НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
118
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво
невежество
.
Второ, никой не ми е искал съвет. Трето, и да е искал някой съвет от мене, нямаше да го изпълни. Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси. Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха. По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас.
Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво
невежество
.
И то при нозете на този умен човек, който е бил ваш Учител! " Аз също вдигнах рамене. По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони. Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока. Може да се каже, че тя провали Братството.
към текста >>
Невежеството
е голяма сила.
Тези неща са изключени. Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя. Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя. И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя. Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.
Невежеството
е голяма сила.
Това го опитахме на гърба си. Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко. Аз бях свидетел на това. Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя. И тези младежи сега ми разказваха разни неща със същите думи, които аз чувах от устата на онази "младежка духовна група" от мозайкаджийската бригада на Бертоли.
към текста >>
Това
невежество
се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко.
Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя. И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя. Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него. Невежеството е голяма сила. Това го опитахме на гърба си.
Това
невежество
се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко.
Аз бях свидетел на това. Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя. И тези младежи сега ми разказваха разни неща със същите думи, които аз чувах от устата на онази "младежка духовна група" от мозайкаджийската бригада на Бертоли. Бяха се изминали толкова години - около петдесет - но тези младежи говореха същото. Откъде идваше всичко това?
към текста >>
2.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Голямо
невежество
.
Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат.
Голямо
невежество
.
И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева", за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите. Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение.
към текста >>
3.
3_04 Росни китки
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от
невежеството
им.
" А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. Така се случи, че не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. А неговият рожден брат Кирил се издигна като добър музикант.
Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от
невежеството
им.
Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти. А тя е достъпна само за учениците от Школата на Учителя. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Словото на Живия Бог. Музиката на Учителя е Творчески акт на Божествения Дух! Амин!
към текста >>
4.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради
невежество
.
По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени.
А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради
невежество
.
Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение. А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"?
към текста >>
За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради
невежество
, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.
Нито името му се чу, нито пък той се видя. Къде изчезна, къде се дяна? Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Жестоко, нали? Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му.
За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради
невежество
, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.
Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Опитности и закони вървяха заедно- ръка за ръка.
към текста >>
5.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Оглеждат се вече уплашено, защото са хванати в
невежество
и незнание.
" Обръщам се към тях и ги питам дали могат да ми разтълкуват този принцип. Те се изненадаха и мълчат. "Само в човешката душа Бог може да се изяви в Своята пълнота! " Обръщам се към тях и питам дали могат да ми разтълкуват този закон. Те отново мълчат.
Оглеждат се вече уплашено, защото са хванати в
невежество
и незнание.
Набързо се сбогуваха и си тръгнаха, и повече не се мярнаха. По време на Школата (1922 - 1944 г.) имаше случаи, когато ние в салона се чувствувахме не като личности, не като братя и сестри, а като човешки души. Това бе едно състояние, в което човешката душа се схващаше като състояние на безпределност и вечност, в което понятията за време и пространство изчезваха, за нас Словото на Учителя бе онова Божествено Съзнание, което се втичаше у нас и ние бяхме съпричастни Нему. Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността! Затова Новото Учение, Учението на Учителя, е само за човека с пробудено съзнание!
към текста >>
6.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да облечеш
невежеството
си в музикална дреха от хармонизации на песните на Учителя, това е кощунство!
Но това ще бъде разказано, когато му дойде времето. Музикални дрехи и хармонизации. Какво е това? Това е следното откровение: Да облечеш непослушанието си към Учителя в музикална дреха, аз разбирам, целенасочено и умишлено да промениш духа на песните Му. Това е кощунство!
Да облечеш
невежеството
си в музикална дреха от хармонизации на песните на Учителя, това е кощунство!
Това води до нарушение на окултните закони в музиката Му.
към текста >>
7.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защото, така или иначе, упражненията от Паневритмията се промениха поради нашето
невежество
и несъвършенство, поради което Учителят беше много недоволен.
Тези сили са включени в общата хармония на живата природа. Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят. Искаха още в самото начало на създаването й да я насочат в друга посока. Това се случи и по средата, и в края, когато се даваше Паневритмията. Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията.
Защото, така или иначе, упражненията от Паневритмията се промениха поради нашето
невежество
и несъвършенство, поради което Учителят беше много недоволен.
Та тези духове са проводници на същите сили, които искаха да разрушат Школата от самото начало. Те влизат в строго определени личности, които им стават проводници и изпълнители. Защо разправям това ли? Защото искам да ви кажа, че дойде време, когато Ангел Янушев се отказа от Учителя и от Братството през време на съдебния процес срещу Братството през 1957-58 година. А защо се отказа ли?
към текста >>
8.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават
невежеството
, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас.
Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш.
За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават
невежеството
, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас.
На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога.
към текста >>
Онези, които бяха завършили университетите си, захвърлиха си дипломите, станаха занаятчии и преминаха на страната на
невежеството
, за да се стигне до там, че дори и прокурорът Руменов на съдебния процес срещу Братството през 1958 година да се възмущава така: "Защо сте харчили парите на бащите си, на обществото и на държавата да завършите висше образование, а да работите разни занаяти?
Ако стане това, тези проповедници правят повече вреда. Светът не бе толкова глупав и преценяваше нещата много добре. Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от порядъка и в обсега на висша интелигентност. Учителят бе казал: "Това е учение за висш интелект и за светещи умове." А какво стана? Онези ученици на Школата с висшето образование, които бяха на "Изгрева" и в града, се оставиха да ги ръководят неуките и простите.
Онези, които бяха завършили университетите си, захвърлиха си дипломите, станаха занаятчии и преминаха на страната на
невежеството
, за да се стигне до там, че дори и прокурорът Руменов на съдебния процес срещу Братството през 1958 година да се възмущава така: "Защо сте харчили парите на бащите си, на обществото и на държавата да завършите висше образование, а да работите разни занаяти?
Това не е по никакъв закон. Такова нещо го няма никъде по света. Нито е по учението на г-н Дънов. Това ви го заявявам аз оттук, като прокурор, от тази катедра! Аз имам лична кореспонденция с г-н Дънов и знам как стоят нещата.
към текста >>
А вие, следващото поколение, пазете се от
невежеството
и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си.
И знам какво да говоря." Нашите приятели - подсъдими, свидетели и зрители от съдебната зала, се смееха самодоволно, пъчеха се и се тупаха геройски по гърдите. Аз се срамувах и плачех. Всичко бях изстрадала, защото знаех откъде започна отклонението в Школата. Това отклонение ни доведе на този процес. И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение.
А вие, следващото поколение, пазете се от
невежеството
и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си.
За тях няма закон и няма правила! Особено когато управляват! В човешкия организъм има строго специализирани системи и органи. За това е говорил апостол Павел. Ако си глава, ще бъдеш глава - ще мислиш и ще вземаш решения.
към текста >>
9.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защото
невежеството
на "Изгрева" не ги допусна в себе си, а онези, които знаеха и можеха, бяха отстранени и бяха извън града.
Те са ясни като закон. Но на нас не ни беше още ясно тогава, че с тези сили шега не бива. В Братството имаше и Сили, които бяха градивни, които искаха да се противопоставят и да запазят хармонията в него. Но тези градивни, положителни Сили трябваше да влезнат в онези ученици, които, освен, че бяха верни, имаха и ценз, и образование и знаеха какво да правят, ако зад тях застанат тези Сили. Но се случи така, че тези градивни Сили, които искаха да отстоят и да запазят Школата, не можаха да влезнат там, където трябва.
Защото
невежеството
на "Изгрева" не ги допусна в себе си, а онези, които знаеха и можеха, бяха отстранени и бяха извън града.
Така, при намирането сумите от Учителя бяха направени две счетоводства - едно официално, чрез което трябваше да се плаща данък на държавата и друго - неофициално счетоводство, което бе допуснато от няколко човека и неизвестно за другите. След 9 септември 1944 година, след като комунистите дойдоха на власт, една от първите им мерки срещу предишната власт и богатите хора бе да направят обмяна на парите. Бяха напечатани нови банкноти и трябваше да се обменят старите. Това стана през 1947 година. Но тук дойде цялата трагедия за "Изгрева".
към текста >>
10.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това
невежество
ли бе, отклонение или измяна към Школата на Учителя?
Това само е достатъчно за проумяване. А другите изказвания на Учителя за Толстой са напълно достатъчни да затворят действителния кръг на Истината за пребиваването на Лев Толстой в Русия. Учителят бе казал, че Толстой отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя. А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България. Да се чудиш и да се маеш!
Това
невежество
ли бе, отклонение или измяна към Школата на Учителя?
Царят на Духа бе тук, на "Изгрева", а те Го напуснаха и отидоха при говедаря, началника на говедата. Аз тук давам този пример не за да обидя някого, но казвам категорично своето мнение по този въпрос.Царят на Духа бе тук на "Изгрева" и сам Лев Толстой тръгна да се поклони на този Цар, а нашите българи - от умни по-умни, "напуснаха Царя и отидоха при говедаря". Това е типична българска пословица, която е не само пословица, но и окултен закон за отклонението на окултния ученик от Школата на Учителя. Ето така стои въпросът с толстоистите в България. И ако утре тръгнете да се кланяте на толстоисти, то знайте, че вашият път е път на отклонението от Школата на Учителя.
към текста >>
11.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А това бе
невежество
, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник.
Палестинският клон в Школата на Учителя направи грубо отклонение. От него се явиха разни спиритисти - духовете от низшите полета ги разиграваха и с това разиграваха и Школата, но всеки показваше и доказваше, че духът който им говори на сеанси е от най-висша категория. Отклониха се много и пострадаха много. Други представители с развити дарби за ясновидство и яснослушание се провъзгласиха за апостоли и пророци и пророкуваха съдбините на човеците по земята българска. Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях.
А това бе
невежество
, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник.
Това бе едно отклонение от Школата. Имаше, но те бяха малцина, верни представители на този клон, които устояваха на живот и смърт делото на Учителя, Словото на Учителя, защото за тях имаше едно Слово, един Учител и един Бог. Те воюваха срещу всички Окултни Школи, които имаха проекция в Школата, както от изток, така и от запад. Те отстояваха Словото на Школата и на Учителя - че тази Школа е Божествена Школа и че Учителят е Всемировият Учител. Богомилският клон имаше свои представители в Школата.
към текста >>
12.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Пълно
невежество
и объркване на всички български глави от Черната ложа.
Имаше и още няколко подобни опитности на ученици от младежкия окултен клас с теософите. След като преминаха през страдания и мъчения, те бяха принудени да се определят и се определиха - напуснаха теософското общество. Разбира се, Софрони Ников знаеше причината за тяхното напускане. Това, както и други причини, го накара да отиде при Учителя и да Го помоли да работят заедно, дори Му предложи да бъде представител на теософското общество в България, а той - Софрони Ников - да Му бъде помощник. Учителят му казал: "Моят път е друг." Сега, какво означава всичко това?
Пълно
невежество
и объркване на всички български глави от Черната ложа.
Всемировият Учител бе в България, Бог бе слязъл и се движеше по земята, а те Му предлагаха да бъде представител на теософското общество в България. Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр.
към текста >>
13.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз ги гледам и се чудя на тяхното
невежество
.
А вие, следващото поколение, ще решите кому да служите. Вие сте свободни да се определите. Това е най-лесното. Трудното идва след това. Веднъж идват и ми носят фотографирано писмо на Учителя до Михаил, за да ми покажат, че Учителят е имал кореспонденция с него и че се обръща към него с "обични Михаил".
Аз ги гледам и се чудя на тяхното
невежество
.
Та първите приятели - онези, които живееха в провинцията имаха стотици писма от Учителя. А ние, които бяхме в Школата и бяхме всеки ден с Учителя, на нас не ни трябваха писма, защото общувахме всеки ден с Него. А сега ще отговоря и на един друг въпрос. Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме трева по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа. Ние тука отстоявахме името си на ученици.
към текста >>
14.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А представяте ли си нашето
невежество
, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше?
Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие. Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина тук на земята, тя е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е слънцето на Духа Господен.
А представяте ли си нашето
невежество
, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше?
Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело. А Той бе го завършил и Школата на земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше. А това се оказа непосилно за нас и ние се саморазрушихме. А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя.
към текста >>
15.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тази трагедия започваше с
невежеството
и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността.
Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел. Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима!
Тази трагедия започваше с
невежеството
и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността.
И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител. Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме.
към текста >>
И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето
невежество
и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител.
Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима! Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността.
И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето
невежество
и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител.
Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате.
към текста >>
16.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Какво
невежество
и каква простотия.
По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи.
Какво
невежество
и каква простотия.
Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение. И след това ние наблюдавахме всички онези приятели, които бяха с леви и комунистически идеи, как времето ги накара да се определят. Едни станаха действуващи комунисти, други се отказаха, трети се прикриваха, четвърти ни предаваха, пети ни съчувствуваха и така нататък. А ние трябваше да мълчим и да понасяме всичко това.
към текста >>
17.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди бъдещото поколение в
невежество
днешното поколение.
Тогава решихме, щом е такава работата, да искаме разрешение от най-главния български комунист. А такъв бе Георги Димитров, който тогава бе още в Москва. Брат доктор Иван Жеков се нае да свърши тази работа. Написа телеграма със следното съдържание. Ето тя е в ръцете ми в неговия ръкопис и подпис и ще ви я прочета: "Москва - Георги Димитров - Български болшевик Великият Учител - Дънов предаде Богу Дух.
Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди бъдещото поколение в
невежество
днешното поколение.
Близките ти дължат много Нему. Д-р Иван Жеков " Трябваше да се занесе и предаде в Централната поща, за да се препредаде по телеграфа. Това беше направено. Там, като служител на гишето за предаването на телеграмите, работеше един есперантист на име Симеонов. Есперантистите бяха много дейни в онези години.
към текста >>
18.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Другото е постановка на мозайкаджийската бригада, която вкара
невежеството
в Школата на Учителя и провали всичко.
Има етапи и всеки един етап има своя история от събития, личности и развитие, носещо поуки за следващите поколения. Тези етапи трябва да се знаят. А настоящото поколение не ги знае и не ги познава. Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история. Без компетентност, без професионален ценз, без обществен ценз, без духовен ценз, означаващ познаване на Словото на Учителя, е немислимо да се работи сред този народ за Делото на Учителя!
Другото е постановка на мозайкаджийската бригада, която вкара
невежеството
в Школата на Учителя и провали всичко.
Техният опит трябва да служи като предупреждение към всички! В сборника е поставен въпросът за Паневритмията. Тя има история, която трябва да се знае, поради което се изнася за пръв път чрез спомените на учениците. Тя има оригинален нотен текст, оригинален текст от думи и Слова, както и оригинални написани упражнения. Оригиналният текст на упражненията от работната група на Елена Андреева, Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова бе предаден от мен на работната група, съставена от мен чрез протокол, която бе съставена за работа и обучение на Паневритмията.
към текста >>
Така, по този начин, ще се отделят от общото стадо козите от овцете, знаещите и можещите - от една страна и
невежеството
- от друга.
А дали това поколение ще си вземе поука от всичко това, това е съвсем друга работа! Всеки ще бъде оставен свободен да прецени и да се определи! С настоящия сборник се цели всеки един от Общество "Бяло Братство" да се определи! А как ще се определи? Или ще се съобразява с постановките на Учителя за Школата и с опитностите на предишните поколения и ще изпълнява Словото на Учителя, или ще мине на другата страна, където - по човешко усмотрение и по светски образец - всеки ще си прави това, което иска.
Така, по този начин, ще се отделят от общото стадо козите от овцете, знаещите и можещите - от една страна и
невежеството
- от друга.
Всеки ще се определи, независимо дали някому е изгодно това, защото всеки трябва да се подчини на Словото на Великия Учител, ако иска да бъде ученик и да бъде съучастник в Общество "Бяло Братство". В това общество трябва да влизат само онези, които признават и се подчиняват на Словото на Учителя като го прилагат в живота си и работят с музиката на Учителя и играят Паневритмията на Великия Учител. В течение на шест месеца този материал бе диктуван на Марийка Марашлиева и чрез нейния машинопис видя бял свят. Работеше се, като на всеки четири дни по три дни се пишеше на пишеща машина, по шест часа дневно. Това бе една дълга, трудна и уморителна работа.
към текста >>
19.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Затова
невежеството
, след заминаването на Учителя, провали всичко като не се съобрази с постановките, дадени в Словото на Учителя.
А то е: Окултният ученик трябва да има ценз! Първо - ценз за завършено висше светско образование. Второ - обществен ценз, чрез който да приложи чрез идеите на Словото на Учителя своя ценз на образование. Трето - духовен ценз. Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния порядък.
Затова
невежеството
, след заминаването на Учителя, провали всичко като не се съобрази с постановките, дадени в Словото на Учителя.
Те посегнаха върху десятъка на учениците и банкнотите бяха изгорени при обмяната на парите през 1947 година. Те си избраха пожизнен седемчленен Братски съвет, който е тяхна измислица и е в противоречие със Словото на Учителя, където е казано, че най-идеалното ръководство е за един месец, за една седмица и за един ден. Това означава, че всеки, който иска да приложи една идея от Словото на Учителя, може сам да си бъде ръководител при реализирането на тази идея. А когато се съберат единомишленици, които искат да реализират една и съща идея в едно и също време, при едни и същи условия, всеки реализира онази част от идеята, която той сам може да реализира. Така идеята се реализира в своята цялост.
към текста >>
Това
невежество
в лицето на мозайкаджийската бригада създаде устав на Бялото Братство, което искаше да подчини чрез организация учениците на Школата.
Това е Христовият закон "Един за всички и всички за един". В Христовия закон Единоначалието се намира в Христовия Дух. А човешкият дух е Негов изпълнител. Така че, ако утре следващите поколения си изберат Братски Съвети, това означава, че тези лица работят срещу Словото на Учителя и са богопротивници. Защото ученикът изпълнява Словото на Учителя безпрекословно!
Това
невежество
в лицето на мозайкаджийската бригада създаде устав на Бялото Братство, което искаше да подчини чрез организация учениците на Школата.
Този устав може да го сравните с опита на следващите поколения. Този опит е измяна срещу Словото на Учителя и Школата Му, защото мнението на Учителя е, че Школата не се управлява от устави, а от Словото на Всемировия Учител. А това е написано, напечатано. Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Великия Учител! Търси се и трябва да се открие, намери и доведе, за да я изпълни!
към текста >>
Същото
невежество
регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти.
Този устав може да го сравните с опита на следващите поколения. Този опит е измяна срещу Словото на Учителя и Школата Му, защото мнението на Учителя е, че Школата не се управлява от устави, а от Словото на Всемировия Учител. А това е написано, напечатано. Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Великия Учител! Търси се и трябва да се открие, намери и доведе, за да я изпълни!
Същото
невежество
регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти.
Ако утре, от следващите поколения някой направи опит да регистрира Бялото Братство към "Комитета на вероизповеданията", където членуват всички църкви, това означава, че тези лица работят срещу Школата на Учителя и Словото Му. А становището на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му. Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата. И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена.
към текста >>
20.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
Грехът е плод не на
невежеството
, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.
И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии.
Грехът е плод не на
невежеството
, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.
Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
към текста >>
21.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на
невежеството
, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми.
Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на
невежеството
, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари.
към текста >>
22.
94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Фанатизмът и
невежеството
вървят ръка за ръка.
За всекиго е различен този път. Какви богати и хубави опитности имат приятелите тук. Добре е да подър-жате връзка с тях и да се опознавате." Сестрата бе намерила преводач, специално го доведе на Изгрева, за да преведат думите точно. Преводачът бе професионалист и думите бяха предадени както трябва. Латвийците ги чуха, разбраха мисълта вложена в тях, но си продължиха по същия път.
Фанатизмът и
невежеството
вървят ръка за ръка.
към текста >>
23.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
За изясняване на този проблем създаден от
невежеството
и забравата на предишните поколения, ще приведем някои факти последователно. 1.
632 до 672.След нейното отпечатване е вече престъпление някой след това да говори за устави и регистрации на Духовно общество Бяло Братство в някакви държавни структури и институции. По-подробно е разгледан този въпрос на стр. 667 до 672 под заглавието: „Школата на Всемирното Велико Бяло Братство". Но това трябва не само да се прочете, но и да се проучи от Словото на Учителя и да се проследи историята на Школата създадена от Учителя от 1922-1944 г., както и всички етапи, през които тя мина от 1945-1990 г. А след това всеки може свободно да се определи кому да служи: На Духът на Заблуждението, който сега властвува и шествува по земята българска или да служи на Духът на Истината, който се намира в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно.
За изясняване на този проблем създаден от
невежеството
и забравата на предишните поколения, ще приведем някои факти последователно. 1.
През 1921 г. русенският кръжок под ръководството на Никола Ватев и петте рождени братя Маркови съчиняват устав, чрез който се регистрират в Русенския съд като юридическа личност. Техният устав преди това е бил утвърден от Министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г., както е и утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Уставът го издават в отделна книжка, поради което е запазен и досега. Създават си Управителен съвет с мандат три години, правят си печат, издават си членски карти със снимки на всеки член.
към текста >>
24.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени
невежество
, суеверие и недоглеждане.
Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма.
А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени
невежество
, суеверие и недоглеждане.
Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването.
към текста >>
25.
ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Какво
невежество
цареше в света за събитията на историята.
" Учителят се усмихна: „Тя се излъчи от тялото си, когато беше заспала и така дойде, за да ме пита. Но дали ще запомни това, което й казах, след като се върне в тялото си и след като се събуди. Дали ще остане това Мое разрешение като съвет в съзнанието й, това е друг въпрос. А дали ще се вслушат в нейния съвет и дали ще го изпълнят, това е също друг, по-голям въпрос. Но ще видим, ще почакаме." Аз стоях като статуя.
Какво
невежество
цареше в света за събитията на историята.
Какво знание се стовари върху мен за личностите, които уж движат историята. Дали ще мога да го понеса и изнеса на плещите си? Изминаха 30 години оттогава и този случай аз не смея да го изнеса дори пред приятелите. Да не би с това да увредя Учителя и да Го обвиняват, че Той, вместо с духовни въпроси, се е занимавал с политика. А след 9.IX.44 г.
към текста >>
26.
ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
После добавя: „
Невежеството
няма граници.
Аз си мълча, не казвам нищо. Нали Евангелието свърши своята работа - какво да искам повече? Не беше необходимо друго. На Изгрева съм и обяснявам на Учителя случилото се. Той се смее от сърце.
После добавя: „
Невежеството
няма граници.
Но голяма сила се крие в невежеството. Добре че ти си се намерил на гребена и на вълната на това невежество, когато е горе, а не когато е в пад, защото то щеше да те свлече надолу. Благодари на Евангелието." После си спомням, че в това село няколко войници, които бяха разквартирувани по къщите, изчезнаха безследно, бяха убити от сръбски партизани. Разбрах, че Евангелието ме спаси. Спаси ме Посланието на апостол Павел към Тита.
към текста >>
Но голяма сила се крие в
невежеството
.
Нали Евангелието свърши своята работа - какво да искам повече? Не беше необходимо друго. На Изгрева съм и обяснявам на Учителя случилото се. Той се смее от сърце. После добавя: „Невежеството няма граници.
Но голяма сила се крие в
невежеството
.
Добре че ти си се намерил на гребена и на вълната на това невежество, когато е горе, а не когато е в пад, защото то щеше да те свлече надолу. Благодари на Евангелието." После си спомням, че в това село няколко войници, които бяха разквартирувани по къщите, изчезнаха безследно, бяха убити от сръбски партизани. Разбрах, че Евангелието ме спаси. Спаси ме Посланието на апостол Павел към Тита. Имаше и друг, още по-невероятен случай с легендарния герой Тито.
към текста >>
Добре че ти си се намерил на гребена и на вълната на това
невежество
, когато е горе, а не когато е в пад, защото то щеше да те свлече надолу.
Не беше необходимо друго. На Изгрева съм и обяснявам на Учителя случилото се. Той се смее от сърце. После добавя: „Невежеството няма граници. Но голяма сила се крие в невежеството.
Добре че ти си се намерил на гребена и на вълната на това
невежество
, когато е горе, а не когато е в пад, защото то щеше да те свлече надолу.
Благодари на Евангелието." После си спомням, че в това село няколко войници, които бяха разквартирувани по къщите, изчезнаха безследно, бяха убити от сръбски партизани. Разбрах, че Евангелието ме спаси. Спаси ме Посланието на апостол Павел към Тита. Имаше и друг, още по-невероятен случай с легендарния герой Тито. За него ми разказваше Паша Теодорова, стенографката на Учителя.
към текста >>
27.
4.13. Небето няма да разреши
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Тогава за небесната и земна власт е по-добре да спре да се движи едно
невежество
по земята чрез закона на държавата.
След заминаването на Учителя се заредиха години и десетилетия. Случиха се много събития. Питахме се непрекъснато защо стават и защо се случват тези събития, с които понякога не бяхме съгласни и не ни отърваха. Да не би това да е ръката на Небето, която ни спира и предпазва от изопачението? Нали невежият, когато се движи, изопачава и проваля всичко в своето незнание.
Тогава за небесната и земна власт е по-добре да спре да се движи едно
невежество
по земята чрез закона на държавата.
Ето това е, което ме е озадачавало през всичките тези години, когато ни ограничаваха, спираха ни да се движим, да се събираме и да се проявяваме като последователи и защитници на това Братство. Разбрахме, че защитата на това Братство, по думите на Учителя, днес се намира в ръцете на Небето. Това за мене беше откровение, а за вас - поучение.
към текста >>
28.
4.21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Направих го от незнание и
невежество
.
Представиха ги на Правителството и то забрани събора през 1923 г. А това беше правителството на Александър Стамболийски. На мен също поднесоха тетрадка за подпис. Аз също се подписах. Но съжалявах след това.
Направих го от незнание и
невежество
.
Съборът бе забранен. На 9.VI.1923 г. стана преврат. Свалиха правителството на Александър Стамболийски и той бе убит. Тази година нямаше събор във Велико Търново поради забраната и нямаше събор в София поради политическите събития.
към текста >>
29.
5.22. Как да се играе Паневритмията
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ето, виждате ли сега, какво означава
невежество
?
Смятат ме за изкуфяла бабичка. Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга. Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: „Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват. Така влизат другите сили, Черните Сили, и така се разцепва Братството. Ето защо Братството се разцепи.
Ето, виждате ли сега, какво означава
невежество
?
Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя? Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят, как да се играе Паневритмията. Има едно упражнение „Аум". Учителят Го бе показал как да се играе. Играе се с дланта, обърната напред, но ръката не е изправена, а е леко свита.
към текста >>
30.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това се дължи на
невежеството
и недооценяването на Учението на Учителя.
Учудено погледнах нейната красива осанка и дълбокия траур в нейния тоалет. След разговора с нея разбрах, че този траур произтича от смъртта на видния български писател - Пенчо Славейков. Тази среща споменавам, защото Мара Белчева стана една от най-преданите последователки на Учителя и нейното даровито перо написа много прекрасни сонети и стихове за красивия живот на Изгрева. До голяма степен у нас има много даровити хора. Но когато другите разберат, че те кръжат към Бялото Братство и Учителя Дънов, създава се едно скептично отношение и едно отрицателно мнение.
Това се дължи на
невежеството
и недооценяването на Учението на Учителя.
Хора, които нямат понятие към онова, което идва като Ново Учение, а живеят със старото, затова естествено те се противопоставят. Мара Белчева отначало беше много известна. Но като дойде при Учителя, общественото мнение се настрои срещу нея. Тя беше майстор на сонетите. Аз съм я виждал в мое присъствие как тя ги създаваше.
към текста >>
31.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Следващите поколения няма да ви се смеят за проявено
невежество
, но ще ви обвинят, че сте отхвърлили книгите на „Изгревът", където е поместено Истината за Духът Беинса Дуно.
Прочетете и тогава ще видите, че това, което е написано е вярно. Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус, а сега е дошъл Бащата в лицето на Всемировия Учител. А кой е Исус и как се казва Неговото име в Невидимия свят ще си го намерите в Словото на Учителя. Трябва да научите също какво означава Божествения Дух, какво означава Христовия Дух и какво означава Господния Дух. Това нещо е описано в том I и том II на „Изгревът".
Следващите поколения няма да ви се смеят за проявено
невежество
, но ще ви обвинят, че сте отхвърлили книгите на „Изгревът", където е поместено Истината за Духът Беинса Дуно.
А това се изнася за първи път 50 години след заминаването от този свят на Учителя Дънов (1944-1994 г.). И то от мен. Запомнете това! 9. В „Отворено писмо", вие се опасявате, че „Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: дали това не е една от целите на д-р Кръстев? " Дами и господа, да се уточниме.
към текста >>
32.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Следващите поколения няма да ви се смеят за проявено
невежество
, но ще ви обвинят, че сте отхвърлили книгите на „Изгревът", където е поместено Истината за Духа Беинса Дуно.
Прочетете и тогава ще видите, че това, което е написано е вярно. Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус, а сега е дошъл Бащата в лицето на Всемировия Учител. А кой е Исус и как се казва Неговото име в Невидимия свят ще си го намерите в Словото на Учителя. Трябва да научите също какво означава Божествения Дух, какво означава Христовия Дух и какво означава Господния Дух. Това нещо е описано в том I и том II на „Изгревът".
Следващите поколения няма да ви се смеят за проявено
невежество
, но ще ви обвинят, че сте отхвърлили книгите на „Изгревът", където е поместено Истината за Духа Беинса Дуно.
А това се изнася за първи път 50 години след заминаването от този свят на Учителя Дънов (1944 ÷ 1994 г.). И то от мен. Запомнете това! 9. В „Отворено писмо", вие се опасявате, че „Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: дали това не е една от целите на д- р Кръстев? " Дами и господа, да се уточним.
към текста >>
33.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето
невежество
и неразбиране.
През 1921 година те бяха решили да направят събор в град Търново. По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя. За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството. А освен това много от младежите използваха прикритието на вегетарианския събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново. Така че нямаше случайни работи.
И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето
невежество
и неразбиране.
Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя. Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години. Аз се качих на влака заедно с майка ми и придружителката, защото те много държаха, за да видят къде ще бъде настанена дъщеря им и в какво купе ще седне и при кого ще седне. По онова време тези неща бяха много важни, сега за вас може да са смешни, но тогава всички любовни романи започваха със случайни срещи в купето на влака. А по улицата ако някое младо момиче си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе.
към текста >>
34.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Продадоха го предприемачите, които изиграха братята заради тяхното
невежество
и непослушание.
Това значи да се учиш на търпение. Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните философи да си сформират убежденията. Затова е необходимо да имаш часове на размишление и съзерцание през деня. Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните форми са само проявление." От 1924 година се преместихме на улица „Оборище" в сграда, която бе направена от Братството в двора на Иван Радославов. Но и този салон изчезна, стопи се по невидимите пътища.
Продадоха го предприемачите, които изиграха братята заради тяхното
невежество
и непослушание.
При тези първи салони се нареждахме като шпалир, Учителят минаваше покрай нас, кимваше с поглед и всички се радвахме, бяхме щастливи. Това беше времето на едно на големите изявления на Духа, когато голямото благословение се изливаше върху нас. Тогава изживяхме необикновени състояния, защото по това време Духът се изявяваше и ние не бяхме само слушатели, но ние се хранехме от Словото на Учителя.
към текста >>
35.
27. ПОСУДАТА
,
,
ТОМ 5
Безброй много неща, които в нашето незнание и
невежество
поднасяхме на Учителя като постъпки, като деяния, а да не говорим за нашият мисловен и чувствен свят, където беше тъма от една страна, а от друга страна вреха и кипеха страсти.
Аз стоях права до врата и чаках. Като изпи чая той ми подаде чашката си и каза: „На иди измий чашата ми да не я мие Станка". Взех чашата, отидох и я измих безброй пъти. Тогава разбрах, че Той се гнусеше от нея и услугите й му бяха неприятни и трябваше да ги търпи, така както търпеше толкова много други неща от нас. А какви неща?
Безброй много неща, които в нашето незнание и
невежество
поднасяхме на Учителя като постъпки, като деяния, а да не говорим за нашият мисловен и чувствен свят, където беше тъма от една страна, а от друга страна вреха и кипеха страсти.
Той търпеше много неща. Беше жив мъченик с нас. И най-невероятното бе, че хората съдеха за Учителя и за неговото Учение по нашите постъпки и чрез нашето несъвършенство ние му пречехме. Хората съдеха за Учителя по нашите постъпки и неговите последователи чрез своето незнание принасяха повече вреда, отколкото полза на Учението." Понякога Учителят казваше следното: „За да изпълнявате Божието Слово ще имате образец само мене. Ще гледате какво правя, как постъпвам и ще правите същото.
към текста >>
36.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Тогава се засрамих за себе си и за другите, за нашето
невежество
, че оскърбяваме по този начин Учителя.
Стоях винаги пред Учителя както пред Бога - да не скрия нещо, да не го излъжа, защото за мен това бе престъпление. Мислех си, че всички се държат с него по същия начин и че всички към него имаха една и съща мярка на чистота, смирение и послушание. Но по-късно лично видях, че това не е така. Учудена и възмутена вътрешно му казвам: „Учителю, ами не казват ли ви всичко те пред вас? " Той въздъхна и каза с огорчение: „Е-е, казват, казват..." и махна с ръка като показа жест, когато едно дете е убедено, че е излъгало баща си.
Тогава се засрамих за себе си и за другите, за нашето
невежество
, че оскърбяваме по този начин Учителя.
Друг един случай с подобна история. При Учителя се намира Михаил Иванов и след като излиза, влиза една сестра и започва да говори пред Учителя. Учителят седи и я слуша, а тя разправя ли разправя подробно. Накрая си тръгва. А аз не знам защо присъствам на целият разговор.
към текста >>
37.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Наведох глава и се засрамих от
невежеството
ни - не само моето, не само тяхното, но и на всички.
После ме погледна. В този поглед аз се огледах, после се почувствувах сама-самич-ка в този океан безкраен и вечен. Това продължи за миг. Тръснах глава и се огледах. Савка и Милка продължаваха да коментират.
Наведох глава и се засрамих от
невежеството
ни - не само моето, не само тяхното, но и на всички.
Засрамих се и от търпението на Учителя към нас. Мравка ли? Никакви мравки не бяхме ние, не бяхме и прашинки, а в сравнение на онова, което видях в очите му аз видях, че сме толкова малки, че дори нямахме никаква проекция в тази вечност, която бе в него дори като някакви микроскопични точки. Ние бяхме нищо в този океан безкраен и вечен, който видях в очите му и в погледа му. Това беше неговият отговор, който търсех в този момент.
към текста >>
38.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Пълно
невежество
през всичките тези години от много хора.
Учителят живееше в изключително примитивни условия в онази малка стая горе, наречена Горница. Не скромни условия, а направо примитивни. Той не изискваше нищо от нас. Той беше дал съвет как да се направи салона, но приятелите го измениха и съкратиха някои неща. Тогава те смятаха, че Учителят разбира от духовни неща, но не разбира от материални неща, а особено от строеж на къщи и от архитектура.
Пълно
невежество
през всичките тези години от много хора.
Поради тази постановка, несъобра-зявайки се с казаното от Учителя много хора скъпо платиха с живота си, други със страдания, мъчения и невероятни обрати по съдбовна линия. Объркаха си живота мнозина, че платиха и накрая се разплатиха с лихвите, идващи от безброй години. За техните лични съдби нямам нищо против - да се разплатят и с лихвите, но имаше общи братски проблеми, които поради тази постановка на възрастните приятели, които държаха всичко в свои ръце и го движеха съответно, то те направиха груби грешки, които грешки нашето поколение трябваше да ги плаща и да ги изнесе на гърба си. Те ги направиха до 1945-46 г., а после ние трябваше да ги плащаме и да изнесем всичко на гърба си. Те си заминаха от тукашното земно разплащане, но те ще си платят горе, законът е един и същ, той хваща виновника както на земята, така и на небето.
към текста >>
39.
132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
По-късно се убедих, че една от причините на
невежеството
бе, че не се изучаваха беседите, а там Учителят беше разгледал принципни неща, които бяха задължителни за ученика.
Отивам при Учителя и го питам какво да правя, защото не бях си направила темата, която ни задаваше. Каза ми: „Това за теб не се отнася, защото ти четеш беседите. Това е за другите, които не четат беседите, за да ги накарам да четат". Аз бях смутена, че не бях готова за час и се извинявах като ученичка в училището. Смутих се още повече когато разбрах, че приятелите не четат беседите.
По-късно се убедих, че една от причините на
невежеството
бе, че не се изучаваха беседите, а там Учителят беше разгледал принципни неща, които бяха задължителни за ученика.
Ако всички изгревяни се ръководеха от това нямаха да имат проблеми. А проблемите излезнаха на бял свят след заминаването на Учителя и никой не можеше да ги разреши. А разрешението им бе в Словото, но кой да го чете, кой да прави резюмета и кой да прилага прочетеното. Ето това бе основното в живота на Школата. Тя се затвори, замина и отлетя в Невидимия свят.
към текста >>
Какво знаехме ние с нашето
невежество
, много малко.
После отново замълча. Тогава разбрахме, че онази външна форма, която ние бяхме взели като ученици беше само привидна. Учениците на Учителя не бяха тук, те бяха на друго място. Веднъж каза: „Моите ученици не са тук на Изгрева, те са в света, те населяват от началото до края Вселената. Те са тези, които движат живота на света и живота на Вселената".
Какво знаехме ние с нашето
невежество
, много малко.
Ние бяхме облагодетелствувани, че чрез нас се даваше Словото на Учителя, ние присъствувахме тук като проекция и присъствие защото трябваше да има и такива около Учителя. Словото трябваше да се изрече от Учителя на човешки език и на човеци. А че това бе българския език и се говореше на български глави, това бе една привилегия за този народ, който не прие Учителя и не му създаде необходимите условия. Беше споменал веднъж: „Българите нямат право на държава и на земя, но онези българи, които са в Духовния свят и за техните представители в Божествения свят, получиха земя и условия и те ги освободиха от турците заради Бялото Братство, което трябваше да дойде между тях. Това е Божие благословение".
към текста >>
40.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА
,
,
ТОМ 5
направо ще се засрамите от
невежеството
си.
Бях чела в една книга на Кнуг Хамсин, в която се пишеше, че главният герой се е лекувал само с гореща вода. Когато прочетох пасажа на Учителя, той се усмихна така лъчезарно, показвайки че общочовешкото знание е едно и че изворът на знанието е също един, а различни са хората и различни са местата от където се черпи това знание. А това беше норвежки писател популярен у нас. Да не смятате, че българското общество е било затворено тогава? Ако проверите колко чужда литература е преведена на български от 1900-1944 г.
направо ще се засрамите от
невежеството
си.
А колко пък окултна литература бе преведена от изтока и от запада, за нея да не говорим, Така че никой роден в България по това време не може да се оправдава, че не е имал условия и възможност да се срещне със Словото на Учителя, което също се печаташе. И българския народ не може да се оправдава, че не е видял, че не е чул и не се е срещнал с Учителя. Защото ние бяхме родени чрез този народ и бяхме при Учителя.
към текста >>
41.
160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА
,
,
ТОМ 5
А той тръгна с нас, защото щяхме да загинем в планината поради нашето
невежество
.
Движехме се стъпка по стъпка. След мъчително изкачване стигнахме до една скала, огромна скала, висока десет метра, точно на пътя ни. като спряхме до нея Учителят каза: „До тук". Показа ни с ръка, че повече нагоре няма да се върви. Беше сърдит и недоволен от нашето младежко увлечение.
А той тръгна с нас, защото щяхме да загинем в планината поради нашето
невежество
.
Беше 8. 11.1925 г. Групата се спря, отъпкахме снега. Огледахме се, а нямахме палатка. Ние смятахме, че ще се качим на Мусала на хижата и не носехме почти нищо освен едно платнище.
към текста >>
42.
172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
То е
невежеството
.
Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората. Що е слабост?
То е
невежеството
.
Всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. Сега хората нямат температурата на любовта. Те са без тая температура. Ти не можеш да пееш вярно песента „Махар-Бену", ако не слизаш да помагаш. Когато пееш тази песен ще имаш следующата идея в себе си: аз слизам да помагам между тези, които Бог благославя".
към текста >>
43.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
,
ТОМ 5
По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за
невежеството
си и за нахалството си.
Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори с Учителя за разни исторически личности, поради това, че е бил историк, познавал е много добре материята дори е знаел на изуст много цитати и се е славел с отлична памет. А какво е било учудването му когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл.
По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за
невежеството
си и за нахалството си.
Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство. Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк.
към текста >>
44.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради
невежеството
на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни.
На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата.
Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради
невежеството
на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни.
Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6. Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист.
към текста >>
45.
214. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
И като ги гледах тези хорица беше ме отначало много яд, защото без мен нямаше да направят абсолютно нищо, но после ги съжалих за
невежеството
им.
Ето 25 години след това можем отчасти да говорим за вътрешната Школа на Учителя. Жалко, че много приятели си заминаха и не си написаха опитностите, но нямаше кой да ги задвижи. Борбите за ръководство излезна-ха на преден план и те насочиха събитията в друга посока. Така се пропиля много време, да се докаже кой е прав, кой колко е прав и така пропуснахме времето за работа. Та родът на Борис скочи отново върху мен, да покаже, че всичко това го е направил Борис, а за само съм се подписала.
И като ги гледах тези хорица беше ме отначало много яд, защото без мен нямаше да направят абсолютно нищо, но после ги съжалих за
невежеството
им.
През цялото време мълчах и преглъщах много трудно всички обиди, упреци и хули, които се сипеха по мой адрес. На никому не пожелавам такава съдба и такава кармична развръзка с роднините на Борис. И вместо цялото Братство да приеме тази книга, то всички се нахвърляха върху нас, че сме я издали тайно. Изминаха десетки години от тогава, но никой не седна да напише нещо, а онези амбиции, които висяха над Изгрева, времето ги отнесе. Според мене най-голямата грешка на Борис бе, че пред просветния съвет, когато станало въпрос да се напише книга за Учителя той казал: „Такава книга не може да излезе и след 1000 години".
към текста >>
46.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Накрая като похлупак отгоре и ние учениците му пречехме и се опитвахме в своето
невежество
да го обвържем и завържем с нашите канапи, каиши и въжета.
За вас ще остане случката с бастуна, но за мен ще остане друго, че ние със своите мисли, желания и постъпки ограничавахме Учителя. От една страна ние го ограничавахме, от друга страна общественост, държава и други личности се стремяха да му пречат. И ние отвътре и те отвън - всички му пречеха. Окастриха България чрез Берлинския конгрес и тя не можа да се обедини в територията на Сан-Стефанска България, в която бе дошъл Учителят да работи. Тези сили, които работеха срещу Учителя отвън отвориха първо Европейската война, че после и Втората световна война.
Накрая като похлупак отгоре и ние учениците му пречехме и се опитвахме в своето
невежество
да го обвържем и завържем с нашите канапи, каиши и въжета.
Учителят развързваше с власт и сила, а понякога неговият бастун се стоварваше не само върху личности, но и върху народи и човечество. Какъв бе урока? Божественото не се връзва. А с бастуна си Учителят обучаваше не само Савка, но и немския дух, но и онези македонци, които се изявяваха чрез нея и това бе предметно обучение за всички в Школата. И колко тежаха казаните думи от Учителя: „И на Великия Учител не му е дадено някой път кой трябва да седи при него".
към текста >>
47.
258. БОЖИЯТА ПРАВДА
,
,
ТОМ 5
Пълно
невежество
от наша страна.
Аз наведох глава и си тръгнах. Та можех ли и бе ли възможно пред тази гледка да се поставя въпроса за някаква си екскурзия, за някакви си три платнища и за петте локума на Савка. Какво означаваше всичко това пред тези две сълзи отронили се от очите на Учителя. Абсолютно нищо. Ние бяхме деца и си играехме на залъгалки и се забравяхме в нашите детски игри, които бяха уж игри за големи батковци и за големи какички.
Пълно
невежество
от наша страна.
И какво смирение на Учителя пред Бога! Тези две сълзи на Учителя застанаха на гърлото ми и аз през тази екскурзия само мълчах, гледах, наблюдавах Учителя и се дивях на тази чудновата привилегия, че съм тук при него и че едва ли заслужавам това благословение, което се изливаше чрез неговото присъствие. Ние бяхме деца пред лицето на Бога. Пред нас имаше много, много път, който трябваше да преминем, за да застанем като смирени ученици пред нозете на Всемировия Учител.
към текста >>
48.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО
,
,
ТОМ 5
Той имаше някакви съображения, за да каже това, казваше го за наше добро и за наше знание и затова да не му се пречи поради нашето
невежество
и непослушание.
Така че онези, които носеха такива дрехи и вещи се свързваха с влиянията на починалия и носеха състоянията му, които имаше преди да си замине. А това бяха потискащи трагични състояния, защото рядко човек може да си замине усмихнат и доволен от този свят. Затова по това време в Мърчаево Учителят каза: „Не носете дрехите на умрелите". Дали се отнасяше за Цеко или някой от присъствуващите там се беше облякъл с дрехите на някой починал аз не мога да кажа, но бедноти-ята и немотията през време на войната бе голяма. Ето защо някои надяваха дрехите на умрелите си роднини и по този начин носеха влиянията на заминалите, създаваха се други течения и друг характер в духовната атмосфера около Учителя.
Той имаше някакви съображения, за да каже това, казваше го за наше добро и за наше знание и затова да не му се пречи поради нашето
невежество
и непослушание.
Савка Керемидчиева бе получила един туристически нож след заминаването на Цеко като някой от близките или приятелите му й го бяха подарили. Тогава един туристически нож за нас, които излизахме всяка седмица в планината бе една нужна вещ и която бе скъпа в ония години. Бяхме на екскурзия на връх „Острица" и това бяха последните излизания с Учителя на екскурзия от Мърчаево. И там както бяхме се събрали всички и седнали да починем и бяхме си извадили да хапнем кой каквото носи в онези бедни години на войната, то тогава Савка взе туристическият нож на Цеко, приближава се до Учителя с един свойствен на нея маниер, за да я видят всички и за да подчертае своята привързаност към него и изрича на висок глас: „Учителю, подарявам ви този туристически нож". Учителят я погледна, намръщи вежди и строго рече: „Аз наследствие не взимам и не приемам" и отказа да вземе ножа.
към текста >>
49.
291. НИКОЛА АНТОВ
,
,
ТОМ 5
Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание,
невежество
и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили.
Не случайно Учителят веднъж ми каза за него: „Борис досега изключително е живял в Духовния свят и няма никаква опитност на земята". После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази".
Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание,
невежество
и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили.
Та кучето по-късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа". Ние се стреснахме и се спогледахме. Той много добре знаеше кой, защо е дошъл и каква е неговата задача на Изгрева.
към текста >>
50.
291. НИКОЛА АНТОВ
,
,
ТОМ 5
Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание,
невежество
и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили.
Не случайно Учителят веднъж ми каза за него: „Борис досега изключително е живял в Духовния свят и няма никаква опитност на земята". После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази".
Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание,
невежество
и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили.
Та кучето по- късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа". Ние се стреснахме и се спогледахме. Той много добре знаеше кой, защо е дошъл и каква е неговата задача на Изгрева.
към текста >>
51.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Омръзнали ми бяха мизерията, нищетата,
невежеството
, средата, еснафската среда, сред която израснах.
какво съм аз? какво са постигнали големите, възрастните хора, интелигентните, по-издигнатите? - Свършили са университет, заели са хубави служби, наредили живота си богато, удобно, красиво! Някои от моите съученички също се готвеха да постъпят в университет. Добре, и аз трябва да свърша университет.
Омръзнали ми бяха мизерията, нищетата,
невежеството
, средата, еснафската среда, сред която израснах.
И малкото ми умче се блъскаше да наблюдава, да анализира и себе си, и хората, и живота. Какво трябва да постигна? Това беше първият въпрос. Аз разбрах, че гимназията, която завърших с много добър успех, много малко ми е дала. Значи, трябва да уча още.
към текста >>
52.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА
,
,
ТОМ 6
И след като го поправиха от нехайство и
невежество
го държали открит дълго време.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА В селото, в което учителствувах по едно време бяха открили резервоара на единствената чешма, за да го нещо поправят - имало пукнати тръби.
И след като го поправиха от нехайство и
невежество
го държали открит дълго време.
Минавал добитък край него, кучета и т.н. и водата се замърсявала. Без да зная аз съм пила от тази вода доста време. Мнозина заболяха в селото. Заболях и аз от някакъв чревен катар с разстройство и диария.
към текста >>
53.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и
невежество
чада?!
Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!?
И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и
невежество
чада?!
Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?! Но аз се отвлякох. Думата ми беше, че аз и не подозирах голямата и страшна вълна, която се надигна от запад и грозеше да залее и разгроми света - голямата Световна война, която започна още в края на 1939 г. и се разрази в годините 1939-1944 г. И дали е спряла сега?
към текста >>
54.
80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.
,
,
ТОМ 6
Аз и не подозирах с моето
невежество
и наивност какви съдбоносни дни бяха настанали за Братството.
Толкова радостно ме посрещна сутринта, тъй мило ми поговори преди да дойде онази жена, а сега защо така? Мислех си аз. Дали не е недоволен, че си отивам срещу неделя, срещу беседа? Не знаех. Аз и не подозирах какъв съдбоносен ден е бил този ден.
Аз и не подозирах с моето
невежество
и наивност какви съдбоносни дни бяха настанали за Братството.
Той е бил зает. Страшно зает е бил тогава. Решителни, съдбоносни дни са били тогава. Вечерта Той има една необикновена среща в големия салон... и може би фатална... Аз гледах само като теле от вън и нищо не разбирах. Няма никога да забравя тази вечер.
към текста >>
55.
5. НЕВЕЖЕСТВОТО
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
5.
НЕВЕЖЕСТВОТО
Бяхме на събор.
5.
НЕВЕЖЕСТВОТО
Бяхме на събор.
Влизам в салона, пълен е и гледам няколко души музиканти, певици, композитори, седят и разговарят и говореха върху музиката за песента „Студен си ти! " И говориха върху нея и след това една сестра каза на Учителя защо са такива думите „студен, а пък всичко дава? " И Учителят обясни там и след това каза: „Рекох, съвременната музика е още в своите пеленки". И тия завършили в чужбина, толкова културни хора, казаха „Учителю, колко много има да учим още." Пък аз си помислих: Ако тия хора имат да учат, а пък аз къде съм, такава невежа съм. И Учителят се обърна така на дясната страна към мене и каза: „Рекох, и невежеството някога си е на място!
към текста >>
И Учителят се обърна така на дясната страна към мене и каза: „Рекох, и
невежеството
някога си е на място!
5. НЕВЕЖЕСТВОТО Бяхме на събор. Влизам в салона, пълен е и гледам няколко души музиканти, певици, композитори, седят и разговарят и говореха върху музиката за песента „Студен си ти! " И говориха върху нея и след това една сестра каза на Учителя защо са такива думите „студен, а пък всичко дава? " И Учителят обясни там и след това каза: „Рекох, съвременната музика е още в своите пеленки". И тия завършили в чужбина, толкова културни хора, казаха „Учителю, колко много има да учим още." Пък аз си помислих: Ако тия хора имат да учат, а пък аз къде съм, такава невежа съм.
И Учителят се обърна така на дясната страна към мене и каза: „Рекох, и
невежеството
някога си е на място!
" Отговори ми на мисълта. И каза една приказка: „Веднъж един турчин продавал фесове и като отишъл до една гора, седнал под едно дърво. Прави/си сметката колко ще спечели и позадрямал, заспал. Кога се събудил фесовете ги няма. Погледнал нагоре, маймуните ги вземали и ги наслагали по главите си и той рекъл: „И от това хаир няма".
към текста >>
От
невежество
да си събера и аз фесовете.
Кога се събудил фесовете ги няма. Погледнал нагоре, маймуните ги вземали и ги наслагали по главите си и той рекъл: „И от това хаир няма". А те турците имат едно поверие, че от една търговия като няма хаир, то свалят и хвърлят на земята феса си. И като хвърлил феса и маймуните ги нахвърлили всичките. И си събрал фесовете и си тръгнал." И аз си казах: Дано и моята работа така да е.
От
невежество
да си събера и аз фесовете.
Дано ги събера чрез този разказ. Мина събора, върнахме се у дома.
към текста >>
56.
79. КЪДЕ СЕ НАМИРА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Аз примигвам в своето
невежество
.
Учителят ме изгледа дълго време и каза: "За да дойдеш тук и да се родиш в този народ ти горе в Невидимия свят пали над хиляда свещи и десет пъти по толкова молитви изрече. Благодари, че си тук. Благодари, че си тук в България. Тук има всичко, с което може да се справя ученикът на една окултна Школа и да държи своите изпити като окултен ученик. Тук има изобилие от такъв обилен материал за разработване, за проучване, за заучване".
Аз примигвам в своето
невежество
.
Минаваха години и когато срещах българи, които съжаляваха, че са родени в тази страна като българи, аз тутакси си припомнях думите на Учителя. Не е лесно да се отговори защо българския народ представлява черния дроб в общочовешкият организъм. Известна съпоставка могат да правят онези, които са медици и познават анатомията и физиологията на този орган в човека. Затова Учителят неведнъж бе казал, че съдбата на съвременното човечество зависи от българския народ, как той се справя със своите задачи и как той върви като народ в общочовешкият друм на живота. Къде е българският народ?
към текста >>
57.
6. ПРИ СТЪЛБАТА
,
,
ТОМ 8
Той цял ден е посрещал и изпращал гости, Той цял ден е разтоварвал неволи и
невежество
, Той цял ден е поставял на тяхно място радост и светлина, но няколко усмивки Го посрещат, няколко чифта очи Го искат, и един въпрос Го спира.
Хубавите вечери при стълбата. Незабравимите вечери при стълбата. Посетителят брат излиза. Учителят излиза също. Затваря вратата на стаята и се отправя за горе.
Той цял ден е посрещал и изпращал гости, Той цял ден е разтоварвал неволи и
невежество
, Той цял ден е поставял на тяхно място радост и светлина, но няколко усмивки Го посрещат, няколко чифта очи Го искат, и един въпрос Го спира.
Учителят се качва по стълбата. На първото, на второто, на третото стъпало Той спира. На платформата са се събрали вече десетина души. Всички чакащи, искащи. Гладни и жадни.
към текста >>
58.
86. ЗЕМЯТА ОПАСВАТ
,
,
ТОМ 8
Тъмата отстъпва,
невежество
търси, къде да укрие неверни следи, светликът нахлува, навлиза, превзема -идеите нови златисто блестят. 5.
Мир! Мир! Ний искаме Мир! " те корени,клони, където да лиснат и плод да дадат. 2. Земята е цяла в сияние светло, изгряващо, силно, лъчисто и вред чукарите бели планински светлеят-запалени факли» и пъдят нощта. 3.
Тъмата отстъпва,
невежество
търси, къде да укрие неверни следи, светликът нахлува, навлиза, превзема -идеите нови златисто блестят. 5.
"Свободни да бъдем! " се чува отсъде. "Сърцето ни пълно да бъде с Любов! Любов към човека, към брата, сестрата! Любов и към всяка твар жива, добра!
към текста >>
59.
11. РУСИЯ И ВОЙНАТА
,
21. ЮНИ 1941 Г.
,
ТОМ 8
Даже западната религия създаде много философи, защото източното православие остана в голямо
невежество
.
11. РУСИЯ И ВОЙНАТА, 21.ЮНИ 1941 Г.
Даже западната религия създаде много философи, защото източното православие остана в голямо
невежество
.
Въобще църквата не оставя нищо в нашите християни. Значи всичките попове са за посмешище в нашите народни приказки. Нашите не уважават попа. Църквата не е уважавана. Тя си изигра голяма роля в нашето Възраждане.
към текста >>
60.
14. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 8
Обаче книжката е издадена с такова
невежество
, че веднага заинтересова.
Там в Библиотеката се запознава с йогизма, с окултната литература и от там започват първите й опити. Катя беше настроена много мистично, духовните проблеми винаги много са я вълнували, както и аз в същото време се запознах с теософията. Един ден и двамата седим на масата, чакаме обеда и в това време донасят една брошура. В Пловдив поповете издават една брошура срещу Учителя. Цитират го какво разбира Петър Дънов за любовта.
Обаче книжката е издадена с такова
невежество
, че веднага заинтересова.
И тогава още ние потърсихме първоизточника, от където цитират. И като видяхме какви цитати, как просташки го тълкуват и тогава Катя се заинтересова, намери нещо от Стоицев да прочете. Преди да видим Учителя ние знаехме нещо за Него. Но по най-негативния път от една брошура издадена от поповете ние се запознахме с Учителя. В: Тя е една брошура на Ласков.
към текста >>
61.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.
,
ТОМ 8
Този епизод възбуди интереса на присъстващите, които също започнаха да се смеят на моето
невежество
.
Аз казах на Вангя, че не нося захар, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям успех за съответната цел. В първия момент Вангя възприе много отрицателно моето предложение. Тя каза (цитирам приблизително): "Ха, че какво е па това? Нямаш захар, а ми даваш някакво си камъче! " - и почна подигравателно да се смее.
Този епизод възбуди интереса на присъстващите, които също започнаха да се смеят на моето
невежество
.
Вангя пое в ръката си камъчето и за няколко секунди изражението й се измени, смехът й пресекна, тя стана много сериозна и започна да върти камъчето в ръката си с най-голямо страхопочитание и малко след това промълви: "Това камъче е от едно свято място. Кое е това място? Кой е този човек? Той е тук". И започна да говори... На някои от въпросите ми тя даде много важни за мен отговори, други остави без отговор.
към текста >>
62.
9. ОПОРОЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Поради незнание, поради
невежество
или заради самото опорочение?
9. ОПОРОЧЕНИЕТО Учителят си беше отдавна заминал от този свят. Беше ни оставил Словото си да го проучаваме и да прилагаме кой колкото може и както може. Но се получи нещо съвсем друго - всеки правеше кой каквото си иска или му хрумне. А защо се случи това?
Поради незнание, поради
невежество
или заради самото опорочение?
А имаше го Словото. Онези, които бяха по времето на Школата бяха живи и някои от тях знаеха как са нещата. Казваха ги, но никой не им обръщаше внимание. Примери много. Когато бяхме на Рила на 7-те езера по стара традиция още от времето на Учителя се събирахме в строго определен час -19.00 ч.
към текста >>
63.
13. БОЛНОТО ГЪРЛО
,
,
ТОМ 8
Невежество
, мрак, колкото си щеш.
Казах на Гизела, а тя: "Абе елате, без пари ще ви предавам. Елате само да учите пеене при мене". Ех, не ми беше удобно, но Учителят беше много внимателен, тогава ми направи впечатление. "Ех, гърлото ме боли, ще ми мине." То тогава бързо ми минаваше, понеже млад човек, организмът се справя сам. Но тука иска да каже бъди внимателна, това ти е подарено от природата, а ти така.
Невежество
, мрак, колкото си щеш.
към текста >>
64.
20. БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Ще се учите от нас, а не обратното - та да ни четете лекции по
невежество
.
Но ние българите, които сме по дух, ще се съберем, ще се вдигнем като един и ще победим, защото, ние още съхраняваме и браним Словото на Учителя. А този Учител е Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Ние знаем Кой е Той. Ние знаем за кого се жертвуваме. А вие това, г-да чужденци, не знаете и трябва да дойдете да се учите тук от българите.
Ще се учите от нас, а не обратното - та да ни четете лекции по
невежество
.
Запомнете това! Ние не си продаваме първородството за нищо на света. Ние си имаме задача и ще я изпълним. Ето защо се издава поредицата „Изгревът". За обучение вам и за поучение нам!
към текста >>
65.
22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
И след това ще отговарят за своето
невежество
и ще дойде време когато всички ще научат какво са написали.
Тези връзки са много дебели и скъсването им е невъзможно. Единствено могат да се развържат чрез Словото на Учителя Дънов като го четат, проучават и прилагат в живота си. Само по този начин. Друг няма. Анина Бертоли беше върл опонент на Михаил Иванов, дори бяха врагове в истинския смисъл.Това трябва да се знае от онези българи, които чрез своите писма ще дадат съвети на семейство Гобо, как да постъпят.
И след това ще отговарят за своето
невежество
и ще дойде време когато всички ще научат какво са написали.
Семейство Гобо знаеше, че Анина Бертоли и Михаил Иванов са врагове. Но накрая извършиха това, което техния господар им нареди, защото бяха закачени за неговата вътрешна верига, фактите са на лице. Те отказаха да ми предадат архива. Макар че аз бях този, който им каза и написа и те разбраха какво представлява архива на Анина Бертоли. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога.
към текста >>
66.
83. Д-Р ИВАН ЖЕКОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Но то не е било от лошо желание, от
невежество
.
И двамата бяха медиумични, но да ви кажа, за медиумите имаше една опасност, те не различаваха кой говори чрез тях. И затуй всеки един медиум много трябва да се пази, нали, да знае, да познава кой му говори. Сега ако не го познава и няма това знание Учителят е казал интуитивно да се пита, вътрешно да се обърне към интуицията, защото доста грешки са ставали. Питат медиум някои да се оженят, оженят се пък после не могат да живеят и т.н. Ставали са такива неща.
Но то не е било от лошо желание, от
невежество
.
Добри хора бяха, той беше така във физиката по-злъчен, така за брат Жеков. В.К.: Сега тук един друг въпрос. Сега от кои години го познаваш? Той откога влиза в Братството? Нещо спомняш ли си за него?
към текста >>
67.
142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ние носим и минало, и настояще, и
невежество
и всичко, това нещо Учителят го поема.
Защото и друго нещо имаше, аз не съм го казала това. Имаше случай когато Учителят се отделяше от нас. Когато не правеше никакъв конкакт с нас. И както после впоследствие разбрах, Той излизал от тялото си и оставял ученик да Му пази тялото, като Той в това време е отишъл в друг свят, за да може да се възстанови със сили и да се пречисти от всичко онова, което е поел от нас. Нали, защото ние с това, което сме с всичко, което ние излъчваме не е на висота и на чистота.
Ние носим и минало, и настояще, и
невежество
и всичко, това нещо Учителят го поема.
И когато иска да се очисти се отделяше. В такива случаи Той го казваше, че се отделя. Но аз това го преживях с Него. Помня на Изгрева беше, пак така се беше отделил Учителя и аз Го срещам, току що излиза от стаята. Той ме погледна с такъв поглед с какъвто се гледа да речем една буболечица.
към текста >>
68.
160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е
невежество
е това.
Е.А.: Ех, може, но не знам. Аз съм присъствувала на един скандал, който направи на излизане от салона. В.К: Какъв беше? Е.А.: Ами възразяваше на Учителя. Да възразяваш на Учителя, това е скандал.
Е
невежество
е това.
В.К.: Сега да възразява. Е.А.:A, ще възразява. В.К.: Сега да възразява, когато си е заминал вече. В.К.: Сега чета от бележника си: Лулчев ми каза веднъж: „Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам". Аз го казах на Учителя това.
към текста >>
69.
184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Да,
невежество
.
Не ги интересуват. Интересуват ги цветята. В.К.: Не могат да оценят. Е.А.: Ами не знаят. В.К.: Те, ако са били търговци, комерсанти щяха да ги запазят и щяха да вземат повече пари от портрети на Учителя отколкото от цветя.
Е.А.: Да,
невежество
.
В.К.: Епохата е такава. Значи така стои въпроса с тези портрети. Е.А.: Чакай, други художници кои са рисували Учителя? В.К.: Кършовски казахме. Е.А.: И Борис Георгиев.
към текста >>
70.
7.Учителят проявяваше търпение
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато простакът мислеше, че много знае и сам не може да разбере
невежеството
си.
Той изслушваше дори някои, които се опитваха да го поучават да му дават съвети как да постъпва. Защото имаше и такива случаи. Някои мислеха, че знаят повече от него и могат да му дадат съвет. Това бяха случаи, когато простак дава съвет на знаещ. Тъкмо в такива случаи се виждаше както търпението му, така и благородството му, защото Учителят само премълчаваше.
Когато простакът мислеше, че много знае и сам не може да разбере
невежеството
си.
Такива случаи бяха по-редки в сравнение с това, което той претърпяваше от проявите на нашето несъвършенство и незнание. На това търпение аз съм се удивлявала и възхищавала. Той ни водеше в пътя на знанието с търпение и любов, като следеше развитието на всеки и само в критични моменти за някого го предупреждаваше и съветваше бащински, без да ограничи свободата му и пак го оставаше свободен, да постъпи според своите възможности. Какво величие на характера, каква широта и благородство! Около 20-те години на века, в Братството навлязохме доста млади хора, повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси и търсехме много нещо в живота.
към текста >>
Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето
невежество
и неразбиране.
Дори правеха опит да го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха по липса на доказателства. Българската общественост се отнесе враждебно към Учителя. Върху името му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността му, така и върху делото и учението му. Срещу него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха хули безсрамно казани и непроверени неща.
Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето
невежество
и неразбиране.
Присмех, подигравки и хули се отправяха и към последователите му. Но главният обект на нападението беше той. Безмилостни клевети, приписваха му престъпления. Естествено мълвата достигна и до съответните власти. Викаха Учителя на следствия, разпити и понеже за всички обвинения нямаше доказателства, оставаше само мълвата да се носи и цапа умовете на тия, които вярваха.
към текста >>
71.
7.Учителят не говореше за своята личност
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тази светлина може да изведе човека от ограниченията на мрака и
невежеството
, за да заживее във виделината и свободата, за да влезе в единство с Великия живот.
С този вътрешен усет, че Учителя не е от нашия свят, аз го имах и когато слушах на времето и сега, когато чета неговото Слово. Той всички въпроси разглеждаше от друга светлина, не както ние хората разглеждаме въпросите. Тази именно светлина ме плени и ме привлече. Тя носи ласката на висшата Любов, за която човек е готов да се жертвува. Тази светлина загатва за знание, което отваря безкрайни простори за изява на човешкия ум.
Тази светлина може да изведе човека от ограниченията на мрака и
невежеството
, за да заживее във виделината и свободата, за да влезе в единство с Великия живот.
Чувала съм да казва Учителя: „Аз не съм като вас". Сега ми стават по-понятни тия думи. Той е от друг свят, не мисли като нас, не постъпва като нас, не живее като нас, макар да има физическо тяло като нас. физическото тяло е само връзка, посредник между него и нас, за да ни предаде учението си, да ни покаже пътя за новия начин на разбиране и живеене. Учителят живееше между нас.
към текста >>
72.
20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Всякога
невежеството
и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината.
Веднъж сестра Паша имала една опитност - тя ми я разказа. Усещала, че отгоре на главата си като, че има изсипана жарава и усеща като огън да гори на главата й.Тя споделила това с Учителя и той й казва, че той така усеща онова, което говорят срещу него. Не зная друг случай да се е изказал как преживява онова отрицание Учителя, което се изпраща към него. За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя. Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи.
Всякога
невежеството
и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината.
Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества. Ние, последователите му не всякога можехме да поддържаме такова високо ниво и ние с поведението си, с разбирането си му създадохме не по-малко трудности. Българското общество очакваше и изискваше от нас да постъпваме тъй, както той ни учеше.
към текста >>
73.
04.Когато слушах Словото на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
От
невежеството
, в което живеем, ние сами си създаваме всички страдания - индивидуални, колективни, обществени, общочовешки.
Бог се проявява във всичко и твори непрестанно и поддържа живота във вселената. Бог не наказва и не изисква нищо от нас, но мъчнотиите и трудностите, в които човек изпада се дължат на това, че той не спазва законите, на които е подчинен нашият живот. Учителят казва: „Бог е най-близкото същество до човека". Достатъчно е човек да се обърне към Бога с цялото си същество, за да получи отговор на това, което иска. Той нищо не очаква от човека, но понеже ние сме част от живата природа трябва да сме в хармония с цялото, за да живеем добре и да нямаме трудности, болести, мъчнотии.
От
невежеството
, в което живеем, ние сами си създаваме всички страдания - индивидуални, колективни, обществени, общочовешки.
Светът се изявява по разумни закони и не трябва да живеем в разрез с тях, но да хармонираме живота си с природните закони, за да се ползуваме от силите на природата. Природата е разумна и ако искаме и ние да живеем разумно, трябва да съгласуваме живота си с разумните закони на природата. Ето защо човек не може да прави каквото иска. Може да помисли някой, че това е ограничение за човека, но и ограничение да е, то пак е за негово добро, защото човек в невежеството си често иска неща, които са в разрез с принципите и законите, на които е подчинен животът. Такива дисхармонични искания могат само да ни навредят и напакостят.
към текста >>
Може да помисли някой, че това е ограничение за човека, но и ограничение да е, то пак е за негово добро, защото човек в
невежеството
си често иска неща, които са в разрез с принципите и законите, на които е подчинен животът.
Той нищо не очаква от човека, но понеже ние сме част от живата природа трябва да сме в хармония с цялото, за да живеем добре и да нямаме трудности, болести, мъчнотии. От невежеството, в което живеем, ние сами си създаваме всички страдания - индивидуални, колективни, обществени, общочовешки. Светът се изявява по разумни закони и не трябва да живеем в разрез с тях, но да хармонираме живота си с природните закони, за да се ползуваме от силите на природата. Природата е разумна и ако искаме и ние да живеем разумно, трябва да съгласуваме живота си с разумните закони на природата. Ето защо човек не може да прави каквото иска.
Може да помисли някой, че това е ограничение за човека, но и ограничение да е, то пак е за негово добро, защото човек в
невежеството
си често иска неща, които са в разрез с принципите и законите, на които е подчинен животът.
Такива дисхармонични искания могат само да ни навредят и напакостят. Човек, който иска да живее разумно трябва да се съобразява с общите закони на битието, които са еднакви за всяко живо същество. Бог е създал всичко и във всичко се проявява, непрекъснато твори. Ние, като част от цяЛото трябва да зачитаме и да пазим всичко живо. Човек не е господар нито на живота, нито на природата.
към текста >>
74.
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
29.03.1999 г.
,
ТОМ 9
От къде дойде
невежеството
?
И откъде се сваля? Как се сваля и чрез кого. Тези въпроси зададени на днешните музиканти са без отговор. Не знаят и толкоз. А защо не знаят?
От къде дойде
невежеството
?
6. За да се влезе в Духа на Словото, който ще ги заведе в Духа на времето и на Песните на Учителя е един труден процес. Днешните музиканти не пеят и не свирят песните на Учителя в Духа на песните му, както поради онова, което изложих и поради отклонение от Школата на Учителя. Единствено изключение прави цигуларката Йоанна Стратева, но при условие да е отпочинала, да не е заангажирана със странични неща, за да влезе в Духа на песните. И тогава се вижда, усеща и слуша как Духът на Песните слиза върху нея и чрез нейния етерен двойник се извлича звук от струните, чиито вибрации те повдигат в един друг свят - в света на Музиката на Учителя. Бил съм свидетел на 2-3 такива изпълнения от нея, когато е имало музикално присъствие слезнало от Небето върху нея и върху слушателите.
към текста >>
75.
07 - 25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОПОВЕДНИЧЕСТВОТО
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Ще срещнеш само мъка и
невежество
по пътя си.
Това му бе мечтата. Той работеше като висш чиновник в полиграфията, държавен оценител, тачен и уважаван от всички. Той бе готов да остави всичко. Явява се той един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи в ръка и казва: „Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението." Учителят, като го гледа с грейнало лице, му казва: „Освен че няма на кому да проповядваш, но ти ще обеднееш. Ще се напълниш с въшки и други гадини.
Ще срещнеш само мъка и
невежество
по пътя си.
От всичко това нищо няма да излезе. Върни се на службата си. Моите ученици ще служат и ще се подвизават там, където животът ги е поставил. Светът има нужда от учители-светии, чиновници-светии, съдии-светии, адвокати- светии, майки и бащи-светии." Желанието му беше искрено. Той искаше да служи на Бога.
към текста >>
76.
08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Аз им викам: „От четене човек не се побърква, ами от незнание, от
невежество
.
С него сме от две сестри деца. Неговата майка е по-голяма, а моята по-малка, та две сестри са. Неговата се казва Кера, моята се казваше Деша. Станах вегетарианец и от него вземах книги - „Трактат за вегетарианството" от Христо Досев и много други книги по вегетарианството тогава прочетох, и дето се казва, аз се въоръжих със знание и вече който и да ме срещне, каквито и въпроси да ми задава, аз можех да му отговоря. И някои другари, някои по-възрастни казваха: „То от много четене се е побъркало." Други ми казват какво се говори за мене.
Аз им викам: „От четене човек не се побърква, ами от незнание, от
невежество
.
Който чете, става по-умен, щото взема да разбира, вижда, че има по-умни хора от нас и т.н. Тъй че от четене никой не се побърква.". И тъй, запознах се с вегетарианството. През 1922 година бяхме в Търново на вегетариански събор. Шест души от нашето село бяхме - Пеню, аз и няколко други, а като свърши съборът, след това пък почна съборът на „Бялото братство" в лозята, при пътя за Севлиево.
към текста >>
77.
09 - 176. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИС УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
който ни освобождава от веригите на
невежеството
и на тесногръдието.
От тях двамата чух за Учителя и му научих адреса: ул. „Опълченска" 66, София. Една нощ сънувам, че се срещнах с един човек, който дава свободен билет. Видях и аурата му, която излъчваше светлина. Когато отидох в София и се запознах с Учителя, разбрах, че той е, който дава свободен билет, т.е.
който ни освобождава от веригите на
невежеството
и на тесногръдието.
„Има ли такива хора към вашия край? " - ме запита той. - „Има, Учителю." - „Добре тогава, рекох, работете", ми каза Учителят. Разказал: Иван Бойчев, Бургас.
към текста >>
78.
18 - 5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
сърце и воля, да помогнем на тия, що гинат в неволя и
невежество
.
която предстои да се извърши и чака твоя ум и сърце и твоите неуморни ръце. Прави, което можеш, което е за слава Божия, за успеха делото на Учителя, делото на Бялото Братство. Дано по-скоро тези идеи да стигнат до умовете и сърцата на готовите души, които да приобщят усилията си и общо да работим за славата Божия. Радвам се на импулса, който имаш, този Божествен импулс, пълен с безкористие и желание за работа. На Божията нива, която чака да впрегнем ум.
сърце и воля, да помогнем на тия, що гинат в неволя и
невежество
.
Бог да благослови безкористната работа, която вършиш. Продължавай. Помощници ще се намерят. Аз тия дни завърших новата книга „ Срещи, случки и спомени от Изгрева с Учителя". Тя е около сто страници, 1/2 фолио формат Тя вече чака своя ред, за да излезе на бял свят. Като се срещнем тия дни, ако е казал Бог, ще поговорим повече.
към текста >>
79.
22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Но нейното
невежество
и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите.
По пътя, преди да се разделим, Учителят каза: „Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи." Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стеснязаше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове. Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни. Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа.
Но нейното
невежество
и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите.
И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини. Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик. Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или спасението - свое и на другите само чрез своето сърце, т.е. само чрез вярата, като изоставя своя разум, или обратното - ако търси същото само чрез доводите на своя ум, чрез знанието, изоставяйки сърцето си да стане на камък, той става фанатик.
към текста >>
80.
23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Работил е непрекъснато, за да повдигне народа и го измъкне от
невежеството
и страданията, лекувал го е, учил го е как да се пази от болести, учил го е на висок морал, но в резултат е виждал, че хората продължават да живеят по стар начин - отношения на насилия, омраза, завист, клевети.
Тази именно правда на насилието отрече Христос, като учи и противопоставя нова правда - силният да помага и се жертва за слабия. Един младеж пита Христа: „Учителю, как да наследя живот вечен? " Христос отговаря: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум. с всичката си душа и с всичката си сила, а ближния си като себе си." Любов към Бога, любов към цялата жива природа, любов към ближния си и към себе си. Христос се е жертвал всецяло, раздавал е на народа своите сили, здраве и изкуство.
Работил е непрекъснато, за да повдигне народа и го измъкне от
невежеството
и страданията, лекувал го е, учил го е как да се пази от болести, учил го е на висок морал, но в резултат е виждал, че хората продължават да живеят по стар начин - отношения на насилия, омраза, завист, клевети.
Затова с повишен глас им казал: Истина, истина ви казвам, че в съдния ден самата Саавска царица ще ви бъде съдник, защото тя, като чу за мъдростта на Соломона, натовари камили с дарове и отиде със свитата си на север в пределите на Соломона. Видя архитектурата, реда, слуша неговите мъдри слова и от всичко това бе възхитена. Приближи се до Соломона, поклони му се и каза: „Това, което видяха очите ми и чуха ушите ми е превъзходно. Като се върна в земите си, ще приложа всичко това, „Казвам ви - казва Христос - че тя ще ви бъде съдник, защото това. което виждате тук - мъдростта, е по-голяма от соломоновата.
към текста >>
81.
І.02.18. БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Някои и сега са запазени, захвърлени от
невежеството
в праха на забравата. 4.
Разказите за духовния ръководител на поп Константин Дъновски са приемливи и са верни. 3. През 1907 г. Тодор Бъчваров е видял Антиминс, отпечатан на литографски камък. Тези отпечатани Антиминси са на хартия и са се разпространявали между последователите на Учителя Дънов, син на Константин Дъновски. Аз съм ги виждал, окачени в рамка по стените на някои салони.
Някои и сега са запазени, захвърлени от
невежеството
в праха на забравата. 4.
През 1897 г. се отпечатват 8 Русия на копринен плат много антиминси, които се разпространяват в България. Освен това такива антиминси са отпечатвани и в Солун, понеже са на гръцки език. Така че е напълно възможно в църквата „Св. Архангел Михаил" да има такъв екземпляр.
към текста >>
82.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И той наченал да убеждава своите съселяни да му помогнат в изкарването на това дело, когато обаче, водим и от своето
невежество
, те му отказали, той се запретнал сам да направи това: отделил в своята къща една стая за училище и тръгнал за Варна да дири и услови на своя сметка селски учител.
Атанас Георгиев е бил един рядък за времето си чорбаджия и българин. Той се издигал както над своите съселяни от Николаевка, тъй и над своите еднородци във Варненско не само по образование, но и по своето високо интелектуално развитие и главно по своята висока национална култура. Неговите сношения с русите през войната в 1828 г. са възбудили и закрепили у него това, което го нямаше у неговите съселяни: в неговата душа се вълнувало горещо национално чувство. У него се разгоряло желанието да види в своето село българско училище.
И той наченал да убеждава своите съселяни да му помогнат в изкарването на това дело, когато обаче, водим и от своето
невежество
, те му отказали, той се запретнал сам да направи това: отделил в своята къща една стая за училище и тръгнал за Варна да дири и услови на своя сметка селски учител.
Благодарение усилията на дядо Атанаса, с. Николаевка се сдоби в скоро време с първото българско училище и църква във Варненско. В последвалата след това църковна борба дядо Атанас застана пръв в редовете на борците от Варненско и заедно с варненските българи поведе борбата против гърците. И когато в 1861 г. от всички части на българското отечество се стичаха в Цариград представители народни по църковния въпрос, беззаветният старец презря и трудове, и мъки, и разходи, и прие да бъде изпратен на собствени разноски в Цариград като представител на българите от Варненската епархия, понеже Варненската българска община беше слаба и бедна и не можеше да издържи на свои средства представител.
към текста >>
Движението по възраждането на българския дух и освобождението му от оковите, що му наложи мракът и
невежеството
, проникна най-подир с елементарна сила и във Варненско, и в самия град Варна, и в скоро време съвсем измени националния облик на този важен приморски град.
Те искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Българските молитви е трябвало да изчезнат и славянската реч да не се чува вече. Конст. Дъновски се принудил да напусне църквата „Св. Богородица" и само благодарение на благоволението на владиката Порфирий, станал свещеник при митрополията, дето останал до смъртта на същия в 1864 г. Но не се гаси туй, що не гасне.
Движението по възраждането на българския дух и освобождението му от оковите, що му наложи мракът и
невежеството
, проникна най-подир с елементарна сила и във Варненско, и в самия град Варна, и в скоро време съвсем измени националния облик на този важен приморски град.
Известните нам събития из дотогавашната дейност на Атанаса Чорбаджи и на Константин Дъновски бяха предвестници на този нов обрат. Чрез засилване на българския елемент във Варна по численост и икономически, почвата назрявала, както казахме вече. Освен това на сцената изпъкнаха нови външни фактори, които дадоха мощен тласък на пробуждането на българщината и ускориха развитието на българското национално дело в тези места. На първо място новият руски варненски вицеконсул Александър Викторович Рачински. Той пристигнал във Варна през декември 1859 г.
към текста >>
83.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно
невежество
и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес.
1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от откриването първото свое българско училище. Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак.
То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно
невежество
и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес.
Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще.
към текста >>
84.
II.02.БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО 01. Село Хадърджа
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки
невежеството
и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г.
Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев. Роден вс. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки
невежеството
и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г.
първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфирий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник - Иван Громов. Благодарение на тази родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи22.
към текста >>
85.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Обаче по-голямата част от писаното и веществено предание, от историческите материали, които биха послужили на историка за написване историята на град Варна, е или уничтожена, или пък захвърлена и всеки момент рискува да стане жертва на немара или
невежеството
.
За културна и напредничава Варна се открива в близко бъдеще грозният изглед да не познава и да не бъде в състояние да проникне в своето близко, да не говорим за по-дапечното минало. А днес всяка културна нация, град или организация, като съзнават високото морално и практическо значение от познаване на собственото минало, проявяват, като най-добър израз на своята културна зрялост, силен интерес и стремеж към своята история. Най-старите дейци по българското възраждане във Варна са си отишли почти всички, без техните спомени да бъдат системно събрани и записани. По такъв начин пропусна се безвъзвратно да се използува едно средство, което най-лесно би хвърлило обилна светлина на много въпроси от миналото на Варна, над които сега се е спуснал непрогледен мрак. Наистина, една значителна част от писаното предание, от историческите паметници са запазени, благодарение грижите на Варненското археологическо дружество, на което 20-годишнината чествуваме днес и което има неоценима заслуга, че е събрало множество писмени и веществени материали из миналото на Варна и така ги е предпазило от сигурно загиване и уничтожение; благодарение на грижите и на Преосвещения Варненски и Преславски митрополит Симеона, който е имал щастливата идея и постоянна грижа да прибере и съхрани в архивата на своята митрополия голяма част от архивата на Варненската българска община, на Добришката българска община и на Шуменския смесен съвет отпреди освобождението и да бди за нейното запазване.
Обаче по-голямата част от писаното и веществено предание, от историческите материали, които биха послужили на историка за написване историята на град Варна, е или уничтожена, или пък захвърлена и всеки момент рискува да стане жертва на немара или
невежеството
.
Архивите от кореспонденция, сметки, книжа, тефтери или бележки на нашите дейци по възраждането на Варна, каквито безсъмнено е имало, а може би още има скътани или захвърлени из някои тавани или зимници на техни наследници или сродници; архивите и търговски тефтери и книжа на варненци търговци - българи, гърци, турци, евреи и пр., на еснафи и др. сдружения, които евентуално биха дали на историка богат материал за осветление търговския, национален и културноикономически живот на града в миналото, не са още никак приведени в известност. Тяхното значение за града изглежда като че ли не се схваща и съзнава. Голяма част от тях е навярно загубена вече, а остатъкът безмилостно се предава на уничтожение и рискува съвсем да изчезне. Характерна е в това отношение следнята случка, случила се с пишещия тия редове миналата година през лятото.
към текста >>
86.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки
невежеството
на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 год.
Изключителната заслуга затова се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в с. Голица, Месемврийско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на руско-турската война през 1828-29 година преводчик при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил и установил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелният човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки
невежеството
на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 год.
първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10-15 ученика в килера на чорбаджи Атанасо-вата къща. След училището, чорбаджи, чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи.
към текста >>
87.
III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото
невежество
обема, за да парализира негова вървеж.
Ге поясняват иследванията, направени от някои науки, като телепатията, магнетизма, хипнотизма и пр. Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените. Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката. Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г.
Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото
невежество
обема, за да парализира негова вървеж.
И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест. Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества.
към текста >>
88.
V.II.20 МОЛИТВА НА ПОСТЪПКИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Господи, просвети нашите умове, дай ни светлина, понеже
невежеството
е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе и грехове сме натрупали до гуша. 7.
Господи помогни ми да имам прави чувства, прави мисли и прави действия, и да Ти служа безкористно през всичките дни на живота си. 2. Помогни ми да имам прави отношения с Тебе Господи и с ближните си и да изпълня волята Ти. 3. Господи, моля Ти се помогни ми в новия живот, дето свещената вода вечно тече и вечно извира, и дето свещеното дърво на Живота за Тебе вечно цъфти, расте и зрее. 4. Искам съзнанието на висшите същества и те да ме ръководят в живота. 5. Мозъчните ми центрове да се развият, да се продължат пирамидните ми влаканца, стомахът ми да е в изправност, да смила храната ми добре, и дишането да бъде правилно. 6.
Господи, просвети нашите умове, дай ни светлина, понеже
невежеството
е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе и грехове сме натрупали до гуша. 7.
Молим Ти се, дай ни знание и Мъдрост, за да изпълним Твоята воля. Господи дай ми едно светло сърдце, един светъл ум да разбирам нещата и дай ми една силна воля да бъда свободен. Амин.
към текста >>
89.
V.II.33 МОЛИТВА ЗА НАРОДА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Отче святий и многомилостивий не оставяй в заблуда,
невежество
и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни.
33 МОЛИТВА ЗА НАРОДА 1. Царю Небесний, Ти който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избранници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат волята Ти. 2. Помогни щото българският народ до край да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общият негов ръководител. 3. Помогни Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. 4.
Отче святий и многомилостивий не оставяй в заблуда,
невежество
и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни.
Повдигни мишцата им да видят Твойта светлина и да станат работници на Твоето лозе. 5. Господи на Силите подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти си подател на всяко добро. 6. Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. 7. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и законът Си в сърдцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. 8. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърдцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин.
към текста >>
90.
V.II.Молитвите на Всемировият Учител Беинса Дуно за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А молитвите са Скрижалите на Духът Господен." И ако тези Скрижали, които публикувам в „Изгревът" том XI, поради
невежество
, невнимание, немарливост някой отвори печатите на Духът, с които са запечатани и ги предаде на онези, които са дошли да обругаят, да кощунствуват чрез тях, то ще се обърна към оногова, чието име е само едно - предател - и ще му кажа: „Ти с коя ръка предаде молитвите на обругание и кощунство?
Не пречи на никого да бъде по едното или по другото. По избор. Трябва да се спазва оригинала. И когато Учителят ме запита: „Ти с тези ли две ръце им даде молитвите и скрижалите на Духа? ". То ще отговоря: „Да, аз ги предадох на онези души, които бяха определени и изпратени да приемат Словото от Вас, и да го предадат чрез живота си на следващите поколения, защото това Слово е Слово на Бога за идното човечество.
А молитвите са Скрижалите на Духът Господен." И ако тези Скрижали, които публикувам в „Изгревът" том XI, поради
невежество
, невнимание, немарливост някой отвори печатите на Духът, с които са запечатани и ги предаде на онези, които са дошли да обругаят, да кощунствуват чрез тях, то ще се обърна към оногова, чието име е само едно - предател - и ще му кажа: „Ти с коя ръка предаде молитвите на обругание и кощунство?
Ти забрави ли думите на Христовия Дух - „Не хвърляйте бисерите на свинете! " Тогава ще му предам думите на Великият Учител, какво е казал по този повод - „Нито едно престъпление на Изгрева няма да остане ненаказано, защото съдбата на света започва от Дома Господен". А Домът Господен бе Дом на Божествения Дух, на Господния Дух, на Христовия Дух, Дом на Светата Троица и всичко бе в Едно изявено и в Едно проявено, чрез Словото на Всемировия Учител. Защото то обемаше все и вся, т.е. всичко и навсякъде.
към текста >>
91.
VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А това не е само
невежество
!
И той ще я накара да плаща и то по всичките му правила. Седмо. Онова, което бе написано от нея като статии за музиката на Учителя в нейното списание „Сила и Живот", няма нищо общо с музиката на Учителя. Много просто - тя няма откъде да го знае. Тя не беше работила с нито един музикант от времето на Школата на Учителя. За най-голямо доказателство служи една нейна статия, че музиката на Учителя Дънов предхожда Словото Му.
А това не е само
невежество
!
Това е престъпление към Словото и музиката на Учителя Дънов. А да не говорим, че тя подвежда умишлено в погрешна посока онези, които търсят да научат нещо. А онова, което търсят, е публикувано в „Изгревът", том I, стр. 658-664. Ето защо тя върви и озлобено крещи срещу „Изгревът" навсякъде. Нека крещи.
към текста >>
Защото се изнася
невежеството
на онзи, който е в нея и я ръководи.
А да не говорим, че тя подвежда умишлено в погрешна посока онези, които търсят да научат нещо. А онова, което търсят, е публикувано в „Изгревът", том I, стр. 658-664. Ето защо тя върви и озлобено крещи срещу „Изгревът" навсякъде. Нека крещи. Има защо да крещи.
Защото се изнася
невежеството
на онзи, който е в нея и я ръководи.
И престъпленията му! 19. Целият род Кралеви вървят, тичат и се надпреварват един другиго, за да работят срещу мен. Братовчедът на Милка, назоваем Петко, работи срещу мен, задържа архива на Стоянка Илиева. (Виж „Изгревът", том IV, стр. 560-563.) Но спомените въпреки всичко излязоха в „Изгревът", том VIII, стр. 3-92.
към текста >>
92.
VII.9. РАЗМЕННАТА МОНЕТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Срещнах Мария Златева, а тя беше разочарована от младите музиканти, че изобщо не я търсят за съвет а правят поразии със своето
невежество
.
Учителят в едно изказване бе изрекъл: „Разменната монета в бъдеще между хората ще бъде Любовта." Всички ахнали. Той продължил: „Както днес в България разменната монета е левът, така утре в новата епоха разменната монета ще бъде Любовта." Сестрите Го наобиколили веднага: „Ама, Учителю, не може ли тази разменна монета да бъде днес? " - „Може, ако живеете в света на Любовта. Но както гледам, вие живеете в света, заселил се на земята." Това е отговорът. А той е, че Любовта е около нас, но ние нямаме днес органи в тялото си, нямаме центрове в мозъка си да я приемем като Сила и да станем нейни проводници, да я пуснем да потече през нас и да станем служители на Любовта.
Срещнах Мария Златева, а тя беше разочарована от младите музиканти, че изобщо не я търсят за съвет а правят поразии със своето
невежество
.
Оплакваше ми се, че не й обръщат внимание вече. Питам я: „Ти защо говориш срещу „Изгревът" и подвеждаш младите, като знаеш, че всичко вътре е вярно? " Отговори ми: „Знам, че е вярно, но го говоря, за да бъдат изпитани младите чрез „Изгревът." Е, какво ще кажете на всичко това? Проумявате ли вече? И тогава тя ми разказа за едно Откровение, което трябва да се запише със златни букви.
към текста >>
93.
Наряди за 1930 г.
,
,
ТОМ 12
Но Бог не обича
невежеството
, гордостта.
Целият ни живот е изпълнен със съмнения, колебания, отчаяния; най-малките работи ни отчайват. Значи любовта ви не е силна още. Тази любов трябва да бъде така силна, както е силна у тези синове на Виделината. Някой казва: „Аз любя Господа." Ти може да Го любиш, но си невежа. Трябва да обичаш Бога, защото Бог ни обича.
Но Бог не обича
невежеството
, гордостта.
Гордостта е едно отклонение от правилното развитие на човешката душа. Ние не сме и за слабите характери, които лесно могат да се отклонят. Ако искат да ни откупят, целият свят да ни дадат, ние ще кажем: „Не." Ние предпочитаме да бъдем облечени в дрипи, отколкото да бъдем подкупени. Ние трябва да работим за своето освобождение. Когато дойдат Синовете на Светлината, вие ще бъдете в една среда, гдето всички ще ви обичат.
към текста >>
94.
11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 12
„Помрачени в разума и отчуждени от живота Божий за
невежеството
, което е в тях, и заради окаменението на сърцето им.“ [ст.
Който е вързан, да се не развързва. Деца имаш - ще им носиш катраника. Помислете какво е отношението на децата към родителите, на мъжа към жената и обратно. Защо мъжът търси жена и жената - мъж? Това ще си напишете като упражнение.
„Помрачени в разума и отчуждени от живота Божий за
невежеството
, което е в тях, и заради окаменението на сърцето им.“ [ст.
18] Аз тълкувам тази мисъл обратно: когато сърцето е окаменено, по-малко работа има, а когато има по-малко работа, умът е помрачен. Окаменено сърце не може да ражда. Ще ядете по-малко, а при по-малко ядене разумът се окаме- нява. Сърцето е по отношение на почвата. Тялото трябва непременно да е здраво.
към текста >>
95.
29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН
,
,
ТОМ 12
Вие имате едно познание, в което показвате вашето
невежество
.
Твоята вяра не трябва да се разклаща. Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, това не трябва да ръководи твоята вяра. Защото, ако вие сте меродавни, ако вие мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен, ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного, за друг е добър.
Вие имате едно познание, в което показвате вашето
невежество
.
Наместо да вярвате, казвате: „Този човек е лош! “ Това не е вяра, а знание. На какво основавате вашето знание? Защо е лош? Та, първото нещо е, като жена, да имате пълна, абсолютна вяра.
към текста >>
96.
34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО
,
,
ТОМ 12
Нито пък
невежеството
може да ви ползува.
Има една наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете посади една семка и един учен посади една семка, резултатите ще бъдат едни и същи. Детето и ученият човек ще заровят семката в пръстта и семките ще дадат същия плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде един придатък.
Нито пък
невежеството
може да ви ползува.
Учението ползува до известна степен. Специалист може да бъде човек. Но и добър да бъде човек, специалистът си има своите постижения. При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че вие искате да развивате онова чувство на ясновидство.
към текста >>
97.
ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък
,
Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова
,
ТОМ 12
Смъртта, за някои хора е едно зло, което ужасява с невъобразима чудовищност - това е в следствие
невежество
.
Тази смърт, за много хора, е един ужасяваш призрак, обаче, тя не е нищо друго освен разкъсване връзките с материята. Тялото е само едно външно облекло, което ни пречи да се качим в едни по-горни светове на развитие. То е един пашкул, който се отваря, когато ние сме зряли за един по-широк и по-висш живот. Виж цвета, който ни очарова със своя дъх, той е роден от семе посяно в земята. Също когато нашето тяло се повърне в земята от където е извлечено, духът, който то е държало свързан, ще се отдели като дъх към небесата, защото духът в тялото е както дъха в чашката на цветето.
Смъртта, за някои хора е едно зло, което ужасява с невъобразима чудовищност - това е в следствие
невежество
.
Тя идва с разединяването и разрушаването на телесните органи. Тялото умира, защото не може повече да носи Духа. Туй, което зоват смърт, това е само разрушение на телесните органи... Истината е вечна и неизменна, истината е първото добро, истината не е и не може да бъде на земята. Може понякога, Бог да даде на някои хора с качеството да размишляват за божествени неща и това да мислят за истината, но нищо не е истината на земята, защото всяко нещо е обвито с материя, подхвърлена на изменения, разрушения, преобразявания. Човек не е истината, защото няма истина извън тази: Това което е извлекло своето съществуване из себе си и което остава това, което е.
към текста >>
98.
ВТОРИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
Невежеството
ми причинява много страдания, то ме спъва.
Липсват ли, те резултатите ще бъдат обратни. Пенка 22.08.1923 г. София II 4 Мъдростта Най-трудното за мене е мъдро да постъпвам. Не е достатъчно само желание, мъдрост така не се придобива. Източник на Мъдростта е Светлината.
Невежеството
ми причинява много страдания, то ме спъва.
И аз ще кажа, както другите сестри, че когато имах за задача да работя върху Мъдростта, аз само можах да констатирам своята глупост. Но ако пък бяхме мъдри Бог не би ни изпратил в туй училище. Всеки ден от най-дребните неща можем да извлечем урок. Ако умът ни би бил зает само с полезни неща, то по-лесно бихме прилагали в живота си онази малка частица Мъдрост, която е в нас. Цветка 22.08.1923 г.
към текста >>
99.
18. ПЕНТОГРАМЪТ
,
Тодор Ковачев
,
ТОМ 12
Да я наролим, значи да повторим
невежеството
, проявено при оригинала и да получим същия резултат.
Разплатихме се и прибрахме творбата. Сега къде да я съхраним? Тя е голяма. Размерите са 138 см. широчина и 178 см. височина.
Да я наролим, значи да повторим
невежеството
, проявено при оригинала и да получим същия резултат.
Заръката на Цветка беше да не се сваля платното от рамката. Трябваше да я съхраняваме там, където има условия за това При мен и при бай Иван нямаше такива. Оставаше това да направи Боянчо. Той имаше хубава къща близо до Изгрева, където живееше с рождените си сестри - Димка и Лунка. Така и направихме.
към текста >>
100.
VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Невежеството
е един момент, не е непреривен акт.
Ние понеже сега живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим. За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе. 24.07.1929 г., петък, Мл. Клас Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив. Също и когато защитаваш някого, ти си талантлив.
Невежеството
е един момент, не е непреривен акт.
Щом човек се обиди, у него има едно малко отклонение. Талантливият човек е една запалена свещ. Всеки, който започва с нула, свършва с шест, а всеки, който започва с шест, свършва с нула. Вие трябва да знаете да обръщате вашите обиди. Ако в дадения случай вие не можете да изтълкувате една ваша погрешка, вие грешите.
към текста >>
НАГОРЕ