Търсене в текстове за 'Мъжество'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 47 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_42 Британската империя и германския парен котел

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест.
А тази идея бе дадена от Учителя. Ако я бяха изпълнили, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи. Но Англия не пожела да изпълни съветите на Учителя. Едуард VIII се ожени за американката. Той бе посрещнат в Америка като герой, че се е отказал от кралството на Британската империя заради една обикновена жена и то американка. Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест. Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII. Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя.
към текста >>

2. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Бъдете мъже и носете съдбата си с мъжество.
И чак тогава ще дойде възкресението. Най-първо ще бъдат съдени добрите хора. Съдбата на този век започва от дома Господен, затова тези, които се оплакват, че Господ ги съди, не знаят какво искат. По-добре съденето ти да свърши сега в мировото съдилище, отколкото да стане в горния, в касационния съд. По първия начин са били съдени светиите. Бъдете мъже и носете съдбата си с мъжество. За да бъдете освободени чрез възкресението, непременно трябва да бъдете съдени. В този процес на съдене, едно е необходимо: Да се молим на Господа, да бъде милостив към нас. Плачът нищо няма да помогне. Трябва да има човек дълбоко смирение. И чак след това ще дойдем на земята с Христа и няма да бъде като сега, защото жената ще пребъде в небесен живот.
към текста >>

3. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

ТОМ 5

Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното тяло у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА Има моменти в човешкият живот на земята, когато слизайки от горе човек се облича в плът, ражда се, преминава през детството си, където много пъти може да му се даде да види на филм в себе си част от предишните си прераждания. Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното тяло у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му. Бях малка и все мислех, че млада и зелена ще умра и ще ми носят цветя над гроба. Тогава не знаех, че такова нещо бях го преживяла в другите си прераждания. Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси". Той ме изгледа, усмихна се и каза: „Това е истина.
към текста >>

4. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

Вратата на един от товарните вагони, където бяхме нахвърляни бавно се отваряше и повиканата жертва слизаше с хиляди проклятия и със силното желание да запази спокойствие и мъжество пред палачите.
Всеки обед в донесената храна на другаря Стоилов -адвокат, в готвеното имаше малко кокалче, в дупката на което се намираше костен мозък, а зад него в дъното на дупката - малка бележка написана стенографно. Въпреки подозренията на охраната, конспирацията чрез кокалчето остана неоткрита. По този начин ние следяхме събитията. Животът ни през деня коренно се отличаваше от тоя през нощта. Макар и пребити, ние си позволявахме от време на време и шеги, обаче, през нощта напрежението ни бе голямо, особено към полунощ, през което време палачите почваха своята работа. Вратата на един от товарните вагони, където бяхме нахвърляни бавно се отваряше и повиканата жертва слизаше с хиляди проклятия и със силното желание да запази спокойствие и мъжество пред палачите. Обстановката в инквизиционната стая му е позната: каучукови бичове с надпис „Аз знам всичко и всичко ще кажа! ", няколко пияни агенти-палачи, готови да бият, а от страни -маса с червено вино, нарязана сланина и чесън - любимия аперитив на садиста Баладински (белогвардейски офицер). Дали природата е създава друг подобен звяр-човек, не знам, но този садист Баладински, нямайки възможност да пие кръвта на своята жертва, налива и пие от виното, мислейки, че пие кръвта на жертвата си и то в момента, когато жертвата му се гърчи от болки, причинени от необузданите удари на бичовете. Седалището се подува, посинява, напуква се и когато кръвта започне да пръска лицата им, тогава прекратява своята животинска наслада. И ако ти си позволиш, преди те да спрат да им извикаш „Спрете палачи!
към текста >>

5. 14. Музикантът, който търсеше друго съзвучие в живота си

Атанас Минчев

ТОМ 7

Можеше да ги превъзмогнем не само с мъжество и сила, но и със знание.
Той ме прегръща и се разцелувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната. Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал. А този идеал за детските ни години бе да възмъжеем, да станем големи, за да преминем по пътя, по който бяха преминали предишните поколения. Ето, сега ние бяхме в този път и разбрахме какви препятствия и пречки стоят пред нас. Можеше да ги превъзмогнем не само с мъжество и сила, но и със знание. Обикновеното знание бе достъпно за нас, но то не ни помагаше да прескочим проблемите си. Имахме привилегията, че срещнахме Учителят, че целувахме десницата Му и чрез нея получавахме онази помощ и онова знание необходимо за човешката душа да разреши своята задача, когато трябва да разрешава една от най-важните задачи на земята. А това е отношение на човешки души към Първопричината на живота. Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде и отношението на онзи, с когото живееш към теб. Защото човешките души вървят към Бога по закона на съзвучието.
към текста >>

6. 06 - 06. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД. С МОЛБА ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА ГЕОРГИ КУРТЕВ, АЙТОС

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 подир обяд вярующите членове на Веригата и други приближени до нея от местния кръжок, ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат те както да четат шестях псалми, по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116 и 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на Избраните": „ Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.
6. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД. С МОЛБА ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА ГЕОРГИ КУРТЕВ, АЙТОС София, 19 август 1913 год. Любезний братко, Настъпилите събития налагат работа на вярующите. И затова по разпореждание чрез Учителя, за следующите три святи Недели, а именно 25Август, 1-й и 8-й Септемвий т. год. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята Неделя, 25 Август т. год. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 подир обяд вярующите членове на Веригата и други приближени до нея от местния кръжок, ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат те както да четат шестях псалми, по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116 и 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на Избраните": „ Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това, заради Великото си име с което си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всички народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, отпред лицето си, ние ще те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката си ръка. Стори това заради Господа Нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме. Амин.
към текста >>

7. 06 - 37.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

Сега се иска мъжество, търпение.
Да пазят тия наставления, които им дадох в София. Да се пече на слънцето по 3-4 часа на ден. Другото само по себе си ще дойде. Ти ходи с вяра, любов и надежда. Най-после истината ще възтържествува. Сега се иска мъжество, търпение. Ако човек с Бога в себе си не може да успее, без него съвсем. Достойните ще разбера т. Ний ще ви помагаме в пътя ваш и на всички, които любят Господа. Моя поздрав вам и на всички приятели. Само Божията Любов.
към текста >>

8. V.II.6 МОЛИТВА НА ИЗБРАНИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Господи благослови тоя народ, укрепи го и дай му мъжество. 2.
6 МОЛИТВА НА ИЗБРАНИТЕ 1. Господи благослови тоя народ, укрепи го и дай му мъжество. 2. Укрепи Духът му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да ТЕ слави през всичките векове на бъдещето. 3. Стори Господи Боже мой това заради Великото Си Име, с което Си знаен през всичките векове. 4. Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти Си само ЕДИН, в когото нема измена и който си всякога силен да помагаш и да избавяш. 5. Разпръсни враговете ни Господи пред лицето Си и ние ще те славим с чисто сърдце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. 6. Ти Господи Сам действувай сега с крепката си ръка. 7.
към текста >>

9. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

ТОМ 12

После, ако искате да добиете мъжество посещавайте онези възвишени характери, например, някой мъж, който достойно се бори в живота; онази жена, която устоява на всички трудности в живота.
“) Вашата събота може да се измени. Има човешка събота има и Божествена събота. Но ще се подмладявате. Представлявайте си, как живеят децата сега, момиченцата и момченцата в живота си. Това ще внесе една обнова във вас. После, ако искате да добиете мъжество посещавайте онези възвишени характери, например, някой мъж, който достойно се бори в живота; онази жена, която устоява на всички трудности в живота. После, представяйте си, дойдете до старостта. Представяйте си стари хора, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие гледате на старите, на изпадналите хора. Най-после виждайте човек във всичките негови хубави проявления. Представлявайте си ангелите - същества стройни, хубави, готови всякога да помагат.
към текста >>

10. 3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 часа подир обяд, верующите членове на веригата и други приближени до нея от местния кръжок ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат както да четат шестях псалома по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116, 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на избраните - Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество.
Гумнеров София, 19 август 1913 г. Любезни братко, Настъпилите събития налагат работа на верующите. И затова, по разпореждане чрез Учителя, за следующите три святи недели, а именно 25 август, 1 и 8 септември т.г. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята неделя. 25 август т.г. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 часа подир обяд, верующите членове на веригата и други приближени до нея от местния кръжок ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат както да четат шестях псалома по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116, 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на избраните - Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество. Окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, от пред лицето Си; ние ще Те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си ръка.
към текста >>

11. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Значението на цветята: 1649 Глог - мъжество, смелост.
1645 И като обичате един човек, свързвате се с него и като не го обичате - пак се свързвате. Онзи свят 1646 В другия свят, като идеш, твойто минало става настояще и понеже съзнанието ти е будно като на мъдрец, ти се чудиш как си допуснал известни погрешки. Промисъл. 1647 За една година имаш право да промислиш напред, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си. Доброто. 1648 Прояви своята доброта навреме. Като проявим доброто, ние сме във връзка със съзнанието на Природата и всички хора в света. Значението на цветята: 1649 Глог - мъжество, смелост. Метличина - меланхолия. Истравниче -смирение Орлов нокът- приятелски връзки. Шибой - симпатия. Хортензия- трайна обич. Невен - вечна вярност.
към текста >>

12. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр.
Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород. Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр. През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е. целото Зло в неговите всестранни прояви, освобождава се от веригите на своето земно аз (материалната си индивидуалност) и чрез "мистичната смърт" (всесъжението и развитието на будическото тело - състоянието на Христа), влиза в безграничната област на вечната хармония, всезнанието и всемогъщието, т. е. реализира висшия живот на всеобемната любов, която е "връзката на съвършенството". "Стар" е санскритска дума с няколко значения. "Старият с дни" (Даниел - 7; 9).
към текста >>

13. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

ТОМ 18

Такива люде; обаче, всякога могат да бъдат първи там, в такива области, където на първо място трябва да се прояви храброст, смелост, предприемчивост и настойчивост, където трябва да се употреби главно мъжество, физическа сила, самообладание и издръжливост.
Когато хармоничното влияние от аспект между Слънцето и Марс влияе върху духовната природа на човека, тогава човек е смел, решителен, храбър, неустрашим, рицар и кавалер, предан и верен в дружба и на дадена дума, дружелюбен, услужлив, пожертвувате лен, дисциплиниран, изпълнителен, послушен. Когато хармоничното влияние между Слънцето и Марс се изразява върху физиката на човека, тогава такъв човек се отличава със силна конструкция, здрав организъм, силна мускулатура, с голяма работливост, издръжливост, ловкост, пъргавина, похватност. В митологията и Илиада представители на Марсов тип, хармонизиран от Слънцето, са Херкулес и Ахил. Люде, които попадат под силното хармонично влияние на Слънцето и Марс, не се отличават с особено висока умствена и духовна култура. Те никъде не се проявяват в науката и изкуствата. Такива люде; обаче, всякога могат да бъдат първи там, в такива области, където на първо място трябва да се прояви храброст, смелост, предприемчивост и настойчивост, където трябва да се употреби главно мъжество, физическа сила, самообладание и издръжливост. Такива люде могат да бъдат първи като техници, изследователи на нови земи, организатори на физически предприятия, ръководители на строежи и пр. Най-висшият тип представители на хармоничното влияние между Слънцето и Марс са зъболекарите, хирурзите, часовникарите, машинистите. Изобщо всички области на пионерството, физическото строителство, механиката, техниката, свързани с използване на метали, са полето на дейност на родените под преобладаващото Слънчево-Марсово хармонично влияние. Колкото пo-голяма е хармонията между Слънцето и Марс в даден хороскоп, толкова по-сигурно е, че съответното лице ще стане господар на своята низша природа и ще си образува добри навици, ще канализира и оползотвори своята умствена, духовна и физическа енергия. Марс е представител на животните у човека, човек е микрокосмос и следователно съдържа животните у себе си и затова когато Слънцето и Марс са в хармония, човек е станал господар на животинската си природа, на низшето в себе си.
към текста >>

14. 1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ

ТОМ 19

В пътя на съвършенството, новият човек ще върви с едно духовно проникновение, с устрема на своето осъзнато подсъзнание и с мъжеството на своя универсален дух.
Така, в народите, в човечеството, ще се роди духовния образ на новия човек, в който студеното каменно сърце, находящо се у съвременния човек, ще бъде заменено с едно топло и нежно сърце, присъщо на слънчевите деви, сърце, изпълнено с хуманност, алтруизъм и всеотдайно човеколюбие. Сърцето на новия човек ще съчетава всички възвишени емоционални качества и добродетели на слънчевите деви. При вълната на Любовта в човешката душа ще изгрее великата идея за безсмъртието на човешкия Космичен дух. Новият човек през веригата на вековете ще се превъплътява, ще следва безкрайния път на съвършенството, не със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива. Той ще излезе от орбитата на своята безкрайно малка личност и ще се озари от виделината на Космичното свръхсъзнание, трептящо в ритъма на Мировото безсмъртие. В пътя на съвършенството, новият човек ще върви с едно духовно проникновение, с устрема на своето осъзнато подсъзнание и с мъжеството на своя универсален дух. През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, ще се разкрие реалността на духовния свят. Изучаванията на съвременната Стр. 57/943 парапсихология се явяват като предтеча на третото духовно стъпало в стълбата на живота, върху което вече стъпва днешното човечество. Духовният свят ще стане достояние на всяка пробудена душа. Това означава, че човешките души, без всякакви посредници, ще влязат във връзка с онези възвишени същества, които направляват човешката еволюция.
към текста >>

15. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

ТОМ 19

Пред редицата свои въплъщения той ще следва този път с едно духовно проникновение, с цялото великолепие на своята безсмъртна душа, и с мъжеството на своя божествен дух.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, скритата природа на духовния свят ще бъде разкрита и позната като една реалност.
Тя ще бъде подета от всички славянски народи и след това от другите народи по лицето на Земята. По този начин ще има една здрава основа за създаване на духовното тяло на новия човек. Този нов тип човек ще бъде една синтеза от всички качества и добродетели на всяка от расите и народите на нашата планета. През този период дълбоко в човешкото съзнание ще се събуди идеята за безсмъртието на човешката душа. Човек през вековете ще се превъплътява, ще следва своя път на духовната си еволюция не вече със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива, затворен в орбитата на своята личност, но ще влезе и ще живее в светлината на космичното съзнание. Пред редицата свои въплъщения той ще следва този път с едно духовно проникновение, с цялото великолепие на своята безсмъртна душа, и с мъжеството на своя божествен дух.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, скритата природа на духовния свят ще бъде разкрита и позната като една реалност. Това значи, че душите са вече готови да влезнат в пряка връзка с него.” „За разлика от древността, когато духовните познания бяха предавани единствено на някои избрани, било жреци или брамини с помощта на ритуала и големите мистерии - Учителят в пътя на Любовта и служенето предлага духовните истини ясно, безусловно на цялото човечество. Тайните на невидимия, духовния свят ще станат достъпни, ще могат да се възприемат от всички души, в които е събудено космическото съзнание. Човечеството през тези важни времена трябва да мине през огън, през огнено кръщение, по пътя на великото страдание. По този начин всички недъзи, които са натрупани в човечеството от инволюционната епоха ще бъдат изгорени и по този начин да се запали отново Божествената искра, която през течение на хилядолетия е била открита в дълбочините на човешкото естество. Изобщо, бялата раса трябваше да премине през тази фаза, за да може самата тя да си изгради своята материална и духовна култура по пътя на личния опит.” „През периода на вълната на Любовта и мистичния деканат на Водолея, ще се развържат кармичните възли.
към текста >>

16. 1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Николай Дойнов Статии

ТОМ 19

В съзвездие Лъв, изразено от древните мъдреци със символа гривест горд изправен лъв, изразяващ мъжество, сила и господарска повелителност.
Ерата на Близнаци от 6,000 до 4,000 години. Ерата на Бика от 4,000 до 2,000 година. Ерата на Овена от 2,000 до началото на Християнската Ера. Ерата на Риби от началото на нашата Ера, до, както Учителят казва, 1914 година и Ерата на Водолея, в която ера сега човешкият род живее. За характера и въздействието на всяка ера е от особено значение онова, което е най-характерното за съответното зодиакално съзвездие, дадено ни от астрономията. В съзвездие Лъв, изразено от древните мъдреци със символа гривест горд изправен лъв, изразяващ мъжество, сила и господарска повелителност. В това съзвездие, видими с просто око, се наблюдават около 70 звезди, между които особено ярко изпъкват звездата РЕГУЛ от първа звездна величина и ДЕНОБЪЛ от втора. Слънцето Регул е с диаметър три пъти по-голям от диаметъра на нашето Слънце, Неговата яркост, която е изключително голяма, е 150 пъти по-голяма от яркостта на нашето Слънце. Температурата на неговата повърхнина е 14,000 градуса (на нашето Слънце е само 6,000 градуса). Тези данни на Регулос ясно е отчел Саабей изтичащите от това съзвездие сили, сили на мощ, достойнство и жажда за господство. Затова тази най-ярка звезда в това съзвездие е наречена Регул, което ще рече Цар, а Денобъл - Царица.
към текста >>

17. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

втора част - писма 1913г - 1914г

ТОМ 21

В живота трябва търпение, мъжество, смелост, вяра.
Стойчева, Получих вашето писмо. На тая госпожица, за която ми говорите, може да й препоръчате да пие вода от варени копривени корени. Да си наберат корени от обикновената коприва, да ги измият добре, да ги нацепят, да ги турят на огъня с вода и да ги варят 2 ÷ 3 часа и от тази вода да пият по два или три пъти на ден. Така може да си варят всеки ден, или през ден. Те действуват отлично. В живота трябва търпение, мъжество, смелост, вяра. Страданията, това са участта на човека след изгубванието на Божествения живот. Зная, виждам, но много неща трябва да се носят. Всеки един носи постоянно последствията от грешките на своя живот. Не може злото да принесе добри плодове, нито доброто - зли. Не може лъжата да донесе живота, нито любовта - смъртта.
към текста >>

18. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

ТОМ 21

” – „Аз не те изоставих, но се малко поотдръпнах, да видя твоето мъжество.” И Аз ти казвам: Господ иска да види твоето мъжество.
[Любезна Величка Стойчева], Има един отличен пример от живота на св. Антони. Веднаж го нападнали лошите духове и го много измъчили. Когато се освободил, със сълзи на очите попитал: „Господи, къде си? ” – „Тук съм”, отговорил Господ. „Но защо ме изостави? ” – „Аз не те изоставих, но се малко поотдръпнах, да видя твоето мъжество.” И Аз ти казвам: Господ иска да види твоето мъжество. Той не е далеч. Мъжество. Человек се ражда да стане не по-щастлив на земята, но по-силен духом, като се кали в тая вътрешна борба. В моя Дух противоречие не съществува. (Свещеният подпис) 57. Покана за събора през 1915 г.
към текста >>

Той не е далеч. Мъжество.
Веднаж го нападнали лошите духове и го много измъчили. Когато се освободил, със сълзи на очите попитал: „Господи, къде си? ” – „Тук съм”, отговорил Господ. „Но защо ме изостави? ” – „Аз не те изоставих, но се малко поотдръпнах, да видя твоето мъжество.” И Аз ти казвам: Господ иска да види твоето мъжество. Той не е далеч. Мъжество. Человек се ражда да стане не по-щастлив на земята, но по-силен духом, като се кали в тая вътрешна борба. В моя Дух противоречие не съществува. (Свещеният подпис) 57. Покана за събора през 1915 г. с дата 4.8.1915 г. 58.
към текста >>

19. 2. БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНСТВОТО

ТОМ 22

Мъжество се иска от всички.
Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на земята, сами ще проверите, дали думите ми са верни. Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще. Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх. Мъжество се иска от всички. Хлябът ще дойде, няма да умрете от глад и от жажда. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят. Ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най- много няма да остане онеправдан човек на земята.
към текста >>

20. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Мъжество се иска от всички.
Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: «Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си.» Това носи новата култура за цялото човечество. Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на Земята, сами ще проверите дали думите ми са верни... Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще. Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх. Мъжество се иска от всички. Хлябът ще дойде; няма да умрете от глад и от жажда. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят; ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най- много, няма да остане онеправдан човек на Земята; в продължение на сто години ще се тури ред и порядък в света. Божието благословение ще дойде върху вас и върху децата ви.»[6] «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма.
към текста >>

21. 6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов-30.08.1929, София)

ТОМ 24

При това, с пълна преданост тя гледа около 15 години болния си съпруг и с християнско мъжество претърпя неговата смърт и на четири отгледани деца.
Дори и когато в напреднала възраст и с разнебитено здраве нейният съпруг се оттегли от активно проповедничество и се установи в София, съпругата му Манола продължи любимата духовна работа, като взимаше активно участие първо в работата на Евангелската църква на ул. "Солун", а после на бул. "Дондуков" и ул. "Раковска". Често тя прочиташе отбор религиозни биографии, които превеждаше от английски и които се изслушваха с наслада от публиката и служеха за голямо назидание на всички. Освен дето в София взимаше живо участие в молитвени, мисионерски и други събрания, тя често предприемаше и дълги пътувания за съживителна духовна работа, особено в Северна България. При това, с пълна преданост тя гледа около 15 години болния си съпруг и с християнско мъжество претърпя неговата смърт и на четири отгледани деца. Домашните й казват, че даже в тези времена тя не пропущала ден да мине без да седне при органа, да си изсвири и изпее някоя любима духовна песен. Когато напоследък, поради болест, бе поставена в невъзможност да взима активно участие в църковната работа, тя я следеше с жив майчински интерес. Когато преди няколко години се почна евангелизаторска работа в Подуене тя, освен дето взе живо участие в публичните събрания, отвори дома си за молитвени събрания водени не рядко от съпруга й и от самата нея. Като майка тя си поставила за цел да заведе своите деца при Спасителя. За да постигне тази цел поддържала редовно огъня на домашния молитвен олтар, представила пред тях достоен пример и от най-ранната им възраст определила за редовно всяка неделя подир обяд специален час, в който им прочитала подбрани книги, които способствували да им вдъхнат любов към Бога и преданост към Христовото дело.
към текста >>

22. 4.3.5. Българският поет и публицист в Америка

ТОМ 24

С Толстоя, той вярва, че религията е главният фактор в живота, и че няма мъжество без нея.
Срещу това му дали да живее в една турска къща, която била без прозорци и служила за обиталище на добитък. Със спестените пари си купувал само книги. ..И в един приятен ден той стъпил на американска земя и в 1894 г. завършил Харвардския университет с титлата Bachelor of Arts. Този планинец, поет, хуморист и чифликчия, с право е наречен "Българският Толстой". С Толстоя, той вярва, че религията е главният фактор в живота, и че няма мъжество без нея. С Толстоя той споделя чувството на ужас при бруталността на войната, и несправедливостта, социална и политична, които така често характеризират войната. Чрез своята собствена вяра и размишления той е достигнал да вижда вечната пропаст между учението на Исуса и войната. Но той не е християнски анархист и той не вярва в учението на "не се противи злому", което се самонарича миролюбиво. Той не вярва в атакуване, но той вярва, че човек трябва да защити домът си. И той счита своя длъжност като публицист да учи това, което мисли, че е право.
към текста >>

23. 4.3.21. По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист

ТОМ 24

На второ място, ние дойдохме да се поклоним на свещената памет на Ивана Хуса - на благословения мъченик Ян Хус: корона на чешкото мъжество, слава на родното славянство, светец на всемирний евангелизъм, апостол на съвременната демокрация и един от спасителите на цялото човечество.
Без Христовата истина животът няма път; без Христовия път, истината не дава плод; без Христовия живот, мироглед и вдъхновение, човешкото съществуване няма оправдателна смисъл и разумно назначение. От дотук казаното ще ме разберете, като ви кажа, че ние, българските делегати, дойдохме тука, не защото вие сте славяни, макар че, при еднакви други условия, нам славяните са по-мили от другите раси; не дойдохме да се полюбуваме на вашата цивилизация, макар и да признаваме, че вие сте не само много по-напреднали от нас, българите, но и най-културни от всички славянски народи; нито дойдохме да видим вашата славна Прага, която е действително, великолепна и царствена наглед. Не, не за тия неща дойдохме, колкото интересни и достохвални да са те. А по съвсем други мотиви и съображения напуснахме за време работите и интересите си у дома, та харчим време и средства сдохождането си на тоя събор. Ние дойдохме, на първо място, да видим с очите си, да проверим самолично, дали е истина, че тука има братя и сестри евангелисти, които искрено любят, и делом доказват, че любят Господа Христа; дали има мили чехи, които се молят, работят и се подвизават за дохождане на Божието царство, за царуването на правдата и любовта в Бохемия и по цялата земя. На второ място, ние дойдохме да се поклоним на свещената памет на Ивана Хуса - на благословения мъченик Ян Хус: корона на чешкото мъжество, слава на родното славянство, светец на всемирний евангелизъм, апостол на съвременната демокрация и един от спасителите на цялото човечество. Ние се покланяме най-благоговейно пред паметта на Ян Хуса и Йеронима Пражки. Също и на народа, който ги роди. Завиждаме ви, братя чехи, за тия блестящи имена! Честити сте, чешки възпитатели, че из склада на вашето минало, имате да посочите за пример на децата си народни герои от такава висота! На трето място, ние дойдохме с надежда, че тук ще се положи основа на бъдещето всеславянско, панславянско евангелско единство.
към текста >>

24. 1. Американската образователна дейност в България

ТОМ 24

Второ, Колежът им даде превъзходна нравствена подготовка, която води към развитие на характер и мъжество, подготовка, която придобиха повече от живия пример на своите учители, отколкото чрез някаква школовка в класната стая.
Почти половина от учениците, свършили Колежа до 1895 г. бяха българи. Тези негови питомци са заемали важни длъжности и са допринесли много за напредъка на своята страна. Образованието, което са получили тези ученици в Роберт Колеж, е ценно в три отношения. Първо, като прибавка към доброто общо образование, което са получили Колежът им даде основно познавание на английския език и доста добро такова и на френския език. Второ, Колежът им даде превъзходна нравствена подготовка, която води към развитие на характер и мъжество, подготовка, която придобиха повече от живия пример на своите учители, отколкото чрез някаква школовка в класната стая. Трето, Колежът разшири познанията им за света и разбиранията им за обществото, всред което живееха. Те влизаха в Колежа в контакт с някои велики учители, които сложиха своя отпечатък върху техните характери. Американски колеж за момичета Американският колеж за момичета в Цариград беше основан през 1871 г. и вписа българки между своите ученички още от началото на съществуванието си. По онуй време нямаше друго подобно заведение за женско образование в Близкия Изток.
към текста >>

25. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Поздравява ги дружинният за мъжеството им и спокойствието им и изказва благопожелание, да имат същите добродетели и качества и в най-тежките моменти на нашата бъдеще дейност... та даже в боевете, ако бихме имали такива!
нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец. Още по-напред трета група обградили овчарска свирка и слушат мелодичния й глас, на стара народна песен, когато майка оплаква своя син "хайдутин" и го наставя юнак да бъде, на бедни, сираци и вдовици и да помага, на тиранин турчин да не прощава, на чорбаджии ортак да не става, че те всички са, майко, изедници, те баща ти изядоха и много сълзи сирашки проляха!... На Бога вяра имай, Правдата въдворявай, Истината изявявай, иначе проклет бъди, сине... и не ще се наречеш мой син!... юнак, верен бъди и китка цвете всякога ще имаш от твоята Стояна..., китка ран босилек... Издебва дружинният тая група незабелязан за никого, тихо безшумно и веднага извива се висок глас: "Турци сред нас, готови бъдете...", но свирка не спира, радостта сияе по лицата им, мисълта високо и далеко е отправена и отговаря чичо: "А вие ли сте г-н капитан, да заповядат турците, ние сме готови, сега бързаме на врага да стигнем до града, а ако искат и с тях ще се разправяме! "... Ни сянка от смущение. Поздравява ги дружинният за мъжеството им и спокойствието им и изказва благопожелание, да имат същите добродетели и качества и в най-тежките моменти на нашата бъдеще дейност... та даже в боевете, ако бихме имали такива! Отговор последва веднага: "... Такъв късмет, г-н капитан, да се пооцапаме в противникова кръвчица, хайде от твои уста в Божи уши! " Продължаваше се марша... Спираме пред с. Куру-дере. Селяни, селянки бяха наизлезли за среща и кой каквото имал и успял да вземе, носи на ръце, за подарък на освободителя си български войник... С мощно "урра" дружината поздрави селото - селяните и "здрасти, здрасти братушки..., добре дошли, добре дошли, турците избягаха вчера, снощи... " се чуваха гласове в разни групи, образували се от селяни и войници. Почивка бе дадена. Наизвадиха се порциите месо от торбите-раници, сирене донесоха от селото и други хранителни продукти "царски обяд" се правеше... Вино пожелаха да донесат..., благодари им дружинния и пожела да не донасят за сега, защото път ни предстоеше, работа сериозна ни очакваше... "Е, както кажете господине!
към текста >>

Непрекъснатите обиколки на дружинния командир по позицията на дружината, било върху кон, било пеш, а също, такива обиколки и от страна на ротните командири, даваха мъжество на войниците.
Урум-бегли, с писмо от Димитър Гогов и Георги Калоянов, учител в това село ни дадоха първите твърде ценни сведения за разположението на противника при Виза, главните му сили от IV или III корпус - не знаеха точно, за находящия се южно от с. Соуджак 5000 пехота с 14 оръдия, при "Беклемето" и към "Текето" други 2500 души с 4 оръдия... Тия сведения се потвърдиха и от други българи местни жители, бягащи към нас. Твърдеше се и за извършващия се десант при Мидия, но бурното море пречело за бързото стоварване на войските и големите началстващи турски лица, били недоволни от това забавяне на десанта. Все таки, имали досега около 5000 души стоварени, а щели да бъдат около 35000 души, които стояли в параходите на котва... Всички сведения бяха последователно все по-сериозни и по- сериозни, докато към 9 часа преди пладне се чуха първите пушечни изстрели, постепенно зачестяващи се, по посока на наблюдателно- отбранителната застава, 1/2 рота, на височината срещу "Текето", по шосето Бунар Хисар - Виза, към моста на Пурлия, източно от Бунар Хисар на около 1/2 километра. До тоя час усилено се укрепяваше позицията, заета с три роти от дружината, а четвъртата рота - 2-ра Погранична, бе останала в прикритие на обозите на дружината и се намерваше към с. Куру-дере. Непрекъснатите обиколки на дружинния командир по позицията на дружината, било върху кон, било пеш, а също, такива обиколки и от страна на ротните командири, даваха мъжество на войниците. Тия мили, верни и предани на Родината чада, работеха неуморно и най-добросъвестно и прилежно през цялата нощ, по укрепяването на заетата позиция, но с какво? Повече с ръце и с помощта на малкото количество инструменти, както и по-рано се каза и то взет най-вече от града Бунар-Хисар. Й селяни и граждани от тоя град помагаха на "момчетата-чичовци" за по-голям успех в работата им. Като минаваше дружинния край войниците и ги поощряваше, всеки пак искаше да запита и да узнае какви новини ще им каже от най-последните донесения!? И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди.
към текста >>

Все таки, това наше мълчание, на дружината, като че даваше все повече и повече мъжество на турците и те добиха кураж за да почнат разтоварването на своите войски.
Съветите към селяните, окуражаването им от страна на членовете от дружината не помогна с нищо, заплашванията тоже и се даде заповед: Веднага цялото село да бъде опразнено от населението и то отиде в западна посока, докато бъде повикано... Раздадоха се втори и трети изстрели: втория без взрив, се удари в стената на зданието на щаба на дружината и го разтърси само, а третия отиде нагоре високо над селото към гората. Артилерийската стрелба зачести твърде много, но и параходите още се движеха ту напред, ту в страни, не се бяха още установили... Изпрати се бързо донесение с конен ординарец до щаба на 5-а дивизия - единственото средство за свръзка от страна на дружината с когото и да било... Много пъти бяха искани телефони връзки, обаче "все нямаше", а на 26 - на следния ден след боя, дружината бе свързана с телефони... Почнаха да пристигат и от охраната последователно донесения за дошлите вече два турски "парахода" и шест миненоски, а те лодки - част моторни и част с лопати и са до брега вече и в тях турски пехотни войници... Дружинният непрекъснато наблюдаваше за маневрирането на противника... "Двата парахода" се спряха тъкмо срещу селото, обаче веднага обърнаха в южна посока и отминаха успоредно на брега и се закриха зад хребета край брега... Изстрелите от "двата парахода" или големи контр-торпильори, или малки крайцери продължаваха най-усилено по разни посоки и даваха най-разсеяна стрелба... Охраната на дружината бе залегнала край брега всеки елемент на своята позиция и чакаше удобния момент за действие. И на най-малката единица от охраната бе определена заблаговременно позицията от която трябваше да действува при нужда в свръзка със своите съседни елементи... На огъня от турската морска артилерия не се отговаря по никакъв начин от когото и да било, нито с огън, нито с движение, нито един човек не се движеше, като че всичко бе "замряло", като че нямаше "жива душа" край брега на морето. Това мълчание силно дразнеше турското командване и стрелбата им бе "много глупава" - без какъвто и да е ефект. А нашите "топчета" - берданите и кримки от доброволците местни жители - почиват и чакат своя ред. Все таки, това наше мълчание, на дружината, като че даваше все повече и повече мъжество на турците и те добиха кураж за да почнат разтоварването на своите войски. Те доближиха до възможно най- близко до брега и застанаха един съд срещу селото, срещу зданието на митницата, на едно разстояние от по 400 крачки от брега и на около 5-600 крачки от самото митническо здание, в което бе разположена заставата от 1/2 рота Троянско опълчение. Другият параход спря срещу хребета... Ясно бе оттук, какви са намеренията на противника: а/ слезлите на брега срещу митническото здание да се насочат към селото и б/ слезлите на брега срещу хребета да заемат сами хребета и се затвърдят там, та по тоя начин да дадат възможност да слязат повече войски на брега и настъпят към вътрешността, и застрашават тила на нашето разположение при Странджа. Артилерийската стрелба се учести до най-голямата възможна бързина. Часът е 6 3/4 сутринта - 7 часа. Стрелбата от морската артилерия ако и най-честа, бе много разсеяна... Никакви загуби за дружината.
към текста >>

Запитваха войниците: "Дали още търси своите хора, останали на брега от десанта, или пък разузнава за нови опити за десант, нека се опита"... Така размишлявайки и следвайки движението на броненосеца, даде той два последователни изстрела, от голямокалибрено оръдие, от борда "поздрави дружината" и гордо, гордо си замина на юг... Отдалечи се към нос Карабурун, изгуби се от погледа ни, за да се яви наново към 3 часа след пладне, но вече съвсем близко до брега... Това доста посмути ветераните граничари, но тяхната смелост и готовност за париране всякакъв удар от страна на противника им даваше мъжество и вяра в техния успех... Наближаваше вече и е в створа района на разположението на дружината... Схваща се ясно мисълта, която бе обхванала бойците: "То се разбра, че ще се бием и с тоя параход, ами да си прегледаме оръжието!
Вижда, че наистина един грамаден броненосец гордо плува из морските води, като че е господаря на тоя терен, на пространството до где поглед виждаше..., така гордо продължаваше своя ход към север и "нещо страшно" като че искаше да каже, че съдържаше в себе си... Дойде до в створа на развалини Анастасиева стена, към с. Ормали и обърна се назад и се върна към нос Карабурун. След 1/2 час наново взема северна посока и успоредно се движеше, но малко по-близко до брега и по всичко личеше, че сега няма намерение да се връща назад... Идва до умиление човек, като вижда безстрашните граничари, подават само глави из врати и прозорчета на землянките си, гледат броненосеца, гледат дружинния и му отправят въпроса: "Г-н майор, дали няма и тоя да стовари войници"... и като че отправяха апел към Господа на Силите, за да ги избави Всемогъщия от "тая зла напаст"... Отговаряше им дружинния: "Щом не искате да се биете и с тоя голям параход, хайде, опитайте силата на вашата мисъл, силата на нашата молитва към бога, силата на вашата вяра към Бога, и щом сте силни, парахода ще си прави само разходка и каквото поискате от Господа, ще ви даде, защото закона е един: няма желание нереализирано, няма молитва нечута и неизпълнена"... Просияха лицата на момчетата- чичовци и току се чуват от разни вратички на землянките думите: "Господи, Господи! " и други молитвени слова. Броненосеца премина покрай участъка на дружината и отиде до в створ на чифлика Чилингос, върна се назад и през всичкото време се виждаха двама наблюдатели, стоящи на върха на мачтата му. Запитваха войниците: "Дали още търси своите хора, останали на брега от десанта, или пък разузнава за нови опити за десант, нека се опита"... Така размишлявайки и следвайки движението на броненосеца, даде той два последователни изстрела, от голямокалибрено оръдие, от борда "поздрави дружината" и гордо, гордо си замина на юг... Отдалечи се към нос Карабурун, изгуби се от погледа ни, за да се яви наново към 3 часа след пладне, но вече съвсем близко до брега... Това доста посмути ветераните граничари, но тяхната смелост и готовност за париране всякакъв удар от страна на противника им даваше мъжество и вяра в техния успех... Наближаваше вече и е в створа района на разположението на дружината... Схваща се ясно мисълта, която бе обхванала бойците: "То се разбра, че ще се бием и с тоя параход, ами да си прегледаме оръжието! "... И ето чуват се щракания на затвори, преглеждане канала на цевта на пушката, проверяват се патроните и всеки като че си казва: "Ти само да дойдеш, пак ще опиташ силата ни! "... Но същевременно се отправят и апели към Небето, към Господа, за помощ и по-добре да не дохожда, а "му се отрежат краката", не му искаме злото, но и нас на мира да остави... Така движейки се, броненосеца спря: "Ще стоваря войски! "... разстояние около ...600 крачки от брега... Наблюденията продължават най-зорко... Стои неподвижен броненосеца... , минава час, час и половина... , нищо не се работи в него и от него навън нищо не излиза... Любопитството и любознателността, какво става в него, се увеличаваше моментно. Часът е вече 5 и повече след пладне, примрачава, почва да се вижда по-дрезгаво, пушека на броненосеца се увеличава, а той все си стои неподвижен на едно и също място. "Нашите бургазлии", нали са моряци, гледат и се "зверят" и току веднага се чува глас: "ЗАСЕДНАЛ Е!
към текста >>

26. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Храбрият командир на дружината, подполковник Недков, с бодри и самоуверени слова, вдъхва мъжество в останалите като сянка от дългите изтощения защитници и накарва да се пробуди в тях силата на разярения лъв; посред този смъртоносен огнен дъжд, на чело със своя храбър вожд, защитниците се хвърлят със своите ножове върху противника, който се принуждава отново да отстъпи завладения от него наш участък.
Долно Караджово и междинния участък между него и Горно Караджово. Нашите части, обаче, го контраатакуваха и отблъснаха с големи за него загуби. Така, този участък на няколко пъти минава ту в наши, ту в ръцете на противника. Последният, обаче, озверял вследствие своите неуспехи, откри наново адски разрушителен артилерийски огън с всичките свои оръдия по атакуемия от него участък и пак наново го завладява. Но тук става нещо, което по своето величие надхвърля рамките на подвига и се озарява от ореола на безсмъртието. Храбрият командир на дружината, подполковник Недков, с бодри и самоуверени слова, вдъхва мъжество в останалите като сянка от дългите изтощения защитници и накарва да се пробуди в тях силата на разярения лъв; посред този смъртоносен огнен дъжд, на чело със своя храбър вожд, защитниците се хвърлят със своите ножове върху противника, който се принуждава отново да отстъпи завладения от него наш участък. Изтощени и оредели съвършено от непрекъснатия и опустошителен неприятелски огън, храбрите наши защитници, под бесния напор на противника, биват принудени да отстъпят на около 400 крачки, където се установяват и с последните си сили спират и задържат по-нататъшното настъпление на противника. Организираната контраатака с участието на една дружина от 22 Тракийски полк, под общото командване на подполковник Недкова, не можа да постигне големи успехи, понеже противникът бе организирал блестящо илюминиране на мястото на полесражението чрез непрекъснато хвърляне на хиляди светещи ракети и приближаването на контраатакуващите наши части биде открито още на 200 крачки. По тях противникът откри ураганен артилерийски огън. Падат убити един след друг командирът на дружината, подполковник Недков и почти веднага след него заместникът му капитан Вълчев; почти три четвърти от офицерите излизат от строя - едни убити, а други ранени. Огънят на противника все повече и повече се засилва, нанасяните ни от това загуби стават все по- големи и по-големи и по този начин, по-нататъшното настъпление от наша страна става вече невъзможно.
към текста >>

27. 3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г. И ПАРИТЕ

ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: Неделна беседа; 25 май, 1924 г.

ТОМ 25

Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека.
Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Разбиране е това... " "...Съвременните хора казват: Достатъчно е да имаме пари, всичко ще се разреши. Те мислят, че ако имат пари, лесно ще разрешат въпросите си. Това е само една трета от истината, но не и цялата истина. Парите са една необходимост, едно условие за живота, но всяка необходимост води към друга необходимост. Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека. Като има пари, човек уповава на тях, поради което вярата и смелостта му отслабват. Парите са внесли най-голямата поквара в света. Те са изопачили характера на свещеници и проповедници, на майки и бащи, на учители, на моми и момци. Те са внесли отрова в света. От друга страна, парите са благо в живота.
към текста >>

28. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива.
Това бе изпит за Братството, как да работи и злото да се не докосва до нашата идейна работа. Тоя случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си. Винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия народ, в българския народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намира една бележка, написана със следното съдържание: "Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да би било. Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници. Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението.
към текста >>

29. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

ТОМ 28

Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали живот, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт - живот.
В един свят като земята човекът прилича на малко дете, което се нуждае от помощта на големите. Големите от първия момент на раждането до пределната възраст, когато човек сам ще може да се грижи за себе си, детето не е само и ония, които са край него проправят пътя му с обич. Без грижите на големите детето не би просъществувало нито миг. Всичките грижи и жертви, които се правят за малките ни са добре известни. На земята няма човек, който да не знае и разбира огромната работа, която се върши около едно дете при неговото отглеждане, възпитание и образование. Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали живот, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт - живот. Не можем да си представим живота на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно. В живота на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането. Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг живот и в един, различен от земята свят. Рядък и забележителен момент от живота на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане. И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда.
към текста >>

30. 1. “Аз съм един прост събеседник

Глава 2. По следите на казаното

ТОМ 28

Дали идваше сам при Него, дали се смесваше между хиляди, между милиони Той го намираше и му даваше същественото, за да се развива правилно, за да реши задачите си правилно, за да носи страданията с мъжество, за да върви по светлия път на новия живот.
Приличаше на пролет, която бавно настъпва с всичката неизбежност на онова, което щеше да я последва - размразяването на ледовете и снеговете, идването на прелетните птички, разцъфтяването на дърветата и цветята. Човешката душа преживяваше тези предпролетни дни, които вещаеха на човечеството новото по което векове е бленувало. Идваше време, когато съсъдът на всеки човек щеше да се изпълни със съдържание, на всеки съответно съдържание, за да не жадува, за да не гладува. Пред всеки човек се слагаше трапеза, за всеки човек, каквото му е нужно. Той беше едновременно и приятел, и майка, и Учител, най-близкото същество, крепко застанал да човека, за да му поднесе онова, което му беше нужно. Дали идваше сам при Него, дали се смесваше между хиляди, между милиони Той го намираше и му даваше същественото, за да се развива правилно, за да реши задачите си правилно, за да носи страданията с мъжество, за да върви по светлия път на новия живот. Там е силата на един Учител, чийто възможности са неограничени. Той не беше проповедник платен, за да проповядва, Той не беше схоластик, за да се впуща в богословски и научни спорове, Той не беше философ да играе на диалектика, не беше и тримата взети наедно да търси Истината. Истината Той я живееше. Той беше “прост събеседник”. Наистина събеседник, истински събеседник - Учител, Който разбираше нуждите на човешкия ум, сърце и душа и със Своето събеседване извеждаше човека на светло и му показваше пътя, учеше го как да живее, освобождаваше го от веригите на заблужденията на проповедника, на схоластика, на философа, не само от тия, които бяха вън от него, но и от тия които бяха вътре в него.
към текста >>

31. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

Къде можеше да бъде всичкото това богатство на идеи, на велики духове в момент, когато човечеството имаше въпиюща нужда от светлина, от компас, от път, от мъжество?
Йоан за когото се казва, че “нямало по-голям от него на земята роден от жена” - тоя Предтеча, който подготви пътя за идването на Христа, би ли останал и той далеч от Христа? Или пророците, или всичките ония ратни мъже, които са били всичко да пожертвуват заради любовта си към Единния Бог, Данаил, трите момци хвърлени в огнената пещ, Стефан убит със камъни, Симон - Петър, Йоан, който беше дал най-проникновеното Евангелие и най-забележителното сказание - пророчество Апокалипсиса, където в символи е дадена история и болезните през които човечеството щеше да мине? Светът никога не е бил лишен от велики мъже. Христос и Неговото учение никога нямаше да се превърне на минало. Реалността бе отляла своя сок и истината сияеше. Къде можеше да бъде всичкото това богатство на идеи, на велики духове в момент, когато човечеството имаше въпиюща нужда от светлина, от компас, от път, от мъжество? Земята без слънце би се превърнала на пустиня. Животът на човека по същия начин би се превърнал на пустиня, ако липсваха велики люде, които носят светлината, топлината, влагата, за да не загине човек духовно. “Реалността няма начало, няма край” - “Реалното е вечно настояще.” Реалното не може да се покрие с праха на забвението, не може да се превърне на история, нито да се заключи в мъртвите зали на музеите. Бихме желали да живеем в един свят без музеи, без подправени истории, без подправени истини - в един свят вечно обновяващ, чист и красив, където реалното тече непреривно. Какво е било в миналото и какво ще бъде в бъдещето, за нас не е важно, важен е моментът - настоящето.
към текста >>

32. 9. Двете поколения

Глава 3. Братството - идея на нашето време

ТОМ 28

Младите набираха сили и мъжество и бяха премного погълнати и заети.
От катедрата тогава се понесе неудържим поток на нови идеи, които идваха да задоволят жаждата на младите двадесетгодишни студенти - ученици, които бяха успели да преценят великото, което летеше към тях. На новото, което задоволяваше техния глад за научни и окултни познания, те отзвучаха крепко. Спокойно и красиво живееха ония, които ни посрещаха, бурно и красиво живеехме ние край тях, ала непощадени от много противоречия на младостта, много конфликти, които ни държаха будни и нащрек. Разликата се очерта. Отношенията се определиха. Младите набираха сили и мъжество и бяха премного погълнати и заети. Към тях бяха всички много щедри. Най-много Той, който беше застанал близо до тях, снизходителен, внимателен, готов всеки момент да протегне длан и запали светилник. Специалният клас се превърна на топъл, уютен дом - семейство братство, чийто копнежи и интереси се задоволяваха. Приличахме на редки цветя за които градинарят имаше специални грижи. Столетието вече кипеше, ала вътре приличаше на кошара закътана и спокойна, безопасна и защитена до момента, когато Той беше на земята.
към текста >>

33. 3. Магическият ключ

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

За тях са важни задачите, които предстоят да се решат правилно, изпитанията които трябва да се понесат с мъжество и пренасянето на духовното съкровище, което Той остави на обеднялото откъм идеи човечество.
Какво общо имат учениците на Учителя с всичко, което става в един свят, който се простира вън от стените на училището, в един свят, където една крайно обедняла цивилизация, не знае накъде да се обърне, за да почерпи жизнени сокове за измършавялата си снага. Светът е крайно обеднял - най-бедният свят, който някога е съществувал - свят на безправие. Нищо на тази земя не поразява духовния лик на една култура, на едно столетие, на една епоха, както липсата на правда. Какво отношение могат да имат учениците с този свят, където липсват основните елементи, които изграждат духовната култура на народите? Учениците имат своите задачи и техните очи са обърнати на друга посока. За тях са важни задачите, които предстоят да се решат правилно, изпитанията които трябва да се понесат с мъжество и пренасянето на духовното съкровище, което Той остави на обеднялото откъм идеи човечество. Той даде тласък, отприщи бентовете и очерта целите. Учениците са премного заети с една работа, която не блести отвън, не се вижда, неафиширана - живот богат по съдържание, преустройство на съзнанието, преминаването от фаза във фаза, за да се даде облика на новия човек, чийто вик непременно ще отекне, за да разкъса сивата пелена на безправието. Мисълта е сила, най-мощната и неподозираща сила, която безпрепятствено си пробива път, като слънчевите лъчи и като ония невидими лъчи, които са преодолели всичките физически граници и стигат целта си. Едва сега науката се обръща към този свят подозирайки огромната мощ скрита в човешкия мозък и в човешкото сърце. Нищо може да не е направил човек през човешкия си живот, ала ако той е мислел право, ако неговите мисли и чувства са били организирани, той е направил много повече отколкото ония, за които се правят паметни плочи - светът се е ползувал от правите мисли и чувства - светът винаги има нужда от права организирана мисъл.
към текста >>

34. 6. Сериозни години

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Да, сега имахме нужда от обилна светлина, от обилна топлина, от много мъжество, от много търпение, от много смелост-онова, което Той даваше имаше всичките качества и всичките показатели на скъпа есенция, на свещен елей, на живителен сок, който вливаше в нас и светлина, и топлина и сила.
И виждаш промените, които са станали дълбоко в тебе и как би слушал днес с това обогатено от изпитанията съзнание, как би застанал пред Него и как би използувал великия момент. Да, как би слушал днес ако Той проговори... Думите звучат близко сега, да, тъкмо сега след съдбоносните дати на декември, които различно ни ограбиха и различно ни обогатиха: “Слушайте и съхранете, това, което ви говоря, днес то може да не ви трябва, защото не страдате и мъчнотиите са далеч от вас, но ще дойде ден, когато те ще ви докоснат. Слушайте това, което ви се говори, то ще ви помогне един ден в бъдеще, когато мъчнотиите дойдат.” Предупредителен знак на който се връщаме днес, защото сега вече всичко ни трябва, много ни е нужно да знаем, как да посрещнем отъжнялия ден и сметената нощ, как да реагираме, как да решаваме, как да запазим самообалданието и твърдостта на убежденията си. Да, всичко сега ни е нужно, много ни трябват тия неща, те приличат на онзи богат натрупан материал, който химикът или физикът грижливо е съхранил за момента когато решителния опит ще бъде направен. За нас това време дойде - то бе очертано още тогава в интервала на двете дати през този съдбоносен декември. Да, сега имахме нужда от обилна светлина, от обилна топлина, от много мъжество, от много търпение, от много смелост-онова, което Той даваше имаше всичките качества и всичките показатели на скъпа есенция, на свещен елей, на живителен сок, който вливаше в нас и светлина, и топлина и сила. Времената настъпиха и нямаше изгледи те да станат по-малко отявлени и по-малко твърди. Изпитанията ни настигнаха и скръбта щеше да свие гнездо в сърцата ни, случи се всичко онова, което по онова време стоеше далеч от нас. Беше пролет тогава, пролетта на един живот, дърветата цъфтяха, цветята ухаеха, небето беше чисто, безоблачно и слънцето щедро силеше своята топлина и светлина и дните ни отдавна бяха загубили своята делничност. Когато човек е здрав няма нужда от лекар и лекарства. И никой не утешава радостния човек.
към текста >>

Дойдоха, извиха се над нашите спокойни небеса, развихриха се и свистението на бурята стигна до нас, докоснаха ни, ала корените бяха забити дълбоко в земята, сезонът ни тогава бе богат на слънце и влага, Той се бе погрижил за всичко, и сега стояхме там и посрещахме всичко с нужното самообладание и мъжество.
Бяхме ученици, студенти, слушахме лекциите през най-хубавия сезон в най-светлия салон и от най-Великия Професор, сега трябваше да опитаме реалността и реалността трябваше да ни докосне с острия и тънък меч. Затова сега ние не слушахме само, а живеехме и опитвахме онова, което бяхме слушали. Имаше ли магическа стойност и можеше ли да ни помогне по време на тежките изпитания и неволи. Не искаме да приемем нещата на вяра, не искаме да слагаме километрически срокове. По време на пролетния сезон нямаше какво да се опитва, ала сега през зимата беше нужно, защото неизбежно бяха дошли бурите и виелиците и острия зимен студ. Дойдоха, извиха се над нашите спокойни небеса, развихриха се и свистението на бурята стигна до нас, докоснаха ни, ала корените бяха забити дълбоко в земята, сезонът ни тогава бе богат на слънце и влага, Той се бе погрижил за всичко, и сега стояхме там и посрещахме всичко с нужното самообладание и мъжество. Сега, да, най-вече сега, когато края на годината наближава, когато невидима ръка пише пред нас римската цифра дванадесет, ние пак слушаме свистенето на бурята, декември беше сигнал за тревога, ние се връщаме тогава пак назад, за да пристъпим не само прага на нашата младост и пролет, но за да пристъпим прага на школата и застанем пред катедрата: “Когато дойдат мъчнотиите, това, което ви говоря ще ви помогне” - предупредителни думи на Баща, Който иска още и още да даде на своите любими деца, синове и дъщери, за да посрещнат и изпращат мъчнотиите и страданията в които Великият е скрил скъпите бисери. Тогава беше чудно време богато и топло - беше слънчева пролет и нескончаем празник - думите ги съхранихме наново и ги разбрахме, че не бяха обикновени думи, човешки от говоримата реч, а бяха живи и сити като едрата пшеница от която се ражда нашия хубав хляб. Един ден тези семена щяха да ни помогнат, да ни окрилят, да ни обогатят. В света настъпи зима. И тя бе дълга и мразовита.
към текста >>

35. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Искаме да свържем миналото и настоящето и да почерпим сила и самообладание, кураж и мъжество каквото видяхме тогава през тази година - търпението и вярата с които бе понесено голямото страдание пред очите на цялото Братство, безсилно да помогне на най-Силния, на Мощния, Който сам можа да си възвърне здравето.
Смекчена ли беше тежката съдба, смекчен ли беше коравия пестник, който се готвеше да се стовари над целия свят? Нищо не казваме. Сега, когато сигналите за нови пожари се вдигат над човешкото небе, виждаме, че светът не е поумнял, светът едва се придвижва напред като костенурка и бавно срича новото като умствено закъсняло дете. Никога Европа не е била изправена пред такава безперспективност както днес, и никога толкова бедствия не са се изсипвали върху нейната стара глава. Ние се връщаме сега назад дълбоко засегнати, предварително преживяли пораженията отвътре, след развилнялата се напаст, нестихнала до тези дни. Искаме да свържем миналото и настоящето и да почерпим сила и самообладание, кураж и мъжество каквото видяхме тогава през тази година - търпението и вярата с които бе понесено голямото страдание пред очите на цялото Братство, безсилно да помогне на най-Силния, на Мощния, Който сам можа да си възвърне здравето. Онова, което можахме да дадем през тези тежки дни, беше нашата голяма обич, бликнала все по-вълнуваща и по-силна. Преживяното през този ден не можеше да се разкаже и опише. Уверени сме, че всички като нас са имали непосредственото преживяване. Моментът е велик, поради простата причина, че всичко ти отнемат и всичко ти го връщат. Учителят остана незасегнат от тъмните сили.
към текста >>

36. 4. Петият час

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

За тези две събития на учениците беше нужно мъжество, за да могат да преживеят бурята недокоснати и неповалени - бурята, която щеше да кали волята, самообладанието, търпението, вярата - оръжия с които да посрещнем и изпращаме събитията, които щяха да дойдат.
Нямаме желание да коментираме двете събития. Онова, което искаме да разкажем днес - двадесет години по-късно, макар и изцедено от отровната горчилка, която ни потопи през много дни и нощи в дълбока скръб, е един малък фрагмент от една голяма история, която някога ще се пише. Това бяха години, дни, часове изпълнени с вика на една съдба, която неумолима и строга летеше към нас, за да ограби този път не материалните ценности, нещо, което по-късно щеше да стане, а духовните. Борбата се водеше грубо. Онова, което се случи на 6.XII.1957 година беше по същество продължение на онова, което се случи на 27 същия месец 1944 година. За тези две събития на учениците беше нужно мъжество, за да могат да преживеят бурята недокоснати и неповалени - бурята, която щеше да кали волята, самообладанието, търпението, вярата - оръжия с които да посрещнем и изпращаме събитията, които щяха да дойдат. Сега разчитаме живия език на школата, която продължаваше да функционира в един свят и програмата досущ еднаква, редеше своите ходове, определяше своите занимания и учениците продължаваха да бъдат изпитвани на определените срокове. Бяха години на сериозно учение, на познаване, на каляване. Защото ние познаваме доброто и злото, едва, когато те се проявят на светло. Никога представите за тях не могат да бъдат точни, докато човек не се прояви такъв, какъвто е, и докато не изживее на яве своите скрити побуждения. За нас тъкмо тогава атмосферата стана почти прозрачна.
към текста >>

37. 7. Параходът

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Ала работата не пресекна -имаше толкова непечатани томове - предстояха да се печатат и затова през тези усилни години се бързаше, когато хартията беше дефицит и борбата се водеше с мъжество.
Често Учителя пристъпваше този праг и беше радост да се случиш да си там. Всичко беше много сдържано и скромно, ала много топло - животът в парахода приличаше на една задушевна песен, една симфония, която пресекна през един декемврийски ден. Облаците над Изгрева се бяха сгъстили, сиви и тежки те се стовариха и върху парахода, където изведнаж пресекна потока на новата мисъл. Всичко на Изгрева по това време стана безмълвно и тихо, налетялата скръб прихлупи целия облик на това светящо градче, където радостта се беше разположила като принцеса. Беше първия удар над този трудолюбив кошер. Ала работата не пресекна -имаше толкова непечатани томове - предстояха да се печатат и затова през тези усилни години се бързаше, когато хартията беше дефицит и борбата се водеше с мъжество. Параходът преживя и втория удар, когато през един злополучен ден връчиха едно листче от прокуратурата в определен срок параходът да се изпразни и обитателите да напуснат жилището, без право на друго, когато жилищната криза крещеше. Там живееха Паша и Аня - двете сестри. Беше края - законът бе спазен, човешкия закон стоварен като тежък пестник. Параходът се разпадна - сринаха го. Сега вече няма никаква следа.
към текста >>

38. 28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Предупредителният знак е поставен в началото, ала трябва да знаеш, че зад всичко това стои Той, и че ти можеш, дадена ти е възможността да събереш цялото си мъжество, да призовеш всичката си сила, да впрегнеш цялата си воля и да направиш последното, което ти е дадено като милост Божия, като пропуск: Да се помолиш, да призовеш твоя Бог.
Обезценено е всичко и си гол и бос, беден и богат, забравен и изоставен. Загубил си всичко. Земята неустроена и пуста. Животът ти -пустиня, а ти жаден бедуин, копнеещ за оазис. Картината е дадена ясна, релефна и недвусмислена. Предупредителният знак е поставен в началото, ала трябва да знаеш, че зад всичко това стои Той, и че ти можеш, дадена ти е възможността да събереш цялото си мъжество, да призовеш всичката си сила, да впрегнеш цялата си воля и да направиш последното, което ти е дадено като милост Божия, като пропуск: Да се помолиш, да призовеш твоя Бог. Така започва всяка работа голяма или малка, късно щеше да опиташ закона. И понеже нищо друго нямаш, приближаваш до последното. То е последната възможност и на нея Незнайният Дух отзвучава. Малката светлинка блясва и първата въздишка на облекчение се изтръгва от сърцето ти. “Виделината” - озарен е вече хоризонта, изтока розовее, зората се пука.
към текста >>

39. 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Мъжество се иска от всички.
Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на земята, сами ще проверите, дали думите ми са верни. Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще. Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх. Мъжество се иска от всички. Хлябът ще дойде, няма да умрете от глад и от жажда. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят. Ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най-много няма да остане онеправдан човек на земята.
към текста >>

40. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила, безстрашие и мъжество.
Горната им част беше висока и леко заострена като в хищниците, средната - широка и изпъкнала като у талантливите хора и долната -добре развита, завършваше с месеста висулка, която показваше, че има условие за напълняване, но не беше пълен. Всички линии на ушите му бяха ясно и добре очертани, което показваше една всестранно развита личност. Тези уши много чуваха, но най-важното в тях беше, че чуваха сигнали от другите светове. Скулите - леко изпъкнали, като избледняла връзка с нещо азиатско, което още по-силно проличаваше, когато се ядосваше. Тогава заприличваше на истински азиатски сатрап. Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила, безстрашие и мъжество. Между просиялите му мустаци прозираха дълги, широки бели зъби, които можеха да сдъвчат и най-твърдата храна - философска система. Андрей имаше чувство, че го гледа лъв, тигър или пантера, и че всеки момент ще се хвърли върху него, и то по най-правата посока! Ясно очертаните му устни бяха сочни, червени и навяваха мисли за силни страсти. Грамадна брада, широка, изпъкнала, добре оформена, със силна вдлъбната линия под долната устна. Тя плътно и здраво беше прикрепена към челюстта, стоеше на лицето му като тежък чук, който би строшил и най-твърдата воля, която би се опитала да се противопостави.
към текста >>

41. 293. „Пътят на ученика - Съборни беседи от 1927 г

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

От Вас лъха един особен чар, сила и мъжество!
Ти също виждаш, че всичко до тук съм правил не току така, защото така ми се е искало или от слабост, а със строго определена цел и с определени средства. - Тогава Вие сте голям душевед! Вие наистина сте свободен човек -съвсем не се интересувахте от това какво ще си помисля за Вас, поставяте си задача! Истина е. не съм видял друг човек като Вас! От Вас лъха един особен чар, сила и мъжество! Имате право, това което ми казахте за формите и наистина, и на практика за Вас формите са само форми - средства към съдържанието и смисъла. На жадния давате вода, с каквото Ви попадне в момента. - А колко повече е Учителя от мене, а за да Го видиш и почувстваш, трябва да те допусне близо до себе Си. Но за това се иска смирение и жертва. Сега разбра ли защо Учителя те праща при мене?
към текста >>

42. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

И така, немислимите унии, безцелните турски приследувания, гръцките клевети и цънцарските568 шпионства няма да произведат нищо друго освен нови борби, нова енергия и ново мъжество в сърцата на самият български народ.
Митхад паша, който отдавна вече е усвоил австрийската система „раздели, па владей”, добива важно място в министерството. Но ще ли нашето честно правителство да изпълни свето желание? Аз ви уверявам, че неговите старания ще да останат напразни. Българският народ е дошел вече до онова самосъзнание, което е в състояние да строши и най-яките стени. Това види твърде ясно и самото правителство. И така, немислимите унии, безцелните турски приследувания, гръцките клевети и цънцарските568 шпионства няма да произведат нищо друго освен нови борби, нова енергия и ново мъжество в сърцата на самият български народ. Вие казвате преди две недели в своят вестник, че „българският народ не тряба да излазя из границите на схизмата, защото тая схизма обезпечава повече от сичко българската народност”. Вярвайте ми, че почти секи българин разделя вашите убеждения. Секи из нас види твърде ясно, че както фанариотите, така и правителството ни приготовляват нови примки, следователно българското спогождение с патриархът е немислимо. Ние знаеме твърде добре, че патриарх Антим, т. е. хероят на схизмата569, падна не за това, защото искаше да се спогоди с българският народ, а за това, защото той провъзгласи схизмата: ние знаеме твърде добре, че патриарх Йоаким беше избран по желанието на умерената гръцка партия и чрез ходатайството на г. Игнатиева.
към текста >>

НАГОРЕ

0.64485502243042