Търсене в текстове за 'Подбуда'

Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме.

Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка. Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят.
към текста >>

Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р Миркович в гр.

Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р Миркович в гр.
Оформено с протокол общество първо се наричало „Спиритическо общество", а по-късно „Общество Бяло Братство", клон Бургас, което Учителят почнал да посещава и напътва. Брат Пеню бил благ и прилежен в делото Божие и може да ни бъде за пример във всяко отношение. Неговият личен пример може да ни крепи, импулсира и вдъхновява, за да можем и ние да израстнем като него работници в служба на Божието Дело. В лицето на брат Пеню ние виждаме човек от нов тип, човек на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта, чрез които добродетели ще дойде свободата, братството и единството, също и виделина, че да могат всички човеци да станат добри, умни, честни и справедливи. Да може всички народи да се обединят в един народ и в една държава, че да няма войни и недоразумения по цялата земя. Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р Миркович в гр. Сливен, а също и други брошури с духовно съдържание, устройвали се срещи, водели се разговори, като се обменяли мисли и опитности. Работело се за пробуждането на готовите души, които първи ще поемат този светъл и благороден път. След като Козловски напуснал България, мястото му в кръжока било заето от най-младия брат - Тодор Стоименов от Бургас кръжокът бавно се развива, но не толкова в численост, колкото във вътрешна убеденост и непоколебимост. Брат Пеню Киров се поминал на 18 януари 1918 година в Бургас, Чувал със сол. Пеню Киров е бил ротен командир на младия войник Черню Калушев, с когото са се запознали и опознали.
към текста >>

Закрилата, интересът и подбудата на руския представител влели нова сила в българското национално дело.

Освен това на сцената изпъкнаха нови външни фактори, които дадоха мощен тласък на пробуждането на българщината и ускориха развитието на българското национално дело в тези места. На първо място новият руски варненски вицеконсул Александър Викторович Рачински. Той пристигнал във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и особно българофил, той бил добре запознат с борбата на българския народ за национално съществуване още от своето пребивание и служение в Македония, съчувствувал му горещо и съзирал една от най-важните свои задачи като руски консул в това да му помогне с всички средства, за да стъпи здраво на краката си като крепка самостойна славянска нация. Още с идването си във Варна той наченал да действува в това направление, като влязъл в най-близки сношения с поп Константина Дъновски и другите видни българи, както и с Атанаса Чорбаджи. Закрилата, интересът и подбудата на руския представител влели нова сила в българското национално дело. По-будните българи се сплотили в един национален кръжок, в който участвувал и Рачински. Рачински се опитал с всички средства, с които разполагал, да спечели за българите във Варна двата най-важни фактора за национално просветяване и въздигане, именно църква и училище, обаче се натъкнал на силното противодействие на гърците. След дълги настоявания митрополит Порфирий през март 1860 г. позволил на Конст. Дъновски да служи славянска служба в църквата „Св.
към текста >>

Главно по подбудата на уважаемия варненски гражданин Янко Славчев, построило се в църковния двор на българската църква и се открило читалище „Возрождеже"; уредило се в началото на 1871 г.

Главно по подбудата на уважаемия варненски гражданин Янко Славчев, построило се в църковния двор на българската църква и се открило читалище „Возрождеже"; уредило се в началото на 1871 г.
По такъв начин Конст. Дъновски заел пак председателството на варненската община и като такъв продължил и по-нататък своята дейност. Във всички народополезни начинания, които варненската община предприемала, Конст. Дъновски взимал активно участие. Времето на неговото понататъшно служене като председател се ознаменувало с ред нови придобивки в национално църковно просветно отношение. Главно по подбудата на уважаемия варненски гражданин Янко Славчев, построило се в църковния двор на българската църква и се открило читалище „Возрождеже"; уредило се в началото на 1871 г. ученическо дружество „Просвещеже"; а през август 1879 г. варненската община, начело с Конст. Дъновски, решила и открила подписка за издигане на едно здание за девическо училище. Когато на 10 януари 1870 г във Варна се избрали подгласни избиратели за Варненска околия за избиране пратеник от Варненската епархия за народния събор в Цариград, Конст. Дъновски бил избран на първо място между подгласните.
към текста >>

По подбуда на г-на Янко Славчов, на 25.

На следнята 1870/71. година за главен учител бил повикан от Шумен Димитър Станчев - Ст. Деребеев останал пак за учител, а учителка била Иванка Стаматова от Варна, на която Рачински по-рано бил изработил руска стипендия, та свършила гимназия в Киев. Тя получавала заплата 3000 гроша, Д. Станчев -5000 гроша, а Деребеев - 4500 гроша. По подбуда на г-на Янко Славчов, на 25. юлий 1870. год. се основало във Варна читалище „Възрождение", което се помещавало на горния етаж на старата българска черква, разширен нарочно за тази цел. И за туй полезно дело се намерили щедри дарители. Само варненецът Сотир Даскалов му завещал 3000 гроша. По подтик пък на учителите Д.
към текста >>

Аз, кой знае по каква подбуда, споменах, че отивайки при такъв човек, трябва духом да се облечем особено, например в някаква светлина.

Ако може да отвори вратата, пред него ще се открие цял свят". Каква беше първата ми среща с Учителя в гр. Сливен? Описах я на съответно място в спомените ми 1910-1923 г. Тогава, в тази 1910 година, по инициатива на майка ми, двамата с нея се запътихме да посетим Учителя, възползувани от поканата му след сказката си. Майка ми бе ми казала, че Той е учен човек, много духовен и т.н. Аз, кой знае по каква подбуда, споменах, че отивайки при такъв човек, трябва духом да се облечем особено, например в някаква светлина. Нито аз, нито майка ми можахме да си представим подобно състояние, но така отидохме. Учителят казва, че е видял в Сливен, от главата на някого да излиза мека приятна светлина! Било е през 1910 година, а споменава за този случай след 22 години - лекцията е от 28.XII.1932 г. Минават още 42 години, сега в началото на 1975 година, моето съзнание се натъква на случая. Учителят обикновено скрива подробностите, така и сега - казва - главата на някого!
към текста >>

В що собствено се състои този подвиг, в основата, на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени „Острови на подправките” на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества?

В що собствено се състои този подвиг, в основата, на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени „Острови на подправките” на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества?
34. Магелан - покорителят на моретата Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 7 ÷ 8, с. 168 ÷ 174 „В начало бяха подправките”. Така започва Стефан Цвайг хубавата си книга „Покорителят на моретата”, в която се опитва - по оскъдни документи - да възсъздаде образа на човека Магелан и неговия подвиг. В що собствено се състои този подвиг, в основата, на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени „Острови на подправките” на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества? Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценяла така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия дух на човека. Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите „especeria”. Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради ред костта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа.
към текста >>

Само там, гдето има такива вещества, те могат, както казах, да почнат да ферментират по силата на някаква подбуда.

Опитаме ли се да съберем голямо количество комари и да ги поставим на някоя суха височина, ще видим как те скоро ще се отстранят към блатата, понеже сухотата е техен гроб. Поясних чрез примери как постъпва природата в голям мащаб. По същия начин постъпва тя и в малък мащаб, понеже законът е същият. Изключителни закони за болестите няма. Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и треската е невъзможна без да има в тялото чужди вещества. Само там, гдето има такива вещества, те могат, както казах, да почнат да ферментират по силата на някаква подбуда. Тоя процес нарекохме треска. Треската е развиваща се в тялото ферментация. Щом знаем що е треска, лесно ще намерим и начина за отстранението й. Запушената кожа, у която наблягат ферментиращите маси, трябва преди всичко да се отпуши, а това става, като се предизвика изпотяване. В момента, в който почне изпотяването, ферментиращите вещества намират излаз и наблягането и горещината намаляват.
към текста >>

Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов, както тогава са го наричали, са заработили за духовно издигане, чрез пробуждане на българския народ, като са разнасяли духовна просветна литература, каквато се е печатала тогава, като например списание "Виделина" от д-р Георги Миркович и други с духовно просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмена на мисли и опитности, са допринесли твърде много за духовно пробуждане на ония готови души, с които е заработено тогава.

Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов, както тогава са го наричали, са заработили за духовно издигане, чрез пробуждане на българския народ, като са разнасяли духовна просветна литература, каквато се е печатала тогава, като например списание "Виделина" от д-р Георги Миркович и други с духовно просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмена на мисли и опитности, са допринесли твърде много за духовно пробуждане на ония готови души, с които е заработено тогава.
Сега вече на Славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата, за общо добруване - при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала и ще, не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отменение и дума не може да става. Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13-та сфера и навлизане в новата светлина, сфера на братски живот - взаимно подпомагане. Отживя римското право на силата - "Човек за човека е вълк" и дойде Божественото право - "Човек за човека е брат. " В 1898 г. наши приятели от гр. Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов, както тогава са го наричали, са заработили за духовно издигане, чрез пробуждане на българския народ, като са разнасяли духовна просветна литература, каквато се е печатала тогава, като например списание "Виделина" от д-р Георги Миркович и други с духовно просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмена на мисли и опитности, са допринесли твърде много за духовно пробуждане на ония готови души, с които е заработено тогава. Един от най-първите ученици на Учителя г-н Петър Дънов е бил брат Пеню Киров, роден в гр. Карнобат в 1868 г., високосна, събота - 13 юлий, сутринта, и преселен в духовните светли селения на 27 януарий 1918 г., неделя 2 У2 часа сутринта в гр. Бургас, на 50 годишна възраст. За тоя наш мил брат, през месец февруарий 1918 г., 20 дни след преселването му, бях (пише М. Сотиров) в гр.
към текста >>

Всеки знае вътрешната и външната подбуда на парадната страна на въпроса.

Езиковедците много трябва да мислят, когато въвеждат нови правила и форми. Нищо сякаш в духовния и културен живот на народите не е толкова важно, съдбоносно дори, както измененията, които се правят с езика, въвеждат се в официалната писмовна и говорима реч. Само хора с голяма вътрешна култура и с дълбоко езиково разбиране, познаващи добре духовната структура на своя народ, могат да си позволят известни реформи. Ние нямаме намерение да се впуснем в дълъг езиков спор с езиковедците. И ако започваме със измененията, които се правят с езика, то е само за това, защото думата, която влиза в нашата тема в последната езикова форма е била безпощадно окастрена, снижена, развенчана. Всеки знае вътрешната и външната подбуда на парадната страна на въпроса. У нас се направиха редица реформи в правописа на езика, той бе безпощадно окастрен, изхвърлиха се букви като ненужни, които отежнявали езика, по-право правописа, по-точно казано опитаха се да отнемат възможността да се мисли, когато се пише и по такъв начин да помогнат на всички, които щяха да си служат с тая реч да не правят грешки. Целеше се да се опрости езика - изхвърлени бяха три букви. Смяташе се ограмотяването да стане по-леко и чистотата на правописа да бъде спасена. Това разбира се не се постигна и причини има, но и това в случая не засяга нашата тема. Ще кажем само, че при това безпощадно кастрене, пострада и думата Бог.
към текста >>