Търсене в текстове за 'Отмъщение'

Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства!
Най-драматично и с тежки, болезнени последици е второто събитие - безпрецедентният побой. При първият случай Учителят рязко прекъсва приемите, прекратява общия обед, не общува с никого, строг и мълчалив, усилено разрешава изхода от братоубийствените безредици. А как ги разрешава - за нас е неизвестно! Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият свят събития от подобен характер са много неприятни. Верижната реакция на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове! Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства! " Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве. Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ. Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите. Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева.
към текста >>

3. 6.14. Трите мистерии в битието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението.
При "ново раждането" човек ликвидира своята расова карма, скъсва всички окови, които го свързват със света на личността. След като Мъдростта даде онова велико знание, тя отново се прибира в света на принципите. Третата космична вълна, която идва след вълната на Мъдростта, произтича от Истината. Според Учителя при тази вълна също има два важни периода. Първият период, при който се ликвидира с общочовешката карма, като по този начин ученикът прави връзка със своето безсмъртно начало, или влиза в пътя на посвещение във великите мистерии на Битието. Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението. След посвещението настъпва един от най-важните периоди при вълната на Истината - Възкресението, т.е. става едно със своя Учител. При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа. Тези три вълни, тези три принципа, след като дадат съдържание и ритъм на Новата култура, те отиват и се възвръщат високо към сферата на есенциалния свят. Тези три принципа на Любовта, Мъдростта и Истината, след като изразят своето съдържание на физическия свят, те отново се възвръщат към есенциалния свят на принципите, а съдържанието остава да се реализира на физическия свят.
към текста >>

4. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет. Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание.
към текста >>

5. 6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

" Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт.
В състава на този център влязоха комунистите, земеделците, социалдемократите и звенарите. Отечественият фронт търсеше изход от това непоносимо вътрешно и външно положение на България. След като чухме, че се е образувал Отечествен фронт, то и Учителят заяви публично: „И сега горе в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт. И никакви убийства. Заставете ги да работят! " Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт. Учителят държа един строг тон срещу шовинизма и срещу милитаризма. Програмата на Отечествения фронт бе съставена от Георги Димитров, който беше в Москва и бе обявена по радио „Христо Ботев" от Москва на 17.VII.1942 г. На 10.VIII.1943 г. се форми първият състав на Националния комитет на Отечествения фронт в България. В него влизаха: Драмалиев (БРП -комунисти), Никола Петков от БЗНС "Ал.
към текста >>

6. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Обръщайки се към Коен с пръст му посочва към него с думите: „Ти си обиден, защото просветния комитет не ти даде такива права, каквито искаше, затова напусна Братството, озлобен до крайност, целиш отмъщение, независимо от това, ти си, който рекрутираше фашисти и ако има някой такъв то ти си виновен, защото ти редактираше „Житно зърно“, там прокарваше германската политика (нац.социализъм), независимо от това, чудя се, как не те е срам от Учението на Учителя когато две хиляди пъти си му целувал ръката, изял си поне двеста самуна хляб, изцери те от онази лоша болест, лежа на гърба на Братството до вчера, а днес си враг-отмъстител.“ Брат Влад Пашов доказа на Коен, че той написа рецензията на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, оставен от Хитлер в Германия и че Учителят не го признаваше, а ти, Коен, го наложи и му издаде книгата, въпреки че Учителят не даваше.
Дънов религиозно ли е или окултно-философско? Коен потвърди, че е религиозно. Брат Антов даде обяснение, че Учението не е религия, защото имаме няколко молитви и никакви догми, завърза се диспут между брат Антов и Коен. Брат Антов обясни още, че Учението е Учение на добрия свещен живот. Учителят навсякъде в беседите си говори и е поддържал славянството - единството между тях, всичко да поддържаме Оф, хармония с Р.П. (комунисти). Обръщайки се към Коен с пръст му посочва към него с думите: „Ти си обиден, защото просветния комитет не ти даде такива права, каквито искаше, затова напусна Братството, озлобен до крайност, целиш отмъщение, независимо от това, ти си, който рекрутираше фашисти и ако има някой такъв то ти си виновен, защото ти редактираше „Житно зърно“, там прокарваше германската политика (нац.социализъм), независимо от това, чудя се, как не те е срам от Учението на Учителя когато две хиляди пъти си му целувал ръката, изял си поне двеста самуна хляб, изцери те от онази лоша болест, лежа на гърба на Братството до вчера, а днес си враг-отмъстител.“ Брат Влад Пашов доказа на Коен, че той написа рецензията на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, оставен от Хитлер в Германия и че Учителят не го признаваше, а ти, Коен, го наложи и му издаде книгата, въпреки че Учителят не даваше. Елиезер Коен каза, че един дъновист не може да бъде и комунист, затова Антов трябва да се определи и всички други около него, това поддържаха и брат Иван и Тодор Мих. Василеви, в резултат на което брат Антов даде пред всички ни следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство, не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя П. Дънов и ще го следвам във вековете, също не се отказвам и от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам респективно за прокарването на Оф правителствена програма.“ Към тази декларация дадена от брат Антов се присъединиха следните братя и сестри: Никола Георгиев, Иван Илиев, Желю Ганев, Влад Пашов, Георги Йорданов, Пантелей Карапетров, Милка Георгиева и Кина Петкова. Към декларацията на Елиезер Коен се присъединиха следните лица, а именно: Стефан Николчев, Гинка Николчева, Генчо Делийски, Райна Генчова Делийска, Христо Миндов, Тодор Пецанков (гледача), Колю Келифареца, Таню Георгиев Митов, Тилко Г. Тилев, Георги Райков, Колю Драгнев, Йордан Георгиев, М.
към текста >>

7. 17. Побойник и Божието възмездие

Атанас Минчев

ТОМ 7

Та този, който беше нанесъл побоя на Учителя дойде време да си довърши работата до края като отмъщението бе прехвърлено на един представител от Братството какъвто бил Гради.
Затова той го тормозел по всякакъв начин, че е от Братството, но иначе не смеел да бъде груб с него. Особено като разбрали, че е вегетарианец и че не яде от войнишкия казан, започнали подигравки от войниците и тормоз от началниците. Правел, струвал, дали му накрая суха храна, кашкавал и сирене, защото бил зачислен като телефонист в картечната рота. Обаче го били изпратили във ветеринарната лечебница и бил разквартируван с войниците от неговата рота в селските домове. Така че можел да си отдъхне малко от неговия началник, който бил едновременно не само негов началник, но и негов мъчител. Та този, който беше нанесъл побоя на Учителя дойде време да си довърши работата до края като отмъщението бе прехвърлено на един представител от Братството какъвто бил Гради. Защото в този момент той бил мобилизиран, бил редови войник, бил редник, а онзи побойник бил негов началник. И такива случки се случват и такива събития стават, за да може тази история да остане описана така както трябва за онези, които ще дойдат след нас. След побоя Учителят заболя, получи пареза на десния крак и дясната ръка и с мъка се качи на Рила. Дойде време, Той оздравя и всички се върнахме на Изгрева. Изгревът продължи да съществува.
към текста >>

8. 22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА

ТОМ 8

" Това беше много интересно за мен и разбрах, че тези, които са дошли трябва да приложат някакъв нов метод за обуздаване своите вражески сили и въдворяване идеите и принципите на комунизма в нашето общество, което вече за жалост не стана, а се прибягна към старите методи на отмъщение, убийства, бесилки, затвори.
Качих се в трамвая и когато пристигнах в къщата където се беше евакуирала, една моя съседка ми обясни, че у нас, в нашата България има революция и че комунистите са взели властта. Но Учителят се прибра през октомври вече на Изгрева и редовно си посещавахме беседите и си спомням, че една беседа в неделя в 10 часа Учителят каза: "Сега в България се учреди един Отечествен фронт, но трябва да се знае, че и горе се учреди също един Отечествен фронт". В: В Невидимия свят? Веска: В Невидимия свят и той следи за проявите на този свят, на този Отечествен фронт. И казва: "Никакви убийства, никакви бесилки! " Това беше много интересно за мен и разбрах, че тези, които са дошли трябва да приложат някакъв нов метод за обуздаване своите вражески сили и въдворяване идеите и принципите на комунизма в нашето общество, което вече за жалост не стана, а се прибягна към старите методи на отмъщение, убийства, бесилки, затвори. А Учителят каза: "Никакви затвори, никакви убийства, никакви бесилки! " Той беше тъй категоричен. Така с пръста си: "Никакви бесилки, никакви убийства, никакви затвори! " Това го помня като ден днешен. По-късно трябваше нашата войска да замине заедно със съветската войска, понеже започнаха вече да гонят фашистките войски, т.е.
към текста >>

9. 21. ПЕСЕНТА ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ

ТОМ 8

За да проповядвам годината на благоговението Господне и деня на отмъщението от Бога нашего".
че това пророчество се е изпълнило, заради което евреите го прогонили. Виж: Лука, гл. 4, ст. 16-21. А ето цитат от Исая: "Духът на Господа Иеова е върху мене, защото Господ ме помаза за да благовествувам на смирените. Проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождението на пленниците и на затворниците отваряне на тъмница. За да проповядвам годината на благоговението Господне и деня на отмъщението от Бога нашего". Ето, това е епохата, при която идва Учителят Дънов, намира своите ученици и им предава Словото на Живия Бог. Намира и онези, на които предава своите песни. Една от тези е Величка Стойчева. Учителят дава мелодията. А в нея се казва: "Ще се развеселя премного в Господа.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Отмъщението 9.
Торба с пари в с. Скалак 5. Туркинчето Гюлсюм си търси жених 6. Санитарната школа 7. Запознаване с Библията 8. Отмъщението 9. Запалили кошарата му 10. От враг – приятел 11. Твоето място не е тук 12. С пушка или библия 13. Начало на духовно пробуждане 14.
към текста >>

Отмъщение на покойника 8.
Пробуждането на брат Владимир 3. Изпит 4. Един малък опит 5. Загубила се в Рила 6. Чутата молитва 7. Отмъщение на покойника 8. Пробуждането на тепавичаря 9. Нито без молитва, нито без мотика 10. Чувал със сол 11. На гладен пари не вземай 12. Лекарство, дадено чрез сън 13.
към текста >>

11. 01 - 08 ОТМЪЩЕНИЕТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

8. ОТМЪЩЕНИЕТО Като дойдел в общината държавният бирник, Георги отивал при него и проверявал за кого е приготвено червено известие, вземал го, прибирал го, плащал данъка и си мълчал.
8. ОТМЪЩЕНИЕТО Като дойдел в общината държавният бирник, Георги отивал при него и проверявал за кого е приготвено червено известие, вземал го, прибирал го, плащал данъка и си мълчал. Когато турците отиват в общината, подлежащи на секвестър и молят за отсрочка на данъка, те с изненада виждат, че данъкът им е платен. Те скоро разбрали кой е направил тази работа и мълком решили да му „отмъстят". Когато станало време за жътва, събрали се една дружина от около 20-30 човека и отишли да му пожънат нивата с жито от двайсетина декара. Общината му била дала едно място за посеви, за да си изхранва семейството. Научил Георги, че чужди хора му жънат нивата и отишъл да им се кара: „Какво правите тук, бе керата?
към текста >>

12. 07 - 08. ИЗГОНЕН ОТ ЗАТВОРА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

По всяка вероятност някой го бил наклеветил за лично отмъщение.
8. ИЗГОНЕН ОТ ЗАТВОРА По време на септемврийското въстание през 1923 година, брат Васил Благодумов попада в затвора. Както си приготвял вечеря, идват и го арестуват. Пращат го в затвора, както много виновни и невинни хора. По всяка вероятност някой го бил наклеветил за лично отмъщение. Бил в Обществената, където прекарал 30-40 дена без съд, без присъда. В помещението били 30-40 души. Осветявало се само от едно малко прозорче, и то на значителна височина. Другите ги викали един по един, за да ги разследват, но него не го търсели. Сякаш бил забравен.
към текста >>

13. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Това е навярно някакво отмъщение от някого, лично отмъщение, без да има някаква причина.
Той е най-възрастният студент в българския университет и е бил член на братството. Причината за това е, че срещнал в някаква беседа, където Учителят казвал така: „Който иска да развие качество постоянство, да запише да следва научна дисциплина" и той намира за най-трудна медицината и заради туй отива да следва медицина, за да добие качества Той попада в затвора по време на септемврийското въстание 1923 година. В. К.: Той участвал ли е в политически събития тогава? Г. С.: Не е участвал, той попада съвсем случайно. Той не бил задомен и си готвел вечеря, когато идват и го арестуват. Това е навярно някакво отмъщение от някого, лично отмъщение, без да има някаква причина. Защото, като отишъл в затвора, седмици наред никой не го извикал да го разследва, дори и името му не било записано никъде. Той е бил запознат с братството още преди това. Той бил в една голяма затворническа стая с едно малко прозорче. Понеже било мрачкаво времето, той се бил обърнал към стената гърбом и вдигнал Евангелието по-близо до прозорчето, дано да види нещо. А пък когато го прибрали в затвора, забравили да го обискират, което правят обезателно с всеки арестуван.
към текста >>

Г. С.: Предполагам да е лично отмъщение на някого, защото като отива там срещу него няма никакви обвинения и заради това го изгонват.
Оня бил убеден, че този, който чете Евангелие, може да им обърка разследванията и да се намеси Божият пръст. Уплашили се и го изгонили. Ти тук задаваш два въпроса: защо го бяха арестували и защо го изпъдиха от затвора. Г. С.: Това му станало неясно, защото няма никаква причина и никакво следствие не са провели с него, защото няма никакви обвинения. В. К.: Ако той е бил в братството, може това да е поводът във връзка със свещениците. Г. С.: Предполагам да е лично отмъщение на някого, защото като отива там срещу него няма никакви обвинения и заради това го изгонват. Агентът нали казал: „Нас не ни трябват хора, които четат Евангелия, нас ни трябват тука комунисти." В. К.: Следващата случка е „Трите будилника" от Благодумов, което е псевдоним, а иначе е Васил Томов. Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат. Г. С.: Ангел Томов е по-малкият брат, а пък този е Васил Ангелов - Благодумов. Той записал хуманна медицина, но понеже времето не му достигало, купил си будилници, защото времето не му достигало, а трябва да има повече време за четене.
към текста >>

14. 09 - 07. ОТМЪЩЕНИЕ НА ПОКОЙНИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

7. ОТМЪЩЕНИЕ НА ПОКОЙНИКА Беше ясен, хубав ден.
7. ОТМЪЩЕНИЕ НА ПОКОЙНИКА Беше ясен, хубав ден. Една заран ставам от леглото, поошетах си нещо в къщи и в това време ми мина мисъл, че днес е годишнина от смъртта на покойния ми мъж. Съгласно обичая, аз трябваше да направя нещо за негов помен, но понеже животът ми с него не беше добър и много горчивини бях преживяла, нямах никакво разположение да правя каквото и да било по този случай, като си казах: „Той не заслужава." В същия миг аз тръгнах да излизам от стаята навън, препънах се на прага, политнах навън и паднах в салончето върху железен сандък, който се намираше там. Така силно се бях ударила по лицето, че аз веднага загубих съзнание. Скоро някои от близките ме намерили и изпратили в болницата. Когато дойдох в съзнание, аз се видях заобиколена от лекари и медицински сестри.
към текста >>

15. 09 - 298. ДВАТА ВРЪШНИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В този поглед ние прочетохме закана и готовност за отмъщение.
- „Не, не. Не е хубаво това, земляк", му казах аз. - „Аз да не съм врабче, да се нахраня с един залък хляб* - „Хората ни дадоха, колкото можаха", обади се друг. Жените и децата се разплакаха. Мъжете, които присъстваха, мълчаха и се поглеждаха многозначително. В този поглед ние прочетохме закана и готовност за отмъщение. Не ни бе удобно повече да стоим, ето защо веднага всички станахме и си тръгнахме. Вървяхме напосока. Щом излязохме от селото, пътят се разделяше. Единият, който бе главен, се качваше по височината, а другият вървеше срещу течението на малка рекичка. Цялата група тръгна по реката, само Костадин тръгна по главния път.
към текста >>

16. 09 - 348.ДУМАТА НА ПРОВИДЕНИЕТО

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Отмъщение на един съсед.
348. ДУМАТА НА ПРОВИДЕНИЕТО В махалата Горно трапе, Троянско, преди десетина години изгоря една плевня. Отмъщение на един съсед. До плевнята бил оборът с 3-4 говеда. Плевнята изгоряла, но изгоряли и говедата, понеже били вързани със синджири, а нямало кой да ги освободи. На човека, който запалил плевнята, му се родили след това няколко деца, които не можели да говорят, а мучали като говедата, които изгоряли в обора. Разказала: Мария Цочева.
към текста >>

17. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

„Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти.
Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила". При тая страшна за Русия картина граф Толстой свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ! Той служи като повод за разрив между Цариград и Рим. Нима същият тоя народ ще стане причина за отцепването на Русия от вселенското единство!
към текста >>

18. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ето тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.
Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им си насмея и поругая и ще ги направя плешиво и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките на свойственната им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връз беззаконие, престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на отробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Утегчихте Ме до край с престъпленията си и с развратните си сърдца, огорчихте Духът Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърдцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърдцето ви желание за да струвате това, което днес вършите.
към текста >>

19. V.II.29 МОЛИТВА НА СИЛИТЕ (за разпръскване на вразите сили)

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

3. Да бъде Господи както си казал: „Мое е отмъщението и мъздовъзданието". 4.
29 МОЛИТВА НА СИЛИТЕ (за разпръскване на вразите сили) 1. Господи на Силите, разпръсни всички лоши помисли на враговете ни на всичкото съдружие, което е с тях и на всички други тъмни сили, които искат да спрат Твоето Свято Дело на земята. 2. Разбий козните им! 3. Да бъде Господи както си казал: „Мое е отмъщението и мъздовъзданието". 4. Да се прослави името Ти Господи на земята и да Те познаем всички, че Ти си Единният, Истинният Бог -Спасител на Мира - Христос. 5. Благослови всички, които Те познават и Ти служат с Дух и Истина. 6. Твоята Бащинска десница на охрана и покровителство да бъдат върху ония, които се подвизават в Твоето Име. 7. Да се изпълни Господи Волята Ти на земята и да се въдвори Царството Ти на земята, сега и през всичките векове. Амин.
към текста >>

20. 6. ПРОСТОТА

ТОМ 12

Това е, което Евангелието препоръчва, да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението, не съдете, за да не бъдете съдени.“ Важна работа има всеки в света, а не да съди другите.
При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо. Аз често срещам хора по пътя да гонят 1000- та лева. „Къде отиваш? “ - „Откраднаха ми пари, 1000 лева.“-Ще изгубиш 100 000 лева. И на вас казвам: Срещал съм ви да гоните 1000 лева - внимавайте, че ще изгубите 100 000 лева. Това е, което Евангелието препоръчва, да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението, не съдете, за да не бъдете съдени.“ Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен, но ако слушате вашия Господ, Този с Когото се познавате. Кой е този Господ, всеки ден може да Го опитате. Щом изпълнявате волята Му, всеки ден ще се чувствувате тихи и спокойни. Не изпълнявате волята Му - неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ?
към текста >>

21. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

ТОМ 12

Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение.
Тази любов, за която ви говоря, не е нещо временно, не едно приятно настроение, а една постоянна топлина. Това може да го проверите. Ако след половин час у вас настане промяна, това е човешка любов. Някой път лицето ви е светло и казвате: „Близо до Христа съм.“ На другия ден обаче - друго настроение. Това са фази на човешката любов, която от една страна е топла, а от друга студена. Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената любов хармонира двете състояния - на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите. Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.“ Че, вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете.
към текста >>

22. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

ТОМ 12

Сутрин ще си отбележите тъй: „Имам тежко разположение на духа.“ По обяд: „Ужасно съмнение ме обхвана.“ Вечер: „Голяма ревност ме обхвана.“ На другия ден сутринта: „Ужасно малодушие.“ На обяд: „Озлобление.“ Вечерта: „Голямо отмъщение.“ На другия ден сутринта: „Силна вяра.“ На обяд: „Голяма надежда.“ Вечерта: „Голяма любов.“ Тъй ще пишете, а не много.
Някой път ще се случи, когато вие сте радостен, отвън времето да е облачно. А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случаи ще съответствува на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: „Имам тежко разположение на духа.“ По обяд: „Ужасно съмнение ме обхвана.“ Вечер: „Голяма ревност ме обхвана.“ На другия ден сутринта: „Ужасно малодушие.“ На обяд: „Озлобление.“ Вечерта: „Голямо отмъщение.“ На другия ден сутринта: „Силна вяра.“ На обяд: „Голяма надежда.“ Вечерта: „Голяма любов.“ Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно или ветровито, дали има слънце или не. Например ще пишете: „Слънцето тук-таме се показва.“ Пък ако го няма, ще пишете: „Напълно облачно или ветровито.“ Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после на времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни, просто ще хроникирате известни състояния. Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши.
към текста >>

23. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

А сега, като ги бият, у тях се заражда желание за отмъщение.
И за да им се помогне, обществото трябва да се заеме да подобри условията на живота им. За възпитанието на затворниците може да се препоръча един нов метод: не да ги бият и наказват, а да им дадат по 150 грама жито на ден в продължение на три месеца. Сутрин 30 грама, на обед 90 грама и вечер 30. След три месеца затворниците ще почнат да мислят по-здраво. Ще придобият качествата на житото. А сега, като ги бият, у тях се заражда желание за отмъщение. Същият метод може да се приложи и при възпитанието на непослушните деца и ученици: да ядат 7 или 10 дни жито. Когато дойде един ред по-добър от сегашния, тогава ще има лекари, но за здравите и тогава ще има адвокати и съдии, но за доброто. Нали Христос беше праведен, но го осъдиха за доброто, което правеше. Ако не бяха Го осъдили, никакви християни нямаше да има сега. Осъждайки го, Пилат казал: „Не намирам никакво престъпление в този човек.
към текста >>

24. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава.
В тази картина на преден план виждаме една тъмночервена мантия, която сякаш застрашава да залее света. Тази мантия не е нищо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят света с терор и насилие върху човешката мисъл. Техните изпитани средства са лъжата и измамата, фигурата под мантията е без глава, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена, обезличена. Добродетелта, правдата и честността като атрибути на религията, са отречени. Какво остава тогава? Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава. На първи план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат съкровището. Втората фигура представлява човек, седнал на царски трон, държи високо в ръка короната, пази да не му я отнемат. А много ръце се протягат към нея, символ на властта. Зад мантията се виждат самолети, пушеци и пожари, причинени от бомби, които всяват страх и ужас. Война, узаконено човешко убийство.
към текста >>

25. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

От всички задачи, дадени за правилно решение, предназначението на мозъка, предназначението на ума, езика, чувствата, волята, само вътрешният подтик като зациркулира тока на любовта, в които няма отмъщение и гняв, като го съединява, инсталира и бетонира здраво, заедно с моя учител, който е в мен.
" Блазе на оня, който от Любов с е жертва за другите . 155. Който усвои и приложи мълчанието, търпението и смирението, заслужено ще влезе в горните класове на окултната школа . 156. В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и общение, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157. Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158. Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания, чувства, помисли и святост в постъпки, дела и всякакъв вид междулични отношения . 159. От всички задачи, дадени за правилно решение, предназначението на мозъка, предназначението на ума, езика, чувствата, волята, само вътрешният подтик като зациркулира тока на любовта, в които няма отмъщение и гняв, като го съединява, инсталира и бетонира здраво, заедно с моя учител, който е в мен. Тогава, само тогава всички ще вършим и както и желаем волята на Бога . Любовта, Мъдростта и Силата . Както казва и Писанието, не от този, който знае и пита, но от този, който милва. С. Б. Л. Е. Л. 2.І.1922 г. 7 дена трябва да напишем какво мислим, имаме при първо събуждане от съня.
към текста >>

26. 56. НИКОЛА АНТОВ

Жечо Панайотов

Не са били малко ударите му за отмъщение и не знам как се е отървала.
Как го търпят там? " Първа пострада сестра Еленка Андреева. Една вечер, тя се прибира към квартирата си, на Изгрева, при другите сестри стенографки. Пътят й бил по алеята близко до жилището му. Използва той безлюдието и се нахвърля върху сестрата - почва да удря гдето свари с някакво дървено парче, а може би и бастун. Не са били малко ударите му за отмъщение и не знам как се е отървала. Може би от тези удари, сестрата започна впоследствие да страда от краката си. Той не скриваше, че е нанесъл побоя, но се оправдавал: „Ние си имаме с нея дерт по македонска линия". Сестрата можеше да го даде под съд, но нали си имаме правило да не искаме наказание, даже и на такива виновници... Минаха години. Какво се случва един ден? Боян Боев е в крайно болезнено състояние, постоянно е седнал на стол пред своята маса, болния му крак е на друг стол, винаги завит с някакво одеяло.
към текста >>

27. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Иван Толев

Първото от тия две правила означава, да пожертвуваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всяка съпротива на злото.
А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „Любете се един другиго" и „любете враговете си". Първото от тия две правила означава, да пожертвуваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всяка съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее", казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява.
към текста >>

28. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

Понеже те възстават с престъпни средства против проповедниците, учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда.
Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността на всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение. Законът е верен и неумолим във всички случаи: който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира. Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И нашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те възстават с престъпни средства против проповедниците, учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда. Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотините хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най- консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно-политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдействува за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради?
към текста >>

29. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Иван Толев

Душите на насилствено и невинно загиналите хора са агенти за отмъщение в астралния свят.
чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най- сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да са предлози, и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, например един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрически кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора са агенти за отмъщение в астралния свят. Те действуват от там още по- безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролята кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие". Такъв е божествения закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие.
към текста >>

30. 1929 година

ТОМ 16

По гледки, да гледа човек зрелища Нероновски и да се наслаждава от това, от мъката на живите твари, от удоволствието - отмъщение спрямо неприятния нам човек или животно, от слушането цинизми и глупави слова или музика с чувствено еротично влияние, или най-после половите удоволствия, които са дошли до апогея си в култа на поклоненията световни!
И тяхната енергия ще се струи чрез нас само ако ние можем да бъдем чисти канали, да не я опетним, а свободно, без пречупване да мине през фокусите ни - ума, сърцето и волята. Колко хубаво е да мога се освободя от сянката на нещата, а това ще стане, когато аз не на думи, не с перо и книга пиша само, а искрено, живо, победоносно понеса светлото знаме на истината и вървя към светлите хоризонти, заедно с духовната армия, будителите, ръководителите на човечеството. Нищо не ме възпира да бъда и аз една светлинка, една крушка, електрически проводник на Голямата светлина, лъч слънчев на Великото слънце. Докога ще се ровя още в мисли за жена, женитба, докога още в жената ще гледам същество за удоволствие, и нима удоволствието е нещо съществено? Знае се, че светът от удоволствие, от тоя мним усет, че уж това е най-доброто благо, човек да се удоволствува по най-разнообразни начини, с храна пищна - по банкети, с питиета най-упоителни, в соарета, срещи и гощавки при скърби и радости. По гледки, да гледа човек зрелища Нероновски и да се наслаждава от това, от мъката на живите твари, от удоволствието - отмъщение спрямо неприятния нам човек или животно, от слушането цинизми и глупави слова или музика с чувствено еротично влияние, или най-после половите удоволствия, които са дошли до апогея си в култа на поклоненията световни! През деня приготвях бюджета, виках настоятелите на подпис. Димитър идва на вечеря. Дадох на него и на Енчо по един вестник „Живот" и по един каталог. Лягам си в 10 без 25. 6.IV.1929 год., събота Станах от сън.
към текста >>

31. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

А зло е онова, което отрича тия добродетели, а се придружава с отрицателните добродетели: лъжа, измама, отмъщение, кражба, лукавство и пр.
Тези относителни черти ясно личат и в някои от животните. Например: в гълъба - смирение и незлобливост - в овцата. А отрицателните: във вълка - свирепост, в тигъра - кръвожадност и в змията - хитрост и лукавство. А изобщо у децата - наивност и доверие. 1.4 I година, специален клас Относителни черти на доброто и злото Добро е онова, което е придружено с Любов, Мъдрост и Истина. А зло е онова, което отрича тия добродетели, а се придружава с отрицателните добродетели: лъжа, измама, отмъщение, кражба, лукавство и пр. Т. е. добро е онова, което се ограничава в рамките на Любовта, а зло е онова, което излиза от тия рамки. 1.5 2.ХII.1923год. Специален клас Относителни черти на доброто и злото „Добро" и „зло" - това са двата полюса на поляризацията, в които се проявява животът. В зависимост от електродействуващата сила в човека, или изобщо в живота, съществата живеят ту в единия, ту в другия полюс.
към текста >>

32. 14. УРАН

Иван Антонов

ТОМ 18

От капките кръв на осакатения Уран, които паднали на земята, наситени от неговите проклятия, се родили ИРИНИТЕ - Божества на кръвното отмъщение, а също така и великаните на най-големите разрушители.
Титаните влезли в бракове помежду си и от тях произлезли всички останали Богове. От недоразуменията между Уран и Земята се започва страшна митологична война. Това е борбата между Божественото, висшето, духовното начало у човека и низшето, плътското му естество. Сатурн въстава против баща си Уран, за да го осакати и така да го принуди да се откаже от властта си на Земята. В тази борба Сатурн най-напред е подтикван от своята майка Гея. От капките кръв на осакатения Уран, които паднали на земята, наситени от неговите проклятия, се родили ИРИНИТЕ - Божества на кръвното отмъщение, а също така и великаните на най-големите разрушители. Алегориката на този мит ни разкрива, че всички висши и низши Божества, които имат отношение към човечеството, са произлезли все от брака между Уран и Земята, че Божествената разумност на човека, управлявана от Уран, е в непрекъсната борба с егоистичното и плътското начало у нас, намиращо се под върховната власт на Сатурн. Когато Уран е в хармонично съчетание със светилата, тогава неговите сили са възходящи и положителни, творчески и жизнедателни, облагородяващи и въздигащи. Тогава Уран придава Божествени сили, свойства и качества на човешкия ум. В такива случаи човек е под ръководството на висшите небесни светове и има правилни връзки, отношения и обмяна с тях. Когато Уран е предимно дисхармоничен, тогава човек е предимно под влиянието на Земята, т. е.
към текста >>

33. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

25/943 Отрицателен полюс: разрушаване, убийство, смъртността, тайните врагове, отмъщението, черната магия, опасните пътувания, ревността в семейството, която предизвиква драми и домашни сцени, неуспешни хирургически операции, шпионски афери.
Осмият дом се управлява от знака Скорпион, чиито управител е Марс. Този знак е воден, неподвижен. Природа: насилие, боен дух, експанзивна сексуална енергия, склонност към окултните науки, дух на откривателство във всички области. Астросоциологическо значение: блатата, термалните и лечебните води, смъртта и различните наследства, държавното данъчно облагане, магьосниците, промишлеността, керамиката, различните химически есенции, военният апарат, полицията, разузнавателните и шпионските служби, хирургията, корабоплаването и океанографията Положителен полюс: силни мистични наклонности, инициативи в областта на метапсихизма, на тайнственото, склонност към промишлени производства, изискващи точност, дълги пътувания. Всички тези качества се дължат най-вече на планетата Плутон. Стр. 25/943 Отрицателен полюс: разрушаване, убийство, смъртността, тайните врагове, отмъщението, черната магия, опасните пътувания, ревността в семейството, която предизвиква драми и домашни сцени, неуспешни хирургически операции, шпионски афери. Знакът Скорпион управлява половите органи. Деветият дом се намира под знака Стрелец, чийто управител е Юпитер. В този знак Меркурий е в изгнание, Плутон е в екзалтация. Природа: вдъхновение, наклонност към висшите окултни науки, ясновидство, независимост и новаторски дух във философията, мистиката, правото, модерните науки и в областите на изкуството. Ентусиазмът за дълги пътувания и за непознати приключения.
към текста >>

34. 1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ

Това е старозаветният свят, в който царува озлоблението, омразата и отмъщението.
Те са следните: Първото - Началото на материализма, смъртта. Второто - Началото на религията и материализма. Третото - Началото на духовния свят, религията. Четвъртото - Началото на космичния свят, на духовния свят. Първото стъпало, това е светът на материализма, феноменалния свят, светът на фактите, на вечните промени. Това е старозаветният свят, в който царува озлоблението, омразата и отмъщението. Второто стъпало - религиите, светът на новозаветните. В този свят човекът търси пътищата да се справи със съблазните, с изкушенията на плътта. Третото стъпало - духовният свят, пътят на праведния, който търси правото и справедливостта. Духовният свят лежи извън тесните граници на материализма и на религиозния фанатизъм, където царуват формите, догмите и ритуалите. Слънчевите деви ще разкрият пред народите и пред човечеството огромните вътрешни съкровища на духовния свят.
към текста >>

Това са остарелите прийоми на старозаветния свят, който действа с методите на озлоблението, омразата и отмъщението.
Венера съдържа и излъчва онзи астрален сексуален флуид, който е необходим за биологичните процеси в живота, за продължение на рода; то е необходимо и важно физиологично течение за съхранение на рода, едно течение към периферията. Тази енергия се трансформира от Нептун в едно възходящо течение, което отива към центъра на живота. Тези течения наподобяват приливите и отливите, те се балансират във фазите на живота. Старият религиозен свят беше под влиянието на отрицателните полюси на планетите Венера и Нептун. Религиозните съзнания, хората на старозаветния свят със своите писания заплашваха света с катаклизми и разрушения, със страшния съд, с огъня на адските мъки и с гнева на боговете. Това са остарелите прийоми на старозаветния свят, който действа с методите на озлоблението, омразата и отмъщението. Както казахме, отначало в епохата на Водолея, по-специално през мистичния деканат, ще се проявят качествата на положителните полюси на Венера и Нептун. Наместо религиозен гняв и заплахи, както и социална омраза, ще зацарува хармонията, истинската Любов за мир и сътрудничество, които ще се импулсират от идеята за единството на живота. По своето естество, планетата Венера със своите еманации не носи бунта и разрушението; тя е в основата си человеколюбива и по пътя на доброто създава условия за побратимяване на човеците и на народите. Нептун, чрез своите високи вибрации, разкрива в безкрайни линии онази чиста, възвишена мистика, която одухотворява човешкото съществувание. Също така, трябва да подчертаем, че под отрицателните полюси на Венера и Нептун попадат и ужасните влияния на онези литературни течения, чиито адепти си служат с екзотиката на странните преживявания чрез словесния опиум, както и с виденията на псевдомистицизма.
към текста >>

35. 3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ

102/943 Историята свидетелства много ясно, че акумулирана тази семейна, родова, обществена, национална, класова и расова омраза се трансформира в буйна енергия на отмъщение.
Причините на тези противоречия датират от дълбока древност; те се крият в подсъзнанието и в мета психичните комплекси на човечеството, на расите и на народите. Тези причини са от колективен характер; те са тотално общочовешко наследство. Цялата човешка история е изпълнена със стълкновения - войни, революции, политически съперничества, кървави насилия и взаимно ограбване. Антагонизмът на отделните държави, както и на отделните съюзи от държави и различните блокове на същите, в своите дълбочини крие една омраза, едно съперничество за господство, за изнасилване на слабия от силния. В своята основа тази омраза крие възпоменание за нанесеното страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите. Стр. 102/943 Историята свидетелства много ясно, че акумулирана тази семейна, родова, обществена, национална, класова и расова омраза се трансформира в буйна енергия на отмъщение. Този поток на отмъщение си остава главният двигател на престъпленията, на войните и на революциите. Ако народите продължават да следват тази фатална линия на омразата, отмъщението и насилията, това означава, че се следва един път, който неминуемо извежда до страшна материална и културна разруха. Съвременната стопанска и политическа криза, изразяваща се в стопанската и идеологична борба между Запада и Изтока, е както казахме, едно тежко наследство от тъмното минало на човечеството. Теоретичните идеологични схващания, философските основи и концепции, по отделно, взети сами по себе си, не са в състояние да дадат едно трайно разрешение на съвременната световна безпътица. Икономическите и финансови кризи и депресии никога не могат да намерят разрешение в палиативните и спорадични методи на инфлацията, дефлацията, девалвацията, ревалоризация и др.
към текста >>

Този поток на отмъщение си остава главният двигател на престъпленията, на войните и на революциите.
Тези причини са от колективен характер; те са тотално общочовешко наследство. Цялата човешка история е изпълнена със стълкновения - войни, революции, политически съперничества, кървави насилия и взаимно ограбване. Антагонизмът на отделните държави, както и на отделните съюзи от държави и различните блокове на същите, в своите дълбочини крие една омраза, едно съперничество за господство, за изнасилване на слабия от силния. В своята основа тази омраза крие възпоменание за нанесеното страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите. Стр. 102/943 Историята свидетелства много ясно, че акумулирана тази семейна, родова, обществена, национална, класова и расова омраза се трансформира в буйна енергия на отмъщение. Този поток на отмъщение си остава главният двигател на престъпленията, на войните и на революциите. Ако народите продължават да следват тази фатална линия на омразата, отмъщението и насилията, това означава, че се следва един път, който неминуемо извежда до страшна материална и културна разруха. Съвременната стопанска и политическа криза, изразяваща се в стопанската и идеологична борба между Запада и Изтока, е както казахме, едно тежко наследство от тъмното минало на човечеството. Теоретичните идеологични схващания, философските основи и концепции, по отделно, взети сами по себе си, не са в състояние да дадат едно трайно разрешение на съвременната световна безпътица. Икономическите и финансови кризи и депресии никога не могат да намерят разрешение в палиативните и спорадични методи на инфлацията, дефлацията, девалвацията, ревалоризация и др. Безработицата, по-специално в западния свят, както и крайната мизерия на огромни социални групи са социални язви, които не търпят отлагане и полумерки.
към текста >>

Ако народите продължават да следват тази фатална линия на омразата, отмъщението и насилията, това означава, че се следва един път, който неминуемо извежда до страшна материална и културна разруха.
Цялата човешка история е изпълнена със стълкновения - войни, революции, политически съперничества, кървави насилия и взаимно ограбване. Антагонизмът на отделните държави, както и на отделните съюзи от държави и различните блокове на същите, в своите дълбочини крие една омраза, едно съперничество за господство, за изнасилване на слабия от силния. В своята основа тази омраза крие възпоменание за нанесеното страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите. Стр. 102/943 Историята свидетелства много ясно, че акумулирана тази семейна, родова, обществена, национална, класова и расова омраза се трансформира в буйна енергия на отмъщение. Този поток на отмъщение си остава главният двигател на престъпленията, на войните и на революциите. Ако народите продължават да следват тази фатална линия на омразата, отмъщението и насилията, това означава, че се следва един път, който неминуемо извежда до страшна материална и културна разруха. Съвременната стопанска и политическа криза, изразяваща се в стопанската и идеологична борба между Запада и Изтока, е както казахме, едно тежко наследство от тъмното минало на човечеството. Теоретичните идеологични схващания, философските основи и концепции, по отделно, взети сами по себе си, не са в състояние да дадат едно трайно разрешение на съвременната световна безпътица. Икономическите и финансови кризи и депресии никога не могат да намерят разрешение в палиативните и спорадични методи на инфлацията, дефлацията, девалвацията, ревалоризация и др. Безработицата, по-специално в западния свят, както и крайната мизерия на огромни социални групи са социални язви, които не търпят отлагане и полумерки. И особено фатално се явява положението, че разрешение на тези социални конфликти не може да бъде намерено нито на национална, нито на класова почва.
към текста >>

36. 20.7. САТУРН

При по-примитивните и с лоши аспекти имаме устои и прилив на сила, но в постигане на лошите замисли - отмъщението.
В Дева - При по-издигнатите и с добри аспекти - стремежа към мислене, проповед, невидение, излагане на по-непопулярни идейни течения. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме едно фанатично отношение към някои приети идеи. Във Везни - При по-издигнатите и с добри аспекти стремежа към по-голяма задълбоченост и устои на чувствата, влагане на по-задълбочена мисъл във всяко творчество. При по-примитивните и с лоши аспекти - липса на устои в чувствата и една повърхностност в творческите процеси. В Скорпион - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме голям изблик на енергия и устои при постигане на всяко нещо. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме устои и прилив на сила, но в постигане на лошите замисли - отмъщението. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме устрем към поемане на големи и отговорни задачи, прилагане на разумни методи за благополучното осъществяване на всяка приета задача. При по-примитивните и с лоши аспекти, стремеж към приемане на много подтици и задачи за изпълнение, но с неясни и безредни методи за изпълнението им. Една разпръснатост на вниманието към тях. В Козирог - Сатурн е в своя зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти имаме пълната и всестранна изява на положителното влияние на Сатурна.
към текста >>

37. 20.9. НЕПТУН

При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж за отмъщение.
В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на мекотата в творчеството и внасяне на изкуство. Умение да заглажда неприятностите в отношенията към околните. В някои случаи при много издигнатите в морално отношение хора, благодарение подтика към доброто, милосърдното отношение към нуждите на близките и околните, тези хора се отнасят с едно пренебрежение към себе си и своите нужди и една ясно изразена скромност. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към една фалшивост. В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме добрите идеи, които са се зародили в човека, ще имат възможността да се реализират. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж за отмъщение. Във Водолей - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на стремежа към по-благородна обхода към всички. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме незачитане и хладни отношения. В Риби - Нептун е в своя зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти, ще имаме пълноценната изява на всички добри и положителни качества, които планетното влияние дава. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме отрицателното и хладното в неговото влияние.
към текста >>

38. 20.10. ПЛУТОН

При по-примитивните и с лоши аспекти - бруталност и прилив на сила за отмъщение, или създаване на неприятни постъпки за околните.
Изблик на сила и постоянство за постигане на всяка добра задача. При по-примитивните и с лоши аспекти, имаме отрицателното му влияние на рязкост, изненадващи, груби постъпки, имащи за цел да ликвидират хубавото. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме ясно изразения стремеж, наситен с голяма сила за придобив - било на материални ценности, а също и на знания. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремежът към незачитане и разпиляване на това, което има. В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме прилив на сила и устои за постигане на всяка поставена задача. При по-примитивните и с лоши аспекти - бруталност и прилив на сила за отмъщение, или създаване на неприятни постъпки за околните. Във Водолей - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме изненадващ прилив на сила за творчество. При по-примитивните и с лоши аспекти - изненадващи събития, носещи нещастия и големи мъки. В Риби - При по-издигнатите и с добри аспекти - прилив на сили, които активизират чувствата в една по мека форма. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме силни подтици към неразумни решения и постъпки.
към текста >>

39. 1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Николай Дойнов Статии

A. Астролозите на Изгрева

При тях е създаден закона, при отмъщението да се стига не повече от „Око за око, зъб за зъб”.
Това съзвездие има отношение към планетата Хано, която все още не е открита и се намира зад Плутон. Планетата Хано се изразява като господар на живота и смъртта и оформя в човешкия род убеждението, че животът е вечен и че смъртта на човека не е нищо друго, освен едно преминаване от един свят към друг, и оттам големите грижи на египтяните към своите мъртви. Ерата на Овена е от 2,000 година до началото на нашата Ера. Тази Ера има отношение към планетата Марс. Овенът, като животно, е бил на голяма почит при скитническите пастирски племена на евреите, които са били много войнствени и жестоки. При тях е създаден закона, при отмъщението да се стига не повече от „Око за око, зъб за зъб”. Милост не е имало. Тази Ера е на сериозни войни на персите, на египтяните, особено през времето на Рамзес II, войните на Александър Македонски и пр. В областта на изкуството имаме вече един преход от тежките масивни строежи в Египет към по-естетичните и елегантни на гърците, особено ярко показано в техните храмове. Ерата на Риби - за човешкия род започва от началото на Християнството до - според Учителя - 1914 година. Тази ера се характеризира преди всичко с епохата на християнството.
към текста >>

40. 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ

Учителят му казва: „Илия, Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще си решиш задачата.” В Антонов се е пробудила старата атавистична проява на отмъщение ( - Плутон квадрат Слънце, опозиция Луна, опозиция Сатурн, опозиция Уран) и предлицето на Бога и искал да я прояви.
Минало 4 часа и Лулчев не излиза, а вместо него излиза Учителят и му дава пари да купи 3 килограма пирони от Цариградското шосе, където има железничарски магазин. Антонов взима парите и на бегом отива до магазина и се връща. В това време Учителят изпратил брат Лулчев да си отиде. Иван измръзнал целият, разбрал, че пак изпуснал Лулчев и от напрежение му се схванали ръцете и получава жлъчна и чернодробна криза, Учителят го вкарва в приемната си и започва да разтрива ръцете му. Дава му горещ чай да пие и той се съживява. Учителят му казва: „Илия, Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще си решиш задачата.” В Антонов се е пробудила старата атавистична проява на отмъщение ( - Плутон квадрат Слънце, опозиция Луна, опозиция Сатурн, опозиция Уран) и предлицето на Бога и искал да я прояви. Той е бил пророк Илия и в еврейско време беше убил 400 езически пророци. Иван Антонов се овладява и послушва пак Учителя и не се занимава повече с Лулчев. Виждаме какви качества са имали и най-близките братя около Учителя и затова когато някои го молили да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, той казал: „Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете.” Веднъж преди почване лекцията на Младежкия клас, Учителят внезапно за всички обявил: „Днес ще избираме цар на България.” Обърнал се към Георги Радев: „Тебе, ако те направим цар на България, какво ще направиш за нея? ” Георги се отказал да поеме тази длъжност. Обърнал се към Николай Дойнов.
към текста >>

41. ВИДЕНИЯ

Но те самите се търсеха един друг, като да бяха зверове, векове мечтали за този час на отмъщение.
А Доброто е вечно, защото е живо. Ний се приближихме до самите тия, които се биеха. Грамадни тълпи, изгубили образ човешки, се хвърляха едни срещу други. Замлъкнаха гърмежи -чуваха се само яростни викове. В това море от размесени хора, никой не смееше да стреля, защото не знаеха кой на кого е. Но те самите се търсеха един друг, като да бяха зверове, векове мечтали за този час на отмъщение. И аз Му казах това, а Той поклати глава и рече: - И така е! Но когато се обърнах пак да Го видя, Него го нямаше край мене и аз изведнъж станах по-малък от прашинка - и по-безпомощен. Исках да бягам, но не можех. Викнах - и гласа си сам не чух. Но долу, на земята, в пръстта, където ставаше зверската борба, замлъкна шумът.
към текста >>

42. II. БУНТ

- пак се загромолясваха столове и маси в кухнята, като че ли някой великан ги мяташе насам-натам за развлечение или отмъщение.
14 Генко похлопа пак и се провикна: - Бабо Радо, аз съм! - Ти си, зер! Кучета да те ядат, да се срадиш, да се не видиш! Всички ти научили името и току: «Бабо Радо, дойдохме това да опишем»... Да ви опише чумата макар! Махай се, пръждосвай се, че каквото ми е причерняло, като изляза с метлата!... - пак се загромолясваха столове и маси в кухнята, като че ли някой великан ги мяташе насам-натам за развлечение или отмъщение. - Аз съм - аз, Генко, аз. Вместо отговор тоя път се показа в бързо разтворената врата дебела жена с голяма метла, която бе вдигнала застрашително. - Ще се пръждосваш ли? - запита тя, като с едната ръка държеше дългата дръжка на метлата, а лявата бе облегнала на хълбока си. При това цяла зачервена, с лице, от което пот течеше на вадулици.
към текста >>

43. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Вълната на селото е отбита с една реакция и жестокост, която далеко надминава справедливата реакция - това е по-скоро злоба и отмъщение.71 Една част от народа гони и унищожава друга част.
Тоя говор го интересуваше, изглежда, но още не можеше да схване какво собствено искаше да му каже. Генко спря за малко, загледа се някъде над главата на царя, като да виждаше нещо, някаква картина, и започна пак, малко по-бавно. - Когато пътищата на един човек са справедливи, Бог го примирява с враговете му - и външни, и вътрешни. Или, инак казано, вярно схващане на външните условия и справедлива преценка на собствените сили, винаги дава вярно заключение, правилно приложение, разумна дейност. Страната изживява един преходен период. Вълната на селото е отбита с една реакция и жестокост, която далеко надминава справедливата реакция - това е по-скоро злоба и отмъщение.71 Една част от народа гони и унищожава друга част. Това е болезнено явление. Не може в здрав човек единият крак да рита другия. Това положение е ненормално. Селската интелигенция направи погрешка, но градската отвърна с ожесточение и престъпление. Убийствата и безследните из-чезвания са вече система, ежедневни събития.
към текста >>

Ужасното е, че към слабия, потиснат, невежия, за когото личното отмъщение е може би едничкото възможно реагирание срещу всички онеправдания, потисничества и безправие, на които е подложен, се отнасят по същия начин тия, които претендират [да] са по-умни, имат на страната си държавната власт, основата на която трябва да бъде право и справедливост.
- Жалко - каза царят, - значи знаете положително това. - Да - каза Генко. - И това не е първият случай. Отмъщава се. Два лагера, настръхнали, се трепят в една тъмнина, в която не могат да се познаят, че са братя, и си нанасят удари. Ужасното е, че към слабия, потиснат, невежия, за когото личното отмъщение е може би едничкото възможно реагирание срещу всички онеправдания, потисничества и безправие, на които е подложен, се отнасят по същия начин тия, които претендират [да] са по-умни, имат на страната си държавната власт, основата на която трябва да бъде право и справедливост. Къде е разликата между престъпника и съдията, ако и двамата еднакво безогледно отмъщават? Нима ако едно куче озлобено хапе, човек също трябва да го захапе? - Но това са хора - каза царят - доста близки, даже понякога довчерашни другари, и въздействието и реагирането и в двата лагера е същото, защото са българи. - Българи! Та заради България не би го направили, както децата престават да се бият заради майка си... Но тук виждаме: слабият се защитава, а силният унищожава.
към текста >>

44. VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС

А. АТЕНТАТЪТ

На произволи, лично отмъщение се приписваше обществено значение.
Още не беше слязла от устата на мълвата тая новина, когато в Катедралния храм стана взрив, който отнесе главата на стотици мъже и жени от върховете на обществото.87 Всички бяха потресени. Общ повик срещу тия изчадия на народа, които не пожалиха никого, се следваше и поддържаше от печата. Пак хора се преследваха, изчезваха безследно, избивани като кучета. Никой не можеше никого да запази. Имаше озлобение, което бе достигнало до невероятни размери. На произволи, лично отмъщение се приписваше обществено значение. Достатъчно беше да изкаже някой две думи, пошепнати където трябва, и подозреният изчезваше безследно някоя нощ. О, понякога ги убиваха и посред бял ден. Полицията обикновено довтасваше само да констатира, че бившият човек ... е вече труп. Беше настанало смешение на власти, смущения. Алармираше се повече, отколкото трябва.
към текста >>

45. 4. ДВЕТЕ ЧЕРКВИ

За славата Божия - освобождението гроба Господен от турците - римската черква организира седем кръстоносни похода и дотам беше всадила в душата на хората омразата и отмъщението против всичко «нехристиянско», щото беше завладяла и децата.
И всъщност винаги е имало две черкви. Една черква на гонените, гладните и жадните заради правда, добродетел и обич винаги е съществувала заедно с черквата на държавата. Откогато в историята се говори за държава и за държавно устройство, оттогава се говори и за двете черкви, които са биле постоянно в борба. Старият завет на свещеното Писание е изпълнен с борбите на тия две черкви, а Новият завет подчерта тия борби и ги остави в наследие нам. И няма по-безпощадни борби от религиозните. За славата Божия - освобождението гроба Господен от турците - римската черква организира седем кръстоносни похода и дотам беше всадила в душата на хората омразата и отмъщението против всичко «нехристиянско», щото беше завладяла и децата. Имаше един кръстоносен поход само от деца, които събратята на днешните попове пратиха по горите на Европа и Балканския полуостров да ги изядат зверовете и да измрат от глад. А «светата», като днешния синод, инквизиция изгори само за един век повече от 50 милиона човешки същества. И това все заради името и славата на Исуса Христа - носител на любовта. Днес инквизиция нямаме. При разрешаването на въпроси като настоящия, поповете не могат да си послужат със светлината на костерите114, макар и Данаил Ласков да изказа преди три години във В.
към текста >>

Дали ще бъдат пак седем тия походи - не знаем, но че ще се опитат да вдъхнат омраза и отмъщение против неправославните, даже и у пеленачетата- знаем.
Поповете успяха да натрупат почти всички български вестници (с изключение само на два-три) на една голяма клада, и с тях изгориха учението на г-н Дънова. Между многото, които го хулят и разнасят никога небивали работи, за голямо съжаление, виждаме и някои професорски, министерски и др. вестници. Напоследък пламъците на тая вестникарска клада се усилиха от тия на един «факел». На него и на всички, които мислят като него, г-н Дънов, заедно със своите хиляди последователи, би могъл да им прошепне: «0, запора 51трИсИ:а5! »115 Днес българската черква организирва своите походи против опасната ерес на г-н Дънов. Дали ще бъдат пак седем тия походи - не знаем, но че ще се опитат да вдъхнат омраза и отмъщение против неправославните, даже и у пеленачетата- знаем. Но, както е било винаги, така и днес всички «сектанти» са готови да посрещнат «благословиите» на «святия» синод. И нещо повече - те искат това, което днес поповете вършат. Когато кръстоносците отидоха на изток, да освобождават гроба Господен, много от тях убиваха и ограбваха «неверните». Но между кръстоносците имаше и интелигентни синове на запада, които се натъкнаха на окултните школи там. Пред блясъка на това величествено знание, тъй копнеещи по него, те ослепяха за всичката слава и мощ на римокатолическата черква и когато се върнаха в Европа, пренесоха светлината, пламнала в техните души.
към текста >>

46. 7. ДЪНОВ ЗА СЕБЕ СИ

Яви ли се желание за отмъщение, яви ли се желание за омраза, влязла е най-голямата отрова, която смразява живота.» «Често мен ме питат какво е моето учение, което проповядвам.
Какъв е смисълът на живота? Ето въпросите, които са изложени по-долу със собствените негови думи. «Ние се стремим към един добър живот - да изключим смъртта. Христос имаше за цел да изключи смъртта. И всички трябва да се стремим към безсмъртие, а безсмъртието може да се получи само в закона за любовта. Яви ли се желание за отмъщение, яви ли се желание за омраза, влязла е най-голямата отрова, която смразява живота.» «Често мен ме питат какво е моето учение, което проповядвам. Аз мога да го оформя така: това учение е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които съвременната наука се занимава. Наука за човека, за разумното в света, и науката за Бога - наука за любовта. Това са трите области, които включват всичко: Наука за живата природа, наука за човека, наука за Бога или наука за любовта. Наука за разумността и наука за живите сили в природата, в която ние живеем. Как може да разгледаме това нещо другояче?
към текста >>

47. 14. ВЪЗКРЕСЯВАТ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ

I. КАРНАВАЛЪТ НА СМЪРТТА В КАЗИНОТО175

Колко дребнави души имаме, за да живеем в стихията на отмъщението, на ненавистта. И.
Днешните управници защищават средновековщината. С насилие, с меч, с кръв, с гонение злото не се чисти. Онзи, който сам създава условия за появата на «нелегални» партии, няма право да гони и преследва. Вървейки по тоя пакостен път, ние ще се разправяме само с кърви, революции и бунтове. Горко на чадата ни! Колко дребнави души имаме, за да живеем в стихията на отмъщението, на ненавистта. И.
към текста >>

48. III. НОВИ ХОРА

Всред веселието, всред безгрижието на един лудуващ салон - страшният трясък на отмъщението!
Ти ще запалиш огъня и карнавалът ще • стане... -Това ще бъде истински карнавал... Ний можем да останем най-последни дори и от работниците, които ще измиват пода и тогава... - И тогава аз мисля, че ще имате достатъчно съобразителност да не пропуснете нищо - каза Попов. Асен се наведе и замисли за някое време. Попов драскаше нещо машинално на масата и го гледаше внимателно. - Това наистина е много по-добре - каза Асен като тръсна глава. - И казвам го не защото ще спася живота си, а защото действително това е много по-ефикасно във всяко отношение. Всред веселието, всред безгрижието на един лудуващ салон - страшният трясък на отмъщението! Това наистина ще е огнена феерия, истински карнавал! Виждам наистина, че Комитетът е имал право, Вий сте проницателен человек и Вашата мисъл схваща и решава много по-бързо, отколкото моята. - То е само защото познавам повече факти. Ако ги познавахте и Вий, и Вий щяхте да предвидите. - Надали.
към текста >>

49. III. ЗАЩО АТЕНТАТЪТ ПОМОГНА НА ПРОТИВНИЦИТЕ МУ

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) за отмъщение; друг път, навел глава, гледаше безмълвно пода със затъпяло съзнание и тиха болка в душата си.
А думите, силните думи в устата на Попов, като че ли губеха всякакво значение вече за другите, като че ли губеха всякакво значение вече за другите, като че ли бяха стрели, които падаха, вместо в целта, пред самите крака на стрелеца. Всичко вървеше против него, всичко... Той сещаше стесняващия се кръг около му. И това раждаше в него най-противоположни чувства. Понякога той трепереше от нетърпение за борба, заканваше се, кроеше хиляди планове "Следствието се насочва към Никола Генадиев, бивш министър на правосъдието през 1903-1904 г., министър на търговията през 1904-1908 г., министър на външните работи през 1913 г., за да бъде отстранен от политиката, понеже след 18 април 1915 г. е привърженик на Съглашението (Англия, Франция, Русия) и против Германия, която е съюзник на Турция. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) за отмъщение; друг път, навел глава, гледаше безмълвно пода със затъпяло съзнание и тиха болка в душата си. И Маня е тъй странна! Нейният поглед избягва неговия или пък го следи въпросително. И той чувствува, че се бои от нея. Тя вече не му дава тия силни подтици, както някога... Всичко, всичко около му е друго... А неговите противници не спяха нито минута. Те бяха проникнали сякаш в плановете му.
към текста >>

50. (22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед

- Виждаш, отмъщение - каза ми царят.
в тоя дух е говорил. Те доста са се замислили и повидомому са останали доволни. Казах му, че той сега трябва да действува бързо, за да ги размести и обезвреди, защото има нещо, което се гласи. Във време на разговора извикаха го от Рим и той говори с царицата за болната й сестра. Останах с впечатление, че той се страхува вътрешно от нея, а причината може да бъде, че тя му знае някои магарии... Говори ми, че депутатите («моторизираният») искали да намаляват заплатата на Красновски, но Божилов не се съгласил. - Виждаш, отмъщение - каза ми царят. - Даскалов да го хлъзне, както направи с Гиздов. Говорих му за Желязков. Той вече говорил на Божилов. После - за Методи123, на когото книжката дадох да чете, и той обеща. Говорихме и за други работи.
към текста >>

51. (65) Среща с Царя на 9.ХII.1939 г. от 8 и 20 до 10 и 10 сутринта, в Стоянови

Тук не е въпросът за отмъщение, ами за махание на подобни Дон-Кихотовци от такива отговорни места.
После това вече му заговорих, че докато стават тия работи, трябва да се обърне внимание и подобри положението на народа, селяните - и му разправих за магариите на разни комисии в Плевенско, Поповско и пр. - Вярно, Лулчев - каза ми той, - и аз го видях, докато бях сега във Варна, и затова повиках военния министър, за да поправи тия работи; на една 70 000 армия турили обоз за 1/2 милион! Казах да ги спрат и даже върнат. - Добре де, това сте направили, а не дойде ли Ви наум да потърсите кой е направил тия глупави нареждания? Че той и утре ще ги направи пак! Тук не е въпросът за отмъщение, ами за махание на подобни Дон-Кихотовци от такива отговорни места. Те ще предизвикат утре катастрофа! Те обезверяват народа, съсипват вярата и добитъка му и по тоя начин ще го направят негоден за моментите, когато ще има нужда от него. Пратете ги такива по домовете им - и пр. Говорих му на тая тема доста дълго. Питах го дали знае, че скривалищата на границата са пълни с вода и че за нищо са негодни, а се похарчиха милиарди за тях.
към текста >>

52. (135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)

Законите са, да внасят правда и ред, а не за ограбване и отмъщение лично. 4.
Планът да се направи публично достояние. Какви са тия тайни само за скубане [на] хората... 3. Ограбванието на евреите продължава безсрамно. Особено това се вижда по въпроса с аптеките и с оценката на къщите им и други имоти. Държава, която сама си не спазва законите, е в процес на разложение и не може да има добро бъдеще. Законите са, да внасят правда и ред, а не за ограбване и отмъщение лично. 4. Въпросът за постройките на бездомниците, пострадали от войните, за които се отпуснаха 50 000 000 лв., и сега се вършат разни нехубави отлагания за користни цели. Да влезе този и онзи в комисии и пр. Един правилник се «прави» с месеци и не може да се довърши, защото има заинтересовани... (гледай документи). Сега са 25 000 000. 5. Военният министър има език, който върви в унисон с тоя на «Сотир и Янев» (!) Това е много опасно, защото минира държавната политика и може да докара нежелателни последици.
към текста >>

53. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Това е неговото отмъщение - т.е.
По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-Йосиф за униженията, които е понасял от него. Така Австрия престава да съществува като самостоятелна държава. Втората фердинандова работа е подтикът му Хитлер да вземе Судетската област от Чехословакия, та дори и на 15 март 1939 г. да окупира Чехословакия. Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-Йосиф да преминат към Германия. Това е неговото отмъщение - т.е. повече да няма следа от Австро-Унгарската империя. 258. Трябва да се изясни думата «пристав», която се е употребявала навремето. До 1900 г. пристав е слуга, измикярин, който изпълнява заповедите на чорбаджията. Сред 1900 г.
към текста >>

54. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Това е неговото отмъщение - т.е.
По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-Йосиф за униженията, които е понасял от него. Така Австрия престава да съществува като самостоятелна държава. Втората фердинандова работа е подтикът му Хитлер да вземе Судетската област от Чехословакия, та дори и на 15 март 1939 г. да окупира Чехословакия. Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-Йосиф да преминат към Германия. Това е неговото отмъщение - т.е. повече да няма следа от Австро-Унгарската империя. 258. Трябва да се изясни думата «пристав», която се е употребявала навремето. До 1900 г. пристав е слуга, измикярин, който изпълнява заповедите на чорбаджията. Сред 1900 г.
към текста >>

55. 15. ПИСМА ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо трето, бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Но и когато затворим някого, той ще мечтае само отмъщение и ний ще трябва да употребим сила, за да го пазим: сума сили ще се прахосат напразно - и при първия удобен случай той ще се хвърли отгоре - па били ний отделна личност или държава - и тогава... историята ще почне - отначало.
Затова големите учители на человечеството туриха закон: - Не убий! Не убий - с убийство не се е разрешил никой въпрос досега! Человечеството е убивало и убива - и все повече нужда се явява да си служат с това средство - и все по-безполезно! Но ти може да затвориш врага си, да го туриш в тюрма и държиш дълги години, „да му дойде умът в главата”. И това е един начин, по който си отмъщават, без да подозират, че с това те приличат на куче, което хапе биющата го тояга, като че ли тя е крива за неговите болки - късогледо да види волята, която стои зад нея. Но и когато затворим някого, той ще мечтае само отмъщение и ний ще трябва да употребим сила, за да го пазим: сума сили ще се прахосат напразно - и при първия удобен случай той ще се хвърли отгоре - па били ний отделна личност или държава - и тогава... историята ще почне - отначало. Най-сигурният начин да победиш врага си е да го нямаш; а когато го вече имаш - да разбереш защо ти е враг, по коя причина; да намериш допирни точки между него и себе си - и той е човек като теб - и да го превърнеш в приятел. Ако человек се сприятелява с най-свирепите животни (говоря не за дресиране, а засприятеляване), то несъмнено, че и хора помежду си могат да сторят същото. И най-лошият човек в света има нещо, което обича - това е вратичката, през която може да се влезе в неговата крепост. Ако един е могъл да стори това - ще трябва и ти да го направиш. Но ще влезеш не да го ограбиш, а да му оставиш там нещо, което той цени.
към текста >>

56. 66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

” Днес обаче Христос е далеч от сърцата на повечето от съвременните хора - те са глухи за Неговите заповеди, забравили са Неговите слова - нещо повече даже - те дори не си спомнят, че са человеци, че имат елементарен дълг, дълг един към друг, да обуздаят инстинктите си; да търпят чуждите мнения, да почитат хорския живот, защото всяка проляна кръв вика за отмъщение пред Бога.
Тия две групи, рязко очертани в своите върхове, се сливат в подножията си - четиринадесеттях столетия, които са легнали помежду им от първите сблъсквания досега, са поомекотили и разнебитили по-нежните души и от двата лагера. Но все пак кръвта на вода не става никога - и след толкова векове потомците и на едните, и другите стоят изправени едни срещу други, като да не са минали толкова години; като да не са живели и страдали заедно в толкова нещастия; като да се срещат пръв път - и то като врагове! За тия, които виждат нещата през призмата на случайностите - това е тоже случайност; но за тия, които разбират, народът ни днес е на един съдбоносен кръстопът; преживяват се борби, причините на които се крият в една расова омраза, по-силна от ограничения разум на нашите национални водачи в дадения момент. Що трябва да се прави? Ако бяхме християни не по име само, а истински тачехме думите на Спасителя - бих спомнил заповедта Му: „Любете враговете си! ” Днес обаче Христос е далеч от сърцата на повечето от съвременните хора - те са глухи за Неговите заповеди, забравили са Неговите слова - нещо повече даже - те дори не си спомнят, че са человеци, че имат елементарен дълг, дълг един към друг, да обуздаят инстинктите си; да търпят чуждите мнения, да почитат хорския живот, защото всяка проляна кръв вика за отмъщение пред Бога. Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.
към текста >>

57. 6. ЕДНА ПРИСЪДА (бр. 2, 11.І.1930 г.)

Ако тия водачи, които се движат в рамките на професионалната борба, бъдат хванати и убити или [се] премахне контактът им с работничеството, няма ли да се заместят тия водачи с по-прости, по-груби, които ще мечтаят и проповядват само безпощадно отмъщение, по простата причина, че тяхното непросветено съзнание не е могло да се вдигне до Христа, а е останало до Мойсеевото разбиране: „Око за око, зъб за зъб”?
Те ги посрещнаха с песни, което говори за вярата в правотата на тяхното схващание. Знаем, парлив въпрос е днес работническият, но въпреки това ние неволно се запитваме за тяхната съдба и имаме смелостта да споделим нашите мисли публично. Работническото движение е професионално. Всред неговите среди, поради условията на самия труд, мъчно се вдигат просветени водачи, а тия, които идват отвън, са често наемници и провокатори. А все един трябва да води. Ако тия водачи, които се движат в рамките на професионалната борба, бъдат хванати и убити или [се] премахне контактът им с работничеството, няма ли да се заместят тия водачи с по-прости, по-груби, които ще мечтаят и проповядват само безпощадно отмъщение, по простата причина, че тяхното непросветено съзнание не е могло да се вдигне до Христа, а е останало до Мойсеевото разбиране: „Око за око, зъб за зъб”? И тогава професионалната борба нямали да се замести с конспиративна и революционна? Е ли това в интерес на българския народ и държава? Убежденията се изменят и променят, но отрязаните глави не прорастват отново, изгубеното време, младост и здраве не се връщат. А злото със закони не се корени, а с проявена обич. Ако тия хора биха биле достатъчно приласкани - те не биха били тъй озлобени.
към текста >>

Неправдата е, която озлобява културния човек, както и простия - дори първият е по-лош в своето отмъщение, защото умът му го прави по-изобретателен в търсене начините на своето отмъщение... Ние мислим, че справедливостта налага друго гледище.
И тогава професионалната борба нямали да се замести с конспиративна и революционна? Е ли това в интерес на българския народ и държава? Убежденията се изменят и променят, но отрязаните глави не прорастват отново, изгубеното време, младост и здраве не се връщат. А злото със закони не се корени, а с проявена обич. Ако тия хора биха биле достатъчно приласкани - те не биха били тъй озлобени. Неправдата е, която озлобява културния човек, както и простия - дори първият е по-лош в своето отмъщение, защото умът му го прави по-изобретателен в търсене начините на своето отмъщение... Ние мислим, че справедливостта налага друго гледище. Неволята днес е сложила тежката си ръка върху целия български народ - и ако той помежду си се преследва, как бихме търсили милост от чужди? Работникът от труд няма достатъчно време да се просвещава. Много от неговите понятия може да са превратни или неверни - но за това е ли виновен той? Може ли невежеството да се превърне с наказания в знания? Тогава да затворим университетите и училищата... Милост, обич и взаимна прошка на тия по-малки братя, които по една или друга причина не са изпълнили човешките закони.
към текста >>

58. 15. ЕДНА ИСТИНА (бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946

Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение.
Всичко това има нужда от един психологически отдушник на днешното положение, но не във вид на нов заем в странство, разбира се... Промяната на правителствата, когато управниците са честни и съвестни хора, не става само чрез блам в парламента или чрез изгубването на изборите, но и по ред други причини, които налагат това: често пъти смяната на едно правителство облекчава едно обтегнато положение, раздвижва противоположните сили и избягва катастрофи. Господин Ляпчев със своя бльоф, макар и в Женева сам да отиде, не може да се справи със стопанската финансова криза, защото психологическото му настроение изказа слабите му карти и бльофът се разбра: безсмислено е да се затъва още повече. Според нас Д.С. не може и не трябва да направи изборите. Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е гибелно, вредно и опасно за бъдещето на страната. Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение. Новото правителство трябва да направи избори по реда, предвиден в Конституцията, за да се спаси страната и Демократическият сговор. Това е истината - за нас една историческа аксиома, една действителност, която няма нужда от доказателства. Образът на новия кабинет трябва да бъде временен, ползуващ се от народното доверие. От голямо значение е поне този път изборите да бъдат строго конституционни, по принципите на демокрацията, а след изборите да се образува траен кабинет, в който може с другите партии и с право да влезе и Демократическият сговор, ако има нужната численост. Нека народът му даде пак властта, но не чрез силата и насилието.
към текста >>

59. 19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

ВТОРИЯТ ДЕН НА ДЕЛОТО ТИМЕВИ

Питате: „Как може да се приложи новото учение, когато сме обиколени с хора, които искат само отмъщение?
Епохата, през която сегашното човечество минава, изисква от всички да въдворят братство между народите и обществата, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашните оръжия. - Защо? - Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да хвърляш гранати, бомби, с които да чупиш ръце и крака, да вадиш очи на хората. Питате: „Как може да се приложи новото учение, когато сме обиколени с хора, които искат само отмъщение? ” Новото учение крие такава сила в себе си, че като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка, и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. - Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? - Хората на новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако един от тях извади револвера си срещу тебе?
към текста >>

60. 13. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3417, 22.ХІ.1930 г., стр. 2

По-късно комунистите го разстрелват за отмъщение. (бел.
Тимева, дадени при следователя, за начина, по който двете подсъдими са извършили убийството. Проф. Тодоров заключава, че неговата хипотеза се приближава твърде много до начина, който се описва в показанията, и че е възможно убийството да е станало при една такава обстановка. Днес ще бъдат разпитани останалите вещи лица: Кръстников, проф. Попов и д-р Шеханова. * При едно следствие, проведено срещу Учителя Дънов в полицията, следователят се държи грубо с Него и Той го предупреждава, че ще отговаря с живота си. По-късно комунистите го разстрелват за отмъщение. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

61. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА НАМЕРЯТ СВОЯ УЧИТЕЛ

ТОМ 22

Но ако мъжът е готов да прости и да прояви доброто, тоя момент е по-силен от отмъщението.
Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно.Тая молитва е мощна,тя върши чудеса. Ако обиденият,изнервеният мъж каже, че ще отмъсти на своя съперник, неговата закана е силна като молитвата. Той се заканва и успява. И ангелите, и херувимите му помагат да си отмъсти. Но ако мъжът е готов да прости и да прояви доброто, тоя момент е по-силен от отмъщението. Цялото небе и Бог му идат на помощ. Днес всички българи - управляващи, духовенство, всички се питат какво ще стане с България. - Нищо лошо няма да стане с България. - Какво ще решат в Париж? - Кой решава въпросите в Париж?
към текста >>

62. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

Някой ще каже: «нима и в тази Ваша брошура няма отмъщение?
Същото се отнася и до всички духовни ръководители. Само тъй всяка издигната душа ще намери духовна храна в църквата. Нека не скриваме и радостта си, че нашето православно духовенство, в един от своите събори в София, взе решение да се въздържа последното от употреблението на алкохол. Това е отрядно, остава да видим приложението му. 4. Новото учение иска вече наложително прилагането в живота «да се не мрази и отмъщава на врага». Някой ще каже: «нима и в тази Ваша брошура няма отмъщение? » Ние искрено признаваме, че като хора, не сме без грях. Само едно има радостно за нас и за всеки разумен човек - че не е все едно да изнесеш известно осветление пред хората, с цел да ги изведеш от заблуждение и да им помогнеш, с това да отлъчваш хора от църквата и да отказваш да опееш един смъртник. Който има уши, нека слуша, който има ум, нека проумява! Ето защо ние молим и духовенство, и миряни да престанат да пишат и хвърлят клевети и обиди и по адрес на г-н Дънова, и по адрес на неговите последователи, а да проучат това ново Христово учение, да вникнат в него и да заживеят по неговия дух. Ние за никого не сме врагове.
към текста >>

63. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

Ето какво е говорил в беседите си, както следва: «Защото тия са дни за отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.» - Лука, 21: 22.
Ако и да беше зле ненавиден, преследван и осмиван в Отечеството си, той обаче не престана да проповядва на български език - на цялото челове- чество - за висшия морал - БОЖИЯТА ЛЮБОВ между человеците, което е чест за Отечеството ни - България. И днес, ако има една проявена симпатия във Франция към България, то това се дължи не малко и на нашия Учител Дънов, на когото учението се посрещна и се разпространява толкова, че видни личности, общественици учат български език, за да изучават основно учението му. Историята се повтаря - както едно време Богомилството намери почва във франция, така и днес учението на Учителя ДЪНОВ се цени най-много там. България е разсадник на велики идеи и тя ще играе ролята на новата Ханаанска земя; в нея се роди Духът на ХРИСТА, а ще възкръсне във ВЕЛИКАТА СЛАВЯНСКА ЗЕМЯ и ще се назове СЛАВИЯ. И, за да не бъда голословен, нека спомена някои негови пророчества и уверения за съдбата на нашето Отечество България и на света, като направя няколко цитати от беседите му без коментарии от моя страна. Ето какво е говорил в беседите си, както следва: «Защото тия са дни за отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.» - Лука, 21: 22. Тия думи се отнасят и до всички съвременни общества и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек... Може да се случи и да гладувате по 2-3 деня. Всеки ще се пита: «Защо дойдоха тези времена до главата ни? (...) Страшен е този стих.
към текста >>

64. 8. Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от 7 юли 1947 г.

Д-р Иван Жеков

«Защото тези са дни за отмъщение, за да се изпълни все що е писано.» - Лука, 21: 22.
Разбира се, че това «НЕ» мирише на цензура и е един маниер на бюрократизъм и фашизъм. Е, да, защото ние, «дъновистите», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската православна църква, т. е. пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди едната част на просветената интелигенция, тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев каза, че «свещи палят православните скотове»... А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че нема Бог, и третира «дъновистите» за замаяни и шашави... Е, добре, за да се пръсне тая мълва, която не почива на ИСТИНАТА, дайте възможност да четете великите слова на Всемирния Учител Петър Дъ- нов, който ще увековечи България във вечни времена. И, за да не бъда голос- ловен, ще си позволя, за подкрепа на това, да цитирам някои пророчества за събитията, които преживява човечеството от толкова години. «Защото тези са дни за отмъщение, за да се изпълни все що е писано.» - Лука, 21: 22. «Тези думи се отнасят и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настанат глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек. Може да се случи да гладувате по 2-3 дена. Всеки ще се пита: «Защо дойдоха тези времена до главата ни?
към текста >>

65. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

После - ревността, малодушието, отмъщението, озлоблението, разкаянието, и после идва жертвата.
Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите. Нашият живот може да бъде за разумните хора. Добрината прониква в целия козмос. Тя се раздава навсякъде. После - ревността, малодушието, отмъщението, озлоблението, разкаянието, и после идва жертвата. Да се борите с тия корени, да ги изкорените, и ще помагате на другите. Ако добрият човек има 1000 добрини и направи една злина, е равносилно. Също, ако има 1000 злини и направи една добрина, пак е равносилно. Ще противодействува и кармически ще спре вашите начинания. Спирате Божието благословение, щом направите погрешка.
към текста >>

Например: 1) «Имам тежко разположение на духа»; 2) Ревност; озлобление; отмъщение; вяра силна; голяма надежда и други.
Ще изучавате хората, окръжающите, времето. Отбелязвайте времето при вашето състояние. За 10 дни, 3 пъти на ден, сутрин, обед и вечер отбелязвайте времето и вашето състояние. (Наряд за 10 дни.) Случи се, когато сте радостни, времето е облачно, или сте скръбен, а времето - ясно. Пишете състоянията си! Например: 1) «Имам тежко разположение на духа»; 2) Ревност; озлобление; отмъщение; вяра силна; голяма надежда и други. Часа ще пишете. Времето - например: пълно облачно, Слънцето едвам се показва, ветровито. Най-първо - вашето състояние и после - външното. Човек трябва да изучава състоянието си и да не се безпокои. Често радостите не са наши.
към текста >>

66. Статия III-та Дънов

ТОМ 24

Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове.
Защото древните богомили - наричани в Германия - катари, в Италия - патарени, в Англия - лоларди, във Франция - албигойци и "българска вяра", - бидейки будители преди ренесанса и реформатори преди Реформацията, дадоха най-големия в историята тласък на света към култура и възход. Прочие, ако това несъзнателно пророчество се изпълни, България, чрез Белите братя, ще има голям дял в реализирането на Божието царство (47). Доказателство, че Дънов, както и сам изрично заявява, служи на Божието царство; ей, на Христовото царство, е за мен това, че: Той "изпъжда бесове". От това доказателство по-добро не може да бъде. Той сигурно изпъжда бесове. Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове. Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но напусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди.
към текста >>

67. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

ТОМ 24

Тъй, във базата на взаимно зачитане свобода и справедливост - Федерацията ще удовлетвори съвестта, ще уталожи възмущението, ще успокои взаимният страх, ще премахне мотива за предизвикателни клевети и ще пресуши жаждата за отмъщение.
Реализирана върху основите на правдата, при зачитане личното езиково, гражданско, черковно и расово право, Балканската Федерация почти изведнъж ще пресуши главните и постоянни източници на взаимни противоядия и дразги; именно: а) Стремът към излаз на открито море: Деде-агач, Кавала, Солун. Защото тогаз и Дунав, и Черно море, и Егея и Адриатика ще бъдат еднакво достъпни за всички балканци. б) Сложният и болезнен въпрос за малцинствата ще изчезне сам по себе си. в) Страшният Македонски въпрос, който вече половин и повече век кошмари покоя не само на Близкия изток, но и на целия цивилизован свят. Федерацията ще направи от нещастна Македония, сега ябълка на раздори, целебно звено на хармония. Тъй, във базата на взаимно зачитане свобода и справедливост - Федерацията ще удовлетвори съвестта, ще уталожи възмущението, ще успокои взаимният страх, ще премахне мотива за предизвикателни клевети и ще пресуши жаждата за отмъщение. * * * Прочие, добре е да разберем и никога да не забравяме, че въпроса за война и мир е преди всичко психично настроение. Мирът не зависи от приказки за мир. Твърде малко от желание или решение за мир. Но главно от липсата на предизвикателство, наличността на правдивост и удовлетворени понятия за справедливост. Затова, когато е дума за умиротворение на Балканите - па и на света, трябва да имаме предвид думите на великия Гладстон: "Свободата и правдивостта са неделими.
към текста >>

68. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

И бъдещите ни отношения ще имат това преимущество за нас, че в случай на спречкване, ние ще се въодушевляваме от отмъщение - според древните теоретици на войната най-главното условие за успех.
При това, войната ни оставя в благоприятни условия спрямо съседите ни. Да ние се изплатихме на Русия, като тя ни ограби чрез нейните съседи, но ако това ограбване бе станало направо и при открито действие, а не чрез измама, ние нямаше да имаме никакви права над веднъж взетото. Но понеже нашите съседи, сами нам задължени загдето ги извадихме из праха и им спечелихме тем припадащето се, послужиха за оръдия на Русия и получиха взетото от нас без плата, без проливане кръв при победа (защото за земя се плаща с проливане кръв при победа), то те остават нам много длъжни. Не по-малко ни дължат те за дадените подписи. Подпис и дадена дума, когато не се изпълнят, са такова же задължение, както и получена помощ. И бъдещите ни отношения ще имат това преимущество за нас, че в случай на спречкване, ние ще се въодушевляваме от отмъщение - според древните теоретици на войната най-главното условие за успех. Нашите борби с тях ще бъдат популярни. А само популярните войни имат шанс за успех. Спрямо Русия ние не ще изпитваме нищо освен болка, болката на откъсването от уважаваното и редното, но не и неприязън. Тя беше права да си вземе даденото. Разбира се, по-хубаво беше ние да се изплатяхме ней с откриването Дарданелите за нейните параходи и тогава бившата задълженост щеше да се преобърне в една тясна дружба, но така било угодно на Провидението.
към текста >>

69. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

A3 СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Неделна беседа; 28 септемврий, 1919 г.

В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите.
Тя този път няма да има за съседка мирната благородна България от 1907 година, през време на миналата селска революция. Предвид политиката на Австрия ние не само не трябва да се боим от Сърбия, но даже да се готвим да я видим, даже без нашата помощ, унищожена или унижена. Гърция? - тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън. Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни. Те, без да ни победят, ограбиха ни в Букурещ. В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите. И когато историята ще ни сведе до разправии - нещо неизбежно - у българите това чувство ще бъде сила, когато у тяхното съзнание - слабост. Една историческа истина е, че войните за отмъщение са били винаги сполучливи; виновните народи, напротив, винаги са били нещастни в борбата си. Отмъщението прави една война най-вече популярна. В една разправия с тези три наши съседи не ще бъде трудно на нашите държавници да популяризират войната и възпламенят борците. От друга страна, в съзнанието на нашите противници ще има убивающия духа елемент - гузността на съвестта.
към текста >>

Една историческа истина е, че войните за отмъщение са били винаги сполучливи; виновните народи, напротив, винаги са били нещастни в борбата си.
- тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън. Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни. Те, без да ни победят, ограбиха ни в Букурещ. В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите. И когато историята ще ни сведе до разправии - нещо неизбежно - у българите това чувство ще бъде сила, когато у тяхното съзнание - слабост. Една историческа истина е, че войните за отмъщение са били винаги сполучливи; виновните народи, напротив, винаги са били нещастни в борбата си. Отмъщението прави една война най-вече популярна. В една разправия с тези три наши съседи не ще бъде трудно на нашите държавници да популяризират войната и възпламенят борците. От друга страна, в съзнанието на нашите противници ще има убивающия духа елемент - гузността на съвестта. Като говорим за - трябва ли да се боим за бъдещето, ние не трябва да пропуснем да кажем нещо за всеобщата война, която постоянно заплашва Европа. Ако Балканският съюз беше запазен, понеже той беше и руски съюз, ние щяхме да бъдем вкарани във всеобщия бой.
към текста >>

Отмъщението прави една война най-вече популярна.
Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни. Те, без да ни победят, ограбиха ни в Букурещ. В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите. И когато историята ще ни сведе до разправии - нещо неизбежно - у българите това чувство ще бъде сила, когато у тяхното съзнание - слабост. Една историческа истина е, че войните за отмъщение са били винаги сполучливи; виновните народи, напротив, винаги са били нещастни в борбата си. Отмъщението прави една война най-вече популярна. В една разправия с тези три наши съседи не ще бъде трудно на нашите държавници да популяризират войната и възпламенят борците. От друга страна, в съзнанието на нашите противници ще има убивающия духа елемент - гузността на съвестта. Като говорим за - трябва ли да се боим за бъдещето, ние не трябва да пропуснем да кажем нещо за всеобщата война, която постоянно заплашва Европа. Ако Балканският съюз беше запазен, понеже той беше и руски съюз, ние щяхме да бъдем вкарани във всеобщия бой. Днес, обаче, ние сме сигурни да не вземем участие.
към текста >>

70. 6.3. ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

Питате: Как може да се приложи новото учение, когато сме обиколени с хора, които искат само отмъщение?
Епохата, през която сегашното човечество минава, изисква от всички: Да въдворят братство между народите и обществата, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашните оръжия. - Защо? - Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да хвърляш гранати, бомби, с които чупиш ръце и крака, да вадиш Очи на хората. Питате: Как може да се приложи новото учение, когато сме обиколени с хора, които искат само отмъщение? Новото учение крие такава сила в себе си, че, като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка, и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. - Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? - Хората на новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако един от тях извади револвера си срещу тебе?
към текста >>

71. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

Сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение.
Питате: На какво се дължат нещастията в живота ви? - Една от съществените причини за това е безразборното изтребване на млекопитаещите, на безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройство между хората. Казвате, че убивате разбойника, опасен човек за обществото. Вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е бил в плът. Сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. Според Божествения закон, смъртните наказания не се позволяват. Докато хората се бият и наказват, трябва да знаят, че започват по човешки и постъпват по човешки - по старата култура. Щом дойде новата култура, тя ще се обоснове на съвсем нови принципи, различни от старите. Аз нямам право да се меся в живота на свинете, че ровят.
към текста >>

72. 155. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 8 декември 1927 г.

ТВОЕ Е ОТМЪЩЕНИЕТО." А на мен, ако греша, нека ми се даде Светлина да проумея где е грешката ми и се поправя.
Пенка ще си отиде от Бургас. Мълчание от всички други. Поисках да се запитат някои, които са говорили, да потвърдят пред обществото лично това, което са говорили: но не ми се даде да запитвам, защото това било тормоз, нямам право да разпитвам, не съм бил следовател, упражнявал съм насилие, тормозил съм сестрите, тук не било казарма да заповядвам, това не е полицейщина и т.н. Наново млъкнах и не говорих повече, защото бе излишно по схващането ми. Наложих си търпение и Бог да отсъди, защото казах си: "ГОСПОДИ, ТИ ОТСЪДИ. ТВОЕ Е ОТМЪЩЕНИЕТО." А на мен, ако греша, нека ми се даде Светлина да проумея где е грешката ми и се поправя. Ако ли в други има грешки, нека те просветнат и се поправят. Но тежки терзания трябваше да се понасят, Учителю! Бях, обаче, спокоен и тихо понесох докрай. Поискаха след това да им съм повърнал парите за Салона, които някои бяха подпомогнали за ремонта мин. година и за които суми - около 37 000 лв.
към текста >>

73. 42. УЧИТЕЛЯТ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Тодор Божков

Въпреки жаждата за отмъщение на гърци и сърби да влязат в България, в края на 1913 година това не им се отдаде и в другата европейска война в края на 1918 също не им се отдаде.
Обаче това беше сметнато за безумие и го пратиха на заточение във Варна. Тогава Той каза: "Както постъпват с мене, така ще постъпят и с тях." Дойде Добро поле, Германия пропадна. На България наложиха 2.500.000 лева контрибуция, а Фердинанд и Радославов ги изпратиха в изгнание. В 1913 г. румъните дойдоха до Враждебна край София, но в София не влязоха. Въпреки жаждата за отмъщение на гърци и сърби да влязат в България, в края на 1913 година това не им се отдаде и в другата европейска война в края на 1918 също не им се отдаде. Понеже Англия, Франция и Русия извършиха неправда спрямо европейските народи и спрямо България, те бяха наказани за това. Монархизмът в Русия изчезна. Русия впоследствие преживя страхотна гражданска война, а във Втората световна война 1941-1945 г. изнесе най-жестоката война, каквато историята дотогава познаваше против нашествието на Запад. Франция беше поразена в 1940 г.
към текста >>

74. 48. БОРИС III /цар на българите/

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Със Солунското примирие бе спряно навлизането на неприятеля в България, главно на сръбски и гръцки дивизии, които се готвеха за отмъщение над България.
Сключи се Солунското примирие със Съглашенската армия на англо-френците и други под шефството на Българската делегация, оглавявана от Андрей Ляпчев и на ген. Франше де Пер - командуващ Солунската неприятелска армия, с която армия България 3 години води големи кървави битки в Македония - Дойран, Гевгели, Кожух планина, Добро поле, Каймак Чалан, Завоя на Черна, Битолския фронт и пр. Пелистер, Охридско и Преспанско езеро, Албанските планини с Мокра и Шкумба. В тия действия взе непосредствено участие по всички фронтове цар Борис, тогава престолонаследник. Прояви такт, мъдрост, безстрашие и чист български патриотизъм. Със Солунското примирие бе спряно навлизането на неприятеля в България, главно на сръбски и гръцки дивизии, които се готвеха за отмъщение над България. Последва окупация на България от французки войски, а след това тежък мирен договор - Ньойският. Репарации, обезоръжения, тежки икономически условия, стачки и революция и лошо вътрешно и международно положение. България загуби Беломорска Тракия. На лице бяха комунистически стачки и междуособици. На лице беше земеделският режим на Ал.
към текста >>

75. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

ТОМ 26

Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся.
Открих в него отдавнашен познайник мой, и срещите от миналото с него що имахме, ужас само са носили за моята душа! Но сега, и в него промяна бе голяма, лице му в усмивка блага озарено, поглед с любов към мен бе отправил! От гърдите и челото му, изхождаха пламенни, с цветовете на дъгата изписани слова. Ето че и сам той проговори: „Привет! В пътят твой съм пак поставен! Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся. Проумей словата, великата Божия същина що тук изявяват, те казват всекиму от нас - великодушие, всеопрощение и благост! Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.” Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека. Реших от този час, да обикна даже и онези, що мислех за свои врагове. Дверите пак отворени бяха и щастието пак зад тях цареше, сред тез души светящи. Почувствувах, че мога сега да бъда между тях, но да работя пожелах и в път обратен се отправих - там где и Вождът, и приятелят ми нов, дългът свещен за себе си виждаха!
към текста >>

76. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но както Бог дългът прости ми И с милости си озари ме, И аз отхвърлих отмъщение, Омраза люта и презрение.
”, каза Вождът благи. „Поглеж на този образ драги...” И аз повдигнах се, о, сили - Видях във него образ мили, Усмивка блага озарила, Сърдити образ променила. Пред него бях аз на колене - С любов той гледаше на мене. И от гърди му пламен чисти Разливаше поток лъчисти, А от чело му озарено Шарилки грееха засмено. Лъчи блестяха кат дъгата И в тях четяха се словата: ... „Привет, каза ми, душе скъпа, В скърбта доволно ти се къпа; Във твоя път съм пак поставен, Във твоя път към Бога славен. Но както Бог дългът прости ми И с милости си озари ме, И аз отхвърлих отмъщение, Омраза люта и презрение. За злото вече те не дира И веч оставам те на мира. Словата светли прочети ги И във сърцето си сложи ги. Те Божия са светла същност И да ти бъдат кат насъщност Великодушие и Всеопрощение - Да бъдат тебе вдъхновение. И трето, знай, това е Благост; Носи навсъде тази радост. Приемеш ли ги за водител И всекидневен твой учител - През дверите тогаз свещени Ще минеш вече без стеснение...” Отново паднах на земята На щастието пред вратата.
към текста >>

77. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Нима не бях и аз някога изложена да намразя съперницата си, не беше ли близко до мен отмъщението!
Пропуснах да го запазя, но при случай може да Ви се набави от някой вестник, гдето бе печатано това писмо. Всеки случай, той получи толкова много от Вас, а същевременно бе „храненик” на народа ни, казано в най-мека форма. Колкото за вниманието му към сестра Ст., ето нещо което щом узнах ме много озадачи, как Вий ще го понесете! Но дерзайте! Това ще Ви даде възможност да опитате силата на характера Ви! Нима не бях и аз някога изложена да намразя съперницата си, не беше ли близко до мен отмъщението! И когато надмогнах всичко това, вкусих насладата да видя колко е приятно да възлюбиш своите съперници. Ония, на които спираше внимание моят възлюблен, веднага ставаха интересни за мен, бивах тяхна приятелка и търсих красивото в душите им, което бе пленило моето съкровище! Вий имате всички условия в тоя случай да постъпвате както мен. А той ще страда! Защото волностите в любовта не са позволени и страданията причинени някому, нам се връщат рано или късно!
към текста >>

78. 37. Очакваното / С.К. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 294, 1.07.1942; с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Или ще се остави да възтържествува пак временното над вечното, умразата над здравото разбиране, жаждата за отмъщение над чувството за справедливост, егоистичния интерес на отделното над общия интерес на цялото?
Всички с право искаме той да бъде въплощение на справедливостта - да бъде лек на досегашни станали вече хронически болки, да възвести нова ера в отношенията между народите. Мир без справедливост не е мир, а само начало на нови бъдещи войни. Има ли хора, още повече такива, които ръководят съдбините на своите подобни, които още да не са разбрали това? Нам се струва, че тази истина е ясна и безсъмнена дори и за малките деца. Нима учените, силни и умни управници на народите не ще я разберат? Или ще се остави да възтържествува пак временното над вечното, умразата над здравото разбиране, жаждата за отмъщение над чувството за справедливост, егоистичния интерес на отделното над общия интерес на цялото? Мирът трябва да носи добро за всички. Ние трябва да се молим за такъв мир. Ние трябва да желаем такъв мир. Ние трябва да присъединим молитвите си към тия на близките на воюващите, но да искаме справедлив мир - мир, който като слънце да огрее всички. Има пътища и начини, по които да стане това.
към текста >>

79. 5.9. Задача № 1

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Не за отмъщение, а за поука.
И така, човече, братко мой, сестро моя, дълги години, десетилетия, столетия, ти ще продължаваш да ядеш месо. да убиваш животните, да вършиш престъпления. И ще продължаваш да плащаш: убиеца ще бъде убит. Ще плати с кръвта си. Престъплението ще получи своето възмездие. Не за отмъщение, а за поука. За да разбере човек към какво водят постъпките му И най-сетне, в твоето съзнание ще проникне малко светлина твоят ум ще схване връзката между причина и следствие Ти ще разбереш защо страдаш. Ти ще разбереш какво нещо е убийството. Ще се отвратиш от него Ти ще почувствуваш като твоя болката на убиваните от теб животни. Ще почувствуваш като твой живота им, прекъснат преждевременно от теб. Ще почувствуваш като твой живота, страданията, болките и радостите на всички твои братя и сестри, на всички живи същества.
към текста >>

80. 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

ТОМ 30

„В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда".
Че това е така, достатъчно ще бъде да разгърнем една от книгите на равин Даниел Цион, например „Трайният път на новия човек" - беседи за народа. Заключението на книгата завършва с думите: „Един Бог, една религия, един народ! " Какво по-голямо и по-пълно християнство от това? По-нататък, в приложението към книгата под заглавие „Към траен мир" равин Даниел Цион казва следните трезви истини: „Разумът през време на война престава да служи на истинското си предназначение". „Победителите сеят семето на една нова война, отнемайки правата и свободата на народите". „В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда". „Преди всичко участниците на мирната конференция трябва да решат унищожението на всички видове арсенали, произвеждащи за целите на войната. На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство". „Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение. Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд.
към текста >>

81. 12.2. Руския и болшевишкия концерт-рецитал на 26 юни 2004 г., София

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Отмъщението дойде.
Очаквах, но не се случи това. Но се случи другото, излезнаха провокаторите от т.н. Братство. И понеже се опитаха да попречат на водещия, то на следващия ден му казвам: „За това, че ни пречеха, затова, че на теб пречеха, то аз ще си отмъстя и то така, че бел ден няма да видят вече." И аз си отмъстих. А как го направих ли? Ето как. 12.2.15. Отмъщението дойде. Аз направих концерт-рецитал за село Мърчаево, за Темелко, за Симеон, бащата на Сава Симеонов, който ми каза, че сме били врагове. Направихме им големи портрети, сложих ги на плакати. Направих два концерт-рецитала на 20 ноември 2004 г. и на 18 декември 2004 г. А на следващата година на 29 януари 2005 г.
към текста >>

82. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та

д-р Вергилий Кръсте

Събори 1926 -1927г.

Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове.
Защото древните богомили -наричани в Германия - катари, в Италия - патарени, в Англия - лоларди, във Франция - албигойци и „българска вяра", - бидейки будители преди ренесанса и реформатори преди Реформацията, дадоха най-големия в историята тласък на света към култура и възход. Прочие, ако това несъзнателно пророчество се изпълни, България, чрез Белите братя, ще има голям дял в реализирането на Божието царство (47). * * * Доказателство, че Дънов, както и сам изрично заявява, служи на Божието царство; ей, на Христовото царство, е за мен това, че: Той „изпъжда бесове". Оттова доказателство по-добро не може да бъде. Той сигурно изпъжда бесове. Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове. Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но напусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди.
към текста >>

83. 112 Учителят Дънов: „Римската империя разпъна Христа на кръста. Той възкръсна и Христовият Дух я разруши.”

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Скритостта на лицемерието, потайността на вертепите, мрачни понятия като пъкъла, като пожертвуването на невинния като чрез всмукване на кръвта, преди всичко бавно раздухвания огън на отмъщението, отмъщение на париите - това стана господар на Рим, същият вид религия, против предсъществуващата форма на която Епикур още бе воювал.
Християнинът и анархистът, и двамата неспособни да действуват другояче, освен по начин разрушителен, отровен, задушващ, те всекиму изсмукват кръвта, и двамата по инстинкт питаят смъртна омраза към всичко съществуващо, всичко трайно, към всичко що обещаваше бъдеще на живота... Християнството бе вампира на Римската империя! В една само нощ, то унищожи грамадното дело на римляните, делото за създаване почва на една велика култура, която разполага с време! Не разбирате ли още това? Римската империя, която ние познаваме, с която историята на римската провинция все по-добре ни запознава, това най-достойно за адмириране художествено дело на великия стил, бе едно начало, неговата постройка бе с разчет да бъде доказана с хилядолетия -никога до ден днешен не е бивало така строено, нито даже се мечтаеше някога да се строи с равна на тази мярка... Тази организация беше достатъчно силна, за да издържи лоши императори: въпросът за личностите не трябва да има никакво значение в подобни работи - пръв принцип на всяка велика култура. Но тя не беше достатъчно силна против най-покварения вид развала - против християнството... Този таен червей, който пролазваше до всекиго всред нощта, мъглата и двусмислието, и всекиму изсмукваше сериозността за истинските неща, инстинкта на действителностите, въобще тази подла, женствена и лъстива банда, стъпка по стъпка отчужди „душите” от грамадната постройка - онези скъпоценни мъжествено благородни натури, които виждаха в римската кауза собствената си кауза, собствената си гордост. Скритостта на лицемерието, потайността на вертепите, мрачни понятия като пъкъла, като пожертвуването на невинния като чрез всмукване на кръвта, преди всичко бавно раздухвания огън на отмъщението, отмъщение на париите - това стана господар на Рим, същият вид религия, против предсъществуващата форма на която Епикур още бе воювал. Четете Лукреция, за да разберете против що се е борил Епикур. Това не бе езичеството, а „християнството”, искам да кажа развалата на душата, чрез понятието за греха, покаянието и безсмъртието. Той е ритуал против подземните култове, цялото латентно християнство - в онези времена отрицанието на безсмъртието бе вече едно изкупление. И Епикур щеше да победи, почтен ум в Римската империя беше епикуреец. Тогава се появи Св.
към текста >>

84. 340. Аз ти развързах езика, аз гарантирах да те пуснат от затвора на природата

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

Чувствувам отмъщението като една грамадна сила в мен или зад мен, която неудържимо ме тласка към отмъщение, пък ако ще и аз да изгоря в пламъците на отмъщението!
Моля Ви, освободете ме, искам да си отида в света, да заживея както всички останали хора! Тези неща, които ми говорите и които правите пред мен, са страшни! Давам Ви честната си дума, на никого няма лоша дума да кажа за Вас! Кажете ми, какво съм виновен, че така мисля, че не мога да мисля по друг начин? Аз също не мога и да постъпя по друг начин - освен да отмъстя. Чувствувам отмъщението като една грамадна сила в мен или зад мен, която неудържимо ме тласка към отмъщение, пък ако ще и аз да изгоря в пламъците на отмъщението! Невъзможно ми е да спра тази сила! Ако бях два пъти по-болен отколкото бях, щях да се тътря по корем като змия, и пак щях да отида да ги предам!... Христов разбра, че беше отишъл далече, затова би отбой. - Не питай защо заекваше, защото това любопитство може да заплатиш с големи страдания. Затова не мисли защо заекваш, а гледай с този език да правиш само добро, защото: „Езика кости няма, но кости троши и живот разваля.” Аз и вчера ти казах: „Напред е огън, а назад е смърт!
към текста >>

85. 50. Още за присъствието

Милка Кралева

ТОМ 33

То мисли за отмъщение!
- за загадъчност!... Точно с това лице се обяснявам. То ми писа преди два дни нагло писмо! Затова ми се поиска да запитам: „Защо ти, лицето Г.Х., мислиш, че се чувствам така балансирана, с мир в душата и пълно с радост от живота сърце, въпреки грозните обвинения, които криминалният ти ум ражда? ” Едва ли това лице може да ми отговори! То мисли за отмъщение! И ако това лице ми отговори, то едва ли ще е онова, което аз мисля! Защото ние с това лице, сме от различно тесто! Следователно, и мислите ни са различни! То не усеща това. Тестото му е още много клисаво.
към текста >>

86. 25. Ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта”. Начало на концертите на Изгрева

ТОМ 34

Дано да се отмени, защото, ако е за височини на гласа ми, имам ги височините, но думите ето какви са: „Жадувам за грозно, за страшно отмъщение, смърт и проклятие, яростен плам във мен гори.
” Паднах на колени, ако щете вярвайте! Разплаках се върху коляното Му, казах: „Учителю, всичкото си знание и изкуство ги слагам пред Вас в Бялото Братство.” Тогава Той каза: „Невидимият свят те праща там. Сега Невидимият свят те освобождава временно от тази роля...” Ама каза „временно”. Аз се страхувам от тази роля. Защо каза „временно”? Дано да се отмени, защото, ако е за височини на гласа ми, имам ги височините, но думите ето какви са: „Жадувам за грозно, за страшно отмъщение, смърт и проклятие, яростен плам във мен гори. Нека чрез теб Зорастро да загине! ” и давам ножа. А Зорастро е на Бялото Братство. Как да го трансформирам? И защо ми го даде Учителят?
към текста >>

87. 126. Отново за ролята Царицата на нощта във „Вълшебната флейта”. Концерт за Учителя на Цветница. Уволнена от Операта

ТОМ 34

Думите са много отрицателни: „Жадувам грозно, страшно отмъщение.
Л.Т.: Да пея Царицата на нощта от „Вълшебната флейта” от Моцарт. А тогава Царицата на нощта излизаше върху облаци - отдолу, под нея, облаци. И дрехата й блести. Короната е върху дрехата й, луната, звездите. Но тя държи нож и дава този нож на Тамино. Думите са много отрицателни: „Жадувам грозно, страшно отмъщение. Смърт и проклятия, яростен плам в’мойта гръд гори.” Давам ножа и казвам: „Нека чрез теб Зорастро да загине! ” - да го убия. А Зорастро е бял брат. Той е председател на Бялото Братство. Аз изпях ариите пред Асен Найденов идеално, щото съм ги пяла и по радиото.
към текста >>

88. 195. Отново за ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта” на Моцарт

ТОМ 34

Защото аз пея, държа ножа и пея на моята дъщеря Памина: „Жадувам грозно, страшно отмъщение, смърт и проклятия, яростен плам в моята гръд кипи.
195. ОТНОВО ЗА РОЛЯТА НА ЦАРИЦАТА НА НОЩТА В ОПЕРАТА „ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА” НА МОЦАРТ Л.Т.: Сега за „Вълшебната флейта” аз разбрах от Учителя, че ми е била дадена от Невидимия свят. И засега Невидимия свят ме освобожава - тъй ми каза накрая, понеже аз не желаех тази роля. А защо? Защото аз пея, държа ножа и пея на моята дъщеря Памина: „Жадувам грозно, страшно отмъщение, смърт и проклятия, яростен плам в моята гръд кипи. Нека чрез тебе - и давам ножа - Зорастро да загине! Или ти моя дъщеря не си! А ако не го убиеш, ти вече не си моя дъщеря. Аз не съм твоя майка! И ще бъдеш проклета!
към текста >>

89. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

В тях времена средствата за отмъщение бяха изобилни в ръцете на униатите - стига те да искаха.
Точното историческо изложение трябва да има предвид вид самата истина, без никаква задня мисъл. Съвета напълно знаеше, че Т. Икономов, в критическото положение на Униата, действуваше не за нейното съхранение, а за нейното разстройство, но обаче не обърна ни най-малко внимание на това, като се трудеше да запази чисто българскиа характер на Униата. Казванието на Т. Икономов, че униатите се заканили да го хвърлят от четвъртиа етаж за да си отмъстят, дето той разстройвал униата, е следователно чисто негова измислица, за да даде значение на своите лични действия. В тях времена средствата за отмъщение бяха изобилни в ръцете на униатите - стига те да искаха. Турското правителство беше повече за Униата, отколкото за всяка спогодба с гръцката патриаршиа, понеже то също тръсеше средства да се разделят силите на православието за да може по някой начин да се отърве от свръзките, които имаше с патриаршиата или поне да ги направи по-леки. Униата се явяваше подходяща с туй му стремление. Ако униатите искаха да си отмъстят на Т. Икономов, нямаше освен да съобщят на турското правителство, че той действува против униатските интереси. Туй само беше достатъчно, щото в 24 часа Икономов да се намереше на път към някой азиатски град, вместо към Русиа, дето отиде на правителствени руски пари да следва в духовна академия.
към текста >>

90. 3.6.4. Преселването на сливенци.

Там хората не се раждат с такава кръв както у нас; лошото управление и всичко наоколо учи първобитната им душа на отмъщение и саморазправа.
Ако се уповаваме на Селимински, излиза, че сливенци стигат в Бургас девет дена след тръгването си от Сливен. Вероятно, тук те са чакали и останалите бежанци от югоизточна България. Ето как скицира очевидеца Владимир Дал сливенското емигриране: „Дни, недели и месеци се изминаха; мирът беше подписан, тържествата се свършиха, увеселителните огнйове изгоряха...” „Сливенци си удържаха думата: след като получиха позволение, те се натовариха на огромни коля със семействата и покъщнината си и потеглиха из същия път, по който бяхме дошли и ние". „Като напуснаха завинаги своето отечество, те отплащаха на враговете си с безразсъдна, зверска жестокост: те ги колеха тайно един по един, където им се попаднеше случай, и подпалваха къщята им. Когато говоряха за тях, те треперяха с цялото си тяло и като си стискаха зъбите, бледнееха от умраза и злост. Там хората не се раждат с такава кръв както у нас; лошото управление и всичко наоколо учи първобитната им душа на отмъщение и саморазправа. Те не правят разлика между понятията: отмъщение, самоуправа и справедливост - за тях те са все едно.” „По тесните улици на Сливен се блъскаха коля и пешеходци, талиги, камили и волове - всичко това беше се смесило в една буйна, шумна тълпа; радостните викове, грубите проклятия, плачът и викът на децата, скърцането на ненамазаните колелета, мученето и цвиленето на животните - всичко това се сливаше в един хаос - целият град беше се дигнал, беше потеглил. Един 70-годишен старец - турчин, с извехтяла чалма, напипваше стените с ръце и вървеше без да знае къде отива; лицето му бе окървавено; някой на прощаване бе му извадил очите през последната нощ и го пуснал да се скита по света. Конница от сливенци, с тъмнокафени потури и салтамарки и с черни калпаци, тичаха край него и замахваха срещу му с камшик; слепия не можеше да види заканванията им, а само боязливо се свиваше към стената като чуваше проклятията хвърлени върху него; тая побесняла тълпа, която напускаше тихите си жилища, прахът на дедите си, лозята, градините и райското место-положение на отечеството си, скоро се изгуби и потегли по пътя към Камчията. След тях Сливен се запали, задими и купчини прах и пепел показваха мястото, дето недавна се намираше цял град. При първата почивка сливенци се събраха на съвет и решиха да погубят всички престарели хора, които им бяха без полза из пътя.
към текста >>

Те не правят разлика между понятията: отмъщение, самоуправа и справедливост - за тях те са все едно.” „По тесните улици на Сливен се блъскаха коля и пешеходци, талиги, камили и волове - всичко това беше се смесило в една буйна, шумна тълпа; радостните викове, грубите проклятия, плачът и викът на децата, скърцането на ненамазаните колелета, мученето и цвиленето на животните - всичко това се сливаше в един хаос - целият град беше се дигнал, беше потеглил.
Вероятно, тук те са чакали и останалите бежанци от югоизточна България. Ето как скицира очевидеца Владимир Дал сливенското емигриране: „Дни, недели и месеци се изминаха; мирът беше подписан, тържествата се свършиха, увеселителните огнйове изгоряха...” „Сливенци си удържаха думата: след като получиха позволение, те се натовариха на огромни коля със семействата и покъщнината си и потеглиха из същия път, по който бяхме дошли и ние". „Като напуснаха завинаги своето отечество, те отплащаха на враговете си с безразсъдна, зверска жестокост: те ги колеха тайно един по един, където им се попаднеше случай, и подпалваха къщята им. Когато говоряха за тях, те треперяха с цялото си тяло и като си стискаха зъбите, бледнееха от умраза и злост. Там хората не се раждат с такава кръв както у нас; лошото управление и всичко наоколо учи първобитната им душа на отмъщение и саморазправа. Те не правят разлика между понятията: отмъщение, самоуправа и справедливост - за тях те са все едно.” „По тесните улици на Сливен се блъскаха коля и пешеходци, талиги, камили и волове - всичко това беше се смесило в една буйна, шумна тълпа; радостните викове, грубите проклятия, плачът и викът на децата, скърцането на ненамазаните колелета, мученето и цвиленето на животните - всичко това се сливаше в един хаос - целият град беше се дигнал, беше потеглил. Един 70-годишен старец - турчин, с извехтяла чалма, напипваше стените с ръце и вървеше без да знае къде отива; лицето му бе окървавено; някой на прощаване бе му извадил очите през последната нощ и го пуснал да се скита по света. Конница от сливенци, с тъмнокафени потури и салтамарки и с черни калпаци, тичаха край него и замахваха срещу му с камшик; слепия не можеше да види заканванията им, а само боязливо се свиваше към стената като чуваше проклятията хвърлени върху него; тая побесняла тълпа, която напускаше тихите си жилища, прахът на дедите си, лозята, градините и райското место-положение на отечеството си, скоро се изгуби и потегли по пътя към Камчията. След тях Сливен се запали, задими и купчини прах и пепел показваха мястото, дето недавна се намираше цял град. При първата почивка сливенци се събраха на съвет и решиха да погубят всички престарели хора, които им бяха без полза из пътя. Те дойдоха да доложат това на новото си началство, обаче, всички убедявания и увещавания на това последнето бяха напразни; те не ги разбираха и пак настояваха на своето мнение, като казваха, че старите им са само товар, пък от друга страна не искат доброволно да останат в земята си.
към текста >>

91. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

Такова велико преселение от около 100 хиляди души, което обезлюдило почти цялата Югоизточна България, от която не само болшинството цветущи села, но и градове се изселили под страха от страшното отмъщение на турското население и власти, не е било запомнено от падането на България под турско иго.
Членовете на тази партия бяха сега съвършено малко и не можеха да имат други сподвижници освен само онези, които при подобни случаи и да не постигат целта си, не губят много, напротив, печелят най-голямата за човека слава.” Всяка от тези партии си имала и свои водачи, които обособили своите групи и когато стигнала към реката Тича (Камчия), всяка тръгнала по свой път. Едната продължила пътя си по крайбрежието на Черно море по посока на Бесарабия, другата се отправила за Силистра, за да премине във Влашко, третата партия се върнала, а четвъртата, след като извършила няколко безуспешни набези под предводителството на Мамарчов срещу турски села, се разцепила и хората й се присъединили към останалите три партии. Разложението на тази партия станало окончателно, след като за втори път Мамарчов е бил арестуван от русите и откаран в Букурещ, за да бъде съден. Преселниците, които се насочили към Бесарабия, според Селимински запазили най-голям ред и по пътя не се случило никакво нещастие и безредие. В описанията на Селимински лъха от всяка дума дълбока скръб, породена от страшното нещастие, което се стоварило върху нашия народ след Одринския мир. Такова велико преселение от около 100 хиляди души, което обезлюдило почти цялата Югоизточна България, от която не само болшинството цветущи села, но и градове се изселили под страха от страшното отмъщение на турското население и власти, не е било запомнено от падането на България под турско иго. Това представлявало огромен урок за нашия народ, който на един път е загубил такова голямо количество население. Трябва да подчертаем, че въпреки много прочувственото описание на това изселване от страна на Селимински той не е разбирал огромната загуба, която се нанасяла на българския народ с това масово изселване. От тая гледна точка ще трябва да признаем, че според нас капитан Георги Мамарчов е бил на по-прав път, защото той не е целел изселването на българския народ, а оставането и защитата му със свои собствени революционни мерки. За щастие турското правителство по своята късогледа политика не могло да насели тези запустели места и нашият народ със свойствената си жизненост в близките десетилетия е могъл наново да покрие и засели тези плодородни места с бързия си естествен прираст. Благодарение на добре организираната руска помощ с храни и превозни средства и защита на бежанците последните са могли благополучно да минат Дунава.
към текста >>

92. 5.2. Арестуването на д-р Георги В. Миркович.

Това събитие, което дошло само няколко месеца след разкриването на съзаклятието на Димитър Ангелов, предизвикало истинска паника сред турските управляващи среди в Лом, а патриотичното гражданство го изтълкувало като отмъщение заради арестите след залавянето на Василовския поп и заради гибелта на видния ломски революционер Еремия Българов на връх „Бузлуджа”.
Те обаче изплашили още повече местната интелигенция и я накарали съвсем да се отдръпне от революционната борба. Както се вижда от едно писмо на Хр. Марков от Крайова до Панайот Хитов в Белград, през една нощ в началото на септември 1868 г. неколцина революционери нападнали конака в гр. Лом, убили мюдюрина и всички, които били с него, и се оттеглили в неизвестна посока. Това събитие, което дошло само няколко месеца след разкриването на съзаклятието на Димитър Ангелов, предизвикало истинска паника сред турските управляващи среди в Лом, а патриотичното гражданство го изтълкувало като отмъщение заради арестите след залавянето на Василовския поп и заради гибелта на видния ломски революционер Еремия Българов на връх „Бузлуджа”. Една година по-късно местната власт била отново обезпокоена от едно друго събитие. През 1869 г. бил арестуван Ломският градски лекар Миркович. Д-р Георги В. Миркович бил назначен за градски лекар в Лом в края на 1868 г.
към текста >>

93. 5.4.2.5. Писмо № 5

Пред вид на тези противоположни свойства между нас и тях, те се указват да бъдат повече конституционни отколкото монархисти; а ние под едното, или под другото, сме просто състав от анархически тълпи, които се борят коя как да надвие другата и да мине на власт; и като мине да има пред вид първо отмъщението и второ защитата на личните свои партизани във всяко отношение.
При един общ изглед и едно добро наблюдение друго ще се укаже едно контрастно положение между тях и нази. Изобщо турската маса е проста, но е по-наивна и по-покорна от колкото е нашата; у тях съществува повече дисциплинирано разположение, почитание и уважение към по-горните си, от колкото у нази. У тях, при сичко, че са под един монархизъм, каквато заповед и да се появи из Цариград до някой мютесерифлък, последният може да я отблъсне или измени под основни и благоразумни доводи - когато у нас: при сичкото конституционно положение, заповедта на София се не изменява. У тях сякога по-имотните имат връх, следователно те бяха и по-влиятелните - нещо йерархически по-природно; коги у нас съвсем противното съществува сега за сега. У тях, при сичко, че са монархисти, управлението става по избор: щом гражданите в един град не са благодарни от управителя си, като заявят чрез едно прошение, той се променя; у нас няма ценз на по-имотни и по-влиятелни, управлението бива наложително. Пред вид на тези противоположни свойства между нас и тях, те се указват да бъдат повече конституционни отколкото монархисти; а ние под едното, или под другото, сме просто състав от анархически тълпи, които се борят коя как да надвие другата и да мине на власт; и като мине да има пред вид първо отмъщението и второ защитата на личните свои партизани във всяко отношение. Ето какво значи да има некой свобода, без той да бъде ней подобен. Свободата е добро нещо, но тя си изисква нейните принадлежности: любовта на отечеството и търпимостта на подобния ни съобразно с природния йерархически напредък. При всичко, че Сливенския паша беше турчин, обаче той беше от рода на тези хора, които земаха человечеството за по-горно от това на народното и религиозното чувство. Водим от това, той ни препоръча на стотника, който ни водеше, да не ни притеснява; тъй до Едрене, без да бъдем в затвор, отидохме много по-добре, отколкото от Русчук до Сливен. От Едрене до Цариград положението ни беше средньо.
към текста >>

94. 2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.