Търсене в текстове за 'Познаване'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".
към текста >>

2. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание.
След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание. Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог. Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
към текста >>

3. 3_16 Георги Куртев

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна.
Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните?
към текста >>

4. 5_46 Продавачът на Библии

Но научи един закон за разпознаване на Духа на Истината от Духа на заблудата.
" Тодор не можа да привлече този така наречен духовен човек към духовната Синархическа верига на Учителя, за най-голямо негово съжаление. След години този продавач на книги и Библии, се опълчи срещу Учителя и пишеше статии във вестниците срещу Него. Този книжар се казваше Козлов. По-късно замина за Америка и не се върна оттам, а се затири по широкия и далечен свят. Така Тодор не можа да доведе съмишленик на Учителя. Но научи един закон за разпознаване на Духа на Истината от Духа на заблудата. По време на Школата ние проверявахме този закон на вътрешната Синархическа верига. Онези, които приемаха Словото на Учителя и Го изповядваха чрез живота си, бяха от нашите. Други, които не Го признаваха, не бяха от нашите. Онези, които слушаха Словото на Учителя, които Го приемаха, но не Го изпълняваха и не живееха по Него, също не бяха от нашите. Те с годините отпаднаха, а някои станаха противници и врагове на Братството, макар че бяха идвали на "Изгрева" и бяха целували ръка на Учителя.
към текста >>

5. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Без компетентност, без професионален ценз, без обществен ценз, без духовен ценз, означаващ познаване на Словото на Учителя, е немислимо да се работи сред този народ за Делото на Учителя!
Школата има своя история. Има етапи и всеки един етап има своя история от събития, личности и развитие, носещо поуки за следващите поколения. Тези етапи трябва да се знаят. А настоящото поколение не ги знае и не ги познава. Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история. Без компетентност, без професионален ценз, без обществен ценз, без духовен ценз, означаващ познаване на Словото на Учителя, е немислимо да се работи сред този народ за Делото на Учителя! Другото е постановка на мозайкаджийската бригада, която вкара невежеството в Школата на Учителя и провали всичко. Техният опит трябва да служи като предупреждение към всички! В сборника е поставен въпросът за Паневритмията. Тя има история, която трябва да се знае, поради което се изнася за пръв път чрез спомените на учениците. Тя има оригинален нотен текст, оригинален текст от думи и Слова, както и оригинални написани упражнения.
към текста >>

6. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието.
Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят.
към текста >>

7. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

ТОМ 2

Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов.
Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш?
към текста >>

8. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Борис Николов

ТОМ 2

По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка година на корицата имаше свой знак за разпознаване.
Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджи-ев, но главната заслуга бе на Никола Ватев. Често Паша Теодорова пътуваше до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура. Когато се подготви едно томче тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета „Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки, от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха в отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още от самото начало Учителят даде пример със „Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и й даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: „Учителю, много хора искат от нас беседи.
към текста >>

9. 63. СРЕЩАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Опознаването е взаимно.
Влиза Учителят. Като Го вижда жената изтръпва: „Та това е човекът от моя сън! Дали ще ме забележи сред толкова хора? Но в този момент Учителят се обърнал право към нея и я погледнал. От този поглед жената разбрала, че Той я познал. Опознаването е взаимно. Първо Учителят търси своя ученик и второ ученикът отива при Учителят си и започва да учи, проучава Словото Му след което го изпълнява.
към текста >>

10. 39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок.
39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок. Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техният медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора. Поканват Го на кръжока, но Учителят не сяда при тях. Той сяда на една друга масичка отстрани. А те имат кръгла масичка, около която сядат всички участници в спиритическия сеанс.
към текста >>

11. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов.
Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение. Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва.
към текста >>

12. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Галилей Величков

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност, този педагог трябва да е бил един талантлив музикант - чужденец, който е дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка Неговите преподаватели са били още трима - пак чужденци. Когато УЧИТЕЛЯТ преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар, който многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме УЧИТЕЛЯ като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха „същества от далечни светове!
към текста >>

13. ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа.
Съхранявайте този пламък, като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в Него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта, Мъдростта в техните божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер.
към текста >>

14. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Изходна база на решението е: познаване отлично Паневритмията като музикални мотиви, свързани с пластична ритмика и богат духовен заряд.
Второто изискване е, да се запази равномерен ритъм от началото до края на упражнението, да няма нито забързване, нито забавяне. Един по-внимателен поглед може да открие, че играещите със своите отмерени движения наподобяват маховете на диригент, който изисква спазването на ритъма - това важно условие. За добрите и школувани музиканти, които свирят чисто и ритмично, горните две условия не са проблем за превъзмогване. Третият проблем, необходим за доброто изпълнение на Паневритмията е този за ТЕМПАТА - на отделните упражнения. Правилното разрешение на проблема не е нито в „спомена" на онези, които са играли или свирили, нито някакво преднамерено тълкуване. Изходна база на решението е: познаване отлично Паневритмията като музикални мотиви, свързани с пластична ритмика и богат духовен заряд. Музикалните мотиви са свежи и с ободрителни движения. Те са свързани в чутовно единство с динамичните импулси на разумната природа. А това е един мощен и основен стимул, втъкан в Паневритмията. Ученикът, занимаващ се с Паневритмията и всеки привърженик на нейната възможност за утринна ведрина, трябва добре да познава теоретичната постановка на тези, единствени по рода си „гимнастически упражнения". За правилното отношение изпълнителят, или играещият, трябва да имат музикално чувство, което подлежи на развитие.
към текста >>

Запознаване М.М.
половина с точка 63 10. Побеждаване М.М. четвъртина с точка 63 1. Радост на земята мм. половина с точка 60 2. Запознаване М.М. четвъртина с точка 60 3. Хубав ден М.М. четвъртина с точка 60-63 4. Колко сме доволни М.М. четвърт.с осм. с точка 63 5.
към текста >>

15. 3.45. Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя.
И разбира се дъщеря му ни даде там закуска, това беше в следобедните часове и след това той, понеже не чуваше добре, аз почнах да пея братски песни и той се включи и заедно пеехме в присъствието на дъщеря му и той понечи да си легне, и аз рекох да не го притеснявам. Казвам му: „Довиждане, Георге". „Довиждане, Несторе". „Чакай, рекох, да те целуна." Целунах го и той ми каза: „Чакай и аз да те целуна". И така се сбогувахме от този физически свят понастоящем с моя брат Георги Томалевски. По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство. „Идвай от време на време, ще нощуваш тука при мен и за беседата сутрин, за 5 часа ще отиваме на Изгрева". И там имам с него хубави спомени, когато отивахме на Изгрева през Борисовата градина и след това играхме Паневритмията. Той тогава беше директор на III Девическа гимназия. А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор.
към текста >>

16. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Нейното запознаване с учението и с Учителя се извърши по един странен начин.
Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се. За тези крупни индивидуалности - ученици на Учителя, ще се спрем по-специално през следващите глави. Учителят следеше със зорко внимание всички прояви на своите ученици, мълчаливо давайки им открито огнени импулси във всички техни начинания. Около тази академическа младеж, която беше центърът на обществото около Учителя, около който център започна да се развива братския живот. Интересно е да се отбележи, как беше привлечена към обществото една от най-красивите и талантливи български поетеси - Мара Белчева. Нейното запознаване с учението и с Учителя се извърши по един странен начин. В един летен ден, в ранна утрин, когато всички, които посещаваха Изгрева, се бяха разотишли, аз останах сам на поляната. Замислен, полегнах леко на тревата, с очи към тревата. По едно време чух бавни стъпки, с леко докосване по главата ми от една нежна ръка. При докосването чух и думите на една жена, подканвайки ме да стана от влажната трева. Учудено погледнах нейната красива осанка и дълбокия траур в нейния тоалет.
към текста >>

17. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Инволюционните периоди се характеризират като борби, войни, стълкновения и кървави насилия, докато при еволюционния период културите ще се развиват под знака на духовното опознаване, културите ще бъдат изграждани чрез взаимопомощ и сътрудничество.
Голямо сражение си дават двете сили - Омразата и Любовта. Това сражение ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. При тази епоха ще има смяна на ръководещите фактори и обществени сили. Шестата раса в еволюционния път на човечеството ще разреши един дълбок и основен проблем - мъжкият принцип, умът, който при слизането в материята е ръководил историята на човечеството, тогава е имал в тези култури първостепенна роля. Но при възходящото движение, при втората половина на еволюционните манвантари мъжкият принцип трябва да отстъпи своето място на женския принцип - на сърцето, на любовта, понеже човешките души тръгват към сферите на по-рядката материя, чиито вибрации ще внесат едно омекотяване на характера на човека. Инволюционните периоди се характеризират като борби, войни, стълкновения и кървави насилия, докато при еволюционния период културите ще се развиват под знака на духовното опознаване, културите ще бъдат изграждани чрез взаимопомощ и сътрудничество. Тези големи задачи ще се разрешат чрез новата раса - расата на учениците, или расата на Синовете Божии. Учителят откри Своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на индивидите, обществата и народите в по-съвършени форми. Доброто ще бъде главният двигател и критерий. То ще вземе надмощия над Злото. Изграждането на новите форми на живота подразбира едно по-високо и по-просветено отношение към Разумната природа.
към текста >>

18. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Необходимо е голямо знание и отлично познаване Словото на Учителя, за да се отървете от религиозни заблуди и лъжи.
бяха дошли французите, начело със Стела, която се стараеше да докаже, че българския народ не е в състояние да изнесе Учението на Учителя и че за това е призван френския народ, и че чрез него ще се разпространи по целия свят. Това беше тяхно твърдение. И мнозина заблудени у нас мислеха така. Но Учителят много пъти бе заявявал, че българският народ представлява черния дроб в общия организъм на човечеството. Е, как ще премахнете черния дроб и с какво ще го замените, когато българският народ е устроен да изпълнява неговата роля? Необходимо е голямо знание и отлично познаване Словото на Учителя, за да се отървете от религиозни заблуди и лъжи. Това е отговорът днес и отговорът за утре на онези българи, които искат да влезнат във френската палатка. Трябва да знаят, че Учителят не влезна в нея, а влезна в палатката, направена от български ръце. Това е същественото.
към текста >>

19. 7.15. ИРИНА КИСЬОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя.
Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професионалист. Аз това го изпълних. От мен толкова. Думата има другите, които следва да дойдат, за да се запознаят с музиката на Учителя и да могат да я оценят. За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя. Когато дойдат такива хора, те ще могат да работят. А дотогава ще се чака и ще се съхраняват нещата, докато Небето изпрати готови души и докато има условия за работа. Ще се чака, няма как. Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
към текста >>

20. 15. ИРИНА КИСЬОВА

За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя.
Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професиона-лист. Аз това го изпълних. От мен толкова. Думата има другите, които следва да дойдат, за да се запознаят с музиката на Учителя и да могат да я оценят. За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя. Когато дойдат такива хора, те ще могат да работят. А дотогава ще се чака и ще се съхраняват нещата, докато Небето изпрати готови души и докато има условия за работа. Ще се чака, няма как. Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
към текста >>

21. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Трябва сам да отвориш тези три катинара, а ключът е в знанието и познаването на законите, а това знание дойде чрез Словото на Учителя.
А кой бе законът? Той е този на поставеното мото. Винаги съм се питала какво значи „нищите духом" - дали означава простите, бедните, сиромасите, отхвърлените? Думата „нищий" бе затворена за мене. Има думи оставени затворени и заключени с три катинара и няма възможност да ти се отвори думата, а тя се е затворила, защото е затворила едно съдържание, което е непонятно - иди, че го разбери. Трябва сам да отвориш тези три катинара, а ключът е в знанието и познаването на законите, а това знание дойде чрез Словото на Учителя. Тя, случката се случи навремето в дома на Гумнерови, където първоначално пребиваваше Учителят. Там денонощно през този дом преминаваха хора - приятели и онези, които се приближаваха при Учителя от любопитство или от някаква нужда. Такива бяха първите години. Бях отишла при Учителя по моя работа, но чаках реда си. Тогава имаше и други посетители, които чакаха отвън на пейките.
към текста >>

22. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението.
А това е, че не биваше да се огорчи една душа и едно същество, на което той разчита. Не случайно веднъж бе казал: „Аз всички яйца не ги изнасям на пазаря". Да, методите бяха различни, защото тука бе Школа за душите, но методите бяха за човеците, които крачеха по земята. По-късно той ми разясни този случай така: „Всичко което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае за тях и не ги познава". Тогава се успокоих за много неща, които на пръв поглед ме озадачаваха и не можех да ги проумея, но започнах да ги приемам като различни методи на Учителя, предназначени за различни ученици, а пък учениците бяха толкова многолики, че бяха необходими невероятен брой разнообразни методи за възпитание. А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението. Пак с един такъв случай, когато един от методите на Учителя приложен към някои от учениците ни объркваше и се чудехме какво ли той означава. А той каза следното: „Въпрос на отношение и въпрос на съотношение". Успокоихме се - значи това беше въпрос на отношение и метод, а ние схващахме нещата като съотношение, съобразно нашата вътрешна нагласа от тези състояния. Така правехме изводи за Учителя, а това не беше вярно, а бяха чисти наши субективни схващания и състояния на различни човешки съзнания. Ами какъв бе пътят, кой бе най-правилния метод за ученика, за да не се заблуждава човек от формите, от методите, от отношенията помежду учениците и от степента на различните съзнания.
към текста >>

23. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Бяхме непрекъснато заедно на Изгрева, на екскурзии и това предполага по-близко опознаване.
И затова преобладаваше женския състав. Братята се насочиха към организирането, мъжката работа, а върху плещите на сестрите се изнесе домакинската част. Печатането на Словото се изнесе от братята, а пък тежката къртовска работа със стенографиране, дешифриране, редактиране, преписване на пишеща машина - всичко това се изнесе от сестрите. Братята някакси смятаха писането на пишеща машина за женска работа понеже беше трудоемка и понеже по онова време жените ставаха машинописки и смятаха, че това е женска работа. Когато ние влезнахме в Школата и бяхме млади в Младежкия окултен клас бяха приети шейсет души по равно мъже и жени. Бяхме непрекъснато заедно на Изгрева, на екскурзии и това предполага по-близко опознаване. Ама това бяха млади хора, че като започнаха да се влюбват едни в други и това беше един голям проблем за Школата и голяма грижа за Учителя. Много сестри се влюбиха в братята и така ставаше, че две-три сестри се насочваха към някой брат, но се случваше, че някоя ще се опари, ще заплаче, а след това към освободеното място пристъпваше друга да опита също, за да се опари. Братята се разглезиха от ухажвания и от толкова много жени около тях. Те ги приемаха външно като жени, макар че се обръщаха с думите: брат и сестра. По-късно много от сестрите се отклониха, ожениха се за външни хора, напуснаха Изгрева, но някои останаха верни, а други се изпозагубиха.
към текста >>

24. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

А опознаването на Учителя беше един дълъг процес на обучение от наша страна.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА Ние заварихме Учителя преди и след отварянето на Школата не само като лектор, като ръководител на Школата, но и нещо друго. Заварихме го и го приехме като Учител. А опознаването на Учителя беше един дълъг процес на обучение от наша страна. Това опознаване и добиване на познание за някои биваше много бързо, а за други бе необходим цял живот, а пък трети напуснаха този свят без да познаят, кой бе Учителят. Ще кажете, че това не е възможно. Лично съм чувала това от устата на Учителя и той го казваше с голямо огорчение. Ех, да знаете колко голямо бе неговото огорчение. Отивам веднъж при него на разговор, това беше в по-кьсните години.
към текста >>

Това опознаване и добиване на познание за някои биваше много бързо, а за други бе необходим цял живот, а пък трети напуснаха този свят без да познаят, кой бе Учителят.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА Ние заварихме Учителя преди и след отварянето на Школата не само като лектор, като ръководител на Школата, но и нещо друго. Заварихме го и го приехме като Учител. А опознаването на Учителя беше един дълъг процес на обучение от наша страна. Това опознаване и добиване на познание за някои биваше много бързо, а за други бе необходим цял живот, а пък трети напуснаха този свят без да познаят, кой бе Учителят. Ще кажете, че това не е възможно. Лично съм чувала това от устата на Учителя и той го казваше с голямо огорчение. Ех, да знаете колко голямо бе неговото огорчение. Отивам веднъж при него на разговор, това беше в по-кьсните години. Изведнъж той ме запитва: „Марийке, ти как смяташ аз кой съм, за кого ме взимаш?
към текста >>

Та какво по-добро нещо е да се определиш и то чрез опознаването на Учителя си, че той е онзи, чийто Дух е едно с Бога.
На мен духа ми го каза. И вторият етап е, когато Бог съизволява към тебе. А какво по-хубаво можеше да се иска освен да ти се каже: „Блажена си ти, че кръв и плът не са ти го казали". Това състояние трая много дълго време, а много по-късно разбрах, че това е посвещението на ученика и то започва с откриването на Учителя, на онзи Дух във Вселената, който е Учител на всички светове. Не зная как бихте възприели това, но за мен остана едно вътрешно определение в живота ми. Та какво по-добро нещо е да се определиш и то чрез опознаването на Учителя си, че той е онзи, чийто Дух е едно с Бога. Да не смятате, че това, което казвам е някакво пре-нареждане на думи и изречения. Не, това бе етап в моят живот и от тогава когато пристъпвах към него вече пристъпвах като към Живия Господ, а това не бяха една-две срещи, а цели 25 години. Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога. За мен в моето съзнание той бе Учител и Бог. Не един път ми бе казал: „Мен от Господа няма да ме отделяш".
към текста >>

25. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Тук имаше упрек, имаше обида и огорчение от непознаването на окултния закон.
Това бе идеалът на нейната душа и това бе нейното свещено начало в живота й. След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте". Протегна ръка и поднася подвързана тетрадка. Учителят я изгледа строго, скара се и я изпъди. А на мен, която бях до него, каза: „Това, което е мое няма защо да ми го подарява обратно". Тук имаше упрек, имаше обида и огорчение от непознаването на окултния закон. Савка възприе това като голяма трагедия и срам, защото бе изказано пред други свидетели. Смяташе, че за нея повече живот в Братството няма и че не може да понесе такъв голям срам, защото смяташе, че единствено тя имаше привилегия да получава свещените слова, а ето Учителя реагира по такъв начин и отхвърли тетрадката й. Да, тя тръгна надолу по пътеката, слезе към езерото и тръгна да се дави и да сложи край на живота си. Заяви на всеослушание, че отива да се дави. Учителят стоеше невъзмутим.
към текста >>

26. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

- само една година от запознаването ми с някои от сестрите и братята на обществото „Бяло Братство" в Стара Загора.
13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС Един разговор с една от младите и по-нови сестри ме наведе на мисълта да напиша нещо за специалния клас - галената рожба на Учителя. 23 Наричам го така, но нямаше друг израз за обичта и нежността, с които Учителят влизаше в този клас и раздаваше богато, богато, щедро мъдри, дълбоки, научни и окултни знания на своите млади, възторжени и всеотдайни ученици. Как и кога се е образувал този клас, ще пишат други, които са присъствували на създаването му. Аз ще пиша някои от моите впечатления и преживявания в него. Беше 1922 г. - само една година от запознаването ми с някои от сестрите и братята на обществото „Бяло Братство" в Стара Загора. Един ден в края на лятото бях при моята обична кака Райна - сестра Каназирева. Току-що завърнала се от Търновския събор, тя ми разказваше възторжено как е протекъл съборът: колко гости е имало от различни краища на България, как било всичко организирано и подредено много добре, колко били мили и добри сестрите и братята и колко мъдър и любящ Учителят; какви беседи е държал, какви нови песни и гимнастически упражнения е дал и т.н., и т.н.... Присъствуваше на разговора и брат Д. Попов - млад и много интелигентен и културен брат, и поет от Стара Загора. Той слушаше мило и гледаше нежно кака Райна - тъй възторжена и вдъхновена. И някаква тъга имаше в лицето му.
към текста >>

27. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

Виртуоз, виртуоз в познаване на човешката душа.
Бях съгласна и на второто, само да се успокоя, толкова ми беше непосилна тази борба. И това щеше да зависи само от Него, от приема Му - как ще ме приеме и какво ще ми каже. От мене беше началната стъпка - да отида, а от Него - да остана. Но Той беше майстор. Голям Майстор! Виртуоз, виртуоз в познаване на човешката душа. Виртуоз в методите, как да я пипа. Аз очаквах буря, гръм и мълнии. А намерих красив, светъл, лазурен, пролетен ден. Приемната стаичка на ул. „Опълченска" 66 заляна в мека, слънчева светлина.
към текста >>

28. 35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

В човека има вложени сили - капитал да живее 120 години, но със своя неправилен живот, със своето непознаване законите на природата и живота, той ги престъпва и поради това боледува.
С такъв дълбок, убедителен глас ще го каже, че тази душа, която стои близко и Го слуша, измъчена и изтерзана от мисълта, че е самотна и няма кой да я обича, ще скочи, ще се ободри, ще й олекне, ще се зарадва и вдъхнови. Или пък ще каже: „Вяра! Вяра! Вяра е нужна на човека. Човек не е роден да боледува и умира. В човека има вложени сили - капитал да живее 120 години, но със своя неправилен живот, със своето непознаване законите на природата и живота, той ги престъпва и поради това боледува. Ще каже на болестта: „Бог е Любов! Аз живея в Бога и Бог живее в мене, а в Бога никакви болести няма! Ти си сбъркала пътя си, моля те да ме напуснеш! " и т.н., и т.н. И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща.
към текста >>

29. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)

Габрово на 11.1.1893 година, във връзка с някои негови духовни опитности преди запознаване с окултизма и с Учителя, глава на Бялото Братство, Петър Дънов и след запознаването му с Учителя.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968) „Ще уповаваш само на Бога." Учителят Дънов ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО Спомени на Никола Хр. Гръблев, роден в гр. Габрово на 11.1.1893 година, във връзка с някои негови духовни опитности преди запознаване с окултизма и с Учителя, глава на Бялото Братство, Петър Дънов и след запознаването му с Учителя. Като 5-6-годишно дете спомням си, че като се вглеждам съсредоточено в бистра течаща вода или в синьото небе, захласвах се и губех връзката с околния свят, понятието за време и пространство и виждах картини, които никога не бях срещал в тоя си живот. Например, градове или по-малки населени места, хора тъмнолики, черни и жълти много често и по-рядко от бялата раса. Изглежда, че то се дължи на няколко последователни мои прераждания в Индия. Това продължи до 10-12-годишната ми възраст, след което се загубиха. Имаше случаи, когато от това захласване си изкарвах бой.
към текста >>

30. 23. СКАЗКАТА

Петър Камбуров

Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини.
Той се поусмихна и разбира се, прие моето предложение. На следния ден след обяд барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището. Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалната, студенти, дошли във ваканция и граждани, между които кмета, секретаря, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от сп. „Житно зърно", в-к „Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат.
към текста >>

31. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Маргарита Рангелова Стратева

Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея".
С братски поздрав: Боян Боев София, 9 септември 1927 г. Любезна сестро, Учителят държа миналата неделя беседа, а вечерта лекция на Младежкия клас. На лекцията, както и по-рано присъствуваха всички. Изглежда, че беседите и Младежкият клас ще продължават. Пращам ви съкратено изложение на беседата и лекцията. Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото. При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества. След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа. След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и бодрост.
към текста >>

32. 2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА

Марийка Великова Марашлиева

Това беше началото на запознаването ни с Братството.
А и навън беше много красиво - имаше много цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастния човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме някак плахи, страхливи, не смеехме да приближим, нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем да чуем как и какво говори старецът. И така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та тая жена с тоя надпис събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това подействува на нас в положителен смисъл да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно от един разговор научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа „жертва на Дънов": „Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " А тя отговорила: „Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 ле." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: „За много малко си се продала!
към текста >>

33. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище.
Вземаше уроци и доведе своя учител (бивш военен) да помага и ръководи нашия малък оркестър. Г-н Михайлов, така се наричаше този учител по цигулка с желание работеше с нас, показваше и ни поправяше. Всичко това допринесе много за живота на братството в Русе. Аз също вземах участие. Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала. Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище. По-късно нали след като работех в училище като чиновничка се бях разболяла и брат Петър казваше, че сме пропуснали да питаме Учителя дали да остана на работа там понеже училището беше немско по време на началото на II Световна война. Няма да забравя никога преживения ужас при една бомбардировка в Русе при която самолетите се бяха заблудили и като искали да бомбардират града изсипаха бомбите си в лозята. Бомба падна срещу нашето лозе на отсрещния баир. От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха. Бомбардировката беше през нощта.
към текста >>

34. 10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА

Геновева Жекова

Там е мястото на опознаването и определението им като брат и сестра в една окултна школа.
И пак си бяха брат и сестра. Той беше чист човек. Той ме е водил на много места без да покаже, че има нещо мъжко в него като лъст. Та аз казвам така: Братът го познаваш с връзката му с жената. И сестрата я познаваш с връзката й с мъжа. Там е мястото на опознаването и определението им като брат и сестра в една окултна школа. Той ме водеше като абсолютен кавалер в онези места, които се посещаваха от аристокрацията. Той беше образец със своите изящни маниери - много изискан и много издържан. Разговорът му бе идеен. Идейният човек може да мисли идейно и да пресъздава своите идеи в живота си.
към текста >>

35. 14. Целуване на ръка

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

И ми казваше: „Щом целуна ръка на Учителя и си спомням първото запознаване, имам чувството, че цял котел с вряла вода ме залива".
Животът й наистина коренно се променил. От най-голямото охолство, животът й става много труден във всяко отношение. Млада жена на 34 години, с четири деца. В 1915 или 1916 г. майка ми влиза в братството, възприема новите идеи. И ми казваше: „Щом целуна ръка на Учителя и си спомням първото запознаване, имам чувството, че цял котел с вряла вода ме залива". Такъв срам изпитвала. И до края на живота й този срам остана, защото като е подала ръка на г-н Петър Дънов е очаквала, че той ще й целуне ръката, така както са правили по това време мъжете-кавалери. А се оказа, че това бе Мировият Учител.
към текста >>

36. 5. Уважението

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Така стана официалното запознаване на Илия с Учителя.
Илия не отиде доброволно да изкаже уважението, което дължеше на Учителя, но отиде по закона на необходимостта, принудително. Строг е законът за онзи, който знае, но не иска да изпълни Божията воля. За непослушание загуби пръста си. Нали го бяха предупредили със сънищата му, още много по-рано. Но човек не мисли, не разсъждава и забравя и тогава се учи от своята опитност. Така стана официалното запознаване на Илия с Учителя. Учителят му препоръча един лекар, но брат му го заведе при друг. Отново непослушание. И така му отрязаха двете първи фаланги на показалеца, а малкия пръст остана неподвижен с първата и втора фаланга. Сам наруши законът и сам го изпита не на гърба си, а чрез ръцете си. Осакати се.
към текста >>

37. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

В природата човек има чувството за познаване на горчивото и сладкото.
И в политиката трябва да построим пещта на колела и да я въртим, както е въртял Настрадин Ходжа пещта. Човек, за да направи една грешка се изисква много енергия, а да я поправи се иска малко. За дипломат човек трябва да бъде такъв - търпелив. Сега идва фазата на сдружаването на народите - разумното сдружаване. Както сезоните на годишните времена се менят незабелязано, всеки три месеца, така и условията на живота се менят незабелязано. В природата човек има чувството за познаване на горчивото и сладкото. Политиката е слаба, а слабият не бива да се бори със силния. Разумната сила решава нещата. Някой казва, че не можел да изтърпи. Ще се научи. Отговор на въпрос: Идва фазата на присаждането, но да гледаме подложката да е хубава и здрава.
към текста >>

38. 13. Никола Антов и Дантон

Георги Йорданов Добрев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Неговото запознаване с Учителя става така: като млад, буен, анархист с анархистически идеи, веднъж той е гонен от полицията в миналото.
13. НИКОЛА АНТОВ И ДАНТОН Г.Д.: Сега ще ти разкажа нещо за Никола Антов. Неговото запознаване с Учителя става така: като млад, буен, анархист с анархистически идеи, веднъж той е гонен от полицията в миналото. В.К.: Той от къде е тоя Антов. Г.Д.: Той ли, тука го заварих аз. Не го зная. Македонец май че е. И като такъв полицията го е гонила.
към текста >>

39. 46. Разграничаване и разпознаване

46. РАЗГРАНИЧАВАНЕ И РАЗПОЗНАВАНЕ Искам да кажа и няколко думи за това, че някои приятели не приемат писанията в тия томове „Изгревът“.
46. РАЗГРАНИЧАВАНЕ И РАЗПОЗНАВАНЕ Искам да кажа и няколко думи за това, че някои приятели не приемат писанията в тия томове „Изгревът“. Един от тях е и нашият приятел Благовест Жеков. Искам да кажа, че с Благи се познаваме от 1947 г. и сме много добри приятели. С другия наш приятел Христо Христо, който живее в Прослав, тримата бяхме неразделни приятели през времето на студентство- то си в София. Нашите възрастни приятели ни виждаха все тримата.
към текста >>

40. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

ЗАПОЗНАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ Родена съм на 22.V.1919 г.
ЙОТКА ВАСИЛЕВА МЛАДЕНОВА (22.V.1919-30.X.1995 г.) 1. ЗАПОЗНАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ Родена съм на 22.V.1919 г. в село Врачеш. Родителите ми са родени също от село Врачеш, като и дядо ми и баба ми. Майка ми се наричаше Мария Петрова по баща, а баща ми Васил. Родителите ми са били съвсем обикновени хора от село, баща ми всестранно надарен, много интелигентен природно, свиреше на народния инструмент тамбура, свиреше на пиано, без да е пипал пиано, изобщо бе с един много красив почерк, а майка ми една обикновена дъщеря на един богат чорбаджия. Бяхме три деца.
към текста >>

41. 47. СРОДНИ ДУШИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Хайде да се съвокуплим в общия идеал към опознаване на Бога".
47. СРОДНИ ДУШИ Много се говореше на Изгрева за сродните души. Учителят беше дал определението за сродните души така: "Онази двойка души, които едновременно са излезнали от Бога, могат да се определят като сродни души и то тогава, когато като двойка се върнат отново към първоизточника на живота". Той беше споделил, че има 12 кардинални прераждания на земята на тези сродни души. Когато някой брат харесваше някоя сестра на Изгрева, се обръщаше към нея: "Сестра, ние сме сродни души излезнали от Битието. Сега ние сме в кардинално прераждане. Хайде да се съвокуплим в общия идеал към опознаване на Бога". Какво ще кажете, наистина хубаво звучи, особено за женските уши. Аз бях съгласна с такава постановка, но не бях съгласна с такова тълкувание. Отивам при Учителя недоволна от начина, по който се тълкува: "Учителю, досега аз не разбрах на кого съм сродна душа на Изгрева". Той се усмихна и после натъртено проточи гласът си: "Вие всички ще минете и ще газите през астралната каша като един. Един от вас ще я гази до глезените, други до колената, трети до пояс, четвърти до гушата".
към текста >>

42. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила.
Нито окото на обикновения ясновидец, нито душата и на най-чувствителния между нас можеше да опише духовната атмосфера, наситена с лъчезарната аура на Учителя и присъствието на напреднали души. В общи линии ние я долавяхме, всеки според степента на развитието си и гледахме по-дълго време да останем потопени в нея и да я запазим. В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината. Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата отговорност, която носим, и само толкова. Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила. Учителят ни правеше достъпното постепенно. Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция. Затова и ние Му дължим и във вековете обич, признателност, благодарност. Без това знание и светлина, бихме били в безпътица сега, в усилното време, в което живеем, предсказано от Учителя. Когато се запитваме, кое беше характерно за Учителя, изпадам в голямо затруднение.
към текста >>

43. 48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА

В: Как стана запознаването ви с Учителя, първата ви среща?
Дойде и брат ми и така останахме и тримата тука. Намерихме си работа и станахме софиянци. Сестра ми беше учителка, а брат ми - счетоводител. Аз си намерих работа в счетоводство. Три години работих счетоводство в София, в "Хемус". В: Как стана запознаването ви с Учителя, първата ви среща? Чрез сестра ви ли стана? Тя ли ви заведе? Т: Тя ли беше ходила там, но бях на обед поканена. Но веднъж ходих специално за някакъв разговор с Учителя. Той излезе от стаята си и тръгна към мене като към човек, да го пита защо съм дошла и като зададе въпроса Той пак тръгна към пътната врата.
към текста >>

44. 42. СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ НА УЧЕНИКА

" Животът се придобива чрез познаване на Бога.
Да се биеш не можеш, да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи, който греши. Казваш му: "Моля ти се, бъди внимателен и не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш и аз страдам". Казвате: "Как ще придобием живота? " Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога, пък подразбира служене. Тъй щото, когато работите по закона на Любовта, Вие няма да се нуждаете от пари. Човек не трябва да се заблуждава, да мисли, че може да работи при всички условия на живота. Как ще работите при 25 градуса студ? Как ще говорите или ще свирите при 25 градуса студ?
към текста >>

Познаването на Бога, пък подразбира служене.
Тогава започваш да се разговаряш с онзи, който греши. Казваш му: "Моля ти се, бъди внимателен и не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш и аз страдам". Казвате: "Как ще придобием живота? " Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога, пък подразбира служене. Тъй щото, когато работите по закона на Любовта, Вие няма да се нуждаете от пари. Човек не трябва да се заблуждава, да мисли, че може да работи при всички условия на живота. Как ще работите при 25 градуса студ? Как ще говорите или ще свирите при 25 градуса студ? За да свири цигуларя добре, салона трябва да е отоплен и да има добра акустика.
към текста >>

45. 81. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ - ВЕЧНО БЛАГОДЕНСТВИЕ

" Дванайстият час удря и пролетта с езика на възкресението пише: "Иде вечният живот - път към познаване на Великия Творец на Вселената.
Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Безлюбие в любовта и любов в безлюбието! " Дванайстият час удря и пролетта в момента на изгряващото слънце пише: "Иде Вечната любов, която ражда живота и го осмисля. Иде Вечното благоденствие! " Смърт и живот. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Смърт в живота и живот в смъртта! " Дванайстият час удря и пролетта с езика на възкресението пише: "Иде вечният живот - път към познаване на Великия Творец на Вселената. Иде вечното благоденствие! " Скръб и радост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Скръб в радостта и радост в скръбта! " Дванайстият час удря и пролетта възгласява: "Иде Вечната младост, която насърчава, съживява и повдига. Иде Вечното благоденствие!
към текста >>

46. 84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА

Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото.
Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото. Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото. Един брат-учител е използвал и радиостезията за същата цел. Той през свободните учебни часове е искал от всеки клас да му зададат писмено и анонимно въпроси, които ги интересуват, на които отговарял изчерпателно. Тези часове били най-интересните и най-възторжените, в които учениците са получавали храна, от която се нуждаели. При разговори на братя и сестри, учители с Учителя, последният е изказал следните педагогически идеи, които се изнесоха в братската учителска среща: Запитали Учителя, дали е време да заработим за новото, като учители. Той отговорил: "Време е, и не е време; който е разбрал новото и проникнат от него и го живее, за него е време.
към текста >>

47. 9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА

Веска: Неделното училище, това към църквата, всяка неделя след проповедта, която свършва някъде към 11 часа, всички и възрастни, и млади, и деца се събираха в така нареченото Неделно училище като отделни сектори, където възрастните изучаваха по някакъв стих от Евангелието или Библията с разяснение, тълкувание нали така, а пък ние, малките деца, по същия начин бяхме ръководени от специални учители, които с песнички съответни религиозни, с които ни въвеждаха в познаване и разбиране на Светото писание с много красиви илюстровани картинки и в стил на детските възможности нали ни се даваха тези обяснения за Рождество, за бебето Исус, как Той е бил послушен, покорен, за Йосефчу, за неговите сънища и всички тези добродетели на Библейските образи, те се представяха в много красиви приказки, от които се даваха в художествена обработка.
Веска: Да, със съпровод на орган, да. В: Имаше и хор. Веска: Имахме и хор, имахме и оркестър отделно, имахме и квартети, дуети се пееха, най-различни комбинации се създаваха. В: Другия ми въпрос. Какво представляваше Неделното училище и църковното. Веска: Неделното училище, това към църквата, всяка неделя след проповедта, която свършва някъде към 11 часа, всички и възрастни, и млади, и деца се събираха в така нареченото Неделно училище като отделни сектори, където възрастните изучаваха по някакъв стих от Евангелието или Библията с разяснение, тълкувание нали така, а пък ние, малките деца, по същия начин бяхме ръководени от специални учители, които с песнички съответни религиозни, с които ни въвеждаха в познаване и разбиране на Светото писание с много красиви илюстровани картинки и в стил на детските възможности нали ни се даваха тези обяснения за Рождество, за бебето Исус, как Той е бил послушен, покорен, за Йосефчу, за неговите сънища и всички тези добродетели на Библейските образи, те се представяха в много красиви приказки, от които се даваха в художествена обработка. Така беше.
към текста >>

48. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата любов.
- Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Първото хранене е Неговото Слово; Добрият живот е Божията Воля; а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е, да възприемаш всичко, както Бог е определил за живота; Добре да живееш е, да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е, да гледаш и схващаш всичко това, което Бог е създал. Каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, не ще ти предаде нито педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и Неговото повишение и облагородяване се състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата любов. Там дето Духът Божий живее и действува има Мир и Радост. Това е единствения вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, който е Духът на спасението! Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? - Мъдрост.
към текста >>

49. 18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН М-р Барнаби Браун Баденше Щрасе 32 10715 Берлин - Германия Уважаеми Барнаби, Съгласна съм с Вас, че недостатъчното познаване на кой и да е език лесно би могло да разстрои добро общуване.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН М-р Барнаби Браун Баденше Щрасе 32 10715 Берлин - Германия Уважаеми Барнаби, Съгласна съм с Вас, че недостатъчното познаване на кой и да е език лесно би могло да разстрои добро общуване. И това е специално при случаите когато се превежда. Мнозина от нас започват да разбират, че превеждането е писмена форма подобна на творчеството в изкуството. Един истински човек на изкуството /артист/ се стреми да тълкува толкова ясно, колкото е възможно оригиналното значение на идеите изразени от композитора, писателя или поета. Превеждането не е лека задача и то е специално трудно при превеждането на Учението на Учителя. В този случай изискванията са много високи.
към текста >>

50. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Като пишем и разпространяваме такива неща за Учителя, се излагаме като негови ученици в непознаване на Учителя си и Неговата мисия.
Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато степен и да са и с каквато мисия да са дошли, биват посещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." Никола Нанков: На Учителя се преписва през март 1897 г. някакво посвещение. Настъпило събитие без никакъв външен ефект. Посвещаван от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива неща за Учителя, се излагаме като негови ученици в непознаване на Учителя си и Неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от Него, нито от някакъв ученик, защото през годината 1897, Той няма още нито един ученик, та да има възможност да Го наблюдава. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновен човек, не може да няма външен ефект, а камо ли с Учителя. За Учителя, учениците Му можем да кажем, че Той дойде между нас от Главата, че носи това знание от там и Словото протичаше през Него, както водите извират от една глава на висок планински връх и слизат в равнината. Така бе и с Учителя. Той не идва по пътя на някакво посвещение тук на земята.
към текста >>

51. 56. БИБЛИЯТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Е.А.: На моята пише: „Пътят Елена, Пътят на Любовта е път на вечното служение на живота и познаване на Бога и Христа" и следва духовният подпис на Учителя.
И когато имахме „Клас на добродетелите", имаше един „Клас на добродетелите" и там пак беше така. Аз работех с Любовта, щото там всеки един работеше, по пътя на една от добродетелите. И тука така Учителя каза, а пък на Паша, после каза че Той искал и тогава да ни даде, но е нямало. И затова после като дошли ни подари. В.К.: Какво пише на Вашата? Е.А.: На моята пише: „Пътят Елена, Пътят на Любовта е път на вечното служение на живота и познаване на Бога и Христа" и следва духовният подпис на Учителя. В.К.: Ще ни разкажете ли за този духовен подпис, кога за пръв път се е явил? Е.А.: А, не, кога, не мога да кажа, има го в голямата Пентаграма, значи от тогава е, да. Това, какво означава, и тука има котва това, като „Д" е първото, ама какво е, незная. В.К.: Беинса Дуно ли или не? Е.А.: А не Беинса Дуно, Той го даде Беинса Дуно много по-късно.
към текста >>

52. 61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Има едно повърхностно познаване, иначе ако познаеш една хубава черта, както Учителят ни учеше.
Тези неща отделят хората един от друг. В духовния път хората трябва да бъдат много чистосърдечни един към друг, но равенство трябва да има вътрешно и да цениш другия като душа. Като не можеш да го цениш като човек, цени го като душа, защото като душа всеки е ценен. А пък ако го ценим като проява, може да не е ценен в очите на мене или на друг, защото не виждаш да речем качествата ми, добродетелите, понеже ние не се познаваме. Да Ви кажа в туй отношение съм убедена, че 50% от недоразуменията на хората се дължат на това, че не се познават. Има едно повърхностно познаване, иначе ако познаеш една хубава черта, както Учителят ни учеше. Намери у всекиго една добра черта и дръж в ума си тази черта, тогава ще има контакт. Щото контакта ще бъде доброто, а доброто свързва хората. А така имаше неща поради които не бяхме така свързани и оттам се получи тази работа. Това е мое впечатление, другите може друго да са разбрали. Но моето впечатление е това.
към текста >>

53. 85. ДЯДО РАДИ

Познаването наУчителя става по Дух.
Не беше фокусник Учителя. Учителят беше едно разумно същество, което беше дошло да ни покаже пътя за един нов живот. Това беше Учителят. Той не беше нито плямпало, нито хайде де. Иска им се чудеса, за да повярват в Учителя. Познаването наУчителя става по Дух. Но това е дълъг процес траещ векове и вечности. Радвам се, че аз го познах. Това е най-важното в този мой живот, в това прераждане на земята.
към текста >>

54. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Това не е само преживяване, а процес на опознаване на Истинския Учител чрез Словото Му.
Казвам: „Учителя не е това". Туй чувство съм го изпитвала непосредствено от поведението на Учителя към мене на два пъти на Изгрева. И когато после го прочетох в Савкините бележки, така ми стана по-ясно защото на нея конкретно й казва. Не е Учителят, тука е Негов ученик. Мен Учителят не ми го каза това, но като преживяване аз го имах. Това не е само преживяване, а процес на опознаване на Истинския Учител чрез Словото Му. И също да се определиш в пътя. В.К.: Имало ли е такива случай, когато Учителят поставя ученика да се определи. Точно и категорично да се определи? Е.А.: Има много. Мога да разкажа за Жорж.
към текста >>

55. 155. УЧИТЕЛЯТ ТЪРСИ УЧЕНИЦИТЕ СИ

Запознаването й, чакай, казвала ли ми е нещо Маркова?
В.К.: А другите, не. Е.А: Учениците на другите учители, които еднакви часове имаха в училищата всичко еднакво не можехме да говорим, да. В.К.: Сега тя как се е запознала с Учителя Маркова? В първите години? Е.А.: Не мога да ти кажа. Запознаването й, чакай, казвала ли ми е нещо Маркова? Виж какво тя дойде за съвет при Учителя, за оздравяването й, доколкото знам. Тя като болна за помощ е дошла, да. И понеже Учителят й даде задача само за една малка стомничка. Каза й: „Ще си купите една малка стомничка от два литра най-много и с нея ще ходите на изворчето за вода и ще се връщате". И всеки ден това.
към текста >>

56. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

Има в тях запознаване, това е да кажем нещо приемливо, естествено.
Тая аура променя обноските на много хора, на младите хора. Учителят говори непрекъснато за Любовта. Ами знаеш, аз съм срещал и съм чел писма от преди 50-60 години, когато те флиртуват с писмата си, цитират Учителят какво говорил за Любовта. Е.А.: Кой? В.К.: Разни приятели, флиртуват помежду си с писмата си. Има в тях запознаване, това е да кажем нещо приемливо, естествено. Но цитират терминологията на Учителя. „Сега, когато сме в света на Любовта, когато всичко е Любов, когато еди какво си...Приеми ме като Любов, защото ти си Любов и т.н." Е.А.: Да. В.К.: Това е много интересно, когато всичко е Любов. Приеми ме като Любов, а Мъдростта ще дойде по-късно. Е.А.: Ха, ха.
към текста >>

57. 179. ДОВЕРИЕ И НЕДОВЕРИЕ

Ето го писаното, собственоръчно от Учителя: „Елена, Пътят на Любовта е път на вечно постижение на живота и познаване на Бога и Христа".
Първо подари на Савка, после на нас двете, на Паша и на мене. Тази Библия, да ти я дам да видиш, искаш ли? В.К.: Да, да. Разкажи случая сега. Е.А.: Това не е същата Библия, защото виж какво, тука трябваше да се разкъса, понеже аз много дълго работих с нея. Ето го писаното, собственоръчно от Учителя: „Елена, Пътят на Любовта е път на вечно постижение на живота и познаване на Бога и Христа". В.К.: И подписа на Учителя на Духа. Това коя година е? Дата няма. Е.А.: Не. Дата няма.
към текста >>

58. 10.Учителят ни води по нов път

Ако ние се затворим за нея с нашето незнание и непознаване, тя не може нищо да ни даде.
Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я изучаваме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни или за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде. Разумните същества, които я ръководят са всякога разположени да ни подкрепят и помагат. Ние сме потопени в един разумен свят, който разполага с безкрайни блага и който е готов да ни ги даде. Ако ние се затворим за нея с нашето незнание и непознаване, тя не може нищо да ни даде. Една от задачите ни е всеки от нас да изработи правилно отношение и разбиране за разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сила. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота.
към текста >>

59. 16.В природата действуват положителни и отрицателни сили

Много и много има да учи човек в пътя за познаване Бога и любов към Бога.
Мисълта е творческа сила и когато човек се научи да мисли, той може да постигне каквото желае. С мисълта си можем да добием светлина, която ще ни изведе от стария живот, от животинското състояние в нас, от нисшата човешка природа. Това са задачи на всеки, който е тръгнал по пътя на светлината и истината. Ние трябва да добием творческа мисъл, да се освободим от асоциативната мисъл. При творческата мисъл човек е активен, а при асоциативната - пасивен. Много и много има да учи човек в пътя за познаване Бога и любов към Бога. Учителят ни води по пътя на Богопознаването.
към текста >>

Учителят ни води по пътя на Богопознаването.
С мисълта си можем да добием светлина, която ще ни изведе от стария живот, от животинското състояние в нас, от нисшата човешка природа. Това са задачи на всеки, който е тръгнал по пътя на светлината и истината. Ние трябва да добием творческа мисъл, да се освободим от асоциативната мисъл. При творческата мисъл човек е активен, а при асоциативната - пасивен. Много и много има да учи човек в пътя за познаване Бога и любов към Бога. Учителят ни води по пътя на Богопознаването.
към текста >>

60. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си.
Спомням си, че когато Учителят отвори школата на Общия клас, първото нещо, което ни каза беше: „Аз искам да ми дадете празното си време, времето, когато не знаете какво да правите". Празното време е бездействие, неоползотворено време. Учителят не поиска времето, когато сме заети с една или друга работа. Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим. И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си. Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно. Всичко красиво в света е плод на човешката мисъл. Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят. Учителят казваше, че нашите мозъци са ниви в които ангелите сеят своите семена, т.е.
към текста >>

Това беше още в първите години след запознаването ми с Учителя.
" - „Помина се" - беше отговорът. Това още повече ме изненада. Чудех се отде знае Учителя, че в тази стая преди мене е живяла зълвата и си е заминала в другия свят. Втората ми майка един път беше виждала Учителя на беседа, но тя нямаше никаква възможност за контакт с Учителя. Питах се и се чудех как е могъл да научи това Учителя. Това беше още в първите години след запознаването ми с Учителя. До тогава не бях имала възможност да зная нещо за духовните възможности на виждане на Учителя. Значи - казах си: Учителят това е видял по духовен път. Разбрах, че момата която е живяла в моята стая и е заминала за другия свят, плаче заедно с мене за себе си, че е загубила живота си на земята. Тя е желаела да живее, но по някакви причини е загубила живота си. Аз изпитвах лична скръб и при моята скръб се прибавя и нейната мъка, като моята мъка расте и се усилва.
към текста >>

61. 21. Учителят е бдял над нас

НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА БЕ ИЗПРАВЕН ДЪНОВИСТЪТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ - БЪЛГАР

Те с пробуждащото се съзнание навлизат в нови духовни светове, в които действуват нови сили с по-големи изисквания към човека, на тези човешки същества е нужна по-голяма светлина за опознаване на новите светове.
Да отворим очите си, за да приемем светлината и да видим красотата в живота. Когато човек развие индивидуалното си съзнание и насочи вниманието си към своето вътрешно себе, към своята висша природа, тогава той заслужава да носи името човек. Тогава у него се разкриват безкрайни простори и възможности за развитие на вътрешните си дарби и възможности, които има да развива и изучава. И за тези човешки същества са идвали и идват великите учители на човечеството, както в миналото, така и в настоящето. Учителите идват да подпомогнат пробуждащите се човешки души, да дадат светлина и знание и да им дадат методи за новата работа, която им предстои. Те с пробуждащото се съзнание навлизат в нови духовни светове, в които действуват нови сили с по-големи изисквания към човека, на тези човешки същества е нужна по-голяма светлина за опознаване на новите светове. Сериозна и задълбочена работа предстои на този, който е надзърнал в духовния свят. В този свят действуват други сили и закони, които ние искаме да следваме в духовния си път, за да направим вътрешно преустройство.
към текста >>

62. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -2

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Занимавал се бях с окултните науки, с познаването на характера по чертите на ръцете, по физиономията, по почерка, по звездите и пр.
- Значи, казва председателят, царят ви е питал, вие сте си казвали мнението и той го е възприемал? - Е, да, отговаря подсъдимият. След това той разказа кога се запознал за пръв път с цар Борис, първата му среща с него, както и за честите му срещи през последните години. - Имах, започна подсъдимият, един приятел на служба в двореца, който ме викаше от време навреме на разговори. Аз влязох в братството на Дънов през 1919 год. Занимавал се бях с окултните науки, с познаването на характера по чертите на ръцете, по физиономията, по почерка, по звездите и пр. Този мой приятел в двореца се съвещаваше често пъти по някои въпроси с мен. Един ден той ме повика и разговаряхме по някакъв доста важен въпрос. Аз си казах мнението ясно и определено. После узнах, че тоя ми разговор е бил слушан от царя по телефона, тъй като моя приятел оставил слушалката на телефона без аз да забележа. - Кой е този ваш приятел?
към текста >>

63. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка.
Учителят беше опитен френолог и измерванията си е правил с няколко уреда. Веднъж бяхме със Савка при Учителя и Го помолихме да ни покаже уредите с които прави изследванията. Те бяха няколко уреда за измерване ширината на главата, височината и дължината на главата. Картите представляваха печатани формуляри. На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години. А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка. Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука. Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си.
към текста >>

64. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Подобни събрания за опознаване и обмяна на мисли ще трябва да се направят и във вашия град и околия.
Ще работиме искренно и неуморно и Бог ще ни помага, когато нашето усилие изхожда от Любовта. Ако под знамето на войните и кървавите революции се е нареждало мнозинството жертви на незнанието великия световен принцип на взаимопомощта, то ще дойде ден, когато едно още по-голямо мнозинство от свободни хора ще се нареди под знамето на братството и мира. По повод на всичко това в София заедно с пристигнали от Русия секретар на Л. Н. Толстоя се състоя първото учредително събрание на СВОБОДНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ДУХОВНИТЕ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ. Подробности по това ще намерите в позива, който ви изпращаме, който позив е подписан от всички представители и на когото ще трябва да дадете широко разпространение в духовните среди. Подобни събрания за опознаване и обмяна на мисли ще трябва да се направят и във вашия град и околия. Ще се приказва върху онова, което е общо между нас, а не върху онова, което ни различава. Пристъпете веднага към дейност с нужното съзнание и толерантност. Очаквайте своевременно осветление по всички възникнали въпроси около сдружението. Дерзайте във възвишеното дело на Белите братя - братството и мира. Група ученици в София София, 24 септември, 1924 г.
към текста >>

65. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР IV

И когато Царството Божие се въдвори на земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвремените поети, писатели пишат.
Това е високият идеал, с който Божественият свят може да се открие. Най-красивото, най-възвишеното в света това е Царството Божие, което човешката душа очаква. Царството Божие е израз на вътрешният живот. Докато Царството Божие не се въдвори не може да има свобода на земята. Наука и култура това са само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвремените поети, писатели пишат. Опознаването не е единичен акт, както някой казва да се опознаем. Познаването е един неприривен акт в природата. Да познаваме Бога, затова не се изисква само един момент, затова се изисква цялата вечност, за да може да се познае Бога в Неговата пълнота. И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че лесно да познаваш човека." (Стр. 1 от оригинала).
към текста >>

Опознаването не е единичен акт, както някой казва да се опознаем.
Най-красивото, най-възвишеното в света това е Царството Божие, което човешката душа очаква. Царството Божие е израз на вътрешният живот. Докато Царството Божие не се въдвори не може да има свобода на земята. Наука и култура това са само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвремените поети, писатели пишат. Опознаването не е единичен акт, както някой казва да се опознаем. Познаването е един неприривен акт в природата. Да познаваме Бога, затова не се изисква само един момент, затова се изисква цялата вечност, за да може да се познае Бога в Неговата пълнота. И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че лесно да познаваш човека." (Стр. 1 от оригинала). .....Сега всички хора трябва да държат идеята: „Наближило е Царството Божие".
към текста >>

Познаването е един неприривен акт в природата.
Царството Божие е израз на вътрешният живот. Докато Царството Божие не се въдвори не може да има свобода на земята. Наука и култура това са само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвремените поети, писатели пишат. Опознаването не е единичен акт, както някой казва да се опознаем. Познаването е един неприривен акт в природата. Да познаваме Бога, затова не се изисква само един момент, затова се изисква цялата вечност, за да може да се познае Бога в Неговата пълнота. И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че лесно да познаваш човека." (Стр. 1 от оригинала). .....Сега всички хора трябва да държат идеята: „Наближило е Царството Божие". Или да изразя на съвременен език, всички хора търсят свобода, всеки човек иска да бъде свободен и това е едно право.
към текста >>

66. СЪДЪРЖАНИЕ

Запознаване с Библията 8.
Георги изпуснал виното 4. Торба с пари в с. Скалак 5. Туркинчето Гюлсюм си търси жених 6. Санитарната школа 7. Запознаване с Библията 8. Отмъщението 9. Запалили кошарата му 10. От враг – приятел 11. Твоето място не е тук 12. С пушка или библия 13.
към текста >>

Запознаване с вегетарианството 21.
Първата сказка по френология 16. Втората сказка по хиромантия 17. Отказ от тютюнопушене 18. Последният сеанс в Айтос – 1912 г. 19. Първата беседа в Айтос 20. Запознаване с вегетарианството 21. Огнената риза 22. Ето човекът 23. Солунската песен 24. Как си дошъл 25. Трите хляба от Скопие 26.
към текста >>

176. Запознаването ми с Учителя 177.
Помачкани от камион 172. Майко, огладнях 173. Как Тошко стана бял брат 174. Мост между два свята – 175. Защо отидох в Мърчаево? 176. Запознаването ми с Учителя 177. Топъл хляб на планината – 178. Силата на добрия пример 179. Доброто оръжие 180. Върнат от смърт 181. Ако е рекъл Бог 182.
към текста >>

67. 01 - 07. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА

7. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА През времето от 1901 -1907 г., Георги е бил секретар-бирник в с. Люляково.
7. ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА През времето от 1901 -1907 г., Георги е бил секретар-бирник в с. Люляково. Когато отивал в града по служба, пътят му минавал през с. Череша. На всяко минаване се отбивал при бай Петър абаджията за малка почивка на коня, който яздел. Там често намирал една Библия отворена, от която майсторът четял на калфи и чираци, като ги учел освен на занаят, но ги и възпитавал в християнската вяра и добродетели. Веднъж Георги, като заварил Библията пак отворена, поискал позволение да почете малко от нея. Прочел една глава, прочел втора, но все му се искало да продължи, а път го чакал.
към текста >>

68. 01 - 15. ПЪРВАТА СКАЗКА ПО ФРЕНОЛОГИЯ

След сказката няколко души съмишленици, заедно с Георги Куртев съпроводили г-н Дънов до хотела, без някой да се сети да го покани за по-близко опознаване.
15. ПЪРВАТА СКАЗКА ПО ФРЕНОЛОГИЯ През 1910 г., когато Учителят обикалял България и изнасял сказки по френология, посетил и гр. Айтос. Сказката била изнесена в читалището, средно посетена. След сказката няколко души съмишленици, заедно с Георги Куртев съпроводили г-н Дънов до хотела, без някой да се сети да го покани за по-близко опознаване. Тогава за тях той е бил г-н Дънов - един много учен човек. Предполагаме, че сказките по френология са били едни от начините Учителят да се свърже и запознае по-отблизо с първите хора, които трябва да поемат Божието дело.
към текста >>

69. 01 - 20. ЗАПОЗНАВАНЕ С ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

20. ЗАПОЗНАВАНЕ С ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Това станало през 1917 г., когато брат Георги Куртев бил мобилизиран в гр. Чорлу.
20. ЗАПОЗНАВАНЕ С ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Това станало през 1917 г., когато брат Георги Куртев бил мобилизиран в гр. Чорлу. По това време той се запознал с хора от Бялото Братство, под чието влияние станал вегетарианец. Написал писмо на домашните си, с което ги уведомявал, че вече не яде месо, и че занапред в неговия двор няма да се хранят и отглеждат никакви животни, които сега хората колят или убиват за храна. Ако до получаването на това писмо прасето не е заклано, да го продадат; ако е заклано, да го раздадат на бедните. Ако на децата им се яде месо, ще им се купува и ще им готвят. Те са свободни сами да избират своя духовен път.
към текста >>

70. 01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна.
По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща своя ученик и го цени като ученик. А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от 20-30 години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от песнарката, а това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях издала след заминаването на Учителя. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен беше много силна от всички страни: По въздух, по суша и по море - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: „Какво става с песните?
към текста >>

71. 02 - 02. НАЧАЛОТО

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Брат Куртев е духовно пробуден още преди запознаването си с Учителя през1910 година.
2. НАЧАЛОТО Създаването на братската градина е тясно свързана с живота на брат Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя. Брат Куртев е духовно пробуден още преди запознаването си с Учителя през1910 година. В нея година Учителят изнася сказки по френология в град Айтос. Оттогава се сформират първите групи в околните села. Тогава още е нямало печатно Слово от Учителя. В групите са четели псалмите, Евангелието, пеели църковни и духовни песни и се четели молитви на православната църква. По времето, когато се отпечатва първото Слово на Учителя, влиянието на църквата постепенно започва да отслабва.
към текста >>

72. 02 - 06. ИЗГРЕВЪТ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване.
Беседата на Учителя започва спокойно, естествено и непринудено. Словото се излива от Всемировия Учител. Всички слушат със затаен дъх всяка казана и изречена от Учителя дума. А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен. Беседата завършва с обща молитва. След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване. Слънцето грее и топли. Под засъхналите дрехи по телата остава приятна, ободрителна влага. Постлали по още влажната земя черги и рогозки и приготвили обща трапеза за сутрешна закуска. Всички били с приповдигнато състояние на духа. За пръв път посрещат изгрева на слънцето с Учителя и за пръв път чуват на живо Словото му.
към текста >>

73. 02 - 17. КАКВА Е ЗАДАЧАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА?

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Да се правят обяди и вечери, които ще помогнат за по-пълно взаимно опознаване.
Те са братя и сестри. Да съдействува за прекратяване на всякакви взаимни вражди. Да ни привикне към колективен труд и към колективен живот. Да ни привикне към безкористно служене. Да култивира толерантност и братска любов. Да се правят обяди и вечери, които ще помогнат за по-пълно взаимно опознаване. Да се правят братски събори веднъж в годината, на които стават срещи между жителите на небето и земята. Да се посреща слънцето, което не е само един външен акт, а е придружено с едно вътрешно разположение на душата, за приемане силите и енергиите, които то изпраща. Съборният ден за събора на братството в Айтос, е Петровден. На този ден 1920 г. Учителят за пръв път посещава Айтос.
към текста >>

74. 07 - 10. ЯСНОВИДЕЦЪТ ОТ ИНДИЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Познаването на Учителя е вътрешен процес.
Ясновидецът не отишъл на определената среща, защото бил разочарован, тъй като видял Учителя в матова светлина. Той си представял Мировия учител, че ще свети като слънце и тъй като не видял такава светлина, отпътувал, без да се срещнат. Дошъл до вратата на Учителя, но не го познал и си отишъл разочарован. Големият ясновидец бе забравил, че Великият Учител може да скрие лъчението си. Срещата ни с Учителя е среща на човешкия дух с Божествения Дух. Познаването на Учителя е вътрешен процес. Колко често и ние, като индиеца, отидем до вратата на щастието си и се връщаме. Иска се голяма осторожност.
към текста >>

75. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

" Значи фактически този човек има лоши намерения и затова Учителят не приема нито запознаване, нито ръкуване с него.
Той слиза от трамвая при семинарията и тръгва по пътя за Изгрева. Съвсем случаен човек го заговорва. Като разбира, че отива на Изгрева, му казва: „Можеш ли да ме запознаеш с вашия Учител? " - „Аз помислих, че е търсеща душа, жадна за нещо ново и вървя с него, пристигам на Изгрева, целувам ръка на Учителя и когато решавам да го представя, Той ама с такава сила, въздушна вълна, ме тласна, без да ме докосне и на няколко метра отхвръкнахме аз и той, и другият човек. Не само че не се запозна, ами ме тласна, не ще да приеме." И след туй Учителят друг път му казал: „Не ставайте гаранти на хора, които не познавате! " Значи фактически този човек има лоши намерения и затова Учителят не приема нито запознаване, нито ръкуване с него. „Изгубеният ключ", втори случай. Учителят забравил да си вземе ключа, дръпнал вратата и излязъл, а после не може да влезе. Тогава наредил на дядо Ради да вземе стълбата, да се качи на балкона, минал през балконската врата, която не е била заключена и отключил отвътре вратата на стаята на Учителя, В. К.: Той, вероятно, Учителят нарочно го е направил, за да видят всички, че се слага стълба. Учителят в беседите си казва, че ако човек познава законите на магнетизма, може да пренася тялото си от едно място на друго.
към текста >>

76. 08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

В. К.: Следващата забележка е запознаване с вегетарианството, на стр.
В, К.: Значи по този начин, защото има и друг начин, чрез медиуми. Г. С.: Да, чрез медиум може, чрез излъчване, спящо състояние и пр и пр. В. К.: Защото това нещо не е отбелязано в твоето описание и аз разбрах, че е чрез медиум. Аз ще намеря как е оригиналът и ще го прочета, да направим сравнение, да видим къде е грешката. Г. С.: Добре. В. К.: Следващата забележка е запознаване с вегетарианството, на стр. 67, точка 19, така ли е? Това е станало 1912 година, което съм писал, нали, когато е бил мобилизиран в град Чарлу. Г. С.: Не е 1912 година, а е 1917 година, понеже били Европейската война, не знам в кой град е било. В. К.: Ти си писал, писмото било от декември 1912 година. Г. С.: Ще намерим оригинала на писмото.
към текста >>

77. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Първи спомени: Запознаването ми с художника Генчо Алексиев датира от лятото на 1922 година, когато се връщах от събора на Бялото братство, който се състоя в полята на град Велико Търново.
Това десетилетие ни загатва за богатите възможности, с които художникът е бил надарен. Тези творчески възможности до голяма степен остават неразкрити, непроявени, ето защо неговият талант остава непознат за широкия кръг от хората на изкуството. Ако художникът Генчо Алексиев имаше поне минимална материална помощ, талантът му би разцъфтял и би обогатил живота с неговото творчество. Настоящите кратки бележки са по случай деветдесет и четири години от раждането му и тридесет и четири години от заминаването му за отвъдния свят. 10 октомври 1990 година. Първи спомени: Запознаването ми с художника Генчо Алексиев датира от лятото на 1922 година, когато се връщах от събора на Бялото братство, който се състоя в полята на град Велико Търново. Съборът бе привършил и съборяните вече се пръскаха в разни посоки, за да се върнат по домовете си. Докато едни поемаха пътя към Севлиево, то голямото множество пое пътя за ж.п. гарата. Влаковата композиция бе голяма, сякаш едва смогваше да побере толкова много народ, стекъл се отведнъж. Купетата и коридорите бяха пълни, дори препълнени. На прозореца на едно купе се разговаряха двама души, единият около тридесет-годишен, а другият едва 15-16 годишен, вече ученик в гимназията.
към текста >>

78. 09 - 13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ Моето запознаване с Божието дело и с Учителя датира от края на ученичеството ми в Стара Загора.
13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ Моето запознаване с Божието дело и с Учителя датира от края на ученичеството ми в Стара Загора. През времето на моето студентство аз посещавах редовно беседите и поддържах жива връзка с Учението, но след като се омъжих, промених начина на живота си, като се оставих на течението на житейското море да ме тласка натук и натам за един твърде дълъг период от време, над двадесет години. Този мой застой, това откъсване от Божието дело не може да се окачестви другояче, освен като дълъг духовен сън, духовна летаргия. След завършване на висшето си образование бях назначена за гимназиална учителка в град Троян, града, в който се установих да живея и се задомих. Повлече ме течението на живота и аз загубих воля да се съпротивлявам. По-късно ме преместиха по мое желание в град Б.
към текста >>

79. 09 - 50. ГЛЕДАЙ, ЩЕ ВИДИШ ИСТИНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

50. ГЛЕДАЙ, ЩЕ ВИДИШ ИСТИНАТА Към края на януари 1962 година един брат ми разказа следната своя опитност: В първите години на запознаването си с Учението аз често се спирах и разсъждавах върху въпроса: Кой е Учителят и кой е Христос?
50. ГЛЕДАЙ, ЩЕ ВИДИШ ИСТИНАТА Към края на януари 1962 година един брат ми разказа следната своя опитност: В първите години на запознаването си с Учението аз често се спирах и разсъждавах върху въпроса: Кой е Учителят и кой е Христос? Една сутрин, на ранни зори, като в полусън, виждам Учителя на сцената на един салон и чувам да ми казва: „Гледай, ще видиш истината! " И веднага цялото му тяло започна да става прозрачно и след малко напълно изчезна, а на мястото му на сцената, на височина около един метър, се появи една светла точка, която вибрираше и постоянно се увеличаваше като изпущаше лъчи. Постепенно светлата точка стана като звезда, после като огнен диск, като слънце и все растеше, докато долният край опря до пода. Това слънце трептеше и изпускаше светлина във всички посоки. След това в центъра на това голямо слънце взе да се очертава образът на Христа, чиито очи ту се отваряха, ту се затваряха.
към текста >>

80. 09 - 76. КАК АТЕИСТЪТ ПОВЯРВАЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Леличките слезли и поели за дома си, но и на двете на душите им било леко и радостно, че могли да помогнат за пробуждането на тия души, за да коригират поведението си и да се насочат по пътя на познаване на Великото, Разказал: Методи Шивачев.
Ако не го вземеш, съдът много ще те осъди.". „Ще го взема, леличко. ще се оженя за него." - „Ако направиш това, съдът ще се смекчи към тебе и по-леко ще минеш." - „Моля те, леличко, кажи ми адреса си, за да ти пратя дар, когато се венчавам", казало войничето. Влакът изсвирил. Наближавала гарата. Леличките слезли и поели за дома си, но и на двете на душите им било леко и радостно, че могли да помогнат за пробуждането на тия души, за да коригират поведението си и да се насочат по пътя на познаване на Великото, Разказал: Методи Шивачев. 23.07.1964 г., Бургас.
към текста >>

81. 09 - 176. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИС УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

176. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИС УЧИТЕЛЯ През 1915 година бях войник в Скопие.
176. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИС УЧИТЕЛЯ През 1915 година бях войник в Скопие. Всяка неделя ходех в църква да пея, където се запознах с няколко души - първите хора от Тополица, възприели Учението. Ето няколко имена: Димо Джожев, Димитър Вълчев, Илия Киряков и др. От тях за първи път чух за брат Георги Куртев, на когато всички казваха бай Георги. Там научих и за брат Боян Боев, който работеше заедно с бай Георги в амбулаторията. От тях двамата чух за Учителя и му научих адреса: ул.
към текста >>

82. 09 - 283. В НЕБРАНО ЛОЗЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

След закуската се състояха свободни срещи и разговори за взаимно опознаване.
283. В НЕБРАНО ЛОЗЕ През лятото на Братската градина в Айтос по Петровден стана голяма сбирка. Традиционна среща. След като бяха минали сутринната молитва, гимнастическите упражнения и Паневритмията, последва закуска. След закуската се състояха свободни срещи и разговори за взаимно опознаване. Съвършено свободно и непринудено се бяха образували групи, в които се разискваше по различни въпроси. Нашата група бе една от най-големите, насядали удобно под сянката на големия орех. Но ето че един брат /Стефан Марков/ стана, обърна се към мене по име и ми каза тъй: „Брат, ще позволите ли да ви задам един въпрос. Не ви ли се струва - каза той - че Учителят много внезапно си замина и ни остави, тъй да се каже, в необранолозе? " Като каза това, братът си седна в очакване на моя отговор.
към текста >>

83. 09 - 291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО Беше отдавна, към първите години на моето запознаване с Божието дело, около 1933 година.
291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО Беше отдавна, към първите години на моето запознаване с Божието дело, около 1933 година. Ръмеше дъжд. Сдрачаваше се. Аз още бях из двора, когато на вратата почука непознат човек, старец, с яморлук и магаренце. „Има ли място за нощуване на един пътник? " - ме попита старецът.
към текста >>

84. 12 - 25. ГРИЖОВНОСТ ЗА БЪДЕЩИЯ ЗЕТ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

В.К.: Сега запознаването на брат Георги Куртев с Братството и с Учителя става след като се оженват.
В.К : А когато той така се оженва, той се оженил за майка ви, ходил ли е да пита Учителя? Надка: Ами къде? Той тати не се познавал още с него. Той бил 20-годишен. Мама била 18-годишна. В.К.: Сега запознаването на брат Георги Куртев с Братството и с Учителя става след като се оженват. Надка: Ами тъй. Даже са имали дете, кака ми я имало. Той е в Сливен, като си идва, завърши фелдшерската школа и идва тука с детето. После не знам точно кога идва Учителят, не мога да си спомня как. В.К.: Вий в коя година сте родени?
към текста >>

Да, запознаването с Учителя.
В.К.: Вий в коя година сте родени? Надка: 1908 година. В.К.: Осма. а-а-а, защото аз се свързвам с онази снимка, която знам, с брат Георги Куртев, брат Боян Боев и кой още беше. Там го има, по време на Балканската война, значи преди това е било това нещо. Да, запознаването с Учителя. Надка: Ами рано. 1907 година баща ми приема учението на Учителя. 1907, 1906 или 1905 година. В.К.: Значи онези години. Надка: Да.
към текста >>

85. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Опознаването е взаимно за душите, които имат един и същ идеал.
А го имаше! И то как! Аз също бях най-накрая, аз организирах, но бях зад кулисите. Мен също ме имаше. Но ме позна само брат Марко, защото и аз го познах. Опознаването е взаимно за душите, които имат един и същ идеал. А нашият идеал бе Словото на Учителя Дънов и неговата Школа. Амин. Вергилий Кръстев * * * Е. АНДОН ИВАНОВ КЪНЕВ Кратка автобиография На Андон Иванов Кънев от град Айтос Роден на 26 юли 1927 година в село Ябълчево. Баща ми и майка ми са ученици още от първите години на Братството. Баща ми.
към текста >>

86. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Това опознаване е цветът, който се е появил и трябва да се оплоди.
Техният поглед от небесния свят, постепенно се е обръщал към физическия, като източник на материални блага, към неговите закони. Постепенно материалният свят е станал по-ясен за тях. Виждането на вътрешния човек, на душата, постепенно изчезнало, но споменът за него останал. Дотук е първата фаза на човешкия живот - пролетта на неговата история. Поглеждайки този земен свят, човекът пожелал да го опознае и овладее. Това опознаване е цветът, който се е появил и трябва да се оплоди. С това настъпва втората фаза - проява на творческите възможности - любознателност, да опознае законите и силите на физическия свят и волевата, творческа сила. чрез която благата на този свят могат да бъдат овладяни и съзерцанието на идеала - това са двете течения, характерни за лятото. На тази основа са се появили древните култури на Халдея, Вавилон, Персия, Египет. Те са имали ясен спомен за невидимия свят. но и физическият свят е привличал тяхното внимание.
към текста >>

87. І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Това е жертва за всесъжение и се заключава в припознаване на виновност и за очистване на греха.
Евреите имаха три вида жертвоприношения: Принос за всесъжение (всеизгаряне). Принасят се жертва мъжко, непорочно - овен, козле, теле пред дверите на Скинията. Поръсва се с кръвта олтаря на всесъжението. Одира се животното, насича се на късове, слага се върху дървета на олтаря и се изгаря. Вътрешностите на животното също се изгарят, но преди това се измиваха. Това е жертва за всесъжение и се заключава в припознаване на виновност и за очистване на греха. Приносителят посвещава Богу както себе си, така и онова, което има с изгаряне на жертвата върху олтаря. Смята се, че това е ухание благовонна, угодно Богу (Левит, гл. 1, ст. 3-17). Принос жертва примирителна - Принася се мъжко или женско непорочно животно, кръвта му се поръсва върху олтаря, а то се изгаря върху дърветата. Примирителната жертва означава умилостяване за грях и примирение с Бога и свято общение с Бога.
към текста >>

88. II.02.12. Борба за подялба на владищината

Постоянствувате йоще и да правите раздор между гражданите, умраза между синове към бащи, зетьове към деди и даже между простите селяни, за непрепознаването на Нашаго Архимандрита (който е духовен глава), и давате вули на бяла книга, зачто това тъй?
в Пазарджик! От идванието на двамата младежи, които се представиха за членове на мнимото Ви общество от една страна, и от друга в двете Ви последни писма, виждаме да ся твърде гневливи и незадоволни показвате и зачто? не знаем! По тази причина, за общонародна полза и братска любов счетохме за благословно да Ви направим няколко замечания връх недостатъчните дела и походът (постъпката) на Вашето младежко общество, което не малко негодувание причини в последно время. когато дойдоха Вашите двама младежи, на които постъпките, като не намериха никаква симпатия. Постоянствувате йоще и да правите раздор между гражданите, умраза между синове към бащи, зетьове към деди и даже между простите селяни, за непрепознаването на Нашаго Архимандрита (който е духовен глава), и давате вули на бяла книга, зачто това тъй? Докога тези нередовности? Не знаете ли, че тия постъпки са противозаконни, както на правителството, тъй и на църковните закони? В тоя случай се пренудихме да ви предварително посъветваме братски и да Ви кажем веднъж за всегда - недейте става пречина за раздор и умраза -зачтото напоследък каквото и да ся случи, оставате под отговорност пред правителството, църквата, народа и пред Бога. Много късно ся събудихти, Господа, а искате да достигнете до там, дето предел няма, нъ знайте, че пътищата Ви са затворяни. Вий може да знаете тука българщината до пред 4-5 години, че ся намерваше в крайна отчайност и в жалостно положение.
към текста >>

89. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н.
При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н. Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания". Следват подписите на: екзарх Антим I, Самоковски Доситей, Пелагонийски Евстатий и Охридски Натанаил. Това послание съставя завършека на интересните перипетии, през които е минал въпросът за избора на първия български Варненски митрополит, който въпрос, сам по себе си интересен, е важен по това, че представя едно разклонение, един нюанс от големия български църковен въпрос, върху който неговото осветление идва да хвърли, следователно, също така известна светлина.
към текста >>

90. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

А днес всяка културна нация, град или организация, като съзнават високото морално и практическо значение от познаване на собственото минало, проявяват, като най-добър израз на своята културна зрялост, силен интерес и стремеж към своята история.
Янев 1921 (стр. 93-107) ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО НА ВАРНА По случай 20-годишнината на Варненското археологическо дружество То е още толкова близо до нас, едно човешко поколение само, едва непълни шестдесет години ни делят от него, а ние, въпреки това, се намираме вече така далеч от него, че пред нашите очи почва вече да се премрежва, да се губи картината на това минало. Като на мираж, контурите му се колебаят, менят и губят постепенно в далечината, а заедно с това възможността за тяхното възстановяване става все по-малка. Всеки нов ден ни отдалечава все повече от него не само по време, но и по способност да проникнем в него и ние сме изправени пред перспектива да осъмнем един прекрасен ден дотолкова далеч от него, че да не бъдем вече в състояние да го възпроизведем напълно. За културна и напредничава Варна се открива в близко бъдеще грозният изглед да не познава и да не бъде в състояние да проникне в своето близко, да не говорим за по-дапечното минало. А днес всяка културна нация, град или организация, като съзнават високото морално и практическо значение от познаване на собственото минало, проявяват, като най-добър израз на своята културна зрялост, силен интерес и стремеж към своята история. Най-старите дейци по българското възраждане във Варна са си отишли почти всички, без техните спомени да бъдат системно събрани и записани. По такъв начин пропусна се безвъзвратно да се използува едно средство, което най-лесно би хвърлило обилна светлина на много въпроси от миналото на Варна, над които сега се е спуснал непрогледен мрак. Наистина, една значителна част от писаното предание, от историческите паметници са запазени, благодарение грижите на Варненското археологическо дружество, на което 20-годишнината чествуваме днес и което има неоценима заслуга, че е събрало множество писмени и веществени материали из миналото на Варна и така ги е предпазило от сигурно загиване и уничтожение; благодарение на грижите и на Преосвещения Варненски и Преславски митрополит Симеона, който е имал щастливата идея и постоянна грижа да прибере и съхрани в архивата на своята митрополия голяма част от архивата на Варненската българска община, на Добришката българска община и на Шуменския смесен съвет отпреди освобождението и да бди за нейното запазване. Обаче по-голямата част от писаното и веществено предание, от историческите материали, които биха послужили на историка за написване историята на град Варна, е или уничтожена, или пък захвърлена и всеки момент рискува да стане жертва на немара или невежеството. Архивите от кореспонденция, сметки, книжа, тефтери или бележки на нашите дейци по възраждането на Варна, каквито безсъмнено е имало, а може би още има скътани или захвърлени из някои тавани или зимници на техни наследници или сродници; архивите и търговски тефтери и книжа на варненци търговци - българи, гърци, турци, евреи и пр., на еснафи и др.
към текста >>

91. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Те нищо не знаяли от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе краят с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта българска училищна община.
Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир бей го прочел в двора на конака (сегашното окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове); събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствувалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаяли от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе краят с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта българска училищна община. Училището55 Освещението на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеник Иван от с. Казълджиларе и архимандрита филарета.57 и да се нарече „Св. Архангел Михаил" На 14 февруари 1865 год. за пръв път служих в нея и аз и бях първият свещеник.
към текста >>

92. IV.10 август, неделя

Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него.
от Йоана и между другото каза: - Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." И първият въпрос, който се подига, е: какво нещо е вечният живот? Вечният живот седи във вечното развитие на съзнанието на духа, а това се появява чрез възприемане Бога в себе си. Всякой дух, който възприема Бога в себе си, произвежда това, което се нарича вечен живот. Вечният живот има тясна свръзка с всякой един дух, защото духовете вън от вечния живот са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са едносъщни с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие, и затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият неговото съзнание и в това познавание е животът. Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие. В природата има една есенция, субстанция, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм.
към текста >>

93. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов Там, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост.
Три неща изисква Духът Божи: да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот и Божията Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота; добре да живееш е да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота ти. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов Там, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти?
към текста >>

94. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Всичките разногласия между вас, тайни и явни, да ги изгладите, защото ако страда Господ, страда още от Неговите последователи и свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познаване на истината.
А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас и затова вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим, да обичаме всичките. Всичките разногласия между вас, тайни и явни, да ги изгладите, защото ако страда Господ, страда още от Неговите последователи и свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познаване на истината. Ако страдаме в живота, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме „Грешна душо", към 8 часа Вечерта се разотидохме, за да се съберем в 10 часа сутринта. Към 9 часа вечерта (днес) заваля дъжд, който през цялата нощ спираше и почваше, като осъмнахме на 16 август с облачно дъждовно Време.
към текста >>

95. IV.12 август, вторник 1914г.

Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина.
От 5 до 9 часа има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза: - Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и да знаем основния закон на познаването, т.е.: когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки, неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната междина.
към текста >>

Следователно ние трябва да разбираме и да знаем основния закон на познаването, т.е.: когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки, неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната междина.
Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и да знаем основния закон на познаването, т.е.: когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки, неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната междина. Във връзка с познаването аз ще ви говоря сега върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, глава 1, стих 1)\ „В начало създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които искал да работи, като направил небето и земята. И то подразбира не тази Земя, която виждаме, защото тя в сравнение със земята, за която аз ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една земя, едно небе и едно слънце.
към текста >>

Във връзка с познаването аз ще ви говоря сега върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа.
Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и да знаем основния закон на познаването, т.е.: когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки, неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната междина. Във връзка с познаването аз ще ви говоря сега върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, глава 1, стих 1)\ „В начало създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които искал да работи, като направил небето и земята. И то подразбира не тази Земя, която виждаме, защото тя в сравнение със земята, за която аз ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една земя, едно небе и едно слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение на слънцето, за което ни е дума, са като нашите електрически лампи по отношение естествената виделина.
към текста >>

96. IV.13 август, сряда 1914г.

Да, този е пътят за познаване на Христа.
", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите. Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете. Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави. Много хора са се оплаквали на мене, че дяволът искал да ги глътне, но те послушат съвета ми да се решат да проповядват и така се избавят. Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много ваши приятели живее и вие всеки ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не че е невъзможно, но знаете ли кога? Когато сте всички на един ум и в един дух, а този дух непременно да бъде Неговият, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас и ние следва първом да работим, да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всички.
към текста >>

97. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, приятели отпреди 3-4 хиляди години, запознати, присъствуват и искат да се запознаят с вас, забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас.
Туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искат и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние. но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъствуват. имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, приятели отпреди 3-4 хиляди години, запознати, присъствуват и искат да се запознаят с вас, забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви казвам имената им, те сами ще ви ги кажат. Тайната е там. Всички имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, всички имате, и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са съработници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак.
към текста >>

98. IV.7 август, петък 1915г.

Н.: - Няма ли начин за познаване?
(Смях.) Ако носът на вашия мъж е сплеснат, стойте настрана. Знаете ли защо? Понеже дихателната система съответствува на сърцето, на чувствата, на любовта; колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим, не се женете за нея. Н.: - Няма ли начин за познаване? Учителят: - Трябва да снемете старите мехове. Ние носим маски, трябва да снемем тия маски. Н.: - Ами кой тогаз гледа веждите? Г. Д: - Гледа парата. (Общ смях.) Н.: - Пак не можах да разбера, г-н Дънов, от 10 кандидати мъже или жени, кого трябва да избера, начин за това.
към текста >>

99. НАРЯД за 1899 година