Търсене в текстове за 'Молец'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.
Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.
към текста >>

2. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>

3. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде.
Като наближихме Търново, той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците и на толстоистите. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се. И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща, може би преди хиляда години направена. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред лехи с цветя. Беше месец август.
към текста >>

4. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Галилей Величков

Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.
Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания съобразно формата и предназначението. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество - патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус.
към текста >>

5. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

И накрая дойдохме до онази стара притча от времето на Христа, че човек трябва да събира такова богатство, което нито молец го яде, нито крадец го краде.
А Учителят беше забранил да се влиза в салона с пръстени, злато и с бижута. И тези, които идваха в салона предварително те ги сваляха у дома и така пристигаха без тях. Причината бе, че със себе и и с тези бижута те носеха чужди влияния от света, а от друга страна присъст-вуващите в салона се заглеждаха по златните пръстени, по вратовете и ушите на сестрите, отклоняваха си вниманието и се създаваше съвсем друга обстановка. А тези бижута знаете не случайно се окачват по пръстите, по ушите, по вратовете именно за това да обърнат нечие внимание. Ето защо Учителят бе забранил да се влиза с бижута в салона на Изгрева. И накрая дойдохме до онази стара притча от времето на Христа, че човек трябва да събира такова богатство, което нито молец го яде, нито крадец го краде. А това е духовното богатство. То се постига чрез работа върху Словото на Учителя и чрез прилагането му в човешкия живот на земята. Това е пътят на ученика.
към текста >>

6. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Казано е: Христос казва: „Събирайте съкровища, които крадец не яде и молец не разваля." Събирайте съкровища в небесната банка.
ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ АВГУСТ 1944 ГОДИНА. Човешката душа преди да дойде на земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе. Ако помните това, което е там, тогава по-малко бихте издържали тук. Колкото по-търпелив е човек, толкова е по-събуден, ако е сприхав, толкова по-малко е събуден. Човек идва тук на земята за стока, за материала, който после горе ще образува. Казано е: Христос казва: „Събирайте съкровища, които крадец не яде и молец не разваля." Събирайте съкровища в небесната банка. Човек идва на земята по собствено желание само когато се е освободил от кармата си. Иначе идва по закон. - Как да се освободя от кармата си? - Ето как: Не вземай пари на заем. И този, който обичаш не искай да го обсебваш.
към текста >>

7. Наряди за 1945 г.

Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля.
Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище. Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело? Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота.
към текста >>

8. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Иван Толев

„Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат.
- с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото?
към текста >>

Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви".
Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни.
към текста >>

9. 10. ВЪВ ВИДЕЛИНАТА ТИ ЩЕ ВИДИМ ВИДЕЛИНА (бр. 3, 1.ІІ.1924 г.)

Ако един молец е проял дрехите ни и ний го убием - ще станат ли от това дрехите ни цели?
Разумните от тях разбират, че идеалите и на едните, и на другите са еднакво важни за тия, които искрено ги изповядват, и че превратите са страшни и кървави пътища - затова и излезе възбраната да се върви по тях: миналите по тоя път ясно съзнаха сами това. Ако си тръгнал някак с кола и тя се счупи из пътя - ще питаш ли до колко пъти ще я поправяш? Ако на улицата те ритне кон - трябва ли да му счупиш крака заради това? Прошка трябва днеска, от все сърце прошка за всички! Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама. Ако един молец е проял дрехите ни и ний го убием - ще станат ли от това дрехите ни цели? Само силните хора могат да прощават. За това се иска воля - да се преодолееш сам себе си - най-мъчното нещо. Но зад прошката винаги трябва да седи любовта. И тоя, който от сърце прощава, той добива светлината в ума, чувството на широта и мощ в душата. Някои мислят, че времето ще оправи всичко, други слагат надеждите си върху Бога; трети - че ний ще сторим това.
към текста >>

10. 3. За възпитанието

Д-р Михаил Стоицев

Ето защо, Христос е препоръчал: «Не събирайте съкровища, които молец ги яде, крадец ги краде и ръжда ги хваща.» Това са материалните богатства, в които да не се съблазняваме и самозабравяме.
При това, всички богати хора са и касиери на природата, на провидението. И ако те не станат щедри и добри, да раздават на другите, ще развият скъперничеството, ще станат по-алчни и нищо не ще разберат от живота. Те са привидно щастливи. Те си въобразяват, че са нещо, а всъщност са едно голямо нищо. И затова именно в напредналите държави, в които сме и ние, съзнават тази аномалия и гледат трудът да стане свещен дълг за всички, а благата, които се произвеждат, да се разпределят справедливо между всички. Ето защо, Христос е препоръчал: «Не събирайте съкровища, които молец ги яде, крадец ги краде и ръжда ги хваща.» Това са материалните богатства, в които да не се съблазняваме и самозабравяме. В замяна на това, да развиваме добродетели, които не се унищожават от напасти. Човек, обогатен вътрешно с тия добродетели, никой не може да му ги отнеме. Затова е нужна просвета и пълно съзнание. Кой може да отнеме светлия ум, благородното сърце и силната воля на човека, който иска да направи добро? Никой!
към текста >>

11. 4.3.15. Библията и Стоян Ватралски

Аз съм любител на книгите и донейде съм, каквото англичаните наричат, книжен молец.
4.3.15. Библията и Стоян Ватралски Какво е Библията за мене Духовна обнова, Г. XI, бр. 2 (11.1932), с. 4. Библията е за мене, на първо място, Книга на Книгите. Аз съм любител на книгите и донейде съм, каквото англичаните наричат, книжен молец. Аз обичам моята пъстра библиотека. Тя е моя гордост и нескончаема радост. Но ако някога бих бил заставен да имам само една за доживот книга, аз ще избера християнските Св. Писания на Стария и Нов Завет. Аз оценявам и следвам с дълбок интерес естествените науки и постоянно растящото разкритие на природата; ала още повече аз ценя - Науката на Душата.
към текста >>

12. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Вярно е, че едно непосредно общение с Вас за мен би било цяло щастие, но заедно с това, аз ще получа заплатата си тук на Земята и за Небето едва ли ще остане нещо; а нали всички работим за съкровища, които нито молец изяжда, нито крадец отнема!
Или пък важна е тайната добродетел на една душа, която сред хилядите хора що са Ви заобикаляли в момента, сама е отгатнала Вашата към Бога молба? О, ако хората днес малко, малко съзнаваха и изпълняваха Христовото поръчение: „Направете си приятели от богатството на неправдата...! ” Около нас всякога има голямо число души, чийто устни ако не молба към Бога, то шепнат думи на разочарование: „Защо живея, защо живея? " И ако въобще ние трябва да просим ясновидството, това трябва да е с оная безкористна цел, да откриваме страждующите души и да им помагаме. Много от тях захапват дулото на револвера, или напиват чашата на смъртта, само защото никой не се докосва до тях да им посочи смисъла на живота, да им отговори: „Живееш за да се учиш, да растеш и познаеш светлината що свети в тъмнината...” Вие поддържате надеждата да Ви се изявя лично. Вярно е, че едно непосредно общение с Вас за мен би било цяло щастие, но заедно с това, аз ще получа заплатата си тук на Земята и за Небето едва ли ще остане нещо; а нали всички работим за съкровища, които нито молец изяжда, нито крадец отнема! Ето, Хелмира моя, предпочитам да Ви имам в духовния свят, отколкото тук. И сега мога да Ви изброя някои условия, които определят нашето свиждане, но виждам Ви, че едва ли бихте ги възприели, за да ги изпълните. Ако желаете, опитайте се да изброите някои от тях, така както Вие ги схващате и аз ще разбера потребното. Прочее, работете върху себе си и придобивайте смирението, наченки от което вече виждам у Вас и се радвам на Вашия растеж. Стремежа към грандиозното е свойствен на Вашия темперамент, но смиреното служение, застанала на последния ред, ще Ви донесе повече блага.
към текста >>

13. 3. Достоен за срещата с него

Глава 3. Разговор с ученика

Има ли по-страшна болест от тази - молец, който унищожава всичко свято.
Тогава дали питаше? Звучи малко сурово и твърдо. Кой си ти? И имаш ли право да се съмняваш? Господи, какъв въпрос? Има ли по-страшна болест от тази - молец, който унищожава всичко свято. Великият в своето дълготърпение спокойно отговаря: Какво съм аз и какво е моето намерение? Имам намерение, има цел, да и щети я кажа:Искам да запаля свещта, за да можеш ти да четеш книгата, която получи като наследство и която сега напразно прелистваш, край тебе е тъма. Сега ще кажеш, стана ли светло и можеш ли да четеш? Ученикът ще отговори: Мога, светло е вече край мене. Нямам друга цел, освен да ти бъде светло - аз друго не правя паля свещите на учениците.
към текста >>

14. 143. В колибата на Христов - разположение и описание

II. В колибата на Христов

Не знаеше защо, но го обхвана трепет и благоговение, както богомолец, когато зърне света обител!
143. В КОЛИБАТА НА ХРИСТОВ – РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ОПИСАНИЕ След около стотина крачки, Андрей премина мостчето над канавката и навлезе в квартал „Изгрев”. На юг водеше коларски път. Той тръгна по него. От дясната страна имаше празно място, а от лявата - тесни пътечки криволичеха между дворчета без огради. В началото на втората пътечка, той видя колибата на Христов. Не знаеше защо, но го обхвана трепет и благоговение, както богомолец, когато зърне света обител! Всред утринната ослепителна белина, колибата на Христов беше като странноприемница край друма на живота - спретната невеста, която очаква своя възлюблен, угледна мома, станала рано - помела, ошътала, облякла си най-хубавите премени и очакваше жених! Разположението на колибата, нейната форма, големина, размери, направа, съотношение на частите й, както и вида, естеството, качеството на материалите, от които беше направена, бяха строго определени, имаха дълбок смисъл, включваха идеи... говореха много. Вътрешната и външната й части: стени, прозорци, отделни дъски, техните размери, разпределение на помещенията бяха хармонични помежду си, към цялата колиба и заобикалящата я среда. Размерите й бяха: около 4 метра дължина, 3 метра ширина и 2,50 метра височина. Това беше най-малката площ, на която можеше да живее един човек.
към текста >>

15. 3. Молитвата (13.06.1940, четвъртък, София - Изгрев)

”; „Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, човешката душа е весталката, човешкото сърце и човешкият ум са прислужниците в храма, а ти, человек, си богомолецът.” Аз искрено изказах възхищението си от красотата и образността на тези мисли.
Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си и майка си, и на учителите си. Аз седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите. Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с усмивка към брат Христо. Аз прочетох следните мисли: „Сине Мой, дай си сърцето! ”; „Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, човешката душа е весталката, човешкото сърце и човешкият ум са прислужниците в храма, а ти, человек, си богомолецът.” Аз искрено изказах възхищението си от красотата и образността на тези мисли. След това прочетох стиховете на една молитва, които срещнах в една от беседите Му: „Чуй, Господи, към Тебе аз отправям мойта молитва: Да се освободи моето тяло от всичките неправди, които аз съм създал. Господи, Господи, Господи, Да дойде Твоята милост към мене, към мене.” - Учителю, казах аз, тази молитва като че ли сама пее. Той ме попита: - Е, каква мелодия чуваш? Аз мълчах. Учителят отвори кутията на цигулката Си и каза, преди да я настрои: - Когато ние се молим с песен, нашата молитва е чута отгоре.
към текста >>

0.63865208625793