НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
295
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Дълги години този хармониум беше в дома на
Петър
Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него.
Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение. И така вещите бяха раздадени, като предварително всеки бе дал някаква сума. Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в салона и на който се свиреше по времето на Учителя. Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума. Всички знаеха, че аз го платих.
Дълги години този хармониум беше в дома на
Петър
Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него.
Той там се съхраняваше. Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон. Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент. Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма.
към текста >>
2.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А бе, чувам, че наш
Петър
станал Учител, та отдавна се канех да те видя.
Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя. Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш? Живи бяхме да се видим.
А бе, чувам, че наш
Петър
станал Учител, та отдавна се канех да те видя.
Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб? " Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. "Ама Петре, ти не ме ли познаваш?
към текста >>
Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е
Петър
Дънов.
Хайде, остани си със здраве и всичко хубаво от твоят съученик." Старчето отминава пейката. Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от "Изгрева". После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи - нищо не говори.
Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е
Петър
Дънов.
А Петър Дънов умря на деветнадесет години". Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината! " Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина.
към текста >>
А
Петър
Дънов умря на деветнадесет години".
Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от "Изгрева". После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи - нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов.
А
Петър
Дънов умря на деветнадесет години".
Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината! " Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина. Не се чува нищо.
към текста >>
3.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Слово за музиката на Великия Учител"
Петър
Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна.
"Слово за музиката на Великия Учител"
Петър
Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна.
Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа.
към текста >>
4.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Слово за музикалното творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на
Петър
Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия".
"Слово за музикалното творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на
Петър
Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия".
Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово.
към текста >>
Петър
Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.
Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството.
Петър
Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.
Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране.
към текста >>
5.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тогава за тях Той е господин
Петър
Дънов.
Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов.
Тогава за тях Той е господин
Петър
Дънов.
Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя.
към текста >>
Говорят и изнасят различни мнения - че
Петър
Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български.
Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов.
Говорят и изнасят различни мнения - че
Петър
Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български.
Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено.
към текста >>
За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че
Петър
Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата.
Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата.
За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че
Петър
Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата.
Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
към текста >>
6.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на
Петър
Дънов.
"Съборът през 1926 година и военната блокада" През 1925 година, през месец август, във Велико Търново се провежда съборът на Бялото Братство, както става всяка година. След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти".
Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на
Петър
Дънов.
Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков.
към текста >>
7.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Най-доброто и най-точното изпълнение трябваше да бъде на цигуларя
Петър
Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал.
Ние работехме много бързо и под ударите на една тягостна атмосфера. Затова ние направихме някои пропуски в тази песнарка. Кои бяха те? 1. Песента "Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме. Но ние не я знаехме добре.
Най-доброто и най-точното изпълнение трябваше да бъде на цигуларя
Петър
Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал.
Но ние нямахме неговия нотен запис - той не беше го направил. Ние не притежавахме негово изпълнение. Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил Петър Камбуров. А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази песен! Не е за разправяне, нито за вярване.
към текста >>
Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил
Петър
Камбуров.
1. Песента "Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме. Но ние не я знаехме добре. Най-доброто и най-точното изпълнение трябваше да бъде на цигуларя Петър Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал. Но ние нямахме неговия нотен запис - той не беше го направил. Ние не притежавахме негово изпълнение.
Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил
Петър
Камбуров.
А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази песен! Не е за разправяне, нито за вярване. Но вие, които четете това, трябва да поправите нашата грешка. Аз съм си набелязала вече кой ще я поправи, но това ще кажа по-късно, когато му дойде времето да правя обзор. 2. Обърнах внимание, че поради бързината, с която печатахме и с тайната на книгопечатането, не можахме да прегледаме коректурата и се доверихме изцяло на печатницата.
към текста >>
8.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя
Петър
Дънов.
На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут.
Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя
Петър
Дънов.
Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос.
към текста >>
9.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от
Петър
Камбуров и ще го запише на нотен текст.
А преди двадесет и пет години е била на пет години. Тогава, какво може да знае тя с нейните пет години за онези събития? Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя?
Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от
Петър
Камбуров и ще го запише на нотен текст.
Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми.
към текста >>
Така тя ще поправи една неправда към
Петър
Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас.
Тогава, какво може да знае тя с нейните пет години за онези събития? Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст.
Така тя ще поправи една неправда към
Петър
Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас.
Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо.
към текста >>
Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на
Петър
Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.
Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас.
Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на
Петър
Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.
Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал.
към текста >>
10.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на
Петър
Дънов, т.е.
Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева". Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници. Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири.
Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на
Петър
Дънов, т.е.
на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това. Разбраха нагледно какво значи Братство и комунален живот. Та ръководителят на тази бригада и на този обект бе един от онези идейни комунисти.
към текста >>
Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя
Петър
Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията".
Ако бяхте Окултна Школа, вашето място щеше да бъде в Българска академия на науките и щяхте да фигурирате там. Ако бяхте там, нещата щяха да бъдат поставени по-иначе. Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения. А сега си отивай и запомни това. И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината.
Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя
Петър
Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията".
Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая вежливо ме изпроводи до вратата. Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом. Отивам на "Изгрева" право при Боян Боев. Разправям му всичко. Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в кюпа и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството?
към текста >>
11.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин
Петър
Дънов.
Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха. На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя.
Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин
Петър
Дънов.
И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме. Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа. Тогава аз разбрах, че ние бяхме навлезли вече в друга епоха и трябваше да преминем от духовното съзнание, с което някои от нас боравеха, в Свръхсъзнанието, с което борави ученикът от Школата на Бялото Братство, където се казва, че Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. Амин!
към текста >>
12.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бяха попитали духа кой е
Петър
Дънов.
Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс.
Бяха попитали духа кой е
Петър
Дънов.
Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше се скарал с нея, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя.
към текста >>
Той бе отговорил, че
Петър
Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът.
Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов.
Той бе отговорил, че
Петър
Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът.
А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше се скарал с нея, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя.
към текста >>
13.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на
Петър
Дънов и негови състуденти в Америка.
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на
Петър
Дънов и негови състуденти в Америка.
Бяха следвали заедно. По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година.
към текста >>
По- късно той разказваше някои интересни неща за
Петър
Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели.
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка. Бяха следвали заедно.
По- късно той разказваше някои интересни неща за
Петър
Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели.
Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия.
към текста >>
Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с
Петър
Дънов, когато са били в Америка.
Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото.
Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с
Петър
Дънов, когато са били в Америка.
Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали.
към текста >>
В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и
Петър
Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели.
В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и
Петър
Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг.
към текста >>
Гръблашев се заинтересувал много и тогава
Петър
Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия.
След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости.
Гръблашев се заинтересувал много и тогава
Петър
Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия.
Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора.
към текста >>
Петър
Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили.
Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора.
Петър
Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили.
После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото.
към текста >>
Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с
Петър
Дънов не е била на физическото поле.
Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле.
Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с
Петър
Дънов не е била на физическото поле.
Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя.
към текста >>
Той има и онази опитност с
Петър
Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество.
И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос.
Той има и онази опитност с
Петър
Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество.
Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси.
към текста >>
Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с
Петър
Дънов на ул."Опълченска" 66.
И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него.
Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с
Петър
Дънов на ул."Опълченска" 66.
За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка.
към текста >>
За него Той е само
Петър
Дънов.
Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66.
За него Той е само
Петър
Дънов.
Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза.
към текста >>
14.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По- късно, Асен и
Петър
се облягат на богомилите и освобождават България.
Тази клада се прехвърли на запад и така започна епохата на Инквизицията. Затова богомилското учение успя, защото много дръзко изнасяха Истината, а с това - и недъзите на управляващите по онова време, след което всички ги погнаха. Голяма част от тях са се увличали в социални борби и предизвикват реакция от страна на болярите. Започва вътрешна разруха. Това е причината , поради която България пада под византийско робство за цели сто и десет години.
По- късно, Асен и
Петър
се облягат на богомилите и освобождават България.
Цар Иван-Асен II също се обляга на богомилите и не случайно той освобождава всички пленени византийци да си отидат по домовете им. И когато тръгва на поход на юг, навсякъде богомилите му отварят крепостите, защото той приема тяхната идея за ненасилие. Чак когато цар Петър се оженва за византийката Ирина, което значи на български "мир", то в българския царски двор се вмъква византийското влияние и започват гоненията срещу богомилите. След това се идва до цар Борил и първата клада, на която се горят богомили. Оттогава нататък започват гоненията и това е причината България да падне под турско робство Турците идват на Балканите като бич Божий да възстановят Божията Правда.
към текста >>
Чак когато цар
Петър
се оженва за византийката Ирина, което значи на български "мир", то в българския царски двор се вмъква византийското влияние и започват гоненията срещу богомилите.
Започва вътрешна разруха. Това е причината , поради която България пада под византийско робство за цели сто и десет години. По- късно, Асен и Петър се облягат на богомилите и освобождават България. Цар Иван-Асен II също се обляга на богомилите и не случайно той освобождава всички пленени византийци да си отидат по домовете им. И когато тръгва на поход на юг, навсякъде богомилите му отварят крепостите, защото той приема тяхната идея за ненасилие.
Чак когато цар
Петър
се оженва за византийката Ирина, което значи на български "мир", то в българския царски двор се вмъква византийското влияние и започват гоненията срещу богомилите.
След това се идва до цар Борил и първата клада, на която се горят богомили. Оттогава нататък започват гоненията и това е причината България да падне под турско робство Турците идват на Балканите като бич Божий да възстановят Божията Правда. Богомилите преминават на запад и те са причина за Ренесанса на запад, а България остава да изплаща под робство гоненията срещу тях. Ето защо Учителят не позволяваше сега, през Негово време, на приятелите, които искаха да отговарят срещу нападките от вестниците срещу Братството, да сторят това. А тези нападки идваха от обществеността, от политически партии, от журналисти, писатели, църква и държавни служители.
към текста >>
15.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се намира в България, и Неговото име е
Петър
Дънов.
А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос, когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най- подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето решение.
И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се намира в България, и Неговото име е
Петър
Дънов.
Една от слушателките при изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си. Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха, че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко.
към текста >>
16.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят
Петър
Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
Ние няма да имаме дял в една друга епоха. Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували ръка на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея. Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева". Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас.
Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят
Петър
Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес.
към текста >>
Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика
Петър
Дънов.
Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева". Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София.
Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика
Петър
Дънов.
Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга.
към текста >>
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за
Петър
Дънов.
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение.
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за
Петър
Дънов.
Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно.
към текста >>
17.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Петър
Димков беше започнал да Му прави от неговите дълги-предълги лечебни процедури като природолечител.
След като се завърнахме с Борис, той - Борис - извика няколко лекари, които прегледаха Учителя. Направена бе консултация на добро медицинско ниво. Но главното, което казаха е, че "господин Дънов страда от сърце". Дори му направиха и инжекции, но какво точно не си спомням. А защо не си спомням - тогава всички се бяхме сбъркали какво да правим.
Петър
Димков беше започнал да Му прави от неговите дълги-предълги лечебни процедури като природолечител.
Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние всички изтръпнахме. Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин? Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано оздравее!
към текста >>
18.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат
Петър
Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири?
Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю?
Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат
Петър
Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири?
" Отначало сметнах, че Учителят има предвид точно и чисто изпълнение по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията". Но Той продължи: "Не, тя още не е снета отгоре! ". Въпросът за мен бе изяснен. Трябваше да се чака друга епоха, при едно друго човечество, когато щеше да дойде Онзи, Който трябва да свали истинската "Идилия" за онова истинско човечество, което трябва да дойде. Това го разказвам на младите приятели, за да получат подтик и да знаят, че нещата не са крайно ограничени.
към текста >>
19.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Запитаха ни: "Где е Учителят
Петър
Дънов?
След известно време казаха, че Учителят си е заминал. Като се разсъмна Го поставиха в салона, облечен в бели дрехи. Ние стояхме пред вратата на салона, до прозорчето. Беше 27 декември 1944 година. Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват.
Запитаха ни: "Где е Учителят
Петър
Дънов?
" Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го! " Бяха двама човека униформени и въоръжени. Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието!
към текста >>
20.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Друга съпружеска двойка бяха Кирил Икономов и Таня Камбурова - сестра на
Петър
и Марин Камбурови.
Тя ме научи да пея една позиция и да не си стискам гърлото. И накрая, до осемдесет и пет годишна възраст мога да си пея без да си стискам гърлото. Онова, което си пожелах на младини, го имам накрая на живота си. Но нищо не дойде даром, а вследствие изпълнение поръката на Учителя: "Работи! " Аз работих усърдно и досега работя по същия начин.
Друга съпружеска двойка бяха Кирил Икономов и Таня Камбурова - сестра на
Петър
и Марин Камбурови.
Тя имаше много хубав глас и пееше много добре. Хубава беше тази гледка на езерата на Рила: той свири на цигулка, а тя пее до него. Прекрасен дует. Катя Грива имаше красив сопран. Тя се беше завърнала от Италия, където бе учила пеене.
към текста >>
21.
5_15 Първият закон
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Този брат беше
Петър
Камбуров.
Братът оживява. Като изпива първата чашка, той пита Учителя: "Учителю, Вие не можехте да не знаете, че аз съм отвън. Защо не ми отворихте веднага, ами ме оставихте да замръзна? " Учителят помълча малко и казва: "Законът е такъв: "Ученикът трябва да поиска - тогава Учителят ще му даде." Ти, макар че не почука, но помаха към вратата - поиска! " Така братът научи и първия закон: "Искайте и ще ви се даде!
" Този брат беше
Петър
Камбуров.
към текста >>
22.
5_16 Как Учителят даде Идилията
,
,
ТОМ 1
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах,
Петър
Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах,
Петър
Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията.
На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката.
към текста >>
На втората вечер
Петър
трябва да спи в кухнята.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията.
На втората вечер
Петър
трябва да спи в кухнята.
Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка?
към текста >>
А
Петър
си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица.
А
Петър
си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица.
Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката.
към текста >>
Но като нямам цигулка - нищо не става."
Петър
взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица.
Но като нямам цигулка - нищо не става."
Петър
взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее.
Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири.
към текста >>
Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а
Петър
бързо натиква инструментите под печката.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее.
Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а
Петър
бързо натиква инструментите под печката.
Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта.
към текста >>
Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа
Петър
и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка?
На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката.
Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа
Петър
и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка?
" Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу.
към текста >>
Петър
от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири.
Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката.
Петър
от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири.
Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу. Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят. Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга. Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви.
към текста >>
Той носи своята цигулка и казва на
Петър
: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят.
" Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу.
Той носи своята цигулка и казва на
Петър
: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят.
Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга. Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви. Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта. Накрая Учителят изсвирва на Петър песента "Идилията". Това са пречистени български народни мотиви.
към текста >>
Учителят изсвирва някоя мелодия, а
Петър
изсвирва друга.
" Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу. Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят.
Учителят изсвирва някоя мелодия, а
Петър
изсвирва друга.
Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви. Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта. Накрая Учителят изсвирва на Петър песента "Идилията". Това са пречистени български народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя".
към текста >>
Накрая Учителят изсвирва на
Петър
песента "Идилията".
След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу. Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят. Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга. Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви. Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта.
Накрая Учителят изсвирва на
Петър
песента "Идилията".
Това са пречистени български народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". След това Учителят започва да го учи да я свири. Предава му как да я изсвири пасаж по пасаж, докато Петър я научава цялата. Чак тогава Учителят си отива горе.
към текста >>
Предава му как да я изсвири пасаж по пасаж, докато
Петър
я научава цялата.
Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта. Накрая Учителят изсвирва на Петър песента "Идилията". Това са пречистени български народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". След това Учителят започва да го учи да я свири.
Предава му как да я изсвири пасаж по пасаж, докато
Петър
я научава цялата.
Чак тогава Учителят си отива горе. Отдавна минава полунощ. В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителя е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество.
към текста >>
Цигулковото изпълнение на
Петър
бе изключително и най-близко до оригинала на Учителя.
Чак тогава Учителят си отива горе. Отдавна минава полунощ. В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителя е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество.
Цигулковото изпълнение на
Петър
бе изключително и най-близко до оригинала на Учителя.
В Песнарката тя не бе записана правилно от Мария Тодорова и от Асен Арнаудов, понеже не я знаеха добре. По-късно аз лично изисках Петър Камбуров да ни направи магнитофонен запис и да ни го предаде, за да можем от него най-правилно да я прехвърлим на нотен запис. Но се случи така, че това ще остане да се направи от следващото поколение.
към текста >>
По-късно аз лично изисках
Петър
Камбуров да ни направи магнитофонен запис и да ни го предаде, за да можем от него най-правилно да я прехвърлим на нотен запис.
В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителя е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Цигулковото изпълнение на Петър бе изключително и най-близко до оригинала на Учителя. В Песнарката тя не бе записана правилно от Мария Тодорова и от Асен Арнаудов, понеже не я знаеха добре.
По-късно аз лично изисках
Петър
Камбуров да ни направи магнитофонен запис и да ни го предаде, за да можем от него най-правилно да я прехвърлим на нотен запис.
Но се случи така, че това ще остане да се направи от следващото поколение.
към текста >>
23.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Идилията" и брат Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев,
Петър
Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията".
"Идилията" и брат Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев,
Петър
Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията".
През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела".
към текста >>
Петър
, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията".
"Идилията" и брат Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията". През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога".
Петър
, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията".
Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица".
към текста >>
"Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица,
Петър
Камбуров получава телеграма: "Ела".
"Идилията" и брат Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията". През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме.
"Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица,
Петър
Камбуров получава телеграма: "Ела".
Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна.
към текста >>
Петър
отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда".
През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела".
Петър
отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда".
В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица?
към текста >>
Слиза
Петър
на перона.
Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица".
Слиза
Петър
на перона.
С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката.
към текста >>
Петър
пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица?
Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна.
Петър
пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица?
" Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя. Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело".
към текста >>
Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава
Петър
сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката.
Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива.
Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава
Петър
сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката.
Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя. Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело". Петър се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната". Оттатък се обажда глас: "Тази свирка търсим ние".
към текста >>
Казва си
Петър
: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя.
А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва.
Казва си
Петър
: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя.
Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело". Петър се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната". Оттатък се обажда глас: "Тази свирка търсим ние". И фенерът почва да се приближава. Скоро пристигат братята.
към текста >>
Петър
се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната".
" Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя. Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело".
Петър
се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната".
Оттатък се обажда глас: "Тази свирка търсим ние". И фенерът почва да се приближава. Скоро пристигат братята. Те тръгнали да го посрещат. Пристига и талигата - тя минала по другия клон на пътя, да не би да се разминат.
към текста >>
Старият братски салон вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде
Петър
благополучно.
И фенерът почва да се приближава. Скоро пристигат братята. Те тръгнали да го посрещат. Пристига и талигата - тя минала по другия клон на пътя, да не би да се разминат. Сядат в колата и пристигат в Тополица.
Старият братски салон вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде
Петър
благополучно.
Казват му: "Извикахме те само да ни изсвириш "Идилията". Петър започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до другият ден. Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила. Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция.
към текста >>
Петър
започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до другият ден.
Те тръгнали да го посрещат. Пристига и талигата - тя минала по другия клон на пътя, да не би да се разминат. Сядат в колата и пристигат в Тополица. Старият братски салон вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде Петър благополучно. Казват му: "Извикахме те само да ни изсвириш "Идилията".
Петър
започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до другият ден.
Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила. Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция. На тази сбирка братята от селото канят приятелите от цяла България. И тогава се събират по няколкостотин души.
към текста >>
24.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тази бележка събужда в нея тревога и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя
Петър
Дънов.
Нещата ги изстрелваше направо в упор. Така че, ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов.
Тази бележка събужда в нея тревога и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя
Петър
Дънов.
Кога точно, в коя година, Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Периклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година. Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретарят на просветата Борис Йоцов става министър на просветата.
към текста >>
Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България -
Петър
Петров.
"След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занесох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис III. Трети занесох в министерството при главния секретар Борис Йоцов.
Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България -
Петър
Петров.
След като Петров дойде, подавайки му доклада, Йоцов каза: "Дайте ход на тази работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения, които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища". Аз отидох с началника Петров в неговия кабинет и му предадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда. След като се прибрах в къщи, помислих, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал.
към текста >>
25.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Апостоли
Петър
и Павел" и разказваше своите впечатления с подробности.
"Как Катя Грива разреши задачата си" Катя Грива е родена в Пловдив в заможно семейство. Била изпратена в Рим да учи пеене. Там тя посещава черквата "Св.
Апостоли
Петър
и Павел" и разказваше своите впечатления с подробности.
Завършила пеене, тя пристига в София, а след време се запознава с Учителя. По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот. Останалото от моя живот е нищо". По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред салона или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него. Това продължава с месеци и години.
към текста >>
26.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Петър
Камбуров беше слухар-музикант.
Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губел времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участвува в записването на Паневритмията и на много песни. Влади Симеонов, в един много кратък период, участвува като цигулар и диригент на братския оркестър. Но след това се отдели от нас и отиде в света.
Петър
Камбуров беше слухар-музикант.
Но беше истински виртуоз. А брат му, Марин Камбуров, сам започна да пише песнички. Което е най- интересното, Братството в село Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя. Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга песен от Учителя. Събират се на братско събрание, а пеят песните на Марин.
към текста >>
27.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе
Петър
Филипов.
Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват.
Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе
Петър
Филипов.
Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот.
към текста >>
28.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тогава прокурорът Руменов заяви следното: "Аз не съдя
Петър
Дънов, не съдя и неговото учение, не съдя и Бялото Братство.
Така че ние живеехме много скромно, дори бедно, за да не охарчим Братството. Но други го охарчиха до грош. Дойде процесът. Братята Борис Николов и Жечо Панайотов бяха осъдени по на дванадесет години затвор и Братството трябваше да плати голяма сума за финансови нарушения. За самия съдебен процес - това е тема на друго изложение.
Тогава прокурорът Руменов заяви следното: "Аз не съдя
Петър
Дънов, не съдя и неговото учение, не съдя и Бялото Братство.
Аз съдя отделни лица, които са нарушили финансовите закони на Републиката". Това бе много интересно за нашите уши и бе много скоро забравено от ония, на които не им изнасяше. По това време - девет години преди това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме. Когато на процеса стана въпрос, че си искаме салона, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов. И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя.
към текста >>
29.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Цитираме декларацията на Елиезер Коен от този протокол: "Аз, Елиезер Коен, заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в учението на
Петър
Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим".
А за да проверите как стоят нещата, ще ви представим този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас. Там ще видите и голямото предателство, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя. Едни застанаха зад Учителя, други Му станаха противници. А какво стана след разтурянето на тази партийна група? Едни от членовете й останаха комунисти, други се отказаха, трети се отдалечиха в света като активни комунисти във властта.
Цитираме декларацията на Елиезер Коен от този протокол: "Аз, Елиезер Коен, заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в учението на
Петър
Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим".
Това бе същият Елиезер Коен, който написа рецензията на книгите на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, останал в Германия жив. Елиезер Коен се наложи да се издадат книгите му на български език, въпреки че Учителят не даваше. За Учителя Бо Ин Ра е окултист от Черната ложа. Книгите бяха преведени от Георги Радев. И друго прегрешение имаше Елиезер Коен.
към текста >>
Не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя
Петър
Дънов и ще Го следвам във вековете.
А да знаете колко хляб е изял на "Изгрева", колко пъти е целувал ръката на Учителя, на колко братски снимки го има с Учителя и колко пъти му има името, записано в братски издания! То всичко това човек не може да го проумее така лесно. Предателството си е предателство и всеки си плаща за него. Това го споменавам за поука. Сега ще ви цитирам декларацията на Никола Антов: "Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство.
Не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя
Петър
Дънов и ще Го следвам във вековете.
Също не се отказвам от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам, респективно за прокарването на ОФ- правителствената програма". А каква бе дейността на партийната група на "Изгрева"? Ето извадки от техния протокол: "Активната дейност на комитета на ОФ "Изгрева": дъновисти-Комунисти до 13 декември 1945 год. 1. Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2. За Помощна организация, събрани 150 000 лв. 3.
към текста >>
30.
9_01 Времето, което не бе дошло
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от
Петър
Дънов.
"Времето, което не бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна.
Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от
Петър
Дънов.
Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад.
към текста >>
31.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
В тази група ще се привлекат и
Петър
Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата.
- за изпълнение на цигулка. (Забележка: II. глас за цигулка в изданието от 1938 год. не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5. Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа.
В тази група ще се привлекат и
Петър
Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата.
Също и Милка Кралева, Благовест Жеков, Станка Сталева и др. професионални музиканти, които са в течение на музиката на Учителя. 6. Въпросът за темпата ще бъде уточнен допълнително, когато се съберат всички необходими информации, които ще бъдат представени от групата музиканти. Ще бъде представена колективната работа на Галилей Величков и Кирил Икономов, които заедно са определили темпата въз основа на данните, които е предал Кирил Икономов, когато Учителят с хронометър е определял темпата. Всички неуточнени въпроси относно темпа, движения и др.
към текста >>
32.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен
Петър
, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен
Петър
, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар.
Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно.
към текста >>
Взе името
Петър
Константинов Дънов.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар.
Взе името
Петър
Константинов Дънов.
И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция.
към текста >>
Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен
Петър
.
Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска.
Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен
Петър
.
Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Беше преминал и през духовната си Еволюция преди също толкова милиарди години.
към текста >>
Той,
Петър
Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска.
Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
Той,
Петър
Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска.
Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие.
към текста >>
Той,
Петър
, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год.
Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска.
Той,
Петър
, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год.
След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
към текста >>
След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където
Петър
завършва гимназиалното си образование по онези времена.
Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год.
След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където
Петър
завършва гимназиалното си образование по онези времена.
След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893.
към текста >>
На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху
Петър
Константинов Дънов.
Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че изпратен е Оня, който язди на бял кон и името му е "Божието Слово", из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни.
На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху
Петър
Константинов Дънов.
Той е на тридесет и три години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система. Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий.
към текста >>
33.
10_08 Кой е Всемировият Учител?
,
,
ТОМ 1
Духът Беинса Дуно слезна на земята и се въплъти, като се роди в плът и кръв чрез българи: баща Константин и майка Добра и бе наречен
Петър
Константинов Дънов.
Всемировият Учител на Вселената е Бащата. Той е Все и Вся. Всемировият Учител е изява на Бога в Битието и проявление на Бога във Вселената, където обединява Битието и Небитието. Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство присъствуваше между българите и славянството. Името Му бе - Беинса Дуно.
Духът Беинса Дуно слезна на земята и се въплъти, като се роди в плът и кръв чрез българи: баща Константин и майка Добра и бе наречен
Петър
Константинов Дънов.
Първом слезна върху Него Божественият Дух през 1897 година, 7 март, когато бе на тридесет и три години, после се всели в Него Христовият Дух през 1912 година, когато бе на четиридесет и осем години, а когато бе на петдесет и осем години по човешко летоброене - то Господният Дух се прослави чрез Него, като отвори за пръв път Школата на Всемирното Велико Бяло Братство във Вселената на земята българска, в нейната столица, в местността "Изгрева". Така Светата Троица, представена от Отца, Сина и Святия Дух, се събра ведно и чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез българска реч се даде Словото на Бога за идното човечество. Словото на Бога за Идното човечество от Шестата раса е дадено чрез българска реч. Дадено е чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Четете го!
към текста >>
34.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Великият Учител Беинса Дуно се въплъти на земята, роди се в земята българска - племе славянско и бе наречен, и носеше светското име
Петър
Константинов Дънов.
А Христовият Дух е Един и Неделим и като принцип обхваща света на Битието и Небитието на това Слово. А Господният Дух се проявява като Божия Сила. Затова Учението на Великия Учител обхваща всичко в своите предели на Битието, на Небитието и Божествения свят. Това е Учението на Всемирното Велико Бяло Братство. Глава на Всемирното Велико Бяло Братство е Великият Учител, Всемировият Учител - Беинса Дуно.
Великият Учител Беинса Дуно се въплъти на земята, роди се в земята българска - племе славянско и бе наречен, и носеше светското име
Петър
Константинов Дънов.
Великият Учител носи Учението Си чрез Словото Си. То е Божествено учение. То е Христовото учение. То е Учение на Бога. Великият Учител е изпратен от Бога, за да работи за въдворяване Царството Божие на земята.
към текста >>
35.
10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Светското Му име е
Петър
Константинов Дънов, ражда се на 12 юли 1864 година, ден Петровден и си заминава от тоя свят на 27 декември 1944 година, ден сряда.
"Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство" Школата на Всемирното Велико Бяло Братство се откри през 1922 година в София, България. Учител на Школата е Всемировият Учител Беинса Дуно.
Светското Му име е
Петър
Константинов Дънов, ражда се на 12 юли 1864 година, ден Петровден и си заминава от тоя свят на 27 декември 1944 година, ден сряда.
Учител на Бялото Братство е Учителят Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух. Учител на Великото Бяло Братство е Мировият Учител - Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух и в Когото е Христовият Дух. Учител на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител - Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух, в когото е Христовият Дух и където, в Него, Господният Дух на Силите задвижва всичко в една неделима Троица: Отец, Син и Святий Дух. Така Всемировият Учител, чрез Божествения Дух, чрез Господния Дух и чрез Христовия Дух изпълнява Волята на Бога. Школата се управлява от Всемировия Учител - Беинса Дуно - Който е Върховен Повелител на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената.
към текста >>
36.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на
Петър
Дънов.
Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията. Защото Словото на Великия Учител показва пътя на човешката душа към Бога. Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно.
Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на
Петър
Дънов.
Школата на Великия Учител е Живот и Сила за онези, които четат, проучават Словото Му и Го прилагат в живота си. По този начин се изпълнява Волята на Всемировия Учител. "В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа" - е емблемата на Пентаграмата на Великия Учител, която емблема е печатът на Третия Завет на Бога за днешното и идното човечество. Школата на Бялото Братство в България се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото е дадено на българска реч за чедата български от племето славянско.
към текста >>
37.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от
Петър
Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров.
Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева. Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст. Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева.
Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от
Петър
Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров.
Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен. Прекланяме се пред жеста на Жанета Йорданова от Русе, дъщеря на Йордан Новаков, ръководител на русенското Братство след заминаването на стария ръководител Никола Ватев, която закупи необходимия за предпечатната подготовка на първия том паус. Настоящото издание се финансира от доктор Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Марийка Марашлиева.
към текста >>
38.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Отговорите на Учителя
Петър
Дънов на 10-те свидетелства на Духа на Истината VII.
Всемировият Учител на Вселената слиза на Земята II. Ангел Благовестител оповестява знамението Господне III. Призванието Господне към человеческият род от Петата раса и към народа български IV. Свидетелствата Господни и Божието обещание V. Свидетелствата Господни VI.
Отговорите на Учителя
Петър
Дънов на 10-те свидетелства на Духа на Истината VII.
Словото Господне слиза върху Вожда Господен VIII. Изявлението на Господният Дух в седемтях разговора IХ. Седемтях разговора с Духа Господен Х. Избраникът Божий и Вождът на Истината ХI. Вселяването на Христовият Дух и Мировият Учител ХII.
към текста >>
Петър
Камбуров пише писмо за комуна 43.
Комуна на Изгрева 38. Баба Донка 39. Братска комуна в Казанлък 40. Комунален живот с песни и топла вода 41. Пръв опит за общ братски живот 42.
Петър
Камбуров пише писмо за комуна 43.
Мисли на брат Борис за комуните 44. Черният гарван и студентската шапка 45. Не прекалявай с физическата работа 46. Урок по пестеливост 47. Първите салони в София 48.
към текста >>
Защо
Петър
Дънов не стана евангелски проповедник?
Знамето на Бялото Братство 99. Антиминсът 100. Немирниците 101. По чия идея заминава Учителят за САЩ 102. Песента “Завръщане на блудния син” 103.
Защо
Петър
Дънов не стана евангелски проповедник?
104. Началото 105. Първата сказка на Учителя 106. Френологичните карти 107. Варна – хотел Лондон 108. Учителят и управниците, които Го интернираха 109.
към текста >>
39.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
Петър
Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
Петър
Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г.
в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената.
към текста >>
Детето
Петър
на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.
Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената.
Детето
Петър
на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.
Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
към текста >>
Момчето
Петър
през 1872 г.
Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.
Момчето
Петър
през 1872 г.
постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов.
към текста >>
Юношата
Петър
учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование.
Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна.
Юношата
Петър
учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование.
След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год.
към текста >>
След това младежът
Петър
постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование.
След това младежът
Петър
постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие.
към текста >>
Нови Пазар той често е посещаван от сина си
Петър
.
Завръща се в България на 31 години през 1895 год. Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар той често е посещаван от сина си
Петър
.
Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр.
към текста >>
Има много случки и събития, отнасящи се за детето
Петър
, за момчето
Петър
, за юношата
Петър
, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя.
Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър.
Има много случки и събития, отнасящи се за детето
Петър
, за момчето
Петър
, за юношата
Петър
, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя.
Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство.
към текста >>
Всички те показват, че и в детските си години
Петър
Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.
Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие.
Всички те показват, че и в детските си години
Петър
Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.
През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251.
към текста >>
Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина
Петър
.
През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251.
Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина
Петър
.
Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение.
към текста >>
Ражда се младенецът
Петър
през 1864 год., а през 1878 год.
Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество.
Ражда се младенецът
Петър
през 1864 год., а през 1878 год.
се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия. Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.
към текста >>
40.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния
Петър
Дънов слиза Божественият Дух.
На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание. На 7 март 1897 год.
в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния
Петър
Дънов слиза Божественият Дух.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Бог посети единороднаго Сина и го новороди чрез своя Дух и го облече чрез Сила и Мощ.
към текста >>
41.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА
,
,
ТОМ 2
Петър
Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год.
Петър
Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си.
Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ.
към текста >>
Петър
Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год.
Петър
Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна.
Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески. Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота". 1897 год. е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса.
към текста >>
в присъствието на баща му дядо поп Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху
Петър
Константинов Дъновски.
е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 год.
в присъствието на баща му дядо поп Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху
Петър
Константинов Дъновски.
Той е на 33 години. Ето защо годината 1897 г. е свята и пророческа. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на земята и на планетите от слънчевата система. През 1897 год.
към текста >>
А това е
Петър
Константинов Дънов, който е роденият и слезнал и облякъл се в плът Дух Беинса Дуно.
е свята и пророческа. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на земята и на планетите от слънчевата система. През 1897 год. издава книжката: „Хио-Ели-Мели-Месаил" във Варна. Това е Гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет на Бога към избраника и помазаника Божий.
А това е
Петър
Константинов Дънов, който е роденият и слезнал и облякъл се в плът Дух Беинса Дуно.
А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на земята. Това е Второто призвание към рода български и рода человечески. През 1898 год. Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско". За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год.
към текста >>
Петър
Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско".
Това е Гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет на Бога към избраника и помазаника Божий. А това е Петър Константинов Дънов, който е роденият и слезнал и облякъл се в плът Дух Беинса Дуно. А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на земята. Това е Второто призвание към рода български и рода человечески. През 1898 год.
Петър
Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско".
За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год. по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>
Петър
Дънов е във Варна.
по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год.
Петър
Дънов е във Варна.
Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав. Посещава рождения си брат по плът Атанас в с. Гюлеко от Николаевската община, околия Варненска. Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител. Първите срещи са осъществени.
към текста >>
Петър
Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител.
През 1888-1889 год. Петър Дънов е във Варна. Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав. Посещава рождения си брат по плът Атанас в с. Гюлеко от Николаевската община, околия Варненска.
Петър
Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква.
към текста >>
Петър
Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год.
Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство. Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години съборите в гр. Търново наброяват 200-300-400 човека.
Петър
Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год.
пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон. През 1903 год. Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Петър
Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Петър Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год. пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон. През 1903 год.
Петър
Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
към текста >>
42.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Божественият Дух слиза върху
Петър
Дънов.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 год.
Божественият Дух слиза върху
Петър
Дънов.
Небето над Него се отваря за Духовния и Божествен свят. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят. Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. ю.
към текста >>
Варна.) Много по-късно
Петър
Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят. Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. ю. 1898 год. гр.
Варна.) Много по-късно
Петър
Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, който е роден от Бога и има пряко общение с Небето. По това време Петър Дънов има пряко съобщение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. „Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост.
към текста >>
По това време
Петър
Дънов има пряко съобщение с Господния Дух.
Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. ю. 1898 год. гр. Варна.) Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син. А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, който е роден от Бога и има пряко общение с Небето.
По това време
Петър
Дънов има пряко съобщение с Господния Дух.
Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. „Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят.
към текста >>
Варна.) Небето е отворено за
Петър
Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята.
„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина. Ето, Аз съм-този, който ги ръководя и пазя и им давам Сила и Живот, за да ходят в Моята виделина. Видите, приятели Мои, колко Господ Ви люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр.
Варна.) Небето е отворено за
Петър
Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята.
Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл. 19, ст. 11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр. 16) „Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно.
към текста >>
Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез
Петър
Дънов.
Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас.
Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез
Петър
Дънов.
Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне.
към текста >>
Благата вест е проводена от Него на
Петър
Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.
Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла.
Благата вест е проводена от Него на
Петър
Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.
„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене.
към текста >>
Варна.) Връзката на
Петър
Дънов с първите ученици е създадена.
Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр.
Варна.) Връзката на
Петър
Дънов с първите ученици е създадена.
Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги.
към текста >>
Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят
Петър
Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.
Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието.
Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят
Петър
Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.
„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви.
към текста >>
Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят
Петър
Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици.
Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр.
Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят
Петър
Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици.
Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя. Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори. В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината. „На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете.
към текста >>
43.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
,
13 февруари 1899 год., гр. Варна
,
ТОМ 2
Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя
Петър
Дънов.
(Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено.
Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя
Петър
Дънов.
Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов. А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига. И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин.
към текста >>
Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя
Петър
Дънов.
Варна.) Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов.
Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя
Петър
Дънов.
А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига. И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин.
към текста >>
44.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 2
Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя
Петър
Дънов.
„Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бъда още за малко, докато довърша умилостивителното дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. Той е Отец, Благият ни Баща, колко са сладки Неговите Думи и Повеления. „Онзи, Когото сте видял и, Той е Вождът Господен". Името Му знаете." (Писмо от 14.3.1899г. гр.
Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя
Петър
Дънов.
Той предава част от него чрез писма до членовете на Веригата. „ Така се казва: Времената са зрели, положението е сериозно, Словото Божие иде с голяма сила. Кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да вземат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>
Учителят
Петър
Дънов е непрекъснато в молитвен дух.
Промените, които идат да вземат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Неговият Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е Ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично." (Писмо от 17.4.1899г. гр. Варна).
Учителят
Петър
Дънов е непрекъснато в молитвен дух.
Небето е отворено и Духът Господен се явява и слиза върху Него и Му говори. „Господ ми се яви Духом и ми съобщи следующите благи неща от нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизменна Любов: „Аз съм Господ Твой, Който ти говори сега. Кажи на моите братя Волята Ми. Кажи им: „Аз съм техен Спасител, Който ги води с крепката си ръка". Кажи им: „Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.
към текста >>
А това е роденият в плът
Петър
Дънов и новороденият чрез Божествения Дух и Сила Учител на Бялото Братство.
Варна.) Настъпва и онзи ден, когато Словото Господне се явява на Небето. Това е Небесната Слава. Това е Святият Дух. Това е онзи Стълб Небесен, Който водеше израилтяните в пустинята нощем с Огнена Виделина, а през деня с облак, за да ги покрива и закриля от слънцето и от огнената жар на пустинята. Словото Господне е изпратено от Небето и То търси изпратения Вожд на земята, за да Го посети и да се сбъдне написаното в Откровението на Иоанна 19:11-16, че Словото Божие слиза от Небето върху Онзи, Който е Цар на Царете и Господ на Господарите.
А това е роденият в плът
Петър
Дънов и новороденият чрез Божествения Дух и Сила Учител на Бялото Братство.
Това е онзи Вожд, изпратен от Бога, Който е Всемировият Учител на Вселената и Името Му е БЕИНСА ДУНО. Амин. „Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко. Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
към текста >>
45.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
,
,
ТОМ 2
Петър
Дънов пребивава при баща си в гр.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
Петър
Дънов пребивава при баща си в гр.
Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов. „Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
към текста >>
Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя
Петър
Дънов.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год. Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде.
Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя
Петър
Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не. Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр.
към текста >>
Но
Петър
Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши.
Но
Петър
Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата.
Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски.
към текста >>
Тук се явява Духът Господен над
Петър
Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар.
Тук се явява Духът Господен над
Петър
Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г.
към текста >>
до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с
Петър
Дънов.
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г.
до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с
Петър
Дънов.
Така започва Новият 20 век, който е век на проявения Вожд на Светлината, на Господнята Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. „След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
към текста >>
Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя
Петър
Дънов чрез българско писмо.
И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр.
Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя
Петър
Дънов чрез българско писмо.
Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас. Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
към текста >>
Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя
Петър
Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя
Петър
Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
към текста >>
46.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
96 от ръкописа.) Учителят
Петър
Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр.
96 от ръкописа.) Учителят
Петър
Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ.
към текста >>
103 от ръкописа.) Вождът на Истината и Спасителят на света, Избраникът Божий е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, Който се въплъти между българите и носеше човешкото име
Петър
Константинов Дънов. 4.
Това ще бъде Небето, откъдето ще слиза Скинията на Бога, за да може Бог да обитава с човеците. И понеже Словото на Бога е дадено, Бог ще слезне при човеците само когато те претворят Словото Му във живота си. А Словото на Бога е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, дадено чрез българска реч и писмо. 3. „Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и подържаш всичко в Себе СИ. " (Стр.
103 от ръкописа.) Вождът на Истината и Спасителят на света, Избраникът Божий е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, Който се въплъти между българите и носеше човешкото име
Петър
Константинов Дънов. 4.
„Ето Ангелът на Завета ще те поздрави и е него всичкото войнство ЗаеДНО ... " (Стр. 104 от ръкописа.) Името на Ангела е дадено в „Призванието към народа ми - български синове на племето славянско". То завършва така: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен."
към текста >>
47.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
ПОСЛЕСЛОВ По случай 130 години от рождението на Учителя
Петър
Дънов (1864-1994 год.) и 50 години от заминаването Му (1944-1994 год.) бе решено да се публикуват легендарните „Седемтях разговора с духа Господен", пренасяни от уста на уста и от поколение на поколение.
ПОСЛЕСЛОВ По случай 130 години от рождението на Учителя
Петър
Дънов (1864-1994 год.) и 50 години от заминаването Му (1944-1994 год.) бе решено да се публикуват легендарните „Седемтях разговора с духа Господен", пренасяни от уста на уста и от поколение на поколение.
За проучаването на тези разговори е необходимо специална и продължителна подготовка от десетки години. Освен това бе необходимо да се представят последователно онези събития, съпътствуващи Петър Дънов, които предхождат времето, когато са записани тези разговори. А те са записани собственоръчно от Учителя в Неговата кореспонденция с Пеню Киров от Бургас. За това бяха цитирани онези пасажи от писмата, които се отнасяха за онези раздели, които бяха написани и поднесени от съставителя на този обзор. Те са дадени под заглавието „Предисловия".
към текста >>
Освен това бе необходимо да се представят последователно онези събития, съпътствуващи
Петър
Дънов, които предхождат времето, когато са записани тези разговори.
ПОСЛЕСЛОВ По случай 130 години от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1994 год.) и 50 години от заминаването Му (1944-1994 год.) бе решено да се публикуват легендарните „Седемтях разговора с духа Господен", пренасяни от уста на уста и от поколение на поколение. За проучаването на тези разговори е необходимо специална и продължителна подготовка от десетки години.
Освен това бе необходимо да се представят последователно онези събития, съпътствуващи
Петър
Дънов, които предхождат времето, когато са записани тези разговори.
А те са записани собственоръчно от Учителя в Неговата кореспонденция с Пеню Киров от Бургас. За това бяха цитирани онези пасажи от писмата, които се отнасяха за онези раздели, които бяха написани и поднесени от съставителя на този обзор. Те са дадени под заглавието „Предисловия". Съставителят смята и е дълбоко убеден, че без такава предварителна подготовка и последователност, поднесеният материал е трудно и дори невъзможно да се разчете от читателя. Това въведение е за читателя.
към текста >>
Историята на оригиналите е следната: Учителят
Петър
Дънов на 24.III.1921 год.
Съставителят смята и е дълбоко убеден, че без такава предварителна подготовка и последователност, поднесеният материал е трудно и дори невъзможно да се разчете от читателя. Това въведение е за читателя. Следващите поколения ще проучават този написан собственоръчно от Учителя текст. Ако някой не харесват направените предисловия, могат да не ги четат. Но те не могат да ги отхвърлят, защото това е постановка на Словото на Учителя и на Школата Му, изнесена от едного и поднесена за мнозина.
Историята на оригиналите е следната: Учителят
Петър
Дънов на 24.III.1921 год.
подарява на Мария Тодорова книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината", като пред нея полага подписа си върху книжката и собственоръчно написва датата. Отдолу написва: „И Господ ще те умножи във Благодат". (Второзаконие, гл. 28, стр. 1-2: „И ако слушаш добре гласа на Господа Бога Твоего и внимаеш да правиш всичките Негови заповеди, които ти аз днес заповядвам, ще те възвиши Господ Бог твой над всичките народи на земята."; „И ще дойдат на тебе всичките тези благословения и ще починат на тебе, ако послушаш гласа на Господа Твоего.") Това е посвещение на ученика в Школата.
към текста >>
48.
1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И тъй аз се запознах с Учителя
Петър
Дънов през 1920 г.
Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими. И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен. И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен. Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими.
И тъй аз се запознах с Учителя
Петър
Дънов през 1920 г.
в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново.
към текста >>
49.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Петър
Пампоров 32.
Мария Тодорова 27. Невенка Петкова 28. Олга Славчева 29. Паша Теодорова 30. Пенка Михайлова 31.
Петър
Пампоров 32.
Петър Попов 33. Савка Керемидчиева 34. Сотирка Бабаджова 35. Стоян Джуджев 36. Стоян Караенев 37.
към текста >>
Петър
Попов 33.
Невенка Петкова 28. Олга Славчева 29. Паша Теодорова 30. Пенка Михайлова 31. Петър Пампоров 32.
Петър
Попов 33.
Савка Керемидчиева 34. Сотирка Бабаджова 35. Стоян Джуджев 36. Стоян Караенев 37. Тодор Попов 38.
към текста >>
Петър
Камбуров 44.
Кръстю Христов 47. Генчо Алексиев 42. Методи Константинов 48. Елена Хаджи Григорова 43. Иван Жеков 49.
Петър
Камбуров 44.
Костадина Чопаринова 50. Цветан Стайков 45. Елизер Коен 51. Мария Савова 46. Жечо Жеков 52.
към текста >>
50.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Стаята е свободна и те я предлагат на
Петър
Дънов.
В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул. „Леге", който е бил предназначен за техни хора, които са идвали в столицата. Когато Учителят се свързвал с приятелите създава се кръжок и случва се така, че Гумнерови го поканват у тях. Отначало Го поканват и Той приспива в сутерена. След време се освобождава една от стаите, която е била дадена на друг квартирант.
Стаята е свободна и те я предлагат на
Петър
Дънов.
Тогава Той е за тях Петър Дънов. А това е към 1905 година. Тази къща беше на Петко Гумнеров и Евангелина Гумнерова, които нямаха деца. Семейство от двама човека. Къщичката както е сега, така си беше и тогава.
към текста >>
Тогава Той е за тях
Петър
Дънов.
„Леге", който е бил предназначен за техни хора, които са идвали в столицата. Когато Учителят се свързвал с приятелите създава се кръжок и случва се така, че Гумнерови го поканват у тях. Отначало Го поканват и Той приспива в сутерена. След време се освобождава една от стаите, която е била дадена на друг квартирант. Стаята е свободна и те я предлагат на Петър Дънов.
Тогава Той е за тях
Петър
Дънов.
А това е към 1905 година. Тази къща беше на Петко Гумнеров и Евангелина Гумнерова, които нямаха деца. Семейство от двама човека. Къщичката както е сега, така си беше и тогава. А тя е къща близнак.
към текста >>
Понякога е посещавала и слушала беседите на
Петър
Дънов.
От едната сестра е на Гумнерови, а от другата страна е на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Много интересно и символично съжителство. Двете семейства са си помагали и съдействали. Баба Парашкева е била евангелистка. Не е била черковница и е била свободна от формите на църковни обреди.
Понякога е посещавала и слушала беседите на
Петър
Дънов.
В къщичката на Гумнерови имаше три стаички. Едната стая отстъпиха на Учителя, а в другите две те живееха. Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. И там имаше една стая, в която живееше Василка Иванова. Тя беше дошла от Айтос.
към текста >>
51.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя -
Петър
, Марин и Костадин.
Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури.
Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя -
Петър
, Марин и Костадин.
Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа.
към текста >>
Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и
Петър
Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и
Петър
Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>
След това
Петър
Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите.
Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
След това
Петър
Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите.
Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>
52.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
42.
ПЕТЪР
КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА Този случай ми го е разказвал
Петър
Камбуров.
42.
ПЕТЪР
КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА Този случай ми го е разказвал
Петър
Камбуров.
Бях студент по право през 1919 г. Учителят ме извиква и казва: „Ти следвай право, но правото не е в университета. Ще дойдеш при мен, ще те изпратя в Търново в колибата. Ще направим опит за основаване на братска комуна. Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам.
към текста >>
Ще дойдат и други братя отпосле."
Петър
казал: „Щом е тъй, отивам.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА Този случай ми го е разказвал Петър Камбуров. Бях студент по право през 1919 г. Учителят ме извиква и казва: „Ти следвай право, но правото не е в университета. Ще дойдеш при мен, ще те изпратя в Търново в колибата. Ще направим опит за основаване на братска комуна.
Ще дойдат и други братя отпосле."
Петър
казал: „Щом е тъй, отивам.
Но да отида първо в Ст. Загора, да продам зелето си, което съм отработил." Отидох и продадох зелето. През месец октомври заминах за колибата на братското лозе в Търново. Прекарах зимата, а лятото посрещнах събора. През зимата на 1922-23 г.
към текста >>
Само че ще отидат в Казанлък."
Петър
казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен.
Казвам им: „Те продадоха имота си, къде ще отидат? " А те продължават. „Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм.
Само че ще отидат в Казанлък."
Петър
казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен.
Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят.
към текста >>
„Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се
Петър
в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък.
„Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм. Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен. Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката.
„Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се
Петър
в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък.
Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури. И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители.
към текста >>
И
Петър
добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители.
„Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури.
И
Петър
добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители.
Десетки години трябваше да изплащаме големи борчове. Този опит с комуната в Арбанаси ни струваше скъпо и прескъпо. Голяма цена платихме за него." Комуната не е само идея. За да стане живот, трябва да се осъществи от хора с пробудено съзнание, които знаят как действа закона на Единението между човека, Природата и Бога. Само тогава.
към текста >>
53.
83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като отличен работник в тази печатница се открои синът му
Петър
,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението.
Но случи се така както винаги, че когато се съберат много хора от умни по умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи.
Като отличен работник в тази печатница се открои синът му
Петър
,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението.
От тука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През всичкото си време, през целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство. Тук се издадоха „Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия.
към текста >>
Петър
Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък.
Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. От тука излезнаха няколко томчета беседи.
Петър
Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък.
През всичкото си време, през целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство. Тук се издадоха „Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите.
към текста >>
54.
92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Друг, който е деен в тези среди е
Петър
Пампоров.
92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО" - БРАТСТВО Вестник „Братство" започва да излиза и да се разпространява по абонаментната система, но абонатите се указват малко на брой и списанието е финансово затруднено. Заплаща се само за хартията, а всичко друго е доброволен труд и доброволни вноски за издържането му. Редактор на списанието е Атанас Николов от Севлиево. Той е есперантист и поддържа връзки с останалите есперантисти в България и в чужбина.
Друг, който е деен в тези среди е
Петър
Пампоров.
Замисля се издаването на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство". Отначало е замислено да излиза по един брой на месец, но после излиза на два месеца по един брой. Той е изписван на есперанто и вътре са поместени статии на Учителя, материали на братята, разглеждащи идеите на Новото учение, очерци из братския живот. Помествани са и снимки. Вестникът е издаван на хубава бяла хартия.
към текста >>
Освен това Атанас Николов и
Петър
Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя.
Вестникът е издаван на хубава бяла хартия. Започва от октомври 1932 г. до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди.
Освен това Атанас Николов и
Петър
Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя.
Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци. Отпечатваше се в печатницата на Сава Калименов от издателство „Братство", гр. Севлиево.
към текста >>
55.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А Константин Дъновски е бащата на Учителя -
Петър
Дънов.
Но понеже съзаклятието е тайно, хиляди хора замесени в него остават неразкрити. До тука провалът спира. Само един е останал жив от монасите, който пък предава Антиминса на юношата Константин Дъновски през 1854 г. в гр. Солун, след което той се връща във Варна и оттогава започват борбите за възраждането на българското съзнание и българщината във Варненския край.
А Константин Дъновски е бащата на Учителя -
Петър
Дънов.
Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък.
към текста >>
56.
100. НЕМИРНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Този ме спъна, а онзи ме ритна."
Петър
Дънов е даскал.
100. НЕМИРНИЦИТЕ Учителят след завършването на Богословското училище в гр. Свищов, отива и става начален учител в село Хотанца, Русенско. Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна. Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети. И той хленчи.
„Този ме спъна, а онзи ме ритна."
Петър
Дънов е даскал.
Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него? Не правиш ли същото като него? " Децата вдигат рамене и мълчат. От тогава престават да се клеветят едно-друго.
към текста >>
57.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Петър
Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Петър
Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр.
Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г.
към текста >>
Петър
Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите.
Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г. След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие.
Петър
Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите.
Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти. Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука. Разбира се имали са фондове и средства за това.
към текста >>
58.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
103. ЗАЩО
ПЕТЪР
ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
103. ЗАЩО
ПЕТЪР
ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства.
към текста >>
По този начин
Петър
Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ.
Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така те не Го приемат.
По този начин
Петър
Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ.
Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището.
към текста >>
в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на
Петър
Дънов.
„Леге" на протестантите. Там е пренощувал, там е имало легла за проходящи техни хора. Но понеже те са го познавали като техен човек, са го приемали с охота. Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път. Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г.
в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на
Петър
Дънов.
Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник.
към текста >>
59.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И от тогава
Петър
Дънов започва да пътува между народа и изнася сказки по френология, хиромантия, окултни науки и сказки върху пътя на човешката душа.
По нея днес съдим за много неща за първоначалната дейност на Учителя. След три години мълчание излиза с една сказка в градчето пред цялото гражданство. С туй започва Неговата проповед пред българския народ. Тази сказка я имаме записана лично от Учителя собственоръчно, защото Той я изпраща после на Пеню Киров, да му каже каква сказка е държал, какви мисли и идеи е развил пред народа. Разбира се сказката се посреща с въодушевление.
И от тогава
Петър
Дънов започва да пътува между народа и изнася сказки по френология, хиромантия, окултни науки и сказки върху пътя на човешката душа.
Така Той пробва идеята на учението и вижда как народа реагира на него при тези Му пътувания по градове и села. Намира малки духовни групи, които работят самостоятелно, някои са спиритически групи, други религиозни групи, които се подвизават като верующи хора. Всички тези групи Учителят ги посещава, поставя ги във връзка едни с други, обединява ги и полека лека започва да се оформя Братството в България. Така се запознават след време с Айтоската група на Георги Куртев. Те Го приемат с отворени обятия и разбират, че в духовните работи трябва да има ръководител.
към текста >>
60.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му
Петър
.
Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му.
В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му
Петър
.
И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години.
към текста >>
61.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На времето Учителят бе научил
Петър
Камбуров да я изпълнява на цигулка заедно с текст.
Това бяха Кирил Икономов, Ирина Кисьова и онези, които кръжаха около тях. Те намериха няколко незначителни грешки в новата песнарка и се хванаха за тях и шумяха за незначителни неща. Важното бе, че тя бе издадена правилно, вярно на една хубава хартия. Песента „Идилията", в която има народни мотиви не беше много популярна в класа. Учителят я бе изпълнявал няколко пъти в клас, на полянката и при други случаи.
На времето Учителят бе научил
Петър
Камбуров да я изпълнява на цигулка заедно с текст.
Той бе народен музикант, беше надарен. Идилията от него не беше записана на нотен лист, защото той бе слухар и не можеше да я изпълнява по ноти. Ние я записахме така както я знаеха музикантите на Изгрева. Е, разбира се има някои малки грешки в нея, но ние ще ги поправим в новото издание. Как? Аз накарах Петър Камбуров „Идилията" да я запише на магнетофонна лента.
към текста >>
Аз накарах
Петър
Камбуров „Идилията" да я запише на магнетофонна лента.
На времето Учителят бе научил Петър Камбуров да я изпълнява на цигулка заедно с текст. Той бе народен музикант, беше надарен. Идилията от него не беше записана на нотен лист, защото той бе слухар и не можеше да я изпълнява по ноти. Ние я записахме така както я знаеха музикантите на Изгрева. Е, разбира се има някои малки грешки в нея, но ние ще ги поправим в новото издание. Как?
Аз накарах
Петър
Камбуров „Идилията" да я запише на магнетофонна лента.
Ние я имаме записана и всеки добър цигулар може да я прехвърли на нотен лист и да влезне тогава в новото издание.
към текста >>
62.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на
Петър
Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов.
Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея.
Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на
Петър
Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов.
Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи?
към текста >>
По-късно тя бе прибрана от
Петър
Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст.
Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе.
По-късно тя бе прибрана от
Петър
Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст.
Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява. Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя? Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя.
към текста >>
Така в мое присъствие
Петър
Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява.
Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст.
Така в мое присъствие
Петър
Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява.
Е, ще питате кой е този -онзи? Е, това е тайна. Нали трябва да запазим цигулката на Учителя? Ако не бях подменил на времето цигулките, оригиналната цигулка щеше да бъде продадена по време на процеса и щеше да бъде разпродадена и да отиде в други случайни хора, те щяха да я препродават и щяха да печелят от това, че е била цигулка на Учителя. А тя беше един хубав инструмент.
към текста >>
63.
155. ЗАЩИТАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Единият е бил
Петър
Камбуров и друг един брат с дълги руси коси - Христо Дързев.
155. ЗАЩИТАТА Полковник Бошков пътува с влака от Велико Търново за София. Имал работа там непременно иска да се срещне с Учителя. Във влака пътуват още двама човека от Братството.
Единият е бил
Петър
Камбуров и друг един брат с дълги руси коси - Христо Дързев.
Намерили са се във влака и Бошков се преместил в тяхното купе, за да си говорят. А Бошков е във военна униформа. По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с Петър Дънов. Двамата братя с дългите коси мълчат, трябва да бъдат смирени, а пък онези, които им се смеят са от яки, по-яки. Но те не знаят, че Бошков като офицер има нещо общо с тях.
към текста >>
По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с
Петър
Дънов.
Имал работа там непременно иска да се срещне с Учителя. Във влака пътуват още двама човека от Братството. Единият е бил Петър Камбуров и друг един брат с дълги руси коси - Христо Дързев. Намерили са се във влака и Бошков се преместил в тяхното купе, за да си говорят. А Бошков е във военна униформа.
По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с
Петър
Дънов.
Двамата братя с дългите коси мълчат, трябва да бъдат смирени, а пък онези, които им се смеят са от яки, по-яки. Но те не знаят, че Бошков като офицер има нещо общо с тях. Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една дума проговорят за Петър Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него. Онези се стресват и го гледат уплашено. Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само Петър Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми.
към текста >>
Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една дума проговорят за
Петър
Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него.
Намерили са се във влака и Бошков се преместил в тяхното купе, за да си говорят. А Бошков е във военна униформа. По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с Петър Дънов. Двамата братя с дългите коси мълчат, трябва да бъдат смирени, а пък онези, които им се смеят са от яки, по-яки. Но те не знаят, че Бошков като офицер има нещо общо с тях.
Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една дума проговорят за
Петър
Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него.
Онези се стресват и го гледат уплашено. Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само Петър Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми. Сега разбирате ли защо искам да ви изхвърля? " Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината!
към текста >>
Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само
Петър
Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми.
По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с Петър Дънов. Двамата братя с дългите коси мълчат, трябва да бъдат смирени, а пък онези, които им се смеят са от яки, по-яки. Но те не знаят, че Бошков като офицер има нещо общо с тях. Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една дума проговорят за Петър Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него. Онези се стресват и го гледат уплашено.
Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само
Петър
Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми.
Сега разбирате ли защо искам да ви изхвърля? " Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината! Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът". Този път Бошков е изненадан, защото с никого не е споделил този случай във влака.
към текста >>
64.
159. ПРОТОКОЛ
,
София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.
,
ТОМ 2
Именувам се
Петър
К.
159. ПРОТОКОЛ София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.
Именувам се
Петър
К.
Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост.
към текста >>
65.
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу
Петър
Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща.
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След известно време нападките във вестниците срещу Учителя са се насочили към един факт.
Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу
Петър
Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща.
Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за това. Те проследявали всеки, който воювал срещу Учителя какво ще му се случи. След известно време му се случва нещо и той си заминава. И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа". Е, нашите не злорадстваха, по искаха да покажат, че който наруши окултния закон след това си носи последствията.
към текста >>
66.
165. ВРЕМЕ Е
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
165. ВРЕМЕ Е Учителят
Петър
Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария.
165. ВРЕМЕ Е Учителят
Петър
Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария.
Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна. 3алюбила се с един от тях - Петър Стамов и се омъжва за него. От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра, Анка и син Константин. Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това. Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя.
към текста >>
3алюбила се с един от тях -
Петър
Стамов и се омъжва за него.
165. ВРЕМЕ Е Учителят Петър Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария. Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна.
3алюбила се с един от тях -
Петър
Стамов и се омъжва за него.
От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра, Анка и син Константин. Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това. Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя. Дошло време Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ.
към текста >>
Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо
Петър
Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това.
165. ВРЕМЕ Е Учителят Петър Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария. Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна. 3алюбила се с един от тях - Петър Стамов и се омъжва за него. От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра, Анка и син Константин.
Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо
Петър
Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това.
Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя. Дошло време Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине".
към текста >>
67.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Петър
Дънов се самоубива".
На стр. 196-202 стр. и като философи и като корифеи на българската философска мисъл вместо да вземат да представят Учението на Учителя съгласно философските категории, то вземат, че си служат с лъжи. На стр. 196,36-ти ред отгоре е написано: „През есента на 1944 г.
Петър
Дънов се самоубива".
Забележете, това не е случайно написано. Това е една тяхна лъжа, която я развяват като знаме 30 години. И което е по-важното те знаят, че това не е вярно, знаят, че е лъжа, но целенасочено си служат с нея. А защо? Та към 20 комунисти имаше в Братството, та нали те присъствуваха лично в последните дни на Учителя и знаят много добре как бяха нещата.
към текста >>
Познавам лично лицето
ПЕТЪР
КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ от 1937 г„ а от 1941 г.
За нас Словото Му е Слово на Бога. ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната д-р мед. РАДА БОНЕВА БОРОВА, родом от гр. Казанлък, личен паспорт серия ШГ N 871988 от 24.10.1975 г. на I Районно управление, София, завършила Медицинския факултет в София, позволително за медицинска правоспособност, издадено от М-во на народното здраве под N 24150 от 4.11.1931 г., работила като медицински лекар в здравни служби в страната, удостоверявам с настоящото: 1.
Познавам лично лицето
ПЕТЪР
КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ от 1937 г„ а от 1941 г.
живях в квартал „Изгрев", София, където живееше и Петър К. Дънов. 2. На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при Петър К. Дънов, който беше заболял от няколко дни. Там заварих Петър К.
към текста >>
живях в квартал „Изгрев", София, където живееше и
Петър
К.
ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната д-р мед. РАДА БОНЕВА БОРОВА, родом от гр. Казанлък, личен паспорт серия ШГ N 871988 от 24.10.1975 г. на I Районно управление, София, завършила Медицинския факултет в София, позволително за медицинска правоспособност, издадено от М-во на народното здраве под N 24150 от 4.11.1931 г., работила като медицински лекар в здравни служби в страната, удостоверявам с настоящото: 1. Познавам лично лицето ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ от 1937 г„ а от 1941 г.
живях в квартал „Изгрев", София, където живееше и
Петър
К.
Дънов. 2. На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при Петър К. Дънов, който беше заболял от няколко дни. Там заварих Петър К. Дънов полулегнал на кушетка и лекарите д-р Дафина П.
към текста >>
На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при
Петър
К.
Казанлък, личен паспорт серия ШГ N 871988 от 24.10.1975 г. на I Районно управление, София, завършила Медицинския факултет в София, позволително за медицинска правоспособност, издадено от М-во на народното здраве под N 24150 от 4.11.1931 г., работила като медицински лекар в здравни служби в страната, удостоверявам с настоящото: 1. Познавам лично лицето ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ от 1937 г„ а от 1941 г. живях в квартал „Изгрев", София, където живееше и Петър К. Дънов. 2.
На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при
Петър
К.
Дънов, който беше заболял от няколко дни. Там заварих Петър К. Дънов полулегнал на кушетка и лекарите д-р Дафина П. Сает и д-р Стефан Кадиев. Въз основа на медицинския преглед на болния бе установено, че той страда от бронхопневмония и му се предписа съответно лечение с ултрасептил интервенозно и сироп за отхрачване.
към текста >>
Там заварих
Петър
К.
Познавам лично лицето ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ от 1937 г„ а от 1941 г. живях в квартал „Изгрев", София, където живееше и Петър К. Дънов. 2. На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при Петър К. Дънов, който беше заболял от няколко дни.
Там заварих
Петър
К.
Дънов полулегнал на кушетка и лекарите д-р Дафина П. Сает и д-р Стефан Кадиев. Въз основа на медицинския преглед на болния бе установено, че той страда от бронхопневмония и му се предписа съответно лечение с ултрасептил интервенозно и сироп за отхрачване. След това тримата слязохме в града, купихме необходимите лекарства и аз ги отнесох същата вечер в дома на болния. За да облекча дишането на болния по моя лична инициатива му предложих да му направя синапова лапа на гърба.
към текста >>
болния
Петър
К.
След това тримата слязохме в града, купихме необходимите лекарства и аз ги отнесох същата вечер в дома на болния. За да облекча дишането на болния по моя лична инициатива му предложих да му направя синапова лапа на гърба. Това направих вечерта на същия ден. На следния ден, 25 декември, понеделник, по негово изрично желание повторих лапата, тъй като тя облекчаваше тежкото му състояние. На 24 декември 1944 г.
болния
Петър
К.
Дънов беше в пълно съзнание, както и през следващия ден, 25декември. На 26 декември, след обед, заварих болния в безсъзнание, заобиколен от свои последователи, обезпокоени от неговото тежко състояние. Те предложиха да се извика лекар от града, който да не е от неговите последователи, за да нямат угризения на съвестта си, че не са направили всичко за неговото лечение. Запитаха ме, дали ще е правилно да се повика такъв лекар, в отговор на което дадох решително съгласието си. Почувствах, че всички посрещнаха 6 облекчение повикването на такъв лекар.
към текста >>
Всичко беше обаче напразно и към 6 часа сутринта болният
Петър
Константинов Дънов почина, на 27 декември 1944 г.
След като д-р Фъртунов си отиде аз не се отделих от болния. Междувременно същата вечер дойде д-р Дафина Сает. За известно време там беше и д-р Людмил Тинтеров. Тази вечер в стаята на болния бяха Савка Керемидчиева, инженер Тодор Симеонов, Борис Николов и останахме да бдим над болния през нощта, без инж. Симеонов. Към 3 часа сутринта забелязахме, че пулсът на болния започна да отслабва и с д-р Дафина Сает решихме аз да слеза в града и да набавя сърдечно укрепващи лекарства.
Всичко беше обаче напразно и към 6 часа сутринта болният
Петър
Константинов Дънов почина, на 27 декември 1944 г.
21 септември 1977 г. Декларатор: Д-р Борова (подпис) София Заверено от нотариус Василева 23.09.1977 г. с N14647 ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният д-р СТЕФАН СТАНЧЕВ КАДИЕВ, 80-годишен от гр. София, бул. „Патриарх Евтимий" 16,паспорт N 877057 от I Районно управление София издаден на 17-03-76 с настоящото декларирам следното: 1.
към текста >>
Господин
ПЕТЪР
КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес.
Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти".
Господин
ПЕТЪР
КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес.
Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита: - Кое е първото задължение на лекаря? - и добави, „да вдъхне надежда в болния!
към текста >>
научих, че господин
Петър
К.
1964 г., София, с настоящото декларирам следното: Завършила съм медицина през 1920 г. в медицинския факултет на гр. Петроград - Ленинград. Работила съм като лекар в ИСУЛ и Диспансери. В края на декември 1944 г.
научих, че господин
Петър
К.
Дънов е болен. Отидох да го посетя в жилището му в кв. „Изгрев". Там се събрахме трима лекари: д-р Стефан Кадиев, д-р Рада Борова и аз. След като направихме медицински преглед, установихме, че той страда от бронхопневмония и му назначихме лечение ултрасептил - инжекции и отхрачваЩи средства. Два дена по-късно Славчо Славянски ме взе с колата си от дома ми и заедно с д-р Пенчо фъртунов, интернист от Банковата болница ме отведе в кв.
към текста >>
„Изгрев" при г-н
Петър
Дънов, който беше в тежко състояние и в безсъзнание.
Дънов е болен. Отидох да го посетя в жилището му в кв. „Изгрев". Там се събрахме трима лекари: д-р Стефан Кадиев, д-р Рада Борова и аз. След като направихме медицински преглед, установихме, че той страда от бронхопневмония и му назначихме лечение ултрасептил - инжекции и отхрачваЩи средства. Два дена по-късно Славчо Славянски ме взе с колата си от дома ми и заедно с д-р Пенчо фъртунов, интернист от Банковата болница ме отведе в кв.
„Изгрев" при г-н
Петър
Дънов, който беше в тежко състояние и в безсъзнание.
Д-р Фъртунов направи медицински преглед и установи „старческа пневмония". Останах при болния до края - шест часа сутринта на 27 декември 1944 г., когато той почина. София Декларатор: Д-р Сает 8.XI. 1977 г Заверена на 13.XI.1977 г. в Софийския нотариат с N 17985 Ето, такава е Истината за заминаването на Учителя, неговата кончина според тези действуващи и правоспособни лекари.
към текста >>
68.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
На един от нашите братя -
Петър
Камбуров особено провървя.
Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше. Слушателите бяха отвън под прозореца и в градинката, а ние младежите бяхме най-отзад - прави. Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи. Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни.
На един от нашите братя -
Петър
Камбуров особено провървя.
Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата. Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в кухнята да се измие. Една сутрин като слиза заварва голямо оживление.Три-четири сестри помагат на хазайката. Правят се големи приготовления.
към текста >>
При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на
Петър
малка, едва имаше за храна и наем за квартирата.
Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи. Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец.
При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на
Петър
малка, едва имаше за храна и наем за квартирата.
Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в кухнята да се измие. Една сутрин като слиза заварва голямо оживление.Три-четири сестри помагат на хазайката. Правят се големи приготовления. От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на вечеря. Сега сестрите приготовляват ястията.
към текста >>
69.
51. ИОВЕ и РА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Този случай ни го разказваше старият
Петър
Тихчев, който е бил дълги години евангелски пастор в Свищов и в чийто дом е бил на квартира младият още
Петър
Дънов.
Бог ще промисли. Какво е преживял Авраам когато е казвал тези думи? Учителят ги е произнасял радостно, възторжено от изблик на живота. „Иове и Ра" Бог ще промисли. А с вяра и с надежда човек ще се свръже с Бога, за да изпълни Волята Му.
Този случай ни го разказваше старият
Петър
Тихчев, който е бил дълги години евангелски пастор в Свищов и в чийто дом е бил на квартира младият още
Петър
Дънов.
към текста >>
70.
123. ЗАКЛИНАНИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Важното е да се добереш до Духът на Истината, Който бе в Учителя
Петър
Дънов.
Но за това им плащат. Михаил също надена такава роля и искаше да играе като артист, че е учител. Но това е лъжа и имитация. И онези, които бяха заблудени по него, видяха имитацията и се отдръпнаха. Кое е важното?
Важното е да се добереш до Духът на Истината, Който бе в Учителя
Петър
Дънов.
към текста >>
71.
146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
генерал
Петър
Мидилев. 3.
В това правителство влизат политически дейци, но не като представители на партии, а представляващи сами себе си. София е блокирана от войска. Назначават се седем министри: 1. Кимон Георгиев - министър председател. 2. Министър на вътрешните работи - О.з.
генерал
Петър
Мидилев. 3.
Военен Министър - генерал Пенчо Златев. 4. Министър на просветата - Янаки Моллов. 5. Министър на търговията - Коста Бояджиев. 6. Министър на финансите -Петър Тодоров. 7. Министър на съобщенията - Никола Захариев.
към текста >>
Министър на финансите -
Петър
Тодоров. 7.
Министър на вътрешните работи - О.з. генерал Петър Мидилев. 3. Военен Министър - генерал Пенчо Златев. 4. Министър на просветата - Янаки Моллов. 5. Министър на търговията - Коста Бояджиев. 6.
Министър на финансите -
Петър
Тодоров. 7.
Министър на съобщенията - Никола Захариев. Какво предприема това правителство? 1. Отменя Търновската конституция. 2. Разпуска парламента. 3. Разтуря политическите партии. 4.
към текста >>
72.
VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
ПЕТЪР
ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб нашия брат В Христа - Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил?
VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
ПЕТЪР
ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб нашия брат В Христа - Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил?
Вярвам от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на живота, Който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, Който ми говори сега и чрез силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, Който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.
към текста >>
МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ
ПЕТЪР
ДЪНОВ ЗА БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ 1.
Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. подпис: п. к. дънов подписи: Пеню Киров, Тодор Стоименов гр. Бургас, 28.2.1899 год.
МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ
ПЕТЪР
ДЪНОВ ЗА БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ 1.
Благодаря Ти, Господи, Боже Мой, за гдето си ми позволил да слезна на земята, да страдам и да се трудя за своето повдигане. 2. Боже Мой, на Тебе поверявам сърцето си, в което е скрито всичкото ми богатство, и Те моля, упази го, очисти го от лоши желания и го озари с Твоята Божествена Любов! 3. Господи, Боже Мой, да възтържествува Твоята Добродетел; да възтържествува Твоята Правда, да възтържествува Твоята Аюбов и да се прояви тя в света; да възтържествува, Господи, Боже мой, Твоята Мъдрост и да се прославиш Ти В Своите Дела; да възтържествува Твоята Истина и чрез нея, Господи, да озариш света; да възтържествува, Господи, Боже Мой, Твоят живот и чрез него да ни се дадат всички блага. 4. Господи Боже и Отче мой, да възтържествува Твоят Дух, да се възцари Той и да бъде Вся и Все! 5. Да дойде, Отче Небесни, по-скоро Твоето Царство и на земята, за да заживеем един чист и свят живот. Амин.
към текста >>
73.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Петър
Тихчев -19 13.
Посещение -10 8. Тодор Стоименов -13 9. Брат Теодоси Стоименов -16 10. Пешком за първия събор -16 11. Михалаки Георгиев (1854-1916) -17 12.
Петър
Тихчев -19 13.
Учителят, ул. „Опълченска" 66 и Георги Димитров - 20 14. Домът на Петко Гумнеров - 21 15. Целувката на чичо Петко - 23 16. Не коригирай Божественото - 24 17.
към текста >>
Петър
Камбуров и влакът - 71 61.
Постът на Колю Каишев - 66 56. Беседа на Учителя за свещениците - 67 57. Стефан Камбуров - „Вяра жива" - 68 58. Слави Камбуров и четвъртото измерение - 70 59. Стефан Камбуров и шрапнелите - 71 60.
Петър
Камбуров и влакът - 71 61.
Слово за Петър Камбуров - 72 62. Тако работи три години в градината на Изгрева - 73 63. Братът на най-малките - 74 64. Художникът Борис Георгиев - 75 65. Художникът, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66.
към текста >>
Слово за
Петър
Камбуров - 72 62.
Беседа на Учителя за свещениците - 67 57. Стефан Камбуров - „Вяра жива" - 68 58. Слави Камбуров и четвъртото измерение - 70 59. Стефан Камбуров и шрапнелите - 71 60. Петър Камбуров и влакът - 71 61.
Слово за
Петър
Камбуров - 72 62.
Тако работи три години в градината на Изгрева - 73 63. Братът на най-малките - 74 64. Художникът Борис Георгиев - 75 65. Художникът, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66. Атанас Димитров на конгресът на теофилите.
към текста >>
Петър
Манев -123 108.
Ръката, която пишеше лъжи и хули -119 103. Димитър Звездински -120 104. Един ден на Изгрева -120 105. фото д-р Жеков - право запазено -121 106. Астролози на Изгрева -122 107.
Петър
Манев -123 108.
Георги Марков -124 109. Стефан Велев -124 110. Савов - имитаторът -124 111. Алфиери Бертоли -126 112. Дядо Димитър от Сливен -127 113.
към текста >>
74.
02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
и среща Учителя
Петър
Дънов, който е на 35г.
Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите". Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895г. в нова светлина повторно го помествам за знание. (Редактора) Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го среща. Тогава той е на около 80г.
и среща Учителя
Петър
Дънов, който е на 35г.
Този млад вожд е Учителят Петър Дънов. Отначало той не го познава. За него г-н Дънов е учен човек, вещ в духовните и спиритическите сфери. Интересно е да се отбележи за кончината на д-р Миркович. Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал "на последния събор за него, през лятото на 1905 г.
към текста >>
Този млад вожд е Учителят
Петър
Дънов.
Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895г. в нова светлина повторно го помествам за знание. (Редактора) Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го среща. Тогава той е на около 80г. и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35г.
Този млад вожд е Учителят
Петър
Дънов.
Отначало той не го познава. За него г-н Дънов е учен човек, вещ в духовните и спиритическите сфери. Интересно е да се отбележи за кончината на д-р Миркович. Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал "на последния събор за него, през лятото на 1905 г. да му се предскаже кога ще си замине.
към текста >>
сутринта събралите се помолили Учителя
Петър
Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя.
Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат. На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч.
сутринта събралите се помолили Учителя
Петър
Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя.
Учителят изпълнява желанието им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя. Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода. В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи".
към текста >>
Д-р Миркович среща
Петър
Дънов през 1895г., когато Учителят се завръща от САЩ.
Учителят изпълнява желанието им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя. Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода. В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи".
Д-р Миркович среща
Петър
Дънов през 1895г., когато Учителят се завръща от САЩ.
Това е годината когато той помества това пророчество в списание „Нова светлина".
към текста >>
75.
04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя
Петър
Дънов на първия събор на духовната верига.
Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г.
д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя
Петър
Дънов на първия събор на духовната верига.
През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество.
към текста >>
Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя
Петър
Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство.
На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България.
Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя
Петър
Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство.
Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов. Той бе предтеча.
към текста >>
след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя
Петър
Дънов.
Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България. Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г.
след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя
Петър
Дънов.
Той бе предтеча.
към текста >>
76.
05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В първите години, за първите ученици г-н
Петър
Дънов е един учен човек, един голям окултист и един голям проводник чрез когото се проявяват висши същества.
Има много интересни неща, които могат да се прочетат от неговата кореспонденция с Учителя. Аз я приех от предишното поколение, съхраних я и я предадох на следващото поколение. Пеню е присъствал редовно на съборите преди войните и е бил един от най-дейните и той ги е организирал. Оставил статии по много въпроси. Те трябва да се съберат и издадат в отделна книга със всичко, което той е оставил.
В първите години, за първите ученици г-н
Петър
Дънов е един учен човек, един голям окултист и един голям проводник чрез когото се проявяват висши същества.
Но много по-късно той, Пеню разбира кой е Петър Дънов и пред него е вече Учителят на Бялото Братство. През 1918 г. Пеню Киров си заминава. Погребват го с венци. Било е голямо тържество.
към текста >>
Но много по-късно той, Пеню разбира кой е
Петър
Дънов и пред него е вече Учителят на Бялото Братство.
Аз я приех от предишното поколение, съхраних я и я предадох на следващото поколение. Пеню е присъствал редовно на съборите преди войните и е бил един от най-дейните и той ги е организирал. Оставил статии по много въпроси. Те трябва да се съберат и издадат в отделна книга със всичко, което той е оставил. В първите години, за първите ученици г-н Петър Дънов е един учен човек, един голям окултист и един голям проводник чрез когото се проявяват висши същества.
Но много по-късно той, Пеню разбира кой е
Петър
Дънов и пред него е вече Учителят на Бялото Братство.
През 1918 г. Пеню Киров си заминава. Погребват го с венци. Било е голямо тържество. Има една запазена снимка, където той е положен в ковчег, а около него тържествено са застанали онези, които тъгуват за него и които скърбят.
към текста >>
77.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
За Тодорчо той е бил само г-н
Петър
Дънов и нищо повече.
Отначало отсядал на ул. „Леге", където е старопри-емница на евангелистите. Колко време е бил там - не знаем. Но по-късно е спал лично при Тодор Стоименов в неговата квартира. Понеже са имали само един креват, са спали дълго време наедно на този креват.
За Тодорчо той е бил само г-н
Петър
Дънов и нищо повече.
Ние знаем, че по това ,време г-н Петър Дънов не е само Петър Дънов, защото Божествения Дух слиза върху Него на 7.11.1.1897 г. Но знаем сега, а тогава той Тодорчо не е знаел. Това го казва Учителят чак тогава, когато се отваря Школата. Един пример за нас как Учителят е започнал отначало с най-малките величини, защото това е закон на Божествения Дух, че Той работи с микроскопичните неща. Тодор Стоименов беше чиновник и като такъв беше научен да спазва законите на държавата.
към текста >>
Ние знаем, че по това ,време г-н
Петър
Дънов не е само
Петър
Дънов, защото Божествения Дух слиза върху Него на 7.11.1.1897 г.
„Леге", където е старопри-емница на евангелистите. Колко време е бил там - не знаем. Но по-късно е спал лично при Тодор Стоименов в неговата квартира. Понеже са имали само един креват, са спали дълго време наедно на този креват. За Тодорчо той е бил само г-н Петър Дънов и нищо повече.
Ние знаем, че по това ,време г-н
Петър
Дънов не е само
Петър
Дънов, защото Божествения Дух слиза върху Него на 7.11.1.1897 г.
Но знаем сега, а тогава той Тодорчо не е знаел. Това го казва Учителят чак тогава, когато се отваря Школата. Един пример за нас как Учителят е започнал отначало с най-малките величини, защото това е закон на Божествения Дух, че Той работи с микроскопичните неща. Тодор Стоименов беше чиновник и като такъв беше научен да спазва законите на държавата. През времето на Учителя той беше касиера и парите на Братството бяха в него.
към текста >>
78.
10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят
Петър
Дънов води кореспонденция с Тодор Стоименов и Пеню Киров от гр. Бургас.
10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР През 1899 г.
Учителят
Петър
Дънов води кореспонденция с Тодор Стоименов и Пеню Киров от гр. Бургас.
Двамата са работили като чиновници в градския съд. Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска".
към текста >>
Учителят
Петър
Дънов започва първата сборна среща.
Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен.
Учителят
Петър
Дънов започва първата сборна среща.
Тогава Учителят им говори за бъдещето на Братството за идеите, които ще обхванат цялото човечество. После Учителят ги извежда по върховете край барна, на Дегилиташ-връх. Прекарват няколко дни. Тук Тодорчо пита Учителя: „Вие сега ни говорите за бъдещето когато ще бъдем мнозина, но ние сме трима. Единия е на възраст, втория също на средна възраст, а пък аз съм още много млад".
към текста >>
79.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н
Петър
Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю".
Беше един от интелигентните и първи сподвижници на Учителя. Ще намерите името му в първите протоколи от съборите. А за останалото ще го намерите в биографията му. Но тук ще ви разкажа неща, които няма от къде да прочетете, защото само аз ги знам, аз съм ги издирвал и проучвал. Да се напише разказът „Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар.
При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н
Петър
Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю".
Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената.
към текста >>
Той имал кореспонденция с
Петър
Дънов, която не е достигнала до нас.
Видин през 1854 г., а си заминава през 1916 г. в гр. София. Неговото име фигурира в първите събори на веригата на Учителя от 1908 до 1912 г. с жена му Магдалина. Както и през 1914 г.
Той имал кореспонденция с
Петър
Дънов, която не е достигнала до нас.
Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а остайалия унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се отзовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за история на Бялото Братство. А това, което сега даваме и това не е малко след толкова пропуснати години. Песента „Страдна душо", текста е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя.
към текста >>
80.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
12.
ПЕТЪР
ТИХЧЕВ Дядо
Петър
Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва.
12.
ПЕТЪР
ТИХЧЕВ Дядо
Петър
Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва.
Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години.
към текста >>
Точно по това време младия
Петър
Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва. Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов.
Точно по това време младия
Петър
Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр.
Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен.
към текста >>
Случва се така, че Той наема квартира в дома на
Петър
Тихчев.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва. Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г.
Случва се така, че Той наема квартира в дома на
Петър
Тихчев.
Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др.
към текста >>
Дядо
Петър
имал две дъщери ученички, които са били вече девойки.
Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години.
Дядо
Петър
имал две дъщери ученички, които са били вече девойки.
Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато.
към текста >>
Дядо Тихчев разказваше, че
Петър
като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен.
Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки.
Дядо Тихчев разказваше, че
Петър
като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен.
По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря.
към текста >>
Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо
Петър
, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др.
Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка.
Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо
Петър
, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др.
Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря.
към текста >>
През зимата на третата година съпругата на дядо
Петър
започнала да го безпокои непрекъснато.
Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека.
През зимата на третата година съпругата на дядо
Петър
започнала да го безпокои непрекъснато.
Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира.
към текста >>
Тя харесала
Петър
Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря.
Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато.
Тя харесала
Петър
Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря.
По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него.
към текста >>
По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо
Петър
и му на-думвала едно и също.
По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря.
По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо
Петър
и му на-думвала едно и също.
„Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми.
към текста >>
Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо
Петър
все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща?
Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря.
Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо
Петър
все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща?
Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник.
към текста >>
Накрая дядо
Петър
започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него.
Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира.
Накрая дядо
Петър
започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него.
Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго.
към текста >>
Нали дядо
Петър
Тихчев е евангелски проповедник!
„Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми.
Нали дядо
Петър
Тихчев е евангелски проповедник!
А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока.
към текста >>
А
Петър
Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник.
Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник!
А
Петър
Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник.
Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение.
към текста >>
А дядо
Петър
влизал при квартиранта си за съвсем друго.
Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога.
А дядо
Петър
влизал при квартиранта си за съвсем друго.
Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци.
към текста >>
Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо
Петър
да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока.
Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго.
Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо
Петър
да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока.
Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее.
към текста >>
Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му
Петър
отклонявал разговора в съвсем друга посока.
Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока.
Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му
Петър
отклонявал разговора в съвсем друга посока.
Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището.
към текста >>
А квартиранта им
Петър
все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището.
Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее.
А квартиранта им
Петър
все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището.
Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица.
към текста >>
Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на
Петър
внезапно се разболяла и след три дни почива.
От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им.
Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на
Петър
внезапно се разболяла и след три дни почива.
Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път.
към текста >>
След погребението дядо
Петър
викнал и заплакал: „Ожени ли я жено?
Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев.
След погребението дядо
Петър
викнал и заплакал: „Ожени ли я жено?
Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом.
към текста >>
Дядо
Петър
Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове.
Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица.
Дядо
Петър
Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове.
Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение. А да знаете само как дядо Петър Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни.
към текста >>
Той не е безразличен към дейността на
Петър
Дънов по онези години.
Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път.
Той не е безразличен към дейността на
Петър
Дънов по онези години.
Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение. А да знаете само как дядо Петър Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни. Такива хора не се раждат често. Веднъж се родят, веднъж изкласят и веднъж дават плод.
към текста >>
Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато
Петър
Дънов е живял в неговия дом.
След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години.
Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато
Петър
Дънов е живял в неговия дом.
И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение. А да знаете само как дядо Петър Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни. Такива хора не се раждат често. Веднъж се родят, веднъж изкласят и веднъж дават плод.
към текста >>
А да знаете само как дядо
Петър
Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни.
Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение.
А да знаете само как дядо
Петър
Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни.
Такива хора не се раждат често. Веднъж се родят, веднъж изкласят и веднъж дават плод.
към текста >>
81.
37. ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА И БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
37. ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА" И БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Два месеца преди да си замине брат Георги Куртев,
Петър
Камбуров получава писмо.
37. ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА" И БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Два месеца преди да си замине брат Георги Куртев,
Петър
Камбуров получава писмо.
„Брат Петре, като си замина, моля те, ела и преди да вдигнат тялото ми, изсвири ми „Идилията". През 1920 г. когато Учителят за пръв път ми я изсвири каза: „С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър като получи телеграмата, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и да му изсвири „Идилията". А това беше при пълното слънчево затъмнение през 1961 г.
към текста >>
Петър
като получи телеграмата, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и да му изсвири „Идилията".
37. ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА" И БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо. „Брат Петре, като си замина, моля те, ела и преди да вдигнат тялото ми, изсвири ми „Идилията". През 1920 г. когато Учителят за пръв път ми я изсвири каза: „С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога".
Петър
като получи телеграмата, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и да му изсвири „Идилията".
А това беше при пълното слънчево затъмнение през 1961 г. на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме.
към текста >>
82.
52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на
Петър
Дънов с неопровержими доказателства.
Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя. Тогава решават да постъпят по цивилизован начин. Търновският владика Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя. Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово.
Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на
Петър
Дънов с неопровержими доказателства.
И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах? " - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов. Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа". Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш!
към текста >>
Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил
Петър
Дънов.
Търновският владика Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя. Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово. Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах? " - и погледнал победоносно залата.
Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил
Петър
Дънов.
Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа". Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш! " Изведнъж цялата зала онемява, после зашумя-ва и започва да се смее. Владиката отначало се стресва, после започва да ръкомаха с ръце, да вика и крещи без да се разбере какво произнася устата му. А от нея излизат пръски и пяна.
към текста >>
83.
56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Както винаги накрая изкарват виновен за неблагополучието на Българската Православна църква - Учителят
Петър
Дънов.
56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ В София бе свикан свещенически събор. Събрали се, говорили, разисквали и спорили по различни въпроси.
Както винаги накрая изкарват виновен за неблагополучието на Българската Православна църква - Учителят
Петър
Дънов.
Но понеже съборът е свикан и са дошли представители от цялата страна, затова една група свещеници все пак пожелали да видят на живо Петър Дънов, защото от своите архиереи чуват само хули срещу него. А от своите пасоми по места слушат съвсем други неща. Слушат дори похвали. И то от обикновени граждани. Ето идва една група свещеници на Изгрева и пожелават да видят Учителя.
към текста >>
Но понеже съборът е свикан и са дошли представители от цялата страна, затова една група свещеници все пак пожелали да видят на живо
Петър
Дънов, защото от своите архиереи чуват само хули срещу него.
56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ В София бе свикан свещенически събор. Събрали се, говорили, разисквали и спорили по различни въпроси. Както винаги накрая изкарват виновен за неблагополучието на Българската Православна църква - Учителят Петър Дънов.
Но понеже съборът е свикан и са дошли представители от цялата страна, затова една група свещеници все пак пожелали да видят на живо
Петър
Дънов, защото от своите архиереи чуват само хули срещу него.
А от своите пасоми по места слушат съвсем други неща. Слушат дори похвали. И то от обикновени граждани. Ето идва една група свещеници на Изгрева и пожелават да видят Учителя. Ние ги оглеждаме, а те с черните си раса приличат на черни врани кацнали между ято бели гълъби.
към текста >>
И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали
Петър
Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник.
Влизат свещениците, разглеждат Салона, картините закачени по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорци големи и светлина обилна. Насядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят както винаги официално облечен с Библия под ръка. Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от Библията, прочита им един стих и започва да говори по него.
И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали
Петър
Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник.
Учителят им държи кратка беседа. Отговаря им на всички въпроси, които са ги вълнували без те да са Му задавали някакви въпроси и без да са Му казали за какво са дошли, какво искат да видят и какво искат да чуят. Всички мисли и въпроси, които са били в главите им са получили своят отговор в кратката беседа от Учителя. Учителят свършва беседата, всички стават и те свещениците изказват своето задоволствие, че са получили отговор за онова, за което са дошли. Предоволни те напускат Изгрева.
към текста >>
84.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Този брат бе Стефан Камбуров, баща на
Петър
и Марин Камбурови.
Репертоарът му беше неизчерпаем. На вид слабичък, даликатен, тих - никой не знаеше, откъде черпеше той тази сила и това веселие на душата си, което беше за всички като животворен извор. Брат Стефан беше любимец на ротата - винаги готов на всички да услужи. Там той доби уверение, че един велик свят ни обгръща и пази и че всякога е готов да ни помогне. Той имаше „Вяра, Жива".
Този брат бе Стефан Камбуров, баща на
Петър
и Марин Камбурови.
към текста >>
85.
59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ Бащата на
Петър
и Марин Камбурови, старият Стефан Камбуров, на времето отива войник през Балканската война.
59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ Бащата на
Петър
и Марин Камбурови, старият Стефан Камбуров, на времето отива войник през Балканската война.
Минава при Учителя и Му съобщава, че заминава войник, но че се опасява за семейството си, ако падне убит, какво ще стане с него? Учителят го изслушва внимателно и го успокоява като казва: „Ако се озовеш в опасност повикай ме с думата „Учителю! ". Стефан се разделя с Учителя и заминава на фронта. Това, което е чул от Учителя го възприема като нещо, което не подлежи на размишление и умуване. Приемало не само като съвет, а като разрешение при неговото участие във войната.
към текста >>
86.
60. ПЕТЪР КАМБУРОВ И ВЛАКЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
60.
ПЕТЪР
КАМБУРОВ И ВЛАКЪТ
Петър
Камбуров е дошъл при Учителя по работа.
60.
ПЕТЪР
КАМБУРОВ И ВЛАКЪТ
Петър
Камбуров е дошъл при Учителя по работа.
Говорили що говорили и той трябва да си заминава на следващия ден. Редът е такъв, обаче той трябва да се сбогува с Учителя, преди да си тръгне. Не може да тръгне току-така. Но в този момент с Него говори Елена Иларионова от Търново. А тя винаги има цял ферман с въпроси, които си е записала, а Той отговаря.
към текста >>
Елена не бърза, Учителят също не бърза, а
Петър
трябва да гони влака, който не чака.
Говорили що говорили и той трябва да си заминава на следващия ден. Редът е такъв, обаче той трябва да се сбогува с Учителя, преди да си тръгне. Не може да тръгне току-така. Но в този момент с Него говори Елена Иларионова от Търново. А тя винаги има цял ферман с въпроси, които си е записала, а Той отговаря.
Елена не бърза, Учителят също не бърза, а
Петър
трябва да гони влака, който не чака.
Той си има разписание. За влака е важно разписанието, а не е важно дали Петър ще се вози с него. Брат Петър се притеснява отстрани, но Елена говори с Учителя и не допуска никого до себе си. Накрая той не издържа и извиква: „Учителю, влакът ще тръгне! " Учителят се обръща за секунда: „Почакай малко!
към текста >>
За влака е важно разписанието, а не е важно дали
Петър
ще се вози с него.
Не може да тръгне току-така. Но в този момент с Него говори Елена Иларионова от Търново. А тя винаги има цял ферман с въпроси, които си е записала, а Той отговаря. Елена не бърза, Учителят също не бърза, а Петър трябва да гони влака, който не чака. Той си има разписание.
За влака е важно разписанието, а не е важно дали
Петър
ще се вози с него.
Брат Петър се притеснява отстрани, но Елена говори с Учителя и не допуска никого до себе си. Накрая той не издържа и извиква: „Учителю, влакът ще тръгне! " Учителят се обръща за секунда: „Почакай малко! " А брат Петър се притеснява трябва навреме да си стигне у дома, защото има спешна работа, но сестра Елена задържа Учителя. Тя не се съобразява с нищо.
към текста >>
Брат
Петър
се притеснява отстрани, но Елена говори с Учителя и не допуска никого до себе си.
Но в този момент с Него говори Елена Иларионова от Търново. А тя винаги има цял ферман с въпроси, които си е записала, а Той отговаря. Елена не бърза, Учителят също не бърза, а Петър трябва да гони влака, който не чака. Той си има разписание. За влака е важно разписанието, а не е важно дали Петър ще се вози с него.
Брат
Петър
се притеснява отстрани, но Елена говори с Учителя и не допуска никого до себе си.
Накрая той не издържа и извиква: „Учителю, влакът ще тръгне! " Учителят се обръща за секунда: „Почакай малко! " А брат Петър се притеснява трябва навреме да си стигне у дома, защото има спешна работа, но сестра Елена задържа Учителя. Тя не се съобразява с нищо. Петър изважда часовника си и от три метра го показва на Учителя.
към текста >>
" А брат
Петър
се притеснява трябва навреме да си стигне у дома, защото има спешна работа, но сестра Елена задържа Учителя.
Той си има разписание. За влака е важно разписанието, а не е важно дали Петър ще се вози с него. Брат Петър се притеснява отстрани, но Елена говори с Учителя и не допуска никого до себе си. Накрая той не издържа и извиква: „Учителю, влакът ще тръгне! " Учителят се обръща за секунда: „Почакай малко!
" А брат
Петър
се притеснява трябва навреме да си стигне у дома, защото има спешна работа, но сестра Елена задържа Учителя.
Тя не се съобразява с нищо. Петър изважда часовника си и от три метра го показва на Учителя. Но Той му кимва: „Почакай малко." Какво да прави. Принуден е да чака. А не може да не се сбогува с Учителя.
към текста >>
Петър
изважда часовника си и от три метра го показва на Учителя.
Брат Петър се притеснява отстрани, но Елена говори с Учителя и не допуска никого до себе си. Накрая той не издържа и извиква: „Учителю, влакът ще тръгне! " Учителят се обръща за секунда: „Почакай малко! " А брат Петър се притеснява трябва навреме да си стигне у дома, защото има спешна работа, но сестра Елена задържа Учителя. Тя не се съобразява с нищо.
Петър
изважда часовника си и от три метра го показва на Учителя.
Но Той му кимва: „Почакай малко." Какво да прави. Принуден е да чака. А не може да не се сбогува с Учителя. Предпочита да закъснее, но да се сбогува. Най-после идва и неговия ред.
към текста >>
Целува Му ръка, след което
Петър
изхвърчава като стрела.
Но Той му кимва: „Почакай малко." Какво да прави. Принуден е да чака. А не може да не се сбогува с Учителя. Предпочита да закъснее, но да се сбогува. Най-после идва и неговия ред.
Целува Му ръка, след което
Петър
изхвърчава като стрела.
На бегом стига, нахвърля се на гишето и пита дали влака е тръгнал. Там обаче му съобщават, че влакът е трябвало да замине преди 15 минути, но поради някаква причина ще тръгне с два часа закъснение. Петър е задъхан, пъшка, но се радва, че не е изтървал влака. Купува си билет, после сяда в купето и въздъхва. „Слава Богу!
към текста >>
Петър
е задъхан, пъшка, но се радва, че не е изтървал влака.
Предпочита да закъснее, но да се сбогува. Най-после идва и неговия ред. Целува Му ръка, след което Петър изхвърчава като стрела. На бегом стига, нахвърля се на гишето и пита дали влака е тръгнал. Там обаче му съобщават, че влакът е трябвало да замине преди 15 минути, но поради някаква причина ще тръгне с два часа закъснение.
Петър
е задъхан, пъшка, но се радва, че не е изтървал влака.
Купува си билет, после сяда в купето и въздъхва. „Слава Богу! " А пред очите му излиза картината как сестра Елена Иларионова от Търново задава въпроси на Учителя по нейния бележник и вижда как тя хич не иска да знае, че наш Петър бърза за влака. Тя не иска да знае, но има друг, който знае и който не иска Петър да закъснее за влака. Ето защо сега Петър седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска.
към текста >>
" А пред очите му излиза картината как сестра Елена Иларионова от Търново задава въпроси на Учителя по нейния бележник и вижда как тя хич не иска да знае, че наш
Петър
бърза за влака.
На бегом стига, нахвърля се на гишето и пита дали влака е тръгнал. Там обаче му съобщават, че влакът е трябвало да замине преди 15 минути, но поради някаква причина ще тръгне с два часа закъснение. Петър е задъхан, пъшка, но се радва, че не е изтървал влака. Купува си билет, после сяда в купето и въздъхва. „Слава Богу!
" А пред очите му излиза картината как сестра Елена Иларионова от Търново задава въпроси на Учителя по нейния бележник и вижда как тя хич не иска да знае, че наш
Петър
бърза за влака.
Тя не иска да знае, но има друг, който знае и който не иска Петър да закъснее за влака. Ето защо сега Петър седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска. Родът Камбурови е стар род и многоброен. Никола Камбуров бе ръководител на братството в Казанлък. Той бе печатар по професия и напечати някои от беседите на Учителя.
към текста >>
Тя не иска да знае, но има друг, който знае и който не иска
Петър
да закъснее за влака.
Там обаче му съобщават, че влакът е трябвало да замине преди 15 минути, но поради някаква причина ще тръгне с два часа закъснение. Петър е задъхан, пъшка, но се радва, че не е изтървал влака. Купува си билет, после сяда в купето и въздъхва. „Слава Богу! " А пред очите му излиза картината как сестра Елена Иларионова от Търново задава въпроси на Учителя по нейния бележник и вижда как тя хич не иска да знае, че наш Петър бърза за влака.
Тя не иска да знае, но има друг, който знае и който не иска
Петър
да закъснее за влака.
Ето защо сега Петър седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска. Родът Камбурови е стар род и многоброен. Никола Камбуров бе ръководител на братството в Казанлък. Той бе печатар по професия и напечати някои от беседите на Учителя. Неговия брат Стефан Камбуров бе този, който си продаде имота и с получените пари отидоха да правят комуна в Арбанаси, въпреки съвета на Учителя да не правят това.
към текста >>
Ето защо сега
Петър
седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска.
Петър е задъхан, пъшка, но се радва, че не е изтървал влака. Купува си билет, после сяда в купето и въздъхва. „Слава Богу! " А пред очите му излиза картината как сестра Елена Иларионова от Търново задава въпроси на Учителя по нейния бележник и вижда как тя хич не иска да знае, че наш Петър бърза за влака. Тя не иска да знае, но има друг, който знае и който не иска Петър да закъснее за влака.
Ето защо сега
Петър
седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска.
Родът Камбурови е стар род и многоброен. Никола Камбуров бе ръководител на братството в Казанлък. Той бе печатар по професия и напечати някои от беседите на Учителя. Неговия брат Стефан Камбуров бе този, който си продаде имота и с получените пари отидоха да правят комуна в Арбанаси, въпреки съвета на Учителя да не правят това. Опитът бе направен и накрая останаха без имот, без препитание, без къща и с много борчове, които трябваше да изплащат в следващите 5-20 години.
към текста >>
87.
61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
61. СЛОВО ЗА
ПЕТЪР
КАМБУРОВ По случай заминаването на брат
ПЕТЪР
КАМБУРОВ - 20.VII.1969 г.
61. СЛОВО ЗА
ПЕТЪР
КАМБУРОВ По случай заминаването на брат
ПЕТЪР
КАМБУРОВ - 20.VII.1969 г.
БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес присъстваме на едно ТАЙНСТВО на живота. Заминаването на една душа както и идването й на земята е ТАЙНСТВО - тези моменти крият неща неизвестни нам. Ние, които преминахме цял живот с брат Петър, които вървяхме с него рамо до рамо, учехме се, работехме и се борехме, знаем, че той беше един от Божиите служители. Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща.
към текста >>
Ние, които преминахме цял живот с брат
Петър
, които вървяхме с него рамо до рамо, учехме се, работехме и се борехме, знаем, че той беше един от Божиите служители.
61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВ По случай заминаването на брат ПЕТЪР КАМБУРОВ - 20.VII.1969 г. БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес присъстваме на едно ТАЙНСТВО на живота. Заминаването на една душа както и идването й на земята е ТАЙНСТВО - тези моменти крият неща неизвестни нам.
Ние, които преминахме цял живот с брат
Петър
, които вървяхме с него рамо до рамо, учехме се, работехме и се борехме, знаем, че той беше един от Божиите служители.
Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда.
към текста >>
Вие всички, които познавате брат
Петър
, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше.
Заминаването на една душа както и идването й на земята е ТАЙНСТВО - тези моменти крият неща неизвестни нам. Ние, които преминахме цял живот с брат Петър, които вървяхме с него рамо до рамо, учехме се, работехме и се борехме, знаем, че той беше един от Божиите служители. Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура.
Вие всички, които познавате брат
Петър
, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше.
Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това.
към текста >>
88.
66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И накрая добавил: „Мировият Учител е в България - той е
Петър
Дъ-нов." На третия ден се разтуря световния конгрес на теософите.
През цялото време Кришна Мури слушал и задавал въпроси. Идва денят когато на конгреса трябва да се открие и да се обяви Кришна Мурти за Христос и за Миров Учител. На третия ден Кришна Мурти държал една реч, но думите, с които започнал били: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите изтръпват обидени, разочаровани и протестирали пред него, че това го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос".
И накрая добавил: „Мировият Учител е в България - той е
Петър
Дъ-нов." На третия ден се разтуря световния конгрес на теософите.
Софрони Ников, който е бил на този конгрес като представител на българската теософс-ка ложа много години по-късно лично на брат Георги Куртев от Айтос бе предал думите на Кришна Мурти, който казал, че Мировият Учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников бе го казал това само на брат Георги Куртев когато го бе посетил веднъж в градината в Айтос. Но той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други причини. Кришна Мурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г.
към текста >>
Софрони Ников, който е бил на този конгрес като представител на българската теософс-ка ложа много години по-късно лично на брат Георги Куртев от Айтос бе предал думите на Кришна Мурти, който казал, че Мировият Учител е в България и че Той е
Петър
Дънов.
Идва денят когато на конгреса трябва да се открие и да се обяви Кришна Мурти за Христос и за Миров Учител. На третия ден Кришна Мурти държал една реч, но думите, с които започнал били: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите изтръпват обидени, разочаровани и протестирали пред него, че това го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". И накрая добавил: „Мировият Учител е в България - той е Петър Дъ-нов." На третия ден се разтуря световния конгрес на теософите.
Софрони Ников, който е бил на този конгрес като представител на българската теософс-ка ложа много години по-късно лично на брат Георги Куртев от Айтос бе предал думите на Кришна Мурти, който казал, че Мировият Учител е в България и че Той е
Петър
Дънов.
Но Софрони Ников бе го казал това само на брат Георги Куртев когато го бе посетил веднъж в градината в Айтос. Но той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други причини. Кришна Мурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си.
към текста >>
89.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе комуната на
Петър
и Марин Камбурови.
Всички се страхуваха да не би да се заразят. Отидох и казах: „Учителю, ще ги заведа в Арбанаси! " Отговори ми: „Заведи ги! " Поотделно аз ги заведох. Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото.
Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе комуната на
Петър
и Марин Камбурови.
Там имаше малки деца и аз се страхувах за тях. Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака. Камбурови работеха в Захарната фабрика. Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши. За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме билети за влака.
към текста >>
90.
77. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Отначало той също е бил при
Петър
Дънов, но в последствие Го напуска.
Около тях няма прости хора. Отначало са се събирали в богатите домове на възрастните приятели. Канени били на обеди, на вечери. Едни са идвали при Учителя, други са Го напускали. Един от тях е Александър Кръстников.
Отначало той също е бил при
Петър
Дънов, но в последствие Го напуска.
Решил, че той може да бъде духовен ръководител. Той се отделил, основал „Общество за психически издирвания и духознание". Издава списание и пише книжка. Така той има един подробен очерк за ясновидката Кортеза от гр. Сливен, но в него се подписва с псевдоним Алеко К.
към текста >>
91.
83. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя
Петър
Дъ-нов.
А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител. Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса.
През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя
Петър
Дъ-нов.
От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка.
към текста >>
92.
84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на
Петър
Дънов.
Така селяните си цанеха дъщерите и те ставаха градски слугини. И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско момиче, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани. Като научава Олга Славчева това нещо, решава да се предложи като слугиня при тях. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайлов-ски решил да я разпита. От къде идва, какво учи, с кого дружи, с кого се среща.
И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на
Петър
Дънов.
Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя с Учителя това нещо. „Е, както той не иска да има взимане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя. Тя е много интересна за всички. Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е рожден брат на владиката Иларион Макариополски (1812-1875) от времето на борбите за Църковна независимост.
към текста >>
93.
85. ЗАЩИТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Олга решила да не крие и да си каже истината: „Аз съм от обществото на Учителя
Петър
Дънов".
85. ЗАЩИТАТА Олга Славчева не се отказала и решила да си намери учител като начинаеща поетеса. Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади поети. Когато се запознава с тях, той отново запитва от къде идва и в каква среда се движи.
Олга решила да не крие и да си каже истината: „Аз съм от обществото на Учителя
Петър
Дънов".
Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: „Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя. Той казва: „Когато дойде време и ние ще го защитиме! " След 9.1Х.
към текста >>
94.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А в тялото на нейния рожден син
Петър
беше вече Божествения Дух и Христовия Дух.
А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща. Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя.
А в тялото на нейния рожден син
Петър
беше вече Божествения Дух и Христовия Дух.
Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ. Имахме поводи за това.
към текста >>
95.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всичко бе документирано, но Боян Златарев беше ни видял, че се запътваме нататък и бе споделил с
Петър
Филипов.
си замина Мария Тодорова. Аз останах сам и този млад брат настояваше да му предам архива на Савка като му посоча мястото на Витоша, където те са укрити. Беше уговорено с Боян Златарев, че нещата ще бъдат предадени на този млад брат, понеже и Боян бе на възраст. Този млад брат се ожени и накрая аз реших и заведох него и жена му и им посочих мястото на Витоша. Той направи снимки на мястото и там където аз посочвах, че са нещата.
Всичко бе документирано, но Боян Златарев беше ни видял, че се запътваме нататък и бе споделил с
Петър
Филипов.
Те се уплашват, че нещата ще ще измъкнат от техните ръце и ще отидат в други хора. А и двамата бяха на възраст, нали трябваше да имат приемници? Аз решавах кому да предам тези неща за които отговарях по поръчение на Учителя и пазех тридесет и пет години. Те решават, че трябва да ги свалят и да ги откраднат от мене. И това го сторват без никой да знае.
към текста >>
Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на
Петър
Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева.
Той го спази, но другите не го спазиха. Накрая братът се умори от мен да ме подканва непрекъснато и решава сам да отиде горе и да прибере нещата. Отива горе на Витоша, намира мястото, отмества камъните, но в хралупата няма нищо, а има само един счупен буркан и един капак. Той запълва дупката, взима капака и много ядосан идва у дома и понеже не ме намери, ми написа няколко реда, че аз съм най-големия лъжец, който съществува на света. Аз разбрах работата - кой стои зад всичко това.
Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на
Петър
Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева.
Отива при Петър и започва голяма разправия. Петър вижда как са нещата и нарежда на Боянчо да му предаде архива на Савка. Боянчо го завежда в неговата барака и му предава няколко вързопа. Боянчо му признава, че е занесъл всичките неща при Лалка и тя е прибрала пет-шест тефтерчета на Савка, написани с нейният почерк, а останалите стенограми ги върнали понеже никой не може да ги разчете. Аз поисках да ми се върнат тефтерчетата, но те сметнаха, че аз съм вече много стар и че съм си изпял вече песента.
към текста >>
Отива при
Петър
и започва голяма разправия.
Накрая братът се умори от мен да ме подканва непрекъснато и решава сам да отиде горе и да прибере нещата. Отива горе на Витоша, намира мястото, отмества камъните, но в хралупата няма нищо, а има само един счупен буркан и един капак. Той запълва дупката, взима капака и много ядосан идва у дома и понеже не ме намери, ми написа няколко реда, че аз съм най-големия лъжец, който съществува на света. Аз разбрах работата - кой стои зад всичко това. Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на Петър Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева.
Отива при
Петър
и започва голяма разправия.
Петър вижда как са нещата и нарежда на Боянчо да му предаде архива на Савка. Боянчо го завежда в неговата барака и му предава няколко вързопа. Боянчо му признава, че е занесъл всичките неща при Лалка и тя е прибрала пет-шест тефтерчета на Савка, написани с нейният почерк, а останалите стенограми ги върнали понеже никой не може да ги разчете. Аз поисках да ми се върнат тефтерчетата, но те сметнаха, че аз съм вече много стар и че съм си изпял вече песента. Получи се много голям конфликт.
към текста >>
Петър
вижда как са нещата и нарежда на Боянчо да му предаде архива на Савка.
Отива горе на Витоша, намира мястото, отмества камъните, но в хралупата няма нищо, а има само един счупен буркан и един капак. Той запълва дупката, взима капака и много ядосан идва у дома и понеже не ме намери, ми написа няколко реда, че аз съм най-големия лъжец, който съществува на света. Аз разбрах работата - кой стои зад всичко това. Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на Петър Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева. Отива при Петър и започва голяма разправия.
Петър
вижда как са нещата и нарежда на Боянчо да му предаде архива на Савка.
Боянчо го завежда в неговата барака и му предава няколко вързопа. Боянчо му признава, че е занесъл всичките неща при Лалка и тя е прибрала пет-шест тефтерчета на Савка, написани с нейният почерк, а останалите стенограми ги върнали понеже никой не може да ги разчете. Аз поисках да ми се върнат тефтерчетата, но те сметнаха, че аз съм вече много стар и че съм си изпял вече песента. Получи се много голям конфликт. Беше нарушен един окултен закон и някой трябваше да отговаря.
към текста >>
Отношенията с Боянчо се развалиха, а с
Петър
Филопов се обтегнаха и се скъсаха.
Боянчо го завежда в неговата барака и му предава няколко вързопа. Боянчо му признава, че е занесъл всичките неща при Лалка и тя е прибрала пет-шест тефтерчета на Савка, написани с нейният почерк, а останалите стенограми ги върнали понеже никой не може да ги разчете. Аз поисках да ми се върнат тефтерчетата, но те сметнаха, че аз съм вече много стар и че съм си изпял вече песента. Получи се много голям конфликт. Беше нарушен един окултен закон и някой трябваше да отговаря.
Отношенията с Боянчо се развалиха, а с
Петър
Филопов се обтегнаха и се скъсаха.
Дойде се до пълен разрив. А защо ли? Защото освен тази кражба бе извършена още една кражба. А това бяха материали, непечатани беседи, които бях укрил на Витоша, в областта „Резньовите" и бяха поставени в същите такива буркани. Така по внушение на Лалка Кръстева и нареждане на Петър Филипов, Боянчо се подчини на тях и свали материалите отгоре.
към текста >>
Така по внушение на Лалка Кръстева и нареждане на
Петър
Филипов, Боянчо се подчини на тях и свали материалите отгоре.
Отношенията с Боянчо се развалиха, а с Петър Филопов се обтегнаха и се скъсаха. Дойде се до пълен разрив. А защо ли? Защото освен тази кражба бе извършена още една кражба. А това бяха материали, непечатани беседи, които бях укрил на Витоша, в областта „Резньовите" и бяха поставени в същите такива буркани.
Така по внушение на Лалка Кръстева и нареждане на
Петър
Филипов, Боянчо се подчини на тях и свали материалите отгоре.
А само той знаеше къде са укрити. Освен Боянчо, същият млад брат знаеше мястото на скривалището, което аз лично му бях показал. От разместването на пластовете горе имаше само един счупен буркан. Това бе втората кражба, която разкъса връзките между хора, с които съм работил 30 години. Настъпи озлобление и те се разделиха с мене като с врагове.
към текста >>
Петър
Филипов си замина от този свят през 1984 г., а Боянчо през 1986 г., а аз останах и преживях всички, защото трябваше да остане онзи, който Учителят бе определил да съхранява Словото.
А само той знаеше къде са укрити. Освен Боянчо, същият млад брат знаеше мястото на скривалището, което аз лично му бях показал. От разместването на пластовете горе имаше само един счупен буркан. Това бе втората кражба, която разкъса връзките между хора, с които съм работил 30 години. Настъпи озлобление и те се разделиха с мене като с врагове.
Петър
Филипов си замина от този свят през 1984 г., а Боянчо през 1986 г., а аз останах и преживях всички, защото трябваше да остане онзи, който Учителят бе определил да съхранява Словото.
Всички мои опоненти и врагове си заминаха. Аз също ще си замина, но някой трябва да провери как действува окултния закон. И така нещата на Савка се пръснаха. Тя приживе си ги пръскаше и тогава сама си раздаваше тефтерчетата на този или онзи, на своите познати. А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под внушение на жена и провалиха всичко.
към текста >>
Така една жена провали Боян Златарев и
Петър
Филипов.
Аз също ще си замина, но някой трябва да провери как действува окултния закон. И така нещата на Савка се пръснаха. Тя приживе си ги пръскаше и тогава сама си раздаваше тефтерчетата на този или онзи, на своите познати. А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под внушение на жена и провалиха всичко. Влезне ли жена в една Окултна Школа и започне ли да управлява, то се проваля всичко.
Така една жена провали Боян Златарев и
Петър
Филипов.
Така изгоряха много братя в Братството от жени и заради жени. Изгоряха в борбите, които водеха помежду си подтиквани и направлявани от жени. Аз съм свидетел на всички тези неща и преживях всички и дочаках когато младите трябваше да видят как се изпълнява Окултния закон за съхранение Словото на Учителя. В Окултната Школа на Бялото Братство не трябва да има жени, а само сестри. Жената трябва да се превърне на сестра само чрез проучване Словото на Учителя и изпълняване на волята Му.
към текста >>
96.
106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Петър
Манев бе астролог.
Сестра ми Цанка Екимова беше направила извадки за изказвания на Учителя по астрологически въпроси и ги предаде на брат ми Николай, който също беше астролог. Има много интересни случки на астролозите с Учителя. Дано те са ги описали сами. Учителят веднъж каза: „За да ти влияе звездното небе и всички звезди и слънца на небето трябва да имаш пробудено съзнание и отворени очи и уши за звездния мир. Чак тогава астрологията ще ти открие своите тайни." Така че за нас обикновените хора и за астролозите на Изгрева астрологията беше един буквар за начинаещи.
Петър
Манев бе астролог.
Веднъж приближава към мен, когато аз с един нож си дялкам някаква тояга. Изхвърча ножа и се порязах. Потече кръв. С едната си ръка държа порязаното място, а той както е до мене извади едно листче, на което бе написано нещо и ми го подава: „Борис, днес имаш квадратура Марс със Сатурн". Казвам му: „Абе човек, защо не ми го подаде това листче една минута преди това, а сега ми го даваш след като се порязах и каква ми е ползата от всичко това?
към текста >>
97.
107. ПЕТЪР МАНЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
107.
ПЕТЪР
МАНЕВ
Петър
Манев беше астролог.
107.
ПЕТЪР
МАНЕВ
Петър
Манев беше астролог.
Като задача имаше да вземе рождените дати на всички младежи от Окултния Клас и на всеки един от нас да направи хороскоп. Следеше хороскопите на всички и когато имаше някой неблагоприятен аспект той се приближаваше, подаваше едно листче, където бе отбелязана датата, какъв е аспекта и от какво трябва да се пазим. Това беше жива астрология и жива лаборатория. Имаше възможност да проследява аспектите ни и да ни наблюдава лично. Когато в моят хороскоп има някой зловещ аспект, ще дойде при мен, ще ми подаде листчето и ще каже няколко думи във връзка с аспекта.
към текста >>
98.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар
Петър
, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха.
От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда.
В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар
Петър
, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха.
Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл.
към текста >>
Иван Рилски не искал да приеме цар
Петър
, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение.
В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха.
Иван Рилски не искал да приеме цар
Петър
, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение.
Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род.
към текста >>
Всъщност цар
Петър
е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел.
Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение.
Всъщност цар
Петър
е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел.
Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род. Не, Иван Рилски е брат на цар Петър и брат на Боян - магът.
към текста >>
Цар
Петър
се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир".
От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел.
Цар
Петър
се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир".
Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род. Не, Иван Рилски е брат на цар Петър и брат на Боян - магът. По правило Иван Рилски е трябвало да вземе престола, защото той е първородния син, но се отказва и става отшелник.
към текста >>
След това цар
Петър
си е отишъл.
В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха.
След това цар
Петър
си е отишъл.
Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род. Не, Иван Рилски е брат на цар Петър и брат на Боян - магът. По правило Иван Рилски е трябвало да вземе престола, защото той е първородния син, но се отказва и става отшелник. Вторият син, Боян-магът също отказва престола и той не го иска. И тримата братя са завършили прочутата Магнаурска школа в Цариград.
към текста >>
Не, Иван Рилски е брат на цар
Петър
и брат на Боян - магът.
Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род.
Не, Иван Рилски е брат на цар
Петър
и брат на Боян - магът.
По правило Иван Рилски е трябвало да вземе престола, защото той е първородния син, но се отказва и става отшелник. Вторият син, Боян-магът също отказва престола и той не го иска. И тримата братя са завършили прочутата Магнаурска школа в Цариград. Те са били просветени хора. За туй време те са били учени хора.
към текста >>
Цар
Петър
след като попада под византийско влияние дочаква през река Дунав да дойде от север Киевския княз Светослав да превземе България, след това да воюва срещу Византия, накрая Византия ги отблъсква отвъд Ду-нава, а България пада под гръцко робство със смъртта на цар
Петър
за следващите 110 години.
Тъй че едно влияние от бащата е останало в синовете. И тримата тръгват по свой път. Иван Рилски е отшелник и създава цяла школа около себе си, която има връзка с исихазма по онова време - отшелничество, самовглъбяване и е молитвен дух връзка с Бога. Боян-магът е идеологът на Богомилското учение и създава школата на Богомилите. Поп Богомил е разпространител, а Боян е идеологът.
Цар
Петър
след като попада под византийско влияние дочаква през река Дунав да дойде от север Киевския княз Светослав да превземе България, след това да воюва срещу Византия, накрая Византия ги отблъсква отвъд Ду-нава, а България пада под гръцко робство със смъртта на цар
Петър
за следващите 110 години.
Това е историята и легендата за Еленин връх.
към текста >>
99.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова,
Петър
Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков,
Петър
Камбуров и още много други.
В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше.
Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова,
Петър
Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков,
Петър
Камбуров и още много други.
Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко. Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов. Завършваха с Господна молитва, след което се прибирахме в палатките за почивка и сън. Сутринта в 4.00 ставахме.
към текста >>
100.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Петър
Филипов също ми съ-действуваше.
Тогава всяка година се правеха обиски, изземваха се беседи от властта и се горяха. В нашите среди имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна. По тези съображения аз не спрях тази задача с преписването на беседите. Но тя се спря по друг начин. По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри.
Петър
Филипов също ми съ-действуваше.
Години преди кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива. Той направи, скица, засне всичко с фотоапарат и документира мен с архива, както бе укрит. Боян Златарев също бе уведомен, че архива ще се предаде на този млад брат и никой няма право да го сваля от горе без знанието на тримата. Аз отговарях пред Учителя за него. И никой друг!
към текста >>
Боян Златарев бе подведен от
Петър
Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт.
Аз отговарях пред Учителя за него. И никой друг! Дойде време и го откраднаха от мене и от този млад брат. Така са нещата към днешна дата - 1982 г. Но настъпи драматична развръзка.
Боян Златарев бе подведен от
Петър
Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт.
Те смятаха, че този въпрос те могат да го разрешат понеже аз съм бил на възраст и съм си изпял песента. Конфликтът беше драматичен и с много последици. Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа.
към текста >>
Петър
Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите.
Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана.
Петър
Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите.
И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях.
към текста >>
И като вървял
Петър
го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи.
Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите.
И като вървял
Петър
го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи.
Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г.
към текста >>
Петър
Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г.
И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях.
Петър
Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г.
Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите. А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя. Беше започнато да се прави редакция на Словото и Учителя спря тази дейност. Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях. Небето взе мерки и задигна онези, които извършиха нарушението.
към текста >>
Там вече имаше думата
Петър
Филипов, че Лалка Кръстева и Драган Петков.
Наредих на Боян Златерев да ги занесе при едни свои познати временно, които живееха около Руски паметник. Младият брат, когато дойде при мене и научи какво е станало ме упрекна, че аз съм виновен за всичко. И ми доказа, че той е бил прав. Аз го успокоих, че материалите отново ще дойдат при него, но той не вярваше в това. По-късно Боян Златарев изпадна под влияние на чужди хора и той не пожела да донесе онези шест куфара, за да ги предам на този млад брат.
Там вече имаше думата
Петър
Филипов, че Лалка Кръстева и Драган Петков.
Ето вече десет години аз искам да ми се върнат куфарите. А те ги откраднаха и укриха там където само Боян Златарев им знае мястото. Боян си замина през 1986 г. и вече няколко години след заминаването му те още не могат да се открият. Ето това е една грозна история.
към текста >>
НАГОРЕ
