Търсене в текстове за 'Нокти'

А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти.
По едно време тя заявяваше, че непременно трябва да зачене от Духът и че ще роди синът Христос. Това бяха болни съзнания, обсебени от сили, които търсеха да компрометират Учителя и да осквернят образа му. И тя веднъж се беше завряла под кревата му. Учителят нареди на Иван Антонов да отиде и да я извади. Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото. А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти. Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата. И той така направи. Наведе се и като я видя коя е така я сръга жестоко, че онази направо се хвърли върху него да го драска, но той като я цапардоса с метлата и тя се умири. Още един такъв случай. Мара Граблашева отива и иска да легне на леглото му.
към текста >>

Той може да те реже късче по късче, може да ти набива клечки под ноктите, може да ти извади езика и да го отреже.
Аз съм при Учителя на разговор. „Човекът, който е най-съвършеното творение на земята, колкото може да бъде благороден, толкова и ниско може да падне. Ужасни са пороците на човека. Той е по-лош и от дявола. Не можете да си представите какви злодеяния се вършат в света. Той може да те реже късче по късче, може да ти набива клечки под ноктите, може да ти извади езика и да го отреже. Как можеш да признаеш присъствието на дявола? Като поискаш да пожертвува нещо. Щом не дава, той е. Човек трябва да стане еластичен като дърво, когато духа вятъра то превива клоните си, клати се, но вятърът си преминава и само една малка част дървото си приема за себе си. Някой път вятърът спомага корените да се забиват по-дълбоко в земята.
към текста >>

8. 134. ХИЩНИЦИ

Изведнъж тя се спусна, разнесе се писък на граблива птица и след това се чу и друг писък на някаква птичка, защото грабливата птица беше издигнала плячката си и я държеше здраво в ноктите си.
Онова, което е в човека се проектира навън и дава насока на цели събития и явления, дори на събития от исторически порядък и процеси и явления в природата. По тези неща Учителят е говорил много. Аз ще се спра на някои интересни случаи, които си спомням. Един път бяхме на екскурзия на Витоша към Бистрица по ливадите, разхождахме се и седнахме да си починем. Погледа ми се спря на една птица, която се виеше във висините. Изведнъж тя се спусна, разнесе се писък на граблива птица и след това се чу и друг писък на някаква птичка, защото грабливата птица беше издигнала плячката си и я държеше здраво в ноктите си. Пред очите ми беше извършено нападение и извършено убийство. Учителят препоръчваше да не допускаме в наше присъствие да бъдем свидетели или пък да бъдем пасивни към такива неща, но аз не можах да направя нищо. На следващия ден разказах за случилото се на Учителя. Той ми се скара: „Защо не го прогонихте? " Казах му, че съм била много далече.
към текста >>

И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от зъбите и ноктите на хищника.
Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда. Е, при хората се виждаме, срещаме се, но се гледаме някакси от страни. Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен. И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от зъбите и ноктите на хищника. А на мен би беше така смешно и така тъжно, че не разбраха ли нищо тези хора от това Учение: че благодари па си замини, прав ти път, ходи където си искаш. Но благодари чрез мен на Бога. А в такива случаи в ушите ми звучаха думите на Учителя: "Много хубаво си направила". За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път. Разказваше една сестра, че когато била учителка, била млада и младоженка, но имала много неприятности в семейството си, в което отишла като булка.
към текста >>

Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена.
До вечерта тя се съвзе. После отиде при Учителя и му разказа всичко за живота си и за разправиите, които имаше в този дом. Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от кухнята и после да „гаси" въглен на сестрата. По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията. После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно. Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена. Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена. Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми. Било е около 1925 г. После се показа един черен дух и си простре едно крило върху ми, което изведнъж ме покри и започна да ме стяга като железни клещи и искаше да ме удуши. Но аз бях здрав дух и се молех непрекъснато на Учителя и на Бога.
към текста >>

9. 145. ОТПЛАТАТА

Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със зъби и нокти.
с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете. Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със зъби и нокти. Но тези зъби и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века. Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас?
към текста >>

Но тези зъби и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века.
Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете. Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със зъби и нокти. Но тези зъби и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века. Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас? Макар че тази Школа бе наречена Школа на Любовта то това бе един Висок идеал, който ако го приложим в един момент поне една стотна част, то следващият момент трябваше да се борим с още 99 части, които ни побеждаваха и те ни проваляха в нашият' опит за решаване на нашата задача.
към текста >>

10. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Да, такъв им беше израза - не само от лапите ми, но и от ноктите ми.
Ами сега. Реших да отстоявам и да съм крайно внимателна с тях. И се убедих, че още от самото начало та чак цели 50 години след това винаги искаха да ме отстранят от Борис. Смятаха това за една най-важна тяхна работа, т.е. спасението на Борис от моите лапи. Да, такъв им беше израза - не само от лапите ми, но и от ноктите ми. Приемаха ме за хищник и звяр. А те горките не знаеха, че аз пазя Борис и от тях и от другите заради самия него. Но това ще го разкажа накрая. Непременно ще бъде разказано. Иначе не може да се разбере нищо.
към текста >>

Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис.
Приемаха ме за хищник и звяр. А те горките не знаеха, че аз пазя Борис и от тях и от другите заради самия него. Но това ще го разкажа накрая. Непременно ще бъде разказано. Иначе не може да се разбере нищо. Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис. Родът на Борис беше настръхнал срещу мен още от самото начало. По-късно разбрах, че това се дължеше на едно изказване на Учителя за мен. В това изказване аз не виждах никакво противоречие, но те се бяха вкопчили в него и чрез него искаха да ме отделят от Борис, за да го използват след това за лични и користолюбиви цели. Та те представяха всичко така, че всичкия му род като че ли държеше много за него и искаха да го измъкнат от тресавището, в което бе попаднал. А тресавището бях аз.
към текста >>

11. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Развързвах се с нокти и със зъби.
Означаваше ли това, че бях на съвсем друго място и това място бе Ада? Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път. Та това не беше страдание, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена. Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец. Развързвах се с нокти и със зъби. Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота. Учителят ми каза да прочета една малка книжка озаглавена „Кротостта и смирението".
към текста >>

12. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със зъби, нокти и лакти.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ Така се наредиха от само себе си нещата, че около Учителят като концентрични кръгове се наредиха приятелите и всеки кръжеше по онази вътрешна орбита, в която бе влезнал и се движеше по нея. Едни бяха външно по-близки до него, други обратното - бяха по-близки с него вътрешно, но външно по-отдалечени. Това зависеше от онзи вътрешен път на общение с Учителя и разбира се по онази вътрешна елипса, по която кръжаха приятелите. Понякога някой излизаше от тази вътрешна траектория и се сблъскваше с някой от другите ученици. И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със зъби, нокти и лакти. Не липсваха и конфликтните положения. Понякога идваше на Изгрева някой нов и тръгваше направо несъобразявайки се с неписаните правила на онези, които бяха около Учителя, защото те отиваха при Учителя, а не към онези, които го обкръжаваха. Най-важното бе за тези, пришълците, че това за тях бяха контакти с Учителя, а всичко останало за тях бе без значение. Тогава те бяха допускани до Учителя веднага или пък тяхното упорство и настойчивост бе толкова голямо, че трудно се издържаше от тези, които стояха около Учителя и те биваха допускани като предварително Учителят бе уведомяван или пък той ги приемаше или пък ги отклоняваше. Това бе работа на Учителя кой да приеме и кой не.
към текста >>

13. 14. ЗЛАТНАТА ХАЛКА

Станка Иванова Тотева

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Загубих си пръстена при брат Иванчови и колко сме го търсили, никъде не можем да го открием, а вчера бъркам в четника да си взема ножичката да си изрежа ноктите.
Мама пак отрича и той пак казва: „Иван е неспокоен". И това вече се мина. Значи през пролетта брат Бошков си загуби пръстена, през есента татко почина. На другата пролет брат Бошков все го търси навсякъде и все разправяше, че не можал да си намери пръстена. Един път на полянката брат Бошков разправя на сестрите, които около него се събрали на старата полянка и казва: „Абе, сестри и братя, много чудно нещо бе. Загубих си пръстена при брат Иванчови и колко сме го търсили, никъде не можем да го открием, а вчера бъркам в четника да си взема ножичката да си изрежа ноктите. Като бръкнах, пръстена ми там. И викам: „Зоя, защо си си оставила там пръстена? " Пък тя вика: „Пръстена, ей го на ръката ми". Кога погледнах, то е моят пръстен. Какво прави моят пръстен у четника?
към текста >>

14. 10. ВИРОГЛАВСТВО

Надежда Георгиева Кьосева

Има и противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат".
Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Ние сме отворили уста, превърнали сме се на слух и само слушаме. Бяха дошли латвийците на Изгрева и отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат там братство в Рига, но много се дърпат едни други, няма този мир помежду им и няма съгласие. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има и противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости.
към текста >>

15. 13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ

Маргарита Рангелова Стратева

Лакирани нокти като на жена.
13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ В Бъкстон се освещаваше една нова църква и ние отидохме. Баща ми обичаше на ходи на черква. Дойде и владиката Стефан. Аз бях до него. Зазяпах се в ръцете му. Лакирани нокти като на жена. Отдръпнах се и пак погледнах брадата му и позяпах ноктите и не можех да се начудя. При това миришеше на парфюм. Аз си запуших носа „пуф", закисках се и излязох навънка. А на вън щяха да ми теглят ушите. Милка ми се смееше, а баща ми се чудеше как да ме набие, но не ме наби.
към текста >>

Отдръпнах се и пак погледнах брадата му и позяпах ноктите и не можех да се начудя.
Баща ми обичаше на ходи на черква. Дойде и владиката Стефан. Аз бях до него. Зазяпах се в ръцете му. Лакирани нокти като на жена. Отдръпнах се и пак погледнах брадата му и позяпах ноктите и не можех да се начудя. При това миришеше на парфюм. Аз си запуших носа „пуф", закисках се и излязох навънка. А на вън щяха да ми теглят ушите. Милка ми се смееше, а баща ми се чудеше как да ме набие, но не ме наби. Аз не можех да изтрая в църквата.
към текста >>

16. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

" А Емил от притеснение и като знаеше какво го чака беше си изял просто ноктите.
", а Гита каза: „Биха ме". Дадоха й личната карта и излезе като че за това са я викали да я набият. Гита: Когато отивах в затвора на свиждане при Емил, той ме караше да питам Учителя за него. Аз отивах нарочно при Учителя и Му казвах: „Учителю, Емил много се мъчи там в затвора! ", а Учителят ми отговори: „Ами Христос по-малко ли се е мъчил? " А Емил от притеснение и като знаеше какво го чака беше си изял просто ноктите. Друг път пак като отивах при Учителя по настояване на Емил, Учителят ми отговори: „И в другия свят има нужда от такива хора като него". И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно. Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен характер. Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал. Когато бил в затвора и виждал своя край Емил писал в една тетрадка нареждания на децата си, да не се занимават с политика и да знаят, че имат златна майка.
към текста >>

17. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

ТОМ 7

После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща.
За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият. От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги. Жената обикновено сутрин му носи закуска и му почиства. Виждам как с течение на времето на всички дотежава това положение, защото неговото състояние не става по-добро. Как ще бъде занапред и кой ще му помага да носи този тежък кръст, не виждам. А той помагаше докато може на всички.
към текста >>

18. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Дойдохме тука в село, нашите разбили сандъка и още иглите му зад ноктите стоят забити.
Но да не плачеш, защото ще дойде пак във вашия дом. Аз нема сега тука да му разправям историята. Той ще дойде във вашия дом, сам ще си разправи всичко“. И нема какво да правим и къде да ходиме. Да отидеме там у частта не ходихме. Дойдохме тука в село, нашите разбили сандъка и още иглите му зад ноктите стоят забити. В.: Те са го мъчили. Т.: Мъчили са го. И така след това губене на време, погребахме го. На 9.IX.1944 г. пет часа сутринта снаха ми доби момче.
към текста >>

19. 13. Юрданка Жекова

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

Така както беше неграмотна, Учителя, тя миеше на Учителя крачката и в скута й седяха и ги криеше и му режеше ноктите и имаше от Неговите нокти и даваше на тоя, на оня и от косата Му и от брадата Му.
Тя завърши гимназия, след това музикалното средно училище, след това кандидатстваше в консерваторията. Но в консерваторията, там стана нещо, въпреки че беше първа, не влезе и сега ще кандидатства пак. Аз на Юрданка не й казвам.А тя знаете ли какво ми каза: „Виолетка и сега ще кандидатства, но и сега няма да я приемат“. А, леле, аз се страхувах от нея. Много ме заболя гдето Мика Тодорова пише, че тя е била неграмотна. Така както беше неграмотна, Учителя, тя миеше на Учителя крачката и в скута й седяха и ги криеше и му режеше ноктите и имаше от Неговите нокти и даваше на тоя, на оня и от косата Му и от брадата Му. Интересно защо е останало убеждението и в другите, че и Галилей Величков ми казваше, че не може да чете и да пише. Интересно, защо е останало това в тяхното съзнание, може би защото отначало не е имала образование и после ли се е образовала? Не, не, тя няма завършено образование, учила е до четвърто отделение, малко така, без образование е, но тя си го носеше природно.Това е другата страна. Въпроса е, че у другите приятели е останало впечатлението, че тя е без образование и била неписмена и не можела да чете. А това не е вярно.
към текста >>

20. 09 - 190. ВЪЗМЕЗДИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Току-що пристигнала на нивата, видяла как един сокол се спуснал в нивата и сграбчил с ноктите си един заек и веднага се опитал да се вдигне, но тъй като заекът бил доста голям и като се разшавал, соколът бил принуден да го пусне.
190. ВЪЗМЕЗДИЕ През пролетта на 1915 година г-жа Веска от село Видраре, бивша Тетевенска околия, излязла в полето да си обиколи нивите. Току-що пристигнала на нивата, видяла как един сокол се спуснал в нивата и сграбчил с ноктите си един заек и веднага се опитал да се вдигне, но тъй като заекът бил доста голям и като се разшавал, соколът бил принуден да го пусне. Г-жа Веска като видяла, че соколът пуснал заека, затекла се и го хванала, понеже той още бил зашеметен. От него си сготвила заешка яхния. Горкият заек, от един неприятел се освободил, попаднал в ръцете на още по-опасен и жесток - човекът. След някоя година на г-жа Веска й се ражда дете. Голяма била нейната радост, че има рожба, но веднага радостта й се помрачила поради това, че детето било само с една ръка, а дясната липсвала от лакета.
към текста >>

21. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

ТОМ 10

Показва си ноктите на медиума, които са пълни с трески, правил усилия да се спаси и драскал сандъка.
Но сега вижда, че е направил по-голям грях. Поиска молитва, която приема коленичащ, става, благодари и си отива. Как обяснявате вие това? Същият медиум вижда духа на Боян, тукашен гражданин, заминал преди две години на велики заговелки от задушаване. Казва, че е бил жив погребан, но умрял после в страшни мъки при съзнание, че се намира в гроба. Показва си ноктите на медиума, които са пълни с трески, правил усилия да се спаси и драскал сандъка. Съветва всички да бъдат трезвени и по-редовни в ядене, за да не изпаднат в неговото положение. Иска молитва, благодари и си отива. Де може медиумът да измъдри това? На 25 октомври след съобщенията от частен характер каза се от един светъл дух да приготвим дълбока чиния, пълна с вода и я оставим на масата 1 метър пред медиумите; те седяха на първия ред, 20 минути след угасване на ламбата всички останахме учудени, като видяхме, че наистина медиумите са измокрени и около чинията с вода е съвсем мокро. Кой е пръскал медиумите, когато чинията с водата никой от присъстващите не е можал да достигне?
към текста >>

22. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тук под думата „вълци" се подразбират пак хора, които са със скрити зъби и нокти.
От 1914 година е почнало съденето на света и ще продължи до 1999 година. Не се смущавайте за последствията. Никоя сила не може да измени Божия път. Всички ще минат седем пъти през огъня и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исаия, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Тук под думата „вълци" се подразбират пак хора, които са със скрити зъби и нокти. Който не разсъждава, а само души и хапе, той не е човек, а вълк. Всички досегашни учения, като Християнство, Будизъм, Мохамеданство, Теософия и прочее, в тяхната формална, външна страна, си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото Учение на Христа, което ще ви възкреси. Сега вие се питате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете. Това ще зависи от Бога - Отца.
към текста >>

23. VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тогава всеки драпаше със зъби и нокти да се омъжи за софиянец, за да остане в София на работа. 11.
Той беше на 76 години, а тя бе на 25 години. Беше преминала през първия си брак. Онзи, който се беше оженил за нея, беше психически разстроен, но вече от Милка, по нейна вина, защото чрез нея действуваше майстор Борис. Грозни и поучителни сцени. 10. Майстор Борис бе предлагал пари, злато, имот, както и да я направи софийска жителка, като тя се ожени за него. Тогава всеки драпаше със зъби и нокти да се омъжи за софиянец, за да остане в София на работа. 11. Дори се стигна до там, че при едно гостуване в Бургас на майстор Борис с Петър Филипов, на гарата се прощават Милка и Борис и се целуват в устата като възлюблени. Атой беше на 76 години, а тя на 26 години, r присъствие на Петър Филипов, който е стоял като гръмнат. А Кралю е гледал и благославял случая. Това нещо Петър Филипов го разказваше на всички и още са живи онези, които са го чули от неговите уста. Дали това е вярно?
към текста >>

24. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

ТОМ 12

Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите, изчистете си дрехите, измийте се и идете тогава при Бога.
Друго: Не отивайте в други къщи, по разни семейства, когато ви е много тъжно скръбно, за да ви олекне, т.е. не носете своя боклук в къщата на ближните си. Това не е наука, не така трябва да ти олекне. Ще отидете с мисъл да използувате и да дадеш да използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат. Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите, изчистете си дрехите, измийте се и идете тогава при Бога. Защото самата мисъл да бъдеш чист, то е воля; самата мисъл да отидеш при Бога чист действува на ума ви. Ако си нечист, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш. Ученик, който е нечист, не се приема. Не разбирам с това да станете педанти, да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своето.
към текста >>

25. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ТОМ 12

За пример ноктите си трябва да ги режеш.
Ти казваш: „Не ми харесва! “ Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава де е истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.“ Когато имате правилни понятия, то страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите със страданията. За пример ноктите си трябва да ги режеш. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части на тялото, които са чувствителни. Защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга. На тях се пише. Като погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас - дали сте скържави или не, дали сте ученолюбиви или не, дали сте ученолюбиви или завистливи.
към текста >>

Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга.
Тогава де е истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.“ Когато имате правилни понятия, то страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите със страданията. За пример ноктите си трябва да ги режеш. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части на тялото, които са чувствителни. Защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга. На тях се пише. Като погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас - дали сте скържави или не, дали сте ученолюбиви или не, дали сте ученолюбиви или завистливи. Всеки нокът показва по коя причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат. Тази книга е такава, защото колкото повече се изтриват, толкова повече растат.
към текста >>

Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат.
Защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга. На тях се пише. Като погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас - дали сте скържави или не, дали сте ученолюбиви или не, дали сте ученолюбиви или завистливи. Всеки нокът показва по коя причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат. Тази книга е такава, защото колкото повече се изтриват, толкова повече растат. Вие имате известни дарби, които трябва да ги разработвате. Вие имате за онзи свят същата идея, както една млада мома за момъка. Някоя млада мома фантазира, че ще дойде нейният възлюбен и тя ще бъде като царица, ще има ядене и пиене и те само ще се потриват. В онзи свят има интензивен живот.
към текста >>

26. 4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ

Но един ден там, в Букурещ, когато аз научих, че при леля ми идваше преди това, искам да кажа - маникюристка, която й правеше ноктите, това, онова, мен ми се видя нещо много хубаво това нещо, щото момичето беше елегантно и викам: „Аз искам това да науча." Леля ми искаше да ме учи цигулка.
Едното беше Иванова, на тоя, как се казваше той, забравих му името, Любомир, какъв беше, другото беше моето - Георгиева, третото беше Говедева и четвъртото, не помня на кого. И когато идваха и търсеха някое едно от тия имена, се казваше: „Тука тази, но не е тази. Тука е онази, ама не е ..." Така живеех аз с фалшивите имена, докато се върнах пак по тоя именно начин. „Кондестин", както казват румънците (тайно). Та минавайки два пъти границата нелегално, имах тия неприятности. Но един ден там, в Букурещ, когато аз научих, че при леля ми идваше преди това, искам да кажа - маникюристка, която й правеше ноктите, това, онова, мен ми се видя нещо много хубаво това нещо, щото момичето беше елегантно и викам: „Аз искам това да науча." Леля ми искаше да ме учи цигулка. Тя, не е хубаво да казвам за нея, мир и светлина на душата й, но си имаше приятел - студент българин, той беше между впрочем и кантина, както казват румънците - стол на български студенти у нас. Свако ми беше богат, заможен, той беше социал-демократ и директор на Рудолф-Мосе, една фирма - печатница, имаше възможност. Много пари печелеше, но разбира се и той живееше с неговата секретарка, за което леля ми му отмъщаваше по тоя начин, с тоя Ганчо, един от добруджанския край, той почина, много добър цигулар, много прекрасен цигулар. И танте винаги му казваше: „Научи Милка на цигулка! " Добре ама Силвио, доведеният син на свако ми, учеше пиано в сеседите и аз с най-простия си акъл казах: „Силвио да учи на такова голямо нещо, а пък аз на такова малко, не искам.
към текста >>

И разбира се, успях да се наложа, аз научих да правя нокти и фризури, те ме дадоха не чираче, а ученичка в един институт, Дортаймер се казваше, на Каля Виктория, който приемаше ученички, защото обикновено чирачетата слугуваха там.
Свако ми беше богат, заможен, той беше социал-демократ и директор на Рудолф-Мосе, една фирма - печатница, имаше възможност. Много пари печелеше, но разбира се и той живееше с неговата секретарка, за което леля ми му отмъщаваше по тоя начин, с тоя Ганчо, един от добруджанския край, той почина, много добър цигулар, много прекрасен цигулар. И танте винаги му казваше: „Научи Милка на цигулка! " Добре ама Силвио, доведеният син на свако ми, учеше пиано в сеседите и аз с най-простия си акъл казах: „Силвио да учи на такова голямо нещо, а пък аз на такова малко, не искам. И аз искам на такова голямо да уча." - Пиано с други думи. И разбира се, успях да се наложа, аз научих да правя нокти и фризури, те ме дадоха не чираче, а ученичка в един институт, Дортаймер се казваше, на Каля Виктория, който приемаше ученички, защото обикновено чирачетата слугуваха там. Ние бяхме ученички и се плащаше за тези ученички и аз научих там тая професия - фризьорство, масажи, боя, всичко, цялата тая процедура в това фризьорство. И когато научих това нещо, научих го, но не го работех. Но горе във вилата имам един патефон, както казват румънците, грамофон, който се навиваше така, на ръка и беше последна дума на техниката, защото автоматически спираше. Аз не знам, навярно в кръвта ми е, щото още в Русе когато бях и когато вуйчо ми почина, и дойдоха и съобщиха за телеграмите на баба ми, аз бях събрала децата да им правя джумбуши разни и да се кълча, да туй, да онуй, да се качвам на масата да играя, да се преобличам и в Самоков също съм го правила като дете. Значи една артистичност вродена в мене беше.
към текста >>

27. 7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

А Анани вика: „Аз те знам тебе, ти си рафинирана румънка, ама дай тука, дано си здрава, да представяме там това." А аз имах голяма клиентела, между които хитлеристи бяха вече на мода - мъже, които им правех ноктите.
В.К.: А той вашият салон „Анани" се казваше. М.Г.: „Анани" се казваше. И аз казвам, а аз сега с мисълта, че не съм момиче, нали, идвам от Букурещ така. Казвам, не, аз ще направя нещо, няма да мина през тоя преглед. Всички се прегледаха: чирачета, момичета, фризьорки, това, онова, пък той беше най-голям, имаше може би петдесет души персонал и се оказаха много от тия момичета, които бяха, че не са момичета и си имат приятели, щото за това се държеше едно време и само аз още не си давам сертификата. А Анани вика: „Аз те знам тебе, ти си рафинирана румънка, ама дай тука, дано си здрава, да представяме там това." А аз имах голяма клиентела, между които хитлеристи бяха вече на мода - мъже, които им правех ноктите. И имаше един хитлерист, който предпочиташе мене. Много от мъжете ме предпочитаха, защото знаех езици - по няколко думи за занаята си, така. И румънци, и турци, и какви ли не, всичките ми предлагаха. И всички ми казваха: „Няма да те безпокоим, искаме те за един месец, ще ти купим апартамент, ще ти направим салон. Само един месец в годината сме тук." Но аз казвах: „Как ще се продам?
към текста >>

28. 14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА

Най-напред отивах при една германка, да й правя ноктите и след това щях да ида при Прокопова.
М.Г.: Учителят. В.К.: Защо се смее? М.Г.: Ами аз чукам, нали, за какво, той знае за какво е и се смее. Защото не съм го послушала. Отивам при Прокопова. Най-напред отивах при една германка, да й правя ноктите и след това щях да ида при Прокопова. И той не ми отвори. Слизам долу. Пак не ми отвори, но на обед сме в трапезарията. И аз отивам и Олга Славчева: „Учителю, Милка обраха! " - „А, така ли?
към текста >>

29. 18. НА РАЗСИП ЛУНА

Косъмчета има от Учителя, после тази на доктора този конския как се казваше, доктор Жеков, такива нокти нещо беше ми дал от Учителя, но тях ги загубих, останаха няколко косъмчета.
Ха-ха, но тъй ме правеше тя - приятелка и аз затуй свикнах по неин маниер с млади хора когато се срещна, да ги имам като приятелки, а не като да ми викат лелка или не знам какво, макар че съм де, така на възраст. И така аз често ходех, тя живееше до Веса Несторова там и когато Учителят си замина, не помня кой номер беше, мъжът й беше вече починал и тя казваше, но преди това тя идваше на Изгрева де, после ще кажа. Тя казваше: „Виж какво, нали разделиха на Учителя нещата. И тя имаше там някакъв дял. Тя ми даде ръкавели от Учителя, нали. Косъмчета има от Учителя, после тази на доктора този конския как се казваше, доктор Жеков, такива нокти нещо беше ми дал от Учителя, но тях ги загубих, останаха няколко косъмчета. Аз много раздавах косъмчета, а не трябваше. Защото на Учителя когато поисках косъмчета, в случай нали тогава за продажбата на каската, каза: „Ще ми го върнеш." В.К.: Кое? М.Г.: Видях едно косъмче на рамото на Учителя, когато отивах да си продавам сушоара, един, каска се казва на фризьорски език, нали. Той тогава ми каза, ний го записахме. Той тогава каза: „Добре, ама ще ми го върнеш." Пък аз казвам: „Ама за едно косъмче." Ама върнах му го, поиска си го обратно, тъй щото когато кой ми беше дал тези косъмчета не помня, имаше май от брадата, от мустаците ли, какво беше и така от косата.
към текста >>

30. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

„Дондуков" където Касталски идваше да си прави ноктите.
По него време и аз провеждах моите събрания в моя дом. Наложи се да вляза във връзка със Съветската легация чрез моя занаят и да им бъда в услуга. Така работех там с един другар на име Виктор Косталски. Бях страшно заподозряна от полицията и Виолета Станчева, с която живеехме наедно, почна да ме пъди, че щяла да пострада заради мене, че да се махам от нея. По него време работих при работодателя „Траян" на бул. „Дондуков" където Касталски идваше да си прави ноктите. Това беше поводът за да говорим и да си дава своите нареждания. Когато полицията и там подуши, той идваше с кола някъде към края на града, намаляваше хода, отваряше вратата и аз влизах, и така почваше да кара и криволичи из улицата с една бясна скорост. Спомням си една такава гоненица с една полицейска кола, когато едва на една отсечка той избяга, оставайки ме скрита в една стара къща, продължавайки сам нататък. От страна на другарите от ЦК бяха ми възлагани наред с моята работа да намирам и др. такива нелегални квартири, задача, с която аз добре се справях.
към текста >>

31. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 201-250

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

" Ученикът не трябва да бъде мързелив. 226.Ноктите.
А след това иде дарът: „И Аз ще бъда с вас до скончанието на века." 224.Послушание и учение. Когато ученикът възприема Любовта от Учителя, той има послушание, за да се посади Любовта в него. А учи, за да възрастне тя в него. 225.Ръцете. Ръцете са създадени за работа! Когато ученикът ги погледне, те му казват: „Ние сме създадени за работа! " Ученикът не трябва да бъде мързелив. 226.Ноктите. Ученикът не трябва да има бели петна на ноктите си. Те са резултат на силно смущение и притеснение. Ученикът трябва да бъде много тих всякога. - За него не трябва да има изненади. 227.Доброто. С краката си ученикът ще отиде при Доброто; с ръцете си ще го направи; а с устата си ще го каже.
към текста >>

Ученикът не трябва да има бели петна на ноктите си.
Когато ученикът възприема Любовта от Учителя, той има послушание, за да се посади Любовта в него. А учи, за да възрастне тя в него. 225.Ръцете. Ръцете са създадени за работа! Когато ученикът ги погледне, те му казват: „Ние сме създадени за работа! " Ученикът не трябва да бъде мързелив. 226.Ноктите. Ученикът не трябва да има бели петна на ноктите си. Те са резултат на силно смущение и притеснение. Ученикът трябва да бъде много тих всякога. - За него не трябва да има изненади. 227.Доброто. С краката си ученикът ще отиде при Доброто; с ръцете си ще го направи; а с устата си ще го каже. И трите свята трябва да вземат участие в Доброто: физическият, ангелският и Божественият. 228.Главата.
към текста >>

32. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 201-220

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

206 Белите петна на ноктите идат от голямо напрежение на нервната система.
Белият цвят. 205 Най-силният цвят е белият. При белия цвят на Светлината растат растенията. И при белия цвят на Любовта расте и се радва душата. Белите петна. 206 Белите петна на ноктите идат от голямо напрежение на нервната система. На тихия и спокойния човек ноктите са чисти - без бели точици Гръмотевицата 207 Гръмотевицата озонира въздуха - носи прана с пречупването на известни природни течения. Красива нощ. 208 На планината тъмно, мрачно, бурно, дъжд. И в някой кът се сгушил пътник и размишлява за величието на Природата и Бога. Мото: 209 „Без страх в Любовта безгранична!
към текста >>

На тихия и спокойния човек ноктите са чисти - без бели точици Гръмотевицата 207 Гръмотевицата озонира въздуха - носи прана с пречупването на известни природни течения.
205 Най-силният цвят е белият. При белия цвят на Светлината растат растенията. И при белия цвят на Любовта расте и се радва душата. Белите петна. 206 Белите петна на ноктите идат от голямо напрежение на нервната система. На тихия и спокойния човек ноктите са чисти - без бели точици Гръмотевицата 207 Гръмотевицата озонира въздуха - носи прана с пречупването на известни природни течения. Красива нощ. 208 На планината тъмно, мрачно, бурно, дъжд. И в някой кът се сгушил пътник и размишлява за величието на Природата и Бога. Мото: 209 „Без страх в Любовта безгранична! " 16.III.1922 г. Свобода.
към текста >>

33. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Видиш ли злото (изкушението), отдалеч още бягай от него, като за живота си, не се спирай да премериш силите си с него , защото сториш ли това, ако Исус не е с тебе да те подкрепи, то непременно ще бъдеш победен или ще можеш да се изтръгнеш от ноктите му , но с големи усилия. 67.
Съдействувай ни да преодолеем всички мъчнотии и възцари в нас вечната Божествена Любов . 62. От все сърце желая да бъда редовна ученичка в окултната школа и нека Божественият лъч освети моите мисли и желания , за да бъдат творители на моя вътрешен живот . 63. Мене ми прави удоволствие да посещавам нашата школа, защото намирам утеха на душата си пред Бога, намирам също и поука за из живота . 64. Предназначението и смисъла на човека е да се усъвършенства във всяко направление и отношение . 65. Да имаш вътрешна хармония, то значи да искаш, когато знаеш и можеш, да можеш , когато искаш и знаеш , и да знаеш, когато искаш и можеш . 66. Видиш ли злото (изкушението), отдалеч още бягай от него, като за живота си, не се спирай да премериш силите си с него , защото сториш ли това, ако Исус не е с тебе да те подкрепи, то непременно ще бъдеш победен или ще можеш да се изтръгнеш от ноктите му , но с големи усилия. 67. Оня, който иска да намери доказателство за съществуването на Бога,за безсмъртието на душата, за действителност на невидимите светове, нека не го търси другаде, а да се научи да чете във великата книга на живота, природата и душата,защото само в тази книга , открита само за пробуденото духовно око, е написано най-прекрасното доказателство за всичко това. 68. Смелият в живота печели борбата . 69. Искам да служа на Господа и с Него да живея . 70. Ако имаш хармония в себе си, ще имаш живот и благословение в дома си . 71. Да не живееш за себе си, а за другите , е благородно . 72.
към текста >>

34. 64. СЛЕДСТВИЕТО В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

Други порядки в този наш живот: на десетина дни, идваше милиционер, обръсваше ни, ас ножица изрязваше ноктите ни, но дълбоко до болка.
Така той спечели доверието ми и върна ли се от следователя, казвах му докъде е стигнала работата ми. По едно време, беше вече минало повече от месец както сме там, съквартирантът ми извади от бобената чорба доста бобени зърна и ги отдели настрана. След час-два, като изсъхнаха тези зърна, почна да ги нарежда на редове 3 по 3 и тълкуваше съдбата си. Ставаше нещо като гледане на кафе или на боб. Правехме си това развлечение, разбира се, започна и за мен да нарежда тия бобени зърна, а това ни даваше повод и повече да разговаряме за патилата си - той за своите и аз за моите. Други порядки в този наш живот: на десетина дни, идваше милиционер, обръсваше ни, ас ножица изрязваше ноктите ни, но дълбоко до болка. Изохквах, че ме боли от така дълбокото рязане, а той възразява: „Ти това като не търпиш, как ще издържиш на другото! " По-нататък - беше минало повече от месец и тогава за пръв път ни заведоха на баня. Вървим един след друг, както сме в килията, слизаме в долните етажи, всичко цимент, а от двете страни килии с железни врати. Разбира се, в момента никой няма там. Като минавахме край тях, настръхвах от това зло, което може да пати човек.
към текста >>

35. 6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ

Николай Дойнов

Във втория дял влизат пръстите със своя строеж, форма и дължина, включително и ноктите.
За тези линии Учителят казва: „Аз приемам на земята да е имало три раси: първата, която е създала линията на живота, втората - линията на сърцето и третата - линията на ума, на човешките ръце". В.К. А от гледна точка на хиромантията? Н.Д Ръцете също можем да разделим на три дяла. Тук, под ръцете имаме предвид дланта и пръстите. В първия дял влизат формите от вътрешната страна на полеца до китката. Във втория дял влизат пръстите със своя строеж, форма и дължина, включително и ноктите. Във третия дял влиза частта от основата на пръстите, взето от вътрешната страна на ръката, до основата на палеца. От вътрешната страна на дланта имаме почти във всички ръце, с редки изключения, три ясно очертани линии. Едната, която минава покрай първата фаланга на палеца и се нарича линия на живота. Тя е, която определя естеството и смисъла на формите в първия дял на ръката. Втората линия минава в основата на пръстите и се нарича линия на сърцето.
към текста >>

36. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Иван Толев

Навред, по цялото земно кълбо, падналият Люцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите.
Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата са в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Люцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски... Но това зло не върлува само между народите: то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни", съсловия и класи; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни" организации под претекст за „общо добро". И никой не помислюва нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери" или: „каквото посееш, това и ще пожънеш" или: „който вади нож, от нож умира" - закон, възвестен от Христа и постоянно оправдан от фактите на действителния живот - като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора!
към текста >>

37. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби?
4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле. РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърдце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III.
към текста >>

38. XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА

Величка Няголова

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Занимаваше се с разни магии и все говореше за „косми" и „нокти", и др.
Постъпи както желаеш. Но истината е, че Мария Христова е пакостила безкрайно на Ана Бертоли, и то съзнателно и умишлено. Какво зная аз за тази сестра Мария Христова? Тя беше много енергична, волева, с труден характер. За мене тя не беше психически уравновесен човек. Занимаваше се с разни магии и все говореше за „косми" и „нокти", и др. Набеждаваше всеки направо в кражба. За нея беше лесно, защото тя самата беше крадец и разбойник. Разказваше, как една жена била у нея, как откраднала сребърните и лъжици и ги скрила в дрехите си отдолу и така си ги отнесла. Слушах всичко това от нея и се чудех на акъла й. После разбрах, че тя не беше съвсем нормална.
към текста >>

39. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Манов ме запозна с някаква си театрална трупа, която за вечерта ще представи „В ноктите на дявола".
Аз, макар и да не ме боли, започнах да плача и се събудих. * Часът 4 1/2. Станах и в 5 започнах наряда. Прочетох лекцията от общия окултен клас „Хармонични движения" и се заприготвях, след изпирането на дрехите си, за Годеч, където лекарят, собствено кметът ни викат всички учители от Годечката община за образуване на хигиенични съвети - комисии и от лекаря ще се дадат напътствия за работата, която ни предстои по хигиената в селата си, В Годеч се състоя събранието от 11 до 1 ч. На излизане от училище Б. Манов ме запозна с някаква си театрална трупа, която за вечерта ще представи „В ноктите на дявола". Поканиха ме да остана. Угърчинска и г-жа Калинова ме поканиха на обед. Обядвахме и Никитов и Добрев от Бо[ренде? ]. Вечерта си потеглихме с Д. .Маринчев да си отиваме, обаче ме застигна Б.
към текста >>

40. 8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

И тази кокошка, въпреки своето крякане за едно яйце, и досега не се е спасила нито от ножа на своя господар, нито от ноктите на сокола или на лисицата.
Пеньо, Чрез този стих небето ни разкрива един от най-важните закони. От спазването и приложението на този закон зависи успехът и развитието на човека. Чрез този стих Христос ни дава ключа на Божествения живот! Категорически е казано: „не явно, но тайно някак си". Често слушаме да се казва: „Не ми върви", или: „Току-що почна работа, и тя се разваля." Не върви изобщо на човека, защото всичко върши явно, а това е културата на кокошката. И тази кокошка, въпреки своето крякане за едно яйце, и досега не се е спасила нито от ножа на своя господар, нито от ноктите на сокола или на лисицата. И човекът, който обича всичко да върши явно, и досега не се е подигнал по-високо от културата на кокошката. А за Христа е казано, че е постьпил не явно, а тайно някак си. Не явно. Учителят казва: когато предприемаш нещо, не казвай никому! За опитностите си, за дарбите и постиженията не казвай никому и не ги поверявай, защото това са специфични неща, дадени лично на тебе, неща, които, ако ги изявиш явно, няма да ползуват никого, нещо повече: може и дати се отнемат, защото природата дава и се разкрива само на онзи, който с делата си е спечелил нейното доверие.
към текста >>

41. 5. „Неявно, но тайно някак си

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

И тази кокошка, въпреки своето крякане за едно яйце, и досега не се е спасила нито от ножа на своя господар, нито от ноктите на сокола или на лисицата.
7, 10 стих Чрез този стих небето ни разкрива един важен закон. От спазването и приложението на този закон зависи успехът и развитието на човека. Чрез този стих Христос ни дава ключа на Божествения живот. Категорически е казано: „неявно, но тайно някак си". Често слушаме да се казва: „Не ми върви", или: „Току-що почнах работа, и тя се развали." Не върви изобщо на човека, защото всичко върши явно, а това е културата на кокошката. И тази кокошка, въпреки своето крякане за едно яйце, и досега не се е спасила нито от ножа на своя господар, нито от ноктите на сокола или на лисицата. И човекът, който обича всичко да върши явно, и досега не се е повдигнал по-високо от културата на кокошката. А за Христа е казано, че е постъпил не явно, а тайно някак си. Неявно. Учителят казва: Когато предприемаш нещо, не казвай никому. * После, в пространството се носят или съществуват духове, тъмни и разрушителни сили, които подслушват и щом чуят, развалят. Значи, ще работиш не явно и ще се молиш не явно.
към текста >>

42. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там.
Седне в стаята, па удари на ракам от зори до акшам! Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат.
към текста >>

43. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Лъже я, мами я, показва й пастърмица, шоколадчета и бонбони, докато я хване в своите нокти.
Те чакат своите синове по цели нощи и като си дойдат, те дигат ръка да я бият. А тя мълчи и търпи. При кого да иде? Късало се от нея, гледала го е със сетня сиромашия и като стъпва той на нозете си, изтезава я. И този момък лъже друга мома. Лъже я, мами я, показва й пастърмица, шоколадчета и бонбони, докато я хване в своите нокти. А и тя не пада по-долу: маже се, лустросва се, гледа се по петдесет пъти на ден в огледалото и то все за него, който бие майка си, който я изтезава, който я държи в яхъра при магарето. Тя се гласи и чудо прави за него. Е, за Бога, такива бракове могат ли да отгледат чисти потомци? Ти си въобразяваш, че нещо хубаво ще вземеш, но само с въображение не става. Ако ти искаш да си купиш нещо хубаво за ядене или за обличане, само с въображение ли го вземаш?
към текста >>

44. 5. Моята палатка

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Палатката се надуваше, задъхваше от напрежение, пръхтеше с раздутите си до пръсване бузи, пляскаше с полите си, опираше доверчиво дланите си о въжетата и сякаш с още по-голямо упорство вкопаваше ноктите си в земята.
Започна се истинска борба между него и моята палатка, Която аз трябваше да наблюдавам мълчаливо от моя ъгъл. Хитрецът се преструваше на укротен и дружелюбен, докато провреше лапите си през междините на вратата или през полита на палатката и нахлуеше вътре. След това изведнъж надуваше гърди, напрягаше гръб и се опитваше да изскубне и палатка, и въжета, и колове. Поспираше за малко, поемаше си дъх, събираше пресни сили и се нахвърляше отново в бясна атака. Загърнат в одеалото си, аз следях мълчаливо борбата им и тръпнех. Палатката се надуваше, задъхваше от напрежение, пръхтеше с раздутите си до пръсване бузи, пляскаше с полите си, опираше доверчиво дланите си о въжетата и сякаш с още по-голямо упорство вкопаваше ноктите си в земята. След това, когато мина напорът, тя се надвеси над главата ми като замисленото лице на моята майка и ми шепнеше: - Не бой се! Аз съм все пак здрава и читава! И докато моята прегръдка е над тебе, ти можеш спокойно да спиш и да сънуваш сладки сънища. Така ми шепнеше тя, и аз наистина сладко заспах. И я сънувах самата нея - гиздава моя посестрима, която ме люлее в златна люлка и ми шепне приказки за планински змейове, за пещери, гдето те се крият, за царски дъщери, в които се влюбват, за братята им, които пазят сестрите си от похищения и за сестри, които размахват копринени ветрила над спящите си братя. (Вж.
към текста >>

45. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

ТОМ 18

Ноктите твърди и бързо растат.
Колкото сангвиникът е горещ, толкова меланхоликът е студен. Външно неговото лице изглежда печално, с безпокойни очертания. Погледът е меланхоличен, тъжен, замислен, обикновено отправен надолу. Цветът на лицето е оловено-землист. Коси черни, груби, брада също. Ноктите твърди и бързо растат. Кожа гладка и хладна при допиране. Кръвта и другите течности в организма са гъсти и лепливи, следствие, на което и движението на тези течности е много трудно и медлено. Гласът е силен, но не бърз. Дишането е слабо и бавно. Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен.
към текста >>

46. 3. ПЛАНЕТИТЕ

ТОМ 19

А по ръцете, отделните части - длани, пръсти, нокти, кожа, линии са също добре оформени (Виж от автора неговите трудове: „Главата и лицето като израз на човешката природа” и „Ръцете като израз на човешката природа”), И другото, противоположното, неблагоприятното, което тласка да разединява, руши, спъва прогреса на човека, склонност към разправии, заядливи, неприятни отношения към околните и лошите условия в живота.
Това са ъглите на всички кристални форми, които имаме по Земята. Аспектите носят сила, възможности за изява в условията, при които човека ще се намери през живота си. Те определят също вида и израза на човека, които най-добре са изразени по лицето и ръцете. Това се дава в две направления - благоприятни, когато подтикът е да се обединява, създава, твори, стремеж за прогрес, топъл, сърдечен контакт с другите и благоприятните условия, при които човека ще се намери през живота си. При такъв случаи формите, размерите на частите и органите по лицето, са особено хармонично устроени с мек и приятен израз за гледане. А по ръцете, отделните части - длани, пръсти, нокти, кожа, линии са също добре оформени (Виж от автора неговите трудове: „Главата и лицето като израз на човешката природа” и „Ръцете като израз на човешката природа”), И другото, противоположното, неблагоприятното, което тласка да разединява, руши, спъва прогреса на човека, склонност към разправии, заядливи, неприятни отношения към околните и лошите условия в живота. А когато няма аспекти, тогава имаме една пасивност, липса на възможност на онова което планетните влияния носят да се изрази. Благоприятните аспекти са: полусекстил, секстил, пентоъгълника, тригона и квинконцията. Неблагоприятните са: полуквадрата, квадратурата, квадрат и половина, опозицията. За съвпада, които е най-силният аспект, ще разгледаме за всеки отделен случай при различните членове от Слънчевото семейство. Аспектите ги делим още и по сила: Силни са съвпада, квадратурата, тригона, опозицията.
към текста >>

47. 14. ХАНО - ПЛАНЕТАТА ЗАД ПЛУТОН

ТОМ 19

Има отношение също и върху растежа и развитието на младите организми, както и върху нормалното развитие и образуване на епителните тъкани - нокти, косми и пр.
За зодиакалното съзвездие Бик е определено да има отношение към врата на човешкото тяло. Там се намира една от най-важните жлези с вътрешна секреция, тъй наречената „щитовидна жлеза”. Тази жлеза отделя вещества - хормони, които имат изключително важното и многообразно влияние и значение върху организма на човека. Основното физиологично значение на веществата - хормоните, които тази жлеза отделя се състои в това, че те стимулират, активизират окислителните процеси в кръвта и най-вече тази, която отива в мозъка. Упражнява също усилващо влияние върху горивните процеси в организма и изобщо активизира всички процеси в него. Има отношение също и върху растежа и развитието на младите организми, както и върху нормалното развитие и образуване на епителните тъкани - нокти, косми и пр. Хормоните на тази жлеза оказват влияние и върху централната нервна система, като повишава и възбудимостта е човека. Правените опити с премахването на щитовидната жлеза в млади животни показват, че последните изостават в своя растеж. Рогата, копитата, костите стават чупливи, козината им оредява, животните затлъстяват, стават апатични, телесната им температура спада под нормалната. Подобно явление се наблюдава и при човека, когато по ред причини тази жлеза е засегната. Имаме подчертана изостаналост в умственото развитие, суха, груба набръчкана кожа, чупливи нокти и косми, недоразвитие на първичните и вторичните полови белези.
към текста >>

Имаме подчертана изостаналост в умственото развитие, суха, груба набръчкана кожа, чупливи нокти и косми, недоразвитие на първичните и вторичните полови белези.
Има отношение също и върху растежа и развитието на младите организми, както и върху нормалното развитие и образуване на епителните тъкани - нокти, косми и пр. Хормоните на тази жлеза оказват влияние и върху централната нервна система, като повишава и възбудимостта е човека. Правените опити с премахването на щитовидната жлеза в млади животни показват, че последните изостават в своя растеж. Рогата, копитата, костите стават чупливи, козината им оредява, животните затлъстяват, стават апатични, телесната им температура спада под нормалната. Подобно явление се наблюдава и при човека, когато по ред причини тази жлеза е засегната. Имаме подчертана изостаналост в умственото развитие, суха, груба набръчкана кожа, чупливи нокти и косми, недоразвитие на първичните и вторичните полови белези. Тези хора стават отпуснати, вяли, апатични, отслабват и половите функции. Всички тези данни за тази важна жлеза във врата на човека, ни дават основанието да приемем също, че тази планета зад Плутон, която има отношение към съзвездието Бик и оттам към врата, със своите влияния да действа много благоприятно върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека, като преди всичко засега му дава възможността за растене, голяма жизненост и дълголетие, също голяма проникновена сила на ума. Ние приехме обаче, че в сегашното развитие на човешкия род все още не са развити и оформени достатъчно добре мозъчните центрове, способни да възприемат пълните и цялостни силови течения - влиянието на тази планета, която със своите цялостни влияния ще даде възможност на човека за едно господство върху великото течение, наречено „Живот”. Човек да бъде господар на това течение, да живее в дадена форма, колкото си иска. * Бележка на съставителя: Някои астролози припознават тази планета под името Прозерпина.
към текста >>

48. I. Въведение

ТОМ 19

Венера има връзка с венозната система и нейните болести произлизат от нечиста кръв, малокрьвие и екзема, Те са хора изящни, спретнати на вид, сьс сини или бледнокестенови очи, кестенова коса, ситни и хубави зъби и нокти, малки крачка и къси пухкави ръце.
Слънцето преставлява човешката индивидуалност, а Луната - личността. Луната символизира в човека възприемателното, пасивното. 4. Венера Дава поезия, изящен вкус, деликатна чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, склонност към бездействие и денгубство, както и любов към удоволствието. Венера прави работите приятни и благополучни и носи сполука, както в земледелческите, така и в артистичните занятия. Венера и Юпитер са най-благотворните от планетите във влиянието си. Венера има връзка с венозната система и нейните болести произлизат от нечиста кръв, малокрьвие и екзема, Те са хора изящни, спретнати на вид, сьс сини или бледнокестенови очи, кестенова коса, ситни и хубави зъби и нокти, малки крачка и къси пухкави ръце. Погледът на венерианеца е нежен, мек и изразява любов. Венерианците са верни в дружбата си, но не винаги верни в любовта си. Те се влюбват лесно и силно, ала страстите им са като пламъци от слама. Те се ужасяват от борби, усилия и умора. 5. Марс Дава чувство за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не иска да знае за последствията.
към текста >>

49. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Думите на Видния Странник Буди-Са

Закривените нокти на орела и сокола показват тяхната мисъл, и твоето лице - твоята.
Но тогава обикновеното слънце, слънцето на вашето небе, ще потъмнее и луната и звездите помръкнат. А то значи, че водачите Ви ще ослепеят и слепец слепци ще води. И тогава ще дойде Тоя, Който може да ви отвори очите! И ако ти не си готов тогава да жертвуваш живота си и всичко за Него, ти нямаш никакво верую! Но да дадеш всичко без колебание и без трепет. Закривените нокти на орела и сокола показват тяхната мисъл, и твоето лице - твоята. Ако носът ти и ноктите ти са закривени надолу, а очите ти са отворени с жадност - вътрешно отклонение имаш от верния път. Дошъл си донякъде в живота и си рекъл: «Не може все с истина, с чистота, с честност.» И така станало. Но сянката на лъжата, омразата, нечистотата е страданието, нещастието, болестта. Ако те тичат подире ви и ви следят непрестанно, сами ще знаете вече какво ви липсва, накъде сте излезли от пътя... И ако куцаш или си сакат, пак също е! Добре е, когато човек види погрешката си и е готов да я изправи.
към текста >>

Ако носът ти и ноктите ти са закривени надолу, а очите ти са отворени с жадност - вътрешно отклонение имаш от верния път.
А то значи, че водачите Ви ще ослепеят и слепец слепци ще води. И тогава ще дойде Тоя, Който може да ви отвори очите! И ако ти не си готов тогава да жертвуваш живота си и всичко за Него, ти нямаш никакво верую! Но да дадеш всичко без колебание и без трепет. Закривените нокти на орела и сокола показват тяхната мисъл, и твоето лице - твоята. Ако носът ти и ноктите ти са закривени надолу, а очите ти са отворени с жадност - вътрешно отклонение имаш от верния път. Дошъл си донякъде в живота и си рекъл: «Не може все с истина, с чистота, с честност.» И така станало. Но сянката на лъжата, омразата, нечистотата е страданието, нещастието, болестта. Ако те тичат подире ви и ви следят непрестанно, сами ще знаете вече какво ви липсва, накъде сте излезли от пътя... И ако куцаш или си сакат, пак също е! Добре е, когато човек види погрешката си и е готов да я изправи. От чуждите грешки се учете - своите поправяйте!
към текста >>

50. 49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА

Жената ще претопи държавите, за да създаде на тяхното място друго общежитие, по нищо не прилично на днешната държава, сполучливо наречена от Ницше «най-студеното чудовище», под ноктите на което Жената е била пълна робиня.
Тя ще бъди мироноската. Тя ще заработи - не за да изостри политическите спорове и да получи избирателно право, а за да унищожи партиите и парламентите. Тя няма също да увеличи числото на държавите, а ще унищожи границите им. Тя ще внесе духа на споразумение и солидарност между всичките същества, наречени човеци. Обществото на народите - хвърлено днес само като идея - е първото семе на женското начало, което заработва между държавите, които създаде мъжът. Жената ще претопи държавите, за да създаде на тяхното място друго общежитие, по нищо не прилично на днешната държава, сполучливо наречена от Ницше «най-студеното чудовище», под ноктите на което Жената е била пълна робиня. Това е бъдещото общежитие, което ще се създаде от Жената - ще бъде общежитие на цялото човечество, в което няма да има място за: племена, народи, отечества, пол, религии. Там - в нейната обществена организация - в далечината на вековете - ще има само братя и сестри. Жената ще разруши и частната собственост, защото това е нейният дял - и, започнала днес с комуналния живот в собственото си семейство, гдето тя е първата и последна слугиня, тя ще изнесе този живот в съседното семейство, ще премахне дворната ограда между себе си и съседката си и ще създаде първата комуна. И чрез свойта майчина любов тя лесно ще изнесе своя задружен живот там, гдето случаят и условията я повикат. Този е пътят на сърцето.
към текста >>

51. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Божественото бе заменено с обредите, моралът - с политиката - загубили ключовете към небето, те яко се държаха в последните късове земя, без никаква сигурна надежда да я изтръгнат от яките нокти на римския орел... И на това малко късче земя, почти пътека, на която се кръстосваха източните балади на Индия и вълшебните приказки на Арабия с тайнствените легенди на царствения Египет - се роди онова малко отроче, на което небето отбеляза появяването със звезда, а културното човечество започна да брои дните на своя нов етап на развитие.
Преди двадесет столетия, в една бедна страна, разядана от религиозен фанатизъм, над която тегнеше сянката на римския орел, се роди един скромен труженик всред работническо семейство, на когото съдбата бе предопределила незавидната роля: да донесе Божествената Любов на хората - и те, в името на тая Любов, да го убият - и се избиват векове цели помежду си след това - за да си докажат кой по-правилно го е разбрал! Наистина, историята на човешкия живот ни дава такива невероятни абсурди, каквито човешкият съвременен ум се отказва да приеме - но търпи, разбира се, други, които след векове ще бъдат навярно все тъй невероятно неприемливи за здравия разум... Христа Исуса* осъдиха, че искал да разруши старото предание, закона, т.е. - тъкмо това, което фактически не съществуваше и следователно нямаше какво да разрушава! Мойсей им донесе от планината Божествения закон: «Не убий! », а те бяха убивали толкова много, без да престанат да мислят, че изпълват закона - разбира се, че всеки, който им напомняше за миналото или събуждаше гласа на съвестта, те бяха готови да го накарат да замълчи. Божественото бе заменено с обредите, моралът - с политиката - загубили ключовете към небето, те яко се държаха в последните късове земя, без никаква сигурна надежда да я изтръгнат от яките нокти на римския орел... И на това малко късче земя, почти пътека, на която се кръстосваха източните балади на Индия и вълшебните приказки на Арабия с тайнствените легенди на царствения Египет - се роди онова малко отроче, на което небето отбеляза появяването със звезда, а културното човечество започна да брои дните на своя нов етап на развитие. Няколко години само негов живот и проповед издълбаха страшно дълбоки следи в съзнанието на человечеството, промениха много мнения, катуриха много старини и възкресиха достатъчно мъртъвци за нов живот. И нещо странно - вместо да отслабнат тия следи, да се затрият тия възпоменания, да изчезнат надеждите - като че ли напротив - колкото человечеството уж расте в своите разбирания, толкова то като че ли се смалява и на хоризонта на вековете фигурата на Христос става все по-огромна и по-огромна. Неговите съвременници предпочетоха един разбойник пред Него. В един ден те бяха готови да Го видят цар Израилев - на следния само разбрали, че Той няма да върви по краткия път на насилието, който доближава до всички земни идеали - и с това отнема всяка радост от тях и ражда по следите си кръв и смърт - викаха със същата охота «Разпни го! », както бяха викали и за много други престъпници.
към текста >>

52. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

Но за мен беше ясно, че царят беше насъскан от Генчев или Сирко С [...]221, а може би и от още някои, а пък че Багр[янов] играе една кучешка роль*, когато по сърце му подхожда вълчешката и той едва се сдържа и си крие ноктите... Тогава остана едно решение, на което настоявах да остане едно обяснение, писмено или устно.
, Багряна дойде. Той всичко отрича. Не бил виновен. Антуража си той не бил го създал - да не са избирали такива депутати, и пр., и пр. Виждам го обаче, че е настроен и да се нахвърли върху царя; и нещо поразително - и двамата говореха един срещу други почти със същите думи: и онзи казваше, че искал да му помогне, а тоя само пречел и разрушава, и Багр[янов] приказва същото за царя.220 У чудо се видях. Но за мен беше ясно, че царят беше насъскан от Генчев или Сирко С [...]221, а може би и от още някои, а пък че Багр[янов] играе една кучешка роль*, когато по сърце му подхожда вълчешката и той едва се сдържа и си крие ноктите... Тогава остана едно решение, на което настоявах да остане едно обяснение, писмено или устно. Багрянов се съгласи да стане такова в мое присъствие и царят да го обвинява, а той да каже мотивите на постъпките. Обаче на два-три пъти Б[агрянов] се издаде, че той никому не би простил, нито пък би дал някому някакво обяснение, ами сега от немай-къде слуша и се подчинява... Тоя човек, ако утре има власт, не би се церемонил с никого.222 Видя ми се нещо нестабилно и неискрено, но аз му казах и на царя: - Аз съм доктор. Ще се боря да възтържествува доброто. Багряна се дави - и най-лошият да е, аз няма да го оставя. Може да е грешник, но престъпник не е.
към текста >>

53. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели?
Нашият народ след двете несполучливи войни остана без идеали, без път. Мрак и отчаяние обви земята ни. В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите. Изгуби вярата а себе си, обичта към другите; а партизаните, за да оправдаят своите неуспехи, отхвърляха отговорността от себе си, приписваха я на другите, критикуваха и, за да владеят народа, насаждаха омраза в него. Скараха те баща със син, син с баща, разделиха брат от брата, селянин да коли съселянин, гражданин да гони, убива съгражданина си, селянин да гони гражданина, гражданинът - селянина... и клахме се, както турци не са ни клали. Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели? Партизаните не само че ги разделиха, но и озлобиха. Изчезна обичта между тях, братството, и отстъпиха мястото на злобата и омразата... Дойде пробивът на Добро поле и остана нашият народ в мрак и на страшен кръстопът и се запита: Накъде? Накъде? По-младите, буйните искаха да поведат народа по късия път и със скокове. Бързите реформи и с един замах да постигнат целите си.
към текста >>

54. 32. ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

Те ни сочат истинския път, по който трябва да вървим, ако искаме и родината ни да бъде изтръгната от ноктите на хаоса, в който се намира днес!
Но колцина са онез щастливци, които, схванали истинската смисъл на зова, нарамиха своя тежък, в случая, товар, и последваха Оногоз, Който за нас и за нашите грехове увисна на кръста? В сравнение с броя на человечеството, те са едно нищожно малцинство. Стр. 154/1036 Малцина разбраха зова и го последваха с всичката си душа, за да намерят спасение и наследят Царството Божие. И ако оттогаз и до днес всички, които последваха този свещен зов, намериха и намират благодат пред Отца посредством ходатайството на Сина, днес - след двадесет века, след няколко катастрофални потреси нашият народ се вика - както тогаз человеческият род - на спасение - днес в нас се явяват сеячи на ново семе, на нов живот. Те ни викат, те ни подсказват какви трябва да бъдем, за да вървим по стъпките на Оногова, Който преди две хиляди години зовеше человечествотода се приближи към Него. Те ни сочат истинския път, по който трябва да вървим, ако искаме и родината ни да бъде изтръгната от ноктите на хаоса, в който се намира днес! Те ни казват: „Стига лъжа, стига измама, стига самоизтребление, стига самоунищожение! Свестете се, братя, докато не е ударил дванадесетият час! ” От освобождението ни до днес ний, като народ, преминахме през различни форми. Нас ни лъгаха, нас ни влачиха едни на една, други - на друга страна, докато стигнахме до това плачевно положение, в което се намираме днес и то не по чужда, а по наша вина! И днес, когато сме на кръстопът и се чудим към коя страна да вървим, днес се явява Ратник на свободата и ни сочи правия, истинския път, който само може и ще ни изведе към Спасението.
към текста >>

55. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

Но, българки и българи, ние, които поливахме добруджанските и тракийските полета със скъпата си кръв; ние, които оставихме по македонските чуки телата на нашите бойни другари; ние, на които смъртта е била не един път над нашите глави; ние, които и сега носим белезите от ноктите на смъртта; ние, които мизерствуваме; ние, които виждаме, че с Родината си играят шепа хора, управниците се гаврят с нас; ние, които сме вече половин милион, не можем и не бива да останем повече равнодушни.
Вие мито не платихте за краката си, ръцете си, а ги оставихте, без да ги видите нивга вече. Ето защо сме най-страшните контрабандисти. Ето защо, да отървем нашите здрави бойни другари, да отървем оранжевата сегашна полиция от много труд и да не ни разиграват по комендантствата и участъците, нека ни покажат зданията, гдето трябва да живеят престъпниците и контрабандистите, и аз ви моля, мили бойни другари, близки на нашите паднали другари, да се съгласите и да влезем доброволно в зданията, които Правителството ще ни определи за затвор. А моля господа днешните министри да приравнят и нас, новите престъпници и контрабандисти, с убийците, народни предатели от държавния затвор, защото за народните предатели-убийци от държавния затвор се дава храна, квартира, облекло и топливо, а ние - инвалидите, вдовиците, сираците и това нямаме, и нашите слепи другари всред зима спят по скамейките. Ето защо, моля, от това място, гдето преди години господин министър Стамболийски държа реч на студентите и се възмущаваше тогава от неправдите, моля този г-н Стамболийски от това място и аз да третираме всички престъпници и контрабандисти еднакво и вярвам, че ще бъде чута молбата ни. Но, българки и българи, ние, които поливахме добруджанските и тракийските полета със скъпата си кръв; ние, които оставихме по македонските чуки телата на нашите бойни другари; ние, на които смъртта е била не един път над нашите глави; ние, които и сега носим белезите от ноктите на смъртта; ние, които мизерствуваме; ние, които виждаме, че с Родината си играят шепа хора, управниците се гаврят с нас; ние, които сме вече половин милион, не можем и не бива да останем повече равнодушни. Не бива да повтаряме онези постъпки и да ставаме и сега престъпници спрямо Родината си, а трябва усилена агитация и организация!...” След свършването на речта бе докарана и кавалерия, пехота, артилерия, за да се разпръснат инвалидите, вдовиците и сираците, но за съжаление на народните джелати, всички си отидоха мирно и не стана нужда да се употреби оръжие (За тая му реч има редовно углавно дело № 515/920 г. и искано 15 години затвор).
към текста >>

56. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин.
1019, стр. 2, 4) Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните. Господа народни представители, Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар. Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си. Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си.
към текста >>

Няма по-голяма мъка за един инвалид и герой, който не е искал милост, дори когато е бил в ноктите на смъртта, когато е чувствувал нейното ледено дихание, когато е отивал на явната смърт, там где се лееше огън и желязо, течаща смърт; там, където хиляди куршуми пищяха; там, където стотици мини и снаряди разкъсваха телата им, живи ги заравяха в земята, вражески куршум завинаги отнимаще очите!
Но това коствуваше на инвалида морални терзания, разтакания по съдилища, средства, нерви. Колко инвалиди починаха, докато се бориха за правдата си и хляба!? Всеки три години, а сега - на 5 години, хиляди, хиляди инвалиди се разтакат от единия край на България на другия. Повече от 25 години медицинските комисии констатират все едни и същи повреди.,А животът и годините летят, налагат своето, дори на здравите, камо ли на инвалидите. Най-после, след 25 години, с този закон се туря край на тия страдания и унижения, и държавата ще спечели, че не ще превозва безплатно по БДЖ и не ще плаща на лекарите да участвуват в комисиите, а ще ги остави да си гледат работата. Няма по-голяма мъка за един инвалид и герой, който не е искал милост, дори когато е бил в ноктите на смъртта, когато е чувствувал нейното ледено дихание, когато е отивал на явната смърт, там где се лееше огън и желязо, течаща смърт; там, където хиляди куршуми пищяха; там, където стотици мини и снаряди разкъсваха телата им, живи ги заравяха в земята, вражески куршум завинаги отнимаще очите! Там, където не се иска приказки красиви и реки от мастило, а обич голяма, обич към Родината, здрави нерви, силна воля, голяма обич към брата и другаря си отляво и дясно, за да дочакаш противника или стигнеш и удариш „на нож”. Това прочуто Българско „на нож! ” Знаете ли какво значи „на нож? ” Знаете ли какво нещо е ръкопашен бой? Знаете ли какви качества трябва да има боецът, за да участвува в такива боеве?
към текста >>

57. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

Аз имам и един дълг към онези мои бойни другари по участ, с които ето близо 25 години носим ноктите и белезите на смъртта, и с които оставихме зад вражески окопи ръцете си, краката си, очите си.
И умирайки, те - борците, още едно вярваха: че родината и ние - техните бойни другари, не ще оставим майките им, жените им, децата им на произвола на съдбата. Те завещаха да продължим пътя им, да се грижим за семействата им. Това ни завещаха онези, които в други полк минаха и показаха на войските на цял свят, че българският войник знае да люби и брани, и мре за родната земя. В изпълнение на тоя завет аз се качих на тая трибуна. Господа Народни Представители! Аз имам и един дълг към онези мои бойни другари по участ, с които ето близо 25 години носим ноктите и белезите на смъртта, и с които оставихме зад вражески окопи ръцете си, краката си, очите си. Това са военно-инвалидите. В 1920 г. бяхме 37 000 души, а сега - 11 000 души и 3600 нови. За 22 години 25 000 души военно - инвалиди измряха, или 70 %. За тия останали мои живи другари аз взимам думата.
към текста >>

58. 3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Аз имам един дълг към онези мои бойни другари, другари по участ, с които ето близо 25 години носим ноктите и белезите на смъртта и с които оставихме зад вражески окопи ръцете си, краката си, очите си, здравето си.
Той засегна и въпроса за възрастта на сираците, до която би следвало да се подпомагат. По тази бележка, министърът на войната поясни, че само за пътуването се предвижда 25 г. възраст за сираците - за другите видове подпомагания оставало досегашното положение. Г-н Андро Лулчев също така със силни изрази очерта печалното и тъжно минало на пострадалите от войните. Между другото той каза: - Г-да народни представители! Аз имам един дълг към онези мои бойни другари, другари по участ, с които ето близо 25 години носим ноктите и белезите на смъртта и с които оставихме зад вражески окопи ръцете си, краката си, очите си, здравето си. Това са военноинвалидите. В 1920 г. бяхме 37 000 души, а сега - 11 000 и 3600 нови. За 22 години 25 000 души военноинвалиди измряха, или 70 %, За тия останали мои живи другари аз взимам думата. Сега ще ми се позволи една констатация, която разбира се не е само моя.
към текста >>

59. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

Самите експерти ни казаха, че по трупа на убитата е имало следи от нокти по гърдите и ръцете.
Вярно ли е, че обвинението е изградено на изключителни психологически положения? В 10 и половина часа се разиграва страшната трагедия. Убиват Ангелина Лулчева. По всичко личи обаче, че убийството е било извършено след една отчаяна и продължителна борба. Тя е продължила няколко минути. Самите експерти ни казаха, че по трупа на убитата е имало следи от нокти по гърдите и ръцете. Щом като това е така, трябва да предположим, че борбата е била лице срещу лице. Ударите са били нанесени вече и според както ни казаха експертите, кръвта е започнала да струи, следователно оставила е доста силни следи. Такива се намериха по пердетата на стаята, намериха се и по стената. Изцапани са и други околни предмети. Това обстоятелство е важно за нас, за да изтъкнем, че при такава една борба е било невъзможно убийците, техните ръце и техните дрехи да не бъдат изцапани с кръв.
към текста >>

60. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

Като малък почти не ядях и няколко години си гризях ноктите.
Светозар Крумов Няголов 21.07.1932 r. 2 16h36', гр.София (Слънце разтурящ се квадрат Уран). Този разтуряш, се аспект е изживян в минали прераждания и ми напомня, че не съм слушал Божествената мъдрост - вътрешното си ръководство - интуицията. Прави родения много докачлив, нервен и слаб самоконтрол. Предсказва много нервни разстройства и болести. Като малък почти не ядях и няколко години си гризях ноктите. Имаше отрови в тялото ми, които избиваха като бели петна по ноктите ми. Роденият е привърженик на сродството и братството на душите и свободната любов. Изложен е на злополуки от гръм, ток и ще претърпи разочарования от всяко естество. След промяната на хороскопа ми (Слънце секстил Уран) дава условия за придобиване и приложението на астрологията. (Слънце разтурящ се съвпад Плутон).
към текста >>

Имаше отрови в тялото ми, които избиваха като бели петна по ноктите ми.
2 16h36', гр.София (Слънце разтурящ се квадрат Уран). Този разтуряш, се аспект е изживян в минали прераждания и ми напомня, че не съм слушал Божествената мъдрост - вътрешното си ръководство - интуицията. Прави родения много докачлив, нервен и слаб самоконтрол. Предсказва много нервни разстройства и болести. Като малък почти не ядях и няколко години си гризях ноктите. Имаше отрови в тялото ми, които избиваха като бели петна по ноктите ми. Роденият е привърженик на сродството и братството на душите и свободната любов. Изложен е на злополуки от гръм, ток и ще претърпи разочарования от всяко естество. След промяната на хороскопа ми (Слънце секстил Уран) дава условия за придобиване и приложението на астрологията. (Слънце разтурящ се съвпад Плутон). И този аспект е разтурящ се - от минала инкарнация.
към текста >>

61. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Защото само тъмните сили могат така „със зъби и нокти” да защитават инволюцията.
И аз си спомням на Рила, на петото езеро, през 1999 г., на Събора на 19 август, цяла група „разярени” братя от провинцията и София се нахвърлиха като „зверове” срещу мене, че им обясних тази проста истина за 6-те упражнения. Просто те бяха готови да ме разкъсат! Че кой им пречи да си играят тези упражнения назад? Тогава защо се ожесточават толкова? Нима виждат края на царството си? Защото само тъмните сили могат така „със зъби и нокти” да защитават инволюцията. И затова, ако няма такива братя като Светозар, с будно съзнание, а и много е чел и чете, то докога ли ще продължи да се започва назад? Ето го въпросът. Отговорете вие всички! Защото и аз все назад щях да започвам. Необходими са такива хора като Светозар, със светлина и разум, за да разкъсват мрака!
към текста >>

Против всички тези промени се бори със „зъби и нокти” този брат Вергилий!
Още питам и Петър Ганев за променените песни и заглавия! Също и Симеон Симеонов - певец, дето променя Паневритмията, Лъчите със солото: „Ти си ме, мамо, родила...”, също питам и Ина Дойнова: защо е променена Паневритмията! Няма да се размине на никого! А Гриша Кьосев, който създава нови, поетични думи на Паневритмията, написани от сестра Олга Славчева и с участие на съществото Асавита, дошло специално от Слънцето за целта и изпратено от Великия Учител? Че и нови имена на езерата - той ги дава - Гриша Кьосев и духът, който работи с него. Против всички тези промени се бори със „зъби и нокти” този брат Вергилий! Ценете го! И няма да намерите друг като него! И сега пише материалите за брата Любомир Лулчев. Знаете ли колко мръсота и презрение изсипа Братството против този брат! И той си замина насилствено с името на Бога и Учителят на уста!
към текста >>

62. 71.Темелко Стефанов

ТОМ 22

Те си тръгват, а Темелко взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел.
Тя не се вслушва в съвета на Учителя и загубва ясновидството, което има дотогава. Големият син на Темелко, Костадин , през 1943 г. отбива военната си повинност в с. Божурище. * Една вечер пред къщата на Темелко Стефанов идва кола със закован ковчег, в който се намира синът му. Войниците нареждат веднага да се погребе и обясняват, че се е хвърлил под влака заради любовна история. Те си тръгват, а Темелко взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел. Той съобщава това на приятеля си Симеон Костов и заедно отиват в София при Учителя. Разказват му всичко. Учителят казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него. Ще дойде време, когато ще искат да ти дадат награда и пари заради неговата смърт, но ти нищо не трябва да взимаш." * Виж « Изгревът» том VII стр. 433-434. На 9 септември 1944г.сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър.
към текста >>

63. 1. Ел Шадай ( Вратата на Рая )

ТОМ 22

На вратата дойде един вълк и започна да вие и драска с ноктите си.
Запалих свещ и прочетох една беседа. Посрещнах изгрева и дочаках братята и сестрите от София и останах с тях. Така не изпълних точно задачата, дадена от Учителя. Вторият път пак не изпълних задачата и реших третия път да я изпълня точно. Като влязох в бараката, затворих вратата, запалих свещ и четях беседа. На вратата дойде един вълк и започна да вие и драска с ноктите си. Той обитаваше в една морена под горския дом. Сутринта, като излязох за изгрев слънце, видях стъпките му в снега. След посрещане на изгрева тръгнах веднага надолу. Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ на Витоша - Бивака Ел Шадай. Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя.
към текста >>

64. 4. Слънчеви лъчи

ТОМ 22

Вълкът използва тази енергия, за да си уякчи и заостри зъбите и ноктите.
Има по-сложни упражнения от „Слънчевите лъчи", но ние не сме готови още за тях. Лъчите на Слънцето постоянно удрят по Земята, по растенията и създават плодовете. Техният всекидневен приток дава цъфтежа, връзването, оформянето и развитието на плодовете до тяхното пълно узряване. Те посещават всички същества и всяко според степента на своето развитие ги използва за своите нужди. Когато един слънчев лъч попадне върху главата на една змия, тя го използва да си приготви отрова, за да ухапе някого. Вълкът използва тази енергия, за да си уякчи и заостри зъбите и ноктите. Поетът написва едно хубаво стихотворение, а музикантът - една симфония. Слънчевите лъчи влияят на всички хора и ги подготвят за пролетта на човешката душа, когато по лицето на Земята хората ще станат братя и сестри и ще дойде новата Шеста светеща раса на Любовта. Упражнението „Слънчеви лъчи" се явява като миротворец на Земята, събужда и хармонира висшите съзнания на хората за един общ велик живот на мир, разбирателство и пълна взаимопомощ в живота. Кръгът с 12-те радиални лъча около центъра представлява 12-те зодиакални знаци, покрай които минава Земята в своето движение около Слънцето. Лъчите, които са извън кръга около централните 12 лъча, са останалите многобройни съзвездия, които пряко или косвено влияят върху живота на Земята.
към текста >>

65. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета.
Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам? » И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост! » И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам? - казал лъвът.
към текста >>

66. 14. Двата ястреба, които кръжат на небето

Весела Несторова

ТОМ 24

Спускат се над нея, хващат я с ноктите на краката си, удрят я с човката си и отлитат и я отвличат Така аз съм наблюдавал как ястребът, след като кръжи половин час над двора на баба ми, спуска се надолу и отвлича някое пиле.
Весела е на 35 години, а Владо е към 50 години. И така, Весела е вече булка и трябва да преспива в брачното си ложе с Владо. На втората си брачна нощ Весела забелязала, че над небето на брачната им стая се явили две ястреба и кръжат на небето. Обикновено ястребите се явяват навремето там, където има нещо, което могат да задигнат. Те кръжат така около половин час, после прибират крилата си и като камък се спускат към земята, издават специфичен писък, с който парализират жертвата си. Спускат се над нея, хващат я с ноктите на краката си, удрят я с човката си и отлитат и я отвличат Така аз съм наблюдавал как ястребът, след като кръжи половин час над двора на баба ми, спуска се надолу и отвлича някое пиле. А кокошката е скована от писъка на ястреба и нито мърда, нито шава. И тогава, когато баба ми види, че на небесата се яви ястреб, то тя прибира кокошката с пилците под стряхата на къщата ни. И гледа Весела тези два ястреба, който кръжат над нейното небе, вторачва се в тях и изведнъж вижда, че единият ястреб се явява пред нея с човешко лице, момче на 10 години. Весела още не може да разбере какво става. По едно време чува глас: "Това е момчето, което трябва да родиш.
към текста >>

67. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

ТОМ 25

Особено трябва да бъдат похвалени чиновниците по банките; Земеделската банка си въздигна паметник неръкотворен със старателното и успешно повдигане на земеделците и помагането им да се отърват от ноктите на лихварите.
- Ние минахме без такива. Нашето училищно дело ние дължим само на нашите домашни учители, и можем да се похвалим, че не стоим ниско в това отношение в сравнение с напредналите културно страни. Голямо количество съоръжения, железници, пристанища, мостове и други, ние дължим само на нашите инженери. И общото мнение е, че нашите железници са построени и много умело и много евтино. Кой повдигна администрацията на страната до това хубаво състояние, ако не нашите чиновници? Особено трябва да бъдат похвалени чиновниците по банките; Земеделската банка си въздигна паметник неръкотворен със старателното и успешно повдигане на земеделците и помагането им да се отърват от ноктите на лихварите. А офицерството? - не започна ли да се повдига нашата армия именно откак руските офицери си отидоха и нашите "капитанчета" поеха командата? Може би само в църковно отношение има още да се желае; поради царстването на материализма в науката и живота, цялото общество е индиферентно към духовното, затова и трудно се намират млади възвишени сили да се посветят на това най-благородно служение на народа - свещенството. Но и то ще дойде с време. Едностранчивото самообразование на младежта ще извика един ден непременно реакция, и свещеникът ще се яви, за да възпитава.
към текста >>

68. 5.5. СЪГЛАШЕНИЕТО И ВОЙНАТА ОТ 1914-1918 г.

В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.

ТОМ 25

Лъвът, това са ноктите, това е грубата сила в света, която човек трябва да подчини.
Защото не носят със себе си пари. Българите казват: "Ние страдаме от съглашенците[2]..." "... Следователно, съвременните християните сега са дошли да втория фазис на изпита. Светът минава през първата фаза, първия изпит, а християните и вие минавате през втория изпит. Ще можете ли да удържите вашите убеждения? Ще трябва да ви хвърлят при лъвовете. Лъвът, това са ноктите, това е грубата сила в света, която човек трябва да подчини. Виждаме, че когато Данаил бил хвърлен в рова на лъвовете, той сполучил да укроти тези лъвове. Сега питам: Вашата душа е хвърлена в рова на лъвовете, можете ли да ги укротите, или те ще забият своите нокти и зъби, и вие ще излезете със съдрани кожи и ще кажете, че нямате убеждение? Имайте предвид да схващате дълбокия смисъл, защо Влезте в смисъла Данаил трябваше да се моли на Бога? - Там е силата. Силата трябва да се черпи от някъде.
към текста >>

Сега питам: Вашата душа е хвърлена в рова на лъвовете, можете ли да ги укротите, или те ще забият своите нокти и зъби, и вие ще излезете със съдрани кожи и ще кажете, че нямате убеждение?
Светът минава през първата фаза, първия изпит, а християните и вие минавате през втория изпит. Ще можете ли да удържите вашите убеждения? Ще трябва да ви хвърлят при лъвовете. Лъвът, това са ноктите, това е грубата сила в света, която човек трябва да подчини. Виждаме, че когато Данаил бил хвърлен в рова на лъвовете, той сполучил да укроти тези лъвове. Сега питам: Вашата душа е хвърлена в рова на лъвовете, можете ли да ги укротите, или те ще забият своите нокти и зъби, и вие ще излезете със съдрани кожи и ще кажете, че нямате убеждение? Имайте предвид да схващате дълбокия смисъл, защо Влезте в смисъла Данаил трябваше да се моли на Бога? - Там е силата. Силата трябва да се черпи от някъде. Днес хората образуват партии. Един човек може да черпи сила от дома си, един човек може да черпи сила от едон народ, идейно може да черпи сила от човечеството.
към текста >>

69. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ноктите й се впиват в лицето ми и кръв тече по бузите ми.
1 АПРИЛ [1918 г.] Татко е пак на война. Плачем за него; ако не е комарджийството, той би бил добър баща и заплатата би стигала. И Бекиния съпруг е на война. Тя съвсем се пренесе у дома. Тя подпита и да ме бие. Ноктите й се впиват в лицето ми и кръв тече по бузите ми. Остави ми две копки до очите - тях ли искаше да извади, не зная. Съдра ми блузата на гърдите и я направи на парченца. Обля ме с мастило. Мама й помага да ме дотрепят. Викат: „Или да се ожениш, или да те нема от тука.” Разбирам, че не трябва да подяждам хляба им, но Господ да ми е на помощ.
към текста >>

70. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Като че ли понякога съм в нокти на демони и ставам плячка на диханието им.
Ах, да знаете каква скърб и униние! Дори злина, дори адска злоба и горчивина. Ако надникнете сега у мен, ще се отдръпнете ужасена. Не, не бива сега никой да ме гледа. Това не е за пръв път. Като че ли понякога съм в нокти на демони и ставам плячка на диханието им. Асавита, не идвай сега при мен. Сега съм недостойна да застана срещу Вас. Но тия мисли не са мои. Аз газя в световната кал. Не стъпват нозете ми само по чистите пътеки на Бялото Братство.
към текста >>

71. 24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

А тя тъй жестоко ме блъскаше и разкъсваше с ноктите си моята кожа.
Брат Боев е винаги буден и ни чака. В тия хиляди стъпки до там и у дома, и от дома до Аня, аз прерисувах мозъка си, лицето си. О, мое мъничко челце, кога ще пораснеш? Или трябва още и още усилия? Все си мисля, че ако дойде майка ми, ще ме бие пак, както някога. А тя тъй жестоко ме блъскаше и разкъсваше с ноктите си моята кожа. Аз бях „Козетка” и Учителят ме изведе от там и приюти в Школата. Даде ми тия прекрасни учители, които неуморно работят върху мене, неуморно и безвъзмездно. Ах, този 8 клас, тая „Erste Prima”, колко ме измъчва! Особено огромен е материала по литература! А пък комплицираните задачи, а пък тая ужасна физика, химия, Божичко!
към текста >>

72. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец.
Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно. „Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки. Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота. Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори. Прощавай Стара планина! Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини.
към текста >>

73. 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността.
Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе. Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда... Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин! Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр. И този враг не е далеч. Ние го носим със себе си. Той е у нас, в сърцето, ума и волята ни.
към текста >>

74. 2.2.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год.

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

С пръсти, с нокти, с колена, с лакти, с брада, със зъби - изкачвам се и - горе сядам запъхтяна... Просто няма где да се хванеш, а надолу - слаб наклон.
Сгорещих се - пак напред - все направо. Отсреща ми - скала - два-три човешки боя. Оглеждам се - има леснина, но аз държа строго - направо - никакво отклонение. Здравец и кукуряк ми кимат, но кой ги гледа - напред. Нито на ум ми идва да му диря леснината. С пръсти, с нокти, с колена, с лакти, с брада, със зъби - изкачвам се и - горе сядам запъхтяна... Просто няма где да се хванеш, а надолу - слаб наклон. Камъкът е изгладен като от каменоделец. Ами сега! Да скокна - не, ще се пребия. Дойде ми на ум да легна по гръб върху скалата и бавно да се плъзгам по нея... Ех, ти разуме, що светиш и на луди млади глави! Туп!!
към текста >>

75. 2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Кръв капе от сърцето ми... Отрова тече в жилите ми - тялото ми е омаляло - труп - оловна маса, а той все чака отговор, чопли в сърцето ми със закривени нокти.
Това ли ви учи Учителя? Това ли ви е Школата? " Зъл - унищожаващ смях - злораден глас кискащ - светкащи очи - алчни уста - отвратително лице - смях - Школата - Учителя - ха-ха-ха. Дълбае в гърдите ми нечистата сила. Съмнение хлуе в мен. Кръв капе от сърцето ми... Отрова тече в жилите ми - тялото ми е омаляло - труп - оловна маса, а той все чака отговор, чопли в сърцето ми със закривени нокти. В сърцето ми една плаха светулка се готви да загасне - но в миг блесна, възгоря, пламна. Скачам и викам със силен глас: „Сега Слънцето ще изгрей! ”. Зловещият образ мигом изчезва. У мене просъмва. Заедно с това изток възсия.
към текста >>

76. 2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ

Глава 2. По следите на казаното

Може би е коленичил, издигнал белите си благоухаещи ръце с маникюрни нокти нагоре към престола на Бога да го осени, да му даде съвет и свише внушение какво да стори, как да предотврати тази нова напаст, това застрашаващо връщане към езичеството - преклонение пред Въздух, Слънце и Вода.
Сърцето му капе от кръв при тая тяхна пот, при това тежко самоизмъчване. Не можеха ли те да минат с по една запалена свещица в църква, мирно да стоят там пред иконата на светаго Дмитрия, Козма и Дамян, и пр. Нямаше да има нужда ни от потене, ни от къпане, ни от преобличане... Горкият народ! Безсилно стене светият пастир, загрижен за тяхното спасяване. Може би си е и поплакал за народното тегло. Може би е коленичил, издигнал белите си благоухаещи ръце с маникюрни нокти нагоре към престола на Бога да го осени, да му даде съвет и свише внушение какво да стори, как да предотврати тази нова напаст, това застрашаващо връщане към езичеството - преклонение пред Въздух, Слънце и Вода. И този самозван Учител!!? И най-после го осени прозрение свише. Речено - сторено. Нареди да се разтури езическото капище, да се низрине златната чешмица. Но, късно, много късно се досети да направиш това, ти свети старче.
към текста >>

77. 6. Решил съм

Черепът на крадците е еднакво устроен, еднакви са краката им, ръцете, пръстите, ноктите, носа, еднаква е дори и кръвта, да не говорим за етиката и навиците.
Крадците винаги избират нощта за своите престъпления. Външната тъмнина отговаря на вътрешната. Образът на крадеца е типичен. По всичките паралели и меридиани той е един и същ. Неговата атмосфера, среда, условия вътрешни и външни е тъмнината. Черепът на крадците е еднакво устроен, еднакви са краката им, ръцете, пръстите, ноктите, носа, еднаква е дори и кръвта, да не говорим за етиката и навиците. В основата на кражбата лежи мързела - леността, най-лошата форма на този порок. Крадците мечтаят за лек, охолен живот. Те са погълнати от външния ред, спокойствие и са влюбени в мира. Те мразят шума и скандала - всичко около тях да бъде тихо, безшумно и непременно тъмно. Те бързо се огъват, готови са веднага да отстъпят, когато виждат опасността, готови са да се разкайват, да искат извинение и да бъдат дори и вежливи.
към текста >>

Сега вълците лежаха без нокти и без зъби и не бяха опасни за едно будно и трезво поколение, което разбираше, знаеше и можеше.
Но сега вече тая митическа и страшна фигура, тоя зловещ образ е ослепително осветен и не може вече да се крие, не може да лъже, не може да краде - всичко лежи вече прозрачно. Учениците са нащрек. Нека се опита да влезе сега в кошарата, където светилникът е запален, и където на стража е пастирът. Вълкът вие, той винаги вие, когато е гладен, това е което се казва в пасажа: “Не ще се поберат в кожата си.” Защо? Защото е много светло, и конците на крадците и лъжците са прерязани с ножиците на Майстора, който “беше решил” да тури край на тяхната власт и сила. Сега вълците лежаха без нокти и без зъби и не бяха опасни за едно будно и трезво поколение, което разбираше, знаеше и можеше. Нещата не се повтаряха. Той беше решил така и нямаше вече на земята власт, която да спре притока на светлината, чийто бентове Той беше вдигнал. Земята и небето Му съдействуваха, затова Той дойде именно в час, когато лъжата се готвеше за “последен път да мине за истина, но нямаше да успее." И когато крадецът щеше да си облизва устните и да произнася нескончаемо пъти думата мир, и щеше да иска много пъти извинение от праведника, задето си е позволил да го удари, и щеше да иска прошка от чистия и неподкупния, задето е връхлетял в кошарата, спасението, извинението, прошката нямаше да дойдат - всичките прегрешения се прощават, ала лъжата никога. Тя само се изкупва тежко и продължително. “Решил съм” - и не само небето и земята щяха да застанат на Негова страна, но и всички самоотвержени мъже, които работеха за благото на човека безкористно и чисто, и щяха да кажат: На земята наистина стана много светло.
към текста >>

78. 9. Добрият пастир

Глава 2. Образи и идеи

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Две хиляди години след Христа врагът си оставаше един и същ, със същия морал и със същите себични интереси, с тази разлика само, че беше уморен и имаше вид на вълк с извадени нокти и зъби.
През 1927 година Учителят даде беседите “Пътят на ученика”. “Пътят на ученика” беше триумф на окултната литература по този въпрос. Не само бе очертан пътя, изграден здраво, а здраво беше въоръжен и ученикът. Образът на модерния изкусител бе даден ярък, релефно очертан и никой вече нямаше да сбърка или да направи погрешна стъпка, ако в сърцето си таеше любов към Учителя си. По този въпрос ние спряхме вниманието си и на друго място. Две хиляди години след Христа врагът си оставаше един и същ, със същия морал и със същите себични интереси, с тази разлика само, че беше уморен и имаше вид на вълк с извадени нокти и зъби. Темата се налагаше и учениците нямаше да я прескачат. Опитите за кражба и борбата срещу тях се водеше на открито и всичко казано и направено от Него искреше от живот и сила. И ако се спряхме на цялата тази панорама, то е защото между всичката тъма, които внасяха тези вражески сили образът на Учителя грееше като слънце, а Неговото отношение към “своите" беше само любов, любов към всички ония, които “Бог ми даде в ръцете”, любов към ония, които “Той призова”, към всички ония, които “познавам и ме познават”. Учителят бдеше и съхраняваше най-много от всичко света на мисълта и на чувствата. Умът и сърцето на ученика трябваше да бъдат чисти, неопетнени, светящи, за да не се наруши правилното виждане и в последствие правилното мислене и чувствуване, неща, които неизбежно водеха след себе си и волевите действия - живота.
към текста >>

79. 1. От “Опълченска” 66 до Изгрева

Там се срещнаха силите и двубоят започна: неизвестно кога и къде ноктите бяха скрити в пазвите на века, почиваха, ала не спяха.
Там се срещаха Учител и ученици. Светлината беше голяма и обилна, заплашително голяма за ония, които от тъмнината на нощта следяха и дебнеха. Всичко беше странно необикновено, блясъкът неповторим и радостта непреживяна. Къщата носеше номер и имаше два входа: ляв и десен. В другото крило живееха други и знаците личаха и бележеха една съдба, която криеше зърното на една вековна разпра - дали щеше да секне скоро?... Там се срещнаха силите и двубоят започна: неизвестно кога и къде ноктите бяха скрити в пазвите на века, почиваха, ала не спяха. Когато другите дойдоха преди да почнат издевателствата туриха ръка на къщата с двата входа и казаха: Тя ще бъде наша, цялата, тук живя нашия човек - Учителя ни, който се би за идеалите ни. А те идеалите легнаха в праха и ордите минаха върху тях и забиха щиковете си в нежното белоснежно цвете, което ухаеше в десния двор. Живееше тогава още една бедна белокоса жена. Казаха й грубо: Напущай този дом! Той е вече наш.
към текста >>

80. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Причината - стоеше тя настървена като звяр, забил острите си зъби и нокти в човешкото сърце и човешкия ум, където се развиваха и зрееха големите желания и големите амбиции.
“Засега например, каза Той, безсмислието на живота, както и всички противоречия, целия безпорядък във всяко общество се дължи на индивидуалния живот на индивидите, които го образуват. Безпорядъка и на цялото човечество се дължи на всички същества, които го съставляват, безпорядъка на целия свят се дължи на човека. Отделният човек, като мислещо същество е нарушил един от великите закони на природата. Това нарушение се обуславя върху желанията на човека - върху неговия егоизъм - егоизма на мъжа, егоизма на жената. Да бъдеш индивидуалист, значи да бъдеш краен материалист в духовния живот”, заключава Той. Причината - стоеше тя настървена като звяр, забил острите си зъби и нокти в човешкото сърце и човешкия ум, където се развиваха и зрееха големите желания и големите амбиции. Малката морфологична частичката “аз”, това лично местоимение, състоящо се от две незначителни буквички, една невзрачна сричка, заемаше огромно пространство, заседнала на най-главно място вътре в човека и упражняваше своето пораженско влияние. “Азът” изпълваше света, насищаше атмосферата, наводняваше целия обществен строй и цялото междудържавническо пространство. То не идваше от обществата, от народите и отделните племена, нито дори от цялата раса с подчертано превъзходство, то идваше от дребната, малката човешка личност, свила се в своята черупка като невестулка в своята дупка с протегнати нозе и крака, с впити очи не другаде, а насочена изцяло към паницата, неговата собственост, неприкосновена за никой друг, предпочитащ само своето лично благо, предпочитащ дори сам да яде, без да дели хапката с друг. Също като месоядните животни, като вълка например, който ръмжи срещу всяко друго животно, приближило се към неговата гощавка със святкащи от омраза и жестокост очи. Не е пресилено, макар, че сравнението е драстично - всичките борби за надмощие, за надпревара, всичките състезания - азът да вземе първото място, азът да спечели най-голямата победа, азът да бъде по-богат от другите, азът да ратува, да хитрува, да измести другия от служебния стол, от висок пост, от голямото предприятие, корпорация, сдружение и пр.
към текста >>

От времето на Христа формулираха ясно закона: “Обичай ближния като себе си", до наши дни, когато на егоизма се гледа като на ръждясала брава и ключ, един отпадъчен материал, който за нищо вече не става, една отживяла идея, загубила не само престижа си, но и своята сила - един хищник, чийто зъби и нокти са вече негодни.
Те, тъкмо те ръфаха и разкъсваха световния организъм. Светът бе нещо единно и цялостно - жив организъм със своите системи и органи, изпълняващ своите функции. Как ще бъде здрав, ако отделните системи и органи не функционират правилно - пагубно е положението на организъма, ако частите пренебрегват общото, а последствията - язва, рак, смърт. Колко всичко е ясно и просто и колко великите люде: мъченици са разбирали тая истина и са полагали огромни усилия да възстановят естественото положение и отношение, когато човек ще мисли и ще ратува последен за себе си, освободен и откован от твърдата черупка на егоизма. Една дълга арктична зима, сковала водите на света, тук там ледовете са пропукани, тук там се чувствуваше полъха на новото. От времето на Христа формулираха ясно закона: “Обичай ближния като себе си", до наши дни, когато на егоизма се гледа като на ръждясала брава и ключ, един отпадъчен материал, който за нищо вече не става, една отживяла идея, загубила не само престижа си, но и своята сила - един хищник, чийто зъби и нокти са вече негодни. Ще дойде време и сега е, когато човек ще бяга от егоистичните хора, както се бяга от един разлагащ се труп. В света няма по-студени течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това. Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено студени и от тях лъха мраз. И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния студ, който лъха от тия хора. “Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос.
към текста >>

Като проблем, като уравнение с много неизвестни заемаше толкова голямо място, както повдигането, облагородяването, извисяването на човека до степен на пробудено съзнание, освободен веднъж за винаги от ледения обръч на егоизма, от острите зъби и нокти на материализма.
“Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава. От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-страшното заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм. Човек на новото, човек хуманен, човек, роден да мисли еднакво за благото на всички, като за своето лично . Човекът, тоя малкия, дребен на ръст, човекът важен и значителен до тялото на големия космически Адам, човекът малък болт в тая най-голяма машина - зависеща от него. Като проблем, като уравнение с много неизвестни заемаше толкова голямо място, както повдигането, облагородяването, извисяването на човека до степен на пробудено съзнание, освободен веднъж за винаги от ледения обръч на егоизма, от острите зъби и нокти на материализма. “Дойде глас от небето: Прославих те и пак ще прославя.” За кои? За учениците, които нямаше да се уморяват да разнищят дебелото въже на егоизма и нямаше да се спрат упорито да се справят с обикновените човешките желания, за да изтръгнат отровното жило на тази язва, наречена егоизъм, в чийто ледени обятия лежеше света.
към текста >>

81. 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

“Нам не ни е позволено да убием.” Зловещата сянка на фашизма застрашително и узаконено се вдигаше, огромна и масивна, за да разпростре острите си нокти и зъби като чудовище - хищник над целия свят.
Оставен е сам на себе си. Чашата не е отменена. Учениците ровеха кабалистиката и първосвещениците крещят: “Варава” по милост на Пилат, предпочел Варава последната възможност. “Любовта, казва Учителя не е била там” - жестокостта като нощ бе сковала сърцата и умовете на тия, от чиято дума зависеше съдбата Му. Любовта не присъствува на разпятието. “Нам не ни е позволено да убием.” Зловещата сянка на фашизма застрашително и узаконено се вдигаше, огромна и масивна, за да разпростре острите си нокти и зъби като чудовище - хищник над целия свят. Тепърва тая сянка щеше да мори хората, най-вече ония, които “свидетелствуваха Истината". Историята е тягостна и кървава, на това човечество, на това най-голямо заблуждение и хиляди хора продължаваха да стават жертва на фашисткия терор в своите многообразни форми. Това е осемнадесета глава, която Той не подмина, която и ние не подминахме, за да се срещнем лице с лице с Неговата драма и трагедия. - Какво ще стане с нас? - питаме - Туй, което стана и с Исуса - отговаря Учителя - А после?
към текста >>

82. 43. Статията „Нашият път“ / П.Г.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Да ни обгърнат и притиснат зловещо настръхналите мъгли и да впие нокти в сърцата ни ледения мраз на пустотата.
А светъл е нашия Път! Безкрайно по-светъл е той от тъмните долини, из които сме излезли, защото сиянието на предшествениците, отминали пред нас, още трепти над него, обгръщайки всеки, който минава там, а напред, в далечината, блестят ярките факли на хиляди от тях, които ни направляват и в най-гъстата мъгла и не ще ни оставят да се заблудим. Светъл е нашя Път! - Обаче - ний знаем, ний виждаме - след дълги криволици, след безброй усилия - като че ли в някаква тъмна бездна, като че ли в някаква огромна паст на чудовище готово да ни погълне - потъва той и там се губи светлината и адски мрак обгръща този, който и на това място не спре, който нито помисля да се обърне назад, а твърдо и смело продължи напред... Знаем. Виждаме. И всеки ден очакваме да навлезем в „тъмната долина" - долината на изпитанията! Да ни обгърнат и притиснат зловещо настръхналите мъгли и да впие нокти в сърцата ни ледения мраз на пустотата. Да заплющят над нас камшиците на хладния, пронизващ вятър, да ни заудрят студените капки на буйния, пороен дъжд. Да се закрие от очите ни блестящото слънце и да падне мрака, страшния, непоносим мрак над нас, в нас, правейки всички усилия да обгърне, да загаси и нашето вътрешно слънце - едничката лампичка, която ще ни води и на която ще се уповаваме в мрака... И тогава, когато останем съвсем сами, всеки за себе си, оставен на своите собствени сили, без да виждаме от никъде помощ, без никакъв лъч от светлина, който да ни упъти и ободри...тогава, тихо и лукаво, дебнишком, като крадец, като разбойник ще се промъкне към сърцата на страха и ще се опита да свие гнездо в ума ни. Ще дойде и безволието и настоятелно ще заяви: „Не мога повече! " И горко, горко тогава на този, който се поддаде и се остави да бъде овладан от тъмните сили. Горко му - кат по наклонна плоскост ще се подхлъзне той и ще полети - всред писъци и вой, всред насмешките и победните крясъци на духовете на злото - надолу, към бездната, разтворила паст, за да го погълне... И затова - будни трябва да бъдат и всеки момент на стража трябва да бъдат тези, които се решат да навлезат в „тъмната долина".
към текста >>

83. 139. Печатница „Братство” след 9 септември 1944 г.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Пък партията, там имаше севлиевци, които много добре ме познават, знаят ми дето се казва и най-малкото така под ноктите ми какво има.
- Хартия. Хартия ли, дай я тука и толкоз. В.К.: Значи в Габрово остана. С.К.: В Габрово и партията я взема хартията, и партията ни я плати. Партията ни я плати, обаче я взе. Пък партията, там имаше севлиевци, които много добре ме познават, знаят ми дето се казва и най-малкото така под ноктите ми какво има. И пак имат приятелско отношение към мене, знаят ме. Нещо не ме обвиниха такова, но просто наредиха да ми се плати хартията. И другия камион пристига сутринта в Севлиево, стоварва хартията, имахме отделен склад така, едно голямо помещение за склад, стоварва хартията и свършва работа. Оназ хартия остава в Габрово и платиха ми я, не ми я конфискуваха, платиха ми я колкото ми струва, толкоз. И малко по-късно, след известно време, тоз същия партиец, голям от Севлиево, но той в Габрово работеше тогаз, нали те големци стават така изведнъж станаха големци.
към текста >>

84. 47. Към примирие. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 303, 7.03.1943, с. 1.

Освободете сърдцата си от ноктите, от веригите на умразата.
Да се откажем от насилието, защото то внася тлетворния си дъх във всяко благородно начинание и разяжда като зловреден бацил израстъците на новото. Да говорим на душите на нашите заблудени братя. Да се молим за тях. Да им изпратим мощни вълни от светлина и любов, за да спасим тях и народа си, да го отклоним от гибелния път на разделението. Братя, опомнете се! Освободете сърдцата си от ноктите, от веригите на умразата. Из тръгнете от ума си заблудата, че с насилие може да се направи нещо добро. Извоювайте своята вътрешна свобода, освободете душата си от хипнозата на злото - дайте ход в себе си на любовта и светлината и едва тогава вий ще можете да се наречете: творци на нов живот, борци за общо благо, любящи и верни синове на народа ни. С. Калименов
към текста >>

85. 5.2. Има бъдеще!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

I. В кабинета на подполковника

Тази страхотна, наближаваща, по-опасна, по-съдбоносна от всичко каквото може да си представи човешкия ум, вълна на злото, от чиито адски нокти трябва да бъдат спасени колкото се може повече наши братя и сестри.
За тях има връщане назад, връщане към миналото, към отживялото, към назадничавото, към подчовешкото, към животинското, към понятия, образи, преживявания, съответствуващи на изкопаемите от далечните геологични ери. За тях, за тяхните души, за тяхните съзнания, за тяхните личности, за тяхното „аз", и преди всичко, за тези от тях, които са пристрастени, привързани съзнателно към злото, и не искат по никакъв начин да се откажат от него, за тях има една страшна, огромна, могъща, съдбоносна, катастрофална вълна - вълната, която спира развитието, която отвлича, която отнася назад, която потопява в мрака, в безсилието, в робството, в лъжата, в злото. Вълната, която в бързо приближаващата се днес „Ликвидация на века", във времето на окончателното определяне на човешката душа. на човешкото съзнание, на човешкото същество - за доброто или за злото, за истината или за лъжата, за любовта или за безлюбието, за единението или за отделността, за вярата или за отрицанието, за Бога или за сатаната - заплашва да погълне, да отнесе в страшните си лапи огромно число човешки същества, да ги провали в бездните на мрака, във „вечния ад на живота", т.е. да ги обрече на многогодишни, като че ли безкрайни страдания, необходими за пробуждане, за просветляване на съзнанието, на което никакви досегашни усилия на доброто не са успели да въздействуват, да помогнат. Тази страхотна, наближаваща, по-опасна, по-съдбоносна от всичко каквото може да си представи човешкия ум, вълна на злото, от чиито адски нокти трябва да бъдат спасени колкото се може повече наши братя и сестри. Една велика, неизмерима по значението си. съдбоносна, спасителна акция е необходима. Спасителна акция, която не търпи отлагане. Отлагано е досега много, много, много: години, векове, хилядолетия, стотици хиляди години човечеството упорствува по пътя на злото. Правени са безброй усилия от страна на светлите сили - да се помогне на хората да се възвърнат към истината и доброто.
към текста >>

86. 3.10. Върволицата от хора, които ми пречеха

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Аз съм драпал с нокти и с ръце, със зъби и лакти, за да отскубна нещо, и това нещо да бъде част от някакъв спомен, да го запиша и да го оставя за следващите поколения.
Освен теб, никой не можеше да издържи, както и да си разреши правилно задачите с нас! " А през това време над главата ми гореше огън и жупел! Водеше се жестока битка! За всяко нещо аз съм се борел! За всяко нещо аз съм давал живот, давал съм сили! Аз съм драпал с нокти и с ръце, със зъби и лакти, за да отскубна нещо, и това нещо да бъде част от някакъв спомен, да го запиша и да го оставя за следващите поколения. А те през това време бяха заети, и се занимаваха с тази върволица от хора. И когато аз запитах веднъж Мария Тодорова: „Добре де, какво разговаряте с тези хора? " А тя ми каза: „Ами разговаряме за боб и за леща." - „Как така за боб и леща? " - „Ами така - боб и леща, за обикновени работи." И аз казвам: „Значи тези хора се занимават с боб и леща, и ми крадат от моето време за което аз съм изпратен при вас? Ами те са ваши врагове!
към текста >>

87. 5.11. Невидимата мрежа в малката стая

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Исках с нокти и със зъби да разкъсам тази мрежа, за да можех да се освободя, а не можех!
5.11. НЕВИДИМАТА МРЕЖА В МАЛКАТА СТАЯ И така, аз трябваше да спася каквото можеше да спася. Аз се чувствах в онази малка стая там докато чаках, че съм хванат в някаква невидима мрежа. Исках с нокти и със зъби да разкъсам тази мрежа, за да можех да се освободя, а не можех! Как се метах в нея като риба, извадена на брега! Защото аз точно имах това усещане, че бях риба. Това беше жестока битка! И накрая, в последния момент, в последното мое издихание виждах как се протегаше една невидима ръка и разрезваше с ножа си мрежата. Хващаше ме - риба, която едвам дишаше с хрилете си, и ме хвърляше обратно в онази велика, огромна река от която бях изваден.
към текста >>

88. 2.40. Орелът

Борис Николов

ТОМ 32

” - „Ще му направя халка за крака - ноктите му са много силни, а и човката му е опасна.” Погледът на птицата насочен към мене говореше ясно.
Питам човека: „От къде го имаш? ”-„Аз съм шофьор. Като прехвърлях Балкана, видях го паднал край гората. Трябва да е ранен или си е навехнал крилото. Не може да лети.” - „Къде го носиш? ” - „Ще му направя халка за крака - ноктите му са много силни, а и човката му е опасна.” Погледът на птицата насочен към мене говореше ясно. Този поглед казваше: „Помогни! ” - „Къде ще го носиш? ” - казах на шофьора. - „Само ще ти пречи! Продай ми го.” - „Че да ти го продам.” Дадох му петдесет лева и взех орела.
към текста >>

89. 6. Плуваше в левите движения

Недоволство беше впило острите си нокти в душата му и всеки би помислил, че той никога не е срещал мил майчин поглед, не е получавал ласка от любима и не се е усмихвал през целия си живот.
6. ПЛУВАШЕ В ЛЕВИТЕ ДВИЖЕНИЯ Върху грамадното и разкошно бюро на подполковник Христов, бяха разтворени два луксозни каталога на бормашини от английски фабрики, които той разглеждаше. Грубите и дълбоки линии на набразденото му лице, се пресичаха под остри ъгли като зигзаги на светкавици. Погледът му беше напрегнат, кожата на лицето му опъната. Той беше за нещо разсърден и всичко го дразнеше! Още малко и нервите му, като че ли щяха да се скъсат! Недоволство беше впило острите си нокти в душата му и всеки би помислил, че той никога не е срещал мил майчин поглед, не е получавал ласка от любима и не се е усмихвал през целия си живот. През пенснето му надничаха големи, изпъкнали красиви очи, зачервени от продължителни нощни занимания. Изобщо, всичко в това лице беше грубо изсечено от острите челичени сечива на противоречията и тежкия ход на борбите. Христов разглеждаше конструкцийте на машините ту от единия, ту от другия каталог. На някой от тях той само хвърляше поглед, а други разглеждаше бавно и внимателно, като си вземаше бележки. По едно време той въздъхна недоволно, остави на лявата страна на бюрото разгледания каталог и запрелиства другия.
към текста >>

90. 153. Монолог за заекващият Мойсей

И наистина, той го изтръгва от ноктите на Фараона, дава му свобода, освобождава го от идолопоклонството и завежда при единния Бог.
Твърдо и безапелационно казва: „Да, ще вървим напред и само напред... към Ханаан! ” - Усмирява бунтовниците, и отново повежда народа към Ханаан. Очите на Мойсей не са спрени само към настоящите недостатъци и слабости на народа, той вижда скритите му възможности, величието и низостта му -страшната му мощ за зло и пълното му безсилие за добро! Народът е жалък, но Мойсей знае, много може да се направи от този народ. И за тази трудна задача, е призван тъкмо той! И наистина, той го изтръгва от ноктите на Фараона, дава му свобода, освобождава го от идолопоклонството и завежда при единния Бог. Този заекващ Мойсей, не е знаел що е отчаяние! Когато всички са в безизходица, той намира изход от всички трудности! Той ясно вижда цялото море от народни нужди, лишения и страдания! Стои всред съмнение, презрение и явна ненавист! На много пъти, презрението и раздразнението, се смесват в пропитата му с любов душа със съчувствието и скръбта!
към текста >>

91. 166. Душата на човека не може да се изследва със средствата на материалния свят

- В неговото изследване няма да влизат ноктите на пръстите, глезените, коленете, стомаха, сърцето, мозъка, главата... А какво е човекът без всичко това?
Представата му за човека ще бъде дирята, която краката на човека оставят върху земята. - И начерта върху хартия две ходила. - За нас, които виждаме нещата и в тяхната височина, това човекът ли е? И ако това двуизмерно същество реши да прави анализ на човека, какъв ще бъде той? - И посочи рисунката на ходилата. - В неговото изследване няма да влизат ноктите на пръстите, глезените, коленете, стомаха, сърцето, мозъка, главата... А какво е човекът без всичко това? Но човекът до тук не свършва, той е още много неща и неговите мисли, чувства, настроения, противоречия, страдания, радости..., за които това двуизмерно същество няма представа и отношение, не е помислило и не може да мисли! Такива са анализите и изследванията на душата от разни Фройдовци, Юнговци и Адлеровци... Те са само фантазии, и като такива може да са интересни, но да се покриват с истината, изключено е! Истина е, древните маги са работили с магията, познавали душата и нейните закони. За тях душата е била така реална, както за Вас предметите. Пък и това, което наричате предмет - предмет ли е, това което насичате материя, какво е останало от него?
към текста >>

92. 204. Болестта е като живо същество, което се впива в човека и го обсебва и живее в него

Имам чувството, че болестта му е като живо същество - някакво животно, което се е впило в мен, забило ноктите си в душата ми, или като че се заразих от болестта му, без болестта му да беше заразителна!
- отговори Христов кротко, като го разглеждаше внимателно. - Моля Ви, приемете ме, ще си платя колкото струва! Аз съм лекар психиатър. И аз много пъти съм бивал зает, и пак съм намирал време да приема... Христов стоеше и не казваше нито „да”, нито „не”. Мълчеше и наблюдаваше лекаря, който веднага започна да си разказва болестта: - Лекувах един болен, и сега не мога да се освободя от мисълта за него и болестта му. Имам чувството, че болестта му е като живо същество - някакво животно, което се е впило в мен, забило ноктите си в душата ми, или като че се заразих от болестта му, без болестта му да беше заразителна! Чел съм Фройд, Юнг, Адлер, Раймен, Хоке, Влойлер и всичко печатано относно нервните и психичните заболявания. Чел съм също и окултна литература, но не мога да си помогна! Един колега, изглежда последовател на господин Дънов, ме насочи към Вас. Абонат съм на вестник „Братство”, и на списание „Житно зърно”. Бях в Париж един от най-надеждните студенти, после бях асистент.
към текста >>

93. 205. Да си най-умен, най-справедлив и най-виждащ - означава, че Бог живее чрез делата Си

Моите другари с удоволствие връзваха на опашките на кучетата тенекии, на котките режеха ноктите, заравяха живи гъски, като оставяха само главите им да стърчат над земята.
Всичките ми другари псуваха, само аз не псувах. Имаше нещо в мен, което ме спираше, може би защото мислех, че това е много гнусно, много по-нечисто от кражбите и всички пакости, които правехме. Аз също бях много милостив. Когато се сбивах с някое дете, то като почне да плаче и аз заплаквах, извинявах му се, дори го молех и то да ме удари няколко пъти, без аз да се защищавам. Не можех да гледам като колят животни, не можех да мъча котки и кучета! Моите другари с удоволствие връзваха на опашките на кучетата тенекии, на котките режеха ноктите, заравяха живи гъски, като оставяха само главите им да стърчат над земята. В тези мъчения аз не вземах участие, дори когато можех, освобождавах животните, или пречех да ги хванат. Всичките ми другари от рано почнаха да пушат, а аз никога не съм пушил. Интересното беше, че колкото растях, толкова повече се отдалечавах от тях! Между тях се чувствах като чужденец. Аз бях като чужденец и между братовчедките и братовчедите си.
към текста >>

94. 255. Защо се рецитират чужди стихове

III. Нощ на борба