Търсене в текстове за 'Пеперуда'

Това състояние продължи в мен почти цял месец, през което време се чувствувах като пеперуда, която безгрижно каца от цвят на цвят.
След свършването на горните осем мисли, Учителят ми каза значи да продължа четенето на шпалтите. Погледнах към Учителя, но не можах веднага да чета, както когато човек слиза от високо място към по-ниско. Прегледах малко, понаместих се на столчето и продължих да чета. След това благодарих на Учителя, целунах му ръка и си отидох. Думите, които чух от високото място, не престанаха да звучат в ушите ми, не престанаха да ме импулсират и да внасят в мене нов подтик на жизнена енергия. Това състояние продължи в мен почти цял месец, през което време се чувствувах като пеперуда, която безгрижно каца от цвят на цвят. И всичко това е слабо, за да изрази състоянието на човека, комуто Бог е проговорил.
към текста >>

15. 23. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Паша Теодорова

Аз се почувствувах освободена от своето ограничително състояние, свободна като птичка, лека като пеперуда.
Учителят отново седна на стола си, но аз вече не чаках да му целуна ръка за сбогом. Аз останах да му благодаря за мухата, макар че и това ме трогна. Не, аз останах за чудото, което той направи. И днес, 50 години след тази опитност, аз нямам думи как да я предам. Какво стана, не зная, как стана, не зная: аз се намерих в изходния път. Аз се почувствувах освободена от своето ограничително състояние, свободна като птичка, лека като пеперуда. Причина и последствия на моето предишно състояние, всичко изчезна като дим. Днес нищо не помня от тогавашните причини и последствия за това състояние, но помня опитността с тази муха, ще я помня и през вечността, защото след това чух безсмъртните мисли на Учителя: „Помни и не забравяй никога, че докато си в ръцете на Бога и пред Неговото лице, при каквото трудно положение и състояние да се намираш в живота си, и в най-опасно положение да си, няма безизходен път. При всички условия на живота си помни. Всякога се моли, мисли и работи, навсякъде ще намериш изходен път и отворена врата." Благодарих, сърдечно благодарих на Учителя за паметните думи, които ми каза, не само на мен, но и на мухата. И на мене каза: Не се страхувай, ето един малък отвор, който ще те изведе на свобода.
към текста >>

16. 28. НЕОЧАКВАНА РАЗХОДКА

Паша Теодорова

Наблюдавах се, като че не бях на земята, подвижна като пеперуда, весела, доволна и благодарна.
Всичко се лееше, като че чета на книга. Изпълних всичките молитви и още по-неочаквано за мене навлязох в Словото на Учителя. Пак така леко, свободно, без затруднения започнах от началото и неусетно стигнах до края на словото, като че някой ми диктуваше. Чувствувах се вдъхновена, с високо настроение и пълна с благодарност за всичко, което преживях така неочаквано. Направих си и шестте гимнастически упражнения и все около мен беше пълна тишина. Наблюдавах се, като че не бях на земята, подвижна като пеперуда, весела, доволна и благодарна. Разхождах се из гората и по едно време чух стъпките на братя и сестри по алея Незабравка, които идваха за Изгрева. Минах край тях, без никой да ме спре и без да ги поздравя. И за тях бях невидима. Тръгнах по шосето към града почти хвърчаща. Отидох направо на „Опълченска" 66.
към текста >>

17. 6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов

Цветана Симеонова

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Така, както бубата се превръща в пеперуда!
Довери се на Тези, които единствени могат да те преведат през безграничните междузвездни пространства, за да ти покажат - за момент, за няколко кратки мига - светлината, красотата, величието и съвършенството, любовта и мъдростта, които те очакват в бъдеще; които Бог, твоят любящ те Баща, е приготвил отвеки за тебе, за твоята душа, за твоя Дух - когато укрепнеш, когато израстнеш, когато се утвърдиш в пътя на Доброто, в стремежа, вярата и любовта към Него - великата Мъдрост, великата Любов, великият Живот, великата Истина, който обгръща всичко, изпълнява всичко, дава живот на всичко. Искай и ще ти се даде! Пожелай - и ще получиш! Стреми се Нагоре, към Висините, и ще се научиш да летиш! Така, както рибите се превърнаха някога в птици!... Така, както бубата се превръща в пеперуда! Така, както мъртвата, заледена през зимата земя ражда напролет безброй цветя! Така, както Слънцето изгрява след тъмната нощ! Нима ти - като душа, като Дух - стоиш по-ниско и не би могъл да направиш това, което направиха някога обитателите на водите? Това, което днес прави малката, лакома гъсеница, когато тя се откаже от сочните зелени листа? Това, което си бил някога и което ще бъдеш завинаги, в бъдеще, в Царството на Отца си!...
към текста >>

18. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 901-920

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Ще ви се даде после и знание да си направите и хубавата дреха като пеперудата.
Новата дреха. 901 Туй знание, което ви давам сега, ще ви послужи да си направите пашкула, както гъсеницата. Ще ви се даде после и знание да си направите и хубавата дреха като пеперудата. Нова наука ще имате. В Любовта щом влезете, изучавате закона на пеперудите. Трябва да престанем да мислим като гъсеници. Свещената книга. 902 Главата е свещената книга; хиляди поколения са писали в нея.
към текста >>

19. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 961-980

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

979 Една пеперуда, това е един ангел, който ходи със своя аероплан.
Новото идва. Един нов свят се създава в нашите умове, в нашите сърца, в нашите тела - не отвън, вътре в нас се създава един нов свят. Реалността. 977 Реалността се отличава с едно качество - когато си в нея, никой не може да те раздразни, никой не може да те обезсърчи и обезвери, никой не може да те лиши от твоята сила. Силни. 978 Едно време хората бяха силни на земята, после - силни във водата, сега - във въздуха. Но ще дойде време, когато хората ще бъдат силни в светлината. Животните. 979 Една пеперуда, това е един ангел, който ходи със своя аероплан. Трябва да имате уважение и почитание към животните, те слизат от една висша йерархия. Животните дойдоха преди човека, те са по- стари. Те дойдоха да помагат на човека. Когато говорим за растенията, за животните разбираме туй, което първоначално Бог е създал - „Дървото на живота". „Дървото на познаване Добро и Зло" това са съвременните раси.
към текста >>

20. 12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Една от тях, прекрасната Галатея, веднъж като гонила пъстроцветна пеперуда се отделила от сестрите си.
Там ясно е изразен другият свят, света на водата, света на емоциите, в който свят те въздействуват. Не е лошо да си припомним легендата. Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестят като брилянти по зелените листа на цветята и по тревата, из дълбочината на морето излизат заловени за ръка една след друга Нереидите - петдесетте дъщери на морския Бог. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвали бурните вълни на морето, а зверовете се заслушвали и укротявали. Една от тях, прекрасната Галатея, веднъж като гонила пъстроцветна пеперуда се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид, висок, строен и красив като Бог Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид очарован от Божествената й красота забравил за къде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден щом на морският бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера недалеч от един висок и скалист връх.
към текста >>

Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи.
Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестят като брилянти по зелените листа на цветята и по тревата, из дълбочината на морето излизат заловени за ръка една след друга Нереидите - петдесетте дъщери на морския Бог. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвали бурните вълни на морето, а зверовете се заслушвали и укротявали. Една от тях, прекрасната Галатея, веднъж като гонила пъстроцветна пеперуда се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид, висок, строен и красив като Бог Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид очарован от Божествената й красота забравил за къде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден щом на морският бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера недалеч от един висок и скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият грамаден като планина циклоп Полифем.
към текста >>

21. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Иван Толев

ТОМ 15

Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот.
Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля.
към текста >>

22. 3. POESIA MYSTICA

Иван Толев

ТОМ 15

С пот се добива хЛяба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излупено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот.
Щях да литна и да си почина" (Пс. 55; 6). С духовните си крила човешката душа се повдига към светлината и свободата: освобождава се от кармата. "Градът голем, светият Ерусалим, новият, който слезваше от небето, с ясписова светлост и слава Божия" (Откров. - 21; 10-11). С пот се добива хЛяба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излупено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот. Тъй се излиза от "тъмницата" - "като се отдаде най-последния кодрант"... (Матея - 5; 26). АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>

23. 1929 година

ТОМ 16

Изтегленото билетче за прочитане от II серия 11-о билетче, съдържащо важна мисъл: „Разгледайте как се развиват растенията и как се излюпват гъсениците, и ще разберете закона." „Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда." „ Човек, за да успее в света, трябва да има само една идея." Това е вярно и невярно.
Ковачевец Станах къде 6 и нещо, измих се, като ми полива Недялка. Стъкмих се за молитва и чаках да се приготвят Станка и Недялка. След това отидохме в стаята за целта и започнахме молитвата. Настроение тягостно. Песен неиздържана, трудна и докрай - не с дух. Изтегленото билетче за прочитане от II серия 11-о билетче, съдържащо важна мисъл: „Разгледайте как се развиват растенията и как се излюпват гъсениците, и ще разберете закона." „Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда." „ Човек, за да успее в света, трябва да има само една идея." Това е вярно и невярно. Човек трябва да има много идеи, но те трябва да бъдат благородни. „На очите на конете турят отстрани капаци, да не виждат отстрани, а да гледат само напред, да се не плашат от странични влияния, и човек по-добре е да има такива капаци, устремен само към една само идея, благородна. Ако не можеш да имаш много идеи благородни, имай поне една; нея дръж като прицелна точка, която може да те издигне и да те избави." „За да влезете в духовния свят, трябва да съблечете тази кожа, в която сте обвити, както гъсеницата. Не съблечете ли я, в духовния свят ще заемете пространството само на един лист и ще разберете духовния свят, колкото го разбира гъсеницата." След това дадох някои обяснения и след закуска хубава си потеглих за село, само че във време на ядене им се съобщи, че братът Йордан Савов ги канил да се запишат за 9-а серия, а те отказали под предлог, че имат беседи още недоизчетени и борч за тях, и затова отказали да внесат нещо и се запишат за беседите и Савов им казал: „Дайте ми челиците да се обуя и да си вървя, защо аз стоя тук, вие не сте братя и сестри, щом не искате да се запишете за беседите на Учителя" и си отишъл. И аз си излязох, като им оставих беседата „ Той дойде при Пилата" и „Аз за това се родих".
към текста >>

24. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Вечно отстъпление и пъплене трябва на оная гъсеница, докато тя стане пеперуда.
Та кое е морал? Да убиеш човека ли? Да си страхлив морално ли е? Да обиждаш морално ли е? Вие трябва да изучавате живота. Вечно отстъпление и пъплене трябва на оная гъсеница, докато тя стане пеперуда. Като стане пеперуда, условията й се подобряват. Няма вечно отстъпление, то е до време само. Едно време, в древността, един от светиите изпратил един от своите ученици, който бил не в мъжки, но в женски пол. Този негов ученик е бил една красива мома, и за да я предпази нейният учител, казал й: „Ти ще се облечеш в мъжки дрехи, ще си туриш най-грозната маска, че кой как те види, да не иска да те среща." И дето отивал този ученик, по род жена, а по външност мъж, навсякъде говорили за неговата грозотия и несръчност. Кой как го срещал, казвал: „Втори път вече не искам да го срещна." Но това било до време.
към текста >>

Като стане пеперуда, условията й се подобряват.
Да убиеш човека ли? Да си страхлив морално ли е? Да обиждаш морално ли е? Вие трябва да изучавате живота. Вечно отстъпление и пъплене трябва на оная гъсеница, докато тя стане пеперуда. Като стане пеперуда, условията й се подобряват. Няма вечно отстъпление, то е до време само. Едно време, в древността, един от светиите изпратил един от своите ученици, който бил не в мъжки, но в женски пол. Този негов ученик е бил една красива мома, и за да я предпази нейният учител, казал й: „Ти ще се облечеш в мъжки дрехи, ще си туриш най-грозната маска, че кой как те види, да не иска да те среща." И дето отивал този ученик, по род жена, а по външност мъж, навсякъде говорили за неговата грозотия и несръчност. Кой как го срещал, казвал: „Втори път вече не искам да го срещна." Но това било до време. Един ден той умрял.
към текста >>

25. 22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г. на обед и следобед

ТОМ 17

Един съвършен човек не се изкушава от пола, както една пеперуда - от листата.
Казано е: „Нова заповед ви давам - имайте любов един към други." Човек не трябва да съди другите. Той не трябва да застава на мястото на един съдия. От всяко нещо той трябва да изважда поука. Може да даде един съвет на един човек, който греши - това не е съдене; [съветва] го какво да прави, но да го съди вътре в себе си, това не трябва да го прави. Съвършеният човек съдържа и двата полюса в себе си, а пък в несъвършения човек полюсите са поляризирани. Един съвършен човек не се изкушава от пола, както една пеперуда - от листата. А пък гъсеницата се изкушава от листата. Мислете върху това! Двама ангели на съвършения човек са съединени. Те не са слети, но образуват една система. Съвършеният човек действува и като мъж, и като жена.
към текста >>

26. 12. НЕПТУН

ТОМ 19

Една от дъщерите, най-красивата, прекрасната Галатея, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си.
За това съзвездие Саабей е дал образа на две риби, свързани с дълга широка лента, символизираща връзката между влюбените. И чудна по своето съдържание и смисъл легенда. Ето и самата легенда: Всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса ще блестят като брилянти по зелените листа на цветята и тревата, из дълбочините на морето излизат заловени за ръце една след друга [петдесетте дъщери на морския Бог. Весело играели и лудували те по морския бряг. От песните и смеха им утихвал вятъра, бурните вълни на морето и всичко се заглеждало и заслушвало в тях. Една от дъщерите, най-красивата, прекрасната Галатея, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид - висок, строен като Аполон. Видяла го Галатея. забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид, очарован от Божествената и красота, забравил закъде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата и от този ден станали неразделни.
към текста >>

забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи.
Весело играели и лудували те по морския бряг. От песните и смеха им утихвал вятъра, бурните вълни на морето и всичко се заглеждало и заслушвало в тях. Една от дъщерите, най-красивата, прекрасната Галатея, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид - висок, строен като Аполон. Видяла го Галатея. забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид, очарован от Божествената и красота, забравил закъде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата и от този ден станали неразделни. Всеки ден, щом на морския бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръката и двамата отивали до една малка пещера, недалеч от един висок скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина циклоп Полифем.
към текста >>

27. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

На една буба са нужни 40 деня, за да се превърне в пеперуда.
Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме влиянието им върху човешката душа. Тя е цял космос, съвкупност от необятни сили, които действуват и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 деня, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с пьрвото си положение, става ангел. Бубата трябва да стане човек, човекът - ангел. Сега, изчислете тия 40 деня на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1000 години. Значи, човек, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години.
към текста >>

Тази пеперуда, в сравнение с пьрвото си положение, става ангел.
Тя е цял космос, съвкупност от необятни сили, които действуват и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 деня, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с пьрвото си положение, става ангел. Бубата трябва да стане човек, човекът - ангел. Сега, изчислете тия 40 деня на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1000 години. Значи, човек, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден.
към текста >>

28. МНОГО НЕЩА МЕ МЪЧАТ

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Ясното и знайното за пеперудата не е ясно и знайно за гъсеницата.
- Е, разбира се. - Тогава не Ви ли е ясно? За да обикнете - жертвувайте нещо за това, което искате да обикнете. Вижте едно дете или една идея, за която много е жертвувано - много се и обича! При това помнете, че всички ний изживяваме временни състояния и разбирания и недейте иска всичко изведнъж да разберете и да Ви стане ясно. Ясното и знайното за пеперудата не е ясно и знайно за гъсеницата. Не формулирайте нещата, а ги живейте - и те сами ще Ви кажат какви са. Следвайте тоя метод на работа, имайте търпение, и резултатът ще Ви задоволи. Нали ако отидете не навреме при едно дърво, слива например, най-напред плодът е горчив, после става кисел, най-после, на своето време, кога узрее - сладък. Не късайте и не яжте зелени плодове. Оставете вашата мисъл да узрее - и тогава яжте.
към текста >>

29. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Една пеперуда и един човек с други очи схващат света.
Та какво ще ме научи моята проверка? Представете си, че съм се родил в една стая, която има пет прозорци с червени стъкла. И погледна през първия, и виждам вън всичко червено, и през втория, и през всички останали... Мислите ли, че аз зная нещо? - Всичко знаете, освен цвета, който е субективен, ваш. - Добре, но ако този цвят съдържа в себе си всички тъй наречени «физически качества», по които ние различаваме целия външен свят, тогава мислите ли, че картината на света е същата? Една пеперуда и един човек с други очи схващат света. - Да, но то е само перспективата, която се мени - зад това има нещо реално. - Ох, тъкмо това беше целта ми - да подчертая, че има нещо, което се мени, и има нещо реално, или по-право - по-малко противоречиво: има предмети, има и сенки на предметите, и че ние най-често смятаме сенките за предмети. - Това е много казано. Действителността си е действителност, промените и измените, и те си съществуват - казах аз, - а те са само видоизменения в схващанията на това, което съществува. - Съществува!
към текста >>

30. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Тя не знае, че пеперудата, която хвърка, и тя - са едно и също.
Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника. Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос. Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен. Гъсеницата пълзи по земята. Тя не знае, че пеперудата, която хвърка, и тя - са едно и също. Но за да стане пеперуда, тя трябва да влезе в гроба (какавида), да изгуби всичкото «гъсенишко» и да излезе за нов живот - тоя на пеперудата. Но гъсеницата това не знае - знае го човекът. Същото е и с човека. И той е гъсеница, влиза в гроба, става пеперуда, но самият той не вижда тоя цикличен процес, или по-право - не го помни. Изворът е малък, но водата му е много.
към текста >>

Но за да стане пеперуда, тя трябва да влезе в гроба (какавида), да изгуби всичкото «гъсенишко» и да излезе за нов живот - тоя на пеперудата.
Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос. Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен. Гъсеницата пълзи по земята. Тя не знае, че пеперудата, която хвърка, и тя - са едно и също. Но за да стане пеперуда, тя трябва да влезе в гроба (какавида), да изгуби всичкото «гъсенишко» и да излезе за нов живот - тоя на пеперудата. Но гъсеницата това не знае - знае го човекът. Същото е и с човека. И той е гъсеница, влиза в гроба, става пеперуда, но самият той не вижда тоя цикличен процес, или по-право - не го помни. Изворът е малък, но водата му е много. Локвата е голяма, но водата й се свършва.
към текста >>

И той е гъсеница, влиза в гроба, става пеперуда, но самият той не вижда тоя цикличен процес, или по-право - не го помни.
Гъсеницата пълзи по земята. Тя не знае, че пеперудата, която хвърка, и тя - са едно и също. Но за да стане пеперуда, тя трябва да влезе в гроба (какавида), да изгуби всичкото «гъсенишко» и да излезе за нов живот - тоя на пеперудата. Но гъсеницата това не знае - знае го човекът. Същото е и с човека. И той е гъсеница, влиза в гроба, става пеперуда, но самият той не вижда тоя цикличен процес, или по-право - не го помни. Изворът е малък, но водата му е много. Локвата е голяма, но водата й се свършва. Ако ти мислиш само - това е да имаш боите на четките; да чувствуваш -това е водата, която размива боите и ги прави годни за работа; да действуваш - това е картината. Но смисълът е в целокупния живот. Мисълта - това е водата; чувствата - това е температурата, която може да я направи на лед или пара, а делото - това е пиющият жаден, който разбира живота, скрит във водата и живее чрез глътките, които е опитал.
към текста >>

31. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази IV. Три приказки за стари и млади

ПРИКАЗКА ЗА БРАДИЧКАТА

Там момичето било весело, като пеперуда, но Брадичката се върнал тъй сломен и тъжен, че тя не посмяла да поиска втори път да идат там.
Не Бог, а ти, ти? Той само се усмихвал и нищо не отговарял. Минало време и момичето почнало да тъгува. Напразно Брадичката я водел тук и там - по морето, по островите, в гората. Дори веднъж я отвел в големия град. Там момичето било весело, като пеперуда, но Брадичката се върнал тъй сломен и тъжен, че тя не посмяла да поиска втори път да идат там. Не обича сякаш той хората на града, с техния празен живот или вечни грижи за онова, което никога не беше тяхно, защото всички го оставяха тук, на земята, когато умираха... А сега го своеха и се бореха до смърт, за да го владеят няколко години... И когато той споменал това на момичето, тя се само засмяла, а после казала: - О, колко е хубаво да има човек... да има красиви къщи и дрехи, като там, в града... Веднъж, когато Брадичката се върнал от морето, напразно викал и търсил момичето навсякъде. Нея я нямало и никой не беше я видял накъде е отишла. Затъгува Брадичката мълчаливо, затъгува тъй, че околните помислиха, че няма да оживее. Отслабна и заприлича на сянка. Нямаше друга мисъл сякаш, освен за нея.
към текста >>

32. X. ЕДНА ДУХОВНА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ

ИЗ ДНЕВНИКА НА ГЕНКО

Значи гъсеницата ще си има свой живот и него ще разбира, а като се роди изново като пеперуда - ще има нов живот, и той ще е също тъй естествен, макар и не същият като на гъсеницата.
И досега всичко в човечеството, или почти всичко човешко, е искало само, а не е знаело как да го направи. И сега разбрах, че да знаеш, то е да можеш. Ако постигнеш това, което искаш, то е знание, ако само искаш, а не можеш, то е незнание. А сега хората и светът работят тъкмо с това незнание - чакат и не идат резултатите, които чакат. И тогава, вместо да изправят методите си и коригират знанията си, те намират, че светът е лошо създаден... А когато се роди изново животът, новият живот вече е естествена проява. Значи гъсеницата ще си има свой живот и него ще разбира, а като се роди изново като пеперуда - ще има нов живот, и той ще е също тъй естествен, макар и не същият като на гъсеницата. Когато се раждаме изново органически, то и чувствата, и мислите, и постъпките ни са също нови -не като по-раншните. В природата това е така, но кой да гледа, кой да се учи? И трябваше да дойде Учителят, да ни отвори очите. Тук сме от два дни. Привилегирована група от 6 човека, заедно с Учителя - 7.92 Виждам колко много се грижи съдбата за мен.
към текста >>

33. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях?
Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен. Щом живее човек в индивидуалното съзнание, той не може сам себе си да обиди, но е много деликатен спрямо себе си; същото е с общественото съзнание - хората с такова съзнание не могат да се обиждат един друг. А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното. Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях? Има един закон. Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава. Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш? Дохожда един болен и казва: „Искам да се излекувам. Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен.
към текста >>

Живота сам по себе си разбира като се разширяваш, както пеперуда.
(бел. М. И.) *** Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля.” Това не значи, че вие сте такава пръчка, но ако дойде и до отрязването и до пресаждането, всичко е за добро. (стр. 233 ÷ 234 в печатаната беседа) Говоря на онези от учениците, които разбират. Ще се стремите да имате съзнателен живот. Нима животът на един банкерин, на един пияница... е живот? Живота сам по себе си разбира като се разширяваш, както пеперуда. Ученият има идеи като градина - а ти като пеперуда ще влезеш и ще бъдеш като пеперуда в неговата градина, и ще благодариш на Бога. А ако не отидеш напролет, а наесен, когато няма цветя, а плодове - то ще си направиш зъби вместо хобот, ще станеш човек и ще ядете, ще четете и ще се молите - така ще става това общение - че как инак ще се свържете? (Не е ли чудно, че вече е изпълнено по същия точен начин?) Парите, учението не могат да бъдат връзки! Такава връзка може да бъде само вашата Божия любов - само Духът Божи знае коя душа трябва да образува връзка с друга - с още една, две, три, и пак - до 100 милиона. В [Божествения свят] - до 10, в ангелския живот- до 100, в човешкия живот - до 1000.* „Където са събрани двама или трима [в Мое Име] - там съм и Аз.” И ако се помолят и поискат нещо, ще им се даде.
към текста >>

Ученият има идеи като градина - а ти като пеперуда ще влезеш и ще бъдеш като пеперуда в неговата градина, и ще благодариш на Бога.
И.) *** Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля.” Това не значи, че вие сте такава пръчка, но ако дойде и до отрязването и до пресаждането, всичко е за добро. (стр. 233 ÷ 234 в печатаната беседа) Говоря на онези от учениците, които разбират. Ще се стремите да имате съзнателен живот. Нима животът на един банкерин, на един пияница... е живот? Живота сам по себе си разбира като се разширяваш, както пеперуда. Ученият има идеи като градина - а ти като пеперуда ще влезеш и ще бъдеш като пеперуда в неговата градина, и ще благодариш на Бога. А ако не отидеш напролет, а наесен, когато няма цветя, а плодове - то ще си направиш зъби вместо хобот, ще станеш човек и ще ядете, ще четете и ще се молите - така ще става това общение - че как инак ще се свържете? (Не е ли чудно, че вече е изпълнено по същия точен начин?) Парите, учението не могат да бъдат връзки! Такава връзка може да бъде само вашата Божия любов - само Духът Божи знае коя душа трябва да образува връзка с друга - с още една, две, три, и пак - до 100 милиона. В [Божествения свят] - до 10, в ангелския живот- до 100, в човешкия живот - до 1000.* „Където са събрани двама или трима [в Мое Име] - там съм и Аз.” И ако се помолят и поискат нещо, ще им се даде. Има някои от вас, които се събират и се молят - зная, а други все по човешки си разрешават въпросите.
към текста >>

34. 2. Българинът и Новата култура, която иде

ТОМ 22

Той ще превърне стария човек в нов, какво гъсеницата минава в пеперуда; рибата минава в птица; птицата - в млекопитающо.
Казано е в Писанието: „В последните дни изля Духа си." Под „Духът" се разбира любовта, носителка на живота. Това, което се казва за възкресението, е привилегия за всички събудени души . За тях се отваря врата към новия живот . Той е реален, абсолютен. Който влезе в този живот, ще опита неговата красота. Той ще превърне стария човек в нов, какво гъсеницата минава в пеперуда; рибата минава в птица; птицата - в млекопитающо. Съзнанието на стария човек ще се разшири, ще стане ново. Тогава корените на човешкия живот няма да бъдат посадени в земята, както сега, нито в самия човек, а ще бъдат отправени нагоре, към слънцето на живота, към новия живот, към Божествената Любов. В душата на всички хора ще блесне нова светлина, и те ще кажат: Разбираме вече живота, всичко жертвуваме за Бога и за Христа. Бог, Когото днес проповядвам, не принадлежи само на един народ. Той е Бог на всичк и народи .
към текста >>

35. 3. Българите и Новото учение на Учителя Дънов

ТОМ 22

На пеперудата не се позволява да яде колкото гъсеницата.
Когато страдате, вие търсите причината за това и казвате, че нямате достатъчно храна. Всъщност, вие не страдате от недоимък, но от преяждане. Положението, в което сега се намирате, не позволява да ядете много. - Защо? - Много естествено. На пеперудата не се позволява да яде колкото гъсеницата. Знаете ли какво е отношението по тегло между соковете, които пеперудата изсмуква и листата които гъсеницата изяжда? На ония, които са в пашкула, не им трябва храна. Те минават известно време без храна, и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, т.е. с храната, на новото учение. Ако сегашните хора постоянно усещат глад и жажда, причината за това е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре.
към текста >>

Знаете ли какво е отношението по тегло между соковете, които пеперудата изсмуква и листата които гъсеницата изяжда?
Всъщност, вие не страдате от недоимък, но от преяждане. Положението, в което сега се намирате, не позволява да ядете много. - Защо? - Много естествено. На пеперудата не се позволява да яде колкото гъсеницата. Знаете ли какво е отношението по тегло между соковете, които пеперудата изсмуква и листата които гъсеницата изяжда? На ония, които са в пашкула, не им трябва храна. Те минават известно време без храна, и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, т.е. с храната, на новото учение. Ако сегашните хора постоянно усещат глад и жажда, причината за това е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре. ... .
към текста >>

36. 2. ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ ЗАДУШАВА ЧОВЕКА

ТОМ 22

Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята.
Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава. Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята. Той освобождава човека от идеята за частната собственост . Не говоря против вашите тела, като частна собственост, като лично владеене. Казвам: пазете телата си, че като дойде господарят ви, да дадете сметка за това, което сте получили от него. Ще кажете: Господарю, много добре прекарах в твоя дом. Връщам го с направените подобрения.
към текста >>

37. II. ИСТИНСКА ПРИКАЗКА: ЧУТА МОЛИТВА

Невена Неделчева

ТОМ 23

Аз кацах от цвят на цвят като златокрила пеперуда и пиех радостите на живота от устните на тези, които ми ги поднасяха с обич, защото вярваха, мислеха, че и аз ги обичам.
Майка ми за мен бе готова на всичко и аз приемах това всичко, без даже да й благодаря и отвърна със същата обич - аз мислех, че всичко тъй трябва да бъде. Когато пораснах, много момински очи срещаха моите смели и пълни с пламък очи и отстъпваха пред моите желания, свеждайки покорно очи. Аз мислех, че слънцето грее заради мен, че цветята цъфтят само да ме радват и изпълват душата ми с благоуханието си. Че животът е даден, за да го изживея в безгрижие и веселие. Аз посягах към всичко, което ми харесваше и мислех, че щом го искам, трябва да го имам... Обичах свободата си и разнообразието - еднаквостта ми дотягаше и отегчаваше. Аз кацах от цвят на цвят като златокрила пеперуда и пиех радостите на живота от устните на тези, които ми ги поднасяха с обич, защото вярваха, мислеха, че и аз ги обичам. Аз бях хубав, богат и търсех красотата и любовта в нови и нови образи, а никога не се запитах що става с тия, които изоставях, след като ми бяха дарили своята любов. И когато умирах, аз чух сподавен плач, болезнен стон и хиляди въздишки... Отново минаха години - родих се младо хубаво момиче на нежна майка и благ баща. Косите ми блестяха като злато и бяха меки като коприна. Очите ми бяха като кристално бистри планински извори, а кожата ми - нежна и чиста. Веднъж обикнах буен и своенравен младеж.
към текста >>

38. 3. Аз бях...

Невена Неделчева

ТОМ 23

Аз исках без страх да идва тя при мен и от обич да остане... Но тя не разбра тая обич, родена и откърмена в свободата, и пожела да бъде обичана както обикновените обичат - да бъде затворена в златен кафез... Аз бях люляков цвят, а тя - златокрила пеперуда, която пиеше нектара на живота от устните ми и цяла заляна от светлина и усмивка, отлиташе от мен - други цветя я мамеха и зовяха...
Цялото ми сърце трептеше по нея, а тя безгрижно се люлееше по вълните ми и никога не разбра, че корените й бяха в моето сърце и пиеше живот от моята безгранична обич към нея. Аз бях великан. Имах грамаден палат от сив гранит, в който влизах само аз и слугите ми. А тя бе малка плаха птичка, която кацаше на ръката ми, кълвеше зрънцата, които й подавах с устните си, и литваше отново. И тя никога не разбра моята голяма любов към нея, защото аз не й направих кафез и не я затворих в него - както правеха другите. Аз исках без страх да идва тя при мен и от обич да остане... Но тя не разбра тая обич, родена и откърмена в свободата, и пожела да бъде обичана както обикновените обичат - да бъде затворена в златен кафез... Аз бях люляков цвят, а тя - златокрила пеперуда, която пиеше нектара на живота от устните ми и цяла заляна от светлина и усмивка, отлиташе от мен - други цветя я мамеха и зовяха...
към текста >>

39. 72. Да се освободим от старите си заблуждения

Весела Несторова

Пеперудата обича да показва пъстрите си крилца, които е изработила.
Никой не може да тъче по-фина мрежа от него. Майстор-тъкач е той. Всяко същество е изучило и развило поне едно качество. Паякът тъче, мравката все пренася нещо в мравуняка. Користолюбива е тя. Пеперудата обича да показва пъстрите си крилца, които е изработила. Как кокетно се върти тя като спре на някое цветче или лист. Животните са изработили търпението. Те носят тежките си товари безропотно. Светулката си осветява пътя, а цветята разнасят ухание. Колкото повече страда едно възвишено същество, слязло в материята, толкова по-силно и нежно ухание излъчва то.
към текста >>

40. 154. Сега се образува нов път в съзнанието на братството

Весела Несторова

Пеперудата е дете на ангелите - има 40 багри." На 7 януари се срещнах с Учителя.
Сега се приготовлявате за Любовта. На физическия свят ще сте дете, в духовния свят - възрастен, а в Божествения свят - стар, тогава ще се проявите правилно в Любовта. Децата носят сила, възрастните - топлина, а старите-светлина. Туйу което могат да ви вземат хората не е любов - свързвайте Любовта с безсмъртието. Божественият свят е хармоничен, човешкият е мелодичен, а духовният свят дава сила на тона. Пеперудата е дете на ангелите - има 40 багри." На 7 януари се срещнах с Учителя. Той ми каза следното: "В миналото е трябвало милиони години, за да поникне нещо, а сега - само няколко месеца защото в Любовта нещата стават бързо - времето се съкратява в Любовта. В чакането на Любовта времето е дълго. Сега се образува нов път в съзнанието на братството. Опишете "Пътят на Новия Живот", (Забележка. Оттук идва заглавието на второто издание на книгата на Весела Несторова) то е както дървото - зиме е в състояние на приготовление, пролет - в цъфтене, то е обличане, а есен - плодовете са узрели, то е работа - това са етапите.
към текста >>

41. 219. Братята на любовта ще дойдат между славяните

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда.
Той каза: "Не яж хляба на смъртните, който донася смърт. Услужи на този, който те обича -той не насила иска услуга. Ние горе вземаме решение да поправим грешките си. Като вземеш дисонанса, погрешка е. Райската птица е предметно учение. Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда. Няма да умираме. Светът още ще умира, ще има гробища. Братята на Любовта ще дойдат между славяните. Ще слязат 8000 души, праотци на човечеството, те ще са светещи хора. Ще управляват земята.
към текста >>

Една пеперуда кацнала на ръката ми и трепка с крилцата си.
Светът още ще умира, ще има гробища. Братята на Любовта ще дойдат между славяните. Ще слязат 8000 души, праотци на човечеството, те ще са светещи хора. Ще управляват земята. При тях ние сме като животни. Една пеперуда кацнала на ръката ми и трепка с крилцата си. Казва ми: "Ти можеш ли така да трепкаш като мен? " Учителят се засмя, като каза това. Шесто расовият човек е ту като дете, ту говори като стар, ту като възрастен. Съчетава трите човешки форми: дете, възрастен, стар. Много изпитания минава на земята добрия, духовния човек.
към текста >>

42. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда.
Той каза: "Не яж хляба на смъртните, който донася смърт. Услужи на този, който те обича - той не насила иска услуга. Ние горе вземаме решение да поправим погрешките си. Като вземеш дисонанса, погрешка е. Райската птица е предмет на учение. Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда. Няма да умираме. Светът още ще умира, ще има гробища. Братята на Любовта ще дойдат между славяните Ще слязат 8000 души, праотци на човечеството, те ще са светещи хора. Ще управляват земята. При тях ние сме като животни.
към текста >>

Една пеперуда кацнала на ръката ми и трепка с крилцата си.
Няма да умираме. Светът още ще умира, ще има гробища. Братята на Любовта ще дойдат между славяните Ще слязат 8000 души, праотци на човечеството, те ще са светещи хора. Ще управляват земята. При тях ние сме като животни. Една пеперуда кацнала на ръката ми и трепка с крилцата си. Казва ми: "Ти можеш ли така да трепкаш като мен? " Учителят се засмя, когато каза това. Шесторасовият човек е ту като дете, ту говори като стар, ту като възрастен. Съчетава трите човешки форми: дете, млад и стар. Много изпитания минава на земята добрия, духовния човек.
към текста >>

43. 42. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 11 октомври 1916 г., София

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Това е едно състояние, минаване от едно положение в друго, от буба в пеперуда.
Старата земя си вече отминава, а така и Старото небе и то си отива. И човеците трябва да се обновят и с тях всичко. Веригите падат, затворите се отварят и мъртвите излизат. Иде Божия Народ отгоре. И Вечната Виделина просиява. Това е едно състояние, минаване от едно положение в друго, от буба в пеперуда. Привети на всички приятели! Ваш Верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов получено на 14.Х.1916 г,, събота в Бургас, 7 ч. сл, пл. подполковник М.
към текста >>

44. 114. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 24 октомври 1921 г., София

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Това е едно състояние минава от едно положение в друго, от буба в пеперуда.
Старата земя си вече заминава, а така и старото Небе и то си утива. И човеците трябва да се обновят и стях всичко. Веригите падат, затворите се отварят и мъртвите излизат. Иде Божия Народ отгоре. И Вечната Виделина просиява. Това е едно състояние минава от едно положение в друго, от буба в пеперуда. Привет на всички приятели! Ваш Верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов
към текста >>

45. 12. АКО НЯКОЙ НЕ ВИ ОБИЧА, ОБИКНЕТЕ ГО ВИЕ, Беседа на Учителя, държана на 8 юни 1932 г.

ТОМ 25

Със състоянието на бубата може да се сравни сегашното ваше състояние - всички ваши навици ще оставите, ще се промените, така както става и с бубата когато се преобръща до пеперуда.
В Царството Божие ще влезе мъчно не само богатия, но и глупавия човек. Много от вас сега биха се отказали от Царството Божие само заради няколко милиона лева. Човек е силен само когато мине през изпитания и ги разреши, там е силата на човека. Погрешката на глупавия е там, че той не знае откъде произтича неговата глупост. Временно зло, болест, смърт има, но вечни те не са - вечни са само доброто, здравето, живота. Със състоянието на бубата може да се сравни сегашното ваше състояние - всички ваши навици ще оставите, ще се промените, така както става и с бубата когато се преобръща до пеперуда. А хубавото се винаги предпочита - винаги добрия човек трябва да се предпочита пред лошия. Вие казвате, че всички хора са били родени от Бога. Ако това беше така, света не би бил такъв какъвто е сега. В света може да се обича само хубавото и ако не ви обичат, значи имате в себе си мътилка. Някоя стара сестра казва: "Подир този тичат много жени." - Значи този човек е добър, защото подир добрия човек ще тичат всички, а подир лошия няма никой да тича.
към текста >>

46. ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Той ме видя, лека и светла като пеперуда да излизам от този дом, а не знае той нищо за моята одисея.
Знам ли аз входовете и подземията на тази къща и какво може да ми стори като съм сам самичка в цялата къща, до вчера почти свой дом на стария цар. Джулио, где си? Защо тъй за малко огря изплашената ми душа и за миг изчезна. Наистина, не съм ли пътница по безкраен друм, гдето рядко има оазис за мене. Как той с движение разказваше, че след като dormi [(итал.) спя], показваше на пръстите и на часовника си - пак да се видим, пак тук. Той ме видя, лека и светла като пеперуда да излизам от този дом, а не знае той нищо за моята одисея. 30 ЮЛИЙ [1919 г.] Тя се завърна внезапно. Някаква голяма кражба станала на генералския гардероб. Още вечерта - писмо на масата ми. Прочетох го, не, чета го още, и още, и още. Да, още веднъж познавам, че не съм за тука; излишно е тя да ми го казва.
към текста >>

47. 6.2. Предсказания. Краят на века

6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 26

Старият живот ще се замени с нов, като животът на гъсеницата се замества с живота на пеперудата („Четирите кръга", с. 208).
ПРЕДСКАЗАНИЯ КРАЯТ НА ВЕКА Казвам: Потоп иде в света! Не потоп от вода, но потоп от огън. Старият живот ще се замени с нов, като животът на гъсеницата се замества с живота на пеперудата („Четирите кръга", с. 208). Всички вие ще минете през огън. Цялата земя ще бъде в пламъци. И то във ваше време ще бъде. Ще мине огнена вълна и ще се очисти света. Земята е опетнена („Познат от Него", 1926, с. 20).
към текста >>

48. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Нищо не е в състояние да спасява такива врагове, все едно да се спаси летящата пеперуда от пламъка на запалената свещ, когато безразсъдно тя хвърчи около този пламък.
Затова, както в миналото, така и сега законът действува по един и същи начин. Всеки опит да се уязви личността и делото на един Учител, претърпявал крах и всеки човек, който се опитва да вдигне ръка срещу Него и учението Му бива унищожаван. Сблъсква се сам с тая огромна топлина и светлина, която представлява истинска броня. Законът действува неумолимо. Учителите дори нищо не могат да направят, защото те не засягат Него, а Великото, Мощното, Божественото. Нищо не е в състояние да спасява такива врагове, все едно да се спаси летящата пеперуда от пламъка на запалената свещ, когато безразсъдно тя хвърчи около този пламък. По-добре е за ония, които искат да попречат, да разрушат или да похулят Учението или Учителя навреме да се дръпнат настрана, да се оттеглят на разстояние, да не се опитват дори да се преборят с тези Велики мъже, които наглед приличат на земни жители, ала се различават коренно от тях, притежават голяма сила,топлината и светлината са неудържими, жители са на друга държава, живеят по други закони и като идея дори те стоят толкова далеч от обикновеното съзнание, и не подозират величието пред което стоят, и великата жертва, която те са направили като са приели проста човешка форма и са слезли на Земята с известна мисия. Ние нямаме за цел да правим преводи и да убеждаваме хората в съществуването на една Велика Разумност, която съхранява не само живота на нашата малка планета, но и тоя на цялата Вселена. Онова, което искаме да кажем не се отнася до тия човешки съзнания - пеперуди, които в желанието да се преборят със светлината изгарят в пламъците на един огън, който те се опитват да докоснат с нечисти пръсти и устни. Не е било време тази опитност да не се е повтаряла многократно, и историята да не е отбелязвала края на всички насилници, които са излизали на двубой срещу светлината. Ще дойде ден, когато и историята, която се пише днес, ще разкаже на поколенията за всички ония тъмни сили, които в продължение на половин век се опитваха да петнят и да унищожат делото на Учителя.
към текста >>

49. 7. На този ден...

Дали всичко това не бе сън, дали утре няма да се получи известие от висока инстанция: “Всичко, което се случи е грешка" - Каква мисъл, която неусетно, лекокрила като снежинка докосна те в миг и се превърна на крилата пеперуда.
Колко тъжен изглежда света и колко тъгата е опряла до нашите мирни прагове. Защо сме излязли толкова рано, какво търсим в този здрач? Нищо. Искахме само да видим, как изглежда Изгрева на 27 и да прочетем по незнайните пътища на звездите неговата съдба. Кога на Земята не е било тъжно?... Колко се промени тя откогато Той я напусна. Дали всичко това не бе сън, дали утре няма да се получи известие от висока инстанция: “Всичко, което се случи е грешка" - Каква мисъл, която неусетно, лекокрила като снежинка докосна те в миг и се превърна на крилата пеперуда. Жадувахме за вести. Искахме да нямаме хора в затвора. Да, поне само това, а беше година 1962... За тази новина бленувахме всички. Оглеждаш Изгрева. По даден знак всичките прозорци светят.
към текста >>

50. 25. Да знаеш и да можеш

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

А тук е нещо много повече от крилото на една пеперуда, от откриването на една нова звезда или от изнамирането серум срещу някоя микроба.
И не е нужно, казваме ние, защото невъзможно е и да се консумира това голямо количество вода. За човека е важно, капка по капка да приема тази вода и да уталожва жаждата си. Само тогава той може да се обновява, да живее, да се развива, да се усъвършенствува. Как може да се задоволи екстреното желание на учения мъж - да му се поднесе учението в няколко думи, т.е. да се излее всичката вода в една чаша и да се каже на философа, на учения: Заповядай, времето е динамично, нямаме време сега да ти говорим на дълго, сроковете са къси, ето ти краткото резюме на едно учение, чийто върхове и глъбини стоят неовладяни за такива учени, които не са си дали труд да проучат и които нямат дори и търпението на ония специалисти, които цял живот жертвуват при изучаването на някой животински вид. А тук е нещо много повече от крилото на една пеперуда, от откриването на една нова звезда или от изнамирането серум срещу някоя микроба. Тук е събрана мъдростта на вековете, тук блести истината, тук сияе проявената любов, тука най-после е дадена в най-достъпен вид науката да знаеш как да живееш, дали е възможно да се предаде учението в “две думи”, нещо, което едва ли би ползувало “големия сом”, а ще ощети Учителя, като му се грабне част от Неговото време, което и за Него е еднакво ценно. Той не обичаше “големите сомове” - тачеше учените мъже и тяхното трудолюбие, помагаше на всички, които искрено жадуваха да открият някоя полезна и навременна тайна, ала към тия, които бързо искаха да научат всичко или да напредват бързо, Той имаше определено отношение и ги наричаше с определено име. Каква величествена картина представлява небесното пространство с милиардите светове и системи, които удивляват човешкия мозък и го кара да тръпне пред величието на безкрайността, която лежи неуловима, без начало и без край. Каква верига от време, неизброими епохи, докато се изгради един от тези светове, една Слънчева система, една обикновена планета като нашата: докато се изгради един човек, едно око, едно ухо, нос, вежда, ръка, крак?... Каква колосална работа, какъв огромен труд на милиони работници, които са участвували в тая епопея... Или и учените вярват в чудеса и в мигновения?
към текста >>

Всичко диша живот, жива техника, живи закони и безспорно далечна и дълга история, реална и необхватна постановка, докато се изработи крилото на една пеперуда или носа на слона.
Тук е събрана мъдростта на вековете, тук блести истината, тук сияе проявената любов, тука най-после е дадена в най-достъпен вид науката да знаеш как да живееш, дали е възможно да се предаде учението в “две думи”, нещо, което едва ли би ползувало “големия сом”, а ще ощети Учителя, като му се грабне част от Неговото време, което и за Него е еднакво ценно. Той не обичаше “големите сомове” - тачеше учените мъже и тяхното трудолюбие, помагаше на всички, които искрено жадуваха да открият някоя полезна и навременна тайна, ала към тия, които бързо искаха да научат всичко или да напредват бързо, Той имаше определено отношение и ги наричаше с определено име. Каква величествена картина представлява небесното пространство с милиардите светове и системи, които удивляват човешкия мозък и го кара да тръпне пред величието на безкрайността, която лежи неуловима, без начало и без край. Каква верига от време, неизброими епохи, докато се изгради един от тези светове, една Слънчева система, една обикновена планета като нашата: докато се изгради един човек, едно око, едно ухо, нос, вежда, ръка, крак?... Каква колосална работа, какъв огромен труд на милиони работници, които са участвували в тая епопея... Или и учените вярват в чудеса и в мигновения? Всичко диша живот, жива техника, живи закони и безспорно далечна и дълга история, реална и необхватна постановка, докато се изработи крилото на една пеперуда или носа на слона. И ето, че през най-динамичния век, науката намира, че се е добрала до “великата" тайна на космоса, че скоро всичко ще бъде овладяно, доказано дори, че всичко опира до нищото, че всичко е материя, че друг свят не съществува, че умрелите никъде не отиват а на земята и там червеи ги ядат, че човек не притежава душа, която е осенена от дъха на безсмъртието, че Бог не съществува и че всичко на тази тема е чиста измислица и заблуждение. Въпреки всичко, днес, да, тъкмо днес това звучи празно, кухо и някак си далечно. Някога, макар, че едно време хората вярваха повече, някак си тия полемики бяха и модерни и състоятелни, днес те са почти безпредметни, необяснимо те са вече минало, усещаш че всичко това са страници от дневниците на високомерните, гордите, непросветените, които са забравили скромността, трудолюбието и толерантността на истинските учени, които продължават да се удивляват от разума, от строгата закономерност, от установената логика на процесите, зад които не са съгласни да търсят нищото, празното; не се перчат, че са овладели тайните на Космоса, нито се хвалят, че някога то ще стане губерния на нашата обедняла земя. Тези учени, които все пак живеят и работят в нашата земя никога не смятат да вместят всичката вода на земята в една чаша. Учителят се спира и казва на тях: “Не бързайте да откривате кой е създал света и как е бил създаден, не искайте да откривате всичките тайни наведнъж, невъзможно е това.
към текста >>

51. 5. Ученикът и изпитите

Глава 3. Разговор с ученика

Животът на пеперудата, която свободно и волно лети и се храни с нектар, осмисля всичките изпитания на бубата.
Искам да държа изпит за Любовта.” Цяла градация от добродетели, които се превръщат на искрящо огърлие - бисери, за които ученикът винаги е копнял. Образът на ученика е нарисуван, релефно е очертан от майсторска ръка - такава е програмата на школата, най-сериозния университет, където се преподават знания за векове, изработват се добродетели, валидни за вековете, знанието на школата надвишава всичко, което на земята носи името наука, философия, религия - окултното познание обгръща всичките тия стръкове. Школата е най-висшето училище в живота и не само на земята. Ученикът който минава през това познание, не може да не бъде подложен на изпитания. Проверката си остава най-вещественото доказателство, че под покривката на пашкула кипи един живото и ако този живот не приключи със светлия миг на пробиването на пашкула и да излезе на свобода, ученикът трябва да разкъса веригите на невежеството, на себичността, на гордостта и на ред още наследствени труфила, които го държат в плен. Животът на пеперудата, която свободно и волно лети и се храни с нектар, осмисля всичките изпитания на бубата. За този момент Учителят застава крепко до ученика, за да му помогне в трудния час на излитането и освобождаване от ограниченията на миналото и старото. “Ако бях на ваше място, какво бих искал от живота, от светлите същества, от Бога? Да се подмладя, да имам свещ, да имам инструмент, да обичам хората, да ви дам доброто и най-вече да бъда изпитан, да бъда подложен на изпитание доколко мога да издържа на изпита на любовта.” Нищо друго не характеризира ученика, както изпитите. Слушател ли е, професорът не се интересува, студент ли е осторожно следи книжката му. На земята няма по-голяма радост и по-голямо отличие от това - да бъдеш ученик, оттам и изпитанията, изпитите са признак, че пред Учителя не стои слушател, а ученик.
към текста >>

52. 3. Достоен за срещата с него

II. На улица „Опълченска' 66

Каква непреривност представлява живота на едно дърво,на един ручей, на една пеперуда.
Ти си ученик и разбираш цената на едното и другото. Сам ще си направиш избора и сам ще си определиш програмата. Знаеш, какво се очаква от тебе и какво се цели да бъде изградено, не за един живот. Напролет, когато започват да се топят снеговете по планините и ледовете се пукат на часове, поточетата тръгват на дълги пътешествия и оповестяват идването на пролетта. Тогава пролетните цветя започват да цъфтят, дърветата се покриват с листна премяна, пеперудите напущат своите затвори и литват волно, големите хора съзерцават трепета на този безконечен кортеж на живот и свеждат глава пред тази сякаш непозната и никога непреживяна красота. Каква непреривност представлява живота на едно дърво,на един ручей, на една пеперуда. Нанизани малки приказки, тонове на един живот, които вибрират живо и дълбоко. Дървото никога не съжалява, че сезоните се менят, не съжалява, че времето се променя и нанася своите бразди - пейзажите се променят, горите се обличат и събличат и упоритият вятър не стихва, докато есенес не обрули и последното листо. Ручеят с гиздавата си снага след дългото си пътешествие мигом изчезва от лицето на земята, потъва в мощната прегръдка на реката, или се запилява някъде другаде, пеперудата незнайно къде е свила знамето си и безшумно е приключила жаркото лято. Законът властвува точно и неумолимо в цялата природа и би казал човек, че в това има нещо жестоко и болезнено тъжно, ала нито следа, красотата, смисълът, музиката, поезията, тая фантастична премяна на природата си остава недокосната, неувяхваща, вечно млада и жизнена, вечно свежа и ухаеща на различни аромати. Колко жив и нестихващ е този поток на живот, на красота, на величие.
към текста >>

Ручеят с гиздавата си снага след дългото си пътешествие мигом изчезва от лицето на земята, потъва в мощната прегръдка на реката, или се запилява някъде другаде, пеперудата незнайно къде е свила знамето си и безшумно е приключила жаркото лято.
Напролет, когато започват да се топят снеговете по планините и ледовете се пукат на часове, поточетата тръгват на дълги пътешествия и оповестяват идването на пролетта. Тогава пролетните цветя започват да цъфтят, дърветата се покриват с листна премяна, пеперудите напущат своите затвори и литват волно, големите хора съзерцават трепета на този безконечен кортеж на живот и свеждат глава пред тази сякаш непозната и никога непреживяна красота. Каква непреривност представлява живота на едно дърво,на един ручей, на една пеперуда. Нанизани малки приказки, тонове на един живот, които вибрират живо и дълбоко. Дървото никога не съжалява, че сезоните се менят, не съжалява, че времето се променя и нанася своите бразди - пейзажите се променят, горите се обличат и събличат и упоритият вятър не стихва, докато есенес не обрули и последното листо. Ручеят с гиздавата си снага след дългото си пътешествие мигом изчезва от лицето на земята, потъва в мощната прегръдка на реката, или се запилява някъде другаде, пеперудата незнайно къде е свила знамето си и безшумно е приключила жаркото лято. Законът властвува точно и неумолимо в цялата природа и би казал човек, че в това има нещо жестоко и болезнено тъжно, ала нито следа, красотата, смисълът, музиката, поезията, тая фантастична премяна на природата си остава недокосната, неувяхваща, вечно млада и жизнена, вечно свежа и ухаеща на различни аромати. Колко жив и нестихващ е този поток на живот, на красота, на величие. Бил си дете, бил си юноша, бил си и млад, чака те времето, за да остави следите си по теб - дрехата се променя, цветовете избледняват, плодовете узряват, листната премяна пожълтява и есенните вихри обрулват извехтялата шума - звучи малко жестоко, ала красотата изчезва ли? Недокосната и неувяхваща тя дефилира през всичките сезони. Каква огромна разлика и колко последният миг е събрал в шепите си всичкото ценно наличие на един живот -златната утайка, където блести изваяната мъдрост на един човешки живот.
към текста >>

53. 6. Защо си отстъпи мястото

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

На поляната заварва онази как лети като пеперуда и си пее.
Онази, която е отстъпила реда си, влиза вътре и Учителя я пресреща с думите: „Ти защо си отстъпи реда? - Всичко, което бе определено за теб, тази го задигна и отнесе! За теб няма нищо. Отивай си." 6.7. Сестрата слиза по стълбите. На поляната заварва онази как лети като пеперуда и си пее. Приближава се при нея и казва: „Ти защо ми взе времето и ми го открадна за Учителя? " - „Аз съм царица на времето, а ти си една мравка и се махни от пътя ми да не те смажа с божествения си крак! " И тя отлита като пеперуда. А мравката си остана на мравка и дочака времето, когато ми разказа, че е останала като мравка на Изгрева, и Учителя повече не е говорил с нея. Бяха й откраднали времето.
към текста >>

" И тя отлита като пеперуда.
Отивай си." 6.7. Сестрата слиза по стълбите. На поляната заварва онази как лети като пеперуда и си пее. Приближава се при нея и казва: „Ти защо ми взе времето и ми го открадна за Учителя? " - „Аз съм царица на времето, а ти си една мравка и се махни от пътя ми да не те смажа с божествения си крак! " И тя отлита като пеперуда. А мравката си остана на мравка и дочака времето, когато ми разказа, че е останала като мравка на Изгрева, и Учителя повече не е говорил с нея. Бяха й откраднали времето.
към текста >>

54. 3. Чистият живот: I год. на ООК, първите лекции.

Боян Боев

ТОМ 32

Става една промяна, както, когато една гъсеница се превръща в пеперуда.
Трябва да работим със законите на Живата Природа, да бъдем в съгласие с Бога. Ако вие имахте Божественото учение, досега светни щяхте да станете. Сегашното учение, е учение на свещеният егоизъм. Трябва да знаете къде започва Новото учение. В него има разширение, и едно трансформиране на съзнанието. Става една промяна, както, когато една гъсеница се превръща в пеперуда. Има изостанали души с милиони. Те са излезли извън човешката еволюция. Те не могат да използват силите на природата. Те са простаци, но са много хитри и лукави, използват всички слабости на хората, и като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. Като гледам живота, като гледам цвета на лицето ви, то показва, че вие се намирате под влиянието на тези духове.
към текста >>

55. 38. Неделна беседа : 19 апр. 1942 г.

Боян Боев

ТОМ 32

Преди да се измени една гъсеница, може да премине в по-висша форма, на пеперуда.
”, ти обичай, нищо повече. Ако ти каже: „Говори истината! ”, ти говори истината. Ако ти си на умиране и произнесеш името на Истината както трябва, ти ще възкръснеш. Мислите ли, че един човек, който обича Бога, може да умре? Преди да се измени една гъсеница, може да премине в по-висша форма, на пеперуда. Има светия, който като отидете на Небето, ще го видите, че не е вече съвършен светия с брада, а е станал един ангел, в небето е вече ангел, млад и красив. Какво е изгубил? Става ангел, който да се разхожда по цялата Вселена, навсякъде носи Божиите благословения. Който се сподоби с бъдещия век, няма да живее по този начин. Ако ние съвременните хора можем да носим ризите на любовта, знаете ли какви умове щехме да имаме?
към текста >>

56. 23. Божествената литургия – Богослужение

II. В колибата на Христов

- Щеше да бъде идеален, ако очите му не бяха толкова големи като на нощна пеперуда - отвърна другата.
Те се отдръпнаха и забързаха, смеейки се високо! Стана му приятно! С поглед ги проследи, и като си намести пенснето, тръгна след тях. Едната се обърна и му подметна: - Този е най-елегантния офицер, когото съм виждала! Каква красива фигура! - Щеше да бъде идеален, ако очите му не бяха толкова големи като на нощна пеперуда - отвърна другата. - След няколко крачки той ги остави, и тръгна по улица „Опълченска”. - Това е символ, господин началник - жената, която съблазни Адама, опита се и Вас да съблазни! Това е стара история. Сатаната искаше чрез тези ученички да Ви отклони от Бога, да не чуете Истината и станете свободен човек - каза работникът, който беше тръгнал след него. - Млък!
към текста >>

57. 240. Под арест

Андрей беше като пеперуда в последния стадии на какавидата, разкъса какавидата и литна на свобода!
Като бях на твоите години, и аз имах много такива истории! Какво би ми взел да ми дадеш твоите буйни години, пък нека ме гонят тези тулуми! Христов стремглаво преследваше своята основна идея на живота си, затова прекъсна Андрей: - Знаеш ли, две неща ми правят впечатление: едното е, че великолепно разказваш, много добре изпущаш несъщественото и казваш само най-важното. Ясно ми е, че имаш набито писателско око, ти разказваш като поет. Искам всичко това да ми го напишеш, ще ти платя разбира се. Андрей беше като пеперуда в последния стадии на какавидата, разкъса какавидата и литна на свобода!
към текста >>

58. 381. Вие сте хипнотизирани - не виждате отровния вкус на лъжата и кражбата

VII. Кооперацията ли?

Андрей пожела да бъде пеперуда, а не червей какъвто е бил досега, за да види, постигне великото, красивото, което се разкрива пред далечните хоризонти на вътрешния му поглед, и отново се видя на лъчезарния връх.
381. ВИЕ СТЕ ХИПНОТИЗИРАНИ - НЕ ВИЖДАТЕ ОТРОВНИЯ ВКУС НА ЛЪЖАТА И КРАЖБАТА Христов говореше строго, смело, вдъхновено и всяка своя мисъл набиваше в съзнанието на Андрей, както гвоздей се набива в чамова дъска от чука на майстор. На всяка своя мисъл придаваше движение, импулс. Всички кътчета на душата му, до които се докосваха тези думи, предаваха техните качества и съдържания - движение напред и нагоре. - Не Ви разбирам, но чувствувам, че е вярно... - говореше Андрей унесено както човек, който наднича през висок стобор в един друг свят, в света на повдигнатия корен квадратен от минус единица на четвърта степен. Андрей пожела да бъде пеперуда, а не червей какъвто е бил досега, за да види, постигне великото, красивото, което се разкрива пред далечните хоризонти на вътрешния му поглед, и отново се видя на лъчезарния връх. И непосредствено пожела този момент на висша радост, която не можеше с нищо да изрази - да продължи, да му стане постоянен живот. Закопня да придобие Красотата, Светлината, Мирът и Радостта на този свят! Обаче Христов, който с мощния полет на мисълта си го водеше от светове в светове, вдигаше го високо... Обаче Андрей, под тежестта на силните си желания, които носеха в себе си мъката, грижата... падаше като прострелян. Христов извади от един албум една картичка - едно бебе, което учеха да върви. То беше паднало и плачеше.
към текста >>

59. 382. Връзката между грешките на хората и техните заболявания

VII. Кооперацията ли?

Какво са всичките тези хранителни продукти по отношение храната на пеперудата - нектара?
Щом и това си забелязал, добре е. Андрей не обърна внимание на това, и отново настоя да му обясни: - Защо сравнявате кооперацията с изпражнения? Тя продава захар, масло, брашно и всички видове хранителни продукти, които и вие ползвате? - Има много отговори. Това което за тебе е изпражнения, за мухата, за бръмбарите е храна. Какво са всичките тези хранителни продукти по отношение храната на пеперудата - нектара? Ти сутрин като отвориш магазина, който цяла нощ е бил затворен, на какво мирише? - Мирише страшно лошо, някаква смесена отвратителна миризма! -каза Андрей. - Денем, защото си цял ден в магазина - свикваш с тази миризма, и понеже вратата постоянно се отваря, миризмата се разредява, и ти понеже си й свикнал, не я чувствуваш, но тя си съществува и ден и нощ и винаги! Казвам ти това, за да видиш какво нещо са продуктите, които продаваш Меда не е ли храчките на пчелите, и нашите храчки за мухите не са ли мед, който е специално приготвен от нашите дробове, а за туберкулозните микроби - среда на живот?
към текста >>

60. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2