Търсене в текстове за 'Оплакване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 46 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето.
Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните. Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата. След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето. Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него. Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора.
към текста >>

2. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Галилей Величков

ТОМ 4

Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците.
Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка. Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но, наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците. Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своя учител. Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета.
към текста >>

3. ІІІ.44. ГАРАНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Постепенно гласа му премина в напевно оплакване до плач, дори премина до вопъл.
Аз отговарям за теб пред Бога. Ти знаеш ли какво означава да отговаряш за другиго пред Бога? Та на мен сили не ми остават за мене си, да отговарям за себе си пред Бога. А сега трябва да се разправям с тебе и да отговарям за теб. Каква беда ме сполетя." Този приятел оплакваше с висок глас бедата си. Постепенно гласа му премина в напевно оплакване до плач, дори премина до вопъл. Онзи, другият, с наведена глава слушаше и мълчеше. Как се разреши въпроса им? Онзи, който беше гарантирал, трябваше да плати. Така беше в света според физическите закони. А в една Окултна Школа също има закони и това са окултни закони.
към текста >>

4. 20. ПОЗДРАВЪТ

ТОМ 5

Учителят ме извика и ме попита защо не ги поздравявам, защото са отишли вече при него и има оплакване срещу мен.
Тогава реших и аз да не поздравявам. Какво си мислят те - ние тук ще им слугуваме, ще ги посрещаме и изпращаме, а те отгоре на всичко да не отговарят на поздравите ни. Реших и не поздравявах вече, движех се по моята работа. Когато идваше някой на гости, посрещах го и го изпращах с внимание и го нагостявах. Но именно тези отидоха и се оплакаха на Учителя, че не ги поздравявам. Учителят ме извика и ме попита защо не ги поздравявам, защото са отишли вече при него и има оплакване срещу мен. Отговорих му, че те не ме поздравяват и затова аз правя същото. Учителят ми каза: „Рекох, нищо ти пак ги поздравявай". Послушах го и започнах пак всички да поздравявам наред и малко по-приповдигнато и по-възторжено. За моя изненада те пак отидоха и се оплакаха на Учителя, че аз ги поздравявам някакси надменно. Ето Той ме среща и казва: „Рекох, поздравявай ги вече, но с усмивка".
към текста >>

5. 72. ГОНЕНИЯ

ТОМ 5

В първите години на нашата дружба при Учителя идва делегация от стари сестри да се оплакват от мен, че съм била разюздена, че съм подмамила Борис и че ходим заедно навсякъде като главното оплакване е насочено към мен.
малко поумня, по-малко се коригира, но пак си остана същият, но поне се съобразяваше с мен и ме изслушваше. И когато смятах, че всичко е уточнено, то той постъпваше пак по същия начин отпреди, така както си знаеше отвътре и резултатите бяха винаги едни и същи - плачевни. Тази негова черта се отнасяше до материалната обезпеченост на семейството ни. Тук бяхме атакувани най-точно, направо в мишената с най-добро попадение в центъра. Онези бяха опитни стрелци, точно в целта и в капана. В първите години на нашата дружба при Учителя идва делегация от стари сестри да се оплакват от мен, че съм била разюздена, че съм подмамила Борис и че ходим заедно навсякъде като главното оплакване е насочено към мен. Цялата тази делегация бяха представителки на старите и престари моралистки. Не само ме упрекват, но и надяват всякакви епитети. Отивам аз при Учителя, подава ми стол да седна, отвори уста и разказа думите на старите сестри, ама дума по дума, но не казва чие е това мнение. Човек незапознат с методите на Учителя и ако присъствува на един такъв разговор ще помисли, че всичко това, което Учителят изговаря е негово лично мнение. Аз изслушвам Учителя и следя внимателно, точно дума по дума, което ми се казва.
към текста >>

6. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

ТОМ 5

По онези години отивах при Учителя с едно мое оплакване, че все се предпочитат другите, зачитат се други мнения, а мен ме неглежират, отхвърлят ме и не ми зачитат мнението, макар че съм права и накрая излиза моето мнение почти винаги за вярно и за правилно.
Сега други го държаха цели тридесет години и какво издържаха те си знаят, пък и ние знаем - пълен провал по всички линии. Навремето аз мълчах и се смирих пред Божественото отвътре и отвън, а сега също се смирявах пред Божественото отвън, а отвътре казвах урока, който си бях научила за цели дванадесет часа и бях изпитана тридесет пъти. Ето така изнесох голяма борба върху плещите си и не съжалявам. Но никой не виждаше това и никой не ми призна този товар, който аз носех. С това ме огорчаваха понякога погледнато по човешки. По онези години отивах при Учителя с едно мое оплакване, че все се предпочитат другите, зачитат се други мнения, а мен ме неглежират, отхвърлят ме и не ми зачитат мнението, макар че съм права и накрая излиза моето мнение почти винаги за вярно и за правилно. И накрая когато видят, че са сбъркали не искат да си припомнят моето мнение. Учителят ме изгледа строго, вдигна дясната си ръка и ме посочи с пръст: „Ти си взела твоето и остави чуждите да се радват на онова, което им се дава през деня". Аз се възпрях, погледнах Учителя, а той рече: „Иди си и мисли на това, което ти рекох". Аз си отидох. Значи аз съм взела своето си, онова за което бях дошла при Учителя.
към текста >>

7. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

ТОМ 5

Преди две недели среща ме ветеринарният майор Германов,в който ми съобщи, че група войници от фронта са направили оплакване, че жените им отивали сутрин рано в къщата на някой си Дънов, където тоя последният ги преобличал в бели ризи, чел им някакви молитви и стояли дълго в къщата му.
Преди обаче да ме настигнат съдържателят на тамошната бирария Танушев ми каза, че тези хора идвали всяка сутрин при изгрев слънце и се молели, като ми каза, че туй ставало под влиянието на някой си Дънов. Аз разпитах някои от хората, къде и за какво отиват. Те отначало отговаряха, че отивали на разходка. А като им поисках документи за излизане нощно време вън от града, признаха, че отивали да се молят. Това узнах и видях съвсем случайно. Преди две недели среща ме ветеринарният майор Германов,в който ми съобщи, че група войници от фронта са направили оплакване, че жените им отивали сутрин рано в къщата на някой си Дънов, където тоя последният ги преобличал в бели ризи, чел им някакви молитви и стояли дълго в къщата му. Помоли ме да се вземат мерки. Пред вид на това, че са ходили жени на военни лица, съобщих на поручик Имаретски, комендант на участъка, да съобщи на коменданта на града и да вземат мерки, а същевременно съобщих на г. градоначалника." (п.) В. Митович Показанията писал сам Непосредствено до мястото „Баучер" се намира известната частна бирария на Танушев, която носеше славата си цели десетилетия дори до 1960 г. Тук поместваме показанията на Велю Танушев, притежател на всеизвестната бирария - гостилница, пивница, прочула се с вкусни кебапчета, превъзходна студена бира и първокласни певици с оркестър (стр.
към текста >>

8. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

ТОМ 5

Аз още не съм дал нито едно оплакване до Невидимия свят.
Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новият живот няма да има владици и попове. Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужат със знанието, което имам? Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм дал нито едно оплакване до Невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в Невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но хулят Господа. Те хулят Божието име и ме наричат „лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога. Всичко могат да ми преписват, всякакви престъпления, но лъжа и измама - никога!
към текста >>

Ако напиша едно оплакване до съществата в Невидимия свят, знаете ли какво ще стане?
Аз ще ви целуна братски. В новият живот няма да има владици и попове. Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужат със знанието, което имам? Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм дал нито едно оплакване до Невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в Невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но хулят Господа. Те хулят Божието име и ме наричат „лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога. Всичко могат да ми преписват, всякакви престъпления, но лъжа и измама - никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека.
към текста >>

9. 32. Влад Пашов и двата пожара

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Никога аз не съм чул някой да каже нещо за единия или за другия или да се оплаче от това, че единия е приказвал и че има хора, че другия се притеснил, такова нещо аз през цялото време не съм чул, нали да има някакво взаимно оплакване да е имало на трети лица.
стената, която си беше и без това стена на бараката на бай Иван. Те друга стена помежду си нямаха. Така до разтурването на Изгрева чичо Влад и бай Иван живееха заедно. Заедно в такъв смисъл, че ги делеше само една дъсчена стена и винаги когато имаше някой при единия, другия чуваше вътре, че има някой, че се говори нещо. Това не ги притесняваше, нито единия, нито другия в моя дълъг живот заедно с бай Иван и с чичо Влад. Никога аз не съм чул някой да каже нещо за единия или за другия или да се оплаче от това, че единия е приказвал и че има хора, че другия се притеснил, такова нещо аз през цялото време не съм чул, нали да има някакво взаимно оплакване да е имало на трети лица. Така че те си живяха през всичкото време заедно до 1964 г. когато бай Иван си замина, а след туй пък чичо Влад от властите беше изваден от тая барака да живее. Дадоха му квартира някъде в квартала Борово, там го изместиха да живее. Известно време бараката на бай Иван беше квартира на Ганка Бончева, за която казах преди малко, че е домакин на туристическата стая на Черни връх. Тя заедно със сестра Ружа Чернева живееха заедно известно време в тоя период ,защото пък тяхната барака, която беше близо до бараката на Игнат Котаров, на Желю Тонев, нея барака я събориха не зная защо, не си спомням в момента и „Жилфонд“, което се занимаваше с жилищното настаняване я прехвърли да живее в бараката на бай Иван.
към текста >>

10. 81. ИЗБОРЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

В.К.: Сигурно е имало някакво оплакване срещу Учителя.
В.К.: Там е било полицията на времето. Е.А.: Полицията беше там, да. В.К.: И те Го викат официално, с покана? Е.А.: Официално, да. И следователят задава въпроси. В.К.: Сигурно е имало някакво оплакване срещу Учителя. Е.А.: Сигурно срещу Учителя, да. Виж да ти кажа, може би има повече от 20 такива викания на разпит. Учителят много пъти е викан на разпит. Щото много свещениците ръчкаха. Свещениците бяха безобразни в това отношение.
към текста >>

11. 23. Друга история

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Казах й, че такова оплакване може да донесе много неприятности на Учителя.
На обяд дойде мъжът й. Запознах се с него. След обяда той отиде пак на работа. Аз престоях у нея до вечерта. Говорих й много, тя имаше хубаво отношение към мене. Казах й, че такова оплакване може да донесе много неприятности на Учителя. Помолих я да не прави това. Тя разбра и не го направи. Аз вечерта се върнах късно от Павлово и не отидох да кажа на Учителя какво съм направила. На сутринта имахме клас и след класа, и Паневритмията Учителят ме потърси. Попита ме какво съм направила.
към текста >>

12. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване.
Това са прекрасни, елитни беседи, бисери на Словото Му. Ние виждаме готовност, да се извърши поставената задача, да се изрази Словото. Условията са на последно място. Дори, когато направиха стая на Учителя на Изгрева, малцина знаят, че Той нямаше никакви удобства. Той нямаше течаща вода, с която да си измие ръцете, а трябваше да се мие, като си полива със стомничка над един леген и никакви сервизни помещения. При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване. Оставаше впечатление, че за тия неща Той не мислеше. Когато съм казвала, при почистване на стаята Му, да се подобрят малко условията Му, ми казваше: „И така може". И така може. А пред приятелите съм казвала, че много от приятелите създадоха на семействата си всички условия, а цяло братство не можа да създаде най-елементарни условия за Учителя. Ама аз го казвам това.
към текста >>

13. 09 - 163. СТАНИ ПРАВ, ДИШАЙ ДЪЛБОКО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Като свърших с оплакването си, той все така усмихнат ми изкомандва: „Стани прав.
Ето защо отидох на ул. „Опълченска" 66 при Учителя, но болката ми бе толкова голяма, че аз чаках свит на един стол. Когато Учителят влезе, аз едва можах да се повдигна да му целуна ръка и пак се сгънах на стола. Казах му със задъхвания и прекъсвания бедата си и го помолих да ми каже какво да правя. Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорех. Като свърших с оплакването си, той все така усмихнат ми изкомандва: „Стани прав. Изправи се и дишай дълбоко." Аз събрах сили колкото можах и се изправих. В същото време Учителят си протегна десницата срещу гърдите ми или по-точно срещу сърцето ми, с длан, обърната надолу, пръстите събрани, но прави. Когато си доближи пръстите на около десетина сантиметра, размърда ги нагоре, надолу. В същия миг почувствах, че през мене мина ток, който моментално унищожи всякакви болки. Гърдите ми, които до този момент бяха свити от болки и страдания, се разшириха.
към текста >>

14. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Пък тати го уволняват, попът го наклеветява там, как е успял, а тати, авторитетен човек беше и елитът на града го защитават, но без да знае кметът предава се оплакване от свещеника и уволняват баща ми, като фелдшер в града.
Пък като бяхме още ученички, брат Божил, имаше един брат, виж как ми идват спомените, едно след друго. А пък свещениците против Братството пък пишат, те такива, те се събират голи, идат еди-къде си. Проклятие на децата им, проклятие. Много години - 16 години е носена тази борба с Братството, без да реагират нашите хора. И най-после брат Божил не изтърпява. Пък тати го уволняват, попът го наклеветява там, как е успял, а тати, авторитетен човек беше и елитът на града го защитават, но без да знае кметът предава се оплакване от свещеника и уволняват баща ми, като фелдшер в града. И ние толкова деца, тати е без работа, но ще ви кажа как почва сега това. Брат Божил каза: „Бай Георге, не мога да го търпя повече попа. Аз, ние двама, трима братя ще бием попа." Тати казва: "Божиле, ние на кого служим? " - „Не, за всичко съм те слушал, но от сега нататък, не" - казва, „Попа ще го бием." В.К.: Пръчката е излязла от рая. Надка: Обаче има един брат, Владо Сапунов, който е бил войник при освобождението на България и има три рани на гърба си, наш брат, възрастен.
към текста >>

15. 22 - 7. ТУРЧИНЪТ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

Два дни след това мое „оплакване", след обед всеки се оттегли в палатката си на почивка.
Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Калканджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. „Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко „приятелски" - започна бай Марко. „Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот. Учителят слушаше, без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое „оплакване", след обед всеки се оттегли в палатката си на почивка. Току що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови. Още с влизането си измъкна грамадния си ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми. Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката. Обърнах се да видя гони ли ме, но за голяма изненада нямаше никой. Приближих се до палатката, ослушах се - вътре никакъв шум.
към текста >>

16. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение.
Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение. Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото. Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора уважаеми, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика. Обаче добрите сетнини от добрите техни дела са повлияли твърде малко върху цялото. Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска. По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел.
към текста >>

17. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

И това оплакване подхожда на вашите окови.
На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова Г-н Дънов прочете филипяном Първа глава, след това - тайна молитва и г-н Дънов добави: - Тук Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови. Всеки един от вас има по едни окови, които ви спъват. Както и да е, вие тия окови сами си ги носите, защото те ще послужат за вашето подигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата. Ние ще придобием нещата с Духа. Преди години имаше в Америка един пример, където 8 души не можаха да удържат едно дърво, а също имаше една много слаба жена, която го удържа само с едната си ръка.
към текста >>

18. 58. КАК СЕ РАЗВИХА СЪБИТИЯТА?

Жечо Панайотов

ТОМ 15

" Тогава той се вбеси и направи оплакване до властта, че му пречат да си изпълнява религиозните убеждения. 7.
Това ми го разказа после Иван Илиев, който е бил посред тях. 5. Антов впоследствие заведе дело срещу 63 братя и сестри от Изгрева, че те са го обвинили в разни неща и са уронвали неговия престиж, и са му нанесли материални щети, и искаше 15 000 лева и да бъдат наказани всички от властта. 6. Наистина след всички тези неща, братята казаха, че този човек е недостоен да влиза тук в салона на Изгрева, където още се четяха беседи на Учителя и където продължавахме живота на Братството, както бе по времето на Учителя. Тогава Гради Минчев застана пред вратата на салона и му каза: „Нямаш работа тук. Разкарай се! " Тогава той се вбеси и направи оплакване до властта, че му пречат да си изпълнява религиозните убеждения. 7. След ревизията, след като прочетоха ревизорите пред всички докладната записка на направената ревизия и след като ни се размина линчуването от насъбралата се тълпа, тогава дойде друго време. Дадоха ни на прокурора, започна се следствието, задържаха ни заедно с Борис Николов в затвора. След това дойде процеса и след него излежаване на присъдите. Ето какво значи да живееш между лъже-братя и гонение от лъже- братя. Както при първите християни: едноверци юдеи ги клеветиха на римските управници и ги хвърляха на лъвовете в арената или ги разпъваха на кръст.
към текста >>

19. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка.
В името на Негово Величество Борис III Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе предвид: Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното. Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство. Вижда се още, че със същото предписание, като се отменяват по-раншните одобрение и препоръка на списанието „Всемирна Летопис", дадени от Министерството на Народното Просвещение, изрично се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането на училищните библиотеки за него. Обаче, съгласно чл. 11 от закона за Народното Просвещение, който определя властта на главния секретар при Министерството, този последният не е имал право, по силата на дадената му от закона власт, да издаде, в случая, въпросното предписание. Вярно е, че съгласно същия този член, главният секретар заместя Министъра по всички текущи въпроси и то когато той отсъствува от столицата и че той върши в кръга на административните служби всичко що му възложи Министъра.
към текста >>

При това разрешение на първото оплакване, останалите две оплаквания, изложени в жалбата, се явяват безпредметни.
11 от закона. Те влизат в атрибутите само на Министъра на Народното Просвещение. Наистина, че съгласно ... А от наредбата за одобрение и откупуванието на книги, списания и др. Министерството може да отмени дадено вече одобрение на някое списание, ако то промени своето направление, обаче, от това не може да се тегли заключение, че главния секретар е властен да издаде въпросното окръжно, когато, както се казва по-горе, самият закон не му е предоставил такава власт. А от всичко това става явно, че в случая главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, с издаването на обжалваното предписание е влязъл в атрибутите на Министъра и че същото предписание е незакономерно, тъй като е издадено от лице, което по закона няма право да го издава, поради което то подлежи на отменение. При това разрешение на първото оплакване, останалите две оплаквания, изложени в жалбата, се явяват безпредметни. По тези съображения Реши: I. Отменява окръжното предписание N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и е забранено за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. II. Препис от настоящето решение да се съобщи на същото Министерство за сведение и изпълнение.
към текста >>

20. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 16

ВЕЛИКОТО ОПЛАКВАНЕ И ПЛАЧЪТ НА УЧИТЕЛЯ............................................................92 83.
ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД...........................................................................................................87 78. ДОМ ГОСПОДЕН...........................................................................................................................88 79. ГЛАДУВАНЕ ЗА ПОСТ.................................................................................................................89 80. НА ЕКСКУРЗИИ С БРАТЯТА......................................................................................................89 81. „ИЗКУСИТЕЛЯТ"...........................................................................................................................90 82. ВЕЛИКОТО ОПЛАКВАНЕ И ПЛАЧЪТ НА УЧИТЕЛЯ............................................................92 83. КАК СЕ РАБОТИ ПРИ НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ УСЛОВИЯ...................................................92 84. КАК СНИМАХ УЧИТЕЛЯ НА РИЛА..........................................................................................93 85. ЗАВЪРЗАНИТЕ ДУХОВЕ И ЗАТВОРЕНИТЕ ДУХОВЕ..........................................................94 86. ЧУЖДИ ПО ДУХ............................................................................................................................95 87. КЪДЕ Е БИЛА ШКОЛАТА НА ОРФЕЙ......................................................................................96 88.
към текста >>

21. 82. ВЕЛИКОТО ОПЛАКВАНЕ И ПЛАЧЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

82. ВЕЛИКОТО ОПЛАКВАНЕ И ПЛАЧЪТ НА УЧИТЕЛЯ ВК: Сега, тука виждаме една снимка, на която са Учителят и Тодор Стоименов.
82. ВЕЛИКОТО ОПЛАКВАНЕ И ПЛАЧЪТ НА УЧИТЕЛЯ ВК: Сега, тука виждаме една снимка, на която са Учителят и Тодор Стоименов. Какво ще ми кажеш за Тодор Стоименов? ПГ: Тодор Стоименов е един от първите братя, които са били при образуването на първата Верига. Със самия доктор Миркович и Пеню Киров от Бургас. ВК: Да си спомняш някаква опитност, интересна, от Тодор Стоименов? Сега тука, на тази снимка виждаме, това е Елена Андреева в гръб, това е Лулчев, това пък е Учителят, на Бивака.
към текста >>

22. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Светът е за оплакване и е на загинване.
И питам: не е ли уморена вече тя от тези монотонни игри? Светът се изпълни и препълни с много излишни и непотребни неща, всичко имаме до насита, но едно нямаме, едно нещо скъпо ни липсва - „майка", която да донесе, да издигне хубав свят, красив свят, добър свят, естествен свят. Това са кукли и форми, но не истински жени. Хубаво знаят да пеят, да играят, да говорят, да поетизират и списателствуват. Да, но онази чиста майка, която знае да свири, да пее, поетизира със своята душа, сърце и ум, и да е в хармония с естествения свят, нямаме. Светът е за оплакване и е на загинване. Нека всеки се замисли към тази велика задача и да даде място на този тъй назрял въпрос. Това е моят апел към моята сестра „жена", която искам да бъде на своето място. Аз я викам от всички места, от всички степени и категории, от най-богатата до най-бедната, от най-учената до най-простата, да си подадем ръка за подем на един чист и естествен живот. Всички ония, които са пробудени и в тяхното съзнание е изгряла зората на новия живот, да дадат ръката си. С писма може да ми съобщят от всякъде из провинцията от села и градове, а може и лично да се явят при мен.
към текста >>

23. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази IV. Три приказки за стари и млади

ПРИКАЗКА ЗА БРАДИЧКАТА

ТОМ 20

Понякога само нощем чували странна песен, тъжна като оплакване на мъртвец - и тиха, тъй тиха, че само малцина бяха я чули, когато, забъркани в тъмната нощ, се приближавали без да щат към малките къщички на брега.
И то винаги, когато то беше много бурно. Мнозина подозираха дори, че той отива нарочно в такова време, за да се не върне вече... Но винаги къщичката на момичето беше подредена, като току-що да бе била самата тя там. Дори хлябът и блюдото с ястие я чакаше на масата й, всеки ден подновявано... Минавали дни, месеци, години... Хлътнали очите на Брадичката. Станал той още по-мълчапив и странен. С никого не говорел, на никого никога не се оплаквал за нищо. Понякога само нощем чували странна песен, тъжна като оплакване на мъртвец - и тиха, тъй тиха, че само малцина бяха я чули, когато, забъркани в тъмната нощ, се приближавали без да щат към малките къщички на брега. Спрямо всичките Брадичката бил все еднакво услужлив, както и по-рано, макар да бил много по-мълчалив сега. Само бурното море карало да светват очите му, може би защото вълните му напомняха откъде дойде тя, или пък защото, може би, се надяваше да намери края на мъките си в тях... Веднъж, в една голяма буря, по-страшна от всички, които помнели рибарите от години, когато вълните се блъскали в брега така, че той се тресял и стенел като жив, а морето гърмяло като в някаква битка, Брадичката се върнал полужив с един човек, когото изтръгнал от устата на самата смърт. С последни сили го извлякъл той на брега и там, на няколко крачки само от вълните, които ги пръскаха и обливаха с пяната си, Брадичката паднал в несвяст от изтощение. Добри хора рибари, които от дълго време с ужас гледали на тая страшна борба между човека и морето, без да смеят да се намесят, ги поели сега на ръце и с много усилия съживили и двамата. Спасеният бил млад човек с красиво лице, властен говор и светли очи.
към текста >>

24. (76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.

ТОМ 20

- Четоха ми го.521 Нямам какво да кажа за оплакване.
Аз му казах, че това е организирана кампания на кьосеивановщината и че както се отърва от главата, така трябва да се поставят на мястото и останалите от тайфата, ако иска да има ред и мир, но конкретно не говорих по тоя въпрос, защото е още рано - да си покажат повече рогата, че после... Дадох му и новата си книга - «В светлината на Учителя»520. Той ме запита някак наивно и по детски: - Има ли ме описан и тук? - Аз се засмях: - А, не, тук не. Но имате ли нещо да се оплачете, жалби и претенции, за описаното в «Благословение»? Четохте ли го? - Четоха ми го.521 Нямам какво да кажа за оплакване. - И при колата? - Да, и тоя случай хубаво е предаден, доволен съм, няма оплаквания. - И се засмя. - Ами това Ви е най-хубавото качество, изнесено там - демократичността, да се грижите за всички, да слизате и се разбирате с всички. Това ще ви остане.
към текста >>

25. 83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.)

ТОМ 21

И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри.
Онова, което ти сам можеш да си работиш - то е същественото.” Драги братя, Писах ви за храната - и пак искам да ви припомня за нея. Помислете - в света всичките животни, които ядат растителна храна: волът, конят, слонът - са животни кротки, които и работят; всичките месоядни животни са животни грабливи - живеят за сметка на другите. Тоя, който може да убие заека, той може да вдигне ръка и върху човека. И ако ний нямаме здрави основи на своя живот - самият живот не може да бъде здрав. Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на живота ни. И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината. Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен дъб, но отначало е тъй дребно наглед. И в тая работа - ежедневният ни живот, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач; студентът, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в живота ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека.
към текста >>

26. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Агрономството правило оплакване до командира на Серския, но той казал: “Хванете ги и ги доведете”, което е абсолютно невъзможно войник с пушка и стражар да го хване собственикът.
Когато после той отиде да си иска законната отпуска, поручикът му каза: “Каквото искам от Вас, Вие го не давате, какво искате от мен? ” Тук българската армия и чиновничеството са направили по-големи “постижения”, отколкото в Русия - не съществува частна собственост. Войниците от постовете и тези от 59-и Пирински полк, от 7-а дивизионна болница, стражарите, чиновниците и работниците от железопътната линия нападат лозя и градини и берат най-безпощадно, и ако случайно там е стопанинът, питат го: “Какво търсиш в лозето? ”, и ако нещо възрази - дигат пушката срещу него и той побягва и тогава като истински разбойници грабят. Един работен локомотив всеки ден минава, спира край лозята, набира грозде и си продължава. Агрономството правило оплакване до командира на Серския, но той казал: “Хванете ги и ги доведете”, което е абсолютно невъзможно войник с пушка и стражар да го хване собственикът. На войниците почти никакъв зарзават не се дава вече 20 дни, откак съм се завърнал от отпуск, картофи не са ни пращали, веднъж ни пратиха десетина извяхнали чушки и [зеле]ни патладжана, и около 1 килограм кромид лук, това е дажбата на зарзавата за 20 дни за 7 войника. Затова войниците нападат градините й се оправдават, като казват: “Нашите загуби са несравнено по-големи, вече 8 месеца сме запас, губим с хиляди.” Много ми е мъчно, че поручикът наглася така положението, че войниците от постовете ги тормозят заради мен, макар че те разбират, че не е заради мен, а за протеста [ми] от неговата несправедливост. Те всички разбират неговите нископробни маневри на заблуждение, но с това все повече и повече губят авторитет и уважение, само страхът от наказание и очакваното скорошно уволнение облекчава и задържа положението. Това пиша на коленете си в едни върбалаци, защото ме следят. Хайде, приемете най-сърдечните ми поздрави.
към текста >>

27. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Правят някои оплакване до командването и внезапно правят проверка в жилището на старшината ни Тильо Петков.
При пълнолуние такъв самолет се оказва над завод „Вулкан” без да е дадена тревога, запалва 4-те си мотора над батареята - войниците се уплашват и не откриват огън по самолета. Военните решават да разстрелят старши лейтенант Тосков. Положението се омекоти и го разжалваха на младши лейтенант с една звезда. 86. Истинските крадци По време на службата ни се губеха чаршафи, долни ризи и други. Не ни даваха полагаемия ни се сапун за пране. Правят някои оплакване до командването и внезапно правят проверка в жилището на старшината ни Тильо Петков. Живееше в блоковете над батареята - кв, „Млада гвардия”. Намират цяла стая с чаршафи, долни дрехи, сапун, които не ни го давал, няколкостотин специални обувки, които се използват при война. Уволниха го веднага и конфискуваха всичко откраднато. Разбрахме кой ни крадял дрехи и чаршафи. След 10 години брат ми Любомир служеше в пехотата и старшината му бил същият Тильо Петков, който ми изпращаше по него поздрави.
към текста >>

28. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

ТОМ 22

За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.
Според Учителят Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот. Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори път ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с. 13) За всички Петър Дънов е един учен човек.
към текста >>

29. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

ТОМ 22

За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.
Според Учителят Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот. Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори път ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с. 13) За всички Петър Дънов е един учен човек.
към текста >>

30. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Как да не са за оплакване?
Сега започва ли да ти става ясно, че когато казвах: за всичко съм виновен аз? Именно моето поведение в България, понеже не бях се проявил пред другите като човек учен, способен, умен, но оставих едно впечатление на посредственост, което ми докара всички злини! Когато всички чуха и се научиха, че аз съм нещо за учението, никой не повярва там! Всички казали, че съм постигнал това с хипнотизма, с магията, с гьозбояджийство и пр., като че ли е толкова лесно 20 години да се хвърля прах в очите на професори от университетите и на доктори, инженери, писатели и адвокати? Бедни хорица! Как да не са за оплакване? Вие ми препоръчвате мълчанието в началото на писмото. Никой друг по-добре не го е спазил досега. Даже от 20 години съм чернен, клюкарстван, критикуван. Едва сега за първи път пиша, за да обясня нещо за доброто на цялото братство. Да продължавам ли още да мълча?
към текста >>

Ще се представи вълкът пред съдията, ще даде оплакване пред царя на животните и ще каже: «Агнето ме нападна, искаше цял да ме изяде и да ме разкъса!
Значи, докато учениците не са се метризирали [фр. овладели - бел. М. И.], не са се завладели, не са господари на езика си, те са още венозна кръв! Организмът на братството ще гангреняса! Няма дори лекари в братството, които да го спасят. Ще се представи вълкът пред съдията, ще даде оплакване пред царя на животните и ще каже: «Агнето ме нападна, искаше цял да ме изяде и да ме разкъса! Искам то да бъде обесено! » Дълго време съдиите са се чудили, как така агнето, което няма специални зъби за това, е могло да нападне вълка. И всички там още вярват на тая работа и дават подкрепа и средства на вълка. Но ония от рода на агнето нямат нуждата от подкрепата на вълците. Кой е този, който смее да оспори това, което лансирвам относно докладите с най-мръсно съдържание на Бертоли и Влад Пашов?
към текста >>

31. 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско

ТОМ 24

Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците.
Това направило впечатление на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка. Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците. Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител. Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета.
към текста >>

32. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

ТОМ 25

От друга страна, Русия не могла да не знае за този циркуляр и за поведението на сръбския консул в Солун, ако не от донесенията на нейните агенти, то поне от оплакването на нашите министри.
Освен гдето това поведение на Сърбия беше безчестно, но то идеше да заплаши съюза. Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него. Тогава с какво може да се обясни нейното безумно поведение? - Само с едно, че тя е била сигурна, била е гарантирана от някого, че хем ще получи исканата земя, и пак съюзът ще бъде запазен. Иначе тя нямаше да рискува. От друга страна, Русия не могла да не знае за този циркуляр и за поведението на сръбския консул в Солун, ако не от донесенията на нейните агенти, то поне от оплакването на нашите министри. Но тя не тегли ушите на Сърбия, нито предупреждава България. При това, тя не може също да не види, че този циркуляр иде да заплаши съюза, нейното „дипломатическо тържество", над което, естествено, тя трябваше да трепери. С какво може да се обясни това поведение на Русия? - Разбира се, с нищо друго освен увереността, че България ще бъде заставена да остане в съюза и след ограбването й. Русия не реагира ни най-малко и след поведението на Сърбия още от самото и влизане в Македония, поведението съвсем несъюзнишко.
към текста >>

33. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

ТОМ 25

- тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън.
Да, но и на това му идва края. Нали е тя заплашвана от вътрешни бури? - Тя винаги трябва сега да се бои от обидената България, да не използува като нея момента. Тя този път няма да има за съседка мирната благородна България от 1907 година, през време на миналата селска революция. Предвид политиката на Австрия ние не само не трябва да се боим от Сърбия, но даже да се готвим да я видим, даже без нашата помощ, унищожена или унижена. Гърция? - тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън. Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни. Те, без да ни победят, ограбиха ни в Букурещ. В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите. И когато историята ще ни сведе до разправии - нещо неизбежно - у българите това чувство ще бъде сила, когато у тяхното съзнание - слабост. Една историческа истина е, че войните за отмъщение са били винаги сполучливи; виновните народи, напротив, винаги са били нещастни в борбата си.
към текста >>

34. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Изминати повече от 36 километра път, планинска и със силно пресечен характер местност, без видима умора или оплакване от страна на износлите войни.
Дружината форсираше похода си. Никакви почивки, нямаше възможност да се правят. От 4 часа сутринта тръгване, едва в 8 часа можа да се даде първата почивка, след заемането на с. Сазера и втората - в 2 часа след пладне, след заемането на с. Куру-дере..., 10 часа вече непрекъснат поход от напредналите във възрастта "момчета" - опълченци, натоварени със своите селски торби, пълни с хляб, бойно снаряжение, съвсем непригодени за такъв дълъг поход, а приспособени, кой как могъл, от торби през рамо, на торби - ранцева форма. Изминати повече от 36 километра път, планинска и със силно пресечен характер местност, без видима умора или оплакване от страна на износлите войни. Трябваше обаче да се поощрява тая износливост и да се използува безропотното понасяне несгодите на дългия поход. Налагаха се, прочее, жертви и разум от страна на началстващите лица... Началниците офицери вървяха, без изключение, пеш между своите подчинени, движейки на разни места между редовете им, като водеха ободрителни разговори с чичовците. Всички яздитни коне бяха на разположението на уморените и безсилни войници. Постепенно се сменяваха ездачите - поне за малко, за да възобновят силите си... Обръща се дружинният към един до него находящ се опълченец: "Как си, момчето ми, бай Иване? "... Зер, той е на 46 години и повече, а дружинния едва на 37 години... "Е, добре съм, г-н капитан, малко краката треперят, но бабичката е крива, все мене караше да й нося дърва, вода, че била "кедерлия", а дядото й бил здрав, но сега да дойде да ме види, на кой "хал" съм дошъл, та и в къщи не ще ме пусне да припаря!
към текста >>

35. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Първо, следва да Ви кажа, в свръзка с говореното от Учителя (неделя, публичната беседа) и първите редове на последното ми писмо, че разказа на последните трудности в живота Ви не считам за оплакване.
Велика е виделината, която свети в тъмнината! Привет: В. В. Асавита. Продължение 2 ноември 1927 г. Продължавам според обещанието си. Първо, следва да Ви кажа, в свръзка с говореното от Учителя (неделя, публичната беседа) и първите редове на последното ми писмо, че разказа на последните трудности в живота Ви не считам за оплакване. Между нас всякога трябва да има оная откровеност, така както бихме на себе си разказвали; да споделяме една с друга и взаимно да се подпомагаме. Бих желала да Ви опиша съчувствието, което ме обхвана през целия неделен ден, когато приех Вашето от 15 октомври. Страдах, че в същия миг не можех да Ви привлека при себе си, да Ви милвам и да Ви дам всичко, от което сте лишена. Тъгувах, когато не дойдохте при всички братя и сестри да обядвате с нас, пратих да Ви търсят, но не Ви намериха; упрекнах се защо сама не дойдох и да Ви поканя да седнете при мен без да се скъпите с тъй скромната цена на братската кухня! При подобни случаи в бъдаще, моля Ви да присъствувате между всички ни, тогава аз ще бъда весела, а също и Вий, нали?
към текста >>

36. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.
Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки. Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха. Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения рилски въздух.
към текста >>

37. 5. Равносметката

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Нека думите не звучат като извинение или оплакване.
Кой от двамата щеше да вземе пръв думата? И как щеше да започне този забележителен разговор в надвечерието на Новата година. За нас 27. XII. е незабравима дата, нека не кажа най-тъжната на нашето време за нас, учениците, които присъствуваха на този захождащ ден след богатата жътва. Скръбта на този ден щеше да остави нещо съкровено и непознато и мълчаливо щяхме да поведем разговор, за да кажем и ние нещо, казвали сме го и през всичките тези години, различно сме го изразявали, изразяваме го и сега, прелиствайки страниците на Словото -слагаме пръст на един пасаж и казваме: Ето това е, да, ето равносметката. Нека думите не звучат като извинение или оплакване. Искаме да бъдем строго реалистични, да виждаме ясно, без да преживеем онова разкъсващо чувство на уплаха и безнадеждие. Нощта стана премного гъста и студена - най-сгъстения час настъпи и вече не питаме, кога ще настъпи зора или кога ще пукне пролетта. Нещо грандиозно и безбрежно изниква пред нас и колко богати отвътре трябва да бъдем, за да можем спокойно да застанем с ненарушимо самообладание. Всичко стана твърде сериозно, за да можем да се вълнуваме от странични неща, или да се занимаваме с незначителните тонове, които помрачават нашия ден. Искаме да гледаме трезво и безстрашно. Защо?
към текста >>

38. 27. “Жена, кога ражда ...: есе (8.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Не ти е простено, по-меко казано, не ти е дадено и нека всичко дотук не звучи като горест или оплакване, макар, че тя ни намери, а то се надигаше и въпросът се отронваше: Докога?...
Безсъмнено - тогава като всички болни, отрудени и страждущи, тръгваш да търсиш лек. Зима е - навред е тя. Нека живакът низко да е спаднал и нека и ти да зъзнеш заедно с всички по всичките меридиани и паралели. Ти, ти знаеш, че има ключове за всичко, има врати открехнати - има, има нещо, което ти знаеш малко повече от всички други и можеш повече от всички. Един миг и вече си там история и се опитваш да изтръгнеш не само светлия лъч, но и малката котва на надеждата и сигнала поставен за тебе, не за друго време, не, а тъкмо за тоя ден на голямата скръб и на комплицирания час. Не ти е простено, по-меко казано, не ти е дадено и нека всичко дотук не звучи като горест или оплакване, макар, че тя ни намери, а то се надигаше и въпросът се отронваше: Докога?... Това е!... Това сме... Ученици, да падаме и да ставаме. Да слушаме и да различаваме гласовете, да търсим и да намираме: “Жена, кога ражда на скръб е...” Не бе пощаден и Той дори. Намираш и четеш: “Българите мислят, че могат да се повдигнат против мене. Това, което говоря, са Божий думи, Божий закон.
към текста >>

39. Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.)

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

ТОМ 28

Сутрин никакво оплакване!
Благодаря Ти Господи, че си ме пратил да проявя своята сила, която Ти си ми дал. Благодаря ти Господи, че си ме пратил на земята да помагам. Весел бъди сутрин! Дигнете очите и благодарете. Вечер имате право да се оплаквате. Сутрин никакво оплакване! (“Да ми бъдеш ученик”, с. 12) 64. Закон: Всичко в живота се превръща на добро!... 65. Да благодарите на Господа, че Аз съм пред вас, и Аз ви благодаря, че вие сте пред мене. Казвам: “Господи, много са добри твоите деца, много добре ме слушаха, очите им са весели, добре вървят.
към текста >>

40. 11. Как ме излекува Учителят / из спомените на Тодор А. Попов – Ямбол.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

ТОМ 30

Като свърших с оплакването си, Той все така усмихнато ми изкомандува: „Стани прав, изправи се и дишай дълбоко!
Ето защо отидох на ул. „Опълченска" 66, при Учителя, но болката ми бе толкова голяма, че аз чаках свит на един стол. Когато Учителят влезе, аз едва можах да се повдигна да му целуна ръка и пак се сгънах на стола. Казах му със задъхвания и прекъсвания бедата си и го помолих да ми каже какво да правя. Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше, и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорих. Като свърших с оплакването си, Той все така усмихнато ми изкомандува: „Стани прав, изправи се и дишай дълбоко! " Аз събрах сили колкото можах и се изправих. В същото време Учителят си протегна десницата срещу гърдите ми, или по-точно срещу сърцето ми, с длани обърнати надолу, пръстите събрани, но прави. Когато си доближи пръстите на около десетина сантиметра, размърда ги нагоре-надолу. В същия миг почувствувах, че през мене мина ток, който моментално унищожи всякакви болки. Гърдите ми, които до този момент бяха свити от болка и страдание, се разшириха.
към текста >>

41. 7.8. Двата песа разкъсват крака на комшията му

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Той беше направил оплакване до Милицията, а тогава Милицията се отзоваваше на такива оплаквания на граждани.
Там бяха го шили. Една разкъсана рана от ухапване на куче, е много опасна! То разкъсва, и там много трудно се шие тази рана. Та онзи беше стоял в Пирогов няколко дни, после бяха го изписали. Той беше дошъл, вдигнаха скандал, идваха Милиция, за да огледат как са нещата. Той беше направил оплакване до Милицията, а тогава Милицията се отзоваваше на такива оплаквания на граждани. Дошла Милицията, разглеждала случая, видяла, че има такива два големи песа. И ги пита: „Вие защо държите тези песове тук? " Отговарят: „Ами казва, да ни пазят! " - „Ами като ви пазят, защо не ги вържете? " Така, че онзи беше дал една молба, искаше да подаде молба, за да ги съди.
към текста >>

42. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

ТОМ 32

В.К.: Разказвал си ми друг случай, че когато сте били отишли в Пазарджик, точно преди това режимът бил много строг и те са имали оплакване от гражданите.
В.К.: И ти ми разказваше, някой път казва и Невидимия свят си прави шеги. Б.Н.: Шеги си прави. В.К.: Да. Б.Н.: Аз, като ръководител на бригадата, моето легло беше точно в олтаря, и над мене кубето и картината на черквата. Прекарахме в черквата доста дълго време. В.К.: Разказвал си ми друг случай, че когато сте били отишли в Пазарджик, точно преди това режимът бил много строг и те са имали оплакване от гражданите. И те са вкарали един човек, преоблечен като затворник, и той видял наистина, че режима е много строг и в последствие са уволнили всички. Оставили са само един милиционер, който бил човечен и тогава вие отивате нали в една такава обстановка, после отивате работите нали, оттам банята работите, после отивате на една постройка. И след това, че сте направили една постройка ги помилват и ги освобождават много хора. И след това Мария всеки 15 дена идва с раницата, и викат: „Туриста казва идва.” Пък в раницата носи продукти и т.н. И сте ми разказвали, имало там някаква градина с череши, и казва: „Ние се разхождаме, ядеме череши”, и т.н.
към текста >>

43. 9. Иди в съда. Казаха

Милка Кралева

ТОМ 33

Подготвяше се оплакване в Бургаския съд.
И разбрах, че нямам никакъв шанс сред тези хора. Аз ли? Не, не аз. Идеята, за която работя, няма шанс в такава груба и бездуховна среда! Видях, че намериха лист хартия, и започнаха да се подписват. Подготвяше се оплакване в Бургаския съд. Пожелаха да ме пратят в съда. Мисъл за разрешение проблема по братски, с разговор (което бе единствената цел на моя акт), не можа да проникне в умовете им. Някъде към края, в двора влезе братовчед ми Петко. Носеше цигулката си. Като разбра какво е станало, той се опита да ме защити -кръвта вода не става!
към текста >>

44. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

ТОМ 35

Сега вече Соколски не се радвал и хвалил, а завършил дългото си оплакване от положението си с думите: „Дотегнало ми е, Христьо”103.
- В началото на м. ноемврий 1860 година Йосиф Соколски дошъл в Цариград101, „на път за Русия по просия”102. По това време Стамболски бил ученик в императорското медицинско училище в Цариград и счел за нужно да посети стария си приятел. Соколски го посрещнал с думите: „Чуваш ли, Христьо-о-о, патрик ще стана”. Когато Соколски, ръкоположен вече за архиепископ и апостолически наместник на съединените българи, се завърнал в Цариград, Стамболски пак го посетил. Сега вече Соколски не се радвал и хвалил, а завършил дългото си оплакване от положението си с думите: „Дотегнало ми е, Христьо”103. Стамболски, който през свободното си време винаги отивал в българските центрове в Цариград (Фенер, Балкапан, Галата, Пера и българо-униатската община104 на Юксек калдаръм105), в началото на м. юний 1861 г. пак посетил архиепископа Йосифа, комуто на 1 .VI. с. г. бил връчен султански берат за припознаването му за български народоначалник. Соколски сега бил още по-недоволен.
към текста >>

45. 2.10.14. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 25.10.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Туй тъй сигорно ви го казвам и за оплакване са ония, които вярват лесно за покаян стар един вълхва и сами му отварят къщата си, като на добър човек." Свещенноначалницити ни по цар[ска] заповед ще се върнат, Н[егово] преосвещенство] Иларион на Бруса а Н[егово] преосвещенство] Авксентий - на Измит.
При другото тези двамата изверги и народни изменници ще бъдат, както са види, и шпиони на т[урците]и ще видиш в малко време, че туй мое предчувствие не мя е лъгало и не ще ма излъжи, да знаеш, защото съм стъпил добре подир дарета им, Цанков онзи ден в неделя отиде за Трявна, дето Славейков със силата на едно писмо от Н. Герова иска да го препоръчи на Тревненската община, като й обещава помощ от няколко лири на годината, ако бъдат и двамата учители там и как - Славейков да е главен учител, а Цанков -негов помощник! В туй познай, че и Геров, и Славейков са измамени, като приимат Цанков за покайник и смеят да го препоръчват на б[ългари]те за добър учител, а от друга страна (Ц[анко]в) тайно на някои и други тука говорил за вунята и ги приканвал да я приемат, ако не повече, то барем 5-6 къщи най-напред, че сетне добър е господ! Видиш ли покайване Ц[анко]во! Таквози ще е и мекерето му Ваклидов, комуто, както знайте, братът е униятски поп днес за днес. Туй тъй сигорно ви го казвам и за оплакване са ония, които вярват лесно за покаян стар един вълхва и сами му отварят къщата си, като на добър човек." Свещенноначалницити ни по цар[ска] заповед ще се върнат, Н[егово] преосвещенство] Иларион на Бруса а Н[егово] преосвещенство] Авксентий - на Измит. Някои си младежи са канят да идат да ги посетат, защото с вапора за 4 часа са отива при тях.
към текста >>

46. 6.8. Публикации: 1866 година. 6.8.1. Залеза на Болградското централно училище. Равнодушие към училището.

ТОМ 35

Училището особно, е за оплакване.
6.8. ПУБЛИКАЦИИ: 1866 година 6.8.1. ЗАЛЕЗА НА БОЛГРАДСКОТО УЧИЛИЩЕ В: Турция (Цариград). Г. 3, бр. 21, 12 ноември 1866 Равнодушие към училището Болград, 20 октомври След едно отсъствие от 5 месеца, аз се завърнах тия дни в Болград. Мислех, че в това растояние, ще намеря нашите Болградци малко променени, но надеждата ми се изигра: същите чувства, същото равнодушие, същата недвижност владеят. Училището особно, е за оплакване. Наместо да се умножават, учениците исилдисуват510 секи ден. Директорът и той е обезсърчен от това общо хладнокръвие на влашките българи да провождат синовете си на реченото училище. Но и наредбата на училището не е от добрите. Бъркотия. И негли тая бъркотия, която е причината за исилдисуванието на учениците ще запали един ден свещ на това училище, както браилските българи запалиха на своето. В това училище никое момче, не е излязло образовано, не казувам съвършено, но поне да има общо понятие от науките.
към текста >>

НАГОРЕ

0.95222496986389