Търсене в текстове за 'Низост'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Какво падение и каква низост.
Хвърли го в огъня, то там изгоря и гледах как изгарят в огъня думи на кощунството. Така ли горяха в адски мъки прегрешителите, похитителите, осквернителите на всичко Божествено и на всичко чисто? Вероятно така изгаряха, но това беше за развръзката на събитията. Но сега аз стоях пред Учителя цялата разтреперана, ужасена и се разплаках и накрая излезнах навън. Беше ме срам, че аз нося също рокля, че съм жена и че женска ръка беше написала такова писмо на Учителя. Какво падение и каква низост. На следващият ден аз наблюдавам тази писателка на любовни писма да се приближава към Учителя, а пред нея той е любезен, отговаря на въпросите й. Аз виждам и разбирам, че той е внимателен пред нея да не би да я огорчи и с огорчението си една душа да напусне и да се отдалечи от Бога. Това беше най-важното. А другото по-второстепенното бе, че при огорчението си тя щеше да напусне Изгрева и ще се обяви като враг на Братството и понеже знаеше много неща за живота тук щеше да отиде и да бълва змии и гущери, които са в нейното естество на човешка и женска разюзданост. А тя като душа беше дошла да слуша Словото му.
към текста >>

2. 49. Паша Теодорова

Георги Йорданов Добрев

Каква низост.
Толкова много пари! да са ги дали на държавата, щеше да ни даде нещо! Сега! И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. Каква низост. До каква низост стигнахме. И най-после го събориха и пак държавата да направи жилища за държавата. И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: „Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, казва, тъй да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което сте вземали и още толкова ще ви дадат“.
към текста >>

До каква низост стигнахме.
да са ги дали на държавата, щеше да ни даде нещо! Сега! И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. Каква низост. До каква низост стигнахме. И най-после го събориха и пак държавата да направи жилища за държавата. И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: „Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, казва, тъй да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което сте вземали и още толкова ще ви дадат“. Това са думи на Учителя.
към текста >>

3. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Това е една груба грешка, една низост, която трябва да се опровергае.
Казаха за последен път. И позволи им Той, но каза, да помнят, че са казали за последен път. Действително, след това вече те дадоха последен концерт, но след това Учителят се разболя вече. На тая тема това, което го пише в енциклопедията в осемте точки на философската енциклопедия Ш.том в осем точки да кажем се излага в основа положително и точно Учението на Учителя. Обаче има един неверен факт, че Учителят се е самоубил. Това е една груба грешка, една низост, която трябва да се опровергае. Аз от последните дни, не само аз и съкварталци и други бяхме около Учителят. Беше заболял, това беше бронхопневмония определена от трима лекари, има документи. От Кадиев, от Кьорчева, също така от Борова, също бяха викали този софийски лекар Фъртунов, който лекува Учителя от бронхопневмония. И ние бяхме там. На 26.ХИ.1944 г.
към текста >>

4. V. АРХИВЪТ СЪБИРАН 30 ГОДИНИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СЕ РАЗПРОДАВА ЧРЕЗ КРАЛЮ КРАЛЕВ И МИЛКА КРАЛЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Представяте ли си каква низост и извращение.
По едно време виждам и разбирам, че материали, които бяха приготвяни за мен, опаковани, изведнъж изчезват. Но това ставаше след като си замина Мария Тодорова през 1976 г. И накрая го хванах, че това което аз подреждах и опаковах, и минаваше през ръцете ми той го предаваше на Кралю Кралев от Бургас и то заради дъщеря му. Той бе на 76-77 г. и се опитваше да стане зет на Кралю и искаше дъщеря му за жена, която бе тогава на 23-24 години. Представяте ли си каква низост и извращение. И така той започва да им предава моя архив, за да му дадат дъщеря им. Искаше да я размени за архива. Но това бе престъпление към Школата на Учителя. И целият този архив сега се препродава за пари. Кралю Кралев и Милка Кралева го предадоха на един човек за го продава.
към текста >>

5. XIV. КАК ЧЕРНАТА И БЯЛАТА ЛОЖА РАБОТИХА В ПАРИЖ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Каква поквара и каква низост имаше в тях.
Но според онзи Дух на Разрушението, които имаше друг план, задвижи своите слуги, те изпълниха всичко и така стана голямото Предателство. 7. Следващият, които работи в Париж е Мария Христова. За нея бях чувал много неща, Когато прибрах част от архива на Теофана Савова, там ми попаднаха писма от няколко българки живеещи в Париж и Франция. Прочетох ги. Направо се ужасих. Каква поквара и каква низост имаше в тях. Там българите воюваха помежду си с непозволени средства за една окултна Школа. И всички воюваха помежду си в името на Учителя и неговото Бяло Братство. Да, при Учителя Дънов имаше братство и там присъствуваше и Бялата и Черната ложа - 25% от Бялата и 75% от Черната. Там при Учителя Дънов имаше всичко. Но във Франция имаше само борби и нямаше никакво Братство, нито бяло, нито черно.
към текста >>

6. 1925 година

Колев и Павлина Кръстева си тръгнахме с каруцата на Стойко Ангелов и вървейки нагоре, над Асеново гледахме последствията на алкохола с разнообразните човешки неправилности и низости.
Отидохме при Стоян Петков и Ив. Гайдаря и тамо се нахранихме и напиха хубаво, които искаха да пият, и отидохме на хорото всред село. На самото хоро -народ много, прах, цели облаци и ние гълтаме, но хоро играем, зер хора на хигиената сме. Към надвечеря аз, Ст. Ненов, Ст. Колев и Павлина Кръстева си тръгнахме с каруцата на Стойко Ангелов и вървейки нагоре, над Асеново гледахме последствията на алкохола с разнообразните човешки неправилности и низости. Дойдохме си всред село, Аз отидох у Рали Петров, където се нахраних. После ходих у Христо Стонев, Пенчо Белчев, Пенчо Събев и си дойдох и легнах да спя. 10.XI.1925, вторник Станах в 4 ч. Умих и преоблякох се и почнах да се готвя за път към Шумен за практическия си изпит. Времето бе ясно.
към текста >>

7. 1929 година

Пълната електрическа батерия си течеше и светеше, Октомврий, ноемврий, декемврий, аз наново се вплетох в паяджината на моите низости.
И срещу 5-й спахме на хижа Мусала. Заварихме новата хижа, на която почти първият етаж почти изкаран, и работниците работеха. На 5-й вечерта - в София. Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам. Първите дни къде 21 септемврий всичко беше добре. Пълната електрическа батерия си течеше и светеше, Октомврий, ноемврий, декемврий, аз наново се вплетох в паяджината на моите низости. Проблясваше светлина от лъч единствено от тая, която ме обича и ме крепи с горещия си дух и безкористна Любов. Тя ми пише, насърчава, съветва да вървя все напред и напред. Бога да слушам, Любовта Му да приемам и Божията Любов да живея. Съветва ме да не се захласвам в света с неговите съблазни и примамки. Съветваше ме и сега ме съветва, че тук е дилемата, тук се изпитват силните души, които да бъдат здравите устои на Божията Слава, затова да не се съблазнявам от жените и техните хитри уловки.
към текста >>

Чувствувах се гузен от една страна, задето се съгласих да бъда кръстник и задето участвувах на тия сватби, да си губя скъпото време и да се пълня с низости из тълпата сватбарска.
Времето бе ясно, а далечините замъглени. Изпитвах особено задоволство от доброто настроение, макар че тая нощ в съня си не бях добре спрямо „Себе си" следствие на долните влияния, които чистите души набират от хората - боклуци, долни чувства и що ли не още? Крепча е турско село, където Пеню Ганев е учител и учи турските деца на български. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) В гората бе много приятно пътуването. Мислих много за сестрата Еленка, разговарях се с нея по много въпроси. Чувствувах се гузен от една страна, задето се съгласих да бъда кръстник и задето участвувах на тия сватби, да си губя скъпото време и да се пълня с низости из тълпата сватбарска. Стигнах в 11 ч. Стоплих вода. Изкъпах се хубаво, като от 2.П. т. г. до 15.Ш. не си бях позволявал „о", но преоблякох се и след това свирих, четох и се изпрах хубаво всичките ризи.
към текста >>

8. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост.
Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа. Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях. След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч до 12 ч свирих.
към текста >>

9. 1934 година

Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост.
Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа. Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях. След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч до 12 ч свирих.
към текста >>

10. 3. Сп. „Българска реч, год. XI, кн. 7 (IV.1936), с. 217-219, Е.Багряна

VI. Очерци за Мара Белчева

И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости.
НЕЙНИЯТ ОБРАЗ Напоследък я виждахме съвсем рядко. Тя се беше отделила от всичко и от всички, за да доживее своя земен живот като отшелница, в килията на своя дълбок духовен мир, чувствувайки връзката с умрелите по-жива, отколкото връзката с живите. Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух. И както е с чувството към майка ни и баща ни - виждаме ги вече остарели, съсипани, грохнали, знаем, че и те са смъртни хора като всички, но все някак ни се струва невъзможно, те да ни оставят, да си отидат, а когато това стане, усещаме една особена, вътрешна, с нищо незапълнима празднина, - такова чувство приблизително изпитваме и сега, при смъртта на Мара Белчева. - Навярно защото самата тя винаги се отнасяше към нас като с нейни деца. И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости. - И вечно диреща, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота. И един човешки образ и един човешки живот, издържани в своята линия открай докрай. Една външна красота, съчетана с вътрешна красота в неразривна цялост - вещо толкова рядко днес - не само като жива човешка личност, а и като идеално произведение на изкуството. Спомням си оня светъл образ за нея, който си бях създала в ученическите години, без да съм я виждала, а само от скицата й в „На острова на блажените" и от „Псалом на поета" на Пенчо Славейков. Когато десет години по-късно ме представиха на нея, оня светъл образ не се затъмни.
към текста >>

11. 5. Материалистичният мироглед

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Да се продава истината заради практическия морал е падение, низост.
Малкото дни, които ми са дадени, трябва разумно да използувам, а след мене - потоп. Душа, съвест, всичко това са плашила за тонковци и слаби хора, те са за простолюдието. Всичко е тук, всичко е в тоя миг! Логиката е проста, ясна. Днешната интелигенция е права. Да се продава истината заради практическия морал е падение, низост. „Да живее истината, па ако ще би и целият свят да погине" - казват серия материалисти, философи и учени. Те заслужават уважение. Те търсят истината искрено. Да се осъжда един професор, бил той и прогимназиален, защото учил Дарвиновата теория и така „подкопавал устоите на добрите нрави, основани на библията с нейните шест дни" е най- долна еснафщина, тесногръдие. Умът на човека търси Истината, той жадува заради нея, па ако ще да му струва и целия задгробен мир, заедно с Рая и свети Петра начело.
към текста >>

12. III. ЗА БРАКА

Д-р Михаил Стоицев

Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка?
Оженят ли се обаче, благородството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: «Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.» Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: «Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.» Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: «Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.» А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното.
към текста >>

Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа!
Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на едина в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: «Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене», т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид.
към текста >>

13. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

И може да има нравствени изводи, които не чувстват всичката низост да целуват цървула, който го рита, и викат днес пак да отидем в съюза, обаче народът ни не е толкова паднал ниско, за да се състои само от такива всемирни подлеци и страхливци.
Най-важното от политическо гледище - ние не щяхме да имаме право да излезем из Балканския съюз, защото доброволно сме подписали ревизията на договора, и това, след като сме разбили турската империя за да освободим всички земи от Мидия-Енос до Адриатическо море, и като облагодетелствуваните Гърция и Сърбия са се засилили извънредно много на наш гръб, ние все пак да останем в съюза, за да пазим Сърбия от Австрия, Гърция от Италия, с нашия висок кредит да въздигнем този на фалиралите наши грабители, и на края да служим на всемирната политика на Русия - тази Русия, която беше гарантирала един лъжлив договор, за да не го сдържи когато жертвата България, бъде изтощена! Не, и триста пъти, не! Балканският съюз бе един гроб за нас. Но щом като го бяхме направили: от славянска солидарност - да пазим Сърбия от Австрия; от признателност към Русия - да и помогнем във всеобщата война за разгромяването на Хабсбургската империя; от желание да постигнем националния си идеал - освобождението на братята българи в Македония и Одринско, па и па всички християни и други от турската империя - то ние можехме и трябваше да държим този съюз, за да продължаваме да изиграем веднъж започнатото хоро. Когато обаче тази Русия и тази Сърбия, тази Гърция, за които ние се пожертвувахме, се съюзиха, за да ни ограбят и ни ограбиха, да останем и след това да им служим би било безконечно подло и низко. И може да има нравствени изводи, които не чувстват всичката низост да целуват цървула, който го рита, и викат днес пак да отидем в съюза, обаче народът ни не е толкова паднал ниско, за да се състои само от такива всемирни подлеци и страхливци. Оставаше ли съюзът, или възобновяваше ли се той днес, той в мирно време щеше да послужи за икономическото съсипване на Австрия, а в случай на война и за политическо разгромяване. Тя разгромена, могат да последват само две последствия: или Русия да помогне всички славяни и австрийски и балкански - а тежко под пиянски некултурен ботуш, въоръжен с камшик и цезура; или Сърбия да се обедини. А стане ли тя 12 милиона с всички сърби от Унгария, тя ще ни присъедини към себе си само с един указ. Да я задържат признателност, благородство, славянство, християнство! Ако тя сега, малка, има нужда от море, тогава ще има още по-голяма и нищо на света няма да я задържи да не ни унищожи.
към текста >>

14. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Също така създавайте си външен живот според духовните си сили, за да не бъде нито прекалено тежък и непоносим за вас по своята възвишеност, нито прекалено противен по своята мерзост и низост.
Нима такъв живот, дето хората не постъпват свободно, дето те стъпят не със свои крака, чувствуват не със своето сърце и говорят не със своите уста, може да бъде радостен и да крие в себе си възможност за по-нататъшно развитие? Никога! Създавайте такъв външен живот, който да произлиза от вашия духовен ръст, и вие ще живеете смислен живот и ще се движите напред. Ще се движите не само вие самите, но ще движите и околните си. Вие си шиете дрехи според ръста, за да не ви бъдат нито много широки, нито много тесни. Също така създавайте си външен живот според духовните си сили, за да не бъде нито прекалено тежък и непоносим за вас по своята възвишеност, нито прекалено противен по своята мерзост и низост. Не се страхувайте от компромисите, които ще срещнете в живота си, но гледайте на тях трезво. Гледайте на тях като на нещо такова, което вие още не сте в сила да преодолеете, но което вие непременно трябва да надвиете. Никога не ги оправдавайте, нито пред себе си, нито пред хората. Стъпка по стъпка, с усилието на своето съзнание, приучавайки себе си към добродетел и чистота, вие ще се освободите от тях, усъвършенствувайки себе си и своя живот. Ако ви е противен сегашния начин на живот, излезте от него - и външно, и вътрешно.
към текста >>

15. 153. Монолог за заекващият Мойсей

II. В колибата на Христов

Очите на Мойсей не са спрени само към настоящите недостатъци и слабости на народа, той вижда скритите му възможности, величието и низостта му -страшната му мощ за зло и пълното му безсилие за добро!
Много пъти народът се бунтува против Мойсей, реве като мълния: „Искаме да се върнем в Египет! Там поне имахме осигурена храна, тук сред пясъците ще измрем от глад!...” Заекващият водач е сам сред пустинята срещу тази изгладняла, освирепяла и озверена сган! Мойсей спокойно среща стихията! Твърдо и безапелационно казва: „Да, ще вървим напред и само напред... към Ханаан! ” - Усмирява бунтовниците, и отново повежда народа към Ханаан. Очите на Мойсей не са спрени само към настоящите недостатъци и слабости на народа, той вижда скритите му възможности, величието и низостта му -страшната му мощ за зло и пълното му безсилие за добро! Народът е жалък, но Мойсей знае, много може да се направи от този народ. И за тази трудна задача, е призван тъкмо той! И наистина, той го изтръгва от ноктите на Фараона, дава му свобода, освобождава го от идолопоклонството и завежда при единния Бог. Този заекващ Мойсей, не е знаел що е отчаяние! Когато всички са в безизходица, той намира изход от всички трудности!
към текста >>

16. 32.1. Развод и документи. Сканирани документи

Уточнение от Вергилий Кръстев

Каква низост!
838-845. 32.1.14. Ето тук е най-голямата лъжа - за издръжката! На всеки 6 месеца, съм изпращал по 1 лекарска заплата! Цели 18 години! А когато бях в чужбина - в Либия, тя получаваше половин лекарска заплата 36 месеца! Каква низост! 32.1.15. С такива хора не можеш нито да се срещаш, нито да говориш! Затова те бяха изхвърлени от Българския Национален Дух! Връщане няма да има! И да дойдат, всички ще ги отхвърлят! ЗА ПРЕДАТЕЛИТЕ - НЯМА МЯСТО В БЪЛГАРИЯ!
към текста >>

17. 41.1. Това, което пише срещу мене. не са ли тръне и бодили?

Отговор на Вергилий Кръстев

Каква низост се носи от Вас!
А защо не кажеш как Петър Филипов Ви гледа, как се целувате уста в уста с „майстор Борис”, и всички гледат с възмущение на гарата в Бургас! Кажи го бе! 3) . И какво ще кажеш, че Кралю Кралев разказва на Петър Филипов, че съм те изнасилил, та затова те е дал за жена. Отговорете бе, жалки протестанти! Каква низост се носи от Вас! 4) . А за нейната приятелка Мария Кисьова, гдето вървяха от град на град и говореха срещу „Изгревът” - за нея виж „Изгревът”, т. 31, с. 215-217. Това е достатъчно за сега. Повече не е необходимо!
към текста >>

18. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Ето главните лица, които я извършиха със свойствената им безхарактерност и низост.
Всички ние имаме основателни надежди, че високото правителство на н. и. в. августейший ни цар няма да остави Българский народ да се онеправдава от гръцката патриаршия, но ще му удовлетвори законното желание. Постъпката, за която поменува извънредний лист на Латиния е постъпка на хора без характер. И може ли наистина да бъде другояче? Ето главните лица, които я извършиха със свойствената им безхарактерност и низост. Първий е известний предател Драган Цанков, който, като гледа, че целта, която гони наедно с папищашските калугери, не ще да се достигне, и той ще остане във вечно презрение, гоним от всекиго Българина, где да си е лъжи изрече в мерзский си лист, за да смути и обезкуражи народът, дано го потегли някак на страната си. Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици. Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си. За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения. Третий е някой си Манол Иванов от Загра.
към текста >>

Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици.
августейший ни цар няма да остави Българский народ да се онеправдава от гръцката патриаршия, но ще му удовлетвори законното желание. Постъпката, за която поменува извънредний лист на Латиния е постъпка на хора без характер. И може ли наистина да бъде другояче? Ето главните лица, които я извършиха със свойствената им безхарактерност и низост. Първий е известний предател Драган Цанков, който, като гледа, че целта, която гони наедно с папищашските калугери, не ще да се достигне, и той ще остане във вечно презрение, гоним от всекиго Българина, где да си е лъжи изрече в мерзский си лист, за да смути и обезкуражи народът, дано го потегли някак на страната си. Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици. Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си. За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения. Третий е някой си Манол Иванов от Загра. Този человек се е до сега омюхлюзвал три пъти. В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов.
към текста >>

Каква низост!
Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе. Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение. Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски.
към текста >>

19. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Тези деца отиват при архиереите или при някой друг висш духовник най-напред като готвачи, кафеджии, чибукчии или просто като слуги без заплата, за да получат след време прозвището чираци, което е синоним на низост, на лицемерие и ласкателство.
Дори гръцкият вестник „Минерва” в продължение на цяла година описваше неговите пороци, доказани от достоверни свидетели и за които няма да говоря, защото са известни на всички. Всичко това стана причина да бъде преместен той в Търновската епархия, където се хвърли в един кладенец, понеже тук не можеше да върши всичко онова, което той правеше в Сер. XIII. На всички, дори и на тези, които имат съвсем бегла престава от географията, е известен о-в Андрос, наричан калугерски остров. (Този остров е родното място на прочутия Каирис.) Поради крайната си бедност жителите на острова решили да покалугерят децата си от мъжки пол, като оставят само по едно, защото мислели, че от всички занаяти калугерството е най-добрият и най-доходният. Те пращат децата си в Цариград или в някой друг голям град на Турция да се учат и практикуват, както те го наричат, това изкуство. Тези деца отиват при архиереите или при някой друг висш духовник най-напред като готвачи, кафеджии, чибукчии или просто като слуги без заплата, за да получат след време прозвището чираци, което е синоним на низост, на лицемерие и ласкателство. Тази категория младежи познава всеки, който е посетил владиците в Цариград. Фактите показват, че хора от подобен произход и възпитание не е възможно да бъдат добри. Но за нещастие владиците в България са именно от такъв произход и възпитание, животът на които е верига от най-пошли дела. Ето и някои примери, които говорят за техните пороци. Когато през 1842-1843 г.
към текста >>

20. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

Привържениците на последната, които Селимински характеризира като герои на клеветата, доносите и низостите, не са имали смелостта да излязат с открита агитация в полза на своето становище, затова извикали одринския митрополит Герасим Критски, към чиято епархия се числел тогава Сливен, да убеди народа да остане.
е. чорбаджиите. Те се надявали чрез покорството и блюдолизничество да придобият отново турската подкрепа и господството си в обществените работи, за да живеят за сметка на обществените средства. Те били ненавиждани от останалото гражданство и естествено е било да пожелаят да придобият на всяка цена и с всички средства покровителството на турците. По-заможните граждани пък трудно могли да се помирят с мисълта, че трябва да жертвуват толкова свои имоти и имущества. Ето защо те се наредили на страната на „гръцката класа”. Привържениците на последната, които Селимински характеризира като герои на клеветата, доносите и низостите, не са имали смелостта да излязат с открита агитация в полза на своето становище, затова извикали одринския митрополит Герасим Критски, към чиято епархия се числел тогава Сливен, да убеди народа да остане. Владиката се отзовал на поканата, обаче влиянието му сред народа отдавна било изчезнало поради редица противонародни мерки и клевети, които той отправил по-рано срещу сливенци. Гражданите го посрещнали така, че той бил принуден да си отиде преждевременно, за да си спаси живота, затова не можал да свърши нищо. Втората партия се състояла предимно от търговци и занаятчии. Това били хората, които живеели, общо взето, добре, без излишъци, но и без лишения. Те са били оная част от градското население, върху която е падало най-тежкото данъчно бреме.
към текста >>

21. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

Сега наистина не останаха тези старите чорбаджии яничари, които ядеха от народа, но го и защищаваха и достойни бяха да го защитят, сега имаме веч млади таквиз чорбаджетелни, на които силата и властта трае до зори доде напече слънцето, но за тази минутна власт, те са готови на хиляди низости.
При все това не пречи ще кажем, ако забележим общо на нашите млади еднородци, че и на праханта запалването зависи от откъснуването й. Главата ни е бяла, но ний се не броим още от старите, при това сме държели и ний силна борба против произволите на тези от това съсловие. Опитът обаче ни е показал, че ний не сме имали всякога право в това и могли сме да забележим още, че за много неща дето сме само тях осъждали, имаше нещо, за което требало и себе си да осъждаме. Още повече от това можехме да забележим, че в борбата си против чорбаджиите, ний не сме били освен неусетно чужди оръдия да съсипем силните по-влиятелни между народът ни лица и да останем вече все таквиз чолки528, щото да могат кой на където иска да ни води за носът, да нема кой дума да подума нито кому думата да се чуе. В това ний сме се уверили повече от внушенията и връх това наляганията на пропагандистите, а прозираме вече и лошите следствия на тази гибелна политика. Сега наистина не останаха тези старите чорбаджии яничари, които ядеха от народа, но го и защищаваха и достойни бяха да го защитят, сега имаме веч млади таквиз чорбаджетелни, на които силата и властта трае до зори доде напече слънцето, но за тази минутна власт, те са готови на хиляди низости. Но и като и това не е без исключение, сиреч, че както между старите чорбаджии имаше достойни и народни человеци, които правиха въобще почест на народа, тъй и между днешните млади чорбаджии, мнозина знаеме ний за человеци с чувство и колко-годе просветение, за да разбират и да се трудят за доброто на народа си, за това и отблъскваме укорът изобщо връх чорбаджиите. Признавам и исповедвам, че Българския народ е много изтеглил, както от Йерархическото съсловие, тъй и от чиракът му - чорбаджийското, и стремлението на народа да се отърве от тези две язви е твърде праведно, но както във всичко, тъй и тук не треба да се водим от раздражанието си, но от зрелият разсъдък, че не за съсипването на тези съсловия треба да работим, но за отвъждането на достойни хора в тех. Това изискува положението ни, и това ни налага длъжността ни, като членове на този народ, който е толкоз безсилен, за да брани съществованието си. Б. Р. [Бележка на редактора - П. Р.
към текста >>

22. 6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.

Това дело произведе връх Българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това печално наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в един степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тях.
Ний знаем, че днес правителството е въодушевено от едно голямо благоволение към тях; но не треба щото това благоволение да има един характер твърде платонически. Тези размисли ни са внушени от следующите редове, които ни отправят от Русчук: „Преди неколко месеца, доктор Миркович се наименова за лекар в градът ни. Българите се възблагодариха много, че тази служба са въведе на един от техните съотечественици. Но тяхната радост не беше за много време. Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде, но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар. Това дело произведе връх Българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това печално наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в един степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тях. Ние обичаме да вярваме, че разменението, за което се касае, е следствие на едно недоразумение и че доктор Миркович ще приеме един равноценен пост с този, който му се отне толкова неправедно и толкова неуважително. Колкото и да ни е слаб гласът, ний не можем да се възбраним, от да не го съединим с гласът на събратята си на „Куриер д’Ориент”, и да заявим напълно неприличността и неправдата, която се налага на цялото българско население в Туна Вилаети в лицето на един негов съплеменник. Не. Не е възможно щото това да бъде резултат от една лоша роля от страна на някой местен държавник: другояче, каква надежда и одързостение може се да на едно население, което и в своето си отечество на място да намери прилично гостоприемство, то намира непристойно отстранение, и изтикване. Продължението на това анормално състояние на казаният пост ще означава явната неспособност и низост, която населението има, за да може да занимае този пост. И ний также обичаме да вярваме, че това не е освен резултат на един янглашлак, и сме в надежда, че правителството не ще закъснее да направи да се почете и татък към Дунават неговото строго правосъдие.
към текста >>

Продължението на това анормално състояние на казаният пост ще означава явната неспособност и низост, която населението има, за да може да занимае този пост.
Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде, но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар. Това дело произведе връх Българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това печално наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в един степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тях. Ние обичаме да вярваме, че разменението, за което се касае, е следствие на едно недоразумение и че доктор Миркович ще приеме един равноценен пост с този, който му се отне толкова неправедно и толкова неуважително. Колкото и да ни е слаб гласът, ний не можем да се възбраним, от да не го съединим с гласът на събратята си на „Куриер д’Ориент”, и да заявим напълно неприличността и неправдата, която се налага на цялото българско население в Туна Вилаети в лицето на един негов съплеменник. Не. Не е възможно щото това да бъде резултат от една лоша роля от страна на някой местен държавник: другояче, каква надежда и одързостение може се да на едно население, което и в своето си отечество на място да намери прилично гостоприемство, то намира непристойно отстранение, и изтикване. Продължението на това анормално състояние на казаният пост ще означава явната неспособност и низост, която населението има, за да може да занимае този пост. И ний также обичаме да вярваме, че това не е освен резултат на един янглашлак, и сме в надежда, че правителството не ще закъснее да направи да се почете и татък към Дунават неговото строго правосъдие. [Б. p.]
към текста >>

23. 6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович.

Това дело произведе връх българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това нечестно наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в една степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тех.
26, 13 май 1868, с. 99. ... Размишления .. внушени от следващите редове, които ни отправят от Русчук: „Преди няколко месеца, доктор Миркович се наименова за лекар в града ни. Българите се възблагодариха много, че тази служба се въведе на един от техните съотечественици. Но техната радост не беше за много време. Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде; но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар. Това дело произведе връх българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това нечестно наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в една степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тех. Миналата седмица в неделя, Държавния съвет се състави; членовете му се заеха от християните и мюсулманите. Всичките общини се представляват в този съвет. Членовете на които се състоят от 28 турци, 5 арменци, 4 гърци, 2 евреи, 1 мароялит, 1 българи (Иванчо ефенди русенц). Наименоваха се членове на Висшият съвет на Правосъдието: 8 турци, 3 арменци, 1 грък и 1 българин (Гавраила ефенди). ________________________________________ 550) Бележка на Е.
към текста >>

0.67611908912659