Търсене в текстове за 'Парламент'

Нарушение на окултните закони

ТОМ 4

България става парламентарна Република.
На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република. Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития. България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът?
към текста >>

5. 6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

А тази форма е републиката - парламентарната република.
Като излязохме от залата Го питам: „Учителю, защо цар Борис Ви фиксираше с поглед? " „Питаше Ме дали царчето ще царува? Пък Аз му казвам, че няма да царува." Изобщо Учителят към тази царска институция имаше отрицателно становище. Сам Учителят веднъж ми каза: „Монарсите и монархическите режими ще изчезнат". Може някои да са играли някаква роля, но когато просветата на народите се увеличи, когато съзнанието им се разшири и дойде светлина в съзнанието им, ще разберат, че колективната форма на управление е по-добра. А тази форма е републиката - парламентарната република. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка на Изгрева и като такава тя често контактуваше с Учителя, понеже Му беше ушила един-два костюма. Освен това, тя поднасяше на Учителя понякога модни журнали и Го разпитваше за различните модели в списанието и Той си казваше мнението за тях. Тя изпълняваше това, което Той бе й казал и ушиваше някои от тези модели на сестрите от Изгрева. Един ден с моделите поднася на Учителя снимка на престолонаследника на цар Борис III - т.е. синът му Симеон като малко дете.
към текста >>

6. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

ТОМ 6

Съпругът на г-жа Йовович бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски.
В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави. Г-жа Йовович се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си. Учителят й казал, че е по-добре да се нарича на името на баща си. Тя Го послушала. Минали години. Съпругът на г-жа Йовович бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски. Когато дошла новата комунистическа власт в България нейният съпруг бил затворен и след това ликвидиран, а нея изпратили на лагер с дъщеря й за известно време. При това положение, за да се освободи от лагера допринесло много обстоятелството, че тя се наричала на името на баща си, а не на името на съпруга си. По-късно тя се е наричала официално Елисавета Йовович - Ковачевска. В Русе в Братството имахме едно семейство Веска и Иван Петрови. Тя е била пощенска чиновничка, а той електротехник.
към текста >>

7. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

ТОМ 6

В София приятелите ръководители решават, че трябва да изпратят някакъв парламентьор.
Може би нашите приятели са се страхували от острия език, който имаше баща ми, да дойдат да го вземат. Не знам. Но вероятно са се оплакали на приятелите в София. В София вече след заминаването на Учителя има Братски съвет, има ръководство. В Русе има или няма, но тия, които са се мислили за някакви ръководители са се оплакали вероятно в София. В София приятелите ръководители решават, че трябва да изпратят някакъв парламентьор. И кой да бъде той, решили да пратят Гради Колев Минчев. Нашият добър приятел, предполагам, че много от приятелите го познават. Той сега вече не е между нас. Гради идва в Русе с тая мисия да провежда дипломатичен разговор с баща ми, така че да го убеди да отстъпи салона за нуждите на Братството. С Гради аз съм говорил много пъти и той много пъти ми е приказвал по разни поводи, как е дошъл в Русе, какви намерения е имал, как е смятал, че трябва да проведе един много дипломатичен разговор и предполагал, че ще срещне голям отпор.
към текста >>

8. 13. Грозната мома

Стоянка Цанева Драгнева

ТОМ 7

и след като комунистите взеха властта, Учителят искаше да помогне, без никакво насилие да бъде, да няма тези убийства, на целия парламент, на бившото правителство, което беше тогава, а да ги пратят на работа пет години в селата, къде по една, по две години, но да работят без да се извърши някакво насилие.
Отива в Германия където там го отравят. Той се върна и след няколко дни умря. А след това стана преврата. Сега, това е едната страна, а другата страна бе, че Учителят искаше много да помогне да се разреши по Божия план. След като дойде 9.IX.1944 г. и след като комунистите взеха властта, Учителят искаше да помогне, без никакво насилие да бъде, да няма тези убийства, на целия парламент, на бившото правителство, което беше тогава, а да ги пратят на работа пет години в селата, къде по една, по две години, но да работят без да се извърши някакво насилие. Но тогава надойдоха хора, които съвсем нямаха понятие. И тази интелигенция, която беше, те я избиха, унищожиха. Щото тогава нямаше тези учебни заведения. Всичко беше завършило на Запад, имахме много хубава интелигенция, която я избиха и остана страната без културно ръководно начало, та се дойде до културата, която имаме днес. Докъдето дойдоха, до тази задънена улица и се впуснаха да отмъщават, да грабят, беззаконие.
към текста >>

9. 6. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 Г.

Той беше много смел в изказванията си в парламента и тъй наречените Цанковисти не му простиха.
" Учителят казва да ги пусне и Кирчев ги освобождава. Учителят само казва на побойника: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости! " Това всичко го зная от Любомир Лулчев, нали съм от групата "Упанишади". А за Андро Лулчев искам да кажа още нещо. Андро беше избран за депутат през 1942-44 г. Той беше много смел в изказванията си в парламента и тъй наречените Цанковисти не му простиха. Въпреки неприкосновеността от депутатския му имунитет като народен представител, при едно негово пътуване към Плевен, го хващат, вкарват го в някакво полицейско управление, жестоко го бият, строшават му ребра, и след това с кола го закарват някъде към Реброво и го изхвърлят в канавка още жив. Предполага се, че хората на Цанков са организаторите също и на този побой. Налага се да бъде лекуван в Искрец - Санаториума, където умира 1944 г. Драматични развръзки за лица и исторически събития.
към текста >>

10. 3. САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ И БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС

Но сега те дойдоха в Берлин и побиха червеното знаме над Райхстага, който бе Германския парламент.
Германия бе разделена на две, на западна и източна, като в Източна Германия и Берлин бяха настанени руските войски. Цялата Източна Германия бе окупирана от руски войски и се управляваше от Комунистическия режим подвластен на Съветска Русия. Сбъдна се това, което бе казал Учителят. На времето чрез Бисмарк и в Германия чрез Берлинския конгрес изтръгнаха от Русия победата срещу Турция от войната 1877-78 г. и то по дипломатически път. Но сега те дойдоха в Берлин и побиха червеното знаме над Райхстага, който бе Германския парламент. Сега е 1977 г., в момента е изградена Берлинска стена, висока към десет метра и тя разделя източен от западен Берлин и пиле не може да прехвръкне през нея. Как ще се развият събитията следващото поколение ще ги провери. Австрия също бе окупирана от руски войски и съюзнически войски на Англия, Франция, САЩ и бе разделена около 10 години след 1945 г. След това великите сили се споразумяха, тя бе обединена като Австрия с условие да спазва неутралитет.
към текста >>

11. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Построено въпреки силното несъгласие на кайзер Фридрих-Вилхелм, това седалище на парламента се превръща след първата световна война в символ на парламентаризма.
- лъвовете отстрани на портата, по спомени на очевидци, надживяват двореца с цяло десетилетие и биват отстранени едва в 1961 г. при построяването на стената и заравняването на граничната зона. Самият дворец Радзивил е част от един комплекс от здания, застроен върху по-малко от един квадратен километър от двете страни на Бранденбургската порта. На север от портата е Райхстагът, а на юг са били дворецът Радзивил с канцеларията на Райха и външното министерство от двете му страни. В целия комплекс от събития, както дворецът Радзивил, така и Райхстагът играят особено важна роля. Построено въпреки силното несъгласие на кайзер Фридрих-Вилхелм, това седалище на парламента се превръща след първата световна война в символ на парламентаризма. Интересна е между другото съдбата на императорския дворец - символа на империята, намиращ се Аа няколко стотин метра южно от Бранденбургската порта. От балкона на този дворец през 1918 г. Карл Либкнехт провъзгласява така наречената Ваймарска република. Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДр. След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения.
към текста >>

12. 7. ЗНАМЕНОСЦИТЕ НА ПОБЕДАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

над Райхстага, германският парламент.
Живи бяха онези, пред които Учителят в Мърчаево, пред полковник Младенов и дъщеря му Лиляна три пъти повтаря, че руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага. Това е описано в "Изгревът", том VII, стр. 43. А дъщеря му Лиляна Младенова е още жива и е с ума си и случаят го разказва убедително. 2. Волята на Бога изречена чрез Всемировия Учител трябваше да се изпълни. И тя бе изпълнена от онези, които не бяха случайно подбрани лица от десетките руски войници атакували Райхстага, които побиха червеното знаме на 2.май 1945 г. над Райхстага, германският парламент. Виж "Изгревът", том VII, стр. 43 "Знаменосците". 3. Ние бяхме очевидци, когато войските на Съветската армия през 1944 г. есента минаха през България. На всички танкове, камиони, каруци с платформи с бяла боя беше написано или с ученически тебешир две думи: "На Берлин", което означаваше, че цялата военна мощ на СССР е устремена към Берлин.
към текста >>

13. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

ТОМ 10

Шлем и меч - това е милитаризмът, военщината, която все още иска да развява знамето на войната, но човешкото съзнание вече значително е порасло, вече се заговаря за Европейски парламент, което ще рече, че близко е времето да се премахнат и границите Тогава ще имаме един народ, едно отечество и едно човечество.
Война и изтребление, ето виждаме докъде човечеството е стигнало. Вдясно долу на картината се съзират три символа: Корона и скиптър, шлем и меч, попско расо и килимявка. Корона и скиптър - това е монархията. Време е вече тя да слезе от сцената. Времето й е минало. Шлем и меч - това е милитаризмът, военщината, която все още иска да развява знамето на войната, но човешкото съзнание вече значително е порасло, вече се заговаря за Европейски парламент, което ще рече, че близко е времето да се премахнат и границите Тогава ще имаме един народ, едно отечество и едно човечество. Може би близко е времето, когато сабите ще се превърнат на сърпове, танковете - на плугове и хората ще се отдадат на мирен труд и благополучие. Попското расо и килимявката представят клерикализма, попщината, обредното служене, при което великото учение на Христа се превръща в догми, които са железните вериги около врата на вярващите. Църковниците изопачиха до неузнаваемост живото учение на Христа и от учение на саможертва и човеколюбив се превърна на схоластика и догматизъм. Короната, сабята и попското расо вече е време да бъдат музейни експонати. На средата на картината се вижда нещо като светъл конус с върха към изток.
към текста >>

14. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тия редовни български представители образували в Цариград един негласен български парламент, втори след оня от 1857 г., който авторитетно представял българския народ пред правителството.
Никола х. Минчоглу, Д. Ив. Гешов, Евтимий Дебрели, Д. х. Несторов, Недялко Бракалов и Ив. х. Петров. Тия редовни български представители образували в Цариград един негласен български парламент, втори след оня от 1857 г., който авторитетно представял българския народ пред правителството. Натоварен бил д-р Чомаков да състави един меморандум до Високата Порта, който бил разгледан в събранието, поправен и трябвало да се преведе на френски и подаде. Неговото приготвяне обаче се забавило и понеже представителите имали от общините си разрешение да се бавят само три месеца в Цариград, решили да представят на правителството своите пълномощия с едно кратко прошение да бъде призната отделната независима българска църква. Това станало на 9 юний. (стр. 164-165) [...] По-рано, отколкото в Бургас се раздвижил българският елемент в другия най-голям наш черноморски крайбрежен център, Варна. Поддържан от гърчеещите се гагаузи, тук гърцизма е бил силен, обаче само в града.
към текста >>

15. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Заговаря се за Европейски парламент, когато всички държави ще бъдат една държава.
Това са гробища - края на човешкото безумие. Вдясно долу се виждат три символа: корона и жезъл, шлем и меч, попско расо и килимявка. А ето и значението им: Корона и жезъл - символизира монархизма в света, който си е изживял времето. Шлем и меч - това е милитаризмът, военщината, които се крепят на страха от война. Но вече човешкото съзнание е пораснало. Заговаря се за Европейски парламент, когато всички държави ще бъдат една държава. Тогава няма да има граници, нито ще има страх от война, защото не ще има кой да напада. Както казва пророк Исая, че сабите ще се превърнат на сърпове, танковете - на трактори. Очакваме това време. Попското расо и калимявка - това е символ на клерикализма, на попщината, на обрядното служене, което си е отживяло времето. Всички църкви трябва да проповядват живото Христово учение, а не мъртви обряди.
към текста >>

16. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати.
1 (22.III.1919), с. 13-14 Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него.
към текста >>

17. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република.
1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и организацията на международното общежитие. Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенствуват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъмне издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата?
към текста >>

Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление?
Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър?
към текста >>

18. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

31-33 Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинерни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно- парламентарна форма на държавно управление.
20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА Приложението й в България- Международната организация „Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 2 (X. 1923), с. 31-33 Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинерни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно- парламентарна форма на държавно управление. И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея.
към текста >>

Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети.
Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения нямат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т.е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото във всъщност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елитна българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
към текста >>

При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I.
По горния начин изпълнителната власт става съветска, т.е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото във всъщност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елитна българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници.
към текста >>

19. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

- се намира за правомерно и се одобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента.
Да предположим, че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат... " От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещения на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свободата (Hebeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора - едно ауто-дафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! - се намира за правомерно и се одобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свръзва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии.
към текста >>

20. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

** Под влиянието на Марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали", целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно- парламентарния строй на съвременните държави.
25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ Преустройство на Обществото на народите - Единен духовен фронт* „Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 10 (VI. 1924), с. 223-224 Божии работници от всички страни, съединявайте се! ** Под влиянието на Марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали", целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно- парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал" е третият, който действува в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти във Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и потикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие.
към текста >>

21. 27. ИСТИНСКИЯТ МИР

Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е.
Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствувани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа.
към текста >>

Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение.
И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствувани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите.
към текста >>

А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа.
Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствувани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация. В продължение на векове и понастоящем, човешкият гений е бил насочен да изнамира и прилага такива средства, които да служат на робството. Така наречените „велики народи" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките народи, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие.
към текста >>

22. 31. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ

Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използуване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички.
Изобщо, политиката без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло. Това трябва добре да се разбере. Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използуване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички. Това е новото държавничество. Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него Божията Любов. Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и културен бит на народа. Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога.
към текста >>

23. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Кратки сведения за за съдебната, книжовната и политическата му дейност

Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председателството на д-р К.
Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа. Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир. борба и агитация (1899). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председателството на д-р К. Поменов, Толев е пряк участник в обсъжданията на проекта за нова конституция и дори публикува свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.). Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища. Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906). НОВИТЕ ИДЕИ Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп.
към текста >>

Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906).
борба и агитация (1899). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председателството на д-р К. Поменов, Толев е пряк участник в обсъжданията на проекта за нова конституция и дори публикува свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.). Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища. Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906). НОВИТЕ ИДЕИ Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн. XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926).
към текста >>

24. II. ИВАН ТОЛЕВ - АДВОКАТ В СОФИЯ

„Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси (с проф.д-р С.
Позелев; „Учител" на Хр. Д. Максимов; „Училищен преглед" на М-во на нар. просвета; „Списание на Юридическо дружество" и мн. др. 3. Главен редактор на сп. „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси (с проф.д-р С. Киров), „Всемирна летопис"- орган на висша духовна култура и много други. 4. Дългогодишен главен редактор на вестник „България", вестник „Час" - ежедневници. 5. Автор и преводач на много книги, между които и „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" (пълно изложение на историята, организацията, обредите, степените, клетвите, орадените, знаците и убийствата извършвани от масоните на държавни глави и пр.). Тази книга е рецензирана от ген. Н. Жеков във вестник „Обединение", 1933 г.
към текста >>

Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председател д-р К.
Автор и преводач на много книги, между които и „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" (пълно изложение на историята, организацията, обредите, степените, клетвите, орадените, знаците и убийствата извършвани от масоните на държавни глави и пр.). Тази книга е рецензирана от ген. Н. Жеков във вестник „Обединение", 1933 г. Тази година е издадена и новата книга „През бездните и върховете" (мистични стихове), с коментар. 6. Бивш народен представител от V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председател д-р К. Поменов - нар. представител от XV-то обикновено народно събрание (автор на много закони, между които и законът за административното правосъдие) и др. 7. Бивш държавен обвинител против министрите от кабинета на Гешов - Данев за националните катастрофи. 8. Родом от град Битоля, свършил Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 г. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и др.
към текста >>

25. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Излиза в статия, в която се говори, че „съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа".
Предложение за подвеждане на отговорност на редакцията по Закона за защита на държавата /ЗЗД/. След атентата в църквата „Св. Неделя през м. април 1925 г. се въвежда този закон ЗЗД. Излиза в статия, в която се говори, че „съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа". Това е уводна статия на „Всемирна летопис", год. IV, кн. 4 (юни-октомври 1925 г.) и подписано с едно X. А това е редакторска статия на Иван Толев „Истинският мир" написана по идеи на Учителя Дънов. Тази статия е публикувана в раздела за редакторските статии с X.
към текста >>

VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента".
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма.
към текста >>

26. Приложение II. Игнац Падеревски

ТОМ 16

е избран за председател на парламента на полската реакционна емиграция в Париж.
В 1917 г. е назначен за официален представител на емигрантския буржоазен „полски национален комитет" в САЩ. От 1919 г, е министър-председател и министър на външните работи на буржоазно-помешчическото полско правителство на Пилсудски и като представител на Полша подписва Версайския мирен договор. По-късно се оттегля от политическия живот и се отдава на концертна дейност, най-вече в Америка, където е и постоянното му местожителство. В 1940 г. е избран за председател на парламента на полската реакционна емиграция в Париж. Падеревски умира през 1941 г. в САЩ на 81-годишна възраст. Падеревски е един от най-големите полски пианисти-виртуози и един от най-добрите изпълнители на произведенията на Шопен *. Свиренето му се отличава с блясък, артистичност, изящество и фина детайлна шлифовка. Много от произведенията му са върху полски народни теми.
към текста >>

27. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

ТОМ 17

Тоя кириш беше седалище на целия женски парламент от нашата махала.
Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя. Тетка Елисавета, бог да я прости, беше дошла у нас на гости. Празничен ден, не е нито чорап да вземеш у ръце, нито друго да работиш, а пък да се затвориш на задух у одаята при това хубаво време, и това си не чини. Ето защо мама и тетка излезоха пред портата и приседнаха на нашия кириш. Тоя кириш беше седалище на целия женски парламент от нашата махала. Останал беше още откогато се къщата ни градила, па дълъг, па широк, сгоден за седене — рахатлък за такава работа. Като приседнаха мама и тетка, дойде и кака Елица Миковица, дойде и баба Таца, па дойде и кака Анастасия, и кака Аница, и кака Кирка и… целият комшилък. Мене ми се беше случила една много голема неприятност. Счупило се у джеба ми едно яйце, па де се случи да бъде ровко, па… вие се сещате вече: новите панталонки, пешът на суртицата, мокреж, страх, пот, червенина… всичко това ме беше така усмирило, че забравих и игра, и Мехмед, ага, и дондурма, и всичко! Свил съм се в едно кьоше до портата, па съм се смирил, като че ще ме правят анагнос.
към текста >>

28. 54. Мария Здравкова Милева. 54.17. Балканска федерация

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Между другото, Учителят каза: - Ще дойде време, когато цялата Земя ще стане една голяма държава, с общо управление, общ парламент.
54.17. Балканска федерация Сестра Милева продължи: - През август 1944 година аз бях при Учителя в село Мърчаево. Между другото, Учителят каза: - Ще дойде време, когато цялата Земя ще стане една голяма държава, с общо управление, общ парламент. Цялото човечество ще познава един език, но който всички ще говорят и ще се разбират. Една сестра запита дали тоя език ще бъде руският. Той нищо не отговори. Но преди да стане целият свят една държава, трябва да се образува Балканска конфедерация. В нея трябва непременно да влезе и Гърция.
към текста >>

29. 65. Любомир Лулчев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Това беше през времето след 19 май, когато парламентът беше несигурен, царският режим ставаше все повече абсолютен, оформяха се позициите на комунистите, които лишаваха от основа всички умерени демократични партии.
Убийството било извършено при съдействието на майката на Малина. Убийците били разкрити само три дни по-късно. Вестниците най-подробно описваха процеса, в който не малко участие вземаше и Лулчев. Не липсваха въпроси като тоя: как не е могъл той, като ясновидец, да предвиди какво ще се случи на жена му и не е могъл да вземе мерки това да не се случва? Не ни е известно по какъв начин цар Борис се запознал с Лулчев и започнал да търси неговата помощ като съветник. Това беше през времето след 19 май, когато парламентът беше несигурен, царският режим ставаше все повече абсолютен, оформяха се позициите на комунистите, които лишаваха от основа всички умерени демократични партии. Министрите бяха назначавани от двореца и бяха случайни хора, „професори", за които самият цар знаеше, че нямат никаква връзка с народа. Това принуди царя да търси помощта на „съветници" - хора, които сам той си харесваше или избираше. Един от тази съветници беше и Лулчев. (За Любомир Лулчев вж. „Изгревът" том VII, с.
към текста >>

30. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Но едно ще подчертая; съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допущането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи.
Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Лазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая; съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допущането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници - промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано. Иначе, ще дойде хаоса на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура.
към текста >>

31. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

Водолеят управлява също и кооперациите, законодателните институции на държавата, парламента, накратко: републиканските и демократичните режими. Стр.
В този знак Слънцето е в изгнание, Меркурий - в екзалтация. Природа: изобретателност, стремеж към хуманитарните науки, подтик на обществените движения. Дух на организираност в кооперативите. Гениални прояви при откритията в модерните науки, най-вече в областта на атомната физика, геохимията и радиолектрониката. Астросоциологическо значение: земната атмосфера, космическото пространство, ултрамодерните науки, новите движения за прогрес и благоденствие на народите, парапсихологията, приятелството на основата на общи идеи, устрем към свобода и справедливост. Водолеят управлява също и кооперациите, законодателните институции на държавата, парламента, накратко: републиканските и демократичните режими. Стр. 26/943 Положителен полюс: международната политика, международните институции, практическите инициативи за изследване на космическото пространство, космическите полети, горивата и двигателите. Новаторски дух, подтик към сътрудничество между народите. Отрицателен полюс: ексцентричност, неочаквани хаотични и неразумни действия, що се отнася до обществените движения. Неискреност у народните маси, зле координирани и екзалтирани обществени и държавни инициативи, несправедливост и недоглеждане в областите на правото и на свободата, провали поради необмислени инициативи. Изкуствата страдат от екзалтирана и стигаща до крайности оригиналност, водеща до упадък.
към текста >>

32. 6. НОВОЛУНИЕТО В ЗНАЦИТЕ И В ДОМОВЕТЕ

ХІ дом - Активна работа на парламента, международен престиж, осигурен с помощта на големи протекции.
тази позиция отбеляза избухването на войната в Испания и предизвика, като последици, материални щети и жертви. ІХ дом - Голям подем на мистичния и философския живот на нацията. Например, на 11 май 1937 г. беше коронясай крал Джордж VI, а в Париж се откри Световното изложение. X дом - Засилва се престижът на държавата и на правителството, - одобрява се международното положение на страните, разбира се, при условие, че аспектите са добри. ХІ дом - Активна работа на парламента, международен престиж, осигурен с помощта на големи протекции. ХІІ дом - Разкриване на политически заговори, което е от полза за страната и за режима. 6.2 НОВОЛУНИЕТО В ЗНАЦИТЕ Овен В зависимост от аспектите, поява на велики политически ръководители, както и на откриватели в областта на науките и на новатори в културния живот. Милитаристичен дух. Ако аспектите с тежките планети са нехармонични, може да се очакват бунтовен войни. Телец Период, благоприятен за културата и най-вече за музиката.
към текста >>

33. 2.6 АСТРОКОСМИЧНИ АНАЛОГИИ

През този период умира Едуард Седми и неговата смърт е предизвикала големи мъчнотии в парламента и в камарата на лордовете.
На 27 юни 1884 г. съвпадение между Марс и Юпитер в знака на Скорпион е предизвикал земетресение в Чарлстон САЩ. Съвпадът между Марс и Сатурн станал на 22.12.1909 г. в знака Овен. който управлява Англия, е предизвикал сериозни обществени смущения в тази страна, които продължили до 1911 г. През този период умира Едуард Седми и неговата смърт е предизвикала големи мъчнотии в парламента и в камарата на лордовете. Могат да бъда приведени множество примери, но ние само хроникираме горните такива, без да можем да правим широк анализ, нещо, което би надхвърлило рамките на настоящето изложение. Трябва да Стр. 71/943 отбележим, че съвпадите между бавните планети, по-специално между Уран, Нептун и Плутон, оказват грамадно влияние в живота на народите и на човечеството. Те са предизвиквали падането на цели империи, на политически системи и на икономически доктрини. Например, социализмът като социално-икономическа система датира от съвпада между Уран и Нептун.
към текста >>

34. 7.1. НОВОЛУНИЯТА В ДОМОВЕТЕ

Новолунието в единадесетия дом има отношение към дейността на парламента на страната.
новолунието даде началото на Испанската воина, която донесе големи човешки жертви и материални загуби. Стр. 137/943 Новолунието в деветия дом има отношение към моралния и мистичния живот на нацията; към съдопроизводството и към културните отношения на страната. Ако се разгледат световните хороскопи, както и хороскопите на отделни нации, ще се намерят множество потвърждаващи примери. Така, през 1937 г., на 11 май, става коронясването на Георг VI и откриване на изложбата в Париж. Новолунието в десетия дом дава отражения по отношение престижа на държавния глава, на правителството и на международното положение на народите, с оглед на аспектите. Новолунието в единадесетия дом има отношение към дейността на парламента на страната. То е свързано също с международния престиж, който, може да бъде подсилен от протекцията на известни издигнати личност, в съседните или в други държави. Благоприятните условия създават възможност за издигане на високи постове на личности в държавния апарат, притежаващи качества на честност, справедливост, компетентност и благородство. Новолунието в дванадесетия дом създава условия за разкриване на съзаклятия, политически заговори, застрашаващи обществения живот на страната.
към текста >>

35. 9. ЮПИТЕР

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Тези типове са обикновено хората на ръководните места в стопанския живот, на големите обществени постове - председатели на републики, на големи обществени организации, парламенти и пр.
Там се намират мозъчните центрове, които създават в човека възможността за творческа изява, умението всяко нещо да се направи навреме и по всичките правила. Тези тъй създадени центрове, когато въздействието на Юпитер е силно в дадения човек, те дават израз и на другите части на човешкото тяло, главата, лицето и самото тяло. Но както вече отбелязахме, поради многото спътници, които Юпитер има и голямото богатство на небесните образувания в съзвездието Стрелец, то тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие във формите. Но общо взето тялото е по-едро и добре сложено, преди всичко поради добрият апетит, които Юпитеровите типове имат, Юпитер управлява и има отношение към черния дроб, които е най-голямата жлеза в човешкото тяло и има връзка с всички функции на това тяло. Главата, както вече отбелязахме, е широка и в многото случаи е плешива - космите са опадали, което нещо се дължи на големите напрежения - интелектуални и емоционални, които създават сериозните и отговорни задачи, с които те са натоварени и се залавят. Тези типове са обикновено хората на ръководните места в стопанския живот, на големите обществени постове - председатели на републики, на големи обществени организации, парламенти и пр. Изобщо имат отговорни и ръководни постове. Челото им е голямо и с добър интелектуален израз. Слабо, набръчкано, защото поради добрия си контакт с идейния свят, макар и да имат моментно напрежение, то идеите и методите за разрешаването на поставените задачи идват бързо. Не става нужда продължително да се напрягат и мислят, което нещо създава и по-дълбоките бръчки на челото. Веждите са гъсти и добре оформени, почти хоризонтални, показващи задълбочени и богати чувства.
към текста >>

36. 2. Планети, домове, аспекти

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Той владее сьщо върху държавните мъже, парламентарните деятели, тъй както и върху чиновниците (слугите), началстващите, директорите, интендантите, той влияе върху пласмента (наместванията), акциите (делата) и облигациите (задълженията) и пр.
Зелен цвят, метал - оловото. Ден - събота. В тялото управлява коленете, прасците, глезените, големия пищял на крака, дясното ухо, зьбите, костите, ставите и сухожилията. Неговите болести са резултат на студа, израстване на осил (ечемик) от известни дефекти в действията, отсъствия на жизненост, ревматизъм, подагра, камък в пикочния мехур, слабост в частта, управлявана от знака, който той заема (ако е твърде зле аспектиран) или от планетата, която го зле аспектира. Неговите професии са свързани със земята: недвижими имоти (земя), къщи, рудниците въглищарство, дърветата, чифлиците, градините, бюрата или постовете, зависещи от общинските или местните власти. Той владее сьщо върху държавните мъже, парламентарните деятели, тъй както и върху чиновниците (слугите), началстващите, директорите, интендантите, той влияе върху пласмента (наместванията), акциите (делата) и облигациите (задълженията) и пр. Ако не е difnifie, той дава работа, покорство, смирение, може да донася печалба или добро име. Той е планета на старостта, тя ограничава, прави човека изверг, дава меланхоличност, бавност, мудност, търпелив и егоист. Когато е на Асцендента дава дребен ръст, бледен цвят, коси тъмни, очи малки и по-скоро черни, брада рядка, рамената са широки, неспособен за вървеж, краката са къси или зле сформирани, дава предразположение да бьде човек сериозен, резервиран, предпазливост, въздържаност, трезвеност, благоразумие, стабилност. Той прави да обичаме парите и собствеността. Развива желания да ги придобием.
към текста >>

37. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

се донася в Парламента Манифеста за обявяването на войната й България влиза на страната на Германия през Първата световна война, която завършва с Втората национална катастрофа на 15 октомври 1918 г.
(Виж „Изгревът”, т. II, с. 35 ÷ 39.) От 16 март 1914 г. Мировият Учител започва да дава Словото си с беседата „Ето човекът” в „Сила и живот”, I серия, 1915 г. 26. На 29 септември 1915 г. се донася в Парламента Манифеста за обявяването на войната й България влиза на страната на Германия през Първата световна война, която завършва с Втората национална катастрофа на 15 октомври 1918 г. (Виж „Изгревът”, том І, с. 441 ÷ 446.) 27. Съборите на Синархическата верига се възобновяват от 1919 г. до 1922 г. В град Велико Търново и след това в: София 1924 г.; Търново 1925г.; София 1926 ÷ 1928 г.
към текста >>

38. 49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА

Тя ще заработи - не за да изостри политическите спорове и да получи избирателно право, а за да унищожи партиите и парламентите.
Сърцето е синоним на братство и сестринство, на прощение и примиряване, на обединяване и пълно единение. А това е делът на Жената. Иде ерата на Жената. Жената ще заработи за спасението на света. Тя ще бъди мироноската. Тя ще заработи - не за да изостри политическите спорове и да получи избирателно право, а за да унищожи партиите и парламентите. Тя няма също да увеличи числото на държавите, а ще унищожи границите им. Тя ще внесе духа на споразумение и солидарност между всичките същества, наречени човеци. Обществото на народите - хвърлено днес само като идея - е първото семе на женското начало, което заработва между държавите, които създаде мъжът. Жената ще претопи държавите, за да създаде на тяхното място друго общежитие, по нищо не прилично на днешната държава, сполучливо наречена от Ницше «най-студеното чудовище», под ноктите на което Жената е била пълна робиня. Това е бъдещото общежитие, което ще се създаде от Жената - ще бъде общежитие на цялото човечество, в което няма да има място за: племена, народи, отечества, пол, религии.
към текста >>

39. ПОСЛЕСЛОВИЕ

Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност; въодушевени от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие.
От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един хаос от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани. Време е вече годното, здравото, идейното, новото, всички ония, В съзнанието на които приложението на идеалите им стои над материалните изгоди от тях- да излезе на обществената сцена, да вложат реално силите си в планомерна работа. С послушание и смирение, с жертване на своите лични изгоди и съзнание на своята отговорност пред съдбата на цялото племе; в името на висшите идеали, които ни въодушевяват за добруването на цялото човечество, нека сторим всичко възможно това добрувание преди всичко да дойде в дома ни. Политическите партии, това са бойни фронтове, в които постоянно се воюва по един или друг начин; изнасят се, и донякъде чрез властване прилагат практически възприетите идеи. Хората на новото няма защо да слизат до уро-вена на политическите партии, нито до тия техни похвати и разбирания, които често турят идеалите на партията над самата истина. Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност; въодушевени от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие. Останали почти само щабове от генерали без войски, политическите партии всякога биха търсили подкрепата на такова организирано ядро и то - сложено върху сцената на нашата действителност-тутакси ще натегне везните на нова посока! И време е вече. В българската душа се крият достатъчно красиви елементи и ако те не са дали плодове досега, то е защото или не са никак сеяни, или защото почвата не е била достатъчно изорана. А е време. Крайно време е да се събудят тия положителни качества в народа ни.
към текста >>

40. (9) Продължение описанието на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня

Политиците са вбесени от урока, който им предадохте със затваряне на парламента.
И в понеделник, 25.VII, му пратих следното писмо: В.В. [Ваше Величество], фразата, която чух на тръгване и която се приписваше на Багрянова («аз трябва да стана министър-председател, преди Генчев да [стане]»), ми се видя много плоска и несъобразна в устата на тоя човек. [За себе] си аз проверих и тя се оказа, че е от рода на «едностранчивите» информации, с които често Ви гощават напоследък. Бих Ви молил и Вие да проверите направо от лицето, както сторих и аз. Мисля, че от това ще [има] само полза. Политиците са вбесени от урока, който им предадохте със затваряне на парламента. Мнозина от интелигенцията обаче са настроени да Ви дават благодарствен адрес, загдето ги отървахте по тоя начин от прочутия Закон за печата. Мнозина се запитват кои престъпници имат нужда от него, за да скрият свойте престъпления и далавери. Защото нито царят може да иска това, нито народът има нужда от подобно полицейско третиране. Пожелава всичко хубаво: Любомир Лулчев Изпращам книгата «Ирис-диагноза». Какво стана по-нататък, ще чакам да видя.
към текста >>

41. (18) Среща с Учителя, 4.I.1939 г., 10 ч сутринта

Той има опитност - да туря хора, които са по-благонадеждни, той ги знае.» Запитах го за бъдещето с парламента или против да бъда.
Тя гласи: «Пътят на Любовта е път, осеян с всичките възможности и условия за постижение на всичките Божествени блага.» Тази година носи тоя път. След нея чак 1999 г. ще има тия шансове.88 Моят часовник е в проект и това е проектът. Той може да си избира хората. Човекът има нещо, което не може да стопи (?). Той има опитност - да туря хора, които са по-благонадеждни, той ги знае.» Запитах го за бъдещето с парламента или против да бъда. «При един разумен цар служителите много могат да направят, а в парламента благото седи в множеството. Като е здрав организмът, и органите са здрави. А и като удовете са здрави, всички органи се подчиняват и работата върви добре. Нали сега и държавите не са независими една от друга. Трябва англичаните да обичат човека, който ще им изпратиш, инак ще го бламират.
към текста >>

«При един разумен цар служителите много могат да направят, а в парламента благото седи в множеството.
След нея чак 1999 г. ще има тия шансове.88 Моят часовник е в проект и това е проектът. Той може да си избира хората. Човекът има нещо, което не може да стопи (?). Той има опитност - да туря хора, които са по-благонадеждни, той ги знае.» Запитах го за бъдещето с парламента или против да бъда. «При един разумен цар служителите много могат да направят, а в парламента благото седи в множеството. Като е здрав организмът, и органите са здрави. А и като удовете са здрави, всички органи се подчиняват и работата върви добре. Нали сега и държавите не са независими една от друга. Трябва англичаните да обичат човека, който ще им изпратиш, инак ще го бламират. Тъй че държавите държат сметка една за друга и то е хубаво.
към текста >>

42. (20) Среща с царя, 5.I.1939 г. от 5 ч до 6 и 30 следобед, при Кока

е третирал с риск на живота си този въпрос и защита на парламента, когато други бяха вече напуснали парламентаризма... - и когато Кимон ми каза: «Това не е парламент, а само дружество за охранване»... (Съжалявам само, че не мога да си спомня точно фразите на царя, а само смисъла им, защото той беше говорил много деликатно, красноречиво, но същевременно и доста бодливо.) Ст.
(Записвам само смисъла, а не думите. Той ми поменуваше имена и подробности, които пропущам.) В заключение му казах, че няма да гори юргана за бълхата! Тогава - казва царят (като разбрал Стойчо, че думата му няма да мине) -той се сви и сгърби. - После взел да го кандардисва за дневните на депутатите. Царят му казал, че по тоя въпрос той не може да има думата, защото вече веднъж на 19 май 1934 г. е третирал с риск на живота си този въпрос и защита на парламента, когато други бяха вече напуснали парламентаризма... - и когато Кимон ми каза: «Това не е парламент, а само дружество за охранване»... (Съжалявам само, че не мога да си спомня точно фразите на царя, а само смисъла им, защото той беше говорил много деликатно, красноречиво, но същевременно и доста бодливо.) Ст. [Стойчо] повдигал и други въпроси, но бил отбит много майсторски от царя и останал крайно недоволен. - Като излизахме и той ме изпращаше, вървеше на криволици, като бе-касините, когато хвъркат. И видя ли, че нищо се не съобщи за тия срещи. Интересно, че и Генчев, който ме съветваше да се срещна с него, защото разчиташе може би на някои резултати, се почувствува като попарен. Имаше нещо, което не стана както те искаха.
към текста >>

За Цанков и предстоящата му атака в парламента срещу царя.
Пита ме дали съм се срещал с него. Казах му и после доста приказвахме. Той ми каза между другото, че Божилов100 не го обича много и да видя да се срещна с него и пр. Приказвахме също за Луков, за Недев. За Пращилов казах му, че питах Красновски и излезе лъжа това, което бяха му казали. За Цанков и предстоящата му атака в парламента срещу царя. Опита на Лук[ов] да се сближи с Кимон и пр. Казах му и за Папазов, и за д-р Екимов. Той обеща да стори нужното. (Папазова той по мое искане направи придворен доставчик.) Говорихме и за Илия Желязков и си взе бележка да каже на Божилов да го тури главен секретар. Каза ми, че ще трябва да отива на сватба в Италия101, че се радва, че така съвпада с отиването на Чембърлейна и пр.
към текста >>

43. (37) 23.III.1939 г.

Той ми се оплака от парламента, че е заминал старото и че не може сега така да се работи.
(37) 23.III.1939 г. Дойде Недев, аз го извиках, за да говорим по положението. Той ми се оплака от парламента, че е заминал старото и че не може сега така да се работи. Трябва указът да е в джоба на Кьосето за разпущането, та тогава ще бъдат по-опитомени. Кьосето е уговорило турците да не ни нападат в гърба, ако тръгнем за Добруджа, а англичаните във всичкото време са пречели в Анкара и са бутали турците да не отстъпват на нашето искане, а да влезем така в Съглашението. Германците искали сега да си поправят погрешката и да ни съдействуват. Било вече разсеяно мнението им за Кьосето, че Гемания не искала да гарантира целостта на Румъния, а че Англия я гарантирала. Италия ни тикнала към Бялото море и пр.
към текста >>

44. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

... Сега не ми се пише... - Не е въпросът там - каза царят, - а в това, че аз не мога да се съглася парламентът да дига и сваля министри.215 - Това сте прави, но трябваше с време да се вземат мерки.
Той може да е лъгал, но престъпник не е! Защо Ганев отказва английската компания? За да даде на своите роднини! Прави едно шосе по три години - Самоковското - от единия край го прави, от другия се разваля... Той е мошеник, Вие знаете това, защо го защитавате? - и пр., и пр. ... Сега не ми се пише... - Не е въпросът там - каза царят, - а в това, че аз не мога да се съглася парламентът да дига и сваля министри.215 - Това сте прави, но трябваше с време да се вземат мерки. Този човек не мирише отсега. За Багрянова Вие сте насъскан. - Не е така - каза царят, - не съм насъскан. - И ми говори пак дълго време разни непочтени работи, които е правил Багрянов. Разправията беше дълга и аз се счетох обиден заради Б[агрянов].
към текста >>

45. (39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ

По моята преценка, това, което стана в парламента, е началото на това притискане, което аз очаквах.
Поправете си погрешката.237 Ние не искаме да стигаме до Русия. Големите братя като съседи са опасни; така стана и вашият аншлус238 ... Нас ни е достатъчно, ако се даде къде да турим излишъка от населението, което тормози вече вътрешния живот.239 Вие обещахте, а не направихте нищо. Ние ще чакаме, но вие знаете, че «глас народен - глас Божи». Ако потегли народът, аз не мога да се съпротивя.240 Аз не мога да действувам освен като българин.» По-рано и [на] англичанина Де Кореи казах, че ще бъда само българин, и това доста им не хареса. Те имат едно недоверие, което не ги е оставило още - че ний искаме Цариград, и затова не ни пущат на морето на юг.241 На германеца казах, че те имат всичкия интерес ний да сме силни, защото, като не можем да се бием заедно с тях, няма да се бием и срещу тях, но поне можем да им бъдем полезни със задържание на всички други, които са около нас; защото, тъй или инак, те ще държат сметка за нас, ако сме силни. По моята преценка, това, което стана в парламента, е началото на това притискане, което аз очаквах. Както ти казах, Ганчев получи 60 000 марки и част от тях трябва да е дошла и в София. Робев и др[уги] трябва да са получили насърчение. Затова и той се е похвалил, че Кьосето ще си иде. Това е опитът, който се прави. Багрянов е проводникът.
към текста >>

46. (41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...)

работи поради това, което става в парламента, и искал да го разпусне.
След туй ми каза, че е имал писмо от Недялко Атанасов, и ми го подаде. Казах му, че той вчера е бил при мене и ми е казал за това и че съм му казал, че вместо да пише, по-добре е с дела да покажат, защото царят е много добре ориентран - по-добре, отколкото всички предполагат, ами няма хора за работа. Мина на въпроса, за който ни викал. Имал разговор с Кьосето. Бил много омъчнен, загрижен и пр. работи поради това, което става в парламента, и искал да го разпусне. Царят му казал, че засега няма още причини. Но ако те продължават да се държат така, по-после това може да стане. Кьосето скърцал. После искал да тури вместо Сп[ас] Ганев - Антон Ган[ев]. - Не отваряйте тоя чувал - казвам, - само оттам досега (трудовите войски) нямахте министериабли - не си отваряйте нова рудница, че и старите са доста!
към текста >>

Представил се като огорчен и отпаднал и искал да разпусне парламента, като неработоспособен.
Без изгодата всяка работа му се струва непълна. И нас смята за плиткоуми. - Царят започна да се смее. - Вярно е това. Той нас ни смята за балами... Кьосето иска смяна, а не реконструкция. Представил се като огорчен и отпаднал и искал да разпусне парламента, като неработоспособен. Царят му възразил, че така не може. Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-тактично. Казал му: «Друг е въпросът, ако беше нещо направил тоя парламент. И ако нещо се оцапат, тогава въпросът е друг, но сега трябва да се прояви.» Остана Кьосето да се размисли. Каза ми, че няма кого да тури.
към текста >>

Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-тактично.
- Царят започна да се смее. - Вярно е това. Той нас ни смята за балами... Кьосето иска смяна, а не реконструкция. Представил се като огорчен и отпаднал и искал да разпусне парламента, като неработоспособен. Царят му възразил, че така не може. Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-тактично. Казал му: «Друг е въпросът, ако беше нещо направил тоя парламент. И ако нещо се оцапат, тогава въпросът е друг, но сега трябва да се прояви.» Остана Кьосето да се размисли. Каза ми, че няма кого да тури. Тогава аз му казах да не отваря чувал нов, поне от тая страна нямаше кандидати. Севов го беше съветвал същото.
към текста >>

Казал му: «Друг е въпросът, ако беше нещо направил тоя парламент.
- Вярно е това. Той нас ни смята за балами... Кьосето иска смяна, а не реконструкция. Представил се като огорчен и отпаднал и искал да разпусне парламента, като неработоспособен. Царят му възразил, че така не може. Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-тактично. Казал му: «Друг е въпросът, ако беше нещо направил тоя парламент. И ако нещо се оцапат, тогава въпросът е друг, но сега трябва да се прояви.» Остана Кьосето да се размисли. Каза ми, че няма кого да тури. Тогава аз му казах да не отваря чувал нов, поне от тая страна нямаше кандидати. Севов го беше съветвал същото. Остана в понеделник да избере един, който да е само честен, да е [...], но да махне тоя Ганю.
към текста >>

Подплаших Стойчо, че парламентът може да си иде, а за Кожухаров - че е възможно някога, но не сега, прибързал е.
- Има нещо по-страшно - казах му аз. - Като го махнахме, същите черти почна да проявява самият Багрянов и това ме уплаши, та почнах да искам да се върне Генчев, за да се не цапат две гърнета с помия, като може само едно...256 Царят отиде да приема Бастид, ние отидохме да гледаме шосето на Ганев... с новия автомобил на Севов. Сещам, че борбата е в пълно напрежение. Смяната на Ганев е поражение на «Г» - ренегат Генчев, Ганев, Гунев и пр. Ил. Кожухаров се хвалил, че подир три дни ще е министър на вътрешните работи. Подплаших Стойчо, че парламентът може да си иде, а за Кожухаров - че е възможно някога, но не сега, прибързал е. Във всеки случай, и царят чака Багрянов да се видим накъде ще вървят работите. Нашият цар не е свикнал да заповядва, а българинът разбира само от заповед; ако го остави да си дава мнението, той се забравя и започва да бръщолеви. Това е моето впечатление от всичкия ход на работите. Царят е за другото: културна среда, който разбира от подтик, намек или да се досети, а то тук и като го буташ, то мига, лъже, хили се и пак си прави каквото си иска, независимо от обещанието и думите... Трябва да го държиш като риба, че се изплъзват...
към текста >>

47. (47) Среща с Кирил в Стоянови на 22.V.1939 г. от 11 до 12 и 20 ч

Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата, трябва да има условия и причини, които сега не са налице!
- Аз казах това на Недев, защото искам да не прави грешки - казах аз. - А, тъй ли, пък аз помислих да не е интрига от друго място, защото Кьосето е говорил на царя да се разпусне камарата и да се правят нови избори, но не Недев да ги прави. И царят му казал: «Така ме преряза, като чух това (за Недев)! » Ясно е, че е напомпан. Казах да каже на царя, че това ще бъде най-голямата глупост. Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата, трябва да има условия и причини, които сега не са налице! И какво му е крив Недев? После, в интереса на кого е това разпущане? Всичко трябва предварително да се подготви. Без една държавна програма няма смисъл смяната. Тая промяна трябва да се осмисли и политически.
към текста >>

48. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

- Този парламент изцяло работи добре - казах аз - и който откаже това, ще каже лъжа, но поотделно в състава му има много покварено и трябва да се избере доброто от лошото.
Ако беше се видял със Стойчо и най-тайно, пак нямаше да остане тайно и германците, които имат шпиони, нямаше да пуснат пак оръжието в България. - Но сега той иска да се видим. - Няма да бързаш. Щом е викал Костова, прати го, но да внимава, нищо да не се ангажира, само да слуша. Оплака ми се, че Кьосето говорил против камарата и с това усложнявал работата. - Този парламент изцяло работи добре - казах аз - и който откаже това, ще каже лъжа, но поотделно в състава му има много покварено и трябва да се избере доброто от лошото. - Да, но кога и как? - каза царят. - Предварително - държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира. На тая тема говорихме доста. Аз се обещах да кажа на Кьосето чрез Статев349 да престане с провокациите си (вчера, 8.VIII, му казах това, защото Кьосето сам бе му поръчал да дойде).
към текста >>

Говорихме до късно през нощта за Стойчо, за Генчев, който се много ожесточил срещу мен, за Кьосето, бъдещите промени за парламента и пр.... Утре, 11-й, ако е рекъл Бог, може да отида на Рила - не искам да оскърбявам Учителя, макар че всичко ми [е] отгоре вече, и ако можех, бих се забутал някъде, да не чуя, [да] не видя политика или «дъновизъм» - и двете ми стигнаха до гуша... __________________ * из за угла (рус.) - иззад ъгъла (бел.
Царят е активен в чувствата, но надеждата му е слаба. По женска линия върви. Умът трябва да дойде на помощ.» На 8-и т.м. през нощта дойде Севов и ме събуди. Царят го пратил да ме види къде съм, защото пращал писмо горе със срещата на Костов със Стойчо, а мене ме нямало. Говорихме до късно през нощта за Стойчо, за Генчев, който се много ожесточил срещу мен, за Кьосето, бъдещите промени за парламента и пр.... Утре, 11-й, ако е рекъл Бог, може да отида на Рила - не искам да оскърбявам Учителя, макар че всичко ми [е] отгоре вече, и ако можех, бих се забутал някъде, да не чуя, [да] не видя политика или «дъновизъм» - и двете ми стигнаха до гуша... __________________ * из за угла (рус.) - иззад ъгъла (бел. М.И.) ** Забележката в скоби е добавена на ръка от Любомир Лулчев, (бел. М.И.)
към текста >>

49. (53) ПИСМО

Казах му, че поотделно мнозина от хората в парламента са кандидати за затвора: Контев, Гето Кръстев е взел 50 000 рушвет на месарите, Тракаланов - 30 000 лв.
Казах му, че по тоя въпрос ще си помислим, нека да мине 5 септември. Запита ме: - Багрянов какво прави? Казах му, че тия дни съм бил с него на Витоша и че сега ми прави впечатление, че е по-реален политик, отколкото по-рано. Че е вече по-улегнал. Царят искаше да знае как да процедира с камарата, кога да я разпусне и дали да чака, след като й дойде време да се събира, или по-рано, или пък да се търси някой друг предлог или начин. Казах му, че поотделно мнозина от хората в парламента са кандидати за затвора: Контев, Гето Кръстев е взел 50 000 рушвет на месарите, Тракаланов - 30 000 лв. на други и пр... Но че парламентът като цяло е работил добре и не може да бъде в нищо упрекнат, и като така, трябва да се действува справедливо, защото основата на държавата е справедливостта, и може да имаме лош резултат, ако не постъпим справедливо. След това ме пита кога да отиде при запасните мобилизирани. Казах му да отиде по-после, и то тихо, да не носи вид на демонстрация или че се е случило нещо, защото сега във всичко се преувеличава и може да вземе тревожни размери. (Сега съобщиха, че Германия присъединява Данциг. Може би ще има интервенция за спиране войната.
към текста >>

на други и пр... Но че парламентът като цяло е работил добре и не може да бъде в нищо упрекнат, и като така, трябва да се действува справедливо, защото основата на държавата е справедливостта, и може да имаме лош резултат, ако не постъпим справедливо.
Запита ме: - Багрянов какво прави? Казах му, че тия дни съм бил с него на Витоша и че сега ми прави впечатление, че е по-реален политик, отколкото по-рано. Че е вече по-улегнал. Царят искаше да знае как да процедира с камарата, кога да я разпусне и дали да чака, след като й дойде време да се събира, или по-рано, или пък да се търси някой друг предлог или начин. Казах му, че поотделно мнозина от хората в парламента са кандидати за затвора: Контев, Гето Кръстев е взел 50 000 рушвет на месарите, Тракаланов - 30 000 лв. на други и пр... Но че парламентът като цяло е работил добре и не може да бъде в нищо упрекнат, и като така, трябва да се действува справедливо, защото основата на държавата е справедливостта, и може да имаме лош резултат, ако не постъпим справедливо. След това ме пита кога да отиде при запасните мобилизирани. Казах му да отиде по-после, и то тихо, да не носи вид на демонстрация или че се е случило нещо, защото сега във всичко се преувеличава и може да вземе тревожни размери. (Сега съобщиха, че Германия присъединява Данциг. Може би ще има интервенция за спиране войната. Не ми се иска да вярвам, че светът ще обезу-ме наново, макар че Англия като че ли иска да се справи с някои въпроси.
към текста >>

50. (54) Срещи с разни хора

За разпущане на камарата му повторих, че трябва да се внимава, защото парламентът изцяло е работил добре, а само отделните му членове не са много свяст и заслужават друго място, а не парламента.
Там тоже продължихме разговорите в присъствие и участие на Стоил Стефанов, който е много енергичен и здраво разбира, макар малко земледелски, нещата. На другия ден дойде от името на Кьосето Христо Статев, да ми каже как мисли той за бъдещето. Кьосето бил съгласен в общи черти на това, което бях казал да му кажат, но за Багрянов не бил съгласен, а за Недев - бил. Казах му, че за Багрянов аз съм взел гаранция пред царя, ако я приема и той, то тогава няма какво да говорим излишно. При тия условия Статев каза, че и дума не може да става за опозиция и после дойде да ми каже, че се приема. За разпущане на камарата му повторих, че трябва да се внимава, защото парламентът изцяло е работил добре, а само отделните му членове не са много свяст и заслужават друго място, а не парламента. На 6-и дойде Недялко Атанасов, който искаше да купи нещо - особено го интересуваше да знае какви са намеренията на царя за бъдещата съдба на парламента, на което аз направо му казах, че не зная. Тогава ме запита какво аз мисля. Казах му също, че няма да му го кажа, но едно зная - че Стойчо си е изгубил вътрешното равновесие и ако не се вземе в ръка, може да направи много пакости и на себе си, и на приятелите си в парламента. Не се процедира така. Един парламентарист има други начин да придобие онова, което му е потребно от министър-председателя.
към текста >>

На 6-и дойде Недялко Атанасов, който искаше да купи нещо - особено го интересуваше да знае какви са намеренията на царя за бъдещата съдба на парламента, на което аз направо му казах, че не зная.
На другия ден дойде от името на Кьосето Христо Статев, да ми каже как мисли той за бъдещето. Кьосето бил съгласен в общи черти на това, което бях казал да му кажат, но за Багрянов не бил съгласен, а за Недев - бил. Казах му, че за Багрянов аз съм взел гаранция пред царя, ако я приема и той, то тогава няма какво да говорим излишно. При тия условия Статев каза, че и дума не може да става за опозиция и после дойде да ми каже, че се приема. За разпущане на камарата му повторих, че трябва да се внимава, защото парламентът изцяло е работил добре, а само отделните му членове не са много свяст и заслужават друго място, а не парламента. На 6-и дойде Недялко Атанасов, който искаше да купи нещо - особено го интересуваше да знае какви са намеренията на царя за бъдещата съдба на парламента, на което аз направо му казах, че не зная. Тогава ме запита какво аз мисля. Казах му също, че няма да му го кажа, но едно зная - че Стойчо си е изгубил вътрешното равновесие и ако не се вземе в ръка, може да направи много пакости и на себе си, и на приятелите си в парламента. Не се процедира така. Един парламентарист има други начин да придобие онова, което му е потребно от министър-председателя. След това минахме на други разговор и той ми каза, че писал някога на Стоядинович да не правят атентати в България.
към текста >>

Казах му също, че няма да му го кажа, но едно зная - че Стойчо си е изгубил вътрешното равновесие и ако не се вземе в ръка, може да направи много пакости и на себе си, и на приятелите си в парламента.
Казах му, че за Багрянов аз съм взел гаранция пред царя, ако я приема и той, то тогава няма какво да говорим излишно. При тия условия Статев каза, че и дума не може да става за опозиция и после дойде да ми каже, че се приема. За разпущане на камарата му повторих, че трябва да се внимава, защото парламентът изцяло е работил добре, а само отделните му членове не са много свяст и заслужават друго място, а не парламента. На 6-и дойде Недялко Атанасов, който искаше да купи нещо - особено го интересуваше да знае какви са намеренията на царя за бъдещата съдба на парламента, на което аз направо му казах, че не зная. Тогава ме запита какво аз мисля. Казах му също, че няма да му го кажа, но едно зная - че Стойчо си е изгубил вътрешното равновесие и ако не се вземе в ръка, може да направи много пакости и на себе си, и на приятелите си в парламента. Не се процедира така. Един парламентарист има други начин да придобие онова, което му е потребно от министър-председателя. След това минахме на други разговор и той ми каза, че писал някога на Стоядинович да не правят атентати в България. Тогава бил Цинцар Маркович, който не обича България. Тогава Цинцар Маркович викал Недялко и го питал какво иска да каже с това.
към текста >>

Един парламентарист има други начин да придобие онова, което му е потребно от министър-председателя.
За разпущане на камарата му повторих, че трябва да се внимава, защото парламентът изцяло е работил добре, а само отделните му членове не са много свяст и заслужават друго място, а не парламента. На 6-и дойде Недялко Атанасов, който искаше да купи нещо - особено го интересуваше да знае какви са намеренията на царя за бъдещата съдба на парламента, на което аз направо му казах, че не зная. Тогава ме запита какво аз мисля. Казах му също, че няма да му го кажа, но едно зная - че Стойчо си е изгубил вътрешното равновесие и ако не се вземе в ръка, може да направи много пакости и на себе си, и на приятелите си в парламента. Не се процедира така. Един парламентарист има други начин да придобие онова, което му е потребно от министър-председателя. След това минахме на други разговор и той ми каза, че писал някога на Стоядинович да не правят атентати в България. Тогава бил Цинцар Маркович, който не обича България. Тогава Цинцар Маркович викал Недялко и го питал какво иска да каже с това. А след месец станала историята с Дамян Велчев... На 7-и дойде братовчедът на Стойчо - нашият брат Ганчо Генчев, инженерът, и ми каза, че Стойчо иска да ме види и да определя къде да се видим. Казах му, че може и при мене, може и на друго място, предоставям нему - където му е по-удобно.
към текста >>

Казах му, че е загазил до гуша и че съм дошел на помощ, защото от подобни отношения между парламент и правителство никой не може да спечели, освен враговете на България, че интриги и изопачавания има, но те може да бъдат обезвредени и ако не премахнати, поне обезсилени.
Той Ви е излъгал. - Не, царят ми каза - казах на Стойчо. - Е, може да са го подвели. - Може - казвам аз, малко усмихнат, като виждам как това го изненадва и смущава. Разговорът бе разнообразен, той искаше да се оправдае. Казах му, че е загазил до гуша и че съм дошел на помощ, защото от подобни отношения между парламент и правителство никой не може да спечели, освен враговете на България, че интриги и изопачавания има, но те може да бъдат обезвредени и ако не премахнати, поне обезсилени. Той се зарадва и благодари. Каза между другото, че не е вече масон и не е вярно, че е ходил при масоните в Лондон. - Аз сам принадлежа към Великото Всемирно Бяло Братство и ние сме помагали на масоните - казах му аз, - и не сте спечелили, като сте се отказали. - Мене не ме е страх, а защото не мога да бъда 100% масон, затова се отказах. И, разбира се, лъжеше.
към текста >>

докато е там Стойчо,] няма да види парламент.
Но и Вие малко правите, за да се премахнат. Разговорът минава на много теми, между другото - и на миналата криза. Няколко пъти го атакувах за Недев, защо е искал смяната му. Той кръшкаше и се осекваше и ме запита мен. Казах му: просто защото не е искал да смени Казанлиев, който пък, докато е там, Стойчо [? докато е там Стойчо,] няма да види парламент. Той скочи и почна да доказва, че това не е така, но самото му скачане доказваше противното на думите му. Между другото, той каза, че Кьосето се доверявал на Буров361, че му се клел, че на 28 октомври няма да се яви пред камарата, че Чембърлейн благодарил на царя, но че английският двор не гледал с добро око на царя и пр., а Буров се изповядал на други, а този - на Стойчо, а Стойчо по неговите думи извикан бе или отишел веднага при Цанков и му казал да се надява много, че Буров щял да дойде сега на власт и пр. интриги... Не записвам разговора целия, защото то беше едно мятане от тема на тема, от «аз, аз, аз» и желание да се оправдае, че той не е в нищо виновен. Закачих го, че сега и в Русия щял да ходи. - А, да, днес получих официална покана.
към текста >>

51. (61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч

Говорил е против парламента, не изобщо, а срещу някои похвати.
за себе си не е говорил, поддържал е Кьосето, но царят ми каза, че той казал на Георги Марков да говори за него. Окото му е било пак раздвоено. Бил е хитър и внимателен. Хвалел Кьосето, за да разбере противното, царят не се поддал на тая уловка и го оставил в неведение. Ал. Цанков е бил тоя път «по-човечен и ненапомпан», каза царят, че «не е имал време да го напомпат». Говорил е против парламента, не изобщо, а срещу някои похвати. Чувствал се е донякъде виновен за неговия скандал там, където щеше да «вдига завесата», но царят се е отнесъл внимателно с него. Всички държавници без изключение са препоръчали неутралитет, и то честно да се пази, като някои от тях (Гичев413, Буров и др.) са искали да бъде с отговорни лица, за да се пази и не изтощава царят и пр., стара песен - да се наместят те... Никола Мушанов е бил доста претенциозен, но не и умен. Говорил е, че трябва ново правителство, което да се възглавява от него (това не е казал, но е дал да се разбере, че той има най-много връзки и че други не може). Между другото е казал, че Дамян («Виждате ли, Лулчев! » - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев.
към текста >>

52. (66) Срещи

Каза ми, че ще е по-хубаво да влезе, за да има кой да респектира Багрянов в парламента.
Като му казах за Багрянов, каза ми, че и той същото изтъкнал, че може да е демагог, но и работи. Аз настоях да се направи всичко, за да се примирят Багрянов с Кьосето, като всеки си гледа работата. Помолих за това царя и той ми обеща да стори това, но ме предупреди, че по-рано всичката атака против мене е била от хората на Багрянов, затова да се пазя, че може да ме изядат. Тъй че, това примиряване ще се опитат да го направят, пък - ако излезе. Запитах го и за Спас Ганев. Каза ми, че ще е по-хубаво да влезе, за да има кой да респектира Багрянов в парламента. Говорихме за характера на Кьосето и на Багрянов. И Севов му казал да се не бърза с Багрянов. Казах му и аз, че по-добре е сега да дойде някой друг да довърши изборите, ако не ще Кьосето, но да не се отлагат, защото после ще станат условията по-лоши. Не може да управляват като диктатори, защото ще бъдат пометени. И в Германия има Райхстаг, в Русия - събрание, в Италия - снопове (фашии), и тук трябва да има нещо такова... Царят се съгласи, че това не може, и реши да настои пред К[ьосеиванов].
към текста >>

53. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

Кьосето не искал да иде в Швейцария, а в Берлин искал да иде като пълномощен извънреден пратеник... Казах му да не върви по кефа им... Николаев, и той искал да става посланик някъде, понеже сега като председател на комисията искал да я събира (парламентарната).
Възразих му, че Богомилите дадоха основа на новата епоха. - Да, за квас ни бива, но тестото ни не струва. Почнах да му се смея, че е намерил такива отрицателни аналогии и ги е нанизал на една връв... Ами и аз си мисля и се вглеждам. Говорих му за лошите обувки във войската, за далаверите в техните складове и че щом не е ортак с тях, няма защо да ги търпи. Говорихме за Народното събрание, за Логофетова542, който е казал тия фрази, които беше ми изпратил, и че ще е хубаво да се сменя бюрото, а също така, като се направи предложение, че в нас депутатите са изборни, а не прогласявани, да се изпратят прогласените да се избират наново. Кьосето не искал да иде в Швейцария, а в Берлин искал да иде като пълномощен извънреден пратеник... Казах му да не върви по кефа им... Николаев, и той искал да става посланик някъде, понеже сега като председател на комисията искал да я събира (парламентарната). Казах му да не става играчка на такива типове в ръцете. Той тука за нищо го не бива, та там ще направи нещо... Виждам изобщо безсилие и бездейност... Всеки си гледа личното, лесното... Боже, пази България! Говорихме по много още въпроси (за мобилизацията и др.), но вчера ме прекъснаха при записването, а сега не мога да си спомня какво съм записал и какво не. В резюме: защитата [на] каузата на царя пред Германия и Италия за Добруджа е отлична, много разумна и принципна. По вътрешната политика е нерешителен и изглежда, че се намира под влияние на Севов да прави преврат с «Млада България» и ратниците, но той още не се решава.
към текста >>

54. (102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч

Изглеждаше разтревожен от това, което става в парламента, исканието на списъци на масоните от Габровски, когато и той самият е масон.
(102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч. Викан бях, за да говорим по заминаването му за Германия. Преди това снощи ми говори Севов. Изглеждаше разтревожен от това, което става в парламента, исканието на списъци на масоните от Габровски, когато и той самият е масон. Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други. Царят започна с болката си, [на] която празнувал 25-годишен юбилей миналата вечер, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка. След това започнах пък аз да му говоря за тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и [да му] разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение, с нищо неоправдано, че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика к[...] Как не вижда какво става под носа му?
към текста >>

55. (126) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 17.XII.1941 г.

С почит: [подпис] Любомир Лулчев 17.ХII.1941 г., Изгрева В парламента Божилов е усвоил една игра - да приема бюджета в нощни заседания с по 20-30 души народни представители.
(126) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 17.XII.1941 г. Ваше Величество, По въпроса за главнокомандванието, ако може, не взимайте още решение. В никой случай, ако сте взели решение, не го правете достояние на тоя, когото сте благоволи да натоварите с това. Причините ще Ви кажа устно. С почит: [подпис] Любомир Лулчев 17.ХII.1941 г., Изгрева В парламента Божилов е усвоил една игра - да приема бюджета в нощни заседания с по 20-30 души народни представители. Ако може, да се обърне вниманието на Филова върху това. Аз чух много оплаквания за тия изнудени гласувания по миналия бюджет. Сега гласят същото - разбира се, заинтересовани. Не е редно това.
към текста >>

56. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Според плана на Лулчев се провеждат парламентарни избори през февруари и март 1938 г., но с много ограничения при гласуването.
царят отстранява ген. Луков от поста военен министър и назначава ген. Теодосий Даскалов - човек от кариерата. На мястото на вътрешния министър Красновски е назначен д-р П. Николаев Започва се подмяната на министри на третия кабинет на министър-председателя Кьосеива-нов. Според плана на Лулчев се провеждат парламентарни избори през февруари и март 1938 г., но с много ограничения при гласуването. Избират се 160 депутати, от които 100 са опозиционери. За председател на Народното събрание е избран Стойчо Мошанов. 5. През месец април 1938 г. се издава надзор върху дружествата с идеална цел и се нарежда полицията да утвърждава уставите им и ръководителите им. Засилва се цензурата.
към текста >>

По този начин борбите се пренасят в парламента, но не и на улицата, за да се избегнат размирици.
и избягва народния съд и смъртната присъда. Умира в Швейцария на 27 юли 1960 г. Има някаква заслуга пред Невидимия свят за сторено едно малко добро, заради което избягва народния съд. 16. Лулчев предлага на царя да извика всички и да чуе всички за техните възражения по Закона за печата. Царят прави точно това. По този начин борбите се пренасят в парламента, но не и на улицата, за да се избегнат размирици. След бурни разисквания по този закон се идва до закриване на сесията на 22 юли 1938 г. Законът не се приема. 17. Надежда, дъщеря на цар Фердинанд и сестра на цар Борис, родена на 30/17 януари 1899 г. Тя е по-малката сестра на цар Борис. Тя е омъжена за Вюртенбергския херцог Хенрих Алберт.
към текста >>

А това е парламент, свобода на печата, събранията с идеална цел, свобода на вероизповеданията и т.н.
Изпълнявал е политически мисии на царя, поради което е бил наричан «цар Генчо». Осъден на смърт от Народния съд. 22. По заповед на вътрешния министър Николаев, полицията забранява събранията на Изгрева под предлог, че не са искали разрешение за събиране на хора на групи. Според царя това са произволи и дивотии, но от друга страна, той нарежда на полицията да ограничава сектите. 23. Лулчев настоява да се даде отдушник на общественото мнение и недоволствата на хората. А това е парламент, свобода на печата, събранията с идеална цел, свобода на вероизповеданията и т.н. Но това царят не може да го разбере. Но по-късно се убеждава, че му трябва отдушник. Възстановява парламента с избори за XXV Обикновено народно събрание през декември 1939 г. 24. Според Лулчев на царя му отпускат кредит от Невидимия свят на отделни порции. След като свърши някоя работа, му дават кредит да свърши следващата работа.
към текста >>

Възстановява парламента с избори за XXV Обикновено народно събрание през декември 1939 г. 24.
Според царя това са произволи и дивотии, но от друга страна, той нарежда на полицията да ограничава сектите. 23. Лулчев настоява да се даде отдушник на общественото мнение и недоволствата на хората. А това е парламент, свобода на печата, събранията с идеална цел, свобода на вероизповеданията и т.н. Но това царят не може да го разбере. Но по-късно се убеждава, че му трябва отдушник. Възстановява парламента с избори за XXV Обикновено народно събрание през декември 1939 г. 24. Според Лулчев на царя му отпускат кредит от Невидимия свят на отделни порции. След като свърши някоя работа, му дават кредит да свърши следващата работа. Какъв е този кредит? Той е жизнен кредит, дават му здраве, енергия и сила да движи нещата. Задвижва се държавната машина с най-малко съпротивление и с изразходване на най-малко сила.
към текста >>

с цел да разтурят парламента и да свалят монархията у нас. 121.
Диктаторът селянин е Александър Стамболийски - министър-председател от 1919 г. до 1923 г.; професорът е Александър Цанков-министър-пред-седател от 1923 г. до 1926 г.; и Военната лига, съставена от профашистки, гер-манофилски офицери, начело с ген. Луков, ген. Вълков и Дамян Велчев и Кимон Георгиев, като накрая се свързват с политическия кръг «Звено» и правят държавния преврат на 19 май 1934 г. с цел да разтурят парламента и да свалят монархията у нас. 121. Любен Диков - роден през 1895 г. в Оряхово. 1914-1915 г. - следва право в Женева и в София. 1919 г.
към текста >>

е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218.
А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217. Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218. В Европа вече воюват. Натискът срещу България е много голям, за да се определи на коя страна да застане. В страната има сили, които са за Англия, дори за Германия, а комунистите са за СССР. А семейството на цар Борис III го разпъва на четвърта страна. Затова виси на косъм.
към текста >>

в Москва е пристигнала българска парламентарна делегация начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков, която е трябвало да посети Всесъюзната стопанска изложба.
За историята на тази палатка виж «Изгревът», том III, стр. 173-174; в том IV, стр. 618-621, както и съответните снимки в том IV - №2 и №3. А разговорът не върви, защото от едната страна е френската палатка, а от другата е Лулчев, който се е разколебал в Учителя. 356. На 8 и 9 август 1939 г. в Москва е пристигнала българска парламентарна делегация начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков, която е трябвало да посети Всесъюзната стопанска изложба. Докладът на Георги Марков за посещението в Москва е включен в спомените на Стойчо Мошанов «Моята мисия в Кайро», издание: София, 1991 г., стр. 184197. Той много добре изразява руско-българските връзки и отношенията на двете славянски страни. А след завръщането на тази делегация в София научава, че на 23 август в Москва е сключен германско-съветския договор за ненападение от Рибентроп и Молотов. 357. Радко Димитриев - роден през 1859 г. в с.
към текста >>

А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461.
до 9 октомври 1921 г. и министър на войната от 9 октомври 1921 г. до 9 февруари 1923 г. 460. Много пъти Учителят съветва, че за едно общество трябва да има отходен канал, за да се оттичат през него каналните води от всичките - човешка мръсотия и извержения. Тази роля поемат вестниците. А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461. Димитър Греков - роден в Бесарабия през 1847 г. Завършва право във Франция. Министър на правосъдието- 1879 г., 1879-1880 г., 1882-1883 г., 1891-1892 г. Министър на вътрешните работи - 1879 г. и на външните работи -1890-1894 г.
към текста >>

Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г.
Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП. Участвува в защитата на редица процеси срещу комунисти -1923-1939 г. Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г. Като депутат води борба в Народното събрание срещу присъединяването на България към Тристранния пакт. 1941-1944 г. - въдворен в концлагер от цар Борис III. 512. Никола Захариев - роден през 1898 г. в с.
към текста >>

Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558.
Тази контестация е напълно вярна. Понеже никой не слушаше съветите на Учителя, то Той допусна влизането на руснаците в България и се смени режимът. Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. 557. Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия. Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558. На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа. На 21 септември 1940 г. българската войска навлиза в Добруджа. Посрещнати са от местното население с венци и икони.
към текста >>

57. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218.
А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217. Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218. В Европа вече воюват. Натискът срещу България е много голям, за да се определи на коя страна да застане. В страната има сили, които са за Англия, дори за Германия, а комунистите са за СССР. А семейството на цар Борис III го разпъва на четвърта страна. Затова виси на косъм.
към текста >>

в Москва е пристигнала българска парламентарна делегация начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков, която е трябвало да посети Всесъюзната стопанска изложба.
За историята на тази палатка виж «Изгревът», том III, стр. 173-174; в том IV, стр. 618-621, както и съответните снимки в том IV - №2 и №3. А разговорът не върви, защото от едната страна е френската палатка, а от другата е Лулчев, който се е разколебал в Учителя. 356. На 8 и 9 август 1939 г. в Москва е пристигнала българска парламентарна делегация начело със заместник-председателя на Народното събрание Георги Марков, която е трябвало да посети Всесъюзната стопанска изложба. Докладът на Георги Марков за посещението в Москва е включен в спомените на Стойчо Мошанов «Моята мисия в Кайро», издание: София, 1991 г., стр. 184197. Той много добре изразява руско-българските връзки и отношенията на двете славянски страни. А след завръщането на тази делегация в София научава, че на 23 август в Москва е сключен германско-съветския договор за ненападение от Рибентроп и Молотов. 357. Радко Димитриев - роден през 1859 г. в с.
към текста >>

А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461.
до 9 октомври 1921 г. и министър на войната от 9 октомври 1921 г. до 9 февруари 1923 г. 460. Много пъти Учителят съветва, че за едно общество трябва да има отходен канал, за да се оттичат през него каналните води от всичките - човешка мръсотия и извержения. Тази роля поемат вестниците. А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461. Димитър Греков - роден в Бесарабия през 1847 г. Завършва право във Франция. Министър на правосъдието- 1879 г., 1879-1880 г., 1882-1883 г., 1891-1892 г. Министър на вътрешните работи - 1879 г. и на външните работи -1890-1894 г.
към текста >>

Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г.
Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП. Участвува в защитата на редица процеси срещу комунисти -1923-1939 г. Депутат и секретар на парламентарната група на БКП - 1939-1941 г. Като депутат води борба в Народното събрание срещу присъединяването на България към Тристранния пакт. 1941-1944 г. - въдворен в концлагер от цар Борис III. 512. Никола Захариев - роден през 1898 г. в с.
към текста >>

Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558.
Тази контестация е напълно вярна. Понеже никой не слушаше съветите на Учителя, то Той допусна влизането на руснаците в България и се смени режимът. Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. 557. Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия. Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558. На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа. На 21 септември 1940 г. българската войска навлиза в Добруджа. Посрещнати са от местното население с венци и икони.
към текста >>

58. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

том XX Любомир Лулчев

Стамболийски, избрано чрез парламентарни избори и чрез парламент.
70 Автентичен разговор. Това е разговор на Любомир Лулчев с царя, който той предава чрез своя герой. 71 Става въпрос за «оранжевата гвардия» на Стамболийски, която със сопи и тояги е идвала в София и е биела гражданите. 72 С преврата на 9 юни 1923 г. е свалено правителството на Ал. Стамболийски, избрано чрез парламентарни избори и чрез парламент. 73 Законна санкция - след убийството на Ал. Стамболийски царят чака да види каква е позицията на комунистите, които приели, че това е смяна на диктатурата на селската буржоазия с градската буржоазия и обявяват неутралитет. Тогава цар Борис подписва указ за назначаване на новия министър-председател Ал. Цанков, дошъл чрез преврата. 74 Златният век на България е свързан с идването на Учителя Дънов и това е Негово твърдение.
към текста >>

59. 8. ЕДИН НЕОБХОДИМ ЗАКОН, ЗА КОЙТО НЯМА ДА ИМА РАЗНОГЛАСИЕ (бр. 2, 26.І.1924 г.)

Но заседаващите в парламента претендират, че изразяват волята на народа, който ги е избрал.
1) Закон - това е волята на болшинството от обществото, изказана по един или друг начин. Може да се спори доколко тоя или оня начин изразява реално гласа на народа, но за задължителността на законите според всички партизани на съществующия строй - това не може и да се разисква. Гласува се вече закон за защита на държавата. Това добре - грижат се хората за своето отечество, защо има хора, които да не харесват реда в него. Може би и те са прави - и затова не спорим - не сме съдии. Но заседаващите в парламента претендират, че изразяват волята на народа, който ги е избрал. Това - още по-добре. Може би тоя народ има сериозни причини да се бои, че отечеството му е в опасност. И може да са прави - други идеали за „ред и законност”, в които тия, които са горе, ще бъдат долу; и тия, които са долу, ще бъдат горе (най-после може би да им е дотегнало да са все долу) се изнасят на жизнената сцена. Нека дадат право на част от народа да мисли и по-различно, отколкото избраниците народни и техните гласоподаватели. Но ако за строя и държавното управление има спор, ако може да има препирни дали земеделци и комуниста са разумни или разрушители, а другите партии са „творци и спасители на отечеството”, та по това да се разделя народът напротивни лагери, по един въпрос обаче всички тия избиратели (без разлика на убеждения) не се ни най-малко различават - защото, като никога, всичките са на едно мнение: скъпотията расте, животът става мъчен, охолниците пръскат луди пари, новите богаташи са още по-арогантни от старите.
към текста >>

Лично ний не мислим, че с вънкашни закони ще се оправи светът, но понеже парламентът трябва да „работи”, сиреч да кове закони, ний му посочваме един от тия, за които би го подкрепил цял народ, и който закон при малки усилия би дал много по-добри резултати, отколкото Законът за защита на държавата със затвори, пушки и бесилки, защото с грижите си за бедните - а те са огромно болшинство от народа, - тая държава би се явила като истинска - майка на своите деца - а добрите майки нямат нужда от закони, за да бъдат почитани от чадата си. A-s
Нека дадат право на част от народа да мисли и по-различно, отколкото избраниците народни и техните гласоподаватели. Но ако за строя и държавното управление има спор, ако може да има препирни дали земеделци и комуниста са разумни или разрушители, а другите партии са „творци и спасители на отечеството”, та по това да се разделя народът напротивни лагери, по един въпрос обаче всички тия избиратели (без разлика на убеждения) не се ни най-малко различават - защото, като никога, всичките са на едно мнение: скъпотията расте, животът става мъчен, охолниците пръскат луди пари, новите богаташи са още по-арогантни от старите. На това трябва да се тури край. Е, добре, ако всички мислят така - а това е факт, - то пита се: преди да се прекарват закони за вардене на България от българи, не трябва ли да се прекара закон да пази оскъдните кесии на българите от забравили, че са българи? Ако за първия закон - за защита на държавата, - както казахме, има значително разномислие - по тоя, втория, 90 % от народа би се напълно съгласил и с все душа подкрепил. Лично ний не мислим, че с вънкашни закони ще се оправи светът, но понеже парламентът трябва да „работи”, сиреч да кове закони, ний му посочваме един от тия, за които би го подкрепил цял народ, и който закон при малки усилия би дал много по-добри резултати, отколкото Законът за защита на държавата със затвори, пушки и бесилки, защото с грижите си за бедните - а те са огромно болшинство от народа, - тая държава би се явила като истинска - майка на своите деца - а добрите майки нямат нужда от закони, за да бъдат почитани от чадата си. A-s
към текста >>

60. 18. ВЪРВЕТЕ СИ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

1) Така се обърнаха в парламента тия дни депутати към власт държащите - както и те някога се провикваха на Стамболийски – „Вървете си!
18. ВЪРВЕТЕ СИ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 16.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Така се обърнаха в парламента тия дни депутати към власт държащите - както и те някога се провикваха на Стамболийски – „Вървете си! ” И вий, както всички, дойдохте в името на идеи, на доброто - и направихте само това, за което ви стигаха силите - както и вашите предшественици. И вий говорите по часове, правите закони, гласувате, чертаете пътища, по които сами не вървите, давате обещания, които не изпълнявате, оплаквате мъките на народа, а безсилни сте да ги премахнете. Всеки може да направи само това, за което е годен - никой по-високо от главата си не може да скочи. Всички искат да разрешат големите задачи, да изградят големи палати, чертаят планове и се препират за тяхната височина и широчина - а забравят да се огледат, че кирпичът е още неопечен, че всичко ще се срине, както се е сривало толкова пъти досега в нашата история... Гнилото не е в законите, а в беззаконието, в сърцата на хората, които изпълняват само това, което им носи лична полза, а всичко друго те не искат и да знаят. А баща на семейството е само този, който може да се грижи за семейството си, а не само за себе си; държавник е този, който се грижи не само за себе си и партията, а за държавата.
към текста >>

61. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

За какъв ред се говори, щом буйните македонци се затварят, журналисти - интернират и затварят, а в парламента заявяват: „Не знаем как ще осъмнем”?
Не ще има мир, догдето се разтуря цяла една партия като комунистическата, получила повече от 200 000 гласа на изборите. Няма ред, щом се разтуря Партията на труда, която с нищо лошо не се е проявила, защото едва вчера е създадена. Няма ред, щом се посяга на Професионалния работнически синдикален съюз и готви удар да се нанесе и на най-голямата българска организация - Б. З. Съюз. [Българския земеделски съюз] За какво спокойствие се говори, щом 2/3 от българския народ се обявяват за нелегални? За какъв ред се говори, щом буйните македонци се затварят, журналисти - интернират и затварят, а в парламента заявяват: „Не знаем как ще осъмнем”? На комисията за събиране помощи за избитите от септемврийските събития не се позволява да работи свободно, да върши чиста своята християнска обязаност. Господа министри, депутати, господа журналисти от „Демократически сговор”, „Пряпорец”, „Мир”, „Свободна реч”, не повтаряйте дните през 1918 г. След тези факти, може ли да твърдите, че има мир и спокойствие? Защо искате да вървите по стари пътища?! Мир, ред, спокойствие, законност няма и няма да има, дордето не отворите широко занданите и границите, за да се завърнат нашите братя при своите близки, защото почти всички се доволно скитаха 5 години в Добруджа, Македония, Сърбия.
към текста >>

62. 52. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 18, 27.V.1924 г.)

* Преди опозицията въставаше против насилието над журналистите и правиха запитвания в парламента.
2) Българският народ е вървял винаги подир онези политически водачи, които са му обещавали най-много и показвали най-красиви програми в опозиция. Така бе преди, така е и сега. Но както преди, така и сега, когато опозицията се качи на властниците на мястото и взеха да управляват, свиха се опозиционните знамена и се скриха за по-славни дни, т. е. когато дойдат пак в опозиция. Да не ни обвиняват в голословие и фразьорство, ние ще изложим фактите, без да имаме право да съдим, а читателите сами да си теглят заключението. * Преди опозицията въставаше против насилието над журналистите и правиха запитвания в парламента. Сега същите тези хора на власт днес не само бият журналисти, интернирват, но и вестници спират - все в името на конституцията. Кога ни говорихте истината? - довчерашни опозиционери - днешни управници? Преди плачеха, че им рязаха брадите на Долни Дъбник и в цяла Европа проглушиха, че се погази конституцията и че няма свободи. Сега - същите тези големи защитници на свободата през юни и септември , избиха хиляди български граждани.* * На 9 юни 1923 г.
към текста >>

Едно изпълниха много точно - че щом откриха парламента, зер всичко бе изпълнено точно, както бяха предначертали в опозиция, животът бе поевтинен, ред и свобода имаше, та щом дойдоха, Закон за защита на държавата гласуваха и си увеличиха дневните от 250 на 400 лева.
Наминете празничен ден край Софийските околности, ще видите къде се возят държавни автомобили, файтони и пр. Сега кои пари пилеете, г-да управници? * Преди. Данъци ще намалявате, евтин живот ще давате, големи заплати на чиновниците. Сега. Данъци ще се увеличават, животът поскъпнява, чиновници уволняват масово под разни предлози. Едно изпълниха много точно - че щом откриха парламента, зер всичко бе изпълнено точно, както бяха предначертали в опозиция, животът бе поевтинен, ред и свобода имаше, та щом дойдоха, Закон за защита на държавата гласуваха и си увеличиха дневните от 250 на 400 лева. Нали това само бе останало неизпълнено в тяхната програма? Да нареждаме ли още за онова, що се обещаваше преди и това, що се върши сега? Нека всеки се вгледа наоколо и ще види, че едно се говори в опозиция, друго върши на власт. Трябва веднъж завинаги българският народ да разбере, че не са безпощадните критики, които ще ни управляват, че не са печатаните платформи на разните партии, които ще уредят България, че не са големите обещания, с които разните агитатори, само няколко дни преди изборите, посещават селата и градовете и излагат като на панаир своите големи и празни обещания и за един-два гласа данъци намаляват, училища строят, мостове правят и реки прекарват, и себе си величаят, другите чезнат, без да видят гредата в своето око. Нека всеки разгледа вестниците на разните партии, кога са били в опозиция, какво са писали и какво вършат на власт, що са писали преди и що вършат сега.
към текста >>

63. 53. НАЙ-ПОСЛЕ РАЗБРАХА (бр. 19, 10.VІ.1924 г.)

Те се задоволиха да направят едно-две изложения пред парламента, един събор да свикат от цяла България, нещастни инвалиди, вдовици и сираци.
1) Над гърба на пострадалите много са се учили, живеяли и живеят за тяхната сметка. След като бяхме лъгани от Радославовото правителство, подигравани от Данев, Ляпчев, Турлаков, П. Янев, моите добри другари не можаха да разберат, че желязото се чука, дорде е горещо. Цяла година измина откак правителството на „реда” и „законността” не се сети за нас. Цяла година управителните тела на дружества на пострадалите от войните се тъкмяха като млади булки и не се решаваха да предприемат една смела борба за извоюване сносен живот за пострадалите от войните. Те се задоволиха да направят едно-две изложения пред парламента, един събор да свикат от цяла България, нещастни инвалиди, вдовици и сираци. Събор, на който много сълзи се проляха за героите, много хубави думи казаха и речи безброй, но полза никаква, освен тази, че всеки дошел на събора похарчи толкова, колкото му се падаха за една година, ако бяха ни изпълнили желанието. В този събор липсваше енергичният тон и дела, по- право, той приличаше на една просия, унизителна просия. Героите, тези които не са искали милост дори когато смъртта е била ясно над главите им, сега на събора те плачеха. „Милост искаме” - се чувашеот устата на ораторите. Чудно, нали?
към текста >>

64. 60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр. 22, 9.VII.1924 г.)

На едно място в държавата, наречено „Народно събрание”, „Парламент”, се събират 200 ÷ 300 человека, избрани божем [не] с народна воля, а по път, който всеки един от нас добре знае.
1) Хората днес живеят с илюзии. Това не е лошо във всеки случай, но в някои спъва доста. Тези илюзии биват различни видове и не е наша работа да говорим за всички, но понеже най-голямата днес е политическата илюзия - за нея ще кажем няколко думи. Тя е общо разпространена в света, и не е само България, която прави изключение. В какво се състои тя? На едно място в държавата, наречено „Народно събрание”, „Парламент”, се събират 200 ÷ 300 человека, избрани божем [не] с народна воля, а по път, който всеки един от нас добре знае. След това те се ограждат със стражари, детективи и започват да законодателствуват, сиреч започват да коват закони уж божем за ред, а този ред е тъкмо такъв, какъвто изнася тям, а понеже те не са бедни хора, то много естествено е, че в този „ред” бедният има право само да плаща данъци. Там тези „избраници” се карат, често даже бият, помежду си ред не могат да турят, а България ще нареждат! Тези, които сега са на власт, наричат своите предшественици: вагабонти, крадци, разсипници; гонят ги, затварят ги, а понякога ги и убиват. И това се повтаря от четиридесет години вече. Всеки разумен човек, който е видял да се повтаря тази комедия, ще си каже: „Какъвто е бил по-първият, такъв си и ти - един дол дренки!
към текста >>

65. 61. ПО ПЪТЯ НА СТАМБОЛИЙСКИ, КРАЯТ - СЪЩИ! (бр. 22, 9.VІІ.1924 г.)

Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното.
61. ПО ПЪТЯ НА СТАМБОЛИЙСКИ, КРАЯТ - СЪЩИ! (бр. 22, 9.VІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІІ.1924 г., София, стр. 2) Интерпелациятапо повод убийството на Такева, бившият министър Ал. Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното. Днес ролите са сменени: министър Цанков от същото място, гдето по-рано покойният Стамболийски „доказваше”, че в България има най-малко убийства; днес г-н Цанков правеше същото. Неговият отговор по убийството на Петков и тоя на покойния Стамболийски по нищо не се отличават, па и двамата са Александровци, и двамата употребяват много това „аз”, „аз”, и двамата хвърляха отговорността на другите, а послушното болшинство и на двамата викаше „вярно”, „браво”. Покойният Стамболийски хвърляше вината върху опозицията и днес г-н Цанков прави същото. Покойният Александър се заканваше на опозицията и я погребваше и новият Александър също днес върши. Покойният Александър топеше ледовете и говореше все за по-добри дни, и живият Александър говори за по-добри дни.
към текста >>

66. 65. НОВА МАНЕВРА (бр. 23, 21.VII,I924 г.)

В парламента днес на народни избраници не се позволява да се изкажат свободно по важни държавни въпроси.
Нека размислим историята на тези наши братя и да разберем горчивата новина, че който нож вади, от нож умира. Така беше в далечно минало, така е и сега, и ще бъде така. Днешното правителство не ще избяга съдбата на своите предшественици. То е тръгнало по техния пъти не ще може да иде по-далече от тях. В онази ограда, гдето се коват законите и съдбините народни, стават работа, които напомнят режимите на реакционерни правителства. В парламента днес на народни избраници не се позволява да се изкажат свободно по важни държавни въпроси. Днес в нашия парламент се изнасилва волята, парализира устата, стягат юмруци, с една дума - пълна тирания. Какво показва това? Това показва, че на властниците им липсва морал, липсва им в тях истинска свобода; и друго - че те кроят нещо страшно за тоя народ, който все от негово и за негово благо говорят. Днес в парламента явно се говори да се разтури и тази камара. Защо? За да се докара послушна опозиция.
към текста >>

Днес в нашия парламент се изнасилва волята, парализира устата, стягат юмруци, с една дума - пълна тирания.
Така беше в далечно минало, така е и сега, и ще бъде така. Днешното правителство не ще избяга съдбата на своите предшественици. То е тръгнало по техния пъти не ще може да иде по-далече от тях. В онази ограда, гдето се коват законите и съдбините народни, стават работа, които напомнят режимите на реакционерни правителства. В парламента днес на народни избраници не се позволява да се изкажат свободно по важни държавни въпроси. Днес в нашия парламент се изнасилва волята, парализира устата, стягат юмруци, с една дума - пълна тирания. Какво показва това? Това показва, че на властниците им липсва морал, липсва им в тях истинска свобода; и друго - че те кроят нещо страшно за тоя народ, който все от негово и за негово благо говорят. Днес в парламента явно се говори да се разтури и тази камара. Защо? За да се докара послушна опозиция. Защо е тази послушна опозиция?
към текста >>

Днес в парламента явно се говори да се разтури и тази камара. Защо?
В онази ограда, гдето се коват законите и съдбините народни, стават работа, които напомнят режимите на реакционерни правителства. В парламента днес на народни избраници не се позволява да се изкажат свободно по важни държавни въпроси. Днес в нашия парламент се изнасилва волята, парализира устата, стягат юмруци, с една дума - пълна тирания. Какво показва това? Това показва, че на властниците им липсва морал, липсва им в тях истинска свобода; и друго - че те кроят нещо страшно за тоя народ, който все от негово и за негово благо говорят. Днес в парламента явно се говори да се разтури и тази камара. Защо? За да се докара послушна опозиция. Защо е тази послушна опозиция? Да се гласуват закони и да се прокара това, що е нужно на известни единици. Какво може да бъде то? Безспорно не за народа, ако беше за „народа”, то нямаше нужда от разтуряне камарата.
към текста >>

67. 26. ОПИТНИ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

148/1036 „опитни”, които, щом докарат народа ни до страшни катастрофи, да се провикват: „Моята политика фалира” - и наместо да си тегли куршума, предпочита да иде в парламента на почивка.
Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България. Които да прехвърлят границата без паспорти, с фереджета. Които едно да приказват, друго да мислят, трето да вършат. Които да целуват ръката на своя цар, когато е силен, а щом се стекат обстоятелствата така, че хитрите опитни политици обърнат каруцата и гърба на народа не може да понесе тежестите, те ги прехвърлят на гърба на своя цар и го гонят - детронират Липсват „опитни” политици между нас, които си правят зрелища като Дуранкулак, Шабла, Тръстеник. Няма между нас „големи политици”, които да се перчат и дуят, докато имат под своя команда хиляди явни и тайни полицаи, които да ги пазят от народа, който ги е уж избрал да ни управляват, а щом загубят властта, отиват в Централния затвор, а оттам, щом забрави народът „благодеянията”, що са му вършили, те го възсядват пак и го управляват... Няма между нас Стр. 148/1036 „опитни”, които, щом докарат народа ни до страшни катастрофи, да се провикват: „Моята политика фалира” - и наместо да си тегли куршума, предпочита да иде в парламента на почивка. Нали „опитните политици” докараха 10 турци - народни представители от Гюмюрджина, и ни вкараха в световната война? Нали пак за един от опитните ни министри се говори, че през 1918 г. старият цар Фердинанд го е ритнал по задника, който е не смеел да реагира – „види се, ритник за награда за неговата опитност” във вагона на софийската гара? (3.X.1918 г.) Нали опитните докараха Добро поле? Нали те, „опитните политици”, създадоха и помогнаха за 9.VІ.1923 г., а щом видяха, че са в чакмак сокак - отхвърлиха деветоюнската акция и я приписват като частно на армията и на царя дело?
към текста >>

68. 29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

Що е България за народен представител от властниците - неговото място в парламента и облагите от властта.
Що е България? За днешния и утрешен министър България е неговото министерско място. Отнемете му го - той или граница прескача, до турския султан махзари подава или от театър Ренесанс се провиква: „През главите им ще минем, но властта ще вземем”, т. е. министерското си място ще осигури. Няма министерско място - няма България над всичко. Що е България за народен представител от властниците - неговото място в парламента и облагите от властта. Прегледайте всички вестници на управляющите и вижте как рисуват днешна България и следете, щом паднат от власт и станат опозиция, как ще я чернят. За властниците в България всичко е хубаво и добре, за опозицията е обратно. Всеки вижда България от това място, което заема, и според егоизма си. Работникът вижда България през работилницата. За селянина - нивата, ливадата, къщата.
към текста >>

69. 33. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)

Вместо това, те започнаха да му насаждат идеи, =да го просвещават= със свои разбирания и търсеха съмишленици, ако не за през целия живот, то поне за... през деня, в който ще пусне бюлетината с гласа си, за да го вкара в парламента или кметството - а след това „избраникът” си вече знаеше работата... Такова гледание донесе политическия разврат в страната, формира глутници службогонци и интересчии - постоянните щабове на съвременните партии, а самите те започнаха да воюват помежду си като да бяха смъртни врагове - отначало с перо и мастило, после с клевети и пристрастни присъди, докато се „модернизираха” съвсем да започнат „враговете” и противниците безследно да изчезват... След полувековно „управление” политическите партии заприличаха на стари болнични здания, в които всичко тъй е пропито с бацили, гной и нечистота, че само огънят може да ги спаси - и нова постройка с нови материали, нови принципи и нови методи на работа.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, З.ІІІ.1930 г., София, стр, 1, 2) В света винаги съществуват реални съотношения на нещата - и тия, които могат да направят правилна преценка на тия съотношения, могат да дадат и правилни решения с трайни и разумни резултати, засягащи общото добро. Уреждане живота на една държава е несъмнено резултат от разумните воли, съчетан с фактите на една действителност, която е била грижливо следена, подпомагана, засилвана в направления, сходни със задачите, които са били поставени като цел. Методите за проявата на тоя живот, определен с основния закон на страната, е намерил изказ за нас в политическите партии, които трябваше да функционират като проводници на мнения и воли на съществуващия в страната народ. Вместо това, те започнаха да му насаждат идеи, =да го просвещават= със свои разбирания и търсеха съмишленици, ако не за през целия живот, то поне за... през деня, в който ще пусне бюлетината с гласа си, за да го вкара в парламента или кметството - а след това „избраникът” си вече знаеше работата... Такова гледание донесе политическия разврат в страната, формира глутници службогонци и интересчии - постоянните щабове на съвременните партии, а самите те започнаха да воюват помежду си като да бяха смъртни врагове - отначало с перо и мастило, после с клевети и пристрастни присъди, докато се „модернизираха” съвсем да започнат „враговете” и противниците безследно да изчезват... След полувековно „управление” политическите партии заприличаха на стари болнични здания, в които всичко тъй е пропито с бацили, гной и нечистота, че само огънят може да ги спаси - и нова постройка с нови материали, нови принципи и нови методи на работа. Нека не чакаме колата да се засили по нанадолнището дотолкова, че да станат спирачките съвършено безсилни да променят положението. Не е важно какво се говори, че е, не е важно какво се пише, че е - важно е това, което е всъщност. Стр. 155/1036 Можете мнозо пъти да боядисвате гнилите греди на един мост с всевъзможни бои, но въпросът е вече не за най-новия му цвят, а дали ще издържи тежестта, която трябва да мине през него! Днес положението за един разумен наблюдател е вече такова, че далеч надхвърля силите и рамките на политическите партии, независимо от техните политически нюанси - предстои обществено дело, което в своето сегашно проявление ще бъде наглед маловажно, но ще има решителни последици за в бъдеще. Нашият народ не е с болшевишки схващания, но има наклонности, които в даден момент могат да направят от него безредник, а това е по-лошо от всякакви болшевици дори.
към текста >>

70. 35. ДА НЕ СПОРЯТ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)

Арести, терор, убийства като спътници на всички избори бяха и сега, само че този път - в по- голям мащаб... „Правителството бито в изборите, парламентарна, журналистическа анкета” - искат, говорят, пишат опозицията... Вестник „Зора”, 18.ІІ.1930 г: ПЪРВИЯТ МИНИСТЪР ЗА ИЗБОРИТЕ ИНЦИДЕНТЪТ В ГОВЕДАРЕ Запитан министър-председателят г-н Ляпчев за впечатленията му от изборните резултати, ни заяви: - По-добре от това - здраве!
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, З.ІІІ.1930 г., София, стр. 2} Ехото от селско-общинските избори още не е стихнало. Арести, терор, убийства като спътници на всички избори бяха и сега, само че този път - в по- голям мащаб... „Правителството бито в изборите, парламентарна, журналистическа анкета” - искат, говорят, пишат опозицията... Вестник „Зора”, 18.ІІ.1930 г: ПЪРВИЯТ МИНИСТЪР ЗА ИЗБОРИТЕ ИНЦИДЕНТЪТ В ГОВЕДАРЕ Запитан министър-председателят г-н Ляпчев за впечатленията му от изборните резултати, ни заяви: - По-добре от това - здраве! Вземете данните от други избори и ги сравнете. Ще видите резултата. Въпреки реконструкцията и цялата пакостна агитация, правителството излиза с победа, която показва, че то здраво стои на краката си. Колкото се отнася до инцидента в с. Говедаре, той е резултат на една стара вражда.” Кои казват истината?
към текста >>

Така ще се получи едно реално съотношение на народа и парламента, следователно едно здраво, облегнало се на целия народ управление.
Говедаре, той е резултат на една стара вражда.” Кои казват истината? Опозицията твърди своето и управляващите държат на своето - спорят. Да престанат да спорят, да играят на победени и победители в тези тежки дни за народа, за които тежки дни никой не спори и са, защото всички ги живеем и чувствуваме. Налага се едно ново допитване до народа. Да застане начело едно ново временно правителство, не от победителите, нито от победените, а от нови хора един кабинет D'afer [d'affaires], който да произведе избори и от така получените резултати да се състави бъдещият кабинет. Така ще се получи едно реално съотношение на народа и парламента, следователно едно здраво, облегнало се на целия народ управление. Повече от всеки друг път Родината ни се нуждае от едно истинско справедливо, здраво управление. Тогава ще престанат да спорят и да играят на победени и победители, а старата вражда на г-н министър-председателя ще изчезне. Който има уши, да слуша и очи - да гледа. А. Лулчев Стр. 158/1036 МОТО „Всички пороци отслабват, като се открият.”
към текста >>

71. 37. АВТОРИТЕТЪТ НА Н. В. ЦАРЯ (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.)

1) Андро Лулчев Няма що да се каже: нашият парламент е много продуктивен.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Няма що да се каже: нашият парламент е много продуктивен. След като със закони и закончета уредиха всичко, премахнаха икономическата, финансова, политическата, духовна и морална кризи и всичко тръгна в ред - сега се загрижи да запази авторитета на Н. В. Царя. Според в. „Зора” от 17.ІІ. т. г., се готви нов законопроект за печата. „Законопроектът, според думите на г-н министъра, между другото ще предвижда наказание и за ония, които а печата дават сведения, предположения или съждения за живота на държавния глава, в които проличава неуважение към личността му или към високото му положение в държавата.” За да се създава закон от подобен характер, трябва г-н министър Кулевда има своите съображения, но според нас не са законите, които ще запазят авторитета на царя и нека си го кажем без да правим политика - трона на Н.
към текста >>

72. 41. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО Е (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)

И ако въпреки много-мъдрието на съвременната философия, въпреки дългите моления и тамяни на религиите, въпреки красивите речи в парламентите и разните прочути общества, все пак значителна част от човечеството се гърчи в мъки наблуждающия, на търсещия път; на лутащия се из неизвестността - защо ни са всички те?
Както и някога, когато детето е живяло с много по-малко, отколкото после, като възрастен човек, му било потребно. Причината за това се крие в растенето. Всяко нещо - на своето време. А дошло е вече време да се разбере това. И ако знанието ни не може да помогне, защо ни ето? И ако въпреки много-мъдрието на съвременната философия, въпреки дългите моления и тамяни на религиите, въпреки красивите речи в парламентите и разните прочути общества, все пак значителна част от човечеството се гърчи в мъки наблуждающия, на търсещия път; на лутащия се из неизвестността - защо ни са всички те? Человек не е само тяло, нито само ум, нито само душа, нито само дух - той е нещо повече от всички тях заедно. И новото, което иде, и науките и изкуствата, които тепърва се създават, и религиите и политиката, които ще го ръководят, са турили в основата си една дума, но тя има съдържанието - и то трябва да бъде реално възприето да образува истинското отнасяне на всички към всички: човещината - човещина в мисли, чувства и дела! Без нея, от всичките ни постъпки, закони и молитви ще лъха само фалш и фарисейщина. И под видимото, невидима гангрена ще разяда душите... Не стигат само думи - трябва вече приложение. Нека хората на новото навсякъде излязат смело напред - и поведат.
към текста >>

73. 67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати.
Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически живот. Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на живота, си послужиха с терора. Терорът остана като система да се практикува от хората на старото, които, щом загубваха почва под краката си, а времето изисква своето - новото, те прибягваха към терора на помощ. Новите веяния от Европа отдавна бяха прехвърлили границите ни. Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен. Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати. Но въпреки терора, хората на новото не са се плашили, а смело са носили новото, което се е приемало по-бавно от народа, но винаги успявало да се наложи. Кога хората на старото забелязаха, че въпреки терора, новото си пробива път, те повикаха на помощ демагогията, лъжата, обещанията, подкупничеството и разпиляване на народните богатства, но и те не бяха в сила да спрат новото, което идеше. Тогава политическите акробати се стреснаха и въведоха политическите убийства на свои политически противници. Народът изгуби вяра в изборите, парламент, и ги бойкотира. Създаде се закон за задължително гласоподаване, но и той много не помогна.
към текста >>

Народът изгуби вяра в изборите, парламент, и ги бойкотира.
Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен. Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати. Но въпреки терора, хората на новото не са се плашили, а смело са носили новото, което се е приемало по-бавно от народа, но винаги успявало да се наложи. Кога хората на старото забелязаха, че въпреки терора, новото си пробива път, те повикаха на помощ демагогията, лъжата, обещанията, подкупничеството и разпиляване на народните богатства, но и те не бяха в сила да спрат новото, което идеше. Тогава политическите акробати се стреснаха и въведоха политическите убийства на свои политически противници. Народът изгуби вяра в изборите, парламент, и ги бойкотира. Създаде се закон за задължително гласоподаване, но и той много не помогна. Народът търси път, за да излезе от тази безпътица. Той забравя историческия, еволюционния път и живота, който някога извика едни след други на политическата сцена, като започна с консерваторите и стигна до народовластието. Нито султанът, агите, чорбаджиите, терорът, нито демагогията, убийствата, превратите, царете са в сила да спрат новото. То, носено от единици, отначало обхваща душата на народа и се налага над старото.
към текста >>

74. 2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

А борбата трябваше да се води и в парламента, и чрез вестника, и чрез устното слово всред обществото.
Корманов, и мнозина други съюзни дейци. След четвъртия конгрес в Шумен оттегли се и покойният Забунов - постъпи пак на служба. Разпиляха се почти всички дотогавашни дейци. Останахме начело на борбата само тримата: аз, Момчев и Рашев. Организацията бе още в зародиша си. А борбата трябваше да се води и в парламента, и чрез вестника, и чрез устното слово всред обществото. След шуменския конгрес поканихме Стамболийски да дойде да караме вестника. Той се бе завърнал от странство. Първоначално отказа. Поради болнавост, той искаше да заеме лесничейска служба по земледелско ведомство. Впоследствие обаче това не стана и тогава той дойде в Стара Загора да караме вестника.
към текста >>

75. 10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

Парламентарните грешки не трябва да стават правила, защото този навик е противоконституционен, противодемократичен и не може да трае вечно, един арбитър политико- партиен има само - това са народните свободни избори, които са решающи във всяка демократична държава.
” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление. Партиите, както и народните представители, са само изпълнители на този инстинкт, на този усет. Ако те не го предугадят, не се вслушат в тази народна сила, тогава се изгубва равновесието между народ и власт и става реакция между силата и насилието, откъдето всякога е печелил народът, но за съжаление - с много невинни жертви. Неоспорим факт е, че не са виновни и администрацията, която забравя, че служи на народа, нито е виновен и нашият народ; виновни са по-скоро нашите нрави, нашето ниско индивидуално съзнание, което влошава отношенията между партиите дори до кръвни разпри, за лични и партизански, а не обществени придобивки. Всички партии са спекулирали с това заблудено гражданско съзнание; но демокрацията не дава право на елита на българската интелигенция да злоупотребява с гласа на народа, да забравя конституцията. Парламентарните грешки не трябва да стават правила, защото този навик е противоконституционен, противодемократичен и не може да трае вечно, един арбитър политико- партиен има само - това са народните свободни избори, които са решающи във всяка демократична държава. (следва) * Д-р Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев.
към текста >>

76. 15. ЕДНА ИСТИНА (бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

Всичко това има нужда от един психологически отдушник на днешното положение, но не във вид на нов заем в странство, разбира се... Промяната на правителствата, когато управниците са честни и съвестни хора, не става само чрез блам в парламента или чрез изгубването на изборите, но и по ред други причини, които налагат това: често пъти смяната на едно правителство облекчава едно обтегнато положение, раздвижва противоположните сили и избягва катастрофи.
То се крепи чрез насилието - и без да ще създава реакцията, мизерията и безработицата. То е гибелно и води към революция! Днес изнемогванията на хората действуват страшно заплашително не само върху стопанството, но и върху психиката и политическите тежнения на народа. Правителството на „Висшата интелигенция” напълни касите на своите приятели за „културни нужди” на гърба на народа и сега не може да посрещне най-елементарните материални задължения на държавата. Пенсионният фонд изчерпан, чиновническите заплати мъчно се плащат, бюджетният дефицит надминава милиард лева! Всичко това има нужда от един психологически отдушник на днешното положение, но не във вид на нов заем в странство, разбира се... Промяната на правителствата, когато управниците са честни и съвестни хора, не става само чрез блам в парламента или чрез изгубването на изборите, но и по ред други причини, които налагат това: често пъти смяната на едно правителство облекчава едно обтегнато положение, раздвижва противоположните сили и избягва катастрофи. Господин Ляпчев със своя бльоф, макар и в Женева сам да отиде, не може да се справи със стопанската финансова криза, защото психологическото му настроение изказа слабите му карти и бльофът се разбра: безсмислено е да се затъва още повече. Според нас Д.С. не може и не трябва да направи изборите. Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е гибелно, вредно и опасно за бъдещето на страната. Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение.
към текста >>

77. 20. СТИГА ПРИКАЗКИ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

са присъствували в парламента на заседание 35 народни представители, а са се разписали всички без изключение, за да си получат 400 лв. дневни.
Изпълнил ли е той своите сладки приказки, казани, когато е искал доверието им. Извършил ли е добри дела. Има ли хармония между дела и приказки. И тъй, както началото на всяка нова година всеки човек си прави баланс, така всеки избирател трябва да си направи сметка кого ще избира сега. Но преди всеки да си пусне гласа, нека знае, че на 14.ІІІ. т. г. са присъствували в парламента на заседание 35 народни представители, а са се разписали всички без изключение, за да си получат 400 лв. дневни. На 16.ІІІ. -само 30 депутати, а на 12.ІІІ. - само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души. Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!? Какви дела чакате от хора, които бягат от поста си?
към текста >>

Какви дела чакате от народни представители, които предпочитат да стоят при жените си, а не по банките на парламента да отстояват интересите на своите избиратели?
- само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души. Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!? Какви дела чакате от хора, които бягат от поста си? Какво творчество чакате от депутати, като гледат на депутатското място само като доходни дюкяни? Какъв идеализъм искате от народни представители, които получават 400 лева на ден, дори когато не са присъствували на заседание? Какви дела чакате от народни представители, които предпочитат да стоят при жените си, а не по банките на парламента да отстояват интересите на своите избиратели? Как чакате да ви оправят работите, премахнат кризите хора, които, когато им се плаща да присъствуват на заседания - бягат и остават само там подписите си, срещу които получават 400 лева дневни? Как чакате облекчение на тежкото ви положение от хора, които се сещат за вас, когато наближат избори само? Как искате да си изпълнят сладките приказки, казани пред вас, когато от тях не ще вземат дневни и разберат от далаверата си? Но стига, стига сладки приказки. Нито глас за старите народни представители - дезертьори от своя пост.
към текста >>

Някога на фронта на дезертьорите от своя пост имаше само една награда - куршум, а досега на дезертьорите от парламента - 400 лв.
Как чакате да ви оправят работите, премахнат кризите хора, които, когато им се плаща да присъствуват на заседания - бягат и остават само там подписите си, срещу които получават 400 лева дневни? Как чакате облекчение на тежкото ви положение от хора, които се сещат за вас, когато наближат избори само? Как искате да си изпълнят сладките приказки, казани пред вас, когато от тях не ще вземат дневни и разберат от далаверата си? Но стига, стига сладки приказки. Нито глас за старите народни представители - дезертьори от своя пост. Някога на фронта на дезертьорите от своя пост имаше само една награда - куршум, а досега на дезертьорите от парламента - 400 лв. на ден. Но това е стара България. В нея кой пие, кой плаща, не се знае. Нова България иде! От много села и градове се чува вече гласът на новите хора - строители на нова утрешна България, които викат: Стига, стига сладки приказки, стига по стари водачи и пътища.
към текста >>

78. 25. ИЗБОРИ (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)

Досега в Парламента са влизали не хора за там, а съвсем за другаде, и затова винаги са пречели и пречат за развитието на страната ни, и докараха народа ни до това дередже, т. е.
1) Плъзнаха вече партизаните по села и градове, да увещават добродушния българин да даде и сега своя глас и подкрепа за тия, които довчера го продаваха за шепа злато на чужденците. И тия фокусници в своите обещания какви ли чудеса не правят. Строят мостове; ако няма река - прокарват, и пак мост направят. Строят шосета, училища и какви ли не работи; даже някъде се толкова забравят и от милост идва им на ум да понесат избирателя на ръце. Това става винаги, когато наближат избори; тия хитри лисици излизат по обиколка за плячка, след което се връщат, забравят и не познават никого от своите избиратели. Досега в Парламента са влизали не хора за там, а съвсем за другаде, и затова винаги са пречели и пречат за развитието на страната ни, и докараха народа ни до това дередже, т. е. до просешка тояга. Днес нашето отечество е застрашено от всички страни. Ние не сме в добри отношения с никоя съседна нам държава, а всички чакат удобен момент да нахлуят в страната ни и турят кръст на нашето съществувание. Ето защо всеки българин, който милее за своето дете и своето племе, нека по-внимателно да погледне на предстоящите избори, нека не вярва на крокодилските сълзи на многото хитреци, които се сещат за народа само когато наближават избори, нека видят делото на тия, що го управляват и даде подкрепата си комуто трябва. А отговорните фактори нека знаят, че народът от градове и села заявява високо, че не може вече да плаща „Диш хакъ”.
към текста >>

79. 36. СНАХИ НИ ТРЯБВАТ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

В нашия парламент са се събрали само свекърви и затова работите ни вървят рачешки - за народа, разбира се, а за тях - отлично!
„Тъща къща обръща” (народна поговорка). България днес прилича на хубаво стопанство, ценен имот, но управляван само от тъща и свекърва. Нашата България се управлява от тъща и свекърва, грохнали родители - и затова сме дошли до този ред. Нашите министри са хора, които досега са управлявали тази страна по няколко пъти и са с изхабени сили, изтощено здраве - Свекърва. Мислят само за пари и лични удобства. В нашия парламент са се събрали само свекърви и затова работите ни вървят рачешки - за народа, разбира се, а за тях - отлично! Днес за български управници трябват нови хора - млади, енергични. В нашия парламент трябват снахи, а не грохнали, лениви и омразни тъщи и свекърви. Нашите стари грохнали и изгубили доверието сред народа стари партии трябваше отдавна да отстъпят управата на младите партии, които народът ги сочи и подкрепя, а не чрез вътрешното министерство да се крепят и да си изкалъпват „народни представители”, избрани по конституцията... Старите партии, след като ни „управляваха” 54 години и взаимно обвиняваха, [се] изхабиха - приличат на онези тъщи и свекърви, които след като 54 години са се водили по съдилища, корили и съдили, дошли до споразумение и решили да управляват имота си. Колкото имат ум, обич, енергия и средства са им останали на тези тъщи и свекърви, които бяха се съдили и корили, толкова са останали и в нашите стари партии - фактите говорят: безбройни кризи, братски могили, корупция небивала и пр. пр. Днес българският народ на 21.VI е повикан да избира свои управници.
към текста >>

В нашия парламент трябват снахи, а не грохнали, лениви и омразни тъщи и свекърви.
Нашата България се управлява от тъща и свекърва, грохнали родители - и затова сме дошли до този ред. Нашите министри са хора, които досега са управлявали тази страна по няколко пъти и са с изхабени сили, изтощено здраве - Свекърва. Мислят само за пари и лични удобства. В нашия парламент са се събрали само свекърви и затова работите ни вървят рачешки - за народа, разбира се, а за тях - отлично! Днес за български управници трябват нови хора - млади, енергични. В нашия парламент трябват снахи, а не грохнали, лениви и омразни тъщи и свекърви. Нашите стари грохнали и изгубили доверието сред народа стари партии трябваше отдавна да отстъпят управата на младите партии, които народът ги сочи и подкрепя, а не чрез вътрешното министерство да се крепят и да си изкалъпват „народни представители”, избрани по конституцията... Старите партии, след като ни „управляваха” 54 години и взаимно обвиняваха, [се] изхабиха - приличат на онези тъщи и свекърви, които след като 54 години са се водили по съдилища, корили и съдили, дошли до споразумение и решили да управляват имота си. Колкото имат ум, обич, енергия и средства са им останали на тези тъщи и свекърви, които бяха се съдили и корили, толкова са останали и в нашите стари партии - фактите говорят: безбройни кризи, братски могили, корупция небивала и пр. пр. Днес българският народ на 21.VI е повикан да избира свои управници. При народа ще идат от всички партии, партийки, крилца и перца и ще искат доверието им. Ний казваме на нашите Ратници на Свободата, нашите съмишленици, четци: Оставете свекървите, тъщите, грохналите родители да си почиват; изберете си снахи и зетьове - Нови хора, те ще ви донесат новото, берекета; ще прочистят родината ни от хищни птици свои и чужди, които са ни нападнали, и създадат хубав дом за всички - за честните комунисти, демократи, сговористи, земледелци, социалисти, радикали, занаятчиите, работници, офицери, чиновници, за стари и млади, за да престанем да се гоним както турци не са ни гонили и клали.
към текста >>

Стига ни хора, на които политиката е фалирала и правят блокове за места в парламента; хора, които едно говорят, друго вършат; плюват върху принципи, морал, програми, липсват чест и доблест, а силата им е толкова, колкото и на вътрешното министерство.
Колкото имат ум, обич, енергия и средства са им останали на тези тъщи и свекърви, които бяха се съдили и корили, толкова са останали и в нашите стари партии - фактите говорят: безбройни кризи, братски могили, корупция небивала и пр. пр. Днес българският народ на 21.VI е повикан да избира свои управници. При народа ще идат от всички партии, партийки, крилца и перца и ще искат доверието им. Ний казваме на нашите Ратници на Свободата, нашите съмишленици, четци: Оставете свекървите, тъщите, грохналите родители да си почиват; изберете си снахи и зетьове - Нови хора, те ще ви донесат новото, берекета; ще прочистят родината ни от хищни птици свои и чужди, които са ни нападнали, и създадат хубав дом за всички - за честните комунисти, демократи, сговористи, земледелци, социалисти, радикали, занаятчиите, работници, офицери, чиновници, за стари и млади, за да престанем да се гоним както турци не са ни гонили и клали. Днес е моментът да извикаме: Не щем свекърви и тъщи, а искаме зетьове и снахи. Стига ни хора, на които политиката е фалирала и правят блокове за места в парламента; хора, които едно говорят, друго вършат; плюват върху принципи, морал, програми, липсват чест и доблест, а силата им е толкова, колкото и на вътрешното министерство. Новото време носи, иска своето. То ще донесе и нови управници на Българския народ. Ще дойдат снахите, въпреки всички пречки, които ни се правят. Снахите идат и те ще чистят, прошетаттази страна, в която кой пие, кой плаща - не се знае. Никой дом не е останал без млади снахи и зетьове - няма да остане и родна България.
към текста >>

80. 38. АМНИСТИЯ (бр. 9, 1.ХІ.1931 г.)

Днес повече от всеки друг път трябва да протегнем ръката си за нашите братя емигранти - пръснати из Европа и на политическите затворници, и с обичта на истински братя и майки да ги възвърнем на дечицата им и родни огнища, златни ниви... Амнистия е големият политически въпрос, който в близките дни ще бъде повдигнат в нашия парламент.
Затворите са също пълни с буйни български чада - те всички страдаха и страдат затуй, че не мислеха и не мислят като ситите, управници, а някои от тях, по-буйни, вдигаха ръка нявга срещу родната ни майка-България. Но кой от нас не е грешил спрямо рождената си майка? Кой от нас не е поисквал прошка от родната си майка, след като е съзнавал грешката си? А истинската майка, като по-разумна, по-силна, по-възрастна, великодушно е подавала ръката си за прошка. Кой от нас е безгрешен? Днес повече от всеки друг път трябва да протегнем ръката си за нашите братя емигранти - пръснати из Европа и на политическите затворници, и с обичта на истински братя и майки да ги възвърнем на дечицата им и родни огнища, златни ниви... Амнистия е големият политически въпрос, който в близките дни ще бъде повдигнат в нашия парламент. Амнистия дайте - ще кажем и ние. Пълна амнистия за всички онези, които сбъркаха през последните години спрямо Родината ни и братята си, освен на убийците и предателите спрямо Отечеството ни. За политическите убийци и предатели амнистия не бива да се дава. Нека знаят всички и помнят по-младите, че за предатели и убийци прошка няма, иначе ще възвием из стар друм и докараме нови кърви и сълзи в родината ни. За всички други провинени на 9 и след 9 юнип 1923 година - пълна амнистия, и с нея ще се прекратят страданията на хиляди - българки и българи.
към текста >>

81. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

АНДРЕЙ ЛУЛЧЕВ

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

В парламента той е упорит и смел защитник на онези, които дадоха всичко за Родината си.
Написал е книгата „Септемврийски дни - 1918 година”. Написал е статии и разкази. На 14.І.1940 г. бе избран за народен представител от втора никополска колегия. Като народен представител, между своите избиратели се ползува с името на истински човек; „Това, което мисли, него говори; това, което говори, него прави; малко говори, повече твори”. В парламента той е упорит и смел защитник на онези, които дадоха всичко за Родината си. Напоследък той бе избран с абсолютно мнозинство и за председател на Македоно-одринските опълченски дружества в България. Той е щастливо съчетание: доброволец от Балканската война, военно-инвалид, запасен офицер, кавалер на ордена за храброст и боец от фронта. Произведен за бойно отличие. Но тоя борец и храбър защитник на отечествените идеали и днес не престава да бди и защищава своите бойни другари инвалиди и семействата на загиналите на полето на честта, издигайки високо глас за подобрение участта на пострадалите от войните. Като народен представител, по негово предложение се увеличи кредитът на бездомниците, пострадали от войните, от 30 на 50 милиона лева; по негово предложение се опрости кредитът на една част от пострадалите от войните, отпуснат преди двадесет години за строеж на жилища.
към текста >>

82. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

Българският парламент знае тая истина и ще изпълни своя дълг към пострадалите от войните.
И колкото по-нависоко са издигнати в съзнанието на младите, толкова повече ще светят и осветяват пътя на идните нови борци и напомнят на всички, че пътят за добруване на Нацията и собственото ни благо минава през пътя на Голготата с изранени ръце, крака, окървавено тяло. Ний, народните представители, като истински зидари трябва да работим под отвес - ний градим в тия исторически дни тухла по тухла Родната ни земя. Както в строежа на една сграда, ако тухлите са поставени под отвес - правилно, самата тяхна тежест ги крепи и държи, и обратното, когато се гради - самата тяхна тежест ги събаря, ний в нова България трябва да градим под терзия, ако искаме де имаме успехи. В основата на нова и обединена България са легнали: Справедливостта, социалната правда, почит към култа на героите, почит към пострадалите от войните и доброволческата идея. Стара истина е, знайна от всички ни, че „народ, който почита доброволческата идея, култа на героите, култа на правдата” - такъв народ не загива. Българският парламент знае тая истина и ще изпълни своя дълг към пострадалите от войните. Аз одобрявам тоя законопроекти ще го гласувам. С малките поправки, които ще се направят в законопроекта от комисията, ще дойде тъкмо навреме. С този законопроект днешният парламент записва една от най-хубавите страници в новата ни история... Господа народни представители, Повечето от 50 000 мъже, жени, деца, чиито бащи, мъже, братя, деца, ръце, крака, кърви са легнали и очертаха границите на Обединена България, са обърнали очи към нас от всички краища на България и протягат ръка за помощ. Аз вярвам, че вие чувствувате тези очи, които ни гледат, и протегнатите ръце. Аз вярвам, че вие ще гласувате този закон не само с вдигане на ръце, а с цялото си сърце и цялата си душа, защото в нашите гърди бие същото сърце, каквото в народа, а глас народен е глас Божи.
към текста >>

С този законопроект днешният парламент записва една от най-хубавите страници в новата ни история... Господа народни представители, Повечето от 50 000 мъже, жени, деца, чиито бащи, мъже, братя, деца, ръце, крака, кърви са легнали и очертаха границите на Обединена България, са обърнали очи към нас от всички краища на България и протягат ръка за помощ.
В основата на нова и обединена България са легнали: Справедливостта, социалната правда, почит към култа на героите, почит към пострадалите от войните и доброволческата идея. Стара истина е, знайна от всички ни, че „народ, който почита доброволческата идея, култа на героите, култа на правдата” - такъв народ не загива. Българският парламент знае тая истина и ще изпълни своя дълг към пострадалите от войните. Аз одобрявам тоя законопроекти ще го гласувам. С малките поправки, които ще се направят в законопроекта от комисията, ще дойде тъкмо навреме. С този законопроект днешният парламент записва една от най-хубавите страници в новата ни история... Господа народни представители, Повечето от 50 000 мъже, жени, деца, чиито бащи, мъже, братя, деца, ръце, крака, кърви са легнали и очертаха границите на Обединена България, са обърнали очи към нас от всички краища на България и протягат ръка за помощ. Аз вярвам, че вие чувствувате тези очи, които ни гледат, и протегнатите ръце. Аз вярвам, че вие ще гласувате този закон не само с вдигане на ръце, а с цялото си сърце и цялата си душа, защото в нашите гърди бие същото сърце, каквото в народа, а глас народен е глас Божи. Ето защо, от името на моите другари и от мое име благодаря на правителството и на министър Божилов за този законопроект. А към вас, господа Народни представители, апелирам да подкрепите пострадалите от войните! Това го изисква бъдещето на Родината ни.
към текста >>

83. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

(В. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, София, 16.ІІІ.1942 г., стр. 1 ÷ 2)

Нашият Парламент само за няколко години, ако се не лъжа, опрости близо 2 милиарда и половина.
Търсят се средства да се правят нови жилища за пострадалите от войните. От кои? От онези, които довчера получаваха по 140 лв. месечна пенсия, които с хиляди страдания си построиха къщички и които дадоха всичко за Родината си, а тя в тези дни и в този случай ни поставя по-долу от фабрикантите и акционерите, които разполагат с милиони и живеят в къщи-палати. Това ли е, г-да Народни представители, нова България? Нашият Парламент само за няколко години, ако се не лъжа, опрости близо 2 милиарда и половина. Между тези опрощавания има и такива на заслужили хора, но има и на такива хора, които, ако ги стегнат, могат да платят не 45 милиона лева, колкото се искат от пострадалите от войните, а много пъти по 45 милиона лева, и пак да си имат къщи-палати и да имат милиони в банките си. Освен това, Погасителната каса работи от години и опрощава 50 % от задълженията на длъжниците. Само от пострадали от войните се иска пълно заплащане. Защо? При тези данни, които изнасям, чини ми се, че трябва да се замислим. Когато на едни се опрощават със стотици милиони, а на други се иска необходимото, аз питам: трябва ли да вървим по този път?
към текста >>

Но ако, г-да, нашият Парламент е опрощавал стотици милиони лева на хора, които са гледали на България като на градина, в която могат да берат, без да са сеяли нещо в нея, защо сега се иска да се събират суми от сухия залък на пострадалите от войните?
Министър генерал Теодосий Даскалов: - Значи, няма да им се взема нищо, щом като не могат да платят. Андро Лулчев: - Тогава няма защо да се тревожат, г-н министре. Целия член 2 го махнете. Министър генерал Теодосий Даскалов: - Напразно се тревожите. Андро Лулчев: - Аз Ви моля да направите това. Но ако, г-да, нашият Парламент е опрощавал стотици милиони лева на хора, които са гледали на България като на градина, в която могат да берат, без да са сеяли нещо в нея, защо сега се иска да се събират суми от сухия залък на пострадалите от войните? Министър генерал Теодосий Даскалов: - От сухия залък няма да се вземат. Андро Лулчев: - Много се радвам, г-н министре. Министър генерал Теодосий Даскалов: - Вие вземате поза, като че ли някой отива да души военно-инвалидите. Ами внася се сега този законопроект, с който се иска да се направи нещо за тях. Недейте така.
към текста >>

Нека не се забравя и тая истина: българският парламент гласува милиарди сакламация за въоръжението на родната ни армия.
Държавата ще намери отгде да намери средства и да даде за нови постройки. Да се употребят и тия 50 милиона лева, които досега стояха така. Строежът да се почне още тая пролет. Това го иска интересът на всички бездомници, пострадали от войните, и родината ни, и бъдещето на България. Господа Народни представители! Нека не се забравя и тая истина: българският парламент гласува милиарди сакламация за въоръжението на родната ни армия. Това беше отлично. Милиарди дадоха за въоръжението на родната ни армия с модерни топове, аероплани, танкове. Отлично втори път! Но какво направихме да въоръжим българския народ с висок дух? За мене и най-модерните танкове, за мене и най-модерните топове и аероплани са куп желязо, ако зад тях няма едно голямо, любвеобвилно голямо сърце, което да люби, да брани и мре за родната земя.
към текста >>

84. 2. ВЪПРОСИТЕ ЗА НАШИТЕ ПЕНСИИ ОТНОВО НА ДНЕВЕН РЕД

В парламентарната финансова комисия, под председателството на г-н Петър Кьосеиванов, ще бъде разгледан отново по-обстойно законопроектът, т. е.
На 12. т. м. Народното събрание, след като изслуша с пълно внимание речите на двамата народни представители военноинвалиди, господата д-р Иван К. Вазов и Андро Хр. Лулчев (речите даваме на втора страница) и вдъхновената реч на министър Божилов, единодушно прие на първо четене законопроекта. В парламентарната финансова комисия, под председателството на г-н Петър Кьосеиванов, ще бъде разгледан отново по-обстойно законопроектът, т. е. ще бъде разгледан и в същността му въпросът за пенсиите на пострадалите от войните. Като имаме обещанието на министъра на финансите г-н Божилов, още сега и впоследствие правителството ще разшири мероприятията си, все в досегашната посока на подобрение участта на пострадалите от войните, ние се надяваме, че нашите искания с нашия законопроект в скоро време ще се осъществят. Засега пострадалите от войните, чиято скромност подчерта г-н Божилов, с благодарност приемат грижите на правителството на г-н проф. д-р Филов към най-заслужилите български синове, грижи, които са и под близкото и бащинско бдително око на Върховния покровител на пострадалите от войните - Негово Величество Борис III, цар на обединена България.
към текста >>

85. Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

цар Борис III премахва всички партии, разтуря парламента и управлява еднолично до своята смърт на 28 август 1943 г. 7.
Управниците лъжат, крадат, мамят народа и се обогатяват. Има власт само за богатите. 4. Вътрешната политика се подчинява на цар Борис III, който се крие зад министрите, че уж те управляват и те са виновни за всичко. 5. Външната политика се ръководи от цар Борис III, а той е свързан с Германия, провежда нейните интереси. 6. След преврата на 19 май 1934 г. цар Борис III премахва всички партии, разтуря парламента и управлява еднолично до своята смърт на 28 август 1943 г. 7. След преврата на 19 май 1934 г. на вестник „Ратник на свободата” му е забрането да излиза под печат.
към текста >>

86. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр.
Да! Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им. А щом те не са такива, с право всеки се оправдава, казвайки: «Този или онзи нима е по-добър от мене! » Разбира се, това е едно криво схващане, но то е факт! Е, добре. Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр. и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова? Абсолютно не. Обнова трябва да чакаме само когато всеки започне от себе си, като изхвърля недъзите и ги заменя с добродетели. Но за това не се иска само пожелание, а съзнание и воля да се приложи. Само този е бавният, но сигурен път за обновата.
към текста >>

87. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

Император Карл V призовава Мартин Лютер пред Парламента.
Човек се оправдава само чрез вяра. Не Божият гняв трябва да подтиква хората към добри дела, а последните идват само от вярата в Христос. Мартин Лютер е осъден като еретик. През 1521 г. той официално е отлъчен от църквата с подписване на папската була (послание) от папа Лъв X. Император Карл V призовава Мартин Лютер пред Парламента. На 17 април с. г. той се явява пред императора, принцовете, архиепископите, министрите и секретари. Иска се от него да се откаже от книгите си. Мартин Лютер говори бавно, убедително и без страх представя своите разбирания, които е отразил в книгите си. Накрая той декларира, че Божието Слово е единствения сигурен водач в проблемите, свързани с вечното спасение на човека.
към текста >>

императорът Карл V свиква сесия на парламента в гр.
За него Господнята трапеза е само паметно тържество по повод Христовото страдание и смърт, а хлябът и виното са само символи на Христовото тяло и кръв. М. Лютер отговаря: ".. . Цвингли, Вие стъпквате Божието ясно Слово, защото не можете да си го обясните и разберете. Христос казва: "Това е моето тяло". Понеже Христос го казва, аз го вярвам, независимо от факта, че не мога да разбера как е възможно това..." През 1529 г. императорът Карл V свиква сесия на парламента в гр. Спирес, с намерение да спре Реформацията. Взема се решение: Лютеровото учение и книги да бъдат забранени в католическите територии, но католическото учение и книги свободно да се разпространяват и на лютеранските територии. Евангелските принцове остро реагират на резолюцията за контрол върху евангелското проповядване, където и да било. Те протестират, затова евангелските християни са наречени протестанти. Карл V свиква наново Парламента в гр.
към текста >>

Карл V свиква наново Парламента в гр.
императорът Карл V свиква сесия на парламента в гр. Спирес, с намерение да спре Реформацията. Взема се решение: Лютеровото учение и книги да бъдат забранени в католическите територии, но католическото учение и книги свободно да се разпространяват и на лютеранските територии. Евангелските принцове остро реагират на резолюцията за контрол върху евангелското проповядване, където и да било. Те протестират, затова евангелските християни са наречени протестанти. Карл V свиква наново Парламента в гр. Аугсбург, на който канцлерът на Саксония Кристиян Баер чете лютеранският документ "Аугсбургска изповед" представящ учението и практиката на лютераните. Реакцията е различна. Някои католически принцове осъждат изповедта като еретическа. Други признават, че са били неправилно информирани за лютеранското учение. Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството.
към текста >>

Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква.
Някои католически принцове осъждат изповедта като еретическа. Други признават, че са били неправилно информирани за лютеранското учение. Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството. Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие. Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска. Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи. В началото на м.
към текста >>

88. 3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква

Като не получил такъв, той се обърнал към Парламента.
Развиващата се средна класа определено подкрепяла своя владетел-Хенри VIII, при възникналите проблеми. Преди коронясването му, Хенри VIII бил заставен от баща си да вземе за съпруга вдовицата на по-големия си брат Артур и испанска принцеса Катерина Арагонска. От този брак Хенри има дъщеря (Мария Тюдор). Той се надявал за син, който да го наследи. Тогава Хенри поискал разрешение за развод от папа Климент VII. Като не получил такъв, той се обърнал към Парламента. Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим. През 1534 г. Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия". С този закон се спира оповестяването на папските укази в Англия без съгласието на владетеля. Бракът на Хенри с Катерина е обявен за невалиден и той се оженва за Ана Болейн.
към текста >>

Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия".
Той се надявал за син, който да го наследи. Тогава Хенри поискал разрешение за развод от папа Климент VII. Като не получил такъв, той се обърнал към Парламента. Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим. През 1534 г. Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия". С този закон се спира оповестяването на папските укази в Англия без съгласието на владетеля. Бракът на Хенри с Катерина е обявен за невалиден и той се оженва за Ана Болейн. Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата. Хенри посяга на църковните имоти, като част от тях продава евтино на дребното дворянство от средната класа. Той затваря повече от 500 манастира.
към текста >>

Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата.
Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим. През 1534 г. Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия". С този закон се спира оповестяването на папските укази в Англия без съгласието на владетеля. Бракът на Хенри с Катерина е обявен за невалиден и той се оженва за Ана Болейн. Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата. Хенри посяга на църковните имоти, като част от тях продава евтино на дребното дворянство от средната класа. Той затваря повече от 500 манастира. Хенри е недоволен от Ана Болейн, защото има от нея дъщеря - Елизабет. Наново се оженва за Джейн Сиймор, която го дарява със син, но тя умира. След това Хенри има още три брака.
към текста >>

Заставя парламента да възстанови религиозните практики в Английската църква от преди смъртта на баща й (1547 г.) и анулира промените,въведени от Едуард.
и получава протестантски характер. Изработва се и се публикува изповедта на вярата. През 1553 г. умира Едуард VI. На престола идва Мария Тюдор (дъщеря на Хенри от Катерина Арагонска).Тя спира Реформацията. Заставя парламента да възстанови религиозните практики в Английската църква от преди смъртта на баща й (1547 г.) и анулира промените,въведени от Едуард. Около 800 свещеници не приемат новите наредби и бягат във Франкфурт и Женева. Близо 300 свещенослужители са умъртвени.Мария се омъжва за Филип II Испански, но бракът й не се харесва на английския народ. На престола идва Елизабет и през 1559 г. кара Парламента да приеме Указа за върховенството. Тя се обявява за единствения върховен владетел в това кралство, както по духовните и църковните, така и по светските въпроси.
към текста >>

кара Парламента да приеме Указа за върховенството.
На престола идва Мария Тюдор (дъщеря на Хенри от Катерина Арагонска).Тя спира Реформацията. Заставя парламента да възстанови религиозните практики в Английската църква от преди смъртта на баща й (1547 г.) и анулира промените,въведени от Едуард. Около 800 свещеници не приемат новите наредби и бягат във Франкфурт и Женева. Близо 300 свещенослужители са умъртвени.Мария се омъжва за Филип II Испански, но бракът й не се харесва на английския народ. На престола идва Елизабет и през 1559 г. кара Парламента да приеме Указа за върховенството. Тя се обявява за единствения върховен владетел в това кралство, както по духовните и църковните, така и по светските въпроси. Елизабета продължава Реформацията. Папа Пий V издава була за отлъчване на Елизабет и освобождаване нейните поданици от верност към нея. Елизабет отвръща с указ срещу йезуитите, които планират възвръщане на Англия към папството. Около 125 йезуити в Англия са екзекутирани.
към текста >>

89. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

Друга една малка случка на митинга по бламирането на първото министерство показва, как Томов е имал силен усет към парламентарен режим.
Седнахме и завързахме разговор. Каравелов с българските кореспонденти, аз с английските кореспонденти. След малко се обърна Каравелов към английските кореспонденти и ги запита нещо, преведох му и се сетих да го запитам, говори ли английски: "Нищо не разбирам от английски", каза той. - Как тъй, отвърнах аз, на масата виждам на английски съчиненията на Джон Стюарт Мил? " - "Да, да, добави той, тези съчинения чета и ги разбирам, но когато чувам да се говори английски, разбирам толкоз, колкото, ако се говореше китайски". Друга една малка случка на митинга по бламирането на първото министерство показва, как Томов е имал силен усет към парламентарен режим. "На 15/27 август същата 1879 година на 8 часа заранта, срещнах на Баждарлъка - главната улица в Търново - г-на Стамболова, който много живо и весело ми каза: "Тази заран на 10 часа ще се държи политически митинг в двора на черквата "Св. Никола", заповядайте и Вие на този митинг". Благодарих за поканата и казах, че ще отида. И действително, на определеното време отидох. На черковния двор бяха се събрали няколко граждани и селяни.
към текста >>

90. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

Ще вземем пример от Обществото на Народите, в което се представляват повече езици, отколкото ще има в нашия Федерален Парламент.
Лица и събития може да стоят за време между тебе и правдата, ала то е само едно отлагане. Ти ще трябва да плащаш най-после собствения си дълг" Проблемата за Балканска Федерация е паралел, почти съвпада с оная на световния мир; та изисква също такова разрешение. Затова Уилсоновите "Четиринадесет точки", седна малка вербална ревизия, може да послужат за наръчен ръковод в изработване план и Конституция за Федерация на Балканските държави. -Ала как ще се съвещават и разбират, като тези държави не говорят същия език, ще попитате. Ще проучим методата на Швейцария. Ще вземем пример от Обществото на Народите, в което се представляват повече езици, отколкото ще има в нашия Федерален Парламент. * * * Ние сега се отбихме идейно в насока и перспектива на Уилсоновия велик блян. Блянът на всички поети и пророци. Ние се занимаваме за миг с неговия величествен и славен проект. Аз ви говоря за Съединените Държави на Балканите, като предидещи Съединени Държави на Европа, пътьом към Съединените Държави на планетата Земя! Ние летим мислено към предсказаната от пророк Исаия епоха, когато: "Войната ще престане, ще изчезне, Кога изчезне вред нечестността: Когато всички общества, държави, Народ и власт, повишат своите нрави, По Словото и Духа на Христа... Как мил ще е животът на земята Когато престъпний мени своя нрав; Признавайки Отца си в небесата, Ще тачи на съсед и брат правата: Ще бъде умен, милостив и прав!...
към текста >>

91. 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски

Глава 6. Разкриване на реалността

Запознах се с хора знаменити - лордове и лейди, с няколко членове на парламента, обществени деятели, Гладстоновото семейство и пр. Г.
Приготвил се бях за 2-3 месеца, а то тъкмо 6 месеца и един ден; и в резултат сега имам няколко хиляди лева дълг. Жертвувах в името на длъжността и моята плодна жертва се изплати стократно в България. Приготвената сума за разноски не стигаше до нигде- но, благодарение на новоспечелени приятели. Никого не познавах в таз страна. Сдобих приятели. Запознах се с хора знаменити - лордове и лейди, с няколко членове на парламента, обществени деятели, Гладстоновото семейство и пр. Г. Уилям Гладстон е внук и наследник на държавника; живее в замъка му в Харден при Честер. Там, в Гладстоновата библиотека прекарах повече от месец. Живеех в хотела, свързан с нея. Кога отидох да се разплащам, касиерът ми заяви, че не дължа нищо, понеже г. Хенри Гладстон му писал, че съм бил негов гост.
към текста >>

Няколко чланове на парламента, ледите, лородовете, г.
Отново почна. - Възхитен съм от Англия. От хората й. Надявах се да извърша нещо, но то излезе много повече от надеждите ми. Колкото повече стоях там, толкоз повече растеше влиянието ми. Няколко чланове на парламента, ледите, лородовете, г. Гладстоновото семейство и др., които ме запознаха, отваряха ми вред врата за работа. С една тяхна картичка всички вестници, списания, дружества - ми доверяваха. Колоните на вестниците се пълнеха с интервютата ми, ликът ми и цитати от сказките ми. Говорих похвално в защита на Балканския Съюз. Знаех подозренията на съюзниците, но се надявах, че ще се подобрят.
към текста >>

След него стана пастирът на църквата г-н Силвестър Хорн, който е и член на парламента.
Отидох да го слушам и видя. Дружеството, което я устройваше, се състои само от мъже. Имаше до 3000 само мъже. Темата бе: "Успех, който бива в същност злощастие". Много хубаво и интересно разви предмета. След него стана пастирът на църквата г-н Силвестър Хорн, който е и член на парламента. Аз с него бях вече запознат. Почна да говори. Завърши така: "Като говорим за успех, всекиму вероятно минава през ума източният успех на българите". И като ме съгледа г. Хорн каза: "Случило се така, че между нас има един българин".
към текста >>

92. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен.
Но даже ако това обстоятелство беше противоконституционно, ние все пак трябваше да допуснем тази формална грешка, защото благодарение само на нея ние сме прекарали много и тихо последните двадесет години. И нито един не трябва да иска поправка на това догдето не узреем напълно политически. 5. След пълното успокоение на страната в 1895 година, настъпи един период на вътрешна политика, която е охарактеризирана с названието „личен режим" и е извикала бури от негодувание у всички власт-неимющи, обаче е била използвана и благославяна тайно от самите тях, когато са били на власт. От 1894 год. насам, след падането на Стамболова, царят беше принуден да води страната само по един път - даден му от основния закон, Конституцията - да натоварва някого да състави кабинет и после кабинетът да иска подкрепата на народа. Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен. Следствие на отсъствието в народа политическо съзнание, всички тези тридесет и пет години власт-имеющата партия винаги е имала болшинство. Ние още не сме достигнали състоянието на Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас. И естествено беше, че ако царят не искаше да упражнява своето право да отнема власт и да я дава на когото мисли за добро, при условие този да добие и подкрепата на народа, тогава никога един кабинет не ще да падне, а нима това щеше да бъде израз на народната воля? При наличността на тази действителност не щеше ли царят да манкира на своят дълг - като безпристрастна среда между многото у нас партии - ако не се ползуваше от своите права да дава думата на всички? Нашето партизанско заслепление е карало всички партии да хулят царя, за гдето е отнемал властта от ръцете им при свое болшинство в парламента, а в същото време да го хвалят, за гдето им дава властта при наличността на нищожно тяхно меншество.
към текста >>

Нашето партизанско заслепление е карало всички партии да хулят царя, за гдето е отнемал властта от ръцете им при свое болшинство в парламента, а в същото време да го хвалят, за гдето им дава властта при наличността на нищожно тяхно меншество.
Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен. Следствие на отсъствието в народа политическо съзнание, всички тези тридесет и пет години власт-имеющата партия винаги е имала болшинство. Ние още не сме достигнали състоянието на Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас. И естествено беше, че ако царят не искаше да упражнява своето право да отнема власт и да я дава на когото мисли за добро, при условие този да добие и подкрепата на народа, тогава никога един кабинет не ще да падне, а нима това щеше да бъде израз на народната воля? При наличността на тази действителност не щеше ли царят да манкира на своят дълг - като безпристрастна среда между многото у нас партии - ако не се ползуваше от своите права да дава думата на всички? Нашето партизанско заслепление е карало всички партии да хулят царя, за гдето е отнемал властта от ръцете им при свое болшинство в парламента, а в същото време да го хвалят, за гдето им дава властта при наличността на нищожно тяхно меншество. Демократите бяха едни от ревностните критици на „личния режим", но когато при седем техни депутати им се даде властта (1908 г.) народняците имаха превъзходно болшинство. И ако нямаше друг фактор в държавата освен изборите това правителство щеше да пусне вечни корени. Но всички други партии викаха тогава против него; страната ечеше от митинги. Е, трябваше ли „омразният" цар да остави пак народняци да си направят изборите само защото имат болшинство? Че нима, въпреки всички протести, народняците нямаше пак да дойдат с болшинство?
към текста >>

93. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

ТОМ 25

Теодор Теодорова, казани в градското казино в София, при сключването на българо-гръцкия съюз „Гърция молеше като давещ се за помощ", предвид заплашването на Турция да накаже Гърция, загдето беше допуснала критски депутати в Атинския парламент: затова Гърция не е искала нищо повече от само остров Крит.
Ако Русия беше оставила нашето правителство да удовлетвори Румъния още през ноември, сигурно още за Коледа войната щеше да бъде свършена... А когато най-после завеждат Румъния в Петербург, вместо да я удовлетворят както се следва, види се, понеже не е дала исканата награда, дали й като на подигравка, един гол Силистра! Разбира се, Румъния ще бъде сърдита и ще прави всичко възможно да се усложнят работите, за да получи повече и ние я виждаме още от април да си шушука със Сърбия и Гърция за съюза против България. Па и това е в полза на руската дипломация, защото тя ще има в Румъния един чук над главата на България, за да я плаши, с който тя наистина заплашва на 17 май, а на 15 юни я кара да мобилизира и си окупира исканите места като при това принуди България да склони да даде Македония на Сърбия. 3. По спора с Гърция още няма издадени документи, затова ще говорим по-малко известните обстоятелства. Според думите на г. Теодор Теодорова, казани в градското казино в София, при сключването на българо-гръцкия съюз „Гърция молеше като давещ се за помощ", предвид заплашването на Турция да накаже Гърция, загдето беше допуснала критски депутати в Атинския парламент: затова Гърция не е искала нищо повече от само остров Крит. Обаче, през зимата, поради проливането на кръвта на крал Георги в Солун, Константин настоявал и за този град. През март нашето правителство приема гръцката база за преговори, според която Солун се дава на Гърция. Отива Панас в Атина и Солун да почнат преговорите, но въпреки подканванията на нашето правителство не са продължили до самата война. Когато сме приели гръцката база, защо Гърция не продължи преговорите? Нима нямаше тя страшни загуби от държането мобилизирани всички свои войски цели три дълги месеци?
към текста >>

94. 2. Един пасаж от Словото на Учителя

ТОМ 28

Няма авторитети, няма корони, няма владишки патерици, няма ; одежди обшити със злато, няма религия, няма култове, храмове, парламенти, езичници и вярващи, няма насилие, лъжа, жестокост, защото ей Богу, защото там царува любовта, това познато нам понятие, макар етимологически.
А има нещо друго, което застава много близко до нас, усещаме уханието, красотата и като, че ли искаме да бленуваме вечно за него, да, така става. Кой не мечтае за любов. Един свят на абсолютна свобода, няма държавна организация, която да пази реда и накара хората насила да бъдат морални. Един свят, където има една конституция - превъзходна, според която служиш не за пари, а защото си влюбен. Като по магия се стопяват не само заблужденията, глупостите, недомислията, но и техните вековни борби, войни, революции. Няма авторитети, няма корони, няма владишки патерици, няма ; одежди обшити със злато, няма религия, няма култове, храмове, парламенти, езичници и вярващи, няма насилие, лъжа, жестокост, защото ей Богу, защото там царува любовта, това познато нам понятие, макар етимологически. Ние като, че ли се развълнувахме и сгорещихме, затова и не желаем да коментираме, решително се отказваме от това. Но нали сме родени през двадесетия век, нали се погрижиха да ни впрегнат в работа, за да се научим да мислим, нека ни е жива диалектиката, ще си позволим само да обобщим -тя нали много обича обобщенията, изказванията, докладите по по-актуалните въпроси. За нас въпроса за един такъв свят е много актюелен. Пристъпваме с изострени вече сетива, не само външни, и нека ни е позволено да кажем и вътрешни. Оглеждаме тази панорама и виждаме далечната перспектива, която като всички мечтатели желаем да приближим до нашия земен, строго материален свят.
към текста >>

95. 20. Творчество. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271, 15.01.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Днес Бог ни дава мандата - да се изразим на „парламентарен език" -да направим това, което трябва да се направи за пример на всички.
Днес е време за издигане - духовно и материално, културно и стопански. Днес е време да спечелим в един сравнително кратък период това, което сме изгубили досега в продължение на повече от петстотин години. Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избрания от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час - работете! Нова България трябва да се изгради сега! Утре ще бъде вече късно! Днес Бог ни дава мандата - да се изразим на „парламентарен език" -да направим това, което трябва да се направи за пример на всички. Не го ли направим, не използуваме ли този мандат, окажем ли се слаби и недостойни - той ще бъде отнет от нас и ще бъде даден на други. Това не е само един паралел, а е пълна действителност, неотменна реалност. Историята не повтаря благоприятните моменти, или ги повтаря само веднаж в хиляда години. Тя не кани, не настоява, не уговаря. Тя само ни предоставя удобния случай и остава всичко друга на нашия избор.
към текста >>

96. 3.3. Никола Д. Петков (21.07.1893-23.09.1947)

с разпускане на парламента и др.
Председателят Бирюзов на СКК отказва да го приеме. Но авторите му не посмяват да го публикуват, макар че имат вестници и тръбят, че САЩ не ще да признаят новото правителство. На 7 януари 1946 г., българска делегация е в Москва и се среща със Сталин, който нарежда да се поставят в правителството две лица от опозицията без условия. На 9 януари 1946 г. Вишински е в София и се среща с опозицията, която му поставя условия, нови избори до 15 юли 1946 г. с разпускане на парламента и др. Той им казва, че те нямат право на условия, а трябва да се подчинят на Московското съвещание от декември 1945 г. На 31 март 1946 г., е образувано второто правителство на Кимион Георгиев на Отечествения фронт от БРП (комунисти), политически кръг „Звено", БЗНС „Александър Стамболийски", радикали и независими. Новият кабинет е напълно подчинен на комунистите. На 8 март 1946 г., е приет закона за конфискация на придобитите чрез спекула, или по незаконен начин имоти. На 12 март 1946 г., е гласуван закона за трудовата поземлена собственост (аграрна реформа), при което селянина има право да владее само до 200 декара земя.
към текста >>

97. 4. Символичната война и англо-американските бомбардировки над България

Цар Борис, правителството му и Парламента. 4.4.
474-479; том VII, с. 21-22. Как и защо бяха описани бомбардировките над София, виж „Изгревът", том XIII, с. 874-881. РАВНОСМЕТКАТА НА СИМВОЛИЧНАТА ВОЙНА: В София са убити 1347 човека, ранени 1743 и са разрушени 2670 сгради. А общо за страната са убити 1720 човека, ранени 2071, разрушени 2670 сгради. И кой е виновен за това? Цар Борис, правителството му и Парламента. 4.4. Аз съм на около 6 години, когато започнаха бомбардировките над София. Отначало се чуваше воят на сирените, и ние с майка ми отивахме в едно мазе на една къща. Вътре имаше към 20 човека. Бяха донесли няколко свещи и ги запалиха. Цяла нощ трещяха бомбите!
към текста >>

98. 8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.

на 4 май българският Парламент гласува разрешение американските самолети да прелитат над България, за да бомбардират Югославия.
А за спасяване на българските евреи, виж в „Изгревът", том I, с. 483-487 и по-точно с. 484-485 в „Забележка на редактора". Не се изпълни Завета на Учителя за пълен неутралитет. 8.4.13. През 1999 г. на 4 май българският Парламент гласува разрешение американските самолети да прелитат над България, за да бомбардират Югославия. Цели 11 седмици продължиха бомбардировките над Югославия, и накрая тя капитулира. Българското небе вреше и кипеше от преминаващите американски самолети - небесните облаци придобиваха оранжев цвят от изгарящите газове на американските самолети. В страната започнаха да падат отклонили се ракети от Югославия. На 26 март 1999 г. в гр.
към текста >>

99. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Найден Найденов, гр. Правец

Отричат Парламента за политическо влияние. 6).
Срещу всяка държавна власт. 2). За абсолютна свобода на личността. 3). Срещу всички политически партии - буржоазни, земеделски и комунистически. 4). Отричат комунистическото учение за диктатурата на пролетариата и ръководна роля на Комунистическата Партия, както и всички дисциплинирани организации. Те са срещу организацията - политическа, икономическа, военна - понеже не искат да се подчиняват никому. 5). Отричат Парламента за политическо влияние. 6). Препоръчват индивидуален терор срещу богатите, фабрикантите, индустриалците. 7). Не признават никакви норми и правила за общежитие между хората - политическо, икономическо, културно. 8). Анархо-комунистите са за незабавно унищожаване на държавата, и да се замени от съюз и управление на общините по селата и градовете. 9). Отричат участието на Профсъюзите в политическата борба и смятат, че решението е в обща национална стачка -незабавна за блокада на държавата. 10). Обявяват едрата капиталистическа собственост за кражба.
към текста >>

100. 8. Заминаването на Светозар Няголов (9 март 2013 г.)