Търсене в текстове за 'Подозрение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 84 резултата в 68 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 108. РАЗДЯЛАТА

Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора.
А възрастните братя и сестри живееха още със старите разбирания. В онова време Учителят постави задача, да се даде пример на приятелство между млад брат и сестра. Затова постави, задачата постави не външно, но вътрешно. Да се даде пример на хубави, чисти, идейни отношения между млади хора. Имаше тогава двама млади брат и сестра, между които се явиха добри чувства, хубави отношения, приятелски. Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора. Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите. Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине.
към текста >>

2. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта.
Започнаха да се четат беседите в хронологически ред, както следват в общия и специалния окултни класове и двете неделни беседи. Празнуваха се традиционните годишни празници, извършваха се годишните летувания на Рила, и също се играеха музикалните окултни упражнения на Паневритмията. На първо време всичко вървеше мирно и тихо, но както изтъкнахме и в началото на тази глава, двете сили на лявото и на дясното посвещение се активизираха, явиха се на сцената новите актьори. Както Бялата ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии. Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери. И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта. Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена. Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели. Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто". В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство.
към текста >>

3. 250. ТЪРПИМОСТ

Седнах да размишлявам как да се извиня, по какъв начин, че всичко да бъде естествено и да не събужда подозрение, че Учителят лично ме е накарал да се извиня и че ми е казал, че все някой трябва да бъде виновен.
Защо да не се извиня. Но само че ми е много трудно да го сторя." „И на тях е трудно да те търпят, но те търпят. И на мен е трудно да търпя всички, но ги търпя." Аз мълча. Нещата вече ги виждам и от другата страна. Отидох си у дома. Седнах да размишлявам как да се извиня, по какъв начин, че всичко да бъде естествено и да не събужда подозрение, че Учителят лично ме е накарал да се извиня и че ми е казал, че все някой трябва да бъде виновен. Ами сега? Ако те научат това ще стане по-голям скандал, ще се обидят, че Учителят се отнася към мен по този начин. А това бе вътрешна Школа за ученика и всеки метод за всеки ученик бе строго индивидуален, по един начин за мен, по друг начин за Паша и по трети начин за Савка. На другият ден отидох при Савка и й се извиних, че не съм имала добри отношения към нея и че искам да се коригирам. Тя изслуша обясненията ми, прие ги и ме изпрати любезно.
към текста >>

4. 263. ЧИСТОТАТА

И нямаше човек комуто да не му се иска да разкаже на другите за този свещен трепет на неговата душа и за това преживяване, но когато решаваше да разкаже на останалите, то срещаше подозрението у другите, които по някакъв начин го слушаха.
Всеки постъпваше по различен начин и всеки беше прав за себе си в момента. Но минаха години и нещата придобиха друго значение и трябваше тези опитности да се изнесат, за да можем да се ориентираме във времената и събитията, които дойдоха. Аз не зная дали ще мога да запиша всичко това, но онзи, който слуша и записва трябва да ги изнесе на видело, за да се разсее тъмата, която днес е обхванала всички. Дългият въпрос бе зададен. Всички утихнаха, защото това касаеше и самите тях, защото нямаше човек, който да е присъствувал на беседа на Учителя и да не се преживял нещо необикновено, а това бе досегът на човешката душа и приближаването й до Божествения Дух. И нямаше човек комуто да не му се иска да разкаже на другите за този свещен трепет на неговата душа и за това преживяване, но когато решаваше да разкаже на останалите, то срещаше подозрението у другите, които по някакъв начин го слушаха. Ами хулите, които се изпращаха по наш адрес и падаха върху главата и гърба на Учителя? Ами как ще опишем и как ще обясним с една дума какво представлява това Учение? Ние не бяхме образци на Учението, ние бяхме още в началото, а трябваше да работим върху себе си години, десетилетия наред, за да се сдобием със съвсем малка придобивка. Ето защо ние не можехме да бъдем образец на Школата пред света, защото не бяхме съвършени нито в постъпките си, нито в делата си. А те, хората съдеха по нашите постъпки и от там правеха изводи за Учението на Учителя.
към текста >>

5. 4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

Маргарита Рангелова Стратева

Всичката тази обстановка е допринесла за това заподозрение, което са имали германците.
Но Емил не послуша съвета на Учителя, поради което после пострада като изгуби живота си. Йоанна: Баща ми е бил на есперактския конгрес в Лондон. Ние имахме вестници, на които беше сниман баща ми, може би леля ми Надя, сестрата на баща ми има нещо запазено. Баща ми в българска носия на конгреса в Лондон като представител на конгреса от есперантското дружество. Той е отишъл на есперантския конгрес, но понеже тогава политическите събития са били такива, че Англия и Германия не са били в добри отношения, там е имало други избягали земеделци, както ги наричаха „Гемето". Всичката тази обстановка е допринесла за това заподозрение, което са имали германците. Те са се усъмнили, че той е английски шпионин. А Учителят бил казал, той да не заминава. Точно това лято лично Жорж Радев не зная дали с писмо или устно, но това зная, че е наредил Учителят на Жорж да извикат баща ми като казал: „Рекох, нека братът да дойде, има много гости, много чужденци, той знае много езици, може да превежда". И вероятно, ако той не беше отишъл съмнението за шпионажа нямало да бъде такова. Това от външна гледна точка.
към текста >>

6. 1. Първи духовни сбирки

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Нашите духовни сбирки с моите приятелки стигнаха до подозрението на властта и един ден дойдоха и ме арестуваха.
РАДКА ЛЕВОРДАШКА ЮРДАНКА ЖЕКОВА 1. ПЪРВИ ДУХОВНИ СБИРКИ Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Аз ходех да прислужвам в дима на поп Константин Дъновски. Той е бащата на Учителя, още преди да познавам г-н Дънов, така както Го наричахме тогава. Нашите духовни сбирки с моите приятелки стигнаха до подозрението на властта и един ден дойдоха и ме арестуваха. Задържаха ме в участъка. А моите приятелки през това време се събрали заедно и целия ден се молили за мен. Когато ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Ти що за мома си? С какво се занимаваш ти и твоите приятелки? “ Аз казах, че с нищо лошо не се занимаваме, а правим само добро на хората.
към текста >>

7. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства водят до разстройство на черния дроб и други органи.
Та ще ви кажа следното на друг език. Молитвата е метод за организиране на духовното тяло, на новото тяло, в което ще живее човек. Питам: Сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа? Причината за нещастията на сегашните хора се заключава именно в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства водят до разстройство на черния дроб и други органи. Чрез молитвата човек се справя с тия отрицателни състояния. Магическа е силата на молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез която човек става неуязвим за по-низшите околни влияния.
към текста >>

8. 09.„Агни йога

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Радостта ми беше толкова голяма, дори аз не се спрях на подозрението и обвинението му, че съм имала връзка с някаква македонска организация и съзнателно съм го задържала вечерта преди преврата.
Аз в един разговор с нея я запитах знае ли нещо за изчезването на брат си. Каза ми, че нищо не са разбрали. Явно е, че неговото изчезване е свързано с обстоятелства, които никой не иска да изнесе. По всяка вероятност той е станал жертва на опита да попречи на преврата. Лично аз изпитвах дълбока и скрита радост, че съм съдействала за неговото спасение, макар, че той никога не призна това. Радостта ми беше толкова голяма, дори аз не се спрях на подозрението и обвинението му, че съм имала връзка с някаква македонска организация и съзнателно съм го задържала вечерта преди преврата. Това абсолютно не отговаря на истината. Аз не съм имала връзка никога с каквато и да е македонска организация. Още като малко момиче в Македония чувах от възрастните как четниците са убивали всеки заподозрян в предателство. Тогава предателството и убийството в мене всяваха само страх и ужас. И после в живота си съм избягвала и най-малкия допир с такива хора.
към текста >>

9. ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИ ПЕРИОД:

това подозрение се премахва." (18 август 1914 год. гр.
Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България, в Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. Откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. И ще се разведрява все повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 год. имаха подозрения хората срещу Веригата, но от 1913-1914 год. това подозрение се премахва." (18 август 1914 год. гр. Търново) Други големи наводнения в България? През 1911 год. при Пловдив от река Марица се удавят стотици хора и хиляди глави добитък. А защо? Кое е това политическо събитие в България и кои са двигателите предизвикали това наводнение?
към текста >>

10. IV.17 август, петък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

За да бъде человек осветен от Бога, трябва да бъде готов и да слезе в ада, и да отиде в небето, където и да го праща Господ, и не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него.
Думите в прочетеното от книгата Господня „освети ги" значат „очисти ги". Светост и чистота са синоними. Светостта е едно състояние на духа, в което няма никаква дисхармония. В него не могат да се явят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на духовния свят и нищо не може да се зароди, което да бъде причина за греха. Затова в прочетеното се казва „Освети ги чрез Твоята истина", защото ако така сте осветени, злото няма да има почва. За да бъде человек осветен от Бога, трябва да бъде готов и да слезе в ада, и да отиде в небето, където и да го праща Господ, и не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един человек, осветен чрез истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали светлината, затова безразлично е за него где ще го изпрати Господ. Затова ние поставяме истината да съответствува на очите на человека, гдето основата на неговия мозък може да се осветява; и понеже основата на мозъка съответствува на нисшите сфери, то не може да се слиза по нисшите сфери на тялото; затова основният камък на мозъка е истината на ума и всякой, който гради знанието си без истината, това знание ще се срути и затова основа на знанието е истината. Само истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. На вас ви се струва, че истината е нещо невъодушевено, само една дума, но истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе си, каква мисъл има, Неговото желание - това Негово желание спрямо нас ние го наричаме истина.
към текста >>

11. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Щом се породи в ума ви подозрение, съмнение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там, но вие схващайте ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна.
Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна. Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях. И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно. Сега как може да познаете дали един човек е за отляво или отдясно? Ето как. Щом се породи в ума ви подозрение, съмнение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там, но вие схващайте ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна. Например, народа ние трябва да го държим вдясно, защото мнозина поискаха да го оставят пак от лявата страна, обаче той пък и вие с него наедно достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставят от лява страна. Имаме даже още една опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще поставяме мислено работата на тоя народ винаги вдясно. Когато кажете в себе си: „Ще направя това и това", запитайте себе си вие в лявата ли страна ще направите това или в дясната. Защото понякога уж желаем доброто, а пък искаме да ни турят вляво и те ни турят вляво, когато ние нарочно и настойчиво трябва да желаем дясната страна. Един приятел ми внушаваше да говоря за спасението и аз ето, говорих ви сега, че за да се спасите, трябва да обърнете дясната си страна към Христа, защото в дясната страна всякога има единство, а в лявата - всякога разногласие.
към текста >>

12. IV.18 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

На физическото поле до 1912 година имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 година това подозрение се премахна и хората измениха мнението си.
В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески-Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрява повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 година имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 година това подозрение се премахна и хората измениха мнението си. Това събрание се свърши в 21 часа на обед. Времето днес през целия ден беше ясно, тихо и топло. Край на годишната среща през 1914 година.
към текста >>

13. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх.
Малката опитност, която имате, трябва да я използувате, да я прилагате. И трябва да различавате вашите състояния. Много пъти могат да се промъкнат и във вашето сърце, във вашия ум, посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди. Всеки един от вас ще работи тъй над себе си. Туй, което принадлежи на вашия живот, именно с това започва самовъзпитанието. Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще дойде една фаза, почва да те е страх, ама няма никакви причини. Като седиш вкъщи, обземате един вътрешен страх. Защо е това? Всички ще го претърпите. Или по някой път мислиш, че сърцето ти ще спре и ще умреш и няма да можеш да се приготвиш.
към текста >>

14. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Забележих малко подозрение.
са работили от полето си, и затова има противоречия помежду им. Исус. обаче, донесе своето учение от Източника. Ников беше тук. когато получих писмото Ви. но не му го четох. Забележих малко подозрение. Но вярвайте (аз не знам дали ний добре си играем ролята, или невидимите чрез нас я играят), скоро ще настъпи обединение между нас, християнските мистици - окултисти и теософите в България. Докторът ходи тия дни в София и е говорил на Никова да гледа да се доближи до г. Дънова, за да го разбере, че е учител, нещо повече от Безант и Ледбитер. Казал му, че затова той има основание да му говори така смело и откровенно. че Дънов ни е открил много работи и пр.
към текста >>

15. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 51-100

Савка Керемидчиева

Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение.
Всеки ден отваряй сърдцето си пред Възлю- бления на своята душа, за да види Той най- скритите ти глъбини. Всеки ден отваряй душата си пред Господа! 75.Вяра. Имай пълна вяра в Бога! Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира. Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен. 76.Смирение. Смирението е израз на Любовта към Великия. Непристъпните върхове пращат своите блага на долината. 77.Естественост. Ученикът е напълно естествен в живота си. Това внася красота и искреност в него.
към текста >>

16. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 61-80

Савка Керемидчиева

Причина на подозрението и съмнението у човека се дължи на този вътрешен страх, да не би да изгуби това, което има човекът.
68 Ученикът може да предаде някоя своя опитност на някой свой приятел, в когото да е уверен, че има любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога. Ако той сподели едно свое преживяване с някого, който не е готов да го разбере, той ще почувствува голяма скръб в душата си. Правило. 69 Всякога да желаеш Бог да знае всичко, което става в душата ти! Вяра. 70 Имай пълна вяра в Бога. Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Причина на подозрението и съмнението у човека се дължи на този вътрешен страх, да не би да изгуби това, което има човекът. 13.ІХ.1921 г„ В.Т. Притежание. 71 Каквото нямаш вътре в душата си, не е твое притежание. „Оmniа mеа, mеcumт porto". Всичко мое със себе си го нося. Туй, което човек притежава в душата си, това е той, както вещта представлява куп определителност в единство. Изгубване.
към текста >>

17. 36. СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ

Николай Дойнов

Това безпокойствие и подозрение, виждах, че постоянно се разраства, но аз не намерих начин да го отстраня.
Така думите на Учителя, не намериха място в мене и аз продължих да си живея все така без грижа за утрешния ден, като изхарчвах всичко, което получавах. Не мина много време след тази случка и съвсем неочаквано, набързо, необмислено и неподготвен се задомих. Тази жена, с която се събрах имаше брат, който почна често да идва в магазина, където работех. Това направи лошо впечатление на моя работодател, който макар да имаше своя фабрика в Габрово, често идваше в София за да наглежда магазина. Той познаваше нейният брат, сега вече мой роднина, но в него виждаше един не дотам благонадежден човек, смятайки, че е способен, да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, което ми беше поверил. Това безпокойствие и подозрение, виждах, че постоянно се разраства, но аз не намерих начин да го отстраня. Неочаквано за мене, то се изрази в едно решение на моят работодател, да ме уволни. Изчака бурният период за търговията на този род стоки, около коледните празници и Нова година и на първи януари 1938 г., като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другият ден почнах с най- голямо усърдие, да търся каквато и да било работа, но зима, мъртъв сезон, особено след празниците. Месец януари и февруари бяха най-мъртвите.
към текста >>

18. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

Николай Дойнов

Изхождайки от това, сметнах, че сам човек не буди някакво подозрение в зла омисъл, колкото ако са двама или повече.
Тази опасност беше почнала да се промъква в тях и те всякога плахо се обръщаха, когато повече от един човек ги посети. Това злокобно предчувствие по-късно се оправда. Ликвидираха ги тези хорица. Вземаха им добитъка и земята, хора мирни, трудолюбиви, с една топла грижа и разбиране към нуждите на своя добитък, даващи на човешкото общество най-ценните продукти за живота му. Направи се тази капитална грешка, която коствува много. Изхождайки от това, сметнах, че сам човек не буди някакво подозрение в зла омисъл, колкото ако са двама или повече. Тръгнах нагоре покрай седемте езера, та чак на връх „Дамка". Оттам, по широката долина на „Пазар дере" към дъното на тази местност, ето ги две овчарски колиби. Влезнах внимателно в първата и с любезна усмивка се изправих пред двама селяни овчари, които бяха там собствениците на стадата. Казах им за целта на своето посещение. С едва сдържано вълнение от радост, разбрах от тях, че имат сирене и че са готови да ни го продадат.
към текста >>

19. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Любовта изключва каквото и да е подозрение, тя всичко жертвува.
Добрият човек всякога ще ви услужи, без да урони престижа ви. Сутрин три неща да изпъкнат във вас: мисъл, чувство и сила, които Бог ви е дал, и вижте каква мисъл, чувство и сила се е появила. Днешният хубав ден показва да имаме яснота на лицето. Каквото и да стане в света, вашият свещен огън да не угасва. Да възлюбиш някого, трябва да го обожаваш. Любовта изключва каквото и да е подозрение, тя всичко жертвува. Да любиш някого значи да го разбираш, а да оценяваш на някого любовта - да не злоупотребяваш с нея. Ако някой ви обича, Бог ви обича. И няма да се съмнявате, ако утре ви засенчи облак и не виждате слънцето. То не се е загубило, то съществува. Над облаците се дигнете, за да се срещнете със слънцето. 4.
към текста >>

Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния.
В Шестата раса ще дойде нов начин; хората ще се въплътяват по нов начин. Човек трябва да има майка, но не трябва да има баща. Бащата ще бъде на друго място. Вие трябва да се освободите най-първо от вашите животински желания и да правите разлика между животинското и човешкото. Трябва да различаваш и да казваш: „Това е човешко, това е животинско." Това трябва да дойде. Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния. А пък човек е същество на всичките добродетели. Някой казва, че е религиозен, а по 10 пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние. Той казва, че вярва в Христа. Че кой вол не вярва в господаря си, обаче си остава вол.
към текста >>

20. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение.
Сиромашията се дължи на живот извън Бога, извън Любовта. Щом живеем за Бога, идват Божествените блага. Любовта носи всички блага чрез хората. Затова първото нещо е: Трябва да обичате някого! Вие обичате някой път, но се сърдите. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение. Всички отрицателни качества, тя ги изключва.[/b] [b]Ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Защото, като обичаш някого, това значи да даваш и да вземаш, да стане една обмяна между тебе и него.[/b] [b](Учителят взема в ръцете Си един грозд.) Между този грозд и мене има Любов. Това грозде ме обича. Аз, като го хапна, ще му дам най-хубавото място в себе си. То си има душа.
към текста >>

21. 21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Христос казва: „Ако не се отречете от майка си, от баща си, от братята си и пр., не можете да бъдете Мои ученици." Гневът е бащата; подозрението, съмнението е майката.
Ако учите, ще станете добри ученици. А сега малко се потривате. Ти си на правия път, когато се потриваш при злото, а се учиш при доброто. Вие сега се потривате, когато не трябва, и се учите, когато не трябва. Трябва една вътрешна школа, за която трябва да се подготвите. Христос казва: „Ако не се отречете от майка си, от баща си, от братята си и пр., не можете да бъдете Мои ученици." Гневът е бащата; подозрението, съмнението е майката. Алчността е също. Ще се откажеш от тях и тогаз ще придобиеш. Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота.
към текста >>

22. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Но също така низки души има множество и в човека и те го съветват да върви по лошия път; подозрението, ревността, завистта, сръднята, леността се дължат все на тези изостанали човешки същества вътре в човека.
По отношение на тревите, върху които бяхме насядали, Учителят каза: Тези същества (на тревите) колко време са ни чакали и сега се радват, че сме дошли при тях. За да се премахне днешната криза и свръхпроизводствата, трябва да се обяви, че всичко ще се дава без пари. Но всеки да вземе колкото има нужда. Това да трае една година. В Рила, като най-стара планина, има много скъпоценни камъни.. Животинските монади (души) са изостанали назад в своето развитие, но в тях има едновременно и много изостанали човешки души, много низки души. Но също така низки души има множество и в човека и те го съветват да върви по лошия път; подозрението, ревността, завистта, сръднята, леността се дължат все на тези изостанали човешки същества вътре в човека. Тези същества, на 999 лъжи, една истина не могат да кажат. Кажат например... Изгубиш кесията си и тези същества отвътре ти казват: „Ето този човек, който беше преди малко тук, задигна кесията." При такъв един свят, човек, ако не е буден, може да си изгуби равновесието. По-напредналите същества ни казват: „Ще дойде един беден човек. Дай му самун хляб! " А онези същества дойдат и ти казват: „Не му давай!
към текста >>

23. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

24. 10.1. САТУРН В ДОМОВЕТЕ

Също и от неприятните разправии между съпрузите, произхождащи в многото случаи от ревност, съмнение, подозрение и една незаинтересованост към партньора.
В пети дом - роденият ще изживее тежка мъка от липсата на добро, мило, топло отношение - любов, както от човек на противоположния пол, така и от децата си. В шести дом - роденият ще има мъчителна и неприятна грижа около някои близък болен човек. В седми дом - роденият ще бъде при тежки мъчителни условия в семейния си живот. Условия, при които развода мъчно ще може да се избегне. Тези условия произлизат преди всичко от хладните, студени отношения, създадени от качествата, които Сатурн дава и носи. Също и от неприятните разправии между съпрузите, произхождащи в многото случаи от ревност, съмнение, подозрение и една незаинтересованост към партньора. В осми дом - Сатурн повече или по-малко е парализиран в своето влияние - обезсилен е и по-малко смущава живота на родения. В девети дом - дава възможността на родения за по-мрачно, тъжно, нерадостно гледане на живота, по малко оптимизъм. Жаждата и стремежа критично да се отнася към всичко и всички, да оправя хората. В десети дом - умението да влага мисъл, ред, точност във всяка вършена от него работа. Добри ръководители са тези хора.
към текста >>

25. 6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Сьмнението, подозрението, недоверието и критичното отнасяне към всичко, е здраво залегнало в тяхната система.
За в бъдеще хората ще я наричат Юпитер. От терасата ти често я гледаше като ярка, голяма звезда. Да спрем поглед на следващата школа. Това е школата, в която са затворени духовете на съмнението, недоверието. И тази планета-школа е много голяма, защото тези духове са много на брой. Сьмнението, подозрението, недоверието и критичното отнасяне към всичко, е здраво залегнало в тяхната система. Заблудата и съмнението, това са двете най-големи в еволюцията на живота. И тези духове си имат голяма свита от десет спътника. Както виждаш, има и три пръстена около школата - това са все духове, които са упорити и не искат да влезнат в школата, не искат да се учат; но ще бъде - ще им се намери метод и те да влезнат вътре. Макар трудно и непонятно за вас хората, с усърдие и с усилия, работите в тази школа вървят добре. Но всичко, каквото там се придобие, се прикътва и прибира, да не би някой да го грабне и се остане без него.
към текста >>

26. II. Описание на хороскоп

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Сатурн - скептицизъм, подозрение.
Венера - нежност, изкуство. Меркурий - пъргавина, остроумие. Луна - приятност, идеализъм. 2. В лоши аспекти: Нептун - умопобъркване, маниачество. Уран - опърничавост, ексцентричност. Сатурн - скептицизъм, подозрение. Юпитер - тщеславие, разточителност. Марс - импулсивност, разрущителност. Слънце - суетност, себелюбие.Венера - нехайство, разпуснатост. Меркурий - любопитство, месене в чужди работи. Луна - непостоянство, страхливост.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

Сатурн внася съмнението, подозрението в човека, но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно, Венера, като планета от женски род, има слабост към Любовта, Ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взима техните качества, смесва ги със своите, и тогава проявява низходящото си влияние върху човека.
Той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние, и той, както е войнствено разположен, започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната. Тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? Защото в отрицателното си влияние, нейният кредит е в лъжите и в заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека, но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно, Венера, като планета от женски род, има слабост към Любовта, Ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взима техните качества, смесва ги със своите, и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера, той има влияние върху нея, и тогава в любовта влиза отрицателния елемент на Сатурн - съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е в своето възходящо състояние, тя влияе на Сатурна. Той и се подчинява, слуша я и вьрви в нейните стъпки. Който разбира Астрология, той лесно ще се справи с планетните влияния върху себе си. Като види, че Юпитер започва да му заповядва, той ще апелира към неговото благородство, и ще каже, че и без закон е готов да изпълни заповедите му.
към текста >>

28. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Сатурн внася съмнението, подозрението в човека.
Понякога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож. Той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната, със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние, и той, както е войнствено разположен, започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната, Тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? - Защото в отрицателното си влияние, нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета указва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера, като планета от женски род, има слабост към любовта. Ако се влюби в Марс, или в Сатурн, тя взима техните качества, смесва ги със своите, и тогава проявява низходящето си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера, той има влияние върху нея, и тогава в любовта влиза отрицателния елемент на Сатурна - съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е във своето възходящо сьстояние, тя влияе на Сатурн.
към текста >>

29. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

За пример, между вас сега има по-голямо подозрение, отколкото по-рано.
Разбира се, аз ви привеждам този пример, да постъпвате така от добра воля, по закона на Любовта. Защото, ако това стане като един механически закон за вас, нищо няма да ви ползува, ако всичко това влезе като импулс към великата Божия Любов, тогава ще имате добри резултати. Ето къде може да приложите тази Божествена наука. След това ще се заемем да проучим и други положения, при други условия. За сега, колкото малко и да съм ви предал от окултната наука, вие сте дошли до едно опасно място. За пример, между вас сега има по-голямо подозрение, отколкото по-рано. Не сте станали по-лоши, напротив, по-добри сте, но не използувате вашата добрина. В една от лекциите си нали разделих хората на две категории: на добри и лоши - добри, които правят добро, и добри, които правят лошо. Вие сте станали от добрите, които правят лошо. Вие пак работите нещо, само че в низходяща степен. Ако всички отивате към центъра на земята, питам ви тогава: кой ще ходи към слънцето?
към текста >>

30. 1928 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Ученият, обаче прави своите изводи и не се смущава от подозрението на хората.” 181.
Сатурн определя разумността на човека и склонността му към философствуване. Юпитер пък определя неговото благородство. Вьрху духовните хора оказват влияние планетите Уран и Нептун. Като ученици, добре е да изучавате астрология, да знаете какво влияние оказват различните планети върху човека. Това са интересни научни твърдения, на които мнозина гледат с недоверие. Ученият, обаче прави своите изводи и не се смущава от подозрението на хората.” 181. ДЕЙНОСТ И ЗАМИСЪЛ НА ПРИРОДАТА: 14 лекция от Учителя, държана на 30 ноември 1928 г., София. - В: Божествените условия: Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. I. София, 1942, с. 239 „Една от задачите на науката е да направи живота на човека сносен.
към текста >>

31. (34) Среща с Учителя на 19.III.1939 г.

Англичаните имат голямо подозрение към славяните, а то е пресилено и глупаво.
Човек трябва да има мъдрост и сила да приложи (Англия). Фердинанд е лош съветник. Германия го тика. Той си свърши своята мисия.182 Днес като влюбени се занимават с дребнавости, чувствата на личните си интереси. Германия гледа от една страна, Англия - от друга, Русия от трета и пр. Англичаните имат голямо подозрение към славяните, а то е пресилено и глупаво. Тя по-рано подигна Япония, та смаза Русия, но сега Япония ѝ е враг! 183 Но англичаните са за реалната политика. Русите по-рано туриха условия да ѝ дадат Цариград. Англичаните ѝ го дадоха, но на книга, а после от руската династия не остана нищо (за да не ѝ искат изпълнение на договора).184 Същото желание да отиде в Цариград изяде и Фер[динанд]. Да нямаш сега граници със силен!
към текста >>

32. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

208 Чехите отстъпиха в 1938 година, направиха погрешка и не можаха вече да я поправят.209 Англия има едно органическо подозрение към Русия.
Лошо е сега с Румъния, но още по-лошо ще бъде с Германия съседка... Това е Фердинандовска политика. Той е едно шило. В Хитлеровите похвати има фердинандовщина. Той има опитности, та може да даде съвет.207 Той вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво покрай Австрия. Българите изгубиха Мидия-Енос, най-хубавото нещо. 208 Чехите отстъпиха в 1938 година, направиха погрешка и не можаха вече да я поправят.209 Англия има едно органическо подозрение към Русия. Англичаните са виновни за падането на Руската империя.210 Ако русите не бяха искали Цариград, щяха още да са империя. Англия подозира славян[ите], но сега с германците е по-лошо. Сега тя чрез Югославия може да слезе на Средиземно море. Ако могат да се споразумеят като културни хора, да отворят колониите си и да образуват един съюз на съединените народи.211 Сега привличат Полша, а Русия оставят за тил. Изслушай го хубаво и виж какво ще ти каже.» Говорих му за инспекцията и работите на Тошко в Нови пазар.
към текста >>

33. (57) Среща с Учителя на 5.Х.1939 г., 3½ до 4 и ½ след обяд

Англичаните имат голямо подозрение - разкъсаха България поради свои лични интереси Сан-Стефанска: после - на Северна и Южна, за да не би да станем руска губерния и затворим Черно море.
Наши много глупави... Хитлер не устоя на думата си. Германците биха направили много пакост, ако биха могли (затуй са ограничени), жестоки са... Молотов380 е най-творческият, но мяза на Литвинов381, пт разбира, екзекутивен тип. Като Бог помага, така е. Молотов е умен държавник... Дадоха на Германия, взеха си тяхното.382 В славяните има една естествена справедливост, а в англичаните, понеже се чувствуват силни - една естествена несправедливост. Българите ще видят сега, че и без да се бият, може да получат нещо... И депутатите навреме отидоха в Русия - Провидението. Англичаните имат голямо подозрение - разкъсаха България поради свои лични интереси Сан-Стефанска: после - на Северна и Южна, за да не би да станем руска губерния и затворим Черно море. А то Сан-Стефанска България щеше да бъде в услуга на Англия, но те не можаха да предвиждат.383 Те от Русия няма какво да се плашат... С тая война Хитлер нищо не спечели. Англичаните не искат да предизвикват сега Русия. Англия трябва да поправи погрешката си по един разумен път. Много работи ще се поправят и в България. Ако не направят мир, ще разрушат всички градове и каква култура ще... покажат(?)... Сега отгоре трябва да им наложат мир (защото нямат съзнание), отдолу чувствува се, [че] основа няма.
към текста >>

34. (78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г.

Посъветвах го да отправят едно писмо до турците - да ги запитат как стоят тия работи и защо са тия войски, понеже ми каза, че английският посланик от Анкара дохождал да го скандардисва да се обменят нашият и турският щабове, а царят му казал: «И вие се боите от Русия и ако ние направим тая обмяна, ще роди подозрение в Русия и тя ще засили пропагандата си тук, у нас, а това не е и от ваша полза» - на което той се съгласил и понеже заплашвал, че тогава и турците нищо няма да ни казват... - Но казват ли поне нещо?
Калабалъкът бил около 360 000 войска, от които около 170 000 бойни части. В Кричим се събрали Филов, Даскалов, Попов и царят, да разсъдят какво да правят. Военният министър искал обща мобилизация. - За три места ще капитулираме вследствие на пари, дрехи, ботуши и разложение - казвам на царя, - Същото им казах и аз - че нашият човешки материал е добър, но не може да изтрайва без работа. - И останали (решили) да не се мобилизира, освен една дивизия. Посъветвах го да отправят едно писмо до турците - да ги запитат как стоят тия работи и защо са тия войски, понеже ми каза, че английският посланик от Анкара дохождал да го скандардисва да се обменят нашият и турският щабове, а царят му казал: «И вие се боите от Русия и ако ние направим тая обмяна, ще роди подозрение в Русия и тя ще засили пропагандата си тук, у нас, а това не е и от ваша полза» - на което той се съгласил и понеже заплашвал, че тогава и турците нищо няма да ни казват... - Но казват ли поне нещо? - запитах аз. - Нищо подобно. - Тогава Вие ги запитайте, че по странични сведения, които може да имат за цел да ни скарат, има донесения, че те са струпали много войници. Коя е причината? Или ще ни кажат истината, или ще излъжат - но ние загуби няма да имаме, само ще им покажем, че ги третираме като комшии.
към текста >>

35. (80) Среща с царя на 13.VI.1940 г. във Враня от 10 и ½ до 12 и ½ ч сутринта

Казах му, че се направиха погрешки със съветската книга, скандал и с отиване на наши в Атина тъкмо когато гърците изнудваха другите и си послужиха с нас, за да разпалят подозрението на сърбите, те почнали да гонят българите... Добре е сега да се каже, че са ни предлагали нещо, но ний не сме се съгласили... Също му казах, че той има сега здрава позиция спрямо англичаните, защото, каквото им беше казал той, то и става - той ги предупреди приятелски, че германците са костелив орех... Приказвахме и за Кьосето, на когото дал една игла, та му станали две.
(80) Среща с царя на 13.VI.1940 г. във Враня от 10 и ½ до 12 и ½ ч. сутринта Доста отдавна не бяхме се виждали и сега си поговорихме така приятелски по разни въпроси, без особена система на разговора. Най-напред той се интересуваше от Турция и Италия. След това говорихме общо за войната: че е по-добре, че се изтощават, ще станат по-миролюбиви. Казах му, че се направиха погрешки със съветската книга, скандал и с отиване на наши в Атина тъкмо когато гърците изнудваха другите и си послужиха с нас, за да разпалят подозрението на сърбите, те почнали да гонят българите... Добре е сега да се каже, че са ни предлагали нещо, но ний не сме се съгласили... Също му казах, че той има сега здрава позиция спрямо англичаните, защото, каквото им беше казал той, то и става - той ги предупреди приятелски, че германците са костелив орех... Приказвахме и за Кьосето, на когото дал една игла, та му станали две. - Какво да го правя? - Прати го по-далече от България, пък поразиграй и всичките легации, че вече спят и нищо не вършат. Той обеща да ги разиграе малко. Приказвахме за Стойчо Луков и министрите. Пита ме за Багрянов.
към текста >>

36. (81) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 23.VI.1940 г.

Много се пише и говори, но съвсем малко се прави в действителност, а не на книга - на книга у нас всичко по мед и масло върви... Премного чиновнически се гледа на работничеството, и с едно излишно подозрение.
На България предстои една хубава придобивка, но ние сами не трябва със своето нетърпение да компрометираме естествения ход на нещата. 5. Много лошо психологически беше избран моментът да се алармира нашето общество - тъкмо когато на бойното поле се сключваше примирие - с това реквизиране на пистолети и бинокли - без всякаква видима и обяснима причина. Ефектът е крайно отрицателен! Зловредни слухове, че се готви някакъв преврат от някакви си «млади» сили, добива с това подхранване и извиква настръхване и дори в някои среди - желание за своевременна реакция... Моля Ви, не оставяйте хората, които малко разбират народната психика, да правят скъпи експерименти - разбирам скъпи поради лошите си последици... Няма защо да дублираме Румъния - техният крал е в такова жалко положение, че не би му завидял никой. 6. Положението на работния народ, и частно - на работничеството, е лошо, независимо от големите речи, които се произнасят, и интервютата, които се дават и които звучат като подигравка в ушите на тия, които знаят истинското положение. Много се пише и говори, но съвсем малко се прави в действителност, а не на книга - на книга у нас всичко по мед и масло върви... Премного чиновнически се гледа на работничеството, и с едно излишно подозрение. От това може да последва нещо лошо. Тия, които му дадат справедливост и човешко отнасяне и зачитане, ще го вземат в ръцете си. Договорите сега се изпълняват само формално. Стават срамни работи. Беднотията преглъща и си праща надеждите... другаде.
към текста >>

37. 4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60.

Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание.
- Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето оттях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява.
към текста >>

38. 6. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3293, 30.VІ.1930 г., стр. 3

Разкритието по кражбата на скъпоценностите засилило подозрението против Малина и макар да я освободили, поставили няколко агенти да я наблюдават.
Доктор Георгиев ми каза, че в коридора е намерил някаква тесла. Когато продължихме претърсването, Малина ме спря и ми показа една тесла по стълбите. Защитата иска да знае разговора с д-р Георгиев за теслата, кога е станал - преди Малина да покаже теслата под стълбата ли или след това. - Това не мога точно да си спомня. По-нататък свидетелят разказва, че понеже подозирал участието на Малина, наредил и от нейните пръсти да се снемат отпечатъци. Разкритието по кражбата на скъпоценностите засилило подозрението против Малина и макар да я освободили, поставили няколко агенти да я наблюдават. На другия ден разпитът на Малина продължил. Свидетелят й казал, че имат неоспорими доказателства, като й привел някои от тях. Тогава Малина започнала подробно да описва приятелството си с Лулчева, разказала как е откраднала бижутата, къде ги е продала и как е изразходвала парите. Направила пълни самопризнания и за убийството, като подробно обяснила как е действувала. На другия ден у нея настъпило ненормалното състояние и тя била откарана в Александровската болница.
към текста >>

39. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

948, № 303; стр,988, № 593.) - Можете ли да обясните царят какво отношение е имал към Багрянов, отношение на симпатия или отношение на подозрение?
И един такъв човек да го хване на мястото, да вземе й да го прати в затвора. Това ще създаде легенда за тебе из целия народ.” 31. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 897, № 32; стр. 938, № 235; стр. 948, № 303; стр,988, № 593.) - Можете ли да обясните царят какво отношение е имал към Багрянов, отношение на симпатия или отношение на подозрение? - Отношенията на царя към Багрянов са отбелязани точно в дневника ми. - Значи само това, което е отбелязано в дневника. Тогава може ли да си спомни подсъдимият, след като произнесе Багрянов речта си през януари 1941 г., какво впечатление се сложи в двореца въобще? Подсъдим Лулчев: - Царят беше извънредно ядосан. Случаят беше такъв.
към текста >>

40. 4.Учителят за живота в планината Рила

Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа със силна вяра, без съмнение и подозрение." /" Благословена между жените", с.
Тъй щото ние сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие е Неговата работа. Това значи: да мислим, да чувстваме и да работим като Бога." „Мнозина от вас са дошли тук неразположени, отпаднали духом, понеже мислите, че Бог не ви обича, не мисли и не се интересува за вас. Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама. В любовта на Бога няма никакво изключение." /"Любов към Бога", с. 151,239/ „Ние сме дошли на това високо планинско място /езерата/, на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от Него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа със силна вяра, без съмнение и подозрение." /" Благословена между жените", с. 58/ „Сега вие сте дошли на планината, но и говедарят е извел говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си живот, да го издигнете по-високо, отколкото е сега." /"Отворени форми", с. 175/ „Ние сме дошли тук, на височина 2230 метра /второто езеро/, за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и тия на останалите хора. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим... От няколко дена насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние.
към текста >>

41. част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов

Външно българите минават за християни, но нямат вътрешна връзка с главата на Бялото братство - Христос и делата им не са християнски, а егоистични и продиктувани от отрицателните качества на падналия бог Сатурн - техният ръководител: съмнение, подозрение, ревност и силна омраза.
Българинът често ще променя занятията и местопребиваването си, Ще мигрира към градовете. Ще има загуба и липса на приятели и добро име. Всичките държави на Балканския полуостров са върли врагове на българите. (Юпитер ретрограден латитюд Нептун). Този аспект говори за силното влияние на Божествената любов върху съзнанията на българите, загубили връзката си с Бялото братство (Юпитер) и с Христос. Външно българите минават за християни, но нямат вътрешна връзка с главата на Бялото братство - Христос и делата им не са християнски, а егоистични и продиктувани от отрицателните качества на падналия бог Сатурн - техният ръководител: съмнение, подозрение, ревност и силна омраза. (Сатурн ретрограден, тригон Слънце, секстил Луна, квадрат Юпитер, съвпад Уран, латитюд Меркурий и Марс). (Сатурн ретрограден съвпад Уран ретрограден) - съвпад на господаря на българите (Сатурн) с Божествената мъдрост (Уран), които насочват българите към Словото Божие и новата епоха на Водолей. Този аспект изпълва Учителя с амбиция, решимост, способност да се съсредоточава върху разрешаването на важни въпроси, да проявява мъдро своят авторитет, да планира и систематизира. Притежава много силна интуиция и се ръководи в живота си от вътрешно проникновение. Винаги обмисля нещата и взема бавни решения.
към текста >>

42. 1. ЖЕНАТА И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

Не, не ви съдя, не съдя никого, но казвам истината.Христос казва: „извади гредата от твоето око", а греда в твоето око е ревността, подозрението, омразата, злото, алчността, завистта и т.н.
Всички самоубийства в света произтичат от закона за собствеността. Жена иска да владее мъжа си, и ако не успява в това, отчайва се и се самоубива Жената дава наставления на мъжа си, как да гледа или да не гледа на чуждите жени и т.н. Сега мъжът е попаднал в тия погрешки, защото е роден от жена. Жените са отговорни за грешките, в които изпадат мъжете, те ги научиха на този закон. Ще кажете, че аз ви осъждам. Не, не ви съдя, не съдя никого, но казвам истината.Христос казва: „извади гредата от твоето око", а греда в твоето око е ревността, подозрението, омразата, злото, алчността, завистта и т.н. Гредата, гредата трябва да се махне! Тя е навсякъде: във всички общества, църкви, религии все греди виждам." „С клане светът вече няма да се поправи. Аз не съм от тези , които може да ги колят и бесят . Всички да знаят това . От сега нататък мене няма да разпъват.
към текста >>

43. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Появи се подозрение, съмнение - да знаеш причините за това.
Или ако някой свири, това свирение ли е, това музика ли е? Или всякой, който говори, е ли разумен човек? Пението е мощна сила. Ако аз седна и изпея една песен, ще струва повече, ще се върне настроението ми, отколкото да пия мляко или взема валерианови капки. Във великата книга на живота трябва да изучаваме силите, които действуват вътре в нас. Появи се подозрение, съмнение - да знаеш причините за това. Земята когато минава покрай планетите, те имат влияние на нея. Също и с вас всички молекули се изменяват и се изменя целият ваш ритмус. Някой казва: «Аз имам енергия» - и изтича енергия. Кръвта из артериите се изпарява и остава венозната кръв. Ще спрете изпарението на кръвта.
към текста >>

Къде отива човешкото подозрение?
Вълкът може да подозре другия вълк, че ял корени. И в доброто, и в лошото подозират. И добро да му направиш, и зло да му направиш, пак те подозира. Това са числа, това са занятия, с които да боравиш, да ги обърнеш от едно състояние в друго. Тия сили, да ги измениш, да работят над себе си. Къде отива човешкото подозрение? Един мъж имал една верига и вържал крака на жена си за своя крак и заключвал веригата, и пак й казвал: «Къде си ходила? Ходила си някъде.» - «Как ще ходя, когато ме заключваш? » - казвала жената. Благородство се иска на човешката душа. Да се съмнявате, това е не- разбирание на дълбоките причини.
към текста >>

44. Статия I-ва. Моето гостуване и плен у Белите Братя

А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание.
Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едвам 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите - смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за "опасни сектанти", "нови богомили" (в калугерско разбиране); а третите - за съвременните Божи Люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно (1 )*. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител.
към текста >>

45. 191. Защо напуснах село Сирищник като учителка

Весела Несторова

Моят затворен живот, прекарван почти цялото време в стаята, защото постоянно превеждах, ги хвърлял в подозрение, че съм някаква агентка на комунизма и един от тях писал анонимно писмо до инспектора за мен.
Бях в 33-та си годишнина, критична година, и ми предстоеше да изживея големи изпитания. Една-две години по-рано Учителят ми бе казал на сън, че ще ми одере кожата на 33 години. Обстановката се подготвяше най-напред в училището ми за първия удар. (Забележка: Родена 1909г.,на 33 г. е 1942 г.) Колегите ми бяха трима възрастни хора от селото, несвикнали с външни хора, които им всяват съмнение. Моят затворен живот, прекарван почти цялото време в стаята, защото постоянно превеждах, ги хвърлял в подозрение, че съм някаква агентка на комунизма и един от тях писал анонимно писмо до инспектора за мен. Денят, в който се върнах в селото с майка ми, която бях довела за почивка при мен, пристигнал инспекторът и питал за мен. От кабриолета отидох направо в училището. Той ме ревизира, след което ми съобщи, че е дошъл за анкета поради анонимното писмо. Зачудих се как може да обърне внимание на един подъл донос. Заведох го в къщи и му показах работата си.
към текста >>

46. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

- Русия, със своите подозрения за измяна на българите и България, със своето дори детско доверие към Освободителката си, което доверие отива дори дотам да върши закачки, противни на "Майката", мислейки, че ще се извинят, защото се правят от синовна привързаност и любов - тези два елемента, подозрението и привързаността са виновни за нашия погром.
Знаеха ли руските държавници за тази вяра на народа? Знаеха ли те за факта, какъв свещен кумир съставляваше Русия за народната маса? Аз се просто удивявам, когато чета за съмнението на русите в признателността на народните маси. Значи те не познаваха проста и безхитростна в политиката България. И тъй? - Русия, със своите подозрения за измяна на българите и България, със своето дори детско доверие към Освободителката си, което доверие отива дори дотам да върши закачки, противни на "Майката", мислейки, че ще се извинят, защото се правят от синовна привързаност и любов - тези два елемента, подозрението и привързаността са виновни за нашия погром. Русия, мислейки, че има право да се бърка и пазейки своите интереси, считайки ги застрашени от България, и последната, считайки се не само задължена да слуша и да угажда, но и чувствайки, че в това е нейната гаранция за успех и съществувание, тъй се оплетоха взаимно, че погромът излезе като неизбежен резултат. Аз съм даже готов да допусна ненарочност от страна на Русия в нашия погром. Защо това? Защо това право на Русия да се бърка във всички наши дела? Защо, от друга страна, това нейно подозрение към нас?
към текста >>

Защо, от друга страна, това нейно подозрение към нас?
- Русия, със своите подозрения за измяна на българите и България, със своето дори детско доверие към Освободителката си, което доверие отива дори дотам да върши закачки, противни на "Майката", мислейки, че ще се извинят, защото се правят от синовна привързаност и любов - тези два елемента, подозрението и привързаността са виновни за нашия погром. Русия, мислейки, че има право да се бърка и пазейки своите интереси, считайки ги застрашени от България, и последната, считайки се не само задължена да слуша и да угажда, но и чувствайки, че в това е нейната гаранция за успех и съществувание, тъй се оплетоха взаимно, че погромът излезе като неизбежен резултат. Аз съм даже готов да допусна ненарочност от страна на Русия в нашия погром. Защо това? Защо това право на Русия да се бърка във всички наши дела? Защо, от друга страна, това нейно подозрение към нас? Защо това основно чувство на зависимост наша от русите и от друга страна това капризно и опасно стремление за игра в самостоятелна държава? Защото имаше основание за руската подозрителност в нашето поведение на самостоятелност, макар сърцето ни да беше вързано безвъзвратно о Русия. Защо? Где е резона на тези четири елемента, които докараха погрома - право и подозрение на русите и привързаност и стремеж към самостоятелност у българите? Не е трудно да се намери причината за това, ако се прегледа историята на руската политика на юг от двеста години насам. И за тази цел не трябва да се ходи далеч, а просто да се прочете документираната книга на бивш.
към текста >>

Где е резона на тези четири елемента, които докараха погрома - право и подозрение на русите и привързаност и стремеж към самостоятелност у българите?
Защо това? Защо това право на Русия да се бърка във всички наши дела? Защо, от друга страна, това нейно подозрение към нас? Защо това основно чувство на зависимост наша от русите и от друга страна това капризно и опасно стремление за игра в самостоятелна държава? Защото имаше основание за руската подозрителност в нашето поведение на самостоятелност, макар сърцето ни да беше вързано безвъзвратно о Русия. Защо? Где е резона на тези четири елемента, които докараха погрома - право и подозрение на русите и привързаност и стремеж към самостоятелност у българите? Не е трудно да се намери причината за това, ако се прегледа историята на руската политика на юг от двеста години насам. И за тази цел не трябва да се ходи далеч, а просто да се прочете документираната книга на бивш. министър Дим. Христов "Русия и Източния въпрос". Макар писана от русофил с явната тенденция да се покаже, че Русия ни е освободила, нас както и всички други балкански държавици, заради православието ни и от състрадание към неволите ни, но от всичко изтъкнато и цитирано се вижда, че това е второстепенното съображение след главното - излизането на Русия на всемирния пазар чрез Дарданелите.
към текста >>

- Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша.
Стойте настрана! Разчитайте само на духовния закон на признателността, закон тъй же положителен и неизменен както и всички природни физически закони"... Уви! Изглежда, че и досега русите не допущат сериозността на закона за признателността. И правилното изучаване на нашите отношение с Русия през изминалите 35 год. показва, че те не са нищо друго освен арена на сблъскването на тези четири елемента. - Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно, в цялата Балканска война. Вижте, наистина, как това е вярно. За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността.
към текста >>

От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България.
показва, че те не са нищо друго освен арена на сблъскването на тези четири елемента. - Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно, в цялата Балканска война. Вижте, наистина, как това е вярно. За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й. Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогова, който би мислил, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширна и нуждающа се Русия.
към текста >>

България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода.
За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й. Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогова, който би мислил, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширна и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал? Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно? - За славата на последния разрешител на Балканската проблема, т.е., изпъждането на Турция от Европа и още - отплащането на Русия, като ние извоюваме изхода на Русия на Средиземното море.
към текста >>

47. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

Но явява се въпрос: Отгде това право на Русия над нас, и от друга страна, защо това подозрение към нас?
Тези четири елемента; Право на бъркане и боязън от руска страна; и послушание и боязън към Русия от наша страна - те са виновниците на погрома. Не ни ли показват напечатаните напоследък във в. "Камбана" документи как патриотично и рисковано се е държал д-р Данев спрямо Русия? Но какво да прави, когато насреща си има една огромна империя, която освен милионите си щикове има и морално право както над нашия собствен народ, тъй и над съседите ни, та е могла, благодарение на това, да ни оплете отвред? Факт е, че през Балканската война нашият малък и героичен народ е водел паралелно две страшни войни; народът-армия - с турци и после с изменили съюзници; дипломацията ни - с тази на 170 милиона Русия - война още по-страшна. Но явява се въпрос: Отгде това право на Русия над нас, и от друга страна, защо това подозрение към нас? Така също, от где това наше задължено послушание към Русия паралелно с едно недоверие, което странно се смесва с първото? Обяснението на произхождането на тези четири елемента:право и подозрение у Русия, и послушание и недоверие у нас-ето обяснението на всенародното ни бедствие. А обяснението се крие само в едно - нашето освобождение от Русия изпод турско робство. Това, разбира се обяснява, само правото на Русия да се бърка; недоверието пак се обяснява с обстоятелството, че тя едно време не дойде да ни освобождава от любов към нас, а преследвайки своята заветна задача - излизането на Средиземно море. Че ние не сме освобождавани специално за нас може лесно да се види като се прегледа историята на руската политика на юг от двеста години насам.
към текста >>

Обяснението на произхождането на тези четири елемента:право и подозрение у Русия, и послушание и недоверие у нас-ето обяснението на всенародното ни бедствие.
"Камбана" документи как патриотично и рисковано се е държал д-р Данев спрямо Русия? Но какво да прави, когато насреща си има една огромна империя, която освен милионите си щикове има и морално право както над нашия собствен народ, тъй и над съседите ни, та е могла, благодарение на това, да ни оплете отвред? Факт е, че през Балканската война нашият малък и героичен народ е водел паралелно две страшни войни; народът-армия - с турци и после с изменили съюзници; дипломацията ни - с тази на 170 милиона Русия - война още по-страшна. Но явява се въпрос: Отгде това право на Русия над нас, и от друга страна, защо това подозрение към нас? Така също, от где това наше задължено послушание към Русия паралелно с едно недоверие, което странно се смесва с първото? Обяснението на произхождането на тези четири елемента:право и подозрение у Русия, и послушание и недоверие у нас-ето обяснението на всенародното ни бедствие. А обяснението се крие само в едно - нашето освобождение от Русия изпод турско робство. Това, разбира се обяснява, само правото на Русия да се бърка; недоверието пак се обяснява с обстоятелството, че тя едно време не дойде да ни освобождава от любов към нас, а преследвайки своята заветна задача - излизането на Средиземно море. Че ние не сме освобождавани специално за нас може лесно да се види като се прегледа историята на руската политика на юг от двеста години насам. И за тази цел не трябва да се ходи далеч, а просто да се прочете документираната книга на бившия министър Дим. Христов „Русия и Източния въпрос".
към текста >>

показва, че те са нищо друго освен арена на сблъскване на тези четири елемента: Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша.
От друга страна, фактът на даряването нам свобода ни правеше признателни; това чувство не щеше да бъде по-малко, ако даже знаехме мотивите какви са. Но като естествен закон е. макар от духовно естество, признателността и привързаността към благодетеля, тъй же еднакво основан закон е у всичко живо, да се стреми към свобода. Русите не разчитаха, че на Балканите ще освободят един народ, който в масата си е много по-жив и буден от руските народни маси, и заради това не очакваха такова силно стремление към свобода, такова схващане своите национални интереси и достатъчно кураж за защита на своите интереси, дори с опълчване против благодетеля си. Правилното изучаване на нашите отношения с Русия през изминалите 35 год. показва, че те са нищо друго освен арена на сблъскване на тези четири елемента: Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно в цялата Балканска война. Вижте, наистина как това е вярно. За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността.
към текста >>

От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България.
Правилното изучаване на нашите отношения с Русия през изминалите 35 год. показва, че те са нищо друго освен арена на сблъскване на тези четири елемента: Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно в цялата Балканска война. Вижте, наистина как това е вярно. За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. България се решава на война в сърцето си, облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представител на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогава, който мисли, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширната и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право.
към текста >>

България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода.
Вижте, наистина как това е вярно. За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. България се решава на война в сърцето си, облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представител на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогава, който мисли, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширната и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал? Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно? - За славата на последния разрешител на Балканската проблема, т.е., изпъждането на Турция из Европа и още - отплащането на Русия, като ний извоюваме изхода на Русия на Средиземно море.
към текста >>

48. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА; 5.1. МИРЪТ СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г.

В ИСТИЯ ЧАС: Неделна беседа; 14 юлий, 1918 г.

Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание.
- Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? Христос казва: "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думата "всичко" разбираме, че Той ще научи хората, как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът.
към текста >>

49. 4.4. СХВАЩАНИЯ ЗА ЖИВОТА

Минчо Сотиров

Това бъдеще ще е толкова по- светло, колкото те станат по-търпеливи и премахнат подозрението.
Разликата е, че едните вярват на другите, а вторите подозират първите. Не бива да създаваме антагонизъм между едните и другите и да определяме кои са на правата страна и кои на кривата. Всички се стремят към един център, към идейност в живота, чрез изпълнение законите, които го регулират. Докато подозрителността взима връх над всичко, никой не ще е в състояние да оправи света. Има един велик закон в света, който всички трябва да изпълним... Българите имат бъдеще като народ. Това бъдеще ще е толкова по- светло, колкото те станат по-търпеливи и премахнат подозрението. В българите има условия за добър живот, а гдето има такива условия, там е Извора на благата на щастието. От българите ще излезе "нещо ценно - велико". България е в която стават опитите и тая реторта ще изпълни ролята си. Съдържанието в ретортата, което е българският народ, той е и творческата сила... Българите, поставени да живеят между други народи, американци, англичани, французи и пр. са много учтиви, любезни, а щом се върнат в България, стават грубички, недоволни от всичко.
към текста >>

Дайте свобода на всяка душа, на всеки човек да се развива, без подозрение в неговата дейност, мисли и чувства и така ще разгадаем великата тайна на живота. 23-4-929
Една от причините е и малкото земя, с която разполагат... Българина има творчески дух и за това навсякъде му е тясно... Широта търси той... Дайте работа, широк замах на българина, той ще работи... разнообразете неговото производство. Умът на българина е пълен и ражда идеи - не възпирайте тяхното раждание и развитие, а подкрепяйте го в тяхното приложение... Бъдеще светло има българския народ. Упорит е той. Дайте широк простор в пътя на доброто, на тая упоритост, вложена като енергия в творчеството тя ще даде блестящи резултати. Поощрявайте всяко добро начало във всичко, а не поливайте отрицателните качества, за да не растат плевелите, а да издъхнат. Дайте свобода на всяка душа, на всеки човек да се развива, без подозрение в неговата дейност, мисли и чувства и така ще разгадаем великата тайна на живота. 23-4-929
към текста >>

50. 7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Дали не са те същите шепотници нечисти, които и мен някога към Вас и другите нашепват съмнение и подозрение.
Значи намирате, че вече имам хубава дикция. Радвам се. Колко е хубава лекцията на Учителя: „Светило на нозете ми е Словото Ти”. Нозете - не са ли добродетелите на човека? Значи „неприятелите” не дават да ми пишете. Дали не са те същите шепотници нечисти, които и мен някога към Вас и другите нашепват съмнение и подозрение. Но когато им се подам, страдам и - губя. Изпращам Ви стиховете, които писах в атмосферата на римлянина! О, колко нежни целувки ми подари той, когато му ги преведох. Привет от: Ваша Хелмира. 16 ЮЛИ 1927 г.
към текста >>

51. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение.
ме рисувахте Христос, а сега Юда? " Микел Анджело нищо не му отговорил, но разпитал за неговия живот, че този човек отдавна бил тръгнал по нанадолната плоскост, докато най- подир от едни префинени черти на непокварен човек дал предателския профил. Да, вътрешният образ детерминира външния! И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да свещенодействува в живота си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето. Учителят носи голяма нравствена отговорност. Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение. Той трябва да търси велики характери и да им подражава. Той трябва непрестанно да чете и да се обогатява с нови знания. Или хубавите неща, които знае, които е приложил вече с успех, да търси нови форми в които да ги изрази, нови методи, с които да ги покаже. Защото дори и най-красивото нещо, ако го виждаме винаги в една и съща форма дотяга. И най-красивата статуя гледана постоянно омръзва, докато живия образ, макар и не до там красив, вибриращ постоянно от вътрешните промени на духовното естество е винаги по за предпочитане.
към текста >>

52. 8. Едно житно зърно е попаднало на браздата.

Глава 3. Принципите на Учението.

Спасен ли беше ученикът от съмнението, от подозрението спрямо едно същество, което изливаше към него потоци от любов?
Грижата и любовта на Учителя, който трепти над всичко и всички, които Той привлече, за да ги сплоти и извае това забележително цяло - братство, като му вдъхна живот, сила красота. Две същества се бяха намерили, срещата се равняваше на епохален миг през една великолепна пролет - тревогата на столетието нямаше никакво значение, нито страданията, нито изпитанията, които непременно щяха да дойдат. Беше важно, много важно това ония, които получаваха тази любов да отговорят на нея. Имаше един специфичен израз, беше много важно това, нека той да беше много скромен - душата беше ли благодарна, сърцето изпълнено ли беше с доволство, с радост, че нещо велико се беше случило, че една велика вест стигна и до неговия праг. Доволството и благодарността бяха качества, които със скромния си блясък правеха от човека най-прекрасната картина на света, една внушителна скулптура, която привлича погледа на светлите същества, на Учителя, на Бога. Спасен ли беше ученикът от съмнението, от подозрението спрямо едно същество, което изливаше към него потоци от любов? Да, нека повторим, беше много важно това. Защото само тогава Учителят е доволен, спокоен, че насреща има един добър ученик, който добре учи своите уроци. Изправени един срещу друг, те се разбират без думи и затуй е казано: “Преди да пожелае праведния нещо, Бог е изпратил вече нужното." Разбирателството в случая представлява най-хармоничния акорд между две души, които са решили да живеят красиво през всичките условия на живота. Само от такъв ученик могат да се очакват велики дела, само на такъв ученик Учителят може да разчита по всяко време. Където и да бъде този ученик, близо или далеч на хиляди километри, той знае какво да прави, какво да мисли и говори, за да изпълни волята на Своя Учител, за да не наруши хармонията, която царува между тях.
към текста >>

53. 30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания.
Защото само тя ще изведе човека от този път и ще ги приближат до нея - до Любовта - великата цел на живот и великия смисъл. Затова ли човечеството не бе лишено ни от светлина, ни от сила, ни от надежда, които да го подкрепят през усилните времена. Затова Той бе слязъл на земята и между всичката друга работа, да свърши и тази: “Аз чувствувам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи, моята душа знае причините на тия страдания”. Затова и при всички случаи препоръчваше: Не туряйте нито на косъм повече страдания, аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават. И без това в света има достатъчно страдания. Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания. Избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други, по-тежки страдания”. Те не целят главната цел, те нямат нищо общо с Любовта, те по-скоро отвеждат човека до мъчението, а то няма нищо общо със страданието. Той не само говори най-много за Любовта и за страданието, но и ни показа скритата страна на двете, неделимата им връзка и ни въведе в оная скрита сила на Любовта, единствена, която ражда живота - пълния, богатия живот, осмислен и хармоничен - за който човек нямаше никога да престане да бленува. Любовта е всичко. “Нищо не съм, ако нея нямам”.
към текста >>

54. Тефтерче 3. Беседи и лекции (XI.1974 г.);Пътят на ученика: съборни, 1927 г.

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания.
228) Днес Господ ви говори. 46. Не избирайте трудния път на Соломона, но изберете пътя на Любовта -1 стъпка, Светлината - II стъпка, Мира - III стъпка, Радостта - IV стъпка. Тогава ще дойде 2 фаза - трудния път - Мъдростта. Това е естествения път. Канара - Любовта.(с.230) 47. Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания. Избягвайте ги. Нужен ви е мир и спокойствие. Молитва е нужна. (с. 236) 48. Смели и решителни да имате вяра, че Бог е на ваша страна.
към текста >>

55. 114.2. При Езерото на чистотата. Благодарствено писмо / Тони Белмен

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот.
И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот - без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот - чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот. И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувствуваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме, от много месеци насам - откакто изучаваме Вашето Божествено Учение - неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот.
към текста >>

56. 1. Мисли на Учителя Дънов от Съборни беседи, 1927 г.

Вергилий Кръстев

Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-тежки страдания." 1.10.
Онези, които страдат дълбоко, душата им се раздрусва тъй, като че светът се руши в тях. Те чувствуват не само своите страдания, но и тия на целия свят, на всички същества. Аз чувствувам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи; моята душа се разтърсва, но зная причините на тия страдания. Затова аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават. И без това в света има достатъчно страдания, не туряйте нито косъм повече върху тях! Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-тежки страдания." 1.10. СТРАНИЦА 657 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г., „Изгревът", том 29 и с. 239 от томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.) „Казвам: всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от Небето и един от Земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на Земята, след Него дойде и другият ученик отгоре.
към текста >>

57. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 1-ва

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание.
Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едвам 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите - смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за "опасни сектанти", "нови богомили" (в калугерско разбиране); а третите - за съвременните Божи Люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно (1)* . Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител.
към текста >>

58. 245. Студът на нощта го сграбчи от всички страни

III. Нощ на борба

И едно страшно и подтискащо състояние на съмнение, подозрение, омраза... припадна като гъста мъгла над душата му.
Нощта го пови в ледения си саван! Реакцията веднага започна. Той плътно почувства как противоречията му се надигнаха от най-големите дълбочини на душата му, и като лава на вулкан заизригваха с тътен и вой смрадлив пушек... Те бяха предрешени като глутница вълци, свирепи тигри, змии, скакалци, въшки, бълхи... и кръвожадно се нахвърлиха отгоре му, хапеха, късаха, лазеха неприятно, яхаха. Натъпкаха се в устата, ушите, стомаха, навсякъде където можеха. И всяко му натрапваше да проявява неговото естество. И едно страшно и подтискащо състояние на съмнение, подозрение, омраза... припадна като гъста мъгла над душата му. И пред тази тъмна, нацапана, изкривена, надраскана... призма, той почна да разглежда и анализира всичко, което беше видял, чул и разбрал, всичко което беше му се случило в колибата на Христов. В първия момент и дълго след това, той не вярваше, че всичко това беше истина. Мислеше, че беше един чуден сън, от който сега се събуждаше и виждаше „действителността”. Погледът му се спря на фигурите по снега край канавката. -Стъпки на пиян - помисли той - дали и аз не съм пиян?
към текста >>

59. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

За да не възбуди против себе си подозрение у униатите, чрез Славейкова убедил Соколски да избяга от „унията” и заедно със Славейкова да отиде в Русия, с каквато цел той и дошъл в Цариград още в началото на м.
Тогава д-р Ст. Чомаков отишъл при руския посланик и от името на намиращите се в Цариград български представители го помолил да възложи на Н. Герова да убеди Соколски да напустне унията114. Посланикът изпълнил ходатайството на Чомакова. Н. Геров се заловил за работа. За да не възбуди против себе си подозрение у униатите, чрез Славейкова убедил Соколски да избяга от „унията” и заедно със Славейкова да отиде в Русия, с каквато цел той и дошъл в Цариград още в началото на м. ноемврий 1860 година. Рано сутринта на 6 юний 1861 г. Соколски тайно напуснал „унията” и, придружен от причакалия го на улицата Славейков, отишъл в руската параходна агенция. Очевидно, предупредени от посолството, чиновниците направили на Соколски всички улеснения и той заедно със Славейков безпрепятствено се качил на руския параход, който в същия ден заминал за Русия.115 _______________________________________________ 82) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Станимир Попстефанов Станимиров (1858-1943) - историк 83) „Из архивата на Найден Геров“, кн. II.
към текста >>

60. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

къту си останим нипоколибими в прадедная си вяра ще можим da увардим милая си народност, коя с толкова трудове сме разбудили.” Важно в очите на Раковски е да се откъснем от Патриаршията, без да навличаме подозрение, че плуваме в чужди води; важно е също да се чуе българското име в Европа и да станем „народ български за себе си” - което за сега може да се постигне най-удобно чрез „българска народна черква”, свободна от външни влияния и приятелски разположена към всички християнски черкви.
У Раковски религията също в голяма степен средство (а не само интимно лично чувство, без оглед към време и условия), както показват мислите му от 1861 г. за една „българска религия”, продиктувани от чисто политически съображения, и следното признание в писмо от 14 февруарий 1861 г.: „Аз ся изражявам искренно и нека никой ся не сърди на това. Ние трябва да си останем на наша прадедна вяра и друго нищо, ако исками да си увардим народност. Вие знайте чи аз не сам суеверец и пустоверец, тия неща са много далеч от мене. Но убеден съм, както съм го и доказал, че ние само чрез това средство т.е. къту си останим нипоколибими в прадедная си вяра ще можим da увардим милая си народност, коя с толкова трудове сме разбудили.” Важно в очите на Раковски е да се откъснем от Патриаршията, без да навличаме подозрение, че плуваме в чужди води; важно е също да се чуе българското име в Европа и да станем „народ български за себе си” - което за сега може да се постигне най-удобно чрез „българска народна черква”, свободна от външни влияния и приятелски разположена към всички християнски черкви. Нашата черква признава за свой основател Исуса Христа, а за свой свещеноначалник - избраното от народа лице, както е било във времето на светите апостоли; тя обявява всички други християнски вероизповедания за еднакво „богоспасаеми”, и, като пази своите обичаи, премахва от книгите си всяко фанатическо проклятие против тях, всяко обвинение на съперниците си като нечестиви: - ето две точки, които Раковски предлага на цариградските българи като платформа. Чрез тях ние не само се обособяваме от всякаква чужда намеса в народните ни работи - и това ще бъде благоприятно за въпроса - но даваме още доказ, че сме хора, които разбират „ход днешнаго образованата века”. Което ще каже, че Раковски преценява нещата от широкото становище на политико-социалните насоки на Запад и на големите ни национални интереси, и съвсем не гледа тесногръдо, взимайки във внимание само религиозната съвест или черковна догма. В две книги от 1860 и 1864 год.: Българският за независимо свещенство въпрос, печатана първоначално в Дунавски лебед, и Българският вероизповеден въпрос, печатана най-напред в Бъдущност, Раковски чертае подробно историята на българските домогвания за независима черква. Тези две изложения носят характер повече на мемоари, макар да съдържат и исторически уводи, които ни отвеждат към състоянието на българската черква до настъпването на борбите против фенерското духовенство от първата половина на XIX век.
към текста >>

61. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

Макар субективната правда на Бурмова и на Карапетрова да е изобщо над съмнение, обективният ход на работите едва ли е всякога вярно улучен, и пристрастие, или неоснователно подозрение, не е изключено.
Българските владици и първенци повярваха руския посланик и послушаха съветите му”. Така и Сл. Миларов, История на бълг. народ (1885), 176, 171, приема, че след прогласяване на унията дори Иларион клонял да мине към нея, като единствено спасение от Патриаршията. Трудно е да се твърди категорично за или против това разкритие на първите двамина летописци, тъй като мемоарите им излизат след смъртта на визираните лица. Макар субективната правда на Бурмова и на Карапетрова да е изобщо над съмнение, обективният ход на работите едва ли е всякога вярно улучен, и пристрастие, или неоснователно подозрение, не е изключено. Ние знаем едно положително: че Иларион осъжда веднага унията. Какво е таил в душата си по-рано, какво е очаквал от унията и какво го е разубеждавал Лобанов, това може само да се предполага; историческо достоверно няма нищо на лице. Разбира се, не е принципиално изключена една временна еклипса на някои вожди от лагера на православието, отчаяни и под натиска на мощни афекти на еснафа, спечелен отчасти за унията; но скоро идва и опомнянето. Вън от тези вътрешни перипетии, от тези душевни бури и променчиви настроения, - неподатливи вече за точна анализа поради липса на документи, - има още едно сигурно: писмото-изповед на Илариона от март 1869, което, макар и тенденциозна защита, е все пак надежден извор. Като говори, как част от народа бил тласнат в обятията на унията поради упорството на Патриаршията, Иларион добавя: „Аз не преставах и словом и делом, с писма и с увещания, и частно и публично да се подвизавам, да възвърна в недрата на православието заблудените, което и сполучих с божията помощ, а за награда на пламенната тази ревност патриарха Йоаким ме осъди на низложение”. Периодич.
към текста >>

62. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква.
Католический архиепископ да посредствоват пред негово светейшество, папа Пия IX, който е единствен законен и канонический наследник на Св. Петра, за да поднови народната и каноническата ни йерархия. Но ние принасяме тая молба с условие, че обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата.
към текста >>

222) Да се казва, че Вярата налага на Българете да си искат народна независима йерархия, беше потребно, за да не се възбужда подозрение и негодование в Турците.
Представителите на първий естествено требваше да надделеят над защитниците на втората. Така и стана, както ще видим в следнята глава. _____________________________________________ 220) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Текстът е публикуван в т. 2.6.2.1. 221) Нашите еднородци не желаеха да нарекат органът на пропагандата с неговото име „България”, като виждаха, че е орган на чужди, а не български интереси. 222) Да се казва, че Вярата налага на Българете да си искат народна независима йерархия, беше потребно, за да не се възбужда подозрение и негодование в Турците. Основание да казват така, нашите еднородци намираха, между прочим, в 34 апостолско правило, което гласи: „Епископам всякаго народа подобает знати перваго в них и признавати его, яко главу”. 223) Глед. предидущата бележка 224) Вестник „България”, год. II, стр. 650. 225) В.
към текста >>

Той прие уния по причина на едно подозрение, което падна върху му, когато в началото на 1861 г.
Те всякога са отричали, да е той правил някой вид разбойничество с каква годе цел. Може неговото ягко здравие, неговото юначество, неговото бързо ходене, неговото легко качване и слезване по горите, когато той беше даже осемдесет годишен старец, да са дали повод някому да предположи, че той при тия качества без друго ще да е бил предводител в младото си време на някоя чета разбойници. Но това предположение не се е подтвърдило с никой факт. 230) Диакон Рафаил се намираше в 1860 г. при бивший Велешский владика, Авксентий, като негов диякон. Той прие уния по причина на едно подозрение, което падна върху му, когато в началото на 1861 г. се откраднаха на Авксентия около триста лири. 231) Глед. „България” год. II, стр. 801; год.
към текста >>

63. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

Секи вече знае колко хорица са погинали от турското самопроизволство, и погинале са не защото са биле умешани в тая или оная работа, а само из едно подозрение; а Светослав Сапунов ходил алабраца с Гълъб войвода, и Арнаудовата гаранция подействувала да са пустне изведнаш и да се припознае за невинен!
Преди да го попитаме де е бил и що е правил, той каза на жена си и мене (аз случайно са намерих в къщата му) тия думи: „Щехме да я извършиме. Намерих се аз случайно тая вечер на Галата часът по един; а пред очите ми са изправиха няколко заптиета, които караха двама хора. Из любопитство, аз са приближих да вида кого карат, и зачудих са като видях, че единът от тях е нашият хубостник (Сапунов); а другият Гълъб войвода. Аз тутакси са затекох в полицейското отделение в Пера и измолих от бейят Сапунова; а Гълъба не можах, защото тоя човек е много виновен, и отдавна вече го търси правителството”. Нека сега из тия Арнаудови думи секи българин разбере, що е Арнаудов: а аз да продължа разказът си. Секи вече знае колко хорица са погинали от турското самопроизволство, и погинале са не защото са биле умешани в тая или оная работа, а само из едно подозрение; а Светослав Сапунов ходил алабраца с Гълъб войвода, и Арнаудовата гаранция подействувала да са пустне изведнаш и да се припознае за невинен! Още и това. Сапунов бил пустен от полицейският комисарин без позволение на министрът! Чуете ли и видите ли сега? Ако се намират подобни примери в турската стара и нова история, то ние молим Арнаудова да ни ги яви. Аз зная из достоверен източник, че когато Арнаудов дошел в полицията, то рекъл на полицейският комисарин за Сапунова тия думи: „той е из нашите” и Сапунов бил изведнаж освободен.
към текста >>

64. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

Епископът предупредил пашата, че Ганчев е „неприблежим” и за да го заловят, трябва да бъде издебнат, когато не е въоръжен, а освен това войниците да са преоблечени като поклонници, за да не събудят подозрението му.
Отбелязва се също, че „Васил издал много невинни без доказателство”. Вестник „Дунавска зора“ в дописка от Турну Мъгуреле с дата 29 септември 1869 г. съобщава, че преди 2-3 седмици научили за залавянето на В. Ганчев. Той бил предаден от Доротей, който му дал препоръчително писмо до игумена на Лопушанския манастир. След заминаването на Ганчев за манастира Доротей го издал на турската власт в Берковица, като обяснил, че е „един от българските завераджии”. Епископът предупредил пашата, че Ганчев е „неприблежим” и за да го заловят, трябва да бъде издебнат, когато не е въоръжен, а освен това войниците да са преоблечени като поклонници, за да не събудят подозрението му. Така поради предателството на Доротей В. Ганчев бил заловен в Лопушанския манастир. Окован във вериги, бил закаран във Видин, където „след много мъки, които му наложиле, ознали още за 20-25 души Врачане, които и закарали вързани във Видин, и сега съ под страшни тирански мъки” -завършва дописката. В следващия си брой от 15 октомври 1869 г. в. „Дунавска зора” в кратка дописка пак от Т.
към текста >>

65. 5.4.2.3. Писмо № 3

Вероятно някое подозрение може да се е умъкнало.
5.4.2.3. ПИСМО № 3 Съобразно с обещанието си, аз като тръгнах за Русчук, минах през Влашко и изпълних напълно и верно сичко това, което моят приятел, Манол желаеше да му извърша. Наконец пристигнах в Русчук, дето, наместо да си заема служба според както бях назначен, валията отблъсна моето назначение и не благоволи да го припознае; каза ми се само, че мога да отида там, дето обичам в Дунавския вилает да заема една служба. Коя беше причината на това мое отблъскване, не можах да узная. Вероятно някое подозрение може да се е умъкнало. Както и да е, аз се реших да отида във Видин или в Лом Паланка. Немедлено писах на Манола да побърза да си изпрати человека, понеже аз не мога да продължавам дълго време тук, а требва да отида да си заема службата. Това беше в края на месец юли, когато му писах; август се измина и в началото на септември Теофан Райнов дойде с едно писмо до мене от Манола, и ме помоли да мина в Гюргево с него, да го препоръчам там и на нашия агентин, който беше учителя Кършовски. Туй като извърших, освободих се от една длъжност, която ми беше, тъй да кажа, като наложителна, и можах тогава да се отправя за Лом, дето се установих за градски лекар. От като се установих в Лом, аз нямах вече никаква кореспонденция с никого от тях по тия работи; какво са вършили цяла зима, аз решително нищо не знаях, освен това, че те са в действие.
към текста >>

Начина по който ставаше тоз разговор ми показваше, че съществува нещо върху мене като подозрение - към което аз трябваше да земна предпазителни мерки.
Като му съобщих, че на утрината ще си тръгвам, той ми отговори, че и той наскоро ще се завърне в Берковица, даже ме помоли да му напиша на френски едно писъмце за да поиска позволение за отпътуването си от Къбразлията, което аз не му отказах. Като се завърнах в Лом, не довърши една неделя, истърси се и Дорчо. Щом дойде незабавно се отправи в управлението при каймакамина, от дето като се завърна, заяви, че ще бърза да пристигне до вечерта в Берковица, понеже желае да се срещне с Азиз-паша, който е бил там. Азиз паша от Берковица, подир няколко дена дойде в Лом. От разговора му аз разбрах, че се говорило нещо за мене - понеже той ми каза, че Дорчо много желаял да ме има при себе си в Берковица. Начина по който ставаше тоз разговор ми показваше, че съществува нещо върху мене като подозрение - към което аз трябваше да земна предпазителни мерки. По-отпосле ето какво запоследва още: от една страна, някой си ломлия, на име Тома Меладинов, който стоеше при Азиз-паша във Видин и му беше първи шпионин по тези работи, от като се завърна пашата във Видин начна често да дохожда в Лом и да се разтоваря с мене за някакви политически въпроси; от друга страна са учах, че Дорчо наскоро ходил във Видин при пашата. Тези явления колкото и да бяха до нейде знакове за Дорчовото предателство, аз обаче не можах наверно да предположа, че те са такива, ни пък можах да пиша нещо в това отношения на Маноля; понеже страх ме беше да не би някое мое писмо да пропадне и се хвати от правителството. Като имах понятие от това, що се върше, то чаках само да чуя гласа му и да вида какъв край ще земе; без да помисля ни най-малко, че това Дорчово предателство е било повече за моята кожа. По течение на работата, види се, че Манол е разказал до нейде на Дорча какво съм аз извършил и какво мога още да извърша, ако не бях се отказал. Водим от това, Дорчо си е съставил плана на предателството и го е съставил тъй дето да може без друго да сполучи в предприятието си.
към текста >>

66. 5.4.2.4. Писмо №4

- Аз тук съм невинно компрометиран; но колко и невинен да бъда, един път опетнен, падам в подозрение, от което мъчно ще бъда отърван, ако ваше превъзходителство не ми дадете приличната помощ и подпорка; съжалете ме и в кръга на справедливостта бъдете мой покровител.
Пашата, като изслуша тези, що му изказах с един уверителен тон, ми каза: - Мога за минута да приема, че това, което ми казвате, е цяла истина, но какво ще кажете, за домогванията на владиката, с когото вие сте приятели! - Вярвайте, ваше превъзходителство, че нямам нищо общо с него; ако съм го приближил, приближил съм го като българин владика, като наш религиозен началник; нищо повече. Имайте търпение и времето ще покаже кой какъв е. - Утре ще ви пратя книга, перо и мастило, моля напишете и ми изложете сичко, което знаете по това дело. На отиване аз го помолих да бъде тъй добър дето да се смили към мене, доколкото е възможно. - Аз тук съм невинно компрометиран; но колко и невинен да бъда, един път опетнен, падам в подозрение, от което мъчно ще бъда отърван, ако ваше превъзходителство не ми дадете приличната помощ и подпорка; съжалете ме и в кръга на справедливостта бъдете мой покровител. На тези мои думи, той си подаде ръката и ми каза: - Бъдете спокойни, щом се не окаже нещо, което да ви обвини, аз ще бъда за вас. На утринта ми се принесоха нужните неща, за да напиша това, което зная. Разбира се, аз написах не това, що знаях, а това което беше по-извинително за моето обвинение. Колкото написах на него толкова и си останах в’сичките по-сетнешни изследвания. Откак дадох това изложение, строгостта към мене се намали: позволи ми се да мога да се виждам и с други приятели, освен Тома Младенов.
към текста >>

67. 5.4.2.5. Писмо № 5

Как в туй също време той пише, че е бил в Женева, в Лондон, и като се завърнал от там през декемврия, Шнайдер-Ефенди се научава за намерението на неговото пътувание, и като зема под подозрение българските шпиони, изпратил Николаидиса във Влашко да го следи, Леонос Ефенди да следи мене и Жйоли - Маноля.
Още по-неверни са казаните за Васил Ганчева, че се изпратил от Турно-Могурели до мене в Лом-Паланка; когато, както казах по-преди, той се изпрати чрез Маноля от Цариград за Берковица с едного другиго, който избяга. „В края на октомвриа, казва вашето списание, страница 37, 1869 г., Райнов изпроводил фалшивия си рапорт в Цариград и отпътувал за гр. Женева, дето седенкувал цяла неделя у Бакунина, видял се после с Мацини и Гарибалди... и през месец декемврия се завърнал от Лондон в Букурещ.” Чудни сведения! Види се, че Т. Райнов ви е казвал неща не само неверни, но още несмислени; в месец септемвриа аз бях веки под арест за делото, по което той изпращаше фалшиви рапорти, и Манол беше сякам се преселил на онзи свят. Как в туй също време той пише, че е бил в Женева, в Лондон, и като се завърнал от там през декемврия, Шнайдер-Ефенди се научава за намерението на неговото пътувание, и като зема под подозрение българските шпиони, изпратил Николаидиса във Влашко да го следи, Леонос Ефенди да следи мене и Жйоли - Маноля. Сетне излага дълго и широко като как е постъпил с Николаидиса и като как го е наказал; като такъв рапорт Леонос Ефенди е дал на Шнайдер Ефенди за мене; като какъв е бил устния доклад на Жйоли пред Али-паша за Маноля. Сички тези баснословни изречения ни много удивиха, като ги прочетох! Също баснословно нещо е и това (страница 40) дето разказва, че когато българските вестници в Цариград известили за смъртта на Маноля, тогава аз с Василия сме уреждали плана на възстанието в Берковско. Истината е, че когато Манол умрял, аз бях в затвора. Още той казва, че Брайко бил телохранител на Дорча и че той служил като посредник между мене и Василя - нещо, което е чиста измислица.
към текста >>

68. 6.11.4. Още жертви на предателството на фанариотина Доротей.

Ако им сме искрени братя требва да знаем как да ги пазим от най-малкото подозрение, което може твърде лесно да хвърли в опасност живота им.
Рубрика: Из Българско Т. Мъгурели, 3 октомври Новината, що ви бех явил с първото си сир: за излавянето на 20-25 души българи от Враца по следствието на издайството на Берковския владика фанариотина Доротей, днес тя (новина) се потвърждава и от други пътници, които казват, че до 20 души българи са затворени във Видин, между тях е и първата жертва на издайството на речения фанариотин Васил Ганчов .... ... Друга една дописка казва се за улавянето на Васила Ганчева тъй: Тоя хъш с други трима премина Дунав с намерение, не за друго, само за чист хайдутлук. Но той се представил до едного Българин в Гюргево и го просил да му даде писмо препоръчително до някои лица в Цариград, като че уж се изпраща от комитета за народна цел, като му прибавил, че той имал отсреща негови хора готови да отидат в Балкана, само трябвало да съобщи работата на някои лица, за да знаят, че той отива в планината с народна цел. Реченият българин от Гюргево лесно повярвал на думите му и дал му едно писмо, което писмо се намерило при улавянето му и по следствие на това се компрометират няколко невинни лица, както що е д-р Миркович и др. Съобщавам ви това, г-не редакторе, да сторите добре и да го обнародвате, с намерение да знаят нашите еднородци във Влашко, щото да не се уверуват тъй лесно на кой бъде и испущват писма, които да компрометират отсрещните наши братя, които са в устата на вълка. Ако им сме искрени братя требва да знаем как да ги пазим от най-малкото подозрение, което може твърде лесно да хвърли в опасност живота им. При това ви казвам, че аз който съм дошъл наскоро от Българско, мога ви уверя, че нашите там страдающи братя твърде малко имат на ума си да чакат от Влашко нещо добро за тяхната грозна съдба! Защото те днес знаят твърде добре какво вършат техните еднородци в Влашко и не искат от тех друго нищо, само да им пазят честта и да не дават причина яза подозрение. Колкото за съдбата на народа си те, като страдающи, надяват се да знаят по-добре от тях какво треба да се върши и как треба да се постъпва по-умно. Отсрещните българе днес не желаят от техните братя във Влашко друго нищо, само да гледат и те да съдействуват, ако са искрени патриоти, за народното ни просвещение: да наредят училищата си поне колкото в Българско, да видят и тях да са направят женски дружества и др.; тогаз те повече ще им се радват и ще ги имат за истински патриоти! ”
към текста >>

Защото те днес знаят твърде добре какво вършат техните еднородци в Влашко и не искат от тех друго нищо, само да им пазят честта и да не дават причина яза подозрение.
Но той се представил до едного Българин в Гюргево и го просил да му даде писмо препоръчително до някои лица в Цариград, като че уж се изпраща от комитета за народна цел, като му прибавил, че той имал отсреща негови хора готови да отидат в Балкана, само трябвало да съобщи работата на някои лица, за да знаят, че той отива в планината с народна цел. Реченият българин от Гюргево лесно повярвал на думите му и дал му едно писмо, което писмо се намерило при улавянето му и по следствие на това се компрометират няколко невинни лица, както що е д-р Миркович и др. Съобщавам ви това, г-не редакторе, да сторите добре и да го обнародвате, с намерение да знаят нашите еднородци във Влашко, щото да не се уверуват тъй лесно на кой бъде и испущват писма, които да компрометират отсрещните наши братя, които са в устата на вълка. Ако им сме искрени братя требва да знаем как да ги пазим от най-малкото подозрение, което може твърде лесно да хвърли в опасност живота им. При това ви казвам, че аз който съм дошъл наскоро от Българско, мога ви уверя, че нашите там страдающи братя твърде малко имат на ума си да чакат от Влашко нещо добро за тяхната грозна съдба! Защото те днес знаят твърде добре какво вършат техните еднородци в Влашко и не искат от тех друго нищо, само да им пазят честта и да не дават причина яза подозрение. Колкото за съдбата на народа си те, като страдающи, надяват се да знаят по-добре от тях какво треба да се върши и как треба да се постъпва по-умно. Отсрещните българе днес не желаят от техните братя във Влашко друго нищо, само да гледат и те да съдействуват, ако са искрени патриоти, за народното ни просвещение: да наредят училищата си поне колкото в Българско, да видят и тях да са направят женски дружества и др.; тогаз те повече ще им се радват и ще ги имат за истински патриоти! ”
към текста >>

1.8108558654785