Търсене в текстове за 'Нерви'

Той знаеше това, че на Изгрева няма да падне бомба, но въпреки това, заради другите, които имаха слаби нерви, пък и Той сам беше толкова фин и чувствителен, се евакуира в с.
И тогава дойдох на 25 км от София. Имах възможност да си идвам всяка събота и да слушам беседи и да забележа този ускорен темп на дейност. А Паневритмията се играеше доде падне сняг, особено в годината 1943 г., от когато започнаха бомбардировките над София. „Тя, Паневритмията - казал тогава Учителят, - огражда Изгрева". И наистина на Изгрева не е паднала нито една бомба. Той знаеше това, че на Изгрева няма да падне бомба, но въпреки това, заради другите, които имаха слаби нерви, пък и Той сам беше толкова фин и чувствителен, се евакуира в с. Мърчаево с една малка група. На някои е казал: „Ако имате здрави нерви и можете да понасяте, останете. Бомба тука няма да падне! " И някои са останали, а някои са се евакуирали в различни краища на България. За Мърчаево ще разкажат, може би, онези, които са били през всичкото време там с Него?
към текста >>

На някои е казал: „Ако имате здрави нерви и можете да понасяте, останете.
А Паневритмията се играеше доде падне сняг, особено в годината 1943 г., от когато започнаха бомбардировките над София. „Тя, Паневритмията - казал тогава Учителят, - огражда Изгрева". И наистина на Изгрева не е паднала нито една бомба. Той знаеше това, че на Изгрева няма да падне бомба, но въпреки това, заради другите, които имаха слаби нерви, пък и Той сам беше толкова фин и чувствителен, се евакуира в с. Мърчаево с една малка група. На някои е казал: „Ако имате здрави нерви и можете да понасяте, останете. Бомба тука няма да падне! " И някои са останали, а някои са се евакуирали в различни краища на България. За Мърчаево ще разкажат, може би, онези, които са били през всичкото време там с Него? Аз бях кратко време и ще разкажа малкото,което съм видяла и преживяла там.
към текста >>

9. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Навън става все по-тъмно, все по-зловещо бучи морето, все повече и повече се обтягат нервите, а ние чакаме, чакаме... О, Господи!
" Може ли да се опише ужаса, изживян от нас! Да умреш в неравен бой на барикадите е чест, но да умреш вързан, не е ли позор? Какво да се прави? Вечерта настъпва. Мрак изпълва вагоните, а ние притаили дъх, все чакаме, чакаме готвената ни Вартоломеева нощ. Навън става все по-тъмно, все по-зловещо бучи морето, все повече и повече се обтягат нервите, а ние чакаме, чакаме... О, Господи! Докога ще продължи това? Докога това работническо тегло? Нима сме толкова големи престъпници, за гдето искаме по-човешки права, за гдето искаме повече хляб за народа? За това ли са ни затворили в тия вагони, като зверове, че искаме и ние като творим материалните блага да се ползуваме по-справедливо от тях? В такова трескаво състояние прекарахме нощта.
към текста >>

10. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Родителите ми все трябва да са заподозрели нещо, защото помня, че ми даваха да пия бром, за да ми успокояват с него нервите, вероятно по съвет на лекари.
Това беше преди матурата, в последния клас. Хващаха ме истерични кризи. Затварях се в стаята си и плачех. Ръцете ми ставаха ледено студени. Криех това от родителите си и от всички наоколо -знаех, че те няма да ме разберат, започнах да търся най-безболезнения начин. Родителите ми все трябва да са заподозрели нещо, защото помня, че ми даваха да пия бром, за да ми успокояват с него нервите, вероятно по съвет на лекари. По това време свърших гимназията. Майка ми ме развежда цял месец из Европа, стояхме и в Париж 15 дена, през което време се сбъдна мечтата ми да видя Сара Бернар на сцената и да бъда очарована от омайната й игра. „Е, добре, а после? " и в това не е разгадката на живота." От там майка ми ме заведе в Швейцария, където стоях година и половина. После родителите ми ме изпратиха в Германия, където стоях още толкова, но в България се завърнах в същото душевно състояние - смисъл в живота не намирах.
към текста >>

11. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив.
Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален. В тялото има отрови, които се образуват от храната. Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата. Много недъзи ще изчезнат. Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив. С братски поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри: Б. Боев София, 29.ХII.1928 г. Любезна сестро, Ч.Н.1929 година! Получих писмото ви. Радвам се, че Василка е добре.
към текста >>

12. 20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА

Станка Иванова Тотева

" Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца.
20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА Братовчедката ми Цонка пристига от Северна България, от Русе и каза: „Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Ами не стига това, ами нямам и деца.
към текста >>

И от мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа.
Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Ами не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. И от мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. Аз съм се домъкнала тука и това гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". А Учителят й казал: „Няма нищо страшно, всичко ще се оправи! " А тя плаче, сълзите й текат, хълца. Учителят се смее и казва така: „След един месец ще ти изпратя писмо.
към текста >>

Учителят го е диктувал и брат Боев го е написал, как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца.
През Мусала, през пустинята, през рибните езера, Рилския манастир, през 7-те езера и си дойдохме в София, обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския манастир по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв. И казва: „Како, там ми остана туберкулозата! Там, вика, на Рила я оставих. Като повърнах тая кръв, излезе от мене тоя дявол и се оправих". След един месец тя получава писмо, което е написал саморъчно брат Боев. Учителят го е диктувал и брат Боев го е написал, как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца. Писмото е при мене. Първо, през време на жетва, да пие преварена гореща вода по една чаша, сутрин, обед и вечер, с кафена лъжичка по малко, бавно и ще се измива отдолу с гореща вода. Тъй, ще плиска, плиска, плиска. Ще диша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Задръжки до 12, шест пъти.
към текста >>

Туберкулозата я остави на рила, нервите й се поуспокоили.
Тъй, ще плиска, плиска, плиска. Ще диша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Задръжки до 12, шест пъти. Аз имам писмото от брат Боев до братовчедка ми. Това нещо като прави три месеца, пи вода и се измива и прилага дишането, то след три месеца тя забременя. Туберкулозата я остави на рила, нервите й се поуспокоили. Чичото се махнал от там. Те си направили друга къща и отидоха там да живеят и по-късно тя роди момче. В последствие след сина й се ражда едно момиче и едно момче. И тя изгледа и трите.
към текста >>

13. 1. ОЧЕРК ОТ СИНА МУ ПЕТЪР Н. ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

" Петър Ватев за пръв път видял Учителя толкова строг и нервирай.
Ватев е основател на комуната в Русе. В комуната влизали Иван Явашев, който дал и подарил 300 декара ниви за братството и със средства на Бялото Братство от София чрез Учителя били закупени още 50 декара. Петър Ватев е разговарял с Учителя. Ходил е на беседи на Изгрева, когато са отишли в София. Веднъж през време на беседа някаква жена започнала да си вдига и снема ръцете (като че си правела паси), на която Учителят строго казал: „Напуснете салона ми! " Петър Ватев за пръв път видял Учителя толкова строг и нервирай. Друг път Петър Ватев бил у сестра Николина Балтова. Там бил съпругът на рождената сестра на Учителя, който бил загубил зрението си. Учителят го запитал: „Вярваш ли? " „Вярвам", казал той. Учителят си сложи дланта на очите на слепия за кратко време и той прогледнал като видял първом дланта на Учителя.
към текста >>

14. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

За Лиляна каза да не си напуска работата, обаче да поиска отпуска, за да оздравее и си поуспокои нервите.
Маре, тези хубави негови мисли като дода ще ги допълня и доогладя в духа на това, което съм възприел и тогава ще го напишем на машина и дадем само на някои наши близки от братството, като двамата Михалевци. Сега може да го прочетеш само на Кантарджиеви и на М.Райнови и на Иванка Гешева. Учителят изрично ме помоли да не съобщавам на всички този ни разговор и това трябва да го изпълня. Ти разбираш защо? Че не всеки ще го разбере правилно. За Лиляна каза да не си напуска работата, обаче да поиска отпуска, за да оздравее и си поуспокои нервите. От всичко разбрах, че войната не ще свърши много скоро, както някои му приписваха думи. Такова нещо не казва. Относно бомбардировките за София и България, каза, че ако се открие втория фронт ще ни пооставят малко - значи не е изключено да има още бомбардировки. Каза, че следущите два месеца ще се развият много големи събития. Има още работи, които каза, но писмото стана дълго, та ще остане за друго писмо или като дода.
към текста >>

15. 12. Размирните духове

Ангел Вълков

ТОМ 7

Беше малко нервничка и от време на време си упражняваше нервите върху мене.
12. РАЗМИРНИТЕ ДУХОВЕ Имаше една сестра Тодора Юрданова Станчева, която беше братска работничка, с която работехме заедно. Беше малко нервничка и от време на време си упражняваше нервите върху мене. От известно време тя имаше лошо отношение с мен и аз гледах да я понасям без да реагирам. Но тя доста го прекали и аз реших да отнеса въпроса до Учителя. Един ден в градината, в която работех, излизам от лозето навън и в това време Учителят пристъпва към мен.Аз мислих, че този въпрос трябва да го отнеса до Него. Исках да използвам случая, за да Му представя всичко това, което ми се случва с тази сестра и точно в този момент Той ме изпревари и без аз да продумам дума, ми отговаря гласно: “Да, знам, знам, тя има много грешки. Духовете са те поставили на много тежък изпит.
към текста >>

16. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Трябва да бъдете търпеливи; ще гледате да не се нервирате.
Скръбно е, когато не оцениш работата, която е сторена, когато не оцениш доброто, ценното, красивото и хубавото. Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш ще го придобиеш. Но ще работиш едновременно. Когато вие сте нервни, изпускате вашето щастие. Трябва да бъдете търпеливи; ще гледате да не се нервирате. Който върши своята работа, той ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, той има и извънредни благословения. Казано е: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Когато слезеш в света на своя ум, на своя вътрешен живот, остави своите обикновени безпокойства и тревоги. Не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Това значи "събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято".
към текста >>

17. 8. МОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЪРНА ЗА ВТОРИ ЖИВОТ

Вече никакви нерви, никакви сили нямаше в него.
Много се бяха уплашили за живота на детето. Но тя като предписала тези лекарства не е забелязала, че едно от тези лекарства отново подновява повръщането. Аз не желаех да му ги давам, но въпреки всичко му дадох веднага на детето това лекарство и за наш ужас на другия ден повръщането отново започна. И тъй като детето беше вече много слабо, просто нямаше никакви изгледи да оздравее, да му се помогне. И така постепенно, постепенно повръщането не спираше, тоя път нищо не помагаше, нито клизма, нито нищо и мисля, че беше в четвъртък, хубав пролетен ден, мисля, че беше месец април, грееше слънце, детето лежи и аз почувствах, че то си заминава. Вече никакви нерви, никакви сили нямаше в него. Майка ми дойде и тя с нейния силен, мощен дух, каза: "Не, не, детето ще живее! " Добре, но аз като майка разбрах, вече виждах, че то си отива. Казвам: "Не, майко, детето си отива! " И в този момент отивам край него и с велика любов и с велика молба към Учителя се обръщам и казвам: "Учителю, все пак детето е още живо и Вие ако речете само реч, то може да оздравее! " Аз казах тази молба и се обърнах към Учителя, но за мене беше почти невъзможно, че детето може повече да се върне и да оживее.
към текста >>

18. 9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ

Грипът ме удари, както се казва, в нервите.
В 1938 г. в Пловдив се появи тежък грип. А грипът е опасна болест. Тогава го наричаха испанска болест. Заболях от тежък грип. Грипът ме удари, както се казва, в нервите. До тогава бях напълно здрав човек. Не знаех, че имам психическа нервна обремененост от майка си. Дядо ми по майчина линия е бил голям пияница. Моята майка и леля ми са боледували на младини от тежки депресии. Двете ми сестри, по-голямата и по-малката, аз съм в средата, периодически боледуваха от депресии.
към текста >>

19. 16. БОЛЕСТТА НА ОТЧУЖДЕНИЕТО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ние имахме една съседка, младо момиче, което ослепя от тоя грип, получи менингит, а Филип в това време беше много тежко болен от грип, обаче той не смееше да остави пациентите и трябваше са температура да ходи в кабинета да работи и това може би усложни неговото заболяване, че той не лежа, не пази легло в стаята и атакува нервите му, неговата психика по-скоро.
Но тези етапи от горе до долу може да ги разкажете спокойно, защото тук се вижда намесата на Учителя. Иванка: Да, то беше интересно той да го каже това, защото той имаше тая опитност. В момента Филип Стоицев имаше една депресия, която е наследствена и той я получи вследствие на един много тежък грип. Тогава 1939 г. имаше страшен грип и на мнозина големи поражения даде. Ние имахме една съседка, младо момиче, което ослепя от тоя грип, получи менингит, а Филип в това време беше много тежко болен от грип, обаче той не смееше да остави пациентите и трябваше са температура да ходи в кабинета да работи и това може би усложни неговото заболяване, че той не лежа, не пази легло в стаята и атакува нервите му, неговата психика по-скоро. И той изкара така една тежка депресия от 6-7 месеца, като през това време той не се лекува с нищо. Бяхме го докарали тук горе на Изгрева. Но това беше характерно за мен аз смятах, че ако изобщо Учителя можеше да му помогне, Той е помагал на много хора, щеше и на него да помогне и да каже нали на свекър ми: "Направете това и това". Обаче Учителят докато беше жив никога не се намеси. Той боледува много.
към текста >>

20. 35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Това нещо така ми действуваше на нервите, че не можех да отида да ги посетя и да присъствувам на такава сцена.
Е.А: Не, той за професор беше. Той можеше да бъде професор, но понеже беше в Братството, нямаше да му дадат разбира се. Иначе той имаше ерудиция на професор. Много начетен човек, скромен, но аз не можах да влезна във връзка с него заради дъщеря му. Той имаше една дъщеря която беше епилептичка. Това нещо така ми действуваше на нервите, че не можех да отида да ги посетя и да присъствувам на такава сцена. Брат Радославов отива при Учителя. Паша я преместиха в Русе. Остава стенографка само Савка. И тя е млада и още неопитна, студентка. После тя не знаеше много добре български.
към текста >>

21. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Е.А.: Той от войната се беше върнал, от Първата световна война, военен беше, с малко разстроени нерви.
Разказваха ми, че Учителят взел един камък и го запратил към гората и казал: „Обесиха го духовете. Искахме да го спасим, но не можахме". Е.А.: Да, точно така е, както го казваш, така е казано. И аз така го зная. В.К.: А пък си спомням, че е имало голяма кореспонденция между него и Учителя. Е.А.: Той от войната се беше върнал, от Първата световна война, военен беше, с малко разстроени нерви. Аз мисля затова е така. Той нещо се е объркал, вътрешно, да. Аз поне така си го изтълкувах, защото той беше почтен човек, семейно живееха си мъж и жена хубаво. Не съм чула раздори да имат, нищо не съм чула. Сега кое ще го накара да се обеси.
към текста >>

22. 09.„Агни йога

Аз бях с така опънати нерви, че най-малкото нещо дори и от поглед можеше да ме разплаче.
Аз бях в това положение. Мъчно ми беше да се разделя. Учителят ми казваше: „Трябва дълго време да се чука, да се кърти, докато човек се освободи". В този период на обърканост и на безизходица, аз много плачех. Плачех, защото бях безсилна, защото не можех да се отделя. Аз бях с така опънати нерви, че най-малкото нещо дори и от поглед можеше да ме разплаче. Веднъж при един разговор Учителят ми каза: „На плачеш само ти, но плаче и момата, която е живяла преди тебе в стаята". Тогава аз живеех в къщата на втората си майка и нищо не знаех кой е живял преди мене там. Аз отидох вкъщи и попитах втората си майка кой е живял преди мене в стаята. Тя ми каза: „Зълва ми". Попитах я: „Къде е тя?
към текста >>

23. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

И този добрият учител се и нервира, изменя отношенията си.
Никаква грешка в работата. Всяка грешка, която съзнаете - поправете я. Не е само когато е дошла грешката, но престъпление е, ако не се поправи; не е грешка, ако дойде една крива мисъл, но тя трябва да се изправи. Стремежът на вашето сърце и воля трябва да бъде насочена да изправите погрешката, само по този начин може да съградите характер, една воля, на която да можете да разчитате. Имайте предвид, нали в училището, когато идват учениците, учителите са много любезни, но колкото отиват по-навътре в знанието, материала става по-тежък. И този добрият учител се и нервира, изменя отношенията си. Значи отношенията на учителя спрямо ученика се изменят. На първо място ученикът трябва да е способен да учи и трябва да учите и то много сериозно трябва да учите. Всяка наука си има правила и ще учите според правилата. После на вас младите ви трябва голямо самообладаване, не привидно, но същинско самообладание. Защото има два вида самообладание: едното е фалшиво, привидно, отвън, а отвътре равновесието всякога е изгубено.
към текста >>

24. 07 - 33. ГЛЕДАЙ ВИСОКО

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Веднъж тя, отегчена от немирствата им, казала на мъжа си: „Петко, децата много ме нервират.
33. ГЛЕДАЙ ВИСОКО Дядо хаджи /Петко Епитропов/ бил баща на няколко деца, които били буйни и често правили бели. Създавали грижа на майката, баба хаджийка. Тя не всякога е могла да ги контролира. Веднъж тя, отегчена от немирствата им, казала на мъжа си: „Петко, децата много ме нервират. Това много ме изморява. Вече едва ги понасям." - „Хаджийке, гледай високо, мисли дълбоко" - и се скрил зад тези мъдри слова, без да прояви съпружеско съчувствие, без дори да се замисли или да я утеши по някакъв начин. Хаджийката, като видяла неговото безразличие към нейните трудности, решила да му даде добър урок. Още на следната сутрин излязла рано и цял ден не се върнала в къщи и го оставила сам да се занимава с децата. Станало обяд.
към текста >>

25. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И заради идеите му често пъти биваше уволняван от работа и напоследък, преди да се пенсионира, пак няколко пъти го уволняваха и всичко това се отрази, уж си даваше кураж, но все пак това се отрази върху нервите му, заболя от черна туберкулоза и за няколко месеца, през 1959 година се помина.
Бяхме поканени вече. Отидохме на събор, приеха ни. Аз бях един от най-малките. Тогава се запознах с брат Георги Тахчиев от Ямбол. Той беше учител, добре запознат с идеите на Братството, много ревностен, много добър брат, кротък, смирен и т.н. И заради идеите му често пъти биваше уволняван от работа и напоследък, преди да се пенсионира, пак няколко пъти го уволняваха и всичко това се отрази, уж си даваше кураж, но все пак това се отрази върху нервите му, заболя от черна туберкулоза и за няколко месеца, през 1959 година се помина. Това е Георги Тахчиев, няма други Тахчиев, той е един. Тогава и Олга Славчева присъстваше. Имаше продажба на книги там, на събора. На една маса имаше и нейни произведения - стихотворения се предлагаха там. Та там се запознахме и с нея на лице, защото аз бях малък тогава, за да общувам с нея.
към текста >>

26. 09 - 69. КЛЕТВАТА НА МАЙКАТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

След като майката я поканила втори и трети път, и тя пак отказала, майката много се нервирала на непослушанието на детето и казала с гняв: „Ще четеш ли?
69. КЛЕТВАТА НА МАЙКАТА Хазайката на брат Симо, когато живеел в Радомир, около 1907 година, му разказала следната своя опитност: Беше в навечерието на голям християнски празник, когато майката, която била много религиозна жена, поканила всички членове на семейството на обща молитва преди вечерята. Всички вече се били събрали и чакали, когато тя се обърнала към най-малката си дъщеря и й казала да стане и да вземе участие в молитвата. Но момичето отказало, под предлог, че има да учи урок за идния ден и че в момента четяла. След като майката я поканила втори и трети път, и тя пак отказала, майката много се нервирала на непослушанието на детето и казала с гняв: „Ще четеш ли? Утре попове да ти четат над главата! " Както казала майката, така и станало. През същата нощ момичето починало и на следния ден попове го опявали. Разказал: брат Симо. Поговорката казва: „Голям залък лапни, голяма дума не казвай!
към текста >>

27. 23 - 13. ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ ДЕЙСТВАТ

След малко Учителят променил темата на разговора и започнал да говори за търпението и как човек се трови от нервиране.
Той поискал да му върнат други, но кондукторът отказал. Започнал спор и нападки, и от двете страни. Накрая идва спирката, той слиза много ядосан. Отива на „Опълченска" 66 и заварва около 30 души обядват с Учителя. Сяда и той да се храни. След малко Учителят променил темата на разговора и започнал да говори за търпението и как човек се трови от нервиране. Като се обърнал към Божков, казал; „А има хора, които за един скъсан лев са готови да загубят здравето си." И продължил разговора си.
към текста >>

28. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

защото инак ще се измесят вашите аури, та ще започнете да се нервирате.
А това, което се дава тук, което се преподава в годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ е устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека. Няма човешко същество, на което да сме направили добро, да не е признателно - повидимому може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусура на хората, и той сам не е много келепир. Неговото идване при тебе е като някое придошло наводнение, та затова ти се отстрани, за да не те завлече. От един метър по-близо не се приближавайте един до друг. защото инак ще се измесят вашите аури, та ще започнете да се нервирате. И когато виждате, че вашите вибрации не са като вибрациите на някого си и не мислите еднакво, тогава се повдигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи: да сте готови да правите самоотричане. Запример един човек върви из улицата и без никаква причина ви накаля - бива ли от тоя случай и ти да го накаляш? Не е ли по-добре да се заемеш и сам да се очистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според каквото сте сторили, ще се отбележи и балът на вашето търпение.
към текста >>

29. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Имате известно смущение може би вкъщи от жена, деца, знаете, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират.
Не може да оцелее вашата форма, когато не вложите в нея диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и във всяко желание трябва да се вложи тази форма. В духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да се създаде една добра форма, е: като ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете. Имайте предвид само едно нещо: да намерите красивата форма, без да мислите колко време ще ви вземе - 10, 20,100 години може би. Имате известно смущение може би вкъщи от жена, деца, знаете, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог, направете един кръг и кажете, че днес ще работите в името Божие и влезте умствено в този кръг. Ако никога не влезете в такъв кръг, не сте чисти. В магията има два процеса: ако един маг направи един кръг, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответствува на реалността. Трябва да се научите да не лъжете.
към текста >>

30. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви.
Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла?
към текста >>

31. 2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА

И момъкът рекъл: „Бре, колко добра мома, че не се разгневи и колко умна - не се разсърди, нито нервира, колко може да понася такива случки.“ И много му се харесала и се оженва за нея.
Те дават зародиша на злите семена, гордост, съмнение и всяко зло. И казва Давид в своя псалом: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха твоя закон, Господи.“ Момите сега се гордеят с външната красота, която сега я притежават, с външни приправки. Приличат на една мома, която се сгодила за един младеж, момък и годеникът й отишъл с един момък, свой приятел, да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, взела таблата, за да ги черпи, но той рекъл: „Чакай да я препъна, за да видя ще ли се разгневи.“ И дал си крака, та я препънал и тя паднала и таблата се разпръснала. Но тя веднага станала без да каже дума и се разгневи и си отишла долу. И момъкът рекъл: „Бре, колко добра мома, че не се разгневи и колко умна - не се разсърди, нито нервира, колко може да понася такива случки.“ И много му се харесала и се оженва за нея. Като се оженили, [тя] почнала да вика, да се кара от най-малките неща и той й спомнил за този случай, колко е била добра като мома и как тогава претърпяла този случай. А тя казала: „А да, търпях зер, да беше дошъл, та да видиш колко си пострада масата, като я хванах със зъбите, че счупих я от яд.“ Че, сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му. И съвременните християни мязат на тази мома - много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите, какво правят. И всички вие, всеки ден се чешете с приказки недобри, защо станало това и онова и казвате: „Няма смисъл в този живот, в този свят.“ Аз казвам: Не сте изпитали учението, което ви проповядвам. Хорат[а], кога правят изпит на Господа и постоянно Го дразнят, но Той се държи много добре с тях.
към текста >>

32. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Да допуснем, че сте гладували три дни, а аз казвам: „Чакай да ти разкажа една опитност.“ Той се инервира.
Отговарят: - Всичко е от това, че не можем да се търпим. - Търпението произтича от обичта. Обикнеш ли някого, ще можеш да го търпиш. Но има друг закон. Трябва да бъдете съобразителни в следното. Да допуснем, че сте гладували три дни, а аз казвам: „Чакай да ти разкажа една опитност.“ Той се инервира. Тогава му казвам: „Хайде, иди си! “ И след това се оплаквам, че не иска да ме слуша. Аз не влизам в положението му, че той е гладен, три дни не е ял. Нека си каже, че е гладен и след това да му се разказва. За това се иска голяма досетливост.
към текста >>

33. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тонират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствувате по-здрави.
(Упражнението се продължи 2 минути.) Ще мислите 2 минути върху думите „любов и съгласие“. Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по 2 минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тонират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствувате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате. Те са един добър метод за лекуване. Всяко лекуване е изчистване, а изчистването е здраве. Като живеете цял живот по такъв начин - като правите упражненията за хармонията, всичко у вас ще се пречисти и душата ви ще стане бяла като сняг. Като направите няколко такива опити и видите резултата, ще ми съобщите.
към текста >>

34. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се инервира.
Бог така е дал, че във всеки един човек са вложени тия качества и той трябва да ги пази. Другото условие. Всеки човек трябва да се намира постоянно на работа. Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се инервира. Дайте му цигулката - веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му и -ой ще почне да се инервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се инервира. Всички трябва да работите. Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа.“ Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър, или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците.
към текста >>

Вземете един учен човек и го лишете от труда му и -ой ще почне да се инервира.
Всеки човек трябва да се намира постоянно на работа. Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се инервира. Дайте му цигулката - веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му и -ой ще почне да се инервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се инервира. Всички трябва да работите. Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа.“ Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър, или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците. Аз ги наблюдавам: когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат- не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме.“ Такива са разсъжденията на птиците.
към текста >>

Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се инервира.
Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се инервира. Дайте му цигулката - веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му и -ой ще почне да се инервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се инервира. Всички трябва да работите. Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа.“ Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър, или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците. Аз ги наблюдавам: когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат- не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме.“ Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: „Те са птички, задоволяват се с малко.“ Ха... Ние с какво трябва да се занимаваме?
към текста >>

35. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше спокойно и без нерви.
Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя. Като я прочитах на Учителя, той ми казваше: Като излезе на шпалти, значи на първа коректура, ще дойдеш да ми прочетеш пак. И в този вид, на шпалти, Учителят пак правеше малки корекции, като или прибавяше, или заместваше някои думи с други, които Той намираше за добри, или изменяше някоя мисъл, като прибавяше нещо ново, да се изясни мисълта или даден закон по-точно. Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност. Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше спокойно и без нерви. Те работеха Словото, с което и сами живееха. Всяка беседа минаваше редовно през три коректури, а някоя и през повече. После минаваше и през така наречената генерална ревизия и тогава излизаше от печат. Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в. „Земеделско знаме" на улица „Врабча", при брат Славчо Славянски, печатница „Бъзсмъртни мисли" на улица „Гурко", докато най-после дойдохме до нашата печатница на Изгрев.
към текста >>

36. 2. АВРАМОВ ДОМ

Гена Папазова

Христов е учител в квартал „Хаджи Димитър" при Аня, обаче страда от косопад и от нерви.
В.К.: Те през туй време са на Юзината и Изгрева. Г.П.: На Изгрева, да. В.К.: И един след друг квартиранти. Г.П.: Един след друг квартиранти. Сега за Христов да ви кажа. Христов е учител в квартал „Хаджи Димитър" при Аня, обаче страда от косопад и от нерви. Той е син на поборник. В.К.: Поборник от какво? Г.П.: На Шипка. Дядото убиват там, баща му раняват в гърдите. От това той получава туберкулоза, но живя 96 години.
към текста >>

37. 12. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ

Гена Папазова

Че сърце ли не беше, че бели дробове ли не бяха, че не виждаше добре, че нерви страшни, че този крак, когато трябваше да го умият, за да го закарам в Пирогов: „Гена, не се плаши, там има нещо, то нещо, то не е доброкачествено", рак вече на крака, то такъв - топчета сини, било кожен рак.
Това, и чак сега аз разбрах кой ме освободи, кой накара съпруга ми Велизар да се отдели. Аз не съм се отделила от него, защото никой, да ме прости Паша, но така трябва да го кажа, никой нямаше да я гледа. Ами Христов*? Христов, към когото тя е задължена? Този всячески болен човек. Че сърце ли не беше, че бели дробове ли не бяха, че не виждаше добре, че нерви страшни, че този крак, когато трябваше да го умият, за да го закарам в Пирогов: „Гена, не се плаши, там има нещо, то нещо, то не е доброкачествено", рак вече на крака, то такъв - топчета сини, било кожен рак. Че после той си отиде от рак. Благодаря, Господи, че ми даде сили, това нещо да го понеса. Паша беше нищо пред него. Туй цялата ти вътрешност да излезе през ануса, какво значи това? Чер дроб.
към текста >>

38. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Гена Папазова

И когато той се оплаква от нерви и от косопад изцяло, тя му казва, че ако той иска, ще му посочи някой да му помогне.
Той изнася концерти, той внася дисциплина в училищата. В.К.: Той се казваше Димитър Христов. Г.П.: Димитър Христов, но от всичко това, което е преживял, му окапва косата до кожа. Отива учител в „Хаджи Димитър" в квартала и там се запознава с Аня. Аня там е учителка. И когато той се оплаква от нерви и от косопад изцяло, тя му казва, че ако той иска, ще му посочи някой да му помогне. И той се съгласява и отива при Учителя. Той дали отива, не се знае, защото беше много горд, но приема рецептата на Учителя. Какво е правил, не знам. Аз в туй време не съм там. В.К.: Вероятно е станало чрез Аня.
към текста >>

39. 12. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПЕВЕЦ НА ИЗГРЕВА

Лидия Соломонова Аладжем

(Гневът и нервиране, ядосване). 18.12.
Аз им дадох благословението, но не устояха. 2.10.1950 г. - Ако слуша всичко, което й се говори и приложи, хубаво и светло бъдеще я чака, ако не, да му ... (обратното). * 1951 година. 4.08. - Евтино продавам богатството си, с труд го спечелвам, но бърже го губя и нищо не оставям за себе си. (Гневът и нервиране, ядосване). 18.12. - Да изучавам езика си, за да изкарам злото от другите. 31.08. - Много бързам, имам един приятел на небето, с когото искам да се свържа, той е постоянно до мен, но сега ако дойде какво ще ми каже и аз какво ще разбера.
към текста >>

40. Приложение Четвърто

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Знам много добре, че това ти струва много нерви и сили.
Затова ти написах това дълго писмо. Аз зная много добре, че теб те настройват срещу мен и знам поради какви причини. Искам да ти заявя, че аз никого не съм излъгал, не съм обрал и не съм окрал. Такъв човек няма. Дори и услугата, която ти правиш с продажба на книгата „Изгревът", аз също си заплащам. Знам много добре, че това ти струва много нерви и сили. Но трябва да знаеш също, че като продаваш тази моя книга, ти проправяш път и за своята книга. Тези книги са свързани! Много хора ме питат какво е моето мнение за твоята книга. Аз им казвам, че това е една и съща програма, а изпълнителите са различни, което е вярно. Казвам също, че всяко едно Братство трябва да опише историята си и че сега сме започнали от Търново, защото съборите на Бялото Братство започват от Търново.
към текста >>

41. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Вие само ще наблюдавате тяхната дейност, как те си работят урока, но спокоен ще бъдете, не ще се нервирате, ще чакате крайния резултат и ще се молите, и ще учите и вие урока си.
Питате втория - приложете го и по неговия план, пак не върви. Питате третия - същия резултат. Най-после вие ще кажете. Значи приложение трябва на всеки метод и най-после остава Божествения метод - той само ще даде резултат. Тия хора пратете ги да работят, да обучават други, но виждате, че не дава резултат. Вие само ще наблюдавате тяхната дейност, как те си работят урока, но спокоен ще бъдете, не ще се нервирате, ще чакате крайния резултат и ще се молите, и ще учите и вие урока си. Един наш приятел казваше на друг: „Ще ви обеся всички, да ме слушате! " после въздържание трябва. Не се увличайте в погрешката на някой друг приятел. После бъдете внимателни в израженията си. Един брат казваше на една сестра: „Аз ли ще ви хрантутя тук?
към текста >>

42. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

ТОМ 14

Цялото устройство на човека: нерви - велика инсталация.
В нито една свещена книга не е казано, че природата е била подчинена на хората или пък, че ще бъде подчинена. В няко и случаи има съдействие. В някои случаи има едно разколебавание, но то е проформа. Всички ония велики хора, които са живели в живата природа са изказали велико нещо. Материята е едно от условията да се прояви духът. Цялото устройство на човека: нерви - велика инсталация. Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли. Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате. В тази жива природа, всичко е строго определено. Всеки сам да се лекува. Всеки да развива в себе си безстрашие.
към текста >>

43. 79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ

Изобщо Изгревът, беше място на приятна, благодатна, психична и мистична среда, където човек може да намери една рядко успокоение на цялата си психика на нервите, създадено от напрегнатият груб живот.
Всички тези посетители, жадни за информация, за живота и събитията на Изгрева и братския живот, а също и да споделят това, което ги вълнуваше, отиваше при тях в „Парахода". По-късно до този „Параход" се построи друга постройчица, пак от дъски, което създаде по-големи удобства за тези сестри заангажирани с тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в „Парахода". На самата поляна в самият й край, бяхме направили една дъгообразна беседа, с изглед към просторното Софийско поле, между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгревът, беше място на приятна, благодатна, психична и мистична среда, където човек може да намери една рядко успокоение на цялата си психика на нервите, създадено от напрегнатият груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. Това ми сподели един път, известният и много интелигентен българин - Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук, да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: „Не знам защо, когато идвам тук изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност". Пред беседката, двама братя бяха направили върху поляната от чимове една котва, като символ както те казваха - че великите Бели Братя, бяха хвърлили котвата на своя носещ се из мировото пространство кораб.
към текста >>

44. 5. МЕРКУРИЙ

Силите на Меркурий имат отношение към мозъка, а тези на Луната към нервите.
Живака има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно количество живак - той говори много. Меркурий прави човека практичен, той лесно се справя с мъчнотиите. Практичният ум е на Меркурий. Когато у вас се породи желание и движение да довършите или създадете нещо, тогава Меркурий има влияние. Силите на Меркурий имат отношение към мозъка, а тези на Луната към нервите. Меркурий ще ви научи на търговия. Той управлява Тироидната жлеза. Киселите храни имат отношение към Меркурий. Когато срещнете човек, който наблюдава нещата, с цел да ги изучава, ще знаете, че той е под влиянието на Меркурий. Под влиянието на Меркурий и Близнаци се намират ръцете.
към текста >>

45. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Тези линийки показват могъщата жизненост, здраве, издръжливо сърце и устойчиви нерви.
Планетата Уран създава и оформя мозъчните центрове, които се намират в горната част на главата току що зад центровете създадени и оформени от планетата Вулкан или както сега италианският професор Бенанди нарича „Фаенца", които са зад центровете на Сатурн, намиращи се в горната част на челото. Когато тези центрове на Уран достигнат своето голямо развитие и усъвършенствуване то главата в горната, предна част е добре оформена и започват да приемат силовите течения от зодиакалното съзвездие Водолей, което дава новите високи постижения на човека - гениалността. Тогава и лицето добива своя нов подчертан в своето съвършенство израз, показващо влизането на човека в нов период от своето развитие. Това се отразява и върху ръката, като израз на творческият импулс в човека, подчертаваща изключителната динамичност, което това слънце, тази звезда в съзвездието Водолей, носи и дава. По ръката се явяват едни малки линийки под Лунния хълм изхождащи от така наречените гривни на ръката, намиращи се от вътрешността на китката. Тези линийки показват могъщата жизненост, здраве, издръжливо сърце и устойчиви нерви. Така вече оформеният човек навлиза в първия етап от третия период на своето развитие, което му дава възможността да бъде в контакт с нови идеи, подтици и творчески замах даващ гениалността. На Уран има досега открити пет спътника - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Те имат размери в диаметър от 700, 950, 1500,1700 километра, като на новооткрития през 1948 г. спътник Миранда, размера още не е определен. Плътността на тези спътници не е установена, за да се потвърди становището на Астрологията според, което те не са истински спътници, а са късове от разрушената планета Фаетон.
към текста >>

46. 19. ДИШАНЕ, ПРАНА И ЕТЕРЕН ДВОЙНИК

Тодорица Панталеева Карастоянова

Тази Прана оттам най-добре може да се приеме, като всяка хапка се дъвче много добре, защото Праната се приема главно от нервите, които са на езика, небцето и венците.
Тази жизнена сила, прониква цялото ни физическо тяло и подхранва тъй нареченият Етерен двойник. От количеството на Праната в организма, зависи неговото здравословно състояние. Бедни ли са на Прана някои органи в човешкото тяло, той заболява. Когато се влее допълнително Прана в болният орган, той оздравява. Прана се съдържа не само във въздуха, но и в храната, която приемаме. Тази Прана оттам най-добре може да се приеме, като всяка хапка се дъвче много добре, защото Праната се приема главно от нервите, които са на езика, небцето и венците. Като се дъвче храната повече и по- добре, тези нерви имат повече време и ще могат по-добре да възприемат тази Прана. Стомахът и червата, приемат само по-грубата част от храната. Че наистина Праната се приема от нервите на устната кухина и че е носител на живота се вижда от следните факти: За да се смели храната в стомаха и червата, и да се приеме от самият организъм са нужни няколко часа. Да речем, че някой трябва да отиде на нивата да работи, обаче не се е хранил преди това няколко дена, изтощен е, няма сили да работи. Но щом се нахрани, той без да чака необходимите часове за смилането и приемането от организма на храната, без да чака смляната храна да отиде в кръвта, а оттам в тъканите, човека веднага добива сила и е способен вече да отиде на нивата и да работи.
към текста >>

Като се дъвче храната повече и по- добре, тези нерви имат повече време и ще могат по-добре да възприемат тази Прана.
От количеството на Праната в организма, зависи неговото здравословно състояние. Бедни ли са на Прана някои органи в човешкото тяло, той заболява. Когато се влее допълнително Прана в болният орган, той оздравява. Прана се съдържа не само във въздуха, но и в храната, която приемаме. Тази Прана оттам най-добре може да се приеме, като всяка хапка се дъвче много добре, защото Праната се приема главно от нервите, които са на езика, небцето и венците. Като се дъвче храната повече и по- добре, тези нерви имат повече време и ще могат по-добре да възприемат тази Прана. Стомахът и червата, приемат само по-грубата част от храната. Че наистина Праната се приема от нервите на устната кухина и че е носител на живота се вижда от следните факти: За да се смели храната в стомаха и червата, и да се приеме от самият организъм са нужни няколко часа. Да речем, че някой трябва да отиде на нивата да работи, обаче не се е хранил преди това няколко дена, изтощен е, няма сили да работи. Но щом се нахрани, той без да чака необходимите часове за смилането и приемането от организма на храната, без да чака смляната храна да отиде в кръвта, а оттам в тъканите, човека веднага добива сила и е способен вече да отиде на нивата и да работи. Откъде е взел той тази сила?
към текста >>

Че наистина Праната се приема от нервите на устната кухина и че е носител на живота се вижда от следните факти: За да се смели храната в стомаха и червата, и да се приеме от самият организъм са нужни няколко часа.
Когато се влее допълнително Прана в болният орган, той оздравява. Прана се съдържа не само във въздуха, но и в храната, която приемаме. Тази Прана оттам най-добре може да се приеме, като всяка хапка се дъвче много добре, защото Праната се приема главно от нервите, които са на езика, небцето и венците. Като се дъвче храната повече и по- добре, тези нерви имат повече време и ще могат по-добре да възприемат тази Прана. Стомахът и червата, приемат само по-грубата част от храната. Че наистина Праната се приема от нервите на устната кухина и че е носител на живота се вижда от следните факти: За да се смели храната в стомаха и червата, и да се приеме от самият организъм са нужни няколко часа. Да речем, че някой трябва да отиде на нивата да работи, обаче не се е хранил преди това няколко дена, изтощен е, няма сили да работи. Но щом се нахрани, той без да чака необходимите часове за смилането и приемането от организма на храната, без да чака смляната храна да отиде в кръвта, а оттам в тъканите, човека веднага добива сила и е способен вече да отиде на нивата и да работи. Откъде е взел той тази сила? Само от Праната, приета от нервите на устната кухина. Така се обяснява и следният факт.
към текста >>

Само от Праната, приета от нервите на устната кухина.
Стомахът и червата, приемат само по-грубата част от храната. Че наистина Праната се приема от нервите на устната кухина и че е носител на живота се вижда от следните факти: За да се смели храната в стомаха и червата, и да се приеме от самият организъм са нужни няколко часа. Да речем, че някой трябва да отиде на нивата да работи, обаче не се е хранил преди това няколко дена, изтощен е, няма сили да работи. Но щом се нахрани, той без да чака необходимите часове за смилането и приемането от организма на храната, без да чака смляната храна да отиде в кръвта, а оттам в тъканите, човека веднага добива сила и е способен вече да отиде на нивата и да работи. Откъде е взел той тази сила? Само от Праната, приета от нервите на устната кухина. Така се обяснява и следният факт. Всеки човек, който добре дъвче храната си се насища с по-малко храна, отколкото онзи, който бързо приема храната, без да я дъвче по-дълго в устата си. Когато човек се удари на някое място усеща болка, той бърза да допре ръката си на това място. Това го прави за да се влее там от жизненият магнетизъм или Праната изтичаща от ръката, което нещо облекчава болката. Същото имаме и когато детето се удари, то заплаква от болка и тогава, майката почва да милва удареното място.
към текста >>

47. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Синът му не беше добре с нервите, а дъщеря му Люба беше епилептичка.
После ходихме в салона на Маркова, пак да слушаме Учителя. Аз при нея учих френски език. Тя беше белгийка омъжена за българин. Иван Радославов, мой учител по история беше дал мястото си за салона на ул. „Оборище" N14. Синът му не беше добре с нервите, а дъщеря му Люба беше епилептичка. Имаше и една учителка по география Мата Ковачева, тя също ми правеше впечатление. Така минаха години, влезнах в школата. Веднъж бяхме се събрали около Учителя и го разпитвахме за преражданията. Всеки се интересуваше кой какъв е бил в миналото, за разни величия и царе. Аз през цялото време мълчах.
към текста >>

48. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Иван Толев

В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления.
Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
към текста >>

И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
към текста >>

49. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Иван Толев

Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите неведими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло.
А каква е естествената храна на човека - това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид - праната - в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всяка органическа храна съдържа, напротив, отрова в по-голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване, и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите неведими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най- благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас инека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.
към текста >>

50. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик.
от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г.
към текста >>

51. 81. „ИЗКУСИТЕЛЯТ

И затуй, когато се доближеше Лулчев до Учителя, Учителят всякога се нервираше.
И когато го носеха с носилото, минахме покрай салона, Учителят излезе и вдигна ръка да се сбогува с него. И след това три беседи Учителят изнесе в негова памет и каза: „Аз запалих на дядо Благо три свещи, защото го обичах! " Като смяташе беседите за свещи. ВК: На тая снимка Учителя Го виждаме така, доста сериозен. ПГ: Учителят, всякога, когато се приближаваше Лулчев до Него, Той ставаше много сериозен, защото Лулчев беше на Царя съветник и Учителят бе казал за него: „Каквото му кажа да каже на Царя, той не казва моите думи, ами казва свои думи." Значи-лъжи. И затуй, когато се доближеше Лулчев до Учителя, Учителят всякога се нервираше. ВК: Аз виждам как тук Лулчев Го така оглежда, изкушава Го, а Учителят е сериозен. ПГ: Защото Лулчев всякога придружаваше Учителя. Той е много добър писател и фотограф от авиацията. Той ме е учил на фотография. Той е добър фотограф.
към текста >>

Обаче като си тръгна, Учителят много силно се нервира, възбуден до крайна степен, и каза: на Лулчев: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш!
И мен ми стана мъчно, че 7 братя ли бяхме, забравих колко бяхме, и отидох и казах: „Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." - „Ами и аз, каза, мога да пера" - и продължава да пере. Аз пак: „Учителю, моля Ви се, оставете това! " Най-после Учителят ги остави. А пък отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя. Той е царски съветник. Обаче като си тръгна, Учителят много силно се нервира, възбуден до крайна степен, и каза: на Лулчев: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш! " И го повтори Учителят това изречение, много пъти го повтори. „Слушай" - той иска да каже нещо и Учителят го пресича. „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край! Ти не вървиш по добър път! Ти си една горда душа, която трябва да се смири!
към текста >>

52. 1929 година

Снежната белина действуваше много добре върху очите, а чистият въздух - за гърдите и нервите.
Правих ред гимнастики, за да се раздвижа. Небето облачно, не вали. Заприготвях след упражненията нещо за обед, без да закусвам, защото тия дни съм поизгладнял. На обед се надявах за писмо от Е., но нема. Вечерта отидох на разходка нагоре от селото. Снежната белина действуваше много добре върху очите, а чистият въздух - за гърдите и нервите. Отидох след това нагоре из долината и като заобиколих по поляната, спуснах се над селото из най-стръмната урва надолу, като турих изпод мен няколко вършини, клонки и като шейна бързо полетях надолу, весело и прекрасно. Вечерта, тъкмо кога четях и вадех нещо из беседите, дойдоха Демировите Енчо и Васил и ме заприказваха. Щях да чета новодошлата беседа, „Аз затова дойдох", но не успях, защото Енчо не си отиде скоро. Легнах си в 11 ч. 14.II.1929. Станах в 7.
към текста >>

53. 1929 година - продължение

Но като че от тоновете излизаше нещо, което действуваше на нервите ми и ги успокояваше и изтънчаваше, та те долавяха нещо дълбоко и още по-дълбоко.
Измих се и започнах утринната [молитва]. След това свирих „Изгрей, ти, мое слънце", „Сила жива", „Изгрява слънцето". Но много ми бе мъчно за нещо. Невидима ръка сякаш ме притискаше. Искаше ми се да пея, мъка да разтуша. Но като че от тоновете излизаше нещо, което действуваше на нервите ми и ги успокояваше и изтънчаваше, та те долавяха нещо дълбоко и още по-дълбоко. Пях след това „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и състоянието се хармонизира. Четох резюмето „Накла ли огъня"от неделната беседа на 21.IV.1929 год. И що хубави мисли и идеи хвърли великият ни Учител в духовната ми нива, семенца, които трябва да поникнат и завържат, узреят и станат годен плод за гладните духом хора, също и аз. Учителят казва: „Всеки един от нас трябва да победи вътрешния си страх, за да стане герой." „Хората от новото учение могат да излязат от затвора." „Ние трябва да имаме определено верузва ще кажете: „Има защо да се живее." „Цялата земя е пълна с богатства, злато и пр. Онзи, който има знания и любов към Бога, може да разполага с всички богатства, които всички добри хора имат в света, и с всичките богатства на земята.
към текста >>

54. 1930 година

След това излязох и я оставих разнервирана и то най-вече се бе разтревожила от това, че е учителка на 4 отделения, че нямала тая година добър резултат от обучението си, защото вече 4 години дотолкова се изтощила, че тая зима нямала сили да продължи и така настойчиво и усърдно да обучава, а ето, изпращат й чужд учител, Васил Генов от Туден, да произведат беседите, и че той щял бил да си състави мнение за нея, че не си гледала работата и т.
Минах през Равна. Поговорихме си с Еленка. Аз й се покарах, така, наздравата, задето проявява детинщини, в смисъл, задето се тревожи за бъдащи работи и задето допуска посторонни идеи и неща и после се плаши от тях. После тя ми прави бележка, че в обществото аз не съм бил предвидлив, много галено съм постъпвал с хората - особно с женския свят, и последствията били, че си съставям мнение по жени и си мислят, че „може да се прилепим, да го използуваме тоя мекия човек". След като й обясних с няколко думи няколко положения, че аз не съм лепка, да се прилепям към никоя, то я предупредих подобни въпроси да не допуща в ума си. След това излязох и я оставих разнервирана и то най-вече се бе разтревожила от това, че е учителка на 4 отделения, че нямала тая година добър резултат от обучението си, защото вече 4 години дотолкова се изтощила, че тая зима нямала сили да продължи и така настойчиво и усърдно да обучава, а ето, изпращат й чужд учител, Васил Генов от Туден, да произведат беседите, и че той щял бил да си състави мнение за нея, че не си гледала работата и т. н., и т. н. ... В Годеч вземах статистически сведения от пунктовия учител. Срещнах се с Манов, Поп Христов, Генов и други колеги. На връщане, точно в 6 и 10 стигнах в Равна. Понеже закуската ми бе с малко хлебец и 1 кл.
към текста >>

55. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Изсвирвайки песента, не вземах чисто един диез, което нервира госпожа Петрова или по-право, тя любезно ми забележи и пожела да се оттеглим в стаята, да не сме на двора до улицата и да заучим песента безпогрешно, понеже тя е музикална и бързо ще научим въпросната хорова песен, понеже тя я е предавала и друг път.
Насядали сме до самата вратня под сайванта. До мен е Н. Угърчинска, г-жа Петрова и много още наши от братството приятели. Угърчинска ме моли да изсвиря нещо. Касаеше се въпросът като че ли до песента „Планино Пирин, планино", или някоя друга, не помня добре. Изсвирвайки песента, не вземах чисто един диез, което нервира госпожа Петрова или по-право, тя любезно ми забележи и пожела да се оттеглим в стаята, да не сме на двора до улицата и да заучим песента безпогрешно, понеже тя е музикална и бързо ще научим въпросната хорова песен, понеже тя я е предавала и друг път. Не се дигнахме от мястото, като казахме, че що има, че ни слушат от улицата! И изпяхме песента, ето влиза Владо Николов, наш брат от Мърчаево. Запознахме го с г-жа Петрова. Той ми каза, че иде с много наши сестри жени от селото му и че трябва да ги въведе, понеже са на улицата. Наставахме всички наши братя и сестри и посрещнахме селянките и ги разпределихме изпомежду нас си и те насядаха.
към текста >>

56. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави.
Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява. 25.Х.1936 год., неделя Сън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици. Никак не ме слуша Здравка Йосифова, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца. Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави. Казва ми, че ще отиде в София слугиня. Не обича училището. Аз се разярих и я набих хубаво. Но колкото я бих, тя стана още по-лоша и по-непослушна. Но уж Здравка, а тя била Атанаска Николова Станушева.
към текста >>

Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам.
Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна. Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля. Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия. Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление. 19.ХI.1936 год., четвъртък Днеска е облачен ден. Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение.
към текста >>

Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви.
Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа. След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа за багажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец. Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото. Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда.
към текста >>

57. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

Едно напрежение на нервите се чувствува във войската, която се страхува да не бъде нападната от шумците.
Западен вятър вее. Войниците укрепяват позициите си. Прочетох тая сутрин лекцията „Символични и научни правила". След закуска с чай целия ден пречиствах раните на набитите коне. Западно от нас се чуваха вистрели от оръдейни вистрели. Едно напрежение на нервите се чувствува във войската, която се страхува да не бъде нападната от шумците. Вечерта припадна гъста мъгла и в мрака нищо не се вижда. Месецът изгря към 9 ч. 18.ХI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство Снощи, тъкмо заспах, ме събудиха в 7.30 ч вечерта заради заболяла кобила в I рота. Имаше случай на колика и непикаене.
към текста >>

58. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

след пладне, при второто езеро на Рила Който иска да бъде здрав, трябва да дъвче добре храната, за да могат нервите на небцето, езика и пр.
Ако някой ви обича, Бог ви обича. И няма да се съмнявате, ако утре ви засенчи облак и не виждате слънцето. То не се е загубило, то съществува. Над облаците се дигнете, за да се срещнете със слънцето. 4. Разговор с Учителя на 10.VII.1931 год. след пладне, при второто езеро на Рила Който иска да бъде здрав, трябва да дъвче добре храната, за да могат нервите на небцето, езика и пр. да приемат праната, или магнетизма на храната, а тая прана е най-съществената част от храната. Който отива на каквато и да е работа, най-първо трябва да се помоли, че като почне да работи, да го пазят. Една от причините, поради която българинът страда, е дето пие студена вода след ядене. Нощем той става и пие от котела студена вода и на сутринта урочасва. Българинът във време на полска работа да си носи две запасни ризи и на ден няколко пъти да се преоблича при изпотяване и да пие слънчева вода.
към текста >>

59. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

„Si" - закон на справедливост, няма да се нервираш.
Всички ний добре ще пеем. „fа" - добра обстановка, здраве на всички. „Si" не можеш да вземеш, ако не си доволен. За да воюваш в Божествения свят, трябва да воюваш с Истината. „Мi' - милосърдие. „Si" - закон на справедливост, няма да се нервираш. По свобода ще работиш. Някой прави погрешки, а ти пей: „Добри погрешки." Сега ви оставям да проявите своите постъпки. Старият човек може да е милостив, а младият може да е щедър. Някои ще остареят на 70 години. Казваш: „От мен нищо не става." Това е едно заблуждение.
към текста >>

60. 6. При Будинова

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Тя ме гледаше вторачено, чертите на лицето й бяха обтегнати, а това ми показваше, че пред мен стои една изтерзана душа с изпокъсани нерви и неспокоен дух.
- Още днес тръгни в пътя, в който съм тръгнала и аз - възлюби Господа с всичкото си сърце и душа, възлюби ближния като себе си, прости на всички и отвори си сърцето за доброто. - А на мен какво ще кажеш? - обади се майката. Обърнах се към нея. Гледаха ме две очи, пълни със сълзи и изразяващи мъчителното състояние на нейната душа. Тя ме гледаше вторачено, чертите на лицето й бяха обтегнати, а това ми показваше, че пред мен стои една изтерзана душа с изпокъсани нерви и неспокоен дух. - Има спасение и за теб - й казах аз. - Ще направиш всичко възможно да запазиш последните си сили, които са останали в теб, а това ще рече: да се възвърнеш към онова здравословно състояние, което ще донесе мир на твоята душа. Иначе, както милиони други, и ти ще станеш плячка в лапите на смъртта. Тя ме гледаше мълчаливо, сякаш слушаше последния зов за възвръщане в пътя, който води към осмисления живот. Мълчание. Всички бяхме дълбоко потопени в интензивна трезва мисъл и се чувствувахме пред прага на Великото, което е било мечта на нашите души.
към текста >>

61. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Всичко това имах случая да видя с очите си и неведнъж си казвах: „Ето един човек в наше време, който всичко е дал за своите идеи - и сън, и спокойствие, и материални изгоди, и сили, и нерви, за да ходи по села и градове, да говори, да буди душите и да им носи светлина.
16. Писмо Уважаеми Г-н Д-р Димчев, На 27и август т. г., при откриването на конгреса на Ордена на добрите храмовници в България присъствувах и аз, даже ний се видяхме в салона. През време на поздравленията стана един малък инцидент, обект на който бяхте Вие. Този случай ми даде повод да се замисля по някои въпроси и да ги разменя с Вас и то не толкова за самия инцидент, колкото за някои важни положения в живота, които човек, особено общественик, в наше време трябва да ги знае и съблюдава. Познавам Ви като един общественик, напоен с идеализъм, самопожертвувателен за делото, на което служите, и неуморен и верен работник за изграждането на новия живот. Всичко това имах случая да видя с очите си и неведнъж си казвах: „Ето един човек в наше време, който всичко е дал за своите идеи - и сън, и спокойствие, и материални изгоди, и сили, и нерви, за да ходи по села и градове, да говори, да буди душите и да им носи светлина. И всичко това Вий правехте без шум и без корист - обстоятелство, на което просто съм се удивлявала. Не мога да забравя също и съветите Ви, които винаги отправяхте към мене, за които често съм си спомняла и съм Ви била благодарна. При откриването на конгреса аз дойдох заради Вас, като смятах, че ще Ви чуя да говорите, а същевременно и за Д-р Нейчев, когото толкова много ми препоръчвахте като един голям общественик в полето на борбата с алкохолизма в България. Когато Д-р Нейчев Ви покани да се явите при бюрото на сцената и си кажете думата пред конгреса, като баща на въздържател нота движение в България, който години наред с усилия и устойчивост разоравахте коравата българска земя, за да насаждате идеите на трезвеността и още като организатор на ученическото въздържателно движение в страната ни, Вие, вместо да се явите, напуснахте салона. Това явление ми направи силно впечатление, което дълго занимаваше съзнанието ми и за което и досега не мога да си обясня мотивите, които Ви заставиха да сторите това.
към текста >>

62. 7. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 12.XII.1936 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Това тебе те нервираше и така се събудих.
Иван тъй благосклонно прие и потвърди, че ние сме определени от горе да сме заедно и одобрително разбра и се съгласи, защото никой на съдбата не може да се противопостави. Много интересен сън. Без да знам и без да знаете вие, аз се намерих при вас. А Станка току сядаше до тебе с един смях на известна лекота и закачка, с думите: „чичо Пеньо". Ти избягваш веднага, щом тя се приближи до тебе, отиваш сядаш на друго място, тя пак дойде при тебе. Това тебе те нервираше и така се събудих. Нямах време да напиша и съня в писмото, затуй и писмото го задържах до днес. Трябваше да отивам на работа, ших си блузата, а беше доста късно. Тъй че, позакъснях с писмото, защото усещам твоята мъка, но няма да ми се сърдиш. Вярвам в това. Така се стекоха обстоятелствата тези дни.
към текста >>

63. 13. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 4.Х.1937 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Не се нервирай с децата и не се безпокой за нищо!
Колците от палатките получи ли ги от Рила и прибра ли ги? Аз нищо не зная и не ги познавам, ако не са надписани. Гледам, под стълбите до салона има колци. Една селянка от Дървеница питаше Учителя за мъжа си, имал рак на устата, както Младен от Равна. Препоръча й да пече на слънце раната. Не се нервирай с децата и не се безпокой за нищо! Моли се и благодари, че остана жив! Всичко ще се нареди. Имаш и на земята кой да мисли и копнее за теб. Не си сам!... Часът е вече 12, обяд.
към текста >>

64. 23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Трябва да се отпушат дупчиците на гръбначния стълб, през които дупчици минават гръбначните нерви.
Иначе, или упражнението не е хубаво, или не е направено както трябва. Най-напред гърбините ви трябва да изчезнат. Прегърбването на човека е много лош признак. При прав гръбнак развиването става правилно, понеже от гръбнака излизат 12 чифта нерва, които отиват по цялото тяло и като се прегърби човек, енергиите не отиват правилно и тогаз органите боледуват. Боледуването на органите зависи преди всичко от енергиите. Трябва да се отпушат дупчиците на гръбначния стълб, през които дупчици минават гръбначните нерви. И вие, музикантите, всяка сутрин като свирите, ставате с една година по-млади. Старостта е едно състояние, натрапено отвън. Истинската младост е излязла от Бога, а старостта е натрапена от друго място. Остарява човек, когато изгуби смисъла на живота си, когато по човешки гледа на нещата и всичко му е без интерес... И тогаз мисли за една промяна, но не знае каква. Старият човек мисли за онзи свят, но не знае нещата ясно.
към текста >>

65. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

14.Х.1933 г., частно: Нервната болест не е нищо друго освен натрупване на психична кал в нервите.
* Христовото Слово е живо. То обикаля постоянно земята и която душа намери, влиза вътре и пак обикаля света. 13.Х.1933 год. Учителят каза частно: Вече работите вървят добре е се оправят. Всичко върви на добре. 14.Х.1933 г., частно: Нервната болест не е нищо друго освен натрупване на психична кал в нервите. Дишането трябва да бъде свободно, като че нямаш нито да даваш, нито да вземаш, като че всички работи са уредени в твоя живот. При дишането коремът трябва да се дига, значи и симпатичният възел трябва да взема участие при дишането. Всяко страдание е за добро и за събуждане. 16.IX.1933 г. Разговор с Учителя (на връщане от Яворовите присои за Изгрева) Надеждата е път за новото.
към текста >>

66. Събрание 1.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Сега ще ви научим да инсталирате нервите, защото някои нерви даже са в бездействие - атрофирани.
" Но жица от жица има разлика. Може някои да кажат: „Имам знания" - като завъртиш ключа, няма светлина. Някои казват: „Аз имам светлина денем", но като завъртиш ключа, не върви. И аз желая вие да бъдете такива жици, една инсталация, пълна с енергия. Вземете нервната система - това е една инсталация. Сега ще ви научим да инсталирате нервите, защото някои нерви даже са в бездействие - атрофирани. Колко души сте? (- 25.) И то постепенно ще се уреди. После - като се донесе темата, ще си направите обща извадка. Тайна молитва. Вие после сами ще разисквате някои неща.
към текста >>

67. 144. Човек е пратеник на Земята от Небето

Още в устата енергията от храната се всмуква чрез нервите.
Живял достойно, което му се пада, ще му се даде. Не на който иска. Даром, „дар" значи през тясно; „ом" - ум, но да си умен. Дарът се дава при отличен ум и сърце. Тесния път сега ще учите. Още в устата енергията от храната се всмуква чрез нервите. Зачитайте Божествения закон, учете, приложете, което знаете! - „Що съм да ходя да слушам! " То е неразбиране. Всякой човек е лист, четете го! Ако един не ви е приятен, не го разбирате, други ще дойде да го обича.
към текста >>

68. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

За жалост, докато стигне момата за мъж, тя се е наситила, може би, на това положение, изхабила се е в ума и в сърцето, изтънила е нерви, помрачена, разочарована е от живота, замижава и се хвърля в ръцете на едното, когото не познава или го купува, или го взема само за лице, а върти отчаяно своите нещастни любовници, за да има добавък на тоалетите си.
Една майка, която иска да донесе едно добро дете на света, тя трябва още от утробата на майка си да идва с такова предназначение и да живее един мирен, тих, свят живот. А ако ли тя не е посветена в Божия закон, то най-малкото да е живяла съвестно, да е опазена от нечистия живот на необузданите страсти и да живее като истински човек. Помислил ли е някой върху своето женско чедо, какво трябва за това дете! Да го осигурят мислят; да има слугиня или гувернантка мислят, да знае пиано, да завърши някаква академия за добър доход или бъдаще, това става, но, че трябва да се приготви, като майка, това и на ум не им идва. Те мислят, че това само по себе си става, ще дойде ден, когато тя ще назрее и ще си избере свой другар. За жалост, докато стигне момата за мъж, тя се е наситила, може би, на това положение, изхабила се е в ума и в сърцето, изтънила е нерви, помрачена, разочарована е от живота, замижава и се хвърля в ръцете на едното, когото не познава или го купува, или го взема само за лице, а върти отчаяно своите нещастни любовници, за да има добавък на тоалетите си. Може яи, за Бога, да бъде такава жена майка? Човек, който е изхабил ума си, покварил е сърцето си и е станал до лудост нервен, става ли майка? Аз съм била в хиляди къщи зрителка на разни сцени. Бащата развратен и майката също; бащата - в хотела при чужда жена, а дъщерята - с приятеля на баща си, а майката - със слугата. Баща и дъщеря срещат се в едно антре, поздравяват се и бащата се обръща към дъщеря си и й казва: „Какво правиш тук?
към текста >>

69. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Силите се изчерпват, нервите се изтощават.
Не може две длъжности да се изпълняват. Аз опитах и скъпо платих, видях, че е невъзможно. [1] Животът не може на две места да е концентриран в едно и също време. Или едното, или другото. Жената не може да бъде на работа, домакиня и майка. Силите се изчерпват, нервите се изтощават. И ний виждаме навсякъде нервно болни майки и бащи. Бащите се изтощават от прекалена работа, за да набавят дома си с голям доход, което е пряко силите им, защото нуждите си сами ги увеличаваме. Или бащите, предадени на алкохол, разни никотини, скитане по театри, кабарета и какво ли не, а сън малко и не навреме, средства за курорти няма, ето нервната болест. Ако ние вървим по естествения път, ще бъдем хиляди пъти по-хубави от сега, при това мазане, което правим на лицата си. Погледнете една жена в лицето, когато не е намазана, ще видите, че лицето й е изгорено, сухо от тия разни помади и белила, за които прави толкова кавги с мъжа си, а понякога дава и честта си, за да стане хубава и красива.
към текста >>

70. 22.5. Иван Толев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Това наложи намесата на съдебните власти, които произвеждаха дознания, следствия, прокурорски проучвания, които струваха на Учителя много нерви, много безпокойства.
22.5. Иван Толев Един от враговете на Учителя беше без съмнение „брат" Толев. Той беше „окултист", теософ, издаваше тогава списанието „Ведрина". Той искаше от Учителя да препоръча списанието на кръжоците в страната, да записват абонати. Толев не беше доволен от участието на Учителя при тая му търговия. Той повдигна въпроса за „членските и доброволни вноски", с което изкара Учителя търгаш и мошеник. Това наложи намесата на съдебните власти, които произвеждаха дознания, следствия, прокурорски проучвания, които струваха на Учителя много нерви, много безпокойства. Естествено, всичко се измете, като че беше пяна, която отпадна безвъзвратно от великото дело на Учителя. (Но това трябва да се знае и да не се забравя. За Иван Толев вж. „Изгревът" том XIII, с. 590-874. За Георги Сотиров вж.
към текста >>

71. 35. Сестра Марина Карагьозова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Когато избухна войната през 1939 г., аз заболях от нерви.
Бяхме най-редовни на събранията, посещавахме редовно сутринните гимнастики на Булеварда, ходехме на екскурзии на „Белия баир", както нарекохме височината край Бургас. Сестра Ненова тогава даде на разположение на братството нивата си от 20 декара, на четири километра от Бургас. Ние ходехме наедно да я работим - садяхме слънчоглед. Мъжът ми нареждаше така дежурствата си, че можеше да бъде най-редовен на събранията. Толкова предан беше той, така много му допадаше хубавият братски живот! Когато избухна войната през 1939 г., аз заболях от нерви. Дали изживявах ужаса на пострадалите, струваше ми се, че някакъв обръч ме стяга през гърдите. Тогава се обърнах към д-р Ефремов, който ми даде писмено много ценни съвети. Един от тия съвети беше: чист въздух, планина. И наистина, една година аз можах да отида на Рилските езера. Точно тая година дойдоха братята французи.
към текста >>

Оттогава наистина моите нерви заздравяха и няма нито помен от моята неврастения.
Тогава се обърнах към д-р Ефремов, който ми даде писмено много ценни съвети. Един от тия съвети беше: чист въздух, планина. И наистина, една година аз можах да отида на Рилските езера. Точно тая година дойдоха братята французи. Една нощ сънувах, че обръчите от гърдите ми се спускаха и падаха. Оттогава наистина моите нерви заздравяха и няма нито помен от моята неврастения. От 1942 г. ние живеем в София, ул. „Опълченска" 64, в същата къща, гдето живееше някога Учителят. Ние живеем не в Неговата стая, а в източната - същата, от чийто прозорец Той изнасяше беседите Си през 1921-1928 г. Оттогава съм добре.
към текста >>

72. 54. Мария Здравкова Милева. 54.5. Как възкръснах за нов живот

Бях натисната от тежка меланхолия, нерви, които ме правеха безпомощна.
54.5. Как възкръснах за нов живот Трябва да ви кажа, че тогава аз преживявах тежка болестна криза. Бях натисната от тежка меланхолия, нерви, които ме правеха безпомощна. Чувствувах се изтощена и негодна за никаква полезна работа. Прибягвах, естествено, до помощта на лекари и то най-добрите, известни лекари, професори. Те ми предписваха различни лекарства и ми забраняваха да се движа: дори на разходка до боровата гора трябвало да отивам с файтон. Не мога точно да ви кажа какво ми е говорил през тоя ден. Стана ми обаче ясно, че тялото ми е здраво, че ми е болна душата, че трябва да не разчитам на никакви файтони, на никаква чужда помощ, но че трябва да си стъпя на краката, да взема съдбата в ръцете си и да не се боя от нищо.
към текста >>

73. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

ТОМ 18

В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по право върху жизнените енергии на нервите, отколкото върху тяхната структура.
Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети. Уран, както казах, се разглежда като октава на Меркурий.* А Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно Уран, като октава на Меркурий ще бъде умствен, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурна, енергичен и импулсивен като Марса и умствен като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по право върху жизнените енергии на нервите, отколкото върху тяхната структура. Предразполага към мистични занимания и окултните науки, и дава склонност към старинността, затова антикварите са под негово влияние. Това си има своите дълбоки психологически причини, за които мястото не ми позволява да се спирам. И лицата, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени занятия и професии, които да задоволят влечението им. Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние.
към текста >>

74. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

ТОМ 18

Колкото по-силна е дисхармонията между Меркурий и Марс, толкова повече дисхармонични идеи и мисли протичат през неговото съзнание, толкова повечко отрови се образуват в кръвта му и тровят нервите и организма му, като намаляват жизнеността му.
Тематиката на техните разговори са само противоестествените удоволствия и преживявания. Дисхармонията между Меркурий и Марс определя само, че такъв човек напразно пропилява всичката си умствена, чувствена и физическа сила. Силата на дисхармонията между Меркурий и Марс определя и силата на безпорядъка, нечистотата и противоестествеността у такъв човек. Люде с дисхармония между Меркурий и Марс внасят безпорядък, нечистота и разрушителност във всички области на човешката дейност. Движенията и жестовете на такива люде са невнимателни и груби. Колкото по-силна е дисхармонията между Меркурий и Марс, толкова повече дисхармонични идеи и мисли протичат през неговото съзнание, толкова повечко отрови се образуват в кръвта му и тровят нервите и организма му, като намаляват жизнеността му. Липсата на всякакъв аспект между Меркурий и Марс показва, че такъв човек още не се е стремил съзнателно да изучава физическите закони на природата и не може да ги оползотворява. Дисхармонията между Меркурий и Марс показва злоупотребленията, които човек е направил съзнателно с физическите си сили и средства. Накратко казано, Марс в съчетание с Меркурий, според силата на аспекта, придава сила на ума. Според естеството на аспекта, ако е положителен, Марс придава на Меркурий своите градивни сили, а с отрицателните си аспекти той въздейства разрушително върху умствената дейност. Общо казано, съчетанията между Меркурий и Марс показват какви са отношенията, връзките и обмяната на човешкия ум със силите на животинското царство.
към текста >>

75. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

Управлява раменете, ръцете и нервите.
Природа: този знак е въздушен, интелектуален, пластичен, изобретателен, положителен. Дава инициативност. Астросоциологическо значение: интелектуалният свят, журналистиката, печата, издателствата, търговските и финансовите сделки, транспорта, късите пътувания, съседните страни, бюрократизмът, посредничеството, лесните спортове. Положителен полюс: изтънчена интелигентност, дипломатичност, гъвкавост на ума, предпочитание към информацията, ораторски талант. Отрицателен полюс: лицемерие, предателство, дилетантство, нервност, посредственост, разсеяност, скандални публикации, празни и безлични изказвания. Управлява раменете, ръцете и нервите. Четвъртият дом е под знака Рак. Управлява се от Луната в този дом Сатурн е в изгнание. Юпитер - в екзалтация, Марс - в падение Природа: този знак е воден, кардинален, пасивен, женски, плодоносен знак. Астросоциологическо значение: народът, тълпите, обществените места, изворите, реките, вътрешните морета, изобилните реколти, семейното огнище, родината, обществените традиции, развлеченията, жените. Положителен полюс: сърдечност, откровеност, благородство, милосърдие, обществена популярност на артистичния и управленския свят.
към текста >>

Отрицателен полюс: педантизъм, преувеличаване, покорство, слаби нерви, неприятни обрати в професионалната област.
Шестият дом е под знака Дева, чийто управител е Меркурий. Този знак е подвижен, земен. Природа: носи промени, подвижност, пасивност, аналитичен и методичен ум, научно творчество. Астросоциологическо значение: средната класа, работниците от заводите, всички области на медицината, земеделието, търговията на дребно, колекционерите, специалистите по химия. Положителен полюс: сръчност в управлението, ясен и бърз ум, логично и критическо мислене. Отрицателен полюс: педантизъм, преувеличаване, покорство, слаби нерви, неприятни обрати в професионалната област. Този знак управлява вътрешността на организма, в частност - червата. Седмият дом е под знака Везни, чийто управител е Венера. Този знак е въздушен, кардинален, положителен. В този знак Сатурн е в екзалтация, Слънцето - в падение, Марс - в заточение. Природа: артистичен дух, вкус към красотата в природата и в обществото, справедливост, обществени инициативи, уравновесен характер, обществени сдружения, бракосъчетания, разводи, международни спогодби, външна политика на държавата, всички области на изкуството.
към текста >>

76. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Управлява: раменете, ръцете и нервите.
Планетата Юпитер се намира в падение. Природа: Въздушен, интелектуален, пластичен, съобразителен, положителен, разпоредителен и инициативен. Астросоциологично значение: Интелектуалният свят, журналистиката, пресата, издателствата, търговските и финансови сделки, съобщи-телното дело, транспорта, късите пътувания, съседите на страната, бюрокрацията, посредниците, лекарите и лекия спорт. Положителен полюс: изискана интелигентност, дипломатичност, съобразитепност, всестранна начетеност, ораторство. Отрицателен полюс: двуличие, лицемерие, неверност, дилетантство, аматьорство, нервност, посредственост, разсеяност, скандални публикации, слаба и бледа реч. Управлява: раменете, ръцете и нервите. Четвъртият дом е под знака на Рака. Управител - Луната. Сатурн е в заточение, а Юпитер – е екзалтация, Марс е в падение. Природа: воден знак, кардинален, пасивен, женствен, плодоносен. Астросоциологично значение: народът, тълпите, публичните места, реките изворите, вътрешните морета, плодородието, семейното огнище, отечеството, обществените традиции, развлеченията, морските лица, жените.
към текста >>

77. 2. Планети, домове, аспекти

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Тя управлява следните болести - тези на нервите и на мозъка.
Благословия от майката, благоприятен за децата. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Нептун - лош шанс (несполука), идеща от жени; опасност от скандали, клевети, тайни неприятност, неприятности към края на живота; закъсняване в брака; държи на интелигентността кьм себе си, удовлетворяване на чувствата, нещастие в психичния живот. 2.3. МЕРКУРИЙ Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, приспособим; той управлява живака, жълтия цвят и срядата, гръбначно-мозъчната система, езика, ръцете, ума, паметта, речта, образованието, събратята слугите, писмеността, книгите, писмата, куриерите, писарите, секретарите, училищните учители, докладчиците, издателите, пътуващите търговци, агенти, ораторите, книжарите и пр. Това е планетата на знанието. Тя посочва умствените качества, поглъща много от естеството на планетата, която тя аспектира; ако не образува други аспект, тя ще бъде повлияна от управителя на знака, който тя заема. Тя управлява следните болести - тези на нервите и на мозъка. МЕРКУРИЙ В 12-ТЕ ДОМОВЕ Когато е на Асцендента, тя прави тялото и лицето дълго и деликатно, с издигнато чело и един нос дълъг и тънък, брада рядка, изобилна, коса с тъмен или черен оттенък. Той прави човека активен и предприемчив, умът е жив (подвижен), остроумен, изобретателен, плодовит, пьлен с ресурси (източници), аргументатор, спиритуалист, обича науките, книгите, образованието; способен е да говори публично. Сьщото се отнася за Меркурий и тогаз, когато заема ІІ и ІII дом. Меркурий във ІІ дом - Печалби (успех) във всички неща, владани от Меркурий, според планетата, която аспектира най-отблизо. Меркурий в III дом - Усилва активността на всички прояви на Меркурий; благоприятства образованието, пътуванията, събратята и обещава благословия от тях.
към текста >>

В тялото тази планета управлява главния мозък и нервите.
Един лош аспект носи загуба на пари и на собственост, критицизъм, лоша известност (репутация), дискредитираност, наклонност да се съмнява. 2.8. УРАН Уран е въздушен, нервен, променлив, непостоянен, студен и безплоден. Неговият цвят е тъмносин. Той не може да се определи като управител на един ден и металът, който управлява не ни е познат. Вероятно е, че той влияе на радия и радиоактивните елементи. В тялото тази планета управлява главния мозък и нервите. Тя влияе по-право върху жизнената енергия на нервите, отколкото върху структурата на нервите. Уран управлява антикварите, изобретателите, електротехниците, метафизиците, и до известна степен учените и всички тези, които следват една нова професия - месмеристи, астролози, френолози, хиромантици, изследователи във физиката, обществени чиновници и пр. УРАН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Уран в І дом или на Асцендента - Уголемява, увеличава ръста, снагата, дава черни коси, едно тяло тънко, с бледен цвят на лицето и понякой път имат приятен вид. Според разположението (положението, което заема), той дава една оригиналност, твърде независим, злобен (лош), с груби обноски, обича свободата и презира властта. Роденият се интересува от всички интелектуални неща (работи), четива, науки, изобретения, открития, новости и куриоз, всички мистериозни неща, спиритуалист и окултист.
към текста >>

Тя влияе по-право върху жизнената енергия на нервите, отколкото върху структурата на нервите.
УРАН Уран е въздушен, нервен, променлив, непостоянен, студен и безплоден. Неговият цвят е тъмносин. Той не може да се определи като управител на един ден и металът, който управлява не ни е познат. Вероятно е, че той влияе на радия и радиоактивните елементи. В тялото тази планета управлява главния мозък и нервите. Тя влияе по-право върху жизнената енергия на нервите, отколкото върху структурата на нервите. Уран управлява антикварите, изобретателите, електротехниците, метафизиците, и до известна степен учените и всички тези, които следват една нова професия - месмеристи, астролози, френолози, хиромантици, изследователи във физиката, обществени чиновници и пр. УРАН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Уран в І дом или на Асцендента - Уголемява, увеличава ръста, снагата, дава черни коси, едно тяло тънко, с бледен цвят на лицето и понякой път имат приятен вид. Според разположението (положението, което заема), той дава една оригиналност, твърде независим, злобен (лош), с груби обноски, обича свободата и презира властта. Роденият се интересува от всички интелектуални неща (работи), четива, науки, изобретения, открития, новости и куриоз, всички мистериозни неща, спиритуалист и окултист. Придава изобретателност, хитрост, критика, сарказъм, лесно се обижда.
към текста >>

78. 1924 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Ако ние при сегашния живот не можем да контролираме нашия организъм, с неговите сили - този мозък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетчици в него, какво очакваме тогава?
Даже най-кроткият човек може да възбудим, да се разгневи. Имаме един велик характер, като Христа, но при един момент го виждаме, че взима камшика и изпъжда всички из храма навън. Това е една енергия, която се изразява по такъв начин именно.” „Камшикът, това са страданията, с които се означава, че вие не изпълнявате волята Божия. Камшикът е символ само на дълбоки, сърдечни и умствени страдания, които човек преживява. Всеки трябва да разбере Божия закон и да Го изпълни Божият Дух от хиляди години е работил върху нас и ни е дал един организъм с крака, ръце, мозък, сьрце и т. н. Ако ние при сегашния живот не можем да контролираме нашия организъм, с неговите сили - този мозък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетчици в него, какво очакваме тогава? Вие ставате сугрин и нищо не мислите за вашето тяло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви. Помислете за всички живи същества, които работят в него.
към текста >>

79. 1929 г. Из беседи, лекции и други

То има своите корени - нервички и клоне.
АЗБУКАТА НА ПРИРОДАТА: 28 лекция от Учителя, държана на 5 април 1929 г., София. - В: Отворени форми:Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), Т. II. София, 1943, С. 19 ÷ 20, 23 ÷ 24 „Съзнанието на човека се намира в главата му. То има своите корени - нервички и клоне. Ще кажете, че съзнанието е отвлечено понятие, без специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрез какви органи са проявява то, това никои не знае. Обаче, всеки е забелязал, че при най-малкия удар в главата, човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации. Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия Много от сегашните учени не знаят къде е мястото на съзнанието. Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака.
към текста >>

80. СТРАХ МЕ Е!

Нерви не ми останаха, разболях се.
СТРАХ МЕ Е! Синеоки дълбоки очи, разделени от голям нос на прегърбен човек, следяха Учителя с внимание. - Много се страхувам, много...Това е нещастието ми. Нерви не ми останаха, разболях се. - Причината на всички болести - каза Учителят - се крие в човешката крива и отрицателна мисъл. Като знаете това, не трябва да се страхувате. Страхът не изправя работите. Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува.
към текста >>

81. ГРИЖИ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН

Това иска, онова иска... разстроих си нервите.
ГРИЖИ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН - Съсипах се от грижи, Учителю - каза суха жена, хваната под ръка с едно едро момиче, което изглеждаше, че вижда Учителя за първи път и се взираше в него с големите си черни очи. - Учителка бях, уволниха ме. Хайде, както и да е, пенсията едва стига за нещо... Мъжът ми е и той пенсионер, но все кашля, болнав... Другите деца, това е най-голямото, са все ученици... Дрешки, книжки... все не стига. Това иска, онова иска... разстроих си нервите. Ходих при лекари, при професори, по клиники, всичките ми казват - нерви. Е, нерви, разбира се, човек съм, нерви... Едното дете легне, едва оздравяло, другото... Пък имам и една сестра - стара мома, и тя решила да се жени на стари години... Момичето, забележимо смутено, буташе майка си, навярно да млъкне. - Оставете я - каза Учителят кротко, - нека си каже. Момичето се зачерви, а жената забърза още повече. - Ами, тя не знае.
към текста >>

Ходих при лекари, при професори, по клиники, всичките ми казват - нерви.
ГРИЖИ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН - Съсипах се от грижи, Учителю - каза суха жена, хваната под ръка с едно едро момиче, което изглеждаше, че вижда Учителя за първи път и се взираше в него с големите си черни очи. - Учителка бях, уволниха ме. Хайде, както и да е, пенсията едва стига за нещо... Мъжът ми е и той пенсионер, но все кашля, болнав... Другите деца, това е най-голямото, са все ученици... Дрешки, книжки... все не стига. Това иска, онова иска... разстроих си нервите. Ходих при лекари, при професори, по клиники, всичките ми казват - нерви. Е, нерви, разбира се, човек съм, нерви... Едното дете легне, едва оздравяло, другото... Пък имам и една сестра - стара мома, и тя решила да се жени на стари години... Момичето, забележимо смутено, буташе майка си, навярно да млъкне. - Оставете я - каза Учителят кротко, - нека си каже. Момичето се зачерви, а жената забърза още повече. - Ами, тя не знае. Не Ви е виждала и не знае, че на Вас човек всичко може да си каже, като на баща.
към текста >>

Е, нерви, разбира се, човек съм, нерви... Едното дете легне, едва оздравяло, другото... Пък имам и една сестра - стара мома, и тя решила да се жени на стари години... Момичето, забележимо смутено, буташе майка си, навярно да млъкне.
ГРИЖИ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН - Съсипах се от грижи, Учителю - каза суха жена, хваната под ръка с едно едро момиче, което изглеждаше, че вижда Учителя за първи път и се взираше в него с големите си черни очи. - Учителка бях, уволниха ме. Хайде, както и да е, пенсията едва стига за нещо... Мъжът ми е и той пенсионер, но все кашля, болнав... Другите деца, това е най-голямото, са все ученици... Дрешки, книжки... все не стига. Това иска, онова иска... разстроих си нервите. Ходих при лекари, при професори, по клиники, всичките ми казват - нерви. Е, нерви, разбира се, човек съм, нерви... Едното дете легне, едва оздравяло, другото... Пък имам и една сестра - стара мома, и тя решила да се жени на стари години... Момичето, забележимо смутено, буташе майка си, навярно да млъкне. - Оставете я - каза Учителят кротко, - нека си каже. Момичето се зачерви, а жената забърза още повече. - Ами, тя не знае. Не Ви е виждала и не знае, че на Вас човек всичко може да си каже, като на баща. - И тя продължи поменика си, като най-после го завърши с въздишка.
към текста >>

82. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Хората заболяват стомашно, когато нервирани ядат някаква храна.
Не сме ли и ний тъй обединили съвършено странични факти в нашата съвременна наука, а сме пренебрегнали хиляди други още възможни и които на по-ограничените се струват да нямат нищо общо помежду си. Във всяка храна има положителна и отрицателна страна. И нещо, което расте, и нещо, което умира, процес на асимилация и дезасимилация - това, което се приобщава към по-висш живот, и това, което отпада. Когато един човек яде, той взима от храната това, което му трябва, но само ако е в нормално психично и физиологично състояние. Ако състоянието се измени, изменя се и филтърът, и тогава от приетата храна може да се филтрират частици, които да действуват като отрова на организма. Хората заболяват стомашно, когато нервирани ядат някаква храна. Значи, ние взимаме от света това, за което сме приспособени, а в самата реалност има безкрайни възможности. Ако имаме сетива за звук, слух - звукът ни е достъпен; ако имаме очи - светлината. Но може би има още хиляди среди и възможности, които ние още даже не познаваме. И когато изработим свои нови органи, ще проникнем и в съответните среди. Когато монадата душа на човека е дошла във вселената, тя най-първо е дошла във физическия свят на слънцето, който му е формирал главата; после -в духовния (ангелския), който е формирал гърдите и най-после - на земята, която му е дала стомаха.
към текста >>

83. II. БУНТ

(В. «Живот», г. I, бр. 14, 21.VI.1929 г., стр. 1)

А може би и тая неизвестност и откъснатост отвсякъде, това постоянно напрежение да приема и изслушва десетки хора, все различни началници, да дава заповеди в една съвършено нова държавна машина, която трябваше и да върви, и да се прави, да формира и напътва едновременно, да, бяха изчерпали силите му и разклатили нервите му... - Че аз мисля - каза Генко високо, - че в интереса на самото Ви дело е да се покажете справедливи и честни, за да разберат всички, че има огромна и съществена разлика между техния и новия строй.
- добави той високо, а след това, като привлече стола по-близо до бюрото си, каза със съвсем друг тон: - Та така? Вие, ти мислиш, че може да се промени нещо, а? Генко го погледна въпросително, втренчено. -Да нямаш някои сведения? На Генко стана ясно, че тоя човек, въпреки външния си апломб и важния п о ст , и з п и т ва вътрешен страх. А може би и тая неизвестност и откъснатост отвсякъде, това постоянно напрежение да приема и изслушва десетки хора, все различни началници, да дава заповеди в една съвършено нова държавна машина, която трябваше и да върви, и да се прави, да формира и напътва едновременно, да, бяха изчерпали силите му и разклатили нервите му... - Че аз мисля - каза Генко високо, - че в интереса на самото Ви дело е да се покажете справедливи и честни, за да разберат всички, че има огромна и съществена разлика между техния и новия строй. - Да, това е право - каза замислено Чалгънов, като същевременно мислеше друго и гледаше внимателно Генко. Само не му беше ясно последният съзнателно ли му отваряше врата или случайно попадна на тоя изход. - Да - повтори той, - между пролетарски справедливото и пролетарски честното - и тяхното «честно» има огромна разлика - те трябва да почувствуват това... - Право е. Ти иди към тях още сега, срещни се, а после ела пак. Ето ти пропуск.
към текста >>

84. 22. По много начини се проявява животът... (Светилото в човека)

(В. «Братство», г. X, бр. 210, 20.III.1938 г., стр. 1, 3)

И болният, който се е мятал на омръзналото му вече легло, на когото напрегнатите нерви са отбелязали заспиването на всички околни, за да дочака тяхното постепенно разбуждане на сутринта, който цели дни чака безнадеждно приближаването на неизвестността - и той живее.
Любовта е именно този стимул.» От «Книгата на Живота» По много начини се проявява животът на човека. И тоя, който е станал със скръбната мисъл за липсващия насъщен хляб и не е видял нищо около себе си, освен устата на гладните, които чакат от неговите ръце - живее. И големият търговец, който е преял в късна вечеря, заляна обилно от разни питиета и който се е мятал в своята сгорещена постеля - и той живее. Кошмарна е била неговата нощ и тежки - сънищата му. И богатият банкер, който и в леглото е мислил и правил сметки колко печалби ще получи от тоя или оня, как по-лесно да вземе, без да даде нещо - всички те живеят. И болният, който се е мятал на омръзналото му вече легло, на когото напрегнатите нерви са отбелязали заспиването на всички околни, за да дочака тяхното постепенно разбуждане на сутринта, който цели дни чака безнадеждно приближаването на неизвестността - и той живее. Но всичко това е само сянка от живота. Днес хората живеят, но самия живот не познават. Запитайте - всеки може да разправи кога и как се оре, сее, жъне, как трябва или може да се прави сега град или държава, как се търгува, как може да се печелят пари - всичко това знаят, но как да бъдат радостни и здрави - малцина са щастливците, кои- то знаят или могат! Днес човек познава много малко живота и неговите закони. Понякога, в редки моменти, когато хората се влюбят, преживяват радостта и живота по- реално - и винаги спомнят за този период на своя живот като за нещо минало, незнайно, необикновено, «унес» някакъв... Като че ли неизвестен могъщ поток ги е обхванал, вдигнал на своите вълни - носил нанякъде... И всичко тогава е било друго - и небето е било по-синьо, и звездите са трепкали повече, когато са минавали край тях той и тя - възлюбленият с възлюблената... А после всичко това ни се струва като дивен идеал, който е минал и няма да се върне вече... А тъкмо това е животът - това е малкият къс момент, в който ни е докоснал Животът, защото животът е Радост и Любов.
към текста >>

85. 5. Паневритмия

Трябва да се помни, че болните хора, болните нерви са като криви огледала, които отражават нещата деформирани.
Без тия предварително спазени условия имаме в по-голяма или по-малка степен патологични мисли, чувства и постъпки. Разбира се, тия патологични отклонения са в амплитуди от такъв размер, че или не се схващат никак, или се смятат «в реда на нещата» - без да се досетим, че такъв именно «ред на нещата» докарва безредието, от което се оплакваме. Механичните закони и отношения в никой случай не могат да служат за основа на разумния живот-те са само помощници, външни условия, материал. Разумният живот се основава на разумни отношения, а те винаги предполагат едно начало, Първопричина - и разумно отнасяне спрямо нея, което има за резултат очаквания правилен живот и щастие. Ето защо преди всичко се налага една хигиена в най-широк смисъл, като основен закон - хигиена физическа, хигиена психическа, хигиена духовна, с която трябва всички да започнат съзнателно или не. Трябва да се помни, че болните хора, болните нерви са като криви огледала, които отражават нещата деформирани. В такъв случай не може да имаме и правилни възприятия. Като резултатът от тях ще имаме неправилни понятия, неправилни заключения, неправилни решения, неестествени постъпки, разочарования, неправилна дейност, скърби, болести, смърт. Природата, като динамическа среда, в която проявяваме волно или неволно своята дейност, има свои закони, които, спазвани, дават строго определени резултати. Тези закони във физическия свят са за храната, за водата, за въздуха, за светлината. В етическия и психическия те засягат понятието доброто като импулс, злото като препятствие или противодействие, скърбите като метод, жертвата като път, любовта като сила, вярата като подтик, надеждата като резултат, живота и щастието като плод, който всеки разумен постига.
към текста >>

86. II. НИШКАТА, ЧРЕЗ КОЯТО СЕ РАЗПЛИТА ЦЕЛИЯТ ЧОРАП

Нервите на обществото като че ли бяха преуморени от тая дълга тайнственост и искаха почивка, някакво разрешение - и всички го виждаха в бързия съд.
Арестите следваха един след друг. Отново той усети безпокойството да надниква над рамото му, а по-после да му стане неразделен другар... Отначало той беше спокоен. Атентаторите се държаха добре. Следствието мина, а заедно с него - и напрежението на обществото. Напразно «Борба» се мъчеше да поддържа тревога и да държи непримирим език. Нервите на обществото като че ли бяха преуморени от тая дълга тайнственост и искаха почивка, някакво разрешение - и всички го виждаха в бързия съд. Той започна при грамадно стичане на тълпата. _________________ * На 31 януари 1915 г. в градското казино е хвърлена бомба, загиват 4 души, а 8 са тежко ранени и осакатени. Обвиняват анархистите за атентата. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

87. (12) Бележки по срещите и работите

Това е въпрос на нерви и търпение.
За Преславски64. 4. За това, че английският представител Рен[дел]65е казал на Кьосето, че за съжаление Англия не може да даде никакви надежди засега за Добруджа. Писах му писмо, в което му казах между другото: Царицата е много афектирана, да бъде внимателен. Положението в Румъния вътрешно е такова, че те пей* биха дали да се намери някой сега да отвлече вниманието навън и да е слаб, да може да си извадят гнева. Ако потърпим, положението им ще стане такова, че те сами ще ни поканят. Това е въпрос на нерви и търпение. Писах му да повика Недев66 и да се разберат. Н. [Надежда] ми каза, че Рилски е болен от два дена. Вчера, когато говореха със СС67, дойде Надежда и ми каза, че днес ще посреща Царицата, и ми изпраща една телеграма, да я прочета. Тя гласеше: «Цар Борис може да си отиде. «Стар», 7.XII., бр.
към текста >>

фактите не са лоши, въпрос е на нерви. 2.
други организации, като търси досег с Цанков71 и др. 3. Стойчо Моше72 и Кожухар Илийчо73, които са най-дейни с държавни средства. Царят се държи, както винаги, нерешително. Казах на Н. [Надежда] да му каже: 1. фактите не са лоши, въпрос е на нерви. 2. Да се срещне преди 16-и с Недев. Сещам, че няма да го направи, но пак му писах - казах, защото банкерите ще минат в атака и може би първата им жертва ще бъде Недев... или аз самият... Тя обеща да му каже и ми каза, че (по повод [на] работата на Амелия) италианското представителство пет пари не дава за ходатайството на царицата и даже самоволно съобщавали новини в странство за пътуването й, та трябвало да се намесва дворецът и [да] ги спира... Те пет пари не дават, че тя е италианска княгиня - те си вършат каквото им предписва фашиото... ____________________ * пей (тур.) - разг. предплата. (бел. М.И.)
към текста >>

88. (13) [Среща с Учителя]

76 Аз му казах, че никак не ми се иска повече да се меся в тия работи, защото много пъти го сещам, че не е искрен, понякога ставам груб с него, а това само къса нервите ми и неговите... Че изобщо политиката ми е отвратителна, че не е за мен.
Интересува се от Божественото само доколкото е готово да му помага - дотолкова и той слуша [и] е готов да слуша Бога. И за народа се интересува доколкото може да му крепи трона. Все около тия идеи се въртят идеалите им от 500 години... пет века -каза Учителят.75 - А за нещо идейно да направят, не са готови... Запитай го ти какво мисли той да прави. Той върви по една женска линия, гледа както жената гледа на мъжа - дали ще го осигури, дали е богат, силен, какво ще спечели... Това е женска линия политика. За да му се помага от невидимия свят, той трябва да върши волята Божия! 76 Аз му казах, че никак не ми се иска повече да се меся в тия работи, защото много пъти го сещам, че не е искрен, понякога ставам груб с него, а това само къса нервите ми и неговите... Че изобщо политиката ми е отвратителна, че не е за мен. Той се направи, че не ме е чул...77 След малко дойде Багрянов. Не бяхме се виждали още от Чамкория. Приказвахме доста. Настоях, че той с тази си болест изгуби. Той се отдума, че не искал да върви срещу началството, че то е било за касиранията и пр.
към текста >>

89. (102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

- То е необходимо, защото, ако продължава така да се тревожи народът, ще стигнем дотам, да му изкъсаме нервите, че като стане нужда, да не иска да ни знае, още повече след като видя, че Добруджа се взе и без война и значи няма защо да се прави воина...571 Каза ми, че ще върви в Залцбург и ще замине в неделя сутринта с аероп-лан и няма много да се бави.
», а аз да Ви казвам, че не може вече.569 - А то тогава няма и да ме има - каза той. - Не мога сам, нямам хора.570 Излагат ме, нали видя какво направи Багрянов. Така ще направи и Даскалов. - Ти сега като отидеш, като се върнеш, може да заповядаш да престанат тия дивотии, защото никой не ще знае какво си приказвал там и защо го правиш. - Това не е лошо - каза той. - То е необходимо, защото, ако продължава така да се тревожи народът, ще стигнем дотам, да му изкъсаме нервите, че като стане нужда, да не иска да ни знае, още повече след като видя, че Добруджа се взе и без война и значи няма защо да се прави воина...571 Каза ми, че ще върви в Залцбург и ще замине в неделя сутринта с аероп-лан и няма много да се бави. - Те искат да ми направят трюка, както направиха с Телекнис, Шушин, с... - той ги изреди мнозина. - Да ме викат набърже, да ме тъпчат, да ме шашардисат и толкова. - Да, но ти имаш вече опитността на царицата (беше ходил на 13-и с.м. във Варна да празнуват рождения й ден). - О, това е феноменално - и започна да ми разправя за нея, за Симеон-чо, който гледал лошо селяните и те го гледали лошо, и как той му разправил приказката за кръстника си руския цар, който не искал да гледа народа си, и как народът му се разсърдил и го заклал - него и децата му...572 Разговорът мина върху интимни работи.
към текста >>

90. 15. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 4, 25.І.1930 г.)

ТОМ 21

Ако парите осигуряваха, тогава богатите не трябваше да боледуват и мрат - а то като че ли напротив - ний ги виждаме постоянно в лекарските кабинети, да ходят тук и там да търсят лек за своите нерви, стомаси, главоболия, бъбреци, сърце... защо?
„Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 2) „В света има само един случай, дето човек може да направи нещо без Бога: - то са престъпленията.” Днес повече от всякога ще чуете да се говори, че човек трябва да се осигури; че трябват непременно пари - без пари нищо не става - и че ако тоя или онзи вземе властта - всичко в България ще се оправи. Мисълта да се осигури човек е права и на мястото си, но въпросът е къде и как да се осигури. Кое е това, което осигурява? Ако парите осигуряваха, тогава богатите не трябваше да боледуват и мрат - а то като че ли напротив - ний ги виждаме постоянно в лекарските кабинети, да ходят тук и там да търсят лек за своите нерви, стомаси, главоболия, бъбреци, сърце... защо? Защото яли повече, пили повече - и разстроили тялото си и изгубили здравето си. И сиромашията не е за предпочитане, но все пак сиромасите са по-малко болни - от работа не им остава време да боледуват... Но и богатството, и сиромашията не са, които правят човека - а човешкото в човека - човещината. Ний сега сме останали много назад - почти колкото хайваните; даже в някои неща те са по-умни - уреждат си разправиите без адвокати и се лекуват сами без лекар... Да се грижиш само за храна и облекло – „за интереса си” - това е хубаво, но това го правят и животните: мечката - за своите мечета, лъвицата - за своите лъвчета. Да направиш нещо, от което ти лично нямаш полза, но има някой други - защото е по- справедливо това - ето от коя мисъл, от коя постъпка започва човекът. А ний, докато не станем човеци, не можем да помогнем на другите, защото човекът помага безкористно - инак всичко друго е само фалш - продават се услугите с пари под вид на патриотизъм и благотворителност, които са всеки ден пред очите ни... Ний сме против сиромашията - за богатството.
към текста >>

91. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

ТОМ 21

Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви.
Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си. Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си. За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим живот. Рани - незаздравели, нерви - разстроени, очи - изтекли, ръце и крака - ампутирани, а в болниците лекарите гледаха на тях като на товар. Груби, нахални, немарливи, не минаваше ден да не се наскърби, обиди инвалид. Онези от вас, които са лежали като ранени в болниците, най-добре знаят реда и порядките тогава във военните болници.
към текста >>

Рани - незаздравели, нерви - разстроени, очи - изтекли, ръце и крака - ампутирани, а в болниците лекарите гледаха на тях като на товар.
Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си. За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим живот. Рани - незаздравели, нерви - разстроени, очи - изтекли, ръце и крака - ампутирани, а в болниците лекарите гледаха на тях като на товар. Груби, нахални, немарливи, не минаваше ден да не се наскърби, обиди инвалид. Онези от вас, които са лежали като ранени в болниците, най-добре знаят реда и порядките тогава във военните болници. Безспорно, имаше и лекари, които от близо 25 години изминаха от онези дни, страшни за военноинвалидите, и днес имат дълбоката почит и признателност на ранените. Тия лекари бяха като бащи към пострадалите на бойните поля. Доктор Бараков, Гешов, Карамихаилов, Юруков, Кушев, Данаджиев, професор Станишев, професор Ораховац, Горанов, професор Иванов, Трифонов, Даскалов, Нейков и др.
към текста >>

Хора с течащи рани, разстроени нерви, изгубено здраве, а преди години и слепите трябваше да се мъкнат по влакове, автомобили и каруци, за да.
15 от настоящия законопроект. Не се преосвидетелствуват също така инвалидите над 45 години и тези, които са били най-малко три пъти последователно преосвидетелствувай и през 5 години, съгласно алинея първа на този член, съответно през 3 години, съгласно предшествуващите закони. При влошаване на здравословното им състояние, такива инвалиди могат да поискат да бъдат преосвидетелствувани. Повече от 25 години инвалидите се преосвидетелствуват. Инвалиди от Варна, Русе, Видин, от четирите краища на България идват в София на специално изследване. Хора с течащи рани, разстроени нерви, изгубено здраве, а преди години и слепите трябваше да се мъкнат по влакове, автомобили и каруци, за да. дойдат тук, в София, за да ги изследват. Здрави и млади хора се разболяват от дългото пътуване, а какво е състоянието на тия инвалиди при тежки пътувания, сами разбирате хала им. В София благодарното Отечество ги оставяше да спят по бараки във Военно-инвалидния дом, а често по пейките в Градската градина и хотел „Поляна”. За убийците и разбойниците, като дойдат в София, ги чакат модерни затвори, а инвалидите - хотел „Поляна”... На една коледа Н. В. Царят посети героите във В. И.
към текста >>

Но това коствуваше на инвалида морални терзания, разтакания по съдилища, средства, нерви.
Но дотук не свършваха страданията на тия, които идваха за изследвания. Там младите лекари в повечето случаи бяха груби в медицинските комисии. За честта на офицерите в комисиите, които знаеха що е война, рани, страдания фронтовашки, биваха внимателни и не допущаха младите лекари да си играят с инвалидите. Много често се случваше в тия медицински комисии да намалят и отнемат проценти на инвалидите. Но в съда експертите лекари не само възвръщаха процентите, но и увеличаваха. Но това коствуваше на инвалида морални терзания, разтакания по съдилища, средства, нерви. Колко инвалиди починаха, докато се бориха за правдата си и хляба!? Всеки три години, а сега - на 5 години, хиляди, хиляди инвалиди се разтакат от единия край на България на другия. Повече от 25 години медицинските комисии констатират все едни и същи повреди.,А животът и годините летят, налагат своето, дори на здравите, камо ли на инвалидите. Най-после, след 25 години, с този закон се туря край на тия страдания и унижения, и държавата ще спечели, че не ще превозва безплатно по БДЖ и не ще плаща на лекарите да участвуват в комисиите, а ще ги остави да си гледат работата. Няма по-голяма мъка за един инвалид и герой, който не е искал милост, дори когато е бил в ноктите на смъртта, когато е чувствувал нейното ледено дихание, когато е отивал на явната смърт, там где се лееше огън и желязо, течаща смърт; там, където хиляди куршуми пищяха; там, където стотици мини и снаряди разкъсваха телата им, живи ги заравяха в земята, вражески куршум завинаги отнимаще очите!
към текста >>

Там, където не се иска приказки красиви и реки от мастило, а обич голяма, обич към Родината, здрави нерви, силна воля, голяма обич към брата и другаря си отляво и дясно, за да дочакаш противника или стигнеш и удариш „на нож”.
Колко инвалиди починаха, докато се бориха за правдата си и хляба!? Всеки три години, а сега - на 5 години, хиляди, хиляди инвалиди се разтакат от единия край на България на другия. Повече от 25 години медицинските комисии констатират все едни и същи повреди.,А животът и годините летят, налагат своето, дори на здравите, камо ли на инвалидите. Най-после, след 25 години, с този закон се туря край на тия страдания и унижения, и държавата ще спечели, че не ще превозва безплатно по БДЖ и не ще плаща на лекарите да участвуват в комисиите, а ще ги остави да си гледат работата. Няма по-голяма мъка за един инвалид и герой, който не е искал милост, дори когато е бил в ноктите на смъртта, когато е чувствувал нейното ледено дихание, когато е отивал на явната смърт, там где се лееше огън и желязо, течаща смърт; там, където хиляди куршуми пищяха; там, където стотици мини и снаряди разкъсваха телата им, живи ги заравяха в земята, вражески куршум завинаги отнимаще очите! Там, където не се иска приказки красиви и реки от мастило, а обич голяма, обич към Родината, здрави нерви, силна воля, голяма обич към брата и другаря си отляво и дясно, за да дочакаш противника или стигнеш и удариш „на нож”. Това прочуто Българско „на нож! ” Знаете ли какво значи „на нож? ” Знаете ли какво нещо е ръкопашен бой? Знаете ли какви качества трябва да има боецът, за да участвува в такива боеве? Повече така се изтръгваха победите от врага!
към текста >>

92. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

ТОМ 21

А оня, който е извършил през нощта такова страшно деяние, да запази такова хладнокръвие, да запази до такава степен своите нерви, да не се издаде нито с един вик - това е неправдоподобно.
Бихме ли могли да допуснем, че Малина е тази сатанинска душа, при всичкото самообладание да дойде и се преструва и вика: „Дръжте убиеца! ”, за да се спаси тя? За това, че Малина има такава сатанинска психология, ние нямаме никакви данни. Ние разпитахме всички лица, с които тя е разговаряла сутринта. Те ни казаха, че не са забелязали никаква нервност, никакво трепване дори на един мускул. А оня, който е извършил през нощта такова страшно деяние, да запази такова хладнокръвие, да запази до такава степен своите нерви, да не се издаде нито с един вик - това е неправдоподобно. Това изключително положение граничи вече с невъзможното. А ние имаме доказателства, че Малина не е със съвършено здрави нерви, че тя след това изпада в хистеричен транс. Спирайки се на хистеричния транс, в който изпаднала Малина след първите й показания в Дирекцията на полицията и била изпратена на лечение в болницата, защитникът изтъква, че докато е била лекувана, тя нито един път не е давала каквито и да е признаци, че е извършила убийството на Лулчева. - Като че ли съдбата е поискала с един експеримент да ви покаже самата истина. Какво говори Малина в това симптоматично състояние, в което се е намирала тогава?
към текста >>

А ние имаме доказателства, че Малина не е със съвършено здрави нерви, че тя след това изпада в хистеричен транс.
За това, че Малина има такава сатанинска психология, ние нямаме никакви данни. Ние разпитахме всички лица, с които тя е разговаряла сутринта. Те ни казаха, че не са забелязали никаква нервност, никакво трепване дори на един мускул. А оня, който е извършил през нощта такова страшно деяние, да запази такова хладнокръвие, да запази до такава степен своите нерви, да не се издаде нито с един вик - това е неправдоподобно. Това изключително положение граничи вече с невъзможното. А ние имаме доказателства, че Малина не е със съвършено здрави нерви, че тя след това изпада в хистеричен транс. Спирайки се на хистеричния транс, в който изпаднала Малина след първите й показания в Дирекцията на полицията и била изпратена на лечение в болницата, защитникът изтъква, че докато е била лекувана, тя нито един път не е давала каквито и да е признаци, че е извършила убийството на Лулчева. - Като че ли съдбата е поискала с един експеримент да ви покаже самата истина. Какво говори Малина в това симптоматично състояние, в което се е намирала тогава? Тя говори при бълнуванията си за черния следовател, за фамозното черно куче, с което следователят в полицията искал да изпита Малина. В това си състояние тя не прави ни най-малък намек нито за кражбата, нито за убийството.
към текста >>

93. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII

Нерви и сплетения на органите от гръдната кухина.
До Бхатинда в края на северната част на пустинята Tap. „Атлас мира". Москва, 1972 СНИМКА № 125. Схема на Симпатикус и парасимпатикус на вегетативната нервна система. Виж точка N 46 (1, 2, 3) СНИМКА № 126. Нерви и сплетения на органите от гръдната кухина. Виж точка N 46 (1, 2) СНИМКА № 127. Нерви и сплетения на органите на коремната и тазова област. Виж точка N 46 (3, 4), N 47 (А, Б) СНИМКА № 128. Слънчевият възел.Виж точка N 47 СНИМКА № 143. Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя СНИМКА № 144.
към текста >>

Нерви и сплетения на органите на коремната и тазова област.
Москва, 1972 СНИМКА № 125. Схема на Симпатикус и парасимпатикус на вегетативната нервна система. Виж точка N 46 (1, 2, 3) СНИМКА № 126. Нерви и сплетения на органите от гръдната кухина. Виж точка N 46 (1, 2) СНИМКА № 127. Нерви и сплетения на органите на коремната и тазова област. Виж точка N 46 (3, 4), N 47 (А, Б) СНИМКА № 128. Слънчевият възел.Виж точка N 47 СНИМКА № 143. Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя СНИМКА № 144. Вратата на Агарта в Хималаите - 75 градуса източна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела
към текста >>

94. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха .
Имаше много възрастни приятели, които искаха да изпълнят режима, но не можеха да ядат твърдо жито. Тогава сестра Йорданка Жекова отива при Учителя и му каза, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко варено жито и да i даде някакъв съвет. Учителят казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода. След това да се увие в една вълнена кърпа, както се прави при подквасване на мляко, и на сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за закуска, обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата. Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха . Житото е за сърцето. Два часа след изяждането на житото да се пие вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка лимон във водата. През зимата, когато нямаме достатъчно пресни плодове и зеленчуци, в организма се натрупват известни мазнини, утайки и отрови, от които е хубаво да се очистим , за да можем да се ползваме пълноценно от пролетните възрастващи слънчеви енергии. Това пречистване става най-добре с житния режим. Житният режим се прави в началото на месец февруари, когато Слънцето е в знака Водолей, който е символ на чистотата и любовта и на силите на новата епоха на Водолея.Режимът започва след разсипа на Луната, когато има най-благоприятни условия за лекуване и чистене.
към текста >>

95. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев

Това изсъхване предизвиква свиване в нервите и човек става неврастеник , има нужда от вода .
Утрешните ученици ще разберат това и ще съединят ума и сърцето , за да образуват вода в човека . Защото без това ние сме сухи , т.е . лишени от любов . Всички нервни болести идат от това разтягане , например неврастенията . Тя се причинява от липсата на вода в нервната мрежа (не физическа вода , защото има вода астрална , ментална , духовна) . Това изсъхване предизвиква свиване в нервите и човек става неврастеник , има нужда от вода . Ще дойде време , когато нашите ум и сърце ще бъдат съединени , ще работят заедно . Това значи , че трябва : 1 . Да изпълним това , което знаем . 2 . Да чувстваме , според това , което ни диктува нашата съвест .
към текста >>

96. 3. Рибите и петте хляба. Слънчевия възел

Оттук се разклоняват нерви за правото черво, за пикочния мехур, за простатата, за пениса, за маточно-вагиналното сплетение. 47.
Коремна част - Pars abdominalis - преминава диафрагмата, лежи на нивото на 1-5 поясни прешлени. Дава разклоненията и образува стволове за различните органи. A)Plexus mediastinalis - за диафрагмата с ganglion prenicum - диафрагмален възел. мозък) B)Plexus aorticus thoracis- за гръдната част на аортата B)Plexus solaris - слънчевият възел, още cerebrum abdominale (стомашен Г)PIexus aorticus abdominale - за коремната част на аортата Д)Plexus mesentericus caudalis - за червата с ganglia mesenterica inferior за пикочния мехур и гениталиите E)Plexus ilicus - за хълбочната кост Ж)Plexus rectalis cranialis - за правото черво 4. Тазова част - Pars pelvina trunci sympatici. Оттук се разклоняват нерви за правото черво, за пикочния мехур, за простатата, за пениса, за маточно-вагиналното сплетение. 47. Слънчевият възел - Plexus solaris abdominale, Plexus celiacus cere- brum е съставен от чревни възли ganglion celiaca и дълги и дебели съединителни разклонения. Единият ганглий е десен, а другият е ляв, ganglion celiaca dextrum et sinistrum. Тези две жлези имат формата на риби, на полушария. От слънчевият сплит излизат разклонения за различни органи. Те се разделят на чифтни и нечифтни.
към текста >>

97. 3. За възпитанието

Д-р Михаил Стоицев

Защото те жертвуват време, спокойствие, нерви и живота си, само и само да им дадат образование и възпитание.
В училището децата представят едно голямо семейство. Затова те трябва да се стремят да развият безкористна любов помежду си, като основа за едно братолюбие. При такава хармония, децата ще учат по-спокойно, по-добре, а някои, които имат недъзи, ще се стесняват да ги проявяват. А ако се поставят някои от по-добрите ученици да контролират другарите си, ще има по-добри резултати. Учащата се младеж обаче трябва да обикне и своите възпитатели. Защо? Защото те жертвуват време, спокойствие, нерви и живота си, само и само да им дадат образование и възпитание. И когато и възпитателите обикнат децата като свои, тогава ще се създаде между ученици и възпитатели пълна хармония, и учебното дело ще стъпи по-здраво на нозете си. Обаче ние знаем, че децата, когато не са пред очите на родители и възпитатели, често попадат под влияние на разни отрицателни образователни фактори. Ето защо, в зависимост от това какви заведения се посещават, с какви другари се събират, какви книги четат, те строят в живота си страдания и нещастия, или радости и щастие. И понеже образованието е във връзка с чувствата и ума, много важно е да се контролират проявите на чувствата и на ума чрез правилна мисъл. Ето тук е изкуството - родители, възпитатели, интелигенция, а и самите младежи да работят за отстраняване на отрицателните прояви и да се развиват положителните.
към текста >>

Те се складират в черния дроб и чрез кръвта и нервите тровят целия организъм.
Те са едни от най- опасните недъзи. Горделивият счита себе си най-знаещ, могъщ, а другите - за невежи, прости, грешни. Тщеславецът иска само него да хвалят, почитат и пр. За да се освободим от тия недъзи, трябва да проявим вътрешно самообладание и да се не надценяваме, но и да не се подценяваме. Омразата и завистта, това са отрови за организма. Те се складират в черния дроб и чрез кръвта и нервите тровят целия организъм. За да се освободим от тези отрови, трябва да обикнем всяка човешка душа и по смисъл, и по съдържание, и по форма. Алчността, това е друга отрова. Причината е закоравялото сърце и липса на възвишено милосърдие. Тук очите са ненаситни за придобивки. Ако не бе тази алчност за завладяване на земи, народи, блага, в ущърб на другите, човечеството не би дошло до тия войни.
към текста >>

98. 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха

Д-р Михаил Стоицев

Но ако поставим в тази стая един неврастеник, с изострени нерви, той още повече ще се възбуди.
А всеки цвят, от червения до ултравиолетовия, действуват и отделно върху някои органи и системи, и изобщо - върху нашата психика. Например знаем, че червеният, а особено аленочевеният цвят, е носител на живота - оживот- ворява клетките. Той е, който носи за човека космическата сила, и колкото този цвят е по-тъмночервен, той събужда животинските инстинкти у човека - проява на разни грубости и пр. Такива лесно се гневят. Затова, меланхолик, отчаян, ако се постави в стая, боядисана с червено, той се ободрява, развеселява. Но ако поставим в тази стая един неврастеник, с изострени нерви, той още повече ще се възбуди. Примерът с биковете, при борбите в Испания, ясно потвърждава това. И действително, ако чисто аленочервеният цвят, според учените, има 427 билиона трептения в една секунда, а ултравиолетовият цвят - 754 билиона трептения, логично е да помислим, че трептения, по-долу от тези цифри, показват отрицателните прояви на тези цветове. Логично е да допуснем, че в действителност има много повече трептения във всички цветове, ако те са в най-чистата форма. Това обаче не може да се долови с нашите още неусъвършенствувани пет сетива, освен с шестото чувство - ясновидството. Оранжевият цвят действува ободрително, развива благородната индивидуалност, а главно дава подем на личността за служене на Твореца, за служене на цялото човечество.
към текста >>

99. V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ

Д-р Иван Жеков

Ако нервозният, хипердинамичният тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправените, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си.
Електро-магнетичният темперамент представлява типът, който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалният тип, уравновесен или «свръхполяри- зиран». Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителен смисъл, било в отрицателен смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля, на дисциплината на характера, на собствената физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата «хранене и темперамент». Ако нервозният, хипердинамичният тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправените, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтинът, медът, житните храни, вегетарианският хляб[3] и др. Ако типът със студен темперамент или магнетичният усвои един режим на хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. 3. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Ив. Жеков - натурист В. «Братство», бр.
към текста >>

100. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков