Търсене в текстове за 'Оплодяване'

Процесът на Виделината е очистване душата и нейното оплодяване.

Също така, когато се ражда човек, дава му се виделина - условия за растене и развитие на душата. За нашия стремеж да идем в Небето се искат условия. Такива са условията, които спомагат на душата да се очисти и обогати духовно. Защото небето е за живот само на души богати духовно, чисти, „облечени в сватбарски дрехи". Да бъдем Синове на Виделината, това значи да имаме и да използуваме дадените ни условия - Виделината - за наш духовен прогрес. Процесът на Виделината е очистване душата и нейното оплодяване. Светлината дава на растенията възможност да се хранят от соковете на земята, които тя преработва в листата им в хранителни за растенията материали. Тъй растението расте и дава плод. И нашата душа е едно растение, което трябва да даде плод. Чрез сърцето ни тя пуща в материята своите корени -това са желанията. Желанията и мислите са соковете на душата, която правят добра, дават й възможност да принесе плод на доброто.
към текста >>

Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло.

Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек.
към текста >>

С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване.

И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло.
към текста >>

Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването.

Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека. Малко по малко, наред със старите двуполови форми, започват да се виждат и нови еднополови.
към текста >>

Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество.

Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека. Малко по малко, наред със старите двуполови форми, започват да се виждат и нови еднополови. Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество. Вътрешните органи - мозъкът с нервната система, изградени от излишната душевна сила, се оплодяват от Духа. Душата сама по себе си е двойствена, съдържа и двата полюса в себе си, т. е. тя е мъжка и женска едновременно. Така тя образува, както видяхме, и своето тяло. По-късно обаче, както видяхме, за да се образува ново тяло, трябва взаимодействието на две тела.
към текста >>

Тази вътрешна едностранчивост у човека се балансира посредством оплодяването от Духа.

Така тя образува, както видяхме, и своето тяло. По-късно обаче, както видяхме, за да се образува ново тяло, трябва взаимодействието на две тела. Сама душата обаче получава чрез това способността да влиза във взаимодействие с Духа. Във външния свят от този момент човек се оплодява отвън, а за вътрешния свят отвътре от Духа. Може да се каже, че в мъжките тела се проявява мъжкия принцип на душата, а в женските - женския. Тази вътрешна едностранчивост у човека се балансира посредством оплодяването от Духа. Така мъжът и жената са различни по своя външен вид, вътрешно обаче душата и духът се сливат в единство. Върху душата в женското тяло, у която е активен женският принцип, духът действува с мъжкия си принцип и я прави по такъв начин женско-мъжка. А върху душата в мъжко тяло, в която е активен мъжкият принцип, духът действува с женския си принцип и по такъв начин я прави мъжко-женска. Така взаимно се допълват принципите. Двуполовостта от външния свят, където тя е съществувала в лемурийско и предлемурийско време, преминава сега вътре в човека в неговия душевнодуховен живот.
към текста >>

Този орган е бил и орган на оплодяването и размножаването е ставало по особен начин.

Тя представя този орган, чрез който човешкото същество е различавало топлите и студените течения в онази далечна епоха. Тогава тя е била един голям орган, който е светел. С нея човек се е движел като с фар. Това е бил първият сетивен орган в човешкото тяло. Този орган се е, така да се каже, затворил, скрил, когато се образували постепенно другите сетивни органи. Този орган е бил и орган на оплодяването и размножаването е ставало по особен начин. Този орган се е развил под влиянието на силите и съществата на Слънцето. А функциите на храненето и дишането са се развили под влиянието на силите на Луната. Тези функции са свързани с друга една жлеза, която сега също се намира в мозъка и се нарича хипофизна жлеза. И всичко, което човек е могъл да върши по свободна воля за себе си е било свързано с тази жлеза. А всичко онова, което не е било във властта на човешката воля, е зависело от пинеалната жлеза.
към текста >>

Само това прави оплодяването възможно.

Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот.
към текста >>

Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката.

Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката.
Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва. Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането.
към текста >>

Потребна е вяра в собствените сили, упование - жива непреривна вяра в Бога и по Своите Си милости, Той ще даде всичко онова, което нам е потребно за нашето повдигание: растеж и оплодяване - плод, който никога не умира - добродетелите.

161. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО МАРА ХАДЖИПЕТРОВА 27 октомври 1929 г., Бургас Бургас 27 (Слънце) Октомври 1929 г. ул. "Цар Симеон" № 27 Любезна и наскърбена с. Мара, Единен е Той, Който определя и ръководи съдбините на отделните индивиди, на домове - семейства, на общества, народи и человечество. И всякога идващите събития в тия членове на Козмоса са за добро - за тяхното повдигание на душата, за тяхното еволюиране във всяко отношение - духовно, умствено, физическо и материално. Дадени са, вложени са в човека сили, дарби, таланти, които като се пуснат в действие, ще се развиват, засилят и ще посрещнат доблестно и мъжествено всяко идващо събитие, ще парират лошите му последствия, а ще използуват благата му. Потребна е вяра в собствените сили, упование - жива непреривна вяра в Бога и по Своите Си милости, Той ще даде всичко онова, което нам е потребно за нашето повдигание: растеж и оплодяване - плод, който никога не умира - добродетелите. Преждевременната кончина на добродетелния и любвеобилен неуморим труженик Гечо ви повдига и поставя на висотата и на баща на семейството и водач на предприятията му. Вие в случая - майката - баща и наследниците - децата ще имате силната подкрепа на всички души и семейства, които са многобройни и които са биле подпомагани от пожертвователния покойник. А само Той скъпата жертва, бащата със своите задгробни сили ще продължава да ви ръководи - ще ви шушне и внушава и ще ви бъде помагач. В сегашните условия в които Небето ви поставя ще има да изпълните истинската роля на майка възпитателка и на баща работоспособен в семейните дела и предприятия. Ако любезна с.
към текста >>