Търсене в текстове за 'Оздравее'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята.
към текста >>

2. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано оздравее!
Петър Димков беше започнал да Му прави от неговите дълги-предълги лечебни процедури като природолечител. Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние всички изтръпнахме. Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин? Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано оздравее! Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата. Но "Големият брат трябваше да се ожени", сватбарите бяха дошли, младоженецът беше подготвен, булката също беше готова, надуваха се зурли и трябваше булката да преведе едно булчинско хоро по мегдана. Тогава това не разбирахме, но по-късно го разбрахме. А мегданът бяхме самите ние. Затова Учителят каза: "Махнете тези заблуди!
към текста >>

Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата.
Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние всички изтръпнахме. Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин? Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано оздравее! Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата. Но "Големият брат трябваше да се ожени", сватбарите бяха дошли, младоженецът беше подготвен, булката също беше готова, надуваха се зурли и трябваше булката да преведе едно булчинско хоро по мегдана. Тогава това не разбирахме, но по-късно го разбрахме. А мегданът бяхме самите ние. Затова Учителят каза: "Махнете тези заблуди! " Освен това, на няколко братя и сестри Учителят беше казал по явен начин, че си заминава и че е дошло времето Му за това.
към текста >>

3. 5_07 Закони на музиката

Ако се свири на болния - той може да оздравее.
Божият Дух твори с песен" - казва Учителят. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее. Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото! Божествения живот търсим във всичко. Него изучаваме, него искаме да проявим. В милувката на майката, в добрата и силна ръка на бащата, в помощта на брата виждаме Божествения живот. Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас.
към текста >>

4. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее!
Тази група бе наречена "Упанишадите". Учителят не одобряваше дейността на групата, ръководена от Лулчев. По всяка вероятност при отиване и връщане от срещите си с царя, но не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно за да се посъветва и да сподели впечатленията си от царя. Пишещият тези редове по-късно чу един път в клас по тоя повод Учителят да казва: "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха, не ги изпълняваха точно." Това означаваше много и за това отклонение бе платено. След завръщането на царя от последната му среща с Хитлер, той слязъл от самолета и след няколко дни се разболял. Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее! " Но се случи така, че тя не можа да се добере до цар Борис и да му поднесе тази гореща вода и той си замина. Освен че това бе истина, но бе и една символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България. Всяка една човешка душа, която е зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител. Така че, никой не се намери и не му поднесе тази чаша топла вода и той си замина от този свят. На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка.
към текста >>

5. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш.
Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието. Това беше един голям урок за нас. Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш. Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите.
към текста >>

6. 148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Подложила се на пост 10 дни, за да оздравее и да се освободи от духовете, защото разбрала къде е причината за болестта й.
148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ Мария Тодорова като ученичка била привлечена в спиритически кръжок. Посещава го редовно, но се разболява. Започва да плаче без причина и сълзи да текат от очите й без повод. Подложила се на пост 10 дни, за да оздравее и да се освободи от духовете, защото разбрала къде е причината за болестта й. Нейна роднина й казала: „Има един доктор Господин Дънов, Той лекува". Започнали да търсят името му в указателя, но такова име нямало. Най-сетне една тяхна позната им казала: „Те се събират там нейде на ул. „Опълченска" 66." Отишла там, намерила мястото, срещнала се за пръв път с Учителя и Той й дал съвет как да провежда поста. Така започва началото и Мария посещава Учителя в строго определени дни и часове в разстояние на три години.
към текста >>

7. 155. ЗАЩИТАТА

Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само Петър Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми.
По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с Петър Дънов. Двамата братя с дългите коси мълчат, трябва да бъдат смирени, а пък онези, които им се смеят са от яки, по-яки. Но те не знаят, че Бошков като офицер има нещо общо с тях. Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една дума проговорят за Петър Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него. Онези се стресват и го гледат уплашено. Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само Петър Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми. Сега разбирате ли защо искам да ви изхвърля? " Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината! Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът". Този път Бошков е изненадан, защото с никого не е споделил този случай във влака.
към текста >>

8. 157. ОТКУПВАНЕ

„И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш.
Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа настъргана с ренде по една чаша на ден. И той за няколко дена оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек". „И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство! " Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас. А имаше една друга сестра Гръблашева, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове.
към текста >>

9. 193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ

Смятахме, че щом водата е лековита и щом Учителят я пие, то трябва да оздравее.
Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно. Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи. „От сега нататък тази вода ще лекува всички болести". В последствие, когато Учителят се завърна на Изгрева и беше вече болен Му донасяха от тази вода. Смятахме, че щом водата е лековита и щом Учителят я пие, то трябва да оздравее. Ние още не можехме да проумеем, че Той си заминава. Ние бяхме 22 години с Него. Как така ще си заминава? Затова накрая Му носеха от минералната вода на село Рударци. А Учителя искаше да пие само от нея.
към текста >>

10. 35. ПОСЛУШАНИЕТО

Идва един болен брат при Учителя и Му казва: „Учителю, много съм болен." Учителят Му казва: „След пет дена ще оздравееш, върви си!
Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията Помощ и благословение. Друг случай. Идва един болен брат при Учителя и Му казва: „Учителю, много съм болен." Учителят Му казва: „След пет дена ще оздравееш, върви си! " След пет дни братът оздравя. Пристига след това и пита: „Учителю, как така оздравях? " „Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да дочакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика. Трети случай.
към текста >>

11. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

На Мария тук поставиха гипс на ръката и така тя се мъчи няколко месеца докато оздравее ръката й.
Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно. Преспахме там и сутринта се придвижихме до София. А там в болницата докторът ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана. На Мария тук поставиха гипс на ръката и така тя се мъчи няколко месеца докато оздравее ръката й. Учителят също не разрешаваше да ходим по този циркус, макар че сме се изкачвали от хижата до връх Мальовица и до Еле-нин връх с Него. Повечето минавахме през връх Дамга, по Додов връх, по билото до връх Мальовица, когато се изкачвахме от 7-те езера. Тук изгледа е по-хубав и по-безопасен. Какво значи Мальовица? „Мал" на френски е зло.
към текста >>

12. ІІІ.108. УЧИТЕЛЯТ И БЪЛГАРИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична.
Той продължава столетия. Учителят не случайно избра за средище на Божественото учение българския народ, който е неделима част от европейските народи и неделима част от Космичния човек. Веднъж Учителят каза: „Избрахме българския народ, понеже той представлява черният дроб на човечеството. А в черния дроб се намира единственият орган - жлъчката. Ако жлъчката заболее, черният дроб не функционира правилно, храносмилането се затруднява и отравянето на ор-ганизма е неизбежно. Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична. Добър и здрав черен дроб - добри чувства. Добър черен дроб - по-малко жлъч и омраза. Добър черен дроб - чиста и несмущаваща мисъл. Ние дадохме Божественото учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия Морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество.
към текста >>

13. 3.02. Болният фабрикант

Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти.
Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш? " „Да отидеш да Го помолиш от мое и от твое име, да направи така, че сега да оздравея и утре да бъда на работа." „Разбира се, че Той може, може, но не за всекиго." „Много те моля, направи ми тази услуга, помоли Го от мое и от твое име, така да направи, щото да оздравея и утре сутринта да бъда пред комисията във фабриката." „Разбира се, ще отида." И тя беше една така висока, представителна, тежка. Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти. Учителят казал: „Може, може, само че при едно условие". Тя го пита: „Учителю, какво е? " „Да даде една голяма сума на когото Той иска, веднага ще бъде здрав и другия ден ще бъде на работа." Разбира се, тя е радостна, че го казва Учителят, а не кой да е, с уверение, че той ще оздравее веднага. Тича тя по шосето. Пристига в града, отива при братовчеда и с влизането той казва: „Какво става, братовчедке?
към текста >>

" „Да даде една голяма сума на когото Той иска, веднага ще бъде здрав и другия ден ще бъде на работа." Разбира се, тя е радостна, че го казва Учителят, а не кой да е, с уверение, че той ще оздравее веднага.
Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш? " „Да отидеш да Го помолиш от мое и от твое име, да направи така, че сега да оздравея и утре да бъда на работа." „Разбира се, че Той може, може, но не за всекиго." „Много те моля, направи ми тази услуга, помоли Го от мое и от твое име, така да направи, щото да оздравея и утре сутринта да бъда пред комисията във фабриката." „Разбира се, ще отида." И тя беше една така висока, представителна, тежка. Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти. Учителят казал: „Може, може, само че при едно условие". Тя го пита: „Учителю, какво е? " „Да даде една голяма сума на когото Той иска, веднага ще бъде здрав и другия ден ще бъде на работа." Разбира се, тя е радостна, че го казва Учителят, а не кой да е, с уверение, че той ще оздравее веднага. Тича тя по шосето. Пристига в града, отива при братовчеда и с влизането той казва: „Какво става, братовчедке? " Тя му отговаря: „Урежда се въпросът само при едно условие." „Какво е това условие? " „След като дадеш една голяма сума на когото ти искаш, веднага ще бъдеш здрав и следващия ден ще бъдеш във фабриката, за където си имаш ти грижа и задължение." „Разбира се". Той дава сумата и веднага е здрав.
към текста >>

14. 3.03. Богатството и болестта

Лекарите в България и в Европа не могли да му помогнат да оздравее и при едно завръщане от Европа, някой негов близък го посъветвал, като му казва: „Върви при г-н Дънов, може той да ти помогне.
3. Богатството и болестта Сега, уважаеми приятели, ще разкажа един подобен случай с един друг фабрикант, богат човек от София, който също заболява с тежко заболяване. Лекарите в България и в Европа не могли да му помогнат да оздравее и при едно завръщане от Европа, някой негов близък го посъветвал, като му казва: „Върви при г-н Дънов, може той да ти помогне. На доста хора той помага. И разбира се за всеки човек, гдето се казва, може да е две пари лекарството, но да го знае." Той се озовава при Учителя, г-н Дънов и Му разказва за своето болезнено състояние, че не могат да му помогнат както лекарите в България, така и в Европа. И го моли: „Дали можете Вие да ми помогнете да оздравея? " Учителят му отговорил: „Разбира се. Ще можете да оздравеете и то веднага, само при едно условие." Фабрикантът запитва: „Какво е то?
към текста >>

Ще можете да оздравеете и то веднага, само при едно условие." Фабрикантът запитва: „Какво е то?
Лекарите в България и в Европа не могли да му помогнат да оздравее и при едно завръщане от Европа, някой негов близък го посъветвал, като му казва: „Върви при г-н Дънов, може той да ти помогне. На доста хора той помага. И разбира се за всеки човек, гдето се казва, може да е две пари лекарството, но да го знае." Той се озовава при Учителя, г-н Дънов и Му разказва за своето болезнено състояние, че не могат да му помогнат както лекарите в България, така и в Европа. И го моли: „Дали можете Вие да ми помогнете да оздравея? " Учителят му отговорил: „Разбира се. Ще можете да оздравеете и то веднага, само при едно условие." Фабрикантът запитва: „Какво е то? " „Цялото Ваше имущество да го преведете на наша сметка, на Братството, веднага сте здрав! " Той учудено и разбира се, с неохота от предложението на Учителя, Му казва: „Не може ли половината? " Учителят му отговаря: „Аз не лекувам наполовина, а 100 на сто. Цялото имущество, цялото Ваше състояние ще го преведете, веднага сте здрав 100% със забележка, ако това не стане, всичко това отново си е Ваше. Аз не предявявам никакво искане, без да има резултат." „Не може ли половината?
към текста >>

15. 3.09. Цената на вегетарианството

След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо.
" „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието на ученика към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>

16. 3.17. Д-р Стефан Кадиев

" Учителят тогава казва: „Най-важното нещо, което лекарят трябва да направи, когато влезне в стаята на болния, е да му вдъхне доверие, че ще оздравее.
" И той му казва: „Да провери температурата". „Не". „Да премери кръвното налягане". „Не". „Да прегледа очите, езика". „Не"! И вдига рамене. „Не знам, Учителю! " Учителят тогава казва: „Най-важното нещо, което лекарят трябва да направи, когато влезне в стаята на болния, е да му вдъхне доверие, че ще оздравее. Лекарят трябва да бъде разположен, весел, независимо неговите домашни и частни случки и грижи. Той трябва да му каже: „Какво има, приятелю? Какво си се залежал? Нищо ти няма! Скоро ще си отидеш на работа и т.н".
към текста >>

17. 3.27. Пътницата

Минава Учителят покрай него, покрай Георги и го поглежда, и понеже му е заета мисълта за майка си, му казва: „Ще мине, ще оздравее!
27. Пътницата Друг случай ми разказваше Георги Томалевски. Майка му, като била вече в доста напреднала възраст, живее при него и разбира се един ден тя заболяла и Георги бил на Изгрева, на поляната, където ние играехме паневритмия. Минава Учителят покрай него, покрай Георги и го поглежда, и понеже му е заета мисълта за майка си, му казва: „Ще мине, ще оздравее! " и си заминава. Без да пита той Учителя туй. След няколко години, вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, пак той е на Изгрева и пак не задава въпрос, макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, но не пита Учителя. Учителят минава покрай него и му казва: „Пътница е! " и си заминава.
към текста >>

18. 3.50. Истинското лекарство

Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с вегетарианска храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя.
Тя ми разказа следната опитност с една нейна съседка, където живееха сестрите й в града, както и тя по-рано е живяла, докато не беше настанена на Изгрева. Съседката я помолила и й казала: „Паша, дъщеря ми, която е вече 16-годишна, болна е и медицината, лекарите не могат да я излекуват. Може ли да помолим Вашият учител, дали ще може да помогне? " И разбира се сестра Паша казала утвърдително и тогава тръгнали от града, сестра Паша, съседката й и нейната дъщеря. Пристигат на Изгрева при Учителя. Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с вегетарианска храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя. При излизане навън съседката пита Паша: „Паша, нищо той не спомена за лекарство". Тогава сестра Паша й казва: „В това изречение, да смени храната и да се храни с вегетарианска храна, в това е лекарството. И наистина, момичето приложило съвета на Учителя да се храни с вегетарианска храна и оздравяло. „Всичките физически болести са резултат на духовни състояния. Чистата храна за тялото, светлите мисли за ума, възвишените чувства за сърцето, благородните постъпки за волята - всички те създават здрав дух в здраво тяло.
към текста >>

19. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

На онези, които Учителят беше помогнал в разрешаването на някой проблем, помогне да оздравее някой, спасил на друг живота му и те бяха благодарни и понякога носеха в бели пликове големи суми пари на Учителя като отплата и като приношение пред Бога.
Но колкото повече взимаха от тази маса то тя повече се отрупваше от онова, което носеха приносителите. Понякога Учителят мине покрай масата, погледне я и каже: „Я да видим какво са приготвили българите за мене". Погледне, вземе трохичка от тук, трохичка от там, хапне си и си замине. После ни нареждаше да опразним масата и да занесем продуктите в кухнята, а на следващите дни тя се напълваше, но не по магически начин както би ви се искало да чуете, но тя се натрупваше от онова, което носеха приятелите за Учителя. Обикновено при всяко посещение от града, от провинцията приятелите носеха плодове, храна и някой път правеха подаръци. На онези, които Учителят беше помогнал в разрешаването на някой проблем, помогне да оздравее някой, спасил на друг живота му и те бяха благодарни и понякога носеха в бели пликове големи суми пари на Учителя като отплата и като приношение пред Бога. Учителят не изискваше това, но те идваха и изливаха своята благодарност към Благото, което бяха получили. Това бе един акт на естествена обмяна между нас човеците и Всемировия Учител. Това беше толкова естествено и непринудено, че на никой не му идваше на ум да си обясни как става всичко това. Чак после се учудваха от къде имаше Учителя тези пари, тези средства и как идваха при него. Идваха по закона на изобилието.
към текста >>

20. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

Учителят погледнал болното дете и препоръчал и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му детето ще оздравее.
„Опълченска" 66. Като влезнали там видяли много хора, които чакали своят ред. Погледали и си рекли: „Ама толкова много народ кога ли ще се вредиме и ние, та да дойде нашият ред". Едва що изрекли това и ето Учителят се показал на вратата и изрекъл: „Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при мене". А те били най-отзад, направо стояли като втрещени и едвам тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и препоръчал и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил и след това се обръща към нашия брат и смеейки се към него, го запитал: „А ти какво искаш от мене? " След това посегнал с ръка, взел му книгата, която държал ръката си, отворил точно на страницата, на която е пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: „Е, разбра ли сега къде е Истината, кой е Учителя и кой стои начело? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: „Духът на Истината е този, който стои най-отгоре, защото глава на Словото е Истината".
към текста >>

21. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Смятали са като застанат няколко човека около нея да прочетат някои молитви дадени от Учителя, да изпеят няколко песни и тутакси лудостта ще изчезне и момичето ще оздравее.
Тя толкова буйствала, викала, крещяла, дори чупела всички предмети, до които се докосвала. Ето защо те се опитвали да я държат вързана, а пък майката ходела, викала лекари, но никаква полза. След това довеждала свещеници да й четат молитви дано молитвите от вън да помогнат и да изгонят лудостта на дъщерята. Но и това не помогнало. Най-после тя узнала за нашите приятели от кръжока и споделила своята болка, Нашите приятели вече смятали, че те са вече много духовно напреднали и ще могат да се справят с този обикновен случай и да я излекуват. Смятали са като застанат няколко човека около нея да прочетат някои молитви дадени от Учителя, да изпеят няколко песни и тутакси лудостта ще изчезне и момичето ще оздравее. Така всички ще узнаят, че те са Божии хора и че правят добрини на онези, които се доближат до тях. Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното момиче така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка. Те направо побягнали, дори се уплашили не на шега. Решили да напишат писмо на Учителя, описали всичко и Панайот Ковачев го изпраща по пощата и след време получават писмо от него. В него той е написал, че това не е за всеки човек да лекува такава болест и че когато приятелите решат да помогнат на някой то трябва да му се обадят.
към текста >>

22. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

Отива тя при Учителя, а той й казва: „Детето трябва да го изнасяте на слънце, разхождайте го на чист въздух и то ще оздравее".
А за да стане Мария Стоянова почитателка и привърженичка на Учителя има своя предистория. Нейния син като малко дете получавал тежки епилептични припадъци. Понеже мъжът й е личен адютант на Фердинанд те са имали възможност да водят болното дете във Виена при различни знаменити професори. Получили са съвети, лекарства и съответно лечение, но припадъците продължили. Накрая когато са дошли в София някой е посъветвал да отиде при доктор Дънов понеже визитните картички, които той е предоставял на по-знатните и заможни семейства на тях както на български език, така и на английски е било отбелязано доктор Петър Дънов. Отива тя при Учителя, а той й казва: „Детето трябва да го изнасяте на слънце, разхождайте го на чист въздух и то ще оздравее". Нямали какво да правят, послушали съвета, а той бил без пари и здравословен и след няколко месеца детето оздравяло, а тези припадъци изобщо вече не се повторили. Така че сестра Мария Стоянова по този начин чрез болното дете се свързва с Учителя и чак тогава тя започва да посещава неговите беседи и става една от неговите последователки. Ето от там започва връзката на генерал Стоянова, по същия начин са връзките и на другите генералши, които с охота решили да намерят пари и да закупят тази къща. Но случило се така, че не са могли да внесат нужните пари в определения срок и вече получили съобщение, че ако не закупят къщата, то капарото остава в полза на онзи, който продава къщата. По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми.
към текста >>

23. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА

Учителят му казва - яж яйца, за да оздравееш, а той умува, че те били произведение от петел възкачен върху кокошка.
А за вегетарианците най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък. Но Жорж не пожела да яде яйца нито варени, нито пържени, защото са били рожби от петел и кокошка. Като че ли Жорж не беше роден на земята в тяло, а като че ли беше паднал от Небето. Той също беше плод на такъв петел и кокошка, беше роден от майка и заченат от баща. Но разни хора и разни заблуди по криво разбрани идеали. Учителят му казва - яж яйца, за да оздравееш, а той умува, че те били произведение от петел възкачен върху кокошка. Веднъж виждам такава картина: петел върху кокошка и Жорж ми посочва с пръст и ми казва: „Ти смяташ ли, че от това, което те сътвориха сега ще дойде моето изцеление? " Аз го гледам и му казвам: „Жорж, отвори си очите и отиди да видиш как от родилния дом хората изнасят новородените си деца. Ти как мислиш, че чие произведение са? на човека или на Бога? " А на този въпрос той не можа да ми отговори.
към текста >>

Може да оздравее, може и да си замине".
Той мълчи и отбива чинията със супата. Ето виждате ли упорството до къде води? Много по-късно когато отслабна,Борис го заведе на Куртово, местност под Белмекен и престоя с него 15 дни. После го посещаваше и му носеше храна в раницата си като преминаваше 20 км пеш докато се качи при него. Тогава Учителят ми каза: „Положението на Жорж е на две. Може да оздравее, може и да си замине". Замълча малко и добави: „Е, и тук ще работи и там горе ще работи. Все едно. Работата е една. И горе е работа и доле е работа. Ученикът работи навсякъде.
към текста >>

24. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Той не можеше да проумее как така ще оздравее, ако носи само в ръцете две стомни по три пъти на ден вода.
Той също знаеше това и затова сам пожела да се отдели от всички. По-късно Учителят споменава: „Той знаеше как сам да си замине в планината, а не се научи да носи една стомна вода! " Ставаше въпрос за оня съвет, който Учителят му беше дал. Според него Жорж всеки ден по три пъти трябваше да ходи с две празни стомни от Изгрева до извора на Диана Бад, да ги напълни там и да ги донесе на Изгрева. Ето това беше съвета и метод на Учителя за неговото лечение. Той не можеше да проумее как така ще оздравее, ако носи само в ръцете две стомни по три пъти на ден вода. Тази задача бе дадена от Учителя на цялото Братство. На някои бе казал да се облекат с дебели дрехи посред лято, да сложат балтон или кожух, дори с шапка и завити с шал както през зимата. Трябваше да бъдат обути с вълнени чорапи и зимни обувки. Целта бе да се получи едно изпотяване. След като се върнеха със стомните напълнени с вода, трябваше да пият гореща вода стоплена от същите стомни.
към текста >>

25. 229. КАТЯ ГРИВА

Сестрата обяснява: „Учителят ми нареди да ти донеса тази паница и да я изядеш, за да оздравееш".
На другия ден Учителят посреща Катя усмихнат и весел. Катя знае, че Учителят е приел нейното извинение. Веднъж Катя Грива беше болна от дизентерия и Любомир Лулчев изпраща Невена Неделчева при нея със свой съвет и да може Невена да й помогне каквото трябва. Но Катя отказва помощта: „Аз имам Учител". Невена напуска бараката и само след минути към бараката приближава една сестра и носи една паница пълна с имам баялдъ. Сестрата обяснява: „Учителят ми нареди да ти донеса тази паница и да я изядеш, за да оздравееш". Катя беше много капризна на ядене, а да се яде тази имам баялдъ, която бе направена от сини патладжани, олио и чесън бе много трудно да се мирише, а камо ли да се яде. Катя отначало отказва. След малко сестрата идва и носи ново нареждане от Учителя: „Да яде, защото ако не яде аз не отговарям за нея". И тогава тя с големи мъки започва да яде и накрая оздравя. Катя беше своенравна и много често постеше.
към текста >>

26. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Така ако вървиш и учиш аз вярвам, че ти ще оздравееш и ще се справиш с твоето състояние и ще можеше да свириш и учиш.
Вървим с Учителя и той ми говори: „Ти трябва да се освободиш от някои отрицателни мисли". „Учителю, аз сама виждам, че ги имам и това ме смущава." „Ние ще поговорим върху тях конкретно и ще ти ги разясня. Напиши си на едно листче всички въпроси и ми ги задай." „Аз искам да ви попитам, но не се решавам, чувствам, че нямам условия да ви ги кажа." „Права си. Всичко не може да се говори пред всекиго и за всяко нещо, което трябва да се изнесе е необходимо време и специални условия, но пред Учителя и пред Бога човек когато говори истината Бог определя времето и дава условия на ученика да направи връзка с него." „Всеки, който иде при теб Бог го е пратил да ти даде нещо Божествено, но ти като съмняваш в него спираш Божественото да се проявява. И Паша, и Савка, и те си имат своите мъчнотии, които разрешават." „Да, но, Учителю, разликата е там, че те ги разрешават при по-благоприятни условия, а аз не, при мен е точно обратното." „Това е вярно, на ученика от по-горния клас му се дават по-трудни задачи за разрешаване. Така ако вървиш и учиш аз вярвам, че ти ще оздравееш и ще се справиш с твоето състояние и ще можеше да свириш и учиш. Според мен ти вече си здрава и няма повече какво да се връщаш към старите форми, това е една епоха, която е вече преминала. Всеки един от вас тук на Изгрева преповтаря старите форми и старите епохи от където идва. Въпроса е този дали той ще премине това за една година, за десет години или за един месец. Ти ги преминаваш за един месец и затова при теб движението е по-трудно, движеше се по-интензивно и съответно страданията и мъчнотиите са по-големи. Но пък награда ще дойде по-бърже.
към текста >>

27. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

„Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи.
Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и че утре ще отида на училище. 31 Този опит съм правила много пъти след това и винаги сполучливо. „Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи. Всеки от нас е взел по нещичко, послужил си е с нещо, придобил е нещо, според това, колко е чел и разбрал и колко е приложил. Но ние далеч още не сме изучили, разбрали и приложили учението на Учителя. Затова и всички не се проявяваме еднакво, не сме на еднаква степен на развитие. Едни не четат или четат малко, други и да четат, не разбират или разбират малко, трети и да разбират, нямат воля да прилагат. Блажени са онези, които са имали условия да четат и учат, имали са ум да разбират и воля да прилагат.
към текста >>

28. 40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА

Уплашен, той изпратил жена си при Учителя в София да Го моли, да му помогне да оздравее.
Но другите две неща не изпълнил. Оженил се млад за една прогимназиална Учителю, родили им се две деца и той всецяло се погълнал от своето семейство и своята служба, Заболял. Учителят бил вече основал нашето общество „Бяло Братство", но Панайот макар че поддържал връзка с Учителя, си стоял със семейството си малко настрана. Минали се години. Веднъж Панайот се разболял тежко, неизлечимо според съвременната медицина. Уплашен, той изпратил жена си при Учителя в София да Го моли, да му помогне да оздравее. Той знаел, че Учителят може да направи това. Жената пристигнала на „Опълченска" 66, разказала на Учителя всичко, но Той не дал никакви съвети за лечение. Казал й веднага със следващия влак да се върне в Ямбол. Тя почнала да плаче, да се моли да им помогне, мислейки, че Панайот е умрял или ще умре и затова я изпраща така бързо и без съвети. Но Учителят настоявал тя да се върне веднага.
към текста >>

29. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее!
", значи ще мине. В това не се съмнявахме. И минаваше. А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: „Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: „Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение.
към текста >>

Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее!
Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение. Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сериозно" или че „болестта е неизлечима". „Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух! " Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести. Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести. В една беседа се казва: „Ако правите дихателните упражнения 3-4 пъти на ден, по 19 вдишки, ще оздравеете от каквато и болест да сте болни." Има няколко цели беседи върху дълбокото дишане. Паневритмията и шестте гимнастически упражнения, които правим 70 сутрин са също метод за поддържане здравето на човека.
към текста >>

В една беседа се казва: „Ако правите дихателните упражнения 3-4 пъти на ден, по 19 вдишки, ще оздравеете от каквато и болест да сте болни." Има няколко цели беседи върху дълбокото дишане.
" Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести. Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести. В една беседа се казва: „Ако правите дихателните упражнения 3-4 пъти на ден, по 19 вдишки, ще оздравеете от каквато и болест да сте болни." Има няколко цели беседи върху дълбокото дишане. Паневритмията и шестте гимнастически упражнения, които правим 70 сутрин са също метод за поддържане здравето на човека. Има и други десетки и стотици упражнения с ръцете, краката или само с пръстите и т.н., които трансформират известни психически състояния и подобряват здравословно-I състояние на човека. Екскурзиите също са метод препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за многото лежане при боледуване.
към текста >>

Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака да му услужват", казва в една беседа.
Има и други десетки и стотици упражнения с ръцете, краката или само с пръстите и т.н., които трансформират известни психически състояния и подобряват здравословно-I състояние на човека. Екскурзиите също са метод препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за многото лежане при боледуване. „Нека болният прави усилия да се движи, да ходи, да работи, колкото може. Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака да му услужват", казва в една беседа. Това са го опитали мнозина наши хора. Има десетки примери. Разказвала ми е нашата обична стара сестра Динова: „Болна бях от пневмония. Изпратих да кажат на Учителя. Той казал: „Утре, рекох, ще има екскурзия до Витоша.
към текста >>

30. 53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА

В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина.
Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде. Една хубава слънчева сутрин след дъждовна нощ, ние всички летуващи и аз заедно с моите приятелки и съседки по палатка, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си, наредиха палатките си и си легнаха да си починат. Аз също започнах да прибирам, но всичко вършех много бавно, понеже болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми. Но аз не позволявах никой да ми услужва.
към текста >>

Има скрити сили в неговия организъм, които ще се събудят и ще си помогне по-лесно и по-бързо да оздравее.
След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си, наредиха палатките си и си легнаха да си починат. Аз също започнах да прибирам, но всичко вършех много бавно, понеже болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми. Но аз не позволявах никой да ми услужва. Всички си услужвах сама. Знаех, че Учителят казва: „Болният трябва да си услужва сам. Има скрити сили в неговия организъм, които ще се събудят и ще си помогне по-лесно и по-бързо да оздравее. Остане ли милосърдни сестри да му услужват, неговата работа е свършена." И така бавно, бавно аз внасях парче по парче и подреждах палатката си. Най-после остана да внеса една пухена възглавница, но толкова бях из- 71 морена и такива болки чувствувах от дясната си страна, че ми някак много домъчня, захлупих се на възглавницата и тихичко се разплаках. В това време чувам: „Можете ли, рекох, да ми донесете един чайник вода? " Подигнах си главата, гледам - Учителят, мил, бащински мил и нежен, надвесил се над мене и държи 3 литров чайник в ръка. Скочих за миг.
към текста >>

31. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа.
към текста >>

32. 59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

Всеки, който иде да ме види, казва, че ще мине месец, месец и половина докато оздравее напълно, да мога да обувам обувка и да ходя.
Аз се приближих да го взема, но вятъра перна с отвореното платно на палатката врящия чайник и го изля върху десния ми крак. Дигнаха се веднага мехури. Приятелките ми отидоха веднага при Учителя да му кажат. Той каза да не разкъсваме мехурите и да мажем крака със зехтин и да го налагаме отгоре с кисело мляко. Стоя си в палатката и около палатката и го лекувам и никъде не мога да ходя. Всеки, който иде да ме види, казва, че ще мине месец, месец и половина докато оздравее напълно, да мога да обувам обувка и да ходя. А наближава време да се отива на Присоите. Това лято -1934 г. не зная по какви причини нямаше да летуване на Рила, а на Присоите на Витоша. Мъчно ми е, много ми е мъчно, но няма що. Ще трябва да карам лятото на Изгрева сама.
към текста >>

33. 62. В КЛИНИКАТА

Кой от каквото е болен като поработи там, ще оздравее.
62. В КЛИНИКАТА Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, Той ме посрещна оживено с думите: „Идете, рекох, в клиниката. Ние имахме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра (Мицка)" И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше в стаята си от там. Аз отидох в лозето. Там действително заварих назованите от Учителя млади сестри-учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката.
към текста >>

34. 19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА

Мария Райчева

Като че ли Небето е наредило всичко така, че сестрата да чуе това място, при което моментално съм оздравяла, за да оздравее и тя.
" Тъкмо при тези Негови думи и сестрата изпитала като мене една радост, която видяла в себе си като силна светлина и в същата минута оздравяла. Завърнала се здрава в Димитровград и болестта й не се е повторила. Това е станало 24 години след моето излекуване и 18 години след смъртта на Учителя. Правят впечатление в този случай следните 4 неща: че на сестрата й дошло на ума да отиде в Стара Загора, сякаш че ли за това защото там я чакат моите спомени; второ - въпреки отпадналите си сили е предпочела да отиде на екскурзията вместо на кръжок; трето - че сестрите тогава са носели със себе си и моите спомени и четвърто - че са започнали да четат от тях. Ако бяха започнали да четат от беседите или резюметата нямаше да им стигне време да дойдат до спомените ми. Като че ли Небето е наредило всичко така, че сестрата да чуе това място, при което моментално съм оздравяла, за да оздравее и тя. „Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде." Това значи, че за да получим, първата крачка трябва да бъде направена от нас.
към текста >>

35. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

През цялото време аз съм се молила да оздравееш по-бързо и ти да си гледаш твоята работа и на края да ме оставиш на мира и аз да си гледам моята работа.
Казвам му: „Преди два часа ти донесох беседа и духовна храна за душата. А сега ти нося храна за физическото ти тяло.А след това съм ти приготвила друга храна". Той ме гледа учудено и кимва с глава, че е разбрал. След като прибрах посудата от леглото аз взех цигулката, застанах пред него и започнах да му свиря песни от Учителя. Като свърших казах така: „Този концерт бе за теб от ученика съгласно третата заповед, защото песента на Учителя в даден момент се извисява и става молитва. През цялото време аз съм се молила да оздравееш по-бързо и ти да си гледаш твоята работа и на края да ме оставиш на мира и аз да си гледам моята работа. А моята работа е да изпълнявам трите заповеди на Учителя към ученика, които ти така добре си запомнил и които следеше цели шест месеца дали ги изпълнявам". След този случай Юрдан не смееше вече да ме спира за Рила. Летувах безпрепятствено, без никакви забележки от него и противодействия. Но за идването ми всеки път на Изгрева продължаваше да се води с мене генерално сражение. След като оздравя, отивам при Учителя да Му благодаря за съветите, а Той ме посреща с думите: „Според тебе коя е по-голяма заповед?
към текста >>

36. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Някой, ако е болен, ако можеш да го обикнеш, той веднага може да оздравее.
Дето има Любов, има свобода. Дето няма Любов, няма свобода. Щом ти ограничаваш, няма Любов; Любовта носи свобода, нищо повече! Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш. Някой, ако е болен, ако можеш да го обикнеш, той веднага може да оздравее. Аз мога много примери да ви приведа, че в света, което лекува, то е Любовта. Щом ти си се обезверил, Любовта не е при тебе; щом си невежа и др. това са признаци, че онази реалност, която ти търсиш, няма я при тебе. Старите хора да работят, учениците - да учат. На младите Любов и живот им трябва.
към текста >>

37. 4. ВЕЛИКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ВЕЛИКОТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Симеон Арнаудов

Очаквах, че ще се възстанови и оздравее.
И наистина аз имах много енергия в себе си. Тя идваше от някъде, преминаваше през мене и заминаваше натам, където я насочвах. А я насочвах натам, където не трябва, поради моето вироглавство. Така аз губех много от тази енергия с различни хора и за различни начинания без всякаква полза и ефект. По-късно, когато заболя сина ми и аз трябваше да се грижа за него чудех се откъде идваше тази енергия от мене и преминаваше към него. Очаквах, че ще се възстанови и оздравее. Но нещо в него беше изгоряло, електрическата инсталация беше изгоряла и не можеше да се подмени с друга. И всичко беше безрезултатно въпреки моята вяра до края. Колко време, колко сили и енергия беше хвърлена натам. Ако бях ги хвърлил в оная посока, която ми казваше много пъти Учителя и за което аз не послушах също така много пъти - то щях да имам много успехи. Но сега се провалих по всички правила на провала.
към текста >>

38. 1. КЕМАЛ АТАТЮРК

Олга Байрамова

Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция.
Същият Желю Байрамов бил офицер на турската граница преди години. Но едно време границата не е била охранявана както сега. Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият. Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката. Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му. Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас.
към текста >>

39. 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА

Богдана Николова

Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз докато оздравее напълно!
Отидохме веднага. Аз придружавах майка и сестричката си Верка. Имаше много хора, чакащи реда си да бъдат приети от Учителя. Дойде и нашият ред. Майка почна да разбинтова ръката, но Той я спря като каза: „Няма нужда, вашата Вяра е силна. Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз докато оздравее напълно! " Той помилва нежно сестричката ми и любезно ни изпрати. Тръгнахме си, окрилени от надежда и вяра във Всевишния. Бинтът беше промокрен от гной, ръката беше подута и миришеше, бузичките на сестричката ми пламтяха от температурата, но въпреки това вярвах в спасението й. Майка усърдно започна лекуването с вяра и любов. След известно време от раните почнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването от тях падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело.
към текста >>

40. 7. ПРИПАДЪЦИ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

Ако някой ми беше казал, че от вземането на едно рициново масло ще оздравее детето, не бих повярвала.
Взех детето и отидох у брат Желю Ганев. Той и другарката му Цвета ни приеха много добре. Изобщо бяха много добри хора. Той веднага взе чаша, отиде при Учителя и донесе рицин. Учителят му казал, че щом детето подобрее, веднага да го заведе при Него. Ако някой ми беше казал, че от вземането на едно рициново масло ще оздравее детето, не бих повярвала. Но така стана. Един час след като дадох на детето рицина, детето беше вече здраво, кашлицата и температурата съвсем изчезнаха. Тогава веднага заведох малкия при Учителя. Той ни прие много сърдечно и аз му разправих съня, по повод на който бяхме дошли в София на Изгрева. Докато аз разказвах съня на Учителя, Наско, детето ми, който беше на три години и половина, стоеше мирничко изправено до мене, с червената си шапка на главата.
към текста >>

41. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Гледай да оздравееш по-скоро, за да се запишеш в музикалната академия.
Каза, че може и на работа да си ходиш. Гого е добре, често се виждаме, не може да се нарадва. Тия дни беше много студено, но сега се стопли времето, та почвам и аз слънчеви бани. Тук е много красиво - просто вълшебно. Може би мен така се струва, защото видях Витоша, Стара планина, които ми са стари приятелки и майки. Гледай да оздравееш по-скоро, за да се запишеш в музикалната академия. Учителят много се зарадва, като му казах, че си доста музикална и волева. Не отлагай, а събирай багажа си и наесен студентка. Сърдечен поздрав на добрата ти майчица, татко ти и незабравимия Иванчо, също и на всички познати. Ваша Олга Записала Марийка Марашлиева ВЕЧНО СЛОВО 1. От вечността пътувам през морето Към вечността завръщам се отново И моят факел свети ми в сърцето Изпълнено с вечно живо Слово. 2.
към текста >>

42. 18. Гуляйджийство

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее.
Напиваше се и често бе пиян. Голям тормоз бе за всички. Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен. Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее. Учителят казва: „Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не гуляйджийства". Той обещава повече да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания. За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забравя обещанието си.
към текста >>

43. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

За Лиляна каза да не си напуска работата, обаче да поиска отпуска, за да оздравее и си поуспокои нервите.
Маре, тези хубави негови мисли като дода ще ги допълня и доогладя в духа на това, което съм възприел и тогава ще го напишем на машина и дадем само на някои наши близки от братството, като двамата Михалевци. Сега може да го прочетеш само на Кантарджиеви и на М.Райнови и на Иванка Гешева. Учителят изрично ме помоли да не съобщавам на всички този ни разговор и това трябва да го изпълня. Ти разбираш защо? Че не всеки ще го разбере правилно. За Лиляна каза да не си напуска работата, обаче да поиска отпуска, за да оздравее и си поуспокои нервите. От всичко разбрах, че войната не ще свърши много скоро, както някои му приписваха думи. Такова нещо не казва. Относно бомбардировките за София и България, каза, че ако се открие втория фронт ще ни пооставят малко - значи не е изключено да има още бомбардировки. Каза, че следущите два месеца ще се развият много големи събития. Има още работи, които каза, но писмото стана дълго, та ще остане за друго писмо или като дода.
към текста >>

44. 10. Изцеление

Боян Атанасов Златарев

Учителят се обръща към него строго и казва: „Рекох, иди си, жена ти ще оздравее“.
10. ИЗЦЕЛЕНИЕ Довеждат при Учителя един човек от града и го молят да спаси жена му, че е тежко болна. Учителят се обръща към него строго и казва: „Рекох, иди си, жена ти ще оздравее“. „Ама как ще оздравее? “ „Ще оздравее без илачи. Иди си, тя ще оздравее.“ Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че г-н Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята. На следващия ден жена му оздравяла и на последващия ден идва мъжът на Изгрева да благодари на Учителя.
към текста >>

„Ама как ще оздравее?
10. ИЗЦЕЛЕНИЕ Довеждат при Учителя един човек от града и го молят да спаси жена му, че е тежко болна. Учителят се обръща към него строго и казва: „Рекох, иди си, жена ти ще оздравее“. „Ама как ще оздравее? “ „Ще оздравее без илачи. Иди си, тя ще оздравее.“ Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че г-н Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята. На следващия ден жена му оздравяла и на последващия ден идва мъжът на Изгрева да благодари на Учителя. „Г-н Дънов, благодаря ти, че жена ми оздравя.
към текста >>

“ „Ще оздравее без илачи.
10. ИЗЦЕЛЕНИЕ Довеждат при Учителя един човек от града и го молят да спаси жена му, че е тежко болна. Учителят се обръща към него строго и казва: „Рекох, иди си, жена ти ще оздравее“. „Ама как ще оздравее? “ „Ще оздравее без илачи. Иди си, тя ще оздравее.“ Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че г-н Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята. На следващия ден жена му оздравяла и на последващия ден идва мъжът на Изгрева да благодари на Учителя. „Г-н Дънов, благодаря ти, че жена ми оздравя. Не знам как стана, но според мен е редно да Ви благодаря, защото знам, че чрез Вас стана“.
към текста >>

Иди си, тя ще оздравее.“ Учителят е сърдит.
10. ИЗЦЕЛЕНИЕ Довеждат при Учителя един човек от града и го молят да спаси жена му, че е тежко болна. Учителят се обръща към него строго и казва: „Рекох, иди си, жена ти ще оздравее“. „Ама как ще оздравее? “ „Ще оздравее без илачи. Иди си, тя ще оздравее.“ Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че г-н Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята. На следващия ден жена му оздравяла и на последващия ден идва мъжът на Изгрева да благодари на Учителя. „Г-н Дънов, благодаря ти, че жена ми оздравя. Не знам как стана, но според мен е редно да Ви благодаря, защото знам, че чрез Вас стана“. Учителят го гледа, усмихва се.
към текста >>

45. 3.Коварната болест и вегетарианството

Стоянка Цанева Драгнева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И по тоя начин туй става причина той да стане вегетарианец и да оздравее.
Той казваше: „Ама ние работим цял ден на нивата, горещина. Езикът ти започва да шуми в устата. Сложим там една стомна на слънцето, топла водичка, нищо друго“. И след като изкарал три дена, нищо да не яде и тогава му казват да хапне картофена супа. „Изведнъж чувствам как нещо се смъква от целия ми организъм“. И по тоя начин туй става причина той да стане вегетарианец и да оздравее. Преди това, той казва бил такъв месоядец, че сурово месо е рязал и ял. От едната крайност минава в другата. Но оздравява, движи се, работи и живее. Това е важното.
към текста >>

46. 25. Дядо Благо си заминава

Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде.
Нямало е никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал, нямало е такива признаци щото той да си замине. И бай Иван го обнадеждава така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине. Така минава годината и идва есента, късна есен вече, студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка. Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало. Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“. По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. Следващата неделя когато в 10 часа се държи беседа, както и по-следващата неделя в 10 часа Учителят накрая на беседата казва: „Тия две беседи“, за предната неделя и тая неделя, това са държани декември месец 1937 г.
към текста >>

47. 51. Вълкът и болната овца

Ангел Вълков

Мен ме накараха да отида да се грижа за тази болна овца и като оздравее да я държа в моята колиба.
Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката. Как ще стане тая работа? “ „Затова не му бери грижа. Тук има думата господарят на стадото, който едновременно е господар и на вълка.“ Така завърши тази приказка за вълкът и болната овца. А каква е моята роля тук в този разказ? Мен ме накараха да отида да се грижа за тази болна овца и като оздравее да я държа в моята колиба.
към текста >>

48. 52. Прокудената

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Ти си болна и тъкмо сега ще оздравееш“.
Ти си войник, мобилизирана. Войникът като ги викат във войската той плаче ли за дрехи и юргани? Тук ще бъдеш на поста си с една шинела и толкоз. Наказвам те пет години без дом да бъдеш гонена и преследвана. Теб ти е било определено да работиш тука, а ти си закъсняла. Ти си болна и тъкмо сега ще оздравееш“. И действително започна нейния труден път.
към текста >>

49. 32. Братското лозе в Търново

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

През цялото време жена му се молела и мислено разговаряла с Учителя: „Ако може някой да Ви съобщи, да дойдете веднага, струва ми се, че мъжът ми ще оздравее тутакси.
32. БРАТСКОТО ЛОЗЕ В ТЪРНОВО Разболя се един наш брат в Търново, получи някакво ревматично схващане на ръце и крака, прибави се главоболие, така че не може да помръдне от леглото си. Викат лекари, изписват лекарства, братът ги пие, но положението вместо да се подобрява, то се влошава. Веднъж изохкал: „Какво не бих дал, само и само да мога да оздравея“. През цялото време жена му се молела и мислено разговаряла с Учителя: „Ако може някой да Ви съобщи, да дойдете веднага, струва ми се, че мъжът ми ще оздравее тутакси. Но как да Ви съобщя когато лекарите казаха, че едва ли ще изкара до утре“. Ето така тя мислено си разговаряла с Учителя и както била замислена изведнъж вратата на къщата се отваря и влиза Учителят: „Рекох, идвам заради болния! “ Влиза Той при болния брат, после извиква синът му, който бил млад и здрав, накарал го да му разтрие гърба, както и врата и то продължително и накрая му дали очистително. Болният брат се подобрил и заспал. На сутринта вече се чувствал по-добре и само след няколко дена той бил вече здрав.
към текста >>

По понеже бил обещал пред Бога, че ако му се помогне да оздравее ще подари нещо в Името на Бога.
На сутринта вече се чувствал по-добре и само след няколко дена той бил вече здрав. Но след разтриването синът му се почувствал неразположен и го заболяла главата. Учителят го накарал да се пораздвижи, да насече дърва и да се поизпоти. Значи синът е взел част от бащината си болест и му е предал от себе си сила. И така брата се спасил. По понеже бил обещал пред Бога, че ако му се помогне да оздравее ще подари нещо в Името на Бога. След оздравяването си те двамата излизат с Учителя на разходка и отиват на лозето. Оздравелият брат посочва лозето и казва: „От днес това лозе става братско“. И наистина, там на това лозе и на околните лозя впоследствие започнаха да се построяват лагерите по времето на съборите в Търново. А подареното място става братско.
към текста >>

50. 54. Небесната Паневритмия

И когато сте истински съсредоточени в нея и сте в молитва и болен да си, ако успееш да направиш връзка с нея ,то ще оздравееш“.
Аз започнах да Му разказвам каква музика съм чул горе и колко хубаво са играели двойките в правилен кръг и че разстоянието между тях е било еднакво. И от тая година Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Като играем правилно Паневритмия ние се свързваме с невидимите братя и сестри и тогава черпим от тях духовна сила. Затова братята и сестрите трябва да се стремят да има правилен кръг при Паневритмията, да се спазва разстоянието помежду им, за да отговаря земния кръг на Паневритмията на небесния кръг от небесната Паневритмия и да правим връзка с нея. Учителят каза по тоя повод: „Там горе се играе всякой ден Паневритмия. И когато сте истински съсредоточени в нея и сте в молитва и болен да си, ако успееш да направиш връзка с нея ,то ще оздравееш“. Ние тук сега като играем Паневритмия не спазваме разстоянието, което трябва да има между двойките, което трябва да бъде най-много два метра. Трябва да играем в правилен кръг и да сме зад онази двойка, която е пред нас. Кръгът трябва да бъде правилен и да не бъде прекъсван. По време на игра трябва да бъдем съсредоточени, да не се говори и които знаят думите на Паневритмията да си я пеят в себе си. Тогава ще имаме и полза от Паневритмията, защото ще имаме пряка връзка с небесната Паневритмия.
към текста >>

51. 14. Взаимопомощта

Анина Бертоли

И тя майка ми отиде, масажира го туй-онуй, оздравя, но тя пък се разболя, взе му болките, тя понеже искаше така с насилие той да оздравее.
Пък една вечер ми беше толкоз мъчно ей тъй съм рекла, седнах на земята, подпрях се с ръце, опрях си главата до стъблото и изведнъж толкова силно почувствах като че ли клоните на борчето се тъй наведоха и са ме прегърнали. Ама такова едно хубаво чувства като прегръдка, че не смея да се изправя, да не изгубя това чувство. Казвам всичко е живо в природата и всичко служи на Бога, на Любовта. А: Майка ми беше медиум, тя не знаеше, тя имаше също способности за лекуване с ръцете. Имахме един близък, той разказваше, че е много болен от някаква заразителна болест, просто никой не смее да отиде при него. И тя майка ми отиде, масажира го туй-онуй, оздравя, но тя пък се разболя, взе му болките, тя понеже искаше така с насилие той да оздравее. Е, оздравя, но след туй, но носи малко болестта му.
към текста >>

52. 16. Причастието

Анина Бертоли

Майка ми болна, искам Господи да оздравее майка ми.
А то в двора ставаше в едно стълбище и така аз много обичах да слушам. Колко разбирах, не знам. И по едно време, на другия ден трябваше да се пречистят и той, свещеникът каза: „Сега утре ще приемете Бога в себе си. И каквото пожелаете, ще ви го даде“. Аз казвам, таман за мене, трябва и аз да правя причастие. Майка ми болна, искам Господи да оздравее майка ми. „Но след обед ще отидете да се причестите.“ И аз сега гледам, кога ще излязат та зад тях отивам така в черквата и виждам всички отиваха пред едного, където се изповядват, то има една такава дървена будка, вътре седи попа, а отвън желязно такова с дупка отвънка пък седи тоз, който се изповяда. Инак всички отиват там, коленичат, седят известно време и си отиват. След като всички минаха, сега и аз отивам. Не знам какво да кажа нали, седя. Попа седи и чака, чува, че се диша там и се вижда едно малко момиченце, взе ме така и ме взима на колената и казва: „Какво искаш?
към текста >>

“ „Мама е болна, искам от Господа да оздравее мама.“ „Как се казваш, имаш ли братя, сестри и т.н.
Инак всички отиват там, коленичат, седят известно време и си отиват. След като всички минаха, сега и аз отивам. Не знам какво да кажа нали, седя. Попа седи и чака, чува, че се диша там и се вижда едно малко момиченце, взе ме така и ме взима на колената и казва: „Какво искаш? “ „Ами искам да се причестя.“ „Защо искаш? “ „Мама е болна, искам от Господа да оздравее мама.“ „Как се казваш, имаш ли братя, сестри и т.н. Бащата слушаш ли, туй-онуй? “ Те като видяха туй, пуснаха ме, че обикновено малко момиче иска да се причести. Ех, на другия ден отидох при комшийката, сложи ми една рокля бяла. Като видях, че всички минават и аз минах, извадих си езика, знаех, че не трябва да пипам със зъбите, да го глътна така. И с такава вяра, че Бог е в мене се молих от все сърце да оздравее майка ми.А бяха казали, че майка ми няма изобщо да оздравее никога.
към текста >>

И с такава вяра, че Бог е в мене се молих от все сърце да оздравее майка ми.А бяха казали, че майка ми няма изобщо да оздравее никога.
“ „Мама е болна, искам от Господа да оздравее мама.“ „Как се казваш, имаш ли братя, сестри и т.н. Бащата слушаш ли, туй-онуй? “ Те като видяха туй, пуснаха ме, че обикновено малко момиче иска да се причести. Ех, на другия ден отидох при комшийката, сложи ми една рокля бяла. Като видях, че всички минават и аз минах, извадих си езика, знаех, че не трябва да пипам със зъбите, да го глътна така. И с такава вяра, че Бог е в мене се молих от все сърце да оздравее майка ми.А бяха казали, че майка ми няма изобщо да оздравее никога. Ама и тя имаше вяра. За изненада на всички майка ми оздравя. Всички го приеха, че това чудо стана заради Господа. Само аз знаех, че това го измолих от Господа. Тя имаше много сънища, много видения.
към текста >>

53. 6. Боян Боев

Крум Божинов

И го запитах, защо не е искал съвет от Учителя и да му помогне та да оздравее.
След заминаването на Учителя при него идваха и го посещаваха от цяла България. Всеки му носи нещо и всеки го пита за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така както Учителят е говорил по някакви проблеми. А той записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам как куца с крака си. И го запитах, защо не е искал съвет от Учителя и да му помогне та да оздравее. Боян Боев ме изгледа и ми заприказва високо. „Това болно коляно и тази рана, която гнои я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и викам на Учителя: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене, кракът ми да оздравее! “ А Учителят му рекъл: „Мога да го сторя това дето искаш.
към текста >>

Веднъж не изтърпях и викам на Учителя: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене, кракът ми да оздравее!
Веднъж го виждам как куца с крака си. И го запитах, защо не е искал съвет от Учителя и да му помогне та да оздравее. Боян Боев ме изгледа и ми заприказва високо. „Това болно коляно и тази рана, която гнои я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и викам на Учителя: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене, кракът ми да оздравее! “ А Учителят му рекъл: „Мога да го сторя това дето искаш. На теб това ти е последно прераждане. Ти вече отиваш в ангелска йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай.
към текста >>

54. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш.
Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез която човек става неуязвим за по-низшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на някое свое добро желание, невидимия свят всякога помага. Помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек да е поискал и Бог да не го е направил. Ако всички се бяха обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за поправяне на света. Кажи ни един начин, по който да го оправим". Помолете се от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората.
към текста >>

55. 34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК

Докторът е от града, оня оздравее и ония благодарят на доктора, а Учителят се скрие.
Никой път сме нямали противоречия по проблеми, които засягат Школата. Създаваха се вътре противоречия между нас при други случаи. С Катя на тази тема бяхме в пълно единомислие. Например, Учителят правеше някои неща, които нас ни дразнеха. Например, някой болен и Учителят му дава нещо да се лекува, минава време и казва: "Повикайте доктор". Докторът е от града, оня оздравее и ония благодарят на доктора, а Учителят се скрие. Той ги правеше тия неща. Да няма явен показ. Сега го разбираш, но ние виждахме и се ядосвахме. Той го оправи, накрая викна един доктор. Така се криеше Учителят.
към текста >>

56. 8. ЛЕК

Като си отишла вкъщи, не след дълго идва при нея една сестра и носи чаша топло червено вино с черен пипер от Учителя, който казал да го изпие, за да оздравее.
8. ЛЕК Един път сестра Стоянка Илиева е била болна от простуда и кашляла. Била при Учителя и му казала за това. Като си отишла вкъщи, не след дълго идва при нея една сестра и носи чаша топло червено вино с черен пипер от Учителя, който казал да го изпие, за да оздравее. Тя изпила виното и оздравяла. Този лек го приложиха много ученици.
към текста >>

57. 11. ПРИСЪСТВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Един ден изведнъж тя си спомнила тези Негови думи и те й помогнали да оздравее.
Разговорът тя не е запомнила, но помни, че изведнъж Учителят без да има връзка с разговора, който водил с брата, обръща се към сестра Стоянка и й казва: "Аз винаги съм навсякъде". След това се обърнал към брата и продължил разговора си с него. Наскоро след това Учителят си заминал. Сестра Стоянка от скръб по Учителя се разболява тежко. Толкова много се разболяла, че щяла да си замине. Един ден изведнъж тя си спомнила тези Негови думи и те й помогнали да оздравее. "Значи, Той сега е винаги навсякъде и е и тук. Аз се хванах за тези думи и те ми помогнаха да оздравея." Така тя обясни оздравяването си. След това сестра Стоянка е отишла при този брат, с когото Учителят е разговарял в нейно присъствие и го е попитала дали помни думите на Учителя, казани на нея. Братът й казал, че не помни такова нещо. Следователно, тези думи са били само за сестра Стоянка, тъй като Учителят е знаел, че тя ще има нужда от тях.
към текста >>

58. 3. ОБЕЩАНИЕТО

Сестра Катя ми разказа как Учителят е помогнал на брат й да оздравее.
3. ОБЕЩАНИЕТО Сестра Катя има роден брат - Димитър Грива. Той се бил разболял един път много тежко. Сестра Катя ми разказа как Учителят е помогнал на брат й да оздравее. Не зная защо така е постъпила тя, но за да измоли помощ от Учителя, тя е лежала дълго време (както тя ми каза "денонощно") на стълбите пред вратата на Учителя и мислено Го е молила да помогне. Обаче дълго време Той не се е показвал и не е отговарял нищо. Това продължило до тогава, докато тя не дала едно обещание пред себе си, Учителя и Бога. Тогава, тя казва, вратата веднага се отвори и Учителят се показал. Така Димитър Грива оздравял.
към текста >>

59. 8. МОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЪРНА ЗА ВТОРИ ЖИВОТ

И тъй като детето беше вече много слабо, просто нямаше никакви изгледи да оздравее, да му се помогне.
Направих солената клизма и действително повръщането се спря. Но на другата сутрин рано, рано пристига лекарката, детската лекарка и много уплашена и веднага предписа лекарства и каза, че веднага трябва да ги купя и да ги дам на детето и ме накара да подпиша документ, че не желая да пратя детето в болница. Много се бяха уплашили за живота на детето. Но тя като предписала тези лекарства не е забелязала, че едно от тези лекарства отново подновява повръщането. Аз не желаех да му ги давам, но въпреки всичко му дадох веднага на детето това лекарство и за наш ужас на другия ден повръщането отново започна. И тъй като детето беше вече много слабо, просто нямаше никакви изгледи да оздравее, да му се помогне. И така постепенно, постепенно повръщането не спираше, тоя път нищо не помагаше, нито клизма, нито нищо и мисля, че беше в четвъртък, хубав пролетен ден, мисля, че беше месец април, грееше слънце, детето лежи и аз почувствах, че то си заминава. Вече никакви нерви, никакви сили нямаше в него. Майка ми дойде и тя с нейния силен, мощен дух, каза: "Не, не, детето ще живее! " Добре, но аз като майка разбрах, вече виждах, че то си отива. Казвам: "Не, майко, детето си отива!
към текста >>

" И в този момент отивам край него и с велика любов и с велика молба към Учителя се обръщам и казвам: "Учителю, все пак детето е още живо и Вие ако речете само реч, то може да оздравее!
И така постепенно, постепенно повръщането не спираше, тоя път нищо не помагаше, нито клизма, нито нищо и мисля, че беше в четвъртък, хубав пролетен ден, мисля, че беше месец април, грееше слънце, детето лежи и аз почувствах, че то си заминава. Вече никакви нерви, никакви сили нямаше в него. Майка ми дойде и тя с нейния силен, мощен дух, каза: "Не, не, детето ще живее! " Добре, но аз като майка разбрах, вече виждах, че то си отива. Казвам: "Не, майко, детето си отива! " И в този момент отивам край него и с велика любов и с велика молба към Учителя се обръщам и казвам: "Учителю, все пак детето е още живо и Вие ако речете само реч, то може да оздравее! " Аз казах тази молба и се обърнах към Учителя, но за мене беше почти невъзможно, че детето може повече да се върне и да оживее. Но с голяма любов като майка помолих Учителя все пак в последния момент, преди заминаването на детето, докато е още живо. Той може да помогне. И стана чудо. След половин час детето почна да идва на себе си, след около един-два часа пожела да се храни и до вечерта те беше вече на крака и за слава Божия детето започна един нов живот.
към текста >>

60. 16. ЗМИЯТА

Той е бил тежко болен, пребит, парализиран и за да оздравее и продължи работата си, заминава с Братството на Рила.
16. ЗМИЯТА Искам да добавя към разказа за змията под N0 3 на стр. 453-455 следното: Преди ухапването на майка ми от змията, то Учителят я е гледал много строго - значи я е подготвял за изпит, който й предстоял да издържи. Той е бил тежко болен, пребит, парализиран и за да оздравее и продължи работата си, заминава с Братството на Рила. Но за да остане верен окултният закон е трябвало поне един от Неговите ученици да се пожертва и да вземе участие в това зло, насочено към Него и Братството. И Той е избрал майка ми за тази цел. И затова я е гледал така строго, за да я подготви за тоя страшен изпит и тя да може да издържи! Макар че цялото Братство я е гледало "на криво", че тя всъщност била утежнила и без това тежкото положение на Учителя. Само брат Борис Николов разбрал Истината и затова я е накарал тя сама да му разкаже тази своя опитности.
към текста >>

61. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

"Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот".
И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя. Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни. "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат". Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне". "Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот". Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съобщение, заимствано от в. "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съобщение: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство. Музикотерапията получи широко приложение в психиатрията на недоразвитите деца.
към текста >>

62. 04. УЛ. „ О П Ъ Л Ч Е Н С К А №66

Е.А.: Ами виж как: Дойде някой болен каже си мъката и Учителят даде съвет, той оздравее.
Но в 1905 год. когато е отишъл Той, тогава не е било тъй. Даже те не Го познавали като Учител тогава. Те Му казваха тогава „Г-н Дънов". В.К.: Казвам, вие как така Го опознахте? Е.А.: Ами виж как: Дойде някой болен каже си мъката и Учителят даде съвет, той оздравее. Дойде друг някой, има някой труден въпрос и Той пак така в разговора даде съвет и се оправи работата. И при такива случки те виждат, че Той не е като всички хора. После начина, по който говореше Учителят абсолютно Го отличаваше от нас. Защото Учителят, аз поне не Го чух да говори като нас. Той винаги говореше идейно, принципно.
към текста >>

63. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

Сега някому е помогнал да оздравее, някой Му дал съвет, всеки човек искаше да даде нещо.
В.К.: Сега когато разрешаваше някакъв проблем на някои възрастни приятели, те даваха някаква лепта ли там? Как идваха парите при Него? Е.А.: Парите? Много приятели Му даваха, лично за Него. И много подаръци Му нравеха. Сега някому е помогнал да оздравее, някой Му дал съвет, всеки човек искаше да даде нещо. Пък и за знанието което ни даваше, нали, не затуй че имаш нужда, ами като можеш, желаеш да дадеш и ти естествено и имаше случаи, когато са Му давали. „Ама Учителю, това е за Вас". Значи това не е десятък, то са пари, пък десятъка се даваше отделно и Учителят нищо общо нямаше с него. Той извикваше братския съвет, те събираха пликовете и правеха описи и ги внасяха в банките, където ги влагаха. Една година внесоха в банка ..Гирдап" тя фалира и парите изчезнаха.
към текста >>

64. 34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

Аз съм убедена, че всеки един от нас, ако има вяра, може по същия начин да оздравее.
Сега с всички ли се е ръкувал така, с някои ли само, но аз това го видях, че така се ръкува с двете ръце и на очите Му даже сълзи имаше, защото всичкото това премеждие се преодоля, нали. То беше празник. То беше празник за нас, празник и за Него беше. Ний това го видяхме. С много радост беше Той тогава, защото показа ни нещо, което е много голям урок за нас. Аз съм убедена, че всеки един от нас, ако има вяра, може по същия начин да оздравее. Той нищо не направи външно за лекуване, нищо. Най-много което е, че взе рициново, то не е за лекуване. Той много скромно ядеше, правили сме Му и компот, и ошав тогава, нали така от плодовете които носеха, щото от градината пращаха сливи, плодове каквито има, вишни и сме правили компоти. И горе сме правили за второ ядене компот. Брат Ради като прати кошче или голяма кошница, то стига за всичките .
към текста >>

65. 44. БОЯН БОЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

Учителят го пита: „Сега ли искаш да привършиш с кармата, да оздравееш или следващия живот, да приключиш?
И съм ги прала без да знам че е туберкулоза, че е това туберкулозно. Хич, око ми не мига, нали трябва да го направя. Ще го направя. Ще си измия после ръцете със сапун. В.К.: Разказваха ми един случай, нали, той вече болен нали. Учителят го пита: „Сега ли искаш да привършиш с кармата, да оздравееш или следващия живот, да приключиш? " и той казал: „Сега, сега, сега". Е.А.: Е да, казват така че е казал. В.К.: Чувала си го това нещо. Е.А.: Да, чувала съм. В.К.: Така ли е случаят или?
към текста >>

66. 49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

И като дойдат, на един даде съвет, излезе сполучлив каквото казал, друг някой болен дошъл за съвет за лечение и той оздравее, и по такъв начин от тези случки, те разбрали, че Учителя има все пак нещо повече от един учен човек.
Заболяват децата му от скарлатина и понеже тогава трябваше да се пази 40 дена карантина, Учителят трябва да излезе от къщи и леля Гина, която вече го познавала казала на чичо Петко: „Да го вземем този млад човек у нас, ще му дадем там долу в трапезарията да спи". Те бяха добри хора и двамата и нямаха деца. Сами бяха. Приемат го в къщи временно. Те не са Го взели за дълго да живее, но в това време, докато Той поживял случват се различни случки с някои хора. И като дойдат, на един даде съвет, излезе сполучлив каквото казал, друг някой болен дошъл за съвет за лечение и той оздравее, и по такъв начин от тези случки, те разбрали, че Учителя има все пак нещо повече от един учен човек. Разбрали че е духовен. Духовността вече се проявява в говора който Учителя имал, поведението което имал към всичките. Той имаше изключително хубава обхода към хората. Внимателен, аз съм Го виждала и на деца да става,когато влезат в стаята. Дете влезе, майка му го пратила за някоя нужда Учителят и тях ги посрещаше така.
към текста >>

67. 95. НИКОЛА АНТОВ

Може би трябваше да кажа на Борис, но пък Борис и Тодор Стоименов дойдоха специално при мене да ми кажат, да приема брат Ради при мене, да се грижа за храненето на брат Ради, да се храни при мене, по-хубаво, за да укрепне и да оздравее.
„И ти имаш ли друг дюшек? " - „Имам". „Ами ако искаш да го дадеме да опредат вълната и да ти направя от него фланела? " Сега никому не сме казали за това. Паша знаеше в Братския съвет. Може би трябваше да кажа на Борис, но пък Борис и Тодор Стоименов дойдоха специално при мене да ми кажат, да приема брат Ради при мене, да се грижа за храненето на брат Ради, да се храни при мене, по-хубаво, за да укрепне и да оздравее. Сега, не счетох за нужно един дюшек, който е даден вече за него, нали, не е братски, не се смята братски, да питаме, да употребим ли вълната. Пък за него ще употребя вълната. И взехме, колко беше вълната не зная, дадох я, опредоха я и аз му я оплетох. Сега той пожела и аз да си оплета нещо. Вярно е че и аз си оплетох, но то беше някак, аз не можех да не приема и неговото желание, разбирате ли?
към текста >>

68. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

Всички повярваха, че Учителят ще оздравее.
В.К.: А-а, в София. Е.А.: В София слязохме. Искаш да разкажа как братството се отзова към това. Някои от приятелите като видяха, че Учителят така не е добре, дойдоха да Го вземат с кола, щото мислеха че Учителят ще си замине. Сега, младите братя тогава и сестри ще го кажа, абсолютно не проявиха недоверие. Всички повярваха, че Учителят ще оздравее. По-възрастните братя така се усъмниха. Те изявиха тревога, че може Учителят да си замине горе. Даже бяха дошли веднъж със Славчо Печеников с кола до Вада долу, за да Го вземат и да Го свалят. Аз не знам, те предложили ли са на Учителя, не са ли предложили, виж това не мога да кажа. Но много от приятелите, например пред Него плачеха като виждат, че не може да говори, че не може да ходи.
към текста >>

69. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

Свят човек не бива да се хули, нито да се закача, защото и в Библията е казано: Когато сестрата на Мариам осъди този Мойсей, че взе младата, каква беше там от кой народ, тя заболя от проказа, та после трябваше Араон да се моли на Мойсей, да й прости и той да се моли на Господа, за да оздравее сестра му.
Е.А.: За свещениците, да. Та направи ми това впечатление. Сега това не е закана. Това е закон, защото ако ние хулим грешник, ние страдаме, които хулим, щото грешникът има нужда да му помогнем. Но, ако хулиш чистия човек, то там няма задръжка, то ще се върне към този, който хули и законът е такъв в природата. Свят човек не бива да се хули, нито да се закача, защото и в Библията е казано: Когато сестрата на Мариам осъди този Мойсей, че взе младата, каква беше там от кой народ, тя заболя от проказа, та после трябваше Араон да се моли на Мойсей, да й прости и той да се моли на Господа, за да оздравее сестра му. Щото то е закон. Мойсей може да сгреши, но Господ му даде задача и тази задача той я изпълнява, и той отговаря за това. Та същото е и с Учителя. Учителят има задача и Той си изпълнява задачата и ако ний го хулим или друг, който и да Го хули това, то се връща на този, който хули, щом Той е невинен. В.К.: Кои бяха преводачите на книгата „Учителят говори", слушал съм и съм виждал книгата „Льо Метър парл".
към текста >>

70. 173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА

В тази къща тя си живеела, но когато прави връзката с Пенчо Славейков тогава, той пък е болен и той отива в Италия да се лекува и тя тогава си продала къщата, взима парите със себе си, за да изгледа Пенчо, като се надявала, че ще може да оздравее разбира се.
Имахме един брат, не му помня името вече. Абе много елегантен беше винаги, много фин, много такъв, но по същият начин такъв фин и нечестен е бил, защото тя на доверие дава си вноската, но срещу това не можа да получи апартамент. И естествено, че се огорчи, естествено, че тя остана излъгана, че нямаше как да й се помогне. В.К.: Сега тя си продава имуществото. Е.А.: Имуществото тя го беше продала, тя си беше продала къщата, която имала от мъжа си, от Белчев. В тази къща тя си живеела, но когато прави връзката с Пенчо Славейков тогава, той пък е болен и той отива в Италия да се лекува и тя тогава си продала къщата, взима парите със себе си, за да изгледа Пенчо, като се надявала, че ще може да оздравее разбира се. В.К.: Тя е Мара Белчева на името на тоя Белчев -министъра, гдето го убиха? Е.А.: Министъра, когото са убили, да. Тя е негова съпруга. След смъртта тя прави връзка с Пенчо Славейков. В.К.: Кой го уби?
към текста >>

71. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Изяж питката и ще оздравееш 23.
Законът на даването 18. Измамили го духовете 19. Иди при другарката си 20. За просията и просяците 21. Спасил пчелите от пожар 22. Изяж питката и ще оздравееш 23. Колет за Учителя 24. Бягай, спасявай се 25. Двете сестри на гробищата 26. Господи, с Тебе леко се живей! 27. Среща с Учителя 28.
към текста >>

Не бой се, момчето ще оздравее 45.
Великият Учител в България 40. Идете в България 41. Дядо Филип и влака 42. Дядо Филип и дъждът 43. Протогеров и Учителят 44. Не бой се, момчето ще оздравее 45. Недей плака, а се моли 46. Концерт и вдъхновение 47. Акордеонист без акордеон 48. Днес ще ме убият 49. Двете деца и гръмотевицата 50.
към текста >>

72. 01 - 48. ОТ КОЕ ДА СЕ ОТКАЖА - ОТ МОМАТА ИЛИ ОТ ИДЕИТЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Ще ги намажем кахърите с благия мехлем и раната ще оздравее.
А аз искам и момата, и идеите, и Братството. Чудя се как ще стане тази работа и чудя се какво да правя. Умът ми не побира цялата тази бъркотия. " - „Такава ли е била цялата работа, това ли са ти кахърите? За големи кахъри има благ мехлем. Ще ги намажем кахърите с благия мехлем и раната ще оздравее. За една нощ ще оздравее", казал брат Георги. - „Брат Георги, ако тая рана е външна, тя и без мехлем ще мине, но тя е вътре у мене и сърцето ми изгаря, какъв ли ще е твоят мехлем, та да се намажа. " Брат Куртев се усмихва и му казва: „Още довечера ще отидеш у момето, ще му върнеш торбето и всичко, що е у торбето, ще го изсипеш на масата и ще кажеш: „На ви торбето, вземете си момето, но от убежденията си не се отказвам. " И ще си излезнеш. И няма да се обръщаш назад!
към текста >>

За една нощ ще оздравее", казал брат Георги.
Чудя се как ще стане тази работа и чудя се какво да правя. Умът ми не побира цялата тази бъркотия. " - „Такава ли е била цялата работа, това ли са ти кахърите? За големи кахъри има благ мехлем. Ще ги намажем кахърите с благия мехлем и раната ще оздравее. За една нощ ще оздравее", казал брат Георги. - „Брат Георги, ако тая рана е външна, тя и без мехлем ще мине, но тя е вътре у мене и сърцето ми изгаря, какъв ли ще е твоят мехлем, та да се намажа. " Брат Куртев се усмихва и му казва: „Още довечера ще отидеш у момето, ще му върнеш торбето и всичко, що е у торбето, ще го изсипеш на масата и ще кажеш: „На ви торбето, вземете си момето, но от убежденията си не се отказвам. " И ще си излезнеш. И няма да се обръщаш назад! " Както го посъветвал бай Георги, така и направил Станко, но онези скочили и викнали: „Стой, Станко, не си отивай, ние снощи се пошегувахме.
към текста >>

73. 01 - 50. СТРОЕЖЪТ НА ЗАСЛОНА И СМАЧКАНИЯТ ПРЪСТ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Учителят бе доловил опасенията на брат Пеню Ганев, отиде при него, помилва болното място и му каза: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била.
Голяма била болката, но още по-голяма била мъката му пред страха, че ръката му ще остане саката и не ще може вече да свири. А той беше учител в прогимназията и свиреше на цигулка. Съобщиха на Учителя и Той каза: „Повикайте брат Куртев да го превърже! " След няколко минути беше превързана ранената ръка, след като я намаза с чист зехтин по препоръка на Учителя. Превръзките продължаваха ежедневно до заздравяване на раната. Учителят бе доловил опасенията на брат Пеню Ганев, отиде при него, помилва болното място и му каза: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била. " Тези думи подействаха на Пеню като балсам и той се успокои. Само след няколко дни заслонът бе завършен, където монтираха два големи казана, сложиха два комина и стана прекрасна кухня, на която всички се радваха от сърце. Така бяха облекчени дежурните по кухня, които се сменяваха всеки ден, и които се грижеха да се сготви топла храна за 300- 400 човека. Пръстът на брат Пеню оздравя, без следа от счупване на костта, бе раздвижен и той можеше да свири така, както и преди злополуката. Преди да си тръгнем за София, на прощалната вечер бе изнесен концерт от музиканти.
към текста >>

Коя бе тази мелодия от песните на Учителя, не можем да си спомним, но запомнихме друго, запомнихме думите на Учителя: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била!
Така бяха облекчени дежурните по кухня, които се сменяваха всеки ден, и които се грижеха да се сготви топла храна за 300- 400 човека. Пръстът на брат Пеню оздравя, без следа от счупване на костта, бе раздвижен и той можеше да свири така, както и преди злополуката. Преди да си тръгнем за София, на прощалната вечер бе изнесен концерт от музиканти. Брат Пеню изпълни една мелодия на цигулката си с вече оздравялата си ръка и благодари на Учителя и на брат Г. Куртев. Мелодията, изсвирена от брат Пеню Ганев, излезна от цигулката, премина през нас и полетя в пространството. Коя бе тази мелодия от песните на Учителя, не можем да си спомним, но запомнихме друго, запомнихме думите на Учителя: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била! " Така и стана. Ръката му оздравя за Слава на Божието Име и за радост на брат Георги Куртев, и за радост на всички ни. Бяхме преминали през едно премеждие. То беше общо за всички ни. Така и радостта от оздравяването на ръката бе радост обща за всички ни.
към текста >>

74. 01 - 51. ТИ КОГА СИ ТЪКАЛ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Вече знам, че ръката ми ще оздравее.
" Жена му тутакси троснато го попитала: „Ти кога си тъкал, че разбираш от тъкане и от покривки? " А брат Георги Куртев се изправил, поел дълбоко въздух и с висок глас отговорил: „А ти кога си превързвала пръсти, че се обаждаш? " Настъпила тишина. Болният въздъхнал дълбоко и с облекчение се обърнал към брат Г. Куртев и казал: „Благодаря ти, брат Куртев, за тая приказка за покривката. Вече знам, че ръката ми ще оздравее. " Брат Г. Куртев познаваше и знаеше как да използва разумните сили в живота, с които можеш да градиш. Знаеше и как да се противопостави на онези, които разрушаваха. Това беше знание, добито от Словото на Учителя и знание, потвърдено чрез живота му. В това се криеше неговата сила да лекува, да помага и да гради онова, което се съгражда у човека и около него.
към текста >>

75. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Щом туриш реализирането на една ваша идея, ако си болен, ще оздравееш.
" СУТРИН КАТО СЕ СЪБУДИШ И СТАНЕШ, няма да бързаш да се омиеш, а 5-10 минути ще съзерцаваш, ще се обърнеш към Бога и възвишените и напреднали същества и ще кажеш: „Господи, малко знание имам, просвети ума ми, да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си определил. " Кажете ли това, няма да мине много време и вие ще получите отговор на вашата молитва, ще почувствувате в душата си едно затишие, една радост. Като се постъпва така, ще имате хармония в себе си. ЕДНА ДОБРОДЕТЕЛ, ако не я поставиш в ума, сърцето и волята си, тя не може да се реализира. Щом туриш реализирането на една ваша идея, ако си болен, ще оздравееш. На кои Господ помага? На мечтателите, които страдат! Страданията винаги се произвеждат от едно разумно същество. Колкото страданието е по-голямо, то съществото, което го произвежда, е по- разумно, но всичко това е за добро. Когато мисълта на всички е насочена в една цел, всичко се постига.
към текста >>

40, ред 6 се казва: „ Когато Духът те посети, ако кажеш на болния, че ще оздравее, най-много след два дни той ще стане от леглото си.
Амин БЕЛЕЖКИ ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани ти, който си паднал и протегни ръцете си към Надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към тебе не е угаснала. Из „Наука и възпитание". Учителят В томчето „Новото начало", стр. 40, ред 6 се казва: „ Когато Духът те посети, ако кажеш на болния, че ще оздравее, най-много след два дни той ще стане от леглото си. Кажи на обезсърдчения, че животът му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смело напред. Мощна е Божията мисъл, Тя върши чудеса. " Беседата е държана на 17 август 1943 г. В томчето „Великите условия на живота", стр. 88, от ред 11 надолу се казва: „Дошло е време, християнските народи трябва да се побратимят и приготвят за бъдещата религия, която иде.
към текста >>

76. 07 - 28. МАГИЧЕСКО ЛЕКУВАНЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

„0тидоха 10-15дни, докато ръката ми оздравее", си рекъл братът.
Пристигнал братът и почнал работа, която вървяла успешно. Радвал се братът, че скоро ще може да го привърши. Но когато работата била вече в последната си фаза, когато е трябвало да се изкопае място за едно ментеше, длетото се отплеснало и го наранило в лявата ръка. Текнало кръв и той се чудел какво да прави. През това време минал край салона д-р Паскалев, който го превързал. „0тидоха 10-15дни, докато ръката ми оздравее", си рекъл братът. А трябвало да се работи, за да се изкара за прехраната. В това време идва Учителят и вижда превързаната ръка. Пита го: „Какво стана? " - „Длетото се плъзна и ме нарани", му казах аз. Тогава Учителят се загледа над мен съсредоточено.
към текста >>

77. 07 - 42. С КОНДУРИТЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

" - „ Ще оздравее", казал успокоително Учителят.
В качеството си на такъв обикаляше цялата страна, а и вършеше и работата на Бялото Братство. Веднъж Епитропов се разболял от един цирей на врата. Положението му било толкова тежко, че жена му, баба хаджийка, вече се страхувала за живота му. Отишла при Учителя загрижено и му казала: „Учителю, Петко е много болен. Какво да правим? " - „ Ще оздравее", казал успокоително Учителят. - „Знам, че ще оздравее, но ние го искаме с кондурите и панталона." А казала тя така, защото Учителят почти на всички казвал, че ще оздравеят, за да не им сломи духът. Скоро циреят се пробил, според както Учителят наредил да го лекуват. Здравето на болния скоро се възстановило. Не било минало и седмица, Епитропов станал от леглото. Наскоро съседите му го видяли да се разхожда по поляната на Изгрева, здрав и обновен с кундурите и панталона, както жена му бе искала от Учителя.
към текста >>

- „Знам, че ще оздравее, но ние го искаме с кондурите и панталона." А казала тя така, защото Учителят почти на всички казвал, че ще оздравеят, за да не им сломи духът.
Веднъж Епитропов се разболял от един цирей на врата. Положението му било толкова тежко, че жена му, баба хаджийка, вече се страхувала за живота му. Отишла при Учителя загрижено и му казала: „Учителю, Петко е много болен. Какво да правим? " - „ Ще оздравее", казал успокоително Учителят. - „Знам, че ще оздравее, но ние го искаме с кондурите и панталона." А казала тя така, защото Учителят почти на всички казвал, че ще оздравеят, за да не им сломи духът. Скоро циреят се пробил, според както Учителят наредил да го лекуват. Здравето на болния скоро се възстановило. Не било минало и седмица, Епитропов станал от леглото. Наскоро съседите му го видяли да се разхожда по поляната на Изгрева, здрав и обновен с кундурите и панталона, както жена му бе искала от Учителя. Има случаи, когато е предупреждавал някой за наближаващата смърт, какъвто е случаят с брат Цеко, че в невидимия свят му готвят апартамент.
към текста >>

78. 07 - 58. ЛЕКУВАНЕ НА АНГИНА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Водата ще го излекува." Слизам долу и казвам на брат ми да пие гореща вода и ще оздравее.
- „Брат ми го боли гърлото. Как да го лекуваме? " - „Нека дойде." Повиках го и го представих наУчителя. Още като го видя, като се ръкуваше, хвана двете му ръце, след като ги държа десетина секунди, ги пусна. „Рекох, да пие гореща вода и ще мине. Водата ще го излекува." Слизам долу и казвам на брат ми да пие гореща вода и ще оздравее. „Илач, илач! " ми каза той. „Какво иска? " - ме попита Учителят. - „Иска илач, иска лекарство." - „Духнете му малко сухо кафе в гърлото." Тръгнахме си за града.
към текста >>

79. 08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

" - „Ах", рекъл Учителят, „нищо му няма, ще оздравее." - „Знам, Учителю, че ще оздравее, ама ние мислим да оздравее с кондурите и панталоните." - щото Учителят на никого не е казал, че ще умре.
Значи по негова воля може да седи, а може и да да си отиде. Тук има две снимки от самия салон, те са през време на беседа в салона. Това е Дора Карастоянова, тази е артистката Цветана Арнаудова, която игра ролята на баба Парашкева - майката на Георги Димитров в едноименния филм. Брат Епитропов веднъж се разболял тежко, имал циреи по врата и целият му врат бил отекъл и бил в тежко положение. Жена му, която беше известна на Изгрева като „баба хаджийка", защото те са ходили някога на Божи гроб, отива при Учителя разтревожена и казва: „Учителю, Петко е много зле, какво да правим? " - „Ах", рекъл Учителят, „нищо му няма, ще оздравее." - „Знам, Учителю, че ще оздравее, ама ние мислим да оздравее с кондурите и панталоните." - щото Учителят на никого не е казал, че ще умре. „Ще оздравее." И тя помислила, че ще оздравее, нов другия свят. И тя рекла: „Да, Учителю, ама ние го искаме с кундурите и панталоните." Учителят дал някаква рецепта как да го лекуват. След няколко деня пробиват циреите, много нечистотии изтекли и бай Петко с кундурите и панталоните се разхождал из Изгрева, за радост на баба хаджийка. Баба хаджийка беше една от добрите готвачки на Изгрева. Беше постоянно в стола.
към текста >>

„Ще оздравее." И тя помислила, че ще оздравее, нов другия свят.
Тук има две снимки от самия салон, те са през време на беседа в салона. Това е Дора Карастоянова, тази е артистката Цветана Арнаудова, която игра ролята на баба Парашкева - майката на Георги Димитров в едноименния филм. Брат Епитропов веднъж се разболял тежко, имал циреи по врата и целият му врат бил отекъл и бил в тежко положение. Жена му, която беше известна на Изгрева като „баба хаджийка", защото те са ходили някога на Божи гроб, отива при Учителя разтревожена и казва: „Учителю, Петко е много зле, какво да правим? " - „Ах", рекъл Учителят, „нищо му няма, ще оздравее." - „Знам, Учителю, че ще оздравее, ама ние мислим да оздравее с кондурите и панталоните." - щото Учителят на никого не е казал, че ще умре. „Ще оздравее." И тя помислила, че ще оздравее, нов другия свят. И тя рекла: „Да, Учителю, ама ние го искаме с кундурите и панталоните." Учителят дал някаква рецепта как да го лекуват. След няколко деня пробиват циреите, много нечистотии изтекли и бай Петко с кундурите и панталоните се разхождал из Изгрева, за радост на баба хаджийка. Баба хаджийка беше една от добрите готвачки на Изгрева. Беше постоянно в стола. Тя, сестра Милева, сестра Вълчанова и други някои възрастни сестри бяха почти постоянно там и ръководеха работата в стола.
към текста >>

80. 08 - 22. ВЪТРЕШНАТА МИСТИЧНА ВРЪЗКА У ЧОВЕКА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Тогава Учителят казал: „Не се безпокойте, братът ще оздравее." И наистина, братът след някое време се възстановил.
Казал само, че българинът не заслужава, скъсва го и го туря в печката, което означава, че българинът гледа първо да свърши своята си работа, а след това Божествената, ако му остане време. В. К.: Какво ще кажете за тази снимка? Г. С.: Този брат на снимката е бил тежко болен. Казват на Учителя, че е тежко болен и Учителят отива да го посети. Когато Учителят отишъл при него, той бил почти в безсъзнание, обаче Учителят видял, че братът шепне нещо, наклонил се към него и разбрал, че братът произнася молитва, произнасял „Отче наш". Тогава Учителят казал: „Не се безпокойте, братът ще оздравее." И наистина, братът след някое време се възстановил. Живял след това още известно време, което показва, че произнасяйки молитва, братът се свързва с Невидимия свят. Това е мое тълкувание. А щом има връзка с този свят на хармония, оздравяването му е сигурно, защото по-силен от Бога няма на тоя свят. Като видях тази снимка, аз си спомних тази случка с брата. Тук аз съм заснет близко до Неделчо Попов, т.е.
към текста >>

81. 08 - 24. ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Само тъй ще оздравееш." Тя повярвала, прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла.
Аз не го познавам. Майката на брат Петър Пампоров хулела по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболява и се наложило да викат лекар, един, два и повече, но техните усилия нищо не помогнали. Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян като й казал: „Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш." Тя повярвала, прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-голям професор и най-голям специалист е Учителят. И оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и му благодарила за излекуването. Разказано ми е било през 1952 година от брат Пампоров. Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането и отваря път към Словото и Учителя.
към текста >>

82. 09 - 22. ИЗЯЖ ПИТКАТА И ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

22. ИЗЯЖ ПИТКАТА И ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ Една девойка от София искала да се срешне с Учителя.
22. ИЗЯЖ ПИТКАТА И ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ Една девойка от София искала да се срешне с Учителя. Тя поканила и своята приятелка, студентка по правните науки, която била с отрицателно отношение към Учителя. Първата била по-възрастна, религиозна, била чела както окултна литература, така и от беседите наУчителя. Отишли двете при Учителя. Първата искала да пита нещо по някой вълнуващ я въпрос, а втората само я придружавала. Учителят ги приел и през цялото време разговарял само с нея.
към текста >>

83. 09 - 29.ДА НАПРАВИШ ЖЕРТВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

„Ако болният не бе направил жертва нямаше да оздравее", казал Учителят.
29.ДА НАПРАВИШ ЖЕРТВА Главният счетоводител на едно предприятие в София заболял и боледувал цяла година, без да могат лекарите да му помогнат. Същият бил предупреден за уволнение. Изпратил той свои близки при сестра Милева на Изгрева с молба да попита Учителя за лек. Отива тя и му казва: „Учителят казал, че болният трябва да направи една жертва за бедните, след това да пие сок от черна ряпа." След като всичко това било направено, болният оздравял. Тогава сестра Милева казала на Учителя, че щом като черната ряпа била толкова лековита, да я препоръчваме и на други хора. „Ако болният не бе направил жертва нямаше да оздравее", казал Учителят. Разказала: Милева
към текста >>

84. 09 - 44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ Живеех в София - към площад „Възраждане".
44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ Живеех в София - към площад „Възраждане". През 1947 година синът ми падна от колело и си счупи крака. Положението му от ден на ден се влошаваше. Температурата му се качи на 40 градуса. Лекарите не ми казаха нищо утешително. Нещо повече: казваха ми, че няма да го бъде.
към текста >>

Момчето ще оздравее!
Нещо повече: казваха ми, че няма да го бъде. Минаха един, два, три дни, седмица, а надежда никаква. Налегна ме голяма мъка и отчаяние. Еднаж, като си седях, неусетно съм задрямала съвсем за кратко време, може би само за пет или десет секунди. Учителят ми се яви, направи няколко паси на крака на болното ми момче и ми каза спокойно и уверено: „Не бой се! Момчето ще оздравее! " Събудих се, зарадвах се, че сънувах Учителя, а най-вече за това, че ми каза онова, което аз дълбоко в душата си силно желаех. И наистина, от този ден и час започна подобрението. Синът ми оздравя. Учителят му помогна. Разказала: Сийка Георгиева
към текста >>

85. 09 - 119. ХРИСТОС МЕ ИЗЛЕКУВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

затуй ще оздравееш." Болката веднага престана и аз заспах.
Приятелите като че ли ми съчувстваха, някои дори казаха, че съм ослепял. Една нощ болката ми бе голяма и непоносима. През нощта, след като не можах да спя, станах да се моля на Христа. Аз зная, че Господ знае всичките ни нужди и всичките ни болки, но рекох пак да му се помоля, та дано поне да ми облекчи болката. Яви ми се Христос, положи ръката си на болното място /окото/ и каза: „Ти трябва да говориш на тия хора. затуй ще оздравееш." Болката веднага престана и аз заспах. Сутринта бях бодър и здрав. Но малко след това се яви съмнение, да не би само временно да е това облекчение. Но мина обед, мина след обед и след като болката вече не се яви, уверих се, че вече съм оздравял. Защо идва болката, страданието? - За да се изпита вярата ни.
към текста >>

86. 09 - 143. ИГНАТ ВЪРНАТ ОТ СМЪРТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Учителят се приближил до болното, хванал го за дясното ухо и му казал: „Ти ще оздравееш." И наистина от същия час положението на болното взело да се подобрява и след един-два дни детето напълно оздравяло.
Дрешките вече били готови и оставени на една страна, когато брат Котаров, бащата на болното дете, бил на сказката. След сказката брат Иван казал на Учителя, че момчето му е в агония и го помолил да отиде да го види. Учителят отишъл заедно с него у дома му. Детето едва дишало. Щом като те влезли, то отворило очи и видяло Учителя, без да го познава. Учителят се приближил до болното, хванал го за дясното ухо и му казал: „Ти ще оздравееш." И наистина от същия час положението на болното взело да се подобрява и след един-два дни детето напълно оздравяло. Разказал: Петър Камбуров 14.02.1965 г. - Градината.
към текста >>

87. 09 - 243. СПАСЕН ОТ САМОУБИЙСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" - „Да ви помогна да оздравеете." Сестрата веднага почнала да му прави масаж на краката.
" - се обадил човек от балкона, рошав и страшен на вид. - „При вас идвам, отворете", се обадил отдолу женски глас. Тази жена била сестра Мария Златева от Изгрева, която по вътрешен път, ръководена от духа, намерила къщата и се отзовала в критическия момент. Когато тя вече била при него в стаята, той я запитал: „Кой ви изпрати? " - „Който ме изпрати, той ми съобщи и адреса ви." - „Защо дойдохте? " - „Да ви помогна да оздравеете." Сестрата веднага почнала да му прави масаж на краката. След като го масажирала добре, оставила му една беседа от Учителя и си отишла. Така тя всеки ден отивала, правела му масаж и си отивала. След като минало известно време, болният се почувствал по-добре, защото пръстът на единият му крак почнал да се движи. Масажът продължавал. Болният постепенно почнал да се изправя, а по- късно и да ходи с патерици.
към текста >>

88. 09 - 276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Когато ме превързваха, санитарите установиха, че раната ми е лека и скоро ще оздравее.
276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен старец вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница. Водеха се престрелки от двете страни. Имах предчувствие, че ще ме ранят и наистина ме раниха в главата. Когато ме превързваха, санитарите установиха, че раната ми е лека и скоро ще оздравее. След оздравяването ми един ден ни строиха, за да изберат двама за санитари. Единият от двамата избрани бях аз. Войната продължаваше. Плениха ни. Минахме през град Ниш и заминавахме за Унгария, където ни оставиха в пленнически лагер.
към текста >>

89. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

„И когато оздравее, той ще ви пише." Но ние, натъжени, не пеем вечер и братът, онзи, съседът казва: „Иди, Кате да питаш защо децата не пеят тази вечер." Макар тати войник, ний нашите песни пеем, друга песен в нашата къща не се пееше.
И където живеехме под наем, пък една хубава къща. двуетажна. Все големи къщи вземаше баща ми, защото много хора идваха у нас. Е, срещу нас пък, една улица ни делеше, един брат от Стара Загора, началник от Айтос на пощата и жена му, учителка, а той болен все. И ний всяка вечер като пеем, викат: „Като пеят децата, просто ме лекуват." Пък баща ми заболява на фронта така от една инфекция, легнал болен, лекували го там, а брат Боев пише писмо: „Сестра Бела, брат Георги е малко болен, не се смущавайте." В.К.: Сестра Бела е вашата майка. Надка: Майка ми, да. „И когато оздравее, той ще ви пише." Но ние, натъжени, не пеем вечер и братът, онзи, съседът казва: „Иди, Кате да питаш защо децата не пеят тази вечер." Макар тати войник, ний нашите песни пеем, друга песен в нашата къща не се пееше. И казва: Отиди да видиш. И мама казала, че децата са натъжени, че татко им болен. След два-три дни тати си идва, дали му 20 дни отпуска и ний вече пеем, и той и мама, всички. „И отиди да видиш - каза, децата тази вечер весело пеят." И тя идва и отива и му казва: „Ами брат Георги си дошъл и децата му се развеселили." Много хубави спомени имаме из живота с тати и в къщи, всяка вечер песни в нашата къща. Пък като бяхме още ученички, брат Божил, имаше един брат, виж как ми идват спомените, едно след друго.
към текста >>

90. 18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./

Но обещаха да съдействуват за печат на сборника, след като Елена оздравее.
Тя получи материала Ви за Георги Куртев. Но понеже стана късно, то решихме да отложим за Петровден, защото се оказа сложна и трудна работа с много противодействия. Елена се разболя и ми предаде материала Ви. Аз бях предал и мой материал, който бях събирал 20 години, но накрая си прибрах всичко и аз задвижих по-нататък нещата. Освен това според Елена и майка й, вестник „Братство" повече няма да излиза, поради много причини. Но обещаха да съдействуват за печат на сборника, след като Елена оздравее. А може и накрая те да го отпечатат. Ще чакаме развоя на събитията. 3. Аз помолих Надка Боева да отиде при Борис и да му иска материал. Тя отиде, но той повече не може нищо да си спомни в тази възраст. Тогава аз извадих от моя архив негово послание от 1969 година за брат Георги Куртев, както и един друг, който съм работило него.
към текста >>

91. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

6 въпрос: - Ще оздравее ли окото ми и какво да правя да стане изцелението?
Отговор: - На тоя въпрос ще се каже туй, че каквато работа и да заловиш, е най-добре, отколкото да стоиш празен. Най-хубавото е да се заловиш за работа, която е по сърцето ти и която ти е приятна да я вършиш. Всичките работи, които добре се извършват, са добри. Но има и духове, които се занимават с работите на человеците, та човек като се обърне към Бога, Той ще ги прати и те ще оправят работите му. В Небето има специалисти за всичките работи и няма работа, която духовете в Небето да не могат да я оправят. 6 въпрос: - Ще оздравее ли окото ми и какво да правя да стане изцелението? б) Ще стана ли консул в Америка и ще бъде ли добре за мене? Отговор: - Този въпрос е на г-н Граблашев. На първата част отговорът е: да започнеш, казва Духът, постепенно да мислиш, че окото е нормално и да престанеш да се съмняваш, че в окото има нещо. Освен това да започнеш да направляваш и отправяш над себе си зелената и синята краски и то веднъж в седмицата, а именно петък, след като си направите упражнения. 1/1 това ти се дава за една година, та да се види какви резултати ще се добият.
към текста >>

7 въпрос: - Ще оздравее ли ръката ми?
Освен това да започнеш да направляваш и отправяш над себе си зелената и синята краски и то веднъж в седмицата, а именно петък, след като си направите упражнения. 1/1 това ти се дава за една година, та да се види какви резултати ще се добият. Това така се дава, защото окото Ви не е болно; ако беше болно, щеше да Ви се даде да отправяте портокалената краска. Никаква операция не бива да се прави на окото, пак казвам, че е здраво, само има някои вещества в него, които трябва да се очистят. На втората част на въпроса на г-н Граблашев Духът казва, че за тази година няма условия. 7 въпрос: - Ще оздравее ли ръката ми? Отговор: - На Тодор Стоименов по този въпрос се каза да насочва портокалената краска върху ръката си. 8 въпрос: - Какъв съм бил, какъв съм и какъв ще бъда? Този въпрос носи подпис Иван Тачев. Отговор: - Сега си един човек, който изкупваш миналото, а за бъдеще ще бъдеш човек, който изправяш своето минало. В миналото си бил просто един престъпник.
към текста >>

92. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Първото нещо, което ние необходимо, за да бъдем слуги на Бога - трябва да оздравеете, защото без това не можем да бъдем Негови слуги.
Най-почтеното място в Небето е служенето - това е една от най-почтените длъжности в Небето. Тук, на Земята, това нещо - служенето, службата, се е извратило, но на Небето се гледа другояче. Виждаме, че когато хората не могат да извършат всички работи, с които са били натоварени, тогаз Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голямата работа, защото носи всичките ни бремена и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ние необходимо, за да бъдем слуги на Бога - трябва да оздравеете, защото без това не можем да бъдем Негови слуги. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха! Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде духът да се зачне в нас, тогава този зародиш, грехът, изчезва; затова е казано, че роденият от Духа грях не прави. Ето защо това изречение не може да приложим еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека и когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото подигане.
към текста >>

А как ще оздравеем?
Тук, на Земята, това нещо - служенето, службата, се е извратило, но на Небето се гледа другояче. Виждаме, че когато хората не могат да извършат всички работи, с които са били натоварени, тогаз Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голямата работа, защото носи всичките ни бремена и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ние необходимо, за да бъдем слуги на Бога - трябва да оздравеете, защото без това не можем да бъдем Негови слуги. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха! Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде духът да се зачне в нас, тогава този зародиш, грехът, изчезва; затова е казано, че роденият от Духа грях не прави. Ето защо това изречение не може да приложим еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека и когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото подигане. Не е добре да не знае човек защо слугува някому.
към текста >>

93. V.II.46 МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ

Господи Боже, кажи само реч, за да оздравее нашият ум и нашето сърдце. 7.
Боже Силний и Крепкий, лекарю на всички лекари и носителю на всяко Небесно разположение и бодрост, дойди и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. 2. Измий ме Боже, от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове и спаси тялото ми и душата ми. 3. Боже направи от тялото ми Твой храм, а от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твойте заповеди и добродетели. 4. Боже, като изтръгнеш всеко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, наспосли (простри) над мене Твоята чудодейна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. 5. Боже, далеч отстрани от мене всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, навяна от нашия противник, защото Ти си Боже лекар над лекарите най-вещ и най-могъщ. 6. Господи Боже, кажи само реч, за да оздравее нашият ум и нашето сърдце. 7. Кажи само реч Господи Боже, за да просветне умът ни, да оздравее сърдцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, за да вършим Твоята Воля. Амин.
към текста >>

Кажи само реч Господи Боже, за да просветне умът ни, да оздравее сърдцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, за да вършим Твоята Воля. Амин.
Измий ме Боже, от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове и спаси тялото ми и душата ми. 3. Боже направи от тялото ми Твой храм, а от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твойте заповеди и добродетели. 4. Боже, като изтръгнеш всеко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, наспосли (простри) над мене Твоята чудодейна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. 5. Боже, далеч отстрани от мене всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, навяна от нашия противник, защото Ти си Боже лекар над лекарите най-вещ и най-могъщ. 6. Господи Боже, кажи само реч, за да оздравее нашият ум и нашето сърдце. 7. Кажи само реч Господи Боже, за да просветне умът ни, да оздравее сърдцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, за да вършим Твоята Воля. Амин.
към текста >>

94. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Летопис Вергилий Кръстев

Кажи само реч Господи, да оздравее нашият ум, нашето сърце.
В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в които живеем и се движим и със силата на живото Слово Божие, да се разпръснат всички вражи сили". (С духане). 31. Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота в нашите души! " 32. Когато духовният човек иска да измени някое свое състояние, достатъчно е да се обърне към Господа с думите: „Господи, кажи само реч. Кажи само реч Господи, да оздравее нашият ум, нашето сърце. Кажи само реч, Господи, да просветне ума ни, да оздравее сърцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, да вършим Твоята свята воля. Кажи само реч." 33. „Господи, ние искаме да възприемем Духа на Любовта (три пъти). Господи, ние искаме да възприемем Духа на Мъдростта (три пъти). Господи, ние искаме да възприемем Духа на Истината (три пъти).
към текста >>

Кажи само реч, Господи, да просветне ума ни, да оздравее сърцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, да вършим Твоята свята воля.
(С духане). 31. Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота в нашите души! " 32. Когато духовният човек иска да измени някое свое състояние, достатъчно е да се обърне към Господа с думите: „Господи, кажи само реч. Кажи само реч Господи, да оздравее нашият ум, нашето сърце. Кажи само реч, Господи, да просветне ума ни, да оздравее сърцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, да вършим Твоята свята воля. Кажи само реч." 33. „Господи, ние искаме да възприемем Духа на Любовта (три пъти). Господи, ние искаме да възприемем Духа на Мъдростта (три пъти). Господи, ние искаме да възприемем Духа на Истината (три пъти). Да бъде, Господи, благословено Твоето име сега и всякога.
към текста >>

95. НАРЯД за 1899 година

Летопис Вергилий Кръстев