Търсене в текстове за 'Племенник'

Обаче директора Никола Абаджиев, тогава предпочете да запише един свой племенник преди мене, а мен да запишат резерва.
Аз ще те занимавам. Ти напредваш с часове, а не с дни“. Минават още месец-два и ми казва: „Аз съм ученик в музикалното училище и скоро има изпити. Ако се явите на конкурс имам чувството, че ще ви приемат“. Той ми даде музикален материал за тия изпити - концерта на Кох и се явявам на изпит и го издържам. Обаче директора Никола Абаджиев, тогава предпочете да запише един свой племенник преди мене, а мен да запишат резерва. Но аз като разбрах това отидох при Учителя и споделих с него болката си. Той ме изслуша и каза: „Твоята работа ще се нареди, но чрез другиго“. Аз тръгнах да търся кой ще бъде този друг, защото не попитах Учителя. Но като почнах да търся, оттук оттам с познати, че стигнахме до министъра на културата Радев и по негово настояване се записах като редовен ученик. Не минава дълго време, на един годишен изпит Сашо Попов ме наблюдава и казва: „Атанасе, ще ти дам един инструмент и едни ноти.
към текста >>

9. 5. Богатството на богатите хора

Йотка Василева Младенова

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

И неин племенник, тя случайно отива, при него и го заварва, че е болен.
Е, това не мога да ви кажа. Сигурно да я даде като десятък в Братството или на бедни, да я даде. Дал я и се излекувал. А още един такъв случай има с такава сума и нея съм я чула от нашата възрастна сестра, много мила, хубава леля Милева. Те са били богати и са имали фабрика за сапун. И неин племенник, тя случайно отива, при него и го заварва, че е болен. А той знае, че тя е в братството и й казал: „Абе слушай какво, така и така говорят за вашия Учител, че помага. Я кажи за мен, да видиме би ли пожелал да ми помогне? “ Тя казала: „Аз не знам. Не мога да поема ангажимент“. „Виж какво, утре имам една много важна делова среща и ако не се явя, много нещо пропада в бизнеса ми.“ Тя му казала, че ще отиде при Учителя, ще Му каже и каквото каже Учителят ще му съобщи.
към текста >>

10. 58. Дългоочакваната среща

Тогава оставих едната тетрадка при мене и му върнах другата тетрадка чрез неговия племенник.
Той започна да ги пише в една тетрадка. След време започва да ги дописва в друга тетрадка и накрая те ми бяха предадени. След няколко месеца той изпраща някакъв младеж да ми се обади по телефона където работех и си искаше тетрадките обратно. Аз стоях като изумен. Не очаквах това от него. Тогава оставих едната тетрадка при мене и му върнах другата тетрадка чрез неговия племенник. Това го приех като предателство и удар с нож в гърба. Зарекох се повече никога да не стъпвам при тях заради тази тяхна постъпка към мен. И го изпълних. Двадесет години след това през 1985 г. Ангел си замина, а през 1986 г.
към текста >>

11. 1. Така работи Учителят

Крум Божинов

Мирчо Георгиев имаше племенник, на сестра му син, казваше се Тренчо.
Като се върнал в Петрич, той започнал да събира приятелите при себе си, с които четели от беседите и по такъв начин образували братска група в Петрич. През времето на Учителя Братството там наброяваше около 15-16 човека. А сега 1992 г. сме останали само трима и то от възрастни по-възрастни. Другите отдавна си заминаха за Невидимия свят. Мирчо Георгиев имаше племенник, на сестра му син, казваше се Тренчо. Ние с него бяхме другари още от деца. Ние с Тренчо другарувахме и забелязах, че идваше време, когато той ме напуска и отива при вуйчо си Мирчо да го слуша какво му чете от някаква книга. Ние често излизахме на разходка с него по движението, бяхме започнали да ергенуваме. Веднъж реших да не се връщам вкъщи, а да отида с Тренча при вуйка му да послушам какво там се чете. Отидох, седнах на стол и слушах и ми хареса.
към текста >>

Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо.
Там се казваше, че животните са наши братя и не трябва да се убиват. Този въпрос ми се видя по труден за разрешаване и по-труден от женитбата, който бях разрешил чрез дълго умуване. Нашето семейство беше голямо и брат ми беше ловец. Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее. Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним. Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо! “ Тренчо отговори, че и за него е това последно ядене с месо. Значи двамата се зарекохме повече да не ядем месо.
към текста >>

12. 13. ЛАТЕРНАТА

Не е знаел Ботев, че племенника му е там.
Там завършва висше образование. Обаче това бил много интересен випуск. Вътре бил и Гоце Делчев. Тогава директорът на военното училище бил братът на Ботев - генерал Ботев, а до леглото на баща ми е синът на сестрата на Ботев. Като изпращат момчето смятат, че отива при брат си, обаче как ще каже той на генерала чичо, нали. Не е знаел Ботев, че племенника му е там. Един ден пристига майката при брат си да се видят. В това време се готви, уговаря се въстанието. Гоце Делчев бил много активен. И там даже идеята им е била от този випуск половината да влязат във войската в България, а половината да отидат долу в Македония, да подготвят въстанието и когато се вдигнат от тука нашите за въстание, всички да се включат. Обаче ускоряват въстанието и не е могло да стане тази история, но баща ми имаше много хубави спомени от този випуск.
към текста >>

13. 17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език.
вече попадаше под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България. Хранителните продукти бяха оскъдни, хлябът много безвкусен и месен от някакви отпадъци на житни растения. Ставаха убийства на полицейски органи на властта. Самата аз не можех да си обясня тези вътрешни смущения. А те се дължаха на върлуващи партизански отреди, врагове на правителството на цар Борис III, които се бореха за освобождението на България от така нареченото фашистко иго. Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език. Аз се отнесох доверчиво и направих за него необходимото. Впоследствие разбрах, че той е напуснал училище, за да бъде в помощ на тези партизански чети. Независимо от това животът в пансиона все още спокойно си течеше. Ето писмото от Учителя: „Любезна Веска, Двете ви добри писма получих. Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете.
към текста >>

14. 12. Моето последно писмо от 12.УИ.1961 г.

До Нима Тенцинг Норгей

Поздравявам ви, че имате племенник, макар че аз съм далече и не мога да го видя.
2. Моето последно писмо от 12.УИ.1961 г. До Нима Тенцинг Норгей „Моя мила, сладка Нима, Вашето мило писмо ми донесе аромата на вашата благословена страна. Благодаря за всички новини от моя далечен Дарджилинг, където моите любими приятели са изживели щастливи събития, които са се случили в техния живот. Аз съм радостна да науча, че вие вече сте завършила училищните изпити и сега вече лелеете мечтите за вашето бъдещо образование в колежа в Делхи. Поздравявам ви, че имате племенник, макар че аз съм далече и не мога да го видя. Но го обичам и мога да си представя неговия сладък глас и тъмни очи и очаквам момента, когато неговите мили хора ще отидат при него и ще го целунат, мила Нима, от мое име. Вие пишете, че сте гледали филма Бен Хур, който много сте харесали. Преди много години аз гледах този филм и не мога да го забравя. Сега, приключвайки писмото аз желая да приложа една дипляна с изгледи от българската столица София. Така че вие можете да получите една идея, как изглежда София.
към текста >>

15. 44. ДЕКЛАРАЦИЯ

Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15.
С общи усилия това бе реализирано. 12. Д-р Вергилий Кръстев има отговорността да издаде лично опигностите на брат ми Галилей, които той собственоръчно написа, както и да издаде онези, които Галилей му разказваше и диктуваше. 13. Д-р Вергилий Кръстев лично ще финансира издаването на целия този материал като след продажбата на книгите той трябва да покрие своите разноски. В бъдеще при издаването на опигностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата. По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител -БеинсаДуно. 14. Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15. Настоящата декларация бе съставена лично от мен като бе прехвърлена на машинописен текст от Марийка Марашлиева, която се явява едновременно и свидетел на тази моя декларация. 18. Настоящата декларация ще бъде прочетена от мен и записана на магнетофонен запис, за да се докаже достоверността, както и ще бъде скрепена с моят подпис. 16. Декларацията бе написана на 19.февруари 1993 г. в гр. София, в моят дом, в пълно съзнание и добра воля и психическо равновесие.
към текста >>

16. 15. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж.
Всички излизат навън. Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли. „Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече." Набързо прибрах моите работи, грабнах куфара си и потеглихме за Сан-Пуле, къщата в която живееха братята Янкови, Буков, Любомир Йорданов и Елена - певица. Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан. Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора. Аз в това време даже не бях чела френските вестници. Наскоро получих моята виза за Съединените Щати. Напуснах Париж.
към текста >>

17. 7. ЗНАМЕНОСЦИТЕ НА ПОБЕДАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Там открих, че той е жив племенник на грузинеца Мелитон Кантария, един от двамата, който бе побил червеното знаме над Райхстага в 1945 г., с което бе завършила капитулаци- ята на Германия през 11-та световна война.
Ние бяхме свидетели и очевидци, факт неоспорим. 6. През 1972 г. осъществих една отдавнашна мечта да премина след стъпките на Учителя Дънов в Мърчаево и да заснема цялата обстановка, която бе още запазена. Отидохме с Весела Несторова заедно с един неин приятел в Мърчаево и там заедно с Темелко преминахме навсякъде, където е минавал Учителя и където е бил десет месеца, като заснехме почти всичко. С Весела Несторова бе един грузинец Иван Бицадзе, който живееше десетилетия в България и бе близък на Весела Несторова. Там открих, че той е жив племенник на грузинеца Мелитон Кантария, един от двамата, който бе побил червеното знаме над Райхстага в 1945 г., с което бе завършила капитулаци- ята на Германия през 11-та световна война. Весела му показа "Изворът на Доброто" и мястото където и как Учителят е открил Втория фронт на съюзниците срещу Германия на 6.VI. 1944 г. Бе му показан стола и масата на Учителя, където са изречени думите Му: "Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага". Ето как грузинския народностен дух изпрати своя представител в Мърчаево, за да види и да свидетелства за Истината на онези времена. И то племенникът на Мелитон Кантария. 7.
към текста >>

И то племенникът на Мелитон Кантария. 7.
Там открих, че той е жив племенник на грузинеца Мелитон Кантария, един от двамата, който бе побил червеното знаме над Райхстага в 1945 г., с което бе завършила капитулаци- ята на Германия през 11-та световна война. Весела му показа "Изворът на Доброто" и мястото където и как Учителят е открил Втория фронт на съюзниците срещу Германия на 6.VI. 1944 г. Бе му показан стола и масата на Учителя, където са изречени думите Му: "Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага". Ето как грузинския народностен дух изпрати своя представител в Мърчаево, за да види и да свидетелства за Истината на онези времена. И то племенникът на Мелитон Кантария. 7. Наистина десетилетия се разпространяваше една снимка на един съветски войник, който побива на едно високо здание едно знаме. Отдолу имаше надпис: "Съветският войник забива червеното знаме над Райхстага". Десетки години този фотограф получаваше награди и осигурена кариера за тази снимка. И изведнъж след 1990 г., след като дойде нова епоха, която Учителят бе предсказал още през 1943 г., (виж "Изгревът", том II, стр. 38-39) изведнъж изскочи един евреин, който е фотографа на тази снимка и при това руски евреин, който започва да разказва неговата история за тази снимка.
към текста >>

18. 158. УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА ПОЗНАЕ УЧИТЕЛЯ СИ

ТОМ 9

Това е моят племенник".
В.К.: Значи това нещо вече говори много. Това важи и за настоящия момент. И за сега си важи това нещо. Е.А.: И за сега важи, да. В.К.: По-нататък чета: „След време, когато приемат Учението ще се гордеят с вас. Това е моят племенник". Интересно, искам да се спрем на това нещо, защото съвременниците днес отхвърлят Учението. Е.А.: Учителят каза това. В.К.: Ще се гордеят с вас. Е.А.: Ще се гордеят, ще казват, братовчедка ми, приятелката ми и т.н. да. В.К.: А сега говорят, че са смахнати. Е.А.: Смахнати да.
към текста >>

19. I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

ВТОРИ ПЕРИОД

ТОМ 9

- Той откупува част от открадналите материали на Петър Филипов, от архива свален от „Резньовете" чрез племенника му Филип.
Ето, това е Духът на Заблуждението, т.е. Духът на Антихриста, който ги движи. Какво се редактира? Променя, изменя, зачерква с две черти и унищожава думите и подменят Словото на Учителя Дънов. Откъде взимат оригинала? - Той откупува част от открадналите материали на Петър Филипов, от архива свален от „Резньовете" чрез племенника му Филип. /Виж „Изгревът, том III, стр. 201-206 под № 5, 6, 7/. 2. „Великата майка", беседи държани пред сестрите 1917-1920 год., том.1 - редактор Димитър Калев, Варна, но издадена с ISBN 954-8091-10-0 на Духовно общество „Всемирно Бяло Братство", София 1994 год. 3. „Великата майка", том II, ISBN 954-8284-51-0, гр.Варна 1997 год. беседи пред сестрите (1917-1932 год.).
към текста >>

20. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Племенник на Георги Тахчиев. 2.
Савка Керемидчиева. 2. Дядо Ради. 3. Момичето е дъщеря на Петър Пенков. 4. Радко Радев с бялата риза и презрамки. Седнали първи ред на столове.: 1. Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5. Нейчо Георгиев. 6. Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка.
към текста >>

21. 08 - 12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Сега ще ви разкажа един друг случай за този Ицко, племенникът на Димитър Звездински, на Михаил Звездински синът му.
„Не е загубено, кай, застани тука и предавай телеграми! " И той почнал да вика: „Братя, помирете се, заживейте като братя! Стига вече за войни, стига вече се надлъгваме, стига вече се измъчваме един други, нека да се обикнем като братя! " Говори им мислено. Стои там и им говори с часове и хората минават, заминават или пък други минават или се връщат, други заминават. Сега ще ви разкажа един друг случай за този Ицко, племенникът на Димитър Звездински, на Михаил Звездински синът му. След като си замина Учителят, няколко години след това. те отиват пак на Изгрева, разхождат се по алеите, сред цветята и си говорят взаимно: „Хей тука всяко едно място познава стъпките на Учителя! Де го сега Учителя, де го Учителя? " - „Ами той къде живееше? " - „Хей, в онази къщичка", му казал той.
към текста >>

22. 09 - 324. КУРИЕРЪТ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

324. КУРИЕРЪТ Разказва племенникът на брат Павел Русев от Ст.
324. КУРИЕРЪТ Разказва племенникът на брат Павел Русев от Ст. Войвода: С брат Павел повече от десетина години сме живели на Изгрева и редовно посещавали беседите. Той не се задоми, защото семейният живот не го влечеше. Искаше да бъде свободен и независим, за да може да обикаля при наши съмишленици из страната. По едно време в него се родила идеята да открие на Изгрева Самопродавница за най-важните продукти, като сирене, кашкавал, ориз, захар. Бил поставен ценоразпис и везни, на които всеки купувач сам ще си отмери кооперация и Самопродавницата стана безпредметна.
към текста >>

23. 11 - 1. НАЧАЛОТО

Той беше учител на моя племенник, на най-голямата ми сестра на сина й.
Аз съм го слушала в стария салон на Айтос. Имаше един учител, Иван Димитров, с него много близки сме, пък аз съм малка, 2-ри клас дете бях и казвам: „Иванчо, сега ще останем тука да слушаме „Чайка" как изпълнява бати, бати ми Вълко." До него ссдсшс Филип Кутев, който прослави цяла България със своите народни песни и танци, известен е, може би сте чували за него. В.К.: Да. Верка: До него тъкмо седи брат ми и имаше един Димитър Караджов, който в Бургас беше завършил, също флейтист, солист и диригент на филхармонията в Бургас и в музикалната гимназия преподавател. И там си замина. Той беше учител на моя племенник, на най-голямата ми сестра на сина й. Той сега е окръжен лекар в Бургас - д-р Христо Карабаджаков. Някой път трябва да се запознаеш с него, той е много хубаваличност. Той ходи в Тунис, в Бизер и се върна. И е в Бургас е окръжен лекар. Синът му, д-р Чавдар Карабаджаков, той пък психо-невролог, завърши медицина, преподавател е в университета при професор Станушев.
към текста >>

24. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Като тръгва за Варна, Юргаки взима със себе си своя племенник, сестрин син Константин.
Горно Райково, близо до родното му място. Отново бива наклеветен от гъркоманите пред турските власти, че бунтува населението срещу султана и тамошният кадия го осъдил да бъде заровен в тор. Майка му се чудела как да го спаси и накрая отишла при брата си за помощ - Юргаки Забилев. Той по това време е бил дошъл в Устово по работа във връзка със своя занаят - бакърджийството. Този занаят тогава, та чак до 1944 год., бил силно развит, защото отбакър (мед) се правели котли, тави за готвене, тигани, едни котли били за вода, а в други се готвело. Като тръгва за Варна, Юргаки взима със себе си своя племенник, сестрин син Константин. Той пък имал бакърджийски дюкян, където ковали медни съдове. Ден 17 декември 1847 година. Трябвало е да помага на вуйчо си. Но нали е учил за учител, започнал да посещава в неделя и през празнични дни местната гръцка църква. А богослужението се извършвало само на гръцки.
към текста >>

25. VII.7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той е племенник на Ангел Вълков, чийто опитности са публикувани в „Изгревът" том I, стр.
Дори е отпечатал „Класът на добродетелите" и го дава срещу списък, като по този начин си набира последователи. А той изобщо не знае какво представлява този клас и че това, което е публикувал, е престъпно да се публикува, защото се разбива целият материал на този клас. А той изобщо не знае, че тези ръкописи на пишуща машина са извадени от първичния им материал от майстор Борис с единствената цел да се опорочи материалът. Но той ще излезе след време в своя оригинал. В момента той близо 2 години крие, че у него е откраднатият куфар със снимки на семейство Гобо и откраднатият филм, на чийто капак пише: „Да се види от Вергил." Беше определено от Анина Бертоли да се даде на мен. Той е племенник на Ангел Вълков, чийто опитности са публикувани в „Изгревът" том I, стр. 614-623, том VII, стр. 523 -569. По времето на Школата на Учителя в сряда е Общият окултен клас, а в петък е Младежкият окултен клас. А в четвъртък младежите, такива като Ангел Вълков, се събират при Граблашева, която е била медиум, влизал е в нея някакъв дух, с мъжки глас говорел е и се е представял за Учителя Дънов. И всичко Ангел Вълков си го е записвал и тази тетрадка е при мен.
към текста >>

А сега неговият племенник, представител на неговия род, върши същото.
Записвал и му се е кланял. Отклонението е било явно и има доказателство за това. На 8 крачки от гроба на Учителя той си направи барака и клозет. Лично съм мерил тези крачки на Опорочението. Виж „Изгревът", том VJI, стр. 568. А сега неговият племенник, представител на неговия род, върши същото. Онзи, който ръководеше Ангел Вълков в четвъртък да посещава спиритическупге сеанси и да прави клозет на 8 крачки от гроба на Учителя, е същият дух който движи днес Павел Желязков. Делата му са налице. И проверуеми от всеки. Иван Цветинов. Той беше най-интелигентният от групата на Крум Въжаров.
към текста >>

26. ВЕЛИКАТА ЛЪЖА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ

ТОМ 12

Димитър Калев от Варна, след като откупува част от онова, което е свалено от „Резньовете", от племенника на Петър Филипов, започва да коригира, променя и редактира.
Това копие след това бе откраднато, свалено и разбито чрез Боян Златарев и Петър Филипов. Накрая копието отива при Лалка Кръстева, която променя, редактира Словото на Учителя. За този етап виж „Изгревът" том 111, стр. 197-201,201 -203,203-204,204-205. Досега всичко се развива според плана на Великият Разрушител. 2. Димитър Калев от Варна, след като откупува част от онова, което е свалено от „Резньовете", от племенника на Петър Филипов, започва да коригира, променя и редактира. Издава онова, което е закупил, и по този начин вкарва в клопка онзи, който му го е продал. И вкарва в клопка и онези, които ще четат онова, което е отпечатал, като променено Слово. Всеки изпълнява заповедите на своя Господар. Димитър Калев издава книжката „Аз съм истинната лоза", издание Варна 1992 год., с ISBN 954-8005-55-7. Работи върху оригиналите така, че задрасква с две успоредни черти с химикал онези думи, които не му харесват, с цел да ги унищожи.
към текста >>

27. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

„Аз съм ваш племенник." Пашини мислят, мислят, мислят, такъв племенник в рода си нямат, от Бесарабия.
6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА Г.П.: И още една личност. Серьожа или Сергей Савин. Появи се, аз още бях студентка. „Аз съм ваш племенник." Пашини мислят, мислят, мислят, такъв племенник в рода си нямат, от Бесарабия. В.К.: Ха-ха, племенник. Г.П.: „Аз съм ваш племенник, Сергей Савин." Чак после, скоро беше това, да кажем преди 15 години, се запознавам тука с едно белогвардейско семейство, много културни хора, на ул. „Янтра" 7 живеят - Дилевски се казват и когато стана дума за Серьожа: „О-о, викат, той е познат в нашите среди и има само едно име - сволач." Значи идва да ги изнудва, разбира там в Бесарабия, като имаше един, Петя мисля че се казваше. Не съм сигурна как се казваше, действително техен племенник, който беше тука делови човек и т.н. Запознава се с него, разбира, че тук има самотни жени и пристига човекът.
към текста >>

В.К.: Ха-ха, племенник.
6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА Г.П.: И още една личност. Серьожа или Сергей Савин. Появи се, аз още бях студентка. „Аз съм ваш племенник." Пашини мислят, мислят, мислят, такъв племенник в рода си нямат, от Бесарабия. В.К.: Ха-ха, племенник. Г.П.: „Аз съм ваш племенник, Сергей Савин." Чак после, скоро беше това, да кажем преди 15 години, се запознавам тука с едно белогвардейско семейство, много културни хора, на ул. „Янтра" 7 живеят - Дилевски се казват и когато стана дума за Серьожа: „О-о, викат, той е познат в нашите среди и има само едно име - сволач." Значи идва да ги изнудва, разбира там в Бесарабия, като имаше един, Петя мисля че се казваше. Не съм сигурна как се казваше, действително техен племенник, който беше тука делови човек и т.н. Запознава се с него, разбира, че тук има самотни жени и пристига човекът. В.К.: Пристига Серьожа при самотните жени с цел изнудване.
към текста >>

Г.П.: „Аз съм ваш племенник, Сергей Савин." Чак после, скоро беше това, да кажем преди 15 години, се запознавам тука с едно белогвардейско семейство, много културни хора, на ул.
6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА Г.П.: И още една личност. Серьожа или Сергей Савин. Появи се, аз още бях студентка. „Аз съм ваш племенник." Пашини мислят, мислят, мислят, такъв племенник в рода си нямат, от Бесарабия. В.К.: Ха-ха, племенник. Г.П.: „Аз съм ваш племенник, Сергей Савин." Чак после, скоро беше това, да кажем преди 15 години, се запознавам тука с едно белогвардейско семейство, много културни хора, на ул. „Янтра" 7 живеят - Дилевски се казват и когато стана дума за Серьожа: „О-о, викат, той е познат в нашите среди и има само едно име - сволач." Значи идва да ги изнудва, разбира там в Бесарабия, като имаше един, Петя мисля че се казваше. Не съм сигурна как се казваше, действително техен племенник, който беше тука делови човек и т.н. Запознава се с него, разбира, че тук има самотни жени и пристига човекът. В.К.: Пристига Серьожа при самотните жени с цел изнудване. Г.П.: Ха-ха-ха-ха и вече така, с тяхните разбирания, вегетарианец и т.н. В.К.: И той става вегетарианец.
към текста >>

Не съм сигурна как се казваше, действително техен племенник, който беше тука делови човек и т.н.
Появи се, аз още бях студентка. „Аз съм ваш племенник." Пашини мислят, мислят, мислят, такъв племенник в рода си нямат, от Бесарабия. В.К.: Ха-ха, племенник. Г.П.: „Аз съм ваш племенник, Сергей Савин." Чак после, скоро беше това, да кажем преди 15 години, се запознавам тука с едно белогвардейско семейство, много културни хора, на ул. „Янтра" 7 живеят - Дилевски се казват и когато стана дума за Серьожа: „О-о, викат, той е познат в нашите среди и има само едно име - сволач." Значи идва да ги изнудва, разбира там в Бесарабия, като имаше един, Петя мисля че се казваше. Не съм сигурна как се казваше, действително техен племенник, който беше тука делови човек и т.н. Запознава се с него, разбира, че тук има самотни жени и пристига човекът. В.К.: Пристига Серьожа при самотните жени с цел изнудване. Г.П.: Ха-ха-ха-ха и вече така, с тяхните разбирания, вегетарианец и т.н. В.К.: И той става вегетарианец. Г.П.: А те като му разбраха политиката и то се свърши. В.К.: Да.
към текста >>

28. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

Велизар, аз, Рачето, моята дъщеря и племенникът ми, на д-р Антонов малкият син и сънувам: пристига един влак чер, не с траур, но вагоните не са червени или светли някакви, ами черни.
Всички я смятаха за строг човек, а колко мека беше отвътре. Ама каква мекота и как се изповядваше. Чакайте бе, чакайте бе, запишете го. В.К.: Да, записано е. Г.П.: Аз съм в Обзор, Гьозикен, годината не мога да кажа, но сигурно е така долу-горе към 1948 година да е било, не мога да кажа годината. Велизар, аз, Рачето, моята дъщеря и племенникът ми, на д-р Антонов малкият син и сънувам: пристига един влак чер, не с траур, но вагоните не са червени или светли някакви, ами черни. И върви от изток към запад. А там, на западната страна на Гьозикен, един хълм - конус с притъпен връх, заоблен. Влакът кацва на този връх, може да си представите влака черен, но кацна. А Надя идва от югозапад. Носи една електрична кошница бяла, чиста, сега изплетена, празна и тича стремглаво, качва се на последния вагон, и влакът отлетя.
към текста >>

29. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски.
Това е първата ми среща с тази изключителна личност. Останах приятно впечатлен от особено достойното държане на Учителя пред лицето на неделикатния посетител; почувствах веднага огромната разлика между две култури - безмерното търпение и деликатност, и грубата невъзпитаност на някакъв интелигент. Скоро разбрах, че този млад човек е член в редакционната колегия на списание „Житно зърно", д-р минеролог, стипендиант на Алберт Айнщайн, Елиезер Коен. Още първите дни след 9.09.1944 г. този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи. Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски. Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен характер, държание, обхода и произход. Почувствах още при запознаването ми с Учителя неговата величественост. Още от малкото думи, които се размениха помежду ни, почувствах, че имам отворен, сигурен, радостен и сияен нов дом. Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя.
към текста >>

30. 3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

После по Великден той правеше хубави козунаци, от които изпращаше на приятели в София по мен или друг някой приятел, защото в дома му живееше известно време Ангел Ангелов от Варна, както и неговият племенник Филип - син на брат му Ною от Русе.
Естествено тогава брат Петър се подготвяше един-два дни преди празника. Той се представяше като домакин и като майстор- сладкар (нали такъв си беше по професия) много добре пред гостите, които поканваше. Естествено в домашна обстановка той можеше да покани малко братя и сестри и обикновено бивахме на вечерята десетина души. Но за тая цел той имаше нужда от помощник. И тъй, когато аз бях в София, брат Петър ме викаше да му помагам. После по Великден той правеше хубави козунаци, от които изпращаше на приятели в София по мен или друг някой приятел, защото в дома му живееше известно време Ангел Ангелов от Варна, както и неговият племенник Филип - син на брат му Ною от Русе. Та той изпращаше по нас козунак или пък някое писмо - покана за някакъв празник на някого. Така съм отивала у сестра Цветка да й занеса козунак от брат Петър за 11 май - нейния рожден ден и у някои други приятели. Брат Петър правеше посещения на някои приятели в София, с които се познаваше и някои от които впоследствие станаха и мои близки. Така на някакъв празник брат Петър беше поканил гости, между които и художничката Цветка Щилянова. Тогава може би за пръв път я видях.
към текста >>

Тези скици бяха предадени от племенника на Петър Филипов на д-р Вергилий Кръстев, който съхранява и самия оригинал, както е отбелязано в протокола.
И такава е неговата аура и такава светлина излиза от аурата. В случая духовните очи на художника Щилянова е запечатала много неща на тези платна от образите на последователите на Учителя, така че от тези платна можем да съдим за духовния образ и лик на тези последователи на Учителя. А що се отнася до скиците, които е правила предварително и които са един подготвителен етап, чрез който е трябвало да мине от онази физическа форма на линията, която е дело на пластичността на всяко едно лице, а тази пластичност се определя от силовите линии, излизащи от това лице, а тези силови линии представляват посоката на силите на това лице, а силите са проекция на силите, които движат човешкия дух, а човешкият дух, когато е в общение с Божествения Дух, то силата на Божествения дух е сила на човешкия дух, а силата на човешкия дух се проектира чрез неговите силови линии, които са посоки и проекции на енергии в умствения, чувствен и физически свят. Затова тези скици са ценни именно от тази гледна точка, която бе описана по-горе. Те ще останат като едно завършено цяло заедно с портрета на Учителя, защото това е и мнението на Учителя. Тези скици бяха предадени от племенника на Петър Филипов на д-р Вергилий Кръстев, който съхранява и самия оригинал, както е отбелязано в протокола. Получаването на писмата бе цяла одисея и е трудно да се опише този процес, но все пак те пристигнаха и ние работихме с тях. Когато научихме според нашите очаквания, че тя има и тефтерчета, направихме неимоверни усилия, за да ги получим и ние ги получихме съвсем случайно, по съвсем случаен начин, като аз отидох и те ми бяха връчени случайно. И понеже знаете, че няма случайни неща, а това беше една битка за освобождаване на онзи затворник от неговите вериги. Благодарение на това, че тя бе запазила в себе си онази жива и осъществена на времето връзка между нея и Учителя, и която връзка бе недосегаема за други похотливи ръце, тя откликна на повика на нейната душа, и така тя предаде случайно тези записки, от които ще бъдат извадени в отделен раздел, всичко написано от нея през време на Школата. Надяваме се, че ще получим и онези тетрадка, която е представлявала неин дневник и която задържа, като твърди, че нещата от нея не са важни и интересни за нас.
към текста >>

31. 9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

След първата си среща разбрах, че тя беше прибрала и откупила лично оригиналния портрет на художничката Цветана Щилянова от племенника на Петър Филипов.
до 1986 г. бях на работа в чужбина като лекар в Либия. След завръщането си в България, първото нещо, което направих, бе да се срещна с Марийка Марашлиева. Това беше един човек, когото познавах още от 1971/1972 г., която беше в групата на Петър Филипов и с която съм се срещал нееднократно при нашето лагеруване на 7-те Рилски езера. Още оттогава аз знаех, че има да свърша с нея един строго определен обем от работа, която друг не би могъл да свърши. След първата си среща разбрах, че тя беше прибрала и откупила лично оригиналния портрет на художничката Цветана Щилянова от племенника на Петър Филипов. Тя ми предложи да го поема и да го съхраня, но аз в първия момент отказах да го приема, защото знаех, че този въпрос трябва да се изясни подробно и точно така, че впоследствие да няма коментарии, подмятания и обвинения. Първото нещо, което направих, е: направих справка в онази документация, която притежавах от периода на 1957 г., когато се започна ликвидирането на физическата проекция на Салона на Изгрева, включително и целия наличен инвентар. Тогава открих, че портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова е закупен лично от стенографката Елена Андреева и е нейно притежание. По-нататък заплатих сумата на Марийка Марашлиева, която беше откупила портрета от племенника на Петър Филипов и заедно с нея отидохме при живата още Елена Андерева, обяснихме целия случай и разказахме, че портретът е при мен, откупен и прибран на сигурно място. Беше направен протокол, чрез който Елена Андреева прехвърли портрета върху мен, като всички подробности и условия са описани в протокола, на който седят подписите на Елена Андреева, на Марийка Марашлиева и на д-р Вергилий Кръстев.
към текста >>

По-нататък заплатих сумата на Марийка Марашлиева, която беше откупила портрета от племенника на Петър Филипов и заедно с нея отидохме при живата още Елена Андерева, обяснихме целия случай и разказахме, че портретът е при мен, откупен и прибран на сигурно място.
Още оттогава аз знаех, че има да свърша с нея един строго определен обем от работа, която друг не би могъл да свърши. След първата си среща разбрах, че тя беше прибрала и откупила лично оригиналния портрет на художничката Цветана Щилянова от племенника на Петър Филипов. Тя ми предложи да го поема и да го съхраня, но аз в първия момент отказах да го приема, защото знаех, че този въпрос трябва да се изясни подробно и точно така, че впоследствие да няма коментарии, подмятания и обвинения. Първото нещо, което направих, е: направих справка в онази документация, която притежавах от периода на 1957 г., когато се започна ликвидирането на физическата проекция на Салона на Изгрева, включително и целия наличен инвентар. Тогава открих, че портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова е закупен лично от стенографката Елена Андреева и е нейно притежание. По-нататък заплатих сумата на Марийка Марашлиева, която беше откупила портрета от племенника на Петър Филипов и заедно с нея отидохме при живата още Елена Андерева, обяснихме целия случай и разказахме, че портретът е при мен, откупен и прибран на сигурно място. Беше направен протокол, чрез който Елена Андреева прехвърли портрета върху мен, като всички подробности и условия са описани в протокола, на който седят подписите на Елена Андреева, на Марийка Марашлиева и на д-р Вергилий Кръстев. Този протокол ще бъде прикачен след тези бележки и всеки може да се запознае подробно с него. Следващият етап бе, да се направят постъпки пред живата художничка Цветана Щилянова, за да ни разкаже някои подробности и всичко онова, което е съпътствувало като случки и факти епохата, през която е рисуван портрета на Учителя. Бяхме решили да отидем с Марийка Марашлиева лично при Щилянова, за да споделим с нея нашия план за работа. Но какво беше моето учудване, когато тя не пожела да разговаря с мен, а единствения човек, който можеше да приеме, бе Марийка Марашлиева.
към текста >>

и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов.
Тази верига има много отделни етапи. Първият етап - Елена Андреева откупува и спасява портрета. Втори етап - Елена Андреева предава на съхранение портрета на Борис Шаров, където стои ред години. Трети етап - Петър Филипов прибира в дома си портрета и го съхранява. Четвърти етап - Петър Филипов си заминава 1984 г. и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие. След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за верно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента.
към текста >>

Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази.
Първият етап - Елена Андреева откупува и спасява портрета. Втори етап - Елена Андреева предава на съхранение портрета на Борис Шаров, където стои ред години. Трети етап - Петър Филипов прибира в дома си портрета и го съхранява. Четвърти етап - Петър Филипов си заминава 1984 г. и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие. След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за верно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента. Аз му казах, че тази сума може да я приеме като подарък от мен, но за сметка на това искам да получа скиците като ги заплатя или му направя съответен подарък.
към текста >>

Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета.
Трети етап - Петър Филипов прибира в дома си портрета и го съхранява. Четвърти етап - Петър Филипов си заминава 1984 г. и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие. След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за верно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента. Аз му казах, че тази сума може да я приеме като подарък от мен, но за сметка на това искам да получа скиците като ги заплатя или му направя съответен подарък. Той не очакваше такава развръзка и накрая се съгласи и ми предаде лично безвъзмездно всички скици, както и репродукциите на фото-хартия. Ние се разделихме като приятели.
към текста >>

След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за верно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента.
и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие. След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за верно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента. Аз му казах, че тази сума може да я приеме като подарък от мен, но за сметка на това искам да получа скиците като ги заплатя или му направя съответен подарък. Той не очакваше такава развръзка и накрая се съгласи и ми предаде лично безвъзмездно всички скици, както и репродукциите на фото-хартия. Ние се разделихме като приятели. Спомням си, когато ги предаваше се обърна и с треперящи ръце ми ги връчи и каза: „Слушай Добре, тези неща са много важни, пази ги! Чуваш ли какво ти казах?
към текста >>

Така Петър Филипов се намеси и разреши този въпрос, беше влезнал в племенника си.
Той не очакваше такава развръзка и накрая се съгласи и ми предаде лично безвъзмездно всички скици, както и репродукциите на фото-хартия. Ние се разделихме като приятели. Спомням си, когато ги предаваше се обърна и с треперящи ръце ми ги връчи и каза: „Слушай Добре, тези неща са много важни, пази ги! Чуваш ли какво ти казах? " Аз се втренчих в него и познах, че това беше гласът на Петър Филипов, това беше неговият тембър, това беше неговият език и неговият глас. Така Петър Филипов се намеси и разреши този въпрос, беше влезнал в племенника си. Онези, които бяха част от веригата и бяха заминали, и се намираха горе, помогнаха да се приключи и завърти целия цикъл. Когато човек работи за една възвишена идея, всички души, които живеят в този свят на идеите, слизат чрез самата идея и помагат. Идеята е мостът между онези, които са горе и които са долу. Тя е живият мост на душите. Осми етап - това бе етапът, когато се започна работа и оживената кореспонденция между Марийка Марашлиева и Цветана Щилянова.
към текста >>

32. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Въпросът е следният: След като си замина Петър Филипов, мир и светлина на душата му, законен наследник остана неговият племенник Филип Николов.
10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО Елена Андреева Бележка на редактора Вергилий Кръстев: Тук ви предоставяме магнетофонен запис, направен от Вергилий Кръстев в присъствието на Марийка Марашлиева и на Елена Андреева във връзка с историята на портретите на Учителя Дънов, рисувани от художниците Борис Георгиев и Цветана Щилянова. Този материал не бе включен към спомените на Елена Андреева в „Изгревът", том IX, понеже приех, че трябва да се включи към спомените на Цветана Щилянова и към очерка на художниците. Поместваме и протокол за двата портрета на горните двама художници, за да бъде ясно на следващите поколения тяхната история и още много други неща. Вергилий Кръстев (В.Кр.): Причината и поводът в момента, за който ние сме дошли при теб със сестрата Марийка Марашлиева е този, за един много интересен въпрос, за който искаме и твоя съвет, твоето мнение. И разрешение за един много важен въпрос. Въпросът е следният: След като си замина Петър Филипов, мир и светлина на душата му, законен наследник остана неговият племенник Филип Николов. В Петър останаха много неща, които неща... Елена Андреева (Елена): Не са предадени още. В.Кр.: И Някои неща са ценни с ценности и той в този етап ги осребрява с пари. Елена: А, продава ги. В.Кр.: Той ги продава. Например там има един портрет „Христос в Гетсиманската градина", който портрет го има тука в списъка, който ти лично си го правила.
към текста >>

В.Кр.: Аз искам да разрешиме този проблем, фактически този портрет е вече иззет от племенника на Петър Филипов, защото той го е продал.
Елена: В Гетсиманската градина. В.Кр.: „Христос в Гетсиманската градина". Елена: Е, това не мога да кажа, ама не, то е някъде писано. В.Кр.: Сега аз ще ти покажа тука. Елена: Някъде е писано. В.Кр.: Аз искам да разрешиме този проблем, фактически този портрет е вече иззет от племенника на Петър Филипов, защото той го е продал. М.М.: Той е у дома. В.Кр.: Той е в нейния дом. Елена: Отишъл на място. В.Кр.: Той е на място, но сега ще отиде още на друго място. Елена: Ха-ха.
към текста >>

В.Кр.: И сега онзи приятел, племенникът му го продаде.
5, цигулка „Гварнелиус". Елена: Е, тя е у тях. В.Кр.: Тя е у тях. Ето сега например Буча Самуил Бехар, тя има в нея има картина „Христос в Гетсиманската градина" и аз се съмнявам да не би понеже нещата на Буча Бехар бяха при Боянчо, който си замина, мир и светлина на душата му, и той вероятно Боянчо го е занесъл у Петър на съхранение, щото Боянчо няма къде да го държи. Елена: Да. В.Кр.: И сега онзи приятел, племенникът му го продаде. М.М.: Но тези портрети са там още преди Буча да почине. Те много отдавна са там. В.Кр.: Те може отдавна да са, но това е купено от заложната къща, аз така смятам. Елена: Ние давахме пари, бе! Пари давахме, не ние, разбира се, братски.
към текста >>

При положение, че Петър е платил за тия репродукции, нека Филип, племенникът продава и препродава.
Елена: Не, не, не, свидетел съм, не искам да лъжа. В.Кр.: Аз не зная, защото аз чета това нещо, списъка. Елена: Е да, списъка. В.Кр.: И в този списък пише: „Христос в Гетсиманската градина", заплатени от Буча Бехар, а другите два портрета закупени от Елена Андреева. И аз друго нищо не знаех, че Петър е правил репродукции и ясно, че той е продал. При положение, че Петър е платил за тия репродукции, нека Филип, племенникът продава и препродава. Елена: Нека си взима парите. В.Кр.: Става въпрос, че на Щилянова също е продадена репродукцията. Елена: Въпреки че това не е право. В.Кр.: Пак не е право, но нека си продава, той си поема отговорността. Въпросът е, че той иска пари за репродукцията на Щилянова.
към текста >>

33. 11. ПРОТОКОЛ

като законен наследник остава осиновеният му племенник, син на рождения му брат - Нойко Филипов Николов, назоваем се Филип Нойков Николов, живущ в дома на П.
Елена Андреева лично следи правилното откупуване и разпределение на вещите от Изгрева и от стаите на Учителя, като се явява единственият човек, който е движил целия този процес, както и единствения жив човек и свидетел от преди 30 години. След откупуването на портретите, Елена Андреева ги съхранява лично у дома си, като след 10 години предава портрета на Учителя от Цветана Щилянова да го съхранява Борис Шаров (поради преместването си от Изгрева в малка жилищна стая), като другият портрет на Борис Георгиев съхранява непрекъснато до себе си до съставянето на този протокол, т.е. 07.09.1987 г. По-късно, както лично удостоверява Марийка Великова, портрета на Учителя от Цветана Щилянова е взет лично от Петър Филипов Николов, живущ на ул. „Българо-съветска дружба" N 8, за съхранение, като Марийка Великова е запозната лично и е присъствувала при уговарянето между художника Борис Шаров и Петър Филипов, както и при прехвърлянето и съхранението на портрета в дома на последния. След заминаването на Петър Филипов - 20.04.1984 г. като законен наследник остава осиновеният му племенник, син на рождения му брат - Нойко Филипов Николов, назоваем се Филип Нойков Николов, живущ в дома на П. Филипов, който решава да се освободи от някои вещи на своя чичо, като ги осребрява, считайки, че са лична собственост на чичо му. Така той продава на Марийка Великова портрета на Учителя от Цветана Щилянова за 300 (триста) лева, паричен курс към 1987 г., която го прибира у дома си. Междувременно тя действа така с единствената цел да се изземе портрета, да се запази от чуждо посегателство и да не стане обект за спекулативна търговия на племенника на Петър Филипов или от други лица. Познавайки лично Петър Филипов и контактувала с него близо 20 години, както и с племенника му, който е отраснал, възмъжал пред нейните очи, тя познава добре създалото се положение и желанието на племенника да се освободи от вещите на чичо си чрез осребряване, независимо дали са лични негови или братски, оставени на съхранение у него от вече заминали братя и сестри. Освен това Марийка Великова предварително е споделила проблема с д-р Вергилий Кръстев, който е настоял за изкупуването на портрета на Учителя на всяка цена.
към текста >>

Междувременно тя действа така с единствената цел да се изземе портрета, да се запази от чуждо посегателство и да не стане обект за спекулативна търговия на племенника на Петър Филипов или от други лица.
„Българо-съветска дружба" N 8, за съхранение, като Марийка Великова е запозната лично и е присъствувала при уговарянето между художника Борис Шаров и Петър Филипов, както и при прехвърлянето и съхранението на портрета в дома на последния. След заминаването на Петър Филипов - 20.04.1984 г. като законен наследник остава осиновеният му племенник, син на рождения му брат - Нойко Филипов Николов, назоваем се Филип Нойков Николов, живущ в дома на П. Филипов, който решава да се освободи от някои вещи на своя чичо, като ги осребрява, считайки, че са лична собственост на чичо му. Така той продава на Марийка Великова портрета на Учителя от Цветана Щилянова за 300 (триста) лева, паричен курс към 1987 г., която го прибира у дома си. Междувременно тя действа така с единствената цел да се изземе портрета, да се запази от чуждо посегателство и да не стане обект за спекулативна търговия на племенника на Петър Филипов или от други лица. Познавайки лично Петър Филипов и контактувала с него близо 20 години, както и с племенника му, който е отраснал, възмъжал пред нейните очи, тя познава добре създалото се положение и желанието на племенника да се освободи от вещите на чичо си чрез осребряване, независимо дали са лични негови или братски, оставени на съхранение у него от вече заминали братя и сестри. Освен това Марийка Великова предварително е споделила проблема с д-р Вергилий Кръстев, който е настоял за изкупуването на портрета на Учителя на всяка цена. Същата закупува и прибира портрета, и предлага да се съхранява у д-р Вергилий Кръстев, като последният настоява да й даде разписка срещу подпис за получаването му. Д-р Вергилий Кръстев се е запознал лично с проблема на откупените вещи през 1958 г. чрез описа на инвентаризационната комисия и удостоверява, че единственият законен наследник на този портрет е Елена Андреева, а другите лица, като Борис Шаров и Петър Филипов, са временно съхраняващи портрета, а Филип Нойков го е присвоил неправилно и продал незаконно.
към текста >>

Познавайки лично Петър Филипов и контактувала с него близо 20 години, както и с племенника му, който е отраснал, възмъжал пред нейните очи, тя познава добре създалото се положение и желанието на племенника да се освободи от вещите на чичо си чрез осребряване, независимо дали са лични негови или братски, оставени на съхранение у него от вече заминали братя и сестри.
След заминаването на Петър Филипов - 20.04.1984 г. като законен наследник остава осиновеният му племенник, син на рождения му брат - Нойко Филипов Николов, назоваем се Филип Нойков Николов, живущ в дома на П. Филипов, който решава да се освободи от някои вещи на своя чичо, като ги осребрява, считайки, че са лична собственост на чичо му. Така той продава на Марийка Великова портрета на Учителя от Цветана Щилянова за 300 (триста) лева, паричен курс към 1987 г., която го прибира у дома си. Междувременно тя действа така с единствената цел да се изземе портрета, да се запази от чуждо посегателство и да не стане обект за спекулативна търговия на племенника на Петър Филипов или от други лица. Познавайки лично Петър Филипов и контактувала с него близо 20 години, както и с племенника му, който е отраснал, възмъжал пред нейните очи, тя познава добре създалото се положение и желанието на племенника да се освободи от вещите на чичо си чрез осребряване, независимо дали са лични негови или братски, оставени на съхранение у него от вече заминали братя и сестри. Освен това Марийка Великова предварително е споделила проблема с д-р Вергилий Кръстев, който е настоял за изкупуването на портрета на Учителя на всяка цена. Същата закупува и прибира портрета, и предлага да се съхранява у д-р Вергилий Кръстев, като последният настоява да й даде разписка срещу подпис за получаването му. Д-р Вергилий Кръстев се е запознал лично с проблема на откупените вещи през 1958 г. чрез описа на инвентаризационната комисия и удостоверява, че единственият законен наследник на този портрет е Елена Андреева, а другите лица, като Борис Шаров и Петър Филипов, са временно съхраняващи портрета, а Филип Нойков го е присвоил неправилно и продал незаконно. Д-р Вергилий Кръстев решава и предлага да откупи портрета от Марийка Великова, т.е.
към текста >>

по този начин да възстанови сумата от 300 лева, която тя е заплатила на племенника, за да не бъде потърпевша от онези лица, за които тя е жертвувала време, сили, средства, така че потърпевш да остане д-р Вергилий Кръстев, който ще съхранява портрета.
Освен това Марийка Великова предварително е споделила проблема с д-р Вергилий Кръстев, който е настоял за изкупуването на портрета на Учителя на всяка цена. Същата закупува и прибира портрета, и предлага да се съхранява у д-р Вергилий Кръстев, като последният настоява да й даде разписка срещу подпис за получаването му. Д-р Вергилий Кръстев се е запознал лично с проблема на откупените вещи през 1958 г. чрез описа на инвентаризационната комисия и удостоверява, че единственият законен наследник на този портрет е Елена Андреева, а другите лица, като Борис Шаров и Петър Филипов, са временно съхраняващи портрета, а Филип Нойков го е присвоил неправилно и продал незаконно. Д-р Вергилий Кръстев решава и предлага да откупи портрета от Марийка Великова, т.е. по този начин да възстанови сумата от 300 лева, която тя е заплатила на племенника, за да не бъде потърпевша от онези лица, за които тя е жертвувала време, сили, средства, така че потърпевш да остане д-р Вергилий Кръстев, който ще съхранява портрета. За решаване на проблема за портрета Марийка Великова и д-р Вергилий Кръстев лично посетиха на 07.09.1987 г. дома на Елена Андреева, поставиха й целия проблем и се взе следното решение, след подробно разискване по всички точки: 1. Елена Андреева лично предава принадлежащия й по законен път портрет на Учителя от художничката Цветана Щилянова, откупен своевременно от д-р Вергилий Кръстев за съхранение. 2. Елена Андреева лично предава съхраняващия се у нея портрет на Учителя от Борис Георгиев на д-р Вергилий Кръстев за по-нататъшно съхранение. 3. Двата портрета на Учителя в т.
към текста >>

Независимо от това, че д-р Вергилий Кръстев откупува портрета на Марийка Великова, която е заплатила на племенника Филип Нойков, той смята, че портретът не е негова лична собственост, а е собственост на Елена Андреева, така че се запазва целостта на двата портрета и се възстановява сумата на Марийка Великова, стойност на изкупуването му.
Елена Андреева лично предава съхраняващия се у нея портрет на Учителя от Борис Георгиев на д-р Вергилий Кръстев за по-нататъшно съхранение. 3. Двата портрета на Учителя в т. 1 и т. 2 остават на съхранение в едно лице, а това е д-р Вергилий Кръстев, който лично отговаря за запазването им, като има правото да вземе всички мерки, които сам намери и прецени, без чужда намеса от отделни лица, група лица или от държавни органи, независимо от какви мотиви и цели се движат. 4. Елена Андреева не желае да продава портретите на Учителя на д-р Вергилий Кръстев, понеже те са свързани с идеите на Учителя, а се предават лично нему за съхранение, като същият отговаря лично пред себе си, пред съвестта си, пред Учителя, пред Словото Му и пред Бога. 5. Независимо от това, че д-р Вергилий Кръстев откупува портрета на Марийка Великова, която е заплатила на племенника Филип Нойков, той смята, че портретът не е негова лична собственост, а е собственост на Елена Андреева, така че се запазва целостта на двата портрета и се възстановява сумата на Марийка Великова, стойност на изкупуването му. Сумата от 300 (триста) лева курс 1987 г. се равнява на брутната лекарска заплата на специалист с над 20 години трудов стаж на д-р Вергилий Кръстев или на три месечни пенсии на Марийка Великова, или на пет месечни пенсии на Елена Андреева. 6. След подробно, продължително обсъждане, двата портрета на Учителя са предадени на д-р Вергилий Кръстев, като той ще ги съхранява, пази, лично отговаря за тях и впоследствие да ги предаде на свой приемник, като сам той лично ще реши кому да ги предаде и как да стане това. Единственото решение върху съдбата на портретите ще се вземе лично от него, както и по-нататъшната им приемственост се решават от него. 7. Ако отделно лице или група лица, излизащи от свое име или от името на някого, на някакво общество, на някаква група, партия, организация, институция, независимо под какво наименование, название или фирма да излизат, независимо под какви подбуди, мотиви и цели да се движат, като например общество, грижещо се за съхранение на идеите на Учителя, то д-р Вергилий Кръстев не предава портретите, като продължава да ги съхранява лично, като по този начин се изключва посегателството срещу тях.
към текста >>

34. 4. БЛАГОДАРНОСТТА

Борис Петров Шаров

Учителят открехва и казва: „Извинете, зает съм, не мога да Ви приема." А тя си казала: „Ех, нали не сме Негови последователи." И така с голямо огорчение слязла с племенника си по стълбите.
Тя се настанява тука в София, започват да учат нейните дъщери, но заболява момченцето на сестра й, психически заболява. И това е много трудно за лекуване състояние, водят го тук, водят го там, водят го при професори, не могат да му помогнат. И тя се сеща за Учителя и казва един ден на сестра си: „Аз ще го заведа на едно място, може би ще му помогнат." И го завежда на Изгрева. Денят бил делничен, не неделен. Качва се по стълбите тя и похлопва на вратата. Учителят открехва и казва: „Извинете, зает съм, не мога да Ви приема." А тя си казала: „Ех, нали не сме Негови последователи." И така с голямо огорчение слязла с племенника си по стълбите. Вървят по пътеката и стигат до чешмичката. И изведнъж това момченце се спира и казва: „Ах, лельо, какво става с мене? Нещо става." И когато се обърнала, видяла Учителя горе на прозореца с вдигната ръка да стои. Значи Той доловил нейната мисъл и Учителят, Който винаги помага, нали, помогнал. Тя си отива в къщи и после споделила със сестра Буча: „Вашият Учител беше невероятен човек.
към текста >>

35. VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)

A. Астролозите на Изгрева

Дори собственият му племенник обеща да напише нещо като биографични бележки, но също ни излъга.
През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него. Обещаха, но не изпълниха. Накрая Иван Манов пристигна на Рила и написа нещо за него. Другите отказаха. Дори собственият му племенник обеща да напише нещо като биографични бележки, но също ни излъга. Не даде да публикуваме някои от неговите картини. Обеща, но се изметна. А защо? Помислете. На 12 май 1999 г. Жана Иванова сама финансира една художествена изложба в салона на „Славянска беседа" на около 50 картини на Сотир Костов.
към текста >>

36. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Прибрахме се у дома, под впечатленията от тази среща, майка ни се радваше, че племенникът на баща ни си е довел такава млада, хубава булка.
Приятна изненада! Повече поднасяне към устата топлият бюрек, а по- малко говорене. Влакът не може да ни чака да изядем всичко, както бе тогава редът, зачу се третият звънец, а това значи, след минута влакът продължава пътуването. Така щото, нашите скъпи гости побързаха да се качат, изпращани от нас с усмивки и благопожелания. Това събитие направи впечатление и на други, които бяха на гарата - не всякога минават такива сватбари през Карнобат и да направят чест да слязат и закусват! Прибрахме се у дома, под впечатленията от тази среща, майка ни се радваше, че племенникът на баща ни си е довел такава млада, хубава булка. Научихме че булката е българка, има образование, името й Мария, но галено я наричаха Маричка. След две-три години, мен съдбата ме отправи в Сливен и преживях у братовчета ми две години, като ученик в сливенската гимназия. По-долу ще опиша и този период от юношеството ми. Още един приятен спомен от Карнобат и влака, който минаваше там. През 1963 година, се извърши освещаването на новопостроеното пристанище в град Бургас.
към текста >>

37. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор.
Сам Учителят нареди да ни се създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор. Коста пише писмо до него и започва отгоре: „Няма Любов като Божията Любов". Професорът му отговаря „Ум царува, ум робува, ум патки пасе". Значи накрая патките ги пасяха и той си замина много рано от този свят. Имаше един друг младеж Георги Марков, който прокарваше идеята за някаква хелиоцентрична астрология, защото нашата е геоцентрична, защото вземаше като център земята. И правеше някакви опити за хелиоцентрична астрология.
към текста >>

38. 27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА

ТОМ 16

Племенникът му Стойчо Колев е писар в общината на село Водица и решава да му направи фалшив паспорт и да го изпрати в Русия.
Веднага му минало през ума, че ако убие старшията, то ще убият жена му и децата му и ще изгорят къщата му. Снел пушката от прицел и заминал за гората. Лятно време лесно се крие, но когато дойде зима, къде ще се дене? Геню Белчев има двама братя в Русия, които се занимават с градинарство и са забогатели. Замисля се да иде в Русия при братята си. Племенникът му Стойчо Колев е писар в общината на село Водица и решава да му направи фалшив паспорт и да го изпрати в Русия. Печатът на общината е в неговите ръце. Той му прави фалшива легитимация с чуждо име. Понеже аз съм бил войник в гр. Елхово, то му очертах пътя. Да се качи на влак на гара Стражица, понеже никой не го познава.
към текста >>

39. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма налице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой!
Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? „Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелана, защото никой от неговата кръв не е вече жив. През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина. Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма налице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой! ” Всички, с които Магелан е бил свързан, които са му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. „Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него, получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба”. (Цвайг). Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото императорът Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката.
към текста >>

40. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

ТОМ 19

Същото и за племенника му Филип, когото осинови.
Той имаше подред снимки от своя живот, от детинството си до сега и ги показваше на всички, които се интересуваха от физиогномията. Показа ги на брат Ангел Керемедчиев, На тях личеше как постепенно се е изменило лицето и тялото му, благодарение на разумния му чист вегетариански живот. При сравняване на детските му снимки със сегашните, много мъчно може да се намери някаква прилика между двата образа. Както споменах по-горе, аз му обърнах внимание на (Марс квадрат Уран), където Уран е в собствения си знак Водолей, което показва неговия свободолюбив дух. Квадрат с Марс - разправии с властта, На това предупреждение той не обърна никакво внимание, но впоследствие, като се разделихме, силите се задействаха и всичко точно се сбъдна. Същото и за племенника му Филип, когото осинови. Той има (Уран съвпад Слънце) в Лъв, в заточение и квадрат Марс пак в знака Телец в VI дом. Не е свободолюбив и лесно ще направи връзка с милицията. За това предсказание Петър ми се разсърди много, но по-късно това беше горчива истина, която съкрати живота му. Петър работеше добре със сестрите, които създаваха чиста духовна атмосфера. На Асцендента изгрява Телец и той беше образец на постоянство и сериозна вътрешна духовна работа.
към текста >>

Той смяташе, че неговият племенник Филип е прероденият му баща и възлагаше големи надежди на него да продължи неговата духовна работа за братството.
Петър имаше много силно развити лични чувства и всеки, който не приемеше неговите съвети, той разваляше отношенията си с него. От това негово правило само Марийка Марашлиева направи изключение. След изживените предсказани й неудачи в живота, Петър не измени отношенията си с нея. Жените и „сестрите”, които идваха при Петър, го харесваха и гледаха да се доближат по- близо до него. Те се ревнуваха и понякога се караха, но Петър беше много строг и ги държеше на разстояние и когато се проявяваха лошо, той не ги приемаше повече в дома си. Той смяташе, че неговият племенник Филип е прероденият му баща и възлагаше големи надежди на него да продължи неговата духовна работа за братството. Лилит () внасяше тъмнина в душата му ( - Луна съвпад Черна луна) и не виждаше, че това е неговият най-голям враг (неговият Марс в Телец в съвпад с този на Филип). На Петър (Марс квадрат Уран във Водолей), а Филип (Марс квадрат Уран съвпад Слънце в Лъв). Тайно от мен той осинови този свой най-голям враг от миналото и Филип с баба си Божанка дойде да живее при него. Аз си свърших работата и станах излишен. Петър повтори престъплението си от преди 2 хиляди години.
към текста >>

Племенникът му веднага проявява качествата си и започнали постоянно да се карат.
Отидох, но мога ли да лежа на гърба на колегите си и започнах да работя. Забравих, че ръката ми е счупена. Повече никога не сьм използвал да премахна някое препятствие със страшните духовни сили. Злото не може да се излекува със зло. Предсказанието, което му направих, за мое съжаление се сбъдна напълно. Племенникът му веднага проявява качествата си и започнали постоянно да се карат. Милицията му направи 6 обиска и му взеха всичките книги и таблици по астрология. Понеже знаех всичките му тайни, той смятал, че аз съм го издал и наклеветил пред милицията. При един от обиските служителите на милицията му казали: „Кажи ни сега къде криеш своите астрологични таблици и книги и продължаваш да правиш хороскопи.” (Имал е шпиони около себе си, на които се е доверил.) Той сам им показал, че те се намират в кухината, образувана от пода и тежкото му бюро. Като изгубва условията за астрология, Петър се обръща към Божествената любов: (Нептун съвпад Меркурий, паралел Сатурн, латитюд Уран). Нептун е в знака Рак и по тригонокрация е много силен, но има влиянието на Луна съвпад Лилит ( в Риби и усилията в работата му с музиката нямат никакъв реален резултат.
към текста >>

Той допусна доста астрологични грешки за себе си, от (Уран квадрат Марс), не ме послуша, също осинови племенника си Филип, който имаше също , но Уран в Лъв и го предаде и той си замина на 25.04.1984 г.
Можел е да напише много нещо по астрология, но е възпрян и пише музика. Много сполучливо е лекувал с магнетизъм и със силната си интуиция е давал точни диагнози. (Нептун паралел Сатурн) му дава голямо интуитивно задълбочаване в духовната музика, която написа за бъдещото поколение. Понеже моята Луна е точен съвпад с неговата в Риби, имахме хубава вътрешна връзка, но съвпадът на Луната му с Черната луна в неговия хороскоп я развали (предал ме е в ръцете като християнин на римляните на смърт). Тази карма развали нашето хубаво приятелство. Той допусна доста астрологични грешки за себе си, от (Уран квадрат Марс), не ме послуша, също осинови племенника си Филип, който имаше също , но Уран в Лъв и го предаде и той си замина на 25.04.1984 г. Уран в Льв е в заточение и не дава тази свободолюбивост, както във Водолей и прави човек да се примирява с противоречията и Филип става агент на милицията. След заминаването на Петър никой от братството не стъпи повече в дома му.
към текста >>

41. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Неговият племенник, Филип, се оказа, че му е враг и го предаваше на милицията й те идваха и му правиха обиски.
Това после през 1972 г, го направиха онези, които разрушиха Изгрева. А аз нали бях закачен за другите, и вече 32 години водя борба на живот и смърт, за да оставя историята на Школата. Обикновено казвам: „Или аз, или те.” Засега излиза XIX том - значи още съществувам. А ония, разрушителите, продължават да роптаят срещу мен, и да ми противодействат с всички възможни средства. Ежедневно се сблъсквам с тях. 6. Неговият племенник, Филип, се оказа, че му е враг и го предаваше на милицията й те идваха и му правиха обиски. След смъртта на Петър, то Марийка едва можа да спаси някой неща от племенника му, като му ги заплащаше. Накрая Марийка ми предаде всичко. Все ми правеше забележки, че нищо не съм писал за Петър. Накрая работихме два месеца, аз диктувах, а тя тракаше на пишеща машина и материалът за него бе готов на 60 с. Но той сега още не е за публикуване.
към текста >>

След смъртта на Петър, то Марийка едва можа да спаси някой неща от племенника му, като му ги заплащаше.
А аз нали бях закачен за другите, и вече 32 години водя борба на живот и смърт, за да оставя историята на Школата. Обикновено казвам: „Или аз, или те.” Засега излиза XIX том - значи още съществувам. А ония, разрушителите, продължават да роптаят срещу мен, и да ми противодействат с всички възможни средства. Ежедневно се сблъсквам с тях. 6. Неговият племенник, Филип, се оказа, че му е враг и го предаваше на милицията й те идваха и му правиха обиски. След смъртта на Петър, то Марийка едва можа да спаси някой неща от племенника му, като му ги заплащаше. Накрая Марийка ми предаде всичко. Все ми правеше забележки, че нищо не съм писал за Петър. Накрая работихме два месеца, аз диктувах, а тя тракаше на пишеща машина и материалът за него бе готов на 60 с. Но той сега още не е за публикуване. Не му е дошло времето.
към текста >>

42. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

ТОМ 20

Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр.
Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка.
към текста >>

43. (60) Среща с Царя на 18.Х.1939 г. на местността Билидие хан,

ТОМ 20

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** Стойчо Мошанов е племенник на Никола Мушанов и за да се различава от него, заменя буквата «у» във фамилното си име с буквата «о». (бел.
Колкото повече закони има в една страна, толкова повече престъпници има; колкото по-малко закони има, толкова по-културна е страната. Мойсей беше написал закони за всичко... А евреите бяха жестоки - за събиране дърва в събота убиваха човека, а планинците ги минаваха с диканя...» Едно странно съвпадение: аз съм роден на 19 октомври (нов стил 1-ви ноември). На 19 октомври е умрял Свети Иван Рилски, а и царят има псевдоним Рилски... _______________ * camarilla (исп.) - в началото на XIX в. в Испания, група политически интриганти, които са обкръжавали крал Фердинанд VII и са влияли на държавните работи за лична облага; прен. клика. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** Стойчо Мошанов е племенник на Никола Мушанов и за да се различава от него, заменя буквата «у» във фамилното си име с буквата «о». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

44. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

ТОМ 20

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 223 Стойчо Мошанов е племенник на Никола Мушанов и за да се различава от него, заменя буквата «у» във фамилното си име с буквата «о». (бел.
М.И.) 220 Забележката в скоби е добавена на ръка от Любомир Лулчев, (бел. М.И.) 221 В оригинала е «идущата». (бел. М.И.) 222 camarilla (исп.) - в началото на XIX в. в Испания, група политически интриганти, които са обкръжавали крал Фердинанд VII и са влияли на държавните работи за лична облага; прен. клика. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 223 Стойчо Мошанов е племенник на Никола Мушанов и за да се различава от него, заменя буквата «у» във фамилното си име с буквата «о». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 224 «Можа» вместо «мога» - на много места се среща, включително и в статиите на Любомир Лулчев във вестниците, които е издавал. (бел. М.И.) 225 В оригинала е «карбите». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 226 На стр. 806 и 807 прилагаме, като документация, снимани на скенер две оригинални страници от анализите, правени от Любомир Лулчев по почерци и портрети. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 227 Тези две изречения са написани на ръка.
към текста >>

45. 2. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ” ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

И този един е бил иноплеменник, т. е.
Защото не им изнася и защото са врагове на Учението Му. А чрез Него получиха живота си и свободата си. Отново се повтаря случката от Евангелието на Лука, гл. 17, ст. 11 ÷ 19, където Христос излекува 10 прокажени, но само един се върнал да благодари и да слави Бога. И този един е бил иноплеменник, т. е. не е бил евреин. 10. Елена Андреева в своя очерк за Любомир Лулчев в „Изгревът”, том IX, стр. 249, говори за спасяване на евреите, което е чула лично от устата му. Всеки един от разказвачите допълва нещо важно, което другите не знаят или са пропуснали да кажат. А защо?
към текста >>

е. иноплеменник.
Повтаря се същият случай, както по времето на Исуса преди 2000 години. А случаят е следният, описан в Евангелието на Лука, гл. 17, ст. 12 ÷ 19. При влизане в едно село Го посрещнали 10 прокажени мъже, от които 9 са били юдеи, а един - самарянин, от друго племе, т. е. иноплеменник. Те извикват със силен глас към Исуса да се смили над тях и да ги излекува. Той ги изпраща да се покажат на свещениците и като тръгват, те се очистват и оздравяват. И само един от тях, изцелен, като славел Бога, се връща, пада по лице при нозете на Исуса и Му благодари. А той е бил самарянинът. А Исус го пита, нали са били 10, къде са останалите 9, а само този - иноплеменник, който не познава закона на Мойсея, той идва и въздава Слава на Бога.
към текста >>

А Исус го пита, нали са били 10, къде са останалите 9, а само този - иноплеменник, който не познава закона на Мойсея, той идва и въздава Слава на Бога.
е. иноплеменник. Те извикват със силен глас към Исуса да се смили над тях и да ги излекува. Той ги изпраща да се покажат на свещениците и като тръгват, те се очистват и оздравяват. И само един от тях, изцелен, като славел Бога, се връща, пада по лице при нозете на Исуса и Му благодари. А той е бил самарянинът. А Исус го пита, нали са били 10, къде са останалите 9, а само този - иноплеменник, който не познава закона на Мойсея, той идва и въздава Слава на Бога. А другите - познаващи закона на Мойсея, не се връщат и не благодарят, Исус задава този въпрос. И никакъв отговор, че и досега го няма от евреите, които са спасени 48 000 души от смъртта чрез Учителя Дънов. 23. Накрая се намери един, който познава Учителя Дънов, че Бог е в Него и след срещата си с Него записва в резюме този разговор: „Откровение от Бога” и го разпространява навсякъде в София. Този един е Даниел Цион - еврейският равин в София. Да, той Го познава, но другите Го отхвърлят.
към текста >>

46. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Като Ви пиша това, аз и моят племенник Ви молим, ако трябва и ако може, да му се отмени мобилизационното назначение, за да продължи образованието си.
На 10.ІХ. т. г. се уволни и постъпи студент в тукашната академия. Днес обаче получи повиквателна заповед за войник в етапна дружина, която се формира в 8-и полк - Варна, и която ще бъде изпратена в Сърбия. Тук става ясно, че той ще бъде поставен: Първо, на военна обстановка и второ, който далеч от дома си, ще бъде затруднен с вегетарианството, което е опазил през двегодишното си служене като редовен войник в полка, благодарение на близостта му с домашните. Трето, той току-що постъпва в училището, което ще става нужда да се прекрати. Като Ви пиша това, аз и моят племенник Ви молим, ако трябва и ако може, да му се отмени мобилизационното назначение, за да продължи образованието си. Той се казва Ангел Тодоров Ангелов - ефрейтор от 8-и пехотен прим. полк., Варна - 4 пр. Беловска дивизия, Ш-та армия.... Полковият му командир е полковник Михаил Беджев, Дивизионният му командир е генерал Георги Ковачев. Командир на армията е генерал Никола Стойчев. Любезни брат, като Ви пиша това, аз моля Вашата услуга, както казах и по-горе, ако трябва и ако може, защото аз не знам дали може и трябва да бъде освободен.
към текста >>

47. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Отива да му помага племенникът му Георги, но идват много коля и не могат да ги обслужат, та повикаха и мен с Косю да мием и гресираме коли след училище.
На 1 срещу 2 февруари 1945 г. избиха осъдените управници, между които и брат Любомир Лулчев. Отгоре той помага на своя прислужник Юрдан Бобев материално, като отваря ремонтна работилница за коли в двора на сестра Мария Стоянова. Тогава в София имаше само два гаража, за 1000-та коли, които бяха в града. При Юрдан идваха всички дипломатически коли и му донасяха топъл бял хляб. Отива да му помага племенникът му Георги, но идват много коля и не могат да ги обслужат, та повикаха и мен с Косю да мием и гресираме коли след училище. Започнах да работя редовно следобед. Даваше ни само храна за обед и вечеря. На мен ми казваше „захарче”. Беше много строг - да не разпиляваме трохите по земята.** Баща ми се върна от командировка и отиде при брат Георги Томалевски, заместник-министър на Просветата, и го моли да отпусне стипендия за мен в гимназията,Томалевски написва заповед и я праща в гимназията. Прислужникът в гимназията донесе препис от заповедта за отпускане на 3000 лева месечна стипендия.
към текста >>

48. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

Бяха Петър, баба Божанка с двамата му племенника, Филип и Пламен, Балючев, Недялка, майка ми Стевка, Елена и аз, Игнат Котаров и други.
Отровната трева На 26.06.1966 г. отидохме с автобус на Пирин, до хижа „Вихрен”. Петър работеше в бригадата на брат Гради Минчев в „Паркстрой”. Правеха фонтани и фигури, с които украсяваха градинките на София. С техния автобус осъществихме екскурзията. Бяха Петър, баба Божанка с двамата му племенника, Филип и Пламен, Балючев, Недялка, майка ми Стевка, Елена и аз, Игнат Котаров и други. Вечерта стигнахме до хижата, но не искаха да ни приемат, понеже правеха ремонт. Предложихме им да помогнем и хижарите се съгласиха да преспим там. Заварихме вода и брат Игнат излезе да набере мащерка, но в тъмнината откъснал друга подобна трева, която сложи в горещата вода. Пихме от чая, но децата не искаха да пият от него. Станахме рано и изкачихме връх Вихрен.
към текста >>

Петър реши да осинови големия си племенник Филип, като мислеше, че той е прероденият му баща и че ще продължи духовната работа, Петър имаше Уран във Водолей в зенита в квадрат с Марс в 12 дом, което показва много разправии с милицията, придружени от обиски, Племенникът му имаше Уран в съвпад със Слънце в Лъв, квадрат с Марс в 6 дом, което дава връзка с милицията (не е като него свободолюбив) и показва, че ще го предаде.
Големият Купен беше много чисто, девствено място. Като легнеш следобед на гръб, се виждаше Венера в зенита. Той беше барометър за София. Щом се появи там облак (шоп), времето се променя и вали. 113. Вярвате ли в психотронното оръжие Срещу дома на Петър четирима полковници от Държавна сигурност (ДС) си направиха къща и редовно ни следяха. Петър реши да осинови големия си племенник Филип, като мислеше, че той е прероденият му баща и че ще продължи духовната работа, Петър имаше Уран във Водолей в зенита в квадрат с Марс в 12 дом, което показва много разправии с милицията, придружени от обиски, Племенникът му имаше Уран в съвпад със Слънце в Лъв, квадрат с Марс в 6 дом, което дава връзка с милицията (не е като него свободолюбив) и показва, че ще го предаде. Аз му казах за тези аспекти и той се разсърди, но скоро опита действието на аспектите. На 20.03.1972 г. - идването на Пролетта, отидох да живея при родителите си в бараката. Петър беше изнесъл навън посудите, които бях купил, и си ги взех. С Елена ние го пазехме и му помагахме.
към текста >>

Щом племенникът му Филип влезе в дома му, братският живот изчезна.
Правиха му 6 пъти обиски и му взеха всичко. И другото се сбъдна - за сина му. Съседът му от запад Краю беше дипломат и притежаваше психотронно оръжие, с което облъчваше Петър. * Той избяга при брат си Ною, придружен от Мария Марашлиева в с. Миндя, където почина на 20.04.1984 г. Щом племенникът му Филип влезе в дома му, братският живот изчезна. Той се свърза с Огнян Дойнов и му продаде парцела на Пенка Краева. * Аз лично няколко пъти съм ходил в къщата му и повече от 10 минути не можех да издържа. Отвсякъде невидими хиляди иглички ме нападаха както по тялото ми, така и етерния ми двойник. Часове след това не можех да се възстановя. Знаех, че това е нападение, но го свързвах с откраднатия архив на Савка от Витоша.
към текста >>

Написа ми писмо до нейния племенник след смъртта те да се предадат.
–„Диня” - каза брат Илия. Намерих 1 ÷ 2-килограмова диня и я оставих в стаята им. Цяла седмица яли, докато я свършат. Благодариха ми - динята била много хубава, сладка. * Тези подвързани беседи аз поисках да ги прибера, но сестра му беше свикнала да ги гледа. Написа ми писмо до нейния племенник след смъртта те да се предадат. Но не можах да се срещна с него. Пропаднаха и при мен, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 118. Юмрук по главата Елена кърми детето повече от година. Гледаше го, а аз работех.
към текста >>

49. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

А последният даде цялото си имущество на племенника си Филип, а той излезе, че е с властта и комунистите, и Петър беше изигран по всички линии, както и той изигра Светозар. 3.
„Дружба” беше за Светозар и семейството му. Той се беше вече оженил. Там живя и майка ни. Брат ми Любомир също получи стая, но се отказа в полза на Светозар. И така Светозар се освободи от голям гнет с брат Петър. А последният даде цялото си имущество на племенника си Филип, а той излезе, че е с властта и комунистите, и Петър беше изигран по всички линии, както и той изигра Светозар. 3. Женитбата на Светозар Светозар държеше много да не се жени, както и е препоръчвал Учителят на всички от Младежкия клас - чист и свят живот. Но чрез брат Петър Филипов той влезе в контакт с Еленка, която всеки ден идваше в дома му и помагаше. И работеха заедно със Светозар мозайка. Светозар, като брат Борис Николов и други, работеше този занаят, и то в бригадите на Борис. И постепенно се увеличава дружбата на Светозар и Еленка.
към текста >>

50. 55. Петър Филипов

ТОМ 22

При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си Филип, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа.
Зимно време ходим до Белия извор. Милицията постоянно ни следи. Много вечери на шосето до къщата ни идва военна кола с пеленгатори, за да следи да не би да имаме радиостанция и да предаваме шпионски сведения. Четирима полковници от Държавна сигурност правят срещу къщата на Петър блок на 4 етажа и постоянно следят кой влиза и излиза при него. На запад съсед му е Кралю, голям комунист - дипломат, който постоянно му прави бели. При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си Филип, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа. Аз му обръщам внимание, че в наталния хороскоп той има Уран във знака Водолей, квадрат с Марс. Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект. Обръщам му внимание, че племенникът му Филип има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него - лесно може да изпадне под влиянието на милицията. Това е една горчива истина, която той разбира по-късно и тя съкращава живота му.
към текста >>

Обръщам му внимание, че племенникът му Филип има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него - лесно може да изпадне под влиянието на милицията.
На запад съсед му е Кралю, голям комунист - дипломат, който постоянно му прави бели. При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си Филип, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа. Аз му обръщам внимание, че в наталния хороскоп той има Уран във знака Водолей, квадрат с Марс. Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект. Обръщам му внимание, че племенникът му Филип има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него - лесно може да изпадне под влиянието на милицията. Това е една горчива истина, която той разбира по-късно и тя съкращава живота му. През 1972 г. Петър ни изпъжда от дома си и последствията на това деяние не закъсняват. Около него започват да се събират най-различни хора, които го шпионират и му пречат, С Петър най-активно участваме във всички летни екскурзии на Рилските езера. Поправяме стъпалата на пътеката на Езерото на Чистотата и участваме във всички братски прояви.
към текста >>

51. 2. Мандра за сирене

ТОМ 22

Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан и племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере.
2. Мандра за сирене През следващата 1947 г. отидохме на езерата с брат Йордан Бобов и се включихме активно в общата работа. Бай Янко отиде да вземе хляб с купони от Сапарева баня, но се забави повече от една седмица. Изгладняхме много и решихме да идем в Малко Пазардере, където имаше няколко мандри за сирене. Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан и племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около всяка имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене. На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече. На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак.
към текста >>

52. 5.2. Ехото на любовта и нейния автор. Бележки

ТОМ 24

Но минава самарянин, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек.
А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски. 7. И понеже е поел псевдонима на г-н Самарянин, то ще върнем на притчата за самарянина от Евангелието на Лука гл. 10, ст. 26-37. Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв. Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава. Но минава самарянин, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек. Тук е същото. Разбойниците са налице. Те нападат Учителят Дънов и последователите му. Свещениците и левитите не ги подминават, но също ги нападат Но добрият самарянин не се явява, защото той не приема Учителят Дънов за Учител. Той приема свещениците и левитите.
към текста >>

53. 19. Денчо Стефанов Денев

ТОМ 24

В края на дните си живее при племенника си Иван Бакърджиев, който след смъртта му през 1962 година предава беседите в братската библиотека в Свищов.
В последствие заминава в София и работи в Българска народна банка, където като опитен счетоводител достига висок пост в нейната администрация - бил е трети или четвърти във ведомостта за заплатите. Отбелязал е успешна кариера с разплитането на сложен случай с международна задлъжнялост на банката. Около събитията на 9 септември 1944 година е пенсиониран предсрочно от властите и се установява отново в Свищов. Там е живял и получавал беседи по пощата от Боян Боев. Посещавал е молитвените събрания на братската група в Свищов. В края на дните си живее при племенника си Иван Бакърджиев, който след смъртта му през 1962 година предава беседите в братската библиотека в Свищов.
към текста >>

54. В. Разговор по снимките с Весела Несторова и Темелко Стефанов, проведен в с. Мърчаево, 1972 г.

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

В.К.: И като си спомням, че неговият племенник, племенник ли беше, неговият вуйчо, на Иван, който е забил знамето на Райхстага?
Весела: Вършеше добра работа лейката. В.К.: Вие тука показвате с пръст точно как е. И тука виждаме вас с Иван, и с Темел ко. И когато заснемахме този случай, точно тогава той разказваше за онези събития в 1944 г. Весела: Да. В.К.: И като си спомням, че неговият племенник, племенник ли беше, неговият вуйчо, на Иван, който е забил знамето на Райхстага? Весела: Негов братовчед. В.К.: Негов братовчед. Весела: Да. В.К.: Как се казваше той? Весела: Кантария.
към текста >>

55. I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА

Разговор с д-р Вергилий Кръстев

ТОМ 25

Той беше племенник на владиката.
В: И той във връзка с какво беше задържан, с политически събития? Л: Защото беше, когато немците щяха да дойдат го мобилизираха и го пратиха переводчик в немската армия. В: Той беше следвал в Германия ли? Л: Той в Германия е завършил, там е работил. Той беше доста възрастен, по-възрастен от мене. Той беше племенник на владиката. Сестрин син на владиката. В: На кой владика? Л: Иларион. В: Иларион, в Сливен? Л: Сливенския, да.
към текста >>

56. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

С нея, понеже от Бургас, тя от Карнобат, познавах Иванчо имаше един, той е племенник на чичо Пеню Киров от Бургас, син на негова сестра.
Нещо да ми кажете за Георги Радев? Д: С Георги Радев бях много близък, често ми идваше на гости, даже ми прави хороскоп Георги Радев, тълкува го веднъж, даде ми обяснения, на вечери идваше. Той дружеше тогава със Стефанка Марчева от Карнобат. Танчето, тя беше в Консерваторията, много добра цигуларка. Те бяха две цигуларки така добри Мария Златева и Танчето Марчева. С нея, понеже от Бургас, тя от Карнобат, познавах Иванчо имаше един, той е племенник на чичо Пеню Киров от Бургас, син на негова сестра. И с Танчето бяхме много близки, но с Георги Радев, почти всяка седмица аз го виках така, ще похапнем, много умен беше и ми беше удоволствие да го слушам. И в духовно отношение напреднал, от него имаше една книжка да Астрологията ли беше, не си спомням. Той даже веднъж ме накара, имам едно мое стихотворение в "Житно зърно" напечатано тогава, покоригирахме го с него. Много ми беше мъчно неговото заминаване, той беше изпратен в Куртово, Велинградско там на поправка. В: Някой опитности, така да ви е разказвал?
към текста >>

57. 9. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXVI

ТОМ 26

Племенник на Георги Тахчиев, 2.
Седнали на земята: 1. Савка Керемидчиева (в бяло), 2. Дядо Ради (Ради Танчев), 3. Момичето е дъщеря на Петър Пенков, 4. Радко Радев с бялата блуза и презрамки, 5 Първи ред седнали: 1. Племенник на Георги Тахчиев, 2. Майката на Георги Тахчиев с бастуна, 3. Каню Велинов със светлото сако, бил е ръководител на Ямболското братство след Тодор Абаджиев, 4. Митко - турчето, 5. Нейчо Георгиев, 6. Тодор Абаджиев с внучката си Бисерка, 7.
към текста >>

58. I. Буча Бехар и спестовната книжка с чужди пари

Ж. СПОМЕНИ, ДОКУМЕНТИ, КОМЕНТАРИ

ТОМ 28

На голямата сестра наредих да си препише етажа от къщата на децата на мъжа й от първия му брак, а на втората сестра, да препише първия етаж на своя друг племенник.
Но томчетата от беседите ги прибра Георги Драганов. Аз не исках да му възразявам, защото аз търсех архиви, а това него не го интересуваше. И така се разбрахме - аз прибрах нещо от архивите, а той прибра томчетата. Там имаше към 50 топа хартия, които Георги ги предаде на Лалка Кръстева и ги занесе при Савата Симов. А затова, че те съдействуваха - рождените сестри на Боянчо да прибера архива на Буча Бехар, то аз им разреших кармическите възли на рода. На голямата сестра наредих да си препише етажа от къщата на децата на мъжа й от първия му брак, а на втората сестра, да препише първия етаж на своя друг племенник. И така отначало се дърпаха, но после всичко се уреди и те бяха много благодарни. Оцениха по достойнство онова, което направих за тях. Те не ми пречиха. 4. Онова, което прибрах за Буча Бехар не беше пълно. Може би бе половината от нейния архив.
към текста >>

59. 23.19. Дойде време да се заплаща за безобразията

" И сега, по това време дойде нейния племенник, който се казва Мишо, син на нейния брат.
" Той ме гледа така ококорен и не може да повярва, че това, което аз казвам е станало, и ще стане! Ама казва: „Не може ли да се помогне? " Казвам: „Нищо не може да се помогне на този етап! Ето казвам: имаш лекари, имаш поликлиника, имаш болница -действай! Да си провериш нещата! " И сега, по това време дойде нейния племенник, който се казва Мишо, син на нейния брат. Искаха да помагат. Аз все пак като отивах, слагах по една банка - система да течат във вените. Поне така да се храни. Но аз знам, че тя щеше да си замине. И му казах да си вика лекари от поликлиниката, които идваха, преглеждаха, слагаха инжекции и т.н.
към текста >>

60. 26.8. Акцията на Бялото Братство през 1975 г.

Дори, когато слагах банки, бяха я посетили няколко човека - нейния племенник и още няколко човека.
Е, онази акция беше на Бялото Братство, значи и тази акция на Милицията за обирането на беседите, е акция на Бялото Братство." Онези мълчат, не им изнася, не могат да проумеят какво става. А нещата беха много ясни! Невидимият свят вече реши да вземе решение, и да отреже това безразсъдство! И какво стана по-нататък? По-нататък Мария вече започна да гасне, аз вече престанах да слагам банки. Дори, когато слагах банки, бяха я посетили няколко човека - нейния племенник и още няколко човека. И всички виждаха, че аз се грижа за нея, че банките течат, че аз съм там до нея и т.н. Т.е. виждаха, че аз се грижа за нея, знаеха, че съм лекар. И накрая казах на Борис: „Банките бяха до тук. А от тук нататък ще отидеш и ще си обадиш на вашия участъков лекар, за да дойде да я види, да я зарегистрира. И от тук нататък те имат думата, аз бях до тук!
към текста >>

61. 13. Кои бяха онези, които управляваха България?

След това се назначава младия Батенберг на 22 години, племенник на руския император Александър II.
537. 13.3. Третата най-важна причина е тази, че ги управляват чужденци, а не българи. Българите не могат да управляват. 13.4. След Освобождението на България след 1878 г. се поставя да се управлява с назначени руски губернатори. 13.5. След това се назначава младия Батенберг на 22 години, племенник на руския император Александър II. Но на 9 / 21 август 1886 г. той е детрониран и изгонен. 13.6. Лятото на 1887 г. се докарва от Стамболов един немски принц, изкаран от един нощен локал, на име Фердинанд Сакс Кобурготски и на 23/7 юли 1887 г. Народното събрание го избира за Владетел. 13.7.
към текста >>

62. 1.9. Петър и Братството (24.10.1988 г.)

Савата /Сава Симеонов/ успява да го прехвърли от племенника на Петър Филипов, който искал да го продава, но му го отстъпил, понеже Савата му направил някаква мозайка.
В неговия дом бяха оставени да се съхраняват много вещи от Изгрева, поради липса на място. Чрез него се съхранява оригиналната цигулка на Учителя. Историята е описана в „Изгревът", том II, с. 262. Той съхраняваше големия братски хармониум, който на времето бе откупен от Галилей Величков чрез заложната къща, и в разстояние на 25 години бе в неговата стая. По-късно, през 1987 г. Савата /Сава Симеонов/ успява да го прехвърли от племенника на Петър Филипов, който искал да го продава, но му го отстъпил, понеже Савата му направил някаква мозайка. Този хармониум беше прехвърлен в дома на Ина Дойнова със специално разрешение от Борис Николов, понеже на времето той лично го е закупил. В неговия дом се пазеха много дрехи на Учителя, за които се грижеха няколко сестри, да ги изнасят и проветряват, за да се съхранят. Борис влиза в затвора и Петър организира помощ за Борис, като всеки член от бригадата наброяваща десетина човека е отделял по 5 лв. два пъти месечно. А 5 лв.
към текста >>

63. 6. Продажба на открадния архив