Търсене в текстове за 'Папа'

182. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Това се проповяда на яве българъм под име уния, коя тии представят, че не е някое си изменение вери, но само едно припознаване за папа, че е сам той глава черквии, че сам той имал канонически парва над сички християни въобще!

183. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си Българи призовава Дяда Йосифа на обяд, де е бил и бивший Неаполитански цар Франц II ведно с царицата си.

Папата биде излъган в своите злати надежди и в своята сила.

Старий фанатизм ся възбуди в Дяда Йосифа йоще от обяда, де видя чи папата яде благо в петък!

Папата обдарява Дяда Йосифа със скъпоценни подарки, дава му и нужния документи кату българо-католишки патрик и проважда го в Цариград да управля новоубратеное стадо в католицизма!

Папата и кардиналите насъни го гонеха кату едни страшни злотворници Вещици и тъй он нямаше никакво спокойствие, ни телесно, ни душевно!

Изложил завладяването на Гърция от римляните и увеждането на християнството, той цитува места от Amedee Thierry, Histoire des fils d’Attila, за да покаже, че Константин Вилики бил славянин от Ниш, и очертава борбата за надмощие между византийския патриарх и римския папа.

Но надеждата им за покорение и еленизация могла да се смята, въпреки всички усилия, осуетена - както признавал това и гръцкият историк К. Папаригопуло.

184. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

ТОМ 35

Нейни агенти се явяваха поляците на турска служба, напътвани от Париж, гдето княз Чарторижки и граф Замойски, устройваха религиозното отцепване на България, унията й с католишката черква и припознаването на папата за върховен духовен глава на българите; неин застъпник пред турското правителство беше дипломацията на Наполеон III, загрижена за славата и могъществото на Франция и обезпокоена от влиянието, което придобиваше между българите Русия - макар Русия да залягаше най-много за хегемонията на патриарха, като не желаеше никаква схизма и се стараеше на всяка цена да предотврати разрива между българите и гърците.

„Документи за българската черковна история”, които доказваха зависимостта на българската черква във времето на Калояна от папата -и които се оказаха апокрифни.

множество цариградски българи, предвождани от архимандрит Йосиф Соколски (игумен на Габровския манастир), търговци от Бал-капан и някои интелигентни хора се представят на папския наместник Павел Брюнони и му връчват едно заявление, гдето се изтъквало, че българският народ желае да се върне в лоното на католишката черква, че той би искал да получи своя народна йерархия, дадена някога от папата и унищожена после от гърците, и че той ще признава главенството на папата, като си запази обаче старите обреди и славянско богослужение...

те изпращат в Рим престарелия и наивен Йосиф Соколски, за да бъде ръкоположен от папата за „архиепископ и апостолски наместник на съединените българи”.

185. 2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Същия час са испратиха няколко младежи на цър[квата] ун[иатска] и са уверихме, че дядо Йосиф и Макарий побягнали, като зели със себе си и всичкити кръстове и пр., подарени от мършевия папа.

186. 2.10.10.2. Дописка за униатството (№ 189)

ТОМ 35

Колкото дарове от папата, тъй и берата си като пребира и взема със себе си стареца, задува му края.

187. 2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си българи призовава дяда Йосифа на обяд, де е бил и бивший неаполитански цар Франц II ведно с царицата си.

Папата биде излъган в своите злати надежди и в своята сила.

Старий фанатизм се възбуди в дяда Йосифа еще от обяда, де видя, че папата яде благо в петък!

Папата обдарява дяда Йосифа със скъпоценни подарки, дава му и нужния документи като българо-католишки патрик и провожда го в Цариград да управля новообратеное стадо в католицизма!

Папата и кардиналите насъне го гонеха като едни страшни злотворници вещици и тъй он нямаше никакво спокойствие, ни телесно, ни душевно!

188. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35

Ето защо, на край, то излиза от резервата си и косвено иска да застави българите да признаят върховенството на папата.

Православието е за тях, нетърпеливите политици, без дълбоко значение, и вероизповедните тънкости не могат да ги въздържат от присъединение към един фронт, все пак християнски, на който в техните очи стоят решаващи сили, папата, католишка Франция и голям дял от средна Европа.

Работата достига до там, щото, ако вярваме на Бурмова, и някои по-благоразумни водители на българското движение не са против преговори с папата, за да се заплаши Патриархът и ускори признаването на независима българска йерархия.185 При тоя драматически подвижен ход на мисли и настроения един едничък случай стига, за да се вземе решение.

На 18 декемврий 1860 г., неделен ден, една тълпа българи от няколкостотин души187, въпреки проливния дъжд, потегля за дома на папския нунций в Цариград, архиепископ Брунони, за да му подаде едно заявление, с което се моли от папата подновяване на българската йерархия, унищожена от гърците, при условие, че славянски език и старите обреди ще бъдат запазени.188

Папският представител, подготвен от по-рано и заобиколен от своя клир и арменокатолишкия патриарх Хасун, изслушва заявлението и устната просба на делегацията, след което обещава да посредничи пред папата за приемане на унията.

Тия думи на заявлението са последвани от просба, да призове папата французкия император да посредничи пред Портата за признаване на новата българска йерархия, и от друга просба, да благоволи французкото правителство да вземе под своето покровителство българския народ в отоманската държава.

Те предпазват и срещу заблудата, че папата не щял да бута обредите на българите.

П. Карапетров, Сбирка от статии, 174, отива по-далеч: „Всичкото българско духовенство в Цариград, включително Владиците Иларион и Авксентий, беше се съгласило да стане съглашението с римо-католишката черква, а така също бяха се съгласили и старите български търговци и първенци... Обаче, като се научил за станалото (присъединяване на българите към унията през декември 1860 г.), руският посланик в Цариград, княз Лобанов, тутакси побързал да извести на българските владици и първенци да не приемат унията, ами да протестуват против станалото вече съединение с римо-католишката черква, защото той щял да настои пред Високата Порта да се даде на българите независима от патриарха и от папата йерархия.

189. 2.11.2. Тържество и проваляне на унията. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812—1875. биографични спомени и статии

ТОМ 35

За да внесат малко движение в пропагандата и за да използуват възбуждението на духовете след низвержението на Илариона и Авксентия, католишките агенти намислят да издействуват от папата назначаването на един униатски патриарх.

Личността на Йосиф Соколски е добре позната още от мемоарите на Раковски, гдето с толкова хумор се излага историята на това униатско поклонение у папата.

Ако би патрикът да неще да ме направи владика, отивам в Рим, да ме направи папата.”189

Тъкмо тогава Цанков и компания се оглеждат за един подходен кандидат, който да бъде представен на папата за български патриарх.

И на 22 март той пристига в Рим, за да бъде приет четири дни по-късно на тържествена аудиенция от папата, Пий IX.

Папата изказва радостта си от това решение на българския народ, а след няколко дни издава грамота, с която назначава Йосифа архиепископ (не патриарх!) и апостолски наместник на съединените българи.

„Дядо Йосиф се опря, почна да вика и не даде да се изпълни това нещо на неговата белокоса глава... Старият фанатизъм се възбуди у дядо Йосифа още от обяда, гдето видя, че папата яде благо в петък!

190. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

ТОМ 35

Като използувани острите противоречия на местните общини с гръцкия владика, католическите мисионери успели да привлекат няколкостотин българи, които отправили официална молба до папата да ги приеме в лоното на римската църква, но като се запази източният обряд и българският език на богослужението.

Начело на българската униатска църква папата ръкоположил още през същата година архимандрит Йосиф Соколски.

191. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

се провежда операцията с епископа Бенжамен, който отправя молба до папата да премине към католическата църква, но епископът е заловен от патриаршеската полиция и затворен в един Самоковски манастир.

Ако българите имат самостоятелна национална църква, пише Тувнел, те няма да се подчинят на папата.

Фактически отблъскването на Доротей и Хрисант било решено в Рим, след като Друен дьо Люи предложил на папата да реши този въпрос.

Папата одобрил избора и изпратил писмо в Цариград, в което съобщил решението си да възстанови отдавна скъсаната с България връзка, като лично връчи на Соколски епископските атрибути.

След четири дни делегацията била вече при папата, който заявил, че след няколко дни ще връчи епископските отличия на Соколски, наградил Цанков и Миркович с орден „Пий IX”, обещал да даде средства за откриване на една българска семинария.

След аудиенцията при папата, делегацията се среща и с държавния секретар на Ватикана - кардинал Антонели и започва да се подготвя за церемонията, която щяла да се проведе според славянския ритуал.

Последвала тържествена церемония в присъствие на папата, на 12 кардинали и на ръководителите на източните католически църкви.

франка, папата, който предава на българските униати един браслет на стойност 5 х.

във френския печат се появила и една статия на Марко Балабанов, в която авторът обяснява поведението на Соколски с претенциите му за патриаршески сан, незадоволени от папата.

192. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

- Актът, подписан от тях за поднасенье на папата.

- Поспешний ответ на папата върху молбите, изразени в актът за унията.

- Аудиенцията му у папата.

Католический архиепископ да посредствоват пред негово светейшество, папа Пия IX, който е единствен законен и канонический наследник на Св.

Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх.

В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!...

За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения.

В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов.

Ту им са казвали, че Портата не може да припознае на Българете независима йерархия и че тя уш лъже народната комисия, ту са ги уверявали, че тя решително веке е отказала на Българете в исканието им и че най-доброто поради това е да се отнесат Българете до папата.

Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение.

Тя се стараеше с всевъзможни начини да ги опровергне, за дано някак се склони по-скоро Българский народ да се подчини на папата.

Понеже на простий народ, при преминуването от едно исповедание в друго, най-много прави впечатление променението в обредите, а пък от страна на противниците на унията се непрестанно твърдеше, че униятите променят Вяра, че и самите обреди на Православното Исповедание, които им се сега запазват, ще бъдат след време заменени с обреди чисто католически, то агентите на пропагандата намериха за добре, преди да дойде отговорът от папата върху молбата, отправена до него на 18 декемврий, да издаде Армено-католический патриарх Хассун едно писмо от името на Римский първосвещеник в смисъл такъв, щото да не остане никакво съмнение, че както догмите, така и обредите на Въсточното Исповедание ще бъдат запазени за Българете, които приемат уния.

папа Пий IX в своето окръжно от 6 януарий 1848, проводено до възсточните христиене.

За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх.

При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община

Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше.

Представителите и дейците на папството в Цариград мислеха, че, като се провъзгласи веднаж унията в Цариград и се учреди там една българска църковна община под покровителството на папата, всичкий Българский народ непременно ще се присъедини до нея, кога се научи, че Портата отказва да припознае българската независима йерархия, и поради това бяха не малко озадачени, като видяха, че очакванията им, които бяха толкоз вярно, но видимому пресметнати, не се сбъдват.

За такова средство, най-първо, те намериха да се ръкоположи от папата един патриарх за Българете, без да се гледа, че е още малко между тях числото на последователите на унията.

Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение.

Ако би патрикът да не ще да ме направи владика, отивам в Рим да ме направи папата”.

В простотата си, Йосиф Соколский и не знаеше, какво е различието между Римский папа и Цариградский патриарх.

Поради това той и не разбираше, защо да не бъде той ръкоположен за архиерей от папата, ако гръцкий патрик не е на това съгласен.

Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика.

Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим.

На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом.

Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”.

Папата зел после това от ръцете на българский архимандрит словцето, което било написано не само по български, но и по французки, и отговорил, че с голямо удоволствие приема проводената от Българете депутация; че той се бил нажалил от радост, като се научил, че една част от тях се върнали във вярата на бащите си и че това връщание е едно от най-големите утешения, които Бог му праща.

Нищо по-прилично от това да последвам и аз преданията на мойт предшественик, папа Св.

Когато архимандритът тръгнал да излезва из салонът, папата му бил казал по български: „Сбогом, българский патриарше”.

След аудиенцията у папата, депутацията била заведена у държавний секретар, кардинал Антонели.

Но Йосиф Соколский, при всичко че и сам папата го поздравил на аудиенцията с титлата български патриарх, се наименова в папската грамота не патриарх, а архиепископ и апостолский наместник на съединените Българе.

Но папата се обрекъл, в присъствието на кардиналите, архиепископите и прелатите от въсточний обред, да даде на архиепископът и титлата патриарх, когато числото на съединените Българе достигне петстотин хиляди, щото да има под негова власт няколко епархии.

Папата подарил на архиепископът скъпоценен потир и архиерейско облачение по въсточний обред, а жителите на Рим му поднесли, за спомен, една дароносица.

- Отговорът се свършваше с увещание към всичките еднородци да се вардят „от фанариотский квас”, да се не поддават на вятърът, който вее от латинската пропаганда, и да бъдат уверени, че „правдата на Българете ще надвие на лъжата на Фанариотите” и че Българский народ с постоянството си ще добие йерархия независима както от патрикът, така и от папата.

Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252

На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий.

Вследствие на крайнята си простота и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото пребивание в Рим.

193. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 2.15.1. Мемоари и спомени. 2.15.1.1. Тодор Икономов.

ТОМ 35

Цанков и Миркович били против гледището на Икономова за пълно еманципиране на униатската община от ръководството на Католическата пропаганда, като се признае само върховенството на папата.

194. 2.15.1.2. Д-р Георги Миркович.

ТОМ 35

15. Невярно е и твърдението на Миркович, че Тодор Икономов бил съставил правила, които определяли отношенията на униатската църковна община към папата и към католическите учреждения, с цел да я скара с католиците, но като не успял да създаде раздор между католици и униати, прибягнал бил към уговаряне на Йосиф Соколски да избяга в Русия.

195. 2.15.1.3. Петър Карапетров.

ТОМ 35

Като изхожда от вярното разбиране, че те си поставяли политически цели, съвсем неоснователно и просто измислено твърди, че униатските водачи са искали със съдействието на Наполеона III да получат от турското правителство признаване на българския народ за отделен от гръцкия, като се уреди българската униатска църква, а при удобен случай да се откажат и от папата, тъй както били сторили арменокатолиците.

196. 2.15.1.7. Светослав Миларов.

ТОМ 35

Твърди, че Иларион се бил съгласил да приеме унията, Пропагандата обещавала да не изменя православните вярвания и обреди, нито да налага „филиоквето”262, а само да се споменува името на папата, вместо това на патриарха.

197. 2.15.1.9. Боян Пенев.

ТОМ 35

А мисионерите са обещавали да удовлетворят всички български искания чрез влиянието на папата.

198. 2.15.2. Стълкновение. Противодействие.

ТОМ 35

„Курие д’Ориан“ бе писал, че папа Пий IX изпратил на униатите 1000 римски скуди, равни на 28 000 гроша,273 обвинението в корист и подкупничество не слизало от колоните на противоуниатските български вестници.

199. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

ТОМ 35

Кардинал-префектът на Пропагандата поискал да узнае мнението на Хасун относно ръкоположението на един от двамата архимандрити - Макарий и Йосиф Соколски.287 Брунони и Хасун се спрели на Йосифа Соколски.288 Кардинал-префектът ги уведомил, че папата е съгласен той да бъде ръкоположен и назначен за архиепископ, и че сам папата ще го ръкоположи.289

Кардинал-префектът на Пропагандата Барнабо представил българите на папа Пий IX.

При тоя прием Йосиф Соколски прочел кратко слово, в което се говорело, че Римската църква някога е хранила българския народ с млякото на чистото учение; че папата е законният приемник на св.

Както Боре пише в доклада си,292 папата на няколко пъти се бил просълзил.

Словото на Йосифа Соколски било предадено на папата, а той отговорил също с кратко слово, изразявайки радостта си.

На раздяла папата се обърнал към Соколски и усмихнато му казал: „Сбогом, сбогом, български патриарше”.

Но удивлението дошло от едно дръзко за римските прелати възражение на Йосифа Соколски, което би могло да се сметне като оскърбление за високото достойнство на папата.

Макар и да било пост, според римския обичай с разрешението на папата могло да се блажи при такъв тържествен случай.

Папата бил определил на българския архиепископ да се даде титлата „Йосиф Соколски, архиепископ, апостолически викарий за българите католици”.

Папата се съгласил да се изпусне нежеланата дума.293

Според установения канонически ред на Римската църква, една кардиналска комисия се занимала с въпроса за Йосифовото ръкоположение и съставила декрета („Neminem latet”) по назначаването му за архиепископ и апостолически викарий на българите униати.294 Папата одобрил тоя декрет с бреве от 19 април 1861 г.295

Ръкоположението било извършено на 14 април от папата в Сикстинската капела.

Йосиф Соколски прочел писмено изповядване на вярата, с което приемал цялото догматическо учение на Католическата църква, признавайки първенството на римския престол и върховенството на папата като приемник на св.

На това изповядване на вярата папата отговорил накратко, изразявайки очакването си, че унията ще се разпространи в цяла България.

„С такава надежда, завършил папата, ние прегръщаме българите католици с отеческа нежност и с любов даваме на тебе и на твоите апостолско благословение.”299 И сега българоуниатите били наречени католици.

След ръкоположението, в частната библиотека на папата бил даден обед.

Боре, който служел за преводач, изпаднал в паника и се опитал да оправдае Йосифа, но папата заявил: „Един патриарх предполага архиепископи и епископи под негова юрисдикция; а вие още сте съвсем сам.

1861 г.,302 че Йосиф Соколски ще получи от папата ръкоположение като архиепископ на българите униати.

Соколски е произнесъл пред папата, е известно.

Станимиров, че въпросната клетва е български превод от клетвата, която Соколски е бил положил пред папата (с. 155).

306) Писмо на Боре, Цариград, 25 юни 1861, вероятно до главния началник на Конгрегацията на мисиите, която го изпратила на папата.

200. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията.

ТОМ 35

Въпреки тържествеността на приема, който бил оказан на българската депутация в Рим от папата и от други куриални високи сановници, както и от някои обществени римски среди, за българите не останало скрито същественото при тия приеми, а именно-подчертаваното фактическо присъединяване на българоуниатската общност към Католическата църква.

В изповядването на вярата, което представили на двамата архиепископи, както и в молбата до папа Пий IX те заявявали, че приемат всички истини на вярата, които изповядва Католическата църква, като молели да им се запазят обредите и църковните обичаи.

И сам папа Пий IX в енцикликата си от 6 януари 1848 г.

призовавал православните християни да се съединят с Католическата църква при обещание, че ще запазят всичките си догми, обреди и богослужебния чин, като приемат обаче учението за изхождането на Дух Светий и от Сина (филиокве) и признаят главенството на папата.

В отговор на тая енциклика източните патриарси бяха поканили папата да премахне всички догматически нововъведения във вероучението на Католическата църква.

Според униатите, главенството на папата се състояло само в поменуването му от българския духовен началник и в ръкоположението на последния от папата.

Българоуниатите били принуждавани да приемат католическото вероизповедание, постепенно бил въвеждан западният богослужебен обред и се установила властта на папата, когото нарича „жестокий папа”.

201. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

ТОМ 35

Установило се обаче, че това е било руска маневра, но до сега не е могло да се обясни как монсиньор Соколски е бил така подведен, докато до последния ден се показвал привързан към Светия престол на папата.“325

Как Цариградската мисия е схващала твърде тежкия за нея случай по бягството на Йосиф Соколски, узнаваме от писмото на Боре, адресирано вероятно до главния началник на Конгрегацията на мисиите, и чрез него представено на папата.

А двамата католически архиепископи трябвало да бъдат съветници на Йосифа, пък и били имали това право, понеже издръжката на българоуниатския владика и на неговият архиепископски дом идела от подаянията на папата и на западните католици.

За щастие, Йосиф не е могъл да задигне и чашата на папата, която пристигнала късно.

Пък и свидетелството на един от най-авторитетните католически съвременници, най-непосредният вдъхновител и ръководител (особено през подготвителния и началния периоди) на унията - Боре, не оставя никакво съмнение, че Йосиф Соколски не е разбирал правилно акта на унията и задълженията, които поема към Католическата църква, че той изобщо е бил колеблив човек, но държал за Православната църковна традиция, която поставял над католическата, и дори по-горе от авторитета на папата (случаите в Рим, за които пише Боре).

А според арменокатолическия примат Хасун, Аали паша щял бил дори да откаже да издаде берат за граждански началник, особено на един българин, очевидно поради бягството на Йосифа Соколски.346 На същото мнение е бил и специалният пратеник на папата в Цариград д’Апзон.

На забележката на Цанков, че папата е обещал на българите епископ от тяхната народност, той отговорил недвусмислено, че след измяната на Йосиф Соколски папата е освободен от дадената дума.

Там щяло това да стане, след като бъдат прочетени писмата на заточените Иларион и Авксентий, както и „грамотата от папата и бератът от султана” на Соколски.

202. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Като видяха всичкото това нашите сънародници и като не се надяваха вече на никакво подобрение на собствената си съдба, сметнаха, че е по за предпочитане и по-сигурно да потърсят покровителството на папата, като обещаваха да преминат и към западноримската вяра.

До папа Пий IX бе изпратено писмо, което разясняваше въпроса.

203. 3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния

ТОМ 35

Цанков участвува в делегация, която отива в Рим при папата.

204. 5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.

ТОМ 35

От православните араби има 4 къщи католици, които имат черква с един свещеник; същото правило се чете и обредите се вършат, както православните, само папата поменуват.

Другите народности сё са католици, папата поменуват.

205. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

ТОМ 35

6.3.6. Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX.

206. 6.2.9. Протести срещу Униатското движение / Миркович.

ТОМ 35

От толкос време вие викате, че Портата не е нито Патрик, нито Папа, за да може да прави йерархия.

Защо сега щом направихме съединението и припознахме Папата, В.

207. 6.3.6. Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX.

ТОМ 35

ПРИ ПАПА ПИЙ IX

Папа Пия IX да си ръкоположи Архимандрит Йосиф Архиерей на съединените Българи земи.

208. 6.3.8. Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма.

ТОМ 35

На стената висяха два кръста, разпятие Христово и един портрет на безмустачен и с малко тасче на глава, човек, който трябваше да бъде някой иезуитски .... (папа ....).

209. 6.11. Публикации: 1869 година. 6.11.1. Отношението на Гръцката патриаршия към българския църковен въпрос.

ТОМ 35

Това се е случило и по времето на Цар Борис, когато Римския папа и Цариградския патрик не можаха да си споделят българите, на които царете най-сетне останови за първ път Българската самостоятелна Черква с Българска независима Патриархия в Преслав.

210. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

Из македонските епархии пишат до екзархията, че ако дядо Антим им не подаде ръката си и ако ги предаде изново в ръцете на фанариотите, то тия епархии ще да припознаят за глава на своята черкова папата.

211. 7. ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ. 7.1. Грамота, която удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на ордена Пий - трета степен)

ТОМ 35

7.1. ГРАМОТА Папа ПИЙ IX

212. Сканирани материали

ТОМ 35

4) Грамота за принадлежност на д-р Миркович към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX.

213. 4) Грамота за принадлежност на д-р Миркович към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX.

ТОМ 35

рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX, 16.04.1861 г..

НАГОРЕ

3.1546001434326