Търсене в текстове за 'Операция'

ТОМ 1

Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейното място е построена многоетажна кооперация.
Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е било борба за ръководство и влияние. Салонът беше срещу аптеката и колониала днес. Сега там има сладкарница, а по-рано имаше двуетажна къща и се идваше през задна дворна малка вратичка. Главният вход бе от "Раковска". Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейното място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографи. След напускането на този салон, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 година продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа всяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си през 1914 и 1915 година. Стенограф е Гълъбов.
към текста >>

Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година?
към текста >>

3. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Борис Николов

ТОМ 2

" Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко.
Дойде това време когато имах условия за работа, небето ми даде дълъг живот, но нямах сили. Да, природата държи строга сметка за силите, които употребява човек, защото тя отпуска кредит точно определен. А за времето, през което се изразходва този кредит, за нея е без значение, защото тя разполага с цяла вечност. Това е знание получено от Учителя. Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони! " Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах.
към текста >>

4. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща.
Но понеже на неговото място бе построен салона, а ние нямахме нотариален акт за мястото, понеже никой не очакваше, че така ще се развият нещата. Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него. Така че салона, който ние построихме с братски средства отиде за погасяване на дълговете на Иван Радославов. Старите приятели се видяха в чудо. Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели. На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща. Там се помещава първо клуб на БКП, второ ме-сопродавница и трето пивница, в която се пекат кебапчета. Как се натъкнаха всички тия неща на това свято място може да отговори само онзи, който е бил съвременник и е бил свидетел на онези сили, които воюваха срещу Братството и Учителя. Шестия салон бе на Изгрева, който бе построен през 1927 г., който бе разрушен от властите през 1972 г. Където и да ходехме и където да се преместим от салон на салон, то винаги се явяваше противодействие, което се изразяваше в отделни конфликтни положения между учениците и главно поради тяхното непослушание, след което обстоятелствата се стичаха тъй, че трябваше да напуснем поредния салон, за да отидем в следващия. Най-интересното е, че на съдебния процес 1957/58 г.
към текста >>

5. 199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО

Борис Николов

ТОМ 2

" Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола. Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят. Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество. Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството! " Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>

6. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Магическата операция е извършена.
" Него ден тя има видение. Вижда себе си като малко момиченце с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка. Тогава българите на Геор-гьовден завързваха големи люлки под вековните дървета, момите се люлеят на тях, а момците ги бутат. Това е поличба за здраве и дълголетие. Сега това момиченце слиза от Гергьовската люлка и заедно с люлката се приближава към Олга и се слива с нея. Магическата операция е извършена. Тя сяда на леглото, изпива една чаша мляко и заспива. На следващия ден пощата донася писмо. Тя го отваря и вижда, че това е писмо от Учителя. „Любезна Олга Славчева, Употребявайте, т. е. пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи.
към текста >>

7. 30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица.
Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли? Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха. Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна. Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в седмицата.
към текста >>

8. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА От Софийския затвор след присъдата бях изпратен в затвора на гр. Пазарджик. Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството. Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор.
към текста >>

9. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Галилей Величков

Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание.
двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло. През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала.
към текста >>

10. ІІІ.63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Аз получих един урок за отношението на Учителя към хирургията и това ми помогна много, когато и аз след време трябваше да се подложа на операция и то два пъти.
Аз съм си виновна. Учителят ме предупреди, че това което съм пропуснала като дете, не мога да го наваксам като възрастна. Пък и всички сестри ме укоряваха за това колело. Добре се случи така, че да се умирят всички, включително и аз самата." Грижата около Савка продължи около два месеца. Тя с куцане се придвижваше до Салона, сядаше на стенографската маса и продължаваше да работи на своя пост - да стенографира. Аз получих един урок за отношението на Учителя към хирургията и това ми помогна много, когато и аз след време трябваше да се подложа на операция и то два пъти. Не се колебаех и реших. Спомних си думите на Учителя: „Доведи най-добрият хирург! " А за един окултен ученик този въпрос е много важен - в чии ръце поверява живота си. Имаше и други случки и инциденти с тези колела. И всички завършваха по един и същ начин - с увреждане на здравето им и опасност за живота им.
към текста >>

11. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция.
По едно време болката намаля и аз съм заспал. След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната. При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето. Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах. Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния двойник на онзи, който имаше нужда.
към текста >>

12. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

НЕСТОР ИЛИЕВ

Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал.
Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо. Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство.
към текста >>

13. 3.58. Кармата на Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

По време на бомбардировките беше разрушена кооперацията, където живеех, на ул. „Венелин".
58. Кармата на Георги Томалевски С брат Георги Томалевски бях 47 години приятел. Той е роден в Крушево, Вардарска Македония. Неговите родители са от нашия край - Дебърско, преселени в Крушево и той там е роден. Когато дойдох в братството се запознах с него и цели 47 години до неговата кончина, до неговото заминаване от този свят, бяхме интимни приятели. По време на бомбардировките беше разрушена кооперацията, където живеех, на ул. „Венелин". Той дойде и ми даде ключа и аз отидох там при него. Той живееше на ул. „Шипка" 35 и разбира се ме прибра. Цяла зима живях при него. Даде ми стаята, кабинета и с него сме водили всякакви разговори.
към текста >>

14. 5.05. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

После му направиха операция на окото и му махнаха пердето.
5. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя С възрастта си, баща ми получи перде на окото. Не можеше да вижда. После му направиха операция на окото и му махнаха пердето. Но така се случи, че той, без да иска, си напръска със сняг окото. Окото се инфектира. Стана инфекция и окото почерня и се поду. Получи се голям оток. Извикахме лекар и той каза, че окото трябва да се извади.
към текста >>

15. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

„Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване.
Тук имаше повече жени, а по-малко мъже. Отначало бяха на ул. „Опълченска" събранията, после в Клуба на журналистите, после в един салон на Турнферайн и накрая на ул. „Оборище", където си построихме салон. Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота.
към текста >>

16. 6.19. Край на първото действие

Той по този начин скри от погледите на другите цялата тази операция.
Но важното е, че той ги преброи тези 20 000 косъма. Това показваше, че в живота си той ще има да разрешава много въпроси. И това така стана. Тъй че, косите на моята глава са пресметнати и преброени. Учителят с един хумор и едно настроение даде тази задача. Той по този начин скри от погледите на другите цялата тази операция. Той се стремеше да бъде незабелязан в тези неща и да не играе ролята, че Той направлява всичко около себе Си. След това остригване аз бях променен. Аз бях облечен елегантно, с един английски костюм, с шпиц обувки и като се явих в салона, никой не ме позна, макар че се блъскаха в мене. Предишният ми образ отиде в архивите. Той изчезна.
към текста >>

17. 6.29. Светлият салон на Изгрева

След години разбрах тайната на тази магическа операция.
Разбра, че го копая много дълбоко. Помолих го да ми помогне. Той дойде, помогна ми и двамата го изкопахме. Докладвахме на Учителя. А Той с едно удовлетворение каза: „Сега можеш да идеш да си извадиш паспорта и да заминеш за чужбина." Туй много силно впечатление ми направи. След години разбрах тайната на тази магическа операция. Целият Изгрев изчезна, а останаха само тези 300 кв. м, които сам Учителят с колчета заби, с които ги очерта, а аз трябваше да ги изкопая. Тази площ от 300 кв. м. се намира точно там, където е „мястото на Учителя", където е положено и погребано тялото Му. Хайде сега, дайте си обяснение?
към текста >>

Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева.
м, които сам Учителят с колчета заби, с които ги очерта, а аз трябваше да ги изкопая. Тази площ от 300 кв. м. се намира точно там, където е „мястото на Учителя", където е положено и погребано тялото Му. Хайде сега, дайте си обяснение? Това беше символ, че само една малка част от Изгрева ще остане. Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева. И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета. Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов.
към текста >>

18. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци.
Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят. Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството. Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва. Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха.
към текста >>

19. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи.
В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух.
към текста >>

Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи.
В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух.
към текста >>

20. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Преди това Учителят беше извършил магическа операция над мен, като ми беше дал да нося Неговия балтон.
Аз бях невинен. Въпросите, които ми задаваше тази жена, бяха за висшата политика на държавата. Тя беше много добре запозната с всичко. Остана доволна от моите отговори и ме освободи. Да, тя ме освободи, понеже не можаха да ме познаят духовете. Преди това Учителят беше извършил магическа операция над мен, като ми беше дал да нося Неговия балтон. Над мене беше поставена шапка - невидимка, както в приказките. Бях станал невидим за онези духове, които търсеха разплата в тия размирни времена. Така се опазих досега.
към текста >>

21. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

През 1976 година претърпя операция на дясното око.
Той през 1945 година изпраща своите данни на един голям астролог във Франция - Андре Барбо. Получава един коментар от двадесет страници. Но накрая на живота си той премина през много изпитания. През 1974 година преживя автомобилна катастрофа. През 1975 година падна и си счупи дясната ръка в областта на рамото. През 1976 година претърпя операция на дясното око. През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма. Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб.
към текста >>

През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция.
Но накрая на живота си той премина през много изпитания. През 1974 година преживя автомобилна катастрофа. През 1975 година падна и си счупи дясната ръка в областта на рамото. През 1976 година претърпя операция на дясното око. През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма. Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб. Беше жълт като лимон. В този момент за него се грижеше д-р Янка Попова.
към текста >>

22. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция.
Важното е, че аз спасих бараката за следващите поколения. След това направих филм на Стоянка Илиева, както и много снимки. Тя още приживе бе подготвена и беше готова за следващите поколения. Имаше поезия, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение. Остана нейният архив от ръкописи, които трябваше да получа накрая. По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция. Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул". Наблюдавах, че Стоянка непрекъснато се молеше за Илия. „Защо толкова пришпорваш събитията? Ако му е писано, ще живее дълго." „Не, той трябва да живее, защото той трябва да ме гледа на стари години! " Аз се стреснах.
към текста >>

Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул".
След това направих филм на Стоянка Илиева, както и много снимки. Тя още приживе бе подготвена и беше готова за следващите поколения. Имаше поезия, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение. Остана нейният архив от ръкописи, които трябваше да получа накрая. По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция. Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул". Наблюдавах, че Стоянка непрекъснато се молеше за Илия. „Защо толкова пришпорваш събитията? Ако му е писано, ще живее дълго." „Не, той трябва да живее, защото той трябва да ме гледа на стари години! " Аз се стреснах. Огледах я.
към текста >>

По това време Влад Пашов беше минал същата операция в Исул, но той не можа да прескочи и си замина.
„Защо толкова пришпорваш събитията? Ако му е писано, ще живее дълго." „Не, той трябва да живее, защото той трябва да ме гледа на стари години! " Аз се стреснах. Огледах я. Значи, една умишлена сметка. По това време Влад Пашов беше минал същата операция в Исул, но той не можа да прескочи и си замина. Гледаха го там и бяха придружители край леглото му Игнат Котаров и Боян Златарев. Влад им бе казал, че тази година имал много лоши астрологически аспекти и едва ли ще ги прескочи. Те наистина го препънаха. Той не можа да се справи с тях. Влезнал в едно пасивно състояние, цял ден седял и мълчал.
към текста >>

Но Илия Узунов прескочи тази операция и доживя дълбока възраст.
Те наистина го препънаха. Той не можа да се справи с тях. Влезнал в едно пасивно състояние, цял ден седял и мълчал. Минал лекарят на визитация и казал: „Един Пантелей - пътник". Та този случай беше пресен за поуки. Но Илия Узунов прескочи тази операция и доживя дълбока възраст. Отивам веднъж при Стоянка Илиева. Тя беше останала сама в бараката на Изгрева. Наоколо беше построена три метрова висока ограда около нейната барака. Все едно, че беше затвор. Бяха им дали двустаен апартамент с Илия, но те все не искаха да се преместят.
към текста >>

23. 7.13. ТЕОФАНА САВОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея.
И това са трите -тризвучие, които се намират на котвата". А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината". Така успях да науча и да спася за следващите поколения това важно свидетелство, което тя единствена го знаеше и помнеше. След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен. Разделихме се и материалите остана-ха у нея. Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея. Дойде време, Теофана си замина, апартаментът й беше опразнен и нейните неща бяха пръснати у различни хора. Няколко пъти ходихме с Марийка Марашлиева при онази жена, която наследи апартамента й. Тя не пожела да ни предаде нищо от нейните материали като ни уведоми, че са ги прибрали нейните близки приятелки. А те, от своя страна, не пожелаха да предадат материалите на човека, който е работил с нея. А те това знаеха много добре.
към текста >>

24. 7.14. БУЧА БЕХАР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството.
14. БУЧА БЕХАР Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти.
към текста >>

25. 13. ТЕОФАНА САВОВА

Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея.
И това са трите -тризвучие, които се намират на котвата". А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината". Така успях да науча и да спася за следващите поколения това важно свидетелство, което тя единствена го знаеше и помнеше. След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен. Разделихме се и материалите остана-ха у нея. Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея. Дойде време, Теофана си замина, апартаментът й беше опразнен и нейните неща бяха пръснати у различни хора. Няколко пъти ходихме с Марийка Марашлиева при онази жена, която наследи апартамента й. Тя не пожела да ни предаде нищо от нейните материали като ни уведоми, че са ги прибрали нейните близки приятелки. А те, от своя страна, не пожелаха да предадат материалите на човека, който е работил с нея. А те това знаеха много добре.
към текста >>

26. 14. БУЧА БЕХАР

Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството.
14. БУЧА БЕХАР Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти.
към текста >>

27. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ".
Така веднъж Методи Константинов среща един от своите стари познайници, с които винаги е имал борби и разправии. А това е бил Михаил Иванов. И така нашият Методи вижда своят познат и съперник с променена външност и променена глава. Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него. Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ". Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на теория и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник. Значи той е вече много напреднал и не само това, но си служи с окултни формули и разполага със сила и мощ за такива невероятни човешки претворяване от един вид в друг. По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ". Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това?
към текста >>

28. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен апендицит.
Идваш при Учителя, а това означава, че търсиш помощ от Божественото, ти го получаваш, но накрая не се съобразяваш и не го изпълняваш. Тогава се задействува другия закон на кармата, задействува се толкова бързо и толкова драстично, че ние бивахме свидетели как някои много бързо напускаше жизнения си път и след това ни изпратят некролога на Изгрева, че еди кой си е починал. В последствие ще видим, че една такава случка ставаше урок за всички, тези случки ги знаехме, убедени бяхме, че са уроци, но пак грешахме всеки за себе си и всеки според пътя си и задачите си в този живот. Имаше един интересен случай. Един от учениците от Школата беше заболял и след прегледи лекарите бяха казали, че имал остър апандисит и че трябва да го оперират, защото е бил гноен и щял да се пукне и след това да почине. Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен апендицит. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: „Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето ние сме в клас, в петък и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
към текста >>

29. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента.
" „Ами разбира се, сестра, този кораб е вече ваш и вие сте на него капитан." Ето човешката саможертва, когато се прелее в човешка обич, то тя рано или късно ще се доближи до Божията Любов, защото там е първоизвора. След години заболяването му дава отражение и той заболява от бъбреци. Отиват при Учителя и питат дали могат да отидат в Германия за лечение. Той им казал: „Може. Е, на есен ще има окапали листа от дърветата". Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента. И наистина той останал с един бъбрек и се сбъднали думите на Учителя, че през есента ще има паднали листа. В стаята му на масичката непрекъснато е стоял портрета на Учителя. Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах". Докато той лежи и е в болницата Райна снове насам и натам, а това са военни години. Преди да замине за Германия Учителят веднъж на Изгрева й казал: Комунистите имат право.
към текста >>

30. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване.
Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него. Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци". Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи.
към текста >>

31. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Баща ми беше на моя страна, а брат ми като лекар бе за операция.
Сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя. Ами като ме чу, че е от Учителя настръхна и крещи: „Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него". Казах й да избира - ако иска да живее трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по неговият начин и като оживее ще знае, че живее благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми беше на моя страна, а брат ми като лекар бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции направени за апандесит оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции. Сега 40 години след това времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват. Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията, има хигиена и още много неща. Въпросът бе майка ми дали трябваше да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома.
към текста >>

32. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция". Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя.
към текста >>

33. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция". Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя.
към текста >>

34. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Влад Пашов също премина през такава тежка операция, но според него понеже астроло-гическите му аспекти били много тежки не можа да прескочи и си замина.
Но Небето го остави, защото имаше още работа и като оздравя с този лекар той започна да работи и да му разказва за историята на Школата на Учителя. Учителят имаше добро отношение и към хирургията, защото много пострадали хора той ги насочваше към добри хирурзи, които да зашият раз-късни рани, да ги превържат и да ги лекуват. И най-смешното, и най-трагичното бе когато много възрастни приятели, които бяха срещу съвременната медицина бяха принудени да отидат и да се оперират. Така Георги Томалевски се оперира от аденом на простатата, също Илия Узунов, Галилей Величков. И след това живяха дълги години след тези операции. Влад Пашов също премина през такава тежка операция, но според него понеже астроло-гическите му аспекти били много тежки не можа да прескочи и си замина. Борис Николов бе опериран от язва на стомаха, че дори му преливаха кръв взета от други затворници. След като оживяха те вече мълчаха и не смееха да говорят срещу съвременната медицина, защото си припомниха, че Бог помага чрез всички хора и той работи също чрез всички хора. Ето така Учителят отвори пътя за физическото и духовно лечение на учениците от Школата.
към текста >>

35. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал.
Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г. когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда. След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: „Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна." „А аз съм уверена", казала сестра Каназирева, „че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. „Но нали стана според вярата ти? ", му казала още кака Райна. Ще каже някой както и този човек: „Защо не прогледа веднага?
към текста >>

Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи.
когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда. След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: „Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна." „А аз съм уверена", казала сестра Каназирева, „че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. „Но нали стана според вярата ти? ", му казала още кака Райна. Ще каже някой както и този човек: „Защо не прогледа веднага? Защо не го излекува моментално, както Христос е лекувал? Щеше да получи и слава".
към текста >>

36. 57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ

И той каза - операция непременно и незабавно.
Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден когато беше вече оздравяла в разговор тя ми разказа следното: „Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой каквото ми каже, но тумора си расте и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: „Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам. И той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. „Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах 75 със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата.
към текста >>

Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше.
Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: „Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам. И той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. „Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах 75 със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той. И слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава." Благодарих й много и много се зарадвах за това чудодейно излекуване. Минаха години много и аз бях забравила излекуването на кака Денка и сега чак при втора преработка на спомените, след цели 50 години си спомних за нейния случай и го записах.
към текста >>

Лекарите й казали - операция.
И слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава." Благодарих й много и много се зарадвах за това чудодейно излекуване. Минаха години много и аз бях забравила излекуването на кака Денка и сега чак при втора преработка на спомените, след цели 50 години си спомних за нейния случай и го записах. Втори случай. Лекуване на тумор чрез лекар Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше Учителю някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция. И тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: „Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра както повечето хора. И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция.
към текста >>

Той й казва: „Ако имаш вяра, може и без операция".
Втори случай. Лекуване на тумор чрез лекар Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше Учителю някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция. И тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: „Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра както повечето хора. И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе.
към текста >>

Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция.
Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра както повечето хора. И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности. Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг. Никога не беше ми се случвало такова нещо.
към текста >>

Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони.
И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности. Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг. Никога не беше ми се случвало такова нещо. Като взех ножа такова нещо особено почувствувах, сякаш се вля някаква сила в мене, сякаш някой грабна ръката ми и оперира.
към текста >>

Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо.
Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности. Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг. Никога не беше ми се случвало такова нещо. Като взех ножа такова нещо особено почувствувах, сякаш се вля някаква сила в мене, сякаш някой грабна ръката ми и оперира. Аз не зная какво стана." А ние разбира се знаем как това става, когато Учителят помага.
към текста >>

37. 36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК

Петър Камбуров

Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: „Рекох, ще мине без операция.
И той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: „Ти как мислиш да се лекуваш? " „Учителю, аз ще изпълня онова, което ти ми определиш", отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: „Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)." Само за една минута, със силата на своя Божествен дух, Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година.
към текста >>

38. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Дори в най-критичните мигове, когато преминах през операция на гръбначния стълб през 1975 г.
По-късно преписвах различни теми на пишеща машина, извадки от Словото на Учителя по различни теми и ги разпространявах. Особено от 1944 г. до 1980 г. Имах стотици изписани тетрадки по теми от Словото на Учителя. Бях работник на Школата и на Учителя. Дори в най-критичните мигове, когато преминах през операция на гръбначния стълб през 1975 г. и щях за малко да си замина, работех неуморно. Дори моите кратки бележки записах на болничното легло в болницата, като изпълних едно обещание пред един млад брат, който искаше да си напиша опитностите. През 1980/81 г. бях също в критично състояние. Аз продължавах да работя на пишещата машина и да правя препис след препис.
към текста >>

39. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Направиха операция и аз стоях при него и през нощта, и през деня.
И то много точно. Дойде и това време, когато моят баща заболя сериозно от хипертрофия на простатата. Имаше аденом на простатата и не можеше да уринира. Лекарите от Габрово веднага ни изпратиха при най-големия уролог с частна клиника през 1945 година. Аз го придружавах в болницата, през нощите всякога бях над неговото легло. Направиха операция и аз стоях при него и през нощта, и през деня. Бях много изморена, изтощена, измъчена от всичко, което се случваше с баща ми. След едно нощно дежурство се върнах изморена сутринта и полегнах на леглото в стаята определена за гости в бараката на брат ми Борис на Изгрева. В тази барака имаше две стаи, кухничка и килер. Едната стая бе за гости, а другата бе за Мария и Борис, които понякога престояваха в нея, защото те живееха вече на своята вила на Симеоновското шосе на три километра от Изгрева. Както бях унесена в леглото, в този момент дойде Мария от вилата, застана пред мене и много властно ми заяви: „Забранявам ти да си миеш ръцете на моята мивка тук, защото ще я замърсиш".
към текста >>

40. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Оглеждам се и горе на табелата пише, че това е Шивашка кооперация.
Другите заминаха за Белене, а мъжът ми Юрдан остана невредим, че накрая го повикаха да участвува в обединението на предприятията, за да могат да се уедрят. Те имаха нужда от човек, който разбираше как да стане това. Години след това аз продължавах да работя и да изкарвам прехраната си. Имах достатъчно добра клиентела. Един ден минавам покрай една витрина и какво виждам: изложена една моя художествена възглавница. Оглеждам се и горе на табелата пише, че това е Шивашка кооперация. Влизам вътре и питам: „Какво значи това" и им показвам моята възглавница. Отговориха ми, че откриват такъв подобен модел и приемат поръчки. Помолих и мен да приемат за работничка в тази кооперация. Но те ми отказаха: „Ако ти дойдеш да работиш тук, ние трябва да излезем. За нас няма да има работа".
към текста >>

Помолих и мен да приемат за работничка в тази кооперация.
Имах достатъчно добра клиентела. Един ден минавам покрай една витрина и какво виждам: изложена една моя художествена възглавница. Оглеждам се и горе на табелата пише, че това е Шивашка кооперация. Влизам вътре и питам: „Какво значи това" и им показвам моята възглавница. Отговориха ми, че откриват такъв подобен модел и приемат поръчки. Помолих и мен да приемат за работничка в тази кооперация. Но те ми отказаха: „Ако ти дойдеш да работиш тук, ние трябва да излезем. За нас няма да има работа". След някоя и друга седмица ми направиха обиск вкъщи и ми забраниха да работя у дома. Страхуваха се от моята конкуренция. А подхвърлиха, че го правят заради моето убеждение.
към текста >>

Бяха ме назначили да работя в една кооперация.
Страхуваха се от моята конкуренция. А подхвърлиха, че го правят заради моето убеждение. Точно по това време двамата ми братя Борис и Николай бяха в затвора. Аз работех и с парите си издържах себе си и мъжа си и изпращах колети с храна и дрехи в затвора. Точно когато излезнаха от затвора някой ме наклевети и ме уволниха заради убежденията ми. Бяха ме назначили да работя в една кооперация. Останах да се грижа само за мен и съпругът ми. Едното приключи и другото приключи. Чудно съвпадение. На 6 декември 1957 година една сутрин в пет часа нахълтаха у дома ми и прибраха всичката литература на Учителя. Бях като потресена.
към текста >>

41. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Тя бе принудена да влезе в неврохирургията, където й предстоеше операция на един от гръбначните й прешлени.
А аз видях силата му. И я оцених по достойнство. Дойде време и той си замина от този свят. Много пъти уговарях с нея да напишем нейните опитности. Но тя отказваше. Тя бе принудена да влезе в неврохирургията, където й предстоеше операция на един от гръбначните й прешлени. Тогава тя взима една тетрадка и в телеграфен стил по четири-пет реда записва някои от своите опитности. На корицата бе написала; „На д-р Вергилий". След като излезе от болницата, тя ми предаде тетрадката и аз я преснех на негатив. Но както се случва винаги, при моята работа с възрастните приятели винаги се явяват по няколко човека, които да пречат. И тук се случи същото.
към текста >>

42. 14. ЗЛАТНАТА ХАЛКА

Станка Иванова Тотева

Беше закупил тоя имот - стара кооперация и си строяха нова кооперация на Изгрева - малка кооперация между блока на Благовест Жеков и тоя на д-р Благовест Тошев.
14. ЗЛАТНАТА ХАЛКА През 1956 г. нашият съсед, полковник Дочо Маринов Дочев беше закупил някаква стара постройка. Той живееше под нашето място, в съседство с брат Бошков, Брат Бошков имаше имот срещу нас от другата страна на улицата и съседа Дочо. Беше закупил тоя имот - стара кооперация и си строяха нова кооперация на Изгрева - малка кооперация между блока на Благовест Жеков и тоя на д-р Благовест Тошев. Дочо беше вънка, подреждаше старите материали - тухли, почистваше ги и ги нареждаше, а брат Бошков беше в имота си, копаеше, щеше да сее лук, чесън. Татко и той беше на оградата, нещо правеше. И брат Бошков вика: „Иванчо, отивам на Цариградското. Ще отида да си купя пирони за оградата". А татко му казва: „Брат Бошков, като отивате, вземете ми един вестник".
към текста >>

43. 20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА

Станка Иванова Тотева

Правили й операция и й казали, че няма да има деца.
20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА Братовчедката ми Цонка пристига от Северна България, от Русе и каза: „Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Ами не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца.
към текста >>

44. 4. СЛУГИНЯТА

Донка Илиева

А тя работеше като шивачка в Илиянци в някаква кооперация.
А Антов се прибра по- късно при Кинчето. Пристроиха и къщичката стана от две стаи и антренце. И така си живяха докато след известно време го обвиниха, че незаконно живее с нея. По-късно Антов се ожени за нея. Освен това Учителят бе казал, че ония, които живеят в близост да сключат брак, за да не дават повод да бъдат обвинени от закона за незаконно съжителство. А тя работеше като шивачка в Илиянци в някаква кооперация. Та техния живот такъв беше. А Антов държеше връзка с Франция със Стела и Тони Белмен. Аз имах писмото от тях, но не знам къде съм го сложила. Трябва да кажа, че Кинчето отгледа Мария и Дани, децата на Антов. Питай синът му.
към текста >>

45. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Донка Георгиева Кънева

Йорданка Димитрова Колева

Между тях бяха моят другар, Петър Камбуров, Георги Илиев, председателя на кооперацията, в която съм работила и който много нещо беше научил за Братството и още много други братя и сестри.
Брат Боев и другият брат също бяха в бели престилки. Учителят отстъпи и даде възможност на брат Боев да мине и застане до главата ми. Щом като той застана до мен, сложи си ръката на главата ми. Учителят си сложи ръцете на болния ми бъбрек, а Емил Бог ми хвана лявата ръка и ми каза на есперанто: „Ми дезирас ал ви мулте да санон", което значи: „Желая ви много здраве". В това време надойдоха много братя и сестри заминали в другия свят. Между тях бяха моят другар, Петър Камбуров, Георги Илиев, председателя на кооперацията, в която съм работила и който много нещо беше научил за Братството и още много други братя и сестри. Брат Петър Камбуров влезе с цигулката си под мишница и Учителят му каза да застане между него и брат Боян. „Молитва", каза Учителят, обръщайки се към всички. Започнаха с Добрата молитва, 91 псалм и Отче наш. След това Учителят каза на брат Петър да засвири песента на Марин. И той засвири и запя: „Пей, пей и тогаз, щом те болест посети.
към текста >>

46. 4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково.
И тъкмо мъжът ми дойде и ми съобщи, че от Братството, които са се организирали изведнъж се разколебали. Ама той отиде най-напред при Учителя да пита: „Учителю, така и така решихме да направим екскурзия, от Ямбол се гласят към 32 души". Учителят се засмял и казал: „Рекох, я двама излезат, я трима излезат". И както и да е, дойде мъжът ми и ми разправя: „Дане, стягай се". „Че как ще се стягам, бе, ами децата на кого ще ги оставя." „Знаеш ли, всички се отказаха, „Един- двама" каза Учителя, значи ти и аз." Тъкмо туй говорим и чука се на външния прозорец (имахме от към пътя един прозорец северен). Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково. Той донесал сирене и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря. Тримата ми сина ще ги занесеш при майка ми". Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на каруцата и изпратих ги на мама. И ний до вечерта заминаваме веднага. Ама ушивам си едни терлици с тройни табани, щото имах едни обувки за три хиляди лева, половинки ми ги направиха, платих ги на „черна борса" и не смея да ги обуя, да пътувам с тях.
към текста >>

47. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди.
Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя отговорност ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам. На тези събрания идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов е идвал, той в началото идваше, после към края - не, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков. Той даже приемаше някои хора у дома да преглежда болни, да не е у тях. Като се съберат десетина души той искаше да не е у тях, канеше ги у дома. Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди. Аз казвах, щом небето позволява, ще се събираме. Ако не разрешава, ще ни забранят. До това време няма да престана да ги събирам. Аз съм работила и превеждала, без да вземам абсолютно нищо, всичко е било безплатно. Всичко съм правила срещу моя десятък, защото не можех да си представя, че аз ще взема за Братството нещо.
към текста >>

48. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Нарушение на окултните закони

На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен.
стана счупването на крака на брат Петър. Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов". Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка. По това време при него живееше Ангел Христов Ангелов от Варна и учеше в рисувателното училище, което беше до Изгрева. Ангел го обслужваше след операцията, когато дойде вкъщи и лежеше. След това започна с патерици да ходи и накрая с бастун. Вече за работа не мислеше, но беше късно.
към текста >>

Ангел го обслужваше след операцията, когато дойде вкъщи и лежеше.
Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка. По това време при него живееше Ангел Христов Ангелов от Варна и учеше в рисувателното училище, което беше до Изгрева. Ангел го обслужваше след операцията, когато дойде вкъщи и лежеше. След това започна с патерици да ходи и накрая с бастун. Вече за работа не мислеше, но беше късно. За нашите имоти на Изгрева мина нова оценка, но това се отнасяше само за частта на леля. Местата струваха вече по 9 лв., а не по четири както бяха при първата оценка. Повишение обаче на мене не дадоха и през лятото на 1978 г.
към текста >>

Ходеше на прегледи при разни лекари и те я предупреждаваха да се оперира, но тя се страхуваше и не си направи операция.
Тя плачеше и се тормозеше, че е изиграна. Идваше при мене и плачеше. Не искаше да влезе да живее в апартамента си, понеже й бяха предоставили една стая в центъра на София и там се грижеше първоначално за генерал Стоянов, а след това за дъщеря му и работеше като гардеробиер в руския ресторант. Тя беше болна, но пак искаше да работи. Единият й бъбрек не работеше, а другия беше болен. Ходеше на прегледи при разни лекари и те я предупреждаваха да се оперира, но тя се страхуваше и не си направи операция. Когато искаха да ме вадят от жилището ми тя дойде и ми предаде ключовете от апартамента си и ми каза, каквото нямам къде да сложа да го занеса в апартамента й. Той беше съвсем празен. Но имаше дрешник и кухненски шкафове. И наистина аз не можех да си взема всичко и да го пренеса в оборотното жилище. Занесох при нея една шевна машина, едно походно легло, одеала и някои дрехи за носене.
към текста >>

49. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Имаше болки в стомаха и накрая се наложи да му направят операция от язва и да му съкратят стомаха.
Там изработваха фонтанки за градините както и други работи. Трябваше да се ходи по адвокати във връзка с делото срещу братството и брат Петър тичаше във връзка с тия работи със сестра Мария Тодорова. Веднъж, когато бях в София той ме извика и с него ходихме при адвоката д-р Георгиев във връзка с делото на брат Борис. Петър придружаваше сестра Мария Тодорова, когато брат Борис беше в затвора. Той, брат Борис беше много труден за храната. Имаше болки в стомаха и накрая се наложи да му направят операция от язва и да му съкратят стомаха. Веднъж и аз съпроводих сестра Мария до централния затвор, където лежеше брат Борис. Бях в София по някакъв повод. През последните години преди заминаването на Учителя, Петър след като беше ходил в София беше чул от Учителя, че казал да се закупят всички места на Изгрева до жп линията. От тогава нататък аз имах желание да закупим някакъв имот на Изгрева, за което настоявах пред близките си. Баща ми си беше заминал през 1947 г.
към текста >>

При операцията, която му направиха му бяха срязани или може би при счупването сухожилия, което след време се отрази много зле на крака му.
Възможно е, докато е бил жив Учителя да не му е позволявал да идва да живее в София, но за това нещо никога не съм чувала. Тоя въпрос изниква за мене едва сега през 1990 г. Затова не съм склонна да твърдя, че Учителят бил казал това. Това обаче с положителност може да знае брат Илия Узунов или друг. Брат Петър си е чупил крака само веднъж, но счупването беше лошо и понеже не му сложиха гипс, кракът му остана по-къс и с течение на времето той куцаше все повече. При операцията, която му направиха му бяха срязани или може би при счупването сухожилия, което след време се отрази много зле на крака му. Кръвообращението не ставаше правилно. Той упражняваше счупения крак, нарочно копаеше с него като натискаше лопатата като смяташе, че по такъв начин го раздвижва. Понеже не ставаше правилно оросяване, накрая кракът започна да го боли. За вещите, които бяха дали на съхранение при него той казваше: „Те ги донесоха. Аз не съм настоявал за това".
към текста >>

50. 6. МЪЛЧАЛИВИЯТ ВЪПРОС

Геновева Жекова

От време на време тази невидима операция и невидимо зашиване със светлия лъч се повтаря и като завърши обиколката си през всички, винаги Учителят ме поглежда и лекичко се усмихва.
Виждам как погледа Му досущ като светъл конец минава от човек на човек и ги свързва всички в една верига. Това се повтаря много пъти. Гледам ги, а те са унесени и слушат. А аз смятам, че те спят. Казвам си на ум, че като протегна ръка и тупна с юмрук по катедрата, където е седнал Учителя, ще ги събудя всички. От време на време тази невидима операция и невидимо зашиване със светлия лъч се повтаря и като завърши обиколката си през всички, винаги Учителят ме поглежда и лекичко се усмихва. С това ми дава знак, че знае какво аз виждам. А аз виждам, че Той непрекъснато ги свързва с погледа си и със светлинния лъч, който върви с Него и ги нанизва един след друг. После накрая Учителят си отмести погледа и каза една хубава смешка, а те се разбутаха, разсмяха се и се събудиха. После им светнаха очите и се раздвижиха. Учителят продължи да говори.
към текста >>

51. 16. РОЗОВОТО СЛАДКО

Люба Стойкова

Казали му, че апендиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция.
16. РОЗОВОТО СЛАДКО Още една случка с брат Велко: Това се бе случило отдавна, когато Учителят беше още между нас. Един ден, някъде по обед брат Велко почувствувал силни болки в корема. Едвам дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апендиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мисли, охкал, пъшкал и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Учителя. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 ч. е трябвало да бъде на операционната маса във Варна. Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: „Вземи 3 - 4 лъжички от това сладко и ще ти мине".
към текста >>

52. 16. Миомата и слънчевите бани

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Майка ми се пече цялата пролет и лято и на есен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да иде на операция в София.
16. МИОМАТА И СЛЪНЧЕВИТЕ БАНИ Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома в матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й каза да се пече на слънце сутрин до обед най-късно, през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и на есен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да иде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо, там където трябва да играе ножът, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи я излекуваха. Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод.
към текста >>

53. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Така например бомби има пред входа на Аламанчеви, на кооперацията, която е зад нас, пред Золотов, който е до нея и по-надолу в къщата на Тананов, всред къщата на Танинчеви и още много други места.
Учрежденията пръснати, когото търсиш, не можеш да го намериш. Времето от вчера се оправи и снощи веднага има затъмнение и летяха над София единични самолети - сигурно тези дни пак ще додат тези гангстери. София е почти запустяла и навсякъде разрушения виждаш. За нашата махала и улица ти писах и вярвам, че вече имаш представа какво е развалини. Сега обаче като обиколих по-добре видях, че има на още много места бомби, които не бях видял. Така например бомби има пред входа на Аламанчеви, на кооперацията, която е зад нас, пред Золотов, който е до нея и по-надолу в къщата на Тананов, всред къщата на Танинчеви и още много други места. Аз стоя тук, ама да ти кажа право, не ми се седи никак, но трябва да стоя, за да си нареждам работите и да се грижа за къщата и за складовете. Ето сега ще гледам да мога да взема работници да направя керемидите на покрива, та при нов дъжд да не тече. Ето Горбанов, на който всичкия покрив беше разнебитен, сега го поправи и покри с керемиди. Във вторник отидох на Мърчаево и бях на разговор с Учителя от 10.30 ч. до 12.20 минути.
към текста >>

54. 12.Гарант и ипотека на къща

Георги Йорданов Добрев

Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев.
„Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев. Ще му даде два апартамента долу в това новопостроено и вилата ще му направи за мястото, което му дава. В.К.: Да направи, но го изиграва. Г.Д.: И когато започва Цанев да строи, да прави, завършва сградата, но раздава своите апартаменти на свои хора, продава ги и т.н. Обаче все вилата не се почва и не се прави. Дори аз съм запознат с това, че благодарение на сестри Тодорови там, Паша и другите измолиха от него и той ми разреши да си построя там една къщичка, барака на неговото място на Изгрева.
към текста >>

В.К.: После онзи го подлъгва, за да му даде къщата, та да го включи там в кооперация, да направят жилищна кооперация за сметка на което Радославов ще получи една вила на Изгрева.
В.К.: Това не го знаех. Сега, накрая като заключение аз успях да разбера следното: отначало Радославов има къща- на „Оборище“ 14. Г.Д.: Така. В.К.: Там впоследствие приятелите правят салон. Г.Д.: Салон. В.К.: После онзи го подлъгва, за да му даде къщата, та да го включи там в кооперация, да направят жилищна кооперация за сметка на което Радославов ще получи една вила на Изгрева. Г.Д.: А така, браво. В.К.: Накрая оня го изиграва и накрая Братството загубва Салона на „Оборище“. Г.Д.: Не, след като се премести на Изгрева, салона беше празен вече. В.К.: Аз мисля, че преди това е опразнен. Цялата тази история е малко объркана.
към текста >>

55. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

И Божков остана с апартамент и после го пристроиха, направиха кооперация и Божков остана невредим.
Не сбърках, нали? Е, казва, нищо по тоя въпрос с това“. „Е, така е, Учителю, точно така е.“ Обаче минало време, когато минали вече бомбите, бомбардировките над София и един ден пита го, видял го след бомбардировките: „Рекох, как е етажа, как е къщата? “ „Учителю, бомба падна над нас, събори до нашия етаж и малко козирката малко тъй на края я закачило.“ „Нищо, рекох, вий туй нещо ще го оправите.“ Значи Учителят по- рано е питал на кой етаж е Божков. Той го знае, ама питал е на кой етаж и бомбата пада до неговия етаж и етажа остава съвършено здрав. И Божков остана с апартамент и после го пристроиха, направиха кооперация и Божков остана невредим. Значи Учителят е наредил да се събори до неговия етаж и Божков да остане. Ей това е силата на Учителя, който иска да знае какво е Учителят. Учителят е Бог. Учителят е Всесилен. „Аз, рекох, едни не знаят, борят се срещу Мене.
към текста >>

56. 2. Нерадостно детство

Гради Колев Минчв

На село имахме бакалница, но там продаваха по-скъпо и той ме прати в съседното село Даутлий, да взема от кооперацията за бакалски стоки някои продукти.
Свако работи цял живот, но не построи голяма къща или апартамент като други хора. Но той посрещаше редовно гости. Дори имаше стаичка за гости и после направи стая за братски салон макар и от кирпич, където се събирахме да четем беседи и да пеем песни от Учителя и където правехме общи молитви. Веднъж свако Слави ме извика, тъй като щяхме да имаме братска вечеря. Даде ми една банкнота от 100 лева и една торба за продукти. На село имахме бакалница, но там продаваха по-скъпо и той ме прати в съседното село Даутлий, да взема от кооперацията за бакалски стоки някои продукти. Магазинера ни беше познат. После освен банкнотата свако ми даде бележка какво да купя и аз като отидох при магазинера - бати Димитър, дадох му бележката и банкнотата от 100 лева. Той приготви продуктите и аз ги сложих в торбата. След това той си направи сметката и ми подаде бележката с остатъка от парите. Аз взех торбата и тръгнах по пътя през баирите.
към текста >>

57. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

След това, тя понеже много пълнееше отиде в Румъния-Букурещ в санаториум за отслабване и там.веднъж й направили операция, свалили й 9 кг мазнини.
Нали беше учила в американския колеж в Ловеч и беше завършила немска гимназия в Русе. После започна да си прави апартамент в София на ул. „Раковска“ с Катя. Тя искаше пак да се оженим. Аз живеех в барака тогава, но аз не се съгласих. След това, тя понеже много пълнееше отиде в Румъния-Букурещ в санаториум за отслабване и там.веднъж й направили операция, свалили й 9 кг мазнини. В същото време минала някаква епидемия - китайска ли каква, не мога да си спомня и я задига на оня свят и по тоя начин тя си отиде. Преди това Елена идваше много пъти вкъщи, мама добре я посрещаше, водил съм я на Витоша, независимо от всичко аз се държах към нея братски, коректно.
към текста >>

58. 22. Дядо Благо

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И наистина той излязъл, а пък бай Иван докато чака да свърши тази операция дядо Благо, какво да прави и взел да разглежда библиотеката му.
“ И така в един хумористичен вид те са общували много сърдечно. Той има много такива скоропоговорки, пословици, гатанки. При едно такова общуване на дядо Благо му идват гости. Поглеждайки през прозореца той разбрал кои идват и бил недоволен от посещението им и казал на бай Иван: „Ти стой сега в тая стая, аз казал ще изляза да ги посрещна и бързо, бързо ще ги отпратя. Не ми са приятни, сега за какво идват“. И наистина той излязъл, а пък бай Иван докато чака да свърши тази операция дядо Благо, какво да прави и взел да разглежда библиотеката му. Така, така беседите подредени, които са издадени, които са подвързани и бай Иван казал: „Абе я чакай да видя аз това старче какво чете толкова много“. Започнал и дръпнал една беседа и отваря. И когато отваря гледа вътре в беседата едно тесте с хартия - нещо написано. Изважда го и започва да чете „Призвание към народа ми“ и така, така... Ах, тоя старец има нещо от Учителя, а на мене нищо не ми е казал до тоя момент. Взема го и го слага в джоба си.
към текста >>

Преписват му го в един, два, три и повече екземпляра и той за себе си остава, на друг дава, на които смята, че трябва да даде и така след свършване на тая операция той пак отива на гости на дядо Благо и при подходящ случай слага посланието пак на същото място, където си е било.
Измъква се и отива и първата му работа е да го прочете. Прочита, нещо непознато за него. Събитието е станало значи преди 1937 г., защото дядо Благо си заминава от тоя свят 1937 г. Прочита го бай Иван и вика: „А, това нещо трябва да се препише. Тогава намира не знам при кого, как, дали е използвал Елена Андреева или Паша, или някой друг да му го препише на машина, но някой го преписва на машина. Преписват му го в един, два, три и повече екземпляра и той за себе си остава, на друг дава, на които смята, че трябва да даде и така след свършване на тая операция той пак отива на гости на дядо Благо и при подходящ случай слага посланието пак на същото място, където си е било. Минава известно време, обаче вече започнало да се шушука, да се говори, че има нещо от Учителя, което досега никой не е знаел. И наистина, че никой не е знаел. Само са знаели тримата първи ученици на Учителя и дядо Благо, защото пък дядо Благо от своя страна е бил близък приятел с Тодор Стоименов. А Тодор Стоименов е един от тия трима ученици и той го е имал. Вероятно така, като добри приятели на двамата той е дал някакъв екземпляр, преписан и на дядо Благо.
към текста >>

59. 29. Цочо Диков - Ракитски

Уговорили се с дядо Цочо да го закарат там и да го подложат на операция, за да могат да го излекуват от това страдание, което той има.
Той страдаше от някаква болест, от лошо храносмилане в дебелите черва. Смяташе, че повече няма да може да живее. Нещо повече. Беше решил, че трябва да сложи край на тия страдания, които му носят много неприятности и потърсил помощта на един свой почитател-руснак Шапошников, възрастен, аз го знам само така, не съм имал възможност да разговарям нещо особено с него. Но този г-н Шапошников е имал някаква връзка в Бърза помощ в „Пирогов“. Уговорили се с дядо Цочо да го закарат там и да го подложат на операция, за да могат да го излекуват от това страдание, което той има. А дядо Цочо се съгласява, защото знае, че няма да може да издържи на операцията и ще си замине. Това той го съзнава много добре. Имайки тоя разговор с г-н Шапошников, той идва при мене и решава, че трябва да си запази трудовете и нещата по някакъв начин, като ги предаде някому. След като дълго разсъждавал на кого, решава, че трябва да ги предаде на мене. Че аз мога да свърша тази работа.
към текста >>

А дядо Цочо се съгласява, защото знае, че няма да може да издържи на операцията и ще си замине.
Смяташе, че повече няма да може да живее. Нещо повече. Беше решил, че трябва да сложи край на тия страдания, които му носят много неприятности и потърсил помощта на един свой почитател-руснак Шапошников, възрастен, аз го знам само така, не съм имал възможност да разговарям нещо особено с него. Но този г-н Шапошников е имал някаква връзка в Бърза помощ в „Пирогов“. Уговорили се с дядо Цочо да го закарат там и да го подложат на операция, за да могат да го излекуват от това страдание, което той има. А дядо Цочо се съгласява, защото знае, че няма да може да издържи на операцията и ще си замине. Това той го съзнава много добре. Имайки тоя разговор с г-н Шапошников, той идва при мене и решава, че трябва да си запази трудовете и нещата по някакъв начин, като ги предаде някому. След като дълго разсъждавал на кого, решава, че трябва да ги предаде на мене. Че аз мога да свърша тази работа. Сложил в раницата си всички книги, книжа, документи и т.н., макетите, които имал ги сложил в кашони и един по един ми ги дава на мене и аз ги пренесох в квартирата където живея.
към текста >>

“ „Ами не искат лекарите да ми направят операция, защото казват, че съм щял да умра на операционната маса.
“ А дядо Цочо усмихнат вика: „На гърба на месечината! “ Така заминахме и стигнахме „Пирогов“. Беше след обед, когато е бил на смяна познатия лекар на Шапошников. Вкараха дядо Цочо в лекарския кабинет, какви изследвания му правиха, какви прегледи медицински не знам, защото аз не бях вътре. Но след един час дядо Цочо излиза, води го*Шапошников и казва: „Дете, ние трябва да се прибираме“ „Защо, бе? “ „Ами не искат лекарите да ми направят операция, защото казват, че съм щял да умра на операционната маса. Те не искат да поемат такава отговорност“. А той какво заболяване имаше? Той имаше заболяване в червата, по-точно дебелите черва. Това той си го знаеше и се лекуваше по методи, които той си знаеше, природни, но вероятно атаките са били силни и болезнени. Но той не обичаше да занимава хората със себе си и каквото в това отношение ми е казвал, то е било само колкото да обоснове нещо друго, а не, за да се оплаче.
към текста >>

60. 9. Болното ухо

Васко Искренов

И: Не, как беше точно не помня, че няма да бъде операцията сполучлива.
Стигна се до там, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трапанация трябва да се прави на ухото. Тръгваме веднага за София. А от Германия, тя казва, че имала някакво вътрешно предупреждение непрекъснато, че това ще й се случи. В: Някой ясновидец? И: Не, как беше точно не помня, че няма да бъде операцията сполучлива. И затова тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Вечерта пристигаме в София, Той на сутринта трябваше да отиде на Витоша. Предадох, че съпругата ми е в ръцете на сестра Гумнерова, която знае немски, тя се среща с Учителя, Учителят казал, че ще мине, но да й налага на ушите с един топъл компрес с трици. Вечерта се връща, пита: „Как е германката? “ Дава назначение за един млечен компрес.
към текста >>

61. 8. Като воин на Бялото Братство

Мариета Бертоли

Анина живееше на тавана в една аристократична кооперация, обаче от стълбището за прислугата и горе на тавана бяха стаите за прислугата.
Значи това е станало 87 г. когато дойде 1988 г. беше вече по-добре като дойде следващата година. 1989 г. март месец се оплакваше, че има силни болки в стомаха, но работеше до края. Анина живееше на тавана в една аристократична кооперация, обаче от стълбището за прислугата и горе на тавана бяха стаите за прислугата. Тя живееше в едно малко стайче и водата й беше вънка на площадката и клозета също на площадката, за да могат да го ползват всички. Тогава лелята, Тереза тук все й казваше: „Абе, сложи си един телефон, ще ти стане нещо, ти си съвсем сама, да може да се обадиш.“ Тогава тя я послуша през 1987 г. и като дойде 1988 г., казва: „Послушах те, лельо, сложих си телефон“. Когато й стана на Ана много лошо, тази Александрина, италианката, която се грижи за нея, за Ана всеки ден й се обажда след тази случка и казва 2-3 дена не ми се обажда никой и тогава отива при нея да разбере защо не вдига телефона. А тя живееше на разстояние както да речем Княжево.
към текста >>

62. 1. Така работи Учителят

Крум Божинов

Той ни прие и аз Го питам, дали да си правя операция заради хернията.
Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински и той ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питам, дали да си правя операция заради хернията. А Той ми отговори: „Рекох, недей да се оперираш, а си направи, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе.“ Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и до сега та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза. Той е виждал това нещо, но кой да Го слуша?
към текста >>

Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и до сега та вече 50 години нося бандаж.
Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински и той ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питам, дали да си правя операция заради хернията. А Той ми отговори: „Рекох, недей да се оперираш, а си направи, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе.“ Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и до сега та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза. Той е виждал това нещо, но кой да Го слуша? Та едно непослушание се изпитва от мене 50 години. Запитах Го и за една моя лека гърбица, която ми се беше явила. А Той ми каза: „Светли мисли оправят всички гърбици, и вътрешни и външни“.
към текста >>

63. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция.
Мечтаех и аз. Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник. Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак. И защото бях потопена за дълго в скръбта по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания. В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция. Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести. И веднага реших, втурнах се с присъщото на младостта въодушевление от нещо ново в живота ми - вегетарианството. Може би съм действувала и подсъзнателно, за да избегна участта на майка ми. Баща ми помисли, че правя само някакъв опит и не ми препятствуваше, обаче скоро разбра, че опита ми е преминал в един нов, постоянен режим. В Учителският институт, в който следвах, още първата година срещнах в лицето на един преподавател по френски език, човек много интелигентен, начетен, идеалист, възторжен човек със западна култура, с вътрешен и външен финес.
към текста >>

64. Съдържание

В каучуковата трудова кооперация “Освобождение” – София 48.
Задачата с левчето 43. Методите на Учителя – 44. Сутрин като стенете 45. За молитвата (Разговор с Учителя) 46. Нов живот – нови прояви на Изгрева 47. В каучуковата трудова кооперация “Освобождение” – София 48. Първата среща – програма за цял живот 48. Случка с дъждове 49. Българското дърво 50. “Искайте и ще ви се даде” 51. Отричане 52.
към текста >>

65. 10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава.
10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ Не мога да кажа, че край Учителя се живееше спокойно или че със Словото Му, което постоянно четях, се живееше изключително щастливо. По същина то бе мощно, динамично, излъчваше светлина, даваше мир, простор, упование, полет към далечни перспективи, но и колко бури, колко съмнения, колко терзания възникваха понякога от досега с това Слово, когато ставаше именно това оглеждане, за което споменах. Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава. Ще поразтърси съзнанието ти с няколко строги думи, за да излезе нещо от него, така че да го видиш. Друг път умишлено създаваше противоречия и то когато у теб е тихо и спокойно. Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил". Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в характера. За Него нямаше нищо скрито, покрито, затова /пък и по силата на моята искреност и прямота/ аз заставах пред очите Му като отворена книга, в която Той четеше, затова имах доблест да си признавам и грешки и слабости, защото исках да се изправя.
към текста >>

66. 44. ФИНАЛЪТ НА ЕДИН ЖИВОТ

44. ФИНАЛЪТ НА ЕДИН ЖИВОТ Спомням си, че Илия Узунов с когото съжителствувахме под един покрив, трябваше да премине през операция в урологията.
44. ФИНАЛЪТ НА ЕДИН ЖИВОТ Спомням си, че Илия Узунов с когото съжителствувахме под един покрив, трябваше да премине през операция в урологията. Имаше аденом на протатата. Тя затрудняваше уринирането му и пикочния мехур му се надуваше като балон. Що болки, що страдания. Обикновено мъжете преминаваха през тази операция за премахване на аденома и след това се възстановяваха. Аз бях при голямо напрежение.
към текста >>

Обикновено мъжете преминаваха през тази операция за премахване на аденома и след това се възстановяваха.
44. ФИНАЛЪТ НА ЕДИН ЖИВОТ Спомням си, че Илия Узунов с когото съжителствувахме под един покрив, трябваше да премине през операция в урологията. Имаше аденом на протатата. Тя затрудняваше уринирането му и пикочния мехур му се надуваше като балон. Що болки, що страдания. Обикновено мъжете преминаваха през тази операция за премахване на аденома и след това се възстановяваха. Аз бях при голямо напрежение. Извиках един брат лекар, за да ми помага. Той дойде и заедно с него тръгнахме към болницата. Него ден трябваше да бъде операцията. Аз съм напрегната, уплашена и не знам дали Илия ще прескочи тази операция, защото той не е млад, а към 75 години.
към текста >>

Него ден трябваше да бъде операцията.
Що болки, що страдания. Обикновено мъжете преминаваха през тази операция за премахване на аденома и след това се възстановяваха. Аз бях при голямо напрежение. Извиках един брат лекар, за да ми помага. Той дойде и заедно с него тръгнахме към болницата. Него ден трябваше да бъде операцията. Аз съм напрегната, уплашена и не знам дали Илия ще прескочи тази операция, защото той не е млад, а към 75 години. Братчето, което беше лекар ме наблюдава и ме успокоява така: "Чудя се, защо си толкова наплашена. Ако има дни, ще живее. Ако няма, ще си замине". Отвръщам му: "Трябва да живее, аз го искам това." "Ти го искаш, но друг управлява живота." "Да, съгласна съм с теб, но аз искам да живее, защото той трябва да ме гледа на финала на моя земен живот.
към текста >>

Аз съм напрегната, уплашена и не знам дали Илия ще прескочи тази операция, защото той не е млад, а към 75 години.
Обикновено мъжете преминаваха през тази операция за премахване на аденома и след това се възстановяваха. Аз бях при голямо напрежение. Извиках един брат лекар, за да ми помага. Той дойде и заедно с него тръгнахме към болницата. Него ден трябваше да бъде операцията. Аз съм напрегната, уплашена и не знам дали Илия ще прескочи тази операция, защото той не е млад, а към 75 години. Братчето, което беше лекар ме наблюдава и ме успокоява така: "Чудя се, защо си толкова наплашена. Ако има дни, ще живее. Ако няма, ще си замине". Отвръщам му: "Трябва да живее, аз го искам това." "Ти го искаш, но друг управлява живота." "Да, съгласна съм с теб, но аз искам да живее, защото той трябва да ме гледа на финала на моя земен живот. Той е определен от Учителя, той да ме гледа накрая." Бях принудена да му кажа истината.
към текста >>

Илия се оперира, прескочи операцията, оправи се и заживя нормално за неговата възраст.
Братчето, което беше лекар ме наблюдава и ме успокоява така: "Чудя се, защо си толкова наплашена. Ако има дни, ще живее. Ако няма, ще си замине". Отвръщам му: "Трябва да живее, аз го искам това." "Ти го искаш, но друг управлява живота." "Да, съгласна съм с теб, но аз искам да живее, защото той трябва да ме гледа на финала на моя земен живот. Той е определен от Учителя, той да ме гледа накрая." Бях принудена да му кажа истината. Илия се оперира, прескочи операцията, оправи се и заживя нормално за неговата възраст. След няколко години, и то след второто ми счупване на крака, бра-та-лекар ме навестява и вижда как брат Илия се грижи за мен. А аз съм вече на леглото неподвижна. Не мога да се обслужвам, но акъла ми е на мястото и езикът ми е също на мястото и той работи ли, работи. Така аз правя редовните забележки на Илия. Но братчето ме гледа и казва: "Твоите молитви се сбъднаха.
към текста >>

67. 12. СВИРЦИТЕ

По това време моя баща работеше в пчеларската кооперация "нектар", обичаше пчеларството и ме насърчи.
12. СВИРЦИТЕ Беше през пролетта на 1934 г. Оказа се, че пчелите на Изгрева са останали без човек, който да се занимава с тях. Възложи се тази работа на мен, въпреки че нямах никакво познание по този отдел. По това време моя баща работеше в пчеларската кооперация "нектар", обичаше пчеларството и ме насърчи. Първо ме записа в един съответен курс и едновременно с това аз започнах да отварям кошерите и да подреждам инвентара. И всичко, което беше необходимо, той ми доставяше. Много му беше приятно да говори за тези мои питомци и току ме изненада с някое пособие, за което се говори между неговите колеги в града. Един ден ми донесе някаква мрежеста кутийка и ми каза, че се казва "тьртоловка" и че службата й оправдавала това име. Аз се изненадах, но тъй като и други пчелари се отбиваха при мене с мнение, аз се убедих, че трябва да влезе тази кутийка в употребление на своето време.
към текста >>

68. 47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ

47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ "ОСВОБОЖДЕНИЕ" - СОфИЯ 20.1У.1948 г., вторник - обедна почивка.
47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ "ОСВОБОЖДЕНИЕ" - СОфИЯ 20.1У.1948 г., вторник - обедна почивка. Когато художествения колектив при Женското дружество, IV секция посети каучуковата трудова кооперация "Освобождение" - улица "Дървениш-ко шосе", работниците се приготовляваха за обед. Приготовлението стана бързо и обеда почна. Трапезарията, в този хубав ден беше на открито, под изобилните лъчи на слънцето и благодатния, напоен с пролетен мирис, въздух. Не видях кой сервира, но видях как сладко другарите и другарките задоволиха своя глад. С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма.
към текста >>

Когато художествения колектив при Женското дружество, IV секция посети каучуковата трудова кооперация "Освобождение" - улица "Дървениш-ко шосе", работниците се приготовляваха за обед.
47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ "ОСВОБОЖДЕНИЕ" - СОфИЯ 20.1У.1948 г., вторник - обедна почивка. Когато художествения колектив при Женското дружество, IV секция посети каучуковата трудова кооперация "Освобождение" - улица "Дървениш-ко шосе", работниците се приготовляваха за обед. Приготовлението стана бързо и обеда почна. Трапезарията, в този хубав ден беше на открито, под изобилните лъчи на слънцето и благодатния, напоен с пролетен мирис, въздух. Не видях кой сервира, но видях как сладко другарите и другарките задоволиха своя глад. С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма. - Солата и хоровите песни, както и художествено рецитираните стихотворения и разкази бяха посрещани и изпращани с ръкопляскания и задоволство се четеше по лицата на слушателите.
към текста >>

Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби.
С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма. - Солата и хоровите песни, както и художествено рецитираните стихотворения и разкази бяха посрещани и изпращани с ръкопляскания и задоволство се четеше по лицата на слушателите. Интересът беше голям, но времето малко и още по-малко стана сега. Половиният час, предназначен за почивка отмина и концертната зала беше веднага превърната в склад за каучукови сандалетки, очакващи боси крака да ги зарадват за първи май. Защото сега е време за предмайско съревнование и гумените сандалетки бързаха. Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби. А работниците ободрени продължиха своята работа. Но писателя и художника останаха. - Да разгледат фабриката отблизо и да напишат или нарисуват нещо. "Ние всички сме кооператори", отговори кооператорката Тинка Панайотова Никова, "всички работим. Да почива някой когато работят другите, това значи, да приеме другите да работят за него.
към текста >>

Има." Другарката Тинка Панайотова ни изпрати до пътната врата на кооперацията с благодарност и пожелание да отидем пак.
Хубава, пълничка готвачка приготовляваше материала за обеда на следния ден, а една голяма тенджера с прясно, току-що сварено мляко ухаеше. "Това за кого е? ", запитах. "За утринна закуска на работниците." "Има ли за всички достатъчно? " "Да. Има." Другарката Тинка Панайотова ни изпрати до пътната врата на кооперацията с благодарност и пожелание да отидем пак. Часът минаваше 14. Слънцето топлеше доста, но свежият въздух на Витоша ни лъхна и отмори. „Въздухът е толкова необходим за човека колкото и храната. Светлината е толкова необходима за човека колкото и храната. И музиката е толкова необходима за човека колкото и храната", си мислех.
към текста >>

69. 2.КУРШУМЪТ

Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен".
В: А то как дойде, импулсивно ли? Д: Виж какво, аз свирех от малък, свирех на чело, на пиано, не системно разбира се, но Букурешлиев в Пловдив изигра една роля, отиде при баща ми и казал, да уча музика, макар че му казва, че отивам да уча най-трудното, това е едно от най-трудните изкуства. И така се реши въпроса. Идвам аз в София, живеех долу на ул. "Кракра", но връзката ми с Учителя беше вече преди това, защото когато ме раниха мене, това беше опитността на Катя, положението беше много сериозно. Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен". Викам: "Докторе, дайте да подписвам и вадете куршума по-скоро, докато не се е отровила кръвта". В: В челото ли? Д: Да. И без упойка, с местна упойка, само аз слушам целият им разговор, всичко. Тука ме боляха ръцете от стискане, защото колкото и да е е една операция с местна упойка, все пак боли.
към текста >>

Тука ме боляха ръцете от стискане, защото колкото и да е е една операция с местна упойка, все пак боли.
Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен". Викам: "Докторе, дайте да подписвам и вадете куршума по-скоро, докато не се е отровила кръвта". В: В челото ли? Д: Да. И без упойка, с местна упойка, само аз слушам целият им разговор, всичко. Тука ме боляха ръцете от стискане, защото колкото и да е е една операция с местна упойка, все пак боли. Но тогава Катя е била при Учителя. Положението било много тревожно за мене, очаквали са да вдигна температура и на четвъртия ден, това е било един петък всъщност Той, Учителят през цялото време работел с нашите музиканти от сутрин до вечер - Ангел Янушев, там Асен Арнаудов. В: Това коя година е било? Д: Това е 1934 г. Но самото нараняване става по-рано - 1933 г.
към текста >>

70. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Георги Томалевски когато му правиха операцията - трепанация, разбиваха му ухото.
8. СЪБЛАЗНИТЕ Аз помня и опитностите на други хора. Георги Томалевски когато му правиха операцията - трепанация, разбиваха му ухото. Те тогава бяха много опасни. Пеницилин нямаше още тогава и Учителят му изпраща в болницата една малка книжка, заглавието й "Отец ме люби", една беседа. Под възглавницата я държи Георги. Като оздравя той му я занесе и пред мене Му каза, имаше и други братя и сестри: "Сега един празен кораб пътува през океана за Америка да кажем. Отзад на кораба е вързано едно въже и една дъска.
към текста >>

71. 14. КАТЯ ГРИВА

Третата, най-интересното и даровито дете й правят една операция в София, 16-17-годишна, почива и аз съм единствения, последния.
А ние бяхме вече родени. Катя се ражда в 1902 г. Аз съм в 1914 г. В: Колко деца сте? Д: Последното дете съм аз. Четири. Третата, най-интересното и даровито дете й правят една операция в София, 16-17-годишна, почива и аз съм единствения, последния. Значи Катя, след това Еленка, която почина, след това Стефанка, русата, и последният съм аз. През 1909 г. се ражда Стефанка и след това аз. В: Майка ти от къде е? Д: Майка ми по фамилия се казва Попова.
към текста >>

"Докторе, давайте операция, нямам никого, дайте аз ще подпиша?
Като влезе лекарят всичко бе във вода. Температурата спадна. Запитва ме: "Как си бе, момче? " Д: "Много добре". Щото той имаше големи симпатии към мен, защото мен като ме раниха нямаше вкъщи никой и идва лекаря и казва: "Тук трябва да се подпише протокол, това е малолетно момче и после плюс това е опасно, има опасност за живота". "Докторе, давайте операция, нямам никого, дайте аз ще подпиша? " И понеже каза, че има опасност, аз казах, че искам, поисках операция. Можело е сигурно да се направи с местна упойка. Цялото това разбиване на черепа, изваждане на куршума, всичко това нещо издържах. Лекарят имаше една симпатия към мене за държането ми, после казал даже на баща ми. Действително сутринта нямаше никаква опасност и след една седмица той позволи да свирят музикантите и след 20 дена ме изписаха.
към текста >>

" И понеже каза, че има опасност, аз казах, че искам, поисках операция.
Температурата спадна. Запитва ме: "Как си бе, момче? " Д: "Много добре". Щото той имаше големи симпатии към мен, защото мен като ме раниха нямаше вкъщи никой и идва лекаря и казва: "Тук трябва да се подпише протокол, това е малолетно момче и после плюс това е опасно, има опасност за живота". "Докторе, давайте операция, нямам никого, дайте аз ще подпиша? " И понеже каза, че има опасност, аз казах, че искам, поисках операция. Можело е сигурно да се направи с местна упойка. Цялото това разбиване на черепа, изваждане на куршума, всичко това нещо издържах. Лекарят имаше една симпатия към мене за държането ми, после казал даже на баща ми. Действително сутринта нямаше никаква опасност и след една седмица той позволи да свирят музикантите и след 20 дена ме изписаха. Това беше в католишката болница в Пловдив и чудесни сестри бяха католичките, сам в стая бях, плащах по 150 лв.
към текста >>

72. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Д: Томалевски, когато му правиха операция, трепанация, тогава Учителят му прати беседата "Отец ме люби", да я тури под възглавницата, тя е много опасна операция за онова време и той дойде всъщност с вързана глава на Изгрева и Учителят му каза: "Слушай, един кораб пътува през океана, отзад с едно въже е вързана една дъска, ти къде искаш да бъде - отзад на дъската ли или в кораба?
Не мога да си обясня какво иска да каже. Но аз помня даже всичко, което е казал. Дори веднъж припомних нещо, което е казал на Томалевски. Томалевски беше го забравил. В: Какво беше забравил? Д: Томалевски, когато му правиха операция, трепанация, тогава Учителят му прати беседата "Отец ме люби", да я тури под възглавницата, тя е много опасна операция за онова време и той дойде всъщност с вързана глава на Изгрева и Учителят му каза: "Слушай, един кораб пътува през океана, отзад с едно въже е вързана една дъска, ти къде искаш да бъде - отзад на дъската ли или в кораба? И в двата случая ще стигнеш". И той каза: "В кораба, в кораба". Георги се беше отдалечил от Изгрева така малко тогава. Всъщност той бе един качествен общественик, имаше чувство към тези неща и неговия Юпитер и неговото Слънце са на "Медиум цели" горе в хороскопа му и трябва да блести в обществото пък. А в семейството, в което попадна, беше неудачно.
към текста >>

73. 22. НЕОБЯСНИМОТО

22. НЕОБЯСНИМОТО Д: В 1930 година Георги Томалевски прави една операция, трепанация на ухото, тогава разбиваха черепа при някакво вътрешно възпаление на ухото.
22. НЕОБЯСНИМОТО Д: В 1930 година Георги Томалевски прави една операция, трепанация на ухото, тогава разбиваха черепа при някакво вътрешно възпаление на ухото. Но преди, още в болницата, Учителят изпрати една сестра и му даде на този една беседа, книжката "Отец ме люби". Георги каза: "Аз си я турнах под възглавницата". В: Ама Учителят изпратил една сестра да му занесе тази книжка. Д: Тази книжка "Отец ме люби". Знаеш го този том.
към текста >>

74. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

Такъв хубав, грамаден човек и му правят операцията.
Така особено, но този случай посочих. Някакви инжекции му бяха ударили в гърба и бяха засегнали някакъв нерв. В: На кой? Д: На Юри Буков лекарите и казват, че ако не се оперират той ще се парализира. Ние не сме спали няколко нощи от тревога. Такъв хубав, грамаден човек и му правят операцията. В: Къде това? Д: В Париж. Там има една зала Плеал, в която всеки един голям музикант френски трябва поне един концерт да даде на годината, да се представи на френската публика. Това е във всички столици, както и у нас, музикалната публика е една и съща, която ще я видиш по концертите. И дава концерт Вайсенберг и както е залата пълна, няколко 2-3 минути преди да излезе Вайсенберг, отстрани се отваря вратата и с едни дълги патерици до тука влиза Юри Буков.
към текста >>

75. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Д: С Георги Томалевски се запознахме след операцията.
35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Д: С Георги Томалевски се запознахме след операцията. Аз живеех на Изгрева вече, това беше някъде 1936-1937 г. той получи някакво възпаление на вътрешното ухо и една опасна операция му правиха с трепанация на черепа и т.н. и когато лежеше в болницата помня, че Учителят му изпрати по Буча Бехар томчето "Отец ме люби". Той си го държал под възглавницата в болницата това нещо и когато оздравя дойде на Изгрева. Тогава аз живеех в Стефови и срещу мене имаше там свободна стая и той дойде там да живее и първата ни среща още така си допаднахме, такива разговори, просто ни стана една необходимост да общуваме и да се разговаряме двамата.
към текста >>

той получи някакво възпаление на вътрешното ухо и една опасна операция му правиха с трепанация на черепа и т.н.
35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Д: С Георги Томалевски се запознахме след операцията. Аз живеех на Изгрева вече, това беше някъде 1936-1937 г. той получи някакво възпаление на вътрешното ухо и една опасна операция му правиха с трепанация на черепа и т.н. и когато лежеше в болницата помня, че Учителят му изпрати по Буча Бехар томчето "Отец ме люби". Той си го държал под възглавницата в болницата това нещо и когато оздравя дойде на Изгрева. Тогава аз живеех в Стефови и срещу мене имаше там свободна стая и той дойде там да живее и първата ни среща още така си допаднахме, такива разговори, просто ни стана една необходимост да общуваме и да се разговаряме двамата. И помня един случай, че когато той се яви пред салона и няколко души бяхме и Учителят се яви и разговаря с Георги и му каза така: "Слушай, един кораб пътува за Америка, за кораба е вързано с едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба?
към текста >>

76. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

И професор Консулов заболява тежко от аде-ном на простатата и понеже след операцията конците, с които вече трябва да зашият раната са некачествени, той получава отравяне, сепсис и зная, това вече ще ви го кажа на вас открито, досега съм го пазила в тайна, понеже така ми каза брат Георги Томалевски, който е ходил да го навестява.
Но преди това той намира вече брат Боев, с когото много добре се запознава, брат Боев го приобщава към Словото на Учителя. Професор Консулов приема Словото на Учителя като топъл хляб за своята вече изстрадала душа, разбира го в дълбочините, даже когато е бил в Исул, са го питали: "Професоре, какво е вашето мнение за Бялото братство? " Той казва: "Това е единственото Братство, което ще спаси света от всичките му страдания. Това е едно Братство, чийто живот протича в духът на най-висшите нравствени принципи". Те го улавят и тука. И професор Консулов заболява тежко от аде-ном на простатата и понеже след операцията конците, с които вече трябва да зашият раната са некачествени, той получава отравяне, сепсис и зная, това вече ще ви го кажа на вас открито, досега съм го пазила в тайна, понеже така ми каза брат Георги Томалевски, който е ходил да го навестява. Когато вече разбира, че наближава края на неговия живот, той казва на брат Томалевски: "Дай ми да ти целуна ръката, все едно, че целувам ръката на Учителя". След това той си заминал. В: Какво нещо е човешкия път! Веска: Какъв оригинален, интересен път. Питал: "Къде е Боян, къде е моя приятел Боян".
към текста >>

77. 38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

Правиха й операция на окото от глаукома и от катеракт и на другата година пък почина мъжът й и тя е имала неприятности от този характер, които са я ангажирали.
Виола се е доверила на тях и изглежда не е следяла работата отблизо, за да им напомня за направените грешки. И така отпечата работата с грешки. Брат ми с брат Филип Стоицев прегледаха работата също и брат ми й написа много подробно писмо с този анализ и го прати. Но след това той вече заболя и не мога да зная Виола какво би могла да направи след това. Не зная дали е предприела нещо, защото в това време пък тя се разболя. Правиха й операция на окото от глаукома и от катеракт и на другата година пък почина мъжът й и тя е имала неприятности от този характер, които са я ангажирали. Даже и до този момент аз нямам писмо от нея. С нея си кореспондирахме редовно, от годините когато вече се видяхме нали. Това е за нея, което мога да кажа. В: А остана ли копие от изложението на Галилей до нея? Веска: Не, няма нищо.
към текста >>

78. 12. ДА ХОДИШ С ДВА КРАКА

Трябваше да прибягна до хирургическа операция.
12. ДА ХОДИШ С ДВА КРАКА По онези млади години получих заболяване на коляното ми. Поду се, възпали се и започна да тече гной от него. Ходих при хирурзи и те ми казаха, че ако така върви процеса на гнойното възпаление, то има опасност за живота ми. Трябваше да прибягна до хирургическа операция. А тогава, след войната лекарите имаха опит от войните и те направо препоръчваха ампутация. Значи трябваше да ми се отреже крака над коляното и трябваше да ходя с патерици цял живот. Отидох за съвет при Учителя. Той го погледна и ми даде съвети как да го налагам с компреси по особен начин. И аз го правих месеци наред.
към текста >>

79. 121. ДВАТА ПЪТЯ

Сега каква е кооперация.
Чакай. В.К.: Не е имал разрешение за лекции. Е.А.: Не, не беше за лекции, за друго нещо беше. Не мога да ти кажа за какво беше. Защото Учителят бе арестуван и знаеш ли къде беше на кое здание? На „Леге", на ъгъла на „Леге", тогава беше едноетажна къща. Сега каква е кооперация. В.К.: Кооперация. Е.А.: Значи не може, не се знае и Учителят Го задържат. В.К.: Защо Го задържат? Е.А.: Е арестуват Го. За нещо беше.
към текста >>

В.К.: Кооперация.
Е.А.: Не, не беше за лекции, за друго нещо беше. Не мога да ти кажа за какво беше. Защото Учителят бе арестуван и знаеш ли къде беше на кое здание? На „Леге", на ъгъла на „Леге", тогава беше едноетажна къща. Сега каква е кооперация. В.К.: Кооперация. Е.А.: Значи не може, не се знае и Учителят Го задържат. В.К.: Защо Го задържат? Е.А.: Е арестуват Го. За нещо беше. И Учителят казал на този, който Го разследва: „Ако тропна с крак, земята ще се разтърси!
към текста >>

80. 11.Учителят ни учеше

Студентите бяха на двора, защото времето беше хубаво и след доста време сестрата пак дойде в стаята и ми каза, че извикали професора на операция и студентите си отишли.
Това, което бях учила в училище като малка ученичка, беше събудило голяма любов към Христа заради любовта и благостта, които той е предавал, който е бил на земята. Така се молих дълго с вяра и почувствувах облекчение след молитвата. На другата сутрин сестрата в отделението ми каза, че студентите вече са дошли в двора. Мене ми се сви сърцето и зачаках. Чаках дълго време. Студентите бяха на двора, защото времето беше хубаво и след доста време сестрата пак дойде в стаята и ми каза, че извикали професора на операция и студентите си отишли. Зарадвах се много. В следващите дни все пак чаках да не би да дойдат, но те не дойдоха повече. И така, аз имах първият опит от чута молитва. Радостта ми беше голяма не само защото не дойдоха студентите, но за това, че Христос чува молитвите. Това ме изпълни с упование и вяра, че когато човек е в нужда и се обърне за помощ има кой да му помогне.
към текста >>

81. 04.Когато слушах Словото на Учителя

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Мина повече от час, главният лекар не дошъл и съобщил, че няма да дойде защото е извикан да присъствува на една операция.
Мина ми мисълта „Нали има Господ, помоли се той да ти помогне! " Тогава се молих на Бога и Христа да ме избави от тая неприятност. След молитвата се почувствувах успокоена. Сестрата дойде в стаята ми, тревожеше се, че нямала толкова престилки, които да даде на студентите за да влязат в инфекциозно отделение. Те бяха дошли в двора на болницата и чакаха професора. Мина повече от час, главният лекар не дошъл и съобщил, че няма да дойде защото е извикан да присъствува на една операция. И на другия ден не дойдоха и така аз се почувствувах спасена. Но това ми направи силно впечатление. Помислих си: „Значи Бог чува молитвите". Може някой да помисли, че това е съвпадение, че така случайно е станало, но за мене това беше Божия помощ. Това бе първата ми чута молитва.
към текста >>

82. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Е.А.: Там има сега голяма кооперация.
В.К.: Това е закупен салон. Къде се намираше? Е.А.: На ул. „Граф Игнатиев и „Раковски" срещу аптеката, така от лявата страна, ако се ходи по „Раковски" нагоре, аз описвам горе-долу това. В.К.: Интересно какво ли има сага там на същото място? Е.А.: Там има сега голяма кооперация. Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия.
към текста >>

83. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Там построиха пак кооперация някаква.
Изчака естествено да се пренесе братския живот на Изгрева. Салонът на ул. „Оборище" 14 беше готов в края на 1923 год., където Учителят държи беседите и лекциите си до 1928 год. В.К.: Сега там същата ли е номерация на сградите, където е бил салона? Е.А.: Викат, че има някаква разлика в номерацията. Там построиха пак кооперация някаква. Трябва да кажа, че освен нас трите стенографки, за написването на беседите е помагал и Борис Николов, който в известен период от време помагаше на Савка в нейната работа. Той записваше и дешифрираше лекциите на Младежкия клас. В 1924 год. в София дойде брат Боян Боев, който беше уволнен заради идеите си. Той беше учител в гимназията по естествени науки.
към текста >>

84. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Там дадоха го за кооперация и затова тя живее там, има гарсониера.
А тя беше най-хилавата. Най-хилавата. Абсолютно слабичка, нежна, туй не може, онуй не може да работи, пък тя издържа досега. В.К.: Вероятно се пази, има начин на самосъхранение. Е.А.: Заради нещо е оставена може би, да. Те имаха едно място си бяха купили оттатък шосето. Там дадоха го за кооперация и затова тя живее там, има гарсониера. В.К.: Живее жената. Нейният брат, той почина. Е.А.: Не почина, а се удави в Искъра. В.К.: Но нарочно или? Е.А.: Не, без да иска.
към текста >>

85. СЪДЪРЖАНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Операция насън 100.
Камшикът на природата 94. Жестокият облог 95. Отложи пътуването си 96. Заровеното богатство 97. И друг път така да правите 98. Операция насън 100. Мирът иде 101. Как Жеко бе спасен 102. Спомен от миналия живот 103. Рекох, вече няма да гърми 104. Аз вече дойдох 105.
към текста >>

Сън преди операцията 188.
Погача за Учителя 183. Учителю, не почвай 184. Загадъчното лекарство 185. Как си излекувах коленете 186. Награда за сторено добро 187. Сън преди операцията 188. Масло за Учителя 189. Награда за непослушание 190. Възмездие 191. Без лична карта 192. Получих отговор чрез сън 193.
към текста >>

86. 09 - 07. ОТМЪЩЕНИЕ НА ПОКОЙНИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Правиха ми операция, която излезе така сполучлива, че даже не остана белег.
Съгласно обичая, аз трябваше да направя нещо за негов помен, но понеже животът ми с него не беше добър и много горчивини бях преживяла, нямах никакво разположение да правя каквото и да било по този случай, като си казах: „Той не заслужава." В същия миг аз тръгнах да излизам от стаята навън, препънах се на прага, политнах навън и паднах в салончето върху железен сандък, който се намираше там. Така силно се бях ударила по лицето, че аз веднага загубих съзнание. Скоро някои от близките ме намерили и изпратили в болницата. Когато дойдох в съзнание, аз се видях заобиколена от лекари и медицински сестри. От падането бях си ударила ябълчната кост на лицето, която бе строшена, вследствие на което бях изгубила съзнание. Правиха ми операция, която излезе така сполучлива, че даже не остана белег. След като оздравях, отидох на Изгрева, срещнах се сУчителя и му разказах за случката. В отговор той ми каза, че духът на покойния ми съпруг ме е спънал, понеже не съм му направила помен за годишнината му. По тоя начин той си отмъстил. Поука: За покойници не бива да се говори нищо лошо, понеже те, нямайки възможност да се коригират, се озлобяват и стават наши врагове, и почват да ни пакостят. Ето защо за покойник само добро се споменава.
към текста >>

87. 09 - 99. ОПЕРАЦИЯ НАСЪН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

99. ОПЕРАЦИЯ НАСЪН Една сестра от гр.
99. ОПЕРАЦИЯ НАСЪН Една сестра от гр. Ямбол страдала от тумор. Дълго време се колебаела дали да си направи операция и най-после решила. През нощта преди деня на операцията, тя се помолила и поискала помощ от Учителя. Същата нощ тя сънувала, че Учителят дошъл и й направил операцията. Събудила се сутринта и вече нямало следа от тумора.
към текста >>

Дълго време се колебаела дали да си направи операция и най-после решила.
99. ОПЕРАЦИЯ НАСЪН Една сестра от гр. Ямбол страдала от тумор. Дълго време се колебаела дали да си направи операция и най-после решила. През нощта преди деня на операцията, тя се помолила и поискала помощ от Учителя. Същата нощ тя сънувала, че Учителят дошъл и й направил операцията. Събудила се сутринта и вече нямало следа от тумора. Тя наистина била здрава. Разказал: Г. Тахчиев.
към текста >>

През нощта преди деня на операцията, тя се помолила и поискала помощ от Учителя.
99. ОПЕРАЦИЯ НАСЪН Една сестра от гр. Ямбол страдала от тумор. Дълго време се колебаела дали да си направи операция и най-после решила. През нощта преди деня на операцията, тя се помолила и поискала помощ от Учителя. Същата нощ тя сънувала, че Учителят дошъл и й направил операцията. Събудила се сутринта и вече нямало следа от тумора. Тя наистина била здрава. Разказал: Г. Тахчиев. 1956 г.
към текста >>

Същата нощ тя сънувала, че Учителят дошъл и й направил операцията.
99. ОПЕРАЦИЯ НАСЪН Една сестра от гр. Ямбол страдала от тумор. Дълго време се колебаела дали да си направи операция и най-после решила. През нощта преди деня на операцията, тя се помолила и поискала помощ от Учителя. Същата нощ тя сънувала, че Учителят дошъл и й направил операцията. Събудила се сутринта и вече нямало следа от тумора. Тя наистина била здрава. Разказал: Г. Тахчиев. 1956 г.
към текста >>

88. 09 - 146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Днес дядо Йордан искаше да направи хирургическа операция на сухите клони и вейки на старата ябълка в двора.
146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА „Всякога и за всичко благодарете." Беше златна есен. Листата на дърветата всеки ден меняха цветовете си и се спускаха към земята и при най-слабия ветрец. Скоро земята се покри с дебел слой пожълтели листа. Днес дядо Йордан искаше да направи хирургическа операция на сухите клони и вейки на старата ябълка в двора. Той пъргаво се покачи на ябълката, въпреки седемдесетте си години. Той старателно вършеше своята хирургическа дейност, въоръжен с трион и ние го наблюдавахме, аз от приземния етаж на старата къща, а зет му - от кухненския прозорец на втория етаж на новата им къща, в която те живееха. Ние не бихме разказвали всичко това, ако следващия миг не бе стананало нещо твърде необикновено. Нещо изшумоля в клоните на ябълката. И ние, докато разберем какво става, старецът се намери на земята, но скочи веднага, вдигна очи и ръце към небето и благодареше на Бога.
към текста >>

89. 09 - 187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА През март или април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/.
187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА През март или април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/. Един ден Учителят ми каза: „Когато си замина оттук, тогава ще ти помогна." Аз си помислих, че като се върне в София и чаках. През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше. След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на студентския санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево. Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест.
към текста >>

Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест.
187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА През март или април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/. Един ден Учителят ми каза: „Когато си замина оттук, тогава ще ти помогна." Аз си помислих, че като се върне в София и чаках. През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше. След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на студентския санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево. Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест. Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала. След като свършиха стъпалата, яви си синьо небе и в този небесен лазур се яви Учителят с целия си ръст и ми каза: „Костадинке, не бой се. Аз съм с тебе на операцията." След като каза това, веднага изчезна. Операцията мина благополучно. Това беше през май 1950 година, т.е.
към текста >>

Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала.
Един ден Учителят ми каза: „Когато си замина оттук, тогава ще ти помогна." Аз си помислих, че като се върне в София и чаках. През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше. След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на студентския санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево. Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест. Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала. След като свършиха стъпалата, яви си синьо небе и в този небесен лазур се яви Учителят с целия си ръст и ми каза: „Костадинке, не бой се. Аз съм с тебе на операцията." След като каза това, веднага изчезна. Операцията мина благополучно. Това беше през май 1950 година, т.е. седем години след заминаването на Учителя.
към текста >>

Аз съм с тебе на операцията." След като каза това, веднага изчезна.
След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на студентския санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево. Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест. Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала. След като свършиха стъпалата, яви си синьо небе и в този небесен лазур се яви Учителят с целия си ръст и ми каза: „Костадинке, не бой се. Аз съм с тебе на операцията." След като каза това, веднага изчезна. Операцията мина благополучно. Това беше през май 1950 година, т.е. седем години след заминаването на Учителя. Разказала: Костадинка Темелкова. Мърчаево.
към текста >>

Операцията мина благополучно.
Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест. Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала. След като свършиха стъпалата, яви си синьо небе и в този небесен лазур се яви Учителят с целия си ръст и ми каза: „Костадинке, не бой се. Аз съм с тебе на операцията." След като каза това, веднага изчезна. Операцията мина благополучно. Това беше през май 1950 година, т.е. седем години след заминаването на Учителя. Разказала: Костадинка Темелкова. Мърчаево.
към текста >>

90. 09 - 237. ПАДНАЛА БОМБА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Над нашата кооперация също падна бомба, която разруши горните два етажа, а нашата таванска плоча само се пропука и нищо повече.
" - Аз в първия момент сбърках, но след това се оправих и отговорих: „На третия." - „Добре", каза Учителят. И повече нищо по този въпрос. Водеха се други разговори и на други теми. Това беше през 1942 година. Само след една година дойдоха бомбардировките над София. Над нашата кооперация също падна бомба, която разруши горните два етажа, а нашата таванска плоча само се пропука и нищо повече. Къщата ни бе спасена. Тогава си спомних за идването на Учителя в нашия дом и какво ме бе попитал при идването си. Без друго Учителят е знаел какво има да се случи и че къщата ни е под обсега на бомбите. Но понеже ние бяхме дали прием на Учителя в нашия дом, то той по неведом начин бе запазил жилището ни. Разказал: Тодор Божков - София.
към текста >>

91. 09 - 324. КУРИЕРЪТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Бил поставен ценоразпис и везни, на които всеки купувач сам ще си отмери кооперация и Самопродавницата стана безпредметна.
324. КУРИЕРЪТ Разказва племенникът на брат Павел Русев от Ст. Войвода: С брат Павел повече от десетина години сме живели на Изгрева и редовно посещавали беседите. Той не се задоми, защото семейният живот не го влечеше. Искаше да бъде свободен и независим, за да може да обикаля при наши съмишленици из страната. По едно време в него се родила идеята да открие на Изгрева Самопродавница за най-важните продукти, като сирене, кашкавал, ориз, захар. Бил поставен ценоразпис и везни, на които всеки купувач сам ще си отмери кооперация и Самопродавницата стана безпредметна. Но тази похвална инициатива бе негов актив. Разказва Георги Събев: През 1942 или 1943 година вуйчо ми Павел бе дошъл на село. Веднъж ме срещна и пита къде е брат ми. Казах му, че е на фронта. „Той трябва да си дойде", ми каза вуйчо.
към текста >>

92. 09 - 361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

„Операцията е сполучлива и лечението е свършено.
Ангелът, който ме донесе тук, ми каза: „Влез в кръга! " Аз, без да разсъждавам, влязох в кръга и веднага се понесох във вихъра на играта, заедно с всички. Унесох се в мелодията, в играта и забравих всичко, забравих, че съм болен. Забравих себе си и се потопих в една неземна радост и блаженство. Когато завърши всичко, моят ангел ми каза. „Операцията е сполучлива и лечението е свършено. Сега вече си здрав.,,След като ми каза това, отново ме понесе на крилата си светкавично надолу. И така минахме третото, второто, първото небе. Събудих се и се виждам в тялото си на кревата, но вече бодър, весел, здрав. Ето сега вече никъде не ме боли. Като каза това, Георги започна да се пипа и натиска корема си, да ми уверява, че е здрав.
към текста >>

93. 12 - 21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Той беше технически ръководител на шивашката кооперация и той решаваше какви платове да идват от Сливен, те въобще със Сливен работеха, с фабриката, какви се изразходват, кога пак трябва да се отиде.
21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ В.К. Сега друг въпрос. А на Добри някакви опитности да си спомняте? Надка: Добри, съпругът ми има една опитност, много интересна. Той беше технически ръководител на шивашката кооперация и той решаваше какви платове да идват от Сливен, те въобще със Сливен работеха, с фабриката, какви се изразходват, кога пак трябва да се отиде. И един плат от 200 метра за дамско манто - много хубав, обаче в кооперацията, като идва платът и го дават на магазинерката зачислен, че е получен, обаче намират, че платът не е много хубав и трябва да го върнат. И Добри взема плата от нея и й казва, че ще се върне в Сливен. Тя забравила да отметне, че този 200 метра плат е върнат в Сливен. Баща й учител. Тя малко тъй, не може да си прави нещо сметките.
към текста >>

И един плат от 200 метра за дамско манто - много хубав, обаче в кооперацията, като идва платът и го дават на магазинерката зачислен, че е получен, обаче намират, че платът не е много хубав и трябва да го върнат.
21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ В.К. Сега друг въпрос. А на Добри някакви опитности да си спомняте? Надка: Добри, съпругът ми има една опитност, много интересна. Той беше технически ръководител на шивашката кооперация и той решаваше какви платове да идват от Сливен, те въобще със Сливен работеха, с фабриката, какви се изразходват, кога пак трябва да се отиде. И един плат от 200 метра за дамско манто - много хубав, обаче в кооперацията, като идва платът и го дават на магазинерката зачислен, че е получен, обаче намират, че платът не е много хубав и трябва да го върнат. И Добри взема плата от нея и й казва, че ще се върне в Сливен. Тя забравила да отметне, че този 200 метра плат е върнат в Сливен. Баща й учител. Тя малко тъй, не може да си прави нещо сметките. Казала: „Бати Добри взема 200 метра плат за манто, донесе го, пък го взе и вече не го върна.
към текста >>

А пък му съобщават през деня, че го пращат в Сливен по работа и този плат, който е там за шивашката кооперация, да си го получи.
„Бай Добри - казва - неприятно, но викат те в МВР-то," - „Така ли? Отивайте - вика - Наде, аз ще дойда." Отива там, тоз, като го почва, един груб такъв комунист, от едно село - грубиян. Като го почва, отива началникът, който е на МВР-то и казва: „Бай Добри, дай си следствения лист, дознанието, от това нещо нищо няма да излезе " Щото го познават, обаче оня казва: „Ти хитруваш, ти се прикриваш, теб затвор те чака." И много го нагрубява. Ха да дойде Добри, върнахме се от лозето, прибрахме се в къщи, да дойде Добри, да дойде, 10-11 часа ли беше, кога идва много разтревожен, неспокоен. Оня му казал: „На жена си няма да казваш какъв разговор сме водили тук." Гледам, Добри цяла нощ се върти неспокоен. А пък му съобщават през деня, че го пращат в Сливен по работа и този плат, който е там за шивашката кооперация, да си го получи. Но той вече така разтревожен, и не може да се стърпи на едно място. Но ще отива заранта. Заранта станахме на молитва. И по някакъв начин, аз пишех някога, имах връзка с невидимия свят. „Не се тревожи - не ми казаха какво - това са книжни ножове.
към текста >>

в кооперацията се научили.
Казва: „Платът, който ти прие, 200 метра плат за дамско манто, отметнали го, когато аз го взех. за да го върна? " - „И-и, бати Добри." И веднага в МВР-то. „Ама ела и ти с мен." - „Аз кога ще дойда, ще видя, вече съм много разтревожен. Ти си отиди там и аз ще дойда." И отива. Там. в кооперацията се научили. Отива Добри в милицията и почва вече разговор с този, той взел да се извинява. Бай Добри, тъй, та законите се това. В туй време тръгват всички от кооперацията, щото е с авторитет и честен. Сестрата на една друга там жена, работи в МВР-то, и като чула вечерта, отива при зет си, в Тополица е пък директор на банката, но приятел на Добри. Казала: „Бати Тодоре, Добри ще го съдят и няма да бъде леко.
към текста >>

В туй време тръгват всички от кооперацията, щото е с авторитет и честен.
„Ама ела и ти с мен." - „Аз кога ще дойда, ще видя, вече съм много разтревожен. Ти си отиди там и аз ще дойда." И отива. Там. в кооперацията се научили. Отива Добри в милицията и почва вече разговор с този, той взел да се извинява. Бай Добри, тъй, та законите се това. В туй време тръгват всички от кооперацията, щото е с авторитет и честен. Сестрата на една друга там жена, работи в МВР-то, и като чула вечерта, отива при зет си, в Тополица е пък директор на банката, но приятел на Добри. Казала: „Бати Тодоре, Добри ще го съдят и няма да бъде леко. злоупотребил е с 200 метра плат." - „Кой, Добри? Ако един сантиметър е взел, аз на площада ще се обеся. Не може да бъда това." Тръгват всички председатели, там всички, ръководството, струпват се в МВР- то, както се върнал вече от Сливен.
към текста >>

94. 12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Той е технически ръководител в шивашката кооперация.
" Той е възрастен шивач. Казва: „Абе не могат да платят 400 лева, костюмчето на детето." - Дай костюмчето, плащам парите." И така полека, полека, от банка ли ще изтеглим, какво ще правим, ще плащаме после, той ги плати и аз, като дойде и ми казва Добри, аз така се зарадвах, че се хвърлих на врата му. Викам: „Добри, поздравлявам те, това е над, над всичко." Пък няма жената. Казва: „Дай костюма, аз плащам." Пък какво се случи после. Туй пак негова опитност. Той е технически ръководител в шивашката кооперация. Той раздава платовете, но има едно момиче отвън; тя вписва колко плат се приема, колко пък се взема за работа. Но при един случай един топ плат, който е дошъл от Сливен, един плат не е хубав и те го връщат от кооперацията в Сливен обратно. Но тя не го отметнала, че го връщат. И веднага баща й учител, рекъл: „Тука бати Добри - технически ръководител, взема 200 метра плат. Той не ги върна.
към текста >>

Но при един случай един топ плат, който е дошъл от Сливен, един плат не е хубав и те го връщат от кооперацията в Сливен обратно.
Викам: „Добри, поздравлявам те, това е над, над всичко." Пък няма жената. Казва: „Дай костюма, аз плащам." Пък какво се случи после. Туй пак негова опитност. Той е технически ръководител в шивашката кооперация. Той раздава платовете, но има едно момиче отвън; тя вписва колко плат се приема, колко пък се взема за работа. Но при един случай един топ плат, който е дошъл от Сливен, един плат не е хубав и те го връщат от кооперацията в Сливен обратно. Но тя не го отметнала, че го връщат. И веднага баща й учител, рекъл: „Тука бати Добри - технически ръководител, взема 200 метра плат. Той не ги върна. Взема ги, а няма ги насреща." И тези отиват в МВР-то, и съобщават, че Добри е злоупотребил с 200 метра плат. А Добри, неговата честност в града свети.
към текста >>

Ако един сантиметър Добри е взел от Кооперацията, аз на площада ще се обеся." Но те си го казали така, пък Добри нищо не знае.
И аз викам: „Добри, кажи бе." - „Няма да ти кажа, не, няма дати кажа." И застанахме на молитва, и се помолихме и изведнъж в мене, казвам: „Твоята честност ще блесне в града." Ама аз не зная защо му казвам, тъй просто: „Твойта честност ще блесне в града. " И той си замина. Като отива във фабриката, получава плата и пак не се сеща. Складира други материали и ги дава на влака и той отива до Калканджиеви да се види с тях и сяда в градската градина разтревожен, защото честен човек, нали го обвиняват, а това е подсъдно. Там един негов приятел, той работи в МВР-то, и казал: „БратТодоре, Добри, много лошо става с него, затвор го чака." - „Защо? Ако един сантиметър Добри е взел от Кооперацията, аз на площада ще се обеся." Но те си го казали така, пък Добри нищо не знае. Отивам в градската градина, седнах малко, да отида до бати Иванчови, че сме много близки с тях от години и както седнах така, един светъл лъч премина през мен и веднага ми светна и каза: Ами ти нали за този плат си тук? Отивам у бати Иванчови, виждам кака Веска, бати Иванчо, ний с Маргариткини като роднини сме. Маргаритка и Румито ги имам на снимка. Румито като бебе го сложила на слънце и то мига, мига, такова. Оня ден беше дошла, че приказвахме и тя, Румито, вика: Како Мрагаритке.
към текста >>

„Добри, извинявай, много те обидих." Тогава като се разчуха пък тез правят разследване в МВР-то, без да съобщат в кооперацията.
„Ти ще отидеш, аз ще дойда след тебе." Щото Добри тогава я познаваше. Тя макар че неграмотна, малко простовата, беше им казал: „Тя не може едни сметки да напише," Казал в милицията, защото го обвиняват и той се прехвърлил с думите си малко, защото е чист. И като отива, те с очи го измерват. Пък началникът на МВР-то бил там и казал: „Добри, от тази работа няма нищо да излезе.' Те го знаят. „Обаче дай си показанията." Но оня, един от партизаните в това казал: „Ти какво, ти тъй, ти тъй", така ужасно го хокал, че като отива, той казва - срам го е да ме погледне. „Добри, извинявай, много те обидих." Тогава като се разчуха пък тез правят разследване в МВР-то, без да съобщат в кооперацията. И се разчува това нещо и всички тия от управата, а той е технически ръководител, и отиват целият отдел на ръководството, отиват и тоз бай Таню отива и той да почете с присъствието си. Те отиват и казват: „Как може вий да го държите така, така, да не ни осведомите нас." Там председателят, който бил, почнали кавгата с МВР-то. В това време бай Таню отива и тъй си сложил ръцете: Кой, казва, обвинява Добри за злоупотреба? Я ми кажете вий, пък партийци. Ти ли бе, хей, не зная как го нарекъл, когато никога няма да направи от вас като комуниста, от нас като комуниста, което Добри го е направил.
към текста >>

95. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

По-късно става председател на шивашката кооперация в Айтос - до 1952 година, когато си заминава брат ми Живко.
Семейството се е занимавало с производство на розово масло, изнасяно за Франция. Българското розово масло е използвано като база на известните в целия свят френски парфюми. Не си спомням коя година са се преселили в Айтос, където са се занимавали със земеделие и откога са в Братството, но зная, че татко Добри от ранните си младежки години е член на Бялото Братство и до края на живота си служи всеотдайно на Божието дело. Татко е бил много силен ученик с големи математически възможности, но поради липса на средства, родителите му са били принудени да го изпратят да учи занаят. Работил е като чирак и усвоявал шивашкия занаят. По-късно става председател на шивашката кооперация в Айтос - до 1952 година, когато си заминава брат ми Живко. Загубата на батко беше страшен удар за него, както и за цялото семейство. Татко беше изключително любящ и нежен баща. Мъката и болката за батко бяха толкова силни, че той помолва да бъде освободен от тази длъжност. Продължи да работи като ръководител на отдел за мъжки облекла към шивашката кооперация. Татко беше човек с изключително добро сърце, като че ли беше изтъкан само от добрина.
към текста >>

Продължи да работи като ръководител на отдел за мъжки облекла към шивашката кооперация.
Работил е като чирак и усвоявал шивашкия занаят. По-късно става председател на шивашката кооперация в Айтос - до 1952 година, когато си заминава брат ми Живко. Загубата на батко беше страшен удар за него, както и за цялото семейство. Татко беше изключително любящ и нежен баща. Мъката и болката за батко бяха толкова силни, че той помолва да бъде освободен от тази длъжност. Продължи да работи като ръководител на отдел за мъжки облекла към шивашката кооперация. Татко беше човек с изключително добро сърце, като че ли беше изтъкан само от добрина. Дори много често съгражданите казваха: „Името му, Добри, отговаря напълно на доброто, което носи в себе си " Отличаваше се с голяма щедрост и безмерна честност. Когато си замина, айтозлии казваха: „Честността на Добри Ганев блести като диамант на челото му." Но най-важното у него беше непоклатимата му вяра в Учителя, в Божието дело. Каква мистичност имаше в татко, какъв богат вътрешен духовен живот, без пози и парадиране. След заминаването на дядо ми, Георги Куртев, като ръководители останаха други, по-възрастни братя, но фактически духовен продължител на делото на Георги Куртев беше моят баща, Добри Ганев.
към текста >>

Помолиха татко да помогне на дъщерята да получи работа в шивашката кооперация.
Той остава стълба на Братството в Айтос. Не е имало случай някой да е потърсил помощ и той да е отказал. Нещо повече - сам издирваше кой е нуждаещ се, кой е сирак и мълчаливо помагаше. Знаеха само той и мама. Ще опиша един случай, когато у дома дойдоха майка и дъщеря, изпаднали в тежко материално положение. Помолиха татко да помогне на дъщерята да получи работа в шивашката кооперация. Но тъй като нямаше никакъв опит като шивачка, в отдела за дамско облекла не искаха да я приемат, бяха претрупани с работа и нямаха време да я обучават. Тогава татко я назначи в неговия отдел. Отначало тя не можеше да се справя, работата й изостава и беше много притеснена, че ще я освободят от тази длъжност. Как й помогна татко? - Няколко месеца той ставаше много рано и отиваше от 5 часа сутрин на работа.
към текста >>

Мисля, че тя остана докрай да работи в шивашката кооперация и се пенсионира там.
До 7 часа, преди да дойдат останалите работници, завършваше нейната работа. Всички се чудеха как така тя, която не може за цял ден да приключи, на следващия всичко е завършено перфектно. Тогава те са се сетили - това е работа на бай Добри. Само той може да направи това. Тя и нейната майка също се бяха досетили, че именно татко й помага по този начин, докато усвои работата и добие опит. Мисля, че тя остана докрай да работи в шивашката кооперация и се пенсионира там. Спомням си и друг случай. Идва си татко от работа и казва: „Наде, еди-кое си момче е сирак и е абитуриент, няма костюм, а няма и средства. Какво ще кажеш..." И още недоизрекъл, мама спонтанно: „Разбира се, Добри, ще му купим плата и ти ще го ушиеш." Цитирам само два случая, а те са много. През периода като ръководител на Братството в Айтос, а и преди това, татко често биваше привикван в милицията и разпитван за братския живот в града. Не се страхуваше от нищо.
към текста >>

96. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

кооперацията и умееше да пише на пишуща машина.
Под негово ръководство се разучават братските песни, с което спомага за правилното им разучаване. Свири и в оркестъра при играенето на Паневритмията. Беседите, които получавахме от София, пристигаха на неговия адрес и оттам всеки си ги получаваше. И понеже Словото Божие е под Божия закрила и закрилата на Учителя, когато правиха обиските през 1956 година в неговата къща не бе направен такъв, а там бе просто склад на Словото на Учителя. От 1948 година той работеше като чиновник в Т.П. кооперацията и умееше да пише на пишуща машина. От София бяха донесли една пишуща машина, на която той преписваше нарядите, мислите за всеки ден и водеше кореспонденцията на братството. Тази пишуща машина след заминаването на брат Милевски, от София си я взеха, не знам по чие мнение. По характер благ, отзивчив, доброделен, той беше предан ученик на Учителя. В семейството му имаше духовна атмосфера, която той наследи от бащиния си дом и която се стремеше да предаде при възпитанието на децата си. В работата си като ръководител, посочен от брат Георги Куртев, прилагаше колективния метод (работа с цялото ръководство) и резултатите бяха налице.
към текста >>

97. 23 - 14. ОКУЛТНИ СЛУЧКИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

14. ОКУЛТНИ СЛУЧКИ Бях магазинер в една подофицерска кооперация.
14. ОКУЛТНИ СЛУЧКИ Бях магазинер в една подофицерска кооперация. Един ден идва един подполковник при мен и започна да ме разпитва от каква гледна точка съм вегетарианец. Помислих, че идва с лоши намерения, но все пак му обясних. Накрая ме попита за Учителя Дънов. Отговорих му, че проучвам неговото Учение. Тогава той ми каза, че имал сестра в Казанлък, негова последователка, която му разказала един случай.
към текста >>

Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов му препоръчва да си направи операция в Бургас.
Задала са голяма буря. Учителят дошъл и попитал колко време още е необходимо за довършване на работата Отговорили му - около два часа. Тогава Учителят застанал срещу вятъра и идващия облак с протегната ръка напред и облакът престанал да се движи. Веднага след привършване на работата завалял проливен дъжд. Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция. Учителят му отговоря, като му дава следния съвет: да направи съгряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото. Той изпълнява съвета, но резултат не получава. На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото. След втория компрес ухото оздравява.
към текста >>

Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция.
Учителят дошъл и попитал колко време още е необходимо за довършване на работата Отговорили му - около два часа. Тогава Учителят застанал срещу вятъра и идващия облак с протегната ръка напред и облакът престанал да се движи. Веднага след привършване на работата завалял проливен дъжд. Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция. Учителят му отговоря, като му дава следния съвет: да направи съгряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото. Той изпълнява съвета, но резултат не получава. На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото. След втория компрес ухото оздравява. На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина.
към текста >>

98. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ