НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
136
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не след дълго, когато
уморените
от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
Не след дълго, когато
уморените
от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера.
към текста >>
2.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по
море
и по суша защото те бяха далеч от нея.
На 7 декември Япония напада военноморската база на САЩ Пърл Харбър на Хавайските острови. На 8 декември, САЩ обявяват война на Япония. На 11 декември Хитлер, т.е. Германия, обявява война на САЩ. На 13 декември България обявява война на Англия и САЩ, без да има общ фронт с тях.
Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по
море
и по суша защото те бяха далеч от нея.
През 1941 година са бомбардирани 25 населени места в България. Пуснати са 252 бомби. Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния.
към текста >>
3.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и
морета
.
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие.
Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и
морета
.
И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
към текста >>
4.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист." Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях
изморен
.
Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките. Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога. След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души. Това е пътят: първо - общение със Словото на Бога и после идва общението между душите. Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на Небето и което е на земята.
Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист." Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях
изморен
.
А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата. Минаха години. "Изгревът" бе разрушен. Приятелите се питаха: "Къде и как да се срещаме и как да общуваме? " Тогава им разказах тази случка.
към текста >>
5.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Прибрах се в моята барака, бях
изморена
и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта.
Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си.
Прибрах се в моята барака, бях
изморена
и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта.
След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан.
към текста >>
6.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по
море
" - непрекъснато и денонощно.
Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание.
Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по
море
" - непрекъснато и денонощно.
Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните? " Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото! "" Брат Георги отговори: "Точно така! " Разбрахме се за минута. А как стана ли?
към текста >>
7.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те бяха светещите фарове в бурното
море
и непознатата земя, където трябваше да слезем като верига от души.
През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви. Разположени бяха по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви те показваха мястото, където онези души от Невидимия свят трябваше да слязат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа Верига действуваше още от самото начало, на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922-1944 година в Школата на Учителя, успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ, за да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа Верига.
Те бяха светещите фарове в бурното
море
и непознатата земя, където трябваше да слезем като верига от души.
Ако за някои е учудващо, че Айтоското Братство бе най-многолюдно - това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, че са могли да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да направят общение с Божествения Дух и да напълнят своите празни шишета и стомни от Извора на Словото на Учителя. Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев. Амин.
към текста >>
8.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така времето изтече, остана една черупка и сега тя е на брега на
морето
.
То не е същото време, което бе при Учителя. Но Словото е живо, то сътворява форми и живот. Животът се изразява във времето и пространството чрез различни форми. Когато изтече това време, формите умират и остават като мидена чурупка, изхвърлена от морските вълни на брега. Тук при мен се случи същото.
Така времето изтече, остана една черупка и сега тя е на брега на
морето
.
Който се интересува от черупка и може да чете - да чете и проумява. Та сега, като седна на пианото да свиря, винаги се стремя да влезна в онази епоха и в онова време и да уловя мига на Духа, който се е излял в музиката, която беше записана чрез нотни знаци. Та за вас тези ноти са черупки от миди, изхвърляни на брега от морето, но за мен са живи Слова и образи от Духа на Словото на Учителя и на Бога. Това е разликата между мен и между вас. Но ако вие уловите този миг и уловите част от това време, когато Духът се е влял в тези песни и ако чрез тези ноти успеете да влезнете в Духа на песните на Учителя, то ще изживеете същото като мен, ще влезете в живото Слово и тогава ще бъдете ведно с Духа на песните.
към текста >>
Та за вас тези ноти са черупки от миди, изхвърляни на брега от
морето
, но за мен са живи Слова и образи от Духа на Словото на Учителя и на Бога.
Когато изтече това време, формите умират и остават като мидена чурупка, изхвърлена от морските вълни на брега. Тук при мен се случи същото. Така времето изтече, остана една черупка и сега тя е на брега на морето. Който се интересува от черупка и може да чете - да чете и проумява. Та сега, като седна на пианото да свиря, винаги се стремя да влезна в онази епоха и в онова време и да уловя мига на Духа, който се е излял в музиката, която беше записана чрез нотни знаци.
Та за вас тези ноти са черупки от миди, изхвърляни на брега от
морето
, но за мен са живи Слова и образи от Духа на Словото на Учителя и на Бога.
Това е разликата между мен и между вас. Но ако вие уловите този миг и уловите част от това време, когато Духът се е влял в тези песни и ако чрез тези ноти успеете да влезнете в Духа на песните на Учителя, то ще изживеете същото като мен, ще влезете в живото Слово и тогава ще бъдете ведно с Духа на песните. Това състояние, което ще изпитате, трябва да знаете, че се обозначава като съзвучие на човешките души, направили общение с Бога. Има два начина да направите общение с Великия Учител - или чрез Духа на песните Му, или чрез Духа на Словото Му. И двата начина водят до общение с Бога.
към текста >>
9.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но нищо не излиза под ръцете ми, бях
преуморена
.
Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд. Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели. Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора. На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря.
Но нищо не излиза под ръцете ми, бях
преуморена
.
Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох. На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден. Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш".
към текста >>
10.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това е все едно ти да слезеш на дъното на
морето
.
Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите. И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба.
Това е все едно ти да слезеш на дъното на
морето
.
Първо - ще се задушиш и второ - водата ще те сплеска. Има риби, които живеят на дъното на морето, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на морето. Ето, така стоят нещата. А сега ти имаш една опитност и едно тълкувание на нещата от Мен. Ето, ти затова дойде при Мен на "Изгрева", за да научиш един закон.
към текста >>
Има риби, които живеят на дъното на
морето
, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на
морето
.
И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба. Това е все едно ти да слезеш на дъното на морето. Първо - ще се задушиш и второ - водата ще те сплеска.
Има риби, които живеят на дъното на
морето
, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на
морето
.
Ето, така стоят нещата. А сега ти имаш една опитност и едно тълкувание на нещата от Мен. Ето, ти затова дойде при Мен на "Изгрева", за да научиш един закон. Един възвишен дух може да влезне само в чист и възвишен проводник. В началните години Аз съм дал много неща.
към текста >>
11.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят беше
изморен
много.
След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага.
Учителят беше
изморен
много.
Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка?
към текста >>
12.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Савка беше вътре на дежурство и бе много
изморена
.
А Савка дойде при мене и ми каза: "Марийке, ти се налагаш." Тя мислеше, че когато седя на стол при Него, се налагам. А Учителят беше ме помолил да седя при Него. Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная. В последните два-три дни на Учителя отивам при Него.
Савка беше вътре на дежурство и бе много
изморена
.
Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна. Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива.
към текста >>
Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке,
изморена
си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна.
А Учителят беше ме помолил да седя при Него. Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная. В последните два-три дни на Учителя отивам при Него. Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена.
Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке,
изморена
си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна.
Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш".
към текста >>
Учителят повтори на Савка, че е
изморена
, да си ходи да почива.
Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена. Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна. Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам.
Учителят повтори на Савка, че е
изморена
, да си ходи да почива.
Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш". Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя. Но Учителят се намръщи, ядоса се и каза на Савка: "Иди си! " Тя нямаше какво да прави и си излезе. Учителят беше седнал на стола, подпрян на възглавници и аз бях седнала до краката Му на пода.
към текста >>
Погледна ме и ме гледаше
изморен
човек.
Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него. Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават. Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите.
Погледна ме и ме гледаше
изморен
човек.
Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха. Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута.
към текста >>
13.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Русия ще бъде
уморена
от войната и няма да иска в България комунистически строй.
Учителят ми каза: "Досега имаше борба между Бялата и Черната ложа. Сега вече Бялата ложа приспа Черната и затова няма да идват внушения от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България. "Вторият фронт ще затрудни Германия. България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия.
Русия ще бъде
уморена
от войната и няма да иска в България комунистически строй.
В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното.
към текста >>
14.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен,
уморен
, разбит и разкаян.
Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него. Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа.
След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен,
уморен
, разбит и разкаян.
Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците.
към текста >>
15.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
И макар да се прибирах в къщи
преуморена
, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа.
И макар да се прибирах в къщи
преуморена
, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка.
към текста >>
16.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до
морето
- от двете страни на пътя.
Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила.
Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до
морето
- от двете страни на пътя.
Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си от разпъването на Христа. С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат. Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето "възмездие" както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество.
към текста >>
17.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Навремето Христос ги изпрати в свинете и те се удавиха в
морето
.
Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове?
Навремето Христос ги изпрати в свинете и те се удавиха в
морето
.
Тук ще бъде приложен същият метод - Христос ще ги изпрати в свинете. Свинята е символ на грубата алчност, на грубото разрушение и на материализма, който се саморазрушава. Вероятно едно друго поколение ще провери метода на Христа и тогава ще имате поуките от разрушаването на двата салона, където Всемировият Учител е държал Словото Божие и тогава ще видите, че Бог поругаем не бива. А това ще се сбъдне в определеното от Учителя време. Забележк а на редактора: СССР или Съветска Русия, или нейната съветска комунистическа империя, се разруши отвътре през 1990 година - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя от физическия свят.
към текста >>
18.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На България се оставя малък излаз на Бяло
море
между реките Марица и Места.
Пленена е осемдесет хилядната турска армия на Шукри паша. Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи. На 17 май 1913 година в Лондон се сключва мирен договор. На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България.
На България се оставя малък излаз на Бяло
море
между реките Марица и Места.
Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша.
към текста >>
Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно
море
." Но какво стана?
На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано.
Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно
море
." Но какво стана?
Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина.
към текста >>
Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло
море
." Но Фердинанд не послуша.
И накрая България изгуби условията дадени от Небето. Не послушаха Мировия Учител, а послушаха злия гений на Европа." Австрийската политика бе завладяла Фердинанд. Злият му гений му подшушна да нападне съюзниците от Балканската война, та чрез сила да си вземе старите територии. Учителят изпрати отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си.
Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло
море
." Но Фердинанд не послуша.
На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница.
към текста >>
19.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло
море
, като Западна Тракия се предава на Гърция.
Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка.
Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло
море
, като Западна Тракия се предава на Гърция.
На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там.
към текста >>
20.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
Раздели България на две, за да не стане България случайно руска губерния и да не би да се завардят и блокират проливите и Черно
море
.
А това бе най-хубавият Божествен акт на земята. Англия се уплаши от Русия, че ще се увеличи влиянието й. Тя сбърка. Напротив, щеше да се увеличи английското влияние. Тя не трябваше да се меси.
Раздели България на две, за да не стане България случайно руска губерния и да не би да се завардят и блокират проливите и Черно
море
.
Но Англия сбърка. Ако беше оставила България в границите на Сан-Стефанския мирен договор, то Сан-Стефанска България щеше да бъде в услуга на Англия. Но те не можаха да предвидят това и сбъркаха. Но онези сили, които противодействуваха, не сбъркаха, а сполучиха. Това са същите сили, които направиха атентат на двойния освободител цар Александър II и го убиха.
към текста >>
21.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
През време на Школата имаше една сестра, която обичаше да ходи насам-натам, да посещава разни окултни общества, които се бяха намножили толкова много в България, че ние, учениците на Школата, в сравнение с тях бяхме капка в
морето
.
Тези машини бяха ненужни и никой не искаше да ги купи, а в тях бе вложено цялото състояние на баща ми. Затова като следвах, работех, за да се издържам. Брат ми също следваше и се издържаше сам по същата причина. Иначе бяхме заможни и ако имаше десет пъти повече вода, ако беше дошла отнякъде другаде, по друг начин щяха да се развият нещата. Така че научихме един урок - за да се построи воденица, да се въртят воденичните камъни и да се мели житото, трябва да има достатъчно вода!
През време на Школата имаше една сестра, която обичаше да ходи насам-натам, да посещава разни окултни общества, които се бяха намножили толкова много в България, че ние, учениците на Школата, в сравнение с тях бяхме капка в
морето
.
Тя посещаваше разни религиозни секти, които наброяваха дузина в София и страната. Върви тук, върви там и проповядва. Никой не я слуша. Но се намира едно място, където я заслушват. Дори я накарват да им пее песните на Учителя.
към текста >>
Ще ви ограбят, ще ви изсмучат, ще ви изпият и вие ще останете като мидени черупки непотребни и изхвърлени на брега на
морето
.
Тези овце са си точно на мястото, както казва Учителят. Ще ви поканят в техни салони, ще ви включат в техни програми, само защото тяхната воденица няма вода и не може да се задвижи. А ще търсят чрез вас да получат от Живата вода на Словото, да задвижат собствената си воденица, да мелят собственото си жито и да си вършат своята работа. Тогава вие ще се отклоните от пътя на Словото и кранът Му ще бъде затворен за вас. Вие ще го опитате и ще разберете цената на отклонението.
Ще ви ограбят, ще ви изсмучат, ще ви изпият и вие ще останете като мидени черупки непотребни и изхвърлени на брега на
морето
.
Запомнете това! Ако искате да работите за Школата, ние си имаме воденица. Школата има методи, има знания, има опит. Ние имаме Живата вода на Словото и всеки един от вас може да задвижи тези два воденични камъка в себе си и да мели онези житни зърна, които ще получи от Словото на Учителя. Това е методът.
към текста >>
22.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи
умореното
Си тяло на кревата.
Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога!
" После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи
умореното
Си тяло на кревата.
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си.
към текста >>
23.
5_54 Ето едно хубаво място за почивка
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Бил е
уморен
и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка!
Това му беше хрумнало да Го пита. Боян Боев бе така устроен, че понякога запитваше Учителя за най-обикновени и елементарни за нас останалите неща. И понякога ние го упреквахме за това, че пита Учителя за неща пределно ясни и с това Му губи времето. Но тогава той си бе наумил да Го пита точно това, а не нещо друго, защото знаеше, че при Учителя случайни неща няма. Запитва Го и Учителят си вдига главата.
Бил е
уморен
и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка!
" Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко. След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба. Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя?
към текста >>
24.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Той беше много
уморен
.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня.
Той беше много
уморен
.
Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>
25.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до
морето
60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света.
Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста.
Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до
морето
60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света.
Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват. Освобождаването на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
към текста >>
26.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Те са били навремето най-големите пирати в Средиземно
море
и са плячкосвали английската и испанската флота.
Какво ще ми кажете, Учителю? " Лъчезарната усмивка на Учителя не слиза от лицето Му. "Брат, какво да ти кажа. Каквото има да се каже за твоите синове е вече казано. Дори е написано с главни букви.
Те са били навремето най-големите пирати в Средиземно
море
и са плячкосвали английската и испанската флота.
Били са страшилище за три империи. За тях можеш да прочетеш във Френската енциклопедия." Приятелят е занемял. Няма вече усмивка. Вцепенен е. Мълчи. "Е, рекох, да бъдеш пират и да пленяваш английски и испански кораби се иска смелост и много ум и качества.
към текста >>
27.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно
море
.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски.
Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно
море
.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега.
към текста >>
28.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо
море
и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили.
Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо. След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук. Имало е и голяма крепост с църква укрепена от всички страни. Но тъй като турците са решили да се справят с крепостта, то всички решили да се изселят. И едно лято натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад.
Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо
море
и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили.
Дали са останали на острова не зная, но на следващата година през лятото се върнала една група конници от 10-15 човека, изкопали още от скритото си имане, разказали на местното население, че там са се устроили и са се върнали по същия път. От тях повече не останала никаква следа. Но е останало преданието за тях. Като момчета обичахме да се къпем и играем по реките. Пораснахме и продължихме да пътуваме по Балкана.
към текста >>
29.
28. ХАРМАНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм
морето
.
В цялото село нямаше веялки. Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга.
Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм
морето
.
Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото.
към текста >>
Тогава трябва да станем, макар че сме
преуморени
и сънливи и да започнем превяването на хармана.
Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето.
Тогава трябва да станем, макар че сме
преуморени
и сънливи и да започнем превяването на хармана.
А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат.
към текста >>
30.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Изморен
от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало.
Братя мои! Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река.
Изморен
от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало.
Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици.
към текста >>
Телесно
изморен
, духом бодър и ето от София писмо.
Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало.
Телесно
изморен
, духом бодър и ето от София писмо.
Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха.
към текста >>
31.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на
морето
, а въжето е което го държи за кораба.
Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви.
Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на
морето
, а въжето е което го държи за кораба.
Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е. човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога. Ученикът трябва да се добере до Словото на Учителя и чрез Него като го претвори в живот да влезе в Космичната обич, чрез която ще се върне в своята пра-родина, където Божията Любов царува.
към текста >>
32.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше единични приятели закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното
море
на още непробудена България за Словото Му.
Учителят е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села. Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа. Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път.
Имаше единични приятели закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното
море
на още непробудена България за Словото Му.
Такива случаи имаше много. И тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана.
към текста >>
33.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Брат Борис на дъното на
морето
може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително.
Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София. С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек. Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение. Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай. Мария върви й се усмихва.
„Брат Борис на дъното на
морето
може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително.
Горе спряхме мокри до кости. Аз извадих раницата, вътре имаше малко шише с бензин за такива случаи, а кибрита бе увит в мушама. Всичко това го бе стъкмила Мария преди да тръгнем. Но те не знаеха това. Донесоха дърва и те бяха мокри.
към текста >>
34.
167. ОБЪРНАТА КОЛА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но той бил
преуморен
, не спал предната нощ и от време на време като шофирал очите му се затваряли.
Други път го е карал до Чам Кория - Боровец. Но през 1939 г. Учителят с Братството "е на Рила. Той поканва няколко приятели да ги закара от София до Говедарци и от там през Гюлечица до Вада, за да могат на следващия ден да бъдат горе на езерата. Качили се и тръгнали.
Но той бил
преуморен
, не спал предната нощ и от време на време като шофирал очите му се затваряли.
Един път, два пъти и като си отваря очите колата все била на прав път и вървяла направо. По едно време чул някакъв глас: „Спри, и отпочини, ще се обърнеш". Но той смятал, че това не е глас, а е чуждо внушение и може да го пренебрегне. Но за трети път му се затварят очите и след секунди колата се обръща в канавката. Излизат и какво да видят, колата се обръща на един малък завой.
към текста >>
35.
179. УТЕХАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той завършва университета, става морски офицер, но при къпане в
морето
, кой знае как се е случило, че се удавил.
179. УТЕХАТА Една жена в провинцията имала само един син.
Той завършва университета, става морски офицер, но при къпане в
морето
, кой знае как се е случило, че се удавил.
А иначе знаел добре да плува. Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съобщението майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха".
към текста >>
36.
182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОфИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ролята на римските легиони на императора Тит, които на времето разпънаха 60 000 евреи от двете страни на пътя, който водеше от Ерусалим до
морето
, сега се изпълняваше от американските и английските самолети.
А вечерта второ още по-голямо. София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци десетки години бълваха срещу Учителя. Сега над София чуждоземци бълваха огън и жупел. Историята с ръзпъването на Христа и евреите се повтаряше.
Ролята на римските легиони на императора Тит, които на времето разпънаха 60 000 евреи от двете страни на пътя, който водеше от Ерусалим до
морето
, сега се изпълняваше от американските и английските самолети.
Всички сравнения и исторически паралели съвпадаха точка в точка. Поуките са за следващите поколения.
към текста >>
37.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но след беседата Го виждахме
уморен
.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ Аз не бях забелязал Учителят да е боледувал нещо. Само в екскурзиите усещах и виждах, че е отпаднал и трудно върви. Но иначе, когато държеше беседи беше бодър и нищо Му нямаше.
Но след беседата Го виждахме
уморен
.
Бяха се преместили приятелите от Мърчаево в София и братския живот се възстанови на Изгрева. Беше декември на 1944 г. Ние имахме един обичай с Мария Тодорова. Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина. Тази година и лято пропуснахме по различни причини.
към текста >>
38.
204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" А брат Борис да го поставиш и на дъното на
морето
и там огън може да ти запали.
Така аз имах много големи борби в Братството. На борба аз винаги съм готов. Имах много неприятности. А ти знаеш ли какво: „Ти прокълнал ли си човек, който Бог е благословил? Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост!
" А брат Борис да го поставиш и на дъното на
морето
и там огън може да ти запали.
Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития.
към текста >>
Сънувам сън, че на една скала високо над
морето
е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в
морето
.
Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет.
Сънувам сън, че на една скала високо над
морето
е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в
морето
.
Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева.
към текста >>
Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в
морето
.
Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори.
Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в
морето
.
Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева. Изслуша ме и каза: „Скоро ще го видиш! " И го видях.
към текста >>
Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в
морето
.
И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето.
Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в
морето
.
След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева. Изслуша ме и каза: „Скоро ще го видиш! " И го видях. Дойдоха годините 1957/58 г.
към текста >>
Сънят се сбъдна и от
морето
аз излезнах на брега.
Дойдоха годините 1957/58 г. и започна процеса срещу Братството. Всичко беше унищожено на Изгрева. На 1.1.1963 г. бях освободен от затвора.
Сънят се сбъдна и от
морето
аз излезнах на брега.
А кой беше този поет, то вие ще си отговорите сами, като прочетете моят разказ за „Окованият ангел".
към текста >>
39.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Атакуваха ни по земя, въздух и по
море
.
И то борби до изстъпление на духа. Но защитихме делото на Учителя. Не минаваше година и комунистическата власт да не направи обиск, за да изземат беседите на Учителя останали тук-там по приятелите. Унищожаваха ги. И винаги се използваше случая, че по вестниците или в някое списание да се пише нещо срещу Учителя.
Атакуваха ни по земя, въздух и по
море
.
А ние не им бяхме врагове. Но те станаха оръдие на други сили, които воюваха срещу Учителя още от началото на века. Но как да им го кажем? Накрая им го казахме. Смеят се и се подиграват.
към текста >>
40.
25. Безверникът
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отива той на училище, бледен,
уморен
, уплашен.
Уплашва се той и се завива през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Така цяла нощ. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават.
Отива той на училище, бледен,
уморен
, уплашен.
Учителят и този ден пак държи сказка. Пита го Учителят: „Имахте ли лична опитност? " „Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля ви се, да не се повтаря повече." ; От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта. Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат словото Му и да станат Негови ученици. Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ.
към текста >>
41.
63. СРЕЩАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много
изморен
, помолил я да го приеме, да си почине.
63. СРЕЩАТА В Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време.
Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много
изморен
, помолил я да го приеме, да си почине.
Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му. Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен.
към текста >>
42.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
,
,
ТОМ 2
Изморена
влиза в барачката си.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения. Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа.
Изморена
влиза в барачката си.
Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене! " И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря. На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за вечерята.
към текста >>
43.
10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Същата вечер те заминават пешком покрай
морето
от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа.
Двамата са работили като чиновници в градския съд. Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска".
Същата вечер те заминават пешком покрай
морето
от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа.
Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща.
към текста >>
44.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях
преуморена
щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!
" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него.
„Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях
преуморена
щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!
" Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София.
към текста >>
45.
34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тъй в битки и походи достигат до Мраморно
море
.
Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях.
Тъй в битки и походи достигат до Мраморно
море
.
Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни. Пристигат биволските кервани, стоварят болни и отиват за други. Всички са уплашени.
към текста >>
46.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дочу
морето
и изправи си титаническа снага от радост хората издави, които срещна на брега.
Реве, свисти и грозно вие гърмоти, плеска с ръце. 6. Земята щом го чу, задруска се в танец луд и в хорце гърди й пламъци изпускат, Държи светкавици в ръце. 7. Крещи и вика: иде, иде Божествения Син в света. Станете всички да го видим И да посрещнем Любовта. СТАНЕТЕ ВСИЧКИ 5.
Дочу
морето
и изправи си титаническа снага от радост хората издави, които срещна на брега.
към текста >>
47.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща
морена
, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни.
Те бяха големи около 5 литра и в тях сложих и подредих архива на Савка с нейните тефтерчета и стенограми. Намерих асфалт, разтопих го и с него полях гърлата на бурканите. Той се втвърди и затворих херметически бурканите. Влага повече не можеше да влезне в тях. Единствена опасност имаше ако се счупят.
Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща
морена
, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни.
Вече никой не можеше да се добере до тях. Така можеха да стоят и 100 години. Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете. С Боянчо работех тридесет години, той беше мое доверено лице и беше моят жив куриер, който се движеше с една раница и пренасяше материали, когато трябваше да се работят върху тях. Освен аз и той никой не знаеше къде са укрити тези неща.
към текста >>
48.
100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А това бяха онези разбойници, които бяха най-великите корсари на Средиземно
море
и от които се страхуваха три флоти - английската, испанската и френската.
Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. А той отишъл, за да го пита, дали да се ожени. Преди да се ожени той отново отива при Учителя. А Той му казва: „Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче.
А това бяха онези разбойници, които бяха най-великите корсари на Средиземно
море
и от които се страхуваха три флоти - английската, испанската и френската.
Три империи трепереха на времето от тези двама корсара, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях. Какъв бурен живот преминаха нашите приятели по времето на Школата на Учителя. Преминаха през всички етапи - от просяка та чак до Царя на Духа - Учителя! Той си замина на 24 май 1968 г. в София.
към текста >>
49.
101. ЦОЧО ДИКОВ И ЛУНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те живеят на екватора при някои
морета
.
се запознава с теософията, а по-късно се запознава с Учителя и влиза в Братството. Тогава научава какво означава да извървиш пътя си към Братството в себе си и към останалите. Ето какво каза Учителят на лекция на Общия Окултен Клас на 27 март 1929 г., 6 ч. сутринта на Изгрева. „Луната има културни хора, учени хора.
Те живеят на екватора при някои
морета
.
Те имат входове и живеят под кората на луната на дълбочина 10 км., понеже там е топло. Преди да е залязло Слънцето влизат вътре. Имат и градини. Ако ти мислиш, че луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта. Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително.
към текста >>
Мястото, от което влизат разумните хора населяващи Луната, се намира към южната страна на това
море
.
Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане. Аз се интересувам за Луната, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас. С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Но вие още не сте дорасли за това.
Мястото, от което влизат разумните хора населяващи Луната, се намира към южната страна на това
море
.
Може да го видите с телескоп. Но съществата, населяващи Луната не можете да видите, защото те са с етерни тела."
към текста >>
50.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много
изморени
, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри.
При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много
изморени
, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа.
към текста >>
51.
10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тази година Учителят беше много
изморен
и много изтощен и се движеше много трудно.
Престоявахме 3-4 часа след обед и се връщахме в хижата. Един интересен случай мога да разкажа. Това беше през 1942 г. До тогава всяка година излизахме с Учителя. Това си беше Негово правило.
Тази година Учителят беше много
изморен
и много изтощен и се движеше много трудно.
Дойдохме на хижата, наехме една стая, разположихме се в нея. Бяхме 5-6 братя, а долу в чакалнята имаше 2-3 туристи, които бяха пуснали едно радио, прикачено за акумулатор. Предаваха по радиото тържества в Германия по случай победите на Хитлер. Ама такива тържества, помпозни, с възклицания на хиляди хора, с „хайл". Съобщават кои влизат, кои стават, кои сядат - от величия, по-величия.
към текста >>
52.
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Долините са стръмни, със стръмни склонове, реките буйни, по върховете личи съвсем ясно ледниковото
море
.
Излизахме от високите гори и идвахме до зоната на клековете. Клековете са толкова гъсти, че тук може да мине само глиган или мечка. Но имаше пътечки между тях покрай които ние се изкачвахме и по които вървяха конете натоварени с нашия багаж. Трябва да ви кажа, че долината покрай, която вървяхме, цялата обстановка - върховете, скалите, водите, всичко това е илюстрация на ледниковия период. Това е тяхна работа.
Долините са стръмни, със стръмни склонове, реките буйни, по върховете личи съвсем ясно ледниковото
море
.
Тук най-ясно е илюстриран ледниковия период, който е завършил у нас преди двадесет хиляди години. Така постепенно излизаме над клековете. Пред нас се откриват безкрайни простори. Върхове със снегове и преспи още по тях. Далечини с чудни нюанси и една голямо небе над цялата природа.
към текста >>
53.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но тук имаше много камъни останали от някогашните ледникови
морени
.
33. СПИРАЛАТА Понякога играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо.
Но тук имаше много камъни останали от някогашните ледникови
морени
.
Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и кръга се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме. Възникна идеята да разчистим поляната. Събрахме тези камъни, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см. Събрахме всички камъни на средата на поляната. Чудехме се какво да ги правим.
към текста >>
54.
46. БЛИЗНАЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това е типична ледникова долина с
морените
, със скали донесени от ледовете големи колкото къщи и турени така като чели с човешка ръка.
Това са опитности на наши приятели по времето на Школата. Външният Близнак е издаден по-навън и по на открито и не е заобиколен от скали. Тук наоколо се вижда как са работили ледниците преди хиляди години. Това е типична ледникова долина каквато рядко ще срещнете другаде. Ледниците имат това свойство, че изсичат отвесно склоновете, пропастите и издълбават дълбоки чаши, които стават после легло на езерата.
Това е типична ледникова долина с
морените
, със скали донесени от ледовете големи колкото къщи и турени така като чели с човешка ръка.
към текста >>
55.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Поляните наоколо са осеяни от камъни, защото те представляват
морени
от старите ледници.
Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине. Ето там има една скала, която прилича на човек загърнат в гуна. Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази скала ще го различим от другите.
Поляните наоколо са осеяни от камъни, защото те представляват
морени
от старите ледници.
Можем да видим образци на ледникови морени тъй характерни, като че ли вчера са ги напуснали ледниците. Да чудни върхове има тука, чудни гледки и окото се радва на необикновената картина. Учителят обичаше да идва на този връх и то в хубаво време - тихо, слънчево, топло. Той ще ни доведе тука, ще се разположим по поляните на самия връх и тогава като съзерцаваме чудната природа наоколо, като разговаряме и размишляваме, Учителят ще ни държи кратка беседа. Тук сме играли Панев-ритмия.
към текста >>
Можем да видим образци на ледникови
морени
тъй характерни, като че ли вчера са ги напуснали ледниците.
Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине. Ето там има една скала, която прилича на човек загърнат в гуна. Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази скала ще го различим от другите. Поляните наоколо са осеяни от камъни, защото те представляват морени от старите ледници.
Можем да видим образци на ледникови
морени
тъй характерни, като че ли вчера са ги напуснали ледниците.
Да чудни върхове има тука, чудни гледки и окото се радва на необикновената картина. Учителят обичаше да идва на този връх и то в хубаво време - тихо, слънчево, топло. Той ще ни доведе тука, ще се разположим по поляните на самия връх и тогава като съзерцаваме чудната природа наоколо, като разговаряме и размишляваме, Учителят ще ни държи кратка беседа. Тук сме играли Панев-ритмия. Има една голяма поляна, на която могат да играят и хиляда човека.
към текста >>
56.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни
морени
в големи стъклени буркани запоени с асфалт.
Аз отговарях пред Учителя за него. И никой друг! Дойде време и го откраднаха от мене и от този млад брат. Така са нещата към днешна дата - 1982 г. Но настъпи драматична развръзка.
Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни
морени
в големи стъклени буркани запоени с асфалт.
Те смятаха, че този въпрос те могат да го разрешат понеже аз съм бил на възраст и съм си изпял песента. Конфликтът беше драматичен и с много последици. Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа.
към текста >>
57.
15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дойде 1957/58 г., започна се финансовата ревизия на Братството, след това дойдоха следователите, излезнаха онези прословути 176 жълтици, скрити от мене в една от
морените
на Златните мостове на Витоша и дойде време някой да издаде на следователите тайната за личните вещи на Учителя.
Той я беше допуснал до себе Си за онази работа, която трябваше да извършва. По-късно братята се разпитаха кой прибра тези неща. Разбра се, че са у Савка и всички се успокоиха. После ми ги предадоха лично на мен и аз ги прибрах. И понеже нямаше къде да ги държа аз ги предадох на Петър Филипов, който ги пази доста години.
Дойде 1957/58 г., започна се финансовата ревизия на Братството, след това дойдоха следователите, излезнаха онези прословути 176 жълтици, скрити от мене в една от
морените
на Златните мостове на Витоша и дойде време някой да издаде на следователите тайната за личните вещи на Учителя.
Когато ги бяха предали на мен за съхранение не се страхуваха от мене, а сега се страхуваха да не би да ги открадна, защото за скритите от мен жълтици се приемаше, че аз съм ги укрил за себе си. А при положение, че имаше протокол, опис за всичко това, тогава обвиненията към мен отпаднаха за лично присвояване. Но ме наклеветиха не чужди, а свои и дойде следователя у дома и ми каза подробно какво знаят за тях. Разбрах че някой от тези доверени „братя" точно ги бе информирал. Аз не отрекох.
към текста >>
58.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при
морените
в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко".
Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан.
Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при
морените
в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко".
Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях.
към текста >>
59.
30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като свърши операцията махнаха маските си и видях
изморените
и изпотените им лица.
Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли? Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха.
Като свърши операцията махнаха маските си и видях
изморените
и изпотените им лица.
Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна. Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в седмицата.
към текста >>
60.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Плаж край
морето
, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч.
Хванах я с двете си ръце и я целунах. Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън.
Плаж край
морето
, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч.
Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха. Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII.
към текста >>
Две вълни се надигнаха от
морето
, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха.
Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч.
Две вълни се надигнаха от
морето
, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха.
Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII. 1960 г.) 78.
към текста >>
61.
VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И днес България щеше да има излаз на Бяло
море
.
Учителят за българите и за своето Дело. „През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съседите и съюзниците. На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Ягач и Кавала.
И днес България щеше да има излаз на Бяло
море
.
А това бе Божият план за нея. Кой провали Божият план? Ако беше запазила неутралитет във Всеобщата война (Европейската война) България щеше да получи повече земя и щяха да се обединят българите. През 1914 г. казах на Фердинанд: „България да не се намесва във войната, а да запази неутралитет, защото България ще получи повече.
към текста >>
62.
XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„
Морето
", за което се говори в тази глава (гл.
Под думата „земя" се разбира сегашния строй, който ще се разруши. Небето пък означава сегашния ред установен от Христа. Сегашната война е велико събитие. Всеки човек трябва да даде отчет за делата си. (глава 20,стих 12).
„
Морето
", за което се говори в тази глава (гл.
20,стих 13)означава астралния свят от гдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени. „Адът" означава вързаните в земята духове, които ще излязат, за да бъдат съдени, т. е. те пак ще бъдат преродени. Под думата „смърт" пък се разбира (гл. 20,стих 14)всички ония елементи, които дават гниене, разлагане.
към текста >>
63.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Съобщават на Учителя и по този повод казва следното: „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно
море
.
Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители.
Съобщават на Учителя и по този повод казва следното: „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно
море
.
В него се влива р. Дунав, която донася от цяла Европа своите астрални нечистотии и извержения. Така, че Варна и Бургас са астралните дупки на Европа, през които трябва да преминат всички вързани тъмни сили и развързани духове, които се изпращат към дъното на земята. Затова пазете се да не се удавите заедно с тях." Ето защо вчера, днес и утре - за живущите там остава този изпит. Той няма да ги отмине.
към текста >>
64.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
, и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга степен на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само
мърморения
кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ?
Nikoga ne prodade Viarata i Lubovta si v HRISTOS. Ne e viarno, che s Petar Danov sa imali edna sreshta i che Toi e negov uchenik.Andrei Griva i hora ot Bialoto Bratstvo izmeniat faktite. Prorocheskite darbi na Vlaicho sa SVISHE, a na Danov sa ot prerazkazi na Vlaicho i Slava Sevrukova. Tova e istinata. Искам да се обърна към Иво.... това което говориш по адрес на Учителя е пълна простотия и показва колко не си запознат със Словото, беседите и мисията ... Учителят не е дошъл нито да лекува, пророкува и т.н.
, и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга степен на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само
мърморения
кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ?
кога толкова много започнахте да разбирате Божията работа ? я си вършете "малките " и дребни неща ...задачи, които са ви поставени за всеки ден и не се мъчете с нашит детски умове да бистрите някакви сложни явления... свети стефан.а не еди кой си. Na vnimanieto na Alexander Panayotov....blagodaria za kvalifikaciite I epitetite...az Vi proshtavam na momentat I se nadiavam I BOG da Vi prosti. Otnosno Vlaiko Jechev.....da, toi se sreshta mnogo kratno s Petar Danov,daje vodi hora pri nego malko predi da pochine Danov I mi kazva,che shte go vidiat za posleden pat. Vtoro,ako niakoi nai-mnogo postradva ot Vrazkata si s Bialoto Bratstvo, tova e Vlaicho....5 godini v Belene I 1 v Pernik v minata....Nito Danov,Nito Vanga,Nito Slava, nito koito I da e drug ot tia "Svetila" koito gi komentirate ne e minal prez tazi "shkola".
към текста >>
65.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Византия по суша и
море
напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6.
През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води! 5. През есента на 863г.
Византия по суша и
море
напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6.
Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г. не е паднала капка дъжд. Нападат скакалци и унищожават реколтата.
към текста >>
През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско
море
и да не поддържа военен флот в Черно
море
, да загуби свободата да плава по Черно
море
и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г.
След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция. 15.
През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско
море
и да не поддържа военен флот в Черно
море
, да загуби свободата да плава по Черно
море
и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г.
С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа. 16. Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г.
към текста >>
С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно
море
и започва възхода й като Велика Сила в Европа. 16.
След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция. 15. През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г.
С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно
море
и започва възхода й като Велика Сила в Европа. 16.
Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г. в гр. В.
към текста >>
66.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
" Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-
изморени
-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние.
" - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре!
" Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-
изморени
-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние.
Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
към текста >>
„Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно
море
.
Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват".
„Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно
море
.
„Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води.
към текста >>
67.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на
уморените
пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите.
Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на
уморените
пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>
68.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи
уморените
съвременни рилски левити.
Тогава често тежестта на лодката лягаше на рамената на двама или трима и те с мъка набираха крачка по крачка. Започнаха и чести смени, чести почивки и пренагласяване на опорните пръти. Всички си спомнихме съвета на УЧИТЕЛЯ за внимателно преминаване на серпантините и се уверихме колко уместен бе Неговия съвет. С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите. Панорамата на езерният циркус възрадва групата.
Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи
уморените
съвременни рилски левити.
Лодката бе наново грабната на ръце и със спокойни и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро. Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета. Не дотам заоблените камъни са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия. Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък".
към текста >>
Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме
уморени
.
Несгодата и умората лесно се понасят, когато краят на страданията е видим. С много голямо внимание и старателно подбиране на всяка стъпка, макар и много бавно, хлъзгавата и стръмна пътека е премината и ние се озоваваме на „плачи камък" сред ликуващите посрещачи - братя и сестри. Последва наново отдих. Започва ново и неочаквано изпитание. Заредиха се непрекъснати запитвания за лодката, още повече, че я виждаха преполовена и мнозина не можеха да си обяснят как с подобно водно возило ще се пренася вода.
Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме
уморени
.
Но най-много бе притесняван от подобни въпроси Боянчо. Не му стига умората - пропътувал на един дъх от София до езерата, не стига напрежението му по пренасянето, но трябваше да отговаря кога и как ще сглоби лодката, за да заплава! Макар и с пестелива усмивка, Боянчо отговаряше, а за да поставим край на разговора с посрещачите, за момента ненужен, един от нас се провикна - „хайде още веднъж да сложим лодката на рамене и да я поставим на широката поляна пред кухнята. Рилската скиния - лодката, за последен път бе понесена, но този път шествието бе озвучено от радостните песни на рилските левити! На поляната бе преживяна най-приятната изненада.
към текста >>
Бяхме поразместили канарите в непосредствената до извора каменна
морена
и там приютявахме нашата лодка.
Тя е благодатно семе и когато попадне на добра почва, дава изобилно плод. Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание. Ето резултата! Лодката ще бъде носител на здраве и живот, дарен от чистите и бистри струи на изворната вода! Послепис: Лодката бе грижливо прибирана след всяко летуване.
Бяхме поразместили канарите в непосредствената до извора каменна
морена
и там приютявахме нашата лодка.
На следващото лято работната група имаше за задача да отвари камъните и да пренесе наново лодката в езерните води. Разбира се, преди новото потопяване следваше добър оглед и засмоляване.
към текста >>
69.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Може би да бе
уморена
от дългото пътуване и напрежението на училищния живот.
Така си мислех и неусетно преминах половината от пътя. Вглеждах се внимателно и още не бях открил фигурата на Олга. Малко след превала, нейде към кантона, забелязах бяла фигура. Не се поколебах, това бе Олга. Тя се движеше бавно и предпазливо.
Може би да бе
уморена
от дългото пътуване и напрежението на училищния живот.
А не бе изключено внимателните стъпки да бяха продиктувани от предпазливост, защото все пак, късно е, безлюден е пътят и не са изключени неприятни изненади. За да не я смутя, макар още твърде далеч, вдигнах ръка, замахнах с бялата носна кърпа. Допуснах, че тя ще разбере, че по шосето се движи познат. Действително тя не се уплаши, но все пак, кривна встрани към сенките на гората. След като се увери, че действително близък развява бялата кърпа - сигнал още от Търновските събори, притича и след няколко крачки ме позна.
към текста >>
70.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно
море
, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите.
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Въпросът е много сложен. Много са факторите, които обуславят огнените игри. Обърнете внимание. Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги.
Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно
море
, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите.
Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници.
към текста >>
71.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Умореният
от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка".
Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място.
Умореният
от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка".
Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа. Вековете не са попречили на Патриарх Евтимий да пренесе флуида на физическата сила и красота. Бати Ради бе неимоверно физически силен, смел, работлив и издръжлив.
към текста >>
72.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не след дълго, когато
уморените
от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
Не след дълго, когато
уморените
от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева. Бързах да се прибера.
към текста >>
73.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко
изморен
- да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.
Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път.
Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко
изморен
- да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.
Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора.
към текста >>
74.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Рибата е в
морето
.
Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота. Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба.
Рибата е в
морето
.
И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " „Ето човек, който за пръв път задава въпрос. Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта.
към текста >>
Приказката за златната рибка от
морето
се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота.
На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана. За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение.
Приказката за златната рибка от
морето
се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота.
Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци и да се откажат от месото. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи.
към текста >>
75.
ІІІ.82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Спряхме при една от скалните
морени
и Савка зачете от най-странната съкровищница на Учителя - личните Му разговори с Духът Господен.
82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА Беше началото на лятото. Учителят извиква при себе си стенографката Савка Керемидчиева, предава й едно от своите тефтерчета - дневник и й казва: „Идете с брат Галилей на Витоша сами и там му прочети страници от „Седем-тях разговора на Духа". Приятно ми бе да възлизам на Витоша със Савка и то при определена задача от Учителя. Денят бе приветлив и топъл.
Спряхме при една от скалните
морени
и Савка зачете от най-странната съкровищница на Учителя - личните Му разговори с Духът Господен.
Слушах със захлас. За моето човешко съзнание тези свещени страници бяха свещени мигове от пътя на Учителя. Преживявах със свещен трепет онези часове, когато пред Учителя застава Божественият Дух и Му проговаря със Словото Си. Всичко това ме разтърси и аз заридах. Рукнаха сълзи.
към текста >>
76.
ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и
морета
, музика се носи във въздуха.
Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката. Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика.
Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и
морета
, музика се носи във въздуха.
Музика има в живота на птиците и всички животни. Звучи цялата материя. Музиката в природата събужда музикалното чувство и у човека и го кара да пее и свири. Всички ние изразяваме с музика и радостни, и скръбни часове, и упованието ни към Бога. Сегашната музика има и радост, но и много тъга.
към текста >>
77.
3.34. Нестор от село Тресонче идва в България
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо
море
в хотелите.
и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа.
Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо
море
в хотелите.
И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо.
към текста >>
78.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Там не е имало
море
.
Западната култура се разви благодарение на Монблан в Алпите. А според Учителя „Изгревът" в София стои по-високо в духовно отношение от Хималаите, чрез Словото на Учителя. А планините са тези, които привличат космическите енергии. В Египет са правили пирамидите по изкуствен път. А планинските върхове на Рила и самата Рила е една от най-старите планини.
Там не е имало
море
.
Котвата, това е символ на слизането на човешкия дух в материята. Неговият стремеж е да организира материята. А материята иска да се вкопчи здраво в самия дух. Котвата представлява също, специално за българския народ, символ, че известни висши същества са турили своя кораб над България със своите духовни богатства и са го закрепили над българска земя, и котвата е закрепена над Рила. Така този Небесен кораб на Словото на Учителя е закотвен над този народ, а чрез него и към другите народи.
към текста >>
79.
6.12. Студентският кръг
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Както великите
мореплаватели
се спускаха смело в океаните, въпреки неизвестността, да търсят нови земи, така също тези души жадуваха за нещо непознато, което да им отговори на много дълбоки въпроси, които непрекъснато изпъкваха в тяхното съзнание.
12. Студентският кръг Изгревът стана важен център, особено за академичната младеж. Млади момци и девойки - студенти и студентки, с неудържим копнеж търсеха осъществяването на своите висши идеали. Делничният сив и еднообразен живот не ги задоволяваше. Техните души търсеха нови простори.
Както великите
мореплаватели
се спускаха смело в океаните, въпреки неизвестността, да търсят нови земи, така също тези души жадуваха за нещо непознато, което да им отговори на много дълбоки въпроси, които непрекъснато изпъкваха в тяхното съзнание.
Тези млади хора изживяваха трагично създалата се криза почти във всички области на живота, особено след Първата световна война. На първо място - стояха острите социални проблеми, на второ - духовната безпътица, на трето място - кризата в науката, в изкуството, те чувстваха залеза на един свят, който умираше от собствените си противоречия. В тези чудни души бушуваше един бунт срещу старото, на което липсваше всяка жизненост, бунт срещу религиозните суеверия, срещу изкуфелите научни хипотези и теории срещу тиранията и обществените предразсъдъци. Тези хора се стремяха към създаване на един нов мироглед. Това бяха допирните точки, които свързваха душите им с големия и непознат духовен образ на Учителя.
към текста >>
80.
7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Чувствах се
уморен
, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах.
Но нали трябваше да се тури край на тия разпити? Безсмислени бяха по-нататък. Чувствах се, като че ли бях похлупен под някакъв стъклен капак, на който бе надписано - „Престъпник"! Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста съвест! Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягах на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата (те бяха с относителна чистота (!), заспивах много бързо.
Чувствах се
уморен
, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах.
Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си. Към края на втория месец, надвечер вратата на килията се отвори, извикаха ме по име и в килията влезе някакъв официален човек. Едва познах в него прокурора Руменов. Той огледа обстановката, запита ме някои обикновени неща - „Какво правиш?
към текста >>
81.
20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Чувствах се
уморен
, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах.
Но нали трябваше да се тури край на тия разпити? Безсмислени бяха по-нататък. Чувствах се, като че ли бях похлупен под някакъв стъклен капак, на който бе надписано - „Престъпник"! Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста съвест! Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягах на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата (те бяха с относителна чистота (!), заспивах много бързо.
Чувствах се
уморен
, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах.
Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си. Към края на втория месец, надвечер вратата на килията се отвори, извикаха ме по име и в килията влезе някакъв официален човек. Едва познах в него прокурора Руменов. Той огледа обстановката, запита ме някои обикновени неща - „Какво правиш?
към текста >>
82.
20. ПОЗДРАВЪТ
,
,
ТОМ 5
Старият си мисли, че е
уморен
и все гледа да си почине.
В човека има едно същество, което е невъзпитано. То направи нещо без да мисли. После като го попиташ защо го направи, казва: „Тъй исках и го направих". Младите трябва да се пазите от удоволствия. Младите ги погубват удоволствията, а старите ги погубва мързелът.
Старият си мисли, че е
уморен
и все гледа да си почине.
Мързелът и удоволствията са два порока, от които трябва да се пазите. Животът е нещо вътрешно, човек трябва да пази вътрешната си връзка с Бога"
към текста >>
83.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
" Учителят го погледнал строго и казал: „Теб отдавна те извадиха от
морето
и сега си в друг тиган и други те пържат, и други те учат, за да си научиш урока.
Поднася храната на обед, той вече разбира каква е работата, вдига скандал и я пита: „Ти откога ми слагаш свинска мас храната? " Отговаря му: „Ами ти мен за каква ме смяташ, аз да не съм щура като теб. Аз още от самото начало ти слагам свинска мас в яденето". Брата излезнал, напуска дома и отново се качва горе на Изгрева и търси Учителя „Учителю, прав беше, те ме пържат не само отвънка, но и от вътре. Какво да направя, Учителю?
" Учителят го погледнал строго и казал: „Теб отдавна те извадиха от
морето
и сега си в друг тиган и други те пържат, и други те учат, за да си научиш урока.
Ако го научиш добре. Ако не го научиш пак добре Братът си тръгна, след няколко месеца видяхме неговият некролог, окачен по стените на някои сгради в града. Той наистина бе не само опържен, но опечен и изгорен. И изяден! Учителят спомена в Младежкият окултен клас, че който се ожени или омъжи трябва да напусне класа и да отиде и да посещава Общият окулте-клас.
към текста >>
84.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по
море
.
Ще кажете „пришки". Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария). Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева. Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки.
Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по
море
.
Дори атаки и през деня, и през нощта. Имам един случай за атаки през нощта, то е от по-друг характер, но много е показателен при каква обстановка живееше Учителя и с какви неща трябваше да се справя. Този случай го зная още от първите години, когато ходех на ул. „Опълченска" 66 и това беше около Европейската Война. По време на Балканската война и по време на Европейската умираха по фронта хора не само от куршумите, но и от холерата.
към текста >>
Отивам една сутрин при Учителя и гледам, че Учителят е
изморен
, лицето му е подпухнало, клепачите му са натегнали като на човек, който изобщо не е спал.
Имам един случай за атаки през нощта, то е от по-друг характер, но много е показателен при каква обстановка живееше Учителя и с какви неща трябваше да се справя. Този случай го зная още от първите години, когато ходех на ул. „Опълченска" 66 и това беше около Европейската Война. По време на Балканската война и по време на Европейската умираха по фронта хора не само от куршумите, но и от холерата. Българите умираха с идеала, че трябва да се обедини Отечеството и което никога не можа да се обедини поради не-послушанието и негативното отношение на управляващите и на княз Фердинанд към Учителя.
Отивам една сутрин при Учителя и гледам, че Учителят е
изморен
, лицето му е подпухнало, клепачите му са натегнали като на човек, който изобщо не е спал.
Пристъпвам към него, виждам изнуреното му лице и питам: „Учителю, какво има, лошо ли ви е? " „Марийке, знаеш ли заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата." Аз се оглеждам и поглеждам встрани и виждам една лампа, която седи на бюрото му - хубава, газена лампа. Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ. За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея.
към текста >>
85.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше
изморен
, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне
уморените
крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам.
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше
изморен
, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне
уморените
крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Тогава идваше при него Динова с две големи стомни, ама толкова големи, че по-големи стомни никога не бях виждала през живота си, и после не видях. Може би едната да събираше към 20 литра вода. Подаде му две празни стомни, усмихне се и каже: „Моля ти се, брат, донеси ми вода от Диана бад, че цял ден стоя без вода, няма кой да ми донесе, че ми са големи и тежки стомните, а само ти си тук як, другите са хилави". Борис е поласкан, че е як от по-як и той едвам се повдига и се дотътря до Диана бад, до изворчето, за което говорехме, че сме правили упражнение за носене на вода от там. Но тук това не е упражнение, а е цяла хамалогия.
към текста >>
Намирам го на една поляна, сложил стомните, а той легнал на пътеката и пъшка, пъшка, хем е топло, хем е
изморен
.
Подаде му две празни стомни, усмихне се и каже: „Моля ти се, брат, донеси ми вода от Диана бад, че цял ден стоя без вода, няма кой да ми донесе, че ми са големи и тежки стомните, а само ти си тук як, другите са хилави". Борис е поласкан, че е як от по-як и той едвам се повдига и се дотътря до Диана бад, до изворчето, за което говорехме, че сме правили упражнение за носене на вода от там. Но тук това не е упражнение, а е цяла хамалогия. Веднъж Борис отиде за вода и не се върна. Аз чаках, после отидох уж да се разходя, но да го видя какво е станало с него.
Намирам го на една поляна, сложил стомните, а той легнал на пътеката и пъшка, пъшка, хем е топло, хем е
изморен
.
Аз цялата се изплаших, че онези ще го уморят, обяснявам му, че така не бива и ще откаже на Динова, че е изморен и сами да си носят вода с такива стомни, та да видят дали може да се носят 40 литра вода наведнъж от толкова далечно място. Борис не иска да ме слуша и тръгва лека, полека и ги занесе на почивки. Занесе той стомните в бараката им, а те се нахвърлиха върху него да му благодарят,-че да го прегръщат - хиляди благодарности и благопожелания. Отивам при Учителя и му обяснявам подробно всичко. А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят".
към текста >>
Аз цялата се изплаших, че онези ще го уморят, обяснявам му, че така не бива и ще откаже на Динова, че е
изморен
и сами да си носят вода с такива стомни, та да видят дали може да се носят 40 литра вода наведнъж от толкова далечно място.
Борис е поласкан, че е як от по-як и той едвам се повдига и се дотътря до Диана бад, до изворчето, за което говорехме, че сме правили упражнение за носене на вода от там. Но тук това не е упражнение, а е цяла хамалогия. Веднъж Борис отиде за вода и не се върна. Аз чаках, после отидох уж да се разходя, но да го видя какво е станало с него. Намирам го на една поляна, сложил стомните, а той легнал на пътеката и пъшка, пъшка, хем е топло, хем е изморен.
Аз цялата се изплаших, че онези ще го уморят, обяснявам му, че така не бива и ще откаже на Динова, че е
изморен
и сами да си носят вода с такива стомни, та да видят дали може да се носят 40 литра вода наведнъж от толкова далечно място.
Борис не иска да ме слуша и тръгва лека, полека и ги занесе на почивки. Занесе той стомните в бараката им, а те се нахвърлиха върху него да му благодарят,-че да го прегръщат - хиляди благодарности и благопожелания. Отивам при Учителя и му обяснявам подробно всичко. А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят". А този израз означаваше, че ще го вкарат в кокошарника при кокошките, а после ще дойде лисицата, ще си задигне петела и хич окото няма да и мине.
към текста >>
86.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в
морето
." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в
морето
и
морето
е материалния свят и аз съм в него?
Та брат Чаушев остана да получи отговора на Учителя след хиляда години, а това беше един много дълъг човешки период. Аз не бях чувала досега Учителят да е отговарял по такъв начин, че ще им отговори след хиляда човешки години. А тогава ще бъде един друг свят където няма да има войни и отговора за брата Чаушев ще дойде от само себе си. Аз съм при Учителя за разговор. „Какво трябва да прави ученика?
Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в
морето
." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в
морето
и
морето
е материалния свят и аз съм в него?
" „Сега захвана да философствуваш. Ти си на параход в морето, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в морето. Като не знаеш да плаваш няма да се хвърляш в морето. Ще седиш в парахода, ще се молиш и ще вярваш, че няма да потъне. Човек може да го е страх, но да надделява на страха, да не оставя той да го завлече." „Учителю, аз не казах, че не искам да се боря със страха, аз само констатирах факта, че ме е страх." „Да констатираш факта, то е хубаво.
към текста >>
Ти си на параход в
морето
, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в
морето
.
А тогава ще бъде един друг свят където няма да има войни и отговора за брата Чаушев ще дойде от само себе си. Аз съм при Учителя за разговор. „Какво трябва да прави ученика? Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в морето." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в морето и морето е материалния свят и аз съм в него? " „Сега захвана да философствуваш.
Ти си на параход в
морето
, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в
морето
.
Като не знаеш да плаваш няма да се хвърляш в морето. Ще седиш в парахода, ще се молиш и ще вярваш, че няма да потъне. Човек може да го е страх, но да надделява на страха, да не оставя той да го завлече." „Учителю, аз не казах, че не искам да се боря със страха, аз само констатирах факта, че ме е страх." „Да констатираш факта, то е хубаво. Но рибата, която се е научила вече да плава из водата, трябва да излезе навънка на въздух, да стане птица. Няма защо да повтаряте това, което сте вече научили.
към текста >>
Като не знаеш да плаваш няма да се хвърляш в
морето
.
Аз съм при Учителя за разговор. „Какво трябва да прави ученика? Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в морето." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в морето и морето е материалния свят и аз съм в него? " „Сега захвана да философствуваш. Ти си на параход в морето, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в морето.
Като не знаеш да плаваш няма да се хвърляш в
морето
.
Ще седиш в парахода, ще се молиш и ще вярваш, че няма да потъне. Човек може да го е страх, но да надделява на страха, да не оставя той да го завлече." „Учителю, аз не казах, че не искам да се боря със страха, аз само констатирах факта, че ме е страх." „Да констатираш факта, то е хубаво. Но рибата, която се е научила вече да плава из водата, трябва да излезе навънка на въздух, да стане птица. Няма защо да повтаряте това, което сте вече научили. Ти като не искаш да си държиш изпита, аз няма вече да ти говоря за него.
към текста >>
87.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят седеше на стола, цял жълт, блед,
уморен
, подпрен на облегалката на стола.
Имаше дни когато той беше занят със своя си работа и не допускаше никой в стаята си, че дори и някога я заключваше да не би да нахълтат някой любопитен, който не знаеше, че този ден е неприемен. Така аз също влезах в стаята при него без да зная, че днес той не приема. Обикновено долу при стъпалата, при дървените стъпала стоеше по някоя и друга сестра, която следеше, за да предупреди, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. Но сега как така се случи, че нямаше никой долу и аз не бях предупредена. Така се озовах в стаята му при него.
Учителят седеше на стола, цял жълт, блед,
уморен
, подпрен на облегалката на стола.
Като го видях аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Та аз никога не бях виждала в такова положение и в такъв вид Учителя. Молих се в себе си: „Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за час от мига се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша ми се стовари върху главата.
към текста >>
88.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
И тогава всички наоколо съвсем ясно разбират и ясно виждат, че този човек пред тях само преди минути е бил обсебен от силите на разрушението и след като тези сили сега са го напуснали той пред нас бе една жалка, мидена, изкорубена черупка, изхвърлена на брега на
морето
и никому ненужна.
Но онзи говорител на „Ангелската тръба" дето тръби, хули не можа да изтрае, защото всички мълчим и слушаме, но накрая замахва с ръка да удари Учителя по лицето. Точно в този момент когато ръката му е във въздуха и е насочена срещу Учителя то Борис със своите дълги и силни ръце му хваща ръката, а с другата ръка го хваща за гърлото и онзи замлъква и пада на земята така както пада чувал с пясък. В този момент се чува гласа на Учителя: „Спри". Борис го пуска, онзи полека-лека става, оглежда се и се чуди какво ли е станало с него. Обръща се насам-натам, недоумява и ни оглежда по някакъв странен начин.
И тогава всички наоколо съвсем ясно разбират и ясно виждат, че този човек пред тях само преди минути е бил обсебен от силите на разрушението и след като тези сили сега са го напуснали той пред нас бе една жалка, мидена, изкорубена черупка, изхвърлена на брега на
морето
и никому ненужна.
Жалка мидена черупка. Чу се гласът на Учителя: „Пуснете го да си върви". Пуснаха го. Онзи се обръща към Учителя и мълчи. Учителят му казва: „На теб говоря, върви си".
към текста >>
89.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Твоят жених сега е през девет
морета
та в десето.
Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: „Аз с глупавия си въпрос за женитбата си го успах и той сега спи". Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче и рони сълзи, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка той се е събудил и казал: "Потърпи още малко.
Твоят жених сега е през девет
морета
та в десето.
Има дълго да пътува докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака. По едно време минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който е дошъл да преподава в гимназията.
към текста >>
Той се усмихнал и казал: „Ама аз не съм ли ти казал досега, ами аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда преминах през девет
морета
, та чак от десето тръгнах".
А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и ето като годеница тя идва в София с него, за да пазаруват и да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по търговската улица „Пиротска", а тогава там са били магазините на търговците, а те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка й направило впечатление, че нейния годеник се обръща и от време на време говори с търговците на разни чужди езици като един с друг те не си приличат. Но понеже била заета с покупките тя не го разпитвала повече, но накрая като накупили всичко каквото трябва, излезнали навън, спряли се и тя го запитала: „Я ми ти кажи от къде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному".
Той се усмихнал и казал: „Ама аз не съм ли ти казал досега, ами аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда преминах през девет
морета
, та чак от десето тръгнах".
Изведнъж нещо в Ричка щракнало, тя изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета. Отива при Учителя и го пита: „Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде? " Учителят се усмихва и казва: „Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев.
към текста >>
Изведнъж нещо в Ричка щракнало, тя изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет
морета
.
Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и ето като годеница тя идва в София с него, за да пазаруват и да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по търговската улица „Пиротска", а тогава там са били магазините на търговците, а те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка й направило впечатление, че нейния годеник се обръща и от време на време говори с търговците на разни чужди езици като един с друг те не си приличат. Но понеже била заета с покупките тя не го разпитвала повече, но накрая като накупили всичко каквото трябва, излезнали навън, спряли се и тя го запитала: „Я ми ти кажи от къде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: „Ама аз не съм ли ти казал досега, ами аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда преминах през девет морета, та чак от десето тръгнах".
Изведнъж нещо в Ричка щракнало, тя изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет
морета
.
Отива при Учителя и го пита: „Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде? " Учителят се усмихва и казва: „Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв.
към текста >>
Отива при Учителя и го пита: „Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет
морета
и чак от десето
море
да дойде?
Тръгват двамата по търговската улица „Пиротска", а тогава там са били магазините на търговците, а те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка й направило впечатление, че нейния годеник се обръща и от време на време говори с търговците на разни чужди езици като един с друг те не си приличат. Но понеже била заета с покупките тя не го разпитвала повече, но накрая като накупили всичко каквото трябва, излезнали навън, спряли се и тя го запитала: „Я ми ти кажи от къде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: „Ама аз не съм ли ти казал досега, ами аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда преминах през девет морета, та чак от десето тръгнах". Изведнъж нещо в Ричка щракнало, тя изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета.
Отива при Учителя и го пита: „Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет
морета
и чак от десето
море
да дойде?
" Учителят се усмихва и казва: „Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример когато Духът е този, който събира човеците в брак.
към текста >>
90.
153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
,
ТОМ 5
Връщаха се
уморени
и лягаха да спят.
Една голяма част от младежите нахълтаха в университета в София. Около Учителя тогава се завъртяха много млади хора и непрекъснато посещаваха ул. „Опълченска" 66. Но повечето от тях бяха гладни, нямаха къде да се подслонят, идваха от селата, нямаха препитание, а нямаше работа тогава за бедните студенти. Търсеха тук, търсеха там, намираха работа само там, където се строяха нови къщи.
Връщаха се
уморени
и лягаха да спят.
Идваха изтощени и гладни при Учителя Трудно и мъчително положение. Учителят видя и разбра всичко и нареди на студентите: „Идвайте да се храните тук! " Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд трапезарията се изпълваше с млади хора. Учителят слизаше в трапезарията и се хранеше с нас. Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза.
към текста >>
91.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
Ние приехме, че освен, че е
уморен
Учителят и трябва да си почине, но той има и своя духовна работа и не трябва да го безпокоим.
Не пожела да излиза. Учителят беше вече възрастен, наближаваше 80 човешки години и изкачването му беше трудно, почиваше често, задъхваше се на височините. Ние му предложихме да се качи на кон, но той отказа. Тези три дни беше вътре в палатката, мълчеше, не разговаряше, само искаше дребни услуги, да му се донесе чай или нещо дребно за неговия бит. Седеше в леглото си, а то беше постеля от няколко одеала, понякога лежеше, а друг път седеше на сглобяем стол и то все в палатката.
Ние приехме, че освен, че е
уморен
Учителят и трябва да си почине, но той има и своя духовна работа и не трябва да го безпокоим.
Групата се увеличи на десетина човека, Борис се грижеше да има вода и дърва като поддържаше огъня. Ние намерихме там укрити от нас от предните години съдове, тенджери, така че имахме всичко необходимо за огнището. Главно аз се грижех за приготовляване на храната. Учителят ядеше от същата храна. На планината всеки си има свои изисквания и всеки си имаше свои занимания.
към текста >>
92.
189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА
,
,
ТОМ 5
И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно
море
.
На следващия ден аз съм при Учителя и му казвам: „Учителю, вие бяхме много внимателен с Магдалена предната вечер". Учителят каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа. Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големия ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева.
И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно
море
.
А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море". Аз седя, слушам, мигам и се опитвам всичко да запиша. Това трябва да го проумявам години след това.
към текста >>
А Черно
море
е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в
морето
.
Учителят каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа. Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големия ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море.
А Черно
море
е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в
морето
.
А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море". Аз седя, слушам, мигам и се опитвам всичко да запиша. Това трябва да го проумявам години след това. А днес го давам за поучение и за доказателство как действуват някои окултни закони 5 Школата на Учителя.
към текста >>
А от Черно
море
надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си.
Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големия ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето.
А от Черно
море
надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си.
Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море". Аз седя, слушам, мигам и се опитвам всичко да запиша. Това трябва да го проумявам години след това. А днес го давам за поучение и за доказателство как действуват някои окултни закони 5 Школата на Учителя.
към текста >>
Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно
море
".
Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си.
Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно
море
".
Аз седя, слушам, мигам и се опитвам всичко да запиша. Това трябва да го проумявам години след това. А днес го давам за поучение и за доказателство как действуват някои окултни закони 5 Школата на Учителя.
към текста >>
93.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно
море
, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия.
С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X.
Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно
море
, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия.
Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък.
към текста >>
94.
209. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 5
Аз съобщавах на Борис, който се връщаше късно след обяд от работа, по-хапваше нещо и заминаваше на тези поредни Братски съвети и се връщаше късно вечерта
изморен
и изтощен от бурните разисквания и пререкания.
Борис след заминаването на Учителя и след заминаването от този свят на Тодор Стоименов беше поставен за ръководител на Братството и често Братския съвет трябваше да заседава с часове по текущи въпроси, засягащи Изгрева. Разискванията бяха бурни, с пререкания, преминаващи в караници и непрекъснати разправии. При такива случаи Боян Боев ще дойде при мен и ще каже: „Марийке, кажи на Борис, че довечера Братския съвет ще има заседание". Аз кимвам с глава, че съм разбрала и запомнила, а той ще си вдигне двете ръце над главата с разперени пръсти, с дланите навътре и размахва ръцете си над главата и каже: „Ужас, ужас, ужас". Винаги след като ми съобщаваше повтаряше тези думи многократно.
Аз съобщавах на Борис, който се връщаше късно след обяд от работа, по-хапваше нещо и заминаваше на тези поредни Братски съвети и се връщаше късно вечерта
изморен
и изтощен от бурните разисквания и пререкания.
По това време аз поех задължението да нося храна на брат Боян. Борис понеже страдаше от язва всички храни, които се готвеха у дома бяха предварително пасирани, така че той да може да ги поеме. А да се подготвят пасирани супи и гозби беше една много трудоемка работа и приготовляването на такива ястия изискваше много време както на моята къщна помощница Станка, така и на мен. С големи усилия Борис поемаше тази храна. Аз слагах в чинии и занасях и на Боян Боев, който му харесваше и така че от 1945 до 1958 г.
към текста >>
95.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА
,
,
ТОМ 5
По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно
море
, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура.
А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят. Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка. Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък". Ние тогава бяхме гладни, млади и вместо да я запитаме какво означава хаджилък ние си тръгвахме с пълни чинии храна, която трябваше да напълни гладните ни търбуси.
По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно
море
, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура.
Освен това човек без пари не отиваше на хаджилък. Титлата хаджилък не означаваше да си беден и без пари, а означаваше обществено признание на онова богатство, което си натрупал с честен труд. Жалко, че не ги разпитвахме онези възрастни приятели за много неща, защото те бяха пълни освен със случки от братския живот, но таяха в себе си велики откровения за Духа Господен. Защото те бяха извикани от Духа Господен да бъдат негови служители в Дух и Дело. Баба хаджийка бе една от тези.
към текста >>
96.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по
море
към източните земи.
Статията бе написана от Н. Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков. Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце. Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери.
Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по
море
към източните земи.
Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа.
към текста >>
Идва Борис опечален,
изморен
, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай.
Тогава Бертоли беше пазарил обекта и понеже се чувствуваше като учител на Борис в занаята той по цял ден се разхождаше с официален костюм и връзка и изобщо не се е хванал да работи на този обект. Друг път при други случаи и той се събличаше и работеше наравно с другите, но понеже е майстор той нарежда кой какво да прави, защото беше вещ в своят занаят. Но какво му бе хрумнало тогава в акъла на Бертоли не зная, но по цял ден се разхожда около обекта като предприемач и господар с официален костюм. А Борис по цял ден работи на обекта може би около два месеца и когато се дойде време, че работата се приключи, то какво се оказа. Печалбата от обекта я взеха двамата - Бертоли и другият италианец Пампури, разделиха си печалбата, а на Борис платиха само надницата както и на другите работници.
Идва Борис опечален,
изморен
, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай.
Парите са малко, а те не стигат за нищо. А бяхме си правили сметки без кръчмар, че с тези пари трябва да отидем на Рила на почивка заедно с Учителя и след като се върнем да купим зимнина за зимата и да се закупи някоя и друга дрешка. Планове и сметки без кръчмар. Та дойде кръчмаря и отряза сметката - солено и пресолено. Аз цялата съм възмутена.
към текста >>
97.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ
,
,
ТОМ 5
Учителят се спря, погледна към мене, погледна над мен, погледа му се спря на един метър над главата ми, загледа се в нещо и каза: „Е, да, говоря аз, говоря аз, но всичко тече през стените на „парахода" навън в
морето
и отива за храна за рибите".
Всеки през време на Школата работеше за себе си, разрешаваше личните си задачи, разрешаваше съдбата си и кар-мичните си развръзки. Всички тези хора си заминаха от този свят и не оставиха нищо като някои от тях може би оставиха спомени за Школата. Но те трите стенографки към всичко това, което споменахме по-горе дадоха своя труд за Бога и той остана като такъв и сега накрая на живота си след тридесет години след Учителя в това съм категорична. Тяхната работа бе работа за Бога, за Учителя, за Бялото Братство. По един такъв повод след честото посещение на Учителя в „парахода" аз споделям с него, че те, стенографките имат правилно отношение към него и към Словото му.
Учителят се спря, погледна към мене, погледна над мен, погледа му се спря на един метър над главата ми, загледа се в нещо и каза: „Е, да, говоря аз, говоря аз, но всичко тече през стените на „парахода" навън в
морето
и отива за храна за рибите".
Аз го погледнах изумено. После видях цялото си несъвършенство да приемем една частица от онова Слово, което изтичаше от него като извор непрекъснато. Ние не можехме да го вместим в себе си. Ето те, стенографките записваха, дешифрираха и други отпечатваха това Слово. Колко от него оставаше у тях?
към текста >>
98.
241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 5
А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от
морените
на Витоша.
Учителят е дал начин и методи за работа с Пентаграмата и съответни формули. Тези неща ще бъдат изнесени много по-късно, а аз тук давам описателни бележки за онези времена. Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи.
А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от
морените
на Витоша.
После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите.
към текста >>
99.
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
" „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна
уморено
и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше
изморен
.
Ама тоя бастун на Учителя си го бива - вълшебен бастун. Олекна ми сестра." И тя заспа. Тази сестра бе Савка Керемидчиева. След това отидох при Учителя и му докладвах, че тя е заспала. „Каза ли нещо?
" „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна
уморено
и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше
изморен
.
Усмихна се леко. „И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста. Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна.
към текста >>
100.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ
,
,
ТОМ 5
Но ако един параход в
морето
и да го спрат той по инерция се движи още два километра.
А океанът пък взима тези неща и ги изхвърля на брега. Това са символи, които ги има в твоя хороскоп и се отнасят за чувственият ти свят. После трябва да знаеш, че има желания, които не могат да се спрат изведнъж. Само адептите могат да спрат моментално едно желание. Например, опитният машинист може изведнъж да спре трена (влака) с каквато и бързина да се движи.
Но ако един параход в
морето
и да го спрат той по инерция се движи още два километра.
Твърдата материя трябва да се организира, а житката (воднистата) да се използва. А житката материя представляват човешките преходни чувства. У тебе е развита повече фантазията. Въображението създава форми, от които може да се изгради нещо трайно, фантазията образува мъгла, а въображението образува облаци, които имат вече форма. Когато реката се превърне в извор, то е по-хубаво.
към текста >>
Почвата под
моретата
образува планини, а върховете се разрушават и образуват долини.
Водата може да извира само когато има долини и върхове. От върховете тя се спуща надолу и благодарение на този наклон може да извира. Ако земята беше плоска нещеше да може да извира никаква вода. Ето защо нещата не трябва да се приравняват. Те могат само да си сменяват местата.
Почвата под
моретата
образува планини, а върховете се разрушават и образуват долини.
Върховете и долините са успоредни линии и те се намират понякога като линии на човешката ръка. Смяната на времената са много добри условия, които Бог е поставил. Човек трябва да ги цени, защото те всякога принасят добро. Ти трябва да разшириш дупките на носа си. Твоите дупки са малки.
към текста >>
НАГОРЕ
