Търсене в текстове за 'Немота'

Та съм минала през огън и немота.

Та съм минала през огън и немота.
Все да го спира и да не бърза. И така бавно да изговаря думите, съвсем бавно. То ще му мине, полека, лека, бавно, така сричка по сричка. - Станка". И така аз оздравях. Та съм минала през огън и немота.
към текста >>

„Немота да ви го дам." И бабата плаче, и детето плаче и Добри пък, технически ръководител беше тогава, отива.

Майката, бащата умрели. Таи баба с малка пенсийка живяли и му поръчала, вече е голяма момченцето, ученик може би в първите класове на гимназията. И отива да си вземе костюма и понеже тогава скъпи са били платовете, отива и казва: „Кирил и Методий" е утре, пак ще ви донеса парите. В момента има човек, който приема стоката, при него се плаща и дава костюмите. И той казал: „Не, не мога да ви дам." Още 400 лева трябвало да даде. „Немота да ви го дам." И бабата плаче, и детето плаче и Добри пък, технически ръководител беше тогава, отива. Казва: „Защо плачат, бай Стамене? " Той е възрастен шивач. Казва: „Абе не могат да платят 400 лева, костюмчето на детето." - Дай костюмчето, плащам парите." И така полека, полека, от банка ли ще изтеглим, какво ще правим, ще плащаме после, той ги плати и аз, като дойде и ми казва Добри, аз така се зарадвах, че се хвърлих на врата му. Викам: „Добри, поздравлявам те, това е над, над всичко." Пък няма жената. Казва: „Дай костюма, аз плащам." Пък какво се случи после.
към текста >>