НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
192
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това да не те смущава, а да те направи
ревнива
, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.
За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя. Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение. Тя коленичи пред Него и целува десницата Му. След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка. Трябва да знаеш, че те ще целуват тогава Моята десница.
Това да не те смущава, а да те направи
ревнива
, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.
Но изнасям само тези случаи за поука и назидание. През 1939 година Латвия бе окупирана от Сталин и премина към Съветската империя. Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си. Малцина от тях останаха живи в Латвия. Много рядко някой от нас получаваше по някое и друго писмо от останалите живи латвийци.
към текста >>
2.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато орачът изоре
нивата
, преди него сеячът е посял житото на
нивата
.
След малко влязохме в салона и заехме местата си. Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си. Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща. Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците.
Когато орачът изоре
нивата
, преди него сеячът е посял житото на
нивата
.
Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото. Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси.
към текста >>
Той трябва да изоре
нивата
и да посее житото.
Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел.
Той трябва да изоре
нивата
и да посее житото.
Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града.
към текста >>
Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре
нивата
и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне.
Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото.
Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре
нивата
и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне.
Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора.
към текста >>
3.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията
нива
.
Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето.
По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията
нива
.
На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон.
към текста >>
4.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-
ревнивата
, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях.
Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес.
Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-
ревнивата
, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях.
Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя.
към текста >>
5.
3_18 Изпитът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше братя, които бяха добри орачи на Божията
Нива
и знаеха кога и къде да посяват Божието семе на Учителя в душите на българите.
"Изпитът" През времето на Школата, 1922-1944 година, братският живот в провинцията се разрасна и поникнаха много кръжоци в градовете.
Имаше братя, които бяха добри орачи на Божията
Нива
и знаеха кога и къде да посяват Божието семе на Учителя в душите на българите.
Най-голямо и идейно бе Братството в Айтос. Това се дължеше на брат Георги Куртев. Той беше живият и истинският образец на един ученик на Учителя. В това аз се убедих впоследствие, защото за времето, за което се отнася моят разказ, аз бях изключително на "Изгрева", около Учителя. Присъствувам при един случай.
към текста >>
6.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Божията
нива
бе разорана от страданията, през които мина българският народ през двете войни - Балканската и Европейската.
Едни довършваха гимназиалното си образование, други се записваха в университетите да следват. Появи се една вълна на подем в този период. Причината бе на друго място. Само ние знаехме, че това се дължеше на идването на Великия Учител всред този народ. Великият Учител говореше Словото на Бога и сееше това Слово като житни зърна в душите на българите.
Божията
нива
бе разорана от страданията, през които мина българският народ през двете войни - Балканската и Европейската.
Тази Божия нива беше полята от сълзите и неволите на този народ. Посетите житни зърни от Словото на Учителя трябва да поникнат и възрастат между този народ. Дойде време, появиха се първите кълнове, избуяха Посетите стръкове и дойде време да цъфнат и да изкласят. Огледахме се - и какво да видим в Божията нива? Около нас изведнъж започнаха да се появяват различни окултни общества - западни и източни окултисти - че теософи, че антропософи, йоги, толстоисти, спиритисти и други.
към текста >>
Тази Божия
нива
беше полята от сълзите и неволите на този народ.
Появи се една вълна на подем в този период. Причината бе на друго място. Само ние знаехме, че това се дължеше на идването на Великия Учител всред този народ. Великият Учител говореше Словото на Бога и сееше това Слово като житни зърна в душите на българите. Божията нива бе разорана от страданията, през които мина българският народ през двете войни - Балканската и Европейската.
Тази Божия
нива
беше полята от сълзите и неволите на този народ.
Посетите житни зърни от Словото на Учителя трябва да поникнат и възрастат между този народ. Дойде време, появиха се първите кълнове, избуяха Посетите стръкове и дойде време да цъфнат и да изкласят. Огледахме се - и какво да видим в Божията нива? Около нас изведнъж започнаха да се появяват различни окултни общества - западни и източни окултисти - че теософи, че антропософи, йоги, толстоисти, спиритисти и други. Появиха се и различни леви социални и политически течения: социалисти, комунисти, анархисти.
към текста >>
Огледахме се - и какво да видим в Божията
нива
?
Великият Учител говореше Словото на Бога и сееше това Слово като житни зърна в душите на българите. Божията нива бе разорана от страданията, през които мина българският народ през двете войни - Балканската и Европейската. Тази Божия нива беше полята от сълзите и неволите на този народ. Посетите житни зърни от Словото на Учителя трябва да поникнат и възрастат между този народ. Дойде време, появиха се първите кълнове, избуяха Посетите стръкове и дойде време да цъфнат и да изкласят.
Огледахме се - и какво да видим в Божията
нива
?
Около нас изведнъж започнаха да се появяват различни окултни общества - западни и източни окултисти - че теософи, че антропософи, йоги, толстоисти, спиритисти и други. Появиха се и различни леви социални и политически течения: социалисти, комунисти, анархисти. И представители на всички тях, без изключение, се завъртяха около нас, и като посланици на чужди държави бяха акредитирани в Школата на Учителя. Та като се обърнахме, изведнъж забелязахме, че всичко, каквото имаше в обществото - имаше го и при нас. Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя.
към текста >>
Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията
нива
.
Появиха се и различни леви социални и политически течения: социалисти, комунисти, анархисти. И представители на всички тях, без изключение, се завъртяха около нас, и като посланици на чужди държави бяха акредитирани в Школата на Учителя. Та като се обърнахме, изведнъж забелязахме, че всичко, каквото имаше в обществото - имаше го и при нас. Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя. Как стана това?
Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията
нива
.
Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели. Дойде времето, когато те започнаха да ни задушават. Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори. Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това.
към текста >>
Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма
нива
на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд.
В Школата не могат да растат заедно на едно и също място и в едно и също време житното зърно и бурените, и плевелите от живота. Или едното, или другото! Минават години, Методи е на "Изгрева". Идва време, когато той се готви да замине за чужбина, за да следва. Учителят го изпраща и му дава пари за следване.
Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма
нива
на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд.
Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията нива. На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата. Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера".
към текста >>
Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията
нива
.
Или едното, или другото! Минават години, Методи е на "Изгрева". Идва време, когато той се готви да замине за чужбина, за да следва. Учителят го изпраща и му дава пари за следване. Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд.
Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията
нива
.
На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата. Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера". Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя.
към текста >>
Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на
нивата
в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата.
Учителят го изпраща и му дава пари за следване. Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд. Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията нива. На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата.
Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на
нивата
в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата.
Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера". Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява.
към текста >>
7.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две
нива
- на низш ум и висш разум.
Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло.
Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две
нива
- на низш ум и висш разум.
След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток.
към текста >>
8.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една
нива
с жито.
Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината.
Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една
нива
с жито.
Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее.
към текста >>
Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре
нивата
.
Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито.
Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре
нивата
.
Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника.
към текста >>
Изорал цялата
нива
и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев.
По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей! " Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника. Житото не се свършвало, нито даже намалявало.
Изорал цялата
нива
и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев.
Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила. Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно. Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него. Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев.
към текста >>
Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла
нива
." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно.
" Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника. Житото не се свършвало, нито даже намалявало. Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев. Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила.
Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла
нива
." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно.
Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него. Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя?
към текста >>
9.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Мястото на Ваучер се изкупува за "Изгрева" Централното място на "Изгрева" е една
нива
на английския журналист Ваучер, който я подарява на своя слуга-българин, а той пък я продава на нашите приятели.
"Мястото на Ваучер се изкупува за "Изгрева" Централното място на "Изгрева" е една
нива
на английския журналист Ваучер, който я подарява на своя слуга-българин, а той пък я продава на нашите приятели.
На няколко пъти е изкупувано това място, което беше четири-пет декара. После братята купиха останалите места - към двадесет-тридесет декара. Учителят беше наредил на старите приятели да се купи цялото това поле. Тогава те имаха пари, но смятаха, че знаят много повече от Учителя, когато се отнася за материалните неща. Ние тогава бяхме младежи и нямахме думата.
към текста >>
Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше
нива
от три декара.
После започнахме да строим бараки. Тогава нямахме пари да си купим място. Бяхме бедни студенти. Наехме мястото, за да си построим барака. И така, на това място, взето под наем, ние си направихме бараката.
Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше
нива
от три декара.
В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса.
към текста >>
Ето, аз сега пазя един нотариален акт за закупена на "Изгрева"
нива
от два декара и шестстотин квадратни метра от 1931 година.
Така направихме около дванадесет бараки на "Изгрева". Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и камъни. Това дойде добре за нас, защото дървените бараки ги правехме сами и не струваха много пари. Само плащахме за дървеният материал, който купувахме на старо и на ниски цени оттук-оттам. Така се построиха тези бараки, които вече ги няма и можете да ги видите само на някои снимки за поука от нашите неволи.
Ето, аз сега пазя един нотариален акт за закупена на "Изгрева"
нива
от два декара и шестстотин квадратни метра от 1931 година.
Всички сме купили тази нива по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна Захариева - 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра. Ето така се дробеше "Изгревът" на парчета през 1931 година - както и преди това, и след това. Моето поколение няма вина за това раздробяване, защото бяхме младежи и не бяхме допуснати от старите приятели да движим и да се занимаваме с тези неща.
към текста >>
Всички сме купили тази
нива
по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна Захариева - 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра.
Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и камъни. Това дойде добре за нас, защото дървените бараки ги правехме сами и не струваха много пари. Само плащахме за дървеният материал, който купувахме на старо и на ниски цени оттук-оттам. Така се построиха тези бараки, които вече ги няма и можете да ги видите само на някои снимки за поука от нашите неволи. Ето, аз сега пазя един нотариален акт за закупена на "Изгрева" нива от два декара и шестстотин квадратни метра от 1931 година.
Всички сме купили тази
нива
по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна Захариева - 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра.
Ето така се дробеше "Изгревът" на парчета през 1931 година - както и преди това, и след това. Моето поколение няма вина за това раздробяване, защото бяхме младежи и не бяхме допуснати от старите приятели да движим и да се занимаваме с тези неща.
към текста >>
10.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една
нива
от пет декара.
Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Клоните бяха гъсти до земята и едвам се минаваше, но по-късно, с годините, те се вдигнаха - израснаха дърветата и гората стана достъпна за всички. Тогава не можехме да минаваме навсякъде и това много ни затрудняваше. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите.
Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една
нива
от пет декара.
Това е мястото, където бе по-късно полянката, заедно с горичката. През 1921-22 година са го купили. Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим.
към текста >>
Впоследствие, купихме една
нива
до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята.
Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме.
Впоследствие, купихме една
нива
до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята.
Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя. Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме.
към текста >>
Минавахме през житена
нива
, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя.
Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната.
Минавахме през житена
нива
, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя.
Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме. Тази нива беше на брат Русев. Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде.
към текста >>
Тази
нива
беше на брат Русев.
Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя. Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме.
Тази
нива
беше на брат Русев.
Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде. Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно. На тази нива по-късно бе построен салонът. Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя. Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си.
към текста >>
На тази
нива
по-късно бе построен салонът.
Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме. Тази нива беше на брат Русев. Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде. Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно.
На тази
нива
по-късно бе построен салонът.
Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя. Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си. По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството.
към текста >>
11.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма
нива
и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава
нива
.
Но не го осъществиха. Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя. Да, това бе трагичното - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета.
Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма
нива
и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава
нива
.
Никак не сме били послушни. Своеволия сме правили. Като ученици доста нарушения сме правили в свободата, която Учителят ни даде. Той ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Ако бяхме проявили това, нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес.
към текста >>
12.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
А житните класове съставляват Божията
Нива
, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София.
Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър. Заплащаме също и разноските за книгоотпечатването, хартията на печатниците, самия печат, както и определения данък от финансовите органи. В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата. Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам. Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас".
А житните класове съставляват Божията
Нива
, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София.
Идва жътва. Очакваме жетварите. Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора. Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници.
към текста >>
13.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Тор за
нивата
188.
Гаргите и разрушителите на Изгрева 184. Заблуждение 185. Нападението срещу Учителя през 1936 г. Божието възмездие 186. Хитлер и войната 187.
Тор за
нивата
188.
Бомбардировките над София и екскурзии до Симеоново 189. Изгревът и бомбите 190. Село Мърчаево 191. Защо Учителят отиде в село Мърчаево? 192. Последната Пасха 193.
към текста >>
14.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Над Габрово имахме една
нива
, и там в далечно минало е станала голяма битка между турците и българските боляри, които са избягали от Търново.
Ние се изпокрихме и целият град се източи него ден от махала на махала да оглеждат поразиите от гърма. Нашият взрив беше най-силен и разрушенията най-големи. На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в мазето на общината. Бяхме живи и читави. По някаква случайност никой не бе пострадал.
Над Габрово имахме една
нива
, и там в далечно минало е станала голяма битка между турците и българските боляри, които са избягали от Търново.
Там намерихме копия, ръждясали мечове, шлемове, ризници и какво ли още не. Когато оряха нивата ралата ги изравяха. Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за старинни оръжия. Ние се въоръжавахме със тези старинни оръжия и водехме момчешки сражения между махалите години наред.
към текста >>
Когато оряха
нивата
ралата ги изравяха.
На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в мазето на общината. Бяхме живи и читави. По някаква случайност никой не бе пострадал. Над Габрово имахме една нива, и там в далечно минало е станала голяма битка между турците и българските боляри, които са избягали от Търново. Там намерихме копия, ръждясали мечове, шлемове, ризници и какво ли още не.
Когато оряха
нивата
ралата ги изравяха.
Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за старинни оръжия. Ние се въоръжавахме със тези старинни оръжия и водехме момчешки сражения между махалите години наред. Имаше хубава река, къпехме се и ловехме риба. Що риба сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река.
към текста >>
15.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И тъй изчистеното място ставаше собственик на онзи, който го беше изчистил и изкоренил и можеше да го ползва като собствена
нива
.
Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаеме, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа. Трябваше да се почистят стари дъбови гори. Трябваше да се изсекат, да се извадят дънерите и да се извадят корените.
И тъй изчистеното място ставаше собственик на онзи, който го беше изчистил и изкоренил и можеше да го ползва като собствена
нива
.
И тук имахме преимущество. Осем млади, здрави хора, които работеха. Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение. Здравите яки дъбови дънери, хванати с корени се вадеха трудно. Копачките разкървавиха ръцете ни, не бяхме свикнали още на тежка работа.
към текста >>
Жечо разора голямата
нива
около 60 декара.
Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение. Здравите яки дъбови дънери, хванати с корени се вадеха трудно. Копачките разкървавиха ръцете ни, не бяхме свикнали още на тежка работа. Както и да е и тук успяхме да освободим 2-3 декара и да ги приобщим към нивите на Жечо. След туй започна редовната полска работа.
Жечо разора голямата
нива
около 60 декара.
Тегли дълбоки бразди и ние я засяхме с царевица и слънчоглед. С това окопните ни ниви станаха около 90 декара. А ние увлечени, не съобразихме, че тук трябва ръчно окопаване и че тая работа е голяма и трудна. А годината се случи суха, земята бе твърда, а ние не бяхме опитни. Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше.
към текста >>
16.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Предаде ни сърповете, които беше наточил и ние пристигнахме до уречената
нива
.
Но ние не бяхме хващали сърп и не знаехме да жънем. Нямаше кой да ни научи. Жечо мислеше, че ние това го знаем и умеем, както умеем да пеем, да пием топла вода и да гълтаме топъл качамак. Жечо бе останал у дома и се занимаваше с добитъка. Беше ни изпратил по живо и по здраво за първата жътва.
Предаде ни сърповете, които беше наточил и ние пристигнахме до уречената
нива
.
Но работата не вървеше. Често се порязвахме със сърповете. Почнахме да жънем една нива край пътя. Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше. По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха.
към текста >>
Почнахме да жънем една
нива
край пътя.
Жечо бе останал у дома и се занимаваше с добитъка. Беше ни изпратил по живо и по здраво за първата жътва. Предаде ни сърповете, които беше наточил и ние пристигнахме до уречената нива. Но работата не вървеше. Често се порязвахме със сърповете.
Почнахме да жънем една
нива
край пътя.
Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше. По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха. По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим.
към текста >>
17.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на
нивата
и работехме.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на
нивата
и работехме.
Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето. Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас.
към текста >>
Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в
нивата
и яде от житото.
Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види. Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже?
Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в
нивата
и яде от житото.
Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата. Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари.
към текста >>
След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от
нивата
.
Ами сега, какво ще ни каже? Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави.
След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от
нивата
.
Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари. Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението.
към текста >>
18.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
Понеже брат Господин е орял на
нивата
, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата.
На 2.V.1923 г. стар стил идва дядо владика. Идва от Айтос първо за Ачларската енория. Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото село, а то е на нашия поп мерията. Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани.
Понеже брат Господин е орял на
нивата
, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата.
Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева. Той им хвърлил 60 лв. и те му дали сечивата. Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем. Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура.
към текста >>
Нивата
дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там в дерето ечемика дето беше, в нашата
нива
има извор.
Приготвихме още две ниви за мамуле, но още са несяти. Чакаме дъжд та тогава ще ги сеем. Суша е. Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори.
Нивата
дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там в дерето ечемика дето беше, в нашата
нива
има извор.
Извори имаше когато беше десятък през времето на Радославовото управление нещо преди 20 година и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна. Вчера с бр. Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновника на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас.
към текста >>
19.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отидох на
нивата
и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох намирам студен труп.
А не мога да прекарам поне едно и да ударя бари веднъж. Оставих шибалката и взех парче около две педи и колкото палеца ми е дебело. Хвърлих само веднъж и излезе че съм бил нешанджия, удари се по мутрата и падна и зарита. Издърпах го на отворено, вода му наливах в устата, заливах го, изправям го, но не бива - ще мре. По-скоро викам на съибията му и той идва, но то вече, то се е простило със света.
Отидох на
нивата
и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох намирам студен труп.
Претеглихме го със стопанина му -18 килограма по 22 лв. и ще го платя. Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат?
към текста >>
20.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Най-напред купиха една
нива
от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер.
48. КАК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ Старите братя се заеха да откупват нивите на слатинските селяни, за да се оформи братското селище като около 40 декара бяха откупени с братски средства.
Най-напред купиха една
нива
от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер.
Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България.
към текста >>
Така че след смъртта на Баучер слугата му продава
нивата
на нашите възрастни приятели.
А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия.
Така че след смъртта на Баучер слугата му продава
нивата
на нашите възрастни приятели.
Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска.
към текста >>
21.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ На следващата пролет ние взехме една
нива
под наем.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ На следващата пролет ние взехме една
нива
под наем.
То пък се случи човек от София и не можеше да използва мястото си и ни я даде за една година с минимална такса. Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем. А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева. Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителят препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева.
към текста >>
22.
59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето сега ще ви разкажа как ние закупихме едно место от Ангел Николов Ангелов и Величко Иванов Преславски, една
нива
от 2 декара и 6 ара или 2600 кв.м находяща се в местността „Къро" на с. Слатина.
А Той беше споделял в разговорите от какъв материал да бъдат построени къщите, главно чамов, какъв стил да имат и още много други неща. Обаче приятелите не послушаха, някои побързаха, други си построиха по свой начин и така идеята на Учителя остана за другия свят. Бях разказал, че Учителят препоръчваше да не се вземат малки места, а парцелите да бъдат по един декар. И така, които го послушаха взеха големи места, но това бяха малцина. Други купиха места от селяните, но при покупката си ги разпределяха по 400-500 кв. метра.
Ето сега ще ви разкажа как ние закупихме едно место от Ангел Николов Ангелов и Величко Иванов Преславски, една
нива
от 2 декара и 6 ара или 2600 кв.м находяща се в местността „Къро" на с. Слатина.
Борис Николов и Славчо Печеников закупиха общо 500 кв.м, Райна Захариева 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов - 300 кв.м, Стояна Илиева - 300 кв.м, Йорданка Писинова - 300 кв. м. Така тази голяма нива вместо да бъде разпределена на двама човека бе разпределена на 7 човека. И получихме нотариален акт N 176, том 25, регистър 522, дело N 4822 от 1931 г. Така на 500 кв.м аз построих барака, а от другата страна построи Славчо Печеников. Двамата имахме 500 кв.м По-късно по време на големия процес 1/4 от парцела бе одържавен с акт N 4566 от 1962 г.
към текста >>
Така тази голяма
нива
вместо да бъде разпределена на двама човека бе разпределена на 7 човека.
Бях разказал, че Учителят препоръчваше да не се вземат малки места, а парцелите да бъдат по един декар. И така, които го послушаха взеха големи места, но това бяха малцина. Други купиха места от селяните, но при покупката си ги разпределяха по 400-500 кв. метра. Ето сега ще ви разкажа как ние закупихме едно место от Ангел Николов Ангелов и Величко Иванов Преславски, една нива от 2 декара и 6 ара или 2600 кв.м находяща се в местността „Къро" на с. Слатина. Борис Николов и Славчо Печеников закупиха общо 500 кв.м, Райна Захариева 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов - 300 кв.м, Стояна Илиева - 300 кв.м, Йорданка Писинова - 300 кв. м.
Така тази голяма
нива
вместо да бъде разпределена на двама човека бе разпределена на 7 човека.
И получихме нотариален акт N 176, том 25, регистър 522, дело N 4822 от 1931 г. Така на 500 кв.м аз построих барака, а от другата страна построи Славчо Печеников. Двамата имахме 500 кв.м По-късно по време на големия процес 1/4 от парцела бе одържавен с акт N 4566 от 1962 г. по присъда на НОХД N 4 от 1959 г. на СГС-НО.
към текста >>
23.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Нивата
беше около три декара и ни го даде под незначителен наем и ни разреши да си построим барака за живеене.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София.
Нивата
беше около три декара и ни го даде под незначителен наем и ни разреши да си построим барака за живеене.
Нямахме квартира и за нас дойде много добре и така ние построихме първото жилище на Изгрева и там се заселихме аз - Борис, Георги Радев, Димитрий Стоянов и Никола Нанков. В този период когато се заселваше Изгрева с бараки имаше една барака на Тодор Стоименов. Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна. В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората. Един път Учителят ме вика и ме заведе пред празната барака на Тодорчо.
към текста >>
Ето така една голяма
нива
от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека.
А по време на строежа беше много взискателен, искаше да се изпълни хубаво, точно, с хубави и здрави материали. Бараката беше готова, с хубав вид. Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която прибавих към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя. При туй ние получихме едно писмо от този, който ни беше дал мястото под наем, в което ни съобщи: „Или купете мястото или ще го продам на други." Тогава влязохме в пазарлък, обединихме се няколко души, защото нямахме пари и разпределихме закупеното място по толкова метра, колкото всеки бе платил. Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група.
Ето така една голяма
нива
от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека.
Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов. Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката.
към текста >>
24.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Влаевски „В
нивата
" в рамка - 70/53 см. 5.
Портрет на Учителя от Цветана Щилянова в рамка и стъкло - 85/65 см. 2. Образа на Христа от пр. Ст. Иванов в рамка и стъкло - 85/65 см. 3. Портрет на Учителя от Михаил Влаевски, профил, в рамка и стъкло -67 на 57 см. 4. Портрет на Учителя от М.
Влаевски „В
нивата
" в рамка - 70/53 см. 5.
Портрет на Учителя от М. Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6. Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7. Картина „Творческите сили на природата" от Цветана Симеонова в рамка със стъкло - 90/80 см. 8. Картина „Паневритмията" от Цв.
към текста >>
25.
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Някой отпускаше дадена
нива
.
Най-трудният въпрос бе за набиране на средства за отпечатване на беседите. Ежегодно се изпращаха писма в провинцията до братствата и се даваха различни съвети за набиране на средства. Като задача учениците трябваше в седмицата да дадат един общ трудов час за братска работа. Парите спечелени от него трябваше да се отделят за книги. Друг метод бе приложен от няколко места.
Някой отпускаше дадена
нива
.
Тя трябваше да се посее и след като се ожъне, зърното да се продаде и от получените пари да се подпомогне както местното братство така и отпечатването на книги. За тази задача отговаряше Слави Камбуров от Нова Загора. Петко Епитропов беше упълномощен да урежда всички сметки на книгоиздателството. Все пак беседите се печатаха, но* трудно се намираха купувачи. Всяка година се изпращаха каталози на отпечатаните книги.
към текста >>
26.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше
ревнива
към тях.
При своите посещения в стаичката на Учителя тя Му бе показала как са нотирани някои песни, Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше.
Беше
ревнива
към тях.
Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя отидохме с Мария при Табакова и й казахме: „Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии тя накрая реши да ги даде, за да се включат.
към текста >>
27.
139. РИЦАРЯТ
,
,
ТОМ 2
Като ученици бяхме намерили в една
нива
, и то след като я бяха изорали на есен за посев много стари копия, мечове и ножове.
139. РИЦАРЯТ Още от малък обичах да си играя с ножове.
Като ученици бяхме намерили в една
нива
, и то след като я бяха изорали на есен за посев много стари копия, мечове и ножове.
Тази нива се казваше „Кървавата нива" - там е имало сражение между болярите и турците, когато са превзели България. Там дълги години изравяхме истински играчки, истински сечива за бой - мечове и ножове. Но този навик остана у мене, всякога да нося нож. Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива. Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож.
към текста >>
Тази
нива
се казваше „Кървавата
нива
" - там е имало сражение между болярите и турците, когато са превзели България.
139. РИЦАРЯТ Още от малък обичах да си играя с ножове. Като ученици бяхме намерили в една нива, и то след като я бяха изорали на есен за посев много стари копия, мечове и ножове.
Тази
нива
се казваше „Кървавата
нива
" - там е имало сражение между болярите и турците, когато са превзели България.
Там дълги години изравяхме истински играчки, истински сечива за бой - мечове и ножове. Но този навик остана у мене, всякога да нося нож. Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива. Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож. Ето, разбрахте защо нося този нож.
към текста >>
28.
187. ТОР ЗА НИВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
187. ТОР ЗА
НИВАТА
Понякога приятелите поканваха Учителя на вечеря.
187. ТОР ЗА
НИВАТА
Понякога приятелите поканваха Учителя на вечеря.
Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива".
към текста >>
„Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската
нива
".
187. ТОР ЗА НИВАТА Понякога приятелите поканваха Учителя на вечеря. Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя.
„Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската
нива
".
Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал. На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция.
към текста >>
Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия
нива
ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал.
Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива".
Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия
нива
ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал.
На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори.
към текста >>
Ето така се развиха нещата за онази „
нива
", която трябваше да се изоре и да се натори.
Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал. На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция.
Ето така се развиха нещата за онази „
нива
", която трябваше да се изоре и да се натори.
Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето. А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази нива. Защото накрая има думата жътваря. Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев. Това ще бъде времето за Новото човечество, което ще живее в Европа без граници.
към текста >>
А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази
нива
.
Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори. Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето.
А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази
нива
.
Защото накрая има думата жътваря. Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев. Това ще бъде времето за Новото човечество, което ще живее в Европа без граници. Имахме една сестра Димитрина Антонова. Тя запитала Учителя кой ще победи в тази война.
към текста >>
Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията
нива
и ще приготви чисто семе за нов посев.
Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори. Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето. А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази нива. Защото накрая има думата жътваря.
Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията
нива
и ще приготви чисто семе за нов посев.
Това ще бъде времето за Новото човечество, което ще живее в Европа без граници. Имахме една сестра Димитрина Антонова. Тя запитала Учителя кой ще победи в тази война. Учителят казал: „Навремето, когато трябваше, говорих на Хитлер да не започва война, но той не искаше да слуша. А когато почна войната говорих на Сталин.
към текста >>
29.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
От тогава става наш приятел, че и неговите четирима братя също, те бяха много добри работници на Божията
нива
.
Учителя го приема и го пита: „Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: „Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко време Учителят се обръща към него и казва: „Симеоне, Симеоне! " Симеон Му целува ръка.
От тогава става наш приятел, че и неговите четирима братя също, те бяха много добри работници на Божията
нива
.
На тяхното стопанство през 1923 г. направихме опит за братска комуна в Русе. Това бе втората комуна и втория опит на младежите от Школата.
към текста >>
30.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Нива
за посев и историята за крината жито на Изгрева - 88 73.
Баба Коца - 80 69. Георги Радев. Душа на девойка и дух на войн (1900-1940) - 81 70. Георги Радев и цената на откупа - 85 71. Дафинка върви стъпка по стъпка като бубулечка - 86 72.
Нива
за посев и историята за крината жито на Изгрева - 88 73.
Стоил Стефанов и слугите - 89 74. Стоил Стефанов и републиката - 90 75. Стоил Стефанов и шумкарите - 91 76. Стоил Стефанов и неговата молитва - 92 77. Александър Кръстников - 93 78.
към текста >>
31.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от Айтос, получи наследство една
нива
.
Това е история за вас, а за брат Георги Куртев и съвременниците му, това бе живот за Цялото и за Бога. Георги поставя пред Учителя въпроса за създаване на братска градина в Айтос. Учителят го запитва: „С каква цел? " Отговор: „С идеална цел." Учителят му казва: „Ще се нареди, но по-късно". Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул.
„Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от Айтос, получи наследство една
нива
.
Тя я подари на братството в Айтос. От тази нива изникна братската градина. Името на тази сестра бе Василка Иванова от Айтос. Аз лично съм ходил в тази градина. След заминаването на Учителя я превърнаха в култово средище, а не като място за братски идеи и живот.
към текста >>
От тази
нива
изникна братската градина.
Учителят го запитва: „С каква цел? " Отговор: „С идеална цел." Учителят му казва: „Ще се нареди, но по-късно". Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул. „Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от Айтос, получи наследство една нива. Тя я подари на братството в Айтос.
От тази
нива
изникна братската градина.
Името на тази сестра бе Василка Иванова от Айтос. Аз лично съм ходил в тази градина. След заминаването на Учителя я превърнаха в култово средище, а не като място за братски идеи и живот. Особено след като си замина брат Георги Куртев. С него се разбирахме с една дума.
към текста >>
32.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Един наш брат от селото имаше 60 декара
нива
.
Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото. А как се набавиха средства за покупката на нашите материали?
Един наш брат от селото имаше 60 декара
нива
.
Каза: „Тази нива я давам тази година за чешмата." Дойдоха братята - десет души с воловете и с ралата я изорават и посяват с овес. Нея година овеса стана висок и напълни голям клас. Пожънват овеса, продават го и от него получават 60 000 лв. Тогава овеса се търсеше много, защото конете се хранеха само с него. Конете представляваха главната сила, с която се ореше, вършееше, возеше се, с тях се караха колите, с тях се ходеше на война.
към текста >>
Каза: „Тази
нива
я давам тази година за чешмата." Дойдоха братята - десет души с воловете и с ралата я изорават и посяват с овес.
Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото. А как се набавиха средства за покупката на нашите материали? Един наш брат от селото имаше 60 декара нива.
Каза: „Тази
нива
я давам тази година за чешмата." Дойдоха братята - десет души с воловете и с ралата я изорават и посяват с овес.
Нея година овеса стана висок и напълни голям клас. Пожънват овеса, продават го и от него получават 60 000 лв. Тогава овеса се търсеше много, защото конете се хранеха само с него. Конете представляваха главната сила, с която се ореше, вършееше, возеше се, с тях се караха колите, с тях се ходеше на война. Имаш ли кон, ти си нещо.
към текста >>
33.
42. ВАСИЛКА ИВАНОВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тя подари една наследствена
нива
в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина.
Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите Му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого.
Тя подари една наследствена
нива
в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина.
Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата. А това беше баба Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство. Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му. Учителят наредил да му се даде пардесюто, Неговата шапка и наредил също на Василка да му отвори външната врата и да го изведе навън. Така той се спасил.
към текста >>
34.
53. ЗАДРУГА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата
нива
, защото те ще я изорат, посеят и ожънат.
Така и от всички нас се изисква труд, работа и постоянство, да проявим широко инициатива, да видим какво сме разбрали от Учението на Учителя и какво можем да приложим от него. Драги братя и сестри, кажете ми какво бихме направили ако не се съберем няколко души на едно място да работим безкористно, с пълно себеотричане и себепожертвуване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея.
С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата
нива
, защото те ще я изорат, посеят и ожънат.
Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще.
към текста >>
35.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията
нива
и имаше възможност да се задушат житните класове.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора. Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица.
Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията
нива
и имаше възможност да се задушат житните класове.
Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове.
към текста >>
Да, бурените и плевелите в Божията
нива
бяха избуяли наедно с житните класове.
Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка! " Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това? Къде го запратихте?
Да, бурените и плевелите в Божията
нива
бяха избуяли наедно с житните класове.
Който искаше да изтръгне едното погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът.
към текста >>
36.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
72.
НИВА
ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА.
72.
НИВА
ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА.
МНОЖЕНИЕ „Търсите ме не, защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Христос след като извърши много чудеса, изцели болни, възкреси мъртви. отвори очи на слепи, нахрани и пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби. - „ - и като благослови хлябовете разчупваше ги, и даваше на учениците си, а те - на народа." „- и като се нахраниха, вдигнаха дванадесет коша укрухи." Човекът на логичната мисъл пита: „От къде се взе този хляб? " Явлението „Множение" срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него, живота се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство, и пак се намалява и прибира в едно малко семенце.
към текста >>
В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една
нива
с жито.
- Нарушено е логичното равновесие. Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята „Множение". Да се множи, това е в нейното естество. И материята има тайни както и духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат.
В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една
нива
с жито.
Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее.
към текста >>
Учителят му казва: „Посей ни
нивата
".
Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат. В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея".
Учителят му казва: „Посей ни
нивата
".
Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото. Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате".
към текста >>
Сее той сее, житото намалява, а
нивата
още в началото.
Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее.
Сее той сее, житото намалява, а
нивата
още в началото.
Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш". Братът продължава и житото не се свършва вече.
към текста >>
Пося братът цялата
нива
, а в крината остана още жито.
Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш". Братът продължава и житото не се свършва вече.
Пося братът цялата
нива
, а в крината остана още жито.
Тази година, 1972 г., на Рила един брат ме прегърна. „Не ме ли познаваш? " Казвам: „Не мога да си спомня". Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева". Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината. МНОЖЕНИЕ.
към текста >>
Аз съм братът, който преди години пося
нивата
на Изгрева".
Братът продължава и житото не се свършва вече. Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито. Тази година, 1972 г., на Рила един брат ме прегърна. „Не ме ли познаваш? " Казвам: „Не мога да си спомня".
Аз съм братът, който преди години пося
нивата
на Изгрева".
Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината. МНОЖЕНИЕ. Само синове Божии имат власт и сила да предизвикат това явление. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл. „МНОЖЕНИЕТО", е качество на материята, то може да се прояви по волята на Синовете Божии.
към текста >>
37.
87. РАНИЦАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на
нивата
и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре
нивата
.
Олга Славчева е родена в Цариброд. Нейното семейство и роднините са останали в Югославия. През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд. На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници.
„Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на
нивата
и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре
нивата
.
Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва. И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая. Забранено е лист българска литература да се пренася в Цариброд.
към текста >>
38.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Житните класове в тази
нива
е социализмът в пълната си реализация.
Заслужава си да се проследи неговата история. Погледнете една нивичка. Наблюдавайте как расте житото. Какви чудеса прави слънцето. Има тука на какво да се замисли човек.
Житните класове в тази
нива
е социализмът в пълната си реализация.
Работи за другите и се жертвува за другите. 16. Съдебният процес. Комунистическата власт направи процес срещу Бялото Братство. Осъдиха ме на 12 години затвор. Господ ме извади от затвора с 4000 други затворници на 1.I.1963 г.
към текста >>
39.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Нивата
се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството.
Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници.
Нивата
се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството.
Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав.
към текста >>
40.
02. Молитва за българския народ
,
Дадена от Учителя през 1900 година
,
ТОМ 4
Прати работници в тази Твоя
нива
.
Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си.
Прати работници в тази Твоя
нива
.
Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. 11. Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали. Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това. Защото чинът е свят. 12.
към текста >>
41.
15.СЪБОТНАТА ГОДИНА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
когато обработват една
нива
6 години, то на 7-та година я оставят и не я обработват.
СЪБОТНАТА ГОДИНА Старите евреи са спазвали един окултен закон.
когато обработват една
нива
6 години, то на 7-та година я оставят и не я обработват.
Оставят я на почивка. Ако са имали 7 ниви, то всяка година оставяли 1 нива да почива. Това е било съботната година за нивата. Учителят Дънов спазваше този закон и го препоръчваше на приятелите по селата. От дълбока древност българите са спазвали всичко това.
към текста >>
Ако са имали 7 ниви, то всяка година оставяли 1
нива
да почива.
СЪБОТНАТА ГОДИНА Старите евреи са спазвали един окултен закон. когато обработват една нива 6 години, то на 7-та година я оставят и не я обработват. Оставят я на почивка.
Ако са имали 7 ниви, то всяка година оставяли 1
нива
да почива.
Това е било съботната година за нивата. Учителят Дънов спазваше този закон и го препоръчваше на приятелите по селата. От дълбока древност българите са спазвали всичко това. На всяка 7-ма година оставяха нивата да почива, не я садяха, а само есента я изораваха и я оставяха да почива. Казваше се угар.
към текста >>
Това е било съботната година за
нивата
.
СЪБОТНАТА ГОДИНА Старите евреи са спазвали един окултен закон. когато обработват една нива 6 години, то на 7-та година я оставят и не я обработват. Оставят я на почивка. Ако са имали 7 ниви, то всяка година оставяли 1 нива да почива.
Това е било съботната година за
нивата
.
Учителят Дънов спазваше този закон и го препоръчваше на приятелите по селата. От дълбока древност българите са спазвали всичко това. На всяка 7-ма година оставяха нивата да почива, не я садяха, а само есента я изораваха и я оставяха да почива. Казваше се угар. На следващата година я наторяваха с тор от животните и я посяваха с жито.
към текста >>
На всяка 7-ма година оставяха
нивата
да почива, не я садяха, а само есента я изораваха и я оставяха да почива.
Оставят я на почивка. Ако са имали 7 ниви, то всяка година оставяли 1 нива да почива. Това е било съботната година за нивата. Учителят Дънов спазваше този закон и го препоръчваше на приятелите по селата. От дълбока древност българите са спазвали всичко това.
На всяка 7-ма година оставяха
нивата
да почива, не я садяха, а само есента я изораваха и я оставяха да почива.
Казваше се угар. На следващата година я наторяваха с тор от животните и я посяваха с жито. Този бит и този живот на селяните ние го заварихме и го видяхме. А всички се ползваха от благодатта на Съботната година. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
към текста >>
42.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на
нивата
.
Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат.
В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на
нивата
.
За тях образът на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран. Специализирани в стенографията, те бяха онзи квартет, снел Словото и го подготви за печат. Беседите, разговорите станаха достояние на всички, които се интересуваха. Напечатаното Слово бе неоценим дар и за човечеството. Сестра Паша Теодорова е лицето, на което дължим отпечатаните беседи.
към текста >>
Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „
нивата
".
Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина. Сестра Елена Андреева непрекъснато бе на пишещата машина. Тя е лицето, на което дължим също така благодарност за съпричастие в книгопечатането. Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ.
Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „
нивата
".
Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството. Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик.
към текста >>
43.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Това са изпити и за работниците на
нивата
!...
Да, Консерваторията на Изгрева е неповторимо явление! Не посмях да наруша мълчанието в приемната. Станах на крака и посегнах към десницата на УЧИТЕЛЯ и я целунах. Изпращайки ме до вратата, УЧИТЕЛЯТ каза: - Този път духовете поискаха да те отклонят от работата на Изгрева, но не успяха. Голяма будност на съзнанието е необходимо.
Това са изпити и за работниците на
нивата
!...
И този път отказах. Продължих си работата. Взех участие и в последния акорд на школата.
към текста >>
44.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Христовите ученици са работниците на Божествената
нива
, където новото учение дава тон на бъдещата култура.
Те разбиват преградата, старателно сложена от материалистическите възгледи. Новото учение намира прием в тази страна и това не е случайно. От стотици и хиляди години се подготвя почвата за настоящите духовни движения. След закриването на Христовата школа преди 2000 години, душите на древния Израил почват да се прераждат в България. Христовите последователи станаха гръбнака на Богомилското движение и на редица възрожденски школи.
Христовите ученици са работниците на Божествената
нива
, където новото учение дава тон на бъдещата култура.
Далечната родова връзка на тези души се крие в библейското „Юдино коляно" - един от дванадесетте синове на Яков. По негова линия дойдоха Давид и Христос. Ето в какви далечни времена виждаме първите стъпки на духовните Българи, крито са съдържание на славянството, призовано да играе важна роля в съдбините на човечеството. - Още нещо, което е за отбелязване - сподели УЧИТЕЛЯТ: - Кажете ми какво знаете за произхода на българският герб, изразяващ изправен лъв? Не отговорих.
към текста >>
45.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва
нива
.
Привързаността към Христа бе запазена през вековете. Тази привързаност прерасна в необичайна за съвремието ни любов към УЧИТЕЛЯ. Любовта открива богатото съдържание на словото. То е учението, без което не може да се претвори в хармонично единство - изразител на великата Любов. Учениците откликнаха на зова на словото, последваха УЧИТЕЛЯ.
Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва
нива
.
УЧИТЕЛЯТ откри и позна своите ученици. Не веднъж сме били свидетели на изказвания, с които Той разкриваше представителите на древни школи. Между нас бяха преродени: древните пророци на Израел, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро - Вавилон и Халдея, философите на Елада. Българските възрожденци също така бяха заели местата си в школата. В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината.
към текста >>
46.
ІІІ.87. МОЛИТВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Да изпълним благата Ти воля на земята, като работници на Твоята
нива
, за идване на Царството Божие на земята. 4.
87. МОЛИТВА 1. Молим Ти се Господи, съдействай ни да издържим и изтърпим бъдните изпитания, като придобием потребната опитност, която ще помогне да растем и се приближим до пълнотата на живота. 2. Да се въдвори мир и хармония в сърцата, умовете и душите на верующите, в домовете на братята и сестрите от духовната верига и кръжоците в България и в нашите домове. 3. Господи, излей великата си благодат над нас и съдействай ни за пробуждане съзнанието, да започнем светия и чистият живот, за да привлечем и дадем прием на светлите духове да се вселят в нас, като съзнателно слушаме техния глас.
Да изпълним благата Ти воля на земята, като работници на Твоята
нива
, за идване на Царството Божие на земята. 4.
Господи, молим Ти се, изпрати ангелските Си сили и светлите духове върху нас и нашите домове, с които да работим за въдворяване на великите принципи: Любов, Мъдрост и Истина, като бъдем изразители на четирите качества: Любов, Вяра, Светлина и Свобода. 5. Господи, молим Ти се, спри за малко събитията и ги смекчи, отложи войната, ще поправим погрешките си и ще изпълним Волята Божия. 6. Молим Ти се Господи, запази държавата и народът ни в пълен неутралитет спрямо съседните народи и другите държави. 24 ноември 1939 година През лятото на 1939 година Братството с Учителя направи последния лагер на 7-те Рилски езера. Втората световна война се задаваше.
към текста >>
47.
5.41. Ученички на изгрева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Пожелавам ви вдъхновение и творческа сила при работата Ви на Божията
нива
.
Утре вечер брат Филип Стоицев ще държи сказка върху Паневритмията с демонстрации. Сказките в сряда следобед продължават. Поздрав до всички ученички и до Цвета, сестра ви. С брат ви Иван се виждаме често. Той снощи беше у дома.
Пожелавам ви вдъхновение и творческа сила при работата Ви на Божията
нива
.
Небето Ви помага и ще ви помага, ще оправя пътя Ви, ще Ви създава условия за работа, ще ви дава идеи и ще ви учи какво да говорите. От друга страна и ще благослови труда ви. Тъй че, при вашата работа на Божията нива няма да сте сами, но винаги ще чувствате присъствието и съдействието на Невидимия свят. С братски поздрав: Боян Боев (подпис)
към текста >>
Тъй че, при вашата работа на Божията
нива
няма да сте сами, но винаги ще чувствате присъствието и съдействието на Невидимия свят.
С брат ви Иван се виждаме често. Той снощи беше у дома. Пожелавам ви вдъхновение и творческа сила при работата Ви на Божията нива. Небето Ви помага и ще ви помага, ще оправя пътя Ви, ще Ви създава условия за работа, ще ви дава идеи и ще ви учи какво да говорите. От друга страна и ще благослови труда ви.
Тъй че, при вашата работа на Божията
нива
няма да сте сами, но винаги ще чувствате присъствието и съдействието на Невидимия свят.
С братски поздрав: Боян Боев (подпис)
към текста >>
48.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това е житната
нива
и житните зърна и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше.
Но цялата литература е писана от жената на Николай Рьорих - Елена Шапошникова, като тя служи за медиум и тъй да се каже, други чрез нея, други сили работят. Въпрос: Значи за Бо-Ин-Ра аз бях чувал, че Учителят е казал, че е един окултист, обърнат с главата надолу. Какво ще кажеш по този въпрос? Отговор: Аз ако мога да намеря и да ти покажа нещо, и ще видиш нещо. Аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев го издаде в книги, аз съм дошъл до впечатлението и не знам в кой брой на „Братство" го написах, че след прочитането им, като един образ се явява в съзнанието ми.
Това е житната
нива
и житните зърна и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше.
Въпреки туй писах си мнението в един брой на в-к „Братство", че при прочитането на тези книги в умът ми се дава представа и в съзнанието ми, че са житни зърна, премесени с отровни зърна. И знам, че е наистина така, без да зная мнението на Учителя по този въпрос. Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето. И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно". А Учителят можеше само с една дума да ги спре.
към текста >>
49.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Бурените в Божията
нива
145.
Необявената война 140. Съборите на Бялото Братство и високият идеал на учениците 141. Черният котарак на събор в Търново 142. Ангели и ученици на път 143. Светая Светих в Горницата 144.
Бурените в Божията
нива
145.
Отплатата 146. Иждивяването на Божествената енергия 147. Сестрата Цанка 148. Командирът и слугата 149. Кръстоносни походи 150.
към текста >>
50.
3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Той лично ни издирваше като че ли бяхме посети като семена в браздите в българската
нива
и дойде време да израснем като житни класове.
Е, това е важното. А другото, че четеш, че слушаш, че одобряваш чутото и прочетено понеже си в присъствието на аурата на Учителя това е само твоя привилегия. Онези от вас, които не сте срещнали Учителя, както по съборите, така и по време на Школата то вие ще го срещнете в Словото му. А ще се доближите до него чрез Словото му в неговите беседи, а дали ще го срещнете в Словото му това зависи от вас и от вашето съзнание дали ще може да се запали една малка искра във вашето съзнание от Словото на Учителя да се пробуди то и да преминете в онзи път на ученика, където трябва да прилагате неговото Слово. Ние се срещнахме с Учителя по различно време.
Той лично ни издирваше като че ли бяхме посети като семена в браздите в българската
нива
и дойде време да израснем като житни класове.
По онези невидими пътища чрез които бяхме посети ние прииждахме в Школата му в разстояние на 22 години. Всеки дойде по своето си време в онова време, в което бе посят в българската нива, за да може в строго определено време да порасте и да дойде в Школата на Учителя. А следващият момент бе да се определи. Това не беше само личен въпрос, но това бе съдба. В първите събори Учителя изпращаше лични покани, тези лични покани ги изпращаше и за младежките събори.
към текста >>
Всеки дойде по своето си време в онова време, в което бе посят в българската
нива
, за да може в строго определено време да порасте и да дойде в Школата на Учителя.
Онези от вас, които не сте срещнали Учителя, както по съборите, така и по време на Школата то вие ще го срещнете в Словото му. А ще се доближите до него чрез Словото му в неговите беседи, а дали ще го срещнете в Словото му това зависи от вас и от вашето съзнание дали ще може да се запали една малка искра във вашето съзнание от Словото на Учителя да се пробуди то и да преминете в онзи път на ученика, където трябва да прилагате неговото Слово. Ние се срещнахме с Учителя по различно време. Той лично ни издирваше като че ли бяхме посети като семена в браздите в българската нива и дойде време да израснем като житни класове. По онези невидими пътища чрез които бяхме посети ние прииждахме в Школата му в разстояние на 22 години.
Всеки дойде по своето си време в онова време, в което бе посят в българската
нива
, за да може в строго определено време да порасте и да дойде в Школата на Учителя.
А следващият момент бе да се определи. Това не беше само личен въпрос, но това бе съдба. В първите събори Учителя изпращаше лични покани, тези лични покани ги изпращаше и за младежките събори. Учителят викаше учениците си да дойдат и да учат и да влезнат в Школата му. Това не беше необикновен момент да получиш лична покана от Учителя, а това бе епоха в твоя живот - за сега и за в бъдеще.
към текста >>
51.
10. БОЛНИЯТ ЗЪБ
,
,
ТОМ 5
По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията
нива
и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай.
По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията
нива
и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
към текста >>
52.
28. СТРАЖАТА
,
,
ТОМ 5
Но този възлюбен ако я обича трябва да отиде на
нивата
да й помогне да свърши работата да свърши работата заедно с нея.
Ще си кажеш сега: „И при тези условия пак мога да направя нещо". Тебе ти пречат чувствата. Ти си като някоя ученичка получила писмо от възлюбения си. Като го прочете, рече си: „Чакай да оставя урока малко настрана за после, а пък сега да му напиша писмо". Пише, пише не й харесва, скъса го.
Но този възлюбен ако я обича трябва да отиде на
нивата
да й помогне да свърши работата да свърши работата заедно с нея.
Тя ще хване една бразда, той друга бразда по-настрана и ще работят. Като се разоре нивата двамата от двете страни ще се срещнат. Това е истинската любов. А който пише любовни писма, за да бърка на работата, то не е любов. Ти като се движиш по-бързо от дъжда, той няма да те настигне и намокри.
към текста >>
Като се разоре
нивата
двамата от двете страни ще се срещнат.
Ти си като някоя ученичка получила писмо от възлюбения си. Като го прочете, рече си: „Чакай да оставя урока малко настрана за после, а пък сега да му напиша писмо". Пише, пише не й харесва, скъса го. Но този възлюбен ако я обича трябва да отиде на нивата да й помогне да свърши работата да свърши работата заедно с нея. Тя ще хване една бразда, той друга бразда по-настрана и ще работят.
Като се разоре
нивата
двамата от двете страни ще се срещнат.
Това е истинската любов. А който пише любовни писма, за да бърка на работата, то не е любов. Ти като се движиш по-бързо от дъжда, той няма да те настигне и намокри. Ако се издигнеш като птица във въздуха, лъвът не може да те достигне, а колкото и да бягаш ако си един заек ще те настигнат. Ти ще си кажеш постоянно: „Господ всичко нарежда за добро" и ще видиш работите какъв обрат ще вземат.
към текста >>
53.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията
нива
.
След него ще умре и другия по скръб по него до шест месеца. Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт? " Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа.
И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията
нива
.
Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне. Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя. Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис.
към текста >>
Та на тази
нива
бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне.
Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт? " Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива.
Та на тази
нива
бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне.
Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя. Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис.
към текста >>
54.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Навремето най-отвратителното бе някой да дойде и да те обере посред пладне, когато ти си отишъл на
нивата
да работиш.
Когато разбираха, че сме дъновисти даваха ни на кредит много неща. а нашите после се издължаваха. Бяхме станали еталон на честни и добри хора. А ето тук кражба и то посред пладне. Пладнешки хайдутлук.
Навремето най-отвратителното бе някой да дойде и да те обере посред пладне, когато ти си отишъл на
нивата
да работиш.
Това тогава беше толкова грозно, че се възмущаваше цяло село. А ако те някой те окраде през нощта имаше някакво извинение - през нощта излизат зверовете и има оправдание заради самият звяр. А мен ме бяха обрали посред пладне, от сестра, която ми беше дошла на гости, която посрещнах, нагостих с най-добро разположение. Ами сега? Този въпрос го оставих да го разреши Учителя.
към текста >>
55.
99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
,
,
ТОМ 5
По пътя слугата вижда една
нива
, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си.
А може и да ти се случи и да работиш та да издържаш и мъжа си. Освен децата си ще трябва да издържаш и мъжа си. Ще можеш ли да издържиш на това, което ти казвам? Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре. Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде.
По пътя слугата вижда една
нива
, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си.
Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа". Не, има души, които са си определени да вършат тази работа, да помагат на духовете да се раждат и да работят за своето усъвършенствуване.
към текста >>
56.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията
нива
и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината.
Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите. Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това. Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати. Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички добросъвестни студенти, с всеки ученолюбив и прилежен студент.
Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията
нива
и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината.
Тук, където трябваше да се раздава истината, абсолютната Истина, тук на това място на Изгрева аз преживях най-необикновеното зрелище, което съм виждала в живота си. Какво беше това необикновено явление, че там в света, в университета ме признаваха за интелигентна, а тук на Изгрева ме смятаха за съвсем обратното, че съм много, ама много проста. Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност. Представяте ли си какво значи този израз - да простееш до невъзможност и то да ти дадат оценка онези, които в първите години не можеха да четат, защото не бяха завършили основното си образование и имаха само четири отделения. Това беше не онази „свещена простота", за която говореха мистиците, а онази свещена простотия, с която се сблъсках.
към текста >>
Имаше едно далечно село Любимец и там един от нашите приятели имал
нива
край река Марица, на която садел тикви, но много често, когато реката прииждала, то водите завличали и отвличали големите тикви.
А на времето кратуните бяха един род като тикви, но те бяха малки, дълбаеха се, имаха дълги дръжки и служеха за черпаци и с тях хората черпеха вода от ведрата, с които носеха вода. Та кратуната служеше и за черпак, с нея се наливаше вода и от нея пиеха вода. Накрая стопанинът като видял, че кратуните са обрани заридал, дошла жена му и му казала: „Значи не било в тиквите, а било в кратуните твоето богатство". Ето от там идваше този израз. А сега ще ви разкажа за потвърждение една случка от времето на Учителя, която потвърждава онова, което разказах.
Имаше едно далечно село Любимец и там един от нашите приятели имал
нива
край река Марица, на която садел тикви, но много често, когато реката прииждала, то водите завличали и отвличали големите тикви.
Понякога и селския добитък като минавал покрай пътя, отбивали се и изпо-яждали тиквите. До тук всичко се повтаря с моят предишен разказ, но накрая неговият голям син го подсетил: „Абе, тате, защо не посадим една семка от тези тикви и да я наречем за Учителя". Бащата се съгласил, решил да опита, насадили семката, нарекли я за Учителя, че това е семка на Учителя, отбелязали с едно колче мястото на семката и зачакали. Семката поникнала, стръкът пораснал, разраснал се, тръгнали лозници наляво и надясно, дошло време появил се много цъфтеж, че вързал, накрая тиквите пораснали едни такива големи като никога досега. И най-важното отново реката идвала, прииждала, заливала нивата, но така, че възрастналите тикви не ги отнасяла, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по-големи.
към текста >>
И най-важното отново реката идвала, прииждала, заливала
нивата
, но така, че възрастналите тикви не ги отнасяла, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по-големи.
Имаше едно далечно село Любимец и там един от нашите приятели имал нива край река Марица, на която садел тикви, но много често, когато реката прииждала, то водите завличали и отвличали големите тикви. Понякога и селския добитък като минавал покрай пътя, отбивали се и изпо-яждали тиквите. До тук всичко се повтаря с моят предишен разказ, но накрая неговият голям син го подсетил: „Абе, тате, защо не посадим една семка от тези тикви и да я наречем за Учителя". Бащата се съгласил, решил да опита, насадили семката, нарекли я за Учителя, че това е семка на Учителя, отбелязали с едно колче мястото на семката и зачакали. Семката поникнала, стръкът пораснал, разраснал се, тръгнали лозници наляво и надясно, дошло време появил се много цъфтеж, че вързал, накрая тиквите пораснали едни такива големи като никога досега.
И най-важното отново реката идвала, прииждала, заливала
нивата
, но така, че възрастналите тикви не ги отнасяла, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по-големи.
И също селския добитък като минавал кой знае защо не поглеждал към тази нива, а отивали към други ниви да ядат други тикви. И най-интересното е, че за наречената семка за Учителя от този корен се народили големи тикви над десет килограма. Той се чудел как да ги занесе на Учителя. Накрая ги сложили в няколко чувала, качили ги на влака и пристигнали на Изгрева. От гарата взел една каруца и тиквите били закарани на Изгрева.
към текста >>
И също селския добитък като минавал кой знае защо не поглеждал към тази
нива
, а отивали към други ниви да ядат други тикви.
Понякога и селския добитък като минавал покрай пътя, отбивали се и изпо-яждали тиквите. До тук всичко се повтаря с моят предишен разказ, но накрая неговият голям син го подсетил: „Абе, тате, защо не посадим една семка от тези тикви и да я наречем за Учителя". Бащата се съгласил, решил да опита, насадили семката, нарекли я за Учителя, че това е семка на Учителя, отбелязали с едно колче мястото на семката и зачакали. Семката поникнала, стръкът пораснал, разраснал се, тръгнали лозници наляво и надясно, дошло време появил се много цъфтеж, че вързал, накрая тиквите пораснали едни такива големи като никога досега. И най-важното отново реката идвала, прииждала, заливала нивата, но така, че възрастналите тикви не ги отнасяла, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по-големи.
И също селския добитък като минавал кой знае защо не поглеждал към тази
нива
, а отивали към други ниви да ядат други тикви.
И най-интересното е, че за наречената семка за Учителя от този корен се народили големи тикви над десет килограма. Той се чудел как да ги занесе на Учителя. Накрая ги сложили в няколко чувала, качили ги на влака и пристигнали на Изгрева. От гарата взел една каруца и тиквите били закарани на Изгрева. Разтоварва ги в кухнята, а братът отишъл да целуне ръка на Учителя.
към текста >>
57.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
А те копаеха като онези копачи на Божията
нива
.
Ако човек не е свободен от вътре той не може да се добере до тази вът-сешна връзка, която обединява човешката душа и Божествената Душа. Затова тези приятели си заминаваха за света, други идваха от време на време при Учителя, а останалите единици бяха останали верни и до края, макар че работеха и се движеха в света. Те бяха верни по идея, верни в Дух, верни в дело, но те работеха в различни сфери в българското общество. За тях не бе противоречие, че изповядваха идеите на Учителя, че служеха на тези идеи, но работеха по различни методи и те бяха отдалечени от нас и от нашият живот на Изгрева. Противоречието бе у нас, защото ние ги смятахме, че са се отдалечили от нас, че са изменили на Учителя и че са се отклонили.
А те копаеха като онези копачи на Божията
нива
.
Важното е да работиш където си поставен и когато си извикан за тази работа и да работиш докато я свършиш. А това са вътрешни измерения и не подлежат на външни обобщения и на външна оценка. Накрая оценката се извършва по свършената работа и по делата на хората. Един интересен случай с един от старите братя когото заварих. Казваше се дядо Благо и той беше талантлив детски писател.
към текста >>
58.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
Ето това, че Учителят в разстояние на двадесет и две години върви от град на град, от село на село и се опитваше да събере онези ученици, които са посети на българската
нива
, че да ги изчака да порастат и да ги прибере в Школата.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА От начало за мен това бе неразбираемо и непонятно. Сега го разбирам и зная каква е причината, зная я теоретически, изпитала съм я и практически на гърба си, но преминах цялата Школа и още двадесет и пет години след това, а това не е малко, макар че ми се струва, че беше вчера. Не е малко в сравнение с онова познание и знание, което човек има да научава и с задачите, които да разрешава. Но за онова време, за онази епоха човек трябва да премине след време, след стотици човешки земни години, за да може накрая да проумее какво се е случило и че той е бил един от онези, които са целували ръка на Великия Учител. Кое бе неразбираемото?
Ето това, че Учителят в разстояние на двадесет и две години върви от град на град, от село на село и се опитваше да събере онези ученици, които са посети на българската
нива
, че да ги изчака да порастат и да ги прибере в Школата.
И те точно така идваха последователно с годините. Този неразбираем процес беше вътрешен космически процес, Небето изпращаше онези души, които бяха предопределени да бъдат ученици в Школата на Учителя. Така българската нива бе посята, но нали в нивата растат и плевелите, които някой ги бе посял предварително та между житните класове поникнаха и плевелите, а плевелите израснаха, станаха буйни и задушиха пшеничните класове. Дойде се до там, че накрая се чудехме кое е житен стрък и кое е плевел. Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата нива, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри.
към текста >>
Така българската
нива
бе посята, но нали в
нивата
растат и плевелите, които някой ги бе посял предварително та между житните класове поникнаха и плевелите, а плевелите израснаха, станаха буйни и задушиха пшеничните класове.
Но за онова време, за онази епоха човек трябва да премине след време, след стотици човешки земни години, за да може накрая да проумее какво се е случило и че той е бил един от онези, които са целували ръка на Великия Учител. Кое бе неразбираемото? Ето това, че Учителят в разстояние на двадесет и две години върви от град на град, от село на село и се опитваше да събере онези ученици, които са посети на българската нива, че да ги изчака да порастат и да ги прибере в Школата. И те точно така идваха последователно с годините. Този неразбираем процес беше вътрешен космически процес, Небето изпращаше онези души, които бяха предопределени да бъдат ученици в Школата на Учителя.
Така българската
нива
бе посята, но нали в
нивата
растат и плевелите, които някой ги бе посял предварително та между житните класове поникнаха и плевелите, а плевелите израснаха, станаха буйни и задушиха пшеничните класове.
Дойде се до там, че накрая се чудехме кое е житен стрък и кое е плевел. Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата нива, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри. Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове.
към текста >>
Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата
нива
, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри.
Ето това, че Учителят в разстояние на двадесет и две години върви от град на град, от село на село и се опитваше да събере онези ученици, които са посети на българската нива, че да ги изчака да порастат и да ги прибере в Школата. И те точно така идваха последователно с годините. Този неразбираем процес беше вътрешен космически процес, Небето изпращаше онези души, които бяха предопределени да бъдат ученици в Школата на Учителя. Така българската нива бе посята, но нали в нивата растат и плевелите, които някой ги бе посял предварително та между житните класове поникнаха и плевелите, а плевелите израснаха, станаха буйни и задушиха пшеничните класове. Дойде се до там, че накрая се чудехме кое е житен стрък и кое е плевел.
Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата
нива
, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри.
Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове. Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина. Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година.
към текста >>
Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията
нива
на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина.
Дойде се до там, че накрая се чудехме кое е житен стрък и кое е плевел. Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата нива, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри. Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове.
Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията
нива
на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина.
Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство.
към текста >>
Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията
нива
.
5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб.
Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията
нива
.
Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба". Хубаво название, нали. Но какво излезе от тази „Ангелска тръба". Ето какво. Един от нейните привърженици дойде на Изгрева, мъжага и половина, отива при Учителя и започва да говори срещу него.
към текста >>
Противното е една обикновена лъжа и тази лъжа ние я видяхме, защото с житните стръкове на Божията
нива
израснаха и плевелите и бурените.
Това не трябва да се забравя. Тези сили съществуваха по време на Учителя, но тези сили останаха и след закриването на Школата. Тези Сили влезнаха в новата власт, обсебиха някои представители от нея и с властта, която те имаха организираха нашето физическо унищожение като присъствие и като Школа. Сега всичко на Изгрева е разрушено и то бе разрушено от онези служители дето надуват разни тръби, тромпети, за да известят своята правда. А в света и в живота има само една правда и това е Божията Правда и Учителят казва: „Всяка праведна власт е от Бога", но онази власт, която има правдата в себе си и която чрез властта си я прилага в живота на своите граждани.
Противното е една обикновена лъжа и тази лъжа ние я видяхме, защото с житните стръкове на Божията
нива
израснаха и плевелите и бурените.
А Христос дава разрешение на задачата. Ще се чака краят на века. Аз съм пред Учителя на разговор. „Може ли майката, която е цапала ръцете си в парфюмите на детето си да го не обича? Вяра трябва да имаш.
към текста >>
59.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Работете в
нивата
, в която сте поставени и Отец ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
През 1911 година събора е от 10 до 15 август. Той ги изпраща с думите: „Думите Господни, които отправям към вас са тия: „Вярвайте в думите ми. Аз ще бъда с всекиго едного с вас. Моят мир ви давам. Моят мир ви оставям.
Работете в
нивата
, в която сте поставени и Отец ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
Ходете в пътя на истината и живота, в която Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко." През 1912 година събора е от 15 до 20 август.
към текста >>
60.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА
НИВА
В първите години на съборите оживлението и ентусиазма между приятелите бе голям.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА
НИВА
В първите години на съборите оживлението и ентусиазма между приятелите бе голям.
А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите.
към текста >>
Така че слънцето бе огряло Божията
нива
, бе паднало дъжд и избуяха в
нивата
както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите.
Така че слънцето бе огряло Божията
нива
, бе паднало дъжд и избуяха в
нивата
както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име".
към текста >>
Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята
нива
и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените.
Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите. Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово.
Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята
нива
и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените.
Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име". А те точно това правеха - излизаха от името на Учителя и подвеждаха останалите. По онова време по съборите всички се хранеха общо. Само онези двамата - Кръстю и Михаил се хранеха отделно и караха сестрите да им готвят отделно и да им носят отделно храната в стаята.
към текста >>
Така че всичко онова, което бе посято на Божията
нива
, то израсна.
Да се излекува един човек той трябва да има духовен стремеж, за да се пробуди съзнанието му и да промени живота си след като бъде излекуван. Имената на учениците са строго определени в Учението, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса". Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител.
Така че всичко онова, което бе посято на Божията
нива
, то израсна.
Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите. Имаше преизобилно и от едното, и от другото. А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори. Но това ще бъде за края на века и за края на епохата от петата раса Този пост е редактиран от Albena: 30 октомври 2011 - 21:56
към текста >>
61.
148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА
,
,
ТОМ 5
Баща им като им разделя
нивата
ако на единият даде повече, другият е недоволен и роптае: виж колко е лошо това.
" „Съмнението идва естествено. Човек се съмнява в това, което не знае. Ти ще му кажеш, че в Бога няма място за съмнение. Какво има да се съмняваш в извора, който постоянно тече." „Учителю, какви са проявленията на плътта? " „Например, двама братя са: единият по-голям, а другият - по-малък.
Баща им като им разделя
нивата
ако на единият даде повече, другият е недоволен и роптае: виж колко е лошо това.
Той вместо да се зарадва, че брат му има повече и да каже на баща си: „Дай му още и от моето" е готов да се кара. Толкова са слаби и несигурни връзките на земята между хората. После, имаме две сестри, които обичат някого. Ако той даде на едната повече, то другата се сърди. Но те така се заблуждават.
към текста >>
62.
157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни
нива
на съзнание.
Срещаме се отново, тя мълчи, поглежда ме сърдито, а аз също мълча. Чудех се какви хора има. Учителят е дошъл в дома й и вместо да се радва и скача до небесата, че това е цяло благословение, а тя горката се опитва с гостоприемството си да се налага на Учителя. Това нещо го виждах много пъти в Школата. Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там.
Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни
нива
на съзнание.
Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една комуна и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея. Ето ти тези три поуки от комуната в Русе. След този опит в Русе разбрахме, че комуна се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи. Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях, комуната не може да просъществува. Съвременното човечество днес прави този опит.
към текста >>
63.
213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА
,
,
ТОМ 5
Беше
ревнива
и искаше само тя да го гледа.
Неделчо си вкарва отново багажа. Това не попречи след това на Балтова да разнася книгата и да я подарява на много места в града, че стигна дори до министри. Поднасяше и казваше: „Да видите кой е Учителят и да видите каква книга е издал моят съквартирант". Но тя не дочака Неделчо да я гледа, защото Неделчо си замина преди нея. И когато Борис заведе лекар да прегледа Неделчо, то тя не пускаше никой да влезе в стаята му.
Беше
ревнива
и искаше само тя да го гледа.
Ето защо книгата бе издадена в пълна тайна. Изданието бе много луксозно, в голям формат, илюстрирано със снимки и братския живот. Такова издание излизаше за пръв път в България. Беше разкошно издание. Това беше първия опит да се напише такава книга за Учителя.
към текста >>
64.
233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
А техните семена бяха посети от преди векове и сега бяха намерили подходящи условия в Божията
нива
и отново израстваха.
Да, тук на Изгрева като че ли бе изнесена и представена на изложба пред Учителя всички тези личности от хилядолетия и той работеше чрез тези съзнания и даваше Словото си и чрез Учителят се изливаше това Слово и трябваше да приложим Словото му именно тук в тази жива лаборатория и този жив разсадник. На стотина метра под Изгрева в Борисовата градина имаше разсадник на дръвчета и на различни видове горски материал. Този разсадник бе играчка за деца - посадиш семена, израснат дръвчета и след това ги разсаждаш тук и там. Ами тук тези живи хора как да посадиш нещо в тях, когато те не искат да го приемат или ако посадиш след време го изваждат. Или пък ако посееш нещо в тях то не пониква и какви ли не неща не срещахме и вместо да израсне и да изкласи житен клас, то от човека излизаха вместо житни класове - плевели и бурени.
А техните семена бяха посети от преди векове и сега бяха намерили подходящи условия в Божията
нива
и отново израстваха.
Та ние бяхме първите ученички ама не затова, че бяхме най-послушните и най-кадърните, не затова, че бяхме най-ученолюбивите, а затова, че нашият стремеж бе непреривен, постоянен и денем и нощем. Ето това Учителят оцени и видя у нас, а как този стремеж се изявяваше чрез нас беще вече отделна работа и ще го четете в моите бележки и настоящото изложение. Разнообразие на форми и методи от самото начало до края на Школата. Както слънцето е едно, а растителния свят е многоброен и разнообразен, така Учителят бе за нас едно слънце и при него разнообразието бе многолико и неповторимо в срещите си както с нас, така и с приятелите. Савка искаше непременно да бъде първа.
към текста >>
65.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА По времето на Школата, когато всеки се съревноваваше пред другите, за да бъде пръв ученик и когато никой не правеше изключение в този вътрешен стремеж започнаха постепенно да излизат плевелите на общата
нива
, защото вътрешният свят се разбуди, намери благоприятна почва, слънцето го огря, поляха го дъждовете от сълзи и бурените избуяха.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА По времето на Школата, когато всеки се съревноваваше пред другите, за да бъде пръв ученик и когато никой не правеше изключение в този вътрешен стремеж започнаха постепенно да излизат плевелите на общата
нива
, защото вътрешният свят се разбуди, намери благоприятна почва, слънцето го огря, поляха го дъждовете от сълзи и бурените избуяха.
Единствено Учителят успяваше да се справи с нашите общи състояния. Когато някой говореше пред Учителя за друг човек, за да го осъди Учителят не приемаше това осъждане нито в едната, нито в другата посока. Защото този приятел осъждаше някого в една посока и като види, че Учителят мълчи и не одобрява, тогава се обърне и започва да осъжда в друга посока и прави точно обратното. Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли?
към текста >>
66.
240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ
,
,
ТОМ 5
Не исках да става поредния скандал и сцена на една
ревнива
жена като Савка, защото в такива случаи тя се изявяваше точно така, а трябваше да бъде ученик.
Ако много се уплашиш Той пак ти се покаже. Аз ще те извадя в сряда на клас на дъската и ще те питам за успоредните линии." По това време Учителят погледна през прозореца и отвън видяхме, че се приближава Савка. Каза ми: „Трябваше да си отидеш по-рано да не стават скандали". „Значи, Учителю, тя ви прави скандали? " „Ти седиш много при мен та другите отвън почват да се вкисват и какви ли не истории ми съчиняват и какви ли не мисли ми пращат." Аз станах да си тръгвам.
Не исках да става поредния скандал и сцена на една
ревнива
жена като Савка, защото в такива случаи тя се изявяваше точно така, а трябваше да бъде ученик.
Учителят се доближи до мен и каза: „За да излезнем от туй положение като влезне Савка ще кажеш: „Учителю, защо още от зарана не ми даде туй, което искам ами ме държа досега? " Аз нямаше какво да направя, в следващите секунди Савка почука, влезна в стаята и аз издекламирах туй, което трябваше да кажа, Савка ме огледа подозрително и след това спокойно си излезнах. На следващия ден питах Учителя: „Учителю, падна ли вчера гръб от ясно небе? " Учителят се усмихна и отговори: „Гърмът от ясно небе и дъжда падна сутринта когато трябваше да измокри багажа на стенографките и гръм по едно и също време и на едно и също място не пада." Аз се усмихнах, целунах ръка и се отдалечих. Бях научила урока за чистото небе, за гръмотевицата и за дъжда, падащ изневиделица.
към текста >>
67.
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ
,
,
ТОМ 5
Аз не изтърпявам, отива при него и му казвам: „Учителю, според мен Савка не е никаква ученичка, а една
ревнива
жена". Спрях.
Ето така Учителят освободи съзнанието ни и започнахме да гледаме на Савка по друг начин и започнахме да прощаваме постъпките й, защото бе дете. Казахме си, тя ще се оправи когато порасне отвътре и стане голяма както другите около нея. Годините се нижеха и тя започна да ревнува Учителя от всяка среща на брат или сестра с него. Как тръгна по тази посока, кой я насочи, но нещата придобиха драматичен характер. Тя не ни позволяваше да се приближим до Учителя.
Аз не изтърпявам, отива при него и му казвам: „Учителю, според мен Савка не е никаква ученичка, а една
ревнива
жена". Спрях.
Ядът ми мина, вероятно той го бе приел веднага от мене. Той ме гледа, гледа, гледа пък каза: „Това е един факт, на който не мога да кажа нищо". Аз седя и се чудя какво вече означава това. Това нейно поведение пречи на Учителя, пречи на останалите, пречи на всички в Школата. Какво означава това и какво следва от това?
към текста >>
68.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Савка се нахвърля върху него с думи непристойни на
ревнива
жена.
То е само привидно. А защо ли? Ето финала на разказа. След като Учителят ме бе отпратил Савка продължила да вика и да крещи. Учителят слиза долу, за да види какво става.
Савка се нахвърля върху него с думи непристойни на
ревнива
жена.
Тогава Учителят вдига бастуна и започва да я налага с бастуна. Кака Гина наблюдава това, защото трябва да има един свидетел. И тя ми го разказва най-подробно. Този сблъсък между Савка и мен доведе до дисхармонично състояние в Школата и затова Учителят не дойде и събранието се разтури. Трябваше тази мътилка да изтече навън, А трябваше време.
към текста >>
69.
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ
,
,
ТОМ 5
Тя ревнуваше Учителя като
ревнива
жена, а мен ме схващаше като съперница и враг номер 1 и затова със Савка имахме непрекъснато търкания.
Около нас вреше, кипеше отвътре и отвън, една след друга се нижеха външни и вътрешни задачи за разрешаване. Това се отнасяше за всички без изключение. И за това мястото, което аз заемах беше място определено за мен от Учителя, макар че ми се струваше ще бъде по-добре ако отида и заема мястото на Савка и тя да дойде и заеме моето място. Така смятах тогава. Имаше и ревност помежду ни, ние бяхме жени, а това усложняваше отношенията ни, защото ревността избиваше в съвсем друга посока.
Тя ревнуваше Учителя като
ревнива
жена, а мен ме схващаше като съперница и враг номер 1 и затова със Савка имахме непрекъснато търкания.
Изобщо всички,които бяхме около Учителя имахме да разрешаваме задачи с много неизвестни, толкова колкото бяхме на брой на Изгрева. Ако бяхме 200 човека, значи задача с 200 неизвестни. Хайде разрешавай ги ако можеш. Веднъж бях направила някаква грешка и то груба грешка и ругаех себе си, как съм могла да я допусна. Дълго време не можах да си намеря място къде да се дяна.
към текста >>
70.
261. ИЗКУСИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
Тя се държеше като една обикновена, най-обикновена
ревнива
жена към Учителя.
И затова е ценно неговото Слово. Вие виждате как Учителят разреши един много важен въпрос с желанието на неколцина да се наложи униформа. А след нея ще следва външната организация, правилници с правила, които да сковат и вържат приятелите с разни устави. А с една хубава фраза Учителят разреши целият този сложен въпрос. Савка беше едно своенравно същество.
Тя се държеше като една обикновена, най-обикновена
ревнива
жена към Учителя.
Учителят можеше да я изгони много пъти. Затова имаше много поводи, защото много неприятности му създаваше. Но Учителят не постъпи така, както човек би помислил и направил. Учителят дойде на Изгрева с този случай наречен Савка, а той я водеше още от „Опълченска" 66. Той още от самото начало я взе около себе си.
към текста >>
Савка за мен беше една Ксантипа поставена до Сократ, една
ревнива
жена до мъдреца, отнасящо се за онази епоха.
Така от началото до края Учителят се държеше с рядка любов към нея, въпреки че тя му беше най-трудният изпит. Веднъж когато бях потресена от една случка попитах Учителя защо не сложи нещата така, че всеки да си седне на мястото и да си знае мястото. „И на Великия Учител не му е позволено да иска от Бога, кой ще му сложи до него." Това изказване ми отвори очите и видях какъв голям изпит държи и Учителя. А като ни съберете всички, които бяхме около него, всеки един от нас беше изпит за Учителя и то какъв. Учителят изнесе с рядка Любов както случая „Савка", така също и нашето присъствие на Изгрева.
Савка за мен беше една Ксантипа поставена до Сократ, една
ревнива
жена до мъдреца, отнасящо се за онази епоха.
Но сега тя беше една ревнива и своенравна жена до Учителя. Учителят бе поставил граници между ученика и себе си. Това бе една голяма бариера и никое същество в плът не можеше да прескочи тази бариера. Това важеше и за Савка както и за всички ни. Вървим веднъж с Учителя по поляната на Изгрева и разговаряме.
към текста >>
Но сега тя беше една
ревнива
и своенравна жена до Учителя.
Веднъж когато бях потресена от една случка попитах Учителя защо не сложи нещата така, че всеки да си седне на мястото и да си знае мястото. „И на Великия Учител не му е позволено да иска от Бога, кой ще му сложи до него." Това изказване ми отвори очите и видях какъв голям изпит държи и Учителя. А като ни съберете всички, които бяхме около него, всеки един от нас беше изпит за Учителя и то какъв. Учителят изнесе с рядка Любов както случая „Савка", така също и нашето присъствие на Изгрева. Савка за мен беше една Ксантипа поставена до Сократ, една ревнива жена до мъдреца, отнасящо се за онази епоха.
Но сега тя беше една
ревнива
и своенравна жена до Учителя.
Учителят бе поставил граници между ученика и себе си. Това бе една голяма бариера и никое същество в плът не можеше да прескочи тази бариера. Това важеше и за Савка както и за всички ни. Вървим веднъж с Учителя по поляната на Изгрева и разговаряме. Ето насреща ни се задава Савка.
към текста >>
По един сходен такъв случай аз отново отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, за мен Савка не е никакъв ученик, а една
ревнива
жена".
И той с идеална хармония и с Любов изнесе всичко. Само един Велик Учител е свободен. Ограничаваше се доброволно, особено когато ние му създавахме само спънки'. Та в случая онази, която биеше десния си юмрук в лявата си длан не беше Савка, а това бяха събрани и фокусирани в нея сили воюващи срещу Учителя и беше станала проводник на един нисш свят. Беше жестоко да се слуша това от устата на Учителя, а колко по-жестоко бе да се изнесе от неговите плещи.
По един сходен такъв случай аз отново отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, за мен Савка не е никакъв ученик, а една
ревнива
жена".
Учителят ме погледна: „Това е един факт, а срещу факт не може да се каже нищо". Да, това беше наистина жалък факт. Последните дни на Учителя през декември на 1944 г. Той си отиваше, заминаваше си от този свят и от земята където беше дошъл между българите в плът, кръв и в Дух. Но ние още тогава не знаехме, че това ни предстои да преминем.
към текста >>
Тя до края водеше борба с него като всяка
ревнива
жена на света.
Той се възмути от факта, че той знаеше, че си заминава и точно в този момент една жена му прави сцена на ревност и то пред него, Всемировият Учител. Той се обърна към мен и направо ме помоли: „Не я хокайте! " Това бяха последните думи на Учителя за една жена, която го е тормозила от началото до края на Школата му и на живота му на земята. Савка като видя очите му, падна на колене и почна да се моли: „Господи, само Тебе имам! " Учителят мълчеше.
Тя до края водеше борба с него като всяка
ревнива
жена на света.
Учителят издържа докрай с Любов, Мъдрост и Истина. Издържа, за да се учим и ние от неговия пример и ни даде един модел за съжителство между хората. Той създаде обстановката на света в самата Школа на Изгрева и тук всеки трябваше да постъпи така, съгласно онова, което беше научил. Не само със Слово, но и с живота си Учителят учеше и показваше. Савка си замина шест месеца след Учителя.
към текста >>
71.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ
,
,
ТОМ 5
Но тя се държеше към него като една
ревнива
жена към своя мъж.
А как ще постъпи, от къде ще тръгне, как ще работи зависи от самият него и зависи от опитностите, които трябва да изнесе, задачите, които трябва да разреши и онова, което трябва да придобие. Та тук опитностите, които съм имала със Савка Керемидчиева не бяха случайни. Те трасираха пътя на онези души, които следваха да минат по този път и тези души нямаха право да бъдат заблудени в никакъв случай от името на разни личности или от името на съзвездия от личности, които са преминали през Школата на Учителя. Всеки е минал по своя път, всеки е оставил своя следа и е имал личната привилегия да бъде до Учителя. А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена близост до него.
Но тя се държеше към него като една
ревнива
жена към своя мъж.
А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична собственост. А той беше Мировият Учител на човечеството и Всемировият Учителя на Вселената. Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя. Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една ревнива жена". Учителят мълчеше и каза: „Това е факт срещу, което нищо не може да се каже".
към текста >>
Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една
ревнива
жена".
А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена близост до него. Но тя се държеше към него като една ревнива жена към своя мъж. А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична собственост. А той беше Мировият Учител на човечеството и Всемировият Учителя на Вселената. Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя.
Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една
ревнива
жена".
Учителят мълчеше и каза: „Това е факт срещу, което нищо не може да се каже". Учителят смирено седеше на стола си, а аз бях цялата настръхнала. Аз го гледам и казвам: „Господи, как така всички нас грешните ни търпиш". Учителят вдигна глава към мен и ме погледна с кадифените си очи, които за миг станаха сини. Аз продължавам: „До кога, Господи, ще ни търпиш?
към текста >>
72.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
Така се намери един селянин, който продаде една
нива
от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека.
Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма. Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци.
Така се намери един селянин, който продаде една
нива
от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека.
Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г. тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м. Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо.
към текста >>
тази
нива
бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г.
тази
нива
бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напред-назад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше.
към текста >>
73.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
Така се намери един селянин, който продаде една
нива
от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека.
Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма. Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци.
Така се намери един селянин, който продаде една
нива
от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека.
Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г. тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м. Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо.
към текста >>
тази
нива
бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г.
тази
нива
бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напредназад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше.
към текста >>
74.
29. НА ИЗВОРЧЕТО
,
,
ТОМ 6
Всеки, к който работи на Божията
нива
с Любов, ще му се отговори с Любов!
Пожелах да остана аз. Учителят ме погледна с любов: „Имате ли нещо за обед? " „Не, аз не знаех, че ще остана до обед." Тогава без никакъв знак пред мене някой сложи някакъв вестник и върху него заваляха круши, ябълки, хляб, сирене, кашкавал... Всеки, кой каквото си е донесъл да си закуси и му е останало хвърляше там и се натрупа не за един, но за няколко души да се нахранят. Той се усмихна доволно, подаде ми ръката си, без да каже нещо, но аз прочетох в погледа Му: „Видиш ли? Работникът е достоен за заплата си.
Всеки, к който работи на Божията
нива
с Любов, ще му се отговори с Любов!
" Те отминаха. Дълго гледах след тях докато се закриха. Слънцето трепкаше сякаш от удоволствие. Нивите се поклащаха самодоволно. Плодовете блестяха на слънцето.
към текста >>
75.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата) около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място -
нива
- още два декара.
Приблизително подобни състояния съм имал и друг път - силни молитвени моменти, но това, което току-що описах, си остава единствено за през целия ми живот досега. Изминаха зимните месеци в полезни занимания без да ги усетя. Настъпи свежа пролет -1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствувах, че и Учителят през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва.
Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата) около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място -
нива
- още два декара.
След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април и май извърших окопаването на лозето сам без ничия помощ. Чувствувах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете. Копая и пея, копая и пея през целия ден.
към текста >>
76.
17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
За целта наех една
нива
от три декара в съседство с нашето „Дойново лозе".
17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара.
За целта наех една
нива
от три декара в съседство с нашето „Дойново лозе".
Наех орач да я изоре дълбоко, а понататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта.
към текста >>
77.
18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш
нива
?
Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр. А приятелите, които ще участвуват в комуната са всички без един лев. Всички ще участвуват с двете си ръце - ще работят. Но докато се дойде до работата, трябва много други предварителни подготвителни неща.
За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш
нива
?
И моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една нива с черешови дървета. Учителят казал на мама и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят". Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело.
към текста >>
Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една
нива
с черешови дървета.
А приятелите, които ще участвуват в комуната са всички без един лев. Всички ще участвуват с двете си ръце - ще работят. Но докато се дойде до работата, трябва много други предварителни подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора.
Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една
нива
с черешови дървета.
Учителят казал на мама и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят". Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че-ли някой го грабна и със сила го заби в масата!
към текста >>
78.
20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
И от друг стопанин купихме една
нива
около 12 декара.
Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе.
И от друг стопанин купихме една
нива
около 12 декара.
Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви.
към текста >>
През есента успяхме да изорем
нивата
, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито.
Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно.
През есента успяхме да изорем
нивата
, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е.
към текста >>
Аз, за да изразя доволството си от покупката на
нивата
, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!
Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на
нивата
, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!
" Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.
към текста >>
Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж
нивата
за слънчогледа, който също засяхме.
През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 година изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа.
Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж
нивата
за слънчогледа, който също засяхме.
Обработихме и лозето, което тази година обещаваше да даде добър плод. Изобщо, работата вървеше добре, но разходите се покриваха все от резервния фонд. Дойде жътва. Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един- два месеца го изядохме.
към текста >>
Пожънахме
нивата
, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо.
Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме. Обработихме и лозето, което тази година обещаваше да даде добър плод. Изобщо, работата вървеше добре, но разходите се покриваха все от резервния фонд. Дойде жътва.
Пожънахме
нивата
, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо.
Смляхме житото и за един- два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души? И все още купувахме!
към текста >>
79.
27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
В това време катърите се отвързали и отишли в една
нива
посята с ръж.
Оказа се, че е нашият чирак Бончо. „Какво има, Бончо, че си дошъл толкова рано да чукаш на вратата? " „Бай Петро, остави се, голяма беля се случи! " „Е, кажи какво се е случило? " Бончо разказа как в неделя след обяд нагласил конете, дал и сено, а той отишъл на хоро в квартал Слатина.
В това време катърите се отвързали и отишли в една
нива
посята с ръж.
Тя била вече готова за жътва и така я отъпкали, съборили, че като ги заварил стопанинът, оценил загубата на 3000 лева. Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе. Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на нивата. Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина. Ето го и той самият.
към текста >>
Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на
нивата
.
" „Е, кажи какво се е случило? " Бончо разказа как в неделя след обяд нагласил конете, дал и сено, а той отишъл на хоро в квартал Слатина. В това време катърите се отвързали и отишли в една нива посята с ръж. Тя била вече готова за жътва и така я отъпкали, съборили, че като ги заварил стопанинът, оценил загубата на 3000 лева. Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе.
Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на
нивата
.
Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина. Ето го и той самият. Искаше 3000 лева или щял да продаде единият катър, за да си прихване парите. Тогава аз започнах с мек тон - молих, увещавах, че сме дошли чак от Търново, че поради наводнението сме потънали до гуша в задължения и пр. Той слезе на 2000 лева, после на 1000 и най-после на 500 лева.
към текста >>
80.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на
нивата
.
Мълчал е и не е искал да говори. Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с.
Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на
нивата
.
Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее.
към текста >>
Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на
нивата
и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло.
Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата.
Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на
нивата
и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло.
Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее. Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата.
към текста >>
Дъщеря й Добра била на
нивата
, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка".
Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала.
Дъщеря й Добра била на
нивата
, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка".
Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее. Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата. Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце. Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас.
към текста >>
Като се върнали от
нивата
била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце.
Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее. Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата.
Като се върнали от
нивата
била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце.
Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас. Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя. Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата. По това време било жътва, жътварите жънели, мъжете след тях връзвали снопите.
към текста >>
За пръв път решили да заведат Петър на
нивата
.
Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата. Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце. Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас. Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя. Друг случай.
За пръв път решили да заведат Петър на
нивата
.
По това време било жътва, жътварите жънели, мъжете след тях връзвали снопите. Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите и извикал: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря! " Всички се смаяли и само се огледали. Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици. Продължават да работят и да не обръщат внимание.
към текста >>
81.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Поздрави „Петковата
нива
" от мен.
Но този ред и порядък няма да се тури така лесно, а с големи страдания: хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, болести ще има, земетресения ще има, глад ще има. Даже по един грам масло няма да има. Вие имате много добри разбирания, но още пакта не си прилагате добре." Как прекарвате? С какво се занимавате? Правите ли екскурзии?
Поздрави „Петковата
нива
" от мен.
Поздрави до домашните и до всички други братя и сестри. Пожелавам ви вечна пролет в душата и широко поле за работа. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 25.III.1953 г. Любезна сестро, Получих вчера писмото ви.
към текста >>
82.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Хайде на
нивата
, работа трябва и после най-дебелите книги в торбата, че в училището!
Те вървят едно подир друго. Ние без любов искаме да имаме вяра. Сега това ви давам, да размишлявате за цялата година. Младият да люби и да живее; старият да работи и да се учи. Няма какво да ми говорите, че крак ви боли или че сте на 70 години.
Хайде на
нивата
, работа трябва и после най-дебелите книги в торбата, че в училището!
Три часа ще работиш и като се върнеш 7 часа ще идеш в училището. Училището е за старите, те трябва да се учат. Най-големите книги ще ги носиш и ще се занимаваш с най-високите проблеми. Ще разрешаваш най-трудните задачи. Няма да му мислиш, къде ще му иде краят.
към текста >>
83.
18. ЗАЕКВАНЕТО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Майка ми жънела на
нивата
.
Ходехме било за цветя (малки, не разбираме), било за пчелички, ще ги събираме, кошерчета ще си правим. И така вървим, аз им разправям разни работи, вървим направо по шосето и аз не поглеждам и по едно време съм се озовава в средата на един грамаден огън, грамадна жар, където правят колелетата, желязната част на колелетата на каруците. Нажежават ги и после с чук ги чукат да ги огънат. Аз съм се озовала сред тях и съм припаднала. Един човек ме взел на ръце в безсъзнание и ме отнася на баба ми.
Майка ми жънела на
нивата
.
Баба ми веднага ме натопила в прясула (студена вода и много сол). Натопила ме и видяла къде ми е изгорялото. После взела пресни говежди лайна, топли още и ми ги слага на краката - от колената надолу съм изгоряла. Намазва ми краката хубаво и ги обува в едни чорапи и лежа така цял ден. Така хубаво вързани и обути като компрес.
към текста >>
84.
21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна
нива
.
Те стояли и чакали. След време Той си отворил очите и казал: „Рекох, същата душа ще дойде и до пет годишна възраст три пъти ще се изяви. Но има нещо, което мога да ти го кажа: Винаги ще бъдете разделени, понеже е скорошно прераждане". И така вуйна си отиде и после забременя и роди момче на име Николай, на името на дядо ми. И така роди това момче и до четири годишна възраст то се изявило.
Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна
нива
.
Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе? " „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава. Тогава един път дойдохме на нивата, далечната и си изтървах кратунката. Мамо, нека си я взема".
към текста >>
Тогава един път дойдохме на
нивата
, далечната и си изтървах кратунката.
И така роди това момче и до четири годишна възраст то се изявило. Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива. Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе? " „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава.
Тогава един път дойдохме на
нивата
, далечната и си изтървах кратунката.
Мамо, нека си я взема". Изскубнало се от ръцете й, а тя се разплакала. А то били минали пет години ли какво и от кратунката била останала само една мрежичка такава, личало, че имало кратунка. Кладенецът бил сух, нямало вече вода. Кладенеца бил съборен и не бил дълбок.
към текста >>
И така това детенце порасна, ама като беше малко бабите го гледат, вуйна ми все на
нивата
, все далеч от него.
Вторият случай: Детето си играело вкъщи и изведнъж казало: „Мамо, я да ми свалиш ти мандолинката от тавана да си подрънкам малко". Вуйна му казала: „каква мандолинка, бе? " „А-а, аз преди да се разболея, по-рано като бях тука, колко много дрънках, а ти викаше: от тая мандолинка се разболя и я хвърли на тавана". Вуйна ми пак се разплакала. И третия случай, не го помня.
И така това детенце порасна, ама като беше малко бабите го гледат, вуйна ми все на
нивата
, все далеч от него.
Върне се вечер, то заспало. Стане сутрин, то пак спи. И така детето расло порасло, тръгва на училище, отива в града там да се учи. Вуйна е пак далеч от него. Вуйчо ми ходел да му носи едно-друго.
към текста >>
85.
25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
25.
НИВАТА
С ЦАРЕВИЦА Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с.
25.
НИВАТА
С ЦАРЕВИЦА Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с.
Цар Асен - Поповско. Баща ми беше в Русе на комуната при брат Ватев. Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше. Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица.
към текста >>
Един съсед на нашия имот насадил
нивата
заедно със синора с царевица.
25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с. Цар Асен - Поповско. Баща ми беше в Русе на комуната при брат Ватев. Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше.
Един съсед на нашия имот насадил
нивата
заедно със синора с царевица.
Вуйчо ми отива, наново я разорава и я насажда с царевица, пак същата нива заедно със синора. Съседа на нивата ни дава под съд нас и майка ми и се чуди как да разреши този въпрос. Тревожи се и вика: „Какво ще кажа аз на адвокатите и съдиите? " Не знае какво да прави и почна да се моли. Моли се, не спи и казва: „Господи, Ти нареди моя въпрос, че аз съм безсилна и немощна!
към текста >>
Вуйчо ми отива, наново я разорава и я насажда с царевица, пак същата
нива
заедно със синора.
Цар Асен - Поповско. Баща ми беше в Русе на комуната при брат Ватев. Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше. Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица.
Вуйчо ми отива, наново я разорава и я насажда с царевица, пак същата
нива
заедно със синора.
Съседа на нивата ни дава под съд нас и майка ми и се чуди как да разреши този въпрос. Тревожи се и вика: „Какво ще кажа аз на адвокатите и съдиите? " Не знае какво да прави и почна да се моли. Моли се, не спи и казва: „Господи, Ти нареди моя въпрос, че аз съм безсилна и немощна! " И към два часа през нощта татко пристига от Русе и майка ми извикала: „Иване, Господ ли те изпрати да дойдеш да ми помогнеш?
към текста >>
Съседа на
нивата
ни дава под съд нас и майка ми и се чуди как да разреши този въпрос.
Баща ми беше в Русе на комуната при брат Ватев. Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше. Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица. Вуйчо ми отива, наново я разорава и я насажда с царевица, пак същата нива заедно със синора.
Съседа на
нивата
ни дава под съд нас и майка ми и се чуди как да разреши този въпрос.
Тревожи се и вика: „Какво ще кажа аз на адвокатите и съдиите? " Не знае какво да прави и почна да се моли. Моли се, не спи и казва: „Господи, Ти нареди моя въпрос, че аз съм безсилна и немощна! " И към два часа през нощта татко пристига от Русе и майка ми извикала: „Иване, Господ ли те изпрати да дойдеш да ми помогнеш? В много голяма трудност се намирам!
към текста >>
Нивата
е била насадена с царевица и сега е насадена пак с царевица.
В много голяма трудност се намирам! " И разказва всичко на татко. А татко като я изслушал успокоил я и рекъл: „Лесна работа не се тревожи! " На другия ден татко отива направо при съдията и му казва: „Искам да платя делото! " съдията го кандърдисва и му казва: „Защо?
Нивата
е била насадена с царевица и сега е насадена пак с царевица.
Ти ще спечелиш! " А татко отвърнал: „Не, не ми трябва такава печалба! Дай да платя делото и да се приключи". И така татко платил, майка ми се успокоила и той отишъл отново в Русе. После ние дойдохме тук на Изгрева при Учителя и един ден майка ми разправила този случай на сестра Елена Андреева - стенографката, а пък тя го разказала на Учителя и Учителят казал на сестра Елена: „Сестрата много добре е постъпила.
към текста >>
86.
6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Ние бяхме женени с него, но не бях
ревнива
.
с мен ти имаш връзка до 4000 години. С Амелия (първата любовна връзка) ще има връзка до 8000 години, а с последната му любовна връзка ще има връзка до 12 000 години. Дойде Симеон у дома и ми цитира дословно думите на Учителя. Тук се вижда, че този проблем Учителят не го разглежда като връзка с любовници, а като връзка с души. Най-бързо ще ни се разреши кармата между мен и него.
Ние бяхме женени с него, но не бях
ревнива
.
Ако имаше нещо, веднага можеше да го преодолея. Веднъж гледам една от неговите възлюбени, но толкова хлътнала по него и го чакаше с такова хубаво чувство, че се възхитих. Ето защо Учителят му разказал за мен следното: „Тя не ти е жена, тя ти е сестра". Не проявявах към него собственост като съпруга. Дори неговите възлюбени събуждаха любов към него.
към текста >>
87.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Но тя беше
ревнива
и веднъж, когато гледах гълъбите на тяхната веранда, а там беше вече брат Боян Боев и Борис, то тя ме изпъди най-безочливо от там.
Това бяха блажени дни и времена. Но Мария Тодорова ме ревнуваше от Борис. Защо ли, не знам. Нямаше нищо за ревнуване. Само моята мисъл.
Но тя беше
ревнива
и веднъж, когато гледах гълъбите на тяхната веранда, а там беше вече брат Боян Боев и Борис, то тя ме изпъди най-безочливо от там.
Мина година и половина и едно лято отиваме на Мальовица с две палатки с брат ми, Митко Кочев, Жоро, Лъвчето и лагерът беше на поляната под върховете. Чудно беше. Правих юфка в една голяма тенджера и ядохме толкова много, че обикаляхме като някои индианци около огъня и се тупахме по коремите, за да спадне храната и да можем да ядем още, Хубави дни бяха. Един ден отидохме нагоре с Жоро на разходка. Вървяхме и философствувахме по разни мирогледи.
към текста >>
88.
19. ДЕЦАТА ИДВАТ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Значи, аз съм била толкова слаба, неука и нестабилна във вярата си, за да се поддам на недобрите, онези другите, да изменя на мислите си и на съвършенството, за което мечтаех и да стана една дребнава,
ревнива
и неспокойна личност.
Такова, каквото би трябвало да бъде постоянно, но то беше само един път. Тогава може да се мисли, че невъзможното може да бъде възможно и нереалното да бъде реално. Но ние сме такива слабаци, безволеви същества, особено аз и от най- висшето състояние мога да попадна в най-критично или недостойно за мислите на човека - ревниво, подозрително, недостойни качества и прояви. Винаги съм си правила самокритика, но като че ли не мога да надживея тези слабости, особено, когато бях на млади години, когато трябваше да дам вяра, обич и достойно държане на моя хубав, мъдър, положителен и благороден човек. А представете си, през времето на най-младите ми години, че няма такъв свят човек когото да харесвам и че само най-съвършения може да бъде мой другар и само с най-съвършения мога да бъда близка и да дружа завинаги.
Значи, аз съм била толкова слаба, неука и нестабилна във вярата си, за да се поддам на недобрите, онези другите, да изменя на мислите си и на съвършенството, за което мечтаех и да стана една дребнава,
ревнива
и неспокойна личност.
И може би за това ще ми се дадат за урок много страдания. Много уроци, с които трябва да се справя. Така децата растяха в семейни радости, празници, несгоди и хубави и лоши времена. Татко им постоянно правеше снимки и филми и останаха много документални албуми и филми и кинофилми и отделни снимки, които почти всичките ни взеха от Държавна сигурност при две-три посещения. Взеха ни също и беседи и астрологическите материали на Гриша, не върнаха нищо, въпреки писмата, които Гриша изпрати до милицията.
към текста >>
89.
7. ЧУВАЛ С ЖИТО
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Селяни от Дървеница изорали и засели
нивата
.
брат Иван Кънев от Стара Загора бил дал на брат Георги Илиев един чувал с жито, за да го подпомогне в беднотията. Един ден пристигнал Учителят с брат Ради у сестра Донка Илиева. Сестрата се изненадала от това посещение. Той се обърнал към нея: „Рекох, дошли сме с една мисия, да искаме от вашето жито, което не е грухано - за посев, в замяна, на което ще ви дадем грухано". Това било след събора.
Селяни от Дървеница изорали и засели
нивата
.
Това е мястото, където сега е къщата на Мирчев и мястото на Учителя-градината. Те биват засети с жито. На другата година като израсло житото сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и баба Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите. На обед Учителят казал: „Рекох, сега да дойдат работниците, които са жънали да обядват". А сестра Станка готвела тогава на Учителя.
към текста >>
90.
1. НЕ СЕ ДАВА
,
Паньо Славов
,
ТОМ 6
После почнал на
нивата
да ходи с ковача, тогава пък ризата му оставала неопрана.
Родителите му починали рано и той останал сирак още на 7 - 8 години. Останал съвсем сам и понеже много страдал той мислел често да се самоубие или да се хвърли в Тунджа, но чул един глас, който му казал да се върне и да не се дави. Върнал се той и още макар и малък се условил чирак при един ковач. Помагал той на ковача пък ходил и на кладенеца за вода. На кладенеца като отивал хората му казвали: „Ти помагаш на жената на ковача".
После почнал на
нивата
да ходи с ковача, тогава пък ризата му оставала неопрана.
Ковачът му казал, ще кажеш на жена ми това от тебе зависи да ти опира ризата. Паню разбрал, че не трябва да слуша какво му говорят хората, но че трябва и на ковача и на жена му да помага. Така преживял той някое време докато възмъжал и се оженил. Но първата му жена и детенцето му умрели още съвсем рано. Оженил се повторно.
към текста >>
91.
3. НИВАТА С ЖИТО
,
Паньо Славов
,
ТОМ 6
3.
НИВАТА
С ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя.
3.
НИВАТА
С ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя.
Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си. Следващата година нивата била засята с жито. Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно".
към текста >>
Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля
нивата
си.
3. НИВАТА С ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя. Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни.
Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля
нивата
си.
Следващата година нивата била засята с жито. Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно". Хамбарът се напълнил и тогава започнали да носят и вкъщи. Изобилие и преизобилие дошли в дома му.
към текста >>
Следващата година
нивата
била засята с жито.
3. НИВАТА С ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя. Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си.
Следващата година
нивата
била засята с жито.
Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно". Хамбарът се напълнил и тогава започнали да носят и вкъщи. Изобилие и преизобилие дошли в дома му.
към текста >>
92.
3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Едни в Братските
нива
, а други в чуждата
нива
!
Но Колю не стоя дълго време докато вуйчо стоя доста години. Баща ми обичаше да пее и вечер докато бяхме с вуйчо Колю пеехме много. Той свиреше с мандолината или акомпанираше с китарата братските песни и се създаваше приятна атмосфера. Вуйчо идваше и в салона на беседи отначало, но по-късно се дружи с някакви хора и се отклони, не идваше вече на беседи. Всеки отиваше там в зависимост с каква мая бе замесен или какво му беше семето, там го засяваха.
Едни в Братските
нива
, а други в чуждата
нива
!
към текста >>
93.
4. ТЪРГОВИЯ И КОМУНАЛЕН ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
ни бяха дали от братските места на Свирчовица три декара
нива
за ползване.
Когато се поизноси костюма тя ми ушиваше от него хубави роклички, с които отивах дори и на училище докато бях малка. Тя имаше предвид, че баща ми се среща с най-различни хора - търговци, фабриканти, а и пред клиентите трябваше да бъде добре облечен, да има добър външен вид. Изобщо родителите ми имаха хармоничен брак. Майка ми правеше много добре сметките си, вкъщи се хранехме скромно, но никога не сме гладували. Трябва да кажа, че още през 1935/1936 г.
ни бяха дали от братските места на Свирчовица три декара
нива
за ползване.
От същите места бяха дали и на Георги и Васил Константинови, на брат Иван Петров, на Георги Димитров и Никола Ватев. През есента реголваха тия места, т. е. ги подготвяха за засяване, а това значи да ги прекопаят на „две лопати". Единия от братята Маркови - Стою Марков, който разбираше от лозарство, подготви лозови пръчки от сорта „Болгар" и други хубави сортове през зимата като ги „затопли" при специални условия и през пролетта ни продаде от тия пръчки. Ние засадихме тия три декара с лозови пръчки и накрая един ред кайсиеви дървета.
към текста >>
94.
6. ЛЮБИМИ ХОРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Аз твърде често споменавам, както и русенци споменават името на брат Петър Филипов, който в оня период от време беше един „готов работник на Божията
нива
".
Още от ранното ми детство така се случваше, че той споделяше много неща с мен като с приятел и това бяха ония неща, които бяха проблеми на всяко семейство. Дори понякога споделяше въпроси и чакаше да види как аз ще реагирам и какво ще бъде моето мнение по даден въпрос. Още от малко дете аз чух най-хубавите думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга за баща ми: „Той е велик брат от миналото", е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание и не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората.
Аз твърде често споменавам, както и русенци споменават името на брат Петър Филипов, който в оня период от време беше един „готов работник на Божията
нива
".
Ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше да прилага всичко, което Учителят дава в беседите си, да го изпълни и спази.
към текста >>
95.
13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и
нива
, достатъчно грижи.
на пода само едно стъпало по издигнато. В другата стая имаше легло, но тя не виждаше никакво слънце. От село отивахме с автобус до Русе, където беше апартаментът на брат му. Там беше удобно, защото нямаше никой. Синовете на брат му, единия войник, а другия студент не бяха там, а брат му беше с жена си на село.
Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и
нива
, достатъчно грижи.
На село правехме на брат Петър лапи на краката, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене. Лапите го успокояваха. Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр.
към текста >>
96.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
" Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията
нива
".
Чрез неговия дух аз се свързах като душа с Учителя. Още като малко дете съм чувала най-хубави думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга: „Ти си велик брат от миналото" е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание, но не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората. Често баща ми казваше: „Деца, вие нямате баща, а имате приятел вкъщи!
" Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията
нива
".
А ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази.
към текста >>
Нямаше го онзи добър брат на Божията
нива
.
Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази. Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя.
Нямаше го онзи добър брат на Божията
нива
.
Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него.
към текста >>
Божията
нива
беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия
нива
беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание.
Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази. Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го онзи добър брат на Божията нива.
Божията
нива
беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия
нива
беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание.
Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него. Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството.
към текста >>
Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията
нива
и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството.
Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него.
Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията
нива
и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството.
Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс. Дейността на Петър на Изгрева беше безкористна, но какво успя да реализира чрез своето пребиваване там това е друга тема, на която ще се спрем по-подробно по-нататьк. В отворената картичка от 15.VII.1943 г. сестра Олга пише: „Питах, отговор ето", това е изпълнение на моята молба да пита лично Учителя за моето състояние и как да изляза от него. В типичен неин стил в три думи описва разговора с Учителя.
към текста >>
България жадува за Учители по музика, След 4 - 5 години ето те готова вече за Божата
нива
.
Цяло лято се приготовлявай и дойде ли есен, да те няма вече в Русе чу ли, чу ли! Никакво бавене и чакане по-добри условия; от тия сегашните по-добри няма. Не закъснявай нито с един ден вече. Даже си позакъсняла малко, но трябваше това да стане, за да възжелаеш по-силно да стане това, да те заболи хубавичко... Радвай се, че Бог те вика в музикалната си школа! Светът ще се оправи само чрез музика.
България жадува за Учители по музика, След 4 - 5 години ето те готова вече за Божата
нива
.
Ти имаш прекрасен баща! Не говоря за майка ти - там работата е съвсем тъй велика и мощна, но внимавай вьрху внушенията на баща си! Той ти е двойникът от миналото - той ти е велик брат от миналото. Каква чудесна връзка, какво красиво, благородно минало! Поздравявам ви!
към текста >>
Петър е образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията
нива
.
Друга монета засега нямам. Бог да ви благослови! Целувам те, Марийке, и топло, сърдечно те притискам на сърцето си, което е пълно с обич за тия, които обичат Бога! Бъди здрава, крепка и от нищо се не бой. Не се дели от групата. Работете.
Петър е образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията
нива
.
Не в Русе, но за такива като него бих отишла чак на северния полюс. Бог да го благослови и запази. За Гого и Илия да не говорим. Изненадана съм от тях - приятно трогната съм от чистосърдечието на Гого, красивата и топла разумност в него. Бог да го благослови и укрепи.
към текста >>
97.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Нивата
без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага. Те отначало са кисели и горчиви, а отпосле след като ги погрее Слънцето стават такива.
Нивата
без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
Спънките в ежедневния живот се дължат на причини далече скрити в миналото. Оня запас от сурови мисли и желания трябва да се преработи и облагороди. Сърцето трябва да се очисти от всичките свои вътрешни плевели. Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли.
към текста >>
98.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
За пример: Имало един поп, който придобил собствеността на една
нива
и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“.
Народите трябва да си простят дълговете и да започнат наново нов живот. Отсега нататък настъпват 45 юбилейни години, през които кой каквото е взел ще трябва да го повърне. Всеки 45 години всички се повръща - така е в евреите. По закона на Мойсея земята след 45 години владение се повръща на собственика й. Робът е такъв до 45 години и след това е свободен.
За пример: Имало един поп, който придобил собствеността на една
нива
и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“.
А нивата му казала: „Колко души чорбаджии като тебе минаха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“. Земята е училище за всички. Идва вече новата държава, която ще бъде една, а тя е Божествената държава. Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я наредят. Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вървим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри.
към текста >>
А
нивата
му казала: „Колко души чорбаджии като тебе минаха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“.
Отсега нататък настъпват 45 юбилейни години, през които кой каквото е взел ще трябва да го повърне. Всеки 45 години всички се повръща - така е в евреите. По закона на Мойсея земята след 45 години владение се повръща на собственика й. Робът е такъв до 45 години и след това е свободен. За пример: Имало един поп, който придобил собствеността на една нива и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“.
А
нивата
му казала: „Колко души чорбаджии като тебе минаха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“.
Земята е училище за всички. Идва вече новата държава, която ще бъде една, а тя е Божествената държава. Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я наредят. Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вървим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри. Тези, които Бог ще изпрати, ще ги познаем, защото всички, което е по- добро се разпознава лесно.
към текста >>
Житото хвърлено на
нивата
е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане.
И в политиката е същия закон. Миналото обаче е опит и трябва да бъде използван в бъдещето. Един търговец ако иска да му върви трябва на десет души да оставя да има да му дава един. Защо човек трябва да бъде щедър? За да си подготви условия утре да може да напълни хамбара си.
Житото хвърлено на
нивата
е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане.
Германия е поставена на изпитание. Гърбът й не е свободен. Един оратор когато говори не трябва да има зад гърба си хора, а да има на какво да се опре. Войната в Европа е безпредметна, а мъчният въпрос остава далечният изток. Бялата ложа е взела надмощие, защото е проникнала в тайните на черната ложа.
към текста >>
99.
12.Гарант и ипотека на къща
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
И тъй, че това място на Изгрева е било
нива
на Баучер и го е посещавал дълги години и са идвали с братя и сестри и са правили там гимнастики, дишанията.
„Оборище“ 14 той е дал предната част, към улицата да построят Салон за Братството и там дълги години след ул. „Опълченска“ 66 там беше Салона на Братството и от там от „Оборище“ вече дойдоха, купиха мястото на Изгрева. Учителят тогава преди „Оборище“ е живял на ул. „Опълченска“ 66. Но от „Оборище“ от Салона е идвал често, правели са разходки така сутрин рано и посрещали са слънцето на Изгрева с братя и сестри.
И тъй, че това място на Изгрева е било
нива
на Баучер и го е посещавал дълги години и са идвали с братя и сестри и са правили там гимнастики, дишанията.
И след това вече мястото от Баучер е подарено на неговия слуга, от когото го откупиха приятелите. В.К.: Защо напуснаха салона на „Оборище“ 14? Те взеха ли го? Взели ли са го? Г.Д.: Не, защото са построили на Изгрева.
към текста >>
100.
3.Коварната болест и вегетарианството
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
Той казваше: „Ама ние работим цял ден на
нивата
, горещина.
В семейството всички ядат месо, обаче майка му вика: „Кога има време ще му сготвя, кога не“, но той си започва този режим и туй става причина той да се свърже с приятелите в Елхово и от там полека-лека започва да се стабилизира. А тогава, на времето Учителят давал задача, пращал е листчета, които като се изтеглят да се види кой колко дена да пости. Може да постиш един ден, нали написано на листчето, другия за два... Изтегляш листчето и каквото е написано. А листчетата ги изпращат в братството, в провинцията, по кръжоците. И дават и на него да си изтегли едно листче и му се паднало три дена да гладува.
Той казваше: „Ама ние работим цял ден на
нивата
, горещина.
Езикът ти започва да шуми в устата. Сложим там една стомна на слънцето, топла водичка, нищо друго“. И след като изкарал три дена, нищо да не яде и тогава му казват да хапне картофена супа. „Изведнъж чувствам как нещо се смъква от целия ми организъм“. И по тоя начин туй става причина той да стане вегетарианец и да оздравее.
към текста >>
НАГОРЕ