста >>

Тополите са емблема на Тополица и Айтос.
„Мир, Любов, Светлина" - така е написано, така и днес стои написано с дребни бели камъчета на върха, който се издига над Братската градина в околността на Айтос. Мир, Любов, Светлина! Божествен мир, Божествена любов, Божествена светлина! Това са Тополица и Айтос!... Тук тополите са много. Тополите са емблема на Тополица и Айтос. Тополите, с могъщ устрем, вървят право нагоре - стремят се към небето, към Бога. А думичката „АЙ" - с която започва името на града, означава „свещен". Свещен е Айтос за нас. Свещени са околностите му, дето е Братската градина. Свещена е Тополица - дете, рожба на Айтос.
към текста >>

Свещена е Тополица - дете, рожба на Айтос.
Тополите са емблема на Тополица и Айтос. Тополите, с могъщ устрем, вървят право нагоре - стремят се към небето, към Бога. А думичката „АЙ" - с която започва името на града, означава „свещен". Свещен е Айтос за нас. Свещени са околностите му, дето е Братската градина. Свещена е Тополица - дете, рожба на Айтос. Свещени ще останат те завинаги, за всички. Защото те ни дадоха и ни дават жив, нагледен, достоен за подражание пример. Защото те сложиха началото на дейното, искрено, усърдно приложение на Учението. 1912 година! Божествената Светлина, донесена на земята от Учителя, озари тук първом най-високия връх -гранитния, могъщия, непоколебимия стълб на Учението в този край, любимия, незабравимия, предания, принципния, винаги последователен в думи и дела наш старши брат: ГЕОРГИ КУРТЕВ Основоположник на братското движение в този край - в Айтос и околността.
към текста >>

Брат Куртев предаде светлината на Учението, той пося семето на Божественото тук, в Тополица, първом в душите на братята: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев.
Свещени ще останат те завинаги, за всички. Защото те ни дадоха и ни дават жив, нагледен, достоен за подражание пример. Защото те сложиха началото на дейното, искрено, усърдно приложение на Учението. 1912 година! Божествената Светлина, донесена на земята от Учителя, озари тук първом най-високия връх -гранитния, могъщия, непоколебимия стълб на Учението в този край, любимия, незабравимия, предания, принципния, винаги последователен в думи и дела наш старши брат: ГЕОРГИ КУРТЕВ Основоположник на братското движение в този край - в Айтос и околността. Брат Куртев предаде светлината на Учението, той пося семето на Божественото тук, в Тополица, първом в душите на братята: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев. И от тях, чрез тях и с постоянните, усърдни бащински грижи на брат Куртев пламна и се разгоря в буен пламък Божествения Огън в това Богоизбрано място - Тополица. И ще гори Божествения Огън, ще свети Божествената Светлина, ще озарява, ще стопля, ще вдъхновява и ободрява завинаги - през вековете. Няма да бъде забравена Тополица! Няма да бъде забравен Айтос! Няма да бъде забравен брат Георги Куртев!
към текста >>

И от тях, чрез тях и с постоянните, усърдни бащински грижи на брат Куртев пламна и се разгоря в буен пламък Божествения Огън в това Богоизбрано място - Тополица.
Защото те ни дадоха и ни дават жив, нагледен, достоен за подражание пример. Защото те сложиха началото на дейното, искрено, усърдно приложение на Учението. 1912 година! Божествената Светлина, донесена на земята от Учителя, озари тук първом най-високия връх -гранитния, могъщия, непоколебимия стълб на Учението в този край, любимия, незабравимия, предания, принципния, винаги последователен в думи и дела наш старши брат: ГЕОРГИ КУРТЕВ Основоположник на братското движение в този край - в Айтос и околността. Брат Куртев предаде светлината на Учението, той пося семето на Божественото тук, в Тополица, първом в душите на братята: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев. И от тях, чрез тях и с постоянните, усърдни бащински грижи на брат Куртев пламна и се разгоря в буен пламък Божествения Огън в това Богоизбрано място - Тополица. И ще гори Божествения Огън, ще свети Божествената Светлина, ще озарява, ще стопля, ще вдъхновява и ободрява завинаги - през вековете. Няма да бъде забравена Тополица! Няма да бъде забравен Айтос! Няма да бъде забравен брат Георги Куртев!
към текста >>

Няма да бъде забравена Тополица!
1912 година! Божествената Светлина, донесена на земята от Учителя, озари тук първом най-високия връх -гранитния, могъщия, непоколебимия стълб на Учението в този край, любимия, незабравимия, предания, принципния, винаги последователен в думи и дела наш старши брат: ГЕОРГИ КУРТЕВ Основоположник на братското движение в този край - в Айтос и околността. Брат Куртев предаде светлината на Учението, той пося семето на Божественото тук, в Тополица, първом в душите на братята: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев. И от тях, чрез тях и с постоянните, усърдни бащински грижи на брат Куртев пламна и се разгоря в буен пламък Божествения Огън в това Богоизбрано място - Тополица. И ще гори Божествения Огън, ще свети Божествената Светлина, ще озарява, ще стопля, ще вдъхновява и ободрява завинаги - през вековете. Няма да бъде забравена Тополица! Няма да бъде забравен Айтос! Няма да бъде забравен брат Георги Куртев!
към текста >>

83. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА Тополица си има своите съкровища!
СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА Тополица си има своите съкровища! Своите безценни, нетленни, несравними с нищо земно съкровища! Защото, макар и външно материални, в своята същност те са, Те представляват нещо духовно, те са израз на безсмъртни, вечни, Свещени, Божествени идеи. Зад материалната форма, зад външната видимост, стои вечно живата, Безсмъртна Божествена идея!... Съкровищата на Тополица - това са Братската чешма, Братския салон и връх „Зора" - „Ачи-фаил", както го е нарекъл, както му е дал, възстановил истинското име през вековете Учителят. Братската чешма!
към текста >>

Съкровищата на Тополица - това са Братската чешма, Братския салон и връх „Зора" - „Ачи-фаил", както го е нарекъл, както му е дал, възстановил истинското име през вековете Учителят.
СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА Тополица си има своите съкровища! Своите безценни, нетленни, несравними с нищо земно съкровища! Защото, макар и външно материални, в своята същност те са, Те представляват нещо духовно, те са израз на безсмъртни, вечни, Свещени, Божествени идеи. Зад материалната форма, зад външната видимост, стои вечно живата, Безсмъртна Божествена идея!... Съкровищата на Тополица - това са Братската чешма, Братския салон и връх „Зора" - „Ачи-фаил", както го е нарекъл, както му е дал, възстановил истинското име през вековете Учителят. Братската чешма! Представете си, че тук някога е било едно голямо тресавище -вода и дълбока тиня, в която са растели нагъсто високи, стройни тръстики. Вода много, но неизползваема за пиене, защото е застоявала в низината, във вдлъбнатината, в която е направена днес чешмата. Будните очи на нашите братя в Тополица виждат, че това е едно скъпоценно, неизползвано съкровище - водата е чиста, вкусна, хубава, но застояла в това тресавище, е неизползваема. Освен това, намирайки се на пътя за Айтос, мястото, особено след големи дъждове, е ставало непроходимо и често там са затъвали коли и добитък.
към текста >>

Будните очи на нашите братя в Тополица виждат, че това е едно скъпоценно, неизползвано съкровище - водата е чиста, вкусна, хубава, но застояла в това тресавище, е неизползваема.
Зад материалната форма, зад външната видимост, стои вечно живата, Безсмъртна Божествена идея!... Съкровищата на Тополица - това са Братската чешма, Братския салон и връх „Зора" - „Ачи-фаил", както го е нарекъл, както му е дал, възстановил истинското име през вековете Учителят. Братската чешма! Представете си, че тук някога е било едно голямо тресавище -вода и дълбока тиня, в която са растели нагъсто високи, стройни тръстики. Вода много, но неизползваема за пиене, защото е застоявала в низината, във вдлъбнатината, в която е направена днес чешмата. Будните очи на нашите братя в Тополица виждат, че това е едно скъпоценно, неизползвано съкровище - водата е чиста, вкусна, хубава, но застояла в това тресавище, е неизползваема. Освен това, намирайки се на пътя за Айтос, мястото, особено след големи дъждове, е ставало непроходимо и често там са затъвали коли и добитък. И колкото трудно, дори невъзможно да е изглеждало на пръв поглед това за техните ограничени сили и възможности, те решават, с общи усилия, да очистят, да отстранят непроходимата тиня, кал, да намерят, да извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода. И тогава започва една славна, незабравима епопея. След необходимите предварителни изследвания, започва се упорита работа. Трябва да се очисти това, което десетилетия и столетия са натрупали тук.
към текста >>

Затлаченото пространство е голямо, работата е много, но решителността на нашите братя и сестри в Тополица е непоколебима.
И колкото трудно, дори невъзможно да е изглеждало на пръв поглед това за техните ограничени сили и възможности, те решават, с общи усилия, да очистят, да отстранят непроходимата тиня, кал, да намерят, да извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода. И тогава започва една славна, незабравима епопея. След необходимите предварителни изследвания, започва се упорита работа. Трябва да се очисти това, което десетилетия и столетия са натрупали тук. Трябва да се намери източника, да се хване главата на извора, да се изгради чешма, да се направи водата достъпна и годна за пиене. Затлаченото пространство е голямо, работата е много, но решителността на нашите братя и сестри в Тополица е непоколебима. С песни и молитва, с упътванията и насърченията на брат Куртев, С благословията на Учителя и Бога, работата започва. Десетки коли, десетки хора, млади и стари, мъже и жени, работят от сутрин до вечер: копаят, чистят, извозват пръст, карат камъни. Идват от София някои наши братя специалисти по мозаични изделия и орнаментика. Успяват, по особен, добре замислен начин, да издигнат постепенно нивото на водата, която е извирала много ниско, на едно по-високо равнище. И започва градежа на единствената в България по своята външност, по своята внушителност, по своята специална орнаментика чешма.
към текста >>

Благословена е водата на Братската чешма в Тополица!
Чешмата е завършена! Наведи се и пий с пълни шепи чистата бистра изворна вода. Пий, колкото искаш, докато се чувствуваш жаден. Нищо няма да ти стане, няма да почувствуваш тяжест в стомаха. Водата е прекрасна, лека, пивка. Благословена е водата на Братската чешма в Тополица! Старият, огромен, многовековен дъб е разперил крила почти над чешмата. Той помни и с тихия шепот на своите листа ни разказва за нещо неописуемо, неизразимо красиво. Той ни рисува незабравими картини на радостен братски живот, на безсмъртни, чисти, искрени чувства, на братска любов и единение. Вслушайте се в стария дъб. Той говори, той пее, той непрестанно прожектира безсмъртния филм, той рисува безсмъртните картини на това, което е станало край него, на това, което, макар принадлежащо вече на миналото, си остава вечно живо: Незабравимите братски обеди, незабравимите братски вечери, незабравимите братски песни, незабравимите братски и сестрински чувства, чистия Божествен възторг.
към текста >>

Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев.
Това е кулминационната точка на братския живот! Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб! Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно. Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
към текста >>

По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение.
Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти.
към текста >>

Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено!
към текста >>

Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност.
Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено! " И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата. Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм.
към текста >>

И затова братския салон в Тополица не е обикновено здание.
" Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено! " И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата. Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм. Всеки, кой повече, кой по-малко, е вложил по нещо от душата си, от любовта сив неговото изграждане. И затова братския салон в Тополица не е обикновено здание. Той не е изграден само от камъни, пясък, вар и тухли. Той е постоянно, денонощно горящ фар, от който излъчват своята светлина и топлина чувствата - любовта, предаността, пожертвователността на тези, които са го изградили... Изградили са го със свещен трепет, в душите си, без никакво лошо чувство, без да допуснат нито една$лоша дума... Има нещо видимо - то е, да речем, обикновено. Но има и нещо невидимо, нещо необикновено: то се издига безкрайно високо, то е безсмъртно, съвършено, несравнимо. Защото, ще повторим: Безсмъртни са само проявите на душата, безсмъртна е Любовта, Безсмъртна е красотата на душата! Времето, вековете, хилядолетията, нямат власт над тях!
към текста >>

Третото, може би най-ценното съкровище на Тополица, е върхът „Зора".
Но има и нещо невидимо, нещо необикновено: то се издига безкрайно високо, то е безсмъртно, съвършено, несравнимо. Защото, ще повторим: Безсмъртни са само проявите на душата, безсмъртна е Любовта, Безсмъртна е красотата на душата! Времето, вековете, хилядолетията, нямат власт над тях! И ако някога, след хилядолетия, никакви материални следи не останат от съграденото тук, Окото на прозорливеца пак ще вижда да гори тук вечно духовния пламък, Създаден, роден в душите и сърцата, чрез мислите и чувствата на строителите. И отново любящи сърца, чисти души и чисти ръце ще изградят, ще възстановят в още по-голяма красота и величие това, което е било някога тук... Това, което е днес тук!... Третото, може би най-ценното съкровище на Тополица, е върхът „Зора". Той се е наричал и досега още се нарича от някои „ Караманеца". Но, в изпълнение завета, напътстванията на Учителя, неговите ученици се стараят да превръщат всичко отрицателно, всичко несъвършено - в названия, чувства, мисли, отношения - в положително, светло, добро. И така, „Караманица", черният връх, днес вече е връх „Зора". А истинското име на това свято място, името, което то носи във вековете, във вечността, името, дадено, възстановено от Учителя, е „Ачи файл". Навярно с това свещено име са го наричали още богомилите, които са имали тук някога свой център... Навярно така се е наричало и по времето на Орфея... Така ще се нарича и във вековете и хилядолетията на бъдещето.
към текста >>

Група гости на Тополица от разни села и градове на страната, заедно с неколцина от домакините, се изкачваме рано сутринта на върха.
А истинското име на това свято място, името, което то носи във вековете, във вечността, името, дадено, възстановено от Учителя, е „Ачи файл". Навярно с това свещено име са го наричали още богомилите, които са имали тук някога свой център... Навярно така се е наричало и по времето на Орфея... Така ще се нарича и във вековете и хилядолетията на бъдещето. И навярно името „Зора" е земен, приблизителен превод на свещеното название. „АЧИ ФАИЛ"! Петровден, 12 юли 1968 година. Група гости на Тополица от разни села и градове на страната, заедно с неколцина от домакините, се изкачваме рано сутринта на върха. Прекарваме тук почти целия ден в сърдечно братско общуване - разговори, Четене беседа от Учителя, молитви и - песни, песни, песни! Наши, братски песни, песни от Учителя. Незабравими песни, незабравими минути, часове, незабравим възторг. Да бъдеш на „Ачи фаил" - да присъствуваш тук с душата си, със сърцето си, с духа си, това значи да се потопиш в един светъл, безграничен океан на свещени мисли и чувства, това значи да потънеш в неземна, нетленна, невиждана, неподозирана красота!... На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена дъбова гора, слънчеви полянки, обрастнали с трева, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата дъбова шума... Обикновени неща!
към текста >>

И още едно съкровище притежава Тополица.
„АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор! От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!... Нещата не могат да бъдат изказани. Нещата трябва да бъдат преживяни, те трябва да бъдат почувствувани. Те трябва да бъдат възприети в мълчанието!... И още едно съкровище притежава Тополица. Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност. Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта!
към текста >>

Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта!
И още едно съкровище притежава Тополица. Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност. Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ!
към текста >>

Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта!
Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност. Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно.
към текста >>

Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела.
Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво!
към текста >>

Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно.
Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво! И затова - няма да забравим Тополица! Незабравима е Тополица! Незабравима ще остане тя днес, утре и завинаги, във вековете. И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица.
към текста >>

Защото в Тополица всичко е хубаво!
Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво! И затова - няма да забравим Тополица! Незабравима е Тополица! Незабравима ще остане тя днес, утре и завинаги, във вековете. И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица. Нашите мисли винаги ще летят към нея!
към текста >>

И затова - няма да забравим Тополица!
Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво! И затова - няма да забравим Тополица! Незабравима е Тополица! Незабравима ще остане тя днес, утре и завинаги, във вековете. И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица. Нашите мисли винаги ще летят към нея! Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица!
към текста >>

Незабравима е Тополица!
Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво! И затова - няма да забравим Тополица! Незабравима е Тополица! Незабравима ще остане тя днес, утре и завинаги, във вековете. И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица. Нашите мисли винаги ще летят към нея! Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица! Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея.
към текста >>

И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица.
Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво! И затова - няма да забравим Тополица! Незабравима е Тополица! Незабравима ще остане тя днес, утре и завинаги, във вековете. И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица. Нашите мисли винаги ще летят към нея! Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица! Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея. Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя!
към текста >>

Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица!
И затова - няма да забравим Тополица! Незабравима е Тополица! Незабравима ще остане тя днес, утре и завинаги, във вековете. И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица. Нашите мисли винаги ще летят към нея! Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица! Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея. Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят! Да обичаме Тополица!
към текста >>

Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна!
Незабравима ще остане тя днес, утре и завинаги, във вековете. И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица. Нашите мисли винаги ще летят към нея! Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица! Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея. Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят! Да обичаме Тополица! Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица! Да бъдем като Тополица!
към текста >>

Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя!
И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица. Нашите мисли винаги ще летят към нея! Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица! Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея. Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят! Да обичаме Тополица! Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица! Да бъдем като Тополица! 15 юли 1968г.
към текста >>

Лей се, песен за Тополица, по целия свят!
Нашите мисли винаги ще летят към нея! Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица! Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея. Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят! Да обичаме Тополица! Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица! Да бъдем като Тополица! 15 юли 1968г. Братската градина -Айтос
към текста >>

Да обичаме Тополица!
Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица! Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея. Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят! Да обичаме Тополица! Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица! Да бъдем като Тополица! 15 юли 1968г. Братската градина -Айтос
към текста >>

Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица!
Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея. Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят! Да обичаме Тополица! Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица! Да бъдем като Тополица! 15 юли 1968г. Братската градина -Айтос
към текста >>

Да бъдем като Тополица!
Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят! Да обичаме Тополица! Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица! Да бъдем като Тополица! 15 юли 1968г. Братската градина -Айтос
към текста >>

84. 07 - 16. БЛОКАДА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Пристигнаха полицаи и веднага обградиха салона.
16. БЛОКАДА Преди години живеех на Изгрева. Един неделен ден, рано сутринта, бяхме събрани да слушаме беседа в салона. Пристигнаха полицаи и веднага обградиха салона. Учителят говореше, седнал зад катедрата. Салонът бе пълен. Един формен полицай отвори вратата на салона, хвана първия срещнат и го изведе навън за проверка на документи. После втори, трети, пети, десети и така докато слушателите останаха на половина. Тогава Учителят спря да говори.
към текста >>

Един формен полицай отвори вратата на салона, хвана първия срещнат и го изведе навън за проверка на документи.
16. БЛОКАДА Преди години живеех на Изгрева. Един неделен ден, рано сутринта, бяхме събрани да слушаме беседа в салона. Пристигнаха полицаи и веднага обградиха салона. Учителят говореше, седнал зад катедрата. Салонът бе пълен. Един формен полицай отвори вратата на салона, хвана първия срещнат и го изведе навън за проверка на документи. После втори, трети, пети, десети и така докато слушателите останаха на половина. Тогава Учителят спря да говори. Когато полицаят извади и последния човек, тогава Учителят стана, напусна салона и се качи горе, без някой да го спре. Между задържаните вънка беше и брат Лулчев, който им каза, че ние тук сме в дома си, а не на улицата. „Дайте ни възможност да се легитимираме." Докато пред салона проверяваха личните карти, един агент срещнал Христо- Брадата по алеята и му иска документ.
към текста >>

Когато полицаят извади и последния човек, тогава Учителят стана, напусна салона и се качи горе, без някой да го спре.
Учителят говореше, седнал зад катедрата. Салонът бе пълен. Един формен полицай отвори вратата на салона, хвана първия срещнат и го изведе навън за проверка на документи. После втори, трети, пети, десети и така докато слушателите останаха на половина. Тогава Учителят спря да говори. Когато полицаят извади и последния човек, тогава Учителят стана, напусна салона и се качи горе, без някой да го спре. Между задържаните вънка беше и брат Лулчев, който им каза, че ние тук сме в дома си, а не на улицата. „Дайте ни възможност да се легитимираме." Докато пред салона проверяваха личните карти, един агент срещнал Христо- Брадата по алеята и му иска документ. В този момент той пада на земята по гръб. Опънал ръце и крака. Облещил очи и не помръдвал.
към текста >>

85. 07 - 22. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В това време полицаят се обръща към него с думите: „Хей, ти там, с раницата.
Учителят му напълнил раницата с беседи и му казал: „Иди към Благоевград." Дал му и адрес. Братът се качил на автобуса и отпътувал към дадената цел - град Неврокоп - Гоце Делчев, но на спирката веднага почват проверка на документи и багаж. Тогава братът веднага праща телеграма с мисълта си по етера: „Учителю, искат документи. Не позволявай, Учителю. Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете, със снимки от Рила." Стои братът на улицата и праща телеграма след телеграма. В това време полицаят се обръща към него с думите: „Хей, ти там, с раницата. Отивай си! Свободен си." Братът чул, но сякаш не му се вярва и праща нова телеграма по етера. Тогава полицаят наново се обръща към него, че е свободен. И тогава братът праща благодарствена телеграма - че е свободен. След малко идва и човекът, когото търси и го повежда към дома си радостен.
към текста >>

Тогава полицаят наново се обръща към него, че е свободен.
Не позволявай, Учителю. Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете, със снимки от Рила." Стои братът на улицата и праща телеграма след телеграма. В това време полицаят се обръща към него с думите: „Хей, ти там, с раницата. Отивай си! Свободен си." Братът чул, но сякаш не му се вярва и праща нова телеграма по етера. Тогава полицаят наново се обръща към него, че е свободен. И тогава братът праща благодарствена телеграма - че е свободен. След малко идва и човекът, когото търси и го повежда към дома си радостен. Учителят е казал, когато се намерим в нужда, да го призовем. И като получим помощ, пак да се обадим. Да благодарим.
към текста >>

86. 07 - 32. НЕЛЕГАЛНО СЪБРАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Веднага в стаята му нахлули полицаи и агенти с оръжие в ръка, а вън - кордон от полицаи.
Събужда се. Става. Събрал всички разхвърлени книжа от масата, пъха ги в печката и ги запалва. Наново си ляга. Не бил още задрямал, когато на вратата му се почуква силно. Станал и отворил. Веднага в стаята му нахлули полицаи и агенти с оръжие в ръка, а вън - кордон от полицаи. Направили щателна проверка, но нищо не намерили. Отворили печката и видяли изгорените книжа.
към текста >>

87. 07 - 57. ЕЛЕВАЦИЯ НА ИЗГРЕВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

А там нямало ни полица, ни етажерка.
Той й казал, че е потърсил въпросната тетрадка, но не я намерил. Казал й, че наново ще я потърси. Да дойде към седемнадесет часа. Сестрата си отишла. Брат Звездински, както навивал бинта върху опнатия крак на Боев, ето, тетрадката паднала изневиделица в ръцете им, сякаш от тавана. А там нямало ни полица, ни етажерка. Брат Боев, като погледнал, видял, че това е същата тетрадка, която така старателно е търсил и не я е намерил. Зарадван от добрия случай, извикал: „Елевация, брат. Съществата ни помогнаха. Невъзможното стана възможно. След обяд, като дойде сестрата, ще я зарадваме." Не са малко случаите, когато някои търсени предмети сякаш изведнъж изчезват от пред очите ни или пък ги намираме, след като ги търсим старателно.
към текста >>

88. 07 - 77. СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Горният опит ме увери, че има и друг свят, който ние сега, с нашите физически очи не виждаме, защото той е по-ефирен." Село Тополица, 1940 година.
Ще ставате в дванадесет часа, в полунощ, и ще се молите за тях. Без да прекъсвате нито веднъж. На четиридесетия ден ще ви се явят." Реших да направя опит. Направих го и жена ми се яви, във вид до кръста. Погледна ме и пак постепенно изчезна. Горният опит ме увери, че има и друг свят, който ние сега, с нашите физически очи не виждаме, защото той е по-ефирен." Село Тополица, 1940 година. Разказал Димитър Славов.
към текста >>

89. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тогава полицаят ни изважда един по един, а Учителят продължава да говори.
Обаче Учителят като го видял, му казал: „Иди се приготви и ще дойдеш с нас на екскурзия." - „Учителю", рекъл, „ама аз съм болен." - „Ще дойдеш на екскурзия." И така отива заедно с тях на Витоша. За „Блокада", това бе в 1928 година. Тогава забраниха събора и ние отидохме на Мусала. 1928 година нямаше събор на Изгрева, властта го забрани. Аз присъствах по време на блокадата. Тогава полицаят ни изважда един по един, а Учителят продължава да говори. Когато вече половината от салона се опразни, Учителят тогава спря да говори. И само стоеше на катедрата. Когато излезе и последния човек, тогава Учителят взема си Библията и слезе от катедрата и си отиде горе. Него никой не го закачи. В. К.: Това коя година е било?
към текста >>

А вънка вече има други полицаи, които ги пазят, един вид като арестувани, задържани.
Когато излезе и последния човек, тогава Учителят взема си Библията и слезе от катедрата и си отиде горе. Него никой не го закачи. В. К.: Това коя година е било? Г. С.: Предполагам 1928 година да е било. Един по един ни изваждаха от салона, от вратата навънка. А вънка вече има други полицаи, които ги пазят, един вид като арестувани, задържани. Искаха ни личните документи. Тогава брат Лулчев му каза: „Ние тука сме в дома си. Дайте ни възможност да отидем в къщи, да си вземем, каквото трябва, да се легитимираме." - „Ама вие трябва да си носите документи." - „Ние тука сме в дома си, не сме на улицата." И така. След туй се оправи работата, ама въпросът беше да се осуети събранието, така прекратиха беседата. Но на Учителя не посегнаха.
към текста >>

Една случка, разказана от Димитър Славов от Тополица.
Ама дъщеря й не се сетила да запита за улицата и номера на къщата, за да проверят случая за прераждането. За мен това е един случай на прераждане. Обаче нямаме данни, за да направим проверка. Обикновено прераждането става след 45 години, но понякога Учителят нарежда това да стане по-рано. „След четиридесет дни". Една случка, разказана от Димитър Славов от Тополица. Скърбял за жена си и 40 дни подред ходел на гробищата на гроба й да се моли и на 40-я ден тя се явила материализирана пред него. Погледнал я за малко и след туй изчезнала. Той се убедил, че това, което Учителят казва, е вярно, че нашите близки са около нас. „Двете сестри". Отнася се за сестра Анастасия Янакиева от София и сестра й Веселина Петрова от Толбухин, сега Добрич.
към текста >>

90. 08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Един път го арестували и поставили отвън въоръжен полицай да го пази на вратата.
Минават десет минути, 20 минути, половин час. Учителят не се връща. По едно време гледат, Учителят идва откъм боровете и тогава един друг се питат: „Абе нали бяхме всички при стълбите, не го видяхме кога е минал край нас и е отишъл към боровете." А пък той им е създал случай да видят, че той може да се пренася. Оттук излиза, а оттатък идва. Мисля, в томчето „Все, що е писано" казва: „Аз мога да разпръсквам своето тяло." Имаме много случаи, когато го викаха в полицията на времето, и там е правил някои неща. Един път го арестували и поставили отвън въоръжен полицай да го пази на вратата. По едно време го потърсили, отворили вратата, гледат вътре - няма го. И след туй нещо му се заканвали ли, нещо такова. След малко гледат - Учителят пак вътре. Викат: „Нали го нямаше? Ние го търсихме - стаята празна." Питали: „Кога излезе?
към текста >>

91. 08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Защото да падне от някаква полица с книги е за разбиране, но няма такава полица, отгоре е таванът на стаята.
А нямало откъде да падне, нито чекмедже, в което да е била сложена. Просто от невиделица паднала в ръцете им. И брат Боев рекъл: „Брат Звездински, брат Митко, елевация, брат, елевация." Той я търсил навсякъде, но нали не може да се навежда, да я търси в стенограмите, намерил я тази тетрадка. И като дошла вечерта сестрата, брат Боев й дал въпросната тетрадка. Значи получил е невидима помощ, пренесли я по въздуха, което значи елевация. Защото да падне от някаква полица с книги е за разбиране, но няма такава полица, отгоре е таванът на стаята. Все едно от този таван да падне някаква книга. Г. С.: Майка ми, Деша Пенчева Арабаджийска (1869-1942 г.), след като си замина в другия свят я сънувам, а тя се помина в 1942 година. Баща ми, Съби Ганев Генев (1861-1949 г.) си замина 1949 година. А това е било след 1949 година. Сънувам я, че разговарям с нея както с вас разговарям.
към текста >>

92. 08 - 07. НЕВИДИМИТЕ ПОМАГАЧИ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Сега ще разкажа за Панайот Джигиров от село Тополица.
Бащата на Учителя е един от най-активните възрожденски деятели. Той е работил за независима българска църква, бил е издигнат човек, не е бил обикновен поп. Та запознава се и с него и един път се обадил на Учителя, който му дал една печатна беседа, отделна брошурка. която той занесъл на отец Константин и последният му благодарил. Казал: „Отче, тази брошура я даде нашият Учител да ви я подаря." И той му благодарил. Сега ще разкажа за Панайот Джигиров от село Тополица. Било лятно време Бай Георги Куртев бил на една малка обиколка до селото, отишъл да ги види там. В туй време те возели снопи. Като наближил до тяхната къща, едно познато дете от махалата го помолило да го качи малко да го повози на снопите. Детето се зарадвало, че го качили и не се държало, и когато колата тръгнала, то цопнало долу и колата минала през него. Панайот целият изтръпнал: „Брей, сега ще се похули името Божие, детето ще умре.
към текста >>

Туй, което си спомням за нея, е следния случай, който тя ми разказа: един път отишла в Тополица.
Значи, повдигната е колата и детето не е повредено. И се успокоили по-нататък. Значи, за да не се похули Името Божие. Заради туй небето прострелва своята помощ. Сега за Радка Иванова Бойчева. Туй, което си спомням за нея, е следния случай, който тя ми разказа: един път отишла в Тополица. Доста хора присъствали там и след туй отива в градината, на Изгрева в София. Учителят я запитал: „Как сте там? " Тя отговорила: „Добре сме, Учителю." - „Рекох, риба ядете ли? " - „Ами ядеме." - „Който яде риба, да не влиза в салона", казал Учителят. „Който яде риба, да не влиза в салона!
към текста >>

93. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

„Ха така, ха да изкараме по един ред, да видим как се копай." Щото чакаме бригада от Тополица, пък не идва никой.
То беше кръстосано, оставаше само да се прекопае около корена. А копаеше се много лесно. През цялото време жена ми викаше: „Чувах, каза, гласа на баща си." А той се беше поминал вече. „Ха така, холум, ха така, олум! ", като копаеме. „Ха така, ха да изкараме по един ред, да видим как се копай." Щото чакаме бригада от Тополица, пък не идва никой. Викам: „Хайде да отидем, ний да почнем." Като почнахме, като изкарахме по един-два пъти. дойде бай Слави. Изкарахме още един-два пъти, дойде Иринка. Изкарахме още, дойдоха и другите и по тоя начин цялото лозе го прекопахме. Вече надвечер пристига сестра Атанаска, станала от легло.
към текста >>

94. 08 - 09. КАК ДЕЙСТВУВА РАЗРУШЕНИЕТО?

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В. К.: Разкажете как развалиха и разрушиха чешмата в Тополица.
9. КАК ДЕЙСТВУВА РАЗРУШЕНИЕТО? В. К.: Разкажете как развалиха и разрушиха чешмата в Тополица. Г. С.: А, някой дух се явил от името на Учителя и казал: „Както всеки сменя дрехите си, тъй и чешмата трябва да се смени. Да се събори чешмата на Тополица и да се направи наново." Това го казала ясновидката Стойка. А другите нямат ли ум? Това лошо ли е? Беше медиумична, защото от името на Учителя се говори.
към текста >>

Да се събори чешмата на Тополица и да се направи наново." Това го казала ясновидката Стойка.
9. КАК ДЕЙСТВУВА РАЗРУШЕНИЕТО? В. К.: Разкажете как развалиха и разрушиха чешмата в Тополица. Г. С.: А, някой дух се явил от името на Учителя и казал: „Както всеки сменя дрехите си, тъй и чешмата трябва да се смени. Да се събори чешмата на Тополица и да се направи наново." Това го казала ясновидката Стойка. А другите нямат ли ум? Това лошо ли е? Беше медиумична, защото от името на Учителя се говори. Учителят, Учителят казал, тъй казал Учителят. От името на Учителя се тръгна и развалиха я.
към текста >>

95. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

" - „От слънцето." А пък тогава Учителят държал една беседа, в която казвал: „Като ме питат откъде съм, отговарям: От слънцето." И Цеко използвал готовия отговор и казал на полицая, че е от слънцето.
Нито каруца, нито се чува звън, нито кола, нито се вижда нещо и в тъмното приближава към него, а пък безгласно и той, стражарът се слисва, уплашва се. Вика: „Кой е там? " А някой там отговаря в тъмнината: „Свой! " - „Абе, гражданино, кой си, как се казваш? " - „Цеко от далеко." - „От где си? " - „От слънцето." А пък тогава Учителят държал една беседа, в която казвал: „Като ме питат откъде съм, отговарям: От слънцето." И Цеко използвал готовия отговор и казал на полицая, че е от слънцето. „Абе, гражданино, ти шегуваш ли се, знаеш, че веднага мога да те арестувам" и веднага завърта телефона до участъка, идва човек и веднага го арестуват и го закарват в участъка, с багажа заедно. Отива на 8-ми участък. Значи пътя не му стига до тука пет километра, сега още един километър до 8-ми участък, половин километър и нещо. И отива, а към 12-1 часа има там дежурен следовател. Отива, качва се на втория етаж, като оставя багажа долу и се качва, Следователят го пита: „Как се казваш?
към текста >>

96. 08 - 17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Като бях кмет в Тополица, сестра Савка Керемидчиева дойде у сестра Стойка.
17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Като бях кмет в Тополица, сестра Савка Керемидчиева дойде у сестра Стойка. У тях се бяха събрали и аз отидох да я видя. Бяха се събрали много хора. Помолиха я да разкаже нещо. Тя разказа една случка с Учителя: Един път Учителят дълго време не слезе долу. Цяла седмица не слезе долу.
към текста >>

97. 08 - 23. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

По- нататък имаме „История на чешмата-паметник в Тополица".
То е в такава корица, портокалова. Значи няма я. Другото беше: „Биографични бележки за Георги Куртев", „История на братската градина в Айтос" . Това е тази книга, която е при тебе, това е. Един ден, ако имаме възможност, да го размножиме, ще имаш един екземпляр от него. По- нататък имаме „История на чешмата-паметник в Тополица". В Тополица Братството направи през 1929 година една чешма в полукръг с 12-те зодиакални знаци от астрологията, които са дадени в голяма форма, Овен, Близнаци, Рак, Лъв и т.н. Всички тези знаци са дадени. Аз съм описал тази чешма как е направена и т.н. Но тази чешма в миналите години я развалиха и сега остана една обикновена чешма. По-нататък, „Четиво за забавни размишления".
към текста >>

В Тополица Братството направи през 1929 година една чешма в полукръг с 12-те зодиакални знаци от астрологията, които са дадени в голяма форма, Овен, Близнаци, Рак, Лъв и т.н.
Значи няма я. Другото беше: „Биографични бележки за Георги Куртев", „История на братската градина в Айтос" . Това е тази книга, която е при тебе, това е. Един ден, ако имаме възможност, да го размножиме, ще имаш един екземпляр от него. По- нататък имаме „История на чешмата-паметник в Тополица". В Тополица Братството направи през 1929 година една чешма в полукръг с 12-те зодиакални знаци от астрологията, които са дадени в голяма форма, Овен, Близнаци, Рак, Лъв и т.н. Всички тези знаци са дадени. Аз съм описал тази чешма как е направена и т.н. Но тази чешма в миналите години я развалиха и сега остана една обикновена чешма. По-нататък, „Четиво за забавни размишления". Това са разни случки, които съм описал в сборниците, отделно съм ги разказал на някои хора и съм ги записал така, отделни случки, събрани в един по-малък формат, по-малък от сборниците.
към текста >>

98. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Втората, тази е сестра Стойка от Тополица, третият - брат Куртев, другите две не ги познаваме, 6 - Надка Куртева, 7 - със забрадката - Пенка Димитрова от едно Карнобатско село, което не си спомням.
Той не обичаше много да говори, но когато някой зададе някакъв въпрос, тогава той говореше. Той не беше много по говоренето. Първата, която е тука на снимка 6, младо момиче, казва се Верка Велчова Милевска. Брат Велчо Милевски беше ръководител, след като брат Георги Куртев се помина 1961 година. След туй той стана ръководител около 6-7 години, даже и повече, беше ръководител на братството. Втората, тази е сестра Стойка от Тополица, третият - брат Куртев, другите две не ги познаваме, 6 - Надка Куртева, 7 - със забрадката - Пенка Димитрова от едно Карнобатско село, което не си спомням. След туй тя дойде в Бургас да живее, а след туй синът й направи вила до братската градина и тя се пресели там да живее. И тя се помина преди половин година. 8 - тука има едно малко дете, момиче. 9 -тука вече Веска, виждаме на Калканджиев съпругата. 10- а отзад, който е тоя мъж, не мога да си спомня кой е, познат ми е, но не си спомням името му.
към текста >>

/Георги Челибиев./ Снимка N 7 -Димитър Вълчев от Тополица.
След туй тя дойде в Бургас да живее, а след туй синът й направи вила до братската градина и тя се пресели там да живее. И тя се помина преди половин година. 8 - тука има едно малко дете, момиче. 9 -тука вече Веска, виждаме на Калканджиев съпругата. 10- а отзад, който е тоя мъж, не мога да си спомня кой е, познат ми е, но не си спомням името му. /Георги Челибиев./ Снимка N 7 -Димитър Вълчев от Тополица. Баща на Митко-цигуларя. Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението. От бай Георги са се запознали и са образували кръжока. Значи той е един от основателите. Тази снимка много ми харесва, както е с пояса, с потурите.
към текста >>

Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението.
8 - тука има едно малко дете, момиче. 9 -тука вече Веска, виждаме на Калканджиев съпругата. 10- а отзад, който е тоя мъж, не мога да си спомня кой е, познат ми е, но не си спомням името му. /Георги Челибиев./ Снимка N 7 -Димитър Вълчев от Тополица. Баща на Митко-цигуларя. Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението. От бай Георги са се запознали и са образували кръжока. Значи той е един от основателите. Тази снимка много ми харесва, както е с пояса, с потурите. Те тогава тъй ходеха всички в Тополица. Те са се занимавали с въглищарство, преди да дойдат в Тополица и носията им е такава.
към текста >>

Те тогава тъй ходеха всички в Тополица.
Баща на Митко-цигуларя. Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението. От бай Георги са се запознали и са образували кръжока. Значи той е един от основателите. Тази снимка много ми харесва, както е с пояса, с потурите. Те тогава тъй ходеха всички в Тополица. Те са се занимавали с въглищарство, преди да дойдат в Тополица и носията им е такава. Това е снимка N 8. Иван Калканджиев е от Сливен. По-късно той стана ръководител, след туй той се помина. След Димитър Добрев той е ръководител.
към текста >>

Те са се занимавали с въглищарство, преди да дойдат в Тополица и носията им е такава.
Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението. От бай Георги са се запознали и са образували кръжока. Значи той е един от основателите. Тази снимка много ми харесва, както е с пояса, с потурите. Те тогава тъй ходеха всички в Тополица. Те са се занимавали с въглищарство, преди да дойдат в Тополица и носията им е такава. Това е снимка N 8. Иван Калканджиев е от Сливен. По-късно той стана ръководител, след туй той се помина. След Димитър Добрев той е ръководител. Тук Георги Куртев, зад него е неговият сват, бащата на Добри Ганев, казва се Ганю Кънев.
към текста >>

Най-вдясно е Кънчо Димитров, също от Тополица.
По-късно той стана ръководител, след туй той се помина. След Димитър Добрев той е ръководител. Тук Георги Куртев, зад него е неговият сват, бащата на Добри Ганев, казва се Ганю Кънев. А Добри Ганев е зет на Георги Куртев, а баща му, Ганю Кънев, е свекър на Надка Куртева. Добри Ганев стана ръководител след Неделчо Неделчев. Най-вдясно е Кънчо Димитров, също от Тополица. Аз не съм общувал с тях. Той е бащата на Керито, която е жена на Любен Мавродиев от Варна. Значи на Любо е тъст, тъй мога да кажа за него. Снимка N 9. Първият е записан тука, Иван Топалов от Айтос.
към текста >>

Третия не го знаем, четвъртия - Георги Драгнев от Тополица.
Значи на Любо е тъст, тъй мога да кажа за него. Снимка N 9. Първият е записан тука, Иван Топалов от Айтос. Вторият е Михаил Стоицев от Пловдив. Ти го знаеш, беше един много активен, деятелен брат, пишеше книги, ходеше, изнасяше сказки, посещаваше хората, въобще много разговорлив човек беше. Третия не го знаем, четвъртия - Георги Драгнев от Тополица. Не съм общувал с него, обаче той беше най-младият между всичките хора в Тополица, който беше влязъл в братството. Петият е Георги Куртев, шестият Желю Танев от Айтос, беше физически много здрав човек така, работлив беше. По-нататък Верка Сотирова вероятно, осмо не се знае, девета е Донка Колева от Бургас. Тя, като се ожени, дойде в Бургас. Последната, с очилата е Керачка, тя е сестра на Георги Йорданов, женена в Айтос, Янаки Кавръков е мъжът й.
към текста >>

Не съм общувал с него, обаче той беше най-младият между всичките хора в Тополица, който беше влязъл в братството.
Снимка N 9. Първият е записан тука, Иван Топалов от Айтос. Вторият е Михаил Стоицев от Пловдив. Ти го знаеш, беше един много активен, деятелен брат, пишеше книги, ходеше, изнасяше сказки, посещаваше хората, въобще много разговорлив човек беше. Третия не го знаем, четвъртия - Георги Драгнев от Тополица. Не съм общувал с него, обаче той беше най-младият между всичките хора в Тополица, който беше влязъл в братството. Петият е Георги Куртев, шестият Желю Танев от Айтос, беше физически много здрав човек така, работлив беше. По-нататък Верка Сотирова вероятно, осмо не се знае, девета е Донка Колева от Бургас. Тя, като се ожени, дойде в Бургас. Последната, с очилата е Керачка, тя е сестра на Георги Йорданов, женена в Айтос, Янаки Кавръков е мъжът й. По мъж тя се казва Керачка Янаки Кавръкова.
към текста >>

Снимка N 11 - виждаме отляво Стойка от Тополица, вторият е Колю Колев- Тъпана от Айтос.
На снимка N 10 виждаме Маринка, на Тодор Кралев жената, на Божанка майка й. Втората беше Мария Велчева Милевска, на Неделчо Милевски жена му. Следващата е Верка, дъщеря му пък на Велчо, брат Георги Куртев, той раздава локум, почерпка. Как са застанали мирно и т.н. В лицето на брат Куртев те поздравяваха Учителя, като негов най-предан ученик. Снимка N 11 - виждаме отляво Стойка от Тополица, вторият е Колю Колев- Тъпана от Айтос. За Стойка, тя се представяше за ясновидка и много хора и вярваха, особено жените, и тя направи някои работи за които не искам да говоря, защото под нейно влияние, че уж Учителят се явявал чрез нея, и развалиха чешмата, която направи Учителят чрез Борис Николов и други. Направиха през 1929 година хубавата чешма. Под нейно влияние дойдоха и я развалиха и я направиха отново, защото трябвало да се обновява, и по тоя начин чешмата се обезобрази и сега не струва. В. К.: Е, те защо я ремонтираха, беше развалена ли вече? Г. С.: Не беше развалена, ама тъй, уж бил казал Учителят чрез устата на Стойка, че старите дрехи трябва да се сменят, че камъните трябва да се съборят, че наново да се направи.
към текста >>

Тя направо разделя братството в Тополица.
В. К.: Е, те защо я ремонтираха, беше развалена ли вече? Г. С.: Не беше развалена, ама тъй, уж бил казал Учителят чрез устата на Стойка, че старите дрехи трябва да се сменят, че камъните трябва да се съборят, че наново да се направи. Че със същите камъни направиха същата чешма и похарчиха само пари и развалиха хубавото нещо. Повече не искам да говоря за нея. Е. К.: Да, слушам най-различни работи. Тя направо разделя братството в Тополица. Г.С.:Тя направи много поразии, Господ да й прощава, ако може. Тоя, третият е Слави Иван Милевски, за него говорихме. Тука една друга снимка, пак под номер 12. Тука първата е Донка от Вресово, втората не се знае, третата - също не се знае, четвъртата - на бай Колю-Тъпана дъщеря му, Недка Милчева по мъж. Четвъртият - Георги Куртев, петата до него е Койнито от Лясково, за която съм писал, че има три свекърви.
към текста >>

Иван Бойчев е в гръб, четвъртият не се знае, петият е Иван Топалов, нашият приятел от Тополица, сега живее в Айтос, той е син на Слави Димов.
Не мога да го позная. Лицето прилича на Недка, на Колю-Тъпана на дъщеря му, обаче не съм сигурен. Снимка 14. Първият е д-р Стоицев. вторият е Желю Танев, баща на Таню Желев. Иван Бойчев е в гръб, четвъртият не се знае, петият е Иван Топалов, нашият приятел от Тополица, сега живее в Айтос, той е син на Слави Димов. Снимка 15. Първи е Слави Георгиев. Тук виждаме Михаил Стоицев по средата, тази е Сашка Касабова от Айтос. Когато бай Георги има да изпълнява някаква задача от Учителя, тя винаги се явява като опозиция на него. Тази е вечната опозиция.
към текста >>

Тя е на Иван Колев жена му от Тополица.
На снимката първата е Донка Злати Янева от село Страцин, жената на бившия ръководител на братството. Той се казваше Злати Янев от Страцин. Сега има друг ръководител. На снимка 18 виждаме брат Георги Куртев. Тази сестра, забравих й името. Тя е на Иван Колев жена му от Тополица. Тя е трета. Значи на снимка 18 втори е Георги Куртев, а пък седма Иринка Тодорова, те живееха на градината, цялото семейство, бяха като пазачи на градината от 1952 година до край. На снимка 19 не си спомням нищо. На снимка 20, последната, която е с шареното, се казваше Радка Горанова, на Злати Янев дъщеря от Страцин, живее в Бургас. Снимка 21.
към текста >>

Първата беше Керачка от Тополица, на Любо Мавродиев жена.
Тя е трета. Значи на снимка 18 втори е Георги Куртев, а пък седма Иринка Тодорова, те живееха на градината, цялото семейство, бяха като пазачи на градината от 1952 година до край. На снимка 19 не си спомням нищо. На снимка 20, последната, която е с шареното, се казваше Радка Горанова, на Злати Янев дъщеря от Страцин, живее в Бургас. Снимка 21. Първата беше Керачка от Тополица, на Любо Мавродиев жена. Сега живее във Варна. Втора е Надка Куртева, зад нея Радка Бойчева, следующата е майката на Петко Кралев, зад Стойка. Трета под ред е Стойка от Тополица. Тази е Петра от Страцин, дъщеря на новия ръководител, Ангел Василев. Снимка 22.
към текста >>

Трета под ред е Стойка от Тополица.
На снимка 20, последната, която е с шареното, се казваше Радка Горанова, на Злати Янев дъщеря от Страцин, живее в Бургас. Снимка 21. Първата беше Керачка от Тополица, на Любо Мавродиев жена. Сега живее във Варна. Втора е Надка Куртева, зад нея Радка Бойчева, следующата е майката на Петко Кралев, зад Стойка. Трета под ред е Стойка от Тополица. Тази е Петра от Страцин, дъщеря на новия ръководител, Ангел Василев. Снимка 22. Първа е Еленка Челебиева, до нея Стойка, а тая с черното е Таня Славова от Карагеоргиево. Снимка 23. Първият не се знае.
към текста >>

Вторият е дядо Касаиванов от Тополица, третият е Недялко от Страцин, следващият е Злати Янев от Страцин.
Тази е Петра от Страцин, дъщеря на новия ръководител, Ангел Василев. Снимка 22. Първа е Еленка Челебиева, до нея Стойка, а тая с черното е Таня Славова от Карагеоргиево. Снимка 23. Първият не се знае. Вторият е дядо Касаиванов от Тополица, третият е Недялко от Страцин, следващият е Злати Янев от Страцин. Тука той с ръката си затуля лицето, затуй не може да се познае. Този е Кинчо Димитров, дето напред говорим за него. Този е Слави Милевски, дето говорим за него също. Този е Ангел от Горица. Презимето му забравих.
към текста >>

99. 08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Става въпрос за чешмата в Тополица.
Г. С.: Ще намерим оригинала на писмото. В. К.: Ти казваш, че е в 1917 година той се е запознал с някои приятели там, от войниците и писал на родителите си, че вече няма да храни свине, няма да коли, няма да яде. Значи това е 1917 година. Европейската война, а не 1912 година. Друга забележка. Става въпрос за чешмата в Тополица. Ти си писал 1929 година. Аз понеже имам снимка от Борис, където пише, че е построена 1928 година и аз промених, защото смятам, че Борис знае по-добре, щото е ръководил строежа. А той го е писал, когато е бил млад, преди 30 години го е писал. Г. С.: Аз не зная, виждам, че на снимката е писал Борис, обаче зная, че чешмата е правена 1929 година от тези хора, които са участвали в нея. Димитър Димитров Вълчев, и с него съм говорил, който сега е жив, може да каже точното.
към текста >>

Забележка на Редактора Вергилий Кръстев: През 1995 година попаднах на писма на Мария Тодорова до Борис, изпращани в Тополица.
Димитър Димитров Вълчев, и с него съм говорил, който сега е жив, може да каже точното. Дали Борис е прав или аз. В. К.: Ти трябва да провериш. Г. С.: Може да проверя и да пиша. Може да пиша. Забележка на Редактора Вергилий Кръстев: През 1995 година попаднах на писма на Мария Тодорова до Борис, изпращани в Тополица. Те са от 1929 година. В. К.: Какви забележки имаш ти при едно второ издание по отношение на книгата? Как би си я представил ти? Г. С.: Книгата трябва да бъде на по-хубава хартия и с по-едър шрифт. Шрифтът сега е много дребен и трудно четлив.
към текста >>

100. 08 - 31. СВЪРШЕНАТА РАБОТА