Търсене в текстове за 'Огън'

Божият огън и Силите Господни 3.
Дни и години на драматични развръзки 15. Кои изпълниха Волята на Учителя? 16. Къде беше “Изгревът” на Бялото Братство в София? IХ. АНГЕЛ ВЪЛКОВ МИХАЙЛОВ (1899–1986 г.) 1. Времето, което не беше дошло 2. Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1.
към текста >>

2. 2_08 Пророческа дарба

Отвътре огън ме гори, а отвън студена пот тече от мене.
Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева". Помолих я да предаде писмото на Учителя. Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя. След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш! ". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива. Отвътре огън ме гори, а отвън студена пот тече от мене. Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя. Срам не срам, трябваше да го преживея. Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот. Но сега така размишлявам. А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.
към текста >>

3. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб.
След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него. Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва. Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит? Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб. И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит. И друг път не можеш да я запалиш никога вече. Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността. Знаеш ли защо? Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира.
към текста >>

Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.
Учителят го приема. "Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя. Минаха години. Комунистите дойдоха на власт. Но Игнат все пак остана в нашите среди.
към текста >>

4. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън.
В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори. Освен това, в раницата се поставяха и няколко чисти, сухи ризи за Учителя, както и кърпи. Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си. След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай. Това нещо го правехме без отклонение винаги през тези 40 дни. Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън. Изваждах чайник, който носех в моята раница и пиехме чай. Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше. Беше утеснен и съсредоточен. Говореше рядко. Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната.
към текста >>

5. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел.
Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети. Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина. Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел. А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт. В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри. Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша. Мнозина от присъствуващите пожелаха да отидем на Бивака. Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се.
към текста >>

6. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа.
Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа. Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува? Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха? " Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят. А това, че не паднаха бомби на "Изгрева", тази група от молещи се братя и сестри смятаха за своя заслуга. За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа. А изгонените богомили отидоха там и с идеите подготвиха Ренесанса на Европа. Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България. След Освобождението на България, Учителят беше казал: "Българите още не са свободни. Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите. Затова е сега това политическо озлобление между партиите в страната." Това беше характерно по времето на Школата на Учителя за всички партии и движения.
към текста >>

7. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Но това Слово е живо и те ще разберат какво значи Словото на Бога, което е "Огън Всепояждащ".
Само че те са сбъркали много и имат много здраве от нас, съвременниците на Школата. Защото "Изгревът" беше тогава, когато Великият Учител бе на земята и когато Неговата Школа бе тук, на "Изгрева". Той си замина и закри Школата. Но остави Словото. Тези сили посегнаха и върху Словото и започнаха да го унищожават, да го горят - искаха да го заличат, да няма и помен от него. Но това Слово е живо и те ще разберат какво значи Словото на Бога, което е "Огън Всепояждащ". Ние го знаем, ние го опитахме чрез живота си и го изнасяме чрез нашите опитности. А всеки един от вас ще го провери чрез живота си и ще разбере, че Истината за Школата е една. Това е Истината за пребиваването на Великия Учител и на Бога между българите и славянството.
към текста >>

8. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр.
Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара.
към текста >>

" ("Свещеният огън", стр.
Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме! " ("Свещеният огън", стр. 19) Ето така проявеният Христос, проявеният Бог в света, отмени блокадата и съборът на Бялото Братство започна в строго определения ден и час. Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си. През 1926 година на "Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната на Учителя". През 1926 година освен тази стая няма нищо построено на "Изгрева". За доказателство - на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски.
към текста >>

("Свещеният огън", стр.
Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него". ("Свещеният огън", стр. 146) Ето, по този начин, всички неизяснени неща си отиват на мястото. И днес ние можем да възстановим цялата верига от случки и събития. На този събор Учителят много точно и ясно казва, че Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Че проявеният Христос - това е Бог. И че Бог във всичките векове е един и същ.
към текста >>

9. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя.
Всичко, което имаше в песента на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света. Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле. А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие.
към текста >>

10. 3_02 Чужди по дух хора

В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят.
Той не очакваше такъв отказ, опъна се, но аз бях този път твърда в отказа си. Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех. Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат. Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител. Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона! " Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора!
към текста >>

Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.
Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех. Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат. Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител. Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона! " Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено!
към текста >>

А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат.
" Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено! Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило. А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат. Бяха много гузни, а аз се правех, че нищо не се е случило, но все пак останаха много недоволни от мен. На тези приятели много им се искаше да гръмне по света музиката на Учителя и да ни признаят. Да, да ни признаят първо нас, сподвижниците на Учителя, да ни признаят с всичкото ни несъвършенство и всичките ни недостатъци, и с цялото ни незнание и чак тогава да признаят Учителя, та по този начин ние да бъдем причина да се признае Учителя и Неговото дело. Така се смяташе тогава, така ще се смята и при вас, защото тази заблуда излиза от едно и също място. Зная от опит, че ние няма да сме ония, заради които Учението на Учителя ще бъде прието, но зная от опит и че ние можем да станем причина да се възпре неговото приемане.
към текста >>

11. 3_04 Росни китки

А след като се обърна срещу Братството, нахвърли се така срещу него, обвинявайки го във всички грехове на земята, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя.
Направи куп нелепости: жени се, разженва се, надроби разни каши, а пък после не искаше да си ги сърба. Та накрая за всичките си несполуки, за всичко, което му се случи, обвини Братството, нахвърли се срещу него,ожесточи се. Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше и да му се размине. Но той не ги прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. А след като се обърна срещу Братството, нахвърли се така срещу него, обвинявайки го във всички грехове на земята, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. След едни такива негови нападки, Учителят се обърна към мене и каза: "След време той ще заглъхне! " А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. Така се случи, че не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това.
към текста >>

12. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън.
Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него. Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона. Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси. След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно?
към текста >>

13. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена.
Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота.
към текста >>

А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали.
Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.
към текста >>

Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън.
Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа. Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището". Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>

С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.
А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа. Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището". Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>

Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището".
Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа. Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището". Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>

14. 3_23 Окултната музика на Учителя

"Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си.
Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство. Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство . "Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък.
към текста >>

15. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Беше жестоко да се гледа как той стана проводник на чужди сили, които бълваха огън и жупел срещу Учителя.
Той се числеше към Братството и като съидейник на Учителя. Вероятно някакви външни неща и съображения го караха да се движи около Братството и Учителя. Но когато не изтърпях и поисках от Учителя да ме освободи от него, с когото нямах никакви връзки, Учителят одобрително поклати глава. Аз не можах да издържа на задачата, дадена ми от Него - да бъда любезна с Толев. На следващия ден той се обяви срещу Учителя, напусна Братството и стана най-голям враг на Учителя. Беше жестоко да се гледа как той стана проводник на чужди сили, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. Аз стоях като зашеметена. Учителят се приближи към мен и ми каза: "От утре ще. ходиш на екскурзии на Витоша с двама братя - Борис и Жорж". Това бяха Борис Николов и Георги Радев. И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени.
към текста >>

16. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня.
Някои отидоха в наблюдателницата на Мусала. Към десет часа слязохме на първото езеро, наречено "Окото". Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала". Там ни чакаше един брат. Казваше се Методи Шивачев. Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня. Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато". Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво. А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам. Нали за това си дошъл - да се качиш на Мусала и да дочакаш там изгрева на слънцето". Братът вдига рамене и продумва: "Е, щом трябва да се кача, ще се кача, но в колко трябва да тръгна?
към текста >>

Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато".
Към десет часа слязохме на първото езеро, наречено "Окото". Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала". Там ни чакаше един брат. Казваше се Методи Шивачев. Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня. Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато". Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво. А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам. Нали за това си дошъл - да се качиш на Мусала и да дочакаш там изгрева на слънцето". Братът вдига рамене и продумва: "Е, щом трябва да се кача, ще се кача, но в колко трябва да тръгна? " "В три часа - в часа в който ние тръгнахме, за да бъдеш там горе сам на изгрева на слънцето".
към текста >>

17. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай.
Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая. Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера.
към текста >>

18. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения.
Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме.
към текста >>

19. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня.
Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева". Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня. А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата. Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък. Кой е вашият път? Вашият път е определен от Словото на Учителя и този път е пътят на Школата.
към текста >>

20. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа.
Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през Босна и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия. Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият кръстоносен поход срещу френските богомили. През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите. През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц. Той създава обществото на Розата и Кръста, което е клон от богомилството. Целта му е да се подготви съзнанието на човечеството за реализиране на Божественото Учение. Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя кръг до Памир. Извод: Днес в България и в Школата на Учителя се намираха представители и от богомилския клон.
към текста >>

21. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше.
"Каналът, през който изтичаше Злото" Казваше се Магдалена Попова. Беше учителка и знаеше много добре няколко западни езика, с които боравеше свободно и си правеше "гаргара с тях", както обичаше да казва и в което ние се бяхме убедили напълно. Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички. Особено когато влизаха в нея духове, враждебни на Учението и на Учителя. Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше. Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост. На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам. Още през 1925 година тя си позволи да отиде при духовенството. Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя. Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство.
към текста >>

22. 3_68 Самозванецът

Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си.
Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му. Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му. И трябваше дотук да се спре с това. Но кой да слуша? Отново Му занасят от тези експозета - от следващите броеве.
към текста >>

А за неговите книги вие имате решението на Учителя, Който ги хвърли в огъня!
Е, какво ще кажете за това? Той не изпълни задачата на Учителя да носи на гърба си рекламата на онази фирма, която го бе изпратила в Париж. Хвърли табелата с рекламата и се провъзгласи за махараджа. С това той заблуждава всички, които пеят песните на Учителя и играят Паневритмия във Франция. Той печата своите лекции, а ще дойде време, когато неговите последователи ще донесат в България книгите му и ще ги изложат на обществени места. А за неговите книги вие имате решението на Учителя, Който ги хвърли в огъня! Вие ще се определите сами кому ще служите! Нашето поколение от времето на Школата се определи и ние знаехме кой кому служи. И не можем да бъдем излъгани, нито подведени. В никакъв случай! Ще дойде време, когато представители на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят.
към текста >>

23. 3_69 Сватбата на Големия брат

Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени!
Изживявахме го тежко. Как стана така и защо стана така? Та Учителят можеше всичко и знаеше всичко? Защо го допусна? Въпроси, а никакви отговори. Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени! " На духовен език това означаваше, че Големият брат ще си замине. Това ще го намерите в Словото, където Учителят казва, че ако някой сънува, че е поканен на сватба и се жени, това преведено означава, че ще си замине от тоя свят. Това аз лично го знаех от Учителя от наши разговори, когато Той нееднократно ни е тълкувал някои сънища. Когато някого го женят насън, това значи, че ще си замине. Това е образният език на Духовния свят.
към текста >>

24. 3_74 Политически събития

А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода.
А да се роди човек в България е много трудно. Има много кандидати на Невидимия свят, но малцина са избраните, допуснати да слязат долу и да се родят чрез българите. Режимът се беше сменил и комунистите заздравяваха властта си. Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в банята в малкия ни дом на ул."Симеоновско шосе" 14. На "Изгрева" бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна. А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестост, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание.
към текста >>

25. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

Иде огън на земята!
Нашето пребиваване на Рила се сравнява с историята на цялото човечество: излизането му от Рая, влизането му в гъстата материя и връщането му в Рая. Когато се покае човек, ще влезе в Райския живот. Идвам тук, защото Бог е стъпвал с краката Си по тези светли места. Вие мислите, че като свърши войната, ще дойде Царството Божие на земята. Никакво Царство Божие. Иде огън на земята! Идват страдания! Големи страдания идват на земята. Голям огън иде. Сега идват на земята Светлите. Техен вожд е Христос.
към текста >>

Голям огън иде.
Вие мислите, че като свърши войната, ще дойде Царството Божие на земята. Никакво Царство Божие. Иде огън на земята! Идват страдания! Големи страдания идват на земята. Голям огън иде. Сега идват на земята Светлите. Техен вожд е Христос. Светлите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и са силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга.
към текста >>

26. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят.
Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях. Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри. Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала.
към текста >>

Вечер, насядали край буйния огън, изнасяхме литературно- музикални номера.
Свършваше обедът и ние музикантите се нареждахме да свирим. Освен музика на Учителя, свиреше се по ноти и класическа музика. Имаше даже и други сола, включително и народни песни. Аз бях намерила албум с класически песни, бях го занесла горе и ние свирехме от него. Така че обедите бяха винаги музикални. Вечер, насядали край буйния огън, изнасяхме литературно- музикални номера. Брат Кирил Икономов записваше песните, които ние пожелавахме да пеем вечерта, като ги подреждаше така, че мистичните да останат накрая, за да се слеят с вечната молитва "Отче наш", произнесена накрая от всички ни. Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили". Вечерният концерт обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово. След това почваха сола - на цигулка, от певици и певци и накрая - декламации. По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя.
към текста >>

Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове.
След това почваха сола - на цигулка, от певици и певци и накрая - декламации. По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието.
към текста >>

27. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер.
Носим пъпеши и плодове и се радваме, че ще Го видим. Когато отидохме при палатката Му да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем. Много се умъчнихме и плакахме. Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете. През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня. След това на групи се завърнахме в София. След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор. Много се изненадах, като имах предвид, че Учителят едвам говори. Гледах и се чудех отначало как Учителят ще говори, когато едвам произнасяше думите.
към текста >>

Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня.
Когато отидохме при палатката Му да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем. Много се умъчнихме и плакахме. Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете. През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня. След това на групи се завърнахме в София. След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор. Много се изненадах, като имах предвид, че Учителят едвам говори. Гледах и се чудех отначало как Учителят ще говори, когато едвам произнасяше думите. На сутринта на съборния ден се събрахме в салона.
към текста >>

28. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън.
И война няма да има повече." Но никак не ми дойде на ума да Го попитам кога ще стане това. Ние преминахме през Втората световна война. Доживяхме още четиридесет и пет години след това. Беше една епоха на въоръжение и противопоставяне. Вероятно едно друго поколение ще провери думите на Учителя. При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло.
към текста >>

Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен.
Ние преминахме през Втората световна война. Доживяхме още четиридесет и пет години след това. Беше една епоха на въоръжение и противопоставяне. Вероятно едно друго поколение ще провери думите на Учителя. При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен.
към текста >>

За кой огън Учителят говореше?
Доживяхме още четиридесет и пет години след това. Беше една епоха на въоръжение и противопоставяне. Вероятно едно друго поколение ще провери думите на Учителя. При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка.
към текста >>

Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти?
Беше една епоха на въоръжение и противопоставяне. Вероятно едно друго поколение ще провери думите на Учителя. При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим.
към текста >>

Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло.
При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
към текста >>

29. 5_09 Песни и танци на слънцето

Творческият огън се разпалваше и усилваше.
Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката Си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък.
към текста >>

30. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода.
Нито бе чела нещо от Него, нито някой й бе говорил за Словото Му, но го разпозна по Дух и това за нея бе достатъчно. Своето разположение тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо. Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя. През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време. Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове. Така навремето се ловяха лисиците - пред лисичата дупка се запалва огън и се чака тя да излезе или отпред, или от някоя резервна дупка. Във всички случаи лисицата влиза в чувала. Така приятелите седяха в тази землянка и се опушваха. Навън времето е хубаво, слънчево, а те се заврели вътре в нея.
към текста >>

Така навремето се ловяха лисиците - пред лисичата дупка се запалва огън и се чака тя да излезе или отпред, или от някоя резервна дупка.
Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя. През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време. Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове. Така навремето се ловяха лисиците - пред лисичата дупка се запалва огън и се чака тя да излезе или отпред, или от някоя резервна дупка. Във всички случаи лисицата влиза в чувала. Така приятелите седяха в тази землянка и се опушваха. Навън времето е хубаво, слънчево, а те се заврели вътре в нея. Аз никога не съм влизал в тази дупка. Другите говореха, че тази землянка представлява нещо като катакомба на първите християни.
към текста >>

След време те пак започнаха да посещават Бивака, но вече палеха огън навън, стояха на открито, както през първите години с Учителя и всеки можеше да пие вода от онази чешма, която бе направена преди.
Та кой изпълни Волята на Учителя? Ето това е най-важното. След това приятелите се прехвърлиха на други места по Витоша. Бяха освободени от онази катакомба и лисича дупка. А кой ги освободи? След време те пак започнаха да посещават Бивака, но вече палеха огън навън, стояха на открито, както през първите години с Учителя и всеки можеше да пие вода от онази чешма, която бе направена преди. Така се върнаха не по собствена воля към първоизточника. Върнаха се чрез друго решение, чрез друга власт, която бе упражнена върху тях. Това също е интересно да се запомни, да се сравни и да му се отдаде заслуженото. Тук, на този Бивак, имахме много срещи с Учителя, много разговори и много случки за разказване. Стенографите стояха до Учителя и записваха.
към текста >>

31. 5_50 Отклонението

А от своя страна те сами наливаха масло в огъня.
Познавахме го като непочтен човек и мошеник. После всички ни упрекваха защо не сме му дали разрешение. Някои не го познаваха. А тези, които го познаваха и му бяха сърбали попарата, стояха настрани и се правеха на разсеяни. Ослушваха се, правеха се, че нито чуват, нито виждат това. А от своя страна те сами наливаха масло в огъня. Голяма борба беше. Изобщо преминахме през големи борби, но опазихме Словото на Учителя. Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат. След това нашите отношения с Париж се скъсаха по всички линии. Но преди това се размениха много писма, написани от онези възрастни братя, които го познаваха, на които Учителят лично им бе наредил да го отстранят от братската работа, които пазеха писмата на Учителя и ги показваха на неговите привърженици тук.
към текста >>

32. 5_53 Учителят е болен

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре.
Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури пътят ни дотам и да се осигури пребиваването ни. Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна. Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване. Учителят се завърна на "Изгрева" от Мърчаево, а с Него и цялата група. Той беше отслабнал и дойде онова време, когато заболя. През цялото време докато боледуваше, Той държеше беседи и беше на своят пост. Но дойде и това време, когато легна на легло.
към текста >>

33. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето".
Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на "Изгрева", на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най-добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт.
към текста >>

34. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът.
Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите. Пееха се много песни. Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка. Но най-вече се пееше и се свиреше музиката на Учителя.
към текста >>

Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна почивка.
Пееха се много песни. Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка. Но най-вече се пееше и се свиреше музиката на Учителя. Не звучеше друго. Не вървеше друго. Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна почивка. Палатката на Учителя отначало бе на Второто езеро .до една скалиста канара, на няколко метра от езерото. После се качи на левия склон, а още по-късно - горе на билото. Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година. Всичко три години беше горе. Последното лагеруване с Учителя на Седемте рилски езера бе през 1939 година.
към текста >>

35. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата.
Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни.
към текста >>

Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня.
Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата. Тази година -193 6 - Братството бе подложено на голямо изпитание.
към текста >>

36. 9_02 Божият огън и Силите Господни

"Божият огън и Силите Господни" Определеното време дойде и аз тръгнах от село за младежкия събор на "Изгрева" в София.
"Божият огън и Силите Господни" Определеното време дойде и аз тръгнах от село за младежкия събор на "Изгрева" в София. Младежкият събор се състоя на 25 юли 1925 година. Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14. Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата.
към текста >>

На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите.
Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14. Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична. На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителят си остана цял и невредим на амвона, тоест на катедрата. Не знам дали всички присъствуващи видяха това явление. Но аз го видях.
към текста >>

Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците.
Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична. На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителят си остана цял и невредим на амвона, тоест на катедрата. Не знам дали всички присъствуващи видяха това явление. Но аз го видях. След като Учителят се прибра в стаята Си, някои от младежите в салона, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление.
към текста >>

След това, огънят започна да намалява и Учителят си остана цял и невредим на амвона, тоест на катедрата.
Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична. На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителят си остана цял и невредим на амвона, тоест на катедрата. Не знам дали всички присъствуващи видяха това явление. Но аз го видях. След като Учителят се прибра в стаята Си, някои от младежите в салона, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление. Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него.
към текста >>

Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ.
След като Учителят се прибра в стаята Си, някои от младежите в салона, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление. Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него. Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ. Този огън ние го видяхме там, в салона - на катедрата, защото Бог бе в Учителя. По-късно, когато станахме ученици на Школата, усетихме и видяхме този огън как действува в самите нас. Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария ни живот на миналото и трябваше да ни възкреси чрез чистотата, като ученици на Учителя. А дали успяхме, това е друг въпрос. Всеки успя дотолкова, доколкото успя да се справи със себе си.
към текста >>

Този огън ние го видяхме там, в салона - на катедрата, защото Бог бе в Учителя.
Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него. Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ. Този огън ние го видяхме там, в салона - на катедрата, защото Бог бе в Учителя. По-късно, когато станахме ученици на Школата, усетихме и видяхме този огън как действува в самите нас. Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария ни живот на миналото и трябваше да ни възкреси чрез чистотата, като ученици на Учителя. А дали успяхме, това е друг въпрос. Всеки успя дотолкова, доколкото успя да се справи със себе си. Съборът продължи три деня.
към текста >>

По-късно, когато станахме ученици на Школата, усетихме и видяхме този огън как действува в самите нас.
Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него. Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ. Този огън ние го видяхме там, в салона - на катедрата, защото Бог бе в Учителя. По-късно, когато станахме ученици на Школата, усетихме и видяхме този огън как действува в самите нас. Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария ни живот на миналото и трябваше да ни възкреси чрез чистотата, като ученици на Учителя. А дали успяхме, това е друг въпрос. Всеки успя дотолкова, доколкото успя да се справи със себе си. Съборът продължи три деня. След третия ден Учителят нареди да отидем на екскурзия до връх Мусала.
към текста >>

От косите ни излизаха искри като при запален бенгалски огън.
Повечето от братята и сестрите си имаха фенерчета. Когато потеглихме, всеки си запали електрическото фенерче и по пътеката се образува верига от светулки, която се движеше нагоре по стръмното. Нощта беше тъмна и започна да вали сняг на едри парцали. Силна гръмотевица отекна и над нас започна да святка. От силното наелектризиране на атмосферата косите и главите ни започнаха да стават светещи. От косите ни излизаха искри като при запален бенгалски огън. Някои се разколебаха и се върнаха обратно в хижата, начело с брат Белев. Когато се разсъмна, ние бяхме вече на върха. Учителят говори и беше много строг. Времето беше много студено. Едвам стояхме там от студа.
към текста >>

На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина.
Времето беше много студено. Едвам стояхме там от студа. Между другото, Той каза: "Искате ли да ви измета оттук като прашинки из пространството? " Ние не можахме да разберем, какво искаше Учителят да каже с тези думи. Бяхме свидетели как Той ни показва едно явление след друго, все по-замайващи. На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина. Косите ни и главите ни бяха наелектризирани от електричество и целите светеха и бяхме като живи факли, които пътуваха нагоре към Върха Господен. А тук, на върха, Словото на Учителя беше строго. Той не бе доволен от нас и от онова, което носехме в себе си. Ние бяхме при нозете на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из пространството. Единствено защото ние не се върнахме от пътя, по който бяхме поели, Бог благоволи да покаже милостта Си над нас.
към текста >>

Видях Бог, че е Огън.
В такива случаи на мъгла и на тъма върху мен, аз протягах ръка, взимах някоя беседа от Учителя и започвах да чета Словото Му. Постепенно Словото Му разсейваше мъглата около мен и в мен и я измиташе навън - слънцето на Словото изгряваше в мен. Това е закон на Словото. "Мечът на Духът Господен е Словото" - казва Учителят. През този паметен събор видях чудни дела Господни. Видях Бог, че е Огън. Видях Господа на Силите в гръм и мълния, как ни превърна в светещи факли, пъплещи към Върха Господен. Видях и чух Словото на Бога в Неговата Скиния и Неговия Храм на онзи връх. Видях Силата на Словото, което можеше да отвее, да измете и отстрани човешките заблуди и тъмата в неговия ум и съзнание, за да огрее слънцето на Словото на Учителя като Сила и Живот. Видях и Мечът на Духът Господен как действува чрез Словото Си през следващите тридесет години в Сила и Мощ.
към текста >>

37. 9_04 Салоните на Бялото Братство

Защото, ако Го унищожат, тук в София и в България ще стане пустиня и тогава ще видят какво означава Словото на Бога, какво значи нашият Бог, Който е Огън Всепояждащ.
Ще намерят само мястото на Учителя, разбира се, ако Го запазят. А нас няма да ни има. Дано намерят Словото на Учителя. Това ще бъде най- голямата утеха за нас и за тях. Дано Го намерят, Словото, ако не са Го унищожили дотогава. Защото, ако Го унищожат, тук в София и в България ще стане пустиня и тогава ще видят какво означава Словото на Бога, какво значи нашият Бог, Който е Огън Всепояждащ. Тогава ще разберат, че Бог поругаем не бива. Но нас няма да ни има. Защото ние сме птиче ято, което ще е отлетяло към своята Прародина!
към текста >>

38. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

Бог поругаем не бива, защото е Огън Всепояждащ.
Приеме ли го - тя отново ще стане Великая Русс и Священная Россия, но вече със Словото на Великия Учител. Съдбата на света започва от Дома Господен. Дом Господен бе "Изгревът". Домът Господен бе в София и в България. Словото на Бога бе дадено чрез българско слово и българско четмо. Бог поругаем не бива, защото е Огън Всепояждащ. Защото Бог движи Вселената. А Всемировият Учител управлява тази Вселена. Той е Все и Вся. Амин.
към текста >>

39. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

"Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21).
На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте! " (Матея: гл.17, ст.5.). Той продължи да проповядва вече като Божий Син, защото Духът Христов бе в него. Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21). Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсея законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня.
към текста >>

"А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.).
" (Матея: гл.17, ст.5.). Той продължи да проповядва вече като Божий Син, защото Духът Христов бе в него. Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21). Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсея законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня. (Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов. Изявеният Дух Христов е проявеният Святий Дух чрез Словото.
към текста >>

Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ.
Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21). Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсея законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня. (Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов. Изявеният Дух Христов е проявеният Святий Дух чрез Словото. А то е живият хляб, слезнал от Небето като небесна манна от времето на Мойсея. Това Слово е огън, което чисти човека отвътре бавно, постоянно и сигурно.
към текста >>

(Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов.
Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсея законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня. (Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов. Изявеният Дух Христов е проявеният Святий Дух чрез Словото. А то е живият хляб, слезнал от Небето като небесна манна от времето на Мойсея. Това Слово е огън, което чисти човека отвътре бавно, постоянно и сигурно. Той е Вечен огън - Христовият Дух. То, Словото Христово - е огън всепояждащ!
към текста >>

Това Слово е огън, което чисти човека отвътре бавно, постоянно и сигурно.
Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня. (Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов. Изявеният Дух Христов е проявеният Святий Дух чрез Словото. А то е живият хляб, слезнал от Небето като небесна манна от времето на Мойсея. Това Слово е огън, което чисти човека отвътре бавно, постоянно и сигурно. Той е Вечен огън - Христовият Дух. То, Словото Христово - е огън всепояждащ! Исус пое кръста на човешките страдания, биде разпънат и умря. Как умря? Като Син Божий или като син человечески?
към текста >>

Той е Вечен огън - Христовият Дух.
И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня. (Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов. Изявеният Дух Христов е проявеният Святий Дух чрез Словото. А то е живият хляб, слезнал от Небето като небесна манна от времето на Мойсея. Това Слово е огън, което чисти човека отвътре бавно, постоянно и сигурно. Той е Вечен огън - Христовият Дух. То, Словото Христово - е огън всепояждащ! Исус пое кръста на човешките страдания, биде разпънат и умря. Как умря? Като Син Божий или като син человечески? Като човек умря, като син человечески предаде духа си в ръцете на Бога, напусна човешката си черупка и възкръсна като Син Божий.
към текста >>

То, Словото Христово - е огън всепояждащ!
(Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов. Изявеният Дух Христов е проявеният Святий Дух чрез Словото. А то е живият хляб, слезнал от Небето като небесна манна от времето на Мойсея. Това Слово е огън, което чисти човека отвътре бавно, постоянно и сигурно. Той е Вечен огън - Христовият Дух. То, Словото Христово - е огън всепояждащ! Исус пое кръста на човешките страдания, биде разпънат и умря. Как умря? Като Син Божий или като син человечески? Като човек умря, като син человечески предаде духа си в ръцете на Бога, напусна човешката си черупка и възкръсна като Син Божий. Защото Възкресението се осъществява от Божественият Дух, а се изпълнява от Христовия Дух.
към текста >>

Божественият принцип е Вечен огън.
Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят. Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му. Божественият принцип е Вечен огън. Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство. Неговата Слава е утвърдена на Небето до века. Славата му е над Небето и над земята. Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог.
към текста >>

Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре.
Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му. Божественият принцип е Вечен огън. Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство. Неговата Слава е утвърдена на Небето до века. Славата му е над Небето и над земята. Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог. Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия. Това е Вечният и Жив огън, който гори и не изгаря, който пламти и не овъглява, който претопява човека, за да се очисти душата му и да избелее духът му, та да живее вечно и да не види изтление! Думите на Христовия Дух, на Святия Дух на Словото - това е Небесният хляб, слязъл от Небето. Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава.
към текста >>

Това е Вечният и Жив огън, който гори и не изгаря, който пламти и не овъглява, който претопява човека, за да се очисти душата му и да избелее духът му, та да живее вечно и да не види изтление!
Неговата Слава е утвърдена на Небето до века. Славата му е над Небето и над земята. Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог. Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия. Това е Вечният и Жив огън, който гори и не изгаря, който пламти и не овъглява, който претопява човека, за да се очисти душата му и да избелее духът му, та да живее вечно и да не види изтление! Думите на Христовия Дух, на Святия Дух на Словото - това е Небесният хляб, слязъл от Небето. Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото.
към текста >>

40. 10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

В Първия Завет ще намерите учението на Мойсей в чисто Божествения източник като учение на Светлината за човешките умове, за да познаят Единния Бог чрез Господа на Силите във Светлина, в Небесна Манна и храна за човеците, във вода за ожаднелите човешки души, в живота на Онзи огнен стълб, който ги водеше през пустинята, за да покаже, че Бог е Огън Всепояждащ.
Мировият Учител е Учител на Виделината, на Светлината в Духовния свят. Това е Светът на Мъдростта. Учителят е Учител на Светлината, т.е. на Светлината на физическата Вселена. Това е Свят на материализираната Любов на Бога. В Първия Завет ще намерите учението на Мойсей в чисто Божествения източник като учение на Светлината за човешките умове, за да познаят Единния Бог чрез Господа на Силите във Светлина, в Небесна Манна и храна за човеците, във вода за ожаднелите човешки души, в живота на Онзи огнен стълб, който ги водеше през пустинята, за да покаже, че Бог е Огън Всепояждащ. Той е Учител на Светлината! Във Втория Завет ще намерите Учението на Христос от чисто Божествения източник, като Учение за Виделината, т.е. светлината в Духовния свят за човешките души. Той е Учител на Виделината! В Третия Завет ще намерите Учението на Великия Учител - Беинса Дуно - от чисто Божествен източник като Учение на Божествената Слава, т.е.
към текста >>

41. СЪДЪРЖАНИЕ

Песни край лагерния огън 126.
Песни на Учителя дадени чрез Лиляна-Цветана Табакова 122. Музиканти и музиката на Учителя. Братски песни 123. Музиката като педагогичен метод 124. Песента “Сърдечният зов” 125. Песни край лагерния огън 126. Законът за преливането 127. Как спасих цигулката на Учителя 128. Паневритмията 129. Божественият Дух и Христовият Дух връз Учителя 130. Колко бе висок Учителят?
към текста >>

42. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения.
Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва. Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото.
към текста >>

43. Разговор Третий. Храната и Словото

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
към текста >>

44. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат.
към текста >>

45. Разговор Седмий. Заключение

В очите му ще има запален Божествен огън.
Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил.
към текста >>

46. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Светът ще се пречисти от небесен огън.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Разговор на Учителя с Духа Господен Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.
към текста >>

47. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Що риба сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река.
Когато оряха нивата ралата ги изравяха. Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за старинни оръжия. Ние се въоръжавахме със тези старинни оръжия и водехме момчешки сражения между махалите години наред. Имаше хубава река, къпехме се и ловехме риба. Що риба сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река. Какви чудни места имаше в Балкана. Какви воденици, какви тепавици имаше тогава. Лятно време бе райски живот в Балкана. Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо. След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук.
към текста >>

48. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън.
Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България. Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава. Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън. И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука. За всички млади особено бе привлекателен простия братски живот сред природата. Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот. Тази идея ни обхвана изцяло. Ние горяхме като факли.
към текста >>

49. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън.
21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън. Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванал изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя.
към текста >>

Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата.
Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата. Отидохме в мините в гр. Перник, дано изкараме пари да си купим земя и да си обзаведем стопанство. Отидохме там, но се оказа, че средствата, които изкарва работника едва може да преживее ден за ден. А камо ли да отделя средства за друго. Около това отиване там имаме много преживелици.
към текста >>

Това беше огъня, който не можеше да се угаси.
Имаха свои комуни в бургаско и ловешко. Обаче те бяха отишли в крайности. Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия Клас бяха непрекъснато с планове за комуни. Това беше огъня, който не можеше да се угаси. Затова Учителят приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита. В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта. Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот. Имаше две малки момиченца и едно момченце. Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име.
към текста >>

50. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът.
А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца.
към текста >>

51. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня.
В една от къщите бяха останали деца и бабичка и не знаеха как да ги извадят. Добитъка в двора ще изгори с тях. Взехме ние инициативата в ръцете си. Пуснахме добитъка, изнесохме децата от горящата къща и извлякохме бабичката. Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин. Говорят си: „А-a ако не бяха набожните какво щеше да стане! Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас. Очовечаваха се към нас.
към текста >>

52. 26. ЖЪТВАТА

След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука.
Отидохме с Жечо в една далечна местност и накопахме глина, която докарахме с каруцата. После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата. После с две големи маши я обръщахме, слагахме на земята, избърсвахме дъното с влажен парцал и поставяхме приготвената ечемичена пита. От горе се поставяше връшник, то е един купест похлупак, така устроен, че да покрие отгоре и подницата и питата, а върху него се поставяше жар и пепел. Така питата от топлата подница и топлия връшник се печеше. Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб.
към текста >>

След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата.
После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата. После с две големи маши я обръщахме, слагахме на земята, избърсвахме дъното с влажен парцал и поставяхме приготвената ечемичена пита. От горе се поставяше връшник, то е един купест похлупак, така устроен, че да покрие отгоре и подницата и питата, а върху него се поставяше жар и пепел. Така питата от топлата подница и топлия връшник се печеше. Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб. Така си изпичахме ечемичените пити.
към текста >>

53. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Накладохме огън, разположихме се.
А няма никой в нея. Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има. Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на житото. Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме.
към текста >>

54. 33. МАЛАРИЯТА

Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целия се друсаш.
33. МАЛАРИЯТА Първите признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по-слабичките. Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целия се друсаш. Слабост и безсилие. Легнаха двамината на легло. Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе. След това треската се яви и у други. А онзи, който го тресеше лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше.
към текста >>

Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в треска и огън, което ни плашеше много.
А работата тежка, тази година житото стана хубаво с големи тежки класове и големи пълни зърна. Скоро маларията засегна почти всички. Двама се уплашиха и избягаха. Тръгнаха, отидоха ужким за някъде и не се върнаха. Останахме шест души и работехме в дните, когато не ни тресеше. Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в треска и огън, което ни плашеше много. Пък настанаха дни за братската среща и събора в гр. Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме. Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново. Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем.
към текста >>

55. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много.
Ред ли не зная какво, но не върви. Може би да има братя опитни и умни да поставят ред и стопанството да се обърне на райска градина. Една от мъчнотиите е: без домакиня когато отидем в къра заключваме вратите. Христо си идва по-рано имат 1-во отделение два часа, Цветина 4-5 часа. Тъй че трябва да чака на двора докато си дойде Цветка и отвори. Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много. Мъчно брате, мъчно. Добре ще бъде брате ако ни изпращате постоянно подобни бележки от беседите на Учителя. Желая да имам от V серия насетне (следващите беседи след V серия и до днес). Даже и по-раншните, защото Учителят беседва всяка неделя, годишните серии са от по 14-25 беседи, а останалите са за нас неизвестни, а че има неща важни и поучителни това е излишно да казваме. Книгите от склада на брат Лазар Котев на стойност 200 лв.
към текста >>

56. 38. БАБА ДОНКА

Имаше у нас плам и огън.
Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох!
към текста >>

57. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво.
Така ни показа какви възможности има Той при ходене. Аз този случай съм ви го разказвал по-подробно. Ходили сме в планините дълго време. Умора не знаеше и не показваше. Не даваше да се пресилваме. Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво. При последните екскурзии с Учителя чувстваше се една умора в Него, макар че се държеше със силата на Духа си, усещаше се, че организма няма вече тази енергия. Но Той пак не даваше да се разбере, че е затруднен. Ходеше по-бавно, даваше по-често почивки и така можа да направи последните екскурзии и да посети любимите си места като си взе сбогом с тях. Учителят не се усмихваше често. Но иначе беше разположен, ведър и бодър винаги.
към текста >>

58. 77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Той имаше мечта да нарисува Учителя край огъня на Рила.
Ще дойде на Рила, ще му дадем палатка, ще се храни на братските обеди, закусваше и вечеряше при нас, изобщо съдействахме му. И той рисуваше по това време. В един сезон ще създаде няколко картини. Беше много продуктивен и все класически работи. Някои от тези картини се пазят в Москва, някои тук. Той имаше мечта да нарисува Учителя край огъня на Рила. Обаче тази мечта не можа да я изпълни, не му се дадоха условия. Но все пак някои скици от тази му идея са запазени. Той беше наш приятел. Скиците в книгата Учителят са както на Щилянова, така и някои от тях направи художника Герасимов, който бе график. А той направи тези скици по фотография, която му дадох.
към текста >>

59. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт.
Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение дошли под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от братството. Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултния закон. Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт. По-добре да гориш отвътре и да изгори всичко старо, което е в теб, от стария живот и да вървиш напред отколкото да се повърнеш. Повърнеш ли се, ще те разкъсат онези, които искат да те ограбят и да ти вземат от спечеленото. Този закон го проверявахме по време на Школата. Действуваше безотказно. Но на първите три серии на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото.
към текста >>

60. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Ти не знаеш ли, че нашият Бог е огън всепояждующ?
Всяка една градивна сила като й се промени посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал Пентаграмата наопаки. Вместо върхът да стои отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът им се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: „Ти защо обърна Пентаграмата с върхът надолу и предизвика гневът Господен? Ти не знаеш ли, че нашият Бог е огън всепояждующ? " Братът не може да разбере още нищо, но като отива вкъщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка.
към текста >>

61. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай.
„Олтар, светилището на Марица." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея". Това бе го казал Учителят в друг един разговор. Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София. С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек. Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение. Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай. Мария върви й се усмихва. „Брат Борис на дъното на морето може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително. Горе спряхме мокри до кости. Аз извадих раницата, вътре имаше малко шише с бензин за такива случаи, а кибрита бе увит в мушама. Всичко това го бе стъкмила Мария преди да тръгнем.
към текста >>

„Брат Борис на дъното на морето може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително.
Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София. С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек. Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение. Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай. Мария върви й се усмихва. „Брат Борис на дъното на морето може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително. Горе спряхме мокри до кости. Аз извадих раницата, вътре имаше малко шише с бензин за такива случаи, а кибрита бе увит в мушама. Всичко това го бе стъкмила Мария преди да тръгнем. Но те не знаеха това. Донесоха дърва и те бяха мокри.
към текста >>

След малко буйна огън.
Горе спряхме мокри до кости. Аз извадих раницата, вътре имаше малко шише с бензин за такива случаи, а кибрита бе увит в мушама. Всичко това го бе стъкмила Мария преди да тръгнем. Но те не знаеха това. Донесоха дърва и те бяха мокри. След малко буйна огън. Никой не видя как стана това. Всички се чудят. Викат ми: „Ти си вълшебник! " Казвам: „Не аз, а сестра Мария, защото тя сложи в раницата шишето с бензин за такива случаи." Показвам шишето. Всички клатят глава и се чудят.
към текста >>

Но на следващия ден излезе с цялото Братство и Го доведе пред нашата палатка и нашия огън.
Но скоро по наше вътрешно влечение ние си изместихме палатката по-високо в скалите. На чисто място. Приятелите негодуваха, че сме се изместили вън от лагера. Отидоха да се оплачат на Учителя. Той нищо не каза. Но на следващия ден излезе с цялото Братство и Го доведе пред нашата палатка и нашия огън. Пред нашата поляна се разположиха всички и Учителя тук държа беседата си. Има снимки направени с Учителя на това място. Понякога е идвал сам на гости при нас. По-късно Той тук държа няколко беседи. Така ние открихме лагера на Яворови пресои на Витоша.
към текста >>

62. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня.
Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и друга обстановка и след това Той даваше Словото си. Обикновено Той посочваше кои песни да се изпеят. Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Между разговора с Учителя винаги имаше песни.
към текста >>

63. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро.
е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен. Бившето командване само се е отстранило от фронта. На 14 септември 1918 г. от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро. На 15 септември френските полкове атакуват Добро поле, а на 15 и 16 септември българските позиции са разкъсани и е осъществен пробива на фронта от войските на Антантата. От тук започва началото на разгрома във войната. Съюзниците открито изоставят България. Това Александър Малинов осъзнава на 19 септември. Българските войски напускат фронта.
към текста >>

64. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание. Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята. Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе.
към текста >>

Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят.
Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя. Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя. Понякога Учителят говори, стенографите записват. Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят. Из един път Учителят наклонява главата си на една страна към единия от братята, като че заспива с притворени очи. Всички забелязват това и остават учудени. Един брат се сеща и поглежда часовника би - било е към 22 часа вечерта. След две-три минути Учителят изправил главата си и всички с облекчение въздъхват, че не се е случило нищо лошо на Учителя и пак запяват песните и Учителят продължил да говори, като че ли нищо не се е случило. Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни.
към текста >>

Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя.
Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява. Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за изпълнение на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество. Той можеше да става видим и невидим, да се пренася на далечни разстояния и да бъде едновременно на много места.
към текста >>

Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята.
Той беше ясновидец от най-висша степен и затова нямаше нищо скрито покрито за него. Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос. Виждаше в миналото на хора, събития и епохи. Виждаше и в бъдещето им. Владееше събития, епохи, съдбата на човечеството и го направляваше съгласно Божият план, който Той знаеше. Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята. Няколко цигулки подемат напевите на братските песни, всички запяват потопени в един друг свят от песен, където тя преминава в молитва. Най-висшето състояние на песните на Учителя са молитвите. Песента преминава в молитва от Духовния свят в Божествения свят, които е свят на Истината, а тя е светлина от Слава - Божествена светлина. Незабравими вечери, незабравими преживявания, незабравими извисявания на човешкия дух за общение с Бога! Ние преживяхме всичко това.
към текста >>

65. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия.
Ако в този живот ние не можем да се преселим в бъдещето, в следующия живот, от него в трети живот и пр. ще се спрем като някой кон на пътя си. МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ. Студът ще се обясни другояче в бъдещето. Има учени, които знаят това, но мълчат. Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия. Като се изцериш, ще разбереш смисъла на студа и топлината. ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>

66. 144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА

Отвътре накладохме огън.
Решихме да построим фурна на Изгрева. Аз бях виждал как става това, пък бях вече и майстор. Отначало изплетохме от върбови клонки свода на фурната. Направихме я голяма. После измазахме отвън с кал тази полусфера. Отвътре накладохме огън. Върбовите клонки горяха, а глината се опече, направи се спойката и тя бе готова. Направихме покрив да не я вали дъжд и започнахме да печем в нея хляб. Омесваха го сестрите, оставяха го да втаса, а през това време са запалени дърва във фурната, които горят и трябва да затоплят фурната. После се изважда жарта, измита се, забърсва се с мокър парцал и с дървена лопата се поставят хлябовете. Отворът на фурната се затваря и се чака 45 минути.
към текста >>

Палехме огън върху плочите, след това разравяхме жарта, откривахме затоплените плочи и ги забърсвахме с влажен парцал.
Отворът на фурната се затваря и се чака 45 минути. Хлябът бе мек, пресен и бяхме доволни, че е от нашата фурна. Всеки си месеше хляб, поставяше го в някаква тава и в определения час и ден донасяха и се поставяха във фурната да се пекат. Тази фурна ни служи около десет години. Фурна на Рила не можахме да си направим, но аз бях занесъл един връшник. Палехме огън върху плочите, след това разравяхме жарта, откривахме затоплените плочи и ги забърсвахме с влажен парцал. Слагахме замесената пита, отгоре слагахме връшника, а върху него поставяхме жарта и пепелта. След половин час излизаше чудна пита. Бяхме си закарали един чувал с брашно. Всички ни завиждаха на този връшник, особено каракачаните, които ни носеха мляко. Черпехме ги с топъл хляб, а те само клатеха глава, че нямаха такъв връшник.
към текста >>

67. 151. ОТЦЕПНИЦИТЕ

Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън.
отстранявани от Него. Ще питате, ами къде е Любовта, която проповядва Учението? Любовта се отнася за Дървото на живота. Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва. Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик. А отвън този огън изгаря последиците на отклонението. И в единия, и в другия случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
към текста >>

Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън.
Ще питате, ами къде е Любовта, която проповядва Учението? Любовта се отнася за Дървото на живота. Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва. Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик. А отвън този огън изгаря последиците на отклонението. И в единия, и в другия случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
към текста >>

Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън.
Любовта се отнася за Дървото на живота. Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва. Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик. А отвън този огън изгаря последиците на отклонението. И в единия, и в другия случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
към текста >>

Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик.
Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва. Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик. А отвън този огън изгаря последиците на отклонението. И в единия, и в другия случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
към текста >>

А отвън този огън изгаря последиците на отклонението.
Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва. Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик. А отвън този огън изгаря последиците на отклонението. И в единия, и в другия случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
към текста >>

И в единия, и в другия случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик. А отвън този огън изгаря последиците на отклонението. И в единия, и в другия случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
към текста >>

68. 156. ИНДУС ПОСЕЩАВА ИЗГРЕВА

А всеки знае, че опичането става на огън.
А точно в това време властите издирваха и съдеха хора, които имат връзки с чужбина, обявяваха ги за шпиони. Що молитви, що плач е изплакала сестрата. Накрая семейството й намират още няколко снимки на които индуса се е заснел с други лица, включително и с Учителя и ги носят в милицията. Тогава следствието разбира, че това е един донос и я освобождава, но я предупреждава да внимава в картинката, защото я има на снимката. Това е един израз, което значи да си опичаш акъла, защото да не ти го опичат други. А всеки знае, че опичането става на огън. Тази сестра, която се пече на този огън бе Драга Михайлова.
към текста >>

Тази сестра, която се пече на този огън бе Драга Михайлова.
Що молитви, що плач е изплакала сестрата. Накрая семейството й намират още няколко снимки на които индуса се е заснел с други лица, включително и с Учителя и ги носят в милицията. Тогава следствието разбира, че това е един донос и я освобождава, но я предупреждава да внимава в картинката, защото я има на снимката. Това е един израз, което значи да си опичаш акъла, защото да не ти го опичат други. А всеки знае, че опичането става на огън. Тази сестра, която се пече на този огън бе Драга Михайлова.
към текста >>

69. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

Онзи Който благославя в Мене е огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън.
И тогава Учителят отново е извикан в Обществената безопасност. Този път го разпитва най-върлият следовател. Застъпник на реда в царщината. Започва да обвинява Учителят в отмъщение. Учителят му казва: „Аз не отмъщавам, аз само благославям. Онзи Който благославя в Мене е огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън. Вината е в онзи, който воюва срещу Бога! " Следователят крещи: „Аз ще ти покажа какво значи пък нашият огън! " Извиква двама полицаи и заповядват на Учителя да Го заведат долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществената безопасност в онова време. Това са годините след 1924 г. и след събитията от 9.ХI.1923 г.
към текста >>

" Следователят крещи: „Аз ще ти покажа какво значи пък нашият огън!
Застъпник на реда в царщината. Започва да обвинява Учителят в отмъщение. Учителят му казва: „Аз не отмъщавам, аз само благославям. Онзи Който благославя в Мене е огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън. Вината е в онзи, който воюва срещу Бога! " Следователят крещи: „Аз ще ти покажа какво значи пък нашият огън! " Извиква двама полицаи и заповядват на Учителя да Го заведат долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществената безопасност в онова време. Това са годините след 1924 г. и след събитията от 9.ХI.1923 г. и 23.IX. 1923 г.
към текста >>

Следователят отваря вратата на пещта, а вътре огън.
1923 г. когато много от арестуваните земеделци и комунисти след мъчение и изтезание биват изгаряни в тази пещ особено след атентата на църквата ..Света Неделя" на 16 април 1925 г. Така че те завеждат Учителя именно при тази пещ. А пещта винаги гори. Тя винаги се поддържа. Следователят отваря вратата на пещта, а вътре огън. Посочва Му: „Виждаш ли тази пещ и този огън? Сега в моя власт е, ако река ще Те вкарам вътре да опиташ какво представлява нашият огън, който също изгаря отвътре и отвън." Учителят поглежда запалената пещ и казва на следователя: „Ако е Божията Воля ще влезна в нея. Но аз виждам, че това не е Божията Воля. А Божията Воля е друга". „Кажи, кажи, каква е Божията Воля!
към текста >>

Посочва Му: „Виждаш ли тази пещ и този огън?
когато много от арестуваните земеделци и комунисти след мъчение и изтезание биват изгаряни в тази пещ особено след атентата на църквата ..Света Неделя" на 16 април 1925 г. Така че те завеждат Учителя именно при тази пещ. А пещта винаги гори. Тя винаги се поддържа. Следователят отваря вратата на пещта, а вътре огън. Посочва Му: „Виждаш ли тази пещ и този огън? Сега в моя власт е, ако река ще Те вкарам вътре да опиташ какво представлява нашият огън, който също изгаря отвътре и отвън." Учителят поглежда запалената пещ и казва на следователя: „Ако е Божията Воля ще влезна в нея. Но аз виждам, че това не е Божията Воля. А Божията Воля е друга". „Кажи, кажи, каква е Божията Воля! " „Ще ти кажа, но не тук, а горе".
към текста >>

Сега в моя власт е, ако река ще Те вкарам вътре да опиташ какво представлява нашият огън, който също изгаря отвътре и отвън." Учителят поглежда запалената пещ и казва на следователя: „Ако е Божията Воля ще влезна в нея.
Така че те завеждат Учителя именно при тази пещ. А пещта винаги гори. Тя винаги се поддържа. Следователят отваря вратата на пещта, а вътре огън. Посочва Му: „Виждаш ли тази пещ и този огън? Сега в моя власт е, ако река ще Те вкарам вътре да опиташ какво представлява нашият огън, който също изгаря отвътре и отвън." Учителят поглежда запалената пещ и казва на следователя: „Ако е Божията Воля ще влезна в нея. Но аз виждам, че това не е Божията Воля. А Божията Воля е друга". „Кажи, кажи, каква е Божията Воля! " „Ще ти кажа, но не тук, а горе". Завеждат Учителя отново горе в стаята за разпит.
към текста >>

70. 163. ПОДПАЛВАЧИТЕ

вестниците бълваха огън и жупел срещу Учителя и Братството.
163. ПОДПАЛВАЧИТЕ Ред години, като се почне от 1922 до 1927 г. вестниците бълваха огън и жупел срещу Учителя и Братството. Подкокоросваха властите да спират съборите в Търново и София. Поставяха една след друга прегради пред Учителя. Част от тези прегради падаха при намесата на други сили, които стояха зад Учителя. Много от тези нападки срещу Учителя се изразяваха и в действие, които ние малка част сме описали. А след време българите ще проверят лично какви хули е писано във вестниците срещу Учителя от 1922 до 1944 г.
към текста >>

71. 182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОфИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Сега над София чуждоземци бълваха огън и жупел.
Учителят беше сериозен, замислен, тъжен. И наистина същия ден на обяд стана голямото самолетно нападение над София. А вечерта второ още по-голямо. София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци десетки години бълваха срещу Учителя. Сега над София чуждоземци бълваха огън и жупел. Историята с ръзпъването на Христа и евреите се повтаряше. Ролята на римските легиони на императора Тит, които на времето разпънаха 60 000 евреи от двете страни на пътя, който водеше от Ерусалим до морето, сега се изпълняваше от американските и английските самолети. Всички сравнения и исторически паралели съвпадаха точка в точка. Поуките са за следващите поколения.
към текста >>

72. 183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА

Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица.
Запасните офицери имаха съюз и организация и ни заплашваха открито, че щели да разрушат Изгрева. Кой знае защо и те бяха врагове на Братството. Нямаше съсловие в София, от което да не излизаха техни представители и да не воюват срещу Учителя. Пред салона на Изгрева стоят няколко братя и сестри с Учителя и разговарят. А на отсрещната страна, oттатък пътя на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и мнозина тупнаха на земята. Всички гледат изумени от тази гледка. Учителят също гледа това и казва: „Всеки, който посегне на Изгрева ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ". После обърна гръб и влезна в салона. Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги паднали на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина.
към текста >>

73. 188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО

Накладем един хубав огън и целия ден прекарваме там.
Обикновено Го придружаваше една група братя и сестри, които биваха около Него. Понякога бяха 10-20,а понякога и 30 човека. Идваха от София и от провинцията. Излизахме над село Симеоново. Там имаше една млада гора и на полянката зад гората направихме лагер. Накладем един хубав огън и целия ден прекарваме там. В туй време можеха да стават бомбардировки над София. Ние си стоим на Витоша. Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район. Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни. Друг път пуснаха бомби в самото село и разрушиха няколко къщи Ние си седим там, на полянката до горичката.
към текста >>

74. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

" А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали.
Така аз имах много големи борби в Братството. На борба аз винаги съм готов. Имах много неприятности. А ти знаеш ли какво: „Ти прокълнал ли си човек, който Бог е благословил? Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост! " А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития.
към текста >>

На планината запалвам огън и с подръчни средства.
Имах много неприятности. А ти знаеш ли какво: „Ти прокълнал ли си човек, който Бог е благословил? Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост! " А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга.
към текста >>

Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения.
Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост! " А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга. Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо.
към текста >>

75. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Трябва да се запали огън, да се носят дърва, да се ходи за вода.
Той хуква пак, но вече разгневен. Храстчетата пак задържат шапката. Хваща я брата, прегръща я и тръгва нагоре. Достига до Учителя, подава Му шапката и вика: „Учителю, да я държите, че ако я духне трети път, няма да мога да я донеса." Учителят се усмихва и нахлупва шапката си до ушите. Тръгват пак, достигат Бивака, намират малко завет при рекичката. Трябва да се запали огън, да се носят дърва, да се ходи за вода. Кой ще иде? Все брата. Забрави той болестта си, цял ден тича за всичко. Вечерта се връщат. Но това са десет километра още.
към текста >>

76. 10. ПЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ

Нямаше никакви изгледи за спасението му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня.
След това Учителят затваря очите си за малко време, задълбочава се в себе си и като поглежда пак брата, на лицето Му има усмивка. Той само казва: „Всичко ще мине добре! " След това брата отиде по своята работа. Работата му беше такава, че точно на 15. август трябваше да премине през смъртна опасност. Нямаше никакви изгледи за спасението му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня. Тогава той разбра какво значат думите на Учителя: „Преди 15. август! " И страхът и ужаса, които се изписаха на лицето Му когато го погледна. После разбра и думите - „Всичко ще мине." Това беше Николай Дойнов, моят рожден брат. Тогаз бе арестуван и беше подведен под едно следствие, в което му се искаше смъртната присъда. Накрая бе освободен за радост на всички.
към текста >>

77. 39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА

Но за онези, които ни пречат, ние сме огън всепояждающ!
39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА 1931 г., 21 юни. Преди изборите, които Цанков тогава загуби, минава един офицер на кон край гората на Изгрева, отминава, но се връща, слиза от коня и идва при Учителя и Го пита: „Кой сте Вие? Нещо ме привлича към Вас." Учителят му казва: „Ние носим голямо благословение. Но за онези, които ни пречат, ние сме огън всепояждающ! " „Какво искате Вие? ", пита офицера. „Искаме мир", казва Учителят. По това време Александър Цанков е председател на Народното събрание от 1926-1930 г. и води политика срещу Братството и Учителя по всички линии.
към текста >>

78. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

Пристигнаха на Ел Шадай, разположиха се, денят беше хубав, слънчев, топъл, накладоха огън, възвариха чайника.
68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ Тази година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят те, те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигнаха на Ел Шадай, разположиха се, денят беше хубав, слънчев, топъл, накладоха огън, възвариха чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат на страна. След закуската и почивката, пак почва разговор. Изпяват се няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение.
към текста >>

79. 88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА

Да се подържа огъня беше задача на младите братя.
След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската. Всички са насядали на поляната в голям кръг. А до скалата - Учителят. Разбира се чайниците врат. Да се подържа огъня беше задача на младите братя. След закуската обикновено се провеждаха разговори. Една сутрин през пролетта брат от провинцията донесе кошница череши на Учителя. Хубави череши, едри, свежи, добре узрели. Учителят си взема няколко, после каза на брата: „Мини и раздай на всички братя и сестри, всеки да си вземе сам от кошницата." След това като се усмихна каза: „Аз имам хиляди уста! " Да, Духът се изявява в единствено число и се проявява в множествено число.
към текста >>

80. 143. СИЛАТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО

Огънят отново бе запален, но този път пушека преминаваше през комина, защото сестрата с молитвите си и с упорита работа чрез Евангелието бе го изчистила.
" Учителят мълчи дълго време, сериозен, после рече на сестрата: „Почни да четеш Евангелието! Всеки ден по три глави. Като изкараш първата година, мъжът ти ще се оправи 1/3, като изкараш втората година - 2/3. А като изкараш третата година напълно ще се оправи и добрите ви отношения ще се възстановят." Сестрата приложи този съвет и стана тъй както Учителят рече. В домът отново дойде топлинка. Огънят отново бе запален, но този път пушека преминаваше през комина, защото сестрата с молитвите си и с упорита работа чрез Евангелието бе го изчистила. А преди това бе задръстен от сажди, димеше и къщата се опушваше и затова мъжът й бягаше от запушения общ дом навън.
към текста >>

81. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата.
Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светил-ник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи светлини. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. Това не беше обикновена светлина. Имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителят нареди обстановката, и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме от там в стаята, без да влизаме вътре.
към текста >>

82. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров.
На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров. А не сме подготвени за нощуване. Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно.
към текста >>

83. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Направо огън човек.
" От тези думи той се запалва и се връща в България. Тук се записал в Университета и си довършва естествените науки. Същевременно прави връзка с Учителя. След като завършва го назначават за учител в гр. Панагюрище. Той е енергичен, деятелен човек. Направо огън човек. Имаше дар слово. Като говореше пред слушателите, залата замираше. Той популяризираше духовните науки и беше противник на материализма и атеизма. Но той е толкова деятелен, щото почва да вербува дори учениците си, чете сказки, държи проповеди и скоро около него се образува един голям кръжок от ученици. Той ги извежда на екскурзии, запознава ги с един нов мироглед към природата.
към текста >>

84. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Имат ли неговият огън и готовност за жертва?
Затова само Бог управлява Бялото Братство чрез Учителя. Някои искат да заместват брат Боян и да застанат на негово място. Какъв брат Боян ще заместват те? Имат ли неговото сърце? Имат ли неговият ум? Имат ли неговият огън и готовност за жертва? Имат ли неговата чистота и безкористие? Брат Боян е неповторимо явление. ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА БОЯН БОЕВ Преди да си замине брат Боян каза: „Благодаря на Бога! " Това бяха последните му думи. Благодарността никога не го напусна.
към текста >>

85. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.) „Да се весели Твоя Дух в моята душа". Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?
към текста >>

86. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел.
В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода. Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото. Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода. В селото имаше Братство благодарение на Георги Куртев от Айтос. Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше. А селото е разделено на две. Половината са с Братството, а другата половина с попа, който воюва срещу нашите приятели. Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата. А там си имат работници, имат строители.
към текста >>

А през нощта бяхме оставили двама братя да пазят при запален огън, да не дойде някой и да направи поразия и да развали това, което сме направили.
Те не смеят да ни пречат наяве, защото ние сме 90 човека, яки селяни и можем да бием цялото село ако искаме. Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма. Ще може ли да стане чешма или няма да може. Сутринта рано, рано, съмва се и цялото село отива да види какво е станало. Ние работната група също сме там. А през нощта бяхме оставили двама братя да пазят при запален огън, да не дойде някой и да направи поразия и да развали това, което сме направили. Какво виждаме. Първо, водата е напълнила целия басейн и второ от чучура излиза вода и то изобилно, и то толкова много, колкото две шепи на ръцете ни. Ако погледнете на снимката ще видите от чучура каква голяма вода излиза. Но аз предварително знаех, че ще излезе на височина, защото гледам по пластовете, от които иде водата. А те идват от високо и ще има достатъчно налягане, хидростатично налягане, за да излезе на по-голяма височина.
към текста >>

87. 51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА

Огън, огън бе.
Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също. И така Захари беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти. Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе. Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и Захари започва да му проповядва за Братството. Но митрополитът е хитър. Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви? " Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда. Сяда и му написва „Добрата молитва".
към текста >>

88. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня.
Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка.
към текста >>

89. 73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ

А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София.
(Учителят замълчава малко и казал) „От София нищо няма да стане". Това бе загадка, но после се разбули тази загадка. Разбра се, че един български полк се бе разбунтувал през втората фаза на войната когато български войски бяха в Унгария, за да се бият срещу германците. Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие. Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство. А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София. Подполковник Младенов разговарял с генералния щаб на армията, обяснил причините, предал ултиматума на войниците и накрая се върнал с разрешение за случая. Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие. А думите на Учителя: „От София нищо няма да стане" се сбъднаха. Така бяха спасени хиляди българи и бе избегната възможността руско военно оръжие да бъде употребено срещу българите. А тогава в България не пукна нито една пушка срещу руснаците.
към текста >>

90. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Запалихме огън.
Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много. Сечем сухи клони и запалихме огън.
към текста >>

Сечем сухи клони и запалихме огън.
Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много. Сечем сухи клони и запалихме огън. Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим. Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо. С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно. А времето беше тихо, ясно и студено. Студът се засилва след залязване на слънцето.
към текста >>

С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно.
Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много. Сечем сухи клони и запалихме огън. Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим. Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо. С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно. А времето беше тихо, ясно и студено. Студът се засилва след залязване на слънцето. Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове. Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва. Натрупахме много сухи дърва.
към текста >>

Хем ни пазеха завет, хем ги използвахме за огъня.
А времето беше тихо, ясно и студено. Студът се засилва след залязване на слънцето. Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове. Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва. Натрупахме много сухи дърва. Хем ни пазеха завет, хем ги използвахме за огъня. Огънят гори непрестанно. Всеки подклажда, а чайниците врат. Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая. Дойде доброто разположение, изпяха се песни, водеха се разговори. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства.
към текста >>

Огънят гори непрестанно.
Студът се засилва след залязване на слънцето. Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове. Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва. Натрупахме много сухи дърва. Хем ни пазеха завет, хем ги използвахме за огъня. Огънят гори непрестанно. Всеки подклажда, а чайниците врат. Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая. Дойде доброто разположение, изпяха се песни, водеха се разговори. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха.
към текста >>

Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора.
Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак. Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг. Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора. А той беше с калпак.
към текста >>

Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение.
Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг. Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора. А той беше с калпак. Дойде при нас. Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение. Тогаз се разбра, че са му докладвали, като сме минали покрай двореца и понеже не сме се върнали до вечерта, то той помислил, че сме закъсали е снеговете. Тръгва със своя адютант и няколко човека и с осем коня, за да ни спасяват. Но като видя как сме се разположили той върна конете назад, а той остана с двама придружители. Размени някоя дума с Учителя и повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите непрекъснато го разпитваха. Като ни видя както сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище.
към текста >>

91. 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА

На тези полянки обикновено разпалвахме огън.
Събирахме се всички и наедно в колона поемахме нагоре. От скалата нагоре има разклонение. Едната пътека е за хижа Ястребец, а другата е за река Царска Бистрица, където имаше прекрасно изворче. От реката също можеше да се пие вода, защото бе чиста, но Учителят предпочиташе винаги изворна вода. Като вървим и като се мине мостчето при рекичката има полянки. На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче.
към текста >>

92. 5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО

Пред всеки лагер беше запален огън, който се поддържаше непрекъснато.
5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО Точно, където сега е каменната хижа, там беше на времето нашият лагер. И то по-точно пред хижата на двора. От лявата страна на езерото имахме няколко лагера. Бяхме големи групи. Пред всеки лагер беше запален огън, който се поддържаше непрекъснато. Братята носеха дърва, поддържаха огньовете, а сестрите се грижеха да има винаги гореща вода и чай. Спяхме на поляната. Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта. Нощите бяха студени. При това времето много често биваше лошо.
към текста >>

93. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

Тогава всички заставахме на върха в една огъната верига, чакаше се слънцето да изгрее.
На изток руменее, минават пламъците на зората един след други, става все по-светло и по-светло. Изгасват всички звезди и ние очакваме изгрева на слънцето на самия връх. Не там където е сега хижата, но на източната му стена, където се подхваща хребета наречен „Трионите". Там обикновено се преобличахме, понеже бяхме изпотени. На Учителят се правеше една ограда от платна и от палта, Той си сменяше ризата, преобличаше се. Тогава всички заставахме на върха в една огъната верига, чакаше се слънцето да изгрее. Тези мигове бяха най-хубавите мигове на земята. Всеки размишлява или се моли и очаква първият лъч на изгряващото слънце. Интересно е това, че и да беше долу лошо време, дали вали, дали ръми, то като излезем тук бе вече ясно. Върхът бе над облаците. Оттам ние посрещаме изгрева, направим нашата молитва, след туй слънцето се поиздигне, ние си починем малко на върха и слизаме след туй на „Окото".
към текста >>

94. 8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ

Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня.
А до него пътеки няма. Излиза се направо по тревистият склон. Горе има скали, които излизат над поляната, тук обикновено отсядахме и Учителят е държал няколко хубави беседи на „Незнайният връх". Имам следната опитност с „Незнайният връх". Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи. Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние.
към текста >>

При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня.
Излиза се направо по тревистият склон. Горе има скали, които излизат над поляната, тук обикновено отсядахме и Учителят е държал няколко хубави беседи на „Незнайният връх". Имам следната опитност с „Незнайният връх". Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи. Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние. Така съм заспал, че минава час, два, три и когато се събуждам, събуждам се от една много приятна топлинка.
към текста >>

95. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

От клековете взимахме дърва за огън.
Тук съм идвал за дърва. Като излезем първата стръмнина от езерото на река Марица, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна. Тук има едно малко езерце. Над 100 м от него са самите извори на река Марица. До тези извори, малко в дясно има скали, има и клекове, където обикновено опъвахме нашите палатки. От клековете взимахме дърва за огън. Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано. Чудесни изгледи, чудесни изгреви на слънцето и чудесни години бяха тогава. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА, 1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин
към текста >>

96. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното.
Не към манастира, а към отсрещните поляни. Тези поляни където сега е „Бай Кръстю". Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда пространството на Софийското поле. Изобщо хубаво място, добре проветрявано, добре осветявано, добре огрявано, хубав въздух и хубаво осветено. Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка седмица на Витоша. Учителят беше завел ред.
към текста >>

Все пак излезнахме на поляните, нак-ладохме огън, възварихме чайниците си.
Хубавият братски живот там се разгърна във всичката си пълнота. На тези поляни излезнахме една зима. Снегът беше дълбок до колене. Бе паднал нов сняг. И мъгла, бяла зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на пръстите си. Все пак излезнахме на поляните, нак-ладохме огън, възварихме чайниците си. По едно време Учителят взе трима млади, силни хора. И аз бях между тях. И тръгна през снеговете. Той върви напред, разбива партината, а ние след Него. Мина по хоризонтала, нито се качваше, нито слизаше.
към текста >>

Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека.
Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там. Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници. Напред на върха един човек, а отзад двама души. Наредят се триъгълниците и тръгнем право нагоре. Никой няма право да се отклонява. Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля.
към текста >>

Тогава Учителят ни нареди на поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда.
Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника. По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала". Спомням си едно зимно упражнение. Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър. Тогава Учителят ни нареди на поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда. Направихме една молитва, размишление и времето се оправи. Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време. Учителят даваше отначало най-различни упражнения. Ще ги видите на някои снимки. После те се оформиха в простички шест упражнения, които ние ги правим сутрин и то когато правехме Паневритмията.
към текста >>

97. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

Отпред гори един хубав огън.
Боян Боев, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Мария Тодорова, Илия Узунов, Стоянка Илиева, Пенка Кънева. Учителят посочи кои да дойдат на тази екскурзия. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън. А братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи. Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед.
към текста >>

Огънят бе затрупан от големия лед.
Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи. Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед. Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си. Огънят бе затрупан от големия лед. Градушката все се усилва. Аз тогава надникнах какво прави Учителят в палатката. Той си беше седнал. Аз бях направил легло от клекове и сено. Гледам го, че седи, а градушката все повече се усилва и тропа по платното.
към текста >>

Накладохме огъня и турнахме чайника.
Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня. Имахме храна и бяхме обзаведени прилично. Учителят се усмихна: „Не ви се чистеше, но ви накараха." Оглеждаме се.
към текста >>

Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня.
Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня. Имахме храна и бяхме обзаведени прилично. Учителят се усмихна: „Не ви се чистеше, но ви накараха." Оглеждаме се. Ние сме в кухнята на топло и се усмихваме. На другия ден времето бе кристално ясно. Всяка сутрин отивахме на Молитвения връх с Учителя.
към текста >>

98. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски.
Дърветата бяха сечени на един метър и 50 см над земята, така че стърчи само стъблото. А то като се напоило със смола, изсъхнало, че станало като борина. Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери. От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски. Създаде се едно разположение и хубаво настроение. Вечеряхме, че после пеем песни. Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас.
към текста >>

99. 22. БУДНО СЪЗНАНИЕ

Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме.
Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание. Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място. Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко. А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си. На екскурзия сме на Рила с Учителя. Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме. Въздухът е чист, ароматен, потокът пее наблизо, а звездното небе е над нас. На където искаш можеш да полетиш и да направиш посещение към необятната шир над тебе и около тебе. Прилегнали сме край огъня и се мъчим да заспим. Но дрямката трудно идва в такива вечери. Всеки е под впечатление на прекарания ден.
към текста >>

Прилегнали сме край огъня и се мъчим да заспим.
А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си. На екскурзия сме на Рила с Учителя. Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме. Въздухът е чист, ароматен, потокът пее наблизо, а звездното небе е над нас. На където искаш можеш да полетиш и да направиш посещение към необятната шир над тебе и около тебе. Прилегнали сме край огъня и се мъчим да заспим. Но дрямката трудно идва в такива вечери. Всеки е под впечатление на прекарания ден. Как ще заспиш при това. А ето до мен една сестра е полегнала, тревожи се за лични грижи, които носи от София и не може да заспи. Не може да заспи понеже грижите са големи и неразрешими.
към текста >>

На два метра до нас Учителят също е полегнал на дясната си страна, завил се е с перелината и спи покрай огъня.
Но дрямката трудно идва в такива вечери. Всеки е под впечатление на прекарания ден. Как ще заспиш при това. А ето до мен една сестра е полегнала, тревожи се за лични грижи, които носи от София и не може да заспи. Не може да заспи понеже грижите са големи и неразрешими. На два метра до нас Учителят също е полегнал на дясната си страна, завил се е с перелината и спи покрай огъня. Уж спи, а по едно време отваря очи, леко си повдига главата, обръща се към сестрата и в тъмнината казва: „Няма какво да се безпокоиш. Ще се уреди." След това отново поляга и заспива. Ето какво значи будно съзнание. Той долови тревогите на сестрата. А само тя ли беше тук?
към текста >>

100. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА