Търсене в текстове за 'Пиене'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат.
Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева", за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите. Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение.
към текста >>

2. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

А това са: дълбокото дишане, пиенето на гореща вода, редовното посрещане на изгревите на слънцето, вегетарианската храна, природосъобразният начин на живот и т.н.
Друг, още по-интересен случай е с брат Тодор Попов от Ямбол. Той също бил член на теософското общество на Софрони Ников и също е имал диплом от теософите, окачен на стената. През 1922 година започва да страда от силно главоболие. Но решава да се лекува с методите на Учителя. Забележете тук добре, че той не отива веднага да търси помощ, както прави това Никола Нанков, а започва да се лекува с методите на Учителя, които са дадени в Словото Му. А това са: дълбокото дишане, пиенето на гореща вода, редовното посрещане на изгревите на слънцето, вегетарианската храна, природосъобразният начин на живот и т.н. Но нищо не му помага. Значи той е едновременно член и присъствува в две Школи - тази на теософите и Школата на Учителя. Не се определя отначало нито за едната, нито за другата, не търси отначало помощта и съвета на Учителя, а започва да се лекува сам с Неговите методи, като едновременно е член и присъствува на две различни места. След това отива при Учителя и търси Неговата помощ за главоболието си. Учителят вижда и знае как е постъпил и нищо не му казва.
към текста >>

3. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Той се забързал към нея, наредил да й дадат гореща вода за пиене и казал как да я лекуват.
Разказваха някои от приятелите, че един от побойниците на следващия ден дошъл да се извинява на Учителя. Но идва време за тръгване на Рила. Всички се приготвили и потеглили. По пътя от хижа "Вада" към езерата, като вървяла и беряла ягоди Стефка Няголова, една пепелянка я ухапала и тя изгубила съзнание. Казали на Учителя. Той се забързал към нея, наредил да й дадат гореща вода за пиене и казал как да я лекуват. Тя повърнала и по един чуден начин се оправила. Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада". На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата. Братята и сестрите, които придружавали Учителя, бавно и мъчително стигнали до Второто езеро. Когато се изкачили горе на езерата, състоянието на Учителя се влошило.
към текста >>

4. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото.
"Откриването на извора "Ръцете" на Рила" За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани. Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ обяд. Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим".
към текста >>

5. 55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД

От рекичката не можеше да се вземе вода за пиене.
55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД Когато Учителят дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави бе да намерим вода. Там горе се очерта селище, за което трябваше вода. Тогава ние слязохме от Изгрева на юг, към Витоша, към долината където течеше малка рекичка в местността Диана Бад. И там дълго време търсихме вода. От рекичката не можеше да се вземе вода за пиене. Бяха открити ниви. Въпреки всичко Учителят като изследва долината на рекичката намери един син пясък. „В този пясък има вода" Ние като разчистихме пясъка с лопати, оказа се, че е мокър. Отвън беше сух, но като разчистихме и като разкопахме и отсякохме по-навътре пласта, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж.
към текста >>

6. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

Докато нямахме вода на Изгрева, носехме си със стомнички от извора на Диана бад за пиене.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА Дойде време и ни пуснаха от градския водопровод разклонение към Изгрева. Докато нямахме вода на Изгрева, носехме си със стомнички от извора на Диана бад за пиене. Носехме вода също от разсадника, бяхме направили едно буре на две колелета, което събираше около 200 литра. Тогава младите братя, които бяхме ние, здрави и силни, бутаме бурето с двете колелета. Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и където трябваше много вода. После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода.
към текста >>

7. 158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа.
Но издателството закъса. Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа. Той се опитваше да намери абонати в братските среди. Но в онова време това ставаше трудно. Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание. Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща. Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска. Тогава Иван Толев поиска от Учителя да препоръча списанието на братските кръжоци в страната, за да се записват абонати. Учителят не се съгласи на такава препоръка, защото като редактор Толев поместваше статии по окултизма, които нямаха нищо общо със Словото на Учителя и с Неговата Школа. Препоръчването официално на едно такова списание означаваше да се пусне вълкът в кошарата на овцете.
към текста >>

8. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене.
Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер. После следваха разходки. Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на селото, те бяха доста хубави, с чудни поляни. Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста.
към текста >>

9. 197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА

На масите са разгънати ястия и голямо пиене.
Значи попът отначало до края е много важна фигура. Кметът се сменява, но попът остава. И даскалите в едно село се сменяват, но попа остава. Значи всичко, което трябва да се случи в едно село без попа не може да стане. И така в кръчмата са се събрали всички. На масите са разгънати ястия и голямо пиене. Пият вино, пеят песни и един от селяните вдига чаша и казва: „Да пием за дъновистите, дени ни докараха тока". Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от селото! " Макар и пийнали всички млъкват. Тази закана не е малка. Преди две години правителството на България обяви война на Англия и Америка без да има фронт с тях и сега американските и английски самолети с бомбите разрушиха София и прогониха гражданите по селата.
към текста >>

10. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Освен чешмата за пиене на вода, тя бе пример за братска работа и пример, какво значи вяра и как се реализира тя.
Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа. А самото село си построи чешмата със собствените си ръце. Тя изигра голяма роля в онези години. Тя бе построена през 1928 г. Освен чешмата за пиене на вода, тя бе пример за братска работа и пример, какво значи вяра и как се реализира тя. Тя бе урок и за противниците на Братството. С брат Георги Куртев се познавах още от самото начало, когато дойдох в Братството. Той беше ръководител на Айтоското Братство. Още от първите събори ние се виждахме всяка година. Станахме приятели.
към текста >>

11. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия.
Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш.
към текста >>

12. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене.
Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
към текста >>

13. 28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ

" Аз едвам се изправих и казах: „Ще може ли да ми се дава сутр5ин и вечер по един термос с гореща вода за пиене, защото страдам от язва и не мога да се храня." Полковникът се обърна към дежурния офицер на затвора и му нареди: „Запишете в тефтера - термос с гореща вода два пъти на ден." И се подписа под нареждането.
Никола Антов имаше някакъв приятел там като началник и беше им говорил, че аз съм престъпник и много опасен човек и затова те взеха решение да вземат такива мерки срещу мен. Там където ме изпратиха, там държаха убийците и престъпниците. След един два дни дойде 1 май, а това бе един голям празник на комунистическата власт. Към 10 часа сутринта се чу как един минава, отваря килия след килия и пак я затваря. Дойдоха пред моята килия, отвориха, вътре влезна един военен с чин полковник и ми зададе следния въпрос: „Имате ли нужда от нещо? " Аз едвам се изправих и казах: „Ще може ли да ми се дава сутр5ин и вечер по един термос с гореща вода за пиене, защото страдам от язва и не мога да се храня." Полковникът се обърна към дежурния офицер на затвора и му нареди: „Запишете в тефтера - термос с гореща вода два пъти на ден." И се подписа под нареждането. Нямаше как - трябваше да изпълнят нареждането. Купиха термос от моите пари, които бях оставил на гардероба и наистина започнаха да ми носят топла вода в термоса по два пъти на ден. Това ме спаси. Наистина разбрах, че ангели Божий слизат в ада. По-голям ад от този не можеше и да се измисли за мен.
към текста >>

14. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

ТОМ 4

Какви ли не бани, различни мазила, пиене на билки.
Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии. В раницата си имах специално приготвена кутия за тях. След изхождане и изпразване на дебелото черво и ректума аз се подмивах с вода, подсушавах хемороидите, намазвах ги с паста. Какво ли не съм правил. Какви ли не бани, различни мазила, пиене на билки. Нямах видимо облекчение. Имах "трън в плътта", както казва апостол Павел, за да не се превъзнасям, а да зная, че съм простосмъртен. Понякога наставаха дни, положението ми бе нетърпимо и аз стоя разкрачен като малко дете, което си е напълнило гащите и чака майка му да го почисти. Така аз веднъж тръгнах разкрачен към Изгрева и полека - полека стигнах до Учителя. Той ми беше дал преди това съвети, които изпълнявах, но без никакво подобрение.
към текста >>

Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките.
Щяха да ми се смеят, че съм ученик в Младежкия Клас, че съм цигуларят на Младежкия Клас, а съжителствам със свиня и то с плътта на свиня. Е, какво ще кажете? Имах и втори "трън" в плътта. Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания. Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи. Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше. Тогава бях получил поредната мъчителна криза. Но този път бъбречната колика беше по-голяма. От болки се изтощих.
към текста >>

15. ІІІ.67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА

ТОМ 4

Французите са направили такова устройство и са създали такива филтри, че като прекарват мръсните канални води на река Сена от едната страна, от другата страна излиза чиста вода, която е годна за пиене.
67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА В общите разговори с Учителя споделяхме много неща. Разказвахме новини, които бяхме чули, или прочели от вестниците и искахме Той да ни ги тълкува, или да каже своето виждане. Дойде един приятел от града и се заприказва и съобщи, че французите са постигнали голямо чудо. Запитаха го, какво е това чудо и той продължи разказа си. Французите са направили такова устройство и са създали такива филтри, че като прекарват мръсните канални води на река Сена от едната страна, от другата страна излиза чиста вода, която е годна за пиене. Всички ахнаха и възхваляваха французите, защото река Сена поема каналите на цял Париж. А Учителят, който ги слушаше, запита: „А как ще прочистят флуидите на толкова хора, когато каналите води преминават през филтри? " Ние мълчим и се оглеждаме. Учителят продължава: "Флуидите не могат да се филтрират. Те в крайна сметка отиват и остават на земята.
към текста >>

Днес в големите градове в Европа има течаща вода, която се използва за миене и за промишлени цели, но не и за пиене.
Те в крайна сметка отиват и остават на земята. Тях могат да ги абсорбират само растенията и да ги преработят чрез листата и фотосинтезат, за да се превърнат в скорбяла и дървесина." Ние мълчим. Имаме нова гледна точка и нова светлина в съзнанието. Вече разбираме какво значи чиста планинска вода, налята от извора. Знаем също, че пречистената вода, макар да е бистра, още не значи, че е чиста и чистотата на природата да е в нея. Днес в големите градове в Европа има течаща вода, която се използва за миене и за промишлени цели, но не и за пиене. За пиене използват специално бутилирана вода, взета от някой извор. Чудесата са чудеса, но те стават реалност, само когато излизат от своя първоизточник на живота. За това има чистота на идеи, има чистота на мисли и чистота на чувства. А за чистотата на живота около себе си можем да съдим само по високия идеал от Словото на Учителя.
към текста >>

За пиене използват специално бутилирана вода, взета от някой извор.
Тях могат да ги абсорбират само растенията и да ги преработят чрез листата и фотосинтезат, за да се превърнат в скорбяла и дървесина." Ние мълчим. Имаме нова гледна точка и нова светлина в съзнанието. Вече разбираме какво значи чиста планинска вода, налята от извора. Знаем също, че пречистената вода, макар да е бистра, още не значи, че е чиста и чистотата на природата да е в нея. Днес в големите градове в Европа има течаща вода, която се използва за миене и за промишлени цели, но не и за пиене. За пиене използват специално бутилирана вода, взета от някой извор. Чудесата са чудеса, но те стават реалност, само когато излизат от своя първоизточник на живота. За това има чистота на идеи, има чистота на мисли и чистота на чувства. А за чистотата на живота около себе си можем да съдим само по високия идеал от Словото на Учителя.
към текста >>

16. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене.
Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене. Навсякъде, където стъпеше Учителят всичко се активизираше за един красив живот. По Неговите стъпки вървеше човешката култура, след няколко години се направиха много сонди около извора и от обилната минерална вода се построиха два грамадни басейна.
към текста >>

Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене.
Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене. Навсякъде, където стъпеше Учителят всичко се активизираше за един красив живот. По Неговите стъпки вървеше човешката култура, след няколко години се направиха много сонди около извора и от обилната минерална вода се построиха два грамадни басейна. Тази долина с минералната вода, чиято стойност посочи Учителят, стана важен културен и хигиеничен център, особено за семействата на миньорите. Трябва да отбележим, че през 1944 г. стана последният събор на Братството, състоял се в с. Мърчаево.
към текста >>

17. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост, удоволствие и т.н.
На следващият ден отивам при Учителя и споделям за случилото се. Каза ми: „Ти имаш един недостатък, че искаш всички да те харесват. Твоят практически ум е силно развит. В обществото знаеш как да постъпваш. Когато направиш погрешка нищо няма да ти кажат от Небето, но само ще те накарат да я платиш, но ако не изпълниш, ще те накажат. Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост, удоволствие и т.н. Днешният морал е само формален. То не е морал. Те останалите гледат да бъдат само по форма чисти. Човек не трябва да се спира само на формите, а на духът, който преминава чрез тях и ги изпълня." Минаха години и ние трябваше да работим върху чистотата у себе си, онази чистота, която е свързана с чисти мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Това знание го имаше в Словото на Учителя, а ние чрез Него трябваше да се доберем до новият вътрешен морал на новия човек.
към текста >>

18. 38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА

Упражнението бе изпълнено, а си донесохме вода за пиене и готвене.
Тази задача имаше своя символика, че ние трите взимаме от Словото толкова, колкото ни се полага и колкото можем да поемем, защото толкова е нашата вместимост вътре у нас. Всеки бе заплатил за черешите с една трета от сумата. След това Учителят ни даде друга задача: „Ще си вземете по една стомничка и сутрин ще отивате на чешмичката на Диана Бад да си наливате вода". Речено - сторено. Купихме си стомнички, отидохме сутринта на извора, напълнихме ги и се върнахме със стомничките. Упражнението бе изпълнено, а си донесохме вода за пиене и готвене. Започнахме да ходим всяка сутрин трите сестри. Другите ни наблюдаваха и размишляваха защо ходим и какво правим с тези стомнички на извора. Отговорихме, че това е задача от Учителя и веднага и другите братя и сестри възприеха тази задача, но по-късно всеки съобразно себе си и вътрешното си разположение я изпълняваше различно. Мина не мина много време и възникнаха първите къщички на Изгрева, построи се и салона за беседите. Учителят дойде да живее на Изгрева и малкото селце се формира.
към текста >>

19. 53. БОЖИЕТО ОКО

А Събчо му бе отговорил: „Господин Дънов, дори и след един месец да си замина и да умра не мога без пиене и без ядене".
Какво ли не изтърпяваше Учителя заради нас и заради своето Дело. Един пример за потвърждение, В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев. Имаше собствена певческа школа в София. Но пиеше много. Беше отишъл при Учителя и той му бе казал: „Ако не престанете да пиете то след две години ще си заминете от този свят". А Събчо му бе отговорил: „Господин Дънов, дори и след един месец да си замина и да умра не мога без пиене и без ядене". А Учителят му отговорил: „Е, както намерите за добре". Той продължава да пие и накрая умря на оперната сцена на операта „Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата пък почина жена му, италианката.
към текста >>

20. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

" Представете си, че аз говоря на един човек, който не вярва и който казва: „Трябва ядене и пиене".
Тази опитност я разказваше лично Георги много пъти. Беше честен и почтен. Не може да има извинение за онези, на които им бе говорено, изнасяно окултни знания за живота на земята от Словото Божие. Отново съм при Учителя за разговор. „Е, сега представете си, че някой казва: „Как да работя? " Представете си, че аз говоря на един човек, който не вярва и който казва: „Трябва ядене и пиене". Минава той през някой счупен мост и аз го предупреждавам, но той минава и пада долу при онези, които мислят като него. Аз виждам това, протягам ръка и го изваждам. Тогава той няма ли да повярва на това, което аз му говоря? Ще вярва, защото вече има опитност. Затова, когато говорим на някой човек ще чакаме Бог да създаде такива условия, щото онзи индивид, на който говорим да разбере, че действително ние сме на правата страна.
към текста >>

21. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Щом е за пиене, пари не давам.
Ако не беше тя щеше да бъде по-лошо за теб. Можеш ли да очакваш нещо от един човек, който не може да бъде верен на Бога? Ако той не може да остане верен на Този, Който всичко е пожертвувал за него, та на тебе ли ще остане верен? Дойде някой с приятелите си при мене и ми иска пари на заем, за да отиде в кръчмата. Аз не му давам и той се разсърди. Щом е за пиене, пари не давам. А виж готови сме на драго сърце да услужим когато някой иска да прочете някоя книга ще му я купим, за да я прочете. В този случай тук е същото. Кредит не може да се дава на човек, който пръска парите си, образно казано, за кръчми". Веднъж отивам на чешмата в Диана бад да си налея една стомна с вода. По това време ние правехме опити с носене на вода.
към текста >>

22. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си.
към текста >>

И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника.
Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост.
към текста >>

23. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода.
" „Болна съм. Гърлото ме боли." Той влезна в стаята си, взе черен пипер, стри го на прах и праха духна в гърлото ми с една цев от онези, които навремето се слагаха на чекръка та на него жените навиваха конците във вид на масури. Духна ми, беше ми неприятно, но търпях. Загря ми гърлото. После ми подаде зърна от черен пипер и ми поръча да ги гълтам по следният начин всеки ден: отначало три пъти по едно, после три пъти по две, три пъти по три, по четири, по пет, по шест зърна, та до девет и накрая през следващите девет дни се намаля дозата обратно - от девет се стига до единица. През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода. Знаех, че до неделята ще бъда здрава и наистина оздравях. По това време гърлобола се лекуваше само с нишадър като се духаше в устата и със загряващи компреси на гърлото както и с аспирин и хинин. Тогава нямаше други лекарства. На Рила бях с болен зъб и се поду бузата ми. Отидох при Учителя, а той ми каза да потърся помощта на доктор Жеков, който бе ветеринарен лекар.
към текста >>

24. 29. НА ИЗВОРЧЕТО

Зная само, че беше много приятна и лека на вкус и че беше единствено най-близката до Изгрева вода за пиене.
29. НА ИЗВОРЧЕТО В ранните години когато нямаше нито една къща още на Изгрева, а само лятно време палатки, Учителят беше открил едно изворче при Ловния парк, чиято вода била радиоактивна и лечебна. Дали се лекуваха и дали се излекуваха някои наши хора тогава с тази вода, не зная. Аз бях тогава млада и здрава. Млади и здрави бяха тогава и моите приятелки и близки и не съм се интересувала от това. Зная само, че беше много приятна и лека на вкус и че беше единствено най-близката до Изгрева вода за пиене. Братята мозайкаджии под ръководството на Учителя и с помощта на сестрите изградиха там чудно хубава чешмичка. Някой, който знае повече от мене по това може да пише повече за нея. Аз ще опиша само един хубаво прекаран предиобед там - мил спомен с Учителя. Хубава лятна утрин. Гората ухае на бор.
към текста >>

25. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене.
Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея. " На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една пътечка и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи. В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички пътища и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга. Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв. Той напътва. Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи.
към текста >>

26. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

От този момент баща ми заживява вече нов живот - приема вегетарианството, напуща гуляите и пиенето, а с това заедно и старите си приятели - гуляйджии.
Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки намира го в печатницата. Ковачев информира баща ми относно мисията си и апели ра да стане член на Братството. Баща ми, който до това време бил голям атеист-социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствувал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му. Първото молитвено събрание направили в печатницата. От този момент баща ми заживява вече нов живот - приема вегетарианството, напуща гуляите и пиенето, а с това заедно и старите си приятели - гуляйджии. Рано се прибираше вкъщи и всичкото си свободно време употребяваше за духовно обогатяване. Така двамата братя, Панайот и баща ми сложиха началото на Братството в Стара Загора, което по-късно достигна до 60 души членове. За мама промяната, станала с тати бе истинско щастие. Сега те и двамата бързо усвояваха идеите на братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си. Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви.
към текста >>

27. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето!
Образът на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат. Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа! " С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето! " Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати. И тъй към септември 1919 г. аз приех вегетарианството и окончателно се приобщих към Учението на Учителя.
към текста >>

28. 6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Георги Сотиров

Марийка Великова Марашлиева

По настояване на диригента, управителя разпореди да приготвят вегетарианска храна - донесоха ни ядене с картофи, салата, а за пиене имахме като другите - лимонада.
Той заяви, че с това разполагат и нямат какво друго да ни сервират. При това положение рискувахме да останем ненахранени. Тогава наши другари на масата като видяха това положение казаха на диригента. Той дойде при нашата маса дето беше управителят и му каза: „Аз съм говорил по този въпрос с Комитета и те ми казаха, че макар вегетарианците да са малцинство между нас и на тях трябва да се даде право да се хранят както желаят. Длъжни сме да ги нахраним, защото и за тяхната храна е платено". По настояване на диригента, управителя разпореди да приготвят вегетарианска храна - донесоха ни ядене с картофи, салата, а за пиене имахме като другите - лимонада. В разговора си с управителя, диригента му каза, че сме длъжни да уважаваме начина, по който живеят малцинствата, защото иначе се излагаме пред външния свят. Дойде време вегетарианците да ги определят за малцинство. А ще дойде ли друго време, когато месоядите да ги обявят също за малцинство? Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

29. 5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Марийка Великова Марашлиева

Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя.
Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице. Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане.
към текста >>

30. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Марийка Великова Марашлиева

н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести.
И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов. Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот.
към текста >>

31. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Учителят дава съвети за слънчеви бани, за упражнения, за дълбоко дишане и пиене на топла вода.
Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс. Дейността на Петър на Изгрева беше безкористна, но какво успя да реализира чрез своето пребиваване там това е друга тема, на която ще се спрем по-подробно по-нататьк. В отворената картичка от 15.VII.1943 г. сестра Олга пише: „Питах, отговор ето", това е изпълнение на моята молба да пита лично Учителя за моето състояние и как да изляза от него. В типичен неин стил в три думи описва разговора с Учителя. Учителят дава съвети за слънчеви бани, за упражнения, за дълбоко дишане и пиене на топла вода. Тези неща имат много голямо значение за мен във връзка със заболяването ми. Както казах бях заболяла от воден плеврит на белия дроб, а това беше по него време разпространено заболяване и следващата крачка беше туберкулоза на белия дроб. А в онези години нямаше съвременните лекарства за лечение и тогава хората се лекуваха със силна храна, чист вьздух и се оперираха в онези случаи когато имаха каверни, така че съвета на Учителя беше животоспасяващо. По съвета на Учителя правехме екскурзии, но още да бъде смела и да ходя ежедневно, да изляза от пасивното състояние и да мобилизирам волевия си принцип, който трябва да се активизира и мобилизира онези сили в организма ми, които трябва да се справят с болестта ми. Като малка съм била бледа и жълта и слаба.
към текста >>

Дълбоко дишане и топла вода за пиене.
Колко ви обичам! Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии работници - на окултни ученици. Ваша: Олга Славчева Отворена картичка 15.VII.1943 г. Мила Марийке, Питах, отговор, ето! Кога е най-топло слънцето - бани. Дълбоко дишане и топла вода за пиене. Курорта на Свирчовица, а екскурзии често до Чифлишката гора - каза да си смела, да ходиш. Можеш да правиш излети с брат си или майка си, често. За идване в София не отговори нищо; навярно те оставя свободна да сториш по свобода, каквото ти намериш за добре. Каза, че може и на работа да си ходиш. Гого е добре, често се виждаме, не може да се нарадва.
към текста >>

32. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване.
Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви. По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел. Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка. За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода. Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване. На едно разстояние от 500 м брат Иван Явашев имаше къща, а под нея дам за конете. Имаше и каруца. С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца. Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат Иван, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка.
към текста >>

Тогава не е имало водопровод в Русе, а за пиене се ползвали водата от кладенците.
Но сведения за сестра Петранка ми даде дъщерята на сестра й Ангелина - Сенка Чобанова, която почина тая година 1996 г. в старческия дом на Горна баня. Сестра Петранка Чернева е родена в бедно семейство с много деца. Баща й я дал слугинче у богати евреи. Обаче там трябвало да работи тежка работа, да носи вода от Дунава за разливане и пране. Тогава не е имало водопровод в Русе, а за пиене се ползвали водата от кладенците. Водопроводът е бил направен някъде около 1925 - 1930 година. Така някой познат на семейството като виждал колко е труден живота на Петранка, казал на баща й да си прибере детето, ако има милост към него, иначе то може там да се затрие. По-късно сестра Петранка се омъжила за един кръчмар в тракцията в Русе, от когото имаше една дъщеря Пенка, Те си купили къща, но съпругът й починал. След неговата смьрт тя продължила да работи на кръчмата с един свой роднина, но той се пропил и започнал да й създава неприятности и тогава тя решила да затвори кръчмата. По това време се била запознала с новите идеи на Учителя и по съвета на братя Маркови тя си продала къщата и внесла парите в новосъздадената комуна, като влязла да работи в последната.
към текста >>

33. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Тя не може с ядене и с пиене да се научи.
Само да изпълняваме, а ние да не мислим. Е, има хора като Пенка Краева, които съжаляват, че им отнемат това животинско съществуване, някой друг да се грижи за тях, те да идват в салона на топличко, на приятничко, на изчистено, да слушат половин час или един час беседа, да пеят две-три песни и след това по живо, по-здраво, както се ходи на театър да се приберат вкъщи и да мислят кога пак ще дойде тоя приятен момент. Е, тия приятни моменти свършиха. Сега трябва всеки да мисли и да се учи по друг начин да осъществява това Учение. Защото това е Учение, това е наука. Тя не може с ядене и с пиене да се научи. Тя трябва да се научи по друг начин. Както математиците, както лекарите, както инженерите, както всички, които учат във висшите учебни заведения и искат да научат нещо, употребяват воля и сили, и знание, и безсъние да научат нещо, така също за това Учение се изисква много повече и безсъние, и четене, и писане, за да се научи. Те обаче искат някой там да им пее, някой там да им приказва и те само да слушат. Ама то това е Учение, не е приспивна забавачница, където някой там да те залъгват нещо. Учение е това и аз използвам момента, за да им кажа на всички приятели, ако имат изобщо в главата си намерението да четат, защото те не четат.
към текста >>

34. 25. Реставрация на чешмата в Тополица

Георги Йорданов Добрев

Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода.
При Бертоли тогава работеше един скулптор, имаше работилница към Павлово и той взема него да направи зодиаците там на място от цимент, много сполучливо, също чучурите там, това онова. Водолея го направил с главички. Променил го. Водолея с гърнето и коритата също. Борис е направил едни балустри. Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода. А Борис е направил каптажа, понеже каптажа, той е бил един стар извор, долу от земята извирала мека минерална вода, гдето се събирали там жени да перат, да си вземат вода още от турско робство. Над чешмата непосредствено има един голям дъб и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали. Като отиват да правят зло, залавяли ги и ги изтребвали. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира.
към текста >>

И със стълбички и там да наливат вода, а пък балустрите, които разделят водата, тази която е за пиене водата и тази, която е за животните - тя е съборена вече.
Изобщо прекарах така години в затруднения. После оспорват там от селата, че не е направена така както беше. Казват: „Не е направена както по-рано и както трябва“. В.К.: Не е направена така както трябва на времето, така ли? Г.Д.: Да. И със стълбички и там да наливат вода, а пък балустрите, които разделят водата, тази която е за пиене водата и тази, която е за животните - тя е съборена вече. Пък ние я направихме така, всичко едно, защото сега няма животни да пият вода. Животните са на съвсем друго място. В.К.: Големи противоречия. Г.Д.: Имах предложение, че после действувах там, исках да направим с наши хора и парка. Там има също едно голямо място около чешмата и дъба, което са го определили за парк на селото парк, за градина.
към текста >>

35. 29. Опашката на дявола

Георги Йорданов Добрев

В.К.: Когато там няма изобщо нищо за пиене, особено водка.
Г.Д.: Един руски войник, след като дойдоха 1944 г. и дойдоха на Изгрева отива при Учителя след като излязъл, казал на нашите приятели: „Ваш Учител почерпил меня с водка! А вие не давате на мене нищо, нито водка“. Значи Учителят намерил водка, от къде намерил тая водка да го почерпи? Да го почерпи с водка. В.К.: Когато там няма изобщо нищо за пиене, особено водка. Г.Д.: Няма нищо. Да. В.К.: Учителят ме почерпи, а вие нищо не ми давате. По тия години идваха руски войници, офицери при Него, правеха ли контакти? Г.Д.: Да, правеха. Има много интересни истории с тях.
към текста >>

36. 44. Трудовите навици и методи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

И от там взимаха вода приятелите за пиене за Изгрева, да поливат дръвчетата със стомничките.
Излезе една хубава вода, чешмичка се направи. Там излизаха на излет, посаждаха се от братя, а това беше 1927-1928 г. домати, пиперки и други зеленчуци. Въпреки, че там е пясък, растяха и домати, чудесни домати, едри, много нещо. Хубави работи излизаха. И от там взимаха вода приятелите за пиене за Изгрева, да поливат дръвчетата със стомничките. А работниците, които работеха там, наши братя готвеше се на Изгрева, от стола им носеха на обед храна. Обаче един ден двама братя се били на работа. А това е един хубав пример, който Учителят дал и този брат Михаил Звездински, който им носеше храна, поръчват му да занесе на двама души храна, да им занесе там за обед. Той казва: „Дайте храна за двама души да занеса - аз ги знам кои са“. А Учителят казва: „Не само на един ще занесете храна“.
към текста >>

37. 27. Лагерът при Яворовите присои на Витоша

Драган Петков

При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра.
При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото на лагеруване в „Яворови присои“. И така на 27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч. сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения. 1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората. 5.
към текста >>

братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода.
Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората. 5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка. През време на лагеруването през 1933 / 34 г. братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода. Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода. Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената. 6. От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета. В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма пътека-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката пътечка в ляво и надолу. 7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор. 8.
към текста >>

38. 14. Пиянството

Боян Атанасов Златарев

Тогава майката помолва Радка Сарафова да отидат заедно при Учителя, да Го помолят за съвет и помощ срещу това пиене.
14. ПИЯНСТВОТО Имаше една сестра Радка Сарафова, която бе съпруга на Кръстю Сарафов. Радка имаше втори баща, защото майка й Анастасия се беше оженила за един руснак на име Никита. Те са живеели във Варна, обаче Никита непрекъснато пиел. Тогава майката помолва Радка Сарафова да отидат заедно при Учителя, да Го помолят за съвет и помощ срещу това пиене. Радка си уредила среща, отиват двете при Учителя и Анастасия разказва: „Много е добър мъжът ми Никита, но когато пие става страшен. Може ли да му се даде нещо като лек, за да се излекува от това пиянство? “ Учителят мълчи. Тя три пъти подред Му разправя за този руски Никита. А Учителят все мълчи.
към текста >>

39. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Гради Колев Минчв

В това барче празничен ден ще посрещат гости, ще има ядене, пиене, алкохол, кюфтета, кебапчета, пържоли и др.
После вървя и си мисля, остана ми като обеца. Викам: Като казах на счетоводителя за стол „Бяло Братство“, той каза дадено. Не каза за брат Гради Колев Минчев, а каза вегетариански стол „Бяло Братство“. Та Учителят ни научи, като работим за братството, хората да знаят, че ние нито лъжем, нито крадем. Аз бях домакин на стола на Изгрева когато ни съобщиха, че на Бивака на Витоша, на поляната ще строят барче. В това барче празничен ден ще посрещат гости, ще има ядене, пиене, алкохол, кюфтета, кебапчета, пържоли и др. Тогава аз се заех и направих една молба до столичния народен съвет като запитах по-възрастните братя и сестри от кога са започнали да ходят с Учителя на Бивака. Мисля, че казаха от 1921 г. не си спомням точно от кога. В молбата посочих моя адрес и с нея обиколих всички братя и сестри. Почти всички приеха да се подпишат на молбата ми, след което я представихме в съвета.
към текста >>

40. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

Както и да е, стигнахме Говедарци, отидохме в къщата на директора, там сложиха разни работи за ядене и пиене.
Той ми вика: „Хвани се добре тука“, защото долу беше топло, горе имаше сняг на Рила, но долу беше топличко нали и покрива на джипката събран. Той повтори отново: „Хвани се добре, така“. Хванах се. Той отново се обърна към мене: „Можеш ли до Говедарци така да пътуваш? “ Аз се наведох така малко навътре, понеже джипката беше пълна с хора и отговорих, че не само до Говедарци, но и до София мога да пътувам така. Както и да е, стигнахме Говедарци, отидохме в къщата на директора, там сложиха разни работи за ядене и пиене. Аз ги погледнах така и им казах: „Аз ще сляза при шофьора да помогна да измием колата, нали? “ „Ама няма, той сам ще я измие“, викат те. „Нищо, вие се почерпете“, казах аз. Отидох, помогнах на шофьора и по едно време всичко беше готово. Шофьорът го извикаха и той си закуси и по едно време „довиждане, довиждане“, качихме се.
към текста >>

41. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Дядо Минчо умря от пиене в ръцете на мама.
Тя се готвеше с вода, картофи и магданоз, а понякога и корени от магданоз. За мен това беше едно важно събитие, затова аз тръгвах от града по-рано, за да стигна навреме. На два километра от града, точно при радиото, аз хвърлям цигарата, която пуша, влизам в сградата на радиото и се измивам - ръцете, очите. Аз тръгвам към Изгрева и макар че съм се измил много добре, аз съзнавам, че съм грешник и като отида горе аз заставам мирно, за да могат да ми се простят греховете и да се благословя от присъствието на Учителя. А моят род имаше грехове. Дядо Минчо умря от пиене в ръцете на мама. Той не беше работлив. И всички пороци, които са на рода дойдоха върху мене и аз трябваше да се справям с тях. Дядо ми беше мързелив, а аз съм работлив. Дядо ми пиеше, а аз не пия. Дядо ми беше месоядец, а аз съм вегетарианец.
към текста >>

42. 7. Гуляйджии и войници

Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене.
Той нали знае, че аз не мога да употребя тия методи, които той иска - тихите, мирните? Аз не мога. Как да се справя? Така мисли той целия ден, за да открие метод такъв, който да бъде в рамките на Словото на Учителя. Но не можейки да измисли такъв, той решава да подбира най-меки- те думи и си нагласява една реч, която той имайки това образование подготвя и познавайки словото на много световни, големи автори ще отиде при тях и ще им я изкаже, като е смятал, че ще окаже въздействие. Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене. Стига той там, застава на една скала над тях и като че ли някой му завързал езика и това, което бил намислил предния ден и през нощта бил заучил най-благо да може да подходи, но не може да го каже, като че ли някой му взел езика. А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил часовника от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас! “ И както бил на скалата седнал и си държал часовника и чакал да мине половин час. Чака и се чуди какво ще стане след тоя половин час, защото казва: „Аз мислех едно, а то излезе съвсем друго. Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“.
към текста >>

43. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Но казва, че не се разрешава много вода да излиза на земята, на повърхността, само по малко колкото да има за пиене.
С нея бе и д-р Жеков. Той изкара 96 години, а тя 86, дълголетници бяха. В.: С Учителя ходехте ли на топлия извор на Рударци. Т.: Ходихме. Учителят за него казваше, че имало подземна река отдолу шест метра широка. Но казва, че не се разрешава много вода да излиза на земята, на повърхността, само по малко колкото да има за пиене. В.: А то къде е това нещо? Къде е извора? На плажа ли? Т.: Да, дето е плажа. Направиха там здания, бирария, плаж.
към текста >>

Т.: И ние мислим, че ще ни води некъде на пиене.
Този брат Симо се казва. Слушайте, братя, тая вечер няма да пиеме. Утре ще ви войим в София. Но искам в три часа и половина да сте до училището, рано сутринта. В.: И вие се чудите. Т.: И ние мислим, че ще ни води некъде на пиене. В.: На пиене. Т.: В три часа сме всичките там, на место и тръгваме да отидеме на София. Като ни почна един дъжд от тука до Княжево. Нямаше нищо сухо на нас. Всичко измокрено.
към текста >>

В.: На пиене.
Слушайте, братя, тая вечер няма да пиеме. Утре ще ви войим в София. Но искам в три часа и половина да сте до училището, рано сутринта. В.: И вие се чудите. Т.: И ние мислим, че ще ни води некъде на пиене. В.: На пиене. Т.: В три часа сме всичките там, на место и тръгваме да отидеме на София. Като ни почна един дъжд от тука до Княжево. Нямаше нищо сухо на нас. Всичко измокрено. То силен дъжд.
към текста >>

44. 2. Дългият път към първата беседа

Темелко Стефанов Гьорев

Почна беседата, ама най-напред почна по наш адрес, как тютюнът трови хората, как пиенето разваля домовете, как оголяват децата и свърши по отношение на нас и тогава започна друга беседа Учителя.
“ „Ако не... дълго време стоите тук, измръзнахте.“ И той, Симеон вика: „Хайде да идеме по тая жена, да видим какво има там“. И тъй тя напред, ний по нея и седнахме на първите столове в една стая. Седнахме. Събра се народ, напълни се салона, почнаха да пеят. По едно време току дойде Учителя. Всички станаха на крак, изкараха молитвите и Учителят започна беседа. Почна беседата, ама най-напред почна по наш адрес, как тютюнът трови хората, как пиенето разваля домовете, как оголяват децата и свърши по отношение на нас и тогава започна друга беседа Учителя. Ама най-напред каза по наш адрес и слушахме беседата. Като свърши беседата всички почнаха да си излизат и ние си излезнахме. Мокри отидохме, мокри се върнахме, защото пак валя дъжд, но никой не се разболя. Пак се качихме на трамвая и слезнахме в Княжево. И почнахме пак пеша нагоре.
към текста >>

45. 18. Царят и царицата

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Като видяха, че добитъка на говедарите използваха за пиене водите на второто езеро, като нагазваха с крака и пиеха от там, то мнозина от сестрите се погнусяваха.
18. ЦАРЯТ И ЦАРИЦАТА Беше в първите години при нашите летувания на 7-те Рилски езера. Летуваме около 2-то езеро и палатките бяха пръснати пред него. Като видяха, че добитъка на говедарите използваха за пиене водите на второто езеро, като нагазваха с крака и пиеха от там, то мнозина от сестрите се погнусяваха. Оплакаха се на Учителя. Каза им“: „Това ще рече, че трябва да си търсим на друго място вода за пиене“. На другият ден всички тръгнахме покрай брега на езерото и стигнахме до отвъдния край и там на едно място, зад едни скали се откри, че има извор. Намериха го, откриха камъните и след това Учителят поиска да направим там чешма. Коритото на чешмата бе оформено и издълбано, но трябваше да го оградим с камъни.
към текста >>

Каза им“: „Това ще рече, че трябва да си търсим на друго място вода за пиене“.
18. ЦАРЯТ И ЦАРИЦАТА Беше в първите години при нашите летувания на 7-те Рилски езера. Летуваме около 2-то езеро и палатките бяха пръснати пред него. Като видяха, че добитъка на говедарите използваха за пиене водите на второто езеро, като нагазваха с крака и пиеха от там, то мнозина от сестрите се погнусяваха. Оплакаха се на Учителя. Каза им“: „Това ще рече, че трябва да си търсим на друго място вода за пиене“. На другият ден всички тръгнахме покрай брега на езерото и стигнахме до отвъдния край и там на едно място, зад едни скали се откри, че има извор. Намериха го, откриха камъните и след това Учителят поиска да направим там чешма. Коритото на чешмата бе оформено и издълбано, но трябваше да го оградим с камъни. Решиха, че трябва да се загради извора с бели мраморни камъни каквито доста имаше по тия места, но се намираха твърде надалеч. Така се отпочна строежа.
към текста >>

46. 36. Скъпоценният камък

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене.
36. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме месността и сме оставяли да преспим там по един-два дена. Затова място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералният извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като се гледаш в камъка виждаш чуден пейзаж. Един ден както съм прала дрехите на рударския извор ми е паднал камъка от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка от пръстена. Умъчнена отивам при Учителя и Му казвам как съм си загубила камъка на пръстена. Той се посъсредоточи: „Иди на извора утре по- рано и погледни във водата и ще го видиш“.
към текста >>

47. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене.
Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината. Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя. Тури си крака от Стария завет в Новия. Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух. С вода лесно става,а с Дух иска повече работа. Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене. А за живота е дал Духа. Имайте Духа Христов. Ходете в постоянна виделина, в която царува постоянна правда и Мир. Моя Мир да бъде с вас всички. (Свещеният подпис)
към текста >>

48. 07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО

И за пиене, защото чиста вода взимахме от щерната.
Те бяха вградени. И сутрин имаше дежурни, които ще накладят огъня. Вода всички носеха - братя и сестри. Щото в Търново няма вода. Там имаше една щерна направена от която течеше една вода, така за малко. И за пиене, защото чиста вода взимахме от щерната. Така мисля, че пиехме от нея, доколкото си спомням и ръцете да си оплакнеш малко, за обяд или по някакъв случай. Сестрите дежуреха. Имаше опитни сестри, които знаеха за повече хора как се готви, имаше големи казани в които се готвеше. А сутрин закусвахме обикновено чай. А за обед готвеха едно ядене.
към текста >>

49. 17. ОТКРИВАНЕ НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

17. ОТКРИВАНЕ НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ" В.К.: Вие вода за пиене отначало черпихте?
17. ОТКРИВАНЕ НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ" В.К.: Вие вода за пиене отначало черпихте? Е.А.: Чакайте ще Ви кажа. Първата година от езерото черпехме вода. Но втората година когато отидохме гледаме, че воловете влизат в езерото. На говедарите, които бяха там. И все пак тече водата, носи се, ама, но вече не ни беше приятно като видяхме такива грозни картини.
към текста >>

50. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Много нещо за един човек да се откаже от пиене, от пушене, разбирате ли?
Сутрин като тръгнеш в 10 часа може да дойде и така те вече знаят откъде е тя, за кого говори, и тогава те стават ревностни последователи. А имайте предвид, че всичките са били пиячи от класа. Всичките, той Темелко ми го казвал това. И Симо също и другият, Петър имаше един брат и много е пиел, и отведнъж е спрял. Това е много нещо за един човек. Много нещо за един човек да се откаже от пиене, от пушене, разбирате ли? Това отведнъж става, когато разбира това нещо отведнъж го отрязват и досега са верни. А пък това, което брат Темелко понесе при евакуацията, да ви кажа, това е нещо удивително. Защото той си отвори къщата и той вече не беше господар, и при Учителя по всяко време могат да дойдат хора. Всякога идват, приемат се, изпращат се и той това го понесе с едно прекрасно съзнание. Има един хубав случай, чували ли сте за Темелко?
към текста >>

51. 115. РАБОТА С ЕДНО ОКО

И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава стомната да пие от нея.
В.К.: Кога тези задачи Учителят ги даваше? Е.А.: Да, Учителят в класовете, които даваше. Нали задачите. Даже когато беше изкачването през нощта. Тя беше учителка когато Учителят даде за през нощта да се качиме в 12 часа горе към Вълчата скала за изгрев, тя я направи като се върна от Русе към Петровден, по-късно. И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава стомната да пие от нея. Добре, ама тя я пуска и я счупва, пък и не носи никакви пари. Имала трудности докато намери някой познат да даде вещ, за да може да я убеди, че ще й върне стомната, че ще й купи стомна. Та вижте, имаше такива неща при решаването на задачите си все от някакъв род противодействия. Тука беше със стомната. Даже и това ми направи впечатление тогава нали, като ми разказваше, че като се върна отгоре.
към текста >>

52. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Те не са били готови да се откажат от това, да не правят такива помени, защото Учителят категорично е казвал, че духовете и съществата, които са напуснали земята нямат нужда от ядене и пиене.
И то е плакало чрез мене. В.К.: Помня, че са ми разказвали, че носят на гробищата разни работи, после ги върнали, поднесли на Учителя и Той казал: „Не искам духовете да ядат чрез мене! " Е.А.: Хубаво е казал. Веднъж питаха сестрите, какво да правят с помените на близките си. Знаеш ли, че Учителят ги остави да си правят помените, защото сигурно не са могли да се откажат. Те не са били готови да се откажат от това, да не правят такива помени, защото Учителят категорично е казвал, че духовете и съществата, които са напуснали земята нямат нужда от ядене и пиене. Те влизат в хората и така чрез тях ядат и пият. В.К.: Сега в последните години, аз съм чувал в провинцията като се съберат някъде и почват помени за тоя брат дето заминал, за оня брат и т.н. такива църковни работи. Е.А.: Понякога, когато правим беседа на мястото на Учителя, носят ми от Учителя разни курабии. Казвам: „Няма да ми носите такова нещо, моля ви се.
към текста >>

53. 01 - 53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Те се върнали към светския живот с неговите примамки, ударили го на ядене и на пиене и на ходене по кръчмите.
Отказали се. А той, въпреки че останал сам, не се отказал, а продължил да тегли товара с удвоени усилия. И според съня, той изтеглил колата догоре. Това е сънят. Не минало много време и ето, бай Станчо — Барабана и Яни Кавръков престанали да ходят в салона и на събранието. Те се върнали към светския живот с неговите примамки, ударили го на ядене и на пиене и на ходене по кръчмите. Сбъднал се сънят - нали те бяха оставили колата насред пътя и брат Куртев трябваше да я изкара до билото. След като минали около 15 години, брат Куртев написал писмо на Янаки Кавръков, с което го поканил да се върне в Братството, където се бил подвизавал много години и е бил набелязан от него за ръководител на мястото на брат Куртев един ден. Срещнал се брат Куртев веднъж, два пъти с него и си поговорили надлъж и нашир на тази тема. Послушал той съвета на брат Куртев и наново се връща към трезвен и разумен живот. Наново се отказал от онова, което го съблазнявало - месото, виното и ракията.
към текста >>

Нали 15 години се бяха запилели по кръчми в ядене и пиене?
Веднъж, при един разговор, брат Георги спомена: „Когато си замина брат Кавръков, беше посрещнат отвъд както подобава на учениците на Учителя. " Присъствуващите стояли като зашеметени. Ами как така? Нали те оставили колата насред път и колата бе извлечена само от брат Г. Куртев на върха? Нали 15 години се бяха запилели по кръчми в ядене и пиене? Как така ще бъдат посрещнати отвъд с клонки и вейки, както подобава на учениците на Учителя? Това беше голяма загадка, а решението бе много просто. То се намираше в Словото на Учителя: „Вие сте верига от души и сте свързани помежду си. Падението на един е падение за всички. Спасението на един, е спасение за всички.
към текста >>

54. 02 - 07. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

„Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене.
Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят на тия търговци към срещите и съборите? Умът му заработил светкавично. Да им забрани, няма право. Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат. Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал съжалението си, дето са дошли от толкова далече в дъжд и кал. „Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им. Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци.
към текста >>

55. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Вода много, но неизползваема за пиене, защото е застоявала в низината, във вдлъбнатината, в която е направена днес чешмата.
Защото, макар и външно материални, в своята същност те са, Те представляват нещо духовно, те са израз на безсмъртни, вечни, Свещени, Божествени идеи. Зад материалната форма, зад външната видимост, стои вечно живата, Безсмъртна Божествена идея!... Съкровищата на Тополица - това са Братската чешма, Братския салон и връх „Зора" - „Ачи-фаил", както го е нарекъл, както му е дал, възстановил истинското име през вековете Учителят. Братската чешма! Представете си, че тук някога е било едно голямо тресавище -вода и дълбока тиня, в която са растели нагъсто високи, стройни тръстики. Вода много, но неизползваема за пиене, защото е застоявала в низината, във вдлъбнатината, в която е направена днес чешмата. Будните очи на нашите братя в Тополица виждат, че това е едно скъпоценно, неизползвано съкровище - водата е чиста, вкусна, хубава, но застояла в това тресавище, е неизползваема. Освен това, намирайки се на пътя за Айтос, мястото, особено след големи дъждове, е ставало непроходимо и често там са затъвали коли и добитък. И колкото трудно, дори невъзможно да е изглеждало на пръв поглед това за техните ограничени сили и възможности, те решават, с общи усилия, да очистят, да отстранят непроходимата тиня, кал, да намерят, да извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода. И тогава започва една славна, незабравима епопея. След необходимите предварителни изследвания, започва се упорита работа.
към текста >>

И колкото трудно, дори невъзможно да е изглеждало на пръв поглед това за техните ограничени сили и възможности, те решават, с общи усилия, да очистят, да отстранят непроходимата тиня, кал, да намерят, да извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода.
Братската чешма! Представете си, че тук някога е било едно голямо тресавище -вода и дълбока тиня, в която са растели нагъсто високи, стройни тръстики. Вода много, но неизползваема за пиене, защото е застоявала в низината, във вдлъбнатината, в която е направена днес чешмата. Будните очи на нашите братя в Тополица виждат, че това е едно скъпоценно, неизползвано съкровище - водата е чиста, вкусна, хубава, но застояла в това тресавище, е неизползваема. Освен това, намирайки се на пътя за Айтос, мястото, особено след големи дъждове, е ставало непроходимо и често там са затъвали коли и добитък. И колкото трудно, дори невъзможно да е изглеждало на пръв поглед това за техните ограничени сили и възможности, те решават, с общи усилия, да очистят, да отстранят непроходимата тиня, кал, да намерят, да извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода. И тогава започва една славна, незабравима епопея. След необходимите предварителни изследвания, започва се упорита работа. Трябва да се очисти това, което десетилетия и столетия са натрупали тук. Трябва да се намери източника, да се хване главата на извора, да се изгради чешма, да се направи водата достъпна и годна за пиене. Затлаченото пространство е голямо, работата е много, но решителността на нашите братя и сестри в Тополица е непоколебима.
към текста >>

Трябва да се намери източника, да се хване главата на извора, да се изгради чешма, да се направи водата достъпна и годна за пиене.
Освен това, намирайки се на пътя за Айтос, мястото, особено след големи дъждове, е ставало непроходимо и често там са затъвали коли и добитък. И колкото трудно, дори невъзможно да е изглеждало на пръв поглед това за техните ограничени сили и възможности, те решават, с общи усилия, да очистят, да отстранят непроходимата тиня, кал, да намерят, да извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода. И тогава започва една славна, незабравима епопея. След необходимите предварителни изследвания, започва се упорита работа. Трябва да се очисти това, което десетилетия и столетия са натрупали тук. Трябва да се намери източника, да се хване главата на извора, да се изгради чешма, да се направи водата достъпна и годна за пиене. Затлаченото пространство е голямо, работата е много, но решителността на нашите братя и сестри в Тополица е непоколебима. С песни и молитва, с упътванията и насърченията на брат Куртев, С благословията на Учителя и Бога, работата започва. Десетки коли, десетки хора, млади и стари, мъже и жени, работят от сутрин до вечер: копаят, чистят, извозват пръст, карат камъни. Идват от София някои наши братя специалисти по мозаични изделия и орнаментика. Успяват, по особен, добре замислен начин, да издигнат постепенно нивото на водата, която е извирала много ниско, на едно по-високо равнище.
към текста >>

56. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

мека за пиене.
К.: Снимка на Дианабад. Тук виждаме на два пъти на две места ти си заснет. По коя идея, как бе направена тази снимка? Г. С.: Там бяха открили някаква вода и Учителят беше дал идеята да се направят вадички, да се отведат в едно кладенче и всичкото беше направено и изложено на юг. и през цялото време вадичките бяха циментирани и водата, като върви през вадата и докато отиде в кладенчето, дето гребем с кофичка малка, водата все е на слънце и беше леко затоплена, и много приятна вода беше. мека за пиене. Казваха: „Изворът на Дианабад". Колко пъти някои хора, злонамерени хора, отиваха при изворчето и после намирахме кокали, хвърлени и пр. да го замърсят - щото знаят, че туй ни отвращава нас - и те идваха и оставяха такива работи, Непочтени работи са правили. В.К.: Виждам много хора със стомни и дамаджани, правили са някакво упражнение ли? Г. С.: Задача, И освен това за събора трябва много вода.
към текста >>

57. 09 - 28. АДВОКАТЪТ ОТ ТЪРНОВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте." Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил съобразно даденото упътване и веднага оздравял.
28. АДВОКАТЪТ ОТ ТЪРНОВО Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела да работи. Обърнал се той към лекарите за помощ, но безуспешно. Тогава се сетил той за Учителя, че бил помагал на много хора и му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: „В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче. В това долапче има една чаша с две отделения. В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте." Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил съобразно даденото упътване и веднага оздравял. Тогава адвокатът отива да каже на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, казали: „Да, и така може." „Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща", думал си адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението му. Разказал: В. П.
към текста >>

58. 09 - 56. СТОПИЛА СЕ БУЦАТА В КОРЕМА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Загубил охота за ядене и пиене.
56. СТОПИЛА СЕ БУЦАТА В КОРЕМА Нашият приятел агроном Крюгер с любов и преданост си вършел работата. Той бе от село Вранестена Радомирско. Един ден, за благодарност на усърдието му в работата, получава заповед за преместване От този ден нещо като буца се свила в корема му и не му давала покой. Загубил охота за ядене и пиене. Нищо не ядял. Баща му, като видял това положение, решил да иде при Учителя за съвет. Отива в София, на Изгрева, при Учителя, който го пратил при едно лице в Министерството на земеделието и работата се оправила. Заповедта за преместването била отменена. Бащата веднага телеграфирал на сина си за благоприятния резултат.
към текста >>

59. 09 - 337. И ГОСПОД ДА СЛЕЗЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичк което бе придружено с формула.
337. И ГОСПОД ДА СЛЕЗЕ През 1942 година жена ми заболя много тежко. Лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като му изложих състоянието на жена ми, казах му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекуваме. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичк което бе придружено с формула. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София - Изгрева, да му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема никого. Помирихме се, но още стоим пред стълбището до стаята му. Учителят слезе отгоре и ми прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата.
към текста >>

60. 22 - 7. ТУРЧИНЪТ

Първата им работа е да вържат мене, за да не им преча и го удрят на живот, на ядене и пиене.
И кой ще плаща за това? Само аз! Някои искат да съм им дадял сили да работят. Давал съм. Но знаете ли какво правят тогава „любезните" ученици? Първата им работа е да вържат мене, за да не им преча и го удрят на живот, на ядене и пиене. Знаете ли колко съм хапан и драскан от моите ученици? Аз съм решил обаче да не допущам повече това, нито да плащам за когото и да е." През време на разговора дойдоха и другите братя. След малко Учителят продължи с малко по-мек тон: „Да, Балканът е пълен с такива духове - скитници, българи и турци, които все още се гонят да се убиват и „освобождават". Те не знаят, че отдавна са умрели, че отдавна са престанали да бъдат турци и българи, а са само безплътни човешки същества, но са дълбоко невежи и заспали. Някои от тях скитат по Балкана повече от 300-400 години и все мислят, че вършат онова, което са вършили на земята.
към текста >>

61. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него.
А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска. След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога. „Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух. Плътта на Исуса и яденето на неговата плът е възприемането на това Слово и претворяването Му в дела и живот. Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него. Пиенето на кръвта означава възприемането на Духа Господен, Който е в Исуса, за да може чрез Него да оживотвори човека. Който слуша Словото Му, който прилага Словото Му в дела и който ги оживотворява чрез Духа Господен, ще пребъдва в Исуса и Исус ще пребъдва в Него. Защото Духът в Исуса изхожда от Отца, от Бога. „Аз и Отец едно сме." (Евангелие от Иоанна, гл. 10, ст. 30).
към текста >>

Пиенето на кръвта означава възприемането на Духа Господен, Който е в Исуса, за да може чрез Него да оживотвори човека.
И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска. След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога. „Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух. Плътта на Исуса и яденето на неговата плът е възприемането на това Слово и претворяването Му в дела и живот. Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него. Пиенето на кръвта означава възприемането на Духа Господен, Който е в Исуса, за да може чрез Него да оживотвори човека. Който слуша Словото Му, който прилага Словото Му в дела и който ги оживотворява чрез Духа Господен, ще пребъдва в Исуса и Исус ще пребъдва в Него. Защото Духът в Исуса изхожда от Отца, от Бога. „Аз и Отец едно сме." (Евангелие от Иоанна, гл. 10, ст. 30). И че делата, които се извършват чрез Духа Господен са дела на Отца.
към текста >>

62. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл.
Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл. 14, ст. 17). Апостолът продължава да върви от град на град. Той им казва: „Понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването." (I послание към коринтяните, гл. 4, ст. 15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

63. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното.
Тя не може да бъде достъпна на ума и разума, защото те свидетелствуват за земните и тленни неща. А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от канарата Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има. И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13). „За да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемам обещанието на Духа чрез вярата." IПослание към галатяните, гл. 3, ст. 14).
към текста >>

64. І.02.26. КАК СЕ РАБОТИ С АНТИМИНСА

„Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Святаго." (Римляните, гл.
12, ст. 5). „За то, ако е някой в Христа, той е създание Ново." (II коринтяни, гл. 5, ст. 17). „Едно тяло и един Дух." (Ефесяни, гл. 4, ст. 4). „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Святаго." (Римляните, гл. 14, ст. 17). XII. Духът Святий, когото Отец ще ни проводи, е Духът на Обещанието. Той е вложен в Небесната дъга от Отца на Светлините. Христос „е сияние на неговата Слава и образ на Неговото Същество и държи всичко със Словото на своята сила." (Евреите, гл.
към текста >>

65. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене.
Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, защо трябва да любим ближния си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви се каже нещо, за което вие не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мене и аз ще почна да чувствувам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная. Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две, десет, пак ще ви стане ясно. Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене. Това е желанието на нашите приятели от горе. Да не се боите, да са свободни сърцата и умовете ви и да бъдете готови за утре. (Амин.) В 7 часа вечерта се прочете 3 глава, 4 стих от Първо Иоаново послание. - Този стих ще служи за база за разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове, а когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число.
към текста >>

66. IV.19 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Опасността е, че с подигането на България управляващите ще могат да се заблудят и да го ударят на ядене и пиене, да забравят, че са били 500 години под робство и затова ние работим именно, за да не се повтаря робството.
Този век е определен като век за чистене. И ако кавказката раса не приеме, ще стане катастрофално променение - половината от Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка. Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно и тая вълна ще се пред-шествува от признаци: земетресения, омрази, напасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят, и пр. Но има всичките условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянията в Европа му съдействуват да се подигне, а именно английското и германското влияние му съдействуват да се подигне. Опасността е, че с подигането на България управляващите ще могат да се заблудят и да го ударят на ядене и пиене, да забравят, че са били 500 години под робство и затова ние работим именно, за да не се повтаря робството. Цар Освободител (Александър //) е бил оръдие на духа, който обединява славянството, той е именно, който му е заповядал и той не можеше да не послуша да не освободи България. Най-важните събития, които има да станат, не може да се кажат положително, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата - на фактите. Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи, те ще разправят кой съм. Добре, да ви явя кой съм, но ако се подигне едно гонение, колко от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви туря на хлъзгава почва.
към текста >>

67. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите.
Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа. Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат. Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде хляб.
към текста >>

68. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

храната - яденето - тялото вода - пиенето - сърцето въздух - дишането - умът Необходимо е да имате страдания, за да работите.
Домакинята се познава от държането на къщата. Вие не сте дошли да градите къщи, а да ги уреждате. Туй учение вие ще го приложите и към себе си. Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша от храна, вода и въздух, тогаз ще го разберете. Вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. храната - яденето - тялото вода - пиенето - сърцето въздух - дишането - умът Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди. Ако се отказва от труда - страдание. Ако се отказва от страдание - мъчение. За да можете да работите, се изисква изкуство, талант. Само великите художници могат да работят.
към текста >>

69. 6. ПРОСТОТА

Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот в целокупност: и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пение.
Вие сте много честолюбиви, срамите се да не изпаднете пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамявате пред Бога? Но като не го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превърнете лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот в целокупност: и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пение. Това значи духовен човек - да върши човек всичко за славата Божия. Трето правило: Ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели от вън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали за да се сдружат.
към текста >>

70. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Когато искате да издигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото на сватба има всякога ядене и пиене, а също и музика.
Започват да сноват, да предат, но не върви и хайде - режат. Започват да тъчат и пак не върви. Дойде втори, трети - все режат и не върви напред. Дойде майсторът и работата тръгва. Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъчат, защото сватбата дава нови условия за живот. Когато искате да издигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото на сватба има всякога ядене и пиене, а също и музика. Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря на арфата и произвежда песента, която ви много разполага. Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото като възприемеш една мисъл или желание, то се обръща на храна, която после влиза в твоята кръв, в живота ти, и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. За тази цел, стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние.
към текста >>

71. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Това пиене вода на кокошките го намирам за най-хубаво.
Животните често умират от препиване на вода. Млекопитаещите често умират от препиване на много вода. Така не се пие вода. Някой път птиците, кокошките по-хубаво пият вода. Като вземе една глътка, дигне си главата нагоре и пак пие. Това пиене вода на кокошките го намирам за най-хубаво. И гледам, някои хора има, които не знаят да ядат. Една свиня, като си тури муцуната в коритото, никак не я вдига вече нагоре. Това е най-лошото ядене. Ти, като глътнеш една хапка, ще благодариш на Бога, после - втора хапка, пак ще сдъвчеш и ще благодариш и т.н. А пък сега, като ядеш, плющят ушите.
към текста >>

72. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

Щом като река да ида някъде да пия, изскочи в ума ми: „Никакво пиене!
Може вие да мислите, може братът светия да стане. Разправяше ми един, на 33 години се е научил да пие. Казва: „Връщам се една вечер и един ме пита: „Защо си се напил? “ - „Не е твоя работа! “ Но онзи започва да го бие, удря го, казва: „Този човек така ме наложи, та в мене влезе едно отвращение към пиянството. Щом като река да ида някъде да пия, изскочи в ума ми: „Никакво пиене! “ Този човек страх внесе в мене, толкова страх внесе, че много му благодаря, че ме наби. Спаси ме той. Много пъти се молих на Господа да ми помогне да не пия, да ме спаси Господ по някой начин. Аз мислех, че ще дойде някой проповедник да ми казва: „Братко, недей да пиеш.“ Няма някой от вас, който да не е налаган. И вас по някой път ви налагат по общо правило.
към текста >>

73. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Някоя млада мома фантазира, че ще дойде нейният възлюбен и тя ще бъде като царица, ще има ядене и пиене и те само ще се потриват.
Всеки нокът показва по коя причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат. Тази книга е такава, защото колкото повече се изтриват, толкова повече растат. Вие имате известни дарби, които трябва да ги разработвате. Вие имате за онзи свят същата идея, както една млада мома за момъка. Някоя млада мома фантазира, че ще дойде нейният възлюбен и тя ще бъде като царица, ще има ядене и пиене и те само ще се потриват. В онзи свят има интензивен живот. Там не може да влезе човек невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, то за 10 000 години не може да стъпите там. Запример, жената за един плод от 8000 години е изпъдена от рая. За две ябълки за 8000 години са изпъдени от рая.
към текста >>

74. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

Съдържание на първия урок от Учителя: „Най-малкото“:

То е един добър начин, но аз казвам тъй: далеч някъде има някой извор, аз ще ида с каната си и оттам ще взема вода, ще я занеса вкъщи за пиене.
Та, квинтетът хич не работи сега.) Има хора, които специално развиват волята си. Има много методи за това. Има някой, има си два джобура: единият е пълен, другият е празен. Той, сутрин като стане, взима водата от единия джобур и я сипва в другия. На следната сутрин водата от втория джобур прехвърля в първия. То е един добър начин, но аз казвам тъй: далеч някъде има някой извор, аз ще ида с каната си и оттам ще взема вода, ще я занеса вкъщи за пиене. Това за известно време, за да упражняваш волята си. И след 10 деня, ще видя какви резултати има. Сега, пазете се от това: най-първо ти почнеш жежко, а към 10-тия ден кажеш: „Ей, не искам вече.“ Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-мапкото въодушевление и колкото отива по-нататък, да бъде с по-голямо въодушевление. То е естественото: да започнеш с най-мапкото усърдие и да свършиш с голямото. (Трите прави с Учителя тихо прочетохме Отче Наш.) 9.15 часа сутринта Показахме на Учителя мястото (на южната част на борчетата), дето посяхме семената.
към текста >>

75. Бележки на Елена Хаджи Григорова

Аз казвам тъй: ако е за развиване на волята, 10 дена наред ще ходя далеч някъде, при някой извор, и ще си взимам вода в стомната за пиене; и след 10 дена ще видя какви резултати има.
В Любовта вътре. В разумното противоречие няма. IX. Трябва да преодолеете в себе си някои желания. Когато вкусът ти е много развит, това пречи за духовна работа, няма да задоволяваш стомаха си! 12. Ще прилагате закона на свободата върху себе си. X. Аз казвам тъй: ако е за развиване на волята, 10 дена наред ще ходя далеч някъде, при някой извор, и ще си взимам вода в стомната за пиене; и след 10 дена ще видя какви резултати има. XI.Започни с най-малкото въодушевление и колкото отиваш по-нататък, да растеш и в усърдие, и във въодушевление. Почни с малкото, за да свършиш с голямото. ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим. * - места, които ми направиха силно впечатление.
към текста >>

76. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

Човешкият живот си изисква нещата, които принадлежат към човешкия живот: ядене, пиене, къщи.
Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно, вие в себе си нямате още този Божествен живот, Вечния живот. Имате само начатки за този живот, а Сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които принадлежат към човешкия живот: ядене, пиене, къщи. А, като дойде Божественият, Вечният живот - той ще бъде безсмъртен, и той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще избере или в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее в двата закона. И Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света, и светът теб обича, но тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
към текста >>

77. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

ТОМ 13

Има три вида живот: 1) Животински, когато човек се грижи само за ядене и пиене; 2) Човешки живот, когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби; 3) Божествен живот, когато човек се стреми да служи на Бога.
Когато човек живее в душата си. той се радва, каквито и мъчнотии да има и лесно се справя с тях. Страданието произтича от това. че ние спъваме в себе си доброто, което имаме. Когато човек стане религиозен, той трябва да избира чисти места и добри хора. Има три вида живот: 1) Животински, когато човек се грижи само за ядене и пиене; 2) Човешки живот, когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби; 3) Божествен живот, когато човек се стреми да служи на Бога. Той живее в блаженство. Щастието на човека зависи от неговата вътрешна хармония. Любовта е метод за всички постижения. Няма нещо невъзможно за онзи, който има любовта. Вътре в нас няма нищо лошо, защото Божественото е вътре.
към текста >>

78. 20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ

Милка Говедева

ТОМ 13

Та така ни каза Учителят, оттам си наливахме вода и за пиене.
Стои горе един мъж и съобщава: „Банята сега е женска. Стойте там." На мъжете, които идват там. После банята е мъжка и т.н. На това шопалото беше, топъл извор беше. Аз даже съм водила и моя роднина там, нали за да може да се къпе, па дали й помогна, не знам. Та така ни каза Учителят, оттам си наливахме вода и за пиене. Ходили сме на тоя извор. Едно съжалявам, че не можах да отида на Острец, а съм спала там в стаята срещу Учителя като трапезария ли беше на земята, ние всички на земята спяхме. Спала съм и в плевнята долу, за да мога да присъствувам на беседи, на пода съм спала. В.К.: В плевнята на Темелко. М.Г.: На Темелко, да.
към текста >>

79. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Той дълго очаквал Учителят да го излекува по магически начин, но тъй като това не ставало, той почнал сам да се лекува по методите на Учителя (пиене гореща вода, изпотяване, носене вода от изворчето Диана бад, правене разходки из боровата гора и други).
Генчо през целия си живот е бил с деликатно здраве, като нуждата му е била постоянно спътница. Обстоятелството, че трябва постоянно да мисли за насъщния, често го е лишавало от вътрешен импулс за творчество. Но въпреки всичко, той от време навреме взимал четката и боите и рисувал пейзажи или натюрморти, но понеже нямал място, където да съхранява таблата си, подарявал ги на приятели и близки. Ето една от причините, дето не е могъл да прави изложби и не е могъл да даде публичност на своето изкуство. През 1932 година Генчо се разболява, но без да е постоянно на легло. Той дълго очаквал Учителят да го излекува по магически начин, но тъй като това не ставало, той почнал сам да се лекува по методите на Учителя (пиене гореща вода, изпотяване, носене вода от изворчето Диана бад, правене разходки из боровата гора и други). Болестта е една мъчнотия, една мечка, с която човек трябва да се бори. Да победиш тази мечка, трябва постоянство, което често ни липсва. Може би и нему е липсвало постоянство, затова Учителят го оставил сам да се лекува. След като Генчо оздравял, сам се смял на себе си, задето дълго бе чакал магическото излекуване. През 1940 година Генчо напуска Изгрева и се установява в село Тополица, в дома на Димо Джожев, ръководителя на общество Бяло братство в селото.
към текста >>

80. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1421-1440

Савка Керемидчиева

1437 Здравето ви зависи от правилното ядене и пиене, от правилното дишане и от правилното мислене.
Този свят. 1436 Светът не е създаден само заради нас. Милиарди същества живеят в него, от разни степени. Живеят и светли, и тъмни ангели, и за вълка, и за агнето, и за буболечицата, за всички е създаден този свят. Светът е създаден много добре - точно така сте създадени и вие Здравето. 1437 Здравето ви зависи от правилното ядене и пиене, от правилното дишане и от правилното мислене. Широка душа. 1438 Сутрин като станете, ако дяволът ви е посетил първо, целият ден ще мине така. Ако те е посетил Господ, целият ден ще бъде добър. Изисква се една широка душа. Движение надолу и движение нагоре.
към текста >>

81. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

За пиене само вода, никакви соди, лимонада и пр.
Правило V: Божественото изниква и работи при най-силните противоречия. Обяснения там не се дават. Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл, не се усмихвай - провери я първо. Първото езеро, 24.VІІ.1922 г., Рила, 1 часа по обяд. Правило VI: По сърце бъди дете, а по ум - мъж. За пиене само вода, никакви соди, лимонада и пр. Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. За дъжд и то по необходим случай може, и то само черен чадър, а не зелен и т.н. Правило VII: Никога не уреждай работите, остави всичко само да се уреди. Както е дошло, без да мислиш, тъй и ще си отиде, без да се тревожиш. Чам Курия, 31 .VII.1922 г.
към текста >>

От никого нищо да не вземаш, абсолютно нищо, нито за ядене, нито друго за пиене или обличане.
Правило VII: Никога не уреждай работите, остави всичко само да се уреди. Както е дошло, без да мислиш, тъй и ще си отиде, без да се тревожиш. Чам Курия, 31 .VII.1922 г. Никакви къси ръкави, а дълги и широки. Също и роклите да бъдат дълги. От никого нищо да не вземаш, абсолютно нищо, нито за ядене, нито друго за пиене или обличане. Нищо мое да не даваш на другиго (особено за обличане). Правило VIII: Никога да не те е страх от страдание. Ако може да го отклониш, добре, ако не, щом дойде без страх, смело посрещни го геройски, тъй е добре. Щом те е страх и дойде страданието, то сражението е изгубено. 12.VІІІ.1922 г., София, 6 часа следобяд.
към текста >>

82. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

Савка Керемидчиева

48 Савка Аз почнах опита с пиене на вода - сутрин и вечер да пия по 1 супена лъжица вода.
47 Да не са колеблете в нищо. Аз толкоз пъти ви казах да не говорите за другите, че вие така ме обиждате, това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях. (Савка): Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда Учителя. 16.ІІ.1934 г. Опит с вода. 48 Савка Аз почнах опита с пиене на вода - сутрин и вечер да пия по 1 супена лъжица вода. Взимам я на три пъти. При първата глътка вода отправям мисъл, Любов към Учителя. При втората глътка с вода, отправям хубави, нежни чувства да обичам всички хора. При третата глътка вода, отправям мисъл да бъда работли- ва и неуморна, както Учителят е трудолюбив, работлив и неуморен. Отлично действие има този опит.
към текста >>

83. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Но пиел много и накрая умрял, обезсилен от пиенето, от студ.
Бяха едва облечени, само три от децата бяха там, останалите бяха на училище, а три търсеха работа. Самата жена изглежда беше доволна, защото почти не се оплакваше, което ми направи силно впечатление. Тя самата беше отраснала без родители на улицата, нямала си никого и просто отишла при един сляп просяк, който я приел. С този човек тя имала 8 деца и по нейните думи тя и децата живеели добре. Мьжът всеки ден ходел да проси и хранел и обличал семейството. Но пиел много и накрая умрял, обезсилен от пиенето, от студ. Жената и децата много се натъжили. Успях да разбера, че жената много обичала мъжа. Най-накрая той поискал от по-големите си деца да се грижат за майка си. Често говорел, че Господ Бог е добър. Направи ми голямо впечатление, че жената не е била официално омъжена и 18 години е живяла с него.
към текста >>

84. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Пиене без жажда може ли?
1923 г., вторник, 5.30 часа сутринта Тайна молитва. Добрата молитва. Аз ще ви кажа сега малко работи, които ще бъдат особени. Живот без здраве може ли да съществува? Ядене без глад може ли да се прояви? Пиене без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Мисълта без ум може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите додето трае този наряд.
към текста >>

85. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

Вода носехме за пиене и домакински нужди, от една градска чешма, на около 200 метра от жилището ни.
Баща ни и майка ни имаха практика да ни приучат на полезен труд. Всеки от нас трябваше да върши някаква работа, за да облекчим родителите си. Аз например, помня как се потех да изчистя обущата всяка сутрин, да ги намажа с „вакса"- боя за обуща, да ги излъскам с четка, така че излезе ли баща ми или ние на улицата, да сме прилични. Други случаи на трудолюбие. Градът нямаше добро водоснабдяване. Вода носехме за пиене и домакински нужди, от една градска чешма, на около 200 метра от жилището ни. Дойдеше ли време за пране, ние с брат ми бяхме длъжни да напълним един голям казан, с около двадесет литра вода, както и други съдове с вода за пиене. Напълвахме на чешмата един котел от десет литра, който нанизвахме на кобилица и така, аз отпред, брат ми отзад - занасяхме водата до дома. Така няколко пъти, докато напълним съдовете. Като подарък получавахме от майка ни един „гологан" / тогавашна монета от 20 стотинки/. Така спечеленото богатство използвахме да купим канап за пускане на хвърчила.
към текста >>

Дойдеше ли време за пране, ние с брат ми бяхме длъжни да напълним един голям казан, с около двадесет литра вода, както и други съдове с вода за пиене.
Всеки от нас трябваше да върши някаква работа, за да облекчим родителите си. Аз например, помня как се потех да изчистя обущата всяка сутрин, да ги намажа с „вакса"- боя за обуща, да ги излъскам с четка, така че излезе ли баща ми или ние на улицата, да сме прилични. Други случаи на трудолюбие. Градът нямаше добро водоснабдяване. Вода носехме за пиене и домакински нужди, от една градска чешма, на около 200 метра от жилището ни. Дойдеше ли време за пране, ние с брат ми бяхме длъжни да напълним един голям казан, с около двадесет литра вода, както и други съдове с вода за пиене. Напълвахме на чешмата един котел от десет литра, който нанизвахме на кобилица и така, аз отпред, брат ми отзад - занасяхме водата до дома. Така няколко пъти, докато напълним съдовете. Като подарък получавахме от майка ни един „гологан" / тогавашна монета от 20 стотинки/. Така спечеленото богатство използвахме да купим канап за пускане на хвърчила. Такива хвърчила правеха всички момчета от нашата улица, пускахме ги да хвърчат нагоре; който имаше най-много канап, хвърчилото му стигаше по-голяма височина, а това беше нашата момчешка гордост през лятото.
към текста >>

86. 10. ПЕНЮ КИРОВ

Жечо Панайотов

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Малцина са местата, на които след работа отивали всички, но и там пиене, празни разговори и партизанщина.
Несъмнено е преживявал твърде скромно и от месец на месец е изпращал на семейството си в Бургас по 5 лв. Пътуването си е завършвал в София, като се е разплащал с книжарите. Не ще и дума, че срещата му с Учителя е била на първо място - да разговаря и да поеме нови сили за подвизаване. Много е интересен краткият му дневник, в който е записвал дневните си преживявания. Навсякъде по села и малки градове, почти никъде и никакъв интересен, интелигентен и културен живот. Малцина са местата, на които след работа отивали всички, но и там пиене, празни разговори и партизанщина. В този мрак на оная епоха е трябвало да се разнася светлината на Словото и да се насърчават малцината, които вече са представлявали запалени свещици. Слушал съм от брат Т. Стоименов за една случка при тези пътувания на брат Пеню Киров. По това време в Бургас е членувал един млад арменец Милкон Партанян. Слушайки за подвизите на човек, който пътува с такава мисия, ето че и той пожелал да прави компания на брат Пеню.
към текста >>

87. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

Яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота.
Важно е. че и ние трябва да получим за душите ни небесният хляб и да го използваме. Стигнах дотук и ето, че не разполагах с някои оригинални и интересни мисли. Тъкмо бях прочел някоя лекция от томът „Ключът на живота". Учителят казва там, на страница 1 - „Всяко същество използува храната, която му се дава според степента на своето развитие. Яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота. Условията са вън от нас. Христос отговори на учениците си; „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога." Значи, има и друг начин за хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин. Хранете се по нов начин и вие ще придобиете мир и сила в душата си". Небесният хляб е, които укрепява човека, той е сила дадена от Бога, чрез която успяваме в живота си.
към текста >>

88. 10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ N 14

Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти.
Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява. И оттам са борчовете. Оттам са дълговете. Братството му предлага да му изплати дълговете, като срещу това той отстъпи празното си място, пред и зад къщата.
към текста >>

89. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица.
Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат. Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска печка, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце. Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха, всред снежната навън виелица. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор. Где е видял той такова чисто веселие. Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви, за да се напием с чай.
към текста >>

90. 20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА

На нас младите тогава падаше грижата, да палим и поддържаме запалените огньове, да има гореща вода в чайниците за пиене.
Струваше ни се; че живеем в един щастлив свят. На този бивак прекарвахме доста дни наред, като в ранните утрини, още по тъмно тръгвахме за върха с фенери в ръка през няколко души, за да стигнем при изгрев на слънцето там. Отдалеч величавата светла ивица от хора, която бавно пълзеше към планинския първенец, беше вълшебна за гледане. През цялото време на тези екскурзии, прекарвахме на открито. Всяка година съм бил при тези изкачвания и нито един път не сме имали ясно и слънчево време. На нас младите тогава падаше грижата, да палим и поддържаме запалените огньове, да има гореща вода в чайниците за пиене. При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете за загряване на чайниците за гореща вода - най-важното при такива случаи, да бъдем най-после в услуга на по-слабите, почувствувах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителят да идва към мене, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчината хвойна, която беше пред мене. Задрямал съм по моя преценка само броени минути, не повече от четвърт час, защото когато станах, беше още светло. Почувствувах се съвършено бодър и свеж.
към текста >>

91. 71. ВОДА ЗА КУХНЯТА

А иначе всеки сам в стомни си носеше вода за пиене и за свойте нужди.
Като се заселихме на Изгрева, там нямаше вода и се снабдявахме от Разсадника, доста далеч бе. И оттам носехме вода на ръце отначало. По-късно се даде идеята да се направи една количка с буре отгоре, направено от един дърводелец брат Кольо. И с нея беше удобно да се докарва вода - бурето събираше 100 л. вода. Тази вода служеше за кухнята, която прекарвахме с бурето. А иначе всеки сам в стомни си носеше вода за пиене и за свойте нужди. От Диана Бад се правеше само опита със стомните за носене на вода. Водопроводът на Изгрева се направи по моя инициатива. Събрахме кирки и лопати и братята изкопахме целия водопровод. Сложихме тръбите, свързахме се с градския водопровод и водата потече на Изгрева. Направихме две чешми - едната е Зодиака, а другата със сърничката.* За реализирането на този проект пречеха някои скали между другото и една по-голяма, която би създала големи трудности за прокарването на такъв път от нас.
към текста >>

92. 72. БАНЯТА

Студената вода Той не искаше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане.
72. БАНЯТА Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и както разбрах, Учителят не искаше да се използува тя за къпане. Студената вода Той не искаше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий Стоянов се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и изключителна находчивост. Техник във всяко направление - строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повреди ли се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека, тичайте при брат Димитрий Стоянов.
към текста >>

93. 77. ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД

Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което нещо подобрява качеството на водата за пиене.
Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на човешката кожа, което нещо също е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше между другото и един полезен и приятен елемент от живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме че управлението на ловното дружество, е успяло да издействува за свои цели, голямата поляна, която се намираше точно над изворчето в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакви човешки отношения към толкова положения труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда, да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това разбира се се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни, към този дар на небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което нещо подобрява качеството на водата за пиене. Поставената така ограда, отнемаше възможността не само да се почиства басейнчето, но и да се използува чешмата. Така с мъка и скръб, минавахме край него, като че ли там беше погребан скъп за нас близък. Малко по-късно, мина близо до Изгрева водопровод, от който с наш труд и средства си прекарахме вода. На самият Изгрев направихме две чешми за общо ползуване. Едната беше в малката горичка между салона и поляната, на която си правехме упражненията.
към текста >>

94. 94. В СЕЛО МЪРЧАЕВО

В селото водата бше варовита и неприятна за пиене.
До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката Душа до великият извор на Живота. На източният край на двора, се направи друг голям извор, около който също се привличаше вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече - „Изворът на Мъдростта". Около този извор, също се вложи много грижа и старание за неговият външен вид и украса. Около изворите всякога имаше оживление и приятни разговори. В селото водата бше варовита и неприятна за пиене. Водата на нашите извори се оказа мека, сладка и приятна. Като се разбра това от селяните, всички започнаха да вземат за пиене вода от тях. Недалеч от селото, на около четири километра на Запад, в чудно красива и магнетична долина извираше, голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора, селяните, употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но, когато Той дойде и посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние за пиене и къпане, цялото село и всички околни села започнаха да я употребяват за тази цел.
към текста >>

Като се разбра това от селяните, всички започнаха да вземат за пиене вода от тях.
Този извор Учителят нарече - „Изворът на Мъдростта". Около този извор, също се вложи много грижа и старание за неговият външен вид и украса. Около изворите всякога имаше оживление и приятни разговори. В селото водата бше варовита и неприятна за пиене. Водата на нашите извори се оказа мека, сладка и приятна. Като се разбра това от селяните, всички започнаха да вземат за пиене вода от тях. Недалеч от селото, на около четири километра на Запад, в чудно красива и магнетична долина извираше, голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора, селяните, употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но, когато Той дойде и посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние за пиене и къпане, цялото село и всички околни села започнаха да я употребяват за тази цел. След няколко години, се пуснаха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топлата минерална вода стана важен и хигиеничен курортен център, особено за трудовите хора от град Перник.
към текста >>

Но, когато Той дойде и посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние за пиене и къпане, цялото село и всички околни села започнаха да я употребяват за тази цел.
В селото водата бше варовита и неприятна за пиене. Водата на нашите извори се оказа мека, сладка и приятна. Като се разбра това от селяните, всички започнаха да вземат за пиене вода от тях. Недалеч от селото, на около четири километра на Запад, в чудно красива и магнетична долина извираше, голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора, селяните, употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но, когато Той дойде и посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние за пиене и къпане, цялото село и всички околни села започнаха да я употребяват за тази цел. След няколко години, се пуснаха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топлата минерална вода стана важен и хигиеничен курортен център, особено за трудовите хора от град Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи, стана цяло селище, което нарекоха Рударци. -------------------- *Виж „Изгревът", том II, стр. 310-313, 318-319.
към текста >>

95. 23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО

Много нездравословни състояния произтичат от лошото пиене на водата.
На това се дължи остротата на човешкият характер. Всяка дисхармония в организма прави човека сприхав, груб, остър. Изкуство е да се знае, как да се отправят енергиите от стомаха в сърцето и от сърцето в мозъка. На първо място в съвременната хигиена човек трябва да се научи да се храни, как от малкото да извлече много хранителни вещества. При храненето човек трябва да знае кога да пие вода и как да я пие. Много нездравословни състояния произтичат от лошото пиене на водата. Даже вие, които сте слушали толкова беседи, вземате една чаша вода от 150, 200, 300 грама изпивате я и казвате: „Много хубаво ми стана на гърлото". Но това охлаждане се отразява на капилярните съдове и вследствие нарушението на този закон, хармонията на капилярните съдове в храносмилателната система се нарушава, и храносмилането става мъчно. Имайте като правило: „Винаги пийте водата на глътки. Най-добре пие водата кокошката. Тя като вземе една глътка, вдига си главата нагоре.
към текста >>

Мнозина от вас не вярвате за дишането, не вярвате в пиенето на водата, не вярвате в яденето, а вярвате в церовете.
Най-добре пие водата кокошката. Тя като вземе една глътка, вдига си главата нагоре. Кокошката знае как да пие вода, но не знае как да яде. Каквото тя намери, гълта го. Във водата се крият хранителни вещества, наричат се жизнена енергия, която поддържа организма. Мнозина от вас не вярвате за дишането, не вярвате в пиенето на водата, не вярвате в яденето, а вярвате в церовете. Казвам: „Церовете, това са последното нещо, което човек трябва да употребява. Природата е предвидила за всички погрешки, които човек може да направи, по едно изправление. Най-добрата храна е тази, която може да се намери навсякъде. Плодовете са най-добрата храна. Всеки плод прилича на хубава съдържателна книга, върху която са работили стотина професори.
към текста >>

96. 33. ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

И Учителят така говорил, повдигнал въпроса как човек да се откаже от пиенето и от пушенето, от такива навици, които не са хигиенични и здравословни за него.
Това е Бог от небето." Владо пък изказал недобро мнение: „Ще слушате - казва - една нищо и никаква учителка! Тя ли ще бъде по-умна от нас? " Другата неделя пак направили същото. Тръгнали отзад, следят учителката и отиват, вече знаят къде е салонът. Като влязла тя, и те влезли и пак слушали Словото. И Учителят така говорил, повдигнал въпроса как човек да се откаже от пиенето и от пушенето, от такива навици, които не са хигиенични и здравословни за него. И това така им подействувало, на тези наши приятели от Мърчаево, щото убедили Владо да дойде и той, да Го види само. И действително те завлекли и Владо един път на беседа. И Владо, като видял Учителя, казал: „Това е Господ, от небето слязъл! " Учителят такива хубави слова говорил, че подействували и на Владо и той оттам насетне вече не пропущал нито един неделен ден. И оттогава престават да ходят на кръчмата да пият.
към текста >>

97. 95. КИХАВИЦАТА

Тя имала два отвора за пиене.
95. КИХАВИЦАТА Пък един брат от Велико Търново кихал непрекъснато. Отишъл в болницата, но лекарите не могли да му помогнат. Казали му, че не могат да го излекуват. Събрали се лекарите, обаче напразно. А този брат имал от минало време някаква чаша за украшение. Тя имала два отвора за пиене. Нашият брат, като отишъл при Учителя, Той му казал: „У вас в бюфета имате една чаша с две отверстия. Ще сложите едновременно двама души от едната страна хлебна сода, а от другата - лимонов сок. След това веднага ще вдигнеш чашата и ще изпиеш водата. По такъв начин се прекратява кихането." Като казали това нещо на лекарите, те казали, че то им било говорено в университета, но не се досетили, били го забравили. Но интересното било в това, че Учителят знаел, че в техния бюфет имат такава чаша, която можела да послужи за тая цел - вероятно за такива случаи е била предназначена.
към текста >>

98. 1923 година

Като правим чесновия и с ряпата описан горе начин на пиене и сдъвкване.
На Астрономичния празник братята в София сутринта отиват на определеното място за посрещане изгрева, подкладат самоварите и направят молитвата, след молитва изпиват по едно канче топла вода и Учителят им раздава на всекиго по малко хляб. След това направят упражненията и им казва и новото упражнение, описано по-горе. И казва, че от 22 март до 26 юли всяка сутрин да посрещат изгрева. Тази енергия от сутрешното слънце и зора, която получим, никой не може ни я отне. Ни епидемии няма да ни хващат и болести - не! Като правим чесновия и с ряпата описан горе начин на пиене и сдъвкване. 30.III.1923 год., петък Станахме в 4 и 20 минути, отидохме в гората и посред дивната хармония от хор на птички посрещнахме зората. Слънцето бе потулено от облак, не голям, през него се прозираше слънцето, като се показа. Ето, пиша писмо на сестрата Стилияна Д. Русева. Вечерта в 11 ч сутринта заминахме за гр. Варна на екскурзия.
към текста >>

99. 1929 година

Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа.
Рали и Петко се изкачиха и те на Мусала. Стояхме там до 18й същия месец. И се върнахме в София. В София започнахме потни бани, които Учителят даде, там на братята и сестрите от младежкия клас, най-първо на една група на Витоша, а след това и на всички. Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати. Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа. След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива. (Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.) Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина.
към текста >>

100. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.