Търсене в текстове за 'Осел'

1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук. Имало е и голяма крепост с църква укрепена от всички страни. Но тъй като турците са решили да се справят с крепостта, то всички решили да се изселят. И едно лято натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад. Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили. Дали са останали на острова не зная, но на следващата година през лятото се върнала една група конници от 10-15 човека, изкопали още от скритото си имане, разказали на местното население, че там са се устроили и са се върнали по същия път. От тях повече не останала никаква следа. Но е останало преданието за тях. Като момчета обичахме да се къпем и играем по реките. Пораснахме и продължихме да пътуваме по Балкана. Големи станахме, също бяхме по горите, с една дума бяхме свързани с чистия и естествен начин на живот сред
към текста >>

5. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление
към текста >>

6. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

каза: „Хубаво!" Имаше един брат Славчо Печеников (Славянски), който имаше лека кола. Седнахме в нея и Учителят отиде в Мърчаево. Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше. Темелко остави целият си дом на Братството. Общо се хранехме. Имаше стол там. Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните. Брат Боян бе в един плевник. Там бе закътано, имаше сено, топло и удобно. Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер. После следваха разходки. Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на селото, те бяха доста хубави, с чудни поляни. Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори
към текста >>

7. 58. ВЯРАТА

Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд!" Братът казва: „Нека дойдат!" Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят!" Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти! Ти ме послуша
към текста >>

8. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Съвет. Той знаеше много неща и беше жива история на Братството. Жалко, че не се записа това, което знаеше и което ни разказваше. Направихме голям пропуск. В онези години ние живеехме в един друг свят и не виждахме как преминаваха човешките години, как възрастните приятели си заминаваха, а виждахме само онези, които идваха като млади братя и сестри. Ето какво той ми разказваше за Учителя. В първите години, около 1900 г. Учителят е бил изключително скромно облечен; беден, но се носел винаги чист. Ходел е с едни старовремски обуща с ластици около глезените. Това означава, че не е имал средства, за да се облече и издокара. Като дошъл в София нямал е къде да спи. Отначало отсядал на ул. „Леге", където е старопри-емница на евангелистите. Колко време е бил там - не знаем. Но по-късно е спал лично при Тодор Стоименов в неговата квартира. Понеже са имали само един креват, са спали дълго време наедно на този креват. За Тодорчо той е бил само г-н Петър Дънов и нищо повече. Ние знаем, че по това ,време г-н Петър Дънов не е само Петър Дънов, защото Божествения Дух слиза върху Него на 7.11.1.1897 г. Но знаем сега, а тогава той Тодорчо не е знаел. Това го казва Учителят чак тогава, когато се отваря Школата. Един пример за нас как Учителят е започнал отначало с най-малките величини, защото това е закон на Божествения Дух, че Той работи с микроскопичните неща. Тодор Стоименов беше чиновник и като такъв беше научен да спазва законите на държавата. През времето на Учителя той беше
към текста >>

9. 83. ОЛГА СЛАВЧЕВА

в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител. Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дъ-нов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината. Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдейс-твува на младите поети. Според думите на Олга Славчева Иван Вазов имал
към текста >>

10. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род. Не, Иван Рилски е брат на цар Петър и брат на Боян - магът. По правило Иван Рилски е трябвало да вземе престола, защото той е първородния син, но се отказва и става отшелник. Вторият син, Боян-магът също отказва престола и той не го иска. И тримата братя са завършили прочутата Магнаурска школа в Цариград. Те са били просветени хора. За туй време те са били учени хора. Така за историята на тези трима братя нашите историци много малко
към текста >>

11. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

Значи Бог посещава един народ и го благославя. Но ако той не познае времето, когато Бог го е посетил и не вземе отношение към Него, големи нещастия ще го сполетят. Българите не познаха Учителя. Българите не познаха времето, когато Учителят дойде и когато Бог ги посети. Ще минат по същия път на евреите. 11. Евангелието и България. В Евангелието на Йоанна са дадени два образа на българите. Първо - яслите, където се роди младенецът Исус. Днес в България се роди Учителят. Второ - оселът, който Христос възседна, когато влизаше в Ерусалим и когато множеството Го посрещаше. „Осанна, който иде в Името Господне!" Ние, учениците на Учителя, родени от този народ посрещнахме Учителя и Неговото Слово. 12. Войната и бомбардировките над София. На 28.ХI. 1943 г. в 5 ч. сутринта, неделя, Учителят каза: „Когато бях на Витоша някой казваха: „Учителят избяга от бомбардировките!" Но докато аз бях на Витоша бомбардировки нямаше. Като се върнах в София, я бомбардираха. Онези, които бомбардираха София търсеха Мен, а не вас. Не трябва да говорим неверни неща. Не говорете неща, които не са верни. Питате защо става войната? Ако англичаните и германците обичаха Бога война нямаше да има. Питате: „Кой е прав? Без Божията Любов няма никакво Право в света. Без Любов към Бога няма никакво разрешение. Без Любов към Бога нищо не може да се постигне. Човешката Любов е страхът. Божията Любов е Свободата. Това е идеята: „Любов към Бога!" Страхувате се от бомбардировките. Но мислите ли, че Бог не е
към текста >>

12. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г. на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там.
към текста >>

13. 58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

братя, за да видят какъв учен брат имат и да се гордеят с него след това. Минало време Учителят пристигнал в Ст. Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя. Учителят го приема насаме в една от стаите на дома, където е отседнал на разговор. След малко Слави излязъл от стаята на Учителя уплашен и замислен с наведена глава. А преди това влезнал горд като паун с разперени крила. Дори носел няколко книги, с които да обори своят опонент. След това Братството излезнало извън града на екскурзия. Поканили и Слави. Слави все вървял мълчалив и с наведена глава. Накрая братята го спират и го питат: „Слави, какво стана с тебе? Нито се виждаш, нито се чуваш, все едно, че си потънал в земята." А обикновено когато се съберат Слави е голям оратор и от него човек не може да вземе думата. А сега мълчи и върви с наведена глава. Вдига глава, отваря уста и изрича следното: „Аз мислех, че г-н Дънов е един обикновен учен човек. А Той такива неща ми показа от света на четвъртото измерение, че по едно време не знаех къде се намирам, дали съм на небето йли съм на земята." Братята любопитстват: „Кажи едно нещо, което Учителят ти е показал". „Не, не мога. Г-н Дънов ме предупреди да не казвам нищо на никого". От следващия ден Слави Камбуров влиза в Братството и става привърженик на Учението. В споровете с материалистите и атеистите е бил много убедителен, защото я познава тази материя. А по Дух
към текста >>

14. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

Галилей Величков

ТОМ 4

Изгревът бе китна градина. Първоначално не бе така. Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание. Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче. На крадливостта те отговориха с добронамереност. Първият успех бе презимуването на плодните дръвчета. Вторият успех - цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове. Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки. За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената кухня. За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето!
към текста >>

15. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

всичко подробно. Накрая ми каза: „При Мен бяха дошли четирима души в салона. Двамата бяха от лявото посвещение, а другите двама - от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. И Аз им казах: „Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ ви очаква от фашистите." Те много добре ме изслушаха и след това си отидоха." След това Невена Неделчева, приятелката на Лулчев, носи едно одеало да го занесат на Лулчев. Същевременно Деметра носела същото такова одеало за мен, на онези с джипа, онези четирима, които са разпитвали Учителя. Тогава Учителят казал на Невена: „Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен. „Няма да му трябва. Той сега ще се върне". Това ми го разказаха, след като се завърнах и двете. И действително моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева. Учителят беше казал, че ще се върна и аз се върнах. Защо Го бе направил това, не зная. Дали да изпита моята вяра, или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да го изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка. Когато отидох при Учителя, с такава Любов ме прие, както никога досега. Когато му говорих и разказах за русата жена, която ме разпитва и ме освободи, Учителят каза: „Тази жена бе изпратена от Бялото братство". През деня аз се молих на разни следователи и прокурори. Никой не ми обръщаше внимание. Обаче тази
към текста >>

16. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

повдига въпросът пред Министерския съвет за книгата. Обаче Георги Димитров става и много строго казва: „Престанете с този въпрос. Достатъчно врагове имате. Те са добри хора и не ги правете и тях врагове". И действително всичко утихва. В края на краищата аз бях уволнен от министерството поради тази книга. Всички платихме за нея. Сега ме интересуваше как тази книга е отишла в министерството. По-късно една журналистка ми каза, как Антон Югов, който беше министър на вътрешните работи, е носел тези книги под мишница и ги е турил над банките на министрите. И какво още установих. Неделчо имал наивността и глупостта да остави 100 книги в квартирата си, а те живееха под общ покрив с Балтова. А тя е една кокошка - като снесе едно яйце, трябва да окряка навсякъде. Тръгнала с книги под ръка и от министерство на министерство, и от министър на министър подарявала по една книга. Не е знаела, че е имало Министерство на културата и само на Димо Казасов не била дала, и затова той не знаеше за тази книга. Но за слава на Бога всичко мина без последствие. Аз непрекъснато заявявах, че в България няма цензура, че има пълна толерантност и няма дискриминация. Всички клатеха глава, че това е така. Но след няколко години нещата се промениха и дойде цензурата. Навремето всички роптаеха срещу книгата. Реагираха защо и те не са включени. Но тя не можеше да излезе при този случай. Някои съзнателно или несъзнателно щеше да ни предаде. Ето днес, 30 години оттогава, няма свободен печат. А всяка година се
към текста >>

17. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

трябваше да се осъществи с метода на хармонията между цялото и единичното. Отново съм при Учителя и слушам: „Твоите съмнения ми се забиват като бодли и от всяко убождане тече кръв. Като ми погледнат тялото и питат: „Какво е?". Казвам: „Това е от любовта на Марийка". Ти едно време проповядваше, имаше желание да обърнеш приятелките си към Бога, а сега защо не проповядваш вече? Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога. Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне". Моли се за всички, които работят за Господа, да преуспеят в делата си. Аз искам да бъдем едно и физически, и духовно и Божествено! Начинът, по който животът се развива никой го не вижда. Човек вижда само резултатите. Те са тънки процеси и искат много тънко наблюдение. За пример виждаш една слива, всеки я вижда, но как постепенно е расла онези процеси у нея никой не може да ги види. В съмнението ти те вкарват духове, които искат да вземат твоето място. Те искат да те накарат да пуснеш въжето и да се наместят те. После като дойде Учителят и види, че те няма ще спечелят те. Съмнението показва, че и Истината е там. Има три вида ключове. Едни могат да заключват, но не могат да отключват. Други могат да отключват, а не могат да заключват, а трети могат и да отключват и да заключват. Такъв ключ човек трябва да има. Твоят ключ може да заключва, а не може да отключва. Сега като съм те пуснал в градината, аз ти казвам: „Заключи и никого не пускай". Щом първият лъч
към текста >>

18. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен. А това беше за търпението на ученика пред Божественото. Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка". Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото". Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен. И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят. А точно така се развиха нещата както по онова време. По някой път идва Борис Николов и ми казва: „Ш-шт - еди коя си сестра и еди кой си брат имат такова съображение и мислят това и това и ще ги послушаме тях". Аз седя и мълча. Аз съм мълчала пред Божественото, но пред човеците, не мълча и то пред онези дето ми викат „шт" и им казвам как са нещата, защото според мен еди как си трябва да бъде. И което е най-интересното, че винаги се случваше така, че това, което аз казвах така излизаше, но предпочитаха
към текста >>

19. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

то просия. Той започна да говори с мен и разговора продължи за обикновени работи. Ако някой ни видеше от страни и чуеше разговора ни щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Разбрах какво е носил Учителят върху плещите си и каква представлява една микроскопична частица от този товар. Аз само за миг разбрах и усетих една частица от този титанински товар. Това, което е носел никой не можеше да издържи. Той прие моето съчувствие и ми отвори вратата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до него с чувство на преданост и отговорност за живота му и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига когато човек трябваше да се определи жертва ли си живота за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към него, Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпита за мен. А че след това тръгнахме и се разхождахме Учителят искаше да ме възнагради и да покаже другата страна на живота когато Учителя и ученик са заедно в един и същ път. Затова понякога е необходимо да си част от мига с Бога. Тогава ти се определя пътя, защото в този миг ти се определяш към Него. А сега ще ви разкажа един друг товар, който носеше Учителят и който беше по-тежък от този. Веднъж отидох при него и той ми даде да изпържа три яйца, пресни на
към текста >>

20. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

като нещо нереално, а то е най-реалното нещо в света. Но да се добере човек до тази идея е много трудно, защото тази идея граничи с вътрешното посвещение на ученика. Ще ви разкажа един обикновен случай. От обикновен по-обикновен. Веднъж попитах един брат от Казанлък да разкаже някоя интересна случка от своя живот. И той започна да разказва как веднъж дошъл по някаква работа в София и решил да се отбие при Учителя и понеже всеки, когато отива при него носи по някакъв плод, а той не носел нищо от вкъщи, защото нямал. На улицата видял, че един продавал хубави праскови. Отишъл при него и го попитал: „Може ли да ми продадеш един килограм праскови, но искам да бъдат от най-хубавите, искам сам да си ги избера, защото ще ги занеса на един специален човек, ще ти ги платя двойно, защото искам да поднеса нещо от себе си". Селянинът го погледнал и му казал: „Съгласен съм, избери си каквито искаш. Ще те питам за Учителя ли ги искаш?" Братът изведнъж трепва, от къде на къде този селянин дето продава тези хубави праскови ще да знае къде отива и за кого купува тези праскови. Нямало как, казал: „Да, за Учителя са". Тогава онзи му избрал най-хубавите праскови и му казал: "Хайде сега много здраве от мене на Учителя". Разплатили се, той взел пакета с прасковите, отива на Изгрева, среща се с Учителя и му ги поднася, Учителят ги погледнал и казал: „Братът от къде купи прасковите?" Той обяснил, че са взети и са закупени от града и останал с изненада, че Учителят знае всичко къде и какво
към текста >>

21. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и той ги остави да дежурят при него. След малко болният след като изпил течността почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го е парело и след това заспал. Непрекъснато дежурните са сменявали дрехите му понеже той непрекъснато се потял през време на сън и на сутринта отворил очи и се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващият ден той е вече почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари. Учителят му казва: „Вече два пъти ти спасявам живота и ти още не се оправяш. Да знаеш, че това е последният ти път. Други път ако направиш също грешка заминаваш от този свят. А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат от горе, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева. Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен както от небето, така и от земята". Братът навел глава, а онези около него слушат и знаят, че той винаги правеше това, което си иска - беше вироглав и буен, но иначе
към текста >>

22. 149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ

и от онези ръце, които бяха я затворили. Бяха дошли Цанка с рождената си майка на Изгрева и стояха там два месеца. Цанка беше си довела майката, за да може да действува с последното оръжие, което има срещу мен. Аз разбрах всичко и казах на Станка да не мърда от втората стая, защото тя спеше там. Искаха да изгонят Станка и да вземат стаята. Веднъж Станка ги заварва двете, че закусват и се разправят как да се настанят в стаята. Станка влиза в стаята, слуша ги как се разправят, но тя носела в ръцете си дърва за печката, но ги хвърля нарочно от високо на пода, чува се трясък, те подскачат уплашено както закусват. Казват й да спре, а тя отговаря: „Аз имам господарка Мария и господар Борис. И правя онова, което те ми нареждат". Те я наклеветиха на Борис, а той й се кара пред мен. А аз му казвам: „Тя е единствения човек, който ми съ-чувствува". Борис наведе глава и нищо не каза. Борис по това време непрекъснато беше там след работа на Изгрева, а мен ме бяха изолирали два месеца и бях на заточение във вилата. Искаха да ме премахнат, но не успяха. Бяха принудени да отпътуват за Габрово. А Борис преди това отстъпи и те чрез него въпреки всичко не можаха да ми се наложат и да прокарат плана си, за да ме отделят и отдалечат от него. Бях веднъж в безизходно положение и попитах Учителя: „Учителю, на кого да уповавам?" „Ще уповаваш на Бога в себе си." Понякога Учителят ще ми каже нещо строго, но после ще ми подаде ръка, ще ме измъкне от там където съм попаднала, защото е Учител и той
към текста >>

23. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната". Войниците го набили и свалили на земята с прикладите на пушките. Мислели, че е Дънов. След малко идва началството и го вижда как се търкаля по земята бит и пребит. По-късно идва един приятел и казва на офицера: „Кажете си името, за да ви черпя, защото този паун открай време си надуваше опашката и ние отколе чакахме да дойде някой да му изскубе всичката перушина. Благодарим ви, че го утрепахте". Офицерът пита: „Кой е този?" Отговарят му: „Това е самозванецът на Учителят Дънов". Офицерът отива, вдига го от земята и му зашлевява две плесници: „Лъжец и измамник". Нарежда на войниците да го вземат и да го изхвърлят в гората. Няколко дни Савов стенеше в гората и никой не пожела да отиде да му занесе дори и една чаша вода. След това имахме възможност да разсъждаваме. Та може ли човек облечен в своето несъвършенство, облечен в плът и в своите
към текста >>

24. 19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА

Мария Райчева

себе си като силна светлина и в същата минута оздравяла. Завърнала се здрава в Димитровград и болестта й не се е повторила. Това е станало 24 години след моето излекуване и 18 години след смъртта на Учителя. Правят впечатление в този случай следните 4 неща: че на сестрата й дошло на ума да отиде в Стара Загора, сякаш че ли за това защото там я чакат моите спомени; второ - въпреки отпадналите си сили е предпочела да отиде на екскурзията вместо на кръжок; трето - че сестрите тогава са носели със себе си и моите спомени и четвърто - че са започнали да четат от тях. Ако бяха започнали да четат от беседите или резюметата нямаше да им стигне време да дойдат до спомените ми. Като че ли Небето е наредило всичко така, че сестрата да чуе това място, при което моментално съм оздравяла, за да оздравее и тя. „Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде." Това значи, че за да получим, първата крачка трябва да бъде направена от
към текста >>

25. 32. СКАЗКА ЗА ЕДНА ДУША

Петър Камбуров

ЕДНА ДУША 1929 година. Аз съм все още на работа е печатницата на чичо Слави в Нова Загора. Печатаме 9 и 10 серия от беседите на Учителя под корекцията и контрола на сестра Паша Теодорова. Един неделен ден през април (Великден), решихме трима млади братя: Слави Русев от с. Стоил Войвода, Матьо от същото село и аз, да отидем на гости на Братството в с. Новоселец, на 25 километра южно от Нова Загора. Времето беше хубаво, слънчево и след около двучасово приятно пътуване пристигнахме. Приятелите ни посрещнаха с обич и ни устроиха истински братски прием. Аз изявих желание да изнеса беседа в широк кръг, затова казах на приятелите да поканят кмета, всички общински служители, учителите и други селяни, които те намерят за добре. И наистина, в салона на братството се събра доста народ. Зная, че говорих за Учителя, за идеите на Бялото Братство, но подробности не си спомням. От тази сказка, обаче се пробуди само една душа, една Учителю, която по-късно се срещна с Учителя и до днес остана вярна ученичка на школата на Всемирното
към текста >>

26. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

тук, защото аз си имам днес специална задача". Както всякога при такива случаи аз си замълчах, взех си куфарчето с багажа и излезнах от бараката. Отидох при стенографките, взех някоя от беседите, които не бях слушала, които бяха на машинописни страници и отидох на полянката под борчетата и седнах на тревата и започнах да си взимам и вадя бележки от Словото на Учителя. Към обяд при мен се отби една сестра, която бе приятелка на Мария и ме заговори, защото току-що се връща от Мария и носела важна новина: „Учителят ще бъде днес на обяд при вас в бараката. Мария вече приготовлява обяда. Сигурно се прави всичко това по случай твоето пристигане". Аз не отговорих. Мълчах. Изобщо нищо и никому не разказах за онова, което правеха с мен. Аз продължавах да си вадя бележки от Словото на Учителя. След малко се отби при мен друга сестра, а тя вече бе моя приятелка и ме пита учудено: „Учителят е у вас, в бараката на обяд с приятелите, ти защо не си там?" Аз седя, мълча и не казвам нищо. Сестрата разбира, че тук има нещо и бърза да се отдалечи от мен. Бяха ме изгонили като куче, като непотребно и краставо псе. Аз не се оплаках на никого и не казах нищо, дори и на Учителя. В такива случаи всички отиваха при Учителя да разрешава такива забъркани конфликти, но аз не сторих това. Аз мълчах и изчаквах. Вечерта, аз късно се прибрах в бараката на брат ми Борис. Гостите си бяха отишли отдавна, всичко бе разтребено, пометено, изчистено и прибрано. Нямаше и помен, че тук на обяд е бил Учителят
към текста >>

27. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

планина, а те тогава преследваха българите. Беше около 10 ч. когато слязохме от влака. Затова решихме да се установим в някой хотел. Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон. Като нямаше къде да се подслоним, ние решихме да отидем пеш до гр. Сурдулица. А той беше на повече от 10 км. Нямаше друг изход и ние тръгнахме. В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни. Ние не знаехме каква е причината, но после разбрахме, че те са гонели българите. Като разбрахме, че не преследват, ние започнахме да бягаме и да се прикриваме там където имаше сенки от дърветата по пътя. Но те все повече ни приближаваха и викаха: българи, българи... Пред нас изведнъж видяхме една река с мост обаче с много голяма дълбочина от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме под моста и се скрихме там докато мина опасността. Там стояхме около един час. Цели треперещи, сковани от студ, страх и изумление ние после излязохме от там и продължихме пътя си. Те бяха отминали вече като викаха и гърмяха, но не разбраха къде се бяхме скрили. Когато не чувахме вече нищо ние излязохме на пътя и продължихме да вървим пак предпазливо като използвахме сенките на пътя. Така изморени, изплашени ние приближихме гр. Сурдулица. По едно
към текста >>

28. 9. РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА

Станка Иванова Тотева

по едно левче, която сума в края на учебната година да се внесе за книжнина, т. е. за отпечатване на беседи, които всеки един да получи като абонамент. В тая връзка Учителят казал един път в сряда, навярно е било към края на учебната година, че всеки може да си внесе левчетата, които е събрал. Моите родители приготвили сумата, която били събрали и баща ми каза на майка ми: „Недке, ти ще ги занесеш!" Както решили, така и постъпили. Майка ми отишла да носи парите на Учителя. Тя ги носела в два плика, за двамата и като отишла Учителят попитал: „Какво има сестра?" „Учителю, нося левчетата!" При Него бил брат Боев. Учителят попитал: „Сестра, как се казваш?" Мама искала да каже Неда Иванова, но брат Боев изпреварил майка ми и казал: „На брат Иван другарката!". Учителят отново попитал: „Сестра, как се казваш?" Тъкмо майка ми да отговори и брат Боев пак казал: „На брат Иван другарката". И така се въртели в кръг Учителя, майка ми и брат Боев. Така продължило доста време и накрая майка ми успяла да каже: „Неда Иванова". А Учителят казал: „Не, ти се казваш Недка и допълнил: „Сестра Недке, Господ да те благослови!" После пак: „Сестра Недке, Господ да те благослови!" И трети път: „Сестра Недке, Господ да те благослови! " Много са братя и сестри, които могат да внесат левчетата, но оня, който пръв е направил пробива, оня, който пръв е пробил фронта е направил заявката на небето, той е най-важния". С това същевременно Учителят промени и името на майка ми от Неда на
към текста >>

29. 9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Симеон Арнаудов

освободен. През лятото Братството беше на Рила на летуване. Една сестра Мария Младенова бе с дъщерите си горе на езерата. Нейният мъж Илия Младенов беше военен и с чин подполковник. В ония години това беше висш военен чин и те се движеха с ординарци и охрана. Та Илия Младенов беше дошъл на езерата, за да види семейството си. Той пристигна с ординареца си качени на два военни коня, униформени с офицерски пелерини, със сабя, шпори на ботушите и оръжие. Точно по това време Иван Антонов носел вода и наблюдава как отдолу идват от Самоков един цивилен полицай, двама стражари и горският. Всички нарамили пушки. Идват, за да изпълнят заповед да разтурят и разпуснат лагера. Те са горе при първото езеро. И отведнъж виждат как двама висши офицери отиват да целуват ръка на Учителя и си казват: „Ха, тук има офицери и военни. Ние не можем да се борим с войската. Да си вървим". Този разговор го чува Иван Антонов и те си тръгнали. След 10 ^ 15 минути и офицерите с двата коня полека лека си тръгват за София. Той често идваше през седмица с два коня, за да посещава семейството си. Вече имаше отношение към Учителя. Когато разказаха на Учителя случката, Учителят се усмихна и каза: „Нали на монетата пише Бог да пази България! Щом Бог трябва да пази България, значи служителите на България трябва да пазят Бога! Всички се оглеждаме, а някои от приятелите затършуваха в джобовете си и намериха една голяма монета от 100 лв. изсечена от сребро, на която бе отсечен този надпис. Това беше доста
към текста >>

30. 5. КАК СЕ Е ЗАПОЗНАЛ НИКОЛА АНТОВ С УЧИТЕЛЯ

Донка Илиева

Е ЗАПОЗНАЛ НИКОЛА АНТОВ С УЧИТЕЛЯ Никола Антов е македонец. Той бил анархист и като такъв манифестирал своите убеждения. Смело носел знамето на своята партия, за което бил преследван от властите. Веднъж, когато бил подгонен и търсел убежище попаднал точно на ул. „Опълченска" 66, където живеел Учителят. Помолил да се скрие и Учителят му посочил мястото в стаята зад паравана (В стаята имало параван, зад който имало мивка за миене). Той се укрил там. Не след дълго идва полицай, почуква на вратата и когато Учителят отваря полицаят запитал, дали не е идвал някой анархист да се е укрил в сградата. Учителят отговорил: „Както виждате тук няма такъв!" по такъв начин Н. Антов бил спасен. След това обаче Учителят започнал разговор с Н. Антов във връзка с неговата идеология и му представил да види страшни картини на побоища, при които имало жестоки отмъщения и кръвопролития. Пред неговия поглед като филмова лента минавали тия образи и картини щото Антов цял потънал в пот. Учителят искал да му покаже по такъв начин до къде може да води анархизмът. Това много силно впечатлило Н. Антов и той впоследствие се отказва от идеите си. В замяна на това той се определил като последовател на идеите на Бялото Братство, обаче не се е изтъквал като достоен ученик. Н. Антов имал висше образование. Той бил финансист и можел да бъде в помощ на Братството по финансовите въпроси. Той бил член в Братския
към текста >>

31. 3. НИВАТА С ЖИТО

Паньо Славов

ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя. Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си. Следващата година нивата била засята с жито. Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно". Хамбарът се напълнил и тогава започнали да носят и вкъщи. Изобилие и преизобилие дошли в дома
към текста >>

32. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Йорданка Димитрова Колева

съм ги виждала. Аз познавам най-стария Камбуров. Може да е Стефан Камбуров. Аз, когато се ожених тогава го виждах, когато отидох в Нова Загора, повече не знам. Зная, че беше Камбуров, толкова. А това за Кемал Ататюрк, това е съвсем отделна история. А митническа проверка тогава не е ли имало? Ами щом Учителят го праща, то тогава Учителят го охранява. Учителят го е пращал и друг път така, използвал го е като един посредник и чичо Желю казваше, че когато отивал все същото куфарче носел. Но и на други места е ходил. И Учителят подарил на чичо Желю един свой портрет с подписа си. Имаше написано едно изречение. Съжалявам, че не го записах това изречение. Тогава за пръв път видях подписа на Учителя. Чичо Желю ми даде този портрет да го пазя като каза, че близките му нямат никакво отношение към Братството: „Ти, Олге, имаш отношение, ето ти този портрет на Учителя". И аз много го пазех този портрет, съкровено го пазех тоя портрет. Добре, но неговият зет на Желю - Методи Василев е от Варна и е съученик и приятел на Михаил Иванов. Михаил Иванов бил едно бедно момче, даже те малко по-добре материално били и в тях идвал да яде и така като техен син бил в семейството им. И след туй около 9.IX., след 9.IX.1944 г. Михаил го поканва Методи да отиде във Франция и той заминава, И тогава чичо Желю, кой знае какъв дявол го хваща и ми казва: „Олге, дай ми портрета, защото... иска го. Методи ще ходи при Михаил". И аз понеже е негов портрета, го дадох. И Методи взема този портрет и го
към текста >>

33. 11. СТЪПАЛАТА

случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. И какво ще работи. Там носела от тавана книгите, материалите долу. Обаче един там арменец не я обичал и много лошо се носел с нея. Казвал: „Няма да се качваш с асансьор! Само така - пеш". И тя слаба била тогава нали, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави. Веднъж отишла при Учителя и казала: „Учителю, какво съм направила на този човек, защо така ме мрази? Не ми дава да се качвам с асансьора, ами все пеш се качвам и слизам да нося материали". Учителят замълчал малко и казал: „Рекох, пребройте стъпалата!" Тя си казала на ума: А, стъпалата ще броя, та това помощ ли е? И като се качвала отново по стъпалата се сетила и си рекла: Защо пък да не ги преброя? И започнала, преброила ги до горе. След това слязла надолу. И когато отишла при този човек, той омекнал като памук: „Весе, качвай се на асансьора! Недей се мъчи тъй да ходиш! Качвай се!" И от тогава станали най-близки приятели, сприятелили
към текста >>

34. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Русе и е работил в комуната четири години. Той разказа, че за стопанството били наемани работници от съседното село Липник, сега Николово. От София били дошли група студенти, които също работели там както и той самия. Когато се налагало той работел дърводелство. Той казваше, че Ватев бил председател на комуната, но братя Маркови не го слушали. Например, занасяли продукти от стопанството на пазаря и ги продавали на търговци на пазаря, които изкупували продукцията, но парите носели на дюкяна на братя Маркови. Какво ставало по-нататък с парите не се знаело. Изобщо стопанството - зеленчукова градина, лозе и ниви не давали никакви приходи, макар че се раждало изобилно. Но не трябва да се забравя обстоятелството, че братя Маркови посрещаха и изпращаха много гости от братството празничен ден от града, от София и провинцията понякога. Може да се каже, че отчетността не е била добра. Поради това Учителят изпратил един брат Райчев, бивш военен да контролира работата на стопанството, а после и брат Йордан Андреев (Аню), Колю Йорданов от София и Петър Арабаджиев от Варна. Това става през 1937/38 г. Брат Райчев се разболял от притеснение и разправии с братя Маркови, та брат Георги Димитров го завел в града, в дома си и по-късно брат Райчев си заминал за София. Йордан Андреев се скарал със Стою Марков заради нередности, та било стигнало до бой, поради което Йордан напуснал стопанството и така останали само Петър Арабаджиев и Колю Йорданов. При брат Ватев живееше една сестра
към текста >>

35. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

человек. Настоявайте все таки. Той ще се съгласи. С добро всичко се постига. Моят поздрав на Величка. Труд, постоянство, търпение, трудолюбие, упование, бодрост на духа, всичко се постига. Ваш верен П. К. Дънов София, 26.Х.1910 г. Любезни Н. Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна. За вас и двама ви не остава друг път освен с търпение, вяра, надежда и упование да чакате отгоре да ви озарят и упътят във вашите действия. Да не допущате никоя лоша мисъл да ви обсеби. Веднъж сте посели трябва да оставите посятото да изникне и се развие според Божествения ред на нещата. Учете се от всичко да не повтаряте погрешките и спирате развитието на собствените ваши души. Защото Бог обича доброто, реда и чистотата във всичко. Това е моят съвет. Ваш верен П. К. Дънов София, 23.ХII.1910 г. Любезна г-жа В. Ватева, Получих вашето писмо. Засега вам ви трябва вяра, търпение и упование. Не се поддавайте на изкушенията. От тази си опитност извлечете важния урок за себе си. За да се повдигне душата, трябва да се озари от Истината и да се реши да слугува напълно на Господа и да върши Неговата блага воля. Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове. Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога. Там всяка душа може да стане девствена. Тия неща ви се случват от вътрешно притеснение и смущение. Гледайте да имате мир в душата си. Проектирайте си постоянно по няколко пъти на ден портокалената краска в умът си. Възложете сега
към текста >>

36. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

Учителят й казал, че кармата й с Найден не е добра и ако дойде в София ще има и ще се явят други мъчнотии. В една от срещите си, Учителят дава съвети на съпруга Найден, как да се справи със себе си и със своите състояния и го посъветвал да чете Евангелието и да пости всеки трети петък от месеца. Учителят я е изпращал да посещава градовете в страната и да провежда събрания с духовните групи съставени от сестри. Тя е пеела хубаво, свирела на китара духовни песни, която е носела винаги със себе си. Още от 1915 г. Учителят я съветва кои градове да посети. Имала е дар слово, както и духовни заложби. Имала развито ясновидство и е могла да разрешава семейни и други проблеми, за което е била желана във всеки дом. Обикновено е влизала в пост, три дена е в пост и молитва, след като е получила молбата от някои приятели върху какъв проблем да им даде сведения. След три дни започват да й се явяват картини, които вижда и почва да ги тълкува. А тълкуванието е фактически разрешаването на онзи проблем, който са искали от нея да разреши. Тя е имала дарба за лечение като с молитви и с вътрешната си връзка е получавала сведения за причината на болестта, която трябвало да се отстрани. Обикновено е назначавала диети, пост и молитва към Бога на онези, които са търсили нейната помощ като лечителка. Тя имала пряка връзка с невидимия свят - имала е ясновиждане и яснослушане. Понякога е чувала небесна музика. В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана
към текста >>

37. 3. Гоненията

Георги Йорданов Добрев

а още местото не е било оградено, това место, което са го купили, тоя Изгрев. И като се разхождал така и вървял и някой от гората излезнал и го наметнал с някаква тъмно палто на главата и Учителят скокнал и го хванал този човек, а после си продължил пътя. Значи тук също атакуваха Учителя. Значи поповете и владиците изпращаха разни хора, жени мъже, да пречат и да тормозят Учителя. В.К.: Църквата откупува разни личности, за да ругаят Учителя. Тази ли беше тази Мария, която носела една табела на главата си: „Жертва на Дънов“. Г.Д.: Тя е същата Мария. Табела „Жертва на Дънов“. А за Мария аз ще разкажа туй, което зная, истината. Мария е била едно бедно момиче. И изпаднало, минало по разни пътища и така се домогнала до наши познати приятели и те се я привлекли около тях, за да й помогнат. И ние като добри и хуманни, така давали й средства, записали я в един курс по шивачество, да има специалност, занаят, за да си изкарва прехраната, да не остава така на подаяние и да гладува, а да си има занаят, да работи, да си изкарва прехраната. Купили й машина наши приятели, за да работи. Обаче тя след туй станала в услуга на владиците и поповете. Те са я подкупили, давали са й средства, за да клевети и излага Братството. И наши приятели, веднъж, имало е случай където с кофа вода я поляха. Тя се измокри и си избяга. Нито я биха, нито я тормозеха, намокрена, но си избяга. След туй имаше и други сродни истории пак по този начин. Идва тя с цървул съдран и през дупката гледа
към текста >>

38. 8. Катя Грива

Драган Петков

„Да, това е хубаво, но за Вас. Ама аз не мога да издържам и ме е много страх, че няма да намеря тялото си и да влезна в него. Затова освободете ме от това състояние.“ Учителят й направил няколко паси с ръцете на главата, тя се успокоила и се освободила от това състояние. То повече не се появило. Веднъж Учителят казал на Катя Грива, че тя в едно от предишните си прераждания е била калугер. И този калугер много е държал да бъдат нещата както трябва. Особено държал кръста, който се носел да бъде точно изправен. Ако е бил наведен се е карал на този, който го носел. Та в това прераждане сега не е калугер, а е Катя Грива. По този въпрос за преражданията в мъжка или женска форма има много неща казани от Учителя. Накратко“ човек не е този, който си избира формата, чрез която да се роди - мъж или жена. Катя Грива живееше на Изгрева, но за издръжката си получаваше пари от родителите си. Получи ли парите, тя ги изхарчвала за няколко дни, а после се чудела как да изкара до края на месеца. Отишла при Учителя и се оплакала от самата себе си. Казал й: „Слушай, дай си ти при Мен парите. Аз ще ти ги пазя. Когато имаш нужда ще идваш при мене и аз ще ти давам колкото ти е необходимо“. Един път свършила парите и се качва по стълбата горе, застава пред вратата на Учителя и чука. Вратата се отваря и пред нея застава Учителят: „Учителю, дойдох да ми дадете малко пари от моя плик, защото ми се свършиха“. Поглежда към Учителя и какво да види. Лицето на Учителя е строго и невъзмутимо, по Него
към текста >>

39. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

човешкото лице е личната карта на човека, защото човешкият дух е изписал френологически цялата му същност и история на човешкия му живот на земята. Тогава той се обръща, показва лицето на полицая и му казва:“ На, чети какво пише на лицето ми! Тук всичко пише - кой съм, от къде съм дошъл и какво правя в момента“. Полицаят помислил, че Цеко му се подиграва и взел да го бие и удря по лицето, така както се бият крадци и разбойници, а сестрата дето била с него и чиято шевна машина той носел под мишница извикала: „Не бий брат ми щото чудо ще стане“. Повторила го три пъти. А полицаят през това време удрял Цеко по главата и му викал: „Ето чудото аз го правя“. В същия миг става земетресение. Всичко почва да се тресе, падат разни рафтове, хвърчат разни вещи и всички се стресват от уплаха. А сестрата вика:“ Аз какво ви казах, не бий брат ми, защото чудо ще стане. Ето чудото стана и сега по-голямо чудо ще стане“. Онези в участъка се стресват: „Да се махате от тука и да не ви виждаме повече!“ Брат Цеко се навежда, взима шевната машина и с разкървавени уста успява да профъфли: „Аз съм Цеко от далеко. Така ми е името!“ И двамата напускат полицейския участък. На следващия ден сестрата завежда Цеко при Учителя, за да му покаже разцепената уста на брат Цеко. Разказва Му случая. Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата. След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа
към текста >>

40. 3. Затворникът

два часа. Аз имам моя работа. Ще отида, ще я свърша и след два часа като я свърша аз ще дойда при вас“, Но те не го пускат. Но той не се примирява и търси начин да избяга. А като вървели той напипал във войнишкия шинел нещо меко, някаква кесийка. А това било сол и червен пипер лют, смесени, защото той като вегетарианец не можел всичко, което им дават да яде и затова си имал сол и червен пипер смесени. В училището не се грижели за прехраната му и никой няма такова намерение и той си носел сол и червен пипер смесени и хляб си вземал и така се хранел като си посолявал хляба. Така напипал тая кесийка с лютия пипер и сол. А брат Иван ядеше много люто. Аз не знам някого да съм виждал да яде толкова люто в България. Той съобразява какво да направи. Изважда с ръка солта с червения пипер и прехвърля половината в едната шепа, половината в другата шепа. И така тия двамата войници, които го водят от двете страни, той с едната ръка хвърля в очите на единия и с другата ръка на другия в очите и те докато се оправят с очите от солта и лютия пипер, той драсва и избягва и обещанието, че ще се върне не го спазва, защото те не го пускат доброволно. Но минава време, залавят го, съдят го още по-лошо и въпреки намесата на сестра Паша и други приятели, не могат да го освободят и той трябва да бъде затворен. И така минава времето. А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и Александър Стамболийски идва на власт. Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се
към текста >>

41. 9. Конят при Диана Бад

влиза при него и му вика: „Иване, как е?“ А той отговаря: „Учителю, студено е, не може нищо да се прави“. А Учителят му казал: „Вярно, нищо не може да се прави, обаче може да се мисли!“ Туй съм го запомнил от бай Иван и когато имам трудни такива моменти да решавам, винаги си го спомням това, че може нищо да не се прави друго, обаче да се мисли винаги може. А това е най-важното в случая. И така започва живота на Изгрева. Но няма вода, няма електричество, няма нищо. Вода са си носели от така наречения „разсадник“ в парка в Борисовата градина, където са сега тенис-кортовете, там близо до Телевизионната кула от долната страна. Там е имало разсадник и до там имало прекарана вода. От там с бъчва са носели вода. Но решават, а Учителят подсказал идеята, че долу в Диана бад, някъде, където е сега гарата, в околностите долу около линията може да се направи чешма. Има извор и може да се направи чешма. И нашите приятели започват да работят, за да се направи тая чешмичка. Между тях е и бай Иван. Един ден, от всички, които до тогава са вземали участие в работата никой не е отишъл. Отива да работи само бай Иван. А Учителят, знам от бай Иван, винаги когато е имало общо мероприятие, Той е бил там. Може само с присъствието Си, може само с някакви указания, може с нещо друго, но той е бил там и е давал импулс и тон на работата на приятелите. И бай Иван разказваше, че винаги когато Той е там, просто не се забелязва колко лесно и колко приятно се свършва цялата работа. И така тоя ден
към текста >>

42. 11. Пророк Илия и брадвата

е убил 400 души пророци, 400 пророци е нарязал като краставици. За живота на Илия бай Иван можеше да приказва с часове и с подробности. И аз от него знаех много за Илия, за пророк Илия и правя аналогия пак от изказването на Учителя. Но тука ще го вмъкна пак образа на дядо Благо. Понеже дядо Благо пък знаем от Учителя, че е бил Климент Охридски. И се е говорело между нашите приятели, че учениците на Климент Охридски, наред с многото работи, които са знаели и са правили, всички са носели някакви тояги, пръти, дълги такива и са ходели с тях. После вече като завършват училището тръгвали са и проповядвали носейки всички своите тояги. А дядо Благо викал: „Ама вие да не мислите, че това са били обикновени тояги! Това са били жезли, които са носели учениците на Климент Охридски“. И това става пред Учителя. А Учителят казва: „Виждате ли този, който е бил Климент Охридски как знае какво са носили учениците“. Нали и заради това тая аналогия,която дава Учителят така може би пряко или за хората,които са били край Него, точно направо не е визирал нещата, не е казвал нещата, но ги е казвал в такава форма, че умния да се досети, а другия, той ще мени и ще замине край тия Слова без да разбере нищо. И така Учителят е подсказвал, нали за всеки един, ако е ставало нужда, да подскаже кой какъв е. Както е казал за Толстой, че е преродения Сократ, както е казал и за брат Ради, че е преродения патриарх Евтимий и за много наши приятели. Та така е завършила тая случка с бай Иван, със свети
към текста >>

43. 28. Една приказка и истинската развръзка

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

е сполучлив. Затова ще внимаваш много. Всеки, който мине край бостана няма да го пропускаш, под никакъв предлог. А за да разбереш кога ти са опростили греховете и можеш да започнеш новия живот, ще вземеш един чукан, главня, ще я опърлиш на огъня хубаво да се овъгли, ще я заровиш в единия край на бостана и когато от тая главня покара издънка, тогава ще знаеш, че греховете ти са опростени“. Упорит бил този разбойник и решил да изпълни указанията на този мъдрец. Насял бостан, поливал го, носел вода от далече и всяка година успявал да отгледа дини и всеки един, който минел му давал по една диня. Така няколко години наред той осъществявал заръката на този мъдрец и всяка диня, която давал все отивал там до мястото да види дали тая главня е пуснала зелена издънка. Но все гледал, че нищо не излиза. Една година пак започнал. Насял мястото с дини, станали дините и той започва пак да раздава на всеки един, който мине по една диня. Един ден, денят бил много горещ такъв, слънцето препича и никой не минава. Надвечер когато вече слънцето така ще залязва, поразхладило се, ето гледа един на кон препуска и гледа го той, че ще мине край бостана. Обаче понеже препуска с коня тоя ездач този вижда, че може да мине и да не успее да му даде диня и взел всякакви мерки да застане на среща му, да му вика, за да може тоя да го забележи и да спре. Този конник обаче продължава да препуска и като стигнал до стопанина този го заобиколил и пак с коня препуска и се отдалечава. В ужас от този разбойник, че
към текста >>

44. 5. Първият събор

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Учителят ги поканил по вътрешен духовен път и след като тримата се отзовали на поканата, Той им написал писма да се явят във Варна на определената дата. Единият от тях, д- р Миркович е пристигнал с параход. Учителят го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Здрависват се, поздравят се и бива заведен в дома на сестрата на Учителя, която се нарича Мария. Пристигат и другите двама ученика, като единия от тях носел една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обед. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бърже занеси рибата в езерото и там я пусни“. Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата във водата. А пък Учителят наредил на сестра си да приготви постен рибник. Тя приготвила толкова вкусен рибник и такива вкусни яденета, че гостите останали много доволни. Тогава Учителят им обяснил каква храна трябва да се яде и че не трябва да се употребява за храна никакво живо същество, защото има храна чиста и храна мръсна. Само растителната храна и плодовете са
към текста >>

45. 8. Добра и Савка

ученичка и казала: „Г-н Дънов, подарявам Ви я на Вас!“ „Рекох, нека завърши гимназия и тогава ще дойде при мен.“ Тя била с много крехко здраве- .Като завършва гимназия Савка става неразделна последователка на Учителя и стенографка. Веднъж пред Юрданка Учителят казал: „Аз вселих майка си Добра в нея, за да може да учи, защото тя много тъгуваше, че не е знаела да чете. Искаше да учи. Та сега Добра и Савка учат заедно.“ Често пъти Учителят се обръщал към Савка с името Добра. А това име е носела Неговата рождена майка, която отдавна си е заминала от тоя
към текста >>

46. 13. ЛАТЕРНАТА

баща ми ме заведе на преглед при проф. Ташев разбрах, че нашият род идва от югозападна Македония. И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла кожа, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините -албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон. И действително, баща ми проверява, че по време на въстанието на Али паша една майка с две деца с два коша с един кон бяга през Рило-Родопите и слиза в Асеновград. Тази майка е носела или майка му или дядо му на моят дядо. Така че корена ми по бащина линия е от там. По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели. В: А по какво познаваше д-р Ташев? Д: По този полуалбинизъм, който е при мене. Това е казва много характерно. Бяла коса, бяла кожа. Този случай накара баща ми да се заинтересува, което беше много интересно, това правеше силно впечатление на всички ни. Та от там нататък бащата на баща ми, той всъщност е бил шивач. Голям, хубав човек. Но когато баща ми се връща като граничен офицер той заварва в Пловдив на двора 7-8 латерни. Той е бил този, който на най-новата песен, най-новия шлагер, така ще смени иглите на барабана, че да може при върнете да се произведе песента. Той се занимавал с латерни, аз даже ходих в Асеновград да си купя една латерна, да видя мога ли аз при моята музикална подготовка да направя същата тази работа. Защото той не е учил хармония, но мелодията върви, говора излиза с акомпанимент, има един барабан и той е
към текста >>

47. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

кажат, че Учителят си е заминал. А след това десетки години по-кьсно комунистите писаха, че се е самоубил. Това трябва да се опровергае. Та на Изгрева имаше и комунисти между нас и те видяха всичко. Но после не смееха от властта да кажат истината и че това, което се пише за Учителя е лъжа. Беше ги страх. Това също бе голям изпит за тях. Не го издържаха. След това Учителят бе поставен в салона. Дойде време, нашите хора го вдигнаха на рамене и Го понесоха така, както едно време са носели пророците. Обиколиха един път поляната където се играеше Паневритмията и отидоха после на мястото където бе изкопан гробът. Бяха възложили на Георги Томалевски да напише нещо. Каза: "Не можах да напиша". Той е много поетична фигура. Но Славчо Печеников го написа. Спомням си тогава, че бяха едни студени дни, един сняг до колене. Облаците леко се разместиха и грейна малко слънце. Славчо се изправи, прочете написаното и след това го поставиха в една бутилка със зехтин и тя бе сложена долу до ковчега. Интересно бе, че Георги Парлапанов, който водеше "Българско дело" преди да премине в "Седмичен преглед" на Българската кинематография засне погребението на Учителя. Този материал го търсихме и с дъщеря му Жени Парлапанова, но не можахме да го намерим. Той, филмът е на 35 милиметрова лента. Той е добър документалист и го засне. Той е един от големите дейци на Българското документално кино, че дори и е изобретател. Преди да умре ми каза: "Правете, струвайте, но искам да видя детето
към текста >>

48. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

позволи да бъде разпънат. Един Петър, който си извади ножа и отряза ухото на един от войниците, въпреки че беше предупреден, че за една нощ се отказа при пъти от Христос. А в края на краищата всички тези светии ги създаде църквата след векове, щото бяха необходими не на Христовото Учение, а на църквата. От туй съм малко антиклерикален по отношение на това, както и ние сега ако някой се сочи за ученик, значи той не разбира още нещата. Ний сме вземали само една посока, ний сме посели едни семена, но самият Той ще ни чака хиляда години, каза ни дава срок, за да го приложим. Щото Учението на Учителя, ние можем сега да живеем в тази фаза, Учителят каза така, Учителят казва така, но ние чакаме онази фаза, в която ще кажем: От Учителя приложих това, приложих един кое си. От този момент нататък ние можем да кажем, че сме в преддверието на това да бъдем ученици. Иначе досега ние сме свидетели на едно голямо явление, което историята един ден ще каже, ще разбере, може би ще дойде една генерация друга. Той самия каза, че ще дойдат по-подготвени хора от нас, които ще свършат работа. Това е най-оптимистичното, както и още едно нещо Учителят е казал на Буча Бехар, което най-много ме радва мене, това е: "Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението". Това е най-хубавата мисъл, най-радостната мисъл, която чух аз в онези години след заминаването на Учителя. Да. Също тъй е било, историята го знае и Учителят го казва, че всички школи са развалени от
към текста >>

49. 59. РИТЪМА НА ПРИРОДАТА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

и пия топъл юзум, както ми каза Учителя. Днес мета алеята откъм масите. Една сестра ми казва: "Виж, Учителя вика нещо". Отивам: "Савка да дойде!" "Благодаря, Учителю!" Днес Учителя говори на масата за сълзите: от физическия свят, от духовния и от Божествения. Тези от Божествения, тях никой не ги вижда. Те едвам се появяват и остават на окото. Те не падат на земята. Веднъж В. Несторова, като влиза при Учителя, плаче, запитва: "Ама защо плача, Учителю?" "Това, което сте го посели, да го полеете." Учителят днес (19.1Х.) каза: "И на физическия свят задълженията си трябва да ги изпълнявате". И погледна. 20.1Х. "За да придобият качествата на любовта, хората са поставени на специален режим - масажиране. Никой не може да избегне разтривките." Псалм 13 "До кога, Господи, ще ме забравяш съвсем?" 31 .VII. "И докато светът гори в пламъци, в София, на Изгрева с една игра се слага начало на красивия живот. Дават се слънчевите лъчи от Паневритмията." В салона на черната дъска е заличено всичко. На поляната съм. Изведнъж чух от небето: "Защо си тъжна, когато аз съм тука? Звездите станаха по-светли. Защо ти е всичко, за което копнееш, когато оттука аз те обичам? Нима не си разбрала нетрайността на човешката радост? Не търси никого, защото всеки сам има нужда да бъде обичан. Ако ти мислиш за мене, аз ще ти помагам, ще ти се изявявам често. Бъди спокойна, мълчалива. Сега твоя параход пътува сам сред морето. Ти си сама. Ще има да преживееш големи бури. Дръж се. Аз ще
към текста >>

50. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив. На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство. В това време те са били приети от гръцкия патриарх, на него при едно тържество и баба ми разказва, че я прегърнал, целунал я, понеже тя е била малко детенце и дядо ми преди да почне да изографисва черквата, завежда жена си, прабаба ми и баба ми на реката Йордан и казал: "Да знаете, че тука е кръстен нашият Господ Исус Христос". Баба ми ги е разказвала и аз малко се вълнувам. И така нали ги запознавал баща й бил начетен, образован и обяснява на баба ми, която не е имала кой знае какво образование. След това се връщат в България. Връщайки се в България се озовават при една много бедна материална база, защото неговите братя са решили, че той бидейки вече в странство си е взел каквото е взел от наследството и той не
към текста >>

51. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

ходя на градината, но след това вече останах вкъщи, не можех да ходя. Професорът идвал веднъж при нея. Имали снимки от него и двете му деца. Професорът казвал за крушата до унгарското посолство "Свещената круша". "Ние си пишехме. Той знаеше добре български. Дойде при мене в мястото в градината. Децата му бяха от първата жена. После идваше с втората, която беше бившата му секретарка". Веска Козарева била изправена веднъж пред съда, но понеже Библията не подлежи на съдимост (а тя носела със себе си само Библия) била освободена. Роза, съпругата на Данко при изчезването на брат си се разболяла. Брат Виктор довел първоначално германския професор при
към текста >>

52. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на Велчев в гр. Варна. Всеки може да се увери в това като вземе първото издание на книгата, където на първата заглавна страница е отпечатана годината, печатницата и града. По време на отпечатването й, Учителят няма ученици, за да я разпространяват. За разпространението й се вижда от личното бележниче на Учителя, в което са отбелязани лицата, които я разпространяват, колко броя и отчитането им за продажбата. Учителят е носел това бележниче още в Америка и на първата му страница е отбелязал 1894 г., Ню Джърси. Авторът, стр. 48; от отпечатаната книга стр. 93: "Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато Той написва книгата "Завета на цветните лъчи". Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр. Търново, дословно: 15 август (св. Богородица) "Гореизброените шестдесет и трима души поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността във форма на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която бе простряна морава лента... Господин Дънов, който заемаше първото място
към текста >>

53. 1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

обиколки из България в продължение на 11 години, начиная от 1990 година, посетил и моето родно място - Нови пазар - тогава малък градец. Аз съм била малко дете. Той се запознал с баща ми, защото при своите обиколки целта му е била да влиза в контакт с народа, да дири и открива нови души, да проучва и българина като тип. Затова е изнасял сказки по френология, физиогномика, затова е правил и съответно измервания на много глави, като е съставял и френологични карти. При това, Той носел със себе си своята първа излязла от печат книга "Наука и възпитание" и при някои срещи с хора предлагал. Така той връчил на баща ми след разговора, който водили един екземпляр от тази ценна книга и мисля, че тя е изиграла роля на покана. Поканена съм била аз, малкото тогава дете, защото баща ми не се раздвижил особено, не възприел нищо от това, което му говорил Учителя, а книгата запазил непокътната без да я прочете. Така неразрязана тя попадна по-късно в моите ръце и аз действително помислих след няколко години, че тя е била предназначена именно за
към текста >>

54. 03. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

НАЧАЛОТО В.К.: Разказвали са ми, че в първите години сестрите са ходели с бели забрадки, с бели рокли, с бели дрехи, как се обличаха по онова време? Е.А.: По съборите и по време на беседите. Аз даже когато отидох през 1920 год. на събора исках да се купя такава кърпа, за покривка на главата, защото всички сестри са носели на главата си бяла кърпа. Въпреки че това на мен не ми лежеше, беше ми форма. И аз купих за главата си нещо прозрачно като воал, най-тънкото което можах да намеря, само по форма да го изпълня. И го сложих само през време на молитвата. Иначе обличаха се, въобще нашите хора носеха много белия цвят. Много. Сестрите бели рокли по празници и така до края на живота си. Така бяха всички облечени всички, повече в светли дрехи и в бяло. Тези беседи бяха публичните беседи на Учителя. Те се държаха в 10 часа до 11.30 -12.00 часа. Учителят говореше. На тях можеше да отиде всеки, който иска. Те не бяха затворени. Те бяха достъпни за публиката и затуй така се наричаха - публични. В.К.: А Вие имахте ли възможност да ходите на ул. „Опълченска" N 66, да слушате? Е.А.: След като вече продадоха салона на ул. „Раковска", Учителят пак се върна на ул. „Опълченска" и там говореше. И там съм го слушала цяла година. Щото, значи през 1920 год. слушах и през 1921 год., защото през 1922 год. наеха вече салона в „Турнферайн" на ул. „Гурко". Той беше гимнастически салон на някакво германско дружество и понеже вечер беше свободно, и в неделя също беше свободно Учителят държеше в 10
към текста >>

55. 62. КОМУНИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета. Даже Учителят тогава каза: „Не се разголвайте, защото братята не са ангели!" Да, така беше казал. И затуй Паша, до края на живота си не тури къс ръкав. Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука. Свила съм си ръкава и носела съм. След туй носех свободно. Аз не можах да свикна с гола ръка да изляза. Това не можах да нося. Освен когато се пека на слънце. Но иначе не съм ходила, но то е вече навик. То е вече навик, не е нещо друго. Сестрите не са ходили много разголени и не са се държали по мода. Е някои си слагаха червилце на устните, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската суета си я имаха. Сега имаше други, които никога не си послужиха с това. Но имаше други, макар че са от Младежкия клас, желаеха. Значи, имало е сестри, които желаят да се оженят даже. Макар че бяха там неженени, но вече желанието е било вътре. То е и друго нещо. Значи е нерешен въпрос. И този опит беше неуспешен и повече не се прави. Но казвам Ви, това не беше Учителева идея, не беше. Понеже тези неща не ми лежаха, не съм вземала
към текста >>

56. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

й, защото нали изчезна синът й, те в семейството по-задружно заживяха, бащата много страдаше за сина си, щото един син и две дъщери имаше. Едната загина при бомбандировките, синът изчезна след 9.IX.1944 год., но него никой не го засегна, той беше възрастен човек, но много страдаше и си спомням, понеже аз отидох и ме пита: „Ще се върне ли Борис?" Пък аз какво мога да му кажа затова нали? Но и двамата чакаха с надежда, че той синът ще се върне. Казаха ми, че той синът им Борис носел всичките скъпоценности на семейството. А те имаха много скъпоценности, защото царете подаряват украшения на жените, на мъжете. Например, той като генерал една табакера златна със скъпоценни камъни е имал. Все такива неща, те са скъпи нали, те се ценят и то от някой император, от руския ли му била подарък при някакъв случай. Дошъл тука и като на адютант и на него подарил или там някъде те са ходили, това не зная къде е било, но затова съм чувала. После и за нея е имало много подаръци. После дъщерите му бяха придворни дами на цар Борис, тъй че те са имали много нещо. И всичко това синът му Борис той го е взел със себе си. Естествено, че изчезва синът им, то не се знае къде е отишло. Да, не се знае къде е отишло това съкровище. НИКОЛА ВАТЕВ - беше ръководител в Русе. Аз с него не съм имала друго, освен малки срещи. Впечатлението ми беше, че беше приятен, с брада като патриарсите беше и така сериозен, умерен в говора си, но сам той бе медиум и много вярваше на медиумите. Даже има едно писмо
към текста >>

57. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас. Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега. Но за да станеме нови хора, за да станем ученици, да имаме абсолютно ученическо съзнание, непременно трябва Божията Любов да изявяваме. Иначе, другото е каши. Веднъж правиш едно, после правиш друго, той не е пълен процес. Пълният процес е тогава, когато човек, пак така трябва да се освободи. Вярно е, че човек в този случай държи ключовете. Той пуска в себе си едното или другото и за това е отговорен. Той Учителят знаете ли какво казваше, като проявявам някои отрицателни черти: „Ех, вие някога сте яли и пили с тия същества, които сега проявявате, за грешките които правите". Също казваше за кавгите които стават, недоразуменията между хората: „Те лемурийците ги правят". Те са
към текста >>

58. 115. РАБОТА С ЕДНО ОКО

и е дал друг начин на лечение. В.К.: Кога тези задачи Учителят ги даваше? Е.А.: Да, Учителят в класовете, които даваше. Нали задачите. Даже когато беше изкачването през нощта. Тя беше учителка когато Учителят даде за през нощта да се качиме в 12 часа горе към Вълчата скала за изгрев, тя я направи като се върна от Русе към Петровден, по-късно. И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава стомната да пие от нея. Добре, ама тя я пуска и я счупва, пък и не носи никакви пари. Имала трудности докато намери някой познат да даде вещ, за да може да я убеди, че ще й върне стомната, че ще й купи стомна. Та вижте, имаше такива неща при решаването на задачите си все от някакъв род противодействия. Тука беше със стомната. Даже и това ми направи впечатление тогава нали, като ми разказваше, че като се върна отгоре. Щото ние бяхме заедно нали, заедно живеехме. Викам си сега пак някакво противодействие имаше. В.К.: Обаче това е голямо геройство, с едно око. Е.А.: Не, подвиг е брат. Подвиг е. А с едно от 1927 год. до 1945 год., с едно око
към текста >>

59. 159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ

получих. И се освободих. В.К.: В онези времена имало е пауни с хубави пера и всеки си искал да си вземе по едно перо. Като украшение ли служеха тия паунови пера? Е.А.: Слагаха си на шапките паунови пера. В.К.: Да си украсяват шапките може би. Е.А.: Да, жените. В.К.: Жените? А-а-а-това не го знаех. Е.А.: А-а жените си слагаха паунови пера, щраусови. В.К.: За щраус да, ама за пауновите? Е.А.: И паунови. В.К.: Аз съм виждал пауновите закачени така на стените само. Значи са ги носели на шапки. Е.А.: На шапки. По-бедните на шапки, защото щраусовите бяха много по-скъпи. В.К.: Чета. Бях се освободила от едно страдание. Похвалих се на Учителя. Учителят ми каза: „Ти сега се освободи, но друг го носи". Е.А.: Да. В.К.: Интересен е този факт. Значи освободиш се от едно страдание, закачи се то на друг. Е.А.: Е да, ха сега де? В.К.: Хайде обясни го, това е страдание по отношение на Вашия личен път. Е.А.:По моя личен път е. Освободих се. Обаче друг го поема, защото трябва да го поеме. Разбираш, по други причини. Не по мойте причини. В.К.:Ти сега се освободи, но друг го носи. Е.А.: Но за Маргарита каза, даже го каза за Маргаритка Мечева. В.К.: Тя го носи сега. Е.А.: Е, да. В.К.: И то във връзка с какво го носеше? Е.А.: Е не знам. Тя почна да плаче. Аз казвам: „Не плача Учителю". „Е да ти не плачеш, ама Маргаритка плаче". В.К.: Значи друг го е поел, да. Е.А.: Е, сега. В.К.: Как са нещата? Е.А.: Какво да ти кажа, не мога да ги обясня. Че толкоз не го разбирам, защо така става.
към текста >>

60. 173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА

Госпожица ЕЛЕНА ЩЕРЕВА АНДРЕЕВА /учителка/ с. Макоцево, Софийско Ако заемате учителска длъжност, представете настоящето на директора на училището при заявление, придружено с попълнен формуляр „ Сведения за определяне служебното положение", за да бъдете прекласирана към 1 март т.г., като редовна учителка. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛЕНИЕТО: /п/ СОФИЙСКА Областна Учил. Инспекция № 4068/10. V. 1935 г. гр. СОФИЯ До Господина Директора на основното училище, с. Макоцево, Новоселско КОПИЕ: г. Новоселския околийски училищен инспектор, г. Елена Щ. Андреева, учителка при същото училище и г. Пунктовия учител в с.Саранци, Новоселско. Съобщава Ви се Господине Директоре, че със заповед № 866от 3. V. т.г. на Министерството на народното просвещение, въз основа на чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на основните училища в Царството, СЕ УВОЛНЯВА И ЛИШАВА завинаги от учителски права учителката вс. Макоцево, Новоселско ЕЛЕНА Щ. АНДРЕЕВА, за противорелигиозни идеи. Наредете нужното! ОБЛ. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: /п/ СЕКРЕТАР:/п/ Отначало бях независима защото си дойдох с последната заплата като учителка. Свършиха ми се парите, които ги имах, защото аз не пестях пари никак и нямах пукната пара и тогава почнах да работя палатки, изкарах лятото с парите, които си бях изкарала от палатките. След това, аз поисках работа при един брат. Той ми даде работа, но не ми даде пари. И аз видях, че трябва да си оправя работите, както трябва и казах, ще отида при Учителя и отидох
към текста >>

61. МОЯТ РОМАН

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

го, готвеше ядене за обяд и за вечеря за всички. Това дежурство им се падаше през месец. Братята живееха в много добри отношения помежду си, докато снахите често се караха все за дреболии. Трябва да кажа, че тогава Македония беше под турско робство. Животът не беше много радостен. Помня чичо ми Димитър беше дошъл на гурбет в София. Когато се връщал в село с една група други гурбетчии, някъде между Гостивар и Кичево ги нападат разбойници и ги обрали. Взели им всичките пари, които носели. На чичо бяха взели 15 наполеона и той беше много натъжен от загубата, а всички вкъщи се радваха, че се е върнал жив и здрав. Спомням си, една вечер в старата ни къща още, трябва да съм била към 4-5 години, една вечер криеха пушки на тавана. В стаята, която беше кухня и огнището беше в средата, таванът беше открит и димът направо излизаше в комина. Таванът беше само от греди и всичко беше черно - наричаха го „начерен". Някъде при покрива около гредите криеха пушките. Понеже аз съм гледала с любопитство, майка ми ми каза: „Да не кажеш някому къде сме скрили пушките! Ако разберат турците ще дойдат да ги намерят и ще ни заколят!" Такава заплаха е една от първите ми спомени от детството. Трябва да е било около въстанието 1903 год. При самото въстание аз си спомням добре, че ние избягахме някъде високо в планината, където имаше голям лещак между който имаше полянки. Цялото село беше избягало там и се криехме по поляните из лещака. Всеки носеше някакви завивки. Не зная за какво съм плакала,
към текста >>

62. 01 - 01. ЗАКУСКИ И УРОЦИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

робство веднага били потушавани с цената на много жертви - палежи на села и градове, опустошения и убийства. Тия бунтове и въстания били предвестници на наближаващия ден на нашата политическа свобода. Седем години преди освобождението на България от турско иго, на 3 март 1870 г. в семейството на бай Вълчо - чешмеджията, в град Айтос, се ражда третото му дете от мъжки пол, което кръстили Георги. Бай Вълчо имал голямо семейство, а доходите му били оскъдни, защото занаятът му носел колкото да преживява. Те едва стигали за най-важните нужди на семейството. Децата му не познавали радостта от получаване на нови дрешки и обувки за големите християнски празници като Рождество, Великден или Гергьовден. В замяна на това природата ги била надарила с интелигентност и силна памет. Георги запомнял урока, още когато го разказвал учителят и вече бил готов за идващия учебен ден. Той нямал учебници, но те и не му трябвали, защото имал силна памет, която много му помагала. Децата на бай Вълчо закусвали сутрин още в постелите си с коричка хляб, но и тя им се услаждала. В къщи спели в студена стая, защото нямали пари за гориво. Колкото дърва имали, майката ги пазела за готвене и печене на хляб. Спели на земята под общ губер. Ходели боси на училище и през зимата, като тичали по заледената улица до училище, а след като седнели на чина, дълго си търкали краката един в друг, докато се затоплят. Богатите деца в класа сутрин закусвали с бюреци или банички, чийто вкус Георги не познавал, а
към текста >>

63. 01 - 33. МОЛИТВАТА НА ТУРКИНЯТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

молитва, брат Куртев, който разбирал много добре турски, чул молитвата на една туркиня, която идвала отдалече. Тя била кратка и той я запомнил: „Господи, Ти, Който посещаваш, помагаш, храниш и обличаш всички, които са в нужда, помогни и на мене. Вдовица съм с дребни деца, нямам какво да им сложа на софрата. Като задоволиш всички, спомни си и за мен, бедната жена. " Съобщил на братята каква молитва дочул. Тогава всички събрани решили да изпълнят Волята Божия, като събрали кой колкото носел в кесията си. Събраната сума брат Куртев взел да отнесе и предаде на бедната жена. А за да може да намери къщата, дала му се картина и той лесно я намерил. Отишъл още в тъмно и почукал на вратата. „Кой е?" - попитала туркинята. - „Добър човек" - отговорил брат Куртев, като й подал затворения плик. - „Кой го праща? Общината ли?" -запитала тя. - „Не общината. Господ го праща" - казал той и се дръпнал назад, да не го види и познае. Брат Куртев спазвал едно правило: Когато правиш добро, никой не трябва да знае. Само така се слави Името Божие и така се прославят синовете Божии и Божията
към текста >>

64. 02 - 08. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

в един друг свят, по — възвишен и по-красив от света, в който живеем. Душите пиели жадно от нескончаемия извор на Учительовото Слово. Беседата продължила около час, изслушана с внимание. Всяка нейна дума и мисъл били откровение за слушателите. След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи. Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една идея, идея за общочовешко
към текста >>

65. 02 - 13. ОСНОВИ НА СГРАДАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

безплатна, но все някой трябвало да се погрижи за прехраната на работниците. От селата кой каквото можел, пращал. А когато не достигне, някой е трябвало да бръкне в джоба си и да плати храната. Когато нямало кой, брат Куртев сам бръквал в своя джоб и работата продължавала. Целта била да не се прекъсва работата по строежа. Тук му е мястото да споменем за сестра Петра Георгиева Манева от Ченге, сега село Карагеоргиево, известна още като „баба Петра". Баба Петра почти през ден е носела хляб в бохчи и баници за работниците по строежа на сградата, носела топла храна в котлета. Споменът за нея е още жив, а нейният пример е насърчителен за младите. Вечер, след работата си във фелдшерската служба, брат Куртев отивал на градината да наблюдава строежа, да види какво липсва, за да се разпореди за следващия ден. Така продължило до завършването на строежа. Похвална е отзивчивостта на приятелите от селата: Тополица, Карагеоргиево, Вресово, Страцин, Бата, Горица и Българово, които при различни случаи са се отзовавали на всеки повик на брат Куртев и със своя труд са отстоявали докрай. Има едно име, което трябва да споменем. Това е брат Божил от Айтос. Още от първия ден, когато почнал строежа на сградата, той се отдал напълно в услуга на строежа. Той имал малко дюкянче в града, което му гарантирало прехраната. Но щом като се почнал строежа на сградата, той ударил ключа на дюкяна и отишъл на градината, за да се включи в работата от сутрин до вечер. Всяка сутрин давал пари за закуска
към текста >>

66. 04 - 02. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода. Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония
към текста >>

67. 04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

СТАРИЯ ДЪБ Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници. Ето защо ние наново ще се върнем към някогашния извор, който по-късно се е превърнал в прекрасна чешма, предмет на нашето описание. Пътниче, ако пътуването ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото пътуването тогава по този път е леко и приятно. Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете пътуването си. Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария дъб, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък. Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро. Всеки оставял друг да почне, да не е той. Зер, защо ще си губи времето да прави път за хората, нека да го направят други. Така минали много години, докато в това село след Балканската и Европейската война било посято семето на Новото учение, учението на Бялото Братство. Когато съмишлениците на тези идеи значително се увеличили, тогава няколко братя от по-старите се събрали да обменят мисли относно това бедствие при Кайнака. Приятелите, които първи обсъдили този въпрос, били следните: Димо Иван Джожев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Димитър Джибирев, Димитър Къркеланов и др. Това е било в началото на 1929
към текста >>

68. 04 - 04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

като своя работа, като своя задача, за която всеки мълком бил поел обезателство. Приятелите от Тополица били в мълчаливо съревнование помежду си кой повече надници да даде в труд или кой повече камъни да подари и когато техните резерви свършили, купували от съседите или се задължавали да им ги върнат, когато чешмата бъде привършена. Тогава думата „съревнование" не била популярна както днес, но съревнование пък е имало между нашите приятели. Ако едни превозвали камъни, други носели пясък, трети куфражни материали, а четвърти отивали в Айтос или Бургас за цимент. С една дума винаги навреме е било набавяно всичко необходимо, като се пресмятало какво ще потрябва в близките дни. Та ако въпреки всичко се допуснело нещо да липсва или да не достига, тогава някой от най-ревностните и готови за жертва бръквал в джоба си и пак всичко тръгвало като по часовник, без засечка, без да се допусне забавяне на работата нито за час. Нямало е отделно лице, което да се грижи за своевременно набавяне на материали, но работата пак вървяла тъй, като трябвало, защото всеки се вслушвал в гласа на по-компетентния. Брат Куртев, въпреки че бил на работа в Айтос, и той отблизо следял хода на работата. Интересувал се от техните нужди и възможности, като и той помагал с каквото е можел. От всичко се виждало, че взаимното допитване и разбирателство са били на безупречна висота. Всяка къща, всеки дом, всяко семейство от нашите приятели се стараели да дадат повече работна ръка или да направят
към текста >>

69. 07 - 44. ИЗПЪЛНЕНО ОБЕЩАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Бедна жена среща на улицата непознат човек, когото моли за помощ. Застанала смирено и казала на непознатия: „Подарете на мен, бедната жена, някой лев. Вдовица с деца. Нямам близки." - „Сега нямам. Но почакай като се върна", казал господинът, който носел малка чанта в ръка. Вратата на богатия дом се отворила и господинът бил посрещнат с голяма почит. Кой е, какъв е бил той, бедната жена не знаела. Но останала да чака. Когато след един час господинът се върнал, подал на бедната жена сума от 5000 лева, т.е. целия хонорар, който получил за визитата в богатия дом. Господинът бил виден лекар и отивал при болен. „Защо дадохте цялата сума на тази жена? Аз на вас я дадох", казал богатият човек. - „Това, което Вие ми дадохте, вече е мое и аз разполагам с него, както намеря за добре", казал видният лекар и отминал по своя път. Ето човек с характер. Дал обещание пред себе си, че каквото получи като хонорар, всичко ще даде на бедната. Той с чест изпълнил мълчаливото обещание. Ето, такъв трябва да бъде новият човек, кандидат за царството на
към текста >>

70. 07 - 52. ЧАЙНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

„Там на кого ще го дадем?" - „Ще има човек да ви посрещне", казал Учителят. И подали тежкия бакърен чайник. Колата потеглила. Групата с Учителя продължавала пеша. Само след десетина минути леката кола пристигнала на Изгрева. Учителят идва откъм Изгрева, за да ги посрещне. Те, като го видели, много се зачудили. Как е могъл да ги превари? Групата била след тях. Никоя кола не ги е стигала и задминавала. Как тогава г-н Дънов ги бе преварил? Чудели се пътниците от леката кола, които носели чайника. Как бе станало това, никой не знаел. Учителят през цялото време е бил с групата, която подала чайника. А ето, на Изгрева сякаш има друг Учител, досущ еднакъв с тоя, който им подал чайника. Ето един случай, когато Учителят се явява в две лица
към текста >>

71. 07 - 61. РАЗТОВАРВАНЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

жена отскоро започнала да посещава Изгрева и неделните беседи. Научила тя, че Учителят препоръчва да се пости поне един ден седмично и то двадесет и четири часа. Всички, които срещала, познати от Братството, все практикували 24 часа пост седмично. Окуражила се и решила и тя да опита, да се поразтовари. А имало защо. Тя била едва на петдесет години, а теглото й било над сто килограма. Тежък товар носела, от който трябвало да се поразтовари. Дните от седмицата минавали, и ето че дошъл уреченият ден за разтоварване. Станало обяд. Хапнала си порядъчно, за да издържи до следния обяд. Вечерта си легнала на обичайното време, но не могла да заспи. Мисълта, че не е вечеряла, не й давала покой. „Ами ако през нощта ми стане лошо от глад?" Сънят побегнал. Тя цял живот яла по три и четири пъти на ден, а ето сега за първи път в живота си да легне, без да вечеря - нито хапка в устата. Станало късна нощ. Вече й се спи, но се страхувала да се отпусне. Да не би като заспи и да умре. Едва изтраяла до дванадесет часа, полунощ, и станала. Започнала да си хапва от това, от онова. И това продължило, докато се разсъмне. Не издържала. И вместо разтоварване, тя изяла повече храна, отколкото за цял ден, без да усети насищане. Разказваме горния случай не да осмеем някого, а само да обърнем внимание какъв могъщ фактор е внушението. Че като не ядеш ден, два, пет или десет, ще умреш. Умира се не от глад, а от самовнушение, че като не ядем, ще умрем. Внушението е нож с две остриета. Може да
към текста >>

72. 07 - 68. ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ДАЛЕКО През втората половина на март 1922 година, се постави начало на нова поселище, което нарекоха квартал Изгрев. Началото започна с три палатки, броят на които постоянно растеше. На следната година започнаха да се строят дъсчени, едностайни жилища. После - стая с антре, след това двустайни. През 1925 година- тухлена стая за Учителя. През 1926 се построиха „Пловдивските бараки", където се пренесе и настани сестра Анастасия Янакиева. Ето как стана нейното настаняване. Когато жилището й на Изгрева бе готово, тя помоли брат Цеко да й пренесе малкото багаж в новото поселище. Той отишъл, прегледал багажа и му се сторило за един път много, а за два пъти малко. Пътят бил дълъг. Отива една привечер. Приготвя багажа като една куха пирамида с едно прозорче. Късно през нощта отива, влиза в пирамидата и тръгва. Минава цялата булевард „Скобелев", цялата „Патриарх Евтимий" и тръгва по „Граф Игнатиев", за да продължи по шосето за Дървеница. Времето било подбрано - късно през нощта, когато има най-малко движение и без Луна. Когато наближава лостовия стражар, при разклона за Семинарията, постът вижда, че нещо се приближава, но не е нито кола, нито файтон и се чуди какво може да бъде. Приближава се безшумно, стресва се и извиква: „Кой е там?" - „Цеко от далеко", обадил се човешки глас от тъмната фигура. - „Откъде си и къде отиваш?" - „От Слънцето. Нося багажа на сестрата." - „Защо по това време?" - „Защото така искам. Така ми е удобно." Постовият стражар помислил, че е попаднал на
към текста >>

73. 07 - 71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Веднъж брат Ради, който бе стопанския отговорник на Изгрева, един пазарен ден отива в града да купи голяма мотика, като за него. Понеже не намерил, поръчал си. И вече се връщал, когато срещнал селянин, който носел един хубав червен петел за пазара. „Хей, байно, продаваш ли го?" - попитал Ради. - „Продавам го" - „Колко ще му искаш?" - „Пет лева." - „Ето ти парите. Дай петела!" Петелът го погледнал в очите приятелски. Сякаш му благодарил за спасението от ножа. Вървял Ради из пътя и се радвал, че спасил един живот. Ето, това е едно малко добро, което направих", си мислел Ради. Ще го подаря на Учителя, да му пее и да го буди. Ще го зарадвам." С такива размишления стигнал Изгрева. Отива Ради при Учителя, ухилен до уши, че му носи този дар. Да го зарадва. „Добре, Ради, но кой ще се грижи за него?" - „Аз ще се грижа. Ще му направя и курник." Купил му и кокошка. Да не е сам. Петелът пеел и будил всички в утринния сън. След известно време Учителят в една неделна беседа, когато говорел за частната собственост, усмихнал се и казал, че и той има частна собственост - един подарен петел и разказал за случая. След това казал: „Да купуваме петли от селяните, да ги спасим от ножа, по този начин светът няма да се оправи. Иска се време да се повдигне съзнанието на хората, те сами да се откажат да колят. Този е пътят. Трябва хората да се превъзпитат в нов дух. Да се цени и пази живота, като дар Божий. Както и да проявим любов към всчико живо, което ни заобикаля." Кога ще стане
към текста >>

74. 07 - 74. ВЕЧЕ ДА НЕ ИДВАШ!

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

НЕ ИДВАШ! Една сестра от София заминавала на курорт. На улицата я среща една бедна жена и я моли за помощ, Сестрата й дала осемдесет лева, Всичко, което имала у себе си. И понеже си носела спестовната книжка, била спокойна. Бедната жена, изненадана от нейния жест, казала смутено: „Аз исках по-малко..." - „Не, вземи ги всичките. Те са за тебе. Господ ти ги праща." Бедната жена си записала адреса, за да може да й ги върне, когато има възможност. Тъжителката я посетила още няколко пъти за нова помощ, тъй че кредитът станал 400 лева. Когато й давала и последната сума от 100 лева, казала й: „Вече да не идваш!" Жената си отишла с понижен дух, но нищо не казала. „Още следващите два-три дни ми донесоха работа от две места и ми платиха по 200 лева. колкото й бях дала, разказва сестрата своята опитност. Небето не ме остави. Но аз проявих нетърпение, което отчитам като голяма моя грешка и се срамувам от постъпката си." Весела
към текста >>

75. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

се ударила по челото и казала: „Мари Димитринке, аз мислех вашия Учител че е по-учен от нас, ама той бил като Христа, той е прочел мисълта ми. Аз като излизах от стаята му, си рекох на ума: И аз ако ям такива круши, и аз ставам учител. Той ми прочел мисълта. Ле-ле, аз се изложих пред него!" Получила трите круши, но не станала учител. „Чайникът на Учителя". Това е било през 1929 година, когато са минавали за Витоша през Драгалевци, Имало един бакърен чайник, около 50 килограма, който носели на бивака и в него си приготвяли чай. На връщане, като тръгнали по драгалевското шосе, ги настигнала една кола. Учителят вдигнал ръка и колата спряла. Учителят се обърнал към човека, който карал колата и му казал: „Можете ли да занесете този чайник на Изгрева?" - „Можем да го занесем", отговорил човекът, „но кой ще ни посрещне?" - „Ще има човек, който ще ви посрещне", казал Учителят. Дали чайника и той заминал. Човекът с каруцата стигнал на Изгрева, ето насреща му Учителят го посреща. Той се чудел с какво е отишъл Учителят, никаква кола не го била задминала, да го стигне и да го задмине. Пък ето този човек, който му дал чайника, той го посреща. В случая Учителят им създава една задача да мислят. Този случай е от поредицата на Илия Чернев с изчезване и появата на Учителя. „Поискал доказателство". Петър Грънчаров е брат на Панайот Грънчаров. Те са билкари от Ямбол. Петър казвал: „Много работи съм чувал за Учителя и за неговите възможности, обаче не съм видял нищо. Аз съм вярвал, но все
към текста >>

76. 08 - 07. НЕВИДИМИТЕ ПОМАГАЧИ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Михаил Калудов, ръководител от село Бата. В тяхното село били само няколко души и нямали още събрание. Особена школа се провеждала в Оризаре, едно далечно село, на 7-3 километра. За да отиде в село Оризаре, трябва да се мине една река, казва се Хаджи-Деле. Реката била придошла. Тръгнал той да прегази реката, ама предварително забравил да си прочете молитва. Като тръгнал да прегази оеката обаче, реката дошла силна и го подвела, и го понесла и той само рекъл: „Учителю!" Водата го носела. Той извикал само: „Учителю!" Друго нищо не могъл да каже. И водата като го носела, носела, го хвърлила на един бряг. Той станал, изцедил си дрехите, бил се съблякъл и ги държал в ръка. Като го повлякла реката, те се намокрили. Той след туй ги изцедил, облякъл ги и бърза да отиде на събрание. Събранието било почнало. Отива на събранието, спрели събранието, дават му дрехи да се преоблече, дават му гореща вода да пие, след това продължили събранието и той тогава им разказал случая, как бил забравил да се помоли и когато извикал: „Учителю!" водата го изхвърлила на брега, Сега пък ще ви разкажа втори случай за този същия брат, Михаил Калудов, как се запознал с братството, неговите първи години. Той бил войник във Варна. Коя година, не мога да си спомня, той ми го е разказал, но аз съм го забравил, Един път, като се разхождал така, бил из полето, гледа, един от техните техници, който работи в оръжейната, бил седнал и се печал на слънце. Отива при него и вижда, че чете някаква книжка. „Какво
към текста >>

77. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

НА ВЕТЕРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ /1825-1905/ Д-р Георги Вълчев Миркович е роден на 10 март 1825 година в гр. Сливен. Баща му произхожда от град Стралжа, където се е занимавал с обущарство и търговия на вълна, а майка му, Койка, е била преселена в Сливен от опожареното и разсипано от кърджалиите село Раково. През 1830 година баща му, заедно с други сливенци, се преселва във Влашко, близо до Плоещ, в новото поселище Берязка, но не му харесва и скоро се завръща в родния си град Сливен, където Георги постъпва на училище при известния тогава учител грък - Цукала, а по-късно продължил образованието си в гр. Котел при учителя Сава Доброплодни през 1840 година. След три години той се завръща в родния си град, но имал силно желание да продължи образованието си в Цариград, сега Истамбул. Баща му не се съгласил и го оставил в дюкяна си на Аба-пазар да продава вълна и ямурлуци. Това продължило до 1846 година, когато д-р Селемински енергично се застъпил, щото дванадесет българчета да бъдат изпратени в Киевската семинария като стипендианти. В това число бил и Георги, бъдещият доктор - медик. В семинарията не му харесали условията, ето защо той, едва приключил годината, след ред изпитания напуснал Киев и отишъл в Цариград, където продължил образованието си. Там го сварила новината за смъртта на баща му, връща се в България, получава си наследството от 10000 гроша, пак се връща в Цариград и постъпва да учи в прочутата тогава гръцка гимназия Кору - Чешме. Но и там не му харесало - скоро
към текста >>

78. 09 - 21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава. Разказал: Хр. К. Какво го бе накарало да бърза към село, към тяхното землище, въпреки умората, той не знаел, но безспорно някой го е карал да бърза към село, защото може би той е бил най-подходящият човек, който можел да се бори с пожара и да спаси
към текста >>

79. 09 - 75. УЧИТЕЛЯТ Е НАВСЯКЪДЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

НАВСЯКЪДЕ Била китна пролет, когато сестра П. се връщала от София и влакът я носел към родния й град. Летял влакът през полето, като да бил крилат, а тя гледала през прозореца широкото, сякаш безкрайно поле и си мислела така: „Господи, толкова много хора по полето, животни, птици, насекоми, растения и тревички - всичко на Тебе се надява, на Тебе се моли, от Тебе иска помощ, храна и закрила. Как успяваш на всички да помагаш?" Ето какви мисли изпълвали ума и съзнанието на сестра П., а влакът летял като изтърван кон през полето. Застанала тя на прозореца на купето и вижда следната картина: Учителят в бяло ленено палто се разхожда, не, а се носи над изкласилите ниви. Влакът лети с шеметна скорост, а ето Учителят всее пред очите й над изкласилите ниви. Тя гледала и си мислела тъй: Ето на, сега колко съм далеч от София, където оставих Учителя, а ето че и тук, над нивите и навсякъде все е Учителят, всичко вижда, от всичко се интересува. Но след миг тази картина изчезва, а влакът продължавал своя път. И други хора имало на прозореца, но само тя видяла картината. По разказа на сестра Пенка. За духовния поглед на Учителя няма близо и далеч, няма време и
към текста >>

80. 09 - 188. МАСЛО ЗА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

УЧИТЕЛЯ Веднъж една жена от София донесла малко масло на Учителя, но той й го върнал. Костадинка, дъщерята на брат Темелко, видяла това и после запитала Учителя защо е върнал маслото. А Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: „Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край него." Тя не го давала от любов, затова й го върна/. Учителят. Записано по разказа на
към текста >>

81. 09 - 308. ЖЕРТВА ЗА БОГА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

БОГА Веднъж в общия окултен клас Учителят каза: „Днес кой какво може да пожертва за Бога? Още сега." Всички почнахме да се бъркаме по джобовете, да видим какво имаме в кесиите си. Всеки извадил и дал по нещо, което се събирало в една шапка. Бай Ради, който току що бе дошъл от провинцията /Ямбол/ и носел една сума от 6000 лева, цялото му състояние. „Учителю, това имам и това давам за Бога." Учителят се усмихна и каза: „Брат Ради спечели първенството." Такъв беше брат Ради - винаги на всичко готов в служба на Великото дело, което Учителят донесе на земята. Учение, чрез което ще се слави българският народ през вековете, ако го оцени и
към текста >>

82. 09 - 319. НА ЛАГЕР В СИНИТЕ КАМЪНИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В СИНИТЕ КАМЪНИ През 1919 година Учителят е бил на почивка на Сините камъни край град Сливен. Трима братя, студенти, решили и те да отидат там, като си носели палатки. Един от тримата бил зъболекарят Тодор Попов от Ямбол. Веднъж, при разговор Тодор Попов казал на Учителя, че говорим за духове, а не сме ги виждали. „Искаш ли да ги видиш?" - го запитал Учителят. - „Искам", отговорил Тодор Попов. Вечерта, когато Тодор Попов влязъл в палатката и си легнал, внезапно пред него се явява един военен, който веднага извадил ножа си. Студентът се уплашил и избягал навън. На утрото казал на Учителя. Учителят се усмихнал и пояснил, че на това място още преди векове е убит човек, военен, който все още стои тук на страж. Една вечер били наклали голям огън. Учителят станал и се отдалечил малко настрани и казал някакви думи, които те не разбрали, може би на непознат език. След това се върнал при тях, като им казал: „Освободихме го! Вече няма да ви плаши." Разказал: брат Боян Боев -
към текста >>

83. 09 - 360. ЗА СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ЖЕЛАНИЕ През 1922 година бях ученик в гимназията в град Попово. Тогава се устройваше Изгревът. Седмичният вестник „Неделно Утро" твърде често пишеше неблагоприятно за Учителя и Учението му. Аз не бях ходил в София и силно желаех да отида в София и да посетя новото поселище, „Изгрева". Една нощ ме заведоха насън. Пътувам през една борова гора, из една пътека, като стъпвам по килим от сухи борови листа. Някой ме водеше. Пътеката ме изведе на края на гората, до една телена ограда, а вътре - поляна и млади борови дръвчета. До тука беше сънят. Само след две години отидох в София да продължа образованието си. Брат Сава Калименов дойде в квартирата ни и се уговорихме на следния ден рано да дойде да ме вземе и заедно да отидем на Изгрева. Още бе в тъмни зори. Когато почна да се разсъмва, виждах, че се движим през борова гора по килим от сухи листа. Стори ми се, че пътеката ми е позната, като че и друг път съм минавал по същата. После си спомних, че насън бях посетил Изгрева преди години. Да, на силното желание се дава път, макар и чрез сън Разказал: Георги
към текста >>

84. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

сами да си изкарват прехраната. Задача от десет дни. Ходи в разсадника и работят, в разсадника са работили. После са ходили в село Ачларе, Карнобадско. Правят опити на комунален живот. Имаше един брат, Жечо ли са казваше. В.К.: Жечо, Жечо. Верка: В Ачларе. Той, аз го знам. Аз го знам. В.К.: Той имал имот там. Верка: Да де. Насял толкова много ниви и всичките ходят да работят. И той, къдрокосият младеж, много фин, и той със сърпа се включва във всякаква работа. Но вечер той си носел челото и там си свирел, и работи със звездния свят. Тука пише за тоя звезден свят в „Житно зърно", което е много хубаво. В.К.: После те се връщат. Верка: Не, те са изкарали жътвата и не им дал пари за пътни. Нищо. И само варял чорба от боб. Толкова се отнасял грубо с тях, за да вземе много пари. И Томалевски е бил, Борис, Александър Стрезов, един брат от Варна, не знам как се казваше, много, много наши братя са били в село Ачларе и са изкарали опита за комуната. Това е грешката, че моите сестри отидоха в София двете, а пък аз трябваше да отида. Щото аз винаги съм бивала посрещната от приятелите най- добре, като пристигнахме в София. Те малко по-специални бяха и не можах да го видя Жорж там. Но един от най-интересните личности в нашето Братство беше Жорж. Сега, създаването на „Житно зърно". Като се събрали, били една група от 10 ли, 12 ли в семейството на Томалевски, Георги Томалевски. Чайникът ври вече и всички се чудят какво име да сложат на списанието. И тогава Георги Томалевски или
към текста >>

85. 12 - 38. БРАТСКИ ЖИВОТ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

тука за една баба Петра от Ченге. Надка: А, от Карагеоргиево сега. Ама тя беше прекрасен апостол. Възрастна сестра. Като се строи градината в Айтос, ще накара да замесят снахите една пещ хляб и ги слага на дисаги. И тези дисаги нали имат отвори и отпред и отзад и два котела ще сготвят ядене. Не знам колко километра е от Айтос, три и оттам четири. Четири километра кобилицата с двата котела и дисагите през няколко дни, например от понеделник пак идва в четвъртък, след 2-3 дни е носела пеш на гърба си храна за градината, за приятелите, за работниците. Тя и семейството й, синът и. Тя е приела Учението, бати Иванчо, синът й, от нас много no-възрастен, много дейно, много добро семейство бяха, го води 12-годишен и идваха в Айтос и казала: „Брат Георги, да ми благословиш сина. Желая да стане служител на Бога." И наистина той стана ръководител на Братството. А беше толкова природно интелигентен, такъв почерк, малко хора съм виждала така красиво да пишат. И тогава беседите ги нямаше да се четат. По Библията, една глава от Библията, той я преглежда, подготвя се и съм присъствала в Ченге на събранието, да ти е драго да го слушаш в тяхното село, Карагеоргиево сега. В.К.: Как се казваше този брат? Надка: Иван Георгев. В.К.: Иван Георгев Надка: Иванчо му казвахме. Тати го обичаше като свой син. Много хубаво
към текста >>

86. 12 - 42. КОЛЮ КАИШЕВ

опера да ни заведе. Викам: „Брат Колю, тук на Изгрева, е най-хубаво край Учителя." В.К.: Той живееше на Изгрева? Надка: Ами не знам сега. Той после се задоми, но преди това не беше още женен. Той на Мара Каишева брат беше, на Аркадий жена му, а на Красимира пък беше вуйчо, но скоро си замина. Той ни разправяше, че 40 дни е постил, 40 дни постил и до такава степен, Учителят е казал: „Кажете му да хапне", обаче той на приятелите там на Борис ли, не знам кои са били приятели, казал в Новоселци, тук някакво село имало: „Ще идете, ще ме заведете и ще ме сложите да поемам влага, без да кусам вода." Да поема вода. В.К.: 40 дни ама без вода. Надка: Без вода, без нищо. Изкара поста. И той ни го е разправял това нещо. З.К.: Някакви опитности с Учителя да ви е разказвал? Надка: А, не - само това. Това, което ви казах. Повече не. Това не е малко. Това, което ви разправям, като ми дойде наум, изпитвам същата радост и онова чувство, което го изживях в момента. Но това, което той остави, наистина беше много. И вече не го видяхме. Той скоро след туй си замина набързо. И аз за първи път се запознах тогава с него. Той просто така пожела да отидем горе в стаята. В.К.: Непринудено. Надка: Горе в стаята на дома ни и го приехме и тъкмо боядисваме яйцата и той: „Чакай, сестра, аз съм боядисвал при майка си яйца." Направихме яйца, козунаци месих и си го посрещнахме, и си го
към текста >>

87. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

се, защото аз съм с тебе и ще те благословя и ще умножа твоето семе, заради Авраама, раба Моего. (Битие, гл, 26, ст, 23). И съгради там олтар и призова името Господне и разпростря там шатъра си. (Битие, гл. 26, ст. 24). И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето. И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята. Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22). И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст.
към текста >>

88. І.01.03. ОЧИЩЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО - В СВЕТАЯ СВЕТИХ

на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек. И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл. 16, ст. 5-22). А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им. (Левит, гл. 16, ст. 5-22). Защото в този ден свещеникът ще направи умилостивление за вас, да ви очисти за всичките ви грехове, та да сте чисти пред Господа (Левит, гл. 16, ст. 27). Това ще бъде за вас събота на покой и да смирите душите си, то е узаконение вечно (Левит, гл. 16, ст. 31). Първосвещеникът е влизал няколко пъти в Светая Светих. Най-напред е влизал със златната кадилница и един съд, пълен с тамян. Втори път е влизал с кръвта на юнеца (телеца), който е прикесъл в жертва за очищение на своите грехове и на греховете на другите свещеници. След като е поръсвал очистилището (покрова на ковчега на Завета) и пред него седем пъти е оставял съдът с кръвта вътре. Трети път влизал с кръвта на ярецът, който е
към текста >>

89. І.01.04. ПАСХАТА

всичко, което ти показвам аз, образа на Скинията и образа на всичките й съдове, така да направите." (Изход, гл. 25, ст. 8-9). И ще принасят всеки ден по един юнец за жертва за грях пред Господа, за умилостивление, за да очистиш олтаря, И да принасят по агне сутрин и едно агне привечер за всесъжение, за да живеят родовете Израилеви. „И ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог. И тогаз ще познаят, че аз съм Йеова, техний Бог, който ги изведох из Египетската земя, за да се поселя между тях: Аз съм Йеова, техний Бог." (Изход, гл. 29, ст. 45). И даде Господ на Моисея две плочи на свидетелство, плочи каменни, написани с Божията ръка, Законите Господни. А през това време людете Израилеви си направиха идол, изляха си теле от украшенията златни на жените си и започнаха да му се кланят. Направиха си идол, златен телец. И като слезна Мойсей в стана, и като видя телеца идол, разгневи се и хвърли плочите от ръцете си и ги потроши. И яви се Ангел Господен, та чрез меча на левиевите синове порази онези, които си направиха златно теле и му се молеха, като на златни богове. И тогаз Господ рече Моисею: „Който съгреши пред Мене, него ще залича от Моята книга. А ти сега иди, та води людете, където съм ти рекъл: Ето, Ангелът ми ще ходи пред тебе, но в деня на посещението Ми, ще носят греха им върху тях." (Изход, гл. 32, ст. 33-34). И когато влезеше Мойсей в Скинията, слизаше облачний стълб и заставаше на вратата на Скинията и говореше Господ с Моисея. Нареди му да издяла две
към текста >>

90. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

го има произнесено на много места в тогавашните богослужения. 4*. Тук няма небивалици, а мистична случка. Онова, което е духовно, се изпитва духовно. Но тогова, който има люспи на очите, той не вижда нищо. Чак когато му паднат люспите от очите, той проглежда и вижда един съвсем друг свят. Свят небесен. А живее и ходи по свят земен. 5*. Този Антиминс е съществувал. Заради него той, Константин Дъновски, става свещеник в 1857 г. в с. Хадърджа и с него си е служил при службите и го е носел в себе си, при откриването на църквите в окръга. С него той е работил и го е пазел като нещо съкровено, защото е знаел при какви обстоятелства го е получил в Солун през 1854 г. 6*. През 1747 г. са отлитографирани 153 броя и те са давани на верни свещеници, запознати с целта на издаването му. Този Антиминс от 1820 г. е осветен от Йосиф Месемврийски, а по-късно е Йосиф Серски, митрополит на Варна. Той е един от тези 153 броя. На Антиминса много добре е обозначено и написано кой го е осветил. Това е оригиналният Антиминс и последният останал от тези 153 броя, и осветен лично от Йосиф Месемврийски 1820 г. Лично той му го връчва през 1854 г. А младият Константин го приема. 7*. Този Антимис е даден на ръка в Солун от тайнствения отец. От разговора си с него, Константин много добре е знаел кой е той и къде е работил, защото след като се връща от Солун през 1854 г. в село Хадърджа, (поради Кримската война селото е било пълно с турци), той заминава за Балчик, където учителствува 2 години и се
към текста >>

91. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество. А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война. А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа
към текста >>

92. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

броят на българския елемент в града значително се увеличил. Големият и богат търговски град бил в състояние да даде добра прехрана и печалба на своите жители, така че трудолюбивият български елемент скоро заякнал икономически, особно търговското съсловие, с което той станал по-устойчив, самостоятелен, дееспособен и достъпен за новите идеи, които все още на първо време се кръстосвали и парализирали от силното гръцко влияние. От друга страна, идващите от други по-събудени краища българи носели със себе си едно по-будно национално съзнание, което приобщавали на средата, в която попадали. От Варна те продължавали да поддържат своите връзки и сношения с родните си места и така се създала постепенно една идейна обмяна между варненските българи и вътрешността на България. Самата национална изключителност и експанзивност на гърците тласкала най-подир работите по неизбежния път. Така във Варна назрявала вече почвата за проникването и тук на новите идеи, които били вече отдавна разтърсили други краища на България - за пробуждането на българския национален дух. Този дух е бил окован от времето и обстоятелствата в тежки вериги и за неговото пълно освобождение и свободно развитие трябвало да се разчупят тези вериги, трябвало да се поведе борба. В този нов град, в тази нова Варна, която стояла вече пред времето на великата борба, стъпвал сега Константин Дъновски. За него, който се беше вдъхновил от идеите на Атанас Чорбаджи, се откривало широко поле за деятелност. От това време неговото
към текста >>

93. II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство

за избягване на злословието изоставям, взе върху си всяка отговорност спрямо политическите власти." През 1868 година Варненската община е имала следния състав: Господин х. Иванов, х. Стамат Сидерев, Сава Георгиевич, Матю Рачев, Яни Прагматаров, Ангел Георгиев и Коста Димитров. Начело с архимандрита Панарета, тя се е мъчила да води и урежда работите на епархията. Обаче трудностите продължавали и се увеличавали. Архимандрит Панарет се считал като „църковен глава" в епархията, носел се с нужното велелепие, обаче и неговият авторитет не бил достатъчен, за да импонира на населението и го дисциплинира, след като то е било така разпуснато от дългата църковна разпра. На 16 декемврий 1868 г. във Варна пристигнали двамата български владици Доротей Софийски и Иларион Ловчански, а за предстоящите празници на Рождество Христово поканен бил да служи във Варненската българска църква Антим Видински, който наистина пристигнал. Тия посещения одобрявали Варненските българи и били „за народна гордост и за впечатление на тукашните наши върли неприятели гръко-гагаузи". Въпреки всичко обаче мъчнотиите, особено финансовите, тежали на Варненската община. За подпомагане и осигуряване издръжката на българските училища във Варна през 1868 г., уредена била една лотария с 3000 билета, които били пръснати из разните български общини в Турция и в чужбина. Обаче главният приходен източник - владищината, постъпвала много нередовно и това разстройвало сметките на общината и спъвало нейните
към текста >>

94. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

(ХАДЪРДЖАЛИЯТА) Атанас Георгиев - фучиджи-оглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненский окръг, около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Иоргаки, бил един от по-първите селяни в с. Голица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото /м училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият българский свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по Енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учял децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отец Михаил и се научил да прочита и пише просто, както и да пей някои черковни [песни] -тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанаса и на гръцки, затова и отишел в г. Мисемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи е гръцкото училище да се учи. Тук, е разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да са научи Атанас, за която цел той ходил при един ходжа-ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато са учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябало да се прибере е село при родителите си. През 1820-21. година във време на гръцката завера по
към текста >>

95. VII.7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ

която ми разказа новите развития за архива. След това тя се качи на Рила и прекара там 10 дни по време на съборите. Там се е срещнала с Пиер, сина на семейство Гобо, пристигнал от франция, специално изпратен с мисия. От него тя разбира за измамата на Павел Желязков и Никол, френската му съпруга, как близо две години държат куфар със снимки и филма за Паневритмията. Всичко, което е разказал Пиер, разкрива големия план на михайловистите във Франция плюс йезуитите. 4. На Рила Пиер Гобо е носел направени компакт-дискове от заснетия архив на Анина Бертоли. Тези компакт-дискове били връчени на строго подбрани хора, включително и на Благовест Жеков. 5. След като се върна от Рила, Величка ми се обади по телефона и разказа за голямото предателство на българи и французи към архива на Анина Бертоли. Помолих я да опише всичко и да ми остави написаното, за да го публикувам съответно в „Изгревът". Преди да си замине, тя го написа и го остави. 6. Синът на семейство Гобо раздава компакт-дискове на строго определени хора и то на онези, които се бяха подписали срещу мен и от които бяха получили писма с препоръка да не ми се дава нищо. А тези хора бяха врагове на Словото на Учителя, защото всички без изключение бяха от онази верига, която променяше и отпечатваше променено Слово на Учителя Дънов. Разбира се, на мен не ми беше предаден никакъв компакт-диск, като по този начин смятаха, че аз съм отстранен и ликвидиран окончателно. Аз знаех вече, че тези българи, които получиха дисковете, бяха
към текста >>

96. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

ТОМ 12

Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие да намерите едно такова и ще помислите върху него. Пазете се от лоши подражания в живота си. В Америка, в една област имало един евангелски владика, който обичал да носи главата си накриво малко, едното рамо издигнато повече. Всички проповедници от неговата област му подражавали, носели и те главата си малко настрана. И днес всички наши лоши привички са подражание на лошите привички на някой владика. Аз взимам думата „владика“ не в прямия, а в широкия й смисъл, защото бащата е владика в къщата, майката - владичица. Първото нещо, което ви е необходимо, е да развивате силно въображението си, за да може нещата силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не може да постигнете в окултната наука. Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него. Щом се затъжите, представете си, че се намирате пред хора. Като ви дотегнат хората, мислете, че сте сами. Аз не искам да очаквате всичко от мене, пазете се от тази илюзия. Ще ви обясня какъв е този Божествен закон със следната формула: Когато житното зърно се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа. Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които идат отгоре му, както и влагата и дъждът.
към текста >>

97. 17. ВЯРА

ТОМ 12

на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места. Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още един път да не ме заключвате.“ Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепела, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи. Някои от вас сте повече прогресирали, но всички трябва да работите. Всеки човек си има известни слабости, които не произтичат от неговата зла воля, а са кармически. Запитват: - Може ли чрез усилено работене върху себе си да изменим положението на душата си? Ако сме в положение на гъсеници, колкото много листа и да изядем, не ще може да се превърнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период. И през това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до положение на пеперуда. Вие може да се поляризирате. Човек в един момент може да се спъне за 100 години, както и в един момент може да напредне за 100 години. Всяка вечер човек трябва да се очиства пред Бога, но не и да става мек. Добрият човек трябва да бъде силен. Често казват, че човек трябва да победи себе си. Не е важно това нещо, да победиш
към текста >>

98. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

ТОМ 12

са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението, това е посоката, по която отива Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение. Щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към тебе. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към тебе. Това е „доброто семе“, което е посято. Други хора са посели плевели. Но само това, което Бог е вложил в човека, то е добро. Правило е това. Само онова, което Бог е вложил в нас, то е доброто, а пък онова, което после всички други хора са вложили в нас, то е плевел. Всяко нещо, което после е вложил някой в нас, то няма да принесе плод, а другото ще принесе плод. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 21 април 1932 г. (четвъртък) Изгрев -
към текста >>

99. 11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК

Стефан Тошев

Караламбови и дъщеря им Вержиния Станчева - шивачка, банковият чиновник Денчо, Екатерина (Тица) Маркова - Иванова, дъщеря й Християнка (Таня) Иванова, синът й Милчо и др. Интересен факт е, че събранията е посещавал и дядо Юсуф и зет му - ходжа в една от джамиите в града. Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини. На молитва жените са носели на главите си бели копринени кърпи. Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма". Когато е починал д-р Д. Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист". Любопитно е да се знае, че Православната ни църква и до днес не е отменила „анатемата" и „отлъчването" на
към текста >>

100. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

се установило кой е извършил кражбата. През нощта Гръблев като спал, сънувал следния сън: Гледа, че в землянката влиза един войник, с позната нему физиономия. Носи един чувал, разтваря чувала и слага вътре платнищата, съдовете, продукти за ядене и други неща. Слага чувала на рамото си и излиза. Върви и навлиза в една гора. Минава гората, минава една поляна и навлиза в друга гора. Там, в средата на гората, под едно голямо чаталесто дърво, той изкопава дупка с мотиката, която носел, пъхнал чувала в дупката й я заровил. И Гръблев се събудил. На заранта той взел със себе си ординареца си и други двама войници и им казал, че ще го придружат до едно място. Взели със себе си и една мотика. Минали първата гора, минали полянката и навлезли във втората гора. Гръблев търсил дървото, което видял насън и го намерил. Копали под него и намерили чувала. Взели чувала и се завърнали в землянката, дето Гръблев скрил чувала под кревата си. Заповядал да доведат при него войника, когото видял насън. При разпита му за кражбата, първоначално той отказвал да е извършил кражбата. Но когато Гръблев му казал под кое дърво е закопал чувала, той се уплашил и помислил, че някой го е видял и направил пълно признание. След това Гръблев извадил чувала из-под кревата и му го показал... Така чрез тоя свой праволинеен сън брат Гръблев разкрил тази кражба. 4. СЪНЯТ НА ВОЙНИКА Това се случило през време на Балканската война. Нощно време войниците лягали да спят, без да се събличат и слагали пушките си
към текста >>

101. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

на мелничаря и на хлебаря. За бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии. Който меси и пече хляба, ще казва: „Господи, нека онзи, който яде този хляб, да придобие здраве и сила." Въпросът за обществения живот и за благото на народите не зависи от нас, а от законите на природата. Човекът не може да се меси в тяхното приложение. Може ли да измени движението на Земята или пък да кажем на Слънцето колко светлина и топлина да изпраща. Съвременните народи ще пожънат това, което са посели в миналото. Никой не може да ги избави от тази съдба. Хората трябва да се възпитават. Но може да се възпитават само хора, които са родени добре. Ако човек е роден в анормално състояние, само смъртта може да го излекува. Каква сила може да отучи пияницата да не пие? Той знае, че пиянството е вредно, но не може да се въздържа. Види ли виното, веднага трепне. Гневливият пък може да убие човека. Всяко убийство, всеки грях и престъпление се е зародил в далечното минало: най-малко сто години преди да се извърши. Бащата замислил да убие някого, но не извършил убийството. Мисълта, обаче, вложена в подсъзнанието, преминава в сина, който по-късно се ражда. И тази мисъл за убийство у сина ще бъде по-силна, отколкото е била у бащата. Ако и синът не извърши убийството, мисълта ще се предаде на третото поколение. Като знаят това хората, трябва да бъдат разумни, да създадат на младите условия да възприемат нови мисли и чувства, за да може да реагират на това зло. Бащата трябва да избере онова
към текста >>

102. 9. ПЪТУВАНЕ ДО БОЖИ ГРОБ

Милка Говедева

е възможно ние да бъдем същите онези, които са искали да бъде разпънат Христа, а сега сме на Изгрева при нозете на Учителя. Но сега се убедих в правотата на думите на Учителя. Отидох на поклонение на Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан. Дори ми дадоха документ и диплома и аз с него станах вече хаджийка. Вече съм хаджийка и трябва да се наричам Хаджи Милка Говедева. Миналият век българите са давали мило и драго да посетят Божи гроб и след като са се връщали, са носели името „Хаджи" с голяма гордост. А аз сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на нея и да я окача на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб в Йерусалим. Но освен това, тази грамота ще ми напомня и за думите на Учителя, че ние бяхме на времето онези, които хвърляха камъни по Христа. Кой хвърли този камък? Човешка ръка ми го върна. Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък, и с ударено и отекло дясно рамо. Съжалявам, че не прибрах камъка и не си го донесох в България, за да го сложа на лично място и да бъде до грамотата ми, с която станах хаджийка. Ето как нещата се затвориха и очертаха своя кръг на моя живот. Била съм на времето при Христа и съм замервала с камъни Христа. Бях по времето на Учителя. Къде слушах думите Му, къде не изпълнявах заръките Му и ето на края на живота си ви разказах и направих изповед пред вас. Някой трябваше да го направи, за да може разказът ми да завърши с поука за мен и да бъде достоен финал за
към текста >>

103. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Коцев Тодор Коцев (Т.К.): Роден съм 1904 година, на 18 март в София, Майчин дом. Завършил съм Столарското училище в Русе, но понеже когато завърших, резбарството беше в криза, нямаше работа и аз започнах работа по столарските фабрики в гара Белово, в Новоселци, бях моделчик 2-3 години. Войник не съм бил, защото съм против войната. Понеже ние, които завършихме занаятчийско училище, нямаше да ходим войници, ако поемем задължението 12 години да работим занаята, който сме учили, за което време ни облагаха с данък. В Чепино-баня когато бях, оттогава станах вегетарианец. Щом не искам да убивам хора, няма да убивам и животните. Причина за това стана Лев Толстой, неговите книги. Първата книга, която прочетох, е „Идиот". Тогава бях на 18 години в гара Белово. Хареса ми тъй, както никоя друга книга не ми е харесвала. Бях решил да не се женя тогава, но като станах приятел с бащата на Ана - Тодор Пецанков, постепенно се сближихме с нея, със сестра й Мария и синът на Мария - Стефан. Баща й беше много сърдечен човек, специалист като зидар, борил се е за прехранването на семейството си. Тя ме съблазни. Като приятели започнахме да ходим на Витоша и след това се оженихме. Имам две деца от нея. Тя нямаше философски поглед на нещата. В целия Изгрев се чуваше когато се караха те. Доста съм бил търпелив спрямо Ана. Може би затова са казвали, че съм Диоген -търпелив. Борис Николов бе дървесинен заместител на Учителя, самоназначил се и тайфата около него. На едно място Учителят казва
към текста >>

104. 3. ЛЕТУВАНИЯТА С БРАТСТВОТО

Тройка Кирилова Мишкова

братските хора и на планината, и в Ямбол. Хората се подкрепяха взаимно и материално, и духовно, живееха много задружно и сплотено. Съборите на Братството бяха най-големите ни празници, както и рожденият ден на Учителя. Неповторими остават спомените за съборните дни. Родителите ми разказваха как са се изкачвали за съборните дни на Рила с тежки раници и с мене на гърба на татко, върху раницата му. Но освен това в ръцете си те, както и всички, които се качвали този ден с тях наедно, носели по няколко тухли, кой колкото може да носи. Така се събирал материалът за постойката на първата хижа на езерата. Много се радваха на изградената хижа, на чешмата, на изворите, на пътеките - на всичко! Там животът им беше още повече задушевен и братски, много повече, отколкото долу. От разговорите между родителите ми разбирах какво уважение, любов и благодарност изпитваха те, а и всички наши близки към Учителя, как благоговееха пред Неговото величие и скромност. Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към собствените им органи - „удовете ни", както ги наричаше той, а също така на чисто хранене, на скромност и простота в отношенията им и на духовна (вътрешна) чистота. Баща ни с удоволствие раздаваше мед и плодове - всичко, каквото произвеждахме и беше готов да подпомогне всеки, който се намираше в нужда. Разбрах, че срещата му с Учителя е била най-голямата радост и щастие в живота му. Той беше твърд и деспотичен по дух, но
към текста >>

105. 4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Тройка Кирилова Мишкова

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

домакиня, починала 1970 г. Баща й, Кирил Николов Мишков, е роден в Ямбол през 1887 г. (1877), починал на 6.11.1959 г. Те имат три деца - Тройка, родена в Ямбол през 1920 г., Николина, родена в Ямбол през 1922 г., Донка, родена в Ямбол през 1925 г. Майка й Стоянка била дребничка жена, а баща й - едър, снажен, с твърд характер, строг, но справедлив. Понеже е сляп, го съпровожда неговата майка, която е също едра жена. Макар и сляп, той се справя с всичко. Дори когато ходили на Рила, той носел Тройка на раницата си, няколко тухли в ръка, воден от жена си същевременно. Разказът на Тройка е записан от Калина Гроздева Първанова, съгласно декларацията на Тройка. Горните сведения получих от Тройка Кирилова Мишкова след поставянето на някои въпроси. Подпис: Марийка Марашлиева София, 14 юли 1999 г. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Тройка Кирилова Мишкова, жив. в София, ул. „Владайска" 35, декларирам, че разказах мои спомени на моята приятелка Калина Гроздева Първанова, която ги записа на машинописен текст. След това аз допълних някои неща. Предавам ви ги, за да ги включите в книгата си „Изгревът". Свидетел: М. Марашлиева (Подпис) Подпис: Тройка Кирилова Мишкова (Подпис) Забележка на редактора: За разказите на рождената й сестра Николина Кирова Попова виж „Изгревът", том Х, стр.
към текста >>

106. 2. „И ХРИСТОС БЕШЕ ДЪРВОДЕЛЕЦ

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

сядали, ядяли, пиели, хубаво се опиянявали, та започвали да танцуват дори върху масите и всичко това завършвало като си тръгвали отново по двойки, но разменени. Карапетров не се чувствал добре в тази обстановка и скоро се отказал от работата си в ресторанта. Тогава решил да се занимава пряко с това, за което е учил и постъпил във фирма за изработка на дървени мебели. Там работата била спокойна, нямало разпуснати и неморални отношения, вместо алкохолни изпарения наоколо се носел ароматът на дървото, което обработвали. Доста време останал баща ми на тази работа, но тя не му давала удовлетворение, започнал да мисли къде и как да продължи образованието си. Разсъждавал доста по въпроса, но все не можел да вземе решение. Накрая с голямо притеснение решил да обезпокои Учителя и да го помоли за съвет. Тръгнал една привечер към салона и вижда, че Учителят идва към него по пътечката. Той обикновено бил много добре разположен към баща ми, но този път изглеждал сериозен. Стигнал до него, поспрял и много строго казал: „И Христос беше дърводелец!" След това бързо се отдалечил. Можете да си представите учудването на Пантелей. Той не бил изрекъл дори и една дума по интересуващия го въпрос, а Учителят му дал най-точен отговор само с едно изречение. Разбира се след този урок Карапетров си останал дърводелец. Но след време, за да има по-голяма свобода, да може и през седмицата по-лесно да се включва в братския живот, започнал да работи паркет с приятелите си от Изгрева - Кольо
към текста >>

107. 4. КОМПОТ

работата бързо напредвала. Но през цялото време му се ядяло нещо сладко и не какво да е, ами компот. Някъде към три часа Пантелей привършил и се запътил към полянката. Било през месец август и той седнал на една сенчеста пейка. Седял там и си мислел колко много му се яде компот. Чудел се дали може да си купи отнякъде или пък сам да си направи. Да, но докато се свари, ще мина време, а на него му се яде в момента. След малко чул леки стъпки, обърнал се и видял, че идва Учителят. Той носел един супник, от който се усещал чуден аромат. Подал го на баща ми с думите: „Рекох, похапнете си, брат!" И усмихнат си отишъл. Баща ми се почувствал силно засрамен, помислил: „Какво е това мое желание, та чак Учителят да занимавам с него?" Но в същото време с голямо удоволствие си хапвал компота. А то не било какъв да е компот! Вътре имало всевъзможни плодове - и смокини, и ягоди, и сливи, и круши, и вишни, и череши, и дюли, и други, и други. Винаги, когато разказваше този случай, баща ми се чудеше откъде през август са се намерили всички тази плодове, такива, които зреят в началото на лятото и в края на есента. Спомняше си това с едно особено чуство на стеснение и в същото време с чувство на радост и благодарност, че Учителят е помислил за него, обикновения човек и сам Той е донесъл този супник с компот. Виждаше в тази случка грижата и вниманието на един Велик дух към малките човешки същества и към смешните им понякога
към текста >>

108. 6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР

Димитър Кочев

на духовни сили, на чиста радост, на братско общение в името на всичко възвишено, което Учителят ни завеща и поръча да култивираме в душите си! Благодарност и любов дължим на всички братя и сестри от Тополица, които ни посрещнаха с плодовете от градините си и с даровете на сърцата си. И още много, много други неща ни радваха, но ще ги кажем на брат Джоджев, тихичко, на ухо. Рила, 1970 г. От гористата седловинка „Вада" право на юг се възвишава планинският хребет - наше поселище през летните месеци, надморска височина на долния край 1500 м. и на горния - 2500 м. Наши веселяци казват: „Кота Елена 1500 до кота Борис 2500." А самоковските шегаджии като говорят за нас бъбрят: „Ние ви имаме за част от скалния мъх и смриковите рошавини на приезерните грамади." Много радост и много красота отнесоха в душите си приятелите, прекарали лятото на 1970 г. по поляните и пътечките на седемте езера, по каменистите и тревисти тераски, по които броди и сега великият дух на Учителя, ечаха възвишените му Слова!... Отидете ли пак на Рила, не пропускайте, отбийте се първо в Бивака при сестра Елена, при брат Влад, Кирил, Пеню, ще ви посрещнат любезно, ще отпочинете или ще преспите. После ще продължите до централния бивак при второто езеро по склоновете на Молитвения връх. Тук по тези места е пребивавал най-често и най-дълго време Учителят. Тук всеки камък и всяко клеково храстче ни е скъпо, мило. Тук е нашият дом, далече от задухата и шумотевицата на градове и села, на пътища и
към текста >>

109. 3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

че портретите на Цветка Щилянова имат голяма художествена стойност. Той беше поръчал и за себе си лично един портрет на Учителя с пастелни бои, рамка и стъкло, и един портрет на Христа с блажни бои, като казваше, че портретът на Христа Цветка е рисувала по данни, дадени от Учителя, а същевременно се е ползвала от друг портрет на Христа, изработен от някакъв голям художник. Последният пък бил рисувал своя портрет, като е ползвал пръстена на римския император Тиберий, който носел образа на Христа, изработен върху пръстена си. Когато през 1972 г. аз отидох да живея в София, често пъти бивах в дома на брат Петър Филипов, особено когато имаше някакъв голям празник, като пролетното и есенното равноденствие или Петровден, или 27 декември - денят, когато Учителят си е заминал и др. Естествено тогава брат Петър се подготвяше един-два дни преди празника. Той се представяше като домакин и като майстор- сладкар (нали такъв си беше по професия) много добре пред гостите, които поканваше. Естествено в домашна обстановка той можеше да покани малко братя и сестри и обикновено бивахме на вечерята десетина души. Но за тая цел той имаше нужда от помощник. И тъй, когато аз бях в София, брат Петър ме викаше да му помагам. После по Великден той правеше хубави козунаци, от които изпращаше на приятели в София по мен или друг някой приятел, защото в дома му живееше известно време Ангел Ангелов от Варна, както и неговият племенник Филип - син на брат му Ною от Русе. Та той изпращаше по
към текста >>

110. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

към народния бит. Сребристи и златисти багри, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в потрета на един военен. Дамски портрети - особен майстор бил на тях. Той дири живописното и характерното, независимо от предписанията на църквата. Няколко картини на тореадори и пикадори. Гойя е и майстор на цялата природа - одушевена и неодушевена. Картини, с които бичува обществени недъзи, а особено управлението, поради което бил принуден да напусне Мадрид и Испания, и да се посели в Бордо, гдето изработил нова сюита картини от този род. * * * Французко изкуство Миниатюристи... 16-то столетие. Архитектура - градеж на замъци - национални особености. Амбоас, Шотодьо... Скулптура - франко-фламандска... Жан Бужн - Декор на Лувър, Диана със сърна. Жермен Пилон - Гробница на Хенрих II Живопис - Жан Кузен (преди Ренесанса), Семейство Ку - известно в историята на живописта - портретисти и миниатюристи - Жан Клуе и внукът му Франсоа Клуе. Екатерина Медичи, Хенрих II французки, конен портрет на Франциск I. По-живи и по-хубави са рисунките му - Маргарита Валоа, Анжуйски херцог, Елисавета Австрийска (с багри), конен портрет на Хенрих II, Карл IX (Лувър), Елисавета Австрийска (най-хубавият му портрет, подробностите са изписани по-модерно, свободно), Мария Стюарт (един от най-мрачните му портрети). 17-то
към текста >>

111. 1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ

Борис Петров Шаров

бил дядо ми всеки случай. Малко мога да знам за него, защото той е бил много затворен човек. Дядо му писал: „Е, прави каквото искаш, но ще бъде 5 за 4." Значи с други думи няма да печелиш, ами ще губиш от това. Така и дядо починал междувременно. Баща ми идва в София, явява се на конкурс. Той един скромен, нали, идва от Батак със скромните шаечни дрешки и казва, че като видях едни тука хора с широкополите шапки, с пелерините, нали тогава тези по-артистичните хора така са се носели. Рекъл си, какво ли търся аз тука. Обаче е класиран, класиран на едни от първите места. И излезе един разсилен и каза: „Обявена е Балканската война, отивайте си и след войната елате." И така баща ми отива на война и понеже все пак той е човек с образование, завършил гимназия, не е пипнал пушка. Там го слагат в щаба, не знам точно в каква канцелария, да пише нещо. Има един интересен сън, когато вече се връщат войските. Ама връщат се нали пеш, с денонощия вървят, и била такава умора страшна и в един миг заспал прав, както вървял задрямал за минутки и сънувал три жени в траур минават, и след това една светла жена. И казва, че след три дни се обяви примирието. Идва в София след това, започва да работи и да учи. Тогава не е било още в Академията, а е било някакво училище, рисувално, но и освен рисувално имало и нещо по-друго. Завършва го и започва да учителствува. Баща ми учителствува дълго време. В Горна Оряховица, в Севлиево. Бил е учител по рисуване и трябва да ти кажа, че е бил
към текста >>

112. Приложение Четвърто

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

и че сега сме започнали от Търново, защото съборите на Бялото Братство започват от Търново. Така че противоречие между това, което аз съм написал и издал и твоята книга няма. Това е една програма, която е дадена чрез мен и трябва да се реализира чрез мнозина. И то само от тези, които се подчинят на тази програма така, както и аз се подчинявам. Не се ли подчинят - няма да стане нищо. 18. Разбрах, че на Рила са ти забранили да си продаваш книгата, както и моята книга. Йоанна е носела книги, но не е смеела да продава. Е, какво ще кажеш на това? Аз им давам историята на Рилския живот по времето на Учителя, а те забраняват да се продава. Чух, че и ти си се оплакала срещу тази възбрана. Забраняват да се продава твоята книга, където са поместени писмата на Учителя. А това е оригиналното Му Слово. Значи забраняват Словото на Учителя, а разрешават да се продава промененото и коригирано Слово на Учителя. Дори и два пъти коригирано. Павлина, намери си отговор за всичко това. 19. Ето защо аз не съм от такова Братство. Аз съм от онова Братство, в което има един Учител, а това е Всемировият Учител Беинса Дуно. Има едно Слово, което е на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога и то е свещено и неприкосновено. И всички, които изповядват и живеят по това Слово, съставляват Духовно Общество Бяло Братство. Аз съм от това Братство. И аз съм този, който ви показа и ви каза кой е Всемировият Учител и давам историята на Бялото Братство. С уважение, Вергилий
към текста >>

113. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

Ямбол село Азапкьой. Този имот е давал под наем на селянина Иван Бъчваров, който в по-късни години го купува. Помня, че баща ми и мъжът на леля ми Анастасия /сестрата на майка ми/ постоянно имаха неприятности при доизплащане на имота от страна на купувача Иван Бъчваров. Дядо ни Иван се разболял от уплахата, която преживял при преминаването на Марица и умрял в с. Сунгурларе, където е погребан. След смъртта му, баба ни заедно с дядо поп, отишли към Ямбол, където баба купила чифлика (носела пари в едни дисаги, които дядо ми донесъл от последното си отиване до Цариград). Част от двора и една къща тя подарила на брата си. През време на маневрите свако Андон забелязал на ръката си една червена пъпка. Отишъл при фелдшера, който в този момент мажел с йод други войници и без да обърне внимание на пъпката, намазал я с йод, от което болестта се влошила. След 2-3 дни той се помина. Боледува у дома, но когато беше в агония брат му го заведе у дома си. Страхуваше се да не би леля да го накара да й препише нещо. През последната нощ, (която прекара у дома, вече в агония), когато всички спяхме, събудихме се от силен удар с чук, върху пода. На сутринта заведоха свако у брат му, мама взе да почисти, като вдигна чергата, за да я изтърси, един конец от чергата беше здраво закован с нов пирон. Ударът беше чут и от хазяите, които живееха в долния етаж. Дядо си Иван не помня, понеже починал наскоро след заселването в Ямбол. Тогава, майка ми и останалите три деца остават под настойничеството на
към текста >>

114. 40. БАСТУНЪТ

Николай Дойнов

учебната 1930-1931 г. бях назначен като учител в новооткритата прогимназия на село Желява - Софийско. Учителствувах само една година. Селото е отдалечено от София, на около 25 километра и нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше, пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използуваше гара Новоселци, сега Елин Пелин и оттам 17 километра път пешком до Желява. Аз използувах най-често влака до Новоселци, когато исках да отивам до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. В неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля, че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22 или 23 часа и оттам пешком към селото. Пътят за Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета и през нощта цялото село екваше от техният вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва в неделя късно, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастуна. Помислих малко и реших да отида при стенографките, да попитам дали те нямат или да ми посочат възможност, за набавяне на такъв. Поради малкото време, с което разполагах, не можах да отида другаде. Стенографките, три сестри, живееха и работеха в една оригинално направена
към текста >>

115. 86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

нещастието, което впоследствие, като Дамоклиев меч увисна над българското еврейство. Оттам той изпрати някои интересни сведения. Най-първо един американски вестник със статия за Учителя, където беше поместен и неговият портрет. След това, когато Фархи бил на един конгрес на спиритистите, който станал през лятото на 1941 г., един от присъствуващите на конгреса му казал, че видял по духовен път, едно забележително лице до фигурата на Фархи. Фархи му показал портрета на Учителя, който носел у себе си. Тогава спиритистът му казал, че видял именно Него. Завързал се разговор между тях и Фархи му говорил за Учителя и Неговото дело в България. Дал му и книжката „Свещените думи", която имал у себе си на английски. През време на същия този конгрес друг един от спиритистите му казал: „Вие да не се казвате Дънов?" Фархи му отговорил: „Откъде вие мислите така?" Спиритистът му отговорил:"Виждам над вашата глава това име."- „Не - отговорил Фархи - това е името на моят Учител, а аз се казвам Фархи". И тогава и на него му заговорил за Учителя и Неговото дело, дал му и на него беседи на английски. Интересно беше също и посещението на Изгрева на един калугер от един Атонски манастир в Света гора. При идването си той разправя чудният начин, по който е бил докаран тук. Калугерът владееше много добре гръцки и италиански, като за преводачи бяха за гръцки - брат Стефан Белев, един рядко интелигентен и начетен наш брат, и за италиански - брат Бертоли. И разказва калугера: „Преди години бях в Рим
към текста >>

116. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

Николай Дойнов

той добре пазил личните си интереси и им е дал значително внимание, за да бъдат тъй добре защитени. Независимо от това си качество по това, което е написал по онова време, може ясно да се разбере, че той е бил много интелигентен, обективен в преценките си за онова, което му е направило впечатление и е намерил за необходимо да го запише. Някои от членовете на Братството - продължава по-нататък Флавий отричали брака, други го допущали за продължение на рода. Странствували. Есеите не носели провизии, а разчитали на гостоприемството на местните братства. Това последното ни дава да разберем, че братята есеи са общували помежду си, като са поддържали по-крепки връзки. Да общуват хората помежду си, това е един много важен елемент за да имаме едно добро общество. Така се създава обмяна между членовете, а тази обмяна поддържа братско чувство между тях. „Те не давали никаква клетва - продължава по-нататък - освен една задължителна за всички. Тази клетва е била при приемането им в братството, която ги задължавала да бъдат благочестиви към Господа, към Бога, да бъдат справедливи и истинни към хората, да ненавиждат злото, да подпомагат праведните, да пазят тайните на братството". Това последното е много знаменателно. За какви тайни може да става въпрос? Ние трябва да знаем, че в онова време знанието, в широк смисъл на думата, не е било така достъпно за всички, както сега. Тогава знанието не се изнасяло на показ. Учителите са предавали своите знания само на подбрани от тях хора -
към текста >>

117. IV. ЗАЩО МИНЧО СОТИРОВ НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ МОЛИТВЕН ДОМ ЗА БРАТСТВОТО В ГР. БУРГАС?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

полка той е издавал заповеди „Огън по противника". И оръдията, пушките и картечниците са изсипвали огън всред неприятелските окопи. Той е проливал кръв. Воина е. 6. Една сутрин целият щаб на полка около 20 офицери са се събрали в една голяма палатка, която е била построена за съвещания на щаба. Минчо Сотиров е ръководел съвещанието за предстоящите действия на поверения му полк за борба срещу противника. 7. Изведнъж отвън се чува гласа на „вестовоя" т.е. на военния куриер, който е носел заповедите на командването до командира на полка. „Г-н командир, имате спешно писмо от София". Охраната на палатката на щаба не му разрешава да влезне вътре. Такава е била заповедта, да не се допуска никой по време на съвещание. Тогава чувайки гласа Минчо Сотиров излиза навън и на 20-30 метра от палатката го чака „вестовоя", пред него с пушка в ръка и затъкнат нож стоят на пост няколко войника. 8. Минчо Сотиров се приближавало вестовоя, протяга ръка, взима спешното писмо от София и в този момент се чува страшен гръм паднал от небето. Върху палатката на щаба, падат няколко снаряда и убиват всички на място. Не остава нито един жив, от онези които са в палатката. Целият полкови щаб е мъртъв. 9. Минчо Сотиров е вече залегнал на земята. Пушек и стенания се разнасят от всички страни. По едно време поглежда плика и вижда, че писмото е от Петър Дънов. Гледа и не вярва на очите си. Така писмото на Учителя Дънов го спасява от смърт. Тази опитност му показва и доказва кой е Учителя и какви са
към текста >>

118. 10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО

отида на църква в гр. Скопие. След като се свърши църковната служба и излязох от църквата, вън пред църквата свиреше военна музика. И голямо хоро стана на площада, македонци и македонки с много хубави носии играха красни македонски хора. Аз останах до стъмняване да се любувам на хубавите македонски хора. Като пристигнах в лечебницата, посрещна ме Георги Георгиев от моето родно село Водица и ме упрекна, че сватът ми Петко Карацонев от Горско Абланово още тази сутрин ми дошъл на гости и носел вино, ракия, ядене, за да прекараме един гуляй, а мен ме нямало цял ден. Сватът ми Петко на мръкване заминал по Солунската линия в частта си, оставил ми вино, ракия, ядене - кокоша плешка. Понеже Георги беше си похапнал, попийнал и се развеселил от добре прекараното време с моя гост, настоя аз да си изям кокошата плешка още сега. Казах му, че съм вечерял в града, но той не се съгласи с мене. Стана, взе торбичката ми, извади загънатата плешка, разчупи я и тичаше да я натика в устата ми. Най-после аз остро му казах, че няма да изям кокошата плешка и няма да пия виното, защото съм се зарекъл да не ям месо. И той като мен се зачуди: че може ли човек да не яде месо? След дълги разправии той се убеди, че няма да я изям. Попита ме: „Колко време, откак не ядеш месо?" Отговорих му: „От три месеца. Аз вече не ходя да обядвам и да вечерям на общата трапеза, когато готвят месо." Като се увери, че вече не ще изям плешката, попита ме: „Докога се заричаш, че няма да ядеш месо?" Отговорих му: „Докато
към текста >>

119. 23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА

ИК „Жануа '98", София 2000, с, 484 - 485.**) „Пазете се от изкушенията на дявола, за да не си счупите главата. Един селянин отишъл при ясновидката Кортеза, да чуе нещо от нея. Той се представил за благочестив и смирен човек. Казал й, че иска да чуе нещо за Бога, за другия свят, да повдигне душата си. Кортеза, макар и ясновидка, изпаднала в заблуждение и помислила, че пред нея стои свят човек. След няколко посещения той тръгнал от село в село да проповядва. Вместо икона, той носел своята фотография: отдясно поставил образа на Христа, отляво - Свети Дух, а над главата си - Бог Отец. Дето отивал, все за себе си говорел, за своите ясновидски дарби и способности. Той не подозирал, че се поддал на изкушенията на дявола. Трябвало след това да бъде подложен на гореми гонения и хули, за да разбере, че е на крив път. Не се постига лесно съвършенство. През големи мъчнотии и изпитания трябва да мине човек, за да стане съвършен. Много горчиви хапове ще глътне, докато реализира идеала на своята душа. Който носи в себе си морала на любовта, никога не се обезсърчава. През каквито изпитания и да минава, той остава верен на любовта." (из беседата „Двете фази", в томчето „ Устойчиви величини", Утринни слова, година V (1935 -1936), томII, „Литопечат", София 1943, с. 186-187.) „Казах ви в една от беседите си, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл, В този смисъл, окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият космос, цялата Слънчева система, как е
към текста >>

120. 1925 година

после пристигна каруцата и си потеглихме за село. 12.V.1925, вторник Станал кога се разсъмна, аз се измих, после молитва се приготвих за училище. Отидох у Стоян Иванов Коваджеолу и вземах един първобитен чук каменен и ги помолих да го отпуснат за прогимназията; и те го дадоха. Тъкмо пристигам в прогимназията, и ето, Ст. Пейков влиза с подут врат, който, въведен в общината, от един войник го е бил с юмруци по врата, задето не се е остригал и го наричал комунист и че комунистите си носели дълги косите. Същата сутрин Пасю Пасев е бил пребит от бой от пристава и войниците, по случай убития детектив между селата Посабина и Балжи-Омур, понеже Пасю е бил караул и той изпратил детектива от селото за Посабина, да му покаже пътя. Следобед острих коли [колци] за плевня, заедно с Георги Стефанов. 15.V.[1925 год.], петък Сутринта отидох на училище. Имаше пред общината много каруци Цар-Асеновчени, които след малко потеглиха бързо закъм Ковачевската кория, също и много водичани потеглиха за древеник, защото четвъртък срещу петък Кара-Ганчоолу преминал през патовете на Ковачевчени и отишъл къде Посабина страна. През деня валя силен дъжд. Не са можели да ги хванат, но получили сведение, че отишли къде Борисово нататък. И народът вечерта бе разпуснат. През нощта срещу събора валя силен дъжд. 16.V.[1925 год.], събота Станах на разсъмване. Умих се и си посвирих на цигулката. След това прочетох една беседа от беседите „Двата природни метода", именно „Скръб и Радост". В нея аз намерих много
към текста >>

121. 1929 година - продължение

помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри. Също и четох за Царския син, в когото се влюбват две красиви царски дъщери. Едната изразявала своята любов към Него, като постоянно му носела портрета и все го целувала, накарала хората да му построят параклиси, свещи да му палят и кандила да му светят. А другата от признание и любов към царския син взела „Книгата на живота", написана от него, и почнала да я чете, проучава и принципите й в живота да прилага. Първата създала сегашната религия, а втората - това са ония редки будни души, които проучават природата - великите закони, и съобразно с тях живеят в хармония с цялото битие. 18.IV.[1929 год.], четвъртък Станах от стаята, в която спах, в 5 1/2 ч. Съмнало се бе. Земята торена от сняг. Вънка замръзнало -студено е. Небето бяло със зимни облаци, само на изток е прошарено с малки разяснения. Слънцето отпечатва първите си лъчи на изтока. Спомен от [сън се е] запазил в паметта ми. Сънувах, че сме братството на една планина. Там беше и Учителят, но аз като, че не Го бях видял. Сестра Спиридонова и Еленка X. Григорова ми бяха събеседниците. Малко, 6 ^ 7-годишно момченце, красиво - левент, е около нази - играе си. Аз направих един
към текста >>

122. 1930 година

до тъмно, за изпроводяк вече, понеже дойде време да си вървя за лятна ваканция. Изкъпах се много хубаво и съм спал хубаво, само че съм понастинал от отворения прозорец. Лятото на 1930 година 30.IX.1930 год., вторник Тази сутрин станах в 6 ч. Небето абсолютно ясно. Слънцето огря в 6 1/2 ч в уч. стая, в момента на утринната молитва. С няколко думи ще изложа това, което съм правил това лято и къде съм ходил. На 31-й май си отидох от Губеш за София. На 2 юний отидохме с Еленка в Новоселци в кошничарския курс. В курса ни занимаваха Палавеев от Копривщица по кошничарство и Божанчев по пеене, от Саранци, Новоселско. От курса се завърнахме на 22 юний в София. Изработихме си шестоъгълна масичка, бонбонерка, панерка за хляб, пешкирник, пазарна кошница и една друга кошница като цветарник. В София стояхме, докато мина младежкият събор и чак на 19 юлий потеглихме към Еди-гьол с трена до Радомир и с теснолинейката до Дупница. Вечерта спахме на Паничище, над Дупница. На Еди-гьол стояхме тъкмо месец с Учителя и други братя и сестри. Говориха ни се от Учителя хубави беседи за природата и новото време, за значението на Бялото Братство, значението на нашето представяне тамо. Задачи за разрешение ни се даваха. Изобщо, стоенето ни тамо бе един окултен курс, време на посвещение. На 22 август Учителят заедно с братята и сестрите си потеглиха за София, а ние заминахме за Рилския монастир. Вечерта бяхме на гости на Петър Камбуров. В събота, на 23-й, потеглихме за Рибните езера. На 24-й
към текста >>

123. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

съгласно Неговата директива. С Него се само съветвай и Него слушай! Търси винаги добрата черта у хората, дръж се за техните положителни качества и ги възлюби, както Бог тебе люби и те обсипва с хиляди блага и добрини. Бъди снизходителна към другите и към себе си! Удвой любовта си към тези, които мислиш, че те ненавиждат, за да артиса от твоята любов в тях, и те ще те обикнат. На 18ИЙ март 1931 г. вечерта сънувах, че са ме назначили с постановление, без и да зная аз, учителка в Новоселци, като най-близо до София - село хигиенично, с красива планинска природа. На З км от селото, в гората се намира хубав планински извор, познат на мен от по-рано, защото ходила съм за вода, пък и от други села отиват при него. Най-много се зарадвах на извора, за който се минава през очарователна гора, и за близостта ми до София - център на Мъдростта. Намерих [се] на конференция местна с прогимназиалните учителки, между които имах познати от тях, а ръководеше конференцията г-ца Настева, която ми каза: „Защо не направиш с Андон да се назначите на едно място", за да ми бъде по-добре. Аз отговорих, че не можем да намерим две ваканции едновременно. Стая имах много хубава, една рогозка под масата и там - солиден пътнишки куфар, празен, и един, с който пътувам, пълен. Като че заминавам за София, пък то там била и София, явява ми се Савка насреща и старата Кермидчийка, която ми върти с ръка, защо съм се забавила, пък аз й казвам, че дошла съм рано, но отбих се първо при училището тук, в
към текста >>

124. 30. Писмо от лагера - Рила

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

И нека бъдем от тези служители, които ще носят скъпоценните дарове от великата съкровищница на битието: живот, мир, радост, светлина и свобода на страждущите и на тези, които търсят пътя на спасението. Снощи на общото огнище има песни. Завършихме с тайна молитва. Прибрахме се в палатките. Полека-лека езерната котловина заглъхна. Всички спяха в сладък сън. Небето беше ясно и звездно. Над езерото небето е очарователно! Приятен екот, шумът на езерните води се чуваше и приспиваше поселниците на Елбур и правеше съня им по-сладък. В палатка, на легло, постлано с клонки от клекове и дюшек от слама, се приютявам аз. Остър и хладен ветрец проникваше до мен. Той се докосваше до лицето ми, като ме галеше с хладните си и студени милувки. Заспах дълбоко. Рано сутринта станахме всички и към 4 ч аз изкачвах Молитвения връх. Величествени фигури на стари и млади се катереха по стръмната пътека, която се извиваше и водеше все по-нависоко и по-нависоко. Човек би помислил, че се катери по върховете на Монблан или Монт Еверест. Стигнахме върха. Там е високо, много високо. Оттам ясно се виждаше езерото на Съзерцанието. То ни приветствуваше отдалече с чиста усмивка, която се забелязваше по сините му води. На изток се откриваше обширен безпределен простор. Планинските вериги на дивната Рила лежаха надлъж и шир. Очите на всички стремително и на воля гледаха в далечината. Погледът ни се къпеше в простора, напоен с диханието на зората. Мълчаливи, ние бяхме насядали по камъните. Чакахме
към текста >>

125. 1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год.

IV. Бележки към спомените на Ана Шишкова - Вергилий Кръстев

гарги, които се приютяват из пукнатините и дупките на последните. Навред около селото - гора, но опустошена и закелявяла от безпощадното турско население, което, единствено за тоя край, е живяло досега като без закон всякога ни в туй, ни в онуй време и продавало на пазаря. Селото се наименува Крепча, а някои даже го казват, старите, Крапец- произлязло от Крепост, понеже самото село е оградено наоколо от 3 калета римски и под самото село тече Черни Лом, покрай който е имало римско поселище, на което развалините и сега се виждат, даже един турчин, в първия ден, в който отидох, намери един кюп със сребърни монети с надписи латински и Август, което се вижда, че е римско поселища. Та, от самото име Крепча - Крепост, самото население е тъй закрепостено и по дух, че за разбиването на духовните зидове трябва от ония дългобойни и големи оръдия, които от Вердюн до Париж чак стреляха. Население изключително турско, което досега не позволило българин да се засели между него, и което не ще и дума, че ненавижда гяура, но сега се подчинява повидимому. И аз съм засега учител, възпитател на младенците на това село. Училище турско с около 130 деца, турчета всички. Имам 4 колеги турци, млади момчета. Те преподават по всички предмети, на турски, а аз - само писане и четене по български в III и IV отделение, но изглежда, че ще предпише министерството да се занимават и I и II. Досега аз имам 8 часа седмично. Петък, събота, неделя нямам никак часове. Свободно време много. Но едно, понеже
към текста >>

126. Бележки към спомените на Ана Шишкова

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

спомените на Ана Шишкова Вергилий Кръстев 1. За Ана Шишкова знаех от разказите на Мария Тодорова и Борис Николов. Когато заговореха за нея, те се променяха и говореха най-възторжено за нейното пребиваване на Изгрева. А защо? Била е скромна, смирена сестра, движела се безшумно, като нянаква мравка. И като мравка се е подвизавала на Изгрева и като мравка си е свършила работата. Работила е за големия мравуняк, наречен Изгревът. 2. Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." Това му е казала. Това много го е впечатлило. През него преминаваха много материали, които той не помнеше, но винаги ме питаше: „А прибра ли на Ана Шишкова тетрадките?" - „Прибрах ги." Ей, Борисе, ей, Ана Шишкова, аз също съм верен
към текста >>

127. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

VII. Мара Белчева и истинският Учител

в дъхат. Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часат. Той е обрал на цветята мечтите, - с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, - дивната нощ ще ни грей обичта. V. Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден, той пак отмина я нехаен, - за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стьмените скали. VI. Планински мили цветенца, на слънце бяха ви посели светите божии ръце, и вие бехте му запели псалома тих на хубостта. И в миг градушка сви жестока и ви обрули радостта - и бляна тя смути на Бога... VII. Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя отцежда: през нея младият ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян - душата й той разговаря. От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелствува за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини, които можеха да се избегнат. Но като оставим настрана тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат
към текста >>

128. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

и истинският Учител Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 1. За Мара Белчева съм слушал от учителката си по литература Михайлова, беше възрастна жена, познаваше лично поетите преди 9.IX.1944 г. Разказваше за личния им живот интересни неща, които не са включени в техните автобиографии. Тогава се е носел слух, че Мара Белчева не е поетеса, а такава я е направил Пенчо Славейков. Който познава биографията на Пенчо Славейков, ще да знае, че това е лъжа. 2. За Мара Белчева съм слушал много от Галилей Величков, че е била светска дама с маниери и обноски и е била така естествена, че е покорявала всичко наоколо. А Учителят я е приемал, седели са под лешниците на „Изгрева", разговаряли се и Учителят й е разказвал анекдоти, забавни истории и тя с кръшния си смях и при това непринудено е огласявала целия „Изгрев". Онова, на което тя е била свикнала във висшето общество, Учителят го е поднасял, за да може една душа да се доближи до Бога и Неговото Слово. А какво после се случва? 3. Фаталната жена. Това се отнася за Мара Белчева. Останалите в България руски офицери след Руско-турската война 1877-1878 г., с която България получава независимост, се дуелират заради Мара Белчева. Двама от тях са отзовани веднага в Русия от княз Дондуков, за наказание, че са се дуелирали за жена и при това българка. 4. Мара Белчева се оженва за Христо Белчев. През 1891 г. мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян. Всички са смятали,
към текста >>

129. XIII. Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

на нейния живот (вж. тук стр. 538). Третият етап. Учителят Дънов я насочва да посещава градовете и да проповядва. (Виж писма от 20.III.1915 г. и от 26.VII.1918 г. в „Изгревът" том VII, стр. 58 и тук на стр. 547 и 546.) Той умело я насочва към тези градове, където има готови души и където се отваря работа за тях. Човек трябва да има качества, за да бъде проповедник. Тя е имала дар слово, била е сладкодумна. Пеела е много хубаво църковните песни, в съпровод на китара, която е носела винаги със себе си. Тълкувала е стиховете на Евангелието. Имала е връзка с Невидимия свят и е получавала сила и откровения оттам. Четвърти етап. Тя започва да става изповедник за душите. Приемала е техните страдания и е трябвало да разрешава техните лични, семейни проблеми. Имала е дар на ясновидство. За да разреши даден личен, семеен, родов проблем, тя е влизала в пост и молитва три дни и тогава й се давало в картини целият проблем. Имала е вътрешен взор за преражданията на хората и по- добре се е ориентирала. (Виж „Изгревът" том VII, стр. 55-57.) Накрая е давала точни пророчества, които са се сбъдвали. (Виж „Изгревът" том VII, стр. 22 - № 26, стр. 24 - № 27.) Пети етап. Понеже е имала ясновидски дар, пророчески дух, духовна връзка с Невидимия свят, много добре се е ориентирала към онези болести, които са сваляли хората. Търсели са помощ от нея. Тя търси съвет от Учителя Дънов и Той й дава Това се вижда от писмата Му до нея. (Виж „Изгревът" том VII, стр. 62-63, писма от 4.VI.1923 г.
към текста >>

130. 16. Фактически материали около Учителя 16.1. Сребърната монета за обед

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

на Неговото интересно, забавно, окуражаващо Слово. Било е радост за всеки, който се е удостоявал с Неговото гостуване. Тодор Абаджиев се много зарадвал, когато Учителят се съгласил да му гостува в ергенската му квартира. Имало е какво да си говорят двамата добри приятели, почти връстници. Когато наближили гостилницата, гдето трябвало да се наобядват, Абаджиев се сетил да попипа за портмонето си, гдето имал парите си. Пари той имал, но не били у него тоя път - оставил ги вкъщи и носел само толкова, колкото предвидил лично за себе си. Много неудобно било да издаде своята неготовност да плати един обед за себе си и за госта си. Трябвало, значи, да остави Учителя на улицата или да се извинява пред гостилничаря - еднакво неудобно положение. Докато Тодор Абаджиев си блъскал главата върху тия въпроси, Учителят се загледал към земята и посочил с бастуна Си към тротоара: - Вижте там на земята какво има! - рекъл Той с усмивка на уста. Абаджиев видял учудено, че пред техните крака лежи една лъскава сребърна петолевка. Тогава тая сума била напълно достатъчна да заплати не два, а четири и пет обеда като тия, които те наскоро си поръчали. Може би случайност? Може би съвпадение? Може! Всичко може. И все пак -
към текста >>

131. 8. Факти из живота на братя и сестри преди 9 септември

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

живота на братя и сестри преди 9 септември 1. На поселението „Изгрева" са бивали укривани три печатници на БКП. 2. Сестра Василка Иванова, която е живяла на ул. "Опълченска" 66 в сутерена, на горния етаж на същия адрес по това време е живял също Учителят П. Дънов, е укривала архивата на нелегалния тогава ЦК на БКП в стаята си под плетачната машина, с която е работила като плетачка. 3. В домовете на братята на Изгрева са укривани като нелегални видни комунисти при посредничеството на брат Тодор Михайлов-железничар. Между укриваните са: Никола Кофарджиев, Орлин Василев, Кирил Драмалиев, Антон Югов и др. 4. Братът Иван Камбуров от Сливенско е подпомагал комунистите през годините 1942/44 г. Той е укривал повече от 100 души. 5. Брат Христо Янев от с. Нова Баня - Казанлъшко е известен като укривател на комунисти. 6. Другарят Тодор Павлов е бил укриван в с. Коньово, Новозагорско от нашия брат Влайчо - ясновидеца. 7. Брат Желю Матев от с. Прослав, Пловдивско, е укривал много другари комунисти. 8. Брат Ганчо Генчев Ганчев, инженер от София, понастоящем още жив, през 1942/44 г., мобилизиран като капитан, изпълняващ в Скопие длъжността комендантски адютант, е подпомагал чрез другар-железничар - Таню ..., 250 осъдени другари комунисти, намиращи се тогава на 17 км от града. Пренасяни са храни, дрехи и литература с военни камиони с кошници и куфари. Всичко това е описано подробно в книгата „Записки на политзатворника" от Владимир Зарков, стр. 65-72. Както и в книгата „Червени
към текста >>

132. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

е уникален факт в историята на човечеството. Ще дойде ден, когато войните ще останат само спомен, както днес е канибализмът. През много борби и усилия за съществувание, при гонения от фашистките държавници и църковни фактори, „Бялото Братство" просъществува до новия ден - 9.IX.1944 г. Въпреки тежките до тази дата условия и непризнаването правото на юридическа личност на „Бялото Братство", последното успя, макар и под формата на частна собственост, то успя да устрои своето поселение „Изгрев" в София, находящо се южно зад гората, където сега е построено съветското посолство. Там бе построен и обширен братски салон за беседи от Учителя, за концерти и други общи изяви. До него, югозападно, имаше обширна поляна за сутрешната гимнастика (Паневритмия), съпроводена със съответна музика, с текст, творби от Учителя. Южно от салона имаше столова за хранене на комунални начала, за членовете на братството и техни гости. Тук бяха гости и много бедни приятели, комунисти, много от които нелегални, които се криеха в братски домове. Също на юг от салона бе посадена голяма овощна градина, с лозе и пчели, нужни за учебни цели на Учителя. От голямата овощна градина е останала малка част, гдето се намира гробното място на Учителя П. Дънов, запазено до днес. На Изгрева се развиваше усилена дейност - духовен братски живот, три отделни класа, три пъти седмично под ръководството на Учителя Петър Дънов - „Школа". Тя наподобяваше школата на Толстой в Ясна Поляна в Русия и на
към текста >>

133. 19. Забележки на съставителя Вергилий Кръстев

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи българин, който да признае Бога в Словото на Учителя Дънов. Да, ама не го признават! 13. Но тук това не става. От село Магарево могат да се пръкнат само магарета и нищо повече. Това ще се види, когато българите проучат ролята на македонците на „Изгрева". 14. И още по-важно. Най-големите предателства към Школата на Учителя и към Словото Му се извършиха от македонците, които се поселиха в България след Илинденското въстание през 1903 г. и след войните през 1912-1913, 1914-1918 г. Те станаха уж последователи на Учителя Дънов. 15. Учителят Дънов казва така: „Едно престъпление към Бога и Школата на Бялото Братство се изплаща до тисящи родове." Та това, което вчера, днес и утре става с Македония, не е случайно, а е затова, че те направиха съдба с Дома Господен. А Дом Господен бе Изгревът в София, където бе Школата на Бялото Братство. И сам Бог се движеше по земята българска. 16. А Учител на Школата на Всемирното Бяло Братство бе Всемировият Учител Беинс Дуно. В Него бе Божественият Дух, в Него бе Христовият Дух и в Него бе Господният Дух. В Него бе Светата Троица. Неговото Слово бе Слово на Бога. То бе вся и все.
към текста >>

134. 3. Ученичеството на Стефан Кадиев (разказва дъщеря му Елена) Бай Трайко и „синята пъпка

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Стефан Кадиев (разказва дъщеря му Елена) Бай Трайко и „синята пъпка" Научих тази история от самия бай Трайко, известно време след смъртта на баща ми. Било е 1948 година. Кирпичената къща на бай Трайко тогава била в началото на нашата малка уличка в Симеоново. В селската къща под един покрив имало помещения за четиричленното семейство на бай Трайко и за овцете му. Водопровод тогава нямало и хората от целия квартал носели вода от една чешма на около 500 метра от къщата на бай Трайко. Един ден, преди да изведе овцете на паша, бай Трайко, както обикновено, се обръснал. Порязал се. Къде се измил, къде - не, продължил привичната работа покрай овцете. Не се минало и половин час след бръсненето, и усетил, че му става много лошо. Повикал жена си и помолил, ако мине докторът покрай тях, да го повика. За негов късмет, това се случило съвсем скоро. Баща ми се приближил до леглото на бай Трайко и с ужас видял, че лицето му било много силно подуто. От дясната му страна имало оформено нещо като цирей. И без термометър, ръката на доктора безпогрешно определила опасно висока температура. Огледал го внимателно и повикал съпругата на бай Трайко - леля Яна. Написал рецепта и й наредил веднага да слезе в града и да купи от най- близката аптека (в селото нямаше аптека) лекарството. Обаче лекарството било много скъпо, а жената нямала пари. Баща ми извадил всичките пари, които носел. За щастие, те се оказали достатъчно. Жената трябвало да върви до града пеша. Баща ми останал с бай
към текста >>

135. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

не знае, че утре ще е на улицата. В детинската си наивност, Стефан се похвалил пред един от братята си, че баща му казал где има един рог с жълтици. - Къде, къде? На гредата в плевнята ли? - го запитал повторно братът. Когато наскоро Стефан потърсил рога върху гредата, не намерил нищо. Така той, от беден по-беден, се намерил само на 7 години в град Хасково, гдето започнал да учи занаят: шивачество, караабаджия - шивач на горни мъжки дрехи, потури, ентерии, каквито тогава се носели. Навярно оттогава бяха останали едни мощни ножици, един огромен напръстник и един тежък железен аршин (с който са отмервали плата за отрязване - бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Не е било лесно за чирачето да си пробие път в живота! За братята си той не разказваше нищо добро: не само че не му помагали, но даже заемали от него пари, които не връщали, както разказваше неговата съпруга, бабата на Кадиев, на име Теофана. Дядо Стефан беше рус, сух, подвижен, сприхав, добре разположен, добър ездач на кон. Когато дошли русите, той яздил „джигитовка", с което баба Тифани много се хвалеше. При едно падане си счупил бедрото. Били поставени „клапи" и той трябвало да лежи три месеца вкъщи. През това време се заел да научи писмо и четене. Така освобождението от отоманско иго го заварва грамотен. Той се назначил стражар, при това - конен. През свободното си време обаче той не изоставял иглата и ножиците, карал си и занаята. Когато прослужил 14 години, останало му още няколко месеца до
към текста >>

136. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия. Навярно, не само защото Павел е „началствувал в словото”, а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието проличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и тялом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания” за външния вид на Павла не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним оскъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и
към текста >>

137. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

Дух на воин и душа на девойка

брат на Авраама. От този брак на Нахора с Мелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исака, единственият син на Авраама от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраама. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Арана) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара - Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествува, че Тара взима сина си Аврама, жена му Сара, и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврама. Тя започва с един обет на Бога. „И рече Господ Авраму: Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин си, и иди в земята, която ще ти покажа. И ще те направя народ голям; ще те благословя и ще възвелича името ти; и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, и онези, които те кълнат, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всичките племена на земята”. След този обет на Бога, Аврам напуща Харам заедно с Лота и, като скотовъдец, започва истински скитнически, чергарски живот, защото е принуден да търси за стадата си все по-хубави, по-обширни пасища. Така Аврам стига дори до Египет. Тук го виждаме вече твърде забогатял: „и той имаше овци, и говеда, и осли, и раби, и рабини, и камили”. Когато напуща Египет, където Аврам е принуден да отиде като пришлец поради глада, който настъпва в Ханаанската земя, „той е много богат с
към текста >>

138. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

като птичка от едно място на друго. Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове! Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа
към текста >>

139. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

подвеждане може да стане дума? Ако някой е решил да подражава на друг, който се е отказал да ползва облагите от дипломата, и това е довело до негативни резултати, то е налице поговорката: „Видяла жабата, че коват вола, и тя си вдигнала крака да я подковат.” Ето един действителен пример, който Учителят ни разказва в една беседа*: Аделина Пати, знаменита оперна певица, отишла в банката да изтегли пари от влога си. Чиновникът учтиво поискал да се легитимира с документите си. Тя не ги носела у себе си. Тогава той отказал да извърши банковата операция. Тя казала тогава: „Аз съм Аделина Пати.” -"Не те познавам. Искам личните документи” - бил краткият, неумолим отговор на чиновника. Тогава певицата застанала е средата на банковия салон и започнала да пее. Всички в банката отишли да я слушат. Дошъл и директорът на банката. Уведомили го какъв е проблемът, т. е. защо прочутата певица Пати пее в салона на банката, а не на сцената на театъра. Той веднага се разпоредил да й бъде изплатена исканата от нея сума и без документи.” Ето на, може и без паспорт, може и без диплома, може и без документи! Но кой - само силният, само кадърният, само смелият, само съобразителният. Ако можеш да пееш като певицата Пати, не си носи документите, хвьрли си дипломата, но ако не можеш, не прави това, опасно е! Зле е без тях! За слабия това не важи! За него Христос е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата да те ударят.” И всеки, който реши да подражава на Аделина Пати, на бай Иван или
към текста >>

140. 1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Николай Дойнов Статии

A. Астролозите на Изгрева

една жена знаели и очаквали деня, в който ще се изпълни това решение. Мъжът бил сина на Бога, който е дал огъни на човешкия род и жена му. Бащата посъветвал сина си да направи голям кораб, в който да складира храна и да постави в него по двойки животни. Тъкмо корабът бил направен и всички приготовления били извършени, започнал проливен дьжд. Дни и нощи валяло непрекъснато. Водата от реките и моретата заляла Земята и всичко по нея загинало. Навсякъде се виждало само вода, всред която се носел корабът. Девет дни се люшкал корабът и едва достигнал до показващ се врьх над водата, Най-после водата започнала да спада и се показала земята - безлюдна, гола без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна пустиня, Страх обзел двамата от чудовищната самота. Замолили се те на Бога да насели отново Земята. Така и станало. В сегашната Ера, големите открития могат да послужат и за човешкия възход и за неговата гибел. Но ще приемем, че вече е имало пълната гибел на човешкия род в предишната ера на Водолея пред 25,000 години. Но сега това няма да стане, защото казват Боговете, които управляват човешкия род: „Ние два пъти грешка не правим, за да допуснем злите хора да залеят света”. Юли 1979
към текста >>

141. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

братските празници. На Петровден той присъствал на беседата и Паневритмията и след свършването й всички приятели наобиколили Учителя при пейката и пеели „Химн на Великата душа”. Петър отишъл до бараката, в която отседнал, да вземе бонбони и да почерпи. Той отчете тази своя грешка, но великите моменти с Учителя никога не се повтарят. Брат Петър участва редовно в лятната школа на езерата и отдава своя труд при всички братски мероприятия по организиране и уреждане на лагера. Редовно носел със себе си зехтин. Лятото на 1933 г. сестра Янакиева отишла при него и го помолила да й услужи с малко зехтин. Било му останало последното шише и си казал: „И последния зехтин искат да ми вземат!”, но дал зехтина на сестра Янакиева. Тя правела салата на Учителя за обяд и му я поднесла. Учителят и приятелите обядвали при 2-рото езеро и след свършване на обеда Петър минал покрай масичката на Учителя и видял, че салатата била непокътната. Разбрал, че Учителят чете всички мисли и не приема нищо, което не е дадено с любов и разположение. В Русе си заминал брат Малджиев, който печаташе беседи от Учителя. Петър и брат Ватев отиват в склада му и намират една стая, пълна с напечатани беседи от общия, младежкия и неделен клас. Съобщават на Учителя и го питат какво да направят с тях. Учителят отговорил веднага да ги опаковат и изпратят в София и да съберат и всичките отделни листчета. Петър, Ватев, Новаков и братята от Русе опаковат по видове беседите, поставят ги в сандъци и напълват 2 вагона,
към текста >>

142. 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

на братя военни го записва за авиатор във военното училище. Тогава той посещавал беседите. Не е свикнал на никакви ограничения, той взел да бяга от училището, да отива на беседи. Така няколко пъти и го осъдили на затвор. Там той се хранел с хляб и много лютив червен пипер. Когато двама войници го карали към затвора, минали близо до дома на Паша и той помолил да го пуснат за два часа да свърши някаква работа, но те категорично отказали. Тогава той хвърлил от лютивия пипер, които носел винаги в джоба си в очите на войниците и избягал. Хванали го и го затворили, като опасен престъпник. Идва на власт Стамболийски и дава амнистия на всички неправилно затворени хора. Освобождават го и него от затвора и той отива при Учителя на „Оборище” 14 в салона, където живее и пази салона. Слуша Учителя във всичко. Учителят променя хороскопа му и го насочва да учи, заедно с всички от Младежкия клас и завършва литература. Работи доста време като журналист. Понеже сутрин в 5 часа много приятели закъснявали и вратата постоянно се отваряла и затваряла и отвличала вниманието на класа от беседата, Учителят попитал: „Няма ли кой да сложи ред за влизането в салона?” Брат Иван веднага предлага услугите си. Поставя нова брава на вратата и като влезе Учителят в 5 часа в салона, той заключва вратата. Иван беше много силен и никой не влизаше в пререкание с него. Така всички ученици се научават да са точни за беседата и да влизат в салона преди 5 часа. Тогава му излезе името Иван Салонски. Новото му
към текста >>

143. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

г. - 1923 г. 1 ÷ 2. ПЕТТЕ РАЗУМНИ ДЕВИЦИ: 3 беседа от Учителя, държана на 16 ноември 1916 г., София. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946, С. 34 ÷ 35, 41 ÷ 45 „Де е Царството Божие? - Пак на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бъде след хиляди години. Една е земята, но и тя минава през различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме. За нея се казва: че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната. Първоначално земята е била пара и огън - това са процеси, през които тя е минала. Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси. Той има в себе си и крьв. и вода: и топлина, но това не е човешката душа. По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними. - Защо? - Защото душата и земята минават през едни и същи процеси на развитие. И тъй, петте разумни и петте неразумни деви са в самите вас. От френологично гледище, човек има две половини, две естества в себе си - във всяка половина по пет центъра, т. е. по пет чувства. Значи човек има всичко десет чувства, т. е. десет сетива: петте са в действие, активни, а петте са пасивни, в запас. Когато и десетте сетива работят едновременно, човек е постигнал идеала на своята душа. Той е разумен, добър и справедлив.” * * * „Какво искам аз от вас, сегашните хора? Искам да търсят Господа, а не мене. И Христос е
към текста >>

144. II. ПРИКАЗКА ЗА КРОТКИЯ ЦАР

КРОТКИЯ ЦАР Великият цар на Слънчевата страна оставил своя слуга да се върне, а сам тръгнал към неизвестните места на своето царство, с намерение да добие силата, която му липсвала и да разбере думите на Свещения, които носел преписани на хубав пергамент до самите си гърди. Не минал той много и на свечеряване в гората го нападнали разбойници. Докато се сети, те го заградили от всички страни. Той застанал гордо пред тях и им извикал: - Махнете се от пътя ми! Знаете ли кой съм аз? - Сега ще видим - казал му водителят и дал знак на своите хора, които веднага го нападнали от всички страни, положили на земята и почнали да го претърсват. Понеже той се борил и катурил няколко от тях, те и хубаво го набили. После това го претърсили, вземали му всичко, облекли го с едни дрехи, подобни на своите, и го турили да седне на обща трапеза с тях. - Ти ме питаше знаем ли те кой си ти - казал главатарят на разбойниците. - Знаем те! - Знаете ли ме? Че как ме познавате? - запитал царят. - Ами ти си един силен човек, защото тръшна трима от нашите. Носил си меч, защото на няколко пъти посегна да го вадиш, а го нямаше; богат си, защото намерихме доста злато в тебе; разбираш от разни писмена, защото ги носиш на гърдите си; горд си много, защото бихме те толкова много, а ти не охна нито веднъж. С една дума, ти си тъкмо човек, който хареса на всички ни и ний ще те турим за мой помощник - да водиш дружината тогава, когато аз отсъствувам или имам работа, или пък падна ранен. Какво ще кажеш на
към текста >>

145. ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

челото му - и то тутакси станало от леглото. - Пях, царю, защото аз вярвах в живота само - а вие всички плачете, защото вярвахте и в нещо друго! Царят паднал на колене, протегнал ръце и му целунал краката. - Искай каквото обичаш - ако щеш и цялото царство твое ще бъде! Твой роб съм, готов да бъда слуга всеки ден, кажи само! Усмихнал се момъкът и наклонил глава. - Мен всичко ми е вече дадено. Ти нищо не можеш ми даде, защото от нищо нямам нужда. И вдигнал той златната книга, която носел на гърба си - и си излязъл. И никой не посмял ни да го спре, ни попита кой е и къде отива. Когато царчето станало на 14 години, то пак заболяло. Не тялом, а никаква тъга заяла сърцето му - и то пак навело глава и засъхнало, както в миналото. И пак лекари и знахари, магии и билки били опитвани - и пак без полза и резултат. Чезнело детето всеки ден като слънце, което се скрива на залез. Плакал царят, придворни и народ - и молили се всички. И пак без никаква полза и помощ. Тогава си спомнили за странния момък, който носел златната книга на гърба си и който някога тъй чудно го излекувал. Разпратили по всички страни конници да го търсят. Кътче необходено не оставяли, человек - непопитан. И нигде го нямало. На един хубав връх намерили само неговата златна книга оставена и веднага я отнесли на царя. Сложили я те до царския син - и той тутакси станал, като да не бил никога болен. Възликували всички и радост изпълнила сърцата на целия народ. Искали да благодарят и не знаели на кого. А
към текста >>

146. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

I. АРХАНГЕЛЬ1 НА СИЛАТА, ЗНАНИЕТО И МЪДРОСТТА6

училище с Учител, който им говори и ги учи как да намерят верния път в живота. Момъкът бил виждал много училища и учители, но това училище му се видяло много чудновато. И като му казали, че преподаването става на близкия връх при изгрев слънце, той останал още по-учуден. На сутринта, събуден от стареца и поведен от него по витата пътека към острия връх, той останал възхитен от картината, която се открила пред очите му, та дори се захласнал. Далеч под тях облаци и мъгли се носели; над тях се дигали далечни и близки снежни върхове, а в далечината се руменял изтокът, отгдето се показало скоро слънцето. С песни го посрещнали и молитва някаква казали. Малко преди това бил дошел и учителят, който щял да ги учи. Когато го видял момъкът, изведнъж почувствувал, че нещо в душата му се запълнило, сякаш всичко изгубено е намерено вече - и нещо повече, че всичко това било някакво кандилце, а сега цяло слънце изгряло... Учителят бил благообразен старец, като че ли слязъл жив от някоя икона. Когато го видял първия миг, момъкът помислил, че сам Бог е взел образ на човек и говори. А там, по върховете, това изглеждало още по-велико и думите му звучали още по-странно и силно. - Живели ли сте вие? - питал той и не чакал, а самият той отговарял: -Натоварени като камили със своите желания, събудени от мечтите си, които идат и си отиват, когато искат, вие, и при баща, сте старци! Вие плачете за богатство, когато носите най-големите богатства в себе си!... Вие страдате и
към текста >>

147. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) II. Бунт

на сиромасите - богатство; на глупавите - мъдрост и Истина. Но всеки, който добивал нещо от него, ставал свободен и не искал никого да слуша вече. И когато тия станали мнозина, царете и войводите се уплашили от тоя скитник, който сам нищо сякаш нямал, а всичко дарявал и така леко навред рушал царствата им. И хванали го и убили го с камъни... Плакал народът и се мъчил да го отърве, но напразно - князете и войводите били по-силни... И отлетял пак Архангелът нагоре. Като се носел над земята, той напрягал своята мисъл и се питал горчиво: «Защо, защо Земята не може да стане по-добра? Защо нито силата, нито знанието, нито мъдростта не помогнаха?» IV. И той полетял пак към Земята и се спрял в една долина, замислил се и там останал. И мислил година, векове, хилядолетия, без сам да знае колко време се е минало. И когато се сепнал и надникнал - той се видял всред планината, седнал като голям хубав камък, който с острия си връх гледал небето и се мъчел да си спомни нещо. Но при него, досами подножието си, той видял хубаво ябълково дърво, покрито с цвят. И веднага в ума му се родила мисълта: Защо ли това дърво не израсте високо, високо, наравно с него? И той се обърнал към него и го запитал. А то се засмяло и казало: - Вижте само колко хубаво съм цъфнало! - Това е добре - казал му Архангелът - но защо ти не си израснало високо, високо, наравно с мене? -Този, който ме е създал, той знае това. Ще видиш!-отговорила ябълката. Минало време и задало се буря силна,
към текста >>

148. XV. ШЕСТАТА - СВЕТЕЩАТА РАСА

й ще излъчва светлина. Това, което някога и светиите са имали. Друга мисъл, която ми се видя също тъй особена и на която Той ни обърна вниманието, когато ний бяхме се изкачили на един връх, че според аналите на природата Рила е била много по-висока в миналото - около 7000 метра - и че това, което я прави особена и ценна, е това, че тя никога не е заливана от вода. По нейните върхове, каза Той, преди много, стотици хиляди и милиони години са се спасявали ония, които са носели тогавашната цивилизация. А и тогава е имало голямо развитие. Ние се учудихме, а Той ни се усмихваше. Та нима човек съществува само от тия 7-8000 години, както ни описва сегашната история? Много древни цивилизации са изчезнали. И това, което намираме като начатък на цивилизацията, всъщност те са упадък и край на предишна цивилизация. А нея я смятат за начало. Маймуните, диваците - това са остатъци от цивилизации. Някои запитаха защо няма следи от тях. - Има - каза Учителят, - само че не знаят да ги четат още, а другите и не са ги намерили. Катаклизмите, които са били изживявани, са били страшни, и все пак нещо е запазено. Историята на отдавнашното човечество е записана в митовете на разните религии. Какво представляват например 12-те знакове на зодиака? - Това не се знае и досега - каза един брат. - Тия знакове сочат за 12-тях култури, които са изминали и които се изразяват само с един символ. Който може да чете, той ще може да разбере по тях и 12 месеци, 12 апостоли - 12
към текста >>

149. XVIII. ОВЧАРЧЕТО, ГОВЕДАРЯТ И УЧИТЕЛЯТ

доведе при най-мъдрия, при най-светлия, най-любящия човек на земята - Учителят. Без да искам, очите ми се напълниха със сълзи, а овчарчето ме гледаше учудено. Но аз му дадох доста подаръци, запитах го за много от другарите му, за овците, за селото му... То, приказливо по природа, бързо се сприятели и ми разправи доста подробно и за баща си, и за кучето, и за магарето, за братче-тата си, за приятелите, за мечката, която миналата година им вдигнала овена със звънеца и как го носела, а той дрънкал... И после го намерили - не овена, а звънеца, когато аз нарочно се правя на неразбрал и го питам дали овена са намерили... Но аз изпреварих. Преди да отидем до моята палатка с овчарчето, говедарят и Учителят си говореха. Говедарят бе възрастен човек, около 60-годишен, с големи провиснали бели мустаци, медночервено изгоряло от слънцето неб-ръснато лице, значителен правилен нос (което е доста рядко между селяните) и с голям рунтав калпак. Той бе се облегнал върху голямата си тояга и така водеше разговор с Учителя. И това, което ми направи впечатление, бе лекотата, с която Учителят влизаше в разговор. И с най-простите хора той намираше тема и подходящи изрази, за да го разберат. При това, те изведнаж му се доверяваха като че са били и пребили с него. Говедарят му посочи надолу с кривак към първото езеро и му каза колко говеда пасат и какви са. Каква пакост им е направила тая година мечката. Учителят го пита обича ли планината. - Е па, планина - хубаво, че я има
към текста >>

150. II. Възможни ли са предсказанията. 1. ВЪЗМОЖНИ ЛИ СА ПРЕДСКАЗАНИЯТА

(В. «Живот», бр. 1-4)

те заболи стомахът! - Учи се и ще станеш добър човек! И обикновено тия неволни предсказания се сбъдват - но на това никой се и не чуди - това са фактите на всичките ни дни. Това е естественият начин на мисление. Той именно сочи и доказва, че това, което наричаме бъдеще, е също тъй достъпно, както и настоящето, но за тия, които знаят. Ако някой тръгне от София за Бургас и пътува за първи път по тая линия и изобщо нищо не знае за нея, то най-напред ще дойде гара Подуене, после - Новоселци, Ихтиман, Пловдив и т.н. - за него всичко това ще бъде неизвестно и ще става. Но за тоя, който е пътувал по-рано - той знае коя гара ще дойде след коя. Но и това е една човешка илюзия, защото гарите не идат - те си съществуват, но ние се движим. Ако се. качим на един аероплан и се вдигнем на 5000 метра - от някоя средна точка ние ще видим едновременно и София, и Бургас - и всички междинни станции. Тия са прости мисли наглед, но читателят трябва да вникне по-дълбоко в тях, ако иска да му станат някои неща от предсказанията и магията ясни. И тъй като знае, той може да говори какво ще дойде или стане; който пък може да се възвиси, да се вдигне - той може да види това, което ние, за да видим, трябва да похарчим известно време. Така ние ще видим София в 8 ч с., Пловдив - в 1 ч обед, Бургас - в 8 ч вечер - и в нашето съзнание тия факти ще бъдат отделени с време (часове). Но ако вие ги погледнете от аероплан, то веднага ще видите всички тях едновременно, защото те фактически
към текста >>

151. (6) Среща с царя на Рила при Вадата на 13.VII.1938 г.

8 без 20; много елегантно облечен, спортно, бинокъл, бастун и малка раница на гърба. Той ме забеляза веднага и ме поздрави с високо вдигане [на] каскета си във въздуха. Аз му отговорих с вдигане [на] едната ръка. И двамата се приближихме бързо един към друг и аз му се похвалих, че сме му донесли вода да го черпим от чешмичката - това, което той си няма. Седнахме до вадата на неговата стара карма - подарената от него, пардесю тъмносиньо. Снех му раницата. Каза ми, че ми носел плодове от Кричим - помнел, че когато аз съм дошел най-напред в Царска Бистрица, съм му донесъл един портокал - сега и той носел. Седнахме. Аз извадих от моята раница прясна питка, месена и печена на планината под връшник, сирене ементал и една пиперка зелена, на която той се много зарадва - той ги обича. Турих му една хубава чаша захар и лимон и топла вода. Това ни беше гостенето му. Ядохме и говорихме. Предварително му казах за Юрдан. - Като моя Свилен13 ли е? - ми каза царят смеешком. - Да - съгласих се аз и повиках Юрдан да се приближи. Той дойде, вдигна ръка и поздрави със «Само Божията любов носи пълния живот.»14 - Напълно съгласен - каза царят, като поздрави с вдигане [на] каскета си. - Добре дошли, Ваше Величество! Царят му подаде ръка и благодари. Като му казах, че е шофьор, царят му каза: - Е, значи колеги сме. Почнахме разговора. Казах му, че речта на Кьосето15 не съм чел. Той ми я разправи накъсо. Каза ми, че ходил при Кьос[ето], който бил болен, и го накарал на
към текста >>

152. (22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед

царицата, която беше взела от нея честна дума да не идва при мене, но изглежда, че сега друг вятър вее, та и Евдокия ми каза: - Аз питах вече Надя къде живеете - защото аз я поканих да ме споходи. - Аз - казвам - живея в една малка барака при сеното. И Христос някога се роди при сеното. Аз съм далеч от Него, но близо до сеното... Дойде Царят и прекъснахме разговора. Той се извини, че закъснял малко, понеже блъснал на идване с автомобила си един велосипедист, който тъкмо носел в «Дневник» на цензура, но нищо лошо не станало. Разговорът беше доста дълъг и имаше следните точки: Устно: положението на разправиите с баща му. Писмено: поверителното писмо на Момчилов от Лондон108 за разговора му с един секретар (името му не запомних) и писмото на Ванситар109. После - за срещите му с Де Корси110 , англичанин, и с шефа на германската мисия. Прави ми впечатление колко пом--ни царят и колко хубаво и смислено говори. Истинско Баро! В главни черти работата се състои в следното: Баща му е бил във връзка с Дочев111. Това му е казал и генерал Жеков112, който е бил при него. Дочев взима пари за националните легиони и лъже Фердинанд, че ще го докара в България. За сватбата в Италия царят издействувал да отиде и Фердинанд, а той си издействувал от Германия вагон, а се интересувал дали ще му дадат и почетна рота... Искал виза и паспорт оттук, с оглед, види се, после да се промъкне113 ... Че тук много го искали, ама само царят го не щял114. Балабанов (горска
към текста >>

153. (80) Среща с царя на 13.VI.1940 г. във Враня от 10 и ½ до 12 и ½ ч сутринта

че сега тя плаче доста поради влизането във войната. Някои подробности от интимния им живот ме накараха да му дам съвет да се държи по-независимо и да не се вдребнява, да си я остави сама да си се наслаждава на свойте прийоми и подозрения. Приказвахме за някои далавери, които сега стават, и го посъветвах да ги проучи и като вика министрите, да им понатрие носа, за да могат да слушат. Сега например искат да поръчат вълна за 100 милиона от Южна Америка -частна поръчка, а риска да носела държавата... Ачик далавера. И през къде ще я внесат? През Северния полюс? Когато Русия е толкова наблизо, но там далавери не можат да станат. Посъветвах го да държи с Русия, защото засега най-износно за държавата е там, и се смяхме на вица, че царят бил уж казал: «Аз съм с Англия, войската - с Германия, а народът - с Русия.»538 Разговорът беше разнообразен, но не много значителен и после много интимен в някои мнения, за да го записвам. Казах му, че иде много важно време и той, щом мисли, че са глупави министрите, лично трябва да следи, защото моментите са много опасни. Каза ми, че избегнал да срещне английския посланик в Москва, който минал оттук и искал да се срещне с него - било го страх, че ще направи интриги някакви. - Щом не са го приели в Гърция и Румъния, нямаше защо и Вие да го приемате, той би се явил тогава като един мандатьор на Балкана в Москва и можеше да направи интриги, от които никой не би прокопсал. - Да, и аз затова не исках да го приема... След като се
към текста >>

154. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България. Но той почва да се отклонява от решението на съда и тръгва да воюва на изток. Разговорът с Учителя е на 17 март 1939 г. На 15 март 1939 г. се изпраща от Хитлер ултиматум на Румъния за пълен контрол на износа и индустрията им да работи за Германия. Така че Хитлер започва да греши, като тръгва да воюва на изток. 170. Вместо да се работи за сближаване на европейските народи, Англия се стреми да отдели Италия от Германия. А това ще доведе до сближаване и съединяване на Германия и Русия, което ще доведе до големи последици. И това става на 23 август 1939 г. с подписите на Рибентроп и Молотов, с което се разделя Полша между Германия и СССР и се узаконяват тези територии. Това е пакт за ненападение. 171. През 1938 г. излиза
към текста >>

155. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България. Но той почва да се отклонява от решението на съда и тръгва да воюва на изток. Разговорът с Учителя е на 17 март 1939 г. На 15 март 1939 г. се изпраща от Хитлер ултиматум на Румъния за пълен контрол на износа и индустрията им да работи за Германия. Така че Хитлер започва да греши, като тръгва да воюва на изток. 170. Вместо да се работи за сближаване на европейските народи, Англия се стреми да отдели Италия от Германия. А това ще доведе до сближаване и съединяване на Германия и Русия, което ще доведе до големи последици. И това става на 23 август 1939 г. с подписите на Рибентроп и Молотов, с което се разделя Полша между Германия и СССР и се узаконяват тези територии. Това е пакт за ненападение. 171. През 1938 г. излиза
към текста >>

156. 49. ДОКОГА? (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

не се допускат кланета и авантюристи да вършат беззакония. Така изпълнен съзнателно политическият дълг, ще излязат истински народни водачи да поведат народа, които ще творят и градят, а не да крадат и избиват. Когато народът дойде до това съзнание на политическа отговорност, то той с радост ще вдигне глава и ще види, че по-горе от политически дълг стои общественият, който е по-хубав и по-чист. Надникнете в което село искате и ще видите там, което учителят, свещеникът и добри хора са посели, съградили; други, които им липсва съзнанието на обществен дълг, го развалят - рушат. Изберат ли кмет и десетина съветници в село, всички му пущат края и чакат кмета и съветниците да се грижат за работите на цяло село, а те – 500 ÷ 600 человека по кръчмите се псуват и бият, и предпочитат да живеят в този свой свят, пълен с неудобства, наместо с общи усилия да изградят дома си. Назначат ли учител или учителка а село, всичко е свършено; остават те да се грижат за възпитанието и образованието на децата, а родителите често, пияни, псуват, лъжат пред децата си и това, що учителите с толкова труд са го изградили в детската крехка душа - родителите с един замах - личен пример, го разрушават и режат клона, на който са стъпили... Общественият дълг е следствие на политическия такъв. Там, гдето има добър и съзнателен политически живот, там ще има и обществен съзнателен живот. Издигне ли се съзнанието на народа до обществения дълг, тогава идва едно стъпало горе - това е духовният дълг - живот, Вяра
към текста >>

157. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

левове от нещастието на народа ни, на всеки ъгъл изникна банка и акционерни дружества, а пред тях - разкошни автомобили. Луди пари, спечелени леко, се пръскаха за купуване на вили и къщи. А във всеки по-голям салон - вечерни банкети на парвенюта, бързо забогатели, на които нито мястото им, нито маниерите им бяха за там. Балове за благотворителна цел, вечеринки със същата цел, вечери - какво ли не щеш! Страшна трагедия. Бойците, които бяха се завърнали от фронта оголели и обосели, с мъка в душата си не можеха да познаят ни хората, ни София. Мнозина от фронтоваците само си бяха изрязали пагоните на куртките си и така ходеха из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на тутраканската епопея, генерала от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, но макар че беше си смъкнал само пагоните на куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли... Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби. Но ще си позволя да ви
към текста >>

158. 3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946

друг един не политик, трябваше да играе ролята на „козел опущения”. Това бяха убитите по бойните поля, ранените, военноинвалидите, жените, майките, децата на нашите светци и родната ни армия. В тия тежки дни за племето ни се появиха много хора, които в мътна вода риба да ловят. Аз ще си позволя да припомня някои тогавашни картинки и ако ви напомнят неволно за сегашното, аз не съм виновен затова.” Г-н Лулчев се спря върху състоянието на тила, главно в столицата във времето, когато обоселите, дрипави и гладни бойци от фронта се завръщаха и не можеха да познаят София и нейните жители. За тези фронтоваци той припомни: „Мнозина си бяха свалили само пагоните и така ходеха из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на Тутраканската епопея, генерал от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, па макар че беше си смъкнал само пагоните от куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци - братя българи, хиляди, хиляди прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсят подслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войните, военноинвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, което, ми се струва, са забравили мнозина, пък може някои и никога не са и знаяли. По-обстойно г-н Лулчев се
към текста >>

159. 19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев*

себе си. Той е вътре във вас. Търсете Го по прав път. Щом Го намерите, всички вериги на робството ще се скъсат така, както на Петър, който беше в тъмница. Веригите паднаха от нозете му, вратата се отвори, и той излезе. Стражарят го търсеше, но не го намери. Не е проста гъба Петър. Той не се връща вече назад. Това ще бъде второто действие. И тъй, когато дойде ангелът при вас, ще каже: „Долу веригите! Елате при вашите братя, да се радват на спасението ви. Амин!” * Учителят Петър Дънов е носел костюми и палта в светъл цвят. Но в първите години костюмите и палтото са в тъмен цвят. Виж. „Изгревът”, том XX, снимка № 54. (бел. на съставителя Вергилий
към текста >>

160. I. ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

- Бояна, който ще установи, че още преди обявяването на войната между Германия и Русия аз съм давал съвет на Царя да състави селско-работническо правителство, предал съм му разговора с Царя, че съм се застъпвал за много осъдени комунисти и партизани, било за тяхното освобождаване от концлагерите или от затвора, било за отменение на смъртните им присъди и съм успявал много пъти, че между освободените е бил и регентът Т. Павлов и пр. 6. Юрдан Ж. Андреев от София, живущ в с. Саранци, Новоселско, който ще установи, че при разни разговори през годините на войната съм се изказвал, че Германия ще изгуби войната, че където е Англия, там ще спечелят, че съм поддържал мир без победа и пр. Същият ще установи и моя частен живот на скромност, честност и в изключителна помощ на страдущите и пр. 7. Сава Калименов от град Севлиево, редактор на в. “Братство”, който ще установи - като сътрудник на вестника му аз съм давал статии, които не са прогермански, а общославянски и общочовешки, и че съм дал статии в броя му от 2 октомври 1944 г. със същото съдържание. 8. Минко Михов от с. Преслав, Пловдивско, Директор на кооперативното вегетарианско стопанство, който ще установи, че осъден като комунист, по мое ходатайство е бил освободен, както и че съм помагал на много други осъдени или интернирани комунисти. 9. Доктор Геновски, адвокат от София, ул. Цар Самуил № 32, който ще установи, че и той е идвал при мене и молил да се застъпя за арестувани, осъдени комунисти, че при разговора, който е имал
към текста >>

161. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

кол и я разнисали по околните села да я гледа населението. Но това дава обратни резултати, фактите говорят това. От село Усоица, където терорът е много по-голям, защото почти цялото село е комунизирано, изнесли са храна на шумкарите в гората. А в Саранци, тъкмо когато имаше най- много войска, разправят, че слезли шумкари и взели хляб, но мен ми се струва, че тези шумкари са преоблечени агенти, за да оправдаят и засилят терора. Едно момиче - сестриче на един арестуван, е викано в Новоселци и бито до насиняване и после го пуснали. Мисля си: “Да ни бият англичани, американци и шумкари - донякъде разбирам, но да ни бие властта - не разбирам.” Скоро ще видите, както отива положението, ще стане неудържимо. Често си мисля за Вас и Вашия народ, на когото главите на колове набиват и Вие сте спокойни в Мърчаево, изучавате Божественото учение. Вие ми казахте, че тези хора, защото нямали връзка с Вас, затова така ги мъчели. Един глас ми подшушва да се подложа на този терор аз, който имам връзка с Вас, за да се загрижите за останалите. Рядко слизам всред село, само по работа, но когато се завърна, бивам разсипан от мъка и жалост, че бият и тормозят идеалистите на България, става все повече и повече както в турско. Сещам се ония песни, където възпяват юнаци, на които турците набили главите на колове... Бих искал да дойда да Ви разкажа всичко, всичко това, което съм Ви написал е нищо, но се заяждат комендантите и не ме слушат. Тошо снощи си дойде и ми казва, че господин Калфов ставал
към текста >>

162. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ме сближи със сина си Благовест. Като го родила, нямала мляко да го кърми и го хранила с кисело мляко. В 1943 г. тя ме покани и двамата със сина й сурвакахме заедно, а после и коледувахме. Имах хубав глас и пеех добре доста коледарски песни, които бях научил. Благи пригласяше. Веса остана много доволна. След моето коледуване, сестра ми Величка, Йоанна и още едно момиче ходят и пеят коледарските песни: „Стани, Нине господине”, „Затрепкала трепетлика”, „Стани, стани, Нине” и др. Носели торби, в които им слагали плодове, хлебчета и им давали по някоя пара. Начало на коледуването на Изгрева постави брат Симеон Симеонов, който организира голям хор и коледуваха почти на всички бараки, в които живееха братя и сестри. Нас, като бедни, Симеон ни прескочи и дядо ми Кънчо много се ядосваше, че ни подминал. Младежите от Изгрева заедно с Косьо и мен образувахме доста голям хор и пеехме коледарските песни на два гласа, на Изгрева и в Лозенец, Хората не отваряха, но аз и брат ми чакахме и когато голямата група се оттегляше, излизаше някой от живеещите и ни даваше на нас парите. Така на много места ние обирахме парсата и събрахме няколко хиляди лева. След това, както отбелязах, коледувахме със сина на Веса Жечева - Благи, и майка му остана много доволна. Обикновено тя раздаваше с бака на вечерите ориз или жито и други неща и винаги на нас ни даваше повече. По-късно 8 музикалното си образование - виола, срещнал много трудности и дойде на работа в бригадата. За месец нежните му
към текста >>

163. 50. Ангел Керемедчиев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

тава и за обяд изяли половината от яденето, Вечерта дошли повече от десет младежи и седнали в стаята. Филка и Ангел се помолили и взели да им сипват от малкото ядене, което имали. Тогава се проявил закона на изобилието - сипали на всички от вкусният гювеч, но яденето в тавата останало толкова, колкото било от началото - половин тава.Постепенно те се освободили от това „обкръжение на добри приятели" - търтеи готованковци и агенти - над 10 души. Покрили къщата и взели да работят двора. Посели домати, но шопите им казали, че на техният климат не стават домати. Ангел покрил разсада с найлони. Времето застудяло и паднало сняг и доматите почти загинали. След няколко дена снега се стопил и Ангел дигнал найлоните и доматите се развили от топлото слънце и дали богата реколта. На другата година селяните започнали и те да сеят домати и зеленчуци. Двамата написаха малки книжки за пробуждане на съзнанието на хората и запознаването им с Братството и братският живот. Аз им дадох моите стенографски записки, събирани 40 години по физиогномия, хиромантия и др. Извадих на лист подробно от коя беседа, от кой ред и абзац започва даден цитат и до къде, и го дадох на сестра Трендафилка, понеже имаха беседи, Те вкараха данните в компютъра и като отлични педагози, ги подредиха по теми и набраха книгата „Себе си познай", за което сърдечно им благодаря. Отначало се издаде на 3 отделни части, а после подвързана в том. Към 2000 година двамата изграждат втори етаж, с цел да се използва за подготовка и
към текста >>

164. 76. Иван Антонов

при Учителя. Той разглежда ръката му и казва много работи. Иван запомня само следното; „Ти, момче, се стегни за големи страдания." Това предсказание не закъснява. Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище. Той не е свикнал на ограничения, започва да бяга от казармата, за да посещава беседите. Това се повтаря няколко пъти. Арестуват го и двама войници го конвоират. Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат. В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни. Хвърля в очите на двамата войници пипера и избягва. Съди го Военен съд и попада в затвора с голяма присъда като опасен. Идва на власт Стамболийски и го амнистира. Записва в Университета литература и завършва. Работи като журналист. Четейки история, той се възмущава от живота на Наполеон и подготвя остра статия срещу него. Учителят го среща и му казва, че Наполеон е изпратен от Бялото братство да премахне феодализма в Европа и грешката му е, че е тръгнал да воюва срещу Русия. Иван не публикува статията. Той е много силен, строг и крайно изпълнителен човек към нарежданията, които му дава Учителя. Член е на Младежкия клас и изпълнява неговия закон - не се оженва до края на живота си. В разговор с братята и сестрите Учителят открива, че той е бил 11 пъти китайски император. При друг случай, възмутен от поведениетона Любомир Лулчев, той взима една брадва и няколко часа го чака да излезе от приемната на Учителя. Вместо него излиза Учителят и го праща да купи
към текста >>

165. 14. Защо се появяват облаците на Седемте рилски езера

човек има големи недъзи, той е голям егоист. Лош ли е човек? Не, той е добър, но само за себе си." „Може да попитате: „Защо седим на този дъжд?" Той е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъжд пада, само бодилите ще израстат Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви." /"Петимата братя", с. 218,
към текста >>

166. 13. БОЛШЕВИЗМЪТ - ИДЕЯ НА АДЕПТИТЕ

внушение на тези адепти . Всички хора се движат като параход, по течението на водата. Ако попиташ парахода как се движи, той ще ти каже: Ти имаш ли витло? Ако ти турят едно отзад и ти ще се движиш с голяма бързина. Колко обръщания прави витлото в една минута? Щеш - не щеш, и ти ще се движиш. Ти казваш: Добър е Господ. Такава е волята на моя капитан. Който движи парахода, разбира движението на витлото. Сега ще се върнем пак при адептите. Ученикът, който отивал при адептите, им носел писма от своя Учител. Какъв е този Учител и отде е, не е важно. Учителите, както и всички учени и философи, са ключове за развитието на човека. Както религиозните системи, така и философските, са сложни системи, не са създадени така просто, както мнозина мислят. Ученикът отивал при адептите с желание да му отговорят на въпроса, който го занимавал от години: как да използува живота си правилно, или какво да прави, за да живее добре. Още при тръгването си, Учителят му казал да спазва правилото: Да излиза и да се връща точно навреме, защото адептите затварят вратата на своя град в определен час. Закъснее ли само една минута, ще стои вън. Като минал през Русия, той чул да се говори там за болшевишкото движение - това било в наши дни - и решил да се спре за известно време, да види, какво ще бъде новото управление, и как ще живеят хората при новите условия. Докато стигне до града на адептите, вратата се затворила. - Какво представя болшевизмът?-Това е идея , излязла от адептите , които живеят
към текста >>

167. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

да се обогати, трябва живот и Дух. На човека има нещо, което му липсва. Слънцето има всичко, едни и други се греят, но едни се греят и са здрави, а други се греят и не са здрави. Да използвуваме. В срядашната беседа се засяга вашият ум, а в неделната беседа се засяга вашето сърце. (фиг. 6.3) това е една пръчица. Защо децата турят отгоре тази връвчица и махат камшик?! Отгде дойде тая идея на децата? Връвчицата показва силата, която излиза от пръчицата. Старите маги някога са носели много широки ръкави, като попските, и са носели в ръкава си по една магическа пръчица. Като я извадели, сила излизало от нея. Детето реализира тая идея. В какво сегашният живот е реален?! По интенсивността; и тя е причината за голямата възбуденост, нервните болести. Който бърза, скоро остарява. Не бързайте! Всички процеси в нас да бъдат медленни[4], но стабилни. Ти използувай тази енергия. Бързите радости се обръщат на скърби. Процесът на любовта е из- грявание на слънцето. Трябва да направи, да изходи 1/4 кръг Фиг (фиг. 6.4). Когато твоята любов достигне до края на своето залязвание, в духовния свят почва зазо- рявание. При Божествената Любов всякога има разширение. Новите идеи няма да се приложат изведнъж, в живота сам трябва да чувствуваш любов в себе си. Всеки един знае дали има любов или не. Любовта не подлежи да изучавание. Дойде ли, ще я пазиш като свещена. Когато дойде, всичко ще изчезне: сиромашия, скръб, страдания, а ще донесе подтик, инициатива, мир, радост. Човешката
към текста >>

168. 26. СТОЙНА УШИВА ДРЕХА ЗА ЦАР БОРИС III

краката. Та, ако не си ушиеш рокля от шивачка, няма да имаш рокля. За мъжкия костюм беше същото. Шивашкият занаят беше много ценен и добре се заплащаше. Но това не важеше за Стойна. Тя работеше много добре, но работеше почти без пари. А понякога шиеше и не взимаше пари. Искам да спомена, че Мария генерал Стоянова бе дала една поръчка на Стойна Кондарева - да ушие някаква дреха, която трябваше да я подари на цар Борис III. Подарява я, и каква била изненадата, когато тази дреха царят я носел и бил заснет на снимка и Стойна я видяла в един от вестниците. Носи вестника на Изгрева и го показва и се радва. Все едно, че тя е излязла на снимката, а не цар Борис. Знаеше и можеше да се радва на труда си. Такива хора веднъж се раждат и веднъж ги има. Те не могат да се повторят. Днес могат да се видят само на
към текста >>

169. 34. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И ИВАН ЖЕКОВ

КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И ИВАН ЖЕКОВ Депо поп Константин Дъновски е водил голяма борба срещу гърците за самостоятелна служба черковна на български език. И първото венчило, извършено от поп Константин Дъновски на български език, е на бащата на д-р Жеков. И така той става кум на бащата на д-р Жеков. И оттогава започва връзката им. Като малко момче, Иван Жеков е носел менчето с вода на дедо поп, с което е ръсел с босилек главите на българите при черкуване. В замяна те са хвърляли по някой грош в менчето. Понеже е обичал много халва, понякога е взимал от менчето по някоя монета и си е купувал халва. Оттам е връзката им с поп Дъновски. Имал е хубав глас и е пеел много добре черковните песни. А тогава това се е ценяло много при черковните
към текста >>

170. 49. ПАЗАЧЪТ НА ИЗГРЕВА

ИЗГРЕВА Учителят е държал на д-р Жеков. Обикновено когато тръгват на екскурзия по Рила, цялото братство е с Учителя, а докторът седи на Изгрева и го пази - да не влезе някой и да направи поразия. Та, тук винаги е имало хора, които да охраняват Изгрева, понеже враговете на Учителя много пъти са искали да го запалят. Носели са тенекии с газ. Имало е такива случаи. А когато е бил големият събор на Рила през август, Учителят го извиквал и той и Юрданка са присъствували. Има такива снимки от това време. Заснети са с Учителя за доказателство, че ги е имало и че не са
към текста >>

171. 77. КОИ МИ БЯХА БРАТЯТА

нещо, казано от Учителя: «Няма да бъдеш нашироко, но нависоко.» Да, къщата стана нависоко - на 3 етажа. И с всички големци комунисти, на които работех, станахме приятели. И това приятелство продължава досега. Аз съм работил съвестно. Например в с. Говедарци на 60-80 къщи съм направил мозайките. Моята работа говореше за мене и тя заставаше зад мене. Та, този големец комунист от село Говедарци, Петър Динков, като се оженва, и кум му е бил самият Георги Димитров. Неговата жена в с. Новоселци е била учителка. И там са били учителки Буча Бехар и Наталия Чакова. И тя имала много хубаво мнение за «дъновистките» учителки. И това бе прехвърлила на мъжа си. А той виждаше работата ми, яви се и ми помогна. Ако че е бил комунист и големец. Яви се и ми беше като брат. Братството е идея и може да го има между идейни хора. Та, в този живот успях да реализирам всичко, което бе ми казал Учителят в с. Мърчаево през 1944
към текста >>

172. IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ

Борис Рогев

оставени в историята от летописците, ни помагат да ги осветлим и свържем сточните явления, които астрономичната наука, подпомогната от съвременния математичен анализ, изучава. Целта тук между другото е да покаже, че тези наши далечни предци са имали големи познания, за да почувствуват нуждата от календар. Древните българи не са, както някои историци се опитват да ги представят, полудиви азиатски племена. Те ведно със своята храброст в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура. Като имам пред вид това, предлагам на вниманието и на справедливата оценка на хората, които обичат и търсят истината, настоящия астрономичен анализ-Астрономически основи на първобългарското летоброене. В сегашния том на «Изгревът» се публикува още един авторски текст на Борис Рогев за първи път. Това е текстът, в който той прави своя математико-астрономически прочит *на първобългарската юрта. Него той поставя непосредствено преди «Заключителни думи» в последните страници на ръкописа си, подготвен за второ издание на «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Приживе, а и досега, уви!, мечтаното от Рогев допълнено издание на книгата му не е осъществено. С това «Допълнение към...» за първи път се запознах през 80-те години на изтеклото столетие екземпляр от него ми бе предоставен за работа от арх. Слави Дончев заедно с чертеж върху оризова хартия и авторски оригинал. Видно е, Рогев е подготвял разработката си за юртата и с оглед публикуването й
към текста >>

173. IX. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПЪРВОБЪАГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

най-важното. А то е в целите на труда на Борис Рогев и на статиите на др. Богданов. Защото, простичко казано, историята е действително нещо, което някой разправя (пише, адресира) някому с някаква цел. И целевият анализ на основния труд, и неговата критика е много прост Борис Рогев математически доказва, че «Древните българи не са, както някои историци се опитват да ги представят, полудиви азиатски племена. Те, ведно със своята храброст, в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура» (стр. 10 от книгата на Рогев). Благородна цел на няколко десетилетия труд, математически, астрономически и геодезически, безспорно доказана за гордост и чест на нашия народ! Неприятна противоположност на тази достигната цел по всички показатели от Борис Рогев са отбелязаните «критични» статии на др. Богданов. Защото явна е целта им да охладят «наелектризираните духове и активизираните въображения» на разгорените се родолюбиви чувства. Явни са и неудовлетворените лични амбиции на др. Богданов, в името на които той с лекота жертвува блестящите постижения на учените, спомагащи за утвърждаване на големия и заслужен авторитет на нашите предци, на нашата история и на българската нация. Послеслов на главния редактор В своя стремеж да даде на читателя повече информация и научна яснота по някои исторически въпроси и във връзка с 1300-годишнината на българската държава, редакцията поръча и отпечата в два последователни броя (19 и 20) от миналата година статията на Иван
към текста >>

174. X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

спираме толкова много на тази част от дейността на Рогев? Просто защото без дълбокото познаване на математическия анализ, без тези формули на Пагранж, без нулевите полиноми, без знанията по астрономия, необходими за геодезията и картографията, той не би успял да възстанови първобългарското летоброене*. А какво го е накарало? Накарало го е дълбокото убеждение, че «Древните българи не са... полудиви азиатски племена. Те, ведно със своята храброст, в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура.»** Убеждението му се е градило върху строежите от Плиска и Преслав, върху Аспаруховия вал и нивото на държавната организация, донесена на Балканския полуостров от българите. Но това е единият подтик. Другият са били най-старите източни календари, по-точно установяването на тяхното общо начало. А че е имало общо начало, говорят някои необясними неща в тях, като например 10-те китайски стихии, които нямат астрономически смисъл и очевидно са заети от някой по-стар календар. Освен това в календарите има много еднакви елементи, което също подсказва наличието на един общ извор. Фактическият материал, с който Рогев е разполагал при възстановяването на първобългарското летоброене, са 4 писмени източника: Именникът на първобългарските князе, Чаталарският надпис. Приписката към словата на Атанаси Александрийски и Откъслечният (фрагментиран) надпис. От тях той е извадил 13 календарно-астрономически събития. Това са двойките думи Шегор Алем, Шегор Твирим, Сомор Алтем и т.
към текста >>

175. 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)

градското население. По време на работата си в Свищов, Гаврил Илиев не спрял да обикаля и по други населени места, където е имало големи кланета. В тези усилни времена, той утвърждавал вярата в Бога с молитви, разговори, проповеди и материални помощи. В 1876 г. Гаврил Илиев посетил селата Ново село (сега с. Априлци, троянско), Кръвеник, Батошево, Гъбене, колибите пръснати из Балкана, Габрово. Той събрал богата информация за плачевното състояние на населението след потушаването на Новоселското въстание и сдоклади и искания до Цариградския комитет и до д-р Лонг осигурил помощи във вид на храна, дрехи, цървули, домакински принадлежности, сечива за земеделска работа, добитък и т.н. По свой изработен план, Гаврил Илиев престоява по тези места повече от 3 месеца през зимата, и раздавал пристигащите помощи. Обаче, тревогата му за Божието дело растяла - мисионерите си отивали, проповедницитебили малко. Гаврил Илиев започнал да пише писма до Генералната конференция, до Борда на епископите за подкрепа на делото в България. За това дело - Божието дело - Гаврил Илиев бил заложил всичко, което имал и не щадял живота си и наистина той успял! Изпратени са нови мисионери. Гаврил Илиев е прехвърлен в Плевен (1874 г.), след това в Русе (1876 г.), като помощник на мисионера Флокен, оттам в Търново, Габрово и накрая в Севлиево (1879 г.). Той получил голяма популярност. Гаврил Илиев бил магнетична натура - висок, едър, хубаво говорел, имал приятен глас и с удоволствие пеел наизуст
към текста >>

176. В) Портрет на Петър Василев Иванов

е лесно да се премине от един живот в други. Духовното се изисква, а неземното... Сега аз знам как да живея и да проповядвам, като войник Христов Много сме се тревожили за земното, а така не трябва. На Бога трябва да уповаваш!" На посочения ден от пастор Василев, 18 март (по нов стил 31 март) четвъртък, г-жа Василева е последно с него. Тогава той кръстосал ръце и започнал да се моли, като гласа му ставал все по-силен. Събрали се болните край него и от другите стаи. Гласът му се носел по коридора. Всички мълчали, когато той не само на български, но и на румънски и английски се молел, казвайки: "Господи дай ми мира Си! . . . Мир искам сега! . . . Прости ми, Господи! ... Аз съм най- големия грешник.. . Прости ми и ме спаси сега!.. . Сега, Господи, спаси душата ми!... Прости и на всичките ми приятели! Аз прощавам на всички и ако има нещо което съм забравил и не мога да си го спомня сега, нека и него, Господи, да ми простиш! Аз прощавам на всички. Домът ми, Господи, децата ми имат голяма нужда от Тебе. . Пастор Василев се молил за тези край него, за румънския народ, за всички в града, които живеели, но не искали да познаят Бога. Той казал: "Отвори им очите, Господи, да те познаят и прости им този грях." Когато бил в молитва, той бил с поглед, отправен към небето (нагоре) след това той се обърнал към съпругата си с думите: "Аз си отивам, отивам си вече". Тя му отговорила: "И аз ще дойда с тебе..." А той отговорил: "Не можеш да дойдеш с мене, защото не е мое да ти дам: ти
към текста >>

177. Част 2. Коментар. Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева

наблюдатели на реда. Те са на коне, със сабля, окачена на стремената на коня и с преметната пушка през гърдите. Така се охранява Изгрева от вън чрез стражата на Кесаря. Значи се преминава през няколко етапа: от разрешение на събора, след това възбрана, после отменяне на възбраната и накрая наблюдение на събора чрез стража, и то извън оградата. 7. Обикновено на съборите се поставя охрана и през деня, и през нощта. Охраната през нощта е била придружена от големи бели тояги, които са ги носели със себе си. На входната врата е имало охрана и са пускали само онези, които са познати на охраната. А този млад човек е бил Николай Дойнов. Това нещо го има в "Изгревът", т. XV в неговите спомени. 8. Обикновено на първите събори са се обличали сестрите в бели рокли, с бели кърпи на главите. А когато е било хладно вечер, са си премятали през вратовете бели големи шалове, които специално са си ги плели за този случай. Братята са били в бели панталони, бели ризи и бели сака. С времето си това не се спазва. 9. Много от младежите евангелисти се приобщават към Учителя Дънов. За тях сме цитирали в "Изгревът". А какво свършиха накрая, ще говорим по-късно. 10. Тази американка се е казвала Хаскел. За нейната съдба виж в "Изгревът", т. V, с. 718-721 и по-точно на с. 719. 11. Обикновено поканите за Съборите са изпращани до съответния град. Те идват групово на събора, отсядат на едно и също място, хранят се на едни и същи маси. Така на Изгрева е имало няколко бараки, построени от някои градове и са
към текста >>

178. 6.2. В стан Изгрев край София

образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян. Той познава Толстоя и теософията, както и Новото учение от 1914 г., но след 1920 г. става редовен ученик на Учителя. Г-н Пампоров е един от малцината щастливци, които през зимата на 22 март 1922 г. след първия ден на пролетта, са дошли за пръв път на "Изгрева" и са го нарекли така, посадили са дръвчета, а впоследствие са се поселили като първи жители тук. Влязохме в колегиален разговор с брата П., който бе любезен между другото да ни каже. - В това Ново учение намерих синтеза на Изтока и Запада. Смятам, че главната мисия на Учителя и славянството е да създаде синтез между Изтока и Запада - мистичното и практичното. Учителят е вестител на Божественото слово. Бог е говорил в миналото, говори сега и ще говори в бъдеще. Сега Бог говори чрез Учителя. Христос работи чрез всички Свои ученици. Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя. Учителят е Вожд на славянството. Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и
към текста >>

179. 283. Бракът е карма

Весела Несторова

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

Имате ли негови снимки, отделно. Какво стана с него, стози човек? Весела: Не, отделна снимка нямам. Аз снех Учителя с една група, направих три снимки там, в планината. Казах, помолих Учителя да ми позират, за да направя три снимки, и той едната снимка е в анфас, другата е в профил, третата е в три четвърти. Три снимки с Учителя с една група, там е и Владо на тази снимка. Сега, Владо беше един слаб, рус, висок руснак, който е пристигнал след революцията с брат си в България и са се поселили в село Мърчаево. Той беше учил в кадетски корпус, беше за офицер следвал. Пишеше малко поезия. Беше малко така романтична, поетична душа. Много обичаше Учителя и идеите на Учителя беше готов да работи. Но той беше много близък и на брат Лулчев. И в Мърчаево той даде стаята си на брат Лулчев да живее през тези месеци. Така че ангажирана беше от Лулчев неговата стая. Той живееше с брат си в една къщичка срещу Темелко, горе на високото. Сега, той беше неженен, беше работил в каменоделните на Владая 20 години. В.К.: Като каменар? Весела: Да. Каменар, каменоделец. И четеше беседи, посещаваше кръжока там на братството в селото у Темелкови. Ние двамата, като работихме изворчето, той винаги се държеше с голямо уважение и внимание към мен. Винаги слушаше каквото му каже Учителя, изпълняваше така, имах впечатление. Той беше управител на едно магазинче, имаше там в селото. И нещо се беше пообъркал с финансите в магазинчето и аз помня, че ходих да моля Учителя да му се помогне нещо да се оправи
към текста >>

180. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

няма да го наредите. Вие трябва да оправите своя ум, своето сърце и своята воля. Само така ще се разберете като братя. Приложете новото учение още сега. Не ви съдя, но казвам да направите това, преди да е станало всичко, което ви говорих. Когато някой счупи стомната, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода. Бъдете смели като американеца, който е минал Ниагарския водопад по въже. Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина. В ръката си носел върлина, с която пазел равновесие. Втори път го минал с човек на гърба си, а третия път - пак сам, но без върлина в ръка. Това е истински герой. За това е нужно голямо самообладание. Светът преставя бурно море и яко не го преминете, не сте в този свят. Някои ме съветват да не говоря много, да не ме гонят. Казвам: Ако Христос беше толкова велик, учен, разумен, благороден и беше толкова гонен, та мене ли няма да гонят? - Ще говорят лошо за тебе. - За Христа не говориха ли? Христос не избегна това, и аз няма да го избегна. Когато говоря Божествената истина, от нищо не се страхувам. Аз виждам нещата така, както никой не вижда. Достатъчно е някой да живее с мене една година, за да научи повече, отколкото само ако ме слуша. Много хора идат при мене, насочват мисълта си, с цел да ме уловят в нещо и да ме критикуват. Те казват: Да видим, какво ще каже! Нищо не искам да кажа. Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося, за мене няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям - от
към текста >>

181. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

брат Влад Пашов. В: Той какво изнасяше там, лекции ли? К: Той изнасяше сказки. На най-различни теми, може би над 10-15 теми е изнесъл в Бургас. В: Къде ги е изнасял той? К: В братския салон. Специално всяка вечер изнасяше по една сказка. В: И той ги четеше ли? К: Той ги четеше, четеше. Той си ги пишеше, даже в нас. Той като дойдеше, никъде другаде ходеше, седне си в стаята и си напише сказката, и вечерта ще я прочете. Имаше и някои вече написани, готови. Но е писал в къщи и даже е носел, имаме, размножаваме ги тук-таме, пише: Бургас, еди коя си дата. Тогава, именно, когато е бил в Бургас. В:Вие имате ли ги събрани тези неща? К: Имам ги, да. В: Защото аз имам една идея, впоследствие тези неща на Влад Пашов да ги съберем като една творческа изява на неговия Дух. К: Имам същата идея, и затова ги пазя. Това ще бъде хубаво нещо. Общо ще ги направим, да. В: И хубаво е, може би ще обхванем и някои други негови неща. К: Да. Това трябва да стане. В: Той между другото е и първият, който е започнал да оформя опитностите на учениците, но тези опитности на учениците бяха предавани в един друг стил. Литературния стил, който малко се доближава до един западен окултизъм, който не пасва при нас, независимо от това. А между другото някои от тези опитности, които той ги е изнасял, ги пък няма на друго место, защото са ги записвали приятели,които впоследствие са си заминали. За Влад Пашов така. И до коя година продължиха тези неща? К: Ами той, това нещо, не мога сега годините, в сказките е
към текста >>

182. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Д: Да, той понеже работеше в печатницата и имаше връзка с хартиените фабрики. Оттам се вземаха много хартии, работи. Тогава още не беше под възбрана. Хартиите още бяха свободни фабрикантите да продават. След туй, мисля 1943-та, 1944-та сложиха под възбрана вече хартията - само с искане. В: За Кузман Кузманов.Д.: Кузман Кузманов е учител от Казанлъшката гимназия, много издигнат брат, разумен, любимец на Казанлъшката гимназия. Аз знам от ученици, на които е преподавал, просто са го носели на ръце. Той заболява от туберкулоза и улисан в работа влошава се дотам, че той вече престава да се движи. Идва на Изгрева и на езерата, към него беше така изпратен един приятел на име Цеко Етугов [вж "Изгревът", т. I, 2. изд., снимка № 124-125]. Той завършил специална школа във Варна, специалност електротехника, добър електротехник, а пък като човек да не говорим - изключителен добряк. Той се нагърби да обслужва Кузман на езерата, с него ходеше и полека, полека този Кузман се повъзстанови. Ние се прибрахме тука и понеже времето беше хубаво, тука обикновено до 28 август се прибираха. 28 август тогава беше Света Богородица, обикновено се правеха съборите на Братството. И те оставаха малко по- късно. На връщане направили една глупост. Местността Паничище, вече преди да се слезе до Сапарева Баня там сега има почивни станции, има едно езеро, изкъпва се в езерото настива, върна се вече на Изгрева и за 2 месеца, 3 свърши. В: Не изпълни поръчението на Учителя? Д: Не. В: Имало е много хора,
към текста >>

183. 11. НАЧО ПЕТРОВ

Тодор Божков

верен на Учителя да се случи това голямо изпитание, и не можейки да си обясня, аз изпаднах в противоречие и вътрешен смут, и загубих вътрешния си мир и хармония. И след като прекара така няколко дена, и не можах да се успокоя, реших да отида на Изгрева при Учителя, за да споделя мъката си с Него. Отидох при Учителя и му разказах за голямото ми разочарование и мъка. Учителят ме изслуша спокойно и ми отговори съвсем кратко следното: "По-добре стана, защото той е замесен в Новоселския процес." В този момент още нямаше никакъв Новоселски процес, но аз разбрах от думите на Учителя, че такъв процес ще има в бъдеще и че той ще бъде съдбоносен за него. Следователно, смъртта на бойното поле за него е едно спасение и една предохранителност. Брат Начо Петров и другарката му посрещнаха тази загуба с болка, но спокойно, твърдо, примирително и го приеха като едно голямо изпитание, дошло за тяхно и общо добро. Минаха месеци. Първата фаза на Отечествената война премина, бурята на войната се пренесе далече на запад, България беше още в своя най- силен революционен кипеж и след 4-5 месеца се заговори за Новоселския процес, в който наистина беше замесен и синът на Начо Петров. Аз нищо не бях споделил със семейството на Начо Петров, нито за думите, казани от Учителя. Един ден в домът на Начо Петров стана дума за Новоселския процес. Те бяха съкрушени от опасността, която ги застрашаваше, поради обвиненията срещу сина им. Търсиха го, но не го намериха, защото той беше вече заминал
към текста >>

184. 44. ЕДНА ОПИТНОСТ

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

към Министерството на земеделието и бях много по- добре във всяко отношение, отколкото на голямата военна служба във войската. По служба в цивилното ведомство бях непрестанно в командировка - в Северна и Южна България и новите земи Беломорска Тракия, Македония. София беше разрушена и приличаше на изоставен, неприветлив пуст град. В това време минаването през София беше рисковано и неприятно. На 14.III.1944 г. пътувах по служба от Пловдив за София. Трябваше да ида в Новоселци, сега Елин Пелин. Пътувах с влак, като мислех да сляза в Новоселци за да извърша служебна проверка, да нощувам там, а не в София. Когато влакът спря на гарата в Новоселци, оказа се, че е невъзможно слизането ми там. Влакът беше претъпкан с хора, купетата, коридорите, всичко беше задръстено от хора и багажи, независимо че отвън на гарата имаше маса хора, които се тълпяха, бореха, викаха, кряскаха, като всеки се стремеше да се добере до влака. Аз бях изненадан от това положение и разбрах, че слизането ми в Новоселци е абсолютно невъзможно. По тази причина трябваше да продължа с влака и да сляза в София. На гара Подуене, без особени спънки слязох и тръгнах сам. Трябваше да отида до Държавната печатница, където работеше един мой приятел от Братството. Той работеше в Държавната печатница през деня, след това отиваше да нощува в с. Мърчаево на 25 км от София. В това село беше евакуиран Учителят и голяма част от хората от Братството. При срещата с моя приятел, аз го помолих да отидем за
към текста >>

185. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

си и работят. Но той мен обвини. Вълкът се кара с агнето, че му мъти водата, а горкото агне е доста надоле от него в планинското поточе. Обзима ме ужас. Кака настоява да се върна у дома... Ако тук е мор, там ме чака сигурна смърт. Не, не, не... Излизам на изгрев. Срещам се с братя и сестри - унили. Правим гимнастика, разговаряме се, ала - тъга, тъга по Учителя. Моята тъга е още по-голяма... Настига ме стражар. Закъснели. Пратени да ни разгонват от гората. Този по мене - излезе едноселец. Добър, смирен човек. Четях си книжка - защо ще ме гониш. Заговорихме - излизаме даже роднини - Знеполец. Отметна чантичката си, извади бял хляб и ми подава хубав резен. Отиде си. Оставам да чета, да се моля и да разполагам с времето си както искам. Подир седмица срещам познат - г-н Карев от Русе. Дойде чак у дома. Видя обстановката ми и Библията на масата. Разправих му одисеята си. Ще помисли и после ще ме потърси. След два дена пристига и ме завежда на „Мария Луиза” в ангрос. магазин на Рафаел Камхи. Бахар почна да ме учи как да превождам писмата върху една преса. Магазинът е пълен с всякаква галантерия - тантели, шевици, платове, сукна, лен, коприна. Рафаел Камхи е голям господар. Мъничък, жълт човечец, дребен като японец, но може би - милиардер. Сега заплатата ми е 120 лв. Работата ми не е тежка, но иска много тичане. Трябва да разнасям и писма по разни учреждения и кантори. Не е по силите ми. Това тичане с папка в ръка ме уморява и унижава. Чак сега виждам колко много ме е
към текста >>

186. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ми песни: - Господ пак дошел на земята, казва старата с такова доверие и обич, че ще хвръкна от радост. Били заможни, но гърците ги погнали и сега по „тугя кукя” мъжете им едвам за хляб изкарват. Надойдоха още жени. Прочула съм се, идват и те да ме викат на работа. Разговарят се и чувам да говорят, че някого го хванала „Павлювата клетва”. Тези дни той ми е патрон и затова питам що значи това. - Някога, почна старата, кога живял Павел в Солун плел рогозки. Живял на край града, носел винаги дълга брада и дълга коса. Уличните деца дюдюкали след него и го замеряли с камъни. Много търпял великият апостол, но веднъж тъй бил огорчен, че извикал: „Добро да не видите, солунски деца!” Шия и си мисля какво общо има моята задача одеянията на апостол Павла в Солун и с тия две солунски бежанци. Не доведе ли ме той при две свои стари познати и приятелки, на които чрез мен иска да им се отплати. Защото аз вярвам вече в прераждането, макар и да не го разбирам твърде много. И майстор би ме похвалил за тия прекрасни палтенца, също и за двечките блузи за жените. Но на сбогуване, като че ще се скараме. Младата мушва в ръката ми една монета; връщам я, защото Учителят не е казал такова нещо; Той каза: „Ще спечелите прехраната си” и аз го разбирам само в буквален смисъл. - Вземи, вземи, вика и старата; тия пари ние сами сме си ги спечелили от предене... И сълзи в очите на младата. Връщам се у дома почти тичешком със скъпата монета в ръката си: Господи, благодаря Ти! После попадам в друго
към текста >>

187. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

не ни е дозволено да се прикосваме. Все пак, доколкото съм мислила по тоя въпрос, може да се намерят известни обяснения в последната глава от неговото евангелие, в Откровението и в Данаила - где е сега Йоан. Четете тия места и размишлявайте. Трогателно е състоянието на душите в родния Ви град, така както го описвате! Само с мисъл можем да помагаме отдалеч, да изживеят тия хора своето тегло в съкратен период, за да им се даде оная светлина, потребна за правилния растеж. Това що сте посели, чрез книжнина и слово, ще принесе плод - може болните да си заминат, но техният завет към околните, влиянието което ще оказват и от другия мир, всичко ще допринесе потребното. Значи и вашата майка не е особно добре. Вярвам, че ако не е заставена от нуждата, би дошла да живее при някоя от вас? Ще трябва да я подкрепяте. Ако не сега - в близко бъдаще и тя ще обикне новия живот и ще благодари на Провидението, че Ви е въвело навреме в него. Виждам, че трябва да побеседвам повечко с Вас и по училището Ви. Значи отсъствието на брат Боев влоши условията, а неговото завръщане ще ги подобри! Но, често човек трябва да се отдаде и на работа, която да ползва по-широк кръг хора, както той вече два пъти прави това! Вие сама знаете колко Небето се радва, когато известни души влязат в Пътя на Истината. Този брат именно с такава работа се е заловил и трябва да го оставим известно време. Все пак, нека турим и тази втора точка в молбите ни за четвъртък - Господ по-скоро да го възвърне между нас, за да Ви
към текста >>

188. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

познавам само по писмата Ви. По тях, Вие изглеждате съвършена. Бяхме на Мусалла. Наистина, че гръцките боговете сега живеят на този връх, защото последните изчисления показват, че той е по-висок от Олимп... Как се радвах за това! Слушах за тия измервания по пътя и сама си направих заключението за боговете! И не е ли тъй? Не видях ли богоподобно видение край Маришките езера при Олтаря. И този лъчезарен образ ми се усмихна и тия огнено слънчеви очи докоснаха сърцето ми. На тоя богопоселен връх плаках и молих, плаках и молих. Сълзите ми се ронеха върху чистия сняг. Край мене минаваха нашите спътници и ме питаха кого чакам. Уви! Никого! Аз зная, че Вие няма да ми се изявите, че Colombo ще си отиде, че мене ме чака още огромна работа. Да, никого не чакам и нищо! Но аз исках да се разговоря с планината, да разкажа на езерата моята мъка! Самота! Но тъй привидна само. Душата ми се изпълни с нежнодишащи трепети, които правеха да галя собственото си лице, пламнало от щастливо вдъхновение тук при тия девствени планини. По закриването на школата!? И аз изпитах същото. Споделих го с някои, те ме гледаха със съжаление, че не схващам всичкия ужас на това. О, ние имаме огромна работа. Ние още нищо не сме приложили от говоренето на Учителя. През събора Учителят говори удивително хубави работи. Коя да Ви процитирам? Почувствувах се вътрешно свободна и щастлива. Взех живо участие в домакинската работа и зная, че крила имах от радост и с голяма готовност взех всичката отговорност по
към текста >>

189. 3.2.2.5. Великото освобождение

Глава 1. Откриване на Школата

аз се събудих. Когато ти поемаше страшната пътека на възлизането - аз оздравях; от твоята мъка, труд и работа аз придобивах своята първична оживеност. Ти позна истината и моите вериги паднаха, проказата ми се очисти. Ти заплака от непосилни страдания, а аз запях от несдържан възторг. Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд, аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умре за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота, и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно Се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки. От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бялка дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас. Тя пееш за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи. Олга
към текста >>

190. 8. Контрастите

Глава 4. Мъдростта

ТОМ 28

на слънцето да не залязва никога, нито на звездите да не изгряват никога, нито на годишните сезони да не пристигат на определения час и да се съобразяват с човешките планове. Невъзможно е това. Ще се подчиниш на моя ред, ще се съобразиш ти с него и ще го търпиш. Само глупците искат да създадат свят без сенки, свят без контрасти, свят без оная цяла поредица, която по-горе изредихме. Глупците се опитват от векове и все напусто. През различните времена, за прикритие вероятно, те носели различни имена, идеята им обаче винаги е била една и съща - неосъществима и в основата си нереална. А много се стараеха тя да носи тъкмо това име - реално, то звучи симпатично и някак си вечно ново. Много искат да направят един свят по техен терк, ей такъв например - без сенки. А сянката, както е известно дори и на глупците ги следва неотклонно, нищо не може да я унищожи и тогава контрастите излизат на яве и им стават отлични учители. Земята има ос, а на небето грее слънцето, което ни се струва, че пътува и от тая видима измама добиваме представа за вечното движение, с което сме съгласни да го има навсякъде, но не и в порядъка на глупците. Но нека се върнем на Земята. Да, тя е така построена, така е било решено да бъде построена. Който не я харесва да даде свой план. Астрономите я обичат такава, каквато е и направиха нечовешки усилия да я разучат в детайли, като не спряха само на нея, а на целия мир в който тя е потопена като в искрящ океан. Направиха само едно малко опущение /единствен
към текста >>

191. 3. Пред прага на Школата

ТОМ 28

шрифт. Няма дата и не се знае кога точно е била печатана. Вътре в нея са три беседи - лекции. Под заглавието на първата страница пише: По стенографни бележки. Те са номерирани с римски числа. Първата е “Кротостта и смирението” - 22.I.1920 г. Втората е “Електричество и магнетизъм" - 22.I.1920 г. и третата “Мъчението” - 5.II.1920 г. Правим една малка сметка, колко време оттогава - близо 43 години. Време - години стоим и гледаме, как е летяло, фучало покрай нас, отнасяло нещо, носело друго. Живял си спокойно и бурно, радвал си се и скърбял, падал си и ставал. Да, колко неща са изтекли оттогава, колко събития, колко живот! Сега гледаме и разлистваме миналото, подбираме скъпоценните зърна, изстискваме скъпоценния сок и искаме да подарим нещо ценно на ония, които идват след нас. Темата за школата е жива, дълбока. Търсиш и подбираш най-същественото, но ето, че тръгваш по следите, връщаш се назад и се спираш на предговора, на този праг, когато Учителят в навечерието на откриването на школата щеше да каже съдбоносните думи, които преди това не беше казал и след това нямаше да каже. Думите нито са подбрани, нито са шлифовани - те носят суровия, ала кристалния дъх на истината. Тогава малката беседа, третата по ред от 21 страници започва да ти говори необикновено. Това вече не са печатни слова, мисли, фрази, а горящи главни, които ученикът в една школа трябваше добре да ги изслуша и още по добре да * ги запомни за през вечността, ако държеше на своето достойнство на ученик и
към текста >>

192. 13. Красивата уличка

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

нея, само нея тоя откъс, живо късче от улицата, която се наричаше: “Зелен синур". Дали бе случайно това име, никой не ни е питал, когато бяха решили да я кръщават - част от нея, обаче, щеше да говори само на нас, щеше да разказва само за нас. Защото тази уличка бе първата трасирана и оживена от нашите стъпки и от тези на Нашия Учител, когато стъпихме на Изгрева и планирането става естествено с оглед нуждите на хората. По тази уличка беше минал Той, бяхме минали и ние - първите поселници на Изгрева. Уличката успяхме да я уловим и като някаква жива книга да я разтворим и да прочетем всичко написано в нея като в не остаряла още картотека. Хората; къщите, земята, та това е големия дом с многото стаи и холове, с многото градини, с многото дворове, където ние се движим, растем, учим, любим, живеем. Решаваш тогава да се спреш на нея, минал по нея хиляди пъти, защото тук е кипял един живот, не къс, живот особен, необикновен, твой, общ, братски. Тази уличка беше направо Изгревска и беше главна и би могла да носи друго име, нашите поети биха я удостоили с достойно наименование. Тя бе наша уличка - чиста, красива, светла, ухаеща на нещо - от двете страни зелени цветущи пояси. Тя не беше планирана. Тя се очерта в терена на Изгрева като планинска пътека, като междуселски път, където народния творец изразява с абсолютна точност нуждите си. Тя беше най-прекия път до салона, до Неговата къща, до трапезарията, до летния стол, до градините и до поляната, тя водеше и към централното
към текста >>

193. Съдържание

Сиромах и богат. Из беседата, държана в хижа „Брокс”-Витоша, на 26 август 1944 г. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 319 (4); 1.11.1944, с. 2. 1.12. Славянската стихия / Георги Томалевски. Из книгата „Сигнали”: есета. София: Хемус, 1940. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320 (5), 15.11.1944, с. 1. 1.13. Статията „Обединение на славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. 1.14. Възхвала на славянството. Стихотворение / Роселин. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. 1.15. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Деветте съществени причини за щастието и нещастията на хората. Из беседа, държана от Учителя на 19.11.1944 г., София-Изгрев. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 2-3. 1.16. Учителят за България и българите. - В: Калименов, Сава. На българина. Т. 1. Ръкопис. 1.17. Учителят за славянството. Из беседи. Записал Сава Калименов. 1.18. За славянството. Из книгата „Изворът на доброто”. 2. Новое небо и новая земля. посветено на братята славяни 2.1. Статията „Ключ социальной жизни” / Георги Радев. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212, 3.04.1938, с. 1. 2.2. Статията „Новое небо и новая земля” / Николай Калертс. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212, 3.04.1938, с. 1. 2.3. Статията „О беседах” / А. Н. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212/3.04.1938, с. 1, 2. 2.4. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Великое Всемирное братство. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212, 3.04,1938, с. 2. 2.5. Статията „В
към текста >>

194. 29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България

Прекопават царевицата и оставят бабата да си мисли и съди по своему за тях. Но те чуват нейната благословия. Същата година през есента Досев е вече в Швейцария. Там се записва студент по медицина. Но ето че се среща с руси съидейници и намислят да оставят университета, за да работят. Те намират една ферма в околността на Лозана и се настаняват в нея през пролетта. Прекарват там едно лято и намислят да се прехвърлят в България.* И ето Досев е вече тука и се захваща търсене място за поселване. Избира се Бяла Слатина. Там съчувственик отстъпва своята земя, на висок равен баир с прекрасен простор. Но когато се събират трима другари, за да наредят кое е нужно предварително за поселниците, полицията ги арестува в тъмни зори и ги изгонва. Избира се второ място - селото Ал. Кайряк, Бургаско. И те са вече там. И там, в това глухо, затънтено село, далече от града, в гористата Странджа, се захваща сериозен живот. Група другари новохристияни ще живеят вече установено и по възможност пълно. Новохристиянското разбиране, което имаха те изисква да се живее трудово. Трудът е необходим, когато се живее по учението на любовта. Да се трудиш, това значи да се храниш сам, да облекчаваш труденето на другарите и да възстановяваш принципа на равенството. Поселниците искаха да спазват това, те имаха градина за обработване. После си наредиха и най-първобитната печатна преса, даже същата оная, може би, която е внесена най-напред в България, и захванаха да издават списанието „Възраждане” и отделни
към текста >>

195. 31. Колонията на „Възражданци” в България. Първата несполука в Бяла Слатина.

400 лева. Оставаха у нас още 500 лева, които щяха да се похарчат за първите нужди при устройството на печатницата и за нашите разходи на първо време. Но съдбата бе определила друго. Случи ни се едно приключение, което ни коствуваше няколко стотин лева. Тъй, че когато ни се отдаде да се наредим, окончателно в джоба ни останаха само 20-30 лева. Аз ще разкажа това приключение, понеже то е характерно за реда в „свободната страна”. Местните власти узнали, че близо до Бяла Слатина ще се поселят интелигентни толстоисти с намерение не само за обработване земя, но и да печатали всевъзможни брошури и позиви, в които ще водят пропаганда против властта, църквата и военщината. - Трябва да се освободим от тези нежелани гости - казал на един наш приятел местният околийски началник. Но как да се освободят? От всяко положение има изход. Също се намери изход и от това затруднително за началника положение. Според някои закони властите имали право да изпъдят от известно място всяко лице, което се вижда подозрително. И ето началника решил да ни подведе под тази категория и да ни изгони. Тъмна есенна нощ. Ние спим трима в малката си къщичка. На двора е още тъмно. Звздите блещукат като ярки огньове на тъмносиньото южно небе. Аз ги гледам през прозореца. Наоколо пълна тишина. Мен някак си не ми се спи. Гледам си в тъмнината и съм зает със своите мисли, вслушвайки се в нощната тишина. Изведнъж чувам отдалеч тропот на копита. Мисля си, че някой минава край нас. Но не, тропота на тичащите в
към текста >>

196. 32. Колонията на „Възражданци” в България. В Алан Кайряк.

Съвсем друго нещо са хората в средна България, в Балкана. Всички там се обличат в най-ярки дрехи. Жените, със свежестта на лицето си, със здравото си тяло и красотата и пъстротата на дрехите си приличат на цветя. Техните хороводни песни са весели и живи. А самото хоро се носи на дълга верига, прилично на вихър. Нашето пристигане в Алан-Кайряк внесе в еднообразния живот на селяните едно разнообразие, нови интереси. Всички разискваха и обясняваха по своему причините на нашето поселване там. Но общия смисъл на всички обяснения беше един. - Те са дошли да си спасяват душата! - говореха за нас селяните - нима може инак да дойдат доброволно при нас и да живеят с нас? Нашето „постничество” /вегетарианството/, ги уверяваше още повече в това им предположение. Въпреки това, че ние не ходехме в църква и свободно говорехме за всичките си възгледи, селяните се отнасяха с нас много добре. Като посещавахме кафенето и търсехме общение със селяните, ние се запознахме много бързо почти с цялото село. Ние проседявахме по цели вечери с тези добри, прости хора и разговаряхме върху болните за нас въпроси. Те се оплакваха от своя тежък живот, постоянния труд и бедност, но в думите им не се чуваше злоба към тези, на които са достъпни всички блага на живота. Ние им говорехме за този изход, който единствено е възможен при тяхното положение. Да се възродят нравствено, като увеличат в себе си любовта, да развият помежду си взаимната помощ и да не поддържат онези, които ги разединяват,
към текста >>

197. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

се разпадна колонията на „Възражданци”? Поради същото това, поради което са се разрушавали и всички подобни опити за установяване нов, по-добър, идеален живот. Първо ние бяхме много неопитни, за да устроим и водим добре нашето домакинство. Освен това не умеехме и не можехме да работим. А за да може човек в наше време да живее от трудовете на ръцете си, той трябва извънредно много и добре да работи, а малко да изисква и харчи за себе си. Второ, условията, при които ние се бяхме поселили, бяха в голяма степен неудобни не само за живеене и физическа работа, но главно, за нашата издателска и списателска работа. Но всичко това са такива неблагоприятни условия, които можеше да се отстранят или преодолеят по някакъв начин, като променим мястото, като направим по-големи физически усилия и т.н. Обаче имаше и друга причина, която беше най-важната причина за разпадането на Алан-Кайрякската колония. Тя е същата онази причина, която е предизвикала крушението на всички подобни общини, които са съществували досега. Причината на това е: първо, нашата непригоденост и неподготвеност към такава форма на живот, където е нужно много любов, смирение и кротост, където е нужно да се откажем веднъж завинаги от своята амбиция, своята гордост, своето желание, щото всичко да се върши тъй, както аз намирам за нужно, както на мен се иска; а второ, сложността, тежестта и всъщност ненужността на такава казармена форма на живот, в каквато се бе изляла нашата колония. Тази форма, която изисква
към текста >>

198. 61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

„до последния кодрант", или да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И друг път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или - изплащане, пълно и неминуемо „до последния кодрант”. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите” организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ”! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели със собствените си ръце и че даже, ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете греха си, престъплението си пред вашия роден брат. Защото, наистина, голямо е вашето престъпление! Голям е вашия грях! Да не помислите друг път да турите ръка на ножницата си! И тъй, виждайки, че днешните изпитания, на които е подложен българския народ, са един дял уречен ни от съдбата, с едно пряко следствие от дейността на българите в миналото, ние намираме, че единствения щастлив изход от това положение е: българите, целия български народ да се смири, като признае престъпленията си и сам да ликвидира веднъж завинаги с миналото, като избере и тръгне пръв по пътя на Любовта. Ако това стане така, ако българите изберат този път за разрешаване на националните противоречия, те ще видят, че вместо тази жертва, която ще направят, те ще получат, в известен смисъл, всичко; те ще добият това,
към текста >>

199. 70.1. Статията „Клевета и истина” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

хармония с природните закони - път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо което му струва 500 годишно робство? Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне! От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново следствие срещу Бялото Братство и П. Дънов, за намерена „икона", за разтурване на „Изгрева" -поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал" и т.н. и т.н. Има ли нещо вярно в тия „новини", с които продажни вестникари гощават наивните си читатели? - Намерена била някаква „икона” /клишето, на която „сериозният" в. „Зора" помести/ на която бил изобразен Петър Дънов!? - Търсили хората престъпление и - намерили го. Петър Дънов искал бил да се представи за Бог! О! Колко смешни, колко жалки и колко невежи сте всички вие, писачи из колоните на жълтата преса! Толкова ли ви стига ума, че да вземете една символична картина, смисъла на която не можете /защото не желаете/ да разберете, за „икона"?! А колко шум се вдигна с това! И защо? - Защото шум им трябва. Защото престъпления им трябват, а понеже не намират такива, ще трябва из пръстите си да ги изсмучат. Затуй, защото търсят обвинения, като евреите за Христа, и като не намерили друго, открили една „икона", всъщност картина, която, за да може следствието им да се увенчае с някакъв „успех", нарекли „икона”. Е, какво още
към текста >>

200. 75.1. Статията „По повод гоненията срещу Бялото Братство” / С. Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41, 1.12.1931, с.3

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

който е сигурен, че истината е на неговата страна, той не ще вземе да си цапа ръцете, служейки си с най-долнопробни измислици, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна. А тъкмо това прави православната църква в лицето на нейните владици и попове. Под тяхно давление се забраняват съборите на Братството, под тяхно давление се започват следствия срещу Братството. Те също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София - „Изгрева”. Жълтата продажна преса често пъти се пълни с тенденциозни съобщения и обвинения против Братството. Различните шовинистически организации също се настройват против него. За никого не е тайна, кой стои зад всичко това. Но да видим, след десетгодишни преследвания, след хиляди ровения, съгледателства, разпити, шпиониране, доносничества и т.н. - да видим какви обвинения са могли да формулират тия, които гонят Бялото Братство. Първо, те обвиняват г. Дънов, че искал да се представи за Бог! Намерили две картини, от които искат да правят голям капитал, като ги считат за доказателство на това свое твърдение. Каква жалка и смешна глупост, причинена от сляпата ненавист на духовенството! Достатъчно е да се прочетат само няколко беседи от г. Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч нахвърля идеята за някакъв Бог в човешка форма. Но нали трябва да се търсят обвинения. От най-нищожния повод те са готови да създадат
към текста >>

201. 84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

опитите трябва да започнат пак от малкото. Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело. И тези души трябва да бъдат готови за това. И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално. Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка. Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места
към текста >>

202. 134. Отечественият фронт. Что дают миру славяне? из Соучастие душ / Константин Бальмонт. Г. 16, бр. 320

неверни работи, понеже ще спънете себе си. В новата епоха на Отечествения фронт се изисква една отлична, чиста светла мисъл, отлично чувство, без никакво колебание, една отлична постъпка. Това са три неща, на които можете да разчитате”. То е поместено тогаз. В.К.: Той го е изпратил значи след 21.X.1944 г. С.К.: Ами Влад ми го е изпратил веднага тогаз. В.К.: Сега по-нататък - „Обединение на Славянството", 1.XII.1944 г. вестник „Братство”, брой 322, „Възхвала на Славянството" от Роселин. Кой е този поет? С.К.: Ами, не мога да си го спомня. Пратил го е някой, без аз да го познавам. И щом ми харесва, аз го помествам. А то е краят вече. Това е, да, последния брой на вестника е този брой 322. Поместихме каталог на книгоиздателството и книжарница „Братство” на 2 страница. Само туй е из „Високия идеал”, на руски съм го дал тука, от Учителя е. ЧТО ДАЮТ МИРУ СЛАВЯНЕ? Из „Соучастие душ” на Константин Бальмонт Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 320, 15.11.1944, с. 3. Быть в неволе, сто лет, четыреста леть - и не утратить себя, а сохранить свой язык, свою особливою чувствительность, кротий огляд мира, ето ведь быть распятым и воскреснуть. Это быть заточенным в глубокое подземлье на половину своей жизни, а выйти к Солнцу потом не разбитым, преждевременно дряхлым стариком, но смеющимся, солнце ликим юношей, у котогорого руки так и рвутся к творческой работе, так и тянутся также, в золотом освещеньи Дневного Светила, с радости обнят, любимую, несравненную Мат, свой Родину, и сестру, и
към текста >>

203. V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Сиромах и богат. Из беседата, държана в хижа „Брокс”-Витоша, на 26 август 1944 г. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 319 (4); 1.11.1944, с. 2. 1.12. Славянската стихия / Георги Томалевски. Из книгата „Сигнали”: есета. София: Хемус, 1940. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320 (5), 15.11.1944, с. 1. 1.13. Статията „Обединение на славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. 1.14. Възхвала на славянството. Стихотворение / Роселин. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. 1.15. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Деветте съществени причини за щастието и нещастията на хората. Из беседа, държана от Учителя на 19.11.1944 г., София-Изгрев. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 2-3. 1.16. Учителят за България и българите. - В: Калименов, Сава. На българина. Т. 1. Ръкопис. 1.17. Учителят за славянството. Из беседи. Записал Сава Калименов. 1.18. За славянството. Из книгата „Изворът на доброто”. 2. Новое небо и новая земля. посветено на братята славяни 2.1. Статията „Ключ социальной жизни” / Георги Радев. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212, 3.04.1938, с. 1. 2.2. Статията „Новое небо и новая земля” / Николай Калертс. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212, 3.04.1938, с. 1. 2.3. Статията „О беседах” / А. Н. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212/3.04.1938, с. 1, 2. 2.4. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Великое Всемирное братство. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212, 3.04,1938, с. 2. 2.5. Статията „В
към текста >>

204. 1.14. Възхвала на славянството. Стихотворение / Роселин. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

НА СЛАВЯНСТВОТО” ОТ РОСЕЛИН ВЪЗХВАЛА НА СЛАВЯНСТВОТО Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1. О, ти, душа славянска, ти шир си океанска! Ти, тъй стихийна, светла и крилата, със дух на мъдрост и любов богата - ти тръбно живота на новата епоха вестиш и волно се жертваш, гориш и блестиш. След всяка изява на жертва и обич безкрайна ти ставаш все по-волнокрила, просторна и сяйна. Душа несломима, с могъщи импулси, пред теб всичко гнило се гърчи в конвулсии. Пред теб стария свят в изнемога отстъпва, а с творчески набег ти смело пристъпваш. Пристъпваш, изтриваш сълзите и стройно градиш, там дето бездушния ред се руши. Душа, небивала от века в културните анали на човека! Ти водиш народите към свобода през страшния път на епична борба. Душа велика, мощна и крилата, ти носиш нова ера на земята!
към текста >>

205. 2.5. Статията „В стране роз. в гостях у великаго Учителя” / Ел. Кидалова. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212, 3.04.1938, с. 3, 4.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

говорить с Ним, стало моей мечтой. это мечта исполнилась в этом году. Здесь я хочу поделиться тем, что я видела и лично пережила в Братстве Учителя. Прежде всего, я хочу сказать, что оно вовсе не какая либо секта, как некторые думают. это свободная школа изучения законов природы и приспособления своей жизни и новым требованиям Духа. „Жить согласно законам природы, жить в гармонии с Божественными законами" таков идеал учеников Учителя Донова. „Изгрев”, так называется их поселение, что по болгарски значит „Восход”, находится в нескольких километрах от Софии, на холме, сразу же за городским парком Борисова градина. Это ряд маленьких, деревянных домиков, чистых и необнкновенно привлекательных, как снаружи, таки и внутри. Возле каждаго домика сад с фруктовыми деревьями. Ученики Братства очень любят природу. Согласно учению Учителя, для того, чтобы бить вполне физически и душевно здровым, недостаточно совершать прогулки на лоно природи, но надо постоянно находиться с ней в прямом и непосредственном контакте. И поэтому его ученики устроили свою жизнь так, чтобы иметь возможность всегда общаться с природой и в их поселении в изобилни имеется чистый воздух, свет и свежа ключевая вода. Весь Изгрев похож на прекрасный сад, откуда открывается далекий вид на горы с вершиной Витош во главе. В центре поселения живет сам Учитель в белом доме, рядом с которым находится большое здание, где три раза в неделю бывают лекции. По средам и пятницам лекции только для учеников, по
към текста >>

206. 2.6. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. 2 6.1. К великой цели. Условия обединения славян. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318 (3)

народ должен действовать не насилем, а силой моральнаго воздействия и человеколюбия. Славянин должен совершенно исключить насилие из своей жизни, потому что оно похоже на острый нож, который не признает никакого господина над собой, никакое добро, никакое право, кроме права того, в чьих руках он находиться. Следовательно, етим же ножом, которым ты отрезываеш голову другого отрежут и твою голову, если он попадет в чужую руку. Славяне не дожны поддерживать политику ножа и оселка, эта самая старая политика, существующая с незапамятных времен, что нож должен оттачиваться, что без него нельзя. Но мы спрашиваем: где все ножи и оселки за все тысячелетия? Ведь каждый год имеет нужду в новых ножах и оселках. И одно, и другое портятся. В конце концов, что выигрывает нож? Он уничтожается. Что выигрывает оселек? И он постепенно уничтожается. Это показывает, что все народи употребляющие этот метод физически уничтожаются, а морально уменьшаются и обезображиваются. А ето, говоря на современном язнке, значит - выраждаются. Следователно, нож и оселек - это человеческая система, придуманыая, не имеющая подкрепления природы и обреченная на банкротство. И в жизни славян существует целый ряд доказателства потверждающих эту истину. * И так славянам мы дадим следущих четыре совета: Великий закон бытия произвел четыре луча и проектировал их в мир. Эти лучи: свет, жизнь, любовь и свобода. Кажднй народ чтобы найти свой путь должен иметь светлый ум; чтобы постиж свои цели,
към текста >>

207. 22.5. Писма от затвора

ЗАТВОРА Това беше процес на сили, които искаха да унищожат всичко, което беше останало от Учителя. И това най-добре се вижда от писмата, които пише Борис Николов до Мария Тодорова, по време на своето пребиваване в затвора като затворник. А пък тази кореспонденция е много интересна! Как им е хрумнало - не знам, но Мария е носела всяка седмица суха храна на болния Борис. И тя е слагала храната в едни бурканчета. И буркана има капачка, и под капачката има една хартийка. И под хартийката тя има едно празно листче, върху което Борис пише стенограма. Виж „Изгревът", том III, с. 247-248. И тези листчета, може би 10 на 10 см., прегънати на 4, тя ги взима, занася ги на Боян Боев, разчитат неговата стенограма, и се радват и плачат, че той пише такива възвишени неща от затвора. По-късно аз го накарах, след като научих и след като Борис и Мария ми показаха двете бурканчета и капачките, където са били укривани тези неща, аз го накарах да си разчете тези стенограми. Което беше най-интересно, при мен бяха попаднали тези стенограми, аз му ги върнах и той седна, започва да ги разчита, да ги пише на една голяма тетрадка. И след това той ги преписа на пишеща машина. И тези неща, трябваше да ми се предадат. Обаче, те не ми се предадоха, макар че аз задвижих този въпрос. И той ги пръсна насам-нататък, да ги преписват на пишеща машина, че дори бяха ги извадили на ксерокс. Как беха ги извадили на ксерокс, откъде бяха намерили - Не знам! Нарочно го направи, за да няма нищо в мен и да завися
към текста >>

208. 4.2. Защо изчезна Песнарката на Мария Тодорова

е цялата работа. Те искаха да жънат на собствената си нива, а тяхната нива беше празна и пуста, защото никой не беше изорал тяхната нива, никой не беше посял семето от Словото на Учителя и от песните на Учителя на тяхната нива, и на тази нива не беше пораснал нито един стрък от жито, а бяха пораснали само бурени и бодили и магарешки тръни. Това е! И в момента те не искат да жънат чужда нива, а си искаха собствената. А в собствената си нива те не можеха да ожънат нищо, защото не бяха посели от Словото на Учителя и не беше поникнало нищо, макар че знаеха да свирят песните на Учителя. И какво като знаеха? Нищо не направиха. Така че това поколение не можа да осъществи връзката. Ще ви дам и най-хубавия пример: когато се прави първия запис на Паневритмията по аранжировка на Филип Стоицев, това е 1972 г., месец март, в тази група от 28 човека, участват десетина-дванадесет човека, които са музиканти-инструменталисти, които са студенти в Музикалната консерватория. И всички тези студенти тогава, сега са вече някъде към 60 годишни и са музиканти, но те не свършиха тази работа, която аз свърших, защото те не искаха да жънат, да бъдат жътвари, обикновени жътвари, да ги пече слънцето, да ги пече жегата, да стават сутрин, да жънат без да има кой да им донесе вода и няма кой да ги нахрани. Това те не искаха да правят, но аз се явих и го направих. Така че тези музиканти са посочени в онзи том, в който са описани спомените на д-р Филип Стоицев. И там има една страница, където аз съм
към текста >>

209. 4.14.3. Кражбите на чуждоземците към музиката и молитвите, дадени от Учителя Дънов

във всяко дихание на живите души, което доби име песен или музика. От тоя Божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа - една хилядострунна арфа, от която дишаха мелодии, и в която можеше да се отеква върховният напев на Божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в своя вихрен бяг, спря се и се посели в нейната студена плът... Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало, и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по-нежен, още по-загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушуваното море, живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето. Музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметния напев на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по
към текста >>

210. 5. Димитрина Антонова и нейните любезни племеници. 5.1. Вергилий Кръстев до Екатерина Маркова, дъщеря на рождена сестра на Димитрина Антон

навремето чистотата на нейната поезия и я публикува като поезия за деца от предучилищната възраст. Днес аз се учудвам на онзи редактор преди 40 години, че той е публикувал с цветни илюстрации нейните книжки. А като си представя, че пред него е стояла Димитрина, над 60-годишна, с измъчено лице, с недъгава дясна ръка - направо се изумявам на онзи управник, който е разрешил да се публикуват нейните стихове. А са знаели, че е „дъновистка". А ги е публикувал заради чистотата, която са носели в себе си. 22. Според моя план нейната поезия и материалите от нейния архив, трябва да се публикуват в един том на „Изгревът" от 1 000 страници. Аз имам тази концепция в себе си. И като се отпечаташе този том, той нямаше да се продава, а щеше да се раздава като безплатно приложение към последния отпечатан том на „Изгревът". Така щеше да се съхрани поезията и архивът на Димитрина и така трябваше да се разпространи. И когато щяхте да дойдете отново в България, то аз щях на Вас и на Райка да дам по 100 тома, да ги разнасяте на своите познати. Това беше моят план. Най-малко 6 месеца има работа по нейния архив, да се подреди, и още 6 месеца, да се подготви за печат. И трябва да се плаща на всеки. Досега никой не е дал лев за Димитрина. Но тя има достойни племенници, които вече над 15 години работят в чужбина, спечелили са много пари и лично ще финансират нейния архив. Да им пожелая успех! Аз бях до тук. А от тук нататък - те имат думата за решения. А аз с връщането на архива на Димитрина се
към текста >>

211. Б. Изповедта на Ангела небесен

ТОМ 32

буркани от 200 мл., с капачки на винт. На самата капачка отвътре е имало картонче, за да уплътнява капачката и да не се разлива храната. А под това картонче се е слагало едно малко листче 5/10 см., понякога сгънато на четири. На него Борис е писал на стенограма. И дори да са хванали това листче, не биха го разчели. Трябвало е да търсят стенограф. Но до провал не се е стигнало, защото само Мария е знаела как се получават от Борис тези листчета. После тя ги е разчитала и ги е носела до Боян Боев също да ги дешифрира. По този начин се получава и една писмена връзка между затворника и Борис. И което е също важно, Мария ми го показваше въпросното бурканче, което го бе запазила като спомен. Отвъртваше капачката, изваждаше картончето, слагаше едно празно листче и ми показваше отново как е осъществила този план. Гледах го и не си вярвах на очите, че е възможно! 16. Тези листчета бяха сложени в един плик и са стояли от 1962 г. до 1972 г. – цели 10 години. Тогава се явих аз и му казах моя план. В този план, трябваше да има място за тези стенограми, които бяха неразчетени и стояха в плика. Аз му изнесох цялата си концепция. Те двамата ме слушаха. Бяха възрастни. Този материал на никого не му трябваше и на никому не трябваше. Наоколо Изгрева се разрушаваше, Борис имаше много врагове, а вече малцина бяха останали живи, за да разказват. Те бяха пометени от събитията по процеса 1958-1962 г. 17. След дълги разговори с Борис, след като го убеждавах и доказвах, че ако не се
към текста >>

212. Част 2. Коментар: Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева. Молитвено тържество пред изгрев слънце. Дънов

д-р Вергилий Кръстев

Събори 1926 -1927г.

наблюдатели на реда. Те са на коне, със сабля, окачена на стремената на коня и с преметната пушка през гърдите. Така се охранява Изгрева от вън чрез стражата на Кесаря. Значи се преминава през няколко етапа: от разрешение на събора, след това възбрана, после отменяне на възбраната и накрая наблюдение на събора чрез стража, и то извън оградата. 7. Обикновено на съборите се поставя охрана и през деня, и през нощта. Охраната през нощта е била придружена от големи бели тояги, които са ги носели със себе си. На входната врата е имало охрана и са пускали само онези, които са познати на охраната. А този млад човек е бил Николай Дойнов. Това нещо го има в "Изгревът", т. XV в неговите спомени. 8. Обикновено на първите събори са се обличали сестрите в бели рокли, с бели кърпи на главите. А когато е било хладно вечер, са си премятали през вратовете бели големи шалове, които специално са си ги плели за този случай. Братята са били в бели панталони, бели ризи и бели сака. С времето си това не се спазва. 9. Много от младежите евангелисти се приобщават към Учителя Дънов. За тях сме цитирали в "Изгревът". А какво свършиха накрая, ще говорим по-късно. 10. Тази американка се е казвала Хаскел. За нейната съдба виж в "Изгревът", т. V, с. 718-721 и по-точно на с. 719. 11. Обикновено поканите за Съборите са изпращани до съответния град. Те идват групово на събора, отсядат на едно и също място, хранят се на едни и същи маси. Така на Изгрева е имало няколко бараки, построени от някои градове и са
към текста >>

213. 132 Конференцията в Париж и пророчеството за политическата вихрушка след 4 години

IV. Ритниците

II. В колибата на Христов

се извие страшна политическа вихрушка, която ще срине, помете много върхове!...* [*Това се отнася за преврата на 9 юни 1923 г., когато министър-председателят Александър Стамболийски е убит.] И тази неделя Христов не беше приет от Учителя! Той направи опит да се приближи, да заговори поне момичето, но евреинът като, че ли виждаше мислите му, пресичаше пътя му. Разбира се. то и днес намери начин да му се усмихне. Ритниците и тази неделя не пожалиха Христов! Той се чувстваше като чуждоселско куче, на което се стоварваха тоягите на селяните, а зъбите на неговите побратими късаха кожата му! То тичаше, тичаше и само тичаше, без да има време да погледне настрани или назад, а да се бори вече не се сещаше. Животът на подполковникът, беше излязъл от релсите си! Всичките му планове за четене и писане, бяха изостанали! Вестниците и списанията, на които беше сътрудник почнаха да го подканят, да искат материали, когато преди винаги имаше негови материали, които чакаха ред. Той беше в положение на комарджия, който губи, но продължава да залага и последното, което има с надеждата, че ще почне да печели, и така загубва цялото си състояние. И подполковникът губеше старото си богатство, знания, идеи... вече нищо не го ползваха. Момичето имаше голям дял да се разбърка из основи живота му! Той досега беше научен всичко, което пожелае да си го вземе лесно, особено жените на крака му идваха, търсеха го! Затова и сега си мислеше: „Веднъж да ми се удаде случай да го заговоря, после то само ще
към текста >>

214. 183. Цялата Вселена е тялото на Бога. Всичките Слънчеви Галактики, са клетките на Неговото тяло

V. Продължение: разказа от първия ден

Андрей и каза: - Както виждаш, Бог промисли и за тебе, остава на тебе само да го слушаш! Българинът превеждаше на немеца, който гледаше с интерес Андрей и чакаше да чуе как ще реагира, и бръкна в джоба си да си извади портфейла, но Христов го спря, като му каза на френски да не бърза. - За всичко това благодаря само на Вас, господин Христов! - отговори Андрей и взе кошницата. И после добави: - Аз не съм дете господин Христов. На децата обикновено разказват бабите им, че щъркелите носели бебетата - аз видях, тези подаръци ги донесе господинът, и Вие ми ги дадохте!... - Ти си бил голям простак! - каза му Христов с хубава усмивка на лицето. Действуваше на Андрей едно след друго: с топло - подаръка, и студено - обидата. И го загледа в очите, да види какво става зад тях. Немецът почна да се смее с глас, а Христов продължи: - Цялата Вселена - това е тялото на Бога. Всичките Слънчеви системи, Галактиките и съществата по тях, са клетките на Неговото тяло... ръце, крака, очи..., които осъществяват Неговите мисли, желания. Бог беше, Който ми нареди да те приема тази сутрин, и когато не исках да те приема. Той беше, Който ми се скара, затова те приех. И сега, пак Той ми нареди да ти дам подаръците... Всичко, което правя, все Бог ми нарежда да го правя!... Андрей ядосано възрази: - Но кажете ми, виновен ли съм, че така помислих, виновен ли съм, че когато господина дойде и Вие видяхте пакета с подаръка, и любезно се ръкувахте и го приехте, защото Ви носи подаръци? - Ти си като
към текста >>

215. 324. Ако изпълняваме волята Божия, още сега можем да бъдем щастливи

ми разказваше за играчките и дрешките на другарчетата му. То не разбираше, че аз съм прост работник, а бащите на другарчетата му - най-големите акционери в „Напред”. Сърцето ми се свиваше от мъка! А и жена ми ходеше на гости на жените на управата, и после ми разказваше за техните тоалети и обеди... И тя не ме разбираше. Питам те: -С моята малка заплата, апартамент ли да изплащам, детето и жена си ли да задоволявам с играчки и тоалети? Тя ми разказваше, как с кооперативните камиони им носели южни плодове и най-хубавите деликатеси. Жена ми ми разказваше за гуляите, които управата устройва, как 3 месеца предварително започвали да се готвят за курорт. В този апартамент научих много и много неща за живота и демагогията на широканците, и си отрових живота! - Като ти разказвал всичко това, и твоя живот тровил - добави Христов. - Какво лошо има в това, че съм научил истината? - Има „истини”, които не трябва да се знаят. - Не Ви разбирам. - Ще разбереш, но сега
към текста >>

216. Йордан Жечев Андреев и небесните човеци / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

Отговор на Вергилий Кръстев

СПИСЪК МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ -------------------------------------------------------------------------------------------- ПОСЛУЖЕНЪ СПИСЪК на Йордан Жечев Андреев родом от гр. Шумен на 23.1.1908 г., Кр. Св. №17/1930 г. Свидетелство за зрелост от държ. мъжка № 808/1929 г. Гимназия - гр. Шумен з. редник: Удостоверение №1600/943 г. Ст. София от 1 етапен полк 2/1 ет. дружина Със заповед №2563 от 30. VIII. 1944 г., назначен за кмет на с. Саранци - Новоселска околия 3). ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ ЙОРДАН ЖЕЧЕВ АНДРЕЕВ, ЗА НАЗНАЧЕНИЕ ЗА КМЕТ НА СЕЛО САРАНЦИ, СОФИЙСКО До Господина Министра на вътрешните работи и народното здраве ЗАЯВЛЕНИЕ От Йордан Жечев Андреев, жител на село Саранци, Софийско Господин Министре, Моля да бъда назначен за Кмет на село Саранци, Софийско. Служил съм при Б. з.к. банка в София и в Министерството на земеделието и имам средно образование. Необходимите документи, ще представя допълнително. София, 26 август 1944 г. С почит: /подпис/ (Йордан Жечев Андреев) 4). ЗАПОВЕД ЗА НАЗНАЧЕНИЕ ЗА КМЕТ НА САРАНСКАТА СЕЛСКА ОБЩИНА /Препис/ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ ЗАПОВЕД № 2563 НАЗНАЧАВАМ за кмет на Саранската селска община, Новоселска околия - ЙОРДАН ЖЕЧЕВ АНДРЕЕВ от с. Саранци. Препис от тази Заповед да се изпрати на г. Софийския областен директор, за изпълнение. София, 30.VIII.1944 г. МИНИСТЪР: /Проф. д-р Ал. Станишев/ Вярно НАЧАЛНИК СЛУЖБА ЛИЧЕН СЪСТАВ И ПОДГОТОВКА: /Р. Церовски/ 5). ДОКУМЕНТИ НА ЙОРДАН ЖЕЧЕВ
към текста >>

217. 11.1. Лица и събития, доказани чрез „Изгревът”.

2 касетки с песните на Учителя с гласа си. Всички го харесваха! Беше млад, хубав глас, пееше с патос и вдъхновение, и това оживяваше слушателите, и те му ръкопляскаха възторжено! Радваха му се! И то с право! б) Той беше поканен в Лондон от михайловистите, за изпълнение на песните на Учителя Дънов. Пристигнал там, но не му дали да пее солово, но само в техния хор! Бил излъган, затуй той си подготвил онези песни, които трябва да им изпее. Нали затова отива при тях, за да им пее! Той носел случайно „Изгревът”, т. 1, 1993 г., и го отваря на произволна страница. Паднало му се с. 303-304, и се зачел. Всичко което му се случвало с него в Лондон, го имало написано и отпечатано на с. 303. Бил потресен! Пророчеството се сбъднало, чрез него! На един мой концерт-рецитал през 1994 г., той присъстваше и ми разказа този случай, и целия трепереше! Стоеше на 2 метра от мен! Не смееше да се приближи към мен! Това бе най-голямото доказателство за Силата на „Изгревът”, т. 1, 1993! Но във второ издание от 2011 г., случката бе описана на с. 350-351. Тази история е публикувана в „Изгревът”, т. 3, с. 378-379, от 1995 г. А Огнян Николов разказваше, и трепереше целият! И аз се разтреперих! Това не е шега работа! Но днес го няма, замина си скоропостижно, заради нарушение на окултните закони! А какви бяха те, ще си ги прочетете в следващите страници. в) Аз бях работил с Лиляна Табакова цели 6 месеца, и имах 40 часа запис. Имах доказателства, които съм приложил в „Изгревът”, т. 31, с. 372-412.
към текста >>

218. 57. Съпоставки и сравнения на дадени събития

не се носи от теб! А другото, което пишеш, са само хвалби и хвалебствия! Направи си опита. Та ти си изгонена и отхвърлена от Българския Национален Дух! Трябва да свикнеш с това, и да го приемеш! А дали ще се прекръстиш с ръката си, с която държиш лъка на цигулката на Учителя, това е съвсем друга работа! Хайде, прекръсти се! 57.6. И накрая научаваме, че на любовника си Павел Мильовски изпращаш пари, да си остъкли балкона! Ама така се смях! А защо ли? Ето, аз съм бащата на дъщеря ти, носела си 9 години моето име, плащал съм редовно по 2 лекарски заплати на година за издръжка на дъщеря ти, а на мене няма кой да ми остъкли балкона! А защо? Защото любовниците, превъзхождат мъжете от брака! Винаги! Имаме доказателството от теб, чрез Мильовски! 57.7. Цигулката в Своге стоеше в специална дървена кутия, а не в железна каса като при Павел Мильовски! И не съм искал пари, а на баща ти Кралю Кралев му я предадох тази цигулка, и му платих билета Бургас-Своге (отиване и връщане). Да съм Ви взел пари? А сега се изричат лъжи! Абе, как ги измисляте лъжите? 57.8. Моята лекарска пенсия ми стига, за да си заплащам за отоплението на стаята ми, чрез парното в София. Плащам си, и не съм искал пари от бившата си жена. Абе интересно ми е, как така любовниците искат нещо, и веднага го получават от разведените жени?! Заслужават си! Или са го заслужили преди това? Можем да предполагаме! 57.9. Тази цигулка не е предадена от брат Борис, а от „майстор Борис”! А решението беше мое! А че ти я прехвърли
към текста >>

219. 24. Концерт на Изгрева на 19 юли 1942 г. Голям концерт пред Учителя. (19.07.1942, неделя, София - Изгрев)

ТОМ 34

много мек, Бог го създава мъж. Когато пък той много затвърдее, прави го жена. Той продължи: Всъщност мъжът и жената като принципи са във всеки човек. Лявата половина на човешкото тяло е жената, а дясната половина е мъжът. Днешната жена в света не е истинска жена, защото не е чиста. Чистата жена е дева. Добре би било, когато мъжът пожелае да прегърне жената и когато жената пожелае да прегърне мъжа, те да се стопят и да изчезнат. Учителят заговори за Адам и Ева. - Вторият Адам носел Ева на гърба си и все искал да я види. Ева била срасната на гърба му. Най-после Бог изпълнил молбата му и извадил от ребрата му Ева (втората Ева). Аз попитах Учителя: - Защо на Изгрева хората се женят и раждат деца? Вие говорите в беседите за абсолютна чистота на жената и мъжа, а те се женят. Учителят отговори след минутно мълчание. - Тези, които се женят на Изгрева, изплащат кармата си от миналото. Това са временни състояния. В тялото на човека има седем милиона прозорци - пори, а в стомаха само има няколко хиляди клетки. (Учителят каза точното число на тези клетки, но аз пропуснах да ги отбележа и ги забравих колко бяха). Тези клетки непрестанно работят, размножават се и умират. В мозъка също има хиляди клетници, също и в другите удове27 на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека. Човек управлява и поддържа в хармония функциите на тези клетници. Аз Го попитах: - Защо Сара и Захари са имали дете, когато били в напреднала възраст? Четох, че Сара тогава
към текста >>

220. 47. Окултният певец. Българската песен. „Момина песен”. (26.05.1943, сряда, София - Изгрев)

ТОМ 34

трябва само да се прояви, да бере плодовете от своята работа от миналото си. Тези, които много работят, без да носят нещо от миналото си, нищо няма да постигнат. - Учителю, казах аз, понякога аз протестирам срещу неправдата в света. Не мога да се въздържа да не протестирам. - Ти протестираш, каза Учителят, защото са те ограбили в миналото. С това протестиране ти връщаш назад ограбеното. - Нищо не разбирам, казах аз. Той, за да ми обясни, разказа ми следния случай (пример): Един турчин носел много фесове със себе си. Тези фесове били натоварени на камили. Той минавал с камилите през една гора, за да отиде в съседния град и да ги продаде. Той си нахлюпил феса на главата и си легнал под една палма, за да си поспи. Като се събудил, учудил се, като видял, че фесовете му били изчезнали. Като си вдигнал очите нагоре, видял много маймуни по клоните на палмите и на главата на всяка маймуна се червенеел по един фес. Той се нервирал и започнал да замерва с камъни. Те от своя страна започнали да го замерват с фурми. В маймуните е развито чувството на подражание. По едно време турчинът, отчаян от неуспеха си, шумнал си феса на земята и изговорил нещо по турски, като се обърнал към Аллаха. В същия миг всичките фесове били хвърлени от маймуните на земята. Та твоята работа е същата, ми каза Учителят. В този момент почукаха на външната врата. Той излезе на прага и известно време говори с някои хора. Като се върна след малко, беше сериозен и замислен. Той се обърна специално към брат Христо
към текста >>

221. Панорама от архивни и печатни документи за първия етап от живота на един несломим човек / Ефросина Ангелова-Пенкова

с присъщото си старание, поема тази задача. В продължение на няколко години усилено работи по нея със съдействието, както на официални институции, така и на съидейници от София, Сливен, Правец и други места. Работата по подреждането на документите, промените в него, както и за тяхното внушение, той споделя през 2013 г. в следващия материал, замислен като въведение към том 1 за д-р Георги Миркович. В него, той пише: „... аз черпех от труда на предишните поколения. Те бяха посели житото, но аз ожънах, овършах, смлях житото на брашно, омесих им хляб в погача и им поднесох тази погача, на която пише отгоре с надпис: „Изгревът”. Издаване на книга за д-р Миркович в поредицата „Изгревът...“, с подготвените от д-р В. Кръстев материали, се появи отново като идея през есента на 2019 г. Събраните документи бяха сортирани и пакетирани по обичайния за него начин. Преглеждането и вникването в съдържанието им отне значително време. Защо? В процеса на издирване д-р Кръстев е събирал разнообразни по вид документи (ръкописни, печатни, снимки), които постепенно са се натрупвали и значителното им количество в последващото им разпределяне и сортиране е затруднило работата му. В по-голямата си част те са подготвени за печат, но поради огромния обем от информация се е получило известно разминаване от първоначалния замисъл, за мястото им в съответния том за живота и дейността на възрожденския просветител, лечител и революционер д-р Георги Миркович. Установяването на този факт имаше
към текста >>

222. Въведение / Вергилий Кръстев

действува сам, но долу действува в множествено число и се доближава до главите на онези хора, които имат отворени центрове в мозъка си и имат отворени телефони в ушите си, за да приемат повеленията на Духа. Ето така са откликнали стотици българи, написали са своите спомени за тази епоха, като са се явили изследователи след това и са описали всичко в своите книги. Свършили са си работата благодарение на повелята на Духа! И така аз черпех от труда на предишните поколения. Те бяха посели житото, но аз ожънах, овършах, смлях житото на брашно, омесих им хляб в погача и им поднесох тази погача, на която пише отгоре с надпис: „Изгревът”. До сега са 28 тома, т. е. съм опекъл 28 погачи! 17. Искам да благодаря на всички, които съм включил в този том на „Изгревът”. Те отдавна са в Невидимия свят. Но те там са живи. Някои от тях са преродени, но е жива онази верига горе в Невидимия свят, за която са били закачени. И сега тази невидима верига ми съдействува при моята работа. Затова всеки автор е написан както е написано неговото отпечатано произведение. Нищо не е загубено! Има ги всичките. И всички влезнаха в „Изгревът”. Има и други, които чакат времето си, за да влезнат в „Изгревът”. Дръжте ме на земята, за да ви свърша недовършената от вас работа за Школата на Учителя. Ако ме съхраните ще спечелите! 18. Аз знам, че едва ли ще има човек, който да може да издържи и да прочете този том за д-р Миркович. А защо го издавам? Аз изпълнявам заповедите на моя небесен ръководител. А сега
към текста >>

223. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

околия, разорено, както съм чувал, по времето на кърджалиите. Днес на мястото му се съхраняват някои развалени остатки от здания съзидани в предишни времена от тухли и вар. От това се проумява, че реченото село Ченгене-Сарай е било голямо, с хора богати, както турци, тъй и българи. Дядо ми Мирко, ако и да е бил земледелец, но същевременно е бил и търговец, който се занимавал него време с манифактурни стоки, които разнасял по околните тамо села и заобикалял панаирите, като носел стоките си на коня, без да е имал отворен дюкян някъде. За такъв дюкян е служела къщата му в селото Ченгене-Сарай. Дядо ни умрял в називаемото Голямо чумаво, което мисля да се е случило около края на 18 век или в началото на 19. По казването на баща ми той останал сираче на около 14-15 години и наследник на добър имот, но като нямал настойник, парите, които имало заровени в земята, една част отровили и присвоили неговите най-близки роднини, а други заровени не можал да намери. Други движими и недвижими имоти, като се оборили и прахосали, най-после с една малка част пари дошел баща ми тук в града (Сливен) и постъпил при едного художника да учи изкуството да шие калеври и папуци.” Чрез това си „художество” и чрез търговията баща му Вълко отворил дюкян, прибрал на работа слуги, замогнал се, оженил се за една сливенка, която се поминала, а след туй повторно се оженил за една вдовица на име Койна Русева, бащата на която бил от с. Раково, тогава в Сливенска околия, а сега в Котленска. Баща му
към текста >>

224. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

От целия разговор излезе явно, че тям се е обявило по един несъмнен начин, че подобни условия не можели да се подлагат на Рим и че в това отношение бил достатъчен първоначалният акт със заявлението, че униатите си запазват въсточните обряди. На моите забележки, че това е недостатъчно, че само с това не могат да се отблъснат вмешателствата на пропагандата и разните калугерски посегнувания, че ето още вчера бяха се появили няколко калугери и калугерки с предложение да се поселят в някои места на България и да отварят там учебни или други богоугодни заведения, че тоя наплив на услуги и предложения може да се отстрани само с изрични поста-новления, припознати и подписани от двете страни, и че без таквизи постановления той най-после ще обгърне цяла България - на тези забележки Цанков и Миркович отговарят с това, че не могат да предложат на папството условия като приготвените от мене. Виждаше се, че те искат да направят нещо, особено като им се каза, че без тези условия няма възможност да се рекомендува пред народа унията и че е твърде вероятно, че движението ще си засъхне в корените без здрави и положителни уверения за народа, че неговата черковна самостоятелност и неговите въсточни обряди в нищо не ще се покътнат - но не бяха в състояние. И в тяхното държание се забелязва някакво недоумение... Подир тазквози поставяние на работата, подир тая невъзможност да се постави униатството на здрави и неизменни основи, какво остава на нас, духовните, да правим? Да
към текста >>

225. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

се движела сред голяма тълпа любопитен народ и минала през главната улица на Пера, приемайки военни почести от всички полицейски части, които се намирали там. Йосиф Соколски и българите униати направили посещение на Брунони. При всички подирешни посещения, запитан, какво е видял в Рим, той отговарял: Рим е цяла любов.303 Соколски направил посещение и на Хасун, на турските министри и на дипломатическите представители. За да се изтъкне новото му високо йерархическо достойнство, той носел мораво расо и пръстен на ръка.304 Правителството не закъсняло да издаде и султански берат на Йосифа Соколски, в който се казвало, че той се утвърждава в архиепископското си достойнство и занапред ще ръководи църковните работи на българите, приели католичество.305 Това признаване на Йосифа Соколски за миллет баши създавало престиж не само нему, но и на българоуниатската община, която била поставена в благоприятните условия, каквито имала арменокатолическата община. То в същност означавало, според официалното турско схващане, гражданско достойнство на патриарх или представител на гражданските интереси на религиозната общност.306 В такова гражданско достойнство на патриарх е бил облечен на два пъти и арменокатолическия архиепископ Хасун. ___________________________________ 282) Т. Икономов (Мемоари, сп. „Искра“, VI, кн. I, 1896, с. 5-7), който бе станал униат и познавал отблизо дейците по сключването на унията, отбелязва, че Йосиф Соколски бил безграмотен и полудив. Т. Бурмов (пое. съч., с.
към текста >>

226. 3.2. Българските колонии в Бесарабия.

София: Държ. печ., 1930, с. 9-14. До 1820 г. българите, преселени в Огъла, са водили чергарски живот, скитайки от място на място по пустия Буджак, който е бил един вид военен лагер. Затвърденото им настаняване започва от времето, когато е било уредено специално „попечителство” над колониите и за негов ръководител е бил назначен генерала Иван Никитич Инзов. По предложението на тогова последния, Император Александър I издава на 29.XII. 1819 г. указ, с който се уреждат началата на поселението. Този указ, състоящ се от 2 части с по 16 точки, написан на пергамент, подписан от министра графа Кочубей и подпечатан с печата на Александър I, е бил предаден на колонистите от специален пратеник майор Малевински. Тази „Царска грамота”, както я назоваха колонистите, е била сложена в олтаря на Болградската катедрала „Св. Преображение”, като неприкосновена светиня. Главните наредби на тая грамота са: 1) свобода на вероизповеданията, сдруженията и занятията, 2) освобождение от данъци и всякакви тегоби за 7 години, 3) освобождение от военна тегоба и гражданска служба, освен при доброволно съгласие, 4) безмитен внос на имоти и предмети за обзавеждане, 5) на всяко домочадие се дават безплатно 60 десетини (1 дес. = около 10 дек.) земя, 6) свободно закупуване на земя, освен дадената безплатно, 7) ползуване от правителствените земи срещу 20 пари годишно за десетина, 8) безакцизна търговия с вино и ракия, 9) отпущане заимообразно пари за обзавеждане при изплащане в течение 10 години подир
към текста >>

227. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 88-89. Последиците от Заверата за Сливен и въобще за българите са големи. 1. Преди всичко, турците са унищожили много привилегии в някои български краища, с оглед най-вече на войниклъка. И действително, за сливенските „войници” вече нищо не се чува от 1821 г. нататък. 2. Подобно на Габрово, в Сливен е било забранено правенето на барут (Царската „барутчийница” е била в Новоселския боаз). 3. Прочутият тук тюфекчилък (пушкарство) значително е отслабнал. 4. Видни търговци, замесени в готвеното възстание, трябвало да напущат имот и стоки и да бягат вън от Турция. Главното прибежище е бил австрийският град Брашов, дето се образувала цяла колония от сливенски търговци. С тях се срещнал Селимински в тоя виден тогава край през 1823 г. Той сам пише, че „от многото съзаклятници на родния ми град (Сливен) мнозина притеглиха неизказани злини”. 5. След 1821 г. за дълго време не се чувало из града песни или сборове. Турците забранили сватбите да стават публично и със свирни. Сватбарите вървели по улиците „като на умряло”. Па и червения пояс, който до тогава сливенци опасвали дори до врата си, трябвало да се замени временно с „черен месал”. Но не само това - датата 1821 г. е епохална. Идеята за „християнство”, тъй мъглява в съзнанието на българина тогава, се облича в политическа одежда и почва да се разведрява. Българите вече узнават, че на Балканския полуостров действително
към текста >>

228. 3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.

със сълзи на очи. Даже, когато въпросът за изселването е бил вече решен, сливенци се разделят на две партии: една, в която влизали местни първенци или мирни и стари сливенци, подържала идеята да не се изселват, и втора, тая на мнозинството, в която влизали замесени във възстания, „улинтирство” и грабежи, настоявала за преселване. Начело на тая партия е бил и самия Селимински, който ходел при Дибича, като член на сливенската депутация, за да узнае кое място в Русия се отрежда за новите поселенци. Посочило се Бесарабия, като страна изселена от татарите и нуждающа се от трудолюбиви колонисти. Селимински, обаче, добавя в записките си, че Дибич отговорил, какво преселенците могат да изберат и друго място. Посоченото на първо време място е било около днешния Болград. Види се, в свръзка с тая свобода на избор, всред партията за преселването се явява течение за преселване в чокойските земи на днешна Ромъния. Селимински нарича тая фракция от сливенци „нова, малобройна”. Можем си представи какво е било положението на сливенци от септември 1829 г., когато става явно, че ще се преселват, до априлий 1830 г., когато тръгват вече от града по посока към Дунава. Никой не помислювал вече за работа, за лозя, за търговия, па и да е помислювал, вършел е всичко това „без сърце”, защото е знаел, че ще напуща града и ще търси нови средства за прехрана. „След всички измами и разочарования, пише Слейд, те решиха да се разделят с родината си, да напуснат удобните си жилища и плодородни полета, за да
към текста >>

229. 3.6.4. Преселването на сливенци.

види и от факта, че видният в Сливен търговец Иванчо Желязков (†1902 г.) е раждан в Бахче Сарай (Крим), дето баща му, родоначалникът на текстилната индустрия в полуострова е бил временно заселен. Това ще се подтвърди и от биографията на X. Мина Пашов. В стария Крим (Левкопол, Таврическа губерния) и до днес има българска колония, особено тютюнопроизводци, между които и стари сливенци. След Кримската война, когато Бесарабия мина отново в турски ръце, много от заселените там българи се поселиха в Крим. Живописецът Добри Пехливанов, който също помни преселването, разправя, че е имало сливенци и селени от Сливенско, които са странствували чак къде Москва. Венелин е посетил Варна тъкмо през време когато преселенците стигнали там и пазели карантина, тъй като тогава върлувала силна епидемия. Както се видя, още в Сливен е било решено между българите кой за къде да пътува и през къде да минува. Тъй, че не всички сливенци минават през Баба Даг и Исакча. Между многото преселенци от разни краища, Венелин срещнал в Силистра и „Сливненци”. „Тая година много заминаха чрез Бабадай Сливенски жители и Ямболски във Bлaхiѫ, некой си в Бесарабия”. Оттук се види, че болшинството сливенци са минали по официалния маршрут и са били последвани от руските войски през Баба-Даг. _______________________________________ 378) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: гйоч, гьоч (диал.) (тур. göç) - преносима
към текста >>

230. 3.6.5. Заселването на сливенци във Влашко и Русия.

Тукански. Тукански значи квартал заселен от местни, заварени там българи, които са били преселени от България, но по-рано: през 1810 г. или от края на XVIII-я век. По думите на мнозина, руското правителство се е грижило майчински за новите бежанци, като е давало на всяко семейство по петдесет десетини земя (около 250 декара) за обработване и право за безплатно ползуване от околните балтии. Повечето селени от Сливенско се настаняват в Бесарабия, като основават нови заселища или поселват изселени татарски села. Някои от новите им заселища носят и до днес имената на старите им села под Балкана: Трапоклово, Чаирлий, Бургуджий, Твърдица, Пандаклий, Дермен-Дере, Чомлекюю, Копаран, Кортен, Есирлий и т. н. От тук се види, че цели села са се изселвали. По-голямата, обаче, част от сливенци се заселват във Влашко, било след като са стоели малко в Бесарабия, било направо от България. Между тия са били и най-интелигентните сливенци. При заселването си във Влашко, те не са вървели вкупом, а по разни посоки. Така, едни оминали през Бузъу и отиват направо в Плоещ; на някои не им харесало мястото и се приготвили да се върнат, но стигат в Браила и пак се повръщат във вътрешността на Влашко. Тия, които отиват направо там, изпращат една комисия от опитни сливенци, която да обходи цяла Ромъния и намери подходящо на сливенския вкус място за окончателно заселване. Такова не намерили никъде и се връщат в Плоещ, дето останали само зарад водата, която сравнително била по-добра от останалата
към текста >>

231. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

Балкан в него върлували много турски разбойници. Някои, на които им „причерняло на очите”, едва-що минали Дунава, отчаяни, съсипани от път и загуба на покъщнина, почват да се пилеят из разни кътища на Североизточна България, най-вече в Силистренско и Варненско. Много сливенци, преди заможни граждани, били принудени да напуснат старите си занаяти и да станат селени земледелци. Други пък, най-вече селени от Сливенско, когато се завръщат в старите си огнища, заварват там чужди поселенци, повечето турци, които им заграбили имотите. Това ги принуждава да идат в по-далечни села или пък да заправят нови. По тоя начин, чисто български села в югоизточна България до 1830 г., стават насетне турски или гръцки, особно към границата. Гърците са идели тук от към бреговете на Егейско море, даже и от Тесалия и Епир. Венелин срещнал чак в Силистра преселници от Лариса. През преселването, Месемврия изгубва 2/3 от населението си, което е било попълвано отсетне все с такива пришълци, които днес са „чисти гърци”. Същото става и с Анхиало, Бургас, Созопол, Василикос, Ахтопол и т. н., които до преди 1830 г. са били населени главно с българи. Още когато взели да сноват турски агенти между бежанците във Влашко и Бесарабия, Селимински като видял, че мнозина желаят да се върнат в България, предложил да се изпратят пратеници до султана „за някои привилегии”. Но противодействието на Никифор, игумен на Яшкия монастир, осуетило решението. След това „разочарование”, Селимински подал на руските
към текста >>

232. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

квартира в Анхиало, за да се научи кое място е определено за заселване на бежанците и някои други подробности. В делегацията взел участие и Селимински. В главната квартира делегатите научили, че руското правителство е определило за заселване южната част на Бесарабия. След завръщането на делегацията всред сливенци настъпило известно успокоение. Още през февруари 1830 г. 100 семейства от Сливен изпратили съгражданина си Лазар Станчов във Влашко и Молдова да им търси място за поселение. Някои пък от користни подбуди, както твърди Селимински, агитирали народа да се засели също във Влашко, в селата на каминара Стефан Мосху. Агитациите са били изострени и ожесточението по едно време стигнало дотам, че членът на „Братството” Добри Желязков е искал публично смъртна присъда за Селимински поради факта, че Селимински е бил един от най-горещите защитници на идеята за преселване в Русия. Селимински отправил писма до други градове и села да последват примера на Сливен и да се приготвят за изселване. Ето защо той посетил втори път главната квартира, където генерал Вахт му предал покана на бесарабските български колонисти до новите изселници, с която те ги приканвали да се заселят в Бесарабия, като ги уведомявали, че ще отделят от всеки 60 десетини земя по 10 десетини за новите преселници и че ще им помагат всякога като на свои родни братя. Денят на тръгването на изселниците бил определен за 20 април 1830 г., обаче руските войски получили заповед да напуснат Сливен на 15 април
към текста >>

233. 4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).