Търсене в текстове за 'Подкрепа'

" Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима.
Остави Истината да те защитава. Търпението е велика наука. Само любещият е търпелив. Само разумният е търпелив". "Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш! " Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. "Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае защо те грешат и страдат. Не се спирайте на погрешките им. Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си.
към текста >>

2. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа.
Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други.
към текста >>

3. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Имахме Неговото одобрение и подкрепа.
Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти. Не се смущавахме от Учителя. Имахме Неговото одобрение и подкрепа. Даже след един концерт каза: "Имаше присъствие! " Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия. Веднъж Учителят в клас каза: "Никой от вас досега не е дошъл да ме пита за духовния си път". Аз възкликнах в себе си: "Ох, аз толкова искам да Го питам, а ме е срам! " Веднага реших да отида при Него и да се възползувам от поканата, отправена към всички.
към текста >>

4. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа.
Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става.
към текста >>

5. 5_53 Учителят е болен

Ако се съобразявате с тях, ще имате подкрепата и знанието на Школата, която има корени на земята, чието дърво е в Невидимия свят и чиито клони и разклонения са в Божествения свят.
Това е част от онези четиридесет земни години, за които Учителят бе дошъл и които остави на нас. Ето защо има един закон: "Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа." Ето защо аз изнасям и ви давам тези опитности от времето на Школата. Те са опитности на нашето поколение, но те са закони на Школата. Ние преминахме през тях като опитности и изпитахме чрез живота си тези закони. Вие можете да се запознаете с тези опитности и да проучите тези закони. Ако се съобразявате с тях, ще имате подкрепата и знанието на Школата, която има корени на земята, чието дърво е в Невидимия свят и чиито клони и разклонения са в Божествения свят. Това е Божественото дърво на живота. Това е Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

6. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Имах чувството обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща именно за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа.
Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза: "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне са сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща именно за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече като много музикална, певица. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме се с Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно?
към текста >>

7. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща.
получих на 20 с. м. И така да ти отговоря, но по едни или други съображения отложих. Братя мои! Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината.
към текста >>

8. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

Борис Николов

ТОМ 2

Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя.
Мине няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: „Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така в разстояние на близо час разговора се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл на всички и като сноп, като прожекторен сноп да я насочат към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. На времето противовъздушната отбрана на София освен противосамолетни оръдия имаше и големи прожектори, които изпращаха светлинен сноп един метър в диаметър в небето над София, те шареха по него и търсеха самолетите, че като ги осветят да станат добре осветена мишена, за да бъдат по-добре обстрелвани от противозенитните оръдия. Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно то се си записват часът и денят, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: „Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да благодари на Учителя. Учителят му казва: „Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път!
към текста >>

9. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Борис Николов

ТОМ 2

Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ.
Но след няколко дни на Учителя Му става някакво неразположение и Той казал на брат Боян: „Пратете да повикат Борис и Марийка! " А брат Боян праща човек. Той знае, че ние отиваме в Карлово и прати човек да намери друг брат, да му съобщи заръката и той дойде и ни намери. Предаде ни какво бе казал Учителят и ние тръгнахме обратно. Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг път не Го правеше. Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ. Учителят пожела: „Искам биволско мляко". Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици. Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско мляко?
към текста >>

10. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

БОРИС НИКОЛОВ

И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше.
Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат Георги беше приятно. Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него. За него беше естествено да ръководи и организира.
към текста >>

11. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята.
Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия свят. Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен? 7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта". Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи свят. Разбрах какво нещо е „избран съсъд" - Великите хора на Духа през вековете.
към текста >>

12. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

БОРИС НИКОЛОВ

„Понеже българите днес са в златния си век, идея Божествена, на която българите не дадат подкрепата си, умът и сърцето си, то те ще пропаднат." Днес хората ще разберат, ако една сила е враждебна на Бога, то тя е враждебна и на човека. 2.
VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ 1. България в златния си век. „Понеже българите днес са в златния си век, идея Божествена, на която българите не дадат подкрепата си, умът и сърцето си, то те ще пропаднат." Днес хората ще разберат, ако една сила е враждебна на Бога, то тя е враждебна и на човека. 2. Учителят за българите и за своето Дело. „През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съседите и съюзниците. На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Ягач и Кавала.
към текста >>

Силата ни не е в това, че в някои други държави добре се отзовават за Учението, но силата ни е в това, дали е във връзка с Божественото, дали имаме подкрепа от Небето.
Това е грамаден материал опитан от Мене. Няма какво да се търсят други методи, защото този метод, който Аз посочих е единствен сега, който трябва да се приложи. И ако ни противодействуват тук в България, то във всяка друга страна може да се работи. Ние ще се преместим там, но българите тогава ще загубят. Ако Всемирното Братство се оттегли от тук, то България няма никакво бъдеще. Силата ни не е в това, че в някои други държави добре се отзовават за Учението, но силата ни е в това, дали е във връзка с Божественото, дали имаме подкрепа от Небето. Тук вече имаме грамадна литература, в която са изложени всички методи. Аз не им казвам, че трябва да приемат на доверие. Но всичко това е опитано от Мен и те могат да опитат и тогава ще преценят дали съм прав. Ако българите Ми пречат, ще дойдат три бедствия за България. а) Три години суша.
към текста >>

13. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Неговата мощна подкрепа.
То надхвърля и днешнатаепоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас. Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело. Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина.
към текста >>

В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето.
Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т.
към текста >>

Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества.
Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи.
към текста >>

14. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

ТОМ 4

Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3.
Тримата представляват: ВСЕ = Светата Троица. ВСЕ = Йехова, Елохим, Адонай (Святият Дух). Бог - Син - Елохим, това е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил, след слизането Му на земята в плът. След това се изпълнява следното: 1. Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята.
към текста >>

15. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Цялата тази работа така се нареждаше, че се чувстваше не само намесата на Учителя, но и подкрепата на много наши заминали приятели, които със своята творческа мисъл подпомагаха тази велика идея.
" Ние се зарадвахме, отидохме при тях, споделихме идеята и поръчението на Учителя. Започнахме да работим върху книгата, няколко месеца след заминаването на Учителя. Това съчинение е трябвало да бъде един колективен труд на четворката: брат Боев, брат Борис Николов, сестра Мария Тодорова и аз. Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан. С такова вдъхновение, с такава любов се заехме да работим усилено в това направление. Цялата тази работа така се нареждаше, че се чувстваше не само намесата на Учителя, но и подкрепата на много наши заминали приятели, които със своята творческа мисъл подпомагаха тази велика идея. Тази книга ми разкри една велика тайна - тайната на колективното творчество. Действително при колективното творчество се образува един общ дух, един общ критерий, една изискана прецизност. Преди да направя краткото изложение за излизане от печат на книгата „Учителят", ще дам някои допълнителни сведения. По това време най-вече в по-интелигентните среди на братството - в средите на творческите натури, изникна една идея за създаване на един просветен съвет. Тази идея беше внушена от брат Георги Томалевски.
към текста >>

16. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

Вярата е един принцип необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот".
Само интелигентният човек може да разбере причините защо е създаден света. Само на такъв човек може да казваш защо е създаден света. А ние казваме: „Защо е вярата? " Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра". Вярата е един принцип необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот". По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата, Надеждата и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно. Ето един пример. Един брат пчелар от провинцията отива при Учителя и му се оплаква, че кошерите не му давали мед. А да си пчелар, туй е голямо изкуство - не е лесна работа. Трябва непрекъснати грижи за тях.
към текста >>

17. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

С твоето пробуждане в мен ще приемаш всеки ден моята подкрепа и благословение.
Аз те повиках ти послуша. Това е твоето благословение. Сега от теб искам да бъдеш търпелив и да ме винаги слушаш. Това ще донесе голямо благословение на душата ти. Ти трябва да помагаш на бедните и немощните. С твоето пробуждане в мен ще приемаш всеки ден моята подкрепа и благословение. Мира на тебе. Ако ме любиш, ще опазиш моята заповед до край. Твоя добър приятел Исус" От двете писма е видно, че Гина и Петко Гумнерови са души от времето на Израиля и от времето на Христа. Едното писмо Учителя е подписал с „твоя господ Емануил". Господ Емануил - това е Божествената троица и означава Великият Учител на Вселената (вж стр.
към текста >>

18. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Светия синод търси подкрепа и съдействие от граждани, от военни органи и го намира.
българските вестници оповестяват решение на заседаващият в София архиерейски събор за противодействие срещу сектите в България. Осъждат лъжеучението на Петър Дънов и го обявяват за „са-моотлъчил от светата православна църква" (виж. „Дневник", бр. 6804 от 20 юли 1922 г.) Това архиерейско решение заклеймява решението на Петър Дънов като еретическо и опасно за вътрешния мир и обществен морал на страната. За целта трябва да се вземат надлежни църковни мерки срещу Дънов и да се внуши на българското православно папство, че Учението на Дънов е поставено на една нога с различните секти, всяващи религиозна заблуда и оказват пагубно влияние за духовния напредък на народа. Светия синод търси подкрепа и съдействие от граждани, от военни органи и го намира. През 1917 г. Петър Дънов е интерниран във Варна. Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов.
към текста >>

В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд.
Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов. По същото време излизат и няколко публикации в книжки като автори са: Калнев, Ласков, видинския митрополит Неофит, Н. Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др. В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд. В „Църковен вестник" в броевете 22 и 23 от 30 септември 1922 г. е публикувано „Послание от православните български архиереи събрани на събор през 1922 г." и оповестяват, че Петър Дънов се е самоотлъчил от българската православна църква. Сподвижници на Учителя също дават отпор на атаките. Иван Радославов публикува „Не съдете", 1919 г., „Где е истината", 1922 г., „Учението на Учителя Дънов", 1923 г. А в „Всемирна летопис" в кн.
към текста >>

19. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията.
С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа. Ние се срамуваме като българи от Вас, не знаем Вие какво мислите. Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията. Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива. А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите. После, трябва да бъдете богослов, действителен богослов.
към текста >>

20. 61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ

Ще приведа още някои примери в подкрепа на невъобразимо големите възможности на Учителя.
Трудна работа. Но Той я вършеше с любов и успех. Защото ето много „мравчици" Той направи да Го почувствуват и познаят, че е нещо Велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човешкото съзнание не е готово още да Го обгърне в Неговата пълнота. А Той успя също да ни покаже, че не е само този физическият свят, в който живеем, но че над него има още други светове: духовен, умствен, причинен, Божествен, че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога. Ще приведа още някои примери в подкрепа на невъобразимо големите възможности на Учителя. Разказваше ми преди годни една сестра от Стара Загора - Божанка Желева: Веднъж, през време на Европейската война едно от двете й деца било смъртно болно. Тя била смазана от мъка и скръб. Сама е, мъжът й е на фронта. Един ден, както стояла над болното и мислено се обърнала за помощ към Учителя, когато виждала, че лекарите не могат да им помогнат, по-дигнала главата си, гледа през прозореца вън на двора и вижда Учителят стои със шапка, с пардесю, с бастун, както Го познава, че си ходи, като че току-що пристигнал. Стои и я гледа сериозен, съсредоточен.
към текста >>

21. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г.
Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин". Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими. Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г. бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр. 112-119 в стаята „Секта на дъновистите" се опитва да твърди, че Петър Дънов имал слухови халюцинации, налудничави изказвания за величие, мисловна разкъсаност, цитират се различни автори преди 1944 г. срещу Петър Дънов, за да се докаже накрая, че у него съществува „наличието на сериозно психическо заболяване от кръга на парафрения, етап в развитието на параноидна шизофрения. Тези две книги се допълват една с друга и всеки един ред по това време подлежеше на строга цензура и се отпечатваше само това, което бе съгласувано с комунистическата идеология и с целите на комунистическата власт.
към текста >>

22. 5. ЧИЧО СЛАВИ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

" А той отговори: „Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: „Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи го запитах: „Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " А той отговори: „Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо ми Слави стана ученик на Учителя. И както преди това ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега по същия начин, с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство.
към текста >>

23. МАРИН КАМБУРОВ

Получихме много помощи и работихме две години, имахме голяма подкрепа - пари.
През 1949 г. дойдохме в Прослав. Когато основахме ТКЗС в Пазарджик, тогава имаше специален закон за ТКСЗ-тата. Ходихме тогава в София при Трайчо Костов, който беше жив тогава и там узаконихме нашето ТКЗС. Върнахме се и започнахме да работим. Получихме много помощи и работихме две години, имахме голяма подкрепа - пари. Но през 1948 г. основаха друго ТКЗС в с. Главница, в което имаше 140 души партийци. Те туриха ръка на нашия блок. Те искаха да останем като ръководители на тяхното ТКЗС, да ни включат в тях.
към текста >>

24. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Въпреки, че си в Школата на Учителя, въпреки Неговото Слово, въпреки Неговата помощ и подкрепа.
Онова, което не можах да разбера тогава, същото не можах да разреша и днес. Онова, което не изпълних тогава, това не изпълних и днес. А онова, което изпълних тогава, същото изпълних и днес. Беше жестоко да се виждаме и тук и там сега и да вървим по един и същ път, Да видиш кой си. Да знаеш кой си и да не можеш да се справиш със себе си, с това, което минава през тебе и да го повтаряш и сега. Въпреки, че си в Школата на Учителя, въпреки Неговото Слово, въпреки Неговата помощ и подкрепа. А се искаше от нас много малко. А това е да имаме послушанието към Учителя и да изпълняваме Словото Му. А като си спомня колко думи ми е казвал, колко неща изговорил и колко пъти ми е посочвал пътя, по който трябва да вървя, направо ме хваща срам и ми идва да извикам, че по-голямо нищожество на земята от мен не съществува и по-голяма величавост от Любовта на Учителя на земята и на Небето не съществуват. Ето, това ми се иска да извикам, но нямам сила да сторя това, а само го прошепвам. Няма по-голямо противоречие и по- голям изпит в една Окултна Школа от този мой път.
към текста >>

25. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

Но нямах подкрепата на баща ми с материални средства.
Обичай, както слънцето ме люби, свободно, чисто, в красота. Аз имах високи извисявания и големи падения в живота. Всичко имах. Аз едновременно се раздвоявах, разстроявах и изпусках времето и накрая губех всичко. Бях на ръба да прескоча. Но нямах подкрепата на баща ми с материални средства. Имах семейство, което трябваше да се храни. Започнах да се занимавам с музика. Следвах Консерваторията. За певеца е важно да бъде материално обезпечен, а аз не бях. Накрая останах на един бряг, не можах да преплувам реката и да стъпя на другия бряг.
към текста >>

26. 17. Помощта

Стефка Няголова

ТОМ 7

Когато братът попитал своя ръководител: „Защо трябваше да спася тази жена, а не другата“, той му отговорил: „Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила.
“ Брата видял една красива, хубава жена и се спуснал да помогне на нея. Пожелал да помогне на тази жена, но неговият ръководител веднага го спрял, издърпал го и казал: „Не, не на тази, а на онази ще помогнеш“. Той погледнал, тя била грозна, слаба, дребна, но послушал своя ръководител и спасил нея. И действително на другия ден местни жители намират на сушата тази жена останала единствена жива от катастрофиралия самолет. Всички останали членове и екипажа загинали. Когато братът попитал своя ръководител: „Защо трябваше да спася тази жена, а не другата“, той му отговорил: „Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила. Ние можем да помогнем само на този, който в дадения момент има будно съзнание. Понякога се спасява само той, а понякога заради него се спасяват и всички останали. Това зависи от кармата на присъстващите“.
към текста >>

27. 1. Върнатият годеж

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град.
Имах много приятели. На 12 години когато бях, баща ми заболя и замина от път. Брат ми, вече голям, пое издръжката на семейството. Цялата тежест на семейството легна върху неговите плещи. Хранеше и се грижеше за четирима души. Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град. Благодарна съм му безкрайно. Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се. Средното си образование завърших във Варна, класическия отдел с латински и старо-гръцки. След завършване на гимназията постъпих на работа в магазин на Матей Недков. Там работих две години.
към текста >>

28. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

„Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо!
Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“. Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в тесен смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник. Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания. Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо! “ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради! “ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път!
към текста >>

29. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник.
Всичката тежест лежеше върху мен и това се отрази на здравето ми. Скоро баща ми се завърна, но бяхме все още във война, стопанска криза, недоимък, граничещ с глад. Тъжно и самотно живеех аз с баща си, по-малката си сестра и още по-малкото болно братче, което бе постъпило в училище. Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера. Мечтаех и аз. Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник. Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак. И защото бях потопена за дълго в скръбта по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания. В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция. Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести.
към текста >>

30. 49. СЛУЧКА С ДЪЖДОВЕ

Остави сух онзи, що има подкрепата на Учителя.
По едно време дъждът се усили и започна да влиза навътре под платнището. Те губеха търпение, онези с пелерините. Както и да е, спря дъждът, оправихме се. Лекция. Някой ще каже, ама толкова други хора се изкачиха, Той на всички ще даде по нещо. Няма да ги остави без впечатление, без преживяване, но и на тези ще каже, че пелерините ви не са преграда от дъжда. Остави сух онзи, що има подкрепата на Учителя. Та такива работи правеше. Те искаха повече привилегии от другите, пък не бяха нито по-културни, нищо. Така човешките слабости се проявяваха, но те бяха от голям интерес, защото такива лекции са неповторими. Използваше Учителят отрицанието, работеше чрез него, трансформираше го, променяше посоката му и да го освети, така да се каже, да не се повтарят тези неща. Та се разбра, че с тези лекции Учителят си има свой план и защо Учителят в различни области дава светлина и гледа как се отразява на студентите, на учениците и къде някой поспира, къде някого усилва.
към текста >>

31. 43. МОИС БАСАН

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

Сега, когато заминах за Париж за Паневритмията, той прие го като идея, но не се заангажира с материална подкрепа, това мога да го кажа, но имах доста драматични разговори с него.
Чудел се какво да прави. Тогава отшил двете монети златни и с тоя капитал отново е започнал. И в България той е бил изпратен като търговски някакъв консул в Бургас, той говори перфектно български език. За един човек, който знае девет езика това не е проблем. Първата ми среща беше с него в Париж, когато ставаше въпрос за Рогев. Сега, когато заминах за Париж за Паневритмията, той прие го като идея, но не се заангажира с материална подкрепа, това мога да го кажа, но имах доста драматични разговори с него. Но аз си реших проблема, защото гдето се казва, трябва човек да тръгне с нещо, пък то и амбицията ми не беше малка. Коя филхармония бе най-добрата? Според мене Монте Карло и аз в Монте Карло трябва да запиша Паневритмията. В: Той издавал ли е някога книги на Учителя, нещо на английски, на френски, да е финансирал? Д: Не.
към текста >>

32. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

В разговора се намеси и свещеникът, който заяви в моя подкрепа, че нашият Господ е Исус Христос.
Берлинското издателство водеше съответни преговори с издателство ДИапИз в Швейцария, но преговорите бяха стигнали до мъртва точка. Работното заглавие на моята предстояща да се напише книга беше "История на християнското изкуство в България", като имах предвид българското християнско средновековие. Швейцарското "свободомислещо" издателство не беше съгласно с такова заглавие и изобщо с така ограничена тематика, а аз не бях съгласен да изменя темата и заглавието. Много се изненадах, когато Вангя, без да й кажа нищо за това, още в началото на разговора ни сама засегна този въпрос, като ми каза, че книгата ми ще бъде издадена и ще има много голям успех, ще бъде преведена на пет езика и ще затвърди името ми в научния свят, но само при едно условие - ако Божието Име бъде написано на корицата. Аз й отвърнах, че заглавието върху корицата ще съдържа не името на Бога, а на Христос. В разговора се намеси и свещеникът, който заяви в моя подкрепа, че нашият Господ е Исус Христос. Ще отбележа накратко как се развиха впоследствие събитията около моята книга. Само след два месеца подписах договор с издателството за издаване на книгата, която излезе пет години по-късно, през 1978 г., и действително утвърди името ми всред научния свят; тя не е преведена досега на пет езика, както ми предрече Вангя, макар и значителни откъси от нея да са отпечатани на три други езика, освен на немския - на български език не само, че не са печатани дори и откъси от нея, но някои от моите колеги взеха решението тя да бъде забранена в България и името ми никъде да не се споменава в научната литература. Вместо това, и досега, ето вече 20 години таи книга е стандартният труд за българското средновековно изкуство в Европа и бива навсякъде цитиран като такъв, освен в България. Що се отнася до другата част от думите на Вангя, а именно за заглавието, развитието на събитията прие също много интересен обрат. Преговорите с издателство ДИапИз бяха прекъснати, но това издателство много скоро след това фалира, всичките му издания бяха разпродадени и името му вече не се среща.
към текста >>

33. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9.!
И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет. Българските певци разнасят славата на България по всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света. Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9.! Х.1944 г. В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери, сътворени от безименни народни творци. От тази неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и създават прекрасни произведения. Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста радост и утвърждават нашата увереност, че българският народ развива качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в семейството на славянските народи. Ние, последователите на Бялото Братство, приемаме, че за този музикален подем на българския народ е дал своя принос и Учителят, който повече от 40 години иска от своите последователи да пеят непрестанно и сам е сътворил 150 песни, между които 14 са в български стил.
към текста >>

34. ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Той всякой ден е изливал своята милост от горе за вашата подкрепа.
Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствал помежду вас и винаги съм ви ръководил. В трудностите и скърбите на живота ви съм бил близо. Да, вашият Небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ. Той всякой ден е изливал своята милост от горе за вашата подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гладете мрачкаво на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанеш да слуша и да милва.. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и Благият Баща, да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма отколкото е била по-преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите Очи.
към текста >>

Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа.
Духа Ми показВа сВоята сила. Аз работя и Вие ще работите. Според както Ви е дадено по силите и желанията на душата Ви. Вам Ви трябВа още Вяра. Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата Ви надежда. Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се, всичко нужно за живота ви е приготвено. Който сее, може ли да не жени и който се труди, може ли да не приема? Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща Бог за вас е оставил. Като изпълнявате Неговата Блага Воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече Любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност.
към текста >>

Слушайте Ме братя Мои, вие чеда на Бога Живаго; Знанието и Мъдростта, която ви се праща е за ваша подкрепа.
Като изпълнявате Неговата Блага Воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече Любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на Мене е най-приятно. Аз желал да ви гледам всеки ден и вие да Ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят Небесната виделина на Моето Присъствие. Аз трябва постоянно да ви се изявявам, според състоянието на духа ви. Слушайте Ме братя Мои, вие чеда на Бога Живаго; Знанието и Мъдростта, която ви се праща е за ваша подкрепа. Говорете простата и ясна Истина. Готови ли сте за Мене да сторите всичко? Или има още нещо да ви спъва? Аз съм готов всичко да сторя за вази и в Моето лице вие ще имате в Небето най-добрия си Приятел. ВАШ ГОСПОД ИСУС Забележка: Това послание е написано лично от ръката на Учителя Дънов.
към текста >>

35. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си.
Ваш верен. Ж.К.В.О /Свещеният подпис/ 5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония. Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език. Иде ден, когато всеки ще каже: „Стани, стани и Господ ще те обнови.
към текста >>

36. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Цялото това беше да свикваме да вървим с увереност, с подкрепата на, даже на Учителя.
Да, през нощта в 12 часа тръгва и сутринта се стигаше за изгрев. Нали така е времето защото пеш вървиме, защото няма никакъв транспорт, нищо. В.К.: Поотделно ли вървите? Е.А.: Всеки сам. Ама никой не търси другар. Цялото това беше да свикваме да вървим с увереност, с подкрепата на, даже на Учителя. Щото в това време, когато ние правихме тая задача Василка, сестрата, която живееше при Него ми каза: „Еленке, знаеш ли че Учителят не спа цяла седмица. Две седмици, докато братята да изпълнят задачата". Значи Той е бдял за всяко нещо да ги предпазва, от всякакви евентуалности. В.К.: Аз съм чел някъде в беседите, че Той казва за тази задача: „Те впоследствие разказаха на всички софиянци, те се наговарваха в кръчмите да пресрещат сестрите. Аз трябваше да употребя много усилия, за да ги отбия".
към текста >>

37. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Умствено будна ще е, с бързо интуитивно схващане и ще е силно магнетична, та ще привлича много приятели, които ще й бъдат от помощ и подкрепа.
ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ: Венера 28 градуса в Рак, секстил с Марс. Ще се увлече от особена напредничава религиозна фаза; има опасност от отрицателен психизъм. Амбициозна, стремяща се, смела природа, влюбчива и демонстративна в чувствата си. Енергична и делова ще е, та ще може да печели добре, но лесно ще харчи, та парите не ще се задържат в нея. Венера тригон с Уран. Умствено будна ще е, с бързо интуитивно схващане и ще е силно магнетична, та ще привлича много приятели, които ще й бъдат от помощ и подкрепа. Ще обичц изкуството, музиката, поезията и ще е способна на платонична любов. Дълбоки емоции, вдъхновение. Венера квадрат с Юпитер. Ще обича лукса, но ще й е невъзможно да го осъществи. Показана е вероятност да понесе загуби вследствие нечестността и вероломството на другите.
към текста >>

38. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията.
Преглед на окултния свят и окултните книжки. 6. Отговори на важни въпроси повдигнати от четците. 7. Колективно разработени теми. Списанието ще гледа никого да не критикува да не се бърка в политически въпроси и въобще да се занимава само с положителна работа. Редакционният Комитет се избра с пълно доверие и поемайки отговорността за издаването на списанието ще съблюдава щото всичко направено и изнесено да бъде в духа на Новото Учение. По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието. Комитетът ще се вслушва във всяко изказано мнение по общата насока на списанието и ще бъде толерантен и внимателен към всичко, което се изпраща за печатане. Общото желание е да се поместват в списанието предимно оргиналниработи, а на второ място - преводни. За материалната издръжка на списанието разчитаме на следното: 1.
към текста >>

При това положение списанието почва да излиза като заелите се с неговото издаване разчитат напълно за постоянната материална и морална подкрепа на всички братя и сестри.
Това ние намерихме най-подходящо. То се одобри и от Учителя. За да бъде осигурена материалната поддръжка на списанието за цяла година, необходими са от 40 000-50 000 лв. До сега са постъпили от общите вноски по 100 лева, около 10 000 лева. Останалата сума се надяваме да бъде събрана от абонати за записването на каквито ще трябва да бъдат положени най-големи усилия и в провинцията, и в София. При това положение списанието почва да излиза като заелите се с неговото издаване разчитат напълно за постоянната материална и морална подкрепа на всички братя и сестри. Списанието, както си спомват участвувалите в младежкия събор е тежко и общо дело. И материалните му, и моралните му успехи или неуспехи зависят изцяло от тях. Материалът за първия брой е готов и тия дни се дава под печат. Умоляват се братята и сестрите да направят отделен списък на далите по 100 лева, със сведения указани в поканата, а самата покана, в която ще се запишат новите абонати /по 60 лв./ каквито могат да бъдат всички, да бъдат повърнати преди 15 февруари. Ръкописите изпращани за печат, да бъдат ясни, написани на едната страна на листа и да носят отдолу или псевдоним, или сигнатура, или името, според желанието на автора.
към текста >>

39. 01 - 76. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И тез', на които душата бе жадна твоята ревност съзряха: за здраве, съвет, за подкрепа при тебе отвред се тълпяха.
От войната беда по-голяма друга човек не познава. Приятел прекрасен намери, там всред гърма на войната: „Виж ко! " - брат Боев започна, „Ето ко! " - брат Куртев отвърна. Войната се свърши, войник веч не беше, но ревностен бе ученик: лекции, беседи, молитви четеше и песни, и химни пееше подир. И тез', на които душата бе жадна твоята ревност съзряха: за здраве, съвет, за подкрепа при тебе отвред се тълпяха. И ти неуморен - словото сееше, на любимия Учител помагаше: така брат, наставник, ръководител, на тези, що търсеха Бога, стана. И не престана ти да работиш до края на своя живот: Градина съборна създаде, обхождаше села, градове... В живота си труден и скромен ти всякога редник си беше, за първенство и за началство в душата си ти не ламтеше. Но ей Бог вест ти изпрати. Брат Пеньо Киров насън ти каза: „Хляба до днес аз го раздавах, от днес веч - раздавай го ти! " Сънят тълкование получи.
към текста >>

40. 09 - 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя.
Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта.
към текста >>

Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната.
Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта. Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелста запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково.
към текста >>

41. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент.
Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност. Тя беше човек с лек, хубав характер. Където и да се появеше, внасяше бодрост и жизнерадост. Каква истинска духовна дълбочина и излъчване идваше от нея! Тя никога не се е мотаела. Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент. И една малка подробност, която може би в нашето поколение вече не се знае и помни. Верка Куртева беше най-близката другарка за дълги години с Жорж Радев, още по времето на Учителя. Жорж е един от най-високообразованите и с възможности ученици, надарен математик, с литературни качества и интереси. Верка Куртева напълно хармонирала с него. Музикална, с широки интереси, дар слово, мистична и задълбочена, тя беше по дух и съдържание истински ученик на Школата на Учителя.
към текста >>

42. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си /женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр./ Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден например да видим, чеса се събрали достатъчно суми и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв.
Айтос Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда „Даровити младежи", основан при Братството. Този правилник е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата, даден му на събора тази година. Надяваме се, че през настъпващите празници ще ви се отдаде случай да поканите братята и сестрите от кръжока Ви /както и кръжоците из селата в околията/ да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се оказаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен или рожден ден. Вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда „Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си /женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр./ Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден например да видим, чеса се събрали достатъчно суми и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е кръжокът Ви да си определи ден на годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда „Даровити младежи". Когато се реши избирането на кандидат, ще Ви изпратим формуляр, който да попълните с данните, които трябва да се знаят за всеки едного. Приемете поздрав от всички ни. За Братския съвет: Жечо Панайотов. * * * София, 25 февруарий 1946година.
към текста >>

Когато му дойде времето, ще разчитаме и на твоята подкрепа в разискванията ни.
Както ще видиш от приложените официални писма, твоето писмо ни завари тъкмо като разпращаме запитванията до ръководителите, дали имат подходящи кандидати. Изпращаме до 20 места, гдето има по-важни Братски кръжоци; изглежда, че засега из провинцията няма назряли кандидати, освен вашият случай. Но даже да се представят такива, ако се наложи ще поддържаме и втори стипендиант. За сведение ти съобщавам, че средствата на фонда нарастнаха до къмлв. 150000. Може би ще се наложи и по събора, братята ръководители по техен почин да гласуват от Братските средства една сума от 100000 лева за засилване тия средства, независимо от това, което ще съберем от доброволните вноски на всички братя и сестри. Когато му дойде времето, ще разчитаме и на твоята подкрепа в разискванията ни. Проличава от ден на ден, че този фонд ще изпълнява добре задачата на „Взаимопомощ" в Братството ни, като изискването към кандидатите ще бъде само това - да станат добри, благородни граждани, а за отплата - да изпълнят думите на Христа: „ Иди и ти така прави! " При всичко, че твоето заявление съдържа почти всички данни, предвидени в нашия формуляр, моля те, направи си труда и попълни нужните сведения със собствената си ръка. Така попълнен, изпрати ни го в най-скоро време, за да го имаме в досието на кандидатите. Прощавай, че ти създавам още един път този труд, но добре е да не се различават кандидатите с едно или друго при избирането им. Ще ни помогнеш така също като ни кажеше каква сума се поддържа Вашия Христо месечно, за да имаме предвид какво да определим за бъдеще; може би ще се постараем да я поувеличиме малко.
към текста >>

На моята подкрепа разчитайте винаги, както разчитате на себе си.
* * * Айтос, 10 май 1946 година Обичний брат Жечо. Вашето писмо от 4-ти того получих на 8-ми того. защото отсъствувах от града. Получих също и официалното Ви писмо, заедно формуляра за сведенията, които ще се попълнят за кандидата. От частното Ви писмо разбрах всичко, благодаря. На моята подкрепа разчитайте винаги, както разчитате на себе си. Понеже кандидатът следва, то през тази година аз го поддържам с по 5000 лева месечно, защото в нашата скромност и пестеливост ние преодоляваме някои мъчнотии в средствата си. В сведенията, които попълних, писах 2-ри или 3-ти семестър, защото не зная точно. Моля, ако има нужда, попитай самия Христо, той е там. Като провериш данните и има нещо нужно или неясно, може да попиташ самия него. Ний очаквахме бра т Боян към нашия край, но ще имаме търпение, щом е заминал в Северна България - то е все работа за Божието дело.
към текста >>

43. 28 - 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г.

А Вие всъщност сте търсили нейната подкрепа за Вашите действия във връзка със салона в Бургас преди срещата на всичките представители от България на Братството в Айтос на 27 март т. г.
При една от срещите в Бургас, организирана от Вашата фондация „Сила и Живот", Вие сте разбрали, че тя има книги и сте й писали да Ви изпрати от всичко, което има, включително и неиздаденото Слово по оригинал, на Учителя Петър Дънов. И когато тя Ви изпраща нашите книги „Проявление" и „Оживяване", Неделни беседи 1942-1943 г., в чиято подготовка е взела участие група от Търновското братство, Вие й правите скандал, че Ви ги продава по-скъпо. А тя е завишила цената, смятайки, че съм й ги предала без търговска отстъпка, без да ме попита и да провери. Тя беше психически съкрушена, огорчена от Вашия тон. И ми съобщи, че сте я канили лично да Ви посети в Бургас, уж във връзка с библиотеката на фондация „Сила и живот", която сте устроили в братския салон. А Вие всъщност сте търсили нейната подкрепа за Вашите действия във връзка със салона в Бургас преди срещата на всичките представители от България на Братството в Айтос на 27 март т. г. Така че „скандалните подробности" от моите връзки с Павлина са Ваша измислица. Писмото до Вас съм го написала на моята собствена машина. А Вие Вашето сте го писали на чужд компютър, придобит с лъжа. В разговор с Мария Митовска разбрах, че този компютър е закупен с пари, донесени от Англия лично от самата нея за закупуване на компютър за Словото. Тези пари са имали за задача да подпомогнат първоначално създаденото издателство „Сила и Живот", в което са взели участие група последователи на Учителя Дънов.
към текста >>

44. І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

С подкрепата на митрополит Йосиф през 1840 г.
Той е българин от Серес (Македония). Той започнал да помага, да съдействува да се изучава български език и са правени опити да се наложи църковнославянският език. Започват да се строят църкви. През 1838 г. се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит Йосиф. С подкрепата на митрополит Йосиф през 1840 г. в град Балчик започват да строят училище и църква, в която да се чете на български език. През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г. Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща. Това са разказите на Колю Райчов от Балчик.
към текста >>

45. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Освен това византийският флот в Константинопол не оказал подкрепа на християнската флота.
се отправят към Шумен и Провадия в посока на Айтос. При вестта за нарушения мир, Мурад II, който се отказал в полза на малолетния си син Мехмед II и се оттеглил в малоазиатския град Магнезия, бързо организирал военен поход. Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора. Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят. Освен това силна буря задържала християнския флот при изхода на Дарданелите и не му позволила да попречи на прехвърлянето на османските войски. Освен това византийският флот в Константинопол не оказал подкрепа на християнската флота. А християнският флот бил блокиран от силни ветрове в проливите. Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин. На 7 ноември 1444 г. християнските войски превземат твърдината Петрич. На 9.XI.1444 г.
към текста >>

46. І.03.11. БИЧЪТ БОЖИЙ

Успехите на цар Асен II се дължат на подкрепата, която той има от богомилите.
След това били обвинени в ереси. Били произнесени присъди - изгаряне на клади. Борил по-късно бил заловен и ослепен от новия цар Иван Асен I! (1218-1241 г.), син на стария Асен. А старият Асен и Петър се освобождават от византийското иго благодарение на богомилите. Успехите на цар Асен II се дължат на подкрепата, която той има от богомилите. А противниците му го упреквали, че държавата му била пълна с еретици. По времето на Иван Александър (1331-1371 г.) на два пъти е бил свикван събор срещу ересите и богомилите - през 1350 и 1359 година. И при двата събора той лично е осъждал богомилите чрез бичуване, дамгосване с горещо желязо по челата им, прогонвания, затвор, изпращане на кладата. По този начин започва разрушаването на българската държава, разпокъсана феодална власт, народ, който е срещу църквата, която се била превърнала също на феодал, династически борби за царския престол, като за наемници се използват турски отряди. Така че българите са били тези, които са извикали за пръв път османските отряди в борбата им срещу Византия.
към текста >>

47. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

тя изпратила военна подкрепа на император Роман II.
Почестите, които й са оказали са като на посланик, а не като на княгиня. Тя била оскърбена, защото българските делегати били приети преди Великденските празници, а тя е трябвало да чака до м. септември, да бъде приета от императора, като дребен източен княз. И когато след това идват пратеници от Цариград в Киев да искат обещаната военна помощ, то Олга ги е накарала да чакат също толкова месеци и накрая е отказала на пратениците на Константин VII Багрянородни. Чак през 961 г. тя изпратила военна подкрепа на император Роман II. Светослав Игорович (964-972). Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите. Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград. През 968 г. предприел първия си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите.
към текста >>

48. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

Софроний Врачански изпраща двама български пратеници в Петербург: Иван Замбин и Атанас Некович да дири подкрепата на Русия.
Наполеон превзема Берлин и Прусия е поразена. През 1807 г, е сключен мир с Наполеон и Русия може да воюва срещу Турция. През 1806 г. започва война срещу Турция и руските войски нахлуват във Влашко, преминават Русе и атакуват крепостта Шумен. После турците са разбити при Русе и се сключва мир през 1812 г., при който Бесарабия преминава към Русия и има право на корабоплаване по Дунава. Софроний Врачански изпраща двама български пратеници в Петербург: Иван Замбин и Атанас Некович да дири подкрепата на Русия. Чак когато почнала войната те били приети и връчили молбата. Софроний Врачански изпраща писма за подкрепа на руските войски. Стичат се стотици доброволци българи, съставена е била кавалерия. По-късно, през 1808 г., българските доброволци са насочени към Сърбия, която през 1805 г. се освобождава от турците.
към текста >>

Софроний Врачански изпраща писма за подкрепа на руските войски.
През 1806 г. започва война срещу Турция и руските войски нахлуват във Влашко, преминават Русе и атакуват крепостта Шумен. После турците са разбити при Русе и се сключва мир през 1812 г., при който Бесарабия преминава към Русия и има право на корабоплаване по Дунава. Софроний Врачански изпраща двама български пратеници в Петербург: Иван Замбин и Атанас Некович да дири подкрепата на Русия. Чак когато почнала войната те били приети и връчили молбата. Софроний Врачански изпраща писма за подкрепа на руските войски. Стичат се стотици доброволци българи, съставена е била кавалерия. По-късно, през 1808 г., българските доброволци са насочени към Сърбия, която през 1805 г. се освобождава от турците. През 1811 г. Кутузов издава заповед за формиране на българска войска, около 5000 човека.
към текста >>

49. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия.
Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г.
към текста >>

50. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков.
- С. Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията. Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях. Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски.
към текста >>

51. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба.
Инак, представителят е длъжен да напусне Събора. При минаване през Варна на първия български екзарх Антим I да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7 март 1872 г. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за иърковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен). На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението. Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет - през Великденската училищна ваканция - свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища. Тези програми и устав са напечатани в издаваното от Т. х.
към текста >>

Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици.
Следеше той, в този случай, с напрегнато внимание и заинтересуваност изложението на главния учител за вървежа на първоначалните народни училища, както и звучните песни и кръшни декламации на весело усмихнатите и бодри ученици и ученички, като стана, след свършване на акта, един от последните посетители, за да поздрави инспектора, училищното настоятелство и учителите с успеха на милите наши деца - тъй той с изблик на обич назова учениците - и да им засвидетелствува присъщата си любезност и благост. Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А. Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „Характер", превод Т. Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията. На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат.
към текста >>

Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело.
Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията. На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат. Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина.
към текста >>

52. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите.
Горното обстоятелство, а и иначе срещаната обикновено недоверчивост у хората, притежатели на стари книжа и документи, навежда настоятелно на мисълта, че трябва да се действува с такт и деликатност при събиране на исторически паметници за дружеството, като главно се просвещават хората върху обществения, а не частен характер и значение на работа. Варненското археологическо дружество, което с 20-годишната си дейност има несъмнени заслуги за културното подигане на Варна, ще спечели признателността на идващите поколения в още по-голяма степен, ако засили своята дейност в казаното направление и се постарае да организира здраво издирването, прибирането и съхраняването на историческите материали за историята на града Варна и то колкото се може по-скоро, докато не е станало вече късно и разрушението не е сложило окончателно своята десница върху тях. Тези материали, които за частните лица не могат да имат значение, са от голямо обществено значение. Те са обществено достояние и тряба да се приберат час по-скоро в обществения музей. Дълг върховен се налага на всички власти във Варна, били те граждански или военни, държавни или общински, търговски или училищни, а още повече на всички просветени варненци, без разлика на националност, да дадат своето пълно съдействие на усилията на Варненското археологическо дружество в това направление. Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите. Така ще може да се подготви и главно осигури почвата за написване в близко или далечно бъдаще, на една достойна за първия български търговски град история на града. От друга страна 20-годишният юбилей на Варненското археологическо дружество би могъл достойно да се ознаменува от варненското гражданство и от варненските организации чрез създаване на един по-крупен фонд, който да служи за написване историята на града. При Варненското археологическо дружество съществува вече един малък за днешните условия такъв фонд. Нека този фонд бъде поставен на здрави начала, като специална организация при Варненското археологическо дружество за написване историята на града, с особен устав и наредби, и като се засили и разшири чрез волни пожертвувания, събрани специално за целта между гражданството по случай дружествения юбилей. Това културно начинание на града, което не може и не тряба да има нищо общо нито с партийни, съсловни или тясно-националистични различия, ще намери пълната подкрепа на варненската община, която винаги се е показвала отзивчива към културните нужди на града; ще намери съдействието на варненската търговска камара, в която не може и днес да не цари същия дух на общественост, който преди половина век е вълнувал тъй силно българския варненски търговец в борбата за възраждане.
към текста >>

Това културно начинание на града, което не може и не тряба да има нищо общо нито с партийни, съсловни или тясно-националистични различия, ще намери пълната подкрепа на варненската община, която винаги се е показвала отзивчива към културните нужди на града; ще намери съдействието на варненската търговска камара, в която не може и днес да не цари същия дух на общественост, който преди половина век е вълнувал тъй силно българския варненски търговец в борбата за възраждане.
Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите. Така ще може да се подготви и главно осигури почвата за написване в близко или далечно бъдаще, на една достойна за първия български търговски град история на града. От друга страна 20-годишният юбилей на Варненското археологическо дружество би могъл достойно да се ознаменува от варненското гражданство и от варненските организации чрез създаване на един по-крупен фонд, който да служи за написване историята на града. При Варненското археологическо дружество съществува вече един малък за днешните условия такъв фонд. Нека този фонд бъде поставен на здрави начала, като специална организация при Варненското археологическо дружество за написване историята на града, с особен устав и наредби, и като се засили и разшири чрез волни пожертвувания, събрани специално за целта между гражданството по случай дружествения юбилей. Това културно начинание на града, което не може и не тряба да има нищо общо нито с партийни, съсловни или тясно-националистични различия, ще намери пълната подкрепа на варненската община, която винаги се е показвала отзивчива към културните нужди на града; ще намери съдействието на варненската търговска камара, в която не може и днес да не цари същия дух на общественост, който преди половина век е вълнувал тъй силно българския варненски търговец в борбата за възраждане. Тези две варненски организации могат да засилят казания фонд чрез отпущане на известна сума за целта еднократно или пък всяка година. Така ще се свърже с 20-годишния юбилей на Варненското археологическо дружество и последнята подготвителна стъпка към написване историята на града. Аз искам обаче да предпазя моите варненски съграждани от фалшивия път, по който са попаднали други наши градове е желанието си по-скоро да се сдобият със своя история и който ги е довел до недоноси и до компрометиране на самата цел. Историята на един по-голям и исторически град, какъвто е Варна, не е работа, която може да се извърши с един замах. Тя не може да се приготви за една, две или три години, а се изискват по-основателни и дълговременни проучвания.
към текста >>

53. IV. Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Дух Иехова-Елохим От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един по един изпълнявахме следното: благодаряхме Богу-Отцу; молехме се на Господа Исуса Христа-Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянството и цялото човечество.
Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта В 7 и половина часа Вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя в следния ред: във високо построената стая, в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, показана на рисунката, на която маса бяха поставени пасхалните съсъди, а до нея - три стола за И. Е. и А. Отец Благодарност Богу-Отцу Господ Исус Христос Адонай-Св. Дух Иехова-Елохим От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един по един изпълнявахме следното: благодаряхме Богу-Отцу; молехме се на Господа Исуса Христа-Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянството и цялото човечество. Молехме се на Светия Дух-Адонай да даде просвета и изпълни с всяка мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта, който е избрал Мъдростта, ще каже - Мъдростта, а който Добродетелта - Добродетелта. Правихме no 3 поклона и най-после прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщенията ни при изпълнението на горните 6 стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1. Тодор Бъчваров.
към текста >>

54. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега.
Даниил, 3 глава. Така Аз съм в сила да те избавя от всяко зло и да предотвратя всяко нещастие. Затова уповай както тия три мъже и да не те смущава нищо. Заповедите и постановленията човешки не важат. Йоан, 10 гл., 10 стих. Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега. Захарий, 3 гл., 3 cm. Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи и ще ходиш във виделината на лицето Ми. Иеремия, 15 гл., 20 cm. И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък като стена. Притчи, 17 гл., 17 cm.
към текста >>

55. IV.21 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

21 август, вторник В 10 и половина часа се събрахме и по 10 души на групи влизахме в тайната стаичка, та благодарихме на Господа за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпрати.
21 август, вторник В 10 и половина часа се събрахме и по 10 души на групи влизахме в тайната стаичка, та благодарихме на Господа за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпрати. А като се завърши това, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза: - Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ. През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим за Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще се задоволят.
към текста >>

56. V.II.22 МОЛИТВА НА ЛЮБОВТА

Бъди ми светилник, подкрепа и ръководител, за да мога да вървя с пълна безопастност и сигурност по пътя на Истината. Амин.
Аз Ти благодаря за всичко, което си Ти направил за мен. 4. На Тебе възложих всичките си упования и всичките си надежди. 5. Аз имам безгранична вяра в Твойте безкрайни знания, в Твойте Всемогущества и в Твоята необятна Любов към всички твои създания и твари. 6. О, Ти Божествена Мъдрост озарявай непрестанно моя дух. Всели се завинаги в моята душа. 7. Бъди ми светилник, подкрепа и ръководител, за да мога да вървя с пълна безопастност и сигурност по пътя на Истината. Амин.
към текста >>

57. НАРЯД за 1899 година

И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа.
Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през този месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят малки и големи що е Неговата Блага Воля. Но чакам още да приема обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата Воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но все таки някой ще трябва да пожертвува живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивия и благоутробен Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото Вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова Любов, ние ще сме благодарни за милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща.
към текста >>

58. НАРЯД за 1903 година

НАРЯД за 1903 година

Той всеки ден е изливал своята милост отгоре за ваша подкрепа.
Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, Великият Небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ. Той всеки ден е изливал своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и благ Баща, да забрави своите деца? Но знайте, Неговата любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди.
към текста >>

Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа.
Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна греха и престъплението от сърцата на тези човеци. Вие вече виждате моите действия, Духът ми показва Своята сила. Аз работя и вие ще работите, според както ви е дадено по силата и желанието на душата ви. Вам ви трябва още време. Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата ви надежда. Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се, всичко, нужно за живота ви, е приготвено. Който сее, може ли да не жъне и който се труди, може ли да не приеме. Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща в живота Бог за вас е оставил. Като изпълните Неговата блага воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност.
към текста >>

Слушайте ме, братя мои, вие, чада на Бога живаго: знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ваша подкрепа.
Като изпълните Неговата блага воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на мене е най-приятно. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да Ме виждате, но душите ви са още слаби да понасят небесната виделина на моето присъствие. Аз трябва постоянно да се изявявам, според състоянието на духа ви. Слушайте ме, братя мои, вие, чада на Бога живаго: знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ваша подкрепа. Говорете простата и ясна истина. Говорили сте за мен да сторите всичко или има още нещо да ви спъва? Аз съм готов всичко да сторя за вас и в моето лице вие ще имате в небето най-добрия си приятел. Ваш Господ Исус. За бележка на редактора: Това послание е написано лично от ръката на Учителя П. Дънов.
към текста >>

59. Наряди за 1923 г.

Ето защо, разчитайки на пълната и безрезервна подкрепа от братята и сестрите от провинцията, Централното Управление моли да се даде най-широка гласност за коопериранието от ръководителите в провинцията, като се предложи на всеки наш брат и сестра да се запишат в списъка, който ръководителят ще състави.
5) ПРЕДЛОЖЕНИЕ от 20 юлий 1923 година Кооперативно Здружение „Бело Братство" Централа София ПРЕДЛОЖЕНИЕ Драги братя и сестри, На 15 юлий т.г. в София, по взетата по-рано инициатива, се учреди Кооперативно Здружение „Бело Братство", което съгласно устава си има своята централа в София, а клонове в целата страна. Високоблагородната идея, която цели нашето Братство, съвпада напълно с идеите на учредената кооперация: с общ Труд и усилия, при връзките, които всички братя и сестри, градове, паланки и села имат, съществуванието на една кооперация е осигурено. Доставка на известни продукти без посредници, на по-ефтина цена, рационалната обработка на земя, усъвършенствано производство на разни потреби и предмети, а главно просветна и книжовна дейност, ето главните задачи на здружението. „Чрез Кооперацията, комуната - към великата задача: Братство между хората." За да може обаче да се уясни и изложи систематически целата тази идея на кооперативност между братята и сестрите, на взаимопомощ между клоновете в страната, Централното Управление реши да устрои извънредно Общо Събрание на членовете в Търново, като това събрание се съвпадне с общия традиционен събор на Братството: това ще спести и средства, и сили. Ето защо, разчитайки на пълната и безрезервна подкрепа от братята и сестрите от провинцията, Централното Управление моли да се даде най-широка гласност за коопериранието от ръководителите в провинцията, като се предложи на всеки наш брат и сестра да се запишат в списъка, който ръководителят ще състави. Единствено условие за член на кооперацията е да се внесе един дел от 100 лева и встъпителна вноска от 10 лева. Малолетни също се приемат. Всеки член за събранията на кооперацията, извънредни и обикновени, срещу издадено удостоверение от централата, пътува с 50% намаление по Българските Държавни Железници. Предварително да се попълни тук приложения протокол, ще се подпише и ще се внесе 10 лв. встъпителна вноска на ръководителя.
към текста >>

Разчитайки на пълна подкрепа и безрезервно притичвание на помощ, Централното Управление очаква масово записвание на братя и сестри за членове на кооперацията. НЛКПрБЛ.
Тези 100 лева са за задължителния кооперативен дел. Те ще основат първоначалния капитал на кооперацията. Всеки член с този дел или впоследствие може да вземе още колкото иска делове, за да се увеличи капиталът на кооперацията. Ще се обясни, че внесените суми по деловете са собственост на члена, който при напущане кооперацията или когато поиска, може да си ги изтегли обратно, без каквито да е удръжки. При заминаване наследниците имат право на тези суми. Разчитайки на пълна подкрепа и безрезервно притичвание на помощ, Централното Управление очаква масово записвание на братя и сестри за членове на кооперацията. НЛКПрБЛ. София 20 юлий 1923 г. Председател: Илия Стойчев Подпредседател: Симеон Симеонов Секретар: Начо Петров Тодор Членове: Тодор Стоименов Драган Попов Верно с оригинала: Председател: /Подпис/ Секретар: /Подпис/ 6) НАРЯД от 15 август 1923 година София, 15 август 1923 год. Любезний брат... , С. П.Б.Л. Е. Л. По нареждание на любезния ни Учител.
към текста >>

60. Наряди за 1925 г.

Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело.
Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката на един братски дом - салон. По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камани и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага. Ето защо обръщаме се към вас, ръководителя на кръжока, и към вас, драги братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело. Всичко ще се адресира до брата: Черню Станчев в с. Мъглиж. З.III.1925 ГОД. Казанлък С братски поздрав: Н. П. Камбуров. 3) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
към текста >>

61. Наряди за 1945 г.

Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас, Неговата мощна подкрепа.
Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешната епоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас, Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело. Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина.
към текста >>

В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето.
Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. Затая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувствуваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декемврий 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте пред 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е.
към текста >>

Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества.
Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувствуваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декемврий 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте пред 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е. всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи.
към текста >>

Тая среща има значение не само като условие за уреждане на някои външни въпроси, но преди всичко тя е важна като условие за духовен подем, за привличане на една духовна вълна и подкрепа отгоре.
Изпращаме Ви повече екземпляри от брошурата за по- широко разпространение между обществото. Брошурата се дава на братята и сестрите безплатно - за задачата, а другите да внесат кой колкото обича или да им се дава даром. Братските срещи ще се състоят в местните кръжоци. А братята и сестрите, които силно желаят да посетят Изгрева по случай братската среща, да си носят по едно одеало. Дните на братската среща, това са едни от светлите дни в живота на учениците. Тая среща има значение не само като условие за уреждане на някои външни въпроси, но преди всичко тя е важна като условие за духовен подем, за привличане на една духовна вълна и подкрепа отгоре. Нека работим с радост и гореща вяра в светостта на великото Божествено дело. Нека продължим делото на Учителя, за да се увенчае то с успех. Нека вложим всички сили на ума, сърцето, душата и духа на работа. Великите идеи, които носи Учителя за обнова на човечеството, трябва да проникнат в човечеството, в народите. Нека всички в единомислие, в хармония, с дух на самоотричане, на жертва, на преданост към обичния ни Учител, работим за красивия нов ден, който иде в живота на човечеството.
към текста >>

Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения.
Така именно бедни и даровити младежи от братски семейства ще завършват университети и академии, за да бъдат полезни на народа ни. Забележка. Идеята за фонда „Даровити младежи" се възприе възторжено от братята ръководители, като се възложи на Братския съвет в София да изработи и утвърди правилник за функционирането му. С отделно писмо ще изпратим този правилник на всички кръжоци. Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят. Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения. Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането. Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея. Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна вътрешна критика, пресяване и преценка. Кой човек със здрави физически очи и със здрав поглед за нещата, със здрави уши и добро чуване говори за всичко онова, което чува и вижда? Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори.
към текста >>

Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден, например, да видим, че са се събрали достатъчно средства и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв.
ЛЮБЕЗНИ БРАТ Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда „Даровити младежи", основан при Братството. Правилника е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата, даден му на събора тази година. Надяваме се, че през настъпващите празници ще ви се отдаде случай да поканите братята и сестрите от кръжока Ви (както и в кръжоците из селата в околията) да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се указаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен или рожден ден: вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда „Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си (женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр.). Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден, например, да видим, че са се събрали достатъчно средства и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е Братството ви да си определи ден в годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда „Даровити младежи". Когато се реши избирането на кандидат, ще ви изпратим формуляр за попълване данните, които трябва да се знаят за всеки едното. Приемете поздрав от всички ни. За БРАТСКИЯ СЪВЕТ: /п/Т. Стоименов /п/С.
към текста >>

62. Наряди за 1946 г.

Ще имаме подкрепата на разумни сили, които ръководят човечеството в цялото Битие.
Нека с отворени души да станем възприемчиви към новото, което сега влиза в живота. Нека погледът ни да е устремен към Светлите Божествени Върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Навсякъде в света има вече пробудени души, които желаят да работят за великата култура на Любовта, на братството, която иде на земята. И нека всички ние, работници на новото във всички страни, да се опознаем, да се сближим, да свържем силите си за една обща красива работа за великото дяло. В нашата дейност ние няма да сме сами. Ще имаме подкрепата на разумни сили, които ръководят човечеството в цялото Битие. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде сега. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братство и сестринство. Едно нещо, от което се нуждае днес човечеството, е проникването на новите идеи в живота. Ето защо, необходимо е беседите и лекциите на Учителя, които съдържат в себе си идеите на новата култура, която иде, да бъдат преведени на чужди езици.
към текста >>

Когато човек работи за Бога, няма да е сам, но във всяка стъпка на своя живот ще чувствува съдействието и подкрепата на Невидимия свят, на Великото Провидение.
Нощта си отива, денят идва. Човечеството, което досега е живяло в тъмни подземия, строшава оковите и излиза на широк простор. Създава се нов тип човек - човекът на Любовта - който е брат на всички същества. Ученикът на Всемирното Бяло Братство има за задача да покаже пътя към слънчевите върхове, към животворните извори, към Божественото. Работата за Божието дело е извор на радост и творчество. Когато човек работи за Бога, няма да е сам, но във всяка стъпка на своя живот ще чувствува съдействието и подкрепата на Невидимия свят, на Великото Провидение. Когато човек работи за Бога, Бог ще го благослови, ще му даде знания, дарби, сили и широко поле за работа. Изпращаме Ви една молитва - „Мисията на Учителя", която да се чете всяка сутрин по свобода. Учителят каза на 4 октомври 1939 год. в един разговор: „Молете се, щото мислите на Светлите, Напреднали Същества, които работят за благото на човечеството, мислите на Бога, да бъдат възприети от тия, на които е поверено да ръководят съдбините на народите. По този начин последните ще бъдат упътвани към Божественото.
към текста >>

63. Наряди за 1947 г.

И тая светлина, която иде отгоре като отговор на нашата молитва, тя преобразява нашите умове, сърца и воли, и изменява и околните условия." Братският съвет реши да покани братята и сестрите на усилена молитвена работа за делото Божие, за мисията на Учителя, за събуждането на човечеството, за подкрепа на всички Божии работници, за влизане на човечеството в красивия свят на Любовта.
Сега се подготвят условията за шестата раса. Учителят казва: „Непрестанно се молете. Даже и когато сте на банкет, на концерт, в разговор с другите хора, незабелязано отправете мисълта си към Бога и Му кажете няколко думи. Чрез молитвата човек привлича Небесното благословение - живот от висшите сфери, една Божествена светлина идва като отговор на нашата молитва. Ако молитвата не привлече тази светлина от висшите сфери, тя не е била истинска молитва. И тая светлина, която иде отгоре като отговор на нашата молитва, тя преобразява нашите умове, сърца и воли, и изменява и околните условия." Братският съвет реши да покани братята и сестрите на усилена молитвена работа за делото Божие, за мисията на Учителя, за събуждането на човечеството, за подкрепа на всички Божии работници, за влизане на човечеството в красивия свят на Любовта. Хубаво е във всички кръжоци да се образуват молитвени групи най-малко от по трима души, а може и цялото Братство да се моли общо. А които нямат условия да влизат в групи, могат да се молят и поединично. Но важното е да помогнем на Великото Божие Дело. Казва Христос: „Търсете, искайте и хлопайте." Пожелаваме ви всичко хубаво и светло. Моля, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци.
към текста >>

64. Наряди за 1948 г.

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

В нея душата се отваря за Вечния, Безграничния и иска подкрепа и светлина, черпи вдъхновение и сили, за да може да работи тук на земята между своите ближни.
Разчупи хлябовете, даваше тям, а те - на народа. Този е пътят за работа. Човек е силен и свободен, доколкото работи с Бога, с Великото Разумно Начало и има знания, доколкото Божият Дух живее в него. Задачата на учениците е да дадат условия Божият Дух да дойде в тях да работи. Това е дълбока вътрешна работа на ученика - свещена работа, която се извършва в мълчание, молитва, съзерцание, размишление. В нея душата се отваря за Вечния, Безграничния и иска подкрепа и светлина, черпи вдъхновение и сили, за да може да работи тук на земята между своите ближни. Учителят казва: „Един момент ще те призове Господ да извършиш една малка работа за Него. Бъди буден за този момент. Бъди готов за този свещен момент и всякога се готви за него. В това седи смисълът на твоя живот." Бъди във връзка с Бога на Любовта, за да знаеш какво иска Той от тебе да направиш. Бъди от разумните девици, на които лампадите са пълни с елей.
към текста >>

към членовете на Братството ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Пред вид на сезонното време, когато народът ни е в стремеж да вложи своя интелектуален и физически труд за здравото и красиво изграждане на нашата млада република, Братският съвет намери за добре да свика братята и сестрите на местни духовни сбирки само за един ден, за да отправят дълбоки и сърдечни молитви към Бога, Той да даде своята мощна подкрепа на всички верующи, благородни и високопросветени хора, без разлика на вяра и народност, по лицето на земята, да изградят мир и благоденствие, върху закона на разумността за всички народи.
Молим, настоящето да се съобщи и в околните села, дето има кръжоци. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 21 август 1948 г. Изгрев-София 5) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО от старшия брат на Бялото Братство -Тодор Стоименов по случай годишната духовна сбирка на 5.IX. 1948 г. към членовете на Братството ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Пред вид на сезонното време, когато народът ни е в стремеж да вложи своя интелектуален и физически труд за здравото и красиво изграждане на нашата млада република, Братският съвет намери за добре да свика братята и сестрите на местни духовни сбирки само за един ден, за да отправят дълбоки и сърдечни молитви към Бога, Той да даде своята мощна подкрепа на всички верующи, благородни и високопросветени хора, без разлика на вяра и народност, по лицето на земята, да изградят мир и благоденствие, върху закона на разумността за всички народи. Плуговете и тракторите преобръщат земните пластове, за да бъдат в близък контакт със светлината, топлината и влагата, и да бъде готова, плодородна почвата за семената, що сеятелят ще посее. Противоречията, страданията, това са плуговете и тракторите, които ще преобърнат закоравелите от гордост и тщеславие човешки умове, да се приобщят към общото, да живеят за общото и общото да живее за тях по закона на великата и разумна правда. Старото си отива безвъзвратно; тъмнината не може да устои пред зарите на изгряващото слънце. Пред светлината на красивия пролетен ден всичко се пробужда за нов, интензивен живот. Нашият светъл Учител е казал още преди 50 години: „Иде новото и нищо не е в положение да му се противопостави.
към текста >>

Затова от дълбочината на сърцето ни отправяме нашите общи молитви към Бога, да помолим за Неговата подкрепа и закрила, да помолим за преуспяване делото на обичния ни Учител.
В това преустройство учениците на Божествената школа ще извършат своята работа. Сега е епохата, в която се пробужда Божествената природа в човека и той се подготвя да бъде носител на новата форма на Любовта, която влиза вече в света - Мировата Любов. Днес вълната на Мировата Любов слиза към човешките души. Учениците на Бялото Братство и всички благородни и високопросветени, без разлика на вяра и народност, имат мисията да възприемат и предадат тази любов в живота. Мировата Любов ще създаде новия човек - човекът на новата раса, който във всички същества ще вижда и ще люби Бога. Затова от дълбочината на сърцето ни отправяме нашите общи молитви към Бога, да помолим за Неговата подкрепа и закрила, да помолим за преуспяване делото на обичния ни Учител. Ние трябва да благодарим и за великата милост, която ни е сторил Бог, като изпрати обичния ни Учител да ни призове и свърже с Него, да Го познаваме, да имаме живот, да се учим, да Го славословим, да осветяваме Неговото име, да работим за идването на Неговото царство на земята. Така, обединени всички в Любовта, да прославим Бога - нашия Баща. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов. ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ 22. IX. 1948 г.
към текста >>

София - Изгрев 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до окончанието на века." Матея, 28:20 Днес, като чествуваме паметта на обичния ни Учител, ние отправяме погледа си към Него, отваряме сърцата и душите си да почувствуваме Неговото присъствие, да приемем Неговото благословение, да получим подкрепа в работата, която има да извършим в Негово име.
Ние трябва да благодарим и за великата милост, която ни е сторил Бог, като изпрати обичния ни Учител да ни призове и свърже с Него, да Го познаваме, да имаме живот, да се учим, да Го славословим, да осветяваме Неговото име, да работим за идването на Неговото царство на земята. Така, обединени всички в Любовта, да прославим Бога - нашия Баща. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов. ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ 22. IX. 1948 г. София - Изгрев 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до окончанието на века." Матея, 28:20 Днес, като чествуваме паметта на обичния ни Учител, ние отправяме погледа си към Него, отваряме сърцата и душите си да почувствуваме Неговото присъствие, да приемем Неговото благословение, да получим подкрепа в работата, която има да извършим в Негово име. Всякога, когато поменем нашия обичен Учител, благодарност изпълва душите ни, че Той ни е призовал и ние присъствувахме на най-хубавото и чудно явление - явлението на Божието Слово. Едно от свещените тайнства на живота - когато „Сеятелят сее зърното". Около Учителя бяха представени всички категории души, от всички вериги, за да може чрез тях благовестието да достигне до всички, с които те са свързани, на които те са представители. Те бяха живата среда - „нивата", в която зърното се сее. Чрез живота на Словото в нас ние сме свързани с неразривни връзки с нашия обичен Учител, затова ние чувствуваме, че Той е с нас и сега, както и преди.
към текста >>

65. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа.
Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта.
към текста >>

66. 7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода.
Спиритическите сеанси - извикване на духовете на умрели хора, които дават доказателства за своята индивидуалност; материализация на духове и тяхното фотографиране. 2. Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и 3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство. Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода. Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и анализиране на големи количества преживявания и виждане из областта на невидимото. И се спря на преведената на български книга „Тайнственото" от известния френски астроном Камил фламарион. Той каза, че скоро на български е преведено съчинението на руския професор А. Н. Аксаков „Научните основи на спиритизма". И в общи изрази Тошев обясни защо тази книга е истинско научно съчинение.
към текста >>

За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни.
14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни. След като свърши Димитров, Тошев поиска да му са даде наново думата, за да направи някои допълнения. Някои се противопоставиха, защото Тошев говорил повече от Димитрова. Но по желание на болшинството, разреши му се да говори още десет минути. През това време той изложи какво е мнението на големия немски философ Емануил Кант за ясновидството на шведския учен Сведенборг, въз основа на положителни доказателства за ясновидството му. Каза и няколко мисли за тъй наречената „сравнителна религия" във връзка с произхода на религията и прочете изложения за фотографиране на материализирания дух Кати Кинг.
към текста >>

67. 29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ

Стефан Тошев

Ангелите трябва да одобрят работата, за която дириш тяхната подкрепа.
За целта много важно условие е човек да прекарва интензивен живот на молитва. Пророк Данаил е получавал среща с арахангелите Гавраил и Михаил след интензивна молитва и съзерцание. VI.Из писмото му с дата 15 декември 1953 г.: 1.За влизането във връзка с възвишените същества важни условия са: а/ Чистотата. б/ Стремежът на човека. в/ Ако работиш за разпространението на новите идеи и да обръщаш душа към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, да ги водиш към Бога, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. Ангелите трябва да одобрят работата, за която дириш тяхната подкрепа. г/ За влизане във връзка с висшите разумни същества, най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. А също често мислете за възвишените същества – за тяхната чистота, интелигентност, съзнание, идеи, изпитвайте любов към тях. VII.Из писмото му с дата 5 април 1954 г.: Онези, които искат да се занимават с новото учение, трябва при най- неблагоприятни условия да са доволни. Следват четири закона в природата: 1/ Като благодариш на Бога за доброто, то расте. 2/ Като благодариш за страданията, те си отиват.
към текста >>

68. 3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Стефан Тошев

И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа.
Знаеш какво искаш и право гледаш, добре мериш, обаче „що мисли мишка, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край". Аз съм много доволен, че ти неуморно боравиш в каузални култури. Изпратеният труд те изявява. И добре струваш, защото разсадника е голям, сезонът наближил и работниците са необходими. Говори, пиши, живей! И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа. Новини - като се видим. П. Ив. Гумнеров
към текста >>

69. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Когато човек работи за Бога няма да е сам, но ще чувствува подкрепата на Цялото Небе, ще опита Божията благодат!
Боев, Изгрев, София, 13. Изгрев, 15.06.1948 г. Любезни брат Тошев, Получих писмото ви. Вашето желание винаги с все по-големи сили да посветите живота си на Божественото ме радва. Това влива радост, обнова в душата, това носи всички благословения. Когато човек работи за Бога няма да е сам, но ще чувствува подкрепата на Цялото Небе, ще опита Божията благодат! Жетвата е голяма. Има нужда от много работници. Иде в човечеството глад за Словото Божие. Иде пробуждане на човечеството за Божественото. Иде една духовна епоха.
към текста >>

70. 13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ

Боях се да не ме сполети нещо лошо, защото не изпълних обещанието си, което бях дала при първото ми боледуване, че ще пазя да заслужа вниманието и подкрепата, която ми се даде отгоре.
Отговорила си положително на всички въпроси, зададени от мен самата, но с вяра, убеждение и опитност, аз се предадох на Господа и Учителя, но реших да се пазя, да не се излагам на простуда и продължавах разговора си често пак с Господа и приложих голямо внимание и бдителност към себе си. Не исках, не настоявах за бърз резултат, бях доволна от микроскопически резултати. Ден след ден резултатите се получаваха и аз укрепвах и външно, и вътрешно, без никаква лекарска помощ. Нали през предишното ми заболяване положението ми беше крайно критично, затова се прибегна към лекарска помощ, но дойде помощта и отгоре, която аз видях главно и опитах на себе си. Често се спирам върху разговора си с Бога и продължавам да се разговарям и да благодаря, че този род молитва се чу и ми се отговори. Боях се да не ме сполети нещо лошо, защото не изпълних обещанието си, което бях дала при първото ми боледуване, че ще пазя да заслужа вниманието и подкрепата, която ми се даде отгоре. Ето защо и сега от една страна се моля и разговарям, а от друга страна се вслушвам в това, как и по какъв начин ще ми се отговори. С подобряване на състоянието ми, се видя и отговорът, който получих. 27 януари 1968 година.
към текста >>

71. 15. НОВ ЖИВОТ

Благодарение на всестранната подкрепа, както аз я нарекох, т.е.
Предприе инжекции - мускулни, венозни, и то по няколко на ден - надупчиха ме порядъчно, но търпях всичко с пълно съзнание да оздравея и да улесня работата на лекаря и на своите приятелки, които положиха всичките се грижи и внимание към един сериозно болен, на когото и те искаха да помогнат. Наред с инжекциите вървяха и лекарствата, различни по големина, форма и цвят хапове, както и различни по имена. Като нямах какво да правя, броях по колко хапчета вземам на ден и по колко стигаха до всеки следващ ден, докато най- после ги събрах и се уплаших - бяха на брой около триста. Видяха ми се много, но свършено вече. изгълтах ги. Благодарение на всестранната подкрепа, както аз я нарекох, т.е. от Небето и Земята, аз се върнах от другия свят. С други думи казано: от невидимия свят или от небето някъде ме кредитираха, отпуснаха ми кредит да поживея още. За колко време ми дадоха кредит, това не е моя работа. Моя работа, и то специално моя е тази, да живея и да работя така, че да оправдая кредита, който ми се даде за нов живот - да благодаря и никога да не забравя подкрепата, която ми се даде и от небето, и от земята. Често ще си спомням за това време, защото според мене, подкрепата беше голяма, навременна и необходима.
към текста >>

Моя работа, и то специално моя е тази, да живея и да работя така, че да оправдая кредита, който ми се даде за нов живот - да благодаря и никога да не забравя подкрепата, която ми се даде и от небето, и от земята.
изгълтах ги. Благодарение на всестранната подкрепа, както аз я нарекох, т.е. от Небето и Земята, аз се върнах от другия свят. С други думи казано: от невидимия свят или от небето някъде ме кредитираха, отпуснаха ми кредит да поживея още. За колко време ми дадоха кредит, това не е моя работа. Моя работа, и то специално моя е тази, да живея и да работя така, че да оправдая кредита, който ми се даде за нов живот - да благодаря и никога да не забравя подкрепата, която ми се даде и от небето, и от земята. Често ще си спомням за това време, защото според мене, подкрепата беше голяма, навременна и необходима. На кого ли не се помага? Няма живо същество на земята, на което да не се помага, върху което да не бди онова велико справедливо Око, което е създало всички живи същества. Следователно, не само аз имах тази подкрепа и то не само един път в този живот, но при това боледуване за дадения момент се отвориха очите ми, за да видя реално, осезателно тази подкрепа, която наистина не ще забравя. И до ден днешен усещам топлината на тия две ръце, така топли, така осезаеми, като че това стана в този момент.
към текста >>

Често ще си спомням за това време, защото според мене, подкрепата беше голяма, навременна и необходима.
Благодарение на всестранната подкрепа, както аз я нарекох, т.е. от Небето и Земята, аз се върнах от другия свят. С други думи казано: от невидимия свят или от небето някъде ме кредитираха, отпуснаха ми кредит да поживея още. За колко време ми дадоха кредит, това не е моя работа. Моя работа, и то специално моя е тази, да живея и да работя така, че да оправдая кредита, който ми се даде за нов живот - да благодаря и никога да не забравя подкрепата, която ми се даде и от небето, и от земята. Често ще си спомням за това време, защото според мене, подкрепата беше голяма, навременна и необходима. На кого ли не се помага? Няма живо същество на земята, на което да не се помага, върху което да не бди онова велико справедливо Око, което е създало всички живи същества. Следователно, не само аз имах тази подкрепа и то не само един път в този живот, но при това боледуване за дадения момент се отвориха очите ми, за да видя реално, осезателно тази подкрепа, която наистина не ще забравя. И до ден днешен усещам топлината на тия две ръце, така топли, така осезаеми, като че това стана в този момент. Какъв извод можех да извадя от този момент еднократен по проява, а многократен по трайност и сила.
към текста >>

Следователно, не само аз имах тази подкрепа и то не само един път в този живот, но при това боледуване за дадения момент се отвориха очите ми, за да видя реално, осезателно тази подкрепа, която наистина не ще забравя.
За колко време ми дадоха кредит, това не е моя работа. Моя работа, и то специално моя е тази, да живея и да работя така, че да оправдая кредита, който ми се даде за нов живот - да благодаря и никога да не забравя подкрепата, която ми се даде и от небето, и от земята. Често ще си спомням за това време, защото според мене, подкрепата беше голяма, навременна и необходима. На кого ли не се помага? Няма живо същество на земята, на което да не се помага, върху което да не бди онова велико справедливо Око, което е създало всички живи същества. Следователно, не само аз имах тази подкрепа и то не само един път в този живот, но при това боледуване за дадения момент се отвориха очите ми, за да видя реално, осезателно тази подкрепа, която наистина не ще забравя. И до ден днешен усещам топлината на тия две ръце, така топли, така осезаеми, като че това стана в този момент. Какъв извод можех да извадя от този момент еднократен по проява, а многократен по трайност и сила. Обаче има моменти в живота на човека, които са многократни по проява, а еднократни по трайност и сила. Тази е разликата именно между Божествените и човешките прояви. Първите прояви, които са еднократни, но които имат голяма сила и трайност, а вторите, човешките прояви, макар и многократни, по сила и трайност не издържат.
към текста >>

Инжекциите и лекарствата не спирах, грижите на близките около мен се увеличаваха, не отричам тяхната полза и подкрепа, но това, което стана в един момент, което наричам особеното, даде това, което обикновеният човек не може да даде.
Толкова ясна и жива беше за мене тази граница, също като пътищата за чужбина на някъде. Нощите прекарвах в будно състояние, без сън. Стигнала границата на двата свята, лежа на леглото, като ту се отдалечавам от този свят, ту се връщам отново. Когато се връщах, мислех си, как ще стане това, което очаквах да стане. Дойде 10 или 11 януари, не помня точно кой от двата дена беше, когато преживях нещо особено, непознато до това време за мене, което ми донесе истинската помощ. Инжекциите и лекарствата не спирах, грижите на близките около мен се увеличаваха, не отричам тяхната полза и подкрепа, но това, което стана в един момент, което наричам особеното, даде това, което обикновеният човек не може да даде. И така трябва да бъде, да види човек и да се убеди в помощта, която обикновеният дава и това, което необикновеният дава. Лежа, повече съм в будно състояние, отколкото в безсъзнание. До мене имаше друго легло, наблизо маса и в стаята голяма тишина, бих помислила, че съм сама. Не зная и не виждам, че в стаята била Еленка, другата стенографка на Учителя, мислех, че съм сама. Посегнах към масата да взема някаква кърпа да изтрия потта си.
към текста >>

72. 22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ

И това са ония хора, на които Учителят е готов да подаде ръка така братски, както и на всички хора, които приемат тази ръка за помощ и подкрепа.
Последна станах и аз. Качих се в стаята, в която Учителят приемаше гости и го помолих да ме приеме, за да го попитам нещо. Той се спря и както беше прав, набързо му разказах своята опитност, през която току що минах, защото не мога да я разбера. Учителят ме погледна сериозно и каза: „Дадоха ти една опитност само за пет минути, за да видиш и опиташ силата на отрицателните мисли и ти едва я понесе. Това са отрицателните мисли и настроения на духовенството." Представих си ясно, наистина, какво носи и понася Учителят и то от ония хора, които минават пред себе си и пред обществото, и народа си като Божии служители. И това са ония хора, на които Учителят е готов да подаде ръка така братски, както и на всички хора, които приемат тази ръка за помощ и подкрепа. Много, много благодарих на Учителя, че и на мене се даде микроскопическа възможност да опитам ярко силата на отрицателната мисъл, която иде от хора, наречени Божии служители, но които са лишени от възможността да видят, да познаят и почувствуват онази любяща и безкористна ръка, която им се подава навреме, когато и те, както и цялото човечество се намира на кръстопът. Опълчиха се тези хора и така се развилняха, че днес всички хора трябва да се червят и срамуват за действията на най-отговорните лица на времето си. Отидох си в къщи, преизпълнена с благодарност, че Небето е изпратило тъкмо навреме Великия Учител на човечеството, който със сила и мощ в себе си отново ще понесе греховете на хората и със своята любов и безкористие да ги освободи от мрака и заблудата, както и от греховността им, в които се изпаднали. Ако днес още не, то поне утрешният ден иде спасението на Цялото човечество. Мощната ръка му е подадена и няма да отстъпи от задачата си.
към текста >>

73. 33. РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ

Следователно, под работата на Учителя разбирам методите, с които той си служи, за да помага на своите ученици, последователи и слушатели, когато искат неговия съвет или подкрепа.
33. РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ Наистина голямо заглавие. Кой малък може да определи или да каже нещо за работата на Учителя? Същото се отнася и за мене. Следователно, под работата на Учителя разбирам методите, с които той си служи, за да помага на своите ученици, последователи и слушатели, когато искат неговия съвет или подкрепа. Един летен ден, през 1926 година, след една от беседите, които Учителят продължаваше още да държи в братския салон на улица „Оборище", аз преживях нещо много силно. Словото на Учителя беше много високо и силно. То разтърси съзнанието ми толкова много, че всяка клетка в мене трептеше. Беседата се свърши и аз още при излизането си от салона реших да не отивам в къщи на обяд, а да отида направо на „Опълченска", дето е пишещата машина. Имах силно желание да напиша беседата веднага, за да мине Словото още един път през мене и аз през него.
към текста >>

74. 7. КЪДЕ СИ ТИ, ГОСПОДИ

* Тези няколко реда написах по случай неизразимата си благодарност за отново възстановеното ми здраве и за подкрепата и участието на моите близки в това възстановяване.
Потърси ме и в човека, своя брат, в който край на света и да живее, който стои прав и мисли за великото и красивото на земята и на небето, който се вслушва вътре в себе си, дано там някъде чуе химна на своята душа и заедно с всички хора по лицето на земята запее този химн: „ВЕЛИК СИ ТИ, ГОСПОДИ, ВЕЛИКИ СА ТВОИТЕ ДЕЛА. ВЕЛИКО Е ИМЕТО ТИ НАД ВСИЧКО! " Чуеш ли този химн, ти сам ще си отговориш на въпроса къде си Ти, Господи. Сам ще си отговориш: Намерих те, Господи, във всички Твои дела, на земята и на небето - в реки, морета и океани, в планини и долини, във всичко живо, което ги обитава. Виждам Те, Господи, и на небето, в ония безбройни звезди и слънца, далечни за човешкото око. * Тези няколко реда написах по случай неизразимата си благодарност за отново възстановеното ми здраве и за подкрепата и участието на моите близки в това възстановяване. Пиша тия няколко реда и в памет на нашата добра и незабравима сестра Надя по случай 20 години от нейното заминаване. Споменът за доброто, красивото и светлото, което тя носеше в себе си не само че не се е отдалечил от нас, но и всеки ден изгрява с по-голяма сила и светлина. Писано на 30 септември - Надиния имен ден -1966 година. Забележка на редактора: За Надя рождената сестра на Паша Теодорова.
към текста >>

75. 8. УЗРЕЛИЯТ ПЛОД - ПРОСТРЯНАТА РЪКА

Подкрепата и помощта беше голяма.
(Това беше на Преображение, 19 август 1962 година.) От този ден положението на Аня все повече и повече се влошаваше. Тя ту губеше съзнание, ту отново се връщаше. Това продължи почти цял месец. Като отговор на усилената ми молитва, чух ясно гласа на Учителя: „Не виждаш ли, че аз съм около вас? " И наистина така беше. Подкрепата и помощта беше голяма. От това, което днес разбирам, през този месец Аня мина през чистилището. Това беше пътуване през бурно море или буйна река най-малко, дето ту пътуваше, ту изплуваше на повърхността. Това се подчертаваше от думите, които тя за себе си изговаряше: „Страшно голяма борба минавам! Ох, Надя, Надя, какво е това чудо! " От време навреме тя споменаваше имена на наши близки, заминали, които идваха може би да я посрещнат, защото наистина тя отиваше и се връщаше отнякъде.
към текста >>

На усилената ми молитва за подкрепа и спокойствие, видях вече образа на Учителя и чух гласа му: „Не се смущавай, аз наредих всичко." (Петък беше това.) Последните три дни, петък, събота и неделя Аня започва да брои от 1 до 20, 40, 60, до 100, като подчертаваше специално числото 17.
Благодаря на всички за големите грижи и внимание, които проявихте към мене." След като даде някои малки нареждания, обърна се на другата страна и ме запита: „Дали утре ще свърши вече? " Поговорихме си малко, простихме се и тя видимо се унесе. Следните дни постепенно се подготвяше за последния си час. От време навреме се разговаряше, после се отдалечаваше, пътуваше някъде, пак се връщаше, но запазваше съзнание за онова, което ставаше с нея. Простряната ръка от време на време спокойно вършеше своята работа, все повече се приближаваше. На усилената ми молитва за подкрепа и спокойствие, видях вече образа на Учителя и чух гласа му: „Не се смущавай, аз наредих всичко." (Петък беше това.) Последните три дни, петък, събота и неделя Аня започва да брои от 1 до 20, 40, 60, до 100, като подчертаваше специално числото 17. Дали се спираше на него, дали с друга интонация беше изказано, но това число се подчерта. И наистина 17 декември, 4 часа сутринта беше последният й час. В неделята обаче тя споменаваше имена на близки заминали, разговаряше се някак с тях, беше повече в друг свят. Ръката стоеше вече близо, близо до дървото под самия плод, но не посегна да го откъсне, а пак чакаше. Какво ли чакаше?
към текста >>

76. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

Ако Учителят се беше заел с работата върху беседите, която не беше негова, той не би бил достъпен, никой не би могъл да се обърне към Него било за съвет, за разговор, за някаква подкрепа в живота и за много други неща.
Работата върху беседите или по- право върху Словото беше необятна. Едно лице не би могло само по никой начин да се справи. До 1921 година работата можеше да минава през едни ръце, но по това време именно се отвори Школата и тогава, освен неделните беседи, които Учителят държеше всяка неделя в 10 часа пред обяд, той държеше още две лекции през неделята: една на общия окултен клас и една на специалния клас. После започна да държи и всяка неделя, в пет часа сутринта, така че станаха четири Слова през седмицата. По тази причина се увеличи броят и на стенографите, които станаха четирима: Боян Боев, Елена Андреева, Савка Керемидчиева и аз, Паша. Ако Учителят се беше заел с работата върху беседите, която не беше негова, той не би бил достъпен, никой не би могъл да се обърне към Него било за съвет, за разговор, за някаква подкрепа в живота и за много други неща. Извън беседите и лекциите, които Учителят държеше, работата му беше колосална, за която ние се опитваме да говорим и да кажем нещо на интересуващите се, но която и ние не можем да си представим. Колко е голяма, тя става само отчасти понятна, като се спрем на думите, които Учителят каза два-три дни преди заминаването си, а именно той каза: „Свърши се една малка работа." Ако ние, които бяхме около Учителя, виждахме как работи и колко много работи, как живее и как се проявява въобще, тогава смело мога да се запитам: Ако е свършена една малка, микроскопическа работа, така наречена от самия Учителя, то какво би преставяла онази голяма, грандиозна, наречена Великото Божие дело? Там всякаква представа спира. Това е безначална и базпределна работа. И тъй, до 1921 -1922 година работих главно със стенографиране и дешифриране на беседите и написването им на пишеща машина.
към текста >>

77. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

За подкрепа на тази моя мисъл, Учителят един ден ми каза: „Ако аз бих изработил една беседа, вие, които я слушате, не бихте я познали." Наистина, ако Учителят би работил беседите, Той не би бил достъпен за хората, така щеше да бъде зает.
Той продължаваше да ми говори: „Всяка мисъл добре изяснена, представя бряг на една и съща река. За да преминеш реката от единия бряг на другия, непременно трябва да има мост, по който да се минава. Мостът, именно, представя тия връзки, които свързват една мисъл с друга." Тази бележка беше единствената и най-малката, която Учителят ми каза конкретно. Останалата работа беше голямата, необятната, която няма начало, няма и край. Тя е толкова необятна, колкото и самото Слово. За подкрепа на тази моя мисъл, Учителят един ден ми каза: „Ако аз бих изработил една беседа, вие, които я слушате, не бихте я познали." Наистина, ако Учителят би работил беседите, Той не би бил достъпен за хората, така щеше да бъде зает. Тази работа не беше за Него.
към текста >>

78. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

Да ви кажат на каква основа се изчислява едва дажба." Ей този мухльо започна да търси подкрепа в Министерството.
Тъй, тъй, тъй." - „Ха, деца, отговорете що слагаме толкова фураж концентриран, що слагаме такъв фураж толкова." Те отговарят. През деня той ме вика: „Ти защо ме злепоставяш пред ученичките? " Викам „Г-н директоре, вий нали пред тях ме питате? Нали там трябва да ви дам отговора? И вместо аз да ви дам отговор, те ви дават отговор. Да ви кажат на каква основа се изчислява едва дажба." Ей този мухльо започна да търси подкрепа в Министерството. В.К.:Срещу вас? Г.П.: Не, за себе си. Той срещу мен няма какво, щото аз съм бойка. Ами той търси подкрепа за себе си, да се защитава и кани Цветана Киранова, предполагам че е известна за вас Цветана Киранова като комунистка и боец срещу фашизма, нейния мъж какъв беше, Киранов, той стана професор после в агрономическия факултет, добри приятели сме. Кани, да прати семейството си, Прокопи Киранов, да прати семейството си да летува в това бе, в Орхание, знаеш ли колко е хубаво в Орхание?
към текста >>

Ами той търси подкрепа за себе си, да се защитава и кани Цветана Киранова, предполагам че е известна за вас Цветана Киранова като комунистка и боец срещу фашизма, нейния мъж какъв беше, Киранов, той стана професор после в агрономическия факултет, добри приятели сме.
И вместо аз да ви дам отговор, те ви дават отговор. Да ви кажат на каква основа се изчислява едва дажба." Ей този мухльо започна да търси подкрепа в Министерството. В.К.:Срещу вас? Г.П.: Не, за себе си. Той срещу мен няма какво, щото аз съм бойка. Ами той търси подкрепа за себе си, да се защитава и кани Цветана Киранова, предполагам че е известна за вас Цветана Киранова като комунистка и боец срещу фашизма, нейния мъж какъв беше, Киранов, той стана професор после в агрономическия факултет, добри приятели сме. Кани, да прати семейството си, Прокопи Киранов, да прати семейството си да летува в това бе, в Орхание, знаеш ли колко е хубаво в Орхание? Ох, Боже, Боже! Пристига Цветана Киранова с трите си дъщери. Става, пак започва, „моята госпожа" и т.н. и т.н.
към текста >>

79. 11. РАЗДЯЛАТА

Лидия Соломонова Аладжем

Само това ми рече: „Една малка подкрепа ти изпращаме." Портретът на снимката стана обикновен.
Това беше сега моето поведение, фалирал търговец. Беше 25 години по-голям от мене. Той си търсеше приятелка, аз се смущавах от посещенията му, но търпях. Един ден погледнах картината на Учителя над леглото ми - на художничката Цвета Щилянова. Никога не бях виждала такова нещо - цялата светна, това беше Неговата аура. Само това ми рече: „Една малка подкрепа ти изпращаме." Портретът на снимката стана обикновен. Боже, си казах, а това какво е, нямам никакво отношение, никакъв допир. Наведох глава и казах: „Обещах на Теб да служа, да бъде Волята ти! " Тази дружба трая 20 години. Писах на Генчо - евакуиран в Тополица, че ако иска да дружим, ще го оставя да рисува в бараката на Изгрева, защото аз ще ходя на работа. Не след много дойде, завъртя се малко при мен, нищо не каза и се върна в Тополица.
към текста >>

80. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

Разнищваш ми душата на хиляди частици и изнурена я оставяш без подкрепа и закрила.
И ще дойда да изпълня дома ти с мир и веселие за този ден. С цветя украси дома, с търпение сърцето си. Със светъл поглед облечи се, защото идва Велик ден. Велик празник на душата, копнежът на човешката Любов - Очакваният. КЪМ СКРЪБТА Не те обичам, скръб, очите ми разплакваш и сълзи бисери изхвърляш от моя свещен дом. Разнищваш ми душата на хиляди частици и изнурена я оставяш без подкрепа и закрила. Неканена пристигаш, свещен кът заемаш и разпалваш сили спомени в душата ми доволна. Навън, навън изпъждам те, нахална гостенка на моя дом, бой свещен приемам аз, пази се от мен, далеч отбий се веч. 40 ДНИ ОТ ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Изминаха четиридесет дни, от когато Любимият ни Учител замина за страната на Ангелите, Серафимите и Херувимите, за страната на светлината - Неговата родина. Изминаха четиридесет дни, от както нашите сърца отдаваха последен поздрав на любимия ни и скъп образ, на свещената Му осанка - Неговата украса. Днес, събрани в Твоето име, Учителю, празнуваме.
към текста >>

81. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Магдалина Стефанова Григорова

Не намира подкрепа в никого.
Това направи и главният редактор на еврейският вестник, Самуел Франсес. Лидия Аладжем имаше една опитност от времето на Учителя. Тя преминава през различни трудни моменти в своя живот. Не й върви нищо. За каквото се захване, веднага се явяват мъчнотии. Не намира подкрепа в никого. Отива при Учителя и пита: „Защо не ми върви в живота? " А Учителят отговаря: „Как ще ти върви, когато досега не си работила за Бога? " Ето тя получава окултния закон и се опитва да се преустрои и да почне да работи за делото на Учителя. Движи се в различни среди и проповядва Учението на Учителя, но без успех, защото Учението на Учителя не се проповядва, а се живее. А хората го преценяват чрез човешки дела.
към текста >>

82. 24. В ЕДИН ЖИВОТ ПРЕСТЪПНИК, В ДРУГ ЖИВОТ СВЕТИЯ НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ

" А Учителят ми отговори: „Защото в минал живот е бил началник на гилотина." Аз зяпнах с широко отворена уста от изненада и наум си прошепнах: „Леле-е-е-е, Учителю, дано не научава това брат Боев." Друг случай, който ми е разказвала сестра , също заминала в другия свят, е следният: Идвам на Изгрева за първи път, казва тя, и много се нуждаех от известна подкрепа.
24. В ЕДИН ЖИВОТ ПРЕСТЪПНИК, В ДРУГ ЖИВОТ СВЕТИЯ НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ По отношение на многобройните прераждания, веднъж на Витоша брат Кирчо от Петрич, който сега е в другия свят, разказваше: Бях насаме с Учителя и Го попитах: „Учителю, защо небето е допуснало това страдание спрямо крака на брат Боян Боев, който е толкова добър и за него се говори, че е ангел вРадка Овчарова панталони? " А Учителят ми отговори: „Защото в минал живот е бил началник на гилотина." Аз зяпнах с широко отворена уста от изненада и наум си прошепнах: „Леле-е-е-е, Учителю, дано не научава това брат Боев." Друг случай, който ми е разказвала сестра , също заминала в другия свят, е следният: Идвам на Изгрева за първи път, казва тя, и много се нуждаех от известна подкрепа. Реших да отида при най-авторитетните братя. Първият ме наруга и ме отпрати най-безцеремонно. Вторият и третият още по-грубо. Най-накрая реших, че четвъртият ще ми помогне, защото аз съм чувала за него най-хубави неща, това е брат Боян Боев. Когато се явих при него, гръм от небето се спусна върху мен, като ме наруга по-грубо и от първите трима.
към текста >>

83. 2. ОСЛЕПЕЛИЯТ ВОЙНИК

Тройка Кирилова Мишкова

В същото време майка ми, заедно с други вдовици от града, поема фунции на самарянка - ходи по домовете на ранени войници, за да им оказва помощ и морална подкрепа.
2. ОСЛЕПЕЛИЯТ ВОЙНИК Моите родители също бяха от Бялото братство в нашия град. Баща ми беше джамбазин и пчелар. Интересна е историята на родителите ми, Стоянка и Кирил. Те са се познавали от съвсем млади като съмахленци в Ямбол, но майка ми е била вече вдовица с две деца в края на Първата световна война, когато баща ми се завръща от фронта тежко ранен в главата и завинаги ослепял, а е бил само на 18 години, а майка ми - на 28. След като получава медицинска помощ в болницата „Пирогов" в София, той и много други тежко ранени войници биват изпратени по домовете си да се лекуват, както могат. В същото време майка ми, заедно с други вдовици от града, поема фунции на самарянка - ходи по домовете на ранени войници, за да им оказва помощ и морална подкрепа. Тя се грижила известно време и за баща ми и той, вече разбрал, че завинаги ще остане сляп, й предложил да се оженят, за да й помага да отгледа децата си. Така съм се появила и аз, и моите две сестри - Николина (1922 г.) и Донка (1925 г.). Баща ми беше много едър, силен, строг човек, с твърд характер, но справедлив, честен с хората и много трудолюбив. От нас, децата, изискваше изключителна дисциплина, ред и подчинение. Той обикаляше цялата страна по своите работи, свързани с търговия на добитък, ходеше и в Цариград, придружаван от старата си майка, Тройка - баба ми.
към текста >>

84. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIV

Да ти бъдат за подкрепа.
Снимка № 8. Учителят и Савка на Молитвения връх в съзерцание. Снимка № 9.Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1936 год. Учителят седнал, а Савка е с гръб към фотокамерата. Това е една снимка изпратена до Галилей Величков, на която отзад Савка пише: "На Галето, Тук имаме два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. "Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна". Амриха. Дата - юли 1936 год. Рила. Снимка № 10. Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1940 год. Савка и Учителят на екскурзия до 7-те рилски езера 14.08 -19.081940 год.
към текста >>

85. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400

Ученикът трябва да моли подкрепа от Боже- ствения свят и да разрешава всичко по Божественому.
Но от двете срамът е за предпочитане. 361.Любовта. В Любовта трябва да изчезне всяка форма, а да остане само смисълът на нещата. Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне. В Любовта трябва да изчезне всяка форма! 362.По Божественому. Ученикът трябва да моли подкрепа от Боже- ствения свят и да разрешава всичко по Божественому. В Божествения свят нещата се разрешават напълно; в духовния - наполовина; а във физическия - никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки - да бъде напълно свободен. 363.Посвещение. За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта - тогава ще е посвещението. 364.Любовта.
към текста >>

86. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 401-450

Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе.
Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му. Учителят знае, от какво има нужда ученикът. Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414.Благодарност. Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415.Естественост. Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер. 416,Учение. Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика!
към текста >>

87. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1121-1140

Като живееш под ръководството на Любовта, всичко можеш да постигнеш. Подкрепата.
1137 Красотата се ражда от Добродетелите. Вие изучавали ли сте всички Добродетели? Знайте ли всяка Добродетел къде да я турите? Любовта 1138 Любовта е сила, която носи украшението на човека. Всички блага носи. Като живееш под ръководството на Любовта, всичко можеш да постигнеш. Подкрепата. 1139 Бог ни подкрепя чрез Слънцето. Всички да бъдете добри проводници на онова, което Бог ни праща. Не мислете, че в света никой не управлява. Чистотата. 1140 Първото нещо: трябва една вътрешна и една външна чистота. Къщата ви трябва да бъде чиста и всичко трябва да бъде турено в ред и порядък.
към текста >>

88. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1301-1320

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

То е подкрепа на Природата, едно благословение.
1319 В царството Божие не приемат човек, който не знае да пее и да свири. В музиката всички хора се сдобряват - богати и сиромаси. Музиката дава онова, което другите изкуства не дават - задоволява човек. В това отношение човек трябва да пей в душата си. „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си." Скръб и радост 1320 Всякога, когато да ви дойде една голяма скръб, ще имате една радост преди това. То е подкрепа на Природата, едно благословение. Тя знае, че минавате през мъчно място и ви дава кредит, за да може да издържите.
към текста >>

89. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

„Сирак" значи лишен от подкрепа.
„Нищите духом" не значи нито беден нито сиромах. Съвсем друго значение има думата „нищи". Сиромахът ходи навсякъде. Сиромахът и бедният събират запаси. Бедният е на физическото поле. „Сирак" значи лишен от подкрепа. Всяка една дума, като я разберете, тя ще ви причини едно задоволство вътре, пък когато думата е неприятна, остава една празнина. Вземете думата Любов и милосърдие. Любовта е сила само за здравите хора, прямо, а милосердие е само за слаби хора. Силният може да бъде милосерд, здравият от нищо не се нуждае. Здрав и болен.
към текста >>

90. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Единствената подкрепа в живота ми е било красивото в моята душа . 125.
Вървящ по пътя на Истината с истината , с методите на Мъдростта и въодушевен от Любовта аз върша волята Божия . 120. Страданието е стълбата, която води към Бога . 121. Само чистата душа може да види Бога и да разбере истинската Любов Божия . 122. Най-страшното наказание за човека и потомството е, когато грехът оживее в ума, сърцето и плътта. 123. Човек добива мъдрост само когато изкупи със страдания своите заблуждения . 124. Единствената подкрепа в живота ми е било красивото в моята душа . 125. Вяра: този е най-силният аргумент , които трябва да притежава човек. 126. По важни въпроси говори само когато имаш разположение или настроение . 127. Което човеците развалят, него Бог постоянно поправя . 128. Винаги най-много желаем онова, което никога не ще постигнем . 129. Прави добро даже и когато по видимому то се обръща в зло. 130.
към текста >>

91. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Деню Цанев: - Подкрепата е лесна, но най-първо трябва да почистим обществото си от недъзите и тогава всички лесно се урежда, защото ще има сплотявание и с него ще изпълниме закона на пчелите, и ще принасяме много мед.
За взаимно подпомагание, може да се образува фонд, но всеки комуто се даде помощ, трябва да вложи в себе си желанието да върне това, което му е дадено. Дали ще го върне или не, то е друг въпрос, но трябва да има желанието да върне даденото му. Когато ще помагате някому, трябва да видиме, заслужава ли да му се помогне или той има да разреши една задача! В салона бяхме наредили всеки да има едно малко изкуство, каквото и да е: тенекеджия, собаджия, плетене столове и др., та между другите работи да се работи да се работи и това в салона - събирате се 2-3 приятели и поработите един, два часа. Този закон е като пчелите: много пчели по малко мед много става, отколкото по единично всеки да работи. Бр. Деню Цанев: - Подкрепата е лесна, но най-първо трябва да почистим обществото си от недъзите и тогава всички лесно се урежда, защото ще има сплотявание и с него ще изпълниме закона на пчелите, и ще принасяме много мед. Това е по физически истина. Не знаем духовно как е, но все нещо трябва да се направи в това отношение. Недъзите са - имаме хора, които злоупотребяват с нашата свобода - разни Магдалини, Балтовци, Савовци, които се правят светии и компрометират цялото общество. Вие, Учителю, живеете напълно в любовта, но ние сме още във физическия мир, нека ние да се поразправиме с тях. Тук се изтъкнаха ред недъзи.
към текста >>

92. 6. СЛИВЕНСКОТО БРАТСТВО

Жечо Панайотов

Ние, които толкоз много сме нарушавали Твоите заповеди и повеления, и сме пристъпвали Твоят Свят Закон, днес търсим Твоята Бащинска подкрепа и като съзнаваме нашата пълна зависимост от Теб и се уповаваме на великата Твоя милост, при все че непрестанно сме Те оскърбявали, ний идем при Теб и викаме с всичкото си сърце и душа: „Ела, скоро, Господи, слезни отъ високите небеса и се установи в нашите сърца, ето те - сърцата ни са отворени, влезни в тях, направи свое жилище в нас и ни преизпълни с благодатта на Духа Святого, та от сега всяко наше слово от Тебе да изхожда в Твое име и за Твоя слава да бъде.
Сливен е основан от Димитър Добрев, които бе военнослужащ в Сливенския пехотен полк, като федфебел. Въпросният списък е отпечатан, а пред него има дълга молитва*, чрез която се иска благословение на всички братя и сестри на гр. Сливен. Така под N 11 е Иван Жеков - родния ми брат, а под N 29 е Руска Жекова - майка ми. На списъка има отбелязани 72 имена. МОЛИТВА Господи, Боже наш, ний ти се молим от душа, чуй молбата ни, която отправяме към Теб в този час. Ние, които толкоз много сме нарушавали Твоите заповеди и повеления, и сме пристъпвали Твоят Свят Закон, днес търсим Твоята Бащинска подкрепа и като съзнаваме нашата пълна зависимост от Теб и се уповаваме на великата Твоя милост, при все че непрестанно сме Те оскърбявали, ний идем при Теб и викаме с всичкото си сърце и душа: „Ела, скоро, Господи, слезни отъ високите небеса и се установи в нашите сърца, ето те - сърцата ни са отворени, влезни в тях, направи свое жилище в нас и ни преизпълни с благодатта на Духа Святого, та от сега всяко наше слово от Тебе да изхожда в Твое име и за Твоя слава да бъде. Ето до тука дойдохме Наставниче наш, Спасителю наш, по нататък вземи ни Ти и поведи ни по стъпките Си и нека от сега всяка наша стъпка в Твое име и за Тваоя слава да бъде. Искаме Господи и драго ни е да хвалим името Ти и да напоменуваме за Твоята слава и величие пред человеците; ето заради това ний Ти се молим от душа Ти да ни благословиш и да прибъдваш завинаги в нас, да вложиш Законът Си въ сърцата ни, словото Си в устата ни, и движими от Твоятъ Свят Дух, напътвани в Твоят прав път да можем да послужим на ближните си, да сторим волята Ти и да Те прославим на земята. БЛАГИИ, ГОСПОДИ, молим Ти ся благослови делото Си в този град и стори щото нека то, - Твоето „СВЯТО ДЕЛО", все повече и повече да затвърдява и преуспява. Молим Ти се още благослови всички братя и сестри от този град с които се подвизаваме в Твоите пътища; Следват имената: 1. Кочо Андонов 2.
към текста >>

93. 54. ДВЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ БРАТСКИЯ СЪВЕТ

Жечо Панайотов

При наличността и на неговата подкрепа, Братския съвет възприе идеята и ми възложи да изработя правилник с нужните подробности по функционирането на фонда.
Именно - да се образува фонд „Даровити младежи", от който да се дава стипендия на младежи от братски семейства, за получаване висше образование. Когато съобщих в Братския съвет това предложение, получи се една изненада. Може би се счете като светска проява да имаме такъв фонд, а най-вече не се възприе фонда да бъде и на името на Учителя. Беше наклонено почти да се изостави тази работа. Бях споделил идеята и с Антов, който я възприе, затова взема думата и настоя непременно да имаме такъв фонд. При наличността и на неговата подкрепа, Братския съвет възприе идеята и ми възложи да изработя правилник с нужните подробности по функционирането на фонда. Такъв бях вече обмислил и на следващото събрание го прочетох, възприе се с малки промени. Напечатан бе в печатницата ни и се разпрати из провинцията по братските кръжоци. Раздадох правилника и на някои братя в София. Ето в този случай се позасрамих, когато един брат след прочитане ми направи бележка: „Какво ще е положението на даден степендиант, който на някой братски празник ще излиза и ще изпълни нещо по специалността, която следва. Няма ли да му е обидно, че всички ще знаят, че той следва с братски средства?
към текста >>

94. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Жечо Панайотов

Дължа да изкажа благодарността на братята от Просветния Комитет за указаната от теб подкрепа в издаване тия беседи.
Моля приеми братските ми благопожелания и оставам с много поздрави от мен и сестра Веска. /Подпис/ * * * София, 18 март 1934 г. Любезни брат Михаил, Получих последната ти картичка от 6 - того, както и вноската 1000 лв. Действително с нея стават 3000 срещу беседата отпечатана за твоя сметка. Навярно вече си получил и самият втори том от беседите X серия, гдето е поместена и издадената от теб беседа. Дължа да изкажа благодарността на братята от Просветния Комитет за указаната от теб подкрепа в издаване тия беседи. Всевишният да наспори работата ти и от едно - хиляда да придобиеш. А Словото, което ще достигне до хиляди души, да подготви работници за идването на Царството Божие на земята. Братски поздрав от двама ни: /Подпис/ * * * София, 25.2.1935 г. Люб. брат Краев, Получих картичката ти от 15 - того, а също и сумата 200 лв., която записах по сметката ти за беседите. Сестра Еленка Андреева е прогимназиална учителка в с.
към текста >>

95. 58. ДИНИТЕ

В подкрепа на това, един път на беседа в Младежкия клас, трябваше набързо да се пресметне, действие между големи числа.
" Той ме погледна някак особено, от което разбрах: Ще ти покажа как се избират хубавите дини. Няколко дни след това, което бях вече чул, занасям на Учителя много голяма добре, оформена диня. Той ме погледна, погледна и динята с израз показващ задоволството Му от прекрасния плод. След това вдигна глава, мръдна я малко встрани с израз, като че ли някому казва нещо. Имал съм случаи и друг път, да видя у Него, този едва доловим жест, който по безспорен начин ми е показвал, че около Учителя, винаги има разумни същества, невидими за нас, които го слушат и са му в услуга, и с които разговаря. В подкрепа на това, един път на беседа в Младежкия клас, трябваше набързо да се пресметне, действие между големи числа. Учителят веднага даде техния резултат. Аз, който следвах математика, пък и както долових и другите от класа, бяха изненадани от така бързо направеното изчисление. В отговор на тази наша изненада Той каза: „До мене има един математик, който пресметна и даде резултата". Разбира се до катедрата на Учителя ние не видяхме никого. Същият ден, минах покрай дюкяна на един продавач на плодове.
към текста >>

96. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Имах чувството обаче, че с нея ще можем и е подходяща за тази задача, като моя помощничка и в моя подкрепа.
Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото. Тогава отново ми каза: „Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност да бъде с висше образование, за по-голяма авторитетност. Тогава с Учителя, почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра, с висше образование, макар да мислех и да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем и е подходяща за тази задача, като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече, като много музикална. Спряхме се на нея. Учителят, тогава ме запита: „Ти хармонираш ли се с тази сестра, бихте ли могли да работите наедно? " - „О, да Учителю много ми е приятна. Тя е при това тъй музикална, би свършила задачата по-добре и от мене даже." Това бе Весела Несторова.
към текста >>

97. 89. ЕДУАРД ОСМИЙ - АНГЛИЙСКИЯТ КРАЛ

Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам да нося тежкият товар на отговорността и да изпълнявам, моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам".
Такава велика жертва поднесе той пред олтаря на любовта. С това показа на целият свят, на целият човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина с тази си постъпка, той стана за присмех на обикновените хора, но за Боговете, за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше велик, един виден ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с най-голямо отличие, като поднесе на човешкия род един бляскав пример на постъпка. Обръщайки се към своя народ, при подписването на Акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам да нося тежкият товар на отговорността и да изпълнявам, моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целият свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и с възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, много ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза по смисъла, че този човек, който пожертвува всички съблазни на Земята, заради Любовта, то той в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард Осмий в България? За да получи най-високата оценка на един Миров Учител, от един представител на Бялото Братство за безукорно издържан изпит*.
към текста >>

98. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

Това, което научих, ми се предаде от сестра Паша Теодорова, една от трите.стенографки, в която имам пълна вяра от казаното от нея, пък и някои малки събития впоследствие, идват в подкрепа на това което узнах.
91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" N 14 Погълнати от този чар на бликащият, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище" N 14. Просто престанахме да мислим и да се интересуваме от него. Интересът обаче към това наше светилище се събуди у мене с известно закъснение.... Тъй като онези, които бяха взели участие в неговата съдба, не бяха вече между нас, затова трябваше от втора ръка да получа сведенията. Това, което научих, ми се предаде от сестра Паша Теодорова, една от трите.стенографки, в която имам пълна вяра от казаното от нея, пък и някои малки събития впоследствие, идват в подкрепа на това което узнах. Около годините 1925-1926 г. в братските среди се вмъква един висок, строен, с изразителна осанка човек, който се представяше като предприеман на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мене по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек не е нищо и че се е вмъкнал в братските среди с желанието да използува нещо за своя изгода и за голямо съжаление успява. Със своите приказки на едро и грандиозни планове за строежи и обзавеждане на Братството, които е разправял между приятелите, успява да създаде впечатлението у тях, че той е наистина човек с много големи възможности на богат човек, с широк замах и щедра ръка. Всичко това, явно е било с користна цел, за да предизвика доверието на братята и сестрите към себе си.
към текста >>

също една история в подкрепа на неговите домогвания.
" При вторият случай - бях поканен от него да посетя домът му, може би за да спечели и мене в своята игра, която искаше да разиграва. Домът му най-обикновен апартамент, доколкото разбрах от две стаи и кухня, някъде към улица „Граф Игнатиев" и „Евлоги Георгиев". Моето хладно и сдържано държание му подсказа, че не ще може да ме има на своя страна в своите планове и за това нито даже ме покани да седна. Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери отзивчивост в мене разговора бързо привърши, извиних се и си излязох. Стенографката Елена Андреева ми разказа за него. също една история в подкрепа на неговите домогвания. „Прибирам се, казва тя един ден от града към Изгрева, по пътя я настига той и започва да й разправя фантастични планове за дворци построени на Изгрева, за тях стенографките. Практичната и с реален усет за възможностите за такова дело Елена, слушала и се подсмивала на тази грандомания да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова.
към текста >>

99. 107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Следващата му стъпка в подкрепа на тази негова и партийна цел, ликвидиране на нашето общество, беше да поиска от Братския съвет, да се отпусне от братската каса, сумата от 400 000 /Четиристотин хиляди/ лева за направа на партиен клуб.
Задачата му явно беше да се потъпче, да се измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че салонът ни не е нищо друго освен партиен клуб. На тази негова проява ние бурно реагирахме, главно аз, като посочвахме, че вън на стената има окачена голяма табла, на която целта е там да се поставят всякакви обяви и съобщения на ОФ власт. Като допълвахме, че всички, които идват тука са грамотни хора и няма да им бъде трудно да разчетат закаченото там. Но това остана глас в пустинята. Аз направих тези табла, за да се залепват обявите на властта. Следващата му стъпка в подкрепа на тази негова и партийна цел, ликвидиране на нашето общество, беше да поиска от Братския съвет, да се отпусне от братската каса, сумата от 400 000 /Четиристотин хиляди/ лева за направа на партиен клуб. Клубът щял да се построи под Изгрева на мястото, където там имаше тухларна фабрика на Виларов. В Братския съвет Антов казва, че ако тази сума не се отпусне, то ОФ организация, ще вземе нашия салон за клуб. Останалите братя от съвета бурно реагират, но се поуплашват от заканата и гласуват сумата от 200 000 лева. За тази сума се получава разписка, уж нещо като заем. Разписката я имаше, но парите обратно никога не се върнаха и клуб не се направи.
към текста >>

100. 108. РЕВИЗИЯТА НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО