Търсене в текстове за 'Нужда'

Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда?
От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята. Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех. Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен. Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда? А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз. - Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!
към текста >>

2. 2_16 Пълководците от миналото

- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.
Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят. - И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне. Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени. Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме.
към текста >>

3. 2_34 Отклонението от Школата

Имаха ли нужда от нещо, отиваха при Учителя.
Нали бяхме Духовна Школа, имаше в нея ученици - а тяхната работа е да четат такива окултни книги. И ние ги купувахме, без да знаем защо ги купувахме и какво представляваха тези книги. Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя. А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери. Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден? Имаха ли нужда от нещо, отиваха при Учителя. Искаха да питат нещо - получаваха отговор. Искаха помощ - получаваха я. Защо да купуват беседите? За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега. Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената.
към текста >>

4. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Те биват принуждавани да вземат обратния влак и да си отидат там, откъдето са дошли.
А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно. Да, но кросното й послужило за пропуск. Онези, които й се присмивали, останали на гарата, а тя с кросното пристигнала на "Изгрева". Случайни неща нямаше на "Изгрева". Приятелите, които идват този ден на събора, са спрени. Те биват принуждавани да вземат обратния влак и да си отидат там, откъдето са дошли. Така те остават на гарата в очакване на обратните влакове. А онези, които са дошли на събора предния ден, са вече на "Изгрева". Какво става на "Изгрева"? Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора.
към текста >>

5. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си.
Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни. А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност. Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха. Това бяха ръководителите на братствата. Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга.
към текста >>

10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът!
към текста >>

Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък.
Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави?
към текста >>

Ами че какво се нуждае това общество от устави?
Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира.
към текста >>

6. 2_50 Учителят

" Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима.
Остави Истината да те защитава. Търпението е велика наука. Само любещият е търпелив. Само разумният е търпелив". "Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш! " Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. "Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае защо те грешат и страдат. Не се спирайте на погрешките им. Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си.
към текста >>

7. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого?
Може ли идването на Всемировия Учител на земята и Словото, което Той свали, да има нещо общо с такива методи на действие? Ами къде е Словото на Учителя? Ами къде е Словото на Бога? Къде е Високият Идеал на ученика и на неговата душа? Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа. След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого? Има ли нужда някой да му нарежда да прави това или онова, защото в някакъв устав е записано и отбелязано по точки неговото бъдещо поведение? Това са човешки измислици и Школата на Учителя няма нищо общо с това. Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!
към текста >>

Има ли нужда някой да му нарежда да прави това или онова, защото в някакъв устав е записано и отбелязано по точки неговото бъдещо поведение?
Ами къде е Словото на Учителя? Ами къде е Словото на Бога? Къде е Високият Идеал на ученика и на неговата душа? Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа. След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого? Има ли нужда някой да му нарежда да прави това или онова, защото в някакъв устав е записано и отбелязано по точки неговото бъдещо поведение? Това са човешки измислици и Школата на Учителя няма нищо общо с това. Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!
към текста >>

8. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда.
След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание.
към текста >>

Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи.
Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност.
към текста >>

9. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце.
Около нея се бяха събрали и други сестри и пееха. Пееха братски песни и песни от Учителя. В първите години повече се пееха Братските песни и ония, които бе дал Учителят от самото начало. Аз останах приятно изненадана, защото наблюдавах, че сестрите хем работят нещо, хем пеят. Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха.
към текста >>

10. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ?
С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът.
към текста >>

11. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства.
" Поклати още няколко пъти глава, отказа и си отиде в стаята. Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му. Тук беше нещо друго интересно. Мнозина знаеха от Словото Му мнението Му за тези неща и трябваше да се съобразяват. Но не се съобразяваха. Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства. И те им ги носеха по гробовете, правеха помен за душите им и по този начин ги извикваха. А те си похапваха - душите на умрелите влизаха в телата на живите и чрез тях изпитваха предишните свои любими състояния. Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя. След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата. Та питам аз: Това църква ли е?
към текста >>

12. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита!
А тези нападки идваха от обществеността, от политически партии, от журналисти, писатели, църква и държавни служители. Нападките бяха отвсякъде. Той възпираше приятелите и казваше: "Не, не, не! " Може би ще срещнете единични случаи, но те бяха в първите години на Школата. В по-късните години Учителят не даваше на приятелите да излизат срещу нападките явно във вестниците. Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита! " Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата.
към текста >>

Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита.
Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи. Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи. Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя.
към текста >>

Истината няма нужда от доказателство.
А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос. "Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден? Разказах го на останалите, но после те го забравиха. А когато дойдоха подобни събития в Школата, този урок беше забравен. Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена. Истината няма нужда от доказателство. Светът на Истината е Свят на Божествения Дух. Неговото проявление е навсякъде, а цялата Природа, целият човешки свят е обективен свят на този Божествен Дух. Можеше ли това да се разбере? Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше. В Школата на Учителя имаше представители от богомилите.
към текста >>

13. 3_63 Новата Голгота

След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка.
" Той се замисли и каза: "Може! " Разтърчах се, взех камфор, вдигнах Му ризата и Го разтрих. За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага. Учителят беше изморен много.
към текста >>

14. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Той ни беше извикал, имаше нужда от нас.
Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево. Ами вие как бихте постъпили в такъв период. Сега е лесно да се умува и да се правят заключения, но тогава, в онзи водовъртеж на събития и хора, аз само послушах Учителя - взех си багажа и напуснах Мърчаево. Учителят се беше завърнал на "Изгрева", здравословното Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до село, за да дойдем на "Изгрева" незабавно. Получихме телеграмата и пристигнахме веднага при Него. Той ни беше извикал, имаше нужда от нас. Оказа се, че не Той имаше нужда от нас, но ние имахме нужда от Него, защото станахме свидетели на едно от най-малките откровения на Учителя и един от най-великите мигове на тази епоха. Последните три-четири дни бяхме непрекъснато при Него. Около Него имаше и други братя и сестри. Всеки един от тях бе станал свидетел и очевидец на едно от изказванията на Учителя по дадена задача на Братството, която имаше да свърши. Тези, които бяха очевидци, бяха длъжни да опишат и запишат всичко след това.
към текста >>

Оказа се, че не Той имаше нужда от нас, но ние имахме нужда от Него, защото станахме свидетели на едно от най-малките откровения на Учителя и един от най-великите мигове на тази епоха.
Ами вие как бихте постъпили в такъв период. Сега е лесно да се умува и да се правят заключения, но тогава, в онзи водовъртеж на събития и хора, аз само послушах Учителя - взех си багажа и напуснах Мърчаево. Учителят се беше завърнал на "Изгрева", здравословното Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до село, за да дойдем на "Изгрева" незабавно. Получихме телеграмата и пристигнахме веднага при Него. Той ни беше извикал, имаше нужда от нас. Оказа се, че не Той имаше нужда от нас, но ние имахме нужда от Него, защото станахме свидетели на едно от най-малките откровения на Учителя и един от най-великите мигове на тази епоха. Последните три-четири дни бяхме непрекъснато при Него. Около Него имаше и други братя и сестри. Всеки един от тях бе станал свидетел и очевидец на едно от изказванията на Учителя по дадена задача на Братството, която имаше да свърши. Тези, които бяха очевидци, бяха длъжни да опишат и запишат всичко след това. Но не всички сториха това и ще си носят своята отговорност.
към текста >>

15. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята.
А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух.
към текста >>

16. 5_06 Песните на Учителя

Използувала я при нужда за същия лек.
Мелоди я - 15 Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои разплакана, омъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти тази мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използувала я при нужда за същия лек. Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там. Ме-хейн Какво означава ли? Това е химнът на Небесната Родина. Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът.
към текста >>

17. 5_09 Песни и танци на слънцето

Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим.
Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква във всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живо т - животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с Всемира. Животът е Един и Знанието е Всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища.
към текста >>

18. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Бялото Братство няма нужда от Устав.
За Братството днес За Братството, неговото положение днес, през 1972 година, и след десет години, и след двадесет години, и след сто години, и след хиляда години, до веки веков: защо му е на кончето юларът? По-добре му е да си тича свободно по ливадите. Турят ли му юларя, ще го впрегнат да тегли талига. По-добре е да си е свободно кончето и да си припка където иска. Сега тъй Братството е по-добре. Бялото Братство няма нужда от Устав. Няма нужда до го утвърждаваш. Ние съществуваме по законите на Братството, по закона на Духа Божий. Кой може да ограничи Духа Божий? Затова нека си тича кончето на воля, нека си пасе в зелените ливади. Когато искаха да съставят Устав и да отидат да се кланят в Комитета по вероизповеданията, аз бях против.
към текста >>

Няма нужда до го утвърждаваш.
По-добре му е да си тича свободно по ливадите. Турят ли му юларя, ще го впрегнат да тегли талига. По-добре е да си е свободно кончето и да си припка където иска. Сега тъй Братството е по-добре. Бялото Братство няма нужда от Устав. Няма нужда до го утвърждаваш. Ние съществуваме по законите на Братството, по закона на Духа Божий. Кой може да ограничи Духа Божий? Затова нека си тича кончето на воля, нека си пасе в зелените ливади. Когато искаха да съставят Устав и да отидат да се кланят в Комитета по вероизповеданията, аз бях против. Идвали са от старите братя, от възрастните приятели да ме канят да отида да преговарям с комунистите.
към текста >>

Уставът е необходим за света и той, светът, се нуждае от него.
То е в този или в онзи свят, на земята или на Небето. Всичките взаимно си помагат, помагат си всички да се повдигнат." Това е Братството. Братството е в Словото на Всемировия Учител и може да се прояви в Сила и Живот на земята чрез человеците, които любят Бога и живеят по Неговите закони. Затова тук няма място за никакъв Устав! Уставът - вън от Школата! Уставът е необходим за света и той, светът, се нуждае от него. А ние се нуждаем от Словото на Всемировия Учител, което е Небесният Хляб за душите ни! Ето това е разликата между Словото, което е хляб за душите ни и Устава, който е необходим да живеят по него и чрез него человеците в света. Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава Бялото Братство?
към текста >>

А ние се нуждаем от Словото на Всемировия Учител, което е Небесният Хляб за душите ни!
Всичките взаимно си помагат, помагат си всички да се повдигнат." Това е Братството. Братството е в Словото на Всемировия Учител и може да се прояви в Сила и Живот на земята чрез человеците, които любят Бога и живеят по Неговите закони. Затова тук няма място за никакъв Устав! Уставът - вън от Школата! Уставът е необходим за света и той, светът, се нуждае от него. А ние се нуждаем от Словото на Всемировия Учител, което е Небесният Хляб за душите ни! Ето това е разликата между Словото, което е хляб за душите ни и Устава, който е необходим да живеят по него и чрез него человеците в света. Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава Бялото Братство? Няма никаква нужда от такова нещо.
към текста >>

Няма никаква нужда от такова нещо.
А ние се нуждаем от Словото на Всемировия Учител, което е Небесният Хляб за душите ни! Ето това е разликата между Словото, което е хляб за душите ни и Устава, който е необходим да живеят по него и чрез него человеците в света. Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава Бялото Братство? Няма никаква нужда от такова нещо. Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба. Който има нужда, ще го потърси сам. Точка. Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава "Изгрева"? Ами сега - като го няма, като го разрушиха и построиха на негово място разни там посолства и легации? Хайде, утвърждавайте го!
към текста >>

Който има нужда, ще го потърси сам. Точка.
Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава Бялото Братство? Няма никаква нужда от такова нещо. Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба. Който има нужда, ще го потърси сам. Точка. Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава "Изгрева"? Ами сега - като го няма, като го разрушиха и построиха на негово място разни там посолства и легации? Хайде, утвърждавайте го! Да утвърждава може само Кесарят - със своите закони и със силата на меча да провежда своите решения. Ние видяхме как той си служи с меча.
към текста >>

Щом е дошъл при теб - имаш нужда от него.
Как съм действува л в Братството В Братството аз, брат Борис, всякога съм действувал като брат, но никога като член или като председател на Братския съвет, какъвто бях след заминаването на Учителя и ще бъда такъв до края на живота си. Когато се доближи до мене един човек, аз искам да разбера, да доловя какво Бог иска да ми каже чрез него. Бог ми говори чрез всички хора, чрез растенията, чрез животните, чрез цялата жива природа. Не пренебрегвайте никой човек. Всеки човек е частица от Божествения организъм. Щом е дошъл при теб - имаш нужда от него. Ти вземаш само онова от него, което ти е необходимо. Ръководителят не се избира! Ръководителят се ражда! Ръководителят се ражда от Духа! Защото ръководител може да бъде само онзи, когото Духът Божий ръководи и над когото са Силите Господни!
към текста >>

19. 5_28 Жабата, която донесе материализма

Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда.
"Жабата, която донесе материализма" Отначало Учителят пребиваваше в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" 66. Това бе мястото, където всички отивахме - там се срещахме и разговаряхме с Учителя. Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше. Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда. Един ден аз бях там и работех нещо в градината. Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене. Запъти се към оградата. Аз спрях да работя и го загледах. Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба.
към текста >>

20. 5_31 Своеволия на Изгрева

Смръщен ги гледаше, бутна с ръка плана настрана и каза: "Няма нужда от такива работи." Те си отидоха разочаровани.
Затова човек трябва да бъде внимателен към животните - не знаем в това животно коя душа временно пребивава. След като видяха грешката си, че допуснаха кръчма, дим на кебапчета и дандания, старите приятели решиха да я поправят. Заедно със Славчо Печеников решиха да направят вила на Учителя - Той да ходи там, да диша чист въздух, а не този от дима на кебапчетата тук. Намериха архитект, направиха план и всички тържествено отиват при Учителя. Той беше намръщен. Смръщен ги гледаше, бутна с ръка плана настрана и каза: "Няма нужда от такива работи." Те си отидоха разочаровани. Ето тук се вижда и още нещо. Те не отиват при Учителя да Го питат, а искат да Го поставят пред свършения факт на едно човешко хрумване и решение. Те не го разбраха тогава, а някои от тях до края на живота си не го разбраха. Учителят нареди на старите приятели да построят общежитие на "Изгрева", за да има по една стая и кухня за всеки брат и сестра, като им даваше пари, но те не направиха пак нищо. Имаше пари и Учителят ги даваше.
към текста >>

21. 5_33 Никакви места

Тогава за тези души местата ще станат без пари, за тях няма да има нужда от места, защото за тях Небето ще бъде салон, а земята, по която ще вървят, ще бъде подножие, по което ще крачат техните добродетели и добрите им дела ще ги следват.
Така че тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условя само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари. Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от Небето и онези възможности, които са вложени в тях. Тогава за тези души местата ще станат без пари, за тях няма да има нужда от места, защото за тях Небето ще бъде салон, а земята, по която ще вървят, ще бъде подножие, по което ще крачат техните добродетели и добрите им дела ще ги следват. Ето това е разрешение на задачата.
към текста >>

22. 5_43 Учителят за Втората световна война

Защото Принципите освобождават, Законите ограничават, а Фактите принуждават.
Тя се води в Духовния свят. Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават сражение сега. Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината - да е отчасти за всички. А тъмните сили искат обратното - тъмнината да е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Само че не знаят и двете ложи, и двата лагера, че тъмнината не може да работи без светлината на земята. Защото Принципите освобождават, Законите ограничават, а Фактите принуждават. Тази война е на духовете. Духовете воюват чрез хората, обществата и народите, като влизат в тях и ги обсебват и ги правят инструменти и машина за ликвидация на световната карма." "Навремето Румъния отряза Добруджа от България. Ако не беше гонено Бялото Братство от властите, нямаше да се дойде до това. Светът сега има два съдебни пристава - Германия и Русия, които трябва да ни върнат Добруджа. Ако навремето българите бяха съдействували на Бялото Братство, то светът щеше да си промени мнението за България, което е много лошо.
към текста >>

23. 5_57 Кой спаси българските евреи?

Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита.
Забележк а на редактора: След промените от 10 ноември 1989 година, чрез личности, в България излязоха и започнаха да се проявяват други сили, които искаха да задвижат някои обществени събития. Всички без изключение започнаха да се надпреварват и да изтъкват, че те били тези представители, които са спасили евреите. Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ. Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността. Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ. На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт. На откриването, в списъка на държавите, залазили живота на евреите, името на България не бе споменато. В Европа само България и Дания запазиха евреите.
към текста >>

От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ.
Всички без изключение започнаха да се надпреварват и да изтъкват, че те били тези представители, които са спасили евреите. Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ. Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността. Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ. На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт. На откриването, в списъка на държавите, залазили живота на евреите, името на България не бе споменато. В Европа само България и Дания запазиха евреите. Президентът Желев напусна тържеството и по този повод бе издадена декларация.
към текста >>

24. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

На сбогуване ни казаха, че когато имаме нужда от нещо и ако е в тяхна власт да сторят това, винаги могат да направят услуга на Братството в името на онзи Бог, който запази и спаси техните символи и скрижали от скинията на Мойсея в София.
След малко и Боян заплака. Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при нозете на Всемировия Учител. Това бе най-чудното явление, което ни се случи след заминаването Му и което засвидетелствуваме в Дух и Истина! Диамантите с епруветката бяха предадени на еврейската делегация. Те се поклониха и си тръгнаха. На сбогуване ни казаха, че когато имаме нужда от нещо и ако е в тяхна власт да сторят това, винаги могат да направят услуга на Братството в името на онзи Бог, който запази и спаси техните символи и скрижали от скинията на Мойсея в София. Ние се разделихме и нашите пътища се разделиха. След войната евреите масово се изселиха от България и отидоха в Израел, в своята нова родина.
към текста >>

25. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен.
Може да се справи само онзи, чрез когото Духът работи. Запомнете много добре всичко това. Ученикът на Божествената Школа е един светъл център, където душите, като се срещнат, чувствуват живота на Царството Божие. Условия за работа ученикът всякога има. Ако външните условия не са благоприятни, той ще търси да създаде вътрешни условия в себе си. Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен. Братството не седи във външните форми. То не се изразява в масови шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си. След заминаването на Учителя, на "Изгрева" се избра Братски съвет и за председател бе избран Тодор Стоименов - един от тримата първи ученици на Учителя. Беше избран просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет.
към текста >>

26. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават.
Нашето Братство не може да се организира отвън. Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока. Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът!
към текста >>

27. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него.
Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата.
към текста >>

28. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението.
Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не предполагахме, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка. Ние не знаехме и не предполагахме това. Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола. Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
към текста >>

Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим.
От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола. Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим. Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание.
към текста >>

Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
към текста >>

Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда.
Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него. Останах горе при палатката Му да приготвям вечерята. Радостта ми беше много голяма. Много се радвахме, защото бяхме с Него и виждахме всичко. Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата.
към текста >>

А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур.
Радостта ми беше много голяма. Много се радвахме, защото бяхме с Него и виждахме всичко. Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
към текста >>

"Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива.
Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни.
към текста >>

29. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

10 четем следното: "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
Уставът бе предложен на Комитета по вероизповеданията, където, съгласно закона бяха одобрени уставите на всички религиозни секти и църкви. Само нашият устав не бе одобрен! Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя. В 27 школна лекция, II година на общия окултен клас, държана от Учителя на 29 април 1923 година в Стара София и озаглавена "Работата на Окултните сили", на стр. 10 четем следното: "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък. Това Общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй Общество? Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? " Я вижте как е нагласен светът!
към текста >>

Ами че какво се нуждае това общество от устави!
Вие искате да турите ред и порядък. Това Общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй Общество? Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? " Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави! Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." А на стр. 12 Учителят казва следното: "Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, Аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва: не естествени, но свободни да бъдете.
към текста >>

30. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

През седмицата, когато някой имаше нужда от Него, тръгваше от града пеша и пристигаше горе на "Изгрева".
Обикновено те идваха в неделя сутрин от 5 часа на Утринните Слова на Учителя или в 10 часа, когато бе Неделната беседа на Учителя. Затова в неделен ден салонът бе препълнен от слушатели. Тогава на общата поляна се играеше голяма Паневритмия. Там се виждахме всички: тези от града - с тези от "Изгрева". Идваха нови, които се запознаваха с Учителя. През седмицата, когато някой имаше нужда от Него, тръгваше от града пеша и пристигаше горе на "Изгрева". Търсеше среща с Учителя. Веднъж пристигна един приятел от града. Поиска да се срещне с Учителя. Каза му се, че трябва да почака. Дойде време и се срещна.
към текста >>

31. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене.
Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си. „Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля.
към текста >>

32. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам.
Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме. И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш.
към текста >>

33. Разговор Третий. Храната и Словото

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
към текста >>

Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната.
Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот.
към текста >>

Защото е казано, които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината.
Зная, че ме разбираш. Ако беше от тия, които не искат да разбират, Аз не бих дошъл да ти говоря. Но ти искаш да разбереш и затова съм дошъл да ти говоря да ме разбереш. И зная, че щеш. Обърни прочее лицето си към Бога и помоли Му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Защото е казано, които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината. Но Бог ще ги поучава в Закона си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да придаде своята Истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу.
към текста >>

34. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух.
Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа.
към текста >>

35. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Ако имаш нужда от нещо като дрехи, чорапи, пари и пр.
Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал? Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя. Ето първият Великден ще прекараме без тебе. Пиши поне по-често за всичко как прекарваш там. Ако имаш нужда от нещо като дрехи, чорапи, пари и пр. пиши да ти пратим. В противен случай ние повече ще се тревожим. Прибра ли си всички неща от София? Лелиният си Неделкин куфар трябваше да пратиш. Ако си решил някога да си дойдеш, донеси го заедно с кутиите -има две кутии нейни.
към текста >>

36. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше.
Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури.
към текста >>

37. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Сумата е изхарчена ако се има нужда пиши ми да я събера и изпратя.
Добре ще бъде брате ако ни изпращате постоянно подобни бележки от беседите на Учителя. Желая да имам от V серия насетне (следващите беседи след V серия и до днес). Даже и по-раншните, защото Учителят беседва всяка неделя, годишните серии са от по 14-25 беседи, а останалите са за нас неизвестни, а че има неща важни и поучителни това е излишно да казваме. Книгите от склада на брат Лазар Котев на стойност 200 лв. ги изпрода-дох и от Учителовите половината. Сумата е изхарчена ако се има нужда пиши ми да я събера и изпратя. Добре сме. Мирка е в Карнобат ученичка в IV клас. Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „Al homo, pekinta senintense.dio facile pardonas." Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава. Ха дано да е тъй. Май ако има някой от братята есперантисти поздрави го и го помоли да ми пише да се упражнявам.
към текста >>

38. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода.
Докато нямахме вода на Изгрева, носехме си със стомнички от извора на Диана бад за пиене. Носехме вода също от разсадника, бяхме направили едно буре на две колелета, което събираше около 200 литра. Тогава младите братя, които бяхме ние, здрави и силни, бутаме бурето с двете колелета. Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и където трябваше много вода. После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма.
към текста >>

39. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Ето защо стана нужда да се построи салон на Изгрева.
А за беседи всички слизахме долу в града на ул. „Оборище" 14. За онези, които живееха в града, Оборище беше удобно, но за нас бе свързано с трудност. Ние следвахме и предвижването ни затрудняваше. Имаше и други причини, които споменах с предприемача на Иван Радославов и които разказах. Ето защо стана нужда да се построи салон на Изгрева. Тази идея бе подхвърлена още на събора през 1926 г. след като видяха, че Учителят държи беседа под открито небе. През 1927 г. края на юли дойдоха наши приятели от селата, главно от Айтоския край, които бяха майстори-строители. Беше една група от около десет човека.
към текста >>

40. 65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ

„Няма нужда от такова нещо" и си излезе от салона.
Само искат Неговото разрешение. Ето искат Неговото разрешение и ще го направят в парка на лозето, където сега е мястото на Учителя. Там искаха разрешение за строеж от Учителя. Сега още са тези пет човека пред очите ми. Учителят ги изгледа. „Няма нужда от такова нещо" и си излезе от салона. Те останаха с плановете си. Не прие Учителят от тях, те да Му правят вила. Те се прибраха в града. После станаха промени с тях. Новата власт, която дойде през 1945 г.
към текста >>

41. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Това знаеха всички и не допускаха да Го безпокоят никакви хора, колкото и да беше нуждата голяма, при Учителя не допускаха никого.
71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА Учителят приемаше всеки ден посетители, които идваха по най-различен повод при Него - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха помощ от Него, било хора, които искаха да поговорят с Него или по тяхна лична работа. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само в един ден не приемаше посетители. Това беше съботата. Съботния ден Учителят не приемаше никого. Това знаеха всички и не допускаха да Го безпокоят никакви хора, колкото и да беше нуждата голяма, при Учителя не допускаха никого. Той бе казал: „Съботния ден е определен за Господа. Него съм определил и за това съботния ден не приемам." В Школата на Учителя, човек като влезе в нея почва да работи върху себе си, върху своят характер и своя мироглед, върху своето минало и наследство от минали поколения. Всичко това е една много сложна работа. Тук се иска знание, методи за работа, упражнения. Всичко това е дадено в Школата на Учителя в един разнообразен материал, който е записан и отпечатан и е на разположение на учениците.
към текста >>

Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и своите разбирания.
Тогава разбрахме, че Учителят първо лекува по духовен път, по Божествен път и накрай даваше практически методи, за да може човек да се ползва от това знание. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е една вътрешна работа на ученика в даден момент. Това е размишление. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и своите разбирания. Тайната молитва има голямо разнообразие. Всеки индивидуално се моли, а не общо. Общо се молим с познати молитви, които произнасяхме гласно или тайно, но общо всички. Тайната молитва е лична и всеки се моли в себе си по начин какъвто той си знае и каквато нужда има. Тя е повече размишление и съзерцание и отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога.
към текста >>

Тайната молитва е лична и всеки се моли в себе си по начин какъвто той си знае и каквато нужда има.
Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и своите разбирания. Тайната молитва има голямо разнообразие. Всеки индивидуално се моли, а не общо. Общо се молим с познати молитви, които произнасяхме гласно или тайно, но общо всички. Тайната молитва е лична и всеки се моли в себе си по начин какъвто той си знае и каквато нужда има. Тя е повече размишление и съзерцание и отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога. Тайна молитва винаги произнасяхме преди беседа и при някои други случаи. След нея започваха общите молитви и песни. В класовете Учителят задаваше теми, които да се развиват. Учениците си я запишат и следващия път всеки трябваше да бъде с развита тема.
към текста >>

42. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума,която подпомагаше някой нуждаещ се човек.
Той тури едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост-почивка. А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума,която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит.
към текста >>

43. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше.
Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка. После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа. Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше. Има много такива примери. Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше. Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай. Въпреки Неговото деликатно здраве, Учителят можа да изнесе такава огромна работа. Изнасяше по четири беседи в седмицата.
към текста >>

44. 77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда.
Той в една своя изложба постави тази картина. На тази изложба бяха закупени много негови картини и тя има голям успех. Трингов смяташе, че тази картина е благословила успеха му и от благодарност подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас. Сега тя виси над моето легло. Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям художник, специално художник на рилския пейзаж. Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда. Но особено бе разположен към Братството. Много работи беше възприел от нас, а неговата жена беше наша сестра. Ще дойде на Рила, ще му дадем палатка, ще се храни на братските обеди, закусваше и вечеряше при нас, изобщо съдействахме му. И той рисуваше по това време. В един сезон ще създаде няколко картини.
към текста >>

45. 103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК? След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така те не Го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ.
към текста >>

46. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА - ЦВЕТАНА ТАБАКОВА Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова. Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Той решава да ги запише. Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти.
към текста >>

47. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован.
Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява. Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за изпълнение на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество. Той можеше да става видим и невидим, да се пренася на далечни разстояния и да бъде едновременно на много места. Той беше ясновидец от най-висша степен и затова нямаше нищо скрито покрито за него. Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос.
към текста >>

48. 132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ

Дайте пари да съберем да му купим." Нали трябва да се направи едно малко добро, да се облече и нахрани нуждаещият се.
„Опълченска" 66 при Учителя на беседа ние младите сядахме накрая на последния ред. Забелязали сестрите, че всички си имат палто, а само аз съм без палто. Значи съм беден от по-беден. Започнали да си шушукат. „Това братче си няма палто. Дайте пари да съберем да му купим." Нали трябва да се направи едно малко добро, да се облече и нахрани нуждаещият се. Иде един ден една сестра и ми казва: „Братче, дай си малко ръкава". Рекох: „Що ти е моя ръкав? " „Тъй да видя". Гледа ме и ми измерва ръкава с педя. А на мене ръката ми е дълга.
към текста >>

49. 136. БЕЗСОЛНАТА ДИЕТА

А отговора на Учителя бе точен: „Че и животните имат нужда от сол!
Колко по-високо стои човек от едно животно." Тогава имаше много залитания. Този въпрос Учителят го доразви в една от беседите си. Сега вече никой не се съмнява в това. Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека. Но тогава залитанията бяха големи. А отговора на Учителя бе точен: „Че и животните имат нужда от сол! ".
към текста >>

50. 141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме.
Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. А те целите светят, с нови дрехи са и слънцето ги осветява и още по-силно отразява светлината. Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи. Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те възрастните бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителя и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени, възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака, панталони и рокли. А Учителят стоеше прав.
към текста >>

51. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

При това Аз не се нуждая от медиуми, а направо се разговарям с духовете.
В Школата имаше драматични случки и събития със спиритическите кръжоци. Понякога Учителят изпращаше писма, друг път им казваше направо и забраняваше да не се занимават с викане на духове. Накрая в една беседа Той се спря на този въпрос. Ето част от нея: „Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И Аз се разговарям с тях. При това Аз не се нуждая от медиуми, а направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете всичко казано е чиста монета. Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистотии и зло колкото на земята. И там има лъжи и заблуждения както тук. Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тези лъжи и примки трябва да имаш прозорлив, схватлив ум.
към текста >>

52. 157. ОТКУПВАНЕ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се.
Болест е това. Тръшна го и ще го завлече. Той беше във връзка с Братството. Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа настъргана с ренде по една чаша на ден. И той за няколко дена оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек". „И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване.
към текста >>

53. 159. ПРОТОКОЛ

Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам.
С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка.
към текста >>

Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита.
Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

54. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Ставаше нужда да повикат лекари отвън, от града.
И от ден на ден положението ставаше по-мъчително и по-трудно. Около Него имаше грижовни братя и сестри. Лекарите, наши приятели поеха грижата и мислеха какво да направят за Него. Каквото можеха, правеха. Но Учителят отпадаше от ден на ден и отслабваше все повече. Ставаше нужда да повикат лекари отвън, от града. Учителят остави да Го прегледат. Но между лекарите се появи едно разколебание. Едни казаха, че Неговата болест е бронхопневмония, други казваха, че се дължи на нещо друго. Аз повиках един виден лекар на финансовите служители, който се казваше д-р Тодоров, известен лекар. Той дойде и прегледа Учителя и се обърна към нашите лекари: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце".
към текста >>

55. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Стоях при Учителя да не Му стане някаква нужда.
И така Учителят заслабна доста много. И нощем трябваше да се дежури при Него. С тези дежурства аз се наех. И Тодор Стоименов дежури няколко пъти. Но после поех главно аз дежурствата нощем. Стоях при Учителя да не Му стане някаква нужда. Каквото и да бъде трябва да има човек при Него. А Той изглежда имаше температура и беше неспокоен. Не мога да кажа от какво. Ту полягваше, ту ставаше, ту се разхождаше из стаята, ту пак полегне, ту пак седне. "Аз съм през всичкото време там.
към текста >>

56. 8. МАЛКОТО ДОБРО

На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха.
Иде й да вика от болки. Въпреки това тя решава да отиде към полянката и ето насреща й Учителят. „Какво има? " „Имам ревматизъм в краката, едва ходя." Учителят казва: „Слънчеви бани" и отминава. Ала в същия момент болките на сестрата престават. На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха. Как да благодаря за това? " Учителят казва: „Като направиш най-малкото добро! " Сестрата бе Анка Каназирева. Тя разбра, че човек се свързва с Цялото само чрез малкото. То е ключът, който отключва вратата на изобилието, за да се втече от Великото към Малкото.
към текста >>

57. 12. ЦВЕТЯТА

Той чувствува от какво има нужда и най-малкото същество.
След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката Му и се прибираше в своята стаичка. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителят. „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в два часа през нощта Учителят и брата поливат цветята. Учителят чувствува живота като едно велико цяло. Той чувствува от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те. Той бе слезнал, за да повдигне малките братя при човеците и затова им даде Словото и им показа пътят на ученика.
към текста >>

58. 42. КОГАТО ГОСПОД РАЗРЕШИ

Нямаме нужда друг да говори!
Казват му: „Изнеси! " След няколко време пак пътува с Учителя за Бургас. Пристигат там. Брат Епитропов казва: „Ще държа сказка! " Учителят му казва: „А ако не ти разрешат поповете." „Имам писмо от владиката с разрешение да държа сказки в черквите." Отива там, но поповете му казват: „И ние знаем да говорим. Нямаме нужда друг да говори! " Епитропов показва писмото от владиката. Казват му: „Владиката може да разрешава, но ние не разрешаваме." Като се среща с Учителя, пита го: „Държа ли сказката си? " „Не, не ме пуснаха. Писмото на владиката не улови ред." Учителя се усмихна: „Значи когато Господ ти разреши, пуснаха те. А когато владиката ти разреши, не те пуснаха." Чудна работа, хората на кого днес се кланят в църквата: „На Господа или на владиката." Така се питаме ние, защото владици има много, църкви още повече, а Господ е Един!
към текста >>

59. 48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ

Усетих нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ.
Гледам на ъгъла на Оборище и Кракра седи изправен човек. Висок, за ръката си държи момченце. В цялата фигура на човека, в позата му имаше такава безпомощност. При това той беше от руските емигранти „калмик", самотен, в чужда страна и момченцето до него. Картината беше трогателна, покъртителна, тъй ме засегна, че аз се спрях. Усетих нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ. Търсеше милост, а наоколо хората бързат, всеки зает със своята работа. Калмикът седи на ъгъла на улицата с детенцето, съвсем безпомощен. Неизказано ми дожале за него. Чувствах мъката му. Потърсих всичките пари, които имах, приближих се отзад до човека, пъхнах в шепата му всичко и избягах.
към текста >>

60. 56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА

В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов.
Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа. Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат Сапунов потъват в земята. Как е узнал Учителят намерението им да бият попа? В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов. Има една такава поговорка: „Език мой, враг мой." Попът предизвика намесата на Божията Правда и тя отмери всекиму заслуженото според приказките и според делата.
към текста >>

61. 60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН

Човешките желания има нужда да се възпитават.
Поглежда братята и казва строго на сестрата: „От този шаран никой няма да яде! Ще го раздадеш на бедните! В този дом риба повече няма да се готви! " Това беше краят. Това беше последният шаран. Човешките желания има нужда да се възпитават. И да се насочват във възходяща посока.
към текста >>

62. 83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели.
83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ "Божественото Учение, се основава на великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и живота на земята ще стане песен."
към текста >>

63. 95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

Втората задача е да застане при нозете на Учителя си и да иска знание." „Някой казва, Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното.
95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ Един ден запитахме Учителя каква е първата задача на човека. „Да намери своя Учител. Втората задача е да застане при нозете на Учителя си и да иска знание." „Някой казва, Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното. Не е така. Дава се само на този, който иска. Никой Учител не се натрапва на учениците си. Ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си, тогава Учителя отваря Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна?
към текста >>

64. 144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ

Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения. Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря!
към текста >>

65. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

- Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му.
Благодарността бликаше от него като извор. Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и абсолютно безкористие. Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян. Тъй ни посети Той чрез него. И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек.
към текста >>

66. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Нямаше нужда да го назначават и избират.
При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него. За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират. Това му беше дадено от „Горе", „Свише" - никой не можеше да му го оспори, и той сам не го изискваше или налагаше, но то идваше естествено. Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание. Много примери ни е разправял брат Георги за своя живот, но един съвсем малък ще споделя с вас: През войната с турците, брат Георги беше старши санитар във военната болница, някъде към Беломорието. Някак естествено той беше поел всичката вътрешна работа и умело ръководеше малкия персонал, погълнат в работа от сутрин до вечер.
към текста >>

67. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница.
Всички си спомняме брат Георги работлив, скромен, изпълнен с дух и вяра, предан на Учителя и неговото дело. Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично. Подвигът на вярата. Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море. Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни.
към текста >>

68. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

Рекох му: „Остави, няма нужда".
Този случай той ми е разказвал няколко пъти и аз го имам записан подробно. Той беше много добър разказвач. Разказваше просто, естествено, по народному. Веднъж му казах: „Ти брат Ге-орге разказвай, а аз ще стенографирам. Турих си аз тефтерчето, а той почна, но като гледа, че аз пиша стеснява се и не може да разказва така свободно." „Няма да може брат Борис, не ми върви тази работа както други път". Рекох му: „Остави, няма нужда". След 2-3 дни понеже аз съм на гости у него, предизвиках го да ми разказва случките си. Не му казвам: „Разказвай ми сега", но като водим общите разговори, аз поведа разговора тъй, че да започне да разказва. А той тъй сладко разказваше. Но тефтерчето не го държа на масата, а съм го сложил на коляното си и го гледам в очите, за да не ме разбере, че аз стенографирам. Той започва да разправя.
към текста >>

69. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

А цялото село имаше нужда от вода.
Ще има ли налягане? Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур? Това беше най-драматичния момент от работата ми. Цялото село е разделено на две. Едни са за, други са против. А цялото село имаше нужда от вода. Но тук бяха си дали сражение две сили. Аз знаех това. Трябваше да приемем борбата. Попът всяка седмица в църквата ни анатемосва и проклина и говори срещу нас. А на него и на онези, които го слушат също им трябва вода.
към текста >>

70. 43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА

Всеки дойде по някаква нужда и иска среща с Учителя.
43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА От сутрин до вечер на ул. „Опълченска" 66 се движеха хора в една необикновена върволица. Всеки дойде по някаква нужда и иска среща с Учителя. Там имаше сестри, които ги посрещаха и ги настаняваха или в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките и те чакаха кога ще бъдат приети от Учителя. Можеше някои да чакат с часове и да не бъде приет от Учителя. Понякога може да чака и няколко дни. А кога ще бъде приет, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека.
към текста >>

71. 61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВ

Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда.
Ние, които преминахме цял живот с брат Петър, които вървяхме с него рамо до рамо, учехме се, работехме и се борехме, знаем, че той беше един от Божиите служители. Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това. Сега ние ще бъдем търпеливи до нашата бъдеща среда.
към текста >>

72. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда.
Има много опит-ности на първите братя с Учителя от едно време, които показват и доказват Божията закрила върху тези души. Тези примери ще ги намерите и ще ги прочетете. Те са верни и истински. Аз заварих тези братя когато бяха на възраст, а аз бях млад и виждах и чувах с какво благоговение те разказваха своите опитности. Благоговееха пред Духът на Учителя. Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда. По онези години прочетох в едно писмо на Учителя, в което Той казва, че през времето на Христа учениците Христови с радост са минавали през смъртта, а светът се е радвал на това. Но сега, в тези времена учениците на Христа ще се радват и славословят Бога, а светът ще ридае. Аз видях това и заварих вдовиците на много убити българи от двете войни. Синовете на убитите бяха мои съученици. Беше наистина страшно да се гледат вдовици, сираци и немотия.
към текста >>

Отиди си при вашите, защото те те чакат и имат нужда от теб".
Аз тук сега се откуп-вам пред Бога." Тръгнали за село жена му и старият му баща и плачат по пътя за него като за умрял човек. Минали три години в труд и работа на градината. Само той си знаел какво му е било на душата. Но денят когато навършил три години, а той бил забравил, че има такъв ден, то Учителят го извиква и му казва: „Днес се навършиха три години откакто си тук. Беше мъртъв, но оживя и възкръсна. Отиди си при вашите, защото те те чакат и имат нужда от теб". Учителят му повтаря същите думи, които той е казал преди три години на жена си и баща си. Заминава си на село, пристига си жив и здрав и започва да работи нивите. Над бедния дом се изсипва цяло благоденствие от берекет, стока и челяд. На всеки събор през август този брат идваше на Изгрева и носеше от продуктите на своят труд и ги поднасяше пред нозете на Учителя. Този човек се казваше Тако.
към текста >>

73. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ.
Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек. Вървял що вървял, срещнал различни хора и всеки съвет му дава. Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят децата, които трябва да дойдат. Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско. Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
към текста >>

74. С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ ЕКСКУРЗИИТЕ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ЧЕТВЪРТО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЦИГОВСКИЯ ЧАРК

Не станало нужда да слизат в града и да загубят сума дни.
Учителят казва: „Няма защо да го водиш. Я го доведи тука". Синът довежда бащата, а окото му превързано. Учителят сваля превръзката, изважда една чиста кърпичка от джоба си, повдига клепача на окото и внимателно изважда клечи-цата навън. Учителят дава съвет какво да се сложи на окото, болката му преминава и окото му оздравява за два дни. Не станало нужда да слизат в града и да загубят сума дни. От тогава бащата се разполага към Учителя и оказва всичкото си съдействие на приятелите докато са там. Те са прекарали повече от 25 дни на Циговският Чарк. Намерили са хубава вода и извор и са направили чудна чешма, която и до днес стои. Не съм ходил отдавна там. Това е било 1919 г.
към текста >>

75. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна.
Сложих хляб, кашкавал, сирене, напълних раницата, а тя голяма. На другият ден сядам във влака и пристигам в Дупница. От там с кола до Сапарева баня. От там нагоре пеша. Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна. Стигнах до хижа Скакавица. Аз съм се изморил, не съм се хранил, изпотен съм вир вода и виждам един селянин с два. коня отива на горе. „Абе, момче, я дай раницата да я турим на коня! " Рекох: „Аа, вземи я." Та той ми изнесе раницата до петото езеро.
към текста >>

76. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

Мария Тодорова винаги се приближаваше към Учителя, когато Той имаше някаква конкретна нужда от нещо.
Тук бе Василка от Айтос. Тя се грижеше за Учителя, переше, чистеше, гладеше, както на ул. „Опълченска" 66, така и на Изгрева, а и на Рила също Го переше и гладеше. Савка също се грижеше за някои малки нужди на Учителя. Около Него беше и Елена Андреева, която бе сръчна в домакинството. Мария Тодорова винаги се приближаваше към Учителя, когато Той имаше някаква конкретна нужда от нещо. Тя предлагаше и Той одобряваше. Изпълняваше което трябваше и след това лекичко се оттегли, почти незабелязано, защото сестрите, които бяха около Учителя се ревнуваха една от друга, коя да бъде най-предана към Учителя.
към текста >>

77. 54. БЕСЕДИ НА РИЛА

Така всеки имаше своя тетрадка, от която си препрочиташе когато имаше нужда и когато пожелае.
54. БЕСЕДИ НА РИЛА Най-важната беседа, която държеше Учителят беше сутрин при изгрев слънце на Молитвения връх от 5 часа сутринта. Те бяха кратки беседи, в които Учителят подчертаваше съществени идеи на Братския живот. Учителят седи на своя каменен стол на Молитвения връх облечен в светъл костюм, завит с бял шал, понякога наметнат с пелерина при вятър и държи своята беседа. При нозете Му са трите стенографки, които стенографират. Другите си взимат бележки и записват онези мисли, които смятат, че са важни. Така всеки имаше своя тетрадка, от която си препрочиташе когато имаше нужда и когато пожелае. Тези беседи са отпечатани. В неделя от 10 часа Учителят държеше своята неделна беседа. Обикновено в първите години Той я държеше при Второто езеро. Приятелите са насядали на пейките, Той е седнал на удобен стол и предава беседата си. Има запазени снимки от времето на тези беседи.
към текста >>

78. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага.
Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и нито един път не са ми дали хартия. Трябва да споменем, че само един единствен път аз, Тодор Стоименов и Боян Бо-ев отидохме при нашия Народен представител, който сме избрали да ни ходатайства.
към текста >>

79. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого.
Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да благодарят и сляпо да му се подчиняват. Това са робски отношения. Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят.
към текста >>

80. 21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА

И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите.
21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт. Българската армия бе изпратена да се бие на фронта в Унгария срещу германците. Тази армия трябваше да бъде обута, облечена, нахранена и да има бойно снаряжение. Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите. Никой не знаеше тогава, че ние имаме милиони освен Братския съвет. Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт. За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт. Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше. Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари.
към текста >>

81. 24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/

Той беше запознат, имаше наука, познаваше медицината, природата и даваше съвети на хората, които бяха в нужда и не можеха да решат личните си въпроси.
Тези лекции ги чете, но и много години преди това ги е чел. А г-н Дънов държи четири оригинални беседи, които са неповторими. Това е едно огромно творчество за 22 години. А Вие ще ме питате с какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов. Г-н Дънов приема от сутрин до вечер посетители, дава съвети по всички въпроси. Той беше запознат, имаше наука, познаваше медицината, природата и даваше съвети на хората, които бяха в нужда и не можеха да решат личните си въпроси. Г-н Дънов създаде едно общество, едно Братство, за което Той пътува повече от 20 години из България от 1900-1922 г., за да организира това Братство. Г-н Дънов отвори Школа за 22 години и там имаше класове, изнасяха се беседи, задаваха се теми, упражнения, там се учеше и всеки решаваше задачите си сам. А Вие ме питате с какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов. Кой директор, кой общественик, кой министър или управник е създал такова общество и такова творчество като Него? Г-н Дънов е държал повече от 7500 беседи.
към текста >>

82. 28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ

Дойдоха пред моята килия, отвориха, вътре влезна един военен с чин полковник и ми зададе следния въпрос: „Имате ли нужда от нещо?
Но на следващия ден ме прехвърлиха в най-строгия сектор на затвора. Никола Антов имаше някакъв приятел там като началник и беше им говорил, че аз съм престъпник и много опасен човек и затова те взеха решение да вземат такива мерки срещу мен. Там където ме изпратиха, там държаха убийците и престъпниците. След един два дни дойде 1 май, а това бе един голям празник на комунистическата власт. Към 10 часа сутринта се чу как един минава, отваря килия след килия и пак я затваря. Дойдоха пред моята килия, отвориха, вътре влезна един военен с чин полковник и ми зададе следния въпрос: „Имате ли нужда от нещо? " Аз едвам се изправих и казах: „Ще може ли да ми се дава сутр5ин и вечер по един термос с гореща вода за пиене, защото страдам от язва и не мога да се храня." Полковникът се обърна към дежурния офицер на затвора и му нареди: „Запишете в тефтера - термос с гореща вода два пъти на ден." И се подписа под нареждането. Нямаше как - трябваше да изпълнят нареждането. Купиха термос от моите пари, които бях оставил на гардероба и наистина започнаха да ми носят топла вода в термоса по два пъти на ден. Това ме спаси. Наистина разбрах, че ангели Божий слизат в ада.
към текста >>

83. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

Дори в затвора, където пренощувахме аз бях помолил управата да ставам в 5 часа и да ме пускат да се разхождам там долу на двора, че имам нужда от разходка.
Спомням си бяхме по едни села, строехме там и беше време По черешобер, а с Мария се разхождахме по поляните, ядехме череши и лежахме под дърветата и разговаряхме дълго за всичко. После тя си тръгваше и след 15 дни идваше отново. Понеже беше с раница наричаха я „туристката". Понякога от затвора ми викнат: „Майсторе, туриста дойде! " Аз се усмихвам и тръгвам към нея. Дори в затвора, където пренощувахме аз бях помолил управата да ставам в 5 часа и да ме пускат да се разхождам там долу на двора, че имам нужда от разходка. Те се съгласиха, не виждаха нищо лошо в това. Аз се разхождах непрекъснато и през цялото време се молех и правех молитви, а над главата ми бе синьото небе. Никой не знаеше за това мое занимание. А на седмия ден от седмицата, т.е. в неделята аз не обичах да седя в затвора между стените му.
към текста >>

84. 43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА

Но нуждата ги накара и те ни смесиха.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА Трябваше да се завърши един голям обект. Трябваха работници и затова ни смесиха с криминалните затворници. Неща, които не се допускат. Но нуждата ги накара и те ни смесиха. Дойдоха при нас едни големи бабаити и нашите хора, които също бяха бабаити изведнъж се стъписаха и се смалиха. Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш бабаити. Имаше един голям човек, буен, груб, невъздържан и винаги носеше нож в пояса си. Аз се правех, че не виждам ножа му заврян на пояса му като турски ятаган. Веднъж той бе до мен, говореше нещо и произнесе думата „бачкам", която бе жаргон и означаваше „работя".
към текста >>

85. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

А тогава имаше голяма нужда от този занаят.
Като научиха за нашата бригада натовариха ни на един камион и ни докараха в София. Разказах, че отначало ни сложиха в църквата, но след това черквата им трябваше за друго нещо и след това ни настаниха в килии, намиращи се в мазето, което беше много неудобно и трудно. Но и този обект предадохме. От затвора излезнаха много добри майстори-мозайкаджии. И след като излязоха от затвора имаха професия, с която да си изкарват хляба. А тогава имаше голяма нужда от този занаят. Храна от затвора не взимах, освен хляб, който беше хубав. А път Мария Тодорова горката ми носеше храна. На всеки две седмици имах право на свиждане. Тя пристигаше винаги с една раница пълна с продукти и чанти, с които аз се издържах две седмици. А това са пет години.
към текста >>

86. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни.
Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение. Това е святата наша работа. 14. Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, всред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15. Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото братство.
към текста >>

87. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Ние нямаме нужда от тълпи, за такива има други хора.
Той принадлежи на Великия Живот и Той стои зад Него. Естествено с тези сили ще се срещнем и ще имаме да разрешаваме много задачи. Това противодействие е необходимо, то е полезно за нашето укрепване. Ние нямаме за цел да събираме тълпите, да създаваме масови явления. Бялото Братство търси своите ученици. Ние нямаме нужда от тълпи, за такива има други хора. Ние сме ученици на Пътя, Пътят на ученика. 11. Готови вярвания. В Бялото Братство готови вярвания не се дават. Такива реквизити има в разните вери, църкви и религии. В Учението на Бялото Братство човек се учи да мисли и да създава мироглед.
към текста >>

88. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Всеки има нужда от тях.
Нашето Братство тук е само една безкрайна малка проекция на тази идея. Някои се страхуват от властта. Няма от какво да се страхуват. Братството е неуязвимо. Идеята на Братството е във въздуха, във светлината, в храната. Всеки има нужда от тях. Човечеството няма да може да мине без Братството. То непременно отива към Братството. Идеята за Братството се подържа от най-стария божествен институт - семейството. Това е свещена идея. Човечеството се приготовлява да я приеме.
към текста >>

89. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

„Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
А защо ли? Ето защо: На този въпрос Учителят се спира и го разглежда като отговор на устава на русенци и на тяхната регистрация в 27 школна лекция на Общият Окултен Клас, II година от 29 април 1923 г. в гр. София и е отпечатано в съответното томче на стр. 10,11 ред отдолу. „Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави?
към текста >>

Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място.
Ето защо: На този въпрос Учителят се спира и го разглежда като отговор на устава на русенци и на тяхната регистрация в 27 школна лекция на Общият Окултен Клас, II година от 29 април 1923 г. в гр. София и е отпечатано в съответното томче на стр. 10,11 ред отдолу. „Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави защо не седите при тях?
към текста >>

Ами че какво се нуждае това общество от устави?
„Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате като дойдете тук да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав да си ходи там, гдето има устави и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т. н. 3.
към текста >>

90. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда.
УСТАВ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" В ГР. РУСЕ Утвърден от министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г. Утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Чл. 1. Състави се в гр. Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда. Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение.
към текста >>

91. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване.
Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване. Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции.
към текста >>

Има нужда от много работници.
Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията. Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност.
към текста >>

Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството.
Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав.
към текста >>

Светът днес се нуждае от новите хора, от хората на любовта.
В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света! Близо е времето, когато човечеството ще схване, в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта. Да служи човек на Цялото, това е главната задача, която човек трябва да разреши". Светът днес се нуждае от новите хора, от хората на любовта. Щастието е в любовта. Тя е идеалът, към който човешката душа се стреми. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот. Учителят казва: „Новата култура изисква от човека да обича Бога. Къде ще намери Бога?
към текста >>

92. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Там го намираха онези, които имаха нужда от него.
Излез от тука, но внимавай какво говориш." Дядо Влайчо излиза от затвора, няма пукнат грош в джоба си, а трябва да пътува. Чува глас: „Наведи се надолу! " Поглежда, вижда едно портмоне в краката си, отваря го и вътре толкова лева, колкото му трябват за път. След това започна неговото велико разпъване на кръст. Хората го търсеха, а той пътуваше само нощем, а през деня се укриваше в домовете на приятелите. Там го намираха онези, които имаха нужда от него. То беше кри-ене, както за него самия, така и за онези, които търсеха от дядо Влайчо помощ и съвети. Помагаше на всички. И комунистите го търсеха. Имаше един случай, когато противниците на големият партизанин и след това голям човек в новата власт Чочоолу му се беше случила беля. Изведнъж изчезва и му открадват внучето.
към текста >>

93. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Дадена от Учителя през 1900 година

Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват.
Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.
към текста >>

Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание.
Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.
към текста >>

94. 02. Молитва за българския народ

Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. 5.
Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и милост, и Който даваш живот и радост на Твоите деца. 2. Ти, Който ги утешаваш на всяко време. Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода. 3. Подари и на мен днес Твоята благодат и ми дай Твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой. 4. Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. 5. Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни.
към текста >>

95. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

На следващата година - 864 година - Византия принуждава Борис да приеме християнството след успешен военен поход.
Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те. И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси, като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия". Това е 863 година. На 3 септември 863 година Византия разбива арабите. На следващата година - 864 година - Византия принуждава Борис да приеме християнството след успешен военен поход. През това време двамата братя са в Моравия. Започват големи борби за изгонване на славянската писменост от немското - латинско духовенство. През 869 година Константин умира в Рим. Започва голямата разпра между Рим и Цариград по българския въпрос. Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България.
към текста >>

96. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Божието вдъхновение и Силите Господни принуждават владетеля да покръсти народа си и да приеме християнството през 864 година. 8.
Настъпва глад и мор по човеците и добитъка. През месец август започват земетръси, които траят 40 дни. Божията поличба и ръка Господня със своят меч виси над българските земи и над хан Борис. 7. Хан Борис вижда, че Божий знак и Божията ръка се намесва и той е принуден да сключи мир през 863 г. Единственото условие на византийския император Михаил III е българите да приемат християнството от Цариградската църква. Божието вдъхновение и Силите Господни принуждават владетеля да покръсти народа си и да приеме християнството през 864 година. 8. През 865 г. неуспешен болярски бунт срещу покръстването. Княз Борис, като призовал името Христово, с 48 верни боляри излизат пред градските врати, посрещнати от седем духовници със свещи в ръце. На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали. Това видение предизвиква у всички страх и изненада и те били сковани, и не могли да мръднат.
към текста >>

97. 11.СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА

Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос.
А „не" „деля" означава "не" "работя". Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града. Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал. Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос. Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на съботата. А Учителят е Господар не само на съботата и неделята, но и на цялата седмица.
към текста >>

98. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

А те се прекъсват само от натежалите клепки и нуждата от сън.
Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри. Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се редуват светлосенките, чак до утринните зари. Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите. Разговорите са тихи. А те се прекъсват само от натежалите клепки и нуждата от сън. През летните дни зората настъпва твърде рано. Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо!
към текста >>

99. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Със сериозен тон Той продължи: - Ние нямаме нужда от леко припечелени пари.
Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина. Казах, че ще имам богато възнаграждение, достатъчно свободно време, главно за музициране и съдействие в известни работи на Изгрева. Напълно романтична мечта за обикновени авантюристи. В шеговит тон добавих - много пари, малко работа, повече приказки и веселия! Усмихнат от последните шеговити изрази, с известна доза на хумор, УЧИТЕЛЯ отбелязва: - Много пари, празни приказки, никаква работа за братството! Със сериозен тон Той продължи: - Ние нямаме нужда от леко припечелени пари. Те нямат стойност и цена. Добри плодове поднасят припечелените пари с честен труд и пот на челото. Нечисти са и наследствените пари. Над тях бдят родовите духове. Много инициативи са провалени от подобни нечисти пари.
към текста >>

100. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ