Търсене в текстове за 'Монах'

ТОМ 2

Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах.
Няма да го намериш в низините. Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана. Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета. Чак накрая е имал малка фабрика за платове. Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена. Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах. Там той се моли пред Бога за целия род. Баща ми през 1906 г. отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години.
към текста >>

отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода.
Чак накрая е имал малка фабрика за платове. Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена. Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах. Там той се моли пред Бога за целия род. Баща ми през 1906 г. отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня.
към текста >>

И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна.
На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак. Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума.
към текста >>

Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си.
Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца. Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца. Брат ми Стефан не се задоми. Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха деца.
към текста >>

2. 99. АНТИМИНСЪТ

ТОМ 2

Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък.
А Константин Дъновски е бащата на Учителя - Петър Дънов. Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин.
към текста >>

На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир.
Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище.
към текста >>

В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен.
Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите.
към текста >>

3. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

ТОМ 2

Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство.
в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши. През това време обмисля делото си. Много пъти граждани са упреквали Учителя пред дядо поп, че синът Му се е върнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
към текста >>

4. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Там се запознава с един монах на име Рене, който го въвежда в спиритизма, на което той остава последовател до края на живота си.
4. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА Д-р Миркович е роден в Сливен в 1825 г. Неговият живот има дълга и пре дълга история. Тук ще разкажа накратко за неговия спиритизъм. Около 1848 г. той постъпва в католическото френско училище в Бабек-Цариград. Там се запознава с един монах на име Рене, който го въвежда в спиритизма, на което той остава последовател до края на живота си. През 1851 г. заминава във Франция и завършва през 1856 г. медицина в Монпелие. Тук се запознава на практика с ясновидството. По това време брат му богат търговец, който го издържа изпраща редовно месечни вноски в тамошната банка.
към текста >>

5. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Когато Константин издъхва, приел преди това името - монах Кирил през 869 година в Рим на 42 години, летописците отбелязват, че същата година на 17 януари настъпило частично лунно, а на 27 юли пълно слънчево затъмнение.
Този, Който сега ви говори чрез Словото. 6. Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога. Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол. Когато се ражда на 27 април, настъпва частично лунно затъмнение, а на 9 октомври пълно слънчево затъмнение. Това е поличба. Когато Константин издъхва, приел преди това името - монах Кирил през 869 година в Рим на 42 години, летописците отбелязват, че същата година на 17 януари настъпило частично лунно, а на 27 юли пълно слънчево затъмнение. Според Учителят Дънов луната е символ на религията, а слънцето - на държавната власт. Това е един цикъл, през който Онзи, който ръководи съдбините на българите и славянството, ангел Ело-хил успява да затъмни небето на гръцката патриаршия и римските папи, за да може да се даде от Бога славянската писменост. От друга страна успява така да затъмни умовете на императори, папи и патриарси и да раздвижи няколко империи - Византия, Рим и Немското кралство, за да може да излезе и да се утвърди една нова държава на Духа, ръководена от ангела Елохил. Държавата на Духа е България. Методи е роден около 820 година.
към текста >>

Той напуска княжеската служба, подстригва се за монах и възприема името на Цариградския патриарх Методий (843-847 година), който е иконопочитател.
Методи е роден около 820 година. Двамата братя са чистокръвни македонски славяни с будно национално съзнание и българи по родословие. Учителят Дънов ги нарича „Светила на славянският род". Не случайно тези „Светила" биват извикани от края на Вселената, за да се родят в този род. Методи е назначен да управлява славянско княжество, за да се запознае с всичките славянски обичаи, да обикне славяните, защото го очаква Онзи ден, в който ще бъде издигнат за учител и пръв архиепископ на славяните. Той напуска княжеската служба, подстригва се за монах и възприема името на Цариградския патриарх Методий (843-847 година), който е иконопочитател. Избира манастира "Св. Полихрон" в Мало-азиатската планина Олимп. Двамата братя са замонашени почти в едно и също време - около 845 година. По това време Константин се уединява, живее в безмълвие и унесен в себе си, съсредоточен. Отива при брат си Методий в Полихрон.
към текста >>

6. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила.
3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот. В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота.
към текста >>

7. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

8. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

И това ли трябваше да чуем от един православен монах?
Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино. Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво.
към текста >>

9. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

ТОМ 6

Нейният брат е бил монах от Атонския манастир.
Майка ми се казваше Кина, а баща й бе Ботю Рачев, по прякор Ботю Житото. Аз съм кръстена на името на баба ми Цанка, майката на баща"ми Никола, която си е заминала преди да се родя. Тя била много чиста, уредна жена, работлива и много религиозна. Имала е сестра от село по онова време вегетарианка. Вегетарианството тогава се е приемало отвътре по дух, а не по нечие усмотрение, защото това е непосредствено около Освобождението ни от турско иго 1877/78 г. Нейният брат е бил монах от Атонския манастир. Така че от този род са имали връзка с Атон, понеже е имало предание и поръчение всяко последващо поколение да предава първородния си син за служене на манастира в Атон. Идвали са, взимали са го като момче, ставало е послушник на игумена, а по-късно и монах. Така бе дошли ред и на семейството ни да даде този кръвен данък и затова бе определен за случая първия ми брат Борис, но майка ми не позволи. Направи всичко каквото можеше, но не разреши. Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е.
към текста >>

Идвали са, взимали са го като момче, ставало е послушник на игумена, а по-късно и монах.
Тя била много чиста, уредна жена, работлива и много религиозна. Имала е сестра от село по онова време вегетарианка. Вегетарианството тогава се е приемало отвътре по дух, а не по нечие усмотрение, защото това е непосредствено около Освобождението ни от турско иго 1877/78 г. Нейният брат е бил монах от Атонския манастир. Така че от този род са имали връзка с Атон, понеже е имало предание и поръчение всяко последващо поколение да предава първородния си син за служене на манастира в Атон. Идвали са, взимали са го като момче, ставало е послушник на игумена, а по-късно и монах. Така бе дошли ред и на семейството ни да даде този кръвен данък и затова бе определен за случая първия ми брат Борис, но майка ми не позволи. Направи всичко каквото можеше, но не разреши. Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е. брат ми Борис, каза: „Желанието на майката е решение на Бога" и го оставиха. Това вричане да служи на Бога по-късно се реализира, когато той влезе в Школата на Учителя през 1920 г.
към текста >>

Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е.
Нейният брат е бил монах от Атонския манастир. Така че от този род са имали връзка с Атон, понеже е имало предание и поръчение всяко последващо поколение да предава първородния си син за служене на манастира в Атон. Идвали са, взимали са го като момче, ставало е послушник на игумена, а по-късно и монах. Така бе дошли ред и на семейството ни да даде този кръвен данък и затова бе определен за случая първия ми брат Борис, но майка ми не позволи. Направи всичко каквото можеше, но не разреши. Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е. брат ми Борис, каза: „Желанието на майката е решение на Бога" и го оставиха. Това вричане да служи на Бога по-късно се реализира, когато той влезе в Школата на Учителя през 1920 г. Дядо ми Дойно, баща на моят баща Никола, когото не помня е свирел на цигулка и през зимните месеци е участвувал в селските веселби - сватби, кръщенета, събори. По този начин е обикалял селата и е бил известен във всички околни села. През летните месеци е работил на ръчно направен струг, движещ се от вода минаваща по водни улеи и въртящи перките на колело.
към текста >>

10. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Беше в една хубава възраст, истински монах и с осанка библейска, Майка ми, която ме придружава ми казва: „Вдигни си ръката за поздрав".
" И този дух капитулира и ме пусна. И минавам аз с майка ми и тя ми дава път и ми казва: „Отиди в другата стая, на същата къща". Отивам аз там и какво да видя. Там стои Йоан Богослов - евангелиста, с една хубава глава, с хубаво чело, със светящи очи и със светло расо. На времето имаше една хубава картина, на която го бяха изографисали така както ми се явява сега на сън. Беше в една хубава възраст, истински монах и с осанка библейска, Майка ми, която ме придружава ми казва: „Вдигни си ръката за поздрав". Аз я вдигнах и с нея му казвам формули, които казах на онзи дух, чрез който той ме пусна от борбата, която водех с него. И Йоан ми отговаря по същия начин. Запита ме какво ме вълнува. „Дошъл съм при вас с най-мъчният въпрос, който ме мъчи и вълнува. Кой е Христа и кой е Христос?
към текста >>

11. 12.ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Завесата се спусна, а аз останах да мисля и разбрах защо още като дете говорех, че ще стана монахиня, а като гимназистка украсявах стаята си с картини все с монашески сюжети.
По цели дни бяхме все около Него. Един следобед сме край охлюва, каменното изградено построение във вид на спирала, Той беше дал идеята, ние бяхме градили в миналите лета тоя охлюв, който имал отношение или по-скоро символизирал еволюцията на българския народ. Разговаряме на разни теми, денят е топъл, езерните води синеят и блестят, огреяни от слънце. Изведнъж Учителя повдига за малко завесата и заговорва за мен, но в трето лице като, че аз не съм там: "Тя, Стоянка в миналото, последния, който я обичал, искал тя да следва медицина, но тя се уплашила и побягнала в манастир. Там се научила да служи на Луната, но после съжалявала, че не е учила медицина, затова сега ходи, наднича, интересува се от билки, но тя ще завърши медицина". Завесата се спусна, а аз останах да мисля и разбрах защо още като дете говорех, че ще стана монахиня, а като гимназистка украсявах стаята си с картини все с монашески сюжети. Защо тъй много исках да следвам медицина и не един път бях изказала съжаление, че това не стана. Но разбрах и друго, че дадено желание може да се отложи, да се изпълни в друг живот. Нека да разкажа и за един случай, който ме озадачи и по който УЧителя не ми даде никакво обяснение. В един летен ден прекосявам по диагонал площадката пред приемната на Учителя, виждам вратата отворена и едва стъпила на прага, слушам телефонен звън. Учудено възклицавам: "А, вие имате телефон, Учителю!
към текста >>

12. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

ТОМ 8

И баба ми като малко дете се е вмъкнала в тая кабинка и вижда, че там седи един калугер, монах, който сипва водичка през тези процепи на иконата и хората мислят, че иконата плаче.
Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние. Баба ми разказваше един случай, защо Православната църква вече така не я интересува. Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така. А на очите на Света Богородица излизат сълзи. И баба ми като малко дете се е вмъкнала в тая кабинка и вижда, че там седи един калугер, монах, който сипва водичка през тези процепи на иконата и хората мислят, че иконата плаче. Баба ми видяла така една от фалшивите страни, макар че православната църква си има своето прекрасно влияние, прекрасна мисия за оформяне религиозното съзнание на българския народ. Във всеки случай на нея й харесва евангелското богослужение понеже първо там тя научава да пее хубави евангелски песни. Всички ние вкъщи бяхме цял хор. И баба ми й харесва, понеже там се изучават инструменти, хармониум, който ръководи винаги богослужението. Дядо ми е свирел с цигулка, след това са имали хорове, дамски и мъжки смесени.
към текста >>

13. 4. СЛЕДВАНЕ

ТОМ 8

Една година след гимназията почивах, но Гали ме записа да уча италиански в едни курсове по италиански език, като такива много симпатични италианки - монахини от ордена на Св. Франциска.
А интересното беше за математиката. В VI. клас дойде една много добра математичка и тогава ми се избистри съзнанието, можеше да стана по-концентрирана, понеже при математиката се изисква голямо напрежение, започнах да разбирам математиката и тя ме изкарваше на дъската и казваше: "Величкова, как досега вие правите четворки в математика, когато вие знаете математика". Викам: "Не съм я обичала математиката". Но си останах при моите езици и на пеенето и на литературата. Една година след гимназията почивах, но Гали ме записа да уча италиански в едни курсове по италиански език, като такива много симпатични италианки - монахини от ордена на Св. Франциска. Така обикнах тия сестри-италианки, понеже още първата вечер италианка ми предаваше и то дъщеря на професор по италианска литература. Тя ни зададе някакво домашно и аз го прочетох и тя попита дали майка ми е италианка. Защото в интонацията ми, в произношението проличава това. Казвам: "За пръв път говоря италиански". И така започнах да изучавам италиански с голяма любов и от тогава имам връзка с две италианки.
към текста >>

Тя едната почина вече, монахиня.
Така обикнах тия сестри-италианки, понеже още първата вечер италианка ми предаваше и то дъщеря на професор по италианска литература. Тя ни зададе някакво домашно и аз го прочетох и тя попита дали майка ми е италианка. Защото в интонацията ми, в произношението проличава това. Казвам: "За пръв път говоря италиански". И така започнах да изучавам италиански с голяма любов и от тогава имам връзка с две италианки. Тя едната почина вече, монахиня. Беше органистка в черквата тука. На другата година записах германска филология. И най-интересното беше, че декан тогава беше професор Константин Гълъбов, който завеждаше катедрата по германска филология. И аз отивам такава една скромна, а тогава той приемаше да подпише студентската книжка, когато вече ще постъпвам. "А-а, значи вие ще бъдете моя студентка?
към текста >>

14. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Савка например също беше като монахиня.
Тя например много често ми казваше: „Една си, хич да не си, ако не си човек". Така ми е казвала много пъти. И така, и за да ме свикне за работа не ме е оставяла никога да спя след 7 часа и във ваканциите. В туй отношение Паша имаше малко и монашески дух. Така намирам, защото имаше много така, като отшелничество. Савка например също беше като монахиня. В.К.: Все пак бащата е българин на Савка. Е.А.: Бащата е българин, македонец от Велес, а майката германка от Берлин. В.К.: Къде се запознават? Е.А.: Той е работил при цар Фердинанд баща й във влаковете с които пътувал. Той нали е пътувал със специални влакове, когато отивал в чужбина, може би там някаква връзка е станала, защото той до Германия е пътувал по-често и официално и неофициално.
към текста >>

15. 12 - 14. АЛЛАХ ГО ИЗПРАТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Изпада отгоре една виолетова светлина, в стаята си чува гласа на една монахиня, която се моли, чува й гласа в молитвата си, монахиня, туркиня значи и казва: „Господи, като ходиш", щото той е бил в турски села и знае турски.
14. АЛЛАХ ГО ИЗПРАТИ В.К.: Имаше един случай, сега си спомням, той отива в някаква турска къща и носи хляб. Надка: А, не хляб, а пари. В молитвената си стая у нас, той ставаше нощем и се молеше, както ви казах. Това е било към полунощ, към три часа. Изпада отгоре една виолетова светлина, в стаята си чува гласа на една монахиня, която се моли, чува й гласа в молитвата си, монахиня, туркиня значи и казва: „Господи, като ходиш", щото той е бил в турски села и знае турски. Тя на турски казва: „Господи, като ходиш и обикаляш всички бедни хора, недей забравя и мене." И баща ми веднага там в чекмедженцето си парите държал, изважда в един плик, слага известна сума, вали снега, ние никой не го знае, ни майка ми, никой не го усеща, тихичко се изнизва той и по гласа, чува гласа през всичкото време. Над Чортлена, горе в баира, в една къщичка бедна отива, тя се моли още, туркинята. Той почакал, после почукал малко, тя отваря, той искал да не го види кой е. подава й плика, „Заповядай тук една сума", там каквото й е казал. Тя казва: „Мюфтията ли ви изпрати?
към текста >>

16. 14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО

Надка Боева

ТОМ 10

Тя беше подобно на онези средновековни монахини, които си бяха отдали живота в служене на Бога.
Тя беше истинска ученичка на Учителя. Четеше беседи, молеше се и имаше бистър ум. Този отшелнически живот, който водеше, я правеше още по-съвършена. Никога не се оплакваше, от нищо не роптаеше. Такова великодушие рядко се срещаше. Тя беше подобно на онези средновековни монахини, които си бяха отдали живота в служене на Бога. Тя живя един чист и свят дълъг живот на градината, както се казва в песента „Слуга на Бога". До последния си дъх тя все сама си е обслужвала, не е допуснала да бъде в тежест на никой. Заминала си е от този свят съвсем тихо и кротко. Тя си беше изработила, проправила пътя към небето. Тя живя на градината в най-тежките години и чрез саможертва спаси душата си.
към текста >>

17. 27 - 4. ЛОШОТО КУЧЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Николина Кирова Попова.

ТОМ 10

Излиза монахът.
Братята Иван и Илия от Ямбол отиват на Бакаджиците. Този случай аз не съм била там. Тогава беше монашески манастир още. Бил е. Чукаме на вратата, вратите са много голями, много високи, четири крилабяха, това помня много добре. Излиза монахът. Презтуй време имали са три кучета, доколкото си спомням от мама. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: „Аз изтръпнах, като излезе кучето", защото беше много лошо и на никого не е прощавало, искал да каже. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия, така да се каже, колко човека са били, не знам, пред вратата.
към текста >>

Едното куче се мушка между краката на монаха.
Тогава беше монашески манастир още. Бил е. Чукаме на вратата, вратите са много голями, много високи, четири крилабяха, това помня много добре. Излиза монахът. Презтуй време имали са три кучета, доколкото си спомням от мама. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: „Аз изтръпнах, като излезе кучето", защото беше много лошо и на никого не е прощавало, искал да каже. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия, така да се каже, колко човека са били, не знам, пред вратата. Но на монаха му направило впечатление. „Абе, каза, туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му?
към текста >>

Но на монаха му направило впечатление.
Презтуй време имали са три кучета, доколкото си спомням от мама. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: „Аз изтръпнах, като излезе кучето", защото беше много лошо и на никого не е прощавало, искал да каже. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия, така да се каже, колко човека са били, не знам, пред вратата. Но на монаха му направило впечатление. „Абе, каза, туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му? " Това мога да кажа. Може би има и други, не може да няма и други случаи, но сега малко съм объркана. Не мога да си ги спомня. Друг път ще продължим.
към текста >>

18. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

Той бива отпечатан в 153 броя, занесен в Ерусалим и там осветен от тамошния патриарх Партений (1737-1766) и после занесен от йеромонах Теофан, от Иверския манастир в Атон, в Цариград, където е също осветен от тогавашния патриарх Паисия.
се изработва това клише по решение на руския Свети синод, Класическият тип е от 1721 г., като изображението на Бога Отец е заменено с еврейските букви „Йехова". Единствената свободна християнска страна от османците е Русия. Тя изпълнява ролята на трети Рим. Ето защо почти всички класически Антиминси се правени в Русия. Ето така руският гравьор Алексей Зубов е изработил по поръчение на Иверския манастир в Атон (Света гора) клишето на един Антиминс от 1747 г, от времето на Цариградския патриарх Паисия. Той бива отпечатан в 153 броя, занесен в Ерусалим и там осветен от тамошния патриарх Партений (1737-1766) и после занесен от йеромонах Теофан, от Иверския манастир в Атон, в Цариград, където е също осветен от тогавашния патриарх Паисия. И този Антиминс се явява класическият Антиминс, който се разпространява през следващите два века. Изработеният Антиминс от 1747 г. по времето на цариградския патриарх Паисия е бил осветен през 1842 г. от Преславския митрополит Порфирий, който е бил и Варненски митрополит (1847-1863), както и на Каварна. Съобщава се, че през 1855 г.
към текста >>

19. І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св.
извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г. Печатан е там, по гравюрата на руския художник Алексей Зубов, върху медна гравюра. Много по-късно по настояване на поп Константин Дъновски, по внушение на неговия син Петър Дънов, се прави поръчка при Руския синод за отпечатване на руския антиминс от 1747 г.
към текста >>

20. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний.
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
към текста >>

21. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Това не го задоволило и на 24 години тръгва с трима свои другари за Света гора, за да става там монах и да се посвети на служба Богу.
Той тогава е на 24 години. На 17 години отива в с. Хадърджа като учител през 1847 г., а когато е на 21 години се открива църквата в с. Хадърджа - през 1851 г., в което село той учителствува. Същевременно участвува в богослужението като певец, понеже е имал хубав глас и е изучил добре църковното песнопение. Това не го задоволило и на 24 години тръгва с трима свои другари за Света гора, за да става там монах и да се посвети на служба Богу. Качват се на парахода от Цариград, но претърпяват корабокрушение в Мраморно море. Пътувайки на едно малко корабче, появила се буря и насреща им налетяла военна гемия, тласкана от силен вятър. Параходчето се опитало да се отклони, но военната гемия го удря с носа и го пробива. Започнало да потъва заедно с пътниците. По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали.
към текста >>

Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*.
После ги стоварили на Солунското пристанище. Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун.
към текста >>

Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския манастир, йеромонах Теофаний.
И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г. 7*. На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол. Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския манастир, йеромонах Теофаний. След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии. Единият мъж е бил Свети Мина от Атина. Свети Мина Атинянин е бил военноначалник при император Максимиан Херкул на Западната Римска империя (300 год)., изпратен в Александрия да усмири вълнения в града и да отвърне християните от тяхната вяра. Но той също вярвал в Христа и имал целебна сила да лекува болни.
към текста >>

22. І.02.18. БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯТ

Младият Константин Дъновски получава собственоръчно Антиминса, в кърпа обвит и след като го е предал, монахът изчезва безследно.
18. БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯТ Този материал бе публикуван в „Изгревът", том V, под N 203, стр. 528-531, когато давахме образите на последователи на Учителя Дънов. Тук е уместно да бъде поместен отново, поради нашия разговор за Антиминса. Ще се спра на някои неща, които ми направиха впечатление. 1. Младият Константин Дъновски получава собственоръчно Антиминса, в кърпа обвит и след като го е предал, монахът изчезва безследно. Възможно е. Но не е бил дух, защото този Антиминс е съществувал, бил е реален, веществен, и е играл голяма роля във Възраждането във Варненска област и борбите за църковна независимост, включително и освобождението на България от турско робство. 2. Разказите за духовния ръководител на поп Константин Дъновски са приемливи и са верни. 3. През 1907 г. Тодор Бъчваров е видял Антиминс, отпечатан на литографски камък.
към текста >>

23. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний.
Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747. Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни. Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!...
към текста >>

24. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

от йеромонах Теофан на Иверския манастир в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси.
12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ След видението в град Солун в църквата „Панагия Лагудани" на26.Х11.1746 г. от йеромонах Теофан на Иверския манастир в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси. Започват да се посвещават избрани божии служители монаси. Започва се моление и служение с църковно бдение от всички онези, които са притежавали Антиминсите. Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби. Започва се ежедневна служба с Антиминса - молитви, моления, четене стихове от Евангелието. Това е т.н.
към текста >>

25. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г.
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол.
към текста >>

26. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

Ето как изглежда това пророчество с обозначените цифрови стойности на славянската азбука на Константин Кирил: Т = 300, У = 400, Р = 100, Ц = 900, i = 10, а = 1 = 1711 К = 300, Е = 5 =25 П = 80, а = 1, Д = 4, Н = 50, Е = 5 =140 или 1711 + 25 + 140 = 1876 Пръв, който се добрал до това откровение е бившият монах Полиевкт Рилец със светско име Петър Илиев в края на 1875 година.
При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Туршаке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви. Затова „я" е дадено с ,,ia" и вместо „щ" е дадено „к" по западното наречие, т.е. „Турша ке падне". Пророческата буквеница се отнася за миналия век. Тогава няма арабски и латински цифри, а всичко се обозначава чрез буквите на кирилицата. Ето как изглежда това пророчество с обозначените цифрови стойности на славянската азбука на Константин Кирил: Т = 300, У = 400, Р = 100, Ц = 900, i = 10, а = 1 = 1711 К = 300, Е = 5 =25 П = 80, а = 1, Д = 4, Н = 50, Е = 5 =140 или 1711 + 25 + 140 = 1876 Пръв, който се добрал до това откровение е бившият монах Полиевкт Рилец със светско име Петър Илиев в края на 1875 година. Сам историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров в том II на „История на Априлското въстание", издаден в Пловдив през 1907 г., стр. 165, пише: „Самото пророчество се дължало, разказват, на бившия рилски калугер Полиевкт, а после протестант Петър Велянов. Историкът Г. Димитров е „Княжество България" т. II, стр.
към текста >>

Петър Илиев е подстриган за монах и като всички монаси приема духовно име, което при него е Полиевкт.
Кой е Полиевкт Рилец, Петър Илиев и Петър Велянов? Светското име на Полиевкт Рилец е Петър Илиев. Около 1840 г. постъпва като послушник в Рилския манастир. През 1851 г. Петър Илиев е подстриган за монах и като всички монаси приема духовно име, което при него е Полиевкт. През 1858 г. е ръкоположен за йеромонах и е изпратен като таксидиот в метоха на Хасково. През 1865 г. се влюбва в хасковската девойка Кирякия Ганчева. Решава да се ожени за нея.
към текста >>

е ръкоположен за йеромонах и е изпратен като таксидиот в метоха на Хасково.
Около 1840 г. постъпва като послушник в Рилския манастир. През 1851 г. Петър Илиев е подстриган за монах и като всички монаси приема духовно име, което при него е Полиевкт. През 1858 г. е ръкоположен за йеромонах и е изпратен като таксидиот в метоха на Хасково. През 1865 г. се влюбва в хасковската девойка Кирякия Ганчева. Решава да се ожени за нея. Есента на 1865 г. двамата избягват в Стара Загора и живеят под наем в една къща.
към текста >>

Димитър" чрез светогорския монах и бивш митрополит Йосиф Серски на гр.
А Одрин е била първата османска столица. Несъмнено това е Откровението на Светия Дух върху Петър Велянов, вече униатски свещеник, проповедник и учител в одринските села. През есента на 1875 г. той открива пророчеството, изказано още през 1854 г. в църквата „Св. Димитър" чрез светогорския монах и бивш митрополит Йосиф Серски на гр. Варна и Месемврия на младия Константин Дъновски.
към текста >>

27. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат.
Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях. На един от монасите през нощта се явила Св. Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат. Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира. При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'', Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Грузия и Св. гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора.
към текста >>

При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'', Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея.
Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях. На един от монасите през нощта се явила Св. Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат. Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира. При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'', Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Грузия и Св. гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора. Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от езичниците, паднали в подножието на храма. Тогава тя казала: „Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя син и Бог.
към текста >>

28. I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир.
и широчина 28 см. Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири. Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра.
към текста >>

И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара.
Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири. Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра. Горният край завършва с копие от 38 см., с позлатено сребро.
към текста >>

29. I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

А монахините от Иверския манастир в град Самара изработват това знаме.
29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА На лицевата страна на знамето художникът Симаков изрисувал лика на Иверската Света Богородица, която се пази в манастира на Валдае. А монахините от Иверския манастир в град Самара изработват това знаме. Случайно ли е това? Нищо подобно, напълно закономерно. Иверия или Грузия в IV век е приела християнството. Грузинската църква е построила много манастири. В Атон - Иверон, в България - Бачковския през 1082 г.
към текста >>

30. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел.
Според характера на неговата дейност, неговият живот е минал през три последователни етапи: първият етап, този на неговото юношество, е времето, в което той събирал знания и опитност за близката си дейност. През втория етап у него се формира бъдещият народен деец и водител, какъвто ни го разкрива вече напълно третият период от неговия живот. В тези няколко думи, които ще кажем, ще се спрем последователно на тези три етапа. Роден през август 1830 г., К. Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование. През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел. Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия характер. С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж.
към текста >>

С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах.
В тези няколко думи, които ще кажем, ще се спрем последователно на тези три етапа. Роден през август 1830 г., К. Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование. През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел. Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия характер. С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда.
към текста >>

Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж.
През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел. Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия характер. С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда. Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа. Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст. Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време.
към текста >>

Димитър", игумен на който бил йеромонах Теодосий от Търново, се образувало едно сборно място за българите, дето се стичали да чуят и се ободрят на славянска служба.
когато народът, поради своите занятия, не могъл да посещава църквата. След това той се съгласил да отстъпи монастиря „Св. Димитър" (при Евксиноград) за славянска служба през празници и делегирал Конст. Дъновски да служи. Тук, в монастиря „Св. Димитър", игумен на който бил йеромонах Теодосий от Търново, се образувало едно сборно място за българите, дето се стичали да чуят и се ободрят на славянска служба. След църковен отпуск по-видните българи заедно с Конст. Дъновски и Рачински се събирали, разменяли мисли за народните работи и сгъстявали своите редове за близката борба. През втората половина на 1860 г. Рачински заминал нарочно за Петроград с цел да издействува да се построи във Варна руска църква и при нея българско училище. Той заинтересовал по въпроса и самия император.
към текста >>

31. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани.
Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св.
към текста >>

Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си).
Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св.
към текста >>

Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св.
Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога. Той и до днес е запазил като най-скъп за себе си залог, връчения му по такъв необикновен начин Св. Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при откриването на църквата „Св.
към текста >>

Оряховица7, Дамян Павлов и Никола Даскалов, изпреди още се събирали в мънастиря и заедно с Рачински, свещеник Константина и Йеромонах Теодосия обсъждали народни въпроси, пеяли патриотически песни и главно се спирали върху нуждата да се открие българско училище във Варна.
Но да се повърнем към събитията от 1860 година. Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год. образуват община и си направят печат със следующия надпис: „Българска училищна община -съгласие, дързост и успех. - 1860." В общината за членове влизали следующите лица: свещ. К. Дъновски, Хаджи Стамат Сидеров (из Г. Оряховица7, Дамян Павлов и Никола Даскалов, изпреди още се събирали в мънастиря и заедно с Рачински, свещеник Константина и Йеромонах Теодосия обсъждали народни въпроси, пеяли патриотически песни и главно се спирали върху нуждата да се открие българско училище във Варна. След службата на Преображение те пак имали среща и окончателно решили да се открие подписка за издържане на училище. Родолюбието подбудило сънародниците ни към най-щедри помощи. Най-крупна сума, от 300 лири, подарил игуменът на мънастиря Иером. Теодосий.9 , братя Георгевич подарили 600 лв., Ат. и Георги Попови - 400 лв., К.
към текста >>

Архангел Михаил" се установил и светогорският йеромонах Дионисий17.
февруарий 1867 год. свещеник Константин останал самичък във Варна, когато бил повикан служащият в Добрич свещеник Ив. Русев. Последният останал тук до края на 1869 година. В началото на 1868 г. при църквата „Св. Архангел Михаил" се установил и светогорският йеромонах Дионисий17. Последният обаче, макар да не вземал за известно време пряко участие във вътрешните работи на общината, все пак продължавал пред турската власт именно той да се счита като представител на българите (милет викили), когото те държали и за всичко отговорен. Архим. Панарет стоял във Варна две години и напуснал почти едновременно със свещ. Ив. Русев. След неговото оттегляне, свещ. Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община.
към текста >>

След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той свещенодействувап на българите до април 1872 год.
Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община. През 1870 год. дошел от Сърбия архим. Дионисий, който служил в църквата „Св. Архангел" няколко месеца и си заминал по Димитровден. След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той свещенодействувап на българите до април 1872 год. Едва в началото на 1872 год. дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив. Славов, който служил във Варна чак до смъртта си през 1896 година. По-късно, през август месец 1875 год., дошел свещ. Хр. Върбанов из Шумен, а наскоро подир освобождението веч дохождат свещ.
към текста >>

32. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

За един такъв монах си спомня Константин Дъновски, вероятно това е бил поп Григорко, който тогава престоява в Устово 1837-1838 и до 1872 година, като една година е бил в с. Момчиловци.
През 1830 год. в Устово е открито килийно училище при черквата „Св. Никола", където е имало и метох, а през 1845 год. - и светско училище. Светогорски монаси са се грижили както да се учат децата на славянско писмо, така и за християнското им обучение. За един такъв монах си спомня Константин Дъновски, вероятно това е бил поп Григорко, който тогава престоява в Устово 1837-1838 и до 1872 година, като една година е бил в с. Момчиловци. По-късно отива в Пловдив в гръцко училище и завършва основното си образование. После отива в Татар-Пазарджик при известния български учител град Елена на име Никифор х. Константинов Мудрон и се учи на старославянско писмо. Завръща се в родния си край Устово на 16 години. Става учител и започва да обучава децата на старославянско четмо.
към текста >>

Димитрий Солунски" той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах.
През 1851 година Атанас Чорбаджи построява в село Хадърджа сграда за училище и църква. През 1854 година младият Константин Дъновски заминава за Солун с трима свои другари, пътуват с кораб. Оттам трябвало да заминат за Атон. Но станала буря, корабът пострадал и те били изхвърлени на брега и по чудо спасени, което той описва по-късно. Точно тогава, на 10 април 1854 год., в църквата „Св. Димитрий Солунски" той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах. На връщане от Солун, понеже била започнала Севастополската война (Кримската) 1854-1856 год., то село Хадърджа е било препълнено с турци и затова заминава в град Балчик, където е бил две години, след което се завръща в Хадърджа и учителствува една година. Оттам водят връзките му с това население. През 1857 год. Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, като преди това още като учител се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи, на име Добра. Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез свещенодействие на роден старославянски и български език.
към текста >>

33. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на мънастиря „Св.
станала голяма служба с петихлебие, на която присъствували всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение и им обещал, че на следнята година непременно ще са открие славянска черкова в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6-й август 1860 г. помощи за издръжката му. Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на мънастиря „Св. Димитър" Атанас Чорбаджи от с. Николаевско Стоянчо Хаджи Иванов Господин Хаджи Иванов* Хаджи Стамат Сидеров Сава и Никола Георгиевич Атанас и Георги Попови Костадин Тюлев Христо Попов Янаки Жеков Хаджи Рали Маврудиев 2000 лв. 1000 лв. 1000 лв. 1000 лв.
към текста >>

34. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св.
Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен. Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира. Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира). Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св. Константин" е също така мрачен, беден и тесен, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год. и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити.
към текста >>

Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език.
Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в. „Варненски вестник", бр. 6 и 8 от 1880 год. в статията под заглавие: „Монастирите Св.
към текста >>

За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ.
Молим, приемнето го за живение в една от стаите на митрополията, догдето си свърши работата, то ще бъде за чест на народността ни от една страна, и от друга - за чест на духовенството ни. Уверени, че не щети ни призря молбата, бързами да Ви предварително благодарим." „Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство. „Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр. Варна и с. Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ. Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево. Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби. До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства. Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия. Считаме за излишно да излагаме подробно хода на това дело.
към текста >>

35. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Теодосий, игумен на Капиновския манастир, и иконом поп Петко; Свищов (околията) - йеромонах Пахомий, а града - иконом поп Христо; Ловеч - д-р Коста Павлов; Шумен - д-р Вичо Панов; Сливен - Иван Добровски (Добрович); Ст.
Трайкович; Вратца и Севлиево - П. Р. Славейков: Търново (каазата) - Н. Михаиловски и х. Н. х. Минчоглу, а епархията-архимандритх. Теодосий, игумен на Капиновския манастир, и иконом поп Петко; Свищов (околията) - йеромонах Пахомий, а града - иконом поп Христо; Ловеч - д-р Коста Павлов; Шумен - д-р Вичо Панов; Сливен - Иван Добровски (Добрович); Ст. Загора - х. Господин Славов; Самоков - Захари х. Гюров; Казанлък - Хр. Папазоглу; Добрич - х. Ив. х.
към текста >>

36. 7. ЗА АНТИМИНСА

Николай Дойнов

ТОМ 15

7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му. Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.
към текста >>

Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.
7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му. Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун. Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски.
към текста >>

Родът винаги е давал първороден син за монах.
АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси. Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща. Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер. При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора. Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ. Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така.
към текста >>

При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора.
За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща. Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер. При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора. Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ. Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така. На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон.
към текста >>

Когато, онзи странен монах е срещнал тримата младежи в църквата „Св.
Много години преди това се молеха монасите, докато дойдоха резултатите. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстои, Достоевски, Короленко, Тургенев, Хюго и др. Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля. Дойде и Освобождението през 1877-1878 г. Когато, онзи странен монах е срещнал тримата младежи в църквата „Св. Димитър" в Солун, той се е спрял на бащата на Учителя. Него е намерил за достоен, за делото. Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден. Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса. Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия".
към текста >>

Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия".
Когато, онзи странен монах е срещнал тримата младежи в църквата „Св. Димитър" в Солун, той се е спрял на бащата на Учителя. Него е намерил за достоен, за делото. Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден. Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса. Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия". Бащата на Учителя се връща в България и става свещеник. Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки. С големи борби той е наложил това и то се е въвело навсякъде в България. Десетки години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането. Антиминсът е свързан с Учителя.
към текста >>

37. 39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам.
Баща ми Никола е роден в село Етъра. В.К.Той как се казваше, Николай кой? Н.Д. Никола Дойнов, но какво беше средното му име не мога да си спомня. „Никола Дойнов, роден в село Етъра, Габровско. Майка му, на която сестра ми е кръстена, майка му на баща ми, тя се казва Цанка и която си е заминала преди да се роди, била е много чиста, работлива и религиозна. Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам. През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския манастир." В.К. Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир? Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо? Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К. Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д.
към текста >>

Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо?
„Никола Дойнов, роден в село Етъра, Габровско. Майка му, на която сестра ми е кръстена, майка му на баща ми, тя се казва Цанка и която си е заминала преди да се роди, била е много чиста, работлива и религиозна. Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам. През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския манастир." В.К. Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир? Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо? Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К. Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д. Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах. „ Дядо ми, когото не помня, е свирел на цигулка.
към текста >>

Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах.
Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир? Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо? Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К. Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д. Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах. „ Дядо ми, когото не помня, е свирел на цигулка. Имал е струг за правене на гаванки в Козята река. И като дойде август, края на август, Света Богородица, натоварва гаванките на коня и отива на Троянския манастир да ги продава. "Туй ми е казвал баща ми. В.К. С туй са си изкарвали прехраната. Н.Д.
към текста >>

Н.Д.Туй е верно, и аз си спомням за двама монаха как дойдоха.
Но когато ликвидира с търговията, изгори всички тефтери. Когато съм бил на 3-4 години татко отива с един негов приятел през Солун в Света гора. Качва се на връх Атон, когато се завърна донесе много картини от Света гора и Атон, които постави в малката молитвена стаичка. По нареждане на татко главния вход на къщата всякога беше отворен и затиснат с голям камък, понеже беше тежка. „В нашия дом имаше много посещения, идваха и пътуващи монаси от Атон". Н.Д.Туй е верно, и аз си спомням за двама монаха как дойдоха. Татко получаваше Библии със сандъци и ние ги подарявахме. В.К. Значи това е така, а друго нещо какво си спомняш от онова време? Н.Д. Около това време, туй което е писала Цанка добре е. Помня, че баща ми всяка сутрин неделен ден на черква ме водеше и мен. Обаче по едно време, аз реших да не ходя на черква и тъй стана. В.К.
към текста >>

38. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада.
Тази вечер валя дъжд с гръмотевици. 9.Х.1936 год., петък Сън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми.
към текста >>

39. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Брат й станал монах.
Те ядоха овчо варено, а аз - сирене и снощен боб. Поисках от поп Андрея книгата, за да прочета нещо за света Параскева (Петка), чийто ден днес се празнува. Той ми даде книгата и ми намери за днешния ден, 14 октомври по стар стил, и прочетох за нея. Живяла е в първата половина на XI век. Родом от Тракия. Брат й станал монах. И тя обикнала тоя живот. Отива в Палестина и около р. Йордан, Там е прекарала дълго време. Завръща се в Цариград през кръстоносните походи. Умира и я погребват, без да знаят отгде и къде е ходила.
към текста >>

40. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

ТОМ 17

По заповед на чаушина, селяните извадиха трупа из хумбата, пренесоха го в кръчмата, претърсиха го и от тескерето, що намериха у него, се узна, че това е некой си монах Антоний от монастира Ватопед, в Света-Гора, който ходил да събира помощ за монастира и сега, според кайто на тескерето, той се връщал пак в Света-Гора, за да занесе събраната помощ!
У мече-хоро си се веднъж уловил, треба и по мечешки да играеш. Подбраха от близкото село кмета и старейте, па се упътихме, та право у ханът. Цинцаринът, ханджията, с погледа като у лисица, като виде заптиите и целия салтанат, а он пребледня като восък, па туку се склюка на земи. Първото, що направиха заптиите, това беше да го вържат. След като го вързаха и поставиха човек да го пази, другите дойдоха с мене в хумбата, където намериха трупа така, както що го бех видел през нощта. По заповед на чаушина, селяните извадиха трупа из хумбата, пренесоха го в кръчмата, претърсиха го и от тескерето, що намериха у него, се узна, че това е некой си монах Антоний от монастира Ватопед, в Света-Гора, който ходил да събира помощ за монастира и сега, според кайто на тескерето, той се връщал пак в Света-Гора, за да занесе събраната помощ! Чаушинът на заптиите се беше загледал в кайта на тескерето и, по едно време, се плесна с длан по челото; като че се сети нещо, на което беше забравил. Той грабна своя бич и се затече към вързания ханджия и като замахна към него, извика му с един застрашителен глас. - Парите... къде са парите на убития?... Цинцъринът потрепера и едвам промънкя през своите изпукани от страх джуки: - Закопани са под огнището... Тутакси, по заповед на чаушина, биде разровено огнището, из под което се измъкна един кемер, пълен с желтици. Трупът на монаха занесоха в село, за да го погребат.
към текста >>

Трупът на монаха занесоха в село, за да го погребат.
По заповед на чаушина, селяните извадиха трупа из хумбата, пренесоха го в кръчмата, претърсиха го и от тескерето, що намериха у него, се узна, че това е некой си монах Антоний от монастира Ватопед, в Света-Гора, който ходил да събира помощ за монастира и сега, според кайто на тескерето, той се връщал пак в Света-Гора, за да занесе събраната помощ! Чаушинът на заптиите се беше загледал в кайта на тескерето и, по едно време, се плесна с длан по челото; като че се сети нещо, на което беше забравил. Той грабна своя бич и се затече към вързания ханджия и като замахна към него, извика му с един застрашителен глас. - Парите... къде са парите на убития?... Цинцъринът потрепера и едвам промънкя през своите изпукани от страх джуки: - Закопани са под огнището... Тутакси, по заповед на чаушина, биде разровено огнището, из под което се измъкна един кемер, пълен с желтици. Трупът на монаха занесоха в село, за да го погребат. Тескерето и кемера с желтиците заптиите отнесоха да ги предадат на каймакамина, а вързания ханджия откараха в хапуза. Мене ме разпитаха от къде съм и кой съм, па ме пустнаха. Дойдох си право в селото, без да се отбивам никъде. Минаха се три дни и аз, от страха, що го претърпех, все още не мога да дода на себе си. През нощта, на четвъртия ден.
към текста >>

Аз се събудих и полутреповен, седнах в леглото си и... гледам пред постелята си, че се изправил пак с скръстени на гърди ръце същия монах.
Мене ме разпитаха от къде съм и кой съм, па ме пустнаха. Дойдох си право в селото, без да се отбивам никъде. Минаха се три дни и аз, от страха, що го претърпех, все още не мога да дода на себе си. През нощта, на четвъртия ден. пак като че ли ме извика некой на сън. Аз се събудих и полутреповен, седнах в леглото си и... гледам пред постелята си, че се изправил пак с скръстени на гърди ръце същия монах. Той ме погледна с един благ, полуусмихнат поглед и ми продума: - Ти ми направи голема услуга, за която аз ти много дължя, та додох да ми кажеш с какво желаеш да ти се отплатя: - Нищо не желая, само ще те моля да ме оставиш на мира, за да не се плаша. - Все, барем нещо треба да поискаш, защото, иначе ще ти остана длъжен. - Харно... тогава ще искам от тебе да не ми се явяваш вече никога, освен само един час преди да дойде смъртта ми. Като му казах това, калугеринът вече нищо не ми проговори, а само ми се поклони все със скръстени ръце на гърди и изчезна също така, както некога бе изчезнал когато ме води при своя труп в хумбата. Дедо Андро се позамълча малко и, със снишен глас проговори; - Оттогава се изминаха много, много години, и аз бех вече съвсем забравил и за калугерина и... за всичко!...
към текста >>

41. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

ТОМ 19

Монахът Петър Амиенски отправя апел към християнския Запад за поход срещу Исляма за освобождаване на светата земя.
Ислямът, със своя жесток религиозен фанатизъм, се разпространява в Персия, Азия, Индия и Африка. Цариград, след превземането му от Отоманската империя, става столица на същата. Папата се явява като главен противник на азиатската опасност. В средните векове духът на аскетизма, в лицето на различните монашески ордени, издига идеята за освобождение на гроба Господен. Византия почти изчезва през военното могъщество на Исляма. Монахът Петър Амиенски отправя апел към християнския Запад за поход срещу Исляма за освобождаване на светата земя. Настъпва кървав период в историята на Азия и Европа. Франки, нормани, немци и др. народи се организират за борба срещу страшния враг на християнския свят. Важно явление настъпва в историята на Европа. На сцената излиза орден на рицарите.
към текста >>

42. 1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ

ТОМ 19

Слънчевите деви няма да живеят в тишината на примирението, при пасивното усамотение на бледия монах, на аскета, нито пък ще имат облика на тихата и скромна домакиня, мъченица на семейното огнище.
Второто стъпало - религиите, светът на новозаветните. В този свят човекът търси пътищата да се справи със съблазните, с изкушенията на плътта. Третото стъпало - духовният свят, пътят на праведния, който търси правото и справедливостта. Духовният свят лежи извън тесните граници на материализма и на религиозния фанатизъм, където царуват формите, догмите и ритуалите. Слънчевите деви ще разкрият пред народите и пред човечеството огромните вътрешни съкровища на духовния свят. Слънчевите деви няма да живеят в тишината на примирението, при пасивното усамотение на бледия монах, на аскета, нито пък ще имат облика на тихата и скромна домакиня, мъченица на семейното огнище. Душите на тия деви ще бъдат изпълнени с поезия, лирика, музика и красота. Сърцата им ще пулсират в ритъма на единния живот, те ще бликат като чисти планински извори, които ще утоляват жаждата на незнайните странници по друмищата на живота. Те ще бъдат вдъхновените жрици и музи, весталки не в олтарите на студените каменни езически храмове, а богини, вдъхновителки в необятното творчество на човешкия гений, на разумния живот, на душите, които търсят изцеление на раните си от суетните желания. Слънчевите деви ще бъдат емблема на великото добро, устрем и упование, символ на чистота и Стр. 55/943 девственост към първата причина, към Космичното начало, където е истинската родина на човешката душа.
към текста >>

43. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ТОМ 20

Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове... От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня.
Не питам, но той се мести постепенно. Грамадно каменно здание. Монастир някакъв се обрисува. И като че ли се приближава все повече и повече. Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове... От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати - високо е зданието и черните пропасти, които го заобикалят. Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката... Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря... И пак картината се сменя... Голяма зала машини, съвременни машини... динамо... Навежда се един около тях, нещо пипа потях - блясва огън - и той се простира на земята. Разбрах, че бе той.
към текста >>

Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира.
Монастир някакъв се обрисува. И като че ли се приближава все повече и повече. Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове... От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати - високо е зданието и черните пропасти, които го заобикалят. Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката... Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря... И пак картината се сменя... Голяма зала машини, съвременни машини... динамо... Навежда се един около тях, нещо пипа потях - блясва огън - и той се простира на земята. Разбрах, че бе той. Но минало или бъдеще е това? Веднага разсветна в съзнанието ми и аз отново се намерих в стаята си.
към текста >>

44. 7. Борис Николов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Като първи син - Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския манастир.
Роден е в Габрово на 30 декември 1900 година.* В предишния си живот, според едно свое съновидение, той е руски офицер, който в Руско-Турската война загива на връх Шипка. Затова още от малък добре знае руски език и лесно може да чете и превежда. Обича старинните руски песни, които народът е пял преди идването на болшевизма. По характер е крайно самостоятелен и когато реши да направи нещо, не отстъпва от решението си. В техния род има обичай първородният да стане служител на Бога. Като първи син - Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския манастир. Пред майка си Борис отказва това задължение на рода към църквата, а това означава, че родът им ще престане до инкарнира. Баща му е фабрикант и иска да го въведе в работата си, за да поеме ръководството след него, но Борис отказва. Майка му много желае той да учи. Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки. * Виж « Изгревът» том І стр.
към текста >>

45. 19. Стойна Кондарева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня.
19. Стойна Кондарева Интензивният живот на Учителя предизвиква често изпотяване. Трябва някой да пере редовно дрехите му. Той, обаче не ги дава на когото и да е. Първа приятелка на Йорданка Жекова е Стойна Кондарева Христова. При един разговор в дома на Темелко Учителят казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му. Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие. Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 часа, взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци.
към текста >>

46. 44.Пенка Дякова Георгиева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава.
На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският манастир. Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос. Разбрала, че има зелена улица за манастира и тръгнала. Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира. Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете. Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски.
към текста >>

Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски.
Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете. Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски. Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на Иван Рилски, образът му целият сияе от усмивка. Пенка решава след Бъдни вечер да излезе навън в 24 часа, да види как небето се отваря. Гледа, но небето не се отваря и тя се прибира и ляга да спи и сънува, че е на същата улица, облечена в бели дрехи, коленичила на земята и ръцете й пред гърдите една до друга за молитва, а погледа й отправен нагоре. Вижда, че небето се отваря и невиждани светли сияния идват от него. Когато има някакво сериозно положение за България, тя виждала Учителя да влиза в стаята, и като минава през секцията с беседите, и я успокоява.
към текста >>

47. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Точно този разговор отбил монаха Константин към неговото светско бъдеще като народен свещеник.16 Той имал възможност да наблюдава и добре да преценява странните на пръв поглед прояви както на своята дъщеря Мария, така и на своя обичен син Петър.
Когато разговорът се превърнал в горещ спор, владиката, извън себе си, почервенял, искал да се наложи анатема на схизматика син, поп Константин прибегнал към най- непозволеното в такива случаи средство - ударил силен плесник през лицето на владиката. Очевидно чрез този плесник се е изразило и онова чувство на признаване на бъдещата мисия на своя син - мисия на религиозен реформатор.15 Тогава, очевидно, в съзнанието на поп Константин е изпъкнала картината, когато лично той, воден от силен религиозен екстаз, преминал от родното си село Широка лъка през билото на Родопите и се озовал по пътя за Атон в Солун. Тук, в черквата «Свети Димитрий», в състояние на дълбоко преклонение пред църковното минало, той срещнал някакъв старец, отшелник, с когото имал много интересен разговор. Той му подарил една картина от Йерусалим и му казал, че пътят му към Атон не е най-правият. Той му препоръчал да премине към обикновения църковен сан, който му позволявал да има поколение, да има син, който много по-добре ще служи на «Божественото дело». Точно този разговор отбил монаха Константин към неговото светско бъдеще като народен свещеник.16 Той имал възможност да наблюдава и добре да преценява странните на пръв поглед прояви както на своята дъщеря Мария, така и на своя обичен син Петър. Наистина, много елементи от техните прояви не били много понятни за него - той произхождал от друга среда и имал друго възпитание и образование. Тогава народът ни се пробуждал от тежък политически и духовен мрак. Рушали се устоите на техните разбирания и те не могли лесно да намерят опорна точка, както за своите разбирания, така и за своя мироглед. Но всеки културен човек, който си служи с лампата на диалектиката, лесно ще открие прогресивните елементи, които са движели личностите от семейството на свещеника. Ние днес не можем да преценим ясно какъв е бил «старецът», който е дал такъв «съвет» на тоя духовно жадуващ младеж.
към текста >>

48. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

" В него мисълта да стане монах, за да получи вечно спасение, все повече нараства.
Проявява се в дискусиите. През 1502 г. М. Лютер получава степен "бакалавър" по хуманитарните науки, а през 1505 г. става "магистър". Често Мартин Лютер си задава въпроса: "Как да стана истински приемлив за Бога? " В него мисълта да стане монах, за да получи вечно спасение, все повече нараства. На 16 юли 1505 г. Мартин Лютер се разделя с приятелите си и влиза в Августинския манастир като послушник, при много тежък режим и битови условия. През 1507 г. М. Лютер е ръкоположен за свещеник с разрешение да чете литургии и да дава причастие. Дава му се право да работи с латинската Библия и отделя време да учи староеврейски и старогръцки.
към текста >>

Мартин Лютер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие и подканва монасите и монахините да се отрекат от нея, да напуснат манастирите и да създадат семейства.
Мартин Лютер е убеден, че формата на "пееща църква" е начин за задълбочаване на църковното служение. В1524 г. Мартин Лютер издава първата песнарка с24 химна, от които повечето са с негов текст и музика. Той обръща внимание на проповедите, като се стреми централната тема да е оправданието, което се постига само чрез вяра в Христа. През 1521 г. Мартин Лютер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие и подканва монасите и монахините да се отрекат от нея, да напуснат манастирите и да създадат семейства. На 13 юни 1525 г. М. Лютер се оженва за една избягала монахиня. Той изпитва нарастваща благодарност към Бога за своята добра съпруга и щастливия си дом с 6-те деца. Идеите на М. Лютер получават широка популярност не само в Германия, но и в Англия, Швеция, Унгария, Холандия и Франция.
към текста >>

Лютер се оженва за една избягала монахиня.
Мартин Лютер издава първата песнарка с24 химна, от които повечето са с негов текст и музика. Той обръща внимание на проповедите, като се стреми централната тема да е оправданието, което се постига само чрез вяра в Христа. През 1521 г. Мартин Лютер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие и подканва монасите и монахините да се отрекат от нея, да напуснат манастирите и да създадат семейства. На 13 юни 1525 г. М. Лютер се оженва за една избягала монахиня. Той изпитва нарастваща благодарност към Бога за своята добра съпруга и щастливия си дом с 6-те деца. Идеите на М. Лютер получават широка популярност не само в Германия, но и в Англия, Швеция, Унгария, Холандия и Франция. Неговите последователи получават наименованието лютерани. В Швейцария Цвингли реформира католическите църкви и търси обединение с М. Лютер.
към текста >>

49. 1. Преводи на Библията на български език

ТОМ 24

Той бил монах от Рилския манастир, учител и уредник на Априловската гимназия в гр. Габрово.
Мисионерите от Бр. Ч. Биб. Д-во не са харесали превода на Фотинов, защото е бил силно повлиян от църковно-славянския език. Тогава те са се обърнали към гръцкия владика в Търново - Иларион Критски за съдействие и посочване на подходящ преводач. За такъв бил избран Неофит Рилски (1793-1881 г.). Той бил монах от Рилския манастир, учител и уредник на Априловската гимназия в гр. Габрово. Неофит Рилски положил много усилия, като подготвения превод на Новия Завет е бил на западното наречие на българския език, повлиян от самоковския говор. Британското Чуждестранно Библейско Дружество харесало превода и финансирало отпечатването му. Печатът е бил извършен през 1840 г. в гръцка печатница в Смирна, снабдена от Америка със славянски букви. Изданието на Новия Завет е събудило изненада и неодобрение в духовенството.
към текста >>

Учи, а по-късно е монах в Рилския манастир.
На 12 декември 1858 г. Константин Фотинов внезапно умира - четиринадесет дни след смъртта на дъщерята на д-р Ригс. Смъртта на Фотинов е била голяма загуба за д-р Ригс и той е започнал да търси подходящ човек, който да заеме неговото място. Той се е бил спрял на Христодул Костович Сичан-Николов. Христодул Костович Сичан-Николов (1808-1889) е роден в Самоков. Учи, а по-късно е монах в Рилския манастир. Продължава образованието си в Мелник, Австрия, Букурещ, Свищов. Учителствува в Брацигово и в Априловската гимназия в Габрово (1839). Помага на Неофит Рилски в учителската и издателската му дейност. След 1858 г. работи в евангелското издателство в Цариград и участва в превода на Библията.
към текста >>

50. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Имаме пред нас една действителност и трябва да признаем, че въпреки стремежа на всички строители на народното обединение, защото всички са искали доброто на племето ни и щом не е достигнат желания резултат, яувствува, че методите и начините, по които се е решавала тая общонародна задача, не са били правдоподобни, затова и не са дали очаквания край... Трябва да се потърсят нови методи, нови начини за работа... А те, тия методи и начини са вложени вътре в нас, остава само да се развият както се развиват посети на времето семена, да възрастнат тия творчески дарби, защото ги има във всеки един като истински българин и те ще дадат непременно желания плод за радост на общото българско тяло, български организъм... И сега българският народ и племе зове на безкористна дейност тия свои труженици, за да бъдат достойни заместници и продължат творческото дело на Хилендарския монах Отец Паисий и последвалите го плеяда борци, имената на които не е нужно да се напомнюват за да не бъде осквернена тяхната памет и да не бъде обезпокояван техния дух на себеотрицание и безкористие за общото народно благо... Те борци и духовни, и политически, и финансисти, и просветни - те са наречените с общото име "НАРОДНИ БУДИТЕЛИ", които не са очаквали фондове и заплати в пътя на своята дейност, а са давали и материално, и умствено, и духовно при изпълнението на своя племенен дълг... Те бяха светила и негаснещи фарове на нашия народ и затова техните духове продължават и ще продължават да бъдат водачи на народните стремежи в пътя за реализирането на техните идеали, а те са идеали и наши и на цялото българско племе.
Едни бягат назад към своите окопи, преследвани от унищожителния огън на смелата ни артилерия и вярната стрелба на закритите картечници, а други бягат напред към нашите телени мрежи, гдето смятат огъня ни е по-слаб и там в разрушената позиция на своя враг да бъдат спасени... Да увардят живота си..., а вместо да се спасят, те увиснаха на телените мрежи... Бягството на противника бе паническо и той остави многобройни убити и ранени войници и офицери на полесражението. А каква жалка картина представляваха увисналите на телените ни мрежи французки пияни войници, от устата на които течеше коняк и друго питие, а имаха още по една манерка пълна тоже с течност от същото питие спиртно... Така противника дойде "САМО ДО ТАМ", до гдето му бе определено тая заран от "Невидимите помагачи". А тия "Невидими помагачи" са всякога с нас и ни съдействат, когато сме във връзка с тях и когато имаме нужда от тях, а тая нужда е винаги една необходимост за человека от света, за человека от земята, от земното училище... За да се подържа обаче тая връзка, необходима е Светлина и Чистота умствена, духовна и физическа... Трябва безкористно до себеотричане изпълнение на своя дълг за общото благо и тогава връзката се ще се запази. В разни епохи на българското Възраждане много жертви се дадоха, много кърви се проляха, много средства се изразходваха и в резултат досега имаме пред нас действителността на положението... Въпреки всенародното желание реализира ли се заветния български идеал - обединение на българското племе?!... Нека си задаваме тоя въпрос без да даваме отговор, за да не предрешим реализирането му... Не е въпроса в търсене на виновници, не се достига до резултат като определяме кой е работил по-добре и кой по-зле. Имаме пред нас една действителност и трябва да признаем, че въпреки стремежа на всички строители на народното обединение, защото всички са искали доброто на племето ни и щом не е достигнат желания резултат, яувствува, че методите и начините, по които се е решавала тая общонародна задача, не са били правдоподобни, затова и не са дали очаквания край... Трябва да се потърсят нови методи, нови начини за работа... А те, тия методи и начини са вложени вътре в нас, остава само да се развият както се развиват посети на времето семена, да възрастнат тия творчески дарби, защото ги има във всеки един като истински българин и те ще дадат непременно желания плод за радост на общото българско тяло, български организъм... И сега българският народ и племе зове на безкористна дейност тия свои труженици, за да бъдат достойни заместници и продължат творческото дело на Хилендарския монах Отец Паисий и последвалите го плеяда борци, имената на които не е нужно да се напомнюват за да не бъде осквернена тяхната памет и да не бъде обезпокояван техния дух на себеотрицание и безкористие за общото народно благо... Те борци и духовни, и политически, и финансисти, и просветни - те са наречените с общото име "НАРОДНИ БУДИТЕЛИ", които не са очаквали фондове и заплати в пътя на своята дейност, а са давали и материално, и умствено, и духовно при изпълнението на своя племенен дълг... Те бяха светила и негаснещи фарове на нашия народ и затова техните духове продължават и ще продължават да бъдат водачи на народните стремежи в пътя за реализирането на техните идеали, а те са идеали и наши и на цялото българско племе. Те бяха чисти в своите дела, чисти ли са като тях и досегашните им заместници?... Безкористни ли са в своите мисли, желания и действия. Нека те сами си отговорят всеки в себе си и за себе си, не сме ние съдниците да ги съдим - те сами себе си като съдят, никой не ще ги съди!... И в края на Световната война, българите завършиха с неуспех или с успех. И едното и другото.
към текста >>

51. 17. Запознаване с толстоизма

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

И може да се каже, че Толстой може чак в самия край на живота си, когато той има някакъв контакт със сестра си, която била монахиня и имала някакви видения и т.н., тогаз се доближил до духовното.
Един ум не може да го приеме. Даже и Достоевски на едно място, сега той не го казва от свое име, той го казва от името на един свой герой, но мисля е този от „Братя Карамазови”, Иван ли беше, Димитър ли, казват: „Бога приемам, но света му не приемам”. Значи това е една критика на Бога пак. Приемам Бога, но света му не приемам. Значи Достоевски и той даже, макар че туй може да го отнесем пак по един по-ранен период на Достоевски, щото той после потъва напълно в тая мистична действителност на духовното. И може да се каже, че Толстой може чак в самия край на живота си, когато той има някакъв контакт със сестра си, която била монахиня и имала някакви видения и т.н., тогаз се доближил до духовното. Но както и да е, аз се отклонявам пак, но ще се върна към тази книга, която беше преломна, прага, който ме подготви, не напълно, но подготви ме по един особен начин. А именно: сега нали, той Толстой минава като един голям антимилитарист. Туй за мене сто на сто добре дошло. Против войната, против всички тия работи, против частната собственост, също. Против власта, насилие, против държавата.
към текста >>

52. 1. Срещи с големите братя. 1.1. Отец Мартин.

ТОМ 32

Известен е монахът дядо Спиридон, който воюва едва ятагана, криви мечове такива големи, облечен в черно расо, воюва напред с монасите.
Ильо войвода пристига с 200 души конница. Да, и тогава битката с кърджалиите става много жестока! Народа, който вижда, че му изгарят, ограбват имуществото, изгарят селата ожесточено и борбата с кърджалиите става така, че половината от кърджалиите загиват пред Соколския манастир. Не могат да влезат в манастира. Монасите излизат и воюват. Известен е монахът дядо Спиридон, който воюва едва ятагана, криви мечове такива големи, облечен в черно расо, воюва напред с монасите. Той ги води. Ама така сече, такъв майстор, толкова силен човек, че от него вече страх и трепят кърджалиите! Но интересното е, че към него каквото и да хвърлят, не го улавя - нито стрела го лови, нито пищов го засяга, нито ятаган. Битката става много жестока. Той не го лови куршум него.
към текста >>

53. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 32

От Соколския манастир беше дошъл един монах от Атон.
1.2. ЗВЪНАРНИЦАТА И ИЗПОВЕДТА НА БОРИС НИКОЛОВ В.К.: Това е друга легенда. Б.Н.: Ей тези звънци виждаш ли ги? От Соколския манастир беше дошъл един монах от Атон. Той се нарича отец Ероним, който е роден от Етъра, но е изпратен като малък още в Атонските манастири - в „Хилендар”. И там се подвизава като монах може би 50-60 години. Години наред те се подвизават там като монаси. И най-сетне му се доиска да види пак родния край, и той идва в Етъра. Идва в Соколския манастир и понеже е монах, приемат го като свещеник там.
към текста >>

И там се подвизава като монах може би 50-60 години.
1.2. ЗВЪНАРНИЦАТА И ИЗПОВЕДТА НА БОРИС НИКОЛОВ В.К.: Това е друга легенда. Б.Н.: Ей тези звънци виждаш ли ги? От Соколския манастир беше дошъл един монах от Атон. Той се нарича отец Ероним, който е роден от Етъра, но е изпратен като малък още в Атонските манастири - в „Хилендар”. И там се подвизава като монах може би 50-60 години. Години наред те се подвизават там като монаси. И най-сетне му се доиска да види пак родния край, и той идва в Етъра. Идва в Соколския манастир и понеже е монах, приемат го като свещеник там. И аз ще ти разправя после историята вече по-нататък. Сега няма да я разправя.
към текста >>

Идва в Соколския манастир и понеже е монах, приемат го като свещеник там.
От Соколския манастир беше дошъл един монах от Атон. Той се нарича отец Ероним, който е роден от Етъра, но е изпратен като малък още в Атонските манастири - в „Хилендар”. И там се подвизава като монах може би 50-60 години. Години наред те се подвизават там като монаси. И най-сетне му се доиска да види пак родния край, и той идва в Етъра. Идва в Соколския манастир и понеже е монах, приемат го като свещеник там. И аз ще ти разправя после историята вече по-нататък. Сега няма да я разправя. Аз трябва малко да я оформя така. Намира в една пещера, която е край реката Янтра, и тази пещера се намира между Беровата фабрика, фабриката на Иван хаджи Беров и Лулевата инсталация. Лулито от Габрово построи една водна централа на Янтра, и между тези два обекта се намира тази пещера.
към текста >>

Някога, когато са били в много трудно положение, дали са обет, че първородния син ще бъде изпращан в Атонските монастири за монах.
Б.Н.: С кожи ги подшиваха, с агнешки кожи. В.К.: Аз съм чувал и ти си ми разказвал, че от вашия род винаги единия бил обричан за Атон. Я разкажи този случай. Б.Н.: Те са от рода Дойноулар, Етъра. Техният род е дал обет. Някога, когато са били в много трудно положение, дали са обет, че първородния син ще бъде изпращан в Атонските монастири за монах. И действително, от тогава много поколения първото дете, изпратят го монах в Атон още 10-12 годишно. Минат Атонските монаси, вземат го и го отнесат в Атон. Там го отглеждат, там го възпитат, там го учат и той пораства и става монах. Отец Ероним за когото стана дума и за който ще стане дума при разказа за Звънарницата, той е, именно един от монасите на Дойновия род, който е прекарал 60 години в Атон. И най-сетне му домилява за родния край: „Чакай, как да ида да видя къде е живял нашия род!
към текста >>

И действително, от тогава много поколения първото дете, изпратят го монах в Атон още 10-12 годишно.
В.К.: Аз съм чувал и ти си ми разказвал, че от вашия род винаги единия бил обричан за Атон. Я разкажи този случай. Б.Н.: Те са от рода Дойноулар, Етъра. Техният род е дал обет. Някога, когато са били в много трудно положение, дали са обет, че първородния син ще бъде изпращан в Атонските монастири за монах. И действително, от тогава много поколения първото дете, изпратят го монах в Атон още 10-12 годишно. Минат Атонските монаси, вземат го и го отнесат в Атон. Там го отглеждат, там го възпитат, там го учат и той пораства и става монах. Отец Ероним за когото стана дума и за който ще стане дума при разказа за Звънарницата, той е, именно един от монасите на Дойновия род, който е прекарал 60 години в Атон. И най-сетне му домилява за родния край: „Чакай, как да ида да видя къде е живял нашия род! ” И пристига.
към текста >>

Там го отглеждат, там го възпитат, там го учат и той пораства и става монах.
Б.Н.: Те са от рода Дойноулар, Етъра. Техният род е дал обет. Някога, когато са били в много трудно положение, дали са обет, че първородния син ще бъде изпращан в Атонските монастири за монах. И действително, от тогава много поколения първото дете, изпратят го монах в Атон още 10-12 годишно. Минат Атонските монаси, вземат го и го отнесат в Атон. Там го отглеждат, там го възпитат, там го учат и той пораства и става монах. Отец Ероним за когото стана дума и за който ще стане дума при разказа за Звънарницата, той е, именно един от монасите на Дойновия род, който е прекарал 60 години в Атон. И най-сетне му домилява за родния край: „Чакай, как да ида да видя къде е живял нашия род! ” И пристига. Пътували са все пешком в онуй време. Няма кат сега превозни средства.
към текста >>

Той е при туй монах и пеел много хубаво.
Б.Н.: Пътуват от Атон до Етъра пеш. В.К.: Един-два месеца. Б.Н.: Не, два месеца. Дойде на Етъра той и действително намира рода, намира от техния род там. Те го приемат вече с такава радост! Той е при туй монах и пеел много хубаво. И в черквата пее. Пее в черквата, Етърската черква. И отива и в Соколския монастир горе, който е на десетина километра от Етъра нагоре, Соколския монастир. И там тъй му харесва природата, манастира. И манастира има черква.
към текста >>

Другият монах, който е поел Звънарницата и който е ученик на отец Ероним, той пое Звънарницата и загубиха я.
Б.Н.: След освобождението. В.К.: Значи още има гръцки монаси? Б.Н.: Имаше. В.К.: Когато е изгоряла Звънарницата, отец Ероним бил ли е жив, или е бил заминал? Б.Н.: Отец Ероним се е бил поминал. Другият монах, който е поел Звънарницата и който е ученик на отец Ероним, той пое Звънарницата и загубиха я. В.К.: И всичко пада долу в пропастта? Б.Н.: ....аз знам. В.К.: На Градище. Б.Н.: Тя е близо до Градище. В.К.: Да.
към текста >>

Тогава са го вземали още като дете, отвели са го монасите в Атон и там е израснал той и се е подвизавал като монах повече от 60 години.
В.К.: Да. Б.Н.: Ще се опитам да разправя легендата за Звънарницата. Отец Ероним дойде от Атонските манастири в селото Етъра откъдето той е бил родом. В техния род Дойноулар са го наричали, Дойновски род е имало обет първородния син да се изпраща в манастирите в Атон. Той е бил първороден. Тогава са го вземали още като дете, отвели са го монасите в Атон и там е израснал той и се е подвизавал като монах повече от 60 години. Монашеският път е труден. То са изпитания, то са молитви, то са пости, то са всевъзможни подвизи на монашеството през което той е минал. Даже е получил някакво повишение така, някакъв монашески чин - по-висок от обикновения. На всичкото отгоре е бил и свещеник, и е можел да извършва служби в храма. Обаче, като поостарял така и годините напреднали много, той си спомнил за своето родно място - Етъра в България, и казал: „Ще отида да видя от рода останали ли са някои.” И пристига в Етъра.
към текста >>

И отец Ероним от Атон, той е бил ученик на отец Теодосий, грък, стар монах, който именно е имал Звънарница.
Той е богат манастир, обширен манастир, и отец Ероним почва да изпълнява черковната служба в черквата на манастира. Но същевременно направило му впечатление, че в черквата на манастира има звънчета и камбанки накачени по стените. И такива звънчета и камбани много е имало. При туй селяните по реката Янтра надолу към селото Етъра, всичките са занаятчии и то главно ковачи. Те коват металически работи - най-различни - светилници, камбани, каквото има да се прави от метал, те са майстори. И отец Ероним от Атон, той е бил ученик на отец Теодосий, грък, стар монах, който именно е имал Звънарница. Звънарницата представлява едно построение от греди, на което са накачени звънци най-различни по големина и по тон. Такава Звънарница е имало в Хилендарския манастир. Отец Ероним е бил прислужник на Теодосий. Той му е помагал, негов помощник е бил и Теодосий го е научил да звъни със Звънарница. А Теодосий е бил стар монах-от древните монаси.
към текста >>

А Теодосий е бил стар монах-от древните монаси.
И отец Ероним от Атон, той е бил ученик на отец Теодосий, грък, стар монах, който именно е имал Звънарница. Звънарницата представлява едно построение от греди, на което са накачени звънци най-различни по големина и по тон. Такава Звънарница е имало в Хилендарския манастир. Отец Ероним е бил прислужник на Теодосий. Той му е помагал, негов помощник е бил и Теодосий го е научил да звъни със Звънарница. А Теодосий е бил стар монах-от древните монаси. Той е знаел Псалмите наизуст и умеел хем да ги пее, хем да си служи със звънците, да си приглася. И се получава някаква чудесна хармония. Отец Теодосий е научил туй изкуство от своя от стария монах на когото е служил. Той пък от своята старина и така чак до времето на цар Давида. Защото тези Псалми, тези песни от Псалмите са дадени от цар Давида.
към текста >>

Отец Теодосий е научил туй изкуство от своя от стария монах на когото е служил.
Отец Ероним е бил прислужник на Теодосий. Той му е помагал, негов помощник е бил и Теодосий го е научил да звъни със Звънарница. А Теодосий е бил стар монах-от древните монаси. Той е знаел Псалмите наизуст и умеел хем да ги пее, хем да си служи със звънците, да си приглася. И се получава някаква чудесна хармония. Отец Теодосий е научил туй изкуство от своя от стария монах на когото е служил. Той пък от своята старина и така чак до времето на цар Давида. Защото тези Псалми, тези песни от Псалмите са дадени от цар Давида. А цар Давид е бил голям певец на времето. Не само певец, но и борец, пехливанин - здрав човек. И не само това, но и голям любител на хората.
към текста >>

Като идва сега в Етъра и се заселва там, и става монах на Соколския манастир, местото много му харесва за Звънарница.
Извиква най-добрите майстори от Египет, от Индия, от Сирия, от всички страни, те да работят, те да ръководят строежа. И става един чудесен храм, известен в историята - „Соломоновият храм”. Значи цар Давид е пеел Псалмите на времето, като си е служил същевременно и със звънци по време на песента си, сега отец Ероним. Тази традиция се е предавала от поколение на поколение от времето на цар Давида до наше време. Отец Ероним е приел, именно, от един от старите монаси в Атон, в Хилендар туй изкуство да си служи със звънците, да свири със Звънарницата. Като идва сега в Етъра и се заселва там, и става монах на Соколския манастир, местото много му харесва за Звънарница. Защото самия Соколски манастир е построен на една каменна площ, голяма стотици декари. И от тази каменна площ - пропаст от 150-200 метра отвесно отсечени скали - води долу в Страшната река. Тъй я наричат реката долу под манастира. Тука именно, отец Ероним решава да построи Звънарница, каквато е виждал в Хилендар - манастиря. И действително, майстори много и го обичат и го слушат, и каквото нареди той, правят го.
към текста >>

Където двете реки се събират, там беше построено едно метохче, дребно манастирче - само за жени монахини.
Б.Н.: Трябва и за него да ти разправя. В.К.: Сега от вашия род имало ли е някой там, учителка? Б.Н.: Има, има, даже една от моите баби е била игуменка на метоха. Метоха беше едно малко манастирче край река Янтра, в средата на Габрово. В центъра на града край реката, едно много красиво кътче, където идваше малката рекичка Синкювица се влива в Янтра. Където двете реки се събират, там беше построено едно метохче, дребно манастирче - само за жени монахини. И действително, с течение на времето, понеже всички богати хора от града правят дарения на метоха, на манастира, то беше богато манастирче. Но и те от своя страна пък отслужваха на всички жени в нужда. Да речем роди се детенце, няма кой да й помага на майката, няма кой да гледа детето. Заболее някой старец, няма кой да се грижи за него - от метоха ще пратят монахини, ще го приемат, ще се погрижат, ще се грижат за него като за роден баща. Други каквито нужди има в метоха, винаги се отзовават, каквито нужди и да се явят.
към текста >>

Заболее някой старец, няма кой да се грижи за него - от метоха ще пратят монахини, ще го приемат, ще се погрижат, ще се грижат за него като за роден баща.
В центъра на града край реката, едно много красиво кътче, където идваше малката рекичка Синкювица се влива в Янтра. Където двете реки се събират, там беше построено едно метохче, дребно манастирче - само за жени монахини. И действително, с течение на времето, понеже всички богати хора от града правят дарения на метоха, на манастира, то беше богато манастирче. Но и те от своя страна пък отслужваха на всички жени в нужда. Да речем роди се детенце, няма кой да й помага на майката, няма кой да гледа детето. Заболее някой старец, няма кой да се грижи за него - от метоха ще пратят монахини, ще го приемат, ще се погрижат, ще се грижат за него като за роден баща. Други каквито нужди има в метоха, винаги се отзовават, каквито нужди и да се явят. Заболее някой от метоха, те умееха и да лекуват. И метоха се ползваше с много хубаво име в Габрово. Като се каже метоха, всички с благоговение така. А тази игуменка на манастира се казваше Елисавета.
към текста >>

Монахините бяха така доблестни, честни, добри служители и познавачи, умееха да лекуват.
Тъй че то е било важен обществен център, да. Сега това метохче, което столетия е служило на града и се ползваше с най-хубаво име - и за деца, майки. Няма къде да си остави детето, трябва нейде да отиде - в метоха. Каквото и да има, метоха се притичваше на помощ на всички хора в нужда в града. И се ползваше с много хубаво име. Монахините бяха така доблестни, честни, добри служители и познавачи, умееха да лекуват. Това беше много важно. Кой като закъса, някоя жена, къде ще отиде? - В метоха. Сега, сегашната власт благоволи да разруши манастирчето, събори църквата, махна сградите. И от хубавата градина на метоха, каквато нямаше друга по цветя и така по уредба, нямаше друга такава като градината на метоха.
към текста >>

54. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

Това положение на Нептун ретрограден в 5 дом го кара да се откаже да отиде като първороден в Атонския манастир и там да служи на Бога, като монах.
(Нептун ретрограден секстил Луна в перихелий, опозиция Меркурий в перихелий, опозиция Юпитер в перихелий, паралел Слънце, Меркурий, Юпитер, Сатурн, Уран, латитюд Венера, опозиция Хирон.) Нептун ретрограден в 5 дом. Нараненият Нептун дава много блянове, неприятности в младежкият му период с някои нахални жени и богати условия да работи като преподавател в университета като асистент в сферата на образованието. (Когато завършва Университета по естествени науки с пълно отличие, неговият професор му предлага да му стане асистент в катедрата, но той отказва и даже не си взима дипломата. Учителят казва, че той е трябвало да работи там сред тези интелигентни младежи и да ги привлече към новия живот, а той се зае с мозайките. (Слънце в Козирог точен съвпад Сатурн). Това положение на Нептун ретрограден в 5 дом го кара да се откаже да отиде като първороден в Атонския манастир и там да служи на Бога, като монах. По-горе засегнах този въпрос. Понеже Нептун е ретрограден, намалява негативните действия на лошите му аспекти. (Нептун ретрограден опозиция Меркурий в перихелий, опозиция Юпитер в перихелий). В миналите инкарнации роденият не е проявявал Божията любов към ближните си - не се е жертвал за хората, за да ги повдигне и за новото в живота, дори е преследвал работниците на братството. Нептун ретрограден в зодиакалния знак Близнаци - наранен, причинява трудности на родения да съсредоточава ума си в дадена полезна цел.
към текста >>

55. 70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа

ТОМ 33

20, точка 6 и 7, както и точки 8-10.] Още нещо, което смущава духа ми: Когато остарява, Борис отива в Капиновския манастир като монах, на 18 км северно от Търново и оставя на престола своя първороден син Владимир.
20-21.] Малко се обръща внимание на един факт, който мене много ме смущава като християнин, като вярващ човек. 167 семейства български не са били съгласни България да се християнизира, и всичките те биват изклани по нареждане на нашия княз Борис I. Баща, майка, деца - всичко под ножа! * [*Виж „Изгревът”, т. 4, с. 20, точка 6 и 7, както и точки 8-10.] Още нещо, което смущава духа ми: Когато остарява, Борис отива в Капиновския манастир като монах, на 18 км северно от Търново и оставя на престола своя първороден син Владимир. Владимир възстановява старата религия - езичеството, и 4 години, хората се връщат към своите вярвания - Бога Тангра. Идва Борис от манастира, и нарежда да арестуват сина му и да го ослепят.* [*Виж „Изгревът”, т. 4, с. 22, точка 10.] Ослепяването става като нажежават едно желязо като камертон, фиксират главата, и това също много ме смущава. Аз никога не бих постъпил със сина си така, бих го изпратил вън от държавата!
към текста >>

56. 1. Славейче в кафез

ТОМ 34

Бях при тях в Троян, а след това още от Троян баща ми ме прати на улица „Лавеле” в София, където имаше французки пансион, там предаваха такива едни монахини, за да науча езика.
Частни уроци взимах и държах изпити. Така че гимназиалния курс в Музикалното училище го вземах за три години. В.К.: Вашите родители са в Троян, а Вие сте в София? Така ли? Л.Т.: Не. Бях при тях в Троян, а след това още от Троян баща ми ме прати на улица „Лавеле” в София, където имаше французки пансион, там предаваха такива едни монахини, за да науча езика. И цяло trousseau ми направиха. Искаха всичко по 6: шест възглавници 6-6-6 и да се избродира номерът, който ще бъда. И влязох, и сума пари изхарчиха за мене, за да вляза, цяло „trousseau” ми направиха. „Trousseau” значи чеиз. Защото изискваха.
към текста >>

57. 262. Снимките

ТОМ 34

И един монах го намира.
В.К: Да. Л.Т.: Не е случайно. В.К.: Не случайно отивате във Франция. Л.Т.: Разбира се. Розенкройцерите. Розенкройц, младо момче, останало живо - всичко изгоряло. И един монах го намира. Имало манастир и го прибира. И така Розенкройц после продължава делото. А всичко друго се е запалило и изгоряло. В.К.: Това е Инквизицията. Л.Т.: Да.
към текста >>

58. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

Тук се запознава със спиритизма благодарение на монаха Рене.
1848-1851 година Новината за смъртта на баща му го връща в Сливен. Получава наследството си и отново отива в Цариград. Постъпва в прочутото гръцко училище, гимназия на остров Халки (Куру чешме), но разочарован много скоро го напуска. Негов съученик в Вичо Панов от Шумен Записва се във френското католическо училище на лазаристите в Бебек и завършва средното си образование в 1851 г. За половин година довършва средното си образование. Тук се запознава със спиритизма благодарение на монаха Рене. 1851-1856 година Заминава за Франция (есента на 1851 година). Постъпва в Медицински факултет на университета в Монпелие. Отново е състудент с Вичо Панов от Шумен. Заминава за кратко да следва пак медицината в Пиза, но се връща в Монпелие. Висшето си образование получава след защита на докторска теза върху хигиената („Du regime en general a I’etat hygide et morbide” / „За режима изобщо при здраво и бол но състояние“) на 30.06.1856 г.3 Завършва обучението си с финансовата помощ на брат си Русчо Вълков Миркович.
към текста >>

59. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

Тук се запознава с монаха Рене, който го въвежда в спиритизмът, останал нему верен до края на живота си.
Връща се в Сливен, взима част от наследството си и се завръща отново в Цариград да учи, оставайки русофил до последните си дни, но помни винаги, че онова, което се предлага не всякога отговаря на истината. Към 1848 г. се записва в прочутата гръцка гимназия на Куру-Чешме в Цариград, но напуска недоволен от гръкоманското обучение и невероятните за описания унижения, които са понасяли българските ученици и се зарича в бъдеще да работи за просвещението на народа си чрез славянското писмо и четмо, което изпълнява впоследствие чрез живота си. Записва се да учи в католическото френско училище в Бебек -Цариград, което завършва за 3 год. и остава много доволен от обучението. Тук се запознава с монаха Рене, който го въвежда в спиритизмът, останал нему верен до края на живота си. През 1851 г. заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в гр. Монпелие, издържан от брат си, заможен търговец. Като студент е бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал за положени усилия при лекуване на холерна епидемия.
към текста >>

60. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

Ангелова-Пенкова: Таксидиот (от новогр.: Ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир, или събира информация за книга.
Ангелова-Пенкова: Арзухал (остар.) - писмена молба; просба, прошение. 144) Общината и комисията ся събират обикновено само в петък в метоха, за да могат и членовете чиновници на турска служба да присътствуват; а извънредно по покана, когато стане нужда. 145) Тъкмо по това време Иларион беше получил едно писмо от Загребския католишки епископ славянофил Стросмайера (|1905), горещ застъпник, деец и пожертвувател за обединението на южните славяни. В заключение в края на писмото си този епископ казваше Илариону: Ако целия Български народ е съгласен да въсприеме унията, само тогава да пристъпи и предложи условията си прямо, без посредничества, на самия Папа; инък не, защото разцеплението на народа е неминуемо и гибелно. 146) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Таксидиот (от новогр.: Ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир, или събира информация за книга. Същевременно таксидиотът изпълнява мисионерски и общопросветителски функции, свързани най-вече с християнската религия. 147) Виж брошурката на Д-р Мирковича: Униатското движение по черковния въпрос, страница 25. 148) Виж брошурката на Д-р Мирковича: Униатското движение по черковния въпрос, страница 24. 149) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вероятно изразът е το σκανδαλισις τουτο ζηιτημα
към текста >>

61. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Духовенство: Макариополский Иларион, прежде Велешский Авксентий, йеромонах Иларион, споменуемий из лъган свещенодиакон Виссарион, свещенодиакон Рафаил, свещенодиакон Алексий.
Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците. В туй законно добиване требва да бъдат положени старанията на всеки истински Българин, него желаем и искаме и всички ние, и, с Божията воля, милостта на възлюблений ни господар, султан Абдул Меджида, няма да ни остави, без да испълни това горещо желание на всичките истински Българе, вернейши нему поданици. Господ да продължи на многая лета благите му дни! Цариград, 22 декемврий 1860. Духовенство: Макариополский Иларион, прежде Велешский Авксентий, йеромонах Иларион, споменуемий из лъган свещенодиакон Виссарион, свещенодиакон Рафаил, свещенодиакон Алексий. Народни представители: X. Н. X. Д. Минчоглу Търновский представител, Димитър И. Гешооглу народен представител, Хр. П. Тъпчилещов.
към текста >>

Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230.
Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим. Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович. Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230. Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский. Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец.
към текста >>

Той представлява бивший игумен на Габровский мънастрир в чърти, каквито приличат на един въспитан и живел в цивилизовано общество монах.
Старецът Йосиф не е могъл нито просто да прочете това словце, ако не му е било написано с едри църковни букви и ако не го е преговарел две-три недели най-малко. 233) (Гл. „България”, год. III, стр. 65,66,67). Този разказ за пребиванието на Йосифа Соколский в Рим е основан на съобщенията, които е счела потребно да направи пропагандата. Той представлява бивший игумен на Габровский мънастрир в чърти, каквито приличат на един въспитан и живел в цивилизовано общество монах. Но старецът Йосиф, очевидно, не е могъл да издържи тая роля. Вследствие на крайнята си простота и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото пребивание в Рим. 234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален характер му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят. Толкоз голяма беше неговата простота и неподготвеност да заема прилично високата степен, която му се даде. 235) „България”, год.
към текста >>

62. 2.15.1.7. Светослав Миларов.

Миларов има пред вид случката с поп Димитър от Балчик, но понеже по-късно името на монах Панталеймон бе повече нашумяло, той го прави герой на посоченото събитие.
Почти всички повече или по-малко осведомени съвременници на унията говорят същото по въпроса за отстъпките, които Римската църква обещавала на българските униати. Това показва, че те не са били добре запознати с гледището на Римската църква за съединението на некатолиците християни с нея и от общите изрази са правили неправилни изводи. Миларов отбелязва случката, която дала тласък на унията, а именно един български свещеник (по име Панталеймон) на 12 декември 1860 г. избягал от Патриаршията и се укрил най-напред в българския метох, а след туй в католическия манастир „Сан Бенедето“ на Галата (кн. 10, с. 860). Миларов има пред вид случката с поп Димитър от Балчик, но понеже по-късно името на монах Панталеймон бе повече нашумяло, той го прави герой на посоченото събитие. ________________________________________ 261) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Светослав Миларов (истинско име Светослав Николов Сапунов) (1849-1892) - писател, историк и публицист 262) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Филиокве (Filioque) е латинска фраза, която означава ,,...и от Сина“. Добавка от XI в. към латинския превод на Никео-цариградския символ на вярата, утвърден окончателно през 381 г.
към текста >>

63. 2.15.2. Стълкновение. Противодействие.

Раковски бе писал за Йосифа Соколски, че е „изумен калугер”, който уж на два пъти бил ставал католик и пак се връщал в православие, че е съвсем безкнижен, че преди да стане монах бил хайдутин и се подвизавал под името Стоян.
Отпусканите пари и субсидии за закрепването на униатската общност обаче не могат да обезщетят вредата, която унията причинява. А обещаното покровителство на френския император Наполеон III са празни хортувания само за пред прости хора. По тоя въпрос и самият Хасун бил твърде ясен пред българите униати. И тъй, външно политическо покровителство българският народ не може да очаква от Франция, а още по-малко от папството, което по това време търпи притеснения в Европа, европейските страни гледат да се отърват от неговото влияние и пропъждат монашеските ордени.267 Походът срещу дейците на унията продължил. Протестът от 22 декември, който впрочем е един слаб документ, дал само тревожния сигнал. Раковски бе писал за Йосифа Соколски, че е „изумен калугер”, който уж на два пъти бил ставал католик и пак се връщал в православие, че е съвсем безкнижен, че преди да стане монах бил хайдутин и се подвизавал под името Стоян. След като награбил много пари чрез разбойничество, построил Соколския манастир край Габрово.268 Срещу архимандрита Макария било писано, че Хилендарското братство, към което се числял, го изхвърлило от средата си.269 Застаналите начело на унията били представени като користолюбиви, някои от тях (Макарий) като пияници, всички като прости и глупави.270 Но разбира се, във всички случаи главният удар се е насочвал срещу Цанкова, най-силното обвинение срещу когото е било, че бил подкупник и оръдие на йезуитите.271 Срещу самите униати не били щадени укорни прозвища, като вероотсъпници, павликяни, папищаши, еретици, подкупници.272 Понеже за новата българоуниатска общност са били събирани средства и в Париж, а са били изпратени и от Рим - нещо, с което в. „България“ обичал да се похвалва, а и в. „Курие д’Ориан“ бе писал, че папа Пий IX изпратил на униатите 1000 римски скуди, равни на 28 000 гроша,273 обвинението в корист и подкупничество не слизало от колоните на противоуниатските български вестници. За Цанкова се пишело, че е подкупен с 2000 гроша на месец, че с пари са били привлечени и двамата известни учители Васил Манчов и Васил Чолаков.274 Раковски злъчно бе нападнал Цанкова като предател и като „познат подкупник”.275 Обвинението в подкупничество и корист, поддържано и по-късно, е почивало на някои сведения, известни на всички цариградски българи: че на свещенослужителите униати били дадени големи заплати, че Цанков получавал немалка субсидия за в. „България“, че и миряните униатски водачи били облагодетелствувани, например Н.
към текста >>

64. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

въплотител на тая идея се явява в лицето на хилендарския йеромонах отец Паисий, който издал в ръкопис книгата „История славянобългарския и родах царях и святих българских”.
В нас политическата свобода изникна чрез училищата и църквата, когато възражданието се почва от долу, от масата и се налага на първенците и на интелигенцията: а в Гърция начело на движението застават интелигенцията, първенците и висшето духовенство. За начало на българското възраждане едни смятат историята на Паисий в 1762 година, други още по-рано. Семето на просвета, посято от българските царе, патриарси и книжовници, тъпкано с векове от гръцкото духовенство и изкоренявано, не изчезнало съвсем, а се запазило тук-таме в планинските места и в българските монастири в Атон, Рила и др., от гдето излезли първите учители (монаси и свещеници) на българската азбука и разпространители на славянобългарската книга. Отворили се по къщята и в метохите на така наречените килийни училища, учителите в тях преподавали само славянско четене и книга, но без да могат да кажат нещо за миналото на народа и да пробудят съзнанието в него. Обаче, в 1762 год. въплотител на тая идея се явява в лицето на хилендарския йеромонах отец Паисий, който издал в ръкопис книгата „История славянобългарския и родах царях и святих българских”. В книгата си Паисий казва, че българите първи приели християнството, те имали само независима църква и патриарх, и първо славянско училище отворили българите; той люто осъждал и проклинал гърците, гдето изтребили българските книжовници и първенци и изгорили българските книги, а най-вече осъждал ония българи, които се срамили от народността и езика си като казвал: „О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин? Или не са имали българите царство и господарство? От що се ти, неразумни, срамиш от своя род и се влачиш на чужд език? ” Той изобличавал и ония руси и сърби, които се присмивали на българите, като казвал, че българите са били много по-просветени от тях, че цар Симеон е бил най-ученият писател и философ. Книгата на Паисий се чела със захлас и възторг от всички, тя минавала от ръка на ръка и я приписвали, по немане на печатници.
към текста >>

Ето какъв тласък е дала хвърлената искра на българската мисъл и хилендарския монах Паисий в XIX век за училищното дело, което възобновило българската църква и приготвило независимостта на България и мястото на българския народ на полуострова и новата му роля в историята.
Единодушието било на страната на българите, а когато то е вдъхновено с една висока идея, каквато е била възражданието на нашия народ, то съставлява морална сила. И тая морална сила е била на страната на българите. Такъв бърз прогрес е направило училищното дело, та в 1872 г. рядко е имало село без училище. Не малко са спомогнали за възраждането и еснафските сдружения, които най-напред почвали борбата с Патриаршията, като давали пари за поддържание на училищата и построявание на църкви. Ето какъв тласък е дала хвърлената искра на българската мисъл и хилендарския монах Паисий в XIX век за училищното дело, което възобновило българската църква и приготвило независимостта на България и мястото на българския народ на полуострова и новата му роля в историята. Нека да следваме примера на нашите книжовници и дейци по възраждането и дано постигнатите нещастия от последната война и безредиците след нея ни вразумят да заработим задружно за културното и економическо повдигане на родината, като се надеят занапред на по-светло бъдаще.
към текста >>

65. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Най-прилежният и въздържан монах става пример за другите и се смята за най-добродетелен и за светия.
Когато си почиват, те се задоволяват да се упражняват в четене на някои жития на монаси и постници, които са отдавна умрели. А тези жития са пълни с баснословни бабини дивотии. Затова прочитането на подобни книги е позорно и унизително за всеки умен човек, ако той е убеден, че това ще допринесе за спасението на душата му. Ежедневното им задължение в манастира е да работят каквото им нареди игуменът, да присъствуват на богослужението, което се извършва три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, да се молят, произнасяйки думи, които в повечето случаи не знаят какво означават. В сряда и петък и през четирите пости на годината храната им се състои от сух хляб. Най-прилежният и въздържан монах става пример за другите и се смята за най-добродетелен и за светия. Като минат този подготвителен период, те биват повишавани в степен свещеник и започват да изучават и стриктно да спазват църковния ред и канон. Но тъй като този ред е един и същ, за неговото усвояване не се изисква нито много ум, нито остроумие, нито голяма мъдрост, нито пък някаква специална наука. Достатъчно е калугерът да знае да служи според изискванията на старите предания и това е всичко. Изразите „Вярвай и не питай”, „Не пристъпвай старите предания” се използуват за неоправдателно оправдание. И като се упражнят във всичко това добре, започват да се готвят за таксидиоти, без което калугерът не може да получи големи права в манастира.
към текста >>

66. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

Той не можал да излезе на глава със своите сътрудници и в скоро време епархията преминала в ръцете на едни копривщенски авантюрист, хаджи Дончо, който бил в Хилендарския монастир ръкоположен за йеромонах с духовното ме Доротей.
Обаче, известни подозрения върху неговия личен живот и нравственост турили искрата на тлеещия огън на врачанската ненавист към фанариотите. Подозрения от некрасиво естество, накърнено честолюбие, конфликти с първенците за подбора на учителския персонал, какъвто били случаите с Кръстьо Пишурка и Петко Славейков, създали една тягостна атмосфера около епископа докато най-сетне, в 1849 г., на 5-й октомврий, Агапий падна убит от куршума на един албанец. Останките на епископа са погребани във вътрешността на църквата „Св. Възнесение”, с надгробна плоча, върху която е издълбан надпис, съчинен от Цвета Кръстенякова. Приемникът на Агапий бил епископ Партений, тоже грък. Той не можал да излезе на глава със своите сътрудници и в скоро време епархията преминала в ръцете на едни копривщенски авантюрист, хаджи Дончо, който бил в Хилендарския монастир ръкоположен за йеромонах с духовното ме Доротей. В началото на 1850 година Доротей успял да склони търновския митрополит Неофит Византийски, да го назначи като протосингел на врачанската епископия. В един къс период от две години Доротей се запознал добре с условията и личностите в епархията, успял да завърже дори приятелски връзки с най-влиятелните врачани, особено със синовете на загиналия Димитър хаджи Тошов, и турил в действие всички средства, за да бъде ръкоположен за епископ и титуляр на врачанската епархия. Той обещал за тази цел пари на Александър Димитриев, извънредно влиятелен в Цариград и в Търново. Александър направил постъпки и в Търново, и в Цариград за ръкополагането на Доротея за врачански епископ, с едно скрито у него патриотично желание, „да види в отечеството си вече не грък, а българин да стои начело на църковните работи”. Бащата на Доротея, богат абаджия в Копривщица, заплатил на Търновския митрополит 100 000 гроша за посвещението на сина си в епископски сан, в началото на 1853 год.
към текста >>

67. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

Хитров и йеромонах Климент Христов”, както е посочено в издаденото свидетелство на В.
Ганчев и Хр. Сариев (Гълъб войвода) получили задачи от ръководните дейци на емиграцията в Румъния „да заминат в България и разпръснат между турското население прокламации, печатани на турски език, и да подготвят българското население към въстание”. С тази мисия те били изпратени „от дейците по освобождението ни и пред съдействието на подписващите ся: Ив. Кършовски, Т. Райнов, Т. Хитров и йеромонах Климент Христов”, както е посочено в издаденото свидетелство на В. Ганчев за революционната му дейност. Прави впечатление освен общата задача - подготовка на българското население за въстание, и това, че както Левски, така и В. Ганчев и Хр. Сариев били снабдени за работата си в България с необходимите пропагандни материали - прокламации. Вероятно прокламациите за Ганчев и Сариев били отпечатани едновременно с прокламациите, които Ив.
към текста >>

68. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова