Търсене в текстове за 'Пиявица'

Понеже навярно е нямало много хора или изобщо не е имало, било е много тихо и през нощна Лулчев чувал как Учителят повтарял много пъти: „Господи, Господи, Господи... " Сутринта Лулчев казал на Учителя: „Учителю, Вие като пиявица сте се залепили за Господа и повтаряхте през нощта многократно: „Господи, Господи, Господи..." „Така е, рекъл Учителят, и вие трябва тъй да сте залепени за Господа!
5. ЗА КАКВО ЧОВЕК ДА СЕ ЗАЛЕПИ Веднъж Учителят бил отишъл на Мусала. С Него бил и брат Лулчев. Тази случка Лулчев я бил разказвал. Тогава Учителят е спал също като другите на хижата, но в отделна стая. Лулчев спял в предверието, пред стаята. Понеже навярно е нямало много хора или изобщо не е имало, било е много тихо и през нощна Лулчев чувал как Учителят повтарял много пъти: „Господи, Господи, Господи... " Сутринта Лулчев казал на Учителя: „Учителю, Вие като пиявица сте се залепили за Господа и повтаряхте през нощта многократно: „Господи, Господи, Господи..." „Така е, рекъл Учителят, и вие трябва тъй да сте залепени за Господа! " Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

Всички хора, които не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда.

Всички хора, които не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда.
Де е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша. И ако човек би пил само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да си тури на крана устата, а ръката. Всички хора, които не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда. Ако употребява ръката си, ще види дали е чиста водата и ще я пие. Онзи, който прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати. Трябва да теглим едно заключение. Очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата.
към текста >>

Тя просто се впила в Паша, като пиявица и започва страшна ревност.

Когато се запознах с Паша в Русе, тя не беше сама. Имаше при нея една Стефанка. Тая Стефанка и по речника си, и по фигурата си говореше, аз не знаех, не съм питала, но като че беше от бежанците, от някакви бежанци, самотно същество и куцо. Тя е започнала да учи при Паша още тука, в София, и тръгва с нея да си доучи в Русе. Но целта й станала и друга. Тя просто се впила в Паша, като пиявица и започва страшна ревност. Аз не съм я подозирала, защото бях внимателна към нея, като едно същество, което по-малко знае и по-малко може. Обаче после Паша ми разправяше: „Да знаеш какво нещо беше, казва. А-а, Гена, а-а, на Гена", и т.н., значи ревност. Тази Стефанка, после Паша ми разказва, я ревнува от всички. „Място, вика, не мога да си намеря", но действително тормоз е изживяла Паша и се освобождава от нея.
към текста >>

Имаше една пиявица.

Сега конкретно при какви случаи не мога да си спомня подробности, но много пъти се е обръщал да кажа нещо. В.К. Друг случай. „Поливахме с Никола Нанков, с тенекии градината на дядо Ради. Поливахме краставици. Учителят накрая дойде, беше много внимателен с мене и накрая ме накара да си измия краката. Имаше една пиявица. Хванах я и усетих, че става нещо, но не попитах какво. Вероятно Учителят предотвратяваше нещо с мене. Разкажи този случай, спомняш ли си го? Н.Д. Бяхме посадили на място, доста голямо, до Изгрева краставици. Един ден идва Учителят при мен и казва така малко разтревожен „Николай трябва краставиците да се полеят".
към текста >>

Когато вдигнах крака една пиявица се беше залепила.

Направям две кобилици по две тенекии за всяка кобилица - едната на мене, а другата на Никола Нанков, който беше също при мене. И почнахме да взимаме вода под Изгрева и под мястото където бяха посадени краставиците. ИМаше локви, от тях гребем вода и поливаме така много усърдно. Поляхме всичките краставици и аз слезнах долу при локвата, не си спомням за какво. Идва при мене Учителят, приклекна и каза: „Измий си краката". Когато вдигнах крака една пиявица се беше залепила. Махнах я. Ясно беше, че Учителят беше много доволен от туй, че свършихме тази работа. Много доволен беше. И доколкото си спомням материалните ни работи, които бяха много зле, с голяма немотия се оправиха малко от този случай. Така поне си го мисля. В.К.
към текста >>

И премахването с тази пиявица?

Махнах я. Ясно беше, че Учителят беше много доволен от туй, че свършихме тази работа. Много доволен беше. И доколкото си спомням материалните ни работи, които бяха много зле, с голяма немотия се оправиха малко от този случай. Така поне си го мисля. В.К. И премахването с тази пиявица? Н.Д. Не си спомням нещо да е казал за пиявицата. В.К. Един друг случай. Когато сте били на Рила. Когато сте били при чешмичката - „Ръцете които дават" Учителят е казал „Тук е един от входовете на Агарта". Това нещо не толкоз за чешмичката, колкото за четвъртото езеро, четвъртото езеро „Близнаците", Учителят е казал, че това е един от входовете за Агарта.
към текста >>

Н.Д. Не си спомням нещо да е казал за пиявицата. В.К.

Ясно беше, че Учителят беше много доволен от туй, че свършихме тази работа. Много доволен беше. И доколкото си спомням материалните ни работи, които бяха много зле, с голяма немотия се оправиха малко от този случай. Така поне си го мисля. В.К. И премахването с тази пиявица? Н.Д. Не си спомням нещо да е казал за пиявицата. В.К. Един друг случай. Когато сте били на Рила. Когато сте били при чешмичката - „Ръцете които дават" Учителят е казал „Тук е един от входовете на Агарта". Това нещо не толкоз за чешмичката, колкото за четвъртото езеро, четвъртото езеро „Близнаците", Учителят е казал, че това е един от входовете за Агарта. За коя Агарта става въпрос?
към текста >>

ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21.

II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
към текста >>

Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г.

Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г.
3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!...
към текста >>