Търсене в текстове за 'Осмиване'

Аз вътрешно се смущавах от това осмиване, въпреки че и аз се смеех, виждах, че в това, което се казва има истина, но осмиването, слабостите на хората всякога ме е засягало, изпитвала съм мъката на осмиваните и ме е боляло, пък съм си и мислила, че други и мене така осмиват.

Аз вътрешно се смущавах от това осмиване, въпреки че и аз се смеех, виждах, че в това, което се казва има истина, но осмиването, слабостите на хората всякога ме е засягало, изпитвала съм мъката на осмиваните и ме е боляло, пък съм си и мислила, че други и мене така осмиват.
Тогава не си давах сметка защо ги посещавам, но някаква привлекателна сила ме тласкаше да ги наобиколя. От тримата най-чужд за мене остана Коен. Илия ми беше симпатичен с неговата доброта и вътрешна лекота, нежност и сдържаност. Лулчев беше по-дързък и с езика, и с мисълта си, но той най-много ме привличаше, най-много ме интересуваше. Най-често разговорите бяха закачливи, осмиваха един или друг от братята и сестрите. Аз вътрешно се смущавах от това осмиване, въпреки че и аз се смеех, виждах, че в това, което се казва има истина, но осмиването, слабостите на хората всякога ме е засягало, изпитвала съм мъката на осмиваните и ме е боляло, пък съм си и мислила, че други и мене така осмиват. Мене повече ме дразнеше глупостта на хората, надутостта, желанието да се покажат без да има какво да си показват и да се покажат такива, каквито не са. Тези трима приятели към Учителя имаха малко несериозно отношение. Наричаха го „дядото". Това много ме дразнеше и в себе си чувствах едно оскърбление заради Учителя и винаги реагирах и се възмущавах. Често ги питах: „Как можете да говорите така за Учителя?
към текста >>

Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно - да не кажем повече - в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки.

Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно - да не кажем повече - в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки.
I, бр. 7 (X. 1924), с. 19 ÷ 21 В редица статии, които се явиха в списанието Curier medical, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужава да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно - да не кажем повече - в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелзус, на един Птоломей, на един Кеплер и сравнили го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на Д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. За пример той употребява думата астрономия в своя труд наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая?
към текста >>

В миналото, в древните окултни школи, всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа.

Друг голям изпит е този - на праведния Йов. Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро. Да каже: " Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в пътя на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение. Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото, в древните окултни школи, всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа. Сега в този сложен и разнообразен живот няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ни ги предлага в различни гами и цветове. След тези трудни изпити ученикът е готов да приеме любовта и давлезе в истинския живот на постоянно обновление и хармония. В цветния Пентаграм до върха на Правдата - 5, е даден третият път под свещения подпис на Духа, път към Съвършенството, към Новата епоха и Новия Живот, който идва на Земята. 4-та картина Окото Път към Мъдростта от Любовта /2 - > 3/ - по жълтия лъч Окото символизира в случая Мъдростта. То е Божественият Дух, Който ще ни научи как да разбираме Божествените Истини.
към текста >>