Търсене в текстове за 'Непоколебимост'

След като Козловски напуснал България, мястото му в кръжока било заето от най-младия брат - Тодор Стоименов от Бургас кръжокът бавно се развива, но не толкова в численост, колкото във вътрешна убеденост и непоколебимост.

В лицето на брат Пеню ние виждаме човек от нов тип, човек на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта, чрез които добродетели ще дойде свободата, братството и единството, също и виделина, че да могат всички човеци да станат добри, умни, честни и справедливи. Да може всички народи да се обединят в един народ и в една държава, че да няма войни и недоразумения по цялата земя. Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р Миркович в гр. Сливен, а също и други брошури с духовно съдържание, устройвали се срещи, водели се разговори, като се обменяли мисли и опитности. Работело се за пробуждането на готовите души, които първи ще поемат този светъл и благороден път. След като Козловски напуснал България, мястото му в кръжока било заето от най-младия брат - Тодор Стоименов от Бургас кръжокът бавно се развива, но не толкова в численост, колкото във вътрешна убеденост и непоколебимост. Брат Пеню Киров се поминал на 18 януари 1918 година в Бургас, Чувал със сол. Пеню Киров е бил ротен командир на младия войник Черню Калушев, с когото са се запознали и опознали. Как е станало това, вече сме го разказали на друго място. Веднъж той се среща с Калушев и му казва да отиде в село Габерово при бай Слави Тодоров и да си вземе малко сол. Зачудил се брат Черню, защо да ходи у Габерово за сол, когато в тяхното село, близо до тях е магазинът и може да си купи колкото иска.
към текста >>

Виолетови - всяка крепкост на сърцето в добродетел; непоколебимост и смелост в пътя на Истината и вярата и непадане в грях.

Всяка вечер ще отбелязва по страните на триъгълниците точки със съответни краски, както е показано по-долу и като наблюдава върху мислите и постъпките си, доколко е пазил равновесие, къде се е отклонил през деня, къде куца, изобщо дали върви в пътя на правилно развитие, да се самопознае и изправи. Ще отбелязва с точици: Черни - всяка дисхармония в чувства, мисли и действия, слабост на сърцето, ума и волята, упадък на душата, духа и тялото. Червени - всеки подем на чувствата, мислите и действията в живота. Зелени - всеки подем на сърцето, ума и волята; саморазвитие в тях. Сини - всеки подем на духа, душата и тялото, всяко повдигане във вяра и добродетел, правилно разрешаване на въпроси върху Истината и вярата. Виолетови - всяка крепкост на сърцето в добродетел; непоколебимост и смелост в пътя на Истината и вярата и непадане в грях. Точките ще се поставят там, гдето дейността и проявата са най-силни. Черните - най-извън, на последния краен триъгълник и ще вървят отгоре надолу, а за основата - отдясно наляво; цветните - отдолу нагоре, а в основата - отляво към дясно. Черните точки се умножават с 2 - цифрата на съответната краска. Червените - означени с 4, ще бъде 4x2 = 8. Зелените - означени с 3, ще бъде 3x2=6.
към текста >>

Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл.

Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита. 20.II.1934 год., вторник Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл. Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек.
към текста >>

Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм.

Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм.
Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич. Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран. В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм. Хубав октомврийски ден, 8 число, понеделник. Въпреки периодичното оросяване с благодатен дъжд през целия ден, 10-та Погранична дружина, взета в непосредствено подчинение на Главната Квартира и в състав 1 260 пушки (формирана от кадъра на мирновременната тогавашна 10-та Погранична рота /от двата сухопътни взвода 82 человека, а морските два взвода останаха към Бургаския укрепен пункт/ развита до тоя състав - 1 260 пушки бердани, попълнени до две роти с опълченци от I и II призиви от околиите Бургаска, Анхиалска, Айтоска и засилен състава й с две роти опълченци от Троянската опълченска дружина), продължаваше до тоя ден да охранява пограничния участък - пограничната линия от с. Урумкьой /пограничния пост Канли-дере/ Бургаско до Черноморския бряг- пограничния пост "Атлиман" при с. Кюприя. Към дружината бе предаден и доброволческия отряд на г.
към текста >>