НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
228
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за
Небето
9.
С Учителя на концерт. Божественото не чака 7. На концерт с Учителя. Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя.
Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за
Небето
9.
Игнат Котаров и концертът с тенекията 10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него 11. На музикален обяд до Учителя с д-р Жеков 12. Христо Дързев 13. На оперета с брат Боян Боев 14.
към текста >>
Съдба от
Небето
34.
Музикални изяви и търсене на Духа на песните на Учителя 29. Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30. Песните на Учителя в Мърчаево 31. Истинската работа 32. Отворените уши и песните от невидимата Школа 33.
Съдба от
Небето
34.
Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39.
към текста >>
Паневритмия в
Небето
над връх Мусала 42.
Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици 41. Паневримтия в Невидимия свят.
Паневритмия в
Небето
над връх Мусала 42.
Паневритмията на “Изгрева” 43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0 44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри 45. Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете 46. Новата комисия със старите си възпоминания 47.
към текста >>
2.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Заредиха се низ от вечери и по далечните
небесни
висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна.
Заредиха се низ от вечери и по далечните
небесни
висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.
към текста >>
3.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре
небето
, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.
Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец. Но сега беше много късно. За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех. Постоях под прозореца известно време.
По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре
небето
, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.
Беше облечен официално с шапка на глава. Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно? Трябваше да има нещо друго. Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено. Реших да остана и да наблюдавам.
към текста >>
4.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
От
небесата
възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята.
Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас". Аз млъкнах. Бях сконфузен. Не очаквах такъв обрат.
От
небесата
възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята.
Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех. Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен. Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда?
към текста >>
Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в
небето
като волна птица.
Значи, въпреки всичко нещо съм свършил. Успокоих се. Запътих се към гората. Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло. Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората.
Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в
небето
като волна птица.
Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също. То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си. Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.
към текста >>
Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това
небесно
хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.
Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица. Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също. То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си.
Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това
небесно
хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.
Влезна отново там, откъдето бе излязло. Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос. Каква по-голяма дарба от това - да изпълниш една задача, дадена ти от Учителя!
към текста >>
5.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова
небесно
тайнство, което бе наречено Паневритмия.
"Английската кралица играе Паневритмия" Денят е неделя. Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг. Всички сме готови за Паневритмията. Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим. Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото.
Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова
небесно
тайнство, което бе наречено Паневритмия.
Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове. Минават пет минути. По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра.
към текста >>
Небесното
тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя.
Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.
Небесното
тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя.
Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения. След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му.
към текста >>
Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак
небесен
и земен, че ние ще победим.
Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак
небесен
и земен, че ние ще победим.
Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин. Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам".
към текста >>
Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на
Небето
за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим. Ние, които бяхме в Школата на Учителя.
Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на
Небето
за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
към текста >>
6.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за
Небето
.
Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността. Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността. Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях.
В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за
Небето
.
Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.
към текста >>
7.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато
Небето
иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят.
Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен. Не вярвах, че той е служител не само на общината, но и на Великия Учител. Приятелите се молеха денонощно и търсеха помощта на Учителя. Накрая Учителят беше намерил и поставил на това място такова длъжностно лице, което имаше видима връзка през деня и невидима връзка с тях през нощта. Това според Учителя е идеалното разрешение.
Когато
Небето
иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят.
И този човек стриктно трябва да изпълнява повелята на Духа Господен. Този чиновник не осъзнаваше своята роля и своята задача. Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос. Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя. Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това.
към текста >>
Някаква невидима могъща ръка от
Небето
беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация.
Чувам ги за втори път. Разглеждам му гарсониерата. Има вода, парно, баня - в сравнение с неговата барака, това е дворец за него. Казах му: "За теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се. После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така." Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.
Някаква невидима могъща ръка от
Небето
беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация.
Ние всички се родихме за една нова епоха. Само че не осъзнавахме каква е тази епоха и не осъзнавахме, че сме се новородили. Това беше най- голямата ни беда в тези времена и най-голямата задача, която всеки от нас трябваше да разреши.
към текста >>
8.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от
небето
и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.
Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина. Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни.
Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от
небето
и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.
Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение. След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите. На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града! " Ние опаковахме багажа и лагерът бе закрит. Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме.
към текста >>
9.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Божественият Дух, който е в Мене - Той управлява света, а Христовият Дух управлява
Небето
и земята!
Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета! Това е Истина. Аз съм този, който движи нещата и събитията и политическия живот на страната. И не само на страната, но и целия политически живот на света и на човечеството. Съдбата на света преминава през Мене.
Божественият Дух, който е в Мене - Той управлява света, а Христовият Дух управлява
Небето
и земята!
Затова няма да отговаряш на този вестник. Това е Истината, а тя е свещена за всяка една човешка душа. А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор. Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена.
към текста >>
10.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Какъв беше този парад на това
Небесно
войнство?
Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя. Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина.
Какъв беше този парад на това
Небесно
войнство?
Къде бяха техните ездачи и воини? Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия. А кой беше този Главнокомандуващ? С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни! " И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават.
към текста >>
Вероятно
Небесните
воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия.
Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя. Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно войнство? Къде бяха техните ездачи и воини?
Вероятно
Небесните
воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия.
А кой беше този Главнокомандуващ? С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни! " И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен. "Учителю, какво означава това?
към текста >>
" "Това означава
Небесния
парад на
Небесното
войнство, което управлява сега света.
А кой беше този Главнокомандуващ? С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни! " И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен. "Учителю, какво означава това?
" "Това означава
Небесния
парад на
Небесното
войнство, което управлява сега света.
Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне. Опитвам се да запомня всичко това. В момента не мога да го проумея - това ще го проумявам след години. Но непременно трябва да го запомня.
към текста >>
11.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към
небето
.
Над София се вече чува предварително воят на сирените. Това е новият шлагер в София. Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял. Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше.
Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към
небето
.
Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби. А грохотът на бомбите беше също музика - това беше музиката на човешката преизподня. Беше започнала да се свири една Велика всемирна какафония. По това време Учителят бе на "Изгрева". Ние също бяхме от този народ и болезнено преживявахме всичко.
към текста >>
Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към
небето
, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по
небето
над София.
Смаян съм. Оглеждам се нескопосано насам-натам, наляво и надясно. Наоколо няма никой. Аз съм сам с Учителя на поляната. Ще мога ли да издържа на онова, което изрече пред мен Учителят?
Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към
небето
, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по
небето
над София.
А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи. Какви думи? Та това е Словото на Бога. Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен. Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава.
към текста >>
Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към
небето
по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.
Какви думи? Та това е Словото на Бога. Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен. Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава. А това място бе "Изгревът" в София, в България.
Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към
небето
по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.
Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света. Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън. Духът във всички времена е един и същ. Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все! " Аз мълча пред откровението на Духа Божий, на Духа Господен и на Духа Христов!
към текста >>
Духът на Христа обединява
Небето
и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!
А това място бе "Изгревът" в София, в България. Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен. Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света. Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън. Духът във всички времена е един и същ.
Духът на Христа обединява
Небето
и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!
" Аз мълча пред откровението на Духа Божий, на Духа Господен и на Духа Христов!
към текста >>
12.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над
небето
й огън и жупел.
Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети. Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина.
Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над
небето
й огън и жупел.
А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт. В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри. Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша. Мнозина от присъствуващите пожелаха да отидем на Бивака. Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се.
към текста >>
Небето
този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя.
Самолетът мина над нас. А ние бяхме над храсталаците. Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби. Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани. А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас.
Небето
този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя.
Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха.
към текста >>
Това решение на
Небето
щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това. Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има. Всички империи се разрушават отвътре.
Това решение на
Небето
щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
По този начин тя обсеби и присвои, и разруши "Изгрева"! Разруши мястото, където бе Домът Господен! И затова съдбите на света се промениха. И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана. А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева".
към текста >>
13.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на
Небето
, така и на земята.
За сестрите това бе условие и възможност да приложат някои идеи от Словото на Учителя във връзка с възпитанието на новото поколение. Но при тях също се получи опит за отклонение от Школата. Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят. По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук. Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските деца с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек?
Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на
Небето
, така и на земята.
И ако вие се отклоните, ще заплатите прескъпо за това. Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство. А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места. По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения. Аз бях извикан при следователя на разпит.
към текста >>
14.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които
Небето
бе им дало.
Савка имаше връзка с латвийците. Тя беше ходила в Латвия и беше държала там сказки за Учението на Учителя. Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците. Но тя така настояла, че Той я пуснал. Какви са били съображенията на Учителя да спира Савка, ние не знаем.
От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които
Небето
бе им дало.
Имаше моменти, когато ние не можехме да преценим кое е право, кое е полезно за нас и кое ще ни спре в нашия път. Нямахме познания, не можехме да различаваме още нещата. За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя. Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение. Тя коленичи пред Него и целува десницата Му.
към текста >>
15.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на
Небето
и което е на земята.
Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител. Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките. Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога. След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души. Това е пътят: първо - общение със Словото на Бога и после идва общението между душите.
Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на
Небето
и което е на земята.
Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист." Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен. А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата. Минаха години. "Изгревът" бе разрушен. Приятелите се питаха: "Къде и как да се срещаме и как да общуваме?
към текста >>
16.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Значи
Небето
е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора.
Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41. По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина". В тези статии Ватралски съобщава, че на 26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига на "Ваучер", т.е. на "Изгрева", и вижда, че цялото място от 14 декара, е обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации.
Значи
Небето
е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора.
Отвътре стои млад човек, който пропуска само онези, които познава и които имат покани. Това е Николай Дойнов. Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека. Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце. В десет часа присъствува на беседа на Учителя.
към текста >>
17.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе
Небесният
хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване.
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе
Небесният
хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие".
към текста >>
И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за
Небесната
Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.
Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения.
И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за
Небесната
Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.
И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона. При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет. Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа.
към текста >>
И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали
Небето
ще съизволи в построяването на нов салон.
Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.
И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали
Небето
ще съизволи в построяването на нов салон.
Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона. При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет. Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа. Затова е необходим човек, който има познания да се справи с тази задача.
към текста >>
18.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ."
Небесни
пратеници посещаваха Учителя.
Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ.
Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ."
Небесни
пратеници посещаваха Учителя.
Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях. Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта! Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа!
към текста >>
- Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново
небе
, Нова земя и да промени всички хора.
Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз?
- Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново
небе
, Нова земя и да промени всички хора.
Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето.
към текста >>
19.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от
небето
- че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас.
А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи. Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума. Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа. Отначало аз се стъписах, как така ще свири, та той не е нито от Младежкия, нито от общия окултен клас, нито пък е идвал някога на беседа при Учителя. И аз отстъпих, защото групата бе много внушителна, застъпи се за него и аз какво да правя - отстъпих мястото си.
Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от
небето
- че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас.
Такова схващане имаше тогава, такова има и сега, такова ще има и след нас. Един заведе Говедаров пред органа, друг му поднесе стол, трети му сложи нотите и с голямо уважение той бе настанен на моето място. Защо моето ли? Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи.
към текста >>
20.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на
Небето
към мен, посредством музиката на Учителя.
Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал.
През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на
Небето
към мен, посредством музиката на Учителя.
И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно.
към текста >>
После
Небето
изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото.
А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше.
После
Небето
изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото.
Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист. Някой бе влезнал в мен и беше ме окрал, беше задигнал всичко. Помнех много неща и събития, хора и случки, и подробности - значи паметта ми бе запазена. Но музикалната памет за хармонизациите я нямаше - беше изчезнала.
към текста >>
21.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на
Небето
, и те ще отговарят за това.
Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам! Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя.
Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на
Небето
, и те ще отговарят за това.
По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени.
към текста >>
Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от
Небето
.
По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа.
Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от
Небето
.
Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие. Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
към текста >>
22.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за
Небето
" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен.
"На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за
Небето
" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен.
Движеше се между нас, но някак със своя недъг се чувствуваше изолиран и нещастен. Братята го приемаха на равна нога с тях, стараеха се да не правят разлика между него и околните, но това, като че ли бе повече от старание и то се усещаше. Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка.
към текста >>
Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за
Небето
.
А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител. Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт.
Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за
Небето
.
Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт. И трябва да оценим по достойнство всичко това! Амин!
към текста >>
23.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до
небесата
.
Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща".
Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до
небесата
.
Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена. Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата.
към текста >>
24.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на
Небето
и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас.
Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв.
Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на
Небето
и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас.
Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно. Ние още не бяхме ученици!
към текста >>
25.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на
небето
.
Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти.
И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на
небето
.
Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени.
към текста >>
26.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на
Небето
, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога.
"Георги Куртев" Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните - около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91 Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието.
Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на
Небето
, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога.
Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата.
към текста >>
Бог царува на
Небето
, Бог царува в живота.
Опитностите на този ученик са резултата от вяра и Дух към Делото и Словото на Учителя. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа! Това е основният закон на Школата. Защото ние сме верига от души. Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидимата Школа на Бялото Братство.
Бог царува на
Небето
, Бог царува в живота.
Да бъде Името Му благословено!
към текста >>
27.
3_17 Истинското подвизаване
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на
Небесата
..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на
Небето
..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята".
Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш".
Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на
Небесата
..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на
Небето
..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята".
След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер.
към текста >>
На стотния път ще кажеш: "Бог царува на
Небето
, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено".
Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва.
На стотния път ще кажеш: "Бог царува на
Небето
, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено".
Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: "Осанна във висините! Благословен е този, който иде в Името Господне! " Учителят го гледа сериозно.
към текста >>
28.
3_18 Изпитът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от
небето
и едва можа да каже: "Ами как така, Учителю?
В това аз се убедих впоследствие, защото за времето, за което се отнася моят разказ, аз бях изключително на "Изгрева", около Учителя. Присъствувам при един случай. Една сестра беше се завърнала от една братска среща в Айтос и разказваше, как са се стекли стотици братя и сестри от околните села. Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са?
" Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от
небето
и едва можа да каже: "Ами как така, Учителю?
" Учителят спокойно отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са? " Сестрата се сконфузи и си тръгна. Аз също целунах ръка и се оттеглих. Няколко дни бях под влияние на тази случка. Вероятно - за да намери тя добро място в моето съзнание.
към текста >>
29.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на
Небето
.
А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас.
Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на
Небето
.
Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата. Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд.
към текста >>
Онези души, които слизат от
Небето
, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на
Небето
като верига от души.
Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето.
Онези души, които слизат от
Небето
, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на
Небето
като верига от души.
Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата. Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви.
към текста >>
30.
3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на
небесните
тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията.
Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума. Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към боговете и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост".
Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на
небесните
тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията.
Очертават се главно две гледища за музиката. Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора.
към текста >>
В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на
небесните
тела.
Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството.
В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на
небесните
тела.
Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности.
към текста >>
31.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на
Небето
, но и на самите себе си".
Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона.
Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на
Небето
, но и на самите себе си".
Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора.
към текста >>
И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от
Небето
, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата.
И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.
И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от
Небето
, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата.
Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят!
към текста >>
32.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните
небесни
ширини,
небесни
глъбини и
небесни
висини".
Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо.
Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните
небесни
ширини,
небесни
глъбини и
небесни
висини".
Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори.
към текста >>
33.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо
небе
се сваля.
А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините.
Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо
небе
се сваля.
Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми?
към текста >>
34.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава аз разбрах, че
Небето
се интересува от вътрешната духовна работа на човека.
Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш". Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него. Аз разбрах. Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога".
Тогава аз разбрах, че
Небето
се интересува от вътрешната духовна работа на човека.
Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го.
към текста >>
Наистина, когато
Небето
работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.
Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух.
Наистина, когато
Небето
работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.
Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там.
към текста >>
35.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Съдба от
Небето
" Казваше се Кирил Икономов.
"Съдба от
Небето
" Казваше се Кирил Икономов.
Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в издаване песните на Учителя и в последвалите ги след това борби. Беше крайно изострена личност. Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци.
към текста >>
Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши
Небето
.
Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите.
Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши
Небето
.
Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди. Нека това бъде съдба от Небето".
към текста >>
Аз искам знак от
Небето
!
Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите. Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето.
Аз искам знак от
Небето
!
" И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди. Нека това бъде съдба от Небето". Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си.
към текста >>
" И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека
Небето
прецени кой е на правата страна".
"Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите. Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето. Аз искам знак от Небето!
" И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека
Небето
прецени кой е на правата страна".
Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди. Нека това бъде съдба от Небето". Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя.
към текста >>
Казах: "Приемам - нека
Небето
прецени и отреди.
Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите. Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето. Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка.
Казах: "Приемам - нека
Небето
прецени и отреди.
Нека това бъде съдба от Небето". Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя. Освен това, и двете страни поискаха съдба от Небето и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на Небето. И то не след дълго се видя от всички.
към текста >>
Нека това бъде съдба от
Небето
".
Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето. Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди.
Нека това бъде съдба от
Небето
".
Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя. Освен това, и двете страни поискаха съдба от Небето и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на Небето. И то не след дълго се видя от всички. Кирил Икономов заболя.
към текста >>
Освен това, и двете страни поискаха съдба от
Небето
и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на
Небето
.
Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди. Нека това бъде съдба от Небето". Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя.
Освен това, и двете страни поискаха съдба от
Небето
и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на
Небето
.
И то не след дълго се видя от всички. Кирил Икономов заболя. Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години. Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това.
към текста >>
Той поиска съдба от
Небето
и
Небето
му я даде.
Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя. Освен това, и двете страни поискаха съдба от Небето и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на Небето. И то не след дълго се видя от всички. Кирил Икономов заболя. Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години.
Той поиска съдба от
Небето
и
Небето
му я даде.
Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила. Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си.
към текста >>
Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на
Небето
.
Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила. Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си. Понякога някой от Братството се опитваше да им помогне, но това бяха дребни суми. Времената бяха други, всички преминавахме през изпити и оскъдица.
Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на
Небето
.
към текста >>
36.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото
небе
над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева".
Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото
небе
над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея.
към текста >>
Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този
небесен
похлупак.
И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този
небесен
похлупак.
Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея. Те търсят също начин да придобият свободата си.
към текста >>
Застанала съм до Учителя, гледам мрачното
небе
и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева".
Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките. Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак.
Застанала съм до Учителя, гледам мрачното
небе
и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева".
Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея. Те търсят също начин да придобият свободата си. Чакат Волята Божия и разрешение на техните съдби от Божия промисъл." Аз изтръпнах.
към текста >>
Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от
Небето
върху Учителя.
Често Той се отбиваше в дома ни и тук преспиваше на ей това легло. Сега разбрах какво означаваха веднъж изречените от Него думи: "Тук, на "Изгрева" няма повече условия да се поддържа връзка с Бога! " Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година. На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески?
Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от
Небето
върху Учителя.
И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно.
към текста >>
Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над
небето
на София.
И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно.
Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над
небето
на София.
Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници. Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Животът на всички се промени.
към текста >>
" Когато Учителят свел поглед от
Небето
и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък.
През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си. Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат. Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите!
" Когато Учителят свел поглед от
Небето
и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък.
След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество.
към текста >>
37.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия кюп, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на
небето
, така и на земята".
" Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен. Въпросът беше за издаване на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал. Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд.
В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия кюп, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на
небето
, така и на земята".
Смешно, нали? Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща песен. Това се дължи на амбициите на многознаещи музиканти и това не бива да ви смущава. Вие ще работите с оригинала. Аз работех с Асен Арнаудов при съставяне на песнарката.
към текста >>
38.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тези отклонения се отнасяха до онези
небесни
височини, до които стигаше нейният глас.
Трето: Имаше изключителна музикална памет, която Учителят изпробва, когато пристигна големият диригент Карл Бьом и Лиляна за броени дни трябваше да научи целия репертоар наизуст, което учуди всички. Четвърто: В нея имаше ред и порядък. Тя поддържаше в ред материалите си. Впоследствие тя записа заучените песни при професионалист диригент, така че написаният нотен текст бе верен. Пето: Малките, дребни отклонения, които тя бе направила, не можеха да попречат да се издадат песните на Учителя.
Тези отклонения се отнасяха до онези
небесни
височини, до които стигаше нейният глас.
Шесто: Текстовете на всички песни, които тя бе дала, бяха текстове на Учителя. Тези текстове ние ги открихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева. Тези текстове тя не можеше да ги измисли и нямаше откъде да ги вземе, защото бяха дадени само на Савка и тя не бе ги дала за печат, а ги пазеше само в нейните тефтерчета, които бяха при нас. Седмо: Когато за пръв път присъствувах на нейно изпълнение на песните на Учителя, виждах и чувах, че тя ги пее като певица от операта, защото бе такава. Но това бяха песни на Учителя - аз не се поколебах изобщо.
към текста >>
39.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Паневритмия в
небето
над връх Мусала" В първите години ние излизахме на екскурзии на връх Мусала.
"Паневритмия в Невидимия свят.
Паневритмия в
небето
над връх Мусала" В първите години ние излизахме на екскурзии на връх Мусала.
Групата се събираше в София, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец. Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки. По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка. Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков.
към текста >>
Постепенно
небето
започна да светлее на изток.
По даден знак станахме, облякохме се, бяха запалени няколко фенера и колоната потегли мълчаливо. Един брат водеше колоната със запален фенер, а друг брат също носеше фенер на края на колоната. Така полека-лека се катерехме по пътеката в тъмната нощ и колоната стигна до връх Мусала. Беше още тъмно. Направихме обща молитва.
Постепенно
небето
започна да светлее на изток.
Беше необикновено преживяване. Очакваше се хубаво време и ясно небе. Това на връх Мусала ставаше рядко и ако се случеше, беше чудо на чудесата. Очаквахме изгрева. От края на пространството и на света се показа първият лъч.
към текста >>
Очакваше се хубаво време и ясно
небе
.
Така полека-лека се катерехме по пътеката в тъмната нощ и колоната стигна до връх Мусала. Беше още тъмно. Направихме обща молитва. Постепенно небето започна да светлее на изток. Беше необикновено преживяване.
Очакваше се хубаво време и ясно
небе
.
Това на връх Мусала ставаше рядко и ако се случеше, беше чудо на чудесата. Очаквахме изгрева. От края на пространството и на света се показа първият лъч. Пяхме песни от Учителя. След това Учителят каза няколко Слова.
към текста >>
Методи вдига главата си на 60° нагоре към
небето
, за да проследи откъде идва това песнопение и музика.
Светлината, която го е завела, изведнъж угасва. Тишина. И тъмнина. Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика. А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово изпълнение. Но чува и музика.
Методи вдига главата си на 60° нагоре към
небето
, за да проследи откъде идва това песнопение и музика.
Вдига глава и какво да види! Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина. Вторачва се в светлата елипса. Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг. Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение.
към текста >>
Горе, във висините на
небето
, под форма на голяма елипса се откроява една светлина.
Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика. А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово изпълнение. Но чува и музика. Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика. Вдига глава и какво да види!
Горе, във висините на
небето
, под форма на голяма елипса се откроява една светлина.
Вторачва се в светлата елипса. Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг. Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката.
към текста >>
Като че ли онези песни и музиката от преди малко от
небето
и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето.
Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява. Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето. Появява се първият му лъч. Музика и песен звучат още в ушите му.
Като че ли онези песни и музиката от преди малко от
небето
и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето.
Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път.
към текста >>
Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в
небето
над Мусала, където ангелите
небесни
са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в
небето
на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно.
Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в
небето
над Мусала, където ангелите
небесни
са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в
небето
на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>
Ще го свалим, за да бъде "както горе на
небесата
, така и долу на земята".
Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Ще го свалим, за да бъде "както горе на
небесата
, така и долу на земята".
За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>
За да се въдвори Царството
Небесно
, което е на
Небесата
, в Царството
Небесно
долу на земята, между человеческите синове".
Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята. Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята".
За да се въдвори Царството
Небесно
, което е на
Небесата
, в Царството
Небесно
долу на земята, между человеческите синове".
Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>
40.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на
небето
?
Приближи се до Учителя, целуна Му ръка. Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи. Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него. Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш?
Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на
небето
?
" Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на небето на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо. Онова горе на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго". Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена. Истинската Паневритмия е горе в Невидимия свят. Тя не може да се свали в онази чистота от форми - движение и музика - на земята.
към текста >>
" Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на
небето
на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо.
Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи. Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него. Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш? Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на небето?
" Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на
небето
на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо.
Онова горе на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго". Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена. Истинската Паневритмия е горе в Невидимия свят. Тя не може да се свали в онази чистота от форми - движение и музика - на земята. Ако се свали така, както е горе на Небето и се играе на земята, ще се разруши земята.
към текста >>
Ако се свали така, както е горе на
Небето
и се играе на земята, ще се разруши земята.
" Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на небето на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо. Онова горе на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго". Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена. Истинската Паневритмия е горе в Невидимия свят. Тя не може да се свали в онази чистота от форми - движение и музика - на земята.
Ако се свали така, както е горе на
Небето
и се играе на земята, ще се разруши земята.
Тя ще се свали в следващата епоха. Паневритмията е хармония на човешката душа и на човешкия дух, направили общение с Бога. Засега човешката душа и човешкият дух могат да направят общение с Бога в пълна хармония само горе, в Невидимия свят, в света на Мъдростта, където е истинската Виделина и Светлина на човеците." "Ами тази Паневритмия, Учителю, каква ще бъде тя тука? " - обади се една сестра. "Тази Паневритмия тук е свалена за българската душа и българския дух.
към текста >>
41.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят" По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на
небето
на връх Мусала?
"Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят" По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на
небето
на връх Мусала?
" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят". "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? "- настоява сестрата.
към текста >>
"Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от
небето
на връх Мусала?
"Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят" По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят".
"Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от
небето
на връх Мусала?
"- настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях.
към текста >>
Тя е горе на
небето
.
Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят". "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? "- настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена.
Тя е горе на
небето
.
Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала.
към текста >>
С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от
Небето
на връх Мусала.
Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела.
С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от
Небето
на връх Мусала.
Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала?
към текста >>
Те видяха светлината, която слезе от
Небето
върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили?
Те видяха светлината, която слезе от
Небето
върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога.
към текста >>
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше
небесно
откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше
небесно
откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето.
към текста >>
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия,
небесния
кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души.
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия,
небесния
кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
към текста >>
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на
небето
- там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на
небето
- там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
към текста >>
Едната долу на земята, а другата горе на
небето
.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии".
Едната долу на земята, а другата горе на
небето
.
Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
към текста >>
Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на
небето
.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето.
Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на
небето
.
Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина.
към текста >>
Усещахме, чувствувахме как
небето
и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на
небето
.
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето.
Усещахме, чувствувахме как
небето
и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на
небето
.
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.
към текста >>
Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на
небето
, тази връзка остава вечна.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на
небето
, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията.
към текста >>
42.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава видях пръста на
Небето
и на Учителя, който бе взел мерки преди това.
Освен това, ние проверихме със живота си всичко това. Нашите отношения с Михаил Иванов бяха скъсани. На процеса 1957-58 година срещу Братството следователят по делото и прокурорът ми казаха лично така: "Ние проверихме по нашите канали и се убедихме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с Франция. Ако имаше и най-малкото съмнение и доказателство, всички щяхме да ви окачим на бесилото като чужди шпиони и диверсанти." А това щеше да стане, защото новата комунистическа власт се пазеше от чужд шпионаж и чужди влияния. И воюваше и изкореняваше всяко съмнение за чуждестранни връзки.
Тогава видях пръста на
Небето
и на Учителя, който бе взел мерки преди това.
Нашите отношения с Франция бяха скъсани като от двете страни бяха разменени най-силни обвинения. Ние преминахме през този етап. А вие ще се учите от нашите грешки и ще минете по-нататък в следващия етап. Ето няколко паралела за времето, когато се даваше Паневритмията от Учителя, времето, когато Паневритмията се играеше след Неговото заминаване и за времето, когато Паневритмията трябва да се изучи от вас и да се изиграе с чистота на мислите, чувствата и упражненията.
към текста >>
43.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако стане това - ще бъде цяло чудо за
Небесата
и за Школата.
А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви! Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата.
Ако стане това - ще бъде цяло чудо за
Небесата
и за Школата.
До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя.
към текста >>
44.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно
небе
.
Намирам всички заедно, като виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра, ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш основното си образование. След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук.
Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно
небе
.
Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала.
към текста >>
Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и
Небето
за тебе да бъде открито.
А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя. И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант. В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме. Имате радио и то приема на строго определена вълна, където е поставена стрелката на радиото.
Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и
Небето
за тебе да бъде открито.
Ти си посветен за Небето и за земята. Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела. Такъв е законът. Комуто не изнася, няма да се промени законът заради него. Законът като Сила действува в човешкия ум като Светлина, а в свръхсъзнанието на човека - като Виделина.
към текста >>
Ти си посветен за
Небето
и за земята.
Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя. И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант. В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме. Имате радио и то приема на строго определена вълна, където е поставена стрелката на радиото. Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и Небето за тебе да бъде открито.
Ти си посветен за
Небето
и за земята.
Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела. Такъв е законът. Комуто не изнася, няма да се промени законът заради него. Законът като Сила действува в човешкия ум като Светлина, а в свръхсъзнанието на човека - като Виделина. Ти не можеш да направиш връзка с Небето и с Невидимия свят, ако твоят ум не борави със Светлината и с Виделината.
към текста >>
Ти не можеш да направиш връзка с
Небето
и с Невидимия свят, ако твоят ум не борави със Светлината и с Виделината.
Ти си посветен за Небето и за земята. Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела. Такъв е законът. Комуто не изнася, няма да се промени законът заради него. Законът като Сила действува в човешкия ум като Светлина, а в свръхсъзнанието на човека - като Виделина.
Ти не можеш да направиш връзка с
Небето
и с Невидимия свят, ако твоят ум не борави със Светлината и с Виделината.
Ние проверихме това през време на Школата и получихме такива уроци, които моето поколение не смее да разкаже, защото не може да се оправдае за своите погрешки. Но един трябваше да каже истината такава, каквато бе тя. Аз я изказах. Вие я проверете - дали опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Проверете си я сами чрез живота си!
към текста >>
45.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото
Небето
бе допуснало.
Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата.
Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото
Небето
бе допуснало.
Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха. Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло. Така Учителят бе осигурил издръжката на своите три стенографки. Отначало дълги години те живееха под един покрив в една обща барака на "Изгрева". Години след това някои от тях се преместиха в отделни бараки.
към текста >>
Който краде от десятъка на Господа, той губи благоволението на Господа, губи условията, които
Небето
му предоставя.
На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който краде от десятъка на Господа! " "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш, когато краде от десятъка на Господа.
Който краде от десятъка на Господа, той губи благоволението на Господа, губи условията, които
Небето
му предоставя.
Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона на земята, разделя се с "Дървото на живота". Паша мълчи. Знае тя, че по това време крадците ги наричат апаши. Знае също, че има една игра, която децата в София играят - "стражари и апаши". Апашите крадат, а стражарите ги гонят да ги хванат.
към текста >>
46.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Разхождат се, а наоколо природата се е разлистила - цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто
небе
над тях с няколко облачета.
Минавали покрай една църква. Петко поисква от Учителя позволение да влезне в църквата и да се помоли пред олтаря. Учителят му позволява. Влиза Петко вътре да се моли, а Учителят казва на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Те се разхождат, а Петко коленичи в храма пред олтаря и се моли на иконите.
Разхождат се, а наоколо природата се е разлистила - цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто
небе
над тях с няколко облачета.
Като райска градина или приказка от рая. По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показва Небето.
към текста >>
"Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това
Небе
!
Те се разхождат, а Петко коленичи в храма пред олтаря и се моли на иконите. Разхождат се, а наоколо природата се е разлистила - цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях с няколко облачета. Като райска градина или приказка от рая. По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята.
"Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това
Небе
!
" - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам.
към текста >>
" - и му показва
Небето
.
Разхождат се, а наоколо природата се е разлистила - цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях с няколко облачета. Като райска градина или приказка от рая. По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе!
" - и му показва
Небето
.
"Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ.
към текста >>
"Ако е за олтар, какъв по-хубав от
небесния
олтар и слънцето на него?
Като райска градина или приказка от рая. По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показва Небето.
"Ако е за олтар, какъв по-хубав от
небесния
олтар и слънцето на него?
" "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената.
към текста >>
В бъдеще салон за вас ще бъде цялото
небе
, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието.
Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха. На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя. Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат.
В бъдеще салон за вас ще бъде цялото
небе
, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието.
Ние замряхме и изтръпнахме. Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа. Тогава аз разбрах, че ние бяхме навлезли вече в друга епоха и трябваше да преминем от духовното съзнание, с което някои от нас боравеха, в Свръхсъзнанието, с което борави ученикът от Школата на Бялото Братство, където се казва, че Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. Амин!
към текста >>
Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал
небето
- че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа.
На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя. Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме.
Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал
небето
- че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа.
Тогава аз разбрах, че ние бяхме навлезли вече в друга епоха и трябваше да преминем от духовното съзнание, с което някои от нас боравеха, в Свръхсъзнанието, с което борави ученикът от Школата на Бялото Братство, където се казва, че Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. Амин!
към текста >>
47.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това е Божественият хляб, слязъл от
Небето
чрез Словото на Всемировия Учител.
По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните.
Това е Божественият хляб, слязъл от
Небето
чрез Словото на Всемировия Учител.
В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа. И оттук започва етапът на разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>
48.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от
Небето
." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от
Небето
специално за нас като задачи.
А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи.
Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от
Небето
." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от
Небето
специално за нас като задачи.
Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя. А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос. "Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден? Разказах го на останалите, но после те го забравиха. А когато дойдоха подобни събития в Школата, този урок беше забравен.
към текста >>
Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в
Небесата
на Всевишния.
Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше. В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение.
Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в
Небесата
на Всевишния.
Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>
49.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Очите ти да бъдат отворени към
Небето
.
Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм. Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела. Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството. Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото.
Очите ти да бъдат отворени към
Небето
.
Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините." 4. Халдейска култура - Асирия и Вавилон. Тук се изучаваха науките, изкуствата, поезия и окултните науки - астрология, хиромантия и магия.
към текста >>
50.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото
небе
и не му позволява да има пряко съобщение с
Небето
.
Оттук трябва да почне Еволюцията като стадий, в който човек ще влезне чрез свръхсъзнанието и ще борави със своята интуиция - така, както днешният човек борави със своите сетива - очи и уши. Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух. Това е Еволюцията у човека при днешната пета раса. Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци са имали пряко съобщение с Невидимия сват. След идването на Христа това съобщение е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му.
Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото
небе
и не му позволява да има пряко съобщение с
Небето
.
Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията.
към текста >>
Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят
Небето
, за да влезе в свръхсъзнанието.
Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух. Това е Еволюцията у човека при днешната пета раса. Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци са имали пряко съобщение с Невидимия сват. След идването на Христа това съобщение е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му. Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето.
Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят
Небето
, за да влезе в свръхсъзнанието.
Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята.
към текста >>
Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата
Небесна
разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави.
По този начин те вкараха в полето на Бялото Братство силите от Черната ложа. И което беше най-важното, те бяха предварително предупредени да не правят това, защото е нарушение на закони от Словото на Всемировия Учител. Те бяха лично предупредени от редактора на тази книга. Но те си проведоха своето мероприятие, защото бяха подчинени на други сили, които ги управляваха. Какво се случи по-нататък?
Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата
Небесна
разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави.
Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия. Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода. Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие. Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост.
към текста >>
Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи
Небето
, Природата и да се изсипят водните стихии от
Небето
върху земята.
Какво се случи по-нататък? Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави. Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия. Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода. Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие.
Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи
Небето
, Природата и да се изсипят водните стихии от
Небето
върху земята.
А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата. Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин. Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово.
към текста >>
51.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи
Небесен
хляб, който трябва да нахрани човешката душа.
Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят.
На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи
Небесен
хляб, който трябва да нахрани човешката душа.
За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога.
към текста >>
52.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та това не е малка работа, извършена от
Небето
.
Та тези, гдето ни направиха процеса срещу Братството, гдето ни иззеха "Изгрева", че пратиха някои в затвора да си учат някои уроци ненаучени, то тези ни направиха най-голямото добро. А какво добро? Първо ни накараха да се определим - кой за къде е и за какво е. Второ, премахнаха всичко, чрез което можеше някой да прояви своето своеволие. Трето, сведоха до минимум възможността някой да вреди на Учението, понеже нямаше условия за това да се разгръща някаква дейност.
Та това не е малка работа, извършена от
Небето
.
Веднъж Учителят ни каза: "Този път Невидимият свят е взел всички мерки да не се опорочи нищо и никой да не отклони Школата и изопачи Словото." Та сега сме в този етап. Затова няма условия. Те се пазят за нова епоха, за нови хора с готови души, които ще дойдат и веднага ще се хванат за работа. Защото те ще дойдат не само като готови души, но като знаещи и можещи. Но това е друга епоха, която не засяга нас, защото ние сме от епохата на Школата.
към текста >>
53.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защото Бог се изявява чрез Божествения Дух, проявява се чрез Господния Дух на Силите и оживява всичко чрез Христовия Дух на обединението, който събира в едно
Небето
и земята на Битието.
Това е единият закон, който е нарушен в този случай. А по-нататък идва следното: изявеният Божествен Дух е проявеният Господен Дух на Силите - ето това е вторият закон, който е нарушен - законът за проявлението. Значи бяха нарушени два закона: закона за изявлението на Божествения Дух и закона за проявлението на Господния Дух. Затова Учителят му беше казал: "Аз ще ти простя, но законът няма да ти прости." И когато онзи продължаваше да се моли, Учителят добави: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости." А защо Бог да му прости? Защото само Бог може да заличи неговото престъпление и да покрие неговия грях.
Защото Бог се изявява чрез Божествения Дух, проявява се чрез Господния Дух на Силите и оживява всичко чрез Христовия Дух на обединението, който събира в едно
Небето
и земята на Битието.
Ето, това бе новата Голгота на земята българска. Не римски войници, а българи по плът, ръце български, посегнаха върху Учителя и сътвориха новата Голгота на човечеството. А на България това няма да се размине току-така, защото тук се издигна Голгота срещу Всемировия Учител.
към текста >>
54.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш
Небето
и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше.
". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех. Учителят ме запита: "Как е, сестра?
" "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш
Небето
и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше.
По този път от града за "Изгрева" нито една сестра не пострада, но много имаха различни опитности как Учителят ги е охранявал и пазил. Вие ще ги намерите и проучите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите. В София имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява.
към текста >>
Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с
Небето
и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите.
С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято. А аз останах в София на "Изгрева" с него. По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят.
Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с
Небето
и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите.
Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили. Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно.
към текста >>
55.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на
Небето
, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове.
Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас.
Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на
Небето
, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове.
Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете - към братята.
към текста >>
Неговите поддръжници тука разказваха, че това било клопка на френската полиция и на не знам още кого си и че той бил невинен и чист като
Небето
.
Но те бяха останали като мидени черупки, бяха изпразнени отвътре чрез методите на Черната ложа. Техният живот протече драматично. Ние бяхме свидетели на всичко това. След време ние научихме, че той бил подведен под съд във Франция за разни истории с млади момичета. Лежал и в затвора.
Неговите поддръжници тука разказваха, че това било клопка на френската полиция и на не знам още кого си и че той бил невинен и чист като
Небето
.
Да, ама това може да го разказвате на онези, които не го познават. А ние го познавахме двадесет и две години тука. Ние знаехме как тази котка мижеше и ловеше сестрите една след друга, защото котката, която мижи, лови мишки и наивници! Ако сте наивници, също ще бъдете хванати. При него няма пропуск.
към текста >>
56.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до
Небесата
.
А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел.
Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до
Небесата
.
А това са уловки за наивници и невежи. Мога ли да попитам как е спечелено това имущество и кому принадлежи то? То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел. Този метод е порочен. Учителят забрани да се предава родово имущество на Братството в България и всички такива опити бяха безуспешни и с трагични развръзки, защото зад това имущество стоят родовете и родовите сили, които имат съвсем друга задача на земята.
към текста >>
Това е решение на
Небето
.
Това е постановка на Школата и това е Волята на Учителя. Амин! Отидоха приятелите веднъж при Учителя и питат: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите? " Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път те ще учат български.
Това е решение на
Небето
.
Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога." Ние се спогледахме и дълго умувахме какво ли означава това. Но когато дойдоха времена да се определим, ние застанахме зад думите на Учителя. А вие след нас как ще се определите - това си е ваша работа. Ние сме длъжни да ви разкажем как стоят нещата. А вие ще си решите сами!
към текста >>
57.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така че, това ще го направи едно следващо поколение, ако се намери това тефтерче, стига
Небето
да съизволи в това.
И когато го намери, някой от вас трябва да го разчете и да го покаже на света. Събитията така се развиха, че ние бяхме прибрали това тефтерче и го криехме от последващите гонения и обиски срещу нас. Всяко нещо, което се намираше у нас при обиските, се прибираше и се изгаряше от властите. Така че Борис бе скрил това тефтерче и той лично, въпреки настояването на един брат, който работеше с него, не можа да го намери. След заминаването на Учителя той не смееше да дешифрира това, което бе стенографирал, защото там имаше записани такива неща, които можеха да се предадат само при известно обяснение и разясняване.
Така че, това ще го направи едно следващо поколение, ако се намери това тефтерче, стига
Небето
да съизволи в това.
Това е съкровищница на Духа от последните мигове, когато пребиваваше в плът на земята. Учителят седеше срещу мен и изведнъж каза: "За вас идват светли дни, но за мен ..." и замълча. Аз не можех да разбера какво искаше да каже, но Го записах. Аз също владеех стенография. След няколко дни Той си замина.
към текста >>
58.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В
Небето
има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света.
Така ще могат да се коригират някои пропуски в работата им. Тяхното обединение може да стане само в името на Словото на Учителя, чрез песните на Учителя и чрез Паневритмията. По друг начин те не могат да се обединят, защото представляват различни етапи от развитието на човечеството, от неговата история, култура и самобитност. Ние смятахме, че ние сме онези, които ще прокарат Словото към българския народ и останалото човечество. По този повод Учителя каза: "Вие мислите, че вие ще донесете новото.
В
Небето
има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света.
Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят. Мислиш ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо? Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен. Затова очаквайте готовите души - те са работниците на Бога.
към текста >>
59.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от
Небето
.
Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата.
Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от
Небето
.
А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение. Но Учителят сравняваше неговата политика с тази на другите царе и спрямо тях той е най-демократичният цар в света. За нас нещата стояха по-иначе, защото ние не можехме да сравняваме. По времето на общонародния траур, ние четиридесет дни не играхме Паневритмия на "Изгрева". В Мърчаево Учителят каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират по отношение на Бялото Братство." За кое бъдеще се отнасяше, не ни се каза.
към текста >>
В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред
Небето
да не закачат Бялото Братство.
По-късно Лулчев беше арестуван, съден и разстрелян от комунистите като съветник на царя. Заради неговото германофилство след това комунистите ни упрекнаха, че сме били фашисти и много гонения ни се стовариха върху главите заради дейността на Лулчев, която Учителят изобличи пред всички. Аз съм свидетел на тези гонения до сега. Чудя се как издържахме. Чудя се как още сме живи.
В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред
Небето
да не закачат Бялото Братство.
Но те не удържаха на обещанието си. И затова ще отговарят пред Бога." Учителят замълча. Погледнах Го и в погледа Му успях да прочета, че Божият път е един и че всички пътеки водят към него. След толкова години, вече станаха тридесет години оттогава, виждам как българите вървят по най-кривите и едва забележими пътеки. Но накрая и тази изкривена, залутана и загубена българска пътека ще отиде при широкия път.
към текста >>
Така че някое събитие трябваше да се проектира от
Небето
към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя.
Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо.
Така че някое събитие трябваше да се проектира от
Небето
към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя.
А ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това, Кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител! През месец юни 1942 година, една група с Учителя отидохме на Рила. Първите три дни Учителят престоя в палатката Си, беше замислен, затворен в себе Си и не говореше.
към текста >>
60.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Небето
си има план.
А Архангел Михаил е колективно същество, от цяла армия ангели, които са грамадни. Човек има четири вида кръв, от която ще излязат четири групи ангели. Три вида ангели са минали. На земята има четири вида хора, които за в бъдеще ще станат четири вида ангели. Тогава ще се отворят вратите на животните да станат хора.
Небето
си има план.
Който влезе в новия живот - това е възкресение. Тези, които ще се превърнат от гъсеници на пеперуди - това е първото възкресение. От живота към Любовта, от Любовта към Бога и от Бога към света - да се помага, да се работи. Ако не искате да страдате, можете да останете в радостта, но ще носите само това, което си придобил дотогаз. Нови неща обаче няма да се придобиват.
към текста >>
61.
3_76 Болшевиките и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към
Небето
.
Намираше се в хотел "Лондон", на последния етаж. Ежедневно го посещаваха приятели. Една млада сестра, казваше се Елена Казанлъклиева, беше поела грижата да Му почиства стаята и да се грижи за бита Му. Тя бе виждала, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и нещо тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време.
Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към
Небето
.
Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева.
към текста >>
Небето
било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този
небесен
олтар.
Една млада сестра, казваше се Елена Казанлъклиева, беше поела грижата да Му почиства стаята и да се грижи за бита Му. Тя бе виждала, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и нещо тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време. Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето. Била тиха, лятна, звездна вечер.
Небето
било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този
небесен
олтар.
Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно.
към текста >>
Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното
Небе
.
Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време. Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето. Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела.
Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното
Небе
.
Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила без разрешение Учителя, че е следила личния Му живот.
към текста >>
Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани, вдигнати към
Небето
.
Няма как, престрашава се, прекрачва през прага на вратата, полека-полека застава пред Него и виновно навежда глава. Учителят се обръща към нея и казва: "Еленке, извиках те, за да ти съобщя нещо. Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя. Учителят стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите.
Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани, вдигнати към
Небето
.
След малко се чуват думите Му: "Реших да пусна болшевиките на земята! " Учителят сваля ръце след малко, сваля поглед от Небето, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела. След някое време научаваме от вестниците, че след като в Русия е извършена февруарската революция, на 24 октомври 1917 година, чрез въстание, болшевиките са дошли на власт. Елена това го беше казала на първите приятели. А по-късно го разказваше при някои специални разговори и на нас.
към текста >>
" Учителят сваля ръце след малко, сваля поглед от
Небето
, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела.
Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя. Учителят стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите. Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани, вдигнати към Небето. След малко се чуват думите Му: "Реших да пусна болшевиките на земята!
" Учителят сваля ръце след малко, сваля поглед от
Небето
, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела.
След някое време научаваме от вестниците, че след като в Русия е извършена февруарската революция, на 24 октомври 1917 година, чрез въстание, болшевиките са дошли на власт. Елена това го беше казала на първите приятели. А по-късно го разказваше при някои специални разговори и на нас. На събора през 1919 година в Търново, Учителят каза: "Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията Воля, ще станат по-малки от българския народ - ще бъдат наказани. Онези, които паднат морално, ще изостанат с хиляди години.
към текста >>
62.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вестниците започнаха да величаят до
небесата
Хитлер, който бе дошъл на власт в Германия.
Бяха предупредени англичани, французи, германци и руснаци. Така че никой няма оправдание по времето на Учителя. В България заради Кобургската династия, която управляваше, проникна германското влияние във всички посоки. Онова, което ставаше в Германия, ставаше и в България. В България се създадоха много фашистки организации по подобие на германските.
Вестниците започнаха да величаят до
небесата
Хитлер, който бе дошъл на власт в Германия.
Отива Методи Константинов при Учителя, носи Му един вестник и Му Го показва, а в него има една голяма снимка - как Хитлер говори на един грамаден площад на стотици хиляди германци. Учителят казва: "Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име." Методи си отива, запомня думите, но ги споделя само с най-верните си сподвижници. Тези думи след време се сбъдват. На 22 юни 1941 година Германия напада Съветска Русия. Германците настъпват и са пред Москва.
към текста >>
Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в
Небесата
направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага.
" А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази.
Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в
Небесата
направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага.
В Божиите решения няма обратни действия. Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение.
към текста >>
63.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в
Небесата
, пълни със светлина.
Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа.
И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в
Небесата
, пълни със светлина.
Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка.
към текста >>
Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от
Небесата
.
Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце.
Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от
Небесата
.
Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година.
към текста >>
64.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Може би
Небето
и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия.
Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава. Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи. Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя. Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча.
Може би
Небето
и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия.
Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия. Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна.
към текста >>
Ето ви един пример как работи
Небето
.
Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева".
Ето ви един пример как работи
Небето
.
Той не искаше да дойде, но съществата от Небето го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева". Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в салона, където присъствуваше и Сам Учителят. Така че аз не работех в чужда среда, но бях много внимателна и дискретна, за да не навредя на себе си и на Влади Симеонов, понеже в ония години Братството се преследваше. Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите деца да ви бъдат ученици. При вас ще идват от града, а нашите ще ходят в града, за да става обмяна.
към текста >>
Той не искаше да дойде, но съществата от
Небето
го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева".
Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето.
Той не искаше да дойде, но съществата от
Небето
го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева".
Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в салона, където присъствуваше и Сам Учителят. Така че аз не работех в чужда среда, но бях много внимателна и дискретна, за да не навредя на себе си и на Влади Симеонов, понеже в ония години Братството се преследваше. Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите деца да ви бъдат ученици. При вас ще идват от града, а нашите ще ходят в града, за да става обмяна. Вие, рекох, сте наблюдателна.
към текста >>
65.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с
Небето
над нея и с Вечността.
По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове.
С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с
Небето
над нея и с Вечността.
В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас.
към текста >>
Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от
Небето
, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро.
Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън.
Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от
Небето
, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро.
Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни. Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни.
към текста >>
Вглъбявахме се в себе си и навлизахме в един свят на звезден мир, където земята и
Небето
ставаха едно, обличаха се в пурпурна позлата и с тая позлата започваше зазоряването на първия съборен ден.
Всички бързо ставаха, подготвяха се и тръгваха към Молитвения връх. Но когато стигахме там, виждахме, че най-ревностните ученици, дошли от най-далечните предели на страната ни и, насядали по скалите, бяха вече заели първите места. В определения час пристигаше и Учителят и сядаше на определеното място, постлано с одеяло. Той бе загърнат с пелерина и потъваше в съзерцание. Ние се опитвахме да правим същото.
Вглъбявахме се в себе си и навлизахме в един свят на звезден мир, където земята и
Небето
ставаха едно, обличаха се в пурпурна позлата и с тая позлата започваше зазоряването на първия съборен ден.
Съборните дни бяха общение на онези ученици, които бяха тук - на този Молитвен връх и на онези ученици от Невидимата Школа на Бялото Братство, която беше в Невидимия свят, но стоеше над нас и присъствуваше на събора в този миг. Това бе звезден миг на Школата, това бе звездният миг на Бялото Братство, управляващо Вселената и живота на тази Вселена. Този звезден миг бе изявен като Слово от Всемировия Учител, защото това бе Слово на Живия Бог, дошъл на земята и проявил се чрез Словото и Живота на Всемировия Учител. Съборните дни за нас бяха звездният миг в живота ни, събрал песните в нас, звездният полет на душите ни чрез Паневритмията, която свирехме и играехме край езерата на Рила!
към текста >>
66.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от
Небето
да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието.
Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития.
Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от
Небето
да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието.
Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият. Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар. Като видял това, развикал се, побойниците се изплашили и избягали. Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре.
към текста >>
67.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно усетих как онази
небесна
светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения. А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя.
Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно усетих как онази
небесна
светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа. Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен. В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор.
към текста >>
Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази
небесна
Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията.
А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя. Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази
небесна
Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията.
Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа. Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен. В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор. Паневритмията продължаваше да се движи във своя кръг от Светлина, за да изрази живота на учениците в Школата в музика, движение и хармония с Вечния извор на Мирозданието и Миротворчеството.
към текста >>
Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази
небесна
Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен.
Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя. Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот. Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа.
Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази
небесна
Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен.
В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор. Паневритмията продължаваше да се движи във своя кръг от Светлина, за да изрази живота на учениците в Школата в музика, движение и хармония с Вечния извор на Мирозданието и Миротворчеството.
към текста >>
68.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и
Небето
се грижеше за нас.
Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти. Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години.
Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и
Небето
се грижеше за нас.
Само онзи, който беше разумен и се съобразяваше с повелята на Небето и думите на Учителя, можеше да се справи със задачите си в личния си живот. Все пак, аз търсех обяснение пред себе си за раздялата ми с Митко. Спомням си един разговор с Учителя, когато бях приета в стаята Му: "Никой не е господар на сърцето на другия, но когато при семейните се случи някой да обикне друг, той трябва да бъде честен и да каже на другаря си: "Сега ще ме извиниш, става промяна в мен. Ако можеш, изтърпи ме докато се справя със себе си." Това бе отговорът на Учителя, на моите вътрешни въпроси. Аз можех да изтърпя, но другият дали би могъл да се справи със себе си?
към текста >>
Само онзи, който беше разумен и се съобразяваше с повелята на
Небето
и думите на Учителя, можеше да се справи със задачите си в личния си живот.
Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години. Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас.
Само онзи, който беше разумен и се съобразяваше с повелята на
Небето
и думите на Учителя, можеше да се справи със задачите си в личния си живот.
Все пак, аз търсех обяснение пред себе си за раздялата ми с Митко. Спомням си един разговор с Учителя, когато бях приета в стаята Му: "Никой не е господар на сърцето на другия, но когато при семейните се случи някой да обикне друг, той трябва да бъде честен и да каже на другаря си: "Сега ще ме извиниш, става промяна в мен. Ако можеш, изтърпи ме докато се справя със себе си." Това бе отговорът на Учителя, на моите вътрешни въпроси. Аз можех да изтърпя, но другият дали би могъл да се справи със себе си? Времето след това показа, че той не можа да се справи със себе си и премина през още два брака.
към текста >>
69.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Ето така се изрази едно
Небесно
присъствие чрез Музиката на Учителя.
А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено.
Ето така се изрази едно
Небесно
присъствие чрез Музиката на Учителя.
Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю? Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат Петър Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири?
към текста >>
За в бъдеще ще имаме духовни музиканти, които ще имат ръководство отгоре и пряка връзка с
Небето
.
Но Той продължи: "Не, тя още не е снета отгоре! ". Въпросът за мен бе изяснен. Трябваше да се чака друга епоха, при едно друго човечество, когато щеше да дойде Онзи, Който трябва да свали истинската "Идилия" за онова истинско човечество, което трябва да дойде. Това го разказвам на младите приятели, за да получат подтик и да знаят, че нещата не са крайно ограничени. Затова, който иска и може, нека я снеме отгоре.
За в бъдеще ще имаме духовни музиканти, които ще имат ръководство отгоре и пряка връзка с
Небето
.
В това съм убедена. Тогава ще се оправят онези грешки при записа на песните, които ние допуснахме. Те ще имат ръководство отгоре, от Небето, но дали тогава ще им вярват другите? Ето, това е въпросът. Отговорът ще го намерите в Словото на Учителя, което Той даде за песните Си.
към текста >>
Те ще имат ръководство отгоре, от
Небето
, но дали тогава ще им вярват другите?
Това го разказвам на младите приятели, за да получат подтик и да знаят, че нещата не са крайно ограничени. Затова, който иска и може, нека я снеме отгоре. За в бъдеще ще имаме духовни музиканти, които ще имат ръководство отгоре и пряка връзка с Небето. В това съм убедена. Тогава ще се оправят онези грешки при записа на песните, които ние допуснахме.
Те ще имат ръководство отгоре, от
Небето
, но дали тогава ще им вярват другите?
Ето, това е въпросът. Отговорът ще го намерите в Словото на Учителя, което Той даде за песните Си. Той свали онази "Идилия", която можеше да се свали и да премине през българското индивидуално и обществено съзнание, през българската душа и през българския народ, за да бъде идеал не само за Школата, не само за този народ, но и за сегашното човечество, в което ние днес пребиваваме като ученици на Школата. "Идилията" е песен за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина. Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят.
към текста >>
Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към
небесата
.
Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на цигулка, което не се одобри от всички ни. През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя". Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана". Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща. След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си.
Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към
небесата
.
Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов. Той беше един от най-музикалните. Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа. Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия.
към текста >>
Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато
Небето
ще се отвори и
небесната
хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония.
През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя". Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана". Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща. След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата.
Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато
Небето
ще се отвори и
небесната
хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония.
Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов. Той беше един от най-музикалните. Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа. Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия. Създаваше приятна атмосфера по време на музициране и беше приятен събеседник.
към текста >>
70.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към
Небето
, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с
Небето
- по тази връзка към нас ще потече помощта от
Небето
.
Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните. Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата.
След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към
Небето
, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с
Небето
- по тази връзка към нас ще потече помощта от
Небето
.
Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него. Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора.
към текста >>
71.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от
Небето
като откровение и спасение.
Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите! " Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си. Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията.
Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от
Небето
като откровение и спасение.
В концертните изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов. Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти.
към текста >>
72.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Надигна се буря и врява до
небесата
срещу него.
Направиха отделни книжки. По-късно ги дадохме на верни братя от "Изгрева" да ги подвържат. Стана хубаво издание за онези години. Пък и сега, двадесет и пет години след това, то не е по-лошо от изданията, които сега се печатат. Вместо всички с радост да посрещнат изданието - получи се точно обратното.
Надигна се буря и врява до
небесата
срещу него.
Стана голям инцидент. Братският съвет и просветният съвет вдигнаха врява срещу онзи погрешен стих, който навремето бе изпаднал при печатането и печатарят го бе залепил погрешно на друго място. Те не знаеха какво е положението, как и къде бе печатано и че не можеше Мария да прави корекции на шпалтите, защото това бе най-секретно място за печатане в България. От там нищо не можеше да излезе, нито можеше да влезе без специална и свръхсекретна цензура. Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната!
към текста >>
73.
5_02 Теориятя на музиката и Учителят
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от
Небето
, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят.
"Теориятя на музиката и Учителят" Когато Учителят даваше някоя песен, то беше едно особено състояние на Духа, което проникваше навсякъде в нас - въздухът трептеше по особен начин и светът около нас се отразяваше иначе в съзнанията ни. Ние ли бяхме в друго състояние, или Светлината около нас се променяше, или Виделината у нас ни преобразяваше - това не можехме да си обясним. Важното бе онова, което преживявахме с онези наши сетива, с които се докосвахме до музиката на Учителя. Учителят даваше тези песни с цигулката си.
А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от
Небето
, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят.
Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музика. Е как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа Божий, Който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис?
към текста >>
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Слава, като Виделина и накрая като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика, която се е самоограничила и сега тази самоограничила се
Небесна
същност трябва да се вмъкне, да се осакати в нотен текст.
Ето един случай, на който аз присъствувах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя и не беше ги предал точно поради причините, които изложих, беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи.
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Слава, като Виделина и накрая като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика, която се е самоограничила и сега тази самоограничила се
Небесна
същност трябва да се вмъкне, да се осакати в нотен текст.
Затова Учителят мълчи. Аз му викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, гръм ще падне - Кирил Икономов ще го порази гръм и светкавици ще го изгорят, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух като Слава, Виделина и Светлина и проявлението им чрез песента на Учителя.
към текста >>
74.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Вероятно такъв бе планът на
Небето
.
"Златните копринени нишки на Димитринка Антонова" В Школата на Учителя навлязохме и дойдохме като една голяма група млади хора още през 1922 година. По-късно дойдоха още млади хора, а старите братя и сестри си заминаваха. Такъв бе кръговратът на живота в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време на Школата.
Вероятно такъв бе планът на
Небето
.
И ние останахме. Бяхме млади, здрави, хубави. Какви братя и какви сестри имаше тогава! Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе. Общият стремеж на всички се извисяваше към Високия Идеал.
към текста >>
" Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от
Небето
под влиянието на стиховете на Димитринка.
Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи!
" Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от
Небето
под влиянието на стиховете на Димитринка.
Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Той беше ревнив към нея. Един път в годината той си я свиреше. Затваряше се сам и си я свиреше на самия себе си и на душата си. Неговият живот след заминаването на Учителя, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът.
към текста >>
Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на
Небесата
.
Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно!
Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на
Небесата
.
Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки".
към текста >>
Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези
Небеса
, които са създали и сътворили хармонията на песента.
Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата.
Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези
Небеса
, които са създали и сътворили хармонията на песента.
И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор.
към текста >>
Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на
Небето
и земята чрез поезия и музика.
Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно.
Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на
Небето
и земята чрез поезия и музика.
Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор. Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи!
към текста >>
Благата идват от
Небето
, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу.
Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор. Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички.
Благата идват от
Небето
, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу.
Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
към текста >>
75.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Това е химнът на
Небесната
Родина.
Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използувала я при нужда за същия лек. Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там. Ме-хейн Какво означава ли?
Това е химнът на
Небесната
Родина.
Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът. Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него.
към текста >>
Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между
Небесната
Родина и човешката душа, която е слязла в плът.
Използувала я при нужда за същия лек. Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там. Ме-хейн Какво означава ли? Това е химнът на Небесната Родина.
Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между
Небесната
Родина и човешката душа, която е слязла в плът.
Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него. Това е метод за творчество на Учителя.
към текста >>
Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към
Небесната
Родина.
Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там. Ме-хейн Какво означава ли? Това е химнът на Небесната Родина. Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът.
Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към
Небесната
Родина.
Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него. Това е метод за творчество на Учителя. Песента за двете сестри Тази песен я записа Весела Несторова.
към текста >>
За
Небесния
цар Мелодия и текст от Учителя.
Сине мой, пази живота Мелодия и текст от ученик от 1922 година. Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея. Лично аз много я обичам. Фир-фюр-фен Това е химн на ученика. С този химн Учителят изпраща ученика в света.
За
Небесния
цар Мелодия и текст от Учителя.
Дадена е през 1888 година, в село Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил децата на четмо и писмо.
към текста >>
76.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Животът е Дух Животворящ чрез симфонията на сферите на
Небесата
Божии!
Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас. Божественият живот струи през тях. Животът е едно непреривно течение - от Бога излиза и към Бога се възвръща. Животът не се прекъсва. Животът продължава непреривно.
Животът е Дух Животворящ чрез симфонията на сферите на
Небесата
Божии!
Тръбите Йерихонски Това е метод от времето на Исус Навина. Ние приложихме този метод и стените на затвора паднаха - 4 000 затворници излязоха на 1 януари 1963 година з В Мърчаево Боян Боев стенографираше ежедневните разговори на Учителя с учениците. Впоследствие той ги дешифрира и ги напечата с пишеща машина. Те бяха дадени в още неотпечатан труд "Изворът на Доброто". Там има написани много страници с изказвания на Учителя за музиката.
към текста >>
77.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Небесната
механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори.
Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко.
Небесната
механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори.
От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето.
към текста >>
78.
5_18 Краят на войната е близо
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от
Небесата
, за да въдворят мир между человеците.
Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде!
". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от
Небесата
, за да въдворят мир между человеците.
към текста >>
79.
5_20 Мирът иде вече!
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от
Небесата
, където Божият Мир царува в Светлина и Слава.
На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси. Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята.
И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от
Небесата
, където Божият Мир царува в Светлина и Слава.
Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите.
към текста >>
Небето
лазурносиньо се усмихва снизходително.
Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца. Песента на птичките е хваление на Господа. Господи, неизказан и хубав е твоят мир. Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх. Песента на водите се чува - това е музика и говор.
Небето
лазурносиньо се усмихва снизходително.
Великият свят гледа на нас благосклонно. Всичко ни вдъхновява и укрепва с една мисъл: Да вършим Твоята Воля. Служението на Бога - това е важното. "Мирът иде вече! " Години наред ние пеехме тази песен през време на Школата.
към текста >>
Божият Мир превъзхожда всяко знание - земно и
небесно
!
Всичко пее химни за Тебе! Радва се душата ми, светло и празнично е наоколо. Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която си ми дал, ала душата ми тихо уповава на Тебе. Господи, Ти всичко си ми дал преизобилно. Господи, Твоят Мир е над мене и в мене.
Божият Мир превъзхожда всяко знание - земно и
небесно
!
Божият Мир на земята идва с песента на Учителя "Мирът иде вече! "
към текста >>
80.
5_26 Ще се развеселя премного заради Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до
Небесните
Селения, откъдето бе дошла.
Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони. Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка. Изкуството е именно в това нарушение на правилата и законите на науката. При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода. С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение.
Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до
Небесните
Селения, откъдето бе дошла.
Ушиха й дрешка, нотираха я и я ограничиха. Това може да направи днес теорията на музиката с истинското вдъхновение. При другото човечество, което ще дойде, човек няма да бъде ограничен и ще борави със свободата и с вдъхновението си така, както изисква подтикът на неговата душа. Войната завърши така, както предсказа Учителят - германците загубиха и заедно с тях и България претърпя втора национална катастрофа. Не послушаха и този път Учителя - толкоз можа да направи този народ.
към текста >>
81.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
То е в този или в онзи свят, на земята или на
Небето
.
Обаче връзка с тях не правим. Който иска да прави - да върви. Свободен е. Уставът на Братството Получихме съобщение: "Представете Устава си за одобрение, дата: 18 март 1949 година." Братството Устав няма! То има един закон, който гласи: "Всички души, които любят Бога образуват едно Велико Братство.
То е в този или в онзи свят, на земята или на
Небето
.
Всичките взаимно си помагат, помагат си всички да се повдигнат." Това е Братството. Братството е в Словото на Всемировия Учител и може да се прояви в Сила и Живот на земята чрез человеците, които любят Бога и живеят по Неговите закони. Затова тук няма място за никакъв Устав! Уставът - вън от Школата! Уставът е необходим за света и той, светът, се нуждае от него.
към текста >>
А ние се нуждаем от Словото на Всемировия Учител, което е
Небесният
Хляб за душите ни!
Всичките взаимно си помагат, помагат си всички да се повдигнат." Това е Братството. Братството е в Словото на Всемировия Учител и може да се прояви в Сила и Живот на земята чрез человеците, които любят Бога и живеят по Неговите закони. Затова тук няма място за никакъв Устав! Уставът - вън от Школата! Уставът е необходим за света и той, светът, се нуждае от него.
А ние се нуждаем от Словото на Всемировия Учител, което е
Небесният
Хляб за душите ни!
Ето това е разликата между Словото, което е хляб за душите ни и Устава, който е необходим да живеят по него и чрез него человеците в света. Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава Бялото Братство? Няма никаква нужда от такова нещо.
към текста >>
Ето това е утвърждение за
Небесния
"Изгрев".
Това е изгревът на Всемирното Велико Бяло Братство." Е, сега, като го няма "Изгревът", какво ще утвърждавате? Като ни няма утре нас и заминем за онзи свят, кого ще утвърждавате? Какво остава? Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот! Ето това е утвърждение за Бялото Братство!
Ето това е утвърждение за
Небесния
"Изгрев".
Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство. Аз съм за такова утвърждаване на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот! Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ. Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ.
към текста >>
Аз съм за такова утвърждаване на
Небесния
"Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот!
Остава Словото на Всемировия Учител, него утвърждавайте в себе си чрез Сила и Живот! Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство.
Аз съм за такова утвърждаване на
Небесния
"Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот!
Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ. Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ. Искаш да знаеш нещо - искай от Божествения Център, направи връзка с Него и очаквай тихо и спокойно. Кажи: "Господи, Ти ми помогни! Ти бъди с мене!
към текста >>
82.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Беше вечер с много звезди по
небето
... Те говореха с Него.
Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно.
Беше вечер с много звезди по
небето
... Те говореха с Него.
Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
към текста >>
" Този израз като че ли с нож разряза звездното
небе
над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две.
Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. Но най-важното е дали ти изнася това, което ти говори Учителят. Ето това е разковничето. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата!
" Този израз като че ли с нож разряза звездното
небе
над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две.
Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Някои от тях бяха бездетни. Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
към текста >>
83.
5_33 Никакви места
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от
Небето
за духовна работа.
Над София бяха започнали бомбардировки. След 10 януари 1944 година Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. А няколко месеца след това Той си замина. Но думите Му, че тук на "Изгрева" няма условия вече за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му на "Изгрева" се развихриха големи борби.
И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от
Небето
за духовна работа.
Така че тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условя само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари. Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от Небето и онези възможности, които са вложени в тях.
към текста >>
Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от
Небето
и онези възможности, които са вложени в тях.
И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условя само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари.
Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от
Небето
и онези възможности, които са вложени в тях.
Тогава за тези души местата ще станат без пари, за тях няма да има нужда от места, защото за тях Небето ще бъде салон, а земята, по която ще вървят, ще бъде подножие, по което ще крачат техните добродетели и добрите им дела ще ги следват. Ето това е разрешение на задачата.
към текста >>
Тогава за тези души местата ще станат без пари, за тях няма да има нужда от места, защото за тях
Небето
ще бъде салон, а земята, по която ще вървят, ще бъде подножие, по което ще крачат техните добродетели и добрите им дела ще ги следват.
Така че тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условя само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари. Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от Небето и онези възможности, които са вложени в тях.
Тогава за тези души местата ще станат без пари, за тях няма да има нужда от места, защото за тях
Небето
ще бъде салон, а земята, по която ще вървят, ще бъде подножие, по което ще крачат техните добродетели и добрите им дела ще ги следват.
Ето това е разрешение на задачата.
към текста >>
84.
5_34 Къде е Изгревът?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Небето
над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно.
Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев", поляната, салона и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно.
Небето
над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно.
По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората. Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората. Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат.
към текста >>
85.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ще вземат властта от тях, тяхното
небе
и тяхната земя.
Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на Черното Братство. Цялото Черно Братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр. и ще ги осъдят.
Ще вземат властта от тях, тяхното
небе
и тяхната земя.
Ще дойдат Белите Братя с Ново Небе и Нова Земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева". Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света!
към текста >>
Ще дойдат Белите Братя с Ново
Небе
и Нова Земя.
Причините са в държавата на Черното Братство. Цялото Черно Братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр. и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя.
Ще дойдат Белите Братя с Ново
Небе
и Нова Земя.
Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева". Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света! В Русе бе образувана комуна на Бялото Братство.
към текста >>
86.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
България имаше помощта и съдействието на
Небето
.
Той е много лош гений. Където стъпи и където отиде - никой не прокопсва. Това е злият гений на Европа, дошъл в България". Ние съвременниците на тази епоха проверихме, че думите на Учителя са верни. Балканската война се водеше за обединението на българските земи, разделени от Берлинския конгрес.
България имаше помощта и съдействието на
Небето
.
Всемировият Учител беше дошъл да работи между българите в границите на Сан-Стефанска България. И България имаше всички условия да се обедини. Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция.
към текста >>
Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което
Небето
им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана?
На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано.
Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което
Небето
им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана?
Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина.
към текста >>
И накрая България изгуби условията дадени от
Небето
.
Учителят тогава каза: "Австрия наруши Божия план за България и съсипа себе си като империя. Денят Господен е ден на ликвидация на греховете и страданията." Ние сме свидетели, че стана това, което каза Учителят: "Фердинанд вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво за Австрийската империя. По-късно българите нарушиха Божия план, когато им даваха територията западно от линията Мидия-Енос. А те не я взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за шест години и те им повярваха и загубиха условията. Фердинанд не послуша и загуби всичко.
И накрая България изгуби условията дадени от
Небето
.
Не послушаха Мировия Учител, а послушаха злия гений на Европа." Австрийската политика бе завладяла Фердинанд. Злият му гений му подшушна да нападне съюзниците от Балканската война, та чрез сила да си вземе старите територии. Учителят изпрати отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша.
към текста >>
87.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
При това пълната вяра, че без Волята на
Небесния
Баща нищо не става.
Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце.
При това пълната вяра, че без Волята на
Небесния
Баща нищо не става.
Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви в каквото и направление да е.
към текста >>
А когато
Небето
е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират.
На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим.
А когато
Небето
е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират.
Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви в каквото и направление да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, Който води съдбините на този народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма никакво съмнение.
към текста >>
България изгубва благословението на
Небето
и добрите условия за осъществяване на Божия План.
Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват. България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация. Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра.
България изгубва благословението на
Небето
и добрите условия за осъществяване на Божия План.
Този Божи План трябваше да се реализира в присъствието на Мировия Учител, в Който бе Божественият Дух и Христовият Дух. Но българите проиграха този исторически случай. Силите на разрушението действуваха чрез управниците на този народ. Те му бяха най- големи врагове. Събитията и времената след това доказаха това.
към текста >>
88.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а
Небето
помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави.
"Учителят и Английската империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство. То подготви условията и внуши на руския император Александър II да обяви война на турците.
Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а
Небето
помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави.
Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя. Така той стана Цар-Освободител на руския народ.
към текста >>
Ако навремето бе се постарала да създаде обединена България, щеше да има благословението на
Небето
.
Никой човек не трябва да коригира Божествения План и затова Англия ще плати с разрушаването на Английската империя." "На Англия се даде да поправи грешката си през 1914 година спрямо България. Но тя не се поправи. Страданието на България се дължи на Англия. В 1914 година, в началото на Европейската война, България искаше да тръгне с Англия, но Англия я тикна да върви с Германия, за да бъде бариера между Русия и Цариград. Тя е причината България да тръгне в друга посока с Германия и след това да загуби войната.
Ако навремето бе се постарала да създаде обединена България, щеше да има благословението на
Небето
.
Но сега вече няма да го има. Тя се намеси срещу едно Божие дело и ще плати накрая. Божията правда раздава всекиму заслуженото." "Англия не се коригира през 1918 година Тя воюва заедно с Русия. Накрая Англия постъпи лошо с Русия. Не й дадоха нищо, а й закараха и оставиха в Русия болшевизма в наследство.
към текста >>
89.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но
Небето
ги спря.
Минаха години и нас с Жечо Панайотов ни пуснаха от затвора, излязохме навън и що да видим? През това време приятелите не си бяха научили урока. Дойде време, някои исках а д а вземат разрешение о т властите, д а и м отстъпят някои о т техните партийни клубове, за да може Братството да се събира там на братски събрания. Бяха решили и щяха да го направят, защото властите бяха съгласни с такова съжителство. Щяха да ни дадат някакъв партиен клуб около "Изгрева" и нашите щяха да се събират там, да четат Словото на Учителя и да пеят песните Му.
Но
Небето
ги спря.
Как ли? Точно по това време се взе решение да се разтури "Изгревът" и да се направят там легации и посолства на Съветска Русия и на други страни. Това обърка приятелите, понеже всеки започна да се спасява кой как може. Много от тях нямаха нотариални актове за местата и къщите. Накрая властта разреши този въпрос великодушно, като разруши "Изгрева" и измете всичко оттам, а за сметка на това им даде апартаменти в съседните квартали.
към текста >>
90.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той споменаваше в Своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на
Небето
и на земята.
Затова първите излети бяха на по-ниско в полите на Витоша. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към петдесет и осем човешки земни години. Идваше отначало Сам, искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове на Витоша. Тук Той идваше и по Своя работа, за която ние можем само да гадаем.
Той споменаваше в Своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на
Небето
и на земята.
Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва се с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намирането на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден.
към текста >>
91.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Затова не наливайте в чужда воденица от Живата вода на Словото на Школата, защото утре жадни ще ходите, гладни ще бъдете и ще си изгубите условията за работа в Школата, защото
Небето
ще спре крана на Живата вода, която тече от Словото на Учителя у вас.
Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота. Това е Божественият Хляб на Словото на Бога, Който е преминал през вас, претворил се е в дела и вие го раздавате с Любов.
Затова не наливайте в чужда воденица от Живата вода на Словото на Школата, защото утре жадни ще ходите, гладни ще бъдете и ще си изгубите условията за работа в Школата, защото
Небето
ще спре крана на Живата вода, която тече от Словото на Учителя у вас.
Тогава ще изсъхнете, ще изгорите и ще бъдете непотребни никому. И ще носите отговорност и ще направите съдба с Небето и с Школата на Учителя. Ние бяхме свидетели - видяхме всички тези случаи как завършиха. Завършиха така, както описах по-горе. А този случай да ви е за урок.
към текста >>
И ще носите отговорност и ще направите съдба с
Небето
и с Школата на Учителя.
Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота. Това е Божественият Хляб на Словото на Бога, Който е преминал през вас, претворил се е в дела и вие го раздавате с Любов. Затова не наливайте в чужда воденица от Живата вода на Словото на Школата, защото утре жадни ще ходите, гладни ще бъдете и ще си изгубите условията за работа в Школата, защото Небето ще спре крана на Живата вода, която тече от Словото на Учителя у вас. Тогава ще изсъхнете, ще изгорите и ще бъдете непотребни никому.
И ще носите отговорност и ще направите съдба с
Небето
и с Школата на Учителя.
Ние бяхме свидетели - видяхме всички тези случаи как завършиха. Завършиха така, както описах по-горе. А този случай да ви е за урок. Ще дойде време, когато ще ви поканят да пеете песните на Учителя в чужди събрания и в чужди кошари, като ви заблудят, че така прибирате загубените овце на Израиля. Тези овце са си точно на мястото, както казва Учителят.
към текста >>
92.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда
небето
, а то е сиво и мрачно.
Не приема никого. Връщат всички приятели, които идват от София, за да се срещнат с Него. Казват им: "Учителят не приема никого! Затворил се е и не приема никого." В такива случаи всички знаят, че Учителят има важна работа и че се решават важни неща за съдбините на човечеството. Това го знаем ние, които сме били на "Изгрева" цели двадесет и две години през време на Школата.
На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда
небето
, а то е сиво и мрачно.
Учителят е с палтото Си и с бял шал около врата. Долу приятелите са седнали на масите и разговарят за едно или друго. Всички стават на крака и вторачват очи в Него. Той замахва с ръка и с показалец сочи напред, показвайки категорично решение. Този жест ние го познавахме от "Изгрева".
към текста >>
93.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Намериха се разумни управници, пък и
Небето
се намеси, така че оставиха гроба непокътнат.
А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева". Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме.
Намериха се разумни управници, пък и
Небето
се намеси, така че оставиха гроба непокътнат.
Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано.
към текста >>
94.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Това ще означава, че този народ, докато не измени отношението си към Учителя, светът и
Небето
няма да си измени отношението към него в една по-благоприятна насока за развитието на обществения живот в тази страна!
Той знаеше, че ако не послуша и не изпълни нареждането на Учителя, всичко това ще се случи. А единствено той имаше власт да отмени това решение. И той го отмени в присъствието на двама свидетели - Любомир Лулчев и министър Габровски. Може би ще дойде ден, когато и други политически сили ще претендират за това, че са спасили евреите в България от германските концлагери. Ако това стане, ще означава, че този народ и неговите представители не са се отучили да лъжат.
Това ще означава, че този народ, докато не измени отношението си към Учителя, светът и
Небето
няма да си измени отношението към него в една по-благоприятна насока за развитието на обществения живот в тази страна!
Тъй седи въпросът. Вярно, истинно и правдиво. Забележк а на редактора: След промените от 10 ноември 1989 година, чрез личности, в България излязоха и започнаха да се проявяват други сили, които искаха да задвижат някои обществени събития. Всички без изключение започнаха да се надпреварват и да изтъкват, че те били тези представители, които са спасили евреите. Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ.
към текста >>
95.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Едно Братство, което има членове и на земята и на
Небето
, и в целия свят.
"Кой е ръководителят на Братството в България" На "Изгрева" един брат попита Учителя: "Учителю, какво да кажем на ония, които ни питат кои сме, какви сме и защо сме тука дошли в България? " Учителят отговори: "Питат ни: кои сте и колко сте? Ние сме едно Велико Братство, каквото светът не е виждал.
Едно Братство, което има членове и на земята и на
Небето
, и в целия свят.
Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете, ние искаме да станем членове на това Братство. Аз пък искам да станете ученици на това Братство." Бялото Братство обединява ония души, които вършат Божията Воля. Братството не е външна организация, макар че може да има и такава. Братството е преди всичко Идея.
към текста >>
Тя е
небесният
цвят.
Христос казва: "Не ви наричам вече раби, но приятели." В какви форми ще се изрази братският живот, това е второстепенен въпрос. Идеята е важна. Тя създава формите, но не е подчинена на тях. Божията Любов е живот. Тя трябва да се опита.
Тя е
небесният
цвят.
Човек трябва да покаже Царството Божие с живота си. Учителят казва: "Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото те са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние вярваме в Божественото Начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено и покварено.
към текста >>
Има един Господар на този свят и на
Небето
!
Нашето поколение не можа да различи, не можа да се справи и да разгадае тази приказка. Затова я оставяме на вас, следващите поколения, да я разгадаете. Това може да сторите само чрез Словото на Всемировия Учител. Защото Светията е онзи, в който е Святият Дух на Бога и Господният Дух на Силите го движи. А Христовият Дух го претворява в Сила и Живот.
Има един Господар на този свят и на
Небето
!
И Неговата Воля ще се изпълни! Името му е Всемировият Учител - Беинса Дуно! Амин! Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий Кръстев
към текста >>
96.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха
небесната
благодат.
Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя.
Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха
небесната
благодат.
След определените два часа, урокът свърши. Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук! При мене курсистите бягат и гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без прекъсване два часа, като при това искат да им се увеличават часовете при тези игри". Изразиха своето възхищение и за това, че е могло така добре да се съчетае движението с музиката. Кънчева, от своя страна, се изрази, че всичко й много харесва, само че, ако може, обръщането на упражнението "Евера" да бъде с подскачане.
към текста >>
97.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
А в един друг случай, тя категорично каза своето мнение: "Ще ви кажа едно откровение на
Небето
.
По-късно тя разбира, че нейното присъствие е необходимо и остава до края на живота си на своя пост, въпреки че останалите сестри постепенно се разпръсват. Ние днес не знаем каква работа се е вършила там пред салона с тяхното присъствие. Тези думи, които Учителят е казал на Теофана показват, че нашите обикновени човешки разсъждения не съвпадат с тия на Учителя. Понякога Теофана разказваше, че е стояла там само за да има човек, който да посреща посетителите, които идват при Учителя, да ги упътва, да ги насочва и да Му съобщава своевременно всичко. Тоест, да бъде връзка между външния свят, идващ от града и Школата на Учителя.
А в един друг случай, тя категорично каза своето мнение: "Ще ви кажа едно откровение на
Небето
.
Аз бях поставена от Небето да бъда представител на съвременното човечество, което трябваше да излъчи своя представител пред нозете на Великия Учител, за да може този представител да му бъде посланик пред Всемировия Учител и пред Бога. В това се състоеше моето служение в Школата - да бъда посланик на човечеството. Това е откровение за онези, които знаят Кой е Всемировият Учител, какво представлява Неговата Школа и какво значи да си ученик в тази Школа", факт - неоспорим! Катя Грива бе изпратена от Учителя да стане учителка по Пеене. При една от училищните ваканции, тя идва на "Изгрева" и казва на Учителя: "Учителю, нямам едно от томчетата на беседите.
към текста >>
Аз бях поставена от
Небето
да бъда представител на съвременното човечество, което трябваше да излъчи своя представител пред нозете на Великия Учител, за да може този представител да му бъде посланик пред Всемировия Учител и пред Бога.
Ние днес не знаем каква работа се е вършила там пред салона с тяхното присъствие. Тези думи, които Учителят е казал на Теофана показват, че нашите обикновени човешки разсъждения не съвпадат с тия на Учителя. Понякога Теофана разказваше, че е стояла там само за да има човек, който да посреща посетителите, които идват при Учителя, да ги упътва, да ги насочва и да Му съобщава своевременно всичко. Тоест, да бъде връзка между външния свят, идващ от града и Школата на Учителя. А в един друг случай, тя категорично каза своето мнение: "Ще ви кажа едно откровение на Небето.
Аз бях поставена от
Небето
да бъда представител на съвременното човечество, което трябваше да излъчи своя представител пред нозете на Великия Учител, за да може този представител да му бъде посланик пред Всемировия Учител и пред Бога.
В това се състоеше моето служение в Школата - да бъда посланик на човечеството. Това е откровение за онези, които знаят Кой е Всемировият Учител, какво представлява Неговата Школа и какво значи да си ученик в тази Школа", факт - неоспорим! Катя Грива бе изпратена от Учителя да стане учителка по Пеене. При една от училищните ваканции, тя идва на "Изгрева" и казва на Учителя: "Учителю, нямам едно от томчетата на беседите. Искам да го имам".
към текста >>
98.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към
Небесните
висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към
Небесните
висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към
Небесните
висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към
Небесните
висоти, които обхващат цялата Вселена.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>
Като я пееше, някакво благословение от Хармония
небесна
и
небесна
Светлина се изливаше върху нас.
Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога.
Като я пееше, някакво благословение от Хармония
небесна
и
небесна
Светлина се изливаше върху нас.
Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай.
към текста >>
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от
Небето
, за да помагат на Всемировия Учител.
Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най- добрите и затова песните не се записваха така, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от
Небето
, за да помагат на Всемировия Учител.
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя.
към текста >>
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от
Небето
.
Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от
Небето
.
Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири.
към текста >>
Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне
небето
, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
"Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе.
Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне
небето
, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>
99.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние всички приехме неговото изказване като откровение от
Небето
- че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България.
Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"!
Ние всички приехме неговото изказване като откровение от
Небето
- че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България.
Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата.
към текста >>
100.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в
небесната
шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява.
Всички бяха в молитвено съзерцание. Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му. Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг. Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина.
Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в
небесната
шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява.
След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово. Понякога Той носеше Библията, отгръщаше някоя страница, цитираше някой стих и след това ни говореше. Това Слово е записано и отпечатано в "Рилските беседи". След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки. Там правехме гимнастика.
към текста >>
НАГОРЕ