Търсене в текстове за 'Оздравяване'

Оздравяване 8.
Болният фабрикант 3. Богатството и болестта 4. Папа Пий ХI и Учителя Дънов 5. Владиката Стефан и Учителя Дънов 6. Обещаното заминаване 7. Оздравяване 8. Болните сливици 9. Цената на вегетарианството 10. Чорапите и бомбите 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев 12. На бодлива крава Господ рога не дава 13.
към текста >>

2. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>

3. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите?
Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
към текста >>

На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна.
С пъргава походка на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас. УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота.
към текста >>

4. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Галилей Величков

Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването.
Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват. Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника. Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма. Така, след всяка лекция, след всяка среща, след всеки разговор с УЧИТЕЛЯ ние навлизахме в света на реалността, където знанието е идентично с Истината. Наред с това взаимните ни връзки с УЧИТЕЛЯ прерастваха и ние неусетно навлизахме в Неговия вътрешен свят. Редица условности в нашето държане и обхода отпадаха и ние все повече се осмелявахме да разглеждаме твърде значимите въпроси. Случвало се е понякога да бъдем с Него за по-дълго време.
към текста >>

5. 3.07. Оздравяване

НЕСТОР ИЛИЕВ

7. Оздравяване Сега, като интервал, ще ви разкажа личен мой случай във връзка с Учителя.
7. Оздравяване Сега, като интервал, ще ви разкажа личен мой случай във връзка с Учителя. Тогава аз - брат Нестор - бях 25-26 годишен, а не зная от какво, но когато тогава решавах да се изкача на 2-рия етаж на някоя къща, на първия етаж трябва да почивам. Чувствах тежест на сърдечната област. Официалната медицина, кардиолозите, рентгенолозите ме уверяваха, че аортата е разширена и затова е това затруднение. Наш приятел, брат Петър Димков, природолечител, известен в България и другаде, той ми каза, след като ме прегледа: „Едната клапа на сърцето ти не се затваря добре и затова е тази умора; тази умора е в резултат на това." Тогава аз отивам при Учителя и Му казвам какво медицината официално ми казва, и какво брат Димков ми определя, че клапата не се затваря едната, и Го помолих: „Учителю, моля Ви се, какво ще ме посъветвате Вие, при това мое състояние? " Тогава беше краят на февруари, началото на март месец, така пролетно време.
към текста >>

Качвах се не само в кооперациите, но на Витоша, на Черни връх, на Ел Тепе, на Мусала - с Неговата рецепта устна за моето оздравяване.
" Тогава беше краят на февруари, началото на март месец, така пролетно време. Той ми каза само това: „Сега, през май месец, излагайте гърбът си на слънце, сутрин, астрономическо време от 8 и 1/2 до 9 и 1/2 часа, целият месец май. И аз: разбира се - Неговата диагноза беше за мен най-вярна. И така, изпълних тази препоръка, отивайки в игрище „Юнак" и целия месец излагах гърба си на слънце от 8 и 1/2 до 9 и 1/2. И оттогава до днес никакво затруднение, нито с аортата, нито с клапата на сърцето, без никакво лекарство, без никаква друга медицинска намеса мина. Качвах се не само в кооперациите, но на Витоша, на Черни връх, на Ел Тепе, на Мусала - с Неговата рецепта устна за моето оздравяване. "Казано е: „На онези, които чакат Господа, силите им ще се възобновят". Тялото е резултат на човешкия дух. Той е строителят. От устройството на тялото се съди за духа на човека. Ще дойде ден, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека". (Учителя)
към текста >>

6. 3.09. Цената на вегетарианството

НЕСТОР ИЛИЕВ

Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен и вижда болезненото й състояние, и й казва: „Имаш ли нещо против, да попитам Учителя за твоето оздравяване?
9. Цената на вегетарианството Една наша сестра, наша съмишленица, живееше в София, имала родна сестра, омъжена в гр. Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен и вижда болезненото й състояние, и й казва: „Имаш ли нещо против, да попитам Учителя за твоето оздравяване? " „Ама разбира се, стига да може да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю?
към текста >>

Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й.
" Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието на ученика към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>

7. 5.27. Лечение за Славата Божия

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Това оздравяване бе за тях чудо.
А от Мещица е близко до Перник и оттам ще си пътувам често до София." Сутринта натоварвам багажа на каруца. Селяните ми сложиха един сандък и в него сложиха орехи, ябълки и круши. Волската кола тръгна, а селянките и учениците вървят от двете страни на колата, чак до Брезник. Вървят и плачат. А това са цели 18 километра. Това оздравяване бе за тях чудо. И за самата мен беше чудо. Те разбраха, че тук има нещо друго, което излекува болния. Но го оцениха навреме, а сега ме придружаваха, за да покажат, че не са неблагодарни и много добре знаят какво нещо е Доброто, когато се направи навреме. Когато слагах кваса, тогава аз казах: „За Славата Божия, за Славата на Учителя ще направя този опит. Но Бог да ми помогне!
към текста >>

8. 7.29. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ II. НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

На последната фотография текста да се чете: ... след оздравяването Му през месец август 1936 г....".
Грешката е при набора. 7. На стр. 358. е отбелязано точно датата 13.XII.1941 г., когато България обявява война на САЩ, Англия и Франция, написано е 28.Х.1994 г. Да се чете 28.XII.1944 г. Грешката е при набора. 8. На последната фотография текста да се чете: ... след оздравяването Му през месец август 1936 г....".
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Оздравяване - 247 8.
Болният фабрикант - 243 3. Богатството и болестта - 244 4. Папа Пий XI и Учителя Дънов - 244 5. Владиката Стефан и Учителя Дънов - 245 6. Обещаното заминаване - 246 7. Оздравяване - 247 8. Болните сливици - 248 9. Цената на вегетарианството - 248 10. Чорапите и бомбите - 249 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев - 249 12. На бодлива крава Господ рога не дава - 250 13.
към текста >>

10. 29. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ II НА „ИЗГРЕВЪТ

На последната фотография текста да се чете:... след оздравяването Му през месец август 1936 г....".
под същото заглавие се започва с думите: „През 1944 г, да се чете 1941 г, Грешката е при набора. 7. На стр. 358. е отбелязано точно датата 13.ХІІ.1941 г, когато България обявява война на САЩ, Англия и Франция, написано е 28.X.1994 г. Да се чете 28.ХІІ.1944 г. Грешката е при набора. 8. На последната фотография текста да се чете:... след оздравяването Му през месец август 1936 г....".
към текста >>

11. 33. ПЕЛЕРИНАТА

ТОМ 5

Тук всичко беше в движение, в движение бяхме всички, движехме се по колона към До извора след оздравяването.
33. ПЕЛЕРИНАТА При нашите общи екскурзии до планината Витоша изникваха много интересни случаи. Те не бяха обикновени случки за тези, които трябваше да ги изнесат и които бяха главните действащи лица. Това беше един такъв водовъртеж от вихри на раздвижена развръзка между събития и хора. Тук всичко беше в движение, в движение бяхме всички, движехме се по колона към До извора след оздравяването. Рила, август, 1936 г. Мария (с такето) до Учителя, до нея но първия ред Николина Балтова, над нея с бялата шапка Стоянка Илиева, до ноя Боян Боев. Над Мария - Наталия Чакова. планината, а условията предразполагаха за нови събития, които се развиваха вътре в нас и около нас. Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра, дъжда и снега.
към текста >>

12. 295. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВЯНИ

ТОМ 5

(след оздравяванет): Учителят, до него Мария Тодорова, а долу майката с двете деца е Стефка Няголова със синовете си Костадин и Светозар.
До извора след оздравяваното, Рила, август, 1936 г. Мария (с такето) до Учителя, до нея на първия ред Николина Балтова. над нея с бялата шапка Стоянка Илиева, до нея Боян Боен. Над Мария - Наталия Чакова. Песни до извора - 1936 г. (след оздравяванет): Учителят, до него Мария Тодорова, а долу майката с двете деца е Стефка Няголова със синовете си Костадин и Светозар. Първата разходка слод оздравяваното. Отляво надясно: 1. 2. Олга Славчева. 3. Веско Козарово. 4. Мория Пончева. 5.
към текста >>

13. 65. ДАН ЗА БЕДНИТЕ

От това ще зависи неговото оздравяване".
Той не всякога и на всички помага". „Ти иди и Му кажи, че много Го моля и вярвам, че ако може Той ще ми помогне. Разкажи Му колко е важен случая". Сестра Милева отива веднага при Учителя и Му разказва всичко: "Добре, казал Учителя. Ще му помогна, но той трябва да отдели една голяма 83 сума за бедните. От това ще зависи неговото оздравяване". А той бил много богат. Сестра Милева отива при своя роднина и му казва думите на Учителя. Той веднага отделя една доста голяма сума за бедните. И до вечерта бил здрав и на другия ден в службата си. Ревизията минава благополучно.
към текста >>

14. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше.
И наистина те не бяха малко сега: Трябваше да седя седнала на корав стол в чакалнята у доктора, при което болките се усилваха, като бъда при това всеки момент на щрек да не почна да повръщам в чакалнята; трябваше по 500 тогавашни лева да плащам да всяка визита и да изгубвам по няколко от частните си уроци с ученици за ходете си при доктора, като при това отслабвах от наложената ми диета. Хляб на можех да ям, защото го примесваха с царевица. Докторът ми предписваше тестени храни, но тях ги даваха само с рецепта от доктора, каквато той не можеше да ми издаде, докато болестта не е определена. В резултат се стигна до там, че не можех вече да ставам от леглото, не можех да давам частните си уроци и да гледам домакинската си работа. А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля. Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше. При това положение на нещата мисълта ми се обърна пак към Учителя, който от четири години вече не беше между нас на земята. Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на момиченцето, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл колкото беше и тогава. Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неделя на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хапвам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално направление останалата част от живота си. Молитвата си направих в петък вечерта. В събота телефонирах на приятелката си да се приготви на другия ден в неделя заранта в 4 часа, че ще се опитам да отида да я взема и я заведа на Изгрева.
към текста >>

15. 3. СИЛАТА НА ВЯРАТА

Райна Димитрова Колева

Марийка Великова Марашлиева

То в същия момент станало оздравяването ми.
Но Той върви и стръмно да е и каквото да е Учителят върви по пътеката, а той отстрани от лявата Му страна и непрекъснато задава въпроси и след туй научих, че този брат бил Методи Константинов. И отидохме на екскурзията, правиха снимки. Имаше от гр. Рига една сестра Елена, подписваше се на скалите „Елена-Рига" и така мина екскурзията, върнахме се. Аз мислех, че като си отида ще оздравея, а то веднага оздравях. То в същия момент станало оздравяването ми. И като да е, сестрата каза на Учителя: „Учителю, всички, които са идвали тука все дъжд ги е валяло, все бани правели един вид, окъпани идвали, пък нас само една лека росичка така ни зарося малко, нямаше голям дъжд". А Учителят казва: „Рекох, къпаните нямат нужда от баня! " Това беше 1939 г. за излекуването ми.
към текста >>

16. 15. БОЯН БОЕВ

Пожелавам на майка ви пълно и бързо оздравяване.
След това ще се свали компресът от мястото, памукът ще се изстиска върху леген, за да се освободи от изстиналата вече вода и отново ще се облее с нова гореща вода и същото ще се повтори. Това ще се повтори шест пъти за една вечер. През деня, понеже мястото ще е изнежено от топлия компрес, трябва да се обвие с вълнен плат, за да не изстине. Такива компреси по шест на вечер ще се правят отначало всяка вечер, а после през вечер. Ако не можете да намерите памук, може да замените памука с дебел вълнен плат, който ще напоявате с гореща, вряла вода. Пожелавам на майка ви пълно и бързо оздравяване. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав до родителите ви и другите ви домашни и до всички братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Писмо писано от брат Боян Боев Любезни брат Иван Аспарухов, Получих писмото ви. За лекуването на язва Учителят препоръчва следното: болният от язва да взема по една супена лъжица зехтин сутрин и вечер на гладно сърце (зехтин, а не олио).
към текста >>

Пожелавам ви бързо и пълно оздравяване.
Боев Писмо писано от брат Боян Боев Любезни брат Иван Аспарухов, Получих писмото ви. За лекуването на язва Учителят препоръчва следното: болният от язва да взема по една супена лъжица зехтин сутрин и вечер на гладно сърце (зехтин, а не олио). Дано намерите достатъчно кутии със зехтин. Освен това да избягвате храни, в които има люспи. Поздрав на вашите домашни. Пожелавам ви бързо и пълно оздравяване. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Боян Боев
към текста >>

17. 3. Змията

Стефка Няголова

паралелно с моето оздравяване стана велико чудо с Учителя.
И така слава на Бога, оздравях без лекарства. След една седмица идва при мене един каракачанин да иска игла от мен да си шие нещо и ме запита: „Онази от вас, която я ухапа змията, умря ли? “ Аз му отговорих:“ Ами това съм аз“. „А моята крава я ухапа змия и тя умря. Теб Господ те е спасил.“ На 12.август 1936 г. паралелно с моето оздравяване стана велико чудо с Учителя. Неговото здравословно състояние се подобри значително. Според Крум, както се е подобрявало състоянието на Учителя, така се е подобрявало и моето състояние. Болестта взе да изчезва. Той започна да се движи свободно, започна да говори и същия ден отиде на изворчето и обиколи лагера. За голяма радост на всички братя и сестри същата вечер Учителя слезе на братския огън при всички.
към текста >>

18. 4. Оздравяването на брат Неделчо

Стефка Няголова

4. ОЗДРАВЯВАНЕТО НА БРАТ НЕДЕЛЧО Брат Неделчо, който посещава често Учителя, един от Неговите ученици един ден отново се разболял и почувствал остри болки в стомаха си.
4. ОЗДРАВЯВАНЕТО НА БРАТ НЕДЕЛЧО Брат Неделчо, който посещава често Учителя, един от Неговите ученици един ден отново се разболял и почувствал остри болки в стомаха си. Отива при Учителя и казва: „Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха“. Учителят казал: „Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия“. „Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли! “ „Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката.“ На другата сутрин, разбира се, брат Неделчо в 10 часа, превиващ се от болка,с ранич- ка на гърба очаква Учителя за екскурзията. Кога поглежда Учителя поканил само него и още три съвсем възрастни сестри.
към текста >>

19. 7. Гушата

Стефка Няголова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване.
Това беше първия ден. После продължих, втория ден, третия ден и усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден гушата й се стопи и нищо не остана от нея. Като лекувах Таня, аз всеки ден като я разтривах и казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява. Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветия ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша. Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода. А моята гуша от какво оздравя?
към текста >>

20. 32. Братското лозе в Търново

След оздравяването си те двамата излизат с Учителя на разходка и отиват на лозето.
Но след разтриването синът му се почувствал неразположен и го заболяла главата. Учителят го накарал да се пораздвижи, да насече дърва и да се поизпоти. Значи синът е взел част от бащината си болест и му е предал от себе си сила. И така брата се спасил. По понеже бил обещал пред Бога, че ако му се помогне да оздравее ще подари нещо в Името на Бога. След оздравяването си те двамата излизат с Учителя на разходка и отиват на лозето. Оздравелият брат посочва лозето и казва: „От днес това лозе става братско“. И наистина, там на това лозе и на околните лозя впоследствие започнаха да се построяват лагерите по времето на съборите в Търново. А подареното място става братско.
към текста >>

21. 11. ПРИСЪСТВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Аз се хванах за тези думи и те ми помогнаха да оздравея." Така тя обясни оздравяването си.
Наскоро след това Учителят си заминал. Сестра Стоянка от скръб по Учителя се разболява тежко. Толкова много се разболяла, че щяла да си замине. Един ден изведнъж тя си спомнила тези Негови думи и те й помогнали да оздравее. "Значи, Той сега е винаги навсякъде и е и тук. Аз се хванах за тези думи и те ми помогнаха да оздравея." Така тя обясни оздравяването си. След това сестра Стоянка е отишла при този брат, с когото Учителят е разговарял в нейно присъствие и го е попитала дали помни думите на Учителя, казани на нея. Братът й казал, че не помни такова нещо. Следователно, тези думи са били само за сестра Стоянка, тъй като Учителят е знаел, че тя ще има нужда от тях.
към текста >>

22. 38. ЗАДРЪСТЕНИЯТ ПЪТ

След оздравяването отидох при Него.
Три пъти тази заран Той ме посрещна. Наблюдава моя вътрешен път. Друг път му занасям нещо, което бях приготвила. "Назначиха ли ви вас? " "Не, Учителю, още не са." "Е, ще ви назначат, ще ви назначат." Няколко дни бях болна. След оздравяването отидох при Него. Отвори вратата. Останах захласната. Хубав! С ново кожухче. Гледам Го, не мога да се нагледам от радост. Може би тогава беше: "Е, назначиха ли ви?
към текста >>

23. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-съвестно отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти съвестно".
В това време, когато той работи във фабрика "Ерц" като много добър технически ръководител, ценен много от самото ръководство на фабриката, което се състоеше от руснаци, понеже това беше по време на СССР, го беше направил свое държавно предприятие, имаше само свои хора, между които имаше хора от СССР и хора от старите руснаци, които бяха дошли през революцията тука. И те извънредно много ценяха професор Консулов. Той в това време, четейки и медицинска литература като биолог изнамира начин, по който би могло да се помогне, поне в началните стадии, на някои страдащи от рак и други болести. Започва да лекува чрез суровоядство страдащи от рак главно. Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче абсолютно безкористно е работил в това отношение. Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-съвестно отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти съвестно". И той насъби-ра така един много голям материал в това отношение и властта решава да му даде кабинет в Исул, за да може там и да лекува и да практикува своя начин на лечение, но може би тука имало една скрита, подла цел, която после проличава. Негов асистент в работата някакъв си лекар, който на-безскру-пулно е ползвал неговите рецепти, в своя дом е лекувал по този начин като е взимал огромни възнаграждения срещу медицинската услуга, която е правел. Независимо от всичко и блюстители на закона решават, че професор Консулов няма никакво право като биолог, без да има диплом за лекар по медицина, да лекува. И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка зъболекарка е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува. Той започва да говори, от аудиторията се наддават зли гласове: "Шарлатанин, мошеник".
към текста >>

24. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

През време на моето оздравяване често поглеждах към златната икона на Света Богородица с малкия Христос, поставена на етажерката закачена на стената срещу моето легло.
Баща ми веднага отиде да провери. Действително, крадецът, чувайки нашите разговори, уплашен, избягва през прозореца. Всички вкъщи скоро забравихме тази случка, но не и аз. От този ден започнах да следя моите сънища и наистина, някои от тях предсказваха какво ще се случи в нашето семейство. На десет годишна възраст аз се разболях от скарлатина. През време на моето оздравяване често поглеждах към златната икона на Света Богородица с малкия Христос, поставена на етажерката закачена на стената срещу моето легло. Помолих майка ми да ми даде книгата лежаща пред иконата. Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна. Потресена от небесния образ на Христа и Неговото разпъване, аз си дадох обет, че ще следвам „пътя". /"Аз съм Пътя, Истината и Живота"/. Но как да вървя по „пътя", не знаех.
към текста >>

25. 16. ЗМИЯТА

И тогава той е казал: "Не, ти, сестра, не само, че не си утежнила Учителя, но си помогнала за Неговото оздравяване".
Но за да остане верен окултният закон е трябвало поне един от Неговите ученици да се пожертва и да вземе участие в това зло, насочено към Него и Братството. И Той е избрал майка ми за тази цел. И затова я е гледал така строго, за да я подготви за тоя страшен изпит и тя да може да издържи! Макар че цялото Братство я е гледало "на криво", че тя всъщност била утежнила и без това тежкото положение на Учителя. Само брат Борис Николов разбрал Истината и затова я е накарал тя сама да му разкаже тази своя опитности. И тогава той е казал: "Не, ти, сестра, не само, че не си утежнила Учителя, но си помогнала за Неговото оздравяване". Горе на Рила едновременно и майка ми и Учителя са оздравели за голяма радост на всички братя и сестри. Като четем от спомените на Елена Андреева в "Изгрева", том I, стр. 567 разбираме че цялата им група заедно с Учителя са били по-долу, почивали на поляната, когато един брат на име Крумчо, значи моят баща е слязъл отгоре и намерил Учителя и Му казал, че по-нагоре Стефка е ухапана от змия. Елена Андреева твърди, че Учителят чул това, но Той бил толкова зле, че и да искал не можел да отиде да помогне на майка ми. А Елена е била до Него и Учителят лежал на тревата и че Той не е мръднал от мястото си дори и да е желаел да помогне.
към текста >>

26. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

След оздравяването нямаше време.
В.К.: На следващия ден Той качи ли се на Молитвения връх? Е.А.: Мисля че не. Не мога да кажа. В.К.: Беше ли на Паневритмия? Е.А.: Мисля, не. След оздравяването нямаше време. В.К.: Кога си тръгнахте обратно? Е.А.: На 14 август, след два дни. На 12 август беше оздравяването Му, на 13 приготвихме всичко и една група слезнахме с Него. Другите останаха. Тогава бяха дошли за пръв път гости от Латвия, пет сестри.
към текста >>

На 12 август беше оздравяването Му, на 13 приготвихме всичко и една група слезнахме с Него.
В.К.: Беше ли на Паневритмия? Е.А.: Мисля, не. След оздравяването нямаше време. В.К.: Кога си тръгнахте обратно? Е.А.: На 14 август, след два дни. На 12 август беше оздравяването Му, на 13 приготвихме всичко и една група слезнахме с Него. Другите останаха. Тогава бяха дошли за пръв път гости от Латвия, пет сестри. И то беше един изпит за тях също. За Кьорчева и за Трифон Кунев. Не, за всички беше изпит, но някак ние сме били повече време с Него, все пак.
към текста >>

27. 84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ

Оздравяване на 12. VIII.
1936 год. 3. VII., 8. VII. 1936 год. е последната лекция. 2. Оттогава заминаване на Рила на 14 юли 1936 год. 3. Оздравяване на 12. VIII. 1936 год. На 29 ден излиза от палатката си на Рила. 4. На 14 август 1936 год. тръгва за София. 5. На 19 август 1936 год.
към текста >>

28. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

В.К.: Сега тука виждаме едни снимки, които са първите след оздравяването.
А иначе никъде другаде не ходи. И там вече забелязах, че говорът беше малко затруднен. Последната беседа, която ни държа едвам излизаха от устата Му дума по дума така. В.К.: Кога я държа? Е.А.: Един ден преди да тръгнем за Рила. В.К.: Сега тука виждаме едни снимки, които са първите след оздравяването. Първо отива долу на чешмата. Е.А.: То беше следобед. Учителят стана и Го видях с бастун, с шапка и върви хубаво, да. Виж, ний всички се зарадвахме. Значи така, просто да не вярваме на очите си и даже Той се обърна към мене и рече: „Еленке, можеш ли да приготвиш багажа, за да тръгнеме в други ден, на 14 август?
към текста >>

В.К.: Сега тука имаме една снимка след оздравяването.
Значи така, просто да не вярваме на очите си и даже Той се обърна към мене и рече: „Еленке, можеш ли да приготвиш багажа, за да тръгнеме в други ден, на 14 август? „О-о Учителю, разбира се. Цял ден имам утре". И приготвихме багажа и на 14 август се върнахме в София. В.К.: Значи слизате долу и отивате първо... Е.А.: Не Той слиза и с Него слязоха и някои други хора. В.К.: Сега тука имаме една снимка след оздравяването. Е.А.: То е на чешмичката. Аз там не бях. Аз толкова се зарадвах, че Учителя нали така вече е здрав. Много хубава снимка е тази. В.К.: И вие на 14 август на следващия ден... Е.А.: Вече приготвихме се и първата група тръгна и Учителят определи кога ще бъде събора.
към текста >>

Песни пееха, много пееха, пак палеха огън и когато вечерта на оздравяването му направиха първия огън, то беше тържество.
На някои хващаше и с двете ръце така ръката на другия. Той я хващаше. В.К.: И тая година казвате нямаше никакви лекции, никакви беседи. Е.А.: Горе не държа беседи. Никакви беседи, никакво Слово нямахме. Песни пееха, много пееха, пак палеха огън и когато вечерта на оздравяването му направиха първия огън, то беше тържество. И най-голямо впечатление ми направи, щото аз останах горе, не слязох на огъня, щото ние винаги дежурехме, някоя, нали всичко може да се случи. Винаги от нас някоя оставаше да пазиме така лагера, нашият лагер. И като тръгна Учителят нагоре, цяла маса с фенерчета хора, масово се подвижи. Като някаква вълна от хора. Всички искаха да изпратят Учителя до палатката Му, нали.
към текста >>

29. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

Тя от благодарност за оздравяването с готовност работеше.
Той идваше при нас за материал, за тези работи и после Маркова пък я превеждаше на френски език. И Георги Радев й помагаше, щото Георги знаеше добре френски език. А пък тя знаеше български език, но тя ни каза впоследствие: „Аз мислех, че българският език е беден, но аз като почнах да превеждам видях колко неща има, които са прекрасни думи на български, пък французите ги нямат". Даже например французите нямат за любов, за обич, те нямат такава дума, както ние. Думата „благост" я нямат те и много други думи, които тя търсеше така думи, за да ги преведе, да отговарят по смисъл на това, което е в нашият език. Тя от благодарност за оздравяването с готовност работеше. В.К.: Защо се казва Маркова? Е.А.: Тя беше женена за един българин Марков, но той бил комарджия и живяла няколко години с него и имаше от него син и дъщеря, които ги познавах. И когато Маркова вече видяла, че не може с него да живее, щото всичко каквото има, той изхарчва и по комари, и по това. И затова развежда се и се захваща най-напред предава уроци по пиано, но видяла, че не върви. Като почнала френски вече си останала учителка по френски език.
към текста >>

30. 155. УЧИТЕЛЯТ ТЪРСИ УЧЕНИЦИТЕ СИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

И тя след заболяването й и след оздравяването от това, идваше винаги редовно на стола да се храни.
Виж сега, Георги Радев работеше с нея. Георги знаеше френски език доста добре, Маркова знаеше повече френски от български. И тя даже ми е казвала: „Аз мислех, че българският език е беден език. Като започнах да работя и да превеждам от български на френски, видях, че съвсем не е така, че българският език има думи свои, специални, които ги няма френският език". И тя е трябвало да търси подходящи френски думи, защото тя беше интелигентна жена Маркова. И тя след заболяването й и след оздравяването от това, идваше винаги редовно на стола да се храни. В.К.: В знак на благодарност може би. Е.А.: Да, в знак на благодарност, почна да работи. В.К.: Тя от какво заболя? Е.А.: От преумора. В.К.: Сега тя е била по народност?
към текста >>

Виж какво тя дойде за съвет при Учителя, за оздравяването й, доколкото знам.
Е.А: Учениците на другите учители, които еднакви часове имаха в училищата всичко еднакво не можехме да говорим, да. В.К.: Сега тя как се е запознала с Учителя Маркова? В първите години? Е.А.: Не мога да ти кажа. Запознаването й, чакай, казвала ли ми е нещо Маркова? Виж какво тя дойде за съвет при Учителя, за оздравяването й, доколкото знам. Тя като болна за помощ е дошла, да. И понеже Учителят й даде задача само за една малка стомничка. Каза й: „Ще си купите една малка стомничка от два литра най-много и с нея ще ходите на изворчето за вода и ще се връщате". И всеки ден това. Виж какъв прост метод даде Учителя.
към текста >>

31. 01 - 50. СТРОЕЖЪТ НА ЗАСЛОНА И СМАЧКАНИЯТ ПРЪСТ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Така и радостта от оздравяването на ръката бе радост обща за всички ни.
Коя бе тази мелодия от песните на Учителя, не можем да си спомним, но запомнихме друго, запомнихме думите на Учителя: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била! " Така и стана. Ръката му оздравя за Слава на Божието Име и за радост на брат Георги Куртев, и за радост на всички ни. Бяхме преминали през едно премеждие. То беше общо за всички ни. Така и радостта от оздравяването на ръката бе радост обща за всички ни. Има един псалом, в който се казва: „Не нам, Господи, а на Твоето Име дай слава! " Многократно ние бяхме свидетели за изявлението и проявлението на Славата Божия. Ние бяхме живи свидетели и нашият живот се градеше на живи опитности от живота на Словото на Учителя.
към текста >>

32. 08 - 22. ВЪТРЕШНАТА МИСТИЧНА ВРЪЗКА У ЧОВЕКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

А щом има връзка с този свят на хармония, оздравяването му е сигурно, защото по-силен от Бога няма на тоя свят.
Казват на Учителя, че е тежко болен и Учителят отива да го посети. Когато Учителят отишъл при него, той бил почти в безсъзнание, обаче Учителят видял, че братът шепне нещо, наклонил се към него и разбрал, че братът произнася молитва, произнасял „Отче наш". Тогава Учителят казал: „Не се безпокойте, братът ще оздравее." И наистина, братът след някое време се възстановил. Живял след това още известно време, което показва, че произнасяйки молитва, братът се свързва с Невидимия свят. Това е мое тълкувание. А щом има връзка с този свят на хармония, оздравяването му е сигурно, защото по-силен от Бога няма на тоя свят. Като видях тази снимка, аз си спомних тази случка с брата. Тук аз съм заснет близко до Неделчо Попов, т.е. сме един до друг. А този брат е високо горе с брадичката. Той беше софиянец и живееше там, където е сега Дворецът на Културата.
към текста >>

33. 09 - 139. ЧУДОТО В АЙТОС

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Наскоро след оздравяването му отидох в София.
Костадин изпи и двете шишенца с някакъв сладък билков сироп, почувства се добре. Отговорихме на фирмата за благоприятния резултат. След около две седмици получихме още две шишенца и Костадин беше вече добре. Укрепна и се ожени, родиха му се няколко деца. Отгледа си децата и след много години се помина от друга болест. Наскоро след оздравяването му отидох в София. Учителят като ме видя, първо ме пита: „Как е Костадин? " - „Оздравя и се ожени", му казах аз, а той каза :"Хубаво, хубаво! " Разказала: Елена Цочева. Горният случай поражда няколко въпроса: 1. Отгде знае фирмата „X" в Германия, че у нашето семейство има тежко болен и ни изпраща лекарство?
към текста >>

34. 09 - 253. КАК МАЙКА МИ НАМЕРИ УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Медицината в лицето на лекаря си каза тежката дума: „Само още няколко часа живот." Тогава майка ми почна да се моли на Бога за моето оздравяване.
Но въпреки всичко тя още не се чувстваше готова да направи тази смела крачка. Сякаш имаше нещо, което я възпира. Тази задръжка в нейния духовен път се дължеше не на друго, а на враждебното отношение на баща ми, който бе ревностен привърженик на месоядството. Съвсем не бе лесно на майка ми да превземе такава крепост. Все по това време аз заболях тежко, с температура към 41 градуса. Медицината в лицето на лекаря си каза тежката дума: „Само още няколко часа живот." Тогава майка ми почна да се моли на Бога за моето оздравяване. Интересното е това. че тя тогава сякаш почувствува с душата си, че моето оздравяване е свързано с нея и че тя от този момент трябва да престане да яде месо. Тя обещала, без да се колебае. Наскоро лекарят я прегледал и й препоръчал вече да не яде месо. Това вече било достатъчно за баща ми.
към текста >>

че тя тогава сякаш почувствува с душата си, че моето оздравяване е свързано с нея и че тя от този момент трябва да престане да яде месо.
Тази задръжка в нейния духовен път се дължеше не на друго, а на враждебното отношение на баща ми, който бе ревностен привърженик на месоядството. Съвсем не бе лесно на майка ми да превземе такава крепост. Все по това време аз заболях тежко, с температура към 41 градуса. Медицината в лицето на лекаря си каза тежката дума: „Само още няколко часа живот." Тогава майка ми почна да се моли на Бога за моето оздравяване. Интересното е това. че тя тогава сякаш почувствува с душата си, че моето оздравяване е свързано с нея и че тя от този момент трябва да престане да яде месо. Тя обещала, без да се колебае. Наскоро лекарят я прегледал и й препоръчал вече да не яде месо. Това вече било достатъчно за баща ми. „ Щом лекарят забранява, може" - казал баща ми и повече не се обадил по този въпрос. От него ден майка ми се хванала още по-здраво за Божието дело и му служи до края на живота си.
към текста >>

35. 09 - 258. ИЗЦЕРЯВАНЕТО ДЕТЕ НА АПОСТОЛИДИС

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

в съседната стая, без да знаят хазаите, да се молят за оздравяването на детето.
След малко се почуква на вратата и родителите на детето съобщават, че то вече губи съзнание и се обръщат с молба към Учителя да им помогне, да спаси детето. „Само една рожба имаме, помогни ни! Помогни ни, Учителю! " Тогава Учителят им казал да идат горе при детето. След това пратил пет сестри горе. в съседната стая, без да знаят хазаите, да се молят за оздравяването на детето. Между тези сестри е била и Е. Ц. от гр. Айтос. Детското легло било отрупано с играчки и разни плодове, но нямало кой да им се радва, детето било вече в безсъзнание. Родителите, захлупени край леглото, само хлипали. В това време Учителят изважда от вътрешния си джоб една бяла, съвършено чиста кърпичка, която брат Пеню Киров занесъл горе и покрил лицето на болното дете.
към текста >>

Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето.
Той отива и вижда същата картина - родителите все тъй захлупени по очи на леглото. Брат Киров взема кърпичката от лицето на детето и за голяма негова изненада то било вече с отворени очички и гледало бодро. Братът му подал портокала и от вдигнало ръчичка, и посегнало да го вземе, а родителите още хълцали и нищо не виждали. След малко детето станало, седнало и взело да прибира играчките около себе си. Когато родителите вдигнали глави и видяли, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да се усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си.
към текста >>

36. 09 - 276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

След оздравяването ми един ден ни строиха, за да изберат двама за санитари.
276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен старец вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница. Водеха се престрелки от двете страни. Имах предчувствие, че ще ме ранят и наистина ме раниха в главата. Когато ме превързваха, санитарите установиха, че раната ми е лека и скоро ще оздравее. След оздравяването ми един ден ни строиха, за да изберат двама за санитари. Единият от двамата избрани бях аз. Войната продължаваше. Плениха ни. Минахме през град Ниш и заминавахме за Унгария, където ни оставиха в пленнически лагер. Един ден пак ни строиха в шест редици.
към текста >>

37. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Затова защото Георги Куртев беше Голям Брат, тука всички братя и сестри светец го зовяха, кой го заболи глава, крака или нещо друго, всички при бай Георги отиваха, на всички се намираше лекарство за оздравяване.
Поздрави Марийка Марашлиева от мен и Джана. БЕЛЕЖКИ ЗА АЙТОСКОТО БРАТСТВО Брат Вергили Кръстев, Получих ти писмото и всичко друго, което си писал и до брат Колю. Моето желание да ти помогнем с тези писма, които са писани за Георги Куртев и за Айтоското Братство. Аз много се радвам, че си се заел да пишеш такава хубава книга за Айтоска околия, дано всичко се осъществи за всички нас, които чакаме това да стане. Брат Вергили, нека да бъде волята Божия. Затова защото Георги Куртев беше Голям Брат, тука всички братя и сестри светец го зовяха, кой го заболи глава, крака или нещо друго, всички при бай Георги отиваха, на всички се намираше лекарство за оздравяване. Разправяше брат Илия Чернев от Айтос. Разболяла се сестра Кина, Отива при Георги Куртев и му казва, че сестрата е болна. А той му казал: Илийчо, довечера ще дойдеш, никой да не те види, нито кучето, нито сестра Иринка, която по това време е била на Градината. Така и направил. Георги Куртев какво е правил, но сестрата се върнала здрава в Айтос.
към текста >>

38. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването.
В отговор Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видяли. След тях минава един самарянин - човек от друга националност и вяра. Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги. качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването. Този човек бил милосърден, чувствал болките и неволите на другите като свои. Такъв човек е добродетелен. Друг път Христос отива при своите ученици и им казва: „Ако вашата вяра не надмине правдата на книжниците и фарисеите, вие нищо не сте! " Тука, в един термин Христос влага две противоположни съдържания. Каква е правдата на книжниците и фарисеите?
към текста >>

39. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Ръкуването означава опознаване, поздравяване.
Когато майката често целува детето си, и то, и тя се обновяват. Забелязали ли сте, че тя не целува детето си на едно и също място? Колко пъти, обаче, този закон се извършва добре, правилно? Ръкуването е същият закон. И чрез него става обмяна отвътре на енергиите. Ръкуването означава опознаване, поздравяване. Вие си турете широко сърце, гледайте да учите в света, благодарете за всичко, стремете се към чистота! Първото, необходимото нещо за вас е вътрешна, душевна чистота. Да се запазиш в чистота, това е най-мъчното. Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога, с добри хора. На вас са нужни нови опитности, да се измени у вас настроението.
към текста >>

40. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

ТОМ 12

Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено.
Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално. Не, не, тя е нещо меродавно, тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Може би някога в някоя болест се крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го, нито тук е, нито на Небето. Но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това, да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на Земята или с онези хора, които живеят горе, на Небето. Та, сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чистия живот. Гледам ви, сега между вас има едни особени навици, които аз си обяснявам съвсем другояче.
към текста >>

41. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Управител-лекарят на болницата, д-р Ненчо Дунев, който го лекувал, като се научил за оздравяването му, отишъл в къщи да го види.
Като се върнах от София, моите приятели турци, като ме видяха, че не съм излекуван, без да ме питат, доведоха отнякъде „ходжа специалист“ да лекува такива болести. Три пъти идва при мене и чете молитви и заклинания и аз бях излекуван, без да остане някаква следа от болестта ми. Известен ми е и друг случай в град Севлиево, дето бившият мюфтия хаджи ефенди, свършил богословски науки в Цариград, е излекувал парализирания Добри от Горната махала на града. Той лежал 40 дни в Севлиевската болница и го изписали без подобрение. Хаджи ефенди се научил за него и без да е бил поканен, понеже Добри бил беден човек, ходил сам три пъти в дома му, чел специални молитви и заклинания за случая и болният станал здрав от леглото. Управител-лекарят на болницата, д-р Ненчо Дунев, който го лекувал, като се научил за оздравяването му, отишъл в къщи да го види. И останал изумен от чудодейното излекуване от хаджи-ефенди. Много подобни случаи ми са известни – и от град Севлиево и от севлиевските села, но може при друг случай да ги разправя. Зная и няколко случки от достоверни свидетели как ходжи само с четене на заклинания са направили да изпадат всички червеи от червясали рани на кон и вол, когато стопанинът с ръка не е могъл да извади и едно червейче от раната. Това става по законите на магията, която по предание знаят неколцина из всичките народи на земята. А най-много из източните народи. 3.
към текста >>

42. 15. НОВ ЖИВОТ

Паша Теодорова

ТОМ 13

19 февруари 1967 година на още непълното ми оздравяване.
Не, не, банките отпущат кредит на човека, да има време да си изплати дълговете, като работи, разбира се. За кого, за какво, той си знае и постъпва, както разбира. Следователно на мене, като последователка на едно велико Божествено учение, се даде кредит, без да ми показват за кого и за какво, разчитайки на мене, аз да си отговоря вътре в себе си. Божественият свят не ограничава никого. Той дава пълна свобода на човека, като разчита и доверява на неговото съзнание и отговорност за делата му. 19 февруари 1967 година на още непълното ми оздравяване. Дали съм спала малко през този ден, 18 февруари, не помня, но нощта срещу 19 февруари прекарах в пълно безсъние. Положението ми не беше тежко, защото вече бях на път към оздравяване, затова се предадох цялата нощ на мисъл. За много лица мислех, за много неща благодарих, но най-много мислех за усмивката, която много пъти виждах и която видях и не ще забравя никога и като болна, която описах в предишните страници, заедно с двете мощни ръце, които внесоха в моя болен организъм енергия и живот. По този случай в тази безсънна нощ, съчиних нещо нескопосно под заглавие „Една усмивка". Ще го запиша за себе си, да не го забравя, защото ми е е ценно.
към текста >>

Положението ми не беше тежко, защото вече бях на път към оздравяване, затова се предадох цялата нощ на мисъл.
Следователно на мене, като последователка на едно велико Божествено учение, се даде кредит, без да ми показват за кого и за какво, разчитайки на мене, аз да си отговоря вътре в себе си. Божественият свят не ограничава никого. Той дава пълна свобода на човека, като разчита и доверява на неговото съзнание и отговорност за делата му. 19 февруари 1967 година на още непълното ми оздравяване. Дали съм спала малко през този ден, 18 февруари, не помня, но нощта срещу 19 февруари прекарах в пълно безсъние. Положението ми не беше тежко, защото вече бях на път към оздравяване, затова се предадох цялата нощ на мисъл. За много лица мислех, за много неща благодарих, но най-много мислех за усмивката, която много пъти виждах и която видях и не ще забравя никога и като болна, която описах в предишните страници, заедно с двете мощни ръце, които внесоха в моя болен организъм енергия и живот. По този случай в тази безсънна нощ, съчиних нещо нескопосно под заглавие „Една усмивка". Ще го запиша за себе си, да не го забравя, защото ми е е ценно. Цяла нощ го повтарях да го запомня и споделя с близките си като резултат на една безсънна нощ. Едва станах от леглото, споделих го с близките си, но то произведе голям смях като нещо неиздържано и нескопосно.
към текста >>

43. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Нали при скарлатина признак на оздравяване е избелването на цялата кожа.
От стълбите се чува сладък глас: „Аско, хайде оздравявай по-скоро, че ми се стегна сърцето без опера, че там стои празна нашата ложа." И той грабва нож и започва да стръже дланите си, така че почва лимфа да тече. „Чедо, какво правиш? Ще се осакатиш, моля ти се! " И заплаква. Това донякъде го успокоява. Нали при скарлатина признак на оздравяване е избелването на цялата кожа. Още нещо: Престъпната жилка се проявява у нейния брат. Той разигравал „Пианку", което значи, върти се една кръгла маса, на нея наредени предмети с различна стойност, а той тайно с крак побутвал да печели все най-скъпи неща. А можело е нищо да не се спечели. Но един ден го открили, сбили се, той имал тежка ръка, преобърнали маси, столове, изпочупили бутилки, хората се разпищяли, кръв се ляло. Идва полиция, хващат го няколко души и право в затвора.
към текста >>

44. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Може да й пишеш и на другата нейна квартира, гдето ще отиде след оздравяването на Христов: София, 26, „Волоколамското шосе" N 14 Борис Николов /за Паша/.
Обаждат се от другия свят /вече мнозина са там/ на всички се дава работа, за която са годни. Адреса на сестра Паша Теодорова засега е следния: София 26, ул. „Персенк" N 49 Димитър Христов /за Паша/. Тя продаде къщата си на бул. „Бирюзов" 52, а сега е временно при този техен бивш квартирант, доста болен и тя с още една сестра му са в услуга по домакинствуването, за бодрост и пр. Може да й пишеш и на другата нейна квартира, гдето ще отиде след оздравяването на Христов: София, 26, „Волоколамското шосе" N 14 Борис Николов /за Паша/. Каквото имаш да пишеш за Братския съвет, изпращай го до Паша Теодорова, на един от тези адреси. Може и чрез мен да пишеш, но аз ще отсъствувам от София до към 10 декември. Братствата из България са добре там, гдето имат салони и се събират. Свободни са, четат беседи, пеят, събират се по празници и т.н. Такива засега са Варна, Бургас, Айтос, Русе, Нова-Загора, с. Тополица.
към текста >>

45. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действува за изцеляването на някой от органите на физическото тяло.
Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действува за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания.
към текста >>

46. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Иван Толев

ТОМ 15

Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си, и неприятелите си.
Това не е оня „личен режим", за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание за общата полза от всяка мисъл, желание и действие и за своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си, и неприятелите си. Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч" и със „смазване" другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си.
към текста >>

47. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Вземах на мама 1/2 кило дървено масло, за да пие сутрин и вечер по една лъжица за засилване и оздравяване на стомаха, това Учителят го каза.
Вечерта докопахме на стъмняване нивата. Кака си дойде у дома, а Георги и булката си отидоха в Ковачевец, Вечерта много изморен си легнах след храна да спя. Спал съм дълбоко. 11 .VL1929 год., вторник Станах и като излязох, ето Найчо потегля за Попово и заедно с него стигнах в Попово. Отбих се на Бончо. Вземах на мама 1/2 кило дървено масло, за да пие сутрин и вечер по една лъжица за засилване и оздравяване на стомаха, това Учителят го каза. Продадох на Санду беседите 6, 7, 8, 9 и 10. за него и за Васил Острев. Броих на И. Качев за сметалото и читалото 1450 лева поръчах на секретар-бирника един печат и за училищното настоятелство и един за препоръчани писма. Рали Арнаудов бе тамо, Петър Иванов, Иван Старев си идеше от София.
към текста >>

48. 1931 година

ТОМ 16

Какъв живот, пълен с блаженство, хармония и разбирателство би се заживяло, ако елитът на обществата, като се почне от учителя, чиновника, военния, до царя, ако биха поставили вярна диагноза за войната и заработят с все сили за оздравяването духовно на човечеството.
Еленка се вече бе събудила. Това ме докара до нови мисли и идеи. Искаше ми се да се пръсна над цялата земя във всяко съзнание на хората и да им кажа, че войната е зло, зло, зло и пак зло. Че братство е нужно, а не адски мъки, в което човеците страдат и в самоизстребленията си много повече от животните. Той, елитът на творенията, се обръща на безподобно същество в шеметното опиянение от духа на войната. Какъв живот, пълен с блаженство, хармония и разбирателство би се заживяло, ако елитът на обществата, като се почне от учителя, чиновника, военния, до царя, ако биха поставили вярна диагноза за войната и заработят с все сили за оздравяването духовно на човечеството. От обед вече бавно вали сняг. Ето, часът 10 1/2, Вятърът фучи във висините. Сняг вали и навят около училището. 1.II.1931 год., неделя Валяло нощес сняг. Станах в 4 1/2 ч.
към текста >>

49. 6.5. За физическото здраве

ТОМ 17

На човека трябва да се вдъхне доверие, вяра, надежда в неговото оздравяване, в правилността на прилаганите за лечението му методи.
6.5. За физическото здраве Физическото и душевното здраве са нормалните състояния на човека, великият дар на Природата, основата на човешкото щастие. Но както едното, така и другото се подчиняват на закони, които трябва да се познават и съблюдават. На много места Учителят говори, че „ученикът трябва да бъде душевно и физически здрав". Той счита обаче, че здравето е плод преди всичко на мисълта на човека. Затова лечението на болния трябва да започне преди всичко с неговата душа. На човека трябва да се вдъхне доверие, вяра, надежда в неговото оздравяване, в правилността на прилаганите за лечението му методи. Това съвпада напълно със схващането на великия руски физиолог Иван Петрович Павлов. Достатъчно е само една неприятна дума, едно тежко съобщение през време на яденето ни, за да спре отделянето на стомашен сок, да се причини едно или друго заболяване. Като се започне от тези елементарни наблюдения, човек може да се убеди, че наистина голямата част от физическите заболявания имат за основа някаква душевна травма. Наистина, ние откриваме при много наши заболявания наличието на микроби, които поставяме за първопричина на заболяването. Това е вярно.
към текста >>

50. 54. Мария Здравкова Милева. 54.16. Как човек може да се откупи от болест

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

За всяко благо, напредък в живота, повишение, оздравяване, трябва да се отблагодарим с някаква материална жертва.
Учителят казваше: - Дебне ви някакво зло. Когато ви се отнеме някаква материална сума, когато ви се нанесе материална щета, това значи, че злото ще се размине. Това караше сестра Граблашева да приказва, че Учителят е изнудвал хората. Това абсолютно не е вярно. Той само разкриваше известни окултни закони. За всяко благо, напредък в живота, повишение, оздравяване, трябва да се отблагодарим с някаква материална жертва.
към текста >>

51. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

ТОМ 18

Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят.” А сега, нека да кажем няколко думи за момите и момците, които искат да станат майки и бащи.
А ето сега един важен въпрос за майките. Можели майката да определи кога ще оздравее нейното болно дете? Окултната наука, по думите на Учителя, дава тая възможност на майките, стига техните мисли да са силно положителни и възходящи. „Ако някое дете се разболее в периода на празнене на Луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато Слънцето отива към южното полушарие, от 22 септември нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят.” А сега, нека да кажем няколко думи за момите и момците, които искат да станат майки и бащи. Учителят дава един важен закон, който всички майки и бащи би трябвало да имат предвид и да го спазват, ако искат да станат родители на добри, умни, красиви и здрави деца, на които да се радват и да възпитават правилно. „Ще ви дам един важен закон: когато двама души се свързват в името на любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина - никога вечер. Те трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си. Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях.” Под „сляпа събота” разбирам тъмнината в живота. Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнината, да не ги виждат хората.
към текста >>

52. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят Тя ще се тревожи, ще вика един, втори лекар, ще правят инжекции на детето, докато най-после вложи и в своята глава, и в главата на детето отрицателната мисьл, че ще умре.
Добре, че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономерност в природата. Той трябва да благодари, че по този начин се домогва до известно знание. Ако майката знае тази наука чрез изчисления тя ще разбере, дали болното й дете ще оздравее, или не. Ако някое дете се разболее в периода на празнене на Луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато Слънцето отива към южното полушарие, от 22 септемврии нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят Тя ще се тревожи, ще вика един, втори лекар, ще правят инжекции на детето, докато най-после вложи и в своята глава, и в главата на детето отрицателната мисьл, че ще умре. Както е мислила, така става - детето умира. Има неща в света, които са възможни, но има и такива, които са невъзможни. Тъй щото, човек трябва да знае. каква е вероятността да стане нещо, или да не стане. За всеки даден случай, човек трябва да знае, каква е вероятността да умре, или да остане жив.
към текста >>

53. 6. Землетресенията и слънчевите петна

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 85-86)

ТОМ 20

Оздравяване на конструкцията в жилищните помещения, разбира се, в известни предели и възможности, за да може да се понасят поне по-слабите разтърсвания без сериозни за тях последици - и най-важното, известно предупреждение на населението в дадена застрашена област за възможно земетресение са ония необходими мерки, които тъй или инак биха спомогнали доста, за да се намали ужасът на земетресната картина.
VI, 1931 г., кн. 3, стр. 85-86) Споходени сме отново от земетресения. Твърде възможно е и за в бъдеще да ги имаме като доста чести, макар и нежелателни гости. Всеки, който е виждал техните последици, които изменят изгледа на местността в няколко секунди, отнимат живота на стотици хора, в няколко мига превръщат в развалини цветущи градове и селения - разбира от какво голямо значение е възможността да се избегне това, което най-фрапира в случая - тяхната ненадей-ност. Оздравяване на конструкцията в жилищните помещения, разбира се, в известни предели и възможности, за да може да се понасят поне по-слабите разтърсвания без сериозни за тях последици - и най-важното, известно предупреждение на населението в дадена застрашена област за възможно земетресение са ония необходими мерки, които тъй или инак биха спомогнали доста, за да се намали ужасът на земетресната картина. В специална статия (Гледай «Житно зърно», книжка 4, 5 - 6 и 7 от 1928 г.) още преди три години ние разглеждахме този въпрос доста обширно и по начин, който постави в недоумение някои от представителите на тъй наречената «официална наука», които и до днес още продължават тук, у нас, да защищават позиции, които вече на Запад са напуснати в интереса на обективната истина. Доста учени във Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха заключенията, като ги разшириха. Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за «Божия напаст», а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение - предсказано. За да допуснем това, има много причини. Преди всичко чисто логически.
към текста >>

54. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI

Учителят Дънов - първата разходка след оздравяването до извора „Ръцете", 12 август 1936 г., Рила Учителят Дънов, с бялата плетена шапка, пред скалата с котвата, вляво при извора „Ръцете”.
Мария Тодорова. Сн. 10. Учителят Дънов пред палатката си, 18 август 1939 г., Рила Сн. 11. Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила Сн. 12. Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила Сн. 13. Учителят Дънов - първата разходка след оздравяването до извора „Ръцете", 12 август 1936 г., Рила Учителят Дънов, с бялата плетена шапка, пред скалата с котвата, вляво при извора „Ръцете”. До Учителя, с баретата, е Мария Тодорова. На преден план, майката с двете деца, е Стефка Няголова - Костадин е в скута й, а другият й син Светозар е с бели чорапи, седнал. Най- отгоре, прав, с бялата шапка, е Мирчо от Петрич. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 32 ÷ 41. Сн. 14.
към текста >>

Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила Облегнат до скалата с котвата, вляво, е Петър Пампоров.
До Учителя, с баретата, е Мария Тодорова. На преден план, майката с двете деца, е Стефка Няголова - Костадин е в скута й, а другият й син Светозар е с бели чорапи, седнал. Най- отгоре, прав, с бялата шапка, е Мирчо от Петрич. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 32 ÷ 41. Сн. 14. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила Облегнат до скалата с котвата, вляво, е Петър Пампоров. 2 Учителят с бялата плетена шапка и белия шал през врата, 3. Мария Тодорова, с бялата барета, до Учителя. 4. Николина Балтова с белия шал и с плитката. 5. Боян Боев. 6. Кирил Икономов, 7.
към текста >>

Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила Всички около Учителя пеят.
Над Мария е Мариана от Латвия и до нея - Стоянка Илиева. 10. Между тях е Наталия Чакова. 11. Горе, вдясно, с бяло елече и рокля на цветчета, е Олга Славчева, 12. Вляво, над Ангел и Мария Захарната, е шивачката Ганка Парлапанова, с бял шал и бяла шапка. Сн. 16. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила Всички около Учителя пеят. Най-отляво е Стевка Няголова с двете см деца -Костадин и Светозар. Сн. 17. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила 1. Отляво е главата на Мария Захарната. 2.... 3.
към текста >>

Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила 1.
Вляво, над Ангел и Мария Захарната, е шивачката Ганка Парлапанова, с бял шал и бяла шапка. Сн. 16. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила Всички около Учителя пеят. Най-отляво е Стевка Няголова с двете см деца -Костадин и Светозар. Сн. 17. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила 1. Отляво е главата на Мария Захарната. 2.... 3. Учителят. 4. Мариана от Латвия. 5. Наталия Чакова. 6.
към текста >>

55. СЪДЪРЖАНИЕ

Учителят Дънов - първата разходка след оздравяването до извора „Ръцете", 12 август 1936 г., Рила....... 777 Сн. 14.
Учителят Дънов пред палатката си, 1936 г., Рила..................................................................... 772 Сн. 9. Учителят Дънов пред палатката си, 1936 г., Рила, с бялото знаме ......................................... 773 Сн. 10. Учителят Дънов пред палатката си, 18 август 1939 г., Рила.................................................. 774 Сн. 11. Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила................................................................... 775 Сн. 12. Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила................................................................... 776 Сн. 13. Учителят Дънов - първата разходка след оздравяването до извора „Ръцете", 12 август 1936 г., Рила....... 777 Сн. 14. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 778 Сн. 15. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" , 12 август 1936 г., Рила........................................... 779 Сн. 16. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 780 Сн. 17. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 781 Сн. 18. Учителят Дънов оздравял, 12 август 1936 г., Рила ................................................................. 782 Сн. 19.
към текста >>

Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 778 Сн. 15.
Учителят Дънов пред палатката си, 1936 г., Рила, с бялото знаме ......................................... 773 Сн. 10. Учителят Дънов пред палатката си, 18 август 1939 г., Рила.................................................. 774 Сн. 11. Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила................................................................... 775 Сн. 12. Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила................................................................... 776 Сн. 13. Учителят Дънов - първата разходка след оздравяването до извора „Ръцете", 12 август 1936 г., Рила....... 777 Сн. 14. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 778 Сн. 15. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" , 12 август 1936 г., Рила........................................... 779 Сн. 16. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 780 Сн. 17. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 781 Сн. 18. Учителят Дънов оздравял, 12 август 1936 г., Рила ................................................................. 782 Сн. 19. Любомир Лулчев с жена си Ангелина Радойкова................................................................... 783 Сн. 20.
към текста >>

Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 780 Сн. 17.
Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила................................................................... 775 Сн. 12. Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила................................................................... 776 Сн. 13. Учителят Дънов - първата разходка след оздравяването до извора „Ръцете", 12 август 1936 г., Рила....... 777 Сн. 14. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 778 Сн. 15. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" , 12 август 1936 г., Рила........................................... 779 Сн. 16. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 780 Сн. 17. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 781 Сн. 18. Учителят Дънов оздравял, 12 август 1936 г., Рила ................................................................. 782 Сн. 19. Любомир Лулчев с жена си Ангелина Радойкова................................................................... 783 Сн. 20. Любомир Лулчев ........................................................................................................................ 784 Сн. 21. Любомир Лулчев, с брада, след убийството на жена му........................................................ 785 Сн. 22.
към текста >>

Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 781 Сн. 18.
Учителят Дънов пред палатката си, 1939 г., Рила................................................................... 776 Сн. 13. Учителят Дънов - първата разходка след оздравяването до извора „Ръцете", 12 август 1936 г., Рила....... 777 Сн. 14. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 778 Сн. 15. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" , 12 август 1936 г., Рила........................................... 779 Сн. 16. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 780 Сн. 17. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила.......... 781 Сн. 18. Учителят Дънов оздравял, 12 август 1936 г., Рила ................................................................. 782 Сн. 19. Любомир Лулчев с жена си Ангелина Радойкова................................................................... 783 Сн. 20. Любомир Лулчев ........................................................................................................................ 784 Сн. 21. Любомир Лулчев, с брада, след убийството на жена му........................................................ 785 Сн. 22. а, б, в, г.
към текста >>

56. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

Малина два-три дена след оздравяването си танцува.
Разпитват по същия начин и майката. Ние сме тук и за да видим дали от страна на някои длъжностни лица няма престараване. По-нататък защитникът възпроизвежда разкритията и начина на убийството. Доктор Геков, господа, казва, че освен раните от теслата има и такива от друго някакво оръдие. Лекарите пък установиха, че симулация няма. Малина два-три дена след оздравяването си танцува. Трябва да се съгласим, че тя още не е с ума си. Симулация в случая няма. Един ден съдията-следовател Костойчинов се явява в болницата и казва на Малина: „Кажи си истината.” Тя обаче казва; че всичко, което дотогава е говорила, не е истина. По-нататьк ще водят Малина при следователя. Преди това я отвеждат в Дирекцията на полицията, където е престояла два часа.
към текста >>

57. XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар

Почитан и уважаван от мнозина, честен и всеотдаден в братската дейност, като се започне от изготвянето на нарядите и организиране зимните беседи, изграждането на лагерите в Рила, помощ в оздравяването на много братя и сестри както от болести, така също духовно, и по лични въпроси.
От казармата Светозар се върна съвсем нов човек - скъсал завинаги с комунистите, готов всеотдайно да работи за Братството и учението на Учителя. Тогава в него се развиха силно някои центрове на ясновидство, способности да лекува и помага на хората. Трябва да кажа, че Светозар направи един голям жест към мене, след като ме приеха студент, като заяви, че той повече няма да кандидатства, тъй като баща ни нямаше да може да издържа втори студент, а ще работи, за да помага както в семейството, така и на моето учение. И той изпълни своето обещание. Оттогава до сега Светозар е неразривно свързан с Братството и с неговата дейност. Почитан и уважаван от мнозина, честен и всеотдаден в братската дейност, като се започне от изготвянето на нарядите и организиране зимните беседи, изграждането на лагерите в Рила, помощ в оздравяването на много братя и сестри както от болести, така също духовно, и по лични въпроси. Той е един пример на безкористност и всеотдайност за всички, които искат да учат и прилагат учението на Учителя. Полезна и поучителна е и неговата дейност като автор на редица книги за историята и живота на Братството, лагерите в Рила, Пентаграма, спасяването на евреите, житния режим и др. Лично мене Светозар на няколко пъти ме е връщал към живота, когато съм бил на път да си замина. 6. Отдалечаването Искам да напиша няколко реда и за моето временно отдалечаване от редовния братски живот. След като завърших висшето си образование - геодезия, започнах работа, която беше свързана с непрекъснати командировки.
към текста >>

58. XIV. Спомени на Любомир Няголов, рожден брат на Светозар

След това оздравяването става бързо.
Като спадне малко температурата, потапяме за момент единия крак и бързо го обливаме до коленете с топлата вода с ръце. После - с другия крак и т. н. Като изстине водата, се долива от горещата, която остана, и баните продължават до изпотяване. При изстинки и грипни епидемии, главоболието е в пряка връзка с дейността на стомаха. Първата грижа е да се освободим колкото се може по-бързо от храната в стомаха и червата. След това оздравяването става бързо. Това очистване на стомаха и червата става много ефикасно с пиенето на няколко чаши гореща вода. През есента на 2000 г. се получи голяма инфекция на левия ми крак. Не знам дали беше цирей или кърлеж, но аз кърлеж не видях. Инфекцията беше много силна и бързо се поду кракът ми под коляното.
към текста >>

59. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

Много хор а започват да търсят съветите на Учителя като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски.
Жен а му пише на Учителя в София и иска помощта му. Той веднага пристига в Търново и отива при него. След няколко дена Боковски става - здрав и читав, а от ставния му ревматизъм и от болките в сърцето няма и помен. Той оздравява напълно и живее до 82 години. От благодарност към Учителя, който не приема никакви пари, подарява лозето си на Братството. Много хор а започват да търсят съветите на Учителя като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски. Те постоянно посещават Учителя и го занимават с многото свои мъчни житейски въпроси. Сутринта на другия ден, група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий, кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а полицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от Братството първи да влязат в салона. Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона?
към текста >>

60. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване.
Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителят тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причини намиращият се там полицай му удря шамар. Веднага Гръблев и Любомир Лулчев, облечени във военните си униформи, изваждат пистолетите си и скачат срещу полицая. Учителят ги спира и казва на Гръблев, който по това време е началник на охраната на Румънската граница, да проследи каква ще бъде съдбата на този полицай в бъдеще.
към текста >>

61. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване.
Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителят тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причини намиращият се там полицай му удря шамар. Веднага Гръблев и Любомир Лулчев, облечени във военните си униформи, изваждат пистолетите си и скачат срещу полицая. Учителят ги спира и казва на Гръблев, който по това време е началник на охраната на Румънската граница, да проследи каква ще бъде съдбата на този полицай в бъдеще.
към текста >>

62. Лекуване на хора - Елена Цочева

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си.
" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбрала, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената и гостенка - треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не и върви в любовта, и не може да си създаде семейство. Лекарите и казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите и казват, че ще си замине след няколко дни. Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си.
към текста >>

63. Лекуване на хора

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

" Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване.
Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох! " Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства. Тя казва: „Учителю, чувствам топлина, която постоянно се увеличава." Учителят маха ръката си настрана и я пита: „А сега? " Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване. На една екскурзия на бивака Ел Шадай, Учителят и приятелите са насядали на полянката. Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести. Сестра Кисьова е до него и като свършват разказите си, Учителят се обърнал към нея и казва: „Сестра, разкажете някоя опитност. И вие имате такива." Тя разказва пред всички за бързото излекуване на ухото си. При Учителя идва една млада жена с малко дете и го пита: „Учителю, с какво да храня детето си?
към текста >>

64. VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Който е изтощен за физическа и умствена работа или болник на оздравяване, който иска да опресни кръвта си или да я подобри, ще намери в сока на този ценен плод едно хранително средство, подкрепително и животворно, което съживява всичките функции и дава приятно питие.
Гроздето, както казахме, не само е лековито, но е и хранително. То увеличава кръвните телца. За преценяване на вътрешната му стойност, направете веднага едно разумно лекуване, и вашето здраве постепенно ще се подобри, ще изчезнат много болезнени разстройства, кръвообращението ще се съживи, целият организъм ще се освободи от отровни вещества, ще се увеличи апетитът, смилател- ните функции ще се нормализират. Ще придобиете, изобщо, здраве, сила, като ще избегнете така известните болезнености, които обикновено се явяват през зимата. Колко болни сигурно биха оздравели и излезли в скоро време от болниците, ако в замяна на толкова отровни лекарства се приложеше на тях полезното лечение с гроздето! Който е изтощен за физическа и умствена работа или болник на оздравяване, който иска да опресни кръвта си или да я подобри, ще намери в сока на този ценен плод едно хранително средство, подкрепително и животворно, което съживява всичките функции и дава приятно питие. През зимата, когато няма прясно грозде, може да се употреби така също сушено грозде, понеже то е много богато със захарни вещества, но много бедно от вода. За тая цел, обаче, може да се туря и в слънчева[3] вода за 24 часа. Който страда от катар, може да се спаси, като яде сухо грозде и смокини. За избягване опасностите от многото отделяния във време на лекуванието, да се пие лимоната с малко мед, като се увеличи само сокът на лимона, защото обикновената лимоната не постига целта. Всички видове и качества грозде са пикочогонни.
към текста >>

65. 4. Словото, което освобождава

Невена Неделчева

ТОМ 23

Тя бе така радостна и весела, както никога след оздравяването.
Той казал, че може, и й определи час след обяд. Ние всички останахме да чакаме и целия ден прекарахме в гората. На уречения час Вили я съпроводи до вратата на Учителя. Не зная какво тя е говорила с Него, но когато излезе от стаята Му, тя цяла бе усмивка, радост, светлина. Като на крила прелетя при мене и ме прегърна... Всички видяхме, че именно в тоя момент Сийчето фактически бе излекувана от страшната болка в душата си. Тя бе така радостна и весела, както никога след оздравяването. Дотогава винаги сянка на тъга и меланхолия забулваха хубавите й очи. - Мамко, Той ми каза да свиря - не се стърпя да ни каже веднага тя. Татко й си протегна ръката и я погали по косите. Тогава тя му хвана ръката и я целуна. А моето сърце се радваше - Сийчето наново бе оживяла, оживяла...
към текста >>

66. В) Портрет на Петър Василев Иванов

ТОМ 24

На 26 февруари 1910 г., петък вечер, приятелите от Църквата последно го посещават, за да прекарат в молитва за неговото оздравяване.
Той предвкусвал вътрешната радост от своята 25 годишна неуморна евангелизаторска дейност. Точно тогава пастор Василев тежко се разболява. Желанието да продължи работата си на Божията нива било голямо. Но физически не му се отдавало. Лекарите препоръчали той да замине за Букурещ. На 26 февруари 1910 г., петък вечер, приятелите от Църквата последно го посещават, за да прекарат в молитва за неговото оздравяване. Те го обичали. Тогава пастор Василев със сълзи на очи им е казал следните трогателни думи: "Братя, аз заминавам за Букурещ, за да ми направят операция. Аз ви оставям тук и не зная дали ще се видим пак. Мене ми се иска да вярвам, че Бог ще се намеси в тази операция и че всичко ще излезе за Негова слава. Аз съм работил за Него и усещам, че ще мога още много да сторя.
към текста >>

67. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

" Обаче, Той е бил, който е действал за оздравяването.
И чрез него, те - Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов са първите ученици на Учителя, и чрез него тя е познавала и Учителя. Аз съм роден 1905 г., бил съм може би на февруари месец, туй е през пролетта ли, през лятото ли съм заболял от стомах - 3-4 месеца. И Учителят е дал известни наставления с пиене на лайка, и аз съм оздравял тогава. Аз сега си обяснявам, нали че този съвет, който е дал Учителят е само проформа, защото, ако не е било Неговото въздействие! Един метод от негова страна - "Дайте му лайка! " Обаче, Той е бил, който е действал за оздравяването. Моят малък брат беше на 2 или 3 години. В: Той кога е роден Матейчо? Д: 1915-та година, май месец. На две години като беше, имахме в Бургас къщата, където ни дето живеехме втория етаж стълба от 15-16 стъпала. Верно, че имаше врата преди да се влезе на втория етаж, но тогава оставено отворено.
към текста >>

И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване.
Освен 91 Псалом, и 23 Псалом. Това са за укрепване на физическото здраве, а 91 Псалом е за помощ, за закрила от по-висшестоящите от нас. В: Сега, в писмото от 3.11.1916 г. той споменава: "Едно време злото на Атлантида погуби тогавашния свят, сега доброто по същия закон ще създаде новия." Виж сега за пръв път на него открива това нещо. Д: Той в беседа, мисля, че 1917-та година е казвал, че "от 1945-та година в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." В: Това го знам. И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване. 1927 година, декември месец едни обуща, нови, които бяха, получих пришка на големия пръст на левия крак. И нали не обърнах внимание, аз я махнах коричката, за да заздравее по-скоро, обаче, се получи инфекция. Кракът ми надебеля, получи сини петна, бях студент тогава и отивам в Александровската болница. Помня даже там мои познати, приятели от Сливен бяха, трима, които бяха лекари и двамата бяха в 4-ти курс, единия беше 6-ти курс. Минава главния асистент, това беше във Втора хирургия професор Парашкев Стоянов.
към текста >>

68. 38. ТЕЛЕГРАМА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 септември 1916 г., четвъртък, Бургас

Минчо Сотиров, писма

Моля съдействие помощта Ви бързо, леко оздравяване. Поздрав!
38. ТЕЛЕГРАМА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 28 септември 1916 г., четвъртък, Бургас София, "Опълченска" 66 П. К. Дънов Маттейча, тежко болен, вероятно от простуда - постоянна температура 37 градуса от 24 вечерта, силно главоболие - челната слепоочна част, тежко издишване с пъшкане, слабо подвижен на леглото. Моля съдействие помощта Ви бързо, леко оздравяване. Поздрав! Сотиров четвъртък, 28.IX.1916 г.
към текста >>

69. 39. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 28 септември 1916 г., четвъртък, Бургас

Минчо Сотиров, писма

Моите надежди за оздравяването на Маттейчо са само в Господа - Нему възлагам лекуването.
По причина на непрестанния огън, t, домашните искаха лекар. Повикаха медик. Дали се правят подобни синапизми по кръпка напоена с йод и се слага под плешката - последователно под едната и другата. Дал и вода за облекчение дишането, а днес и за задръжка възкачването на температурата. По всичко изглеждало, че е пневмония или бронхопневмония. Моите надежди за оздравяването на Маттейчо са само в Господа - Нему възлагам лекуването. Вярвам, че ще оздравее, ако и условията, при които сега расте в дома са недотам благоприятни. Виждам, че не сме признателни и не оценяваме дарът с който Небето ни е щедро наградило, като сме избрали да расте тоя дух в нашия дом. Но моля Учителю, заради милостите на Господа Нашего Иисуса Христа и заради Любовта Ви към всички ни, съдействувайте и дайте ни потребните нареждания за бързото и леко оздравяване. Все имам надежда, че ще се дойде до съзнание у дома и да настъпят моменти и в нашия дом за всичко да се благодари, хвали и славослови Бога - защото всичко е за добро. Нощес, след като се помолих и почетох за оздравяването на Маттей, имах видение в 5 ч., че му бил връчен билет за отпуск за дома си, напечатан на картонена хартия ясно син цвят-слабопепеляв и по причина на молбата ми, билета се връща назад от 2 или 3 високи человеци, да остане тук, понеже искал да замине за в отпуска към западна посока и право напред.
към текста >>

Но моля Учителю, заради милостите на Господа Нашего Иисуса Христа и заради Любовта Ви към всички ни, съдействувайте и дайте ни потребните нареждания за бързото и леко оздравяване.
Дал и вода за облекчение дишането, а днес и за задръжка възкачването на температурата. По всичко изглеждало, че е пневмония или бронхопневмония. Моите надежди за оздравяването на Маттейчо са само в Господа - Нему възлагам лекуването. Вярвам, че ще оздравее, ако и условията, при които сега расте в дома са недотам благоприятни. Виждам, че не сме признателни и не оценяваме дарът с който Небето ни е щедро наградило, като сме избрали да расте тоя дух в нашия дом. Но моля Учителю, заради милостите на Господа Нашего Иисуса Христа и заради Любовта Ви към всички ни, съдействувайте и дайте ни потребните нареждания за бързото и леко оздравяване. Все имам надежда, че ще се дойде до съзнание у дома и да настъпят моменти и в нашия дом за всичко да се благодари, хвали и славослови Бога - защото всичко е за добро. Нощес, след като се помолих и почетох за оздравяването на Маттей, имах видение в 5 ч., че му бил връчен билет за отпуск за дома си, напечатан на картонена хартия ясно син цвят-слабопепеляв и по причина на молбата ми, билета се връща назад от 2 или 3 високи человеци, да остане тук, понеже искал да замине за в отпуска към западна посока и право напред. Във Вас Учителю очаквам помощ! Брат П. Киров е на обиколка - проверка из някои села Бургаска околия.
към текста >>

Нощес, след като се помолих и почетох за оздравяването на Маттей, имах видение в 5 ч., че му бил връчен билет за отпуск за дома си, напечатан на картонена хартия ясно син цвят-слабопепеляв и по причина на молбата ми, билета се връща назад от 2 или 3 високи человеци, да остане тук, понеже искал да замине за в отпуска към западна посока и право напред.
Моите надежди за оздравяването на Маттейчо са само в Господа - Нему възлагам лекуването. Вярвам, че ще оздравее, ако и условията, при които сега расте в дома са недотам благоприятни. Виждам, че не сме признателни и не оценяваме дарът с който Небето ни е щедро наградило, като сме избрали да расте тоя дух в нашия дом. Но моля Учителю, заради милостите на Господа Нашего Иисуса Христа и заради Любовта Ви към всички ни, съдействувайте и дайте ни потребните нареждания за бързото и леко оздравяване. Все имам надежда, че ще се дойде до съзнание у дома и да настъпят моменти и в нашия дом за всичко да се благодари, хвали и славослови Бога - защото всичко е за добро. Нощес, след като се помолих и почетох за оздравяването на Маттей, имах видение в 5 ч., че му бил връчен билет за отпуск за дома си, напечатан на картонена хартия ясно син цвят-слабопепеляв и по причина на молбата ми, билета се връща назад от 2 или 3 високи человеци, да остане тук, понеже искал да замине за в отпуска към западна посока и право напред. Във Вас Учителю очаквам помощ! Брат П. Киров е на обиколка - проверка из някои села Бургаска околия. През октомври ще излеземе двама с него. Ваш винаги верен, предан и послушен ученик М. Сотиров.
към текста >>

70. 113. ТЕЛЕГРАМА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, октомври 1921 г.

Минчо Сотиров, писма