Търсене в текстове за 'Напрежение'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.
Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте. Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш?
към текста >>

Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле.
После го завеждам у дома и доближавам махалото до контакта. То започва да се движи на 10 сантиметра от контакта. Отмествам махалото към средата на стаята - нищо не се движи. Онзи приятел мига ли, мига. Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството. Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле. Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата. Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство. Случи се така, че властта не разреши. Ако утре вие влезете в салон с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата. И този бунт ще се прояви и реализира.
към текста >>

2. 3_33 Съдба от Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Жестоко напрежение.
" Всички са против мен, но гледат оригинала, той преминава от човек на човек. Накрая приеха и тази моя песен по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в грешка. Е, как ви се струва това? Бяха принудени да коригират написаното в протокола. Преминахме на третата песен. Жестоко напрежение. Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си. Те не знаят сега какво следва. Дали имам и на тази песен оригинала. Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен. Той се усмихна.
към текста >>

3. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева".
Но така се случи, че не се сполучи - пропуснах времето, определено за изпълнение Волята на Учителя. По-късно Мария Златева казваше: "Мария трябваше да издаде песнарката по времето на Учителя". Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките. Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете.
към текста >>

4. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Слязохме в София и през цялото време бях под непрекъснато напрежение.
Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели. Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в София, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис. Той нищо не ми каза. Попитах Го мога ли да сляза в София? Учителят ме изгледа продължително и не каза нищо друго, освен: "Хубаво". Слязохме в София и през цялото време бях под непрекъснато напрежение. На "Изгрева" разбрах за скандала, за побоя и за намушкания корем на Борис. Приятелите го бяха завели на хирург и раната беше обработена. Ножът беше разрязал коремните мускули и бяха ги зашили. Хирургът му казал, че е имал късмет, че ударът е бил нанесен косо, тъй като Борис е отхвръкнал преди това настрани. Ако не бил отхвръкнал встрани и отскочил, ножът щял да се забие в корема и с Борис щяло да бъде свършено.
към текста >>

5. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Те са простички не са съпроводени с големи усилия и напрежение, но резултатите от тях бяха много добри.
Тях ги водеше Учителят и посочваше кои молитви да се казват като се произнасяха гласно всички. Между молитвите понякога се изпяваше по някоя песен пак посочени от Учителя. С това общата молитва завършваше. След молитвите се правеха гимнастически упражнения и упражнения за дишане. Учителят беше дал ред упражнения за дълбоко дишане. Те са простички не са съпроводени с големи усилия и напрежение, но резултатите от тях бяха много добри. Освен упражнения за дишане правеха се гимнастички упражнения, които Учителят беше дал още на съборите в Търново. Това са известните шест упражнения. След тези упражнения започваха разговори на групи така както си хармонират и общуват помежду си. Ако имаше някой да съобщи нещо интересно, което се е появило било в науката, изкуството, обществения живот, той го правеше пред всички на поляната. Така общия живот доби пълнота, разнообразие и богато съдържание.
към текста >>

6. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време.
Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие.
към текста >>

7. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Така със сетни сили пълзи нагоре той, толкова е съсредоточен, с такова напрежение, че за нищо друго не мисли, освен да изнесе раницата до горе.
Най-отзад братът крета със сетни сили. Вятърът духа срещу тях. Достигат селото, почват да изкачват баирите нагоре. Колкото по-високо се изкачват, толкова вятърът повече се усилва. От време на време Учителят дава малки почивки по една минута, но братът тъкмо пристигне, те пак тръгнат. Така със сетни сили пълзи нагоре той, толкова е съсредоточен, с такова напрежение, че за нищо друго не мисли, освен да изнесе раницата до горе. Излизат от гората. Започват най-стръмния баир, голият, тук-там по някое храстче, а вятърът все по- се усилва и по- се усилва. Всички вървят приведени до земята. Излизат най-после височината и сядат да си починат до „Камъка на съкровищата". Тъй го е нарекъл Учителят.
към текста >>

8. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Какво разположение внася картофената супичка след напрежението?
Сестрите, които ни очакваха бяха се погрижили за това. Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат, разположен, весел. Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му. А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова. Какво разположение внася картофената супичка след напрежението? Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче лимон и малко чер пиперец. Скромни, простички блага за които тъй сме благодарни на Учителя. На вечерята Учителят пак се усмихна, погледна приятелите и каза: „Изпреварихме с една минута! " Всички се усмихват. Но аз не се усмихвам.
към текста >>

9. 75. УЧЕНИЯТ БРАТ

В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя.
Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво. Случи се на масата един брат, който като взема думата и вече не престана. Той искаше да покаже на всички колко много знае. Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети. От него никой не можеше да проговори. В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя. Но този брат не спираше и все говореше. При една естествена пауза, Учителят присегна, взема от панера две големи дюли, тури ги на масата и каза: „Като знаеш толкова много кажи колко тежи едната дюля и колко другата! " Братът остана смутен. Той говореше за такива отвлечени философски и научни въпроси, а Учителят го пита, колко тежат дюлите. Всички замълчаха с интерес.
към текста >>

10. 12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ

Създавало се изключително напрежение.
А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им.
към текста >>

11. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми.
Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров. А не сме подготвени за нощуване. Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно. Преспахме там и сутринта се придвижихме до София. А там в болницата докторът ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана.
към текста >>

12. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма.
И така каптирахме водата. Издигнахме на два метра зид от тежки камъни. Получи се един голям трап, дълъг 6 м, широк 4 м и висок към 3 м. От главата на самия извор изтичаше вода, която напълни този трап и се получи басейн. Зарадвахме се, че се напълни, значи имаше достатъчно вода. Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма. За да проверим това, ние иззидахме зида на височина, която ни трябва. И от там турихме един пробен чучур, за да видим ще се издигне ли водата до нивото, което ни трябва. Ще има ли налягане? Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур? Това беше най-драматичния момент от работата ми.
към текста >>

Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур?
Зарадвахме се, че се напълни, значи имаше достатъчно вода. Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма. За да проверим това, ние иззидахме зида на височина, която ни трябва. И от там турихме един пробен чучур, за да видим ще се издигне ли водата до нивото, което ни трябва. Ще има ли налягане? Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур? Това беше най-драматичния момент от работата ми. Цялото село е разделено на две. Едни са за, други са против. А цялото село имаше нужда от вода. Но тук бяха си дали сражение две сили.
към текста >>

13. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда. Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т.
към текста >>

14. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри. При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа.
към текста >>

Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци.
Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук. Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете. Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината. Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше. Шофьорът бе много точен.
към текста >>

15. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

Работата навън за тях беше и трудна, но психически се освободиха от голямото напрежение.
Той се съгласи. Управата на затвора се съгласи и след време ние отидохме на първия работен строеж. Изкарваха ни сутрин с камиони, закарваха ни на строежа, оставяха ни да работим цял ден, на обед ни донасяха храна от затвора, а вечерта отново ни прибираха. С нас имаше милиционери за охрана, но аз бях предупредил затворниците, че който се опита да бяга, лично аз ще го съдя. И нито един затворник от моята бригада не направи нарушение. Работата навън за тях беше и трудна, но психически се освободиха от голямото напрежение. Започнаха да виждат света около себе си със затворнически очи. Почувстваха се наполовина освободени от затвора. Това им хареса и се стараеха в работата. Имаше провокатори между затворниците, а аз бях между политическите затворници. Имаше един криминален затворник, който бе поставен като отговорник над нас, и макар че беше затворник, то управата на затвора го постави на този пост, за да ни контролира.
към текста >>

16. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Нервите са в постоянно напрежение.
Като ги гледам, всъщност това са същите тъмни сили на миналото. 54. Бялото Братство заповяда Освобождението на българите от турското робство, за да се създадат условия за мисията на Учителя. Българите не приеха добре Учителя. И когато Той си отиде, робството се върна над тях и в тях! 55. Колко са безпомощни хората тук в затвора. Нервите са в постоянно напрежение. Тук се прилагат строго научни методи. Те постепенно разклащат нервната система. Може да срещнеш всички стадии на деформиране на психическия живот. Малко хора могат да устоят. Само, които могат да организират вътрешния си живот ще издържат.
към текста >>

17. 16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ II И ТОМ III

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни.
16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни. Без нейна помощ аз не бих могъл да се справя. През нейните ръце и пръсти премина целия този материал на пишеща машина. Да се привлекат други лица от братските среди бе невъзможно. Бяха правени различни опити, но онези, които се явяваха не можеха да издържат, защото тутакси се обявяваха срещу съдържанието на материала. Причината бе, че чрез тях се опитваха да противодействат Сили, които не желаеха този материал да излезе наяве и под печат.
към текста >>

18. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването.
Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи. Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването. За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи".
към текста >>

19. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Дни и нощи на напрежение и страдания, продължили цели седмици.
А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души! " Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни! Дни и нощи на напрежение и страдания, продължили цели седмици. Тогава УЧИТЕЛЯ не общува. Мълчалив и тъжен е. Затворен и углъбен решава сплетените задачи на държавници, повели народа към братоубийствени войни. Големите войни през 1913,1914,1918 години и Световната - през 1939 до 1944 година, стовариха на УЧИТЕЛЯ непосилно бреме. Военните авантюри на озлобени и амбициозни държавници отнемаха живота на многочислени народни маси.
към текста >>

20. І.6. ЛОДКАТА

Не му стига умората - пропътувал на един дъх от София до езерата, не стига напрежението му по пренасянето, но трябваше да отговаря кога и как ще сглоби лодката, за да заплава!
Последва наново отдих. Започва ново и неочаквано изпитание. Заредиха се непрекъснати запитвания за лодката, още повече, че я виждаха преполовена и мнозина не можеха да си обяснят как с подобно водно возило ще се пренася вода. Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме уморени. Но най-много бе притесняван от подобни въпроси Боянчо. Не му стига умората - пропътувал на един дъх от София до езерата, не стига напрежението му по пренасянето, но трябваше да отговаря кога и как ще сглоби лодката, за да заплава! Макар и с пестелива усмивка, Боянчо отговаряше, а за да поставим край на разговора с посрещачите, за момента ненужен, един от нас се провикна - „хайде още веднъж да сложим лодката на рамене и да я поставим на широката поляна пред кухнята. Рилската скиния - лодката, за последен път бе понесена, но този път шествието бе озвучено от радостните песни на рилските левити! На поляната бе преживяна най-приятната изненада. Посрещна ни УЧИТЕЛЯТ. Трудно е да се опише тази среща.
към текста >>

21. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Може би да бе уморена от дългото пътуване и напрежението на училищния живот.
Така си мислех и неусетно преминах половината от пътя. Вглеждах се внимателно и още не бях открил фигурата на Олга. Малко след превала, нейде към кантона, забелязах бяла фигура. Не се поколебах, това бе Олга. Тя се движеше бавно и предпазливо. Може би да бе уморена от дългото пътуване и напрежението на училищния живот. А не бе изключено внимателните стъпки да бяха продиктувани от предпазливост, защото все пак, късно е, безлюден е пътят и не са изключени неприятни изненади. За да не я смутя, макар още твърде далеч, вдигнах ръка, замахнах с бялата носна кърпа. Допуснах, че тя ще разбере, че по шосето се движи познат. Действително тя не се уплаши, но все пак, кривна встрани към сенките на гората. След като се увери, че действително близък развява бялата кърпа - сигнал още от Търновските събори, притича и след няколко крачки ме позна.
към текста >>

22. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

Тя не е само трудово напрежение.
Поначало човек учи. Изучава себе си. Изучава живота вътре в себе си и извън, в пространството на природата. Открие ли закономерности в живота вътре и извън себе си - човек стъпва на по-горно стъпало. Така е и с работата. Тя не е само трудово напрежение. Работата е и преживяванията на радости и скърби. Още по-голяма работа е поносимостта на свои и чужди страдания. Разплитането на кармичните възли е тежък работен процес. Няма човек, който да се похвали, че е изолиран от работния процес на живота. Няма и не може да има на земята същества, освободени от потока на големите и малки страдания.
към текста >>

23. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма.
Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи.
към текста >>

Клепките ни едвам издържаха напрежението.
Неделният ден е известен на Изгрева. Общият обед също така ни привлече. Следобед УЧИТЕЛЯТ приемаше до късно гостите - за разговори, съвети и медицинска помощ. Късно през деня - привечер, бяхме поканени на вечеря от сестра Савка Керемедчиева, където бе и УЧИТЕЛЯ. Разговорите продължиха до полунощ. Клепките ни едвам издържаха напрежението. УЧИТЕЛЯТ с неизтощима енергия продължаваше разговора и прелистваше невидимите страници на живата природа, и ни запознаваше с мъдростта на вековете. При раздяла Той погледна часовника си, когато малката стрелка отбелязва първия час на новия ден и казва: - Побързайте да се приберете и да поспите, че ви чака работа през настъпващия ден. Тогава, целувайки Му ръка, се осмелих да поставя вълнуващия въпрос: - Бихте ли ми казали, Вие спите ли и сънувате ли? Усмихнат, Той отговори: - Нито спя, нито сънувам! Аз напущам тялото си и работя!...
към текста >>

24. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение.
А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи. Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши. А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му. Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ. Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение. По едно време Учителят отмести завивката Си и леко седна на леглото. Вдигна дясната Си ръка, т.е. знак за поздрав на някому, който аз не виждах и започна да му говори на непознат за мене език. Напрягах слуха си, вторачвах се с очите си, дано нещо видя. Но не виждах нищо, освен Учителя, седнал на леглото и говорейки на някого на непознат за мен език.
към текста >>

25. ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА

Летопис Вергилий Кръстев

" „За политическата криза, Учителю, че не може да се състави поредния кабинет у нас и това създава напрежение и нестабилност в държавата." Учителят замълча и след малко добави: „Това го знам и се мъча да им помогна, но никой не Ме слуша.
Но ние, по наше усмотрение, Му ги носехме. Понякога Той ги разлистваше, поглеждаше заглавията и пак ги сгъваше. Той знаеше много добре събитията в света и у нас. За мен бе ясно кой бе Всемировият Учител и че Той управлява цялата Вселена. Така веднъж Му подадох поредния брой вестник и Той ме запита: „Какво се пише в този брой? " „За политическата криза, Учителю, че не може да се състави поредния кабинет у нас и това създава напрежение и нестабилност в държавата." Учителят замълча и след малко добави: „Това го знам и се мъча да им помогна, но никой не Ме слуша. Ето, нощес дойде при мен Мария Луиза - да ме пита - как да се разреши тази криза. Казах й как да стане това. Но дали ще ме послушат, ще трябва да почакаме и да видим. А дали и сина й Цар Борис ще я послуша, също остава да видим." Мария Луиза беше майката на Цар Борис, която отдавна беше починала. Но този дух още витаеше тук и взимаше участие в политическите събития.
към текста >>

26. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Има опасност човек да изгори отвътре, защото неговата нервна система и неговата вътрешна инсталация не могат да издържат на това високо напрежение.
Както слиза светкавица по небето и човешкото око не може да я хване, с такава сила и мощ ангелите се предвижват и слизат на земята. При срещата си с ангели човек не може да издържи на тази сила и мощ. При всички срещи на пророците с ангелите е отбелязано, че по един или друг начин те припадат на колене пред могъществото на ангелите." Учителят ми показа и други картини. Усмихна се, затвори папката и каза: „Днес човешкото зрение не е подготвено да общува с тези същества. И човешкото тяло не е подготвено да издържи на срещата си с тези същества. Има опасност човек да изгори отвътре, защото неговата нервна система и неговата вътрешна инсталация не могат да издържат на това високо напрежение. Едно е вярно в тези рисунки, че човечеството е още в пелените на своето развитие и тук - там някои в своето развитие наподобяват тези малки деца. Но това се отнася за хората, а не за ангелите. Ангелите са от друга еволюция, техните тела са създадени от лъчиста светлина и днешното човешко зрение не може да я улови, а камо ли да я нарисува". Вероятно тези съвети на Учителя бяха дадени и на някои от нашите художници на Изгрева. Цветана Симеонова нарисува някои картини, в които се опита да разчупи формата на човешката земна орбита и представи тези същества от светлина и блясък, които се движат в безкрая свободно и с един устрем от блясък и мощ.
към текста >>

27. 4.19. Неосъществената идея

ИЛИЯ УЗУНОВ

Освободих се от това напрежение, че не мога да устроя и осъществя тази идея.
Но дойде 1939/40 г. и войната започна. Всичко се обърка. Срещнах веднъж Учителят и Му казвам, че не може сега да се започне тази работилница. Той ме изслуша и каза: „Да, не може." Той се съгласи. Освободих се от това напрежение, че не мога да устроя и осъществя тази идея. За всяко нещо си имаше своето време. Аз бях изпуснал времето, или се бях разминал с него. Все едно, това беше без значение. Времето беше изтекло, което бе определено за реализацията на тази идея. Дойдоха други събития, които заеха останалата част от времето.
към текста >>

28. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Социалното напрежение беше достигнато своя краен предел.
Тих и спокоен по характер, трудолюбив и интелигентен, той с тези си качества упражни голямо влияние върху мен. Годините минаваха. Навлизах и се калявах в бурите на живота. Революционният устрем на времето все повече и повече въздействаше върху моята психика. Кулминационната точка на моето анархистическо въззрение се изрази най-очебийно през 1919 година. Социалното напрежение беше достигнато своя краен предел. До тази година непрекъснато посещавах тайните анархистически кръжоци и комунистически такива, в които вземах активно участие като редактор на местния конспиративен вестник „Прометей". През 1919 г. се случи в обществения живот на България едно важно събитие - разрази се голямата железничарска стачка, която парализира железопътния транспорт в страната за около един месец. Превърна се в обща политическа стачка. Тази стачка даде отражение и върху живота на гимназията в град Казанлък.
към текста >>

29. 6.15. Космичната вълна на любовта

Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата.
Била е много добра ученичка, с религиозно съзнание и църковно възпитание. Като човек, отначало тя беше много възпитана, с обноски и много етична. Но като започна да играе тази роля, понеже влезе в тези кармични възли, то в поведението й стана промяна. Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието. Това е в реда на нещата при нейната роля. Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата. Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният двойник можа да издържи. Да издържи тази концентрация на отрицателни мисли и форми на цялото братство срещу нея. Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея. Как можа да издържи, не мога да проумея. Освен това тя ходеше по чужбина по поръчение на Учителя, а това не беше лесна работа.
към текста >>

Как издържа на цялото това напрежение.
Да издържи тази концентрация на отрицателни мисли и форми на цялото братство срещу нея. Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея. Как можа да издържи, не мога да проумея. Освен това тя ходеше по чужбина по поръчение на Учителя, а това не беше лесна работа. Това ме учудва дори и сега. Как издържа на цялото това напрежение. Но понеже зад нея стоеше Мъдрецът и знаеше докъде тя можеше да издържи. Това са въпроси от скритата Школа, от вътрешната Школа. За да се говори за тези големи проблеми трябва човек да има знание. И то знание от Словото на Учителя. Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева.
към текста >>

30. 6.32. Синът на Учителя

Излизайки обаче от аптеката, аз паднах на улицата, изглежда че моето тяло, въпреки силата на моя дух, не можа да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение.
Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Тези два случая ми дадоха сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, дали е в състояние да обуздае болките на плътта. В този момент помолих да отворят вратата и като си извадих пръста, той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки самообладание, моят приятел ме заведе да ме превържат в една от близките аптеки. Докато ме превързваха, аз пазех пълно спокойствие, без да издам нито звук. Излизайки обаче от аптеката, аз паднах на улицата, изглежда че моето тяло, въпреки силата на моя дух, не можа да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Кое е характерното в този епизод, който може да се случи с всеки човек. Това може би беше една лекция от капитално значение. Всичките томове, прочетени от мен по тези въпроси за невидимите светове, за окултните центрове - нямаха това съдържание, както съдържанието на преживяния момент. Теорията, която знаех, трябваше да премине на практиката, за да бъде напълно изгонен от мен духът на атеизма. Падайки, аз почувствах как моят астрален двойник, като някаква риза, от края на моите нозе започна да се нагъва по моето тяло и постепенно, вървейки от всички окултни центрове, достигна най-после до центъра на хилядолистника, за да напусне моето физическо тяло.
към текста >>

31. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Нито съм жив, нито съм умрял, такова страшно напрежение.
" Лулчев каза само: „Слушам! " Обърна се по военному и напусна стаята. Аз го последвах. Лулчев отиде в бараката си, облече се и тръгна да търси царя, за да му предаде съобщението на Учителя. През това време аз посещавам службата си и следя всички новини, които се отнасят до евреите. Нито съм жив, нито съм умрял, такова страшно напрежение. На третия ден Лулчев се връща. И заедно с него отиваме при Учителя. Обръща се към Учителя: „Учителю, бях във всички резиденции на царя - на Враня, Чам Кория, но никъде го няма. Скрил се е някъде, за да не го открием." Ние сме пред вратата на Учителя, а Той е застанал на прага на вратата. Огледа ни и каза: „Почакайте малко." Влезна в стаята си и затвори вратата.
към текста >>

32. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Невероятна опитност, възбуждаща човек да пощурее от напрежение.
Ако беше отишъл там, щеше да намери в кофи и легени сложени снимки за промиване, както и цялата апаратура за преснема-не на снимките. Щеше да ги види, щяха да ги приберат и щеше да се провали всичко. През това време дъщеря му и жена му са в кухнята и са в непрекъсната молитва поради това. Така се спасиха всички от един провал. А накрая щеше да бъде мой провал. Невероятна опитност, възбуждаща човек да пощурее от напрежение. Накрая всичко мина благополучно. Разплатих се с Пеню. Отидоха мои четири лекарски заплати, плюс две заплати на един мой познат от провинцията, който също така бе привлечен от мене да ми помогне. През това време аз работех в Своге в болницата като лекар и там сестрите и санитарите ме хранеха. Оставяха ми от вечерята, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело мляко.
към текста >>

Беше голямо напрежение.
Седна и започна да пише на една тетрадка своята биография. Всички, без изключение - жена му, дъщеря му и Петърчо бяха против записването на неговите спомени. Но брат Пеню не отстъпи. Казвам: „Брат", защото той по Дух беше брат с мен. И не отстъпи докрай. Беше голямо напрежение. Накрая синът му Петърчо ми каза: „Да знаеш, в твоите ръце оставям бъднините си. За това нещо могат да ме изключат от Консерваторията." Отговарям: „Прие-мам! " И оттогава досега са се изминали около 25 години. Няма провал и аз си изпълних обещанието. Провалът го направиха други и то сега.
към текста >>

Жена му и дъщеря му не можаха да издържат психически на напрежението и обикновено стояха в кухнята.
Видях един човек, който беше верен на Учителя, на Учението Му, на Школата Му и то верен не само на приказки, но и в Дух, и в дела. След като приключи с опитностите, аз пожелах да ги запишем на магнетофонна лента. Той се съгласи. Той диктуваше, а аз записвах. Понякога го спирах, задавах въпроси и той правеше допълнения. Жена му и дъщеря му не можаха да издържат психически на напрежението и обикновено стояха в кухнята. Накрая идва жена му Каменка и със сълзи на очите ме моли: „Нали няма да го даваш този запис на други хора да го слушат? " „В никакъв случай. Обещавам ти! " Досега 25 години след това никой не го е чувал. Изпълних обещанието си.
към текста >>

33. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария).
Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента. Ще кажете „пришки". Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария). Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева. Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки. Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по море. Дори атаки и през деня, и през нощта.
към текста >>

34. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното.
" Онези, които бяха взели решение да ни изгонят от Изгрева или да ни разделят изведнъж онемяват, но едновременно с това се • уплашват, защото разбират, че тук нещата са по-иначе и че има непозволени неща, а за позволените пък неща трябва някой да носи отговорност и да пла ти за тях. А Учителят продължил: „Ако един от тях си замине, след шест месеца ще си замине и другия. Трябва да се отговаря и за втората смърт". И трите уплашени извикват: „Учителю, да бъде така както вие сте решили". Но до края на Школата, а и след това носеха в себе си неодобрението за нашата връзка и по най-различен начин го показваха, когато имаха такава възможност. Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното. А иначе харесвах Борис. Едно нещо са чувствата и симпатията, а друго е когато цялата ти вътрешна природа се въздига в теб от дълбочината на вековете. А това предвещаваше една неизвестност и още по-драматична развръзка. Ето защо аз се смущавах и се страхувах. Учителят ме извика и каза: „Ако аз имам една приятелка и те изпращам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш?
към текста >>

Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение.
Но и други опитаха щестлавието им. Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе. Но с тях плащаха и другите, които бяха свързани с тях и които носеха големия товар. Ето за онези, които носеха големия товар описвам всичко туй. Та рода им беше горд, горди духове и трудно можеше да им се говори и да им се издържи на тази сила. Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение. Допреш ли се до нея - ще изгориш. И много от Изгрева като се допираха с голи ръце до тях - изгоряха. Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им. Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела".
към текста >>

Учителят се усмихна със съчувствие и искаше да каже с усмивката си, че макар да съм смела, то трябва да се пазя и от високото напрежение, и да не пипам жиците с голи ръце.
И много от Изгрева като се допираха с голи ръце до тях - изгоряха. Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им. Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела". А аз отговорих: „Учителю, у мен има една истина и което го видя, то аз го казвам". Учителят се усмихна със съчувствие и искаше да каже с усмивката си, че макар да съм смела, то трябва да се пазя и от високото напрежение, и да не пипам жиците с голи ръце. Тогава си заработих метод да бъда смела, да казвам истината такава, каквато я виждах, но не пипах жиците с високото напрежение с голи ръце. Родът им много се учудваше, че аз се боря и че не се отстранявам от пътя им. А аз бях изпратена на работа при Борис и онзи, който ме бе изпратил бе ми дал освен тази задача, но и методите да се пазя от това високо напрежение. И аз се пазех и успях да изпълнявам донякъде задача, която бях поела пред Учителя. Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка.
към текста >>

Тогава си заработих метод да бъда смела, да казвам истината такава, каквато я виждах, но не пипах жиците с високото напрежение с голи ръце.
Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им. Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела". А аз отговорих: „Учителю, у мен има една истина и което го видя, то аз го казвам". Учителят се усмихна със съчувствие и искаше да каже с усмивката си, че макар да съм смела, то трябва да се пазя и от високото напрежение, и да не пипам жиците с голи ръце. Тогава си заработих метод да бъда смела, да казвам истината такава, каквато я виждах, но не пипах жиците с високото напрежение с голи ръце. Родът им много се учудваше, че аз се боря и че не се отстранявам от пътя им. А аз бях изпратена на работа при Борис и онзи, който ме бе изпратил бе ми дал освен тази задача, но и методите да се пазя от това високо напрежение. И аз се пазех и успях да изпълнявам донякъде задача, която бях поела пред Учителя. Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка. А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога.
към текста >>

А аз бях изпратена на работа при Борис и онзи, който ме бе изпратил бе ми дал освен тази задача, но и методите да се пазя от това високо напрежение.
Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела". А аз отговорих: „Учителю, у мен има една истина и което го видя, то аз го казвам". Учителят се усмихна със съчувствие и искаше да каже с усмивката си, че макар да съм смела, то трябва да се пазя и от високото напрежение, и да не пипам жиците с голи ръце. Тогава си заработих метод да бъда смела, да казвам истината такава, каквато я виждах, но не пипах жиците с високото напрежение с голи ръце. Родът им много се учудваше, че аз се боря и че не се отстранявам от пътя им. А аз бях изпратена на работа при Борис и онзи, който ме бе изпратил бе ми дал освен тази задача, но и методите да се пазя от това високо напрежение. И аз се пазех и успях да изпълнявам донякъде задача, която бях поела пред Учителя. Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка. А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога. Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата. „Любовта отвьн не може да се предаде.
към текста >>

35. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

След като свърших в мене нещо се освободи като че ли се освободих от някакво голямо напрежение.
Не можех да се освободя и реших, че трябва да отида при Учителя и да споделя всичко с него, за да чуя неговото мнение и да се ориентирам в цялата бърканица и забъркана каша от няколко личности. Така правех много пъти, нещо не мога да разбера, отивам и питам Учителя за дадена проява или събития, като неговият отговор ми беше ориентир за моето поведение за по-нататък. Учителят ме прие, започнах да му разказвам клюките от разни хора на Изгрева. От къде дойдоха толкова клюки в устата ми - не знам, а по начало не бях клюкарка, защото едвам се справях със себе си и с моите проблеми, че не оставаше време да ходя и да се занимавам с чужди неразбории. Та всичко, което бе събрано в Изгрева като клюки, клевети, обиждания, недоразумения и прочие му ги казах. След като свърших в мене нещо се освободи като че ли се освободих от някакво голямо напрежение. След като Учителят ме изслуша, каза: „Сега ти тук на земята - и той ми посочи с пръст пред мен долу в краката ми - изхвърли едно голямо лайно и още по-голямо извержение". Аз се засрамих, подвих си опашката и си отидох засрамена. И не се смеех да се приближа дълго време при него, стоях все встрани. Всички се чудеха на какво се дължи тази промяна. А мен ме беше срам, че бях оставила пред него едно лайно.
към текста >>

36. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен. Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома. Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи.
към текста >>

А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка.
Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи. А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка. Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав.
към текста >>

37. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен. Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома. Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи.
към текста >>

А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка.
Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи. А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка. Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав.
към текста >>

38. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Цялото това напрежение около родилката се махна, родителите се радваха, че всичко е минало благополучно.
87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ Едни приятели на Изгрева бяха се оженили и не след дълго време жена му беше бременна. Тя прекара доста трудна бременност, но накрая беше изпратена в родилен дом и с помощта на лекарите-акушери тя роди момче. Цялото това напрежение около родилката се махна, родителите се радваха, че всичко е минало благополучно. Бяха решили да правят тържество по този случай, приготвяха сладкиши, баници, готвеха се гозби - изобщо суетня, която беше обхванала много хора. Всички изчакаха чрез този тържествен ден да отбележат благополучното раждане и то не на какво да е, а на син. Суетнята бе почти на привършване, а възторжените сестри отиват при Учителя, радостно възбудени: „Учителю, сестрата роди син". Следващото изречение, което бяха приготвили бе да поканят Учителя на тържеството. Учителят ги погледна учудено и от погледа възторга им полека, лека слиза от главата и излиза през петите.
към текста >>

39. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Че не обичах този труден физически живот, пълен с превратности и непрекъснато напрежение - това никой не го обича.
А дали е успешен или не аз не мога да определя. Това ще го определи друг. Бях много млада, току-що отишла при Учителят, а той ми заяви: „Ти не си годна за физическият живот вече". Това изказване ме затрудни много и с годините, които преминаваха непрекъснато се питах какво ли означава това. Че не обичах тежкия физически труд - не го обичах, че коя жена го обича. Че не обичах този труден физически живот, пълен с превратности и непрекъснато напрежение - това никой не го обича. Че бях затруднявана непрекъснато от грижи, които ми ги създаваха онези, които бяха около мен. Движех се през тези години както всеки друг от моето поколение. Чак сега накрая разбрах какво значи да превъзмогнеш външни и вътрешни затруднения в своят път. От начало имах много препятствия - непреодолими затруднения в семейството ми. Дойдоха и вътрешните противоречия у мен в резултат на кар-мата ми.
към текста >>

40. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Излизат те от салона от надути по-надути и ще се пръснат от това напрежение.
Тези възрастни братя на Изгрева, които ние все пак уважавахме изведнъж се оказаха в едно много смешно и трагично положение. Тях никой не ги зачиташе, бяха без привилегии и без титли и ето сега бяха дошли от провинцията техните връстници произведени в чин ръководители и Учителят им изнася беседи специално за тях. Беше отначало забавно да наблюдавам през какви вътрешни противоречия преминават тези възрастни братя на Изгрева. После разбрах, че това е урок от Учителя специално приготвен за тях, за да се смирят и този урок те го получаваха от ръководителите от провинцията, които ходеха надути като пауни по поляната. Особено след като им изнесе първата беседа. Излизат те от салона от надути по-надути и ще се пръснат от това напрежение. Срещат приятелите. Те споделят нещо с тях, а те важно отговарят: „Това ние го знаем от Учителя, който ни изнесе беседа специално по този въпрос". И разговора тутакси секва. Защото превъзходството е пълно. Това беше първият урок за всички, които искаха да се провъзгласят за ръководители на Изгрева.
към текста >>

41. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа.
" Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари. Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека. Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина. Вьв всички религиозни, духовни хора се образува тая мрежа и някои вече почват да прозират, да виждат някои работи от невидимия свят. И когато тази мрежа почва да се образува, то челото почва да се издига горе.
към текста >>

42. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

Но бях под невероятно вътрешно напрежение и само се разхождах насам-натам.
Учителят ме извика: „Ти няма да дойдеш на Рила! " „Добре, Учителю." Отвърнах смирено и се прибрах у дома. Преди това Учителят ми даде да разбера, че това се дължи на скандала на Савка и че Савка не желае Марийка да присъствува на тази екскурзия. Аз бях жестоко възмутена от Савка, но послушах Учителя, защото знаех, че тук послушанието е най-важно. И знаех още, че започва нова опитност със Савка и трябва да изчакам как ще се развият нещата. Но бях под невероятно вътрешно напрежение и само се разхождах насам-натам. На Учителя не се сърдех, наредено ми бе да не ходя и толкоз. Приех неговото решение, но това, че.Савка се налага кого Учителят да вземе на Рила не можех да приема. Рекох си: „Тук има Божия Правда и Правдата управлява света на човека и света извън него". Групата замина него ден с автобус. На следващият ден сутринта идва Методи Константинов у дома и ми казва, че Учителят го е изпратил да ме вземе и заведе на Рила при останалата група.
към текста >>

43. 259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ

Беше много интересно, че започнах да усещам в себе си и около себе си голямо напрежение и ставах фокус на сили, които се пресичат в мене и на които аз не можех да издържа.
Вероятно този въпрос не ме е задоволявал, затова Учителят предложи друга тактика спрямо мен. Дойдоха години когато Учителят ми даваше различни неща да правя, като ми отделяше повече внимание от другите. През този период на повишено внимание към мен започна да ми става неловко, неудобно, стеснявах се пред себе си и от другите, които ме наблюдаваха зорко. Значи се оказа вярна онази поговорка „Хем му се иска, хем не му стиска". Та това първо място, към което се стремях беше място, където човек ако седне „хем сърби, хем боли". Беше много интересно, че започнах да усещам в себе си и около себе си голямо напрежение и ставах фокус на сили, които се пресичат в мене и на които аз не можех да издържа. Тогава Учителят ме изтъкваше пред другите и ме поставяше на първо място. Като видя на какъв огън се пържа и че не мога да издържа, Учителят каза: „Когато един ученик се смущава от едно място, което му се дава, това означава, че това място не е за него" и лекичко ме погледна. Това изявление беше за мен и за мястото, което бях получила временно и за неблагоприятните страни, които носеше това място за мене. А това беше завистта на другите, одумванията, приказките и всичко това се насочваше към мен. Тогава разбрах, че трябва да си подвия опашката и да отида и си заема моето място.
към текста >>

44. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

„Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания?
на Общия окултен клас. ". Брат Начо си записва думите на Учителя и след заминаването на Учителя тръгна да търси тази непечатана беседа. По-късно през 1946 г. тази беседа беше отпечатана в томчето „Начало на Мъдростта", том III. Беседата е озаглавена „Любов, обич и почит" от стр, 214-216 четем думите на Учителя по този въпрос. „Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания? Всякога ли трябва да ги нося? докога ще търпя това? Всяко нещо си има край. Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите нечистотии? Докато обичате Бога и вършите волята Му, аз ще бъда между вас.
към текста >>

45. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

„Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания?
на Общия окултен клас. ". Брат Начо си записва думите на Учителя и след заминаването на Учителя тръгна да търси тази непечатана беседа. По-късно през 1946 г. тази беседа беше отпечатана в томчето „Начало на Мъдростта", том III. Беседата е озаглавена „Любов, обич и почит" от стр, 214-216 четем думите на Учителя по този въпрос. „Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания? Всякога ли трябва да ги нося? докога ще търпя това? Всяко нещо си има край. Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите нечистотии? Докато обичате Бога и вършите волята Му, аз ще бъда между вас.
към текста >>

46. 6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА

Но понеже човек не може да издържа да страда, да се мъчи, да е в напрежение непрекъснато, той търси отдушник, търси да се успокои, да се примири с нещо друго, което е по-близо до него.
6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА Потекоха сиви, еднообразни, безрадостни и безнадеждни дни. По-безнадеждни от по-рано. Защото по-рано мислех, че някъде далеч има по-красив живот, а сега като не можех да се добера до него, помислих, че той не 10 съществува. Но понеже човек не може да издържа да страда, да се мъчи, да е в напрежение непрекъснато, той търси отдушник, търси да се успокои, да се примири с нещо друго, което е по-близо до него. Тогава се залових пак за хубавите книги, поезията, природата, без да зная, че това са най-добрите ми приятели, които ще ми останат за цял живот такива. Почнах да се вглеждам все повече и повече в природата. Обичах лазура на небето. Той ме успокояваше. Обичах нежните краски на хоризонта сутрин при изгрев и вечер при залез слънце.
към текста >>

47. 7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА

Още първите редове ме грабнаха и ме държаха до края в будност и напрежение.
Неучтиво нито да се зачета пред всички, нито да си отида веднага. И аз я стиснах здраво както „слепец стиска тоягата" и както „давещият - сламката", както казват народните поговорки и се обърнах към всички и с разведрено и весело лице взех участие в разговорите, шегите, игрите и песните докато взе да се свечерява и ние си тръгнахме. Вечерта беше вече късно, ние бяхме изморени и трябваше да си легна без да я прочета. Следващият ден неделя беше облачен и мъглив. За пръв път не ме обзе мъката и аз не се заблъсках в безизходни размишления, но взех книжката. Още първите редове ме грабнаха и ме държаха до края в будност и напрежение. „Боже каква книжка! ", възкликнах накрая, след като я прочетох. Какви мисли! Никъде до сега не съм срещала подобни мисли! Опитах се да споделя с колежката си някои от тях, но тя, добро, но посредствено момиче, не откликна на моя възторг, не прояви никакъв интерес и аз отново се зарових в книжката!
към текста >>

48. 22. НА ВЕЧЕРЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Но за Него не беше голямо чудо както ние го сметнахме тогава, да предвиди, да знае, че ще дойдат още двама души да Го питат нещо и Той ще покани и тях, за да намали нашето напрежение, нашето смущение.
Започна да нарежда приборите. Нарежда, нарежда, ние сме трима души, а Той слага пет прибора. Гледаме и се чудим. След малко ето пристигат двама братя един след друг - Георги Тахчиев и Кръстю Христов. Дали бяха поканени предварително или дойдоха случайно да Го питат нещо и Той ги покани, не мога да кажа. Но за Него не беше голямо чудо както ние го сметнахме тогава, да предвиди, да знае, че ще дойдат още двама души да Го питат нещо и Той ще покани и тях, за да намали нашето напрежение, нашето смущение. Станахме пет души. Ето защо е сложил пет прибора. Изнесе и хляб. Наряза. И тъкмо си мисля, какво ли ще ни гощава пък, чука се на вратата. Влиза милата сестра Ана Динова с две големи купи, с два вида ядене - компот и другото не помня какво беше.
към текста >>

49. 67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ

Аз се успокоих от двудневното напрежение, в което бях, чувствувайки, че се е случило нещо страшно, но какво, именно, не знаех.
Утешаваха ме, забавляваха ме. Казаха ми, че нищо не знаят, но че утре ще пратят човек в града да провери какво се е случило. Най-после на другия ден - събота, към 10 ч. дойде милата и обична сестра Ана Динова, изпратена от Учителя, майчински нежно, просто и естествено ми съобщи, че брат ми си е заминал. Настъпи едно мигновено успокоение. Аз се успокоих от двудневното напрежение, в което бях, чувствувайки, че се е случило нещо страшно, но какво, именно, не знаех. После започна оная мъка, която познават всички, които са загубили скъп и обичен човек. Разбрах, изведнъж разбрах всичко: каква пита се е печела, защо боледувах и взех дълга отпуска, защо счупих крака си и защо съм вързана на леглото сега. Разбрах защо беше това внимание и грижа, които положи Учителят за мене досега. Той е знаел връзката ни, знаел, как лошо и тежко и катастрофално щях да преживея тази загуба и затова изотдалече подготви един план, да ми спаси главата - мозъка. Всичко блесна изведнъж, всичко преживяно досега видях като един строго обмислен й подреден план.
към текста >>

50. 79. В МЪРЧАЕВО

Аз си отдъхнах от напрежението, в което бях.
Някакъв символ е, но какво иска да каже с него, не разбрах. След като го помачка не много дълго време, хвана го за краката, провеси го с главата надолу и рече: „Така Сталин ще чете Отче наш с главата надолу! " И пусна петела. Той отърси краката и главата си няколко пъти, плесна с крила и весело изкукурига. И весел, и здрав, и читав изтича при кокошките си. Аз си отдъхнах от напрежението, в което бях. Разговорът повече не продължи, коментарии, въпроси по случката нямаше. Учителят се прибра. Прибрахме се и ние. Ще търсим разгадката на този символ във времето - в по-далечното бъдеще. Тогава много не ни интересуваше.
към текста >>

51. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Макар и пребити, ние си позволявахме от време на време и шеги, обаче, през нощта напрежението ни бе голямо, особено към полунощ, през което време палачите почваха своята работа.
Това много улесни предвидената от по-рано връзка с външния свят. Всеки обед в донесената храна на другаря Стоилов -адвокат, в готвеното имаше малко кокалче, в дупката на което се намираше костен мозък, а зад него в дъното на дупката - малка бележка написана стенографно. Въпреки подозренията на охраната, конспирацията чрез кокалчето остана неоткрита. По този начин ние следяхме събитията. Животът ни през деня коренно се отличаваше от тоя през нощта. Макар и пребити, ние си позволявахме от време на време и шеги, обаче, през нощта напрежението ни бе голямо, особено към полунощ, през което време палачите почваха своята работа. Вратата на един от товарните вагони, където бяхме нахвърляни бавно се отваряше и повиканата жертва слизаше с хиляди проклятия и със силното желание да запази спокойствие и мъжество пред палачите. Обстановката в инквизиционната стая му е позната: каучукови бичове с надпис „Аз знам всичко и всичко ще кажа! ", няколко пияни агенти-палачи, готови да бият, а от страни -маса с червено вино, нарязана сланина и чесън - любимия аперитив на садиста Баладински (белогвардейски офицер). Дали природата е създава друг подобен звяр-човек, не знам, но този садист Баладински, нямайки възможност да пие кръвта на своята жертва, налива и пие от виното, мислейки, че пие кръвта на жертвата си и то в момента, когато жертвата му се гърчи от болки, причинени от необузданите удари на бичовете. Седалището се подува, посинява, напуква се и когато кръвта започне да пръска лицата им, тогава прекратява своята животинска наслада.
към текста >>

Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните.
Излишни бяха всякакви увъртания и отричания. Трябваше да се подчиним на съдбата с единствената последва надежда да отречем показанията си в съда, като насила изтръгнати и да представим веществени доказателства за това: кървавите ризи и посинелите тела... , ' Макар и бавно, времето минаваше, всяка нощ вагоните зловещо се отваряха, неподписалите още своите „самопризнания" другари се отвеждаха и връщаха, но не така пребити. Цареше привидно спокойствие. Към края на месеца - нова изненада: незабравим петък! Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и надеждата за предотвратяване не е малка - съберете сили! Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие. Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов. По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците". Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема".
към текста >>

52. 19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК

Петър Камбуров

Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение.
И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувствуваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение. Когато Учителят дойде в началото на август, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? " Учителят каза: „Рекох, имал си една реална опитност". Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя.
към текста >>

53. 11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА

Голямо напрежение, да пощурееш от очакване.
Ако не беше той, не бих се съгласила. Казах на майка ми и тя се зарадва много. По-нататък започна следващото, действие на развръзката. Заредиха се много кандидати за женитба. Аз само изчаквах, не знаех кой е онзи, който е определен. Голямо напрежение, да пощурееш от очакване. Срещат те с някой кандидат и аз се питам, дали е този дето идва от вековете и изчаквам, за да разбера и да се убедя, а другите смятаха, че съм много капризна в избора си на жених. Но когато ме срещнаха с този, който ми е определен от съдбата почувствувах нещо много странно и страшно. Усетих, че паднах в някаква бездна, където ме чакаше седмоглав змей със седем чифта огнено червени очи, които ме осветиха. Едвам издържах, задушавах се. Но в този миг отново завесата се раздра над главата ми и се обади същият строг глас: „Този е човекът с когото имаш карма.
към текста >>

54. 12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА

Хаос и напрежение в дома.
Майката на моят съпруг Юрдан бе починала, когато той бил малък, останал сираче. Баща му се оженва повторно, но втората жена довежда двама сина. А по-късно тя ражда още няколко деца. Така аз заварих втора свекърва, братя заварени, доведени, преродени и на всичко отгоре зълвин син, т.е. на сестра му син. Хаос и напрежение в дома. За тези хора това нещо беше нормално и това не им пречеше, защото ако им пречеше нямаше да съжителствуват. Аз попаднах в този организиран хаос. Защо ли? Защото тук се бяха събрали във фокус на едно място и под един покрив всички духове от ордата на Чингиз хан от далечния изток, от далечното минало. Да, моят съпруг бе по прераждане самият Чингиз хан.
към текста >>

55. 13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО

При това напрежение в дома, в който бях завряна като снаха, бях поставена в една малка стая горе на втория етаж, цял ден стоях в нея, защото не можех да ги издържам онези долу, стоях, седях и непрекъснато, плачех.
Но аз тогава не знаех това. Когато Учителят ме спаси и ми обърна внимание на моята стара вековна карма, разбрах че щях да си замина и щях да изгоря на този огън. Това беше сигурно. Но изведнъж дойде помощ съвсем ненадейно и неочаквано. Дойде помощ от Невидимия свят. При това напрежение в дома, в който бях завряна като снаха, бях поставена в една малка стая горе на втория етаж, цял ден стоях в нея, защото не можех да ги издържам онези долу, стоях, седях и непрекъснато, плачех. В едно такова състояние дни наред, един ден застава пред мен една нежна, ефирна, полупрозрачна фигура от Невидимия свят и започна да ме успокоява, да ме гали и да ме целува. Беше необикновено видение. Следях внимателно всичко, но фигурата ми каза: „Аз съм майката на Юрдан, името ми е Иванка". Тогава си спомних, че мъжът ми е останал като малък сираче. Отпуснах се и се разридах още повече.
към текста >>

56. 14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ

14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ В това адско положение, в което се намирах и в онова необикновено напрежение, което изпитвах аз започнах да проучавам беседите на Учителя и всяка сутрин ставах рано и се затварях в една стая, където четях.
14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ В това адско положение, в което се намирах и в онова необикновено напрежение, което изпитвах аз започнах да проучавам беседите на Учителя и всяка сутрин ставах рано и се затварях в една стая, където четях. Онези от къщата виждаха, че аз вече не плача и сметнаха, че не го правя, защото съм си намерила занимание да чета разни книги. Оставиха ме спокойно да ги чета. Аз можех да се занимавам с домакинство, но до кухнята те не ме допускаха. Те бяха заможни, имаха пари, но всичко влагаха в търговията си, а иначе бяха много скръндзи. Не бяха егоисти, но големи сметкаджии и пазеха всяка стотинка.
към текста >>

57. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Велик Георгиев Константинов

В малката форма енергията е кондензирана и като се пръсне от напрежение, разширява се и като се разшири напрежението отслабва.
„Обикни Бога". Хубави материали трябва да се взимат за яденето и хубаво трябва да се приготви яденето. Хубавата храна, това е Любовта. Разговор 3.III.1936 г. Силното ражда слабото и слабото ражда силното. В малката форма енергията е кондензирана и като се пръсне от напрежение, разширява се и като се разшири напрежението отслабва. Затова силното ражда слабото. Силният баща ражда слаби деца и слабия баща ражда силни деца. когато се сблъскат две противоположни сили, движението се отправя или нагоре или надолу. Света, в който живеете трябва да знаете къде да отправяте вашите енергии. Не може безразборно да се прахосват.
към текста >>

58. 2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ

След туй трябва почивка, то е напрежение.
Четвъртата е последния изпит и по обем е една тухла, може би най-голямата. Стокознание. Всяка стока е описана. Да кажем това било, онова било, ама всяка стока е описана вътре и ако има химическа формула и химическата формула, това-онова, страхотно нещо. Аз не съм чел почти нищо. Нямаше време, щото днеска е този изпит, нали за него преповторих, на него ще се явявам на руснака. След туй трябва почивка, то е напрежение. И можеш ли да прочетеш? И да прочетеш, ще прочетеш там нещо, не може да го запомниш. И се явявам. И един мой съгражданин-русенец се намираме, и то се явява на този изпит и като се качваме чак на третия етаж, там са изпитите. С него вървим из пътя и той ми вика: „Какво знаеш за бирата?
към текста >>

59. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

Марийка Великова Марашлиева

В този ден имах голямо напрежение в себе си като че ли ще се пръсна в този ден.
С други приятели даде други закони. Годината беше 1936 г. Тя беше много силна и неблагоприятна за мнозина от Братството. Тя е свързана и с нанесения побой върху Учителя. По това време аз бях дякон и имах рано сутринта служба в църквата. В този ден имах голямо напрежение в себе си като че ли ще се пръсна в този ден. Беше петък. След свършването на службата в църквата, където пеех с хубавия си глас, аз хвърлих разните помагала и така тръгнах с расото към Изгрева. Този ден нещо ме накара да се кача на Изгрева. Аз ту бързах, ту се забавях. Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време.
към текста >>

60. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Казваше, че когато понякога се върне от изпит или когато е имал по две писмени работи една след друга на ден, като се завърне вкъщи бликвала кръв от носът му поради напрежението.
Той спечели сипматиите на всички, с които работеше. Беше привлякъл един от братята - Васил Константинов, който отиде да живее при Петър, за да могат сутрин рано от 2 - 3 часа да решават задачи по математика, което време било най-подходящо. Васил Константинов беше бивш военен и с удоволствие работеше с Петър. Той беше математик, много добър и идеен брат. Брат Петър правеше големи усилия и вземаше редовно изпитите си. Казваше, че когато понякога се върне от изпит или когато е имал по две писмени работи една след друга на ден, като се завърне вкъщи бликвала кръв от носът му поради напрежението. След като брат Петър взе средното си образование, започна да учи и Илия, най-малкия му брат и да се готви да вземе изпити пак като частен ученик. Баща им на времето не искал да им дава образование тъй като най- големия им брат Енчо, който бил много музикален, бил певец и диригент, основател на хор в Горна Оряховица бил починал от туберкулоза. Затова баща им се бил зарекъл да не ги учи. Той бил много строг и думата му била закон. Илия Филипов имаше един приятел Георги Коджаманов.
към текста >>

61. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Състоянието ми след борбата беше както човек усеща отпадане, обезсилване след голямо напрежение.
когато едната и другата страна се обвинявахме. Спомних си думите на Учителя от приложеното писмо: „Ние ви оставихме свободно да действувате от едната и другата страна. Ний нямаме закон, с който да съдим лошите постъпки на другите... Гдето е Любовта там съм и Аз". Преди борбата имах силен подтик към Бога, свещен трепет, вдъхновение. Всяка пробудена душа е опитала този свещен огън, този копнеж на духовен глад. Състоянието ми след борбата беше както човек усеща отпадане, обезсилване след голямо напрежение. Изчезна вдъхновението. Застой, затишие. В мене са все същите идеи, същите свещени разбирания, същото уважение и вяра в Учителя и школата. Той стоеше в мене на същия връх, въпреки празнотата, която чувствах. И тъй беше 7-8 години.
към текста >>

62. 2. Денят на мобилизацията

бе голямо напрежение в очакване обявяването на световна война.
2. ДЕНЯТ НА МОБИЛИЗАЦИЯТА В 1915 г. бе голямо напрежение в очакване обявяването на световна война. На никой военен не даваха отпуск. Всеки момент се очакваше мобилизация. С една моя братовчедка, тя също като медиум, с мъжа ми правят сеанс. (По него време една вълна на интерес към спиритизма беше обхванала целия български народ. Всички, щяло и нещяло се занимаваха със сеанси.
към текста >>

63. 20. Бомбандировката, която бе отменена

Георги Йорданов Добрев

Но Учителят в това време изменя своята физиономия, зачервява се и насочва погледа си към тях и така с едно напрежение, с голямо напрежение и бомбардировачите отиват вече към тия предназначени обекти да бомбардират.
20. БОМБАРДИРОВКАТА, КОЯТО БЕ ОТМЕНЕНА Ами тези години, 1943 г. когато идваха тези бомбардировки над София, брат Галилей с Учителя са били на полянката и пристигат такива изтребите- ли-самолети, очертават кръгове и се спущат над София и след тях тежко пристигат натоварени с бомби, тези тежките бомбардировачи. Но Учителят в това време изменя своята физиономия, зачервява се и насочва погледа си към тях и така с едно напрежение, с голямо напрежение и бомбардировачите отиват вече към тия предназначени обекти да бомбардират. Учителят от напрежение, напрежение, напрежение, зачервява се, започва пот и кръв да тече от лицето Му и с такова напрежение и по едно време бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали към Румъния. И с това Учителят отклонява определено бомбардировката над София. Да, това е както Христос се е молил в Гетсиманската градина. Някой пък Учителят е казал в клас: „Вие как се молите, текло ли ви е от порите кръв? “ В.К.: Текло ли ви е от порите кръв?
към текста >>

Учителят от напрежение, напрежение, напрежение, зачервява се, започва пот и кръв да тече от лицето Му и с такова напрежение и по едно време бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали към Румъния.
20. БОМБАРДИРОВКАТА, КОЯТО БЕ ОТМЕНЕНА Ами тези години, 1943 г. когато идваха тези бомбардировки над София, брат Галилей с Учителя са били на полянката и пристигат такива изтребите- ли-самолети, очертават кръгове и се спущат над София и след тях тежко пристигат натоварени с бомби, тези тежките бомбардировачи. Но Учителят в това време изменя своята физиономия, зачервява се и насочва погледа си към тях и така с едно напрежение, с голямо напрежение и бомбардировачите отиват вече към тия предназначени обекти да бомбардират. Учителят от напрежение, напрежение, напрежение, зачервява се, започва пот и кръв да тече от лицето Му и с такова напрежение и по едно време бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали към Румъния. И с това Учителят отклонява определено бомбардировката над София. Да, това е както Христос се е молил в Гетсиманската градина. Някой пък Учителят е казал в клас: „Вие как се молите, текло ли ви е от порите кръв? “ В.К.: Текло ли ви е от порите кръв? Г.Д.: Виж какво нещо е, но кой може да го направи това?
към текста >>

64. 39. Истинският Учител

Георги Йорданов Добрев

Те сега всички са в напрежение и той, а не идва духът.
Преди 1935 г. дошъл е някакъв си млад проповедник, който работи с медиуми, така с духове разигравал и нашите приятели се увлекли подир него и ходели там: Елена Андреева, Томалевски, Георги Радев, Борис Николов, Олга Славчева и др. И канили веднъж Учителя, но Учителят отишъл и този младия учител решил да покаже какво може. Но сега не идва, не идва духът, който друг път идва да им говори, да ги занимава, да ги лъже изобщо. Не идва. Те сега всички са в напрежение и той, а не идва духът. Той, Учителят го спрял. Пък Учителят се засмял, виж колко е велик Учителя, казал: „Той, рекох, може да е зает“ Г.Д.: Може да е зает. Може да е на друго място, затуй не е дошъл. Но както и да е, изложили се. Но те продължават да ходят.
към текста >>

65. 7. Спящите слушатели

Боян Атанасов Златарев

Отговаря: „Когато мисълта е тежка и напрежението голямо, то двойника на човека излиза навън, разширява се повече от допустимото, защото той не може да издържи на това напрежение в човешкото тяло.
По този начин отдолу не можете да слушате, но слушате отгоре“. Понякога в салона обстановката не беше много ведра, понеже всеки, който идваше тук донасяше със себе си своите проблеми и грижи. Атмосферата бе тежка, а да се разсее трябваше да се пеят дълго песните на Учителя и да се правят молитви преди беседата. Учителят говореше, а виждахме, че някои млади глави бяха клюмнали и заспали. Една сестра се възмущава след това: „Учителю, разбирам да дремят възрастните приятели, но младите да дремят, това не го разбирам“. Отговаря: „Когато мисълта е тежка и напрежението голямо, то двойника на човека излиза навън, разширява се повече от допустимото, защото той не може да издържи на това напрежение в човешкото тяло. Ето защо някои са в будно състояние, нищо че спят в салона. Други път има, които не спят, гледат, слушат, но съзнанието им е спящо. Важно е съзнанието да бъде будно“. Ето така дойдохме до разкриването на неща от вътрешната страна на Школата.
към текста >>

66. 14. Развръзката - в ада и в рая

Стоянка Цанева Драгнева

Впоследствие, когато вече се усилва политическото напрежение и бомбардировките, то Учителят с няколко братя отиват в Симеоново.
14. РАЗВРЪЗКАТА - В АДА И В РАЯ Учителят от началото, когато започват бомбардировките, първо Той е идвал тук в дома при брат Борис. Всеки ден отива на Витоша и се връща и спи при брат Борис. И казал: „Те, рекох, не гонят вас, те мене преследват - светлината“. Впоследствие, когато вече се усилва политическото напрежение и бомбардировките, то Учителят с няколко братя отиват в Симеоново. Там намират една къщичка и там Учителят отседнал, но спял само една седмица. Остава там само една седмица. И Колю търси начин, за да направи връзка с Учителя. И казва: Една сутрин отивам, гледам изнася се багаж, той разбрал къде е бил отседнал Учителят. Изнася се багаж и товарят багажа и Учителят тръгва, но не казват къде ще отива Учителя, щото през туй време той е бил поканен и в Айтос при брат Куртев.
към текста >>

67. 37. Учителят си замина от този свят

Гради Колев Минчв

Не си спомням кои, защото тогава бях в напрежение.
Понеже е ясновидец. Нищо не мога да кажа за това. И така продължихме да копаем. Едни се изморят, други почнат. След това дойдоха още други братя, помагаха. Не си спомням кои, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко. Само едно нещо ми направи впечатление, че старозагорци поставяли ковчега в гроба, обаче над ковчега изкопавали дупки в страни, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски, тъй, че ковчега да остане под дъските в една кухина. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от старозогарско. След като беше изкопан гробът пристигнаха братя и сестри с ковчега, снеха го на земята, направихме молитва и т.н.
към текста >>

68. 44. Неволи от лъжебратя

Гради Колев Минчв

Толкова време бях в напрежение, нали.
Трябва да си отиваме“. Мина долу, горе един час и най-сетне шофьорът се справи с колата. Минахме пак покрай Изгрева, оставих там брат Димитър Звездински и продължих до Гюлечица, докъдето можеше да ме закара колата. Платих на шофьора и продължих пътя си за езерата. Като пристигнах на езерата бях капнал от умора. Толкова време бях в напрежение, нали. И макар още да беше рано, легнах си и съм заспал в палатката. По едно време чувам някаква сестра вика. А то беше към 10-11 часа вечерта. Аз съм легнал на леглото, но чувам и викам: „Какво има? “ Сестрата се обади, че сестра Йотка ме вика: „Почакай“, казвам.
към текста >>

69. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение.
Ето как седят нещата. Когато копахме гроба то решихме да се сменяваме заради студа и замръзналата почва. Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват. След това дойдоха още други братя да помагат. Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя. Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко. Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски. Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай.
към текста >>

70. 11. Пророк Илия и брадвата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Но той от напрежение, от яд, от всичко, което му се случило, че от студ и от нервно напрежение вече така се е сковал, че вече не може нито да приказва, нито да стои, нито нищо.
Брадвата у него, той не я изпуща нея. Три кг пирони. Тича бързо да ги предаде, да не изпусне Лулчев. Да, ама през това време Учителят изпратил Лулчев. И така бай Иван не можал да го съсече с брадвата. Но той от напрежение, от яд, от всичко, което му се случило, че от студ и от нервно напрежение вече така се е сковал, че вече не може нито да приказва, нито да стои, нито нищо. Тогава Учителят го вкарва вътре в стаята и започва му разтрива ръцете. Бай Иван ще си съсипе черния дроб и жлъчката, а той черния му дроб беше съсипан от такива ядове, че не може да понася нередностите, които правят нашите приятели, а пък не може да ги оправи. И се чуди как да направи, че да се изпълнява това, което дава Учителят. И тогава Учителят му разтрива ръцете, бай Иван е бил тъй вкочанясал, че аха да си замине. Просто ще се пръсне черния му дроб, нали излъчва такива отрови, че не може да се справи организма му.
към текста >>

71. 29. Цочо Диков - Ракитски

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Мисълта ми е, че първата книжка, която той е написал и тя е била отпечатана, той е изживял щастлив миг и казваше: „Дете, а пък да знаеш какъв трепет беше, какво напрежение докато се отпечата и си казвах, един път да се отпечата, да го видя напечатаното и след това с мене да става каквото ще“.
Аз ще стигна в разказа си и за това. Но малката пенсия, която той получаваше на времето от 42 лв. С тия 42 лв. той се хранеше, обличаше, плащаше отопление, осветление, въглища, дърва и от тях отделяше да се печата на машина, да се купува хартия и т.н. Изобщо всички средства, които той получаваше ги даваше, отделяше за себе си минималното за живеене, а останалото даваше, за да върви неговата идея напред и да работи в тая област на математиката. Мисълта ми е, че първата книжка, която той е написал и тя е била отпечатана, той е изживял щастлив миг и казваше: „Дете, а пък да знаеш какъв трепет беше, какво напрежение докато се отпечата и си казвах, един път да се отпечата, да го видя напечатаното и след това с мене да става каквото ще“. И действително, той изживял един щастлив миг, отпечатала се книжката му, колко се е разпространявала това не знам. На каква тема е била? В момента не мога да кажа, но аз притежавам някои от неговите неща, които той ми е дал. А как се подписваше той? Цочо Диков-Ракитски. Да.
към текста >>

72. 40. Последната екскурзия

Аз съм в последните минути на нервното напрежение, обаче за моя изненада и за успокоение бай Иван и Нестор се прегърнаха и все едно, че нищо не е имало между тях.
Нестор знае, че бай Иван ще дойде и иска да дойде. Казва, че ще ни подсигури условия да нощуваме там, от негова гледна точка. Ами аз не знам бай Иван как ще приеме това? И през цялото време от Боровец до върха да се изкачим на Мусала, аз се движа, но в ума ми е все това, как ще се изгладят тия два остри камъка. И най-после привечер вече стигнахме на Мусала в хубаво време, прекрасно, слънцето е вече към залеза си и ние се изкачихме на Мусала и нашия брат Нестор на- вънка чака. Аз съм в последните минути на нервното напрежение, обаче за моя изненада и за успокоение бай Иван и Нестор се прегърнаха и все едно, че нищо не е имало между тях. Реакцията беше абсолютно благоприятна, хубава такава каквато аз не съм очаквал. Исках такъв изход, но не съм очаквал, че така ще бъде имайки предвид и характера на Нестор, и характера на бай Иван. И двамата са така наречените в поговорката остри камъни. Но всичко излезе благополучно. Нестор ни посрещна, влязохме вътре в космическата станция, той ни показа къде ще нощуваме.
към текста >>

73. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Напрежение, много.
В.: Когато човек работи такава професия - каменарска, се свързват с тоя камък, нали и хора, които имат тази професия са по-здрави, по-спокойни, защото самият камък ги прави да бъдат здрави. А сега като работят с машините вдига се прах, поглъщат я и ги хваща силикозата и тя ги затрива. В.: Вашето поколение не може да издържи като тех. Неспокойни са, имат си различни проблеми. Петър: Аз съм вече на 32 години и вижте целият съм вече побелял. Напрежение, много. В.: Напрежение, изнервя се човек, изразходва се. Т.: Абе и аз съм работил, горе в кариерата, тука имах ниви, семейство, требва да работим. В.: Да ходиш, да ореш, да копаеш - не е лека работа. Петър: Сега само да е добра пенсията, спокойствие, гости да посрещаш и никой не му казва нищо, ние го уважаваме. В.: Виж какво, има едно старо правило от ония времена, от времето на Мойсей, преди 3-4 хиляди години.
към текста >>

В.: Напрежение, изнервя се човек, изразходва се.
А сега като работят с машините вдига се прах, поглъщат я и ги хваща силикозата и тя ги затрива. В.: Вашето поколение не може да издържи като тех. Неспокойни са, имат си различни проблеми. Петър: Аз съм вече на 32 години и вижте целият съм вече побелял. Напрежение, много. В.: Напрежение, изнервя се човек, изразходва се. Т.: Абе и аз съм работил, горе в кариерата, тука имах ниви, семейство, требва да работим. В.: Да ходиш, да ореш, да копаеш - не е лека работа. Петър: Сега само да е добра пенсията, спокойствие, гости да посрещаш и никой не му казва нищо, ние го уважаваме. В.: Виж какво, има едно старо правило от ония времена, от времето на Мойсей, преди 3-4 хиляди години. Казва: уважавайте, почитайте.ба- щите си, за да се радвате на дълго здраве.
към текста >>

По едно време пак дойде така и влезна вътре и като седе там при Него има цел час може и повече, като излезна целите дрехи му беха мокри от напрежение.
А пък за брат Лулчев да ти разправим. В.: Да, точно това искам да ми разкажеш за брат Лулчев. Т.: Той идва тука при стаята на Учителя и чека по два часа, Учителя го не пуска в стаята. И аз като видох така, наблюдавам го. Кажем, защо толкова време седи и Учителя не го пуска? По едно време пак дойде така и влезна вътре и като седе там при Него има цел час може и повече, като излезна целите дрехи му беха мокри от напрежение. От нещо изморил се. „Бе, брат Лулчев, защо си толкова изморен? Учителят те не пуска, а пък излизаш от него мокър? “ „Ще ти кажем, братко, ама сега не мога. Не може в това време“.
към текста >>

74. 12. Любомир Лулчев

Темелко Стефанов Гьорев

Най-после принуждаваше се и го приема ама винаги като излезне, аз като видим, че напрежение има нещо, един ден казвам, ще следим, защо Учителят го не приема и кога излезне толкова е уморен.
Така си го знам и вие да го знаете. А дали ще го изпълнявате, това си е ваша работа. По кое време идваше Лулчев? Лулчев идваше сутрин към осен часа и чакаше пред вратата на Учителя по два-три часа. Учителят го не приемаше. Най-после принуждаваше се и го приема ама винаги като излезне, аз като видим, че напрежение има нещо, един ден казвам, ще следим, защо Учителят го не приема и кога излезне толкова е уморен. И така единия ден, последния щом влезна тука веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък. И кога излезе бе измъчен, изпотен до кости. Това е, повече не зная.
към текста >>

75. 14. РАЗПЛИТАНЕ НА КАРМАТА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

След 40 дни, преживяни в стопянаве на вражески стрели, в напрежение, в неизвестност, преместиха ме другаде, но и там мястото бе оспорвано от учител, отстранен поради станалите септемврийски събития на 1923 г.
14. РАЗПЛИТАНЕ НА КАРМАТА През есента на 1923 г. преживях големи неприятности по служебна линия: подадох си оставката от директорство /обаче без да уведомя Учителя/, назначиха ме другаде, но пак директор, пък и главен учител и то по недоразумение между Министерството и инспекцията. Като заех мястото скоро разбрах, че то е оспорвано от други лица със силни апетити и аз се почувствувах като натрапена. След 40 дни, преживяни в стопянаве на вражески стрели, в напрежение, в неизвестност, преместиха ме другаде, но и там мястото бе оспорвано от учител, отстранен поради станалите септемврийски събития на 1923 г. При такава ситуация не приех мястото, особено като видях селото. При наличността на тия неуредици и бъркотии, трябваше да се завърна в София да уреждам служебното си положение. Отседнах на ул. "Опълченска" 66 в очакване да получа сигурно учителско място, като често правех лични справки. Естествено бях под напрежение.
към текста >>

Естествено бях под напрежение.
След 40 дни, преживяни в стопянаве на вражески стрели, в напрежение, в неизвестност, преместиха ме другаде, но и там мястото бе оспорвано от учител, отстранен поради станалите септемврийски събития на 1923 г. При такава ситуация не приех мястото, особено като видях селото. При наличността на тия неуредици и бъркотии, трябваше да се завърна в София да уреждам служебното си положение. Отседнах на ул. "Опълченска" 66 в очакване да получа сигурно учителско място, като често правех лични справки. Естествено бях под напрежение. Учителя, виждайки всичко това, намислил да ми даде обяснение за постигналите ме неприятности, но някак символично. Извадил от скрина една своя вълнена фланела, доволно степана от пране, подава ми я и пита: "Можеш ли да я разплетеш, но ще гледаш да не късаш конеца". Разбира се с радост приех задачата и почнах разплитането без да зная колко трудно ще стане то. Разплитах бавно и един ден и продължавам на следния. По обяд на трапезата сред общо мълчание, Учителят се обръща към мен и пита: "Как върви разплитането?
към текста >>

76. 35. КОЙ СА ГЕРОИТЕ?

Животът ми на село бе доста труден, наситен с напрежение, невероятни сблъсъци между личности, с които работех като учителка.
35 КОИ СА ГЕРОИТЕ? Животът ми на село бе доста труден, наситен с напрежение, невероятни сблъсъци между личности, с които работех като учителка. Получавах удари от всички страни и понякога ми смачкваха фасона. Така през една училищна ваканция аз със смачкан фасон, с клюмнал нос и посърнала се движех по Изгрева. Бях унила, с понижено самочувствие и смятах, че в този живот не мога да постигна нищо, ама съвсем нищо. Вървя и си мисля - ето тук съм в Школата на Учителя, но какво ли научих и какво ли приложих? Точно по това време Учителят ме среща, слага ръка на рамото ми и аз се стресвам от моя размисъл и чувам думите Му: "Герой сте вие!
към текста >>

77. 44. ФИНАЛЪТ НА ЕДИН ЖИВОТ

Аз бях при голямо напрежение.
44. ФИНАЛЪТ НА ЕДИН ЖИВОТ Спомням си, че Илия Узунов с когото съжителствувахме под един покрив, трябваше да премине през операция в урологията. Имаше аденом на протатата. Тя затрудняваше уринирането му и пикочния мехур му се надуваше като балон. Що болки, що страдания. Обикновено мъжете преминаваха през тази операция за премахване на аденома и след това се възстановяваха. Аз бях при голямо напрежение. Извиках един брат лекар, за да ми помага. Той дойде и заедно с него тръгнахме към болницата. Него ден трябваше да бъде операцията. Аз съм напрегната, уплашена и не знам дали Илия ще прескочи тази операция, защото той не е млад, а към 75 години. Братчето, което беше лекар ме наблюдава и ме успокоява така: "Чудя се, защо си толкова наплашена.
към текста >>

78. 32. ИЗВАДКИ ОТ БЕЛЕЖНИКА МИ: МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА

В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона "до", а движението на живота на тона "ре".
Когато "Бог е Любов" пеем, значи приближаваме към Бога при Неговата Благост. Знаете ли какво нещо е Благостта на Бога? Ти като отидеш при Бога, никога не можеш да кажеш една лоша дума." (28.1Х.1928 г.) "Казано е, че животът е изкуство. И музиката е изкуство. Следователно между музиката и пътя на човешката душа има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона "до", а движението на живота на тона "ре". Настроението - на тона "ми", придобиването на тона "фа", цъфтенето на тона "сол", развитието на тона "ла", добруването на тона "си". Това са фази на човешката душа във своя възходящ път. А има и друго отношение. Сърцето отговаря на тона "до", дихателната система отговаря на тона "ре", черният дроб на тона "ми", бъбреците на тона "фа", далака на тона "сол", жлъчката на тона "ла", храносмилателната система на тона "си", енергиите от сърцето отиват към черния дроб - има между тях отворен път. Обаче от черния дроб към сърцето няма път.
към текста >>

79. 4. СЛЕДВАНЕ

клас дойде една много добра математичка и тогава ми се избистри съзнанието, можеше да стана по-концентрирана, понеже при математиката се изисква голямо напрежение, започнах да разбирам математиката и тя ме изкарваше на дъската и казваше: "Величкова, как досега вие правите четворки в математика, когато вие знаете математика".
Направо се ориентирах към германска филология. Гали казваше, че е по-хубаво да следваш естествени науки, но аз, мен не ме влекат естествените науки, никак. Това направо дисекция, да режеш жаби и това, ми се виждаше страшно. А интересното беше за математиката. В VI. клас дойде една много добра математичка и тогава ми се избистри съзнанието, можеше да стана по-концентрирана, понеже при математиката се изисква голямо напрежение, започнах да разбирам математиката и тя ме изкарваше на дъската и казваше: "Величкова, как досега вие правите четворки в математика, когато вие знаете математика". Викам: "Не съм я обичала математиката". Но си останах при моите езици и на пеенето и на литературата. Една година след гимназията почивах, но Гали ме записа да уча италиански в едни курсове по италиански език, като такива много симпатични италианки - монахини от ордена на Св. Франциска. Така обикнах тия сестри-италианки, понеже още първата вечер италианка ми предаваше и то дъщеря на професор по италианска литература. Тя ни зададе някакво домашно и аз го прочетох и тя попита дали майка ми е италианка.
към текста >>

80. 13. БОЛНОТО ГЪРЛО

Вече втора година бушуваше Втората световна война и това военно напрежение влияеше много на настроението в средата на преподавателите.
Зачитаха моят вегетариански режим и когато ме канеха на трапеза във вилите си се стараеха да ми сервират изящно приготвени вегетариански блюда. Но това беше в частните жилища. А не в трапезарията където се хранехме. Там готвачът ми даваше само пържен лук. А беше 1942 г. Вече втора година бушуваше Втората световна война и това военно напрежение влияеше много на настроението в средата на преподавателите. Когато един ден се срещнах с мои близки в София, те ме предупредиха, че на есента има вероятност американският колеж в Симеоново да бъде закрит и ме посъветваха своевременно да си потърся място в някоя българска гимназия в София. Дори ми обещаха да се погрижат да ми издействат учителско място във П-ра мъжка гимназия в София. С мъка приех тази вест, но в края на учебната година подадох заявление за напускане мястото ми в колежа. Директора, г-н Бляк изглежда с неохота е приел заявлението ми, но отговори с писмо, че приема моето решение, но ме предупреждава, че не бих могла да намеря по-подходяща среща за себе си от тази на Американския колеж. Той беше прав, но... И вярно.
към текста >>

81. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Аз го чух от други наши приятели, Учителят е казал, че Савка е била прицел на нападение на Черната ложа, което е вече едно указание, че и българския цар Борис III и той ще бъде точно така прицел на такива едни нападения и затова Савкиното състояние Го е държало в голямо напрежение.
И Учителят беше така строг и сериозен и каза: "Не се доближавайте! " За мене беше ясно. Аз веднага си обясних психологически всичко. Учителят е бил в друго поле и е търсил може би причината за нейното страдание. Впоследствие обаче когато с други е разговарял. Аз го чух от други наши приятели, Учителят е казал, че Савка е била прицел на нападение на Черната ложа, което е вече едно указание, че и българския цар Борис III и той ще бъде точно така прицел на такива едни нападения и затова Савкиното състояние Го е държало в голямо напрежение. А брат Методи Константинов, който също констатира тази тревога на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата тревога около Савка внасяте някакси съблазън", такова нещо Му казал. "Учителят казал: "Как няма един астроном да се тревожи, когато загуби астрономическата си тръба". Значи за Него съзнанието на Савка е било един поглед, било едно огледало и отражение чрез което Той е изучавал, проучавал и е следял живота в един свят. В: Какво ще ми кажете за Савка? Веска: А-а, за Савка искам специално да разкажа.
към текста >>

82. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

И така една нощ сънувах, че се изкачвам по една отвесна стена с много усилия и напрежение и вече изморена стигам до горния рай.
По това време имах някои предупреждения за реални опитности, които предупреждения Невидимия свят ми даваше в съновидения. А войната бушуваше. Над България често прелитаха бомбардировачи, отправени към обекти в Румъния, но често и над България имаше бомбени нападения, попадения. Някои от крайните квартали на София, а и по-централни такива биваха атакувани и знаехме, че имаше срутени жилища и пострадали хора. Но тези явления бяха рядко и ние сравнително спокойно преминавахме дните. И така една нощ сънувах, че се изкачвам по една отвесна стена с много усилия и напрежение и вече изморена стигам до горния рай. В този миг идва Учителят и ми подава ръката си и аз се озовах на една спокойна зелена поляна. Наближаваха Рождествените празници и Нова година. Учителят вече от известно време беше започнал да прави с група наши братя и сестри малки ежедневни излети до село Симеоново, където в дома на един селянин при съвсем скромна обстановка прекарваше известни часове на деня. А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички.
към текста >>

83. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

Безспорно впоследствие от това се развиват някакви може би специални центрове в неговия мозък, които не могат да издържат пък на напрежението, на което е подложен.
Веска: Да, разбрах, че тя е германска еврейка или латвийска еврейка, но имаше нещо еврейско в нея и се намериха двамата. Елиезер беше евреин, нищо специално не мога да ви кажа за него. В: А какво стана с мъжа й на тази Марияна? Веска: Сега брат Петър, мъжът й, той е математик, брат Петър от Латвия, да, голям математик, много добър човек, способен, но още не може да прави разлика между окултните школи, едни от които са управлявани от Черната ложа. Този човек започва, мислейки, че всичко е в унисон с Учителя, което е окултизъм, и което е мистична школа, та започва да се занимава с някаква си Школа индуска и попада на интересна система от дихателни упражнения за дълбоко дишане и започва да ги упражнява. Безспорно впоследствие от това се развиват някакви може би специални центрове в неговия мозък, които не могат да издържат пък на напрежението, на което е подложен. Той се свързва с някакви центрове в Битието от Космоса, с които космически влияния неговия мозък не може да се справи и той се разстройва психически. Тогава безспорно налага се да влезе в психиатрия. В: Това беше през времето на Учителя. Веска: Да, по времето на Учителя беше, да. И в психиатрията, нашите братя в Латвия, които са били в Братството, правят усилени молитви, молят се за него, обаче няма никакъв резултат.
към текста >>

84. 9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ

Аз не можех повече да издържа, специално моето здраве, което се влошаваше от тази непоносима обстановка на непрекъснато напрежение и на непрекъснати побоища и войни.
И когато писах на Данаил дали не може отново да се върнем, защото ни е много трудно тука, неговият отговор беше: "Нямам пари и аз не мога да се грижа повече за вас". Ето, това беше неговият отговор. По-нататък разбира се нашето положение се затвърди и Благовест получи едно хубаво образование и аз си намерих работа и работех. А минаха доста много години и пак по моя молба към Учителя, Той ми изпрати една друга душа като съпруг, моя съвременен, сегашен съпруг Християн, който е французин и този мой брак беше всъщност пак предопределен от Учителя, за да може да имам една кротка и блага душа, един извисен дух край себе си, да мога да мина и през този път, положителен път на женитбата. Всъщност за заминаването ми във Франция с детето Данаил беше абсолютно съгласен и дори беше много щастлив и много радостен от това разрешение на въпроса. Аз не можех повече да издържа, специално моето здраве, което се влошаваше от тази непоносима обстановка на непрекъснато напрежение и на непрекъснати побоища и войни. Но Учителят и този път ми помогна и ме спаси и да бъде Името Му благословено.
към текста >>

85. 22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев

Понеже не могат да издържат психически на създалото се напрежение, то те решават да извадят моето писмо на ксерокс до тях, да го умножат и да го изпратят в България на около десетина лица: Йоанна Стратева, Светозар Няголов, Мария Кисьова, Павел Желязков, Ина Дойнова, от София, както и на Георги Петков от Габрово, Милка Кралева от Бургас и на някои други.
Отначало се съгласиха, но на следващите дни отказват да ги предадат. Вероятно това е станало след телефонен разговор с някого от София. След като научих новината, съобщена ми по телефона от Франция от Величка Няголова, то написах и изпратих писмо и моето становище по въпроса на 5.ХИ997 г. и зачакахме какво ще стане. Семейство Гобо правят нов ход напълно неочакван за нас както бе неочакван и техния отказ. Понеже не могат да издържат психически на създалото се напрежение, то те решават да извадят моето писмо на ксерокс до тях, да го умножат и да го изпратят в България на около десетина лица: Йоанна Стратева, Светозар Няголов, Мария Кисьова, Павел Желязков, Ина Дойнова, от София, както и на Георги Петков от Габрово, Милка Кралева от Бургас и на някои други. А защо го изпратиха? За да вземат и другите отношение по този въпрос и да решат какво да правят ли? Не. Тези лица не са чели "Изгревът". Те го отхвърлиха и не познават онази епоха както и личностите в нея, защото няма от къде да научат какви са истинските събития. Повече от тридесет години аз движа този проблем за съхранение Словото на Учителя Дънов и бях поставен лично от Борис Николов да се грижа за него и да отговарям.
към текста >>

86. 23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

И понеже са взели предварително своето решение, то те не могат да издържат на напрежението и решават да изпратят това писмо от моят оригинал на 5-6 места.
Те трябваше да го имат там при тях, за да го покажат на някой българин и да им го преведе. След като ти им изпращаш превода и след като те ти пращат писмо, с което те уведомяват, че не се плашат от нищо, то те решават да направят следващия ход, за да прехвърлят отговорността от себе си върху други лица. И така Йоанна получава извадено на ксерокс моето писмо до тях, което е на български, така също и им изпращат едно писмо на френски, в което питат коя е тази персона Вергилий и пр. и пр. А тази персона им изпрати седем тома и това е едно доказателство, че тая персона не е случайна, а голяма персона. И понеже са взели предварително своето решение, то те не могат да издържат на напрежението и решават да изпратят това писмо от моят оригинал на 5-6 места. Изпращат на Йоанна Стратева, Светозар Няголов, Мария Кисьова, на Борис наложницата, на Георги Петков от Габрово, Милка Кралева - Бургас, Павел Желязков - София. Йоанна по телефона ми преведе текста от френски на български и аз я попитах дали може да ми го даде, за да го публикуваме. Тя се съгласи. Казах й, че ще публикувам всички мои писма, които съм изпратил до тях, до семейство Гобо чрез теб и накрая ще публикувам тяхното писмо. Обърнах внимание на Йоанна, че ако иска да се измъкне от клопката, то трябва да им напише отговор и същия отговор да ми го предаде, за да го публикувам.
към текста >>

87. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

Заслушахме се с известно напрежение.
Знаехме, че над Семинарията се намира селището на Петър Дънов. Решихме да го споходим. Там намерихме голям салон, в който Учителят Дънов изнасяше беседа пред многобройна публика. Влязохме вътре - никой не ни спря. Застанахме накрая и насядахме на няколко свободни места. Заслушахме се с известно напрежение. Учителят Дънов говореше за отношението на обиколката на палеца към обиколката на китката на ръката и тяхното съотношение към човешкия врат. Усмихнахме се, видяхме, че това е несериозна работа за нас и повече не слушахме. Продължихме разходката си в гората, но вече впечатлени от тия съпоставки. Разговаряхме така както говорят младежи - хем се шегувахме на тия съпоставки, хем сериозно се спирахме на тях. Като се разделихме, ние двамата със съученика ми Ангел Иванов решихме да дойдем на Изгрева и следващата неделя.
към текста >>

88. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Изследванията са потвърдили, че при повечето от пациентите новият метод снижава емоционалното напрежение, подобрява самочувствието и повишава активността.
Музикотерапията получи широко приложение в психиатрията на недоразвитите деца. Специални музикални програми дават възможност да бъдат преодолени някои емоционални състояния на болните и успокояване пациентите чрез постепенно психическо разтоварване. Колектив от музиканти, психиатри и лекари в Полша са разработили нов начин на изказване на клиническата музикотерапия. При него се отчитат всички психотерапевтични качества на музиката. Сеансите се провеждат три пъти в седмицата. Изследванията са потвърдили, че при повечето от пациентите новият метод снижава емоционалното напрежение, подобрява самочувствието и повишава активността. Музиката има и разрушително действие. Широко известен е опита, при който е изпълнявана продължително време музика в подножието на една стълба и същата се е срутила. В древността, според Библията, стените на град Ирихон са били срутени с музика от духови инструменти". Искам накратко да предам и собствения си опит за въздействието на музиката на Учителя. Свиря на цигулка от малък и поддържам инструмента и любовта си към музиката и до днес.
към текста >>

Тя е написана на фронта, където той е участвал при пробива на съюзниците при Добро поле в момент на върховно душевно напрежение (Бележка на редактора.
Х.1944 г. Искам да ви припомня имената на музикантите, които са действали на Изгрева, започвайки от първите години на Братството. Може би списъкът ми е непълен или хронологически неверен. 1. Капелмайстор Иван Ковачев, вуйчо на сестра Невена Капитанова, от когото има няколко действително хубави песни, които са станали любими братски песни: "Сърдечния зов", "Небето се отваря" и др. Песента "Сърдечният зов" е Боговдъхновена песен. Тя е написана на фронта, където той е участвал при пробива на съюзниците при Добро поле в момент на върховно душевно напрежение (Бележка на редактора. Виж "Изгревът", том II, стр. 256-259). 2. Дядо Матея Калудов, също капелмайстор, от Варна, който се засели в София и аранжираше песните на Учителя в китки за по-голям оркестър. 3. Асен Вапорджиев, известният контрабасист, виртуоз. Той е ръководил оркестър и сам е изнасял концерти на Изгрева, като вмъкваше в програмата на публичните си концерти по някоя песен от Учителя.
към текста >>

89. 84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ

Такова е било напрежението вътре, че най-после Той рече: „Какво има тука?
„Кажете основната мисъл на миналата лекция! " Каза се. След това изпяхме песен. Пак: „Кажете на по-миналата лекция основната мисъл? " Пак казахме и около половин час Учителят не можа да проговори, не може да си държи беседата. Такова е било напрежението вътре, че най-после Той рече: „Какво има тука? " Вече Той попита, какво има. И те станаха Белеви, почнаха обвинения един към друг, отвори уста Белева и Белев и Ричка. В.К.: Да. Е.А.: И Ричка.. И почнаха така едни спорове. Много грозно беше брат, много грозно беше.
към текста >>

90. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Такова напрежение живеехме с Учителя, последните дни, като виждаме, че не е добре.
Това беше писал на полето на книгата. И аз видях неговия почерк. Адвокатът беше казал него за Невена, но той е объркал Невена и Елена и аз впоследствие се позаинтересувах, щото тогава бях отделена и казвам, не искам повече, аз можех и в съда да го видя, и това, аз не направих нищо. Не исках, да. Е тогава и Учителя не беше добре, и аз даже вестниците не ги четох. Такова напрежение живеехме с Учителя, последните дни, като виждаме, че не е добре. Много трудно се издържа. После вижте какво ми каза, което пропуснах да ви кажа. Когато го арестуваха, арестуваха го срещу рождения му ден на 1.XI.1944 год. Той тъкмо тогава навършваше 60 години. Аз направих сметка.
към текста >>

91. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

И пристигнахме горе и така започна един живот на Рила с напрежение за Учителя.
И тогава направиха палатката Му на нашата поляна, дето ние бяхме стенографките, че Неговата палатка, че Савкината и после нашата, моята с Паша и аз. Бяхме, трите останахме, за да можем да Му услужваме каквото има. Щото все пак ние бяхме така, най-естествено с Него сме били заедно всякога. Аз Му носех обикновено раницата. И този път пак аз Му носих раницата. И пристигнахме горе и така започна един живот на Рила с напрежение за Учителя. В.К.: Той бе само в палатката? Е.А.: Той си беше в палатката и тези снимки, които тука ги виждаш. В.К.: А Учителя имаше ли тогава възможност да държи някаква беседа? Е.А.: Брат Боев ръководеше на Молитвения връх и там четяха беседите от печатани беседи, да. В.К.: Колко време издържа тогава?
към текста >>

92. 162. РАЗПЛАЩАНЕ НА КАРМАТА

Четири години бях учителка в много голямо напрежение.
Викам, Учителят ме гони. И то за Любомир беше, не за мене. Аз се борех срещу него. Казах, Учителят не ме иска на Изгрева. Беше много страшно. Четири години бях учителка в много голямо напрежение. Казах на Паша: „Можеш ли да кажеш на Учителя да ме приеме? " А, когато да тръгна за Макоцево казвам: „Паша, сега да се обадя ли на Учителя като тръгвам за учителка? " Защото знаеш ли подадох си молба, аз бях много изпълнителна, Учителят каза учителка, веднага подадох молба. На седмицата получих разрешение и ме назначиха в Макоцево и тогава казах на Паша: „Паша, пита Учителя, ще ме приеме ли да отида при Него? " Щото Паша беше проводникът.
към текста >>

93. 174. НА ИЗГРЕВА БЯХА ОБРАЗИ ВСЕВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

И изпя песента с такава дълбочина и чувство, с такова нещо, че разбираш ли, аз лично бях изтръпнала от напрежение.
Е.А.: Бяхме на Бивака. Учителят беше седнал, така мисля, където си седеше към камъка. Нали имаше един камък, на който сядаше. И приказваше с приятелите и така, когато започна да пее, ние всички се приближихме да Го слушаме. Учителят пее. И изпя песента с такава дълбочина и чувство, с такова нещо, че разбираш ли, аз лично бях изтръпнала от напрежение. Не мога да кажа защо, но такова напрежение усетих от Учителя вътрешно, за да изрази, че е самотен, че няма никой, че не Го разбират, че почувствах една скръб за Учителя, една бедност за нас. В.К.: На тази песен е записан само текста. Е.А.: А, не мелодия има. Записана е. В.К.: Записана е.
към текста >>

Не мога да кажа защо, но такова напрежение усетих от Учителя вътрешно, за да изрази, че е самотен, че няма никой, че не Го разбират, че почувствах една скръб за Учителя, една бедност за нас.
Учителят беше седнал, така мисля, където си седеше към камъка. Нали имаше един камък, на който сядаше. И приказваше с приятелите и така, когато започна да пее, ние всички се приближихме да Го слушаме. Учителят пее. И изпя песента с такава дълбочина и чувство, с такова нещо, че разбираш ли, аз лично бях изтръпнала от напрежение. Не мога да кажа защо, но такова напрежение усетих от Учителя вътрешно, за да изрази, че е самотен, че няма никой, че не Го разбират, че почувствах една скръб за Учителя, една бедност за нас. В.К.: На тази песен е записан само текста. Е.А.: А, не мелодия има. Записана е. В.К.: Записана е. Аз също съм сиромах, не съм музикант.
към текста >>

94. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя

Той вдигнеше ли ръка нагоре, сваляше ли ръката си надолу, правеше ли стъпка напред или назад, всяко движение беше свободно, без напрежение, но не отпуснато.
И нас съветваше да правим същото. Обикновено, когато се качвахме към Бивака при първата чешма той си сменяше ризата и още веднъж, когато пристигахме на Бивака. Правило ми е впечатление, че ризата, която сменяше не беше овлажнена, но мокра. Това беше един от методите за поддържане чистотата на тялото, за освобождаване на организма и почистването му от непотребните утайки. Когато Учителят ни показваше гимнастическите упражнения или упражненията от Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изящество в движенията му. Той вдигнеше ли ръка нагоре, сваляше ли ръката си надолу, правеше ли стъпка напред или назад, всяко движение беше свободно, без напрежение, но не отпуснато. В движенията имаше замах, лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая, че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения. Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, той играеше хубаво, правилно, но изяществото не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество.
към текста >>

95. 2.Гласът на Учителя

Той говореше тихо, спокойно, без напрежение.
Гласът на Учителя Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух. Проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от него, вживяваше се.
към текста >>

Когато държеше беседите и лекциите си Учителят можеше и успяваше да създаде повишено състояние у слушателите си, да ги освободи от напрежението, от потиснатостта, да повдигне самочувствието им и почти всички излизахме от беседа с повдигнато настроение, зарадвани.
Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато държеше беседите и лекциите си Учителят можеше и успяваше да създаде повишено състояние у слушателите си, да ги освободи от напрежението, от потиснатостта, да повдигне самочувствието им и почти всички излизахме от беседа с повдигнато настроение, зарадвани. Всички, които отивахме с отворени сърца и умове да го слушаме, да слушаме Словото му, го възприемахме като светлината на утрото, като ранните лъчи на слънцето. То внасяше светлина в умовете ни. Мнозина можеха да разрешат някои мъчни въпроси за тях, някои противоречия и го разбираха как трябва да постъпят, ако имаха някакво колебание. Словото на Учителя омекотяваше човека, той беше готов да прости някакво оскърбление, да услужи някому, да направи някакво добро. Словото му внасяше примирение между хората, готовност за добро.
към текста >>

96. 7.Учителят проявяваше търпение

Това бяха думи с много високо напрежение.
Мнозина от последователите изказваха желание да отговорят срещу това, което се пишеше във вестниците. И ако някой от последователите много настояваше, Учителят му казваше: „Напиши го, пък ела да ми го прочетеш". Но след като го прочиташе, Учителят казваше: „ИСТИНАТА НЯМА НУЖДА ОТ ЗАЩИТА". Като чух думите на Учителя, че истината няма нужда от защита, аз изпаднах в едно умиление, почувствувах, че това са думи от друг свят. Те бяха думи от друг свят, до който не бях се докосвала. Това бяха думи с много високо напрежение. По вътрешна сила както ги почувствувах, те ми напомняха Христовите думи, когато беше на кръста и каза: „Господи, прости им, защото не знаят какво правят! " Много рядко в беседите си, Учителят засягаше това, което се пишеше срещу него. При това той се спря само на положителната страна на въпроса. Бяха писали нещо срещу него във вестниците и той каза: „Сега не може да ме упрекнат, че съм ги подкупил, за да пишат за мене". Да те хулят, да те клеветят, да ти приписват престъпления пред цял народ и да можеш да кажеш: „Истината няма нужда от защита" - каква душевна чистота, каква сила на характера, както благородство и какво високо съзнание над всичко човешко.
към текста >>

97. 21. Учителят е бдял над нас

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Те предизвикваха в нас страдание, напрежение.
Това изисква анализ, контрол на своя вътрешен живот. Едно абсолютно честно отношение към себе си и към другите. Ние трябваше да различим, да опознаем своите положителни и отрицателни качества, да видим недостатъците си и добрите си страни, а това не е никак лесно. Когато човек види и осъзнае лошите си страни, своето несъвършенство, то потиска човека, както когато постъпи неправилно към себе си и към другите. В такива състояния ние изпадахме в затруднение. Те предизвикваха в нас страдание, напрежение. Трябваше ни светлина, за да намерим път и начин да разрешим затрудненията, в които сме изпаднали. Колко пъти съм си казвала: никак не е лесен духовния път. Много сериозни задачи ни поставя. Учителят разбираше нашите състояния, той непрестанно и многократно ми е изяснявал по най-различни начини как да излезем, за да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно. Всеки е преживявал състояния от този род, преживявал е вътрешни борби, обезсърчения, разочарования от себе си и от другите.
към текста >>

98. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА