Търсене в текстове за 'Обида'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 102 резултата в 90 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_36 Чистотата на идеите

Галилей Величков (1911-1985)

Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща.
Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган.
към текста >>

2. 3_16 Георги Куртев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога.
Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата.
към текста >>

3. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението.
Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя. Тя става неспокойна. Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири. Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив.
към текста >>

4. 3_68 Самозванецът

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме.
А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам". Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи. Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша редакция. Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд.
към текста >>

Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа.
През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път. И винаги, когато ми се влошаваше здравето, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива.
към текста >>

5. 154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ

Борис Николов

Сестрите се сконфузват, разбират, че разговора им е обикновен, а забележката на Бошков е била нещо повече от обида и то пред лицето на Учителя.
Така сметнал Бошков като ги чул. А той е офицер, от кариерата, свикнал е на заповеди и на изречения, които са точно отмерени, а този разговор, който слуша и приказките, които говорят двете сестри за него е едно обикновено дрънкане. Той чака, за да свършат сестрите разговора си с Учителя. А това не било според него разговор, а приказки, и то празни приказки изречени от две сестри. Той се възмутил и се скарал с тях, че занимават Учителя с такива неща. Сестрите се сконфузват, разбират, че разговора им е обикновен, а забележката на Бошков е била нещо повече от обида и то пред лицето на Учителя. Като излизат двете, той се обръща към Учителя и казва: „Учителю, аз за Вас съм готов бой да водя, а тези двете Ви губят само времето". Бошков е бил с военната си униформа, е офицерската сабля и с пистолет на пояса си. Униформен, български офицер. Тогава офицерите ходеха точно по този начин. С излъскани ботуши, които светеха като джам и прашинка няма по него.
към текста >>

6. ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР

Летопис Вергилий Кръстев

Вероятно някой смяташе, че се хвърля кал и обида върху името на Учителя по този начин.
Аз се учудвам, че така може да се разсъждава и възприема този факт. Учителят е искал да им покаже нещо друго: онова, което човеците решат да направят в името на своето човешко разбиране - то няма успех. А онова, което се прави в името Божие - то успява. Но този документ го имаше. После някой го прибра и той изчезна. Вероятно някой смяташе, че се хвърля кал и обида върху името на Учителя по този начин. А това бе метод на Учителя, който Той е прилагал много пъти. Веднъж Той каза така: „На Небето бях най-големият Светия, а тук на земята съм заел последното място, за да бъда един от най-малките служители на Бога. Трябва да се даде пример на човеците, как един човек може да служи на Бога с най-малкото проявено добро, заемащ последното място в света." А това не е ли разрешение на загадката за куриера и неговата длъжност от този протокол, който повече никой не видя?
към текста >>

7. 7.15. ИРИНА КИСЬОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание.
Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професионалист. Аз това го изпълних.
към текста >>

8. 15. ИРИНА КИСЬОВА

Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание.
Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професиона-лист. Аз това го изпълних.
към текста >>

9. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

Това не беше приятно много на старите, но те преглъщаха тази обида и понякога правеха забележка на Учителя, че ни се обръща повече внимание, отколкото трябва.
В него влизаха със специално разрешение и покана от Учителя младежи и девойки. Имаше едно условие, че в класа влизат само неомъжени и неоженени. Онзи, който наруши това правило трябваше да излезе от класа и след това продължаваше да посещава Общият Окултен клас, където бе съставен изключително от възрастните приятели. Те бяха минали десетки години с Учителя и го съпътстваха близо 20 години. Учителят имаше изключително отношение към младите, беше внимателен, приемаше ни по всяко време, обръщаше ни повече внимание, защото бяхме млади, а всеки знае, че младото дърво е това, което може да се извива или наляво, или надясно. Това не беше приятно много на старите, но те преглъщаха тази обида и понякога правеха забележка на Учителя, че ни се обръща повече внимание, отколкото трябва. По това време Учителят изнасяше беседи на старите, така че те нямаха право да се сърдят, но имахме привилегия, че бяхме млади и той ни взе под своя закрила. Още от самото начало при откриването на Школата в Търново Той ни извика и в края на събора на 25 август 1922 г. Той ни държа една специална беседа, която трябваше да бъде само за младите и то неженените и неомъжените. Стенографката Савка Керемидчиева стенографира тази беседа, а по-късно я дешифрира. Сега ще ви цитирам откъси от нея: „Сега въпросът е за любовта между младите от двата пола.
към текста >>

10. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Аз мълча и цялата трепереща стоя и усещам в мене нещо странно - ревност, завист, обида и какво ли не още.
Та аз и Борис живеехме заедно под един покрив и бяхме приятели и тези пелерини заедно ги шихме само за такива случаи. А със Савка бяхме на нож и понякога се спречквахме, ставахме врагове, а това бяха състояния, за които вече говоря много пъти. А сега Борис, моят Борис си свали пелерината и я покри с нея. Всички гледат нея, гледат дъжда как вали над Борис и поглеждат и се вторачват към мен. А аз съмс пелерина. Аз мълча и цялата трепереща стоя и усещам в мене нещо странно - ревност, завист, обида и какво ли не още. Имах усещането, че Савка обсебва пелерината на Борис и след това с пелерината ще отиде и Борис при нея. Усетих се ограбена. Тогава Учителят се намеси, погледна ме, усмихна се и леко се наведе към мен: „Виждаш ли една хубава обхода? " Аз кимнах с глава, че съм видяла. Въпросът бе уреден и бе приключен за Учителя, а питате ли мен, колко време бе необходимо, за да трансформирам тия състояния в себе си под пелерината.
към текста >>

11. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Слушат, слушат и не могат да повярват как е зьзможно Учителят да каже такава дума, че как да ги предадат тези негови думи, че това ще бъде обида на цялото семейство и за онези, които са се суетили да приготвят празненството, а пък може и да го изтълкуват и по съвсем друг начин.
Всички изчакаха чрез този тържествен ден да отбележат благополучното раждане и то не на какво да е, а на син. Суетнята бе почти на привършване, а възторжените сестри отиват при Учителя, радостно възбудени: „Учителю, сестрата роди син". Следващото изречение, което бяха приготвили бе да поканят Учителя на тържеството. Учителят ги погледна учудено и от погледа възторга им полека, лека слиза от главата и излиза през петите. Стоят смирени, а Учителят проговаря: „Голяма работа - отелила кравата теле". Слушат, слушат и не могат да повярват как е зьзможно Учителят да каже такава дума, че как да ги предадат тези негови думи, че това ще бъде обида на цялото семейство и за онези, които са се суетили да приготвят празненството, а пък може и да го изтълкуват и по съвсем друг начин. Значи децата ни са телета, а ние крави и че тук на Изгрева има бикове за кравите и че това не Школа, а цял телчарник и краварник. А може ли Учителя да бъде Учител на крави, волове и бици, включително и на телчарник? Ето такива мисли им вървят в главите, отишли и казали, че Учителят е зает. А двете сестри седят на масата и не могат да хапнат нищо от приготвените ястия, само гледали как другите лакомо мляскат и преживят като че ли са наистина крави на ясли. Такава картина им се привижда - всички на масата приличат на крави и преживят.
към текста >>

12. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Това беше една голяма обида за възрастните приятели, които не можаха да станат ръководители на Софийското Братство.
Излизат те и се разхождат важно, важно по Изгрева, показвайки, че са нещо повече от другите. И не само това. Те. бяха от едно и също поколение с възрастните приятели на Изгрева, които бяха интелигентни и образовани, начетени, защото бяха непрекъснато до Учителя от началото на века. Така че те имаха повече знания и опит от своите връстници, които бяха сега ръководители на братствата в провинцията. Но тези ръководители сега се правеха на толкова важни и не само че не ги признаваха за равни, но показваха, че ги и превъзхождат. Това беше една голяма обида за възрастните приятели, които не можаха да станат ръководители на Софийското Братство. Бяха правени много опити от тяхна страна, особено когато се пишеха братските наряди за някои празници. Те се опитаха да се подпишат отдолу на наряда: От ръководителите на Бялото Братство. Те искаха да бъдат ръководителите, а Учителят да бъде главнокомандващ. Искаха титли и власт. Учителят отхвърли този опит най-категорично като им каза: „Те не са още кандидат-ученици, а ми се пишат ръководители.
към текста >>

13. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Тук имаше упрек, имаше обида и огорчение от непознаването на окултния закон.
Това бе идеалът на нейната душа и това бе нейното свещено начало в живота й. След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте". Протегна ръка и поднася подвързана тетрадка. Учителят я изгледа строго, скара се и я изпъди. А на мен, която бях до него, каза: „Това, което е мое няма защо да ми го подарява обратно". Тук имаше упрек, имаше обида и огорчение от непознаването на окултния закон. Савка възприе това като голяма трагедия и срам, защото бе изказано пред други свидетели. Смяташе, че за нея повече живот в Братството няма и че не може да понесе такъв голям срам, защото смяташе, че единствено тя имаше привилегия да получава свещените слова, а ето Учителя реагира по такъв начин и отхвърли тетрадката й. Да, тя тръгна надолу по пътеката, слезе към езерото и тръгна да се дави и да сложи край на живота си. Заяви на всеослушание, че отива да се дави. Учителят стоеше невъзмутим.
към текста >>

14. 11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ

Симеон Арнаудов

Методи се отдалечи почтително без обида, защото знаеше, че в такива случаи Учителят казваше лични неща, които друг човек не биваше да знае.
Учителят, аз и Методи Константинов. Методи ми разглеждаше хороскопа и говори пред Учителя половин час. Ставаше въпрос, че според моите астрологични аспекти в хороскопа ми се падаше да напиша една книга към края на живота си. Учителят даде знак да спре. Обърна се към него и каза: „Методи, излез навън, за да кажа и аз някои неща на брата". Методи се отдалечи почтително без обида, защото знаеше, че в такива случаи Учителят казваше лични неща, които друг човек не биваше да знае. Обърна се към мене с думите: „Слушай, брат, то астрологията е голяма наука. Освен тази астрология тука - и той посочи астрологическата ми карта направена от Методи, която лежеше на масата пред Него - има и друга астрология". Той се спря, после вдигна лявата си ръка над главата си повече в ляво и повдигна поглед към ръката си: „Ей там горе, на Небето е онази истинската астрология. Трябва да се провери онази, горе, трябва да се отиде горе в Невидимия свят и там да се провери. После да се слезе долу на земята и да се провери дали няма някакво прекъсване, някаква грешка при раждането на човека и изчислението на хороскопа и чак тогава може да се говори.
към текста >>

15. 1. Сирак и бездомник

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Тези думи му нанесли страхотна обида и той въпреки лошите условия и глада, който го очаква тръгнал да върви.
Те го виждат, че е малък и че скита така. Попитала го как се казва и от къде е, що е. Разбрали, че е гладен и го прибрали да го нахранят. Денят бил дъждовен и те се били приютили в някаква колиба или навес и той бил с тях, с работниците Един от работниците казал между другото: „Кой знае какъв калпазанин си! “ Като казал така Иван както ядял каквото му предлагали станал и продължил пътя си по линията. Тези думи му нанесли страхотна обида и той въпреки лошите условия и глада, който го очаква тръгнал да върви. Другите го викали, но той не се връща. Така пристига по жп линията в София където започва един живот на скитник или хулиган на съвременен език или както тогава им викали - гаврош. Спи в купите сено в Красно село. Красно село било тогава далече извън София. Там спи и се прехранва около халите, около пазарите.
към текста >>

16. 10. Неизпълнената задача

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Една задача например се състояла в следното: в продължение на една седмица никой да не казва на никого никаква лоша дума, никаква обида, никакви груби действия.
10. НЕИЗПЪЛНЕНАТА ЗАДАЧА Една случка с бай Иван свързана пак с живота на Изгрева и беседите, които изнася Учителят. В Младежкият клас Учителят давал често задачи, които да ги изпълняват нашите приятели. Една задача например се състояла в следното: в продължение на една седмица никой да не казва на никого никаква лоша дума, никаква обида, никакви груби действия. Изобщо да се стремят колкото и да бъдат предизвикани от външните условия, да намерят начин така да решат нещата, че всичко да мине тихо и кротко и да притиснат личните си чувства. Бай Иван се стремял да прилага всички задачи дадени от Учителя. След като била дадена тая задача, той решава в себе си да я приложи. Така минават ден след ден и той внимава всичко да върви гладко и успява да потисне всички неприятности, които му поднася съдбата. Остава последния ден.
към текста >>

17. 5. Забравеният въпрос

Любка Хаджиева

“ Аз казвам, що е добро, що е зло, но преди това брат Боев казва: „Учителю, когато при един светия падне една обида, нали се превръща в буца злато?
Работех, пишех и четях беседи непрекъснато. На братското лозе отивах всяка неделя. Преди седем години аз си казах: „Боже, завърших гимназия, защо не ми каза Учителят що е добро и що е зло? Това е останало от богомилското учение, в миналото може би при богомилите сме били, а кой какъв е бил, там князът ли е бил, богомил ли е бил, кой го знае. И какво казвам: Що е зло и що е добро? “ Аз казвам, що е добро, що е зло, но преди това брат Боев казва: „Учителю, когато при един светия падне една обида, нали се превръща в буца злато? “ Учителят се усмихна, значи искаше да каже да, обидата ако е не на място, тя се превръща на злато, много злато ще набере тоз ученик. Първият духовен въпрос слезе преди седем години и каза: „Що е добро, що е зло! “ Нали много интересно. И Учителят каза: „Злото е най-малкото добро“. За доброто не помня какво беше, но каза: „Зад доброто и злото седи великата разумност, която използва всичко за добро“.
към текста >>

“ Учителят се усмихна, значи искаше да каже да, обидата ако е не на място, тя се превръща на злато, много злато ще набере тоз ученик.
На братското лозе отивах всяка неделя. Преди седем години аз си казах: „Боже, завърших гимназия, защо не ми каза Учителят що е добро и що е зло? Това е останало от богомилското учение, в миналото може би при богомилите сме били, а кой какъв е бил, там князът ли е бил, богомил ли е бил, кой го знае. И какво казвам: Що е зло и що е добро? “ Аз казвам, що е добро, що е зло, но преди това брат Боев казва: „Учителю, когато при един светия падне една обида, нали се превръща в буца злато? “ Учителят се усмихна, значи искаше да каже да, обидата ако е не на място, тя се превръща на злато, много злато ще набере тоз ученик. Първият духовен въпрос слезе преди седем години и каза: „Що е добро, що е зло! “ Нали много интересно. И Учителят каза: „Злото е най-малкото добро“. За доброто не помня какво беше, но каза: „Зад доброто и злото седи великата разумност, която използва всичко за добро“. Значи има една разумност горе.
към текста >>

18. 53. НАЙ-ВЕЛИКАТА РАБОТА

Любов, която не може да претърпи една обида, е по-долу от обидата.
Ти имаш думи на живот вечен. И ние повярвахме и познахме, че си ти Христос, Син на Бога живаго." "И тъй, дайте път на любовта в себе си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да освободиш някого от мъчнотиите му, ти не го обичаш, както трябва." Днес, в 10 часа Учителят каза: "Намерете някого да обичате, но не с тази любов, която се сърди, че не я обичат. Любов, която не може да претърпи една обида, е по-долу от обидата. Любов, която изтърпява една обида, е по-горе от обидата. Една обида е един скъпоценен камък."
към текста >>

Любов, която изтърпява една обида, е по-горе от обидата.
И ние повярвахме и познахме, че си ти Христос, Син на Бога живаго." "И тъй, дайте път на любовта в себе си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да освободиш някого от мъчнотиите му, ти не го обичаш, както трябва." Днес, в 10 часа Учителят каза: "Намерете някого да обичате, но не с тази любов, която се сърди, че не я обичат. Любов, която не може да претърпи една обида, е по-долу от обидата. Любов, която изтърпява една обида, е по-горе от обидата. Една обида е един скъпоценен камък."
към текста >>

Една обида е един скъпоценен камък."
Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да освободиш някого от мъчнотиите му, ти не го обичаш, както трябва." Днес, в 10 часа Учителят каза: "Намерете някого да обичате, но не с тази любов, която се сърди, че не я обичат. Любов, която не може да претърпи една обида, е по-долу от обидата. Любов, която изтърпява една обида, е по-горе от обидата. Една обида е един скъпоценен камък."
към текста >>

19. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

И те споделят с Учителя обидата си и Учителят казва: "Вие пушите, но и те пушат и още как пушат!
23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ Когато бяхме на Рила, един ден пристигнаха туристи, обикновени светски хора покрай нашия лагер и безспорно някои от тях са пушили цигари и братя, които пък държаха на чистотата на атмосферата на езерата са им направили забележка. Нали там е Школа. Вече знаете какво е Школа, че това е едно свещено място. Безспорно им се видяло неприемливо един обикновен човек да седне там и да пуши. И направиха забележка, от което нали знаете всички пушачи, всички пиячи знаете, че те са много чувствителни на тая тема. И те споделят с Учителя обидата си и Учителят казва: "Вие пушите, но и те пушат и още как пушат! " С това искаше да каже, че и в нашето съзнание често пъти има мисли, чувства, които образуват пушек в атмосферата, в която се намираме. И опушва всичко. Този пушек е по-опасен. На Изгрева дойдоха група латвийци, които бяха много мили хора, много смирени хора с много голямо уважение към Учителя. При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти.
към текста >>

20. 5. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Нови плачове на обида.
Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна, и че трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаила. Така изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция.
към текста >>

21. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Решихме да се поразходим след обидата из Борисовата градина.
Отиваме ние да пеем на неделната литургия и какво да видим: вратата за хора е заключена за нас. Или просто казано, хорът ни беше отстранен от черквата. Какво да правим? Отправихме по няколко наши "младежки благословии" по техен адрес - по адрес на поповете от черквата, такива, каквито само ядосани хора могат да отправят. Остана ни свободно време. Решихме да се поразходим след обидата из Борисовата градина. Тръгнахме и вървим нагоре из гората. Знаехме, че над Семинарията се намира селището на Петър Дънов. Решихме да го споходим. Там намерихме голям салон, в който Учителят Дънов изнасяше беседа пред многобройна публика. Влязохме вътре - никой не ни спря.
към текста >>

22. 9. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО?

Някой от завист или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се подема от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя.
9. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО? Едва ли има човек на Изгрева, който да не е хвърлил буца пръст, да не кажа нещо по-нечисто върху личността на Любомир Лулчев. Някой от завист или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се подема от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя. По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните характеристики за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя. Ето какви са слуховете и ето каква е истината: 1. Лулчев бил създал своя школа в Школата на Учителя, с така наречената "Упанишада". А знаят, че Учителят насърчава такива групи - прочетете съборната беседа от "Пътя на ученика", 1927, стр. 59, 107, 225.
към текста >>

23. 95. НИКОЛА АНТОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Всички ни даде под съд той, за обида.
В.К.: А защо беше посегнал на брат Боев? Е.А.: Ами не зная. Той когато би брат Боев чак тогава ние заведохме дело срещу Антов. И ние бяхме свидетели-битите, и него го осъдиха, но то знаете ли, то беше комична работа. Ние после бяхме подсъдими, всичките, които се бяхме подписали в изложението - към 50 души. Всички ни даде под съд той, за обида. И още при първото заседание съдията каза: „То каза се вижда, че ти трябва да си на подсъдимата скамейка, а не тези, които си довел тука". Така ясно стана и се разбра, три дена се разглежда едно шумно дело за „Оня дето духа, беше". Но какво да ви кажа, сега такъв си беше Антов, но осъдиха го 3000 лв. да ни плати обезщетение. Разбира се, че три пари не даде и никой от нас не повдигна въпрос за това.
към текста >>

24. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Значи по такъв начин обезсмисляше обидата и докачението, някак разбирате ли, така да го кажа разголваше тези чувства у нас, които ги имахме и това ни помагаше така в борбата и в преодоляването на тези неща.
Ами казали една лоша дума за него. Пък той казва: „Ами ако това, което са казали е вярно? Няма защо да се оскърбява, защото е вярно и да го кажат и да не го кажат. Ако е добро, той се ползва, ако е зло, той трябва да се освободи от него. Пък ако не е вярно, то не се отнася до него". Значи по такъв начин обезсмисляше обидата и докачението, някак разбирате ли, така да го кажа разголваше тези чувства у нас, които ги имахме и това ни помагаше така в борбата и в преодоляването на тези неща. Той така е сложил в разказа си примера за разрешаване с всички чувства. Така е, има го в беседите това са обяснения за преодоляване. И друго нещо е казал за чувствата: Например у някой човек се прояви ревност, ревнува от какъвто и характер да е ревността. Като ревнува човек казва, в неговото съзнание се втичат и други ревности, и други хора, които имат ревност, но понеже това е еднакво трептение, значи те идват в него и той е като една долина, в която се втичат реките. И затуй у него чувството може да се усили до невероятност.
към текста >>

25. 16.В природата действуват положителни и отрицателни сили

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида.
В природата действуват положителни и отрицателни сили. И едните и другите изпълняват своя служба необходима за природата. При тонирането на силите няма да превръщаме положителните сили в отрицателни, но ще правим опит отрицателните сили да ги впрегнем да служат на доброто. Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому. Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро. Каквото и добро да направим, отключва положителни сили на радост и мир в нас.
към текста >>

26. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

И беше едно много голямо разочарование, една много голяма обида и оттам ние всички се разочаровахме.
Сега защо, виж да ти кажа, аз пък тогава срещнах в едно томче, нали дешифрирах беседи, Учителят, срещнах нещо много хубаво, беше казал затова: „Учителят не трябва да изисква от учениците. Всички трябва да бъдат свободни в проявите си". С мои думи го предавам. В.К.: Не знам сега, между другото Томалевски по онова време ми разправяше следното. Ние на последните Просветни съвети се събрахме и поставихме въпроса за книгата „Учителя" и Борис станал и казал: „Така книга не може да излезе след 1000 години." А следващият съвет, те донесоха книгата. И беше едно много голямо разочарование, една много голяма обида и оттам ние всички се разочаровахме. Разправяше ми Стоянка Илиева „Аз колко време съм изваждала извадки, еди какви си, еднакво с другите, нали чакаме да се включиме, бяхме си разпределили работата. Отведнъж оня излезна, извади книгата и ние останахме като треснати по главата". Е.А.: Защото виж какво, не можеше да го направят. В.К.: Да, те не можеха да го направят. Защото не са в хармония.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ

269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>

28. 01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и се кощунства върху скрижалите на Бога.
Георги Куртев застава срещу празното място, където е стояла по-рано пентаграма и се разридава като дете. Наоколо е имало братя и сестри, картината е била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, а е плакал, че негови сънародници, българи по потекло са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя от българин, в чието тяло е бил Всемировия Учител и над Него е Бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и се кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща. Свещен плач за свещените скрижали на Бога. А там бе написано: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу учението и Словото на Учителя. Та останаха твърди и отстояха докрай като ученици на Школата.
към текста >>

29. 09 - 346. БЛАГОДАРИЛ ЗА ОБИДАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

346. БЛАГОДАРИЛ ЗА ОБИДАТА Софийски гражданин бил изправен пред Народния съд след 9 септември 1944 година.
346. БЛАГОДАРИЛ ЗА ОБИДАТА Софийски гражданин бил изправен пред Народния съд след 9 септември 1944 година. Един брат бил призован за свидетел по делото. Същият свидетел вече бил дал благоприятни показания за няколко подсъдими и имало шанс да загуби доверието на съда, ето защо, когато дошло до него, той бил запитан от съда: „Свидетелят, какво ще кажете за подсъдимия? " - „Той е нищо човек. На него никой не му обръща внимание. Погледнете го и ще се уверите." Подсъдимият бил оправдан.
към текста >>

Благодаря ви." Обида, която може да спаси един живот, тя е на място, казват светлите умове на човечеството.
" - „Той е нищо човек. На него никой не му обръща внимание. Погледнете го и ще се уверите." Подсъдимият бил оправдан. Същият човек след години среща нашия брат Георги Тахчиев, който го бе обезличил пред съда, с което го бе избавил от смърт или затвор. „Вие публично ме унижихте, но спасихте живота и свободата ми. Благодаря ви." Обида, която може да спаси един живот, тя е на място, казват светлите умове на човечеството. Обидата е за предпочитане от смъртта. Разказал: Свидетелят по делото.
към текста >>

Обидата е за предпочитане от смъртта.
На него никой не му обръща внимание. Погледнете го и ще се уверите." Подсъдимият бил оправдан. Същият човек след години среща нашия брат Георги Тахчиев, който го бе обезличил пред съда, с което го бе избавил от смърт или затвор. „Вие публично ме унижихте, но спасихте живота и свободата ми. Благодаря ви." Обида, която може да спаси един живот, тя е на място, казват светлите умове на човечеството. Обидата е за предпочитане от смъртта. Разказал: Свидетелят по делото.
към текста >>

30. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Летопис Вергилий Кръстев

Била им нанесена обида и дори Асен бил ударен в лицето.
Исак II овдовял и той взел за жена полувръстната дъщеря на унгарския крал Бела III Маргарита, на 10 години и за сватбата си като зестра получил пограничната област Белград - Браничево и Моравската област. За царската сватба населението било обложено с нов налог от данъци. Това довело до недоволство, брожение и въстание. Освен това Петър и Асен се явили при Исак II през есента на 1185 г. с молба да бъдат зачислени като военноначалници в ромейските войски и да им бъде отстъпена малодоходна област в Стара планина. Била им нанесена обида и дори Асен бил ударен в лицето. Те напуснали и заплашили с въстание. Връщайки се в гр. Търново, те построили молитвен дом на великомъченик Димитър Солунски, като разпространили слуха, че той е напуснал Солун и е дошъл в Търново да подпомогне българите в борбата им за свобода. Показали на населението една прочута икона на Св. Димчитър: Онези, които били най-дейни били богомилите.
към текста >>

31. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ако искаш да се освободиш от тази мисъл и от обидата, трябва или в него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде.
Ако дойде една лоша мисъл, кажете й: „Ти не съществуваш и нямаш власт над мене. Ти си илюзия и нямаш сила над мене." Защото лошите духове понякога хипнотизирват и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятствуват и ни спират. Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така при скарването някой те обиди и ти постоянно мислиш защо да те обиди така. Ако искаш да се освободиш от тази мисъл и от обидата, трябва или в него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да живеете в Божествена хармония, трябва да държите винаги връзка с главния център. Например направете един такъв опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас няма да е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са, знай, че ти сам не може да бъдеш спасен; а когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти покрай тях си спасен.
към текста >>

32. 6. ПРОСТОТА

Това посяване ще плати дълга за тази обида.
Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкуване. Казал някой за вас нещо обидно, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, ще настане едно утихване, ще настъпи една добра мисъл - веднага на работа, посейте я. Това посяване ще плати дълга за тази обида. Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и задига 1000 лева. Но в същия ден имате една важна работа, от която ще спечелите 100 000 лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите 100 000 лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди лева, свърши си работата.“ Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога - свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате.
към текста >>

33. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Обиди ви някой - представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в любов.“ Някой път почувствувате мир в душата си при нанесена обида и казвате: „Мене ме обидиха, но аз простих.“ Неочаквано обаче, след една или две години, тази обида отново я почувствувате.
Любовта само тогава ще влезе между нас, когато сме гладували 3-4 дни. Върнете се уморен, убит и аз започвам да ви проповядвам, че Господ е любов. Какво ще разберете от тази любов, щом сте гладни? Като ви измия, нахраня, вие ще почувствувате любовта. Това е Христовото учение. Обиди ви някой - представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в любов.“ Някой път почувствувате мир в душата си при нанесена обида и казвате: „Мене ме обидиха, но аз простих.“ Неочаквано обаче, след една или две години, тази обида отново я почувствувате. Ако 3 години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала. Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обида в света няма да има. Ето защо старите християни са били радостни, когато са ги гонили, преследвали. Този човек, който ходи в Божествената любов, счита хулите като венец. Пазете се да не огорчавате вашия Баща, а не мислете, какво аз мисля за вас, но какво Бог мисли за вас.
към текста >>

Ако 3 години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала.
Върнете се уморен, убит и аз започвам да ви проповядвам, че Господ е любов. Какво ще разберете от тази любов, щом сте гладни? Като ви измия, нахраня, вие ще почувствувате любовта. Това е Христовото учение. Обиди ви някой - представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в любов.“ Някой път почувствувате мир в душата си при нанесена обида и казвате: „Мене ме обидиха, но аз простих.“ Неочаквано обаче, след една или две години, тази обида отново я почувствувате. Ако 3 години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала. Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обида в света няма да има. Ето защо старите християни са били радостни, когато са ги гонили, преследвали. Този човек, който ходи в Божествената любов, счита хулите като венец. Пазете се да не огорчавате вашия Баща, а не мислете, какво аз мисля за вас, но какво Бог мисли за вас. Ще ви кажа какво Господ мисли за вас.
към текста >>

Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обида в света няма да има.
Какво ще разберете от тази любов, щом сте гладни? Като ви измия, нахраня, вие ще почувствувате любовта. Това е Христовото учение. Обиди ви някой - представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в любов.“ Някой път почувствувате мир в душата си при нанесена обида и казвате: „Мене ме обидиха, но аз простих.“ Неочаквано обаче, след една или две години, тази обида отново я почувствувате. Ако 3 години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала. Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обида в света няма да има. Ето защо старите християни са били радостни, когато са ги гонили, преследвали. Този човек, който ходи в Божествената любов, счита хулите като венец. Пазете се да не огорчавате вашия Баща, а не мислете, какво аз мисля за вас, но какво Бог мисли за вас. Ще ви кажа какво Господ мисли за вас. Той казва, че вашите прозорци са затворени, светлината не е достатъчна и макар че толкова храна ви праща, вие сте гладни и болни.
към текста >>

34. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

Това е обида.
Това тяхно движение аз тълкувам така: „Ех, дано тези гнили круши паднат! “ Вие казвате за тях: „ тези идеи, които се зародили у тях, има нещо съществено, те са поети, ще напишат нещо.“ Нищо няма да напишат. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този когото поправят, вършат и двамата престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и върти, не е точно определено? Мислите ли, че онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората.
към текста >>

И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на 4 крака, но това не е за обида.
Във вашия ум възниква идеята: „Как мога да се върна 8000 години назад, как ще направя това? “ Вземете пример от малкото дете, което, като се изправя на краката си, има ли идея как ще пристъпва? Не, то се подчинява на инстинкта, изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т.н. Така и вашият ум е едно четвероного животно. Умствените хора са четверокраки, започват да се изправят, падат, пак се изправят и най-после казват: „Не можем да разсъждаваме.“ Не, ще падаме, ще ставаме, ще се покланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим. И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на 4 крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да го провери. Може ли да намерите две души вкъщи, които да са на един ум, които да живеят в любов? Много рядко и то когато хората имат разположение. Това е не че нямаме желание да живеем, но има нещо изкълчено в нас.
към текста >>

35. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

Обидата аз считам един хвърлен камък в градината ми.
Но аз не зная неговите намерения. Човек трябва да се пази, да не влезе в противоречие със себе си, защото тъй ще си създаде едно нещастие. Ако неразположението му е писано, е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за Небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата аз считам един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скьрбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: „Какво се постига с тази постъпка? На Бога ще угодя ли, на ангелите, пред добрите хора ще се повдигне ли моето мнение пред тях?
към текста >>

36. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Омразата всякога се дължи на някаква материална обида, сторена в миналото.
Той е на едната страна на дъската - ти на другата страна и така пазите равновесие. Ти си на противоположната посока и щом кажеш: „Не те искам“, веднага дъската ще се подигне и ти ще паднеш. Щом ти помогне той, ти казваш: „Виж, досега мислех, че той ме мрази, а той имал сърце.“ Друг случай, да кажем, че ти го мразиш, а той не. Той казва: „Аз ще те избавя, че ти пак ме мрази.“ Ти ще го мразиш ли сега? Не. И той се учудва и ти се учудваш, как стана това, че той дати помогне. Омразата всякога се дължи на някаква материална обида, сторена в миналото. Ще намериш туй състояние, този материален предмет, който е станал причина за омразата и ще повърнеш предмета на този човек. Да допуснем сега, че някой човек още от миналото те мрази, ти не знаеш причината на тази омраза сега, а тя може да е следующата: Той имал дете, ти си го тикнал във водата, то се удавя, а ти бягаш. Той те намери в този живот, търси детето си, не може да го намери и като те срещне в този живот, той те пита: „Кажи ми, аз те зная преди толкова и толкова години, аз имах дете, ти го удави, где е сега моето дете? “ Ти ще отидеш, ще намериш детето му и ще му кажеш: „Ето твоето дете.“ Той ще ти благодари и омразата ще изчезне. Като те мрази някой, каквото и страдание да ти създаде, все не може да се задоволи, докато не поправиш грешката си.
към текста >>

37. ПЪРВИ МЕСЕЦ

При всяка нанесена ми обида поглеждах този малък пръст и лесно прощавах.
XI2 Великодушие През този месец душата ми бе повече в тиха почивка, във вътрешна, скрита работа. Живях повечко в мир, затова изпитвах едно по-голямо разширение и можах да дам и за другите около мен. Проявих по-голямо от обикновеному великодушие. Старах се да видя Великодушието. То е грамадно, но аз зърнах само крайчеца на малкия му пръст. При всяка нанесена ми обида поглеждах този малък пръст и лесно прощавах. Паша 22.VII. 1923 г. Русе XI Искреност и Чистосърдечие През този месец работех върху тези добродетели във връзка с Истината, Свобода - простор и Благоразумието. „Ученикът не може да лъже", казва Учителят. През този месец понякога се явяваше у мен желанието да излъжа, но на момента се сещах и веднага или казвах истината или замълчавах, ако не можех да я кажа.
към текста >>

38. ПЕТИ МЕСЕЦ

В Любовта няма пристрастие, тя дълготърпи, в обидата намира добрата страна и я използува, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява.
Той постъпва всякак в зависимост от вънкашните условия, но в себе си пази строго Божественото. За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта. Марика 22. XI. 1923 г. София III група V5 Любов Добродетелта, която стои далеч от мен и върху която най-много би трябвало да работя, това е Любовта. В Любовта няма пристрастие, тя дълготърпи, в обидата намира добрата страна и я използува, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Аз не намерих в себе си тези качества. Може да направя добро само на тези, които обичам, на тези които ми са приятни. Правя разлика между хората, не съм в състояние да извлека добрата страна от една обида, а тя дълго време засяда дълбоко в душата. Любовта изисква жертви, а това правя спрямо известни хора. Такава една любов е егоистична.
към текста >>

Правя разлика между хората, не съм в състояние да извлека добрата страна от една обида, а тя дълго време засяда дълбоко в душата.
1923 г. София III група V5 Любов Добродетелта, която стои далеч от мен и върху която най-много би трябвало да работя, това е Любовта. В Любовта няма пристрастие, тя дълготърпи, в обидата намира добрата страна и я използува, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Аз не намерих в себе си тези качества. Може да направя добро само на тези, които обичам, на тези които ми са приятни. Правя разлика между хората, не съм в състояние да извлека добрата страна от една обида, а тя дълго време засяда дълбоко в душата. Любовта изисква жертви, а това правя спрямо известни хора. Такава една любов е егоистична. Предстои ми дълго работене върху нея . Марийка 22. XI. 1923 г.
към текста >>

39. 23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Обидата се стопява, горчивината става сладка, а страхът се превръща в топло чувство поради завета, който го предпазва от бури и ветрове.
Стигнали северния полюс на живота и южния, и едните, и другите продължават да се движат пак по спиралната линия, като първите слизат в южния полюс, а вторите отиват в северния, сменят местата си, докато и едните, и другите трябва да овладеят законите на Истината и Добродетелта. Човекът на земята не обича последното място и го избягва. Той се срамува и страхува от него. Да седне на последно място, става му горчиво, обидно му е някак. Той не знае, че на последното място срамът го краси, превръща се в свян. Обидата се стопява, горчивината става сладка, а страхът се превръща в топло чувство поради завета, който го предпазва от бури и ветрове. Макар и на последно място, дето и да се обърне, той ще види Учителя около себе си, да свети и да осветява пътя и на последните. Той е образец и там, доброволно и съзнателно седнал на това място. Него да следваме. И ти, човече, като минаваш по този път доброволно и съзнателно, и ти ще светиш, макар и с по- слаба светлина. Ще светиш и ще се учиш на тази светлина.
към текста >>

40. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

Тя не знаеше какво значи обида.
Г.П.: Когато пропусне буквите, не ги пропуща, ами ги смени. В.К.: Нали, понеже не вижда какво пише с пръстите си. Г.П.: Но колко хубаво приемаше забележките, че някога се и смеехме. Защото ще излезе някаква дума, гдето никаква не е. И тя се смее наред с нас, духовит човек, лек човек, приятен човек, разумен човек. Тя не знаеше какво значи обида. И когато й казвам: „Лъжат Ви, бе, Паша! " Аз бях до края с нея на „Вие". „Аз, Гена, уча." С всяка среща на човека тя учи. Толкова, приятелю. Ако нещо ново изникне, ще ви кажа.
към текста >>

41. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 541-560

Савка Керемидчиева

Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли.
Да имаш характера на въже, което може да се огъва, но да не се къса. Опорната точка. 558 Животът за разумните същества е това, което е водата за организмите. Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Достойнство. 559 Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът. Градеж. 560 Човек сам гради в себе си. Без лъжа значи без никакви пропуквания. Всички сенки отвън, а от вътре - пълна светлина.
към текста >>

42. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

Савка Керемидчиева

Всяко нещо, което не приближава човек до Бога, не е морално." 6.І.1934 г. Обидата.
При изкачване на Витоша при местността „Бери душа" направихме молитва за Любовта всички заедно с Учителя. 7.XI. 1926 г. Отделянето на Учителя. 46 (Савка Няма да се отделям от Учителя си, си, няма да отида в Германия да правя и защитя докторат. Учителят казва: „Докато Бог е в човека, той няма да умре. Всяко нещо, което не приближава човек до Бога, не е морално." 6.І.1934 г. Обидата. 47 Да не са колеблете в нищо. Аз толкоз пъти ви казах да не говорите за другите, че вие така ме обиждате, това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях. (Савка): Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда Учителя. 16.ІІ.1934 г. Опит с вода.
към текста >>

43. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а човешкото достойнство е да мислиш.
Ще се пита редакцията и там ще се дават отговори. И ако не могат да се дадат отговорите, ще се пита Учителя. Учителят за първи път свири и пя на цигулка песента: „Кажи ми Ти, Дух Благи, Святи, думите на живота, думи пълни с Любов, слънчев ден, Божи ден, ден, ден, ден." - Животът на разумните същества е това, което е водата за организмите. Правило: Когато дойде човек да се стреми към по-висш живот, той трябва да се справи с всички обикновени отношения. Едно нещо ти да придобиеш: Опорната ти точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а човешкото достойнство е да мислиш. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът. Ти, като намериш Бога, трябва да бъдеш готова на всички укори. Да бъдеш готов всичко да понесеш. *Това е списание "Житно зърно", което излиза всеки месец от 1 март 1924 г.
към текста >>

44. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Обидата струва повече от целувка.
И тъй фарисейското учение да се превърне на Любов, а садукейското на Мъдрост. И сега за в бъдеще ще стане едно чудо в света. Неверующите ще станат верующи, а верующите - неверующи. Когото срещна отсега нататък и няма тези хармония, аз ще го грабна за гушата и ще го душа. Всинца ще бъдете съдени и всички ще бъдете душени. Обидата струва повече от целувка. Бъдете сега герои, да бъдете искрени в себе си. В Божието царство парите са проклети. Благородна кръв трябва да имате. Христос, Той е в света и от Неговата ръка мъчно можете да се избавите. 2. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 20 март 1921 г.
към текста >>

45. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

И казал: „Как ще се извиня пред г-н Янков за тази обида?
През деня, след като се наобядвах, започнах да свиря и да пея. Аз предчувствувах, че иде нещо радостно в момента. Знаех, че г-н Сребро Данов все ще е направил нещо за възвръщането ни. И ето, след малко влиза Еленка и ми вика: „Дай си ръката! " Разказа ми, че Данов ходил при главния секретар на министерството, г-н Манолов, и след като го накарал да вземе заявлението от Равнени, протокола на училищното настоятелство, бележката на майор Цанков от Драгоман и се разкаял, задето ни обидил с Еленка, понеже, след като му пришушна подначалникът Кръстю Петров, че ни уволняват кота дъновисти, той ни изруга и рече, че сме блудствували, а сега сме се изправили като светци пред него. И казал: „Как ще се извиня пред г-н Янков за тази обида? " Казал да се явим в понеделник при него и щял да ни възвърне. Спомних си тълкуването на съня, че нощес хвърках насън. До вечерта говорихме с Еленка и пяхме новите песни, дадени от Учителя. 24.XI.1933 год., петък Събудих се в 2 1/2 ч и не можах да заспя повече. Молих се, мислих и т. н.
към текста >>

46. 19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.11.1929 с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

" Обидата е качество, което съществува у всичките животни и у човека специфично.
Аз наричам морална красота, когато имаш желание да бръкнеш в касата и като видиш тази красива мома, туй желание да изчезне, да кажеш: „Аз никога няма да бръкна! " Имаш желание да направиш пакост и като видиш тази мома, туй желание да изчезне. Но ако тази мома те стимулира да бръкнеш в касата, от тази красота стой малко по-настрана! Такава красота съществува у нас. Казваш: „Обидиха ме! " Обидата е качество, което съществува у всичките животни и у човека специфично. От много малко се обиждат хората. Питам: каква е онази идея, която се съпоставя в ума ви и която предизвиква негодуванието ви? Да бъде човек честен не значи, че е морален. Честният човек е изправен във всичките си външни отношения, но зад туй той може да има някои користолюбиви черти. Красотата успокоява човека - колкото и да е паднал духом, като се погледне в огледалото, изкушенията изчезват.
към текста >>

47. 6. Из тефтерчетата

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Забрави обидата.
1926 г., съборна беседа „Имената ви са записани"] 10 гл. Лука, 20 ст. Сл., в което се открива на ученика сърцето, душата и духът. Ако не знаем идеята за Бога, тогаз какви спорове и полемики могат да се водят... Всички лоши мисли не са ваши, но и добрите мисли не са ваши... Да знаеш да се охраняваш. Идеята за Бога не е отвлечена, ако се обърнете с мир, само съзнанието да е будно. Забрави обидата. Тема: Най-мощното в човека. Отношението на простите истини, на живите същества в градация... на земята има... от живите същества. Живата сила расте... съзнанието... Бог се проявява чрез нас и ние пред Бога. * * * Петък, 27. Vlll. [1926r., съборна беседа „Свещеният огън"] Йоанна 10:17 Никога не е имало по-добри условия.
към текста >>

48. 15. Начо Петров

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Той се обиждаше лесно и обида та си изразяваше гласно, като я придружаваше със заплахи.
Още повече, да го сервира със заплашителен жест. Но такъв му беше характерът, в името на Учителя, ще го търпят! Но някои повече самостоятелни, по-нетърпеливи, изразяваха своето не търпение или чрез гласно противоречие, критика, или чрез просто неглижиране. Така ставаше, че когато от неговите уста се казваха съществени, ценни мисли от Учителя, около му се образуваше празен кръг. При неговото голямо самолюбие, това го страшно много дразнеше. Той се обиждаше лесно и обида та си изразяваше гласно, като я придружаваше със заплахи. Той беше вече мъж на повече от седемдесет и осем години, все така прав и бодър, но лишен от всякакво политическо влияние. Очевидно, все още живееше със спомените за онова време, когато той беше влиятелен фактор, когато от неговите думи зависеше нещо на Изгрева. Но това време беше отдавна минало. Бай Начо не разказваше спокойно за Учителя. Той не можеше да повествува.
към текста >>

49. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Лесно се обиждат, но скоро прощават обидата.
Към съдебните процеси имат отвращение, затова винаги са готови да жертват своите интереси, за да запазят мира. Те са големи оптимисти и виждат във всичко хубавото. Избягват всякакъв повод за печал и обичат приятните общества, радостта и веселието. Търсят общественото мнение и одобрението на света. Лесно се разгневяват и са като бурята, но лесно им минава. Лесно се обиждат, но скоро прощават обидата. Те са силно честолюбиви. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществувание и са трудолюбиви. Те обичат златото и собствеността и се стремят към почести и ордени.
към текста >>

Никога не прощават обида.
Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия.
към текста >>

50. 10.2. АСПЕКТИ НА САТУРН

При лошите аспекти имаме злобен, отмъстителен човек, който мъчно прощава и забравя случайно нанесената му обида или обхода от другите, които той приема като такава, макар и тя да не е оскърбителна.
САТУРН - НЕПТУН С Нептун при съвпад и добрите аспекти имаме човека, които има устои и постоянство в постигане на всяка родила се в него идея. При лошите аспекти имаме човека инат. Склонността в този човек да се зараждат идеи неестествени и неосъществими при дадените условия и време. Но той не схваща и не разбира това и напира, прави усилия, за да ги осъществява. САТУРН - ПЛУТОН С Плутон - при съвпад е много лошо, имаме човека, който в дадени моменти изпада в състояние да не може да мисли и ако мисли, то е лошо, неправилно, вземане на неприятни решения с лоши последици. При лошите аспекти имаме злобен, отмъстителен човек, който мъчно прощава и забравя случайно нанесената му обида или обхода от другите, които той приема като такава, макар и тя да не е оскърбителна. При добрите аспекти имаме човека, който има голям устой и решителност в постигане на всяка поставена задача. Всяка идея, дошла в главата на този човек, е добре обсъдена, разработена и намерени средствата за нейното осъществяване.
към текста >>

51. 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ

A. Астролозите на Изгрева

Трудно ще си намира работа и мъчно ще се задържа на нея, поради голямата му чувствителност и това, че винаги е готов да нанесе обида, предизвикано или не.
Слънцето в Дева го прави хитър, остроумен и годен да съзре онова, което му създава предимство в личните му работи. Има добро разположение надуха, общителен и ласкав към всички, от които се надява да има някаква облага. (Слънце квадрат Луна) дава непостоянство, нерешителност, променчивост и неспособност да преследва определена цел в живота. Ще се хвърля безразсъдно в различни предприятия, но поради липса на настойчивост и сила на волята не ще има добър резултат. Мъчно ще успява в това, което предприема, особено в отношенията му с жените и високопоставените в обществото. Трудно ще си намира работа и мъчно ще се задържа на нея, поради голямата му чувствителност и това, че винаги е готов да нанесе обида, предизвикано или не. Здравето се уврежда и го предразполага към простуди. Този аспект показва, че когато майка му е била бременна с него, е имала големи противоречия в семейството им, разправии със свекървата и свекъра и цялата тази дисхармония се лепва на детето, което я носи през целия си живот. (Слънце съвпад точен, паралел Венера) му дава артистични заложби, музикалност, силно влечение към изкуството и поезията. Прави го любвеобилен и понеже Слънце съвпад Венера е в Дева, усилва много паметта му. * Забележка на съставителя: За Иван Антонов виж в „Изгревът”, т.
към текста >>

52. 42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132

»... И - с поглед, в който се чете радостта за спасението на още една изгубена овца, със сърце, пълно с любов, което винаги прощава и не помни никаква обида, ще дигне Той ръце и с глас тих, но звучен и мощен, ще каже: «Стани!
Да паднат веригите, които сковават порива към светлите простори на Истината! Да закопнее сърцето по чистата радост на Божията любов! Да пламне в него огън на безкрайния стремеж към всички! И тогава ще блесне в миг ослепителна светлина и на тъмния фон на много и много нечисти наслоения ще се очертае светлият образ на Истината. Душата ще се сепне, ще изтръпне в очарование, ще заридае... И сълзи, горчиви сълзи, изкупителни бисери, рожба на страданието, ще се заронят и като буен планински поток ще смият всичката нечистота... И - изкупена и очистена, познала красотата на Божията любов, с леки стъпки душата ще пристъпи към Оногова, по Когото някога ръцете хвърляха шепи отвратителна кал, пред Учителя на Божията любов и мъдрост, и падайки на колене, с тихо ридание ще шепне: «Прости, прости! »... И - с поглед, в който се чете радостта за спасението на още една изгубена овца, със сърце, пълно с любов, което винаги прощава и не помни никаква обида, ще дигне Той ръце и с глас тих, но звучен и мощен, ще каже: «Стани! » И в миг ще паднат последните останки от оковите на миналото робство -и почувствала свободата, за пръв път от душата ще се изтръгне въздишка на освобождение. И тогава... и тогава - окъпана във вярност небесна и слънчев светлик, по приказни друмове ще литне към светли лазури душата. Ще дигне платната на белия кораб - към звездни простори, към Бога, към слънцето, към своята родна страна! Ще затрепери небето от ангелски песни и велика ще бъде радостта за възкресението на Бога в човека, за спасението на още една братска душа. О, брат мой, чуй - това ще бъде!
към текста >>

53. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

е осъден на доживотен затвор за обида на цар Фердинанд, понеже се бори срещу войната.
1904-1923 г. - редактор на в. «Земеделско знаме». 1908-1923 г. -депутат. През 1915 г. е осъден на доживотен затвор за обида на цар Фердинанд, понеже се бори срещу войната. През 1918-1919 г. е освободен от затвора, за да спре разбунтувалите се войски след пробива на Добро поле. Застава начело на въстанието и основава Радомирската република. В правителството на Т. Теодоров е назначен за министър на благоустройството през 1918-1919 г.
към текста >>

54. 64. ЧЕРНА НЕБЛАГОДАРНОСТ (бр. 23, 21.VІІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

И оттогава неведнъж им се нанася обида.
Хитов, Бенковски. Гонени нявга от турци, предавани от български чорбаджии, те живяха с мисълта, че един ден българският народ ще им създаде сносен живот и ще настъпи истинска свобода, за каквато те се бореха и с турци, и с български чорбаджии. От тези първи ратници на свободата днес са останали малцина. Държавата в лицето на своите управници им отплаща с черна неблагодарност. Нявга един министър ги нарече държавни просяци. И оттогава неведнъж им се нанася обида. Неведнъж техният сух хляб е бил намокрен от горчиви сълзи, които често капят от гаснеющите им очи. Героите, титаните плачат от мъка неведнъж, като гледат и слушат туй, що става с тези около тях. Един отличен българин е Димитър Пенев - Митко Шопчето. Този добър брат, който е известен между своите другари под името Митко Шопчето, е на 61 - годишна възраст. Неговите теглила, неговите дела и подвизи са известни на мнозина.
към текста >>

55. 9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ

” Председателят отправи строга предупреждение, че забранява тоя израз на одобрение през време на четене на присъдата и го смята за обида на съда.
Но когато се мина на втория пункт и председателят произнесе фаталните за подсъдимите думи: „Признава подсъдимите за виновни в това, че на 17 срещу 18 май през нощта в София предумишлено са убили Ангелина Лулчева и ги осъжда на смърт чрез обесване”, от лицето на майката Тимева изчезнаха всички гримаси. Тя започна да бледнее откъм врата. Никакъв протест, никакъв друг израз на изненада или недоволство. Когато председателят прочете пасажа от присъдата, че Тимеви се осъждат на смърт, ЕДНА ЧАСТ ОТ ПУБЛИКАТА, която стоеше в дъното на залата, започна да ръкопляска. Други извикаха: „Браво! ” Председателят отправи строга предупреждение, че забранява тоя израз на одобрение през време на четене на присъдата и го смята за обида на съда. Стоящите пък зад Тимеви дами при думите: „ги осъжда на смърт” остро изпискаха, кършейки отчаяно ръце. Четенето на присъдата се привърши. Съдът се оттегли бързо в съвещателната зала, а още по- бързо бидоха изведени подсъдимите през вратата на съвещателната зала. Докато Темида кроеше съдбата на подсъдимите, вън - в коридорите на съда и на улицата се наблюдаваха любопитни сцени. КАКВО СТАВАШЕ ВЪН, В КОРИДОРИТЕ НА СЪДА Още в 10 ч по двата тротоара на ул.
към текста >>

56. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Предвид на това, аз Ви моля, не за мой интерес или за някаква близост с онеправданите учители, а само за изправяне на една крещяща несправедливост, на сигурно несъзнателно извършено от по-големите фактори зло (тяхната вина, ако има такава, се състои само в това, че са повярвали безкритично на някои безсъвестни шпиони), та казвам, за възстановяването на истината и правдата, за изличаването на една незаслужена обида, аз Ви моля, направете по възможност веднага необходимото, да се възвърне правото, честта и учителското звание и служба на всички тия уволнени учители, които са виновни за проникването на леви идеи в гимназията ни толкова, колкото съм виновен, да речем аз, или Вий, или пък - самият г-н министър на народното просвещение.
Не бих писал, ако не познавах добре тези хора и ако не бях най-искрено възмутен от тази постъпка, на която цялото гражданство тук гледа като наедно с нищо необяснимо и с нищо неоправдано действие на Министерството на народното просвещение. При това, нещо много интересно, доколкото ми е известно, никой от тия учители не е бил разпитван преди да му е съобщено решението - уволнение от всички училища в България - просто на просто - всичко това е станало “задочно”, без да са викани, без да са питани, без да им е дадена ни най-малка възможност да отговорят на обвиненията, които са хвърлени върху тях. Аз никъде не съм видял такъв съд, дори на бойното поле, пред лицето на врага, който да не дава думата на подсъдимите, а тук без никакво провинение и без никакво предварително съобщение, просто на просто им се съобщава, че са уволнени. Нека приносящата ви разправи подробно как стои работата, но аз мисля, че такава една постъпка никога не трябва да изхожда от Министерството на народното просвещение, и че тя трябва час по-скоро да се изправи. Това е истинско престъпление - да се стоваря вината и да се наказват невинни хора, още повече отлични работници, каквито малцина са, за българската просвета. Предвид на това, аз Ви моля, не за мой интерес или за някаква близост с онеправданите учители, а само за изправяне на една крещяща несправедливост, на сигурно несъзнателно извършено от по-големите фактори зло (тяхната вина, ако има такава, се състои само в това, че са повярвали безкритично на някои безсъвестни шпиони), та казвам, за възстановяването на истината и правдата, за изличаването на една незаслужена обида, аз Ви моля, направете по възможност веднага необходимото, да се възвърне правото, честта и учителското звание и служба на всички тия уволнени учители, които са виновни за проникването на леви идеи в гимназията ни толкова, колкото съм виновен, да речем аз, или Вий, или пък - самият г-н министър на народното просвещение. Тия хора са невинни и не трябва да се онеправдават. Една повторна и грижливо водена анкета веднага ще разкрие истината. А тази анкета трябва незабавно да стане, ако не бъдат възстановени веднага и без анкета, защото наистина ние тук - гражданите на Севлиево, само можем да се чудим и да недоумяваме как може да се вършат такива с нищо неоправдани действия като уволнянето на тия учители. Според мене дългът на по-големите фактори, след като възстановят справедливостта и се извинят пред незаслужено обидените учители, е да потърсят и хванат за ушите тия, които са ги обвинили, защото тяхната постъпка не може да бъде окачествена другояче, освен - съзнателно заблуждаване на Министерство на народното просвещение, което, бидейки далеч, не е могло да разкрие лъжата. Завършвам с надеждата, че в най-скоро време една голяма грешка ще бъде изправена.
към текста >>

57. 10. Никола Ватев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Те отлично разбират, че има един реален духовен свят, който въздава за всяка хула и обида, отправена към неговите представители.
Учителят му казва да приключи сеанса и удрянето спира. Военните стават като зашеметени, излизат от стаята и побягват. Започват да мятат юмруци из въздуха наляво и надясно, и хората по улицата ги смятат за смахнати. Понеже военните се подиграват със Словото и Духа, който работи чрез Учителя, те веднага са наказани. Бог поругаем не бива. Те отлично разбират, че има един реален духовен свят, който въздава за всяка хула и обида, отправена към неговите представители. На следващия ден идват други офицери, заявяват, че г-н Дънов заблуждава хората, като им говори разни фантазии. Пожелават брат Ватев да им направи сеанс, за да научат нещо за живота си. Ватев иска позволение от Учителя и започва. Отговаря на поставените му въпроси, а в това време масата, около която са седнали, започва да скърца, да подскача, накрая се обръща с краката нагоре и блъска главите на изумените офицери. Те викат в един глас: „Г-н Дънов, вярваме, че има друг свят, вярваме Молим Ви, освободете ни от тези мъки." Учителят се показва на вратата и нарежда на брат Ватев да приключи сеанса.
към текста >>

58. Из Словото на Учителя - Новата епоха и идването на Шестата раса

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Те не са в състояние да понесат и най-малката обида." (60, с 154) „Бъдещият живот ще дойде.
Тогава няма да има гробища и паметници. Умрелите ще изпращат на Луната, а на Земята ще останат живите, които могат да изпълняват Божия закон и Неговата воля." (21, с. 412) „Христовото учение ще се приложи в новата култура, която иде вече. Хората не са готови още за това учение. Наблюдавайте колко мъчно хората понасят обидите. Те не са в състояние да понесат и най-малката обида." (60, с 154) „Бъдещият живот ще дойде. Сега ние сме в последната фаза на живот, който е желязната епоха. Бъдещата епоха, за която говоря, бъдещата нова раса, тя ще бъде златната епоха, за която всички трябва да се готвим. Тогава ще дойдат всички онези велики хора, онези предци, които са живели някога. Те ще дойдат със своето знание, със своята сила и ще турят ред и порядък. Тези хора са множество, те са живели някога на Земята и сега пак ще дойдат.
към текста >>

59. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

Нека си приказваме сега братски и приятелски, без обида, без гняв, да анализираме нещата, да си ги представим ясно, и след това Вие ще се произнесете.
Всичко това е чудесно, аз ви благодаря за всичките Ви добри намерения и желания, мили брат, за да ме поучите, да ме окуражите, подтикнете и наставите! Аз ценя извънредно много това! Макар че тонът, с който си служите в писмото, е много отвисоко, като че ли Вие сте постигнали всички тия добродетели, знание и светлина. Аз от сърце и душа бих желал, щото Вие да ги имате. И вярвам, че Вие ги притежавате, но има едно нещо, което Вие си позволихте да пишете на сестра Стела и брат Тони, което ясно говори, че други са успели да Ви заблудят, и че Вие трябва да работите още много, за да виждате ясно нещата! Нека си приказваме сега братски и приятелски, без обида, без гняв, да анализираме нещата, да си ги представим ясно, и след това Вие ще се произнесете. Вие казвате в писмото на сестра Стела, че Учителят не ме е изпратил във Франция за каквато и да е било мисия, че аз съм дошъл за изложбата в 1937 г. и че французите не би трябвало да ме слушат, но да четат само беседите на Учителя. Нека да се спрем върху това! За да Ви се докаже какви големи и лоши последствия има твърдението на едно нещо, което не е вярно, те Ви изпратиха писмото, което Учителят е диктувал на Боев през юли 1937 г., с което писмо той ме изпрати в Париж заедно с неговата фотография (с Неговия подпис), която ми беше винаги като талисман. В това писмо е казано, че Учителят ме изпраща с мисия до окултистите, спиритуалистите и че аз съм се посветил всецяло на Божието дело, за което съм живял и работил.
към текста >>

60. V. Резюме от лекция на Общия окултен клас на 16.XI.1938 г., сряда, 5 ч сутринта ВЕЧНАТА МЛАДОСТ

Д-р Иван Жеков

Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да го стигне в неговото съзнание.
Страданията са допуснати за нещо хубаво и велико, което в бъдеще ще се разкрие. От всички тия страдания, които сега имате, от самия грях от падението един ден ще излезе едно благо, и хората ще видят, че Бог е Всемъдър и Всесилен. Защото Всесилният и Всемъдрият е допуснал тия противоречия. Това е една задача за Него, а не за нас. Отчасти ни засяга тая задача. Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да го стигне в неговото съзнание. Всички обиди се разтопяват и всяка обида става едно велико благословение. И тогава е право изречението: «Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, да се превърне в добро.» Всички ваши сегашни страдания, несполуки, несрети, остарявания, уми- рания - всичко това ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите от умирането. Че, хората умират, за да се подмладят. Ако се раждаш без любов, ще остарееш.
към текста >>

Всички обиди се разтопяват и всяка обида става едно велико благословение.
От всички тия страдания, които сега имате, от самия грях от падението един ден ще излезе едно благо, и хората ще видят, че Бог е Всемъдър и Всесилен. Защото Всесилният и Всемъдрият е допуснал тия противоречия. Това е една задача за Него, а не за нас. Отчасти ни засяга тая задача. Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да го стигне в неговото съзнание. Всички обиди се разтопяват и всяка обида става едно велико благословение. И тогава е право изречението: «Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, да се превърне в добро.» Всички ваши сегашни страдания, несполуки, несрети, остарявания, уми- рания - всичко това ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите от умирането. Че, хората умират, за да се подмладят. Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако се раждаш с любов, грях няма да правиш, няма да умираш, и вечно ще бъдеш млад.
към текста >>

61. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

В този свят обида има, но в Божествения свят няма.
Всичките мисли ще ги превръщате в положителни. Тези мисли - слабите и силните, учениците ще ги усилвате. Ще разсъждавате. Например: «Ако цялата Земя е моя, кой може да ме обере? » Но ако живееш в едно кътче, то е друга работа - «Могат да ме оберат.» Така да мислим, по Божественому. В този свят обида има, но в Божествения свят няма. Да правим разлика между тези състояния. Например, ако има разклащания от вятъра на дърветата, става обновление. Носи това разклащание благословение. Днешните страдания ще бъдат вечна слава! Тия бури, страдания разкриват пътя.
към текста >>

62. IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова

Светозар Няголов

Доста е критична и мъчно забравя нанесената й обида или вреда.
Ходилата й са малки, а пръстите - обърнати навътре, което й дава особена клатушкаща се походка. На млади години родената е много бърза и активна. Учи с лекота и придобива знанието без особен труд, поглъща го без усилия. Може да учи езици и изразява мислите си красиво и плавно. Може да говори красноречиво. Доста е критична и мъчно забравя нанесената й обида или вреда. Крайна е в храненето и хигиената и при нея това й е мания. Понякога родената си въобразява, че се е разболяла от всички болести и изпада в песимизъм. На младини тя е нежна, но на по-голяма възраст обикновено напълнява в областта на стомаха, поради голямата лакомия, която проявява при храненето си. Не обича да прави много физически упражнения и затова в стомаха става застой на храната и се събират много отрови и лишават живота й от радост. Когато се разболее, тя изпитва удоволствие, че е болна и обича много да говори за болестите си.
към текста >>

63. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Обидата е голямо нещо.
Тя си замина през 1995 година. Казах си: да правят какво си щат. Нали ме отхвърли. Нали ще ми го даде само при положение, че никой не го иска. Това е още запечатано в паметта ми. Обидата е голямо нещо. Аз отивам да я спасявам от провала, а тя ме отхвърля. А защо? Защото не ме позна. Това е истината. Не ме позна.
към текста >>

64. 9. Разболях се от тежка заразна болест-паратиф

Тя не бе надживяла обидата от татко и стоеше до мен сякаш по принуждение.
О, и той не ме разбирал! Сега поне, като бях тъй безнадеждно болна, не можа ли да отдели няколко лева за мен, за да зарадва тъжното ми сърце? Пак се занизаха еднообразните дни на легло и неразделната ми другарка - мъка - сви гнездо завинаги в сърцето ми. Вече нямах надежда да получа от родителите си нещо, което да ми открие тяхната любов към мен. Майка ми седеше до мен бледа и мълчалива. Тя не бе надживяла обидата от татко и стоеше до мен сякаш по принуждение. Тя не ме обичаше, или пък не знаеше как да прояви любовта си към мен. В това започнах да се убеждавам. А татко - и той не знаеше как да ме обича. Той никога, както и майка ми, не изразяваше външно любовта си. А малкото ми сърчице тупаше едва-едва, хладно, измъчено, жадуващо топлота, милувка, нежност.
към текста >>

65. 263. Измолване на прошка

Весела Несторова

436, № 9) Те се оплакали на Учителя и Той три дни останал в стаята си, натъжен от тая обида на сестрите.
Малката Божидарка растеше и гугукаше вече, станала неразделна част от нашата компания. Пред вратата на Учителя стояха често две сестри, към които един ден брат Темелко се обърнал с думите: "Не мислите ли, че смущавате Учителя, като постоянно стоите пред вратата Му? "( Забележка: Мара и Теофана Савови. Виж "Изгревът" т. VII, с. 436, № 9) Те се оплакали на Учителя и Той три дни останал в стаята си, натъжен от тая обида на сестрите. Брат Темелко разбрал неявяването на Учителя и решил да събере цялото си семейство и да отидат при Учителя да измолят прошка за стореното. Целунали Му ръка и се извинили. Учителят след това дойде отново при нас. Той винаги изкупуваше грешките ни с глад и усамотение. Винаги ни казваше да не се оскърбяваме и обиждаме, а да се съобразяваме с характера на хората и да сме много внимателни в обноските си.
към текста >>

66. 4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ; 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА

Минчо Сотиров

Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители!
Ний се интересуваме за нашето и хорско облекло, храна и др. светски удоволствия и угодничества много повече, стремим се да дадем живот на тялото и то всякога за сметка на душата, която забравяме. Чрез своята доброволна смърт, Спасителя заглади нашите грехове и ни примири с Бога. Като получи Своята смърт чрез разпятие, Той претърпя всички мъки, поругания, плесници и в момента на своето издихание пак помоли Бога Отца да прости неговите мъчители с думите: "Прости им Отче, защото не знаят какво правят"... Какво великодушие, каква хуманност!... Стремим ли се ний към придобиване тия велики добродетели?... Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители! На вас, на вашите деца, на вашите поколения, на целия ви род, десетократно да се върнат тия мъки и др. подобни клетви, а забравяме, че с тия думи ний ковем бъдещата наша съдба, забравяме още и думите Христови: "Прощавайте, за да прости и вам Отец: кога простите, сами на себе си прощавате!..." Христос прие на себе си, по волята на Бога Отца и по Своето милосърдие греховете на целия свят, а следователно и тежката отговорност за тях. Ний всякога се стараем да хвърлим нашите грехове върху гърбовете на други, ний нямаме доблестта да понесем нашия товар, нямаме смелостта да съзнаем греховете си, а колко рядко се намират хора, които с готовност вземат върху си греховете на чуждите!... На късо казано, определения от Сина Божия път за спасението забравяме и се лутаме по други трънливи и с лош край пътища, когато от друга страна знаем, че Спасителя казва: "Человече, давам ти Божието учение, изпълнявай го така, както Аз го изпълних, ето Аз съм ти огледалото, Моите дела са всякога пред тебе; дай живота си за твоите ближни, както Аз го дадох за теб, а понеже нямаш Моята Божествена сила на търпение, ум и пр., то ако вършиш това, което те учих и което правих, Аз всякога ще те поддържам, ще те подкрепям с Духа Святаго - Моята помощ ще ти даде сила да изпълниш Моите заповеди т.е. помощта Ми ще бъде всякога с теб, защото ти човече, ще се освободиш от греха си, когато се съединиш с Мене чрез жива вяра в самия Мен, чрез Божествената любов (гл.
към текста >>

67. 152. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 ноември 1927 г., понеделник, Бургас

Минчо Сотиров, писма

Но понеже ми казахте, че всички въпроси ще се разрешат с търпение или ако има събрание, трябва рязко да се отсече и искрено, без обида, предпочетох търпението.
Паскалев и Мат. Преневор, но те биле против, за да се избегнат скандалите, както те ми заявиха на 24-того вечерта, като дойдох у дома. Подобно събрание искал само Щерев в съгласие с Тем. Янков, а вероятно и Мат, Попов. Подобно едно събрание, както Ви докладвах миналата година и аз исках. Но понеже ми казахте, че всички въпроси ще се разрешат с търпение или ако има събрание, трябва рязко да се отсече и искрено, без обида, предпочетох търпението. Пред настойчивостта, обаче, сега за подобно събрание, изказана ми от Тем. Янков в сряда на 23-того след школния час, аз обявих в събранието тогава, че "всички стари" приятели, както Янков ми каза, искат събрание в събота - 26-того, 6.30 часа вечерта. Обаче, като видях, че не "всички стари" искали събрание, че имало раздвоение между тях, реших да се отложи това искано от тях събрание за следната събота - 3 декемврий - 6.30 часа вечерта, за да има време да се помолят и се явят всички ученици-школници от обществото, а не да отсъствуват умишлено, както казали. Така и съобщих на с. Енчева в четвъртък - женското събрание и в петък вечерта - молитвеното събрание, за да се доведе до знание на всички и се подготвят за това събрание.
към текста >>

68. 12. ЕЛА И ВИЖ

Тодор Божков

В душата си аз чувствувах огорчение, унижение и обида.
Подобрението в нея е настъпило още при слизането от планината. Следователно, Учителят фактически пак й е помогнал, но не така, както тя е очаквала. И аз останах много доволен от тези обяснения на Учителя, защото имах чувството, че жената може да умре. При завръщането ми, един брат- разпоредил - сам си беше присвоил това качество, мълком със своите обноски ме засегна много чувствително. Аз разбрах и си обясних това положение с обстоятелството, че той, поради своите убеждения, в мое лице виждаше не брата си, а някакъв военен, полковник, към които той питаеше омраза и следователно, аз трябваше да понесе обидите за моето служебно положение. В душата си аз чувствувах огорчение, унижение и обида. Това ми беше като един изпит. Тази болка обаче остана в мен и ми направи лоши поражения в душата. Но това беше като малко горчица към великолепния банкет на Рила. Аз се върнах обогатен, възроден, с много знания и опити, но над всичко и сега още чувам думите на Учителя: "Ела и виж как аз живея и как Аз постъпвам и ти прави същото! " Колцина от нас, които бяхме на Рила биха могли да кажат за себе си тези думи?
към текста >>

69. 22. СЪЛЗИТЕ

Тодор Божков

Пред това незачитане на една психологическа потребност на човека, да види домашните си, след като се е спасил от смърт, аз се трогнах и заплаках, но не с глас, заради обидата, незачитането на човека и третирането му като неодушевена вещ, и то от хора, които никога не бяха излагали живота си.
След един ден нашата армия пристига, прибира го, той е отново жив и е прибран при своите близки. Бях офицер. След раняването ми на бойното поле бях пратен на лечение. Минах през няколко болници. Още неоздравял напълно искаха да ме върнат отново на фронта и аз желаех това, но исках преди да ме върнат, понеже не бях и оздравял напълно, да ми дадат малко отпуска, за да се видя с домашните си. Пред това незачитане на една психологическа потребност на човека, да види домашните си, след като се е спасил от смърт, аз се трогнах и заплаках, но не с глас, заради обидата, незачитането на човека и третирането му като неодушевена вещ, и то от хора, които никога не бяха излагали живота си. Човек понякога се разчувствува от дребни неща на вид, а може да бъде твърд и спокоен пред много по-големи изпитания, в битки, пред поле покрито с трупове на герои, покосени от смърт, при жестока изтребителна война. Плачът и сълзите са едно изключително психологическо състояние и изживяване, засягащо човешката душа и присъщо може би само на човека. Всичко това аз разказах, за да го свържа с два момента от спомените ми за Учителя. Аз видях, сълзи на очите на Учителя. И тия сълзи за мен не са като тия, за които писах по-горе.
към текста >>

70. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като че ли природата, потънала в сълзи, се хвърля в прегръдките му да изплаче мъката си от несправедливата обида на летния сняг.
Изток гори в пламъци. Зарите осияват далечните облаци. Ето го! След бурята то е още по-красиво и лъчезарно. Сякаш изплакало тежка мъка, то сега сияе от вътрешна победа. Като че ли природата, потънала в сълзи, се хвърля в прегръдките му да изплаче мъката си от несправедливата обида на летния сняг. В този плач се топи снега и падат парчета скреж от гранките на клека. Тревата пак се явява свежа и сочна. Мъглите надвесени над планинските върхове се бавят, сякаш не им се отива. Буен вятър ги разгонва, но те още по-плътно се прилепят о скалите, като че си взимат завинаги „прости”. Слънцето достопява снега покрай палатките ни.
към текста >>

71. 3. Паневритмия: хореографска поема

Глава 2. Движение и гимнастика

Кога целият народ започна да играе и да разбира, не гимнастиката значи движение, а движението здраве, ние си спомняме за ония години не със някакво съжаление или обида, а с радост, че сме изпреварили времето с близо половин век.
Един огромен материал на тази тема стои недокоснат. Ще бъде смешно да си помислим, че той ще стои небутнат и неизползуван. От нас дадените упражнения бяха използувани; у нас се създаде навик за сутрешна гимнастика, когато днес да се играе гимнастика сутрин е нещо като нововъведение, за нас е вече нещо естествено - преодоляхме всичко и тя ни стана навик. Днес на всеки кръстопът можеш да си играеш гимнастика, на всяка горска полянка и никой вече не се обръща да те гледа, да ти се смее и да ти се подиграва. Този период обаче ние го преживяхме, но бяхме премного уверени и не ни засягаше. Кога целият народ започна да играе и да разбира, не гимнастиката значи движение, а движението здраве, ние си спомняме за ония години не със някакво съжаление или обида, а с радост, че сме изпреварили времето с близо половин век. Гимнастики в нашите среди започнаха да се играят в началото на нашето столетие, когато се събираха на събори и се дадоха всекидневните гимнастически упражнения. Ние се втурнахме към тези първи упражнения, втурнахме се, преписахме ги, научихме ги и си увеличихме времетраенето на нашата сутрешна гимнастика. Отклонихме се от основната си тема за Паневритмията, но нека да добавим - елементите бяха готови. Такъв беше Неговия метод - не бързаше, изчакваше, опитваше, не претоварваше - медлено изгрява Слънцето и бавно цветята цъфтяха, в природата нищо не беше вихрено и хаотично, всичко беше ритмично, бавно, хармонично. Този основен ритмус беше спазен във всичките начинания.
към текста >>

72. 14. Елипсата - под лозницата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

От целия този отпор, който Братството даде, може да се види и разбере, колко дълбоко бяха накърнени чувствата на учениците, успели да преценят значението и голямата цена на Неговото дело от една страна и обидата премесена с горчивина, която се нанася на всички.
То да си остане неприкосновено, като историческа ценност на един народ. Братствата от провинцията по същия начин изпращат своите молби. Между другото в молбата на Бургаското братство четем: “В Бургас има паметна плоча за Ламартин, само за това, че някога той е минал през Бургас”. На крак са и ония, които по време на съпротивата са взели живо участие като ятаци. Документите няма да ги поместваме тук, ние не пишем история, нека тя се погрижи един ден за всичко. От целия този отпор, който Братството даде, може да се види и разбере, колко дълбоко бяха накърнени чувствата на учениците, успели да преценят значението и голямата цена на Неговото дело от една страна и обидата премесена с горчивина, която се нанася на всички. Събитията се развиха бързо и отговора не закъсня. Законопроектът за запазване на националните паметници беше станал закон и комитета на Верите побърза да отговори и задоволи повика на учениците, като подчерта, че се остават за сега недокоснати двата декара земя, два декара... Оспорен терен, даден по милост на най-богатия посетил някога България. Но това бъдещето, което беше Негово, щеше да отчете. Елипсата, лозницата и цветните насаждения си останаха небутнати. Успокоиха ли са Неговите ученици?
към текста >>

73. 37. Тоя век! (I.1936 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Не е за обида.
Картина без идея - фотография и досие без идеен израз - Просто характеристика на нашия век, богат най-вече на войни и думи. Ние сме материалисти, т.е. реалисти, т.е. виждаме всичко, което е само пред очите - нека да не сме коне. Само логиката ви е конска. Не е за обида. Конят е умно животно, вярно и трудолюбиво. По нещо надвишава човека - че е вярно.
към текста >>

74. 16.4. На път за Салоните, изгонен и изхвърлен от лагера

Вергилий Кръстев

Защото обидата голяма беше, и нападенията срещу мен бяха много големи.
16.4. НА ПЪТ ЗА САЛОНИТЕ, ИЗГОНЕН И ИЗХВЪРЛЕН ОТ ЛАГЕРА Така, че от 1972 г. до 2006 г. - колко години правят? - 34 години. Аз не съм се качил нито един път на 7-те Рилски езера на техен лагер, и няма да се кача докато съм жив! Защото обидата голяма беше, и нападенията срещу мен бяха много големи. Искаха да ме ликвидират! И така, аз реших, че трябва да напусна лагера. Опаковах си багажа, опаковах си палатката. Оказа се, че една голяма раница, че още една голяма раница, че храна. Значи имаше, може би към 40-50 кг.
към текста >>

75. 11. Голямата заблуда в Айтос

Вергилий Кръстев

Някой в мен плачеше от големата обида!
11.3. В залата на салона за концерта имаше около 100-150 човека. Аз смятах, че ще се напълни, и че ще има правостоящи. Пълна заблуда! Не знам как го изживях! Беше ден петък. Някой в мен плачеше от големата обида! 11.4. В събота последната от месеца пристигат от селата, събират се в салона в Градината и си провеждат своето тържество. Те пеят цела нощ, и на следващия ден си заминават. Аз съм пред салона. А вътре имаше над 300 човека. Гледам и не вярвам!
към текста >>

76. 3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.

Светозар Няголов

Трудно ще си намира работа и мъчно ще я запазва поради прекомерната си чувствителност и винаги е готов да нанесе обида предизвикано или не.
(Слънце в перихелий квадрат Луна в перихелий). Аспектът го прави непостоянен, нерешителен, променчив, неспособен да следва докрай определена цел в живота си. Ще се хвърля във всякакви занаятия, но поради липса на настойчивост и сила на волята не ще стигне до успех. Поради това тези хора не успяват в това, което предприемат. Ще има големи неприятности с жените и с тези, които са по-високо поставени в живота и обществото, като покровители, властници, началници. Трудно ще си намира работа и мъчно ще я запазва поради прекомерната си чувствителност и винаги е готов да нанесе обида предизвикано или не. Това съчетание уврежда здравето и предразполага към простуди, които бавно оздравяват. Тази тежка, трудна ситуация в живота на Галилей се дължи на майка му, която когато е била бременна с него, е изживяла големи неприятности, ядове, които са се записали на тялото му, като програма за изпълнение. Това е една голяма спирачка за неговите големи желания и идеи, да се издигне на всяка цена в живота, на високо положение. (Слънце в перихелий тригон Марс).Дава на родения предразположения към трески и главоболия, тъй като Марс е в собствения си знак Овен, който управлява главата. Той много лесно понася по-високите температури, които са фатални за останалите хора.
към текста >>

77. Съдържание

Обидата на Святият Дух се плаща накрая 50.
Как се обира и пребърква един ранен капитан 46. Хулата срещу Духа Святий не се прощава „во веки веков” 47. Разговорите на посетителите с Учителя Дънов III. В Кабинета на Учителя 48. Човекът идва от миналото си, което не го вижда 49. Обидата на Святият Дух се плаща накрая 50. Мойте знания и сила не са взети от тия книги 51. Защо в говора на Дънов няма логика 52. Англия е умът на света 53. На какво се дължи колониалното робство 54. Възнаграждението на Англия 55.
към текста >>

78. 38. Мария Захарната

II. На улица „Опълченска' 66

За обида на Духа, само смъртта може да изкупи греха му!
Как ли ще се развият нещата по-нататък?...” Една възрастна сестра се приближи до евреина, и прекъсна мислите му: - Абе брат, какъв е този офицер? Той не знае какво говори! Не разбира какво го чака! Той обижда Духа! Бог да му е на помощ! За обида на Духа, само смъртта може да изкупи греха му! - Имаш пълно право сестра, и аз така мисля - отвърна сериозно той, като продължаваше да си мисли за момичето и Христов, които в съзнанието му вече бяха свързани. Останалите от групата младежи гледаха иронично на тази сестра. Но тя не забелязваше иронията или не искаше да знае, затова продължаваше: - Каза ми се, че този е прероденият блуден син дошъл да търси баща си, но още е тъмно пред очите му! Не Го познава - гледа и не вижда, слуша и не чува, не разбира!...” И като се обърна към младежите, екзалтирано заговори: - Всички трябва да се молим Бог да снеме превръзката от очите му, защото дяволът го е превързал, за да не види Учителя! - Сестра, кажи защо ти викат Марийка Захарната?
към текста >>

79. 49. Обидата на Святият Дух се плаща накрая

III. В Кабинета на Учителя

49. ОБИДАТА НА СВЯТИЯТ ДУХ СЕ ПЛАЩА НАКРАЯ - Извинявайте, но този маниер ми е вече известен.
49. ОБИДАТА НА СВЯТИЯТ ДУХ СЕ ПЛАЩА НАКРАЯ - Извинявайте, но този маниер ми е вече известен. Всички религии забулват нещата, за да бъдат загадъчни и по-интересни, за да грабнат ума на наивниците. Но моя... Не, затова не се опитвайте по този начин! Но да минем направо на това, за което съм дошъл. Вашата глава не заслужава куршума да си изхабя! Със силата на словото, фактите от науката, желязната и непоклатима логика, ще Ви сразя!
към текста >>

80. 117 Съзнанието на Ницше е тясно ограничено и не вижда връзката между процесите

III. В Кабинета на Учителя

Но независимо от всичко това, не Ви ли прави впечатление, че Вие днес Го обидихте толкова много пъти - Учителят нито на една Ваша обида не реагира, нито веднъж не Ви обиди!
И Вие ще бъдете сломен и за всичко, което днес правите и говорите, после ще съжалявате и ще се чудите, как сте могли да мислите и говорите така! Това Ви го предсказвам без да съм ясновидец, понеже съм минал по този път. Ето аз Ви отговарям: всичко, с което не бяхте съгласен, а то е извънредно много, всичко което не знаехте и Ви направи впечатление в Учителя, с това Той Ви превъзхожда. Разбира се, Той не е казал всичко, което знае, това обикновеното, което Ви казва не разбрахте, камо ли да разберете всичко, ако почне да Ви говори за невидимото, което Той вижда. Помислете и ще видите, че имам право. Но независимо от всичко това, не Ви ли прави впечатление, че Вие днес Го обидихте толкова много пъти - Учителят нито на една Ваша обида не реагира, нито веднъж не Ви обиди! Опитайте се и Вие да постъпите като Него, и тогава ще Ви стане ясно колко повече е от Вас! Това, което говори Учителят днес, ако Ви го преведа на Вашия език, ще видите колко е велико и красиво, а не глупости! Тъкмо напротив, извънредно умно е! Инък е необяснимо как толкова много хора стоят на студа с часове да Го слушат! Опитайте се да съберете поне десет души, говорете им най-умните неща според Вас, и в идния момент ще се видите останал сам.
към текста >>

81. 183. Цялата Вселена е тялото на Бога. Всичките Слънчеви Галактики, са клетките на Неговото тяло

II. В колибата на Христов

Действуваше на Андрей едно след друго: с топло - подаръка, и студено - обидата.
- отговори Андрей и взе кошницата. И после добави: - Аз не съм дете господин Христов. На децата обикновено разказват бабите им, че щъркелите носели бебетата - аз видях, тези подаръци ги донесе господинът, и Вие ми ги дадохте!... - Ти си бил голям простак! - каза му Христов с хубава усмивка на лицето. Действуваше на Андрей едно след друго: с топло - подаръка, и студено - обидата. И го загледа в очите, да види какво става зад тях. Немецът почна да се смее с глас, а Христов продължи: - Цялата Вселена - това е тялото на Бога. Всичките Слънчеви системи, Галактиките и съществата по тях, са клетките на Неговото тяло... ръце, крака, очи..., които осъществяват Неговите мисли, желания. Бог беше, Който ми нареди да те приема тази сутрин, и когато не исках да те приема. Той беше, Който ми се скара, затова те приех.
към текста >>

82. 274. Срещи с приятели – дъновисти

IV. През очите на Христов. Посвещение

- Христов съзнателно свързваше какво трябва да бъде отношението с Учителя с една обида, която Благовест непременно ще запомни, защото отрицателните неща по-лесно и по-трайно се помнят, по този начин да запомни и отношенията с Учителя.
- Извинете ме господин Христов, но аз не мисля така! - възрази Благовест самонадеяно, вече напълно възстановил се от поражението. - Какво мислят простаците за умните не е важно, важно е какво мислят за тях умните и знаещите! Ето, ти и сега грешиш като бързаш не да говориш, а ти бърбориш! Остави да ти каже как мисли един човек, който повече знае от тебе. - Христов съзнателно свързваше какво трябва да бъде отношението с Учителя с една обида, която Благовест непременно ще запомни, защото отрицателните неща по-лесно и по-трайно се помнят, по този начин да запомни и отношенията с Учителя. - Добре, нека бъде така - отговори Благовест, като преглътна тази горчилка и продължи: - Винаги когато идвах в София по работа, идвах и при господин Дънов. Той ме приемаше и поканваше на беседа, а по-късно и на лекциите. Веднъж като нямаше какво да ми говори... На това Христов се изсмя и повтори: - Учителя нямал какво да ти говори! Как можеш да мислиш това? Че това е все едно да кажеш, че в океана няма вода!
към текста >>

83. 275. Отрицанието

IV. През очите на Христов. Посвещение

- запита изненадан Благовест, забравил обидата.
Върху идеята за доктор Фауст са написани много съчинения, но най-хубавото е на Гьоте. И аз имам намерение да напиша роман със същата тематика. Вече съм събрал с хиляди страници печатен и ръкописен материал, и продължавам да събирам. Ще имаме възможност да се състезаваме. - Сериозно ли казвате? - запита изненадан Благовест, забравил обидата. - Аз говоря само сериозно. - Господин Христов, аз предварително се отказвам - унило каза Андрей - защото трудът ми ще отиде напразно, защото не мога да помисля това Вие колко много знаете и продължавате да се учите! - Тъкмо напротив - започна възрадван Благовест - аз приемам състезанието и мисля, че ще успея, защото се чувствам добре подготвен. Още повече за Вас господин Христов казват от редакцията на „Житно зърно”, че не пишете добре. - Андрей, ти още не си започнал и капитулира.
към текста >>

84. 277. Ти небе нямаш. Учителят още не е изграден, не е създаден в тебе

IV. През очите на Христов. Посвещение

И на тебе ти направило впечатление, че не Се засегнал, нито обидил, че не те наругал както аз те ругая, а леко и кротко нито следа от обида, търси с любов най-благия начин да Го видиш и разбереш!
277. ТИ НЕБЕ НЯМАШ. УЧИТЕЛЯТ ОЩЕ НЕ Е ИЗГРАДЕН, НЕ Е СЪЗДАДЕН В ТЕБЕ - Как, защо? - извика Благовест учуден и възмутен, защото мислеше, че е нежен и възпитан. - Ще ти кажа - отишъл си при най-добрия човек на света, Който кръст не е превил, Който разгръща тревата като върви, за да не я смачка, а ти простака - най-безочливо Го обиждаш, под прикритието на някакво чистосърдечие и искреност, че не бил между твоите върхове и небостъргачи, че не бил дори като Жорж Радев, Боев и др. И на тебе ти направило впечатление, че не Се засегнал, нито обидил, че не те наругал както аз те ругая, а леко и кротко нито следа от обида, търси с любов най-благия начин да Го видиш и разбереш! Ти си много малък, много далече и много ниско, за да видиш света и нещата, и още повече Него! Ти си едно жалко човече! Той е както Слънцето - то е милиони пъти по-голямо от нашата Земя, а колко повече е голямо от нас, но ние го виждаме по-малко от нас. Ти си простак! Учителя те праща при учениците Си, и ти си във възторг от тях!
към текста >>

85. 278. Учителят Дънов говори с образи и с дела и разрешава проблемите им в живота

IV. През очите на Христов. Посвещение

Това, което получаваш като обида и грубост, това е най-малкото наказание, което заслужаваш!
Учителя какво лошо ти е направил, че така безцеремонно Го обиждаш? В света, на кой човек би говорил така, както ти си говорил на Учителя? Ти направи опит, иди при някой писател и му говори за произведенията му така, както си говорил на Учителя, или иди при който и да било от познатите си и се опитай така да им говориш, виж как ще се отнесат с тебе, и после сравни как се е отнесъл Учителя. Учителят не иска да се цапа, да ти обяснява и да те наказва, защото по закона на правдата, равновесието и Той трябваше поне на половина да те обиди, а вместо Той да се цапа, праща те при ученика Си - при мене. На него му е позволено още да се цапа - аз да възстановя правдата, да те обидя, защото инък те очакват много големи страдания! Това, което получаваш като обида и грубост, това е най-малкото наказание, което заслужаваш! Ти гледаш само половината от нещата, а точно половинчатите неща са причина за злините в света. Това черното, което виждаш в света, то е в тебе! Затова ти казах - снеми си черните очила и ще видиш, че света не е черен. - Някой от тези неща са може би верни, но мнението ми за господин Дънов е мълчаливо мнение на много от учениците Му. - Ти пак не разбираш!
към текста >>

86. 37. Вергилий постигна брака си с насилие

Милка Кралева

Преглътнах обидата, и се представих за бъдеща снаха... Три месеца след сватбата-фарс, аз си тръгнах от Своге.
С груба безцеремонност, той ме принуди тихомълком да приема предложението му. Но не забравих грубостта и бездушието на тази негова постъпка. Родителите на Вергилий, бяха дошли в Своге за два дни. Въпреки молбата ми, той не ме представи като своя годеница. Как ли съм изглеждала в очите им? Преглътнах обидата, и се представих за бъдеща снаха... Три месеца след сватбата-фарс, аз си тръгнах от Своге. Бях се опитала да разбера и приема Вергилий, такъв какъвто е. Но в много отношения, животното в него бе по-силно от човека! Затова не съжалявам! Получих ценна опитност! Един насилник ме покани да работя за него.
към текста >>

87. Съдържание

Голямата обида - уволнена от Операта 174.
Нови два куплета към „Слънчеви лъчи” на Паневритмията 170. Песента „Отче наш” („Отче наш, запази ни от изкушение 171. Тодор Павлов и певицата Лилиана Табакова 172. „Който отрича Истината, един ден непременно ще я потърси”. Отново за главовият тон на сричката „ма” 173. Голямата обида - уволнена от Операта 174. Певческото дишане. Песен, формула и молитва преди ядене 175. Музикалната Пентаграма. Репертоара на Лилиана Табакова 176. Златният пръстен на сестра Мария генерал Стоянова 177.
към текста >>

88. II. РАЗГОВОРИ С ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА (01/14.01.1906 г. - 01.04.1995 г.): магнетофонен запис, януари-март 1991 г., София / интервюирал Вергилий Николов Кръстев

Голямата обида - уволнена от Операта 174.
Нови два куплета към „Слънчеви лъчи” на Паневритмията 170. Песента „Отче наш” („Отче наш, запази ни от изкушение 171. Тодор Павлов и певицата Лилиана Табакова 172. „Който отрича Истината, един ден непременно ще я потърси”. Отново за главовият тон на сричката „ма” 173. Голямата обида - уволнена от Операта 174. Певческото дишане. Песен, формула и молитва преди ядене 175. Музикалната Пентаграма. Репертоара на Лилиана Табакова 176. Златният пръстен на сестра Мария генерал Стоянова 177.
към текста >>

89. 119. Песни на Учителя, дадени на една ученичка

В.К.: Не, то си е за сръдня, то си е за обида.
Да се превъзнася! Л.Т.: Ние не сме такова - животни, нали? Даже и на животното му казваш името. В.К.: По-нататък тя ми каза, понеже ние това нещо го махнахме, Лилиана се разсърди. Л.Т.: Не, аз не се сърдя. В.К.: Не, то си е за сръдня, то си е за обида. И каза, понеже ние тогава не можахме да направим корекция, печаташе се на тайно място.
към текста >>

90. 173. Голямата обида - уволнена от Операта

173. ГОЛЯМАТА ОБИДА - УВОЛНЕНА ОТ ОПЕРАТА Л.Т.: Разказите ми сега ще бъде отделно записвано или няма да бъде?
173. ГОЛЯМАТА ОБИДА - УВОЛНЕНА ОТ ОПЕРАТА Л.Т.: Разказите ми сега ще бъде отделно записвано или няма да бъде? В.К.: Ще видим после. Л.Т.: Щото това, което имам като разговори с Учителя, не трябва да бъде с нищо допълвано. В.К.: Сега, Вие още не ме разбирате. Аз пак Ви казвам: Искам това да се запише. А това, което сте написали Вие... Л.Т.: ...ще си бъде така.
към текста >>

0.92949891090393