Търсене в текстове за 'Недъг'

Сега във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара други, който е по-силен, да изхарчи повече сила.
Вие трябва да се радвате на погрешките си, защото от погрешката именно се показва, че сте имали едно слабо място. Така че, за погрешките не се разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да не ги направите. Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колективните благопожелания съдействуват, за да се усили този, който желае. Сега във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара други, който е по-силен, да изхарчи повече сила. отколкото трябва. Така, който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва. Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, да отправи до мене писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите и да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, та когато го получите, да знаете за кого ще се молите. И в такива случаи винаги ще призовавате имената на тримата приятели, като казвате и имената им.
към текста >>

19. IV.11 август, понеделник

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Знайте добре, че болестите, това са барометри, които говорят за известен недъг на душата.
Говоря ви това; за да ви покажа отгде са вратата на лошите духове. Ето защо индуските учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко. И забележителното е, че когато човек е здрав, диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се и дишането. Опитайте да видите дали нямате загнезден някой дух в себе си. Аз зная, че има някои лоши духове у вас, които са се просто загнездили и ако вие не ги изпъдите, аз ще ги намеря и изгоня. Знайте добре, че болестите, това са барометри, които говорят за известен недъг на душата. Когато дойде един вълк да краде, той ще дойде в най-тъмната нощ и когато псетата на овчаря са заспали; при ясно време вълкът не дохожда. Духовете постъпват по същия начин - за да могат да ви обсебят, създават ви материална мъчнотия, предизвикват суматоха и тогава именно прескачат кошарата. Сега, понеже Господ е с вас, Той ви посочва начините, по които може да избегнете нашествието на лошите духове: дишайте дълбоко и през време на дълбокото дишане представяйте си светлосинята краска, че прониква през вас, слизаща отгоре. По този начин ще се освобождавате. Когато ви обсеби лош дух, той ви демагнетизира, тогава изгубвате благословението, което имате и което ви предстои.
към текста >>

20. IV.11 август 1908 г., начало 4 и 30 часа сутринта

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Болестите са един барометър, който показва един какъв-годе недъг на душата.
Когато е душата на своето си място, никаква болест не хваща. Но когато се обсебва, почва да намалява дишането. Чрез дълбокото дишане се изгонват обсебените духове. Един лош дух влиза чрез устата и от смилателната нервна система чрез кръвта отива в сърцето. Когато се киха, изгонва се лошият дух, който ни е обсебил, а когато се прозяваме, влиза лош дух в нас. Болестите са един барометър, който показва един какъв-годе недъг на душата. Сега ще дойдем до начина как да връзваме лошите духове. Обсебват ви лоши духове, когато имате някоя материална криза. Христос казва: „Дишайте дълбоко и се отправяйте нагоре, като си представлявате, че иде във вас светлина, и тогава лошият дух бяга. Когато влезете в свръзка с Бога, тогава всички блага ще потекат. Във Веригата има три лоши духа.
към текста >>

21. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.
И тъй, да почнем с учтивостта един към друг. Да ви кажа, нашите приятели от невидимия свят ви считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъствуват сега, ви смятат малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение.
към текста >>

22. Наряди за 1928 г.

Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-възвишено и благородно и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура.
Времето ще разруши старото, няма защо да се занимаваме с него. Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-възвишено и благородно и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек. Ние призоваваме впрочем всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеи. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята. Т. Стоименов, Начо Петров, Деню Цанев, Драган Попов, Г.
към текста >>

23. 10. МАЛЪК РАЗБОР

Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг.
Под „плод на ръцете“ се разбира светът на нейното сърце. Лозето означава, че всички благородни мисли и желания са у нея посадени. За такъв човек се казва, че е магнетизиран. „Опасва чреслата си с крепост И укрепява мишците си.“ Под думите „опасва чреслата си с крепост“, се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това укрепява мишците си. „Усеща, че търговията й е добра: Светилникът й не гасне ноще.“ Под „нощ“ се разбира, че когато я налегнат скърби и нещастия, светилни- кът й не угасва. Жена, която, като се намира в нещастие, каже: „Досега ходих на църква, вярвах в Бога, но отсега нататък няма да ходя“, то значи, че тя е без светилник. „Туря ръцете си на вретеното И държи в ръката си хурката.“ Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос, като вретено. Жените преди време са казали, че ако Земята се върти около своята ос, трябва и ние да се въртим около себе си.
към текста >>

24. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

После казвате за друга някоя: „Знаете ли тази сестра какъв недъг има?
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път. Във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: „Еди коя си сестра все има някаква отрицателна черта.“ Като кажете, че еди-коя си сестра има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: „Знаете ли тази сестра какъв недъг има? “ Хайде и втор лъч от лампичката изгасва. „Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение.“ Хайде и трети лъч изгасва. „Ами тази четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха.“ Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка.
към текста >>

25. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Спането не е голям недъг.
А пък млечната киселина има свойство да съкращава краката на мозъчните клетки. Когато тези крака са скачени, то всичките енергии текат правилно, а инак токовете не могат да минат и тогава човек заспива. Затова трябва да не се грижите много. Многото грижи, много безпокойства, многото мълвене за това и за онова причинява натрупване на тази отрова - млечна киселина. На стотина души все трябва един да спи. Спането не е голям недъг. Онзи, който спи, е човек, който търпи. Аз бих предпочел един да спи, отколкото да дърдори. Кое е по-хубаво? Спането е най-малката погрешка, която на Земята може да има. Сега на вас ви трябва самовъзпитание.
към текста >>

26. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек'

Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той.
“ Оставяш го. Ти трепериш. После ти каже: „Вземи си го, ха сега вземи и моето и да си вървиш! “ И ти, като заминеш, кажеш си: „Не направих добре.“ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това, и вие малко вярвате на другите хора. - На какво се дължи това? - На отдалечаване от Бога. - От какво иде ожесточаването?
към текста >>

27. Бележки на Елена Хаджи Григорова

22 декември - 22 януари, дни - първи, втори, трети

Трябва да се борите с един недъг - вие не си вярвате един на друг.
Но неговата сила се различава малко. И добрият човек седи с насочен револвер, но след като ти извади парите, казва ти: „Вземи си сега парите", изважда, дава му и своята кесия: „Ха сега да си вървиш. Ти трябва да знаеш, че у мене има сила да ти извадя парите, но има и сила да ти ги върна и мойте да ти дам отгоре, но затуй сега ще си вървиш от мене! " Той си отива, но се обръща назад. Той мисли вече. 17. Трябва да се борите с един недъг - вие не си вярвате един на друг. Това се дължи на отдалечаване от Бога. 18.Ще бъдете като днешния ден! 19. Сега ще имате доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога и тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да издържате. Да се не боите, да имате вяра! 20. Когато загубиш нещо, трябва да дадеш нещо и то ще се намери. 21.
към текста >>

28. ПЕТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ДОБРОДЕТЕЛТА

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Коста замина.)(с.) Съсредоточение: Да замени успешно Сотирка един свой недъг с известно добро качество.(с.) Мото на Добродетелите.(с.) Живата Пентограма(м.) „Махар Бену Аба"(с.) Поздравление на Добродетелта (Трите, хванати за ръка, произнесохме: „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата Душа.")(м.) „Благославяй, душе моя, Господа!
ПЕТИ МЕСЕЦ [ПРАЗНИК НА ДОБРОДЕТЕЛТА] 22 декември - 22 януари В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата душа! " Ръководителка: Сотирка СЪДЪРЖАНИЕ:Пентограмата за този месецПразник на ДобродетелтаПразник на ИстинатаПразник на ПравдатаУрок пети от УчителяПразник на ЛюбовтаПразник на Мъдростта Ден първи Празник на Добродетелта 22 декември, 1924 г, понеделник, 6 часа сутринта [Присъстват:] (Д.с. - духом, И.с., П.п., Л.м., М.е. - духом) [1] (Савка - 123) Утринната Молитва:(с.) Съсредоточение - свързване с ангелите на Добродетелите, с Учителя, с добрите хора заради Доброто.(п.) Размишление върху Добродетел, Жертва, Щедрост.(м.) Размишление върху: „Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода."(м.) Молитва на Царството(м.) 23-ти псалом(с.) Молитва на Свещената Чистота(п.) „В начало бе Словото"(п.) 91-ви псалом(м.) Тайна молитва за успеха на класа(п.) Тайна молитва за здравето на брат Коста (На 13.1.1925 г. Коста замина.)(с.) Съсредоточение: Да замени успешно Сотирка един свой недъг с известно добро качество.(с.) Мото на Добродетелите.(с.) Живата Пентограма(м.) „Махар Бену Аба"(с.) Поздравление на Добродетелта (Трите, хванати за ръка, произнесохме: „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата Душа.")(м.) „Благославяй, душе моя, Господа! "(м.) По една глава от Евангелието: М. 14-а гл. от Деянията на апостолите; П. - бели и двете страни (оставихме)От [стенографски знак][2]: 1 стр.: „Които са 7-те Духове Божии, разпро- водени по всичката земя." (п.) Вечният Дух: Зелените лъчи - стр. 23 (м.) Вечният Дух: Възкресение от мъртвите - стр.
към текста >>

Всяка на своя празник, след молитвата, иде се спре на един своя недъг.
- лещена супа (без нищо). Плодове.ден: за Мъдростта - 26.XII.1924 г. - картофена супа с чер пипер и магданоз. Плодове. I. Тази точка - само ако можем да я изпълним с любов и единодушие, иначе няма смисъл, защото тя трябва да послужи за калене на волята и за духовно подигане. II. Всяка на своя празник, след молитвата, иде се спре на един своя недъг. През течение на месеца всяка ще се постарае да замени този недъг с нещо добро. Накрая на месеца всяка ще опише борбата си с кой именно недъг и кое се е постарала да тури на мястото му. Но ще употребим всичките си усилия, за да имаме успех. Може да се посъветваме даже една друга. III. Всяка една от нас през този месец ще напише по един реферат във връзка със своята Добродетел и Учителя.
към текста >>

През течение на месеца всяка ще се постарае да замени този недъг с нещо добро.
Плодове.ден: за Мъдростта - 26.XII.1924 г. - картофена супа с чер пипер и магданоз. Плодове. I. Тази точка - само ако можем да я изпълним с любов и единодушие, иначе няма смисъл, защото тя трябва да послужи за калене на волята и за духовно подигане. II. Всяка на своя празник, след молитвата, иде се спре на един своя недъг. През течение на месеца всяка ще се постарае да замени този недъг с нещо добро. Накрая на месеца всяка ще опише борбата си с кой именно недъг и кое се е постарала да тури на мястото му. Но ще употребим всичките си усилия, за да имаме успех. Може да се посъветваме даже една друга. III. Всяка една от нас през този месец ще напише по един реферат във връзка със своята Добродетел и Учителя. Тъй, Сотирка ще пише: Добродетелта и Учителя; Паша - Правдата и Учителя; Мика - Любовта и Учителя; а аз - Истината и Учителя; Елена - Мъдростта и Учителя. IV.
към текста >>

Накрая на месеца всяка ще опише борбата си с кой именно недъг и кое се е постарала да тури на мястото му.
- картофена супа с чер пипер и магданоз. Плодове. I. Тази точка - само ако можем да я изпълним с любов и единодушие, иначе няма смисъл, защото тя трябва да послужи за калене на волята и за духовно подигане. II. Всяка на своя празник, след молитвата, иде се спре на един своя недъг. През течение на месеца всяка ще се постарае да замени този недъг с нещо добро. Накрая на месеца всяка ще опише борбата си с кой именно недъг и кое се е постарала да тури на мястото му. Но ще употребим всичките си усилия, за да имаме успех. Може да се посъветваме даже една друга. III. Всяка една от нас през този месец ще напише по един реферат във връзка със своята Добродетел и Учителя. Тъй, Сотирка ще пише: Добродетелта и Учителя; Паша - Правдата и Учителя; Мика - Любовта и Учителя; а аз - Истината и Учителя; Елена - Мъдростта и Учителя. IV. Ще се ползуваме само от тези уроци, които ни са дадени през течение на петте месеца.
към текста >>

29. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Всеки един недъг на физическото поле се дължи на едни духовни причини.
Изкуство е това! Ами че можете да направите следующия опит: Да кажем, че вие сте 20 сестри. Една от вас иска да се назначи учителка или чиновничка, но сама не може. Ако вие 20-те съсредоточите ума си интензивно върху онзи, който й проти- водействува и ще го заставят да я назначи. Ще му наложите, нищо повече. Всеки един недъг на физическото поле се дължи на едни духовни причини. Запример, мразиш имаш възможност да пострадаш от гръдоболие. Завиждаш - стяга ти се сърцето, има опасност да заболее черния ти дроб. Обичаш да угаждаш много на себе си, имаш опасност да заболее стомахът ти. Обичаш да се гневиш, ще дойде запичане. Често, обещаеш нещо, не го направиш, друго, трето, обещаваш много работи, не ги направиш, ще дойде главоболието.
към текста >>

30. ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

Нали някой път искате някои ваш приятел да не ви разкрие някой ваш недъг, тъй да го скрие някъде.
Сега, обратното: Когато студът в света идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Тъй, показва доброто, но същевременно разкрива и злото. Обратния закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някои ваш приятел да не ви разкрие някой ваш недъг, тъй да го скрие някъде. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпчи и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги без да иска, той ще разкрие злото у вас. Сега, аз ще направя много ясна моята мисъл. Този самият закон за вас е много тъмен. Казвате: „Ама как тъй?
към текста >>

31. 11. ПЪРВИ НАРЯДИ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМА. 1915- 1916 г.

НАРЕДБА ЗА ПРЕЗ ГОДИНАТА

Ще употребите този петък, чрез пост (без храна и вода) да ви помогне Господ да победите някой свой порок, недъг, недостатък или някой лош дух - вътрешен или външен неприятел.
След ставането в 4 часа никой вече няма да ляга да спи, нито да се излежава; може само след обед, подир 12 часа да полегне и си отпочине половин - един час. През другите дни на седмицата, делниците, всеки е свободен напълно да става когато иска. При молене може да произнася една от двете молитви: „Добрата" или „Отче наш". Ще изберете през годината от всеки месец един постен петък - един от последните два петъка от разсипа на месечината след пълнолуние до новолуние. Датите на тия петъци са: 18 или 25 септемврий, 16 или 23 октомврий, 13 или 20 ноемврий, 11 или 18 декемврий 1915 година, 8 или 15 януарий, 12 или 19 февруарий, 11 или 18 март, 8 или 15 април, 6 или 13 май, 10 или 17 юний, 8 или 15 юлий и 5 или 12 август 1916 година. Ще употребите този петък, чрез пост (без храна и вода) да ви помогне Господ да победите някой свой порок, недъг, недостатък или някой лош дух - вътрешен или външен неприятел. В поста ще направите избор от тези три срока: най-малко 24 часа или 36 часа или 40 часа - можете да си изберете (без колебание) който искате; може първия месец 24-те часа, втория 36, третия 40, после пак да се върнете. 24 часа е закона на прогреса, който иска да прогресира, 36-те на ликвидирането сметки, дългове, грехове, 40-те на очищението, пречистването на душата. В този избор всеки е свободен и ще го направи за себе си, без да говори някому, че пости. Постът да започва от залязване на Слънцето. Никакъв друг пост не се налага.
към текста >>

32. 2. ОСЛЕПЕЛИЯТ ВОЙНИК

Тройка Кирилова Мишкова

ТОМ 13

Работеше непрестанно и никога не се оплакваше от своя недъг, нито пък притесняваше с него майка ни.
Тя се грижила известно време и за баща ми и той, вече разбрал, че завинаги ще остане сляп, й предложил да се оженят, за да й помага да отгледа децата си. Така съм се появила и аз, и моите две сестри - Николина (1922 г.) и Донка (1925 г.). Баща ми беше много едър, силен, строг човек, с твърд характер, но справедлив, честен с хората и много трудолюбив. От нас, децата, изискваше изключителна дисциплина, ред и подчинение. Той обикаляше цялата страна по своите работи, свързани с търговия на добитък, ходеше и в Цариград, придружаван от старата си майка, Тройка - баба ми. Работеше непрестанно и никога не се оплакваше от своя недъг, нито пък притесняваше с него майка ни. Тя много си е мислила: „За какво ли е наказан той с тази слепота? " Веднъж дори се осмелила да попита Учителя дали не може да му се помогне, да прогледне поне с едното си око. Учителят отговорил, че някога баща ни е бил в султански палат в един от миналите си животи и тогава много е притеснявал слугите си, жестоко се е носил с тях. А ако не си изплати кармата в този живот, той в следващия си живот ще дойде отново сляп по рождение. Не зная дали майка ни му е предала това, но в този си живот баща ни беше гостолюбив и щедър човек.
към текста >>

33. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Асен бе роден с един недъг - урината му постоянно тече, неговата участ е била постоянна мъка за мама.
Моля подчертайте цифрата, на кой да отговоря и задраскайте цифрата на всеки въпрос, на който съм отговорила. Жалко, ча изгубихме време - от 11.09.1989 ще ни спрат топлата вода за цели три седмици, през което време не ще мога нито да пиша, нито да събера мислите си, време твърде мъчително за мен. От сестра ми Роза имам едно завещание, затуй, че предано съм я гледала 7 години, докато е била болна. Тя се разболя пак, от скръб за брат ни, изчезнал безследно след 9.09.1944 г. За него и аз дълбоко скърбя - той правеше за мен всичко, повече от силите си, а аз нищо, нищо не можах да сторя за него! Асен бе роден с един недъг - урината му постоянно тече, неговата участ е била постоянна мъка за мама. Живеехме в Дупница (сега Станке Димитров) у богата вдовица, хаджи Фота, хаджи Златка. Баща ми заведе Асенча във Виена да го оперират - 7-годишен. В университетската клиника е бил 4 часа под упойка, опитали да му присадят мускул, изваден от дясното му краче, отвесно, който да затяга урината. Сутрин се събуждал с ужасни болки, резултат никакъв, в съседно легло лежало момченце на име Йосиф, двамата плачели: „О, Йоси! О, Асенчо!
към текста >>

Първото, изпълнено с много подробности относно лекуването на вродения недъг на братчето ми и излекуването му във Варна чрез хипноза от д-р Иван Теодоров, руски емигрант, останал да живее в България, до женитбата му за непочтената жена и трагичния му край - това писмо стана тъй дебело, че го разпределих в 2 плика, а и те бяха дебели, даже помолих в пощенския клон да ги премерят, ако трябва да доплатя нещо.
Засега толкава. Целувам Ви сърдечно, Цветка Шестнадесето писмо - 28.09.1989 г. Мила Марийка Вече 10 дена откакто Ви писах, но отговор нямам! Изглежда някому е направила впечатление тази оживена кореспонденция и писмата ми са задържани. Те бяха 3. Първото, изпълнено с много подробности относно лекуването на вродения недъг на братчето ми и излекуването му във Варна чрез хипноза от д-р Иван Теодоров, руски емигрант, останал да живее в България, до женитбата му за непочтената жена и трагичния му край - това писмо стана тъй дебело, че го разпределих в 2 плика, а и те бяха дебели, даже помолих в пощенския клон да ги премерят, ако трябва да доплатя нещо. На другия ден Ви писах главно, за да ви помоля да оставите при Дина за мен нещо, да мога да си чета през цялата година, подобно на подареното за мен от Гради. Много съжалявам за изгубените ми писма! Дано не са Ви създали някакви неприятности. Сега пък и телефонът е повреден, тъй че изгубих връзка с всички. Това писмо ще пусна утре, петък, 29.09.
към текста >>

34. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 521-540

Савка Керемидчиева

523 Морален недъг е ако вземеш мътна вода и я туриш в чистата.
Само Бог може вечно да те люби. Вечният извор. 522 Човешката любов мяза на щерна, като я пуснеш тече един - два часа. Човешката любов плесенясва. Божествената Любов е велик извор, тя всякога е прясна. Несъвместимост. 523 Морален недъг е ако вземеш мътна вода и я туриш в чистата. Човек няма право да смесва двете води. Ученикът. 524 Ученикът трябва да бъде прав, праведен, чист, умен, добър и да не се гневи. Има четири вица ученици: добри - добри добри - лоши лоши - добри лоши - лоши. Търпение. 525 Бог всичко изведнъж може да види. А ние постепенно можем да видим всичко.
към текста >>

Каква радост е когато човек победи един свой недъг, а когато не иска да го победи, тогава има скръб.
Истината се казва само на Онзи, когото обичаме. Благословението. 528 Като решиш да изпълниш Божията Воля - благословението ще дойде. Радостта. 529 Даром се дава на достойните, а ленивият трябва да работи. Това са отношения в света. Човек трябва да работи съобразно с Божествените закони. Каква радост е когато човек победи един свой недъг, а когато не иска да го победи, тогава има скръб. Живият Христос. 530 Има един Жив Христос на Любовта, Който живее сега в нашите души, във всяко благородно побуждение, вътре в нашите души - това е Живият Христос. Дали е Той в сърцето на един прост човек, на един светия, на един беден човек, на едно животно, все едно. Ученикът. 531 Учениците са свободни - говорят Истината, прилагат Мъдростта. Ученикът трябва да учи, като учи, Учителят е при него, като не учи - Учителят му го няма.
към текста >>

35. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 541-560

Савка Керемидчиева

553 Ученикът не трябва да има недъг, нито да бъде куц или сакат, нито сляп, нито глух.
Пък, ако има у тебе раздвоение, стани и си излез! Измиване. 550 Водата измива на физическото поле, а животът измива в Духовния свят. Герой. 551 Герой е онзи, който изведнаж може да превърне едно мъчно състояние в добро. Пълнота. 552 Сърцето ти трябва да бъде пълно с Любов, ума ти с Мъдрост, душата ти с Истина. Правила за ученика. 553 Ученикът не трябва да има недъг, нито да бъде куц или сакат, нито сляп, нито глух. Нито да има изкълчен ум, нито опорочен ум, нито извратено сърце. Ученикът трябва да бъде чист като диамант, прозрачен и подвижен като водата, твърд като добротата, непоколебим като Правдата, безграничен като Истината, дълбок като Мъдростта и пълен като Любовта. Необходимо условие. 554 За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си. Може ли плода да не обича светлината?
към текста >>

36. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Аз виждам сърца попукани, заразени и недъгави, умове изопачени, извратени и крайно остарели.
- Тъй разсъждава и моят Учител. - Учителят е далече. - Но има нещо по-близо от това далече, това е любящото сърце. (Погледнах Учителя, пак в недоумение съм.) - Виждаш, но не разбираш, чувствуваш, но не обхващаш, това е положението на вашия свят. Странен е вашият свят. Аз виждам сърца попукани, заразени и недъгави, умове изопачени, извратени и крайно остарели. - Ах, това е моят ум. Осакатен, изкълчен, аз нямам мисъл, и тъй ми става мъчно, исках да бъда при Учителя си. (Той схвана мисълта ми.) - Защо се интересувате толкова от Вашия Учител? Нас, щом ни трябва, ние си Го намираме. - Вярно, когато ученикът му трябва Учителя, той трябва да знае, как да Го намери.
към текста >>

ПРАВИЛО ЗА УЧЕНИКА: - Ученикът не трябва да има недъг, не трябва да бъде куц или сакат, нито сляп и глух.
Бащата всичко може да даде на своя син, Учителят всичко може да даде на своя Ученик, но синът и ученикът трябва да заслужат това." ЕДНО ПРАВИЛО: - Едно правило помни: Когато отидеш при една твоя другарка и дойде някой брат или неин познат, ако чувствуваш свобода отвътре, остани, а пък ако има у тебе раздвоение, стани и си излез. - Учителю, от колко години свирите на цигулка? - Повече от тридесет години, но аз свиря само за почивка. Тъй като се уморя, свиря. ЕДНО ПРАВИЛО - Човек трябва да научи две неща: или да премахне всички спънки и мъчнотии, или пък да се научи да ги търпи. ПРАВИЛО ЗА УЧЕНИКА: - Ученикът не трябва да има недъг, не трябва да бъде куц или сакат, нито сляп и глух. Не трябва да има изкълчен ум, ни опорочен ум, ни развратено сърце. Ученикът трябва да бъде чист като диамант, прозрачен и подвижен като водата, твърд като Добродетелта, непримирим като Правдата, безграничен като Истината, дълбок като Мъдростта и пълен като Любовта. - За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си. - Може ли плодът да не обича светлината? Когато човек изяде четири круши, коя е най-доволна?
към текста >>

37. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Сега първото нещо, което е необходимо, е по възможност да се борите с един недъг, който се явява във всички окултни школи.
Атлетите в света, които излизат да се борят, цели месеци ще се мажат, дълго се упражняват. Някои ученици мислят, че с много малко усилия може да излязат да се борят. Този пехливанин, с когото ще се бориш, той има изкуство, има знание. Светът, хората, с които ще се срещнем, те са много умни и знаят майсторски да подпушват. И като те подпу шат, могат да те накарат да се удавиш в своето подпушване. Сега първото нещо, което е необходимо, е по възможност да се борите с един недъг, който се явява във всички окултни школи. Той е, че изпъкват образи неприятни и ти ги задържаш. Някои хора се карали, ти задържаш това. Чел си някой весник, задържаш всичко от вестника. И ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете.
към текста >>

Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите.
Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина. Това движение е едно вечно смущение: трака- трука, трака-трука. Този шум застарява. Американците на 55 години остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система, Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по- нехигиенично от тях. При ядене американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе. На пикник, вечеринка ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има?
към текста >>

38. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Това е един общ недъг, който трябва да се изкорени - има тоя недъг много лоши последствия.
Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна - определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешко, поискал сметка, вземали заем и уредили. Втората година, наредил същата комуна - на трапеза, но вече по Божественому - без всякаква сметка - идвали, яли и не платили. И това е хубаво. Това е един общ недъг, който трябва да се изкорени - има тоя недъг много лоши последствия. Трябва ценз на всяка дума, на всяко дело. В обществената безопастност ме питат, отгде взимам средства. И аз ги питам: А вие от где вземате, работите ли с вашите ръце и по истински начин ли изкарвате прехраната си? Искали да го оплетат, а трябва прямо да се задават въпроси. Никога лъжата не е имала такова гражданство както сега.
към текста >>

39. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото.
Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление. Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си.
към текста >>

40. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Даже и официалното духовенство, поразено от умствена недъгавост и от липса на всяко добро чувство, се е нахвърлило с безподобна ярост срещу свободомислещите хора и изчерпва всичкия си арсенал, за да воюва с тях: то кове безвредни оръжия и става смешно в своя напън.
Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси, и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и не знае какво го очаква на утрешния ден. И което е още по-печално: не се вижда никакъв лъч на надежда за спасение, мъгла е обвила умовете, страх е сковал сърцата. Междупартийните борби се разразяват с голямо остървение и ожесточение, противниците нито могат да се разберат, нито могат да си простят, нито пък отстъпват доброволно полесражението. Безпощадна взаимна изтреба между всички: bellum fmnium contra fmnes". Даже и официалното духовенство, поразено от умствена недъгавост и от липса на всяко добро чувство, се е нахвърлило с безподобна ярост срещу свободомислещите хора и изчерпва всичкия си арсенал, за да воюва с тях: то кове безвредни оръжия и става смешно в своя напън. Ще сполучи, най-сетне, да докара само жар върху собствената си глава... Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността на всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение. Законът е верен и неумолим във всички случаи: който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира.
към текста >>

41. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа.
Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенствуват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъмне издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"?
към текста >>

42. 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на пясъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувствуват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата. За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата. Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
към текста >>

43. 8. „С ТЕБ Е БОГ! ТИ ЩЕ ПОБЕДИШ - ПЕСЕНТА НА УЧЕНИКА

ТОМ 16

Беше направена грешка от едно поколение и тя премина в друго поколение и може да се предаде в трето поколение като недъг и недостатък у учениците; да не могат да владеят будно съзнанието си при изпълняване на задълженията си към Школата.
С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е и моя победа! Аз вярвам в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта и в един дух на Истината! Това е тази окултна формула, дадена от Учителя за ученика на Школата на Бялото Братство, заедно с нужната мелодия, още през 1923 година. Беше направена грешка от едно поколение и тя премина в друго поколение и може да се предаде в трето поколение като недъг и недостатък у учениците; да не могат да владеят будно съзнанието си при изпълняване на задълженията си към Школата. Трябва да се освободим от тази погрешка и да изправим погрешката на онези, които са я допуснали, защото в тази лекция на Учителя е отбелязано следното: „Нашите грехове са против Бога. Като направите грях в Школата, вие огорчавате Бога... И всеки окултен ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи, да може да учи правилно. То е необходимо да дойде Божествената Мъдрост," (стр, 38 от 16. школна лекция на Общия окултен клас от 21.1.1923 год.) Необходимо е, според Учителя, да дойде една Божествена Мъдрост, която да изпрати светлина в съзнанието ни и да го направи будно за възприемане на Божиите мисли, идващи чрез Словото на Учителя. И чак тогава ще се научим да контролираме тези малки петна в нашите съзнания, които пречат за възприемане на Светлината, слизаща от духовния свят и наречена Виделина на вътрешния живот на ученика.
към текста >>

44. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Всеки недъг си има свой начин на лекуване.
Така ти ще намериш своето нещастие. Та, ако искате да се подмладите, вие трябва да се подмладите, вие трябва да се освободите от вашите от чифлици, от вашите деди и прадеди, да се освободите от ненужния товар, който днес ви е непотребен. Освободете се от мисълта, че сте майки и бащи, че сте философи. Никакви майки и бащи не сте, това са заблуждения. Всеки ден трябва да се обновявате. Всеки недъг си има свой начин на лекуване. Има особен начин да се освободиш от неприятните си мисли, чувства, както и от недоволството си. Ако вие обичате Бога, достатъчно е да си помислите за Него, и недоволството ви ще изчезне. Защо трябва да смущавате Бога със своето недоволство? Всеки от вас е толкова богат, че ако аз бях на ваше място, никога не бих запленил живота си с живота на някой цар, даже и с живота на някой ангел. Вие казвате: „Да съм един ангел." Обаче, аз не бих заменил живота си с живота на някой ангел.
към текста >>

45. 5. Педагогическа лекция

VI. Очерци за Мара Белчева

Всеки недъг в човека е гърбавина.
След това имаме синия цвят, съвършения син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата. Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят. Ако човек е гърбав, не може да се види дрехата. Всеки недъг в човека е гърбавина. Не че тази гърбавина е потребна. Някой път гърбавините отвън са потребни. Но големите гърбавини в художеството не са потребни. Там са нужни малки, микроскопически гърбавини, като точици. Може само една точица гърбавина да турите някъде.
към текста >>

46. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

VII. Мара Белчева и истинският Учител

Неговият недъг обаче спъва стъпките му, отделя го от здравите хора.
VI. Очерци за Мара Белчева 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк" от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955 Извънредно жизнена натура, Пенчо Славейков обича живота, шегата, смеха. Неговият недъг обаче спъва стъпките му, отделя го от здравите хора. Невралгични и ревматични болки са го измъчвали денем и нощем. Той превъзмогвал страданията си с желязна воля и работа, издържтив до крайност. Четири - пет часа сън са му били достатъчни. В малката къща на площад „Славейков" цяла нощ прозорецът му светел. Наведен над масата, само на една свещ, той запълвал безсънните си нощи с писане.
към текста >>

47. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Но гражданството на София посрещнало на нож тази връзка и насочили всичката си омраза към Пенчо, понеже бил недъгав, а е ходил с такава красива жена.
Мара Белчева се среща с Пенчо Славейков и става неразделна негова спътница. На 18-годишна възраст, след каране на кънки Пенчо пада в ледената вода на р. Марица през месец януари и вдървен го докарали у дома. Получава остър артрит, загубил си говора, не могъл да ходи, едва пристъпвал. Тя станала негова спътница. Но гражданството на София посрещнало на нож тази връзка и насочили всичката си омраза към Пенчо, понеже бил недъгав, а е ходил с такава красива жена. А той нарочно ги дразнел, като се облягал на ръката й при техните разходки по софийските улици. Накрая Пенчо не издържа и напуска България през 1911 год. завинаги. Той напуска заради нападките срещу него, предизвикани от завистта на хората към хубавата жена. Казвали са: „Куц, кьорав и сакат, а води под ръка ангел и жена красна." А тя продава къщата си, за да осигури лечението му в Италия. Връща се в София като бедна вдовица. 7.
към текста >>

48. 60. През съборите. (Каню Величков Христов). 60.1. Неосъществената среща с Учителя

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

Болен, недъгав, изтерзан, измъчен от 10-ина години от неизвестна болест.
Трамваят ги поимаше, носейки ги през шумната София към Изгрева. Понякога и мен се нареждаше също така да летя с влака и трамвая - вместо крила - за Изгрева. Ето впечатленията ми, мислите и наблюденията ми от тия посещения, които искам да споделя с вас, мили сестрички. Ние, провинциалистите, идвахме в София с голямо смирение, добре слушахме, наблюдавахме и размишлявахме. За пръв път дойдох на събора през 1927 г. Болен, недъгав, изтерзан, измъчен от 10-ина години от неизвестна болест. Опитах всички лекари в града и техните лекарства - нищо не помага. Приятели от Ямбол ми посочиха Учителя, за когото бях чувал и малко чел беседите. Бях дошел 3 дни преди събора. Не познавах никого, освен брат Лулчев. Срещнахме се на пътя.
към текста >>

49. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелана: Себастиян дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като водач и главен пилот е намерил протока”. Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”. Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>

50. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ТОМ 19

Техните низши мисли и действия не го засягат изобщо, понеже няма никакъв техен недъг.
Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа.” Тялото му придобива нормален здрав и красив вид и започва да лекува всички болести. Новият му хороскоп, направен на 19.03.1897 г, при идването на пролетното равноденствие, развива отлично мозъчната му система, цялото небе му се радва и му дава страдания, които той желае. Целият невидим свят се грижи за него и активно му съдейства в работата, която е дошъл да върши на Земята. (Меркурий образуващ се секстил Плутон). Показва, че Учителят умело се справя чрез силната си мисъл с тъмните духове на ада. Техните низши мисли и действия не го засягат изобщо, понеже няма никакъв техен недъг. Създава му голяма лечителна способност да лекува всички болести, като изгонва тъмните същества от болния човек. Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взима 1 ÷ 2 месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за 1 ÷ 2 дена болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав.
към текста >>

51. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

ТОМ 20

Разбирам, ако съм някой недъгав, слаб, едва дишащ - аз ще приема всичко това, но тогава защо природата ми е дала тия сили?
Защо? И той си вперва погледа в сивотата на ранното утро, опрял горещо чело в стъклото на прозореца. Защо? А то е все едно да питам защо кокичето е бяло, а теменугата е оцветена тъй разкошно... защо?... защото в живота всичко Е... А ние, ние всички тогава? - пита се Генко и стиска юмруци неволно. Разбирам, ако съм някой недъгав, слаб, едва дишащ - аз ще приема всичко това, но тогава защо природата ми е дала тия сили? Нима ще е толкова глупава? Нима тя не е предвидила място за тях? Може ли да има вода, донесена, сложена в хубава чаша, а да няма жадни, поканени да я пият? Храна, разсипана в хубави блюда, а да няма кой да я яде? О, това не може, това е невъзможно, безумно ще е... Кой ще му каже това?
към текста >>

52. (42) Среща с Учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г.,

ТОМ 20

Правихме институти за глухи, за сакати и недъгави, а това, с което ще се гордее България, защо да не направим?
И тя знае някои работи - как той се е опитвал да се оправдава с нея за тия спекули, които е правил, и пр. Приказвахме и върху характера на царя. Тя го схваща много добре и намира, че много мнения слуша и се колебае. Самата тя има характер на Клементина272. Показах й един проект, пратен от Невенка, за училища за способни бедни деца.273 Тя схвана веднага същността и каза: - Защо не? Правихме институти за глухи, за сакати и недъгави, а това, с което ще се гордее България, защо да не направим? Видях как веднага схваща същността. Умна и настойчива е. Казах й, че е мъж в женско тяло. - Слава Богу - каза тя. Приказвахме още някои други работи.
към текста >>

53. (63) Среща с Учителя на 18.XI.1939 г., след срещата с царя

ТОМ 20

В природата ще ти дадат един недъг, за да го изправиш и добиеш силата.
Електричеството и е скържаво, не дава, то събира, а магнетизмът дава; едното е движение от центъра към периферията, другото - обратно поле на движение. Не обича - електричество; обича - магнетизъм. Не може да ходи - вързан е в краката и ръцете. И като го освободя, ще тръгне. Научил се да пие, а ще се отучи, като отиде на нивата да работи, и ще се отучи. В природата ще ти дадат един недъг, за да го изправиш и добиеш силата. Един пил 25 години, а после, като чел Евангелието, отишел в кръчмата, взел вино и чаша вода. Пил водата, а гледал виното. Добрият човек е по-силен от лошия. Но злото не е естествено. Виж един крадец колко трябва да мисли, да наблюдава, а за доброто колко е по-лесно -не се изискват никакви наблюдения, пазения и пр.
към текста >>

54. 1. ВЕЛИКИТЕ МИСЛИ (бр. 1, 1.І.1930 г.)

ТОМ 21

Но ако старите могат да седят до огнището, болните - да охкат в леглата си, недъгавите - да проклинат съдбата си - здравите трябва ли да чакат със скръстени ръце?
Те водили много войни, създавали закони, трудили се неуморно - но резултатите им били много краткотрайни - те не успявали даже си отпочинат от едни нещастия, когато други ги настигали... Всички те, не че са нямали добри желания и големи стремежи, но очевидно методите, които бяха употребили, не можеха да ги приближат до поставената цел. Те имаха твърде кратковременни постижения - ясно е, че нещо не им е достигнало. След освобождението ни, вече петдесет години, българските царе, държавници, началници и общественици правят съществени усилия да постигнат по-добри дни за страната, да дадат радост, щастие и успех на синовете на тая земя, да я възвеличат, за да може всички да се радват на спокойствие и мир. И тям не са липсвали никога стремеж и желания, но изглежда употребените методи не са били такива, каквито трябва да бъдат, пътищата им не са били вярно избрани, защото не са завели до поставената цел; средствата им не са били правилно използувани, защото не са дали очакваните резултати. Какво е положението днес - всички го знаем. Но ако старите могат да седят до огнището, болните - да охкат в леглата си, недъгавите - да проклинат съдбата си - здравите трябва ли да чакат със скръстени ръце? Ако една кола се е обърнала или затънала някъде, трябва ли само да се окайваме и оплакваме? Тези, които могат, трябва да се заловят да я оправят или извлекат, а след това да търсят причини и отговорности - ако има нужда. Ако параходът потъва - безумие е да търсиш в тоя момент погрешките в тия, които са видимите виновници на това нещастие. По-важно е да се разбере, че новият мост, който ще направим над реката вместо съборилия се, не трябва да има гнили греди, отколкото с часове и дни да спорим защо се е съборил и с това изгубим ценното за творчество време. Днес българите и държавниците ни си служат със същите прийоми, стари похвати и методи, с каквито са си служили и в миналото - и резултатите са налице: те са същите, както и в миналото.
към текста >>

55. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

ТОМ 21

Увеличаване помощта на недъгавите сираци от 400 на 500 лв.
Те не са отминали и до днес... Господа народни представители, Материалните подпомагания в този законопроект са навременни справедливи -поправки. 1. Увеличение на пенсиите на светците наши - на жените и родителите на убитите ни бойни другари. 2. За получаване в пълен размер на двете пенсии, от инвалидите, което е справедливо, законно придобито право, няма причини да бъде отнето. 3. Получаване на пенсия и заплата - също законно право. 4. Помощ на инвалидите от 70 % ÷ 100 % по 500 лева месечно. 5. Увеличаване помощта на недъгавите сираци от 400 на 500 лв. и на слепите от 1500 на 2000 лева месечно. 6. За увеличение на пенсиите на вдовиците се дават - 32 753 200; 7. За увеличение на пенсиите на родителите се дават - 12 784 300; 8. За получаване на двете пенсии в пълен размер - 2 500 000; 9. За получаване на пенсии и заплата - 7 500 000; 10.
към текста >>

За увеличение помощта на недъгавите сираци и слепите - 2 640 000; 12.
За увеличение на пенсиите на вдовиците се дават - 32 753 200; 7. За увеличение на пенсиите на родителите се дават - 12 784 300; 8. За получаване на двете пенсии в пълен размер - 2 500 000; 9. За получаване на пенсии и заплата - 7 500 000; 10. За помощ на инвалидите от 70 % ÷ 100 % - 8 200 000; 11. За увеличение помощта на недъгавите сираци и слепите - 2 640 000; 12. За нови родителски пенсии - 12 000 000; Всичко: 77 377 500 лева. От 45 578 наследствени инвалидни пенсии увеличение се дава на 42 482 пенсии. Тия цифри могат да ви се видят големи, но при днешната скъпотия и при днешния голям държавен бюджет, то е навременно. Увеличение се дава от 150 ÷ 790 лева на 3 месеца. Но някои не получават дори и по 100 лева на месец увеличение.
към текста >>

56. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син.
Това се повтаря неколкократно и директорът престава да го вика. Братът посещава Учителя, но нищо не му казва за своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителят го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището? " Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени.
към текста >>

Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато.
" Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени. Тя отива при Учителя и се оплаква от него и иска да се разведе. Учителят дълго време мълчи и накрая й казва, че за да се разрешат правилно отношенията им, трябва постоянно да се моли за него. Тя изпълнява поръчението на Учителя и се моли 15 години. Няма почти никаква промяна в характера на мъжа й и той си заминава от този свят.
към текста >>

57. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

Случки на Учителя с отделни личности

Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син.
Това се повтаря неколкократно и директорът престава да го вика. Братът посещава Учителя, но нищо не му казва за своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителят го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището? " Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени.
към текста >>

Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато.
" Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени. Тя отива при Учителя и се оплаква от него и иска да се разведе. Учителят дълго време мълчи и накрая й казва, че за да се разрешат правилно отношенията им, трябва постоянно да се моли за него. Тя изпълнява поръчението на Учителя и се моли 15 години. Няма почти никаква промяна в характера на мъжа й и той си заминава от този свят.
към текста >>

58. По разкази на ученици от Школата

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син.
Това се повтаря неколкократно и директорът престава да го вика. Братът посещава Учителя, но нищо не му казваза своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителят го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището? " Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени.
към текста >>

Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато.
" Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени. Тя отива при Учителя и се оплаква от него и иска да се разведе. Учителят дълго време мълчи и накрая й казва, че за да се разрешат правилно отношенията им, трябва постоянно да се моли за него. Тя изпълнява поръчението на Учителя и се моли 15 години. Няма почти никаква промяна в характера на мъжа й и той си заминава от този свят.
към текста >>

59. 4. Условията в планината и отношенията между хората

- Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога.
Това е хубаво, но това е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха, те ще ви спънат. - Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъва нито себе си, нито другите." /"Петимата братя", с. 218/ "И тъй, високият връх, който виждате оттук е Мусала/ езерото при хижата/. Работете съзнателно, за да разберете доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата божествена наука, ще напреднете в развитието си, ще научите много работи, необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного, още от началото на неговото битие." /"Петимата братя", с. 221/ „Учителят откъсва едно стръкче тревица и казва: Ще израстете нагоре, като тази тревица**.. Един ден тази тревица ще ви срещне при Бога и ще каже: Аз ще свидетелствувам за тези хора." - За какво ще бъде свидетеля?
към текста >>

Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъва нито себе си, нито другите." /"Петимата братя", с.
Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха, те ще ви спънат. - Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъва нито себе си, нито другите." /"Петимата братя", с. 218/ "И тъй, високият връх, който виждате оттук е Мусала/ езерото при хижата/. Работете съзнателно, за да разберете доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата божествена наука, ще напреднете в развитието си, ще научите много работи, необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного, още от началото на неговото битие." /"Петимата братя", с. 221/ „Учителят откъсва едно стръкче тревица и казва: Ще израстете нагоре, като тази тревица**.. Един ден тази тревица ще ви срещне при Бога и ще каже: Аз ще свидетелствувам за тези хора." - За какво ще бъде свидетеля? Че ви е говорено за Бога и великата Божия наука." /"Петимата братя", с.
към текста >>

60. 4.Учителят за живота в планината Рила

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

181-182, N47 „Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом сте дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате.
Те запушиха всички канали, от дето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен, слънчев ден, на чист и здрав въздух'". /"Благословена между жените ", с. 60/ * Вж Изгревът, т. Ill, с. 181-182, N47 „Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом сте дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден." „Някой казва: Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари. Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва.
към текста >>

61. 3. За възпитанието

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

За да се освободим от този недъг, трябва да намерим една добра черта и у най-лошия човек и да я насърчаваме.
Тази добродетел е турена от природата в човека, с цел да се жертвува, дори с цената на живота си, в полза на страдащия. То обаче е турено в нас, главно да развиваме и другите си способности. Само така текат правилно електромагнитните течения у нас. Лукавството, изразено в клюкарство и клевета, също е непростено да го проявява един разумен човек, а още повече - младото поколение. Много хора стават жертва, а други страдат от клеветата, особено с разните неверни прибавки. За да се освободим от този недъг, трябва да намерим една добра черта и у най-лошия човек и да я насърчаваме. А при проявен недъг, да се стремим да помогнем само с любов и мъдрост. Всички тези недъзи са плод на човешкия егоизъм. Извратената полова любов - последният недъг, за срам, в някои държави е в голям размер, заедно с венерическите болести. Даже и ние не сме запазени съвършено от нея. И затова казвам, ако ние запазим нравствената вънкашна и вътрешна чистота на личността и семейството - особено на младото поколение, ние сме направили много нещо.
към текста >>

А при проявен недъг, да се стремим да помогнем само с любов и мъдрост.
То обаче е турено в нас, главно да развиваме и другите си способности. Само така текат правилно електромагнитните течения у нас. Лукавството, изразено в клюкарство и клевета, също е непростено да го проявява един разумен човек, а още повече - младото поколение. Много хора стават жертва, а други страдат от клеветата, особено с разните неверни прибавки. За да се освободим от този недъг, трябва да намерим една добра черта и у най-лошия човек и да я насърчаваме. А при проявен недъг, да се стремим да помогнем само с любов и мъдрост. Всички тези недъзи са плод на човешкия егоизъм. Извратената полова любов - последният недъг, за срам, в някои държави е в голям размер, заедно с венерическите болести. Даже и ние не сме запазени съвършено от нея. И затова казвам, ако ние запазим нравствената вънкашна и вътрешна чистота на личността и семейството - особено на младото поколение, ние сме направили много нещо. Този морал се подкрепя и от властта, а се желае и от голям процент люде в България.
към текста >>

Извратената полова любов - последният недъг, за срам, в някои държави е в голям размер, заедно с венерическите болести.
Лукавството, изразено в клюкарство и клевета, също е непростено да го проявява един разумен човек, а още повече - младото поколение. Много хора стават жертва, а други страдат от клеветата, особено с разните неверни прибавки. За да се освободим от този недъг, трябва да намерим една добра черта и у най-лошия човек и да я насърчаваме. А при проявен недъг, да се стремим да помогнем само с любов и мъдрост. Всички тези недъзи са плод на човешкия егоизъм. Извратената полова любов - последният недъг, за срам, в някои държави е в голям размер, заедно с венерическите болести. Даже и ние не сме запазени съвършено от нея. И затова казвам, ако ние запазим нравствената вънкашна и вътрешна чистота на личността и семейството - особено на младото поколение, ние сме направили много нещо. Този морал се подкрепя и от властта, а се желае и от голям процент люде в България. Затова именно, като благородна стъпка, особено за младото поколение, се препоръчва и се желае въздържанието от алкохол и тютюн, за което ще се спомене след малко. Тези недъзи - отрицателни прояви - по-лесно се изкореняват, когато материалните нужди са задоволени.
към текста >>

62. IV. ПИСМО ДО НАРОДА

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-визвишено и благородно, и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура.
Времето ще разруши старото, няма защо да се занимаваме с него. Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-визвишено и благородно, и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек. Ние призоваваме впрочем, всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеали. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята. Т. Стоименов Начо Петров Деню Цанев Драган Попов Г.
към текста >>

63. 6.4. Дъновото движение в България

ТОМ 24

И така, те танцуват, мъже и жени, млади и стари, просяци и студенти, учени и недъгави, делови мъже - хора от всички съсловия, щастливи в този добре изобретен ритмичен колективен сбор, тази хармония на движения, чувства и мисли.
отдясно наляво. Известно чувство на свобода, на радост изпълва всичките участвуващи. Това се вижда по лицата им и се забелязва в техните движения. Цялата атмосфера е изпълнена с простата радостна музика. Човек би желал да вземе участие в упражненията. И така, те танцуват, мъже и жени, млади и стари, просяци и студенти, учени и недъгави, делови мъже - хора от всички съсловия, щастливи в този добре изобретен ритмичен колективен сбор, тази хармония на движения, чувства и мисли. След около 40 минути те довършват с едно последно упражнение и молитва и едно подходящо протягане на ръцете нагоре, като всички шепнат: "Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие върху нашите сърца". След това спокойно и в ред, но с голяма свобода всички се разпръсват. Колонистите отиват в техните къщи и палатки, а другите се отправят към града, който отстои на около S час път през гората. Една великолепна панорама се простира наоколо: един кръг от хълмове - ниски планини /Балканът/ със слънчеви равнини и мъгливи върхове. /Краят в следващия брой/ /Продължава от миналия брой/ "Учителят" ми прави чест да ме покани да го посетя в неговата стая, извънредно скромна стая.
към текста >>

64. 52. Околната среда ми действува подтискващо

Весела Несторова

ТОМ 24

Този недъг я отделяше от другите и я караше да си изгради свой мир, свой индивидуален живот, по- различен от този на хубавите ни съкласнички, които до една си мечтаеха добре да се омъжат.
Тя хвърчеше, жадуваше да влезе в богатия живот и постигне семейно щастие. И го получи. Имах една по-близка съкласничка - Елва Найт, с която сутрин играехме тенис, а често се разговаряхме върху литературни теми, защото и тя обичаше да пише. Бяхме заедно в кръжока по поезия. Елва бе пострадала като дете от детски паралич, от който гръбнака и едното й рамо малко изкривени. Този недъг я отделяше от другите и я караше да си изгради свой мир, свой индивидуален живот, по- различен от този на хубавите ни съкласнички, които до една си мечтаеха добре да се омъжат. Елва не живя дълго след завършването ни. Научих, че си е заминала. И нейния корен бе от Нова Англия, щата Масачусетс.
към текста >>

65. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

ТОМ 25

Ангелът пусна една стрела към Учителя и тя се заби между чатала на Учителя и Той трепна от нея, но после падна на земята и като въртележка се въртеше под Учителя." После разбрах, че Учителя бе приел Него да стрелят заради моят недъг, приел бе страданието, за да ме освободи от сладострастието, което ми пречеше в духовният ми живот.
Аз рекох на ангела, че като всеки човек имам още известни полови слабости, като му внуших, че за напред ще поправя тези погрешки, като заживеем чист и свят живот с жена ми. Тогава Той дръпна копието си от мене. Аз го гледах дълго време колко светъл беше той, без никакво петно по тялото си. Цялото му тяло светеше с чисто златист цвят. После той се обърна на запад - Учителя стоеше на едно разстояние около сто метра от нас и наблюдаваше срещата ми с ангела. Ангелът пусна една стрела към Учителя и тя се заби между чатала на Учителя и Той трепна от нея, но после падна на земята и като въртележка се въртеше под Учителя." После разбрах, че Учителя бе приел Него да стрелят заради моят недъг, приел бе страданието, за да ме освободи от сладострастието, което ми пречеше в духовният ми живот. Ангелите ни възпитават да бъдем целомъдрени като тях, без никакви своенравия и изопачения, нечист живот в каквато и да е маска - форма: дисхармонията да се премахне абсолютно от нас. ДЕВЕТО важно съновидение: "Намирам се в една колиба. В това време идва при мен Учителя и застава при огнището. Аз отивам при Него. Той ми казва: "Сега ще ти покажа разликата между астралното тяло и духовното." Астралното ми тяло беше като един напластен облак, в който преобладаваха разни петна, но не прозрачни и белезникави.
към текста >>

66. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Величка решила да го излекува от този недъг.
Друго дете с тънка шийка и тъничко гласче се обажда: - Обичам Солунските братя. - Защо? - пита учителката. - Защото ни дадоха азбуката... Едно момиченце много обичало да клевети другарчетата си. Час по час - чука на учителската стая; час по час - клевети и доноси. Величка решила да го излекува от този недъг. Казала на колегите си, като влезне въпросната ученичка да си мълчат. Ето чука се на вратата - Марийчето иде. Величка я поканва да седне на стола. Дава й вестник да чете: - Виж какво пише тук. Държи Марийчето вестника с двете си ръчичики и бавно отчита: -П-О-Л-И-Т-И-К-А - политика.
към текста >>

67. 7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

На недъгавите да им пораснат крила и те да дойдат.
четвъртък Асавита, моля се за всички братя и сестри, които имат желание да посетят събора тая година. Да станат чудеса и те да дойдат. Да се строшат железни вериги и те да дойдат. Да се отдръпнат придошли реки и те да дойдат. Да станат пътищата им леки и гладки, и те да дойдат. На недъгавите да им пораснат крила и те да дойдат. Всички братя и сестри да дойдат да се веселим и прославим Името Божие! 18 АВГУСТ 1927 г., четвъртък 18 август 1927 г. четвъртък Колко много гости дошли! Ето ги Ямболци, Видинци, Пловдивци, Старозагорци, Новозагорци, Казанчлъчани, Сливенци, Айтозци, Русенци, Варненци, Бургазци, Софиянци: селяни, граждани, богати, сиромаси, учени, прости, мъже, жени, деца, юноши, цивилни и военни. На „Изгрев” греят 9 глобуса.
към текста >>

68. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха.
Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки. Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха. Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения рилски въздух. Набързо се опнаха няколко платнища под които, как да е, се подслонихме, ала и те не можеха да поберат всички, така че, трябваше да се редуваме... Накладоха буйни огньове. Мокрият клек най-първо се опираше, но после пламна с всички сили и разля животворна грейка. Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера.
към текста >>

Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях.
Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите. Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре. Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода. По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем. Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната. Набраният студ изчезва.
към текста >>

69. 2. Над ягодите

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Днес можем да бъдем доволни от това, че опитахме всичката недъгавост на обикновения, установения ред.
Този порядък беше обикновен, узаконен, наложен може би по принуда. Градините вече бяха стопанство, а заедно с това понятие на Изгрева с щурм влезе и търговията, а заедно с нея и всичките човешки дребни изобретения и хитрувания. Основната линия бе нарушена, хармонията бе поразена. Хората сякаш стояха недокоснати от Великото, опитът бе нарушен, а заедно с това и принципа. Опитвахме .се да влеем ново вино в старите мехове и не успяхме. Днес можем да бъдем доволни от това, че опитахме всичката недъгавост на обикновения, установения ред. Онова, което Той искаше да изкорени от земята беше несъвместимо с интересите на този ред, който беше нахлул на Изгрева. А Изгрева никога не можеше да се превърне на стопанство. Всичко трябваше да си остане така, както беше, на земята щеше да има едно опитно поле и щяха да се проверяват не друго, а принципите. Не бяхме ние, които можехме да се занимаваме с атрибутите на едно стопанство. Други на земята можеха да правят тези опити й да се занимават с търговия или с онова, което на земята се наричаше материална база, казано с езика на съвременността.
към текста >>

70. 12. Една изящна картина

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

То представлява нещо като цирей, не, нещо по-лошо, един недъг, който съсипва човека, недъг, който го втвърдява и изсмуква всичката жизнена влага в човека като пресича всичките потоци по които към него се стичат материалните и духовните блага.
При това тя се чувствува накърнена. Ето кое бе най-важно. Но къде, на кое място точно е накърнена тя, това е вече много важно. За нас днес тъкмо тази невралгична точка е важна, искаме да я докоснем и от която за жалост да се поучим. Да, има какво да се поучим. То представлява нещо като цирей, не, нещо по-лошо, един недъг, който съсипва човека, недъг, който го втвърдява и изсмуква всичката жизнена влага в човека като пресича всичките потоци по които към него се стичат материалните и духовните блага. Но нека оставим идеята в заключителната част. Благодарни сме все пак на този отказ, иначе, контрастът не би звучал в един свят, за да имаме възможност да съзерцаваме втората част на действието, което следва непосредствено след първото. Край Учителя винаги имаше хора. По неведоми пътища сякаш се стичаха на определено време. Достатъчно беше Той да се покаже на двора на плочника, на поляната, за да дойде някой и застане до Него.
към текста >>

На мястото на Мария тя вижда сега другата сестра, пред нея стои сега тя самата с всичката самонадеяност на младостта и с всичката гордост на същата - нямам нужда от пари" невъзможно е вече да се скрие недъга, порока.
Първата част на действието моментално се слива с втората и резкият контраст светкавично се очертава; проблясъкът е просто ослепителен. Младата сестра мигом вече е престанала да се възхищава от отзвучаването на Учителя, който изящно е приел даровете на другата, стои сега и я гледа усмихнато, обърнат е изцяло към нея, а с гръб към другата - би могло да се каже, че не подозира бурята която в тоя момент връхлита върху нея - но нека не се докоснем до тая страна на въпроса. Вярното е това, че младата сестра сега мълчи обременена от тежката си размисъл. Съпоставянето идва моментално, ученикът е стреснат, развълнуван, засегнат, меката ръка сякаш е нанесла плесница. Общо взето на вид всичко е спокойно. На мястото на Мария тя вижда сега другата сестра, пред нея стои сега тя самата с всичката самонадеяност на младостта и с всичката гордост на същата - нямам нужда от пари" невъзможно е вече да се скрие недъга, порока. Мария Захарната си отива. През всичкото време Той е бил обърнат към нея, а с гръб към младата. Сега си тръгва и тя. Тръгва си и Той без да се обърне към другата сякаш на това място не е бил някой. Няма да си задаваме въпроса: Защо?
към текста >>

71. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

В света няма по-студени течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това.
Как ще бъде здрав, ако отделните системи и органи не функционират правилно - пагубно е положението на организъма, ако частите пренебрегват общото, а последствията - язва, рак, смърт. Колко всичко е ясно и просто и колко великите люде: мъченици са разбирали тая истина и са полагали огромни усилия да възстановят естественото положение и отношение, когато човек ще мисли и ще ратува последен за себе си, освободен и откован от твърдата черупка на егоизма. Една дълга арктична зима, сковала водите на света, тук там ледовете са пропукани, тук там се чувствуваше полъха на новото. От времето на Христа формулираха ясно закона: “Обичай ближния като себе си", до наши дни, когато на егоизма се гледа като на ръждясала брава и ключ, един отпадъчен материал, който за нищо вече не става, една отживяла идея, загубила не само престижа си, но и своята сила - един хищник, чийто зъби и нокти са вече негодни. Ще дойде време и сега е, когато човек ще бяга от егоистичните хора, както се бяга от един разлагащ се труп. В света няма по-студени течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това. Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено студени и от тях лъха мраз. И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния студ, който лъха от тия хора. “Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава. От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-страшното заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм.
към текста >>

72. XI. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - беседа от Учителя, държана на 11.09.2013 г., София / дешифрирана от Паша Теодорова.

ТОМ 30

Той трябва да хване най-голямата погрешка или най-големия свой недъг и да започне да работи върху себе си: ден, два, три, месеци, години, докато най-после погрешката или недъгът разбере, че има човек пред себе си с воля, ум и сърце, който постоянствува.
Обаче, ако днес посрещне слънцето и хване първия лъч, той и утре ще може да го посрещне. Всеки ден хващайте първия лъч на слънцето! Само по този начин животът ви ще се подобри. Най-красивата мисъл, най-благородното чувство, най-правото действие, които проникват в душата на човека, съдържат в себе си първия лъч. Дойде ли човек до положение да изправя живота си, той трябва да спазва същия закон. Той трябва да хване най-голямата погрешка или най-големия свой недъг и да започне да работи върху себе си: ден, два, три, месеци, години, докато най-после погрешката или недъгът разбере, че има човек пред себе си с воля, ум и сърце, който постоянствува. Тази погрешка или слабост в човека ще отстъпи и ще каже: „Ти заслужаваш да се наречеш човек с висок идеал! Заслужаваш положението, в което се намираш." Има ученици, които, като повалят няколко пъти на земята, като претърпят няколко неуспехи в живота си, отчайват се, напущат полесражението, отказват се от идеала си и казват: Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. Ония пък, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена.
към текста >>

73. 5. Димитрина Антонова и нейните любезни племеници. 5.1. Вергилий Кръстев до Екатерина Маркова, дъщеря на рождена сестра на Димитрина Антон

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А като си представя, че пред него е стояла Димитрина, над 60-годишна, с измъчено лице, с недъгава дясна ръка - направо се изумявам на онзи управник, който е разрешил да се публикуват нейните стихове.
Като споделя това с Учителя, Той е казал, че има две положения - или че е малък чучурът, през който тече водата, или че в коритото на извора й няма достатъчно вода. Това се случва с всеки. Но от този чучур е капело капка по капка и тези капки са създали нейната поезия. Дори комунистическата цензура е оценила навремето чистотата на нейната поезия и я публикува като поезия за деца от предучилищната възраст. Днес аз се учудвам на онзи редактор преди 40 години, че той е публикувал с цветни илюстрации нейните книжки. А като си представя, че пред него е стояла Димитрина, над 60-годишна, с измъчено лице, с недъгава дясна ръка - направо се изумявам на онзи управник, който е разрешил да се публикуват нейните стихове. А са знаели, че е „дъновистка". А ги е публикувал заради чистотата, която са носели в себе си. 22. Според моя план нейната поезия и материалите от нейния архив, трябва да се публикуват в един том на „Изгревът" от 1 000 страници. Аз имам тази концепция в себе си. И като се отпечаташе този том, той нямаше да се продава, а щеше да се раздава като безплатно приложение към последния отпечатан том на „Изгревът".
към текста >>

74. 149. Заекването е спирачка, ограничение на нарушението

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Андрей винаги следеше, какво беше отношението на другите към недъга му.
Като че това „Какво обичате”, разтвори душата му, разруши огромен Яз*, който беше задържал, подтискал страданията и мъката му от десетки години, а може би и от няколко поколения назад беше се трупала, напластявала и под огромното налягане се спусна, втурна като стихия към устата му. [*Яз - заградено пространство със застояла вода.] Андрей искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова заекна силно. На лицето, около устата се заредиха от грозни, по-грозни гримаси! В такива моменти той причиняваше страдания на всеки, който го гледаше. Някой се правеха, че не го забелязват и искаха по-скоро да се освободят от това неприятно зрелище, други заедно с него страдаха и правеха всичко възможно да му помогнат, като те произнасяха вместо него думите, които той не можеше да произнесе, а имаше и такива хора, които му се присмиваха. Андрей винаги следеше, какво беше отношението на другите към недъга му. И при Христов потърси по навик да види. Но се изненада! Нищо не видя, нито разбра, защото Христов го гледаше съвсем естествено, както преди да му заговори, и като че всичко беше в ред. Такова отношение, Андрей за първи път виждаше! Христов гледаше на всички човешки болести и страдания, както гледаше Бог и Учителя.
към текста >>

Той знаеше, че всяка болест или недъг, се дължаха на нарушение на някой природен закон - на неизпълнение волята на Бога - ядене от забранения плод, и че това бяха задължения, които трябва да се издължат!
Но се изненада! Нищо не видя, нито разбра, защото Христов го гледаше съвсем естествено, както преди да му заговори, и като че всичко беше в ред. Такова отношение, Андрей за първи път виждаше! Христов гледаше на всички човешки болести и страдания, както гледаше Бог и Учителя. Нито ги съдеше, нито презираше, а гледаше да помогне, но понякога не както и когато искат те, а както иска това природата. Той знаеше, че всяка болест или недъг, се дължаха на нарушение на някой природен закон - на неизпълнение волята на Бога - ядене от забранения плод, и че това бяха задължения, които трябва да се издължат! От това гледище, да се помогне на човека е голямо, велико и най-трудното изкуство, за което се изисква основно познаване законите и принципите в природата, живите сили на природата и тяхното действие върху хората - един велик ум, тънко и основно познаване човешките души, техните пътища, знание за процесите, които стават в тях, реакциите, които изпитват при различните въздействия. И най-главното, без което не може да се направи нито крачка в човешката душа беше обичта! Голяма дълбочина и необятност има в човешката душа, затова без обич не може да се помогне! Всички заекващи правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите. По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението.
към текста >>

Всички заекващи правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите.
Нито ги съдеше, нито презираше, а гледаше да помогне, но понякога не както и когато искат те, а както иска това природата. Той знаеше, че всяка болест или недъг, се дължаха на нарушение на някой природен закон - на неизпълнение волята на Бога - ядене от забранения плод, и че това бяха задължения, които трябва да се издължат! От това гледище, да се помогне на човека е голямо, велико и най-трудното изкуство, за което се изисква основно познаване законите и принципите в природата, живите сили на природата и тяхното действие върху хората - един велик ум, тънко и основно познаване човешките души, техните пътища, знание за процесите, които стават в тях, реакциите, които изпитват при различните въздействия. И най-главното, без което не може да се направи нито крачка в човешката душа беше обичта! Голяма дълбочина и необятност има в човешката душа, затова без обич не може да се помогне! Всички заекващи правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите. По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението. Заекващите подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават. Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият заекването си, толкова повече заекват. И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му.
към текста >>

По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението.
Той знаеше, че всяка болест или недъг, се дължаха на нарушение на някой природен закон - на неизпълнение волята на Бога - ядене от забранения плод, и че това бяха задължения, които трябва да се издължат! От това гледище, да се помогне на човека е голямо, велико и най-трудното изкуство, за което се изисква основно познаване законите и принципите в природата, живите сили на природата и тяхното действие върху хората - един велик ум, тънко и основно познаване човешките души, техните пътища, знание за процесите, които стават в тях, реакциите, които изпитват при различните въздействия. И най-главното, без което не може да се направи нито крачка в човешката душа беше обичта! Голяма дълбочина и необятност има в човешката душа, затова без обич не може да се помогне! Всички заекващи правят всевъзможни усилия по някакъв начин да прикрият недъга си, защото те чувстваха подсъзнателно, че причината е в някаква грешка или престъпление, срамуват се от това и прикриват резулта~ите. По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението. Заекващите подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават. Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият заекването си, толкова повече заекват. И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му. Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна.
към текста >>

75. 209. В природата има закони - който ги наруши, пращат го в затворите на природата - това са болестите

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Христов използваше този недъг на Андрей за своята цел, като той завършваше незавършените мисли на Андрей по свой начин, все във връзка с идеите, които имаше.
209. В ПРИРОДАТА ИМА ЗАКОНИ - КОЙТО ГИ НАРУШИ, ПРАЩАТ ГО В ЗАТВОРИТЕ НА ПРИРОДАТА – ТОВА СА БОЛЕСТИТЕ Христов, още когато първия път Андрей му заговори, забеляза, че Андрей обикновено започва една мисъл и преди да беше я завършил, минаваше на друга, трета, четвърта и нито една мисъл не завършваше. Христов използваше този недъг на Андрей за своята цел, като той завършваше незавършените мисли на Андрей по свой начин, все във връзка с идеите, които имаше. - Господин Христов - започна Андрей без връзка - сетих се нещо друго: Вие ме излекувахте от заекването за около 3 часа, а господин Дънов ме излекува само за една минута! - И започна да му разказва как господин Дънов го излекувал: Беше минала пролетта. Бях ходил на екскурзия - заваля ме дъжд. Вечерта спах на двора - пак ме наваля дъжд. Сутринта ставам със силна болка в левия дроб, не можех да дишам.
към текста >>

76. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

Завещава личната си библиотека (472 тома), изданията си (14000 тома) на читалище „Зора" в Сливен и една сума за събиране около 3000 златни лева, както и „значителна сума за приют на старци, деца и недъгави“.
1905 година Д-р Миркович завършва земния си път на 29.09./12.10.1905 г. На спиритичен сеанс, през месец август 1905 г. по негово запитване за дата на заминаването му от този свят, е предупреден да си приключи нещата, защото времето е предстоящо. И то настъпва на 29 септември 1905 г. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на гр. Сливен. Завещава личната си библиотека (472 тома), изданията си (14000 тома) на читалище „Зора" в Сливен и една сума за събиране около 3000 златни лева, както и „значителна сума за приют на старци, деца и недъгави“. В завещанието си посочва, че за всичко да се иска съвета на духовния му брат П. К. Дънов. Е. Ангелова-Пенкова ________________________________________ 1) Данните в материала са предимно от документи публикувани в изданието. 2) Годината на раждане не е установена с акт за раждане, а в архивните и печатните документи тя е различна: 1925, 1926, 1927, 1928. Визираната 1925 година е годината приета в родния му град, в публикации, издадени непосредствено след заминаването му от близки нему сътрудници и др.
към текста >>

77. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

Една от заветните му идеи бе да се основе в родния му град подслон (приют) за бедни стари и недъгави хора.
Миркович, но отнасящо се и за доктора, по подготовката на Съединението. Запазени са и черновките на писма от д-р Миркович до: „Ваше Всесвятейшество” (навярно до Екзарха, от затворницата на Медетерхането, 1873 г.); до Рашид-паша, министър на външните работи (от затвора, 1873 г.); до Драган Цанков (без град и дата); до същия в Белград, 1894 г. в отговор на писмото му; до г-жа Ценова (в Браила, 1904 г.), позив за създаване приют за бедни немощни в Сливен; до министър Стамболов (1888 г.); до армено-католишки халдейски първенци в гр. Мардин (5 писма 1888-1890 г.) с които урежда дарението си на полски имоти в полза на бедните там. Библиотеката си и изданията си д-р Миркович завеща на Българското народно читалище „Зора” в Сливен. Една от заветните му идеи бе да се основе в родния му град подслон (приют) за бедни стари и недъгави хора. Д-р Миркович беше един благ, милосърден, искрен и справедлив човек, въодушевен от великата проповед на Богочеловека: „любов към ближния”. Той понасяше със стоическо търпение страданията и лишенията по пътя на борбата за по-сносен обществен живот. Той вярваше дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто. Той смяташе, че първият дълг на човека е да помага на ближния си при разните неволи на живота. И за това лекуваше бедните граждани безплатно, а отгоре на това помагаше и парично.
към текста >>

78. 6.5.3. Бесарабските българи.

Сичко това за едните и другите е толко нужно за излечението както на сиромашията, невежеството, простотата, колкото е и лек за сичките им недъги496.
Съвременните нужди и потребности на един народ, с толко силни желания и тъй се мъчно спират, колкото и подводното течение! А секоя сила, която ще се помъчи да ги спре ще е причината за големите и пагубни следствия. И при това природата пак ще си направи своето, макар с малки спирания. В това ни служи за истина упорното и устойчиво желание на сичките задунавски българи за да си възродят книжевността, а бесарабските - да си открият едно средоточно училище, банка, общество за прирождение на българската книжнина в българските колонии. Такива желания, особено на последните, е толкова нужно според осталостта495 им в нравствено и имотно отношение, колкото е и необходимо, според временното развитие на сичката българска книжнина. Сичко това за едните и другите е толко нужно за излечението както на сиромашията, невежеството, простотата, колкото е и лек за сичките им недъги496. Но попечителният комитет, понеже се намира не в българските колонии, но далеч от тях, в Одеса, и не е опознат с тяхната страна, тъй също и с нуждите и съвременните народни требования, заради това, той със своите си противни за българите действия е бил винаги срещу тяхното възрождение, което можало да се заемне от тука за юг. Вещественото и нравствено състояние на българските колонисти може да се улучши посредством следните полезни общини и учебни учреждения: 1. Общество за книжевно възрождение; 2. Средоточно училище; 3. При него Богословски глас; 4.
към текста >>

Ангелова-Пенкова: Недъг - телесен или душевен недостатък; болест.
494) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Щетно - напразно, безплодно, безрезултатно. 495) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Осталост (рус.: осталось) - останала. 496) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Недъг - телесен или душевен недостатък; болест. 497) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Применение, применяват (рус.: применение) - прилагат, прилагане, приложение. 498) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Изтъщявам, изтъщя - усъвършенствам, изучавам. 499) Бележка на Е.
към текста >>

79. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова