Търсене в текстове за 'Мъртвото'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

След това той им казал, че онова, което те видят от него не трябва да разказват на никого и помолил близките да излезнат от стаята, където лежало полумъртвото дете.
Казал й: „Аз зная, че само той може да ми помогне, но съобщи на Учителя за моята молба". Елена отива на Изгрева, съобщава на Учителя и той се съгласява да отиде да прегледа болното дете в един определен ден и час. Като отишъл там бащата се обърнал и му казал: „Аз зная, че вие сте онзи, който може да ми помогне и да спаси детето. Вие сте Учителя и Бог едновременно на едно и също място". Учителят му казал: „Да бъде по вярата ти". След това той им казал, че онова, което те видят от него не трябва да разказват на никого и помолил близките да излезнат от стаята, където лежало полумъртвото дете. При детето застанал само Учителя със сестра Цочева. Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа. След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи.
към текста >>

2. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

Викам му, че мъртвото не може да прави хармония.
Аз тогава бях книжар, гледа на витрината ми окултна литература, отбива се вътре, заговаряме се. Така се сприятели с мен, че винаги ме държеше под ръка. Ако ме пусне, виси във въздуха като че ли е перце. Ходехме на лозе, обаче аз му противоречах по някой път. Например, той казваше: „Да си сверим часовниците, за да има хармония“. Викам му, че мъртвото не може да прави хармония. Бяха такива дреболии, които минаваха леко така само в обсега на разговорите, но беше в разбиранията така да се каже фанатик. И какво се случи с него? Да се върне назад в стария си живот неочаквано, да прояде месо, почна да живее по старому. А уж вървеше в духовния живот толкова години. И легна на легло и за известно време се залежа, лежа и си замина.
към текста >>

3. 110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Защо трябва да го погребат с дрехите на мъртвото тяло.
Учителят е вън от дрехите. Помня, един брат и на него бяха дали дрехи. Той беше един ръководител в провинцията и каза, че е поръчал като умре с тези дрехи да го погребат. С дрехите, които му дали от Учителя. Сега аз казвам, че по-добре е да ги носи докато е жив. Защо трябва да го погребат с дрехите на мъртвото тяло. По-добре да ги беше носил, нали да получи нещо от дрехите на Учителя, а така ще ги турят в гроба за какво? Никак, това нещо ми беше непонятно като проява. Един духовен брат ще облече дрехите на Учителя, за да го заровят в гроба. Хайде-де. Намирам за нередно, несъответно и глупаво. В.К.: На снимка съм виждал, че Учителя има ланец, брошка и игла.
към текста >>

4. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Д-в тя щеше да бъде просната на мъртвото си легло.
Каза нейните приятелки да вземат от нея „онази мръсота" - за да не посегне на живота си!... Чрез пишущия медиум М. ангелът казва: „Тази вечер Б. мисли да посегне на живота си с отрова, която трябва да се вземе от нея. Нейните другарки трябва да я предпазят, иначе тя ще потъне в мрака, а Бог не желае една невинна душа да се владей от сатаната, затуй аз съм пратен от Вишния да направите обща молитва, а аз внуших на баба й да я пусне, иначе щом си излезе от тях Р. Д-в тя щеше да бъде просната на мъртвото си легло. Потрудете се другарки и другари и не я оставяйте сама тази вечер. И кажете на баба й, че утре ще бъде късно - сбогом." Вземахме потребните марки, и лицето е живо и днес. Освен тия, много и предостатъчно случаи са ме убедили в голямата полза от спиритическата доктрина и аз споделям възгледа на спиритистите. Едно време споделях вашите религиозни убеждения. Отвърнат от сухотата на догматизма ви, потърсих храна в социализма.
към текста >>

5. 10. ЧЕТЕТЕ ЖИВОТО СЛОВО

Магдалина Стефанова Григорова

А Учителят й казал: „Рекох, не се занимавайте с мъртвото минало, четете Новото, Живото Слово." Сестрата останала много изненадана, защото знаела, че Учителят препоръчва да се чете и Библията.
Един възрастен брат разказваше за друг брат, който на времето е присъствал на погребението на бащата на Учителя. След погребението отива при Учителя и Му казва: „Учителю, вчера погребахме баща Ви, а Вас ви нямаше." Учителят отговорил: „Аз наредих да го приемат Горе! " След това една възрастна сестра и тя пожела да каже своя опитност. Отива при Учителя и Той я пита: „Сестра, какво четете? " - „Най-много Библията", отговорила сестрата. А Учителят й казал: „Рекох, не се занимавайте с мъртвото минало, четете Новото, Живото Слово." Сестрата останала много изненадана, защото знаела, че Учителят препоръчва да се чете и Библията. Същият пример е с Кирчо от Петрич. Сега той е в Невидимия свят. Един ден на Витоша лично той ми го разправя: Понеже Учителят препоръчваше да учим есперанто, аз си купих значката на есперантистите и съм я закачил на ревера на палтото си. Веднъж Учителят идва при мене, вижда я и казва: „Рекох, не се занимавайте с мъртви езици. Изучавайте живия, ангелски език." Кирчо се стъписал и като си тръгнал, веднага захвърлил значката.
към текста >>

6. 111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

Но това беше от страна на Симеонов, ненужна инжекция в мъртвото вече тяло, а от страна на Антов, театрален жест.
Поставената цел беше постигната. Злокобното знамение, дошло през летуването ни на Рила в 1949 г. се изпълни. Това беше чудовищен удар върху всички искрени привърженици на делото, които жестоко страдаха. Симеон Симеонов и Никола Антов, които за да се покаже пред приятелите, че и той държи за делото, но по- скоро в устрема си да държи братята и сестрите под свое влияние и директива, поискват след това разрешение от властта в една от стаичките на техните домове, да се провеждат братски събрания, където да се прочита по някоя беседа. Но това беше от страна на Симеонов, ненужна инжекция в мъртвото вече тяло, а от страна на Антов, театрален жест. Не мина и много време и това беше ликвидирано, и забранено.
към текста >>

7. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо.
започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците. Тази година се изменят всички учебници и учебната програма. 5.Х.1936 год., понеделник Сън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума: „Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие.
към текста >>

8. 4. Безсмъртие и прераждане

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителиалната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота.
И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. * * * С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителиална клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой. Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителиалната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следейки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма в форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * * * Свободата съществува само за идеалните; за гениалните хора.
към текста >>

9. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

Техните общества са се създали на запад от Мъртвото море.
През тези първи векове християнските народи са били импулсирани и са следвали пътя на вярата. Християнската религия се намираше в първата си фаза, преминаваше своя героичен период, импулсирана и съгрявана от своя мистичен огън. В лицето на своите първи адепти, тя трябваше да преодолява много големи препятствия, създавани като реакция, от страна на стария езически свят. Този период на първия деканат, развиващ се под висшите мистични вибрации на планетата Нептун се изяви чрез великата жертва на мъчениците на християнството. Трябва да се изтъкне, че за този мистичен период на първия деканат на Риби, голяма подготвителна роля бе играл, като предходник на християнството, орденът на Есейте. Техните общества са се създали на запад от Мъртвото море. Този орден е дал голям тласък на духовете към аскетизъм, по-после изразяван чрез монашеството. Членовете на есейския орден са водили уединен живот, далеч от мирските съблазни. Животът им е протичал в атмосфера на пълно въздържание. Живеели са в една примитивна, близка до природата обстановка. Храната им е била изключително вегетарианска.
към текста >>

10. 13. ВЪЗПРИЕМАНЕ И СЪЗДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

24) Учителят започва най-напред Паневритмията на Изгрева: „Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото.
Паневритмията е вътрешна духовна работа, планирана от съществата, с която се намалява и променя кармата на тези, които я играят правилно. Тя има мощни духовни сили и действа като магнит на всички, които веднъж я видят. „Всеки, който види играта на Паневритмията, той се свързва с нейните животворни сили и започва да я играе и възприема новия живот. Ако някой влезе в кръга на Паневритмията и е болен, може да оздравее." (64) „Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения; при нея целият човешки организъм трепти музикално... Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма." (71, с. 24) Учителят започва най-напред Паневритмията на Изгрева: „Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. То всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накарам тях да заиграят Паневритмия, навсякъде другаде ще бъде по-лесно." (68, с. 46) Учителят, като наблюдава как приятелите възприемат Паневритмията, обяснява, че всеки брат и сестра изпълняват по определен начин според степента на тяхното развитие и характера КОЙТО имат: „едни - бавно, вяло, а други - бързо и отсечено.
към текста >>

11. 83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия

Весела Несторова

"Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото.
83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия Много по-късно Учителят ми разкри истината по този въпрос, който много време ме бе вълнувал. "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. Тя всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накараме тях да заиграят Паневритмията, навсякъде другаде ще бъде по- лесно. " Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка походка и всичко нехармонично.
към текста >>

Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото".
Този цитат на с. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.
към текста >>

И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно.
Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.
към текста >>

12. 49. ПРОВЕРКА ПО ЕДИН ВАЖЕН ВЪПРОС

Тодор Божков

Те се смесиха с нашите хора, приближиха към мъртвото тяло на Учителя, повъртяха се малко и след това бързо излязоха навън и се отправиха към своята кола.
Аз ги проследих. Те влязоха в салона. Аз наблюдавах отвън през прозореца. В салона беше вече на смъртния одър поставено тялото на Учителя. В салона имаше доста наши хора. Те се смесиха с нашите хора, приближиха към мъртвото тяло на Учителя, повъртяха се малко и след това бързо излязоха навън и се отправиха към своята кола. И без да влизат в разговор с някого, си заминаха обратно за града." Това бяха свидетелските показания на брат Ради, който съвсем кратко и с малко думи, картинно обрисува положението и млъкна. Той не прибави нищо от себе си. Остави ме аз сам да направя нужната преценка. Освен това показание на брат Ради, дали има нещо друго и дали в салона те са говорили и с други наши хора, това аз не зная.
към текста >>

13. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Солени, твърди, сякаш някой чувал още от потопа се закачил на някоя драка, изсъхнал от хиляди години и събрал в себе си солта на Мъртвото море.
Лисица - стар богоугодник. А как ни хранеха тия хайдутяги! В хамбара, гдето се храним лист на дневната дажба. На закуска чай с две бучки захари три маслинки, чай с една бучка захар - 5 маслинки. А маслинките, Господи, кози барабони. Солени, твърди, сякаш някой чувал още от потопа се закачил на някоя драка, изсъхнал от хиляди години и събрал в себе си солта на Мъртвото море. Здраво се държим - никакво обещание. „Майката” и Йовчу много добре се спогаждат. Навярно тя приема бучки захар в своите устица от ръката му, че той й помага здравата, когато тя е дежурна. Той даже й дарява и сестра си Данка, клеветницата Данка, която явно държи страната само на Еленка заради брата си. Някакъв голтак Йордан се записва при нас.
към текста >>

14. 3.2.3. Статия във вестник „БРАТСТВО” 1942 г.

3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения

- би казал невежествения педант, който само в статичния порядък - мъртвото бездействие - вижда един хармонично устроен свят.
Тия ръце бързат да натрупат определено количество човешки снопе, поспрат за миг, после отново, с удвоена бързина косят, за да наваксат изгубеното време... Дали не се е събудил някой нов гений на земята, който иска нов свят да създаде, та старият гледа съвсем да изличи, за да разчисти мястото на новия. Дали? Дали? Който е бил в корабостроителница, в железопътно, или в аеропланно депо, видял ще е навярно различни части от проектирания обект, който отсетне инженерът знае как да съедини. Те изпърво са разхвърляни в безпорядък тук и там, и непосветеното око ще се чуди за какво е всичко туй! Какъв безпорядък! - би казал невежествения педант, който само в статичния порядък - мъртвото бездействие - вижда един хармонично устроен свят. Но в тая колосална работилница, гдето се чува само адски шум от чукове, наковални, пили, където зеят искрящите очи на разкалени огнища, гдето под зоркото око на техника металът се разтопява и става удобен за всевъзможни форми, гдето са разхвърляни безчетни материали, като че ли безсмислено натъркаляни в огромната мастерска - там, в тоя привиден хаос, се готви изграждането на нещо ново, разумно, целесъобразно. И светът днес не прилича ли на огромна работилница, гдето се чува адския пукот на изтребителните оръдия, гдето хвърчат навсякъде, като ненужни вече развалини от стари социални постройки негодни вече за новата човешка мисъл материали - които трябва да минат през огън, да се претопят и отлеят на нови форми, необходими за новия замисъл на великия Строител - природата, в която всички действуващи сили са целесъобразни, гдето няма произвол, както нам се чини, а ред и дивна хармония. Кой непосветен би помислил, че от разхвърляните форми в една огромна мастерска в края на краищата ще се създаде една „Нормандия" или „Куин Мери", тая мечта-утопия още на Жюл Верна, ония плаващи градове, снабдени с всички удобства за едно отбрано общество, което, носено от величествения параход, често пъти няма никаква идея за всичкия огромен труд на хиляди техници: инженери и работници - изпълнители на първоидеята на главния инженер, който е изработил плана? Днешните събития на приличат ли също така на една велико замислена драма, изпълнена в няколко кървави действия, играна от велики в света артисти, от която драма са ни известни само първите актове, а последующите още се не знаят и напразни са опитите на несведующите да ги предугадят? И ако за „Нормандия" бдят интелигентни съзнания за нейната цялост, издръжли-вост и рекордност всред четирите елементи на природата, та здрава и невредима да обслужва движението по мощните океани, колко по-велики, пропорционално на величието на природата, интелигентни съзнания, свръхгениални инженери и архитекти пазят този грандиозен параход - земята, да пристигне навреме на своето отвеки определено място, пазят стъпка по стъпка, действие след действие, да се изпълни мощния план на ония интелигентни сили, които управляват природата, които са велики и прекрасни, както в атома, така и във вселената, и които имат за цел само благото на човечеството?
към текста >>

15. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 6. Разкриване на реалността

И колкото тя ласкаво поема и носи живото тяло в обятията си, толкова тя е сурова и безпощадна към мъртвото.
Много предстои на човека да мисли по тези въпроси и науката ще извърви много път, докато промени методите си и се добере до истината. Дали ще тръгне по пътя на аналогията или на доказателства, нейна си работа, но тя непременно ще опре до безизходната улица. Ние, които си позволяваме да коментираме и нека бъдем упрекнати, че пристъпваме към същността на въпроса като съзерцатели, изказваме нашите мисли спокойно и не лишени от логичност по наша преценка. Когато гледаме живота или живота ни гледа през хилядите очи на природата, която не желае да бъде третирана като гръбница, макар и великолепна. Земята не обича смъртта и както морето изхвърля труповете, водата е премного чиста и подвижна, за да се справи с тази материя, лишена вече от дух. И колкото тя ласкаво поема и носи живото тяло в обятията си, толкова тя е сурова и безпощадна към мъртвото. Земята, обаче, не може да го изхвърля, тя е от друго естество, наричат я майка и с право, затова тя мигом се залавя с превръщането, бърза и тя като водата да се освободи от смъртта, а същевременно да освободи и човека - едно от многобройните й деца. Законът на безсмъртието започва да действува в онзи миг, когато тялото остава само, безкрайно самотно, бедно като сирак, развенчан от своята корона. Същественото го няма - реалното, което до тогава се смяташе нереално отсъствува. И животът започва - дефилира и оповестява нестихващия си дъх. Дали ни беше нужен този път, за да стигнем до същината на темата?
към текста >>

16. 1.18. За славянството. Из книгата „Изворът на доброто”.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Има аналогия между него и Мъртвото море в Палестина.
Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да донесат нова култура. В известен смисъл, сега те са духовния Израил. Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина. Каспийско море в Славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртвото море в Палестина. Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море. Волга съответствува на реката Йордан. Волга е голяма река, а Йордан малка. Мъртвото море е 25 метра под морското равнище. И Каспийското море е под морското равнище.
към текста >>

Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море.
Те идват сега да донесат нова култура. В известен смисъл, сега те са духовния Израил. Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина. Каспийско море в Славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртвото море в Палестина. Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море. Волга съответствува на реката Йордан. Волга е голяма река, а Йордан малка. Мъртвото море е 25 метра под морското равнище. И Каспийското море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртвото море живот няма, а в Каспийското море има богат живот.
към текста >>

Мъртвото море е 25 метра под морското равнище.
Каспийско море в Славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртвото море в Палестина. Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море. Волга съответствува на реката Йордан. Волга е голяма река, а Йордан малка. Мъртвото море е 25 метра под морското равнище. И Каспийското море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртвото море живот няма, а в Каспийското море има богат живот. Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и други морета. В Палестина никоя река не се влива в отворено море. Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика.
към текста >>

Разликата е в това, че в Мъртвото море живот няма, а в Каспийското море има богат живот.
Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море. Волга съответствува на реката Йордан. Волга е голяма река, а Йордан малка. Мъртвото море е 25 метра под морското равнище. И Каспийското море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртвото море живот няма, а в Каспийското море има богат живот. Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и други морета. В Палестина никоя река не се влива в отворено море. Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика. Задната част на главата на славяните е развита. Това показва, че те имат силни семейни чувства и склонност към уседнал живот.
към текста >>

17. 3.11. Хлябът.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така!
Защото хляба - „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... „за да имате живот, и да го имате преизобилно" - Христос. В днешния материалистичен век трудно може да проникне в човешкото съзнание мисълта за святостта на хляба. За това, че хлябът - това е частица от тялото на Бога, на Христа. Че той съдържа в себе си свещения живот на Бога. Че в хляба е материализираният живот, материализираната Любов на Бога към нас, хората... В съзнанието на хората днес владее фалшивата мисъл, че нашето Слънце, че всяко Слънце в безграничната Вселена, представлява мъртва, огнена, горяща маса, лишена от какъвто и да било съзнателен живот. С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така! И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов... Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на Бога - грижата на Бога за нас! Да разберат, че това, което идва от Слънцето, не е резултат на един голям огън, а - на една голяма, непонятна за нашето съзнание, Любов. Че самото Слънце не е едно голямо пожарище, а - един безкрайно велик, безкрайно съвършен, безкрайно красив Божествен Живот.... От Слънцето идва Хлябът! От Любовта идва Хлябът! От Бога идва Хлябът!
към текста >>

18. Карма

1. Що е окултизъм?

Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко - от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност.
към текста >>

19. 276. Савка Керемидчиева

На едно одърче лежеше мъртвото тяло на сестра Савка и майката горко плачеше, и обуваше й на крачетата бели чорапки, и вързваше краката й с кордела, да не се отмятат настрани.
Л.Т.: В деня, в който (вечерта беше) падна Берлин, целият народ ликуваше. В.К.: Това беше 9 май 1945 г.265 Л.Т.: Тогава е издъхнала сестра Савка. И пущаха по небето светлини такива, заря имаше, фишеци светеха. В.К.:Да. Л.Т.: На другата сутрин отидохме да посетим майката на сестра Савка и да се поклоним на нейното тяло. Намерихме къщичката на майка й. На едно одърче лежеше мъртвото тяло на сестра Савка и майката горко плачеше, и обуваше й на крачетата бели чорапки, и вързваше краката й с кордела, да не се отмятат настрани. И като влязохме, тя се обърна към брат Христо и каза: Кръстю, Учителят веднъж каза една беседа, която ме разтърси издълбоко. В тази беседа Той каза: „Аз не съм срещнал нито една майка, която да подготвя детето си, дъщеря си за Господа. Тя подготвя дъщеря си за някой мъж, да я омъжи за някой мъж. А нито една майка не довежда дъщеря си за Господа, да служи на Бога.” Аз цяла нощ не спах. Станах сутринта рано, стоплих вода, извадих легена.
към текста >>

20. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

Тя, макар и много бледо, поради мъртвото доктринерство на католическите мисионери, свързва българското културно развитие с културата на католическия запад, с неговите училища, език, литература, театър, музика, и по този начин стимулира процеса на българското културно възраждане.
Второто македонско издание на унията от 1874 г. ускори решаването на въпроса за спорните епархии. Униатството е един пример как нереализираните и нереализуемите намерения на едно обществено движение могат да ускорят или забавят процесите в други социални области. И точно като тактическа маневра на група български общественици, унията подпомогна процеса на отделянето на българската църква и от една обратна страна съдействува за българската национална консолидация. В случая обаче, това което е най-необходимо за третираната тема, трябва да се изтъкне още една положителна страна на унията. Тя, макар и много бледо, поради мъртвото доктринерство на католическите мисионери, свързва българското културно развитие с културата на католическия запад, с неговите училища, език, литература, театър, музика, и по този начин стимулира процеса на българското културно възраждане. Но за това ще се говори на друго място. _________________________________ 194) Виж също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 102-104. 195) АНГ, II, Д-р Цанков до Н. Геров, 13 декември 1856 г., с. 699. 196) Също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 106-112.
към текста >>

21. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).

Мъртвото човече разгледа спящите полицейски, втренчено се вгледа в спящата горила - Саид Кучката, вслуша се в бълнуванието на някой си затворник; и без да разбуди някого от заптиите, стъпайки на пръсти, се измъкна из общия коридор на затвора: Вели ефенди като нощна сянка посети затвора и като такъв се изгуби в широкия двор на конака.
Това бе Вели ефенди: той изучаваше условията на „единочното заключение”, в което бяха турнати арестантите учители и безименният виновник. Председателят на Одринската апелация констатира, че всичко живо - и полицейските, и арестантите - дълбоко спи, с изключение на едного, който много ниско, но тъжно тананикаше някаква си гръцка мелодия, отдавна позната на ефендито. Вели ефенди се вслуша в тъжната мелодия и в съзнанието му се размърдаха купове и вериги от представления, скопчени с неговото „следователство” по Критските движения. „Същата история се повтаря”, каза на себе си дребното человече. Затворникът свърши мелодията и дълбоко въздъхна; тънкото звякание на веригата придружи дълбоката въздишка, но съдническото сърце на ефендито, което бе хванало кора от калта на живота, не допусна на въздишката да се вмъкне поне в едно от тесните му кьошенца. Мъртвото човече разгледа спящите полицейски, втренчено се вгледа в спящата горила - Саид Кучката, вслуша се в бълнуванието на някой си затворник; и без да разбуди някого от заптиите, стъпайки на пръсти, се измъкна из общия коридор на затвора: Вели ефенди като нощна сянка посети затвора и като такъв се изгуби в широкия двор на конака. Тайното пристигание на „чрезвичайната” изненада каймакам-бея. Крилата му бяха подрязани; присъствието на Абдулла бей-зааде по такъв начин в Хасково го стресна не на шега; стресна го, както въобще нисшето началство всякога се стряска от висшето, когато последнето благоволи дебнешком да изпъкнем пред очите му. _______________________________________ 381) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Одрин (в исторически контекст Адрианопол, тур.: Edirne, Едирне, гр.: Αδριανούπολη, Адриануполи) - град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
към текста >>

1.0139060020447