Търсене в текстове за 'Пасоми'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА

БОРИС НИКОЛОВ

А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше. Така става и сега след речта на владиката и след финала на тази сказка. Публиката излиза, заобикаля този скромен човек и всеки иска да се ръкува с него, а някои го потупват по рамото. Казват му: „Ама ти си бил окумущ човек! " Този скромен човек се казваше Колю Каишев. А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
към текста >>

2. 56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

А от своите пасоми по места слушат съвсем други неща.
56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ В София бе свикан свещенически събор. Събрали се, говорили, разисквали и спорили по различни въпроси. Както винаги накрая изкарват виновен за неблагополучието на Българската Православна църква - Учителят Петър Дънов. Но понеже съборът е свикан и са дошли представители от цялата страна, затова една група свещеници все пак пожелали да видят на живо Петър Дънов, защото от своите архиереи чуват само хули срещу него. А от своите пасоми по места слушат съвсем други неща. Слушат дори похвали. И то от обикновени граждани. Ето идва една група свещеници на Изгрева и пожелават да видят Учителя. Ние ги оглеждаме, а те с черните си раса приличат на черни врани кацнали между ято бели гълъби. Няма как, занесохме желанието на свещениците до Учителя.
към текста >>

3. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Изповядвай пасомите си и с твоите окултни познания и познанията ти по астрология ще им бъдеш полезен при решаването на личните им проблеми.
Така че ти днес се обяви срещу томовете на „Изгревът", а там имаше опитности на учениците и знанието на Учителя, което е предназначено за такива като тебе, които са си объркали пътя като са хванали друг погрешен път. Искаш да се подписваш. Много хубаво. Стани отново поп и кръщавай децата по християнския църковен обряд и се подписвай под кръщелните им свидетелства, които ще им издаваш. Венчавай младоженците в църквата и се подписвай под брачните им свидетелства. Изповядвай пасомите си и с твоите окултни познания и познанията ти по астрология ще им бъдеш полезен при решаването на личните им проблеми. Ще бъдеш свещеник под расо, който има окултни познания по много неща и спокойно можеш да реализираш някой идеи от Словото на Учителя. А ти какво направи? Отклони се и пое по друг път. А сега се подписваш срещу мен под писмо, което друг е съчинил. На времето българите казваха за някого така: „Този е разпасал се поп".
към текста >>

4. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Но понеже Учителят започва да изнася сказки в България по френология, хиромантия и по други окултни духовни въпроси и кръга на посетителите в тези салони се увеличава, то изведнъж свещениците виждат в него човека, който ще им отнеме пасомите от техните храмове.
В онези години той е съветвал това събиране на приятелите да става в църквите където свещениците изпълнявали своите църковни служби. Първите приятели са били изрядни църковници, пеели са много хубаво и са участвали в местните църковни хорове, които по онова време са наброявали от пет до десет човека. Правили са усърдни молитви, коленичили са пред олтарите. Дори са ставали много рано и в пет часа сутринта са събуждали църковните служители да им отварят на здрач църквите. Получил се един невероятен подем и наплив,в църквите в първите години на века. Но понеже Учителят започва да изнася сказки в България по френология, хиромантия и по други окултни духовни въпроси и кръга на посетителите в тези салони се увеличава, то изведнъж свещениците виждат в него човека, който ще им отнеме пасомите от техните храмове. Силите на противодействие и враговете на Учението, които се намират в Невидимия свят тутакси навлизат и обсебват голяма част от свещеничеството. То се опълчва срещу Учителя. Започва се яростна атака и то от църковните амвони както и повсеместно навън там където по една или друга причина са се събирали повече хора. Онези от приятелите, които са посещавали храмовете тутакси се оттеглят, църквите се изпразват. Изчезва онзи молитвен дух в църквата, който са внесли първите приятели.
към текста >>

Това се усеща и вижда от всички както от онези, които посещават църквите, така и от свещениците, които се ожесточават като мислят, че Петър Дънов им е отнел пасомите и енориашите от църквите.
То се опълчва срещу Учителя. Започва се яростна атака и то от църковните амвони както и повсеместно навън там където по една или друга причина са се събирали повече хора. Онези от приятелите, които са посещавали храмовете тутакси се оттеглят, църквите се изпразват. Изчезва онзи молитвен дух в църквата, който са внесли първите приятели. Църковните храмове се изпразват от своята духовна и мистична същност. Това се усеща и вижда от всички както от онези, които посещават църквите, така и от свещениците, които се ожесточават като мислят, че Петър Дънов им е отнел пасомите и енориашите от църквите. Но тук има и такива свещеници, които са присъствували на сказките на Учителя. Това са свещеници по дух и много добре схващат как стоят нещата. Някои от тях пребиваващи в Търново след като са присъствували на няколко събора и са слушали негови проповеди пишат писмо на Учителя във връзка със зачестилите нападки срещу него и го питат какво е неговото мнение по този въпрос. Той им изпраща едно такова писмо, което ние сега ще цитираме. Писмо от Учителя до двама свещеника в Търново, 1915 г.
към текста >>

5. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми.
год. „Св. Атанас", „Успение Пр. Богородици", „Св. Петка" и „Св. Георги". Всички тези черкви, от които последните две са филиални, се обслужват от българските свещеници в града на този славянски език, на който преди 50 години нашите сънародници са били жадни да чуят в църква едно слово. Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св. Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа.
към текста >>

6. 81. ДНЕШНИТЕ КРАДЦИ И РАЗБОЙНИЦИ (бр. 23, 16.VІ.1930 г.)

Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме, но истинският живот - това е Духовният.” Ако един човек от сутрин до вечер повтаря тоновете на гамата, то не значи, че е музикант; ако един свещеник „води” своите пасоми, а те катраносват неговите врати; ако един държавник „управлява” държавата, а тя запада от ден на ден - това не са хора на своите места, не са пастири на своите стада, а „разбойници и наемници”, които са заели чуждите места на истинските пастири, които пасат своите стада и полагат живота си за своите овци.
23, 16.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Истина, Истина Ви казвам, Който не влиза през вратата на кошарата на овците, но прескача отдругаде, той е крадец и разбойник.” Глава 10, ст. 1, Евангелие от Йоана „Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме, но истинският живот - това е Духовният.” Ако един човек от сутрин до вечер повтаря тоновете на гамата, то не значи, че е музикант; ако един свещеник „води” своите пасоми, а те катраносват неговите врати; ако един държавник „управлява” държавата, а тя запада от ден на ден - това не са хора на своите места, не са пастири на своите стада, а „разбойници и наемници”, които са заели чуждите места на истинските пастири, които пасат своите стада и полагат живота си за своите овци. Днес хората са се отклонили от истинския източник на живот - Бога. Те поменуват само името Му, или Го отричат - отричат Го тъй, както понякога се отрича и бакалинът, на когото има да се дава... А всичко хубаво, което има в човека, това е само Божественото. Ако ний, съвременните, хора вярваме само в туй, което виждаме - тогава в какво ще се отличим от мравките, пеперудите и птиците? Человек, който вярва в своето минало, не вижда своето настояще - а тоя, който живее в своето настояще и го разбира - той може да знае своето минало, може да разбере и своето бъдеще. Днес хората са стигнали до една задънена улица, от която може да ги изведе само Любовта - Великата Любов, която гледа на всички през очите на братството.
към текста >>

7. 10 . КОМУНИЗИРАНЕ НА ТРУДА И БЛАГАТА ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

Има ли любов между владиците и богомолците, между свещениците и техните пасоми?
И религиите трябва да се пречистят. Има нещо Божествено в тях, но то се губи между големите заблуждения. И те трябва да се филтрират. Сегашните религии са на формите, религии на човешките интереси. Днес всички съзнават това. Има ли любов между владиците и богомолците, между свещениците и техните пасоми? Ако владиката посети едно село, веднага ще дойде заповед, как да го посрещнат. Селяните ще се разтичат, стражарите - също. - Защо? - Владиката посетил селото. Ако владиката има любов към селяните, той трябва да се яви между тях като прост гражданин, без никакви одежди.
към текста >>

8. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

Заявяваме искрено и ние знаем, че има духовници, които стоят на своята висота пред своите пасоми външно; но дали те живеят по Божието желание, това те сами си знаят, а положително го знае само един Бог.
Истина ли е, че последователите на това учение са изгубени за църквата? 2. Истина ли е, че последователите на същото учение са паднали в нравствено религиозно отношение? и 3. Това учение какво изисква от последователите си, и най-после защо го последват маса хора? Ние няма да отделяме тия въпроси едни от други, а ще отговорим общо на всичките въпроси. Заявяваме искрено и ние знаем, че има духовници, които стоят на своята висота пред своите пасоми външно; но дали те живеят по Божието желание, това те сами си знаят, а положително го знае само един Бог. Но нека допуснем, че някои от тях имат туй Божие благоволение и че са озарени от Неговия Дух. Е, добре, ако е тъй, нима трябва да считаме, че Божието благоволение е било и е монопол само за едни? Нима трябва да се допуща, че това Божие благоволение е давано само на някои пророци преди рождението на Исуса Христа и след Неговата смърт на Неговите ученици, та след това всичко е вдигнато, всичко е запечатано и никой оттогава насам вече не може да има благоволение, видение, откровение, освен някои от духовенството? Да се мисли подобно нещо е повече от наивност. Ако това беше в човешка ръка, допустимо е да се отнемеше, но Бог е милостив и Той е давал, дава и ще дава Своето благоволение във вид на откровения, във вид на видения.
към текста >>

9. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

Като пастир, той се стараеше всякога да води пасомите си на залени пасища и при тихите води и затова във всичките църкви, на които е служил, е оставил отлични спомени.
Като човек пастир Сечанов беше любвеобилен, всякога засмян и благ, съчувствителен и щедър, винаги готов за всяко добро дело и отличен приятел и другар. В дома си той беше любезен съпруг и баща и гостолюбив и грижлив домакин. Като патриот той беше голям отечестволюбец, който себеотвержено работеше за преуспяването на родината и издигането на народа материално, морално, а най-вече духовно. Като християнин, вярата му в Бога и в тържеството на истината беше непоколебима, беше фанатик за истината, усърден в молитва, верен до край. Като проповедник беше сладкодумен оратор, силен в логично изложение на мислите си и верен тълкувател на божествените истини, чиито проповеди са трогвали хиляди сърца и са водили грешници да се каят за греховете си. Като пастир, той се стараеше всякога да води пасомите си на залени пасища и при тихите води и затова във всичките църкви, на които е служил, е оставил отлични спомени. Неговото влияние и след смъртта му ще се чувствува за дълго време от българския евангелизъм. Неговият беше блестящ като слънце живот. Смъртта му е бляскаво залязване на това слънце. Но със залязването си слънцето не се изгубва. То само преминава в други хоризонти да дава своята животворна светлина и топлина.
към текста >>

10. 1.3. Методистките епископални църкви в България

В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска църква.
След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г. и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница". Тяхната работи води началото си от 1857 г., т.е. още преди Освобождението на България. Затова и всички народни копнежи, движения и борби, които родиха епохалното дело на Освобождението, не остават чужди за тях. В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска църква. Съчетавайки обичта си към Отечеството, те са били винаги добре подготвени за изпълнение на своя дълги служба. За някои по-забележителни техни членове, читателят ще намери другаде по-подробни бележки. Работата, която тези църкви са вършили в България е била главно три вида: религиозно- съживителна, културно-просветна и филантропична. Пастирите им и проповедниците са имали само една цел - да издигнат живия Христос пред своите сънародници. Подбудите, които са ги тласкали към тази дейност са били само две: любов към Спасителят Христа и любов към народа им.
към текста >>

11. 6.14. Сърдечното изпращане на п-р М. Ж. Марков в София

Със своята енергична дейност, винаги насърчаващ, носящ живот и импулс, той водеше пасомите си през трудния житейски път в нравствеността и вечния живот.
Бургаски фар, бр. 5116, с. 1, под горния надслов пише: Сърдечно изпращане на п-р М. Ж. Марков в София В петък с вечерния влак членовете на I-а Бургаска евангелска църква, ведно с младежката група при същата, с прискърбие изпратиха за София своя любим п-р М. Ж. Марков, който в продължение на 8 и половина години носеше знамето на Великия учител Исуса Христа. Със своята енергична дейност, винаги насърчаващ, носящ живот и импулс, той водеше пасомите си през трудния житейски път в нравствеността и вечния живот. Присъствуващ Дерзай, борецо Че вестта за заминаването на Марков е била като "гръм от ясно небе" свидетелствуват многото писма, които се получават в редакцията ни, като например от г. Вл. Секулов от Г. Оряховица, г. Калин Влаевски от Варна, п-р Нейчев от Русе, общественичката г-жа Жени д-р Патева от Бургас, п-р Нат. Назифов от Казанлък, п-р Н.
към текста >>

12. 6. Обикновени и необикновени идеи

Проповедникът говори от амвона и чува фалшивите гласове на своите пасоми.
Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуща салона и излиза вън. За него обикновения тон е фалшив. Ухото му не може да възприема фалшивите тонове. На такива тонове се натъкваме навсякъде в живота. Проповедникът говори от амвона и чува фалшивите гласове на своите пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т. е. обикновени и да ги трансформира. Не може ли да ги трасформира той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този живот - Кое му е дотегнало? - Фалшивите тонове, т. е.
към текста >>

13. 46. Проповедник в Америка

Весела Несторова

Пасомите, възрастни хора, ме харесаха и се заинтересуваха от мен.
46. Проповедник в Америка Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър в неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора, ме харесаха и се заинтересуваха от мен. "Какво интересно българско момиче" - казваха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. "Разкажи ни нещо за България". И аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: "Недей ме пита", "Стоян мами думаше", "Луковитски моми" и др.
към текста >>

14. 54. Мисис Рийвз ми купува зимно палто

Весела Несторова

Когато влязохме, свиреше орган и слънчевите лъчи обагряха с многоцветни струи насядалите пасоми и сивите стени.
Дано сторя това, докато тя е още на земята. А мога ли да изброя хората, които са ми сторили добрини в живота - те са толкова много! Друго не мога да направя, освен да върша това, което са вършили за мен през целия ми живот. А случаи не липсват. Една неделя тя ме заведе в новата "Фосдик катедрала", която е изградена в старинен готически стил и също има розетни прозорци. Когато влязохме, свиреше орган и слънчевите лъчи обагряха с многоцветни струи насядалите пасоми и сивите стени. Изживях тържествен миг, който ме пренесе във виенската катедрала "Св. Стефан" и в "Нотр Дам" в Париж. Тук, в Новия свят навсякъде се стремят да възстановят старите европейски стилове в архитектурата, затова в някои градове се срещат сгради с фасада на Партенона или на римските импозантни здания. Бели колони на дървени сгради не са рядко явление в Нова Англия. Барокът и готиката също се срещат на много места.
към текста >>

15. 67. Как напуснах тялото си по време на упойка за операция

Весела Несторова

Той говореше на пасомите си: "Обърнете се към Бога!
Погледнах и какво да видя! Пред мен се простираше в безкрая огромен бакърено-златист океан от жива светил на, в която всичко се преливаше и този океан имаше неудържимо мощни еманации. Чух глас: "Това е Бог! ", и паднах по очи пред Него. В този момент ми показаха земята и моя настойник - методистки проповедник на амвона. Той говореше на пасомите си: "Обърнете се към Бога! ", но той не бе обърнат към Бога и нямаше връзка с Него. Видях как хората, като малки черни човечета се движат из улиците, а от главите им не излизаше огнената нишка, която ги свързва с този океан. Откъснати от светлината, те се лутаха безцелно по света. А тази огнена жица, която трябва да ги свърза с Бога, бе прекъсната. Нещастно човечество!
към текста >>

16. 75.1. Статията „По повод гоненията срещу Бялото Братство” / С. Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41, 1.12.1931, с.3

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Защо те си служат с клеветата и насъскват чрез нея властта и своите пасоми против Братството?
41, 1.12.1931, с. 3. Българската православна църква счита за свой дълг да се бори срещу Бялото Братство, срещу неговото учение, неговите последователи и неговия водител и основател? Това добре. Да предположим, че тя се намира в положение на законна самоотбрана. Но защо църквата, защо нейните свещеници и владици не водят борбата си на честни начала? Защо те си служат с клеветата и насъскват чрез нея властта и своите пасоми против Братството? Който е силен идейно и духовно, който е сигурен, че истината е на неговата страна, той не ще вземе да си цапа ръцете, служейки си с най-долнопробни измислици, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна. А тъкмо това прави православната църква в лицето на нейните владици и попове. Под тяхно давление се забраняват съборите на Братството, под тяхно давление се започват следствия срещу Братството. Те също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София - „Изгрева”. Жълтата продажна преса често пъти се пълни с тенденциозни съобщения и обвинения против Братството.
към текста >>

17. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Владиката развращаваше ума и сърцето на християните, като ги насочваше да постъпват така, че действува на пасомите да съвпадат с неговите фанариотски намерения.
В процеса на своята дейност те разбраха, че трябва по подобие на католическата църква да образуват система, подобна на йезуитската, посредством която по-сигурно ще научават за тайните мисли на народа. На първо време за тази цел те използуваха таксидиотите калугери, на които дадоха право да изповядват народа през време на постите и да се намесват при помиряване на тайните семейни спорове, което нещо преди това се вършеше от бялото духовенство. Тези калугери, облечени в калугерско расо, вършеха всичките беззакония. Понеже бяха непосредствено зависими от епархийския архиерей, за да спечелят благоволението му, те се превръщаха в сляпо оръдие на всичките му мисли и желания. Посредством тях владиците-гърци най-лесно научаваха какво се таи в душата на всеки човек и на всяко семейство. Владиката развращаваше ума и сърцето на християните, като ги насочваше да постъпват така, че действува на пасомите да съвпадат с неговите фанариотски намерения. По този начин в епархиите владиците се превръщаха в злия демон на народа. 13. За знание на читателите ще кажа нещо и за таксидиотите. Калугерите от Ерусалим, Синайската планина, Света гора и от други места обикалят из епархиите, изпращани от своите началници да събират милостиня за поддържане на своите манастири. Тези калугери живеят постоянно или временно в дадена епархия и притежават за това писмено разрешение от владиката, за което те му плащат ежегодно по 1000, 2000-3000 гроша. И това зависи от големината на епархията.
към текста >>

0.83078289031982