Търсене в текстове за 'Монастир'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 65 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 09 - 134. НОСЕНА ОТ ДУХА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци.

2. 09 - 242. КУПЕТЕ СИ ЦИГУЛКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Посещавах монастири, палех свещи, но мъката не ме напускаше.

3. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия.

4. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

След това той се съгласил да отстъпи монастиря „Св.

Тук, в монастиря „Св.

5. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Създаване на 12-членен народен съвет от най-видни първенци за разрешение на най-важни църковно-народни въпроси; създаване на 3-членен плащан съд за материални спорове; създаване при патриаршията на 3-членно плащано настоятелство за образованието; законодателство за брака; усилени грижи за националното и духовно образование; законодателство за издръжка на енорийското духовенство и премахване злоупотребленияте при уволнението му, което да става само след съдебно разследване и решение; създаване на наредби за монастирите, за монасите, за патриаршеските финансии и приходи, за архиерейските приходи; създаване на пенсионна каса и пр.

6. II.02.03. Първата славянска служба

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Според спомените на Константина Дъновски23 той отстъпил пред настояването на Рачински и позволил да се служи на славянски език на руски царски празници в близкия монастир „Св.

Дъновски, който свидетелствува, че в срещите в монастира „Св.

7. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Синод при него, а заедно с мене (молят) и уважаемите общинари и всички тукашни първенци, да благоволи и издействува издаването на височайша заповед за отдалечаването на този смутител в някои от Светогорските монастири, та да се отстрани най-съществения скандал и се обуздаят останалите.

Кутлумушки монастир им писал преди време и ги поканил да се завърнат в своето братство.

Чудно ми се вижда и непонятно как богочестието на отците от онзи монастир позволява така и такова свещено посланичество на двама млади калугери, които, ако и да носят св.

С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за въздигане на монастиря при града Св.

8. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВ.

9. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН" КРАЙ ВАРНА

североизточно от Варна се намира морското летовище, тъй нареченият монастир „Св.

По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица.

Около монастира „Св.

Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год.

Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св.

Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира.

Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира).

Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год.

Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В.

Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити.

Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало.

Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език.

Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия.

Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в.

в статията под заглавие: „Монастирите Св.

Тъкмо през годината, когато се е появила поменатата статия във „Варненски вестник", се е повдигнал въпрос за откупуване на монастира „Св.

Теза обстоятелство, види се, е принудило покойния Байчев да се заинтересува за двата монастира, „Св.

Това, -ека признаем, е една голяма заслуга на покойния Байчев, защото с тази статия, както ще видим по-нататък, когато се е повдигнал въпрос за отнемането на монастира „Св.

Константин" от гръцката община и предаването му на законните наследници - българите, изтъкнатите исторически данни са имали голямо значение при съдебния процес за разрешаването на спора: на кого трябва да принадлежи монастирът.

Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение.

Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина".

„Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство.

„Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр.

За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ.

Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби.

До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства.

Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия.

Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време.

„Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци."

На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси.

Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно".

Въпреки (тия) настояванията на Варненската българска община, още през турско време бил повдигнат въпросът за църквите в града Варна и двата монастира, да бъде справедливо разрешен за двете народности, българи и гърци, живущи във Варна, но останал неразрешен.

Това положение на църквите и монастирите в града е траяло и след нашето Освобождение.

За лръв път за монастирите след Освобождението се заговаря, както по-горе споменахме, във в.

„Варненски вестник", който разглежда въпроса за монастирите как са възобновени, както и от канонична гледна точка, на кого те принадлежат по право.

Варненската окръжна постоянна комисия е подала прошение във Варненския окръжен съд, с което е оспорвала правото на Варненската гръцка община относно владението на монастира „Св.

Апелативният съд с решение № 225 наново отменил решението на Окръжния съд и признал правото на Окръжната постоянна комисия, която, след като е осъдила гръцката община, е била въведена във владение на монастира и имотите му от съдебния пристав, с протокол, на 26 ноемврий 1897 г., на основание изпълнителния лист № 18 885, издаден от Варненския окръжен съд на 24 ноемврий с.г.

против гръцката община за предаване на монастира.

След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя път е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община.

На 11 август 1897 г., вследствие голямото наводнение, монастирът чувствително е пострадал.

гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св.

Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве.

„Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе.

Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили.

10. IV.16 август 1909 г., 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.

11. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Едно време хората са ходили в монастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10,15, 20 години, за да уякнат.

12. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

ТОМ 12

Той посетил монастира, казал къде са парите, но след това монастирът запустял.

13. 3. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Една среща, която имах на Габровския монастир с група толстоисти, начело с известният такъв Стефан Андрейчин, които минаваха на екскурзия през там, утвърдиха окончателно мисълта да стана и аз вегетарианец.

14. 7. ЗА АНТИМИНСА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.

Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците.

В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите.

В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините.

15. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

ТОМ 15

Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея.

16. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Знаех, че в „Пазар дере", най-често има там овчарски колиби, а също и по склоновете на Рилския монастир, край пътя „Дрюшлявица".

От „Пазар дере" се упътих по посока към Рилския монастир, там в една долина също намерих овчарска колиба и там за моя голяма радост имах същия шанс.

17. 1925 година

ТОМ 16

От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с.

18. 1929 година

ТОМ 16

След разпущането на учениците вземахме апарата и потеглихме четиримата за монастирчето.

19. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Сутринта отидохме по скалите - на монастиря.

Аз фотографирах надписа над монастиря.

Съобщи ми, че Стефанка Пенева, Димитър - Опаченския турски колега, и Марийка Иванова чакали горе при монастирчето за нази, да излезем.

Децата донесли една дълга сълба и се качихме в монастирчето, като и Стефанка, и Марийка се качиха в южната стая, а в източната Марийка не се качи.

Ходихме след това по монастирчето, само че след като бе пристигнал Асен Кръстев и Иван Сиврев от Горско-Абланово.

Качихме се при монастирчето.

След това ходихме до над селото, где е близо монастирчето.

20. 1930 година

ТОМ 16

На 22 август Учителят заедно с братята и сестрите си потеглиха за София, а ние заминахме за Рилския монастир.

21. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей.

22. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Минахме през Голямо Маливо, Мало Ровяновци, Мало Маливо и през монастиря „Св.

Следобед ходихме с децата на монастиря.

Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището.

Децата дойдоха рано, за да си свършим занятията и отидем на монастирчето.

Отидох на монастиря.

Идете и веднага го извадете, това неизтляло тяло, и го поставете в ковчег." Сторили това и поставили тялото в един монастир тамо.

23. 1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Има пещери дълбоки в скалите, има един древен монастир, в една скала, с две стаи, издълбани високо в скалата, в които за да се качи човек, трябва му 10 метра сълба и решителност, за да поеме по скалата, защото в случай на колебание рискува да заплати с живота си.

24. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

По заповед на чаушина, селяните извадиха трупа из хумбата, пренесоха го в кръчмата, претърсиха го и от тескерето, що намериха у него, се узна, че това е некой си монах Антоний от монастира Ватопед, в Света-Гора, който ходил да събира помощ за монастира и сега, според кайто на тескерето, той се връщал пак в Света-Гора, за да занесе събраната помощ!

25. 19. Слънцето на планината

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Да изживеем няколко дни в студените прегръдки на дъждове, влага и мъгли и след това Провидението да изсипе върху пътя ни един великолепен слънчев ден по пътя от Дамка към Рилския монастир.

26. 6. Нова хижа в Рила

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

ТОМ 17

Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди- гьол" и на хижа „Скакавица" от Рилския монастир.

Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилския монастир - Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време по този на много места опасен път.

27. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ТОМ 20

Монастир някакъв се обрисува.

Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира.

Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря...

28. 5. МОЙСЕЙ - ДУХОВНАТА СИЛА И ИЛИЯ - ФИЗИЧЕСКАТА СИЛА - ТРЯБВА ДА ПРЕМИНАТ В ХРИСТА - СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

ТОМ 22

Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме монастири и църкви .

29. 14. Жената и децата на пияницата

Невена Неделчева

ТОМ 23

Аз знаех пътя за един близък монастир и бях решила да оставя всичко и да избягам там.

30. 15.Калугерката

Невена Неделчева

ТОМ 23

Казах Му, че съм решила да остана вече дом и деца и да отиде в монастир, защото не можех повече...

31. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

С тази цел той се готвел да стане послушник в Рилския монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград.

32. 1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.

ТОМ 24

И "не-мюсюлманското население в монастирската каса не брои повече от 125 чисто гръцки къщи".

33. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела.

34. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

ТОМ 24

Монастир, Тунизия, той създава много приятелства.

Монастир, а в гр.

втори път ходих в тукашната полиция и успях (чиновникът, който работи по паспортите) и успях да избърза с изпращането на нашия паспорт от Тунис-тук в Монастир.

35. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Братин-дол и източно от него - по водораздела на монастирчето, южно от село Ръщани включително.

36. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

ТОМ 25

Като стигнах монастиря, казах това на игумена и исках да ми обясни явлението им, но той каза, че не е в състояние да стори това, защото сам няма никакво понятие за тях.

Но трябва все пак да кажа, че светлината на тези форми не беше тъй честа и светла както беше през пътуването ми до Монастира.

37. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Горе трябва да е монастиря - от ляво ще да е пътя към „Вади душа”.

38. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Слънцето вече се показа, когато се изкачих над монастиря.

39. 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея!

40. 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва.

41. 2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви.

42. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.

Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”.

43. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.

44. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир.

Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.

45. 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Минавам моста към монастиря.

46. 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото!

47. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Дамка е възел към Рилския монастир.

Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в Рилски Монастир.

48. 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Минавам над Монастиря.

49. 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината.

50. 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

По Драгалевското шосе се движат туристи на групи, идвали на гуляй до монастиря.

51. 2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Отдясно - горе - монастиря и доле - моста на реката.

52. 2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Ето ме по „Бери душа”, най-стръмното откъм моста; монастиря още спи - и аз си почивам за малко на „Зеленка”.

Само чешмичката ни шурти, шурти с пълна сила и сякаш ми вика: „Отивай си, отивай си.” Слънцето забоде остен на Люлин и аз вече се смъквах към монастиря.

53. 2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Ех, да беше то поне монастир, или най-малкото - оброчище.

54. 3.3.3. Орест Георгиев

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

Минаваме край монастиря; газим край поточета, вадички.

Тук дошел на почивка, но за жалост трябвало скоро да си слезне, защото калугерите от монастиря му продавали скъпо и прескъпо хляб.

- Моля ви се, нека утре да ме заведете там - на монастиря.

Ето го монастиря.

Слънцето надникна от хоризонта, когато застанала под прозорците на монастирската къща, шарех с очи по прозорците да питам някого за този човек.

55. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

ТОМ 32

Някога, когато са били в много трудно положение, дали са обет, че първородния син ще бъде изпращан в Атонските монастири за монах.

И отива и в Соколския монастир горе, който е на десетина километра от Етъра нагоре, Соколския монастир.

56. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

ТОМ 35

Чомаков, вероятно, е знаел, че Соколски и нарочно е идвал в Пловдив да моли Герова да изходатайствува да го пуснат да отиде в Русия да събере милостиня за монастирите си (Соколски мъжки в Балкана и девически в Габрово) и заради това се е надявал, че в случая Геров ще има успех.

Славейков можал да го убеди да се съгласи на всичко, толкова повече, че дядо Йосиф отколе още като игумен мечтаял да посети Русия, да види нейните светилища и да изпроси разни потребици за своя беден монастир”98.

Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския монастир милостиня, одежди и други утвари, сега можало най-благополучно да се осъществи.

57. 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

ТОМ 35

учителствувал във Французкото католическо училище в Цариград на Бебек при Босфора, като основали с Боян Миркович българска печатница в турската столица на Галата - в католическия монастир Сен Беноа.

За тая цел завел егумена на Габровския монастир Йосиф Соколски в Рим при папата, за да го ръкоположи във владишко достойнство.

58. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

А от после неговий живот в Соколски монастир, на връх Стара планина, съзидан от него при едни студени и бистри извори, де беше преминал по голямая част живота си, игумен на тойзи монастир, почитаем не само от околошния Българи, кои го имаха кату един същи отец и над коих он имаше неогранично влияние, нъ и от сичките други Българи, кои духождаха тамо на поклонение тия сичките не можаха да излязат от глава му и той виждаше себе паднал в едно най-голямо злочестие.

59. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

След превземането на Търново от турците, Търновската патриаршия била унищожена, патриарх Ефтимий испратен на заточение, българските учители, книжовници, боляри и първенци избити и прогонени, вследствие на което народа остава без свой роден духовен представител и ходатай пред турското правителство, без ръководители и община, която да го свързва и се застъпа за неговите културни нужди, разсипани българските монастири, които са били средоточие на книжнина и просвета.

Гърцизъмът, силен в градищата, срещал голям отпор в еснафите, в работната класа, а особено в селата и в монастирите, които не се подали на гръцкото влияние.

Така постъпили гърците с ръкописите намерени в Стара Загора, а в Зогравския монастир, основан от българските царе, изгорили една част от ръкописите, а другите хвърлили в морето.

В светогорския монастир Ватопад гърците палили пещите за хляб със славянски ръкописи.

Семето на просвета, посято от българските царе, патриарси и книжовници, тъпкано с векове от гръцкото духовенство и изкоренявано, не изчезнало съвсем, а се запазило тук-таме в планинските места и в българските монастири в Атон, Рила и др., от гдето излезли първите учители (монаси и свещеници) на българската азбука и разпространители на славянобългарската книга.

60. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

Но противодействието на Никифор, игумен на Яшкия монастир, осуетило решението.

61. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

ТОМ 35

От XVI до края на XVIII столетие ние виждаме българското духовенство във Вратца и по селата да е напълно независимо, както и монастирите около Вратца.

Отличното икономическо положение на населението във Врачанската епархия, преди появяването на кърджалиите и другите смутове в Османската империя, в края на XVIII и началото на XIX век, е привличало специалните пратеници на разни монастири да събират помощи и да устройват цели кервани от поклонници за техните монастири.

Тия пратеници или „таксидиоти” представлявали Светогорски монастири, Рилския монастир, Синайският „Св.

Във Вратца е запазена грамадна архива съдържаща интересна кореспонденция между монастирските управления и първенците на града; по тази кореспонденция се вижда, че главната мисия на таксидиотите е била да използуват религиозното чувство на населението и да го обират по един неболезнен начин.

Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията.

Врачанските първенци и народът са се спогаждали с таксидиотите на тия два монастири.

Когато образованието се разшири в града, тогава първенците сами взели инициативата да искат от съответните монастири премахването на таксидиотите.

търновският митрополит съобщава във Вратца, че патриаршията се нуждае от средства и заради това налага нови данъци на поповете, на монастирите и на населението.

Той не можал да излезе на глава със своите сътрудници и в скоро време епархията преминала в ръцете на едни копривщенски авантюрист, хаджи Дончо, който бил в Хилендарския монастир ръкоположен за йеромонах с духовното ме Доротей.

62. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

ТОМ 35

Хитов от 2 септември 1869 г.: „Василя Плевнелия го ванаха на Врачанский монастир.”

г., Ковачев повтаря: „Васил Плевненица го фанаха и обраха на Врачанскиа монастир.”

63. 6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.

ТОМ 35

3. Описание на градове, села и развалини, капища и стари монастири.

64. 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.

ТОМ 35

Трето, почна той да гради един монастир, за който събра сичките села - и не пита кой има и кой нема - и накара ги да даде секи из тех: кой жито, кой кукуруз, кой вълна, кой крава, кой биволче и от събраните пари можеше да направи златна църква, а той направи само чердаца за себе си и яхър за конете си.

65. 6.12.11. Шпионите на тайното министерство.

ТОМ 35

Писал ви бех едно време, че Доротей иска воля, за да отиде в някой монастир, а това Дорчово старание имаше своето значение.

НАГОРЕ

3.5191299915314