Търсене в текстове за 'Неприятност'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях.
Тогава отиде един от нашите приятели с каруца- Неделчо бе уговорил да преместят напечатаното в друго складово помещение. Така те бяха докарани у дома, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана. После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях. Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме". Каква ирония за песента и за Школата на Учителя. Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка.
към текста >>

2. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с децата и последователите на тези двама хубавци.
Имате двама кандидати: Света или Бога. За един от тях трябва да се ожените." Но минаха много години оттогава - един път двадесет и две години до 1944 година и още двадесет и две години след това, и се видя и разбра, че те се бяха оженили за света. Учителят ги опита и техният опит бе видян по делата им. Ожениха се за света и там останаха. Но което е най- важното, след като се ожениха, се народиха безброй техни последователи. И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с децата и последователите на тези двама хубавци. А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете, абсолютно никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 270) Та това е символичната страна на един закон - че човек трябва да държи връзка с онези вътрешни сили, които свързват човешкия ум, човешкото сърце и човешката душа с Бога. Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли? "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа." Това е законът на ученика в неговия Път.
към текста >>

3. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя.
Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила. Той казваше: "Аз съм този, който с една трета от житото в шиника посях цяла нива." Младите го гледаха, учудваха се и се питаха дали това е вярно. Този брат беше свидетел и очевидец на това време, защото чудото стана чрез него. Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Това беше около 1930 година. Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя.
към текста >>

4. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра.
Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние. После всички видяха и опитаха на гърба си резултата от неизпълнението на съветите на Учителя. Отначало, от 1924 до 1926 година, младежите се качихме на "Изгрева" да живеем на палатки. Брат Бертоли ни беше дал една голяма палатка и там седем-осем братя спяхме в студените зими.
към текста >>

5. 5_31 Своеволия на Изгрева

Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години.
Ще разкажа за някои от тях. Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха. Чак след заминаването на Учителя бяхме допуснати отчасти в решаване на някои проблеми, а тогава наближавахме към петдесет години. Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина. Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра. Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове. Чак тогава приятелите разбраха цената на своеволието си. Учителят нареди да се купят местата около салона, за да няма други чужди хора. Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха заръката на Учителя. Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот?
към текста >>

6. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

И вместо да проявят послушание към Учителя за разрешаването на кармата си, те Му създадоха куп неприятности.
Начело на обединението застава Савойската династия. Представител на тази династия е крал Виктор Емануил II, чиято дъщеря, принцеса Джована Савойска, става съпруга на българския цар Борис III под името Йоанна. Така че династията на царица Йоанна бе свалила династията на майката на цар Борис III. А тук в България, Борис III бе господар и цар и тя трябваше да му се подчинява. Ето това бе една кармична развръзка на две европейски династии, смъртни врагове, дошли тук в България, за да разрешат кармата си чрез българския народ. И вместо да проявят послушание към Учителя за разрешаването на кармата си, те Му създадоха куп неприятности. И двете династии пречеха на работата на Учителя и на Бялото Братство. А пък династията на баща му Фердинанд Кобург-Готски също заемаше своето място тук чрез цар Борис III, като най-тежка карма в Европа. Така че тук в България се събраха на едно място три династии, които воюваха за надмощие и то на гърба на българския народ. Всичко това се стовари върху България и тя пострада заради това. Борбите между тези три династии развързаха сили, които се насочиха срещу Бялото Братство и срещу Великия Учител.
към текста >>

7. 5_50 Отклонението

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Отначало те създаваха много неприятности на Учителя и на Братството.
"Отклонението" Той се казваше Михаил Иванов, а с него имаше един негов приятел - Кръстю Христов. Ние ги познавахме още от 1922 година от Търново. Отначало те създаваха много неприятности на Учителя и на Братството. За тях Учителят бе казал много неща. Те са записани и не смятам да прибавям нещо към това. С една дума, бяха големи пакостници. Но трябва да се отбележи, че те вършеха много добре работата на мястото, където бяха поставени от онези сили, който противодействуваха на Учителя. След време ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни.
към текста >>

8. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време.
А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя. От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра. Сестринската обич е от порядъка на духовната обич. Така е според Словото на Учителя. Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко!
към текста >>

9. 9_03 Дяволът и неговите два крака

Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха .много неприятности.
"Дяволът и неговите два крака" През времето на Учителя, тук, в Школата на "Изгрева", вреше и кипеше от живот. Всеки си беше поставен на мястото и всеки си вършеше онази работа, която му бе определена. Които слушаха, я вършеха, а които не слушаха, нищо не вършеха, но за сметка на това, вършеха много бели, както за Учителя, така и за Братството. И отвън, там долу в града, също кипеше, но друг живот. Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха .много неприятности. Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене.
към текста >>

Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден.
И отвън, там долу в града, също кипеше, но друг живот. Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха .много неприятности. Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията.
към текста >>

10. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно. Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа.
към текста >>

11. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя, за Неговата стая, т. е. Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова. По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа.
към текста >>

12. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

На Изгрева отначало нямахме никакви неприятности.
Учителят не беше доволен от това развитие на нещата на Изгрева. Вината носеха главно онези, които живееха на Изгрева и бяха комунисти. А те не бяха малко, към 20 човека. За нас те бяха братя и сестри, но постепенно за тях ние станахме дъновисти, а за себе си те отстояваха, че са комунисти. Така се дойде до разграничението. На Изгрева отначало нямахме никакви неприятности. Животът си течеше спокойно, общите обеди продължаваха, дори идваха външни хора да се хранят тук. Беше им приятно това хранене на открито. Понякога Учителят идваше на обедите и вечерите в трапезарията. Кухнята работеше отлично. От продуктите, които изпращаха на Учителя, Той ги даваше за кухнята, а онова което беше нужно се закупуваше.
към текста >>

13. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Имах много неприятности.
И си тръгва и напуска Изгрева. Така той не се доближи до Учителя, заради бастуна Му. Та Учителят ми даде бастуна и аз трябваше да го използвам. Така аз имах много големи борби в Братството. На борба аз винаги съм готов. Имах много неприятности. А ти знаеш ли какво: „Ти прокълнал ли си човек, който Бог е благословил? Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост! " А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства.
към текста >>

14. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Тя го ревнувала и заради идеите му и му е създавала много неприятности и пречки.
Но борбите дойдоха от друго място. Други сили ги движеха. Тодорчо разказваше, че когато Пеню Киров си заминал през 1918 г., то след погребението му, жена му, хубавата гъркиня Ерифели започнала да разказва много интересни неща за живота на Пеню, които тя е наблюдавала. Тя имала с него непрекъснати разправии заради неговия странен характер и чудновати приумици. Освен това тя го е ревнувала и искала да го запази само за себе си, а не и за приятелите му. Тя го ревнувала и заради идеите му и му е създавала много неприятности и пречки. Пречела му е всячески. Една година след това тя среща Тодор Стоименов й се изповядва пред него за всичко. „Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мене един от-своите Ангели." Но вече бе късно, много късно, за да се поправи. Останало бе огорчението у Пеню и у приятелите му, които знаеха от опит всички похвати на враждебност към тях от гъркинята Ерифели. Когато той си заминава нейните очи се отварят за един друг свят и тя вижда как ангели са дошли да посрещнат Пеню и да го отведат в техния свят.
към текста >>

15. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Цонев си имаше много неприятности.
Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя. Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св. Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира.
към текста >>

16. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности.
Понякога Учителят говори, отговаря на въпроси, които Му се задават или държи кратка беседа около огъня. Подготвя се предварително литературна програма, казват се стихове, изпява се или изсвирва се някое соло от изпълнител, а след това завършваме с братски песни. Преди 22 часа огънят се прекратява, прави се обща молитва, прибирахме се в палатките и всички прекарваме спокойно нощта до четири часа, когато се става за изгрев на Молитвения връх. Отначало бивахме събуждани с цигулка, а после с песен. Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили". Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности. Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години. Много рядко излизаха. И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем обяд и вечеря и той оставаше много доволен. Но на съборите в Търново или в София се охраняваше лагера от чуждите подстрекатели изпращани редовно да смущават съборите. Ние младите охранявахме с големи бели тояги.
към текста >>

17. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

Знаеха, че аз няма да им създам неприятности.
Успях да се възстановя много трудно. Когато бях по строежи в провинцията на всеки 15 дни идваше Мария Тодорова с една раница и ми донасяше храна. Беше правила разни неща и аз се хранех от тях. Донасяше ми и вещи за облекло. Управата на затвора я пускаше на свиждане, оставяха ни свободни и не ни пречеха. Знаеха, че аз няма да им създам неприятности. Изобщо за свижданията ми с нея те не ни пречеха, а ни съдействаха като се правеха, че не забелязват нищо. Спомням си бяхме по едни села, строехме там и беше време По черешобер, а с Мария се разхождахме по поляните, ядехме череши и лежахме под дърветата и разговаряхме дълго за всичко. После тя си тръгваше и след 15 дни идваше отново. Понеже беше с раница наричаха я „туристката". Понякога от затвора ми викнат: „Майсторе, туриста дойде!
към текста >>

18. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

Ние спазвахме угоровката да не създаваме неприятности на себе си.
Сутрин ставахме, натоварваха ни на камиони и ни завеждаха в града. Оставяха ни да работим. Тогава имаше милиционерска охрана. Около нас на пет-десет метра се движеха свободни граждани по тротоара, деляха ни само една-две крачки. Предупредиха ни, че ако някой реши да бяга, тези пазачи около нас всяка неделя стрелят по мишени за упражнение. Ние спазвахме угоровката да не създаваме неприятности на себе си. Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме. Имаше един католически свещеник осъден по онези католически процеси, които хвърлиха много от тях в затвора. Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована Библия и ми я подаде. „Това е за теб! Досега я ползвах аз, а сега я чети ти!
към текста >>

19. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима.
Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата. Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на рамене и плещи свещената скиния. Липсваха само пеещите групи на свещениците - левити. А освен това и декорът не бе пустинен, а типично рилски - с върхове, които винаги се оглеждат в сините води на езерата. Групите се движеха бавно, с ритмична стъпка, за да има баланс на товара и правилно разпределение на тежестта. При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима. Тогава често тежестта на лодката лягаше на рамената на двама или трима и те с мъка набираха крачка по крачка. Започнаха и чести смени, чести почивки и пренагласяване на опорните пръти. Всички си спомнихме съвета на УЧИТЕЛЯ за внимателно преминаване на серпантините и се уверихме колко уместен бе Неговия съвет. С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите. Панорамата на езерният циркус възрадва групата.
към текста >>

20. ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Така, по този начин, имахме много неприятности на Изгрева.
Заболяваха от скоротечна туберкулоза. Тази болест беше голяма сеч в София, както и на Изгрева, и особено при младите. Духовете излизаха с едно твърдение чрез медиумите, че истинското знание може да се даде само от тях, понеже са безплътни. Защото всеки, който е в плът, можел да греши. Това бе насочено срещу Учителя, макар че за Него духовете казваха, че е голям дух, но понеже е в плътско тяло, затова Той можел да греши. Така, по този начин, имахме много неприятности на Изгрева. Учителят бе крайно недоволен от това. Та най-близките сътрудници на Учителя, дори стенографките бяха завлечени от спиритизма и отклонени. Примери много и премного. Дори Савка Керемедчиева, Елена Андреева и още няколко сестри духовете чрез медиумите ги бяха накарали да си острижат косите нула номер, за да не хванат чужди влияния от Космоса. А да поемат само онова, което им казват духовете.
към текста >>

21. ІІІ.63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ

Отивам при Учителя да се извиня, че с моето колело съм Му създал толкова неприятности.
Понеже се създаде една суетня около Савка, а една сестра изнегодува пред Учителя: „Учителю, че каква е тази Савка, че толкова внимание й обръщате, когато сама си е виновна за нараняването. Раната бе шита, зашита и готово - какво повече има да се занимаваме с нея толкова хора. Една сестра е напълно достатъчна за нея, за да я обслужва." Учителят се усмихва и казва: „Ако на един астроном му се счупи телескопа, с който наблюдава звездното Небе, няма ли той да се разстрои и безпокои за разваления телескоп? " Всички млъкват. Оглеждат се, дали и те не са някакви далекогледи и бинокли, чрез които Учителят наблюдава живота на света на земята. Отивам при Учителя да се извиня, че с моето колело съм Му създал толкова неприятности. Учителят ме поглежда и казва: „Те духовете отдавна ти бяха хвърлили мерака на колелото, за да го повредят, защото ти сутрин идваше на беседи, а те не желаеха това. Добре, че се отърва само със счупване на колелото, защото друг плати за теб. Ако се беше случило с теб, щеше да бъдеш в болницата и щеше да се лишиш от беседите за дълго време. А сега и Савка слуша беседи, и ти прихождаш тук, а това е една опитност за всички. Вашите недостатъци са врати, през които минават изкушенията, за да ви отклоняват от Школата." Аз целувам ръка, благодаря Му, отивам при Савка и разказвам всичко казано от Учителя.
към текста >>

22. ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА

Но имах непрекъснато неприятности ту от колегите си, ту от началника си.
74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА Работих като чиновник в една канцелария. Бях изпълнителен и се стараех в службата си. Но имах непрекъснато неприятности ту от колегите си, ту от началника си. Те знаеха за моите убеждения, не ми се противопоставяха, но когато имаше нещо да стане и се случи, а то се случваше, и ми казваха: „Дъновист с дъновист". Това трябваше да бъде обидна дума за тях. За мен също беше обидно. Обществото под тази дума разбираше събрани всички лъжи и клевети срещу Учителя, които те приемаха като нещо вярно и неоспоримо. Аз за тях бях чужд по нрав и по дух.
към текста >>

23. ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?

Почина баща ми и имахме неприятности с жилището си.
Усмихвам се и казвам: „Е, сестра, като Ви виждам сега, спомням си каква бяхте като девойка, весела, засмяна, пъргава и жизнена. Къде се загубихте сестра, че не Ви виждам? " Сестрата ме погледна и заплака. След малко се успокои и заразказва. „Брат, отивам аз при Учителя, а това е една година преди да си замине, за да Му се оплача, че ме сполетя една беда. Почина баща ми и имахме неприятности с жилището си. Разказвам Му и за други беди, които ме сполетяха, а Той ме слуша ли, слуша. По едно време спирам, понеже Му изказах всичко. Каквото имах да Му казвам, казах Му. А той: „Рекох, сестра, Вашите страдания отсега започват нататък и ще вървят до края на живота Ви". „Ама защо, Учителю?
към текста >>

24. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

И там взех подготвителните курсове, а през лятото държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни.
И когато се е говорило за България вкъщи, в нашия дом празник е било специално за мене в душата ми и на цялото ни семейство. Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука. Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов. И там взех подготвителните курсове, а през лятото държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни. България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова. Сега, как стана така, че аз да се запозная с Братството и с Учителя?
към текста >>

25. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

„Гурко", и чувам след мене стъпки, старчески така, и някой подтичва и вика: „Комшу, комшу." Аз като се обърнах, виждам го този, старият човек, който искаше да ми прави неприятности с милицията, защото за Македония казах тогава така... и аз се спрях.
През 1948 г., когато СССР и България се скараха с Тито и Югославия, нещата се обърнаха обратно. Източноевропейските партийни организации се събраха, но Тито не отиде с партийна делегация в една конференция в Букурещ и се скараха. По това време, една сутрин аз вървя от ул. „Венелин" по ул. „Любен Каравелов" и завивам по ул. „Гурко", и чувам след мене стъпки, старчески така, и някой подтичва и вика: „Комшу, комшу." Аз като се обърнах, виждам го този, старият човек, който искаше да ми прави неприятности с милицията, защото за Македония казах тогава така... и аз се спрях. А й той дойде и ми подава двете ръце, и ми казва: „Комшу, извинявай, ти си бил прав за Македония. Тито - така и така." „Аз само на въпроса отговорих, нищо повече" „Ама аз, каза, постъпих нередно." „Нищо, това е Ваша работа". „Но сега времената са такива, да разчиташ на мен за какъвто случай и да ти се случи, обаждай се на мен." Рекох: „Няма да има нужда вече." „Но ако се случи, викай". И тогава майка ми казва - ще отидем при Калайджиев - за гарант. Отидохме при него.
към текста >>

26. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Веднъж този приятел ме срещна и каза: „Моля те, освободи ме от тази задача, защото ще имам големи неприятности.
Борис Николов даде всичките си спестявания, около 680 000 лв., а неговата сестра Цанка - 160 000 лв., а един друг брат, който изобщо не знаеше, че ще излиза книга, предложи на Борис 240 000 лв., да се отпечати нещо от Учителя. Тези пари бяха достатъчни. Книгата трябваше да има разрешение за печат. Този човек, който даваше молбите на министъра, за да ги подпише и да се получи разрешение за печат, беше мой приятел, беше „звенар" по политически възгледи, кротък и симпатичен човек. Аз изпращах Неделчо Попов много пъти до него, но без резултат. Веднъж този приятел ме срещна и каза: „Моля те, освободи ме от тази задача, защото ще имам големи неприятности. Ти знаеш какво е отношението на властта към туй Учение". Аз се съгласих. Министерството на културата, което беше новосъздадено, се оглавяваше от Димо Казасов, който даваше разрешение за книгопечат. Ето как се наредиха нещата по необикновен начин. Този мой приятел - "звенар", който докладваше на министъра, се разболява.
към текста >>

27. 6.71. БЕРТОЛИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Но тогава беше започнала цензура и Боян реши да освободи Бертоли от евентуални неприятности.
Прокурорът допълва: „Вярно, на техния златен Наполеон има един петел! " Това бе причината да ни я покаже. Книгата бе изпратена от Франция на някого тук и този някой от тук я бе предал на следствието тук и на прокурора. По този начин тя не достигна при нас. Боян искаше да изпратим нещо до Париж чрез Бертоли. Но тогава беше започнала цензура и Боян реши да освободи Бертоли от евентуални неприятности. Имаше един приятел, който работеше в Министерството на финансите. Запознава го Боян със случая и той изпраща пакета през границата. И после Бертоли проявява наивност и вместо да изпрати договора за книгата до Боян, то го изпраща до този човек до ново подписване, защото бил изтекъл срока на договора. Държавна сигурност хваща този човек и го разпитва. Той не казва нищо при разпита.
към текста >>

28. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Така че в това се убедих още по-късно, когато с майка ми съм имала най-големите си неприятности в живота - тя беше застанала между мен и Учителя и искаше да ме спре да не влизам в Школата на Учителя.
Винаги съм била неразбрана. Една сдържана нежност имаше само от баща ми. Майка ми беше враждебно настроена срещу мене. Често се питах дали съм тяхно дете или съм взета от някъде другаде. Не знаех какво значи родова карма и какво значи онзи окултен закон, според който враговете се събират в семейството, и че единия враг ражда другия, дава му тяло, става негово рождено и любимо дете и се разплаща по този начин. Така че в това се убедих още по-късно, когато с майка ми съм имала най-големите си неприятности в живота - тя беше застанала между мен и Учителя и искаше да ме спре да не влизам в Школата на Учителя. Действаше като мой кармичен враг и като враг на Учителя. Да се чудиш и да се маеш. Но тези две положения като се съберат на едно място е много трудно на човек да се справи на земята. А аз се справих само благодарение на моята устойчивост, твърдостта на моя дух и най-вече на помощта от Учителя, че когато бях в най-голямата безизходица и когато родителите ме смятаха, че съм поставена на колене и смазана, тогава се явяваше една спасителна врата, която се отваряше пред мен и една ръка, която се подаваше и ме изваждаше от вътрешния затвор, в който се опитваха да ме затворят и отпадаха външните ограничения, на които ме подлагаха непрекъснато. На никого не пожелавам такъв път.
към текста >>

29. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Имах много неприятности със семейството си.
А вие с другия си брат Владо стоите по-настрана." Казах му, че аз мисля, че в бъдеще Владо ще бъде ученик. Той си затвори очите в молба и аз почувствах, -че той пожелаваше пред Бога моето желание да се изпълни. Лицето му изразяваше молитва и любов. Учителят промълви: „На Владо ще му дадеш някои книги да чете. А по-късно ще му дадеме някои наставления, ако иска да работи". Имах много неприятности със семейството си. Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от другия вход. Споделих с Учителя, че ме заключват, а той каза: „Ти имаш силен дух и силен ръководител и затова си смела." После се убедих в това. Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея. После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно. От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят.
към текста >>

30. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Ако ръката ти е нежна, а дойде някой и те хване с голямата си груба ръка, ти ще изпиташ неприятност.
Той е опресняване, освежаване на човешкият род. Тези неща са толкова свещени, че като се говори за тях, то те се опорочават. Затова за тях се мълчи. Човек не със всеки мъж може да се събере. Ако ти си едно нежно цвете, а дойде някой ураган, то той ще те покоси. Ако ръката ти е нежна, а дойде някой и те хване с голямата си груба ръка, ти ще изпиташ неприятност. Значи трябва да има хармония в енергиите. Затова най-опасно е волевото съприкосновение. Когато хората имат допирни точки в умовете и сърцата си, не е толкова опасно, защото могат да си хармонират енергиите. За да пази човек чистотата, трябва да се чувствува винаги като душа, а не като мъж или жена. После трябва да се пази друг един закон: то е да сърадваш.
към текста >>

31. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Забъркаха се много каши с много неприятности и разправии, както на Тодора с мъжа й, -ака и на Тошо с Учителя.
А когато Учителят им говореше те не го слушаха или пък си правеха оглушки, така както казвахме по онова време. Правеха си оглушки, че уж не го чуват и не се отнася за тях. Ето това най-много ме дразнеше. И така тази сестра Тодора ден след ден имаше скандали с мъжа си и накрая го напусна и го остави с четирите деца. Ето, че се яви един наш брат от младежкият клас, казваше се Ангел и как се случи и защо се случи не зная, но той се свърза с тази Тодора, тя се прилепи към него, остави мъжа си и децата си и заживяха заедно. Забъркаха се много каши с много неприятности и разправии, както на Тодора с мъжа й, -ака и на Тошо с Учителя. Започнаха разправии. Тошо беше дори подал молба до съда, че Учителят му откраднал жената и я дал на свой Ученик. Голям скандал, големи разправии и срам, голям срам. А в града чакаха най-малкото, което да се направи на Изгрева, за да се разтръби по вестниците. А това беше голям скандал.
към текста >>

32. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Бракът му не беше хармоничен -свързан с много неприятности и огорчения.
Във връзка с това Учителят каза: „Когато човек даде едно глупаво обещание не е задължен да го изпълни, защото го е направил от глупост". Хайде сега отидете и разчистете пътя на този брат. Беше вече невъзможно, той искаше да бъде рицар и да изпълни обещанието си и не послуша Учителя. Ожениха се и заживяха заедно под един и същи покрив. Този еврейски дух, с когото той се свърза беше противник на учението и беше му създавал много, много пречки. Бракът му не беше хармоничен -свързан с много неприятности и огорчения. Веднъж жена му се разболява, получава голямо, невъобразимо и непоносимо главоболие, което не се повлиява от никакви лекарства и от съвети на лекари. Накрая Томалевски решава да отиде при Учителя и разказва за главоболието на жена си. Той го изслушва, протяга дясната си ръка, взима един портокал от една чиния, която е стояла на масата пред него, подава го на Томалевски и изрича: „Дай й го да го изяде". Визитата е приключена. Отива си Георги у дома, разправя всичко той на любимата си съпруга, но тя го поглежда недоверчиво и казва: „Та от тоя ли портокал от твоя Учител ще ми мине главата, когато що лекари и що лекарства и никаква помощ не видях?
към текста >>

33. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Ето това най-много ми създаваше неприятности: имах опитността, имах мнението по даден въпрос и онзи, който живееше с мен, а това беше Борис Николов не се съобразяваше с моето мнение, а той тогава беше председател на Братския съвет и правеше точно обратното.
А те бяха същите днес, които си разиграваха коня на Изгрева. Тогава стъпих на крака, опрях се твърдо на онова мнение, което бе залегнало и което бях споделила с Учителя и изобщо не се излъгах в преценката си. И не сбърках само аз. Сбъркаха другите около мен, които не се съобразяваха с моята опитност. А Учителят не случайно ме извика да реша тая задача пред него, защото знаеше, че ще дойде време, когато тази задача трябва да се решава пред всички. Ето това най-много ми създаваше неприятности: имах опитността, имах мнението по даден въпрос и онзи, който живееше с мен, а това беше Борис Николов не се съобразяваше с моето мнение, а той тогава беше председател на Братския съвет и правеше точно обратното. Трябваше да мине много време сам да се убеди в правотата ми, за да се коригира. А това бе губене на време, на сили, свързано с много изхабена енергия и още повече с големи огорчения за мен. Съдба. Ще разкажа точно тук и онова, което толкова години ме е измъчвало. Когато навремето Учителят ме изпрати при Борис Николов, то ми каза: „Борис досега е живял изключително в духовния свят и няма никаква опитност на земята. Опитностите ще му ги дадеш ти, защото ти сега излизаш отдолу и отиваш нагоре и се срещате тук в Школата".
към текста >>

34. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Там изживях толкова неприятности и унижения, и оскърбления, започващи от самото пристигане в Габрово Техния род не ме искаше, не ме приемаше, отхвърляше ме от самото начало Това се запази и до края 50 години след това.
След като се събрахме с Борис и се оженихме отивам при Учителя да го питам дали да отида в Габрово, за да се представя на родителите му като тяхна снаха, понеже доброто възпитание изисква това, а уважението, което ще засвидетелствам пред баща му и майка му ще бъде едновременно уважение и към самият Борис. Но гледам Учителят като че ли не одобрява тази моя идея. Понеже на мен ми се иска да отида, а виждам, че лицето на Учителя изразява нещо друго. Той не одобрява тази моя стъпка за контакт с рода им и то в Габрово. Но аз не го послушах и вместо да си остана тук в София, аз заминах с Борис в Габрово и бях представена на близките му и рода му. Там изживях толкова неприятности и унижения, и оскърбления, започващи от самото пристигане в Габрово Техния род не ме искаше, не ме приемаше, отхвърляше ме от самото начало Това се запази и до края 50 години след това. Аз не послушах тогава Учителя, а той знаеше и виждаше, че ме очакват противоречия и искаше да ми ги спести и да ги избегна като стоя на разстояние от тях. Това е един от методите на Учителя, който впоследствие успях да науча, че да се разсее някой фокус на кармична развръзка, когато хората са на разстояние то тази връзка се разтяга и фокуса също се разтяга и човек по-лесно преминава през разнищването на този кармически проблем. Това го научих по-къснс чрез опитността на други братя и сестри. Но непослушанието си е непослушание и всеки си сърба попарата, която си е надробил. А тя беше гореща опарвах се често, но трябваше да я сърбам и то вече 50 години.
към текста >>

35. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Та откакто се свързах с Борис само ядове и неприятности от тогава та чак досега, не ме напуснаха дори и на стари години.
Какво стана после с тази Райна не зная, шивачка ли остана, къде се дяна не мога да ви кажа. Обикновено в Школата имаше един закон. Ако някой направи скандал и е виновен и после не се извини на Учителя за създалата се дисхармония, която става причина да се вреди на делото му, то тогава не след дълго време това създадено дисхармонично състояния от него направо го разрушаваше и го изгонваше от Школата. Имахме много такива случаи и много хора така изгоряха. Тук се случи същото с нея. Та откакто се свързах с Борис само ядове и неприятности от тогава та чак досега, не ме напуснаха дори и на стари години. Навремето през нашите млади години аз непрекъснато минавах през изпити, бях много чувствителна и често плачех. Борис ми казваше по-късно, че когато и да ме е срещал все съм плачела. Другите мислеха, че съм много разглезена и неуравновесена. Но вътре в мен ставаха процеси и аз ги отразявах вътрешно и външно къде с плач, къде с потиснато настроение. По-късно след като преминах през тези етапи аз се стабилизирах и всички се убедиха, че не само не съм разглезена, не само, че съм устойчива, но имам и здрав дух.
към текста >>

36. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

Спомням си сестра Стоянка Илиева, поетесата, отива при Учителя и му се оплаква от неприятностите, които е имала с къщичката си на Изгрева.
Понякога си казвахме така: „Да, това е така, защото имахме един брат, една сестра, когато им се случи онова, поради това, че не послушаха Учителя", и си припомняхме случката, опитността, проследявахме живота им и виждаме чак сега как действаше окултния закон. Ето защо опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, защото чрез тази опитност се проявява духовния закон от Словото на Учителя. Учете сега, за да знаете какво ви предстои и ако искате днес някои неща да знаете, че те могат да ви се дадат, но тогава трябва да ги издържите докрай. Учителят даде своето Слово, а то бе за онези проекции и сечения на светове, които изпълваха духовния свят над Изгрева, защото тук бе слязъл Учителя и чрез него се проявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух. Днес Изгрева го няма, но съществува духовният Изгрев, който е сътворен от Словото на Учителя. Спомням си сестра Стоянка Илиева, поетесата, отива при Учителя и му се оплаква от неприятностите, които е имала с къщичката си на Изгрева. Казала: „Учителю, тази къщичка ще издържи ли и ще ми изкара ли през този живот? " Учителят изрекъл: „Каква къщичка, какъв Изгрев. Изгревът вие ще го видите след хиляда години". И тази сестра, която имаше философска жилка в кръвта си, извиква: „Ами, Учителю, ще съществуваме ли ние тогава? " „Ние винаги сме съществували като души." И това е бил отговорът на УчИтеля и това е закон на Бялото Братство.
към текста >>

37. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Тя много пъти създаваше неприятности на Учителя и той няколко пъти я би с бастуна.
Учителят излиза от стаята си. Тя ляга и лежи известно време. През това време Учителят изпраща един от братята да я измъкне от там. Станаха разправии за леглото на Учителя. Братът бе як и я изнесе на ръце, а тя риташе с крака и кряскаше. Тя много пъти създаваше неприятности на Учителя и той няколко пъти я би с бастуна. Ако някой от страни бе гледал всичко това ще каже, че тук са всички ненормални и луди. А това бяха болни съзнания, разхлабени съзнания и обсебени от тъмни сили, които воюваха срещу Учителя и Школата. Те бяха медиумични, бяха къщи с отворени врати и прозорци и онези сили, които воюваха срещу Учителя много лесно влизаха в тях, обсебваха ги и те ставаха оръдия на чужди сили и воюваха по този начин срещу Учителя. Учителят намираше за всеки случай да се справи поотделно, а някой път прибягваше както до помощта на своят бастун, за което много хора видяха бастуна му как действа и също много хора се разочароваха от Учителя и напуснаха Изгрева, защото според тях Учител и бастун са несъвместими неща. Но когато Злото и Доброто влизаха последователно в един и същи човек и неговите състояния се сменяваха като ветропоказател ту наляво, ту надясно, то става опасно и трагично.
към текста >>

38. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

През годината той имал много неприятности и много трудно задачи за разрешаване в личния си път и решил за Нова година до дойде на Изгрева, да посети Учителя и да го запита за онова, което трябва да направи, за да разреши своите мъчни задачи.
И аз трябваше да вървя в своят път, макар че бях унижавана, бях отхвърляна, но запазих вътрешното си достойнство, че съм дошла да бъда ученик на Учителя. А това вътрешно достойнство бе моята увереност, че връзката ми с Бога е единствена и тя е вечна както бе присъствието на Учителя тук на Изгрева живо и неотразимо, защото Учителят бе тук не само като Учител, но и Бог чрез него крачеше на земята, по земята българска и Бог бе дошъл да посети своите люде. Ето това беше моят път в Школата на Учителя. Но не само аз минавах през такива задачи. Ще ви разкажа един пример на един брат Крюгер от село Вранестеня от Радомирско, където той там беше агроном и живя дълги години. През годината той имал много неприятности и много трудно задачи за разрешаване в личния си път и решил за Нова година до дойде на Изгрева, да посети Учителя и да го запита за онова, което трябва да направи, за да разреши своите мъчни задачи. На Нова година както всеки път има братска вечеря, събират се около двайсетина души пред масата натрупана с ястия, а преди да дойде Новата година обикновено Учителят казва на всеки да си направи тайна молитва и да се помоли вътре в себе си какво желае той да постигне през новата година. И всеки, който пожелае то това желание мислено се поднася пред Учителя и това пожелание обикновено се сбъдваше през идната година. Учителят предварително нареждаше всеки да си запише желанието в своето молитвено тефтерче и всеки ден след като си привърши ежедневната молитва ученикът да прочете и своето желание, което е изказал в тайна молитва пред Учителя срещу Новата година. И така двадесетина ученици всяка година проверяваха на живо и на яве дали тяхното желание се сбъдваше през годината. Без изключение те се сбъдваха и когато се събирахме отново в края на годината Учителят запитваше: „Има ли някой от вас на когото не му се е сбъднало желанието?
към текста >>

39. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

А пък Борис бе достатъчно медиумичен, за да ми създава други неприятности и бели с неговата медиумичност.
Пристига веднъж Веса Несторова у дома, хваща вратата, отваря я и веднага се търкулна една чиния от лавицата и се разцепи на две. Сама се търкулна чинията. Казах си: „Това е знак, че не влиза в този дом с чисти намерения". На следващият ден Борис ми казва: „Да знаеш, че тази Веса налита и посяга върху мен като на мъж". Гледам аз Борис, но от вътре в него някой друг ми говореше това, може би в него бе влязъл същия онзи, който бе бутнал чинията, за да ме предупреди за неприятелското нашествие в моя дом. А пък Борис бе достатъчно медиумичен, за да ми създава други неприятности и бели с неговата медиумичност. За нея ще говорим по-късно. Виждах хора, които минаваха за духовни, които се кичеха с духовното, но искаха власт на земята. Тези неща се самоизключваха. Учителят казваше така за такива: „Който идва от високо той на земята е смирен, защото знае от къде идва, знае какво има там горе и какво има тук долу. И да направи връзка с Божествения свят трябва да бъде смирен.
към текста >>

40. 134. ХИЩНИЦИ

Разказваше една сестра, че когато била учителка, била млада и младоженка, но имала много неприятности в семейството си, в което отишла като булка.
И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от зъбите и ноктите на хищника. А на мен би беше така смешно и така тъжно, че не разбраха ли нищо тези хора от това Учение: че благодари па си замини, прав ти път, ходи където си искаш. Но благодари чрез мен на Бога. А в такива случаи в ушите ми звучаха думите на Учителя: "Много хубаво си направила". За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път. Разказваше една сестра, че когато била учителка, била млада и младоженка, но имала много неприятности в семейството си, в което отишла като булка. Разбирала се добре с мъжа си, но имала конфликт със свекървата, което се стигнало дори до ожесточение от страна на свекървата и накрая тя успяла да я скара и мъжът я намразил, започнал да я гони, да я бие, а иначе бил много добър човек. Какво беше правила свекървата, където беше ходила и при кого се бе учила на незнайни неща, но снахата започва полека-полека да линее, заболява, престава да се храни, да яде, повръща непрекъснато с главоболие, от което ще й се пръсне главата. Така тя едвам се дотьтря на Изгрева и беше паднала на тревата изнемощяла и отслабнала. Едвам я вдигнаха и я сложиха в една от бараките и докладваха на Учителя, че е много болна. А той им каза: „Сестрата не е болна, а е от магия".
към текста >>

41. 141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО

Почти всички, които дойдоха от там създадоха много неприятности както на Учителя, така и на учениците в Школата на Изгрева.
Служителите на Бога са едни и същи. Само онзи, който служи в Дух и Истина е служител на Бога и на Учителя. Не случайно варненското Братство бе поставено на едно непрекъснато брожение и в разстояние на години наред бяха посочвани кой е от Бялата и кой е от Черната ложа. По-късно онези, които бяха заквасени с друга мая от други окултни школи напуснаха Варна и дойдоха в София. Ние имахме възможност да им сърбаме попарата, а това бяха и Михаил Иванов, и Кръстю Христов, а по-късно дойде и ръководителят на Варна Емануил Иванов с жена му - Люба Иванова. Почти всички, които дойдоха от там създадоха много неприятности както на Учителя, така и на учениците в Школата на Изгрева. Ние тук на Изгрева имахме един Учител, имаше едно Слово и трябваше да изповядваме един и същ Бог. Но онези, които идваха и носеха повеите на различни окултни школи създаваха брожения между нас и дисхармония в цялата обстановка на Изгрева. Веднъж Учителят каза: „Ако вие се застъпите за принципите на Бялото Братство ще видите как Бялото Братство ще ви благослови и то ще отреди всекиму заслуженото".
към текста >>

42. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Отивам при Учителя и споделям, че ето Цанка е дошла на Изгрева и че отново започва да ми създава неприятности.
Цанка беше поставена в много трудни положения в дома, в който отиде да живее като снаха. Как се справяше там - тя си знаеше. Може би един от моментите, които я караха да идва в София бе да намери отдушник и пролука, за да може да се избави от атмосферата на доведена снаха в онзи дом. Ето защо в годината тя по няколко пъти идваше на Изгрева на гости, за да види братята си, а те бяха трима -Борис, Николай и Стефан и разбира се да види и приятелите, както и да се срещне с Учителя. Но след като видя в мене, че аз съм й главният враг и след като започна открита война с мен нещата се влошиха както за мен, така и за нея. Отивам при Учителя и споделям, че ето Цанка е дошла на Изгрева и че отново започва да ми създава неприятности. Аз очаквам той да каже нещо за моя утеха, да ми направи забележка, че може би вината е в мен, а той рече: „Добре, че Цанка нямаше деца, защото нямаше да може да ги възпитава". Аз се огледах и се чудя защо така Учителят ми говори нещо съвсем друго, а не онова, за което го запитах. Но понеже се бях оплакала освен от Цанка, така и от Люба Славянска на Учителя, че искат да отнемат Борис от мен той отново каза същото: „Тя не знае да си възпитава децата". Защо Учителят ми говореше за възпитание на децата им - едни, от които не бяха се родили, а пък другите на Люба се бяха родили. Какво означаваха тези две положения?
към текста >>

Освен това тя е добре запозната с големите неприятности, спречквания между двете ни и че сме застанали като върли врагове една срещу друга.
Та така разреших въпроса с Цанка и с Люба, оставих ги да си заченат онова, което бе у тях, да се роди и след време да го видим. Наистина по-късно всичко излезе наяве, но не само пред мен, но и пред другите. Видя се и всички ахнаха от изумление. По онова време Цанка беше написала едно писмо до една сестра от Габрово до София и се беше оплаквала от мене, защото аз не се съгласявах се нейните идеи и представи, които не бяха верни и които искаше да наложи на Борис и чрез него на Братството. Сестрата получава писмото, чете го и разбира, че за цялото това настървение срещу мен има някаква причина. Освен това тя е добре запозната с големите неприятности, спречквания между двете ни и че сме застанали като върли врагове една срещу друга. А тук нали е Школа, нали го има Учителя. И решава тя да отиде при него и да му занесе писмото, за да чуе лично от него как стоят нещата. Защото в такива случаи единствен критерий е думата на Учителя. Тя занася писмото на Учителя, той го прочита цялото, подава й го обратно и изрича: „Цанка иска да командва брата си. Тя си има мъж, него да командва.
към текста >>

43. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Но главно по наша вина и немарливост цялата тази обстановка донасяше на Учителя много неприятности.
Чак тогава видях какво представляваме. Тогава разбрах, че всички граждани, които идваха от града, за да ни видят и като виждаха бараките, бодливата тел и като ни виждаха разни повлекани и какво ли не още - отиваха си разочаровани. Оставаха онези, които идваха по Дух. Наистина това беше една предпазна мярка, това беше една маска, която предпазваше Изгрева от любопитни. За останалите граждани ние бяхме несретници, заблудени и загубени хора. Но главно по наша вина и немарливост цялата тази обстановка донасяше на Учителя много неприятности. Учителят държеше много за външната ни обхода. Да сме чисти, да сме облечени спретнато, да сме изгладени и изпрани, да живеем в чисти и хигиенични жилища. Изискваше от нас да имаме по три завършени факултета, да си изкарваме хляба с професиите си, да знаем езици, за да може светът около нас да бъде отворен за нас и ние да бъдем отворени за света. Това не можахме да сторим. Това ще го направи едно друго поколение.
към текста >>

44. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Но главно по наша вина и немарливост цялата тази обстановка донасяше на Учителя много неприятности.
Чак тогава видях какво представляваме. Тогава разбрах, че всички граждани, които идваха от града, за да ни видят и като виждаха бараките, бодливата тел и като ни виждаха разни повлекани и какво ли не още - отиваха си разочаровани. Оставаха онези, които идваха по Дух. Наистина това беше една предпазна мярка, това беше една маска, която предпазваше Изгрева от любопитни. За останалите граждани ние бяхме несретници, заблудени и загубени хора. Но главно по наша вина и немарливост цялата тази обстановка донасяше на Учителя много неприятности. Учителят държеше много за външната ни обхода. Да сме чисти, да сме облечени спретнато, да сме изгладени и изпрани, да живеем в чисти и хигиенични жилища. Изискваше от нас да имаме по три завършени факултета, да си изкарваме хляба с професиите си, да знаем езици, за да може светът около нас да бъде отворен за нас и ние да бъдем отворени за света. Това не можахме да сторим. Това ще го направи едно друго поколение.
към текста >>

45. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Започна да създава много неприятности на Учителя.
А че тук бе Школа, че тук се говореше и изнасяше едно ново Учение и едно ново Слово, което трябваше да се приложи именно в условията на братския живот - това много малко се оценяваше. Възприемаха го, но после или се забравяше, или срещаше противодействие именно от собствените привички на всеки един от нас. Мара Граблашева чрез своето поведение и начин на общуване и обхода с другите беше започнала да предизвиква доста забележки от останалите. Стигна се до там, че заради нейният начин на живот и поведение се критикуваше Учителя, хвърляха му се упреци, обвиняваха го във всичко и то заради нея и заради такива нейни грешки. Нейният мъж се казваше Величко Граблашев и бе заминал в Америка със сина си, а тя остана тук с дъщеря си. Започна да създава много неприятности на Учителя. Влизаше в стаята му, искаше да спи на кревата му, на леглото му, понякога я намираха, че се е завряла под кревата му и едвам я измъкваха от там. Тя бе станала медиумична и в нея влизаха духове, които я използваха, за да притесняват Учителят и да го злепоставят в обществото. По едно време тя започна да говори срещу Учителя, че той използвал парите на учениците си за свои користолюбиви цели. Това нейно поведение не остана незабелязано от Учителя и той бе прилагал към нея различни методи. Понякога приложи и най-стария метод и я би няколко пъти с бастуна.
към текста >>

Изгледах я втрещена и тогава разбрах, че аз не говорех с истинската Граблашева, а с онази Граблашева, която виждахме да създава бели и неприятности.
Но ако речеш да им помогнеш тъй както аз на теб помагам мнозина ще се съблазнят и ще помислят, че това е користолюбие. Но все пак опитай се да поговориш с нея." Аз наистина отидох при нея и използвах един случай когато тя беше смирена в себе си, съсредоточена и беше в един светъл период и обърнах внимание, че с нейното поведение тя пречи и излага Учителя. Тя се обърна към мен, погледна ме и каза: „От къде на къде аз да преча. Няма такова нещо. Ти си заблуждаваш". Изгледах я втрещена и тогава разбрах, че аз не говорех с истинската Граблашева, а с онази Граблашева, която виждахме да създава бели и неприятности. Не беше тя, а в нея влизаха други същества и я използваха като оръдие срещу Учителя. Отивам и съобщавам на Учителя за онова, което успях да установя след разговора с нея. Той каза: „В нея от един път се раждат много желания. Иска всичко наведнъж да поеме. Един човек, който дава за един час сто обещания не може да ги изпълни.
към текста >>

46. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

" „Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказа, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая според съвета на Учителя той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е.
Обикновено Боян Боев пресрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своята тетрадка и в неговите тетрадки ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г., то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: „Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин". „Какъв е начинът, Учителю? " „Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказа, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая според съвета на Учителя той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Та кой разумен човек ще захвърли тази раница с богатството. Той обаче не я захвърли и неговото състояние после се усложни, накрая фалира, разби семейството си, психически се промени и изгоря и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила. Та непослушанието към Учителя има големи размери и обхваща вътрешният и външният живот на ученика.
към текста >>

47. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

И по този начин аз щях да си навлека неприятности както това стори Савка.
Бях направила един кръг и по двата пътя. Всички останаха много доволни. Но на никого и на ум не му мина, че това са идеи от Учителя. На всички се хареса тази идея, но не знаеха чия е, а тя бе толкова обикновена, бе достъпна всекиму, но трудно да се види от обикновените човешки очи. Ако бях казала чия е идеята, всички щяха да скочат и да се обявят срещу нея. И по този начин аз щях да си навлека неприятности както това стори Савка. Тук научих, че когато се внесе една идея да не ее вижда чия е идеята, за да не се провокират някои сили за борба срещу идеята. По-късно споделих с Учителя за целия този случай. Каза ми: „Когато една идея има Божествен порядък важното е да се приложи. Онзи, който я сваля и онзи, който я прилага и двамата вършат Волята Божия". По идея на Учителя създадохме духовна група.
към текста >>

48. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

С Галилей имах много неприятности, защото той застана зад Савка като неин поддръжник.
Учителят отпи от водата, погледна ме, усмихна се и с погледа си показа, че изпита на ученика е даден и опитността с термосите е приключена. През цялото време в себе си благославях Учителя за онези методи, с които той си служеше за възпитание на учениците си. Аз знаех, че Савка не случайно забрави термоса, за да я прекарат през същото състояние, което изпитах и аз. А аз този път не забравих също случайно термоса, за да се даде урок с него на Галилей, че пред Учителя всички са ученици и привилегия няма никому. Единствената привилегия на ученика е да учи и да усвоява наученото и да го прилага в живота си. С Галилей имах много неприятности, защото той застана зад Савка като неин поддръжник. След като си замина Савка той отново продължи същата линия до края. Спомням си когато издавах песните на Учителя и той като музикант и вместо да подкрепи истината то той се присъедини към моите опоненти. Не признаваше моята песнопойка. Тя не беше моя, а това бяха песни от Учителя, които аз бях издала. Та понякога два различни термоса се поставят в две различни раници, в различно време, за да могат да изпълнят ролята си на предметно обучение на учениците.
към текста >>

49. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

Затова имаше много поводи, защото много неприятности му създаваше.
А след нея ще следва външната организация, правилници с правила, които да сковат и вържат приятелите с разни устави. А с една хубава фраза Учителят разреши целият този сложен въпрос. Савка беше едно своенравно същество. Тя се държеше като една обикновена, най-обикновена ревнива жена към Учителя. Учителят можеше да я изгони много пъти. Затова имаше много поводи, защото много неприятности му създаваше. Но Учителят не постъпи така, както човек би помислил и направил. Учителят дойде на Изгрева с този случай наречен Савка, а той я водеше още от „Опълченска" 66. Той още от самото начало я взе около себе си. Той взимаше дейно участие в нейния живот. А чрез нея, чрез Савка Учителят даде вътрешни правила и закони за пътя на ученика.
към текста >>

50. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

Аз не споделях с него своите несгоди и неприятности, за да не го тревожа излишно.
Животът ми в болницата беше изпълнен с толкова нови неща, но не примамливи, а страшни и опасни за едно младо, неопитно, самотно момиче от провинцията, че аз се изплаших. Брат ми беше също изплашен от големия град. Той се движеше в по-друга среда от моята, в среда на другари, но дълго време не можеше да си намери работа. Когато се срещахме виждахме колко сме безпомощни и изплашени и двамата. (Той гостуваше у някакъв приятел, не беше при вуйна ми.) Крепеше ни обаче взаимната любов и загриженост един за друг. Аз не споделях с него своите несгоди и неприятности, за да не го тревожа излишно. Той също не споделяше своите, може би по същата причина. И така аз се чувствувах сама, сама, сама... Сама сред тъмно, мътно и неспокойно море. Никъде светлина, никъде красота, никъде радост! Хазаинът на вуйна ми беше почнал да се бунтува, че имала много квартиранти, печелела много от къщата му. Аз не бях квартирантка, а само гостенка.
към текста >>

51. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Нахълтаха в класовете хора, на които мястото съвсем не беше там и създаваха излишни неприятности и изпитания на учениците.
Тези, уж случайно казани думи, като на шега, които не съм забравила, виждам сега, че не са били казани случайно и на шега, че те са от голямо значение. Много късно, днес, след Неговото заминаване, разбрах това. Защото какво беше напоследък влизането в общия и в специалния клас? Всеки, който пожелаеше по временно настроение или с някаква друга задна, користна цел, можеше да влиза без да пита ръководителя на класа или Братския съвет, или съучениците от класа. И се получи нещо много лошо. Нахълтаха в класовете хора, на които мястото съвсем не беше там и създаваха излишни неприятности и изпитания на учениците. Същата година през лятото ние бяхме пак в София с Олга Блажева и бяхме на посещение при Учителя. Той ни разпитва за учителството ни, за живота ни на село, за Стара Загора и между другото каза: „Ами вие като влязохте в общия клас питахте ли ръководителя, брат Ковачев? Разреши ли ви той? " „Ами щом като Вие разрешавате, има ли нужда да питаме и него? " „Има, има", каза Той и бащински мило и наставнически каза: „Сега като си отидете в Стара Загора ще идете при брат Ковачев и ще му кажете: „Брат 22 Ковачев, искаме да влезем в общия клас, ще ни приемете ли?
към текста >>

Когато Учителят си замина той влезе без да пита някого, но създаде доста смут и неприятности в известни среди, а беше вече доста стар и скоро си замина.
И ако всички единодушно го приемат да бъде приет. Сам Учителят не приемаше всички. Има хора, които дълго време не ги е приемал, а някои и съвсем не. Такъв един случай зная. Един човек през всичкото време докато е бил Учителят тук е искал да влезе в Общия клас и Той не го е приел. Когато Учителят си замина той влезе без да пита някого, но създаде доста смут и неприятности в известни среди, а беше вече доста стар и скоро си замина. Какво би било, ако беше влязъл млад? Но аз бях започнала да разказвам за специалния клас и за влизането ми в него. Лекции от специалния клас още нямаше печатани. Изпращаха ми ги в ръкопис или написани на пишеща машина. Аз ги преписвах и ги препращах на друг даден адрес.
към текста >>

52. МАРИН КАМБУРОВ

Той имаше някои неприятности с нея.
Имал е кореспонденция с Емилия Вилумсон. Последната искала да се омъжи за него. Учителят обърнал внимание обаче на друга, която впоследствие станала и ръководителка на братството - Ана Мазурс. Тя е била истинска сестра. Още когато бяхме в Бараково Емилия кореспондираше с бати. Той имаше някои неприятности с нея. Интересна е снимката от Рига. (Към N 9) Гина Гумренова живееше на „Опълченска" 66. Учителят живееше у тях. Тя посрещаше и изпращаше. Беше неуморна.
към текста >>

53. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Костадинка имала много милозливо сърце и също е вегетарианствувала, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо.
Прекарваше продължително време в София при Анка и заедно са ходили на Рила с палатка. Брат й Илия е бил първоначално в Стара Загора откъдето се е познавал с Райна Каназирева. Оттам и Васка чрез Райна Каназирева влиза в Братството. Илия Халаджов е бил женен за дъщерята на Никола Камбуров от Казанлък. След това сестра им Радка и майка им също стават вегетарианки. Костадинка имала много милозливо сърце и също е вегетарианствувала, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо. Васка и Петър Камбурови са били на квартира у Стефана Мирчева - известна в Стара Загора като ясновидка между приятелите. Спомените на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им. ОБЗОР След заминаването на Учителя през 1944 г. на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле. Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него.
към текста >>

54. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Цанка Екимова

Аз се съгласих, макар че умувах и се колебаех, защото бях отседнала да пренощувам на друго място на Изгрева и не желаех да имам повече неприятности с Мария.
Сутринта изметох една лопатка дървеници - избити неприятели от сражението. Та така освен със змея, който влизаше в разни човеци, аз водих сражение и със змея, който бе наел като войници онези дървеници на братовия ми таван. Ето, това е да се отървеш от трън, та да се закачиш на глог, че е по-висок. За пръв път и за последен път излизаме на един концерт в София. Брат ми Борис беше взел три билета и ми предложи да дойда в зала „България", за да чуя знаменитият цигулар-музикант Чомпи. Аз се съгласих, макар че умувах и се колебаех, защото бях отседнала да пренощувам на друго място на Изгрева и не желаех да имам повече неприятности с Мария. Срещнахме се тримата пред входа на залата. Аз влезнах след тях и седнах на своето място. Борис бе взел така билетите, че той седна между нас двете. Но тя се обърна към мен и каза: „Махай се от това място, отивай настрани, че не мога да слушам музиката от теб". Преглътнах и се отместих през няколко стола, които бяха единствените два стола незаети от цялата зала.
към текста >>

55. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Велик Георгиев Константинов

Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически.
Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това. Ти ще покажеш на професора, колко той знае.
към текста >>

56. 4. ПОВИШЕНИЕТО

Много правилно постъпвах, където ми каже и нищо не ми се случи като неприятност.
Казва на началник кадри: „Не е удобно, бе, той там си е дал оставката и сега пак там да се върне. Ще му намерите друго място". Отивам при Учителя. Пак отивам за втори път, казвам му: „Те ми предложиха да си избера между Харманли, Благоевград или Ксанти в Беломорието". Отивам при Учителя и Той ми казва: „Рекох, където Вие си изберете от трите места". Много правилно постъпвах, където ми каже и нищо не ми се случи като неприятност. Затуй, където си избера. И аз си избрах Ксанти. Отивам и ме назначиха с още една степен по-нагоре - II степен. Спечелих от цялата работа. Щото те пък бяха в криза с кадрите, особено за новите.
към текста >>

57. 5. БЕЛЕЖКИ

Жеко Вълканов

Марийка Великова Марашлиева

Тези сили го разрушиха отвътре и съпругата му имаше много големи неприятности с него.
Тогава съпругата му дойде и поиска записа като спомен за семейството и даде някои допълнителни данни, които бяха записани. Като човек Жеко беше скромен и тих. Не беше пълен вегетарианец. Поради това, че напусна Школата беше отклонен от сили и беше запратен от тези сили да посещава най-различни секти и общества. Непрекъснато търсеше и ходеше при ясновидци и гледачи. Тези сили го разрушиха отвътре и съпругата му имаше много големи неприятности с него. Имаше моменти, когато психически беше разстроен. Това най-добре го възприемаше съпругата му, която имаше много проблеми с него в това му състояние. За останалите и за неговите познати в такива случаи тоя беше особняк. Събираше отпадъци, кокали, да храни котки, котките на квартала. Събираше бутилки и ги трупаше вкъщи.
към текста >>

58. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Марийка Великова Марашлиева

Но сега имаше други неприятности и построяването се забави.
ме извадиха от жилището ми като ме настаниха в оборотно жилище в ж. к. „Лкзлин". Като собственица имах правото на избор за апартамент в един блок на БОДК. Всъщност предложиха две гарсониери на четвъртия и на шестия етаж. Аз предпочетох на шестия етаж. Но сега имаше други неприятности и построяването се забави. Строителното петно, което беше за нашия блок го дадоха за построяване на легация и след това трябваше да се водят дела и да се освобождава ново строително петно докато се построи нашия блок. По това време, още докато не бях извадена от жилището ми се опознах по-отблизо с една сестра от братството Донка Проданова. Донка идваше при брат Петър, помагаше, изплакваше се на него като пред баща, съветваше се с него. Той й казваше често да спре работата, защото тя имаше възраст за пенсия и да си гледа здравето, защото беше много болна, но тя не искаше да остави ресторанта, в който работеше. Там получаваше храна, а на гардероба й даваха често бакшиш.
към текста >>

59. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи.
В Школата всички се чувстваха и се усещаха като души, защото бяха потопени в аурата на Учителя, чиято аура беше създадена от Божествения Дух, Който бе в Учителя. В онези години всички бяха в едно повдигнато емоционално състояние, което увличаше и даваше възможност да се прекрачи прага на женската и мъжка плът. Те бяха млади мъже и млади жени. Те се усещаха като души и слушаха Словото на Учителя за Божествената Любов. Но когато те говореха за тази Божествена Любов, тя минаваше през техните устни, които бяха жадни за ласки и милувки, понеже бяха създадени от плът и кръв. Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи. Някои от старите приятели имаха по-голяма дисциплина и бяха видели Учителя и Неговото истинско проявление като проявление на Божествения Дух чрез опитностите, които имаха с Него. В тези опитности имаше всичко - и изява, и проявление на Божествения Дух. Имаше и послушание на ученика. А това послушание се обличаше понякога в страхопочитание, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий. Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и предизвикваше усмивките на всички.
към текста >>

60. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

След неговата смьрт тя продължила да работи на кръчмата с един свой роднина, но той се пропил и започнал да й създава неприятности и тогава тя решила да затвори кръчмата.
Обаче там трябвало да работи тежка работа, да носи вода от Дунава за разливане и пране. Тогава не е имало водопровод в Русе, а за пиене се ползвали водата от кладенците. Водопроводът е бил направен някъде около 1925 - 1930 година. Така някой познат на семейството като виждал колко е труден живота на Петранка, казал на баща й да си прибере детето, ако има милост към него, иначе то може там да се затрие. По-късно сестра Петранка се омъжила за един кръчмар в тракцията в Русе, от когото имаше една дъщеря Пенка, Те си купили къща, но съпругът й починал. След неговата смьрт тя продължила да работи на кръчмата с един свой роднина, но той се пропил и започнал да й създава неприятности и тогава тя решила да затвори кръчмата. По това време се била запознала с новите идеи на Учителя и по съвета на братя Маркови тя си продала къщата и внесла парите в новосъздадената комуна, като влязла да работи в последната. А каква работа можело да й се възложи освен пак да слугува. И така от нейната къща нищо не останало и тя цял живот е слугувала на чужд имот без пари. Сестра Петранка Чернева беше много добра и трудолюбива жена и по-късно стана другарка на брат Ватев, който бе овдовял преди много години. Тя разказваше с въодушевление за брат Петър Тихчев (дядо Петър), който пеел много хубаво духовни песни, който е бил хазаин на Учителя в Свищов.
към текста >>

61. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Нарушение на окултните закони

Аз, Марийка, си спомням много добре, бях в трети прогимназиален клас, когато брат Райчев беше в Русе на „Свирчовица" и се беше разболял от неприятностите, които е имал с братя Маркови.
Учителят изпраща брат Асен Райчев, пенсионер, бивш военен, счетоводител в Русе. По-късно Колко Йорданов и Йордан Андреев и тримата от София и след това Петър Арабаджиев от Варна. Тяхната задача била да контролират къде отиват приходите от стопанството. Братя Маркови, които работели братския имот не давали никакви приходи. Били изпратени от Учителя, а изгонени от братя Маркови. Аз, Марийка, си спомням много добре, бях в трети прогимназиален клас, когато брат Райчев беше в Русе на „Свирчовица" и се беше разболял от неприятностите, които е имал с братя Маркови. Тогава на баща ми бяха дали от братството една голяма стая на „Свирчовица", където прекарвахме през лятото 2 - 3 години в голямата къща до къщата и работниците на брат Ватев. Тя е била използвана известно време за обор на конете, но майка ми я беше варосала и макар и пода да беше от пръст ние си сложихме едно голямо легло, маса и няколко стола, малко покъщнина и така там бяхме като на курорт. Въздухът тогава беше много чист, чудно хубава вода, най-хубавата вода - батмишка вода, идваше от Образцов чифлик - пивка и студена. Братя Маркови работеха градината (зеленчуковата) и ни продаваха хубав пресен зарзават. Баща ми имаше дюкян за платове в Русе и с колелото сутрин отиваше и вечер се връщаше от града.
към текста >>

62. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК